1

¹

Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа.

² Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.

³ Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред ГОСПОДА.

⁴ И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките ѝ синове и на дъщерите ѝ;

⁵ а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но ГОСПОД беше затворил утробата ѝ.

⁶ А съперницата ѝ я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че ГОСПОД беше затворил утробата ѝ.

⁷ (Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)

⁸ Но мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина?

⁹

А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при ГОСПОДНИЯ храм.)

¹⁰ И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много.

¹¹ И направи оброк, като каза: ГОСПОДИ на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му.

¹² А като продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий забеляза движението на устата ѝ.

¹³ Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните ѝ мърдаха, а гласът ѝ не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.

¹⁴ И така, Илий ѝ каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.

¹⁵ А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред ГОСПОДА.

¹⁶ Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега.

¹⁷ Тогава Илий ѝ отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

¹⁸ А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.

¹⁹ И като станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и ГОСПОД си спомни за нея.

²⁰ И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил ; защото си каза: От ГОСПОДА го изпросих.

²¹

След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и оброка си.

²² Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да живее там завинаги.

²³ Мъжът ѝ Елкана ѝ каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само ГОСПОД да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби.

²⁴ И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко.

²⁵ След като заклаха телето, донесоха детето при Илий.

²⁶ А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на ГОСПОДА.

²⁷ За това дете се молех. И ГОСПОД изпълни прошението ми, което отправих към Него.

²⁸ Затова и аз го дадох на ГОСПОДА. През всичките дни на живота си ще бъде посветено на ГОСПОДА. И тя се поклони там на ГОСПОДА.

2

¹

Тогава Анна се помоли:

Развесели се сърцето ми в ГОСПОДА;
въздигна се рогът ми чрез ГОСПОДА;
разшириха се устата ми срещу неприятелите ми,
защото се развеселих в спасението Ти.

²
Няма друг свят, какъвто е ГОСПОД;
защото няма друг освен Теб,
нито канара като нашия Бог.

³
Не продължавайте да говорите горделиво;
да не излезе високомерие от устата ви;
защото ГОСПОД е Бог на знание
и от Него се претеглят делата.

⁴
Лъковете на силните се строшиха;
а немощните се препасаха със сила.

⁵
Ситите се пазариха да получат хляб;
а гладните престанаха да гладуват.
Дори и неплодната роди седем,
а многодетната изнемощя.

⁶
ГОСПОД умъртвява и съживява;
сваля в ада и извежда.

⁷
ГОСПОД осиромашава човека и Той го обогатява.
Смирява човека и го въздига.

⁸
Въздига бедния от пръстта
и възвисява сиромаха от бунището,
за да ги постави да седнат между князете
и да наследят славен престол.
Защото стълбовете на земята са на ГОСПОДА,
Който и постави на тях вселената.

⁹
Ще пази стъпките на светиите Си;
а нечестивите ще погинат в тъмнината;
понеже със сила няма да надделее човек.

¹⁰
Противниците на ГОСПОДА ще бъдат сломени,
ще гръмне от небето против тях;
ГОСПОД ще съди краищата на земята
и ще даде сила на царя Си,
ще въздигне рога на помазаника Си.

¹¹

Тогава Елкана си отиде у дома в Рама. А детето слугуваше на ГОСПОДА пред свещеника Илий.

¹² А Илийевите синове бяха лоши хора, които не познават ГОСПОДА.

¹³ Тези свещеници постъпваха спрямо народа така: когато някой принасяше жертва, докато се вареше месото, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка

¹⁴ и я забождаше в тенджерата или котела, в котлето или гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всички израилтяни, които идваха там.

¹⁵ Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, а сурово.

¹⁶ И ако човекът му отговореше: Нека изгорят първо тлъстината и после си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, сега ще дадеш, ако ли не, ще взема насила.

¹⁷ Така грехът на тези младежи беше много голям пред ГОСПОДА; защото хората се отвращаваха от ГОСПОДНЯТА жертва.

¹⁸ А Самуил слугуваше пред ГОСПОДА — дете, препасано с ленен ефод.

¹⁹ Майка му шиеше за него горна дрешка и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.

²⁰ А Илий благослови Елкана и жена му, като каза: ГОСПОД да ти даде рожба от тази жена вместо заема, който дадохте на ГОСПОДА. И те се върнаха у дома си.

²¹ И ГОСПОД посети Анна; и тя зачеваше и роди трима сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред ГОСПОДА.

²² А когато Илий остаря, разбра за всичко, което правели синовете му на целия Израил, и как лежали с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане.

²³ Тогава той им каза: Защо правите такива работи? Понеже чувам лоши неща от целия този народ.

²⁴ Недейте така, синове мои, защото не са добри слуховете, които чувам. Вие карате ГОСПОДНИЯ народ да стават престъпници.

²⁵ Ако човек съгреши пред друг човек, ще се помолят на Бога за него . Но ако някой съгреши пред ГОСПОДА, кой ще се моли за него? Но синовете му не послушаха гласа на баща си, защото ГОСПОД щеше да ги погуби.

²⁶ А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на ГОСПОДА, и на хората.

²⁷

Тогава при Илий дойде един Божий човек и му каза: Така каза ГОСПОД: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом, когато те бяха в Египет във фараоновия дом?

²⁸ И не съм ли избрал него измежду всички Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на жертвеника Ми, да гори тамян и да носи ефод пред Мен? И не съм ли дал на бащиния ти дом всички приноси чрез огън от израилтяните?

²⁹ Ако е така, защо ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал да принасят в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се угоявате с по-доброто от всички приноси на народа Ми Израил?

³⁰ Затова ГОСПОД, Израилевият Бог, каза: Аз наистина казах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене довека; но сега ГОСПОД казва: Далеч от Мене! Защото онези, които славят Мене, тях ще прославя и Аз, а онези, които Ме презират, ще бъдат презрени.

³¹ Ето, идват дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така че да няма старец в дома ти.

³² И сред всички блага, които ще се дават на Израил, в жилището Ми ще видиш утеснение ; и няма да има старец в дома ти довека.

³³ А онзи от твоите, когото не премахна от жертвеника Си, ще бъде изнуряване в очите ти и огорчение на душата ти; и всички внуци в дома ти ще умират на средна възраст.

³⁴ Това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офний и Финеес, ще ти бъде като знамение. В един ден ще умрат и двамата.

³⁵ И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века.

³⁶ А всеки, който остане в твоя дом, ще идва да му се кланя за малко пари и за един хляб и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.

3

¹

А в онези дни, когато детето Самуил слугуваше на ГОСПОДА пред Илий, слово от ГОСПОДА беше рядкост и нямаше явно видение.

² В онова време, когато Илий лежеше на мястото си (а очите му бяха започнали да отслабват и не можеше да вижда)

³ и Божият светилник не беше още изгаснал в ГОСПОДНИЯ храм, където беше Божият ковчег, а Самуил си беше легнал,

⁴ ГОСПОД повика Самуил. А той отговори: Ето ме.

⁵ И се завтече при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отвърна: Не съм те викал; върни се и си легни. И Самуил отиде и си легна.

⁶ А ГОСПОД извика още веднъж: Самуиле! И Самуил стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, сине мой; върни се и си легни.

⁷ Самуил не познаваше още ГОСПОДА и слово от ГОСПОДА не му се беше откривало.

⁸ И ГОСПОД повика Самуил за трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: Ето ме, защо ме повика? Тогава Илий разбра, че ГОСПОД е повикал детето.

⁹ Затова Илий каза на Самуил: Иди и си легни; и ако те повика, кажи: Говори, ГОСПОДИ, защото слугата Ти слуша. И така, Самуил отиде и си легна.

¹⁰ И ГОСПОД дойде и застана, и извика, както преди това: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил отговори: Говори, защото слугата Ти слуша.

¹¹ Тогава ГОСПОД каза на Самуил: Ето, Аз ще извърша в Израил такова дело, че на всеки, който го чуе, ще му писнат ушите.

¹² В онзи ден ще извърша против Илий всичко, което говорих за дома му. Ще започна и ще завърша.

¹³ Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието, за което той знае. Понеже синовете му навлякоха проклятие на себе си, а той не ги спря.

¹⁴ Затова се заклех относно Илийевия дом, че беззаконието на Илийевия дом няма да се очисти довека нито с жертва, нито с принос.

¹⁵ А Самуил лежа до сутринта и после отвори вратата на ГОСПОДНИЯ дом. Но Самуил се боеше да каже за видението на Илий.

¹⁶ Обаче Илий повика Самуил и каза: Самуиле! Сине мой! А той отговори: Ето ме.

¹⁷ Илий попита: Какво слово ти говори ГОСПОД? Не го крий от мене, моля. Така да ти направи Бог — да! — и повече да прибави, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил.

¹⁸ Тогава Самуил му каза всичко и не скри нищо от него. И Илий каза: Той е ГОСПОД; нека стори каквото Му е угодно.

¹⁹ А Самуил растеше и ГОСПОД беше с него, и ГОСПОД не остави неизпълнена нито една от неговите думи.

²⁰ И целият Израил от Дан до Вир-савее разбра, че Самуил беше потвърден за ГОСПОДЕН пророк.

²¹ И ГОСПОД пак се явяваше в Сило; защото ГОСПОД се откриваше на Самуил в Сило чрез слово от Себе Си. И Самуиловите думи се разнасяха по целия Израил.

4

¹

В това време Израил беше във война с филистимците и разположи стан близо до Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.

² И филистимците се опълчиха против Израил; и когато започна битката, Израил се разбяга пред филистимците и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.

³ А когато народът се върна в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази ГОСПОД днес пред филистимците? Нека донесем тук ковчега за плочите на ГОСПОДНИЯ завет от Сило, така че, като дойде сред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.

⁴ И така, народът изпрати вестоносци в Сило и донесоха оттам ковчега на завета на ГОСПОДА на Силите, Който обитава между херувимите. И двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.

⁵ След като ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет дойде в стана, целият Израил извика със силен глас, така че земята проехтя.

⁶ А филистимците, като чуха шума от викането, си казаха: Какво значи това шумно и силно викане в стана на евреите? И научиха, че ГОСПОДНИЯТ ковчег дошъл в стана.

⁷ Тогава филистимците се уплашиха, защото си казваха: Бог е дошъл в стана. Горко ни! Защото такова нещо не е ставало досега.

⁸ Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тези мощни богове? Тези са боговете, които поразиха египтяните с всякакъв вид напасти в пустинята.

⁹ Укрепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас! Бъдете мъжествени и се бийте с тях.

¹⁰ Тогава филистимците влязоха в бой; Израил беше поразен и всеки побегна в шатъра си. Стана голямо поражение, паднаха тридесет хиляди пешаци от Израил

¹¹ и Божият ковчег беше пленен; а двамата Илийеви сина, Офний и Финеес, бяха убити.

¹²

Тогава един човек от Вениамин се завтече от битката и в същия ден отиде в Сило, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.

¹³ И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя и пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато човекът дойде в града и извести това, целият град извика.

¹⁴ А Илий, като чу виковете, каза: Какво значи този шум и глъч? И човекът дойде бързо и извести на Илий.

¹⁵ Илий беше тогава на деветдесет и осем години; очите му бяха отслабнали и не можеше да вижда.

¹⁶ Човекът каза на Илий: Аз идвам от сражението; днес избягах от битката. Илий попита: Какво стана, сине мой?

¹⁷ И вестоносецът отговори: Израил побегна пред филистимците. При това стана голямо поражение между народа, освен това и двамата ти сина Офний и Финеес умряха и Божият ковчег е пленен.

¹⁸ А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола по гръб край портата, вратът му се пречупи и умря; защото беше стар и тежък човек. Той съди Израил четиридесет години.

¹⁹ А снаха му, Финеесовата жена, която беше в напреднала бременност, щом чу известието, че Божият ковчег бил пленен и че свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели, преви се и роди, защото болките ѝ я хванаха.

²⁰ И като умираше, жените, които стояха около нея, ѝ казаха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито обърна внимание.

²¹ Тя нарече детето Ихавод , като казваше: Славата се изгуби от Израил (защото Божият ковчег бил пленен и защото свекърът ѝ и мъжът ѝ умрели);

²² каза също: Славата се изгуби от Израил, защото Божият ковчег беше пленен.

5

¹

А филистимците, като плениха Божия ковчег, го занесоха от Евен-езер в Азот.

² И филистимците взеха Божия ковчег и го внесоха в храма на Дагон, и го поставиха до Дагон.

³ А на следващия ден, когато азотяните станаха рано, видяха, че Дагон беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. И взеха Дагон и го поставиха на мястото му.

⁴ И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето, Дагон пак беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег, като главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага. Само тялото на Дагон беше останало.

⁵ (Затова нито Дагоновите жреци, нито някой от онези, които влизат в храма на Дагон, не стъпват на прага му в Азот и до днес.)

⁶ Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотците и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях, Азот и околностите му.

⁷ След като азотските мъже видяха, че работата е такава, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагон.

⁸ Затова пратиха и събраха всички филистимски началници и им казаха: Какво да направим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека бъде пренесен в Гет. И така, пренесоха ковчега на Израилевия Бог в Гет.

⁹ Но като го пренесоха, ръката на ГОСПОДА се повдигна против града с голямо поражение. Той порази градските мъже от малък до голям и по тях избухнаха хемороиди.

¹⁰ Затова те пратиха Божия ковчег в Акарон. А като пристигна Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог при нас, за да изтреби нас и народа ни.

¹¹ И така, пратиха да съберат всички филистимски началници и им казаха: Изпратете обратно ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не изтреби нас и народа ни; защото имаше смъртоносно поражение по целия град. Божията ръка тежеше върху тях твърде много.

¹² А мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.

6

¹

ГОСПОДНИЯТ ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца.

² Тогава филистимците повикаха жреците и прорицателите и казаха: Какво да направим с ГОСПОДНИЯ ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му?

³ А те отговориха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, а непременно му отдайте принос за вина; тогава ще оздравеете и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас.

⁴ И те запитаха: Какъв принос за вина трябва да му отдадем? А те казаха: Пет златни хемороида и пет златни мишки, според числото на филистимските началници, тъй като същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви.

⁵ Затова направете подобия на хемороидите и на мишките, които повреждат земята ви; и отдайте слава на Израилевия Бог, та дано Той улекчи ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви.

⁶ И така, защо закоравявате сърцата си, както египтяните и фараонът закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде и той не тръгна ли?

⁷ И така, вземете си сега една нова кола и я пригответе. Вземете и две дойни крави, на които не е слаган хомот, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отделете от тях и ги върнете у дома.

⁸ Тогава вземете ГОСПОДНИЯ ковчег и го сложете на колата; също и златните неща, които Му отдавате в принос за вина, поставете в ковчеже отстрани на ковчега; и ги изпратете.

⁹ Тогава гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница във Ветсемес, тогава ГОСПОД ни е сторил това голямо зло; ако ли не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, а това ни е постигнало случайно.

¹⁰ Мъжете направиха така: взеха две дойни крави и ги впрегнаха в колата, а телетата им затвориха у дома.

¹¹ Поставиха в колата ГОСПОДНИЯ ковчег, ковчежето със златните мишки и подобията на хемороидите им.

¹² И кравите се отправиха по пътя направо за Ветсемес; все по пътя вървяха и ревяха, докато отиваха. Не се обръщаха нито надясно, нито наляво. А филистимските началници вървяха след тях до границата на Ветсемес.

¹³ А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като погледнаха, видяха ковчега. И като го видяха, се зарадваха.

¹⁴ Колата влезе в нивата на ветсемесеца Исус и застана там, където се намираше един голям камък; и нацепиха дървата на колата и принесоха кравите във всеизгаряне на ГОСПОДА.

¹⁵ Тогава левитите свалиха ГОСПОДНИЯ ковчег и ковчежето, което беше с него, в което бяха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертваха жертви на ГОСПОДА.

¹⁶ А петимата филистимски началници, като видяха това, се върнаха в Акарон през същия ден.

¹⁷ А златните хемороиди, които филистимците отдадоха на ГОСПОДА в принос за вина, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет и един за Акарон;

¹⁸ а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, чак до големия камък , на който положиха ГОСПОДНИЯ ковчег — камък, който стои и до днес в нивата на ветсемесеца Исус.

¹⁹ Но ГОСПОД порази ветсемеските мъже за това, че погледнаха в ГОСПОДНИЯ ковчег — петдесет хиляди и седемдесет мъже бяха убити; и народът плака, защото ГОСПОД ги порази с голямо изтребление.

²⁰ Ветсемеските мъже си казаха: Кой може да застане пред ГОСПОДА, пред този свят Бог? И при кого от нас да отиде Той?

²¹ После изпратиха вестоносци до кириатиаримските жители да им кажат: Филистимците върнаха ГОСПОДНИЯ ковчег; елате и го вземете при себе си.

7

¹

Тогава кириатиаримските мъже дойдоха и взеха ГОСПОДНИЯ ковчег, и го донесоха в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазар, за да пази ГОСПОДНИЯ ковчег.

² А от деня, когато ковчегът беше поставен в Кириат-иарим, се мина много време — двадесет години. И целият Израилев дом въздишаше за ГОСПОДА.

³

Самуил говорѝ на целия Израилев дом: Ако се обръщате от все сърце към ГОСПОДА, махнете измежду вас чуждите богове и астартите и пригответе сърцата си за ГОСПОДА. Само на Него служете и Той ще ви избави от ръката на филистимците.

⁴ Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите и служеха само на ГОСПОДА.

⁵ После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа и ще се помоля за вас на ГОСПОДА.

⁶ И така, събраха се в Масфа и наляха вода, която изляха пред ГОСПОДА, и постиха през онзи ден, и казаха: Съгрешихме пред ГОСПОДА. И Самуил беше съдия над израилтяните в Масфа.

⁷ След като филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израил. Като чуха това, израилтяните се уплашиха от филистимците.

⁸ И израилтяните казаха на Самуил: Не преставай да викаш за нас към ГОСПОДА, нашия Бог, за да ни избави от филистимците.

⁹ Затова Самуил взе едно агне сукалче и го принесе цялото за всеизгаряне на ГОСПОДА. И Самуил извика към ГОСПОДА за Израил и ГОСПОД го послуша.

¹⁰ Когато Самуил принасяше всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израил, в същия ден ГОСПОД прогръмя със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израил.

¹¹ Израилевите мъже излязоха от Масфа и гониха филистимците, и ги поразяваха, докато стигнаха Вет-хар.

¹² Тогава Самуил взе един камък, постави го между Масфа и Сен и го нарече Евен-езер , като казваше: Дотук ни помогна ГОСПОД.

¹³ Така филистимците бяха победени и не дойдоха вече в Израилевите предели. И ГОСПОДНЯТА ръка беше против филистимците през всички дни на Самуил.

¹⁴ А градовете, които филистимците бяха превзели от Израил, от Акарон до Гет, бяха върнати; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израил и аморейците имаше мир.

¹⁵ Самуил беше съдия над Израил през всичките дни на живота си.

¹⁶ Всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа и съдеше Израил по всичките тези места.

¹⁷ А после се връщаше в Рама, защото домът му беше там, и там съдеше Израил. Там издигна и жертвеник на ГОСПОДА.

8

¹

Когато остаря, Самуил постави синовете си съдии над Израил.

² Името на първородния му беше Йоил, а името на втория му син — Авия. Те бяха съдии във Вир-савее.

³ Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха след сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието.

⁴ Тогава всички Израилеви старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама и му казаха:

⁵ Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища. Поставѝ ни цар, който да ни съди, както е при всички народи.

⁶ Обаче Самуил не одобри предложението им: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на ГОСПОДА.

⁷ А ГОСПОД каза на Самуил: Послушай гласа на народа за всичко, което ти казват, защото не отхвърлиха теб, а Мен отхвърлиха, за да не царувам над тях.

⁸ Според всички дела, които са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет, чак до днес, като са Ме изоставяли и са служели на други богове, така постъпват и с тебе.

⁹ Затова сега слушай гласа им, обаче ясно изяви пред тях и им покажи как ще постъпва царят, който ще царува над тях.

¹⁰ И така, Самуил каза всичките ГОСПОДНИ думи на народа, който искаше цар от него.

¹¹ Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас: ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, за да му бъдат конници и за да тичат пред колесниците му.

¹² И ще ги назначава за хилядници и петдесетници. Ще ги поставя да работят земята му, да жънат жътвата му и да правят военните му оръжия и прибори за колесниците му.

¹³ Ще взема и дъщерите ви да варят миро, да готвят и да месят хляб.

¹⁴ Ще взема по-добрите ви ниви, лозя и маслини и ще ги дава на слугите си.

¹⁵ Ще взема и десятък от посевите и лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.

¹⁶ Ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета и ослите ви и ще ги използва за своите работи.

¹⁷ Ще взема десятък от стадата ви и вие ще му бъдете слуги.

¹⁸ В онзи ден ще протестирате поради царя, когото ще сте си избрали; но ГОСПОД няма да ви послуша.

¹⁹ Народът обаче не искаше да послуша Самуиловия глас, а каза: Не! Нека има цар над нас,

²⁰ за да бъдем и ние, както всички народи. Нашият цар да ни съди и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни.

²¹ И Самуил, като изслуша всички думи на народа, ги повтори пред ГОСПОДА.

²² А ГОСПОД отговори на Самуил: Послушай думите им и им постави цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.

9

¹

Имаше един силен и храбър човек от Вениамин на име Кис, син на Авиил, син на Серор, син на Вехорат, син на Афия, вениаминец.

² Той имаше син на име Саул, напет и много красив. Между израилтяните нямаше човек, по-красив от него. От рамената си и нагоре беше по-висок от целия народ.

³ Веднъж ослиците на Сауловия баща се загубиха. Затова Кис каза на сина си Саул: Вземи сега със себе си един от слугите и върви да търсиш ослиците.

⁴ И така, той премина през Ефремовата хълмиста земя, премина и през земята Салиса, но не ги намери. После мина през земята Саалим, но и там ги нямаше. Отидоха и във Вениаминовата земя, но не ги намериха.

⁵ А когато стигнаха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Нека да се върнем; да не би баща ми да престане да мисли за ослиците и да започне да се тревожи за нас.

⁶ А слугата отговори: Ето в този град има един Божий човек, който е на почит. Всичко, което казва, непременно се сбъдва. Нека да идем там, дано той да може да ни каже нещо за това, заради което пътуваме.

⁷ Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? Хлябът в съдовете ни се свърши и нямаме подарък да занесем на Божия човек. Какво имаме?

⁸ Слугата пак отговори на Саул: Ето, в ръката ми има четвърт сребърен сикъл, който ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя.

⁹ (В миналото в Израил, когато някой отиваше да се допита до Бога, казваше така: Елате да идем при ясновидеца. Защото онзи, който се нарича пророк, се наричаше преди ясновидец.)

¹⁰ Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; нека да отидем. И така, отидоха в града, където беше Божият човек.

¹¹ И като се изкачваха по възвишението към града, видяха няколко моми, излезли да си налеят вода, и ги попитаха: Тук ли е ясновидецът?

¹² А те им отговориха: Тук е. Ето го пред вас; побързайте веднага. Днес дойде в града, понеже днес народът принася жертва на възвишението.

¹³ Щом влезете в града, ще го намерите да се храни, преди да се изкачи на хълма. Защото народът не яде, докато не дойде той. Той благославя жертвата, а след това поканените ядат. И така, изкачете се сега, защото по това време ще го намерите.

¹⁴ И така, те се изкачиха към града. Като влизаха в града, срещнаха Самуил, който излизаше насреща им, за да се изкачи на възвишението.

¹⁵ А ГОСПОД беше открил на Самуил, един ден преди да дойде Саул, като му беше казал:

¹⁶ Утре по това време ще изпратя при теб един човек от Вениаминовата земя. Него да помажеш за цар над народа Ми Израил и той ще избави народа Ми от филистимците. Аз погледнах благосклонно към народа Си, понеже викът им стигна до Мен.

¹⁷ И когато Самуил видя Саул, ГОСПОД му каза: Ето човека, за когото ти говорих! Той ще царува над народа Ми.

¹⁸ В същото време Саул се приближи до Самуил при портата и му каза: Покажи ми къде е къщата на ясновидеца.

¹⁹ Самуил отговори на Саул: Аз съм ясновидецът. Изкачи се с мене на възвишението, за да ядете днес с мен; а утре ще те изпратя и ще ти явя всичко, което имаш на сърцето си.

²⁰ А колкото до ослиците ти, които се изгубиха преди три дни, не се тревожи за тях, защото са намерени. И към кого е цялото желание на Израил? Не е ли към теб и към целия дом на баща ти?

²¹ А Саул отговори: Аз не съм ли вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? И не е ли семейството ми най-малкото от всички семейства на Вениаминовото племе? Ако е така, защо ми говориш по този начин?

²² Самуил покани Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде първото място между поканените, които бяха около тридесет души.

²³ Тогава Самуил каза на готвача: Донеси частта, която ти дадох, за която ти казах: Пази това при себе си.

²⁴ И така, готвачът вдигна бута и онова, което беше върху него, и го сложи пред Саул. И Самуил каза: Това беше запазено; сложи го пред себе си и яж, защото за този момент то е било запазено за тебе, след като казах, че ще поканя народа. И така, Саул яде даденото от Самуил в онзи ден.

²⁵ И като слязоха от възвишението в града, Самуил разговаря със Саул на покрива на къщата.

²⁶ А на сутринта станаха рано. Около зазоряване Самуил повика Саул на покрива на къщата и му каза: Стани да те изпратя. Саул стана и двамата излязоха вън, той и Самуил.

²⁷ А като слизаха към края на града, Самуил каза на Саул: Заповядай на слугата си да мине пред нас (и той мина), а ти спри за малко, за да ти известя Божието слово.

10

¹

Тогава Самуил извади съд с миро и го изля на главата му, целуна го и каза: Не те ли е помазал ГОСПОД за цар над наследството Си?

² Като си тръгнеш днес от мене, ще срещнеш двама човека близо до гроба на Рахил във Вениаминовата земя в Селса. Те ще ти кажат: Намериха се ослиците, които ти отиде да търсиш, а баща ти престана да се грижи за ослиците и много скърби за вас, като си казва: Какво ли стана със сина ми?

³ И като продължиш по-нататък, ще стигнеш до дъба на Тавор. Там ще те посрещнат трима човека, които отиват към Бога във Ветил, един от които носи три ярета, вторият носи три хляба, а третият носи мях с вино.

⁴ Те ще те поздравят и ще ти дадат два хляба, и ти ще ги вземеш от ръцете им.

⁵ После ще стигнеш до Божия хълм, където е филистимският гарнизон. Като стигнеш там, в града, ще срещнеш една група пророци, слизащи от възвишението, предшествани от псалтир, тъпанче, свирка и китара. Докато слизат, те ще пророкуват.

⁶ Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух ще дойде върху теб и ще пророкуваш заедно с тях, и ще станеш друг човек.

⁷ А когато тези знамения се случат с тебе, прави каквото случаят позволява, защото Бог е с тебе.

⁸ После слез пред мене в Галгал. И, ето, аз ще сляза при тебе, за да принеса всеизгаряния и да пожертвам мирни жертви. Чакай седем дни, докато дойда при теб и ти кажа какво да направиш.

⁹ Когато Саул се обърна да си тръгне от Самуил, Бог му даде друго сърце и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден.

¹⁰ Като стигнаха до хълма, една група пророци го посрещнаха. И Божият Дух дойде със сила върху него и той пророкува заедно с тях.

¹¹ И като видяха всички, които го познаваха отпреди, че Саул пророкуваше заедно с пророците, тогава народът си казваха едни на други: Какво е станало с Кисовия син? И Саул ли е между пророците?

¹² А един от онези, които бяха оттам, проговори: Но кой е техният баща? От това стана поговорка: И Саул ли е между пророците?

¹³ Когато Саул свърши пророкуването си, стигна на възвишението.

¹⁴ И чичото на Саул каза на него и на слугата му: Къде бяхте? Саул отговори: Да търсим ослите. Когато видяхме, че ги няма, отидохме при Самуил.

¹⁵ А Сауловият чичо запита: Кажи ми какво ви каза Самуил?

¹⁶ Саул отговори на чичо си: Каза ни, че ослиците са намерени. Саул обаче не му разкри това, което Самуил беше казал за царството.

¹⁷ След това Самуил събра народа при ГОСПОДА в Масфа

¹⁸ и каза на израилтяните: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз изведох Израил от Египет и ви избавих от египтяните и от всички царства, които ви притесняваха.

¹⁹ А вие днес отхвърлихте вашия Бог, Който сам ви избавя от всичките ви бедствия и скърби, и Му казахте: Постави ни цар над нас. И така, сега застанете пред ГОСПОДА според племената си и според хилядите си.

²⁰ Когато Самуил накара да се приближат всички Израилеви племена, жребият определи Вениаминовото племе.

²¹ И като накара да се приближи Вениаминовото племе според семействата си, бе определено семейството на Матри; и жребият определи Кисовия син Саул, но като го потърсиха, не можаха да го намерят.

²² Затова се допитаха пак до ГОСПОДА: Човекът дошъл ли е вече тук? И ГОСПОД отговори: Ето, той се е скрил между вещите.

²³ Тогава отидоха и го извадиха оттам; и като застана между хората, той беше по-висок от целия народ от рамената си и нагоре.

²⁴ Тогава Самуил каза на целия народ: Виждате ли онзи, когото ГОСПОД избра, че няма подобен на него между всички вас? И целият народ извика: Да живее царят!

²⁵ После Самуил съобщи на народа как ще бъде подредено царството и като написа това на книга, я положи пред ГОСПОДА. Тогава Самуил разпусна целия народ, всеки у дома му.

²⁶ Също и Саул отиде у дома си в Гавая и с него отиде една дружина силни мъже, до чиито сърца Бог се беше докоснал.

²⁷ Но някои лоши хора казаха: Как ще ни избави той? И презираха Саул и не му принасяха дарове; а той се правеше, че не забелязва това.

11

¹

След това амонецът Наас излезе и разположи стан против Явис-галаад; и всички явиски мъже казаха на Наас: Сключѝ договор с нас и ще ти слугуваме.

² А амонецът Наас им отвърна: При едно условие ще сключа договор с вас: ще извадя десните очи на всички ви; и ще поставя това за позор върху целия Израил.

³ Явиските старейшини му казаха: Дай ни седемдневен срок, за да пратим вестоносци по всички предели на Израил. И тогава, ако няма кой да ни избави, ще ти се предадем.

⁴ И така, вестоносците отидоха в Сауловия град Гавая и разказаха всичко на всеослушание пред народа; и целият народ плака със силен глас.

⁵ А Саул идваше след воловете си от полето. Той запита: Какво се е случило, че народът плаче? И му съобщиха думите на явиските мъже.

⁶ Тогава Божият дух дойде със сила върху Саул, когато чу онези думи, и той силно се разгневи.

⁷ Взе два вола, наряза ги на части и ги прати по всички предели на Израил по вестоносци, за да кажат: Който не излезе след Саул и след Самуил, така ще бъде направено с воловете му. И страх от ГОСПОДА обзе народа. Всички излязоха като един човек.

⁸ След като Саул ги преброи във Везек, израилтяните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже — тридесет хиляди души.

⁹ И казаха на вестоносците, които бяха дошли: Кажете на явисгалаадските мъже, че утре, като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестоносците дойдоха и донесоха вестта на явиските мъже, те се зарадваха.

¹⁰ Явиските мъже казаха на амонците: Утре ще ви се предадем и вие правете с нас каквото искате.

¹¹ На сутринта Саул раздели народа на три дружини; и по време на утринната стража те нападнаха стана и избиваха амонците, докато се стопли денят; и оцелелите от тях се разпръснаха, така че нито двама от тях не останаха заедно.

¹² Тогава народът попита Самуил: Кой е онзи, който каза: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тези мъже, за да ги избием.

¹³ Но Саул каза: Никой няма да бъде убит този ден; защото днес ГОСПОД извърши избавление в Израил.

¹⁴ Тогава Самуил се обърна към народа с думите: Елате да идем в Галгал и там да възобновим царството.

¹⁵ И така, целият народ отиде в Галгал и поставиха Саул цар пред ГОСПОДА там, в Галгал. Там и пожертваха мирни жертви пред ГОСПОДА; и Саул и всички Израилеви мъже се развеселиха там твърде много.

12

¹

Тогава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах ви за всичко, което ми казахте, и поставих цар над вас.

² И сега, ето, царят ви предвожда; а аз съм стар и белокос и синовете ми са с вас; и животът ми от младостта ми до днес е познат на всички вас.

³ Ето ме; свидетелствайте против мене пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: на кого съм взел вола, на кого съм взел осела, кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него, за да ви върна взетото?

⁴ А те отговориха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.

⁵ Той им каза: Свидетел ви е ГОСПОД, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е.

⁶ Тогава Самуил каза на народа: ГОСПОД е, Който постави Моисей и Аарон и изведе бащите ви от Египетската земя.

⁷ И така, сега застанете, за да разсъждавам с вас пред ГОСПОДА за всички справедливи дела, които ГОСПОД извърши спрямо вас и бащите ви.

⁸ Когато Яков дойде в Египет и бащите ви извикаха към ГОСПОДА, ГОСПОД прати Моисей и Аарон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място.

⁹ Те обаче забравиха ГОСПОДА, своя Бог. Затова Той ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, на филистимците и на моавския цар, които воюваха против тях.

¹⁰ Тогава те извикаха към ГОСПОДА: Съгрешихме, понеже изоставихме ГОСПОДА и служихме на ваалимите и астартите. Избави ни сега от неприятелите ни и ще Ти служим.

¹¹ И ГОСПОД изпрати Йероваал, Водан, Ефтай и Самуил и ви избави от ръката на неприятелите ви отвсякъде; и вие живяхте в безопасност.

¹² Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, дойде против вас, ми казахте: Не. Нека цар да царува над нас — когато ГОСПОД, вашият Бог, ви беше цар.

¹³ И така, сега ето царя, когото искахте и когото избрахте! И, ето, ГОСПОД постави цар над вас.

¹⁴ Ако се боите от ГОСПОДА и Му служите, ако слушате гласа Му и не въставате против ГОСПОДНЕТО повеление, ако следвате ГОСПОДА, вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, ще бъде добре;

¹⁵ но ако не слушате ГОСПОДНИЯ глас, ако въставате против ГОСПОДНЕТО повеление, тогава ГОСПОДНЯТА ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви.

¹⁶ И така, сега застанете и вижте това велико дело, което ГОСПОД ще направи пред очите ви.

¹⁷ Не е ли днес жътва на пшеницата? Ще призова ГОСПОДА; и Той ще прати гръмотевици и дъжд, за да разберете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред ГОСПОДА.

¹⁸ Тогава Самуил призова ГОСПОДА. И Той прати мълнии и дъжд през същия ден; и целият народ се уплаши твърде много от ГОСПОДА и от Самуил.

¹⁹ И целият народ каза на Самуил: Помоли се за слугите си на ГОСПОДА, твоя Бог, за да не измрем; тъй като върху всичките си грехове прибавихме и това зло да искаме за себе си цар.

²⁰ А Самуил отговори на народа: Не бойте се. Вие наистина сторихте цялото това зло, но не се отклонявайте от това да следвате ГОСПОДА, а служете на ГОСПОДА от все сърце.

²¹ Не се отклонявайте, защото тогава ще идете след нищожни богове, които не могат да ползват или да избавят, понеже са суетни.

²² А ГОСПОД няма да изостави народа Си заради великото Си Име, понеже ГОСПОД благоволи да ви направи Свой народ.

²³ А колкото до мене, да не даде Бог да съгреша пред ГОСПОДА, като престана да се моля за вас! Но ще ви уча на добрия и правия път.

²⁴ Само имайте страх от ГОСПОДА и Му служете искрено, от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас.

²⁵ Но ако вършите зло, тогава и вие, и царят ви ще загинете.

13

¹

До това време Саул беше царувал една година. А като минаха две години от Сауловото царуване над Израил,

² той си избра три хиляди мъже от Израил, от които две хиляди бяха с него в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гавая Вениаминова. Останалата част от народа Саул отпрати обратно, всеки в шатъра му.

³ Йонатан разби филистимската стража, която беше в Гавая. И филистимците разбраха за това. А Саул извести с тръба по цялата земя, като казваше: Нека чуят за това и евреите.

⁴ И така, целият Израил беше известѐн, че Саул нападнал филистимската стража и че Израил бил намразен от филистимците. И народът се събра в Галгал да следва Саул.

⁵ А филистимците се събраха да се бият с Израил, тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници — народ на брой като пясъка край морския бряг. И излязоха и разположиха стан в Михмас, на изток от Ветавен.

⁶ Когато Израилевите мъже видяха, че бяха притиснати (защото народът беше в опасност), тогава хората се скриха в пещерите, в гъсталаците, в скалите, в проломите и в рововете.

⁷ Някои от евреите преминаха Йордан към Гадовата и Галаадската земя. А колкото до Саул, той беше още в Галгал; и целият народ вървеше след него с трепет.

⁸ Саул чака седем дни според определеното от Самуил време, но понеже Самуил не беше дошъл в Галгал и народът се разпръскваше,

⁹ Саул каза: Донесете тук при мене всеизгарянето и мирните приноси. И той принесе всеизгарянето.

¹⁰ И щом свърши принасянето на всеизгарянето, Самуил дойде. И Саул излезе да го посрещне и да го поздрави.

¹¹ А Самуил каза: Какво направи ти? Саул отговори: Понеже видях, че народът се разпръсваше от мен и че ти не дойде в определеното време, а филистимците се събраха в Михмас,

¹² си казах: Сега филистимците ще ме нападнат в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към ГОСПОДА. Затова дръзнах и принесох всеизгарянето.

¹³ Самуил каза на Саул: Безумие си извършил ти, че не си спазил повелението, което ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда, а ГОСПОД щеше сега да утвърди царството ти над Израил до века.

¹⁴ Но сега царството ти няма да устои. ГОСПОД Си потърси човек според сърцето Си и него определи да бъде цар над народа Му, понеже ти не спази онова, което ГОСПОД ти заповяда.

¹⁵ Тогава Самуил стана и си отиде от Галгал в Гавая Вениаминова. А Саул преброи народа, който се намираше с него, и те бяха около шестстотин мъже.

¹⁶ Саул, синът му Йонатан и хората, които се намираха с тях, седяха в Гавая Вениаминова; а филистимците бяха разположили стан в Михмас.

¹⁷ Тогава от филистимския стан излязоха три дружини грабители; една дружина се отправи по пътя за Офра към земята Согал;

¹⁸ друга дружина се отправи по пътя за Веторон; а трета дружина се отправи по пътя за околността, която гледа към долината Севоим, към пустинята.

¹⁹ А в цялата Израилева земя нямаше нито един ковач, защото филистимците си казваха: Да не позволяваме евреите да си направят мечове или копия.

²⁰ Всички израилтяни отиваха при филистимците, за да наклепят всеки търнокопа си, палешника си, брадвата си и мотиката си.

²¹ Имаха обаче пили за търнокопите, палешниците, тризъбците и брадвите и за да си острят остените.

²² И така, в деня на боя нямаше нито меч, нито копие в ръката на някого от хората, които бяха със Саул и Йонатан. Само Саул и синът му Йонатан имаха.

²³ А филистимската стража беше разположена към прохода на Михмас.

14

¹

Един ден Сауловият син Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща. Но на баща си не каза за това.

² А Саул се намираше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; народът, който беше с него, наброяваше около шестстотин мъже.

³ Ахия, син на Ахитув, брат на Ихавод, син на Финеес, син на Илий, беше ГОСПОДНИЯТ свещеник в Сило и носеше ефод. И народът не знаеше, че Йонатан е тръгнал.

⁴ А между проходите, през които Йонатан искаше да мине към филистимската стража, имаше една остра скала от едната страна и друга остра скала от другата страна. Името на едната беше Восес, а на другата — Сене.

⁵ Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата — на юг срещу Гавая.

⁶ И така, Йонатан каза на оръженосеца си: Ела да преминем към стражата на тези необрязани, дано ГОСПОД ни подкрепи; защото нищо не пречи на ГОСПОДА да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

⁷ А оръженосецът му отговори: Направи всичко, което е по сърцето ти. Върви напред; аз съм с тебе, накъдето и да отидеш.

⁸ Тогава Йонатан каза: Ще се приближим към тези мъже и ще им позволим да ни видят.

⁹ Ако ни кажат така: Стойте, докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се изкачим при тях.

¹⁰ Но ако ни кажат следното: Качете се при нас, тогава ще се изкачим, защото Бог ги е предал в ръката ни. Това ще бъде знак за нас.

¹¹ И така, и двамата се показаха на филистимската стража и филистимците си казаха: Вижте, евреите излизат от дупките, където се бяха скрили.

¹² Мъжете от стражата извикаха на Йонатан и оръженосеца му: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: Изкачи се след мене, защото ГОСПОД ги предаде в Израилевата ръка.

¹³ И така, Йонатан изпълзя нагоре, като си помагаше с ръцете и краката си, и оръженосецът му го следваше. И филистимците паднаха пред Йонатан; и оръженосецът му ги убиваше след него.

¹⁴ В това първо поражение, което Йонатан и оръженосецът му нанесоха на филистимците, паднаха около двадесет мъже в едно пространство от половин уврат земя.

¹⁵ И настана трепет в стана, по нивите и между целия народ. Стражата и грабителите също потрепериха и земята се разтресе, така че настана голям страх.

¹⁶ Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гавая Вениаминова, видяха, че множеството се разтопяваше и се разотиваше тук-там.

¹⁷ Тогава Саул каза на народа, който беше с него: Пребройте се сега и разберете кой от нашите е отишъл. И като се преброиха, видяха, че Йонатан и оръженосецът му ги нямаше.

¹⁸ Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег (защото в това време Божият ковчег беше там с израилтяните).

¹⁹ А докато Саул говореше на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Прибери ръката си.

²⁰ И Саул и целият народ, който беше с него, се събраха и дойдоха до мястото на сражението; и видяха, че всеки филистимец беше извадил меча си против другаря си и имаше голямо поражение.

²¹ А евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха дошли с тях в стана от околните местности, също се обърнаха да помагат на израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан.

²² Също и всички Израилеви мъже, които се бяха крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, се притекоха и те в битката да ги преследват.

²³ Така в онзи ден ГОСПОД избави Израил; и битката се простря до Ветавен.

²⁴ А Израилевите мъже се измъчиха в онзи ден, защото Саул закле народа, като каза: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато не отмъстя на неприятелите си. Затова никой от народа не вкуси храна.

²⁵ А когато целият народ стигнаха до един гъсталак, където имаше мед по земята,

²⁶ и като навлезе народът в гъсталака, видяха, че медът капеше по земята; но никой не приближи ръка до устата си, защото хората се бояха от клетвата.

²⁷ Йонатан обаче не беше чул, че баща му заклел народа, затова протегна края на тоягата, която държеше, и я натопи в медената пита, и сложи ръка в устата си; и очите му светнаха.

²⁸ А един от хората проговори: Баща ти строго закле народа с думите: Проклет онзи, който вкуси храна днес, въпреки че народът беше изнемощял.

²⁹ А Йонатан отвърна: Баща ми смути света. Я вижте как светнаха очите ми, защото вкусих малко от този мед;

³⁰ колко по-добре щеше да бъде, ако народът беше ял днес свободно от плячката, която намериха у неприятелите си! Нямаше ли сега да стане още по-голямо клане на филистимците?

³¹ И през онзи ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но народът беше много изнемощял.

³² Затова хората се нахвърлиха върху плячката и като взеха овце, говеда и телета, ги заклаха на земята; и ядоха месото с кръвта.

³³ Тогава съобщиха на Саул: Ето, народът съгрешава пред ГОСПОДА, защото ядат месото с кръвта. А той отговори: Станахте престъпници. Дотъркаляйте един голям камък при мене, преди да е свършил денят.

³⁴ После Саул каза: Отидете между хората и им кажете: Донесете тук всеки говедото си и всеки овцата си. Заколете ги тук и яжте. И не съгрешавайте пред ГОСПОДА, като ядете месото с кръвта. И така, онази нощ всички донесоха говедата си с тях и ги заклаха там.

³⁵ А Саул издигна жертвеник на ГОСПОДА. Това беше първият жертвеник, който той издигна на ГОСПОДА.

³⁶ Тогава Саул каза: Да нападнем филистимците през нощта и да ги разграбим, преди да се развидели, и да не оставим нито един от тях жив. А те отговориха: Направи каквото ти се вижда за добре. Тогава свещеникът каза: Да се приближим тук към Бога.

³⁷ И Саул се допита до Бога: Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръката на Израил? Но Бог не му отговори онзи ден.

³⁸ Тогава Саул каза: Приближете се тук до последния човек от народа и разберете и открийте кой е извършил прегрешение днес;

³⁹ защото, заклевам се в живота на ГОСПОДА, Който избавя Израил, дори ако този човек е синът ми Йонатан, непременно ще бъде умъртвен. Но не му отговори нито един между целия народ.

⁴⁰ Той каза на целия Израил: Вие застанете на една страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем на другата страна. И народът каза на Саул: Направи каквото ти се вижда за добре.

⁴¹ Тогава Саул каза на ГОСПОДА, Израилевия Бог: Покажи чрез жребий истината. И жребият определи Йонатан и Саул, а народът беше освободен.

⁴² И Саул каза: Хвърлете жребий между мен и сина ми Йонатан. И жребият се падна на Йонатан.

⁴³ Тогава Саул каза на Йонатан: Кажи ми какво си направил. И Йонатан му разказа: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която държах; и сега трябва да умра!

⁴⁴ Саул каза: Така да направи Бог, да! И повече да прибави. Със сигурност ще умреш, Йонатане.

⁴⁵ А народът каза на Саул: Йонатан ли ще умре — този, който извърши това велико избавление в Израил? Да не даде Бог! Заклеваме се в живота на ГОСПОДА, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действа с Бога днес. Така народът избави Йонатан и той не беше убит.

⁴⁶ Тогава Саул престана да преследва филистимците и те се върнаха в пределите си.

⁴⁷ А Саул, като беше поел царуването над Израил, воюва против всичките си околни неприятели: против Моав, против амонците, против Едом, против совските царе и против филистимците. Накъдето и да се обърнеше, все побеждаваше;

⁴⁸ и като действаше бързо, порази и Амалик и избави Израил от онези, които ги разграбваха.

⁴⁹ А синовете на Саул бяха: Йонатан, Иисуй и Мелхисуе. Имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

⁵⁰ Името на жената на Саул беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря. Името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия чичо Нир.

⁵¹ А Кис, Сауловият баща, и Нир, Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

⁵² През всичките дни на Саул се водеше постоянна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, го вземаше при себе си.

15

¹

След това Самуил каза на Саул: ГОСПОД ме изпрати да те помажа за цар над народа Му, над Израил; а сега послушай ГОСПОДНИТЕ думи.

² Така казва ГОСПОД на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израил — как му се възпротиви по пътя, когато идваше от Египет.

³ Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има. Не го жали, а избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел.

⁴ И така, Саул повика народа и ги преброи в Телаам — бяха двеста хиляди души пешаци израилтяни и десет хиляди Юдови мъже.

⁵ И Саул стигна до един амаликов град и постави засада в долината.

⁶ А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, излезте измежду амаличаните, за да не ви изтребя заедно с тях; защото вие постъпихте с благост към всички израилтяни, когато идваха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните.

⁷ И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет.

⁸ Той залови жив амаликския цар Агаг, а изтреби целия народ с острието на меча.

⁹ Обаче Саул и народът пощадиха Агаг и по-добрите от овцете и говедата и от угоените животни и агнетата. Всичко, което беше добро, не искаха да го обрекат на изтребление; а всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха.

¹⁰ Тогава ГОСПОДНЕТО слово дойде към Самуил и каза:

¹¹ Разкаях се, че поставих Саул за цар, понеже той престана да Ме следва и не изпълнява повеленията Ми. А това възмути Самуил и той викаше към ГОСПОДА цялата нощ.

¹² На сутринта Самуил стана рано, за да посрещне Саул. Тогава известиха на Самуил следното: Саул дойде в Кармил и след като си издигна паметник , обърна се и замина, и слезе в Галгал.

¹³ И когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: Благословен да си от ГОСПОДА! Изпълних ГОСПОДНЯТА заповед.

¹⁴ Но Самуил попита: Как да разбирам тогава това блеене на овце, което чувам, и този рев на говеда, който слушам?

¹⁵ А Саул отговори: От амаличаните ги докараха. Народът пощади по-добрите от овцете и говедата, за да пожертва на ГОСПОДА, твоя Бог; а останалото обрекохме на изтребление.

¹⁶ Тогава Самуил каза на Саул: Почакай и ще ти известя какво ми говори ГОСПОД през нощта. А Саул отговори: Казвай.

¹⁷ Самуил каза: Когато ти беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? ГОСПОД те помаза за цар над Израил

¹⁸ и ГОСПОД те изпрати на път и ти каза: Иди и изтреби грешните амаличани и воювай против тях, докато бъдат довършени.

¹⁹ И така, ти защо не послуша ГОСПОДНИЯ глас, а се нахвърли върху плячката и извърши това зло пред ГОСПОДА?

²⁰ А Саул отговори на Самуил: Да! Послушах ГОСПОДНИЯ глас и отидох в пътя, по който ГОСПОД ме изпрати, и доведох амаликския цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление.

²¹ Но народът взе от плячката: овце и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертват на ГОСПОДА, твоя Бог, в Галгал.

²² И Самуил каза: Всеизгарянията и жертвите по същия начин ли са угодни на ГОСПОДА, както послушанието на ГОСПОДНИЯ глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността — от тлъстината на овни.

²³ Защото непокорството е като греха на врачуването, а упорството — като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на ГОСПОДА, то и Той отхвърли тебе да не си цар.

²⁴ Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших. Престъпих ГОСПОДНЕТО повеление и твоите думи, понеже се уплаших от народа и послушах техния глас.

²⁵ А сега прости съгрешението ми и се върни с мене, за да се поклоня на ГОСПОДА.

²⁶ А Самуил отговори на Саул: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли ГОСПОДНЕТО слово и ГОСПОД отхвърли тебе, за да не бъдеш цар над Израил.

²⁷ А когато Самуил се обърна да си върви, Саул хвана полата на мантията му и тя се раздра.

²⁸ Тогава Самуил му каза: ГОСПОД откъсна днес Израилевото царство от теб и го даде на един твой ближен, който е по-добър от теб.

²⁹ А и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае, защото Той не е човек, за да се разкайва.

³⁰ А Саул каза: Съгреших; но направи ми чест, моля, пред старейшините на народа ми и пред Израил — върни се с мене, за да се поклоня на ГОСПОДА, твоя Бог.

³¹ И така, Самуил се върна и отиде след Саул. И Саул се поклони на ГОСПОДА.

³² Тогава Самуил каза: Доведете ми тук амаликския цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала.

³³ А Самуил каза: Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и твоята майка ще бъде лишена от деца между жените. И Самуил съсече Агаг пред ГОСПОДА в Галгал.

³⁴ Тогава Самуил си отиде в Рама, а Саул се прибра у дома си в Гавая Саулова.

³⁵ И Самуил не видя вече Саул до деня на смъртта си, обаче плачеше за него. И ГОСПОД се разкая затова, че беше поставил Саул за цар над Израил.

16

¹

Тогава ГОСПОД каза на Самумуил: Докога ще плачеш за Саул, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израил? Напълни рога си с миро и иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове.

² А Самуил отвърна: Как да ида? Ако чуе Саул, ще ме убие. И ГОСПОД каза: Вземи със себе си телица и кажи: Дойдох да пожертвам на ГОСПОДА;

³ и покани Есей на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще помажеш този, когото ти посоча по име.

⁴ Самуил направи каквото каза ГОСПОД и отиде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани и го запитаха: С мир ли идваш?

⁵ Той отговори: С мир. Идвам да пожертвам на ГОСПОДА. Осветете се и елате с мене на жертвата. И той освети Есей и синовете му и ги покани на жертвата.

⁶ И когато те влизаха и Самуил видя Елиав, си каза: Със сигурност този е помазаникът, когото ГОСПОД е избрал.

⁷ Но ГОСПОД каза на Самуил: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил. Защото не гледам, както гледа човек; понеже човек гледа на лице, а ГОСПОД гледа на сърце.

⁸ Тогава Есей повика Авинадав и го накара да мине пред Самуил. А Самуил каза: И този не е избрал ГОСПОД.

⁹ Тогава Есей накара Сама да мине; но Самуил каза: Нито пък този е избраникът на ГОСПОД.

¹⁰ И Есей накара да минат и седемте му сина пред Самуил; но Самуил каза на Есей: ГОСПОД не е избрал тези.

¹¹ Тогава Самуил запита Есей: Всичките ти синове ли присъстват тук? Есей отговори: Остава само най-младият. Той пасе овцете. А Самуил му каза: Прати да го доведат; защото няма да седнем около трапезата, докато той не дойде тук.

¹² И Есей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив наглед. И ГОСПОД каза: Стани, помажи го, защото това е той.

¹³ Тогава Самуил взе рога с мирото и го помаза пред братята му; и ГОСПОДНИЯТ Дух дойде със сила върху Давид от същия ден и нататък. Тогава Самуил стана и си отиде в Рама.

¹⁴

А ГОСПОДНИЯТ Дух се беше оттеглил от Саул и зъл дух от ГОСПОДА го смущаваше.

¹⁵ И така, слугите на Саул му казаха: Ето, смущава те зъл дух от Бога;

¹⁶ затова нека господарят ни заповяда на слугите си, които са пред него, за да потърсят човек, който знае да свири на арфа. И когато злият дух от Бога е на тебе, този човек ще свири с ръцете си и ще ти стане по-добре.

¹⁷ И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и го доведете при мене.

¹⁸ Тогава един от слугите му проговори: Видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж. В слово е разумен и е красив човек. И ГОСПОД е с него.

¹⁹ Тогава Саул проводи пратеници до Есей да кажат: Изпрати ми сина си Давид, който пасе овцете.

²⁰ И така, Есей взе един осел, натовари го с хляб и с един мях с вино, и едно яре, и ги прати на Саул със сина си Давид.

²¹ Давид дойде при Саул и остана да служи при него. Саул го обикна много и Давид му стана оръженосец.

²² А Саул изпрати да кажат на Есей: Нека Давид остане при мене, защото придоби моето благоволение.

²³ И когато злият дух от Бога идваше на Саул, Давид вземаше арфата и свиреше с ръцете си. Тогава Саул се освежаваше и му ставаше добре, и злият дух се оттегляше от него.

17

¹

След това филистимците свикаха войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин и разположиха стан в Ехес-дамим, между Сокхот и Азика.

² А Саул и Израилевите мъже се събраха и разположиха стан в долината Ила, и се приготвиха за бой против филистимците.

³ Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна и долината беше между тях.

⁴ И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

⁵ Той имаше меден шлем на главата си и беше облечен с люспеста броня. Тежестта на бронята беше пет хиляди сикъла мед.

⁶ Имаше медни наколенки на пищялите си и медно щитче на раменете си.

⁷ Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му тежеше шестстотин сикъла желязо. Щитоносецът му вървеше пред него.

⁸ И той застана и извика към Израилевите редици: Защо излязохте да се биете? Не съм ли аз филистимец и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж и нека слезе при мен.

⁹ Ако може да се бие с мен и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги. Но ако аз го надвия и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

¹⁰ Филистимецът каза още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редици. Дайте ми мъж да се бием двамата.

¹¹ А Саул и целият Израил, когато чуха думите на филистимеца, се смаяха и се уплашиха много.

¹² А Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем Юдейски, чието име беше Есей и който имаше осем сина. В Сауловите дни този човек имаше старейшински чин между хората.

¹³ Тримата по-големи сина на Есей бяха последвали Саул във войната; имената на тримата му сина, които отидоха на война, бяха: на първородния — Елиав, на втория след него — Авинадав, и на третия — Сама.

¹⁴ Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саул.

¹⁵ А Давид оставяше Саул, за да пасе овцете на баща си във Витлеем, и после пак се връщаше.

¹⁶ И филистимецът се приближаваше сутрин и вечер и се представяше четиридесет дни.

¹⁷ В това време Есей каза на сина си Давид: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тези десет хляба и им ги занеси бързо в стана.

¹⁸ А тези десет пити сирене занеси на хилядника им. Виж здрави ли са братята ти и ми донеси вест от тях.

¹⁹ Саул и братята ти, и всички Израилеви мъже са в долината Ила, където се бият с филистимците.

²⁰ И така, на сутринта Давид стана рано, остави овцете на пазач, взе нещата и отиде, както Есей му беше заповядал. Той отиде при оградата от коли, когато войската бе подредена за битката и с викове се готвеше за бой.

²¹ И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

²² А Давид остави товара си при пазача на колите и като се завтече към войската, дойде и попита братята си за здравето им.

²³ Докато разговаряше с тях, ето, юнакът, филистимецът от Гет на име Голиат, излезе от филистимските редици и повтори същите думи; и Давид го чу.

²⁴ А всички Израилеви мъже, като видяха този мъж, побегнаха от него и много се уплашиха.

²⁵ Израилевите мъже казваха: Видяхте ли този мъж, който излиза? Настина той излезе да хвърли презрение върху Израил; който обаче го убие, него царят ще надари с голямо богатство и ще му даде дъщеря си, и ще направи бащиния му дом свободен в Израил.

²⁶ И Давид проговори на стоящите при него мъже: Какво ще стане с онзи, който порази този филистимец и премахне укора от Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, за да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

²⁷ И народът му отговори според казаните думи: Това ще бъде дадено на мъжа, който би го поразил.

²⁸ А като чу Елиав, най-големият му брат, как Давид говореше на мъжете, Елиав се разгневи на Давид и каза: Защо си слязъл тук? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавството на сърцето ти. Ти си дошъл, за да видиш битката.

²⁹ Давид отговори: Какво съм сторил сега? Няма ли причина?

³⁰ И се обърна към друг и говори по същия начин; и народът пак му отговори, както преди това.

³¹ А когато се разчуха думите, които Давид казваше, ги известиха на Саул; и той го повика при себе си.

³² Давид каза на Саул: Да не отпада сърцето на никого заради този филистимец. Слугата ти ще иде и ще се бие с него.

³³ Но Саул отвърна на Давид: Ти не можеш да идеш против този филистимец и да се биеш с него. Ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

³⁴ А Давид каза на Саул: Слугата ти пасеше овцете на баща си; и когато връхлетеше лъв или мечка и грабнеше агне от стадото,

³⁵ аз го подгонвах и го нападах, и отървавах грабнатото от устата му. А когато се нахвърляше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го и го убивах.

³⁶ Слугата ти е убивал и лъв, и мечка. Този необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

³⁷ Давид каза още: ГОСПОД, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, ще ме отърве и от ръката на този филистимец. И Саул каза на Давид: Върви; и ГОСПОД да бъде с тебе.

³⁸ Тогава Саул облече Давид с облеклото си и сложи меден шлем на главата му, и го облече с броня.

³⁹ Давид препаса неговия меч над облеклото му и се опита да походи, защото не беше свикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тези оръжия, защото не съм свикнал. И Давид ги съблече.

⁴⁰ Той взе тоягата си в ръка и като избра пет гладки камъка от потока, ги сложи в овчарската си торба. Тогава Давид започна да се приближава към филистимеца с прашката си в ръка.

⁴¹ И филистимецът идваше и се приближаваше към Давид; а щитоносецът му вървеше пред него.

⁴² И когато филистимецът се огледа и видя Давид, изгледа го с презрение, защото беше дете, беше рус и красив.

⁴³ Филистимецът каза на Давид: Куче ли съм аз, че идваш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давид с боговете си.

⁴⁴ Филистимецът каза също на Давид: Ела при мен и ще дам месата ти на летящите птици и на земните зверове.

⁴⁵ А Давид отвърна на филистимеца: Ти идваш против мене с меч, копие и сулица; а аз идвам против тебе в името на ГОСПОДА на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

⁴⁶ Днес ГОСПОД ще те предаде в ръката ми. Като те убия, ще ти отнема главата и днес ще предам труповете на филистимското множество на летящите птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израил.

⁴⁷ Да познаят всички хора, събрани тук, че ГОСПОД не избавя с меч и копие; защото боят е на ГОСПОДА и Той ще ви предаде в нашите ръце.

⁴⁸ И когато филистимецът се изправи, идваше и се приближаваше срещу Давид, Давид побърза и се затича към редиците да посрещне филистимеца.

⁴⁹ Давид бръкна в торбата си, взе оттам един камък и като го хвърли с прашката си, удари филистимеца в челото му, така че камъкът се заби в главата му. И филистимецът падна по лице на земята.

⁵⁰ Така Давид победи филистимеца с прашка и камък, удари го и го уби. Но в ръката на Давид нямаше меч;

⁵¹ затова той се затича и застана над филистимеца, хвана меча му, изтръгна го от ножницата му и като го уби, отсече главата му с меча. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побегнаха.

⁵² Тогава Израилевите и Юдовите мъже скочиха, нададоха вик и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци падаха по пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

⁵³ А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

⁵⁴ И Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, а оръжията му сложи в шатъра си.

⁵⁵ А Саул, когато видя, че Давид излизаше против филистимеца, каза на военачалника си Авенир: Авенире, чий син е този момък? А Авенир отвърна: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.

⁵⁶ Царят каза: Попитай чий син е този момък.

⁵⁷ И когато Давид се връщаше от поражението на филистимеца, Авенир го извика и го доведе пред Саул. А главата на филистимеца беше в ръката му.

⁵⁸ Саул го попита: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти, витлеемеца Есей.

18

¹

И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.

² В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

³ Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

⁴ Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

⁵ И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.

⁶ А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.

⁷ И жените, като танцуваха, пееха ответно:

Саул порази хиляди,
а Давид — десетки хиляди.

⁸

А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

⁹ И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.

¹⁰ А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

¹¹ И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

¹² И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

¹³ Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.

¹⁴ Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и ГОСПОД беше с него.

¹⁵ Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.

¹⁶ А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.

¹⁷ Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава — нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в ГОСПОДНИТЕ войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.

¹⁸ А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет?

¹⁹ Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.

²⁰ А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.

²¹ Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.

²² И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.

²³ И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.

²⁴ И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.

²⁵ А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.

²⁶ А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,

²⁷ Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

²⁸ Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

²⁹ И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.

³⁰ А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.

19

¹

Между това Саул каза на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид.

² Но Сауловият син Йонатан се радваше на успеха на Давид и му казваше: Баща ми Саул търси начин да те убие. Пази се до утре, стой на тайно място и се крий.

³ Аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, където ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за теб. Ако разбера нещо, ще ти известя.

⁴ И Йонатан говорѝ добре за Давид на баща си Саул, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давид, понеже той не е съгрешил пред теб и делата му са били много полезни за тебе.

⁵ Той изложи живота си на опасност и уби филистимеца Голиат, и ГОСПОД извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя това и се зарадва. Защо сега искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давид без причина?

⁶ И Саул послуша Йонатановите думи и се закле в живота на ГОСПОДА: Давид няма да бъде убит.

⁷ Тогава Йонатан извика Давид и му каза за всичко това. И Йонатан доведе Давид при Саул; и той стоеше в присъствието му, както преди.

⁸ След това пак избухна война. Давид излезе и се би с филистимците, и ги унищожи с голямо клане, и те бягаха пред него.

⁹ А злият дух от ГОСПОДА отново дойде върху Саул, докато седеше в къщата си с копието си в ръка. А Давид свиреше.

¹⁰ И Саул поиска да прикове Давид с копието до стената; но той избяга от Сауловото присъствие и Саул заби копието си в стената. А Давид побегна и се избави през онази нощ.

¹¹ Тогава Саул изпрати хора в дома на Давид, за да го дебнат и да го убият на сутринта. А Михала, жената на Давид, му каза за това: Ако не бягаш за живота си тази нощ, утре ще бъдеш убит.

¹² И Михала спусна Давид през прозореца; така той избяга и се избави.

¹³ Тогава Михала взе един домашен идол и го сложи на леглото; постави под главата му възглавница от козина и го покри с дреха.

¹⁴ И когато Саул прати хора, за да хванат Давид, тя каза: Болен е.

¹⁵ Но Саул пак прати слугите си, за да видят Давид, като им заповяда: Донесете ми го с леглото, за да го убия.

¹⁶ А когато те влязоха, видяха, че домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.

¹⁷ Тогава Саул каза на Михала: Защо ме излъга така и остави врага ми да се отърве? А Михала отговори на Саул: Давид ми каза: Пусни ме, иначе ще те убия!

¹⁸ Така Давид избяга и се отърва; и дойде при Самуил в Рама и му разказа всичко, което му беше сторил Саул. Тогава Давид и Самуил отидоха и се преместиха в Нават.

¹⁹ След това известиха на Саул, че Давид е в Нават в Рама.

²⁰ И Саул прати хора да хванат Давид; но като видяха групата на пророците, че пророкуваха със Самуил, който началстваше над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници и пророкуваха и те.

²¹ След като това беше съобщено на Саул, той прати още хора; но и те пророкуваха. И пак, за трети път, Саул прати хора; но и те пророкуваха.

²² Тогава самият той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита: Къде са Самуил и Давид? И казаха: Те са в Нават в Рама.

²³ И Саул тръгна към Нават в Рама; и Божият Дух дойде и на него и като вървеше по пътя, пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама.

²⁴ Съблече и той дрехите си и пророкуваше и той пред Самуил, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата онази нощ, затова казват: И Саул ли е между пророците?

20

¹

Тогава Давид избяга от Нават в Рама и дойде и каза на Йонатан: Какво съм сторил? Каква е неправдата ми и какъв е грехът ми към баща ти, че иска живота ми?

² А Йонатан му отговори: Да не дава ГОСПОД! Ти няма да умреш. Баща ми не прави нищо, нито голямо, нито малко, без да ми каже. Защо би скрил такова нещо от мене? Не е вярно, че иска да те убие.

³ Обаче Давид се закле и каза: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: Да не знае Йонатан за това, за да не се наскърби. Заклевам се в живота на ГОСПОДА и в живота на душата ти, само една крачка има между мен и смъртта.

⁴ Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за теб.

⁵ А Давид му отвърна: Ето, утре е новолуние и аз съм длъжен да седя с царя на ядене. Позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.

⁶ Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава му кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бързо в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.

⁷ Ако Саул каже: Добре!, тогава слугата ти ще има мир. Но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.

⁸ И така, покажи милост към мене, защото ти си въвел слугата си в ГОСПОДЕН завет със себе си. Но ако има неправда в мен, убий ме самият ти. Защо да ме водиш при баща си?

⁹ Йонатан отговори: Да не ти се случи това никога. Ако бях узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го кажа?

¹⁰ Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори сърдито?

¹¹ А Йонатан му отговори: Нека да излезем на полето. И така, двамата излязоха на полето.

¹² Йонатан каза на Давид: ГОСПОД, Израилевият Бог, да бъде свидетел, ако, след като изпитам баща си, утре по това време или на третия ден, и ако има добра вест за Давид, не изпратя това известие до тебе да ти го съобщя.

¹³ И така да направи ГОСПОД на Йонатан — да! — и повече да прибави, ако, в случай че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя за това и не те изпратя да си отидеш с мир. ГОСПОД да бъде с тебе, както е бил с баща ми!

¹⁴ И не само докато съм жив, показвай към мене милост ГОСПОДНЯ,

¹⁵ но и като умра, до века не отнемай милостта си към дома ми, дори и тогава, когато ГОСПОД ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.

¹⁶ Така Йонатан сключи завет с Давидовия дом и каза: ГОСПОД да изисква това чрез Давидовите неприятели!

¹⁷ И Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.

¹⁸ Тогава Йонатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.

¹⁹ Като престоиш три дни, слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня, когато разисквахме онази работа, и се скрий при скалата Езил.

²⁰ А аз ще изстрелям три стрели по едната ѝ страна като че стрелям в прицел.

²¹ След това ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа нарочно на момчето: Стрелите са зад тебе, вземи ги; тогава ти ела, защото има мир за теб и няма никаква опасност — заклевам се за това в живота на ГОСПОДА.

²² Но ако кажа на момчето: Стрелите са пред тебе, тогава върви в пътя си, защото ГОСПОД те е отпратил.

²³ А относно тази уговорка, която аз и ти сме уговорили, нека ГОСПОД да бъде свидетел между мен и тебе до века.

²⁴ И така, Давид се скри на полето. И когато дойде новолунието, царят седна на трапезата да яде.

²⁵ След като царят седна на мястото си, както винаги, на определено място до стената, Йонатан стана и Авенир седна при Саул. А Давидовото място остана празно.

²⁶ Саул обаче не каза нищо през онзи ден, защото си каза: Навярно му се е случило нещо, за да не е чист; и без друго е нечист.

²⁷ А на следващия ден, втория от месеца, Давидовото място пак беше празно; затова Саул попита сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде да яде нито вчера, нито днес?

²⁸ И Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:

²⁹ Пусни ме, защото семейството ни има жертва в града и брат ми ми заръча да ида. Ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.

³⁰ Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на теб и за срам на майчината ти голота?

³¹ Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти, нито царството ти ще се утвърди. Затова прати сега да го доведат при мене, защото непременно ще умре.

³² А Йонатан отговори на баща си Саул: Защо да бъде убит? Какво е сторил?

³³ А Саул хвърли копието си срещу него, за да го промуши, от което Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.

³⁴ И така, Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна втория ден от месеца; защото беше наскърбен за Давид, понеже баща му го беше опозорил.

³⁵ На сутринта Йонатан излезе на полето, на мястото, за което се беше уговорил с Давид, и водеше със себе си едно малко момче.

³⁶ Той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. Докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.

³⁷ А когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан викна след него: Не е ли стрелата по-нататък от теб?

³⁸ И Йонатан извика след момчето: Побързай, не се бави. И Йонатановото момче, като събра стрелите, се върна при господаря си.

³⁹ Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха уговорката.

⁴⁰ Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето, което му слугуваше, и му каза: Върви, занеси ги в града.

⁴¹ А щом момчето отиде, Давид излезе от едно място на юг и като падна с лице на земята, поклони се три пъти. И се целуваха един друг и плакаха и двамата — а Давид плака особено много.

⁴² Тогава Йонатан каза на Давид: Върви с мир, както се заклехме ние двамата в ГОСПОДНЕТО име, като казахме: ГОСПОД да бъде свидетел между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века! И Давид тръгна и си отиде; а Йонатан се върна в града.

21

¹

Тогава Давид отиде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давид със страх, като му каза: Защо си сам и няма никой с тебе?

² Давид отговори на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае за това, за което те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците еди-кое си и еди-кое си място.

³ А сега какво имаш на разположение? Дай ми пет хляба или каквото ти се намира.

⁴ И свещеникът отговори на Давид: Нямам останал нито един обикновен хляб; но има осветени хлябове — ако момците са се въздържали поне от жени.

⁵ Давид отвърна на свещеника: Наистина жените са били далеч от нас през тези три дни, откакто тръгнах. Съдовете на момците са чисти; и хлябът е някак си общ, още повече друг хляб се освещава днес в съда.

⁶ И така свещеникът му даде осветените хлябове; защото там нямаше друг хляб освен присъствените хлябове, които бяха вдигнали отпред ГОСПОДА, за да положат топли хлябове в деня, когато бяха вдигнати другите.

⁷ (А същия ден там имаше задържа̀н пред ГОСПОДА един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.)

⁸ Давид каза също на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех със себе си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна.

⁹ Свещеникът отговори: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, е обвит в кърпа зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен този. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го.

¹⁰ Така в онзи ден Давид избяга от Саул и отиде при гетския цар Анхус.

¹¹ А слугите на Анхус му казаха: Този Давид не е ли цар на онази земя? Не е ли той, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро, като казваха:

Саул порази хиляди,
а Давид — десетки хиляди?

¹²

И Давид, като пазеше тези думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус.

¹³ Затова промени поведението си пред тях и се престори на луд, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му.

¹⁴ Тогава Анхус каза на слугите си: Не виждате ли, че този човек е луд! Защо го доведохте при мене?

¹⁵ Малко ли са моите луди , че сте довели този да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?

22

¹

Тогава Давид излезе оттам и избяга в пещерата Одолам. И братята му и целият му бащин дом, когато разбраха за това, слязоха там при него.

² И всички, които бяха в утеснение, всички длъжници и всички огорчени се събраха при него и той им стана предводител. С него имаше около четиристотин мъже.

³ Оттам Давид отиде в Масфа Моавска и каза на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мен.

⁴ И ги доведе пред моавския цар и те живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта.

⁵ А пророк Гад каза на Давид: Не оставай в крепостта; излез и иди в Юдовата земя. Тогава Давид отиде и навлезе в дъбравата Арет.

⁶ А Саул, като чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, се появили (по това време Саул седеше в Гавая под дъба в Рама, с копието си в ръка, и всичките му слуги стояха около него),

⁷ Саул каза на слугите, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци! Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всички ви хилядници и стотници,

⁸ та всички вие да направите заговор против мен и да няма кой да ми каже, че синът ми е сключил завет с Есеевия син? Няма ли нито един от вас да го боли сърцето за мен, или да ми разкрие, че синът ми е повдигнал слугата ми против мене, за да постави засада, както днес?

⁹ Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори: Видях Есеевия син, че дойде в Ноб при Ахимелех, Ахитововия син,

¹⁰ който се допита до ГОСПОДА за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.

¹¹ Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелех, Ахитововия син, и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб. И те всички дойдоха при царя.

¹² Саул каза: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.

¹³ И Саул му каза: Защо направихте заговор против мене, ти и Есеевият син, и ти си му дал хляб и меч, и си се допитал до Бога за него, за да се вдигне против мен и да постави засада, както днес?

¹⁴ А Ахимелех отговори на царя: Кой между всичките ти слуги е така верен като Давид, който е зет на царя и има свободен вход при теб и който е почитан в дома ти?

¹⁵ От днес ли съм почнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, нито малко, нито много.

¹⁶ Но царят каза: Със сигурност ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом.

¹⁷ И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се и убийте ГОСПОДНИТЕ свещеници, понеже и те поддържат Давид и са знаели, че той е бягал, а не са ми известили. Но царските слуги отказаха да вдигнат ръце, за да нападнат ГОСПОДНИТЕ свещеници.

¹⁸ Тогава царят каза на Доик: Обърни се ти и нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод.

¹⁹ И Ноб, града на свещениците, порази с острието на меча. Мъже и жени, деца и кърмачета, говеда, осли и овце порази с острието на меча.

²⁰ Но един от синовете на Ахимелех, Ахитововия син, на име Авиатар, се избави и побегна при Давид.

²¹ И Авиатар извести на Давид, че Саул избил ГОСПОДНИТЕ свещеници.

²² А Давид каза на Авиатар: Онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще издаде всичко на Саул. Аз станах причина за смъртта на всички хора от бащиния ти дом.

²³ Остани с мене, не бой се; защото същият, който иска моя живот, е, който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.

23

¹

След това съобщиха на Давид, че филистимците воюват против Кеила и разграбват харманите.

² Затова Давид се допита до ГОСПОДА: Да ида ли да нападна тези филистимци? И ГОСПОД каза на Давид: Иди и нападни филистимците и избави Кеила.

³ А мъжете, които бяха с Давид, му казаха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски!

⁴ Затова Давид пак се допита до ГОСПОДА. И ГОСПОД му отговори: Стани и слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.

⁵ Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, би се с филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.

⁶ А когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давид в Кеила, той отиде с ефод в ръката си.

⁷ И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. А Саул каза: Бог го предаде в ръката ми. Щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.

⁸ Затова Саул свика целия народ на война, да слязат в Кеила и да обсадят Давид и мъжете му.

⁹ Но Давид, като разбра, че Саул крои зло против него, каза на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода.

¹⁰ Давид каза още: ГОСПОДИ, Боже Израилев, слугата Ти със сигурност знае, че Саул възнамерява да дойде в Кеила и да съсипе града заради мене.

¹¹ Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както слугата Ти чу? ГОСПОДИ, Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата Си. И ГОСПОД отговори: Ще слезе.

¹² Тогава Давид каза: Кеилските мъже ще предадат ли мен и мъжете ми в Сауловата ръка? И ГОСПОД отговори: Ще ви предадат.

¹³ Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, излязоха от Кеила и отидоха където можаха. И съобщиха на Саул, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа от плана си.

¹⁴

А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му.

¹⁵ И така Давид, като видя, че Саул беше излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.

¹⁶ Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в дъбравата и укрепи ръката му в Бога.

¹⁷ Той му каза: Не бой се, защото ръката на баща ми Саул няма да те намери. Ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след теб. И баща ми Саул знае това.

¹⁸ И те двамата сключиха завет пред ГОСПОДА; и Давид остана вътре в дъбравата, а Йонатан отиде у дома си.

¹⁹ Тогава зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид при нас, в недостъпни места, вътре в дъбравата, на хълма Ехел, който е на юг от Есимон?

²⁰ Сега, царю, слез според цялото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката ти.

²¹ Саул отвърна: Да сте благословени от ГОСПОДА, защото ме пожалихте.

²² Идете, уверете се още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.

²³ И така, вижте и разучете в кое от всичките скривалища се крие, а когато се върнете при мене със сигурно известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.

²⁴ И те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, в полето на юг от Есимон.

²⁵ И така, Саул и мъжете му отидоха да го търсят. Но това беше известено на Давид, заради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон. И Саул, като чу, впусна се след Давид в пустинята Маон.

²⁶ Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна. И Давид побърза да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му обграждаха Давид и мъжете му, за да ги хванат.

²⁷ Но при Саул дойде вестоносец и му каза: Побързай да се върнеш, защото филистимците нападнаха земята.

²⁸ Затова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, заради което нарекоха онова място Села-амалекот .

24

¹

След това Давид излезе оттам и отиде в недостъпните места на Ен-гади. И когато Саул се върна от преследването на филистимците, му известиха, че Давид е в пустинята Ен-Гади.

² Тогава Саул взе три хиляди отбрани мъже измежду целия Израил и отиде да търси Давид и мъжете му по скалите при дивите кози.

³ Той стигна при кошарите на овцете край пътя, където имаше пещера. Там Саул влезе по нуждата си , а Давид и мъжете му се криеха по-навътре в пещерата.

⁴ И мъжете с Давид му казаха: Ето деня, за който ГОСПОД ти каза: Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти и ще постъпиш с него, както ти се вижда за добре. Тогава Давид стана и отряза скришно полата на Сауловата мантия.

⁵ А по-късно Давид се смути в сърцето си затова, че отряза Сауловата пола.

⁶ Тогава каза на мъжете си: Да не ми даде ГОСПОД да сторя това на господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник, да вдигна ръка против него; защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник.

⁷ С тези думи Давид спря мъжете си и не ги остави да нападнат Саул. А Саул излезе от пещерата и отиде по пътя си.

⁸ После Давид стана, излезе от пещерата и извика след Саул: ГОСПОДАРЮ Мой, царю! И когато Саул погледна зад себе си, Давид се наведе с лице до земята и се поклони.

⁹ И Давид каза на Саул: Защо слушаш думите на хора, които казват: Ето, Давид иска злото ти?

¹⁰ Ето, днес очите ти виждат как ГОСПОД те предаде в ръката ми този ден в пещерата. И някои предложиха да те убия; но аз те пожалих, защото си казах: Не искам да вдигна ръка против господаря си, защото е ГОСПОДНИЯТ помазаник.

¹¹ Виж още, татко мой, виж, полата на мантията ти е в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, разбери и виж, че няма нито злоба, нито престъпление в ръката ми и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти ме преследваш, за да отнемеш живота ми.

¹² ГОСПОД нека съди между мен и теб и ГОСПОД нека ми въздаде за теб; обаче моята ръка няма да се вдигне против тебе.

¹³ Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка няма да се вдигне против тебе.

¹⁴ След кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? След умряло куче, след една бълха.

¹⁵ И така, ГОСПОД нека бъде съдия и нека съди между мен и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми и нека ме избави от ръката ти.

¹⁶ След като Давид изговори тези думи на Саул, Саул каза: Това твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Саул плака с висок глас.

¹⁷ И каза на Давид: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми се отплати с добро, а аз ти мислех злото.

¹⁸ Ти показа днес, че си ми направил добро, защото, когато ГОСПОД ме беше предал в ръцете ти, ти не ме уби.

¹⁹ Понеже кой човек, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? И така, ГОСПОД да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес.

²⁰ Сега познавам, че наистина ти ще станеш цар и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка.

²¹ И така, закълни ми се сега в ГОСПОДА, че няма да изтребиш потомството ми след мен и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом.

²² И Давид се закле на Саул. Тогава Саул си отиде у дома, а Давид и мъжете му се изкачиха на скалистото място.

25

¹

В това време Самуил умря. Целият Израил се събра и го оплакаха, и го погребаха в къщата му в Рама. И Давид стана и отиде в пустинята Фаран.

² А в Маон имаше един човек, чиято работа беше на Кармил. Този човек беше много богат. Имаше три хиляди овце и хиляда кози; и стрижеше овцете си на Кармил.

³ Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея. Жената беше благоразумна и красива, а мъжът — опак и нечестив в делата си; той беше от Халевовия род .

⁴ Когато Давид чу в пустинята как Навал стрижел овцете си,

⁵ изпрати при него десет момъка. Давид каза на момците: Качете се на Кармил и идете при Навал. Поздравете го от мое име, като кажете:

⁶ Здравей! Мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко, което имаш!

⁷ Чух, че си имал стригачи. Ето, не наранихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил.

⁸ Попитай слугите си и ще ти кажат. И така, нека моите слуги придобият твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме. Дай, моля те, на слугите си и на сина си Давид каквото ти е под ръка.

⁹ И така, Давидовите момци дойдоха и говориха на Навал според всички тези думи от името на Давид — и млъкнаха.

¹⁰ Но Навал отговори на Давидовите слуги следното: Кой е Давид и кой е Есеевият син? Много станаха днес слугите, които бягат от господаря си.

¹¹ Искате да взема хляба си и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, и да ги дам на хора, които не знам откъде са?

¹² И Давидовите момци се върнаха по пътя си, отидоха си и като дойдоха, известиха на Давид всички тези думи.

¹³ Тогава Давид каза на мъжете си: Всеки да препаше меча си. И препасаха всеки меча си. И след Давид излязоха около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите.

¹⁴ А един от момците извести на Наваловата жена Авигея: Давид прати хора от пустинята, за да поздравят нашия господар, а той се нахвърли върху тях.

¹⁵ Но тези мъже бяха много добри към нас. Ние не бяхме наранени, нито изгубихме нещо, докато дружахме с тях, когато бяхме в полето.

¹⁶ Те бяха като стена около нас и денем, и нощем, през цялото време, докато бяхме с тях и пасяхме овцете.

¹⁷ Знай това и размисли какво ще направиш, защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом. Той е толкова злонрав човек, че никой не може да му продума.

¹⁸ Тогава Авигея побърза, взе двеста хляба, два мяха вино, пет сготвени овце, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста наниза смокини и ги натовари на осли.

¹⁹ Тя каза на слугите си: Вървете пред мен; и аз идвам след вас. Но на мъжа си Навал не каза нищо.

²⁰ И тя, като седеше на осела и яздеше под сянката на гората, видя, че Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна.

²¹ А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко, което имаше този човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко, което имаше; въпреки това той ми въздаде зло за добро.

²² Така да направи Бог на Давидовите неприятели — да! — и повече да прибави, ако до утринната зора оставя едно мъжко от всичко, което е негово.

²³ Авигея, като видя Давид, побърза да слезе от осела и падна пред Давид по лице, и се поклони до земята.

²⁴ И като падна при краката му, каза: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти пред теб; и послушай думите на слугинята си.

²⁵ Нека господарят ми не обръща никакво внимание на този злонрав човек Навал ; защото каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и безумие обитава в него. А пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил.

²⁶ Сега, господарю мой, в името на живия ГОСПОД и на живота на душата ти, понеже ГОСПОД те е въздържа̀л от кръвопролитие и от отмъщаване с ръката ти, то враговете ти и тези, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навал.

²⁷ А сега този подарък , който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми.

²⁸ Прости, моля, грешката на слугинята си, защото ГОСПОД непременно ще направи за господаря ми утвърден дом, понеже господарят ми воюва в ГОСПОДНИТЕ войни. И зло не се намери в тебе никога.

²⁹ И при все че се е вдигнал човек да те преследва и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при ГОСПОД, твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като с прашка.

³⁰ А когато ГОСПОД постъпи към господаря ми според всички благости, които е говорил за теб, и те постави управител над Израил,

³¹ тогава няма да съжаляваш, нито ще се спъва сърцето на господаря ми, че си пролял невинна кръв или че господарят ми е отмъстил сам за себе си. Но когато ГОСПОД направи добро на господаря ми, тогава си спомни за слугинята си.

³² Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде ГОСПОД, Израилевият Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш.

³³ И благословен да бъде съветът ти. Благословена да си ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от отмъщение с ръката ми.

³⁴ Защото наистина, заклевам се в живота на ГОСПОДА, Израилевия Бог, Който ме въздържа̀ да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утринната зора нямаше да остане на Навал нито едно живо мъжко.

³⁵ Така Давид взе от нея онова, което му беше донесла; и ѝ каза: Иди в дома си с мир. Аз послушах думите ти и те приех.

³⁶ А Авигея дойде при Навал и, ето, той имаше в дома си угощение, като царски пир; и Наваловото сърце беше развеселено, понеже беше много пиян, затова до пукването на зората тя не му извести нищо, нито малко, нито много.

³⁷ Но на сутринта, когато Навал изтрезня, жена му му разказа всичко; и сърцето му примря в него и той стана като камък.

³⁸ И около десет дни след това ГОСПОД порази Навал и той умря.

³⁹ А когато Давид чу, че Навал умрял, каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Който отсъди въздаянието ми за обидата ми от Навал и въздържа слугата Си да не стори зло; защото ГОСПОД обърна злобата на Навал върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена.

⁴⁰ И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, те ѝ казаха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена.

⁴¹ А тя стана и се поклони с лицето до земята, и каза: Робинята ти е готова да бъде слугиня, да мие краката на слугите на господаря си.

⁴² Тогава Авигея стана и се качи на осел, и заедно с пет от нейните момичета, които тръгнаха с нея, отиде след пратениците на Давид и му стана жена.

⁴³ Давид взе още и Ахиноам от Езраел. Тези двете му станаха жени.

⁴⁴ А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтий, Лаисовия син, който беше от Галим.

26

¹

Тогава при Саул в Гавая дойдоха зифците и казаха: Давид се крие при хълма Ехела срещу Есимон.

² И така, Саул стана и слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже, избрани от Израил. И търсѝ Давид в зифската пустиня.

³ Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимон, край пътя. А Давид се намираше в пустинята. И като научи, че Саул идва да го преследва в пустинята,

⁴ Давид изпрати хора да разузнаят и разбра, че Саул настина беше дошъл.

⁵ Тогава Давид стана и дойде до мястото, където Саул беше разположил стана си, и Давид разузна мястото, където лежаха Саул и Авенир, Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в ограждението от коли и народът беше разположен около него.

⁶ Тогава Давид каза на хета Ахимелех и на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат: Кой ще дойде с мене при Саул в стана? И Ависей отговори: Аз ще дойда с теб.

⁷ И така, Давид и Ависей се приближиха през нощта при народа и видяха, че Саул лежеше заспал в ограждението от коли и копието му беше забито в земята при главата му. А Авенир и народът лежаха около него.

⁸ Тогава Ависей каза на Давид: Бог предаде днес врага ти в ръката ти. Нека го пронижа с копието до земята с един удар и няма да повторя.

⁹ А Давид отвърна на Ависей: Не го погубвай; защото кой може да вдигне ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник и да бъде невинен?

¹⁰ Давид каза още: Бъди уверен, както си уверен в живота на ГОСПОДА, че ГОСПОД ще го порази. Или денят му ще дойде и ще умре, или ще влезе в сражение и ще загине.

¹¹ Да не ми даде ГОСПОД да вдигна ръка против ГОСПОДНИЯ помазаник! Вземи обаче копието, което е при главата му, и стомната с водата и да си вървим.

¹² И така, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, и си отидоха. Никой не видя, никой не усети и никой не се събуди; защото всички спяха, понеже дълбок сън от ГОСПОДА беше паднал на тях.

¹³ Тогава Давид мина на срещуположната страна и застана на върха на хълма отдалеч, като между тях имаше голямо разстояние.

¹⁴ И Давид извика към народа и към Авенир, Нировия син, следното: Авенире, обади се! И Авенир отговори: Кой си ти, който викаш към царя?

¹⁵ А Давид каза на Авенир: Ти си доблестен мъж. Кой е подобен на тебе в Израил? Защо не пазиш господаря си, царя, понеже един човек влезе да погуби господаря ти?

¹⁶ Не е добро това, което ти стори. В името на живия ГОСПОД, вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, ГОСПОДНИЯ помазаник. Вижте сега къде е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му.

¹⁷ А Саул позна Давидовия глас и извика: Твоят глас ли е, сине мой, Давиде? И Давид отговори: Моят глас е, господарю мой, царю.

¹⁸ Каза още: Защо господарят ми преследва така слугата си? Какво съм сторил или какво зло има в ръката ми?

¹⁹ И сега, моля, нека чуе господарят ми, царят, думите на слугата си. Ако ГОСПОД те е повдигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човешки синове, те нека бъдат проклети пред ГОСПОДА, защото са ме пропъдили, така че днес нямам участие в даденото от ГОСПОДА наследство, като ми казват: Иди, служи на други богове.

²⁰ И така, сега нека изтече кръвта ми на земята далеч от ГОСПОДНЕТО присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха все едно гони яребица в горите.

²¹ Тогава Саул каза: Съгреших; върни се, сине мой, Давиде, няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми днес беше скъпоценен в очите ти. Безумие извърших и направих голяма грешка.

²² А Давид му отговори: Ето царското копие. Нека дойде един момък да го вземе.

²³ А ГОСПОД да въздаде на всеки според правдата му и верността му; защото ГОСПОД те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да вдигна ръката си срещу ГОСПОДНИЯ помазаник.

²⁴ И така, както твоят живот беше много ценен днес в моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен в очите на ГОСПОДА и Той да ме избави от всякакви беди.

²⁵ Тогава Саул каза на Давид: Бъди благословен, сине мой, Давиде! Ти със сигурност ще извършиш велики дела и непременно ще победиш. И така, Давид отиде по пътя си; а Саул се върна на мястото си.

27

¹

Тогава Давид си каза: Най-накрая ще загина един ден от Сауловата ръка. Няма нищо по-добро за мен от това да избягам по-бързо във филистимската земя. Тогава Саул ще се отчае и няма вече да ме търси по всичките предели на Израил; така ще се отърва от ръката му.

² Затова Давид стана с шестстотинте мъже, които бяха с него, и отиде при гетския цар Анхус, Маоховия син.

³ И Давид остана да живее при Анхус в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си. Давид беше с двете си жени — езраелката Ахиноам и кармилката Авигея, бившата Навалова жена.

⁴ Когато известиха на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси повече.

⁵ А Давид каза на Анхус: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се отреди място в някой от градовете в полето, за да живея там. Защо да живее слугата ти при тебе в царския град?

⁶ И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес.

⁷ А времето, което Давид прекара в земята на филистимците, беше една година и четири месеца.

⁸ Давид и мъжете му излязоха и нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те отдавна бяха жители на земята), до Сур и дори до Египетската земя.

⁹ Давид опустошаваше земята и не оставяше жив нито мъж, нито жена. Грабеше овце, говеда, осли, камили и дрехи, и като се връщаше, отиваше при Анхус.

¹⁰ А Анхус питаше Давид: Къде нападнахте днес? Давид отговаряше: Южната част на Юда и южната земя на кенейците.

¹¹ Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си казваше: Да не би да ни наклеветят, като кажат: Така направи Давид и такъв е бил обичаят му през цялото време, откакто е живял във филистимската земя.

¹² А Анхус вярваше на Давид и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на народа си Израил; затова ще ми бъде слуга завинаги.

28

¹

В тези дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израил. И Анхус каза на Давид: Знай със сигурност, че ще дойдеш с мене в множеството, ти и мъжете ти.

² Давид му отвърна: Сега наистина ще разбереш на какво е способен слугата ти. А Анхус каза на Давид: Затова ще те направя личен телохранител завинаги.

³

А Самуил беше умрял и целият Израил го беше оплакал и го беше погребал в града му Рама. Саул беше отстранил от земята магьосниците и врачовете.

⁴ И така, филистимците се събраха, дойдоха и разположиха стана си в Сунам. Също и Саул събра целия Израил и разположиха стана си в Гелвуе.

⁵ А Саул, когато видя стана на филистимците, се уплаши и сърцето му се разтрепери твърде много.

⁶ И Саул се допита до ГОСПОДА; но ГОСПОД не му отговори — нито чрез сънищата, нито чрез Урим, нито чрез пророци.

⁷ Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя магьосница, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. А слугите му му отговориха: Ето, в Ендор има една магьосница.

⁸ И така, Саул се преоблече с други дрехи и отиде заедно с двама мъже при жената през нощта. И Саул ѝ каза: Предскажи ми чрез запитване на зли духове и ми извикай, когото ти кажа.

⁹ А жената му отвърна: Ти знаеш какво направи Саул, как изтреби от земята магьосниците и врачовете. Защо впримчваш живота ми, за да ме умъртвиш ли?

¹⁰ Но Саул ѝ се закле в ГОСПОДА: Заклевам се в живота на ГОСПОДА, няма да ти се случи никакво зло за това.

¹¹ Тогава жената каза: Кого да ти повикам? А той отговори: Самуил ми извикай.

¹² И когато жената видя Самуил, извика силно и каза: Защо ме измами? Ти си Саул.

¹³ А царят ѝ каза: Не бой се. Кажи ми какво видя? И жената отвърна на Саул: Видях един бог, който излиза от земята.

¹⁴ А той я попита: Как изглежда? Тя каза: Един старец излиза и е обвит с мантия. И Саул разбра, че това беше Самуил, и се наведе с лицето си до земята и се поклони.

¹⁵ Тогава Самуил каза на Саул: Защо ме обезпокои, като ме накара да изляза? А Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мен, а Бог се е отдалечил от мен и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова повиках тебе да ме посъветваш какво да правя.

¹⁶ Тогава Самуил му каза: А защо се допитваш до мене, като ГОСПОД се е отдалечил от теб и ти е станал неприятел?

¹⁷ Ето, ГОСПОД извърши това, което беше говорил чрез мене. ГОСПОД откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давид.

¹⁸ Понеже ти не се покори на гласа на ГОСПОДА и не извърши с Амалик това, което подобаваше на големия Му гняв, затова ГОСПОД стори с тебе това днес.

¹⁹ При това ГОСПОД ще предаде Израил с тебе в ръката на филистимците. Утре ти и синовете ти ще бъдете при мен и ГОСПОД ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците.

²⁰ Тогава Саул падна изведнъж проснат на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи. Нямаше сила в него, понеже не беше вкусил храна през целия ден и през цялата нощ.

²¹ А жената се приближи към Саул и като видя, че беше много разтревожен, му каза: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; поставих живота си в опасност и се покорих на думите, които ми говори.

²² Сега послушай и ти, моля те, гласа на слугинята си и нека сложа малко хляб пред теб, и яж, за да имаш сила, когато отидеш на път.

²³ Но той отказа, като казваше: Не искам да ям. Слугите му обаче и жената го принудиха и той послуша думите им; стана от земята и седна на леглото.

²⁴ А жената имаше в къщата угоено теле и побърза и го закла. Взе брашно и го замеси, и изпече от него безквасни пити.

²⁵ Тя го донесе пред Саул и пред слугите му и те ядоха. Тогава те станаха и си отидоха през същата нощ.

29

¹

И така, филистимците събраха всичките си войски в Афек; а израилтяните разположиха стана си при извора, който е в Езраел.

² И филистимските началници вървяха със стотниците си и с хилядите си войници; а Давид и мъжете му идваха отзад с Анхус.

³ Тогава филистимските военачалници казаха: Какво търсят тук тези евреи? Анхус им отговори: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саул, който е бил с мене през тези дни и години и аз не съм открил в него никаква грешка, откакто е преминал на моя страна до днес?

⁴ Обаче филистимските военачалници му се разгневиха и му казаха: Отпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил, и да не влиза с нас в битката, да не би в боя да ни стане противник. Защото с какво би умилостивил този човек господаря си, ако не с главите на тези мъже?

⁵ Той не е ли Давид, за когото пееха ответно, когато танцуваха хоро:

Саул порази хиляди,
а Давид — десетки хиляди!

⁶

Тогава Анхус повика Давид и му каза: В името на живия ГОСПОД, ти си бил честен и излизането ти и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми, тъй като не съм открил зло в теб от деня, откакто дойде при мене до днес; началниците обаче не са добре разположени към теб.

⁷ И така, върни се сега и си иди с мир, да не би да причиниш недоволство у филистимските началници.

⁸ А Давид запита Анхус: Но какво съм сторил и какво си открил ти в слугата си, откакто съм пред тебе до днес, за да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си, царя?

⁹ Анхус отговори на Давид: Зная, че си угоден пред очите ми като Божий ангел. Все пак обаче филистимските военачалници казаха: Този да не влиза с нас в битката.

¹⁰ И така, утре стани рано със слугите на господаря си, които са дошли с теб; и като станете утре рано, щом се развидели, си идете.

¹¹ На сутринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Езраел.

30

¹

И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг и го бяха опустошили и опожарили.

² Бяха пленили и жените, които се намираха в него. Не бяха убили никого — нито малък, нито голям, но ги бяха откарали със себе си и си бяха отишли.

³ А когато Давид и мъжете му пристигнаха в града, видяха, че беше изгорен с огън и жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.

⁴ Тогава Давид и хората, които бяха с него, плакаха със силен глас, докато не им остана вече сила да плачат.

⁵ Също и двете Давидови жени бяха пленени — езраелката Ахиноам и Авигея, бившата жена на кармилеца Навал.

⁶ И Давид се наскърби много, защото народът се наговаряше да го убият с камъни, понеже душата на всички хора беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си. А Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.

⁷ Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, Ахимелеховия син: Донеси ми тук ефода. И Авиатар донесе ефода при Давид.

⁸ И Давид се допита до ГОСПОДА: Да преследвам ли тази дружина? Ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай ги, защото със сигурност ще ги стигнеш и непременно ще вземеш всичко.

⁹ Тогава Давид тръгна с шестстотинте мъже, които бяха с него, и стигнаха до потока Восор, където се спряха изостаналите назад;

¹⁰ понеже назад останаха двеста души, които бяха дотолкова уморени, че не можеха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже продължиха преследването

¹¹ и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давид; и му дадоха хляб да яде и го напоиха с вода,

¹² дадоха му и част от наниз смокини и два грозда сухо грозде. И след като той се нахрани, духът му се върна в него, защото три дни и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода.

¹³ Давид го попита: Кой си ти и от къде си? И той отвърна: Аз съм млад египтянин, слуга на един амаличанин. ГОСПОДАРЯТ ми ме остави, понеже се разболях преди три дни.

¹⁴ Ние нападнахме южната земя на херетците и Юдовите земи, и южната земя на Халев, и опожарихме Сиклаг.

¹⁵ Тогава Давид му каза: Ще ме отведеш ли при тази дружина? А той отговори: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тях.

¹⁶ И когато ги заведе, те видяха, че амаличаните бяха разпръснати по цялата местност и ядяха, пиеха и се веселяха поради цялата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя.

¹⁷ И Давид ги поразяваше от зазоряване чак до вечерта на другия ден, така че нито един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побегнаха.

¹⁸ Така Давид си върна всичко, което бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид.

¹⁹ Нищо не беше изгубено: нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито плячка, нито каквото и да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко.

²⁰ Също Давид взе всичките овце и говеда; и като караха това стадо пред него, казваха: Това е Давидовата плячка.

²¹ И когато Давид дойде при двестате мъже, които бяха толкова уморени, че не можаха да следват Давид, и които бяха останали при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давид и хората, които бяха с него; и когато Давид се приближи към народа, го поздрави.

²² А всички негодници и лоши мъже между тези, които бяха ходили с Давид, казаха: Понеже тези не дойдоха с нас, няма да им дадем от плячката, която взехме, освен на всеки жена му и децата му — тях нека вземат и да си отидат.

²³ Но Давид каза: Не бива да постъпвате така, братя мои, с онези неща, които ни даде ГОСПОД, Който ни опази и предаде в ръката ни нападателите, които бяха дошли против нас.

²⁴ И кой би послушал вашите думи? Какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите. По равно ще се дели плячката между тях.

²⁵ И така ставаше от онзи ден и нататък. Давид направи това наредба и закон в Израил, както е и до днес.

²⁶ А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тази плячка на Юдовите старейшини, на приятелите си, и каза: Ето ви подарък от плячката, взета от ГОСПОДНИТЕ врагове.

²⁷ Изпрати на онези, които живееха във Ветил, на хората в южния Рамот, на хората в Ятир,

²⁸ на хората в Ароир, на хората в Сифмот, на хората в Естемо,

²⁹ на хората в Рахал, на хората в градовете на ерамеилците, на хората в градовете на кенейците,

³⁰ на хората в Хорма, на хората в Хорасан, на хората в Атах,

³¹ на хората в Хеврон и на хората във всичките места, където Давид и мъжете му ходеха.

31

¹

А филистимците воюваха против Израил; и Израилевите мъже побегнаха от филистимците и паднаха убити на хълма Гелвуе.

² Филистимците настигнаха Саул и синовете му; и убиха Сауловите синове Йонатан, Авинадав и Мелхисуй.

³ И битката се засилваше против Саул и стрелците го улучиха. Той беше тежко ранен от стрелите.

⁴ Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани и да ме прободат и се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си и падна върху него.

⁵ Оръженосецът, като видя, че Саул умря, хвърли се и той върху меча си и умря с него.

⁶ Така умряха Саул, тримата му сина, оръженосецът му и всичките му мъже заедно в същия ден.

⁷ Тогава Израилевите мъже, които бяха отвъд долината и отвъд Йордан, като видяха, че Израилевите мъже бягаха и че Саул и синовите му бяха избити, напуснаха градовете и побягнаха; а филистимците дойдоха и се заселиха в тях.

⁸ А на следващия ден, когато филистимците дойдоха да съблекат убитите, намериха Саул и тримата му сина паднали на хълма Гелвуе.

⁹ Те отсякоха главата му, снеха оръжията му и изпратиха пратеници навред по филистимската земя, за да разнесат известие в светилищата на идолите си и между хората.

¹⁰ Оръжията му положиха в храма на Астарта, а тялото му окачиха на стената на Ветсан.

¹¹ А след като жителите на Явис-галаад чуха това, което филистимците направили със Саул,

¹² всички храбри мъже станаха и като ходиха през цялата нощ, снеха тялото на Саул и телата на синовете му от стената на Ветсан и като ги донесоха в Явис, ги изгориха там.

¹³ И взеха костите им, закопаха ги под дървото в Явис и постиха седем дни.