1
Имаше в земята Уз един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото.2 И му се родиха седем сина и три дъщери.
3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че този човек беше най-знатният от всичките жители на изток.
4 Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
5 И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.
6
А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред ГОСПОДА, между тях дойде и Сатана.7 И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
8 После ГОСПОД запита Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
9 А Сатана отговори на ГОСПОДА: Дали без причина се бои Йов от Бога?
10 Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.
11 Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето.
12 ГОСПОД каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което има той; само на него да не сложиш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА.
13 И един ден, когато синовете и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14 дойде вестител при Йов и каза: Докато оряха воловете и ослиците пасяха при тях,
15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17 Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
18 Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти, като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
19 дойде силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху децата ти и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
21 И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. ГОСПОД даде, ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНЕТО име.
22 Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
1
И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред ГОСПОДА, между тях дойде и Сатана да се представи пред ГОСПОДА.2 ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
3 После ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
4 А Сатана отговори на ГОСПОДА: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.
5 Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.
6 ГОСПОД каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 Тогава Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.
8 И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.
11 А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си — теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
12 И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.
13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
1
След това Йов отвори устата си и прокле деня си.2 Йов проговори:
3
Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.4
Да бъде тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
5
Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6
Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
7
Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
8
Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9
Да изгаснат звездите на вечерта ѝ;
да очаква светлина и да я няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10
защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.
11
Защо не умрях при раждането
и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12
Защо ме приеха коленете?
Или защо гърдите, за да суча?
13
Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
тогава щях да съм в покой.
14
Заедно с царе и съветници на земята,
които си градят пусти стълбове;
15
или с князе, които имаха злато,
които напълниха къщите си със сребро;
16
или като скрито пометнато, нямаше да ме има,
както младенци, които светлина не са видели.
17
Там нечестивите престават да смущават
и там уморените се успокояват.
18
Заедно се успокояват и пленниците,
не чуват гласа на насилника.
19
Там са малък и голям;
и слугата е свободен от господаря си.
20
Защо се дава светлина на злощастния
и живот на огорчения в душата,
21
които копнеят за смъртта и я няма,
ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища —
22
които много се радват и веселят,
когато намерят гроба?
23
Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит
и който Бог е преградил?
24
Защото вместо ядене идва ми въздишка;
и стенанията ми се изливат като вода.
25
Защото онова, от което се боях, ми се случи;
и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26
Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност;
но пак смущение ме нападна.
1
Тогава теманецът Елифаз каза:2
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли?3
Ето, ти си научил мнозина
и немощни ръце си укрепил.
4
Твоите думи са привдигнали колебаещия се
и отслабнали колене си укрепил.
5
А сега това те сполетя и ти е дотегнало;
допира те и си се смутил.
6
В страха ти от Бога не е ли твоето упование
и в правотата на пътищата ти — твоята надежда?
7
Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен
или къде са били изтребени правдивите.
8
Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие
и сеят нечестие, това и жънат.
9
Изтребват се от дишането на Бога
и от диханието на ноздрите Му погиват.
10
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират
и зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11
Лъвът загива от нямане лов
и малките на лъвицата се разпръсват.
12
Тайно достига до мен едно нещо
и ухото ми долови един шепот от него;
13
сред мислите от нощните видения,
когато дълбок сън наляга хората,
14
обзеха ме ужас и трепет
и разтърсиха всичките ми кости.
15
Тогава дух премина пред мене;
космите на тялото ми настръхнаха;
16
той застана, но не можах да позная образа му;
призрак се яви пред очите ми;
в тишината чух този глас:
17
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога?
Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18
Ето, Той не се доверява на слугите Си
и в ангелите Си намира недостатък —
19
колко повече в онези, които живеят в къщи от кал,
чиято основа е в пръстта
и които се смазват, като че ли са молци!
20
Между сутринта и вечерта се събарят,
без да усети някой, изгубват се завинаги.
21
Величието, което е в тях, не се ли премахва?
Умират, и то без мъдрост.
1
Извикай сега; има ли някой да ти отговори?2
Наистина гневът убива безумния
и негодуването умъртвява глупавия.
3
Аз съм виждал безумния, като се е вкоренявал;
но веднага съм проклинал обиталището му;
4
защото децата му са далеч от безопасност;
съкрушават ги по съдилищата
и няма кой да ги отърве;
5
гладният изяжда жътвата им,
граби я даже отсред тръните;
и грабителят поглъща имота им.
6
Защото скръбта не излиза от пръстта,
нито печалта пониква от земята;
7
а човек се ражда за печал,
както искриците, за да хвърчат високо.
8
Но аз ще потърся Бога9
Който върши велики и неизследими дела
и безбройни чудеса,
10
Който дава дъжд по лицето на земята
и праща води по нивите,
11
Който възвисява смирените и въздига в безопасност нажалените,
12
Който осуетява кроежите на хитрите,
така че ръцете им не могат да извършат предприетото,
13
Който улавя мъдрите в лукавството им,
така че намисленото от коварните се осуетява.
14
Денем посрещат тъмнина
и по пладне ходят пипнешком, както нощем.
15
Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им,
и от ръката на силния;
16
и така сиромахът има надежда,
а устата на беззаконието се запушват.
17
Ето, блажен е онзи човек, когото Бог изобличава;
затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18
защото Той наранява, Той и превързва;
поразява и Неговите ръце изцеляват.
19
В шест беди ще те избави;
дори в седмата няма да те досегне зло.
20
В глад ще те откупи от смърт
и във война — от силата на меча.
21
От бича на език ще бъдеш опазен
и няма да се уплашиш от погибел, когато дойде.
22
На погибелта и на глада ще се присмиваш
и няма да се уплашиш от земните зверове;
23
защото ще имаш спогодба с камъните на полето;
и дивите зверове ще бъдат в мир с теб.
24
И ще познаеш, че шатърът ти е в мир;
и когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25
Ще познаеш още, че е многобройно твоето потомство
и рожбите ти — като земната трева.
26
В дълбока старост ще дойдеш до гроба си,
както се събира житен сноп на времето си.
27
Ето, това издирихме; така е;
слушай го и го познай за своето добро.
1
А Йов отговори:2
Дано само би се претеглила моята печал3
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък;
затова думите ми са били необмислени.
4
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене,
чиято отрова духът ми изпива;
Божиите ужаси се опълчват против мене.
5
Реве ли дивият осел, когато има трева?
Или мучи ли волът при яслите си?
6
Яде ли се блудкавото без сол?
Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7
Душата ми се отвращава да ги допре;
те ми станаха като омразно ястие.
8
Дано получех това, което прося,
и Бог да ми дадеше онова, за което копнея! —
9
Да благоволеше Бог да ме погуби,
да пуснеше ръката Си и ме посече!
10
Но това ще ми бъде още утеха
(Да! Ще се утвърдя сред скръб, която не ме жали.),
че аз не утаих думите на Святия.
11
Каква е силата ми, за да чакам?
И какъв е краят ми, за да издържа?
12
Силата ми сила каменна ли е?
Или плътта ми е медна?
13
Не изчезна ли в мене помощта ми?
И не се ли отдалечи от мен избавлението?
14
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му
даже ако той е изоставил страха от Всемогъщия.
15
Братята ми ме измамиха като поток;
преминаха като течение на потоци,
16
които се мътят от леда
и в които се топи снегът;
17
когато се стоплят, изчезват;
когато настане топлина, изгубват се от мястото си.
18
Керваните, като следват по криволиченията им,
пристигат в пустота и се губят;
19
теманските кервани прегледваха;
шевските пътници ги очакваха;
20
излъгаха се в надеждата си;
дойдоха там и се посрамиха.
21
Сега и вие сте така никакви;
видяхте ужас и се уплашихте.
22
Казах ли аз: Донесете ми?
Или: Дайте ми подарък от имота си?
23
Или: Избавете ме от ръката на неприятеля?
Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24
Научете ме и аз ще млъкна;
и ми покажете в какво съм съгрешил.
25
Колко са силни справедливите думи!
Но вашите доводи какво изобличават?
26
Мислите ли да изобличите думи,
когато думите на окаян човек са като вятър?
27
Наистина вие бихте впримчили сирачето,
бихте копали яма на неприятеля си.
28
И така, сега благоволете да ме погледнете,
защото ще стане явно пред вас, ако аз лъжа.
29
Върнете се, моля; нека не става неправда.
Да! Върнете се пак; отнася се до правдивостта ми.
30
Има ли неправда в езика ми?
Не може ли небцето ми да познае лошото?
1
Земният живот на човека не е ли воюване?2
Както на слуга, който желае сянка,
и както на наемник, който очаква заплатата си,
3
така на мене бяха дадени за притежание месеци на разочарование
и нощи на печал ми бяха определени.
4
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана?
Но нощта се протака;
и непрестанно се въртя насам-натам до зори.
5
Тялото ми е облечено с червеи и буци пръст;
кожата ми се пука и тлее.
6
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача7
Помни, че животът ми е дъх
и че окото ми няма вече да се върне да види добро.
8
Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече;
твоите очи ще бъдат върху мен, а, ето, няма да ме има.
9
Както облакът се разпръсва и изчезва,
така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак;
10
няма да се върне вече у дома си
и мястото му няма да го познае вече.
11
Затова аз няма да въздържа устата си;
ще говоря в утеснението на духа си;
ще плача в горестта на душата си.
12
Море ли съм аз или морско чудовище,
че слагаш над мене стража?
13
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши,
постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14
тогава ме плашиш със сънища
и ме ужасяваш с видения;
15
така че душата ми предпочита удушване
и смърт, а не тези мои кости.
16
Дотегна ми; не искам да живея вечно;
оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17
Какво е човек, за да го възвеличаваш
и да си наумяваш за него,
18
да го посещаваш всяка сутрин
и да го изпитваш всяка минута?
19
Докога няма да отвърнеш погледа Си от мен
и няма да ме оставиш нито колкото слюнката си да погълна?
20
Ако съм съгрешил, какво причинявам с това на Теб, о Наблюдателю на хората?
Защо Си ме поставил за Свой прицел,
така че дотегнах на себе си?
21
И защо не прощаваш престъплението ми
и не отнемаш беззаконието ми?
Защото още сега ще спя в пръстта;
и сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.
1
Тогава савхиецът Валдад отговори:2
Докога ще говориш така3
Бог променя ли съда?
Или Всемогъщият променя правдата?
4
Ако синовете ти са съгрешили пред Него
и Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5
ако ти прилежно би потърсил Бога,
ако би се помолил на Всемогъщия,
6
тогава, ако ти беше чист и правдив,
непременно сега Той би се събудил да работи за теб
и би направил да благоденства праведното ти жилище;
7
и при все да е било малко началото ти,
пак в сетните си дни ще имаш много повече.
8
Понеже попитай, моля, предишните родове
и внимавай в изпитаното от бащите им
9
(защото ние сме вчерашни и не знаем нищо,
тъй като дните на земята са сянка);
10
не искат ли те да те научат и да ти явят,
и да произнесат думи от сърцата си?
11
Никне ли рогоза без тиня?
Расте ли тръстиката без вода?
12
Докато е още зелена и неокосена,
изсъхва преди всяка друга трева.
13
Така са пътищата на всички, които забравят Бога;
и надеждата на нечестивия ще загине.
14
Надеждата му ще се пресече;
упованието му е паяжина.
15
Той ще се опре на къщата си, но тя няма да устои;
ще се хване за нея, но няма да издържи.
16
Той зеленее пред слънцето
и клончетата му се простират в градината му;
17
корените му се сплитат в грамадата камъни;
той гледа на камъните като на дом.
18
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му,
тогава мястото ще се отрече от него, като каже: Не съм те видял.
19
Ето това е радостта от пътя му!
И от пръстта други ще поникнат.
20
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния,
нито ще подири ръката на злотворците.
21
Все пак ще напълни устата ти със смях
и устните ти с възклицание.
22
Онези, които те мразят, ще се облекат със срам;
и шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
1
А Йов отговори:2
Наистина зная, че това е така,3
Ако поиска да се съди с Него,
не може да Му отговори за едно от хиляда.
4
Мъдро сърце и мощна сила има Бог:
кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?
5
Той премества планините и те не усещат,
когато ги е преобърнал в гнева Си.
6
Той поклаща земята от мястото ѝ,
така че стълбовете ѝ треперят.
7
Той заповядва на слънцето и то не изгрява;
и слага под печат звездите.
8
Той сам простира небесата
и стъпва на морските вълни.
9
Той създава съзвездията — Мечката, Орион и Плеядите,
и скритите пространства на юг.
10
Той върши велики и неизследими дела
и безбройни чудеса.
11
Ето, минава край мен и не Го виждам;
преминава и не Го забелязвам;
12
ако грабне плячка, кой ще Му забрани?
Кой ще Му каже: Какво правиш?
13
Ако Бог не оттегли гнева Си,
горделивите помощници се повалят под Него!
14
Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря
и да избера думите си, за да разисквам с Него!
15
На Когото, и праведен, ако бях, не можех да отговоря,
а щях да помоля за милост от Съдията си.
16
Ако извиках и ми отговореше,
нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.
17
Защото ме смазва с вихрушка
и умножава раните ми без причина.
18
Не ме оставя да си отдъхна,
а ме насища с горчивини.
19
Ако е дума за силата на мощните, ето Ме! — би казал Той;
и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?
20
Даже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста;
ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.
21
Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си,
бих презрял живота си.
22
Все едно е; затова казвам:
Той погубва и непорочния, и нечестивия.
23
Ако бичът Му убива внезапно,
Той се смее при изпитанията на невинните.
24
Земята е предадена в ръцете на нечестивите;
Той покрива лицата на съдиите ѝ;
ако не, тогава кой е, който прави това?
25
А моите дни са по-бързи от бързоходец;
бягат, без да видят добро;
26
преминаха като леки кораби,
като орел, който се спуска върху лова.
27
Ако кажа: Ще забравя оплакването си,
ще оставя жалеенето си и ще се утеша.
28
В ужас съм от всичките си скърби;
зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;
29
нечестив ще се смятам;
и така — защо да се трудя напразно?
30
Ако се умия със снежна вода
и очистя със сапун ръцете си,
31
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.
32
Защото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря
и да дойдем заедно на съд.
33
Няма посредник помежду ни,
който да сложи ръката си върху двама ни.
34
Нека оттегли от мене тоягата Си
и ужасът Му да не ме плаши.
35
Тогава ще говоря и няма да се боя от Него;
защото в себе си не съм така уплашен.
1
Душата ми се отегчи от живота ми;2
Ще кажа на Бога: Недей ме осъжда;
покажи ми защо ми ставаш противен.
3
Добре ли Ти е да оскърбяваш
и да презираш делото на ръцете Си,
а да осветляваш решеното от нечестивите?
4
Телесни очи ли имаш?
Или гледаш, както гледа човек?
5
Твоите дни като дните на човека ли са
или годините Ти — като човешки дни,
6
че претърсваш беззаконието ми
и издирваш греха ми,
7
при все че знаеш, че не съм нечестив
и че никой не може да ме избави от ръката Ти?
8
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенстваха
като едно цяло; а пак ли ме съсипваш?
9
Помни, моля, че като глина си ме създал;
и в пръст ли ще ме възвърнеш?
10
Не си ли ме излял като мляко?
Не си ли ме съсирил като сирене?
11
С кожа и мускули си ме облякъл
и с кости и жили си ме оплел;
12
живот и благоволение си ми подарил
и провидението Ти е запазило духа ми.
13
Но при все това — това си криел в сърцето Си;
зная, че това е било в ума Ти;
14
ако съгреша, ме наблюдаваш
и за беззаконието ми няма да ме смяташ невинен.
15
Ако съм нечестив, горко ми!
И ако съм праведен, пак няма да вдигна главата си.
Пълен съм с позор; но Ти гледай скръбта ми,
16
защото расте. Гониш ме като лъв
и отново се показваш страшен против мен.
17
Отново издигаш против мене свидетелите Си
и увеличаваш гнева Си върху мен;
едно след друго войнства ме нападат.
18
И така, защо ме извади Ти от утробата?
Иначе бих издъхнал, без да ме е виждало око;
19
бих бил, като че не съм бил;
от утробата бих бил отнесен в гроба.
20
Дните ми не са ли малко? И така, престани
и ме остави да си отдъхна малко.
21
Преди да отида, откъдето няма да се върна,
в тъмната земя и в смъртната сянка —
22
земя, мрачна като самата тъмнина,
земя на мрачна сянка и без никакъв ред,
където светлината е като тъмнина.
1
Тогава наамецът Софар отговори:2
Не трябва ли да се отговори на многото думи?3
Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста?
И когато ти се присмиваш, тебе никой ли да не засрами?
4
Защото ти казваш: Това, което говоря, е право
и аз съм чист пред Твоите очи.
5
Но дано проговореше Бог
и да отвореше устните Си против теб,
6
и да ти явеше тайните на мъдростта,
че тя е двояка в проницателността си.
И така, знай, че Бог изисква от тебе по-малко,
отколкото заслужава беззаконието ти.
7
Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини?
Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно?
8
Тези тайни са високи до небето; какво можеш да сториш?
По-дълбоки са от преизподнята; какво можеш да узнаеш?
9
Мярката им е по-дълга от земята
и по-широка от морето.
10
Ако мине Той и улови и събере съд,
то кой може да Му забрани?
11
Защото Той знае суетните хора,
Той вижда и нечестието, без да Му е нужно да внимава в него.
12
Но суетният човек е лишен от разум;
дори човек се ражда като диво оселче.
13
Ако ти оправиш сърцето си
и простреш ръцете си към Него,
14
ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го
и не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти.
15
Само тогава ще издигнеш лицето си без петно.
Да! Утвърден ще бъдеш и няма да се боиш;
16
защото ще забравиш скръбта си;
ще си я спомняш като води, които са оттекли.
17
Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне;
и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.
18
Ще бъдеш в увереност, защото има надежда.
Да! Ще се озърнеш наоколо и ще си легнеш безопасно.
19
Ще легнеш и няма да има кой да те плаши;
дори мнозина ще търсят твоето благоволение.
20
А очите на нечестивите ще изтекат;
прибежище няма да има за тях;
и надеждата им ще бъде, че ще издъхнат.
1
Тогава Йов отговори:2
Наистина само вие сте хора3
Но и аз имам разум, както и вие;
не съм по-долен от вас;
и такива работи — кой не ги знае?
4
Станах за присмех на ближния си;
човек, който призовава Бога и Той му отговаряше —
праведният, непорочният човек стана за присмех!
5
Този, чиито крака са близо до подхлъзване,
е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
6
Шатрите на разбойниците са в благоденствие
и тези, които разгневяват Бога, са в безопасност;
Бог докарва изобилие в ръцете им.
7
Но попитай сега животните и те ще те научат,
и въздушните птици — и ще ти кажат;
8
или говорѝ на земята — и тя ще те научи,
и морските риби ще ти изявят.
9
От всички тези кой не разбира,
че ръката на ГОСПОДА е сторила това? —
10
В Чиято ръка е душата на всичко живо
и диханието на цялото човечество.
11
Ухото не изпитва ли думите,
както небцето вкусва ястието си?
12
Мъдростта е у белокосите, казвате вие,
и разумът — в дългия живот.
13
А в Бога е мъдростта и силата:
Той има разсъждение и разум.
14
Ето, Той събаря и не се съгражда вече;
затваря човека и не му се отваря.
15
Ето, задържа водите и пресъхват;
пуска ги пак и изравят земята.
16
В Него е силата и мъдростта;
Негов е измаменият и измамникът.
17
Закарва съветниците ограбени
и прави съдиите глупави.
18
Разпасва пояса на царете
и опасва кръста им с въже.
19
Закарва първенците ограбени
и поваля силните.
20
Отнема думата от ползващите се с доверие
и взема ума на старейшините.
21
Излива презрение върху князете
и отслабва силата на яките.
22
Открива дълбоки работи из тъмнината
и изважда на светло мрачната сянка.
23
Умножава народите и ги погубва;
разширява народите и ги стеснява.
24
Отнема бодростта на началниците на земните жители
и ги прави да се скитат по непроходна пустиня;
25
опипват в тъмнината без светлина
и ги прави да залитат като пияни.
1
Ето, моето око е видяло всичко това,2
Което знаете вие, това зная и аз;
не съм по-долен от вас.
3
Но аз бих говорил на Всемогъщия
и желая да разисквам с Бога.
4
Защото вие измисляте лъжа;
всички сте безполезни лекари.
5
Дано млъкнехте съвсем!
И това щеше да ви бъде за мъдрост.
6
Слушайте сега доводите ми
и обърнете внимание върху жалбата на устните ми.
7
Заради Бога несправедливо ли ще говорите?
Заради Него измама ли ще изкажете?
8
Заради Него пристрастие ли ще покажете?
Заради Бога ще се съдите ли?
9
Добро ли е да ви изпита Той?
Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
10
Той непременно ще ви изобличи,
ако тайно показвате пристрастие.
11
Величието Му няма ли да ви уплаши?
И ужасът Му няма ли да ви нападне?
12
Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел;
защитата ви става укрепление от кал.
13
Млъкнете! Оставете ме и аз да говоря;
и нека дойде върху мене каквото иска.
14
Каквото и да стане, ще взема плътта си в зъбите си
и ще сложа живота в шепата си.
15
Дори и Той да ме убие, аз ще Го чакам;
но пак ще защитя пътищата си пред Него.
16
Даже това ще ми бъде спасение,
че нечестив човек няма да дойде пред Него.
17
Послушайте внимателно думата ми;
и изявлението ми нека бъде в ушите ви.
18
Ето сега аз съм наредил делото си;
зная, че ще се оправдая.
19
Кой е онзи, който ще се съди с мене?
Защото ако млъкна, сега ще издъхна.
20
Само две неща не ми правѝ,
тогава няма да се скрия от лицето Ти —
21
не отказвай да оттеглиш ръката Си от мен
и нека не ме уплаши ужасът Ти.
22
Тогава Ти повикай и аз ще Ти отговоря;
или аз да говоря и Ти ми отговори.
23
Колко са беззаконията ми и греховете ми?
Яви ми престъплението ми и греха ми.
24
Защо криеш лицето Си
и ме смяташ за Свой неприятел?
25
Ще изморяваш ли лист отвяван?
И ще гониш ли суха плява?
26
Защо пишеш горести против мен
и ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
27
и слагаш краката ми в клада,
и наблюдаваш всичките ми пътища,
забелязваш следите на краката ми? —
28
При все че аз като гнила вещ тлея,
като дреха, от молец изядена.
1
Човекът, роден от жена, е кратковременен2
Цъфти като цвят и се покосява;
бяга като сянка и не се държи.
3
И върху такъв ли отваряш очите Си
и ме караш на съд с Тебе?
4
Кой може да извади чисто от нечисто?
Никой.
5
Тъй като дните му са определени
и броят на месеците му е в Теб,
и Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6
отвърни погледа Си от него, за да си почине,
докато като наемник доизкара деня си.
7
Защото за дървото има надежда,
че ако бъде отсечено, пак ще поникне
и че издънката му няма да изчезне,
8
даже ако коренът му остарее в земята
и ако пънът му умре в пръстта;
9
понеже от дъха на водата ще поникне
и ще покара клончета като новопосадено.
10
Но човек умира и прехожда.
Да! Човек издъхва и къде е той?
11
Както водите чезнат в морето
и реката престава и пресъхва,
12
така човек ляга и не става вече;
докато небесата не преминат, те няма да се събудят
и няма да станат от съня си.
13
О, да ме беше скрил Ти в преизподнята,
да ме беше покрил, докато премине гневът Ти,
да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!
14
Ако умре човек, ще оживее ли?
През всичките дни на воюването си ще чакам,
докато дойде промяната ми.
15
Ще повикаш и аз ще Ти се отзова;
ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16
А сега броиш стъпките ми;
не наблюдаваш ли греховете ми?
17
Престъплението ми е запечатано във вързоп
и зашиваш беззаконието ми.
18
Наистина, както и планината, като пада, се унищожава
и скалата се премества от мястото си;
19
както водите изтриват камъните
и наводненията им завличат пръстта от земята,
така Ти погубваш надеждата на човека.
20
Надделяваш винаги над него и той прехожда;
изменяш лицето му и го отпращаш.
21
Синовете му достигат до почитание, а той не знае;
и са свалени, а той не забелязва това за тях;
22
знае само, че плътта му е за него в болки
и душата му е за него в жалеене.
1
Тогава теманецът Елифаз отговори:2
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря3
С празни думи ли се препира
и с безполезни речи?
4
Наистина ти унищожаваш страха от Бога
и намаляваш моленето пред Него.
5
Защото беззаконието ти поучава устата ти
и си избрал езика на лукавите.
6
Твоите уста те осъждат, а не аз;
твоите устни свидетелстват против тебе.
7
Ти ли си първороденият човек?
Или създаден ли си преди хълмовете?
8
Чул ли си ти Божиите тайни намерения?
Или си заключил в себе си мъдростта?
9
Какво знаеш ти, което ние не знаем?
Какво разбираш ти, което няма в нас?
10
Има и между нас и белокоси, и престарели,
по-напреднали на възраст и от баща ти.
11
Божиите утешения и меките Му думи към тебе
малко нещо ли са за тебе?
12
Какво те блазни сърцето ти
и на какво смигат очите ти,
13
че обръщаш духа си против Бога
и изпускаш такива думи от устата си?
14
Какво е човек, за да е чист,
и роденият от жена, за да е праведен?
15
Ето, на святите Си ангели Той не се доверява
и небесата не са чисти в очите Му;
16
колко повече е гнусен и непотребен човек,
който пие неправда като вода!
17
Аз ще ти кажа, послушай ме;
и това, което съм видял, ще ти изявя
18
(което мъдрите не скриха, а възвестиха,
както бяха чули от бащите си;
19
на които беше дадена земята и само на тях,
и чужденецът не мина между тях):
20
Нечестивият се мъчи през всичките си дни;
и преброени години са запазени за мъчителя.
21
Ужасни гласове има в ушите му,
че като е в спокойствие, ще го нападне изтребителят;
22
не вярва, че ще се върне от тъмнината;
и той е очакван от меча;
23
скита се да търси хляб, като казва: Къде е?
Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24
скръб и тъга го плашат —
като цар, приготвен за бой, му надвиват,
25
понеже той вдигна ръката си против Бога
и се възгордя против Всемогъщия;
26
спусна се към Него с корав врат,
с дебелите изпъкналости на щитовете си.
27
Понеже покри лицето си с тлъстината си
и затлъсти кръста си,
28
той се засели в разорени градове,
в къщи необитаеми,
готови да станат на купове.
29
Няма да се обогати и имотът му няма да трае,
нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30
Няма да се отърве от тъмнината;
пламък ще изсуши младоците му;
и от диханието на Божиите уста ще бъде завлечен.
31
Нека не се доверява на суетата самоизмамен;
защото суета ще бъде заплатата му.
32
Преди времето си ще се изплати
и клонът му няма да се раззеленее.
33
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата
и ще хвърли цвета си като маслината.
34
Защото дружината на нечестивите ще запустее;
и огън ще изгори шатрите на подкупничеството.
35
Зачеват зло и раждат беззаконие,
и сърцето им подготвя измама.
1
Тогава Йов отговори:2
Много такива неща съм слушал;3
Свършват ли се празните думи?
Или какво ти дава смелост, че отговаряш?
4
И аз можех да говоря като вас;
ако беше вашата душа на мястото на моята душа,
можех да натрупам думи против вас
и да клатя глава против вас.
5
Но аз бих ви подкрепил с устата си
и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.
6
Ако говоря, болката ми не олеква;
и ако мълча, доколко съм в покой?
7
Но сега Той много ме умори;
Ти запусти цялото ми семейство.
8
Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен;
и мършавостта ми се издига срещу мен
и заявява в лицето ми.
9
Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази;
скърца със зъбите Си против мене;
неприятелят ми остри очите си върху мене.
10
Зяпат против мене с устата си,
удрят ме по челюстта с хулене,
трупат се всички против мене.
11
Бог ме предаде на неправедния
и ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12
Бях в охолност, но Той ме разкъса,
дори ме хвана за врата и ме строши,
и ме постави за Свой прицел.
13
Стрелците Му ме обиколиха;
пронизва бъбреците ми и не щади;
излива жлъчката ми на земята.
14
Съсипва ме с удар върху удар;
спуска се върху мене като исполин.
15
Вретище съших върху кожата си
и окалях ро̀га си в пръстта,
16
лицето ми подпухна от плач
и мрачна сянка има върху клепачите ми,
17
ако и да няма неправда в ръцете ми
и да е чиста молитвата ми.
18
О, земьо, не покривай кръвта ми!
И за вика ми да няма място за почивка.
19
Ето и сега, свидетелят ми е на небесата
и свидетелството ми е във височините.
20
Моите приятели ми се присмиват;
но окото ми рони сълзи към Бога,
21
дано Той сам защити човека пред Бога
и човешкия син — пред ближния му!
22
Защото като се изминат малко години,
аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.
1
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.2
Сигурно ми се присмиват;
и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си;
кой друг би дал ръка за мене,
4
защото си скрил сърцето им от разум,
затова няма да ги възвисиш.
5
Който заради плячка предава приятели,
очите на децата му ще изтекат.
6
Той ме е поставил и поговорка на народа;
и за укор станах аз пред тях.
7
Помрачиха очите ми от скръб
и всичките ми телесни части станаха като сянка.
8
Правдивите ще се почудят на това
и невинният ще се повдигне против нечестивия.
9
А праведният ще се държи в пътя си
и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.
10
А вие всички, моля, пак елате;
обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.
11
Дните ми преминаха;
намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.
12
Нощта скоро ще замести деня;
светлината е близо до тъмнината.
13
Ако очаквам преизподнята за мое жилище,
ако съм постлал постелката си в тъмнината,
14
ако съм викал към тлението:
Баща си ми ти, —
към червеите: Майка и сестра сте ми,
15
то къде е сега надеждата ми?
Да! Кой ще види надеждата ми?
16
При вратите на преизподнята ще слезе тя,
когато едновременно ще има покой в пръстта.
1
Тогава савхиецът Валдад отговори:2
Докога още ще ловите думи?3
Защо сме смятани за добитък
и станахме никакви пред вас?
4
О, ти, който разкъсваш душата си в гнева си,
за тебе ли ще бъде напусната земята
и скалите ще се преместят от мястото си?
5
Наистина светлината на нечестивия ще угасне
и пламъкът на огъня му няма да свети.
6
Светлината ще бъде мрак в шатъра му
и светилникът при него ще изгасне.
7
Силното му стъпване ще се стесни
и собствените му намерения ще го повалят.
8
Защото със своите си крака той се хвърля в мрежа
и ходи върху примки.
9
Клопка ще го улови за петата,
примка ще го хване.
10
Въжето му е скрито в земята
и примката е на пътя му.
11
Ужаси ще го плашат отвред
и ще го гонят по петите.
12
Силата му ще чезне от глад
и бедствие ще бъде готово до хълбока му.
13
Първородният на смъртта ще погълне членовете на тялото му.
Да! Ще погълне членовете му.
14
Той ще бъде изкоренен от шатъра си, на който уповава,
и ще бъде закаран при царя на ужасите.
15
В шатъра му ще се засели това, което не е негово;
сяра ще се разпръсне върху жилището му.
16
Отдолу корените му ще изсъхнат
и отгоре клоните му ще се отсекат.
17
Споменът му ще се изличи от земята
и името му няма да го има вече по улиците.
18
Ще бъде изпъден от светлото в тъмното
и ще бъде изгонен от света.
19
Няма да има нито син, нито внук между народа си,
нито остатък в жилищата си.
20
Бъдещите поколения ще се смаят за деня му,
както и предишните се ужасиха.
21
Наистина такива са жилищата на нечестивия
и това е мястото на онзи, който не познава Бога.
1
Тогава Йов отговори:2
Докога ще оскърбявате душата ми3
Десет пъти вече стана как ме укорявате,
но пак не ви е срам, че ми замайвате главата.
4
Даже ако наистина съм съгрешил,
грешката ми остава с мен.
5
Ако непременно искате да се големеете над мен
и да хвърляте против мен укора ми,
6
знайте сега, че Бог ме повали
и ме обиколи с мрежата Си.
7
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе;
издавам вик за помощ, но няма съд.
8
Той е преградил пътя ми и не мога да премина,
и е положил тъмнина в пътеките ми.
9
Съблякъл ме е от славата ми
и е отнел венеца от главата ми.
10
Съкрушил ме е отвсякъде и аз отивам;
и е изкоренил надеждата ми като дърво.
11
Заявил е също против мене гнева Си
и ме смята за един от враговете Си.
12
Полковете Му настъпват заедно
и заздравяват пътя си против мен,
и се разполагат на стан около шатъра ми.
13
Отдалечил е от мене братята ми;
и онези, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мен.
14
Оставиха ме ближните ми
и ме забравиха познайниците ми.
15
Онези, които живеят в дома ми,
и слугините ми ме смятат за чужд;
странен станах в очите им.
16
Викам слугата си и не отговаря,
при все че с устата си му се моля.
17
Дъхът ми е отвратителен на жена ми
и на децата на чреслата ми;
18
и самите малки деца ме презират;
когато ставам, говорят против мене.
19
Всичките ми по-близки приятели се гнусят от мен;
и онези, които възлюбих, се обърнаха против мене.
20
Костите ми залепват за кожата и за плътта ми;
и се отървах само с кожата на зъбите си.
21
Смилете се над мене, смилете се над мене, вие, приятели мои!
Защото ръката Божия се допря до мене.
22
Защо ме гоните, като че ли сте Бог,
и не се насищате от плътта ми?
23
О, да можеха да се напишат думите!
Да се начертаеха на книга!
24
Да се издълбаеха на скала завинаги
с желязна писалка и олово!
25
Защото зная, че е жив Изкупителят ми
и че в последното време ще застане на земята;
26
и като изтлее след кожата ми това тяло,
пак в плътта си ще видя Бога,
27
Когото сам аз ще видя
и очите ми ще гледат, и то не като чужденец.
За тази гледка дробовете ми се топят дълбоко в мен.
28
Ако кажете: Как ще го гоним,
тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29
Тогава бойте се от меча;
защото гневни са наказанията, нанесени от меча,
за да познаете, че има съд.
1
Тогава наамецът Софар отговори:2
Понеже мислите ми ме карат да отговоря,3
Чух укорителното изобличение против мен;
и духът на разума ме кара да отговоря.
4
Не знаеш ли това от старо време,
откогато е поставен човек на земята,
5
че тържеството на нечестивите е кратковременно
и радостта на безбожния е минутна?
6
Макар величието му да се издигне до небето
и главата му да стигне до облаците,
7
пак той ще бъде изринат завинаги, както нечистотиите му;
онези, които са го гледали, ще кажат: Къде е той?
8
Като сън ще отлети и няма да се намери,
и като нощно видение ще изчезне.
9
Окото, което го е гледало, няма да го гледа вече;
и мястото му няма да го види вече.
10
Синовете му ще потърсят благоволението на бедните;
и ръцете му ще върнат имота им.
11
Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му;
и те ще лежат с него в пръстта.
12
Ако и да е сладко злото в устата му
и го крие под езика си,
13
ако и да го жали и не го оставя,
но все още го държи вътре в устата си,
14
пак храната му ще се измени в червата му,
на жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
15
Погълнал е богатство, но ще го повърне;
Бог ще го изтръгне от корема му.
16
Отрова аспидна ще суче;
език на ехидна ще го умъртви.
17
Няма вече да гледа потоците,
реките, които текат с мед и масло.
18
Това, за което се труди, ще го върне
и няма да се наслаждава на него ;
съразмерно с имота, който е придобил,
той няма да се радва.
19
Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил;
заграбил е къща, която не беше построил.
20
Понеже не е знаел насита на лакомията си,
няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
21
понеже не остана нищо, което не изяде,
затова благоденствието му няма да трае.
22
Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност;
ръката на всеки окаяник ще го нападне.
23
Когато се кани да напълни корема си,
Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв
и ще го навали върху него, когато още яде.
24
Когато бяга от желязното оръжие,
стрелата на медния лък ще го прониже.
25
Той я изтръгва и тя излиза от тялото му.
Да! Лъскавият ѝ връх излиза от жлъчката му;
ужаси го обземат.
26
Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му;
огън, нераздухван от човек, ще го изяде;
на тези, които остават в шатъра му, ще им бъде зле.
27
Небето ще открие беззаконието му
и земята ще се повдигне против него.
28
Богатството на дома му ще изчезне,
в деня на Божия гняв ще се разпилее.
29
Това е от Бога делът на нечестивия
и определеното му от Бога наследство.
1
Тогава Йов отговори:2
Слушайте внимателно говоренето ми3
Потърпете ме и аз ще говоря;
а след като изговоря, присмивайте се.
4
За човека ли се оплаквам аз?
А как да не се утесни духът ми?
5
Погледнете към мен и се почудете,
и сложете ръка на устата си.
6
Само да си наумя тези въпроси, се ужасявам
и трепет обзема снагата ми.
7
Защо живеят нечестивите,
остаряват, даже стават и много силни?
8
Децата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им
и внуците им — пред очите им.
9
Домовете им са свободни от страх;
и Божията тояга не е върху тях.
10
Говедата им се гонят, и не напразно;
телицата им се тели и не помята.
11
Пускат децата си като овце;
и децата им скачат.
12
Пеят под музиката на тъпанчето и арфата
и се веселят при звука на свирката.
13
Прекарват дните си в благополучие;
и в една минута слизат в гроба.
14
Все пак казват на Бога: Оттегли се от нас,
защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15
Какво е Всемогъщият, за да Му служим?
И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16
Ето, щастието им не е в тяхната ръка;
далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17
Колко често изгасва светилникът на нечестивите
и идва бедствието им върху тях!
Бог им разпределя страдания в гнева Си.
18
Те са като плява пред вятъра
и като прах от плява, който вихрушката отвява.
19
Казвате: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за децата им.
По-добре нека въздаде на самите тях, за да го усещат;
20
собствените им очи нека видят гибелта им
и самите те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си,
когато се свърши числото на месеците му?
22
Ще научи ли някой Бога на знание,
тъй като Той съди високите?
23
Един умира в пълно благополучие,
като е във всичко охолен и спокоен;
24
ребрата му са покрити с тлъстина
и костите му са напоени с мозък.
25
А друг умира в душевна горест,
като никога не е ял с весело сърце.
26
Заедно лежат в пръстта
и червеи ги покриват.
27
Ето, зная мислите ви
и хитруванията ви за съсипването ми.
28
Защото казвате: Къде е къщата на княза?
И къде е шатърът, където живееха нечестивите?
29
Не сте ли попитали минаващите през пътя?
И не разбирате ли бележитите им примери —
30
че нечестивият се пази за ден на погибел
и че в ден на гняв ще бъде откаран?
31
Кой ще изяви пред лицето му неговия път?
И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32
Но и той ще бъде донесен в гроба
и ще пази над гробницата си.
33
Буците на долината ще му бъдат леки;
и всеки човек ще отиде след него,
както безбройни са отишли преди него.
34
И така, как ми давате празни утешения,
тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
1
Тогава теманецът Елифаз отговори:2
Може ли човек да бъде полезен на Бога?3
Ако ти си праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва?
Или ползва ли се Той, ако правиш пътищата си непорочни?
4
Поради твоя страх от Него ли Той те изобличава
и влиза в съд с тебе?
5
Нечестието ти не е ли голямо?
И беззаконията ти не са ли безкрайни?
6
Защото без причина си взел залог от брат си
и си лишил голите от дрехите им.
7
Не си напоил с вода уморения
и си задържал хляб от гладния.
8
А който беше як, той придобиваше земята;
и който беше почитан, той се заселваше в нея.
9
Вдовици си отпратил празни
и мишците на сирачетата си строшил.
10
Затова примки те обикалят
и внезапен страх те ужасява
11
или тъмнина и не виждаш,
и множество води те покриват.
12
Бог не е ли на небесните висоти?
Сега гледай височината на звездите, колко са нависоко!
13
А ти казваш: Къде ще знае Бог?
През мрака ли може да съди?
14
Облаци Го покриват и не вижда;
и ходи по свода небесен.
15
Забелязал ли си ти стария път,
по който са ходили беззаконниците? —
16
Тези, които преждевременно бяха грабнати
и чиято основа порой завлече,
17
които казаха на Бога: Отдалечи се от нас,
и: Какво може Всемогъщият да стори за нас? —
18
При все че Той напълни с блага домовете им.
Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
19
Праведните гледат и се радват;
и невинните им се присмиват, като казват:
20
Не бяха ли погубени въстаналите против нас
и огън не погълна ли останалите от тях?
21
Сприятели се сега с Него и бъди в мир;22
И така, приеми закона от устата Му
и съхрани думите Му в сърцето си.
23
Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден;
и така, отдалечи беззаконието от шатрите си,
24
хвърли злото си в пръстта
и офирското злато — между камъните на потоците;
25
и Всемогъщият ще ти бъде злато
и изобилие от сребро за тебе.
26
Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия
и ще въздигаш лицето си към Бога.
27
Ще Му се помолиш и Той ще те послуша;
и ще изпълни оброците Си.
28
И каквото решение вземеш, ще ти бъде потвърдено;
и светлина ще сияе по пътищата ти.
29
Когато те унижат,
тогава ще кажеш: Има въздигане!
И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед.
30
Даже онзи, който не е невинен, ще избави.
Да! С чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.
1
А Йов отговори:2
И днес оплакването ми е горчиво;3
Ах, да бих знаел къде да Го намеря!
Бих отишъл до престола Му,
4
бих изложил делото си пред Него
и бих напълнил устата си с доводи.
5
Бих узнал думите, които Той би ми отговорил,
и бих разбрал какво щеше да ми каже.
6
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила?
Не! Щеше само да внимава в мене.
7
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него;
и така аз бих се освободил завинаги от Съдията си.
8
Обаче, ето, отивам напред, но Го няма,
и назад, но не Го виждам;
9
наляво, където работи, но не мога да Го видя;
крие се надясно и не Го виждам.
10
Знае обаче пътя ми; когато ме изпита,
ще изляза като злато.
11
Кракът ми се е държал здраво в Неговите стъпки;
опазил съм пътя Му, без да се отклоня.
12
От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад;
съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13
Но Той е на един ум и кой може да Го отклони?
И каквото желае думата Му, това прави.
14
Защото върши това, което е определено за мен;
и много такива неща има в Него.
15
Затова се смущавам в присъствието Му;
когато размишлявам, треперя от Него.
16
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми
и Всемогъщият ме е смутил;
17
тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми,
нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
1
Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия,2
Едни преместват межди,
грабят стада и ги пасат;
3
откарват осела на сирачетата;
вземат в залог говедото на вдовицата;
4
изтласкват бедните от пътя;
сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си,
подраняват да търсят храна;
пустинята им доставя храна за децата им.
6
Жънат фуража в нивата, за да го ядат,
и берат лозата на неправедника;
7
цяла нощ лежат голи, без дрехи,
и нямат завивка в студа;
8
измокрят се от планинските дъждове
и прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9
Други грабват сирачето от съседите
и вземат залог от сиромаха.
10
Голи, тези ходят крадешком без дреха,
и гладни носят сноповете;
11
изстискват дървено масло в техните огради,
тъпчат линовете им, а остават жадни.
12
Умиращите охкат из града
и душата на ранените вика;
но пак Бог не гледа това безумие.
13
Други са от противниците на светлината;14
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се,
а нощем е като крадец.
15
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне,
като казва: Око няма да ме види;
и променя лицето си.
16
В тъмнината пробиват къщи;
те се затварят през деня,
светлина не познават.
17
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка;
понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18
Бързо се отвличат по лицето на водата;
делът им е проклет на земята;
не се обръщат вече към пътя за лозята.
19
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега,
така и преизподнята — грешните.
20
Майчината утроба ще ги забрави;
червеят ще има сладко ястие в тях;
няма вече да си спомнят за тях;
и неправдата ще се строши като дърво.
21
Поглъщат неплодната, която не ражда;
и на вдовицата не правят добро.
22
Влачат и мощните със силата си;
те стават и никой не е в безопасност през живота си.
23
Бог им дава безопасност и те се успокояват с нея.
Но очите Му са върху пътищата им.
24
Въздигнаха се за малко и ето че ги няма!
Снишават се; и както всички други, си отиват
и се прекършват, както главите на класовете.
25
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец
и ще превърне в нищо думите ми?
1
Тогава шуахецът Валдад отговори:2
ГОСПОДСТВОТО и страхопочитанието принадлежат на Него;3
Имат ли брой войнствата Му?
И върху кого не изгрява Неговата светлина?
4
И така, как може човек да е праведен пред Бога?
Или как може да е чист роденият от жена?
5
Ето, и самата луна не е светла
и звездите не са чисти пред Него,
6
колко по-малко гадината човек
и червеят човешки син!
1
А Йов отговори:2
Каква помощ си дал ти на немощния!3
Как си съветвал онзи, който няма мъдрост!
И какъв здрав разум си изсипал!
4
Към кого си отправил думи?
И чий дух те е вдъхновявал ?
5
Пред Него мъртвите треперят —
под водите и обитателите им.
6
Преизподнята е гола пред Него
и Авадон няма покрив.
7
Простира севера върху празния простор;
окачва земята на нищо.
8
Връзва водите в облаците Си;
но облакът под тях не се разтваря.
9
Покрива лицето на престола Си,
като простира облака Си върху него.
10
Обиколил е водите с граница
чак до краищата на светлината и тъмнината.
11
Небесните стълбове треперят
и се ужасяват от смъмрянето Му.
12
Развълнува морето със силата Си;
и с разума Си поразява Рахав .
13
Чрез духа Си украсява небесата;
ръката Му пробожда бягащия змей .
14
Ето, тези са само краищата на пътищата Му;
и колко малко шепот ни дават да чуем за Него!
А гърма на силата Му кой може да разбере?
1
И Йов продължи беседата си, като казваше:2
В живота на Бога, Който е отнел правото ми,3
се заклевам, че през всичкото време,
докато диханието ми е в мен
и Духът Божий — в ноздрите ми,
4
устните ми няма да изговорят неправда,
нито езикът ми ще продума измама.
5
Да не даде Бог да ви оправдая!
Докато издъхна, няма да отхвърля непорочността си от мене.
6
Правдата си ще държа и няма да я оставя;
докато съм жив, сърцето ми няма да ме изобличи.
7
Неприятелят ми нека бъде като нечестивия
и който въстава против мене — като беззаконния.
8
Защото каква е надеждата на нечестивия,
че ще спечели, когато Бог изтръгне душата му?
9
Ще послуша ли Бог вика му,
когато го сполети беда?
10
Ще се наслаждава ли във Всемогъщия?
Ще призовава ли Бога по всяко време?
11
Ще ви науча на това, което е в Божията ръка;
каквото има във Всемогъщия, не искам да скрия.
12
Ето, вие всички сте видели това;
и така, защо ставате съвсем безполезни?
13
Делът на нечестивия от Бога
и наследството, което потисниците
ще получат от Всемогъщия, е това:
14
ако се умножават децата му, умножават се за меч;
и внуците му няма да се наситят с хляб.
15
Останалите от него смърт ще ги погребе
и вдовиците му няма да плачат.
16
Ако и да натрупа много сребро като пръст
и приготви дрехи изобилно като кал,
17
може да приготви, но праведните ще ги облекат
и невинните ще си разделят среброто.
18
Построява къщата си, както молецът
и както пъдарят, който прави колиба.
19
Богат ляга, но няма да повтори;
веднъж отваря очите си — и го няма;
20
трепет го хваща като потоп;
буря го граби нощем;
21
източният вятър го вдига и той отива;
той го изтръгва от мястото му.
22
Защото Бог ще хвърли върху него
беди и няма да го пожали;
той ще се старае да избяга от ръката Му.
23
Ще изпляскат с ръце против него
и ще му подсвирват така, че ще бяга от мястото си.
1
Наистина има рудник за сребро2
Желязото се взима от земята
и медта се лее от камъка.
3
Човекът слага край на тъмнината
и издирва до най-далечните места
камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
4
Далеч от човешко жилище, където крака не стъпват,
той си отваря рудник;
окачени далеч от хората, рудничарите се люлеят.
5
Колкото до земята, от нея произлиза хлябът!
И под нея се разравя като че ли с огън.
6
Камъните ѝ са място на сапфир
и златна пръст има в нея.
7
Хищна птица не знае този път
и око на сокол не го е видяло.
8
Горделивите зверове не са стъпвали по него;
лъв не е минавал през него.
9
Човекът простира ръката си върху канарите,
преобръща планините из корен.
10
Разсича проломи между скалите;
и окото му открива всичко, което е скъпоценно,
11
и ограничава капенето на водите;
и скритото изважда на бял свят.
12
Но мъдростта — къде ще се намери?
И къде е мястото на разума?
13
Човекът не познава цената ѝ;
и тя не се намира в земята на живите.
14
Бездната казва: Не е в мен;
и морето казва: Не е у мене.
15
Не може да се придобие със злато;
и сребро не може да се претегли в замяна с нея.
16
Не може се оцени с офирско злато,
със скъпоценен оникс и сапфир.
17
Злато и кристал не могат се сравни с нея,
нито може да се размени с вещи от най-чисто злато.
18
Няма да се спомене корал или кристал за покупката ѝ,
защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
19
Топаз етиопски няма да се сравни с нея;
няма да се оцени тя с чисто злато.
20
И така, откъде идва мъдростта?
И къде е мястото на разума? —
21
Понеже е скрита от очите на всички живи същества
и утаена от въздушните птици.
22
Гибелта и смъртта казват:
С ушите си чухме слух за нея.
23
Бог разбира пътя ѝ
и Той знае мястото ѝ;
24
понеже Той гледа до земните краища
и вижда под цялото небе,
25
за да претегля тежестта на ветровете
и да измерва водите с мярка.
26
Когато направи закон за дъжда
и път за светкавицата на гърма,
27
тогава Той я видя и изяви;
утвърди я, да! И я изследва;
28
и каза на човека: Ето,
страх от Господа — това е мъдрост;
и отдалечаване от злото — това е разум.
1
И Йов продължи още беседата си, като казваше:2
О, да бях както в предишните месеци,3
когато светилникът Му светеше на главата ми
и със светлината Му ходех в тъмнината;
4
както бях в дните на зрелостта си,
когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5
когато Всемогъщият беше още с мен
и децата ми бяха около мене;
6
когато миех стъпките си с масло
и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7
Когато през града излизах на портата
и приготвях седалището си на пазара.
8
Младите, като ме гледаха, се криеха
и старците ставаха и стояха прави;
9
първенците се въздържаха от говорене
и слагаха ръка на устата си;
10
гласът на началниците замлъкваше
и езикът им залепваше за небцето им;
11
ухо, като ме чуеше, ме облажаваше
и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;
12
защото освобождавах сиромаха, който викаше,
и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13
Благословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен;
и аз веселях сърцето на вдовицата.
14
Обличах правдата и тя ми беше одежда;
моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15
Аз бях очи на слепия
и крака на хромия.
16
Бях баща на сиромасите;
изследвах делото на непознатия за мене.
17
Трошех челюстите на несправедливия
и изтеглях лова от зъбите му.
18
Тогава казвах: Ще умра в гнездото си;
и дните ми ще се умножат, както пясъкът.
19
Коремът ми е прострян към водите;
и росата намокря цяла нощ клоните ми.
20
Славата ми зеленее още в мен;
и лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21
Хората чакаха да ме слушат
и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22
След моите думи те не прибавяха нищо;
словото ми капеше върху тях;
23
очакваха ме като дъжд
и устата им зееха като за пролетен дъжд.
24
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние;
и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.
25
Избирах пътя към тях и седях пръв помежду им,
и живеех като цар сред войската,
като онзи, който утешава наскърбените.
1
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене,2
защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им —
хора, чиято жизненост беше изчезнала?
3
От немотия и глад те бяха измършавели;
гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4
между храстите късаха слез
и корените на хвойна им бяха за храна.
5
Бяха изгонени измежду хората,
които викаха след тях като след крадци.
6
Живееха в пукнатините на долините,
в дупките на земята и на скалите.
7
Ревяха между храстите.
събираха се под тръните;
8
безумни и безчестни,
те бяха изгонени от земята.
9
А сега аз им станах песен,
още съм им и за поговорка.
10
Гнусят се от мен, отдалечават се от мен
и не се свенят да плюят в лицето ми.
11
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил,
то и те се разюздаха пред мен.
12
Отдясно въстават тези изроди,
тласкат краката ми
и приготвят против мене гибелните си намерения ,
13
развалят пътя ми,
увеличават нещастието ми,
и то без да имат помощници.
14
Идват като през широк пролом;
гибелно се нахвърлят върху мен.
15
Ужаси се обърнаха върху мене;
като вятър гонят достолепието ми;
и благополучието ми премина като облак.
16
И сега душата ми се излива в мене;
скръбни дни ме постигнаха.
17
През нощта костите ми се пронизват в мен
и жилите ми не си почиват .
18
Само с голямо усилие се променя дрехата ми;
тя ме стяга, както яката на хитона ми.
19
Бог ме е хвърлил в калта;
и аз съм заприличал на пръст и прах.
20
Викам към Тебе, но не ми отговаряш;
стоя — и Ти просто ме поглеждаш.
21
Обърнал си се да се показваш жесток към мене;
с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;
22
издигаш ме, понасяш ме по вятъра
и ме стопяваш в бурята.
23
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт
и до дома, който е определен за всички живи.
24
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка
или да нададе вик в бедствието си?
25
Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден?
И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?
26
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото;
и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.
27
Червата ми кипят и не си почиват;
скръбни дни ме постигнаха.
28
Ходя почернял, но не от слънцето;
ставам в събранието и викам за помощ.
29
Станах брат на чакалите
и другар на щраусите.
30
Кожата ми почерня на мен
и костите ми изгоряха от огън.
31
Затова арфата ми се измени в ридание
и свирката ми — в глас на плачещи.
1
Сключих завет с очите си;2
Защото какъв дял се определя от Бога отгоре
и какво наследство — от Всемогъщия свише?
3
Не е ли разорение за нечестивия
и погибел за тези, които вършат беззаконие?
4
Не вижда ли Той пътищата ми?
И не брои ли всичките ми стъпки?
5
Ако съм ходил с лъжата
и кракът ми е бързал към измама
6
(но нека ме претеглят в прави везни,
за да познае Бог непорочността ми),
7
ако се е отклонил кракът ми от пътя
и сърцето ми е последвало очите ми,
и ако се е залепило петно на ръцете ми,
8
то нека сея аз, а друг да яде,
и нека бъдат изкоренени произведенията ми.
9
Ако се е прелъстило сърцето ми от жена
и съм причаквал при вратата на съседа си,
10
то нека моята жена мели за друг
и други да се навеждат над нея;
11
защото това би било гнусно дело
и беззаконие, което да се накаже от съдиите;
12
понеже това е огън, който изгаря до погубване
и би изкоренил всичките ми плодове.
13
Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си,
когато имаха спор с мене,
14
то какво бих сторил, когато се надигне Бог?
И какво бих Му отговорил, когато ме посети?
15
Онзи, Който е създал мене в утробата, не образува ли и него?
И не Същият ли ни създаде в утробата?
16
Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха,
или съм направил да помрачнеят очите на вдовицата,
17
или съм изял сам залъка си,
без да е яло сирачето от него
18
(напротив, от младостта ми то порасна при мене като при баща
и от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата),
19
ако съм гледал някого да гине от нямане на дрехи
или сиромах, че няма завивка,
20
и не са ме благославяли чреслата му,
като се е стоплял с вълната от овцете ми;
21
ако съм повдигнал ръка против сирачето,
като виждах, че имам помощ в портата;
22
то да падне мишцата ми от рамото
и ръката ми да се пречупи от лакътя;
23
защото погибел от Бога беше ужас за мен
и пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
24
Ако съм възлагал надеждата си на злато
или съм казал на чистото злато: Ти си мое упование;
25
ако съм се веселил, защото богатството ми беше голямо
и защото ръката ми беше намерила изобилие;
26
ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше,
или луната, когато ходеше в светлината си,
27
се е увлякло тайно сърцето ми
и устата ми са целували ръката ми;
28
и това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите,
защото бих се отрекъл от Вишния Бог.
29
Ако съм злорадствал в загиването на мразещия ме
или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло
30
(даже не съм допуснал устата ми да съгреши,
за да искам живота му с проклятие);
31
ако хората от шатъра ми не са казали:
Кой може да покаже някого, който не е бил наситен от него с месо?
32
(чужденецът не нощуваше вън;
отварях вратата си на пътника);
33
ако съм прикривал престъпленията си, както Адам,
като съм скривал беззаконието си в пазвата си,
34
понеже се боях от голямото множество
и презрението на семействата ме ужасяваше,
така че млъквах и не излизах от вратата
35
(О, да имаше някой да ме слуша —
Ето, виж тук подписа ми;
Всемогъщият нека ми отговори! —
И да имах акта , който противникът ми е написал!
36
Ето, на рамо щях да го нося,
за венец щях да го привържа на себе си!
37
Щях да му дам отчет за стъпките си;
като княз щях да се приближа към него.);
38
ако нивата ми вика против мен
и браздите ѝ плачат заедно;
39
ако съм изял плода ѝ, без да платя,
или съм изгасил живота на стопаните ѝ;
40
тогава да израстат тръни вместо жито
и вместо ечемик — плевели.
Свършиха се думите на Йов.
1
И така, тези трима човека престанаха да отговарят на Йов, защото беше праведен пред своите си очи.2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиил, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си вместо Бога;
3 също против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Йов, без да му намерят отговор.
4 А Елиу беше чакал да говори на Йов, защото другите бяха по-стари от него.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тези трима мъже, гневът му пламна.
6
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиил, отговори:7
Аз казах: Дните нека говорят
и многото години нека учат на мъдрост.
8
Но има дух в човека;
вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9
Не че хората са велики, затова да са и мъдри,
нито че са стари, затова да разбират правосъдието.
10
И така, казвам: Слушайте мене;
нека кажа и аз мнението си.
11
Ето, чаках, докато вие говорехте,
слушах разсъжденията ви,
когато търсехте какво да кажете;
12
внимателно ви слушах
и, ето, нито един от вас не убеди Йов,
нито отговори на думите му;
13
за да не кажете: Ние намерихме мъдрост;
Бог ще го свали, а не човек.
14
Понеже той не е отправил думите си против мене,
то и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15
Те се смайват, не отговарят вече,
не намират нито дума да кажат.
16
А да чакам ли аз, понеже те не говорят,
понеже стоят и не отговарят вече?
17
Нека отговоря и аз от моя страна,
нека кажа и аз мнението си.
18
Защото съм пълен с думи;
духът в мене дълбоко ме притиска.
19
Ето, коремът ми е като вино неотворено,
близо е да се пръсне като нови мехове.
20
Ще проговоря, за да ми стане по-леко;
ще отворя устните си и ще отговоря.
21
Далеч от мен е да гледам на лице
или да полаская човека.
22
Защото не зная да лаская;
иначе Създателят ми би ме премахнал веднага.
1
Затова, Йове, чуй сега словото ми2
Ето, сега отворих устата си,
езикът ми с устата ми говори.
3
Думите ми ще бъдат според правотата на сърцето ми
и устните ми ще произнесат чист разум.
4
Духът Божий ме е създал
и диханието на Всемогъщия ме оживотворява.
5
Ако можеш, отговори ми;
опълчи се с думите си пред мен и застани.
6
Ето, и аз съм пред Бога, както си ти,
и аз съм от кал създаден.
7
Ето, моят ужас няма да те плаши,
нито ръката ми ще тежи върху тебе.
8
Несъмнено ти си говорил, като слушах аз,
и аз чух гласа на думите ти, като казваше:
9
Чист и без престъпление съм;
невинен съм и беззаконие няма в мен;
10
ето, Бог намира причини против мене,
смята ме за Свой неприятел;
11
слага краката ми в клада,
наблюдава всичките ми пътища.
12
Ето, в това ти не си прав;
ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека.
13
Защо се препираш с Него
затова, че Той не дава отчет за нито едно от Своите дела?
14
Защото сигурно Бог говори веднъж и дваж,
само че човекът не внимава.
15
В сън, в нощно видение,
когато дълбок сън напада хората,
когато сънуват в леглата си,
16
тогава Той отваря ушите на хората
и запечатва поука в тях,
17
за да отклони човека от намерението му
и да извади гордостта от човека;
18
предпазва душата му от гроба
и живота му, за да не падне от меч.
19
Той бива и наказван с болки в леглото си.
Да! С непрестанни болки в костите си,
20
така че душата му се отвръща от хляб
и сърцето му — от вкусното ястие.
21
Плътта му се изнурява така, че не се вижда,
а невидимите му по-рано кости се подават.
22
Да! Душата му се приближава към гроба
и животът му — към погубителите.
23
Тогава, ако има ангел с него,
посредник, пръв между хиляда,
за да възвести на човека какво за него е право,
24
и ако Бог бъде милостив спрямо него
и каже: Избави го, за да не слезе в гроба,
Аз промислих откуп за него, —
25
тогава плътта му ще се подмладява повече от плътта на дете;
той се връща в дните на младостта си;
26
ако се помоли на Бога, Той е благосклонен към него
и му дава да гледа лицето Му с радост;
и възвръща на човека правдата му.
27
Той пее пред хората, като казва:
Съгреших и изкривих правото,
и не ми бе въздадено според греха ми;
28
Той избави душата ми, за да не отиде в рова;
и животът ми ще види светлината.
29
Ето, всичко това върши Бог
дваж и триж с човека,
30
за да отвърне душата му от рова,
а да се просвети със светлината на живота.
31
Внимавай, Йове, послушай ме,
мълчи и аз ще говоря.
32
Ако имаш какво да кажеш, отговори ми;
говори, защото желая да бъдеш оправдан;
33
но ако не, то ти слушай мене;
мълчи и ще те науча на мъдрост.
1
И Елиу пак проговори:2
Слушайте думите ми вие, мъдри,3
защото ухото изпитва думите,
както небцето вкусва ястието.
4
Нека си изберем правото,
за да знаем помежду си доброто.
5
Защото Йов е казал: Праведен съм,
и пак Бог отне правото ми;
6
въпреки правотата ми съм смятан за лъжец;
раната ми е неизцелима, при все че съм без престъпление.
7
Кой човек е като Йов,
който укорява Бога, както пие вода,
8
и дружи с онези, които вършат беззаконие,
и ходи с нечестиви хора?
9
Защото е казал: Нищо не ползва човека
да върши волята на Бога.
10
И така, слушайте ме вие, разумни мъже.
Далеч да бъде от Бога неправдата
и от Всемогъщия — беззаконието!
11
Защото ще въздаде на човека според делото му
и ще направи всеки да намери според пътищата си.
12
Наистина Бог няма да извърши нечестие,
нито Всемогъщият ще изкриви правосъдието.
13
Кой е възложил на Него грижата за земята?
Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
14
Ако Той прилепи сърцето Си само към Себе Си
и оттегли към Себе Си Духа Си и диханието Си,
15
то ще издъхне заедно всяка плът
и човекът ще се върне пак в пръстта.
16
Сега, ако си разумен, чуй това;
слушай гласа на думите ми.
17
Ще властва ли онзи, който мрази правдата?
И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
18
Който казва на цар: Нечестив си,
на князе: Беззаконници сте,
19
Който не показва лицеприятие пред първенци,
нито почита богатия повече от сиромаха,
понеже всички са дело на Неговите ръце?
20
В една минута умират — да!, — в полунощ;
народът им се смущава и преминава;
и мощните биват премахнати не с ръка.
21
Защото очите на Бога са върху пътищата на човека
и Той гледа всичките му стъпки.
22
Няма тъмнина, нито мрачна сянка,
където да се скрият онези, които вършат беззаконие.
23
Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека,
за да дойде на съд пред Бога.
24
Без дълго изследване сломява силните
и поставя други вместо тях.
25
И така, Той познава делата им;
и ги събаря нощем и те се смазват.
26
Удря ги като нечестиви
явно — там, където има зрители,
27
понеже се отклониха от Него
и не зачитаха нито един от пътищата Му,
28
така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите
и Той чу вика на угнетените.
29
И когато Той успокоява, кой ще те смути?
Когато крие лицето Си, кой може да Го види?
Безразлично дали е направено това спрямо народ,
или спрямо един човек —
30
за да не царува нечестив човек,
човек, който би впримчвал народа.
31
Защото ако някой каже на Бога:
Понесох наказание, без да съм сторил зло;
32
каквото аз не виждам, Ти ме научѝ;
ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, —
33
то трябва ли въздаянието му да бъде според както ти желаеш, да го отхвърляш,
така че ти да го избереш, казва Бог, а не Аз?
Тогава ти кажи каквото знаеш.
34
Разумни мъже ще ми кажат:
Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
35
Йов говори без знание
и думите му са лишени от мъдрост.
36
Желанието ми е Йов да бъде изпитан до край,
понеже отговори както нечестивите хора.
37
Защото към греха се прибавя бунтовничество,
поругава се между нас
и умножава думите си против Бога.
1
Елиу каза още:2
Мислиш ли, че е право това, което каза ти:3
Защото ти каза: Какво ще ми бъде преимуществото?
Какво ще ме ползва повече, отколкото ако бях съгрешил?
4
Аз ще отговоря на теб
и на приятелите ти с тебе.
5
Погледни към небесата и виж;
и гледай облаците, колко по-нависоко са от теб.
6
Ако съгрешаваш, какво правиш против Него?
И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш?
7
Ако си праведен, какво Му даваш?
Или какво получава Той от ръката ти?
8
Нечестието ти може да навреди само на човек като теб;
а правдата ти може да ползва само човешки син.
9
Поради много угнетения викат страдалците,
пищят поради насилието на мощните;
10
но пак никой не казва: Къде е Бог, Творецът ми,
Който дава песни нощем,
11
Който ни учи повече, отколкото земните животни,
и ни прави по-мъдри от въздушните птици?
12
Така те викат; но Той не отговаря
да ги избави от гордостта на нечестивите.
13
Наистина Бог не слуша празнословието
и Всемогъщият не го зачита.
14
Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш,
че делото ти е пред Него и напразно Го чакаш!
15
И сега, понеже не те е посетил в яростта Си
и не е прегледал със строгост надменността ти,
16
затова Йов отваря уста да говори суетности,
трупа думи, лишени от благоразумие.
1
И Елиу продължи:2
Потърпи ме малко и ще ти разкрия,3
Ще черпя знанието си отдалеч
и ще отдам правда на Създателя си;
4
защото наистина думите ми няма да бъдат лъжливи;
един, който е усъвършенстван в знание, стои пред теб.
5
Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого —
макар да е мощен в силата Си да разсъждава.
6
Той не запазва живота на нечестивия,
а на сиромасите отдава правото.
7
Не оттегля очите Си от праведните,
а даже ги слага и с царе да седят на престол завинаги
и те биват повишени.
8
А ако са оковани във вериги
и хванати с въжета на наскърбление,
9
тогава им явява делата им
и престъпленията им, че са се възгордели;
10
отваря и ухото им за поука
и заповядва да се отвърнат от беззаконието;
11
и ако послушат и служат на Него,
ще прекарат дните си в благополучие
и годините си във веселия;
12
но ако не послушат, ще загинат от меч
и ще умрат без мъдрост.
13
А нечестивите по сърце хранят яд,
не викат към Бога за помощ, когато ги връзва;
14
те умират в младост
и животът им угасва между мръсните.
15
Той избавя наскърбения чрез скръбта му
и чрез бедствие отваря ушите им.
16
И така би извел и теб от утеснение
в широко място, където няма теснота;
и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина.
17
Но ти си изпълнен с разсъжденията на нечестивия;
затова съденето и правосъдието те хващат.
18
Внимавай да не би жегата на страданията ти
да те повдигне против удара;
тогава дори голям откуп не би те отървал.
19
Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие
или всичките напрежения на силата ти?
20
Не пожелавай нощта,
когато народите изчезват от мястото си.
21
Внимавай! Не поглеждай беззаконието;
защото ти си предпочел това повече от наскърблението.
22
Ето, Бог е възвишен в силата Си;23
Кой Му е предписал пътя Му?
Или кой може да Му каже: Извършил си беззаконие?
24
Помни да възвеличаваш Неговото дело,
което хората възпяват,
25
в което всички хора се взират,
което човекът гледа отдалеч.
26
Ето, Бог е велик и ние не Го познаваме;
броят на годините Му е неизследим.
27
Той привлича водните капки,
които се събират в дъжд от па̀рите Му,
28
които облаците изливат
и оросяват върху множество хора.
29
Може ли даже някой да разбере как се разпростират облаците
или се произвеждат гърмежите на скинията Му?
30
Ето, простира светлината Си около Себе Си
и се покрива с морските дъна.
31
(Понеже чрез тези неща съди народите;
дава храна изобилно.)
32
Покрива ръцете Си със светкавицата
и ѝ заповядва къде да удари;
33
шумът ѝ известява за това
и добитъкът — за пламъка, който възлиза.
1
Да! Поради това сърцето ми трепери2
Слушайте внимателно гърма на гласа Му
и шума, който излиза от устата Му.
3
Праща го под цялото небе
и светкавицата Си — до краищата на земята;
4
след нея реве глас,
гърми с гласа на величието Си
и не ги възпира, щом се чуе гласът Му.
5
Бог гърми чудно с гласа Си,
върши велики дела, които не можем да разбираме;
6
защото казва на снега: Вали на земята,
също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7
запечатва ръката на всеки човек,
така че всички хора, които е създал, да разбират силата Му.
8
Тогава зверовете влизат в скривалищата
и остават в рововете си.
9
От пространството си иде бурята
и студът — от ветровете, които разпръскват облаците.
10
Чрез духане от Бога се дава лед
и широките води замръзват;
11
също гъстия облак Той натоварва с влага,
простира нашироко светкавичния Си облак,
12
които според Неговото наставление се носят наоколо,
за да правят всичко, което им заповядва,
по лицето на земното кълбо —
13
било че за наказание или за земята Си,
или за милост ги докарва.
14
Слушай това, Йове,
застани и размисли върху чудесните Божии дела.
15
Разбираш ли как Бог им налага волята Си
и прави светкавицата да свети от облака Му?
16
Разбираш ли как облаците увисват,
чудесните дела на Съвършения в знание?
17
Ти, чиито дрехи стават топли,
когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18
можеш ли като Него да разпростреш небето,
което като лято огледало е здраво?
19
Научи ни какво да Му кажем,
защото поради невежество ние не можем да наредим думите си.
20
Ще Му се извести ли, че желая да говоря,
като зная, че ако продума човек, непременно ще бъде погълнат?
21
И сега хората не могат да погледнат към светлината,
когато блести на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22
и е дошло златозарно сияние от север;
а как ще погледнат към Бога, у Когото е страшна слава!
23
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила,
а правосъдието и преизобилната правда Той няма да отблъсне.
24
Затова хората се боят от Него;
Той не зачита никого от високоумните .
1
Тогава ГОСПОД отговори на Йов из бурята и каза:2
Кой е тогава този, който помрачава Моя съвет3
Опаши сега кръста си като мъж
и ще те попитам; и ти ми отговаряй.
4
Къде беше ти, когато основах земята?
Извести, ако си разумен:
5
Кой определи мерките ѝ? (Ако знаеш.)
Или кой опъва връв за мерене по нея?
6
На какво се закрепиха основите ѝ?
Или кой положи крайъгълния ѝ камък,
7
когато звездите на зората пееха заедно
и всички Божии синове възклицаваха от радост?
8
Или кой затвори морето с врати,
когато се устреми и излезе от утроба,
9
когато го облякох с облак
и го пових с мъгла,
10
и поставих граница от Мене,
сложих лостове и врати
11
и казах: Дотук ще идваш, но не по-нататък,
и тук ще се спират гордите ти вълни?
12
Откакто започнаха дните ти, заповядал ли си ти на утрото
и показал ли си на зората мястото ѝ,
13
за да обхване краищата на земята,
така че да се изтърсят от нея злодеите,
14
за да се преобразува тя, както глина под печат,
и всичко да изпъква, като че ли в облекло,
15
а от нечестивите да се отнема светлината им
и издигнатата им мишца да се строши?
16
Прониквал ли си до изворите на морето?17
Откриха ли се пред тебе вратите на смъртта?
Или видял ли си сенчестите врати на смъртта?
18
Схванал ли си широчината на земята?
Кажи, ако си разбрал всичко това.
19
Къде е пътят към обиталището на светлината?
И на тъмнината къде е мястото ѝ,
20
за да я заведеш до границата ѝ
и да познаеш пътеките към дома ѝ?
21
Без съмнение ти знаеш, защото тогава си се родил
и голям е броят на твоите дни!
22
Влизал ли си в съкровищниците на снега
или виждал ли си съкровищниците за градушката,
23
които пазя за време на скръб,
за ден на бой и на война?
24
Кой е пътят за мястото, където се разлива светлината
или се разпръсва по земята източният вятър?
25
Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове
или път — за светкавицата на гърма,
26
за да се докара дъжд върху ненаселена земя,
върху пустинята, където няма човек,
27
за да насити пустата и запустяла земя
и да направи нежната трева да изникне?
28
Дъждът има ли баща?
Или кой е родил капките на росата?
29
От чия утроба излиза ледът?
И кой е родил небесната слана? —
30
Когато водите се втвърдяват като камък
и повърхността на бездната замръзва.
31
Ти ли връзваш връзките на Плеядите
или развързваш въжетата на Орион?
32
Извеждаш ли Мазарот на времето му?
Или управляваш Мечката с малките ѝ?
33
Познаваш ли законите на небето?
Установяваш ли неговото владичество върху земята?
34
Издигаш ли гласа си до облаците,
за да те покрият изобилни води?
35
Изпращаш ли светкавици, за да излизат
и да ти казват: Ето ни?
36
Кой е вложил мъдрост в облаците?
Или кой е дал разум на гъстите облаци?
37
Кой с мъдрост брои облаците?
Или кой излива небесните мехове,
38
за да се сгъстява пръстта в куп
и буците да се слепят?
39
Улавяш ли лов за лъвицата?
Или насищаш ли охотата на лъвчетата,
40
когато седят в рововете си
и остават в скривалищата, за да причакват?
41
Кой приготвя за враната храната ѝ,
когато пилетата ѝ от нямане храна
се скитат и викат към Бога?
1
Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите?2
Преброяваш ли колко месеци изпълняват те?
Или знаеш ли срока за раждането им? —
3
Когато се навеждат, раждат малките си,
освобождават се от болките си.
4
Малките им заякват, растат в полето;
излизат и не се връщат вече при тях.
5
Кой е пуснал на свобода дивия осел?
Или кой е развързал връзките на този плах бежанец,
6
за който съм направил пустинята за къща
и солената земя — на негово жилище?
7
Той се присмива на градския шум,
нито внимава във викането на този, който го кара.
8
Планините, които обикаля, са пасбището му;
и търси всякаква зеленина.
9
Ще благоволи ли дивият вол да ти работи
или ще нощува ли в твоите ясли?
10
Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране?
Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
11
Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма?
Или ще повериш ли на него работата си?
12
Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти
и да го събере в хармана ти?
13
Крилете на щрауса пляскат весело;
но крилете и перата му благи ли са?
14
Защо той оставя яйцата си на земята
и ги топли в пръстта,
15
а забравя, че е възможно крак да ги смаже
или полски звяр да ги стъпче.
16
Отнася се жестоко с малките си, като че не са негови;
трудът му е напразно, защото не го е грижа за опасности;
17
понеже Бог го е лишил от мъдрост
и не го е дарил с разум.
18
Когато стане да бяга,
се присмива на коня и на ездача му.
19
Ти ли си дал сила на коня?
Облякъл си врата му с трептяща грива?
20
Ти ли го правиш да скача като скакалец?
Гордото му пръхтене е ужасно.
21
Рие с крак в долината и се радва на силата си;
излиза срещу оръжията.
22
Присмива се на страха и не се бои,
нито се обръща назад от меча;
23
колчанът по страната му трещи
и лъскавото копие, и сулицата.
24
С буйство и ярост той гълта земята;
и при гласа на тръбата не вярва от радост.
25
Щом свири тръбата, той казва: Хо, хо!
И отдалеч подушва боя,
гърменето на военачалниците и виковете.
26
Чрез твоята мъдрост ли лети нагоре ястребът
и простира крилете си към юг?
27
При твоята заповед ли се възвисява орелът
и прави гнездото си по височините?
28
Живее по канарите и там обитава —
по върховете на скалите и по непроходимите места.
29
Оттам си съзира плячка,
очите му я съглеждат отдалеч.
30
И пилетата му смучат кръв;
и където има трупове, там е и той.
1
ГОСПОД проговори на Йов и каза:2
Този, когото е изобличил Всемогъщият, ще се бори ли с Него?3
Тогава Йов отговори на ГОСПОДА:
4
Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря?
Слагам ръката си на устата си.
5
Веднъж съм говорил и не искам да отговарям вече,
дори дваж, но няма да повторя.
6
Тогава ГОСПОД отговори на Йов от бурята:
7
Опаши сега кръста си като мъж;
Аз ще те попитам и ти Ми отговаряй.
8
Нима искаш да отмениш Моята присъда?
Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си?
9
Или имаш ли мишца като Бога?
И можеш ли да гърмиш с глас като Него?
10
Украси се сега с превъзходство и достолепие
и се облечи в чест и величие.
11
Изсипвай преливащия си гняв;
и гледай към всеки горделив и го смирявай;
12
гледай към всеки горделив и го снишавай;
и стъпквай нечестивите на мястото им;
13
скрий ги заедно в пръстта;
вържи лицата им в скритото място.
14
Тогава и Аз ще изповядам пред тебе,
че твоята десница може да те спаси.
15
Ето сега речния кон , който съм създал, както и теб;
яде трева като вол.
16
Ето сега, силата му е в чреслата му
и якостта му — в мускулите на корема му.
17
Клати опашката си като кедър;
жилите на бедрата му са сплотени.
18
Костите му са като медни цеви;
ребрата му са като железни лостове.
19
Той е изящното дело Божие;
Онзи, Който го е направил, го е снабдил с меча Си.
20
Наистина планините промишляват за него храна,
където играят всички полски зверове.
21
Ляга под сенчестите дървета,
в скривалището на тръстиката и в блатата;
22
сенчестите дървета го покриват със сянката си;
върбите на потоците го обкръжават.
23
Ето, ако би придошла река, той не трепери;
не се смущава, ако би се и Йордан устремил към устата му.
24
Може ли някой да го хване, когато е нащрек.
Или да прободе носа му с примка?
1
Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица2
Можеш ли сложи оглавник на носа му
или да пробиеш челюстта му с кука?
3
Ще отправи ли той към тебе много молби?
Ще ти говори ли със сладки думи?
4
Ще сключи ли договор с тебе,
за да го вземеш за вечен слуга?
5
Можеш ли игра с него, както с птица?
Или ще го вържеш ли за забава на момичетата си?
6
Дружините риболовци ще търгуват ли с него?
Ще го разделят ли между търговците?
7
Можеш ли прониза кожата му със сулици
или главата му — с рибарски копия?
8
Сложи ръката си на него;
спомни си боя и не прави вече това.
9
Ето, надеждата да го хване някой е празна;
даже от изгледа му не отпада ли човек?
10
Няма човек, толкова дързък, че да смее да го раздразни.
Тогава кой може да застане пред Мене?
11
Кой Ми е дал отпреди, за да му отплатя?
Всичко, което има под цялото небе, е Мое.
12
Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му,
нито за хубавото му устройство.
13
Кой може да смъкне външната му дреха?
Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти ?
14
Кой може да отвори вратите на лицето му?
Зъбите му наоколо са ужасни.
15
Той се гордее с наредените си люспи,
съединени заедно, като че ли плътно запечатани;
16
едната се допира до другата,
така че дори въздух не може да влезе между тях;
17
прилепени са една за друга,
държат се помежду си така, че не могат да се отделят.
18
Когато киха, блести светлина
и очите му са като клепачите на зората.
19
От устата му излизат запалени факли
и огнени искри изскачат.
20
От ноздрите му излиза дим
като на възвряло гърне над пламнали тръстики.
21
Дишането му запалва въглища
и пламъкът излиза от устата му.
22
На врата му обитава сила
и всички заплашени скачат пред него.
23
Пластовете на плътта му са слепени,
твърди са на него, не могат се поклати.
24
Сърцето му е кораво като камък,
даже твърдо като долния воденичен камък.
25
Когато става, силните се ужасяват,
от страх се смайват.
26
Мечът на този, който би го улучил, не може да удържи —
нито копие, нито сулица, нито остра стрела.
27
Той смята желязото за плява,
медта — за гнило дърво.
28
Стрелите не могат го накара да бяга;
камъните на прашката са за него като слама;
29
сопите се смятат за слама;
той се присмива на махането на копието.
30
Като остри камъни има по долните му части;
простира като белези от диканя върху тинята;
31
прави бездната да ври като котел;
прави морето като варилница за миро.
32
Оставя след себе си светла диря,
така че някой би помислил, че бездната е побеляла от старост.
33
На земята няма подобен на него,
създаден да няма страх.
34
Той изглежда всяко високо нещо;
цар е над всички горделиви зверове .
1
Тогава Йов отговори на ГОСПОДА:2
Зная, че всичко можеш3
Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно?
Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал,
за неща, пречудни за мене, които не съм познавал.
4
Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря;
ще Те попитам и Ти ми отговаряй.
5
Слушал бях за Тебе със слушането на ухото,
но сега окото ми Те вижда;
6
затова се отричам от думите си
и се кая в пръст и пепел.
7
А след като ГОСПОД изговори тези думи на Йов, ГОСПОД каза на теманеца Елифаз: Гневът Ми пламна против теб и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов.8 Затова сега вземете седем телета и седем овни и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Йов ще се помоли за вас (защото него ще приема), за да не постъпя с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Йов.
9 И така, теманецът Елифаз, савхиецът Валдад и наамецът Софар отидоха и направиха, както им заповяда ГОСПОД; и ГОСПОД прие Йов.
10
И ГОСПОД преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си; и ГОСПОД даде на Йов двойно повече, отколкото имаше преди.11 Тогава при него дойдоха всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали отпреди, и ядоха хляб с него в къщата му; и като плакаха за него, го утешиха за цялото зло, което ГОСПОД му беше нанесъл; и всеки даде по един сребърник и всеки — по една златна обица.
12 Така ГОСПОД благослови последните дни на Йов повече от първите му; така че той придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.
13 Още му се родиха седем синове и три дъщери;
14 и първата си дъщеря нарече Емима, втората — Касия, а третата — Керен-апух.
15 И по цялата страна не се намираха жени, така красиви като дъщерите на Йов; и баща им даде на тях наследство, както на братята им.
16 След това Йов живя сто и четиридесет години и видя синовете си и внуците си до четири поколения.
17 И така, Йов умря стар и сит на дни.