1

¹ Павел, раб Исус Христов, призван апостол, избран да проповеда евангелието Божие,

² (което по-напред обеща Бог чрез пророците си в светите писания,

³ за Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово,

⁴ а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се във всичка сила Син Божий;

⁵ чрез когото приехме благодат и посланичество за негово име да приведем в послушанието на верата от всичките народи;

⁶ между които сте и вие призвани от Исуса Христа,)

⁷ на всички вас които сте в Рим, възлюблени Божии, призвани светии: Благодат да бъде вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа.

⁸ Най-първо благодаря Богу моему чрез Исуса Христа за всинца ви, защото верата ваша по всичкия свет се възвестява.

⁹ Понеже свидетел ми е Бог, комуто служа с духа си в благовествуването на Сина му, че непрестанно ви споменвам,

¹⁰ и в молитвите си винаги се моля, дано с волята Божия се сподобя некога, да дойда до вас;

¹¹ защото желая да ви видя, за да ви предам духовно некое дарование за утвърдение ваше;

¹² а то е да се утеша взаимно между вас чрез общата вера ваша и моя.

¹³ И не искам, братие, да не знаете че много пъти се каних да дойда до вас за да имам и от помежду вас некой плод както и между другите народи; но до сега все съм бил възпиран.

¹⁴ Длъжен съм и на Елини и на варвари, на учени и на неучени;

¹⁵ така, колкото от моя страна, готов съм да проповедам евангелието и на вас които сте в Рим.

¹⁶ Защото не се срамувам от благовествуванието Христово; понеже е сила Божия за спасение на всекиго който верва, първом на Юдеина а после на езичника.

¹⁷ Защото правдата Божия в него се открива чрез вера за вера, както е писано: «Праведният чрез вера ще живее.»

¹⁸ Защото гнев Божий се открива от небето върх всеко нечестие и неправда на человеците които държат истината с неправда.

¹⁹ Понеже това което е възможно да се знае за Бога известно е на тех; защото Бог им го изяви.

²⁰ Понеже невидимите негови, сиреч, присносущната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира разумеваеми чрез творенията; така щото те остават безответни.

²¹ Защото като познаха Бога не прославиха го като Бога, нито му благодариха; но осуетиха се в своите размишления, и помрачи се несмисленото техно сърдце.

²² Като се казват че са мъдри избезумеха,

²³ и славата на нетленнаго Бога измениха в подобие на образ на тленен человек и на птици и на четвероноги и на гадове.

²⁴ За това, и според похотите на сърдцата им предаде ги Бог на нечистота, да се обезчестяват телата им в сами тех,-

²⁵ те които промениха истината Божия в лъжа и поклониха се и послужиха на тварта, а не на Твореца, който е благословен във веки. Амин.

²⁶ За това ги предаде Бог на срамотни страсти; защото и жените им измениха естественото употребение на противоестествено.

²⁷ Подобно и мъжете оставиха естественото употребение на женският пол та се разжегоха в похотта си един на друг, и струват безобразност мъже на мъже, и приимат си достойното въздаяние на своето заблуждение.

²⁸ И както не се постараха да имат разумение за Бога, предаде ги Бог на развратен ум да правят което не подобава,

²⁹ изпълни с всека неправда, с блуд, с лукавство, с користолюбие, и със злоба; пълни със завист, с убийство, с крамола, с измама, и със злонравие;

³⁰ шепотници, клеветници, богоненавистници, хулители, горди, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си,

³¹ неразумни, вероломни, немилосерди, непримирителни, немилостиви;

³² които още и като знаят праведния Божий съд, че тези които правят таквизи работи са достойни за смърт, не само че ги правят, но и съизволяват на онези които ги правят.

2

¹ За това, безответен си, о человече, който и да си, що съдиш другиго; защото в каквото съдиш другиго себе си осъждаш, понеже ти който съдиш правиш истото.

² А знаем че Божий съд е според истината върх тези които правят таквизи работи.

³ И мислиш ли това, о человече, ти който съдиш тези що правят таквизи работи, че ще избегнеш от Божия съд като правиш и ти истото?

⁴ Или презираш богатството на неговата благост, търпеливост, и дълготърпение, без да знаеш че Божията благост те води на покаяние?

⁵ А по упорството си и непокаяното си сърдце ти трупаш на себе си гнев за в деня на гнева и на откритието на праведния съд от Бога,

⁶ който ще въздаде всекиму според делата му:

⁷ живот вечен на тези които с постоянството в добро дело търсят слава, почест, и безсмъртие;

⁸ ярост пак и гнев на тези които упорствуват и се не покоряват на истината, а покоряват се на неправдата;

⁹ скърб и утеснение на всека душа на человека който работи зло, първом на Юдеина, после и на езичника;

¹⁰ а слава и почест и мир всекиму който прави добро, първом на Юдеина, после и на езичника.

¹¹ Понеже Господ на лице не гледа.

¹² Защото тези които са съгрешили без закон, без закон ще и да погинат; и които са под закон съгрешили, по закон съдени ще бъдат,

¹³ (защото не са праведни пред Бога слушателите на закона; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани.

¹⁴ Понеже когато езичниците, които немат закон, по природата правят което е законно, то, и закон като немат те, сами са закон на себе си:

¹⁵ те показват делото на закона написано на сърдцата им, имат и съвестта си която съсвидетелствува, и помислите които се осъждат или се и оправдават помежду си един друг,)

¹⁶ в деня когато, според моето благовествуване, Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на человеците.

¹⁷ Ето, ти се зовеш Юдеин, и облегаш се на закона, и с Бога се хвалиш;

¹⁸ И знаеш волята негова, и разсъждаш по-доброто, понеже се научаваш от закона;

¹⁹ имаш още и уверение в себе си че си водител на слепите, виделина на тези които са в тъмнина,

²⁰ наставник на простаците, учител на младенците, понеже имаш в закона образа на знанието и на истината.

²¹ И тъй, ти който учиш другиго, не учиш ли себе си? Ти който проповедваш да не крадат, крадеш ли?

²² Ти който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

²³ Ти който се хвалиш със закона, безчестиш ли Бога чрез престъпването на закона?

²⁴ Защото, според както е писано, името Божие поради вас се хули между езичниците.

²⁵ Понеже обрезването ползува ако изпълниш закона; ако ли си престъпник на закона, то твоето обрезване става необрезване;

²⁶ и тъй, ако необрезаният съхранява заповедите на закона, неговото необрезване нема ли да му се вмени за обрезване?

²⁷ И в природно състояние необрезаният който изпълнява закона не ще ли осъди тебе който имаш писанието на закона и обрезването, а пък си престъпник на закона?

²⁸ Защото не е Юдеин този който е наяве такъв, нито е обрезване което е наяве в плътта;

²⁹ но Юдеин е този който е вътрешно Юдеин, и обрезване това което е в сърдцето, по дух, а не по буква; на когото похвалата не е от человеците, но от Бога.

3

¹ И тъй, какво е преимуществото на Юдеина? или каква полза има от обрезването?

² Много от всека страна, а най-първо защото на Юдеите се въвери словото Божие.

³ Понеже ако некои не поверваха, що има от това? Да ли ще техното неверство да унищожи Божията вера?

⁴ Да не бъде! но Бог нека е истинен, а всеки человек лъжлив; според както е писано: «За да се оправдаеш в думите си и да победиш когато се съдиш.»

⁵ Ако ли нашата неправда показва Божията правда, що има да речем? Да ли е Бог несправедлив когато наноси гнев? (По человечески говоря.)

⁶ Да не бъде! понеже как ще съди Бог света?

⁷ Защото, ако с моята лъжа стане повече явна истината Божия за негова слава, то защо вече аз да се осъждам като грешник?

⁸ И, (както ни хулят, и както говорят некои че ние тъй казваме,) защо да не правим злото за да дойде доброто? На таквиз осъждението е праведно.

⁹ А що от това? надминуваме ли в нещо езичниците? Никак; защото предизобличихме и Юдеите и езичниците че всички са под грех;

¹⁰ както е писано: «Нема праведен ни един:

¹¹ нема който да разумева: нема който да търси Бога.

¹² Всички се уклониха, купно непотребни станаха: нема който да прави добро, нема ни един.»

¹³ «Гърлото им е гроб отворен: с езиците си лъстеха:» «Под устните им е яд аспидов:»

¹⁴ на които «устата са пълни с клетви и горести: »

¹⁵ «Нозете им са бързи да пролеят кръв: »

¹⁶ «Запустение и окаянство в пътищата им;

¹⁷ и път мирен не са познали: »

¹⁸ «Нема страх Божий пред очите им. »

¹⁹ И знаем че което говори законът, говори на онези които са под закона; за да се затулят всеки уста, и да бъде цел свет повинен пред Бога.

²⁰ Защото ни една плът нема да се оправдае пред него от делата на закона; понеже чрез закона бива само познаването на греха.

²¹ А сега и без закона се яви правдата Божия за която свидетелствуват законът и пророците,

²² сиреч, правдата Божия чрез верата в Исуса Христа за всички и на всички които верват; защото нема разлика.

²³ Понеже всички съгрешиха и лишени са от славата Божия;

²⁴ а оправдават се даром с неговата благодат през изкупването което е в Христа Исуса,

²⁵ когото Бог предложи умилостивение чрез верата в кръвта му, да покаже правдата си за опрощаване на сторените из напред грехове чрез дълготърпението Божие;

²⁶ да покаже правдата си в настоещето време, за да е той праведен и да оправдава тогози който верва в Исуса.

²⁷ И тъй, де остава похвалата? Изключена е. Чрез кой закон? чрез закона на делата ли? Не; но чрез закона на верата.

²⁸ И тъй, ние заключаваме че человек се оправдава чрез верата без делата на закона.

²⁹ Или Бог е Бог само на Юдеите, а не и на езичниците? Наистина и на езичниците е.

³⁰ Понеже един е Бог който ще оправдае обрезването от верата, и необрезването чрез верата.

³¹ И тъй, с верата закон ли разваляме? Да не бъде! но закон утвърдяваме.

4

¹ И тъй, що има да речем че е намерил Авраам нашият отец по плъти?

² Защото ако се е оправдал Авраам от делата, има с що да се хвали, но не пред Бога.

³ Понеже що казва писанието? «И поверва Авраам в Бога, и то му се вмени за правда.»

⁴ А на тогоз който работи, заплатата му не се вменява като благодат, но като дълг;

⁵ а на тогоз който не работи а верва в тогоз който оправдава нечестивия, неговата вера му се вменява за правда.

⁶ Както и Давид казва блаженството на человека комуто Бог вменява правда без дела:

⁷ «Блажени тези на които беззаконията се простиха, и на които греховете се прикриха.

⁸ Блажен человек този комуто Господ нема да вмени грех.»

⁹ И тъй, това блаженство за обрезаните ли бива, или и за необрезаните? защото казваме че на Авраама верата му се вмени за правда.

¹⁰ А как му се вмени? когато беше в обрезване ли, или в необрезване? Не в обрезване, но в необрезване.

¹¹ И прие белегът на обрезването като печат на правдата чрез верата която имаше като беше необрезан, да бъде той отец на всичките верващи когато са в необрезване, за да се вмени правдата и на тех;

¹² и отец на обрезването, не тъкмо на обрезаните, но и на тези които ходят в стъпките на верата на отца нашего Авраама когато бе в необрезване.

¹³ Понеже обещанието КЪ Авраама или КЪ неговото семе, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закона, но чрез правдата на верата.

¹⁴ Защото ако са наследници тези които са от закона, то верата е осуетена и обещанието е унищожено;

¹⁵ понеже законът докарва гнев; защото дето нема закон там нема нито престъпление.

¹⁶ За това наследието е от верата, за да бъде по благодат, така щото обещанието да е здраво на всичкото семе, не току на това което е от закона, но и на това което е от верата на Авраама, който е на всинца ни отец,

¹⁷ (както е писано: «Поставих те отец на много народи,») пред Бога в когото поверва, и който съживява мъртвите, и нарича което не съществува като че съществува.

¹⁸ Той без причина за надежда поверва в надежда че ще бъде отец на много народи, по реченото: «Така многобройно ще бъде твоето семе.»

¹⁹ И без да ослабне във верата не сматряше че телото му е вече замъртвело като бе почти столетен, нито мъртвостта на Саррината утроба;

²⁰ нито си тури омисъл с неверие за Божието обещание, но утвърди се във верата, и даде Богу слава,

²¹ уверен че това което обеща Бог, силен е и да го изпълни.

²² За това му се и вмени за правда.

²³ Това пък, че му се вмени за правда, не се написа тъкмо за едного него,

²⁴ но и за нас, на които ще се вменява като верваме в тогози който е възкресил от мъртвите Исуса Господа нашего,

²⁵ който бе предаден за прегрешенията ни и възкръсна за оправданието ни.

5

¹ И тъй, оправдани чрез вера имаме мир с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа;

² чрез когото ние с верата придобихме и входа в тази благодат в която стоим, и се хвалим с надеждата на Божията слава.

³ И не току това, но хвалим се и в скърбите си, като знаем че скръбта произвожда търпение,

⁴ а търпението опитност, а опитността надежда.

⁵ А надеждата не посрамя; защото любовта Божия е излена в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Светаго.

⁶ Понеже Христос, когото ние бехме още немощни, на определеното време умре за нечестивите.

⁷ Защото едва ще се намери да умре некой и за праведен человек; (а може би да дръзне некой да умре за благодетелния;)

⁸ но Бог показва своята КЪ нас любов, защото когато ние още бехме грешници Христос умре за нас;

⁹ много повече сега, като се оправдахме чрез кръвта му, ще се избавим от гнева чрез него.

¹⁰ Защото неприятели като бехме ако се примирихме с Бога чрез смъртта на Сина му, колко повече сега примирени като сме ще се избавим чрез неговия живот!

¹¹ И не току това, но и хвалим се с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа, чрез когото приехме сега примирение.

¹² За това, както чрез едного человека грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и така мина смъртта във всичките человеци понеже всички съгрешиха;

¹³ (защото и до преди закона грехът беше в света; грех обаче не се счита когато нема закон;)

¹⁴ но смъртта от Адама до Моисея царува и над тези които не беха съгрешили според престъпването на Адама, който е образ на Бъдещия.

¹⁵ Но не както съгрешението, така и дарованието; защото ако поради прегрешението на едногото измреха многото, то Божията благодат и дарованието чрез благодатта на едногото человека, Исуса Христа, много повече се преумножи за мнозината.

¹⁶ И дарбата не е както съдбата чрез едного що е съгрешил; защото съдбата бе от едного за осъждение, а дарбата от много прегрешения за оправдание.

¹⁷ Защото чрез прегрешението на едногото ако се въцари смъртта чрез едногото; то тези които получават изобилието на благодатта и на дарбата на правдата много повече ще царуват в живот чрез едногото Исуса Христа.

¹⁸ И тъй, както чрез прегрешението на едногото дойде осъждението на всичките человеци, така и чрез правдата на едногото дойде на всички человеци оправдание в живот.

¹⁹ Защото както чрез непослушанието на едногото человека станаха грешни многото, така чрез послушанието на едногото многото ще станат праведни.

²⁰ А законът влезе изпосле, да се умножи прегрешението; а дето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

²¹ да би както царува грехът в смъртта, така да се въцари и благодатта чрез правдата в живот вечен чрез Исуса Христа Господа нашего.

6

¹ И тъй, що да речем? Да останем ли в греха за да се умножи благодатта?

² Да не бъде! Ние които сме умрели КЪ греха как ще живеем вече в него?

³ Или не знаете че ние които сме се кръстили в Исуса Христа кръстихме се в смъртта му?

⁴ И тъй, чрез кръщението спогребохме се с него в смърт, да би, както Христос чрез славата на Отца възкръсна от мъртвите, така и ние да ходим в нов живот.

⁵ Защото ако станахме еднакви с него по подобието на смъртта му, би щем еднакви и по подобието на възкресението;

⁶ като знаем това, че ветхият наш человек бе разпет с него за да изчезне телото на греха, щото да не бъдем вече роби на греха.

⁷ Защото който е умрел свободен е от греха.

⁸ Ако ли сме умрели с Христа, верваме че ще и да живеем с него;

⁹ когато знаем че Христос като възкръсна от мъртвите не умира вече: смъртта вече нема власт над него.

¹⁰ Защото, това дето умре той, умре веднъж за греха; а това дето живее, живее за Бога.

¹¹ Така и вие считайте себе си че сте мъртви КЪ греха, а живи КЪ Бога, чрез Христа Исуса Господа нашего.

¹² И тъй, да не царува грехът в смъртното ваше тело за да сте послушни на неговите похоти.

¹³ Нето представяйте удовете ваши на греха за оръдия на неправдата; но представете себе си на Бога като от мъртвите оживели, и удовете ваши на Бога за оръдия на правдата.

¹⁴ Защото грехът нема да ви обладае, понеже не сте под закон, но под благодат.

¹⁵ А що от това? Да съгрешим ли защото не сме под закон, но под благодат?

¹⁶ Да не бъде! Не знаете ли че комуто представяте себе си раби за послушание, раби сте нему комуто се покорявате, или на греха за смърт, или на послушанието за правда?

¹⁷ Благодарение обаче Богу защото бехте раби на грехът, но послушахте от сърдце образа на учението което ви се предаде.

¹⁸ А освободени от греха вие станахте раби на правдата.

¹⁹ По человечески говоря зарад немощта на вашата плът. Защото както представихте удовете ваши за раби на нечистотата и на беззаконието за беззаконство, така сега представете вашите удове раби на правдата за светост.

²⁰ Защото когато бехте раби на греха свободни бехте от правдата.

²¹ Тогаз прочее какъв плод имахте от онези работи за които сега се срамувате? защото сетнината им е смърт.

²² Но сега като се освободихте от греха, и станахте раби Богу, имате плода си в светост, а сетнината живот вечен.

²³ Защото заплатата на греха е смърт; а Божието дарование е живот вечен в Христа Исуса Господа нашего.

7

¹ Или не знаете, братие, (защото говоря на тези които знаят закона,) че законът владее над человека до колкото време живее?

² Защото мъжатица жена чрез закона е привързана на мъжа доде е жив; ако ли умре мъжът остава свободна от мъжевия закон.

³ И тъй, ако би при животът на мъжа си да отиде за друг мъж, блудница става; но ако умре мъж й, свободна е от закона, да не е блудница ако отиде за друг мъж.

⁴ И тъй, братие мои, колкото за закона и вие умрехте чрез телото Христово, за да се съчетаете с другиго, който е възкръснал от мъртвите, да принесем плод Богу.

⁵ Защото когато бехме в плътта, страстите на греховете които се показваха чрез закона действуваха в нашите удове за да принесем плод на смъртта.

⁶ Сега обаче, като умрехме КЪ оногози който ни държеше, освободихме се от закона; за да работим Богу по новия дух, а не по ветхата буква.

⁷ И тъй,що има да речем? Законът ли е грех? Да не бъде! Но не познах греха освен чрез закона; защото и пожеланието не бих познал за грех, ако не би казвал законът: «Не пожелавай.»

⁸ Но понеже грехът взе повод чрез заповедта, произведе в мене всеко пожелание; защото без закона грехът е мъртъв;

⁹ и аз живеех некога си без закона; но когато дойде заповедта, оживе грехът, а пак аз умрех;

¹⁰ И заповедта която се даде за живот, тя ми се намери за смърт.

¹¹ Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, прелъсти ме и умъртви ме чрез нея.

¹² Тъй щото законът е свет, и заповедта света и праведна и добра.

¹³ И тъй, доброто ли стана смърт на мене? Да не бъде! но грехът, да се яви грех, който ми причинява смърт чрез доброто, тъй щото чрез заповедта грехът да бъде много по-греховен.

¹⁴ Защото знаем че законът е духовен; а пак аз съм плътен, продаден под греха.

¹⁵ Защото не познавам онова което правя; понеже не правя това което искам; но онова което мразя, него правя.

¹⁶ Ако ли правя това което не ща, съгласен съм със закона че е добър.

¹⁷ А сега вече това не го правя аз, но грехът който живее в мене.

¹⁸ Защото знам че в мене (сиреч в плътта ми) не живее добро; понеже желание за доброто имам, но да правя доброто, това не намервам.

¹⁹ Защото не правя доброто което искам; но злото което не ща, него правя.

²⁰ А кога правя аз това което не ща, то вече го не правя аз, но грехът който живее в мене.

²¹ И тъй, намервам този закон, че кога аз искам да правя доброто, злото е готово при мене.

²² Защото според вътрешният человек съуслаждавам се в закона Божий;

²³ но в удовете си виждам друг закон който воюва против закона на ума ми, и поробва ме на греховния закон който е в удовете ми.

²⁴ Окаянен аз человек! кой ще ме избави от това тело на смъртта?

²⁵ Благодаря Бога чрез Исуса Христа Господа нашего. И тъй, сам аз с ума си слугувам на Божият закон; а с плътта на греховния закон.

8

¹ Сега прочее нема никакво осъждане на тези които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух.

² Защото законът на Духа на живота в Христа Исуса освободи ме от закона на греха и на смъртта.

³ Понеже невъзможното на закона, по това що бе ослабнал чрез плътта, Бог, като проводи Сина си в подобие на греховната плът и в жертва за греха, осъди греха в плътта.

⁴ за да се изпълни правдата на закона в нас които не ходим по плът, но по Дух.

⁵ Защото които живеят по плът, плътското мъдруват, а които живеят по Дух, духовното.

⁶ Понеже мъдруването на плътта е смърт: а мъдруването на Духа е живот и мир.

⁷ Защото мъдруването на плътта е вражда против Бога; понеже се не покорява на Божия закон, нито пак може.

⁸ И които са на плътта не могат да угодят Богу.

⁹ Вие обаче не сте на плътта, но на Духа, ако живее във вас Духът Божий. Но ако некой нема Дух Христов, той не е негов.

¹⁰ Ако ли е Христос във вас, телото е мъртво поради греха, а духът е жив поради правдата.

¹¹ Ако ли живее във вас Духът на тогози който е възкръсил Исуса от мъртвите; то този който възкръси Христа от мъртвите ще оживи и смъртните ваши телеса чрез неговия Дух който обитава във вас.

¹² И тъй, братие, ние сме длъжни, не на плътта да живеем по плът.

¹³ Защото по плът ако живеете ще умрете; но ако умъртвявате Духом телесните дела ще живеете.

¹⁴ Понеже които се управляват от Духа Божия, те са синове Божии.

¹⁵ Защото не сте приели дух на рабство та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на усиновение, чрез когото и викаме: Ава, Отче.

¹⁶ Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух че ние сме чада Божии.

¹⁷ Ако ли сме чада, то сме и наследници; наследници на Бога, а сънаследници на Христа; ако страдаме с него наедно, за да станем и съпричастници на неговата слава.

¹⁸ Понеже сметам че нинешните временни страдания не са достойни да се сравнят със славата която има да се открие в нас.

¹⁹ Защото усърдното чакане на всичкото създание ожида откриването на синовете Божии.

²⁰ Понеже създанието се подчини на суетността, не своеволно, но чрез тогози който го подчини,

²¹ с надежда че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в свободата на славата на чадата Божии.

²² Понеже знаем че всичкото създание съвокупно въздиша и на мъки е даже до нине.

²³ И не то само, но и ние които имаме начатъка на Духа, и ние сами въздишаме в себе си и ожидаме усиновението, сиреч, изкупуването на нашето тело.

²⁴ Защото с надеждата се избавихме; а надежда която се види не е надежда; защото това което види некой, как ще се надее за него?

²⁵ Ако ли се надеем за онова което не видим, то с търпение го очакваме.

²⁶ Така също и Духът ни помага в нашите немощи; понеже не знаем за какво да се молим както подобава; но Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания.

²⁷ А този който изпитва сърдцата знае какво е мъдруването на Духа, че по волята Божия ходатайствува за светиите.

²⁸ Знаем пак че на тези които любят Бога, които са призвани според неговото предопределение, всичкото на добро им съдействува.

²⁹ Защото които предузна, тех и предопредели да бъдат съобразни в образа на Сина му, за да е той първороден между много братя;

³⁰ а които предопредели, тех и призва; а които призва, тех и оправда; а които оправда, тех и прослави.

³¹ И тъй, на това какво има да речем? Ако Бог е от КЪ нас, кой ще бъде против нас?

³² Понеже той който и Сина своего не пожали, но предаде го за всинца ни, как не ще ни подари с него наедно и всичко?

³³ Кой ще обвини избраните Божии? Бог е който ги оправдава.

³⁴ Кой ще е този който ще ги осъжда? Христос е който умре а найпаче и възкръсна, който е и от десната страна на Бога, който и ходатайствува за нас;

³⁵ Кой ще ни отлъчи от любовта Христова? скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож?

³⁶ (както е писано: «За тебе всеки ден сме убивани: вменявани сме като овци за клане,»)

³⁷ но във всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил.

³⁸ Понеже съм уверен че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещото,

³⁹ нито височина, нито дълбочина, ни друго некое създание не ще може да ни отлъчи от любовта Божия която е в Христа Исуса Господа нашего.

9

¹ Истина говоря в Христа, не лъжа, (понеже имам съвестта си с мене която ми свидетелствува в Духа Светаго,)

² че имам голема скръб и непрестанна мъка на сърдцето си.

³ Защото желал бих сам аз да съм анатема, сиреч, отлъчен от Христа, заради моите братя и за моите по плът роднини;

⁴ които са Израиляни, и на които принадлежат усиновението, и славата, и заветите, и законоположението, и Богослужението, и обещанията;

⁵ На които са и отците, и от които се роди по плът Христос, който е над всичко Бог благословен во веки. Амин.

⁶ Но не може да бъде че е пропаднало словото Божие; защото не са всички Израил тези които са от Израиля;

⁷ нито защото са семе Авраамово за това са те всички чеда; но «в Исаака ще ти се нарече семе:»

⁸ сиреч, чадата на плътта не са те чада Божии; но чадата на обещанието се считат семе.

⁹ Защото това е словото на обещанието: «По това време ще дойда, и Сара ще има син.»

¹⁰ И не току това, но и Ревека, когато зачна два сина от едного, сиреч, от Исаака отца нешего;

¹¹ (защото преди да се родят децата, и преди да са сторили нещо добро или зло, за да остане Божието по избрание предопределение, не от делата, но от призиващия,)

¹² рече й се че «Поголемият ще бъде раб на по малкия.»

¹³ както е писано: «Якова възлюбих, а Исава възненавидех.»

¹⁴ И тъй, какво ще речем? Неправда има ли в Бога? Да не бъде!

¹⁵ Защото казва Моисею: «Ще помилвам когото ще помилвам, и ще пожаля когото ще пожаля.»

¹⁶ И тъй, не е от тогова който иска, нито от тогова който тича, но от Бога който милва.

¹⁷ Защото писанието говори Фараону: «Само за това те повдигнах, да покажа в тебе силата си, и да се възвести името ми по всичката земя.»

¹⁸ И тъй,когото ще, милва, и когото ще, ожесточава.

¹⁹ На това ти ще ми речеш: А защо укорява? Кой се е възпротивил на волята му?

²⁰ Но, о человече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Да ли направеното нещо ще рече на оногоз който го е направил: Защо си ме така направил?

²¹ Или нема власт грънчарът над калта, от едно смешение да направи един съсъд за почет, а другия за безпочест?

²² И що от това, ако Бог, като е искал да покаже гнева си и да яви силата си, е търпел с големо дълготърпение съсъдите и гнева приготвени за погибел;

²³ и да направи пак опознато богатството на славата си над съсъдите на милостта които е предуготвил за слава,-

²⁴ нас, които призва, не само от Юдеите, но и от езичниците?

²⁵ както и в Осия казва: «Ще нарека мой народ не моя си народ, и възлюблена не възлюблената;»

²⁶ «И на същото место дето им се рече: Не сте мой народ, там ще се назоват синове на Бога живаго.»

²⁷ А Исаия вика за Израиля: «Числото на синовете Израилеви ако и да е колкото песъкът на морето, остатъкът ще се спаси;

²⁸ защото ще свърши и ще реши дело по правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята.»

²⁹ И както предрече Исаия: «Ако не бе Господ Саваот оставил нам семе, като Содом бихме станали, и на Гомор бихме се уподобили.»

³⁰ И тъй, що има да речем? Че езичниците които не диреха правда получиха правда, и правда която е от верване;

³¹ а Израил който диреше закон на правда не стигна в закон на правда.

³² Защо? За това че не я търси чрез верване, но като от делата на закона; защото се препънаха о камика на препъването;

³³ както е писано: «Ето полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън, и всеки който верва в него нема да се посрами.»

10

¹ Братие, моето сърдечно желание и молбата ми КЪ Бога за Израиля е техното спасение.

² Защото свидетелствувам за тех че имат ревност за Бога, но не по право разумение.

³ Понеже Божията правда като не разумеват и своята си правда като искат да възстановят, не се покориха на Божията правда.

⁴ Понеже Христос е свършването на закона за оправдание на всекого който верва.

⁵ Защото Моисей пише за правдата която е от закона, и казва: «Человек който прави тези заповеди чрез тех ще живее.»

⁶ А правдата която е от вера казва така: «Да не речеш в сърдцето си: Кой ще възлезе на небето?» сиреч, да низведе Христа;

⁷ или: «Кой ще слезе в бездната?» сиреч, да възведе Христа от мъртвите.

⁸ Но що казва писанието? «Словото е близу до тебе, в устата ти, и в сърдцето ти;» сиреч, словото на верата което проповедваме,

⁹ че: Ако изповедаш с устата си Господа Исуса, и поверваш в сърдцето си че Бог го е възкръсил от мъртвите, ще се спасиш.

¹⁰ Защото със сърдце верва некой за оправдание, и с уста бива изповедване за спасение.

¹¹ Защото казва писанието: «Всеки който верва в него нема да се посрами.»

¹² Понеже нема разлика между Юдеина и езичника; защото сам той е Господ на всички, богат КЪ всички които го призовават.

¹³ Защото: «Всеки който призове името Господне ще се спаси.»

¹⁴ Как прочее ще призоват тогози в когото не са повервали? И как ще поверват в тогози за когото не са чули? И как ще чуят без проповедник?

¹⁵ И как ще проповедат ако се не проводят? както е писано: «Колко са прекрасни нозете на тези които благовествуват мир, на тези които благовествуват доброто!»

¹⁶ Но всички не беха послушни на благовествуването; защото Исая казва: «Господи, кой поверва на онова което е чул от нас?»

¹⁷ И тъй, верата е от слушане, а слушането от словото Божие.

¹⁸ Но казвам: Те не са ли чули? Наистина чули са: «По всичката земя се разнесе гласът им, и в краищата на вселенната речите им.»

¹⁹ И пак казвам: Израил не разуме ли? Най напред Моисей казва: «Аз ще ви раздразня на ревнование с тези които не са народ, ще ви разяря с несмислен народ.»

²⁰ А Исаия дръзнува и казва: «Намериха ме тези които не ме търсеха: явен бидох на тези които не питаха за мене;»

²¹ а за Израиля казва: «Цел ден простирах ръцете си КЪ народ който се не покорява и противоречи.»

11

¹ И тъй, казвам: Отхвърлил ли е Бог своя народ? Да не бъде! защото и аз съм Израилянин, от семето Авраамово, от племето Вениаминово.

² Не е отхвърлил Бог народа си когото е предузнал. Или не знаете що казва писанието за Илия? как вика КЪ Бога против Израиля и казва:

³ «Господи, пророците твои избиха, и олтарите твои разкопаха; и сам аз останах, и искат и моя живот да вземат.»

⁴ Но що му отговаря божественият ответ? «Оставил съм си седем хиляди души мъже които не са преклонили колено пред Ваала.»

⁵ Така и в сегашното време останало е нещо остатък по избрание на благодатта.

⁶ Ако ли е по благодат, не е вече от делата, защото инак благодатта не бива вече благодат; ако ли от делата, не е вече благодат, защото инак делото не е вече дело.

⁷ И тъй, що? Израил не получи това което търсеше; но избраните получиха, а останалите ослепеха,

⁸ (както е писано: «Даде им Бог дух на нечувствие, очи да не виждат, и уши да не чуят,») даже до днес.

⁹ И Давид казва: «Трапезата им да бъде за тех примка и уловка и съблазън и въздаяние;

¹⁰ да помрачеят очите им за да не видят, и гърбът им за винаги сгърби.»

¹¹ И тъй, казвам: Да ли са прегрешили та да паднат? Да не бъде! Но чрез техното падане стана спасението в езичниците за да възбуди в тех ревнование.

¹² И ако техното падане е богатство на света, и смаляването им богатство на езичниците, колко повече техната пълнота!

¹³ Защото на вас езичниците говоря, понеже съм апостол на езичниците: моята служба славя,

¹⁴ дано би да възбудя ревнование в тези които са моя плът, и да спася некои от тех.

¹⁵ Защото ако че техното отхвърляне е примирение на света, що би друго било приимането им ако не оживяването от мъртвите?

¹⁶ И ако са начатките свети, то и целото замесване е свето; и ако е свет коренът, то и ветвите са свети.

¹⁷ Ако ли са некои ветви отрезани, и ти като си бил дива маслина присадил си се по между тех, и си станал съучастник на кореня и на тлъстината на маслината,

¹⁸ не се хвали срещу ветвите; ако ли се хвалиш, то знай че не държиш ти кореня, но коренът тебе.

¹⁹ Но ще речеш: Отрезаха се ветвите да се присадя аз.

²⁰ Добре, за неверството им отрезаха се, а ти за верата си стоиш; не високоумствувай, но бой се.

²¹ Защото ако Бог не пощади естествените ветви, пази се да не би да не пощади и тебе.

²² Виж сега благостта и строгостта Божия; строгост над падналите; а благост над тебе ако пребъдеш в благостта му; ако ли не, то и ти ще бъдеш отсечен.

²³ И те пак ако не останат в неверството ще се присадят; защото силен е Бог да ги присади.

²⁴ Понеже ако ти, отсечен от естествената дива маслина, и против естеството, си присаден на питомна маслина, колко повече те естествените ще се присадят на своята си маслина!

²⁵ Защото, братие, не искам да не знаете тази тайна, за да не имате себе си че сте мъдри, че ослепеване частно стана в Израил докат влезе пълното число на езичниците;

²⁶ И така всичкий Израил ще се спаси, както е писано: «Ще дойде от Сион Избавител, и ще отвърне нечестията от Якова.

²⁷ И този е заветът от мене КЪ тех,» «Когато отнема греховете им.»

²⁸ По евангелието те са неприятели за вас, а по избранието, възлюблени Богу заради отците.

²⁹ Защото дарованията и призванието Божие не приимат разкаяние.

³⁰ Защото както и вие бехте некога си непокорни Богу, но сега чрез техното непокорство сте помилвани,

³¹ Така и те сега биха непокорни, та чрез вашето помилване да бъдат помилвани и те;

³² защото Бог затвори всичките в непокорство та всичките да помилва.

³³ О колко е дълбоко богатството и премъдростта и знанието Божие! Колко са непостижими неговите съдби, и неизследвани пътищата му!

³⁴ Защото: «Кой е познал умът Господен? Или кой е бил нему съветник?»

³⁵ Или, «Кой му е дал от по-напред нещо, та да му бъде въздаяние за него?»

³⁶ Защото всичко е от него, и чрез него, и за него. Нему слава во веки. Амин.

12

¹ И тъй, моля ви, братие, за Божието милосердие, да представите телата ваши в жертва жива, света, благоугодна Богу; то да бъде разумното ваше служене;

² и недейте се съобразява с този век, но преобразувайте се с обновлението на ума си, за да познавате от опитът що е благата, угодната, и съвършената воля Божия.

³ Защото казвам чрез дадената ми благодат всекиму който е между вас, да не мъдрува за себе си по-високо от колкото требва да мъдрува, но да мъдрува така щото да смиреномъдърствува, по мерката на верата която мерка е всекиму Бог разделил.

⁴ Защото както имаме много удове в едно тело, а всичките удове немат истата работа,

⁵ така и ние многото едно тело сме в Христа, а всеки от нас сме удове един на друг.

⁶ И като имаме дарования различни по дадената нам благодат, ако е пророчество, да пророчествуваме съразмерно на верата;

⁷ ако ли служене, да прилежаваме в служението; ако учи некой, да пребъдва в учението;

⁸ ако увещава, в увещанието; който раздава, да раздава с простота; който началствува, да началствува с усърдие; който милва, да милва доброволно.

⁹ Любовта да бъде нелицемерна: имайте отвращение от злото, и прилепявайте се КЪ доброто.

¹⁰ Обичайте се един друг с братска любов: предваряйте да си отдавате един на друг почест;

¹¹ бивайте в усърдието нелениви, духом пламенни: Господу служете:

¹² в надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни:

¹³ помагайте на светиите в нуждите им: от гостолюбие се не оставяйте.

¹⁴ Благославяйте тези които ви гонят: благославяйте, и не кълнете.

¹⁵ Радвайте се с онези които се радват, и плачете с онези които плачат.

¹⁶ Истото един КЪ друг мъдрувайте: не мъдрувайте високи неща, но да се водите по смирените: не имайте себе си за мъдри.

¹⁷ Никому не въздавайте зло за зло; промишлявайте това което е добро пред всичките человеци.

¹⁸ Ако е възможно, колкото от ваша страна, имайте мир с всичките человеци.

¹⁹ Не си отмъстявайте, възлюблени мои; но дайте место на гнева; защото е писано: «Мое е отмъщението, аз ще сторя въздаяние, казва Господ.»

²⁰ И тъй, ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жеден, напой го; защото това като правиш ще натрупаш жар на главата му.

²¹ Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.

13

¹ Всеки человек да се покорява на властите що са над него; защото нема власт която да не е от Бога; и колкото власти има на света всичките са от Бога отредени.

² Тъй щото, който се противи на властта противи се на Божията наредба; и които се противят ще вземат осъждение на себе си.

³ Защото владетелите не са страх за добрите работи, но за злите. Искаш ли да се не боиш от властта? прави доброто и ще имаш похвала от нея;

⁴ понеже владетелът е Божий слуга на тебе за добро. Ако ли правиш зло, да се боиш; защото не носи напраздно сабята, понеже Божий слуга е, отмъстител да извършва гнева против тогози който прави злото.

⁵ За това, нуждно е да се покорявате, не тъкмо поради гнева, но и зарад съвестта.

⁶ Понеже за това и дан плащате, защото са Божии служители които постоянно с това се занимават.

⁷ И тъй, отдавайте на всички кому каквото сте длъжни: комуто сте дан длъжни, данта; комуто бир, бирта, комуто страх, страха, комуто почест, почестта.

⁸ Не оставайте никому длъжни в нищо освен да имате любов един на другиго; защото който люби другиго изпълнява закона;

⁹ понеже заповедите: «Не прелюбодействувай;» «Не убивай;» «Не кради;» «Не лъжесвидетелствувай;» «Не пожелай;» и коя да е друга заповед, в това слово се заключава: «Люби ближнаго твоего както самаго себе си.»

¹⁰ Любовта не прави зло ближнему; следователно любовта е изпълнение на закона.

¹¹ И то като знаем времето; защото часът вече настана да се събудим от сън, защото е по-близу нам спасението сега отколкото когато повервахме.

¹² Нощта премина, а денът наближи; и тъй, нека отхвърлим работите на тъмнината, и да се облечем с оръжието на виделината.

¹³ Както в ден да ходим благопристойно; не по кощунства и пиянства, не по курварство и похотливост, не по крамоли и зависти;

¹⁴ но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за плътта в похотите й.

14

¹ Слабия във верата приимайте, не с препиране за мненията.

² Защото един верва че може всекакво да яде; а който е слаб във верата зеле яде.

³ Който яде да не презира тогоз който не яде; и който не яде да не осъжда тогоз който яде; защото Бог го е приел.

⁴ Ти кой си що съдиш чужд слуга? Пред своя си Господар стои или пада; но ще стои, защото Бог е силен да го направи да стои.

⁵ Некой си има един ден за по-свет от друг ден, а други има всеки ден еднакъв. Всеки по своя си ум да бъде удостоверен.

⁶ Който различава деня, различава го за Господа; и който не различава деня, за Господа го не различава. Който яде, за Господа яде, защото благодари Богу; и който не яде, за Господа не яде, и благодари Бога.

⁷ Защото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

⁸ Понеже и ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме.

⁹ Защото Христос за това и умре, и възкръсна, и оживе, да господствува над мъртвите и над живите.

¹⁰ А ти защо съдиш брата си? или защо и ти презираш брата си? понеже ние всинца ще предстанем на Христовото съдовище.

¹¹ Защото е писано: «Жив съм аз, казва Господ, пред мене ще се поклони всеко колено, и всеки език Бога ще славослови.»

¹² И тъй, всеки от нас за себе си ще даде ответ Богу.

¹³ Тъй като е, да не съдим вече един другиго; но съдете повече това, да не полагате на брата си препъване или съблазън.

¹⁴ Зная и уверен съм в Господа Исуса че нищо нема от самосебе си нечисто; освен за тогоз който мисли за нещо че е нечисто, нечисто е нему.

¹⁵ Но, ако е брат ти скръбен поради яденето, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай тогоз за когото е Христос умрел.

¹⁶ И тъй, да се не охулва вашето добро.

¹⁷ Защото царството Божие не е ядене и пиене, но правда и мир и радост в Духа Светаго.

¹⁸ Понеже който служи Христу в това угодява Богу и удобрен е от человеците.

¹⁹ И тъй, да дирим това което служи за мир и за назидание един на друг.

²⁰ За ядене недей съсипва Божията работа. Всичко е чисто; но зло е на человека който яде със съблазън.

²¹ Добро е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да сториш нещо в което се препънва, или се съблазнява, или изнемощева брат ти.

²² Ти имаш вера: имай я в себе си пред Бога: блажен който не осъжда себе си в това което избира за добро.

²³ Но който се съмнява, той ако яде осъжда се, защото не яде от вера; и всеко което не бива от вера грех е.

15

¹ Ние силните длъжни сме да носим слабостите на безсилните, и да не угодяваме на себе си.

² Но всеки от нас да угодява на ближния си в доброто за назидание.

³ Понеже и Христос не угоди на себе си, но както е писано: «Укоренията на онези които те укоряват нападнаха върх мене.»

⁴ Защото всичко що е от по-напред писано, за поучение нам е преднаписано, та чрез търпението и утешението на писанието да имаме надежда.

⁵ А Бог на търпението и на утешението дано ви даде единомислие помежду ви по Христа Исуса,

⁶ да славите единодушно с едни уста Бога и Отца на Господа нашего Исуса Христа.

⁷ За това, приимайте се един друг, както и Христос ни прие за слава Божия.

⁸ И казвам че Исус Христос стана служител на обрезването заради истината Божия за да утвърди обещанията КЪ отците;

⁹ а езичниците да прославят Бога за неговата милост, както е писано: «За това ще те прославя между езичниците, и на името твое ще възпея.»

¹⁰ И пак казва: «Възвеселете се, езичници, с народа негов.»

¹¹ И пак: «Хвалете Господа, вси езичници, и славословете го, вси народи.»

¹² И пак Исая говори: «Ще бъде корен Иесеев,» и «който ще възстане да владее над езичниците; на него ще се надеят езичниците.»

¹³ А Бог на надеждата дано ви изпълни с всека радост и мир във верването, тъй щото чрез силата на Светаго Духа да се преумножава надеждата ви.

¹⁴ И сам аз, братие мои, уверен съм за вас че и вие сте пълни с благост, изпълнени с всеко знание, и можете един друг да се наставлявате.

¹⁵ Но, братие, писах ви неколко по-дързновено като да ви напомня, заради дадената ми от Бога благодат,

¹⁶ да бъда служител Исус Христов в езичниците; и да върша свещенодействието на благовествуването Божие, за да бъде приношението на езичниците благоприятно, освещено Духом Светим.

¹⁷ И тъй, за това което се относя КЪ Бога мога да се похваля в Христа Исуса;

¹⁸ защото не бих дръзнал да река нещо такова което не е извършил Христос чрез мене за покорение на езичниците във верата, словом и делом,

¹⁹ със силата на знамения и чудеса, със силата на Духа Божия, така що от Ерусалим и наоколо даже до Илирик изпълних с проповедта на Христовото евангелие.

²⁰ И така постарах се да проповедам евангелието, не там дето беше известно името Христово, за да не зида на чуждо основание;

²¹ но, както е писано: «Онези на които не се е възвестило за него ще видят; и онези които не са чули ще разумеят.»

²² Това ме е и възпирало много пъти та не съм дошел при вас.

²³ Но сега като немам вече место по тези страни, и от много години насам като желая да дойда при вас,

²⁴ на отхождание в Испания ще дойда при вас; защото се надея на минуване да ви видя, и вие да ме изпроводите до там след като ви се наситя колкогоде.

²⁵ А сега отхождам в Ерусалим да послужа на светиите.

²⁶ Защото благоволиха Македония и Ахаия да сторят некоя помощ на бедните между светиите в Ерусалим.

²⁷ Благоволиха наистина, и длъжни им са; защото ако езичниците станаха участници тем във духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

²⁸ И тъй, като извърша това, и като им превруча този плод, ще мина през вашите места за Испания.

²⁹ И знам че кога дойда при вас ще дойда с изобилно благословение от Христовото благовествуване.

³⁰ А при това моля ви се, братие, за Господа нашего Исуса Христа, и за любовта на Духа, да се потрудите с мене заедно в молитвите си КЪ Бога за мене,

³¹ да се избавя от противниците на верата в Юдея, и да бъде благоприятна на светиите моята в Ерусалим услуга,

³² и да дойда радостен с волята Божия до вас, и да си почина с вас.

³³ А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин.

16

¹ Препоръчвам ви Фива сестрата наша, която е служителница на църквата в Кенхрея;

² да я приимете в Господа както е прилично на светиите, и да й пристоите за каквото би да й потребва от вас; защото и тя е на мнозина пристоявала, и на самаго мене.

³ Поздравете Прискила и Акила моите в Христа Исуса сътрудници,

⁴ (които си положиха шиите под нож за моя живот, на които не съм само аз що благодаря, но и всичките църкви между езичниците,) и домашната им църква.

⁵ Поздравете възлюбленаго ми Епенета, който е начатък на Ахаия в Христа.

⁶ Поздравете Мария, която се е много трудила за нас.

⁷ Поздравете Андроника и Юния, моите сродници и с мене съпленници, които са отлични между апостолите, които още и преди мене беха повервали в Христа.

⁸ Поздравете Амплия възлюбленаго ми в Господа.

⁹ Поздравете Урвана нашего в Христа сътрудника, и възлюбленаго ми Стахия.

¹⁰ Поздравете Апелия, познатият за верен в Христа. Поздравете които са от Аристовуловите.

¹¹ Поздравете роднината ми Иродиона. Поздравете от Наркисовите тези които са в Господа.

¹² Поздравете Трифена и Трифоса които се трудят за Господа. Поздравете любезната Персида, която се много труди за Господа.

¹³ Поздравете Руфа избранаго в Господа, и неговата и моята майка.

¹⁴ Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Ермия и братята които са с тех.

¹⁵ Поздравете Филолога и Юлия, Нирея и сестра му, и Олимпана, и всичките светии които са с тех.

¹⁶ Поздравете се един друг със свето целуване. Поздравяват ви всичките църкви Христови.

¹⁷ И моля ви се, братие, да се привардвате от тези които правят раздори и съблазни против учението което вие сте научили, и отстранявайте се от тех.

¹⁸ Защото таквизи человеци не служат Господу нашему Исусу Христу, но на своя си търбух; и със сладки и ласкателни думи прелъгват сърдцата на простодушните.

¹⁹ Защото вашето послушание е на всички известно; и тъй, колкото за вас радвам се. Искам пак да бъдете мъдри на доброто, а прости на злото.

²⁰ А Бог на мира скоро ще строши Сатана под нозете ви. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с вас. Амин.

²¹ Поздравяват ви Тимотей сътрудникът мой, и сродниците ми Лукий, и Ясон и Сосипатър.

²² Поздравявам ви в Господа аз Тертий, който писах това писмо.

²³ Поздравява ви Гаий странноприемецът мой и на всичката църква. Поздравява ви Ераст строителът градски, и брат Кварт.

²⁴ Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с всички вас. Амин.

²⁵ А на тогова който може да ви утвърди по моето благовествуване и проповедта за Исуса Христа, по откровението на тайната която е била умълчана от вечни времена,

²⁶ а сега се е явила, и чрез пророческите писания по повелението на вечнаго Бога, стана позната на всичките народи за техно покорение на верата,-

²⁷ единому премъдрому Богу да бъде слава чрез Исуса Христа во веки. Амин.