1
Соломоновата песен на песните.2
Нека ме целуне с целувките на устата си,3
Твоите масла са благоуханни;
името ти е ароматно като разлято масло;
затова те обичат девиците.
4
Привлечи ме; ние ще тичаме след тебе.
Царят ме въведе във вътрешните си стаи;
ще се радваме и ще веселим за тебе,
ще спомняме твоята любов повече от виното;
с право те обичат!
5
Черна съм, но хубава, йерусалимски дъщери,6
Не ме гледайте, че съм почерняла,
понеже слънцето ме е опърлило.
Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене,
ме оставиха да пазя лозята;
но своето лозе не опазих.
7
Кажи ми ти кого обича душата ми,
къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне;
че защо да съм като такава, която се скита
край стадата на твоите другари?
8
Ако ти не знаеш, хубавице между жените,9
Уподобих те, любима моя,
на конете от фараоновите колесници.
10
Красиви са твоите бузи с плетенки
и шията ти — с огърлици.
11
Ще ти направим златни плетеници
със сребърни копчета.
12
Докато царят седи на трапезата си,
нардът ми издава благоуханието си
13
Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна,
която лежи между гърдите ми.
14
Възлюбеният ми е за мене като кипрова китка
в лозята на Енгади.
15
Ето, хубава си, любима моя, ето, хубава си;
очите ти са като на гълъбите.
16
Ето, хубав си, любими мой, да! Приятен си;
и постелката ни е зеленината.
17
Гредите на къщите ни са кедрови,
дъските ни са кипарисови.
1
Аз съм роза Саронова2
Както е кремът между тръните,
така е любимата ми между дъщерите.
3
Както ябълката между дърветата на градината,
така е възлюбеният ми между синовете;
пожелах сянката му и седнах под нея,
и плодът му беше сладък в устата ми.
4
Доведе ме в дома на пируването
и знамето му над мене беше любов.
5
Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки,
защото съм ранена от любов.
6
Лявата му ръка е под главата ми
и дясната му ръка ме прегръща.
7
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.
8
Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде,9
Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен;
ето, стои зад стената ни,
гледа в прозорците,
надзърта през решетките.
10
Възлюбеният ми проговаря и ми казва:
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;
11
защото, ето, зимата измина
и дъждът престана и си отиде;
12
цветята се явяват по земята,
дойде време птиците да пеят
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;
13
по смокинята зреят първите ѝ смокини
и лозята цъфтят и издават благоухание.
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.
14
О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата,
в скришните места на стръмнините
нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти;
защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.
15
Хванете ни лисиците,
малките лисици, които погубват лозята;
защото лозята ни цъфтят.
16
Възлюбеният ми е мой — и аз съм негова;
пасе стадото си между кремовете.
17
Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките,
върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка
или млад елен по назъбените планини.
1
През нощта на леглото си потърсих онзи,2
Казах: Ще стана сега и ще обиколя града
по улиците и по площадите —
ще търся онзи, когото обича душата ми.
Потърсих го, но не го намерих.
3
Намериха ме стражарите, които обикалят града.
Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
4
А малко след като ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми;
хванах го и не го пуснах,
докато не го доведох в къщата на майка си
и във вътрешната стая на онази, която ме е родила.
5
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.
6
Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим,7
Ето, носилката е на Соломон;
около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни.
8
Те всички държат меч и са обучени на война;
всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
9
Цар Соломон си направи носилка
от ливанско дърво:
10
стълбчетата ѝ направи от сребро,
ложето ѝ — от злато, постелката ѝ — от морав плат;
средата ѝ беше бродирана чрез любовта на йерусалимските дъщери.
11
Излезте, сионови дъщери, и вижте цар Соломон
с венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му
и в деня, когато сърцето му се веселеше.
1
Ето, хубава си, любима моя; ето, хубава си;2
Зъбите ти са като стадо току-що подстригани овце,
излизащи от къпането;
те са всички като близнета
и не липсва нито един между тях.
3
Устните ти са като червена прежда
и устата ти — прекрасни;
челото ти под булото е
като част от нар;
4
шията ти е като Давидова кула,
съградена за оръжейница,
където висят хиляда малки щита —
всички щитове на силни мъже;
5
двете ти гърди са като две сърнички близнета,
които пасат между кремовете.
6
Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките,
аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
7
Ти си все красива, любима моя;
и недостатък няма в теб.
8
Ела с мен от Ливан, невесто,
с мен от Ливан;
погледни от върха на Аман,
от върха на Санир и на Ермон,
от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
9
Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто,
пленила си сърцето ми с един поглед на очите си,
с една огърлица на шията си.
10
Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто!
Колко по-добра е от виното твоята любов
и благоуханието на твоите масла — от всякакъв вид аромати!
11
От устните ти, невесто, капе мед като от пита;
мед и мляко има под езика ти;
и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
12
Градина затворена е сестра ми, невястата,
извор затворен, източник запечатан.
13
Твоите растения са рай от нарове
с отбрани плодове, кипър с нард,
14
нард и шафран, тръстика и канела,
с всички дървета, които доставят благоухания като ливан,
смирна и алое, с всички най-прекрасни аромати.
15
Градински извор си ти,
кладенец с течаща вода и поточета от Ливан.
16
Събуди се, северни ветре, и ела, южни,
повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ.
Нека дойде възлюбеният ми в градината си
и да вкуси изрядните ѝ плодове.
1
Дойдох в градината си, сестро моя, невесто;2
Аз спях, но сърцето ми беше будно;3
Но аз си казах: Съблякох дрехата си — как да я облека?
Умих краката си — как да ги окалям?
4
Възлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата;
и сърцето ми се смути за него.
5
Аз станах да отворя на възлюбения си;
и от ръцете ми капеше смирна,
а от пръстите ми — чиста смирна
върху дръжките на ключалката.
6
Отворих на възлюбения си;
но възлюбеният ми си беше тръгнал, отишъл си беше.
Извиках: Душата ми отслабваше, когато ми говореше!
Потърсих го, но не го намерих;
повиках го, но не ми отговори.
7
Намериха ме стражарите, които обикалят града,
биха ме, раниха ме;
пазачите на стените ми отнеха мантията.
8
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,9
По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен,
о, ти, прекрасна между жените?
По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен,
че ни заклеваш така? —
10
Възлюбеният ми е бял и румен,
личи и между десет хиляди.
11
Главата му е като най-чисто злато;
косите му са къдрави, черни като гарван;
12
очите му — умити в мляко и като красиво вложени скъпоценни камъни,
са подобни на очите на гълъби при водните потоци;
13
бузите му са като лехи с аромати,
като бряг с благоуханни растения;
устните му са като кремове, от които капе чиста смирна;
14
ръцете му са като златни цилиндри, покрити с хрисолит;
тялото му е като изделие от слонова кост, украсено със сапфири;
15
краката му са като мраморни стълбове,
закрепени на подложки от чисто злато;
изгледът му е като Ливан, изящен като кедри;
16
устата му са много сладки; и той целият е прелестен.
Такъв е възлюбеният ми и такъв е приятелят ми,
о, йерусалимски дъщери.
1
Къде е отишъл твоят възлюбен,2
Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите,
за да пасе в градините и да бере крем.
3
Аз принадлежа на възлюбения си и възлюбеният ми е мой;
той пасе стадото си между кремовете.
4
Хубава си, любима моя, като Терса,5
Отвърни очите си от мене,
защото те ме обладаха.
Косите ти са като стадо кози,
налягали по Галаад;
6
зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането;
те са всички като близнета и не липсва нито един между тях.
7
Челото ти под булото е
като част от нар.
8
Има шестдесет царици и осемдесет наложници,
и безброй девойки,
9
но една е гълъбицата ми, съвършената ми.
Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си;
видяха я дъщерите и казаха: Блазе ѝ!
Да! Цариците и наложниците — и те я похвалиха.
10
Коя е тази, която изглежда като зората,
красива като луната, чиста като слънцето,
страшна като войска със знамена?
11
Слязох в градината на орехите,
за да видя зелените растения в долината,
да видя дали е напъпило лозето
и дали са цъфнали наровете.
12
Без да усетя, влечението ми ме постави
между колесниците на благородния ми народ.
13
Върни се, върни се, о, суламко;
върни се, върни се, за да те погледаме!
Какво ще видите в суламката?
Нещо като борба между две дружини!
1
Колко са красиви краката ти с чехлите, дъще на княза!2
пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино;
коремът ти е като житен копен, ограден с кремове;
3
двете ти гърди са като две сърнички близнета;
4
шията ти е като стълб от слонова кост;
очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим;
носът ти е като ливанската кула,
която гледа към Дамаск;
5
главата ти върху теб е като Кармил
и косите на главата ти — като мораво;
царят е запленен от къдриците им.
6
Колко си хубава и колко приятна,
о, възлюбена, в очарованията си!
7
Това твое тяло прилича на палма
и гърдите ти — на гроздове.
8
Казах: Ще се кача на палмата, ще хвана клончетата ѝ;
и, ето, гърдите ти ще бъдат като гроздове на лоза
и благовонието на дъха ти — като ябълки,
9
и устата ти — като най-хубаво вино,
което се поглъща гладко за възлюбения ми,
като се плъзва през устните на спящите.
10
Аз съм на възлюбения си;
и неговото желание е за мен.
11
Ела, възлюбени мой, нека излезем на полето,
да пренощуваме по селата,
12
да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата,
появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете;
там ще ти дам любовта си.
13
Мандрагоровите ябълки издават благоухание;
и върху врата ни има
всякакви изрядни плодове, нови и стари,
които съм запазила за тебе, възлюбени мой.
1
Да ми беше ти като брат,2
Бих те взела и завела
в къщата на майка си, за да ме научиш.
Бих те напоила с подправено вино
и със сок от наровете си.
3
Лявата му ръка би била под главата ми
и дясната му би ме прегърнала.
4
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
да не възбудите, нито да събудите любовта ми,
преди да пожелае.
5
Коя е тази, която идва от пустинята,6
Положи ме като печат на сърцето си,
като печат на мишцата си;
защото любовта е силна като смъртта,
ревността е остра като преизподнята,
чието святкане е огнено, пламък най-буен.
7
Много води не могат да угасят любовта,
нито реките могат да я потопят;
ако някой би дал целия имот на дома си за любовта,
съвсем биха го презрели.
8
Ние имаме малка сестра и тя няма гърди.
Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?
9
Ако бъде стена, ще съградим на нея сребърни укрепления;
и ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.
10
Аз съм стена и гърдите ми са като стълбовете ѝ;
тогава бях пред очите му като такава,
която е намерила благоволение .
11
Соломон имаше лозе във Ваал-хамон;
даде лозето на наематели;
за плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
12
Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт ;
хилядата нека са на тебе, Соломоне,
и двеста — на онези, които пазят плода му.
13
О, ти, която седиш в градините,
другарите внимават в гласа ти;
дай ми и аз да го чуя.
14
Бързай, възлюбени мой,
и бъди като сърничка или еленче
върху планините на ароматите.