1
Павел, слуга на Исус Христос, призован за апостол, отделѐн да проповядва благовестието от Бога2 (което отнапред Той беше обещал чрез пророците Си в святите Писания)
3 за Неговия Син, нашия Господ Исус Христос, Който по плът се роди от Давидовото потомство,
4 а по Дух на святост беше обявен със сила като Божий Син чрез възкресението от мъртвите;
5 чрез Когото получихме благодат и апостолство и в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всички народи;
6 между които сте и вие, призовани от Исус Христос;
7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани да бъдат светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос.
8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Исус Христос за всички вас за това, че за вашата вяра се говори по целия свят.
9 Понеже Бог, на Когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам в молитвите си,
10 като се моля винаги, дано с Божията воля благоуспея най-после сега да дойда при вас.
11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някоя духовна дарба за вашето утвърждаване,
12 и така да се утеша между вас взаимно с вас чрез общата вяра, която е и ваша, и моя.
13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи; но досега съм бил възпрепятстван.
14 Имам дълг към гърци и към варвари, към учени и към неучени;
15 и така, колкото зависи от мене, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.
16 Защото не се срамувам от благовестието Христово; понеже е Божия сила за спасение на всеки, който вярва — първо на юдеина, а после и на езичника.
17 Защото в него се открива правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра, както е писано: „Праведният чрез вяра ще живее.“
18
Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които ограждат истината с неправда.19 Понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.
20 Понеже от създаването на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че човеците остават без извинение.
21 Защото, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но се извратиха чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи.
22 Представяха се за мъдри, а станаха глупци
23 и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на влечуги.
24 Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, така че да се опозорят телата им между самите тях,
25 те, които замениха истинския Бог с лъжлив и предпочетоха да се покланят и да служат на творението, а не на Твореца, Който е благословен довека. Амин.
26 Затова Бог ги предаде на срамни страсти, като и жените им измениха естествената употреба на тялото в противоестествена.
27 Така и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в страстта си един към друг, като вършеха безобразие мъже с мъже и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие.
28 И понеже отказаха да познаят Бога, Бог ги предаде на развратен ум да вършат това, което не е прилично,
29 изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, алчност, омраза; пълни със завист, убийство, свада, измама и злоба;
30 клюкари, клеветници, богомразци, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си,
31 безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви;
32 които, при все че знаят Божията справедлива присъда, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.
1
Затова и ти си без извинение, о, човече, какъвто и да си, когато съдиш някой друг; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.2 А знаем, че Божият съд против тези, които вършат такива работи, е според истината.
3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съда на Бога, като вършиш и ти същото?
4 Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога,
6 Който ще въздаде на всеки според делата му:
7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8 а пък гняв и негодувание на онези, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло, първо на юдеина, после и на гърка,
10 а слава, почест и мир на всеки, който върши добро, първо на юдеина, после и на гърка.
11 Понеже Бог не гледа на лице.
12 Защото тези, които са съгрешили, без да имат закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени.
13 Защото не слушателите на закона са праведни пред Бога; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани
14 (понеже когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 по това, че те показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а помислите им или ги осъждат в спор помежду си, или ги оправдават)
16 в деня, когато Бог чрез Исус Христос ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
17
Но ако ти се наричаш юдеин и се облягаш на закон, и се хвалиш с Бога,18 и знаеш Неговата воля, и изпитваш различните мнения и отбираш най-доброто, понеже се учиш от закона,
19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на тези, които са в тъмнина,
20 наставник на простите, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на знанието и на истината,
21 тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?
23 Ти, който се хвалиш със закона, опозоряваш ли Бога, като потъпкваш закона?
24 Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
25 Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона; но ако си нарушител на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
27 И онзи, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, няма ли да осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си потъпкал закона?
28 Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно в плътта;
29 а юдеин е този, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.
1
Тогава какво предимство има юдеинът или каква полза има от обрязването?2 Много, във всяко отношение, а първо, защото на юдеите бяха поверени Божествените писания.
3 Понеже, ако някои бяха без вяра, какво от това? Тяхното неверие ще унищожи ли Божията вярност?
4 Да не бъде! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано:
„За да се оправдаеш в думите Си5
Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво има да кажем? Несправедлив ли е Бог, когато стоварва Своя гняв? (По човешки говоря.)6 Да не бъде! Понеже тогава как Бог ще съди света?
7 Обаче, казваш ти, ако с моята невярност Божията вярност стане по-явна, за Негова слава, то защо и аз, въпреки това, да бъда осъждан като грешник?
8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро? (Както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим.) На такива осъждането е справедливо.
9
Тогава какво следва? Имаме ли ние някакво предимство над езичниците? Никакво; защото вече обвинихме юдеи и гърци, че те всички са под грях.10 Както е писано:
„Няма праведен нито един;11
няма никой разумен,
няма кой да търси Бога.
12
Всички се отклониха, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.“
13
„Гроб отворен е гърлото им; с езиците си ласкаят.“
„Аспидова отрова има под устните им.“
14
„Техните уста са пълни с клевета и горчилка.“
15
„Краката им бързат да проливат кръв;
16
опустошение и разорение има в пътищата им;
17
и те не знаят пътя на мира.“
18
„Пред очите им няма страх от Бога.“
19
А знаем, че каквото казва законът, казва го за онези, които са под закона; за да се затворят устата на всеки и цял свят да се доведе под съда на Бога.20 Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.
21
А сега и независимо от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,22 а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика.
23 Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,
24 а с Неговата благост се оправдават даром чрез изкуплението, което е в Христос Исус,
25 Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-рано, във времето на Божието търпение,
26 за да покаже, правдата Си в настоящото време и да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус.
27 И така, къде остава хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? Чрез закона на делата ли? Не, но чрез закона на вярата.
28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона.
29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците е.
30 Понеже същият Бог ще оправдае обрязаните от вяра и необрязаните чрез вяра.
31 Тогава чрез вяра отменяме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.
1
И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?2 Защото ако Авраам се е оправдал чрез дела, има с какво да се хвали, само не пред Бога.
3 Понеже какво казва Писанието: „Авраам повярва в Бога и това му се вмени за правда.“
4 А на този, който върши дела, неговата награда не се зачита като дар на милост, а като дължима отплата;
5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяраму се вменява за правда.
6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог вменява правда, независимо от делата:
7
„Блажени онези, чиито беззакония са простени,8
Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да зачете грях.“
9
Обаче това блаженство само за обрязаните ли е или и за необрязаните? Понеже казваме: „На Авраам вярата се зачете за правда.“10 Тогава как му се зачете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.
11 И той прие обрязването като знак и печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той отец на всички, които вярват, ако и необрязани, за да се зачете правдата на тях,
12 и отец на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят в стъпките на онази вяра, която нашият отец Авраам е имал, когато е бил необрязан.
13
Понеже обещанието към Авраам или към потомството му, че ще бъде наследник на света, не стана чрез закон, а чрез правдата от вяра.14 Защото ако наследници са тези, които се облягат на закона, то вярата е празна и обещанието — осуетено;
15 понеже законът докарва не обещание, а гняв; а където няма закон, там няма престъпление.
16 Затова наследството е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да е осигурено за цялото потомство, не само за това, което се обляга на закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е отец на всички ни
17 (както е писано: „Направих те отец на много народи“) пред Бога, на Когото повярва, Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува.
18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане отец на много народи, според казаното: „Толкова ще бъде твоето потомство.“
19 Без да отслабне във вяра, той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба,
20 обаче не се усъмни относно Божието обещание чрез неверие, а се закрепи във вяра и отдаде слава на Бога,
21 уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.
22 Затова му се вмени за правда.
23 Това пък, че му се вмени за правда, не се написа само за него,
24 но и за нас, на които ще се вменява за правда, като вярваме в Този, Който е възкресил от мъртвите Исус, нашия Господ,
25 Който бе предаден за прегрешенията ни и бе възкресен за оправданието ни.
1
И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос,2 посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава.
3 И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,
4 а твърдостта — изпитана правда, а изпитаната правда — надежда.
5 А надеждата не посрамва, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения ни Свят Дух.
6 Понеже когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за нечестивите.
7 Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек (при все че е възможно да дръзне някой да умре за добрия).
8 Но Бог показва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.
9 Затова много повече сега, като се оправдахме чрез Неговата кръв, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.
10 Защото ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!
11 И не само това, но и се хвалим в Бога чрез нашия Господ Исус Христос, чрез Когото получихме сега това примирение.
12
Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха.13 Защото и преди закона грехът беше в света, обаче грях не се вменява, когато няма закон.
14 Въпреки това от Адам до Моисей смъртта царува и над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.
15 Но дарът не е такъв, каквото беше прегрешението; защото ако поради прегрешението на единия измряха мнозината, то Божията благодат и дарът чрез благодатта на един Човек, Исус Христос, много повече се преумножи за мнозината.
16 И дарът не е такъв, какъвто беше съдът, чрез прегрешението на един; защото съдът доведе от един грях до осъждане, а дарът — от много прегрешения за оправдание.
17 И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Единия Исус Христос.
18 И така както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички човеци, така и чрез едно праведно дело дойде на всички човеци оправданието, което докарва живот.
19 Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.
20 А отгоре на това дойде и законът, за да се умножи прегрешението; а където се умножи грехът, преумножи се благодатта;
21 така че както грехът беше царувал и докара смъртта, така да царува благодатта чрез правдата и да докара вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ.
1
Тогава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?2 Да не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него?
3 Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Исус Христос, кръстихме се в смъртта Му?
4 Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.
5 Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;
6 като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.
7 Защото който е умрял, той е оправдан от греха.
8 Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него,
9 като знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
10 Защото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, живее го за Бога.
11 Така и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус.
12 И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти.
13 Нито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.
14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
15
Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!16 Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате — било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?
17 Благодарение обаче на Бога, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учението, който ви бе предаден,
18 и, освободени от греха, станахте слуги на правдата.
19 (По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) Защото както предоставяхте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предоставете частите си като слуги на правдата, която докарва святост.
20 Защото когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата.
21 Какъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.
22 Но сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, която води към вечен живот.
23 Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.
1
Или не знаете, братя (защото говоря на човеци, които знаят какво е закон), че законът владее над човека, само докато той е жив?2 Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, докато той е жив; но когато мъжът умре, тя се освобождава от закона на мъжа.
3 И така, ако докато е жив мъжът ѝ, тя се омъжи за друг мъж, става прелюбодейка; но ако умре мъжът ѝ, свободна е от този закон и не става прелюбодейка, ако се омъжи за друг мъж.
4 И така, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с Друг, т. е. с Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.
5 Защото когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт;
6 но сега, като умряхме спрямо това, което ни държеше, освободихме се от закона; така че ние служим по нов дух, а не по старата буква.
7
Тогава какво? Да кажем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но, напротив, не бих познал греха, освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.“8 Но понеже грехът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.
9 И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:
10 намерих, че самата заповед, която беше дадена да докара живот, ми докара смърт.
11 Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.
12 Така че законът е свят и заповедта — свята, праведна и добра.
13 Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът, за да се покаже, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.
14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.
15 Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.
16 Обаче, ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
17 Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
18 Защото зная, че у мене, т. е. в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
19 Защото не върша доброто, което желая, а злото, което не желая, него върша.
20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее у мен.
21 И така, намирам този закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.
22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;
23 но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
24 Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?
25 Благодаря на Бога! Има избавление чрез Исус Христос, нашия Господ. И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта — на греховния закон.
1
И така, сега няма никакво осъждане на тези, които са в Христос Исус, които ходят не по плът, но по Дух.2 Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.
3 Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта,
4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.
5 Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското; а тези, които са духовни — за духовното.
6 Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.
7 Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може;
8 и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога.
9 Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.
10 Обаче ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата.
11 И ако обитава във вас Духът на Този, Който е възкресил Исус от мъртвите, то Същият, Който възкреси Христос Исус от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, Който живее във вас.
12 И така, братя, ние имаме длъжност, обаче не към плътта, за да живеем плътски.
13 Защото ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате порочните навици на тялото, ще живеете.
14 Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове.
15 Защото не сте приели дух на робство, та пак да живеете в страх, а сте приели дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!
16 Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чеда.
17 И ако сме деца, тогава сме и наследници — наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, да се и прославим заедно с Него.
18
Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.19 Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.
20 Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,
21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.
22 Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.
23 И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т. е. изкупването на нашето тяло.
24 Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?
25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.
26 Така също и Духът ни помага в нашата немощ — понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания;
27 а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.
28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение.
29 Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;
30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.
31
И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?32 Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?
33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?
34 Кой е онзи, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас?
35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли или утеснение, гонение или глад, голота, беда или меч?
36 Както е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; смятани сме като овце за клане.“
37 Но във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.
38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,
39 нито височина, нито дълбочина, нито кое и да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.
1
Казвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.
3 Защото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът,
4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията,
5 чиито са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.
6 Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни,
7 нито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но „в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство“.
8 Значи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство.
9 Защото това беше нещо обещано, понеже каза: „Ще дойда по това време и Сара ще има син.“
10 И не само това, но и когато Ревека зачена от един — от нашия отец Исаак,
11 макар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава,
12 ѝ се каза: „По-големият ще слугува на по-малкия“;
13 както е писано: „Яков възлюбих, а Исав намразих.“
14 И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!
15 Защото каза на Моисей: „Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“
16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.
17 Защото Писанието казва на Фараона: „Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят.“
18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска — закоравява.
19
На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?20 Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще каже на майстора си: „Защо така си ме направил?“
21 Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част — съд за непочтена употреба?
22 А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел,
23 и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава —
24 върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?
25 Както казва и в книгата на Осия:
„Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ,26
И на същото място, където им се казва: „Не сте Мой народ,
там ще се нарекат синове на живия Бог.“
27
А Исайя вика за Израил:
„Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък,
само остатъкот тях ще се спаси;
28
защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него“, като го извърши и свърши скоро.
29
И както Исайя е казал в по-предишно място: „Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство,30
И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;31 а Израил, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон.
32 Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;
33 както е писано:
„Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват;1
Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил.2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според съвършеното знание.
3 Понеже, като не познават правдата, която е от Бога, и искат да утвърдят своята собствена правда, те не се покориха на Божията правда.
4 Понеже Христос изпълнява целта на закона, за да се оправдае всеки, който вярва.
5
Защото Моисей пише, че човек, който върши правдата, която е чрез пазенето на закона, ще живее чрез нея.6 А правдата, която е чрез вяра, говори така: „Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се възкачи на небето, т. е. да свали Христос?,
7 или: Кой ще слезе в бездната, т. е. да въздигне Христос от мъртвите?“
8 Но какво казва тя? Казва, че „словото е близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, т. е. словото на вярата, което проповядваме.
9 Защото ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.
10 Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява.
11 Защото Писанието казва: „Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“
12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото същият Господ е Господ на всички, богат към всички, които Го призовават.
13 Защото „всеки, който призове Господнето име, ще се спаси“.
14 Как обаче ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?
15 И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано:
„Колко са прекрасни16
Но не всички послушаха благовестието; защото Исайя казва: „Господи, кой е повярвал в известеното от нас?“17
И така, вярата е от слушане, а слушането — от Христовото слово.18 Ноказвам: Те не са ли чули? Наистина, чули са:
„По цялата земя се разнесе гласът им,19
Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Разбрал е, защото първо Моисей казва: „Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ;20
а Исайя се осмелява да каже: „Намерен бях от онези, които не Ме търсеха;21
а за Израил казва: „Простирах ръцете Си цял ден1
И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от Авраамовото потомство, от Вениаминовото племе.2 Не е отхвърлил Бог хората Си, които е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия? Как вика към Бога против Израил:
3 „Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам; но и моя живот искат да отнемат.“
4 Но какво му казва божественият отговор? — „Оставил съм Си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“
5 Така и в сегашно време има остатък, избран по благодат.
6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, а ако е от делата, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело.
7 Тогава какво? Онова, което Израил търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите се закоравиха даже до днес;
8 както е писано: „Бог им даде дух на безчувствие, очи — да не виждат, и уши — да не чуват.“
9 И Давид казва:
„Трапезата им нека стане за тях примка и уловка,10
да се помрачат очите им, за да не виждат,
и да се сгърби гърбът им завинаги.“
11
Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да възбуди у тях ревност.12 А ако тяхното падане значи богатство за света и тяхната загуба — богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!
13 Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение,
14 дано по някакъв начин да възбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.
15 Защото ако тяхното отхвърляне значи примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не оживяване от мъртвите?
16 А ако първата част от тестото е свята, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са святи.
17 Но ако някои клони са били отрязани и ти, като беше дива маслина, си бил присаден между тях и си станал съучастник с тях в тлъстия корен на маслината,
18 не се хвали срещу клоните; но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът — тебе.
19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да се присадя аз.
20 Добре, поради неверие те бяха отрязани, а ти поради вяра стоиш. Не високоумствай, но се бой.
21 Защото ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и тебе.
22 Виж тогава благостта и строгостта на Бога: строгост към падналите, а божествена благост към теб, ако останеш в тази благост; иначе и ти ще бъдеш отсечен.
23 Така и те, ако не останат в неверие, ще се присадят; защото Бог може пак да ги присади.
24 Понеже ако ти си бил отсечен от маслина, по естество дива, и против естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече онези, които са естествени клони, ще се присадят на своята маслина!
25
Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците.26 И така целият Израил ще се спаси, както е писано:
„Избавител ще дойде от Сион;27
и ето завета от Мене към тях,
когато отнема греховете им.“
28
Колкото за благовестието, те са неприятели, което е за ваша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите.29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.
30 Защото както вие някога не се покорявахте на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост, та чрез показаната към вас милост и те сега да придобият милост,
31 също така и те сега не се покоряват.
32 Защото Бог затвори всички в непокорство, за да покаже към всички милост.
33 О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими пътищата Му!
34 Защото:
„Кой е познал ума на Господа35
или: „Кой от по-напред Му е дал нещо,36
Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава навеки. Амин.1
И така, моля ви, братя, поради Божиите милости да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение.2 И недейте се съобразява с този век , но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля — това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.
3 Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас, който е по-виден, да не мисли за себе си по-високо, отколкото трябва да мисли, а да разсъждава така, че да мисли скромно, според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго.
4 Защото, както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа,
5 така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и всеки от нас сме части, един на друг.
6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, ако е пророчество, нека пророкуваме съразмерно с вярата;
7 ако е служене, нека постоянстваме в служенето; ако някой поучава, нека постоянства в поучаването;
8 ако увещава — в увещаването; който раздава — да раздава щедро; който управлява — да управлява с усърдие; който показва милост — да я показва доброволно.
9
Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото и се привързвайте към доброто.10 Бъдете мили един към друг като към близки роднини, с братска обич; изпреварвайте да си отдавате почит един на друг.
11 В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа.
12 Радвайте се в надеждата, в скръббъдете твърди, в молитва — постоянни.
13 Помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие.
14 Благославяйте онези, които ви гонят, благославяйте и не кълнете.
15 Радвайте се с онези, които се радват; плачете с онези, които плачат.
16 Бъдете единомислени един към друг; не отдавайте ума си на високи неща, но се предавайте на скромни неща; не смятайте себе си за мъдри.
17 На никого не връщайте зло за зло; промисляйте за това, което е добро пред всички човеци;
18 ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всички човеци.
19 Не си отмъщавайте, възлюбени, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мене принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“
20 Но:
„Ако е гладен неприятелят ти, нахрани го;21
Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро.1
Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.2 Затова който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят, ще навлекат осъждане на себе си.
3 Защото владетелите не причиняват страх на добротвореца, а на злотвореца. Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея;
4 понеже владетелят е Божий служител за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш; защото той не носи напразно меча, понеже е Божий служител и въздава заслуженото с гняв на този, който върши зло.
5 Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.
6 Понеже по тази причина и данък плащате. Защото владетелите са Божии служители, които постоянно се занимават с тази длъжност.
7 Отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък — данъка; на когото мито — митото; на когото страх — страха; на когото почит — почитта.
8
Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона.9 Понеже заповедите: „Не прелюбодействай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не пожелавай“ и която и да било друга заповед се заключават в тези думи: „Да обичаш ближния си, както себе си.“
10 Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона.
11
И това вършете, като знаете времето, че часът е вече настанал да се събудите от сън; защото спасението е по-близо до нас сега, отколкото когато повярвахме.12 Нощта премина, а денят наближи: и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да вземем оръжието на светлината.
13 Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не в пирувания и пиянства, не в блудство и разпътство, не в свади и зависти.
14 Но се облечете с Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти.
1
Слабия във вярата приемайте, но не за да оспорвате неговите мнения.2 Един вярва, че може всичко да яде; а който е слаб във вярата, яде само зеленчук.
3 Който яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.
4 Кой си ти, за да съдиш чужд слуга ? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.
5 Някой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.
6 Който пази деня, за Господа го пази, а който не пази деня, за Господа не го пази; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и благодари на Бога.
7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.
8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и така, живеем ли, умираме ли, Господни сме.
9 Защото Христос затова умря и оживя — да господства и над мъртвите, и над живите.
10 И така, ти защо съдиш брат си? А пък ти защо презираш брат си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.
11 Защото е писано:
„Заклевам се в живота Си, казва Господ, че всяко коляно ще се преклони пред Мен12
И така, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.13
Затова нека вече да не съдим един друг; но по-добре да разсъждавате така — никой да не поставя пред брата си спънка или съблазън.14 Зная и съм уверен в Господ Исус, че нищо не е само̀ по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който смята нещо за нечисто, за него е нечисто.
15 Защото ако брат ти се почувства оскърбен поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.
16 И така, да не се хули това, което вие смятате за добро.
17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух.
18 Понеже който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от човеците.
19 И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно назидание.
20 Заради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си причинява съблазън.
21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да правиш нещо, чрез което се спъва брат ти или се съблазнява, или изнемогва.
22 Вярата, която имаш за тези неща, имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.
23 Но онзи, който се съмнява, се осъжда, ако яде, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.
1
Обаче ние, силните, сме длъжни да носим немощите на слабите и да не угаждаме на себе си.2 Нека всеки от нас угажда на ближния си за негово добро, за негово назидание.
3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но както е писано:
„Укорите на онези, които укоряваха Тебе,4
Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение и чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда.5 А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие помежду ви по примера на Христос Исус.
6 Така че единодушно и с една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос.
7 Затова приемайте се един друг, както и Христос ни прие за Божията слава.
8 Защото казвам, че Христос стана Служител на обрязаните заради Божията вярност, за да се утвърдят обещанията, дадени на бащите,
9 и за да прославят езичниците Бога за Неговата милост, както е писано:
„Затова ще Те хваля между народите;10
И пак казва: „Развеселете се, езичници, с Неговия народ.“11
И пак: „Хвалете Господа, всички племена,12
И пак Исайя казва: „Ще се яви Есеевият корен“ и „Този,13
А Бог на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярата, така че чрез силата на Святия Дух да се преумножава надеждата ви.14
И самият аз съм уверен във вас, братя мои, че самите вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко знание, и че можете да се наставлявате един друг.15 Но за да ви напомня някои неща, пиша ви донякъде по-дързостно поради дадената ми от Бога благодат
16 да бъда служител на Исус Христос между езичниците и да свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Святия Дух.
17 И така, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христос Исус.
18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мене, за да приведе езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело,
19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Святия Дух Божий, така че от Йерусалим и околностите му, дори до Илирик, напълно съм проповядвал Христовото благовестие.
20 Обаче имах за цел да проповядвам благовестието така — не там, където беше вече известно Христовото име, да не би да градя на чужда основа;
21 но както е писано:
„Онези ще видят, на които не се е известило за Него;22
Това ме е възпирало много пъти да дойда при вас.23 Но сега, като няма вече място за моето служение по тези страни и понеже от много години съм желал да дойда при вас,
24 когато тръгвам за Испания, ще дойда, защото се надявам да ви видя като минавам и вие да ме изпратите за там, след като се наситя донякъде на общението с вас.
25 А сега отивам в Йерусалим, за да послужа на светиите.
26 Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Йерусалим.
27 Благоволиха наистина, но са им и длъжници, защото ако езичниците участват с тях и в духовните неща, длъжни са да им послужат и в земните .
28 И така, когато свърша това, като им осигуря този плод, ще мина през вас за Испания.
29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от благовестието на Христос.
30 Но аз ви моля, братя, заради нашия Господ Исус Христос и заради любовта, която е плод на Духа, да ме поддържате с усърдна молитва към Бога за мене,
31 за да се избавя от противниците на вярата в Юдея и моята служба за Йерусалим да бъде благоприятна на светиите;
32 и с Божията воля да дойда радостен при вас и да си почина между вас.
33 А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин.
1
Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,2 да я приемете в Господа, както подобава на светиите, и да ѝ помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мене.
3 Поздравете Прискила и Акила — моите съработници в Христос Исус,
4 които за живота ми си положиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всички църкви между езичниците; поздравете и тяхната домашна църква.
5 Поздравете любезния ми Епенет, който е първият плод от Азия за Христос.
6 Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.
7 Поздравете Андроник и Юний, моите сродници и някога заедно с мене затворници, които между апостолите се смятат за бележити и които бяха в Христос още преди мене.
8 Поздравете възлюбения ми в Господа Амплий.
9 Поздравете нашия съработник в Христос Урван и възлюбения ми Стахий.
10 Поздравете одобрения за верен в Христос Апелий. Поздравете онези, които са от семейството на Аристовул.
11 Поздравете Иродион — мой роднина. Поздравете тези от семейството на Наркис, които са в Господа.
12 Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете възлюбената Персида, която е работила много в Господа.
13 Поздравете избрания от Господа Руф и неговата майка, която е и моя.
14 Поздравете Асинкрит, Флегонт, Ерма, Патровас, Ерм и братята, които са с тях.
15 Поздравете Филолог и Юлия, Нирей и сестра му, и Олимпан, и всички светии, които са с тях.
16 Поздравете се един друг със свята целувка. Поздравяват ви всички Христови църкви.
17
И моля ви се, братя, да държите под око тези, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и странете от тях.18 Защото такива човеци не служат на нашия Господ Исус Христос, а на корема си, и с привидно правдиви и ласкателни думи прилъгват сърцата на простодушните.
19 Защото вашата послушност е известна на всички и затова аз се радвам за вас. Но бих желал да бъдете мъдри относно доброто, а прости относно злото.
20 А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви. Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вас.
21 Поздравяват ви съработникът ми Тимотей и сродниците ми Лукий, Ясон и Сосипатър.
22 Аз, Тертий, който написах това послание, ви поздравявам в Господа.
23 Поздравява ви Гай, гостоприемник на мен и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.
24 Благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с всички вас. Амин.
25 А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедта за Исус Христос, според откриването на тайната, за която Бог е пазел мълчание от вечни времена,
26 а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е станала позната на всички народи за тяхно покоряване на вярата,
27 на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исус Христос навеки.Амин.