1
Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света,
3 Той е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово. Той, след като извърши чрез Себе Си очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините
4
и стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-превъзходно от тяхното.5 Защото на кого от ангелите Бог е казал някога:
„Ти си Мой Син,6
А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва: „И поклонете се на Него всички Божии ангели.“7
И за ангелите казва: „Който прави ангелите Сисилни като ветрове8
А за Сина казва: „Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове;9
Възлюбил си правда и си намразил беззаконие,
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с елей на радост повече от Твоите събратя.“
10
И пак: „В началото Ти, Господи, си основал земята11
те ще изчезнат, а Ти пребъдваш.
Да! Те всички ще остареят като дреха
12
и като наметало ще ги свиеш,
и те ще бъдат изменени.
Но Ти си същият
и Твоите години няма да се свършат.“
13
А на кого от ангелите е казал някога: „Седни отдясно Ми,14
Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват на онези, които ще наследят спасение?1
Затова ние сме длъжни да внимаваме повече в това, което сме чули, да не би да го изгубим някога.2 Защото ако словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,
3 то как ще се избавим ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което, отначало прогласено от Господа, се потвърди между нас от тези, които бяха го чули;
4 като му свидетелстваше и Бог чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване даровете на Святия Дух по волята Си?
5 Защото не на ангели Той подчини бъдещия свят, за който говорим;
6 но някой е засвидетелствал някъде, като е казал:
„Какво е човек, за да го помниш,7
Ти си го направил само малко по-долен от ангелите,
със слава и чест си го увенчал
и си го поставил над делата на ръцете Си;
8
всичко си подчинил под краката му.“
9 Но виждаме Исус, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат за всеки човек.
10 Защото беше уместно Онзи, заради Когото е всичко и чрез Когото е всичко, като привежда много синове в слава, да усъвършенства чрез страдания Начинателя на тяхното спасение.
11 Понеже и Онзи, Който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един Отец; затова Той не се срамува да ги нарича братя,
12 като казва:
„Ще възвестявам името Ти на братята Си;13
и пак: „Аз на Него ще уповавам“; и пак: „Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“14
И така, понеже децата са същества от общата плът и кръв, то и Той подобно на тях взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, т. е. дявола,15 и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.
16 (Защото наистина Той не помогна на ангелите, но помогна на Авраамовото потомство.)
17 Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа.
18 Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.
1
Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,2 Който беше верен на Този, Който Го постави, както беше и Моисей — в целия Негов дом.
3 Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от Моисеевата, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е направил къщата, от почитта, която има къщата.
4 Защото всяка къща се строи от някого; а Този, Който е устроил всичко, е Бог.
5 И Моисей беше верен в целия Божий дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се говори по-късно;
6 а Христос, като Син, беше верен над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако удържим докрай дръзновението и похвалата на надеждата си.
7
Затова, както казва Святият Дух: „Днес, ако чуете гласа Му,8
не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението,
както в деня на изкушението в пустинята,
9
където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме.
И видяха делата Ми четиридесет години.
10
Затова възнегодувах против това поколение.
И казах: Винаги се заблуждават със сърцата си,
те не са познали Моите пътища.
11
Така се заклех в гнева Си:
Те няма да влязат в Моята почивка.“
12
Внимавайте, братя, да не би да има у някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог;13 но се увещавайте един друг всеки ден, докато още е „днес“, да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.
14 Защото ние участваме в Христос, ако удържим твърдо докрай първоначалната си увереност;
15 докато се казва:
„Днес, ако чуете гласа Му,16
Защото кои, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет чрез Моисей?17 А против кои негодува четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?
18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?
19 И така, виждаме, че поради неверието си те не можаха да влязат.
1
И така, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея.2 Защото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха.
3 Затова ние, повярвалите, влизаме в тази почивка; както каза Бог:
„Така се заклех в гнева Си:4
Защото някъде си е говорил за самия ден така: „И почина си Бог на седмия ден от всичките Си дела“;5 а пък на това място:
„Няма да влязат в Моята почивка.“6
И така, понеже остава да влязат някои в нея, а на онези, на които по-рано се благовести, не са влезли поради неверието си,7 затова Той пак определя един ден, „днес“, като казва толкова време по-късно чрез Давид, както вече казахме:
„Днес, ако чуете Неговия глас,8
Защото ако Исус Навин беше им дал почивка, Бог не би говорил след това за друг ден.9 Следователно за Божия народ остава една съботна почивка.
10 Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.
11 Затова нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в това, да дава същия пример на неверие.
12 Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки меч, остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка и издирва помислите и намеренията на сърцето.
13 И няма създание, което да не е явно пред Бога; а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред Когото има да отговаряме.
14
И така, като имаме велик Първосвещеник Исус, Божия Син, Който е преминал до най-високите небеса, нека държим това, което сме изповядали.15 Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.
16 Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.
1
Защото всеки първосвещеник, който е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,2 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите се, защото и сам той е обиколен с немощ;
3 и затова е длъжен да принася жертва за греховете както за народа, така и за себе си.
4 А както никой не взема на себе си тази почит, освен когато бъде призван от Бога, както беше Аарон,
5 така и Христос не присвои за Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал:
„Ти си Мой Син,6
както и на друго място казва: „Ти си свещеник довека7
По време на земния Си живот Исус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да го спаси от смърт, и като бе послушан поради благоговението Си,8 макар и да е Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,
9 и като се усъвършенства, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни,
10 наречен от Бога Първосвещеник според Мелхиседековия чин.
11
Върху това имаме да кажем много неща и трудни за поясняване, защото сте станали лениви в слушане.12 Понеже, макар според изтеклото време вие досега трябваше и учители да станете, пак имате нужда да ви учи някой кои са първите начала на Божиите слова и стигнахте дотам, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
13 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е невръстен;
14 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.
1
Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме отново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога,2 учение за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
3 И това ще направим, ако Бог позволи.
4 Защото за тези, които веднъж са били просветени и са вкусили от небесния дар, и са станали причастни на Святия Дух,
5 и са вкусили от доброто Божие слово и от силите на бъдещия век,
6 а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и да се доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват.
7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда трева, полезна на тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога;
8 но ако ражда тръни и репеи, отхвърля се; тя скоро ще бъде прокълната и сетнината ѝ е да се изгори.
9 Обаче, ако и да говорим така, надяваме се от вас, възлюбени, за по-добро нещо, което води към спасението.
10 Защото Бог не е неправеден, та да забрави това, което извършихте, и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите.
11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай;
12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и устояване наследяват обещанията.
13
Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:14 „Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“
15 И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.
16 Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,
17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,
18 така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибегнали да се държим за поставената пред нас надежда;
19 която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;
20 където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според Мелхиседековия чин.
1
Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови,2 на когото Авраам отдели и десятък от цялата плячка — той, който е първо, по значението на името си, цар на правда, а после и салимски цар, т.е. цар на мир,
3 без баща, без майка, без родословие, без да има или начало на дни, или край на живот, но оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.
4 А помислете колко велик беше този човек, на когото патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата плячка.
5 Защото, докато онези от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десятък от народа, т. е. от братята си, макар и да са произлезли от чреслата на Авраам,
6 той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията.
7 А безспорно по-долният бива благославян от по-горния.
8 И в единия случай смъртните човеци вземат десятък, а в другия — този, за когото се свидетелства, че живее.
9 И, така да се каже — сам Левий, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам;
10 защото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраам.
11 И така, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него народът получи закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се смята според Аароновия чин?
12 Защото ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.
13 Понеже Този, за Когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.
14 Защото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, а относно това племе Моисей не каза нищо за свещеници.
15
Това става още по-ясно, когато по подобие на Мелхиседек се издига друг Свещеник,16 Който се установи не по закон, изразен в плътска заповед, а по силата на един безкраен живот;
17 защото за Него свидетелства:
„Ти си свещеник довека18
защото по този начин се унищожава по-предишната заповед поради нейната слабост и безполезност19 (понеже законът не е усъвършенствал нищо), а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.
20 И както това стана не без клетва, понеже другите станаха свещеници без клетва,
21 Исус обаче стана с клетва чрез Онзи, който Му каза:
Господ се закле и няма да се разкае;22
Така също Исус стана поръчител на по-добър завет.23 При това поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си,
24 а Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към друг.
25 Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.
26 Защото такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;
27 Който няма нужда всеки ден, като онези първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на народа; защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.
28 Защото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, Който е съвършен навеки.
1
А главното от това, което казваме, е че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата,2 служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е поставил, а не човек.
3 Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви; затова е нужно и Този Първосвещеник да има нещо да принася.
4 А ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона
5 (които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща, както бе заповядано на Моисей, когато щеше да направи скинията; защото: „Внимавай, му каза Бог, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината“),
6 А сега Исус получи по-висше служение от тяхното, тъй като и заветът, на който е Посредник, е по-добър, защото е основан на по-добри обещания.
7 Защото ако онзи първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.
8 А, напротив, когато порицава израилтяните, казва:
„Ето, идат дни, казва Господ,9
не такъв завет, какъвто сключих с бащите им
в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египетската земя;
защото те не устояха в завета Ми
и Аз ги оставих, казва Господ.
10
Защото ето завета, който ще сключа с Израилевия дом:
След онези дни, казва Господ,
ще положа законите Си в ума им
и ще ги напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог
и те ще бъдат Мой народ.
11
И няма вече да учат всеки съгражданина си
и всеки брат си, като му казват: Познай Господа!
Защото всички ще Ме познават,
от малък до голям между тях.
12
Защото ще покажа милост към неправдите им
и греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече.“
13
А като каза „нов завет“, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.1
А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.2 Защото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва святото място;
3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място,
4 където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;
5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.
6 И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;
7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени в незнание.
8 С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още външната скиния,
9 която е образ на сегашното време, съгласно което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника съвършено чист, що се отнася до неговата съвест,
10 понеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания — наредби, установени, докато дойде времето на един по-добър ред.
11
А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение,12 веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.
13 Защото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,
14 то колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!
15 По тази причина Той е посредник на един нов завет, така че призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.
16 Защото където има завещание, за изпълнението му трябва да се докаже и смъртта на завещателя.
17 Защото завещанието влиза в сила, само където се е случила смърт, понеже никога няма сила, докато е жив завещателят.
18 Затова дори и първият завет не беше утвърден без кръв.
19 Защото след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и на козлите с вода, червена вълна и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, и казваше:
20 „Това е кръвта, пролята при завета, който Бог е заповядал спрямо вас.“
21 При това той по същия начин поръси с кръвта и скинията, и всички служебни съдове.
22 И почти мога да кажа, че по закона всичко се очиства с кръв; и без проливане на кръв няма прощение.
23 И така, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща — с жертви, по-добри от тях.
24 Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас;
25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв
26 (иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света), а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.
27 И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,
28 така и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.
1
Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват.2 В противен случай те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, веднъж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.
3 Но с тези жертви всяка година става напомняне за греховете.
4 Защото не е възможно кръв от телета и козли да отмахне грехове.
5 Затова Христос, като влиза в света, казва:
„Жертва и принос не си поискал,6
всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.
7
Тогава казах: Ето, дойдох
(в свитъка на книгата е писано за Мене)
да изпълня Твоята воля, о, Боже.“
8
Като казва първо: „Жертви и приноси, и всеизгаряния, и приноси за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ (които впрочем се принасят според закона),9 после казва: „Ето, дойдох да изпълня волята Ти.“ Това означава: Той отмахва първото, за да постанови второто.
10 С тази воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж завинаги.
11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога
13 и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.
14 Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.
15 А и Святият Дух ни свидетелства за това; защото след като е казал:
16 „Ето завета, който ще сключа с тях
след онези дни, казва Господ:17
„И греховете им, и беззаконията им няма да помня вече.“18 А където има прощение за тези неща, там вече няма принос за грях.
19
И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището20 през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си,
21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест , и с тяло, измито в чиста вода;
23 нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;
24 и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела,
25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.
26
Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,27 а едно страшно очакване на съд и на едно огнено негодуване, което ще погълне противниците.
28 Ако някой, който е престъпил Моисеевия закон, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,
29 тогава колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е сметнал за просто нещо пролятата при завета кръв, с която е осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?
30 Защото познаваме Този, Който е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще отплатя“, и пак: „Господ ще съди народа Си.“
31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.
32
Припомняйте си още за първите дни, когато, след като бяхте просветени, претърпяхте голяма борба от страдания,33 кога опозорявани с хули и оскърбления, кога пък като съучастници с тези, които страдаха така.
34 Защото вие не само страдахте с онези, които бяха в окови, но и радостно посрещахте разграбването на имота си, като знаете, че вие си имате по-добър и траен имот.
35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.
36 Защото ви е нужно търпение, така че, като извършите Божията воля, да получите обещаното.
37
„Защото още много малко време,38
А който е праведен пред Мене, ще живее чрез вяра;
но ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“
39
Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.1
А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.2 Защото поради нея за старовременните добре се свидетелстваше.
3 С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.
4 С вяра Авел принесе на Бога жертва, по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, понеже Бог свидетелства за даровете му; и чрез тази вяра той и след смъртта си още говори.
5 С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт, и не се намери, защото Бог го пресели; понеже преди неговото преселване бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога.
6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.
7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, подбуден от страхопочитание, направи ковчег за спасение на дома си; чрез която вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е чрез вяра.
8 С вяра Авраам послуша, когато бе повикан, да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе, без да знае къде отива.
9 С вяра се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри, както и Исаак, и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание.
10 Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.
11 С вяра и сама Сара доби сила да зачене в преминала възраст, понеже сметна за верен Този, Който бе дал обещание.
12 Затова само от един човек, и той замъртвял, се народи множество, колкото небесните звезди и като крайморския пясък, който не може да се изброи.
13 Всички тези хора умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.
14 А онези, които говорят така, явно показват, че търсят свое отечество;
15 и ако наистина, говорейки така, те са пазели в себе си спомена за онова отечество, от което бяха излезли, щяха да намерят случай да се върнат.
16 Но на дело желаят едно по-добро отечество, т. е. небесното; затова Бог не се срамува от тях да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.
17 С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаак в жертва. Да! Онзи, който беше получил обещанията, принасяше единородния си син,
18 онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се наименува твоето потомство“,
19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето и по един начин на възкресение го получи обратно.
20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав — даже за бъдещите неща.
21 С вяра Яков, на умиране, благослови всеки от Йосифовите синове и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.
22 С вяра Йосиф, на умиране, спомена за излизането на израилтяните и даде поръчка за костите си.
23 С вяра, когато се роди Моисей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете; и не се бояха от царската заповед.
24 С вяра Моисей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25 и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха,
26 като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда.
27 С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия.
28 С вяра установи Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.
29 С вяра израилтяните минаха през Червеното море като по сухо, на което, като се опитаха и египтяните, се издавиха.
30 Чрез вяра йерихонските стени паднаха след седемдневно обикаляне около тях.
31 С вяра Раав, блудницата, не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.
32 И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне времето да приказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, за Давид, още за Самуил и пророците,
33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устата на лъвове,
34 угасваха силата на огъня, избягваха острието на меча, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски.
35 Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.
36 Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници;
37 с камъни биваха убити, с трион прерязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишения, бедствия и страдания;
38 те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.
39 Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието,
40 да не би да постигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.
1
Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,2 като насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.
3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.
4
Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове:
„Сине мой, не презирай наказанието на Господа,6
Защото Господ наказва този, когото обича,
и бие всеки син, когото приема.“
7
Ако търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва?8 Но ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той — за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.
11 Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
12
Затова укрепете немощните ръце и отслабналите колене13 и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, но, напротив, да бъде изцелено.
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си.
17 А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.
18
Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина, пламнала в огън, нито до тъмен облак, мрак и буря,19 към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори,
20 защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше. Даже животно ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела.
21 И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: Ужасен съм и треперя.
22 Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели,
23 към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство,
24 както и към Исус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта на поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел.
25 Внимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!
26 Неговият глас разтърси тогава земята; а сега Той даде едно обещание, като каза: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“
27 А това „още веднъж“ означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят.
28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;
29 защото нашият Бог е огън, който поглъща.
1
Постоянствайте в братолюбието.2 Не забравяйте гостоприемството, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.
3 Помнете затворниците, като че ли сте затворени заедно с тях, както и страдащите, понеже самите вие още живеете в тяло.
4 Женитбата нека бъде на почит у всички и леглото — неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.
5 Не се увличайте в сребролюбие; задоволявайте се с това, което имате, защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“;
6 така че дръзновено казваме:
„Господ ми е помощник; няма да се убоя;7
Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието слово; и като се взирате в свършека на техния начин на живеене, подражавайте на вярата им.8 Исус Христос е същият вчера, днес и до века.
9 Не се увличайте от разни и странни учения; защото е добре сърцето да се укрепва с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са имали полза онези, които са се водили по тях.
10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат онези, които служат в скинията.
11 Защото вън от стана се изгарят телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете.
12 Затова и Исус, за да освети народа чрез собствената Си кръв, пострада вън от градската порта.
13 И така, нека излизаме и ние към Него вън от стана, като понасяме позор за Него.
14 Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия.
15 И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, т. е. плод от устни, които изповядват Неговото име.
16 А не забравяйте да правите благодеяния и да споделяте с другите благата си, защото такива жертви са угодни на Бога.
17 Покорявайте се на ръководителите си и бъдете послушни, защото те ще отговарят за вашите души; нека с радост да вършат това, а не с въздишки, понеже това не е полезно за вас.
18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест, като искаме във всичко да постъпваме добре.
19 А особено ви се моля да правите това, за да ви бъда по-скоро върнат.
20
А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус,21 дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос, на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин.
22 Но моля ви се, братя, да не ви бъде тежко това увещателно слово, защото накратко ви писах.
23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат, с когото, ако дойде скоро, ще ви видя.
24 Поздравете всички ваши наставници и всички светии. Поздравяват ви тези, които са от Италия.
25 Благодат да бъде с всички вас.Амин.