1
След смъртта на Исус израилтяните се допитаха до ГОСПОДА: Кое племе първо ще влезе в бой против ханаанците?2 ГОСПОД каза: Юда ще влезе в бой, ето, предадох земята в ръката му.
3 Тогава Юда каза на брат си Симеон: Ела с мене в моята територия, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоите предели. И Симеон отиде с него.
4 И така, Юда отиде на бой; ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им и те поразиха десет хиляди мъже от тях във Везек.
5 И намериха Адонивезек във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.
6 А Адонивезек побегна, но те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и краката му.
7 Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; Бог ме наказа със същото, което аз съм правил. И го доведоха в Йерусалим, където и умря.
8 Юдовите синове воюваха против Йерусалим и като го завладяха, поразиха го с острието на меча и опожариха града.
9 След това Юдовите синове слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата страна, в земята Негев и в Шефела.
10 Юда отиде на бой и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а предишното име на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесай, Ахиман и Талмай;
11 и оттам нападнаха жителите на Девир (а предишното име на Девир беше Кириат-сефер).
12 Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.
13 Превзе го Готониил, син на Кенез, по-малкия брат на Халев; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.
14 И когато щеше да отиде при него, Готониил я накара да поиска от баща си земя. И така, като слезе от осела, Халев ѝ каза: Какво ти е?
15 А тя му отговори: Благослови ме; понеже си ми дал земя в Негев, дай ми и водни извори. И Халев ѝ даде горните и долните извори.
16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с Юдовите синове, в Юдейската пустиня, която е на юг от Арад, и се заселиха сред местните жители.
17 Тогава Юда отиде с брат си Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът бе наречен Орма.
18 Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.
19 ГОСПОД беше с Юда; и той изгони жителите на хълмистата страна, обаче не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.
20 И дадоха Хеврон на Халев, както Моисей беше казал; и той изгони оттам тримата Енакими.
21 А Вениаминовите синове не изгониха йевусейците, които населяваха Йерусалим, а йевусейците живееха в Йерусалим заедно с Вениаминовите синове, както живеят и до днес.
22 Също и Йосифовите потомци, и те отидоха против Ветил; и ГОСПОД беше с тях.
23 Йосифовите потомци пратиха съгледвачи да съгледат Ветил (а предишното име на града беше Луз).
24 И съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Покажи ни входа на града и ще те помилваме.
25 Той им показа входа на града и те поразиха града с острието на меча, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.
26 И човекът отиде в Хетската земя, където и основа град и го нарече Луз, както е името му и до днес.
27 Манасия не изгони жителите на Ветсан и на селата му, нито на Таанах и на селата му, нито жителите на Дор и на селата му, нито жителите на Ивлеам и на селата му, нито жителите на Магедон и на селата му; но ханаанците настояваха да живеят в онази земя.
28 А Израил, когато се укрепи, наложи на ханаанците данък, без напълно да ги изгони.
29 Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; а ханаанците живееха в Гезер между тях.
30 Завулон също не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; а ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.
31 Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;
32 а Асировите синове живееха сред ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.
33 Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, а живееше сред ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и Ветенат му плащаха данък.
34 И аморейците принудиха Дановите синове да се оттеглят в хълмистата страна и не им позволяваха да слизат в долината;
35 но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон и в Саалвим. Но независимо от това Йосифовите потомци надделяха, така че онези бяха обложени с данък.
36 А територията на аморейците беше от възвишението Акравим, от скалата и нагоре.
1
Ангел ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се бях клел на бащите ви: Няма да наруша завета Си с вас довека.2 Не сключвайте договор с жителите на тази земя, а съсипете жертвениците им! Вие обаче не послушахте гласа Ми. Защо постъпихте така?
3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня пред вас; но те ще ви бодат в ребрата и боговете им ще ви бъдат примка.
4 И когато ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всички израилтяни, народът плака силно.
5 Затова нарекоха онова място Бохим ; и там принесоха жертва на ГОСПОДА.
6
Когато Исус разпусна народа, всички израилтяни се прибраха в земята на наследството си, за да я притежават.7 И народът служеше на ГОСПОДА през всички дни на Исус и през всички дни на старейшините, които надживяха Исус, които видяха всички велики дела, които ГОСПОД беше извършил в Израил.
8 И ГОСПОДНИЯТ слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години.
9 Погребаха го в земята на наследството му, в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас.
10 И цялото това поколение се прибра при бащите си, а след тях дойде друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делата, които беше извършил за Израил.
11
И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като се покланяха на ваалимите.12 Те изоставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, Който ги беше извел от Египетската земя, и се покланяха на други богове — боговете на племената, които бяха около тях. Като им се покланяха, те разгневиха ГОСПОДА.
13 Те изоставиха ГОСПОДА и служеха на Ваал и на астартите.
14 Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той позволи на грабители да ги ограбват; и ги предаде на околните им неприятели, така че не можаха вече да устоят на враговете си.
15 Където и да излизаха, ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях в злините, както ГОСПОД беше говорил и им се беше клел. Те изпаднаха в голямо утеснение.
16 Тогава ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от грабителите им.
17 Но те и съдиите си не слушаха, а блудстваха след други богове и им се кланяха; скоро се отклониха от пътя, в който ходеха бащите им, които слушаха ГОСПОДНИТЕ заповеди; те обаче не направиха така.
18 И когато ГОСПОД издигаше съдии над тях, Той беше със съдията и ги избавяше от враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше заради оплакванията им от онези, които ги потискаха и притесняваха.
19 А след смъртта на съдията те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като се покланяха на други богове, за да им служат и да им се кланят. Те не се отказваха от делата си и упорито следваха пътя си.
20 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми,
21 то и Аз няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Исус остави, когато умря,
22 за да изпитам чрез тях Израил дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път и ще ходят в него, както го пазиха бащите им, или не.
23 И така, ГОСПОД остави тези народи, не ги изгони веднага и не ги предаде на Исус.
1
А ето народите, които ГОСПОД остави, за да изпита чрез тях Израил, всички тези, които не бяха влизали във всичките ханаански битки.2 Остави ги само за да знаят и да се научат на бой поне тези от поколенията на израилтяните, които от по-рано не са знаели. Остави:
3 петимата началници на филистимците и всички ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваал-ермон до прохода на Емат.
4 Те служеха, за да бъде изпитан Израил чрез тях и да се разбере ще слушат ли заповедите, които ГОСПОД беше заповядал на бащите им чрез Моисей.
5 Също така израилтяните се заселиха между ханаанците, хетите, аморейците, ферезейците, евейците и йевусейците;
6 и вземаха дъщерите им за жени, даваха дъщерите си на синовете им и служеха на боговете им.
7
И израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА, като забравяха ГОСПОДА, своя Бог, и служеха на ваалимите и на ашерите .8 Затова гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде на месопотамския цар Хусанрисатаим; и израилтяните бяха под властта на Хусанрисатаим осем години.
9 А когато израилтяните извикаха към ГОСПОДА, Той въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси — Готониил, син на Кенез, по-младия брат на Халев.
10 Дух ГОСПОДЕН дойде върху него и той беше съдия над Израил. Излезе и на бой и ГОСПОД предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му надделя против Хусанрисатаим.
11 Тогава земята беше спокойна четиридесет години. И Готониил, Кенезовият син, умря.
12
Пак израилтяните извършиха зло пред ГОСПОДА; и Той укрепи моавския цар Еглон против Израил — вследствие на злото, което израилтяните извършиха пред ГОСПОДА.13 Еглон събра при себе си амонците и амаличаните и отиде, порази Израил и завладя Града на палмите.
14 И израилтяните бяха под властта на моавския цар Еглон осемнадесет години.
15 А когато израилтяните извикаха към ГОСПОДА, Той им въздигна за избавител Аод, син на вениаминеца Гира, мъж левак. По него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон.
16 Аод си направи меч, остър и от двете страни, дълъг един лакът, и го опаса под връхната си дреха на дясното си бедро.
17 И така, той поднесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше много пълен човек.
18 И като поднесе подаръка и изпрати обратно хората, които носеха подаръка,
19 Аод се върна от пограничните камъни , които са при Галгал, и каза: Имам да ти казвам нещо тайно, царю. А царят му отговори: Мълчи. И отпрати навън всички, които стояха при него.
20 Тогава Аод се приближи към него; а царят седеше сам в лятната си горна стая. Аод каза: Имам дума от Бога за тебе. Тогава царят стана от стола си.
21 А Аод протегна лявата си ръка и като измъкна меча от страната на дясното си бедро, го заби в корема му
22 дотам, че и дръжката влезе след желязото, а острието на меча излезе отзад. Аод не извади меча, защото толкова навътре беше влязло желязото, че тлъстината скри дръжката на меча.
23 Тогава Аод излезе през преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.
24 Когато той излезе, дойдоха слугите на Еглон и като видяха, че вратата на горната стая беше заключена, си казаха: Вероятно царят е по нужда в лятната стая.
25 Но въпреки че чакаха, докато ги хвана срам, той не отваряше вратата на горната стая. Затова слугите взеха ключ, отвориха вратата и видяха, че господарят им лежеше мъртъв на земята.
26 А докато те се бавеха, Аод избяга; премина пограничните камъни и се спаси в Сеирот.
27 И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя и израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, а той беше начело.
28 Аод им каза: Вървете след мене, защото ГОСПОД ви предаде неприятелите ви, моавците. И те отидоха след него и като превзеха бродовете на Йордан към моавската страна, не оставиха да премине нито един човек.
29 Тогава поразиха десет хиляди моавски мъже, всички едри и здрави; не се спаси нито един.
30 Така в онова време Моав беше покорѐн от Израил. Тогава на земята имаше спокойствие осемдесет години.
31
След Аод настана времето на Самегар, Анатовия син, който с един волски остен изби шестстотин мъже от филистимците; той също избави Израил.1
След смъртта на Аод израилтяните пак извършиха зло пред ГОСПОДА.2 Затова ГОСПОД ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор, чийто военачалник беше Сисара, който живееше в Аросет езически.
3 И израилтяните извикаха към ГОСПОДА; защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните в продължение на двадесет години.
4 В това време съдия над Израил беше пророчицата Девора, Лафидотовата жена.
5 Тя живееше под Деворината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните ходеха при нея за съд.
6 Тя прати да повикат Варак, Авиноамовия син, от Кадис Нефталимов и му каза: Не заповяда ли ГОСПОД, Израилевият Бог: Иди, оттегли се на хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от Нефталимовите и Завулоновите синове;
7 и Аз ще доведа при тебе, при реката Кисон, Сисара, военачалник на Явиновата войска, с колесниците и множеството му, и ще ти го предам?
8 А Варак ѝ отговори: Ако дойдеш и ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида.
9 А тя каза: Непременно ще дойда с тебе; но славата няма да е за тебе в похода, на който отиваш, защото ГОСПОД ще предаде Сисара в ръката на жена. И така, Девора отиде с Варак в Кадис.
10 Варак свика Завулоновите и Нефталимовите воини в Кадис и след него тръгнаха десет хиляди мъже. Девора също отиде с него.
11 А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, се беше отделил от кенейците и беше издигнал шатрата си до дъба при Саанаим в близост до Кадис.
12 Известиха на Сисара, че Варак, Авиноамовият син, се е изкачил на хълма Тавор.
13 Затова Сисара свика от Аросет езически, при реката Кисон, всичките си железни колесници, деветстотин на брой, и цялата войска, която беше с него.
14 Тогава Девора каза на Варак: Върви, защото това е денят, в който ГОСПОД предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли ГОСПОД пред тебе? Варак слезе от хълма Тавор заедно с десетте хиляди мъже с него.
15 И ГОСПОД разгроми Сисара с острието на меча пред Варак, разби всичките му колесници и цялата му войска. Самият Сисара слезе от колесницата си и побегна пеш.
16 А Варак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна под острието на меча. Нито един не оцеля.
17 Сисара избяга пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер, тъй като имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер.
18 Яил излезе да посрещне Сисара и му каза: Отбий се, господарю мой, отбий се при мене; не бой се. И когато отиде с нея в шатрата, тя го покри с черга.
19 А той я помоли: Дай ми, моля те, да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мях с мляко и му даде да пие; и пак го покри.
20 Сисара ѝ каза: Застани при входа на шатъра и ако дойде някой и те попита: Има ли някой тук?, кажи: Няма.
21 Тогава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и чук и като отиде тихо при него, заби кола в слепоочието му, така че колът се заби чак в земята; а той, както беше уморен и спеше дълбоко, умря.
22 И така, Варак гонеше Сисара; а Яил излезе да го посрещне и му каза: Ела; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато Варак се отби при нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола, забит в слепоочието му.
23 Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните.
24 И ръката на израилтяните постоянно надделяваше над ханаанския цар Явин, докато го унищожиха.
1
В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите:2
Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците,3
Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци!
Ще пея, аз ще пея на ГОСПОДА;
на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ще пея хвала.
4
ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир,
когато тръгна от полето Едом,
земята се потресе, също и небето поръси,
ей, облаците поръсиха вода.
5
Планините се разтопиха от присъствието ГОСПОДНЕ,
самият Синай — от присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог.
6
В дните на Самегар, сина на Анат,
в дните на Яил пътищата бяха напуснати
и пътниците вървяха по пътеки настрана.
7
Престанаха управниците в Израил; престанаха,
докато се въздигнах аз, Девора,
въздигнах се майка в Израил.
8
Избраха си нови богове;
тогава настана бой в портите;
но видя ли се щит или копие
между четиридесет хиляди в Израил?
9
Сърцето ми е към началниците на Израил,
които между народа предадоха себе си доброволно.
Хвалете ГОСПОДА!
10
Вие, които яздите на бели осли,
вие, които седите на меки постелки,
и вие, които ходите по път, възвестете това!
11
Далеч от кипежа на стрелците ,
на места, където черпят вода,
там да възхваляват правдините на ГОСПОДА,
праведните дела на владичеството Му в Израил.
Тогава народът ГОСПОДЕН слезе при портите.
12
Събуди се, събуди се, Деворо!
Събуди се, събуди се, изпей песен!
Стани, Варак,
и заплени пленниците си, сине на Авиноам!
13
Тогава направи остатък от народа да владее благородните;
ГОСПОД ме направи да владея силните.
14
Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик;
след тебе, Вениамине, между твоите племена;
от Махир слязоха началници
и от Завулон — онези, които държат жезъл на повелител.
15
И първенците на Исахар бяха с Девора,
Исахар още с Варак,
спуснаха се след него в долината.
При потоците на Рувим
велики бяха сърдечните решения.
16
Защо си седнал между оградите
да слушаш блеенето на стадата?
При потоците на Рувим
големи бяха сърдечните изпитания.
17
Галаад мируваше оттатък Йордан;
и Дан защо стоеше в корабите?
Асир седеше в крайбрежията
и мируваше в заливчетата си.
18
Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт.
Също и Нефталим — по опасните места на полето.
19
Дойдоха царете, воюваха;
тогава воюваха ханаанските царе
в Таанах, близо до водите на Магедон;
пари не взеха.
20
От небето воюваха;
звездите от пътищата си воюваха против Сисара.
21
Реката Кисон ги завлече,
старата река, реката Кисон,
стъпкала си мощ, душо моя.
22
Тогава се счупиха конските копита
от стремителното тичане — стремителното тичане на силните им.
23
Кълнете Мироз, каза ангелът ГОСПОДЕН,
горчиво кълнете жителите му,
защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА,
на помощ на ГОСПОДА против силните.
24
Благословена нека бъде повече от всички жени
Яил, жената на Хевер кенееца;
повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена.
25
Вода поиска той; тя му даде мляко,
масло донесе във великолепна чаша.
26
Ръката си протегна към кола
и десницата си — към работническия чук;
и с чук удари Сисара и му промуши главата,
ей, проби и прониза слепоочието му.
27
В краката ѝ се повали, падна; простря се;
в краката ѝ се повали, падна;
където се повали, там и падна мъртъв.
28
Сисаровата майка надничаше през прозореца
и викаше през решетката:
Защо се бави да дойде колесницата му?
Защо закъсняха колелата на колесницата му?
29
Мъдрите нейни придворни жени ѝ отговаряха,
даже и тя даваше отговор на себе си:
30
Не са ли намерили и не делят ли сега плячка?
По мома, по две моми на всеки мъж;
на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи,
плячка от пъстроцветни везани дрехи,
от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни,
свалени от раменете на пленените.
31
Така да погинат всички твои врагове, ГОСПОДИ;
а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си.
1
Израилтяните отново извършиха зло пред ГОСПОДА; и ГОСПОД ги предаде в ръката на Мадиам за седем години.2 Мадиам надделя над Израил; и заради мадиамците израилтяните си направиха онези ровове, които са по горите и пещерите, и укрепленията.
3 След като Израил посееше нивите, мадиамците, амаличаните и източните жители идваха и нападаха против него.
4 Като разполагаха стан против тях, унищожаваха плода на земята чак до Газа и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито говедо, нито осел.
5 Идваха с добитъка и шатрите си, навлизаха в страната многобройни като скакалци; неизброими бяха и те, и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават.
6 Така Израил изпадна в голямо униние заради мадиамците; затова израилтяните извикаха към ГОСПОДА.
7 И когато израилтяните извикаха към Него заради мадиамците,
8 ГОСПОД изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет и от дома на робството;
9 и ви избавих от египтяните и от всички, които ви потискаха, и като ги прогоних пред вас, ви дадох земята им.
10 И ви казах: Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. Не почитайте боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Вие обаче не послушахте гласа Ми.
11 Тогава ангел ГОСПОДЕН дойде и седна под дъба, който е в Офра и принадлежеше на авиезереца Йоас; а синът му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.
12 И ангелът ГОСПОДЕН му се яви и му каза: ГОСПОД е с тебе, мъжо силни и храбри.
13 А Гедеон му отговори: О, господарю, ако ГОСПОД е с нас, то защо ни връхлетя всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни са ни разказвали: Не ни ли изведе ГОСПОД от Египет? Но сега ГОСПОД ни е изоставил и ни е предал в ръката на мадиамците.
14 И ГОСПОД го погледна и му каза: Иди с тази твоя сила и ще освободиш Израил от ръката на мадиамците. Аз те изпращам.
15 А той Му възрази: О, ГОСПОДИ! С какво ще освободя Израил? Ето, моето семейството е най-незначителното в рода на Манасия и аз съм най-малък в бащиния си дом.
16 Но ГОСПОД му каза: Аз ще бъда с теб; и ти ще поразиш мадиамците като един човек.
17 Тогава Гедеон каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за да зная Кой си Ти, Който говориш с мене.
18 Моля Ти се, не си тръгвай оттук, докато не се върна при Теб и не донеса приноса си, и не го положа пред Теб. А Той отговори: Ще чакам, докато се върнеш.
19 Тогава Гедеон влезе и приготви яре и пресни пити от една ефа брашно. Месото сложи в кошница, а чорбата сипа в гърне и ги изнесе вън при Него под дъба, и ги представи.
20 И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити и ги сложи на този камък, а чорбата излей. И той направи така.
21 Тогава ангелът ГОСПОДЕН протегна жезъла, който държеше, и с края му докосна месото и пресните пити. От камъка излезе огън и изпепели месото и пресните пити. След това ангелът ГОСПОДЕН си отиде пред очите му.
22 Гедеон, като видя, че това беше ангел ГОСПОДЕН, каза: Горко ми, ГОСПОДИ ЙЕХОВА! Защото видях ангела ГОСПОДЕН лице в лице.
23 А ГОСПОД му отговори: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш.
24 И Гедеон издигна там жертвеник на ГОСПОДА и го нарече ЙЕХОВА-шалом . Той стои и до днес в Офра Авиезерова.
25 В същата нощ ГОСПОД му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол, седемгодишния, и разруши Вааловия жертвеник, който се намира при баща ти, и съсечи ашерата, която е при него.
26 После на върха на тази скала издигни жертвеник на ГОСПОДА, твоя Бог, както му е редът, и вземи втория вол и го принеси за всеизгаряне, като използваш дървата от ашерата, която ще съсечеш.
27 И така, Гедеон взе десетина души от слугите си и направи, както ГОСПОД му каза. Но понеже се страхуваше от бащиния си дом и от градските жители, не го направи през деня, а през нощта.
28 А когато градските жители станаха на другата сутрин, видяха, че Вааловият жертвеник беше съборен и ашерата, която беше при него — отсечена, а вторият вол — цял изгорен на издигнатия жертвеник.
29 Те си казаха един на друг: Кой е извършил това? И като разпитаха и издириха, разбраха, че Гедеон, Йоасовият син, е извършил тази работа.
30 Тогава градските жители казаха на Йоас: Изведи сина си да бъде умъртвен, понеже той е съборил Вааловия жертвеник и понеже е отсякъл ашерата, която беше при него.
31 А Йоас каза на всички, които бяха застанали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваал? Или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен още тази сутрин. Ако Ваал е бог, нека сам защити делото си, щом са съборили жертвеника му.
32 Затова в същия ден той нарече сина си Йероваал , като казваше: Нека се съди Ваал с него, щом е съборил жертвеника му.
33 Тогава всичките мадиамци, амаличани и източните жители се събраха заедно, преминаха реката и разположиха стан в долината Езраел.
34 А ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Гедеон и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват.
35 После изпрати вестоносци до цялото Манасиево племе и те се събраха да го последват; прати вестоносци и до Асир, до Завулон и до Нефталим, а те дойдоха и ги посрещнаха.
36 И Гедеон каза на Бога: Ако искаш да освободиш Израил с моята ръка, според както си казал,
37 ето, аз ще сложа руно вълна на хармана. Ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще знам, че ще освободиш Израил с моята ръка, според както си казал.
38 Така и стана. Като стана рано на сутринта, той изстиска руното и от него потече роса. Събра се пълен леген с вода.
39 Гедеон каза на Бога: Не се разгневявай против мен, аз ще проговоря само още веднъж, нека опитам, моля Ти се, само още веднъж с руното. Но сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса.
40 И същата нощ Бог направи така — само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.
1
Тогава Йероваал (който е Гедеон) стана рано и заедно с целия народ, който беше с него, разположиха стана си при извора Арод. А станът на мадиамците беше на север от тях, в долината до хълма Мория.2 И ГОСПОД каза на Гедеон: Народът, който е с теб, е твърде много. Не мога да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мен и да каже: Моята ръка ме избави.
3 И така, сега иди, разгласи на всеослушание пред народа следното: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от Галаадската планина. И от народа се върнаха двадесет и две хиляди души и останаха десет хиляди.
4 Но ГОСПОД каза на Гедеон: Хората пак са много; заведи ги при водата и там ще ти ги пресея. За когото ти кажа: Този да отиде с тебе, той нека отиде с теб; а за когото ти кажа: Този да не идва с тебе, той нека да остане.
5 И Гедеон заведе народа при водата. ГОСПОД каза на Гедеон: Всеки, който пие с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, по същия начин отдели и всеки, който коленичи, за да пие.
6 Броят на тези, които лочиха, като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а останалият народ коленичиха, за да пият вода.
7 Тогава ГОСПОД каза на Гедеон: Чрез тези триста мъже, които лочиха, ще ви избавя и ще предам мадиамците в ръката ти; а останалият народ нека си отиде, всеки у дома си.
8 И така, народът взе храна за път и тръбите си; и Гедеон изпрати всичките израилтяни, всеки в шатъра му, а тристата мъже задържа при себе си. А мадиамският стан беше под тях в долината.
9 И същата нощ ГОСПОД му каза: Стани, слез в стана, защото го предадох в ръката ти.
10 Ако те е страх да слезеш сам, слез заедно със слугата си Фура в стана
11 и ще чуеш какво си говорят; и след това ръцете ти ще укрепнат, за да нападнеш стана. И така, той слезе със слугата си Фура до най-външно разположените воини в стана.
12 А мадиамците, амаличаните и всички източни жители бяха разпръснати в долината, многобройни като скакалци; и камилите им бяха безбройни като пясъка край морето.
13 След като Гедеон пристигна в стана, чу как един човек разказваше сън на другаря си: Сънувах един сън и видях пита от ечемичен хляб, която се търкаляше в мадиамския стан. Изтъркаля се до шатъра и го удари, а той падна; и го прекатури, така че шатърът се сгромоляса.
14 Другарят му отговори: Това не е нищо друго освен меча на Гедеон, Йоасовия син, израилтянина; Бог предаде в ръката му Мадиам и цялото ни множество.
15 И като чу Гедеон разказа на съня и тълкуването му, се поклони. И като се върна в Израилевия стан, каза: Станете, защото ГОСПОД ви предаде мадиамското множество.
16 Гедеон раздели тристата мъже на три дружини и даде тръби на всички също и празни водоноси с факли в тях.
17 И им каза: Гледайте мене. Каквото правя аз, правете и вие същото. Когато стигна до крайните части на стана, каквото направя аз, това направете и вие.
18 Когато засвиря с тръбата, аз и всички, които са с мене, тогава засвирете и вие с тръбите от всички страни около стана и извикайте: За ГОСПОДА и за Гедеон!
19 И така, Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, се приближиха до външната част на стана, около началото на средната стража, тъкмо когато бяха поставили часовоите; и засвириха с тръбите и строшиха водоносите, които държаха.
20 И трите дружини засвириха с тръбите и строшиха водоносите. Всички държаха факлите в левите си ръце, а тръбите в десните си ръце, за да свирят; и викаха: Меч ГОСПОДЕН и Гедеонов!
21 Докато всеки стоеше на място около стана, целият стан се разтича, като викаха и бягаха.
22 Защото, когато израилтяните засвириха с тристата тръби, ГОСПОД обърна меча на всеки човек против ближния му в целия стан. И войската избяга до Ветасета към Зерерат, до околността на Авелмеола при Тават.
23 Тогава израилтяните от Нефталим, от Асир и от целия Манасия се събраха и преследваха Мадиам.
24 И Гедеон прати вестоносци по цялата Ефремова хълмиста земя да кажат: Слезте против Мадиам и завземете пред тях бродовете на Йордан до Вет-вара. И така, всички Ефремови синове се събраха и завзеха бродовете на Йордан до Вет-вара.
25 Хванаха двамата мадиамски началници Орив и Зив — Орив убиха при скалата Орив, а Зив убиха при лина Зив. И преследваха Мадиам. И донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон отвъд Йордан.
1
Тогава Ефремовите синове казаха на Гедеон: Защо направи това? Защо не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И се караха разпалено с него.2 А той им отговори: Какво съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовите баберки не са ли по-добри от Авиезеровия гроздобер?
3 Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници Орив и Зив; а какво съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им към него утихна, след като той каза това.
4 Когато Гедеон дойде при Йордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него. Въпреки че бяха уморени, те продължиха преследването.
5 Там Гедеон каза на жителите на Сокхот: Дайте няколко хляба на народа, който върви след мене, защото са изнемощели; аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман.
6 А сокхотските началници му казаха: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на войската ти?
7 А Гедеон отговори: Затова, когато ГОСПОД предадѐ Зевей и Салман в ръцете ни, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинни тръни и глогове.
8 Оттам отиде във Фануил и каза на жителите му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже.
9 А той каза на фануилските мъже: Когато се върна с мир, ще съборя тази кула.
10 А Зевей и Салман бяха в Каркор заедно с войските си, около петнадесет хиляди души — само тези бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото сто и двадесет хиляди мъже, които си служеха с меч, бяха паднали в боя.
11 Гедеон отиде при онези, които живееха в шатри на изток от Нова и Йогвея, и порази множеството, защото те не очакваха това нападение.
12 А Зевей и Салман избягаха; но той ги преследва и ги хвана, и разби цялата им войска.
13 След това Гедеон, Йоасовият син, се върна от войната през възвишението на Херес.
14 И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го и той му описа началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.
15 Тогава Гедеон отиде при сокхотските мъже и им каза: Ето Зевей и Салман, за които ми се подигравахте: Нима си заловил вече Зевей и Салман, за да дадем хляб на хората ти, че били изнемощели?
16 И залови градските старейшини и събра пустинни тръни и глогове, и наказа с тях сокхотските мъже.
17 Гедеон също събори и кулата на Фануил и изби градските мъже.
18 Тогава каза на Зевей и Салман: Какви бяха онези хора, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те. Всичките изглеждаха като царски синове.
19 А Гедеон каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка. Заклевам се в живота на ГОСПОДА, ако ги бяхте оставили живи, аз не бих ви убил.
20 И каза на първородния си син Йетер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, понеже беше още млад.
21 Тогава Зевей и Салман казаха: Стани ти и ни нападни; защото според човека е и силата му. И така, Гедеон стана, уби Зевей и Салман и взе украшенията с форма на полумесец, които бяха на вратовете на камилите им.
22 Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас ти и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиам.
23 А Гедеон отговори: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас. ГОСПОД ще владее над вас.
24 Гедеон обаче добави: Едно нещо ще поискам от вас — дайте ми всички обиците от плячката си. (Защото неприятелите, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обици.)
25 А те отговориха: Ще ги дадем. И като простряха една дреха на земята, всеки хвърляше обиците от плячката си.
26 И теглото на златните обици, които Гедеон си поиска, беше хиляда и седемстотин златни сикъла, освен украшенията с форма на полумесец, огърлиците и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен златните вериги, които бяха на вратовете на камилите им.
27 От тях Гедеон направи ефод, който постави в града си, в Офра. Там целият Израил блудстваше след ефода; и той стана примка на Гедеон и дома му.
28 Така Мадиам беше покорен пред израилтяните и не повдигна повече глава. И земята беше спокойна четиридесет години в дните на Гедеон.
29 Тогава Йероваал, Йоасовият син, отиде и заживя в дома си.
30 Гедеон имаше седемдесет сина, родени на самия него, защото имаше много жени.
31 Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.
32 И Гедеон, Йоасовият син, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра Авиезерова.
33 А когато Гедеон умря, израилтяните пак се обърнаха и блудстваха след ваалимите, поставиха си Ваалверит за бог.
34 И израилтяните не си спомниха за ГОСПОДА, своя Бог, Който ги беше избавил от всичките им околни неприятели.
35 Нито пък показаха благост към дома на Йероваал (Гедеон) в съответствие с всички добрини, които той беше сторил на Израил.
1
След това Авимелех, Йеровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си и каза на тях и на цялото семейство от рода на майка си:2 Кажете на всеослушание пред всички сихемски мъже: Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всички Йероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете също, че съм ваша кост и ваша плът.
3 И така, братята на майка му казаха всички тези думи за него на всеослушание, пред всички сихемски мъже; и те бяха склонни да следват Авимелех, защото си казаха: Той ни е брат.
4 И му дадоха седемдесет сребърници от капището на Ваалверит. С тях Авимелех нае безделници и скитници, които го последваха.
5 И като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си, Йеровааловите синове, седемдесет души. Само най-младият Йероваалов син, Йотам, оцеля, защото се скри.
6 Тогава всички сихемски мъже и целият дом на Мило се събраха и поставиха Авимелех за цар, близо до дъба при стълба, който беше в Сихем.
7 А когато съобщиха за това на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин и извика силно: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.
8 Веднъж дърветата отишли да помажат цар, който да владее над тях, и предложили на маслината: Царувай над нас.
9 Но маслината им отговорила: Да оставя ли маслото си, чрез което отдавам почит на Бога и на човека, за да отида да се развявам над дърветата?
10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти и царувай над нас.
11 Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и хубавия си плод, за да ида да се развявам над дърветата?
12 После дърветата се обърнали към лозата: Ела ти и царувай над нас.
13 Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и хората, за да ида да се развявам над дърветата?
14 После всички дървета казали на тръна: Ела ти и царувай над нас.
15 А трънът отвърнал на дърветата: Ако наистина ме помазвате за цар над вас, елате, подслонете се под сянката ми; ако ли не, нека излезе огън от тръна и изгори ливанските кедри.
16 И така, праведно и справедливо ли постъпихте, като направихте Авимелех цар? Добре ли се отнесохте към Йероваал и към дома му така, както би съответствало на доброто, което той направи?
17 Защото баща ми воюва за вас, изложи на опасност живота си и ви избави от ръката на Мадиам.
18 А днес вие въстанахте против бащиния ми дом, изклахте върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, син на слугинята му, за цар на мъжете на Сихем само защото ви е брат.
19 Затова, ако днес постъпихте праведно и справедливо с Йероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека се радва и той на вас!
20 Но ако не сте, нека излезе огън от Авимелех и да изгори сихемските мъже и дома на Мило; и нека излезе огън от сихемските мъже и от дома на Мило и да изгори Авимелех!
21 Тогава Йотам избяга и отиде да живее във Вир, където и остана поради страх от брат си Авимелех.
22 И Авимелех управлява Израил три години.
23 А Бог прати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже и те престанаха да му бъдат верни,
24 за да дойде по този начин наказание за насилието над седемдесетте Йероваалови синове върху Авимелех, техния брат, който ги изкла. Също за да бъде кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които му помогнаха да изколи братята си.
25 И така, сихемските мъже поставиха засади против Авимелех по възвишенията на хълмовете и обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това беше известено на Авимелех.
26 В това време дойде Гаал, Еведовият син, заедно с братята си и отидоха в Сихем. А сихемските мъже му се довериха.
27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и много доволни отидоха в капището на своя бог, ядоха, пиха и проклеха Авимелех.
28 Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, за да му слугуваме? Не е ли той син на Йероваал? И не е ли Зевул негов главен управител? Нека служим на потомците на Сихемовия баща Емор. Какъв смисъл има да слугуваме на Авимелех?
29 Ако ми се отдадеше възможност да поведа този народ, със сигурност бих изгонил Авимелех. И каза на Авимелех: Увеличи войската си и излез!
30 Когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, Еведовия син, гневът му пламна.
31 Той прати тайно вестоносци при Авимелех да му съобщят: Гаал, Еведовият син, и братята му са дошли в Сихем; и повдигат града против тебе.
32 Затова през нощта заедно с народа, който е с тебе, поставете засади по полето.
33 И на сутринта при изгрев слънце стани рано и нападни града. А когато Гаал и народът, който е с него, излязат против вас, тогава направи с тях каквото можеш.
34 И така, през нощта Авимелех стана заедно с народа, който беше с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.
35 Гаал, Еведовият син, излезе и застана във входа на градската порта. А Авимелех и народът, който беше с него, изскочиха от засадата.
36 А когато видя нападателите, Гаал каза на Зевул: Виж, хора се спускат от възвишенията на хълмовете. А Зевул му отговори: Сянката на хълмовете ти се привижда като хора.
37 Гаал обаче отново настоя: Виж, хора идват през местността и една дружина идва покрай дъба Маоненим.
38 Тогава Зевул му отговори: Нали много се хвалеше : Кой е Авимелех, за да му слугуваме? Не е ли това народът, който ти презираш? Излез сега и се бий с тях.
39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и влезе в бой с Авимелех.
40 И Авимелех го подгони; и те побегнаха от тях и мнозина паднаха мъртви чак до самата порта на града.
41 Авимелех остана в Арума; а Зевул прогони Гаал и братята му, за да не живеят в Сихем.
42 А на сутринта народът излезе на полето; и това беше съобщено на Авимелех.
43 Тогава той събра хората си и ги раздели на три дружини, и постави засади на полето. И когато видя, че народът излизаше от града, изскочи против тях и ги изби.
44 След това Авимелех и дружината, която беше с него, се втурнаха и застанаха във входа на градската порта, а останалите две дружини се нахвърлиха върху всички, които бяха излезли по полето, и ги убиха.
45 Авимелех, като се сражаваше през целия ден, превзе града и изби народа, който беше в него, разруши го и го посипа със сол.
46 А всички мъже, които бяха в сихемската кула, като чуха за това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верит.
47 И съобщиха на Авимелех, че всички мъже от сихемската кула се били събрали.
48 Тогава Авимелех се изкачи на хълма Салмон заедно с целия народ, който беше с него. Авимелех взе брадва в ръка и отсече клон от едно дърво, вдигна го и като го сложи на рамото си, каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, бързо направете и вие.
49 И така, всички хора отсякоха по един клон и като последваха Авимелех, ги натрупаха на укреплението. Тогава запалиха укреплението заедно със скритите вътре хора. По този начин всички мъже от сихемската кула бяха убити — около хиляда мъже и жени.
50 След това Авимелех отиде в Тевес, разположи стан против града и го превзе.
51 Всред града обаче имаше здрава кула, където избягаха всички мъже и жени, и всички градски жители се затвориха и се качиха на покрива на кулата.
52 Когато Авимелех стигна до кулата, атакува я и се приближи до вратата ѝ, за да я изгори с огън,
53 една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му строши черепа.
54 Той бързо извика към момъка, оръженосеца, и му каза: Изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: Жена го уби. И момъкът го прободе, и той умря.
55 А Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, се разотидоха, всеки у дома си.
56 Така Бог отплати на Авимелех за злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 Също Бог обърна на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и върху тях падна проклятието, произнесено от Йотам, Йеровааловия син.
1
А след смъртта на Авимелех се издигна да избави Израил един мъж от Исахаровото племе, на име Тола, син на Фуя, син на Додо. Той живееше в Самир в Ефремовата хълмиста земя.2 И като беше съдия на Израил двадесет и три години, умря и беше погребан в Самир.
3
А след него се издигна галаадецът Яир, който беше съдия на Израил двадесет и две години.4 Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадската земя, които и до днес се наричат Яирови поселища.
5 И Яир умря, и беше погребан в Камон.
6
А израилтяните пак вършеха зло пред ГОСПОДА, като служеха на ваалимите, на астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците и на боговете на филистимците, и изоставиха ГОСПОДА и не Му се покланяха.7 Затова ГОСПОД се разгневи против Израил и Той ги предаде в ръцете на филистимците и амонците.
8 От този момент те измъчваха и притесняваха израилтяните в продължение на осемнадесет години. Притесняваха всички израилтяни, които бяха отвъд Йордан в земята на аморейците, която е в Галаад.
9 Освен това амонците преминаха Йордан, за да воюват против Юда, Вениамин и Ефремовото племе. Така че Израил се намираше в крайно утеснение.
10 Тогава израилтяните извикаха към ГОСПОДА: Съгрешихме пред Тебе, защото оставихме нашия Бог и служихме на ваалимите.
11 А ГОСПОД каза на израилтяните: Не ви ли избавих от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците?
12 Също и когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха и извикахте към Мене, не ви ли избавих Аз от ръцете им?
13 Въпреки това обаче вие Ме изоставихте и се покланяхте на други богове. Затова няма да ви избавям вече.
14 Идете, викайте към боговете, които сте си избрали. Те нека ви избавят от утеснението ви.
15 А израилтяните отговориха на ГОСПОДА: Съгрешихме. Направи с нас, както Ти се вижда за добре. Само ни избави сега, молим Ти се.
16 И те премахнаха от себе си чуждите богове и служиха на ГОСПОДА. И Неговата душа се смили над окаяното състояние на Израил.
17 Тогава амонците се събраха и разположиха стан в Галаад. Събраха се и израилтяните и разположиха стан в Масфа.
18 Народът и галаадските началници си казаха едни на други: Който пръв започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всички галаадски жители.
1
Галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад.2 Жената на Галаад му роди синове. А когато пораснаха синовете на жена му, изгониха Ефтай, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка.
3 Затова Ефтай избяга от братята си и се засели в земята Тов. И при Ефтай се събраха безделници, които го следваха.
4 А след известно време амонците воюваха против Израил.
5 И когато амонците се биеха с Израил, галаадските старейшини отидоха да извикат Ефтай от земята Тов.
6 Те казаха на Ефтай: Ела и ни стани началник, за да се бием против амонците.
7 А Ефтай отговори на галаадските старейшини: Нали ме намразихте и нали ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мене сега, когато сте в утеснение?
8 Галаадските старейшини казаха на Ефтай: Върнали сме се сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците. Ти ще станеш наш началник над всички галаадски жители.
9 А Ефтай попита галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците и ГОСПОД ми ги предаде, наистина ли ще стана началник над вас?
10 Галаадските старейшини отвърнаха на Ефтай: ГОСПОД нека бъде свидетел помежду ни! Със сигурност ще направим според искането ти.
11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави глава и началник над тях. И Ефтай повтори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа.
12 След това Ефтай прати посланици до царя на амонците да му предадат: Какво имаш против нас, че си дошъл при мене да се биеш против земята ми?
13 А царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Израил, когато идваше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Йордан. Затова сега върни тези земи по мирен път.
14 Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му кажат:
15 Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците;
16 но когато Израил идваше от Египет и минаваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,
17 Израил прати посланици до едомския цар да му кажат: Позволи ми да прекося земята ти. А едомският цар не искаше и да чуе. Израил прати вест и до моавския цар; но и той не се съгласи. Затова Израил остана в Кадис.
18 Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската и моавската земи, и като мина от другата страна на моавската земя, разположи стан отвъд Арнон; но не навлезе в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница.
19 След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион, есевонския цар, да кажат: Позволи ни да преминем през земята ти до нашето място.
20 Но Сион не се довери на Израил дотолкова, че да го пусне да мине през пределите му; а, напротив, събра целия си народ и като разположи стан в Яса, воюва против Израил.
21 ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги избиха. По този начин Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на онази територия.
22 Те завладяха всички земи на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята дори до Йордан.
23 И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците пред народа Си Израил, ти ли ще притежаваш земите им?
24 Не притежаваш ли онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме земите на всички, които ЙЕХОВА, нашият Бог, е изгонил пред нас.
25 И сега ти в какво си по-добър от моавския цар Валак, Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израил и воювал ли е някога против него?
26 Триста години са минали, откак Израил се е заселил в Есевон и в селата му, и във всички градове, които са разположени край Арнон. Защо през това време не сте ги превзели обратно?
27 Така че не аз съм съгрешил пред теб, а ти ме онеправдаваш, като воюваш против мене. ГОСПОД, Съдията, нека съди днес между израилтяните и амонците.
28 Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай изпрати до него.
29 Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на Ефтай. Той премина през Галаад и Манасия, премина и през галаадската Масфа и от галаадската Масфа отиде против амонците.
30 Ефтай направи оброк на ГОСПОДА: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми,
31 онова, което излезе от вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде на ГОСПОДА и ще го принеса всеизгаряне.
32 И така, Ефтай замина при амонците, за да воюва с тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му.
33 Ефтай ги изтреби от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с огромно поражение. Така амонците бяха покорени от израилтяните.
34 Тогава, когато Ефтай се връщаше у дома си в Масфа, дъщеря му излезе да го посрещне с тъпанчета и танци. Тя му беше единствена; освен нея Ефтай нямаше нито син, нито дъщеря.
35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съсипа от скръб и съм напълно покрусен; защото дадох обещание на ГОСПОДА и не мога да се отрека.
36 А тя му отговори: Татко, понеже си дал обещание на ГОСПОДА, направи с мене според това, което си изрекъл, тъй като ГОСПОД е извършил за тебе възмездие над неприятелите ти, амонците.
37 Каза още на баща си: Само ми позволи едно нещо — пусни ме за два месеца да ида да се изкача на хълмовете заедно с приятелките ми, и да оплача девството си.
38 Ефтай отговори: Върви. И я пусна за два месеца. И тя отиде по хълмовете с приятелките си и оплака девството си.
39 В края на двата месеца се върна при баща си и той постъпи с нея според оброка, който беше направил. А тя не беше имала мъж. И стана обичай в Израил
40 Израилевите дъщери да ходят всяка година за четири дни, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.
1
Тогава Ефремовите мъже се събраха и като дойдоха до Цафон, казаха на Ефтай: Ти защо отиде да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние ще изгорим къщата ти с огън заедно с теб.2 А Ефтай им отвърна: Аз и народът ми имахме голям спор с амонците; и аз ви повиках, а вие не ме избавихте от тях.
3 И като видях, че не ме избавихте, изложих на опасност живота си, като отидох сам против амонците. Но ГОСПОД ги предаде в ръката ми. Защо сте дошли сега да воювате против мене?
4 Тогава Ефтай събра всички галаадски мъже и се би против Ефрем; и галаадските мъже изтребиха Ефремовите потомци, тъй като си казваха: Вие сте отстъпници от Ефрем, а ние, галаадците, сме между Ефрем и Манасия.
5 Галаадците завзеха бродовете на Йордан към Ефремовата земя; и когато някой от ефремските отстъпници казваше: Пуснете ме да премина, галаадските мъже го питаха: Ти ефремец ли си?
6 Ако човекът отговореше: Не съм, тогава му казваха: Кажи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава го хващаха и го обезглавяваха при бродовете на Йордан. И в онова време загинаха от Ефрем четиридесет и две хиляди души.
7 Ефтай беше съдия над Израил шест години. След това Ефтай, галаадецът, умря и беше погребан в един от галаадските градове.
8
А след него Ивцан от Витлеем стана съдия в Израил.9 Той имаше тридесет сина и тридесет дъщери, които омъжи извън своето племе; и взе от друго племе тридесет дъщери за синовете си. Той беше съдия над Израил седем години.
10 И Ивцан умря и беше погребан във Витлеем.
11
След него завулонецът Елон стана съдия в Израил и съдѝ Израил десет години.12 И завулонецът Елон умря и беше погребан в Еалон в Завулоновата земя.
13
А след него Авдон, син на пиратонеца Илела, стана съдия в Израил.14 Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета. Той беше съдия над Израил осем години.
15 И Авдон, син на пиратонеца Илела, умря и беше погребан в Пиратон в Ефремовата земя на Амаликското възвишение.
1
И израилтяните пак вършеха зло пред ГОСПОДА; и ГОСПОД ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.2 Имаше един човек от Сарая, от Дановото племе, на име Маное, чиято жена беше бездетна и не раждаше.
3 Ангел ГОСПОДЕН се яви на жената и ѝ каза: Сега си бездетна и не раждаш, но ще заченеш и ще родиш син.
4 Затова, пази се сега, не пий вино или сикера и не яж нищо нечисто.
5 Защото ще заченеш и ще родиш син; и бръснач няма да се докосва до главата му, защото още от раждането си детето ще бъде назорей на Бога. Той ще почне да избавя Израил от филистимците.
6 Тогава жената отиде и каза на мъжа си: Един Божий човек дойде при мене. Той изглеждаше като Божия Ангел, страшен и величествен. Аз не го попитах от къде е, нито пък той ми каза името си.
7 Но ми каза: Ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино, нито сикера и не яж нищо нечисто, защото от раждането си до деня на смъртта си детето ще бъде назорей на Бога.
8 Тогава Маное се помоли на ГОСПОДА: Моля Ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил, и нека ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.
9 И Бог послуша Маноевия глас; и ангелът Божий пак дойде при жената, когато беше на нивата. А мъжът ѝ Маное не беше с нея.
10 Жената се завтече и побърза да каже на мъжа си: Яви се онзи човек, който дойде при мене завчера.
11 Тогава Маное последва жена си и като стигна при човека, му каза: Ти ли си онзи човек, който си говорил на тази жена? А той отговори: Аз съм.
12 Маное каза: Когато вече се сбъдне това, което казваш, как трябва да се грижим за детето и какво да прави то?
13 И ангелът ГОСПОДЕН отговори на Маное: Жената да се пази от всичко, за което ѝ казах:
14 да не яде от нищо, което ражда лозата, нито да пие вино или сикера и да не яде нищо нечисто. Всичко, което ѝ заповядах, нека спазва.
15 Тогава Маное каза на ангела ГОСПОДЕН: Моля, остани за малко при нас, нека ти сготвим яре.
16 Но ангелът ГОСПОДЕН отговори: Дори и да остана, няма да ям от хляба ти. А ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го на ГОСПОДА. Маное не разбра, че това беше ангел ГОСПОДЕН.
17 Тогава Маное каза на ангела ГОСПОДЕН: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което ти казваш?
18 А ангелът ГОСПОДЕН отговори: Защо питаш за името ми, то е тайно.
19 Тогава Маное взе ярето и хлебната жертва и ги принесе на ГОСПОДА на камъка. И докато Маное и жена му гледаха, ангелът извърши нещо изумително;
20 когато пламъкът от жертвеника се издигаше към небето, то и ангелът ГОСПОДЕН се издигна в пламъка на жертвеника. А Маное и жена му, като гледаха, паднаха по лице на земята.
21 И ангелът ГОСПОДЕН стана невидим за Маное и жена му. Тогава Маное позна, че това беше ангел ГОСПОДЕН.
22 Той каза на жена си: Със сигурност ще умрем, защото видяхме Бога.
23 А жена му отговори: Ако ГОСПОД искаше да ни умъртви, нямаше да приеме всеизгаряне и хлебна жертва от нас, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща точно сега.
24 И жената роди син и го нарече Самсон. Детето порасна и ГОСПОД го благослови.
25 И ГОСПОДНИЯТ Дух започна да го подготвя в Маханедан, между Сарая и Естаол.
1
Самсон отиде в Тамнат и там видя една жена от филистимските дъщери.2 И отиде и каза на баща си и майка си: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери. Вземете ми я за жена.
3 А баща му и майка му отвърнаха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти или между целия ми род, та отиваш да вземеш жена от необрязаните филистимци? А Самсон каза на баща си: Нея ми вземи, защото тя ми хареса.
4 Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от ГОСПОДА и че той търсеше повод да отмъсти на филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израил.
5 Тогава Самсон отиде с баща си в Тамнат. Като стигнаха в тамнатските лозя, един млад лъв го нападна.
6 И ГОСПОДНИЯТ Дух дойде със сила на него; и Самсон разкъса лъва все едно, че беше яре, и то, без да има нищо в ръцете си; но не каза на баща си и майка си какво беше направил.
7 И отиде и говорѝ с жената; и тя се хареса на Самсон.
8 След няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и видя рояк пчели и мед в трупа на лъва.
9 И като взе от меда, вървеше и ядеше. Когато настигна баща си и майка си, даде и на тях да ядат; но не им каза, че беше взел меда от трупа на лъва.
10 Баща му отиде при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха младоженците.
11 И филистимците, като го видяха, доведоха тридесет приятели, за да бъдат с него.
12 Самсон им каза: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да я отгатнете през седемте дни на угощението и да намерите правилния отговор, тогава ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна.
13 Обаче ако не можете да я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му отговориха: Предложи гатанката си, за да я чуем.
14 А той им каза:
От ядещия излезе ястие15 Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Придумай мъжа си да ни разкрие гатанката, за да не подпалим теб и бащиния ти дом. Затова ли ни поканихте, да ни оберете?
16 И така, жената на Самсон заплака пред него: Ти само ме мразиш и не ме обичаш. Задал си гатанка на онези, които са от народа ми, а на мене не си я разгадал. А той ѝ отговори: Дори на баща си и майка си не съм я разгадал, та на тебе ли ще я кажа?
17 Но тя плачеше пред него през всичките седем дни, в които ставаше угощението им. А на седмия ден Самсон ѝ каза отговора, защото много му беше дотегнала; и тя разкри гатанката на мъжете от народа си.
18 Тогава на седмия ден преди залез слънце градските мъже му казаха: Кое е по-сладко от мед? И кое е по-силно от лъв? А той им отговори: Ако не бяхте орали с моята телица, не бихте отгатнали гатанката ми.
19 ГОСПОДНИЯТ Дух дойде със сила на него; и той отиде в Аскалон и изби тридесет мъже от тях, и като взе облеклата им, даде премените на онези, които отгатнаха гатанката. И силно разгневен се върна в бащиния си дом.
20 А Самсоновата жена се омъжи за сватбения му другар, който му беше приятел.
1
След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като ѝ донесе едно яре. Той каза на баща ѝ: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща ѝ не му позволи да влезе.2 И баща ѝ му каза: Аз си помислих, че ти си я намразил. Затова я дадох на приятеля ти. По-малката ѝ сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея вместо другата.
3 А Самсон отговори: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя и аз зло.
4 И така, Самсон отиде и хвана триста лисици. След това взе главни, обърна ги с опашките една към друга и прикачи по една главня в средата между двете опашки.
5 След това запали главните, пусна лисиците по посевите на филистимците и изгори копните и неожънатите класове, също и маслините.
6 Тогава филистимците попитаха: Кой стори това? И им отвърнаха: Самсон, зетят на тамнатеца, затова, че той взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците дойдоха и изгориха нея и баща ѝ с огън.
7 А Самсон им каза: Щом направихте така, аз ще си отмъстя на вас. Само тогава ще престана.
8 И той ги порази с голямо клане надлъж и нашир ; след това отиде и остана в процепа на скалата Итам.
9 Тогава филистимците отидоха, разположиха стан в Юда и се разпростряха до Лехий.
10 Юдовите мъже им казаха: Защо сте дошли против нас? А те отговориха: Дошли сме да вържем Самсон, за да постъпим с него, както той направи с нас.
11 Затова три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците са ни господари? Какво е това, което правиш на нас? А той им отвърна: Каквото те ми сториха, това им сторих и аз.
12 Тогава те му казаха: Ние сме дошли да те вържем и да те предадем на филистимците. Самсон отговори: Закълнете ми се, че вие самите няма да ме нападнете.
13 А те се уговориха с него: Ние само ще те вържем и ще те предадем на тях; но в никакъв случай няма да те убием. И така, вързаха Самсон с две нови въжета и го изведоха от скалата.
14 Когато стигнаха в Лехий, филистимците го посрещнаха с викове. А ГОСПОДНИЯТ Дух дойде със сила на него; и въжетата на ръцете му станаха като прегорял лен и връзките му паднаха от ръцете му.
15 И Самсон намери една челюст на осел, още прясна, протегна ръката си, взе я и уби с нея хиляда мъже.
16 Тогава Самсон каза:
С челюст на осел унищожих купове, купове.17
И като спря да говори, хвърли челюстта от ръката си. Затова онова място бе наречено Рамат-Лехий .18 След това той много ожадня; и извика към ГОСПОДА: Ти даде чрез ръцете на слугата Си това голямо избавление. Сега да умра от жажда ли и да падна в ръката на необрязаните?
19 Но Бог разтвори процепа, който е в Лехий, и от него потече вода. След като пи, духът му се съвзе и Самсон се съживи. Затова той нарече мястото, което е Лехий, Енакоре , както се нарича и до днес.
20 И той беше двадесет години съдия над Израил през времето на филистимското господство.
1
След това Самсон отиде в Газа. Там видя една блудница и влезе при нея.2 И съобщиха на жителите на Газа: Самсон дойде тук. И те обикаляха и цяла нощ го причакваха при градската порта; и се спотайваха цяла нощ с надежда, преди да съмне, да го убият.
3 А Самсон спа до среднощ; и след като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта с двата стълба и ги изкърти заедно с лоста, вдигна ги на рамената си и ги занесе на върха на хълма, който е срещу Хеврон.
4 След това залюби една жена в долината Сорик на име Далила.
5 Филистимските началници отидоха при нея и ѝ казаха: Придумай го и разбери в какво се състои огромната му сила и как можем да му надвием, и да го вържем, за да го усмирим. А ние ще ти дадем по хиляда и сто сребърника всеки.
6 И така, Далила каза на Самсон: Кажи ми в какво се състои голямата ти сила и с какво трябва да те вържат, за да те победят.
7 Самсон ѝ отговори: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.
8 Тогава филистимските началници ѝ донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали; и тя го върза с тях.
9 (В това време имаше в спалнята ѝ имаше скрити хора.) И тя каза на Самсон: Филистимците те нападат, Самсоне! А той скъса тетивите, както се къса връв от кълчища, когато се допре до огън. И не можаха да узнаят колко беше силата му.
10 След това Далила каза на Самсон: Ти се подигра с мен и ме излъга. Сега ми кажи с какво трябва да те вържат.
11 А той отговори: Ако ме вържат здраво с нови, неупотребявани въжета, тогава ще стана безсилен и ще бъда като всеки друг човек.
12 И така, Далила намери нови въжета, върза го с тях и му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! (И имаше скрити хора, причакващи в спалнята ѝ). А Самсон ги скъса от ръцете си като нишка.
13 Тогава Далила каза на Самсон: Непрекъснато ми се подиграваш и ме лъжеш. Кажи ми с какво трябва да те вържат. А той отговори: Трябва да втъчеш седемте плитки на главата ми в тъканта, която тъчеш.
14 И тя ги втъка и заклини стана; тогава му каза: Филистимците те нападат, Самсоне! А той се събуди от съня си и изтръгна клина на стана заедно с тъканта.
15 Тогава Далила му каза: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мен? Ето, три пъти ти ме излъга и не ми разкри в какво се състои огромната ти сила.
16 И понеже му досаждаше всеки ден с думите си и толкова настояваше пред него, на края душата му се отегчи до смърт.
17 Тогава той ѝ откри цялото си сърце: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм назорей на Бога още от утробата на майка си. Ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мен и ще отслабна, ще стана като всеки друг човек.
18
Щом Далила видя, че Самсон ѝ разкри всичко, прати да повикат филистимските началници и им каза: Елате още веднъж, защото той ми разкри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея и ѝ донесоха парите.19 И тя приспа Самсон на коленете си, повика човек да обръсне седемте плитки на главата му; и след това започна да го оскърбява. И силата му се оттегли от него.
20 Тогава тя каза: Филистимците те нападат, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза, както друг път, и ще се отърва. Той обаче не знаеше, че ГОСПОД се беше оттеглил от него.
21 Така филистимците го хванаха, избодоха очите му и като го отведоха в Газа, го оковаха с медни вериги. И той мелеше в тъмницата.
22 Но космите на главата му започнаха пак да растат след бръсненето.
23
Филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си Дагон и да се повеселят, защото си казаха: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни Самсон.24 Когато народът видя Самсон, всички хвалеха бога си: Нашият бог предаде в ръцете ни неприятеля ни, опустошителя на земята ни, който е убил мнозина от нас.
25 И когато се развеселиха сърцата им, предложиха: Повикайте Самсон, нека се подиграем с него. И така, доведоха Самсон от тъмницата и той стана за присмех пред тях. След това го поставиха между колоните на къщата.
26 Тогава Самсон каза на момченцето, което го водеше: Заведи ме да напипам колоните, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях.
27 А къщата беше пълна с мъже и жени. Там бяха всички филистимски началници и на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който се беше превърнал в посмешище.
28 Тогава Самсон извика към ГОСПОДА: Господи ЙЕХОВА, спомни си за мен и ме подкрепи само още веднъж, Боже, за да отмъстя на филистимците поне за двете си очи.
29 След това Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, опря се на тях — на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.
30 И каза: Нека умра с филистимците. След това наблегна с всичката си сила и къщата падна върху началниците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.
31 Братята му и целият му бащин дом дойдоха и като взеха тялото му, занесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маное, между Сарая и Естаол. И Самсон беше съдия над Израил за двадесет години.
1
Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.2 Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от ГОСПОДА.
3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на ГОСПОДА за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.
4 Но Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.
5 Този човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.
6 По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.
7 Имаше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.
8 Този момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.
9 Михей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.
10 Тогава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.
11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.
12 Михей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.
13 Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.
1
По онова време в Израил нямаше цар; в онези дни Дановото племе си търсеше дял от наследство, където да се засели, защото до този момент не им се беше паднало наследство сред Израилевите племена.2 И Дановите потомци изпратиха от рода си петима мъже от племето, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изучат, като им заръчаха: Идете, изучете земята. И те стигнаха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя, и там пренощуваха.
3 Когато се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И защо си тук?
4 А той им обясни какво беше направил Михей за него и им каза: Той ме нае и аз му станах свещеник.
5 Те му казаха: Допитай се тогава до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътуването, което сме предприели.
6 А свещеникът им отговори: Вървете с мир; пътуването, което сте предприели, е пред ГОСПОДА.
7 Тогава петимата мъже тръгнаха. Когато стигнаха в Лаис, видяха, че народът в него живееше спокойно, както сидонците, без грижи и без страх, защото в земята нямаше властелин, който да ги притеснява с нещо. Те бяха далеч от сидонците и нямаха отношения с никого.
8 И така, мъжете се върнаха при братята си в Сарая и Естаол. Братята им ги попитаха: Какво е предложението ви?
9 А те отговориха: Станете, нека да отидем против тях. Видяхме — земята е много добра. Няма ли да предприемете нещо? Не се двоумете, вървете, влезте в земята и я завладейте.
10 Като стигнете там, ще намерите народ, който живее безгрижно и в обширна територия, в която няма оскъдност от нищо, каквото ражда земята (защото Бог я даде в ръката ни).
11 И така, тръгнаха оттам, шестстотин мъже от Дановия род, от Сарая и Естаол, препасани с оръжия за бой.
12 По пътя те разположиха стан в Кириат-иарим, в Юда; затова нарекоха онова място Маханедан , както се казва и до днес. То се намира зад Кириат-иарим.
13 И оттам преминаха в Ефремовата хълмиста земя и стигнаха до Михеевата къща.
14 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, казаха на братята си: Знаете ли, че в този дом има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Затова помислете какво трябва да направите.
15 И така, те се отбиха там и отидоха в къщата на младия левит в Михеевата къща, и го поздравиха.
16 А шестстотинте мъже, които бяха от Дановите синове, останаха препасани с оръжията за бой при входа на вратата.
17 Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир; а свещеникът стоеше при входа на вратата с шестстотинте мъже, които бяха препасани с оръжията за бой.
18 И когато те влязоха в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им каза: Какво правите?
19 А те му отговориха: Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?
20 Тогава свещеникът се зарадва и като взе ефода, домашните идоли и изваяния идол, отиде сред народа.
21 Те се обърнаха и тръгнаха, като поставиха пред себе си децата, добитъка и по-скъпите си вещи.
22 Когато се бяха отдалечили от Михеевата къща, хората от къщите, съседни на Михеевия дом, се събраха и настигнаха Дановите синове.
23 И като извикаха към Дановите синове, те се обърнаха и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал при себе си такава тълпа?
24 А той отговори: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника и тръгнахте. За мене нищо не остана! А сега ми казвате: Какво ти е?
25 А Дановите синове му казаха: Да не чуваме гласа ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже и да изгубиш живота си и живота на близките си.
26 И Дановите синове продължиха по пътя си; а Михей, като видя, че са по-силни от него, се върна и се прибра у дома си.
27 И така, те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, когото имаше, и дойдоха в Лаис при народ, който беше спокоен и живееше без страх. И ги поразиха с острието на меча и изгориха града с огън.
28 И нямаше кой да ги избави, защото бяха далеч от Сидон и нямаха връзка с никого. Градът беше в долината до Вет-реов. Те го съградиха отново и се заселиха в него.
29 И нарекоха града Дан по името на баща си Дан, който се беше родил на Израил; а преди това името на града беше Лаис.
30 Тогава Дановите синове поставиха пред себе си изваяния идол. А Йонатан, син на Гирсон, син на Моисей — той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята беше превзета.
31 Така те поставиха изваяния идол, който Михей беше направил и който остана там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.
1
В онези дни, когато в Израил нямаше цар, имаше един левит, който живееше на отсрещната страна на Ефремовата хълмиста земя и който си беше взел наложница от Витлеем Юдейски.2 Но наложницата му блудства̀ против него и си отиде в бащината си къща във Витлеем Юдейски, където остана четири месеца.
3 Мъжът ѝ тръгна и отиде след нея, за да ѝ говори с добро и да я върне, като взе със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.
4 Тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и човекът преседя с него три дни; и ядеха и пиеха, и нощуваха там.
5 На четвъртия ден, като станаха рано, той тръгна да си върви; но бащата на младата жена каза на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си вървиш.
6 И така, седнаха, ядоха и пиха двамата заедно. След това бащата на младата жена каза на мъжа: Съгласи се, моля те, да пренощуваш и нека се развесели сърцето ти.
7 Човекът обаче искаше да си тръгне; но понеже тъстът му настояваше пред него, той пак пренощува там.
8 А на петия ден стана рано да си върви; но бащата на младата жена каза: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха, докато превали денят, като ядоха двамата.
9 После, когато човекът стана да си върви — заедно с наложницата му и слугата му, тъстът му, бащата на младата жена, каза: Ето, сега денят преваля към вечер. Пренощувайте, моля ви. Ето, денят е на свършване! Пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си.
10 Но човекът не се съгласи да остане, а, като стана, тръгна и стигна до Евус (който е Йерусалим), като водеше със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него.
11 Когато се приближиха до Евус, денят беше превалил; и слугата каза на господаря си: Ела, нека се отбием в този град на евусите, за да пренощуваме там.
12 Но господарят му отговори: Няма да се отбиваме в град на чужденци, където няма израилтяни, а ще продължим за Гавая.
13 Каза още на слугата си: Ела, нека се приближим до едно от тези места и ще пренощуваме в Гавая или в Рама.
14 И така, те продължиха и вървяха; а залезът на слънцето ги завари близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.
15 Там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая. И когато влязоха, седнаха край градската улица, защото никой още не ги беше прибрал в къщата си, за да пренощуват.
16 И стана така, че един старец се прибираше вечерта от работата си на полето. Този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше преселник в Гавая, а местните хора бяха Вениаминови синове.
17 И като погледна и видя пътника на градската улица, старецът му каза: Къде отиваш? И откъде идваш?
18 А той му отговори: Ние преминаваме от Витлеем Юдейски към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрем, откъдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдейски и сега отивам към ГОСПОДНИЯ дом; а никой не ме прибира в къщата си.
19 А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мен и за слугинята ти, и за момчето, което е със слугите ти. Нямаме нужда от нищо.
20 Тогава старецът каза: Бъди спокоен; за всичките ти нужди нека се погрижа аз; само не пренощувай на улицата.
21 И така, той го покани в къщата си и даде зоб на ослите; а те си измиха краката и ядоха и пиха.
22 Докато веселяха сърцата си, група мъже от града, развратници, наобиколиха къщата, блъскаха по вратата и викаха на стареца домакин: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го обезчестим.
23 А домакинът излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Не правете това зло; тъй като този човек е мой гост , не вършете такова безумие!
24 Ето, дъщеря ми е девица и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги и направете с тях каквото искате; но на този човек не правете такова безумно дело.
25 Но мъжете не искаха да го послушат. Затова старецът взе наложницата му и я изведе вън. И те лежаха с нея и я обезчестяваха цялата нощ чак до сутринта, а като се зазори, я пуснаха.
26 И така, призори жената дойде и падна при вратата на къщата на стареца, където беше отседнал господарят ѝ, и там остана до съмване.
27 На сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да продължи пътя си, и видя, че наложницата му беше паднала при вратата на къщата с ръцете си на прага.
28 Той ѝ каза: Стани да вървим. Но отговор нямаше. Тя беше мъртва. Тогава човекът я вдигна на осела, тръгна и се прибра у дома си.
29 А като дойде вкъщи, взе меч, хвана тялото на наложницата си и го разсече част по част на дванадесет части, и ги прати до всичките предели на Израил.
30 И всички, които видяха това, си казваха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, когато израилтяните излязоха от Египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и дайте мнението си.
1
Тогава всички израилтяни излязоха. Цялото общество от Дан до Вирсавее заедно с Галаадската земя се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа.2 И хора от всички краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пехотинци, които носеха меч, се присъединиха към събранието на Божия народ.
3 И Вениаминовите синове чуха, че израилтяните отишли в Масфа. Израилтяните казаха: Разкажете ни как стана това зло.
4 Левитът, мъжът на убитата жена, им отговори: Отбих се в Гавая Вениаминова заедно с наложницата ми, за да пренощуваме.
5 А гавайските мъже ме нападнаха и през нощта обиколиха къщата, в която бях. Мен искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха и тя умря.
6 Затова взех тялото на наложницата си, разсякох го и го изпратих по всички предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израил.
7 Гледайте, вие, израилтяните, всички вие, съветвайте се тук помежду си и дайте мнението си.
8 Тогава целият народ в пълно единомислие каза: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито някой от нас ще се върне в къщата си,
9 а ето какво ще направим на Гавая — ще отидем против нея по жребий;
10 и ще вземем по десет мъже на сто от всички Израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на народа. Като стигнат в Гавая Вениаминова, да сторят с тях според всичкото безумие, което те извършиха в Израил.
11 И така, против града се събраха всички Израилеви мъже, обединени като един човек.
12 Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което е било извършено при вас?
13 Сега предайте хората, онези развратници, които са в Гавая, за да ги избием и да премахнем това зло от Израил. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си, израилтяните.
14 Вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.
15 И в онзи ден Вениаминовите синове, които бяха излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които носеха меч, без жителите на Гавая, които отделно бяха седемстотин отбрани мъже.
16 Между целия този народ имаше седемстотин отбрани мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни с точност до косъм и всеки път да улучват.
17 А без Вениамин Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които носеха меч. Всички те бяха военни мъже.
18 Тогава израилтяните тръгнаха, излязоха при Ветил и се допитаха до Бога: Кой от нас пръв да излезе на бой против Вениаминовите синове? А ГОСПОД каза: Юда да излезе пръв.
19 И така, на сутринта израилтяните станаха и разположиха стан против Гавая.
20 Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамин и се опълчиха против тях в Гавая.
21 А Вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил.
22 Но народът, Израилевите мъже, се съвзеха и отново се опълчиха на бой, на мястото, където бяха се били първия ден.
23 Защото израилтяните бяха застанали и бяха плакали пред ГОСПОДА до вечерта, и се бяха допитали до ГОСПОДА: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин? И ГОСПОД беше казал: Влезте в бой против тях.
24 И така, на втория ден израилтяните се приближиха до Вениаминовите синове.
25 А на втория ден Вениамин излезе от Гавая против тях и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички те носеха меч.
26 Тогава всички израилтяни и целият народ отидоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред ГОСПОДА, постиха в онзи ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред ГОСПОДА.
27 После израилтяните се допитаха до ГОСПОДА (защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там
28 и Финеес, син на Елеазар, Аароновия син, служеше пред него през онези дни) и запитаха: Да влезем ли пак в бой против потомците на брат ни Вениамин или да престанем? И ГОСПОД отговори: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.
29 Тогава Израил постави засада около Гавая.
30 И на третия ден израилтяните излязоха против Вениаминовите синове и се опълчиха против Гавая, както предишните дни.
31 А Вениаминовите синове излязоха против народа, отдалечиха се от града и започнаха, както в предишните дни, да поразяват хората по пътищата (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израил.
32 Затова Вениаминовите синове си помислиха: Те падат пред нас, както преди това. А израилтяните си казаха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.
33 Тогава всички Израилеви мъже станаха от мястото си и се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израил изскочи от прикритието си, от Гавайската ливада.
34 И връхлетяха против Гавая десет хиляди отбрани мъже от целия Израил и битката ставаше ожесточена; но Вениаминовите синове не подозираха, че бедата ги застигаше.
35 Защото ГОСПОД порази Вениамин пред Израил; в онзи ден израилтяните погубиха от Вениаминовите синове двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всичките носеха меч.
36 И Вениаминовите синове видяха, че бяха поразени. Защото Израилевите мъже отстъпиха пред Вениаминовите синове, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.
37 Тогава засадата връхлетя върху Гавая, след като бяха изчакали, и поразиха целия град с острието на меча.
38 А Израилевите мъже бяха определили знак с воините, които бяха в засадата — да се издигне от града голям стълб дим.
39 И когато израилтяните отстъпваха в битката, Вениамин започна да поразява и изби от тях около тридесет мъже, защото си казваха: Наистина те падат пред нас, както при първата битка.
40 Но когато облакът почна да се издига от града под формата на димен стълб, Вениаминовите синове погледнаха назад и видяха, че от целия град се издигаше дим към небето.
41 Тогава Израилевите мъже се върнаха; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото разбраха, че бедата ги постигна.
42 Затова се обърнаха да бягат пред Израилевите мъже към пътя за пустинята, но битката ги притисна. Израилтяните погубваха пред градовете онези, които излизаха от тях.
43 Те обградиха Вениаминовите синове, гониха ги и ги тъпкаха без съпротива до Гавая на изток.
44 От Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже — всичките храбри мъже.
45 И така, те се обърнаха и побегнаха към пустинята в канарата Римон. А израилтяните застигнаха изоставащи от тях по пътищата — пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха още две хиляди мъже.
46 Така всички, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които носеха меч — всичките храбри мъже.
47 А шестстотин мъже побегнаха към пустинята, в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.
48 А Израилевите мъже се нахвърлиха върху Вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча — както жителите на градовете, така и добитъка, и всичко, което се намираше там; и опожариха всички градове, които намираха.
1
А Израилевите мъже се бяха заклели в Масфа с думите: Нито един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена.2 Народът дойде във Ветил и остана там до вечерта пред Бога, и те плакаха горко със силен глас.
3 И казаха: Защо ГОСПОДИ, Боже на Израил, стана това в Израил и днес едно племе липсва от Израил?
4 А на следващия ден народът стана рано и издигна жертвеник на онова място, и принесе всеизгаряния и мирни жертви.
5 Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не се присъедини към събранието при ГОСПОДА? Защото се бяха заклели твърдо относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, като бяха казали: Непременно да бъде умъртвен.
6 И израилтяните се разкаяха за брат си Вениамин, като казваха: Днес бе отсечено едно племе от Израил.
7 Какво можем да направим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в ГОСПОДА да не им дадем жени от дъщерите си?
8 Затова си казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при ГОСПОДА? И, ето, от Явис Галаадски никой не беше дошъл на събранието в стана.
9 Защото, като преброиха народа, там нямаше нито един от жителите на Явис Галаадски.
10 Затова обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже със заповед: Идете и поразете жителите на Явис Галаадски с острието на меча заедно с жените и децата.
11 И ето какво ще направите: Избийте всеки мъж и всяка жена, която е лежала с мъж.
12 А когато те изпълняваха заповедта, между жителите на Явис Галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж и не бяха лежали с мъж. И ги доведоха в стана в Сило, в Ханаанската земя.
13 Тогава цялото общество прати вестоносци до Вениаминовите синове, които бяха в канарата Римон, за да им прогласят мир.
14 И така, Вениаминовите синове незабавно се върнаха. И те им дадоха за жени девиците, които бяха оставили живи от Явис Галаадските жени; но те не бяха достатъчно.
15 И народът се смили над Вениамин, защото ГОСПОД беше направил пролом между Израилевите племена.
16 Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като Вениаминовите жени са изтребени?
17 И решиха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамин, за да не изчезне това племе от Израил.
18 Ние пък не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха: Проклет, който даде жена на Вениамин.
19 Затова, тъй като всяка година става празник на ГОСПОДА в Сило, който се намира на север от Ветил, на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона,
20 заповядаха на Вениаминовите синове следното: Идете, скрийте се в лозята
21 и гледайте внимателно. Ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава изскочете от лозята и си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, и се приберете във Вениаминовата земя.
22 А когато бащите им или братята им дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не запазихме жена за всеки. А сега не вие сте им ги дали, за да се смятате за виновни.
23 И Вениаминовите синове направиха така и според броя си взеха жени от играещите хоро. После си тръгнаха и се върнаха в пределите си, и съградиха отново градовете си, и живееха в тях.
24 Тогава израилтяните си тръгнаха оттам, всеки в племето си и в рода си, и излязоха оттам, и всеки се прибра в пределите си.
25 В онези дни в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото му се виждаше за добре.