1
Павел, апостол не от човеци, нито чрез човек, а чрез Исус Христос и Бог Отец, Който Го е възкресил от мъртвите,2 и всички братя, които са с мене, към галатийските църкви:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бог Отец и от нашия Господ Исус Христос,
4 Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от злото на сегашния свят, по волята на нашия Бог и Отец,
5 на Когото да бъде славата до вечни векове. Амин.
6 Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие,
7 което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
8 Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
9 Както по-горе казахме, сега пак казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
10
У хора ли търся сега благоволение или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга.11 Защото ви известявам, братя, че проповядваното от мене благовестие не е човешко;
12 понеже аз нито от човек съм го приел, нито съм го научил от човек, но чрез откровение от Исус Христос.
13 Защото сте чули за моя предишен живот в духа на юдейството, как прекомерно гоних Божията църква и я разорявах.
14 И напредвах в юдейството повече от мнозина мои връстници между съотечествениците ми, като бях много по-ревностен към преданията от бащите ми.
15 А когато Бог, Който още от утробата на майка ми беше ме отделил и призовал чрез Своята благодат,
16 благоволи да ми открие Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах още в същия час до плът и кръв,
17 нито отидох в Йерусалим при онези, които бяха апостоли преди мен, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
18 Тогава, след три години, отидох в Йерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;
19 а друг от апостолите не видях освен Яков, Господния брат.
20 А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа.
21 После дойдох в областите на Сирия и Киликия.
22 И лично още не бях познат на Христовите църкви в Юдея,
23 а само бяха слушали, че онзи, който някога ги е гонил, сега проповядва вярата, която някога разорявал.
24 И славеха Бога поради мене.
1
Тогава, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.2 А отидох по откровение. И изложих пред братята благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би напразно да тичам или да съм тичал.
3 Но даже Тит, който беше с мен, ако и да беше грък, не беше принуден да се обреже.
4 Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Исус Христос, та да ни поробят —
5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.
6 А тези, които се смятаха за нещо (каквито и да са били, за мен е все едно; Бог не гледа на лицето на човека), тези, по-видните, казвам, не прибавиха нищо повече към моето учение;
7 а, напротив, когато видяха, че на мене беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните
8 (защото Който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мене за апостолство между езичниците),
9 и когато познаха дадената на мене благодат, то Яков, Кифа и Йоан, които се смятаха за стълбове, подадоха десници на общение на мен и на Варнава, за да идем ние между езичниците, а те — между обрязаните.
10 Искаха само да помним сиромасите — същото, което и аз желаех ревностно да върша.
11
А когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се възпротивих открито, защото се беше провинил.12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
13 И заедно с него лицемерстваха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но като видях, че не постъпват точно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15 Ние, които по рождение сме юдеи, а не грешници от езичниците,
16 като знаем все пак, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, и ние повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек.
17 Но когато искахме да се оправдаем чрез Христос, ако и ние сме се намерили грешни, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18 Защото ако градя отново онова, което съм разрушил, се явявам престъпник.
19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
20 Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене.
21 Не отхвърлям Божията благодат; защото ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
1
О, неразумни галатяни, кой ви омая — вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно обрисуван като разпънат?2 Само това желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона, ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?
3 Толкова ли сте неразумни, че като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта?
4 Напразно ли толкова страдахте? Ако наистина е напразно!
5 Тогава Този, Който ви дава Духа и върши велики дела между вас, чрез дела, изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието,
6 както Авраам, който повярва в Бога и му се вмени за правда?
7 Тогава знайте, че тези, които живеят с вяра, те са Авраамови чеда;
8 и Писанието, като предвиждаше, че Бог чрез вяра ще оправдае езичниците, изяви предварително благовестието на Авраам с думите: „В тебе ще се благославят всички народи.“
9 Така че тези, които имат вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам.
10 Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва, понеже е писано: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко, писано в книгата на закона.“
11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно от това, че „праведният чрез вяра ще живее“;
12 а законът не действа чрез вяра, но казва: „Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него.“
13 Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво“;
14 така че благословението, дадено на Авраам, да дойде чрез Христос Исус върху езичниците, за да приемем обещания Дух чрез вяра.
15
Братя (по човешки говоря), едно завещание, даже ако е само човешко, веднъж потвърди ли се, не се разваля, нито някой прибавя нещо към него.16 А обещанията се дадоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като на мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос.
17 И това казвам, че завѐт, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, станал четиристотин и тридесет години по-късно, така че да се унищожи обещанието.
18 Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.
19 Тогава защо бе даден законът? Прибави се с цел да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на Когото беше дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.
20 Но ходатаят неходатайства за един; а Бог, Който дава обещание, е един.
21 Тогава законът противен ли е на Божиите обещания? Да не бъде! Защото ако беше даден закон, който да може да оживотвори, то наистина правдата щеше да бъде от закона.
22 Но Писанието затвори всички под грях, така че обещанието, изпълнено чрез вяра в Исус Христос, да се даде на тези, които вярват.
23 А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие.
24 Така законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра.
25 Но след идването на вярата не сме вече под ръководството на детеводител.
26 Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Исус Христос.
27 Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.
28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус.
29 И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.
1
Казвам още: Дотогава, докато наследникът е малолетен, той не се различава по нищо от роб, ако и да е господар на всичко,2 но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.
3 Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света;
4 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,
5 за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.
6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!
7 Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христос.
8
Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по естество не са богове;9 а сега, когато познахте Бога, или по-добре — като бяхте познати от Бога, как се връщате назад към слабите и жалки първоначални учения, на които отново желаете да робувате?
10 Вие пазите дните, месеците, времената и годините.
11 Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.
12 Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте извършили спрямо мене никаква неправда,
13 но сами знаете, че първия път ви проповядвах благовестието при телесна слабост;
14 но пак това, което беше изкушение за вас в състоянието на моето тяло, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, а ме приехте като Божий ангел, като Христос Исус.
15 Тогава къде е онова ваше изповядано блаженство? Понеже свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали.
16 И така, аз неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината?
17 Тези учители ви търсят ревностно не по добър начин; те даже желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите ревностно тях.
18 Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то по всяко време, а не само когато аз се намирам между вас.
19 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки, докато се изобрази Христос във вас,
20 бих желал да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.
21
Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закон, не чувате ли какво казва законът?22 Защото е писано, че Авраам имаше двама сина — един от слугинята и един от свободната;
23 но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната — по обещание.
24 И това е иносказание, защото тези жени представляват два завѐта — единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар.
25 А тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Йерусалим, защото тя е в робство с децата си.
26 А горният Йерусалим е свободен, който е майка на всички;
27 защото е писано:
„Весели се, неплодна, която не раждаш;28
А ние, братя, както Исаак, сме чеда на обещание.29 Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.
30 Обаче какво казва Писанието? „Изгони слугинята и сина ѝ; защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.“
31 Затова, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната.
1
И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.2 Ето, аз, Павел, ви казвам, че ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползва.
3 Да! Повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.
4 Вие, които желаете да се оправдавате чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.
5 Защото ние чрез Духа очакваме оправданието чрез вяра, за което се надяваме.
6 Понеже в Христос Исус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вярата, която действа чрез любов.
7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи да не бъдете послушни на истината?
8 Това убеждение не беше от Онзи, Който ви е призовал.
9 Малко квас заквасва цялото тесто.
10 Аз съм уверен за вас в Господа, че няма да помислите иначе; а който ви смущава, той ще понесе своето наказание, който и да бил той.
11 И аз, братя, защо още да бъда гонен, ако все още проповядвам обрязване? Защото тогава съблазънта на кръста би се махнала.
12 Дано се отсечеха онези, които ви разколебават.
13
Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани; само не превръщайте свободата в разпуснатост на плътта, но с любов служете един на друг.14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си.“
15 Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.
16 И така, казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти.
17 Защото плътта желае силно противното на Духа, а Духът — противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не можете да правите това, което искате.
18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.
19 А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие,
20 идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,
21 зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.
24 А които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите ѝ.
25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.
26 Да не ставаме тщеславни, един друг да не се дразним и да не си завиждаме един на друг.
1
Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.2 Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон.
3 Защото ако някой мисли себе си да е нещо, а не е нищо, той мами себе си.
4 Но всеки нека изпитва своите дела и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;
5 защото всеки има да носи своя си товар.
6 А този, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага този, който го учи.
7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това и ще пожъне.
8 Защото който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
9 Да не ни дотяга да вършим добро; защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.
10 И така, доколкото имаме случай, нека да правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.
11
Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!12 Онези, които желаят да се представят добре по плът, те ви заставят да се обрязвате; те търсят само да не бъдат гонени за Христовия кръст.
13 Защото и самите тези, които се обрязват, не пазят закона, а желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашия плътски живот.
14 А далеч от мен е да се хваля с друго, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мен е разпънат и аз — за света.
15 Защото в Христос Исус нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.
16 И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.
17 Отсега нататък никой да не ми досажда, защото аз нося на тялото си белезите на Господ Исус.
18 Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия дух.Амин.