1

¹

Соломон, Давидовият син, се укрепи в царството си; и ГОСПОД, неговият Бог, беше с него и твърде много го възвеличи.

² Тогава Соломон говорѝ на целия Израил, на хилядниците и стотниците, на съдиите и на всички първенци от целия Израил, началниците на бащините домове;

³ и така, Соломон и цялото общество с него отидоха на високото място, което е в Гаваон; защото там беше Божият шатър за срещане, който ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей беше направил в пустинята.

⁴ А Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириат-иарим на мястото, което му беше приготвил; защото Давид беше поставил за него шатър в Йерусалим.

⁵ При това медният жертвеник, който Везелеил, син на Урия, Оровия син, беше направил, беше там, пред ГОСПОДНЯТА скиния; и Соломон и обществото се обърнаха ревностно към него.

⁶ Соломон отиде там, при медния жертвеник пред ГОСПОДА, който жертвеник беше пред шатъра за срещане, и принесе на него хиляда всеизгаряния.

⁷ В същата нощ Бог се яви на Соломон и му каза: Искай какво да ти дам.

⁸ А Соломон отговори на Бога: Ти си показал голяма милост към баща ми Давид, като си ме поставил цар вместо него.

⁹ Сега, ГОСПОДИ Боже, нека се утвърди обещанието, което Ти даде на баща ми Давид; защото Ти ме направи цар над народ, многочислен като праха на земята.

¹⁰ И така, дай ми мъдрост и разум, за да постъпвам правилно пред този народ; защото кой може да съди този Твой голям народ?

¹¹ Бог каза на Соломон: Понеже си имал това в сърцето си и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на онези, които те мразят, нито поиска дълъг живот, а поиска за себе си мъдрост и разум, за да съдиш народа Ми, над който те направих цар,

¹² дават ти се мъдрост и разум; при това ще ти дам богатство, имоти и слава, каквито не са имали царете, които са били преди тебе, нито ще имат някои след тебе.

¹³ Тогава Соломон се върна в Йерусалим от високото място, което е в Гаваон, от пред шатъра за срещане; и царуваше над Израил.

¹⁴ Соломон събра колесници и конници и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани по градовете за колесниците и при царя в Йерусалим.

¹⁵ И царят направи среброто и златото да бъдат изобилни в Йерусалим като камъни, а кедрите направи по множество като полските черници.

¹⁶ За Соломон докарваха коне от Египет; кервани от царски търговци ги купуваха по стада с определена цена.

¹⁷ А извеждаха и докарваха от Египет всяка колесница за шестстотин сребърни сикъла и всеки кон — за сто и петдесет; също така за всички хетейски царе и за сирийските царе конете им се доставяха чрез тези търговци.

2

¹

Тогава Соломон, като реши да построи дом за ГОСПОДНЕТО име и царска къща,

² той изброи седемдесет хиляди мъже за носачи на товари и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестстотин за надзиратели над тях.

³ Тогава Соломон прати до тирския цар Хирам да кажат: Както си направил на баща ми Давид и си му пратил кедри, за да си построи къща, в която да живее, направи така и на мен.

⁴ Ето, аз строя дом за името на ГОСПОДА, моя Бог, да го посветя на Него, за да се принасят пред Него благоуханен тамян и постоянните присъствени хлябове, и утринните и вечерните всеизгаряния, в съботите, на новолунията и в празниците на ГОСПОДА, нашия Бог; това е вечна наредба в Израил.

⁵ А домът, който строя, е голям, защото нашият Бог е велик повече от всички богове.

⁶ Но кой може да Му построи дом, когато небето и небето на небесата не са достатъчни да Го поберат? И така, кой съм аз, за да Му построя дом, освен само за да кадя пред Него?

⁷ Затова прати ми сега човек, изкусен да работи злато и сребро, мед и желязо, мораво, червено и синьо, и който знае да прави ваяни работи, и нека работи с изкусните хора, които са с мене в Юдея и Йерусалим, които баща ми Давид е промислил.

⁸ Изпрати ми и кедрови дървета, елхови дървета и алмугови дървета от Ливан; защото зная, че твоите слуги умеят да секат дървета в Ливан; и ето, моите слуги ще бъдат с твоите слуги,

⁹ за да ми приготвят изобилно дървета; защото домът, който строя, ще бъде голям и чудесен.

¹⁰ Ще дам на твоите слуги, дървосекачите, двадесет хиляди кора чукано жито, двадесет хиляди кора ечемик, двадесет хиляди бати вино и двадесет хиляди бати дървено масло.

¹¹ Тогава тирският цар Хирам отговори с писмо, което прати на Соломон: Понеже ГОСПОД обича народа Си, затова те е поставил цар над тях.

¹² Хирам каза още: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, създател на небето и земята, Който даде на цар Давид мъдър син, надарен с остроумие и разум, който да построи дом на ГОСПОДА и царска къща.

¹³ И така, сега ти пращам човек, изкусен и разумен, майстора си Хирам,

¹⁴ син на една жена от Дановите дъщери и на баща тирянин, изкусен и да изработва злато и сребро, мед и желязо, камъни и дърва, и мораво, синьо, висон и червено, също да прави всякакви ваяни работи и да изработва всякакъв проект, който му бъде внушен, за да работи той заедно с твоите изкусни хора и с изкусните хора, промислени от господаря ми, баща ти Давид.

¹⁵ И така, сега нека господарят ми изпрати на слугите си житото и ечемика, дървеното масло и виното, които е обещал;

¹⁶ а ние ще насечем дърветата от Ливан, колкото са ти необходими, и ще ти ги докараме на салове по море от Йопия, а ти ще ги превозиш в Йерусалим.

¹⁷ Соломон преброи всички чужденци, които бяха в Израилевата земя след преброяването на баща му Давид; и се намериха сто петдесет и три хиляди и шестстотин души.

¹⁸ И от тях назначи седемдесет хиляди за носачи на товари и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестстотин за надзиратели над работата на народа.

3

¹

Тогава Соломон започна да строи ГОСПОДНИЯ дом в Йерусалим на хълма Мория, където ГОСПОД се яви на баща му Давид, на мястото, което Давид беше приготвил на хармана на евусеца Орна.

² Той започна да строи на втория ден от втория месец на четвъртата година от възцаряването си.

³ А основата, която Соломон положи, за да построи Божия дом, имаше тези мерки: дължината в лакти според старата мярка беше шестдесет лакътя и широчината — двадесет лакътя.

⁴ А притворът, който беше пред лицето на дома, имаше дължина според широчината на дома двадесет лакътя, а височина сто и двадесет; и го обкова отвътре с чисто злато.

⁵ И облече великия дом с елхови дървета, които обкова с чисто злато, и извая по него палми и верижки.

⁶ Украси дома със скъпоценни камъни за красота; а златото беше от Фаруим.

⁷ Обкова още със злато дома, гредите, вратите, стълбовете и стените му; и извая херувими по стените.

⁸ И направи пресвятото място на дома с дължина според широчината на дома двадесет лакътя и с широчина двадесет лакътя; и го обкова с шестстотин таланта чисто злато.

⁹ А теглото на гвоздеите беше петдесет сикъла злато. Обкова и горните стаи със злато.

¹⁰ В пресвятото място на дома направи два херувима, ваяна изработка, и ги обкова със злато.

¹¹ А крилете на херувимите имаха заедно дължина двадесет лакътя; едното крило на единия херувим имаше пет лакътя и допираше стената на дома; и другото крило имаше пет лакътя и допираше крилото на другия херувим.

¹² Така и едното крило на другия херувим имаше пет лакътя и допираше стената на дома; и другото крило имаше пет лакътя и допираше крилото на другия херувим.

¹³ Крилете на тези херувими се простираха на двадесет лакътя; и те стояха на краката си и лицата им гледаха навътре.

¹⁴ И направи завесата от синьо, мораво, червено и висон и изработи по нея херувими.

¹⁵ Направи пред дома и два стълба, тридесет и пет лакътя високи, с капител на върха на всеки от тях, пет лакътя висок.

¹⁶ Направи и верижки, както в светилището, и ги сложи на върховете на стълбовете; и направи сто нара, които окачи на верижките.

¹⁷ И изправи стълбовете пред храма — единия отдясно, а другия отляво; и нарече онзи, който беше отдясно, Яхин , а онзи, който беше отляво, Воаз .

4

¹

При това направи меден жертвеник с дължина двадесет лакътя, а височина десет лакътя.

² Направи още лятото море с устие, десет лакътя широко, кръгло наоколо, а с височина пет лакътя; и връв от тридесет лакътя го измерваше околовръст.

³ Под устието му имаше образи на волове , които го обикаляха наоколо, по десет на един лакът; те обикаляха морето наоколо; воловете бяха на два реда, излети в едно цяло с него.

⁴ То стоеше на дванадесет вола; три гледаха към север, три — към запад, три — към юг, и три — към изток, а морето стоеше върху тях; и задните части на всички бяха навътре.

⁵ Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша във вид на кремов цвят; и побираше, когато беше пълно, три хиляди бати вода.

⁶ Направи още десет умивалници, от които сложи пет отдясно и пет отляво на дома, за да мият в тях; там миеха това, което беше за всеизгаряне; морето обаче беше, за да се мият в него свещениците.

⁷ Направи и десетте златни светилника според наставлението за тях и ги сложи в храма — пет отдясно и пет отляво.

⁸ И направи десет трапези, които сложи в храма — пет отдясно и пет отляво. Направи и сто златни легена.

⁹ При това направи двора за свещениците и големия двор, и порти за двора, и покри вратите им с мед.

¹⁰ И постави морето от дясната страна на дома, към югоизток.

¹¹ Хирам направи и котлите, лопатите и легените. Така Хирам свърши изработването на работите, които направи на цар Соломон за Божия дом:

¹² двата стълба; изпъкналите части; двата капитела, които бяха на върха на стълбовете; двете мрежи за покриване на двете изпъкнали части на капителите, които бяха на върховете на стълбовете;

¹³ четиристотин нарове за двете мрежи — два реда нарове за всяка мрежа, за да покриват двете изпъкнали части на капителите, които бяха върху стълбовете.

¹⁴ Също направи подножията; направи и умивалниците върху подножията;

¹⁵ и едното море с дванадесетте вола под него.

¹⁶ Също и котлите, лопатите, вилиците и всичките им прибори майсторът Хирам направи на цар Соломон за ГОСПОДНИЯ дом от лъскава мед.

¹⁷ На Йорданското поле царят ги изля в глинената земя между Сокхот и Середата.

¹⁸ Така Соломон направи всички тези вещи — толкова много, че теглото на медта не можеше да се пресметне.

¹⁹ Също Соломон направи всички вещи, които бяха за Божия дом: и златния олтар; и трапезите, на които се полагаха присъствените хлябове;

²⁰ и светилниците със светилата им, от чисто злато, за да горят пред светилището според разпоредбите;

²¹ и цветята, светилата и клещите, от злато, и то чисто злато;

²² и щипците, легените, тамянниците и кадилниците от чисто злато. А колкото до входа на дома, вътрешните му врати за пресвятото място и вратите на дома, т. е. на храма, бяха от злато.

5

¹

Така бе завършена цялата работа, която Соломон направи за ГОСПОДНИЯ дом. И Соломон внесе нещата, посветени от баща му Давид — среброто, златото и всичките вещи, и ги положи в съкровищниците на Божия дом.

²

Тогава Соломон събра в Йерусалим Израилевите старейшини и всички началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да пренесат ковчега на ГОСПОДНИЯ завет от Давидовия град, който е Сион.

³ И така всички Израилеви мъже се събраха пред царя на празника в седмия месец.

⁴ А когато дойдоха всички Израилеви старейшини, левитите вдигнаха ковчега.

⁵ Те пренесоха ковчега и шатъра за срещане с всички святи принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха.

⁶ А цар Соломон и цялото Израилево общество, които се бяха събрали пред него, бяха пред ковчега и жертваха овце и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

⁷ Така свещениците внесоха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет на мястото му, в светилището на дома, в пресвятото място, под крилете на херувимите.

⁸ Защото херувимите бяха с крилете си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

⁹ А върлините бяха издадени, така че се виждаха краищата им, издадени от ковчега пред светилището, но отвън не се виждаха; и са там до днес.

¹⁰ В ковчега нямаше друго освен двете плочи, които Моисей положи там, на Хорив, където ГОСПОД сключи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египет.

¹¹ А щом свещениците излязоха от светилището (защото всички свещеници, които се намираха там, бяха се осветили, без да чакат реда на отрядите си;

¹² а и всички певци левити — Асаф, Еман, Едутун и синовете им и братята им, облечени във висон и държащи кимвали, псалтири и арфи, стояха на изток от жертвеника и с тях — сто и двадесет свещеници, които свиреха с тръби)

¹³ и като възгласиха тръбачите и певците заедно, пеещи и славословещи ГОСПОДА с един глас, и като издигнаха глас с тръби и кимвали, и музикални инструменти и хвалеха ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е довека, тогава домът, ГОСПОДНИЯТ дом, се изпълни с облак,

¹⁴ така че поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото ГОСПОДНЯТА слава изпълни Божия дом.

6

¹

Тогава Соломон говорѝ: ГОСПОД е казал, че ще обитава в мрак;

² но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

³ После царят обърна лицето си и благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

⁴ Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говорѝ с устата Си на баща ми Давид:

⁵ От деня, когато изведох народа Си от Египетската земя, не избрах измежду всички Израилеви племена нито един град, където да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж, за да бъде вожд на народа Ми Израил;

⁶ а избрах Йерусалим, за да се настани там името Ми, и избрах Давид, за да бъде над народа Ми Израил;

⁷ и в сърцето на баща ми Давид дойде да построи дом за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

⁸ Но ГОСПОД каза на баща ми Давид: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

⁹ Ти обаче няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе от чреслата ти, той ще построи дом за името Ми.

¹⁰ И така, ГОСПОД изпълни словото, което говорѝ; и като се издигнах аз вместо баща си Давид и седнах на Израилевия престол, според както говорѝ ГОСПОД, построих дома за името на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

¹¹ И там сложих ковчега, в който е заветът, който ГОСПОД сключи с израилтяните.

¹² Тогава Соломон застана пред ГОСПОДНИЯ жертвеник, пред цялото Израилево общество и простря ръцете си.

¹³ (Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил сред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество.) И така, той простря ръцете си към небето и каза:

¹⁴ ГОСПОДИ, Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог, подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

¹⁵ Който си изпълнил към слугата Си Давид, баща ми, това, което си му обещал; да! — това, което си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както се вижда днес.

¹⁶ Сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давид, баща ми, онова, което си му обещал, като си казал: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само синовете ти внимават в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мен.

¹⁷ И така, сега, ГОСПОДИ, Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давид.

¹⁸ Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; а колко по-малко този дом, който построих!

¹⁹ Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молбата му, ГОСПОДИ, Боже мой, така че да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе,

²⁰ за да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към този дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

²¹ Слушай молбите на слугата Си и на народа Си Израил, когато се молят на това място; да! Слушай Ти от местообиталището Си от небето и като слушаш, бъди милостив.

²² Ако някой съгреши спрямо ближния си и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде и се закълне пред жертвеника Ти в Твоя дом,

²³ тогава Ти послушай от небето и подействай, извърши правосъдие за слугите Си и въздай на беззаконника, така че да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния, като му отдадеш според правдата му.

²⁴ Ако народът Ти Израил бъде разбит пред неприятеля по причина, че са съгрешили пред Теб, и се обърнат, и изповядат Твоето име, и принесат молитва, като се помолят пред Тебе в Твоя дом,

²⁵ тогава Ти послушай от небето и прости греха на народа Си Израил, и ги върни в земята, която си дал на тях и на бащите им.

²⁶ Когато се затвори небето и не вали дъжд по причина, че са съгрешили пред Теб, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се отвърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

²⁷ тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на народа Си Израил, и им покажи добрия път, по който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на народа Си.

²⁸ Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци и гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им — ако се появи между тях каква да е язва или каква да е болест,

²⁹ тогава всяка молитва, всяка молба, която би била принесена от когото и да било човек или от целия Ти народ Израил, когато всеки познае раната и болката си и простре ръцете си към Твоя дом,

³⁰ Ти послушай от небето, от местообиталището Си и прости, и въздай на всеки според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му (защото Ти, само Ти познаваш сърцата на човешкия род),

³¹ за да се боят от Тебе, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

³² А за чужденеца, който още не е от народа Ти Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико име и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца — когато дойдат и се помолят в Твоя дом,

³³ тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всички племена на света и да се боят от Тебе, както народът Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име бе наречен този дом, който построих.

³⁴ Ако народът Ти излезе на бой против неприятелите си, където би го пратил Ти, и Ти се помоли, като се обърне към този град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,

³⁵ тогава послушай от небето молитвата им и моленето им и защити правото им.

³⁶ Ако съгрешат пред Тебе (защото няма човек, който да не греши) и Ти се разгневиш на тях и ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя, далечна или близка,

³⁷ и дойдат на себе си в земята, където са отведени пленници, и се обърнат, и Ти се помолят в земята, където са пленени, и кажат: Съгрешихме, беззаконствахме, извършихме неправда,

³⁸ и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, където са пленени, където са ги завели пленници, и се помолят, като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих на Твоето име,

³⁹ тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си молитвата им и молбата им, защити правото им и прости на народа Си, който е съгрешил пред Тебе.

⁴⁰ Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти и внимателни ушите Ти към молитвата, която се принася на това място.

⁴¹ И така, стани сега, ГОСПОДИ Боже, влез в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, ГОСПОДИ Боже, да бъдат облечени със спасение и светиите Ти нека се веселят в блага.

⁴² ГОСПОДИ Боже, недей отблъсква лицето на помазаника Си; помни милостите, които Си показал към слугата Си Давид.

7

¹

След като Соломон свърши молбата си, огън слезе от небето и изгори всеизгарянията и жертвите, и ГОСПОДНЯТА слава изпълни дома.

² И свещениците не можаха да влязат в ГОСПОДНИЯ дом, защото славата на ГОСПОДА изпълни дома Му.

³ А всички израилтяни, като видяха, че огънят слезе и че ГОСПОДНЯТА слава беше над дома, се наведоха с лице до земята върху постланите камъни и се поклониха, като прославяха ГОСПОДА, защото е благ, защото милостта Му е до века.

⁴ Тогава царят и целият народ принесоха жертви пред ГОСПОДА.

⁵ Цар Соломон принесе в жертва двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и целият народ осветиха Божия дом.

⁶ Свещениците стояха според службите си, също и левитите с инструментите за песнопеене на ГОСПОДА, които цар Давид беше направил, за да славословят ГОСПОДА, защото милостта Му е до века, когато Давид въздаваше хвала чрез тяхното служене; а свещениците тръбяха срещу тях; докато целият Израил стоеше.

⁷ Соломон освети и средата на двора, който е към лицето на ГОСПОДНИЯ дом; защото там принесе всеизгарянията и тлъстината на мирните жертви, понеже медният жертвеник, който Соломон беше направил, не можеше да побере всеизгарянето и хлебния принос, и тлъстината.

⁸ По този начин Соломон и целият Израил с него, много голям събор, събран от местностите от прохода на Емат до Египетския поток, честваха в онова време празника седем дни.

⁹ А на осмия ден свикаха тържествено събрание; защото честваха освещението на жертвеника седем дни и празника седем дни.

¹⁰ На двадесет и третия ден от седмия месец царят изпрати народа в шатрите му с радостни и весели сърца за благостите, които ГОСПОД беше показал към Давид, Соломон и народа Си Израил.

¹¹ Така Соломон завърши ГОСПОДНИЯ дом и царската къща; всичко, каквото дойде в сърцето на Соломон да направи в ГОСПОДНИЯ дом и в своята къща, свърши го благополучно.

¹²

Тогава ГОСПОД се яви на Соломон през нощта и му каза: Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертви.

¹³ Ако заключа небето да не вали дъжд или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между народа Си

¹⁴ и народът Ми, който се нарича с Моето име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се отвърне от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха му и ще изцеля земята му.

¹⁵ Сега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвата, която се принася на това място.

¹⁶ Защото сега избрах и осветих този дом, за да бъде името Ми в него до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.

¹⁷ А колкото до теб, ако ходиш пред Мене, както ходѝ баща ти Давид, и постъпваш, напълно както съм ти заповядал, и пазиш наредбите и законите Ми,

¹⁸ тогава ще утвърдя престола на царството ти според завета, който сключих с баща ти Давид, като казах: Няма да ти липсва мъж да управлява Израил.

¹⁹ Но ако се отклоните, ако изоставите наредбите и заповедите, които поставих пред вас, и отидете и послужите на други богове, и им се поклоните,

²⁰ тогава ще ги изкореня от земята Си, която съм им дал, и ще отхвърля от пред очите Си този дом, който осветих за името Си, и ще го направя за поговорка и поругание между всички племена.

²¹ А за този дом, който стана толкова висок, всеки, който минава край него, ще се зачуди и ще каже: Защо ГОСПОД направи така на тази земя и на този дом?

²² И ще отговарят: Понеже изоставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, Който ги изведе от Египетската земя, и последваха други богове, и им се поклониха, и им послужиха, затова нанесе на тях цялото това зло.

8

¹

А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи ГОСПОДНИЯ дом и своята къща,

² Соломон съгради отново градовете, които Хирам му беше дал, и засели в тях израилтяни.

³ След това Соломон отиде в Емат-сова и го превзе.

⁴ И съгради Тадмор в пустата част над Юдейската земя и всички градове за житниците, които съгради в Емат.

⁵ Съгради още горния Веторон и долния Веторон — градове, укрепени със стени, порти и лостове,

⁶ и Ваалат и всички градове, в които Соломон имаше житници, и всички градове за колесниците, и градовете за конниците, и всичко, което пожела Соломон да съгради в Йерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

⁷ А относно целия народ, който остана от хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците, които не бяха от Израил,

⁸ от техните потомци, останали след тях в земята, които израилтяните не бяха изтребили, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, каквито са и до днес.

⁹ Но от израилтяните Соломон не направи никого слуга за работата си; а те бяха военните мъже и главните му военачалници, и началниците на колесниците му и на конниците му;

¹⁰ също те бяха главните началници, които имаше цар Соломон (двеста и петдесет души), които началстваха над народа.

¹¹ Тогава Соломон въведе фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото каза: Жена ми да не живее в къщата на Израилевия цар Давид, понеже местата, в които е влизал ГОСПОДНИЯТ ковчег, са святи.

¹² Тогава Соломон започна да принася всеизгаряния на ГОСПОДА на ГОСПОДНИЯ жертвеник, който беше издигнал пред притвора,

¹³ като принасяше потребното за всеки ден според Моисеевата заповед, в съботите, на новолунията и на празниците, които ставаха три пъти в годината: на празника на безквасните хлябове, на празника на седмиците и на празника на шатроразпъването.

¹⁴ И според разпоредбите на баща си Давид постави отрядите на свещениците на службата им и левитите на заръчаното за тях да пеят и да служат пред свещениците, според както беше потребно за всеки ден, и вратарите според отрядите им на всяка порта; защото такава беше заповедта от Божия човек Давид.

¹⁵ В нищо не се отклониха от царската заповед относно свещениците и левитите, нито относно съкровищата.

¹⁶ А цялата Соломонова работа беше предварително приготвена от деня, когато бе положена основата на ГОСПОДНИЯ дом, докато се свърши. Така бе завършен ГОСПОДНИЯТ дом.

¹⁷ Тогава Соломон отиде в Есион-гавер и в Елот, на морския бряг в едомската земя.

¹⁸ И Хирам му прати под грижата на слугите си кораби и опитни морски слуги, и отидоха със Соломоновите слуги в Офир; и оттам взеха четиристотин и петдесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.

9

¹

Савската царица, като слушаше, че Соломон се прочува, дойде в Йерусалим да опита Соломон с трудни за нея въпроси; дойде с много голяма свита, с камили, натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломон, говорѝ с него за всичко, което имаше на сърцето си.

² Соломон отговори на всичките ѝ въпроси; нямаше нищо скрито за него, което да не можа̀ да ѝ обясни.

³ А като видя Савската царица мъдростта на Соломон и къщата, която беше построил,

⁴ ястията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му, и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, не остана дух в нея.

⁵ Тя каза на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти.

⁶ Аз не вярвах на думите им, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула.

⁷ Честити мъжете ти и честити тези твои слуги, които стоят винаги пред теб и слушат мъдростта ти.

⁸ Да бъде благословен ГОСПОД, твоят Бог, Който има̀ благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за ГОСПОДА, твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израил, за да го утвърди довека, затова те е поставил над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда.

⁹ И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито Савската царица даде на цар Соломон.

¹⁰ (Още и Хирамовите и Соломоновите слуги, които доставяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета, и скъпоценни камъни.

¹¹ А от алмуговите дървета царят направи подпорки за ГОСПОДНИЯ дом и за царската къща, също и арфи и псалтири за певците; такива дървета не бяха виждани дотогава в Юдейската земя.)

¹² И цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя желаеше, каквото поиска, освен равното на онова, което тя беше донесла на царя. И така, тя се върна със слугите си и си отиде в своята земя.

¹³

А теглото на златото, което идваше при Соломон всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта,

¹⁴ освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всички арабски царе и от управителите на страната, които донасяха на Соломон злато и сребро.

¹⁵ Цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин сикъла злато бяха похарчени за всеки щит;

¹⁶ и триста по-малки щита от ковано злато; три фунта злато бе похарчено за всеки по-малък щит; и царят ги положи в къщата от ливанско дърво.

¹⁷ Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато.

¹⁸ Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие, закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва, които стояха край облегалките.

¹⁹ А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не е било направено в никое царство.

²⁰ Всички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни, както и всички съдове в къщата от ливанско дърво — от чисто злато; нито един не беше от сребро; среброто се смяташе за нищо в Соломоновите дни.

²¹ Защото царят имаше заедно с Хирамовите слуги кораби като онези, които отиваха в Тарсис; веднъж на три години тези тарсийски кораби идваха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

²² Така цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

²³ И всички царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог беше вложил в сърцето му.

²⁴ И всяка година му донасяха, всеки от подаръка си, сребърни и златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мулета.

²⁵ Соломон имаше също четири хиляди обора за коне и колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Йерусалим.

²⁶ Той владееше над всички царе от реката Ефрат до Филистимската земя и до границите на Египет.

²⁷ Царят направи среброто да бъде изобилно в Йерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници.

²⁸ И докарваха коне за Соломон от Египет и от всички страни.

²⁹ А останалите дела на Соломон, първите и последните, не са ли записани в Книгата на пророк Натан и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на ясновидеца Идо, които изрече против Еровоам, Наватовия син?

³⁰ Соломон царува̀ в Йерусалим над целия Израил четиридесет години.

³¹ Така Соломон заспа с бащите си и беше погребан в града на баща си Давид; и вместо него се възцари синът му Ровоам.

10

¹

Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем се беше стекъл целият Израил, за да го направи цар.

² А Еровоам, Наватовият син, който беше в Египет, където беше побегнал от присъствието на цар Соломон, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

³ защото пратиха и го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха и говориха на Ровоам:

⁴ Баща ти направи непоносим хомота ни; и така, сега ти облекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

⁵ А той им отвърна: Върнете се при мене след три дни. И народът си отиде.

⁶ Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломон, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на този народ?

⁷ Те му отговориха: Ако се отнесеш благосклонно към този народ и им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги завинаги.

⁸ Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

⁹ Каза им: Как ме съветвате вие да отговорим на този народ, който ми говори: Облекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

¹⁰ И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха: Така да кажеш на народа, който ти говори: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го облекчиш — така да им кажеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

¹¹ Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпиони.

¹² Тогава Еровоам и целият народ дойдоха при Ровоам на третия ден, според както царят беше говорил: Върнете се при мене на третия ден.

¹³ Царят им отговори остро, като изостави съвета на старейшините

¹⁴ и им говорѝ по съвета на младежите: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му добавя; баща ми ви наказа с бичове, а аз ще ви накажа със скорпиони.

¹⁵ Така царят не послуша народа; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил чрез силонеца Ахия на Еровоам, Наватовия син.

¹⁶ А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: Какъв дял имаме ние в Давид? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Сега знай своя дом, Давиде. И така целият Израил си отиде в шатрите.

¹⁷ А колкото до израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

¹⁸ Тогава цар Ровоам прати при другите израилтяни Адорам, който беше над набора; но израилтяните го биха с камъни и той умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Йерусалим.

¹⁹ Така Израил въстана против Давидовия дом и остава въстанал до днес.

11

¹

Тогава Ровоам, като дойде в Йерусалим, събра Юдовия и Вениаминовия дом, сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да се бият против Израил и дано върнат царството пак на Ровоам.

² Но ГОСПОДНЕТО слово дойде към Божия човек Семая и каза:

³ Говорѝ на Ровоам, Соломоновия син, Юдейския цар, и на целия Израил в Юда и Вениамин:

⁴ Така казва ГОСПОД: Не излизайте, нито се бийте против братята си; върнете се всеки у дома си, защото от Мене става това нещо. И те послушаха ГОСПОДНИТЕ думи и се върнаха, и не отидоха против Еровоам.

⁵ А Ровоам, като се установи в Йерусалим, съгради укрепени градове в Юдея;

⁶ съгради Витлеем, Итам, Текуе,

⁷ Ветсур, Сохо, Одолам,

⁸ Гет, Мариса, Зиф,

⁹ Адораим, Лахис, Азика,

¹⁰ Сарая, Еалон и Хеврон, които са укрепени градове в Юда и Вениамин,

¹¹ укрепи тези крепости и изпрати в тях военачалници и запаси от храна, дървено масло и вино.

¹² Още във всеки град сложи щитове и копия и ги укрепи твърде много. Така Юда и Вениамин останаха под негова власт.

¹³ И всички свещеници и левити, които бяха в Израил, се събраха при него от всичките си краища.

¹⁴ Защото левитите оставиха пасбищата си и притежанията си и дойдоха в Юдея и в Йерусалим; понеже Еровоам и синовете му бяха ги изгонили, за да не свещенодействат на ГОСПОДА,

¹⁵ и Еровоам си беше поставил жреци за високите места, за идолите и за телетата, които беше направил.

¹⁶ А след тях, колкото души от всичките Израилеви племена утвърдиха сърцата си да търсят ГОСПОДА, Израилевия Бог, дойдоха в Йерусалим, за да жертват на ГОСПОДА, Бога на бащите си.

¹⁷ Така за три години те подкрепяха Юдейското царство и поддържаха Ровоам, Соломоновия син; защото три години ходеха в пътя на Давид и Соломон.

¹⁸ Ровоам си взе за жена Маелета, дъщеря на Давидовия син Еримот, и Авихаила, дъщеря на Есеевия син Елиав,

¹⁹ която му роди синове: Еуса, Самария и Заама.

²⁰ А след нея взе Мааха, която му роди Авия, Атай, Зиза и Селомита.

²¹ И Ровоам възлюби Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници (защото взе осемнадесет жени и шестдесет наложници и роди двадесет и осем синове и шестдесет дъщери);

²² Ровоам постави Маахиния син Авия за княз да началства над братята си, защото мислеше да го направи цар.

²³ И постъпваше разумно, като разпръсна всичките си синове по няколко във всеки укрепен град, по всичките Юдови и Вениаминови земи, и им даваше изобилна храна. И за тях потърси много жени.

12

¹

Но след като царството на Ровоам се закрепи и той стана силен, изостави ГОСПОДНИЯ закон, а заедно с него — и целият Израил.

² И понеже бяха престъпили пред ГОСПОДА, затова в петата година на Ровоамовото царуване египетският цар Сисак излезе против Йерусалим

³ с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и народът, който дойде с него от Египет — ливийци, сукияни и етиопци, бяха безбройни.

⁴ И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Йерусалим.

⁵ Тогава пророк Семая дойде при Ровоам и при Юдейските първенци, които се бяха събрали в Йерусалим поради нахлуването на Сисак и им каза: Така казва ГОСПОД: Вие изоставихте Мене; затова и Аз изоставих вас в ръката на Сисак.

⁶ Поради това Израилевите първенци и царят се смириха и казаха: Праведен е ГОСПОД.

⁷ А когато ГОСПОД видя, че се смириха, ГОСПОДНЕТО слово дойде към Семая и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, а ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Йерусалим чрез Сисак.

⁸ Обаче те ще му станат слуги, за да познаят какво е да слугуват на Мен и какво да слугуват на земните царства.

⁹ И така, египетският цар Сисак излезе против Йерусалим и отнесе съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко, включително златните щитове, които Соломон беше направил.

¹⁰ (А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща.

¹¹ И когато царят влизаше в ГОСПОДНИЯ дом, телохранителите идваха и ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите.)

¹² След като Ровоам се смири, гневът на ГОСПОДА се отвърна от него, за да не го погуби съвсем; а и в Юдея се намираше някакво добро.

¹³ Така цар Ровоам се закрепи в Йерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам беше на възраст четиридесет и една години; и царува̀ седемнадесет години в Йерусалим — града, който ГОСПОД беше избрал измежду всички Израилеви племена, за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, беше Наама.

¹⁴ А той направи зло, като не оправи сърцето си да търси ГОСПОДА.

¹⁵ А делата на Ровоам, първите и последните, не са ли записани в книгите на пророк Семая и на ясновидеца Идо за архивите? А между Ровоам и Еровоам имаше постоянни войни.

¹⁶ И Ровоам заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. А вместо него се възцари синът му Авия.

13

¹

В осемнадесетата година от царуването на Еровоам Авия се възцари над Юдея

² и царува̀ три години в Йерусалим. Името на майка му беше Михайя, дъщеря на Уриил от Гавая. И имаше война между Авия и Еровоам.

³ Авия се опълчи за бой с войска от силни войници на брой четиристотин хиляди отбрани мъже; а Еровоам се опълчи за бой против него с осемстотин хиляди отбрани мъже, силни и храбри.

⁴ Тогава Авия застана на хълма Семараим, който е в Ефремовата хълмиста земя, и каза: Слушайте ме, Еровоаме и цели Израилю.

⁵ Не трябва ли да знаете, че ГОСПОД, Израилевият Бог, даде завинаги на Давид да царува над Израил, той и потомците му, чрез завет със сол?

⁶ При все това Еровоам, Наватовият син, слуга на Давидовия син Соломон, стана и се повдигна против господаря си;

⁷ и при него се събраха нищожни и лоши хора и се засилиха против Ровоам, Соломоновия син, когато Ровоам беше млад и с крехко сърце и не можеше да им противостои.

⁸ И сега вие замисляте да се противите на ГОСПОДНЕТО царство, което е в ръцете на Давидовите потомци, защото сте голямо множество и между вас са златните телета, които Еровоам ви е направил за богове.

⁹ Не изгонихте ли ГОСПОДНИТЕ свещеници, Аароновите потомци и левитите, и не си ли направихте жреци, както постъпват народите на другите земи, така че всеки, който идва да се освети с теле и седем овена, той може да стане жрец на онези, които не са богове?

¹⁰ А колкото до нас, ЙЕХОВА е нашият Бог и ние не Го изоставяме; ние имаме за свещеници такива, които служат на ГОСПОДА — Аароновите потомци и левитите на службата им,

¹¹ които всяка сутрин и всяка вечер горят пред ГОСПОДА всеизгаряния и благоуханен тамян и нареждат присъствените хлябове върху чисто — златната трапеза, и златния светилник и светилата му, за да гори всяка вечер; защото ние пазим заръчаното от ГОСПОДА, нашия Бог; вие обаче Го изоставихте.

¹² И ето, с нас е Бог начело и свещениците Му с гръмливи тръби, за да свирят тревога против вас. Синове на Израил, не воювайте против ГОСПОДА, Бога на бащите си, защото няма да успеете.

¹³ Обаче Еровоам накара една засада да обиколи и да иде зад тях, така че те бяха пред Юдейските мъже, а засадата зад тях.

¹⁴ И когато юдеите погледнаха назад, ето, боят беше и отпред, и зад тях; затова извикаха към ГОСПОДА и свещениците засвириха с тръбите.

¹⁵ Тогава Юдейските мъже нададоха вик; и след като юдеите извикаха, Бог порази Еровоам и целия Израил пред Авия и Юдея.

¹⁶ Израилтяните бягаха пред юдеите; и Бог ги предаде в ръката им,

¹⁷ така че Авия и неговият народ им нанесоха голямо поражение и от Израил паднаха убити петстотин хиляди отбрани мъже.

¹⁸ Така в онова време израилтяните се смириха; а юдеите ги превъзмогнаха, понеже уповаха на ГОСПОДА, Бога на бащите си.

¹⁹ Авия преследва̀ Еровоам и му отне градовете: Ветил и селата му, Есана и селата му, Ефрон и селата му.

²⁰ И в дните на Авия Еровоам не си възвърна вече силата; и ГОСПОД го порази и той умря.

²¹ Но Авия се засили и взе четиридесет жени, и роди двадесет и двама сина и шестнадесет дъщери.

²² А останалите дела на Авия и постъпките му, и изреченията му са записани в повестите на пророк Идо.

14

¹

Така Авия заспа с бащите си и го погребаха в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Аса. В неговите дни земята беше спокойна десет години.

² Аса вършѝ това, което беше добро и право пред ГОСПОДА, своя Бог;

³ защото махна жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите;

⁴ и заповяда на юдеите да търсят ГОСПОДА, Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му.

⁵ Махна още от всички Юдейски градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него.

⁶ И тъй като земята утихна и нямаше война в онези години, той съгради укрепени градове в Юдея; понеже ГОСПОД му даде покой.

⁷ Затова той каза на юдеите: Да съградим тези градове и да направим около тях стени и кули, порти и лостове, докато земята е още свободна пред нас; понеже потърсихме ГОСПОДА, нашия Бог, потърсихме Го и Той ни е дал покой от всяка страна. И така, съградиха и благоуспяха.

⁸ А Аса имаше войска: от Юда — триста хиляди мъже, които носеха щитове и копия; а от Вениамин — двеста и осемдесет хиляди, които носеха малки щитове и стреляха с лъкове; всички те бяха силни и храбри.

⁹ След това етиопецът Зара излезе против тях с една войска от един милион мъже и с триста колесници и стигна до Мариса.

¹⁰ Аса излезе против него; и се опълчиха за бой в долината Сефата, при Мариса.

¹¹ Тогава Аса извика към ГОСПОДА, своя Бог, и каза: ГОСПОДИ, за Теб е безразлично да помагаш на мощния или на онзи, който няма никаква сила; помогни ни, ГОСПОДИ, Боже наш, защото на Теб уповаваме и в Твоето име идваме против това множество. ГОСПОДИ, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Теб.

¹² И ГОСПОД порази етиопците пред Аса и пред Юдея; и етиопците побегнаха.

¹³ А Аса и народът, който беше с него, ги преследваха до Герар; и от етиопците паднаха толкова много, че не можаха вече да се съвземат, защото бяха смазани пред ГОСПОДА и пред Неговото множество. И Юдейските мъже взеха твърде много плячка.

¹⁴ И поразиха всички градове около Герар, защото ги обзе страх от ГОСПОДА; и ограбиха всички градове, защото в тях имаше много плячка.

¹⁵ Нападнаха още и шатрите на добитъка и като взеха много овце и камили, се върнаха в Йерусалим.

15

¹

Тогава Божият Дух дойде на Азария, Одидовия син,

² който излезе да посрещне Аса и му каза: Слушайте ме, Аса и цяла Юда и Вениамине: ГОСПОД е с вас, докато вие сте с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го изоставите, и Той ще ви изостави.

³ Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон;

⁴ но когато в бедствието си се обърнаха към ГОСПОДА, Израилевия Бог, и Го потърсиха, Той беше намерен от тях.

⁵ И в онези времена не е имало мир нито за излизащия, нито за влизащия, а големи смутове върху всички жители на земите.

⁶ Народ беше сломяван от народ и град от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие.

⁷ А вие укрепвайте и да не отслабват ръцете ви; защото делото ви ще бъде възнаградено.

⁸ Когато Аса чу тези думи и предсказанието на пророк Одид, се ободри и премахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя и от градовете, които беше отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови ГОСПОДНИЯ жертвеник, който беше пред ГОСПОДНИЯ притвор.

⁹ Той събра целия Юда и Вениамин и живеещите между тях пришълци от Ефрем, Манасия и Симеон; защото мнозина от Израил прибягваха при него, като виждаха, че ГОСПОД, неговият Бог, беше с него.

¹⁰ Те се събраха в Йерусалим в третия месец в петнадесетата година от царуването на Аса.

¹¹ В това време принесоха жертви на ГОСПОДА от донесената плячка — седемстотин говеда и седем хиляди овце.

¹² И встъпиха в завет да търсят ГОСПОДА, Бога на бащите си, от цялото си сърце и от цялата си душа

¹³ и да бъде умъртвяван всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил ГОСПОДА, Израилевия Бог.

¹⁴ И се заклеха на ГОСПОДА със силен глас, с възклицание, с тръби и с рогове.

¹⁵ Тогава цяла Юдея се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце и потърсиха Бога с цялата си воля; и Той беше намерен от тях и ГОСПОД им даде покой отвсякъде.

¹⁶ А още и майка си Мааха цар Аса свали да не бъде царица, понеже тя беше направила отвратителен идол на Ашера; Аса съсече нейния идол, стри го и го изгори при потока Кедрон.

¹⁷ Но високите места не бяха премахнати от Израил; сърцето обаче на Аса беше съвършено през всичките му дни.

¹⁸ Той донесе в Божия дом посветените от баща му вещи и посветените от самия него сребро, злато и съдове.

¹⁹ И нямаше вече война до тридесет и петата година от царуването на Аса.

16

¹

В тридесет и шестата година от царуването на Аса Израелевият цар Ваас, като излезе против Юдея, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдейския цар Аса, нито да влиза при него.

² Тогава Аса извади сребро и злато от съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом и на царската къща и прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да кажат:

³ Нека има договор между мене и тебе, както е имало между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Ваас, за да се оттегли от мен.

⁴ И Венадад послуша цар Аса и прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всички Нефталимови житници-градове.

⁵ А Ваас, като чу това, престана да гради Рама и преустанови работата си.

⁶ Тогава цар Аса събра цяла Юдея и вдигна камъните на Рама и дърветата ѝ, с които Ваас градеше; и с тях съгради Гава и Масфа.

⁷ А в това време ясновидецът Ананий отиде при Юдейския цар Аса и му каза: Понеже си се уповал на сирийския цар, а не си се уповал на ГОСПОДА, своя Бог, затова войската на сирийския цар се спаси от ръката ти.

⁸ Етиопците и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти се упова на ГОСПОДА, Той ги предаде в ръката ти.

⁹ Защото очите на ГОСПОДА се обръщат насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на онези, чиито сърца са съвършено разположени към Него. В това ти си постъпил безумно, затова отсега нататък ще те сполетят войни.

¹⁰ При това Аса се разгневи на ясновидеца и го хвърли в затвор, защото се разсърди против него за думите му. И в същото време Аса притесни някои от народа.

¹¹ И ето, делата на Аса, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израилевите царе.

¹² А в тридесет и деветата година от царуването си Аса се разболя от болест в краката; обаче макар болестта му да ставаше много тежка, пак в болестта си той не потърси ГОСПОДА, а лекарите.

¹³ И Аса заспа с бащите си; той умря в четиридесет и първата година от царуването си.

¹⁴ Погребаха го в гроба, който си беше изкопал в Давидовия град, и го положиха на легло, пълно с благоухания и с различни аптекарски аромати; и изгориха за него твърде много аромати.

17

¹

А вместо Аса се възцари синът му Йосафат, който се засили против Израил;

² защото разположи военни сили във всички укрепени градове на Юдея и постави гарнизони в Юдовата земя и в Ефремовите градове, които баща му Аса беше превзел.

³ И ГОСПОД беше с Йосафат, понеже той ходѝ в първите пътища на баща си Давид и не потърси ваалимите,

⁴ а потърси Бога на бащите си и в Неговите заповеди ходѝ, а не по делата на Израил.

⁵ Затова ГОСПОД утвърди царството в ръката му; и цяла Юдея даде подаръци на Йосафат; така той придоби богатство и голяма слава.

⁶ При това, като се поощри сърцето му в ГОСПОДНИТЕ пътища, той премахна от Юдея високите места и ашерите.

⁷ Също в третата година от царуването си прати първенците си Венхаил, Авдий, Захария, Натанаил и Михайя да поучават в Юдейските градове,

⁸ и с тях левитите Семая, Натания, Зевадия, Асаил, Семирамот, Йонатан, Адония, Товия и Товадония, левитите и заедно с тях свещениците Елисама и Йорам.

⁹ И те поучаваха в Юдея, като имаха със себе си книгата на ГОСПОДНИЯ закон; и обикаляха всички Юдейски градове и поучаваха народа.

¹⁰ И страх от ГОСПОДА обзе всички царства в земите, които бяха около Юдея и не воюваха против Йосафат.

¹¹ Някои от филистимците също донесоха подаръци на Йосафат и сребро като данък; арабите още му докараха стада: седем хиляди и седемстотин овена и седем хиляди и седемстотин козлела.

¹² Йосафат продължаваше да се възвеличава твърде много; и съгради в Юдея крепости и житници-градове.

¹³ И имаше много работи в Юдейските градове и военни мъже, силни и храбри, в Йерусалим.

¹⁴ А ето броя им според бащините им домове: от Юда хилядници: Адна, началникът, и с него триста хиляди души, силни и храбри;

¹⁵ след него Йоанан, началникът, и с него двеста и осемдесет хиляди души;

¹⁶ след него Амасия, Зехриевият син, който драговолно принесе себе си на ГОСПОДА, и с него двеста хиляди силни и храбри мъже;

¹⁷ а от Вениамин: Елиада, силен и храбър, и с него двеста хиляди души, въоръжени с лъкове и малки щитове;

¹⁸ а след него Йозавад, и с него сто и осемдесет хиляди души, въоръжени за война.

¹⁹ Тези бяха мъжете, които слугуваха на царя, освен онези, които царят постави в укрепените градове из цяла Юдея.

18

¹

А Йосафат имаше богатство и голяма слава; и се сроди с Ахав.

² И след няколко години слезе при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и говеда за него и за народа, който беше с него; още му предложи да отиде с него в Рамот-галаад.

³ Защото Израилевият цар Ахав каза на Юдейския цар Йосафат: Идваш ли с мене в Рамот-галаад? А той му отговори: Аз съм, както си ти, и моят народ, както твоят народ; ще бъдем с тебе във войната.

⁴ Йосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до ГОСПОДНЕТО слово.

⁵ Тогава Израилевият цар събра пророците си, четиристотин мъже, и им каза: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А те отговориха: Иди и Бог ще го предаде в ръката на царя.

⁶ Обаче Йосафат каза: Няма ли тук освен тези някой ГОСПОДЕН пророк, за да се допитаме чрез него?

⁷ Израилевият цар отвърна на Йосафат: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до ГОСПОДА; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, а винаги зло; той е Михей, син на Емла. А Йосафат каза: Нека царят не говори така.

⁸ Тогава Израилевият цар повика един евнух и му нареди: Доведи скоро Михей, син на Емла.

⁹ А Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; те седяха на открито място при входа на самарийската порта и всички пророци пророкуваха пред тях.

¹⁰ А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове и каза: Така казва ГОСПОД: С тези ще буташ сирийците, докато ги довършиш.

¹¹ Също и всички пророци пророкуваха така, като казваха: Иди в Рамот-галаад и ще имаш добър успех; защото ГОСПОД ще го предаде в ръката на царя.

¹² А пратеникът, който отиде да повика Михей, му говорѝ: Ето думите на пророците като от една уста са добри за царя; и така, моля и твоята дума да бъде като думата на всеки от тях и ти говорѝ доброто.

¹³ А Михей отговори: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, каквото каже Бог мой, това ще говоря.

¹⁴ И така, дойде при царя. Той му каза: Михей, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А пророкът отвърна: Идете и ще имате добър успех; защото неприятелите ще бъдат предадени в ръката ви.

¹⁵ А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да не ми говориш друго освен истината в ГОСПОДНЕТО име!

¹⁶ Михей отговори: Видях целия Израил, пръснат по планините като овце, които нямат овчар; и ГОСПОД каза: Тези нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

¹⁷ Тогава Израилевият цар каза на Йосафат: Не ти ли казах, че няма да пророкува добро за мене, а зло?

¹⁸ А Михей каза: И така, чуйте ГОСПОДНЕТО слово. Видях ГОСПОДА, седящ на престола Си, и цялото небесно множество, стоящо около Него отдясно и отляво.

¹⁹ ГОСПОД каза: Кой ще примами Израилевия цар Ахав, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

²⁰ После излезе един дух, застана пред ГОСПОДА и проговори: Аз ще го примамя. И ГОСПОД го запита: Как?

²¹ А той отвърна: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Тогава ГОСПОД каза: Примамвай го още и ще сполучиш; излез, направи така.

²² И така, сега ГОСПОД е вложил лъжлив дух в устата на тези твои пророци, обаче ГОСПОД е говорил зло за тебе.

²³ Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи, зашлеви Михей по бузата и каза: През кой път мина ГОСПОДНИЯТ Дух от мене, за да говори на теб?

²⁴ А Михей отговори: Ето, ще видиш в онзи ден, когато ще отиваш от стая в стая, за да се криеш.

²⁵ Тогава Израилевият цар нареди: Хванете Михей и го върнете при градския управител Амон и при царския син Йоас,

²⁶ и кажете: Така казва царят: Хвърлете този в тъмницата и го хранете със затворническа порция хляб и вода , докато се завърна с мир.

²⁷ Михей каза: Ако някога се върнеш с мир, то ГОСПОД не е говорил чрез мене. Добави още: Слушайте вие, целият народ.

²⁸ И така, Израилевият цар и Юдейският цар Йосафат излязоха в Рамот-галаад.

²⁹ А Израилевият цар каза на Йосафат: Аз ще се преоблека, като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. И така, Израилевият цар се преоблече и влязоха в сражението.

³⁰ А сирийският цар беше заповядал на началниците на колесниците си: Не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с Израилевия цар.

³¹ А началниците на колесниците, като видяха Йосафат, казаха: Той ще да е Израилевият цар; и се отклониха, за да го ударят. Но Йосафат извика и ГОСПОД му помогна, защото Бог им повлия да се отвърнат от него.

³² Понеже началниците на колесниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

³³ А един човек хвърли стрела, без да се цели, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той каза на колесничаря: Обърни юздата и ме изведи от войската, защото съм тежко ранен.

³⁴ И в онзи ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта и около залез слънце умря.

19

¹

А като се връщаше Юдейският цар Йосафат с мир у дома си в Йерусалим,

² ясновидецът Ииуй, Ананиевият син, излезе да го посрещне и каза на цар Йосафат: На нечестивия ли помагаш и тези ли, които мразят ГОСПОДА, обичаш? Затова гняв от ГОСПОДА има върху тебе.

³ Все пак обаче в тебе се намериха добри неща, защото ти премахна ашерите от земята и утвърди сърцето си да търсиш Бога.

⁴ След като Йосафат се засели в Йерусалим, после излезе пак между народа от Вирсавее до Ефремовата хълмиста земя и ги обърна към ГОСПОДА, Бога на бащите им.

⁵ И по всички укрепени градове на Юдея постави съдии в земята, град по град.

⁶ Той каза на съдиите: Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, а за ГОСПОДА, Който е с вас в съдопроизнасянето.

⁷ Затова нека върху вас бъде страх от ГОСПОДА; внимавайте в делата си; защото в ГОСПОДА, нашия Бог, няма неправда, нито лицеприятие, нито подкупност.

⁸ Тогава, като се върнаха в Йерусалим, Йосафат постави и в Йерусалим някои от левитите и свещениците и от началниците на Израилевите бащини домове за ГОСПОДНИЯ съд и за спорове.

⁹ И им заръча: Така да постъпвате със страх от ГОСПОДА, вярно и със съвършено сърце.

¹⁰ И ако дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си, какъвто и да бил спор между кръв и кръв, между закон и заповед, между наредби и узаконения, увещавайте ги да не стават виновни пред ГОСПОДА, да не би да дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте и няма да станете виновни.

¹¹ Първосвещеникът Амария ще бъде над вас във всяко ГОСПОДНЕ дело; началникът на Юдовия дом Зевадия, Исмаиловият син, ще бъде във всяко царско дело; а левитите ще бъдат надзиратели пред вас. Действайте мъжествено и ГОСПОД ще бъде с добрия.

20

¹

След това моавците и амонците и с тях някои от маонците дойдоха да воюват против Йосафат.

² Тогава някои дойдоха и известиха на Йосафат: Голямо множество иде против теб от другата страна на Соленото море, от Сирия; те са в Асасон-тамар (който е Енгади).

³ А Йосафат се уплаши и се предаде да търси ГОСПОДА, и прогласи пост по цяла Юдея.

⁴ И юдеите се събраха, за да искат помощ от ГОСПОДА; дори от всички Юдейски градове дойдоха да търсят ГОСПОДА.

⁵ Йосафат застана сред събраните юдеи и йерусалимци в ГОСПОДНИЯ дом, пред новия двор, и каза:

⁶ ГОСПОДИ, Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите, и не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така че никой не може да устои против Тебе?

⁷ Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изгонил жителите на тази земя пред народа Си Израил и си я дал завинаги на потомството на приятеля Си Авраам?

⁸ И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в нея за Твоето име, и казаха:

⁹ Ако ни връхлети зло — меч, възмездие, мор или глад — и ние застанем пред този дом и пред Тебе (защото Твоето име е в този дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш.

¹⁰ И сега, ето, амонците и моавците и онези от планината Сиир, които не си оставил Израил да ги нападне, когато идваха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха —

¹¹ ето как ни възнаграждават, като идват да ни прогонят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим.

¹² Боже наш, не искаш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против нас, и не знаем какво да правим; а очите ни са отправени към Теб.

¹³ А цяла Юдея стоеше пред ГОСПОДА с домовете си, жените си и синовете си.

¹⁴ Тогава сред събранието ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на левитина Яазиил, Захариевия син (а Захария беше син на Венайя, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и каза:

¹⁵ Слушайте, цяла Юдея, вие, йерусалимски жители, и ти, царю Йосафате; така казва ГОСПОД на вас: Не бойте се, нито се плашете от това голямо множество; защото боят не е ваш, а Божий.

¹⁶ Слезте утре против тях; ето, те излизат през нагорнището Асис и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил.

¹⁷ Няма да е необходимо вие да се биете в този бой; подредете се, застанете и вижте извършеното от ГОСПОДА за вас избавление, Юдо и Йерусалиме; не бойте се, нито се плашете; утре излезте против тях, защото ГОСПОД е с вас.

¹⁸ Тогава Йосафат се наведе с лицето до земята; и цяла Юдея и йерусалимските жители паднаха пред ГОСПОДА и Му се поклониха.

¹⁹ А левитите, от потомците на Каатовите синове и от потомците на Кореевите синове, станаха да хвалят с много силен глас ГОСПОДА, Израилевия Бог.

²⁰ И така, на сутринта станаха рано и излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Йосафат застана и каза: Слушайте ме, юдеи, и вие, йерусалимски жители! Вярвайте в ГОСПОДА, вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте на пророците Му и ще имате добър успех.

²¹ Тогава, като се посъветва с народа, нареди някои от тях да пеят на ГОСПОДА и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете ГОСПОДА, защото милостта Му е до века.

²² И когато почнаха да пеят и да хвалят, ГОСПОД постави засади против амонците и моавците и против онези от хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юдея; и те бяха поразени.

²³ Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир, за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят.

²⁴ А юдеите, като стигнаха до стражарската кула на пустинята, погледнаха към множеството и, ето, те бяха мъртви тела, паднали на земята, и никой не беше се избавил.

²⁵ И когато Йосафат и народът му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и си взеха толкова много, че не можеха да ги отнесат; а три дни обираха, защото плячката беше много.

²⁶ А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха ГОСПОДА; затова онова място бе наречено Долина на благословението и така се нарича до днес.

²⁷ Тогава всички юдеи и йерусалимски мъже, начело с Йосафат, тръгнаха да се върнат в Йерусалим с веселие, понеже ГОСПОД ги беше развеселил с поражението на неприятелите им.

²⁸ Те дойдоха в Йерусалим с псалтири и арфи, и тръби до ГОСПОДНИЯ дом.

²⁹ И страх от Бога обзе всички царства на околните страни, когато чуха, че ГОСПОД воювал против неприятелите на Израил.

³⁰ И така, царството на Йосафат се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие отвсякъде.

³¹ Така Йосафат царуваше над Юдея. Той беше на възраст тридесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и пет години в Йерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

³² Той ходѝ в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА.

³³ Високите места обаче не бяха премахнати, нито народът още беше утвърдил сърцата си към Бога на бащите си.

³⁴ А останалите дела на Йосафат, първите и последните, са записани в историята на Ииуй, Ананиевия син, който се споменава в Книгата на Израилевите царе.

³⁵ А след това Юдейският цар Йосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви.

³⁶ Сдружи се с него, за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер.

³⁷ Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Йосафат: Понеже си се сдружил с Охозия, ГОСПОД съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, така че не можаха да идат в Тарсис.

21

¹

След това Йосафат заспа с бащите си и беше погребан с тях в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Йорам.

² А Йорам имаше братя, Йосафатови синове — Азария, Ехиил, Захария, Азария, Михаил и Сафатия; всички те бяха синове на Израилевия цар Йосафат.

³ Баща им беше им дал много подаръци — сребро, злато и скъпоценни неща, заедно с укрепени градове в Юдея; но царството беше дал на Йорам, понеже той беше първороден.

⁴ А Йорам, когато се издигна на бащиното си царство и се закрепи, изби всичките си братя с меч, също и неколцина от Израилевите първенци.

⁵ Йорам беше на възраст тридесет и две години, когато се възцари, и царува̀ осем години в Йерусалим.

⁶ Той ходѝ в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахавова дъщеря; и вършѝ зло пред ГОСПОДА.

⁷ При все това ГОСПОД не иска̀ да изтреби Давидовия дом заради завета, който беше сключил с Давид, и понеже беше обещал, че ще даде светилник на него и на потомците му до века.

⁸ В неговите дни Едом се освободи от ръката на Юда и си поставиха свой цар.

⁹ Затова Йорам замина с началниците си и всичките колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците.

¹⁰ Обаче Едом се освободи от ръката на Юда и остава независим до днес. Тогава, в същото време, и Ливна се освободи от ръката му, понеже беше изоставил ГОСПОДА, Бога на бащите си.

¹¹ Той построи и високи места по Юдейските планини и направи йерусалимските жители да блудстват, и разврати Юдея.

¹² Тогава до него дойде писмо от пророка Илия, което гласеше: Така казва ГОСПОД, Бог на баща ти Давид: Понеже ти не си ходил в пътищата на баща си Йосафат, нито в пътищата на Юдейския цар Аса,

¹³ а си ходил в пътя на Израилевите царе и си направил Юдея и йерусалимските жители да блудстват, както блудства̀ Ахавовият дом, още си избил и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от теб,

¹⁴ ето, ГОСПОД порази с тежък удар народа ти, синовете ти, жените ти и целия ти имот;

¹⁵ и ти тежко ще боледуваш от разстройство на червата си, докато от болестта червата ти почнат да изтичат от ден на ден.

¹⁶ И така, ГОСПОД повдигна против Йорам духа на филистимците и на арабите, които са близо до етиопците;

¹⁷ и те излязоха против Юдея, спуснаха се върху нея и заграбиха целия имот, който се намери в царската къща, също и синовете му, и жените му, така че не му остана син, освен Йоахаз , най-младия от синовете му.

¹⁸ А след всичко това ГОСПОД го порази с неизцерима болест в червата;

¹⁹ и след известно време, на края, след две години, червата му изтекоха поради болестта му; и Йорам умря със силни болки. А народът му не гориха аромати за него, както бяха горили за бащите му.

²⁰ Той беше на възраст тридесет и две години, когато се възцари, и царува̀ в Йерусалим осем години; и се пресели неоплакан; погребаха го в Давидовия град, а не в царските гробища.

22

¹

Йерусалимските жители направиха цар вместо Йорам най-младия му син Охозия; защото четите, надошли в стана с арабите, бяха избили всичките по-възрастни синове. Така се възцари Охозия, син на Юдейския цар Йорам.

² Охозия беше на възраст четиридесет и две години, когато се възцари, и царува̀ една година в Йерусалим. Името на майка му беше Готолия, внучка на Амрий.

³ И той също ходѝ в пътищата на Ахавовия дом; защото майка му беше негова съветница в нечестието му.

⁴ Той вършѝ зло пред ГОСПОДА, както Ахавовият дом; защото след смъртта на баща му те му станаха съветници за неговото погубване.

⁵ Като ходеше по техния съвет, той отиде на бой заедно с Израилевия цар Йорам, син на Ахааз, против Сирийския цар Азаил в Рамот-галаад, където сирийците раниха Йорам.

⁶ И той се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха в Рама , когато воюваше против сирийския цар Азаил. Тогава Юдейският цар Охозия , Йорамовият син, слезе в Езраел, за да види Йорам, Ахавовия син, защото беше болен.

⁷ Загиването на Охозия стана от Бога чрез отиването му при Йорам; защото, когато дойде, излезе с Йорам против Ииуй, Намесиевия син, когото ГОСПОД беше помазал да изтреби Ахавовия дом.

⁸ И Ииуй, когато извършваше съда против Ахавовия дом, намери Юдейските първенци и синовете на Охозиевите братя, които служеха на Охозия, и ги изби.

⁹ Тогава потърси и Охозия; и го заловиха, докато беше скрит в Самария, доведоха го при Ииуй и го убиха; и го погребаха, защото казаха: Син е на Йосафат, който потърси ГОСПОДА с цялото си сърце. Така Охозиевият дом нямаше вече сила да задържи царството.

¹⁰

А Готолия, Охозиевата майка, като видя, че синът ѝ умря, стана и погуби целия царски род от Юдовия дом.

¹¹ Но Йосавеета, царската дъщеря, взе Йоас, Охозиевия син, и го открадна от царските синове, когато ги убиваха, и скри него и дойката му в спалнята. Така Йосавеета, дъщеря на цар Йорам, жена на свещеник Йодай (защото беше сестра на Охозия), го скри от Готолия и тя не го уби.

¹² Йоас беше при тях, скрит в Божия дом, шест години; а Готолия царуваше над земята.

23

¹

А в седмата година Йодай се укрепи, като взе стотниците: Азария, Ероамовия син, Исмаил, Йоанановия син, Азария, Овидовия син, Маасия, Адаиевия син, и Елисафат, Зехриевия син, и сключи завет с тях.

² Те обходиха Юдея и събраха левитите от всички Юдейски градове и началниците на Израилевите бащини домове, и дойдоха в Йерусалим.

³ Тогава цялото събрание сключи завет с царя в Божия дом. Йодай им каза: Ето, царският син ще се възцари, както е говорил ГОСПОД за Давидовите потомци.

⁴ Ето какво трябва да направите: една трета от вас, от свещениците и от левитите, които постъпвате на служба в събота, нека стоят вратари при вратите,

⁵ една трета в царската къща и една трета при портата на основата; а целият народ да бъде в дворовете на ГОСПОДНИЯ дом.

⁶ И никой да не влиза в ГОСПОДНИЯ дом, освен свещениците и онези от левитите, които служат; те нека влизат, защото са святи; а целият народ да пази заръчаното от ГОСПОДА.

⁷ Левитите да окръжават царя, като всеки има оръжията си в ръка; който би влязъл в дома, да бъде убит; и да бъдете с царя при влизането му и при излизането му.

⁸ И така, левитите и цяла Юдея извършиха всичко, според както заповяда свещеник Йодай, и взеха всеки мъжете си — онези, които щяха да постъпят на служба в събота, и онези, които щяха да оставят службата в събота; защото свещеник Йодай не разпускаше отрядите.

⁹ Свещеник Йодай даде на стотниците копията и малките и големите щитове на цар Давид, които бяха в Божия дом.

¹⁰ И постави целия народ около царя — всеки мъж с оръжията му в ръка, от дясната до лявата страна на дома, край жертвеника и край храма.

¹¹ Тогава изведоха царския син и положиха на него короната, и му връчиха божественото заявление, и го направиха цар. Йодай и синовете му го помазаха и извикаха: Да живее царят!

¹² А Готолия, като чу вика от народа, който се стичаше и хвалеше царя, дойде при народа в ГОСПОДНИЯ дом.

¹³ Тя погледна и видя, че царят стоеше при стълба си във входа и военачалниците, и тръбите при царя, и целият народ от страната се радваше и свиреше с тръбите, а певците и онези, които бяха изкусни да пеят псалми, свиреха с музикалните инструменти. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! Заговор!

¹⁴ Свещеник Йодай изведе стотниците, поставени над силите, и им каза: Изведете я вън от редовете и който би я последвал, да бъде убит с меч; защото свещеникът беше казал: Да не я убиете в ГОСПОДНИЯ дом.

¹⁵ И така, отстъпиха ѝ място; и когато тя стигна до входа на царската къща, я убиха там.

¹⁶ Тогава Йодай сключи завет между себе си и целия народ и царя, че ще бъдат ГОСПОДЕН народ.

¹⁷ И целият народ влезе във Вааловото капище и го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха, а Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците.

¹⁸ Йодай постави службите на ГОСПОДНИЯ дом в ръцете на левитските свещеници, които Давид беше разпределил в ГОСПОДНИЯ дом, за да принасят ГОСПОДНИТЕ всеизгаряния, според както е писано в Моисеевия закон, с веселие и песни според Давидовата наредба.

¹⁹ Постави и вратарите при портите на ГОСПОДНИЯ дом да не би да влиза някой нечист от каквото и да е нещо.

²⁰ Тогава, като взе стотниците, високопоставените, началниците на народа и целия народ от страната, изведоха царя от ГОСПОДНИЯ дом; и като минаха през горната порта в царската къща, поставиха царя на царския престол.

²¹ Така целият народ от страната се зарадва и градът се успокои; а Готолия убиха с меч.

24

¹

Йоас беше на седем години, когато се възцари, и царува̀ четиридесет години в Йерусалим; името на майка му беше Савия, от Вирсавее.

² Йоас вършеше това, което беше право пред ГОСПОДА, през всичките дни на свещеник Йодай.

³ А Йодай му взе две жени; и му се родиха синове и дъщери.

⁴ След това Йоас си науми да обнови ГОСПОДНИЯ дом.

⁵ И така, събра свещениците и левитите и им каза: Излезте по Юдейските градове и съберете от целия Израил пари, за да се поправя домът на вашия Бог от година до година, и гледайте да побързате с работата. Обаче левитите не побързаха.

⁶ Тогава царят повика началника на работата Йодай и му каза: Защо не си изискал от левитите да съберат от Юдея и Йерусалим данъка, определен от ГОСПОДНИЯ слуга Моисей да се събира от Израилевото общество, за шатъра на свидетелството?

⁷ (Защото нечестивата Готолия и синовете ѝ бяха разорили Божия дом; също така всички посветени неща в ГОСПОДНИЯ дом бяха използвали за ваалимите.)

⁸ И така, съгласно царската заповед направиха един ковчег, който сложиха отвън при вратата на ГОСПОДНИЯ дом.

⁹ И прогласиха в Юдея и Йерусалим да принасят на ГОСПОДА данък, наложен върху Израил от Божия слуга Моисей в пустинята.

¹⁰ Всички първенци и целият народ се зарадваха и донасяха, и слагаха в ковчега, докато се напълнеше.

¹¹ И когато левитите донасяха ковчега при царските настоятели и те виждаха, че имаше много пари, царският секретар и настоятелят на първосвещеника идваха и изпразваха ковчега, и пак го занасяха и поставяха на мястото му. Така правеха от ден на ден и събираха много пари.

¹² А царят и Йодай ги даваха на онези, които вършеха делото на служенето в ГОСПОДНИЯ дом; и те наемаха зидари и дърводелци, за да обновят ГОСПОДНИЯ дом, също и ковачи и медникари, за да поправят ГОСПОДНИЯ дом.

¹³ И така, работниците вършеха работата и обновяването напредваше с труда им, така че възстановиха Божия дом в първото му състояние и го закрепиха.

¹⁴ Когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Йодай и с тях направиха съдове за ГОСПОДНИЯ дом, съдове за служене и за принасяне жертви, тамянници и други златни и сребърни съдове. Така непрестанно принасяха всеизгаряния в ГОСПОДНИЯ дом през целия живот на Йодай.

¹⁵ Но Йодай остаря и стана сит от дни, и умря; беше на възраст сто и тридесет години, когато умря.

¹⁶ И го погребаха в Давидовия град между царете, понеже беше извършил добро в Израил и пред Бога, и за дома Му.

¹⁷ А след смъртта на Йодай Юдейските началници дойдоха и се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша;

¹⁸ и те изоставиха дома на ГОСПОДА, Бога на бащите си, и служиха на ашерите и идолите; и гняв дойде върху Юда и Йерусалим поради това тяхно престъпление.

¹⁹ При все това Бог им прати пророци, за да ги обърнат към ГОСПОДА, които ги изобличаваха; но те не послушаха.

²⁰ Тогава Божият Дух дойде на Захария, син на свещеник Йодай, и той застана на високо място над народа и му каза: Така казва Бог: Защо престъпвате ГОСПОДНИТЕ заповеди? Няма да успеете; понеже вие изоставихте ГОСПОДА, то и Той изостави вас.

²¹ Обаче те направиха заговор против него и с царска заповед го убиха с камъни в двора на ГОСПОДНИЯ дом.

²² Цар Йоас не си спомни доброто, което му беше показал Йодай, неговият баща, а уби сина му; а той, като умираше, каза: ГОСПОД да погледне и да издири.

²³ В края на годината сирийска войска излезе против Йоас; и като дойде в Юдея и Йерусалим, изтребиха всички народни първенци изсред народа и изпратиха всичката плячка, взета от тях, до царя на Дамаск.

²⁴ При все че сирийската войска, която дойде, беше малобройна, пак ГОСПОД предаде в ръката им едно твърде голямо множество, понеже те бяха изоставили ГОСПОДА, Бога на бащите си. Така сирийците изпълниха присъда против Йоас.

²⁵ А като заминаха от него (и го оставиха страдащ с тежки рани), собствените му слуги направиха заговор против него поради кръвта на сина на свещеник Йодай, и го убиха на леглото му, и той умря; и го погребаха в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища.

²⁶ Онези, които направиха заговора против него, бяха: Завад, син на амонката Симеата, и Йозавад, син на моавката Самарита.

²⁷ А колкото до синовете му и за тежките товари за откуп, наложени върху него, и за поправянето на Божия дом, всичко е записано в повестите на Книгата на царете. И вместо него се възцари синът му Амасия.

25

¹

Амасия беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и девет години в Йерусалим. Името на майка му беше Йодана от Йерусалим.

² Той вършѝ това, което беше право пред ГОСПОДА, но не със съвършено сърце.

³ А като се утвърди царството му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му, царя.

⁴ Но децата им не умъртви според писаното в закона в Моисеевата книга, където ГОСПОД заповядва: Бащите да не умират заради децата, нито децата да умират заради бащите; а всеки да умира за своя грях.

⁵ Тогава Амасия събра юдеите и постави от тях хилядници и стотници според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отбрани мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит.

⁶ А от Израил нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

⁷ Тогава при него дойде един Божий човек и каза: Царю, да не отиде с теб Израилевата войска; защото ГОСПОД не е с Израил, нито с никого от Ефремовите синове.

⁸ Но ако си решил да идеш, действай храбро, укрепи се за бой; иначе Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.

⁹ Амасия отговори на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отвърна: ГОСПОД може да ти даде много повече от това.

¹⁰ Тогава Амасия ги отдели, т. е. войската, която беше дошла при него от Ефрем, за да се върнат у дома си; по тази причина гневът им пламна силно против Юдея и се върнаха у дома си много разярени.

¹¹ А Амасия се осмели, изведе народа си и отиде в Долината на солта, и порази десет хиляди от Сиировите потомци.

¹² А други десет хиляди юдеите плениха живи и като ги закараха на върха на скалата, ги хвърлиха долу от върха на скалата, така че всички те загинаха.

¹³ Но мъжете от войската, която Амасия върна назад, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдейските градове от Самария чак до Ветерон и поразиха от тях три хиляди души, и заграбиха много плячка.

¹⁴ А Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци и ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях и им кадеше тамян.

¹⁵ Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Амасия и прати при него пророк, който му каза: Защо си прибегнал към боговете на този народ, които не можеха да избавят своя народ от ръката ти?

¹⁶ А като му говореше, той, царят му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като каза: Зная, че Бог е решил да те изтреби, понеже ти направи това и не послуша моя съвет.

¹⁷ Тогава Юдейският цар Амасия, като се посъветва, прати до Израилевия цар Йоас, син на Йоахаз, Ииуевия син, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице.

¹⁸ А Израилевият цар Йоас прати до Юдейския цар Амасия да кажат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си за жена на сина ми. Но един звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна.

¹⁹ Ти казваш: Ето, поразих Едом; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за собствена вреда, за да паднеш, ти и Юдея с тебе?

²⁰ Но Амасия не послуша; защото от Бога беше това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже бяха прибегнали към едомските богове.

²¹ И така, Израилевият цар Йоас излезе и се погледнаха един друг в лице, той и Юдейският цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юдея.

²² И Юдея беше поразена пред Израил; и побегнаха всеки в шатъра си.

²³ Израилевият цар Йоас хвана във Ветсемес Юдейския цар Амасия, син на Йоас, Йоахазовия син, и го доведе в Йерусалим, и събори четиристотин лакътя от йерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

²⁴ И като взе цялото злато и сребро и всички съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-едом, и съкровищата на царската къща, също и заложници, се върна в Самария.

²⁵ А след смъртта на Израилевия цар Йоас, Йоахазовия син, Юдейският цар Амасия, Йоасовият син, живя петнадесет години.

²⁶ Останалите дела на Амасия, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израилевите царе.

²⁷ А след като Амасия се отклони от ГОСПОДА, направиха заговор против него в Йерусалим и той побегна в Лахис; но пратиха след него в Лахис и там го убиха.

²⁸ Докараха го на коне и го погребаха с бащите му в Юдовия столичен град.

26

¹

А целият Юдейски народ взе Озия , който беше на шестнадесет години, и го направи цар вместо баща му Амасия.

² Той съгради Елот и го върна на Юдея, след като баща му, царят, заспа с бащите си.

³ Озия беше на възраст шестнадесет години, когато се възцари, и царува̀ петдесет и две години в Йерусалим; името на майка му беше Ехолия, от Йерусалим.

⁴ Той вършѝ това, което беше право пред ГОСПОДА, напълно според както беше сторил баща му Амасия.

⁵ И търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и докато търсеше ГОСПОДА, Бог му даваше успех.

⁶ Царят излезе и воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни и стената на Азот, и съгради градове в азотската околност и между филистимците.

⁷ Бог му помогна против филистимците и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците.

⁸ И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу чак до входа на Египет, защото стана много силен.

⁹ Озия съгради и кули в Йерусалим, върху портата на ъгъла, върху портата на долината и върху ъгъла на стената, и ги укрепи.

¹⁰ Съгради още кули в пустинята и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места, и в равнината, имаше и орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието.

¹¹ При това Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове според броя им, който бе преброен от секретаря Еиил и настоятеля Маасия под ръководството на Анания, един от царските военачалници.

¹² Целият брой на началниците на бащините домове, на силните и храбри мъже, беше две хиляди и шестстотин.

¹³ Под тяхна ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голяма храброст, за да помагат на царя против неприятелите.

¹⁴ Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки.

¹⁵ А в Йерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат поставени на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и големи камъни. И името му се прочу надалеч; защото му се помагаше чудно, докато стана силен.

¹⁶ Но когато стана силен, сърцето му се надигна и се отдаде на поквара; и извърши престъпление против ГОСПОДА, своя Бог, като влезе в ГОСПОДНИЯ храм, за да покади върху кадилния олтар.

¹⁷ А свещеник Азария влезе след него и с него осемдесет ГОСПОДНИ свещеници, храбри мъже;

¹⁸ те се възпротивиха на цар Озия и му казаха: Не е в твоя власт, Озия, да кадиш на ГОСПОДА, а на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез от светилището, защото си извършил престъпление, което няма да ти бъде за почит от ГОСПОДА Бога.

¹⁹ А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, се разяри; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в ГОСПОДНИЯ дом, близо до кадилния олтар.

²⁰ Първосвещеник Азария и всички свещеници погледнаха към него и видяха, че беше прокажен на челото си; и побързаха да го извадят оттам; и даже сам той побърза да излезе, защото ГОСПОД го беше поразил.

²¹ И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от ГОСПОДНИЯ дом; а синът му Йотам беше над царския дом и съдеше народа на земята.

²² А останалите дела на Озия, първите и последните, записа пророк Исайя, Амосовият син.

²³ И Озия заспа с бащите си и го погребаха с бащите му в оградата на царските гробища, защото казаха: Прокажен е. И вместо него се възцари синът му Йотам.

27

¹

Йотам беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ шестнадесет години в Йерусалим; името на майка му беше Еруса, Садокова дъщеря.

² Той вършѝ това, което е право пред ГОСПОДА, съвсем както беше направил баща му Озия; обаче не влезе в ГОСПОДНИЯ храм. Но народът все още се покваряваше.

³ Той построи горната порта на ГОСПОДНИЯ дом и съгради много върху стената на Офил.

⁴ Съгради още и градове в хълмистата страна на Юдея и в дъбравите съгради крепости и кули.

⁵ И като воюва̀ против царя на амонците, надделя над тях; и в същата година амонците му дадоха сто таланта сребро, десет хиляда кора жито и десет хиляди кора ечемик. Толкова му платиха амонците и втората, и третата година.

⁶ Така Йотам стана силен, понеже оправяше пътищата си пред ГОСПОДА, своя Бог.

⁷ А останалите дела на Йотам и всичките му войни, и постъпките му са записани в Книгата на Израилевите и Юдейските царе.

⁸ Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ шестнадесет години в Йерусалим.

⁹ Йотам заспа с бащите си и го погребаха в Давидовия град; и вместо него се възцари синът му Ахаз.

28

¹

Ахаз беше на възраст двадесет години, когато се възцари, и царува̀ шестнадесет години в Йерусалим; но не вършѝ това, което беше право пред ГОСПОДА, както баща му Давид,

² а ходѝ в пътищата на Израилевите царе, направи още и лети идоли за ваалимите.

³ При това той кадѝ в долината на Еномовия син и изгори от децата си в огъня според мерзостите на народите, които ГОСПОД беше изгонил пред израилтяните.

⁴ И жертваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво.

⁵ Затова ГОСПОД, неговият Бог, го предаде в ръката на сирийския цар; и сирийците го поразиха и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също беше предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение.

⁶ Защото Факей, Ромелиевият син, изби от Юдея сто и двадесет хиляди души в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха изоставили ГОСПОДА, Бога на бащите си;

⁷ и Зехрий, един силен мъж от Ефрем, уби царския син Маасия и надзирателя на двореца Азрикам, и втория след царя Елкана;

⁸ също израилтяните плениха от братята си двеста хиляди жени, синове и дъщери и при това взеха много плячка от тях, и отнесоха плячката в Самария.

⁹ А там имаше един ГОСПОДЕН пророк на име Одид; той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: Ето, понеже ГОСПОД, Бог на бащите ви, се разгневи на Юдея, ги предаде в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето.

¹⁰ И сега възнамерявате да държите юдеите и йерусалимците като роби и робини под себе си; обаче няма ли във вас, в самите вас престъпления против ГОСПОДА, вашия Бог?

¹¹ И така, сега ме послушайте и върнете пленниците, които заробихте от братята си; защото яростен гняв от ГОСПОДА е върху вас.

¹² Тогава някои от първенците от Ефремовите синове — Азария, Йонановият син, Варахия, Месилемотовият син, Езекия, Селумовият син, и Амаса, Адлаевият син, станаха против завърналите се от войната и им казаха:

¹³ Не въвеждайте тук пленниците; защото, като беззаконствахме вече против ГОСПОДА, вие искате да прибавите към греховете и престъпленията ни; защото престъплението ни е голямо и яростен гняв е върху Израил.

¹⁴ Тогава войниците оставиха пленниците и плячката пред първенците и пред цялото събрание.

¹⁵ И споменатите по име мъже станаха и взеха пленниците, и облякоха от плячката всички голи между тях; облякоха ги, обуха ги, дадоха им да ядат и да пият и ги помазаха, а всички слаби от тях пренесоха на осли и ги заведоха в Йерихон, града на палмите, при братята им. Тогава се върнаха в Самария.

¹⁶ В онова време цар Ахаз прати до асирийските царе да иска помощ,

¹⁷ защото едомците пак бяха дошли и поразили Юдея, и взели пленници.

¹⁸ Филистимците бяха нападнали също полските градове и южната страна на Юдея и бяха превзели Ветсемес, Еалон, Гедирот, Сокхо и селата му, Тамна и селата му и Гимзо и селата му, и се бяха заселили в тях.

¹⁹ Защото ГОСПОД смири Юдея поради Юдейския цар Ахаз; понеже той беше развратил Юдея и безчествал много против ГОСПОДА.

²⁰ И асирийският цар Теглат-феласар дойде при него; но той го притесни, а не го подкрепи;

²¹ защото Ахаз, като оголи ГОСПОДНИЯ дом и царската къща и първенците, даде всичко на асирийския цар; но това не му помогна.

²² Във времето на притеснението си той още повече престъпваше против ГОСПОДА; такъв беше цар Ахаз.

²³ Защото жертваше на дамаските богове, които го бяха поразили, като казваше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил.

²⁴ Ахаз събра съдовете на Божия дом и ги съсече, затвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Йерусалим.

²⁵ И във всеки Юдов град издигна високи места, за да кади на други богове, и разгневи ГОСПОДА, Бога на бащите си.

²⁶ А останалите негови дела и всичките му постъпки, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израилевите царе.

²⁷ Ахаз заспа с бащите си и го погребаха в града, в Йерусалим, но не го занесоха в гробищата на Израилевите царе. А вместо него се възцари синът му Езекия.

29

¹

Езекия беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и девет години в Йерусалим; името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря.

² Той вършѝ това, което беше право пред ГОСПОДА, напълно както извърши баща му Давид.

³ В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на ГОСПОДНИЯ дом и ги поправи.

⁴ И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и им каза:

⁵ Слушайте ме, левити, осветете се сега, осветете и храма на ГОСПОДА, Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от святото място.

⁶ Защото бащите ни са отстъпили, сторили са зло пред ГОСПОДА, нашия Бог, изоставили са Го и са отвърнали лицата си от ГОСПОДНЕТО обиталище, и са обърнали гръб;

⁷ те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили тамян, нито принасяли всеизгаряния в святото място на Израилевия Бог.

⁸ Затова гняв от ГОСПОДА е бил върху Юдея и Йерусалим и Той ги предаде на опустошение и да бъдат предмет на учудване и присмех, както виждате с очите си.

⁹ Защото, ето, бащите ни са паднали от меч, а синовете, дъщерите и жените ни са поради това в плен.

¹⁰ И така, сега имам сърдечно желание да сключим завет с ГОСПОДА, Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв.

¹¹ Деца мои, не бъдете сега небрежни; защото вас е избрал ГОСПОД да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите.

¹² Тогава станаха левитите: Маат, Амасаевият син, и Йоил, Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци — Кис, Авдиевият син, и Азария, Ялелеиловият син; от Гирсоновите потомци — Йоах, Земовият син, и Еден, Йоаховият син;

¹³ от Елисафановите потомци — Симрий и Еиил; от Асафовите потомци — Захария и Матания;

¹⁴ от Емановите потомци — Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци — Семая и Озиил;

¹⁵ и те, като събраха братята си и се осветиха, влязоха според царската заповед съгласно ГОСПОДНЕТО слово да очистят ГОСПОДНИЯ дом.

¹⁶ Свещениците влязоха в по-вътрешната част на ГОСПОДНИЯ дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на ГОСПОДНИЯ дом цялата нечистота, която намериха в ГОСПОДНИЯ храм; а левитите взеха и я изнесоха вън в потока Кедрон.

¹⁷ На първия ден от първия месец почнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до ГОСПОДНИЯ притвор; и за осем дни осветиха ГОСПОДНИЯ дом и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

¹⁸ Тогава влязоха в двореца при цар Езекия и казаха: Очистихме изцяло ГОСПОДНИЯ дом, жертвеника за всеизгарянето с всичките му прибори и трапезата за присъствените хлябове с всичките ѝ прибори;

¹⁹ при това приготвихме и осветихме всички вещи, които цар Ахаз през царуването си оскверни, когато отстъпи; и ето ги пред ГОСПОДНИЯ жертвеник.

²⁰ Тогава цар Езекия стана рано и като събра градските първенци, отиде в ГОСПОДНИЯ дом.

²¹ И докараха седем телета, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юдея; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на ГОСПОДНИЯ жертвеник.

²² И така, те заклаха телетата и свещениците, като взеха кръвта, разпръскаха я по жертвеника, заклаха и овните и разпръскаха кръвта им по жертвеника; също и агнетата заклаха и разпръскаха кръвта им по жертвеника.

²³ После преведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си върху тях;

²⁴ тогава свещениците ги заклаха и разпръскаха кръвта им по жертвеника в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда всеизгарянето и приносът за грях да станат за целия Израил.

²⁵ Той постави левитите в ГОСПОДНИЯ дом с кимвали, псалтири и арфи, според заповедта на Давид, на царския ясновидец Гад и на пророк Натан; защото заповедта беше от ГОСПОДА чрез пророците Му.

²⁶ И левитите стояха с Давидовите музикални инструменти, а свещениците с тръбите.

²⁷ Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на жертвеника. И когато започна всеизгарянето, започна и пеенето на ГОСПОДА с тръбите и инструментите на Израилевия цар Давид.

²⁸ А цялото събрание се кланяше и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато, докато се извърши всеизгарянето.

²⁹ Като свършиха принасянето, царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха.

³⁰ Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят ГОСПОДА с думите на Давид и на ясновидеца Асаф. И те пееха с веселие; и се наведоха и се поклониха.

³¹ След това Езекия проговори: Сега, като сте се осветили на ГОСПОДА, пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в ГОСПОДНИЯ дом. И така, обществото принесе жертви и благодарствени приноси; и всеки, който имаше на сърце, принесе и всеизгаряне.

³² Броят на всеизгарянията, които обществото принесе, беше седемдесет телета, сто овена и двеста агнета; всички те бяха за всеизгаряния на ГОСПОДА;

³³ а посветените животни бяха шестстотин говеда и три хиляди овце.

³⁴ Свещениците обаче бяха малцина и не можеха да одерат всички всеизгаряния; затова братята им, левитите, им помогнаха, докато се свърши работата и докато се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна правота да се освещават, отколкото свещениците.

³⁵ А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на мирните жертви с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на ГОСПОДНИЯ дом.

³⁶ И Езекия и целият народ се радваха затова, че Бог беше предразположил народа; понеже това нещо стана ненадейно.

30

¹

След това Езекия прати хора по целия Израил и Юдея, писа още и писма на Ефрем и Манасия да ги поканят да дойдат в ГОСПОДНИЯ дом в Йерусалим, за да направят Пасха на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

² Защото царят и първенците му, и цялото общество в Йерусалим бяха се съветвали да направят Пасхата във втория месец.

³ Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше достатъчно осветени свещеници и народът не се беше събрал в Йерусалим.

⁴ И това нещо се видя право на царя и на цялото общество.

⁵ Затова решиха да прогласят по целия Израил от Вирсавее чак до Дан покана да дойдат, за да направят Пасха на ГОСПОДА, Израилевия Бог, в Йерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието.

⁶ И така, бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юдея според царската заповед и казаха: Деца на Израил, обърнете се към ГОСПОДА, Бога на Авраам, на Исаак и на Израил, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе.

⁷ Не бъдете като бащите и братята ви, които престъпваха против ГОСПОДА, Бога на бащите си, така че Той ги предаде на опустошение, както виждате.

⁸ Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, а се предайте на ГОСПОДА и влезте в светилището Му, което е осветил завинаги, и служете на ГОСПОДА, вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв.

⁹ Защото, ако се обърнете към ГОСПОДА, то на братята ви и децата ви ще се покаже милост от тези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази земя; защото щедър и милостив е ГОСПОД, вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него.

¹⁰ Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя чак до Завулон; но те им се присмяха и се подиграха с тях.

¹¹ Някои обаче от Асир, Манасия и Завулон се смириха и дойдоха в Йерусалим.

¹² А и над Юдея беше Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според ГОСПОДНЕТО слово.

¹³ И в Йерусалим се събра много народ, за да честват празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание.

¹⁴ Те станаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим, премахнаха и всички кадилни жертвеници и ги хвърлиха в потока Кедрон.

¹⁵ Тогава заклаха пасхалните агнета в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха и внесоха всеизгаряния в ГОСПОДНИЯ дом.

¹⁶ И застанаха на мястото си според чина си съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, като я вземаха от ръката на левитите.

¹⁷ Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; затова левитите поеха грижата да заколят пасхалните агнета за всеки, който не беше чист, за да се осветят на ГОСПОДА.

¹⁸ Понеже голяма част от народа, мнозина от Ефрем, Манасия, Исахар и Завулон, не бяха се очистили, но ядоха Пасхата не според предписанието; защото Езекия се беше помолил за тях, като каза: Благий ГОСПОД да бъде милостив към всеки,

¹⁹ който утвърждава сърцето си да търси Бога, ГОСПОДА Бога на бащите си, ако и да не е очистен според очистването, изискано за светилището.

²⁰ И ГОСПОД послуша Езекия и опрости народа.

²¹ Така израилтяните, които се намираха в Йерусалим, честваха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха ГОСПОДА, пеещи с музикални инструменти на ГОСПОДА.

²² Езекия говорѝ насърчително на всички левити, които разбираха добре ГОСПОДНЯТА служба. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертваха мирни жертви и славословеха ГОСПОДА, Бога на бащите си.

²³ Тогава цялото общество се посъветва да празнуват още седем дни; и празнуваха още седем дни с веселие.

²⁴ Защото Юдейският цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда телета и седем хиляди овце; а първенците подариха на обществото хиляда телета и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си.

²⁵ И всички събрани от Юдея се развеселиха със свещениците и левитите, и всички събрани, надошли от Израил, и чужденците, надошли от Израилавата земя, които живееха в Юдея.

²⁶ Така стана голямо веселие в Йерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломон, Давидовия син, не беше ставало такова нещо в Йерусалим.

²⁷ След това левитите и свещениците станаха и благословиха народа; и гласът им беше послушан от ГОСПОДА и молитвата им възлезе на небето, Неговото свято обиталище.

31

¹

А като се свърши всичко това, целият Израил, които се намираха там, излязоха по Юдейските градове и изпотрошиха кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците в цяла Юдея и Вениамин, също и в Ефрем и Манасия, докато ги унищожиха всички. Тогава всички израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в своята собственост.

² Тогава Езекия определи отрядите на свещениците и левитите според разпределенията им, всеки според службата му, и свещениците и левитите за всеизгарянията и мирните жертви, за да служат, да славословят и да хвалят в портите на ГОСПОДНИЯ дом.

³ Определи и царския дял от имота си за всеизгарянията, а именно за утринните и вечерните всеизгаряния и за всеизгарянията в съботите и новолунията, и на празниците според предписанието в ГОСПОДНИЯ закон.

⁴ Заповяда още на народа, който живееше в Йерусалим, да дава дела на свещениците и левитите, за да се затвърдят в ГОСПОДНИЯ закон.

⁵ И щом тази заповед бе издадена, израилтяните донесоха много от първите плодове на житото, виното, дървеното масло, меда и на всички земни произведения; донесоха още в изобилие и десятъците от всяко нещо.

⁶ Израилтяните и юдеите, които живееха в Юдейските градове, също донесоха десятъците от говеда и овце и десятъците от святите неща, които бяха посветени на ГОСПОДА, техния Бог, и ги сложиха на купове.

⁷ В третия месец почнаха да правят куповете и в седмия месец свършиха.

⁸ И когато Езекия и първенците дойдоха и видяха куповете, благословиха ГОСПОДА и Неговия народ Израил.

⁹ После Езекия запита свещениците и левитите за куповете.

¹⁰ Първосвещеникът Азария, от Садоковия дом, му отговори: Откакто започнаха да донасят приносите в ГОСПОДНИЯ дом, сме яли до насита и остана много; защото ГОСПОД е благословил народа Си; а останалото е в този голям склад.

¹¹ Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в ГОСПОДНИЯ дом; и като ги приготвиха,

¹² внесоха в тях без остатък приносите, десятъците и посветените неща; а надзирател над тях беше левитинът Хонения и след него брат му Семей.

¹³ А по заповед на цар Езекия и на настоятеля на Божия дом Азария Ехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Еримот, Йозавад, Елиил, Исмахия, Маат и Ванайя бяха надзиратели под властта на Хонения и брат му Семей.

¹⁴ А Коре, син на левитина Емна, вратарят при източната порта, беше над нещата, доброволно принесени на Бога, за да раздава ГОСПОДНИТЕ приноси и пресвятите неща.

¹⁵ А под него бяха в градовете на свещениците Еден, Миниамин, Исус, Семая, Амария и Сехания, на които беше поръчано да раздават на братята си според отрядите им както на големия, така и на малкия,

¹⁶ на всеки, който постъпваше в ГОСПОДНИЯ дом, ежедневния му дял за служенето им в службата според отрядите им, освен онези, които бяха преброени според родословието на всички от мъжки пол на възраст от три години и нагоре;

¹⁷ да раздават и на преброените от свещениците и левитите според бащините им домове на възраст от двадесет години и нагоре, според службите им по отрядите им,

¹⁸ и на целите им домове, на жените и синовете им, и на дъщерите им, в цялото общество, които бяха преброени по родословие; защото те се посветиха вярно на святите неща.

¹⁹ А колкото до Аароновите потомци, свещениците, които живееха в полетата на градските пасбища, във всеки град имаше хора, определени по име, да раздават дялове на всички от мъжки пол между свещениците и на всички, преброени между левитите.

²⁰ Така направи Езекия и в цяла Юдея; и вършѝ това, което беше добро, право и вярно пред ГОСПОДА, своя Бог.

²¹ Във всяка работа, която започна относно служенето на Божия дом и закона, и заповедите, като търсеше своя Бог, вършеше я от все сърце и успяваше.

32

¹

След тези неща и това проявление на вярност асирийският цар Сенахирим дойде и влезе в Юдея, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги превземе.

² А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му беше да воюва против Йерусалим,

³ се посъветва с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха.

⁴ И като се събра много народ, запълниха всички извори и потока, който течеше сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода?

⁵ Езекия се ободри и съгради пак цялата стена, която беше съборена, направи кулите ѝ по-високи, съгради и другата стена отвън и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове.

⁶ Царят постави военачалници над народа и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, им говорѝ насърчително:

⁷ Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се плашете от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик, отколкото има с него.

⁸ С него са плътски мишци; с нас е ГОСПОД, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И народът се успокои от думите на Юдейския цар Езекия.

⁹ След това асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Йерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдейския цар Езекия и до цяла Юдея, които бяха в Йерусалим, да кажат:

¹⁰ Така казва асирийският цар Сенахирим: На какво се надявате и чакате в Йерусалим обсадата му?

¹¹ Не ви ли мами Езекия и ще ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва: ГОСПОД, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар?

¹² Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници и заповяда на Юдея и Йерусалим: Само пред един жертвеник да се кланяте и върху него да кадите?

¹³ Не знаете ли какво сторих аз и бащите ми на всички племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тези земи да избавят някак земята си от ръката ми?

¹⁴ Кой от всички богове на онези народи, които бащите ми изтребиха, е могъл да избави народа си от ръката ми, за да може вашият Бог да ви избави от ръката ми?

¹⁵ И така, сега да не ви мами Езекия и да не ви убеждава по този начин, и не му вярвайте; защото никой бог, на който и да било народ или царство, не е могъл да избави народа си от моята ръка и от ръката на бащите ми — че вашият Бог ли ще може да ви избави от ръката ми?

¹⁶ И слугите му говориха още повече против ГОСПОДА Бога и против слугата Му Езекия.

¹⁷ Той писа и писма да хули ГОСПОДА, Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тези земи не избавиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своя народ от ръката ми.

¹⁸ Тогава извикаха на юдейски със силен глас към йерусалимския народ, който беше на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, за да превземат града;

¹⁹ и говориха за йерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце.

²⁰ Затова цар Езекия и пророк Исайя, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето.

²¹ Тогава ГОСПОД прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в светилището на бога си, тези, които бяха излезли от чреслата му, го убиха там с меч.

²² Така ГОСПОД избави Езекия и йерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим и от ръката на всички други и ги ръководеше на всяка страна.

²³ Мнозина донесоха дарове на ГОСПОДА в Йерусалим и скъпоценности на Юдейския цар Езекия; така че оттогава нататък той се възвеличаваше пред всички народи.

²⁴

В това време Езекия се разболя до смърт; и като се помоли на ГОСПОДА, Той му говорѝ и му даде знамение.

²⁵ Но Езекия не отдаде на ГОСПОДА според стореното му благодеяние, защото сърцето му се надигна; затова гняв падна върху него и Юдея и Йерусалим.

²⁶ Обаче Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и йерусалимските жители, така че ГОСПОДНИЯТ гняв не дойде върху тях в Езекиевите дни.

²⁷ И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отбрани вещи,

²⁸ също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло и обори за всякакви животни и огради за стада.

²⁹ При това той си направи градове и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот.

³⁰ Същият този Езекия запълни и горния извор на водата на Гион и я отведе направо долу, на запад от Давидовия град. Така Езекия успя във всичките си дела.

³¹ Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението, станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко, което беше в сърцето му.

³² А останалите дела на Езекия и добрините му са записани във Видението на пророк Исайя, Амосовия син, и в Книгата на Юдейските и Израилевите царе.

³³ И Езекия заспа с бащите си и го погребаха в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и цяла Юдея и йерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. А вместо него се възцари синът му Манасия.

33

¹

Манасия беше на възраст дванадесет години, когато се възцари, и царува̀ петдесет и пет години в Йерусалим.

² Той вършѝ зло пред ГОСПОДА според мерзостите на народите, които ГОСПОД изгони пред израилтяните.

³ Издигна отново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвениците на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше.

⁴ Също издигна жертвеници в ГОСПОДНИЯ дом, за който ГОСПОД беше казал: В Йерусалим ще бъде името Ми до века.

⁵ Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на ГОСПОДНИЯ дом.

⁶ И преведе синовете си през огъня в долината на Еномовия син, още врачуваше и гадаеше, правеше магии и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред ГОСПОДА и Го разгневи.

⁷ А ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Йерусалим, който избрах от всички Израилеви племена, ще настаня името Си до века;

⁸ нито ще местя вече крака на Израил от земята, която определих за бащите ви само ако внимават да вършат всичко, което им заповядах, целия закон и наредбите, и постановленията, дадени чрез Моисей.

⁹ Но Манасия подмами Юдея и йерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които ГОСПОД изтреби пред израилтяните.

¹⁰ Тогава ГОСПОД говорѝ на Манасия и народа му; но те не послушаха.

¹¹ Затова ГОСПОД доведе против тях военачалниците на асирийския цар и хванаха Манасия, и като го сложиха в окови и го вързаха с вериги, го заведоха във Вавилон.

¹² А когато царят беше в бедствие, той се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си.

¹³ И когато му се помоли, Бог му обърна внимание и послуша молбата му, и го доведе пак в Йерусалим, в царството му. Тогава Манасия позна, че ГОСПОД — Той е Бог.

¹⁴ А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, чак до входа на рибната порта, и я прекара около Офил, и я издигна много високо; и постави военачалници във всички укрепени Юдейски градове.

¹⁵ Също така премахна чуждите богове и идола от ГОСПОДНИЯ дом, и всички жертвеници, които беше издигнал върху хълма на ГОСПОДНИЯ дом и в Йерусалим, и ги хвърли вън от града.

¹⁶ И поправи ГОСПОДНИЯ жертвеник и пожертва на него мирни и благодарствени жертви, и заповяда на юдеите да служат на ГОСПОДА, Израилевия Бог.

¹⁷ Но народът още жертваше по високите места, обаче само на ГОСПОДА, своя Бог.

¹⁸ А останалите дела на Манасия и молитвата му към неговия Бог, и думите на ясновидците, които му говориха в името на ГОСПОДА, Израилевия Бог, са записани между делата на Израилевите царе.

¹⁹ А молитвите му и как Бог го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, където издигна високи места и постави ашерите и летите идоли, преди да се смири, са записани в историята на ясновидците.

²⁰ И Манасия заспа с бащите си; и го погребаха в собствената му къща; а вместо него се възцари синът му Амон.

²¹

Амон беше на възраст двадесет и две години, когато се възцари, и царува̀ две години в Йерусалим.

²² Той вършѝ зло пред ГОСПОДА, както направи баща му Манасия; и Амон жертваше на всички лети идоли, които баща му Манасия беше направил, и им служеше.

²³ А не се смири пред ГОСПОДА, както се смири баща му Манасия; напротив, този Амон вършеше все повече и повече престъпления.

²⁴ А слугите му направиха заговор против него и го убиха в собствената му къща.

²⁵ Обаче народът от страната изби всички, които бяха направили заговора против цар Амон; и народът от страната издигна сина му Йосия за цар вместо него.

34

¹

Йосия беше на възраст осем години, когато се възцари, и царува̀ в Йерусалим тридесет и една година.

² Той вършѝ това, което беше право пред ГОСПОДА, като ходи в пътищата на баща си Давид, без да се отклони надясно или наляво.

³ В осмата година на царуването си, като беше още млад, почна да търси Бога на баща си Давид; а в дванадесетата година почна да чисти Юдея и Йерусалим от високите места, от ашерите, от ваяните и летите идоли.

⁴ В негово присъствие събориха жертвениците на ваалимите; той изсече кумирите на слънцето, които бяха върху тях, и сломи ашерите и ваяните и летите идоли, и като ги стри на прах, го разпръсна върху гробовете на онези, които бяха им жертвали.

⁵ Изгори и костите на жреците на жертвениците им и така очисти Юдея и Йерусалим.

⁶ Същото направи и в градовете на Манасия, Ефрем и Симеон и чак до Нефталим сред околните им развалини;

⁷ събори жертвениците, стри на прах ашерите и ваяните идоли и изсече всички кумири на слънцето по цялата Израилева земя. Тогава се върна в Йерусалим.

⁸ А в осемнадесетата година от царуването си, когато беше очистил земята и Божия дом, прати Сафан, Азалиевия син, и градския началник Маасия, и летописеца Йоах, син на Йоахаз, за да поправят дома на ГОСПОДА, неговия Бог.

⁹ Те отидоха при първосвещеника Хелкия и предадоха парите, внесени в Божия дом, които вратарите левити бяха събрали от Манасия и Ефрем и от всички останали от Израил, и от целия Юда и Вениамин, и от жителите на Йерусалим.

¹⁰ Предадоха ги в ръката на работниците, които надзираваха ГОСПОДНИЯ дом; а те ги дадоха на работниците, които работеха в ГОСПОДНИЯ дом, за да поправят и обновят дома —

¹¹ дадоха ги на дърводелците и зидарите, за да купят дялани камъни и дървета за греди и да поправят зданията, които Юдейските царе бяха съборили.

¹² И мъжете вършеха работата честно; а надзиратели над тях бяха левитите Яат и Авдий от Мерариевите потомци, Захария и Месулам от Каатовите потомци, за да наблюдават, а от другите левити — всички изкусни свирачи на музикалните инструменти.

¹³ Имаше още и настойници над носачите на товари и над всички, които работеха в каквато и да било работа; а някои от левитите бяха писари, надзиратели и вратари.

¹⁴ А като изнасяха внесените в ГОСПОДНИЯ дом пари, свещеник Хелкия намери книгата на ГОСПОДНИЯ закон, даден чрез Моисей.

¹⁵ Тогава Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в ГОСПОДНИЯ дом. И Хелкия даде книгата на Сафан.

¹⁶ А Сафан донесе книгата на царя, занесе и вест на царя, като каза: Слугите ти вършат всичко, което им е определено;

¹⁷ те събраха намерените в ГОСПОДНИЯ дом пари и ги предадоха в ръката на настоятелите и в ръката на работниците.

¹⁸ Също секретарят Сафан извести на царя: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

¹⁹ А царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си.

²⁰ Царят заповяда на Хелкия, на Ахикам, Сафановия син, на Авдон , Михеевия син, на секретаря Сафан и на царския слуга Асайя:

²¹ Идете, допитайте се до ГОСПОДА за мен и за останалите в Израил и Юда относно думите на намерената книга; защото голям е ГОСПОДНИЯТ гняв, който се изля на нас, понеже бащите ни не опазиха ГОСПОДНЕТО слово да постъпват напълно, както е писано в тази книга.

²² И така, Хелкия и онези, които царят беше определил, отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Йерусалим, във втората част; и те ѝ говориха според поръчаното.

²³ А тя им отговори: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до мене:

²⁴ Така казва ГОСПОД: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му — всички проклятия, написани в книгата, която прочетоха пред Юдейския цар.

²⁵ Понеже Ме изоставиха и кадяха на други богове, и Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място и няма да угасне.

²⁶ А на Юдейския цар, който ви прати да се допитате до ГОСПОДА, така да му кажете: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул,

²⁷ понеже сърцето ти е омекнало и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите думи против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва ГОСПОД.

²⁸ Ето, Аз ще те прибера при бащите ти и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.

²⁹ Тогава царят прати и събра всичките Юдейски и йерусалимски старейшини.

³⁰ След това царят отиде в ГОСПОДНИЯ дом заедно с всички Юдейски мъже и йерусалимските жители — свещениците, левитите и целия народ от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всички думи от книгата на завета, която бе намерена в ГОСПОДНИЯ дом.

³¹ Царят застана на мястото си и сключи завет пред ГОСПОДА — да следва ГОСПОДА, да пази заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му с цялото си сърце и с цялата си душа, за да изпълнява думите на завета, които са записани в тази книга.

³² И накара всички, които се намираха в Йерусалим и във Вениамин, да потвърдят завета. И йерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.

³³ Йосия премахна всички мерзости от всички места, принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намираха в Израил, да служат на ГОСПОДА, своя Бог; през всичките му дни те не се отклониха от следване ГОСПОДА, Бога на бащите си.

35

¹

При това Йосия направи Пасха на ГОСПОДА в Йерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните агнета.

² Той постави свещениците в длъжностите им и ги насърчи да служат на ГОСПОДНИЯ дом.

³ И каза на осветените на ГОСПОДА левити, които поучаваха целия Израил: Положете святия ковчег в дома, който построи Израилевият цар Соломон, Давидовият син; няма да го носите вече на рамена; сега служете на ГОСПОДА, вашия Бог, и на народа Му Израил.

⁴ Пригответе се според бащините си домове по отрядите си, според предписанието на Израилевия цар Давид и според предписанието на сина му Соломон;

⁵ и стойте в светилището според отделенията на бащините домове на братята си, миряните , и за всяко нека има по един отдел от левитските бащини домове.

⁶ И като заколите пасхалните агнета, осветете се и пригответе за братята си, за да постъпят и те според ГОСПОДНЕТО слово, дадено чрез Моисей.

⁷ Йосия подари на народа за жертви овце, агнета и ярета, на брой тридесет хиляди, всичките за пасхалните жертви, за всички, които се намираха там, и три хиляди говеда; те бяха от царския имот.

⁸ И първенците му подариха на драго сърце на народа, на свещениците и на левитите. А управителите на Божия дом — Хелкия, Захария и Ехиил, подариха на свещениците за пасхалните жертви две хиляди и шестстотин агнета и ярета и триста говеда.

⁹ Също и Хонения и братята му Семая и Натанаил, и началниците на левитите Асавия, Еиил и Йозавад подариха на левитите за пасхалните жертви пет хиляди агнета и ярета и петстотин говеда.

¹⁰ Така бе приготвена службата. Тогава свещениците застанаха на мястото си и левитите по отрядите си според царската заповед.

¹¹ И заклаха пасхалните агнета и свещениците поръсиха кръвта, която вземаха от ръката на левитите, които и одраха жертвите.

¹² Отделиха отреденото за всеизгарянето, за да го дадат според отделенията на бащините домове на народа, за да принесат на ГОСПОДА според предписанията в Моисеевата книга; така направиха и с говедата.

¹³ И опекоха пасхалните агнета с огън според разпоредбите; а святите жертви свариха в котли, гърнета и тави и ги разделиха веднага между целия народ.

¹⁴ После приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, се занимаваха с принасяне всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци.

¹⁵ А певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си според заповедта на Давид, на Асаф, на Еман и на царския ясновидец Едутун; и вратарите пазеха на всяка порта; нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях.

¹⁶ И така, цялата ГОСПОДНЯ служба беше приготвена в същия ден, за да направят Пасхата и да принесат всеизгарянията на ГОСПОДНИЯ жертвеник според заповедта на цар Йосия.

¹⁷ Израилтяните, които се намираха там, честваха в онова време Пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни.

¹⁸ Такава Пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуил; нито един от всички Израилеви царе не беше направил такава Пасха, каквато направиха Йосия и свещениците, и левитите, и цяла Юдея и Израил, които се намираха там, и йерусалимските жители.

¹⁹ Тази Пасха стана в осемнадесетата година от царуването на Йосия.

²⁰

А след всичко това, когато Йосия беше наредил Божия дом, египетският цар Нехао излезе, за да воюва против Кархемис при реката Ефрат; и Йосия излезе против него.

²¹ А Нехао прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдейски? Не ида днес против теб, а против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; отдалечи се от Бога, Който е с мене, да не би да те изтреби.

²² Обаче Йосия не отвърна лицето си от него, а се приготви да воюва против него и не послуша думите на Нехао, които бяха от Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон.

²³ Стрелците улучиха цар Йосия; и царят каза на слугите си: Извадете ме оттук, защото съм тежко ранен.

²⁴ И така, слугите му го извадиха от колесницата, качиха го на втората му колесница и го докараха в Йерусалим; той умря и беше погребан в гробищата на бащите си. И цяла Юдея и Йерусалим жалееха за Йосия.

²⁵ Също и Йеремия плака за Йосия; и всички певци и певици до днес напомнят за Йосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израил; и ето, те са записани в Плача .

²⁶ А останалите дела на Йосия и добродетелите му, съответни на предписаното в ГОСПОДНИЯ закон,

²⁷ и делата му, първите и последните, са записани в Книгата на Израилевите и Юдейските царе.

36

¹

Тогава народът от Юдейската земя взе Йоахаз, Йосиевия син, и го направиха цар в Йерусалим вместо баща му.

² Йоахаз беше на възраст двадесет и три години, когато се възцари, и царува̀ три месеца в Йерусалим.

³ Защото египетският цар го свали от престола в Йерусалим и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато.

⁴ Египетският цар постави брата му Елиаким за цар над Юдея и Йерусалим, като промени името му на Йоаким. А брат му Йоахаз Нехао взе и го заведе в Египет.

⁵ Йоаким беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ единадесет години в Йерусалим; и вършѝ зло пред ГОСПОДА, своя Бог.

⁶ Вавилонският цар Навуходоносор излезе против него и го окова в окови, за да го заведе във Вавилон.

⁷ Навуходоносор занесе във Вавилон и от вещите на ГОСПОДНИЯ дом и ги сложи в храма си във Вавилон.

⁸ А останалите дела на Йоаким и мерзостите, които извърши, и това, което се намери в него, са записани в книгите на Израилевите и Юдейските царе. И вместо него се възцари синът му Йоахин.

⁹ Йоахин беше на възраст осемнадесет години, когато се възцари, и царува̀ три месеца и десет дни в Йерусалим; и вършѝ зло пред ГОСПОДА.

¹⁰ А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон заедно с отбраните вещи на ГОСПОДНИЯ дом; и направи Седекия, брата на баща му, цар над Юдея и Йерусалим.

¹¹ Седекия беше на възраст двадесет и една година, когато се възцари, и царува̀ единадесет години в Йерусалим.

¹² Той вършѝ зло пред ГОСПОДА, своя Бог; не се смири пред пророк Йеремия, който му говореше от ГОСПОДНИТЕ уста.

¹³ А още се и надигна против цар Навуходоносор, който го беше заклел в Бога в подчиненост; и закорави врата си и упорства в сърцето си да не се обърне към ГОСПОДА, Израилевия Бог.

¹⁴ При това всички по-главни свещеници и народът преумножиха престъпленията си според всички мерзости на народите и оскверниха дома на ГОСПОДА, който Той беше осветил в Йерусалим.

¹⁵ А ГОСПОД, Бог на бащите им, ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше народа Си и обиталището Си.

¹⁶ Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на ГОСПОДА и се подиграваха с пророците Му, докато гневът Му се издигна против народа Му така, че нямаше изцеление.

¹⁷ Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с меч, вътре в дома на светилището им, и не пожали нито юноша, нито девица, нито старец, нито белокос; всичките предаде в ръката му.

¹⁸ И всички вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на ГОСПОДНИЯ дом, и съкровищата на царя и първенците му — всички тях занесе във Вавилон.

¹⁹ След това изгориха Божия дом и събориха стената на Йерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха.

²⁰ А оцелелите от меч Навуходоносор отведе във Вавилон, където останаха слуги на него и на синовете му до времето на персийското царство;

²¹ за да се изпълни ГОСПОДНЕТО слово, изговорено чрез устата на Йеремия, докато земята се наслаждава със съботите си; защото през цялото време, когато лежеше пуста, тя пазеше събота, докато се изпълнят седемдесет години.

²² А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни ГОСПОДНЕТО слово, изговорено чрез устата на Йеремия, ГОСПОД подбуди духа на персийския цар Кир и той прогласи по цялото си царство, още и писмено обяви:

²³ Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог ЙЕХОВА ми е дал всички царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Йерусалим, който е в Юдея. И така, който между вас, от целия Негов народ, е съгласен, ЙЕХОВА, неговият Бог, да бъде с него, нека тръгне за родната земя.