1
В третата година от царуването на Юдейския цар Йоаким вавилонският цар Навуходоносор дойде до Йерусалим и го обсади.2 И Господ предаде в ръката му Юдейския цар Йоаким и част от съдовете на Божия дом; и той ги занесе в земята Сенаар, в светилището на своя бог, и внесе съдовете в съкровищницата на своя бог.
3 Царят заповяда на началника на евнусите си Асфеназ да доведе някои от израилтяните, т. е. от царския род и от благородните,
4 юноши без никакъв недостатък, красиви наглед, които проумяваха всякаква мъдрост, вещи във всякакво знание, такива, които владееха науките и бяха достойни да стоят в царския палат, за да ги учи на учението и езика на халдейците.
5 И царят им определи за всеки ден дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше, с които да ги хранят три години, за да стоят пред царя след изтичането на това време.
6 А между тях бяха, от юдеите, Даниил, Анания, Мисаил и Азария,
7 които началникът на евнусите преименува, като нарече Даниил Валтасасар, а Анания — Седрах, Мисаил — Мисах, и Азария — Авденаго.
8 Но Даниил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.
9 А Бог направи така, че Даниил да придобие благоволение и милост пред началника на евнусите.
10 И началникът на евнусите каза на Даниил: Аз се боя от господаря си, царя, който определи ястието и питието ви, да не би да види, че лицата ви са по-малко поправени от лицата на юношите, вашите връстници, и така да изложите главата ми на опасност пред царя.
11 Тогава Даниил каза на надзирателя, когото началникът на евнусите беше поставил над Даниил, Анания, Мисаил и Азария:
12 Опитай, моля, слугите си десет дни, през което време да ни се даде да ядем зеленчук и да пием вода;
13 после нека бъдат прегледани пред тебе нашите лица и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя; и според каквото видиш, постъпи със слугите си.
14 Той ги послуша за това и ги опита десет дни.
15 И на края на десетте дни техните лица изглеждаха по-красиви и по-пълни, отколкото лицата на всички юноши, които ядеха от изрядните ястия на царя.
16 И така, надзирателят отнемаше от тях изрядното ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчук.
17 А на тези четири юноши Бог даде знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил можеше да проумява всички видения и сънища.
18 На края на дните, когато царят беше заповядал да ги въведат, началникът на евнусите ги въведе пред Навуходоносор.
19 След като царят разговаря с тях, между всички тях не се намери подобен на Даниил, Анания, Мисаил и Азария; затова те стояха пред царя.
20 И във всяко дело, което изискваше мъдрост и проумяване, за което царят ги попита, ги намери десет пъти по-добри от всички влъхви и вражалци, които бяха в цялото му царство.
21 И Даниил остана до първата година на цар Кир.
1
Във втората година от царуването на Навуходоносор царят видя сънища, от които духът му се смути и сънят побегна от него.2 Тогава той заповяда да повикат влъхвите и вражалците, магьосниците и халдейците , за да явят на царя сънищата му. И така, те влязоха и застанаха пред него.
3 Царят им каза: Видях сън; и духът ми се смущава, за да разбера съня.
4 Тогава халдейците говориха на царя на сирийски: Царю, да си жив довека! Кажи съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
5 Царят отговори на халдейците: Ето заповядвам, ако не ми кажете съня и значението му, ще бъдете посечени и къщите ви ще се превърнат в бунища;
6 но ако разкриете съня и значението му, ще получите от мене подаръци, награди и голяма чест. И така, разкрийте ми съня и разтълкувайте значението му.
7 Те, като отговориха втори път, казаха: Нека царят каже съня на слугите си и ние ще разкрием значението му.
8 Царят отговори: Зная добре, че вие искате да печелите време, понеже виждате, какво съм ви заповядал.
9 Обаче ако не ми разкриете съня, има само това решение за вас; защото сте се наговорили да говорите лъжливи и празни думи пред мене, докато решението ми се измени. И така, разкажете ми съня и аз ще узная, че можете да ми кажете и значението му.
10 Халдейците отговориха пред царя: Няма човек на света, който да може да яви тази царска работа; защото няма цар, господар или управител, който да е изискал такова нещо от влъхва или вражалец , или халдеец.
11 Това, което царят изисква, е трудно; и няма друг, който би могъл да го каже пред царя, освен боговете, чието жилище не е между хората .
12 Затова царят се разгневи много и се разяри, и заповяда да погубят всички вавилонски мъдреци.
13 И тъй като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и другарите му, за да ги убият.
14 Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци.
15 Той каза на царския началник Ариох: Защо този царски указ е така прибързан? Тогава Ариох разказа всичко на Даниил.
16 И Даниил влезе и помоли царя да му даде време, за да каже на царя значението на съня.
17 Тогава Даниил отиде в къщата си и разказа за това на другарите си Анания, Мисаил и Азария,
18 за да просят милост от небесния Бог относно тази тайна, така че да не погинат Даниил и другарите му с другите вавилонски мъдреци.
19 Тогава тайната се откри на Даниил в нощно видение. Тогава Даниил, като благослови небесния Бог, проговори.
20 Даниил каза:
Да бъде благословено името Божие21
Той изменя времената и годините;
сваля царе и поставя царе;
Той е, Който дава мъдрост на мъдрите
и знание на разумните.
22
Той открива дълбоките и скрити неща;
Той познава онова, което е в тъмнината;
и светлината обитава с Него.
23
На Тебе, Боже на бащите ми, благодаря
и Тебе славословя,
Който си ми дал мъдрост и сила,
като си ми открил онова,
което измолих от Тебе,
защото си ни открил царската работа.
24
И така, Даниил влезе при Ариох, когото царят беше назначил да погуби вавилонските мъдреци, и като влезе, му каза така: Недей погубва вавилонските мъдреци. Въведи ме пред царя и аз ще му разкрия значението на съня.25 Тогава Ариох побърза да въведе Даниил пред царя и му каза така: Намерих човек от юдейските пленници, който ще разкрие на царя значението.
26 Царят проговори на Даниил, чието име беше Валтасасар: Можеш ли да ми откриеш съня, който видях, и значението му?
27 Даниил отговори на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя нито мъдреци, нито вражалци, нито влъхви, нито астролози.
28 Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносор онова, което предстои да стане в последните дни. Ето съня ти и това, което си видял в главата си, на леглото си:
29 Царю, размишленията дойдоха в ума ти на леглото ти за онова, което предстои да стане по-късно; и Онзи, Който открива тайни, ти е явил онова, което предстои да стане.
30 Но колкото до мене, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която аз имам повече от всички живи, а за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си.
31 Ти, царю, си видял голям образ. Този образ, който е бил велик и чийто блясък е бил превъзходен, е стоял пред теб; и изгледът му е бил страшен.
32 Главата на този образ е била от чисто злато, гърдите и мишците му — от сребро, коремът и бедрата му — от мед,
33 краката му — от желязо, ходилата му — отчасти от желязо, а отчасти от кал.
34 Ти си гледал, докато се е отсякъл камък, не с ръце, който е ударил образа в ходилата му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил.
35 Тогава желязото, калта, медта, среброто и златото са се строшили изведнъж и са станали като прах по хармана лете; вятърът ги е отнесъл и за тях не се е намерило никакво място. А камъкът, който ударил образа, е станал голяма планина и е изпълнил целия свят.
36 Това е сънят; и ще кажем пред царя значението му.
37 Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава;
38 и където и да живеят хората, горските зверове и небесните птици, Той ги е дал в твоята ръка и те е поставил господар над всички тях. Ти си онази златна глава.
39 След тебе ще се издигне друго царство, по-долно от твоето, и друго, трето царство от мед, което ще завладее целия свят.
40 Ще се издигне и четвърто царство, яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива, както желязото, което строшава всичко.
41 А понеже си видял ходилата и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно разделено царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал.
42 И както пръстите на краката са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко.
43 И както си видял желязото смесено с глинена кал, така те ще се размесят с потомците на други родове хора; но няма да се слеят един с друг, както желязото не се смесва с калта.
44 И в дните на онези царе небесният Бог ще издигне царство, което довека няма да се разруши и владичеството над което няма да премине към друг народ; но то ще строши и довърши всички тези царства, а самото то ще пребъде довека.
45 Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто и златото, великият Бог открива на царя онова, което предстои да стане по-късно. Сънят е истински и тълкуването му е вярно.
46 Тогава цар Навуходоносор падна на лице и се поклони на Даниил, и заповяда да му принесат принос и кадения.
47 Царят отговори на Даниил: Наистина вашият Бог е Бог на боговете и Господ на царете, и откривател на тайни, тъй като ти можа да откриеш тази тайна.
48 Тогава царят възвеличи Даниил, даде му много и големи подаръци и го постави управител на цялата вавилонска област и началник на управителите над всички вавилонски мъдреци.
49 Даниил измоли от царя и той постави Седрах, Мисах и Авденаго над работите на вавилонската област; а Даниил беше в царския дворец.
1
Цар Навуходоносор направи златен образ, шестдесет лакти висок и шест лакти широк, и го постави на полето Дура, във вавилонската област.2 Тогава цар Навуходоносор прати да съберат сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всички началници на областите да дойдат на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше поставил.
3 Тогава сатрапите, наместниците, областните управители, съдиите, ковчежниците, съветниците, законоведците и всички началници на областите се събраха на посвещението на образа, който цар Навуходоносор беше поставил; и застанаха пред образа, поставен от царя.
4 Тогава глашатай викаше със силен глас: На вас се заповядва, племена, народи и езици,
5 когато чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, да паднете, за да се поклоните на златния образ, който цар Навуходоносор е поставил;
6 а който не падне да се поклони, в същия час ще бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.
7 Затова, когато всички племена чуха звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, всички племена, народи и езици падаха и се кланяха на златния образ, който цар Навуходоносор беше поставил.
8 Тогава някои халдейци се приближиха при царя и наклеветиха юдеите,
9 като казаха на цар Навуходоносор: Царю, да си жив довека!
10 Ти, царю, си издал указ всеки човек, който чуе звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, да падне и да се поклони на златния образ,
11 а който не падне и не се поклони, да бъде хвърлен сред пламтящата огнена пещ.
12 Има някои юдеи, които ти си поставил над работите на вавилонската област, Седрах, Мисах и Авденаго, които хора, царю, не те зачетоха; на боговете ти не служат и на златния образ, който си поставил, не се кланят.
13 Тогава Навуходоносор с гняв и ярост заповяда да докарат Седрах, Мисах и Авденаго. И докараха тези хора пред царя.
14 Навуходоносор им каза: Седрах, Мисах и Авденаго, нарочно ли не служите на моя бог и не се кланяте на златния образ, който поставих?
15 Сега, като чуете звука на тръбата, на свирката, на арфата, на китарата, на псалтира и на всякакъв вид музика, ако сте готови да паднете и се поклоните на образа, който съм направил, добре; но ако не се поклоните, в същия час ще бъдете хвърлени сред пламтящата огнена пещ; и кой е онзи бог, който ще ви отърве от ръцете ми?
16 Седрах, Мисах и Авденаго отговориха на царя: Навуходоносоре, на нас не ни трябва да ти отговаряме за това.
17 Ако е така, нашият Бог, на Когото ние служим, може да ни отърве от пламтящата огнена пещ и от твоите ръце, царю, ще ни избави;
18 но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим и на златния образ, който си поставил, няма да се кланяме.
19 Тогава Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му се измени против Седрах, Мисах и Авденаго, и като проговори, заповяда да нагорещят пещта седем пъти повече, отколкото обикновено се нагорещяваше.
20 И на някои силни мъже от войската си заповяда да вържат Седрах, Мисах и Авденаго и да ги хвърлят в пламтящата огнена пещ.
21 Тогава тези мъже бяха вързани с долните дрехи, хитоните си, мантиите и другите си дрехи и бяха хвърлени сред пламтящата огнена пещ.
22 А понеже царската заповед беше настойчива и пещта се нагорещи твърде много, огненият пламък уби онези мъже, които вдигнаха Седрах, Мисах и Авденаго.
23 А тези трима мъже, Седрах, Мисах и Авденаго, паднаха вързани сред пламтящата огнена пещ.
24 Тогава цар Навуходоносор, ужасѐн, стана бързо и продума на съветниците си: Не хвърлихме ли сред огъня трима вързани мъже? Те отговориха на царя: Вярно е, царю.
25 Той каза: Ето, виждам четирима развързани мъже, които ходят сред огъня, без да са засегнати от пламъците; и по изгледа си четвъртият прилича на син на боговете.
26 Тогава Навуходоносор се приближи до вратата на пламтящата огнена пещ и проговори: Седрах, Мисах и Авденаго, слуги на всевишния Бог, излезте и елате тук. Тогава Седрах, Мисах и Авденаго излязоха изсред огъня.
27 И като се събраха сатрапите, наместниците, областните управители и царските съветници, видяха, че огънят не беше оказал въздействие върху телата на тези мъже, косъм от главата им не беше изгорял и дрехите им не бяха се изменили, нито даже миризма от огън беше преминала върху тях.
28 Навуходоносор каза: Благословен да бъде Бог Седрахов, Мисахов и Авденагов, Който изпрати ангела Си и избави слугите Си, които, като уповаваха на Него, не послушаха думата на царя, а предадоха телата си, за да не служат, нито да се поклонят на друг бог освен на своя си Бог.
29 Затова издавам указ всеки човек, от който и да било народ, племе и език, който би казал зло против Бога на Седрах, Мисах и Авденаго, да бъде посечен и къщата му да бъде превърната в бунище; защото няма друг бог, който може да избави така.
30 Тогава царят повиши Седрах, Мисах и Авденаго във Вавилонската област.
1
Цар Навуходоносор — към всички племена, народи и езици, които живеят по цял свят: Мир да ви се умножи!2 Видя ми се за добре да оповестя знаменията и чудесата, които ми направи всевишният Бог.
3 Колко са велики Неговите знамения! И колко могъщи са чудесата Му! Неговото царство е вечно и Неговото владичество е из род в род.
4 Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и благополучен в палата си,
5 видях сън, който ме уплаши; и размишленията ми на леглото ми и виденията в главата ми ме смутиха.
6 Затова издадох указ да се въведат пред мене всичките вавилонски мъдреци, за да ми явят значението на съня.
7 Тогава влязоха влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите и аз разказах съня си пред тях; но не можаха да ми разкрият значението му.
8 А най-накрая пред мене дойде Даниил, чието име беше Валтасасар, по името на моя бог, и в когото е духът на святите богове; и аз разказах съня пред него, като казах:
9 Валтасасаре, началнико на влъхвите, понеже узнах, че духът на святите богове е в теб и никаква тайна не е трудна за теб, обясни ми виденията на съня, който видях, и ми разкрий значението му.
10 Ето какви бяха виденията в главата ми и на леглото ми: Гледах и, ето, дърво сред света, чиято височина беше голяма.
11 Това дърво стана голямо и яко, височината му стигаше до небето и то се виждаше до краищата на целия свят.
12 Листата му бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше храна за всички; под сянката му почиваха полските животни и на клоните му обитаваха небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.
13 Видях във виденията в главата си на леглото си и, ето, един свят страж слезе от небето
14 и извика със силен глас така: Отсечете дървото и изсечете клоните му; отърсете листата му и разпръснете плода му; нека животните бягат изпод него и птиците — от клоните му;
15 обаче оставете в земята пъна с корените му сред полската трева, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната роса и участта му нека бъде с животните в тревата на земята;
16 нека се измени човешкото му сърце и нека му се даде животинско сърце; и така нека минат над него седем времена.
17 Тази присъда е по заповед от стражите и делото на думата на святите, за да знаят живите, че Всевишният владее над царството на хората, дава го на когото иска и поставя над него най-нищожния измежду хората.
18 Този сън видях аз, цар Навуходоносор, и ти, Валтасасаре, разкрий значението му; защото нито един от мъдреците на царството ми не може да ми разкрие значението; а ти можеш, защото духът на святите богове е в тебе.
19 Тогава Даниил, чието име беше Валтасасар, остана смаян за малко и размишленията му го смущаваха. Царят проговори: Валтасасаре, да не те смущава сънят или значението му? Валтасасар отговори: ГОСПОДАРЮ мой, сънят нека бъде върху онези, които те мразят, и това, което означава — върху неприятелите ти!
20 Дървото, което си видял, че станало голямо и яко, чиято височина стигала до небето и което се виждало от целия свят,
21 чиито листа били хубави и плодът му изобилен, дори достатъчна храна за всички, под което живеели полските животни и по клоните на което се подслонявали небесните птици,
22 това дърво си ти, царю, който си станал голям и як; защото величието ти нарасна и стигна до небето и владичеството ти — до края на света.
23 А това, че царят е видял един свят страж да слиза от небето и да казва: Отсечете дървото и го съборете, но оставете в земята, в полската трева, пъна с корените му, и то с железен и меден обръч наоколо, и нека се мокри от небесната роса, и нека участта му бъде с полските животни, докато така минат над него седем времена,
24 ето значението му, царю: Решението на Всевишния, което ще постигне господаря ми, царя, е
25 да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава на когото иска.
26 А това, че се заповядало да оставят пъна с корените на дървото, значи, че царството ще остане твое, щом признаеш, че небесата владеят.
27 Затова, царю, нека ти бъде угоден моят съвет да напуснеш греховете си чрез вършене на правда и беззаконията си — чрез правене благодеяния на бедните, дано се продължи благоденствието ти .
28 Всичко това постигна цар Навуходоносор.
29 В края на дванадесет месеца, като ходеше из царския палат във Вавилон,
30 царят проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз съградих с мощната си сила за царското жилище и за силата на величието си!
31 Думата беше още в устата на царя и глас дойде от небесата, който каза: На тебе се известява, царю Навуходоносоре, че царството премина от теб;
32 и ще бъдеш изгонен измежду хората, между полските животни ще бъде жилището ти и ще те хранят с трева като говедата; и седем времена ще минат над тебе, докато признаеш, че Всевишният владее над царството на хората и го дава на когото иска.
33 В същия час това се изпълни над Навуходоносор; той беше изгонен измежду хората, ядеше трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато космите му пораснаха като пера на орли и ноктите му — като на птици.
34 А в края на тези дни аз, Навуходоносор, повдигнах очите си към небесата; и разумът ми се възвърна, като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее довека, понеже владичеството Му е вечно и царството Му е из род в род;
35 пред Него всички земни жители се смятат за нищо; по волята Си Той действа между небесната войска и между земните жители; и никой не може да спре ръката Му или да Му каже: Какво правиш Ти?
36 И в същото време, когато разумът ми се възвърна, възвърнаха ми се, за славата на царството ми, и величието и предишният ми вид; защото съветниците и големците ми ме търсиха, закрепих се над царството си и ми бе прибавено превъзходно величие.
37 Сега аз, Навуходоносор, хваля, превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко, което върши, е с вярност и пътищата Му са справедливи; а Той може да смири онези, които ходят горделиво.
1
Цар Валтасар направи голям пир на хиляда от големците си и пиеше вино пред хилядата.2 Когато пиеше виното, Валтасар заповяда да донесат златните и сребърните съдове, които дядо му Навуходоносор беше задигнал от храма, който беше в Йерусалим, за да пият с тях царят и големците му, жените му и наложниците му.
3 Тогава донесоха златните съдове, които бяха задигнати от храма на Божия дом, който беше в Йерусалим; с тях пиеха царят и големците му, жените му и наложниците му.
4 Пиеха вино и хвалеха златните, сребърните, медните, железните, дървените и каменните богове.
5 В същия час се появиха пръсти на човешка ръка, които пишеха срещу светилника, по мазилката на стената на царския палат; и царят видя тази част от ръката, която пишеше.
6 Тогава изгледът на лицето на царя се измени и мислите му го смущаваха, така че ставите на кръста му се разхлабиха и колената му се удряха едно о друго.
7 Царят извика със силен глас да въведат вражалците, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят каза: Който прочете това писание и ми яви значението му, ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството.
8 И така, влязоха всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му.
9 Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени и големците му се смутиха.
10 Поради думите на царя и на големците му царицата влезе в къщата на пируването и проговори: Царю, да си жив довека! Да не те смущават мислите ти, нито да се изменя лицето ти.
11 Има човек в царството ти, в когото е духът на святите богове; и в дните на дядо ти в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти, казвам, царю, го постави началник на влъхвите, вражалците, халдейците и астролозите,
12 защото превъзходен дух и знание, разум за тълкуване на сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на загадки се намираха у този Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека бъде повикан Даниил и той ще покаже значението на написаното.
13 Тогава Даниил беше въведен пред царя. Царят му каза: Ти ли си онзи Даниил, който си от пленените юдеи, които дядо ми, царят, доведе от Юдея?
14 Чух за тебе, че духът на боговете бил в теб и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в теб.
15 И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражалците, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но те не можаха да разкрият значението му.
16 Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш и да разрешаваш загадки; и така, ако можеш да прочетеш написаното и да ми кажеш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти и ти ще бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.
17 Тогава Даниил отговори пред царя: Подаръците ти нека останат за теб и дай на друг наградите си; все пак аз ще прочета на царя написаното и ще му явя значението му.
18 Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царство и величие, сила и чест;
19 и поради величието, което му даде, всички племена, народи и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше, убиваше, и когото искаше, опазваше жив; когото искаше, възвисяваше, и когото искаше, унижаваше.
20 Но когато се надигна сърцето му и духът му закоравя, за да постъпва гордо, той беше свален от царския си престол, славата му бе отнета от него
21 и беше изгонен измежду хората; сърцето му стана като на животните и жилището му беше между дивите осли; хранеха го с трева като говедата и тялото му се мокреше от небесната роса, докато призна, че Всевишният Бог владее над царството на хората и поставя над него когото иска.
22 А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това,
23 а си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти и в Чиято власт са всички твои пътища, не си възвеличил.
24 Затова от Него е била изпратена частта от ръката и това писание бе написано.
25 И ето писанието, което бе написано: М’не, М’не, Т’кел, упарсин .
26 Ето и значението му: М’не: Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил;
27 Т’кел: Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен;
28 П’рес: Царството ти бе разделено и бе дадено на мидяните и персите.
29 Тогава Валтасар заповяда и облякоха Даниил в багреница, окачиха златна огърлица около шията му и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.
30 В същата нощ царят на халдейците Валтасар беше убит.
31 И мидянинът Дарий, който беше на около шестдесет и две години, превзе царството.
1
Видя се добре на Дарий да постави над царството сто и двадесет сатрапи, които да бъдат по цялото царство,2 и над тях — трима князе, един от които беше Даниил, за да дават тези сатрапи сметка на тях и така царят да не губи.
3 В това време този Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото в него имаше превъзходен дух; и царят намисли да го постави над цялото царство.
4 Тогава князете и сатрапите се стараеха да намерят причина против Даниил относно делата на царството; но не можаха да намерят никаква причина или вина, защото той беше верен и в него не бе намерена никаква погрешка или вина.
5 И така, тези хора казаха: Няма да намерим никаква причина против този Даниил, освен ако не открием нещо относно закона на неговия Бог.
6 И така, тези князе и сатрапи се събраха при царя и му казаха така: Царю Дарий, да си жив довека!
7 Всички князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите, като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, той да бъде хвърлен в рова на лъвовете.
8 Сега, царю, утвърди забраната и подпиши писмената ѝ форма, за да не се измени според закона на мидяните и персите, който не се изменя.
9 Затова цар Дарий подписа писмената забрана.
10 А Даниил, щом научи, че била подписана писмената забрана, влезе у дома си и като държеше прозорците на стаята си отворени към Йерусалим, падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог, както правеше и преди това.
11 Тогава онези хора се събраха и откриха, че Даниил отправяше молба и се молеше пред своя Бог.
12 Затова се приближиха и говориха пред царя за царската забрана, като казаха: Не подписа ли ти забрана, че всеки човек, който до тридесет дни би отправил молба до който и да било бог или човек освен до тебе, царю, ще бъде хвърлен в рова на лъвовете? Царят отговори: Това е вярно според закона на мидяните и персите, който не се изменя.
13 Тогава те казаха пред царя: Онзи Даниил, който е от пленените юдеи, не зачита нито тебе, царю, нито подписаната от тебе забрана, а принася молбата си три пъти на ден.
14 Тогава царят, като чу тези думи, много се наскърби и взе присърце да отърве Даниил; и се трудеше до залязването на слънцето да го избави.
15 Тогава онези хора се събраха при царя и му казаха: Знай, царю, че е закон на мидяните и персите, че никаква забрана или постановление, което царят утвърди, да не се изменя.
16 Тогава царят заповяда и докараха Даниил, и го хвърлиха в рова на лъвовете. А царят проговори на Даниил: Твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, Той ще те отърве.
17 После, като донесоха камък и го поставиха върху устието на рова, царят го запечати със своя печат и с печата на големците си, за да не се измени никакво намерение относно Даниил.
18 Тогава царят отиде в палата си и пренощува гладен; нито остави да донесат пред него музикални инструменти; и сънят побегна от него.
19 На сутринта царят стана много рано и побърза да отиде при рова на лъвовете.
20 И като се приближи до рова, извика с плачевен глас към Даниил. Царят проговори на Даниил: Данииле, служителю на живия Бог, твоят Бог, на Когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?
21 Тогава Даниил отвърна на царя: Царю, да си жив довека!
22 Моят Бог прати ангела Си да запуши устата на лъвовете и те не ми навредиха, защото се оказах невинен пред Него; също и пред тебе, царю, не съм извършил никакво прегрешение.
23 Тогава царят се зарадва много и заповяда да извадят Даниил от рова. И когато Даниил беше изваден от рова, никаква повреда не бе открита у него, защото беше уповал на своя Бог.
24 Тогава по заповед на царя докараха онези хора, които бяха наклеветили Даниил, и хвърлиха тях, децата и жените им в рова на лъвовете; и преди да стигнат до дъното на рова, лъвовете ги нападнаха и счупиха всичките им кости.
25 Тогава цар Дарий писа до всички племена, народи и езици, които живеят по целия свят: Мир да се умножи на вас!
26 Издавам указ — в цялата държава, над която царувам, да треперят хората и да се боят пред Данииловия Бог; защото Той е живият Бог, Който е утвърден довека, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край.
27 Той избавя и отървава, и върши знамения и чудеса на небесата и на земята; Той е, Който отърва Даниил от силата на лъвовете.
28 И така, този Даниил благоденстваше през царуването на Дарий и през царуването на персиеца Кир.
1
В първата година на вавилонския цар Валтасар Даниил видя сън и видения в главата си върху леглото си. Тогава записа съня и разказа същността на видяното.2 Даниил каза: Видях в нощното си видение и, ето, четирите небесни ветрища избухнаха върху голямото море.
3 И четири големи звяра излязоха от морето, различни един от друг.
4 Първият беше като лъв и имаше орлови крила; а като го гледаха, крилата му се изскубнаха и той се вдигна от земята, и беше заставен да се изправи на два крака като човек, и му бе дадено човешко сърце.
5 След това, ето, друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се повдигна от едната страна и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му казваха така: Стани, изяж много месо.
6 След това, като погледнах, ето, друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила; този звяр имаше и четири глави; и му бе дадена власт.
7 След това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога.
8 Докато разглеждах роговете, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и, ето, в този рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно.
9 Гледах, докато бяха положени престоли и Старият по дни седна, Чието облекло беше бяло като сняг и космите на главата Му — като чиста вълна, престолът Му — огнени пламъци, и колелата Му — пламтящ огън.
10 Огнена река излизаше и течеше пред Него; милион служители Му слугуваха и мириади по мириади стояха пред Него; съдилището бе открито и книгите се отвориха.
11 Тогава погледнах по причина на гласа на надменните думи, които рогът изговаряше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му — погубено и предадено да се изгори с огън.
12 А колкото до другите зверове, тяхното владичество беше отнето; животът им обаче бе продължен до време и година.
13 Гледах в нощните видения и, ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и го доведоха пред Него.
14 И на Него бе дадено владичество, слава и царство, за да Му слугуват всички племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно — то няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши.
15 Колкото до мене, Даниил, духът ми се наскърби дълбоко в тялото ми и виденията в главата ми ме смутиха.
16 Приближих се до един от предстоящите и го попитах какво е истинското значение на всичко това. И той ми разказа и ми даде да разбера значението на тези неща.
17 Тези четири големи звяра, каза той, са четирима царе, които ще се издигнат от земята.
18 Но светиите на Всевишния ще приемат царството и ще владеят царството довека и до вечни векове.
19 Тогава поисках да узная истината за четвъртия звяр, който се различаваше от всички други и беше много страшен, чиито зъби бяха железни и ноктите му медни, който поглъщаше и строшаваше, а останалото стъпкваше с краката си,
20 и за десетте рога, които бяха на главата му, и за другия рог, който излезе и пред който паднаха три, т. е. за онзи рог, който имаше очи и уста, които говореха надменно, и който наглед беше по-як от другарите си.
21 Гледах същия рог, като воюваше със светиите и превъзмогваше над тях,
22 докато дойде Старият по дни и бе извършен съд за светиите на Всевишния, и настана времето, когато светиите завладяха царството.
23 Той каза така: Четвъртият звяр ще бъде четвъртото царство на света, което ще се различава от всички царства и ще погълне целия свят, и ще го стъпче и разтроши.
24 А за десетте рога — те са десет царе, които ще се издигнат от това царство; и след тях ще се издигне друг, който ще се различава от първите и ще покори трима царе.
25 Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния и ще замисли да промени времена и закони; и те ще бъдат предадени в ръката му до време и времена и половина време.
26 Но когато съдилището ще заседава, ще му отнемат владичеството, за да го изтребят и погубят до край.
27 А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще бъдат дадени на народа, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно и на Когото всички владичества ще служат и ще се покоряват.
28 Тук е краят на това видение. Колкото до мене, Даниил, размишленията ми ме смущават много и изгледът на лицето ми се изменя; но запазих това нещо в сърцето си.
1
В третата година от царуването на цар Валтасар ми се яви видение на мене, Даниил, след онова, което беше ми се явило преди това.2 Видях във видението (а когато видях, бях в палата Суса, който е в областта Елам; и когато видях във видението, бях при потока Улай),
3 и така, повдигнах очите си и видях, че пред реката стоеше един овен, който имаше два рога; роговете бяха високи, но единият по-висок от другия; и по-високият беше израсъл по-късно.
4 Видях, че овенът бодеше към запад, към север и към юг; и никой звяр не можеше да устои пред него и нямаше кой да избави от силата му; той постъпваше по волята си и се носеше горделиво.
5 А като размишлявах, ето, козел идеше от запад по лицето на целия свят, без да се допира до земята; и козелът имаше бележит рог между очите си.
6 Той дойде до овена, който видях да стои пред потока и имаше два рога, и се завтече срещу него с устремната си сила.
7 И видях, че се приближи към овена и се разсвирепи против него, и като удари овена, счупи двата му рога; и нямаше сила в овена да устои пред него; а козелът го хвърли на земята и го стъпка; и нямаше кой да отърве овена от силата му.
8 Затова козелът се възвеличи много; а когато заякна, големият му рог се счупи и на мястото му излязоха четири изпъкнали рога към четирите небесни ветрища.
9 И от единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя.
10 Той се възвеличи дори до небесната войска и хвърли на земята част от множеството и от звездите, и ги стъпка.
11 Да! Възвеличи се дори до началника на множеството и отне от него вечната жертва; и мястото на светилището му бе съсипано.
12 И множеството беше предадено на него заедно с вечната жертва поради престъплението им; и той тръшна на земята истината, направи по волята си и успя.
13 Тогава чух един светия да говори; и друг светия каза на този, който говореше: Докога се простира видението за вечната жертва и за престъплението, което докара запустение, когато светилището и множеството ще бъдат потъпквани?
14 Той ми каза: До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти.
15 Когато аз, Даниил, видях видението, поисках да го разбера. И, ето, пред мене застана нещо като човешки образ;
16 и чух човешки глас, който извика изсред бреговете на Улай: Гаврииле, направи този човек да разбере видението.
17 И така, той се приближи до мястото, където стоях; и когато дойде, аз се уплаших и паднах на лицето си; а той ми каза: Разбери, сине човешки; защото видението се отнася до последните времена.
18 И като ми говореше, аз паднах в несвяст с лицето си на земята; но той се допря до мен и ме изправи.
19 След това каза: Ето, аз ще те науча какво има да се случи в последните гневни времена; защото видението се отнася до определеното последно време.
20 Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и Персия.
21 Буйният козел е гръцкият цар; и големият рог между очите му е първият цар.
22 А това, че той се строшил и излезли четири вместо него, значи, че четирима царе ще се издигнат от този народ, но не със сила като неговата.
23 И в следващите времена на царуването им, когато беззаконниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавство.
24 Неговата мощ ще бъде голяма, но не със своята сила; и ще погубва по чудодеен начин, ще успява и върши по волята си, и ще покорява силния и свят народ.
25 Чрез коварството си ще направи да успява измамата в ръката му, ще се надигне в сърцето си и ще погуби мнозина в спокойствието им; ще въстане и против Началника на началниците; но ще бъде смазан не с ръка.
26 А казаното видение за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.
27 Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А се чудех за видението, защото никой не го разбираше.
1
В първата година на Дарий, Асуировия син, от рода на мидяните, който бе поставен за цар над Халдейската държава —2 в първата година от царуването му аз, Даниил, разбрах от свещените книги броя на годините, за които дойде ГОСПОДНЕТО слово към пророк Йеремия, че запустението на Йерусалим ще трае седемдесет години.
3 Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел.
4 Когато се помолих на ГОСПОДА, моя Бог, и се изповядах, казах: О, Господи, велики и страшни Боже, Който пазиш завета и милостта Си към онези, които Те обичат и пазят Твоите заповеди!
5 Съгрешихме, постъпихме извратено, вършихме нечестие, бунтувахме се и се отклонихме от Твоите заповеди и от Твоето правосъдие;
6 и не послушахме слугите Ти, пророците, които говориха в Твое име на царете и началниците ни, на бащите ни и на целия народ на земята ни.
7 На Тебе, Господи, прилича правда, а на нас — срам на лицето, както е и днес, на юдеите, на йерусалимските жители и на целия Израил, както на онези, които са близки, така и на онези, които са далечни по всички страни, където си ги изгонил поради престъплението, което извършиха против Тебе.
8 Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото съгрешихме пред Тебе.
9 На Господа, нашия Бог, принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него
10 и не послушахме гласа на Господа, нашия Бог, да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите Си, пророците.
11 Да! Целият Израил престъпи закона Ти, като се отклони и не послуша гласа Ти; поради която причина върху нас се изляха проклятието и клетвата, написана в закона на Божия слуга Моисей; защото съгрешихме пред Него.
12 Той потвърди думите, които изговори против нас и против нашите съдии, които са ни съдили, като доведе върху нас голямо зло; защото никъде под небето не е ставало това, което стана в Йерусалим.
13 Цялото това зло, както е писано в Моисеевия закон, дойде върху нас; но пак не се молихме пред ГОСПОДА, нашия Бог, за да се отвърнем от беззаконията си и да постъпваме разумно според истината Ти.
14 Затова ГОСПОД е бдял за това зло и вече го е довел върху нас; защото ГОСПОД, нашият Бог, е справедлив във всички дела, които върши; а ние не послушахме гласа Му.
15 И сега, Господи, Боже наш, Който си извел народа Си от Египетската земя с мощна ръка и си спечелил за Себе Си име, каквото имаш днес, съгрешихме и вършихме нечестие.
16 Господи, според цялата Твоя правда, моля се, нека гневът Ти и яростта Ти се отвърнат от Твоя град Йерусалим, святия Ти хълм; защото поради нашите грехове и поради беззаконията на бащите ни Йерусалим и Твоят народ станахме за укор на всички, които са около нас.
17 И така, сега послушай, Боже наш, молитвата на слугата Ти и молбите му и заради Господа осияй с лицето Си върху запустялото Си светилище.
18 Боже мой, приклони ухото Си и послушай; отвори очите Си и виж опустошенията ни и града, който се нарича с Твоето име; защото ние не принасяме прошенията си пред Тебе заради нашата правда, а заради многото Твои щедрости.
19 Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш заради Себе Си, Боже мой; защото с Твоето име се наричат градът Ти и народът Ти.
20
И докато още говорех и се молех, и изповядвах своя грях и греха на народа си Израил, и принасях молбата си пред ГОСПОДА, моя Бог, за святия хълм на моя Бог,21 дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение, като летеше бързо, се приближи до мен около часа на вечерната жертва.
22 Той ме вразуми, като говорѝ с мен и каза: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш.
23 Когато ти започна да се молиш, заповедта излезе; и аз дойдох да ти кажа това, защото си възлюбен; затова размисли за работата и разбери видението.
24 Седемдесет седмици са определени за народа ти и за святия ти град за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството и да се помаже Пресвятото.
25 И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена.
26 И след шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и няма да има кои да Му принадлежат; народът на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения.
27 Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време.
1
В третата година на персийския цар Кир едно нещо се откри на Даниил, който бе наречен Валтасасар; това нещо беше истинно и означаваше големи бедствия, и той разбра и проумя видението.2 (В онова време аз, Даниил, жалеех цели три седмици;
3 вкусен хляб не ядях, месо и вино не влизаше в устата ми и нито веднъж не се помазах, докато не се навършиха цели три седмици.)
4 На двадесет и четвъртия ден от първия месец, докато бях при брега на голямата река, която е Тигър,
5 като повдигнах очите си, видях един човек, облечен в ленени дрехи, чийто кръст беше опасан с чисто уфазко злато.
6 Тялото му беше като хрисолит, лицето му — като изгледа на светкавица, очите му — като огнени светила, мишците и краката му бяха наглед като лъскава мед и гласът на думите му — като глас на многоброен народ.
7 Само аз, Даниил, видях видението; а мъжете, които бяха с мене, не го видяха; но ги нападна голям трепет и те побегнаха да се скрият.
8 И така, аз останах сам да видя това голямо видение, от което не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в (тлеене) и останах безсилен.
9 Чух, обаче, гласа на думите му; и като слушах гласа на думите му, аз паднах на лицето си в несвяст, с лицето си към земята.
10 И, ето, до мене се допря ръка, която ме сложи разклатен на коленете ми и на дланите на ръцете ми.
11 И ми каза: Данииле, мъжо възлюбен, разбери думите, които ти говоря, и стой прав, защото при тебе съм изпратен сега. И когато ми изговори тези думи, аз се изправих разтреперан.
12 Тогава ми каза: Не бой се, Данииле; защото от първия ден, откакто ти приклони сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред своя Бог, думите ти бяха послушани и аз дойдох поради думите ти.
13 Обаче князът на персийското царство ми противостоеше двадесет и един дни; но, ето, Михаил, един от първите князе, дойде да ми помогне; и така, аз останах непотребен вече там, при персийските царе,
14 и сега дойдох да ти помогна да разбереш какво предстои да стане с народа ти в последните дни; защото видението се отнася до далечни дни.
15 И като ми говореше тези думи, насочих лицето си към земята и останах ням.
16 В този момент един, подобен на човешки син, се допря до устните ми. Тогава отворих устата си и говорих, като казах на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха и не остана сила в мене.
17 Защото как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? Понеже веднага не остана никаква сила в мен, а и дъх не ми остана.
18 Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи.
19 И каза: Не бой се, мъжо възлюбен; мир на тебе! Крепи се! Да! Крепи се! И като ми говореше, аз се подкрепих и казах: Нека говори господарят ми, защото си ме подкрепил.
20 Тогава той каза: Знаеш ли защо съм дошъл при теб? А сега ще се върна да воювам против княза на Персия; и когато изляза, князът на Гърция ще дойде.
21 Все пак, обаче, ще ти известя значението на това, което е написано в едно истинско писание, при все че няма кой да ми помага против тези князе, освен вашия княз Михаил.
1
А в първата година на мидянина Дарий аз, Гавриил, стоях да го укрепя и уякча.2
И сега ще ти кажа истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия; и четвъртият ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си, ще повдигне всичко против гръцкото царство.3 Тогава ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действа според волята си.
4 А щом се издигне той, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му, нито ще владеят над толкова, над колкото той е владял; защото царството му ще бъде изкоренено и разделено на други освен тях.
5 И южният цар ще набере сила; но един от началниците му ще стане по-силен от него и ще владее; владичеството му ще бъде голямо.
6 След няколко години ще се сдружат; и дъщерята на южния цар ще дойде при северния цар, за да направи спогодба; но тя няма да задържа силата на мишцата си; също и той няма да устои, нито мишцата му; а тя ще бъде предадена, както и онези, които я водеха, и родителят ѝ, и онзи, който я крепеше в онези времена.
7 Но вместо него ще се издигне една издънка от корените ѝ; и като дойде против войската, ще влезе в крепостите на северния цар, ще действа против тях и ще ги надделее;
8 също и боговете им ще докара пленници в Египет, с летите им идоли и с отбраните им сребърни и златни съдове; и той ще се въздържа няколко години да не напада северния цар.
9 А онзи ще влезе в царството на южния цар, но ще се върне в земята си.
10 И синовете му ще воюват и ще съберат множество от големи войски, които ще дойдат с устрем, ще нахлуят и ще заминат; а като се завръщат, ще воюват дори до крепостта му.
11 Южният цар ще освирепее и като излезе, ще се бие с него — със северния цар, който ще опълчи едно голямо множество; и множеството ще се предаде в неговата ръка.
12 И като закара множеството, сърцето му ще се надигне; и при все че ще повали десетки хиляди, пак няма да надделее.
13 Защото северният цар, като се завръща, ще опълчи множество, по-голямо от първото, и в края на определените години ще дойде с устрем, с голяма войска и с много имот.
14 В онези времена ще въстанат против южния цар; ще се повдигнат и насилниците от твоя народ, за да потвърдят видението; но ще паднат.
15 И така, северният цар ще дойде, ще издигне могила и ще превземе укрепените градове; и нито мишците на южния цар, нито отбраният му народ няма да могат да му противостоят, нито ще има сила, която да му противостои.
16 А онзи, който иде против него, ще действа според волята си и няма да има кой да му противостои; и ще застане в славната земя и в ръцете му ще бъде разрушителна сила.
17 И ще насочи лицето си да дойде със силата на цялото си царство и ще му предложи справедливи условия, и ще действа според тях; а ще му даде най-отбраната дъщеря между жените, за да го разврати, но това няма да успее, нито ще го ползва.
18 После ще обърне лицето си към островите и ще завладее много от тях; но един военачалник ще направи да престане нанесеният от него укор; дори, при това, ще възвърне укора му върху самия него.
19 Тогава ще обърне лицето си към крепостите на своята земя; но ще се препъне и падне, и няма да се намери.
20 Тогава, вместо него, ще се издигне един, който ще изпрати бирник по най-славната част на царството; но за кратко време ще загине, и то не чрез гняв, нито чрез бой.
21
А вместо него ще се издигне един нищожен човек, на когото няма да отдадат царска почит, а той ще дойде във време, когато са спокойни, и ще завладее царството чрез ласкателство.22 И със силата на потопа ще бъдат пометени и строшени пред него — да! — дори и сам военачалникът на завета.
23 И след като сключи с него съюз, ще постъпва измамно; защото ще излезе и ще надделее само с малко хора.
24 Във време, когато са спокойни, ще дойде в най-плодородните места на областта и ще извърши това, което не са извършили бащите му или прадедите му; ще раздели между тях грабеж, плячка и имот; даже ще измисли хитростите си против крепостите, но само за време.
25 Той ще повдигне силата си и множеството си против южния цар с голяма войска; и южният цар ще се бие с него в битка с голяма и много силна войска; но няма да може да устои, защото ще измислят хитрости против него.
26 Да! Онези, които ядат от изрядните му ястия, ще го погубят; и от войската му, макар да е многобройна като потоп, мнозина ще паднат убити.
27 А сърцата на тези двама царе ще бъдат предадени на зло и ще говорят лъжи на същата трапеза, но това няма да успее, понеже при все това краят ще бъде в определеното време.
28 Тогава ще се върне в земята си с много имот; и сърцето му ще бъде против святия завет; и като действа по волята си, ще се върне в земята си.
29 На определеното време той ще се върне и ще дойде към юг; но последният път няма да бъде като първия;
30 защото китимски кораби ще дойдат против него; по тази причина той, огорчен, отново ще се разяри против святия завет и ще действа по волята си; даже, като се завърне, ще се споразумее с онези, които са изоставили святия завет.
31 От него ще се повдигнат сили, които ще омърсят светилището, да! — крепостта, ще премахнат вечната жертва и ще издигнат мерзостта, която докарва запустение.
32 И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи.
33 И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване.
34 А когато паднат, ще им се окаже малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства.
35 Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, за да се очистят и да се избелят до края на времето; защото и то ще стане в определеното време.
36 Царят ще действа според волята си, ще се надигне и ще се възвеличи над всякакъв бог, и ще говори чудесно, надменно против Бога на боговете; и ще благоденства, докато се изчерпи негодуванието; защото определеното ще се изпълни.
37 И няма да зачита боговете на бащите си, нито обичната на жените богиня, нито ще зачита някакъв бог; защото ще се направи на по-велик от всички тях.
38 А вместо Него ще почита бога на крепостите; да! Със злато и сребро, със скъпоценни камъни и желани вещи ще почита един бог, когото бащите му не са познавали.
39 С помощта на един чужд бог той ще постъпи с най-силните крепости; ще умножи славата на онези, които го признаят, и ще ги постави владетели над мнозина; и ще раздели земята между тях срещу заплата.
40 И в края на времето южният цар ще се сблъска с него; и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници, конници и много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и ще отмине.
41 Ще влезе и в славната земя и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците.
42 Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да я избегне.
43 Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто и на всички скъпоценности на Египет; и либийците и етиопците ще бъдат заставени да го следват по стъпките му.
44 Но известия от изток и север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление.
45 И ще постави шатрите на палата си между моретата, върху славния свят хълм; но при все това ще бъде постигнат от края си и няма да има кой да му помогне.
1
И в онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоя народ, ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е имало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време твоят народ ще се отърве — всеки, който бъде намерен записан в книгата.2
Тогава мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят — едни за вечен живот, а други — за срам и вечно презрение.3 Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда — като звездите до вечни векове.
4 А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава.
5 Тогава, като погледнах, аз, Даниил, ето, стояха двама други — един на брега отсам реката и един на брега оттам реката.
6 Единият каза на облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката: Докога ще се чака за края на тези чудеса?
7 И чух облечения в ленени дрехи човек, който беше над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Онзи, Който живее довека, че това ще бъде след време, времена и половина време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили със смазването на силата на святия народ.
8 И аз чух, но не разбрах. Тогава казах: Господарю мой, как ще завърши всичко това?
9 А той отговори: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето.
10 Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите няма да разбере; но разумните ще разберат.
11 И от времето, когато бъде премахната вечната жертва и бъде поставена мерзостта, която докарва запустение, ще има хиляда двеста и деветдесет дни.
12 Блажен, който изтърпи и стигне до хиляда триста тридесет и петте дни.
13 Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш и в края на дните ще застанеш в дела си.