1
ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза:2 Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мене.
3 Но Йона стана да побегне в Тарсис от ГОСПОДНЕТО присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от ГОСПОДНЕТО присъствие.
4 Но ГОСПОД повдигна силен вятър по морето и настана голяма буря в морето, така че имаше опасност корабът да се разбие.
5 Тогава моряците, уплашени, извикаха всеки към своя бог и хвърлиха в морето стоките, които бяха в кораба, за да олекне от тях; а Йона беше слязъл и легнал в дъното на кораба, и спеше дълбоко.
6 Затова капитанът на кораба се приближи до него и му каза: Какво става с тебе, спящи? Стани, призови Бога си, дано Бог си спомни за нас и не загинем.
7 После си казаха един на друг: Елате, да хвърлим жребий, за да разберем поради каква причина е това зло върху нас. И като хвърлиха жребий, той се падна на Йона.
8 Тогава му казаха: Кажи ни, молим ти се, каква е причината за това зло върху нас? Каква е работата ти и откъде идваш? От коя земя си и от кой народ си?
9 А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от ГОСПОДА, небесния Бог, Който създаде морето и сушата.
10 Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си сторил това? (Защото те знаеха, че бягаше от ГОСПОДНЕТО присъствие, понеже им беше казал.)
11 Тогава му казаха: Какво да ти сторим, за да утихне морето за нас? (Защото морето ставаше все по-бурно.)
12 И той им отвърна: Вземете ме и ме хвърлете в морето и морето ще утихне за вас; защото зная, че заради мене ви постигна тази голяма буря.
13 Но хората все още гребяха усилено, за да се върнат към сушата; но не можаха, защото морето ставаше все по-бурно против тях.
14 Затова извикаха към ГОСПОДА: Молим Ти се, ГОСПОДИ, молим Ти се, да не загинем поради живота на този човек; и не налагай върху нас невинна кръв; защото Ти, ГОСПОДИ, си сторил каквото си искал.
15 И така, хванаха Йона и го хвърлиха в морето. Тогава яростта на морето престана.
16 А хората се уплашиха твърде много от ГОСПОДА, принесоха Му жертва и направиха оброци.
17 А ГОСПОД беше определил една голяма риба да погълне Йона; и Йона остана във вътрешността на рибата три дни и три нощи.
1
Тогава Йона се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, от вътрешността на рибата, като каза:2
В скръбта си извиках към ГОСПОДА и Той ме послуша;3
Защото Ти ме хвърли в дълбочините, в сърцето на морето,
и потоци ме обиколиха;
всичките Твои вълни и големи води преминаха над мен.
4
И аз казах: Отхвърлен съм отпред очите Ти;
но отново ще погледна към святия Твой храм.
5
Водите ме обкръжиха дори до душа,
бездната ме обгърна,
морският бурен се обви около главата ми.
6
Слязох до дъното на планините;
земните лостове ме затвориха завинаги;
но пак Ти, ГОСПОДИ, Боже мой, си избавил живота ми от рова.
7
Като чезнеше в мене душата ми, спомних си за ГОСПОДА
и молитвата ми влезе при Тебе в святия Ти храм.
8
Онези, които уповават на лъжливите суети,
изоставят милостта, спазвана за тях.
9
Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас;
ще отдам това, което съм обрекъл.
Спасението е от ГОСПОДА.
10
И ГОСПОД заповяда на рибата; и тя избълва Йона на сушата.1
ГОСПОДНЕТО слово дойде втори път към Йона и каза:2 Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам.
3 И така, Йона стана и отиде в Ниневия според ГОСПОДНЕТО слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен.
4 Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.
5 И ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия;
6 понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище и седна на пепел.
7 С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животните, говедата и овцете да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;
8 а човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му.
9 Кой знае дали Бог няма да се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, за да не погинем?
10 И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.
1
А поради това на Йона му стана много мъчно и той възнегодува.2 И се помоли на ГОСПОДА: О, ГОСПОДИ, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото.
3 Затова, моля Ти се, ГОСПОДИ, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея.
4 А ГОСПОД каза: Правилно ли е да негодуваш?
5 Тогава Йона излезе от града и седна на източната страна край града, където си направи колиба, под която седеше на сянка, докато види какво ще стане с града.
6 И ГОСПОД Бог определи да израсне една тиква, която се издигна над Йона, за да има сянка над главата му. И Йона се зарадва твърде много за тиквата.
7 А когато се зазори на сутринта, Бог определи един червей, който порази тиквата и тя изсъхна.
8 Щом изгря слънцето, Бог определи горещ източен вятър; и слънцето печеше върху главата на Йона, така че той примираше и поиска за себе си да умре, като казваше: По-добре ми е да умра, отколкото да живея.
9 А Бог каза на Йона: Правилно ли е да негодуваш за тиквата? И той отговори: Правилно е да негодувам, дори до смърт.
10 Тогава ГОСПОД каза: Ти пожали тиквата, за която не си се трудил, нито си я направил да расте, която се роди в една нощ и в една нощ загина.
11 А Аз не трябваше ли да пожаля онзи голям град Ниневия, в който има повече от сто и двадесет хиляди души, които не умеят да различават дясната си ръка от лявата, освен многото добитък?