1
Началото на благовестието на Исус Христос, Божия Син;2 както е писано в книгата на пророк Исая:
„Ето, Аз изпращам пред лицето Ти вестителя Си,3
глас на един, който вика в пустинята:
Пригответе пътя за Господа.
Прави направете пътеките за Него.“
4
Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.5 И излизаха при него цялата Юдейска страна и всички жители на Йерусалим и бяха кръщавани от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.
6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед.
7 И като проповядваше, казваше: След мене иде Онзи, Който е по-силен от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на сандалите Му.
8 Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Святия Дух.
9
И в онези дни дойде Исус от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.10 След като излезе веднага от водата, видя, че се разтварят небесата и че Духът като гълъб слиза на Него.
11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син; в Теб е Моето благоволение.
12 И веднага Духът Го закара в пустинята.
13 Той беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете; а ангелите Му служеха.
14
А след като Йоан бе предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:15 Времето се изпълни и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието.
16 А когато минаваше край Галилейското езеро , видя Симон и брата на Симон Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, понеже бяха рибари.
17 Исус им каза: Вървете след Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци.
18 И те веднага оставиха мрежите и отидоха след Него.
19 Като отмина малко, видя Яков Зеведеев и брат му Йоан, които също бяха в лодката си и кърпеха мрежите.
20 И веднага ги повика; те оставиха баща си Зеведей в лодката с надничарите и отидоха след Него.
21 И дойдоха в Капернаум. И още в първата събота Исус влезе в синагогата и поучаваше.
22 А те се чудеха на учението Му; защото ги поучаваше като Един, Който има власт, а не като книжниците.
23 И скоро след това в синагогата им дойде човек с нечист дух, който извика:
24 Остави ни! Какво общо имаш Ти с нас, Исусе Назарянино? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си — Святият Божий.
25 Но Исус го смъмра, като каза: Млъкни и излез от него!
26 Тогава нечистият дух, като го хвърли в гърчове, изкрещя със силен глас и излезе от него.
27 И всички се смаяха и започнаха да разискват помежду си: Какво е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове и те Му се покоряват!
28 И слухът за Него се разнесе скоро навред по цялата Галилейска област.
29
И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей.30 А Симоновата тъща лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея.
31 Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и веднага треската я остави и тя им прислужваше.
32 А като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всички болни и обладани от бесове.
33 И целият град се събра пред вратата.
34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много бесове; и не позволяваше на бесовете да говорят, понеже Го познаваха.
35 И на сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде в уединено място, и там се молеше.
36 А Симон и онези, които бяха с Него, изтичаха след Него.
37 И като Го намериха, казаха Му: Всички Те търсят.
38 А Той им каза: Да идем другаде в близките градчета и там да проповядвам; защото затова съм излязъл.
39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше бесовете.
40 И дойде при Него един прокажен и Му се молеше, коленичил пред Него, с думите: Ако искаш, можеш да ме очистиш.
41 А Той се смили, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.
42 И веднага проказата го остави и той стана чист.
43 Исус веднага го отпрати и го предупреди строго, като му каза:
44 Гледай да не кажеш нищо на никого; но за свидетелство на тях иди и се покажи на свещеника и дай принос за очистването си това, което е заповядал Моисей.
45 А той, като излезе, започна да разгласява много и да разнася за станалото, така че Исус не можеше вече да влезе явно в някой град, но стоеше навън в уединени места; и при Него идваха отвсякъде.
1
След известно време Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата.2 И мнозина се събраха, така че и около вратата не можаха да се поберат; и Той им говореше Словото.
3 Дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.
4 И като не можаха да се приближат до Него поради народа, разкриха покрива на къщата, където беше, пробиха го и пуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
5 А Исус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
6 А там имаше някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7 Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен единствено Бог?
8 Исус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?
9 Кое е по-лесно — да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или да кажа: Стани, вдигни постелката си и ходи?
10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове (каза на паралитика):
11 На тебе казвам: Стани, вдигни постелката си и си иди у дома.
12 И той стана веднага, вдигна си постелката и излезе пред всички; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и казваха: Никога не сме виждали такова нещо.
13
И Исус пак излезе край езерото; и цялото множество идваше при Него и Той ги поучаваше.14 Като минаваше, видя Левий Алфеев, който седеше в бирничеството, и му каза: Върви след Мен. И той стана и отиде след Него.
15 И когато Исус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и вървяха след Него.
16 Тогава книжниците, които бяха от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?
17 А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците (към покаяние).
18
А Йоановите ученици и фарисеите постеха; и дойдоха и Му казаха: Защо Йоановите и фарисейските ученици постят, а Твоите не постят?19 А Исус им каза: Могат ли сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? Дотогава, докато младоженецът е с тях, не могат да постят.
20 Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им бъде отнет, и тогава, през онези дни, ще постят.
21 Никой не пришива кръпка от нетепан плат на вехта дреха; защото онова, което трябва да запълни скъсаното, отдира от нея — новото от вехтото, и съдраното става по-грозно.
22 И никой не налива ново вино в стари мехове; защото виното ще спука меховете и ще се изхабят и виното, и меховете; но наливат ново вино в нови мехове.
23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, като вървяха по пътя, започнаха да късат класове.
24 И фарисеите Му казаха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?
25 А Той им отговори: Не сте ли чели какво направи Давид, когато беше в нужда и огладня, както и мъжете, които бяха с него?
26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и изяде присъствените хлябове, които не е позволено на никого да яде освен на свещениците, като даде и на онези, които бяха с него?
27 И им каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата;
28 така че Човешкият Син е господар и на съботата.
1
И Той влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.2 И Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се в средата.
4 А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден или да се прави зло? Да се спаси ли живот или да се погуби? А те мълчаха.
5 А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя.
6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него, как да Го погубят.
7 Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото и голямо множество от Галилея ги последва.
8 И от Юдея, от Йерусалим, от Идумея, от другата страна на Йордан, както и от околностите на Тир и Сидон — едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
9 И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия поради народа, за да не Го притискат.
10 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, Го притискаха, за да се допрат до Него.
11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, като казваха: Ти си Божий Син.
12 Но той строго им заръчваше да не Го изявяват.
13
След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които искаше; и те дойдоха при Него.14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,
15 и да имат власт да изгонват бесове.
16 Определи: Симон, на когото даде името Петър;
17 и Яков Зеведеев и Якововия брат Йоан, на които даде името Воанергес, което значи синове на гърма,
18 и Андрей и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симон Ханаанец ,
19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.
20
И отидоха в една къща; и пак се събра народ, така че те не можаха дори хляб да ядат.21 А близките Му, като чуха това, отидоха, за да Го приберат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22 И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23 Но Той, като ги повика, им говореше с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?
24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 И ако един дом се раздели против себе си, този дом няма да може да устои.
26 И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, но е дошъл краят му.
27 И никой не може да влезе в къщата на силния човек, за да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния и тогава ще ограби къщата му.
28 Истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали;
29 но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка довека, а е виновен за вечен грях.
30 Това каза Той, защото казваха: Има нечист дух.
31
И, ето, дойдоха майка Му и братята Му и като стояха навън, изпратиха до Него да Го повикат.32 А около Него седеше едно множество; и Му казаха: Ето, майка Ти и братята Ти са вън и Те търсят.
33 А Той им отговори: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?
34 И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.
1
И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна ; а цялото множество беше на сушата край езерото.2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:
3 Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8 А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха — кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12 така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът.
13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?
14 Сеячът сее Словото.
15 А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.
16 Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.
18 Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,
19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно.
20 А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод — тридесет, шестдесет и стократно.
21
И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника?22 Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26
И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята;27 и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
28 Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.
29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва.
30
Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?31 То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;
32 но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.
33 И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35
И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна.36 И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.
37 И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?
1
И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.2 И като слезе от лодката, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.
3 Той живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;
4 защото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.
6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;
7 и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.
8 (Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти!)
9 А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.
10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.
11 А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.
12 И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Исус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.
14 А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.
16 А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.
17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.
18 И когато влизаше в лодката, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Той обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.
20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха.
21
Когато Исус пак премина с лодката на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото.22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му
23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.
25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,
27 като чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?
32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.
34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?
36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.
37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.
38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.
39 След като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.
41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани !
42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.
43 Исус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да ѝ дадат да яде.
1
И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му вървяха след Него.2 И когато настана събота, започна да поучава в синагогата; и мнозина, като Го слушаха, се чудеха и казваха: Откъде има Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези велики дела, извършени от ръцете Му?
3 Този не е ли дърводелецът, син на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се съблазниха в Него.
4 А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина, между своите сродници и своя дом.
5 И не можеше да извърши там никакво велико дело, освен когато положи ръце на неколцина болни и ги изцели.
6 И се чудеше на тяхното неверие. Исус обикаляше околните села и поучаваше.
7
И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.8 Заповяда им да не вземат нищо за път освен една тояга; нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;
9 но да обуват сандали. И, каза Той, не се обличайте с две дрехи.
10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.
11 А ако в някое място не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че човеците трябва да се покаят.
13 Изгонваха много бесове и мнозина болни помазваха с елей и ги изцеляваха.
14
А цар Ирод чу за Исус (защото името Му стана известно) и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез Него.15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от древните пророци.
16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.
17 Защото този Ирод беше пратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже я беше взел за жена.
18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш братовата си жена.
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 И когато дойде подходящ ден, когато Ирод за рождения си ден даде вечеря на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,
22 и самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мене каквото щеш и ще ти го дам.
23 И ѝ се закле: Каквото и да поискаш от мене, ще ти дам, даже до половината от царството ми.
24 А тя излезе и попита майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.
25 И веднага момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.
26 И царят се наскърби много; но пак заради клетвите си и заради седящите с него не поиска да ѝ откаже.
27 И веднага царят прати един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата
28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето; а момичето я даде на майка си.
29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му и го положиха в гроб.
30
И апостолите се събраха при Исус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.31 А Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха; и нямаха време даже да ядат.
32 И отидоха с лодката на уединено място насаме.
33 А като отидоха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.
34 И Исус, като излезе, видя едно голямо множество и се смили над тях, понеже бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.
35 И понеже беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.
36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.
37 А Той им отговори: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?
38 Той ги запита: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като разбраха, казаха: Пет хляба и две риби.
39 Исус им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха на редици — по сто и по петдесет.
41 След като взе петте хляба и двете риби, Исус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да слагат пред тях; раздели и двете риби на всички.
42 И всички ядоха и се наситиха.
43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи хляб, също и от рибите.
44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
45
И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да отидат преди Него на отсрещната страна към Витсаида, докато Той разпусне народа.46 След като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
47 И като се свечери, лодката беше насред езерото, а Той — сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото им беше насрещен вятърът, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, помислиха си, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се смутиха. И веднага Той им проговори: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!
51 И влезе при тях в лодката и вятърът утихна; и те бяха дълбоко разтърсени.
52 Защото не бяха се поучили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
53
И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в Генисаретската земя и излязоха на сушата.54 А когато излязоха от лодката, хората веднага Го познаха;
55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят на легла болните там, където чуеха, че се намирал Той.
56 И където и да влизаше Исус, в села или градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха да се допрат поне до полите на дрехите Му; и колкото души се допираха, се изцеляваха.
1
Около Исус се събраха фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Йерусалим2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти ръце, т. е. немити.
3 (Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си умият ръцете до лактите;
4 и когато се връщат от пазар, не ядат, преди да са се очистили. Има и много други неща, които са приели да спазват — измивания на чаши, глинени и медни съдове и легла.)
5 И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?
6 А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано:
„Този народ Ме почита с устните си,7
Обаче напразно Ме почитат,
като преподават за поучение човешки заповеди.“
8
Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание, измивания на стомни и чаши; и правите много други неща.9 И им каза: Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!
10 Защото Моисей каза: „Почитай баща си и майка си“, и: „Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“
11 Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, което значи подарено на Бога,
12 вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.
13 И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което вие сте предали, и вършите много такива неща, подобни на това.
14
И пак повика народа и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, да може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
17 И като остави народа и влезе в къщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
18 А Той им отвърна: Нима и вие сте така неразсъдливи? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхвърля отзад. (Като каза това, Той направи всички ястия чисти.)
20 Каза още: Което излиза от човека, то осквернява човека.
21 Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
22 прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.
23 Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
24
И като стана оттам, отиде в Тирските и Сидонските земи; и влезе в една къща и не искаше никой да знае къде е Той; но не можа да се укрие.25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух, и тя дойде и падна пред нозете Му.
26 (Жената беше гъркиня, родом сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони нечистия дух от дъщеря ѝ.
27 А Исус ѝ каза: Оставѝ да се наситят децата; защото не е прилично да се вземе хлябът на децата и да се даде на кученцата.
28 А тя Му отговори: Така е, Господи, но и кученцата под трапезата ядат от трохите, които падат от децата.
29 И Той ѝ каза: За тази дума — иди си; бесът излезе от дъщеря ти.
30 И като си отиде у дома, жената намери детето легнало на постелката и бесът беше излязъл.
31
След като излезе пак из Тирските земи, Исус дойде през Сидон към Галилейското езеро, като прекосяваше пределите на Десетоградие.32 И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се помолиха да положи ръка на него.
33 Исус, като го отведе от народа насаме, втъкна пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му;
34 и погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, което значи: Отворѝ се.
35 И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше чисто.
36 И Исус им заръча на никого да не кажат това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те го разгласяваха;
37 защото се чудеха твърде много и казваха: Всичко върши отлично; и глухите прави да чуват, и немите да говорят.
1
През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Исус повика учениците Си и им каза:2 Жал Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат;
3 и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя; а някои от тях са дошли отдалеч.
4 И учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да ги насити с хляб в това уединено място?
5 Той ги попита: Колко хляба имате? А те казаха: Седем.
6 И заповяда на народа да насядат по земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И ги сложиха пред народа.
7 Имаха и малко рибки; и като ги благослови, заповяда да ги сложат и тях.
8 И ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи — седем кошници.
9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди души; и ги разпусна.
10 И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в Далманутанските околии.
11
А фарисеите излязоха и започнаха да се препират с Него; и като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.12 А Той въздъхна дълбоко от сърце и каза: Защо това поколение иска знамение? Истина ви казвам: На това поколение няма да се даде знамение.
13 И ги остави, влезе пак в лодката и премина на отсрещната страна.
14 Но учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в лодката повече от един хляб.
15 И Той им заръча: Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.
16 И те разискваха помежду си, като казваха: Това е, защото нямаме хляб.
17 А Исус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, нито схващате? Вкаменено ли е сърцето ви?
18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.
20 И когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници, пълни с къшеи, вдигнахте? Казаха Му: Седем.
21 И им каза: Още ли не разбирате?
22
Дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един слепец и Му се молеха да се докосне до него.23 А Той хвана слепеца за ръка, изведе го вън от селото и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 И той, като повдигна очи, каза: Виждам хората, защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 После пак положи ръце на очите му; и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.
26 Исус го изпрати у дома му и каза: Не влизай в селото, нито казвай това на някого в селото.
27
И Исус излезе с учениците Си по селата на Цезарея Филипова; и по пътя попита учениците Си: Какво казват хората: Кой съм Аз?28 А те Му отговориха: Йоан Кръстител; други — Илия; а трети — един от пророците.
29 Тогава ги попита: А вие какво казвате: Кой съм Аз? Петър Му отговори: Ти си Христос.
30 И им заръча на никого да не казват за Него.
31 И започна да ги учи как Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници, книжниците, и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 И говореше явно тези думи. А Петър Го дръпна настрана и започна да Го мъмри.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмра Петър, като каза: Махни се, Сатано, и иди зад Мене, защото не мислиш за Божиите неща, но за човешките неща.
34
И повика народа заедно с учениците Си и им каза: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и така нека Ме следва.35 Защото, който иска да спаси живота си , ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен и за благовестието, ще го спаси.
36 Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37 Защото какво би дал човек в замяна на живота си?
38 Защото ако се срамува някой заради Мен и заради думите Ми в това блудно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със святите ангели.
1
И им каза: Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила.2 И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях.
3 Дрехите Му станаха блестящи, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели.
4 И им се яви Илия заедно с Моисей, които разговаряха с Исус.
5 А Петър проговори на Исус и каза: Учителю, добре е да сме тук; и нека направим три шатри — една за Теб, една за Моисей и една за Илия;
6 защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много.
7 И се яви облак и ги засени; и дойде глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.
8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Исус.
9 И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого за това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10 И те пазеха тази заръка, като разискваха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.
11 И Го попитаха: Защо книжниците казват, че трябва първо Илия да дойде?
12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? — Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.
13 Но ви казвам, че Илия вече е дошъл и те постъпиха с него както си искаха и според писаното за него.
14
И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях.15 И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха.
16 А Той ги попита: За какво се препирате с тях?
17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.
18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха.
19 А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.
20 И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 Исус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни.
23 А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.
25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него.
26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло.
27 Но Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.
28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 Той им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.
30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това.
31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци и ще Го убият; и след като Го убият, след три дни ще възкръсне.
32 Но те не разбираха думите Му и се бояха да Го попитат.
33
И дойдоха в Капернаум; и когато Исус влезе в къщата, ги попита: Какво разисквахте по пътя?34 А те мълчаха, защото по пътя се бяха препирали помежду си — кой е по-голям?
35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички.
36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза:
37 Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил.
38
Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше.39 А Исус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име и да може скоро след това да Ме злослови.
40 Понеже онзи, който не е против нас, е на наша страна.
41 Защото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си.
42
А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето.43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44 където „червеят им не умира и огънят не угасва“.
45 И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двата си крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
46 където „червеят им не умира и огънят не угасва“.
47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
48 където „червеят им не умира и огънят не угасва“.
49 Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).
50 Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.
1
И Исус стана оттам и дойде в Юдейските предели и местата отвъд Йордан; и народ пак се стече при Него; и по обичая Си Той пак ги поучаваше.2 И някои фарисеи се приближиха и Го попитаха, за да Го изпитат: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?
3 А Той им отговори: Какво ви е заповядал Моисей?
4 А те казаха: Моисей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.
5 Исус им каза: Поради вашето коравосърдечие ви е написал тази заповед;
6 обаче в началото на създанието Бог ги е направил мъж и жена.
7 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си,
8 и двамата ще бъдат една плът; така че не са вече двама, а една плът.
9 И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.
10 А в къщи учениците пак Го попитаха за това.
11 И Той им каза: Който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства спрямо нея.
12 И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства.
13
Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмриха.14 Но Исус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство.
15 Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.
16 Прегърна ги и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
17
И когато излизаше на път, някой се затече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот?18 А Исус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.
19 Знаеш заповедите: „Не убивай; Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай; Не увреждай; Почитай баща си и майка си“.
20 А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.
21 А Исус, като го погледна, възлюби го и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромасите, и ще имаш съкровище на небето; и ела и Ме следвай.
22 Но лицето му посърна от тези думи и той си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 А Исус погледна наоколо и каза на учениците: Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!
24 А учениците се смаяха от Неговите думи. Но в отговор Исус им каза още: Чеда Мои, колко е мъчно да влязат в Божието царство онези, които уповават на богатството!
25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 А те съвсем се зачудиха и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
27 Исус ги погледна и отвърна: За човеците това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Исус каза: Истина ви казвам: Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието,
30 и да не получи сега, в настоящото време, стократно повече, къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идещия свят — вечен живот.
31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните — първи.
32
А когато бяха на път, като отиваха за Йерусалим, Исус вървеше пред тях, а те се учудваха, и онези, които вървяха отзад, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети:33 Ето, ние се изкачваме към Йерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците; и те, като Го осъдят на смърт, ще Го предадат на езичниците;
34 и ще Му се подиграят и ще Го заплюват, ще Го бият и ще Го убият; а след три дни ще възкръсне.
35
Тогава при Него се приближиха Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да направиш за нас, каквото и да поискаме от Теб.36 А Той им каза: Какво желаете да направя за вас?
37 Те Му отговориха: Дай ни да седнем — един отдясно на Теб, а друг отляво на Тебе в Твоята слава.
38 А Исус им каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39 Те Му казаха: Можем. А Исус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40 но да седнете отдясно на Мен или отляво на Мене, не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено.
41 А десетимата, като чуха това, започнаха да негодуват против Яков и Йоан.
42 Но Исус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които са признати за князе на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях.
43 Но между вас не е така; а който иска да стане големец между вас, нека ви бъде служител;
44 и който иска да бъде пръв между вас, ще бъде слуга на всички.
45 Защото наистина Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
46
Дойдоха в Йерихон; и когато Исус излизаше от Йерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, един сляп просяк, седеше край пътя.47 И като чу, че бил Исус Назарянинът, започна да вика: Исусе, сине Давидов, смили се над мен!
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
49 И така, Исус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепеца и му казаха: Дерзай, стани, вика те.
50 И той си хвърли дрехата, скочи и дойде при Исус.
51 Исус заговори и му каза: Какво искаш да направя за тебе? Слепецът Му каза: Учителю, да прогледна.
52 А Исус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и тръгна след Него по пътя.
1
И когато се приближаваха към Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Исус изпрати двама от учениците Си и им каза:2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го докарайте.
3 И ако някой ви каже: Защо правите това?, отговорете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.
4 И така, те отидоха и намериха едно осле, вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.
5 И някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате ослето?
6 А те им казаха, както беше заръчал Исус; и те ги оставиха.
7 И докараха ослето при Исус и намятаха на него дрехите си; и Той го възседна.
8 И мнозина разстлаха дрехите си по пътя, а други — клони, като ги сечаха от дърветата .
9 И тези, които вървяха отпред, и тези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име!
10 Благословено настъпващото царство на баща ни Давид, което иде в Господнето име! Осанна във висините!
11 И Исус влезе в Йерусалим, в храма, и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
12
А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, дойде, като търсеше плод на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, само листа, защото не беше време за смокини.
14 И Той проговори, като ѝ каза: Отсега нататък никой да не яде плод от тебе до века. И учениците Му чуха това.
15
И дойдоха в Йерусалим; Исус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите.16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.
17 Исус поучаваше, като им казваше: Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом за всички народи“, а вие го направихте „разбойнически вертеп“?
18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин как да Го погубят, защото се бояха от Него, понеже целият народ се чудеше на учението Му.
19 А когато се свечери Той излезе вън от града.
20
И така, като минаваха сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.21 И Петър си спомни и Му каза: Учителю, виж, смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.
22 А Исус им отговори: Имайте вяра в Бога!
23 Истина ви казвам: Който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето, и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва — ще му стане.
24 Затова ви казвам: Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.
25 И когато се изправите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите прегрешения.
26 Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, Който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.
27
И дойдоха пак в Йерусалим; и когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:28 С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?
29 Исус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос; отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 Йоановото кръщение от небето ли беше или от човеците? Отговорете Ми.
31 И те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, ще каже: Тогава защо не му повярвахте?
32 Но ако кажем: От човеците, бояха се от народа; защото всички искрено смятаха Йоан за пророк.
33 И така, те отговориха на Исус: Не знаем. Исус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.
1
И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула, и го даде под наем на земеделците, и отиде в чужбина.2 И във времето на гроздобера изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.
3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха с празни ръце.
4 Пак изпрати до тях друг слуга; а те му счупиха главата и безсрамно го оскърбиха.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Той имаше още и един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като си казваше: Ще почетат сина ми.
7 А тези земеделци казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и наследството ще бъде наше.
8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.
9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези земеделци, а лозето ще даде на други.
10 Не сте ли прочели това Писание:
„Камъкът, който отхвърлиха зидарите,11
От Господа е това.
И чудно е в нашите очи“?
12
И първенците искаха да Го хванат (но се убояха от народа), понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.13
Тогава пратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го впримчат в говоренето Му.14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Цезаря или не?
15 Да даваме ли или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий да го видя.
16 И те Му донесоха. Тогава им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му отвърнаха: На Цезаря.
17 Исус им каза: Отдавайте цезаревото на Цезаря и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.
18
След това при Него дойдоха садукеи, които казват, че няма възкресение; и Го питаха:19 Учителю, Моисей ни е написал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.
20 Но, ето, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря, не остави потомство.
21 Взе я и вторият, умря и не остави потомство; също и третият.
22 И седмината не оставиха потомство. А след всички умря и жената.
23 При възкресението на кого от тях ще бъде жена, защото и седмината я имаха за жена?
24 Исус им каза: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете Писанията, нито Божията сила?
25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.
26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Моисей, на мястото при бодливия храст, как Бог му говори, като казваше: „Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“?
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.
28
А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя заповед е най-важната от всички?29 Исус отговори: Първата е: „Слушай, Израилю; Господ, нашият Бог, е един Господ;
30 ида възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила.“
31 А ето втората, подобна на нея, заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“ Друга заповед, по-голяма от тези, няма.
32 И книжникът Му каза: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;
33 и да Го обича човек от все сърце, с всичкия си разум и с всичката си сила, и да обича ближния си като себе си, това е много повече от всички всеизгаряния и жертви.
34 Исус, като видя, че отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.
35
И когато поучаваше в храма, Исус заговори: Как така казват книжниците, че Христос е Давидов син?36 Сам Давид каза чрез Святия Дух:
„Каза Господ на Моя Господ:37
Сам Давид Го нарича Господ; тогава как ще е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите
39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;
40 тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тези ще получат по-тежко осъждение.
41
И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пуска пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, т. е. един кодрант.
43 И повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам, тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в съкровищницата;
44 защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше — целия си имот.
1
Когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания!2 А Исус му каза: Виждаш ли тези големи здания? Тук няма да остане камък върху камък, който да не се срине.
3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей Го попитаха насаме:
4 Кажи ни, кога ще бъде това? И какво ще бъде знамението, когато всичко това предстои да се изпълни?
5 И Исус започна да им казва: Пазете се да не ви подмами някой.
6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще кажат: Аз съм Христос, и ще подмамят мнозина.
7 А когато чуете за войни и за военни слухове, не се смущавайте; това трябва да стане; но това не е свършекът.
8 Защото народ ще се повдигне против народ и царство против царство. Ще има трусове на разни места, ще има глад; а тези неща са само начало на страданията.
9 Но вие гледайте себе си, защото ще ви предадат на съдилища и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мене, за да свидетелствате на тях.
10 Обаче първо трябва да се проповядва благовестието на всички народи.
11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите; но каквото ви се даде в онзи час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Святият Дух.
12 Брат брата ще предаде на смърт и баща — дете; и деца ще се повдигнат против родители и ще ги умъртвят.
13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име; но който устои до край, той ще бъде спасен.
14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, която стои там, където не трябва (който чете — нека разбира), тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините;
15 и който е на покрива на къщата, да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;
16 и който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.
17 А горко на бременните и на кърмачките през онези дни!
18 При това, молете се да не стане това през зимата;
19 защото през онези дни ще има такава скръб, каквато не е имало досега от началото на създанието, което Бог е създал, нито ще има такава.
20 И ако Господ не съкратеше онези дни, не би се избавила нито една душа ; но заради избраните, които Той избра, е съкратил дните.
21 Тогава, ако ви каже някой: Ето, тук е Христос!, или: Ето там!, — не вярвайте;
22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, и избраните.
23 А вие внимавайте; ето, предсказах ви всичко.
24
Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,25 звездите ще падат от небето и силите, които са на небето, ще се разклатят.
26 Тогава ще видят Човешкия Син, идещ на облаци с голяма сила и слава.
27 И тогава ще изпрати ангелите Си и ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.
28 А научете притчата от смокинята: Когато клоните ѝ вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото;
29 също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.
30 Истина ви казвам: Това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.
31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
32 А за онзи ден или час никой не знае — нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.
33 Внимавайте, бдете и се молете; защото не знаете кога ще настане времето.
34 Понеже това ще бъде, както човек, който отиде в чужбина, като остави къщата си и даде власт на слугите си — на всеки отделна работа, а на вратаря заповяда да бди.
35 Затова бдете (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата — вечерта ли или посред нощ, или когато пеят петлите, или сутринта),
36 да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали.
37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете!
1
А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжниците търсеха случай да Го уловят с хитрост и да Го погубят.2 Защото си казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение между народа.
3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на Симон Прокажения, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард; и като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4 А имаше някои, които негодуваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на сиромасите. И негодуваха против нея.
6 Но Исус каза: Оставете я. Защо ѝ досаждате? Тя извърши добро дело за Мене.
7 Защото сиромасите всякога са между вас и когато искате, можете да им направите добро; но Аз не винаги съм между вас.
8 Тя извърши това, което можеше; предварително помаза тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: Където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.
10
Тогава Юда Искариотски, онзи, който беше един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.11 Те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай да Го предаде.
12
А на първия ден на празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и приготвим, за да ядеш Пасхата?13 И Той изпрати двама от учениците Си и им каза: Идете в града и ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; вървете след него.
14 И където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят каза: Къде е приготвената за Мене гостна стая, където ще ям Пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова; там ни пригответе.
16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха както беше им казал; и приготвиха Пасхата.
17 След като се свечери, Той дойде с дванадесетте.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Исус каза: Истина ви казвам: Един от вас, който яде с Мене, ще Ме предаде.
19 Те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?
20 А Той им каза: Един от дванадесетте е, който топи заедно с Мене в блюдото.
21 Защото Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син бива предаден! Добре би било за този човек, ако не бе се родил.
22 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете яжте; това е Моето тяло.
23 Взе и чашата, благослови и им даде; и те всички пиха от нея.
24 И им каза: Това е Моята кръв на новия завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27 И Исус им каза: Вие всички ще се съблазните поради Мене тази нощ; защото е писано: „Ще поразя пастира и овцете ще се разпръснат.“
28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея.
29 А Петър Му каза: Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма.
30
Исус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да изпее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен.31 А той още по-разпалено говореше: Ако стане нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото казаха и другите.
32
Отидоха на едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Стойте тук, докато се помоля.33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан; и започна да се ужасява и измъчва.
34 И им каза: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете.
35 И като отиде малко напред, падна на земята; и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като казваше:
36 Авва, Отче, за Тебе всичко е възможно; отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, но както Тиискаш.
37 И дойде, намери ги заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?
38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото — немощно.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40 И като дойде пак, намери ги заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.
41 И дойде трети път и им каза: Още ли спите и почивате? Достатъчно! Дойде часът! Ето, Човешкият Син бива предаден в ръцете на грешниците.
42 Станете да вървим; ето, приближи се онзи, който Ме предава.
43
И веднага, докато Той говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и сопи, изпратени от главните свещеници, книжниците и старейшините.44 А онзи, който Го предаваше, беше им дал знак, като каза: Когото целуна за поздрав — Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво.
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Учителю! И Го целуна.
46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.
47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отсече ухото.
48 Исус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и сопи да Ме уловите?
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте; но това стана, за да се сбъднат Писанията.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51 И един младеж Го следваше, обвит с плащеница на голо; и те го хванаха.
52 А той, като остави плащеницата, избяга гол.
53
И заведоха Исус при първосвещеника, при когото се събраха и всички главни свещеници, и старейшините, и книжниците.54 А Петър Го беше следвал отдалеч до вътре в двора на първосвещеника и седеше заедно със слугите, и се грееше на огъня.
55 И главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Исус, за да Го предадат на смърт, но не намериха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им се различаваха.
57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:
58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.
59 Но и в това свидетелствата им се различаваха.
60 Тогава първосвещеникът се изправи насред Синедриона и попита Исус: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
61 А Той мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения?
62 А Исус каза: Аз съм; и ще видите Човешкия Син, седящ отдясно на Всесилния и идещ с небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството; как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.
65 И някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Познай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.
66
И когато Петър беше долу, на двора, дойде една от слугините на първосвещеника;67 и като видя Петър, че се грее, вгледа се в него и каза: И ти беше с Исус Назарянина.
68 А той се отрече и каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в преддверието и петелът пропя.
69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин и говорът те издава.
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Този човек, за Когото говорите.
72 И начаса петелът пропя втори път. И Петър си спомни думите, които Исус му беше казал: Преди петелът да пропее два пъти, три пъти ще се отречеш от Мен. И като се замисли за това, заплака.
1
И на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците и целият Синедрион незабавно свикаха съвещание и като вързаха Исус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат.2 И Пилат Го попита: Ти ли си Юдейският Цар? А Той му отговори: Ти казваш.
3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.
4 А Пилат пак Го попита: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!
5 Но Исус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.
6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, за когото отправеха прошение.
7 А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които по време на бунта бяха извършили убийство.
8 И народът се изкачи и започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави.
9 А Пилат им отговори: Искате ли да ви пусна Юдейския Цар
10 (понеже видя, че главните свещеници от завист Го бяха предали)?
11 Но главните свещеници подбудиха народа да искат по-добре да им пусне Варава.
12 Пилат пак им каза: Тогава какво да направя с Този, Когото наричате Юдейски Цар?
13 А те пак изкрещяха: Разпъни Го!
14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!
15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на народа, пусна им Варава, а Исус бичува и Го предаде на разпятие.
16
Войниците Го заведоха вътре в двора, т. е. в преторията, и свикаха цялата дружина.17 И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и Го положиха на главата Му.
18 И започнаха да Го поздравяват: Здравей, Царю Юдейски!
19 И Го удряха по главата с тръстикова пръчка, заплюваха Го и като коленичеха, кланяха Му се.
20 След като Му се подиграха, съблякоха Му пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън да Го разпънат.
21
И накараха да носи кръста Му някой си Симон Киринееца, баща на Александър и Руф, който минаваше на връщане от нива.22 И заведоха Исус на мястото Голгота, което значи Лобно място.
23 И Му дадоха вино, смесено със смирна, но Той не прие.
24 След като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, кой какво да вземе.
25 А беше третият час, когато Го разпънаха.
26 А надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар.
27 И с Него разпънаха двама разбойника, един от дясната Му страна и един от лявата Му страна.
28 И се изпълни Писанието, което казва: „И към беззаконниците беше причислен.“
29 И които минаваха оттам, Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, Който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш,
30 спаси Себе Си и слез от кръста!
31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!
32 Нека Христос, Израилевият Цар, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с него Го ругаеха.
33 А на шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия час.
34 И на деветия час Исус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
35 И някои от стоящите там, като чуха, казаха: Ето, вика Илия.
36 И един изтича, натопи гъба в оцет, надяна я на тръстикова пръчка и Му даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.
37 А Исус, като нададе силен вик, издъхна.
38 И завесата на храма се раздра на две, от горе до долу.
39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така извика и издъхна, каза: Наистина Този човек беше Божий Син.
40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена и Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия;
41 които, когато беше в Галилея, вървяха след Исус и Му служеха; имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Йерусалим.
42
И когато вече се свечери, понеже беше Денят на Приготовлението, т. е. преди събота,43 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Исус.
44 А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, попита го дали е мъртъв от дълго време.
45 И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф.
46 И той купи плащеница и като Го сне, обви Го в плащеницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и сложи камък върху гробната врата.
47 А Мария Магдалена и Мария, Йосиевата майка, гледаха къде Го полагат.
1
А когато се мина съботата, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и Го помажат.2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето.
3 И говореха помежду си: Кой ще ни отвали камъка от гробната врата? Защото беше твърде голям .
4 А като повдигнаха очи, видяха, че камъкът беше отвален.
5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша седеше отдясно, облечен в дълга бяла дреха, и много се уплашиха .
6 А той им каза: Не се плашете ; вие търсите Исус Назарянина, Разпънатия. Той възкръсна! Няма Го тук; ето мястото, където Го положиха.
7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите, както ви каза.
8 И те излязоха и побегнаха от гроба, понеже трепет и ужас ги бяха обзели; и на никого нищо не казаха, защото се бояха.
9 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем зли духа.
10 Тя отиде и извести на тези, които Го бяха придружавали, които Го жалееха и плачеха.
11 Но те, като чуха, че бил жив и че тя Го видяла, не повярваха.
12 След това Исус се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха, като отиваха в едно село.
13 И те отидоха и известиха на другите; но и на тях не повярваха.
14 После се яви на самите единадесет ученика, когато бяха на трапезата, и ги смъмра за неверието и коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал.
15 И Исус им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание.
16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.
17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18 змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
19
И така, след като им говорѝ, Господ Исус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.20 А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха.