1 Павел, призван с волята Божия апостол Исус Христов, и брат Состен,
2 на църквата Божия която е в Коринт, на освещените в Христа Исуса, на призваните светии, наедно с всичките които призовават на всеко место името на Исуса Христа Господа нашего, който е и техен и наш:
3 Благодат да бъде вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.
4 Благодаря Богу моему винаги за вас за Божията благодат дадената вам чрез Исуса Христа,
5 че се обогатихте чрез Него във всичко, във всеко слово и всеко знание,
6 както се утвърди във вас свидетелството Христово;
7 така щото вие не оставате назад в никое дарование, като чакате откровението на Господа нашего Исуса Христа;
8 който ще и до край да ви утвърди да бъдете неповинни в деня на Господа нашего Исуса Христа.
9 Верен е Бог, чрез когото се призовахте в съобщение на Сина му Исуса Христа Господа нашего.
10 Моля ви се, братие, за името на Господа нашего Исуса Христа, всинца едно да говорите, и да нема раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
11 Защото от домашните Хлоини ми явиха за вас, братие мои, че помежду ви имало разпри;
12 и това го казвам защото всеки от вас дума: Аз съм Павлов; А аз Аполосов; А аз Кифов; А пък аз Христов.
13 Да ли Христос се е разделил? Павел ли се разпе за вас? Или в Павловото име се кръстихте?
14 Благодаря Богу че не съм кръстил никого от вас освен Криспа и Гаия,
15 да не би рекъл некой че съм кръстил в мое име.
16 Кръстих още и Стефаниновия дом: освен тези не зная да ли съм кръстил другиго некого.
17 Защото не ме е проводил Христос да кръщавам, но да проповедвам евангелието; не с премъдрост в словото, да се не осуети кръстът Христов.
18 Защото словото за кръста на тези които погинват е безумство, а за нас които се спасяваме е сила Божия.
19 Понеже е писано: «Ще погубя мъдростта на мъдрите, и разума на разумните ще отхвърля.»
20 Де мъдрият? де книжният? де изкусният разисквател на този век? Не обърна ли Бог в безумство мъдростта на този свет?
21 Защото, понеже в Божията премъдрост светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез безумството на проповедта да спаси верващите.
22 Понеже Юдеите искат знамения, а Елините търсят мъдрост;
23 а ние проповедваме Христа разпет, за Юдеите съблазън, а за Елините безумство;
24 на самите обаче призвани, и Юдеи и Елини, Христа Божия сила и Божия премъдрост.
25 Защото Божието безумно е по-мъдро от человеците, и Божието немощно е по-крепко от человеците.
26 Понеже, братие, вижте вашето призвание, че измежду вас нема по плът мнозина мъдри, нито мнозина силни, нито мнозина благородни;
27 но Бог избра безумните на света, да посрами мъдрите, избра пак Бог немощните на света да посрами силните;
28 още и худородните на света и унищожените избра Бог, и тези които не са нищо, за да съсипе които са нещо;
29 да се не похвали пред него ни една плът.
30 А вие сте от него в Христа Исуса, който стана за нас от Бога мъдрост, и правда, и освещение, и изкупуване;
31 тъй щото според както е писано: «Който се хвали, с Господа да се хвали.»
1 И аз, братие, когато дойдох при вас, дойдох не с превъзходството в слово или в мъдрост да ви възвестя свидетелството Божие;
2 защото решил бех да не зная между вас нищо друго освен Исуса Христа и него разпет.
3 И аз при вас бех немощен, в страх и в големо треперане;
4 и словото ми и проповедта ми не биваха с думи убедителни от человеческа мъдрост, но с доказателство от Дух и сила;
5 за да бъде верването ви не чрез человеческа мъдрост, но чрез сила Божия.
6 А говорим мъдрост между съвършените; но не мъдрост от този век, нито от господарите на този век, които преминават;
7 но говорим в тайна премъдростта Божия, скритата, която Бог от преди вековете е предопределил за наша слава;
8 която никой от господарите на този век не е познал; защото ако биха познали, не биха разпели Господа на славата,
9 Но според както е писано: «Око не е видело, и ухо не е чуло, и на человек на сърдцето не е дохождало, това което е приготвил Бог на тези които го любят.»
10 А нам Бог откри това чрез своя Дух; понеже Духът всичко, даже и дълбините Божии, издирва.
11 Защото кой от человеците знае человеческите неща освен духа на человека който е в него? Така и Божиите неща никой ги не знае освен Духа Божий.
12 А ние приехме, не духа на света, но Духа който е от Бога, за да познаем това което е дарено нам от Бога;
13 което и възвестяваме, не със словеса научени от человеческа мъдрост, но със словеса научени от Духа Светаго, като сравняваме духовно с духовно.
14 Естественият обаче человек не побира това което е от Духа Божия; защото за него е безумие, и не може да го разумее, понеже то духовно се изпитва.
15 Но духовният человек всеко нещо изпитва; а той от никого се не изпитва.
16 Защото, «Кой е разумел умът Господен за да може да го настави?» А ние имаме ум Христов.
1 И аз, братие, не могох да ви говоря като на духовни, но като на плътски, и като на младенци в Христа.
2 С млеко ви нахраних, и не с ястие; защото не можахте още да го приемете, а и сега още не можете;
3 Понеже сте още плътски; защото, докле има помежду вас завист, разпря и разногласие, не сте ли плътски, и не постъпвате ли по человечески?
4 Защото кога един казва: Аз съм Павлов; а друг: Аз съм Аполосов; не сте ли плътски?
5 Кой е прочее Павел, и кой е Аполос? Не са ли служители чрез които повервахте, и то както е Господ всекому дал?
6 Аз насадих, Аполос напои; но Бог възрасти.
7 Тъй щото, нито който сади е нещо, нито който пои, но Бог който възрастява,
8 А който сади и който пои едно са, и всеки според своя си труд ще приеме своята си заплата.
9 Защото ние сме съработници на Бога; а вие сте нива Божия, Божие здание.
10 Аз, според дадената ми от Бога благодат, като изкусен домозидател основание положих; а друг на него зиде. Но всеки да гледа как зиде на него.
11 Защото никой не може да положи друго основание освен положеното, което е Исус Христос.
12 И на това основание отгоре ако зиде некой злато, сребро, драгоценни камене, дърве, сено, слама,
13 всекиму работата ще стане явна; защото денят ще я покаже, понеже с огън се открива; и огънът ще изпита всекиму каква е работата.
14 На когото работата която е зидал устои, той ще вземе заплата.
15 А на когото работата изгори, ще се отщети; а сам той ще се избави, но тъй като из огън.
16 Не знаете ли че сте храм Божий, и Дух Божий живее във вас?
17 Ако развали некой Божия храм, него ще Бог да развали, защото храмът Божий е свет, който храм сте вие.
18 Никой да се не лъже; ако некой отпомежду ви мисли че е мъдър на този свет, да стане безумен, за да бъде мъдър.
19 Защото мъдростта на този свет е безумие пред Бога; понеже е писано: «Улавя мъдрите в пронирството им;»
20 и пак: «Господ знае помишленията на мъдрите че са суетни.»
21 И тъй, никой да се не хвали с человеците; защото всичко е ваше;
22 Павел ли, или Аполос, или Кифа, или свет, или живот, или смърт, или сегашното, или бъдещото; всичко е ваше;
23 и вие Христови, а Христос Божий.
1 Всеки человек така да ни има като служители Христови и строители на Божиите тайни.
2 А това което се иска от строителите е всеки да се намери верен.
3 А за мене е твърде малко нещо да бъда от вас или от человеческа съдба съден; но нито аз сам себе си съдя.
4 Защото съвестта ми в нищо не ме изобличава; но с това не съм оправдан, а Господ е който ще ме съди.
5 За това, нищо недейте съди преди време, докле да дойде Господ който ще и да извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви сърдечните намерения; и тогаз ще бъде всекиму похвала от Бога.
6 И това, братие, загатнаха върх себе си и върх Аполоса заради вас, да се научите от нас да не мъдрувате повече от писаното, да се не превъзнося некой от вас за едного против другиго.
7 Защото кой те предпочита от другиго? и що имаш което да не си приел? Ако ли си приел, защо се хвалиш като че не си приел?
8 Сити сте вече, обогатихте се вече, въцарихте се без нас; и дано да царувате, та да бихме и ние с вас наедно царували.
9 Защото ми се струва че Бог показа нас апостолите най-последни като осъдени на смърт; защото позор станахме на света, и на ангели, и на человеци:
10 ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа; ние немощни, а вие крепки, вие славни, а ние безчестни.
11 До този час и гладуваме, и жадуваме, и голи сме, и сме биени, и скитаме се,
12 и трудим се та работим с ръцете си; като ни укоряват, благославяме; като ни гонят, търпим;
13 като ни хулят, молим се; станахме като измет на света, смет на всичките до днес.
14 Не пиша това за посрамване на вас, но като любезни мои чада вразумявам ви.
15 Защото ако имате хиляди наставници в Христа, но мнозина отци немате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовествуването.
16 И тъй, моля ви се, бъдете подражатели на мене.
17 За туй ви проводих Тимотея, който ми е любезно и верно в Господа чадо, който ще ви напомни моите в Христа пътища, както поучавам на всекъде във всека църква.
18 Но некои си се възгордеха като че немаше да дойда аз при вас;
19 но ако ще Господ аз скоро ще дойда при вас, и ще позная, не словото, но силата на тези що са се възгордели.
20 Защото царството Божие не е в слово, но в сила.
21 Що искате? С тояга ли да дойда при вас? или с любов и кротък дух?
1 Въобще се чува че между вас има блудодеяние, и таквоз блудодеяние, на което нито името помежду езичниците се чува, така що да има некой бащината си жена.
2 И вие сте се възгордели, а най-паче не се ни оскърбихте за да се изпъди от помежду ви този който е сторил туй нещо.
3 Защото аз, ако и да не съм при вас телом, но духом съм при вас, и като че съм там, отсъдих вече тогози който е това така сторил,
4 в името на Господа нашего Исуса Христа, щом се съберете вие и моят дух, със силата на Господа нашего Исуса Христа,
5 такъв человек да го предадем на Сатана за погубване на плътта, за да се спаси духът в денят на Господа Исуса.
6 Не е добра хвалбата ви. Не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасва?
7 И тъй, очистете ветхия квас, да бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша заклан биде жертва за нас.
8 За това, да празднуваме, не с ветх квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове на искреност и на истина.
9 Писах ви в писмото да немате сношение с блудници.
10 И не съвсем да немате сношение с блудниците на този свет, или с лихоимците, или с грабителите, или с идолослужителите, понеже тогаз требва да излезете от света;
11 но сега ви писах да немате сношение, ако би некой който се нарича брат да е блудник, или лихоимец, или идолослужител, или хулител, или пияница, или грабител; с таквизи нито да ядете наедно.
12 Защото що ме е грижа да съдя и външните? Не съдите ли вие вътрешните?
13 А външните Бог ще съди; за това изпъдете лошия от помежду си.
1 Некой от вас, кога има нещо с другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
2 Не знаете ли че светиите ще съдят света? И тъй, вие, като ще съдите света, не сте ли достойни да съдите ни най-малки работи?
3 Не знаете ли че ние ще съдим ангели? а колко повече житейски работи.
4 За то, житейски съдби ако имате, най-нищожните в църквата, тех поставяйте съдници.
5 За ваш срам ви казвам това. Така ли нема между вас ни един мъдър който би можел между братята си да отсъди?
6 Но брат с брата се съди, и то пред неверните!
7 Сега прочее голем порок е за вас дето имате помежду си съдби. Защо по-добре не оставате обидени? защо не предпочитате да изгубите своето?
8 Но вие сами правите обида и отнимате и то от братя.
9 Или не знаете че неправедните нема да наследят царството Божие? Недейте се лъга: нито блудниците, нито идолослужителите, ни прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците,
10 нито крадците, нито лихоимците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите нема да наследят царството Божие.
11 И от вас некои бехте таквизи; но измихте се, но осветихте се, но оправдахте се с името на Господа Исуса и с Духа на Бога нашего.
12 Всичко ми е позволено, но не е всичко за полза: всичко ми е позволено, но аз не ще бъда обладан от нищо.
13 Ястията са за търбуха, и търбухът е за ястията; но Бог и него и тех ще унищожи. А телото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за телото;
14 а Бог и Господа възкреси, и нас ще със силата си да възкреси.
15 Не знаете ли че вашите тела са удове Христови? И тъй, да вземе удовете Христови, и на блудница удове да ги направя? Да не бъде!
16 Или не знаете че който се съвъкупява с блудница едно тело е с нея? защото «ще бъдат», казва, «двамата в една плът.»
17 Но който се съединява с Господа един дух е с него.
18 Бегайте от блудодеянието. Всеки грех който би сторил человек е вън от телото; но който блудствува против своето си тело съгрешава.
19 Не знаете ли че телото ваше е храм на Светаго Духа който е във вас, когото имате от Бога, и не сте свои си?
20 Защото вие сте с цена купени; за то прославете Бога с вашите тела и с вашите души, които са Божии.
1 За това що ми писахте, добре е да се не прикоснува человек до жена.
2 Но по причина на блудодеянията нека има всеки своя си жена, и всека жена да има своя си мъж.
3 Мъжът да отдава на жената длъжното ней благоразположение: подобно и жената на мъжът.
4 Жената не владее на своето си тело, но мъжът: така и мъжът не владее на своето си тело, но жената.
5 Не оставайте лишени един от друг, освен ако е нещо по съгласие за време за да се упражнявате в пост и молитва; и пак се схождайте наедно, да ви не изкушава Сатана поради вашето невъздържане.
6 И това го казвам по дозволение, а не по повеление.
7 Защото искам всичките человеци да са каквото съм аз; но всеки има особена дарба от Бога, един така, а друг инак.
8 А на неженените и на вдовиците казвам: Добро е за тех ако останат както и аз.
9 Но ако не могат да се въздържат, нека се оженят; защото по-добре е да се оженят а не да се разжегват.
10 А на оженените заръчвам, не аз, но Господ: Жена от мъжа си да се не разлъча.
11 Но ако се и разлъчи, да остане неженена, или да се примири с мъжа си. И мъж да не напуща жена си.
12 А на другите аз казвам, не Господ: Ако некой брат има жена неверница, и тя съизволява да живее с него, да я не напуща.
13 И жена която има мъж неверник, и той съизволява да живее с нея, да го не напуща.
14 Защото неверникът мъж освещен бива поради жената, и неверницата жена освещена бива поради мъжа; понеже инак чадата ви щеха да бъдат нечисти, но сега са свети.
15 Ако ли неверникът се отлъчи, да се отлъчи: в таквиз неща не е порабощен братът или сестрата. Но Бог ни призова на мир.
16 Защото що знаеш , жено, да ли не ще спасиш ти мъжа? или що знаеш, мъжу, да ли не ще спасиш ти жената?
17 Но всеки както му е Бог отделил, и всеки както го е Господ призовал, така да ходи; и така заповедвам по всичките църкви.
18 Обрезан ли е призован некой във верата, да не крие обрезването. Необрезан ли е некой призован, да се не обрезва.
19 Обрезването е нищо и необрезването нищо; но всичко е в пазенето на Божиите заповеди.
20 Всеки да си остава в това звание в което е призван.
21 Раб ли се призован? Да те не е грижа; но ако можеш още да станеш свободен по-добре употреби това.
22 Защото който е раб призован в Господа, свободник Господен е; така и който е свободен призван, раб е Христов.
23 Със скъпа цена сте купени: не бивайте роби на человеци.
24 В каквото звание е некой призован, братие, в него всеки да си остава пред Бога.
25 Колкото за девиците немам заповед от Господа; но като помилван от Господа да съм верен, мнение давам.
26 И тъй, за настоещата нужда мисля да е добро това, сиреч, че е добре человеку така да бъде.
27 Вързан ли си с жена? Не търси развързване. Отвързан ли си от жена? Не търси жена.
28 Но ако се и ожениш не съгрешаваш, и девица ако се ожени не съгрешава; но таквизи които са ще имат скръб по плът; а пак аз ви съжалявам.
29 Това само казвам, братие, че останалото време е кратко; за това, и тези които имат жени да са като че немат;
30 и които плачат, като че не плачат; и които се радват, като че се не радват; и които купуват, като че нищо не добиват;
31 и които имат сношение с този свет, като че не са предани нему; защото на този свет образът прехожда.
32 А аз искам ви да сте безгрижни. Неженений се грижи за това което е Господне, как да угоди Господу;
33 а женений се грижи за това което е световно, как да угоди на жената.
34 Между жена и девица има разлика: неженената се грижи за това което е Господне, за да бъде света и телом и духом; а оженената се грижи за това което е световно, как да угоди на мъжа.
35 И това го казвам за собствената ваша полза; не да ви наложа примка, но за благообразие и постоянно пребъдване в служенето Господне без развлечение на ума.
36 Ако ли мисли некой че прави неприлично за девицата си, ако да й е минало време, и требва така да бъде, нека прави каквото ще: не съгрешава: нека се женят.
37 Но който стои твърд на сърдцето си, и нема нужда, но има власт за своята си воля, и е решил това в сърдцето си да държи девицата си неженена, добре прави.
38 Така щото който ожени девицата си добре прави; а който я не ожени прави по-добре.
39 Жената е вързана от закона до колкото време е жив мъж й; ако ли умре мъж й, свободна е да се ожени за когото ще, тъкмо да бива това в Господа.
40 Но по моето мнение по-блажена е ако си остане така; а мисля че и аз имам Дух Божий.
1 Колкото за идоложертвеното, знаем че всинца имаме знание; но знанието възгордява, а любовта назидава.
2 И ако се има некой че знае нещо, не е познал още нищо както требва да познава.
3 Но ако люби некой Бога, той е познат от него.
4 И тъй, колкото за яденето от идоложертвеното, знаем че идолът е нищо на света, и че освен едного Бога нема никой друг Бог.
5 Защото ако и да има нарицаеми богове, или на небето или на земята; (както се казва че има много богове, и господари много,)
6 но нам е един Бог Отец, от когото е всичко, и ние сме в него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез него.
7 Но това знание във всички го нема; и некои със съвест на идола и до сега ядат идоложертвено като жертва на идола, и съвестта им като е слаба осквернява се.
8 А яденето на ни препоръчва на Бога; защото нито ако ядем ни се нещо придава, нито ако не ядем лишаваме се от нещо.
9 Но гледайте да не би тая ваша свобода да бъде съблазън на слабите.
10 Защото ако види некой тебе който имаш знание че седиш на трапеза в идолско капище, той като е слаб, съвестта му не ще ли да се одързости да яде идоложертвено?
11 И поради твоето знание ще загине немощният брат, за когото е умрел Христос.
12 А като съгрешавате така против братята, и наранявате слабата им съвест, то вие против Христа съгрешавате.
13 За това, ако яденето съблазнява брата ми, нема да ям месо във веки, за да не съблазня брата си.
1 Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не видех ли Исуса Христа Господа нашего? Не сте ли вие моето в Господа дело?
2 На други ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.
3 Това е моят ответ на тези които изпитват поведението ми.
4 Да ли немаме власт да ядем и да пием?
5 Да ли немаме власт и ние както другите апостоли, и братята Господни, и Кифа, да водим със себе си жена от сестрите?
6 Или само на мене и на Варнава не е дозволено да не работим?
7 Кой войнствува некога на свое си иждивение? Кой насажда лозе, и не яде от плода му? Или кой пасе стадо, и не яде от млекото на стадото?
8 По человечески ли говоря това? не казва ли и законът истото?
9 Защото в закона Моисеев е писано: «Не обвързвай устата на вол който вършее.» За воловете ли се грижи Бог?
10 Или непременно заради нас казва? защото това е за нас писано; така щото който оре, с надежда требва да оре; и който вършее, с надежда да е участник в надеждата си.
11 Ако сме ние посеяли у вас духовното, много ли е ако пожънем от вас телесното?
12 Ако други участвуват във властта над вас, не требва ли ние повече? Тази власт обаче ние не употребихме; но търпим всичко, за да не причиним некое прекратение на благовествуването Христово.
13 Не знаете ли че които свещенодействуват от светилището се хранят? и които служат на олтара вземат дел от олтаря?
14 Така и Господ заповеда, проповедниците на евангелието да живеят от благовествуването.
15 Но аз ни едно от тези не употребих, нито писах да ми бъде така; защото за мене е по-добре да умра, а не да осуети некой похвалата ми.
16 Защото ако проповедвам евангелието, то не ми е похвала; защото нужда ми надлежи, и тежко ми ако не благовествувам.
17 Защото ако правя това от своя воля, имам заплата; ако ли от неволя, а то ми е служението поверено.
18 И тъй, коя е моята заплата? Тая, с проповедването си да положа евангелието Христово без иждивение, така щото да не злоупотребя моята власт в благовествуването.
19 Защото, като съм свободен от всички, заробих себе си на всичките за да придобия по-многото.
20 И на Юдеите бидох като Юдеин, Юдеите да придобия: на тези които са под закон като подзаконен бидох, за да придобия тези които са под закон.
21 На тези които немат закон бидох като че немам закон, (не че съм без закон пред Бога, но подзаконен на Христа,) за да придобия тези които немат закон.
22 На немощните като немощен бидох за да придобия немощните. На всичките станах всичко да би всекак да спася неколцина.
23 И това го правя за евангелието, да бъда на него съучастник.
24 Не знаете ли че които тичат на попрището всички тичат, а само един взема наградата? Така тичайте като да я получите.
25 И всеки подвижник от всичко се въздържа; и те за да вземат венец тленен, а ние нетленен.
26 И тъй, аз тичам така, не като на неизвестно нещо; така бъхта, не като че бия въздуха;
27 но уморявам телото си и порабощавам го, че като проповедвам на другите да не би да остана аз отхвърлен.
1 И не искам, братие, да не знаете че отците наши беха всички под облака, и всички през морето преминаха,
2 и в облака и в морето всички се кръстиха в Моисея,
3 и всички от истото духовно ястие ядоха,
4 и всички от истото духовно питие пиха; защото пиеха от духовния камик който ги придружаваше; и този камик бе Христос.
5 Но в по-многото от тех не благоволи Бог; защото изпомреха в пустинята.
6 А тези неща станаха нам примери да не бъдем ние желатели на злото, както и те пожалеха.
7 Нито идолослужители бивайте, както некои от тех, според писаното: «Седна народът да яде и да пие, и станаха да играят.»
8 Нито да блудствуваме както блудствуваха некои от тех, и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9 Нито да изкушаваме Христа, както и некои от тех изкусиха и погинаха от змиите.
10 Нито роптайте както възроптаха некои от тех и погинаха от изтребителя.
11 И всичко това им се прилучаше за примери, и написа се за поучение нам които сме достигнали последните времена.
12 Така щото който се има че стои, да гледа да не падне.
13 Вас друго изкушение освен человеческо не ви е постигнало: верен е обаче Бог който нема да ви остави да бъдете изкушени повече от колкото ви е силата, но с изкушението наедно ще даде и средството така щото да можете да претърпевате.
14 За това, възлюблени мои, отбегвайте от идолослужението.
15 Говоря като на разумни: сами ви съдете това което казвам.
16 Чашата на благословението която благославяме не е ли причастие на кръвта Христова? Хлебът когото преломяваме не е ли причастие на Христовото тело?
17 Защото един хлеб, едно тело сме ние мнозината; понеже всинца от единия хлеб се причащаваме.
18 Гледайте Израиля по плът: тези които ядат жертвите не са ли причастници на жертвеника?
19 И тъй, аз що казвам? това ли че идолът е нещо, или че идоложертвеното е нещо? Не.
20 Но казвам, че онова което езичниците жертвуват, жертвуват го на бесовете, и не на Бога; а не ви искам да бъдете причастници на бесовете.
21 Не можете да пиете чашата Господня и чашата бесовска: не можете да сте причастници на трапезата Господня и на трапезата бесовска.
22 Или искаме да подбудим Господа на ревнование? посилни ли сме ние от него?
23 Всичко ми е дозволено, но всичко не е за полза: всичко ми е дозволено, но всичко не е за назидание.
24 Никой да не търси своята си полза, но всеки ползата на другиго.
25 Всичко що се продава на месопродавницата яжте, и без никакво предирване заради съвестта;
26 защото «Господня е земята и което я изпълнява.»
27 И ако от неверните некой ви покани, и вие искате да идете, яжте каквото сложат отпреде ви, без никакво предирване заради съвестта си.
28 Ако ли ви рече некой: Това е идоложертвено, не яжте, заради тогоз който ви е обадил, и за съвестта; защото «Господня е земята и което я изпълнява.»
29 А съвест казвам, не твоята, но на другиго съвестта, понеже защо да се съди моята свобода от друга съвест?
30 И ако аз с благодарение участвувам в яденето, защо да бъда охулван за това за което аз благодаря?
31 И тъй, ядете ли, пиете ли, нещо ли правите, всичко за слава Божия правете.
32 Не бивайте съблазън ни на Юдеи, ни на Елини, нито на църквата Божия;
33 както и аз угождавам на всички във всеко нещо без да търся своята си полза, но ползата на мнозина за да се спасят.
1 Подражатели бивайте на мене както и аз на Христа.
2 И захвалям ви, братие, че във всичко ме помните, и държите преданията както ви ги предадох.
3 Искам пак да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът; глава пък на Христа е Бог.
4 Всеки мъж кога се моли, или кога пророчествува, ако има главата си покрита, засрамва главата си.
5 А всека жена която се моли или пророчествува с непокрита глава засрамва главата си; защото е все еднакво като да е с бръсната глава.
6 Защото жена ако се не покрива, нека остриже и космите си. Но ако е срамотно на жена да си стриже космите или да си бръсне главата, то нека се покрива.
7 Защото мъжът не требва да си покрива главата, понеже е образ и слава Божия; а жената е слава на мъжа.
8 Защото мъжът не е от жената, но жената от мъжа;
9 понеже не бе създаден мъжът за жената, но жената за мъжа.
10 За това жената е длъжна заради ангелите да има на главата си белег на власт.
11 Ни мъж обаче без жена, нито жена без мъж бива в Господа;
12 защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога.
13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е на жена да се моли Богу гологлава?
14 А не учи ли ви и самото естество че мъж ако оставя косата си да расте то е безчестие нему?
15 Но жена ако оставя косата си да расте то е ней за слава; защото косата е дадена ней наместо покривало.
16 Но ако се яви некой да е препирлив, ние такъв обичай немаме, нито църквите Божии.
17 И това като ви заръчвам, не ви захвалям че се събирате, не за по-добро, но за по-лошо.
18 Защото първо, кога се събирате в църква слушам че ставали раздори помежду ви; и по нещо вервам;
19 защото нуждно е да има и разделения между вас за да се явят достойните из помежду ви.
20 И тъй, събирането ви наедно не е че ядете Господня вечеря;
21 защото на яденето всеки бърза да взема своята си вечеря преди другиго; и един остава гладен, а другий се напива.
22 Къщи ли немате да ядете и да пиете? или църквата Божия презирате, и посрамяте тези които немат нищо? Какво да ви река? Да ви захвалям ли за това? Не ви захвалям.
23 Защото аз от Господа приех това което ви и предадох, че Господ Исус през нощта на предаването му взе хлеб,
24 и като благодари преломи, и рече: Вземете, яжте; това е телото мое което за вас се ломи; това правете за мое възпоминание.
25 Така и чашата след вечерянето взе, и рече: Тая чаша е новий завет в моята кръв: това правете, всеки път когато пиете, за мое възпоминание.
26 Защото всеки път когато ядете този хлеб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате докле дойде той.
27 Така щото който яде този хлеб или пие чашата Господня недостойно повинен ще бъде на телото и кръвта Господня.
28 Но да изпитва человек себе си, и така да яде от хлеба и да пие от чашата;
29 защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждане на себе си като не отличава телото Господне.
30 От това има из помежду ви мнозина немощни и болни, а доста и умират.
31 Защото ако бихме сами себе си съдили, не бихме били съдени.
32 Но когато биваме съдени, наказваме се от Господа за да не бъдем осъдени наедно със света.
33 За това, братие мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг:
34 ако ли е некой гладен, да яде у дома си, за да се не събирате за осъждане. А за друго що остава, когато дойда ще наредя.
1 А за духовните дарби, братие, не искам да не знаете.
2 Вие знаете че бехте езичници, влачими КЪ немите идоли, както се водехте.
3 За това ви уведомявам че никой като говори с Дух Божий не казва анатема Исусу, и никой не може да нарече Исуса Господ освен чрез Духа Светаго.
4 Има различия на дарбите; но Духът е истият.
5 Има различия на служенията, но Господ е истият.
6 Има и различия на действията, но Бог е истият който действува все во все.
7 А всекому се дава явлението на Духа за полза.
8 Защото едному се дава чрез Духа слово на премъдрост, а другиму слово на знание по истия Дух;
9 другиму пък вера чрез истия Дух, а другиму дарби на изцеления пак чрез истият Дух се дават;
10 а другиму действие на чудеса, другиму пророчество, а другиму разпознаване на духовете, и другиму различни езици, другиму пак тълкуване на езици.
11 А всичко това го действува единият и този истий Дух, който всекиму особно разделява както му е угодно.
12 Защото както телото е едно а има много удове, и всите удове на едното тело, ако и много да са, пак едно тело са, така и Христос.
13 Защото всички ние чрез единия Дух се кръстихме да сме в едно тело, и Юдеи и Елини, и раби и свободни; и всинца в един Дух се напоихме.
14 Защото телото не е един уд, но много.
15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка не съм от телото; да ли за това тя не е от телото?
16 И ако речеше ухото: Понеже не съм око не съм от телото; да ли за това то не е от телото?
17 Ако беше всичкото тело око, де щеше да е слушането? ако ли все слушане, де обонянието?
18 Но сега Бог е положил удовете всеки един от тех в телото както е изволил.
19 Ако беха били всите един уд, де щеше да е телото?
20 Но сега удове са много, а тело едно.
21 И не може окото да рече на ръката: Немам потреба от тебе; или пак главата на нозете: Немам потреба от вас.
22 Но удовете на телото които се виждат че са по-слаби, те са много по-потребни.
23 И тези части на телото които ни се виждат за побезчестни, тем повече почест прилагаме, е неблагообразните наши удове имат по големо благообразие.
24 А благообразните наши удове немат нужда. Но Бог е разпоредил телото, като е дал на лишеното по-голема почест;
25 за да нема раздор в телото, но удовете да имат истото попечение един за друг.
26 И ако страда един уд, всите удове състрадат; ако ли слави един уд, всите удове се радват с него заедно.
27 А ви сте тело Христово, и частно удове.
28 И едни постави Бог в църквата, първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, напокон дарби на изцеление, помагания, управления, разни езици.
29 Всичките апостоли ли са? всичките пророци ли са? всичките учители ли са? всички действуват ли чудеса?
30 всички имат ли дарби на изцеление? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?
31 Имайте ревност за по-добрите дарби; и аз още по-превъзходен пат ви показвам.
1 Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов немам, ще съм мед що звънти или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всеко знание, и ако имам всичката вера щото и гори да преместям, а любов немам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкият си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам телото си на изгореване, а любов немам, нищо не се ползувам.
4 Любовта дълготърпи, благосклонна е; любовта не завижда; любовта не се превъзнося, не се гордее,
5 не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло,
6 на неправдата се не радва, а сърадва се на истината,
7 всичко претърпева, на всичко хваща вера, на всичко се надее, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне:
9 Защото от части знаем, и от части пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, тогаз това което е от части ще се прекрати.
11 Когато бех младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах; но от как станах мъж, напуснах което е младенческо.
12 Защото сега видим мрачкаво както през огледало, а тога ще гледаме лице с лице; сега познавам от части, а тога ще позная както съм и познат.
13 А сега остават тези трите, вера, надежда, любов; но най-голема от тех е любовта.
1 Следвайте любовта, и желайте с ревност духовните дарби, и най-паче да пророчествувате.
2 Защото който говори език незнаен, не говори на человеци, но Богу; защото никой му не проумева, но духом тайни говори;
3 а който пророчествува говори на человеци за назидание и увещание и утешение.
4 Който говори незнаен език назидава себе си; а който пророчествува назидава църквата.
5 Искам всички да говорите езици, а повече да пророчествувате; защото който пророчествува по-горен е от тогози който говори разни езици, освен ако тълкува за да вземе църквата назидание.
6 И сега, братие, ако дойда при вас и говоря незнайни езици, както ще ви ползувам, ако ви не говоря или с откровение, или с познание, или с пророчество, или с поучение?
7 И бездушните неща които издават глас, свирка или китара, ако не дадат отличителни звукове, как ще се познае това което свирят със свирката или с китарата?
8 Защото ако би издала тръбата неопределен глас, кой би се приготвил на бой?
9 Така и вие ако не дадете с езика си вразумителни речи, как ще се познае това което говорите? защото на ветър ще говорите.
10 Толкоз вида гласове се случават на света; и ни един от тех не е без значение.
11 И тъй, ако не разумея значението на гласа ще бъда другоезичен за тогози който говори, и този който говори другоезичен за мене.
12 Така и вие, понеже сте ревнители на духовните дарования, старайте се да се преумножат у вас за назидание на църквата.
13 За това, който говори език незнаен, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14 Защото, ако се моля по език незнаен, духът ми се моли, а умът ми остава безплоден.
15 И тъй, що е? Ще се моля с духа си, ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, ще пея и с ума си.
16 Понеже ако славословиш с духа си, онзи който е от реда на простаците как ще рече на твоето благодарение, Амин, като не знае що говориш?
17 Защото ти благодариш добре, но другият не се назидава.
18 Благодаря Богу моего че аз от всички вас повече езици говоря.
19 Но в църква предпочитам да изговоря пет думи с ума си за да наставя и други, а не десет хиляди думи с език незнаен.
20 Братие, не бивайте по ума деца, но бивайте младенци по злобата, а по ума съвършени мъже.
21 В закона е писано: «С други езици и с други устни ще поговоря на този народ; и нито така ще ми послушат, казва Господ.»
22 За това езиците са белег, не за тези които верват, но за тези които не верват; а пророчеството е, не за тези които не верват, но за тези които верват.
23 И тъй, ако се събере всичката църква наедно и всичките наченат да говорят по незнайни езици, а влезат простаци или неверни, не ще ли да рекат че вие сте полудели?
24 Ако ли всички пророчествуват, и влезе некой неверник или простак, той от всичко се изобличава и от всичко се изпитва;
25 и така, скришните на сърдцето му стават явни; и тъй, ще падне на лицето си, ще се поклони Богу, и ще изповеда че наистина Бог е между вас.
26 И тъй, братие, що има? Кога се събирате, всеки от вас псалом има, поучение има, език има, откровение има, тълкование има. Всичко да бива за назидание.
27 Ако говори некой език незнаен, да говорят по двама, или най-много по трима, и на ред; а един да тълкува.
28 Ако ли нема тълковател, да мълчи в църква, и да говори в себе си и Богу.
29 А пророци да говорят двама или трима, а другите да разсъждат;
30 ако ли дойде откровение на другиго от седещите, първият да млъкнува.
31 Защото един след друг всинца можете да пророчествувате, за да научават всички и всички да се утешават.
32 И духовете пророчески покоряват се на пророците.
33 Защото Бог не е Бог на немирство, но на мир, както по всичките църкви на светиите.
34 Жените ви да мълчат в църквите, защото не им е простено да говорят, но да се покоряват както и законът казва.
35 Ако ли искат да научат нещо, да питат мъжете си у дома си; защото е срамотно на жени да говорят в църква.
36 Словото Божие от вас ли излезе? или е само до вас достигнало?
37 Ако мисли некой че е пророк или духовен, нека узнае че това което ви пиша е заповеди Господни.
38 Но ако не разумева некой, да не разумева.
39 За това, братие, имайте ревност да пророчествувате, и не възбранявайте да говорят езици.
40 Всичко да бива благообразно и редовно.
1 Още, братие, уведомявам ви евангелието което ви проповедах, което и приехте, в което и стоите,
2 чрез което се и спасявате ако държите според както ви съм благовестил, освен ако не сте напраздно повервали.
3 Защото ви предадох най-първо онова което и приех, сиреч, че Христос умре за греховете ни според писаният;
4 и погребен бе, и възкръсна в третия ден според писанията;
5 и яви се на Кифа, после на дванадесетте.
6 След това се яви на повече от петстотин братя изведнъж, от които повечето и до сега са живи, а некои и починаха.
7 После се яви Якову, после на всичките апостоли;
8 а найпосле от всички яви се и на мене като на некой изверг.
9 Защото аз съм наймалкият от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, защото гониха църквата Божия.
10 Но с Божията благодат съм каквото съм; и неговата на мене благодат не бе праздна, но трудих се повече от всички тех; не аз обаче, но Божията благодат която е с мене.
11 И тъй, или аз или те, така проповедваме, и така сте повервали.
12 А когато се проповедва Христос че е възкръснал от мъртвите, как казват некои от помежду ви че нема възкресение на мъртвите?
13 Ако нема възкресение на мъртвите, то нито Христос е възкръснал;
14 и ако Христос не е възкръснал, то праздна е нашата проповед, праздна и вашата вера.
15 Намерваме се още и лъжесвидетели на Бога; защото свидетелствувахме за Бога че е възкръсил Христа; когото не е възкръсил ако е тъй че мъртвите не възкръсват.
16 Защото ако мъртвите не възкръсват, не е нито Христос възкръснал;
17 ако ли Христос не е възкръснал, суетна е верата ви; още сте в греховете си.
18 То и тези които са починали в Христа погинали са.
19 Ако само в този живот се надеем на Христа, то сме най окаяни от всичките человеци.
20 А нине Христос възкръсна от мъртвите, и стана начатък на починалите.
21 Понеже както чрез человека смъртта дойде, така чрез человека и възкресението на мъртвите.
22 Защото както чрез Адама всички умират, така чрез Христа всички ще оживеят.
23 Но всеки на реда си; Христос начатък, после които са Христови в пришествието негово;
24 Напокон ще бъде скончанието когато предаде царството Богу и Отцу, когато унищожи всеко началство и всека власт и сила;
25 защото требва да царува докле положи всичките врагове под нозете си.
26 Най-последен враг който се унищожава е смъртта.
27 Защото «всичко покори под нозете му;» а когато говори че всичко е покорено, явно е че освен тогози който е покорил нему всичкото;
28 а когато се покори нему всичко, тогаз и сам си Синът ще се покори на тогози който е покорил нему всичкото, за да бъде Бог все във все.
29 Понеже какво ще сторят тия които се кръщават заради мъртвите ако никак мъртвите не възкръсват? защо ли се и кръщават зарад мъртвите?
30 Защо ли и ние всеки час бедствуваме?
31 Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Исуса Господа нашего.
32 Ако по человечески се борих аз със зверове в Ефес, каква полза имам ако мъртвите не възкръснуват? «Да ядем и да пием, защото утре ще умрем.»
33 Не се лъстете: «Злите съобщества развалят добрите нрави.»
34 Свестете се според както е праведно, и не съгрешавайте; защото некои от вас Бога не знаят. Това за ваш срам го казвам.
35 Но ще рече некой: Как ще възкръснат мъртвите? и с какво тело ще дойдат?
36 Безумне, това което ти сееш ако не умре не се съживява.
37 И това което сееш, не посеваш телото което ще изникне, но голо зърно каквото се случи, пшенично или друго некое;
38 а Бог му дава тело каквото си ще, и на всеко семе своето му тело.
39 Всека плът не е еднаква плът; но друга плът е на человеците, а друга плът на скотовете, друга пък на рибите, друга на птиците.
40 Има и телеса небесни и телеса земни; друга е обаче славата на небесните, а друга на земните.
41 Друга е славата на слънцето, и друга славата на луната, и друга славата на звездите; защото звезда от звезда различа според славата.
42 Така и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;
43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
44 сее се тело естествено, възкръсва тело духовно. Има тело естествено, има и тело духовно.
45 Така е и писано: Първият человек Адам «стана душа жива,» а последният Адам е дух животворещ.
46 Но не първом духовното, но естественото, и после духовното.
47 Първият человек е от земята пръстен: вторият человек, Господ от небето.
48 Какъвто е пръстният таквизи са и пръстните, и какъвто небесният таквизи и небесните.
49 И както се облекохме в образа на пръстния ще се облечем и в образа на небесния.
50 И това ви казвам, братие, че плът и кръв не могат да наследят царството Божие; нито тлението наследва нетлението.
51 Ето, една тайна ви казвам: Всинца нема да умрем, но всинца ще се изменим,
52 в една минута, в мъгновение на око, с последната тръба; защото ще затръби; и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим.
53 Защото требва това тленното да се облече с нетление, и смъртното това да се облече с безсмъртие.
54 А когато тленното това се облече с нетление, и смъртното това се облече с безсмъртие, тогаз ще се сбъде словото което е писано: «Погълната биде смъртта с победа.»
55 Де ти, смърте, жилото? де ти, аде, победата?
56 Жилото на смъртта е грехът, и силата на греха е законът;
57 но благодарение Богу който ни дава победата чрез Господа нашего Исуса Христа.
58 И тъй, възлюблени мои братие, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всекога в делото Господне, понеже знаете че трудът ви не ще да бъде празден в Господа.
1 А колкото за събирането на милостинята за светиите, както наредих в църквите Галатийски така сторете и вие.
2 В първия ден на седмицата, всеки от вас да отделя по нещо според както му успева работата, и да го има при себе си; да не би кога дойда тогаз да стават събиранията на милостинята.
3 И кога дойда, които одобрите с писма, тех ще проводя да отнесат подаръка ви в Ерусалим;
4 и ако бъде достойно да ида и аз, с мене ще отидат.
5 Аз ще дойда при вас като мина през Македония; (защото през Македония минавам.)
6 А може би да поостана при вас, или може и да презимувам, за да ме изпроводите вие на където отида.
7 Защото не ми се ще сега в минуването да се видя с вас; но надея се да остана при вас неколко време ако ми Господ дозволил.
8 А в Ефес ще се бавя до Петдесетницата;
9 защото ми се отвориха врата големи и работни, има и много противници.
10 Ако ли дойде Тимотей, гледайте да бъде без страх при вас; защото и той работи делото Господне както и аз.
11 За това, никой да го не унищожи; но изпроводете ми го миром да дойде при мене; защото го очаквам с братята.
12 А за брата Аполоса, молих му се много да дойде с братята при вас; и не му се щеше никак да дойде сега; ще дойде обаче когато му прилегне.
13 Бъдете бодри, стойте във верата, бъдете мъжествени, крепки бъдете.
14 Всичко у вас с любов да бива.
15 Още ви моля, братие, (знаете Стефаниновия дом че е начатък на Ахаия, и са отредили себе си в служение на светиите,)
16 да се подчинявате и вие на таквиз и на всекого който съдействува и се труди.
17 Радвам се за дохождането на Стефанина, на Фуртуната, и на Ахаика, защото те запълниха моето от вас лишение;
18 понеже успокоиха и моя дух и вашия; за това припознавайте таквиз человеци.
19 Поздравяват ви църквите които са в Азия. Поздравяват ви в Господа премного Акила и Прискила с домашната си църква.
20 Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един другий със целуване свето.
21 Поздравлението пиша аз Павел с ръката си.
22 Който не люби Господа Исуса Христа да бъде анатема, маран ата.
23 Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с вас.
24 Любовта ми с всички вас в Христа Исуса. Амин.