1

¹ Павел, апостол не от человеци, нито чрез человека, но чрез Исуса Христа и Бога Отца който го е възкръсил от мъртвите,

² и всичките братя които са с мене, КЪ църквите Галатийски:

³ Благодат да бъде вам и мир от Бога Отца и Господа нашего Исуса Христа,

⁴ който даде себе си за греховете наши, за да ни избави от настоещия лукав век по волята на Бога и Отца нашего,

⁵ комуто славата да бъде във веки веков. Амин.

⁶ Чудя се как вие от оногова който ви призова чрез благодатта Христова така скоро преминвате в друго благовествуване;

⁷ което не е друго; но има некои които ви смущават и искат да превърнат евангелието Христово.

⁸ Но ако би и сами ние или ангел от небето да ви проповеда друго евангелие освен онова което ви проповедахме, да бъде анатема.

⁹ Както по-горе рекохме, и сега пак казвам: Ако некой ви проповедва друго евангелие освен онова което приехте, да бъде анатема.

¹⁰ Защото человеци ли искам да склоня сега, или Бога? или искам да угодявам на человеци? Защото ако угодявах още на человеци, не щех да съм Христов раб.

¹¹ Известявам ви, братие, че проповеданото от мене евангелие не е человеческо;

¹² защото нито аз от человек съм го приел, нито съм го научил освен с откровение Исус Христово.

¹³ Защото сте чули некогашното мое в Юдейството повеление, как гонех твърде много църквата Божия и разорявах я.

¹⁴ И преуспевах в Юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бех по-голем ревнител за отеческите мои предания.

¹⁵ А когато Бог, който бе ме определил от утробата на майка ми, и призвал чрез своята благодат, благоволи

¹⁶ да открие Сина своего в мене, за да го проповедвам между езичниците, от този час не се допитах до плът и кръв,

¹⁷ нито възлезох в Ерусалим при апостолите които беха преди мене, но отидох в Арабия, и пак се върнах в Дамаск.

¹⁸ После, след три години възлезох в Ерусалим, за да се видя с Петра, и останах при него петнадесет дена;

¹⁹ и другиго от апостолите не видех освен Якова брата Господня.

²⁰ А това което ви пиша, ето, пред Бога изповедвам че не лъжа.

²¹ После дойдох в Сирийските и Киликийските страни;

²² и лично не бех познат на Юдейските в Христа църкви;

²³ а слушаха само че той който некога ни гонеше сега проповедва верата която некога разоряваше.

²⁴ И славеха Бога за мене.

2

¹ После, след четиринадесет години пак възлезох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.

² И то възлезох по откровение та им предложих евангелието което проповедвам между езичниците, особно пред знаменитите, да не би напраздно да тичам или да съм тичал.

³ Но нито Тит, който бе с мене, ако и да беше Елин, не бе принуден да се обреже;

⁴ а тези лъжебратя които са се вкраднали и примъкнали да съгледателствуват нашата свобода която имаме в Христа Исуса за да ни поработят,

⁵ на тех ни на час не отстъпихме да им се покорим, и то за да пребъде във вас евангелската истина.

⁶ А за тези които се мислят че са нещо, каквито и да са били некога, мене ми е все едно; (Бог не гледа на лицето на человека;) защото знаменитите не ми приложиха нищо повече;

⁷ но напротив, щом видеха че бех поверен да проповедвам евангелието на необрезаните, както Петър на обрезаните,

⁸ (защото който подействува в Петра за апостолство между обрезаните подействува и в мене за в езичниците,)

⁹ и като познаха дадената мене благодат, Яков и Кифа и Иоан, които се виждаха че са стълпове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава за да идем ние в езичниците, а те в обрезаните.

¹⁰ Искаха само да помним сиромасите; за което и се потрудих с усърдие това истото да сторя.

¹¹ А когато дойде Петър в Антиохия възпротивих му се в очи, защото беше достоен за изобличение.

¹² Понеже преди да дойдат некои от Якова ядеше наедно с езичниците; а когато дойдоха свенеше се и странеше от тех, защото се убоя от обрезаните.

¹³ И с него заедно лицемерствуваха и другите Юдеи; така щото и Варнава се увлече в това техно лицемерство.

¹⁴ Но аз, като видех че не постъпват право по истината евангелска, рекох на Петра пред всичките: Ако ти който си Юдеин, живееш езически, а не Юдейски, защо принуждаваш езичниците да юдействуват?

¹⁵ Ние които сме природно Юдеи, а не грешници от езичниците,

¹⁶ като знаем че не се оправдава человек от делата на закона, тъкмо с верата в Исуса Христа, и ние повервахме в Христа Исуса за да се оправдаем от верата Христова, и не от делата на закона; защото от делата на закона нема да се оправдае никоя плът.

¹⁷ Но като искаме да се оправдаем чрез Христа ако сме се намерили и ние грешни, то Христос на греха ли е служител? Да не бъде!

¹⁸ Защото, ако възсъздавам пак онова което съм развалил, показвам себе си престъпник.

¹⁹ Защото аз чрез закона закону умрех, да живея Богу.

²⁰ Сраспех се с Христа, и сега вече живея не аз, но Христос живее в мене; а това що живея сега в плът, живея във верата на Сина Божия, който ме възлюби и предаде себе си заради мене.

²¹ Не отвъргам Божията благодат; защото ако оправданието бива чрез закона, то напраздно е Христос умрел.

3

¹ О несмислени Галатяни, кой ви омая да се не покорявате на истината, вие пред очите на които Исус Христос се предначерта разпнат между вас?

² Това само искам да науча от вас: От делата на закона ли приехте Духа, или от слушането на верата?

³ Толкоз ли сте несмислени че като започнахте с Дух, сега свършвате с плът?

⁴ Напусто ли толкоз пострадахте? ако наистина да е напусто!

⁵ Този който ви дава Духа и действува чудеса между вас, от делата на закона ли или от слушането на верата прави това?

⁶ както Авраам поверва в Бога, и вмени му се за правда.

⁷ И тъй, познайте че тези които верват, те са синове Авраамови.

⁸ И писанието, като предвиде че Бог чрез вера оправдава езичниците, предвъзвести Аврааму: «В тебе ще се благославят всите народи.»

⁹ Така щото тези които верват благославят се наедно с вернаго Авраама.

¹⁰ Защото които са от делата на закона под клетва са, понеже е писано: «Проклет всеки който не пребъде във всичко което е писано в книгата на законът за да го прави.»

¹¹ А то, че никой не се оправдава чрез закона пред Бога, явно е по това че «праведният чрез вера ще живее.»

¹² И законът не е от вера; но «человекът който прави това което заповедва законът, ще живее чрез него.»

¹³ Христос ни изкупи от клетвата на закона, понеже той стана клетва за нас; защото е писано: «Проклет всеки който виси на дърво;»

¹⁴ за да дойде благословението Авраамово чрез Исуса Христа на езичниците, така щото да приемем обещанието на Духа чрез верата.

¹⁵ Братие, по человечески говоря; но и человеческо завещание, като е потвърдено, никой го не разваля нито прилага в него нещо.

¹⁶ А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговото семе; не казва: «И на семената,» като за много, но като за едного: «И на семето твое,» което е Христос.

¹⁷ И това казвам, че завет предутвърден от Бога в Христа не може да го развали закон станал след четиристотин и тридесет години така щото да унищожи обещанието.

¹⁸ Защото ако е наследието от закона не е вече от обещание; но Аврааму с обещание го подари Бог.

¹⁹ И тъй, защо се даде законът? Приложи се по причина на престъпленията докле дойде семето КЪ което стана обещанието; още, този закон вчинен бе чрез ангелите с ръката на един ходатай.

²⁰ Но ходатаят не е на едного; а Бог е един.

²¹ И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото ако би се дал закон който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да е от закона.

²² Но писанието затвори всичко под грех, за да се даде обещанието от верата в Исуса Христа на тези които верват.

²³ А преди да дойде верата бехме под стражата на закона, затворени до времето на верата която имаше да се открие;

²⁴ така щото законът стана нам детеводител КЪ Христа да се оправдаем чрез верата;

²⁵ но след идването на верата не сме вече под детеводител.

²⁶ Защото всички сте синове Божии чрез верата в Христа Исуса;

²⁷ понеже всинца които сте се в Христа кръстили, в Христа сте се обрекли.

²⁸ Нема вече Юдеин, нито Елин, нема раб, нито свободен, нема мъжки пол ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Исуса.

²⁹ Ако ли сте вие Христови, то сте семе Авраамово, и по обещание наследници.

4

¹ Казвам още: До колкото време наследникът е младенец не различа в нищо от раб, ако и да е господар на всичко;

² но е под настоятели и домостроители до назначения от бащата срок.

³ Така и ние когато бехме младенци бехме порабощени под стихиите на света;

⁴ а когато дойде изпълнението на времето, проводи Бог Сина си, който се роди от жена и стана под закона,

⁵ за да изкупи онези които беха под закона, за да възприемем усиновението.

⁶ И понеже сте синове, проводи Бог Духа на Сина си в сърцата ваши, който вика: Ава, Отче,

⁷ За това не си вече раб, но син; ако ли си син, то си и наследник Божий чрез Христа.

⁸ Но тогаз като не познавахте Бога служихте на тези които не са по естество богове;

⁹ а сега като познахте Бога, или да речем по-добре като бидохте познати от Бога, как се връщате КЪ слабите и скъдните стихии на които пак изново искате да служите?

¹⁰ Дните сматряте, и месеците и времената и годините.

¹¹ Боя се за вас да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

¹² Бъдете каквото аз, защото и аз съм както вие, братие, моля ви се: не сте ми сторили никаква неправда,

¹³ И знаете че най-напред ви проповедах евангелието като бех немощен по плът.

¹⁴ И вие не унищожихте, нито се погнусихте от моето в плътта ми изкушение, но приехте ме като ангела Божия, като Христа Исуса.

¹⁵ И тъй, кое беше вашето блаженство? понеже свидетелствувам за вас че, ако би било възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

¹⁶ И тъй, аз неприятел ли ви станах защото ви казвам истината?

¹⁷ Показват КЪ вас ревност не добра, но искат да ви отлъчат, за да имате вие ревност КЪ тех.

¹⁸ Добре е да сте ревнители на доброто винаги, а не само кога се намервам между вас.

¹⁹ Чадца мои, за които съм пак в мъки на раждане докле се образи Христос във вас,

²⁰ искал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

²¹ Кажете ми, вие които искате да сте под закон, не слушате ли закона?

²² Защото е писано че Авраам имаше двама синове, едного от рабинята и едного от свободната;

²³ но този който бе от рабинята роди се по плът; а този който бе от свободната, по обещание.

²⁴ И това е иносказаемо; защото те са двата завета, единий от Синайската гора, който ражда в рабство, и той е Агар;

²⁵ защото Агар е гората Синай в Арабия; и спосреща се с днешния Ерусалим, и в рабство и с чадата си.

²⁶ А горний Ерусалим е свободен, който е майка на всинца ни;

²⁷ защото е писано: «Възвесели се неплодна която не раждаш: възгласи и извикай ти която не си била в мъки на раждане, защото чадата на запустелата са повече от чадата на тази която има мъж.»

²⁸ А ние, братие, чада на обещанието сме, както Исаак.

²⁹ Но както тогоз роденият по плът гонеше роденаго по дух, така и сега.

³⁰ Но що казва писанието? «Изпъди рабинята и сина й; защото синът на рабинята нема да бъде наследник наедно със сина на свободната.»

³¹ И тъй, братие, не сме чада на рабинята, но на свободната.

5

¹ Стойте прочее постоянни в свободата с която ни Христос освободи, и не се подлагайте пак под иго на робство.

² Ето, аз Павел ви казвам че ако се обрезвате Христос нема да ви ползува нищо;

³ А пак свидетелствувам на всекиго человека който се обрезва че е длъжен да изпълни всичкият закон.

⁴ Вие които се оправдавате чрез закона отстранихте се от Христа: отпаднахте от благодатта.

⁵ Защото ние чрез Духа ожидаме надеждата на оправданието от вера.

⁶ Защото в Христа Исуса нито обрезването има некаква сила нито необрезването, но вера която действува с любов.

⁷ Вие вървехте добре: кой ви възбрани да се не покорявате на истината?

⁸ Това предумване не е от оногоз който ви е призовал.

⁹ Малко квас всето тесто заквасва.

¹⁰ Аз съм уверен за вас в Господа че нема да помислите нищо друго; а който ви смущава, той ще подпадне под наказание, кой бил да бил.

¹¹ И аз, братие, ако още проповедвам обрезване, защо още да ме гонят? тогаз би се махнала съблазънта на кръста.

¹² Дано се отсечеха тези които ви развращават.

¹³ Защото вие, братие, на свобода бехте призвани, само не употребявайте свободата за причина на плътта, но с любов един друг си слугувайте.

¹⁴ Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч, в тази: «Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си.»

¹⁵ Ако ли се хапете един друг и се ядете, пазете се да не би един друг да се изтребите.

¹⁶ Прочее казвам: Ходете по Духу, и нема да извършвате похотите на плътта.

¹⁷ Защото плътта похотствува противното на Духа, а Духът противното на плътта; а те се противят едно на друго, така щото да не правите това което искате.

¹⁸ Но ако се водите от Духа не сте под закон.

¹⁹ И делата на плътта са явни: те са прелюбодеяние, блуд, нечистота, похотливост,

²⁰ идолослужение, чародейство, вражди, разпри, ревнования, ярости, крамоли, раздори, ереси,

²¹ зависти, убийства, пиянства, кощунства, и подобните на тех; за които ви предказвам, както и предрекох, че които правят таквиз работи нема да наследят царството Божие.

²² А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосердие, вера,

²³ кротост, въздържание: против таквиз нема закон.

²⁴ А които са Христови разпели са плътта наедно със страстите и похотите й.

²⁵ Ако Духом живеем, Духом и да ходим.

²⁶ Да не биваме тщеславни, за да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждаме.

6

¹ Братие, ако и впадне человек в некое прегрешение, вие духовни поправяйте таковаго с дух на кротост; но пази и себе си да не би и ти изкушен да бъдеш.

² Един другиму теготите носете, и така ще изпълните закона Христов.

³ Защото ако мисли некой себе си че е нещо, като не е нищо, лъже се с ума си.

⁴ Но всеки да изпитва своето дело, и тогаз ще има похвала само в себе си, а не в другиго;

⁵ защото всеки своето бреме ще понесе.

⁶ А този който се учи на словото Божие нека направя участник във всите си добрини тогоз който го учи.

⁷ Недейте се лъга: Бог поругаем не бива; понеже каквото посее человек това ще и да пожъне;

⁸ защото който сее в плътта си от плътта си ще тление да пожъне; а който сее в Духа от Духа ще живот вечен да пожъне.

⁹ Да не ни се додева да правим добро; защото ако се не уморяваме, на време ще пожънем.

¹⁰ И тъй, докле имаме време, да струваме добро на всички, а най-вече на своите по верата.

¹¹ Вижте с колко едри букви ви писах с ръката си.

¹² Които искат да покажат добър вид по плът, те ви нудят да се обрезвате, само да не бъдат гонени за кръста Христов.

¹³ Защото нито те които се обрезват пазят закона, но искат да се обрезвате вие за да се похвалят във вашата плът.

¹⁴ А аз да не бъде да се хваля освен с кръста на Господа нашего Исуса Христа, чрез когото е светът за мене разпет, и аз за света.

¹⁵ Защото в Христа Исуса нито обрезването има некоя сила, нито необрезването, но ново създание.

¹⁶ И на всички които живеят по това правило, мир на тех и милост и на Божия Израил.

¹⁷ От нине никой да ми не досажда; защото аз нося на телото си белезите на Господа Исуса.

¹⁸ Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде, братие, с вашият дух. Амин.