1

1

Блажен онзи човек,
който не ходи по съвета на нечестивите
и в пътя на грешните не стои,
и в събранието на присмивателите не седи;

2
а се наслаждава в закона на ГОСПОДА
и в Неговия закон се поучава ден и нощ.

3
Ще бъде като дърво, посадено при потоци води,
което дава плода си на времето си
и чийто лист не повяхва;
във всичко, което върши, ще благоуспява.

4
Не е така с нечестивите;
а те са като плявата, която вятърът отвява.

5
Затова нечестивите няма да устоят в съда,
нито грешните — в събора на праведните;

6
защото ГОСПОД наблюдава пътя на праведните;
а пътят на нечестивите ще бъде погибел.

2

1

Защо се разоряват народите
и племената намислят суета?

2
Опълчват се земните царе
и управниците се наговарят заедно
против ГОСПОДА и против
Неговия Помазаник, като казват:

3
Нека разкъсаме връзките им
и нека отхвърлим от себе си въжетата им.

4
Този, Който седи на небесата, ще се смее;
Господ ще се поругае над тях.

5
Тогава ще им продума в гнева Си
и в тежкото Си негодувание ще ги смути, като ще каже:

6
Но Аз поставих Царя Си
на Сион, святия Мой хълм.

7
Аз ще изявя постановлението;
ГОСПОД Ми каза: Ти си Мой Син;
Аз днес Те родих.

8
Поискай от Мен и Аз ще Ти дам народите за Твое наследство
и земните краища за Твое притежание.

9
Ще ги съкрушиш с желязна тояга,
ще ги строшиш като глинен съд.

10
И така, сега се вразумете, о, царе;
научете се, земни съдии.

11
Слугувайте на ГОСПОДА със страх
и се радвайте с трепет.

12
Целувайте Избраника, за да не се разгневи
и да погинете в пътя;
защото скоро ще пламне Неговият гняв.
Блажени са всички, които се надяват на Него.

3

1

Псалом на Давид, когато бягаше от сина си Авесалом.

ГОСПОДИ, колко се умножиха противниците ми!
Мнозина въстават против мене.

2
Мнозина казват за моята душа:
Няма за него помощ от Бога.

(Села.)

3
Но Ти, ГОСПОДИ, си щит около мене,
Слава моя и Този, Който възвисява главата ми.

4
С глас извиках към ГОСПОДА;
и Той ме послуша от святия Си хълм.

(Села.)

5
И аз легнах и спах;
станах, защото ГОСПОД ме поддържа.

6
Няма да се убоя от десетки хиляди от народа,
които навред са се изправили против мене.

7
Стани, ГОСПОДИ; спаси ме, Боже мой;
защото Ти си наранил в челюстта всичките ми неприятели;
строшил си зъбите на нечестивите.

8
От ГОСПОДА е спасението.
Върху Твоя народ нека бъде благословението Ти.

(Села.)

4

1

За първия певец, на струнни инструменти. Давидов псалом.

Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми;
когато бях в утеснение, Ти ми даде простор;
смили се над мен и послушай молитвата ми.

2
Човешки синове, докога ще обръщате славата ми в безчестие?
Докога ще обичате суета и ще търсите лъжа?

(Села.)

3
Знайте, че ГОСПОД е отделил за Себе Си Своя угодник;
ГОСПОД ще слуша, когато викам към Него.

4
Треперете и не съгрешавайте;
размисляйте в сърцата си на леглата си и мълчете.

(Села.)

5
Принасяйте жертви на правда
и се надявайте на ГОСПОДА.

6
Мнозина казват: Кой ще ни покаже доброто?
ГОСПОДИ, издигни над нас светлината на лицето Си.

7
Сложил си в сърцето ми радост,
по-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното.

8
Спокойно ще легна и ще спя,
защото само Ти, ГОСПОДИ, ме правиш да живея в безопасност.

5

1

За първия певец, на духови инструменти. Давидов псалом.

Послушай, ГОСПОДИ, думите ми;
внимавай в размишлението ми,

2
слушай гласа на вика ми, Царю мой и Боже мой;
защото на Тебе се моля.

3
ГОСПОДИ, в ранно утро ще чуеш гласа ми;
в ранно утро ще отправям молитвата си към Теб и ще очаквам.

4
Защото Ти не си Бог, Който се наслаждава на беззаконие;
нечистият няма да живее при Тебе,

5
нито ще устоят горделивите пред Твоите очи.
Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;

6
ще изтребиш онези, които говорят лъжа;
ГОСПОД се гнуси от човек кръвопиец и коварен.

7
Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти;
с благоговение към Тебе ще се поклоня към святия Твой храм.

8
ГОСПОДИ, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми
направи пътя Си ясен пред мене.

9
Защото непоколебимост няма в устата на нито един от тях,
сърцето им е същинско нечестие.
Гроб отворен е гърлото им;
с езика си ласкаят.

10
Смятай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили;
изрини ги поради многото им престъпления,
защото са се повдигали против Тебе.

11
Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе;
винаги ще се радват, защото Ти си им покровител;
и ще ликуват в Теб онези, които обичат Твоето име.

12
Защото Ти, ГОСПОДИ, ще благословиш праведния,
ще го покриеш с благоволение като с щит.

6

1

За първия певец, на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом.

ГОСПОДИ, не ме изобличавай в гнева Си,
нито ме наказвай в лютото Си негодувание.

2
Смили се над мене, ГОСПОДИ, защото изнемощях;
изцели ме, ГОСПОДИ, защото ме болят костите ми.

3
Също и душата ми е твърде смутена;
но Ти, ГОСПОДИ, докога?

4
Върни се, ГОСПОДИ, избави душата ми;
спаси ме заради милосърдието Си;

5
защото в смъртта не се споменава за Тебе;
в преизподнята кой ще Те славослови? в

6
Уморих се от въздишането си;
всяка нощ обливам леглото си,
със сълзите си измокрям постелята си.

7
Окото ми вехне от скръб,
старее поради всичките ми противници.

8
Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие,
защото ГОСПОД е чул гласа на плача ми;

9
ГОСПОД е послушал молбата ми.
ГОСПОД ще приеме молитвата ми.

10
Ще станат за срам и много ще се смутят всичките ми неприятели;
ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.

7

1

Оплакване на Давид, което той пя на ГОСПОДА поради думите на вениаминеца Хус.

ГОСПОДИ, Боже мой, на Теб уповавам;
спаси ме от всичките ми преследвачи и ме избави;

2
да не би да скъса като лъв душата ми
и я раздере, без да се намери избавител.

3
ГОСПОДИ, Боже мой, ако съм сторил аз това —
ако има в ръцете ми беззаконие,

4
ако съм въздал зло на онзи, който беше в мир с мен,
или съм обрал онзи, който без причина ме преследва,

5
то нека неприятелят подгони душата ми и я стигне,
нека стъпче в земята живота ми
и нека повали в пръстта славата ми.

(Села.)

6
Стани, ГОСПОДИ, в гнева Си;
повдигни се срещу яростта на противниците ми
и се събуди заради мене, Ти, Който си отредил съда.

7
И нека събраните племена Те обикалят;
и Ти се върни да седнеш нависоко над тях.

8
ГОСПОД съди племената;
съдѝ и мене, ГОСПОДИ, според правдата ми;
и според моето незлобие нека ми бъде.

9
Нека се спре вече беззаконието на нечестивите;
а праведния утвърди Ти, Боже праведни,
Който изпитваш сърцата и това, което е вътре.

10
Моята защита е в Бога,
Който избавя онези, които са с право сърце.

11
Бог е праведен съдия.
Да! Бог, Който се гневи всеки ден на нечестивия.

12
Ако не се обърне нечестивият,
Той ще изостри меча Си;
опънал и приготвил е лъка Си.

13
Приготвил е против него и смъртоносни оръдия;
прави стрелите Си огнени стрели.

14
Ето, нечестивият е в мъки да роди беззаконие,
зачева нечестие и ражда лъжа.

15
Изкопал е ров и го е направил дълбок;
но той сам ще падне в ямата, която е изкопал.

16
Нечестието му ще се върне върху неговата глава
и насилието му ще слезе върху неговото теме.

17
Аз ще хваля ГОСПОДА за Неговата правда
и ще възпявам името на Всевишния ГОСПОД.

8

1

За първия певец, на гетския инструмент. Давидов псалом.

ЙЕХОВА, Господи наш,
колко е превъзходно Твоето име по цялата земя;
Ти си поставил славата Си над небесата.

2
От устата на младенците и кърмачетата
приготвил си хвала да засрамиш противниците Си,
за да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.

3
Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
луната и звездите, които Ти си отредил,

4
си казвам: Какво е човек, за да го помниш?
Или човешки син, за да го посещаваш?

5
А Ти си го направил само малко по-нископоставен от ангелите
и със слава и чест си го увенчал.

6
Поставил си го господар над делата на ръцете Си;
всичко си подчинил под краката му —

7
всичките овце и говеда,
още и животните на полето,

8
въздушните птици, морските риби
и всичко, което минава през морските пътища.

9
ЙЕХОВА, Господи наш,
колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!

9

1

За първия певец, по „Умри за сина“. Давидов псалом.

Ще Те славословя, ГОСПОДИ, с цялото си сърце,
ще разкажа всичките Твои чудесни дела.

2
Ще се веселя и ще се радвам в Тебе,
ще възпявам името Ти, Всевишни;

3
понеже неприятелите ми се връщат назад,
падат и гинат пред Твоето присъствие.

4
Защото Ти си защитил правото и делото ми;
седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.

5
Изобличил си народите, изтребил си нечестивите,
изличил си името им до вечни векове.

6
Неприятелите изчезнаха; те са запустели завинаги;
Ти си разорил градовете им, така че и споменът за тях не съществува вече.

7
Но ГОСПОД остава Цар довека,
приготвил е престола Си за съд

8
и Той ще съди света с правда.
Ще отсъди за племената справедливо.

9
И ГОСПОД ще бъде прибежище на угнетените,
прибежище в скръбни времена.

10
И онези, които познават името Ти, ще уповават на Тебе;
защото Ти, ГОСПОДИ, не си оставил онези, които Те търсят.

11
Пейте хваления на ГОСПОДА, Който обитава в Сион,
изявете между племената делата Му;

12
защото Онзи, Който прави разследване за кръвопролития, помни уповаващите на Него,
не забравя викането на кротките.

13
Смили се над мене, ГОСПОДИ;
виж скръбта, която ми причиняват онези, които ме мразят.
Ти, Който ме вдигаш от портите на смъртта,

14
за да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене,
в портите на Сионовата дъщеря
и за да се радвам заради спасителната Ти помощ.

15
Народите затънаха в ямата, която сами направиха;
в мрежата, която скриха, се улови кракът на самите тях.

16
ГОСПОД е станал познат чрез правосъдието, което е извършил;
нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце.

(Игаион

: Села.)

17
Нечестивите ще се върнат в преизподнята,
всички народи, които забравят Бога.

18
Защото бедният няма да бъде забравен завинаги,
нито ще бъде изгубена завинаги надеждата на кротките.

19
Стани, ГОСПОДИ; да не надделява човек;
да бъдат съдени народите пред Тебе.

20
ГОСПОДИ, докарай страх върху тях;
нека познаят народите, че са само хора.

(Села.)

10

1

(По славянски, част от 9-и.)

[(21)] Защо, ГОСПОДИ, стоиш надалеч?
Защо се криеш по време на неволя?

2
Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва;
те се хващат в лукавствата, които онези измислят.

3
Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си;
и сребролюбецът се отрича от ГОСПОДА, даже Го презира.

4
Нечестивият от гордостта на лицето си казва: ГОСПОД няма да издири.
Всичките му помисли са, че няма Бог.

5
Неговите пътища са винаги упорити;
Твоите справедливи отсъждания са твърде високо от очите му;
той презира всичките си противници.

6
Казва в сърцето си: Няма да се поклатя,
от род в род няма да изпадна в злощастие.

7
Устата му е пълна с проклинане, угнетяване и насилие;
под езика му има злоба и беззаконие.

8
Седи в засада в селата,
в скришни места, за да убие невинния;
очите му са насочени тайно против безпомощния.

9
Причаква скришно като лъв в рова си,
причаква, за да грабне сиромаха;
сграбчва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10
Навежда се, снишава се;
и безпомощните падат в ноктите му .

11
Казва в сърцето си: Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.

12
Стани, ГОСПОДИ; Боже, издигни ръката Си;
да не забравяш кротките.

13
Защо нечестивият презира Бога
и казва в сърцето си: Ти няма да го издирваш?

14
Ти си го видял; защото гледаш неправдата и притеснението,
за да ги хващаш в ръката Си;
на Тебе се поверява безпомощният;
Ти си помощник на сирачето.

15
Строши мишцата на нечестивия;
издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16
ГОСПОД е цар до вечни векове;
народите са изчезнали от земята Му.

17
ГОСПОДИ, послушал си желанието на кротките;
ще утвърдиш сърцето им;
ще направиш внимателно ухото Си,

18
за да отсъдиш в полза на сирачето и угнетения,
така че човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

11

1

За първия певец. Давидов псалом.

На ГОСПОДА уповавам.
Как казвате на душата ми:
Бягай в гората като птица?

2
Понеже, ето, нечестивите опъват лък,
приготвят стрелите си на тетивите,
за да стрелят в тъмно по онези, които са с право сърце.

3
Защото основите се разориха;
а праведният какво е извършил?

4
ГОСПОД е в святия Си храм,
ГОСПОД, Чийто престол е на небето;
очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките синове.

5
ГОСПОД изпитва праведния;
а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.

6
Над нечестивите ще хвърли примки;
огън, сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.

7
Защото праведният Бог обича правдата;
праведният човек ще гледа лицето Му.

12

1

За първия певец, на осмострунна арфа .

Давидов псалом.
Помогни, ГОСПОДИ; защото не остана вече благочестив;
защото се губят верните измежду човешките синове.

2
Всеки говори лъжа на ближния си;
с ласкателни устни говорят от двулично сърце.

3
ГОСПОД ще изтреби всички ласкателни устни,
език, който говори големи неща.

4
На онези, които са казвали: Ще надвием с езика си;
устните ни са наши; кой е господар над нас?

5
Поради насилието над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се
сега ще стана, казва ГОСПОД;
ще сложа в безопасност онзи, когото презират .

6
ГОСПОДНИТЕ думи са чисти думи —
като сребро, претопено в пещ от пръст,
пречистено седем пъти.

7
Ти, ГОСПОДИ, ще ги закриляш,
ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8
при все че нечестивите ходят свободно от всяка страна,
понеже безчестието се въздига между човешките синове.

13

1

За първия певец. Давидов псалом.

Докога, ГОСПОДИ, ще ме забравяш съвсем?
Докога ще криеш лицето Си от мене?

2
Докога ще имам борба в душата Си,
болки в сърцето Си всеки ден?
Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?

3
Погледни, послушай ме, ГОСПОДИ, Боже мой;
просвети очите ми, да не би да заспя в смърт;

4
да не би да каже неприятелят ми: Надвих му,
и да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.

5
Но аз уповавам на Твоята милост;
сърцето ми ще се радва в спасението Ти.

6
Ще пея на ГОСПОДА,
защото е бил щедър към мене.

14

1

За първия певец. Давидов псалом.

Безумният каза в сърцето си:
Няма Бог.
Поквариха се; сториха нечестиви дела;
няма кой да прави добро.

2
ГОСПОД надникна от небесата над човешките синове,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога.

3
Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.

4
Без разум ли са всички, които беззаконстват,
които изпояждат народа ми, както ядат хляб,
и не призовават ГОСПОДА?

5
Тогава ги нападна голям страх;
защото Бог е в поколението на праведните.

6
Осуетихте намеренията на бедния;
ГОСПОД обаче му е прибежище.

7
Дано дойде от Сион избавление на Израил!
Когато ГОСПОД върне Своя народ от плен,
тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

15

1

Давидов псалом.

ГОСПОДИ, кой ще обитава в Твоя шатър?
Кой ще живее на Твоя свят хълм?

2
Онзи, който ходи незлобливо, който върши правда
и който говори истина от сърцето си;

3
който не одумва с езика си,
нито струва зло на приятеля си,
нито приема да хвърли укор против ближния си,

4
пред чиито очи е презрян безчестният;
но той почита онези, които се боят от ГОСПОДА;
който, ако и да се е клел за своя вреда, не се отмята;

5
който не дава парите си с лихва,
нито приема подкуп против невинния.
Който прави това, няма да се поклати до века.

16

1

Давидова песен .

Пази ме, Боже,
защото на Теб уповавам.

2
Казах на ГОСПОДА: Ти си Господ мой;
вън от Тебе няма добро за мене.

3
В светиите на земята и в избраните —
в тях е цялото ми благоволение.

4
Скърбите на онези, които заменят ЙЕХОВА с друг бог, ще се умножат.
Аз не искам да принеса техните възлияния от кръв,
нито ще произнеса с устните си имената на боговете им.

5
ГОСПОД е делът на наследството ми и на чашата ми!
Ти поддържаш това, което ми се е паднало.

6
За мене делът падна на приятни места.
Да! Получих прекрасно наследство.

7
Ще благославям ГОСПОДА, Който ме е вразумил;
също и през нощта ме учи сърцето ми.

8
Винаги слагам ГОСПОДА пред себе си;
понеже Той е отдясно ми, аз няма да се поклатя.

9
Затова се зарадва сърцето ми и се развесели душата ми,
а още и плътта ми ще пребивава в увереност.

10
Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята;
нито ще допуснеш човека, в когото си благоволил, да види изтление.

11
Ще ми изявиш пътя на живота;
пред Твоето присъствие има пълнота от радост,
отдясно на Тебе — винаги веселие.

17

1

Молитва на Давид.

Послушай, ГОСПОДИ, правото; внимавай към вика ми;
дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

2
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти;
очите Ти нека гледат справедливо.

3
Изпитвал си сърцето ми; посетил си ме нощно време;
опитал си ме и не си намерил в мене никакво зло намерение.
Мислите ми не надвишават устата ми.

4
Колкото до човешките дела, чрез думите на Твоите уста
аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

5
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища;
краката ми не са се подхлъзнали.

6
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш;
приклони към мен ухото Си и послушай думите ми.

7
Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Теб
от онези, които въстават против тях.

8
Пази ме като зеница на око;
скрий ме под сянката на крилете Си

9
от нечестивите, които ме съсипват,
от неприятелите на душата ми, които ме обкръжават.

10
Обградени са от своята тлъстина;
устата им говорят горделиво.

11
Те обиколиха вече стъпките ни;
насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

12
всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса,
и на млад лъв, който седи скрит в засада.

13
Стани, ГОСПОДИ, изпревари го, повали го;
с меча Си избави душата ми от нечестивия —

14
от хора, ГОСПОДИ, с ръката Си,
от светските хора, чийто дял е в този живот
и чийто корем пълниш със съкровищата Си;
които са наситени с деца
и останалия си имот оставят на внуците си.

15
А аз ще видя лицето Ти в правда;
когато се събудя, ще се наситя от изгледа Ти.

18

1

За първия певец. Псалом на ГОСПОДНИЯ слуга Давид, който е говорил на ГОСПОДА думите на тази песен в деня, когато ГОСПОД го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саул. И каза:

Обичам Те, ГОСПОДИ, сила моя.

2
ГОСПОД е скала моя, крепост моя и избавител мой,
Бог мой, канара моя, на Когото се надявам,
щит мой, рогът на избавлението ми и високата ми кула.

3
Ще призова ГОСПОДА, Който е достохвален;
така ще бъда избавен от неприятелите си.

4
Връзките на смъртта ме обкръжиха;
порои от беззаконие ме уплашиха.

5
Връзките на преизподнята ме обвиха;
примките на смъртта ме стигнаха.

6
В утеснението си призовах ГОСПОДА
и към Бога мой извиках.
От храма Си Той чу гласа ми
и викът ми пред Него стигна до ушите Му.

7
Тогава се поклати и потресе земята;
основите на планините се разлюляха
и се поклатиха, защото Той се разгневи.

8
Дим се издигаше от ноздрите Му
и огън от устата Му поглъщаше;
въглени се разпалиха от Него.

9
Той сведе небесата и слезе;
и мрак беше под краката Му.

10
Възседна херувим и летя;
летя на ветрени криле.

11
Положи за Свое скривалище тъмнината,
за покров около Си — тъмните води,
гъстите въздушни облаци.

12
От святкането пред Него
преминаха през облаците Му
град и огнени въглени.

13
И гръмна ГОСПОД от небето,
Всевишният даде гласа Си,
град и огнени въглени.

14
И прати стрелите Си и ги разпръсна.
Да! Светкавици в изобилие — и ги смути.

15
Тогава се разкриха коритата на водите,
откриха се основите на вселената
от Твоето изобличение, ГОСПОДИ,
от духането на дъха на ноздрите Ти.

16
Пра̀ти от височината, взе ме,
извлече ме от големи води.

17
Избави ме от силния ми неприятел,
от онези, които ме мразеха;
защото бяха по-силни от мене.

18
Стигнаха ме в деня на бедствието ми;
но ГОСПОД ми стана опора.

19
И ме изведе на широко,
избави ме, защото имаше благоволение към мене.

20
Въздаде ми ГОСПОД според правдата ми;
според чистотата на ръцете ми ме възнагради,

21
защото съм опазил пътищата ГОСПОДНИ
и не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.

22
Защото всичките Му закони са били пред мен
и от наредбите Му не съм се отдалечил.

23
Непорочен бях пред Него
и се опазих от беззаконието си.

24
Затова ГОСПОД ми въздаде според правдата ми,
според чистотата на ръцете ми пред очите Му.

25
Към милостивия, ГОСПОДИ, милостив ще се явиш,
към непорочния непорочен ще се явиш.

26
Към чистия чист ще се явиш
и към развратния противен ще се явиш.

27
Защото оскърбен народ Ти ще спасиш;
а очи горделиви ще смириш.

28
Защото Ти ще запалиш светилото ми;
ГОСПОД, Бог мой, ще озари тъмнината ми.

29
Защото чрез Тебе разбивам дружина;
чрез Бога мой прескачам стена.

30
Колкото до Бога, Неговият път е съвършен;
словото на ГОСПОДА е опитано;
Той е щит на всички, които уповават на Него.

31
Защото кой е Бог освен ГОСПОД?
И кой е канара освен нашия Бог?

32
Бог, Който ме препасва със сила
и прави съвършен пътя ми,

33
Той прави краката ми като краката на елените
и ме поставя на високите ми места.

34
Учи ръцете ми да воюват,
така че мишците ми опъват меден лък.

35
Ти си ми дал и щит на избавлението Си;
Твоята десница ме е поддържала
и Твоята благост ме е направила велик.

36
Ти си разширил стъпките ми под мен;
и краката ми не се подхлъзнаха.

37
Гоних неприятелите си и ги стигнах,
и не се върнах, докато не ги довърших.

38
Стрих ги и не можаха да се повдигнат;
паднаха под краката ми.

39
Защото си ме препасал със сила за бой;
повалил си под мене въставащите против мене.

40
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми,
за да изтребя онези, които ме мразят.

41
Извикаха, но нямаше избавител;
към ГОСПОДА викаха, но не ги послуша.

42
Тогава ги стрих като прах пред вятъра;
изхвърлих ги като кал на пътя.

43
Ти си ме избавил и от съпротивленията на народа;
поставил си ме глава на народите;
народ, който не познавах, слугува на мене;

44
щом чуха за мене, те ме послушаха;
даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.

45
Чужденците отслабнаха
и разтреперани излязоха от яките си скривалища.

46
Жив е ГОСПОД и благословена да бъде Канарата ми,
и да се възвиси Бог на избавлението ми,

47
Бог, Който въздава мъст за мен
и покорява под мене племена,

48
Който ме избавя от неприятелите ми.
Да! Ти ме възвисяваш над въставащите против мен,
избавяш ме от насилника.

49
Затова ще Те хваля, ГОСПОДИ, между народите
и на името Ти ще пея.

50
Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си
и показваш милосърдие към помазаника Си,
към Давид и към потомството му до века.

19

1

За първия певец. Давидов псалом.

Небесата разказват за славата Божия
и просторът известява делото на ръцете Му.

2
Ден на ден казва слово;
и нощ на нощ изявява знание.

3
Без говорене, без думи,
без да се чуе гласът им,

4
тяхната вест е излязла по цялата земя
и думите им — до краищата на вселената.
В тях Той постави шатър за слънцето,

5
което, излизащо като младоженец от стаята си,
се радва като юнак да тича в пътя.

6
То излиза от единия край на небето
и обикаля до другия му край;
от топлината му нищо не се укрива.

7
Законът ГОСПОДЕН е съвършен, възвръща душата;
изявлението ГОСПОДНЕ е вярно, дава мъдрост на простия;

8
повеленията ГОСПОДНИ са прави, веселят сърцето;
заповедта ГОСПОДНЯ е светла, просвещава очите;

9
страхът от ГОСПОДА е чист, пребъдва до века;
отсъжданията ГОСПОДНИ са истинни и без изключение справедливи.

10
Желателни са повече от злато,
повече от изобилие чисто злато,
и по-сладки от мед и от капките на медена пита.

11
Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях;
в опазването им има голяма награда.

12
Кой съзнава своите прегрешения?
Очисти ме от тайните прегрешения.

13
Още и от гордост предпази слугата Си:
да не ме завладее; тогава ще бъда непорочен
и ще бъда чист от много престъпления.

14
Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
нека бъдат угодни пред Тебе, ГОСПОДИ, канара моя и избавителю мой.

20

1

За първия певец. Давидов псалом.

ГОСПОД да те послуша в скръбен ден;
името на Бога Яковов да те постави нависоко!

2
Да ти прати помощ от светилището
и да те подкрепи от Сион!

3
Да си спомни всички твои приноси
и да приеме всеизгарянето ти!

(Села.)

4
Да ти даде според желанието на сърцето ти
и да изпълни всяко твое намерение!

5
В спасението Ти ще се зарадваме
и в името на нашия Бог ще издигнем знамена.
ГОСПОД да изпълни всички твои прошения!

6
Сега зная, че ГОСПОД избавя помазаника Си;
ще го послуша от святото Си небе
със спасителната сила на десницата Си.

7
Едни споменават колесници, а други коне;
но ние ще споменем името на ГОСПОДА, нашия Бог.

8
Те се спънаха и паднаха;
а ние станахме и се изправихме.

9
ГОСПОДИ, пази ни!
Нека ни послуша Царят, когато Го призовем.

21

1

За първия певец. Давидов псалом.

ГОСПОДИ, в Твоята сила ще се весели царят;
и колко много ще се радва в избавлението Ти!

2
Изпълнил си желанието на сърцето му
и от молбата на устните му не си го лишил.

(Села.)

3
Защото си го срещнал с благословения на блага;
положил си на главата му корона от чисто злато.

4
Той проси от Тебе живот;
и Ти си му дал дългоденствие до вечни векове.

5
Голяма е славата му чрез Твоето избавление;
чест и величие си положил на него;

6
защото си го поставил да бъде за благословение до века,
развеселил си го с радост в присъствието Си;

7
защото царят уповава на ГОСПОДА
и чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати.

8
Ръката Ти ще намери всички Твои врагове;
десницата Ти ще намери онези, които Те мразят.

9
Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ;
ГОСПОД ще ги погълне с гнева Си
и огън ще ги изгори.

10
Ще изтребиш плода им от земята
и потомството им измежду човешките синове.

11
Защото, при все че намислиха зло против Тебе,
при все че измислиха заговор, няма да могат да го изпълнят,

12
понеже Ти ще ги направиш да обърнат гръб,
когато приготвиш на тетивите Си стрели против лицето им.

13
Издигни се, ГОСПОДИ, със силата Си;
така ще възпяваме и ще прославяме Твоето могъщество.

22

1

За първия певец, по „Кошутата на зората“. Давидов псалом.

Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил?
Защо стоиш далеч и не ми помагаш,
нито внимаваш в думите на охкането ми?

2
Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем, но нямам отдих.

3
Но Ти си Святият,
Който си възцарен между Израилевите хваления.

4
На Теб уповаваха бащите ни,
уповаваха — и Ти ги избави.

5
Към Теб извикаха и бяха избавени;
на Теб уповаваха и не се посрамиха.

6
А аз съм червей, а не човек,
укоряван от хората и презиран от народа.

7
Всички, които ме гледат, ме ругаят,
отварят устните си, кимват с глава и казват:

8
Той упова на ГОСПОДА: нека го избави;
нека го избави, понеже има благоволение към него.

9
Но Ти си, Който си ме извадил от утробата;
Ти си ме научил да уповавам, когато бях на майчините си гърди,

10
на Тебе бях оставен от раждането си;
от утробата на майка ми Ти си мой Бог.

11
Да не се отдалечиш от мене; защото скръбта е близо,
понеже няма помощник.

12
Много телета ме обиколиха;
силни васански бикове ме обкръжиха.

13
Отвориха срещу мен устата си —
като лъв, който граби и реве.

14
Разлях се като вода
и се разглобиха всичките ми кости;
сърцето ми стана като восък,
разтопява се сред вътрешностите ми.

15
Силата ми изсъхна като черепка
и езикът ми прилепна за челюстите ми;
и Ти си ме свел в пръстта на смъртта.

16
Защото кучета ме обиколиха;
тълпа от злодеи ме обкръжи;
прободоха ръцете ми и краката ми.

17
Мога да преброя всичките си кости,
хората се взират в мен и ме гледат.

18
Разделиха си дрехите ми
и за облеклото ми хвърлиха жребий.

19
Но Ти, ГОСПОДИ, не се отдалечавай;
Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.

20
Избави от меч душата ми,
живота ми — от силата на кучето.

21
Избави ме от устата на лъва
и от роговете на дивите волове.
Ти си ме послушал!

22
Ще възвестявам името Ти на братята си;
сред събранието ще Те хваля.

23
Вие, които се боите от ГОСПОДА, хвалете Го;
цяло Яковово потомство, славете Го;
и бойте се от Него, всички вие от Израилевото потомство.

24
Защото не е презрял и не се е отвръщал от скръбта на оскърбения,
нито е скрил лицето Си от него;
а послуша, когато той извика към Него.

25
От Теб е, че принасям хваление в голямото събрание;
ще изпълня оброците си пред онези, които се боят от Него.

26
Смирените ще ядат и ще се наситят;
ще хвалят ГОСПОДА онези, които Го търсят;
сърцето ви нека живее вечно.

27
Ще си спомнят и ще се обърнат към ГОСПОДА
всички земни краища
и ще се поклонят пред Тебе
всички племена на народите;

28
защото царството е на ГОСПОДА
и Той владее над народите.

29
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята;
пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта;
и онзи, който не може да запази живота си,

30
неговото потомство ще Му слугува;
ще се приказва за Господа на бъдещото поколение.

31
Ще дойдат и ще известят правдата Му
на хората, които ще се родят, като кажат, че Той е сторил това.

23

1

Давидов псалом.

ГОСПОД е Пастир мой;
няма да остана в нужда.

2
На зелени пасбища ме успокоява;
при тихи води ме завежда.

3
Освежава душата ми;
води ме през прави пътеки заради името Си.

4
Да! И в долината на мрачната сянка, ако ходя,
няма да се уплаша от зло;
защото Ти си с мене;
Твоят жезъл и Твоята тояга — те ме утешават.

5
Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми,
помазал си с миро главата ми; чашата ми прелива.

6
Наистина благост и милост ще ме следват
през всичките дни на живота ми;
и аз ще живея завинаги в дома ГОСПОДЕН.

24

1

Давидов псалом.

ГОСПОДНЯ е земята и всичко, което има в нея,
вселената и тези, които живеят в нея;

2
защото Той я е основал върху моретата
и затвърдил върху водите.

3
Кой ще се изкачи на хълма ГОСПОДЕН?
И кой ще застане на Неговото свято място?

4
Онзи, който е с чисти ръце и с непорочно сърце,
който не е предал на суета душата си и не се е клел в лъжа.

5
Той ще приеме благословение от ГОСПОДА
и правда от Бога на спасението си.

6
Това е поколението на онези, които Го дирят;
онези, които търсят Твоето лице, те са Яков.

(Села.)

7
Издигнете, порти, главите си
и бъдете издигнати, вие, вечни врати,
и ще влезе Царят на славата.

8
Кой е Този Цар на славата?
ГОСПОД, могъщият и силният,
ГОСПОД, силният в бой.

9
Издигнете, порти, главите си
и бъдете издигнати, вие, вечни врати,
и ще влезе Царят на славата.

10
Кой е Този Цар на славата?
ГОСПОД на Силите,
Той е Царят на славата.

(Села.)

25

1

Давидов псалом. На еврейски език, азбучен псалом.

Алеф

Към Тебе, ГОСПОДИ, издигам душата си.

2

Бет

Боже мой, на Тебе съм уповал;
да не се посрамя,
да не тържествуват неприятелите ми над мене.

3

Гимел

Наистина — никой, който чака Тебе, няма да се посрами;
онези ще бъдат посрамени, които без причина постъпват коварно.

4

Далет

Направѝ ме, ГОСПОДИ, да позная пътищата Ти,
научи ме на пътеките Си.

5

Хе, Вав

Води ме в истината Си и ме учи;
защото Ти си Бог на Спасението ми;
Теб чакам цял ден.

6

Зайн

Помни, ГОСПОДИ, благите Си милости
и милосърдията Си, защото са отвека.

7

Хет

Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми;
помни ме, ГОСПОДИ, според милосърдието Си и заради благостта Си.

8

Тет

ГОСПОД е благ и праведен,
затова ще научи грешните на пътя Си.

9

Йод

Ще води кротките с правда
и ще научи кротките на пътя Си.

10

Каф

Всички пътеки на ГОСПОДА са милосърдие и вярност
към онези, които пазят завета Му и откровението Му.

11

Ламед

Заради името Си, ГОСПОДИ,
прости моето беззаконие, защото е голямо.

12

Мем

Бои ли се човек от ГОСПОДА? —
Него Той ще настави кой път да избере.

13

Самех

Душата му ще живее в спокойствие
и потомството му ще наследи земята.

14

Айн

Интимното благоволение на ГОСПОДА е с онези, които се боят от Него,
и ще им покаже завета Си.

15

Пе

Моите очи са винаги към ГОСПОДА,
защото Той ще измъкне от мрежата краката ми.

16

Цади

Обърни се към мен и се смили над мене,
защото съм усамотен и наскърбен.

17

Коф

Облекчи скърбите на сърцето ми,
извади ме от утесненията ми.

18

Реш

Вгледай се в угнетението ми и теготата ми
и прости всичките ми грехове.

19
Виж неприятелите ми, защото са много
и с люта ненавист ме мразят.

20

Шин

Пази душата ми и ме избави;
да не се посрамя, защото на Теб уповавам.

21

Тав

Незлобие и правота нека ме пазят,
защото Тебе чакам.

22
Боже, избави Израил
от всичките му беди.

26

1

Давидов псалом.

Съди ме, ГОСПОДИ, защото съм ходил в незлобието си,
уповал съм на ГОСПОДА, без да се поколебая.

2
Изследвай ме, ГОСПОДИ, и ме изпитвай,
опитвай вътрешността ми и сърцето ми.

3
Защото Твоето милосърдие е пред очите ми
и аз съм ходил в истината Ти.

4
Не съм сядал с измамни хора
и с лицемери няма да отида.

5
Мразя събранието на злосторниците
и с нечестивите няма да седна.

6
Ще измия в невинност ръцете си;
така ще обиколя жертвеника Ти, ГОСПОДИ,

7
за да възглася с глас на хваление
и да разкажа всичките Твои чудесни дела.

8
ГОСПОДИ, обичам местонахождението на Твоя дом
и мястото на скинията на славата Ти.

9
Да не отнемеш душата ми заедно с грешните,
нито живота ми — заедно с мъже, жадни за кръв,

10
в чиито ръце има злодеяние
и десницата им е пълна с подкупи.

11
А пък аз ще ходя в незлобието си;
изкупи ме и се смили над мене.

12
Кракът ми е стъпил на равно място;
в събранията ще благославям ГОСПОДА.

27

1

Давидов псалом.

ГОСПОД е светлина моя и избавител мой;
от кого ще се боя?
ГОСПОД е сила на живота ми;
от кого ще се уплаша?

2
Когато се приближиха към мене злосторници,
противниците ми и неприятелите ми,
за да изядат плътта ми,
те се спънаха и паднаха.

3
Ако се опълчи против мен и войска,
сърцето ми няма да се уплаши;
ако се повдигне против мене война,
и тогава ще имам увереност.

4
Едно нещо съм поискал от ГОСПОДА, това ще търся —
да живея в дома ГОСПОДЕН през всички дни на живота си,
за да гледам привлекателността на ГОСПОДА
и да Го търся в храма Му.

5
Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си,
ще ме покрие в скривалището на шатъра Си,
ще ме издигне на канара.

6
И сега главата ми ще се издигне
над неприятелите ми, които ме обкръжават;
и ще принеса в скинията Му жертва на възклицания,
ще пея, да! Ще славословя ГОСПОДА.

7
Слушай, ГОСПОДИ, гласа ми, когато викам;
смили се също над мен и ми отговори.

8
Когато Ти каза: Търсете лицето Ми,
моето сърце Ти каза:
Лицето Ти ще търся, ГОСПОДИ.

9
Да не скриеш от мене лицето Си;
да не отхвърлиш с гняв слугата Си;
Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля
и недей ме оставя, Боже, Спасителю мой;

10
защото баща ми и майка ми са ме оставили;
ГОСПОД обаче ще ме прибере.

11
Научи ме, ГОСПОДИ, на пътя Си
и ме води по равна пътека поради онези, които ме причакват.

12
Да не ме предадеш на волята на противниците ми;
защото лъжливи свидетели са се вдигнали против мене,
които дишат насилие.

13
Ако не бях повярвал, че ще видя благостите ГОСПОДНИ
в земята на живите — бих премалял.

14
Чакай ГОСПОДА;
дерзай и нека се укрепи сърцето ти.
Да! Чакай ГОСПОДА.

28

1

Давидов псалом.

Към Тебе ще извикам, ГОСПОДИ, канара моя;
не замълчавай към мене,
да не би, ако останеш мълчалив към мене,
да заприличам на онези, които слизат в рова.

2
Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе,
когато вдигам ръце към най-вътрешната част на Твоето светилище.

3
Не ме завличай с нечестивите
и с онези, които вършат беззаконие,
които говорят мир с ближните си,
а в чието сърце има злоба.

4
Въздай им според делата им
и според нечестието на постъпките им;
въздай им според делата на ръцете им;
отдай им каквото заслужават.

5
Понеже те не внимават за делата на ГОСПОДА,
нито за делата на ръцете Му,
Той ще ги събори и няма да ги съгради.

6
Благословен да е ГОСПОД,
защото послуша гласа на молбите ми.

7
ГОСПОД е сила моя и щит мой;
на Него уповава сърцето ми и Той ми помогна;
затова се развесели сърцето ми
и с песните си ще Го възхваля.

8
ГОСПОД е сила на народа Си;
Той е крепост за избавление на помазаника Си.

9
Избави народа Си и благослови наследството Си;
храни ги и ги носи до века.

29

1

Давидов псалом.

Отдайте на ГОСПОДА, вие, синове на силите,
отдайте на ГОСПОДА слава и могъщество.

2
Отдайте на ГОСПОДА дължимата на името Му слава;
поклонете се на ГОСПОДА в свята премяна.

3
Гласът ГОСПОДЕН е над водите;
Бог на славата гърми;
ГОСПОД гърми над големите води,

4
гласът ГОСПОДЕН е силен;
гласът ГОСПОДЕН е величествен.

5
Гласът ГОСПОДЕН троши кедри.
Да! ГОСПОД троши ливанските кедри

6
и ги прави да скачат като теле,
Ливан и Сирион — като див вол в младостта си.

7
Гласът ГОСПОДЕН разцепва огнени пламъци.

8
Гласът ГОСПОДЕН разтърсва пустинята;
ГОСПОД разтърсва пустинята Кадис.

9
Гласът ГОСПОДЕН прави да раждат кошутите
и оголва горите;
а в храма Му всеки възгласява: Слава!

10
ГОСПОД седна като Цар над Потопа.
Да! ГОСПОД седи като Цар до века.

11
ГОСПОД ще даде сила на народа Си;
ГОСПОД ще благослови народа Си с мир.

30

1

Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом.

Ще Те превъзнасям, ГОСПОДИ; защото Ти си ме издигнал
и не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене.

2
ГОСПОДИ, Боже мой, извиках към Теб;
и Ти си ме изцелил.

3
ГОСПОДИ, извел си от преизподнята душата ми;
опазил си живота ми измежду онези, които слизат в рова.

4
Пейте на ГОСПОДА, светии Негови,
и възхвалявайте святото Му име .

5
Защото гневът Му е само за една минута,
а благоволението Му е за цял живот.
Вечер може да влезе плач да пренощува,
а на сутринта иде радост.

6
Аз в благоденствието си казах:
Няма да се поклатя до века.

7
ГОСПОДИ, с благоволението Си
Ти ме беше поставил на твърда планина;
скрил си лицето Си и се смутих.

8
Към Тебе, ГОСПОДИ, извиках
и на ГОСПОДА се помолих:

9
Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова?
Пръстта ще Те славослови ли?
Ще възвестява ли истината Ти?

10
Послушай, ГОСПОДИ, и се смили над мене;
ГОСПОДИ, бъди ми помощник.

11
Превърнал си плача ми в игра за мене;
съблякъл си ми вретището и си ме препасал с веселие,

12
за да Ти пее хвала душата ми и да не млъква.
ГОСПОДИ, Боже мой, до века ще Те хваля.

31

1

За първия певец. Давидов псалом.

На Тебе, ГОСПОДИ, уповавам; да не се посрамя до века;
избави ме според правдата Си.

2
Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш;
бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

3
Защото Ти си моя канара и крепост;
затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.

4
Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене,
защото Ти си моя крепост.

5
В Твоята ръка предавам духа си;
Ти си ме изкупил, ГОСПОДИ, Боже на истината.

6
Мразя онези, които почитат суетните идоли;
а аз уповавам на ГОСПОДА.

7
Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост,
защото Ти си видял неволята ми,
познал си утесненията на душата ми

8
и не си ме затворил в ръката на неприятеля;
поставил си краката ми на широко.

9
Смили се над мене, ГОСПОДИ, защото съм в утеснение,
чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.

10
Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки;
поради престъплението ми отслабна силата ми
и костите ми изнемощяха.

11
На всичките си противници станах за укор,
а най-вече на ближните си,
и за плашило на познайниците си;
онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

12
Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички;
станах като счупен съд;

13
защото съм чул клеветите на мнозина;
отвсякъде страх,
като се наговаряха против мен
и намислиха да отнемат живота ми.

14
Но аз на Теб уповавах, ГОСПОДИ;
казах: Ти си Бог мой.

15
В Твоите ръце са времената ми;
избави ме от ръката на неприятелите ми
и от тези, които ме гонят.

16
Направи да светне лицето Ти над слугата Ти;
спаси ме в милосърдието Си.

17
ГОСПОДИ, да не се посрамя,
защото съм Те призовал;
нека се посрамят нечестивите,
нека млъкнат в преизподнята.

18
Нека онемеят лъжливите устни,
които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

19
Колко е голяма Твоята благост,
която си запазил за онези, които се боят от Теб,
и която си показал пред човешките синове
към онези, които уповават на Тебе!

20
Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си
от човешките замисли;
ще ги скриеш под покров
от препирането на езици.

21
Благословен да е ГОСПОД,
защото си показал чудесното Си милосърдие към мене
в укрепен град.

22
А в тревогата си аз бях казал:
Отлъчен съм от очите Ти.
Обаче Ти послуша гласа на молбите ми,
когато извиках към Тебе.

23
Възлюбете ГОСПОДА, всички Негови светии;
ГОСПОД пази верните,
а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.

24
Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви,
всички, които се надявате на ГОСПОДА.

32

1

Давидов псалом. Поучение.

Блажен онзи, чието престъпление е простено,
чийто грях е покрит.

2
Блажен онзи човек, на когото ГОСПОД не вменява беззаконие
и в чийто дух няма измама.

3
Когато мълчах, овехтяха костите ми
от охкането ми всеки ден;

4
понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене,
влагата ми се превърна в лятна суша.

(Села.)

5
Признах греха си пред Теб и беззаконието си не скрих.
Казах: Ще изповядам на ГОСПОДА престъпленията си;
и Ти прости вината на греха ми.

(Села.)

6
За това нещо нека Ти се моли всеки благочестив —
навреме, когато може да се намери то;
наистина, когато големите води преливат,
те няма да стигнат до него.

7
Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб;
с песни на избавление ще ме окръжаваш.

(Села.)

8
Аз ще те вразумя и ще те науча на
пътя, по който трябва да ходиш;
ще те съветвам,
като върху тебе ще бъде окото Ми.

9
Не бъдете като кон или като муле,
които нямат разум;
за чиито челюсти трябва оглавник и юзда, за да ги държат,
иначе не биха се приближавали към Тебе.

10
Много ще бъдат скърбите на нечестивия;
но онзи, който уповава на ГОСПОДА,
милост ще го окръжи.

11
Веселете се в ГОСПОДА и се радвайте, праведници,
и викайте с радост всички, които сте с право сърце.

33

1

Радвайте се, праведници, в ГОСПОДА;
прилично е за праведните да въздават хваление.

2
Хвалете ГОСПОДА с арфа,
пейте Му псалми с десетострунен псалтир.

3
Пейте Му нова песен,
свирете изкусно с възклицание.

4
Защото словото на ГОСПОДА е право
и всичките Му дела са извършени с вярност.

5
Той обича правда и правосъдие;
земята е пълна с милосърдието ГОСПОДНЕ.

6
Чрез словото на ГОСПОДА станаха небесата
и чрез диханието на устата Му — цялото им множество.

7
Той събра като куп морските води,
сложи бездните в съкровищници.

8
Нека се бои от ГОСПОДА цялата земя;
нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на вселената.

9
Защото Той каза и стана;
Той заповяда и се затвърди.

10
ГОСПОД осуетява намеренията на народите;
прави безполезни мислите на племената.

11
Намеренията на ГОСПОДА стоят твърди до века,
мислите на сърцето Му — от род в род.

12
Блажен онзи народ, на когото Бог е ГОСПОД —
народът, който е избрал за Свое наследство.

13
ГОСПОД гледа от небето,
наблюдава всички човешки синове;

14
от местообиталището Си
гледа всички земни жители —

15
Онзи, Който създаде сърцата на всички тях,
Който познава всичките им дела.

16
Никой цар не се избавя чрез многобройна войска,
силен мъж не се отървава чрез голямо юначество.

17
Безполезен е конят за избавление
и чрез голямата си сила не може да избави никого.

18
Ето, окото на ГОСПОДА е върху онези, които се боят от Него,
върху онези, които се надяват на Неговата милост,

19
за да избави от смърт душата им
и в глад да ги опази живи.

20
Душата ни чака ГОСПОДА;
Той е помощ наша и щит наш.

21
Защото в Него ще се весели сърцето ни,
понеже на Неговото свято име уповахме.

22
Дано бъде милостта Ти, ГОСПОДИ, върху нас,
както сме се надявали на Тебе.

34

1

Псалом на Давид, когато се престори на луд пред Авимелех , който го пусна да си отиде. На еврейски език, азбучен псалом.

Алеф

Ще благославям ГОСПОДА по всяко време,
похвала към Него ще бъде винаги в устата ми.

2

Бет

С ГОСПОДА ще се хвали душата ми;
смирените ще чуят това и ще се зарадват.

3

Гимел

Величайте ГОСПОДА с мен
и заедно нека възвеличим името Му.

4

Далет

Потърсих ГОСПОДА; и Той ме послуша
и от всичките ми страхове ме избави.

5

Хе, Вав

Погледнаха към Него; и светнаха очите им
и лицата им никога няма да се посрамят.

6

Зайн

Този сиромах извика; и ГОСПОД го послуша
и от всичките му неволи го избави.

7

Хет

Ангелът на Господа застава около онези, които се боят от Него, и ги избавя.

8

Тет

Вкусете и вижте, че ГОСПОД е благ;
блажен онзи човек, който уповава на Него.

9

Йод

Бойте се от ГОСПОДА вие, Негови светии;
защото за боящите се от Него няма оскъдност.

10

Каф

Лъвчетата търпят нужда и глад;
но онези, които търсят ГОСПОДА, няма да бъдат в оскъдност за никое добро.

11

Ламед

Елате, синове, послушайте мене;
ще ви науча на страх от ГОСПОДА.

12

Мем

Желае ли човек живот,
обича ли дългоденствие, за да види добрини? —

13

Самех

Пази езика си от зло
и устните си от лъжливо говорене.

14

Айн

Отклонявай се от злото и върши доброто,
търси мира и се стреми към него.

15

Пе

Очите на ГОСПОДА са върху праведните
и ушите Му — към техния вик.

16

Цади

Лицето на ГОСПОДА е против онези, които вършат зло,
за да изтреби помена им от земята.

17

Коф

Праведните извикаха и ГОСПОД послуша,
и от всичките им беди ги избави.

18

Реш

ГОСПОД е близо до онези, които са със съкрушено сърце,
и спасява онези, които са с разкаян дух.

19

Шин

Много са неволите на праведния;
но ГОСПОД го избавя от всички тях;

20

Тав

Той пази всичките му кости;
нито една от тях не се строшава.

21
Злощастието ще затрие грешния;
и онези, които мразят праведния, ще бъдат осъдени.

22
ГОСПОД изкупва душата на слугите Си;
и от онези, които уповават на Него, нито един няма да бъде осъден.

35

1

Давидов псалом.

Бори се, ГОСПОДИ, с онези, които се борят с мене;
воювай против онези, които воюват против мене.

2
Вземи оръжие и щит
и стани да ми помагаш.

3
Изтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми;
кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.

4
Нека се посрамят и се опозорят
онези, които искат да погубят душата ми;
нека се върнат назад и се смутят
онези, които ми мислят зло.

5
Нека бъдат като плява пред вятъра
и ангелът ГОСПОДЕН да ги гони.

6
Нека бъде пътят им тъмен и хлъзгав
и ангел ГОСПОДЕН да ги гони.

7
Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап;
без причина изкопаха яма за душата ми.

8
Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел;
и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него.
Той нека падне в същата погибел.

9
А моята душа ще се весели в ГОСПОДА,
ще се радва в избавлението Му;

10
всичките ми кости ще кажат:
ГОСПОДИ, кой е подобен на Тебе,
Който избавяш сиромаха от по-силния от него?
Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?

11
Несправедливи свидетели въстават
и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.

12
Въздават ми зло за добро,
за да бъде в оскъдност душата ми.

13
А аз, когато те боледуваха,
се обличах във вретище,
смирявах с пост душата си
и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.

14
Отнасях се като с приятел, като с мой брат,
ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.

15
Но когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха.
Побойници се събраха против мене — хора, които аз не познавах;
нараняваха ме, без да престават.

16
Като нечестивите смешници в пиршества
скърцаха към мене със зъби.

17
Господи, докога ще гледаш?
Избави душата ми от злодействата им,
живота ми — от тези лъвове.

18
Аз ще Те славословя в голямо събрание,
ще Те хваля между многоброен народ.

19
Да не тържествуват над мен
онези, които несправедливо враждуват против мене,
нито да намигват с очи
онези, които ме мразят без причина.

20
Защото не говорят за мир,
а измислят лъжливи думи против тихите на земята.

21
Да! Те отвориха широко срещу мене устата си;
казваха: Охохо! Очите ни видяха!

22
Ти си видял, ГОСПОДИ, да не премълчиш;
Господи, да не се отдалечиш от мене,

23
стани и се събуди за съда ми;
за делото ми, Боже мой и Господи мой.

24
Съди ме, ГОСПОДИ, Боже мой, според правдата Си
и да не тържествуват над мене.

25
Да не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни.
Нито да кажат: Погълнахме го.

26
Да се посрамят и се опозорят заедно всички
онези, които се радват на злощастието ми;
да се облекат със срам и с позор
онези, които се големеят против мене.

27
Да възклицават и да се зарадват
онези, които благоприятстват за правото ми дело,
и нека винаги казват: Да се възвеличи ГОСПОД,
Който желае благоденствие на слугата Си.

28
И езикът ми ще разказва Твоята правда
и Твоята хвала всеки ден.

36

1

За първия певец. Псалом на ГОСПОДНИЯ

слуга Давид.
Беззаконието на нечестивия свидетелства на вътрешното ми сърце,
че пред очите му няма страх от Бога.

2
Защото той се лъже в своите си очи,
че беззаконието му няма да се открие и да се намрази.

3
Думите на устата му са беззаконие и измама;
той не иска да бъде разумен, за да прави добро.

4
Беззаконие измисля на леглото си;
застава на недобър път; злото не мрази.

5
ГОСПОДИ, Твоето милосърдие стига до небето,
верността Ти — до облаците;

6
правдата Ти е като великолепните планини;
отсъжданията Ти са голяма бездна;
Ти, ГОСПОДИ, запазваш хора и животни.

7
Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже!
Затова човешките синове прибягват под покрова на крилете Ти.

8
Ще се напоят от най-доброто на дома Ти
и от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият.

9
Защото в Теб е изворът на живота,
в Твоята светлина ще видим светлина.

10
Простирай милосърдието Си към онези, които Те познават,
и правдата Си — към онези, които са с право сърце.

11
Нека не дойде против мене кракът на горделивите,
нито ръката на нечестивите да ме поклати.

12
Там паднаха онези, които вършат беззаконие;
повалиха се и няма да могат да станат.

37

1

Давидов псалом.

На еврейски език, азбучен псалом.

Алеф

Не се раздразвай поради злотворците,
нито завиждай на онези, които вършат беззаконие.

2
Защото като трева скоро ще се окосят
и като зелена трева ще повехнат.

3

Уповавай на ГОСПОДА и върши добро;
така ще населиш земята и ще се храниш с увереност.

4
Весели се също така в ГОСПОДА
и Той ще ти даде измоленото от сърцето ти.

5

Предай на Господа пътя си;
и уповавай на Него и Той ще извърши очакването ти;

6
и ще направи да се яви правдата ти като светлината
и съдът ти като пладне.

7

Облегни се на ГОСПОДА и чакай Него;
не се раздразвай поради този човек, който успява в пътя си,
като извършва подлости.

8

Прекрати негодуванието и остави гнева;
не се раздразвай, понеже това води само към злотворство.

9
Защото злотворците ще бъдат изтребени;
а онези, които чакат ГОСПОДА, те ще наследят земята.

10

Защото още малко — и нечестивия няма да го има вече.
Да! Внимателно ще изследваш мястото му и няма да се намери.

11
А кротките ще наследят земята
и ще се наслаждават на изобилен мир.

12

Нечестивият прави заговор против праведния
и скърца към него със зъби.

13
Господ ще му се присмее,
понеже вижда, че иде денят му.

14

Нечестивите извадиха меч и опънаха лъка си,
за да повалят сиромаха и немощния,
за да заколят онези, които са с праведно поведение.

15
Мечът им ще се забие в тяхното сърце
и лъковете им ще се строшат.

16

Малкият имот на праведния е по-желателен
от богатството на мнозина нечестиви;

17
защото мишците на нечестивите ще се строшат,
а ГОСПОД подкрепя праведните.

18

ГОСПОД знае дните на непорочните;
и тяхното наследство ще бъде довека.

19
Те няма да се посрамят в лоши времена,
в дни на глад ще бъдат сити,

20

а нечестивите ще загинат
и враговете ГОСПОДНИ ще бъдат като отбраните агнета ,
ще чезнат, като дим ще изчезнат.

21

Нечестивият взема назаем и не отплаща;
а праведният постъпва благо и дава.

22
Защото благословените от ГОСПОДА ще наследят земята;
а проклетите от Него ще бъдат изтребени.

23

Стъпките на човека се оправят от ГОСПОДА;
и Неговото благоволение е в пътя Му.

24
Ако падне, няма да се повали,
защото ГОСПОД подпира ръката му.

25

Млад бях, ето, остарях,
но не съм видял праведния изоставен,
нито потомството му да проси хляб.

26
Всеки ден постъпва благо и дава назаем;
и потомството му е в благословение.

27

Отклонявай се от зло и върши добро,
и ще имаш вечно жилище.

28
Защото ГОСПОД обича правосъдие
и не изоставя светиите Си;
навеки те ще бъдат опазени;
а потомството на нечестивите ще бъде изтребено.

29
Праведните ще наследят земята
и ще живеят на нея довека.

30

Устата на праведния приказва за мъдрост
и езикът му говори правосъдие.

31
Законът на неговия Бог е в сърцето му;
стъпките му няма да се подхлъзнат.

32

Грешният наблюдава праведния
и търси да го убие.

33
ГОСПОД няма да го остави в ръцете му,
нито ще го осъди, когато бъде съден.

34

Чакай ГОСПОДА и пази Неговия път,
и Той ще те издигне, за да наследиш земята;
когато бъдат изтребени нечестивите, ти ще видиш това.

35

Виждал съм нечестивия страшен
и разпрострян като зелено дърво на своята си почва;

36
но когато преминах, ето, нямаше го;
търсих го и не го намерих.

37

Забележи непорочния и гледай праведния;
защото миролюбивият човек ще има потомство,

38
а престъпниците всички заедно ще бъдат изтребени;
останалите от нечестивите ще бъдат унищожени.

39

Но избавлението на праведните е от ГОСПОДА;
Той им е крепост във време на беда.

40
И ГОСПОД ще им помогне и ще ги избави,
ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси,
понеже са прибегнали при Него.

38

1

Давидов псалом, за спомен .

ГОСПОДИ, в негодуванието Си не ме изобличавай
и в гнева Си не ме наказвай.

2
Защото стрелите Ти се забиха в мен
и ръката Ти тежи на мене.

3
Няма здраве в тялото ми поради Твоя гняв;
няма спокойствие в костите ми поради моя грях.

4
Защото беззаконията ми превишиха главата ми;
като тежък товар натегнаха на мене.

5
Смърдят и гноясват раните ми
поради безумието ми.

6
Превит съм и съвсем се сгърбих;
цял ден ходя нажален.

7
Защото всичките ми вътрешности са запалени
и няма здраве в тялото ми,

8
изнемощях и премного съм смазан,
охкам поради безпокойствието на сърцето си.

9
Господи, известно е пред Тебе всичкото ми желание
и стенанието ми не е скрито от Тебе.

10
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя,
а светлината на очите ми — и тя не е в мене.

11
Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми
и роднините ми стоят надалеч.

12
Също и онези, които искат живота ми, слагат примки за мен;
онези, които желаят злото ми, говорят пакостни неща
и измислят лъжи цял ден.

13
Но аз, като глух, не чувам
и съм като ням, който не отваря устата си.

14
Да! Като човек съм, който не чува,
в чиято уста няма изобличения.

15
Понеже на Тебе, ГОСПОДИ, се надявам,
Ти ще отговориш, Господи, Боже мой;

16
защото казах: Да не тържествуват над мене,
да не се големеят над мене, когато се подхлъзне кракът ми.

17
Защото съм близо да падна
и скръбта ми е винаги пред мене;

18
понеже аз ще призная беззаконието си,
ще тъжа за греха си.

19
Но моите неприятели са пъргави и силни.
И онези, които несправедливо ме мразят, се умножиха.

20
Също и онези, които въздават зло за добро, ми се противят,
понеже следвам доброто.

21
Да не ме изоставиш, ГОСПОДИ;
Боже мой, да не се отдалечиш от мене.

22
Бързай да ми помогнеш,
Господи, спасителю мой.

39

1

За първия певец Едутун . Давидов псалом.

Казах: Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си.
Ще имам юзда на устата си,
докато е пред мене нечестивият.

2
Станах ням и мълчалив,
въздържах се да говоря и нямах спокойствие;
и скръбта ми се раздвижваше.

3
Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене;
докато размишлявах, пламна огън.
Тогава проговорих с езика си, като казах:

4
Научи ме, ГОСПОДИ, за кончината ми
и за броя на дните ми — какъв е.
Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5
Ето, направил си дните като педя.
И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6
наистина всеки човек, колкото здраво и да стои, е само лъх.

(Села.)

Наистина всеки човек ходи като сянка;
наистина всяка нищожност го смущава;
трупа съкровища, но не знае кой ще ги прибере.

7
И сега, Господи, какво чакам?
Надеждата ми е в Теб.

8
Избави ме от всичките ми беззакония;
недей ме прави за укор на безумния.

9
Онемях, не си отворих устата,
понеже Ти стори това.

10
Отдалечи от мен удара Си;
от поражението на ръката Ти изчезвам.

11
Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му,
Ти разваляш като молец красотата му.
Наистина всеки човек е само лъх.

(Села.)

12
Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми и дай ухо на вика ми;
не премълчавай при сълзите ми,
защото съм странник пред Теб
и пришълец, както всичките мои бащи.

13
Остави ме да отдъхна, за да се съвзема,
преди да си отида и да ме няма вече.

40

1

За първия певец. Давидов псалом.

Чаках с търпение ГОСПОДА;
и Той се приклони към мен; и послуша вика ми,

2
и ме изведе от гибелната яма, от тинята и калта,
и постави на скала краката ми, и утвърди стъпките ми;

3
сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог;
мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на ГОСПОДА.

4
Блажен онзи човек, който възлага упованието си на ГОСПОДА
и не е склонил към горделивите, нито към онези, които коварно отстъпват.

5
ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си сторил много чудеса;
и Твоите мисли заради нас
не е възможно да ги изложи някой пред Теб;
ако бих поискал да ги изявя и разкажа,
те превишават всяко преброяване.

6
Към жертва и приноси Ти нямаш благоволение;
отворил си уши в мене;
всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал.

7
Тогава казах: Ето, дойдох
(в свитъка на книгата е предречено за мене).

8
Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля.
Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми.

9
Прогласил съм правда в голямо събрание;
ето, не съм въздържал устните си; ГОСПОДИ, Ти знаеш.

10
Правдата Ти не съм скрил в сърцето си;
верността Ти и спасението Ти съм изявил;
не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание.

11
ГОСПОДИ, не задържай благите Си милости от мене;
Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги;

12
защото са ме обкръжили безброй злини,
постигнаха ме беззаконията ми, така че не мога да повдигна очите си;
те са по-многобройни от космите на главата ми и сърцето ми отпадна.

13
Благоволи, ГОСПОДИ, да ме избавиш;
ГОСПОДИ, побързай да ми помогнеш.

14
Нека се посрамят и се смутят заедно всички
онези, които търсят душата ми, за да я погубят;
нека се обърнат назад и се опозорят
онези, които се наслаждават на нещастието ми.

15
Нека се смаят поради срама си
онези, които казват: Охохо!

16
Нека се радват и се веселят в Тебе
всички, които Те търсят;
онези, които обичат спасението Ти,
нека казват винаги: Да се величае ГОСПОД.

17
А аз съм сиромах и немощен,
но Господ се грижи за мене;
помощ моя и избавител мой си Ти;
Боже мой, да не се забавиш.

41

1

За първия певец. Давидов псалом.

Блажен онзи, който се грижи за немощния;
в зъл ден ще го избави ГОСПОД.

2
ГОСПОД ще го пази и ще продължи живота му;
блажен ще бъде той на земята;
и Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му.

3
ГОСПОД ще го подкрепя на болното легло;
в болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло.

4
Аз казах: ГОСПОДИ, смили се над мен;
изцели душата ми, защото съгреших пред Тебе.

5
Неприятелите ми говорят зло за мене, като казват:
Кога ще умре той и ще загине името му?

6
И ако дойде един от тях да ме види, говори престорено,
събира в сърцето си всичкото зло, което забелязва,
и като излезе навън, го разказва.

7
За мене шепнат заедно всички, които ме мразят,
против мен измислят зло, като казват:

8
Някаква лоша болест го е сполетяла
и като е легнал, няма вече да стане.

9
Да! Самият ми близък приятел, на когото имах доверие,
който ядеше хляба ми, вдигна своята пета против мене.

10
Но Ти, ГОСПОДИ, смили се над мен;
изправи ме и ще им отвърна.

11
От това зная, че Твоето благоволение е към мене,
понеже неприятелят ми не тържествува над мен.

12
А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми
и ме утвърждаваш пред лицето Си до века.

13
Благословен да е ГОСПОД, Израилевият Бог,
от века и до века. Амин и амин.

42

1

За първия певец. Поучение за Кореевите синове .

Както еленът пъхти за водните потоци,
така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

2
Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог;
кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

3
Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем,
като непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

4
Изливам душата си дълбоко в мене, като си напомням това —
как отивах с множеството
и завеждах шествието в Божия дом
с глас на радост и на хваление,
с множеството, което празнуваше.

5
Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя
за помощта от лицето Му.

6
Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене;
затова си спомням за Теб от земята на Йордан
и на планините Ермон, от гората Мисар.

7
Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади;
всички Твои вълни и развълнувани води преминаха над мене;

8
но пак денем ГОСПОД ще заръча за мене милостта Си
и нощем песента Му ще бъде с мен
и молитвата към Бога на живота ми.

9
Ще кажа на Бога, моята канара: Защо си ме забравил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

10
Като че смазват костите ми, противниците ми ме укоряват
и непрестанно ми казват: Къде е твоят Бог?

11
Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

43

1

Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ!
Избави ме от измамлив и несправедлив човек.

2
Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил?
Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

3
Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят.
Да ме заведат на Твоя свят хълм и в обиталищата Ти.

4
Тогава ще вляза при Божия олтар,
при Бога — моята превъзходна радост;
и с арфа ще славословя Теб, о Боже, Боже мой.

5
Защо си отпаднала, душо моя?
И защо се смущаваш дълбоко в мене?
Надявай се на Бога, защото аз още ще Го славословя;
Той е помощ на лицето ми и Бог мой.

44

1

За първия певец. Поучение за Кореевите синове.

Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали
какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

2
Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил;
съкрушил си племена, а тях си разпространил.

3
Защото не завладяха земята със своя меч,
нито тяхната мишца ги спаси,
а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице,
защото Твоето благоволение беше към тях.

4
Ти си Цар мой, Боже;
заповядай да стават победи за Яков.

5
Чрез Тебе ще повалим неприятелите си;
чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

6
Защото няма да уповавам на лъка си,
нито ще ме избави мечът ми.

7
Защото Ти си ни избавил от противниците ни
и си посрамил онези, които ни мразят.

8
С Бога ще се хвалим всеки ден
и името Ти ще славословим довека.

(Села.)

9
Но сега Ти си ни отхвърлил и посрамил
и не излизаш вече с нашите войски.

10
Правиш ни да се върнем назад пред противника;
и мразещите ни ни обират за себе си.

11
Предал си ни като овце за ядене
и си ни разпръснал между народите.

12
Продал си Своя народ за нищо
и не си спечелил от цената им.

13
Правиш ни за укор на съседите ни,
за присмех и поругание на онези, които са около нас.

14
Правиш ни за поговорка между народите,
за кимване с глава между племената.

15
Всеки ден позорът ми е пред мен
и срамът на лицето ми ме покрива

16
поради гласа на онзи, който укорява и хули,
поради неприятеля и отмъстителя.

17
Всичко това дойде върху нас;
обаче ние не Те забравихме,
нито станахме неверни на Твоя завет.

18
Сърцето ни не се върна назад,
нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

19
макар Ти да си ни съкрушил в пусто място
и да си ни покрил с мрачна сянка.

20
Ако сме забравили името на нашия Бог
или сме прострели ръцете си към чужд бог,

21
то няма ли Бог да издири това?
Защото Той знае тайните на сърцето.

22
Не! Ние сме убивани заради Тебе цял ден,
смятани сме като овце за клане.

23
Събуди се, Господи, защо спиш?
Стани, не ни отхвърляй завинаги.

24
Защо криеш лицето Си
и забравяш неволята ни и угнетението ни?

25
Защото душата ни е снишена до пръстта;
коремът ни е прилепнал до земята.

26
Стани да ни помогнеш
и ни избави заради милосърдието Си.

45

1

За първия певец, по Криновете , псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта.
От сърцето ми извира блага дума.
Аз разказвам делата си на Царя;
езикът ми е перо на бързописец.

2
Ти си по-красив от човешките синове;
на устата Ти се изля благодат;
затова Те благослови Бог довека.

3
Препаши меча Си на бедрото Си, Силни,
славата Си и величието Си;

4
и във величието Си язди победоносно
в полза на истината и кротостта, и правдата;
и Твоята десница ще Те предвожда към чудни неща.

5
Стрелите Ти са остри,
забиват се в сърцата на царските врагове;
племена падат пред Тебе.

6
Твоят престол, Боже, е до вечни векове;
скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

7
Възлюбил си правда и си намразил нечестие;
затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал
с миро на радост повече от Твоите събратя.

8
На смирна и алое, и касия миришат всичките Ти дрехи;
от слоново-костни палати струнните инструменти Те развеселиха.

9
Царски дъщери има между Твоите почтени жени;
отдясно Ти е поставена царицата в офирско злато.

10
Слушай, дъще, и виж, и приклони ухото си;
забрави и народа си, и бащиния си дом;

11
така Царят ще пожелае твоята красота;
защото Той е господарят ти; и ти Му се поклони.

12
И тирската дъщеря, даже и богатите от народа ѝ,
ще търсят благоволението Ти с подаръци.

13
Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата;
облеклото ѝ е златотъкано.

14
Ще я доведат при Царя с везани дрехи;
нейните другарки, девиците, които я следват, ще Ти бъдат доведени —

15
с веселие и радост ще бъдат доведени;
ще влязат в царския палат.

16
Вместо бащите Ти ще бъдат децата Ти,
които ще поставиш за князе по цялата земя.

17
Ще направя името Ти да се помни през всички поколения;
затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.

46

1

За първия певец, за Кореевите синове. Песен за женски хор .

Бог е прибежище и сила за нас,
винаги изпитана помощ в напасти,

2
затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила
и планините се преместили сред моретата,

3
ако и да бучат и да се вълнуват водите им
и планините да се тресат от надигането им.

(Села.)

4
Има една река, чиито води веселят Божия град,
святото място, където обитава Всевишният.

5
Бог е сред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.

6
Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата;
нададе Той гласа си; земята се разтопи.

7
ГОСПОД на Силите е с нас;
прибежище е за нас Якововият Бог.

(Села.)

8
Елате и вижте делата на ГОСПОДА,
какви опустошения е направил на земята.

9
Прави да престанат войните до края на земята;
строшава лък и сломява копие;
изгаря с огън колесници.

10
Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог;
ще се възвися между народите,
ще се възвися на земята.

11
ГОСПОД на Силите е с нас;
прибежище е за нас Якововият Бог.

(Села.)

47

1

За първия певец, псалом за Кореевите синове.

Ръкопляскайте, всички племена,
викнете към Бога с тържествен глас.

2
Защото Всевишният ГОСПОД е страшен,
велик Цар е над цялата земя.

3
Покори племена под нас
и народи под краката ни.

4
Избра за нас наследството ни,
превъзходната земя на Яков, когото възлюби.

(Села.)

5
Възлезе Бог с възклицание,
ГОСПОД с тръбен глас.

6
Пейте на Бога, пейте;
пейте на нашия Цар, пейте.

7
Защото Бог е Цар на цялата земя;
пейте с разбиране.

8
Бог царува над народите;
Бог седи на святия Си престол.

9
Началниците на племената се събраха,
за да станат народ на Бога Авраамов. Защото земните защитници принадлежат на Бога,
Който е превъзвишен.

48

1

Псаломска песенза Кореевите синове.

Велик е ГОСПОД; и твърде достохвален
в града на нашия Бог, на Своя свят хълм.

2
Красив по възвисеността си, радост на цялата земя
е хълмът Сион, където по северните му страни
е градът на великия Цар.

3
В палатите му Бог е познат като прибежище.

4
Защото, ето, царете се събраха;
всички преминаха.

5
Те, като видяха, почудиха се,
смутиха се, спуснаха се в бяг.

6
Трепет ги обзе там,
болки като на раждаща жена.

7
С източния вятър
Ти съкрушаваш тарсийските кораби.

8
Каквото бяхме чули, това и видяхме
в града на ГОСПОДА на Силите, в града на нашия Бог,
който Бог и довека ще утвърди.

(Села.)

9
Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
сред Твоя храм.

10
Според името Ти, Боже,
е и хвалата Ти до краищата на земята;
десницата Ти е пълна с правда.

11
Нека се весели хълмът Сион,
нека се радват Юдейските дъщери
заради Твоите справедливи отсъждания.

12
Обиколете Сион и го обходете;
пребройте кулите му;

13
обърнете внимание на укрепленията му;
разгледайте палатите му,
за да го разказвате на поколението след вас.

14
Защото Този Бог е наш Бог до вечни векове;
Той ще ни ръководи дори до смърт.

49

1

За първия певец, псалом за Кореевите синове.

Слушайте това, всички племена;
внимавайте, всички жители на вселената,

2
и нископоставени, и високопоставени,
богати и бедни заедно.

3
Устата ми ще говорят мъдрост
и размислите на сърцето ми ще бъдат за разумни неща;

4
ще наведа към притча ухото си,
ще изложа на арфа гатанката си.

5
Защо да се боя във време на бедствие,
когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6
От онези, които уповават на имота си
и се хвалят с голямото си богатство,

7
нито един не може никак да изкупи брат си,
нито да даде на Бога откуп за него.

8
(Защото толкова скъп е откупът на душата им,
че всеки трябва да се оставя от това завинаги),

9
за да живее вечно
и да не види изтление.

10
Защото гледа, че мъдрите умират
и еднакво с тях погиват безумният и несмисленият,
и оставят богатството си на други.

11
Тайната им мисъл е, че домовете им ще траят вечно
и жилищата им от род в род;
наричат земите си със своите имена.

12
Но човекът не пребъдва в чест;
прилича на животните, които загиват.

13
Това е пътят на безумните;
но пак идващите след тях хора одобряват думите им.

(Села.)

14
Определени са като овце за преизподнята;
смъртта ще им бъде овчар;
и праведните ще ги обладаят призори;
и красотата им ще повехне,
като преизподнята остава жилище на всеки един от тях.

15
Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята,
защото ще ме приеме.

(Села.)

16
Не бой се, когато забогатее човек,
когато се умножи славата на дома му;

17
защото, когато умре, няма да вземе със себе си нищо,
нито ще мине славата му на друг след него.

18
Ако и да е облажавал душата си приживе
и хората да го хвалят, когато прави добро на себе си,

19
пак ще отиде при рода на бащите си,
които никога няма да видят светлина.

20
Човек, който е на почит, а не разбира,
прилича на животните, които загиват.

50

1

Асафов псалом.

ГОСПОД Бог ЙЕХОВА е говорил и призовал земята
от изгряването на слънцето до залязването му.

2
От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

3
Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи;
ще има пред Него огън поглъщащ
и около Него силна буря.

4
Ще призове небесата отгоре
и земята, за да съди народа Си, като казва:

5
Съберете Ми Моите светии,
които сключиха с Мене завет с жертви.

6
И небесата ще известят правдата Му,
защото сам Бог е съдия.

(Села.)

7
Слушайте, народе Мой, и ще говоря —
Израилю, и ще заявя пред тебе:
Бог, твоят Бог съм Аз.

8
Не искам да те изоблича поради жертвите ти,
нито поради твоите всеизгаряния, които са винаги пред Мене;

9
не искам да приема теле от къщата ти,
нито козли от стадата ти;

10
защото Мои са всички горски зверове
и добитъкът, който е по хиляди хълмове.

11
Познавам всички планински птици
и полските зверове са в ума Ми.

12
Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе;
защото Моя е вселената и всичко, което има в нея.

13
Ще ям ли Аз месо от телета?
Ще пия ли кръв от козли?

14
Принеси на Бога жертва на хваление
и изпълни на Всевишния оброците си;

15
и Ме призови в ден на напаст;
и Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.

16
Но на нечестивия Бог казва:
Какво правиш ти, та разгласяваш Моите наредби
и разказваш завета Ми с устата си,

17
тъй като сам ти мразиш поука
и хвърляш зад себе си Моите думи?

18
Ако видиш крадец, тичаш с него
и с прелюбодейците участваш.

19
Предаваш устата си на зло
и езикът ти устройва коварство.

20
Като седиш, говориш против брат си;
засяваш навред клетвата против сина на майка си.

21
Понеже си сторил това и Аз премълчах,
ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе;
но Аз ще те изоблича и ще изредя всичко това пред очите ти.

22
И така, разсъдете за това вие, които забравяте Бога,
да не би да ви разкъсам, без да се намери кой да ви избави.

23
Който принася жертва на хвала, той Ме прославя;
и на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.

51

1

За първия певец, псалом на Давид, когато пророк Натан дойде при него, след като той беше влязъл при Витсавее .

Смили се над мене, Боже, според милосърдието Си;
според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми.

2
Измий ме съвършено от беззаконието ми
и ме очисти от греха ми.

3
Защото престъплението си аз признавам
и грехът ми е винаги пред мене.

4
Пред Тебе, само пред Тебе съгреших,
и пред Тебе сторих това зло;
признавам това, за да бъдеш оправдан, когато говориш,
и да излезеш непорочен, когато съдиш.

5
Ето, родих се в нечестие
и в грях ме зачена майка ми.

6
Ето, понеже желаеш искреност вътре в човека,
научи ме на мъдрост в скришното на сърцето ми.

7
Поръси ме с исоп и ще бъда чист;
измий ме и ще стана по-бял от сняг.

8
Дай ми да чуя радост и веселие,
за да се зарадват костите, които си строшил.

9
Отвърни лицето Си от греховете ми и всичките ми беззакония изличи.

10
Сърце чисто сътвори в мене, Боже,
и дух постоянен обновявай вътре в мене,

11
да не ме отхвърлиш от присъствието Си,
нито да отнемеш от мене Святия Си Дух.

12
Върни ми радостта на спасението Си;
и освобождаващият Дух нека ме подкрепи.

13
Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища
и грешници ще се обърнат към Теб.

14
Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми;
и езикът ми ще пее високо за Твоята правда.

15
ГОСПОДИ, отвори устните ми;
и устата ми ще разгласяват Твоята хвала.

16
Защото не искаш да Ти принеса жертва;
всеизгаряния не са Ти угодни.

17
Жертви на Бога са дух съкрушен;
сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.

18
Стори добро на Сион според благоволението Си;
съгради стените на Йерусалим.

19
Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда,
в приноси и всеизгаряния;
тогава ще принасят телета на жертвеника Ти.

52

1

За първия певец, Давидова поука, когато беше дошъл едомецът Доик при Саул и му беше казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща .

Защо се хвалиш със злобата, силни човече?
Милостта Божия пребъдва до века.

2
Езикът ти, като действа коварно,
подобно на остър бръснач, измисля нечестие.

3
Обичаш злото повече от доброто
и да лъжеш — повече, отколкото да говориш правда.

(Села.)

4
Обичаш всички гибелни думи и измамливия език.

5
Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем,
ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти
и ще те изкорени от земята на живите.

(Села.)

6
А праведните, като видят това, ще се убоят
и ще му се присмеят и кажат:

7
Ето човек, който не направи Бога своя крепост,
а уповаваше на многото си богатство
и се закрепваше в нечестието си.

8
А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом;
уповавам на Божията милост от века и до века.

9
Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това;
и пред Твоите светии ще призовавам името Ти,
защото е благо.

53

1

За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение.

Безумният каза в сърцето си: Няма Бог.
Поквариха се хората и сториха гнусно беззаконие;
няма кой да прави добро.

2
Бог надникна от небето над човешките синове,
за да види има ли някой разумен,
който да търси Бога.

3
Всеки един от тях се обърна назад; всички заедно се развратиха;
няма кой да прави добро, няма нито един.

4
Без разум ли са онези, които беззаконстват,
които изпояждат народа ми, както ядат хляб,
и не призовават Бога?

5
Нападна ги голям страх там, където нямаше страх;
защото Бог разпръсна костите на възпротивяващите се против тебе;
посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.

6
Дано дойде от Сион избавление за Израил!
Когато Бог върне Своя народ от плен,
тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

54

1

За първия певец, на струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саул: Ето, Давид се крие между нас .

Боже, избави ме чрез името Си
и в силата Си ме съди.

2
Боже, слушай молитвата ми,
внимавай в думите на устата ми,

3
защото чужденци се повдигнаха против мен
и насилници търсят душата ми;
не поставиха Бога пред себе си.

(Села.)

4
Ето, Бог ми помага;
ГОСПОД е от онези, които подкрепят душата ми.

5
Той ще въздаде злото върху неприятелите ми;
според Твоята вярност — изтреби ги;

6
доброволно ще Ти принеса жертва;
ще славословя името Ти, Господи, защото е благо.

7
Защото си ме избавил от всяко утеснение;
и окото ми е видяло повалянето на неприятелите ми.

55

1

За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение.

Послушай, Боже, молитвата ми.
И не се крий от молбата ми.

2
Внимавай в мен и ми отговори.
Безпокоя се в тъгата си и стена —

3
поради гласа на неприятеля,
поради притеснението на нечестивия;
защото приписват на мене беззаконие
и с гняв враждуват против мене.

4
Сърцето ми тъжи дълбоко в мен
и смъртен ужас ме нападна;

5
страх и трепет ме връхлетяха
и ужас ме потопи.

6
И казах: Дано да имах криле като на гълъба!
Щях да отлетя и да си почина.

7
Ето, щях да бягам надалеч,
щях да живея в пустинята.

(Села.)

8
Щях да ускоря бягането си
надалеч от вихъра и от бурята.

9
Опропасти ги, Господи, и раздели съвета им;
защото видях насилие и разпри в града.

10
Денем и нощем го обикалят по стените му
и беззаконие и зло има сред него;

11
нечестие има в него;
угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.

12
Понеже не беше неприятел, който ме укори —
това бих претърпял, —
нито беше онзи, който ме мразеше, който се повдигна против мене —
тогава бих се скрил от него,

13
а ти, човек, равен на мене,
другар мой и мой близък приятел.

14
Заедно разговаряхме сладко,
с множеството ходехме в Божия дом.

15
Нека дойде ненадейно смърт на тях,
нека слязат живи в преизподнята;
защото в жилищата им и в сърцата им има злодеяние.

16
Но аз към Бога ще извикам;
и ГОСПОД ще ме избави.

17
Вечер, сутрин и на обяд ще се оплаквам и ще стена;
и Той ще чуе гласа ми.

18
Ще избави душата ми и ще я успокои от битката, развихрила се против мене;
защото мнозина са с мене.

19
Бог, Който се е възцарил преди вековете,
ще чуе и ще ги съкруши

(Села.)

,
ще съкруши хората, които неизменимо
не се боят от Бога.

20
Всеки един от тях протяга ръце против онези, които са в мир с него;
нарушава съюза си.

21
Устата му са по-мазни от масло,
но в сърцето му има война;
думите му са по-меки от дървено масло,
но пак са оголени саби.

22
Възложи на ГОСПОДА това, което ти е възложил, и Той ще те подпре;
никога няма да допусне да се поклати праведният.

23
Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров;
мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината от дните си;
а аз ще уповавам на Тебе.

56

1

За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет .

Смили се над мене, Боже, защото човек иска да ме погълне;
всеки ден, като воюва, ме притеснява.

2
Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат;
защото мнозина са онези, които с гордост воюват против мене.

3
Когато съм в страх,
на Тебе ще уповавам.

4
Чрез Бога ще хваля думите Му;
на Бога уповавам; няма да се боя;
какво ще ми стори човек ?

5
Всеки ден изопачават думите ми;
всичките им помисли са за зло против мене.

6
Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми,
сякаш причакват душата ми.

7
Ще се избавят ли чрез беззаконието?
Боже, повали с гняв тези племена.

8
Ти си преброил скитанията ми;
сложи сълзите ми в съда Си;
не са ли те записани в Твоята книга?

9
Тогава ще се върнат неприятелите ми назад в деня, когато Те призова;
това зная, защото Бог е с мене.

10
Чрез Бога ще хваля думите Му;
чрез ГОСПОДА ще хваля думите Му.

11
На Бога уповавам; няма да се боя;
какво ще ми стори човек?

12
Върху мене, Боже, са моите към Теб оброци;
ще Ти принеса благодарствени приноси.

13
Понеже си избавил душата ми от смърт,
няма ли да избавиш и краката ми от подхлъзване,
за да ходя пред Бога в светлината на живите?

57

1

За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато побегна от Сауловото лице в пещерата .

Смили се над мене, о Боже, смили се над мене,
защото при Тебе прибягва душата ми.
Да! Под сянката на Твоите криле ще се скрия,
докато преминат тези бедствия.

2
Ще викам към Всевишния Бог,
към Бога, Който действа за мене.

3
Ще прати от небесата и ще ме избави,
когато ме укорява онзи, който иска да ме погълне.

(Села.)

Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

4
Душата ми е сред лъвове;
лежа между пламнали хора,
между човешки синове, чиито зъби са копия и стрели
и чийто език е остър меч.

5
Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.

6
Мрежи приготвиха за стъпките ми;
душата ми се е навела;
изкопаха яма пред мене;
те сами паднаха в нея.

(Села.)

7
Непоколебимо е сърцето ми,
Боже, непоколебимо е сърцето ми;
ще пея, а още ще славословя.

8
Събуди се, душо моя ;
събуди се, псалтире и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

9
Ще Те хваля, Господи, между племената;
ще Те славословя между народите.

10
Защото Твоята милост е велика дори до небесата
и Твоята вярност — до облаците.

11
Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя.

58

1

За първия певец, по „Не разорявай!“. Давидова песен.

Наистина с мълчание ли изказвате правда?
Праведно ли съдите, човешки синове?

2
Не! В сърцето си вие вършите неправди,
претегляте насилието на ръцете си по земята.

3
Още от рождението си нечестивите се отстраняват;
заблуждават, като говорят лъжи, щом се родят.

4
Ядът им е като змийска отрова;
приличат на глухата аспида, който запушва ушите си

5
и не иска да чуе гласа на заклинателите,
колкото изкусно и да заклинат.

6
Боже, счупи зъбите им в устата им;
ГОСПОДИ, строши челюстите на младите лъвове.

7
Нека се излеят като води, които оттичат;
когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.

8
Нека изчезнат като охлюв, който се разтопява;
като пометнато на жена, нека не видят слънцето.

9
Преди да усетят котлите ви огъня от тръните,
сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.

10
Праведният ще се зарадва, когато види възмездието;
ще измие краката си в кръвта на нечестивия;

11
така че всеки ще казва: Наистина има награда за праведния;
наистина има Бог, Който съди земята.

59

1

За първия певец, по „Не разорявай!“. Песен на Давид, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която беше Давид, за да го убият .

Избави ме от неприятелите ми, Боже мой;
сложи ме нависоко от онези, които се надигат против мене.

2
Избави ме от онези, които вършат беззаконие,
и ме спаси от кръвопийци.

3
Защото, ето, причакват, за да уловят душата ми;
силните се събират против мене,
не за мое престъпление, ГОСПОДИ, нито за мой грях.

4
Без да има у мене вина, тичат и се готвят;
събуди се да ме посрещнеш и виж.

5
Ти, ГОСПОДИ, Боже на силите, Боже Израилев,
стани, за да посетиш всички народи;
не показвай милост към никого от нечестивите престъпници.

(Села.)

6
Вечер се връщат,
вият като кучета и обикалят града.

7
Ето, те бълват думи с устата си;
мечове има в устните им,
понеже, казват те: Кой слуша?

8
Но Ти, ГОСПОДИ, ще им се присмееш,
ще се поругаеш над всички тези народи.

9
О, Сило моя, на Тебе ще се надявам,
защото Бог ми е крепост.

10
Милостивият мой Бог ще ме изпревари;
Бог ще ме удостои да видя повалянето на онези, които ме причакват.

11
Не ги убивай, да не би да забрави това моят народ;
разпръсни ги със силата Си
и ги свали, Господи, защитнико наш.

12
Поради греха на устата си, поради думите на устните си
нека бъдат уловени в гордостта си,
също и поради клетвата и лъжата, която говорят.

13
Довърши ги с гняв, довърши ги да ги няма вече;
и нека се научат, че Бог господства в Яков
и до краищата на земята.

(Села.)

14
Нека се връщат вечер,
нека вият като кучета и нека обикалят града;

15
нека се скитат за храна;
и ако не се наситят, нека прекарат нощта ненаситени.

16
А аз ще пея за Твоята сила.
Да! На ранина високо ще славословя Твоята милост;
защото Ти си ми станал крепост
и прибежище в деня на бедствието ми.

17
О, Сило моя, на Тебе ще пея хваление,
защото Ти, Боже, милостиви мой Бог,
си крепост моя.

60

1

За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давид за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Йоав се върна и порази дванадесет хиляди едомци в Долината на солта .

Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни;
разгневил си се; възвърни ни.

2
Потресъл си земята, разпукнал си я;
изцели проломите ѝ, защото тя е разклатена.

3
Показал си на народа Си мъчителни неща;
напоил си ни с вино до омайване.

4
Дал си знаме на онези, които се боят от Тебе,
за да се развява, защото е истината.

(Села.)

5
За да се избавят Твоите възлюбени,
спаси с десницата Си и ни послушай.

6
Бог говорѝ със светостта Си; затова аз ще тържествувам;
ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

7
мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем също е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;

8
Моав е умивалникът ми,
на Едом ще хвърля обувката си;
възклицавай за мене, филистимска земьо!

9
Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?

10
Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил
и не излизаш вече, о, Боже, с войските ни?

11
Помогни ни срещу противника,
защото суетно е човешкото избавление.

12
Чрез Бога ще вървим смело,
защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

61

1

За първия певец, на струнни инструменти. Давидов псалом.

Послушай вика ми, Боже,
внимавай в молбата ми.

2
От краищата на земята ще викам към Тебе, когато примира сърцето ми;
заведи ме на канарата, която е много висока за мене.

3
Защото Ти ми стана прибежище,
яка кула за закрила от неприятеля.

4
В шатъра Ти ще обитавам винаги;
ще прибегна под покрива на Твоите криле

(Села.)

;

5
защото Ти, Боже, си чул оброците ми,
дал си ми наследство, каквото даваш на онези, които се боят от името Ти.

6
Ще прибавиш дни върху дните на царя
и годините му като род върху род.

7
Той ще пребъдва пред Бога довека;
заповядай да го пазят милосърдието и верността.

8
Така ще славословя винаги Твоето име,
като изпълнявам оброците си всеки ден.

62

1

За първия певец, по Едутун . Давидов псалом.

Душата ми тихо уповава само на Бога,
от Когото е избавлението ми.

2
Само Той е канара моя и избавление мое,
и прибежище мое; няма много да се поклатя.

3
Докога всички вие ще нападате човека,
за да го съборите като наведена стена и разклатен плет?

4
Съветват се само да го тласкат от висотата му;
обичат лъжата;
с устата си благославят, а в сърцето си кълнат.

(Села.)

5
Но ти, о, душо моя, тихо уповавай само на Бога,
защото от Него очаквам помощ.

6
Само Той е канара моя и избавление мое,
и прибежище мое; няма да се поклатя.

7
У Бога е избавлението ми и славата ми;
моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

8
Уповавай на Него, народе, по всяко време,
изливайте сърцата си пред Него;
Бог е прибежище за нас.

(Села.)

9
Наистина, нископоставените хора са лъх, а високопоставените — лъжа;
сложени на везни, те се издигат нагоре;
те всички са по-леки от суетата.

10
Не уповавайте на насилие
и не се надявайте суетно на грабителство;
ако изникне богатство, не прилепяйте към него сърцето си.

11
Едно нещо каза Бог, да! Две неща чух —
че силата принадлежи на Бога

12
и че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта;
защото Ти даваш на всеки според делото му.

63

1

Псалом на Давид, когато се намираше в Юдейската пустиня .

Боже, Ти си мой Бог; от ранно утро те търся;
душата ми жадува за Тебе, плътта ми жадува за Тебе
в една пуста, изнурена и безводна земя.

2
Така съм се взирал в Тебе в светилището,
за да видя Твоята сила и Твоята слава.

3
Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота,
устните ми ще Те хвалят.

4
Така ще Те благославям, докато съм жив;
в Твоето име ще издигам ръцете си.

5
Като от тлъстина и масло ще се насити душата ми;
и с радостни устни ще Те славословят устата ми.

6
Когато си спомням за Тебе на леглото си,
размишлявам за Тебе в нощните стражи;

7
понеже Ти си бил помощ за мен
и под сянката на Твоите криле ще се радвам.

8
Душата ми се прилепва към Тебе;
Твоята десница ме подпира.

9
А онези, които търсят душата ми, ще бъдат погубени,
ще слязат в дълбочините на земята.

10
Ще бъдат съсипани от силата на меча,
ще бъдат плячка на чакали.

11
А царят ще се весели в Бога;
всеки, който се врича в Неговото име, ще се хвали;
но устата на онези, които говорят лъжи, ще се затворят.

64

1

За първия певец. Давидов псалом.

Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам;
опази живота ми от страх от неприятеля.

2
Покрий ме от тайния съвет на злодеите,
от сганта на беззаконниците,

3
които острят езика си като меч
и прицелват горчиви думи като стрели,

4
за да прострелят тайно непорочния;
внезапно го прострелват и не се боят.

5
Насърчават се в едно зло намерение,
наговарят се да поставят скришно примки
и казват: Кой ще ги види?

6
Измислят беззакония;
казват: Изпълнихме добре обмислено намерение.
А и вътрешната мисъл и сърцето на всеки от тях са дълбоки.

7
Но Бог ще ги простреля;
от внезапна стрела ще бъдат ранени.

8
Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне;
всички, които ги гледат, ще поклащат глава.

9
И всички хора ще се убоят;
ще разгласят делото на Бога,
защото ще разберат действието Му.

10
Праведният ще се развесели в ГОСПОДА и ще уповава на Него;
и ще се хвалят всички, които са с право сърце.

65

1

За първия певец, Давидов псалом. Песен.

Теб чака хваление, Боже, в Сион;
и пред Тебе ще се изпълни оброкът.

2
Ти, Който слушаш молитва,
при Тебе ще идва всяка твар.

3
Беззакония ме надвиха;
но престъпленията ни — Ти ще ги очистиш.

4
Блажен човекът, когото избираш
и приемаш, за да живее в Твоите дворове;
ще се наситим от благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.

5
С ужасни неща ще ни отговаряш в правда,
Боже, Избавителю наш,
надеждо на всичките земни краища
и на онези, които са далеч по море —

6
Ти, Който със силата Си утвърждаваш планините,
препасан с могъщество,

7
Който правиш да утихва шумът на морето,
бученето на вълните му и размирието на племената.

8
Така и тези, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знамения.
Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта;

9
като посещаваш земята и я напояваш,
Ти я обогатяваш преизобилно.
Реките Божии са пълни с вода,
за да дадеш жито на народа Си,
защото така си приготвил земята;

10
като напояваш нейните бразди,
изравняваш буците ѝ;
като я размекваш с капките на дъжда,
благославяш поникналото от нея;

11
върху годината на благостта Си слагаш венец
и от следите Ти капе тлъстина.

12
Пасбищата на пустинята капят от изобилията си
и хълмовете се опасват с радост;

13
ливадите се обличат със стада
и долините се покриват с жито;
възклицават, също и пеят.

66

1

За първия певец, псаломска песен.

Възкликнете към Бога, всички земи,

2
възпейте славата на Неговото име,
като Го хвалите, хвалете Го славно.

3
Кажете на Бога: Колко са страшни делата Ти!
Поради величието на Твоята сила
даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе на покорни.

4
Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови,
ще славословят името Ти.

(Села.)

5
Елате и вижте делата на Бога,
Който мощно действа спрямо човешките синове.

6
Превърна морето в суша;
пеш преминаха през реката;
там се зарадваха в Него.

7
Със силата Си господства довека;
очите Му наблюдават народите;
бунтовниците нека не превъзнасят себе си.

(Села.)

8
Вие, племена, благославяйте нашия Бог
и направете да се чуе гласът на хвалата Му,

9
който поддържа в живота душата ни
и не оставя да се клатят краката ни.

10
Защото Ти, Боже, си ни опитал,
изпитал си ни, както се изпитва сребро.

11
Въвел си ни в мрежата,
сложил си тежък товар на гърба ни.

12
Направил си да яздят хора върху главите ни;
преминахме през огън и вода;
но Ти ни изведе на богато място.

13
Ще вляза в дома Ти с всеизгаряния,
ще изпълня пред Теб оброците,

14
които произнесоха устните ми
и говориха устата ми в бедствието ми.

15
Всеизгаряния от тлъсти овни ще Ти принеса с тамян,
ще принеса волове и кози.

(Села.)

16
Елате, слушайте всички, които се боите от Бога,
и ще разкажа онова, което е сторил за душата ми.

17
Към Него извиках с устата си;
и Той беше възвисен чрез езика ми.

18
Ако в сърцето си бях гледал благоприятно на неправда,
Господ не би послушал.

19
Но Бог наистина послуша,
обърна внимание на молбата ми.

20
Благословен да е Бог,
Който не отстрани от мене нито молитвата, нито Своята милост.

67

1

За първия певец, на струнни инструменти, псалом. Песен.

Бог да се смили над нас и да ни благослови!
Да възсияе с лицето Си над нас!

(Села.)

2
За да се познае на земята Твоят път,
във всички народи — спасението Ти.

3
Да Те славословят племената, Боже;
да Те славословят всички племена.

4
Да се веселят и да възклицават народите;
защото ще съдиш племената с правда
и ще управляваш народите на земята.

(Села.)

5
Да Те славословят племената, Боже,
да Те славословят всички племена.

6
Земята е дала плода си;
Бог, нашият Бог, ще ни благослови;

7
Бог ще ни благослови
и от Него ще се боят всички земни краища.

68

1

За първия певец, Давидов псалом. Песен.

Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му.
Нека бягат пред Него онези, които Го мразят.

2
Както се издухва дим, така и тях раздухай;
както се топи восък пред огъня,
така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

3
А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога.
Да! Нека тържествуват много.

4
Пейте на Бога, пейте хваление на името Му;
пригответе път за Онзи, Който се носи през пустините;
ЙЕХОВА е името Му и се радвайте пред Него.

5
Баща на сирачетата и защитник на вдовиците
е Бог в Своето обиталище.

6
Бог настанява в семейство усамотените;
извежда в благоденствие затворниците;
а бунтовниците живеят в безводна земя.

7
Боже, когато Ти излезе пред народа Си,
когато ходеше през пустинята

(Села.)

,

8
земята се потресе,
дори и небесата се разтопиха поради Божието присъствие,
самата онази Синайска планина се разтресе
поради присъствието на Бога, Израилевия Бог.

9
Боже, Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си
и в изтощението му Ти си го подкрепял.

10
Войската Ти се настани в него;
Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

11
Господ издава дума за победа;
известителките за нея са голямо множество.

12
Царе с войски бягат ли, бягат;
а жените, останали в къщи, делят плячка.

13
Щяхте ли да лежите сред кошарите,
когато крилата на гълъбицата са покрити със сребро,
а перата ѝ — с жълто злато?

14
Когато Всесилният разпръсваше царе в тази земя,
тя побеля като Салмон, когато вали сняг.

15
Божия планина е Васанската планина;
висока планина е Васанската планина.

16
Защо завиждате, високи, островърхи планини,
на хълма, в който Бог благоволи да обитава?
Да! ГОСПОД ще обитава там довека.

17
Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди;
Господ е сред тях в светилището, както беше в Синай.

18
Възлязъл си нависоко; пленил си пленници;
взел си в дар хора, даже и непокорните,
за да обитаваш като ГОСПОД ЙЕХОВА.

19
Благословен да е Господ,
Който всеки ден носи бремето ни,
Бог, Който е наш спасител.

(Села.)

20
Бог е за нас Бог избавител
и на ЙЕХОВА Господа принадлежи отърваването от смъртта.

21
Бог ще разцепи главите на враговете Си
и косматото теме на онзи, който упорства в престъпленията си.

22
Господ каза: Ще възвърна от Васан,
ще възвърна враговете Си от морските дълбочини;

23
за да гази кракът ти кръв
и езикът на кучетата ти да има дял от неприятелите ти.

24
Видя се шествието Ти, Боже,
шествието на моя Бог, на моя Цар, към светилището.

25
Напред вървяха певците,
след тях свирещите с инструменти
сред девици, биещи тъпанчета.

26
В събранията благославяйте Бога;
благославяйте Господа, вие, които сте от Израилевия източник.

27
Там беше малкият Вениамин, началникът им,
Юдовите първенци и дружината им,
Завулоновите първенци и Нефталимовите първенци.

28
Бог твой ти е отредил сила;
укрепи, Боже, това, което си извършил за нас.

29
Поради храма Ти в Йерусалим
царете ще Ти принасят дарове.

30
Смъмри зверовете в тръстиката,
многото бикове, с юнаците на племената
и онези, които се явяват украсени със сребърни плочици;
разпръсни народите, които обичат война.

31
Ще дойдат големци от Египет;
Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.

32
Земни царства, пейте на Бога,
пейте, хвалете Господа

(Села.)

,

33
Който язди на небесата на небесата, които са отвека;
ето, издава гласа Си, мощния Си глас.

34
Признайте, че силата принадлежи на Бога;
превъзходството Му е защита над Израил
и силата Му стига до облаците.

35
Боже, от светилищата Си се явяваш страшен;
Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на народа Си.
Благословен да е Бог.

69

1

За първия певец, по криновете , Давидов псалом.

Избави ме, Боже;
защото водите стигнаха до душата ми.

2
Потъвам в дълбока тиня, където няма твърдо място да стъпя;
стигнах в дълбоки води, където потопът ме покрива;

3
изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало;
очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.

4
Тези, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми;
укрепиха се моите погубители, които несправедливо са мои неприятели;
тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.

5
Боже, Ти знаеш безумието ми;
и прегрешенията ми не са скрити от Тебе.

6
Господи ЙЕХОВА на Силите, да не се посрамят покрай мен онези, които Те чакат;
Боже Израилев, да не се опозорят покрай мен онези, които Те търсят.

7
Защото заради Тебе претърпях поругание,
срам покри лицето ми.

8
Чужд станах на братята си
и непознат на синовете на майка ми.

9
Защото ревността за Твоя дом ме изяде
и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.

10
Когато плачех в душата си с пост,
това ми стана за укор;

11
когато облякох вретище за дреха,
им станах за поговорка.

12
За мене приказват седещите при портата;
и аз станах песен на пияниците.

13
Но аз към Теб отправям молитвата си, ГОСПОДИ, в благоприятно време;
Боже, послушай ме според голямата Твоя милост,
според верността на Твоето спасение.

14
Избави ме от тинята, за да не потъна;
нека бъда избавен от онези, които ме мразят, и от дълбоките води.

15
Не давай да ме завлече устремът на водите,
нито да ме погълне дълбочината;
и не давай ямата да затвори устието си над мене.

16
Послушай ме, ГОСПОДИ, защото е благо Твоето милосърдие;
според многото Твои благи милости погледни към мен;

17
и не скривай лицето Си от слугата Си,
понеже съм в утеснение; бързо ме послушай.

18
Приближи се към душата ми и я изкупи;
изкупи ме поради неприятелите ми.

19
Ти знаеш как ме укоряват,
как ме посрамват и ме опозоряват;
пред Тебе са всичките мои противници.

20
Укор съкруши сърцето ми и съм много отпаднал;
и чаках да ме пожали някой, но нямаше никой —
и утешители, но не намерих.

21
И дадоха ми жлъчка за ядене
и в жаждата ми ме напоиха с оцет.

22
Трапезата им пред тях нека им стане примка
и когато са в мир, нека стане клопка.

23
Да се помрачат очите им, за да не видят;
и направѝ чреслата им непрестанно да се тресат.

24
Излей върху тях негодуванието Си;
и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.

25
Жилището им да запустее
и в шатрите им да няма кой да живее.

26
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил,
и говорят за болката на онези, които Ти си наранил.

27
Приложи беззаконие към беззаконието им;
и да не участват в Твоята правда.

28
Да се изличат от книгата на живота
и с праведните да не се запишат.

29
А мене, който съм сиромах и оскърбен,
да ме възвиси, Боже, Твоето спасение.

30
Ще хваля името на Бога с песен
и ще Го възвелича с хваления;

31
и това ще угоди на ГОСПОДА
повече от вол — от теле, имащо рога и копита.

32
Смирените ще видят и ще се зарадват;
и вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.

33
Защото ГОСПОД слуша немощните
и затворниците Си не презира.

34
Нека Го хвалят небето и земята,
моретата и всичко, което се движи в тях.

35
Защото Бог ще избави Сион и ще съгради Юдовите градове;
и народът Му ще се засели там и ще го владее.

36
Още и потомството на слугите Му ще го наследи
и онези, които обичат името Му, ще живеят в него.

70

1

За първия певец, Давидов псалом, за спомен .

Боже, побързай да ме избавиш;
ГОСПОДИ, побързай да ми помогнеш.

2
Нека се посрамят и се смутят
онези, които търсят душата ми;
нека се обърнат назад и се опозорят
онези, които се наслаждават на злощастието ми.

3
Нека се обърнат назад поради срама си
онези, които казват: О, хохо!

4
Нека се радват и се веселят в Тебе
всички, които Те търсят;
онези, които обичат спасението Ти,
нека казват винаги: Да се величае Бог.

5
А аз съм сиромах и беден;
Боже, побързай да дойдеш при мене;
помощ моя и избавител мой си Ти;
ГОСПОДИ, да не се забавиш.

71

1

На Тебе, ГОСПОДИ, уповавам;
да не се посрамя никога.

2
Избави ме в правдата Си и ме освободи;
приклони към мен ухото Си и ме спаси.

3
Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам.
Ти си разрешил спасението ми,
защото канара моя и крепост моя си Ти.

4
Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия,
от ръката на законопрестъпника и насилника.

5
Защото Ти, Господи ЙЕХОВА, си моя надежда;
на Тебе съм уповавал от младостта си.

6
Ти си ми бил опора от рождението ми;
от утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел;
за Тебе ще бъде винаги хвалението ми.

7
Като чудовище съм станал за мнозина;
но Ти си ми сигурно прибежище.

8
Устата ми ще се пълнят всеки ден
с хваление и славене към Тебе.

9
Не ме отхвърляй по време на старостта ми;
не ме оставяй, когато отпада силата ми;

10
защото неприятелите ми за мене говорят
и онези, които причакват душата ми, се наговарят помежду си

11
и казват: Бог го е изоставил;
погнете го и го хванете, защото няма кой да го избави.

12
Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже мой, побързай да ми помогнеш.

13
Нека се посрамят и бъдат изтребени противниците на душата ми;
нека се покрият с укор и срам онези, които искат зло за мене.

14
Но аз винаги ще се надявам
и ще Те хваля все повече и повече.

15
Устата ми цял ден ще разказва за правдата Ти и избавлението, което ми вършиш,
защото не мога да ги изброя.

16
Ще дойда и ще хваля великите дела на Господа ЙЕХОВА.
Ще спомням Твоята правда, само Твоята.

17
Боже, Ти си ме научил от младостта ми;
и досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.

18
Да! Дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй,
докато не разглася силата Ти на бъдещия род,
Твоята мощ — на всички бъдещи поколения.

19
Също и правдата Ти, Боже, стигна нависоко.
Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?

20
Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения,
пак ще ме съживиш
и от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.

21
Ще уголемиш величието ми
и отново ще ме утешиш.

22
И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Теб и Твоята вярност;
на Тебе, Святи Израилев, ще пея хваление с арфа,

23
ще се радват много устните ми, когато Те славословя,
също и душата ми, която си изкупил.

24
Езикът ми също така ще приказва за правдата Ти всеки ден,
защото станаха за срам — защото се смутиха — онези, които искат зло за мене.

72

1

Псалом за Соломон .

Боже, дай Твоето правосъдие на царя
и правдата Си — на царския син,

2
за да съди Твоя народ с правда
и угнетените Ти — с правосъдие.

3
Планините ще донесат мир на народа
и хълмовете — мир с правда.

4
Той ще съди справедливо угнетените между народа,
ще избави синовете на бедните и ще смаже насилника.

5
Ще се боят от Тебе, докато трае слънцето
и докато съществува луната, от родове в родове.

6
Той ще слезе като дъжд върху окосена ливада,
като ситен дъжд, който оросява земята.

7
В неговите дни ще цъфти праведният
и мир ще изобилва, докато трае луната.

8
Той ще владее от море до море
и от Ефрат до краищата на земята.

9
Пред него ще коленичат жителите на пустинята;
и неприятелите му ще лижат пръстта.

10
Царете на Тарсис и на островите ще донесат подаръци;
царете на Шева и на Сева ще поднесат дарове.

11
Да! Ще му се поклонят всички царе,
всичките народи ще му слугуват.

12
Защото той ще избавя сиромаха, когато вика,
и угнетения, и безпомощния.

13
Ще се смили над сиромаха и немотния
и ще спаси душите на немотните.

14
От угнетение и насилие ще изкупи душите им;
и скъпоценна ще бъде кръвта им пред очите му.

15
И ще живее; и на него ще бъде дадено от шевското злато;
винаги ще се възнася молитва за него
и цял ден ще го благославят.

16
Изобилие от жито ще има на земята, до върховете на планините;
плодът му ще се люлее като ливанската планина;
и жителите по градовете ще цъфтят като земната трева.

17
Името му ще пребъдва довека;
името му ще се продължава, докато трае слънцето;
и ще се благославят в него хората;
всички народи ще го облажават.

18
Благословен да е ГОСПОД,
Бог Израилев,
Който Един прави чудеса;

19
и благословено да бъде славното Негово име довека;
и нека се изпълни със славата Му цялата земя.
Амин и амин.

20
Свършиха се молитвите на Есеевия син Давид.

73

1

Асафов Псалом .

Благ е наистина Бог към Израил,
към чистосърдечните.

2
А колкото до мене, краката ми почти се отклониха,
без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

3
Защото завидях на надменните,
като гледах благоденствието на нечестивите.

4
Понеже не се притесняват при умирането си,
а тялото им е тлъсто.

5
Не са в общите човешки трудове,
нито са измъчвани, както другите хора.

6
Затова гордостта като верижка окръжава шията им,
насилието ги облича като дреха.

7
Очите им изпъкват от тлъстина;
мечтите на сърцето им се превъзнасят.

8
Присмиват се и говорят нечестиво за насилие;
говорят горделиво,

9
издигат устата си до небето
и езикът им обхожда земята.

10
Затова се отбива при тях народът му;
и вода с пълна чаша се изпива от тях.

11
И казват: Откъде знае Бог?
И: Има ли знание във Всевишния?

12
Ето такива са нечестивите! Винаги са благополучни!
Умножават богатство!

13
Наистина аз напразно съм очистил сърцето си
и съм измил в невинност ръцете си,

14
тъй като съм измъчван цял ден
и наказван всяка сутрин.

15
Ако понечех да говоря така,
ето, бих изневерил на поколението на децата Ти;

16
и мислех как да разбера това,
но ми се виждаше много трудно,

17
докато влязох в Божието светилище
и размишлявах върху сетнината им.

18
Ти наистина си ги сложил на хлъзгави места,
тръшнал си ги на разорение.

19
Как изведнъж стигат до запустение!
Съвършено биват довършвани от ужаси.

20
Както сън изчезва след събуждане,
така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

21
но тогава моето сърце кипеше
и чреслата ми се измъчваха.

22
Дотолкова бях обезумял и не разбирах!
Бях като скот пред Теб.

23
Обаче аз винаги съм с Тебе,
Ти ме хвана за дясната ми ръка.

24
Чрез съвета Си ще ме водиш
и след това ще ме приемеш в слава.

25
Кого имам на небето освен Теб?
И на земята не желая друг освен Тебе.

26
Чезне плътта ми и сърцето ми;
но Бог е сила на сърцето ми и вечният ми дял.

27
Защото, ето, тези, които се отдалечават от Тебе, ще погинат;
Ти изтребваш всички, които като блудници Те изоставят.

28
Но за мен е добре да се приближа към Бога;
Теб, Господи ЙЕХОВА, направих прибежището си,
за да възгласявам всички Твои дела.

74

1

Асафово поучение.

Боже, защо си ни отхвърлил завинаги?
Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

2
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността,
което си изкупил да бъде племето , което ще имаш за наследство;
спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

3
Отправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания,
към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

4
Противниците Ти реват сред мястото на събранието Ти;
поставиха своите знамена за знамения.

5
Станаха познати като хора, които вдигат брадва
върху гъсти дървета;

6
и сега всичките му ваяни изделия
те събарят изведнъж с брадви и чукове.

7
Предадоха на огън светилището Ти;
оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

8
Казаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем.
Изгориха всички богослужебни домове по земята.

9
Знамения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк,
нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

10
Докога, Боже, противникът ще укорява?
Довека ли врагът ще хули името Ти?

11
Защо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти?
Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

12
А Бог е от древността мой Цар,
Който извършва избавления сред земята.

13
Ти си раздвоил морето със силата Си;
Ти си смазал главите на морските чудовища.

14
Ти си строшил главите на Левиатан,
дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

15
Ти си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци;
пресушил си реки непресъхвали.

16
Твой е денят, Твоя е нощта;
Ти си приготвил светлината и слънцето.

17
Ти си поставил всички предели по земята;
Ти си направил лятото и зимата.

18
Помни това, че врагът е укорил ГОСПОДА
и че безумни хора са похулили Твоето име.

19
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си;
не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

20
Зачети завета Си,
защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

21
Угнетеният да не се върне назад посрамен;
сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

22
Стани, Боже, защити Своето дело;
помни как всеки ден безумният Те укорява.

23
Не забравяй гласа на противниците Си;
размирието на онези, които се повдигат против Тебе,
постоянно се умножава.

75

1

За първия певец, по „Не разорявай!“ , Асафов псалом. Песен.

Славословим Те, Боже, славословим;
и е близо при нас явяването на името Ти;
разгласяват се чудесните Ти дела.

2
Когато уловя определеното време,
аз ще съдя с правота.

3
Ако и да се разтопи земята с всичките ѝ жители,
аз закрепвам стълбовете ѝ.

(Села.)

4
Казах на надменните: Не постъпвайте надменно,
и на нечестивите: Не издигайте рог;

5
не вдигайте високо рога си,
не говорете с корав врат.

6
Защото нито от изток, нито от запад,
нито от планинската пустиня иде съд;

7
а Бог е съдията;
един Той унижава, а друг издига.

8
Защото в ръката на ГОСПОДА има чаша и виното се пени;
тя е пълна с подправено вино, от което и Той налива;
и даже дрождето му ще прецедят
и ще изпият всичките нечестиви на земята.

9
А аз ще разгласявам винаги Якововия Бог,
на Него ще пея хваления.

10
И ще отсека всички рогове на нечестивите;
а роговете на праведните ще се издигнат.

76

1

За първия певец, на струнни инструменти, Асафов псалом. Песен.

Познат е Бог в Юдея;
в Израил е велико името Му.

2
В Салим е скинията Му
и обиталището Му е в Сион.

3
Там Той строши лъскавите стрели на лъка,
щита и меча, и битката.

(Села.)

4
Светъл се явяваш, о Славни,
от хълмовете с плячка.

5
Коравосърдечните бяха обрани, заспаха във вечния си сън;
и никой от яките мъже не намери ръцете си.

6
От Твоето мъмрене, Боже Яковов,
паднаха в дълбок сън и колесници, и коне.

7
Ти, самият Ти си страшен;
и кой може да устои пред лицето Ти, когато се разгневиш?

8
Направил си да се чуе от небето присъда;
земята се убоя и утихна,

9
когато Бог стана да съди,
за да спаси всички кротки на земята.

(Села.)

10
Наистина човешката ярост ще се превърне в хвала към Тебе;
с остатъка от яростта ще се опашеш.

11
Обричайте се и изпълнявайте оброците си на ГОСПОДА, вашия Бог;
всички, които са около Него, нека принасят дарове на Достопочитаемия.

12
Той снишава гордостта на князете,
страшен е за земните царе.

77

1

За първия певец, по Едутун , Асафов псалом.

Викам към Бога с гласа си.
Да! Към Бога с гласа си; и Той ще ме послуша.

2
В деня на неволята си търсих Господа,
нощем простирах ръката си към Него, без да престана;
душата ми не искаше да се утеши.

3
Спомням си за Бога и се смущавам;
оплаквам се и духът ми отпада.

(Села.)

4
Удържаш очите ми в безсъние;
смущавам се дотолкова, че не мога да продумам.

5
Размислих за древните дни,
за годините на старите времена.

6
Спомням си за нощното си пеене;
размишлявам в сърцето си
и духът ми загрижено изпитва, като казва:

7
Господ довека ли ще отхвърля?
Няма ли вече да покаже благоволение?

8
Престанала ли е милостта Му завинаги?
Пропада ли обещанието Му завинаги?

9
Забрави ли Бог да бъде благодатен?
Или в гнева Си е затворил Своите благи милости?

(Села.)

10
Тогава казах: Това е слабост за мене —
да мисля, че десницата на Всевишния се изменя.

11
Ще спомена делата ГОСПОДНИ;
защото ще си спомня чудесата, извършени от Тебе в древността,

12
и ще размишлявам върху всичко, което си сторил,
и делата Ти ще преговарям.

13
Боже, в святост е Твоят път;
кой бог е велик, както истинският Бог?

14
Ти си Бог, Който върши чудеса;
явил си между племената силата Си.

15
Изкупил си с мишцата Си народа Си,
синовете Яковови и Йосифови.

(Села.)

16
Видяха Те водите, Боже, видяха Те водите и се уплашиха;
разтрепериха се и бездните.

17
Облаците изляха поройни води; небесата издадоха глас;
също и стрелите Ти прелетяха.

18
Гласът на гърма Ти беше във вихрушката;
светкавиците осветиха вселената;
земята се потресе и се разклати.

19
През морето беше Твоят път
и стъпките Ти — през големите води,
и следите Ти не се познаваха.

20
Водил си като стадо народа Си
с ръката на Моисей и на Аарон.

78

1

Асафово поучение .

Слушай, народе мой, поучението ми;
приклони ушите си към думите на устата ми.

2
Ще отворя устата си в притча,
ще произнеса гатанки от древността.

3
Това, което чухме и научихме,
и нашите бащи ни разказаха,

4
няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение,
а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА,
неговата сила и чудесните дела, които извърши,

5
защото Той постави свидетелство в Яков
и положи закон в Израил,
за които заповяда на бащите ни
да ги възвестяват на децата си,

6
за да ги знае бъдещото поколение,
децата, които щяха да се родят —
които на свой ред да ги разказват на своите си деца.

7
За да поставят надеждата си на Бога
и да не забравят делата на Бога,
а да пазят Неговите заповеди

8
и да не станат като бащите си —
упорито и непокорно поколение,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше непоколебим за Бога.

9
Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове,
се върнаха назад в деня на боя.

10
Не опазиха завета на Бога
и в закона Му не склониха да ходят,

11
а забравиха Неговите дела
и чудесните неща, които им показа.

12
Пред бащите им извърши чудеса
в Египетската земя, в полето Танис.

13
Раздвои морето и ги преведе,
и направи водите да стоят като грамада.

14
Води ги денем с облак
и цялата нощ с огнена светлина.

15
Разцепи скали в пустинята
и ги напои изобилно като от бездни.

16
И изведе потоци из канарата
и направи да протекат води като реки.

17
Но те продължиха да съгрешават още пред Него
и да огорчават Всевишния в безводната страна.

18
Със сърцето си изпитаха Бога,
като искаха ястия за лакомията си ,

19
и говориха против Бога:
Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20
Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха;
а може ли и хляб да даде или да достави месо за народа Си?

21
Затова ГОСПОД чу и се разгневи,
и огън пламна против Яков,
а още и гняв обсипа Израил;

22
защото не повярваха в Бога,
нито Му уповаха, че ще ги избави.

23
При все това Той заповяда на облаците горе
и отвори небесните врати,

24
и им наваля манна да ядат,
и им даде небесно жито.

25
Всеки ядеше ангелски хляб ;
прати им храна до насита.

26
Повдигна източен вятър на небето
и със силата Си докара южния вятър.

27
Наваля върху тях и месо изобилно като прах,
и птици крилати — на брой като морския пясък;

28
и ги направи да паднат сред стана им,
около жилищата им.

29
И така, ядоха и се преситиха,
като им даде това, което желаеха.

30
А докато още не бяха се отказали от лакомията си
и ястието им беше в устата им,

31
гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях,
и повали отбраните на Израил.

32
При всичко това те продължиха да съгрешават
и не вярваха независимо от чудесните Му дела.

33
Затова Той изнуряваше дните им със суета
и годините им с ужас.

34
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него
и отново търсеха Бога ревностно;

35
и си спомниха, че Бог им беше канара
и Всевишният Бог — техен изкупител.

36
Но с устата си Го ласкаеха
и с езика си Го лъжеха;

37
защото сърцето им не беше право пред Него,
нито бяха верни на завета Му.

38
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им
и не ги погубваше.
Да! Много пъти въздържаше гнева Си
и не изливаше цялото Си негодувание;

39
а си спомняше, че бяха плът,
вятър, който прехожда и не се връща.

40
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята
и Го разгневяваха в безводната страна,

41
като отново изпитваха Бога
и предизвикваха Святия Израилев!

42
Не си спомняха силата на ръката Му
в деня, когато ги избави от противника,

43
как показа в Египет знаменията Си
и чудесата на полето Танис

44
и превърна водите им в кръв
и потоците им, и не можаха да пият;

45
как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха,
и жаби, които ги изпогубиха,

46
и предаде произведенията им на гъсеници
и трудовете им на скакалци.

47
Как порази с град лозята им
и със светкавици — черниците им,

48
и предаде на град добитъка им
и стадата им — на мълнии;

49
как изля върху тях пламенния Си гняв,
негодуване, ярост и неволя —
нашествие на ангелите на нещастието, —

50
изравни път за гнева Си,
не пощади от смърт душата им,
а предаде на мор живота им;

51
как порази всеки първороден,
заведе ги като стадо в Египет,
първородните на силите им — в шатрите на Хама,

52
а народа Си изведе като овце
и ги заведе като стадо в пустинята,

53
и ги води безопасно, така че не се бояха,
а неприятелите им — морето ги покри;

54
как ги въведе в святия Си предел,
в тази поляна, която десницата Му придоби,

55
и изгони пред тях народите,
и им ги раздели за наследство с въже,
и в шатрите им настани Израилевите племена.

56
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог
и се бунтуваха против Него,
и не пазеха свидетелствата Му,

57
а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им;
измятаха се като неверен лък.

58
Защото Го разгневяваха с високите си места
и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59
Чу Бог и възнегодува,
и много се погнуси от Израил,

60
така че напусна скинията в Сило —
шатъра, който беше поставил между хората,

61
и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62
Също и народа Си предаде на меч,
като се разгневи на наследството Си.

63
Огън погълна момците им
и девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64
Свещениците им паднаха от меч;
и вдовиците им не плакаха.

65
Тогава Господ се събуди като от сън,
като силен мъж, който, ободрен от вино, вика;

66
и като порази враговете Си, отблъсна ги назад
и ги предаде на вечен срам.

67
При това Той се отказа от Йосифовия шатър
и Ефремовото племе не избра;

68
а избра Юдовото племе,
хълма Сион, който възлюби.

69
Съгради светилището Си като небесните възвишения,
като земята, която е утвърдил завинаги.

70
Избра и слугата Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;

71
от подир дойните овце го доведе,
за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил.

72
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си
и ги водеше с изкуството на ръцете си.

79

1

Асафов псалом.

Боже, народите дойдоха в наследството Ти,
оскверниха святия Твой храм,
обърнаха Йерусалим на развалини,

2
мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици,
телата на светиите Ти — на земните зверове,

3
проляха кръвта им като вода около Йерусалим;
и нямаше кой да ги погребва.

4
Станахме за укор пред съседите си,
за присмех и поругание пред околните си.

5
Докога, ГОСПОДИ? Ще се гневиш ли винаги?
Ще гори ли като огън ревността Ти?

6
Излей гнева Си на народите, които не Те познават,
и на царствата, които не призовават името Ти;

7
защото изпоядоха Яков
и пасбищата му запустяха.

8
Не си спомняй против нас беззаконията на прадедите ни.
Дано ни изпреварят скоро Твоите благи милости,
защото станахме много окаяни.

9
Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име;
избави ни и очисти греховете ни заради името Си.

10
Защо да кажат народите: Къде е техният Бог?
Нека се знае пред очите ни, между народите,
възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.

11
Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците;
според великата Твоя сила опази осъдените на смърт ;

12
и върни седмократно в пазвата на съседите ни
укора, с който укориха Тебе, Господи.

13
Така ние, Твоят народ и овцете на пасбището Ти,
ще те славословим довека,
от род в род ще разгласяваме Твоята хвала.

80

1

За първия певец, по „Криновете на завета“ . Асафов псалом.

Послушай, Пастирю Израилев,
Който водиш като стадо Йосиф;
Ти, Който обитаваш между херувимите, възсияй.

2
Пред Ефрем, Вениамин и Манасия раздвижи силата Си
и ела да ни спасиш.

3
Възвърни ни, Боже, и ни осияй с лицето Си;
и ще се спасим.

4
ГОСПОДИ, Боже на Силите,
докога ще таиш гняв против молитвите на народа Си?

5
Даваш им да ядат хляб със сълзи
и ги поиш изобилно със сълзи.

6
Направил си ни предмет на разпра между съседите ни;
и неприятелите ни се смеят помежду си.

7
Възвърни ни, Боже на Силите,
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

8
Пренесъл си лоза от Египет
и като си изгонил народите, си я насадил.

9
Приготвил си място пред нея;
и тя е пуснала дълбоко корени и е изпълнила земята.

10
Покриха се бърдата със сянката ѝ;
и клоните ѝ станаха като изящните кедри,

11
простря клончетата до морето
и ластарите си — до Ефрат .

12
Защо си съборил плетищата ѝ
и я берат всички, които минават по пътя?

13
Запустява я глиган от гората
и полските зверове я изпояждат.

14
Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите,
погледни от небето и виж, и посети тази лоза,

15
и защити това, което е насадила Твоята десница,
и стъблото , което си направил силно за Себе Си.

16
Тя беше изгорена с огън; отсечена беше;
погиват при заплахата на лицето Ти.

17
Нека ръката Ти бъде върху мъжа на Твоята десница,
върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.

18
Така ние няма да се отклоним от Тебе;
съживи ни и ще призовем Твоето име.

19
Възвърни ни, ГОСПОДИ, Боже на Силите;
осияй ни с лицето Си и ще се спасим.

81

1

За първия певец, на гетския инструмент . Асафов псалом.

Пейте радостно на Бога — наша сила;
възкликнете към Якововия Бог.

2
Запейте псалом и звънете с тъпанче,
благозвучна арфа и псалтир.

3
Засвирете с тръба на новолуние,
на пълнолуние, в деня на нашия празник.

4
Защото това е закон за Израил,
наредба от Якововия Бог.

5
Той го заповяда за заявление сред Йосиф,
когато излезе против Египетската земя,
където чух език, който не познавах.

6
Отстраних рамото му изпод товар;
ръцете му се отърваха от кош.

7
В скръбно време ти ме призова и Аз те избавих;
отговорих ти в скришно място на гърма;
изпитах те при водите на Мерива.

(Села.)

8
Слушай, народе Мой, и ще заявя пред вас,
Израилю, ако би Ме послушал:

9
Да няма сред тебе чужди богове
и да не се поклониш на чужд бог.

10
Аз съм ГОСПОД, твоят Бог,
Който те изведох от Египетската земя;
отвори широко устата си и ще ги изпълня.

11
Но народът Ми не послуша гласа Ми;
Израил не Ме искаше.

12
Затова ги оставих да вървят според упорството на сърцето си,
за да ходят по своите си намерения.

13
Дано Ме беше слушал народът Ми,
да беше ходил Израил по Моите пътища!

14
Скоро бих покорил неприятелите им
и срещу противниците им бих обърнал ръката Си,

15
даже ненавистниците на ГОСПОДА щяха да се преструват
на покорни пред Него;
а благоденственото време на тези щеше да продължи завинаги;

16
и Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница;
и с мед от скала щях да те наситя.

82

1

Асафов псалом.

Бог стои в Божия събор,
съди сред боговете.

2
Докога ще съдите несправедливо
и ще показвате лицеприятие към нечестивите?

(Села.)

3
Съдете справедливо сиромаха и сирачето;
отдайте правото на оскърбения и бедния.

4
Избавяйте сиромаха и бедния,
отървавайте ги от ръката на нечестивите.

5
Те не знаят, нито разбират,
ходят насам-натам в тъмнина;
всичките основи на земята се разклащат.

6
Аз казах: Богове сте вие;
всички сте синове на Всевишния.

7
А при все това вие ще умрете като хора
и ще паднете като един от князете.

8
Стани, Боже, съди земята;
защото Ти имаш наследство сред всички народи.

83

1

Асафова псаломска песен.

Боже, недей мълча;
не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;

2
защото, ето, враговете Ти правят размирие
и ненавистниците Ти са издигнали глава.

3
Коварен съвет правят против Твоя народ
и се наговарят против скритите Твои.

4
Казаха: Елате да ги изтребим, за да не са народ
и да не се споменава вече името на Израил.

5
Защото единодушно се съгласиха заедно,
направиха съюз против Тебе —

6
шатрите на Едом и исмаилтяните;
Моав и агаряните,

7
Гевал, Амон и Амалик,
филистимците с тирските жители;

8
още и Асирия се съедини с тях,
станаха помощници на Лотовите потомци.

(Села.)

9
Сторѝ им като на мадиамците,
като на Сисара, като на Явин при потока Кисон,

10
които загинаха в Ендор,
като станаха тор на земята.

11
Направѝ благородните им като Орив и Зив,
дори всичките им първенци като Зевей и Салман,

12
които казаха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.

13
Боже мой, направи ги като въртящия се прах,
като плява пред вятъра.

14
Както огънят изгаря дърветата
и както пламъкът запалва горите,

15
така ги прогони с урагана Си
и ги смути с бурята Си.

16
Покрий лицата им с позор,
за да потърсят Твоето име, ГОСПОДИ.

17
Нека се посрамят и ужасят завинаги.
Да! Нека се смутят и погинат,

18
за да познаят, че Ти, Чието име е ЙЕХОВА,
един си Всевишен над цялата земя.

84

1

За първия певец, на гетския инструмент , псалом за Кореевите потомци.

Колко са мили Твоите обиталища, ГОСПОДИ на силите!

2
Копнее и даже примира душата ми за дворовете ГОСПОДНИ;
сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.

3
Дори врабчето си намира жилище
и лястовицата — гнездо за себе си, където поставя пилетата си,
при Твоите жертвеници, ГОСПОДИ на Силите,
царю мой и Боже мой.

4
Блажени онези, които живеят в Твоя дом;
те винаги ще Те хвалят.

(Села.)

5
Блажени онези хора, чиято сила е в Тебе,
в чието сърце са пътищата към Твоя дом.

6
Когато минават през долината на плача,
те я превръщат в място на извори;
и есенният дъжд я покрива с благословения.

7
Те преминават от сила в сила;
всеки от тях се явява пред Бога в Сион.

8
ГОСПОДИ, Боже на Силите, послушай молитвата ми.
Приклони ухо, Боже Яковов.

(Села.)

9
Боже, щите наш, виж
и погледни лицето на Твоя помазаник.

10
Защото един ден в Твоите дворове
е по-желателен от хиляди други дни;
бих предпочел да стоя на прага в дома на моя Бог,
отколкото да живея в шатрите на нечестието.

11
Защото ГОСПОД Бог е слънце и щит;
ГОСПОД ще даде благодат и слава;
няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.

12
ГОСПОДИ на Силите,
блажен онзи човек, който уповава на Тебе.

85

1

За първия певец, псалом за Кореевите потомци .

ГОСПОДИ, Ти си се показал благосклонен към земята Си,
върнал си Яков от плен.

2
Простил си беззаконията на народа Си,
покрил си целия им грях.

(Села.)

3
Отмахнал си всичкото Си негодувание,
върнал си се от разпаления Си гняв.

4
Върни ни, Боже, Спасителю наш,
и прекрати негодуванието Си против нас.

5
Винаги ли ще бъдеш разгневен на нас?
Ще продължаваш ли да се гневиш от род в род?

6
Не искаш ли пак да ни съживиш,
за да се радва Твоят народ в Тебе?

7
ГОСПОДИ, покажи ни милостта Си
и ни дай спасението Си.

8
Ще слушам какво ще говори ГОСПОД Бог;
защото ще говори мир на народа Си и на светиите Си;
но нека не се връщат пак в безумие.

9
Наистина Неговото спасение е близо до онези, които се боят от Него,
за да обитава слава в нашата земя.

10
Милост и вярност се срещнаха,
правда и мир се целунаха.

11
Вярност пониква от земята
и правда е надникнала от небето.

12
ГОСПОД също ще даде това, което е добро;
и земята ще ни даде плода си.

13
Правдата ще върви пред Него
и ще направи стъпките Му път, по който да ходим.

86

1

Давидова молитва.

ГОСПОДИ, приклони ухото Си;
послушай ме, защото съм сиромах и немощен.

2
Опази душата ми, защото съм посветен;
Ти, Боже мой, спаси слугата Си, който уповава на Тебе.

3
Смили се над мене, Господи,
защото към Тебе викам цял ден.

4
Развесели душата на слугата Си,
защото към Тебе, Господи, издигам душата си.

5
Защото Ти, Господи, си благ и готов да прощаваш,
и многомилостив към всички, които Те призовават.

6
Послушай, ГОСПОДИ, молитвата ми
и внимавай в гласа на молбите ми,

7
в деня на неволята си ще призова Тебе,
защото ще ме послушаш.

8
Между боговете няма подобен на Тебе, Господи,
нито има дела, подобни на Твоите.

9
Всички народи, които си създал, ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи,
и ще прославят името Ти.

10
Защото си велик и вършиш чудесни неща;
само Ти си Бог.

11
Научи ме, ГОСПОДИ, на пътя Си и ще ходя в истината Ти;
дай ми да се страхувам от името Ти с нераздвоено сърце.

12
Ще Те хваля, Господи, Боже мой, от все сърце
и ще славя името Ти довека.

13
Защото голяма е Твоята милост към мен;
и Ти си избавил душата ми от най-дълбоката преизподня.

14
Боже, горделивите се надигнаха против мен
и тълпата на насилниците поиска душата ми;
и не поставиха Тебе пред себе си.

15
Но, Господи, Ти си Бог многомилостив и благодатен,
дълготърпелив и изобилстващ с милост и вярност.

16
Обърни се към мен и се смили над мен;
дай силата Си на слугата Си
и избави сина на слугинята Си.

17
Покажи ми знак на благоволението Си,
за да го видят онези, които ме мразят, и да се посрамят
затова, че Ти, ГОСПОДИ, си ми помогнал и си ме утешил.

87

1

Псалом, песен за Кореевите потомци.

Основания Си на святите хълмове град

2
да!, — портите на Сион ГОСПОД обича
повече от всички Яковови заселища.

3
Славни неща се говорят за тебе,
граде Божий.

(Села.)

4
Ще спомена Египет и Вавилон
като от онези, които ме познават.
Ето филистимската земя и Тир, с Етиопия:
този народ, ще кажа, се е родил там.

5
Да! За Сион ще се каже: Този и онзи са се родили в него
и сам Всевишният ще го утвърди.

6
Когато ГОСПОД запише племената, ще зачете,
че това и онова племе се е родило там.

(Села.)

7
Както певците, така и свирачите ще казват:
Всичките ми извори са в Тебе.

88

1

Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева .

ГОСПОДИ Боже, Спасителю мой,
и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

2
Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие;
приклони ухото Си към вика ми.

3
Защото се насити душата ми на бедствия
и животът ми се приближава до преизподнята.

4
Причисляван съм към онези, които слизат в рова;
станах като човек, който няма помощ,

5
изхвърлен между мъртвите,
като убитите, които лежат в гроба,
за които Ти не се сещаш вече
и които са отсечени от ръката Ти.

6
Спуснал си ме в най-дълбокия ров,
в тъмни места, в бездните.

7
Натегна на мене Твоят гняв
и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал.

(Села.)

8
Отдалечил си от мене познатите ми;
направил си ме гнусен за тях;
затворен съм и не мога да изляза.

9
Окото ми чезне от скръб;
ГОСПОДИ, Тебе съм призовавал всеки ден,
простирал съм към Тебе ръцете си.

10
На мъртвите ли ще покажеш чудеса?
Или умрелите ще станат и ще Те хвалят?

(Села.)

11
В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие
или в мястото на погибелта верността Ти?

12
Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела
и правдата Ти — в земята на забравените?

13
Но аз към Тебе, ГОСПОДИ, извиках;
и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

14
ГОСПОДИ, защо отхвърляш душата ми?
Защо криеш лицето Си от мен?

15
От младини съм угнетен и бера душа;
търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

16
Гневът Ти мина върху мен;
ужасът Ти ме съсипа.

17
Като води ме обикалят цял ден,
заедно ме обкръжават.

18
Отдалечил си от мене любим и приятел;
познатите ми са мрак.

89

1

Поучение на Етан Езраева .

ГОСПОДИ, довека ще възпявам Твоите милости;
с устата си ще известявам Твоята вярност от род в род.

2
Защото казах: Милостта Ти ще се съгради довека;
на самите небеса ще утвърдиш верността Си.

3
Ти каза: Сключил съм завет с избрания Си,
заклел съм се на слугата Си Давид, като каза:

4
Ще утвърдя потомството ти завинаги
и ще издигам престола ти от род в род.

(Села.)

5
И небесата ще възпяват Твоите чудеса, ГОСПОДИ,
също и Твоята вярност, в събранието на светиите.

6
Защото на небето кой може да се сравни с ГОСПОДА?
Между синовете на силните кой може да се уподоби на ГОСПОДА?

7
Бог е твърде страшен в съвета на светиите
и достопочитаем повече от всички, които са около Него.

8
ГОСПОДИ, Боже на Силите, кой е могъщ ГОСПОД като Тебе?
Твоята вярност Те окръжава.

9
Ти владееш над надигането на морето;
когато се повдигат вълните му, Ти ги укротяваш.

10
Ти си съкрушил Египет като някого смъртно ранен;
с мощната Си мишца си разпръснал враговете Си.

11
Твои са небесата, Твоя е и земята;
вселената и всичко, което има в нея — Ти си ги основал.

12
Север и юг — Ти си ги създал;
Тавор и Ермон се радват в името Ти.

13
Ти имаш крепка мишца;
силна е ръката Ти и издигната десницата Ти.

14
Правда и правосъдие са основа на престола Ти;
милост и истина ходят пред Твоето лице.

15
Блажен народът, който познава възклицанието на тръбите;
те ходят, ГОСПОДИ, в светлината на Твоето лице.

16
В Твоето име се радват всеки ден
и с правдата Ти се въздигат;

17
защото Ти си славата на силата им;
и с Твоето благоволение ще се въздигне нашият рог.

18
Понеже на ГОСПОДА принадлежи да бъде наша защита
и на Святия Израилев да бъде наш Цар.

19
Тогава Ти говорѝ на светиите Си чрез видение,
като каза: Възложих на един силен да даде помощ,
възвисих един избран от народа.

20
Намерих слугата Си Давид;
със святото Си миро го помазах.

21
Ръката Ми ще го поддържа
и мишцата Ми ще го укрепява.

22
Неприятелят няма да го изнудва,
нито предаденият на нечестие ще го наскърби.

23
Но Аз ще съкруша пред него противниците му
и ще поразя онези, които го мразят.

24
А верността Ми и милостта Ми ще бъдат с него;
и с Моето име ще се издигне рогът му.

25
Също ще сложа ръката му над морето
и десницата му — над реките.

26
Той ще извика към Мен: Отец си ми,
Бог мой и канарата на моето спасение.

27
При това Аз ще го поставя в положение на първороден,
по-горе от земните царе.

28
Вечно ще пазя милостта Си за него;
и заветът Ми ще бъде верен спрямо него.

29
Също и потомството му ще направя да продължава довека
и престолът му — като дните на небето.

30
Синовете му, ако оставят закона Ми
и не ходят според постановленията Ми,

31
ако престъпят наредбите Ми
и не опазят заповедите Ми —

32
тогава ще накажа с тояга престъпленията им
и с бич — беззаконията им;

33
но милостта Си няма да оттегля от него,
нито ще изневеря на верността Си.

34
Няма да наруша завета Си,
нито ще променя това, което е излязло от устните Ми.

35
За едно нещо се заклех в светостта Си
и няма да излъжа Давид,

36
че потомството му ще трае довека
и престолът му — като слънцето пред Мене,

37
като луната, която е утвърдена довека
и е вярна свидетелка на небето.

(Села.)

38
Но Ти си отхвърлил помазаника Си,
отказал си се от него и си му се разгневил.

39
Погнусил си се от завета със слугата Си;
унизил си короната му до земята.

40
Разрушил си всичките му огради;
превърнал си крепостите му в развалини.
Да! Делото на ръцете ни — утвърждавай го.

41
Разграбват го всички, които минават по пътя;
стана за укор на съседите си.

42
Възвисил си десницата на противниците му;
зарадвал си всичките му неприятели.

43
Още си обърнал острието на меча му
и не си го укрепил в боя.

44
Направил си да престане блясъкът му
и си тръшнал престола му на земята.

45
Съкратил си дните на младостта му;
покрил си го със срам.

(Села.)

46
Докога, ГОСПОДИ? Ще се криеш ли винаги?
Ще гори ли като огън гневът Ти?

47
Помни колко е кратко времето ми;
за каква суета си създал всички човешки синове!

48
Кой човек ще живее, без да види смърт,
и ще избави душата си от ръката на преизподнята?

(Села.)

49
Къде са предишните Твои милости, ГОСПОДИ,
които с клетва си обещал на Давид във верността Си?

50
Помни, Господи, как са укорявани слугите Ти,
как нося в пазвата си укор от толкова многобройни племена,

51
с който враговете Ти, Господи, укоряваха,
с който укоряваха постъпките на Твоя помазаник.

52
Благословен да бъде ГОСПОД до века.
Амин и амин!

90

1

Молитва на Божия човек Моисей .

Господи, Ти си ни бил обиталище от род в род,

2
преди да се родят планините
и да си дал съществуване на земята и вселената,
отвека и довека Ти си Бог.

3
Превръщаш човека в пръст
и казваш: Върнете се, човешки синове.

4
Защото хиляда години са пред Тебе
като вчерашния ден, който е преминал,
и като нощна стража.

5
Като с порой ги завличаш; те стават като сън;
сутрин са като трева, която пораства;

6
сутрин цъфти и расте;
вечер се окосява и изсъхва.

7
Защото се довършваме от Твоя гняв
и от негодуванието Ти сме смутени.

8
Положил си беззаконията ни пред Себе Си,
тайните ни грехове — в светлината на лицето Си.

9
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти,
свършваме годините си като въздишка.

10
Дните на живота ни са естествено седемдесет години
или даже, където има сила, осемдесет години;
но и най-добрите от тях са труд и скръб,
защото бързо преминават и ние отлитаме.

11
Кой знае силата на гнева Ти
и на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12
Научи ни така да броим дните си,
че да придобием мъдро сърце.

13
Върни се, ГОСПОДИ; докога?
И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14
Насити ни рано с милостта Си,
за да се радваме и веселим през всичките си дни.

15
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал,
и с годините, в които сме виждали зло.

16
Нека се яви Твоето дело на слугите Ти
и Твоята слава — върху децата им.

17
И нека бъде върху нас благоволението на Господа, нашия Бог, да ни ръководи;
и утвърждавай за нас делото на ръцете ни.
Да! Делото на ръцете ни — утвърждавай го.

91

1

Който живее под покрива на Всевишния,
той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.

2
Ще казвам за ГОСПОДА: Той е прибежище мое и крепост моя,
Бог мой, на Когото уповавам.

3
Защото Той ще те избавя от примката на ловеца
и от гибелен мор.

4
С перата Си ще те покрива;
и под крилете Му ще се скриеш;
Неговата вярност е щит и закрила.

5
Няма да се боиш от нощен страх,
от стрелата, която лети денем,

6
от мор, който идва в тъмнина,
от погибел, която опустошава сред пладне.

7
Хиляда души ще падат от страната ти
и десет хиляди — до десницата ти,
но при тебе няма да се приближи.

8
Само с очите си ще гледаш
и ще видиш възмездието на нечестивите.

9
Понеже ти си казал: ГОСПОД е мое прибежище,
и си направил Всевишния свое обиталище,

10
затова няма да те сполети никакво зло,
нито ще се приближи язва до шатъра ти.

11
Защото ще заповяда на ангелите Си за тебе
да те пазят във всичките ти пътища.

12
На ръце ще те вдигат,
да не би да удариш о камък крака си.

13
Ще настъпиш лъв и аспида;
ще стъпчеш млад лъв и змия.

14
Понеже той е положил в Мене любовта си, казва ГОСПОД,
затова ще го избавя;
ще го поставя в безопасност , защото е познал името Ми.

15
Той ще Ме призове и Аз ще го послушам;
с него ще съм, когато е в бедствие;
ще го избавя и ще го прославя.

16
Ще го наситя с дългоденствие
и ще му покажа спасението, което върша.

92

1

Псалом. Песен за съботния ден.

Добро е да хвалим ГОСПОДА
и да пеем славословие на Твоето име, Всевишни,

2
да възвестяваме в ранна утрин милосърдието Ти
и верността Ти всяка нощ

3
с десетострунен инструмент и с псалтир,
с тържествена мелодия на арфа;

4
защото си ме развеселил, ГОСПОДИ, с делата Си;
ще се радвам в делата на ръцете Ти.

5
Колко са велики Твоите дела, ГОСПОДИ!
Твърде дълбоки са мислите Ти.

6
Несмислен човек не знае това,
нито го разбира безумен,

7
че нечестивите никнат като тревата
и всички, които вършат беззаконие, цъфтят
само за да бъдат изтребени завинаги.

8
Но Ти, ГОСПОДИ, довека си нависоко,

9
защото, ето, враговете Ти, ГОСПОДИ,
защото, ето, враговете Ти ще погинат;
ще се разпръснат всички, които вършат беззаконие.

10
Но моя рог Ти ще въздигнеш като рог на дивия вол;
аз ще бъда помазан с прясно миро;

11
и окото ми ще види повалянето на онези, които ме причакват;
ушите ми ще чуят за възмездието на злодеите,
които се вдигат против мене.

12
Праведният ще цъфти като палма,
ще расте като кедър в Ливан;

13
насадените в дома ГОСПОДЕН
ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.

14
Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост,
ще бъдат сочни и зелени;

15
за да възвестят, че ГОСПОД е праведен —
Моята канара, у Когото няма неправда.

93

1

ГОСПОД царува; облечен е с величие;
облечен е ГОСПОД и опасан с мощ;
също и вселената е утвърдена така,
че да не може да се поклати.

2
От векове е утвърден Твоят престол;
Ти си от вечността.

3
ГОСПОДИ, пороите издигнаха,
пороите издигнаха гласа си;
пороите издигнаха бученето си.

4
ГОСПОД, Който е нависоко,
е по-силен от гласовете на големи води,
от силните морски вълни.

5
Твоите свидетелства са твърде верни;
на Твоя дом, ГОСПОДИ, подобава святост завинаги.

94

1

ГОСПОДИ Боже, на Когото принадлежи отмъщението,
Боже, на Когото принадлежи отмъщението, възсияй.

2
Издигни се Ти, Съдия на земята,
отдай на горделивите това, което им се пада.

3
ГОСПОДИ, докога нечестивите,
докога нечестивите ще тържествуват?

4
Те бъбрят, говорят надменно;
всички, които вършат беззаконие, се хвалят.

5
Те съкрушават народа Ти, ГОСПОДИ,
и притесняват наследството Ти;

6
убиват вдовицата и чужденеца,
умъртвяват сирачетата

7
и казват: ГОСПОД няма да види,
нито ще обърне внимание Якововият Бог.

8
Разсъдете вие, безумни между народа!
Вие, глупави, кога ще поумнеете? —

9
Онзи, Който е поставил ухото, не чува ли?
Който е създал окото, не вижда ли?

10
Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание,
не изобличава ли?

11
ГОСПОД знае, че човешките мисли са лъх.

12
Блажен онзи човек, когото Ти, ГОСПОДИ, вразумяваш
и когото учиш от закона Си,

13
за да го успокояваш през дните на нещастието,
докато се изкопае ров за нечестивия.

14
Защото ГОСПОД няма да отхвърли народа Си,
нито ще остави наследството Си;

15
понеже съдът пак ще се съобразява с правдата
и всички, които са с прави сърца, ще я последват.

16
Кой ще стане за мене против злодеите,
кой ще застане с мене против онези, които вършат беззаконие?

17
Ако не ми беше помогнал ГОСПОД,
душата ми без малко щеше да се пресели в мълчанието.

18
Когато казах: Подхлъзва се кракът ми,
тогава, ГОСПОДИ, Твоята милост ме подпря.

19
Сред множеството грижи на сърцето ми
Твоите утешения веселят душата ми.

20
Ще има ли нещо общо с Тебе седалището на беззаконието,
което е скроено да върши зло чрез закон?

21
Те се опълчват против душата на праведния
и осъждат невинна кръв.

22
Но ГОСПОД е високата моя кула,
моят Бог е канара, при която се крия.

23
Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие
и ще ги отсече в нечестието им;
ГОСПОД, нашият Бог, ще ги отсече.

95

1

Елате да запеем на ГОСПОДА,
да възкликнем към Канарата на нашето спасение.

2
Да застанем пред Него със славословие,
с псалми да възкликнем към Него,

3
защото ГОСПОД е велик Бог
и велик Цар над всички богове.

4
В Неговата ръка са земните дълбочини;
и височините на планините са Негови.

5
Негово е морето, дори Той го е направил;
и ръцете Му създадоха сушата.

6
Елате да се поклоним и да паднем,
да коленичим пред ГОСПОДА, нашия Създател;

7
защото Той е наш Бог
и ние сме народ на пасбището Му и овце в ръката Му.
Днес, ако искате да слушате гласа Му,

8
не закоравявайте сърцата си, както в Мерива.
Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

9
когато бащите ви Ме изпитаха,
опитаха Ме и видяха какво сторих.

10
Четиридесет години негодувах против това поколение
и казах: Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не са познали Моите пътища;

11
затова се заклех в гнева Си,
че няма да влязат в Моята почивка.

96

1

Пейте на ГОСПОДА нова песен,
пейте на ГОСПОДА, всички земи.

2
Пейте на ГОСПОДА, благославяйте името Му,
благовествайте от ден в ден извършеното от Него избавление.

3
Възвестявайте между народите славата Му,
между всички племена — чудесните Му дела.

4
Защото ГОСПОД е велик и твърде достохвален,
достопочитаем е повече от всички богове.

5
Защото всички богове на племената са нищожества;
а ЙЕХОВА е направил небесата.

6
Пред Него са блясък и величие,
сила и красота в светилището Му.

7
Отдайте на ГОСПОДА, всички родове на племената,
отдайте на ГОСПОДА слава и сила;

8
отдайте на ГОСПОДА славата, дължима на името Му;
принесете приноси и влезте в дворовете Му.

9
Поклонете се на ГОСПОДА в свята премяна;
треперете пред Него, всички земи.

10
Кажете между народите: ГОСПОД царува;
а и при това вселената е утвърдена, за да не може да се поклати.
Той ще съди племената с правота.

11
Нека се веселят небесата и нека се радва земята.
Нека бучи морето и всичко, което има в него.

12
Нека се развеселят полетата и всичко, което е на тях;
тогава ще пеят с радост всички дървета и гората

13
пред ГОСПОДА, защото Той иде,
защото иде да съди земята;
ще съди света с правда
и племената — във верността Си.

97

1

ГОСПОД царува; нека се радва земята;
нека се веселят множеството острови.

2
Облак и мрак са около Него;
правда и съд са основа на престола Му.

3
Огън излиза пред Него
и изгаря противниците Му отвред.

4
Светкавиците Му осветяват вселената;
земята вижда и трепери.

5
Планините се топят като восък от присъствието ГОСПОДНЕ;
от присъствието на Господа на цялата земя.

6
Небесата възвестяват правдата Му;
и всичките племена виждат славата Му

7
Нека се посрамят всички, които служат на изваяните идоли,
които се хвалят с кумирите;
поклонете се на Него, всички богове.

8
Чу Сион и се развесели
и Юдовите дъщери се зарадваха
поради Твоите справедливи отсъждания, ГОСПОДИ.

9
Защото Ти, ГОСПОДИ, си високопоставен над цялата земя,
превъзвишен си над всички богове.

10
Вие, които обичате ГОСПОДА, мразете злото!
Той пази душите на светиите Си,
избавя ги от ръката на нечестивите.

11
Светлина се сее за праведния
и веселие — за онези, които са с прави сърца.

12
Веселете се в ГОСПОДА вие, праведни,
и възхвалявайте спомена за Неговата святост.

98

1

Псалом.

Пейте на ГОСПОДА нова песен, защото Той извърши чудесни дела:
Неговата десница и Неговата свята мишца Му спечелиха победа.

2
ГОСПОД изяви победата Си,
откри правдата Си пред народите.

3
Спомни милостта Си и верността Си към Израилевия дом;
всички земни краища видяха спасението, извършено от нашия Бог.

4
Възкликнете към ГОСПОДА, всички земи,
запейте и се радвайте, да! Пейте хваления.

5
Славословете ГОСПОДА с арфа,
с арфа и глас на псалмопеене.

6
С тръби и със звук на рог
радостно викайте пред Царя ГОСПОДА.

7
Нека бучи морето и всичко, което има в него,
вселената и онези, които живеят в нея;

8
реките нека ръкопляскат,
нека се радват заедно и хълмовете

9
пред ГОСПОДА; защото иде да съди земята;
ще съди вселената с правда
и племената — с правота.

99

1

ГОСПОД царува; нека треперят племената;
Той обитава между херувимите; нека се потресе земята.

2
ГОСПОД е велик на Сион
и е издигнат високо над всички племена.

3
Нека славословят Твоето велико и страшно име;
Бог е свят.

4
И силата на царя обича правосъдието;
Ти утвърждаваш правота;
Ти извършваш правосъдие и правда в Яков.

5
Възвисявайте ГОСПОДА, нашия Бог,
и се кланяйте пред подножието Му;
Той е свят.

6
Моисей и Аарон бяха между свещениците Му
и Самуил — между призоваващите името Му;
те призоваваха ГОСПОДА и Той ги слушаше.

7
В облачния стълб Той им говореше;
те опазиха свидетелствата Му
и наредбите, които им даде.

8
ГОСПОДИ, Боже наш, Ти си ги слушал;
Ти си им бил Бог опростител,
макар че си въздавал за делата им.

9
Възвисявайте ГОСПОДА, нашия Бог,
и се кланяйте в святия Му хълм,
защото ГОСПОД, нашият Бог, е свят.

100

1

Хвалебен псалом.

Възкликнете към ГОСПОДА, всички земи.

2
Служете на ГОСПОДА с веселие;
елате пред Него с радост.

3
Познайте, че ГОСПОД е Бог;
Той ни е направил и ние сме Негови;
Негов народ сме и овце на пасбището Му.

4
Влезте в портите Му със славословие
и в дворовете Му — с хваление;
славословете Го и благославяйте името Му.

5
Защото ГОСПОД е благ; милостта Му трае довека
и верността Му — от род в род.

101

1

Давидов псалом.

Милост и правосъдие ще възпея;
на Тебе, ГОСПОДИ, ще пея хваления.

2
Ще внимавам по пътя на непорочността.
Кога ще дойдеш при мене?
Ще ходя с незлобливо сърце сред дома си.

3
Няма да положа пред очите си нещо подло;
мразя делата на предателите,
те няма да се прилепят към мене.

4
Развратено сърце ще бъде отхвърлено от мене;
нищо нечестиво няма да познавам.

5
Който клевети скришно съседа си, него ще погубя;
който има горделиво око и надигнато сърце, него няма да търпя.

6
Очите ми ще бъдат над верните на земята, за да живеят с мене;
който ходи непорочен в пътя, той ще ми бъде служител.

7
Който постъпва коварно, няма да живее вътре в дома ми;
който говори лъжа, няма да се утвърди пред очите ми.

8
Всяка сутрин ще погубвам всички нечестиви на земята,
за да изтребя от града ГОСПОДЕН всички, които вършат беззаконие.

102

1

Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред ГОСПОДА.

ГОСПОДИ, послушай молитвата ми
и викът ми нека стигне до Тебе.

2
Не скривай лицето Си от мене;
в деня на утеснението ми наведи ухото Си към мене;
в деня, когато Те призова, послушай ме незабавно.

3
Защото дните ми изчезват като дим
и костите ми изгарят като в пещ.

4
Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева,
защото забравям да ям хляба си.

5
Поради гласа на охкането ми
костите ми се прилепват за кожата ми.

6
Приличам на пеликан в пустиня,
станал съм като бухал в развалини.

7
Лишен от сън, станал съм като врабче,
усамотено на покрива на къщата.

8
Всеки ден ме укоряват неприятелите ми;
онези, които се ожесточават против мене, проклинат с името ми.

9
Защото ядох пепел като хляб
и смесих питието си със сълзи

10
поради негодуването Ти и гнева Ти;
защото, като си ме вдигнал, си ме отхвърлил.

11
Дните ми са като удължена сянка в късен следобед
и аз изсъхвам като трева.

12
Но Ти, ГОСПОДИ, довека седиш Цар
и споменът Ти е от род в род.

13
Ти ще станеш и ще се смилиш над Сион;
защото е време да му покажеш милост.
Да! Определеното време дойде.

14
Защото слугите Ти копнеят за камъните му
и милеят за пръстта му.

15
И така, народите ще се боят от името ГОСПОДНЕ
и всички земни царе — от славата Ти.

16
Защото ГОСПОД е съградил Сион,
Той се е явил в славата Си,

17
Той е погледнал благосклонно към молитвата на лишените
и не е презрял молбата им.

18
Това ще се напише за бъдещото поколение;
и народ, който ще бъде създаден, ще хвали ГОСПОДА.

19
Защото Той надникна от Своята свята висота,
от небето ГОСПОД погледна към земята,

20
за да чуе въздишките на затворените,
да освободи осъдените на смърт ;

21
за да възвестят името на ГОСПОДА в Сион
и хвалата Му — в Йерусалим,

22
когато се съберат заедно племената и царствата,
за да слугуват на ГОСПОДА.

23
Той намали силата ми сред пътя;
съкрати дните ми.

24
Аз казах: Да не ме грабнеш,
Боже мой, в половината на дните ми;
Твоите години са от родове в родове.

25
Отдавна Ти, ГОСПОДИ, си основал земята
и дело на Твоите ръце са небесата.

26
Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш.
Да! Те всички ще овехтеят като дреха;
като облекло ще ги смениш и ще бъдат изменени.

27
Но Ти си същият
и Твоите години няма да се свършат.

28
Синовете на слугите Ти ще се установят
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.

103

1

Давидов псалом.

Благославяй, душо моя, ГОСПОДА,
и всичко, което е вътре в мене, нека хвали святото Му име.

2
Благославяй, душо моя, ГОСПОДА,
и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния.

3
Той е, Който прощава всичките ти беззакония,
изцелява всичките ти болести;

4
Който изкупва от рова живота ти,
венчава те с милосърдие и благи милости;

5
Който насища с блага̀ душата ти,
така че младостта ти се подновява като на орел.

6
ГОСПОД извършва правда и правосъдие
за всички угнетявани.

7
Направи Моисей да познае пътищата Му
и израилтяните — делата Му.

8
Жалостив и милостив е ГОСПОД,
дълготърпелив и многомилостив.

9
Няма да изобличава винаги,
нито ще държи гняв довека.

10
Не е постъпил с нас според греховете ни,
нито ни е въздал според беззаконието ни.

11
Защото колкото е високо небето от земята,
толкова голяма е милостта Му към онези, които се боят от Него,

12
колкото отстои изток от запад,
толкова е отдалечил от нас престъпленията ни.

13
Както баща жали децата си,
така ГОСПОД жали онези, които се боят от Него.

14
Защото Той познава нашето естество,
помни, че ние сме пръст.

15
Дните на човека са като трева;
като полски цвят, така цъфти.

16
Защото, като преминава вятърът над него и, ето, вече го няма,
и мястото му не го познава вече.

17
А милостта на ГОСПОДА е отвека и довека върху онези,
които се боят от Него,
и правдата Му — върху внуците

18
на онези, които пазят завета Му
и помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.

19
ГОСПОД е поставил престола Си на небето;
и Неговото царство владее над всичко.

20
Благославяйте ГОСПОДА вие, ангели Негови,
мощни със сила, които изпълнявате словото Му,
като слушате гласа на словото Му.

21
Благославяйте ГОСПОДА, всички Негови войнства,
Негови служители, които изпълнявате волята Му.

22
Благославяйте ГОСПОДА, всички Негови дела,
на всяко място на владението Му.
Благославяй, душо моя, ГОСПОДА.

104

1

Благославяй, душо моя, ГОСПОДА.
ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си твърде велик,
с блясък и величие си облечен —

2
Ти, Който се обличаш със светлината като с дреха
и простираш небето като завеса;

3
Който издигаш високите Си обиталища над водите,
правиш облаците Своя колесница
и вървиш с крилете на вятъра;

4
Който правиш ангелите Си силни като ветровете
и слугите Си — като огнения пламък;

5
Който си положил земята на основата ѝ,
за да не се поклати за вечни времена.

6
Покрил си я с морето като с дреха;
водите застанаха над планините.

7
От Твоето смъмряне те побегнаха,
от гласа на гърма Ти се впуснаха в бяг.

8
Издигнаха се планините, снишаваха се долините
на мястото, което беше определил за тях.

9
Положил си граница на водите, за да не могат да преминат,
нито да се върнат пак да покрият земята.

10
Ти си, Който изпращаш извори в доловете,
за да текат между планините.

11
Напояват всички полски зверове;
с тях дивите осли утоляват жаждата си;

12
при тях небесните птици живеят
и пеят между клоните.

13
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища,
така че от плода на Твоите дела се насища земята;

14
правиш да никне трева за добитъка
и зеленчуци, необходими на човека,
за да изважда храна от земята,

15
и вино, което весели сърцето на човека
и прави да лъщи лицето му повече от дървено масло,
и хляб, който укрепва сърцето на човека.

16
Великолепните дървета се наситиха,
ливанските кедри, които ГОСПОД е насадил,

17
където птиците си свиват гнезда
и елхите са жилище на щъркела;

18
високите планини са дом на дивите кози,
канарите са прибежище на дивите зайци.

19
Той е определил луната, за да показва времената;
слънцето знае кога да залязва.

20
Спускаш тъмнина и настава нощ,
когато всичките горски зверове се разхождат.

21
Лъвчетата реват за плячка
и търсят от Бога храна.

22
Изгрее ли слънцето, те си отиват
и лягат в рововете си.

23
Човек излиза на работата си
и се труди до вечерта.

24
Колко са разнообразни Твоите дела, ГОСПОДИ!
С мъдрост си направил всички тях;
земята е пълна с Твоите творения.

25
Ето голямото и просторно море,
където има безброй пълзящи животни
животни малки и големи.

26
Там плават корабите;
там е и чудовището , което си създал да играе в него.

27
Всички те от Теб очакват
да им дадеш навреме храната.

28
Каквото им даваш, те го събират;
отваряш ръката Си и те се насищат с блага,

29
скриеш ли лицето Си, те се смущават;
прибираш ли дъха им, те умират
и се връщат в пръстта си.

30
Изпращаш ли Духа Си, те се създават;
и подновяваш лицето на земята.

31
Нека трае довека славата ГОСПОДНЯ;
нека се радва в делата Си ГОСПОД,

32
Който, когато гледа към земята, тя трепери,
когато се допира до планините, те димят.

33
Ще пея на ГОСПОДА, докато съм жив;
ще славословя моя Бог, докато съществувам.

34
Да Му бъде приятно моето размишление;
аз ще се веселя в ГОСПОДА.

35
Нека се довършат грешните от земята
и нечестивите да ги няма вече.
Благославяй, душо моя, ГОСПОДА. Алилуя.

105

1

Славословете ГОСПОДА; призовавайте името Му;
възвестявайте между племената делата Му.

2
Пейте Му, славословете Го;
говорете за всичките Му чудесни дела.

3
Хвалете се с Неговото свято име;
нека се весели сърцето на онези, които търсят ГОСПОДА.

4
Търсете ГОСПОДА и Неговата сила;
търсете лицето Му винаги.

5
Помнете чудесните дела, които е извършил,
знаменията Му и отсъжданията на устата Му,

6
вие, потомци на слугата Му Авраам,
деца Яковови, Негови избрани.

7
Той е ГОСПОД, нашият Бог,
Чийто съд е по цялата земя.

8
Винаги помни завета Си;
словото е заповядал да стои за хиляда поколения,

9
което изговори на Авраам,
и клетвата, с която се закле на Исаак,

10
която утвърди на Яков за закон,
на Израил за вечен завет,

11
като каза: На тебе ще дам Ханаанската земя
за дял на наследството ви.

12
Когато те бяха още малко на брой —
да!, — малко и пришълци в нея,

13
и се скитаха от народ в народ,
от едно царство в друго,

14
Той не остави никой да им навреди,
дори заради тях изобличи царе,

15
като каза: Да не закачите помазаните Ми
и да не сторите зло на пророците Ми.

16
После призова глад на земята,
строши всяка подпорка от хляб.

17
Изпрати пред тях човека Йосиф,
който беше продаден като роб.

18
Притиснаха краката му с окови;
душата му страдаше в притискането на желязото,

19
докато дойде време да се изпълни думата му;
защото словото ГОСПОДНЕ го изпитваше.

20
Царят прати и го развързаха —
управителят на племена, — и го освободиха.

21
Постави го господар на дома си
и управител на целия си имот,

22
за да вързва първенците му по волята си
и да поучава старейшините му на мъдрост.

23
Тогава Израил дойде в Египет.
Да! Яков се пресели в Хамовата земя,

24
където ГОСПОД умножи народа Си много
и ги направи по-силни от противниците им.

25
Обърна сърцето им да мразят народа Му,
да постъпват коварно със слугите Му.

26
Прати слугата Си Моисей
и Аарон, когото беше избрал,

27
които извършиха сред тях знаменията Му
и чудесата Му в Хамовата земя.

28
Той изпрати тъмнина и причини мрак,
дано не се възпротивят на думите Му .

29
Превърна водите им в кръв
и изтреби рибите им.

30
Земята им започна да гъмжи от жаби
чак до вътрешните стаи на царете им.

31
Той каза и дойдоха рояци мухи
и въшки по всичките им предели.

32
Даде им град вместо дъжд
и гръмотевици в земята им.

33
Порази също така лозята им и смокините им
и изпочупи всичките дървета в пределите им.

34
Каза — и дойдоха скакалци
и безчислени гъсеници,

35
които изпоядоха цялата трева по земята им
и изядоха плода на нивите им.

36
Порази и всички първородни в земята им,
първородния на силата на всички тях.

37
И изведе народа Си със сребро и злато;
и нямаше нито един между племената им,
който се спъваше по пътя.

38
Развесели се Египет, когато си излязоха;
защото страх от тях го беше нападнал.

39
Разпростря облак да ги покрива
и огън да им свети нощем.

40
Те поискаха и Той им докара пъдпъдъци
и с небесен хляб ги насити.

41
Разцепи скалата и бликнаха води,
потекоха в безводните места като река.

42
Защото си припомни Своето свято обещание
към слугата Си Авраам.

43
Така изведе народа Си с веселие,
избраните Си — с пеене.

44
Даде им земите на народите;
и те получиха плода, за който племената се бяха трудили,

45
за да пазят Неговите наредби
и да изпълняват законите Му. Алилуя.

106

1

Алилуя. Славете ГОСПОДА, защото е благ.
Защото Неговата милост трае довека.

2
Кой може да изкаже великите дела на ГОСПОДА
или да разгласи цялото Негово хваление?

3
Блажени онези, които пазят правосъдие;
блажен онзи, който върши правда по всяко време.

4
Помни ме, ГОСПОДИ, с благоволението,
което храниш към народа Си;
посети ме със спасението Си;

5
за да видя благоденствието на Твоите избрани,
за да се радвам във веселието на народа Ти,
за да се хваля заедно с Твоето наследство.

6
Съгрешихме ние и бащите ни,
беззаконие и нечестие извършихме.

7
Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет,
не си спомняха многото Твои милости,
а се възпротивиха при морето, при Червеното море.

8
При все това Бог ги избави заради името Си,
за да направи познато могъществото Си.

9
Смъмра Червеното море и то изсъхна;
и така ги преведе през дълбочините като през пасбище

10
и ги спаси от ръката на ненавистника им,
и ги изкупи от ръката на неприятеля.

11
Водите покриха противниците им;
не остана нито един от тях.

12
Тогава повярваха на думите Му,
пееха Му хваления.

13
Но скоро забравиха делата Му,
не чакаха изпълнението на намерението Му,

14
а се полакомиха твърде много в пустинята
и изпитаха Бога в безводната страна;

15
и Той им даде това, което искаха;
прати обаче мършавост на душите им.

16
Също и на Моисей те завидяха в стана
и на ГОСПОДНИЯ светия Аарон.

17
Земята се разтвори и погълна Датан,
и покри Авироновата дружина;

18
и огън се запали сред дружината им;
пламък изгори нечестивите.

19
Те направиха теле в Хорив
и се поклониха на излят идол;

20
така размениха Славата си
срещу подобие на вол, който яде трева!

21
Забравиха своя Избавител, Бога,
Който беше извършил велики дела в Египет,

22
чудесни дела в Хамовата земя,
страшни неща около Червеното море.

23
Затова Той каза, че ще ги изтреби;
само че избраният му Моисей застана пред Него в пролома,
за да отвърне гнева Му, да не би да ги погуби.

24
Дори те презряха желаната земя,
не повярваха в Неговото слово,

25
а зароптаха в шатрите си
и не послушаха гласа на ГОСПОДА.

26
Затова Той им се закле ,
че ще ги повали в пустинята

27
и че ще повали потомството им между народите,
и ще ги разпръсне по разни страни.

28
Също те се прилепиха към Ваалфегор
и ядоха жертви, принесени на мъртви богове.

29
И така предизвикаха Бога с делата си
дотолкова, че язвата направи пролом между тях.

30
Но стана Финеес и извърши посредничество,
и язвата престана;

31
и това му се вмени за правда
от род в род довека.

32
Също и при водите на Мерива те Го разгневиха,
така че нещастие сполетя Моисей заради тях;

33
защото се разбунтуваха против Духа Му
и Моисей говори несмислено с устните си.

34
При това те не изтребиха племената,
както ГОСПОД им беше заповядал,

35
а се смесиха с тези народи
и се научиха на техните дела;

36
така че служиха на идолите им,
които станаха примка за тях.

37
Да! Синовете си и дъщерите си
принесоха в жертва на бесовете

38
и проляха невинна кръв —
кръвта на синовете и дъщерите си,
които пожертваха на ханаанските идоли;
и земята се оскверни от кръвопролития.

39
Така те се оскверниха от делата си
и блудстваха в действията си.

40
Затова гневът на ГОСПОДА пламна против народа Му
и Той се погнуси от наследството Си.

41
Предаде ги в ръцете на народите;
и ги завладяха противниците им.

42
Неприятелите им продължиха да ги притесняват
и те останаха подчинени под ръката им.

43
Много пъти Той ги избавя;
но понеже намеренията им бяха бунтовнически,
затова се и унижиха поради беззаконието си.

44
Въпреки това обаче Той погледна към утеснението им,
когато чу вика им;

45
спомни си за тях Своя завет
и се разкая според голямата Си милост;

46
също направи да ги съжаляват
всички, които ги бяха пленили.

47
Избавѝ ни, ГОСПОДИ, Боже наш,
и ни съберѝ измежду народите,
за да славословим Твоето свято име
и да тържествуваме с Твоята хвала.

48
Благословен да е ГОСПОД,
Израилевият Бог, отвека и довека;
и целият народ да каже: Амин. Алилуя.

107

1

Славете ГОСПОДА, защото е благ,
защото Неговата милост трае довека.

2
Така нека говорят изкупените от ГОСПОДА,
които Той изкупи от ръката на противника,

3
като ги събра от страните —
от изток и от запад, от север и от юг .

4
Едни се скитаха в пустинята, по усамотен път,
без да намират населен град,

5
гладни и жадни,
душата им примираше в тях.

6
Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им

7
и ги заведе през прав път,
за да достигнат в населен град.

8
Да славословят ГОСПОДА за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;

9
защото насища жадна душа
и гладна душа изпълва с блага.

10
Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка,
вързани със скръб и с окови,

11
защото се разбунтуваха против Божиите слова
и презряха съвета на Всевишния.

12
Затова смири сърцето им с труд;
те паднаха и нямаше кой да им помогне.

13
Тогава извикаха към ГОСПОДА в бедствието си;
и Той ги избави от утесненията им;

14
изведе ги от тъмнината и мрачната сянка
и разкъса оковите им.

15
Да славословят ГОСПОДА за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;

16
защото разби медните порти
и железните лостове сломи.

17
А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища
и поради неправдите си.

18
Душата им се гнуси от всяко ястие,
а те се приближават до портите на смъртта.

19
Тогава викат към ГОСПОДА в бедствието си;
и Той ги избавя от утесненията им.

20
Изпраща словото Си и ги изцелява,
и ги отървава от ямите, в които лежат.

21
Да славословят ГОСПОДА за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;

22
и нека принасят жертви на хвала
и радостно да възвестяват делата Му.

23
Онези пък, които излизат в морето с кораби
и вършат работи в големи води,

24
те виждат делата на ГОСПОДА
и чудесата Му в дълбочините,

25
защото когато заповядва и довежда бурния вятър,
който повдига морските вълни,

26
те се издигат до небесата и пак се спускат до дълбочините;
душата им се топи от бедствие.

27
Люлеят се и политат като пияни,
и целият им разсъдък ги напуска.

28
Тогава викат към ГОСПОДА в бедствието си;
и Той ги извежда от утесненията им;

29
превръща бурята в тишина
и вълните ѝ утихват.

30
Тогава те се веселят, защото вълните са утихнали;
така Той ги завежда в желаното от тях пристанище.

31
Да славословят ГОСПОДА за Неговата благост
и за чудесните Му дела към човешките синове;

32
нека Го и възвисяват в събранието на народа
и нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

33
Той превръща реки в пустиня
и водни извори — в суша,

34
плодородна земя — в солена пустота
поради нечестието на жителите ѝ.

35
Превръща пустиня във водни езера
и суха земя — във водни извори;

36
и там заселва гладните,
за да си основават градове за живеене

37
и да сеят ниви и садят лозя,
и да си добиват изобилни плодове.

38
Той ги и благославя, така че те много се умножават,
и не дава да намалява добитъкът им.

39
Но пак те се снишават и се смиряват
от угнетение, бедствие и тъга.

40
Той излива презрение върху князете
и ги прави да се скитат в пустиня, където няма път;

41
а бедния поставя нависоко от неволя
и му дава деца като стадо.

42
Праведните виждат това и се радват;
а всяко беззаконие си затваря устата.

43
Който е мъдър, нека внимава в това;
и нека размишляват хората за ГОСПОДНИТЕ милости.

108

1

Песен. Давидов псалом.

Непоколебимо е сърцето ми, Боже;
ще пея, а още ще славословя с душата си.

2
Събуди се, псалтире и арфо;
сам аз ще се събудя в ранно утро.

3
Ще Те хваля, ГОСПОДИ, между племената;
ще Те славословя между народите.

4
Защото Твоята милост е по-велика от небесата
и Твоята вярност стига до облаците.

5
Възнеси се, Боже, над небесата;
славата Ти нека бъде по цялата земя,

6
за да се избавят Твоите възлюбени.
Спаси ни с десницата Си и ни послушай.

7
Бог говори със светостта Си; затова аз ще тържествувам;
ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

8
мой е Галаад, мой и Манасия,
Ефрем също е защита на главата ми,
Юда е скиптър мой;

9
Моав е умивалникът ми,
на Едом ще хвърля обувката си,
ще възкликна над филистимската земя.

10
Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме заведе до Едом?

11
Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил
и не излизаш вече, о Боже, с войските ни?

12
Помогни ни срещу противника,
защото човешката помощ е суетна.

13
Чрез Бога ще вървим храбро,
защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

109

1

За първия певец. Давидов псалом.

Недей мълча, Боже, моя хвала;

2
защото нечестиви уста и уста коварни се отвориха срещу мене,
говориха против мене с лъжлив език;

3
обиколиха ме също така с думи на омраза
и воюват против мене без причина.

4
За отплата на любовта ми те ми станаха противници;
но аз съм все на молитва.

5
И ми въздадоха зло за добро
и омраза за любовта ми.

6
ГОСПОДИ, постави нечестив човек над него
и противник нека стои отдясно му.

7
Когато се съди, нека излезе виновен
и молитвата му нека стане грях.

8
Дните му нека бъдат малко;
друг нека вземе чина му.

9
Децата му нека бъдат сираци
и жена му вдовица,

10
децата му нека се скитат винаги и станат просяци,
и далеч от разрушените си жилища нека просят хляб.

11
Лихварят нека впримчи целия му имот
и чужденци нека разграбят труда му.

12
Да няма кой да покаже милост към него,
нито кой да пожали сирачетата му.

13
Внуците му нека бъдат унищожени,
в бъдещото поколение нека се изличи името им.

14
Нека се помни пред ГОСПОДА беззаконието на бащите му
и грехът на майка му нека не се изтрие;

15
нека бъдат винаги пред ГОСПОДА,
за да заличи помена им от земята,

16
защото той си науми да показва милост,
а преследваше сиромаха и бедния човек
и хората със съкрушени сърца, за да ги умъртви.

17
Да! Той обичаше да проклина и проклятието го стигна;
не му беше драго да благославя
и благословението се отдалечи от него.

18
Да! Той обичаше проклятието като своя дреха;
и то влезе като вода във вътрешностите му
и като масло в косите му.

19
Нека му стане като дрехата, в която се увива,
и като пояса, с който постоянно се опасва.

20
Това нека бъде въздаянието на противниците ми от ГОСПОДА
и на онези, които говорят зло против душата ми.

21
А Ти, ЙЕХОВА, ГОСПОДИ, застъпвай се за мене заради името Си;
понеже Твоята милост е блага, избави ме,

22
защото съм сиромах и беден
и сърцето ми е наранено дълбоко в мене.

23
Преминал съм като удължена сянка по слънчев часовник;
изхвърлен съм като скакалец.

24
Коленете ми се клатят от пост;
и снагата ми губи тлъстината си.

25
И аз им станах за укор;
като ме гледат, кимат с глава.

26
Помогни ми, ГОСПОДИ, Боже мой,
избави ме според милостта Си,

27
за да познаят, че това е Твоята ръка,
че Ти си сторил това, ГОСПОДИ.

28
Те нека кълнат, а Ти благославяй;
когато станат, те ще се посрамят, а Твоят слуга ще се весели.

29
Нека се облекат противниците ми с позор
и нека се покрият със срама си като с дреха.

30
И аз ще благодаря много на ГОСПОДА с устата си.
Да! Между множеството ще Го хваля;

31
защото Той стои отдясно на бедния,
за да го избавя от онези, които съдят душата му.

110

1

Давидов псалом.

И каза ЙЕХОВА на моя Господ: Седи отдясно Ми,
докато положа враговете ти за твое подножие.

2
ГОСПОД ще простре от Сион скиптъра на силата ти;
владей сред враговете си.

3
В деня, когато събереш силата си, твоят народ ще представи себе си доброволно, в свята премяна;
твоите млади ще дойдат при тебе
като росата от утробата на зората.

4
ГОСПОД се закле (и няма да се разкае), като каза:
Ти си свещеник довека според чина Мелхиседеков.

5
Господ, стоящ отдясно ти,
ще порази царя в деня на гнева Си.

6
Ще извърши съд между народите, ще напълни земята с трупове,
ще смаже главата на неприятелите по широкия свят.

7
Ще пие от потока край пътя;
затова ще вдигне глава високо.

111

1

На еврейски език, азбучен псалом.

Алилуя.

Алеф

Ще славя ГОСПОДА от все сърце

Бет

в съвета на праведните и сред събранието им.

2

Велики са делата ГОСПОДНИ,

Далет

видими от всички, които се наслаждават на тях.

3

Славно и великолепно е Неговото дело;

Вав

и правдата Му остава довека.

4

Чудесните Си дела напра̀ви да се помнят дълго;

Хет

благ и милостив е ГОСПОД.

5

Даде храна на онези, които се боят от Него;

Йод

винаги ще помни завета Си.

6

Изяви на народа Си силата на делата Си,

Ламед

като им даде народите за наследство.

7

Делата на ръцете Му са вярност и правосъдие;

Нун

всичките Му заповеди са непоколебими.

8

Утвърдени са до вечни векове,

Айн

като са направени във вярност и правда.

9

Той изпрати изкупление на народа Си;

Цади

постави завета Си завинаги;

Коф

свято е, преподобно е Неговото име.

10

Началото на мъдростта е страх от ГОСПОДА;

Шин

всички, които се водят по Него, са благоразумни;

Тав

Неговата хвала трае до века.

112

1

На еврейски език, азбучен псалом.

Алилуя.

Алеф

Блажен онзи човек, който се бои от ГОСПОДА,

Бет

който много се възхищава от заповедите Му.

2

Потомството му ще бъде силно на земята;

Далет

родът на праведните ще бъде благословен.

3

Изобилие и богатство ще има в дома му;

Вав

и правдата му ще трае довека.

4

Светлина изгрява в тъмнината за праведните;

Хет

Той е благ, милостив, и праведен.

5

Блажен е човекът, който познава милост и дава назаем;

Йод

ще защити делото си в съда.

6

Наистина никога няма да се поклати;

Ламед

праведният е вечен паметник.

7

От лош слух няма да се бои;

Нун

сърцето му е непоколебимо, понеже уповава на ГОСПОДА.

8

Утвърдено е сърцето му; той няма да се бои дотогава,

Айн

докато види повалянето на неприятелите си.

9

Разпръсна, даде на сиромасите;

Цади

правдата му трае довека;

Коф

рогът му ще се издигне на почит.

10

Нечестивият ще види това и ще се наскърби,

Шин

ще поскърца със зъби и ще се стопи;

Тав

желаното от нечестивите ще погине.

113

1

Алилуя. Хвалете, слуги ГОСПОДНИ,
хвалете името ГОСПОДНЕ.

2
Да бъде благословено името ГОСПОДНЕ
отсега и довека.

3
От изгрева на слънцето до залеза му
името ГОСПОДНЕ е за хваление.

4
ГОСПОД е издигнат над всичките народи;
неговата слава е над небесата.

5
Кой е като ЙЕХОВА, нашия Бог,
Който, макар седалището Му и да е нависоко,

6
пак е снизходителен да преглежда
небето и земята,

7
издига сиромаха от пръстта
и възвисява бедния от бунището,

8
за да го сложи да седне с големци —
да!, — с първенците на народа Му, —

9
Който настанява в дома бездетната
и я прави весела майка на деца.
Алилуя.

114

1

Когато Израил излезе от Египет,
Якововият дом — от народ другоезичен,

2
Юда стана светилище на Бога,
Израил — Негово владение.

3
Морето видя и побегна;
Йордан се върна назад;

4
планините се разиграха като овни,
хълмовете — като агнета.

5
Какво ти стана, море, че си побегнало?
На теб, Йордане, че си се върнал назад?

6
На вас, планини, че се разиграхте като овни?
На вас, хълмове — като агнета?

7
Трепери, земьо, от присъствието Господне,
от присъствието на Якововия Бог,

8
Който превърна скалата във воден поток,
твърдия камък — във воден извор.

115

1

[(9)] Не на нас, ГОСПОДИ, не на нас,
а на Своето име въздай слава
заради милостта Си и заради верността Си.

2
[(10)] Защо да кажат народите:
Къде е сега техният Бог?

3
[(11)] Нашият Бог е на небето;
прави всичко, което Му е угодно.

4
Техните идоли са сребро и злато,
творение на човешките ръце.

5
Уста имат, но не говорят;
очи имат, но не виждат;

6
уши имат, но не чуват;
ноздри имат, но не миришат;

7
ръце имат, но не докосват;
крака имат, но не ходят;
нито издават глас от гърлото си.

8
Подобни на тях ще станат онези, които ги правят,
както и всеки, който уповава на тях.

9
Израилю, уповавай на ГОСПОДА;
Той е тяхна помощ и щит.

10
Доме Ааронов, уповавайте на ГОСПОДА;
Той е тяхна помощ и щит.

11
Вие, които се боите от ГОСПОДА, уповавайте на ГОСПОДА;
Той е тяхна помощ и щит.

12
ГОСПОД си спомни за нас; ще ни благослови;
ще благослови Израилевия дом;
ще благослови Аароновия дом.

13
Ще благослови онези, които се боят от ГОСПОДА —
и малки, и големи.

14
Дано ГОСПОД ви умножава все повече и повече —
вас и децата ви.

15
Благословени сте вие от ГОСПОДА,
Който е направил небето и земята.

16
Небесата са небеса на ГОСПОДА;
а земята Той даде на човешките синове.

17
Мъртвите не хвалят ГОСПОДА,
нито онези, които слизат в мястото на мълчанието;

18
но ние ще благославяме ГОСПОДА
отсега и довека. Алилуя.

116

1

Обичам ГОСПОДА, защото послуша
гласа ми и молбите ми;

2
понеже приклони ухото Си към мене,
затова ще Го призовавам, докато съм жив.

3
Връзките на смъртта ме обвиха
и мъките на преизподнята ме намериха;
скръб и беда срещнах.

4
Тогава призовах името ГОСПОДНЕ и Го помолих:
О, ГОСПОДИ, избави душата ми.

5
Благ е ГОСПОД и праведен.
Да! Милостив е нашият Бог.

6
ГОСПОД пази простодушните;
в беда бях и Той ме избави.

7
Върни се, душо моя, в успокоението си,
защото ГОСПОД постъпи щедро към тебе.

8
Понеже си избавил душата ми от смърт,
очите ми от сълзи и краката ми от подхлъзване,

9
затова ще ходя пред ГОСПОДА в земята на живите.

(По слав. 115.)

10

[(1)] Аз повярвах, затова говорих;
много бях наскърбен.

11
[(2)] В тревогата си казах:
Всеки човек е измамлив.

12
Какво да въздам на ГОСПОДА
за всичките Му благодеяния към мене?

13
Ще взема чашата на спасението
и ще призова името ГОСПОДНЕ;

14
[(5)] ще изпълня оброците си на ГОСПОДА,
да, пред целия Му народ.

15
[(6)] Скъпоценна е пред ГОСПОДА
смъртта на светиите Му.

16
[(7)] Ах! ГОСПОДИ, наистина аз съм Твой слуга;
Твой слуга съм, син на Твоята слугиня;
Ти си развързал връзките ми.

17
[(8)] На Тебе ще принеса жертва на хваление
и името ГОСПОДНЕ ще призова.

18
[(9)] Ще изпълня оброците си на ГОСПОДА —
да! — пред целия Негов народ,

19
[(10)] в дворовете на дома ГОСПОДЕН,
всред теб, Йерусалиме. Алилуя.

117

1

Хвалете ГОСПОДА, всички народи;
славословете Го, всички племена;

2
защото милостта Му към нас е голяма
и верността ГОСПОДНЯ трае довека. Алилуя.

118

1

Славете ГОСПОДА, защото е благ,
защото Неговата милост трае довека.

2
Нека каже сега Израил,
че Неговата милост трае довека.

3
Нека каже сега Аароновият дом,
че Неговата милост трае довека.

4
Нека кажат сега онези, които се боят от ГОСПОДА,
че Неговата милост трае довека.

5
В притеснението си призовах ГОСПОДА;
ГОСПОД ме послуша и ме постави на широко място.

6
ГОСПОД е на моя страна; няма да се убоя;
какво може да ми стори човек?

7
ГОСПОД е с мене между помощниците ми;
затова ще видя повалянето на ненавистниците си.

8
По-добре да се надява някой на ГОСПОДА,
а не да уповава на човека.

9
По-добре да се надява някой на ГОСПОДА,
а не да уповава на князе.

10
Всичките народи ме обиколиха;
но в името ГОСПОДНЕ ще ги надвия.

11
Обиколиха ме, да! Обкръжиха ме;
но в името ГОСПОДНЕ ще ги победя.

12
Обиколиха ме като пчели, но угаснаха като огън от тръни;
защото в името ГОСПОДНЕ ще ги разгромя.

13
Ти, враже, ме тласна силно, за да падна;
но ГОСПОД ми помогна.

14
Сила моя и песен моя е ГОСПОД
и Той ми стана избавител,

15
глас на радост и на избавление се чува в шатрите на праведните;
десницата ГОСПОДНЯ върши храбри дела.

16
Десницата ГОСПОДНЯ се издигна;
десницата ГОСПОДНЯ върши храбри дела.

17
Аз няма да умра, а ще живея
и ще разказвам за делата ГОСПОДНИ.

18
Строго ме наказва ГОСПОД,
но на смърт не ме предава.

19
Отворете ми портите на правдата;
ще вляза в тях и ще прославя ГОСПОДА.

20
Това са ГОСПОДНИТЕ порти,
в които ще влязат праведните.

21
Ще Те славословя, защото си ме послушал
и си ми станал избавител.

22
Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
стана глава на ъгъла —

23
от ГОСПОДА е това
и е чудно в нашите очи.

24
Този е денят, който ГОСПОД е създал;
нека се радваме и се развеселим в Него.

25
О, ГОСПОДИ! Избави ни, молим се.
О, ГОСПОДИ! Молим се, изпрати благоденствие.

26
Благословен да бъде онзи, който иде в името ГОСПОДНЕ;
благославяме ви от дома ГОСПОДЕН.

27
ГОСПОД е Бог, Който ни показва светлина;
приведете до роговете на жертвеника
вързаната с въжета жертва.

28
Ти си Бог мой и ще Те славя;
Боже мой, ще Те възвисявам.

29
Славете ГОСПОДА, защото е благ,
защото Неговата милост трае довека.

119

1

На еврейски език, азбучен псалом.

Алеф

Блажени онези, които са правдиви в пътя,
които ходят в закона на ГОСПОДА.

2
Блажени, които пазят заповедите Му
и Го търсят от все сърце;

3
които и не вършат беззаконие,
а ходят в пътищата Му.

4
Ти си ни заповядал за наредбите Си
да ги пазим грижливо.

5
Дано се оправят пътищата ми,
така че да пазя Твоите наредби!

6
Няма да се посрамя тогава,
когато почитам всички Твои заповеди.

7
Ще Те славя с правдиво сърце,
когато науча справедливите Ти отсъждания.

8
Наредбите Ти ще пазя;
недей ме оставя съвсем.

9

Как ще очисти младежът пътя си? —
Като му отдава внимание според Твоето слово.

10
От все сърце Те потърсих;
недей ме оставя да се заблудя от заповедите Ти.

11
В сърцето си опазих Твоето слово,
за да не съгрешавам пред Тебе.

12
Благословен си, ГОСПОДИ;
научи ме на наредбите Си.

13
С устните си разказах
всичките постановления, излезли из устата Ти.

14
В пътя на Твоите изявления се радвах толкова,
колкото в цялото богатство.

15
За правилата Ти ще размишлявам
и Твоите пътища ще зачитам.

16
В наредбите Ти ще се наслаждавам;
няма да забравя Твоето слово.

17

Показвай щедрост на слугата Си, за да живея;
така ще пазя словото Ти.

18
Отвори очите ми,
за да гледам чудесни неща в Твоя закон.

19
Пришълец съм аз на земята;
не скривай от мене заповедите Си.

20
Душата ми премалява от копнежа,
който имам винаги към Твоите постановления.

21
Ти си изобличил горделивите;
проклети да са онези, които се отклоняват от Твоите заповеди.

22
Отдалечи от мен укор и презрение,
защото опазих Твоите свидетелства.

23
Даже първенци седнаха и говореха против мене;
но слугата Ти размишляваше за Твоите наредби.

24
Твоите свидетелства наистина са моя наслада
и мои съветници.

25

Душата ми прилепва към пръстта;
съживи ме според словото Си.

26
Изявих пътищата си и Ти си ме послушал;
научи ме на наредбите Си.

27
Направи ме да разбирам пътя на Твоите правила,
така да размишлявам за Твоите чудесни дела.

28
Душата ми се топи от тъга;
укрепи ме според словото Си.

29
Отдалечи от мене пътя на лъжата
и благоволи да ми дадеш да съблюдавам закона Ти.

30
Пътя на истината избрах;
Твоите постановления поставих пред себе си,

31
прилепих се към Твоите свидетелства;
ГОСПОДИ, да не ме посрамиш.

32
Ще тичам по пътя на Твоите заповеди,
когато разшириш сърцето ми.

33

ГОСПОДИ, научи ме на пътя на Твоите наредби
и аз ще го пазя до край.

34
Вразуми ме и ще държа закона Ти.
Да! Ще го пазя от все сърце.

35
Направлявай ме в пътя на Твоите заповеди,
защото в него се наслаждавам.

36
Приклони сърцето ми към Твоите свидетелства,
а не към сребролюбие.

37
Отвърни очите ми да не гледат суета
и ме съживи в пътищата Си.

38
Потвърди словото Си към слугата Си,
което ще води към страх от Теб.

39
Отвърни от мен укора, от който се боя,
защото Твоите отсъждания са добри.

40
Ето, копнея за Твоите правила;
съживи ме чрез правдата Си.

41

Нека дойдат върху мен и Твоите милости, ГОСПОДИ,
Твоето спасение според словото Ти.

42
Ще имам какво да отговоря на онзи, който ме укорява,
защото уповавам на Твоето слово.

43
И не отнемай съвсем словото на истината от устата ми,
защото се надявах на Твоите отсъждания.

44
Така ще пазя Твоя закон постоянно,
за вечни векове;

45
и ще ходя нашироко,
защото потърсих Твоите правила.

46
Ще говоря за Твоите свидетелства и пред царе
и няма да се посрамя;

47
и ще се наслаждавам в Твоите заповеди,
които възлюбих;

48
също и ще повдигам ръцете си към Твоите заповеди,
които възлюбих,
и ще размишлявам за наредбите Ти.

49

Помни словото към слугата Си,
на което си ме направил да уповавам.

50
Това е моята утеха в скръбта ми,
че словото Ти ме съживи.

51
Горделивите ми се надсмиваха много;
но аз не се отклоних от Твоя закон.

52
Спомних си, ГОСПОДИ, за Твоите вековечни постановления
и се утеших.

53
Горещо негодувание ме обзе заради нечестивите,
които изоставят Твоя закон.

54
Твоите наредби ми станаха песен
в дома, където съм преселник.

55
Нощем си спомних Твоето име, ГОСПОДИ,
и опазих закона Ти.

56
Това е моето хваление,
че опазих Твоите правила.

57

ГОСПОДИ, Ти си мой дял;
обещах си, че ще пазя Твоите думи.

58
Потърсих благоволението Ти от все сърце;
смили се над мене според словото Си.

59
Размислих върху пътищата си
и обърнах краката си към Твоите свидетелства.

60
Побързах и не се забавих
да опазя Твоите заповеди.

61
Връзките на нечестивите ме обвиха;
но аз не забравих Твоя закон.

62
Посреднощ ставам, за да Те славя
за Твоите справедливи отсъждания.

63
Аз съм другар на всички, които се боят от Теб,
и на онези, които пазят Твоите заповеди.

64
ГОСПОДИ, земята е пълна с Твоята милост;
научи ме на Твоите наредби.

65

ГОСПОДИ, Ти си сторил добро на слугата Си
според словото Си.

66
Научи ме на добро разсъждение и знание,
защото аз повярвах на Твоите заповеди.

67
Преди да бях наскърбен, аз се заблуждавах;
но сега държа Твоето слово.

68
Ти си благ и правиш добро;
научи ме на Твоите наредби.

69
Горделивите изковаха лъжа против мене;
но аз от все сърце ще пазя Твоите правила.

70
Тяхното сърце надебеля като лой;
но аз се наслаждавам в закона Ти.

71
Добре ми стана, че бях наскърбен,
за да науча Твоите наредби.

72
Законът на Твоите уста е за мене по-желателен
от хиляди мери злато и сребро.

73

Твоите ръце ме направиха и утвърдиха;
вразуми ме, за да науча Твоите заповеди.

74
Онези, които се боят от Тебе, ще се зарадват, като ме видят,
защото на словото Ти уповах.

75
Зная, ГОСПОДИ, че Твоите присъди са праведни
и по справедливост си ме наказал.

76
Моля Ти се, нека ми бъде Твоето милосърдие за утеха
според словото Ти към Твоя слуга.

77
Нека дойдат върху мене Твоите благи милости, за да живея;
защото Твоят закон е моя наслада.

78
Нека се посрамят горделивите, защото са ме повалили с лъжи;
но аз ще размишлявам за Твоите правила.

79
Нека се обърнат към мен онези, които се боят от Теб,
а именно онези, които познават Твоите свидетелства.

80
Сърцето ми нека бъде непорочно относно Твоите наредби,
за да не се посрамя.

81

Душата ми примира за Твоето спасение;
но аз се надявам на Твоето слово.

82
Очите ми чезнат за изпълнението на словото Ти,
като казвам: Кога ще ме утешиш?

83
Защото станах като мях в дим;
но пак не забравям Твоите наредби.

84
Колко са дните на Твоя слуга?
Кога ще извършиш съд над преследвачите ми?

85
Горделивите изкопаха ями за мене,
като се противят на Твоя закон.

86
Всички Твои заповеди са верни;
понеже хората ме гонят с лъжи, Ти ми помогни.

87
Без малко щяха да ме погубят на земята;
но аз не изоставих Твоите заповеди.

88
Съживи ме според милосърдието Си;
така ще пазя свидетелството на Твоите уста.

89

ГОСПОДИ, Твоето слово
е утвърдено на небето довека.

90
Верността Ти пребъдва от род в род;
Ти си основал земята и тя стои.

91
Колкото до Твоите постановления, те и до днес стоят,
защото всички са Твои слуги.

92
Ако Твоят закон не ми беше наслада,
то аз и тогава бих загинал в скръбта си.

93
Довека няма да забравя Твоите заповеди,
защото чрез тях си ме съживил.

94
Твой съм аз; спаси ме,
защото потърсих Твоите наредби.

95
Нечестивите ме чакаха, за да ме погубят;
но аз ще внимавам в Твоите свидетелства.

96
Видях граница на всяко съвършенство,
но Твоята заповед е твърде широка.

97

Колко обичам аз Твоя закон!
Цял ден се поучавам в него.

98
Твоите заповеди ме правят по-мъдър от неприятелите ми,
защото те са винаги с мене.

99
По-разумен съм от всичките си учители,
защото се поучавам от Твоите свидетелства.

100
По-разумен съм от старите,
защото опазих Твоите наредби.

101
От всеки лош път въздържах краката си,
за да пазя Твоето слово.

102
От Твоите постановления не се отклоних,
защото Ти си ме научил.

103
Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи!
Да! По-сладки от мед в устата ми.

104
Чрез Твоите заповеди станах разумен;
затова мразя всеки лъжлив път.

105

Твоето слово е светилник за краката ми
и виделина на пътеката ми.

106
Заклех се и го потвърдих,
че ще държа праведните Твои постановления.

107
Много съм наскърбен;
ГОСПОДИ, съживи ме според словото Си.

108
Приеми, моля Ти се, ГОСПОДИ,
доброволните приноси на устата ми
и ме научи на постановленията Си.

109
Животът ми е постоянно в опасност;
но аз не забравих Твоя закон.

110
Нечестивите поставиха примка за мене;
но аз не се отклоних от Твоите заповеди.

111
Възприех Твоите свидетелства за свое наследство до века,
защото те са радост за сърцето ми.

112
Приклоних сърцето си, за да върша наредбите Ти.
Винаги и до край.

113

Намразих двоеумните,
а Твоя закон възлюбих.

114
Ти си мой покров и мой щит;
на Твоето слово се надявам.

115
Отдалечете се от мене вие, злодеи,
защото аз ще пазя заповедите на моя Бог.

116
Укрепявай ме според словото Си, за да живея;
и да не се засрамя в надеждата си.

117
Дръж ме и ще бъда в безопасност,
и ще зачитам винаги Твоите наредби.

118
Ти си презрял всички,
които се отклоняват от Твоите наредби,
защото суетна е измамата им.

119
Изхвърляш като шлака всички нечестиви на земята;
затова възлюбих Твоите свидетелства.

120
Снагата ми настръхна поради страха ми от Теб
и от отсъжданията Ти се уплаших.

121

Извърших правосъдие и правда,
не ме предавай на противниците ми;

122
стани поръчител на слугата Си за добро;
не оставяй горделивите да ме угнетяват.

123
Очите ми чезнат за спасението Ти
и за Твоето праведно слово.

124
Постъпвай към слугата Си според милостта Си
и ме научи на наредбите Си.

125
Твой слуга съм аз; вразуми ме,
за да познавам Твоите свидетелства.

126
Време е да подейства ГОСПОД,
защото нарушиха закона Ти.

127
Понеже аз любя Твоите заповеди
повече от злато, даже от чисто злато;

128
понеже смятам за прави всички Твои наредби
относно всяко нещо,
затова мразя всеки лъжлив път.

129

Чудесни са Твоите свидетелства,
затова душата ми ги пази.

130
Изясняването на Твоето слово просвещава,
вразумява простите.

131
Отворих широко устата си и въздишах,
защото копнеех за Твоите заповеди.

132
Обърни се към мен и се смили над мене,
както постъпваш към онези, които обичат Твоето име.

133
Направлявай стъпките ми в словото Си
и не оставяй да ме завладее никое беззаконие;

134
избави ме от човешки насилия;
така ще държа Твоите заповеди.

135
Осияй с лицето Си върху слугата Си
и ме научи на наредбите Си.

136
Водни потоци текат от очите ми,
понеже не се спазва Твоят закон.

137

Праведен си Ти, ГОСПОДИ;
прави са и Твоите отсъждания.

138
Постановил си свидетелствата Си
с правда и превъзходна вярност.

139
Моята ревност ме изяде,
защото противниците ми забравиха Твоите думи.

140
Твоето слово е добре пречистено,
затова слугата Ти го обича.

141
Скромен съм и презрян,
обаче не забравям Твоите наредби.

142
Твоята правда е вечна правда;
и законът Ти е истина.

143
Неволи и утеснения ме намериха;
обаче Твоите заповеди са моя наслада.

144
Твоите свидетелства са праведни довека;
вразуми ме и ще живея.

145

Извиках от все сърце;
послушай ме, ГОСПОДИ, и ще пазя наредбите Ти.

146
Извиках към Тебе;
спаси ме и ще пазя свидетелствата Ти.

147
Изпреварих зората с викането си;
на Твоите думи уповавах.

148
Очите ми изпреварват нощните стражи,
за да размишлявам за Твоето слово.

149
Чуй гласа ми според милосърдието Си;
съживи ме, ГОСПОДИ, според отсъжданията Си.

150
Приближиха се онези, които нечестиво ме преследват
и са се отклонили от закона Ти.

151
Ти си близо, ГОСПОДИ;
и всички Твои заповеди са истина.

152
Отдавна зная от Твоите свидетелства,
че Ти си ги поставил завинаги.

153

Виж скръбта ми и ме избави,
защото не съм забравил закона Ти.

154
Защити делото ми и ме изкупи;
съживи ме според словото Си.

155
Избавлението е далеч от нечестивите,
защото те не търсят Твоите наредби.

156
Много са Твоите благи милости, ГОСПОДИ;
съживи ме според отсъжданията Си.

157
Мнозина са моите преследвачи и врагове;
но аз не се отклоних от свидетелствата Ти.

158
Като видях коварните, погнусих се от тях,
защото не пазят Твоето слово.

159
Виж колко обичам аз Твоите заповеди;
съживи ме, ГОСПОДИ, според милосърдието Си.

160
Същността на Твоето слово е истина;
и Твоите праведни присъди до една траят довека.

161

Първенци ме преследваха без причина;
но сърцето ми трепери от думите Ти.

162
Аз се радвам на Твоето слово —
като онзи, който намира много плячка.

163
Мразя лъжата и се гнуся от нея,
но закона Ти обичам.

164
Седем пъти на ден Те хваля
за Твоите праведни постановления.

165
Много мир имат онези, които обичат Твоя закон,
и за тях няма препятствия, за да се препъват.

166
Надявах се на Твоето спасение, ГОСПОДИ,
и изпълнявах Твоите заповеди.

167
Душата ми опази Твоите свидетелства;
и аз ги обичам твърде много.

168
Държах Твоите правила и Твоите свидетелства;
защото всичките ми пътища са пред Тебе.

169

Нека стигне викът ми пред Тебе, ГОСПОДИ;
вразуми ме според словото Си.

170
Нека достигне молбата ми пред Теб;
избави ме според словото Си.

171
Устните ми ще изливат хваление,
защото ме учиш на наредбите Си.

172
Езикът ми ще пее за словото Ти,
защото всички Твои заповеди са правда.

173
Ръката Ти нека бъде готова да ми помогне,
защото аз избрах Твоите закони.

174
Копнях за Твоето спасение, ГОСПОДИ;
и законът Ти е моя наслада.

175
Нека живее душата ми и ще Те хвали;
и нека ми помагат постановленията Ти.

176
Скитах се като изгубена овца;
потърси слугата Си, защото не забравих Твоите заповеди.

120

1

Песен на възкачванията.

В бедствието си извиках към ГОСПОДА;
и Той ме послуша.

2
ГОСПОДИ, избави душата ми от лъжливи устни
и от измамлив език.

3
Какво Ти дава или какво Ти прибавя
измамливият език —

4
заострените стрели на силен мъж,
с въглени от хвойна.

5
Горко ми, защото странствам в Мосох,
живея в шатри на Кидар!

6
Дълго време живя душата ми
с онези, които мразят мир.

7
Аз съм за мир; но когато говоря,
те са за бой.

121

1

Песен на възкачванията.

Издигам очите си към хълмовете,
откъдето иде помощта ми.

2
Помощта ми е от ГОСПОДА,
Който е направил небето и земята.

3
Той няма да остави да се поклати кракът ти;
Онзи, Който те пази, няма да задреме.

4
Ето, няма да задреме, нито ще заспи
Онзи, Който пази Израил.

5
ГОСПОД ти е пазач;
ГОСПОД е твой покров отдясно ти.

6
Слънцето няма да те повреди денем,
нито луната нощем.

7
ГОСПОД ще те пази от всяко зло;
ще пази душата ти.

8
ГОСПОД ще пази излизането ти и влизането ти
отсега и довека.

122

1

Давидова песен на възкачванията.

Зарадвах се, когато ми казаха:
Да отидем в дома ГОСПОДЕН.

2
Ето, краката ни стоят
отвътре зад портите ти, Йерусалиме.

3
Йерусалиме, който си съграден
като град, сглобен в едно,

4
където възлизат племената, ГОСПОДНИТЕ племена,
според надеждите на Израил,
за да славят името ГОСПОДНЕ.

5
Защото там са поставени престоли за съд,
престолите на Давидовия дом.

6
Молете се за мира на Йерусалим:
Нека благоденстват онези, които те обичат!

7
Мир да бъде отвътре зад стените ти,
благоденствие в палатите ти!

8
Заради братята и приятелите си
ще кажа сега: Мир да е в тебе!

9
Заради дома на ГОСПОДА, нашия Бог,
ще търся доброто ти.

123

1

Песен на възкачванията.

Издигам очите си към Тебе,
Който обитаваш на небесата.

2
Ето, както очите на слугите гледат към ръката на господаря им,
както очите на слугинята — към ръката на господарката ѝ,
така гледат очите ни към ГОСПОДА, нашия Бог,
докато се смили над нас.

3
Смили се над нас, ГОСПОДИ, смили се над нас,
защото се преситихме от презрение.

4
Пресити се душата ни
от надуването на охолните
и от презрението на горделивите.

124

1

Давидова песен на възкачванията.

Ако ГОСПОД не беше с нас
(нека каже сега Израил),

2
ако ГОСПОД не беше с нас,
когато се надигнаха хора против нас,

3
тогава те биха ни погълнали живи,
когато яростта им пламтеше против нас —

4
тогава водите биха ни потопили,
пороят би преминал върху душата ни, —

5
тогава надигнатите води
биха преминали върху душата ни.

6
Благословен да е ГОСПОД,
Който не ни предаде в зъбите им като плячка!

7
Душата ни се избави като птица от примката на ловците;
примката се скъса и ние се избавихме.

8
Помощта ни е в името на ГОСПОДА,
Който направи небето и земята.

125

1

Песен на възкачванията.

Онези, които уповават на ГОСПОДА,
са като хълма Сион, който не може да се поклати,
а довека остава.

2
Както хълмовете окръжават Йерусалим,
така ГОСПОД окръжава народа Си
отсега и довека.

3
Защото нечестието няма да налага скиптъра си
върху участта на праведните,
да не би праведните да протягат ръце към беззаконието.

4
Стори добро, ГОСПОДИ, на добрите
и на правдивите по сърце.

5
А онези, които се отклоняват в кривите си пътища,
тях ГОСПОД ще отведе заедно с онези, които вършат беззаконие.
Мир на Израил!

126

1

Песен на възкачванията.

Когато ГОСПОД възвръщаше сионовите пленници,
ние бяхме като онези, които сънуват.

2
Тогава устата ни се изпълниха със смях
и езикът ни — с пеене;
тогава казаха между народите:
Велики неща извърши ГОСПОД за тях.

3
ГОСПОД извърши велики неща за нас,
от които се изпълнихме с радост.

4
Върни, ГОСПОДИ, пленниците ни
като потоците в южните страни.

5
Онези, които сеят със сълзи,
с радост ще пожънат.

6
Онзи, който излиза с плач,
когато носи мерата семе,
той непременно с радост ще се върне,
като носи снопите си.

127

1

Соломонова песен на възкачванията.

Ако ГОСПОД не съгради дома,
напразно се трудят зидарите;
ако ГОСПОД не опази града,
напразно бди стражарят.

2
Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно
и да ядете хляба на труда,
тъй като и в сън ГОСПОД дава на възлюбения Си.

3
Ето, наследство от ГОСПОДА са синовете
и награда от Него е плодът на утробата.

4
Както са стрелите в ръката на силния,
така са синовете на младостта.

5
Блазе на онзи човек,
който е напълнил колчана си с тях!
Такива няма да се посрамят,
когато говорят с неприятелите си при градската порта.

128

1

Песен на възкачванията.

Блажен всеки, който се бои от ГОСПОДА
и ходи по Неговите пътища;

2
защото ще ядеш плода от труда на ръцете си;
блажен ще бъдеш и ще благоденстваш.

3
Жена ти ще бъде като плодородна лоза сред дома ти,
синовете ти — като млади маслинови дървета около трапезата ти.

4
Ето така ще се благослови човекът,
който се бои от ГОСПОДА.

5
ГОСПОД да те благослови от Сион
и да видиш доброто на Йерусалим през всички дни на живота си,

6
дори да видиш синове от синовете си!
Мир на Израил!

129

1

Песен на възкачванията.

Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега
(нека каже сега Израил),

2
много пъти са ме наскърбявали от младостта ми досега,
но не ме надвиха.

3
Орачите ораха по гърба ми,
проточиха дълги бразди.

4
Но ГОСПОД е праведен;
Той разсече въжетата на нечестивите.

5
Ще станат за срам и ще се обърнат назад
всички, които мразят Сион.

6
Ще станат като тревата на къщния покрив,
която изсъхва, преди да бъде оскубана —

7
с която жътварят не напълва ръката си,
нито онзи, който връзва снопите, обятията си,

8
нито казват минувачите:
Благословение ГОСПОДНЕ да бъде на вас!
За да им отговарят: И ние ви благославяме в името ГОСПОДНЕ!

130

1

Песен на възкачванията.

От дълбочините викам към Тебе, ГОСПОДИ.

2
Господи, послушай гласа ми;
нека ушите Ти бъдат внимателни към гласа на молбата ми.

3
Ако би забелязвал беззаконията, ГОСПОДИ,
то кой, Господи, би могъл да устои?

4
При Теб обаче има прощение,
за да се боят от Тебе.

5
Чакам ГОСПОДА, душата ми чака
и на словото Му уповавам.

6
Душата ми очаква Господа
повече от онези, които очакват зората.
Да! Повече от очакващите зората.

7
Нека Израил се надява на ГОСПОДА;
защото у ГОСПОДА е милостта
и у Него е пълното изкупление;

8
и Той ще изкупи Израил
от всичките му беззакония.

131

1

Давидова песен на възкачванията.

ГОСПОДИ, сърцето ми не се гордее,
нито се надигат очите ми,
нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

2
Наистина аз укротих и успокоих душата си;
като отбито дете при майка си,
така душата ми е при мене като отбито дете.

3
Израилю, надявай се на ГОСПОДА
отсега и довека.

132

1

Песен на възкачванията.

Помни, ГОСПОДИ, заради Давид
всичките му скърби —

2
как се кле на ГОСПОДА
и се обрече на Силния Яковов, като каза:

3
В никакъв случай няма да вляза в шатъра на къщата си,
нито ще се кача на застланото си легло,

4
няма да дам сън на очите си
или дрямка на клепачите си,

5
докато не намеря място за ГОСПОДА,
обиталище за Силния Яковов.

6
Ето, ние чухме, че той бил в Ефрат;
намерихме го в полетата на Яара.

7
Нека влезем в скиниите Му,
нека се поклоним при подножието Му.

8
Стани, ГОСПОДИ, и влез в покоя Си,
Ти и ковчегът на Твоята сила;

9
свещениците Ти да бъдат облечени с правда
и светиите Ти нека викат радостно.

10
Заради слугата Си Давид
недей отблъсква лицето на помазаника Си.

11
ГОСПОД се кле с вярност на Давид —
и няма да престъпи думата Си,
като каза: От рожбата на тялото ти
ще положа на престола ти.

12
Ако синовете ти опазят Моя завет
и Моите свидетелства, на които ще ги науча,
то и техните синове ще седят завинаги на престола ти.

13
Защото ГОСПОД избра Сион,
благоволи да обитава в него.

14
Това, каза Той, Ми е покой довека;
тук ще обитавам, защото го пожелах.

15
Ще благословя изобилно храната му!
Сиромасите му ще наситя с хляб.

16
Ще облека и свещениците му със спасение;
и светиите му ще възклицават от радост.

17
Там ще направя да изникне рог на Давид;
приготвих светилник за помазаника Си.

18
Неприятелите му ще облека със срам;
а на него ще блести короната.

133

1

Давидова песен на възкачванията.

Ето колко е добро и колко угодно
да живеят братя в единодушие!

2
Угодно е като онова скъпоценно миро на главата,
което слизаше по брадата, Аароновата брада,
което се стичаше по яката на одеждите му;

3
угодно е като ермонската роса,
която слиза на сионските хълмове;
защото ГОСПОД там е заръчал благословението —
живота довека.

134

1

Песен на възкачванията.
Ето, благославяйте ГОСПОДА, всички слуги ГОСПОДНИ,
които престояват нощем в дома ГОСПОДЕН.

2
Издигайте ръцете си към светилището
и благославяйте ГОСПОДА.

3
Нека от Сион те благослови ГОСПОД,
Който направи небето и земята.

135

1

Алилуя. Хвалете името ГОСПОДНЕ.
Хвалете Го вие, слуги ГОСПОДНИ,

2
които престоявате в дома ГОСПОДЕН,
в дворовете на дома на нашия Бог.

3
Хвалете ГОСПОДА, защото ГОСПОД е благ,
пейте хваления на името Му, защото това е угодно.

4
Защото ГОСПОД избра Яков за Себе Си,
Израил за Свое собствено притежание.

5
Защото аз познах, че ГОСПОД е велик
и че нашият Господ е над всички богове.

6
ГОСПОД прави всичко, което Му е угодно,
на небето и на земята, в морето и във всички бездни.

7
Повдига пара от краищата на земята,
прави светкавици за дъжда,
изважда ветрове от съкровищниците Си.

8
Той е, Който порази египетските първородни —
и на човек, и на животно.

9
Изпрати знамения и чудеса сред теб, Египте,
върху фараона и върху всичките му слуги.

10
Той е, Който порази големи народи
и изби силни царе:

11
аморейския цар Сион
и васанския цар Ог,
и всички ханаански царства —

12
и даде земята им в наследство,
наследство на народа Си Израил.

13
Името Ти, ГОСПОДИ, пребъдва довека,
споменът Ти, ГОСПОДИ, от род в род.

14
Защото ГОСПОД ще съди народа Си
и ще се разкае за скърбите на слугите Си.

15
Идолите на народите са сребро и злато,
творения на човешки ръце.

16
Уста имат, но не говорят;
очи имат, но не виждат;

17
уши имат, но не чуват;
нито има дихание в устата им.

18
Подобни на тях ще станат онези, които ги правят,
както и всеки, който уповава на тях.

19
Доме Израилев, благославяйте ГОСПОДА;
доме Ааронов, благославяйте ГОСПОДА;

20
доме Левиев, благославяйте ГОСПОДА;
вие, които се боите от ГОСПОДА, благославяйте ГОСПОДА.

21
Благословен да бъде от Сион ГОСПОД,
Който обитава в Йерусалим. Алилуя.

136

1

Славете ГОСПОДА, защото е благ,
защото милостта Му трае довека;

2
славете Бога на боговете,
защото милостта Му трае довека.

3
Славете Господа на господарите,
защото милостта Му трае довека.

4
Който Един върши велики чудеса,
защото милостта Му трае довека;

5
Който с мъдрост направи небесата,
защото милостта Му трае довека;

6
Който простря земята върху водите,
защото милостта Му трае довека;

7
Който направи големи светила,
защото милостта Му трае довека;

8
слънцето — за да владее деня;
защото милостта Му трае довека;

9
луната и звездите — за да владеят нощта,
защото милостта Му трае довека;

10
Който порази египтяните в първородните им,
защото милостта Му трае довека;

11
и изведе Израил изсред тях,
защото милостта Му трае довека;

12
с мощна ръка и с издигната мишца,
защото милостта Му трае довека;

13
Който раздели Червеното море на две части,
защото милостта Му трае довека;

14
и преведе Израил през него,
защото милостта Му трае довека;

15
Който повали фараона и множеството му в Червеното море,
защото милостта Му трае довека;

16
Който преведе народа Си през пустинята,
защото милостта Му трае довека;

17
Който порази велики царе,
защото милостта Му трае довека;

18
и изби прочути царе,
защото милостта Му трае довека:

19
аморейския цар Сион,
защото милостта Му трае довека;

20
и васанския цар Ог,
защото милостта Му трае довека;

21
и даде земята им в наследство,
защото милостта Му трае довека,

22
в наследство на слугата Си Израил,
защото милостта Му трае довека,

23
Който си спомни за нас в унижението ни,
защото милостта Му трае довека;

24
и ни избави от противниците ни,
защото милостта Му трае довека;

25
Който дава храна на всяка твар,
защото милостта Му трае довека;

26
славете небесния Бог,
защото милостта Му трае довека.

137

1

При реките на Вавилон, там седнахме.
Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

2
на върбите сред него
окачихме арфите си.

3
Защото там онези, които ни бяха пленили,
поискаха от нас да пеем думи;
и онези, които ни бяха опустошили,
поискаха веселие, като ни казаха:
Попейте ни от сионските песни.

4
Как да пеем песента ГОСПОДНЯ
в чужда земя?

5
Ако те забравя, Йерусалиме,
нека забрави десницата ми изкуството си!

6
Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня,
ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

7
Помни, ГОСПОДИ, това, което сториха едомците
в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха:
Разрушете, разрушете го до основите му!

8
Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена,
блазе на онзи, който ти въздаде
за всичко, което си ни сторила!

9
Блазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък
малките ти деца!

138

1

Давидов псалом.

Ще Те славя от все сърце,
ще Ти пея хваления пред боговете,

2
ще Ти се поклоня пред святия Твой храм
и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти,
защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

3
В деня, когато извиках, Ти ме послуша;
ободрил си ме със сила в душата ми.

4
Ще Те прославят, ГОСПОДИ, всички земни царе,
когато чуят думите на Твоите уста.

5
Да! Ще възпяват пътищата ГОСПОДНИ,
че голяма е славата ГОСПОДНЯ.

6
Защото, ако и да е възвишен ГОСПОД, пак гледа към смирения;
а високоумния познава отдалеч.

7
Даже ако премина през утеснение, Ти ще ме съживиш;
ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми;
и десницата Ти ще ме избави.

8
ГОСПОД ще извърши това, което е потребно за мене.
ГОСПОДИ, понеже милостта Ти трае довека,
не оставяй делата на Своите ръце.

139

1

За първия певец. Давидов псалом.

ГОСПОДИ, опитал си ме и си ме познал.

2
Ти познаваш сядането ми и ставането ми;
разбираш помислите ми отдалеч.

3
Издирваш ходенето ми и лягането ми
и знаеш всичките ми пътища.

4
Защото преди думата да е още на езика ми,
ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цялата.

5
Ти си пред мен и зад мен
и си сложил върху мене ръката Си.

6
Това знание е пречудно за мене;
високо е; не мога да го стигна.

7
Къде да отида от Твоя Дух?
Или от присъствието Ти къде да побегна?

8
Ако възляза на небето, Ти си там;
ако си постеля в преизподнята, и там си Ти.

9
Ако взема крилете на зората
и се заселя в най-далечните краища на морето,

10
и там ще ме води ръката Ти
и Твоята десница ще ме държи.

11
Ако кажа: Поне тъмнината ще ме покрие
и светлината около мене ще стане на нощ,

12
то и самата тъмнина не скрива нищо от Теб,
а нощта свети като ден:
за Тебе тъмнината и светлината са безразлични.

13
Защото Ти си създал чреслата ми,
обвил си ме в утробата на майка ми.

14
Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен;
чудни са Твоите дела
и душата ми добре знае това.

15
Костите ми не се укриха от Тебе,
когато в тайна бях изграждан
и в дълбочините на земята
ми бе давана разнообразната ми форма.

16
Твоите очи видяха необразуваното ми вещество;
и в Твоята книга бяха записани
всичките ми определени дни,
докато още не съществуваше нито един от тях.

17
И колко скъпоценни за мене са тези Твои помисли, Боже!
Колко голям е броят им!

18
Ако бих поискал да ги изброя,
те са по-многобройни от пясъка;
събуждам ли се, още съм с Тебе.

19
Непременно ще поразиш нечестивите, Боже;
и така, отдалечете се от мене, кръвожадни мъже.

20
Защото говорят против Тебе нечестиво
и враговете Ти се надигат против Тебе заради суета.

21
Не мразя ли, ГОСПОДИ, онези, които мразят Теб?
И не се ли гнуся от онези, които се надигат против Тебе?

22
Със съвършена омраза ги мразя,
за неприятели ги смятам.

23
Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми;
опитай ме и разбери мислите ми;

24
и виж дали има в мене оскърбителен път;
и ме води по вечния път.

140

1

За първия певец. Давидов псалом.

Избави ме, ГОСПОДИ, от нечестивия човек,
опази ме от насилници,

2
които измислят зло в сърцето си
и всеки ден предизвикват боеве.

3
Изострят езика си като на змия;
аспидова отрова има под устните им.

(Села.)

4
Опази ме, ГОСПОДИ, от ръцете на нечестивия,
защити ме от насилници,
които се наговориха да ме направят да падна.

5
Горделивите скроиха клопка за мен
и с въжета разпънаха мрежи край пътя;
поставиха примки за мене.

(Села.)

6
Казах на ГОСПОДА: Ти си мой Бог;
послушай, ГОСПОДИ, гласа на молбите ми.

7
ЙЕХОВА Господи, силни мой спасителю,
Ти си покрил главата ми в ден на бой.

8
ГОСПОДИ, не удовлетворявай желанията на нечестивия;
не оставяй да успее злият му замисъл,
да не би да се надигат.

(Села.)

9
Нечестието на собствените им устни нека покрие главата
на онези, които ме окръжават.

10
Разпалени въглища нека паднат върху тях;
нека бъдат хвърлени в огън,
в дълбоки води, за да не станат вече.

11
Злоезичен човек няма да се утвърди на земята;
злото ще преследва насилника човек, докато го погуби.

12
Зная, че ГОСПОД ще защити делото на угнетения
и правото на бедните.

13
Наистина праведните ще славят името Ти;
правдивите ще обитават пред лицето Ти.

141

1

Давидов псалом.

ГОСПОДИ, викам към Тебе; побързай да дойдеш при мене;
послушай гласа ми, когато викам към Тебе.

2
Молитвата ми нека възлезе пред Тебе като тамян;
повдигането на ръцете ми нека бъде като вечерна жертва.

3
ГОСПОДИ, постави стража на устата ми,
пази вратата на устните ми.

4
Да не наклониш сърцето ми към каквото и да е лошо нещо,
за да върша нечестиви дела
с хора, които беззаконстват;
и не ме оставай да ям от вкусните им ястия.

5
Нека ме удари праведният; това ще ми бъде благост;
и нека ме изобличава; това ще бъде миро на главата ми;
главата ми нека не се откаже от него;
защото още и сред злобата им аз ще се моля.

6
Когато началниците им бъдат хвърлени по скалите,
те ще чуят думите ми, защото са сладки.

7
Костите ни са разпръснати при устието на гроба,
както когато някой оре и цепи земята.

8
Понеже очите ми са обърнати към Тебе, ЙЕХОВА Господи,
понеже на Теб уповавам, не съсипвай живота ми.

9
Опази ме от клопката, която ми поставиха,
и от примките на беззаконниците.

10
Нека паднат нечестивите в собствените си мрежи,
докато аз премина невредим.

142

1

Давидово поучение . Молитва, когато беше в пещерата .

С гласа си викам към ГОСПОДА;
с гласа си на ГОСПОДА се моля.

2
Изливам пред Него плача си,
скръбта си изявявам пред Него.

3
Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми.
Примка скроиха за мене на пътя, по който ходех.

4
Погледни надясно ми и виж, че никой не иска да знае за мен;
избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

5
Към Тебе, ГОСПОДИ, извиках;
казах: Ти си мое прибежище,
дял мой в земята на живите.

6
Внимавай към вика ми, защото съм много унижен;
избави ме от преследвачите ми, защото са по-силни от мен.

7
Изведи от тъмницата душата ми, за да слави името Ти;
праведните ще се съберат около мене,
защото ще постъпваш щедро към мене.

143

1

Давидов псалом.

ГОСПОДИ, послушай молитвата ми, дай ухо на молбите ми;
отговори ми според верността Си и според правдата Си.

2
И не влизай в съд със слугата Си;
защото пред Тебе няма да се оправдае нито един жив човек.

3
Защото неприятелят подгони душата ми,
удари о̀ земята живота ми,
сложил ме е да живея в тъмни места,
както онези, които са отдавна умрели.

4
Затова духът ми до дъно изнемогва в мене,
сърцето ми е съвсем усамотено.

5
Спомням си миналите дни,
размишлявам за всички Твои дела,
поучавам се от творенията на ръцете Ти.

6
Протягам ръцете си към Тебе;
душата ми жадува за Тебе като безводна земя.

(Села.)

7
Скоро ме послушай, ГОСПОДИ; духът ми чезне;
не скривай лицето Си от мене,
да не би да заприличам на онези, които слизат в рова.

8
Дай ми да чуя рано гласа на милосърдието Ти,
защото на Теб уповавам;
дай ми да зная пътя, по който трябва да ходя,
защото към Теб издигам душата си.

9
Избави ме, ГОСПОДИ, от неприятелите ми;
към Тебе прибягвам, за да ме скриеш.

10
Научи ме да изпълнявам волята Ти, защото Ти си мой Бог;
благият Твой Дух нека ме води в земята на правдата.

11
ГОСПОДИ, съживи ме заради името Си;
според правдата Си изведи душата ми от утеснение.

12
И според милосърдието Си унищожи неприятелите ми
и погуби всички, които притесняват душата ми,
защото аз съм Твой слуга.

144

1

Давидов псалом.

Благословен да бъде ГОСПОД, моята канара,
Който учи ръцете ми да воюват,
пръстите ми да се бият —

2
Който ми показва милосърдие, Който е моята крепост,
високата ми кула и моят избавител,
щитът мой и Онзи, на Когото уповавам, —
Който покорява хората ми под мене.

3
ГОСПОДИ, какво е човек, за да обръщаш внимание на него!
Син човешки, за да го зачиташ!

4
Човек прилича на лъх;
дните му са като сянка, която преминава.

5
ГОСПОДИ, приклони небесата Си и слез,
допри се до планините и те ще задимят.

6
Стреляй със светкавица, за да ги разпръснеш;
хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

7
Протегни ръката Си отгоре,
избави ме и ме извади от големи води,
от ръката на чужденците,

8
чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.

9
Боже, с нова песен ще Те възпея,
с десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

10
Който даваш избавление на царете
и Който спасяваш слугата Си Давид от смъртоносен меч.

11
Избави ме и ме изтръгни от ръката на чужденците,
чиито уста говорят суета
и чиято десница в клетва е десница на лъжа.

12
Когато нашите синове в младостта си
бъдат като пораснали филизи
и нашите дъщери — като крайъгълни камъни,
издялани за украшение на дворци;

13
когато житниците ни бъдат пълни,
доставящи всякакъв вид храна,
и овцете ни се умножават с хиляди
и десетки хиляди по полетата ни;

14
когато воловете ни бъдат добре натоварени;
когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане навън,
нито вик по нашите улици;

15
тогава блазе на онзи народ, който е в такова състояние!
Блажен онзи народ, на когото ГОСПОД е Бог!

145

1

Давидово хваление. На еврейски език, азбучен псалом.

Алеф

Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю мой,
и ще благославям Твоето име отвека и довека.

2

Всеки ден ще Те благославям
и ще хваля Твоето име отвека и довека.

3

Велик е ГОСПОД и достоен за хваление,
и величието Му е неизследимо.

4

Едно поколение ще хвали делата Ти на друго
и ще разказват за Твоето могъщество.

5

Ще размишлявам за славното величие на Твоето достойнство
и за Твоите чудесни дела;

6

и когато хората говорят за мощта на Твоите страшни дела,
то и аз ще разказвам за Твоето величие.

7

Ще разгласяват спомена на Твоята голяма благост
и ще възпяват Твоята правда.

8

Благодатен и жалостив е ГОСПОД,
дълготърпелив и многомилостив.

9

Благ е ГОСПОД към всички;
и благите Му милости са върху всичките Му творения.

10

Всички Твои творения ще Те хвалят, ГОСПОДИ,
и Твоите светии ще Те благославят;

11

ще говорят за славата на царството Ти
и ще разказват за Твоето могъщество,

12

за да изявят на човешките синове великите Му дела
и славното величие на Неговото царство.

13

Твоето царство е вечно
и властта Ти трае през всички родове.

14

ГОСПОД подкрепя всички падащи
и изправя всички прегърбени.

15

Очите на всички гледат към Теб;
и Ти им даваш храна навреме.

16

Отваряш ръката Си
и удовлетворяваш желанието на всичко живо.

17

Праведен е ГОСПОД във всичките Си пътища
и благодатен във всички Свои дела.

18

ГОСПОД е близо до всички, които Го призовават,
до всички, които с истина Го призовават.

19

Изпълнява желанието на тези, които се боят от Него,
слуша вика им и ги избавя.

20

ГОСПОД пази всички, които Го обичат;
а ще изтреби всички нечестиви.

21

Устата ми ще изговарят хваление на ГОСПОДА;
и всяко творение нека благославя Неговото свято име
отвека и довека.

146

1

Алилуя! Хвали ГОСПОДА, душо моя.

2
Ще хваля ГОСПОДА, докато съм жив,
ще пея хваление на моя Бог, докато съществувам.

3
Не уповавайте на князе,
нито на човешки син, в когото няма помощ.

4
Излезе ли духът му, той се връща в земята си;
в същия този ден загиват намеренията му.

5
Блажен онзи, чийто помощник е Якововият Бог,
чиято надежда е в ГОСПОДА, неговия Бог,

6
Който направи небето и земята,
морето и всичко, което е в тях — Който пази вярност до века;

7
Който извършва правосъдие за угнетените,
Който дава храна на гладните.
ГОСПОД развързва вързаните.

8
ГОСПОД отваря очите на слепите;
ГОСПОД изправя прегърбените;
ГОСПОД обича праведните,

9
ГОСПОД пази чужденците;
поддържа сирачето и вдовицата;
а пътя на нечестивите преобръща.

10
ГОСПОД ще царува довека,
твоят Бог, Сионе, от род в род. Алилуя!

147

1

Хвалете ГОСПОДА; защото е добро нещо
да пеем хваления на нашия Бог,
защото е приятно и хвалението е прилично.

2
ГОСПОД съгражда Йерусалим,
събира Израилевите заточеници.

3
Изцелява съкрушените в сърце
и превързва скърбите им.

4
Изброява броя на звездите,
нарича ги всички по име.

5
Велик е нашият Господ и голяма е силата Му;
разумът Му е безпределен.

6
ГОСПОД укрепява кротките,
а нечестивите унижава до земята.

7
Пейте на ГОСПОДА и Му благодарете,
пейте хваления с арфа на нашия Бог,

8
Който покрива небето с облаци,
приготвя дъжд за земята
и прави да расте трева по планините;

9
Който дава храна на животните
и на гарвановите пилета, които пиукат.

10
Не се наслаждава в силата на коня,
нито има благоволение в краката на мъжете.

11
ГОСПОД има благоволение в онези, които се боят от Него,
в онези, които уповават на Неговата милост.

(По слав. 147.)

12

Славѝ ГОСПОДА, Йерусалиме;
хвалѝ твоя Бог, Сионе;

13
защото Той укрепва лостовете на твоите порти,
благославя синовете ти сред теб.

14
Установява мир в твоите предели,
насища те с най-изрядната пшеница.

15
Изпраща заповедта Си по земята;
словото Му тича много бързо;

16
дава сняг като въ̀лна,
разпръсква сланата като пепел,

17
хвърля леда Си като късове;
пред мраза Му кой може да устои?

18
Пак изпраща словото Си и ги разтопява;
прави вятъра Си да духа и водите да текат.

19
Възвестява словото Си на Яков,
наредбите Си и законите Си — на Израил.

20
Не е постъпил така с никой друг народ;
и те не са познали присъдите Му. Алилуя!

148

1

Алилуя! Хвалете ГОСПОДА
от небесата;
хвалете Го във височините.

2
Хвалете Го, всички Негови ангели;
хвалете Го, всички Негови войнства.

3
Хвалете Го, слънце и луна;
хвалете Го, всички светли звезди.

4
Хвалете Го, вие, висши небеса
и води, които сте над небесата.

5
Нека хвалят името на ГОСПОДА;
защото Той заповяда и те бяха създадени;

6
и ги утвърди отвека и довека,
като издаде повеление, което няма да премине.

7
Хвалете ГОСПОДА от земята,
вие, морски чудовища и всички бездни,

8
огън и град, сняг и па̀ра,
бурен вятър, който изпълнява словото Му,

9
планини и всички хълмове,
плодородни дървета и всички кедри,

10
зверове и всички животни,
животни и крилати птици,

11
земни царе и всички племена,
князе и всички земни съдии,

12
юноши и девици,
старци и младежи —

13
нека хвалят името на ГОСПОДА;
защото само Неговото име е превъзнесено,
славата Му е над земята и небето.

14
И Той е възвисил рога на народа Си,
славата на всичките Си светии,
на израилтяните, народ, който Му е близък. Алилуя!

149

1

Алилуя! Пейте на ГОСПОДА нова песен
и хвалението Му в събранието на светиите.

2
Нека се весели Израил за Създателя си;
нека се радват сионовите синове за Царя си.

3
Нека хвалят името Му с хора̀;
с тъпанче и арфа нека Му пеят хваления.

4
Защото ГОСПОД има благоволение към народа Си;
ще украси кротките с победа.

5
Светиите ще тържествуват славно,
ще се радват на леглата си.

6
Славословия към Бога ще бъдат в устата им
и меч остър — от двете страни в ръката им,

7
за да отдават възмездие на народите
и наказание на племената,

8
за да вържат царете им с вериги
и високопоставените им с железни окови —

9
за да извършат над тях написания съд!
Тази чест принадлежи на всички Негови светии. Алилуя!

150

1

Алилуя! Хвалете Бога в светилището Му,
хвалете Го в небесния простор, дело на силата Му.

2
Хвалете Го за великите Му дела,
хвалете Го според голямото Му величие.

3
Хвалете Го с тръбен глас,
хвалете Го с псалтир и арфа.

4
Хвалете Го с тъпанче и хора̀,
хвалете Го със струнни инструменти и със свирки.

5
Хвалете Го с високозвучни кимвали,
хвалете Го с възклицателни кимвали.

6
Всичко, което диша, нека хвали ГОСПОДА:
Хвалете ГОСПОДА!