1 Първото слово, о Теофиле, направих за все що начна Исус да прави и да учи,
2 даже до деня в който се възнесе, откак даде чрез Духа Светаго заповеди на апостолите които избра;
3 на които и представи себе си жив след страданието си с много верни знамения, като им се явяваше четиридесет дни и говореше им за царството Божие.
4 И като се събираше с тех заръча им да се не отдалечат от Ерусалим, но да очакват обещанието на Отца което чухте, рече, от мене.
5 Защото Иоан е с вода кръстил; а вие ще бъдете кръстени с Духа Светаго след тия не много дни.
6 И тъй, като се събраха питаха го и казваха: Господи, в това ли време щеш да възстановиш царството в Израил?
7 А той им рече: Не е за вас да знаете годините или времената, които Отец е положил в собствената си власт.
8 Но вие ще приемете сила когато слети Дух Светий на вас, и ще ми бъдете свидетели и в Ерусалим, и във всичка Юдея и Самария, и до край земята.
9 И това от как рече, те като гледаха, възнесе се, и облак го поде изпред очите им.
10 И като стоеха та гледаха на небето когато възлезваше той, ето, двамина человеци с бели дрехи застанаха пред тех,
11 които и рекоха: Мъже Галилеяни що стоите та гледате на небето? Този Исус който се възнесе от вас на небето ще дойде тъй както го видехте да отхожда на небето.
12 Тогаз се върнаха в Ерусалим от гората нарицаема Елеонска, която е близу до Ерусалим един съботен ден път.
13 И когато влезоха, възлезоха в горницата дето живееха Петър и Яков и Иоан и Андрей,Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.
14 Те всички единодушно, с жените и Мария майката Исусова и с братята му, беха непрестанно в молитва и молене.
15 И през тия дни стана Петър по сред учениците и рече: (а числото на тези които се намерваха там беше до сто и двадесет души:)
16 Мъже и братие, требваше да се изпълни това писание което предрече Дух Светий чрез устата Давидови за Юда който стана водител на тези които хванаха Исуса;
17 защото беше причислен с нас, и взел бе дел в тая служба.
18 Той прочее спечели нива от заплата на своята неправда; и като падна на очите си проседна се през сред, и изтекоха всичките му черва.
19 И това стана известно на всички жители Ерусалимски, така що тая нива се нарече по езика им Акелдама, сиреч, Нива Кръвна.
20 Защото е писано в книгата на Псалмите: «Да бъде жилището му пусто, и да нема който да живее в него;» и: «Чина му друг да вземе.»
21 И тъй, от человеците които се нахождаха с нас през всичкото време, в което влизаше и излизаше между нас Господ Исус,
22 като начна от кръщението Иоаново до деня в който се възнесе от нас, един от тех требва да бъде с нас свидетел на възкресението му.
23 И поставиха двамина, Иосифа нарицаемаго Варсава, който се наименува Юст, и Матия;
24 и помолиха се и рекоха: Ти, Господи, сърдцеведче на всички, покажи от тия двамата едного когото си избрал,
25 да вземе дела на тази служба и на апостолството от което изпадна Юда за да отиде на своето си место.
26 И дадоха жребията си; и падна жребето на Матия, и счете се с единадесетте апостоли.
1 И когато настана денът на Петдесетницата, всичките беха единодушно събрани на едно.
2 И внезапно стана екот от небето като че идеше силно духане от ветър, и изпълни всичката къща дето седеха.
3 И явиха им се езици като огнени, които се разделяваха, и седна на всекиго от тех по един.
4 И изпълниха се всички с Духа Светаго, и начнаха да говорят чужди езици които Духът им даваше да говорят.
5 А тогава имаше в Ерусалим да живеят Юдеи, человеци благочестиви от всеки народ що има под небето.
6 И щом се разчу това, събра се народът; и смутиха се; защото всеки един от тех чуеше ги да говорят неговият език.
7 И смаяни всички чудеха се, и думаха си един на друг: Ето, всички тези които говорят не са ли Галилеяни?
8 И как ние ги чуем да говорят всеки по собствения наш език в който сме родени?
9 Партяни и Мидяни и Еламити, и които населяват Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10 Фригия и Памфилия, Египет и Ливийските страни които са около Киринея, и чужденци от Рим, Юдеи и прозелити,
11 Критяни и Араби, чуем ги да говорят по нашите езици величията Божии.
12 И смаяни всички недоумеваха се, и един на друг си думаха: Какво ли ще е това?
13 А други им се присмиваха и казваха че са пили много сладко вино.
14 А Петър с единадесетте стана, възвиси гласа си, и проговори им: Мъже Юдеяни, и всинца които живеете в Ерусалим, това да знаете, и дайте внимание на моите думи;
15 защото тези не са пияни както вие мислите, понеже е третий час на деня;
16 но това е реченото чрез пророка Иоила:
17 «И ще бъде в последните дни, казва Бог, ще излея от моя Дух на всяка плът; и ще пророкуват синовете ви и дъщерите ви, и юношите ваши видения ще виждат, и старците ваши сънища ще сънуват;
18 и още през ония дни ще излея от Духа моего на рабите мои и на рабините мои, и ще пророчествуват;
19 и ще покажа чудеса на небето горе и знамения долу на земята, кръв и огън и пара и дим:
20 слънцето ще се превърне в тъмнота и луната в кръв преди да дойде великият и пресветлият ден Господен;
21 и ще бъде че всеки който призове името Господне спасен ще бъде.»
22 Мъже Израиляни, послушайте тези думи: Исуса Назарянина, мъж доказан вам от Бога със сили, чудеса, и знамения, които Бог направи чрез него по сред вас, както и вие знаете,
23 него, предаден по предопределената воля и предведението Божие, вие като хванахте, чрез ръцете на беззаконници на кръст го приковахте и убихте;
24 когото Бог възкреси като развърза болезните на смъртта, понеже не бе възможно да бъде държан той от нея.
25 Защото Давид казва за него: «Гледах Господа пред себе си винаги; понеже е от десната ми страна, да се не поклатя;
26 за това сърдцето ми се развесели, и зарадва се езикът ми; а още и плътта ми в надежда ще почива;
27 защото нема да оставиш душата ми в ад, нито ще оставиш преподобния си да види изтление:
28 изявил си ми пътищата на живота: с лицето си ще ме изпълниш с веселба.»
29 Мъже братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида че умре и погребен бе, и гробът му е у нас до днешния ден.
30 И тъй, понеже беше пророк и знаеше че с клетвата му се закле Бог че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да го постави на престола му,
31 предвиде и говори за възкресението Христово, че не бе оставена душата негова в ад, нито плътта му виде изтление.
32 Тогаз Исуса възкреси Бог, на което ние всинца сме свидетели.
33 И тъй, като се възнесе с Божията десница, и взе от Отца обещанието на Светаго Духа, изле това което сега вие виждате и чуете.
34 Защото Давид не е възлезъл на небеса; но той казва: «Рече Господ Господу моему: Седи от десно ми
35 докле положа враговете твои подножие на нозете ти.»
36 И тъй, здраво да знае всичкий дом Израилев че тогоз Исуса когото вие разпехте, Бог е него направил Господ и Помазаник.
37 Това като чуха те, дойде сърдцето им в умиление, и рекоха на Петра и на другите апостоли: Що да сторим, мъже братие?
38 И Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа.
39 Защото обещанието е на вас, и на чадата ваши, и на всички далечни, колкото ще призове Господ Бог наш.
40 И с много други речи засвидетелствуваше, и предумваше ги, и казваше: Избавете се от този развращен род.
41 И тъй, тези които приеха с радост словото негово покръстиха се; и приложиха се в този ден до три хиляди души.
42 И пребъдваха непрестанно в поучението апостолско, и в обещанието, и в преломяването на хлеба, и в молитви.
43 И страх обзе всека душа; и много чудеса и знамения биваха чрез апостолите.
44 И всичките верващи беха наедно, и всичко имаха общо;
45 и стоката и имането си продаваха и разподеляха ги на всички, всекиму според нуждата що имаше.
46 И всеки ден пребъдваха единодушно в храма, и преломяваха хлеб от къща в къща, и приимаха храна с радост и простосърдечие,
47 като хвалеха Бога, и беха благоприятни на всичкия народ: а Господ всеки ден прибавяше на църквата спасяемите.
1 А Петър и Иоан наедно възлезваха в храма във времето на молитвата по деветия час.
2 И имаше некой си человек който бе хром от утробата на майка си, та го все носеха; когото и слагаха всеки ден до вратата на храма които се наричаха Красни, да проси милостиня от онези които влезваха в храма.
3 Той като виде Петра и Иоана когато щеха да влезат в храма, попроси да вземе милостиня.
4 А Петър с Иоана взре се в него и рече: Погледни ни.
5 И той ги гледаше с внимание, с надежда да вземе нещо от тех.
6 И Петър рече: Сребро и злато аз немам; но което имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи.
7 И като го хвана за десната ръка дигна го; и тоз час утвърдиха се плесните и глезните му.
8 И скочи та се изправи и ходеше; и влезе с тех в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.
9 И виде го всичкият народ че ходи и слави Бога.
10 и познаваха го че бе той който седеше за милостиня при красните врата на храма; и останаха в ужас и удивление големо за това което се бе случило нему.
11 И понеже изцеленият хром се не отделяше от Петра и Иоана, всичкият народ смаян стече се при тех в притвора нарицаем Соломонов.
12 А като виде Петър отговори народу: Мъже Израиляни, що се чудите за това? или що се взирате на нас, като че от своя сила или благочестие сме сторили тогози да ходи?
13 Бог Авраамов и Исааков и Яковов, Бог на отците наши, прослави Сина своего Исуса, когото вие предадохте и отрекохте се от него пред Пилата когато той бе решил да го пусне.
14 Но вие се отрекохте от Светия и Праведния, и изпросихте да ви се даде человек убийца;
15 а Началника на Живота убихте, когото Бог възкреси от мъртвите; и ние сме на него свидетели.
16 И чрез верата в неговото име тогози когото гледате и познавате неговото име го укрепи; и тази вера която е чрез него даде му пред всинца ви това съвършено здраве.
17 И сега, братие, знам че вие по неведение сторихте това, както и началниците ваши;
18 а Бог, което предизвести чрез устата на всичките си пророци че ще Христос да пострада, така го извърши.
19 Покайте се и обърнете се, да се заличат греховете ви, та да дойдат времена утешителни от присъствието Господне,
20 и да ви проводи предпроповедания вам Исуса Христа,
21 когото требва да приеме небето до времето в което ще се възстанови всичко що е говорил Бог от века чрез устата на всичките свети свои пророци.
22 Защото Моисей рече на отците: «Господ Бог наш ще въздигне вам от братята ваши пророк като мене: него послушайте във всичко щото ви рече;
23 и всека душа която не послуша тогоз пророка, ще бъде изтребена из народа.»
24 Още всичките пророци от Самуила и на сетне, колкото са говорили, предвъзвестиха и тия дни.
25 Вие сте синове на пророците, и на завета който завеща Бог на отците наши, когато рече Аврааму: «И всите племена на земята в твоето семе ще се благословят.»
26 Бог като възкреси Сина своего Исуса, до вас най-първо го проводи да ви благослови, и да отвръща всекиго от лукавствата ваши.
1 И когато те говореха народу, дойдоха върх тех свещениците и войводата на храма и Садукеите,
2 които се жалуваха, защото учеха народа и проповедваха чрез Исуса възкресението от мъртвите.
3 И възложиха на тех ръце и туриха ги под стража за утрото, защото беше вече привечер.
4 А мнозина от тези които чуха словото поверваха; и числото на повервалите человеци стигна до пет хиляди.
5 И на утринта събраха се в Ерусалим началниците им и старейшините и книжниците,
6 и първосвещеникът Ана, и Каиафа и Иоан и Александър, и всички що беха от първосвещеническия род.
7 И като ги изправиха на сред питаха ги: С коя сила, или в кое име, сторихте вие това?
8 Тогаз Петър, изпълнен Духом Светим, рече им: Началници народни и старейшини Израилеви,
9 понеже от нас се иска днес ответ за едно благодеяние КЪ человек немощен, чрез какво биде той изцелен;
10 да знаете всинца вие и всичкий народ Израилев че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпехте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез него той стои пред вас здрав.
11 Той е камикът когото пренебрегнахте вие зидарите, който стана глава на ъгъла.
12 И чрез никого другиго не бива спасение; защото нема под небето друго име да е дадено между человеците чрез което требва да се спасим.
13 А те като гледаха Петровото и Иоановото дързновение, и разумеха че са безкнижни и прости человеци, чудеха се, но познаха ги че са били наедно с Исуса.
14 А като видеха изцеления человек че стои с тех немаха що да рекат на среща.
15 И от как им повелеха да излезат вън от съборището, посъветваха се помежду си
16 и говореха: Що да сторим на тези человеци? защото явно е на всички които живеят в Ерусалим че знаменито чудо стана чрез тех; и не можем да речем че не е станало.
17 Но за да се не разнесе повече в народа, със заплашване да им запретим да не говорят вече в това име на никого человека.
18 И повикаха ги та им заръчаха да не продумат никак, нито да учат в името Исусово.
19 А Петър и Иоан отговориха им и рекоха: Ако е праведно пред Бога да послушаме вас повече, а не Бога, съдете;
20 защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21 А те пак ги заплашиха, и пуснаха ги, понеже не намерваха нищо за което да ги накажат, поради народа; защото всички славеха Бога за това що биде.
22 Защото человекът на когото стана това чудо на изцелението беше повече от четиридесет годни.
23 И щом ги пуснаха, дойдоха при своите си та известиха това що им рекоха първосвещениците и старейшините.
24 А те като чуха възвисиха единодушно глас КЪ Бога и рекоха: Владико, ти си Бог който си направил небето и земята и морето и всичко що е в тех,
25 който си рекъл чрез устата на Давида раба своего: «Защо се разфучаха езичниците, и народите преговарят суетни неща?
26 Предстанаха царете земни, и князовете се събраха на куп, против Господа и против Помазаника негов.»
27 Защото наистина се събраха против светия твой отрок Исуса, когото си помазал, Ирод и Пилат Понтийски, с езичниците и народа Израилев,
28 да сторят това което твоята ръка и твоята воля е предопределила да бъде.
29 И нине, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на твоите раби да говорят твоето слово с всяко дързновение,
30 ти като простираш ръката си на изцеление, да стават знамения и чудеса чрез името на Светаго отрока твоего Исуса.
31 И като се помолиха, потресе се местото дето беха събрани; и изпълниха се всички Духом Светим, и проповедваха словото Божие с дързновение.
32 А множеството които беха повервали имаше едно сърдце и една душа; и ни един не казваше за нещо от имането си че е негово; но всичко имаха общо.
33 И апостолите със сила голема отдаваха свидетелството за възкресението на Господа Исуса; и голема благодат бе над всички тех.
34 И никой от тех не беше в лишение, защото всички които беха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и носеха цената на продаденото,
35 и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се всекиму според колкото му требваше.
36 Така Иосий наречения от апостолите Варнава (което се тълкува, Син Утешения,) Левит, родом Киприянин,
37 който имаше своя земя, продаде я, и донесе парите, и сложи ги пред нозете на апостолите.
1 А некой си человек на име Анания, със жена си Сапфира, продаде стяжание,
2 и утаи от цената, със знанието и на жена си; и донесе една част и сложи я пред нозете на апостолите.
3 А Петър рече: Анание, защо изпълни Сатана сърдцето ти, да излъжеш Духа Светаго и да утаиш от цената на нивата?
4 Като стоеше непродадена, не беше ли твоя? и като се продаде, не беше ли в твоя власт? Защо тури това нещо в сърдцето си? Не си рекъл лъжа на человеци, но на Бога.
5 И като слушаше Анания тези думи падна и издъхна; и страх голем обзе всички които чуеха това.
6 И станаха по-младите, обвиха го, и изнесоха та го погребаха.
7 И като се минаха около три часа, влезе и жена му без да знае това що беше сe случило.
8 И Петър й отговори: Кажи ми, за толкоз ли продадохте нивата? И тя рече: Ей, за толкоз.
9 А Петър й рече: Защо се съгласихте да изкусите Духа Господен? Ето на вратата нозете на тези що погребаха мъжа ти, и тебе ще изнесат.
10 И падна на часа до нозете му и издъхна; а като влезоха момците намериха я мъртва, и изнесоха я та я погребаха при мъжа й.
11 И голем страх обзе всичката църква и всички които чуеха това.
12 И пак много знамения и чудеса биваха в народа чрез ръцете на апостолите; (и всички единодушно беха в притвора Соломонов.
13 А от другите никой не смееше да се прилепява при тех; народът обаче ги имаше на почест.
14 И прилагаха се повече верващи в Господа, множество мъже и жени;)
15 така щото изнасяха болните по улиците и слагаха ги на постелки и на одрове, да би поне сенката Петрова в минуването му да осени некого от тех.
16 Събираха се още в Ерусалим и множество от околните градове та носеха болни и страдащи от нечисти духове; и всички получаваха изцеление.
17 Тогаз стана първосвещеникът, и всички които беха с него, що принадлежеха на Садукейската ерес, изпълнени със завист,
18 и туриха ръце на апостолите и затвориха ги в общата тъмница.
19 Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:
20 Идете и застанете в храма та говорете на народа всичките думи на този живот.
21 Те като чуха това на съвнуване влезоха в храма и поучаваха. А когато дойде първосвещеникът и които беха с него, свикаха събора и всичкото старейшинство на синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Но слугите като отидоха не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха
23 и рекоха: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите стоеха вън пред вратата; и като отворихме не намерихме никого вътре.
24 И като чуха тези думи свещеникът и войводата на храма и първосвещениците, в недоумение беха за тех какво ще бъде това.
25 И дойде некой си та им извести и каза: Ето тези человеци които турихте в тъмницата стоят в храма и поучават народа.
26 Тогаз отиде войводата със слугите и доведе ги, не на сила; защото се боеха от народа да ги не убият с камене.
27 И като ги доведоха поставиха ги пред събора; и попита ги първосвещеникът,
28 и рече: Не ви ли заръчахме и запретихме да не поучавате в това име? И, ето, напълнихте Ерусалим с вашето поучение, и искате да докарате върх нас кръвта на тогоз человека.
29 И отговори Петър и апостолите и рекоха: Подобава да се покоряваме повече Богу, нежели на человеците.
30 Бог на отците наши възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
31 Бог с десницата си въздигна за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля, и прощение на греховете.
32 И в тези неща свидетели нему сме ние и Дух Светий когото Бог даде на онези които го слушат.
33 А те като чуха това късаха се от яд, и наговаряха се да ги убият.
34 Но Фарисей некой си на име Гамалиил, законоучител, когото всичкий народ почиташе, стана в съборището и заповеда да извадят вън апостолите за малко време;
35 и рече им: Мъже Израиляни, помислете си добре, какво ще направите върх тези человеци.
36 Защото преди тез дни повдигна се Тевда и казваше за себе си да е голем некой си, при когото се прилепиха до четиристотин души на чет; който биде убит, и всички които му се покоряваха разидоха се и изчезнаха.
37 След него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички които се поведоха след него разпръснаха се.
38 И сега ви казвам, оттеглете се от тези человеци и оставете ги; защото това намерение или това дело, ако би да е от человеци, ще се развали;
39 Ако ли е от Бога, не можете го развали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40 И послушаха го; и повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в името Исусово, и тъй ги пуснаха.
41 А те си отиваха от събора радостни, защото се сподобиха да претърпят безчестие за неговото име.
42 И всеки ден не преставаха от да учат и да благовествуват за Исуса Христа и в храма и по къщите.
1 И през тия дни, когато се умножаваха учениците, стана роптание от Елинистите върх Евреите че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледвани.
2 На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: Не е прилично нам да оставим словото Божие и да слугуваме на трапези.
3 И тъй, братие, вижте та изберете от вас си седем души свидетелствувани, изпълнени с Дух Свет и с мъдрост, които да поставим за тази потреба.
4 А ние ще си останем в молитвата и в служението на словото.
5 И угодно бе предложението на всичкото множество; и избраха Стефана, мъж изпълнен с вера и с Дух Свет, и Филипа, и Прохора, и Никанора, и Тимона, и Пармена, и Николая прозелита от Антиохия;
6 които поставиха пред апостолите; и те се помолиха и възложиха ръце на тех.
7 И словото Божие растеше, и умножаваше се числото на учениците в Ерусалим твърде много; и много множество от свещениците подчиняваха се на верата.
8 А Стефан изпълнен с вера и сила, правеше големи чудеса и знамения в народа.
9 И подигнаха се некои от съборището което се казваше съборище на Ливернтинците, и Киринейците, и Александрийците, и некои от Киликия и Азия, и препираха се със Стефана.
10 И не можаха да устоят срещу мъдростта и духа с който говореше.
11 Тогаз подучиха человеци да казват: Чухме го да говори думи хулни против Моисея и против Бога.
12 И подсториха народа и старейшините и книжниците, и нападнаха та го дръпнаха и докараха го на съборището,
13 и представиха лъжливи свидетели, които казваха: Този человек не престава да говори хулни думи против това свето место и против закона;
14 защото го чухме да казва: Че този Исус Назарянинът ще развали това место, и ще измени обичаите които предаде нам Моисей.
15 И всички които седеха на събора като се вгледаха в него видеха лицето му като лице на ангел.
1 А първосвещеникът рече: Така ли е това?
2 А той рече: Мъже, братие, и отци, слушайте: Бог на славата яви се отцу нашему Аврааму, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,
3 и рече му: «Излез от земята си и от сродството си, и дойди в земята която ще ти покажа.»
4 Тогаз излезе от Халдейската земя и засели се в Харан. И от там, след умирането на баща му, пресели го в тази земя в която вие сега живеете.
5 И не му даде наследие в нея нито една стъпка от нога, а обеща му се да я даде в стяжение нему и на неговото потомство след него, когато още той немаше чадо.
6 И рече му Бог така, че неговите потомци ще бъдат преселници в чужда земя, и ще ги направят като робе, и ще ги притесняват четиристотин години.
7 Но аз, рече Бог, ще садя този народ на който ще робуват; и подир това ще излезат и ще ми послужат на това место.
8 И даде му завет на обрезването; и така роди Исаака, и обреза го в осмия ден; и Исаак роди Якова, и Яков дванадесетте патриарси.
9 А патриарсите завидеха Иосифу и продадоха го в Египет; Бог обаче беше с него,
10 и избави го от всичките му беди, и даде му благодат и мъдрост пред Фараона царя Египетски, който го постави управител над Египет и над всичкия си дом.
11 И дойде глад над всичката земя Египетска и Ханаанска, и скърб голема; и отците наши не намерваха прехрана.
12 А Яков, като чу че има жито в Египет, изпрати първий път отците наши;
13 и на втория път познат бе Иосиф на братята си, и известен стана Иосифовът род Фараону.
14 И проводи Иосиф та призова баща си Якова и всичкото си сродство, седемдесет и пет души.
15 И слезе Яков в Египет, и умре там той и отците наши;
16 и пренесоха ги в Сихем, и положиха ги в гроба който купи Авраам със цена на сребро от синовете на Емора Сихемова.
17 И като наближаваше времето на обещанието което Бог с клетва се обеща Аврааму, нарасна народът и умножи се в Египет
18 докле настана друг цар който не знаеше Иосифа.
19 Той с коварно мъдруване върх нашия народ притесни отците ни до толко щото да хвърлят децата си за да не остават живи.
20 В това време се роди Моисей, и прекрасен беше пред Бога; и храниха го три месеца в бащиният му дом.
21 А когато го хвърлиха, взе го Фараоновата дъщеря и отхрани го да бъде неин син.
22 И научен биде Моисей на всичката Египетска мъдрост, и силен бе словом и делом.
23 И като навършваше четиридесетата година на възрастта си, дойде му на сърдце да иде да нагледа братята си, синовете Израилеви;
24 И понеже виде некого си от тех обиждан отбрани го, и стори отмъщение за притесняемия като порази Египтянина.
25 И мислеше да се свестят братята му че Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те се не свестиха.
26 И на утрешния ден яви им се когато некои от тех се биеха, и накара ги да се примирят, и рече: Человеци, вие сте братя: защо се един друг обиждате?
27 А този който онеправдаваше ближният си отпъди го, и рече: Кой те постави началник и съдник над нас?
28 Да ли искаш да убиеш и мене както уби вчера Египтянина?
29 Тогаз Моисей побегна за тази дума, и стана преселник в Мадиамската земя, дето доби двама синове.
30 И като се изпълниха четиридесет години, яви му се ангел Господен в пустинята на Синайската гора, в сред огнен пламик на една къпина.
31 А Моисей като виде почуди се за видението; и когато приближаваше за да пригледа, дойде му глас от Господа:
32 «Аз съм Бог на твоите отци, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.» И Моисей разтреперан от страх не смееше да гледа.
33 И рече му Господ: «Изуй обущата от нозете си; защото местото на което стоиш света земя е.
34 Видех, видех страданието на моите люде в Египет, и чух въздишанието им, и слезох да ги избавя; и сега ела, ще те проводя в Египет. »
35 Тогоз Мойсея когото не приеха, и му рекоха: Кой те постави началник и съдник? него Бог чрез ръката на ангела който му се яви в къпината проводи за началник и избавител.
36 Той ги изведе, като направи чудеса и знамения в земята Египетска, и в Червено море, и в пустинята четиридесет години.
37 Този е Моисей който рече на синовете Израилеви: «Господ Бог ваш от братята ваши ще въздигне вам пророк като мене: него да слушате: »
38 този е който е бил на събранието в пустинята наедно с ангела що му говореше на Синайската гора, още и с отците наши, който и прие животворни словеса да ги даде нам;
39 комуто не рачиха да бъдат послушни нашите отци, но го отпъдиха, и със сърцата си повърнаха се в Египет
40 когато рекоха на Аарона: «Направи ни богове които да вървят пред нас; защото този Моисей който ни изведе из земята Египетска, не знаем що стана. »
41 И през онези дни направиха теле, и принесоха жертва идолу, и веселяха се в направите на ръцете си.
42 За това се отвърна Бог и предаде ги да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: «Доме Израилев, четиридесет години в пустинята заклания и жертви ли ми принесохте?
43 Вие задигнахте шатъра Молохов и звездата на бога си Ремфана, изображенията които си направихте да им се кланяте: и аз по-далеч от Вавилон ще ви преселя. »
44 Скинията на свидетелството беше с отците наши в пустинята, както заповеда онзи който говореше на Моисея да го направи по образа който бе видел;
45 която нашите отци като приеха внесоха я с Исуса Навина във владенията на езичниците, които изгони Бог из пред лицето на нашите отци до дните на Давида;
46 който намери благодат пред Бога, и попроси да намери жилище за Бога Яковова.
47 А Соломон му съгради дом.
48 Но Вишний не живее в храмове с ръка направени, както казва пророкът:
49 «Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое место за моя почивка?
50 Всичко това не направи ли го моята ръка? »
51 Твърдоглави и с необрезани сърдца и уши! вие всекога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие.
52 Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци,-
53 вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте.
54 А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него.
55 А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и виде славата Божия, и Исуса че стоеше отдесно на Бога;
56 и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина Человеческаго че стои отдесно на Бога.
57 Но те като извикаха с глас голем затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него.
58 И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на некой момък на име Савел.
59 И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми.
60 И като коленичи извика с глас голем: Господи, не им считай този грех. И това като рече заспа.
1 А Савел съизволяваше на убиването му. И по това време стана големо гонение против църквата в Ерусалим; и всички се разидоха по Юдейските и Самарийските места освен апостолите.
2 А некои благоговейни человеци погребоха Стефана, и направиха над него голем плач и ридание.
3 А Савел правеше голема повреда на църквата, понеже влезваше във всека къща и влачеше мъже и жени та ги предаваше в тъмница.
4 А тези които беха се разишли обхождаха и благовествуваха словото.
5 И Филип слезе в един Самарийски град и проповедваше им Христа.
6 И внимаваше народът единодушно на това което им говореше Филип, като чуеха всички и виждаха знаменията които правеше.
7 Защото нечистите духове с голем глас извикваха и излезваха от мнозина които ги имаха; и мнозина разслабени и хроми изцелени бидоха.
8 И стана радост голема в онзи град.
9 А в града от по-напред имаше некой си человек на име Симон който правеше магии, и омайваше народа Самарийски като казваше себе си че е велик некой си;
10 на когото всички от малък до голем даваха внимание и казваха: Този е великата сила Божия.
11 И внимаваха на него, по това че доста време беше ги омайвал с магиите си.
12 Но когато поверваха във Филипа, който благовествуваше за царството Божие и за името Исус Христово, кръщаваха се мъже и жени.
13 И сам си Симон поверва, и покръстен намерваше се всекога при Филипа, и, като гледаше че стават знамения и чудеса големи, удивяваше се.
14 А като чуха апостолите които беха в Ерусалим че Самария прие словото Божие, проводиха им Петра и Иоана,
15 които като слезоха помолиха се за тех за да приемат Духа Светаго.
16 (защото не бе слезъл още ни на едного от тех Дух Светий, но само беха кръстени в името Исус Христово.)
17 Тогаз възлагаха ръце на тех, и приимаха Духа Светаго.
18 А като виде Симон че с възлагането на апостолските ръце се даваше Светий Дух, принесе им сребро
19 и казваше: Дайте и на мене тази власт щото върх когото възложа ръце да приима Духа Светаго.
20 А Петър му рече: Среброто ти с тебе наедно в погибел да бъде защото си възмнел че дарът Божий със сребро се придобива.
21 Ти немаш част нито дел в това, защото сърдцето ти не е право пред Бога.
22 За то покай се от тази твоя злоба, и моли се Богу дано би ти се простил този на сърдцето ти помисъл;
23 понеже те гледам че си в жлъчка на горест и свръзка на неправда.
24 А отговори Симон и рече: Молете се вие за мене на Господа да ме не постигне ни едно от тия що рекохте.
25 Те прочее като засвидетелствуваха и говориха словото Господне върнаха се в Ерусалим, и на много Самарийски села проповедваха евангелието.
26 А ангел Господен говори на Филипа и рече: Стани и иди КЪ пладне, в пътя който слезва от Ерусалим в град Газа: той е пуст.
27 И стана и отиде. И, ето, человек от Етиопия, скопец, велможа на Кандакия Етиопската царица, който беше над всичката нейна хазна, той бе дошел в Ерусалим да се поклони;
28 и на връщане, като седеше на колесницата си, четеше пророка Исая.
29 А Духът рече Филипу: Пристъпи и прилепи се до тази колесница.
30 И притече Филип и го чу като прочиташе пророка Исая и рече: Разумеваш ли това което четеш?
31 А той рече: И как бих можал да разумея ако ме не настави некой? И покани Филипа да възлезе и да седне с него.
32 А местото на писанието което прочиташе беше това: «Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози който го стриже, така не отваря устата си.
33 В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му кой ще изкаже? защото се взема животът му от земята.»
34 И отговори скопецът и рече на Филипа: Кажи ми, моля ти се, за кого казва това пророкът: за себе си ли, или за другиго некого?
35 А Филип отвори уста, и начна от това писание та му благовести Исуса.
36 И като вървяха в пътя дойдоха на една вода; и казва скопецът: Ето вода: що ме възпира да се не кръстя?
37 И Филип рече: Ако верваш от все сърдце, можеш. А той отговори и рече: Вервам че Исус Христос е Син Божий.
38 И заповеда де се спре колесницата; и слезоха и двамата на водата, Филип и скопецът; и кръсти го.
39 А когато излезоха из водата Дух Господен грабна Филипа; и не го виде вече скопецът, но отхождаше на пътя си радостен.
40 А Филип се намери в Азот; и като прехождаше проповедваше евангелието по всичките градове докле дойде в Кесария.
1 А Савел, като дишаше още устрашаване и убийство върх учениците Господни, отиде при първосвещеника,
2 и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери некои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
3 И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето.
4 И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш?
5 А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус когото ти гониш: не ти е лесно да риташ срещу остен.
6 А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града, и ще ти се каже що требва да правиш.
7 А мъжете които го придружаваха, като чуеха гласа а не виждаха никого, стоеха като вцепени.
8 И стана Савел от земята, и с отворени очи не виждаше никого; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
9 И три дни мина без да види, и не яде нито пи.
10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи.
11 И Господ му рече: Стани та иди на улицата която се казва Права, и попитай в дома на Юда за некого си на име Савел, Тарсянин; защото, ето, се моли;
12 и виде във видение едного человека на име Анания че влезе и тури ръка на него за да прогледа.
13 И отговори Анания: Господи, чух от мнозина за тогоз человека колко злини е сторил на твоите светии в Ерусалим.
14 И тука има власт от пръвосвещенниците да върже всички които призовават твоето име.
15 А Господ му рече: Иди, защото съсъд избран ми е той да носи моето име пред народи и царе, и пред синовете Израилеви;
16 защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми.
17 И отиде Анания и влезе в къщата; и като възложи ръце на него рече: Савле брате, Господ Исус който ти се яви на пътя по който ти идеше проводи ме за да прогледаш и да се изпълниш с Духа Светаго.
18 И тоз час паднаха от очите му като люспи, и тутакси прогледа; и стана та се кръсти;
19 а като похапна доби сила. И преседе Савел неколко дни с учениците в Дамаск.
20 И от тоз час проповедваше по съборищата Христа че той е Синът Божий.
21 И всички които го чуеха дивеха се и казваха: Не е ли този който погубваше в Ерусалим тези които призоваваха това име, и тука за това бе дошел да ги закара вързани при първосвещениците.
22 А Савел се укрепяваше повече, и надпираше Юдеите които живееха в Дамаск като доказваше че този е Христос.
23 И когато се минаха неколко дни, наговориха се Юдеите да го убият;
24 И това техно наговаряне стана известно на Савла; и вардеха портите дене и ноще за да го убият.
25 Но учениците го взеха през нощ и го спуснаха през стената с кошче.
26 И като дойде Савел в Ерусалим стараеше се да се придружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не верваха че е ученик.
27 А Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как е видел Господа в пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск е проповедвал с дързновение в името Исусово.
28 И вхождаше и изхождаше с тех в Ерусалим, и дързновено проповедваше в името на Господа Исуса.
29 И говореше и препираше се с Елинистите; а те гледаха да го убият.
30 Това като разумеха братята заведоха го в Кесария и отпратиха го в Тарс.
31 И тогаз по всичка Юдея и Галилея и Самария църквите имаха мир и назидаваха се, и, като ходеха в страх Господен и с утешението на Светаго Духа, умножаваха се.
32 И стана, когато Петър обхождаше всичките, да слезе и до светиите които живееха в Лида.
33 И намери там некого человека на име Еней който беше разслабен, и от осем години все лежеше на постелка.
34 И рече му Петър: Енее, изцелява те Исус Христос; стани и постели си сам си. И тоз час стана.
35 И видеха го всички които живееха в Лида и в Сарон, които се обърнаха КЪ Господа.
36 А в Иопия имаше некоя ученица на име Тавита, (което изтълкувано ще рече, Сърна:) тя бе изпълнена с добри дела и с милостини които правеше.
37 И случи се през тез дни тя да се поболи и да умре; и като я окъпаха туриха я в горница.
38 И понеже Лида беше близу до Иопия, учениците като чуха че Петър е там проводиха до него двама человеци, и молеха го да се не облени да дойде до тех.
39 И стана Петър и отиде с тех; и щом дойде, изведоха го в горницата; и представиха се пред него всичките вдовици та плачеха, и показваха му ризи и дрехи които им правеше Сърна когато бе с тех.
40 А Петър изпрати на вън всичките, и коленичи та се помоли, и се обърна КЪ телото и рече: Тавито, стани. А тя отвори очите си, и като виде Петра седна.
41 А той й подаде ръка и я изправи; повика после светиите и вдовиците и представи я пред тех жива.
42 И това стана известно по всичка Иопия; и мнозина поверваха в Господ.
43 А Петър преседе доволно време в Иопия у некого си Симона усмаря.
1 Имаше пак некой си человек в Кесария на име Корнилий, стотник от полкът нарицаемия Италийски,
2 благочестив и богобоязлив с всичкия си дом; и раздаваше много милостини на народа, и молеше се Богу непрестанно.
3 Около деветия час на деня той във видение виде ясно ангел Божий който влезе при него и рече му: Корнилие!
4 А той погледна на него, и уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му рече: Твоите молитви и твоите милостини възлезоха на помен пред Бога.
5 И сега проводи человеци в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър.
6 Той е гост у некого си Симона усмаря на когото къщата е край морето: той ще ти каже що требва да правиш.
7 И като си отиде ангелът който говореше Корнилию, той повика двамина от слугите си и един благочестив войн от тези които се намерваха всекога при него;
8 и разказа им всичко, и проводи ги в Иопия.
9 А на утринта, когато те пътуваха и наближаваха града, часа къде шест, Петър възлезе на къщата от горе да се помоли.
10 И беше огладнел и искаше да яде; а те още като приготвяха, той дойде в изстъпление,
11 и вижда небето отворено и съсъд като голема плащаница, вързана за четирите края, че слезваше над него и спущаше се КЪ земята.
12 В него имаше всекакви четвероноги земни, и зверове, и гадове, и птици небесни.
13 И дойде му глас: Стани, Петре, заколи и яж.
14 А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно или нечисто.
15 И пак втори път му дойде глас: Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.
16 И това стана три пъти; и пак се вдигна съсъдът на небето.
17 И като се недоумеваше Петър в себе си що знаменуваше това видение което виде, ето, проводените от Корнилия человеци, като беха изпитали Симоновата къща, застанаха на вратата,
18 и повикаха та питаха: Тука ли е гост Симон нарицаемий Петър?
19 И когато още Петър размишляваше за видението, рече му Духът: Ето, трима человеци те търсят;
20 но стани и слез та иди с тех и никак се не съмнявай, защото аз ги съм проводил.
21 И като слезе Петър при человеците проводените до него от Корнилия, рече: Ето, аз съм когото търсите: за коя причина дойдохте?
22 А те рекоха: Корнилий стотник, человек праведен и богобоязлив, и свидетелстуван от всичкия народ Юдейски, прие заповед от Бога чрез един свет ангел да те призове у дома си и да чуе думи от тебе.
23 Тогава ги покани вътре и угости ги. И на утринта Петър излезе с тех; а с него отидоха и некои от братята които беха в Иопия.
24 И на другият ден влезоха в Кесария; а Корнилий ги очакваше, като бе свикал роднините си и ближните си приятели.
25 И когато влезваше Петър, Корнилия го посрещна, и падна на нозете му и поклони се.
26 А Петър го дигна и рече: Стани; и сам аз съм человек.
27 И като се разговаряше с него, влезе и намери мнозина събрани.
28 И рече им: Вие знаете че не е простено на человек Юдеянин да има сношение или да се сближава с иноплеменник; Бог обаче ми показа да не казвам ни на едного человека мръсен или нечист.
29 За това, и като ме повикахте дойдох без противоречие; и тъй, питам ви за коя причина ме призовахте?
30 И Корнилий рече: Преди четири дена, до този час държах пост, и часа по девет като се молех Богу в къщата си, ето, застана пред мене человек в светло облекло.
31 И казва: Корнилие, послушана биде твоята молитва, и твоите милостини поменаха се пред Бога;
32 и тъй проводи в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър: той е гост в дома на Симона усмаря при морето; и той като дойде ще ти говори.
33 И на часа проводих до тебе; и ти добре си сторил че си дошел. Сега прочее ние всинца предстоим пред Бога да чуем все що ти е заповедано от Бога.
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина разбирам че Бог не гледа на лице;
35 но във всеки народ онзи който му се бои и действа правда приятен му е.
36 Словото което проводи на синовете Израилеви та им благовествуваше мир чрез Исуса Христа, (той е Господ на всички,)
37 това слово вие знаете, което стана по всичка Юдея като начна от Галилея, след кръщението което проповеда Иоан,
38 как помаза Бог с Дух Свет и със сила Исуса от Назарет, който обхождаше, правеше благодеяния, и изцеляваше всичките насилвани от дявола; защото Бог беше с него.
39 И ние сме свидетели на всичко що стори той в Юдейската земя и в Ерусалим; когото убиха като го повесиха на дърво.
40 Него Бог възкреси в третия ден, и показа го явно,
41 не на всичкия народ, но на нас предопределените от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него наедно, след като възкръсна из мъртвите.
42 И повеле ни да проповедваме на народа, и да засвидетелствуваме че той е определеният от Бога Съдник на живите и мъртвите.
43 Всичките пророци свидетелствуват за него че всеки който поверва в него, чрез неговото име ще приеме прощение на греховете си.
44 И когато още говореше Петър тези думи, слезе Дух Светий на всички които слушаха словото.
45 И смаяха се верните що беха от обрезаните които беха дошли с Петра, че дарът на Светаго Духа се изле и на езичниците;
46 защото ги чуеха да говорят езици, и да величаят Бога.
47 Тогаз отговори Петър: Може ли некой да възбрани водата да се не кръстят и тези които приеха Духа Светаго както и ние?
48 И заповеда да се кръстят в името Господне. Тогаз му се примолиха да преседи неколко дена у тех.
1 И чуха апостолите и братята които беха в Юдея че и езичниците приеха словото Божие.
2 И когато възлезе Петър в Ерусалим, препираха се с него тези които беха от обрезаните,
3 и казваха че: При необрезани человеци си влезъл и ял си с тех.
4 А Петър начна и излагаше им наред станалото, и казваше:
5 Аз бех на молитва в градът Иопия; и в изстъпление видех видение: един съсъд като голема плащаница вързана за четирите краища слезваше, и спущаше се от небето, и дойде даже до мене.
6 В него като се вгледвах, разсматрях, и видех, четвероноги земни, и зверове, и гадове, и птици небесни.
7 И чух глас който ми казваше: Петре, стани, заколи и яж.
8 И рекох: Никак, Господи; защото никога не е влезло в устата ми нищо мръсно или нечисто.
9 И отговори ми втори път гласът от небето: Което е Бог очистил, ти за мръсно го не считай.
10 И това стана до три пъти, и пак се дръпна всичко на небето.
11 И, ето, на същия час трима человека пристигнаха пред къщата в която бех, проводени от Кесария до мене.
12 И рече ми Духът да ида с тех и никак да се не съмневам; а с мене наедно дойдоха и шестимата тези братя, и влезохме в къщата на человека.
13 И каза ни, как видел ангела в къщата си че застанал и му рекъл: Проводи человеци в Иопия, и призови Симона който се нарича Петър;
14 той ще ти каже думи чрез които ще се спасиш ти и всичкият твой дом.
15 И когато начнах да говоря, Дух Светий слезе на тех както и на нас изпърво.
16 Тогаз смислих речта Господня как казваше: Иоан е кръстил с вода; а вие ще се кръстите Духом Светим.
17 И тъй, понеже даде Бог равен дар и на тех които поверваха в Господа нашего Исуса Христа както и нам, аз кой бех щото да мога да възпра Бога?
18 Това като чуха млъкнаха си, и славеха Бога и казваха: И на езичниците прочее даде Бог покаяние за живот.
19 И тъй, разпръснатите от гонението което стана по смъртта на Стефана преминаха до Финикия и Кипър и Антиохия, и никому другиму не проповедваха словото освен на Юдеите.
20 И от тех имаше некои человеци Кипряни и Киринейци които, като влезоха в Антиохия, говореха на Елинистите, и благовествуваха им Господа Исуса.
21 И ръката Господня беше с тех; и много множество поверваха и обърнаха се КЪ Господа.
22 И чу се думата за тех в ушите на църквата в Ерусалим; и пратиха Варнава да премине до Антиохия.
23 И той като дойде и виде Божията благодат възрадва се, и подканяше всичките да пребъдват в Господа с постоянно сърдце.
24 Понеже той беше человек добър и изпълнен с Дух Свет и с вера; и приложи се КЪ Господа доволно народ.
25 Тогава излезе Варнава до Тарс да търси Савла;
26 и като го намери, доведе го в Антиохия; и като се събираха в църквата цела година научиха доволно народ. И най-първо в Антиохия учениците се наименуваха Христиани.
27 И през тези дни слезоха пророци от Ерусалим в Антиохия.
28 И стана един от тех на име Агав, и назначи Духам че има да бъде голем глад по всичка вселенна, който и стана във времето на Клавдия Кесаря.
29 За това учениците отредиха всеки от тех според състоянието си да проводят помощ на братята които живееха в Юдея;
30 което и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.
1 В онова време цар Ирод простре ръце да стори зло на некои от църквата.
2 И уби с меч Якова Иоановия брат.
3 И като виде че е угодно на Юдеите приложи да улови и Петра; (а беха дните на безквасните хлебове;)
4 когото хвана и хвърли в тъмница, и предаде го на четири четворици войни да го вардят, с намерение да го изведе пред народа подир пасхата.
5 И тъй, Петра вардеха в тъмницата; а от църквата ставаше усърдна молба КЪ Бога за него.
6 И когато щеше Ирод да го изведе, през тази нощ Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
7 И, ето, ангел Господен предстана, и светлина осия стаята; и ангелът като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай скоро. И паднаха веригите от ръцете му.
8 И рече му ангелът: Опаши се, и обуй сандалията си. И стори така. И казва му: Облечи дрехата си, и ела след мене.
9 И Петър излезе и отиваше след него, и не знаеше че е истинно това което ставаше от ангела, но мислеше си че видение види.
10 А като преминаха първата стража и втората дойдоха до железните врата които водят КЪ града, и те им се отвориха от самосебе си; и от там като излезоха изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него.
11 И Петър дойде в себе си и рече: Сега наистина зная че Господ проводи ангела своего и ме избави из ръката Иродова и от всичкото очакване на Юдейския народ.
12 И като си помисли дойде в къщата на Мария, майката на Иоана нарицаемаго Марка, дето имаше мнозина събрани та се молеха Богу.
13 И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня на име Рода да послуша кой е.
14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори вратата, но затече се и даде известие че Петър стои пред вратата.
15 А те й рекоха: Ти си луда; но тя потвърдяваше че това що им казва е така. А те думаха: Неговът ангел е.
16 А Петър стоеше та хлопаше; и като отвориха, видеха го, и смаяха се.
17 И като им помаха с ръка да мълчат, разказа им как го изведе Господ из тъмницата; и рече: Известете това на Якова и на братята. А той излезе та отиде на друго место.
18 А като съмна, стана големо смущение между войните къде се дева Петър.
19 И като го потърси Ирод и го не намери, изпита стражарите и повеле да ги погубят; а той слезе от Юдея в Кесария и там живееше.
20 А Ирод беше много гневен на Тиряните и Сидоняните; и те дойдоха единодушно при него, и като убедиха Власта, постелника царев, просеха мир; защото техната област се хранеше от царевата.
21 И в един отреден ден Ирод, облечен с царска одежда, седна на престола и говореше им всенародно.
22 А народът възгласяваше: Това е глас Божий, а не человечески.
23 И на часа го порази ангел Господен защото не въздаде славата на Бога; и изяден биде от червеи и умре.
24 А словото Божие растеше и умножаваше се.
25 А Варнава и Савел като свършиха службата си върнаха се от Ерусалим в Антиохия, и взеха със себе си Иоана нарицаемаго Марка.
1 А в църквата която беше в Антиохия имаше некои си пророци и учители, Варнава, и Симеон нарицаемий Нигер, и Луций Киринеянин, и Манаин възпитаният наедно с Ирода четверовластника, и Савел.
2 И когато служеха те Господу и постеха, рече Дух Светий: Отделете ми Варнава и Савла на работата на която съм ги призвал.
3 Тогаз, като постиха и се помолиха, възложиха на тех ръце и ги изпратиха.
4 И така те проводени от Духа Светаго слезоха в Селевкия, и от там отплуваха в Кипър.
5 И когато беха в Саламин проповедваха словото Божие в Юдейските съборища; и имаха за слуга Иоана.
6 И като преминаха всичкия остров до Пафа намериха некого си магесника, лъжовен пророк Юдеянин на име Варисус,
7 който беше с изправника Сергия Павла, человека разумен. Той (Сергий) повика Варнава и Савла и поиска да чуе словото Божие.
8 Но магесникът Елима, (защото така се тълкува неговото име,) противеше им се, и стараеше се да развърне изправника от верата.
9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълни се с Дух Свет, вгледа се в него,
10 и рече: О ти изпълнени със всека лъжа и с всекакво кознедейство, сине дяволски, враже на всека правда, нема ли да престанеш от да развращаваш правите пътища Господни?
11 И нине, ето, ръката Господня е върх тебе, и ще бъдеш слеп и нема да виждаш слънцето до време. И на часа нападна на него помрачаване и тъмнина; и луташе се и търсеше да го води некой за рака.
12 Тогаз, като виде изправникът това що стана, смая се на учението Господне и поверва.
13 И като се отвезоха от Пафа Павел и дружината му, дойдоха в Перга Памфилийска; а Иоан се отлъчи от тех и върна се в Ерусалим.
14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и съботния ден влезоха в съборището и седнаха.
15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на съборището проводиха до тех та им рекоха: Мъже братие, ако имате некое слово за увещание на народа, кажете.
16 И стана Павел та помаха с рака и рече: Мъже Израиляни, и вие които се боите от Бога, слушайте.
17 Бог на този Израилски народ избра отците наши, и възвиси народа когато беха преселници в земята Египетска, и с мишца висока изведе ги из нея.
18 И четиридесет години ги води и храни в пустинята.
19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им в наследие техната земя.
20 И след това, около четиристотин и петдесет години, даде им съдници до пророка Самуила.
21 И напокон поискаха цар; и даде им Бог Саула сина Кисова, мъж от племето Вениаминово, четиридесет години:
22 И него като отмахна въздигна им за цар Давида, за когото рече и свидетелствува: Намерих Давида Иесеев человек по моето сърдце, който ще изпълни всичките ми щения.
23 От неговото потомство Бог според обещанието си въздигна на Израиля Спасител Исуса
24 откак проповеда Иоан, преди неговото идване, кръщението на покаяние на всичкия Израилски народ.
25 И когато свършваше Иоан попрището си, казваше: Кого ме имате да съм? Не съм аз; но, ето, иде след мене онзи комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
26 Мъже братие, синове от Авраамовия род, и които между вас се боят от Бога, вам се проводи словото на това спасение.
27 Защото жителите Ерусалимски и техните началници, като не познаха него и не разумеха прочитаемите всека събота пророчески изречения, изпълниха ги като го осъдиха;
28 и без да намерят ни една вина за смърт изискаха от Пилата да го убие.
29 И като свършиха всичко що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.
30 Но Бог го възкреси от мъртвите.
31 И той в продължение на много дни се явяваше на тези които беха възлезли с него наедно от Галилея в Ерусалим, и които са негови свидетели пред народа.
32 И ние ви благовествуваме че обещанието което стана на отците ни,
33 Бог го изпълни на нас техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория Псалом: «Син мой си ти, аз днес те родих.»
34 А че го е възкресил от мъртвите без да има да се връща вече в изтлението, казва така: «Ще ви дам милостите обещаните на Давида верно.»
35 За това и в другия Псалом казва: «Нема да оставиш преподобнаго твоего да види изтление. »
36 Защото Давид като послужи на Божието изволение в своя си род, престави се, и приложи се при отците си, и виде изтление.
37 А този когото Бог възкреси не виде изтление.
38 И така, известно да бъде вам, мъже братие, че чрез него се проповедва вам прощение на греховете;
39 и от всичко що не сте могли да се оправдаете чрез закона Моисеев, чрез него всеки който верва оправдава се.
40 И така, гледайте да не дойде на вас реченото от пророците:
41 «Вижте, презиратели, и почудете се, и изчезнете; защото аз върша работа на вашето време, работа която нема да повервате ако ви каже некой. »
42 И когато излезваха из съборището Юдейско, езичниците ги молеха да проповедат и тем тези думи до събота.
43 И когато се разиде съборът, мнозина от Юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла и Варнава; които като се разговаряха с тех убеждаваха ги да пребъдват в Божията благодат.
44 И в идещата събота събра се току речи всичкият град да чуят словото Божие.
45 А Юдеите като видеха събрания народ изпълниха се от завист, и с противоречие и хули говореха против това което Павел казваше.
46 Но Павел и Варнава дързновено говореха и рекоха: Нуждно бе първом вам да се проповеда словото Божие; но понеже го отхвърляте, и сами себе си имате недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се КЪ езичниците;
47 защото така ни заповеда Господ: «Положих те за светило на езичниците, да бъдеш за спасение до последния край на земята.»
48 И езичниците като чуеха, радваха се, и славеха словото Господне; и поверваха всички които беха отредени за вечния живот.
49 И словото Господне се разпростираше по всичка тази страна.
50 А Юдеите подсториха набожните и почтените жени и първите в града, и повдигнаха гонение върх Павла и Варнава, и ги изпъдиха от пределите си.
51 А те отърсиха на тех и праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
52 И учениците се изпълниха с радост и с Дух Свет.
1 А в Икония те влезоха наедно в съборището Юдейско, и говориха така щото много множество Юдеи и Елини поверваха.
2 А неповервалите Юдеи подигнаха и раздразниха душите на езичниците върх братята.
3 Но и тъй, те доста време преседеха и проповедваха с дързновение в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат, и даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.
4 И раздвои се множеството в града; и едни беха с Юдеите, а други с апостолите.
5 И когато стана стремление от езичниците и от Юдеите с началниците им да ги обезчестят и да ги убият с камене,
6 те се усетиха и прибегнаха в Ликаонските градове, в Листра и Дервия и в околните им места,
7 и там проповедваха евангелието.
8 А в Листра беше некой си человек немощен в нозете си и хром от утробата на майка си, който седеше и никога не бе стъпил.
9 Той слушаше Павла като говореше; а Павел, щом го изгледа и виде че има вера за да получи изцеление,
10 рече с голем глас: Стани прав на нозете си. И скачаше и ходеше.
11 А народът като виде това което стори Павел, възвисиха гласа си и казваха по Ликаонски: Боговете уподобени на человеци слезоха при нас.
12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла, Меркурий, понеже той началствуваше в словото.
13 И жрецът на Юпитеровият идол що беше пред градът им приведе юнци, и донесе венци на вратата, и наедно с народа искаше да принесе жертва.
14 Това като чуха апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, и скочиха в сред народа та викаха
15 и казваха: О мъже, защо правите това? И ние сме подобострастни вам человеци, и проповедваме ви да се обърнете от тези суетни идоли КЪ Бога живаго, който е сътворил небето и земята и морето и всичко що има в тех;
16 който в преминалите родове оставил бе всичките народи да ходят по своите пътища,
17 ако и да не е оставил себе си несвидетелствуван, понеже е правил добрини, и давал ни е дъждове от небето и плодоносни времена, и напълнял е с храна и веселба сърдцата ни.
18 И това като казваха едвам възпреха народите да им не принесат жертва.
19 Между това дойдоха Юдеи от Антиохия и Икония които убедиха народа та биха Павла с камене, и го извлекоха вън из града като го възмнеха че е умрел.
20 А когато го обиколиха учениците стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.
21 И като проповедваха евангелието и в този град и научиха мнозина, върнаха се в Листра и Икония и Антиохия,
22 и утвърдяваха душите на учениците като ги увещаваха да пребъдват във верата; и поучаваха ги че с много скърби требва да влезем в царството Божие.
23 И като им ръкоположиха презвитери на всека църква, и се помолиха с пост, предадоха ги Господу в когото беха повервали.
24 И като минаха през Писидия дойдоха в Памфилия;
25 и проповедаха словото в Пергия, и слезоха в Аталия;
26 и от там отплуваха в Антиохия, от дето беха препоръчени на Божията благодат за делото което извършиха.
27 И като дойдоха та събраха църквата, известиха всичко което стори Бог чрез тех, и как отвори за езичниците вратата на верата.
28 И преседеха там доста време с учениците.
1 А некои, които беха слезли от Юдея учеха братята че : Ако се не обрежете по обичаю Моисееву не можете да бъдете спасени.
2 И тъй, като стана много препиране и разискване помежду тех и Павла и Варнава, отредиха да възлезе Павел и Варнава и некои други от тех в Ерусалим до апостолите и презвитерите за този въпрос.
3 И тъй, изпроводени от църквата, те минуваха през Финикия и Самария и разказваха обръщането на езичниците; и причиняваха радост голема на всичките братя.
4 А като дойдоха в Ерусалим, приеха се от църквата и от апостолите и презвитерите, и известиха все що стори Бог чрез тех.
5 Но станаха некои от Фарисейската ерес които беха повервали, и казваха че требва да се обрезват езичниците, и да им се заръча да държат Моисеевия закон.
6 И събраха се апостолите и презвитерите да разгледат това нещо.
7 И след много разискване стана Петър и рече им: Мъже братие, вие знаете как Бог от първите дни избра между нас чрез моите уста да чуят езичниците словото на евангелието и да поверват.
8 И сърдцеведец Бог свидетелствува тем като им даде Духа Светаго както и нам;
9 и не направи никаква разлика между нас и тех като очисти сърцата им с верата.
10 Сега прочее защо изкушавате Бога, да налагате на учениците на шията хомот който нито отците ни нито ние можехме да носим?
11 Но ние верваме че с благодатта на Господа Исуса Христа ще се спасим както и те.
12 Тогава млъкна всичкото множество, и слушаха Варнава и Павла които разказваха колкото знамения и чудеса стори Бог чрез тех между езичниците.
13 И след техното замълчаване, отговори Яков и рече: Мъже братие, послушате мене:
14 Симеон изясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците да вземе от тех народ за своето име.
15 И с това са съгласни и пророческите словеса, както е писано:
16 «След това ще се върна и ще съградя падналата скиния Давидова, и развалините й ще съградя пак, и ще я изправя;
17 за да потърсят Господа другите человеци и всичките народи над които се нарече моето име, казва Господ който прави всичко това.»
18 От века са познати Богу всичките негови дела.
19 За това аз садя да не отеготяваме тези от езичниците които се обръщат КЪ Бога;
20 но да им пишем да се вардят от скверните жертви идолски, и от блудство, и от удавенина, и от кръв.
21 Защото Моисей от ветхо време по всичките градове има които да го проповедват: прочита се и всяка събота в съборищата.
22 Тогаз апостолите и презвитерите с всичката църква намериха за добро да изберат от тех си человеци, и да ги проводят в Антиохия с Павла и Варнава; а избраха Юда нарицаемаго Варсава и Сила, мъже отлични между братята;
23 и писаха им по тех така: От апостолите и презвитерите и братята поздравление до тези които са от езичниците братя в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме че некои като излезоха от нас смутиха ви с думи, и развращават душите ви, като ви казват да се обрезвате и да държите закона, а ние не сме им поръчали това;
25 ние като се събрахме единодушно видехме за добро да изберем мъже и да проводим до вас, наедно с любезните нам Варнава и Павла,
26 человеци които са предали душите си за името на Господа нашего Исуса Христа.
27 И така провождаме Юда и Сила да ви възвестят и те устно истото.
28 Защото се виде угодно Светому Духу и нам да ви не налагаме повече никоя тегота освен тези най-нуждните:
29 да се вардите от идолски жертви, и от кръв, и от удавенина, и от блуд; от които като се пазите добре ще сторите: Здрави бъдете.
30 И така те проводени дойдоха в Антиохия, и като събраха множеството на верващите дадоха им писмото.
31 И те като го прочетоха зарадваха се за утешението.
32 А Юда и Сила, като беха и те пророци, с много думи увещаха братята и утвърдиха ги.
33 И от как преседеха там неколко време, оставиха ги братята с миром да се върнат при апостолите.
34 Но Сила виде за добро да поседи още там.
35 А Павел и Варнава се намерваха в Антиохия, и учеха и проповедваха словото Господне, наедно с мнозина други.
36 И след неколко дни рече Павел на Варнава: Да се върнем сега по всичките градове в които сме проповедвали словото Господне, и да нагледаме братята си как са.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана нарицаем Марка;
38 а Павел не намерваше за добро да вземат със себе си тогоз който се бе отлъчил от тех още от Памфилия и не отиде с тех на делото.
39 И тъй, стана разпра помежду им, така що отлъчиха се един от друг; и Варнава взе Марка та отплува в Кипър;
40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчен от братята на Божията благодат.
41 И заминуваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.
1 И пристигна в Дервия и Листра; и, ето, имаше там некой ученик на име Тимотей, син на некоя си жена Еврейка повервала, а баща му бе Елин;
2 който ученик беше свидетелствуван от братята в Листра и Икония.
3 И поиска го Павел да отиде той с него; и взе го и обреза го, зарад Юдеите които беха по тези места; понеже всички знаеха баща му че беше Елин.
4 И като ходеха по градовете, предаваха им да държат наредбите удобрени от апостолите и презвитерите в Ерусалим.
5 И така църквите се утвърдяваха във верата, и от ден на ден числото им се умножаваше.
6 И като преминаха Фригия и Галатийската земя, понеже им се възбрани от Духа Светаго да проповедат словото в Азия,
7 дойдоха в Мизия, и предприемаха да идат във Витиния; но Духът не им допусти.
8 И като изминаха Мизия, слезоха в Троада.
9 И яви се Павлу нощем видение: человек некой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни.
10 И щом виде видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумехме че Господ ни призовава да проповедваме евангелието на тех.
11 И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол,
12 и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседехме неколко дена;
13 и в съботата излезохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени.
14 И некоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше.
15 И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни.
16 И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше.
17 Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповедват нам път на спасение.
18 Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час.
19 А като видеха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците.
20 И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни,
21 и проповедват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим.
22 И навали народът върх тех; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповедаха да ги бият с тояги.
23 И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво;
24 който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
25 И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха.
26 И внезапно стана трус голем, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха.
27 И като се събуди стражарът и виде отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените.
28 Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука.
29 И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30 и изведе ги вън и рече: Господа, що требва да сторя за да се спася?
31 А те рекоха: Повервай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти.
32 И говориха словото Господне нему и на всичките които беха в дома му.
33 И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички.
34 И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото поверва в Бога.
35 И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци.
36 И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром.
37 Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат.
38 И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се;
39 и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излезат из града.
40 А те като излезоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видеха братята утешиха ги, и от там тръгнаха.
1 И като изминаха Амфипол и Аполония дойдоха в Солун, дето беше съборището Юдейско.
2 И по обичая си Павел влезе при тех, и три съботи наред се разговаряше с тех от писанията,
3 та им откриваше и доказваше че: Требваше Христос да пострада и да възкръсне от мъртвите, и че: Този Исус когото ви аз проповедвам е Христос.
4 И некои от тех поверваха и присъединиха се с Павла и Сила; така и много множество от набожните Елини, и от благодарните жени не малко.
5 Но неповервалите Юдеи завидеха, и като взеха с тех си неколцина прости и лоши человеци събраха ги на куп и размиряваха града; и нападнаха на Ясоновата къща та търсеха Павла и Сила да ги изведат пред народа.
6 И като не ги намериха повлекоха Ясона и некои от братята КЪ градоначалниците, и викаха: Тези които размириха света дойдоха и тука;
7 които прие Ясон; и всички тези действуват против Кесаревите повеления, и казват че има друг цар, Исус.
8 И смутиха народа и градоначалниците които чуха това.
9 Но като взеха поръчителство от Ясона и от другите пуснаха ги.
10 А братята незабавно през нощ изпратиха Павла и Сила в Берия; и те като стигнаха там отидоха в съборището Юдейско.
11 И Беряните беха по-благородни от Солунците, защото приеха словото с всеко усърдие, и изпитваха всеки ден писанията дали е това така.
12 И тъй, мнозина от тех поверваха, и от почтените Елински жени и от мъжете не малко.
13 И като разбраха Солунските Юдеи че и в Берия се проповеда от Павла словото Божие, дойдоха и там и разбъркаха народа.
14 Тогаз братята по-скоро отпратиха Павла да иде къде морето; а Сила и Тимотей останаха там.
15 А тези които придружаваха Павла заведоха го до Атина; и като взеха от него заповед до Сила и Тимотея за да дойдат колкото по-скоро при него, тръгнаха си.
16 А Павел като ги чакаше в Атина, раздражаваше се духът му в него като гледаше града пълен с идоли.
17 И тъй, разговаряше се в съборището с Юдеите и с набожните, и по пазаря всеки ден с онези които му се случваха.
18 И некои от Епикурейските и Стоическите философи идваха на препиране с него; и едни казваха: Какво иска да каже този празднословец? а други: Види се че е проповедник на чужди богове; защото им проповедваше Исуса и възкресението.
19 И взеха го та го заведоха на Ареопаг, и казваха: Можем ли разуме какво е това ново учение което ти проповедваш?
20 Защото нещо странно вносяш в ушите ни: искам прочее да разберем що ще е то.
21 А всичките Атинейци и колкото чужденци се намерваха там с нищо друго не си преминуваха времето тъкмо да говорят и да слушат нещо по-ново.
22 И застана Павел на сред Ареопаг и рече: Мъже Атинейци, по всичко ви гледам че сте твърде набожни.
23 Защото като минувах та разгледвах светите ви места, намерих едно капище на което бе написано НЕЗНАЕМОМУ БОГУ. Тогоз прочее когото вие не знаете а почитате, него ви проповедвам аз.
24 Бог който е сътворил света и всичко що е в него, той, като е Господ на небето и на земята, не живее в храмове от ръка направени,
25 нито приима служения от ръце человечески като да би имал нужда от нещо, понеже той дава на всички и живот и дихание и все;
26 и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им;
27 за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас;
28 защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и некои от вашите стихотворци са рекли: «Защото и негов род сме.»
29 И тъй, като сме род Божий, не требва да мислим че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камик, изработен с изкуство и измишление человеческо.
30 Бог прочее като презира времената на невежеството сега повелява на всичките человеци на всекъде да се покаят;
31 защото е отредил ден в който ще съди вселенната праведно чрез человека когото е определил, и даде уверение на всичките като го възкреси от мъртвите.
32 А те като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пак щем те слуша.
33 И така Павел излезе отпомежду тех.
34 А некои человеци се прилепиха при него и поверваха; между които беше и Дионисий Ареопагит, и некоя си жена на име Дамар, и други още с тех.
1 Подир това отлъчи се Павел от Атина и дойде в Коринт;
2 и намери там некого си Юдеянина на име Акила, роден в Понт, който бе скоро дошел от Италия със жена си Прискила, (защото Клавдий бе повелел да се махнат всичките Юдеи от Рим,) и дойде при тех.
3 И понеже беше съхудожник седеше у тех и работеше; защото художеството им беше да правят шатри.
4 И всека събота се разговаряше в съборището и убеждаваше и Юдеи и Елини.
5 А когато слезоха от Македония Сила и Тимотей, Павел се утесняваше духом и свидетелствуваше на Юдеите че Исус е Христос.
6 И понеже те се противяха и хулеха, отърси си дрехите и рече им: Кръвта ваша на главите ви да е: аз съм чист от това: от нине ще ида в езичниците.
7 И като се премести от там дойде в дома на некого си на име Юста, който почиташе Бога, и на когото къщата беше до съборището.
8 А Крисп, началникът на съборището, поверва в Господа с всичкият си дом; и мнозина от Коринтяните като слушаха верваха и кръщаваха се.
9 И рече Господ на Павла нощем във видение: Не бой се, но говори, и да не млъкнеш;
10 защото аз съм с тебе, и никой нема да тури ръка на тебе за да ти стори зло; защото имам народ много в този град.
11 И сред там година и шест месеца та ги поучаваше на Слово Божие.
12 А когато беше Галион изправник в Ахаия, Юдеите се подигнаха единодушно върх Павла, и доведоха го на съдовището,
13 и казваха: Този убеждава человеците на богопочитане несъгласно със закона.
14 И когато Павел щеше да отвори уста, Галион рече на Юдеите: Ако бе некоя неправда или злодеяние лукаво, о Юдеи, бих имал причина да ви слушам;
15 ако ли е въпрос за учение, за имена, и за вашия закон, вижте си вие; защото аз не ща да съм съдник на таквиз работи.
16 И изпъди ги от съдовището.
17 И всичките Елини уловиха Состена, началника на съборището, та го биеха пред съдовището; и Галион не щеше нито да знае за това.
18 А Павел като поседе още доволно време опрости се с братята, и отплува в Сирия (и с него Прискила и Акила) като си остриже главата в Кенхрея; защото имаше обрек.
19 И стигна в Ефес и остави тех там, а той сам влезе в съборището и разговори се с Юдеите.
20 И, умоляван от тех да поседи повечко време у тех, не склони;
21 но прости се с тех и рече: Требва непременно да направя идещия праздник в Ерусалим; и ако ще Бог ще се върна пак при вас. И отплува от Ефес.
22 И като слезе в Кесария, възлезе в Ерусалим та поздрави църквата, и слезе в Антиохия.
23 И като поседе там неколко време излезе, и обхождаше наред Галатийската земя и Фригия та утвърдяваше всичките ученици.
24 И некой си Юдеин на име Аполос, роден в Александрия, человек учен и силен в писанията, дойде в Ефес.
25 Той беше оглашен в пътя Господен, и духом разпален говореше и поучаваше прилежно за Господа, а знаеше само кръщението Иоаново.
26 И той начна да говори с дързновение в съборището; и като го чуха Акила и Прискила прибраха го, и му изложиха по-точно пътя Божий.
27 И когато се канеше той да мине в Ахаия, братята го насърдчиха, и писаха до учениците да го приемат; и той като дойде много помогна на повервалите чрез благодатта;
28 защото силно наддумваше Юдеите всенародно като доказваше от писанията че Исус е Христос.
1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел мина през горните страни и дойде в Ефес; и като намери некои ученици
2 рече им: Приехте ли Духа Светаго като повервахте? А те му рекоха: Не сме нито чули да ли има Дух Свет.
3 И рече им: А в що се кръстихте? А те рекоха: В кръщението Иоаново.
4 А Павел рече: Иоан кръсти с кръщение на покаяние, като казваше на народът да верва в тогози който иде след него, сиреч в Христа Исуса.
5 И като чуха кръстиха с в името на Господа Исуса.
6 И щом възложи Павел ръце на тех; дойде Дух Светий на тех; и говореха езици и пророчествуваха.
7 И всичките беха до дванадесет мъже.
8 И като влезе в съборището проповедваше с дързновение, и три месеца наред разговаряше се с народа и убеждаваше ги за царството Божие.
9 А понеже некои се ожесточаваха и не верваха, но злословеха учението пред народа, той се оттегли от тех, и отлъчи учениците та се разговаряше с тех всеки ден в училището на некого си Тирана.
10 И това се продължава две години, така щото всички които живееха в Азия, Юдеи и Елини, чуха словото на Господа Исуса.
11 Големи още чудеса струваше Бог чрез Павловите ръце;
12 до толкоз щото кърпи и престилки от неговото тело носеха ги по болните, и отмахваше се болестта от тех, и злите духове излезваха из тех.
13 И некои скитници Юдеи заклинатели начнаха да произносят името на Господа Исуса над тези които имаха зли духове, и казваха: Заклеваме ви в Исуса когото Павел проповедва.
14 И тия що правеха това беха некои си седмина синове на Скева, първосвещеник Юдейски.
15 И отговори лукавият дух и рече: Исуса познавам, и Павла зная; но вие кои сте?
16 И скочи върх тех человекът в когото беше лукавий дух, и като им надви укрепи се над тех, така що голи и ранени избегаха из онази къща.
17 И това стана известно на всички Юдеи и Елини, жители Ефески; и нападна страх на всички тех, и възвеличаваше се името на Господа Исуса.
18 И мнозина от повервалите дохождаха та се изповедваха и изказваха делата си.
19 Мнозина още и от тези които правеха магии донасяха си книгите и ги гореха пред всичките; и като пресметнаха цената им намериха петдесет тисящи сребро.
20 Така силно растеше и крепеше се словото Господне.
21 И като се свърши това Павел положи духом, след като обходи Македония и Ахаия, да иде в Ерусалим; и рече: Като ида там, требва да видя и Рим.
22 И проводи в Македония двамина от тези които му слугуваха, Тимотея е Ераста; а той остана за малко време в Азия.
23 А в онова време голем метеж стана за пътя Господен.
24 Защото златар некой си на име Димитрий, който правеше сребърни храмчета на Артемида, и даваше на художниците голема печалба,
25 като събра тех, още и други работници които работеха таквизи неща, рече: Братие, вие знаете че от тази работа е нашата прехрана.
26 И сега видите и чуете че не само в Ефес, но токуречи във всичка Азия, този Павел предума и обърна много народ, като казва че не са богове тези които се правят с человечески ръце.
27 И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цела Азия и вселената почита.
28 Това откак зачуха те изпълнени с гнев викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская!
29 И смущението се разпростре по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници.
30 А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха.
31 Така и некои от Азийските началници, понеже му беха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището.
32 И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се беха събрали.
33 А от народа изкараха Александра да говори, понеже Юдеите предложиха него; и Александър помага с рака и щеше да се отговори на народа.
34 Но като го познаха че Юдеин, нададоха един глас всичките и викаха колкото до два часа: Велика е Артемида Ефеская.
35 На това писарят градски като утиши народа казва: Мъже Ефески, кой е онзи человек който не знае че градът Ефес служи на великата богиня Артемида и на падналият от Юпитера идол?
36 И тъй, това като е неоспоримо, вие требва мирни да бъдете, и да не правите нищо несмислено.
37 Защото сте довели тези человеци които нито са светотатци нито богинята ви хулят.
38 И тъй, Димитрий и художниците които са с него ако имат съдба с некого, има дни съдебни, има и изправници; нека излезат да се садят един с други.
39 Ако ли търсите нещо друго, в законното събрание ще се реши.
40 Защото за днешния метеж опасно е да ни не обвинят като размирници, понеже нема никаква причина с която би могли да оправдаем това безчинно стичане.
41 И това като рече разпусна събранието.
1 И след утихването на мълвата Павел призова учениците, прости се с тех, и излезе да иде в Македония.
2 И като премина онези места та ги увеща с много думи, дойде в Елада.
3 И като преседе там три месеца, понеже Юдеите се наговориха да му сторят зло на тръгването му за в Сирия, решено биде да се върне през Македония.
4 И придружиха го до в Азия Сопатър Берянинът и от Солунците Аристарх и Секунд, и Гаий от Дервия, и Тимотей, а Азийците Тихик и Трофим.
5 Те като беха стигнали по-напред чакаха ни в Троада;
6 а ние отплувахме от Филипи след дните на безквасните хлебове, и за пет дни дойдохме при тех в Троада, дето преседехме седем дена.
7 И в първия ден на седмицата, когато беха събрани учениците за преломяването на хлеба, Павел, понеже щеше на сутринта да тръгне, разговаряше се с тех; и простре словото до среднощ.
8 И гореха свещи много в горницата дето беха събрани.
9 И едно момче на име Евтих, като седеше на прозореца, тежък сън го бе налегнал когато Павел се разговаряше надълго, и, обладано от съна, падна от третия кат долу; и дигнаха го мъртво.
10 И слезе Павел и падна на него, и като го пригърна рече: Не се мълвете, защото душата му е в него.
11 След това възлезе горе, преломи хлеб та похапна, и приказва пак доволно до зори, и така тръгна.
12 А момчето го доведоха живо, и много се утешиха.
13 А ние влезохме по-напред в кораба и отплувахме в Асон, че от там щехме да вземем Павла, понеже така бе поръчал като щеше да иде пеш.
14 И когато се събра с нас в Асон, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 И от там като се отвезохме, на утрешния ден отплувахме срещу Хио, а на другия стигнахме в Самос; и като преседехме в Трогилия, на следващия ден дойдохме в Милит.
16 Защото Павел разсади да замине Ефес, да не би да се забави в Азия; защото бързаше, ако му беше възможно, да се намери в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17 А от Милит проводи в Ефес та повика презвитерите църковни.
18 И когато дойдоха при него рече им: Вие знаете от първия ден от как стъпих в Азия как преминах всичкото време с вас,
19 в служение на Господа с всеко смиреномъдрие, и с много сълзи и напасти които ми се случиха от злоумишленията на Юдеите;
20 как се не посвених за нищо от полезните вам да ви го не кажа, и да ви не поуча и пред народа и по къщите,
21 като проповедвах на Юдеи и на Елини покаяние пред Бога и вера в Господа нашего Исуса Христа.
22 И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там,
23 освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват.
24 Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповедвам евангелието на Божията благодат.
25 И сега, ето, аз зная че нема вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповедах царството Божие.
26 За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички;
27 защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия.
28 И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби.
29 Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлезат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото.
30 И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си.
31 За това, бъдете будни, и помнете че три години дене и ноще не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас.
32 И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени.
33 На никого среброто или златото или дрехата не пожелах.
34 И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които беха с мене, тези мои ръце послужиха.
35 Всекак ви показах че така трудеще се требва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава некой от колкото да взема.
36 И това като рече коленичи и помоли се с всички тех.
37 И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха,
38 оскърбени най-много за речта която каза, че нема да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба.
1 И когато се разделихме от тех и тръгнахме, дойдохме право на Коос, а на утринта на Родос, и от там на Патара;
2 и понеже намерихме кораб който заминваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
3 И като съзрехме от далеч Кипър и го оставихме отлево, плувахме КЪ Сирия и слезохме в Тир; защото там щеше корабът да извади товара си.
4 И като намерихме учениците преседехме там седем дни; и те от Духа казваха на Павла да не възлезва в Ерусалим.
5 И когато преминахме седемте дена, излезохме и отхождахме си; и ни изпроваждаха всички с жените и децата си до отвън града, и коленичихме на брега и помолихме се.
6 И като се опростихме един с друг влезохме в кораба; а те се върнаха у тех си.
7 И ние като изплувахме от Тир стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседехме у тех един ден.
8 А на утринта Павел и ние които бехме с него излезохме та дойдохме в Кесария; и влезохме в дома на Филипа благовестника, който бе един от седмината дякони, и останахме при него.
9 А той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
10 И като останахме там много дни, слезе от Юдея некой си пророк на име Агав.
11 И дойде при нас, и взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Това казва Дух Светий: Така ще вържат Юдеите в Ерусалим человека на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това ние и тамошните, молихме му се да не възлезва в Ерусалим.
13 Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса.
14 И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня.
15 И след тия дни приготвихме се и възлезохме в Ерусалим.
16 А с нас дойдоха и некои ученици от Кесария и ни водеха при некого си Мнасона, Киприянина, отколешен ученик, у когото щехме да бъдем гости.
17 И като дойдохме в Ерусалим, приеха ни братята с радост.
18 И на утринта влезе Павел с нас при Якова, и дойдоха всичките презвитери.
19 И като ги поздрави Павел, разказваше им едно по едно все що стори Бог чрез неговото служене между езичниците.
20 А те като чуха славеха господа, и рекоха му: Ти видиш, брате, колко хиляди има от Юдеите които поверваха, и те всички са ревнители на закона.
21 А за тебе са разбрали че ти учиш всичките Юдеи които са между езичниците да отстъпят от Моисеевия закон, и казваш им да не обрезват чадата си нито да ходят по старите обичаи.
22 И тъй, що е? Известно че требва да се събере много народ, защото ще чуят че си дошел.
23 За това, стори ти което ти казваме. У нас има четирима человеци които имат обрек на себе си:
24 вземи ги, и с тех наедно направи очищението си, и иждиви за тех да си обръснат главите, и да познаят всички че нема нищо от това що са чули за тебе, но и ти следваш да вардиш закона.
25 А за езичниците които поверваха, ние писахме като решихме да не пазят нищо таквоз освен да се привардват от идоложертвено, и от кръв, и от удавенина, и от блуд.
26 Тогаз Павел взе человеците при себе си; и на утринта като направи очищението си наедно с тех, влезе в храма и обяви че се изпълниха дните на очищението когато ще се принесе приносът за всекиго едного от тех.
27 И на свършване на седемте дена, Юдеите от Азия, като го видеха в храма, разбъркаха всичкия народ, и туриха ръце на него,
28 и викаха: О, мъже Израиляни, помагайте! Този е онзи человек който на всекъде всичките учи против народа, против закона, и против това место; а още и Елини въведе в храма, и оскверни светото това место.
29 (Защото беха видели по-напред Трофима Ефесянина в града с него, за когото мислеха че го е въвел Павел в храма.)
30 И повдигна се всичкия град, и стече се народа; и като уловиха Павла, влачеха го вън из храма; и тоз час се затвориха вратата.
31 И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен;
32 и той завчас взе войска и стотници и завтече се долу върх тех. А те като видеха тисящника и войската престанаха от да бият Павла.
33 Тогаз тисящникът пристъпи та го хвана, и заповеда да го оковат с две вериги, и питаше кой е той и що е сторил.
34 А измежду народа едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше поради мълвата да разбере правото, заповеда да го закарат в крепостта.
35 А когато стигна до стъпалата, поради насилието от народа войните го дигнаха и носеха.
36 Защото множеството на народа идеха след него и викаха: Махни го от света.
37 И когато щеха да въведат Павла в крепостта, той казва тисящнику: Простено ли ми е да ти река нещо?
38 А той рече: Знаеш ли Гръцки? Не си ли ти онзи Египтянин който преди неколко дни размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
39 И Павел рече: Аз съм человек Юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля, дай ми дозволение да поговоря на народа.
40 И като му даде воля, Павел застана на стъпалата и помаха с рака на народа; а като стана големо мълчание, начна да говори на Еврейски език; и казваше:
1 Мъже, братие, и отци, слушайте сега моето пред вас оправдание.
2 (И като чуха че на Еврейски език им говореше показаха по-голема тишина; и рече:)
3 Аз съм человек Юдеин, роден в Тарс Киликийски, и възпитан в този град при нозете Гамалиилови, изучен точно в отцепреданият закон. И ревнител Божий бех, както сте вие всинца днес,
4 и гоних до смърт последователите на това учение като вързвах и предавах в тъмници мъже и жени;
5 както ми свидетелствува и първосвещеникът и всичкото старейшинство; от които бех взел и писма до братята, и отхождах в Дамаск да докарам вързани в Ерусалим и тези които беха там за да ги накажат.
6 И когато вървех и наближих Дамаск, около пладне, внезапно блесна около мене светлина голема от небето.
7 И паднаха на земята, и чух глас който ми казваше: Савле, Савле, що ме гониш?
8 А аз отговорих: Кой си ти, Господи? И рече ми: Аз съм Исус Назарянин когото ти гониш.
9 А тези които беха с мене светлината видеха и се уплашиха, но гласа на тогоз който ми говореше не чуха.
10 И рекох: Що да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани та иди в Дамаск; и там ще ти се каже за всичко що е отредено да сториш.
11 И понеже от блеска на светлината изгубих зрението си, поведоха ме за рака дружината ми, и влезох в Дамаск.
12 И некой си Анания, человек благочестив по закона, свидетелствуван от всичките там живеещи Юдеи,
13 дойде при мене, и като застана над мене рече ми: Савле брате, прогледай. И аз на часа погледнах на него.
14 А той рече: Бог на отците ни предназначил те е да познаеш неговата воля, и да видиш Праведника, и да чуеш глас от неговата уста;
15 защото ще му бъдеш свидетел пред всичките человеци за това което си видел и чул.
16 И сега, що се бавиш? Стани, кръсти се и омий се от греховете си, и призови името Господне.
17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма дойдох в изстъпление.
18 и видех го че ми казваше: Побързай та излез скоро из Ерусалим; защото не ще да приимат твоето за мене свидетелство.
19 И аз рекох: Господи, те знаят че аз затварях и биех по съборищата тези които верваха в тебе;
20 и когато се проливаше кръвта на твоего мъченика Стефана и аз бех там, и съизволявах на неговото убиване, и вардех дрехите на тези които го убиваха.
21 И рече ми: Иди; защото аз ще те проводя далеч в езичниците.
22 И до тази реч го слушаха; а тогаз възвишиха гласа си и казваха: Махни от земята един такъв, защото не требва да живее.
23 И понеже те викаха, и захвърляха си дрехите, и хвърляха прах по въздуха,
24 тисящникът заповеда да го закарат в крепостта, и поръча да го изпитат с бой за да узнае за коя причина викаха така върх него.
25 И като го разтегнаха с ремици, Павел рече на стотника който стоеше там: Законно ли и вам да биете человека Римлянин и несъден?
26 Това като чу стотникът отиде та извести тисящнику и рече: Виж какво ще сториш, защото този человек е Римлянин.
27 А тисящникът пристъпи и рече му: Кажи ми, Римлянин ли си ти? А той рече: Римлянин.
28 И отговори тисящникът: Аз с много сребро съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.
29 И тъй, тоз час се отстъпиха от него тези които щеха да го мъчат. Още и тисящникът се уплаши като разбра че е Римлянин, и защото го беше вързал.
30 На утринта като искаше да разумее истината в какво го обвиняват Юдеите развърза го от връзките, и повеле да дойдат първосвещениците и всичкият им събор, а доведе долу и Павла та го постави пред тех.
1 И погледна Павел на събора и рече: Мъже братие: До този ден аз съм живел пред Бога със цела добра съвест.
2 А първосвещеникът Анания повеле на предстоящите да го ударят по устата.
3 Тогаз Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона ли повелеваш да ме бият?
4 А предстоещите рекоха: Първосвещеника Божий ли хулиш?
5 И Павел рече: Не знаех, братие, че е първосвещеник; защото е писано: «Да не злословиш началника на народа си.»
6 И понеже разуме Павел че едната част са Садукеи а другата Фарисеи, извика в събора: Мъже братие, аз съм Фарисей, син Фарисеев: съдят ме за надеждата и възкресението на мъртвите.
7 И когато рече това, стана разпря между Фарисеите и Садукеите; и раздвои се множеството.
8 Защото Садукеите казват че нема възкресение, нито ангел, нито дух; а Фарисеите изповедват и двете.
9 И стана глъчка голема; и дигнаха се книжниците от Фарисейската страна, препираха се и казваха: Никое зло не намерваме в тогоз человека; и ако му е говорил дух или ангел, да се не противим Богу.
10 И понеже стана разпрята голема, убоя се тисящникът да не би да разкъснат Павла; и повеле да слезе войската и да го грабне отпомежду им и да го заведе в крепостта.
11 И в идущата нощ яви му се Господ и рече: Дързай, Павле, защото както свидетелствува за мене в Ерусалим така требва са свидетелствуваш и в Рим.
12 И като съмна, некои от Юдеите направиха съзаклятие, и се туриха под проклетия, и рекоха нито да ядат нито да пият доде не убият Павла.
13 И тези които направиха това съзаклятие беха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при първосвещениците и при старейшините и рекоха: Под проклетия турихме себе си да не вкусим нищо докле не убием Павла.
15 Сега прочее вие със събора явете на тисящника да го доведе утре долу при вас, като да искате уж да разумеете по известно за него; а ние, преди да наближи той, готови сме да го убием.
16 Като чу тоз заговор Павловият сестрин син, дойде и влезе в крепостта та извести на Павла.
17 И Павел повика едного от стотниците и рече му: Заведи това момче при тисящника, защото има да му обади нещо.
18 И той го взе, заведе го при тисящника, и казва: Запреният Павел ме повика и ми се примоли да доведа този момък при тебе, защото има нещо да ти каже.
19 А тисящникът го взе за рака, и като се оттегли насаме попита: Що е това което имаш да ми обадиш?
20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те умолят да заведеш утре Павла долу в събора, уж че имат да питат нещо по-точно за него.
21 А ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тех които се туриха под проклетия ни да ядат ни да пият доде го не убият; и сега са готови, чакат само да им се вречеш.
22 И тъй, тисящникът остави момчето да си иде, като му заръча: Да не кажеш никому че ми си явил това.
23 И повика двамина от стотниците и рече им: Пригответе двесте войни пеши, и седемдесет конници, и двесте стрелци, от третия час на нощта да идат до Кесария.
24 Пригответе и скотове да възкачат Павла и да го отведат безопасно до управителя Феликса.
25 Написа и писмо което имаше следващето съдържание:
26 От Клавдия Лисия честитому управителю Феликсу поздравление.
27 Тогоз человека когото Юдеите беха уловили и щеха да го убият, пристигнах с войската и го избавих, понеже се научих че е Римлянин.
28 И като исках да разумея причината за която го обвиняваха, низведох го на събора им;
29 и намерих го обвиняван за въпроси от закона им; немаше обаче никаква погрешка достойна за смърт или за окови.
30 И понеже ми подказаха че има да стане от Юдеите навет върх живота на тогоз человека, тоз час го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да си кажат пред тебе което имат върх него: Здрав бъди.
31 И тъй, войните, според дадената им заповед, взеха Павла и заведоха го през нощ в Антипатрида.
32 И на утринта оставиха конниците да идат с него, и се върнаха в крепостта.
33 А те като влезоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.
34 А управителът като прочете писмото, и попита от коя е област, и разбра че е от Киликия:
35 Ще те слушам, рече, кога дойдат и обвинителите ти. И повеле да го вардят в преторията Иродова.
1 И подир пет дни слезе първосвещеникът Анания със старейшините и с некого си Тертила ритора, които представиха пред управителя жалба против Павла.
2 И като го повикаха, начна Тертил да го обвинява, и казваше: Понеже се поминваме в големо спокойствие чрез тебе, честити Феликсе, и понеже чрез твоето промишление биват благоустроения на този наш народ,
3 с всяко благодарение всегда и всекъде признателни сме ти.
4 Но да те не отегчавам повече, моля те да ни послушаш вкратце според твоята снизходителност.
5 Понеже намерихме тогози человека че е заразител, и подига метеж между всичките по вселенната Юдеи, още е и главатар на ереста Назарейска;
6 който се нае и храма да оскверни; когато и уловихме и по нашия закон поискахме да го съдим.
7 Но тисящникът Лисия дойде и с големо насилство го изтръгна из ръцете ни,
8 и повеле на обвинители му да дойдат пред тебе; от когото и ти като изпиташ ще можеш да узнаеш за всичко това за което го ние обвиняваме.
9 И Юдеите потвърдиха и казаха че това е така.
10 Тогаз Павел, като му кивна управителът да говори, отговори: Понеже те зная че от много години си съдия на този народ, по-на радо сърдце ще говоря за своето оправдание.
11 Защото можеш да се научиш че нема повече от дванадесет дни откак възлезох аз на поклонение в Ерусалим.
12 И нито са ме в храма намирали да се разговарям с некого или да размирявам народа, нито в съборищата, нито в града.
13 Нито могат да докажат това за което ме обвиняват сега.
14 А това ти изповедвам, че, според учението, което те наричат ерес, така служа на отеческия наш Бог, като вервам всичко щото е писано в закона и пророците;
15 и имам и надежда на Бога, която и те сами приимат, че ще да бъде възкресение на мъртвите, на праведни и неправедни.
16 На това аз се старая да имам всекога непорочна съвест и пред Бога и пред человеците.
17 И след много години дойдох да сторя милостини на народа си и приношения.
18 А между това Юдеи некои си от Азия намериха ме очищен в храма, не с много народ, нито с мълва;
19 които ако имаха нещо върх мене требваше да се представят пред тебе и да ме обвинят.
20 Или те сами да рекат ако са намерили в мене некоя неправда когато предстанаха пред събора;
21 освен ако е за единия този глас що извиках като стоех между тех, че: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите вие днес.
22 Това като чу Феликс отложи съдбата им, понеже знаеше по-точно за това учение, и рече: Кога слезе тисящникът Лисия ще изпитам наздраво за разпрята ви.
23 И повеле стотнику да вардят Павла, и да има спокойствие, и да не възпират никого от познайниците му да му послужат или да дохождат при него.
24 След неколко дни дойде Феликс с жена си Друсилия, която беше Юдеанка, и прати та повика Павла, и слуша от него за верата в Христа Исуса.
25 И когато говореше той за правда и за въздържание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: Сега си иди, и кога имам време ще те повикам пак.
26 А при това надееше се че ще му се дадат от Павла пари за да го пусне; за това и почестичко го викаше та приказваше с него.
27 Но след навършването на две години Феликса наследва Порций Фест; а Феликс понеже искаше да угоди на Юдеите, остави Павла в окови.
1 Фест прочее като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.
2 И първосвещеникът и големците Юдейски представиха пред него жалба върх Павла, и молеха му се,
3 и просеха да склони на искането им против него за да го проводи в Ерусалим, а те правеха засада на пътя да го убият.
4 Фест обаче отговори, Павел да стои запрен в Кесария, и сам той скоро ще тръгна за там.
5 За това, които могат от вас, рече, да слезат с мене, и ако има него в тогоз человека, да го обвинят.
6 И като преседе между тех до десетина дена слезе в Кесария, и на утринта седна на съдовището и повеле да доведат Павла.
7 И като дойде той, обиколиха го Юдеите които беха слезли от Ерусалим, и наносяха против Павла много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;
8 понеже той се оправдаваше че: Нито против закона Юдейски, нито против храма, нито против Кесаря съм сторил некое престъпление.
9 Но Фест, понеже искаше да угоди на Юдеите, отговори на Павла и рече: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим и там да се садиш за това пред мене?
10 И Павел рече: Аз предстоя на Кесаревото съдовище, дето требва да се садя. Не съм обидил в нищо Юдеите, както и ти твърде добре знаеш.
11 Защото ако не съм прав, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бегам от смъртта: но ако нема нищо от това което ме те обвиняват, никой не може да ме предаде на волята им. Отнасям се до Кесаря.
12 Тогаз Фест, като се поразговори със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря, при Кесаря ще идеш.
13 И от как се минаха неколко дена, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.
14 И като се бавиха там доста време, Фест спомена на царя за Павловата работа, и рече: Има некой си человек оставен от Феликса в окови;
15 за когото, когато бех в Ерусалим, първосвещениците и старейшините Юдейски дадоха ми жалба, и искаха да го осъдя;
16 на които отговорих че Римляните немат обичай да предават некого человека на смърт докле обвиняемият нема обвинителите си на лице, и му се не дозволи да се оправдае за обвинението.
17 И тъй, когато дойдоха те тука с мене наедно, без забава на другият ден седнах на съдовището и заповедах да доведат человека;
18 за когото обвинителите му като застанаха не нанесоха никое таквоз обвинение каквото аз предполагах;
19 но имаха против него некакви разискания за техните си вервания, и заради некого си Исуса който бил умрел, за когото Павел казваше че е жив.
20 И аз, понеже бех в недоумение за едно такова разискване, казвах ако ще да иде в Ерусалим и там да се сади за това.
21 Но понеже Павел поиска да го оставя за съдбата на Августа Кесаря, повелех да го вардят докле да го изпратя при Кесаря.
22 Тогаз Агрипа рече Фесту: Искаше ми се и мене да чуя тогоз человека. И той рече: Утре щеш го чу.
23 И тъй, на утринта, когато Агрипа и Верникия дойдоха с големо великолепие и влезоха в съдовищната стая с тисящниците и с отличните мъже на града, заповеда Фест, и доведоха Павла.
24 Тогаз казва Фест: Царю Агрипо, и всички които присъствувате тука с нас, гледате тогоз за когото всичкото множество Юдейско ми говориха, и в Ерусалим и тука, и крещеха че той не требва вече да живее.
25 Но аз, понеже разбрах че не е сторил нищо достойно за смърт, и сам той се отнесе до Августа Кесаря, реших да го проводя.
26 За когото немам нищо известно да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и нарочно пред тебе, царю Агрипо, за да стане изпитването му, и да имам какво да пиша.
27 Защото ми се вижда безпътно, като проваждам вързан человек, да не забележа и обвиненията против него.
1 И Агрипа рече Павлу: Имаш дозволение да говориш сам за себе си. Тогаз Павел простре рака и начна да говори за оправданието си:
2 Честит считам себе си, царю Агрипо, като имам пред тебе днес да се оправдая за всичко за което ме Юдеите обвиняват,
3 а най-вече понеже зная че си вежд във всичките обичаи и разисквания Юдейски; за това моля ти се да ме послушаш търпеливо.
4 Моя още от младостта ми живот, който преминах от начало между народа си в Ерусалим, всичките Юдеи го знаят.
5 Понеже ме знаят от начало, (ако би щели да засвидетелствуват,) че според най-точното учение на нашата вера живех Фарисей.
6 И сега предстоя на съд за надеждата на обещанието което е Бог обещал на отците ни,
7 в което обещание всичките дванадесет наши племена, които служат Богу ден и нощ непрестанно, надеят се да достигнат; за тази надежда, царю Агрипо, ме обвиняват Юдеите.
8 Що? мислите ли за неверване че Бог възкресява мъртвите?
9 Тъй и аз помислих в себе си че требваше да сторя много противности върх името на Исуса Назарея;
10 което и сторих в Ерусалим; и мнозина от светиите аз запрех в тъмници, като взех власт от първосвещениците; и на убиването им и аз дадох глас върх тех.
11 И във всичките съборища много пъти като ги мъчех принуждавах ги да хулят; и без мера като имах ярост против тех гонех ги даже и по външните градища.
12 А между това, когато отхождах в Дамаск с власт и поръчване от първосвещениците,
13 по пладне видех на пътя, царю, светлина от небето която надминаваше слънчевото сияние, която осия мене и тези които пътуваха с мене.
14 И като паднахме всинца на земята, чух глас който ми говореше и казваше ми на Еврейски език: Савле, Савле, защо ме гониш? Жестоко ти е да риташ срещу остни.
15 И аз рекох: Кой си ти, Господи? А той рече: Аз съм Исус когото ти гониш.
16 Но стани и се изправи на нозете си; понеже за това ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това що си видел и на това което ще ти открия,
17 като те изваждам от народа Юдейски и от езичниците в които сега те проваждам,
18 да им отвориш очите, да се обърнат от тъмното във виделото, и от властта на Сатана КЪ Бога, и чрез верата в мене да вземат прощение на греховете си и наследие между осветените.
19 За това, царю Агрипо, не бех непокорен на небесното видение;
20 но проповедвах първом на Юдеите в Дамаск и в Ерусалим и във всичката земя Юдейска, и напокон на езичниците, да се покайват, и да се обръщат КЪ Бога, и да правят дела достойни на покаянието:
21 За това, Юдеите като ме уловиха в храма туриха се да ме убият.
22 Но с помощта която получих от Бога стоя до този ден та свидетелствувам и пред малък и пред голем, без да говоря нищо друго освен това което са пророците и Моисей говорили че то имаше да бъде;
23 сиреч, че Христос имаше да пострада, и че той пръв като възкръсне от мъртвите щеше да проповеда виделина на народа Юдейски и на езичниците.
24 И когато той така отговаряше, Фест с голем глас рече: Полудел си Павле: много учение те докарва в лудост.
25 А той рече: Не съм полудел, честити Фесте, но изговарям думи от истина и от здрав ум;
26 защото знае за това царът, комуто и с дързновение говоря; понеже не вервам да има нещо от това да не знае той; защото то не е станало в некой ъгъл.
27 Верваш ли, царю Агрипо, пророците? зная че ги верваш.
28 И Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин.
29 А Павел рече: Молил се бих Богу щото не токо без малко но на пълно, и не само ти но и всички които ме днес слушат да станах таквизи какъвто съм и аз, освен тези окови.
30 И това като рече той, стана царът и управителът и Верникия и седещите с тех.
31 И като отидоха на страна говореха помежду си и казваха: Този человек не прави нищо достойно за смърт или за окови.
32 И Агрипа рече Фесту: Този человек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл за съдба пред Кесаря.
1 И когато бе решено да отплуваме в Италия, предадоха Павла и други некои вързани на стотника на име Юлия, от полка Августов.
2 И влезохме в кораб Адрамитски, и отвезохме се с намерение да плуваме около Азийските места: имахме още с нас си Аристарха Македонеца от Солун.
3 И на другия ден стигнахме в Сидон; и Юлий се докарваше человеколюбиво с Павла, и дозволи му да иде при приятелите си да му пригодят.
4 И от там като станахме провезохме се под Кипър, защото ветровете беха противни.
5 И като преплувахме морето Киликийско и Памфилийско, стигнахме в Мири, Ликийски град.
6 Там стотникът намери кораб Александрийски който плуваше за Италия, и тури ни в него.
7 И мудно като плувахме доволно дни и едвам стигнахме в Книд, понеже не ни пущаше ветърът, проплувахме под Крит срещу Салмон.
8 И едвам що преминахме него стигнахме на некое си место което се казва Добри Пристанища, близу при които бе градът Ласей.
9 Но като беше се минало доволно време и плуването беше вече опасно, защото и постът беше се вече минал, съветваше Павел,
10 и казваше им: Братие, виждам че плуването ще бъде със злострадание и с голема щета, не току за товара и за кораба но и за душите ни.
11 Но стотникът се уверяваше повече на кормчия и на стопанина на кораба, а не на Павловите думи.
12 И понеже пристанището не бе сгодно за презимуване, повечето дадоха мнение да се дигнат и от там за да стигнат, ако би било възможно, до Финик, пристанище Критско което гледа срещу югозападния и северозападния ветър, и там да презимуват.
13 И когато подухна малко югът, помислиха че сполучиха целта си, дигнаха се, и плуваха близу по край Крит.
14 Но след малко възвея срещу него ветър бурен нарицаем Евроклидон.
15 И понеже се дръпна корабът и не можеше да устои срещу ветъра, оставихме се на вълните, и носеха ни.
16 И като утекохме зад едно островче което се наричаше Клавдий, едвам можахме да удържим ладията;
17 която като дигнаха употребяваха всекакви пособия, и препасваха кораба изотдолу; и боещи се да не паднат на плитко, снеха платната и носеха се така.
18 И понеже бехме в голема беда от бурята, в следващия ден хванаха да изхвърлят товара.
19 И на третия ден сами с ръцете си изхвърлихме корабните неща.
20 И понеже за много дни не се виждаше ни слънце ни звезди, и силната буря наваляше, изчезна вече от нас всека надежда за спасение.
21 А подир много неядене, застана Павел между тех и рече: Требваше, о приятели, да ме послушате да се не дигаме от Крит, и да ни не постигнеше това злострадание и тази щета.
22 Но и сега ви съветвам да сте весели, защото ни една душа от вас нема да се изгуби, но само корабът:
23 защото ангел от Бога, чийто съм аз и комуто служа, яви ми се тази нощ
24 и рече: Не бой се, Павле, ти требва да предстанеш пред Кесаря; и, ето, Бог ти подари всичките които плуват с тебе.
25 За това, братие, бъдете весели; защото вервам в Бога че така ще бъде според както ми бе речено.
26 А ние требва да бадем изхвърлени на некой остров.
27 И когато настана четиринадесетата нощ, като носехме на сам на там по Адриатическо море, къде среднощ корабниците угаждаха че наближават до некоя суша.
28 И като измериха дълбочината намериха двадесет разтега; и малко по-нататък като отидоха пак измериха и намериха петнадесет разтега.
29 И боеще се да не би да паднат вън на каменити места, спуснаха четири котви от кормата и желаеха да съмне.
30 И понеже корабниците искаха да побегнат от кораба, и спуснаха ладийката в морето с причина уж че ще спуснат котви откъде предницата,
31 Павел рече на стотника и на войните: Тези ако не останат в кораба вие не можете се избави.
32 Тогаз войните отрезаха въжата на ладийката и оставиха я да падне вън.
33 А при съмнуване Павел канеше всичките да похапнат по нещо, и казваше: Четиринадесет дена днес ожидате, и стоите гладни без да сте вкусили нищо.
34 За това ви моля да похапнете, защото това е нуждно за упазването ви; понеже ни едному от вас ни косъм от главата нема да падне.
35 И като рече това взе хлеб, благодари Богу пред всички та преломи, и начна да яде.
36 От това се ободриха всички та ядоха и те.
37 И всинца в корабът бехме двеста и седемдесет и шест души.
38 И като се наситиха с храна, облекчаваха кораба като изхвърляха житото в морето.
39 И когато се разсъмна не познаваха земята; съгледваха обаче залив некой си който имаше брег, в който се решиха да тикнат кораба ако бе възможно.
40 И като изтеглиха котвите оставиха кораба по морето, развързаха още връзките на кормилата, и развиха малкото ветрило накъде ветъра и управиха се КЪ брега.
41 Но изпаднаха на место дето биеше от две страни морето, и там заседна корабът: предницата се заби и не мърдаше; а задницата се разглобяваше от насилието на вълните.
42 И наговориха се войните да избият запрените да не би да изплува некой и да побегне.
43 Но стотникът, като искаше да избави Павла, възпре ги от това намерение, и повеле които могат да плуват да скочат първом те в морето и да излезат на сухо,
44 а останалите, едни на дъски, други пък на нещо от кораба. И така бе та се избавиха всички на сушата.
1 И от как се избавиха тогаз познаха че островът се казваше Малта.
2 А варварите тамошни жители показаха нам големо чоловеколюбие; защото ни приеха всинца, и, понеже валеше дъжд и студено беше, накладоха огън.
3 И когато Павел сграмади много храсте и го тури на огъня, една ехидна излезе из топлината и залепи се на ръката му.
4 А варварите, като видеха змията как висеше о ръката му, думаха си помежду си: Известно че този человек е убийца който, ако и да се избави от морето, Божието правосъдие го не остави да живее.
5 Но той тръсна змията в огъня и не пострада никое зло.
6 А те се надееха че ще да отече, или внезапно да падне долу мъртъв; но като очакваха много време и гледаха че му не ставаше никое зло, промениха мисъл и думаха че е бог.
7 И около това место беха стяжанията на най-първия в острова, името му Поплий: той ни прие и гощава ни приятелски три дни.
8 А случи се да е болен Поплиев баща, и лежеше от треска и от дисентерия; а Павел влезе при него, и като се помоли Богу възложи ръце на него и го изцели.
9 И тъй, това като стана, и другите от острова които имаха нещо болест идеха и изцеляваха се;
10 които и с много почести ни почетоха, и на тръгването ни снабдиха ни с потребните.
11 И след три месеца отплувахме с един Александрийски кораб що беше със знаме на Диоскури, и който бе презимувал в този остров.
12 И като стигнахме в Сиракуси преседехме три дни.
13 И от там все край брега стигнахме в Ригия; и след един ден като повея югът, на втория ден дойдохме в Потиоли;
14 дето намерихме братя които ни умолиха да преседим у тех седем дена; и така дойдохме в Рим.
15 И от там братята като чуха за нас излезоха до Апиевото Тържище и до Трите Кръчми да ни посрещнат; и Павел като виде тия братя благодари Богу и ободри се.
16 А когато дойдохме в Рим, стотникът предаде окованите на войводата; а на Павла се дозволи да живее особно с война който го вардеше.
17 И след три дни свика Павел по-първите от Юдеите; и като се събраха казваше им: Мъже братие, аз без да съм сторил нищо против народа или против отеческите обичаи, вързан от Ерусалим предадоха ме в ръцете на Римляните;
18 които като ме изпитаха щеха да ме пуснат, защото ни една вина за смърт немаше в мене;
19 но понеже Юдеите се противеха, принудих се да се отнеса до Кесаря; а не че имах да обвиня в нещо народа си.
20 И тъй, по тая причина ви призовах, да ви видя и да ви поговоря; защото заради надеждата на Израиля имам на себе си тези вериги.
21 А те му рекоха: Ние нито писма сме получили от Юдея за тебе, нито некой от братята е дошел да ни извести или да ни каже нещо зло за тебе.
22 Но желаем да чуем от тебе твоето мнение; защото е известно нам че за тази ерес на всекъде противно се говори.
23 И като му определиха ден, дойдоха при него в гостилницата мнозина, на които изложи със свидетелства царството Божие, и от сутринта до вечерта уверяваше ги за Исуса и от закона Моисеев и от пророците.
24 И едни от тех се уверяваха на това което говореше, а други не верваха.
25 И те понеже беха несъгласни помежду си отхождаха си, като им рече Павел една реч: Добре е рекъл Дух Светий на бащите ни чрез пророка Исая
26 когато е рекъл: «Иди и кажи на този народ: Слухом ще чуете, и нема да разумеете; и с очи ще гледате, и нема да видите;
27 защото задебеле сърдцето на тези люде, и с ушите си тежко чуят, и очите си склопиха, да не би с очи да видят, и с уши не чуят, и със сърдце да разумеят, и се обърнат та ги изцеля.»
28 И тъй, да знаете че спасението Божие на езичниците се проводи: те и ще чуят.
29 И това като рече, отидоха си Юдеите с големо препиране помежду си.
30 А Павел остана цели две години в особна под наем къща, и приимаше всичките които идеха при него
31 та проповедваше царството Божие, и поучаваше невъзбранно с всеко дързновение за Господа Исуса Христа.