1

¹ Яков, раб на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесетте племена които са в разсеяние, поздравление.

² Всека радост имайте, братие мои, когато впадате в различни изкушения;

³ понеже знаете че изпитанието на вашата вера произвожда търпение.

⁴ А търпението да има дело съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.

⁵ Ако ли някои от вас е оскуден от мъдрост, да проси от Бога който дава богато на всички и не укорява, и ще му се даде.

⁶ Но да проси с вера, без да се съмнева никак; защото който се съмнева подобен е на морски вълни които се карат и разблъскват от ветровете.

⁷ И такъв человек да не мисли че ще приеме нещо от Господа.

⁸ Человек двоеумен непостоян е във всичките си пътища.

⁹ Който брат е от по-долно състояние да се хвали в своето си възвишаване,

¹⁰ а богатите, в смиряването си, понеже като цвет на трева ще прецъвти.

¹¹ Защото изгрея слънцето с пека, и изсуши тревата, и цветът й слете, и хубостта на лицето й погина; така и богатият ще повехне в пътищата си.

¹² Блажен онзи человек който претърпева изкушение; защото, като премине изпитът, ще приеме венеца на живота който обеща Господ на онези които го любят.

¹³ Никой изкушаем да не казва че: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, и той никого не изкушава;

¹⁴ а всеки се изкушава като се завлича и подлъгва от собствената си похот.

¹⁵ Похотта после като зачне ражда грех, а грехът като се извърши ражда смърт.

¹⁶ Не се заблуждавайте, любезни мои братие.

¹⁷ Всеко добро даване, и всека съвършена дарба от горе е, и слезва от Отца на светлините в когото нема изменение или сенка на променяване.

¹⁸ От собствената си воля родил ни е със словото на истината, да бъдем ние некакъв си начатък на неговите създания.

¹⁹ И тъй, любезни мои братие, да бъде всеки человек бърз на чуене, а муден на говорене, и муден на гнев;

²⁰ защото гневът на человека не върши Божията правда.

²¹ За това, отхвърлете всека нечистота и множеството злоба, и приемете с кротост всаденото слово което може да спаси душите ви.

²² Бивайте и творители на словото, а не само слушатели да лъжете себе си.

²³ Защото ако бъде некой слушател на словото, а не творител, той прилича на человек който гледа природното си лице в огледало:

²⁴ защото огледа се, и отиде, и завчас забрави какъв бе.

²⁵ Но който вникне в съвършения закон на свободата, и пребъде в него, той ще бъде блажен в делата си.

²⁶ Ако някой от вас мисли че е благочестив, и не обуздава езика си, но лъже сърдцето си, суетно е неговото благочестие.

²⁷ Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да пригледва сирачетата и вдовиците в утеснението им, и да пази себе си неосквернен от света.

2

¹ Братие мои, верата ви в прославленаго Господа нашего Исуса Христа да бъде без лицеприятие.

² Защото ако влезе в съборището ви человек със злат пръстен и с великолепни дрехи, а влезе и сиромах с уплескани дрехи,

³ и погледнете на тогози който е с великолепните дрехи, та му речете: Ти седни тука добре; и на сиромаха речете: Ти стой там; или, седни тука до подножието ми;

⁴ да ли не сте направили отличие помежду си, и не сте ли станали съдници с лукави помишления?

⁵ Слушайте, любезни мои братие. Не избра ли Бог сиромасите от този свет богати с вера, и наследници на царството което обеща на тези които го любят?

⁶ А вие обезчестихте сиромаха. Не са ли богатите които ви угнетяват? и не влачат ли ви те по съдовища?

⁷ Не хулят ли те доброто име с което се именувате?

⁸ Ако изпълнявате вие царския закон според писанието: «Да възлюбиш ближнаго своего както самаго себе си,» добре струвате.

⁹ Но ако гледате на лице грех струвате, и от закона както престъпници се изобличавате.

¹⁰ Защото който упази всичкия закон, и погреши в едно, повинен бива във всичко;

¹¹ по това че който е рекъл: ?Не прелюбодействувай,» рече и, «Не убивай.» Но ако не сториш прелюбодеяние, а пък убиеш, станал си престъпник на закона.

¹² Така говорете и така правете като че ще бъдете съдени по закона на свободата.

¹³ Защото съдбата ще бъде немилостива на тогози който милост не е сторил; и милостта се хвали над съда.

¹⁴ Коя полза, братие мои, ако казва некой че има вера, а дела нема? Да ли може верата да го спаси?

¹⁵ Некой брат или некоя сестра ако са голи и лишени от дневната храна,

¹⁶ и некой от вас им рече: Идете си с миром, топлете се и хранете се, а не им дадете потребното за телото, коя полза?

¹⁷ Така и верата, ако нема дела, сама по себе си е мъртва.

¹⁸ Но ще рече некой: Ти имаш вера, и аз имам дела: покажи ми верата си от делата си, и аз ще ти покажа от моите дела верата си.

¹⁹ Ти верваш че Бог е един: добре струваш; и бесовете верват и треперят.

²⁰ Но искаш ли да познаеш, о суетни человече, че вера без дела е мъртва?

²¹ Авраам нашият отец не се ли оправда от дела когато принесе сина си Исаака на жертвеника?

²² Видиш ли че вера съдействуваше с делата му, и от делата се усъвършенствува верата?

²³ и се изпълни писанието което казва: «Поверва Авраам в Бога, и вмени му се в правда, и Приятел Божий се нарече. »

²⁴ И тъй, видите ли че от дела се оправдава человек, а не само от вера?

²⁵ Така също и Раав блудница не се ли оправда от дела когато прие проводените и ги изведе през друг път?

²⁶ Защото както телото без дух е мъртво, така и верата без дела е мъртва.

3

¹ Не бивайте мнозина учители, братие мои, като знаете че по-големо осъждане ще приемем;

² защото всинца в много грешим. Който не греши в слово, той е съвършен мъж, възможен да обуздае и всичкото тело.

³ Ето, уздите туряме в устата на конете за да ни се покоряват, и обръщаме всичкото им тело.

⁴ Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и от силни ветрове се тласкат, с твърде малко кормило се обръщат накъдето иска волята на управителя.

⁵ Така и езикът малък уд е, но много се хвали. Ето, малък огън колко големо вещество запаля!

⁶ И езикът е огън, свет пълен с неправда. Така между нашите удове се намерва езикът, който заразява всичкото тело и възпаля колелото на живота ни, и сам той се запаля от пъкъла.

⁷ Защото всекакво естество зверове, и птици, и гадове, и морски животни укротяват се, и укротени са от человеческото естество:

⁸ А езикът никой от человеците не може да го укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносен яд.

⁹ С него благославяме Бога и Отца, и с него кълнем человеците създадените по подобию Божию.

¹⁰ От същите уста излезва благословение и клетва. Не требва, братие мои, да бива това така.

¹¹ Да ли изворът от същия чучур изтака сладка и горчива вода?

¹² Да ли е възможно, братие мои, смокинята да роди маслини, или лозата смокини? Така ни един извор не е възможно да пуща солена и сладка вода.

¹³ Кой е от вас мъдър и учен? да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост на премъдрост.

¹⁴ Но ако имате в сърдцето си завист горчива и свада недейте се хвали и лъга против истината.

¹⁵ Тая мъдрост не е която слезва от горе, но е земна, плътска, бесовска;

¹⁶ защото дето е завист и свада там има бъркотия и всекаква лошавина.

¹⁷ Но мъдростта която е от горе първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

¹⁸ И плодът на правдата сее се с мир за миротворците.

4

¹ От де произлезват бойове и борби между вас? Не от там ли, от сластите ваши които воюват в удовете ви?

² Желаете, и немате: убивате и завиждате, и не можете да получите: карате се и се биете, но немате, защото не просите.

³ Просите, и не получавате, защото зле просите, да иждивите в сластите си.

⁴ Прелюбодеи и прелюбодейци! не знаете ли че световното приятелство е вражда против Бога? И тъй, който иска да е приятел на света бива враг на Бога.

⁵ Или мислите че напусто казва писанието: «На завист ревнува духът който живее в нас? »

⁶ Но по-голема благодат дава Бог; за това казва: «Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат. »

⁷ И тъй, покорете се Богу: съпротивете се на дявола, и ще побегне от вас.

⁸ Приближете при Бога, и ще приближи и той при вас. Очистете ръцете си, вие грешни, и осветете сърдцата си, вие двоеумни.

⁹ Мъчете се, и тъжете, и плачете: смехът ви да се обърне на плач, и радостта ви на тъга.

¹⁰ Смирете се пред Господа, и той ще ви възвиси.

¹¹ Не се одумвайте един друг, братие: който одумва брата и съди брата си одумва закона и съди закона; и ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.

¹² Един е законоположник и съдия, който може и да спаси и да погуби; и ти кой си що съдиш другиго?

¹³ Елате сега вие които казвате: Днес или утре ще идем в този град, и ще преседим там една година, и ще търгуваме, и ще спечелим,-

¹⁴ вие които не знаете утре какво ще бъде; защото що е животът ви? наистина пара е която за малко се явява, и после изчезнува;

¹⁵ вместо да казвате: Ако ще Господ, и бъдем живи, ще направим това или онова.

¹⁶ Но сега се хвалите с гордостите си: всека таквази хвала е зла.

¹⁷ И тъй, на всекиго който знае да прави доброто и го не прави, грех е нему.

5

¹ Елате сега, вие богати, плачете и ридайте зарад бедствията които идат над вас.

² Богатството ви изгни, и дрехите ви молци ги изядоха.

³ Златото ви и среброто ви поръждаве, и ръждата им ще бъде в свидетелство върх вас, и ще пояде плътта ви както огън. Събирахте съкровища за последните дни:

⁴ ето, заплатата на работниците които са жънали нивята ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влезоха в ушите на Господа Саваота.

⁵ Веселихте се на земята и разпусно живехте, огоихте сърдцата си като в ден на заклание:

⁶ осъдихте, убихте праведнаго: не ви се противи.

⁷ И тъй братие, имайте дълготърпение до пришествието Господне. Ето, земледелецът очаква многоценния плод от земята, и търпи за него много време докле получи дъжд, и ранния и късния.

⁸ Имайте търпение и вие, укрепете си сърдцата; защото пришествието Господне наближи.

⁹ Не въздишайте един на другиго, братие, да не бъдете осъдени: ето, Съдията стои пред вратата.

¹⁰ Братие мои, вземете пример на злостраданието и на дълготърпението пророците които говориха в името Господне.

¹¹ Ето, ублажаваме търпеливите: чули сте търпението Иовово, и видели сте сетнината от Господа, че е многомилостив Господ и благоутробен.

¹² А преди всичко, братие мои, не се кълнете нито с небето нито със земята, нито с друга некоя клетва, но да ви бъде което е ей, ей; и което е не, не; да не подпаднете под осъждение.

¹³ Злострада ли некой от вас? да се моли Богу; весел ли е некой? псалми да пее;

¹⁴ болен ли е некой от вас? да призове презвитерите църковни, и да сторят молба над него и да помажат с масло в името Господне:

¹⁵ и молбата която е с вера ще избави страдащия, и Господ ще го привдигне, и грехове ако да е сторил, ще му се простят.

¹⁶ Изповедвайте един на други прегрешенията си, и молете се един за друг да изцелеете. Голема сила има усърдната молба на праведния.

¹⁷ Илия бе человек подобострастен нам, и помоли се с усърдие да не вали дъжд; и не вале дъжд на земята три години и шест месеца;

¹⁸ и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произрасти плодът си.

¹⁹ Братие, ако заблуди от помежду ви некой от истината, и го обърне некой,

²⁰ Да знае че който е обърнал грешния от заблуждението на пътя му ще спаси душа от смърт, и ще покрие множество грехове.