1
Думите на Хелкевия син Йеремия, един от свещениците, които бяха в Анатот във Вениаминовата земя,2 към когото идваше ГОСПОДНЕТО слово в дните на Юдейския цар Йосия, Амоновия син, в тринадесетата година от царуването му.
3 Идваше и в дните на Юдейския цар Йоаким, син на Йосия, до края на единадесетата година на Юдейския цар Седекия, син на Йосия, до пленяването на Йерусалим в петия месец.
4 И така, ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:
5 Преди да ти дам образ в утробата, те познах; и преди да излезеш от утробата, те осветих. Поставих те за пророк на народите.
6 Тогава казах: О, Господи ЙЕХОВА! Ето, аз не зная да говоря, защото съм дете.
7 А ГОСПОД ми отговори: Не казвай: Дете съм; защото при всички, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, което ти заповядвам, ще кажеш.
8 Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва ГОСПОД.
9 Тогава ГОСПОД протегна ръката Си, допря я до устата ми и ми каза: Ето, вложих думите Си в устата ти.
10 Виж, днес те поставих над народите и над царствата, за да изкореняваш и да съсипваш, да погубваш и да събаряш, да градиш и да садиш.
11 При това ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза: Какво виждаш, Йеремия? Аз отвърнах: Виждам бадемова пръчка .
12 Тогава ГОСПОД ми каза: Правилно си видял; защото Аз бързам да изпълня словото Си.
13 И втори път дойде ГОСПОДНЕТО слово към мен и каза: Какво виждаш? Аз отговорих: Виждам котел, който възвира; и лицето му е от север.
14 Тогава ГОСПОД ми каза:
От север ще избухне зло15
Защото, ето, Аз ще повикам
всички колена на северните царства, казва ГОСПОД;
и те ще дойдат и ще поставят всеки престола си
във входа на йерусалимските порти
и срещу всички стени около него,
и срещу всички Юдейски градове.
16
И ще произнеса присъдите Си против тях
поради цялото им нечестие,
защото Ме оставиха и кадиха на чужди богове,
и се поклониха на делата на своите ръце.
17
И така, ти опаши кръста си
и стани, и им кажи всичко, което ще ти заповядам;
да не се уплашиш от тях,
да не би Аз да те уплаша пред тях.
18
Защото, ето, Аз те поставих днес
като укрепен град, железен стълб
и като медни стени против цялата страна,
против царете на Юда, против първенците му,
против свещениците му и против народа на тази страна.
19
Те ще воюват против тебе,
но няма да те надвият;
защото Аз съм с тебе, за да те избавям, казва ГОСПОД.
1
Словото ГОСПОДНЕ дойде към мен и каза:2
Иди и прогласи в ушите на йерусалимската дъщеря:3
Израил беше свят на ГОСПОДА,
първият от рожбите Му,
всички, които го пояждаха, бяха сметнати за виновни;
зло ги постигаше, казва ГОСПОД.
4
Чуйте словото ГОСПОДНЕ, доме Яковов
и всички родове на Израилевия дом:
5
Така казва ГОСПОД:
Каква неправда намериха в Мене бащите ви,
че се отдалечиха от Мен
и ходиха след суетата, и станаха суетни?
6
Нито казаха: Къде е ГОСПОД,
Който ни изведе от Египетската земя,
Който ни води през пустинята,
през страна пуста и пълна с пропасти,
през страна безводна и покрита с мрачна тъмнина,
през страна, по която не минаваше човек
и където човек не живееше?
7
И ви въведох в плодородна страна,
за да ядете плодовете ѝ и благата ѝ;
но като влязохте, осквернихте земята Ми
и направихте мерзост наследството Ми.
8
Свещениците не казаха: Къде е ГОСПОД?
Законниците не Ме познаха;
също и управниците станаха престъпници против Мен
и пророците пророкуваха чрез Ваал
и ходиха след безполезните идоли.
9
Затова Аз още ще се съдя с вас, казва ГОСПОД,
и с внуците ви ще се съдя.
10
Защото посетете Китимските острови и вижте,
пратете в Кидар и разгледайте внимателно,
и вижте, ставало ли е такова нещо —
11
разменил ли е някой народ боговете си, при все че не са богове?
Моят народ, обаче, са разменили Славата си срещу онова, от което няма полза.
12
Ужасете се, небеса, поради това,
настръхнете, смутете се премного, казва ГОСПОД,
13
защото две злини стори Моят народ:
изоставиха Мен, извора на живите води,
и си издълбаха водоеми, пукнати водоеми,
които не могат да държат вода.
14
Израил слуга ли е? Домороден роб ли е?
Тогава защо стана пленник?
15
Млади лъвове ръмжаха против него и реваха,
и запустиха земята му;
градовете му са изгорени и обезлюдени,
16
още и жителите на Мемфис и Тафнес
строшиха темето на главата ти.
17
Не докара ли ти това сам на себе си,
като си изоставил ГОСПОДА, своя Бог,
когато те водеше в пътя?
18
И сега, защо ти е пътят за Египет?
Да пиеш водата на Нил ли?
Или защо ти е пътят за Асирия?
Да пиеш водата на Ефрат ли?
19
Твоето нечестие ще те накаже
и твоите отстъпления ще те изобличат.
И така, познай и виж, че е зло и горчиво нещо,
че си изоставил ГОСПОДА, своя Бог,
и че нямаш страх от Мене,
казва Господ, ЙЕХОВА на Силите.
20
Понеже отдавна съм строшил хомота ти
и съм разкъсал връзките ти;
и ти каза: Няма вече да бъда престъпница;
а независимо от това — на всеки висок хълм
и под всяко зелено дърво
си лягала като блудница.
21
А пък Аз те бях насадил като лоза отбрана,
семе съвсем чисто;
тогава ти как си се променила в изродени пръчки
на чужда за Мене лоза?
22
Затова, макар и да се измиеш с луга
и да употребиш много сапун,
пак твоето беззаконие си остава петно пред Мене,
казва Господ ЙЕХОВА.
23
Как можеш да кажеш: Не съм се осквернила,
не съм ходила след ваалимите?
Виж пътя си в долината,
познай какво си сторила,
подобно на камила, която бързо тича насам-натам по пътищата,
24
подобно на дива ослица, свикнала с пустинята,
която в страстта на душата си смърка въздуха;
в устрема ѝ кой може да я отвърне?
Онези, които я търсят, няма да си дават труд за нея —
в месеца ѝ ще я намерят.
25
Въздържай крака си, за да не ходиш боса,
и гърлото си — за да не съхне от жажда.
Но ти си казала: Напразно! Не;
защото залюбих чужденци
и след тях ще ида.
26
Както се посрамва крадец, когато е открит,
така ще се посрами Израилевият дом —
те, царете им, първенците им,
свещениците им и пророците им,
27
които казват на дървото: Ти си мой отец,
и на камъка: Ти си ме родил;
защото обърнаха към Мене гърба си, а не лицето си;
но пак по време на бедствието си ще кажат: Стани и ни избави.
28
Но къде са твоите богове, които си си направил?
Нека те станат, ако могат да те избавят
по време на бедствието ти;
защото колкото са градовете ти,
толкова са и боговете ти, Юдо.
29
Защо бихте искали да се препирате с Мене?
Вие всички сте отстъпници от Мене, казва ГОСПОД.
30
Напразно поразих децата ви;
те не приеха да се поправят;
собственият ви меч погуби пророците ви
като лъв — изтребител.
31
О, хора на този род, вижте словото на ГОСПОДА, Който казва:
Бил ли съм Аз пустиня за Израил
или земя на мрачна тъмнина?
Защо тогава народът Ми казва:
Ние сме скъсали връзките си,
не искаме да дойдем вече при Тебе?
32
Може ли момата да забрави накита си
или невястата — украшенията си?
А народът Ми Ме забравяше през безбройни дни.
33
Как украсяваш пътя си, за да търсиш любов!
Така че си научила и лошите жени на твоите пътища!
34
Също и по полите ти бе намерена кръвта
на души — невинни сиромаси;
не намерих кървите с разкопаване, а по всички тези поли.
35
А при все това ти казваш: Невинна съм,
затова гневът Му непременно ще се отвърне от мен.
Ето, Аз ще се съдя с тебе
затова, че казваш: Не съм съгрешила.
36
Защо се луташ толкова много, за да промениш пътя си?
Ще се посрамиш и от Египет,
както се посрами от Асирия.
37
Ще излезеш и оттам
с ръцете си на главата си;
защото ГОСПОД отхвърли онези, на които уповаваш,
и ти няма да успееш с тях.
1
Казват: Ако някой напусне жена си2
Повдигни очите си към голите височини
и виж къде не са блудствали с тебе.
По пътищата си седяла за тях,
както арабин в пустинята,
и си осквернила земята
с блудството и злодеянията си.
3
По тази причина дъждовете бяха задържани
и не валя пролетен дъжд;
но все пак ти имаше чело на блудница
и си отказала да се срамуваш.
4
Не искаш ли да викаш отсега към Мен:
Отче мой, Ти си наставник на младостта ми?
5
Ще държи ли Той гнева Си завинаги?
Ще го пази ли докрай?
Ето, така си говорила,
но си вършила злодеяния, колкото си могла.
6
Пак в дните на цар Йосия ГОСПОД ми каза: Видя ли ти какво стори отстъпницата Израил? Тя отиде на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и блудства там.7 Аз казах: Като направи всичко това, тя ще се върне при Мене; но тя не се върна. И сестра ѝ, невярната Юдея, видя това.
8 И видях, когато отстъпницата Израил прелюбодейства, и Аз по тази именно причина я напуснах и ѝ дадох разводно писмо, но сестра ѝ, невярната Юдея, пак не се уплаши, а отиде и тя да блудства.
9 И с невъздържаното си блудство тя оскверни земята и прелюбодейства с камъните и дърветата.
10 А при всичко това сестра ѝ, невярната Юдея, не се върна при Мене с цялото си сърце, а с притворство, казва ГОСПОД.
11 Тогава ГОСПОД ми каза: Отстъпницата Израил се показа по-праведна от невярната Юдея.
12 Иди и прогласи тези думи към север, като кажеш:
Върни се, отстъпнице Израил, казва ГОСПОД;13
Само признай беззаконието си,
че си станала престъпница против ГОСПОДА, своя Бог,
и безогледно си отивала при чужденците
под всяко зелено дърво,
и че не сте послушали гласа Ми, казва ГОСПОД.
14
Върнете се, деца отстъпници, казва ГОСПОД,
защото Аз съм ви съпруг;
и ще ви взема — един от град, а двама от род,
и ще ви въведа в Сион!
15
И ще ви дам пастири по Моето сърце,
които ще ви пасат със знание и разум.
16
И в онези дни, казва ГОСПОД,
когато се умножите и нарастете на земята,
няма вече да се изразяват: Ковчегът на завета ГОСПОДЕН!
Нито той ще им дойде на ум,
нито ще си спомнят за него, нито ще го посетят,
нито ще се направи вече това.
17
В онова време ще нарекат Йерусалим престол ГОСПОДЕН;
и всички народи ще се съберат при него в името ГОСПОДНЕ, в Йерусалим,
и няма да ходят вече според упоритостта на злото си сърце.
18
В онези дни Юдовият дом ще ходи с Израилевия дом
и те ще дойдат заедно от северната страна
в земята, която дадох за наследство на бащите ви;
19
и Аз си казах как щях да те поставя между децата
и щях да ти дам желана земя,
преславно наследство от народите.
Още казах: Ти ще Ме назовеш: Отец мой,
и няма да се отвърнеш да Ме следваш.
20
Наистина, както жена изневерява на мъжа си,
така и вие изневерихте на Мене,
доме Израилев, казва ГОСПОД.
21
По голите височини се чува глас,
плачът и молбите на израилтяните;
защото извратиха пътя си,
забравиха ГОСПОДА, своя Бог.
22
Върнете се, деца отстъпници,
и Аз ще ви изцеля от отстъпничествата ви.
Ето, ние идем към Тебе,
защото Ти си ГОСПОД, нашият Бог.
23
Наистина празна е очакваната от хълмовете помощ,
от шумната тълпа по планините;
само в ГОСПОДА, нашия Бог, е избавлението на Израил.
24
Но онова срамно нещо е поглъщало труда на бащите ни
още от младостта ни —
стадата им и чердите им,
синовете им и дъщерите им.
25
Да легнем в срама си
и да ни покрие нашето посрамване;
защото сме съгрешавали пред ГОСПОДА, нашия Бог,
ние и бащите ни,
от младостта си — дори до днес,
и не сме слушали гласа на ГОСПОДА, нашия Бог.
1
Ако се върнеш, Израилю,2
и ако в истина, в справедливост и в правда
се закълнеш, като кажеш: Заклевам се в живота на ГОСПОДА!,
тогава народите ще се благославят в Него
и в Него ще се прославят.
3
Защото така казва ГОСПОД
на Юдовите и йерусалимските мъже:
Разорете целините си
и не сейте между тръни.
4
Обрежете се на ГОСПОДА
и отнемете краекожието на сърцата си,
мъже Юдови и жители йерусалимски,
за да не излезе яростта Ми като огън
и да не пламне така, че да няма кой да я угаси,
поради злото на делата ви.
5
Възвестете на Юдея6
Издигнете знаме към Сион;
бягайте, не се спирайте;
защото Аз ще докарам зло от север
и голяма погибел.
7
Лъвът излезе от гъсталака си
и изтребителят на народите тръгна,
излезе от мястото си, за да запусти земята ти
и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители.
8
Затова се препашете с вретища, плачете и ридайте;
защото пламенната ярост ГОСПОДНЯ не се отвърна от нас.
9
В онзи ден, казва ГОСПОД,
разумът на царя ще се изгуби,
както и разумът на първенците,
свещениците ще се смутят
и пророците ще се ужасят.
10
Тогава казах: О, Господи ЙЕХОВА!
Ти наистина съвсем си излъгал този народ и Йерусалим,
като си казал: Мир ще имате;
когато, напротив, мечът е стигнал до душата им.
11
В онова време ще кажат на този народ и на Йерусалим:
От голите височини на пустинята духа горещ вятър
към дъщерята на народа Ми —
не за да отвее, нито да очисти.
12
Да! Силен вятър ще дойде от тях за Мен;
и Аз сега ще произнеса присъди против тях.
13
Ето, като облак ще се издигне
и колесниците му — като вихрушка;
конете му са по-леки от орлите.
Горко ни! Защото сме разорени.
14
Йерусалиме, измий сърцето си от зло,
за да се избавиш;
докога ще стоят в тебе лошите ти помисли?
15
Защото глас известява от Дан
и прогласява скръб от Ефремовата планина, като казва:
16
Обявете на народите,
ето, прогласете относно Йерусалим,
че идат обсадители от далечна страна
и издават вика си против Юдейските градове.
17
Като полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.
18
Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това;
това е плодът на твоето нечестие;
наистина — горчиво е, наистина — стигна до сърцето ти.
19
Чреслата ми! Чреслата ми!
Боли ме в дълбочините на сърцето ми;
сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча,
защото си чула, душо моя, тръбен глас, тревога за бой.
20
Погибел върху погибел се прогласява,
защото цялата земя се опустошава;
внезапно се развалиха шатрите ми
и завесите ми — в един миг.
21
Докога ще гледам знаме
и ще слушам тръбен глас?
22
Защото Моят народ е безумен,
не Ме познават;
глупави деца са и нямат разум;
мъдри са да вършат зло,
но да вършат добро не умеят.
23
Погледнах към земята и, ето — тя беше пуста и празна;
към небето — и нямаше светлината му.
24
Погледнах към планините и, ето — трепереха,
и всички хълмове се тресяха.
25
Погледнах и, ето — нямаше човек,
и всички небесни птици бяха избягали.
26
Погледнах и, ето — плодородната страна беше пуста
и всичките ѝ градове бяха съсипани
от присъствието на ГОСПОДА
и от Неговия пламенен гняв.
27
Защото така казва ГОСПОД:
Цялата страна ще запустее;
но съвършено изтребление няма да нанеса.
28
Затова земята ще жалее
и небето горе ще се помрачи;
защото Аз изговорих това, Аз го намислих,
не съм се разкаял за него, нито ще се отвърна от него.
29
От шума на конниците и на стрелците
всеки град ще побегне;
ще отидат в гъсталаците
и ще се изкачат по скалите;
всеки град ще бъде изоставен
и няма да има човек да живее в тях.
30
А ти, запустяла, какво ще правиш?
Ако и с червено да се облечеш,
ако и със златни накити да се украсиш,
ако и с много боя да боядисаш очите си,
напразно ще се украсиш;
любовниците ти ще те презрат,
ще търсят да отнемат живота ти.
31
Защото чух глас като на жена, когато ражда,
болките като на онази, която ражда първородното си,
гласа на сионовата дъщеря,
която се задъхва, простира ръцете си
и казва: Горко ми сега!
Защото душата ми чезне поради убийците.
1
Обходете улиците на Йерусалим2
Защото ако и да казват: Заклевам се в живота на ГОСПОДА!,
те наистина лъжливо се кълнат.
3
ГОСПОДИ, очите Ти не търсят ли честност?
Ударил си ги, но не ги заболя;
изтощил си ги, но не искаха да приемат поправление;
втвърдиха лицата си повече от камък;
не искаха да се върнат.
4
Тогава аз казах:
Навярно това са сиромасите, те са безумни,
защото не знаят пътя ГОСПОДЕН,
нито закона на своя Бог.
5
Ще се обърна към големците
и ще говоря с тях,
защото те знаят пътя ГОСПОДЕН,
закона на своя Бог,
но и те всички са строшили хомота,
разкъсали са връзките.
6
Затова лъв от гората ще ги порази,
вълк от пустинята ще ги ограби,
рис ще причаква край градовете им;
всеки, които излезе оттам, ще бъде разкъсан,
защото престъпленията им са много,
отстъпничествата им се умножиха.
7
Как ще ти простя това?
Децата ти Ме изоставиха
и се кълняха в онези, които не са богове;
след като ги наситих, те прелюбодействаха
и на тълпи отиваха в къщите на блудниците.
8
Сутрин те са като нахранени коне;
всеки цвили след жената на ближния си.
9
Няма ли да ги накажа за това?, казва ГОСПОД;
и душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?
10
Качете се на стените му и събаряйте;
но не нанасяйте съвършено изтребление;
махнете клоните му,
защото не са ГОСПОДНИ.
11
Защото Израилевият дом и Юдовият дом
се отнесоха много невярно към Мене, казва ГОСПОД.
12
Отрекоха се от ГОСПОДА,
като казаха: Не Той ни заплашва с това;
и няма да ни постигне зло,
нито ще видим меч или глад;
13
пророците са вятър
и слово ГОСПОДНЕ няма в тях.
За самите тях ще се сбъдне това.
14
Затова така казва ГОСПОД, Бог на Силите:
Понеже изговарят тези думи,
ето, Аз ще превърна Моите слова в устата ти в огън
и този народ — в дърва, и ще ги изгори.
15
Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас
народ отдалеч, казва ГОСПОД;
народ траен е той, народ старовременен,
народ, чийто език не знаеш,
нито разбираш какво говорят.
16
Колчанът им е като отворен гроб;
те всички са юнаци.
17
Ще изпояждат жътвата и хляба ти,
които синовете и дъщерите ти трябваше да ядат;
ще изпояждат стадата и чердите ти,
ще изпояждат лозята и смокините ти,
ще разбият с меч укрепените ти градове,
на които ти уповаваш.
18
Но и в онези дни, казва ГОСПОД,
не искам да ви нанеса свършено изтребление.
19
И когато кажете: Защо ГОСПОД, Бог наш,
ни направи всичко това?
Тогава да им кажеш:
Както Ме изоставихте
и служихте на чужди богове във вашата земя,
така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.
20
Известете това на Якововия дом
и го прогласете в Юдея, като кажете:
21
Чуйте сега това, глупав и неразумен народ,
които имате очи, но не виждате,
които имате уши, но не чувате.
22
Не се ли боите от Мене?, казва ГОСПОД,
няма ли да треперите пред Мене,
Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето,
която то не може да премине;
така че, макар вълните му да се издигат,
пак няма да я преодолеят,
при все че бучат, пак няма да я преминат?
23
Но този народ има бунтовно и непокорно сърце;
разбунтуваха се и отидоха.
24
Не казват в сърцето си:
Нека се боим сега от ГОСПОДА, нашия Бог,
Който дава ранния и късния дъжд на времето му,
Който пази за нас определените седмици на жътвата.
25
Вашите беззакония отвърнаха тези неща
и вашите грехове ви лишиха от доброто.
26
Защото между народа Ми се намират нечестивци,
които, като наблюдават, както причакващ ловец,
полагат примки, ловят хора.
27
Както клетката е пълна с птици,
така къщите им са пълни с плод на измама,
чрез която те се възвеличиха и обогатиха.
28
Затлъстяха, лъщят,
дори преляха със своите нечестиви дела;
не защитават делото — делото на сирачето, за да благоденстват,
и правото на бедните не отсъждат.
29
Няма ли да ги накажа за това? — казва ГОСПОД,
душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?
30
Удивително и ужасно нещо стана в тази страна:
31
пророците пророкуват лъжливо
и свещениците господстват чрез тях;
и народът Ми — така обича;
а какво ще правите след края на всичко това?
1
Вениаминови синове, бягайте от Йерусалим,2
Красивата и изнежена жена,
сионовата дъщеря ще изтребя.
3
Овчарите и стадата им ще дойдат при нея,
ще разпъват шатрите си против нея от всяка страна,
ще пасат всеки на мястото си;
4
ще извикат: Пригответе война против нея,
станете и нека излезем на пладне.
Горко ни! Защото преваля денят,
защото се простират вечерните сенки;
5
станете и да излезем през нощта,
и да съборим палатите ѝ.
6
Защото така казва ГОСПОД на Силите:
Отсечете дърветата ѝ
и издигнете могила против Йерусалим;
този е градът, който трябва да бъде наказан,
само насилие има в него.
7
Както блика вода от извора,
така блика злото от него;
насилие и грабеж се чува в него,
пред Мене непрестанно има болест и рани.
8
Приеми поука, Йерусалиме,
да не би да се отвръща душата Ми от тебе,
да не би да те направя пустиня, земя ненаселена.
9
Така казва ГОСПОД на Силите:
Ще берат и ще оберат останалите от Израил като лозе;
пак протегни ръката си като гроздоберач към пръчките.
10
На кого да говоря и пред кого да заявя, за да чуят?
Ето, ухото им е необрязано и не могат да чуят;
ето, словото ГОСПОДНЕ стана укорно за тях,
те не благоволят в него.
11
Затова съм пълен с яростта на ГОСПОДА,
уморих се да се въздържам;
ще я изливам върху децата по улиците
и върху целия сбор на младежите,
защото ще бъдат грабнати и мъж с жена,
старец заедно с престарял.
12
Къщите им ще преминат в други,
също — и полетата, и жените им;
защото ще простра ръката Си
върху жителите на тази страна, казва ГОСПОД;
13
защото от малък до голям —
всеки от тях се е предал на сребролюбие,
и от пророк до свещеник —
всеки постъпва лъжливо.
14
Повърхностно са лекували те раната на народа Ми,
като са казали: Мир, мир! А пък няма мир.
15
Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости?
Не, никак не ги досрамя,
нито са знаели да почервенеят;
затова ще паднат между падащите,
ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД.
16
Така казва ГОСПОД:
Застанете на пътищата и вижте,
и попитайте за древните пътеки —
къде е добрият път, и ходете по него,
и ще намерите покой за душите си;
но те казаха: Не искаме да ходим по него.
17
Поставих и пазачи над вас
и казах: Слушайте гласа на тръбата;
но те отговориха: Не искаме да слушаме.
18
Затова слушайте, народи,
и ти, съборе, узнай какво има между тях.
19
Слушай, земьо:
Ето, Аз ще докарам зло върху този народ,
дори плода на помислите им;
защото не послушаха словата Ми,
а колкото до закона Ми, те го отхвърлиха.
20
Защо Ми е ливанът, който донасят от Сава,
и благовонната тръстика от далечна страна?
Всеизгарянията ви не са Ми приятни,
нито жертвите ви — угодни.
21
Затова така казва ГОСПОД:
Ето, Аз ще поставя пред този народ препятствия,
о̀ които ще се спъват бащите и синовете заедно;
и съседът, и приятелят му ще загинат заедно.
22
Така казва ГОСПОД:
Ето, народ иде от северната страна
и велик народ ще се повдигне от краищата на земята.
23
Лък и копие държат,
жестоки са и немилостиви;
гласът им бучи като море,
възседнали са на коне,
всеки опълчен, както мъж за бой,
против тебе, дъще сионова.
24
Откакто сме чули вест за тях,
ръцете ни отслабнаха,
мъки ни обзеха и болки —
като на жена, която ражда.
25
Не излизайте на полето и на пътя не ходете,
защото мечът на неприятеля и ужасът са от всяка страна.
26
Дъще на народа Ми, препаши се с вретище
и се валяй в пепел;
жалей като за единороден син, заплачи горчиво,
защото разрушителят ще дойде внезапно върху нас.
27
Поставих те изпитател и крепост между народа Си,
за да узнаеш и да изпиташ пътя им.
28
Те всички са крайни отстъпници, които разпространяват клевети;
мед са и желязо; те всички постъпват разтленно.
29
Духалото изгоря; оловото бе изпоядено от огъня;
разтопителят напразно разтопява,
защото злите не се отделиха.
30
Сребро за смет ще ги нарекат,
защото ГОСПОД ги е отхвърлил.
1
Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА:2
Застани в портата на дома ГОСПОДЕН3
Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог:
Поправете пътищата си и делата си
и Аз ще ви утвърдя на това място.
4
Не уповавайте на лъжливи думи, за да казвате:
Храмът ГОСПОДЕН, храмът ГОСПОДЕН,
храмът ГОСПОДЕН е това.
5
Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си,
ако съдите съвършено право между човека и ближния му,
6
ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата
и не проливате невинна кръв на това място,
нито следвате чужди богове за ваша вреда,
7
тогава ще ви направя да живеете на това място,
в земята, която дадох на бащите ви отвека и довека.
8
Ето, вие уповавате на лъжливи думи,
от които няма да се ползвате.
9
Като крадете, убивате, прелюбодействате
и се кълнете лъжливо, и кадите на Ваал,
и следвате други богове, които не сте познавали,
10
идвате ли после да стоите пред Мене в този дом,
който се нарича с Моето име,
и да казвате: Отървахме се, за да вършите всички тези мерзости?
11
Този дом, който се нарича с Моето име,
вертеп за разбойници ли стана във вашите очи?
Ето, Аз сам видях това, казва ГОСПОД.
12
Но идете сега на мястото Ми, което беше в Сило,
където в началото настаних името Си,
и вижте какво му сторих
поради злодеянието на народа Си Израил.
13
И сега, понеже извършихте всички тези дела, казва ГОСПОД,
и Аз ви говорих, като ставах рано и говорих,
а вие не послушахте,
и ви виках, но не отговорихте;
14
затова ще направя на дома, който се нарича с Моето име,
на който вие уповавате,
и на мястото, което дадох на вас и на бащите ви,
както направих на Сило.
15
И ще ви отхвърля от лицето Си,
както отхвърлих всичките ви братя,
цялото Ефремово потомство.
16
Затова ти недей се моли за този народ
и не възнасяй вик или молба за тях,
нито ходатайствай пред Мене;
защото няма да те послушам.
17
Не виждаш ли какво вършат те в Юдейските градове
и по йерусалимските улици? —
18
Децата събират дърва и бащите кладат огъня,
а жените месят тестото,
за да направят пити на небесната царица
и да направят възлияния на други богове,
за да Ме разгневят.
19
Но Мене ли разгневяват? — казва ГОСПОД. —
Дали не разгневяват себе си за посрамване на своите лица?
20
Затова така казва Господ ЙЕХОВА:
Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място,
върху човек и животно,
върху полските дървета и земния плод;
и ще пламне, и няма да угасне.
21
Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог:
Прибавете всеизгарянията си към жертвите си
и яжте месото и от тях.
22
Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди
за всеизгаряния и жертви
в деня, когато ги изведох от Египетската земя;
23
а това им заповядах:
Слушайте гласа Ми
и Аз ще ви бъда Бог,
и вие ще Ми бъдете народ!
И ходете по всички пътища, които ви заповядвам,
за да благоденствате.
24
Те обаче не послушаха, нито преклониха ухото си,
а ходиха според намеренията и упоритостта
на своето нечестиво сърце
и отидоха назад, а не напред.
25
От деня, когато бащите ви излязоха от Египетската земя, до днес
пращах всичките Си слуги, пророците, при вас,
като ставах рано всеки ден и ги пращах;
26
те обаче не Ме послушаха, нито преклониха ухото си,
а закоравиха врата си;
постъпиха по-зле от бащите си.
27
Затова говорѝ им всички тези думи,
но те няма да те послушат;
също извикай към тях,
но те няма да ти отговорят.
28
Тогава им кажи:
Този е народът, който не слуша гласа на ГОСПОДА, своя Бог,
нито приема наставления;
честността изчезна и се изгуби от устата им.
29
Острижи косата си, дъще йерусалимска, и я хвърли,
и плачи със силен глас по голите височини;
защото ГОСПОД отхвърли и изостави поколението,
на което се разгневи.
30
Защото юдеите сториха това, което беше зло пред Мене, казва ГОСПОД;
поставиха мерзостите си в дома,
който се нарича с Моето име, и го оскверниха.
31
И издигнаха високите места на Тофет,
който е в долината на Еномовия син,
за да горят синовете и дъщерите си в огън —
нещо, което не съм заповядал, нито Ми е идвало на ум .
32
Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД,
когато няма да се нарича вече Тофет,
нито долина на Еномовия син,
а долина на клането;
защото ще погребват в Тофет, понеже няма да остане място другаде;
33
и труповете на този народ ще бъдат
храна за небесните птици и земните зверове
и няма да има кой да ги плаши.
34
Тогава ще направя да престане в Юдейските градове
и по йерусалимските улици
гласът на радостта и веселието,
гласът на младоженеца и невястата;
защото земята ще запустее.
1
В онова време, казва ГОСПОД, ще извадят от гробовете им2
и ще ги пръснат пред слънцето и луната,
и пред цялото небесно воинство, които те обичаха,
на които служиха и които последваха,
които потърсиха и на които се поклониха;
тези кости няма да бъдат събрани, нито погребани,
а ще служат за тор по лицето на земята.
3
И смъртта ще бъде по-желана от живота
за всички останали, оцелели от този лош род,
които биха останали във всички места, където бих ги изгонил,
казва ГОСПОД на Силите.
4
При това им кажи: Така казва ГОСПОД:5
И така, защо се отби този йерусалимски народ
с неизменимо отбиване,
като се прилепват за измамата
и не искат да се върнат?
6
Слушах и чух, но те не говореха право;
няма кой да се кае поради злото си
и да каже: Какво сторих!
Всеки се връща в своето поприще,
както кон, който стремително тича в боя.
7
Даже щъркелът по небето знае определените си времена
и гургулицата, и лястовицата, и жеравът
пазят времето на идването си;
а Моят народ не знае закона ГОСПОДЕН.
8
Как казвате: Ние сме мъдри
и законът ГОСПОДЕН е с нас?
Ето, наистина и него
лъжливото перо на книжниците е обърнало в лъжа.
9
Мъдрите се посрамиха,
уплашиха се и бяха хванати;
ето, отхвърлиха словото ГОСПОДНЕ;
и каква мъдрост има в тях?
10
Затова ще дам жените им на други
и нивите им — на онези, които ще ги завладеят;
защото всеки, от малък до голям,
се е предал на сребролюбие;
от пророк до свещеник —
всеки постъпва лъжливо.
11
И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на народа Ми,
като казваха: Мир, мир! А пък няма мир.
12
Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости?
Не, никак не ги досрамя,
нито са знаели да почервенеят;
затова ще падат между падащите,
ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва ГОСПОД.
13
Напълно ще ги изтребя, казва ГОСПОД;
няма да има гроздове на лозата,
нито смокини на смокинята
и листът ще повехне,
и даже това, което съм им дал, ще избяга от тях.
14
Защо още седим?
Съберете се, нека влезем в укрепените градове
и нека загинем там;
защото ГОСПОД, нашият Бог, ни е предал на погибел
и ни е напоил с горчива вода,
понеже съгрешихме пред ГОСПОДА.
15
Очаквахме мир, но никакво добро не дойде,
време на изцеление — но, ето, смущение.
16
Пръхтенето на конете му се чу от Дан;
цялата страна се потресе от гласа на цвиленето на яките му коне;
защото дойдоха и изпоядоха страната и всичко, което има по нея,
града и онези, които живеят в него.
17
Защото, ето, Аз пращам върху вас змии, ехидни,
които не могат да бъдат омаяни,
а ще ви хапят, казва ГОСПОД.
18
Дано бих намерил утешение за скръбта си!
Сърцето ми е от дъно изнемощяло.
19
Ето гласа на дъщерята на народа Ми,
която вика от далечна земя:
ГОСПОД не е ли в Сион?
Царят му не е ли в него?
Защо Ме разгневиха с изваяните си идоли,
с чуждите суети?
20
Премина жътвата, мина се лятото
и ние не се избавихме.
21
Съкрушен съм поради съкрушението на дъщерята на народа Ми;
помрачен съм; ужас ме обзе.
22
Няма ли балсам в Галаад?
Няма ли там лекар?
И така, защо изцеляването на дъщерята на народа Ми
не се по-добри?
1
О, да би била главата ми вода,2
О, да би имало за мене в пустинята убежище за пътници,
за да оставя народа си и да си отида от тях!
Защото те всички са прелюбодейци,
сбирщина от вероломци.
3
Запъват езика си, като че ли е лъкът им за лъжа,
засилват се на земята, но не за честността;
защото напредват от зло в зло,
а Мене не познават, казва ГОСПОД.
4
Пазете се всеки от ближния си
и нямайте доверие на никой брат;
защото всеки брат ще изневерява докрай
и всеки ближен разпространява клевети.
5
Всеки мами ближния си,
никога не говорят истината,
научиха езика си да говори лъжи,
до уморяване вършат беззаконие.
6
Жилището ти е сред коварство;
чрез коварство те отказват да Ме познаят, казва ГОСПОД.
7
Затова така казва ГОСПОД на Силите:
Ето, ще ги претопя и ще ги опитам;
защото какво друго да направя поради дъщерята на народа Ми?
8
Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно;
с устата си човек говори мирно на ближния си,
но в сърцето си поставя засада против него.
9
Няма ли да ги накажа за това? — казва ГОСПОД;
душата Ми няма ли да въздаде на такъв народ?
10
За планините ще подема плач и ридание,
за пасбищата на степите — жалеене,
защото така изпогоряха, че няма кой да мине през тях,
нито се чува глас на стадо;
от небесна птица до животно
побегнаха, отидоха.
11
Аз ще превърна Йерусалим в грамади, в жилище на чакали,
и ще превърна в пустиня Юдейските градове, останали без жители.
12
Кой е мъдър човек, за да може да разбере това,
на когото са говорили устата ГОСПОДНИ, за да обясни
защо загина страната
и е изгорена като пустиня, за да няма кой да минава през нея?
13
И ГОСПОД казва:
Понеже изоставиха Моя закон,
който поставих пред тях,
и не послушаха гласа Ми,
нито ходиха по него,
14
а постъпваха според упоритостта на своето сърце
и се кланяха на ваалимите, както ги научиха бащите им,
15
затова така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог:
Ето, Аз ще нахраня този народ с пелин
и ще ги напоя с горчива вода;
16
също ще ги разпръсна между народи,
които нито те, нито бащите им са познавали;
и ще изпратя меч след тях,
докато ги изтребя.
17
Така говори ГОСПОД на Силите:
Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките
и изпратете за вещите жени, за да дойдат;
18
и нека побързат да подемат ридание за нас,
за да проронят очите ни сълзи
и клепачите ни да излеят вода.
19
Защото глас на ридание се чува от Сион, който казва:
Как сме разорени!
Много сме посрамени, защото оставихме земята,
понеже събориха жилищата ни.
20
Обаче, слушайте, жени, словото ГОСПОДНЕ
и нека ухото ви приеме словото на устата Му;
научете дъщерите си на ридание
и всяка — ближната си на плач.
21
Защото смъртта влезе през прозорците ни,
нахлу в палатите ни,
за да изтреби децата от улиците,
юношите — от площадите.
22
Кажи: Така казва ГОСПОД:
Човешки трупове ще паднат
като тор по лицето на нивата
и като ръкойката зад жътвар,
която никой няма да събере.
23
Така казва ГОСПОД:
Мъдрият да не се хвали с мъдростта си,
силният да не се хвали със силата си
и богатият да не се хвали с богатството си;
24
а който се хвали, нека се хвали с това,
че разбира и познава Мене,
че съм ГОСПОД, Който извършвам милост,
правосъдие и правда на земята;
понеже в това благоволя, казва ГОСПОД.
25
Ето, идат дни, казва ГОСПОД,
когато Аз ще накажа
всички обрязани заедно с необрязаните:
26
Египет, Юдея, Едом,
амонците, Моав
и всички, които си стрижат издадените части на косата,
които живеят в пустинята;
защото всички тези народи са необрязани,
а целият Израилев дом е с необрязано сърце.
1
Слушайте словото, което ГОСПОД говори на вас, доме Израелев!2 Така казва ГОСПОД:
Не учете пътя на народите3
Защото обичаите на племената са суетни;
понеже само дърво е това, което секат от гората —
нещо, издялано от дърводелски ръце с брадва;
4
украсяват го със сребро и злато,
закрепват го с гвоздеи и чукове,
за да не се клати;
5
те стоят прави като плашило в бостан,
но не говорят;
трябва да се носят,
защото не могат да ходят.
Не бойте се от тях, защото не могат да докарат някакво зло,
нито им е възможно да докарат някакво добро.
6
Няма подобен на Тебе, ГОСПОДИ!
Велик си и велико е името Ти в сила.
7
Кой не би се боял от Тебе, Царю на народите?
Защото на Тебе се пада това,
понеже между всички мъдри на народите
и във всичко, което мъдростта им владее, няма подобен на Тебе.
8
Но всички онези са безумни и глупави;
суетно е учението им; то е само дърво.
9
Сребро, изковано на плочи, се донася от Тарсис
и злато — от Офир ,
изделие на художник и на златарски ръце —
синьо и мораво за облеклото им,
всецяло изработка на изкусни хора.
10
Но ГОСПОД е истинският Бог,
живият Бог и вечният Цар;
от Неговия гняв земята се тресе
и народите не могат да устоят пред негодуванието Му.
11
(Така ще им кажете:
Онези богове, които не са направили небето и земята —
да! — те ще изчезнат от земята и изпод това небе.)
12
Той направи земята със силата Си,
утвърди света с мъдростта Си
и разпростря небето с разума Си.
13
Когато издава гласа Си, водите на небето шумят,
и Той издига па̀ри от краищата на земята;
прави светкавици за дъжда
и изважда вятър от съкровищата Си.
14
Всеки човек е твърде несмислен, за да знае;
всеки златар се посрамва от кумира си,
защото лятото от него е лъжа,
в което няма дихание.
15
Суета са те, дело на заблуда;
във времето на наказанието им те ще загинат.
16
Онзи, Който е делът на Яков, не е като тях,
защото Той е Създател на всичко;
Израил е племето, което е наследството Му;
ГОСПОД на Силите е името Му.
17
Събери от земята стоката си,
ти, която живееш в крепостта.
18
Защото така казва ГОСПОД:
Ето, Аз в това време ще изхвърля като с прашка
жителите на тази страна
и ще ги утесня, за да почувстват злото.
19
Горко ми поради болката ми!
Раната ми е люта; но аз казах:
Наистина тази болка ми се пада и трябва да я търпя.
20
Шатърът ми се развали и всичките ми въжета се скъсаха;
синовете ми излязоха от мен и ги няма;
няма вече кой да разпъне шатъра ми
и да окачи завесите ми.
21
Понеже овчарите обезумяха
и не потърсиха ГОСПОДА,
затова не са успявали
и всичките им стада са разпръснати.
22
Слушай! Шум! Ето, иде
и голям глъч от северната страна,
за да превърне Юдейските градове в пустиня,
жилище на чакали.
23
ГОСПОДИ, познавам, че пътят на човека не зависи от него;
не е дадено на човека, който ходи, да оправя стъпките си.
24
ГОСПОДИ, наказвай ме, но с мярка,
не в гнева Си, да не би да ме довършиш.
25
Изливай яростта Си върху народите, които не Те познават,
и върху родовете, които не призовават Твоето име;
защото те изпоядоха Яков,
дори го погълнаха и го довършиха,
и опустошиха жилището му.
1
Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2 Слушайте думите на този завет и говорете на Юдовите мъже и йерусалимските жители; и ти да им кажеш:
3 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Проклет онзи човек, който не слуша думите на този завет,
4 който заповядах на бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от железарската пещ, и казах: Слушайте гласа Ми и изпълнявайте тези думи според всичко, което съм ви заповядал; и така вие ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог,
5 за да изпълня клетвата, с която се клех на бащите ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед,
както я изпълнявам днес.6
И ГОСПОД ми каза: Възгласи всички тези думи в Юдовите градове и по йерусалимските улици, като кажеш: Слушайте думите на този завет и ги изпълнявайте.7 Защото изрично заявявах пред бащите ви в деня, когато ги изведох от Египетската земя, дори до днес, като ставах рано и заявявах: Слушайте гласа Ми.
8 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, а ходиха всеки според упоритостта на нечестивото си сърце; затова докарах върху тях всичко казано в този завет, който им заповядах да изпълняват, но който не изпълниха.
9 ГОСПОД ми каза още: Заговор бе разкрит между Юдовите мъже и йерусалимските жители.
10 Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които отказаха да слушат Моите думи, и са последвали други богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом са нарушили завета, който сключих с бащите им.
11 Затова така казва ГОСПОД:
Ето, ще докарам зло върху тях,12
Тогава Юдовите градове и йерусалимските жители ще отидат
и ще извикат към боговете, на които кадят;
но те няма никак да ги спасят
по време на бедствието им.
13
Защото колкото е броят на градовете ти,
толкова са и боговете ти, Юдо;
и колкото е числото на йерусалимските улици,
толкова жертвеници издигнахте на онова срамно нещо —
жертвеници, за да кадите на Ваал.
14
Затова ти недей се моли за този народ,
нито възнасяй вик или молба за тях;
защото Аз няма да ги послушам, когато викат към Мене
поради своето бедствие.
15
Какво право има любезната Ми в Моя дом,
като е блудствала с мнозина,
и е престанало да се принася от тебе святото месо ?
Когато вършиш зло, тогава се веселиш.
16
ГОСПОД те нарече
вечнозелена маслина, красива, доброплодна;
но с шум на силно вълнение запали огън върху нея
и клоните ѝ се строшиха.
17
Защото ГОСПОД на Силите, Който те е насадил,
изрече зло против тебе
поради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом
си избраха да извършат,
като Ме разгневиха с каденето си на Ваал.
18
Но ГОСПОД ми откри това и го познах;
и тогава Ти ми показа делата им.
19
Но аз бях като питомно агне, водено на клане,
и не знаех, че бяха скроили замисли против мене, като казаха:
Нека свалим дървото с плода му
и нека го отсечем от земята на живите,
за да не се помни вече името му.
20
Но, о, ГОСПОДИ на Силите, Който съдиш праведно,
Който изпитваш вътрешностите и сърцето,
нека видя Твоето въздаяние върху тях!
Защото на Тебе поверих делото си.
21
Затова така казва ГОСПОД за анатотските мъже,
които искат да отнемат живота ти и казват:
Да не пророкуваш в името ГОСПОДНЕ,
да не би да умреш от ръцете ни, —
22
така казва ГОСПОД на Силите:
Ето, Аз ще ги накажа;
юношите ще измрат от меч,
синовете и дъщерите им ще измрат от глад
23
и няма да останат от тях;
защото ще докарам зло върху анатотските мъже
в годината, когато ги накажа.
1
Праведен си, ГОСПОДИ, когато се съдя с Тебе;2
Насадил си ги и те даже се вкорениха;
растат, даже и принасят плод;
Ти си близо до устата им,
а далеч от сърцата им.
3
Но Ти, ГОСПОДИ, ме познаваш;
виждаш ме и изпитваш какво е сърцето ми спрямо Теб;
отдели ги като овце за клане
и ги приготви за деня, когато ще бъдат заклани.
4
Докога ще жалее страната
и ще съхне тревата на цялата земя?
Загинаха животните и птиците
поради нечестието на жителите ѝ,
защото казаха: Той няма да види сетнината ни.
5
Ако тичаш с пешаците и те те изморят,
тогава как ще се надбягваш с конете?
И макар че в мирна страна си в безопасност,
но какво би направил при прииждането на Йордан?
6
Защото братята ти и бащиният ти дом —
даже и те се отнесоха коварно към тебе.
Да! И те извикаха след тебе с висок глас;
но не им вярвай, даже ако ти говорят добро.
7
Напуснах дома Си, отхвърлих наследството Си,
предадох възлюбената на душата Ми в ръката на неприятелите ѝ.
8
Наследството Ми стана за Мене като лъв в гора;
то издаде гласа си против Мене;
затова го намразих.
9
Наследството Ми е за Мене като пъстра хищна птица;
хищните птици от всяка страна са против него;
идете, съберете всички полски зверове,
докарайте ги да го изпоядат.
10
Много овчари развалиха лозето Ми,
потъпкаха Моя дял,
обърнаха любимия Ми дял в непроходима пустиня.
11
Превърнаха го в пустота;
той, като запустен, жалее пред Мене;
цялата страна е опустошена,
защото няма кой да вземе това присърце.
12
По всички голи височини на пустинята дойдоха разорители;
защото мечът ГОСПОДЕН погубва
от единия край на страната до другия;
никоя твар няма мир.
13
Сяха жито, но са пожънали тръни;
трудиха се, но никак не се ползват от труда си;
и така, засрамете се от тези си произведения
поради пламенния гняв на ГОСПОДА.
14
Така говори ГОСПОД
против всичките ми зли съседи,
които посягат на наследството, което дадох на народа Си Израил, като казва:
Ето, ще ги изтръгна от земята им
и ще изтръгна Юдовия дом измежду тях;
15
и след като ги изтръгна,
пак ще им покажа милост
и ще ги върна — всеки човек в наследството му
и всеки човек в земята му.
16
И ако научат добре обходата на Моя народ,
да се кълнат в Моето име, като казват:
Заклевам се в живота на ГОСПОДА!
(както те научиха Моя народ да се кълне във Ваал),
тогава и те ще бъдат утвърдени сред народа Ми.
17
Но ако не послушат,
съвсем ще изтръгна и ще изтребя онзи народ,
казва ГОСПОД.
1
Така ми каза ГОСПОД: Иди и си купи ленен пояс и го опаши на кръста си, но във вода не го слагай.2 И така, купих пояса, според ГОСПОДНЕТО слово, и го опасах на кръста си.
3 И ГОСПОДНЕТО слово дойде към мене втори път и каза:
4 Вземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани и иди при Ефрат, и го скрий там в някоя пукнатина на канарата.
5 И така, отидох и го скрих при Ефрат, според както ми заповяда ГОСПОД.
6 И след много дни ГОСПОД ми каза: Стани и иди при Ефрат, и вземи оттам пояса, който ти заповядах да скриеш там.
7 Тогава отидох при Ефрат и изкопах, и взех пояса от мястото, където бях го скрил; и, ето, поясът се беше развалил, не струваше за нищо.
8 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:
9
Така казва ГОСПОД:10
Този зъл народ, които отказват да слушат думите Ми,
които постъпват според упоритостта на своето сърце
и следват други богове, за да им служат и да им се кланят,
ще бъдат като този пояс, който не струва за нищо.
11
Защото като пояс, който прилепва за кръста на човека,
Аз прилепих към Себе Си целия Израилев дом
и целия Юдов дом, казва ГОСПОД,
за да Ми бъдат народ и име,
хвала и слава; но не послушаха.
12
Затова им кажи това слово —
така казва ГОСПОД, Израилевият Бог:
Всеки мях се пълни с вино,
и те ще ти кажат:
Че не знаем ли ние, че всеки мях се пълни с вино?
13
Тогава им кажи: Така казва ГОСПОД:
Ето, ще напоя с вино до опиване всичките жители на тази земя —
царете, които седят на Давидовия престол,
свещениците, пророците
и всички йерусалимски жители.
14
Ще ги удрям един о друг,
бащите и синовете заедно, казва ГОСПОД;
няма да пожаля, нито да пощадя, нито да покажа милост,
за да не ги изтребя.
15
Слушайте и внимавайте, не се надигайте;
защото ГОСПОД е говорил.
16
Въздайте слава на ГОСПОДА, вашия Бог,
преди да докара тъмнина,
преди краката ви да се препънат по тъмните планини
и преди Той да превърне в мрачна сянка
светлината, която вие очаквате,
и да я направи гъста тъмнина.
17
Но ако не послушате това,
душата ми ще плаче тайно поради гордостта ви;
и окото ми ще се просълзи горчиво и ще рони сълзи,
защото стадото ГОСПОДНЕ бива заведено в плен.
18
Кажи на царя и на овдовялата царица:
Смирете се, седнете ниско,
защото падна главното ви украшение,
славната ви корона.
19
Градовете на юг бяха затворени
и няма кой да ги отвори;
всички от Юда са закарани в плен,
той цял е заведен в плен.
20
Вдигни очите си и виж идващите от север;
къде е стадото, което ти бе дадено — хубавите ти овце?
21
Какво ще кажеш, когато ще постави
приятелите ти да началстват над тебе,
тъй като ти сам си ги научил да бъдат против тебе?
Няма ли да те хванат болки, както на жена, която ражда?
22
Ако ли кажеш в сърцето си:
Защо ми се случи това?
Поради многото ти беззакония се вдигнаха полите ти
и петите ти понасят насилие.
23
Може ли етиопец да промени кожата си
или леопард — пъстротата си?
Тогава можете да правите добро вие,
които сте се научили да правите зло.
24
Затова ще ги разпръсна като плява,
която се разнася от пустинния вятър.
25
Това е, което ти се пада с жребий от Мен,
отмереният ти дял, казва ГОСПОД.
Понеже си Ме забравил и си уповавал на лъжа,
26
затова и Аз ще вдигна полите ти до лицето ти
и ще се яви срамът ти.
27
Видях твоите мерзости по хълмовете и полетата,
прелюбодействата ти и цвиленето ти,
безсрамното ти блудство.
Горко ти, Йерусалиме!
Докога още няма да се очистиш?
1
ГОСПОДНЕТО слово, което дойде към Йеремия за бездъждието:2
Юда ридае и хората в портите му са изнемощели;3
Големците му пращат подчинените си за вода;
те отиват при кладенците, но не намират вода;
връщат се с празните си съдове;
посрамват се и се смущават, и покриват главите си.
4
Понеже земята се напука,
защото няма дъжд на земята,
затова орачите се посрамват,
покриват главите си.
5
Още и кошутата ражда на полето
и оставя рожбата си, понеже няма трева.
6
И дивите осли, като застават по голите височини,
задушават се за въздух като чакали;
очите им чезнат, понеже няма трева.
7
ГОСПОДИ, при все че беззаконията ни свидетелстват против нас,
Ти действай заради името Си;
защото отстъпничествата ни са много;
пред Тебе съгрешихме.
8
Надеждо на Израил,
Спасителю негов в скръбно време,
защо да си като пришълец в тази страна
и като пътник, отбил се да пренощува?
9
Защо да си като смаян човек,
като силен мъж, който не може да избави?
Обаче Ти, ГОСПОДИ, си сред нас;
ние се наричаме с Твоето име; не ни изоставяй.
10
Така казва ГОСПОД на този народ:
Както обикнаха да се скитат
и не въздържаха краката си,
така ГОСПОД не благоволи към тях;
сега ще си спомни беззаконието им
и ще накаже греховете им.
11
И ГОСПОД ми каза:
Недей се моли за доброто на този народ.
12
Даже ако постят, няма да послушам вика им,
и ако принесат всеизгаряния и приноси,
няма да благоволя към тях;
а ще ги довърша с меч, глад и мор.
13
Тогава казах: Уви, ГОСПОДИ ЙЕХОВА!
Ето, пророците им казват:
Няма да видите меч, нито ще има глад у вас,
а ще ви дам сигурен мир на това място.
14
Тогава ГОСПОД ми каза:
Лъжливо пророкуват пророците в името Ми;
Аз не съм ги пратил, нито съм им заповядал,
нито съм им говорил;
те ви пророкуват лъжливо видение, гадание,
суетата и измамата на своето сърце.
15
Затова така казва ГОСПОД:
За пророците, които пророкуват в Моето име,
без да съм ги изпратил,
а които казват: Меч и глад няма да има в тази страна, —
с меч и глад ще бъдат изтребени тези пророци.
16
А народът, на който те пророкуват,
ще бъдат изхвърлени от йерусалимските улици,
загинали от глад и меч;
и няма да има кой да ги заравя —
тях и жените им, синовете и дъщерите им;
защото ще излея върху тях собственото им зло.
17
И ще им кажеш това слово:
Нека ронят очите ми сълзи нощем и денем,
без да престанат;
защото девицата, дъщерята на народа ми,
е поразена с голямо поразяване, с много люта рана.
18
Ако изляза на полето —
ето убитите с меч!
А ако вляза в града —
ето изнемощелите от глад.
Дори пророкът и свещеникът
обходиха земята, но не знаят какво да се направи.
19
Отхвърлил ли си съвсем Юда?
Погнусила ли се е душата Ти от Сион?
Защо си ни поразил и няма изцеление за нас?
Очаквахме мир, но никакво добро не дойде,
и време за изцеление, но, ето, смущение!
20
Признаваме, ГОСПОДИ, нечестието си
и беззаконието на бащите си,
защото сме съгрешили пред Тебе.
21
Заради името Си недей се погнусява от нас,
не опозорявай славния Си престол;
спомни си, не нарушавай завета Си с нас.
22
Между идолите на народите има ли някой да дава дъжд?
Или небето от себе си ли дава дъждове?
Не си ли Ти, Който даваш, ГОСПОДИ, Боже наш?
Затова Тебе чакаме,
защото Ти си сторил всичко това.
1
Но ГОСПОД ми каза: Даже Моисей и Самуил ако биха застанали пред Мене,2
А когато ти кажат: Къде да излезем?
Тогава ще им отговориш: Така казва ГОСПОД:
Които са за смърт — на смърт,
и които са за меч — под меч;
и които са за глад — на глад,
и които са за плен — в плен.
3
И ще им докарам четири вида язви, казва ГОСПОД:
Мечът да заколи и кучетата да разкъсат,
а небесните птици и земните зверове
да изядат и да изтребят.
4
И ще ги направя да бъдат тласкани по всичките царства на света
заради Манасия, син на Юдейския цар Езекия,
заради това, което стори в Йерусалим.
5
Защото кой ще се умилостиви за теб, Йерусалиме?
Или кой ще те пожали?
Или кой ще се обърне да те попита: Как си?
6
Ти си Ме отхвърлил, казва ГОСПОД,
отишъл си назад,
затова ще простра ръката Си против теб и ще те погубя;
дотегна Ми да показвам милост.
7
И ще отвея с веяло в портите на тази земя,
ще ги оставя без деца, ще изтребя народа Си,
защото не се връщат от пътищата си.
8
Вдовиците им се умножиха пред Мене повече от морския пясък;
на пладне доведох грабител върху тях против майката на младите;
внезапно докарах върху нея мъка и ужаси.
9
Онази, която роди седем, изнемощя, предаде дух;
нейното слънце залезе, когато беше още ден,
тя беше посрамена и смутена;
а останалите от тях ще предам на меч
пред неприятелите им, казва ГОСПОД.
10
Горко ми, майко моя,11
ГОСПОД ми каза: Непременно ще те укрепя за добро;
непременно ще заставя неприятеля да ти се моли
в лошо време и в скръбно време.
12
Има ли желязо, което може да счупи северното желязо и медта?13
Имота и съкровищата ти ще предам на разграбване без замяна и по всички твои предели,14
И ще те отведа с неприятелите ти
в страна, която не познаваш;
защото огънят на гнева Ми се запали
и ще гори върху вас.
15
Ти, ГОСПОДИ, познаваш делото ми; спомни си за мене;
посети ме и отплати за мене на гонителите ми;
в дълготърпението Си не ме погубвай.
Знай, че заради Тебе претърпях укор.
16
Като намерих Твоите думи, ги изядох
и Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето;
защото се наричам с Твоето име,
ГОСПОДИ, Боже на Силите.
17
Не седях в събрание на веселещите се,
нито се радвах с тях;
седях сам поради ръката Ти,
защото Ти ме изпълни с негодувание.
18
Защо е постоянна болката ми
и раната ми — така тежка, че не приема изцеление?
Ще ми станеш ли като измамлив поток,
като непостоянни води?
19
Затова така казва ГОСПОД:
Ако се върнеш от този си ум, тогава пак ще те възстановя,
за да стоиш пред Мен;
и ако отделиш скъпоценното от нищожното,
тогава ще те направя да бъдеш като Моите уста.
Те нека се обърнат към тебе,
но ти не се обръщай към тях.
20
И ще те направя срещу този народ яка медна стена;
те ще воюват против тебе, но няма да те надвият,
защото Аз съм с тебе, за да те избавям
и да те отървавам, казва ГОСПОД.
21
Ще те отърва от ръката на нечестивите
и ще те изкупя от ръката на насилниците.
1
ГОСПОДНЕТО слово дойде пак към мен и каза:2
Недей си взема жена,3
защото така казва ГОСПОД
за синовете и дъщерите, които се раждат на това място,
и за майките, които са ги родили,
и за бащите, които са ги добили в тази страна:
4
Те ще умрат от разни видове люта смърт;
няма да бъдат оплакани, нито погребани;
ще бъдат като тор по лицето на земята;
ще загинат от меч и глад
и труповете им ще бъдат храна
за небесните птици и земните зверове.
5
Защото така казва ГОСПОД:
Не влизай в дом, където има жалеене,
и не ходи да ридаеш или да ги оплакваш;
защото отнех мира Си от този народ, казва ГОСПОД —
да! — милосърдието и щедростите Си.
6
И големи, и малки ще измрат в тази страна;
няма да бъдат погребани, нито ще ги оплачат,
нито ще направят нарязвания по телата си,
нито ще се обръснат за тях,
7
нито ще раздават хляб в жалеенето,
за да ги утешат за умрелия,
нито ще ги напоят с утешителната чаша
за баща им или за майка им.
8
Не влизай и в дом, където има пируване,
да седиш с тях, за да ядеш и пиеш;
9
защото така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог:
Ето, Аз ще направя да престане в това място —
пред очите ви и във вашите дни —
гласът на радостта и гласът на веселието,
гласът на младоженеца и гласът на невястата.
10
И когато известиш на този народ всички тези думи и те ти кажат: Защо ГОСПОД е изрекъл това голямо зло против нас? И какво е беззаконието ни и какъв грехът ни, който сме извършили против ГОСПОДА, нашия Бог?11
Тогава да им отвърнеш:12
а и вие постъпихте още по-лошо от бащите си,
защото ходите всеки според упоритостта
на нечестивото си сърце
и не слушате Мене;
13
затова ще ви изхвърля от тази страна
в страна, която не сте познавали — нито вие, нито бащите ви;
и там денем и нощем ще служите на други богове;
понеже няма да покажа милост към вас.
14
Затова, ето, идват дни, казва ГОСПОД,15
а: Заклевам се в живота на ГОСПОДА,
Който изведе израилтяните от северната земя
и от всички страни, където ги беше изгонил!
И Аз ще ги върна пак в страната им,
която дадох на бащите им.
16
Ето, ще пратя за много рибари,
казва ГОСПОД, и ще ги изловят;
и след това ще пратя за много ловци
и ще ги гонят от всяка планина
и от всеки хълм, и от дупките на канарите.
17
Защото очите Ми са върху всичките им пътища;
те не са скрити от лицето Ми,
нито беззаконието им е скрито от очите Ми.
18
И най-напред ще им въздам двойно
за беззаконието и греха им,
защото оскверниха земята Ми с труповете на гнусотиите си
и с мерзостите си напълниха наследството Ми.
19
ГОСПОДИ, сило моя и крепост моя,
прибежище мое в скръбен ден!
При Тебе ще дойдат народите от краищата на земята
и ще кажат: Бащите ни не наследиха друго освен лъжи,
суета и безполезни работи.
20
Да си направи ли човек богове,
които все пак не са богове?
21
Затова, ето, ще ги направя този път да познаят —
ще ги направя да познаят ръката Ми и силата Ми;
и те ще познаят, че името Ми е ЙЕХОВА.
1
Юдовият грях е записан с желязна писалка,2
докато децата им помнят жертвениците и ашерите си
при зелените дървета по високите хълмове.
3
О, планино Моя в полето,
ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища,
също и високите ти места поради грях във всичките ти предели.
4
И ти, да! Едвам оцеляла,
ти ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох;
и ще те накарам да робуваш на неприятелите си
в страна, която не си познавала;
защото запалихте огъня на гнева Ми,
който ще гори довека.
5
Така казва ГОСПОД:
Проклет да бъде онзи човек,
който уповава на човека
и прави плътта своя мишца,
и чието сърце се отдалечава от ГОСПОДА.
6
Защото ще бъде като изтравничето в пустинята
и няма да види, когато дойде доброто,
а ще обитава в сухите места в пустинята,
в една солена и необитаема страна.
7
Благословен да бъде онзи човек,
който уповава на ГОСПОДА
и чието упование е ГОСПОД.
8
Защото ще бъде като дърво, насадено при вода,
което разпростира корените си при потока
и няма да се бои, когато настане пекът,
а листът му ще се зеленее
и няма да има грижа в година на бездъждие,
нито ще престане да дава плод.
9
Сърцето е измамливо повече от всичко
и е страшно болно; кой може да го познае?
10
Аз, ГОСПОД, изпитвам сърцето,
опитвам вътрешностите,
за да въздам на всеки според постъпките му
и според плода на делата му.
11
Каквото е яребицата, която събира пиленца,
които не е измътила,
такъв е онзи, който придобива много богатство с неправда;
в половината на дните му те ще го оставят
и в сетните си дни той ще бъде безумен.
12
Славен престол, от начало високопоставен,
е мястото на светилището ни.
13
ГОСПОДИ, надеждо Израилева,
всички, които Те изоставят, ще се посрамят;
отстъпниците от Мене ще бъдат написани на пръстта,
защото изоставиха ГОСПОДА, извора на живата вода.
14
Изцели ме, ГОСПОДИ, и ще бъда изцелен;
спаси ме и ще бъда спасен;
защото с Теб аз се хваля.
15
Ето, те ми казват:
Къде е словото ГОСПОДНЕ? Нека дойде сега.
16
Но аз не побързах да се оттегля, за да не съм пастир
и да не те следвам,
нито пожелах скръбния ден;
Ти знаеш;
това, което е излязло от устните ми, беше явно пред Тебе.
17
Не бъди ужас за мене;
Ти си мое прибежище в злощастен ден.
18
Нека се посрамят онези, които ме гонят,
а аз да не се посрамя;
нека се ужасяват те, а аз да не се ужася,
докарай върху тях злощастен ден
и ги сломи с двоен пролом.
19
Така ми каза ГОСПОД: Иди и застани в портата на децата на народа си, през която влизат и през която излизат Юдейските царе, и във всички йерусалимски порти, и им кажи:20 Слушайте ГОСПОДНЕТО слово, Юдейски царе и всички от Юдея, и всички йерусалимски жители, които влизате през тези порти.
21 Така казва ГОСПОД: Внимавайте в душите си и не носете товар в съботен ден, нито го внасяйте през йерусалимските порти;
22 нито изнасяйте товар от къщите си в съботен ден и не вършете никаква работа; а освещавайте съботния ден, както заповядах на бащите ви.
23 Те обаче не послушаха, нито приклониха ухото си, а закоравиха врата си, за да не чуват и да не приемат наставление.
24
И така, ако Ме послушате внимателно, казва ГОСПОД,25
тогава ще влизат през портите на този град
царе и князе, седящи на Давидовия престол,
возени на колесници и яздещи на коне,
те и първенците им,
Юдейските мъже и йерусалимските жители,
и този град ще бъде населяван вечно.
26
И ще дойдат от Юдейските градове
и от йерусалимските околности,
от Вениаминовата земя и от полската,
и от планинската, и от южната страна,
носещи всеизгаряния и жертви,
и хлебни приноси и ливан,
носещи още и благодарствени жертви в дома ГОСПОДЕН.
27
Но ако не Ме послушате
да освещавате съботния ден
и да не носите товар, нито да влизате с такъв през йерусалимските порти в съботен ден,
тогава ще запаля огън в портите му,
който ще погълне йерусалимските палати
и няма да угасне.
1
Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2 Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще те направя да чуеш думите Ми.
3 Тогава слязох в къщата на грънчаря; и, ето, той работеше на колелата си.
4 И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.
5 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:
6
Доме Израилев, не мога ли да направя с вас,7
Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство
да го изкореня, съсипя или погубя,
8
ако онзи народ, за който съм говорил,
се отвърне от злото си,
Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му сторя.
9
А когато бих казал за някой народ или за някое царство
да го съградя и насадя,
10
ако извърши това, което е зло пред Мене,
като не слуша гласа Ми,
тогава ще се разкая за доброто,
с което съм решил да го облагодетелствам.
11
И така, сега иди, говори на Юдовите мъже
и на йерусалимските жители:
Така казва ГОСПОД:
Ето, Аз кроя зло против вас
и намислям замисли против вас;
и така, върнете се всеки от лошия си път
и оправете постъпките и делата си.
12
А те казват: Напразно!
Защото според своите замисли ще ходим
и ще постъпваме всеки според упоритото си и нечестиво сърце.
13
Затова така казва ГОСПОД:
Попитайте сега между народите
кой е чул такива неща;
Израилевата девица е извършила нещо много ужасно.
14
Ще се вдигне ли ливанският сняг от скалата на полето?
Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалеч?
15
Обаче Моят народ Ме забрави, кади на суетни богове;
и те са ги направили да се препъват в пътищата си,
в старите пътеки,
за да ходят в обиколните пътеки на ненаправен път,
16
за да направят земята си предмет на учудване
и на вечно подсвиркване,
така че всеки, който минава през нея,
да се учуди и да поклати глава.
17
Ще ги разпръсна пред неприятеля като с източен вятър;
в деня на нещастието им ще им покажа гръб, а не лице.
18
Тогава казаха:
Елате, нека скроим замисли против Йеремия;
защото няма да се изгуби закон от свещеник,
нито съвет от мъдър,
нито слово от пророк.
Елате да го поразим с език
и да не отдаваме внимание нито на една от думите му.
19
Внимавай в мене, ГОСПОДИ,
и чуй гласа на онези, които се препират с мене.
20
Ще бъде ли въздадено зло за добро?
Защото изкопаха яма за душата ми.
Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях,
за да отвърна от тях Твоята ярост.
21
Затова предай децата им на глад
и ги подложи на силата на меча;
нека жените им станат бездетни и вдовици,
нека мъжете им бъдат поразени от смърт
и нека младежите им паднат от меч в бой.
22
Нека се чуе вопъл от къщите им,
когато докарат внезапно полкове върху тях;
защото изкопаха яма, за да ме хванат,
и скриха примки за краката ми.
23
А Ти, ГОСПОДИ, знаеш целия им замисъл против мене,
за да ме убият;
да не простиш беззаконието им,
нито да изличиш греха им пред лицето Си; а да рухнат пред Тебе;
Ти подействай против тях по време на гнева Си.
1
Така казва ГОСПОД: Иди и купи една глинена стомна и вземи някого от старейшините на народа и от старейшините на свещениците,2 и излез в долината на Еномовия син, която е при входа на грънчарската порта, и там възгласи думите, които ще ти кажа, като кажеш:
3 Слушайте ГОСПОДНЕТО слово, Юдейски царе и йерусалимски жители. Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на това място зло, поради което на всеки, който чуе за него, ще му писнат ушите;
4 защото Ме изоставиха и направиха чуждо това място, като кадиха в него на други богове, които не бяха познали — те и бащите им, и Юдейските царе, и напълниха това място с кръвта на невинните,
5 и издигнаха високи места на Ваал, за да горят синовете си в огън за всеизгаряния на Ваал — нещо, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало на ум.
6 Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД, когато това място няма да се нарича вече Тофет или долина на Еномовия син, а долина на клане.
7 И ще осуетя на това място съвещанията на Юда и Йерусалим; и ще ги накарам да паднат от меч пред неприятеля си и чрез ръката на онези, които искат живота им; а труповете им ще дам за храна на небесните птици и земните зверове.
8 Ще направя този град предмет на учудване и подсвиркване; всеки, който минава през него, ще се почуди и ще подсвирне поради всичките му язви.
9 И ще ги направя да ядат плътта на синовете и дъщерите си; и ще ядат всеки плътта на другаря си, при обсадата и при утеснението, с което ще ги утеснят неприятелите им и онези, които искат живота им.
10 Тогава да строшиш стомната пред мъжете, които са отишли с теб,
11 и да им кажеш: Така казва ГОСПОД на Силите: Ей така ще строша този народ и този град, както някой строшава грънчарски съд, който не може вече да стане цял; и ще ги погребват в Тофет, понеже няма да остане място за погребване другаде.
12 Така ще постъпя с това място и с жителите му, казва ГОСПОД, и ще направя този град като Тофет;
13 и къщите на Йерусалим и къщите на Юдейските царе, които са нечисти, ще бъдат както мястото Тофет, дори всичките къщи, върху чиито покриви кадиха на цялото небесно воинство и направиха възлияния на други богове.
14 Тогава Йеремия дойде от Тофет, където ГОСПОД го беше изпратил да пророкува; и застана в двора на ГОСПОДНИЯ дом и каза на целия народ:
15 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам на този град и на всичките му села цялото зло, което изказах против него, защото закоравиха врата си да не слушат думите Ми.
1
А Пасхор, син на свещеника Емир, който беше началник на ГОСПОДНИЯ дом, чу Йеремия, като пророкуваше тези неща.2 Тогава Пасхор удари пророка Йеремия и го сложи в кладата, която беше в горната Вениаминова порта до ГОСПОДНИЯ дом.
3 А на сутринта Пасхор извади Йеремия от кладата. Тогава Йеремия му каза: ГОСПОД не те нарече Пасхор, а Магор-мисавив .
4 Защото така казва ГОСПОД: Ето, ще те направя за ужас на самия теб и на всичките ти приятели; те ще паднат от меча на неприятелите си и очите ти ще видят това; и ще предам Юда цял в ръката на вавилонския цар, който ще ги заведе пленници във Вавилон и ще ги порази с меч.
5 При това ще предам цялото богатство на този град, всичките му печалби и скъпоценности, дори всичките съкровища на Юдейските царе ще предам в ръката на неприятелите им, които ще ги разграбят, ще ги вземат и ще ги занесат във Вавилон.
6 И ти, Пасхоре, заедно с всички, които живеят в дома ти, ще отидеш в плен; ще пристигнеш във Вавилон, там ще умреш и там ще бъдеш погребан, ти и всичките ти приятели, на които си пророкувал лъжливо.
7
ГОСПОДИ, примамил си ме и аз бях примамен;8
защото отворя ли уста, не мога да не викам;
трябва да викам: Насилие и грабеж!
Защото словото ГОСПОДНЕ става
причина за позор и присмех над мене цял ден.
9
Но ако кажа: Няма да спомена за Него,
нито ще продумам вече в името Му,
тогава Неговото слово става в сърцето ми
като пламнал огън, затворен в костите ми;
уморявам се да го задържам, но не мога.
10
Защото чух клевета от мнозина; навсякъде е трепет.
Обвинявайте! И ние ще го обвиним —
казват всички, с които аз живеех в мир,
които гледат да се спъна, —
може би той ще се помами в някаква погрешка
и ще надмогнем над него, и ще си му отмъстим.
11
Но ГОСПОД е с мене като мощен и страшен защитник;
затова гонителите ми ще се спънат
и няма да ми надвият;
те ще се посрамят много, защото не постъпиха разумно;
срамът им ще бъде вечен, няма да се забрави.
12
Но, ГОСПОДИ на Силите, Който изпитваш праведния
и гледаш вътрешностите на сърцето,
нека вѝдя Твоето въздаяние върху тях,
защото на Тебе поверих делото си.
13
Пейте на ГОСПОДА, хвалете ГОСПОДА;
защото избави душата на немотния от ръката на злодеите.
14
Проклет да бъде денят, в който се родих;
да не бъде благословен денят, в който ме роди майка ми;
15
проклет да бъде човекът, който извести на баща ми,
като каза: Роди ти се мъжко дете, —
и с това се зарадва много;
16
и да бъде този човек като градовете,
които ГОСПОД не съжали и съсипа,
и нека слуша сутрин вик,
и по пладне тревога;
17
защото не ме умъртви в утробата
и така майка ми да ми е била гроб
и утробата ѝ да е останала винаги бременна.
18
Защо излязох от утробата,
за да гледам труд и скръб
и дните ми да се довършат от срам?!
1
Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА, когато цар Седекия прати при него Пасхор, Мелхиевия син, и свещеника Софония, син на Маасея, да му кажат:2 Моля, допитай се до ГОСПОДА за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор започна война против нас; може би ГОСПОД да подейства за нас според всичките Си минали чудеса, за да се махне онзи от нас.
3 Тогава Йеремия им отговори: Ето какво ще кажете на Седекия:
4 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Ето, Аз ще обърна назад военните оръжия, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените; и Аз ще ги събера сред този град.
5 И сам Аз ще воювам против вас с издигната ръка и силна мишца, с гняв, ярост и голямо негодувание.
6 Ще поразя жителите на този град — и човек, и животно; и ще измрат от голям мор.
7 След това, казва ГОСПОД, ще предам Юдейския цар Седекия, слугите му, народа му, оцелелите в този град от мор, меч и глад, в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и той ще ги порази с острието на меча; няма да ги пощади, нито да ги пожали, нито да се смили над тях.
8 И да кажеш на този народ: Така казва ГОСПОД: Ето, полагам пред вас пътя на живота и пътя на смъртта.
9 Който остане в този град, ще умре от меч, глад и мор; но който излезе и се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив и животът му ще бъде като подарък за него.
10 Защото насочих лицето Си против този град за зло, а не за добро, казва ГОСПОД; той ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.
11 А на дома на Юдейския цар кажи: Слушайте ГОСПОДНЕТО слово:
12 Доме Давидов, така казва ГОСПОД: Извършвайте правосъдие всяка сутрин и отървавайте обрания от ръката на насилника, да не би поради злите ви дела да излезе яростта Ми като огън и да пламне, без да има кой да го угаси.
13 Ето, казва ГОСПОД, Аз съм против тебе, която обитаваш в долината и в скалата сред полето, против вас, които казвате: Кой ще слезе против нас? Или кой ще влезе в жилищата ни?
14 И ще ви накажа според плода на делата ви, казва ГОСПОД; и ще запаля огън в гората на този град, за да погълне всичко около него.
1
Така казва ГОСПОД: Слез в къщата на Юдейския цар и изговори там това слово, като кажеш:2
Слушай словото ГОСПОДНЕ, царю Юдейски,3
Така казва ГОСПОД:
Извършвайте правосъдие и правда
и отървавайте обрания от ръката на насилника;
не онеправдавайте, нито насилвайте
чужденеца, сирачето и вдовицата
и невинна кръв не проливайте на това място.
4
Защото ако наистина вършите това,
тогава през портите на този дом ще влязат
царе, седящи на Давидовия престол,
возени на колесници и яздещи коне,
те, слугите им и народът им.
5
Но ако не послушате тези думи,
заклевам се в Себе Си, казва ГОСПОД,
че този дом ще запустее.
6
Защото така казва ГОСПОД за дома на Юдейския цар:
Ти си Ми Галаад и ливански връх;
но ще те превърна в пустиня,
в градове ненаселени.
7
Ще приготвя против теб изтребители,
всеки с оръжията му;
и ще изсекат отбраните ти кедри
и ще ги хвърлят в огъня.
8
И много народи, като минат край този град,
ще кажат, всеки на ближния си:
Защо ГОСПОД постъпи така с този голям град?
9
И ще отговорят:
Защото изоставиха завета на ГОСПОДА, своя Бог,
и се поклониха на други богове,
и им служиха.
10
Не плачете за умрелия,
нито ридайте за него;
а плачете горчиво за онзи, който отива,
защото няма да се върне вече,
нито ще види пак родната си земя.
11
Защото така казва ГОСПОД
за Селум, син на Юдейския цар Йосия,
който царуваше вместо баща си Йосия,
който и излезе от това място:
Той няма да се върне вече;
12
а на мястото, където го закараха пленник, там ще умре
и няма да види вече тази земя.
13
Горко на онзи, който строи къщата си с неправда
и стаите си — с кривда;
който кара ближния си да му работи без заплата
и не му дава надницата му;
14
който си казва: Ще си построя голяма къща и широки стаи;
в които си отваря прозорци
и я покрива с кедър и я боядисва с алено.
15
Понеже гледаш да си натрупаш кедри, ще царуваш ли?
Баща ти не ядеше и не пиеше ли?
Да! Но той извършваше правосъдие и правда,
тогава благоденстваше.
16
Отсъждаше делото на сиромаха и бедния;
тогава благоденстваше.
Не значеше ли това да Ме познава? — казва Бог.
17
А твоите очи и твоето сърце не са в друго,
освен в нечестната си печалба и в проливане на невинна кръв,
и в извършване на насилие и угнетение.
18
Затова така казва ГОСПОД
за Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син:
Няма да го оплакват, като казват:
Горко, брате мой!, или: Горко, сестро!
Няма да го оплачат, като кажат:
Горко, господарю!, или: Горко, негово величество!
19
Той ще бъде погребан с оселско погребение,
извлечен и хвърлен оттатък йерусалимските порти.
20
Изкачѝ се на Ливан и извикай,
с висок глас извикай от Аварим към Васан,
защото загинаха всичките ти любовници.
21
Говорих ти в благоденствието ти;
но ти каза: Не искам да слушам.
Такъв е бил пътят ти от младостта ти,
че ти не слушаше гласа Ми.
22
Вятърътще се храни с всичките ти овчари
и любовниците ти ще отидат в плен;
навярно тогава ще се смутиш и посрамиш
поради цялата си злина.
23
Ти, която населяваш Ливан,
която правиш гнездото си в кедрите,
колко ще бъдеш за жалене,
когато те нападнат мъки,
болки като на жена, която ражда!
24
Заклевам се в живота Си, казва ГОСПОД,
че даже ако Йехония, син на Юдейския цар Йоаким,
би бил печат на дясната Ми ръка,
и оттам бих те откъснал;
25
и ще те предам в ръката на онези, които искат живота ти,
и в ръката на онези, от които се боиш.
Да! В ръката на вавилонския цар Навуходоносор
и в ръката на халдейците.
26
Ще отхвърля теб
и майка ти, която те е родила,
в друга земя, където не сте се родили,
и там ще умрете.
27
А в земята, където душата им желае да се върне,
там няма да се върнат.
28
Нима този човек, Йехония,
е счупено и презряно грънчарско изделие
или непотребен съд?
Тогава защо бяха отметнати — той и потомството му,
и бяха хвърлени в страна, която не познават?
29
О, земьо, земьо, земьо, чуй словото ГОСПОДНЕ;
30
така казва ГОСПОД:
Запишете този човек за бездетен,
човек, който няма да успее в дните си;
защото нито един човек от потомството му
няма да успее да седи на Давидовия престол
и да властва вече над Юдея.
1
Горко на пастирите,2
Затова така говори ГОСПОД, Израилевият Бог,
против пастирите, които пасат народа Ми:
Вие разпръснахте овцете Ми и ги разпъдихте,
и не ги посетихте;
ето, Аз ще ви накажа
за лошите ви дела, казва ГОСПОД.
3
И ще събера останалите Си овце
от всичките страни, където ги изгоних,
и ще ги върна пак в кошарите им,
където ще се наплодят и умножат.
4
И ще поставя над тях пастири, които ще ги пасат;
и те няма да се плашат вече, нито ще треперят,
нито ще загине някоя, казва ГОСПОД.
5
Ето, идват дни, казва ГОСПОД,
когато ще въздигна на Давид праведен отрасъл,
който като цар ще царува, ще благоденства
и ще върши правосъдие и правда по земята.
6
В неговите дни Юда ще бъде спасен
и Израил ще обитава в безопасност;
и ето името, с което ще се нарича —
ГОСПОД е наша правда.
7
Затова, ето, идват дни, казва ГОСПОД,
когато няма да кажат вече: Заклеваме се в живота на ГОСПОДА,
Който изведе израилтяните от Египетската земя!,
8
а: Заклеваме се в живота на ГОСПОДА,
Който изведе и Който доведе потомството на Израилевия дом
от северната земя и от всичките страни, където ги беше изгонил!
И ще се заселят в своята земя.
9
За пророците.10
Защото земята е пълна с прелюбодейци;
защото поради проклятията земята плаче,
изсъхнаха пасбищата на степите;
и стремежът им стана лош,
а силата им — неправедна.
11
Защото и пророкът, и свещеникът се оскверниха.
Дори в дома Си намерих нечестието им, казва ГОСПОД.
12
Затова пътят им ще бъде
като хлъзгави места в тъмнина,
по който, като бъдат тласкани, ще паднат;
защото ще докарам зло върху тях
в годината на наказанието им, казва ГОСПОД.
13
Също у самарийските пророци видях безумие;
те пророкуваха чрез Ваал и заблудиха народа Ми Израил.
14
Още и в йерусалимските пророци видях нещо ужасно:
прелюбодействат и ходят в лъжа,
и подкрепят ръцете на злодеите,
така че никой не се отвръща от злото си;
те всички станаха за Мене като Содом
и жителите му — като Гомор.
15
Затова така казва ГОСПОД на Силите за пророците:
Ето, Аз ще ги нахраня с пелин
и ще ги напоя с горчива вода;
защото от йерусалимските пророци
се е разпространило нечестие по цялата страна.
16
Така казва ГОСПОД на Силите:
Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват;
те ви учат на суета,
изговарят видения от собственото си сърце,
а не от устата ГОСПОДНИ.
17
На онези, които Ме презират, винаги казват:
ГОСПОД каза: Ще имате мир;
а на всеки, който постъпва според своето упорито сърце, казват:
Няма да ви постигне зло.
18
Защото кой от тях е стоял в съвета на ГОСПОДА
и е видял и чул Неговото слово?
Кой от тях е внимавал в словото Му и е чул?
19
Ето, ураган от ГОСПОДА, Неговата ярост, излезе,
дори ураган вихрушка;
ще избухне върху главата на нечестивите.
20
Гневът на ГОСПОДА няма да се върне,
докато Той не извърши и не изпълни
намеренията на сърцето Си;
в следващите дни ще разберете това напълно.
21
Аз не съм изпратил тези пророци, а при все това те се завтекоха;
не съм им говорил, а при все това те пророкуваха.
22
Но ако бяха стоели в съвета Ми,
тогава те щяха да правят народа Ми да чуе думите Ми
и щяха да ги връщат от лошия им път
и от лошите им дела.
23
Аз само отблизо ли съм Бог, казва ГОСПОД,
а не Бог и отдалеч?
24
Може ли някой да се скрие в тайни места,
че Аз да не го видя? — казва ГОСПОД.
Не Аз ли изпълвам небесата и земята? — казва ГОСПОД.
25
Чух какво говорят пророците,
които в Мое име пророкуват лъжа,
като казват: Видях сън, видях сън!
26
Докога ще бъде това в сърцето на пророците,
които пророкуват лъжа —
на онези, които пророкуват измамата на своето сърце?
27
Които мислят да направят народа Ми да забравят Моето име
чрез сънищата си, които разказват всеки на ближния си,
както бащите им забравиха името Ми заради Ваал.
28
Пророкът, който има истински сън, нека разказва съня,
а онзи, който има послание от Мене, нека говори Моето послание вярно.
Какво общо има плявата с житото? — казва ГОСПОД.
29
Не е ли словото Ми като огън? — казва ГОСПОД.
И като чук, който разбива скалата?
30
Затова Аз съм против пророците, казва ГОСПОД,
които крадат думите Ми — всеки от ближния си.
31
Аз съм против пророците, казва ГОСПОД,
които клатят езиците си и казват: Той говори.
32
Аз съм против онези, които пророкуват лъжливи сънища, казва ГОСПОД,
и като ги разказват, с лъжите и надменността си
правят народа Ми да се заблуждава,
когато Аз не съм ги изпратил, нито съм им заповядал;
и така, те никак няма да са от полза за този народ, казва ГОСПОД.
33
И когато този народ34
А колкото до пророка, свещеника и онзи от народа,
който би казал: Наложеното от ГОСПОДА слово!,
Аз ще накажа онзи човек и дома му.
35
Така да кажете — всеки на ближния си
и всеки на брат си:
Какво е отговорил ГОСПОД?
Или: Какво е казал ГОСПОД?
36
А да не споменете вече: Наложено от ГОСПОДА слово;
понеже товар ще бъде на всеки Неговото слово;
защото извратихте думите на живия Бог,
на ГОСПОДА на Силите, нашия Бог.
37
Така да кажеш на пророка:
Какво ти е отговорил ГОСПОД?
Или: Какво е казал ГОСПОД?
38
Но понеже казвате: Наложеното от ГОСПОДА слово,
затова така казва ГОСПОД:
Понеже употребяват това изречение — Наложеното от ГОСПОДА слово,
при все че Аз пратих до вас да кажат
да не казвате — Наложеното от ГОСПОДА слово,
39
затова Аз ще ви забравя съвсем
и ще отхвърля от присъствието Си вас
и града, който дадох на вас и бащите ви;
40
и ще докарам върху вас вечен укор
и вечен срам, което няма да се забрави.
1
ГОСПОД ми показа: две кошници смокини пред ГОСПОДНИЯ храм, след като вавилонският цар Навуходоносор беше пленил от Йерусалим Юдейския цар Йехония, Йоакимовия син, и Юдейските първенци, с художниците и ковачите, и ги беше завел във Вавилон.2 В едната кошница имаше много добри смокини, като рано узрелите смокини; а в другата кошница имаше много лоши смокини, които поради лошавината им не бяха за ядене.
3 Тогава ГОСПОД ми каза: Какво виждаш, Йеремия? Аз отговорих: Смокини; добрите смокини — много добри, а лошите — много лоши, така че поради лошавината им не са за ядене.
4 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:
5 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Както към тези добри смокини, така ще погледна за добро към пленените от Юдея, които изпратих от това място в Халдейската земя.
6 Защото, като насоча очите Си върху тях за добро, ще ги доведа пак в тази земя; ще ги съградя и няма да ги съборя; ще ги насадя и няма да ги изкореня.
7 Ще им дам и сърце да познават, че Аз съм ГОСПОД; и те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог; защото ще се върнат при Мене с цялото си сърце.
8 И както лошите смокини, които поради лошавината им не се ядат, непременно така казва ГОСПОД: По същия начин ще предам Юдейския цар Седекия, първенците му и останалите от Йерусалим, които са оцелели в тази земя, и онези, които живеят в Египетската земя;
9 и ще ги предам да бъдат тласкани за зло по всички царства на света, да бъдат укорявани и да станат за поговорка, упрек и проклятие във всички места, където ще ги изгоня.
10 И ще пратя между тях меч, глад и мор, докато изчезнат от земята, която дадох на тях и на бащите им.
1
Словото, което дойде към Йеремия за целия Юдейски народ, в четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, която година беше и първа на вавилонския цар Навуходоносор,2 което слово пророк Йеремия изговори на целия Юдейски народ и на всичките йерусалимски жители, като каза:
3 От тринадесетата година на Юдейския цар Йосия, Амоновия син, дори до днес, тези двадесет и три години ГОСПОДНЕТО слово идваше към мен; и аз ви говорих, като ставах рано и говорех; но вие не послушахте.
4 ГОСПОД прати до вас всичките Си слуги, пророците, като ставаше рано и ги пращаше (но не послушахте, нито приклонихте ухо да послушате),
5 и те казаха: Върнете се сега всеки от лошия си път и от злите си дела и населявайте земята, която ГОСПОД даде на вас и на бащите ви отвека и довека;
6 и не отивайте след други богове, за да им служите и да им се кланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си; и Аз няма да ви сторя зло.
7 Но вие не Ме послушахте, казва ГОСПОД, като Ме разгневявахте с делата на ръцете си за собственото си зло.
8 Затова така казва ГОСПОД на Силите: Понеже не послушахте думите Ми,
9 ето, Аз ще изпратя и ще взема всички северни родове, казва ГОСПОД, също и слугата Ми Навуходоносор, вавилонския цар, и ще ги доведа против тази земя и против нейните жители, и против всички тези околни народи; ще ги обрека на изтребление и ще ги направя за учудване и за подсвиркване, и ще ги превърна във вечна пустота.
10 При това ще направя да престане между тях гласът на веселието и гласът на радостта, гласът на младоженеца и гласът на невястата, шумът на мелницата и светенето на светилото.
11 И цялата тази земя ще бъде пуста и за учудване; и тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.
12 А когато се свършат седемдесетте години, Аз ще накажа вавилонския цар и онзи народ за беззаконието им, казва ГОСПОД, също и Халдейската земя, която ще превърна във вечна пустота.
13 И ще докарам върху онази земя всичките неща, които съм говорил против нея, всичко, което има писано в тази книга, което Йеремия пророкува против всички народи.
14 Защото много народи и велики царе ще поробят и тях; Аз ще им въздам според делата им и според работата на ръцете им.
15 Защото така ми каза ГОСПОД, Израилевият Бог: Вземи от ръката Ми тази чаша с виното на яростта Ми и напой от нея всички народи, до които те пращам.
16 И като пият, ще политат и обезумяват поради меча, който ще изпратя сред тях.
17 Тогава взех чашата от ръката на ГОСПОДА и напоих всички народи, при които ме беше изпратил ГОСПОД, а именно:
18 Йерусалим и Юдейските градове с царете им, и първенците им, за да ги превърна в пустота и за да станат за учудване, подсвиркване и проклятие, както са днес;
19 египетския цар фараон, със слугите му, първенците му и целия му народ;
20 всички разноплеменни народи, всички царе на земята Уз и всички царе на Филистимската земя, с Аскалон, Газа, Акарон и останалите от Азот;
21 Едом, Моав и амонците;
22 и всички тирски царе, всички сидонски царе и царете на островите оттатък морето;
23 Дедана, Тема, Вуза и всички, които си стрижат издадените части на косата:
24 всички арабски царе и всички царе на разноплеменните народи, които населяват пустинята;
25 всички зимрийски царе, всички еламски царе и всички мидски царе;
26 всички северни царе — близките и далечните, едни с други, и всички царства на света, които са по лицето на земята, а царят на Сесах ще пие след тях.
27 Затова ще им кажеш: Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Пийте и се опийте, повръщайте, паднете и не ставайте вече, поради меча, който ще изпратя сред вас.
28 И ако откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава ще им кажеш: Така казва ГОСПОД на Силите: Непременно ще пиете;
29 защото, ето, Аз докарвам зло, като започвам от града, който се нарича по Моето име; та вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз ще призова меч върху всички земни жители, казва ГОСПОД на Силите.
30 Затова ти пророкувай против тях всички тези неща, като им кажеш:
ГОСПОД ще изреве отгоре31
Екотът ще стигне и до краищата на света,
защото ГОСПОД има съд с народите;
Той ще се съди с всяка твар,
ще предаде нечестивите на меч, казва ГОСПОД.
32
Така казва ГОСПОД на Силите:
Ето, зло ще излезе от народ към народ
и голям ураган ще се повдигне
от краищата на земята.
33
В онзи ден убитите от ГОСПОДА ще лежат
от единия до другия край на земята;
няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани;
ще бъдат за тор по повърхността на земята.
34
Ридайте, пастири, и извикайте,
и вие, началници на стадото, валяйте се в пръстта;
защото напълно настана времето,
за да бъдете заклани и разпръснати,
и ще паднете като отбран съд.
35
И пастирите няма да имат средство за избягване,
нито началниците на стадото — за избавление.
36
Глас на вопъл от пастирите
и виене от началниците на стадото! —
Защото ГОСПОД опустошава пасбището им.
37
И мирните кошари занемяха
от пламенния гняв на ГОСПОДА.
38
Той е оставил убежището Си като лъв.
Да! Земята им стана за учудване
от лютостта на опустошителя
и от яростния Му гняв.
1
В началото на царуването на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово от ГОСПОДА, което каза:2 Така казва ГОСПОД: Застани в двора на ГОСПОДНИЯ дом и изговори на всички Юдейски градове, които идват да се покланят в ГОСПОДНИЯ дом, всички думи, които ти заповядвам да им говориш; не задържай нито една дума.
3 Може би ще послушат и всеки ще се отвърне от нечестивия си път, за да се разкая за злото, което възнамерявам да им сторя поради лошите им дела.
4 И да им кажеш: Така казва ГОСПОД: Ако не Ме послушате да ходите според закона Ми, който поставих пред вас,
5 да слушате думите на слугите Ми, пророците, които пращам при вас, като ставам рано и ги пращам (но вие не послушахте),
6 тогава ще направя този дом като Сило и ще направя този град предмет, с който всичките народи на света ще кълнат.
7 А свещениците, пророците и целият народ чуха Йеремия, като говореше тези думи в ГОСПОДНИЯ дом.
8 След като Йеремия свърши да говори всичко, което ГОСПОД му беше заповядал да каже на целия народ, тогава свещениците, пророците и целият народ го хванаха и казаха: Непременно ще бъдеш умъртвен.
9 Ти защо пророкува в ГОСПОДНЕТО име, като каза: Този дом ще стане като Сило и този град ще запустее, за да няма жител? И целият народ се събра около Йеремия в ГОСПОДНИЯ дом.
10 А Юдейските първенци, като чуха това, излязоха от царския дворец в ГОСПОДНИЯ дом и седнаха във входа на новата порта на ГОСПОДНИЯ дом.
11 Тогава свещениците и пророците говориха на първенците и на целия народ: Този човек заслужава да бъде умъртвен, защото пророкува против този град, както чухте с ушите си.
12 Тогава Йеремия говори на всички първенци и на целия народ: ГОСПОД ме изпрати да пророкувам против този дом и против този град всички думи, които чухте.
13 Затова сега оправете постъпките и делата си и послушайте гласа на ГОСПОДА, вашия Бог; и ГОСПОД ще се разкае за злото, което е изговорил против вас.
14 А за мен, ето, аз съм в ръката ви; направете ми каквото ви се вижда за добро и угодно.
15 Но добре да знаете, че ако ме умъртвите, то ще докарате невинна кръв върху себе си, върху този град и върху жителите му; защото наистина ГОСПОД ме прати при вас да говоря в ушите ви всички тези думи.
16 Тогава първенците и целият народ казаха на свещениците и пророците: Този човек не заслужава да бъде умъртвен; защото ни говори в името на ГОСПОДА, нашия Бог.
17 Тогава някои от местните старейшини станаха и говориха на всичките събрани хора:
18 Михей моресетецът пророкуваше в дните на Юдейския цар Езекия, като говори на целия Юдейски народ: Така казва ГОСПОД на Силите: Сион ще бъде изоран като нива, Йерусалим ще стане на грамади от развалини, а хълмът на дома — като високи места на гора.
19 Умъртвиха ли го Юдейския цар Езекия и целия Юда? Не се ли убоя той от ГОСПОДА и не Го ли умилостиви, та ГОСПОД се разкая за злото, което беше изрекъл против тях? И така, ние бихме причинили голямо зло на своите души.
20 А имаше и друг човек, Урия, Семайевият син, от Кириат-иарим, който пророкуваше в ГОСПОДНЕТО име; и пророкуваше против този град и против тази страна със същите думи, както и Йеремия.
21 И когато цар Йоаким, всичките му силни мъже и всички първенци чуха думите му, царят търсеше случай да го умъртви; а Урия, като чу, уплаши се, побегна и отиде в Египет.
22 А цар Йоаким прати мъже в Египет — Елнатан, Аховоровия син, и някои мъже с него;
23 те изведоха Урия от Египет и го доведоха при цар Йоаким, който го порази с меч и хвърли трупа му в гробищата на простолюдието.
24 Но ръката на Ахикам, Сафановия син, беше с Йеремия, за да не го предадат в ръцете на народа, за да го убият.
1
В началото на царуването на Юдейския цар Йоаким , Йосиевия син, дойде това слово от ГОСПОДА към Йеремия и каза:2 Така ми казва ГОСПОД: Направи си ремъци и дървени части на хомот и ги сложи на врата си;
3 и ги прати на едомския цар, на моавския цар, на царя на амонците, на тирския цар и на сидонския цар чрез ръката на онези посланици, които са дошли в Йерусалим при Юдейския цар Седекия;
4 и им дай заръка за господарите им, като кажеш: Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Така да кажете на господарите си —
5 Аз чрез голямата Си сила и чрез простряната Си мишца съм направил земята, както човека и животните, които са по лицето на земята; и я давам на когото благоволя.
6 Сега дадох всички тези земи в ръката на слугата Си Навуходоносор, вавилонския цар; също и полските зверове дадох на него, за да му слугуват.
7 И всички народи ще слугуват на него, на сина му и на внука му, докато дойде времето и на неговата земя; и тогава много народи и велики царе ще поробят и него.
8 А онзи народ или царство, което не би приело да слугува на този вавилонски цар Навуходоносор и което не би приело да сложи врата си под хомота на вавилонския цар — Аз ще накажа онзи народ, казва ГОСПОД, с меч, глад и мор, докато го довърша чрез неговата ръка.
9 А вие не слушайте пророците си, нито магьосниците си, нито прорицателите си, нито гадателите си, които ви говорят: Няма да слугувате на вавилонския цар;
10 защото те ви пророкуват лъжа, за да ви отдалечат от земята ви и Аз да ви изгоня, за да загинете.
11 А онзи народ, който подложи врата си под хомота на вавилонския цар и му слугува, него ще оставя да пребивава в земята си, казва ГОСПОД, и ще я обработва, и ще я населява.
12 Говорих и на Юдейския цар Седекия същите думи, като казах: Наведете вратовете си под хомота на вавилонския цар и слугувайте на него и народа му, и ще живеете.
13 Защо да умрете, ти и народът ти, от меч, глад и мор, според както ГОСПОД говорѝ за народа, който не би слугувал на вавилонския цар?
14 Затова не слушайте думите на пророците, които ви говорят: Няма да слугувате на вавилонския цар; защото те ви пророкуват лъжа.
15 Понеже Аз не съм ги пратил, казва ГОСПОД, а те пророкуват лъжливо в Моето име, за да ви изгоня и да погинете, вие и пророците, които ви пророкуват.
16 Говорих и на свещениците и на целия този народ: Така казва ГОСПОД: Не слушайте думите на пророците си, които ви пророкуват, като казват: Ето, съдовете на ГОСПОДНИЯ дом ще бъдат донесени наскоро от Вавилон; защото те ви пророкуват лъжа.
17 Не ги слушайте; слугувайте на вавилонския цар и живейте; защо да запустее този град?
18 Но ако те са пророци и ако ГОСПОДНЕТО слово е с тях, нека се помолят сега на ГОСПОДА на Силите съдовете, които са останали в ГОСПОДНИЯ дом и в Йерусалим, да не отидат във Вавилон.
19 Защото така казва ГОСПОД на Силите за стълбовете, за медното море, за подножията и за другите съдове, които са останали в този град,
20 които вавилонският цар Навуходоносор не взе, когато отведе в плен от Йерусалим във Вавилон Юдейския цар Йехония, Йоакимовия син, и всички Юдейски и йерусалимски благородни —
21 да! — така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог, за съдовете, които останаха в ГОСПОДНИЯ дом и в двореца на Юдейския цар, и в Йерусалим:
22 Те ще бъдат занесени във Вавилон и ще останат там до деня, когато ще ги посетя, казва ГОСПОД; тогава ще ги донеса и ще ги върна на това място.
1
В същата година, в началото на царуването на Юдейския цар Седекия, в четвъртата година, в петия месец, пророк Анания, Азоровият син, който беше от Гаваон, ми говорѝ в ГОСПОДНИЯ дом пред свещениците и пред целия народ:2 Така говори ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Строших хомота на вавилонския цар.
3 В течение на две цели години ще върна в това място всички съдове на ГОСПОДНИЯ дом, които вавилонският цар Навуходоносор взе от това място и занесе във Вавилон;
4 и в това място ще върна, казва ГОСПОД, Юдейския цар Йехония, Йоакимовия син, и всички Юдейски пленници, които отидоха във Вавилон; защото ще строша хомота на вавилонския цар.
5 Тогава пророк Йеремия говорѝ на пророк Анания пред свещениците и пред целия народ, които стояха в ГОСПОДНИЯ дом;
6 и пророк Йеремия каза: Амин! ГОСПОД да направи така! ГОСПОД да изпълни думите, които си пророкувал, и да върне от Вавилон в това място съдовете на ГОСПОДНИЯ дом и всички, които са били пленени.
7 Обаче чуй сега това слово, което аз говоря в ушите ти и в ушите на целия народ:
8 Пророците, които са били преди мен и преди теб от старо време, пророкуваха против много страни и против много големи царства за война, за зло и за мор.
9 Пророкът, който пророкува за мир — когато се изпълни думата му, тогава ще се познае, че той е пророк, когото ГОСПОД наистина е пратил.
10 Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Йеремия и го строши.
11 И Анания говорѝ пред целия народ: Така казва ГОСПОД: По този начин ще строша хомота на вавилонския цар Навуходоносор от врата на всички народи в течение на две цели години. И пророк Йеремия отиде по пътя си.
12 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия, след като пророк Анания беше строшил хомота от врата му, и каза:
13 Иди и говори на Анания: Така казва ГОСПОД: Ти строши дървените хомоти; но вместо тях ще направиш железни хомоти.
14 Защото така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Железен хомот сложих на врата на всички тези народи, за да слугуват на вавилонския цар Навуходоносор; и ще му слугуват; дадох му още и полските зверове.
15 Тогава пророк Йеремия каза на пророк Анания: Слушай сега, Анания, ГОСПОД не те е пратил; но ти подвеждаш този народ да уповава на лъжа.
16 Затова така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще те отпратя от лицето на земята! Тази година ще умреш, защото си проповядвал бунт против ГОСПОДА.
17 И така, пророк Анания умря същата година, в седмия месец.
1
Ето думите на писмото, което пророк Йеремия изпрати от Йерусалим до останалите старейшини на пленниците, до свещениците, до пророците и до целия народ, които Навуходоносор беше закарал в плен от Йерусалим във Вавилон2 (след като цар Йехония, овдовялата царица, евнусите, Юдейските и йерусалимските първенци, художниците и ковачите бяха излезли от Йерусалим),
3 чрез ръката на Еласа, Сафановия син, и на Гемария, Хелкиевия син (когото Юдейският цар Седекия изпрати при вавилонския цар Навуходоносор), в което писмо казваше:
4 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог, на всичките пленници, които Аз съм направил да бъдат закарани пленници от Йерусалим във Вавилон:
5 Постройте къщи и живейте в тях, насадете градини и яжте плода им,
6 вземете жени и народете синове и дъщери, вземете жени за синовете си и дайте дъщерите си на мъже, за да народите синове и дъщери, и се умножавайте там, а не се намалявайте,
7 търсете мира на града, където ви направих да бъдете закарани пленници, и се молете за него на ГОСПОДА; понеже в неговия мир ще имате и вие мир.
8 Защото така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Да не ви мамят пророците и прорицателите ви, които са сред вас, и не слушайте сънищата си, които вие давате причина да ги сънувате.
9 Защото те ви пророкуват лъжливо в Мое име; Аз не съм ги пратил, казва ГОСПОД.
10 Защото така казва ГОСПОД: Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна на това място.
11 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва ГОСПОД, мисля за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.
12 Тогава ще извикате към Мен и ще отидете, и ще Ми се помолите; и Аз ще ви послушам.
13 И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце.
14 И вие ще Ме намерите, казва ГОСПОД; ще ви върна от плен и ще ви събера от всички народи и от всички места, където ви бях изгонил, казва ГОСПОД; и ще ви върна на мястото, откъдето ви направих да бъдете закарани пленници.
15 Понеже казахте: ГОСПОД ни е въздигнал пророци във Вавилон,
16 то знайте, че така говори ГОСПОД за царя, който седи на Давидовия престол, и за целия народ, който населява този град, братята ви, които не излязоха с вас в плен —
17 така казва ГОСПОД на Силите: Ето, ще изпратя върху тях меч, глад и мор и ще ги направя като непотребни смокини, които поради лошавината им не се ядат.
18 Ще ги преследвам с меч, глад и мор; и ще ги предам да бъдат тласкани по всички царства на света, да бъдат за проклятие, за учудване, за подсвиркване и за укор между всички народи, където съм ги изгонил;
19 защото не са послушали Моите думи, казва ГОСПОД, които им пратих чрез слугите Си, пророците, като ставах рано и ги пращах; но вие не искахте да слушате, казва ГОСПОД.
20 И така, послушайте ГОСПОДНЕТО слово, всички вие пленени, които изпратих от Йерусалим във Вавилон.
21 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог, за Ахаав, Колайевия син, и за Седекия, Маасиевия син, които ви пророкуват лъжа в Моето име: Ето, ще ги предам в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, който ще ги порази пред очите ви;
22 и с тях всички Юдейски пленници, които са във Вавилон, ще вземат да проклинат, като казват: ГОСПОД да те направи като Седекия и като Ахаав, които вавилонският цар опече на огън;
23 защото те извършиха нечестие в Израил, прелюбодействаха с жените на ближните си и в Мое име говореха лъжливи думи, които не съм им заповядал. Но Аз зная и съм свидетел, казва ГОСПОД.
24 Също и на нехеламеца Семая да кажеш:
25 Така говори ГОСПОД на силите, Израилевият Бог: Понеже си пратил писма от свое име до целия народ, който е в Йерусалим, и до свещеник Софония, Маасиевия син, и до всички свещеници, в които си казал:
26 ГОСПОД те е поставил свещеник вместо свещеника Йодай, за да си надзирател в ГОСПОДНИЯ дом над всеки човек, който, като лудува, се прави на пророк, за да го сложат в клада и в окови.
27 И така, сега защо не си смъмрил анатотеца Йеремия, който ви се прави на пророк,
28 тъй като е пратил до нас във Вавилон да кажат: Този плен ще бъде дълъг; постройте си къщи и живейте в тях, и насадете градини, и яжте плода им?
29 И свещеник Софония прочете това писмо, като слушаше пророк Йеремия.
30 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза:
31 Прати до всички пленници да им кажат: Така казва ГОСПОД за нехеламеца Семая: Понеже Семая ви е пророкувал, а Аз не съм го пратил, и ви е подвел да уповавате на лъжа,
32 затова така казва ГОСПОД: Ето, ще накажа нехеламеца Семайя и потомството му; той няма да има човек, който да живее между този народ, нито ще види доброто, което Аз ще направя на народа Си, казва ГОСПОД; понеже е проповядвал бунт против ГОСПОДА.
1
Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2 Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Напиши в книга всичките думи, които ти говорих.
3 Защото идат дни, казва ГОСПОД, когато ще върна от плен народа Си Израил и Юда, казва ГОСПОД; и ще ги върна в земята, която дадох на бащите им, и ще я владеят.
4 И ето думите, които ГОСПОД говори за Израил и Юда:
5
Защото така казва ГОСПОД:6
Попитайте сега и вижте —
мъж ражда ли?
Тогава защо гледам всеки мъж
с ръцете си на кръста — като жена, която ражда,
и лицата на всички пребледнели?
7
Горко! Защото велик е онзи ден,
подобен на него не е имало;
именно той е време на утеснението на Яков;
но ще бъде избавен от него.
8
В онзи ден, казва ГОСПОД на Силите,
ще строша хомота му от врата ти,
ще разкъсам оковите ти
и чужденци няма вече да го поробват;
9
а ще слугуват на ГОСПОДА, своя Бог,
и на царя си Давид,
когото ще им въздигна.
10
Затова не бой се, служителю Мой, Якове, казва ГОСПОД,
нито се страхувай, Израилю;
защото, ето, ще те избавя от далечната страна,
и потомството ти — от земята, където са пленени;
и Яков, като се върне, ще се успокои и ще си почине,
и няма да има кой да го плаши.
11
Защото Аз съм с тебе, казва ГОСПОД, за да те избавя;
понеже при все че ще довърша всичките народи,
където съм те разпръснал,
теб, обаче, не искам да довърша;
а ще те накажа с мярка,
тъй като не мога да те изкарам съвсем невинен.
12
Защото така казва ГОСПОД:
Смазването ти е неизцелимо,
раната ти — тежка.
13
Няма кой да ходатайства за тебе,
за да бъдеш превързан;
ти нямаш целителни лекове.
14
Всичките ти любовници те забравиха, не те търсят;
защото те нараних с рана като от неприятел,
с наказание от жесток човек
поради многото твои беззакония
и понеже греховете ти се умножиха.
15
Защо викаш за смазването си
и понеже болката ти е неизцелима?
Поради многото твои беззакония
и понеже греховете ти се умножиха —
по тази причина ти сторих това.
16
Затова всички, които те изпояждат, ще бъдат изпоядени;
и всичките ти противници, всички до един, ще отидат в плен;
още — и онези, които ограбват, ще бъдат ограбени,
и всички, които те обират, ще ги предам на обир.
17
Защото ще ти възстановя здравето
и ще те изцеля от раните ти, казва ГОСПОД.
Понеже те нарекоха отхвърлен и казаха:
Това е Сион, за когото никой не го е грижа,
18
така казва ГОСПОД:
Ето, Аз ще върна от плена Якововите шатри
и ще се смиля над жилищата му;
всеки град ще бъде съграден на своята грамада развалини
и палатът ще се възстанови, както е бил преди.
19
И от тях ще се издига благодарение
и глас на онези, които се веселят;
и Аз ще ги умножа и няма да се намалят,
ще ги прославя и няма да се унижат.
20
Синовете им ще бъдат както преди
и тяхното събрание ще се утвърди пред Мен;
и ще накажа всички, които ги угнетяват.
21
Първенецът им ще бъде от тях
и управителят им ще произлезе измежду тях;
Аз ще го направя да се приближава
и той ще се приближава към Мене;
защото кой е този, които е утвърдил сърцето си
да се приближи към Мене? — казва ГОСПОД.
22
И вие ще Ми бъдете народ,
а Аз ще ви бъда Бог.
23
Ето, ураган от ГОСПОДА, Неговата ярост излезе,
вихрушка, която помита;
ще избухне върху главата на нечестивите.
24
Пламенният гняв на ГОСПОДА няма да се върне,
докато Той не извърши
и докато не изпълни намеренията на сърцето Си;
в последните дни вие ще разберете това.
1
В същото време, казва ГОСПОД,2
Така казва ГОСПОД:
Народът, който оцеля от меча,
ще намери благоволение в пустинята;
ще отида да го направя — да! — Израил, да почива.
3
ГОСПОД ми се яви отдавна и каза:
Наистина те възлюбих с вечна любов;
затова продължих да показвам милост към тебе.
4
Пак ще те съградя
и ще бъдеш съградена, девице Израилева;
пак ще се украсиш с тъпанчетата си
и ще излизаш в хора̀та на онези, които се веселят.
5
Пак ще насадиш лозя на самарийските планини;
онези, които ги насадят, те ще ядат плода им.
6
Защото ще дойде ден,
когато стражарите по Ефремовите планини ще викат:
Станете и нека възлезем в Сион
при ГОСПОДА, нашия Бог.
7
Защото така казва ГОСПОД:
Пейте с радост за Яков
и възкликнете за главния от народите;
прогласете, похвалете и кажете:
Спаси, ГОСПОДИ, народа Си, останалите от Израил.
8
Ето, Аз ще ги доведа от северната земя
и ще ги събера от краищата на света,
и заедно с тях слепият и куцият,
бременната заедно с раждащата
ще се върнат тук с голямо множество.
9
С плач ще дойдат
и като се молят, ще ги доведа;
ще ги доведа до водни реки през прав път,
в който няма да се спънат;
защото съм Отец на Израил
и Ефрем е Моят първороден.
10
Слушайте, народи, словото ГОСПОДНЕ
и известете в далечните острови, като кажете:
Който разпръсна Израил, Той ще го събере
и ще го опази, както овчарят стадата си.
11
Защото ГОСПОД е изкупил Яков,
изкупил го е от ръката на по-силния от него.
12
И те ще дойдат и ще пеят върху височината на Сион,
и ще се стекат към благата ГОСПОДНИ —
към житото, виното и дървеното масло
и към рожбите на овцете и на говедата;
душата им ще бъде като напоявана градина
и те няма да изнемощеят вече.
13
Тогава ще се зарадва девицата в хорото
и юношите и старите заедно;
защото Аз ще превърна жалеенето им в радост
и ще ги утеша, и ще ги развеселя след скръбта им.
14
Още ще наситя душата на свещениците с тлъсто;
и народът Ми ще се насити с Моите блага, казва ГОСПОД.
15
Така казва ГОСПОД:
Глас се чува в Рама,
ридание и горчив плач;
Рахил оплаква децата си
и не иска да се утеши за децата си, защото ги няма.
16
Така казва ГОСПОД:
Въздържай гласа си от плач
и очите си — от сълзи,
защото делото ти бе възнаградено, казва ГОСПОД,
и те ще се върнат от земята на неприятеля.
17
Има надежда за късните ти дни, казва ГОСПОД,
и децата ти ще се върнат в своите предели.
18
Наистина чух Ефрем да си оплаква участта, като казва:
Наказал си ме
и бях наказан като теле, неучено на хомот;
върни ме и ще бъда върнат,
защото Ти си ГОСПОД, мой Бог.
19
Наистина, откакто бях върнат, се разкаях,
и откакто бях научен, се ударих по бедрото.
Засрамих се, да! Дори се смутих,
понеже носих укора на младостта си.
20
Ефрем драг син ли Ми е?
Мило дете ли е?
Защото колкото пъти говоря против него,
все още го помня;
затова сърцето Ми се смущава за него
и Аз наистина ще му покажа милост, казва ГОСПОД.
21
Изправи си пътни показалци,
направи си колове за упътване,
насочи сърцето си към пътя —
към пътя, през който си ходила;
върни се, девице Израилева,
върни се към тези твои градове.
22
Докога ще се скиташ насам-натам, дъще отстъпнице?
Защото ГОСПОД направи нещо ново на земята —
жена ще обгради с грижи и любов мъж.
23
Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог:
Отново ще употребяват този говор в Юдовата земя
и в градовете ѝ, когато ги върна от плен —
ГОСПОД да те благослови, жилище на правда, свят хълм!
24
И там ще обитава Юда заедно с всичките му градове,
земеделците и чергарите със стада.
25
Защото наситих изнурената душа
и напълних всяка изтерзана душа.
26
След това се събудих и размислих ;
и от видението сънят ми стана сладък.
27
Ето, идат дни, казва ГОСПОД,
когато ще насея Израилевия дом и Юдовия дом
с човешко и с животинско семе;
28
и както бдях над тях, за да изкоренявам,
да събарям, да съсипвам,
да погубвам и да наскърбявам,
така ще бъда над тях,
за да градя и да насаждам, казва ГОСПОД.
29
В онези дни няма вече да казват:
Бащите ядоха кисело грозде
и зъбите на децата оскоминеха;
30
а всеки ще умира за своето си беззаконие;
всеки човек, който би изял кисело грозде,
неговите зъби ще оскоминеят.
31
Ето, идат дни, казва ГОСПОД,32
не такъв завет, какъвто сключих с бащите им
в деня, когато ги хванах за ръка,
за да ги изведа от Египетската земя;
защото те престъпиха Моя завет,
поради което Аз се отвърнах от тях, казва ГОСПОД.
33
Но ето завета,
който ще сключа с Израилевия дом
след онези дни, казва ГОСПОД:
Ще положа закона Си във вътрешностите им
и ще го напиша в сърцата им;
Аз ще бъда техен Бог
и те ще бъдат Мой народ;
34
и няма вече да учат
всеки ближния си и всеки брат си
и да казват: Познайте ГОСПОДА;
защото те всички ще Ме познават —
от най-малкия до най-големия между тях, казва ГОСПОД;
защото ще простя беззаконието им
и греха им няма да помня вече.
35
Така казва ГОСПОД,
Който дава слънцето за светлина денем
и нарежда луната и звездите за светлина нощем,
Който повдига морето така, че вълните му бучат,
ГОСПОД на Силите е името Му.
36
Ако изчезнат тези наредби отпред Мене, казва ГОСПОД,
тогава и Израилевото потомство ще престане
да бъде довека народ пред Мене.
37
Така казва ГОСПОД:
Ако може да се измери небето горе
и да се изследват основите на земята долу,
тогава и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство
за всичко, което са сторили, казва ГОСПОД.
38
Ето, идат дни, казва ГОСПОД,
когато градът ще се съгради на ГОСПОДА —
от кулата Ананеил до портата на ъгъла;
39
и връв за измерване още ще се тегли
по-нататък право до хълма Гарив
и ще завие към Гоат;
40
и цялата долина на труповете и на пепелта,
и на всички ниви по потока Кедрон,
до ъгъла на конската порта към изток,
ще бъдат святи на ГОСПОДА;
градът няма вече да се изкорени,
нито да се съсипе довека.
1
Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА в десетата година на Юдейския цар Седекия, която година беше осемнадесетата на Навуходоносор.2 По това време войската на вавилонския цар обсаждаше Йерусалим; а пророк Йеремия беше затворен в двора на стражата, която беше в двореца на Юдейския цар.
3 Защото Юдейският цар Седекия го беше затворил и му беше казал: Защо пророкуваш, като казваш: Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще предам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го завладее;
4 и Юдейският цар Седекия няма да избегне от ръката на халдейците, а непременно ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар и ще говори с него уста с уста, и ще се погледнат очи в очи;
5 и той ще заведе Седекия във Вавилон; и ще бъде там, докато го посетя, казва ГОСПОД; и ако воювате против халдейците, няма да успеете?
6 Йеремия отговори: ГОСПОДНЕТО слово дойде към мен и каза:
7 Ето, Анамеил, син на чичо ти Селум, ще дойде при теб и ще каже: Купи си нивата ми, която е в Анатот; защото на тебе принадлежи правото на близък сродник да я откупиш.
8 И така, чичовият ми син Анамеил дойде при мене в двора на стражата, според ГОСПОДНЕТО слово, и ми каза: Купи, моля, нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя; защото на тебе принадлежи правото да я наследиш и на тебе — правото да я откупиш; купи я за себе си. Тогава познах, че това предложение беше ГОСПОДНЕ слово.
9 И купих нивата, която е в Анатот, от чичовия ми син Анамеил и му претеглих парите, седемнадесет сикъла сребро.
10 След като написах записа и ударих печата, повиках свидетели и претеглих среброто във везните.
11 Тогава взех записа за покупката — както запечатания, съдържащ споразуменията и условията, така и отворения;
12 и предадох записа за покупката на Варух, син на Нирия, Маасиевия син, пред чичовия ми син Анамеил и пред свидетелите, които подписаха записа за покупката, пред всички юдеи, които седяха в двора на стражата.
13 И заръчах на Варух пред тях, като казах:
14 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Вземи тези записи — този запечатан запис за покупката и този отворен запис — и ги сложи в пръстен съд, за да стоят за дълго време.
15 Защото така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Пак ще се купуват в тази земя къщи, ниви и лозя.
16 А след като предадох записа за покупката на Варух, Нириевия син, се помолих на ГОСПОДА:
17 О, ГОСПОДИ ЙЕХОВА; ето, Ти си създал небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо трудно за Тебе,
18 Който показваш милост към хиляди родове, а въздаваш беззаконието на бащите в пазвата на децата им след тях; великият, могъщественият Бог, ГОСПОД на Силите е името Му,
19 велик в намерения и силен в дела, Чиито очи са отворени над всички пътища на човешките деца, за да въздадеш на всеки според пътищата му и според плода на делата му;
20 Ти, Който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, известни дори до днес и в Израил, и между другите хора, и си придоби име, каквото е днес;
21 и си извел народа Си Израил от Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка, с издигната мишца и с голям ужас;
22 и си им дал тази земя, за която си се заклел на бащите им да я дадеш на тях — земя, където тече мляко и мед;
23 и те влязоха и я завладяха; но понеже не послушаха гласа Ти, нито ходиха по закона Ти и не направиха нито едно нещо от всичко, което си им заповядал да правят, затова си докарал върху тях цялото това зло.
24 Ето могилите! Неприятелите стигнаха до града, за да го завладеят; и градът е предаден в ръката на халдейците, които воюват против него, поради меча и глада, и мора; и това, което си говорил, стана; ето, Ти виждаш!
25 А въпреки това, ГОСПОДИ Боже, Ти ми каза: Купи си нивата с пари и повикай свидетели; при все че градът е предаден в ръката на халдейците.
26 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза:
27 Ето, Аз съм ГОСПОД, Бог на всяка твар; има ли нещо трудно за Мене?
28 Затова така казва ГОСПОД: Ето, ще предам този град в ръката на халдейците и в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и той ще го превземе.
29 И халдейците, които воюват против този град, ще дойдат и като запалят този град, ще го изгорят заедно с къщите, върху чиито покриви кадеха на Ваал и правеха възлияния на други богове, и Ме разгневяваха.
30 Защото израилтяните и юдеите са извършвали само това, което беше зло пред Мен, от младостта си; защото израилтяните не правеха друго освен да Ме разгневяват с делата на ръцете си, казва ГОСПОД.
31 Защото от деня, когато съградиха този град, дори до днес той е раздразнявал гнева Ми и яростта Ми, за да го отхвърля от лицето Си
32 поради цялото зло, което израилтяните и юдеите извършиха и Ме раздразняваха — те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, Юдовите мъже и йерусалимските жители.
33 Те обърнаха гръб към Мен, а не лице; и при все че Аз ги учех, като ставах рано и ги поучавах, те пак не послушаха и не приеха поука;
34 а поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, и го оскверниха;
35 и съградиха високите места на Ваал, които са в долината на Еномовия син, за да превеждат синовете и дъщерите си през огъня на Молох — нещо, което не съм им заповядал, нито е идвала на сърцето Ми мисълта, че ще извършат тази мерзост, за да подтикнат Юда да съгрешава.
36 И така, сега така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, за този град, за който вие казвате: Ще бъде предаден в ръката на вавилонския цар с меч, глад и мор:
37 Ето, ще ги събера от всички страни, където ги бях изгонил в гнева Си, в яростта Си и в голямото Си негодувание; и като ги върна в това място, ще ги населя в безопасност;
38 и те ще Ми бъдат народ, и Аз ще им бъда Бог;
39 и ще им дам едно сърце да ходят в един път, за да се боят от Мене винаги — за тяхно добро и за доброто на децата им след тях;
40 и ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях да ги диря, за да им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпят от Мене;
41 дори ще се радвам над тях да им правя добро и ще ги насадя с вярност в тази земя, с цялото Си сърце и с цялата Си душа.
42 Защото така казва ГОСПОД: Както докарах върху този народ цялото това голямо зло, така ще докарам върху тях и цялото добро, което съм им обещал.
43 Ще се купуват ниви в тази земя, за която казвате: Пуста е без човек или животно; предадена е в ръката на халдейците.
44 Ще купуват ниви с пари и като подписват записи и ги запечатват, ще повикват свидетели във Вениаминовата земя и в йерусалимските околности, в Юдовите градове и в планинските градове, в полските градове и в южните градове; защото ще ги върна от плена им, казва ГОСПОД.
1
При това ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия втори път, докато той беше още затворен в двора на стражата, и каза:2
Така казва ГОСПОД, Който държи тези неща,3
Извикай към Мен и ще ти отговоря,
и ще ти покажа велики и тайни неща,
които не знаеш.
4
Защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог,
за къщите на този град
и за дворците на Юдейските царе,
които са били разрушени, за да изградят защитата
против могилите и против меча,
5
и за онези, които идват да воюват против халдейците
и да напълнят тези къщи с труповете на хората,
които Аз ще поразя в гнева и яростта Си,
поради всички злини, за които
скрих лицето Си от този град:
6
Ето, ще донеса в него здраве и изцеление и ще ги изцеля,
и ще им открия изобилие на мир и вярност.
7
Ще върна Юдовите пленници
и Израилевите пленници
и ще ги съградя, както преди;
8
ще ги очистя от цялото беззаконие,
с което съгрешиха пред Мен
и с което престъпиха закона Ми,
9
и този град ще Ми бъде град, чието име да се споменава с радост,
с хвала и слава пред всички народи по света,
които ще чуят цялото добро, което им правя Аз,
и ще се убоят и ще се разтреперят за цялото добро
и за целия мир, който ще му доставя.
10
Така казва ГОСПОД:
В това място, за което вие казвате:
Пусто е, без човек и без животно, —
да! — в Юдейските градове и в йерусалимските улици,
които са пусти, без човек, без жител
и без животно, пак ще се чуе
11
глас на радост и глас на веселие,
глас на младоженец и глас на невяста,
глас на онези, които казват:
Хвалете ГОСПОДА на Силите,
защото ГОСПОД е благ,
защото Неговата милост е довека,
и глас на онези, които принасят благодарствени приноси в дома ГОСПОДЕН,
защото ще върна пленниците, взети от тази земя,
както са били преди това, казва ГОСПОД.
12
Така казва ГОСПОД на Силите:
В това място, което е пусто,
без човек и без животно,
и във всичките му градове
пак ще има жилища на овчари,
които ще успокояват стадата си.
13
В планинските и в полските градове,
в южните градове и във Вениаминовата земя,
в околностите на Йерусалим и в Юдовите градове
пак ще минават стадата
под ръката на онези, които ги броят, казва ГОСПОД.
14
Ето, идат дни, казва ГОСПОД,
когато ще изпълня онова добро слово, което говорих
за Израилевия дом и за Юдовия дом.
15
В онези дни и в онова време
ще направя да израсте на Давид праведен Отрасъл;
и той ще извърши правосъдие и правда на земята.
16
В онези дни Юда ще бъде спасен
и Йерусалим ще обитава в безопасност;
и ето името, с което ще се нарича:
ГОСПОД е наша правда.
17
Защото така казва ГОСПОД:
Никога няма да липсва от Давид човек,
който да стои на престола на Израилевия дом;
18
нито от левитските свещеници ще липсва пред Мене човек,
който да принася всеизгаряния и да гори хлебни приноси,
и да жертва непрестанно.
19
И словото ГОСПОДНЕ дойде към Йеремия и каза:20
Така казва ГОСПОД:21
тогава ще може да се наруши и заветът Ми със слугата Ми Давид,
така че да няма син да царува на престола му,
и заветът Ми със служителите Ми — левитските свещеници.
22
Както не може да се изброи небесното множество,
нито да се измери морският пясък,
така ще умножавам потомството на слугата Ми Давид
и левитите, които Ми служат.
23
Словото ГОСПОДНЕ дойде отново към Йеремия и каза:24
Не си ли размислил какво говори този народ и какво казва:25
Така казва ГОСПОД:
Ако не съм поставил завета Си за деня и нощта
и ако не съм определил наредбите за небето и земята,
26
тогава ще отхвърля и потомството на Яков
и на слугата Си Давид,
така че да не вземам от него хора да управляват
потомството на Авраам, Исаак и Яков;
защото ще върна пленниците им и ще покажа милост към тях.
1
Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА, когато вавилонският цар Навуходоносор, цялата му войска, всички царства на света, които бяха под властта му, и всички племена воюваха против Йерусалим и против всичките му градове:2 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Иди и говори на Юдейския цар Седекия: Така казва ГОСПОД: Ето, ще предам този град в ръката на вавилонския цар, който ще го изгори с огън.
3 И ти няма да избегнеш от ръката му, а непременно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му; и ти и вавилонският цар ще се погледнете очи в очи и ще говорите уста с уста, и ще отидеш във Вавилон.
4 Обаче, Седекия, царю Юдейски, слушай ГОСПОДНЕТО слово; така казва ГОСПОД за тебе: Няма да умреш от меч;
5 мирно ще умреш; и каквито изгаряния на благовония правеха за бащите ти, предишните царе, които те предшестваха, такива изгаряния ще направят и за теб; и ще те оплачат, като кажат: Уви! ГОСПОДАРЮ! Защото Аз изговорих това слово, казва ГОСПОД.
6 Тогава пророк Йеремия предаде на Юдейския цар Седекия всички тези думи в Йерусалим,
7 когато още войската на вавилонския цар се биеше против Йерусалим и против всичките останали Юдейски градове — против Лахис и Азика; защото от укрепените Юдейски градове само те бяха останали.
8
Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА, след като цар Седекия беше сключил завет с целия народ, който беше в Йерусалим, за да прогласят помежду си освобождение,9 така че всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, евреин или еврейка, за да не държи никой брат си юдеин за слуга.
10 И всички първенци и целият народ, които встъпиха в завета, бяха послушали всеки да пусне на свобода слугата си и всеки слугинята си, така че да не ги държат вече за слуги; бяха послушали и бяха ги пуснали;
11 но после се бяха отметнали, като накараха да се върнат слугите и слугините, които бяха пуснали на свобода, и ги подчиниха да бъдат слуги и слугини.
12 Затова ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия от ГОСПОДА и каза:
13 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз сключих завет с бащите ви — в деня, когато ги изведох от Египетската земя, от дома на робството, като казах:
14 В края на всеки седем години пускайте всеки брат си евреина, който ти се е продал и ти е слугувал шест години — да го пускаш на свобода от тебе. Но бащите ви не Ме послушаха, нито приклониха ухото си.
15 И вие сега се бяхте обърнали и бяхте извършили това, което е право пред Мене, като прогласихте всеки освобождение на ближния си; и бяхте сключили завет пред Мене в дома, който се нарича с Моето име;
16 но се отметнахте и осквернихте името Ми, като накарахте всеки слугата си и всеки слугинята си, които бяхте пуснали на свобода по волята им, да се върнат и ги подчинихте да ви бъдат слуги и слугини.
17 Затова така казва ГОСПОД: Вие не Ме послушахте да прогласите освобождение всеки на брат си и всеки на ближния си; ето, казва ГОСПОД, Аз прогласявам против вас свобода на меча, мора и глада; и ще ви предам да бъдете тласкани по всички царства на света.
18 И ще предам хората, които са престъпили завета Ми, които не са изпълнили думите на завета, който сключиха пред Мене, когато разсякоха телето на две и минаха между частите му,
19 юдейските първенци и йерусалимските първенци, евнусите и свещениците, и целия народ на тази земя, които минаха между частите на телето —
20 да! — ще ги предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им; и труповете им ще бъдат за храна на небесните птици и на земните зверове.
21 И Юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръката на неприятелите им и в ръката на онези, които искат живота им, и в ръката на войските на вавилонския цар, които са се оттеглили от вас.
22 Ето, ще заповядам, казва ГОСПОД, и ще ги върна в този град; и те, като воюват против него, ще го превземат и ще го изгорят с огън; и ще превърна Юдейските градове в пустота, останали без жители.
1
Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА в дните на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, и каза:2 Иди в жилището на Рихавовците и им говори, и ги доведи в една от стаите на ГОСПОДНИЯ дом, и ги напой с вино.
3 Тогава взех Яазания, син на Йеремия, Хавасиниевия син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рихавовците,
4 и ги доведох в ГОСПОДНИЯ дом, в стаята на синовете на Анана, син на Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците, над стаята на стражаря на вратата Маасия, Селумовия син.
5 След като сложих пред синовете на дома на Рихавовците паници, пълни с вино, и чаши, им казах: Пийте вино.
6 А те отвърнаха: Не искаме да пием вино, защото Йонадав, син на праотеца ни Рихав, ни заповяда: Да не пиете вино, нито вие, нито потомците ви, довека;
7 нито къщи да построите, нито семе да сеете, нито лозя да садите или да притежавате; а в шатри да обитавате през всичките си дни, за да живеете дълго време в земята, където сте пришълци.
8 И ние сме слушали гласа на Йонадав, син на праотеца ни Рихав, за всичко, което ни заръча, да не пием вино през всичките си дни — ние, жените ни, синовете ни и дъщерите ни,
9 нито да строим къщи, в които да живеем; и не сме притежавали лозе или нива, или семе,
10 а сме живели в шатри и сме слушали и правили всичко, което ни заповяда нашият праотец Йонадав.
11 Но когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тази земя, казахме: Елате! Да влезем в Йерусалим поради страха от халдейската войска и поради страха от сирийската войска; затова живеем понастоящем в Йерусалим.
12 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза:
13 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Иди и кажи на Юдовите мъже и на йерусалимските жители: ГОСПОД казва: Няма ли да приемете поука, за да слушате Моите думи?
14 Думите на Йонадав, Рихавовия син, който заповяда на потомците си да не пият вино, се изпълняват; те и до днес не пият, защото слушат заповедта на праотеца си. Аз, обаче, говорих на вас, като ставах рано и говорех; но вие не Ме послушахте.
15 Пратих при вас и всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и пращах да казват: Върнете се сега всеки от лошия си път, поправете делата си и не отивайте след други богове да им служите, и ще живеете в земята, която дадох на вас и бащите ви; но вие не приклонихте ухото си и не Ме послушахте.
16 Понеже синовете на Йонадав, Рихавовия син, изпълняват заповедта, която праотец им заповяда, а този народ не слуша Мене,
17 затова така казва ГОСПОД, Бог на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще докарам върху Юдея и върху всички йерусалимски жители цялото зло, което произнесох против тях; защото им говорих, но те не чуха, и им виках, но те не отговориха.
18 А на дома на Рихавовците Йеремия каза: Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Понеже послушахте заповедта на праотец си Йонадав, опазихте всичките му заръки и изпълнихте всичко, което ви заповяда,
19 затова така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: От Йонадав, Рихавовия син, няма да липсва човек, който да стои пред Мене завинаги.
1
В четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, дойде това слово към Йеремия от ГОСПОДА и каза:2 Вземи си един свитък книга и напиши в него всички думи, които ти говорих против Израил, против Юда и против всички народи — от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Йосия, дори до днес.
3 Дано Юдовият дом чуе цялото зло, което Аз мисля да им направя, така че да се върнат всеки от лошия си път и Аз да простя беззаконието и греха им.
4 Тогава Йеремия повика Варух, Нириевия син; и Варух записа от устата на Йеремия в един свитък книга всички думи, които ГОСПОД му беше говорил.
5 А Йеремия заповяда на Варух: Аз съм затворен; не мога да вляза в ГОСПОДНИЯ дом;
6 затова влез ти и от свитъка, който записа от устата ми, прочети ГОСПОДНИТЕ думи в ушите на народа, в ГОСПОДНИЯ дом, в ден на пост; прочети ги и в ушите на всички от Юдея, които идват от градовете си.
7 Дано принесат молба пред ГОСПОДА и се върнат всеки от лошия си път; защото големи са гневът и яростта, които ГОСПОД е произнесъл против този народ.
8 Варух, Нириевият син, стори всичко, което му заповяда пророк Йеремия, като прочете от книгата ГОСПОДНИТЕ думи в ГОСПОДНИЯ дом.
9 И в петата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, в деветия месец, целият народ в Йерусалим и целият народ, който идваше в Йерусалим от Юдейските градове, прогласиха пост пред ГОСПОДА.
10 Тогава Варух прочете от книгата Йеремиевите думи в ГОСПОДНИЯ дом, в стаята на Гемария, син на секретаря Сафан, в горния двор, във входа на новата врата на ГОСПОДНИЯ дом, в ушите на целия народ.
11 А когато Михей, син на Гемария, Сафановия син, чу от книгата всички ГОСПОДНИ думи,
12 слезе в царския дворец, в стаята на секретаря, и видя, че всички първенци седяха там: писарят Елисам, Делайя, Семайевият син, Елнатан, Аховоровият син, Гемария, Сафановият син, Седекия, Ананевият син, и всички останали първенци.
13 Тогава Михей им извести всички думи, които беше чул, когато Варух прочиташе книгата в ушите на народа.
14 Затова всички първенци пратиха Юдий, син на Натания, син на Селемия, Хусиевия син, при Варух да му кажат: Вземи в ръката си свитъка, който си прочел в ушите на народа, и ела. И така, Варух, Нириевият син, взе свитъка в ръката си и дойде при тях.
15 Те му казаха: Я седни и го прочети в ушите ни. И Варух го прочете в ушите им.
16 А като чуха всички думи, спогледаха се с ужас и казаха на Варух: Непременно ще съобщим на царя всички тези думи.
17 И попитаха Варух: Кажи ни сега — как си записал ти всички тези думи от устата му?
18 А Варух им отговори: Той ми диктуваше устно всички тези думи и аз ги пишех с мастило в книгата.
19 Тогава първенците казаха на Варух: Иди, скрий се, ти и Йеремия; никой да не знае къде сте.
20 После влязоха при царя (свитъка обаче оставиха в стаята на писаря Елисам) и известиха в ушите на царя всички тези думи.
21 И така, царят прати Юдий да вземе свитъка; и той го взе от стаята на писаря Елисам. И Юдий го прочете в ушите на царя и в ушите на всички първенци, които стояха около царя.
22 Царят седеше в зимния дворец (а беше деветият месец) и пред него имаше мангал с огън.
23 След като Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и го хвърли в огъня на мангала, където целият свитък изгоря.
24 И не се разтрепераха и не раздраха дрехите си нито царят, нито един от слугите му, които чуха всички тези думи.
25 При това когато Елнатан, Делайя и Гемария ходатайстваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
26 Царят заповяда на сина си Йерамеил, на Серайя, Азрииловия син, и на Селемия, Авдииловия син, да хванат писаря Варух и пророка Йеремия; но ГОСПОД ги скри.
27 И след като царят изгори свитъка и думите, които Варух записа от Йеремиевите уста, ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия и каза:
28 Вземи си пак друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдейският цар Йоаким изгори;
29 а на Юдейския цар Йоаким да кажеш: Така казва ГОСПОД: Ти изгори този свитък и каза: Защо си записал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази земя, и ще направи да няма в нея нито човек, нито животно?
30 Затова така казва ГОСПОД на Юдейския цар Йоаким: Няма да има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен — денем на горещината, а нощем на сланата.
31 Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на йерусалимските жители и на Юдовите мъже цялото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.
32 И така, Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, Нириевия син, който записа в него от устата на Йеремия всички думи на книгата, която Юдейският цар Йоаким беше изгорил в огъня; а към тях бяха прибавени и още много подобни думи.
1
А вместо Йехония, Йоакимовия син, се възцари цар Седекия, Йосиевият син, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар в Юдейската земя.2 Но нито той, нито слугите му, нито народът на земята послушаха думите на ГОСПОДА, които Той говори чрез пророк Йеремия.
3 Цар Седекия изпрати Еухал, Селемиевия син, и Софония, син на свещеник Маасия, при пророк Йеремия да кажат: Моля, помоли се за нас на ГОСПОДА, нашия Бог.
4 Защото Йеремия още влизаше и излизаше между народа, понеже не бяха го затворили в тъмница.
5 Фараоновата войска излезе от Египет; и когато халдейците, които обсаждаха Йерусалим, чуха това известие за тях, се оттеглиха от Йерусалим.
6 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към пророк Йеремия и каза:
7 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: По този начин да говорите на Юдейския цар, който ви прати при Мене да се допитате до Мен: Ето, фараоновата войска, която излезе да ви помага, ще се върне в земята си Египет.
8 Халдейците пак ще дойдат и ще воюват против този град, ще го превземат и ще го изгорят с огън.
9 Така казва ГОСПОД: Не се мамете да казвате: Халдейците непременно ще се оттеглят от нас; понеже те няма да се оттеглят.
10 Защото даже ако поразите цялата войска на халдейците, които воюват против вас, и оцелеят от тях само някои ранени, пак те ще станат всеки от шатъра си и ще изгорят този град с огън.
11 И когато войската на халдейците се беше оттеглила от Йерусалим поради страха от фараоновата войска,
12 тогава Йеремия излезе от Йерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя и да вземе там дела си заедно с другите хора.
13 И когато той беше при Вениаминовата порта, там се намираше началникът на стражата, чието име беше Ирия, син на Селемия, Ананиевия син; той хвана пророк Йеремия и каза: Ти бягаш при халдейците.
14 А Йеремия отговори: Лъжа е; аз не бягам при халдейците. Но Ирия не го послуша, а хвана Йеремия и го заведе при първенците.
15 Тогава първенците се разгневиха на Йеремия и го биха, и го затвориха в тъмница в къщата на писаря Йонатан, защото нея бяха направили на тъмница.
16 След като Йеремия беше влязъл в подземната тъмница и в избите и беше седял там много дни,
17 тогава цар Седекия прати да го доведат. Царят го попита скришно в двореца си: Има ли слово от ГОСПОДА? А Йеремия отвърна: Има. И добави: Ти ще бъдеш предаден в ръката на вавилонския цар.
18 При това Йеремия каза на цар Седекия: Какво съм съгрешил пред теб или слугите ти, или пред този народ, че ме хвърлиха в тъмница?
19 Къде са сега вашите пророци, които пророкуваха: Вавилонският цар няма да дойде против вас или против тази земя?
20 Затова слушай сега, моля, господарю мой, царю, нека бъде приета, моля, молбата ми пред тебе да не ме накараш да се върна в къщата на писаря Йонатан, за да не умра там.
21 Тогава цар Седекия заповяда и предадоха Йеремия да бъде пазен в двора на стражата, и му даваха всеки ден по един хляб от улицата на хлебарите, докато се свърши всичкият хляб на града. И така Йеремия седеше в двора на стражата.
1
А Сафатия, Матановият син, Го долия, Пасхоровият син, Юхал, Селемиевият син, и Пасхор, Мелхиевият син, чуха думите, които Йеремия говореше на целия народ, като казваше:2 Така казва ГОСПОД: Който остане в този град, ще умре от меч, глад и мор; но който излезе при халдейците, ще остане жив; животът му ще бъде като подарък и ще живее;
3 и така казва ГОСПОД: Този град непременно ще бъде предаден в ръката на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.
4 Тогава тези първенци казаха на царя: Нека бъде умъртвен, молим, този човек, защото разслабва ръцете на военните мъже, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи; защото този човек не иска доброто на този народ, а злото.
5 Цар Седекия отговори: Ето, в ръката ви е; защото царят не е този, който може да направи нещо против вас.
6 Тогава взеха Йеремия и го хвърлиха в ямата на царския син Мелхия, която беше в двора на стражата; и спуснаха Йеремия с въжета. В ямата нямаше вода, а тиня; и Йеремия затъна в тинята.
7 А когато етиопецът Авдемелех, един от евнусите, който беше в царския дворец, чу как били хвърлили Йеремия в ямата (царят седеше тогава във Вениаминовата порта),
8 Авдемелех излезе от царския дворец и говори на царя:
9 ГОСПОДАРЮ мой, царю, тези хора извършиха зло във всичко, което направиха на пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата; защото той без друго ще умре от глад там, където е, понеже няма вече хляб в града.
10 Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех: Вземи оттук тридесет човека със себе си и извади пророк Йеремия от ямата, преди да умре.
11 И така, Авдемелех взе хората със себе си и като влезе в царския дворец, под съкровищницата, взе оттам вехти дрипи и парцали, които спусна с въжета в ямата при Йеремия.
12 И етиопецът Авдемелех каза на Йеремия: Сложи сега тези вехти дрипи и парцали под мишниците си, под въжетата. Йеремия направи така.
13 И така, като изтеглиха Йеремия с въжетата, го извадиха от ямата; и Йеремия остана в двора на стражата.
14 Тогава цар Седекия прати и доведоха пророк Йеремия при него в третия вход, който е в ГОСПОДНИЯ дом. Царят каза на Йеремия: Ще те попитам нещо; не крий нищо от мен.
15 А Йеремия отвърна на Седекия: Ако ти го кажа, не е ли така, че непременно ще ме умъртвиш? И ако те съветвам, няма да ме послушаш.
16 Затова цар Седекия се закле скришно на Йеремия, като каза: Заклевам ти се в живота на ГОСПОДА, Който е създал душите ни, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръката на тези хора, които искат живота ти.
17 Тогава Йеремия отвърна на Седекия: Така казва ГОСПОД, Бог на Силите, Израилевият Бог: Ако излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава животът ти ще бъде опазен и този град няма да бъде изгорен с огън; а и ти ще останеш жив, и домът ти.
18 Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръката на халдейците, които ще го изгорят с огън; и ти няма да избегнеш от ръката им.
19 И цар Седекия каза на Йеремия: Аз се боя от юдеите, които забегнаха при халдейците, да не би да ме предадат в ръката им и те да се поругаят с мен.
20 А Йеремия отговори: Няма да те предадат. Послушай, моля, ГОСПОДНИЯ глас относно това, което ти говоря; така ще ти бъде добре и животът ти ще бъде опазен.
21 Но ако откажеш да излезеш, ето словото, което ГОСПОД ми яви:
22 Ето, всички жени, които са останали в двореца на Юдейския цар, ще бъдат изведени при първенците на вавилонския цар; и тези жени ще ти кажат: Твоите приятели те насъскаха и надделяха пред теб; а сега, когато краката ти затънаха в тинята, те се оттеглиха назад.
23 Всичките ти жени и децата ти ще бъдат изведени при халдейците; и ти няма да избегнеш от ръката им, а ще бъдеш хванат от ръката на вавилонския цар и ще станеш причина този град да бъде изгорен с огън.
24 Тогава Седекия каза на Йеремия: Никой да не се научи за този разговор и ти няма да умреш.
25 Но ако първенците чуят, че съм говорил с теб, и като дойдат при тебе, ти кажат: Кажи ни сега какво каза ти на царя; не го скривай от нас и няма да те умъртвим; кажи ни също какво каза царят на тебе,
26 тогава да им отговориш: Аз представих молбата си пред царя, за да не ме върне в къщата на Йонатан, за да умра там.
27 Тогава всички първенци дойдоха при Йеремия и го попитаха; и той им отговори според всички тези думи, които царят му беше заповядал. И така те престанаха да го разпитват; защото това нещо не се узна.
28 Така Йеремия остана в двора на стражата до деня, когато беше превзет Йерусалим.
1
Когато беше превзет Йерусалим, в деветата година на Юдейския цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор беше дошъл с цялата си войска против Йерусалим и го обсади.2 А в единадесетата година на Седекия, в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, в градската стена бе отворен пролом
3 и всички първенци на вавилонския цар — Нергал-саресер, Самгарнево, началникът на евнусите Серсехим, началникът на мъдреците Нергал-саресер и всички други първенци на вавилонския цар — влязоха и седнаха в средната порта.
4 А Юдейският цар Седекия и всички военни мъже, когато ги видяха, побегнаха и излязоха през нощта от града по пътя на царската градина, през портата, която е между двете стени; и излязоха по пътя към полето.
5 А войската на халдейците ги преследва и настигнаха Седекия в йерихонските полета; и като го хванаха, заведоха го при вавилонския цар Навуходоносор, в Ривла, в земята Емат, където той издаде присъда над него.
6 Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия в Ривла пред очите му, както и всички Юдейски благородни.
7 При това избоде очите на Седекия и го окова с две медни окови, за да го заведе във Вавилон.
8 А халдейците изгориха с огън царския дворец и къщите на народа и събориха йерусалимските стени.
9 Тогава началникът на телохранителите Навузардан закара пленници във Вавилон — оцелелите от народа, които останаха в града, бежанците, прибегнали при него, и оцелелите от народа, които останаха.
10 А началникът на телохранителите Навузардан остави в Юдейската земя някои от народа, по-бедните, които нямаха нищо, като същевременно им даде лозя и ниви.
11 А вавилонският цар Навуходоносор заръча на началника на телохранителите Навузардан относно Йеремия:
12 Вземи го и имай грижа за него, и да не му сториш никакво зло, а каквото ти каже, това да му направиш.
13 И така, началникът на телохранителите Навузардан прати също началника на евнусите Навусазван, началника на мъдреците Нергал-саресер и всички по-главни служители на вавилонския цар
14 и те пратиха да вземат Йеремия от двора на стражата, и го предадоха на Годолия, сина на Ахикам, Сафановия син, за да го заведе в някоя къща; така той живееше между народа.
15 А ГОСПОДНЕТО слово беше дошло към Йеремия, когато беше затворен в двора на стражата, и беше казало:
16
Иди и говори на етиопянина Авдемелех:17
Но тебе ще избавя в онзи ден, казва ГОСПОД,
и няма да бъдеш предаден в ръцете на хората,
от чието лице се боиш.
18
Защото непременно ще те избавя;
и няма да паднеш от меч,
а животът ти ще ти бъде като подарък,
понеже си уповавал на Мене, казва ГОСПОД.
1
Словото, което дойде към Йеремия от ГОСПОДА, след като началникът на телохранителите Навузардан го беше пуснал от Рама, когато го беше взел окован във вериги между всички пленени от Йерусалим и Юдея, които бяха закарани пленници във Вавилон.2 Началникът на телохранителите, като хвана Йеремия, му каза: ГОСПОД, твоят Бог, изрече тези злини против това място.
3 ГОСПОД ги докара и извърши, както каза. Понеже вие съгрешихте пред ГОСПОДА и не послушахте гласа Му, затова ви постигна това.
4 А сега, ето, освобождавам те от веригите, които са на ръцете ти. Ако ти се вижда добре да дойдеш с мене в Вавилон, ела и аз ще имам грижа за тебе; но ако ти се вижда зле да дойдеш с мене във Вавилон, недей; ето, цялата страна е пред тебе; където ти се вижда добре и угодно да идеш, там иди.
5 Тъй като Йеремия се бавеше да отговори, Навузардан му каза: Тогава се върни при Годолия, син на Ахикам, Сафановия син, когото вавилонският цар постави управител над Юдейските градове, и живей с него между народа. Или иди където ти се вижда угодно да идеш. И така, началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го пусна.
6 Тогава Йеремия отиде при Годолия, Ахикамовия син, в Масфа и живя с него между народа, който беше останал в страната.
7 А всичките военачалници, които бяха на полето, те и мъжете им, като чуха как вавилонският цар поставил Годолия, Ахикамовия син, над страната и че му поверил мъже, жени и деца от по-бедните на страната, от онези, които не бяха закарани в плен във Вавилон,
8 дойдоха при Годолия в Масфа, а именно: Исмаил, Натаниевият син, Йоанан и Йонатан, Кариевите синове, Серайя, Тануметовият син, синовете на нетофатеца Офи и Езания, син на един маахатец, те и техните хора.
9 Годолия, син на Ахикам, Сафановия син, се закле на тях и мъжете им: Не бойте се да слугувате на халдейците; живейте в страната и слугувайте на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.
10 А аз, ето, ще се заселя в Масфа, за да ви представлявам пред халдейците, които ще идват при нас; и вие съберете вино, овощия и дървено масло и ги сложете в съдовете си, и се заселете в градовете си, които отново сте заели.
11 Също и всички юдеи, които бяха в Моав и между амонците, и в Едом, и във всички страни, когато чуха, че вавилонският цар оставил част от юдеите и че поставил над тях Годолия, син на Ахикам, Сафановия син,
12 тогава всички тези юдеи се върнаха от всички места, където бяха закарани, и дойдоха при Годолия в Масфа, в Юдейската земя, където събраха твърде много вино и овощия.
13 Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници, които бяха в полето, дойдоха в Масфа при Годолия и му казаха:
14 Знаеш ли, че царят на амонците Ваалис е пратил Исмаил, Натаниевия син, да те убие? Но Годолия, Ахикамовият син, не им повярва.
15 Тогава Йоанан, Кариевият син, говори тайно на Годолия в Масфа: Нека отида сега и убия Исмаил, Натаниевия син; и никой няма да научи за това. Защо да ти отнеме живота и така всичките събрани около теб юдеи да се разпръснат и останалите от Юда да загинат?
16 Но Годолия, Ахикамовият син, отвърна на Йоанан, Кариевия син: Недей постъпва така, защото това, което казваш за Исмаил, е лъжа.
1
В седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, един от по-главните царски служители, и десет мъже с него дойдоха при Годолия, Ахикамовия син, в Масфа; и там ядоха заедно хляб в Масфа.2 Тогава Исмаил, Натаниевият син, и десетте мъже, които бяха с него, станаха и поразиха с меч Годолия, син на Ахикам, Сафановия син, когото вавилонският цар беше поставил над земята, и го убиха.
3 Исмаил порази и всички юдеи, които бяха с него, с Годолия, в Масфа, и халдейските военни мъже, които се намираха там.
4 А на втория ден, след като беше убил Годолия, когато никой още не знаеше за това,
5 няколко души от Сихем, от Сило и от Самария, на брой осемдесет мъже, с обръснати бради, раздрани дрехи и с нарязвания по телата си, пристигаха с приноси и ливан в ръката си, за да ги принесат на мястото на ГОСПОДНИЯ дом.
6 Тогава Исмаил, Натаниевият син, излезе от Масфа да ги посрещне и като вървеше, плачеше; и когато ги срещна, им каза: Влезте при Годолия, Ахикамовия син.
7 И когато дойдоха сред града, Исмаил, Натаниевият син, ги закла; и той, и мъжете, които бяха с него, ги хвърлиха сред окопа.
8 А между тях се намериха десет мъже, които казаха на Исмаил: Недей ни убива, защото имаме на полето скривалища с жито, ечемик, дървено масло и мед. Така той се удържа и не ги закла с братята им.
9 А окопът, в който Исмаил хвърли всички трупове на мъжете, които порази, покрай трупа на Годолия, беше същият онзи окоп, който цар Аса беше направил поради страх от Израилевия цар Ваас; и Исмаил, Натаниевият син, го напълни с убитите.
10 След това Исмаил плени целия народ, останал в Масфа, царските дъщери и всички хора, останали в Масфа, които началникът на телохранителите Навузардан беше поверил на Годолия, Ахикамовия син; Исмаил, Натаниевият син, като ги плени, се отправи към амонците.
11 А Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници, които бяха с него, като чуха за цялото зло, което Исмаил, Натаниевият син, беше сторил,
12 взеха всичките си мъже и отидоха да се бият с Исмаил, Натаниевия син; и го намериха при големите води, които са в Гаваон.
13 И целият народ, който беше с Исмаил, като видя Йоанан, Кариевия син, и всички военачалници, които бяха с него, се зарадва.
14 И така, целият народ, който Исмаил беше пленил от Масфа, се обърна, върна се и отиде при Йоанан, Кариевия син.
15 А Исмаил, Натаниевият син, избяга от Йоанан с осем мъже и отиде при амонците.
16 Тогава Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници, които бяха с него, взеха от Масфа целия останал народ, който беше избавил от Исмаил, Натаниевия син, след като той беше поразил Годолия, Ахикамовия син, т. е. военните мъже, жените, децата и евнусите, които беше върнал от Гаваон,
17 и отидоха и се спряха в Хамаамовата керванска спирка, която е пред Витлеем, за да отидат и влязат в Египет —
18 поради халдейците, защото се уплашиха от тях, понеже Исмаил, Натаниевият син, беше убил Годолия, Ахикамовия син, когото вавилонският цар беше поставил управител над страната.
1
Тогава всички военачалници и Йоанан, Кариевият син, и Езания, Осайевият син, и целият народ, от най-скромен до най-велик, пристъпиха2 и казаха на пророк Йеремия: Молим, нека молбата ни бъде приятна пред теб и се помолѝ за нас — за всички тези, които остават — на ГОСПОДА, твоя Бог (защото от мнозина останахме малцина, както очите ти ни виждат),
3 да ни изяви ГОСПОД, твоят Бог, пътя, по който трябва да ходим, и какво трябва да правим.
4 Тогава пророк Йеремия им каза: Чух. Ето, ще се помоля на ГОСПОДА, вашия Бог, според думите ви; и каквото ви отговори ГОСПОД, ще ви го известя; няма да скрия нищо от вас.
5 Тогава те казаха на Йеремия: ГОСПОД да бъде истинен и верен свидетел между нас, че наистина ще постъпим според всички думи, с които ГОСПОД, твоят Бог, ще те прати при нас.
6 Било добро или зло, ще послушаме гласа на ГОСПОДА, нашия Бог, при Когото те пращаме, за да ни бъде добре, когато послушаме гласа на ГОСПОДА, нашия Бог.
7 И след десет дни ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия.
8 Тогава той повика Йоанан, Кариевия син, всички военачалници, които бяха с него, и целия народ, от най-скромен до най-велик, и им каза:
9 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да изложа молбата ви пред Него:
10
Ако останете да живеете в тази земя,11
Не бойте се от вавилонския цар,
от когото се страхувахте,
не бойте се от него, казва ГОСПОД;
защото Аз съм с вас, за да ви спася
и да ви избавя от ръката му.
12
Ще ви покажа милост,
така че той да ви пожали
и да ви върне в земята ви.
13
Но ако кажете:
Не искаме да живеем в тази земя,
и не послушате гласа на ГОСПОДА, вашия Бог,
14
и кажете: Не, а ще идем в Египетската земя,
където няма да видим война,
нито да чуем тръбен глас,
нито да огладнеем за хляб,
и там ще живеем —
15
тогава слушайте словото ГОСПОДНЕ, вие, останали от Юда —
така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог:
Ако решително насочите лицата си да влезете в Египет
и отидете да бъдете пришълци там,
16
тогава мечът, от който се боите,
ще ви стигне там, в Египетската земя,
и гладът, от който се страхувате,
ще ви преследва там, в Египет;
и там ще измрете.
17
Така ще стане и с всички мъже,
които биха насочили лицата си да отидат в Египет,
за да бъдат пришълци там;
те ще измрат от меч, глад и мор;
нито един от тях няма да остане или да избегне от злото,
което Аз ще докарам върху тях.
18
Защото така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог:
Както гневът и яростта Ми се изляха
върху йерусалимските жители,
така яростта Ми ще се излее върху вас,
когато влезете в Египет;
и ще бъдете за проклинане и учудване,
за проклятие и укоряване;
и няма да видите вече това място.
19
ГОСПОД е говорил за вас, останали от Юда, като казва: Не отивайте в Египет; знайте добре, че днес ви заявявам това.20 Защото вие постъпихте лукаво против своите души, когато ме пратихте при ГОСПОДА, вашия Бог, и казахте: Помоли се за нас на ГОСПОДА, нашия Бог, и ни извести всичко това, което ГОСПОД, нашият Бог, ще каже, и ще го сторим.
21 Аз днес ви известих; но вие не послушахте гласа на ГОСПОДА, вашия Бог, в нищо, за което ме прати при вас.
22 И така, сега знайте добре, че ще измрете от меч, глад и мор на мястото, където желаете да отидете, за да бъдете пришълци там.
1
Когато Йеремия изговори на целия народ всички думи на ГОСПОДА, техния Бог, за които ГОСПОД, техният Бог, го беше пратил при тях — всички тези думи, —2 тогава проговориха Азария, Осайевият син, Йоанан, Кариевият син, и всички горделиви мъже, като казаха на Йеремия: Лъжливо говориш ти. ГОСПОД, нашият Бог, не те е пратил да кажеш: Не отивайте в Египет да бъдете пришълци там;
3 а Варух, Нириевият син, те насъска против нас, за да ни предадеш в ръката на халдейците да ни убият и да ни заведат пленници във Вавилон.
4 И така, нито Йоанан, Кариевият син, нито един от всички военачалници или от целия народ не послуша ГОСПОДНИЯ глас да си останат в Юдейската земя;
5 а Йоанан, Кариевият син, и всички военачалници взеха всички останали от Юдея, които се бяха върнали от всички народи, където бяха закарани, за да бъдат пришълци в Юдейската земя —
6 мъжете, жените, децата, царските дъщери и всеки човек, когото началникът на телохранителите Навузардан беше оставил при Годолия, син на Ахикам, Сафановия син, и пророк Йеремия и Варух, Нириевия син, —
7 и отидоха в Египетската земя (защото не послушаха ГОСПОДНИЯ глас), и отидоха до Тафнес.
8 Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Йеремия в Тафнес и каза:
9 Вземи в ръката си големи камъни и пред очите на Юдейските мъже ги постилай с вар в тухлена настилка, която е при входа на фараоновия дворец в Тафнес; и им кажи:
10 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Ето, ще пратя и ще взема слугата Си, вавилонския цар Навуходоносор, и ще поставя престола му върху тези камъни, които постлах, и той ще разпъне царския си шатър върху тях.
11 Ще дойде и ще порази Египетската земя, и ще предаде онези, които са за смърт, на смърт, а онези, които са за плен, в плен, и които са за меч, под меч.
12 И Аз ще запаля огън в обиталищата на египетските богове и той ще ги изгори, а тях ще отведе в плен; и ще се облече с Египетската земя, както овчар облича дрехата си; и ще излезе оттам с мир.
13 Също ще строши обелиските, които са в храма на слънцето, което е в Египетската земя; и ще изгори с огън храмовете на египетските богове.
1
Словото, което дойде към Йеремия за всички юдеи, които живееха в Египетската земя и седяха в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос, и каза:2 Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Видяхте цялото зло, което докарах върху Йерусалим и върху всички Юдейски градове; и, ето, днес те са пусти и няма кой да живее в тях
3 поради нечестието, което сториха, и Ме разгневиха, като отиваха да кадят и да служат на други богове, които нито те познаваха, нито вие, нито бащите ви.
4 И пратих при вас всичките Си слуги, пророците, като ставах рано и ги пращах, и казвах: Ах! Не правете тази гнусна работа, която Аз мразя.
5 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, за да се върнат от нечестието си, за да не кадят на други богове.
6 Затова се изляха яростта Ми и гневът Ми и пламнаха в Юдейските градове и в йерусалимските улици; и те бяха разорени и пусти, както са и днес.
7 И така, сега така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Защо вършите това голямо зло против своите души, така че да изтребите помежду си мъж и жена, дете и кърмаче отсред Юдея, за да не остане от вас някой оцелял,
8 като Ме разгневявате с делата на ръцете си и кадите на други богове в Египетската земя, където дойдохте да бъдете пришълци, така че да бъдете изтребени и да станете за проклятие и за укоряване между всички народи на света?
9 Забравихте ли наказанията, които наложих поради нечестието на бащите ви и нечестието на Юдейските царе, и нечестието на жените на всеки от тях, и вашето нечестие, и нечестието на жените ви, което вършеха в Юдейската земя и по йерусалимските улици?
10 Те и до днес не се смириха, нито се убояха, нито ходиха според закона Ми и наредбите, които поставих пред вас и пред бащите ви.
11 Затова така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще насоча лицето Си против вас за зло, дори за изтреблението на цяла Юдея.
12 И ще премахна останалите от Юдея, които насочиха лицата си да отидат в Египетската земя; ще паднат от меч, ще загинат от глад, от най-скромен до най-велик ще измрат от меч и глад; и ще бъдат за проклинане и учудване, за проклятие и укоряване.
13 Защото ще накажа онези, които живеят в Египетската земя, както наказах Йерусалим, с меч, глад и мор,
14 така че никой от останалите от Юдея, които са отишли в Египетската земя да бъдат пришълци там, няма да избегне или да оцелее, за да се върне в Юдейската земя, към която те копнеят да се върнат, за да живеят там; защото никой няма да се върне освен онези, които избягат.
15 Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадеха на други богове, и всички жени, които се намираха там, едно голямо множество, дори всички юдеи, които живееха в Патрос в Египетската земя, отговориха на Йеремия:
16 Колкото до словото, което ти ни говори в ГОСПОДНЕТО име, няма да те послушаме;
17 а непременно ще вършим всичко, което е излязло от устата ни, че ще кадим на небесната царица и ще ѝ правим възлияния, както правехме ние и бащите ни, царете и първенците ни, в Юдейските градове и по йерусалимските улици; защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и зло не видяхме.
18 Но откакто престанахме да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния, сме били лишени от всичко и се довършихме от меч и глад.
19 А жените казаха: И когато кадехме на небесната царица и ѝ правихме възлияния, дали без знанието на мъжете си ѝ правихме млинове по нейния образ и ѝ правихме възлияния?
20 Тогава Йеремия говорѝ на целия народ, на мъжете и жените, с една дума, на целия народ, които му отговориха така, като каза:
21 Не си ли спомни ГОСПОД тамяна, който кадехте в Юдейските градове и по йерусалимските улици, вие и бащите ви, царете и първенците ви, и народът от тази земя, и не дойде ли в ума Му?
22 Така че ГОСПОД не можа вече да търпи поради злите ви дела и поради мерзостите, които вършехте, и затова земята ви запустя и стана за учудване и проклятие, без жители, както е днес.
23 Понеже кадехте и понеже съгрешавахте пред ГОСПОДА, и не послушахте гласа на ГОСПОДА, нито ходихте според закона и наредбите Му или изявленията Му, затова ви постигна това зло, както виждате днес.
24 При това Йеремия каза на целия народ и на всички жени: Слушайте ГОСПОДНЕТО слово, всички от Юдея, които сте в Египетската земя.
25 Така говори ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Вие и жените ви не само говорихте с устата си, но извършихте с ръцете си това, което казахте, че: Непременно ще изпълним оброците си, на които се обрекохме, да кадим на небесната царица и да ѝ правим възлияния. Тогава потвърждавайте и изпълнявайте оброците си.
26 Затова слушайте ГОСПОДНЕТО слово, всички от Юдея, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото Си име, казва ГОСПОД, че името Ми ще престане вече да се произнася от устата на който и да е юдеин, в цялата Египетска земя, че да казва: Заклевам се в живота на ГОСПОДА ЙЕХОВА!
27 Ето, Аз бдя над тях за зло, а не за добро; и всички юдеи, които са в Египетската земя, ще гинат от меч и глад, докато се довършат.
28 А които избегнат от меча и се върнат от Египетската земя в Юдейската земя, ще бъдат малко на брой; и всички останали от Юдея, които отидоха в Египетската земя, за да бъдат пришълци там, ще познаят чие слово ще се сбъдне, Моето ли или тяхното.
29 И това ще ви бъде знамението, казва ГОСПОД, че Аз ще ви накажа на това място, за да познаете, че думите Ми непременно ще се сбъднат против вас за зло —
30 така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще предам египетския цар фараон Вафрий в ръката на неприятелите му и в ръката на онези, които искат живота му, както предадох Юдейския цар Седекия в ръката на неприятеля му Навуходоносор, вавилонския цар, който искаше живота му.
1
Словото, което пророк Йеремия говорѝ на Варух, Нириевия син, когато записа в книга тези думи от Йеремиевите уста, в четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, и каза:2 Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог, на тебе, Варух:
3 Казал си: Горко ми сега! Защото ГОСПОД прибави печал към скръбта ми. Уморих се от въздишането си и не намирам почивка.
4 Така да му кажеш: Така казва ГОСПОД: Ето, онова, което съградиш, Аз ще съборя, и онова, което насадиш, Аз ще изкореня, и то по цялата тази земя.
5 А ти търсиш ли за себе си големи неща? Не търси; защото, ето, Аз ще докарам зло върху всяка твар, казва ГОСПОД; но на тебе ще подаря живота като печалба по всички места, където отидеш.
1
ГОСПОДНЕТО слово, което дойде към пророк Йеремия за народите.2 За Египет. Относно войската на египетския цар фараон Нехао, която беше в Кархемис при реката Ефрат, която вавилонският цар Навуходоносор порази в четвъртата година на Юдейския цар Йоаким, Йосиевия син:
3
Пригответе щит и малък щит4
Впрегнете конете и вие, конници, възседнете;
и застанете напред с шлемовете си,
лъснете копията, облечете се с брони.
5
Защо ги виждам уплашени и върнати назад,
силните им сломени
и бързо побегнали, без да гледат назад,
и ужас от всяка страна! — казва ГОСПОД.
6
Бързият да не избяга
и силният да не се отърве;
ще се спънат и ще паднат към север,
при реката Ефрат.
7
Кой е този, който се издига като Нил,
чиито води се вълнуват като реки?
8
Египет е, който се издига като Нил,
и неговите води се вълнуват като реки;
и той казва: Ще се издигна, ще покрия света,
ще разоря и града, и жителите му.
9
Напред, коне;
спускайте се диво, колесници!
Нека излизат силните!
Онези от Етиопия и Ливия, които държат щит,
и лидийците, които употребяват и опъват лък!
10
Защото този ден е ден на ЙЕХОВА, ГОСПОД на Силите,
ден за въздаяние, за да въздаде на враговете Си;
мечът ще ги погуби
и ще се насити и опие от кръвта им;
защото ЙЕХОВА, ГОСПОД на Силите, има жертва
в северната страна, при реката Ефрат.
11
Даже ако възлезеш в Галаад и вземеш балсама,
девице, дъще египетска,
напразно ще употребяваш много церове,
защото няма изцеление за тебе.
12
Народите чуха за посрамяването ти
и викът ти изпълни света;
защото силен се сблъсква със силен,
така че и двамата паднаха заедно.
13
Словото, което ГОСПОД говори на пророк Йеремия за идването на вавилонския цар Навуходоносор, за да порази Египетската земя:14
Известете в Египет и разгласете в Мигдол,15
Защо се завлякоха твоите юнаци?
Не устояха, защото ГОСПОД ги откара.
16
Той накара мнозина да се спъват;
даже паднаха един върху друг;
и казваха: Станете да се върнем при народа си
и в родната си земя —
далеч от лютия меч.
17
Те викаха там:
Египетският цар фараон е празен шум;
той пропусна определеното време.
18
Заклевам се в живота Си, казва Царят,
Чието име е ГОСПОД на Силите,
че както един Тавор между планините
и както един Кармил при морето,
така непременно ще дойде той.
19
Дъще, която живееш в Египет,
приготви си необходимото за плен;
защото Мемфис ще запустее и ще бъде изгорен,
и ще остане без жител.
20
Египет е като прекрасна телица,
но погибел иде от север — да! — иде.
21
И самите му наемници сред него са като тлъсти телета;
защото и те се върнаха,
побегнаха заедно, не устояха;
понеже денят на бедствието им дойде върху тях,
времето на наказанието им.
22
Гласът му е като глас на змия, като се хлъзга;
защото излизат със сила
и идат против него със секири,
както дървари.
23
Ще изсекат гората му, казва ГОСПОД,
ако и да е неизследима;
защото по множество те са повече от скакалците
и са безбройни.
24
Ще се посрами египетската дъщеря;
ще бъде предадена в ръката на северния народ.
25
ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог, казва:
Ето, ще накажа Но-Амон .
Да! — Фараона и Египет,
боговете и царете му,
самия фараон и онези, които уповават на него;
26
и ще ги предам в ръката на онези, които искат живота им,
в ръката на вавилонския цар Навуходоносор
и в ръката на слугите му;
а след това Египет ще бъде населен,
както в предишните дни, казва ГОСПОД.
27
Но не бой се, ти, служителю Мой Якове,
нито се страхувай, Израилю;
защото, ето, ще те избавя от далечна страна
и потомството ти — от земята, където са пленени;
Яков ще се върне, ще се успокои и ще си почине,
и няма да има кой да го плаши.
28
Не бой се, служителю Мой Якове, казва ГОСПОД,
защото Аз съм с тебе;
защото ако и да довърша
всички народи, където съм те откарал,
теб, обаче, не ще да довърша;
а ще те накажа с мярка,
но не мога да те изкарам съвсем невинен.
1
ГОСПОДНЕТО слово, което дойде към пророк Йеремия за филистимците, преди фараонът да е разорил Газа.2
Така казва ГОСПОД:3
От тропота на копитата на яките му коне,
от спускането на колесниците му,
от гърма на колелата му
бащите няма да се обърнат да гледат децата си;
понеже ръцете им са отслабнали
4
поради деня, който иде,
за да разруши всичките филистимци,
да отсече от Тир и Сидон
и най-последния помощник;
защото ГОСПОД ще разруши филистимците,
останалите от остров Кафтор.
5
Плешивост постигна Газа;
Аскалон загина с останалите от полето им.
Докога ще правиш нарязвания по тялото си?
6
О, меч ГОСПОДЕН,
докога няма да си починеш?
Върни се в ножницата,
успокой се и си почини.
7
Обаче как да си починеш,
тъй като ГОСПОД ти е дал заръка
против Аскалон и против крайбрежието?
Там го е определил.
1
За Моав. Така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог: Горко на Нево! Защото бе опустошен;2
Моав няма вече да се хвали;
в Есевон измислиха зло против него, като казаха:
Елате! Да го изтребим, за да не е народ.
Също и ти, Мадмене, ще запустееш;
мечът ще те преследва.
3
Глас на писък от Оронаим,
ограбване и страшно разрушение!
4
Моав беше разрушен;
малките му деца изпищяха.
5
Защото в нагорнището на Луит
ще се издига плач върху плач,
понеже в надолнището на Оронаим
чуха плачевния писък на жертвите на разрушение.
6
Бягайте, отървете живота си
и бъдете като изтравничето в пустинята.
7
Защото понеже си уповавал на делата и съкровищата си,
сам ти също ще бъдеш хванат;
и Хамос ще отиде в плен
заедно със свещениците и първенците си.
8
И разорителят ще дойде във всеки град;
нито един град няма да се избави;
още и долината ще бъде опустошена
и полето ще се разори,
както каза ГОСПОД.
9
Дайте крила на Моав,
за да литне и да избяга;
защото градовете му ще запустеят
и няма да има кой да живее в тях.
10
Проклет да бъде онзи, който върши делото ГОСПОДНЕ небрежно;
и проклет онзи, който въздържа меча си от кръв.
11
Моав е бил на спокойствие от младините си
и е почивал като вино на дрождите си;
не е бил претакан от съд в съд,
нито е ходил в плен;
затова вкусът му си е останал в него
и духът му не се е променил.
12
Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД,
когато ще му пратя преливачи, които ще го прелеят;
и ще изпразнят съдовете му и разкъсат меховете му.
13
И Моав ще се посрами за Хамос,
както се посрами Израилевият дом
за Ветил, на който уповаваха.
14
Как казвате: Ние сме силни мъже —
мъже, храбри за война?
15
Моав беше разорен, градовете му изгоряха
и отбраните му младежи слязоха да бъдат заклани,
казва Царят, Чието име е ГОСПОД на Силите.
16
Погибелта на Моав скоро ще дойде
и злото му иде много бързо.
17
Всички, които сте около него, го оплаквайте;
и всички, които знаете името му, кажете:
Как се счупи якият скиптър,
славната тояга!
18
Дъще, която живееш в Девон,
слез от славата си и седни в безводно място;
защото разорителят на Моав излезе против теб
и ще съсипе крепостите ти.
19
Жителко на Ароир,
застани при пътя и съгледай;
попитай онзи, който бяга, и онази, която се е отървала,
като кажеш: Какво стана?
20
Моав се посрами, защото е разрушен.
Заридай и викни;
известете в Арнон, че Моав беше запустен.
21
Присъда сполетя полската земя,
Олон, Яса и Мифаат,
22
Девон, Нево и Вет-девлатаим,
23
Киритаим, Вет-гамул и Вет-меон,
24
Кариот Восора
и всички градове на Моавската земя, далечни и близки.
25
Рогът на Моав се строши
и мишцата му бе смазана, казва ГОСПОД.
26
Опийте го,
защото се надигна против ГОСПОДА;
Моав ще се валя в бълвоча си,
също и той ще бъде за присмех.
27
Защото Израил не стана ли за присмех пред тебе?
Намери ли се той между крадци,
така че колкото пъти говориш за него,
движиш рамената си презрително?
28
Моавски жители,
напуснете градовете, заселете се в канарата
и бъдете като гълъбица, която се загнездява
по страните на входа на пещерата.
29
Чухме за гордостта на Моав (той е много горд),
за високоумието, високомерието, надутостта му
и надменността на сърцето му.
30
Аз зная, че неговият гняв
е празен, казва ГОСПОД;
самохвалствата му не са извършили нищо.
31
Затова ще ридая за Моав.
Да! Ще извикам за целия Моав;
ще заридаят за мъжете на Кир-арес.
32
О, лоза на Севма,
ще плача за тебе повече, отколкото плака Язир;
твоите клончета преминаха морето,
стигнаха до морето на Язир;
грабител нападна летните ти плодове и гроздобера ти.
33
Веселието и радостта бяха отнети
от плодоносното поле и от Моавската земя;
и спрях виното от линовете,
за да няма вече кой да тъпче грозде с възклицание;
възклицание няма да се чуе.
34
Поради вопъла на Есевон, който стигна до Елеала
и до Яса, те нададоха глас
от Сигор до Оронаим,
до Еглат-шелишия;
защото и водите на Нимрим пресъхнаха.
35
При това, казва ГОСПОД, ще премахна от Моав
онзи, който принася всеизгаряне по високите места,
и онзи, който кади на боговете си.
36
Затова сърцето ми звучи за Моав като свирка
и сърцето ми звучи като свирка за мъжете на Кир-арес;
защото изобилието, което доби, изчезна.
37
Защото всяка глава е плешива
и всяка брада — обръсната;
по всички ръце има нарязвания
и на кръста — вретище.
38
По всички покриви на къщите на Моав
и по улиците му има плач навред;
защото строших Моав като непотребен съд, казва ГОСПОД.
39
Как се строши! — вайкат се те;
как Моав посрамен обърна гръб!
Така Моав ще стане за присмех
и за ужас на всички, които са около него.
40
Защото така казва ГОСПОД:
Ето, неприятелят ще налети като орел
и ще разпростре крилата си над Моав.
41
Градовете бяха превзети, крепостите — завладени с изненада,
и сърцата на силните моавци ще бъдат в онзи ден
като сърцето на жена в родилни болки.
42
И Моав ще бъде изтребен така, че да не е вече народ,
защото се надигна против ГОСПОДА.
43
Страх, яма и примка те налетяха,
жителю моавски, казва ГОСПОД.
44
Който избегне от страха, ще падне в ямата,
а който излезе от ямата, ще се хване в примката;
защото ще докарам върху него — да!, върху Моав —
годината на наказанието им, казва ГОСПОД.
45
Онези, които бягаха,
застанаха изнемощели под сянката на Есевон;
обаче огън излезе от Есевон
и пламък — отсред Сион,
който погълна моавския край
и темето на шумните борци.
46
Горко ти, Моаве;
Хамосовият народ загина;
защото синовете ти бяха хванати като пленници,
както и дъщерите ти.
47
Но при все това Аз ще върна моавските пленници
в следващите дни, казва ГОСПОД.
Дотук присъдата на Моав.
1
За амонците. Така казва ГОСПОД:2
Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД,
когато ще направя да се чуе тревога за война
против Рава на амонците;
и тя ще стане грамада развалини
и селата ѝ ще бъдат изгорени с огън;
тогава Израил ще завладее онези,
които са владели него, казва ГОСПОД.
3
Заридай, Есевоне, защото Гай бе разрушен,
извикайте, дъщери на Рава, препашете се с вретище;
плачете и се лутайте между оградите;
защото царят им ще отиде в плен
заедно със свещениците и първенците си.
4
Защо се хвалиш с долините?
Водите на долината ти изтекоха, дъще отстъпнице,
която си уповавала на съкровищата си
и си казала: Кой ще дойде против мен?
5
Ето, казва ГОСПОД, ЙЕХОВА на Силите,
Аз нанасям върху тебе страх
от всички, които са около теб;
и вие ще бъдете прогонени — всеки където му видят очите,
без да има кой да прибере скитащите се.
6
А после ще върна от плен
амонците, казва ГОСПОД.
7
За Едом. Така казва ГОСПОД на Силите:8
Бягайте, завърнете се, направете си дълбоки места за живеене,
дедански жители;
защото ще докарам върху Исав бедствието му —
времето, когато ще го накажа.
9
Ако дойдеха при тебе гроздоберци,
нямаше ли да оставят баберки?
Ако дойдеха крадци през нощта,
не биха ли грабнали само това, което им е необходимо?
10
Но Аз оголих Исав,
открих скришните му места
и той няма да може да се скрие;
бяха разграбени домът му, братята му и съседите му.
И него го няма.
11
Остави сирачетата си; Аз ще ги запазя живи;
и вдовиците ти нека уповават на Мене.
12
Защото така казва ГОСПОД:
Ето, онези, на които не се падаше да пият от чашата,
непременно ще пият;
а ти ли ще останеш съвсем ненаказан?
Няма да останеш ненаказан,
не, непременно ще пиеш,
13
защото се заклех в Себе Си, казва ГОСПОД,
че Восора ще стане за учудване и укоряване,
пуста и за проклятие
и всичките ѝ градове ще се обърнат на вечна пустота.
14
Чух известие от ГОСПОДА
и посланик беше изпратен между народите да каже:
Съберете се и елате против нея,
и станете на бой,
15
защото Аз ще те направя малък между народите,
презрян между хората.
16
Колкото до твоята застрашителност,
гордостта на сърцето ти те е измамила,
о, ти, който живееш в пукнатините на канарите,
който владееш висината на хълмовете;
но ако и да поставиш гнездото си високо като орел,
и оттам ще те сваля, казва ГОСПОД.
17
Едом ще стане за учудване;
всеки, който би минал през него, ще се учуди
и ще подсвирне за всичките му язви.
18
Както при разорението на Содом и Гомор
и близките им градове, казва ГОСПОД,
така никой човек няма да живее там,
нито човешки син ще бъде пришълец там.
19
Ето, като лъв от прииждането на Йордан
той ще излезе против богатото пасбище;
защото Аз мигновено ще изпъдя Едом оттам
и онзи, който бъде избран, ще поставя над него.
Защото кой е подобен на Мен?
И кой ще Ми определи времето за съд?
И кой е онзи овчар, който ще застане против Мене?
20
Затова слушайте решението,
което ГОСПОД е взел против Едом,
и намеренията, които е намислил против жителите на Теман:
непременно ще повлекат и най-малките от стадото;
непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях.
21
От слуха за разорението им земята се тресе;
издава се вик, чийто шум се чува до Червеното море.
22
Ето, като излезе, ще налети като орел
и ще разпростре крилата си над Восор;
и в онзи ден сърцето на Едомовите силни
ще бъде като сърцето на жена, когато ражда.
23
За Дамаск.
Емат и Арфад се посрамиха,
защото чуха лоша вест; стопиха се;
тъга има, както на морето,
което не може да утихне.
24
Дамаск отслабна,
обърна се в бяг,
трепет го обзе;
скръб и болки го обладаха,
както на жена, когато ражда.
25
Как не беше пощаден този прочут град —
град, който е удоволствието ми;
26
затова младежите му ще паднат по улиците му
и всички военни мъже ще загинат в онзи ден,
казва ГОСПОД на Силите.
27
В стената на Дамаск Аз ще запаля огън,
който ще погълне палатите на Венадад.
28
За Кидар и за асорските царства, които вавилонският цар Навуходоносор порази. Така казва ГОСПОД: Станете, излезте към Кидар29
Ще отнемат шатрите и стадата им;
ще вземат за себе си завесите им,
цялата им покъщнина и камилите им;
и ще извикат към тях: Ужас от всяка страна!
30
Бягайте, отстранете се надалече,
направете си дълбоки места за живеене,
асорски жители, казва ГОСПОД;
защото вавилонският цар Навуходоносор
има намерение против вас
и е намислил кроеж против вас.
31
Станете, излезте при спокойния народ,
който живее безгрижно, казва ГОСПОД,
които нямат нито порти, нито лостове,
а живеят сами.
32
Камилите им ще бъдат за обир
и многото им добитък — за плячка;
Аз ще разпръсна по всички ветрища
онези, които си стрижат издадените части на косата,
и ще докарам погибелта им от всяка тяхна страна, казва ГОСПОД.
33
А Асор ще стане жилище на чакали,
пустиня довека;
там няма да живее човек,
нито човешки син ще бъде пришълец в него.
34
ГОСПОДНЕТО слово, което дойде към пророк Йеремия за Елам, в началото на царуването на Юдейския цар Седекия, като каза:35
Така казва ГОСПОД на Силите:36
Ще докарам върху Елам четирите ветрища
от четирите страни на небето
и ще ги разпръсна по всички тези ветрища;
и няма да има народ,
където да не отидат изгонените еламци.
37
И Аз ще разтреперя еламците пред неприятелите им
и пред онези, които искат живота им;
и ще докарам върху тях зло —
пламенния Си гняв, казва ГОСПОД;
ще пратя и меч след тях,
докато ги довърша.
38
И като представя престола Си в Елам,
ще изтребя оттам
цар и първенци, казва ГОСПОД.
39
Но в следващите дни
ще върна пленените еламци, казва ГОСПОД.
1
Словото, което ГОСПОД говори чрез пророк Йеремия за Вавилон, за Халдейската земя:2
Известете между народите,3
защото от север излиза против него народ,
който ще запусти земята му,
така че да няма кой да живее в нея;
от човек до животно бягат и ги няма.
4
В онези дни и в онова време, казва ГОСПОД,
ще дойдат израилтяните
заедно с юдеите;
като ходят, ще плачат
и ще потърсят ГОСПОДА, своя Бог.
5
Ще питат за Сион
с лицата си, обърнати към него, и ще казват:
Елате да се присъединим към ГОСПОДА
във вечен завет, който няма да бъде забравен.
6
Народът Ми станаха изгубени овце;
пастирите им ги заблудиха,
накараха ги да се скитат по планините;
те отидоха от планина на хълм,
забравиха кошарата си.
7
Всички, които ги намираха, ги изяждаха;
и противниците им казаха: Ние не сме виновни,
защото те съгрешиха против ГОСПОДА, обиталището на правдата.
Да! Против ГОСПОДА, надеждата на бащите им.
8
Бягайте от Вавилон,
излезте от земята на халдейците
и бъдете като козли пред стадо.
9
Защото, ето, Аз ще повдигна
и ще направя да излязат против Вавилон
големи народи, събрани от северната земя,
които ще се опълчат против него;
оттам ще бъде превзет;
стрелите им ще бъдат като на силен изтребител,
който не се връща празен.
10
И Халдея ще бъде разграбена;
всичките ѝ грабители ще се наситят, казва ГОСПОД.
11
При все че се радвате, при все че се веселите,
вие, обирачи на наследството Ми,
при все че скачате като телица на трева
и цвилите като яки коне,
12
пак майка ви ще се посрами много,
родителката ви ще се смути;
ето, тя ще бъде последна между народите —
земя пуста, суха и непроходима.
13
Поради гнева ГОСПОДЕН тя няма да бъде населена,
а цяла ще запустее;
всеки, който минава през Вавилон, ще се учуди
и ще подсвирне за всички негови язви.
14
Опълчете се против Вавилон отвред,
всички, които опъвате лък;
стреляйте против него, не жалете стрели,
защото той съгреши пред ГОСПОДА.
15
Възкликнете поради него отвред,
защото той се покори ;
укрепленията му паднаха,
стените му бяха съборени;
защото това е въздаянието ГОСПОДНЕ;
отплатете му;
както той е направил, така му направете.
16
Изтребете от Вавилон сеяча
и онзи, който държи сърп в жътвено време;
поради страха от лютия меч
всеки от тях ще се върне при народа си
и всеки ще бяга в земята си.
17
Израил е изгонена овца,
която гониха лъвове;
първо асирийският цар я изяде,
а после този вавилонски цар Навуходоносор
сгриза костите ѝ.
18
Затова така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог:
Ето, Аз ще накажа вавилонския цар и земята му,
както наказах асирийския цар.
19
И ще доведа Израил пак в пасбището му;
той ще пасе в Кармил и Васан
и душата му ще се насити
върху Ефремовата гора и в Галаад.
20
В онези дни и в онова време, казва ГОСПОД,
беззаконието на Израил ще бъде потърсено и няма да го има,
и греховете на Юда — и няма да се намерят;
защото ще простя на оцелелите, които оставям.
21
Излез против земята, която двойно се е разбунтувала —
против нея и против жителите, които ще бъдат наказани;
разори и след разорените обречи на изтребление, казва ГОСПОД,
като извършиш всичко, както ти заповядах.
22
Боен вик има в страната,
вик и на страшно разорение.
23
Как се счупи и сломи
чукът на целия свят!
Как се превърна Вавилон в пустота между народите!
24
Поставих ти примка — и ти се хвана,
Вавилоне, без да се сетиш;
намерен беше, още и уловен,
защото си се възпротивил на ГОСПОДА.
25
ГОСПОД отвори оръжейницата Си
и извади оръжията на гнева Си;
защото Господ, ЙЕХОВА на Силите, има да извърши дело
в земята на халдейците.
26
Елате против него от най-далечния край,
отворете житниците му,
натрупайте го като купове и го обречете на изтребление;
нищо да не остане от него.
27
Изколете всичките му телета;
нека слязат на клане.
Горко им! Защото дойде денят им,
времето за наказанието им.
28
Глас на онези, които бягат
и които са се отървали от вавилонската земя,
за да извести в Сион
въздаянието от ГОСПОДА, нашия Бог,
въздаянието за храма Му!
29
Свикайте стрелците против Вавилон,
всички, които опъват лък;
разположете стан наоколо против него,
за да не се отърве никой от него;
въздайте му според делата му,
според всичко, което е направил, така му направете;
защото се е възгордял против ГОСПОДА,
против Святия Израилев.
30
Затова младежите му ще паднат по улиците му
и всичките му военни мъже
ще загинат в онзи ден, казва ГОСПОД.
31
Ето, Аз съм против теб, о, граде горделиви,
казва Господ, ЙЕХОВА на Силите;
защото настана денят ти,
времето, когато ще те накажа.
32
Горделивият ще се препъне и падне
и няма да има кой да го вдигне;
и ще запаля огън в градовете му,
който ще погълне всичко около него.
33
Така казва ГОСПОД на Силите:
Израилтяните и юдеите се угнетяват заедно;
всички, които ги плениха, ги задържат,
отказват да ги пуснат.
34
Но Изкупителят им е мощен;
ГОСПОД на Силите е името Му;
непременно ще се застъпи за делото им,
за да успокои света
и да смути вавилонските жители.
35
Меч има върху халдейците, казва ГОСПОД,
и върху жителите на Вавилон,
и върху първенците му, и върху мъдрите му!
36
Меч има върху измамниците! И те ще обезумеят.
Меч върху юнаците му! И те ще се ужасяват.
37
Меч има върху конете им, върху колесниците им
и върху всички разноплеменни народи, които са сред него!
И ще станат като жени.
Меч — върху съкровищата му! И ще бъдат разграбени.
38
Суша има върху водите му; и ще пресъхнат;
защото е земя, предадена на изваяни идоли,
и жителите ѝ са полудели за страшилищата си .
39
Затова зверове от пустинята
и хиени живеят там —
и щрауси ще живеят там;
и няма да бъде населен вече довека,
нито обитаем от род в род.
40
Както когато Бог съсипа Содом и Гомор
и близките им градове, казва ГОСПОД,
така никой човек няма да живее там,
нито човешки син ще бъде пришълец там.
41
Ето, народ ще дойде от север.
Да! Голям народ и много царе
ще се издигнат от краищата на света.
42
Лък и копие ще държат;
жестоки са и немилостиви;
гласът им бучи като морето;
възседнали са на коне,
всеки опълчен като мъж за бой
против тебе, дъще вавилонска.
43
Вавилонският цар чу вестта за тях
и ръцете му отслабнаха;
мъки го обзеха,
болки като на жена, която ражда.
44
Ето, като лъв от прииждането на Йордан
той ще излезе против богатото пасбище;
защото Аз мигновено ще изпъдя Халдея оттам
и онзи, който бъде избран, ще поставя над нея.
Защото кой е подобен на Мен и кой ще Ми определи време за съд?
И кой е онзи овчар, който ще застане против Мене?
45
Затова слушайте решението,
което ГОСПОД е взел против Вавилон,
и намеренията, които е намислил против земята на халдейците:
непременно ще повлекат и най-малките от стадото,
непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях.
46
От слуха за превземането на Вавилон
земята се потресе
и вопълът се разчу между народите.
1
Така казва ГОСПОД: Ето, Аз повдигам разрушителен вятър против Вавилон2
И ще изпратя върху Вавилон веячи,
които ще го отвеят; и ще оголят земята му,
защото в деня на злощастието ще бъдат отвред против него.
3
Стрелец срещу стрелец нека опъва лъка си
и срещу онзи, който се големее с бронята си;
не жалете младежите му,
обречете на изтребление цялата му войска.
4
Ще паднат убити в Халдейската земя
и прободени по улиците на градовете ѝ.
5
Защото нито Израил, нито Юда е изоставен
от своя Бог, от ГОСПОДА на Силите,
ако и да е пълна земята им с беззаконие
против Святия Израилев.
6
Бягайте отсред Вавилон,
за да отървете всеки живота си;
да не загинете в беззаконието му;
защото е време за въздаяние от ГОСПОДА,
Който ще му отдаде отплата.
7
В ръката ГОСПОДНЯ Вавилон е бил златна чаша,
която опиваше целия свят;
от виното му пиеха народите,
затова те обезумяха.
8
Внезапно Вавилон падна и се разруши;
ридайте за него;
вземете балсама за раната му —
дано се изцели.
9
Опитахме се да целим Вавилон, но не бе изцелен;
оставете го и нека отидем всеки в страната си,
защото присъдата му стигна до небето
и се възвиси дори до облаците.
10
ГОСПОД изяви правдата ни;
елате и нека разкажем в Сион
делото на ГОСПОДА, нашия Бог.
11
Изострете стрелите, дръжте здраво щитовете;
ГОСПОД възбуди духа на мидийските царе,
защото намерението Му против Вавилон е да го изтреби;
понеже това е въздаянието от ГОСПОДА,
въздаянието за храма Му.
12
Издигнете знаме против вавилонските стени,
усилете стражата, поставете стражари,
пригответе засади;
защото ГОСПОД намисли и ще извърши онова,
което изрече против вавилонските жители.
13
О, ти, който живееш край много води,
който изобилстваш със съкровища,
краят ти дойде,
границата на сребролюбието ти.
14
ГОСПОД на Силите се е клел в Себе Си и е казал:
Непременно ще те напълня с неприятелски мъже като със скакалци,
които ще повдигнат боен вик против тебе.
15
Той е, Който създаде земята със силата Си,
утвърди света с мъдростта Си
и разпростря небето с разума Си.
16
Когато издава гласа Си, водите на небето шумят
и Той издига па̀ри от краищата на земята;
прави светкавици за дъжда
и изважда вятър от съкровищата Си.
17
Всеки човек е твърде несмислен, за да знае;
всеки златар се посрамва от кумира си,
защото лятото от него е лъжа,
в което няма дихание.
18
Суета са те, дело на заблуда;
във времето на наказанието си ще загинат.
19
Онзи, Който е делът на Яков, не е като тях,
защото Той е Създател на всичко
и Израил е племето, което е наследството Му;
ГОСПОД на Силите е името Му.
20
Ти си Ми бойна секира, оръжие за война;
и чрез тебе ще смажа народи;
чрез тебе ще изтребя царства;
21
чрез тебе ще смажа коня и конника;
и чрез тебе ще строша колесницата и седящия на нея;
22
чрез тебе ще смажа мъж и жена;
чрез тебе ще смажа стар и млад;
и чрез тебе ще смажа младеж и девица;
23
чрез тебе ще смажа овчар и стадото му;
чрез тебе ще смажа земеделец и неговия чифт волове;
и чрез тебе ще смажа управители и началници.
24
И ще въздам на Вавилон
и на всички халдейски жители
за цялото зло, което сториха на Сион
пред вашите очи, казва ГОСПОД.
25
Ето, Аз съм против тебе, планина разорителна, казва ГОСПОД,
която разоряваш целия свят;
ще простра ръката Си върху теб
и ще те изрина от скалите,
и ще те направя изгорена планина.
26
Няма да вземат от тебе камък за ъгъл,
нито камък за основи;
а ще бъдеш вечно пуста, казва ГОСПОД.
27
Издигнете знаме в страната,
затръбете между народите.
Пригответе против нея народите;
свикайте против нея царствата
на Арарат, на Мини и на Асханаз;
поставете над нея уредник;
докарайте коне като бодливи скакалци.
28
Пригответе против нея народите,
мидийските царе, управителите им, всичките им началници
и цялата подвластна на тях земя.
29
Земята се тресе и измъчва;
защото намеренията на ГОСПОДА против Вавилон ще се изпълнят,
за да направи Вавилонската земя необитаема пустиня.
30
Юнаците на Вавилон престанаха да воюват,
останаха в укрепленията си;
силата им изчезна; станаха като жени;
изгориха жилищата му,
лостовете му са строшени.
31
Бързоходец ще тича да посрещне бързоходец
и вестител — да посрещне вестител,
за да известят на вавилонския цар,
че градът му бе превзет от всеки край
32
и че бродовете са завзети с изненада,
загражденията — изгорени с огън,
и военните мъже разтреперани.
33
Защото така казва ГОСПОД на Силите, Израилевият Бог:
Вавилонската дъщеря е като харман,
когато е време да се вършее;
още малко и ще дойде времето на жътвата ѝ.
34
Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде,
смаза ме, направи ме празен съд,
погълна ме като змия,
напълни корема си с моите сладки неща
и мен оттласна.
35
Неправдата, извършена спрямо мен и моя род ,
нека падне върху Вавилон,
ще каже жителката на Сион; и:
Кръвта ми нека падне върху жителите на Халдея,
ще каже Йерусалим.
36
Затова така казва ГОСПОД:
Ето, Аз ще се застъпя за делото ти
и ще извърша въздаяние за тебе;
ще превърна реката на Вавилон в суша
и ще пресуша извора му.
37
Вавилон ще стане на грамади,
жилище на чакали,
за учудване и подсвиркване,
необитаем.
38
Ще вият заедно като лъвчета,
ще реват като малки лъвчета.
39
Когато се разгорещят, Аз ще им направя пиршество
и ще ги опия, за да се развеселят
и да заспят вечен сън, от който да не се събудят,
казва ГОСПОД.
40
Ще ги сваля като агнета за клане,
като овни с козли.
41
Как бе превзет Сесах
и се изненада славата на целия свят!
Как Вавилон стана за учудване между народите!
42
Морето се повдигна против Вавилон;
покрит беше под многото му вълни.
43
Градовете му се превърнаха в пустота,
безводна земя и пустиня —
земя, в която не живее никой човек,
нито минава през нея човешки син.
44
Аз ще накажа Вила във Вавилон
и ще извадя от устата му това, което е погълнал;
народите няма да се съберат вече при него;
и самата вавилонска стена ще падне.
45
Народе Мой, излез изсред него
и всеки от вас нека спаси себе си
от пламенния гняв ГОСПОДЕН.
46
Да не отслабне сърцето ви, нито да се уплашите
от вестта, която ще се чуе в тази земя;
защото една година ще дойде слух,
а след това друга година ще дойде слух
и насилие на страната, властител против властител.
47
Затова, ето, идат дни,
когато ще извърша съд върху идолите на Вавилон;
и цялата му земя ще се посрами,
като всички негови паднат убити сред него.
48
Тогава небесата и земята и всичко, което е в тях,
ще възкликнат над Вавилон;
защото изтребителите ще дойдат против него от север,
казва ГОСПОД.
49
Както Вавилон направи да паднат Израилевите убити,
така и във Вавилон ще паднат убитите на цялата страна.
50
Вие, избегнали от меча, идете, не стойте;
помнете ГОСПОДА отдалеч
и нека Йерусалим дойде в ума ви.
51
Засрамихме се, защото чухме укор;
срам покри лицето ни,
понеже чужденци влязоха в светилищата на дома ГОСПОДЕН.
52
Затова, ето, идат дни, казва ГОСПОД,
когато ще извърша съд върху идолите му
и смъртно ранените ще охкат по цялата му земя.
53
Дори Вавилон да би се издигнал и до небето
и утвърдил нависоко силата си,
пак ще дойдат от Мен изтребителите върху него, казва ГОСПОД.
54
Глас на вопъл от Вавилон
и на голямо разрушение — от Халдейската земя!
55
Защото ГОСПОД изтребва Вавилон
и премахва от него големия шум;
защото техните вълни бучат като много води
и екотът на гласа им се чува;
56
защото изтребителят дойде върху него, да!, — върху Вавилон —
и юнаците му се хванаха,
лъковете им се строшиха;
понеже ГОСПОД е Бог, Който въздава
и непременно ще въздаде.
57
Аз ще опия първенците и мъдрите му,
управителите, началниците и юнаците му;
те ще заспят вечен сън, от който няма да се събудят,
казва Царят, Чието име е ГОСПОД на Силите.
58
Така казва ГОСПОД на Силите:
Широките стени на Вавилон съвсем ще рухнат
и високите му порти ще бъдат изгорени с огън;
племената му суетно ще се трудят
и народите му само да се предадат на огъня и да се изморят.
59
Заповедта, която пророк Йеремия даде на Сарайя, син на Нирия, Маасиевия син, когато отиваше с Юдейския цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от царуването му. А Сарайя беше главен постелник.60 Йеремия написа в една книга всички злини, които щяха да сполетят Вавилон, именно — всички думи, написани по-горе против Вавилон.
61 И Йеремия каза на Сарайя: Когато отидеш във Вавилон, гледай да прочетеш всички тези думи
62 и да кажеш: ГОСПОДИ, Ти си изрекъл против това място присъда, че ще го изтребиш, за да няма кой да живее в него — нито човек, нито животно, а да е вечно пусто.
63 След като изчетеш тази книга, вържи на нея камък и я хвърли сред Ефрат, и кажи:
64 Така ще потъне Вавилон и няма пак да се издигне — поради злото, което Аз ще докарам върху него, от което те и ще се изтощят. Дотук са думите на Йеремия.
1
Седекия беше на двадесет и една година, когато се възцари, и царува̀ единадесет години в Йерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Йеремия от Ливна.2 Той върши зло пред ГОСПОДА, съвсем както беше направил Йоаким.
3 Защото от гнева на ГОСПОДА, който пламна против Йерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана, че Седекия въстана против вавилонския цар.
4 И така, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Йерусалим и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;
5 и градът бе обсаден до единадесетата година на цар Седекия.
6 А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в града, така че нямаше хляб за народа на мястото,
7 в градската стена бе отворен пролом, поради което всичките военни мъже побегнаха, като излязоха от града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина (а халдейците бяха близо до града), и отидоха по пътя за полето.
8 А халдейската войска преследва царя и стигна Седекия в йерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него.
9 Хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда над него, т. е.
10 вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всички Юдейски началници;
11 избоде очите на Седекия и като го стегна в окови, вавилонският цар го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница, където Седекия остана до деня на смъртта си.
12 А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор в Йерусалим дойде началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,
13 и изгори ГОСПОДНИЯ дом и царския дворец; дори всички къщи в Йерусалим, т. е. всяка голяма къща, изгори с огън.
14 А цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всички стени около Йерусалим.
15 Тогава началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен някои от по-бедните на народа и останалите от народа, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибегнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.
16 Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.
17 А медните стълбове, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, и подножията и медното море, които бяха в ГОСПОДНИЯ дом, халдейците изпочупиха и пренесоха цялата им мед във Вавилон;
18 отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата.
19 Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите — каквото беше златно като злато и каквото сребърно като сребро.
20 Колкото до двата стълба, едното море и дванадесетте медни телета, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за ГОСПОДНИЯ дом, медта на всички тези вещи превишаваше всяко тегло ;
21 а за тези стълбове — височината на единия стълб беше осемнадесет лакти и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му беше четири пръста; той беше кух;
22 и върху него имаше меден капител; а височината на единия капител беше пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тези бяха мерките и на втория стълб с наровете.
23 Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всички нарове, които бяха върху мрежата наоколо, бяха сто.
24 Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарайя, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;
25 и от града взе един евнух, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъже от имащите достъп до царя , които бяха намерени в града, и секретаря на военачалника, който събираше войски от народа на земята, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града;
26 и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.
27 И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше закаран в плен от земята си.
28 А ето народа, който Навуходоносор плени: в седмата година — три хиляди двадесет и трима юдеи;
29 в осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Йерусалим осемстотин тридесет и двама души;
30 а в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всички те бяха четири хиляди и шестстотин души.
31 А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдейския цар Йоахин , в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдейския цар Йоахин и го извади от тъмницата;
32 и говорѝ любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,
33 и смени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него през всички дни на живота си.
34 А колкото до храната му, даваха му постоянна храна от вавилонския цар, ежедневен дял през всички дни на живота му, дори до деня на смъртта му.