1

¹ Бог, който много пъти и с много начини говори в старо време на нашите отци чрез пророците,

² в тези последните дни говори нам чрез Сина, когото постави наследник на всичко, чрез когото и света направи;

³ който, като е сияние на неговата слава, и образ на неговото същество, и държи всичко със словото на своята си сила, от как направи чрез себе си очищение на греховете ни седна отдесно на величието на високо,

⁴ и стана толкоз по-горен от ангелите колкото по-славно над тех име наследова.

⁵ Защото кому от ангелите рече некога: «Ти си мой Син, аз днес те родих;» и пак: «Аз ще му бъда Отец, и той ще ми бъде Син»?

⁶ А когато пак въвожда Първороднаго във вселенната казва: «И да му се поклонят всичките ангели Божии.»

⁷ И за ангелите казва: «Който прави ангелите си духове и слугите си пламик огнен.

⁸ А за Сина казва: «Твоят престол е, Боже, във век века: скиптърът на твоето царство е скиптър на правдата;

⁹ възлюбил си правдина, и възненавидел си беззаконие; за това те помаза, Боже, твоят Бог с елей на радост повече от твоите съучастници;»

¹⁰ и пак: «В начале ти, Господи, си основал земята, и дело на твоите ръце са небесата:

¹¹ те ще погинат, а ти пребиваваш; и всичките като дреха ще овехтеят,

¹² и като одежда ще ги свиеш, и ще се изменят; а ти си все истий, и твоите години нема да се свършат.»

¹³ И кому от ангелите е рекъл некога: «Седни отдесно ми докле положа враговете ти подножие на нозете ти»?

¹⁴ Не са ли те всички служебни духове, проваждаеми да слугуват на тези които ще наследват спасение?

2

¹ За това, ние сме длъжни да внимаваме повече на това което сме чули, да го не изгубим некога.

² Защото, ако че реченото от ангелите слово стана твърдо, и всеко престъпление и непослушание получи праведна заплата,

³ то ние как щем избегна ако оставим в нерадение едно толкоз големо спасение? което, като начна да се говори от Господа, потвърди се нам чрез тези които беха го чули;

⁴ като свидетелствуваше наедно и Бог със знамения и чудеса, и с различни сили, и с раздавания на Духа Светаго, по волята си.

⁵ Защото не покори на ангелите бъдещата вселенна за която говорим;

⁶ но свидетелствува некой негде си и рече: «Що е человек, та го помниш или син человечески, та го посещаваш?

⁷ Направил си го малко нещо по-долен от ангелите: със слава и почест си го венчал, и поставил си го над делата на твоите ръце:

⁸ всичко си покорил под нозете му.» А когато му покори всичко, не остави нищо непокорено нему; но сега не виждаме още да е всичко покорено нему.

⁹ А видим Исуса, който е направен малко нещо по-долен от ангелите, че за постраждането на смъртта е венчан със слава и чест, да би с Божията благодат вкусил смърт за всекиго человека.

¹⁰ Защото подобаваше на тогоз зарад когото е всичко, и чрез когото е всичко станало, като привожда в слава много синове, чрез страданията да направи съвършен началника на техното спасение.

¹¹ Понеже и освещаващият и освещаемите всички са от едного; за която причина не се срамува да ги нарича братя,

¹² защото казва: «Ще възвестя името ти на моите братя: всред църквата ще ти възпея славословие;»

¹³ и пак: «Аз ще имам надеждата си на него;» и пак: «Ето аз и децата които ми е дал Бог.»

¹⁴ И тъй, понеже децата участвуват в плът и кръв, и той такожде взе участие в истото за да унищожи чрез смъртта тогози който има държавата на смъртта, сиреч дявола,

¹⁵ и да избави тези които поради страха на смъртта през всичкия си живот беха подчинени на робство.

¹⁶ Защото известно че не прие да помага на ангелите, но прие да помага на семето Авраамово.

¹⁷ За това, требваше да се уподоби по всичко на братята, да бъде милостив и верен първосвещеник в отношение КЪ Бога, за да направи умилостивение за греховете на народа.

¹⁸ Понеже в това което пострада и сам изкушен биде може и на искушаемите да помогне.

3

¹ За това, братие свети, участници на небесното звание, разумейте посланника и първосвещеника на нашето изповедване, Исуса Христа;

² който бе верен на тогози който го постави, както и Моисей във всичкия негов дом.

³ Понеже той се сподоби на по-голема слава от Моисеевата според колкото по-голема почест има от дома този който го е направил;

⁴ защото всеки дом се прави от некого си; а който е направил всичко е Бог.

⁵ И Моисей бе верен във всичкия му дом като слуга, в свидетелство на това което имаше да се говори;

⁶ а Христос като син над своя си дом; на когото дом сме ние ако удържим до край твърдо дързновението и похвалата на надеждата.

⁷ За това, както казва Дух Светий: «Днес, ако чуете неговия глас,

⁸ не ожесточавайте сърдцата си както във времето на преогорчението в деня на изкушението в пустинята,

⁹ дето ме изкусиха отците ви, изпитаха ме, и видеха делата ми четиридесет години;

¹⁰ за това, възнегодувах на онзи род, и рекох: Всекога заблуждават със сърдцето си; и те не познаха моите пътища;

¹¹ така в гнева си се заклех че: Нема да влезат в моето упокоение,»

¹² гледайте, братие, да не би да има в некого от вас сърдце лукаво на неверство щото да отстъпи от Бога живаго;

¹³ но увещавайте се един друг всеки ден докле се зове «Днес,» да не би да се ожесточи некой от вас чрез измамата на греха.

¹⁴ Защото ние станахме причастници на Христа ако удържим до край твърдо началото на уверението;

¹⁵ когато се казва: «Днес, ако чуете неговия глас, не ожесточавайте сърдцата си, както в преогорчението;»

¹⁶ защото некои си като чуха преогорчиха го, но не всички които излезоха из Египет чрез Моисея.

¹⁷ А на кои негодува четиридесет години? Не на тези ли които съгрешиха и на които костите паднаха в пустинята?

¹⁸ На кои още се закле че нема да влезат в неговото упокоение? Не на тези ли които се не покоряваха?

¹⁹ И видим че не могоха да влезат заради неверието си.

4

¹ И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви некой от вас че се е лишил от него.

² Защото нам се благовести както и тем; но тех ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го беха чули не беше размесено с вера.

³ Защото влезваме в упокоението ние които повервахме, като рече: «Така се заклех в гнева си че нема да влезат в моето упокоение,» ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света.

⁴ Защото негде си е рекъл за седмият ден така: «И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;»

⁵ и на това место пак: «Нема да влезат в моето упокоение.»

⁶ И тъй, понеже остава некои да влезат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството,

⁷ пак определява некой ден, «Днес,» като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: «Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си.»

⁸ Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден.

⁹ Следователно за народа Божий остава упокоение.

¹⁰ Защото който е влезъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си.

¹¹ И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне некой в истия пример на непокорството.

¹² Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни;

¹³ и нема никое създание да не е явно пред него, но всичкото е голо и разкрито пред очите на тогоз КЪ когото е нашият ответ.

¹⁴ И тъй, като имаме велик Първосвещеник който е проминал небесата, Исуса Сина Божия, нека държим това изповедване.

¹⁵ Защото немаме първосвещеник който да не може да пострада с нас в нашите немощи, но който освен грех, изкушен бе подобно нам всекак.

¹⁶ И тъй, да пристъпваме с дързновение КЪ престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда.

5

¹ Защото всеки първосвещеник който се взема измежду человеците за человеците се поставя в служене КЪ Бога да принося дарове и жертви за греховете,

² такъв който може да има състрадание КЪ невежите и заблуждаващите, защото и сам е обложен с немощ;

³ и за това е длъжен, както за народа, така и за себе си да принося жертва за греховете.

⁴ И никой не взема на себе си тази почест освен този който се призовава от Бога както и Аарон.

⁵ Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: «Син мой си ти, аз днес те родих;»

⁶ както и на друго место казва: «Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;»

⁷ който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си,

⁸ ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,

⁹ и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни,

¹⁰ наречен от Бога първосвещеник по чина Мелхиседеков.

¹¹ За когото имаме да кажем много неща и мъчни за изтълкуване; защото станахте мързеливи в слушане.

¹² Понеже, като бехте длъжни според времето и учители да станете, вие пак имате нужда да ви учи некой първите начала на словесата Божии; и стигнахте да имате нужда за млеко, а не за твърда храна.

¹³ Защото всеки който се храни с млеко неизкусен е в словото на правдата, понеже е младенец;

¹⁴ а твърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото.

6

¹ Поради това, да оставим началното учение Христово и да се водим КЪ съвършенството, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела, и вера в Бога,

² учението за кръщенията, и за възлагането на ръце, за възкресението на мъртвите, и за вечният съд.

³ И това ще сторим, ако Бог допусне.

⁴ Защото тези които еднъж са се просветили, и вкусили са от небесния дар, и са станали участници на Светаго Духа,

⁵ и които са вкусили от доброто слово Божие и от силите на бъдещият век,

⁶ и са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак с покаяние, понеже разпъват втори път в себе си Сина Божия и опозоряват го.

⁷ Защото земята която е пила дъжда що пада често на нея, и която ражда трева полезна на тези за които се и обработва, приима благословение от Бога;

⁸ а която прорастява тръне и репей непотребна е и близу до проклетие, на която сетнината е изгоряване.

⁹ А заради вас, възлюблени, ако и да говорим така, надеем се за нещо по-добро и което принадлежи на спасение.

¹⁰ Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте КЪ неговото име като послужихте и служите на светиите.

¹¹ И желаем всеки от вас да показва истото прилежание за пълно уверение на надеждата до край.

¹² Да не бивате лениви, но подражатели на тези които чрез вера и дълготърпение наследяват обещанията.

¹³ Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже немаше никого по-голем от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си

¹⁴ и каза: «Наистина, с благословение ще те благословя, и с умножаване ще те умножа;»

¹⁵ и така с дълготърпението получи обещанието.

¹⁶ Защото человеците се кълнат в по-големият от тех, и клетвата за утвърждение бива свършване на всеко противоречие между тех;

¹⁷ в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение КЪ наследниците на обещанието, употреби средство клетвата,

¹⁸ така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда;

¹⁹ която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влезва в най-вътрешното на завесата;

²⁰ дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник във веки по чина Мелхиседеков.

7

¹ Защото този Мелхиседек, цар Салимски, свещеник на Бога вишнаго, който срещна Авраама когато се връщаше от поразяването на царете и го благослови,

² комуто Авраам отдели и десетък от всичкия обир,- той който първо се тълкува цар на правдата, а после и цар Салимски, сиреч цар на мир,-

³ без баща, без майка, без родословие, и нема нито начало на дни нито край на живот, но, уподобен на Сина Божия, пребъдва винаги свещеник.

⁴ А смотрете колко велик бе той комуто патриарх Авраам даде и десетък от обирите.

⁵ И които от Левиевите синове приимат свещенството имат заповед по закону да вземат десетък от народа, сиреч, от братята си, ако и да са произлезли от чреслата Авраамови;

⁶ но той, който не се водеше от техният род, взе десетък от Авраама, и благослови тогози който имаше обещанията.

⁷ А без всеко противоречие по-малкото се благославя от по-големото.

⁸ И тука вземат десетък человеци смъртни; а там взема той за когото се свидетелствува че живее.

⁹ И така да река, самият Левий, който взема десетък, даде и той десетък чрез Авраама;

¹⁰ защото беше още в чреслата на баща си когато го срещна Мелхиседек.

¹¹ И тъй, ако бе било съвършенството чрез Левитското свещенство, (защото народът под него прие закона;) каква нужда вече да се привдигне друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не казва по чина Ааронов?

¹² Защото когато се променява свещенството, по нужда става променение и на закона.

¹³ Понеже този за когото се говори това принадлежи на друго племе, от което никой не е приближил до олтаря.

¹⁴ Понеже е явно че от племето Юдино произлезе Господ наш, за което племе Моисей нищо не говори за свещенство.

¹⁵ И още повече е явно, защото по подобие на Мелхиседека възстава друг свещеник,

¹⁶ който не бе по закон на плътска заповед, но по сила на безконечен живот;

¹⁷ защото свидетелствува и казва: «Ти си свещеник във веки по чина Мелхиседеков.»

¹⁸ Защото става унищожение на по-предната заповед поради нейната слабост и безполезност;

¹⁹ (понеже законът не доведе нищо в съвършенство;) а става само привождане на една по-добра надежда чрез която приближаваме при Бога.

²⁰ И според колкото не е бивал свещеник без заклеване,

²¹ (защото те станаха свещеници без заклеване, а той със заклеване чрез тогози който му казва: «Закле се Господ и нема да се разкае: Ти си свещеник във веки по чинът Мелхиседеков,»)

²² толкоз на по-добър завет поручник стана Исус.

²³ И наистина те са били мнозина свещеници, защото им възбраняваше смъртта да пребъдват в чина си;

²⁴ но той, понеже пребъдва вечно, има свещенство което не прехожда на другиго;

²⁵ за това и може съвсем да спасява тези които чрез него прихождат при Бога, понеже всекога живее да ходатайствува за тех.

²⁶ Защото такъв първосвещеник подобаваше нам, преподобен, незлоблив, непорочен, отлъчен от грешните, който е станал по-висок от небесата;

²⁷ който нема всеки ден нужда, както първосвещениците, да принося жертва първо за своите си грехове, после за греховете на народът; защото еднъж стори това като принесе себе си.

²⁸ Защото законът поставя първосвещениците человеци, които имат немощ; а словото на заклеването което е след закона постави Сина, който е съвършен във век.

8

¹ А оглавлението в това което говорим е, че ние имаме такъв първосвещеник който седна отдесно на величествения престол на небесата,

² служител на светилището и на истинната скиния която е Господ въздигнал, а не человек.

³ Защото всеки първосвещеник се поставя да принося дарове и жертви; за това, нуждно е да има и той нещо което да приноси.

⁴ Понеже ако беше на земята не щеше нито да е свещеник, защото има свещеници които приносят даровете по закону,

⁵ които служат в образ и сенка на небесните, както бе открито Моисею когато щеше да направи скинията; защото «Гледай,» казва, «да направиш всичкото по образа който ти бе показан на гората.»

⁶ Но сега Христос улучи толкоз по превъзходно служене според колкото е и ходатай на по-добър завет който е узаконен на по-добри обещания.

⁷ Защото, ако беше онзи първият завет без недостатък, не би се искало место за втория.

⁸ Защото, като ги укорява, казва: «Ето, идат дни, казва Господ, и ще направя нов завет с дома Израилев и с дома Юдин;

⁹ не по завета който направих с отците им в деня когато ги хванах за ръка да ги изведа от земята Египетска; защото те не устояха в завета ми, и аз не радих за тех, казва Господ.

¹⁰ Защото този е заветът който ще завещая с дома Израилев след онези дни, казва Господ: Ще вложа моите закони в ума им, и ще ги напиша на сърдцата им, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ;

¹¹ и нема да учи всеки ближният си и всеки брата си и да му казва: Познай Господа; защото те всички ще ме познаят от малък до голем;

¹² защото ще бъда милостив на техните неправди, и греховете им и беззаконията им нема вече да помена.»

¹³ А като казва «нов,» овехти първия. А което овехтева и остарева, то е близу до унищожение.

9

¹ И първият завет имаше постановления за богослужение и светилище земно.

² Защото се направи скиния, първата, в която беше и светилникът, и трапезата, и предложението на хлебовете; която се казва Светая.

³ А зад втората завеса имаше скиния която се казваше Светая Светих;

⁴ която имаше златна кадилница, и ковчега на завета от всекъде обкован със злато, дето бе златната стомна която имаше манната, и жезъла Ааронов който процъвте, и плочите на завета;

⁵ и над него имаше херувими на славата които осеняваха очистилището; за които не е нужда сега да говорим подробно.

⁶ И като беха тези така направени, в първата скиния влезваха всекога свещениците да съвършават богослужението;

⁷ а във втората еднъж в годината влезваше първосвещеникът сам, не без кръв, която приносяше за себе си и за народните от неведение грехове.

⁸ С това показваше Дух Светий че пътът за в светилището не се е явил докле стоеше още първата скиния,

⁹ която беше подобие за тогашното време в което се приносяха дарове и жертви; които не можаха да направят съвършен по съвест тогоз който служеше,

¹⁰ и които състоеха само в ядене и пиене и в разни омивания и плътски постановления, установени до времето на поправянето.

¹¹ А когато Христос, първосвещеник на бъдещите добрини, дойде, през по-големата и по-съвършената скиния която не бе с ръка правена, сиреч, не от такваз направа,

¹² нито с кръв от козли и от телци, но със собствената си кръв влезе един път в светилището и придоби вечно изкупуване.

¹³ Защото ако кръвта от юнци и от козли и пепелът от юница с който се поръсваха осквернените освещава за чистотата на плътта,

¹⁴ колко повече кръвта на Христа, който чрез Духа вечнаго принесе себе си непорочен Богу, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела за да служите на Бога живаго!

¹⁵ И за това той е ходатай на нов завет, да би, чрез смъртта която стана за изкупуване на престъпленията които станаха в първия завет, да вземат призваните обещанието на вечното наследие.

¹⁶ Защото дето има завещание требва да стане и смъртта на завещателя.

¹⁷ Защото завещанието е действително след смъртта на умрелите, понеже никога нема сила докле живее завещателът.

¹⁸ За това, нито първият завет бе утвърден без кръв.

¹⁹ Защото като прочете Моисей всека заповед от закона пред всичкия народ взе кръвта на телците и на козлите, с вода и червена вълна и исоп, та поръси и самата книга и всичкия народ,

²⁰ и казваше: «Това е кръвта на завета който ви завеща Бог.»

²¹ Подобно и скинията и всичките служебни съдове поръси с кръвта.

²² И по закону почти всичко с кръв се очистя; и без кръвопролитие прощение не бива.

²³ И тъй, нужда беше образите на небесните да се очищават с тези; а самите небесни с жертви по-добри от тези.

²⁴ Защото Христос не влезе в светилища с ръка направени, които беха преобразувания на истинските, но в самото небе, да се яви сега пред лицето Божие за нас;

²⁵ нито за да принося себе си много пъти, както първосвещеникът влезва в светилището всека година с чужда кръв,

²⁶ (защото тогаз требваше да пострада много пъти от създание мира;) а сега еднъж се яви в свършването на вековете да отмахне греха чрез пожертвуването на себе си.

²⁷ И както е определено на человеците еднъж да умрат, а после съд,

²⁸ така и Христос, понеже еднъж биде принесен за да дигне греховете на мнозина, ще се яви втори път без грех на тези които го чакат за спасение.

10

¹ Защото законът, като имаше сенка на бъдещите добрини, а не самия образ на вещите, никога не може да направи съвършени тези които прихождат, с истите жертви които приносят всека година непрестанно.

² Понеже инак би престанали да ги приносят; защото жертвоприносителите, еднъж очистени, не би имали вече никое обличение на съвестта за грехове;

³ но в тези жертви бива всека година възпоминание на греховете.

⁴ Защото е невъзможно кръв от юнци и от козли да отнема грехове.

⁵ За това когато влезваше в света, казва: «Жертва и приношение не си поискал, но приготвил си ми тело.

⁶ Всесъжения и приношения за грех не ти са угодни.

⁷ Тогаз рекох: Ето, ида (в главизната на книгата е писано за мене) да сторя волята ти, о Боже.»

⁸ По-горе бе рекъл: «Жертва и приношение и всесъжения и приношения за грех не си поискал, нито ти са угодни,» (които се приносят според закона;)

⁹ тогаз рече: «Ето, ида да сторя волята ти, о Боже.» Отнема първото да постанови второто.

¹⁰ С която воля сме осветени чрез приношението на телото Исус Христово принесено един път.

¹¹ И всеки свещеник стои та служи всеки ден и принося много пъти истите жертви, които не могат никога да отнемат грехове;

¹² но той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдесно на Бога

¹³ та чака докле се положат враговете му подножие на нозете му.

¹⁴ Защото с едно приношение направи еднъж за винаги съвършени освещаемите.

¹⁵ А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред:

¹⁶ «Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им,»

¹⁷ прилага, «И греховете им и беззаконията им нема вече да помена.»

¹⁸ А дето има прощение за тех нема вече приношение за грех.

¹⁹ И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова,

²⁰ през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си,

²¹ и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

²² нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вера, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тело измито в чиста вода:

²³ нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща;

²⁴ и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;

²⁵ да не оставяме събирането си както имат обичай некои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.

²⁶ Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,

²⁷ но страшно некое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.

²⁸ Ако би некой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:

²⁹ за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!

³⁰ Защото знаем тогози който е рекъл: «Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя,» казва Господ; и пак: «Господ ще съди своя народ.»

³¹ Страшно е да падне некой в ръцете на Бога живаго.

³² Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голема борба за страдания,

³³ кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така.

³⁴ Защото показахте състрадание на моите окови, и на радо сърдце приехте разграбването на имота си като знаехте че имате за себе си на небеса по-добър и траен имот.

³⁵ И тъй, не напущайте дързновението си, което има големо въздаяние.

³⁶ Защото ви требва търпение за да сторите волята Божия и да получите обещанието.

³⁷ Защото още твърде малко време и «ще дойде този който има да дойде, и не ще да се забави.»

³⁸ «А праведният от верата ще живее;» и «ако се дръпне некой назад, не ще да благоволи в него душата ми.»

³⁹ Ние обаче не сме от тези които се дръпнуват назад в погибел, но от тези които верват за спасение на душата.

11

¹ А верата е осъществуване на онези неща за които се надеем, и изявение на неща които не се виждат.

² Защото чрез нея бидоха засвидетелствувани старовременните.

³ С вера разумеваме че светът бе създаден със словото Божие, щото от неявляеми станаха видимите.

⁴ С вера Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която биде засвидетелствуван че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; и чрез нея и след смъртта си още говори.

⁵ С вера Енох бе преселен да не види смърт, и не се намерваше защото го пресели Бог; понеже преди преселението му засвидетелствуван бе че е благоугодил Богу:

⁶ А без вера не е възможно да угоди некой Богу; защото който прихожда при Бога требва да поверва че има Бог, и че той бива мъздовоздател на тези които го търсят.

⁷ С вера Ное, уведомен от Бога за неща които не беха още видими, убоя се, и направи ковчег за спасение на дома си; чрез която осъди света и стана наследник на правдата която е от верата.

⁸ С вера послуша Авраам когато се призоваваше да излезе и отиде на местото което имаше да вземе в наследие, и излезе без да знае де отхожда.

⁹ С вера се засели в обещаната земя както на чужда, и живееше в шатри с Исаака и Якова, сънаследниците на истото обещание.

¹⁰ Защото очакваше града който има основания, и на който художник и създател е Бог.

¹¹ С вера и сама Сарра прие сила да зачне, и като беше преминала възрастта си роди, понеже позна за верен тогоз който се обеща.

¹² За това, и от едного человека, а и той замъртвел, народиха се множество, колкото звездите на небето, и като песъка който е по край морето и който не може да се преброи.

¹³ Всички тези във вера умреха без да приемат обещанията, но от далеч ги видеха, и увериха се, и поздравиха ги, като изповедаха че са странни и пришелци на земята.

¹⁴ Защото които така говорят показват че търсят отечество.

¹⁵ И ако помнеха онова от което беха излезли намерили биха време да се върнат.

¹⁶ Но сега желаят едно по-добро, сиреч, небесното отечество; за това Бог не се срамува за тех да се казва техен Бог; защото им приготви град.

¹⁷ С вера Авраам, когато го опитваше Бог, принесе Исаака жертва, и единородният си приносяше този който прие обещанията,

¹⁸ комуто беше се рекло: «В Исаака ще ти се наименува семе;»

¹⁹ като си помисли че Бог може да възкресява и от мъртви,- от дето по един начин не възкресение го и прие назад.

²⁰ С вера Исаак благослови Якова и Исава за това което имаше да стане.

²¹ С вера Яков като беше на умиране благослови всекого от синовете Иосифови, «и поклони се като се подпре на краят на тоягата си.»

²² С вера Иосиф на умиране предизвести за излезването на синовете Израилеви, и поръча за костите си.

²³ С вера, от как се роди Моисей, родителите му криха го три месеца защото видеха прекрасно детето; и не се убояха от царското повеление.

²⁴ С вера Моисей като дойде на възраст отказа се да се нарича син на Фараоновата дъщеря,

²⁵ и предпочете по-добре да злостражда с народа Божий, а не да има кратковременно наслаждение на греха,

²⁶ като разсъди че поношението за Христа е по-големо богатство от Египетските съкровища; защото гледаше на бъдещето мъздовъздаяние.

²⁷ С вера остави Египет без да се убои от гнева царев; защото утърпе като че гледаше Невидимаго.

²⁸ С вера направи пасхата и попръскването с кръвта, да ги не докачи този който погубваше първородните.

²⁹ С вера преминаха Червеното море както по сухо, на което като се опитаха и Египтяните издавиха се.

³⁰ С вера паднаха стените Иерихонски след седмодневно около тех обикаляне.

³¹ С вера Раав блудница не погина наедно с тези които се съпротивиха, като прие съгледателите с мир.

³² И какво още да говоря? защото не ще ми постигна време да приказвам за Гедеона и Варака и Самсона и Иефтае, за Давида още и Самуила и пророците;

³³ които с вера победиха царства, работиха правда, сполучиха обещания, затулиха уста на лъвове,

³⁴ угасиха сила огнена, избегнаха от острото на ножа, замогнаха се от болести, станаха силни на бой, обърнаха в бег чужди войски.

³⁵ Приеха жени мъртвите си възкръснали, а други беха мъчени като не рачиха да приемат изкупуването, за да получат по-добро възкресение.

³⁶ Други пак претеглиха присмехи и биения, а още и окови и тъмници;

³⁷ с камене бидоха убити, с трион претрити, с мъки мъчени, с нож заклани умреха, скитаха се в овчи и кози кожи, и търпеха оскъдност, бедствия и злострадания;

³⁸ (те за които светът не бе достоен) скитаха се по пустините, по горите, по пещерите, и пропастите на земята.

³⁹ И всички тези, ако и да приеха добро свидетелство чрез вера, не получиха обещанието;

⁴⁰ защото Бог предусмотри нещо по-добро за нас, да не достигнат в съвършенство без нас.

12

¹ Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всека тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще,

² като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на верата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдесно на престола Божий.

³ Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.

⁴ Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха.

⁵ И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: «Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава;

⁶ защото когото Господ обича наказва го; и бие всекого сина когото приима.»

⁷ Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му?

⁸ Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове.

⁹ Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем?

¹⁰ Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост.

¹¹ И всеко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него.

¹² За това, «стегнете ослабналите ръце и разслабените колене,»

¹³ и «направете на нозете си прави пътища,» за да не се изкриви хромото, но повече да изцелее.

¹⁴ Търсете мир с всички, и светост, без която никой нема да види Господа;

¹⁵ и гледайте да не би да е лишен некой от Божията благодат; да не би изникнал горчив некой корен и да ви докара повреда, и да се не заразят мнозина от него;

¹⁶ да не би да е някой блудник или нечист, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

¹⁷ понеже знаете че и насетне когато искаше да наследи благословението отхвърлен бе; защото не намери место за покаяние у баща си ако и да го потърси със сълзи.

¹⁸ Защото вие не сте пристъпили до гора осязаема и разгорена с огън, и до тъма, и мрак, и буря,

¹⁹ и до тръбен звук и глас на думи, който глас тези що чуха примолиха се да им се не говори вече слово;

²⁰ (защото не стърпеваха това що им се повелеваше, че: «И животно ако би да се допре до гората, с камене ще бъде убито, [или със стрела устрелено;»]

²¹ и толкоз страшно бе видимото щото Моисей рече: «Много съм уплашен и разтреперан;»)

²² но пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели,

²³ при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството,

²⁴ и при Исуса Ходатая на новия завет, и при кръвта на поръсването която говори по-добре от Авелевата.

²⁵ Внимавайте да не презрите тогози който говори; защото, ако те не избегнаха от наказанието като презреха тогози който им говореше на земята, колко не щем избегна ние ако се отвърнем от тогози който говори от небеса;

²⁶ на когото гласът разклати земята тогаз, а сега се обеща и рече: «Още еднъж аз ще поклатя, не току земята, но и небето.»

²⁷ А това «Още еднъж» знаменува преместването на тези неща които се колебаят като що са направени, за да останат тези които се не колебаят.

²⁸ За това, понеже приимаме царство което се не колебае, требва да имаме благодатта чрез която да служим Богу благоприятно с почест и благоговение;

²⁹ защото Бог наш е огън пояждащ.

13

¹ Братолюбието да пребъдва.

² Страннолюбието не забравяйте; понеже чрез него некои без да знаят угостили са ангели.

³ Помнете запрените като че сте с тех наедно запрени; злостраждащите като що сте и вие в тело.

⁴ Женитбата е честна у всички, и леглото непорочно; а блудниците и прелюбодеите Бог да съди.

⁵ Да не е сребролюбиво поведението ви; доволствувайте се с каквото имате, защото той рече: «Нема да те оставя, нито да те забравя;»

⁶ така щото ние с дързновение да казваме: «Господ ми е помощник, и нема да се убоя какво ще ми стори человек.»

⁷ Поменувайте наставниците ваши които са ви говорили словото Божие; и като имате пред очи сетнината на техната обхода подражавайте верата им.

⁸ Исус Христос е истият вчера и днес и във веки.

⁹ Не се увличайте след разни и странни учения; защото е добро с благодат да се укрепява сърдцето, а не с ястия, в които тези що са ходили не са се ползували.

¹⁰ Имаме олтар от който немат власт да ядат служителите на скинията.

¹¹ Защото на животните на които кръвта първосвещеникът внося в светилището за греховете, техните телеса изгоряват се вън от стана.

¹² Заради това, Исус, за да освети народа чрез собствената си кръв, вън от вратата градски пострада.

¹³ И тъй, да излезваме и ние КЪ него вън от стана и да носим неговото поругание.

¹⁴ Защото немаме тука постоян град, но бъдещия търсим.

¹⁵ За то, чрез него да приносяме Богу непрестанно жертва на хваление, сиреч, плод от устни които изповедват неговото име.

¹⁶ А благодеянието и спомоществованието недейте забравя; защото таквизи жертви са благоугодни Богу.

¹⁷ Бъдете послушни и покорявайте се на вашите наставници; защото те бодърствуват за вашите души както що имат да дадат ответ; за да правят това бодърствуване с радост, а не с въздишане; защото това не е полезно за вас.

¹⁸ Молете се за нас; защото сме уверени че имаме добра съвест, и искаме да се обхождаме във всичко добре.

¹⁹ А повече ви се моля да правите това за да се върна по-скоро при вас.

²⁰ А Бог на мира който е въздигнал от мъртвите валикаго чрез кръвта на вечния завет Пастиря на овците, Господа нашего Исуса,

²¹ дано да ви направи съвършени във всеко добро дело за да правите неговата воля, като действува във вас това което е благоугодно пред него чрез Исуса Христа, комуто да бъде слава във веки веков. Амин.

²² И моля ви се, братие, да ви не бъде тежко словото на увещанието; защото на късо ви писах.

²³ Знайте че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя.

²⁴ Поздравете всичките ваши наставници и всичките светии.

²⁵ Поздравяват ви които са от Италия. Благодат да бъде с всички вас. Амин.