1

1

Как седи усамотен градът, който е бил многолюден!
Стана като вдовица великата между народите столица!
Онази, която беше княгиня между областите, стана поданица!

2

Непрестанно плаче нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ;
между всичките ѝ любовници няма кой да я утешава;
всичките ѝ приятели ѝ изневериха; станаха ѝ неприятели.

3

Юда отиде в плен от притеснение и тежко робуване;
живее между езичниците, не намира покой;
всичките му гонители го стигнаха сред теснините му.

4

Тъжат сионските пътници, защото никой не идва на определените празници;
всичките му порти са пусти; свещениците му въздишат;
девиците му са наскърбени; и сам той е в горест.

5

Противниците му взеха връх; неприятелите му благоденстват;
защото ГОСПОД го наскърби поради многото му беззакония;
младенците му отидоха в плен пред противника.

6

И от сионовата дъщеря се изгуби цялото ѝ великолепие;
първенците ѝ станаха като елени, които не намират пасбище
и стават безсилни пред гонещия ги.

7

В дните на скръбта и скитанията си Йерусалим си спомни
всичките желани неща, които имаше от древни времена.
Сега, когато народът му е паднал в ръката на противника и никой не му помага,
противниците го видяха, засмяха се поради опустошението му.

8

Тежко съгреши йерусалимската дъщеря, затова бе отстранена като нещо нечисто;
всички, които я бяха почитали, я презряха, защото видяха голотата ѝ;
а тя въздиша и обръща гърба си.

9

Нечистотата ѝ беше в полите ѝ; не беше помислила за сетнината си!
Затова чудно се е смирила; няма кой да я утешава;
виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, вика тя, защото неприятелят се възвеличи.

10

Противникът е прострял ръката си върху всичките ѝ желани неща;
защото тя видя, че в светилището ѝ влязоха езичниците,
за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.

11

Целият ѝ народ въздиша и иска хляб;
дадоха желаните си неща за храна, за да се възобнови животът им;
виж, ГОСПОДИ, и погледни; защото се унижих.

12

Нехаете ли, всички вие, които заминавате по пътя?
Погледнете и вижте — има ли страдание като страданието,
което се стовари върху мене,
която ГОСПОД оскърби в деня на пламенния Си гняв.

13

Отгоре Той прати огън в костите ми, който ги облада;
простря примка за краката ми; върна ме назад;
направи ме пуста и слаба цял ден.

14

Нечестията ми бяха стегнати върху мене
като хомот от ръката Му;
те се сплетоха, стигнаха до врата ми;
Той направи да намалее силата ми;
Господ ме предаде в ръцете на онези,
срещу които не мога да стоя.

15

Господ презря всички силни мъже сред мене;
свика против мене събор, за да смаже младежите ми;
Господ стъпка като в лин девицата, Юдовата дъщеря.

16

Затова аз плача; окото ми, окото ми пролива сълзи,
защото се отдалечи от мен Утешителят,
Който би възобновил живота ми;
синовете ми погинаха, защото неприятелят надделя.

17

Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши;
ГОСПОД заповяда за Яков окръжаващите го да му станат противници;
Йерусалим стана между тях като нещо нечисто.

18

Праведен е ГОСПОД, защото въстанах против заповедите Му;
слушайте, моля, всички племена и вижте скръбта ми;
девиците ми и младежите ми отидоха в плен.

19

Повиках любовниците си, но те ме излъгаха;
свещениците и старейшините ми издъхнаха в града,
когато си търсеха храна, за да се възобнови животът им.

20

Виж, ГОСПОДИ, защото съм в утеснение; червата ми се смущават;
сърцето ми от дъно се свива, защото зле се разбунтувах против Тебе;
навън меч оставя без деца; у дома като че ли смърт владее.

21

Чуха, че съм въздишала; няма кой да ме утеши;
всичките ми неприятели чуха за злощастието ми и се радваха, че си сторил това;
обаче Ти ще доведеш провъзгласения от Тебе ден, когато и те ще станат като мене.

22

Нека дойде пред Тебе цялото им нечестие
и постъпѝ с тях, както постъпи с мене поради всичките ми престъпления;
защото много са въздишките ми и сърцето ми чезне.

2

1

Как покри Господ с облак сионовата дъщеря с гнева Си,
хвърли от небето долу, на земята, великолепието на Израил.
И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!

2

Господ изтреби всички Яковови жилища и не пожали;
събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря;
събори ги до земята;
оскверни царството и първенците му.

3

В разпаления Си гняв строши всеки Израилев рог;
оттегли десницата Си да е срещу неприятеля;
и като пламтящ огън, който поглъща всичко наоколо, изгори Яков.

4

Опъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник;
и изби всичко, приятно на окото;
върху шатъра на сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

5

Господ се превърна в неприятел; изтреби Израил,
изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му;
и увеличи плача и риданието на Юдовата дъщеря.

6

Той усилено събори шатъра му като колиба в градина;
съсипа мястото на събранието му;
ГОСПОД направи да се забрави в Сион определен празник и събота
и в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

7

Господ отхвърли жертвеника Си, погнуси се от светилището Си;
предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите,
които вдигнаха шум в дома ГОСПОДЕН като в празничен ден.

8

ГОСПОД намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря;
опъна връвта; не оттегли ръката Си да изтреби;
и направи да жалее предстението и стената;
те изнемогнаха заедно.

9

Портите ѝ затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете ѝ;
царят и първенците ѝ са между езичниците, където закона го няма;
и пророците ѝ не получават видение от ГОСПОДА.

10

Старейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат;
хвърлиха пръст върху главите си; препасаха се във вретища;
Йерусалимските девици навеждат главите си до земята.

11

Очите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават;
дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на народа ми,
понеже младенците и кърмачетата примират по улиците на града.

12

Казват на майките си: Къде има жито и вино?,
когато примират като смъртно ранени по градските улици,
когато предават дух в скута на майките си.

13

Какво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, йерусалимска дъще?
На кого да те оприлича, за да те утеша, девице, сионова дъще?
Защото разорението ти е голямо като морето;
кой може да те изцели?

14

Пророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения
и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен,
а видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.

15

Всички, които заминават по пътя,
изпляскват с ръце против тебе,
подсвиркват и кимват с главите си, поради йерусалимската дъщеря, и казват:
Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата,
и градът, за който цял свят се радва?

16

Всичките ти неприятели отвориха широко устата си против тебе;
подсвиркват, скърцат със зъбите си и казват: Погълнахме я!
Наистина това е денят, който очаквахме;
намерихме го, видяхме го.

17

ГОСПОД извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни;
разори, без да пожали, развесели над тебе неприятеля,
възвиси рога на противниците ти.

18

Сърцето им извика към Господа:
Стено на сионовата дъщеря, проливай като поток сълзи денем и нощем;
не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.

19

Стани, извикай нощем при първото поставяне на стражите;
излей сърцето си като вода пред лицето на Господа;
издигни към Него ръцете си за живота на младенците си,
които примират от глад край всички улици.

20

Виж, ГОСПОДИ, гледай на кого си направил това!
Да ядат ли жените рожбата си, младенците в обятията си?
Да бъдат ли убити в светилището Господне свещеник и пророк?

21

Дете и старец лежат на земята по пътищата;
девиците и младежите ми паднаха от меч;
избил си ги в деня на гнева Си; изклал си, без да пожалиш.

22

Призвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник;
и никой не се отърва, нито остана в деня на гнева ГОСПОДЕН;
онези, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.

3

1

Аз съм човекът, който видях скръб от тоягата на Неговия гняв.

2
Той ме е водил и завел в тъмнина, а не в светлина.

3
Навярно против мен обръща повторно ръката Си всеки ден.

4

Застари плътта и кожата ми; строши костите ми.

5
Издигна против мен укрепления; и ме окръжи с горест и труд.

6
Сложи ме да седна в тъмнина като отдавна умрелите.

7

Обгради ме и не мога да изляза; отегчи веригите ми.

8
Още и когато викам и ридая, Той отблъсва молитвата ми.

9
Огради с дялани камъни пътищата ми; изкриви пътеките ми.

10

Стана за мене като мечка в засада, като лъв в скришни места.

11
Отби настрана пътищата ми и ме разкъса; направи ме пуст.

12
Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела,

13

заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.

14
Станах за присмех на целия си народ
и за песен на тях цял ден.

15
Насити ме с горчивини; опи ме с пелин.

16

При това счупи зъбите ми с камъчета; покри ме с пепел.

17
Отблъснал си душата ми далеч от мира; забравих благоденствието.

18
И казах: Погина увереността ми и надеждата ми като отдалечена от ГОСПОДА.

19

Помни скръбта ми и изгонването ми, пелина и жлъчката.

20
Душата ми, като ги помни непрестанно, се е смирила дълбоко.

21
Обаче това си наумявам, поради което имам и надежда:

22

че по милост ГОСПОДНЯ ние не бяхме довършени,
понеже не чезнат щедростите Му.

23
Те се подновяват всяка сутрин; голяма е Твоята вярност.

24
ГОСПОД е мой дял, казва душата ми;
затова ще се надявам на Него.

25

Благ е ГОСПОД към онези, които Го чакат, към душата, която Го търси.

26
Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от ГОСПОДА.

27
Добро е за човека да носи хомот в младостта си.

28

Нека седи насаме и мълчи, когато ГОСПОД му го наложи.

29
Нека сложи устата си в пръстта, дано има още надежда.

30
Нека подаде бузата си на онзи, който го бие;
нека се насити с укор.

31

Защото Господ не отхвърля довека.

32
Понеже, ако и да наскърби, Той пак ще и да се съжали според многото Си милости.

33
Защото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките деца.

34

Да се тъпчат с крака всичките затворници на света,

35
да се извръща съдът на човека пред лицето на Всевишния,

36
да се онеправдава човекът в делото му — Господ не одобрява това.

37

Кой ще е онзи, който казва нещо и то става, без да го е заповядал Господ?

38
От устата на Всевишния не излизат ли и злото, и доброто?

39
Защо би възроптал жив човек, всеки за наказанието на греховете си?

40

Нека издирим и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА.

41
Нека издигнем сърцата и ръцете си към Бога, Който е на небесата, и нека кажем:

42
Съгрешихме и отстъпихме; Ти не си ни простил.

43

Покрил си се с гняв и си ни гонил; убил си, без да пощадиш.

44
Покрил си се с облак, за да не премине молитвата ни.

45
Направил си ни като помия и смет сред племената.

46

Всичките ни неприятели отвориха широко устата си против нас.

47
Страхът и пропастта ни налетяха, запустение и разорение.

48
Водни потоци излива окото ми поради разорението на дъщерята на народа ми.

49

Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отрада,

50
докато не се наведе ГОСПОД и не погледне от небесата.

51
Окото ми прави душата ми да ме боли поради всички дъщери на града ми.

52

Онези, които са ми неприятели без причина, ме гонят непрестанно като птиче.

53
Отнеха живота ми в тъмницата и хвърлиха камък върху мене.

54
Води стигнаха над главата ми; казах: Свърших се.

55

Призовах името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбоката тъмница.

56
Ти чу гласа ми; не затваряй ухото Си за въздишките ми, за вопъла ми;

57
приближил си се в деня, когато Те призовах, казал си: Не бой се.

58

Застъпил си се, Господи, за делото на душата ми; изкупил си живота ми.

59
Видял си, ГОСПОДИ, онеправданието ми; отсъди делото ми.

60
Видял си всичките им отмъщения и всичките им замисли против мене.

61

Ти си чул, ГОСПОДИ, укоряването им и всичките им замисли против мене,

62
думите на онези, които се повдигат против мене цял ден.

63
Виж, когато седят и когато стават, аз съм им песен.

64

Ще им въздадеш, ГОСПОДИ, въздаяние според делата на ръцете им;

65
ще им дадеш, като клетвата Си върху тях, окаменено сърце;

66
ще ги прогониш с гняв и ще ги изтребиш изпод небесата ГОСПОДНИ.

4

1

Как почерня златото! Измени се най-чистото злато! Камъните на
светилището са пръснати край всички улици.

2

Драгоценните синове на Сион, равноценни с чисто злато,
как се смятат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!

3

Даже чакалите подават гърди и кърмят малките си,
а дъщерята на народа ми се ожесточи като щраусите в пустинята;

4

защото езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда;
децата искат хляб, но няма кой да им отчупи.

5

Онези, които ядеха отбрани ястия, лежат небрежни по улиците;
възпитаните в мораво прегръщат бунището.

6

Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом,
който беше съсипан в един миг, без да са го докосвали човешки ръце.

7

Благородните ѝ бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко,
снагата им — по-червена от рубини, блестяха като сапфир;

8

а сега лицето им е по-черно от сажди; не се познават по улиците!
Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.

9

По-щастливи бяха убитите от меч, отколкото умъртвените от глад;
защото тези чезнат, прободени от липса на полските произведения.

10

Ръцете на милозливите жени свариха децата им;
те им станаха храна при разорението на дъщерята на народа ми.

11

ГОСПОД извърши възнамереното от Него в яростта Му, изля пламенния Си гняв.
Запали огън в Сион, който изгори основите му.

12

Земните царе не вярваха, нито живеещите по целия свят,
че щеше да влезе противник и неприятел в йерусалимските порти.

13

А това стана поради греховете на пророците му и поради беззаконията на свещениците му,
които проливаха кръвта на праведните сред него.

14

Те се скитаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв,
така че хората не можеха да се допират до дрехите им.

15

Отстъпете, вие, нечисти, викаха към тях; отстъпете, отстъпете, не се допирайте до нас;
а когато те бягаха и се скитаха, между народите се говореше:
Няма вече да бъдат пришълци с нас.

16

Гневът на ГОСПОДА ги разпръсна; Той не иска вече да гледа към тях;
свещеническо лице не почетоха, над старци не се смилиха.

17

И досега очите ни се изнуряват от чакане на суетната за нас помощ;
надявахме се на народ, който не можеше да спасява.

18

Причакват стъпките ни, така че не можем да ходим по улиците си;
приближи се краят ни; дните ни се изпълниха; да! Краят ни дойде.

19

Онези, които ни гонеха, станаха по-леки от небесните орли;
гониха ни по планините, причакваха ни в пустинята.

20

Помазаникът ГОСПОДЕН, диханието на ноздрите ни,
този, под чиято сянка казвахме, че ще живеем между народите, се хвана в техните ями.

21

Радвай се и се весели, дъще едомска, която живееш в земята Уз.
Обаче и до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се заголиш!

22

Свърши се наказанието за беззаконието ти, дъще Сионова; Той няма вече да те закара в плен;
а ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие съгрешенията ти.

5

1

Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни се случи;
погледни и виж как ни укоряват.

2

Наследството ни мина у чужденци,
къщите ни — у странници.

3

Останахме сирачета без баща.
Майките ни са като вдовици.

4

Водата си пихме със сребро,
дървата ни идват с пари.

5

Нашите гонители са на вратовете ни.
Трудим се и почивка нямаме.

6

Протегнахме ръка към египтяните
и към асирийците, за да се наситим с хляб.

7

Бащите ни съгрешиха и ги няма;
и ние носим техните беззакония.

8

Слуги господстват над нас
и няма кой да ни избави от ръката им.

9

Добиваме хляба си с опасност за живота си
поради меча, който ограбва в пустинята.

10

Кожата ни почервеня като пещ
поради върлуването на глада.

11

Изнасилваха жените в Сион,
девиците — в Юдейските градове.

12

Чрез техните ръце бяха обесени първенците,
старейшините не бяха почитани.

13

Младежите носеха воденични камъни
и децата падаха под товара на дървата.

14

Старейшините не седят вече на портите;
младежите изоставиха песните си.

15

Престана радостта на сърцето ни;
хорото ни се превърна в жалеене.

16

Венецът падна от главата ни.
Горко ни! Защото сме съгрешили.

17

Затова чезне сърцето ни;
затова причерня на очите ни.

18

Поради запустяването на Сионския хълм
лисиците ходят по него.

19

Ти, ГОСПОДИ, седиш като Цар довека;
престолът Ти е от род в род.

20

Защо ни забравяш завинаги
и ни изоставяш за толкова дълго време?

21

Възвърни ни, ГОСПОДИ, към Себе Си и ще се възвърнем;
обнови дните ни, както отначало —

22

ако не си ни отхвърлил съвсем
и не си се разгневил много против нас.