1
Павел, с Божията воля призован да бъде апостол на Исус Христос, и брат Состен,2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Исус, призовани да бъдат светии, заедно с всички, които призовават на всяко място името на Исус Христос, нашия Господ, Който е и техен, и наш:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Исус Христос.
4 Винаги благодаря на моя Бог заради вас за Божията благодат, която ви е била дадена в Христос Исус,
5 защото чрез Него се обогатихте във всичко — във всяко слово и във всяко познание,
6 след като свидетелството за Христос се утвърди у вас,
7 така че вие не оставате назад в никоя дарба, като чакате явяването на нашия Господ Исус Христос,
8 Който и докрай ще ви утвърждава, за да бъдете безупречни в деня на нашия Господ Исус Христос.
9 Верен е Бог, чрез Когото сте били призовани в общението на Неговия Син Исус Христос, нашия Господ.
10 Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.
11 Защото някои от Хлоините домашни ми известиха за вас, братя мои, че помежду ви имало разпри.
12 Имам предвид това, че всеки от вас казва: „Аз съм на Павел“; „Аз пък съм на Аполос“; „Аз съм на Кифа“; „Аз пък съм на Христос“.
13 Нима се е разделил Христос? Павел ли бе разпънат за вас? Или в Павловото име се кръстихте?
14 Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас, освен Крисп и Гай,
15 да не би да каже някой, че сте били кръстени в мое име.
16 Кръстих още и дома на Стефаний; освентези, не помня да съм кръстил някой друг.
17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието; не с мъдри думи, да не се лиши Христовият кръст от значението си.
18
Защото словото за кръста е безумие за тези, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.19 Понеже е писано:
„Ще унищожа мъдростта на мъдрите20
Къде е мъдрият? Къдее книжникът? Къде е участникът в разискванията на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?21 Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.
22 Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост;
23 а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите — съблазън, а за езичниците — глупост;
24 но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос, Божия сила и Божия премъдрост.
25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците.
26 Понеже, братя, вижтекакви сте вие, призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни.
27 Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните;
28 Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо,
29 за да не се похвали никое създание пред Бога.
30 А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление;
31 така че, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали“.
1
И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходно говорене или мъдрост да ви известя Божията тайна;2 защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то Христос разпънат.
3 Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.
4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Дух и сила;
5 за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
6
Обаче ние поучаваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост от този свят, нито от властниците на този свят, които преминават;7 а поучаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докарва слава.
8 Никой от властниците на този свят не я е познал; защото, ако я бяха познали, не биха разпънали Господа на славата.
9 А според както е писано:
„Каквото око не е видяло и ухо не е чуло,10
А на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.11 Защото кой човек знае какво има в човека освен духа на човека, който е в Него? Така и никой не знае какво има у Бога, освен Божия Дух.
12 А ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;
13 което и възвестяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.
14 Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
15 Но духовният човек изпитва всичко; а него никой не изпитва.
16 Защото:
„Кой е познал ума на Господа,1
И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни, а като на плътски, като на невръстни в Христос.2 С мляко ви храних, не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.
3 Понеже и досега сте плътски; защото докато има между вас завист и разпри, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?
4 Защото когато един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не сте ли като човеци слаби?
5 Тогава какво е Аполос и какво е Павел? Те са служители, чрез които повярвахте, и то както Господ е дал на всекиот тях.
6 Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте.
7 И така, нито който сади, е нещо, нито който напоява, а Господ, Който прави да расте.
8 При това този, който сади, и този, който напоява, са равни, обаче всеки според своя труд ще получи своята награда;
9 защото сме съработници на Бога, като вие сте Божия нива, Божие здание.
10 Според дадената ми Божия благодат като изкусен строител аз положих основа; а друг гради на нея. Но всеки нека внимава как гради на нея.
11 Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос.
12 И ако някой гради на основата злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,
13 на всеки работата ще стане явна каква е; защото Господният ден ще я изяви, понеже тя чрез огън се открива; и самият огън ще изпита каква е работата на всекиго.
14 Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда.
15 А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; а сам той ще се избави, но като през огън.
16 Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?
17 Ако някой оскверни Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.
18 Никой да не се лъже. Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този свят, нека стане глупав, за да бъде мъдър.
19 Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога, понеже е писано: „Улавя мъдрите в лукавството им“;
20 и пак: „Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни.“
21 Затова никой да не се хвали с човеците. Защото всичко е ваше:
22 било Павел или Аполос, или Кифа, или светът, или животът, или смъртта, или сегашното, или бъдещето, всичко е ваше;
23 а вие сте Христови, а Христос — Божий.
1
Така всеки човек да ни смята за Христови служители и настойници на Божиите тайни.2 А това, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен.
3 А за мен е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си.
4 Защото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.
5 Затова недейте съди нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получисвоята похвала от Бога.
6 И това, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от писаното и така никой от вас да не се гордее с някого пред друг.
7 Защото кой те прави да се отличавашот другите? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?
8 Сити сте вече, обогатихте се вече, царувате, и то без нас. И дано царувате, че и ние да царуваме заедно с вас;
9 защото, струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци, осъдени на смърт; защото станахме за показ на света — на ангели и на човеци;
10 ние — безумни заради Христос, а вие — разумни в Христос, ние — слаби, а вие — силни, вие — славни, а ние — опозорени.
11 Ние до този час гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,
12 и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни — търпим,
13 хулят ли ни — отнасяме се кротко. Станахме като измет на света — и досега всички ни имат за отрепки.
14 Не пиша това, за да ви посрамя, но да ви увещая като възлюбени мои чеда.
15 Защото ако бихме имали и десетки хиляди наставници в Христос, пак много бащи нямате; понеже аз ви родих в Христос Исус чрез благовестието.
16 Затова ви се моля, бъдете мои подражатели.
17 Поради тази причина ви пратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно чедо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, такива пътища, каквито поучавам навсякъде във всяка църква.
18 Но някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.
19 Но ако е Господнята воля, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам — не думите, а силата на тези, които са се възгордели.
20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.
21 Какво искате? С тояга ли да дойда при вас или с любов и кротък дух?
1
Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена.2 И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.
3 Затова аз, макар и да не съм телесно при вас, но с духа си съм и осъдих вече в името на нашия Господ Исус Христос този, който е извършил това, като че съм там —
4 като сте събрани вие и моят дух със силата на нашия Господ Исус —
5 да се предаде такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.
6 Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?
7 Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.
8 Затова нека празнуваме — не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина.
9 Писах ви в посланието си да не се събиратезаедно с блудници,
10 не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света.
11 Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно.
12 Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните,
13 докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас.
1
Когато някой от вас има нещо против друг, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неща?
3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи.
4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии онези, които от църквата се смятат за нищо?
5 Казвам това, за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас нито един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,
6 а брат с брат се съди, и то пред невярващите?
7 Даже преди всичко е голям недостатък у вас, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? Защо по-добре да не бъдете ограбени?
8 А, напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя.
9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите,
10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието царство.
11 И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог.
12
Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо.13 Храната е за стомаха и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото,
14 а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.
15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? И така, да отнема ли от Христос частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде!
16 Или не знаете, че който се сношава с блудница, е едно тялос нея? Защото казва: „Двамата ще бъдат една плът.“
17 Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.
18 Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето собствено тяло.
19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си,
20 защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии.
1
А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена.2 Но зада се избягва блудството, нека всеки мъж има своя жена и всяка жена да има свой мъж.
3 Мъжът нека има с жената дължимотокъм нея сношение; подобно и жената с мъжа.
4 Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената.
5 Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би Сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.
6 Но това казвам като позволение, а не като заповед.
7 Обаче бих желал всички човеци да бъдат, какъвто съм аз. Но всеки има свой особен дар от Бога — един така, а друг иначе.
8 А на неженените и вдовиците казвам: Добро е за тях, ако си останат такива, какъвто съм и аз.
9 Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват в страст.
10
А на женените заръчвам, и то не аз, а Господ: Жена да не оставя мъжа си11 (но ако го остави, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си); и мъж да не напуска жена си.
12 А на другите казвам аз, не Господ: Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуска.
13 И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуска мъжа си.
14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж, иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са святи.
15 Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са поробени под брачния закон. Бог обаче ни е призовал към мир.
16 Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си?
17
Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сили, и всеки, както Бог го е призовал; и така заръчвам по всички църкви.18 Обрязан ли е бил призован някойвъв вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да не се обрязва.
19 Обрязването е нищо и необрязването е нищо, новажното е пазенето на Божиите заповеди.
20 Всеки нека си остава в това звание, в което е бил призован във вярата.
21 В положение на роб ли си бил призован? Да не те е грижа (но ако можеш да станеш свободен, по-добре използвайслучая);
22 защото който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; така и който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос.
23 С цена сте били купени; не ставайте роби на човеци.
24 Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.
25
Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде верен.26 И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро, че е добре за човека да остане така, както си е.
27 Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.
28 Но ако се и ожениш, не съгрешаваш; и девица ако се омъжи, не съгрешава; но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
29 Само това казвам, братя, че останалото време е кратко; затова и тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;
30 и които плачат, като че не плачат; които се радват, като че не се радват; които купуват, като ченищо не притежават;
31 и които си служат със света, като че не са предани на него; защото сегашното състояние на този свят преминава.
32 А аз желая вие да бъдете безгрижни. Нежененият се грижи за това, което е Господне, как да угажда на Господа;
33 а жененият се грижи за това, което е световно, как да угажда на жена си.
34 Също така има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господне, за да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си.
35 И казвам това за ваша собствена полза, не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да служите на Господа без отвличане на ума.
36 Ако пък някой мисли, че не е неприлично да постъпва така със своята дъщеря девица, чиято цветуща възраст отминава, и ако трябва да стане това, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят.
37 Но който стои твърд в сърцето си и не бива принуден, а има власт да изпълни волята си и е решил в сърцето си да държи дъщеря си, девицата, неомъжена, ще направи добре.
38 Така че който омъжи дъщеря си, девицата, добре прави; а който не я омъжи, ще направи по-добре.
39 Жената е вързана, докато е жив мъжът ѝ; но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото иска, само в Господа.
40 Но по моето мнение по-щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.
1
А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава.2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава.
3 Но ако някой обича Бога, той е познат от Него.
4 И така, относно яденето от идоложертвеното знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света и че няма друг Бог освен Един.
5 Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове и много господари),
6 тоза нас има само един Бог — Отец, от Когото е всичко, и ниепредназначени за Него, и един Господ — Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.
7 Но това знание го няма у всички; и някои, които и досега възприемат идолите според обичаите на езичниците, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им, като е слаба, се осквернява.
8 А това, което ядем, не ни прави угодни на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо.
9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка на слабите.
10 Защото ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолски храм, то няма ли неговата съвест, като на слаб човек, да се одързости и той да яде идоложертвено?
11 И поради твоето знание слабият погива — братът, за когото е умрял Христос.
12 А като съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христос.
13 Затова, ако това, което ям, съблазнява брат ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брат си.
1
Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печатът на моето апостолство.
3 Ето моето оправдание пред тези, които изпитват поведението ми:
4 Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквите?
5 Нямаме ли право и ние, както другите апостоли и братята на Господа, и Кифа, да водим жена от сестрите?
6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим запрехраната си?
7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
8 По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?
9 Защото в Моисеевия закон е писано: „Да не обвързваш устата на вола, когато вършее.“ За воловете ли тук се грижи Бог,
10 или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.
11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?
12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Обаче ние не използвахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.
13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от светилището и че тези, които служат на жертвеника, вземат дял от жертвеника?
14 Така и Господ е наредил проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15 Но аз не съм използвал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мен е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.
16 Защото ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже съм тласкан от неотменна необходимост; защото горко ми, ако не благовествам.
17 Понеже ако върша това доброволно, имам награда, но ако е с принуждение, тосамо изпълнявам повереното ми настойничество.
18 И така, каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието.
19 Защото, при все че съм свободен от всички човеци, аз направих себе си роб на всички, за да придобия мнозина.
20 За юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон (при все че самият аз не съм под закон), за да придобия тези, които са под закон.
21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона — макар пред Бога да не съм без закон, понеже съм под закона на Христос, за да спечеля онези, които нямат закона.
22 За слабите станах слаб, за да придобия слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.
23 Всичко това върша заради благовестието, за да участвам и аз в него.
24 Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.
25 А всеки, който се състезава, се въздържа от всичко. Тевършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.
26 И така, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;
27 но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, самият аз да стана неодобрен.
1
Защото, братя, желая да знаете, че макар да са били бащите ни всички под облака и всички да са минали през морето,2 и в облака, и в морето всички да са били кръстени в Моисей,
3 и всички да са яли от същата духовна храна,
4 и всички да са пили от същото духовно питие (защото пиеха от една духовна канара, която ги придружаваше; и тази канара беше Христос),
5 пак в повечето от тях Бог не благоволи; затова ги повалис мор в пустинята.
6 А в тези неща те ни станахапоучителен пример, за да не пожелаваме страстно злото, както те го пожелаваха.
7 Не бъдете идолопоклонници, както някои от тях, според писаното: „Народът седна да яде и да пие и стана да играе.“
8 Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.
9 Нито да изпитваме Господа, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите.
10 Нито роптайте, както възроптаха някои от тях и бяха поразени от погубителя.
11 А всичко това им се случи за пример и се написа за поука за нас, върху които са дошли последните времена.
12 Затова който мисли, че стои, нека внимава да не падне.
13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; но верен е Бог, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.
14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолопоклонството.
15 Говоря като на разумни човеци; сами вие съдете за това, което казвам.
16 Чашата, която бе благословена и която ние благославяме, не е ли това, да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
17 Защото ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.
18 Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли общение в жертвеника? Тогава какво?
19 Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо? Не.
20 Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
21 Не можете да пиете Господнята чаша и бесовската чаша; не можете да участвате в Господнята трапеза и в бесовската трапеза.
22 Или искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него?
23
Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е назидателно.24 Никой да не търси своята лична полза, но всеки — ползата на другия.
25 Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да го изпитвате заради съвестта си;
26 защото „Господня е земята и всичко, което има в нея“.
27 Ако някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си.
28 Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва, не яжте, заради този, който ви е известил, и заради съвестта:
29 съвест, казвам, не твоята, а на другия. (Понеже защо да се съди моята свобода от чужда съвест?
30 Ако аз с благодарение на Бога участвам в яденето, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?)
31 И така, ядете ли, пиете ли, вършите ли нещо, всичко вършете за Божията слава.
32 Не ставайте съблазън нито на юдеи, нито на гърци, нито на Божията църква;
33 както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята полза, но ползата на мнозина, за да се спасят.
1
Бъдете подражатели на мене, както съм и аз на Христос.2 За ваша похвала е, че ме помните за всичко, като държите преданията така, както ви ги предадох.
3 Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.
4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.
5 А всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.
6 Защото която жена не се покрива, нека остриже и косата си. Но ако е срамно за жена да си стрижекосата или да си бръсне главата, то нека се покрива.
7 Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога; а жената е слава на мъжа.
8 (Защото мъжът не е от жената, а жената е от мъжа;
9 понеже мъжът не беше създаден за жената, а жената за мъжа.)
10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите.
11 (Обаче нито жената е без мъжа, нито мъжът без жената в Господа;
12 защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената; а всичко е от Бога.)
13 Сами в себе си съдете: Прилично ли е жената да се моли на Бога гологлава?
14 Не ви ли учи и самото естество, че ако мъж оставя косата си да расте, това е позор за него,
15 но ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата ѝ е дадена за покривало?
16 Но ако някой мисли да влиза в пререкания за това — ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.
17
А като ви заръчвам следното, не ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.18 Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви (и отчасти вярвам в това;
19 защото е нужно да има и разцепление между вас, за да стане явно кои са одобрените помежду ви).
20 И така, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господнята вечеря,
21 защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите; и така един остава гладен, а друг се напива.
22 Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.
23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб
24 и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание.
25 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.
26 Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.
27 Затова който яде хляба или пие Господнята чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.
28 Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;
29 защото който яде и пие, без да разпознава Господнето тяло, той яде и пие осъждане за себе си.
30 Поради тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.
31 Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.
32 А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.
33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.
34 Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А останалите работи ще ги наредя, когато дойда.
1
При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби.2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, се отвличахте към немите идоли, както и да ви водеха.
3 Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исус Господ, освен със Святия Дух.
4 Дарбите са различни, но Духът е същият.
5 Службите са различни, но Господ е същият.
6 Различни са и действията, но Бог е същият, Който върши всичко във всички човеци.
7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.
8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг — да говори със знание чрез същия Дух,
9 на друг — вяра чрез същия Дух, а пък на друг — изцелителни дарби чрез единия Дух;
10 на друг — да върши велики дела, а на друг — да пророкува; на друг — да разпознава духовете; на друг — да говори разни езици; а пък на друг — да тълкува езици.
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя на всеки поотделно, както иска.
12
Защото както тялото е едно, а има много части, и всички части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.13 Защото всички ние, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички с един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако кажеше кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
16 И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17 Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?
18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно.
19 И пак, ако те бяха всички една част, къде щеше да е тялото?
20 Но сега те са много части, а пък едно тяло.
21 И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не ми трябвате.
22 Напротив, тези части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
23 и тези части на тялото, които ни се виждат по-малко достойни за почит, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават по-голямо благоприличие.
24 А благоприличните ни части нямат нуждаот това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава;
25 за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всички части страдат с нея; или ако се слави една част, всички части се радват заедно с нея.
27 А вие сте Христово тяло и поотделно — части от Него.
28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса , някои имат изцелителни дарби, други с дарби на подпомагане, на управляване, на говорене разни езици.
29 Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса?
30 Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?
31 Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един по-превъзходен път.
1
Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.2 И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
1
Устремете се след любовта; но копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.2 Защото който говори на непознат език, той не говори на човеци, а на Бога, защото никой не го разбира, понеже с духа си говори тайни.
3 А който пророкува, той говори на човеци за назидание, за увещание и за утеха.
4 Който говори на непознат език, назидава себе си; а който пророкува, назидава църквата.
5 Бих желал всички вие да говорите езици, а още повече да пророкувате; и който пророкува, е по-горен от този, който говори разни езици, освен ако тълкува, за да се назидава църквата.
6 Кажете сега, братя, ако дойда при вас и говоря непознати езици, какво ще ви ползвам, ако не ви съобщя или някое откровение, или знание, или пророчество, или поучение?
7 Даже бездушните неща, като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако нямат отличително звучене, как ще се познае това, което свирят със свирката или с гъдулката?
8 Защото ако тръбата издадеше неопределен зов, кой би се приготвил за бой?
9 Също така, ако вие не изговаряте с езика си думи с някакво значение, как ще се знае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.
10 Има, може да се каже, толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение.
11 И така, ако не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори. И този, който говори, ще бъде другоезичен за мене.
12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за назидание на църквата.
13 Затова който говори на непознат език, нека се моли за дарбата и да тълкува.
14 Защото ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод.
15 Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.
16 Иначе, ако славословиш с духа си, как ще каже: Амин на твоето благодарение онзи, който е в положението на неуките, като не знае какво говориш?
17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се назидава.
18 Благодаря на Бога, че аз говоря повече езици от всички ви;
19 обаче в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на непознат език.
20 Братя, не бъдете невръстни деца по ум, а бидейки деца по отношение на злото, бъдете пълнолетни по ум.
21 В закона е писано: „Чрез другоезични човеци и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ; но и така няма да Ме послушат“, казва Господ.
22 И така, езиците са белег не за вярващите, а за невярващите; а пророчеството е белег не за невярващите, а за вярващите.
23 И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на непознати езици, и влязат хора невежи или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели?
24 Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или невеж, той се обвинява от всички и се осъжда от всички;
25 тайните на сърцето му стават явни; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони на Бога и ще изповяда, че наистина Бог е между вас.
26
Тогава, братя, какво става между вас? Когато се събирате, всеки има да предлага псалом, има поучение, има откровение, има да говори непознат език, има тълкувание. Всичко да става за назидание.27 Ако някой говори на непознат език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред; а един да тълкува.
28 Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църква и нека говори на себе си и на Бога.
29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да разсъждават.
30 Ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека млъкне.
31 Защото един след друг всички можете да пророкувате, за да се поучават всички и всички да се насърчават;
32 и духовете на пророците се покоряват на самите пророци.
33 Защото Бог не еБог на безредие, а на мир, както и поучавам по всички църкви на светиите.
34 Жените нека мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а нека се подчиняват, както казва и законът.
35 Ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома; защото е срамно за жена да говори в църква.
36 Какво? Божието слово от вас ли излезе? Или само до вас ли е достигнало?
37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека признае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.
38 Но ако някой не иска да признае, нека не признае.
39 Затова, братя мои, копнейте за дарбата да пророкувате и не забранявайте да се говорят и езици.
40 Обаче нека всичко става с приличие и ред.
1
Още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,2 чрез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали.
3 Защото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията;
4 че беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията;
5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
7 че после се яви на Яков, тогава на всички апостоли;
8 а от всички най-накрая се яви и на мене, като на някой изтърсак.
9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква.
10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.
11 И така, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядваме и те, и аз, и вие така сте повярвали.
12
Ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?13 Ако няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен;
14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
15 При това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, Когото Той не е възкресил, ако мъртвите не се възкресяват.
16 Защото ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;
17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си.
18 Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.
19 Ако само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.
20 Но сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите.
21 Понеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.
22 Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят.
23 Но всеки на своя ред: Христос — първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови.
24 Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
25 Защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.
26 И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена,
27 защото Бог „е покорил всичко под краката Му“. А когато казва, че всичко е вече покорено (очевидно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
28 когато Му бъде покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.
29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо се кръщават заради тях?
30 Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?
31 Братя, с похвалата, с която се гордея заради вас в Христос Исус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.
32 Ако, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, „нека ядем и пием, защото утре ще умрем“.
33 Не се заблуждавайте. „Лошите другари покваряват добрите нрави.“
34 Отрезвете се, за да живеете според правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.
35
Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.
37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще поникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;
38 но Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
39 Всяка плът не е еднаква; една е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
40 Има и небесни тела, и земни тела; друга е обаче славата на небесните, а друга на земните.
41 Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на луната и друг е блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.
42 Така е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;
43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.
45 Така е и писано: „Първият човек Адам стана жива душа“, а последният Адам стана животворящ дух.
46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното.
47 Първият човек е от земята — от пръст; вторият човек е от небето.
48 Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.
51 Ето, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
52 в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
53 Защото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие.
54 А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: „Погълната бе смъртта победоносно“.
55 „О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?“
56 Жилото на смъртта е грехът и силата на греха е законът;
57 но да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.
58 Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.
1
А колкото за събирането на дарение за светиите, правете и вие, както наредих в галатийските църкви.2 В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си и да го има при себе си, за да не се събира, когато дойда.
3 И когато дойда, ще изпратя с писма онези, които ще одобрите, да отнесат подаръка ви в Йерусалим;
4 и ако си заслужава да отида и аз, те ще отидат с мене.
5
Защото ще дойда при вас, след като мина през Македония (понеже минавам през Македония);6 а може и да поостана при вас или даже и да презимувам, за да ме изпратите вие накъдето отида.
7 Защото не ми се иска да ви видя сега само пътьом; но се надявам да остана при вас известно време, ако позволи Господ.
8 А в Ефес ще остана до Петдесетница,
9 защото пред мене се отвориха големи врати за работа, има и много противници.
10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас; защото и той върши Господнето дело, както и аз;
11 затова никой да не го презира. Но го изпратете с мир да дойде при мене, защото го очаквам с братята.
12 А колкото за брат Аполос, много му се молих да дойде при вас с братята; но никак не му се искаше да дойде сега; обаче ще дойде, когато намери случай.
13
Бдете, стойте твърдо във вярата, бъдете мъжествени, укрепявайте се!14 Всичко у вас да става с любов.
15 Още ви моля, братя: вие знаете, че семейството на Стефанас е първият плод на Ахая и че те са посветили себе си да служат на светиите;
16 добре е на такива да се подчинявате и вие, както и на всеки, който помага в делото и се труди.
17 Радвам се за идването на Стефанас, на Фортунат и на Ахаик, защото те запълниха вашата липса;
18 понеже успокоиха моя дух и вашия, затова признавайте такива човеци.
19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Много ви поздравяват в Господа Акила и Прискила с тяхната домашна църква.
20 Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един друг със свята целувка.
21 Поздрава пиша аз, Павел, със собствената си ръка.
22 Който не обича Господа, да бъде проклет. Господ наш иде.
23 Благодатта на Господ Исус Христос да бъде с вас.
24 Любовта ми да бъде с всички вас в Христос Исус.Амин.