1

¹

След смъртта на ГОСПОДНИЯ слуга Моисей ГОСПОД говорѝ на Исус, Навиновия син, Моисеевия служител:

² Слугата ми Моисей умря. Сега стани и мини през Йордан, ти и целият този народ, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните.

³ Всяко място, на което стъпят краката ви, ви го давам, както казах на Моисей.

⁴ От пустинята и Ливан до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетите и до голямото море към залез слънце ще бъдат пределите ви.

⁵ Никой няма да може да устои против тебе през всичките дни на живота ти. Както бях с Моисей, така ще бъда и с тебе. Няма да се отделя от тебе, нито ще те оставя.

⁶ Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на този народ земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам.

⁷ Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех , където и да идеш.

⁸ Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти; а да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно според всичко, каквото е написано в нея, защото тогава ще сполучиш в пътя си и тогава ще имаш добър успех.

⁹ Заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото ГОСПОД, твоят Бог, е с тебе, където и да идеш.

¹⁰

Тогава Исус заповяда на старейшините на народа:

¹¹ Преминете през стана и заповядайте на народа следното: Пригответе си храна за път, защото след три дни ще минете през Йордан, за да влезете да завладеете земята, която ГОСПОД, вашият Бог, ви даде да притежавате.

¹² А на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на половината от Манасиевото племе Исус каза:

¹³ Помнете това, което ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви заповяда, като каза: ГОСПОД, вашият Бог, ви успокои и ви даде тази земя.

¹⁴ Жените ви, децата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Моисей ви даде оттатък Йордан, а вие, всичките воини, преминете пред братята си въоръжени и им помагайте,

¹⁵ докато ГОСПОД успокои и братята ви, както вас — да притежават и те земята, която ГОСПОД, вашият Бог, им дава. Тогава се върнете в земята, която наследихте, която ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви даде оттатък Йордан на изток, и я притежавайте.

¹⁶ Те отговориха на Исус: Всичко, което ни заповядваш, ще извършим, и където и да ни пращаш, ще идем.

¹⁷ Както слушахме във всичко Моисей, така ще слушаме и тебе; само ГОСПОД, твоят Бог, да е с тебе, както беше с Моисей.

¹⁸ Всеки, който се възпротиви на твоите заповеди и не послуша думите ти във всичко, което му заповядваш, ще бъде умъртвен. Само ти бъди силен и смел.

2

¹

Тогава Исус, Навиновият син, изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно и им каза: Идете, разгледайте земята и Йерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

² Но някой извести на йерихонския цар: През нощта тук дойдоха мъже от израилтяните, за да съгледат земята.

³ И така, йерихонският цар изпрати хора до Раав да ѝ кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при теб и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.

⁴ Но жената скри двамата мъже и каза: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех откъде бяха.

⁵ Когато на мръкване щяха да се затворят портите, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха, но ако побързате след тях, скоро ще ги настигнете.

⁶ Жената беше качила мъжете на покрива на къщата и ги беше скрила в ленените снопи, които беше наредила там.

⁷ И изпратените мъже ги гониха по пътя, който отива за Йордан, като стигнаха до бродовете. А портата беше затворена веднага след като преследвачите излязоха от града.

⁸ А преди мъжете да си легнат, Раав се качи при тях на покрива на къщата

⁹ и им каза: Зная, че ГОСПОД ви даде тази земя, и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас;

¹⁰ понеже чухме как ГОСПОД е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан — на Сион и на Ог, които сте изтребили.

¹¹ Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

¹² И сега, моля ви, закълнете ми се в ГОСПОДА, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това,

¹³ че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт.

¹⁴ Мъжете ѝ отговориха: Ние сме готови да умрем вместо вас — само не издавайте това наше дело; и когато ГОСПОД ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

¹⁵ Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата ѝ беше на градската стена и тя живееше на стената,

¹⁶ и им каза: Идете в гората, за да не ви срещнат преследвачите, и се крийте там три дни, докато те се върнат; и после продължете пътя си.

¹⁷ Тогава мъжете ѝ казаха: Ето как ще бъдем свободни от тази клетва, с която ти ни накара да се закълнем.

¹⁸ Когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си, братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.

¹⁹ Всеки, който би излязъл извън вратата на къщата ти, неговата кръв ще бъде на главата му, а ние ще бъдем свободни от клетвата си; но на всеки, който остане с тебе в къщата, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако някой вдигне ръка против него.

²⁰ Обаче, ако издадеш нашия план, тогава ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни накара да се закълнем.

²¹ А тя каза: Да бъде според както казвате. И ги изпрати и те си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.

²² След като тръгнаха, те отидоха в гората и останаха там три дни, докато се върнаха преследвачите; а преследвачите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

²³ Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха Йордан и дойдоха при Исус, Навиновия син; и му разказаха всичко, което им се беше случило.

²⁴ Те казаха на Исус: Наистина ГОСПОД предаде в ръцете ни цялата земя; а при това всичките местни жители примираха от страх пред нас.

3

¹

Тогава Исус стана рано; и като вдигнаха стана от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Йордан и там пренощуваха, преди да преминат реката.

² А след три дни военачалниците преминаха през стана

³ и заповядаха на народа: Когато видите ковчега с плочите на завета на ГОСПОДА, вашия Бог, и че свещениците левити го носят, тогава и вие да се вдигнете от местата си и да вървите след него.

⁴ Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние; не се приближавайте към него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото досега не сте минавали по този път.

⁵ Исус каза още на народа: Осветете се, защото утре ГОСПОД ще извърши сред вас чудни дела.

⁶ Исус говорѝ и на свещениците: Вдигнете ковчега с плочите на завета и минете пред народа. И така, те вдигнаха ковчега на завета и тръгнаха пред народа.

⁷ И ГОСПОД каза на Исус: Днес започвам да те прославям пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Моисей, така ще бъда и с теб.

⁸ А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега с плочите на завета, следното: Когато стигнете до брега на Йордан, влезте и застанете във водата.

⁹ Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на ГОСПОДА, вашия Бог.

¹⁰ Исус каза още: По това ще познаете, че живият Бог е сред вас и че ще прогони пред вас ханаанците, хетите, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и йевусейците.

¹¹ Ето, ковчегът на завета на Господа на цялата земя върви пред вас през Йордан.

¹² И така, сега изберете дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе.

¹³ И щом стъпят във водата на Йордан краката на свещениците, които носят ковчега на ЙЕХОВА, Господа на целия свят, Йорданската вода, водата, която слиза отгоре, ще се раздели и ще застане на куп.

¹⁴ И така, народът тръгна от шатрите си, за да преминат Йордан, следвайки свещениците, които носеха ковчега на завета и вървяха отпред.

¹⁵ Когато носачите на ковчега стигнаха до Йордан и краката на свещениците се намокриха в края на водата (защото Йордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жътвата),

¹⁶ водата, която слизаше отгоре, се спря и се издигна на куп много надалеч, при град Адам, който е край Царетан; а водата, която течеше надолу към полското море, т. е. Соленото море, изтече и пресъхна. Тогава народът премина реката срещу Йерихон.

¹⁷ А свещениците, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, стояха твърдо на сухо сред Йордан; и целият Израил преминаваха по сухо, докато целият народ премина Йордан.

4

¹

А когато целият народ беше преминал Йордан, ГОСПОД каза на Исус:

² Изберете дванадесет човека от народа, по един човек от всяко племе,

³ и им заповядайте: Вземете дванадесет камъка оттук, отсред Йордан, от мястото, където краката на свещениците стояха твърдо. Занесете ги със себе си и ги сложете на мястото, където ще пренощувате тази нощ.

⁴ Тогава Исус повика дванадесетте човека, по един от всяко племе, които беше избрал от израилтяните.

⁵ И Исус им каза: Минете пред ковчега на ГОСПОДА, вашия Бог, сред Йордан и вдигнете всеки по един камък на рамената си според броя на племената на израилтяните,

⁶ за да бъде това знак между вас. Утре, когато синовете ви попитат: Какво означават тези камъни?,

⁷ тогава ще им отговорите: Те напомнят, че водата на Йордан се раздели пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет. Когато ковчегът преминаваше Йордан, водата на Йордан се раздели. Тези камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните.

⁸ Тогава израилтяните направиха така, както заповяда Исус; взеха дванадесет камъка от Йордан, както ГОСПОД беше казал на Исус, според броя на племената на израилтяните; и ги донесоха със себе си на мястото, където пренощуваха, и ги положиха там.

⁹ Исус също постави дванадесет камъка сред Йордан, на мястото, където стояха краката на свещениците, които носеха ковчега на завета; и тези камъни са там до днес.

¹⁰ А свещениците, които носеха ковчега, стояха сред Йордан, докато беше изпълнено всичко, което ГОСПОД заповяда на Исус да говори на народа — така, както Моисей беше заповядал на Исус. И народът побърза да премине реката.

¹¹ А когато целият народ беше преминал, минаха и ГОСПОДНИЯТ ковчег и свещениците и те застанаха пред народа.

¹² И Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, както Моисей им беше казал;

¹³ около четиридесет хиляди въоръжени воини, готови за бой, преминаха пред ГОСПОДА към йерихонските полета.

¹⁴ В онзи ден ГОСПОД прослави Исус пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисей, през всичките дни на живота му.

¹⁵ Тогава ГОСПОД говорѝ на Исус:

¹⁶ Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Йордан.

¹⁷ И така, Исус заповяда на свещениците: Излезте от Йордан.

¹⁸ А щом свещениците, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, излязоха от Йордан и краката им стъпиха на сухо, водата на Йордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове, както преди това.

¹⁹ На десетия ден от първия месец народът излезе от Йордан и разположиха стан в Галгал на изток от Йерихон.

²⁰ А Исус постави в Галгал онези дванадесет камъка, които взеха от Йордан.

²¹ Тогава Исус говорѝ на израилтяните: Утре, когато синовете ви попитат: Какво означават тези камъни?,

²² тогава да разкажете на синовете си: Израил премина Йордан по сухо.

²³ Защото ГОСПОД, вашият Бог, пресуши Йорданската вода пред вас, докато преминахте, както ГОСПОД, вашият Бог, стори с Червеното море, което пресуши пред нас, докато преминахме,

²⁴ за да знаят всичките народи на земята, че ГОСПОДНЯТА ръка е мощна, и да се боят винаги от ГОСПОДА, вашия Бог.

5

¹

А когато всички аморейски царе, които бяха от другата страна на Йордан на запад, и всички ханаански царе, които бяха до морето, чуха, че ГОСПОД пресушил водата на Йордан пред израилтяните, докато преминали, сърцата им примряха от страх и не им остана кураж заради израилтяните.

² В това време ГОСПОД каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път.

³ И така, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на мястото Хълм на краекожията.

⁴ А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет, всички военни мъже измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет.

⁵ Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани; а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани.

⁶ Защото израилтяните се скитаха четиридесет години в пустинята, докато умряха всички военни мъже, които бяха излезли от Египет, които не послушаха ГОСПОДНИЯ глас, на които ГОСПОД се кле, че няма да ги остави да видят земята, за която ГОСПОД се беше клел на бащите им, че ще им я даде — земя, където текат мляко и мед.

⁷ А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.

⁸ След като всички мъже се обрязаха, те останаха в стана, докато оздравяха.

⁹ Тогава ГОСПОД каза на Исус: Днес отнех от вас египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал , както се казва и до днес.

¹⁰ А израилтяните разположиха стан в Галгал и направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на йерихонските полета.

¹¹ И на сутринта на Пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито.

¹² А на сутринта, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от произведенията на Ханаанската земя.

¹³ Когато Исус беше при Йерихон, повдигна очи и видя, че срещу него стоеше човек с изваден меч в ръка. Исус пристъпи към него и му каза: Наш ли си или от неприятелите ни?

¹⁴ А човекът отговори: Не; но за военачалник на ГОСПОДНЕТО войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята, поклони се и го попита: Какво ще заповяда моят Господар на слугата си?

¹⁵ А военачалникът на ГОСПОДНЕТО войнство каза на Исус: Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус направи това.

6

¹

(А Йерихон беше затворен и заключен заради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше.)

² ГОСПОД каза на Исус: Предадох в ръката ти Йерихон, царя му и силните му и храбри мъже.

³ И така, ходете около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж. Така правете шест дни.

⁴ Седем свещеника нека носят седем военни рога пред ковчега; а на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците нека свирят с роговете.

⁵ И когато засвирят продължително с военния рог и когато целият народ чуе звука от рога, да извика силно; тогава градската стена ще падне на мястото си и хората нека тръгнат, всеки право напред.

⁶ Тогава Исус, Навиновият син, повика свещениците и им каза: Вдигнете ковчега на завета и седем свещеника нека държат седем военни рога пред ГОСПОДНИЯ ковчег.

⁷ Исус каза на народа: Минете и обиколете града; а въоръжените мъже нека минат пред ГОСПОДНИЯ ковчег.

⁸ И така, след тези думи на Исус към народа седемте свещеника, които държаха седемте военни рога пред ГОСПОДА, минаха и свиреха с роговете; а ковчегът на ГОСПОДНИЯ завет вървеше след тях.

⁹ И въоръжените мъже вървяха пред свещениците, които свиреха с роговете. Докато свещениците свиреха с роговете и вървяха, задната стража крачеше зад ковчега.

¹⁰ А Исус заповяда на народа: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате. Тогава извикайте!

¹¹ И така, ГОСПОДНИЯТ ковчег обиколи около града веднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха там.

¹² На другата сутринта Исус стана рано и свещениците вдигнаха ГОСПОДНИЯ ковчег.

¹³ Седемте свещеника, които държаха седемте военни рога, вървяха пред ГОСПОДНИЯ ковчег, като крачеха и свиреха с роговете. Пред тях вървяха въоръжените мъже, а задната стража следваше след ГОСПОДНИЯ ковчег, докато свещениците свиреха с роговете и вървяха.

¹⁴ И така, на втория ден обиколиха града веднъж и се върнаха в стана. Така направиха шест дни подред.

¹⁵ На седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин. Само този ден обиколиха града седем пъти.

¹⁶ И на седмия път, докато свещениците свиреха с роговете, Исус каза на народа: Извикайте, защото ГОСПОД ви предаде града.

¹⁷ Градът и всичко, което е в него, ще бъдат обречени на ГОСПОДА. Само блудницата Раав да остане жива — тя и всички, които са в къщата ѝ с нея, защото скри пратениците, които изпратихме.

¹⁸ Но вие се пазете от всяко обречено нещо, да не би да вземете от това, което е обречено, и да донесете проклятие върху стана на Израил, и да ги смутите.

¹⁹ Всичкото сребро и злато, и медните и железните съдове са посветени на ГОСПОДА. Те трябва да се внесат в ГОСПОДНЕТО съкровище.

²⁰ И така, народът извика и свещениците свиреха с роговете. Когато народът чу звука на рога и нададе мощен вик, стената падна на мястото си. Тогава хората влязоха в града — всеки право напред, и превзеха града.

²¹ И обрекоха на изтребване с острието на меча всичко в града: мъже и жени, млади и стари, говеда, овци и осли.

²² Тогава Исус каза на двамата мъже, които бяха огледали земята: Влезте в къщата на блудницата Раав и я изведете оттам заедно с всичко, каквото има, според както ѝ се заклехте.

²³ И така, след като влязоха младежите, съгледвачите, изведоха Раав, баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всичко, което имаше. Изведоха и всичките ѝ роднини и ги отведоха вън от Израилевия стан.

²⁴ Града и всичко в него израилтяните изгориха с огън. Само среброто и златото, и медните и железните съдове сложиха в съкровищницата на ГОСПОДНИЯ дом.

²⁵ А блудницата Раав, бащиното ѝ семейство и всичко, което имаше тя, Исус остави живи. Раав живее сред Израил и до днес, защото скри пратениците, които Исус изпрати да съгледат Йерихон.

²⁶ В онова време Исус се закле с думите: Проклет да бъде пред ГОСПОДА онзи човек, който реши да съгради този град Йерихон. Със смъртта на първородния си син ще положи основите му и със смъртта на най-младия си син ще постави портите му.

²⁷ Така ГОСПОД беше с Исус; и името му се прочу по цялата земя.

7

¹

А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: Ахан, син на Хармий, син на Завдий, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че ГОСПОДНИЯТ гняв пламна против израилтяните.

² Междувременно Исус прати съгледвачи от Йерихон в Гай, който е близо до Витавен, на изток от Ветил; и им каза: Изкачете се и съгледайте земята. И така, хората се изкачиха и съгледаха Гай.

³ И като се върнаха при Исус, те му казаха: Нека не отива там целият народ, а две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; не повеждай целия народ натам, защото онези са малко на брой.

⁴ И така, около три хиляди мъже от израилтяните се изкачиха там, но побегнаха пред гайските мъже.

⁵ Гайските мъже поразиха около тридесет и шестима мъже от тях. Прогониха ги от портата си до Сиварим и ги поразиха в надолнището, поради което сърцата на хората се стопиха и станаха като вода.

⁶ Тогава Исус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег, където той и Израилевите старейшини лежаха до вечерта, и посипаха пръст върху главите си.

⁷ И Исус каза: Ах! Господи ЙЕХОВА, защо преведе този народ през Йордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О, да бяхме били доволни да си седим оттатък Йордан!

⁸ О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред неприятелите си?

⁹ И като чуят ханаанците и всичките други жители на земята, ще ни обкръжат и ще заличат името ни от земята. Какво ще сториш за великото Си Име?

¹⁰ А ГОСПОД каза на Исус: Стани, защо си паднал така по лице?

¹¹ Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед. Да! Те са взели от обреченото, също са откраднали и са излъгали, и са сложили откраднатото между своите вещи.

¹² Затова израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, а обръщат гръб пред тях, защото станаха проклети. Аз няма да бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия човек изсред вас.

¹³ Стани и освети народа! И им кажи: Осветете се за утре! Защото така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Нещо обречено има сред теб, Израилю. Не можете да устоите пред неприятелите си, докато не махнете обреченото изсред вас.

¹⁴ И така, приближете се утре според племената си; и племето, което ГОСПОД посочи, да се приближи според семействата си; и семейството, което ГОСПОД посочи, да се приближи според домовете си; а домът, който ГОСПОД посочи, да се приближи според мъжете.

¹⁵ И който бъде посочен с обреченото, да бъде изгорен с огън — той и всичко, което има, понеже е престъпил ГОСПОДНИЯ завет и е извършил беззаконие в Израил.

¹⁶ Тогава Исус, като стана рано сутринта, извика Израил според племената им; и беше посочено Юдовото племе.

¹⁷ След като извика Юдовите семейства, беше посочено семейството на Заровците. И като свика семейството на Заровците, мъж по мъж, беше посочен Завдий.

¹⁸ А като свика неговия дом мъж по мъж, беше посочен Ахан, син на Хармий, син на Завдий, син на Зара, от Юдовото племе.

¹⁹ Тогава Исус каза на Ахан: Сине мой, въздай сега слава на ГОСПОДА, Израилевия Бог, и Му се изповядай. Кажи ми какво си направил, не скривай от мен.

²⁰ Ахан отговори на Исус: Наистина аз съгреших пред ГОСПОДА, Израилевия Бог, като направих следното:

²¹ Когато видях между плячката една хубава вавилонска дреха, двеста сикъла сребро и една златна плочка, тежка петдесет сикъла, харесаха ми и ги взех. Сега са скрити под земята в шатъра ми, а среброто е най-отдолу.

²² Тогава Исус прати хора, които се завтекоха в шатъра. Откраднатото беше скрито в шатъра на Ахан и среброто беше най-отдолу.

²³ Хората взеха всичко от шатъра и го донесоха при Исус и при всичките израилтяни, като го положиха пред ГОСПОДА.

²⁴ Тогава Исус и целият Израил хванаха Ахан, Заровия син, заедно със среброто, дрехата и златната плоча, синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овцете му, шатъра му и всичко, каквото имаше, и ги изведоха в долината Ахор.

²⁵ И Исус каза: Защо си ни навлякъл беда? Днес ГОСПОД тебе ще вкара в беда. Тогава целият Израил уби Ахан с камъни и го изгориха с огън, след като го убиха с камъни.

²⁶ После натрупаха върху него голяма грамада от камъни, която стои и до днес. Така утихна ГОСПОДНИЯТ гняв. Затова онова място се нарича и до днес долина Ахор .

8

¹

След това ГОСПОД каза на Исус: Не бой се, нито се ужасявай! Вземи със себе си всичките военни мъже, стани и се изкачи в Гай. Аз предадох в ръката ти гайския цар, народа му, града му и земята му;

² и да сториш на Гай и царя му, както стори на Йерихон и царя му; само че ще вземете за себе си плячката и добитъка. Постави против града засада от задната му страна.

³ Тогава Исус тръгна с всичките военни мъже, за да отиде в Гай. Той избра тридесет хиляди мъже, силни и храбри, изпрати ги през нощта

⁴ и им заповяда: Внимавайте, поставете засада против града от задната му страна. Не се отдалечавайте много от града и бъдете готови,

⁵ а аз и всички хора, които с мене, ще се приближим до града. И когато гайците излязат против нас, както преди, тогава ние ще побегнем от тях.

⁶ Те ще тръгнат след нас, докато ги отдалечим от града; защото ще си кажат: Те бягат от нас, както преди; и ние ще побегнем от тях.

⁷ Тогава вие ще вдигнете засадата и ще превземете града; защото ГОСПОД, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви.

⁸ След като превземете града, запалете го, направете, както ГОСПОД ви заповяда; ето, заповядах ви.

⁹ И така, Исус ги изпрати; и те се скриха в засада. Установиха се между Ветил и Гай на запад от Гай; а Исус остана през онази нощ с народа.

¹⁰ Исус, като стана рано на сутринта и прегледа народа, застана с Израилевите старейшини отпред и тръгнаха към Гай.

¹¹ И всичките военни мъже, които бяха с него, се приближиха до града и разположиха стан на север от Гай. Между тях и Гай имаше долина.

¹² Исус взе около пет хиляди мъже и постави засада между Ветил и Гай на запад от града.

¹³ След като строиха народа — цялото войнство, което беше на север от града, както и засадата на запад от града, — Исус отиде през онази нощ в долината.

¹⁴ А гайският цар, като видя това, побърза, той и неговите хора, мъжете на града, и станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израил. Царят обаче не знаеше, че има засада против него зад града.

¹⁵ А Исус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и побегнаха по пътя за пустинята.

¹⁶ И всичките гайци бяха свикани, за да ги гонят. Като гонеха Исус, гайците се отдалечиха от града.

¹⁷ Така в Гай и Ветил не остана никой. Всички излязоха след Израил; те оставиха града отворен и преследваха Израил.

¹⁸ Тогава ГОСПОД каза на Исус: Простри към Гай копието, което държиш, защото ще предам града в ръката ти. И така, Исус простря към града копието, което държеше в ръката си.

¹⁹ И щом протегна ръката си, засадата се вдигна бързо от мястото си, нахлуха внезапно в града, превзеха го и побързаха да го запалят.

²⁰ А когато гайските мъже погледнаха назад, видяха, че от града се издига дим към небето; и нямаха къде да бягат — нито напред, нито назад, понеже народът, който бягаше към пустинята, се обърна назад против преследвачите си.

²¹ А Исус и целият Израил, като видяха, че хората от засадата бяха превзели града и че оттам се издига дим, се обърнаха назад и поразиха гайските мъже.

²² Другите също излязоха от града против гайците; и така, те се намериха между израилтяните, които бяха от двете им страни; и израилтяните поразиха гайците така, че не оставиха никого жив или да избяга.

²³ А царя на Гай хванаха жив и го доведоха при Исус.

²⁴ Израил изби всичките жители на Гай в полето и пустинята, докъдето ги гонеха, и те всички паднаха от меча, докато бяха унищожени. Тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха града с острието на меча.

²⁵ И всичките загинали в онзи ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайци.

²⁶ Защото Исус не прибра ръката си, с която беше прострял копието, докато не унищожи като обречени всичките жители на Гай.

²⁷ Израил остави за себе си добитъка и плячката на Гай, както ГОСПОД заповяда на Исус.

²⁸ И така, Исус изгори Гай и го направи завинаги куп развалини, както е до днес.

²⁹ А царя на Гай обеси на дърво и го остави да виси до вечерта. След като слънцето залезе, Исус заповяда да снемат трупа му от дървото и да го хвърлят във входа на градската порта, и натрупаха върху него голяма грамада камъни, която е там и до днес.

³⁰ Тогава Исус издигна жертвеник на ГОСПОДА, Израилевия Бог, на хълма Гевал,

³¹ както ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей беше заповядал на израилтяните според написаното в книгата на Моисеевия закон — жертвеник от цели камъни, по които желязно сечиво не се беше допирало; и принесоха на него всеизгаряния на ГОСПОДА и пожертваха мирни приноси.

³² Там, на камъните, пред израилтяните, Исус написа един препис на Моисеевия закон.

³³ И целият Израил със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и местни застанаха от двете страни на ковчега срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, половината от страната на хълма Гаризин и половината от страната на хълма Гевал, както ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей беше заповядал най-напред, за да благословят Израилевия народ.

³⁴ След това Исус прочете всичките думи на закона, благословенията и проклятията според това, което беше написано в Книгата на закона.

³⁵ От всичко, което заповяда Моисей, нямаше дума, която Исус да не прочете пред всичките събрани израилтяни с жените, децата и чужденците, които се намираха между тях.

9

¹

А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието ѝ и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците,

² се събраха заедно да се бият с Исус и Израил.

³ А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай,

⁴ постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;

⁵ обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.

⁶ Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на Израилевите мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас.

⁷ Но Израилевите мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас?

⁸ Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате?

⁹ А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на ЙЕХОВА, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет,

¹⁰ и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот.

¹¹ Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.

¹² Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.

¹³ Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.

¹⁴ Тогава израилтяните приеха мъжете заради храната им, но до ГОСПОДА не се допитаха.

¹⁵ Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха.

¹⁶ А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.

¹⁷ Като продължиха пътя си, израилтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим.

¹⁸ Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в ГОСПОДА, Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците.

¹⁹ Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.

²⁰ Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме.

²¹ Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили.

²² Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас?

²³ Затова бъдѐте проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог.

²⁴ А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което ЙЕХОВА, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей — да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така.

²⁵ Сега сме в ръцете ти — каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го.

²⁶ И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израилтяните и не ги убиха.

²⁷ Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на ГОСПОДА на мястото, което Той би избрал, както са и до днес.

10

¹

А когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление и че както постъпил с Йерихон и царя му, така направил и с Гай и царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израил и останали с тях,

² много се уплашиха, той и народът му, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, беше по-голям от Гай и всичките му мъже бяха силни.

³ Затова йерусалимският цар Адониседек изпрати хора при хевронския цар Оам, при ярмутския цар Пирам, при лахийския цар Яфий и при еглонския цар Девир да им предложат:

⁴ Елате при мен и ми помогнете. И нека поразим Гаваон, защото е сключил мир с Исус и с израилтяните.

⁵ И така, тези петима аморейски царе се събраха: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, и отидоха заедно с войските си, разположиха стан пред Гаваон и воюваха против него.

⁶ Тогава гаваонците пратиха известие до Исус в стана в Галгал: Не изоставяй слугите си. Ела бързо при нас, избави ни и ни помогни, защото против нас се събраха всичките аморейски царе, които живеят в хълмистата страна.

⁷ И така, Исус тръгна от Галгал, той и всичките военни мъже с него, и всичките силни и храбри мъже.

⁸ А ГОСПОД каза на Исус: Не се плаши от тях, защото ги предадох на тебе; никой от тях няма да устои пред теб.

⁹ И така, Исус ги нападна внезапно, след като цялата нощ беше вървял от Галгал.

¹⁰ И ГОСПОД ги хвърли в смут пред Израил; Исус им нанесе голямо поражение в Гаваон и ги преследва по склона, по който се отива за Веторон, и ги поразяваше, докато стигна до Азика и Макида.

¹¹ А докато бягаха от Израил по протежение на склона при Веторон, ГОСПОД хвърляше върху тях големи камъни от небето, като градушка, близо до град Азика, и неприятелите им измряха. Загиналите от камъните на градушката бяха повече от онези, които израилтяните убиха с меч.

¹² Тогава Исус се обърна към ГОСПОДА — в деня, когато ГОСПОД предаде аморейците на израилтяните, и каза в присъствието на целия Израил:

Спри, слънце, над Гаваон
и ти, луна, над долината Еалон.

¹³
И слънцето застана на място и луната се спря,
докато народът отмъщаваше на неприятелите си.

Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана сред небето и не бързаше да си отиде почти цял ден.

¹⁴ Такъв ден не е имало нито преди, нито след това — ГОСПОД да послуша така човешки глас; защото ГОСПОД воюваше за Израил.

¹⁵ След това Исус и целият Израил се върнаха в стана в Галгал.

¹⁶ А онези петима царе побегнаха и се скриха в пещерата при Макида.

¹⁷ И така, съобщиха на Исус: Петимата царе се скриха в пещерата при Макида.

¹⁸ Исус каза: Струпайте големи камъни при входа на пещерата и поставете хора при нея да ги пазят;

¹⁹ а вие продължавайте да гоните неприятелите си и поразете последните редици от войската им; не ги оставяйте да влязат в градовете им, защото ГОСПОД, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.

²⁰ И когато Исус и израилтяните ги поразиха с голямо клане, докато избиха почти всички, а останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

²¹ тогава целият народ се върна с мир в стана при Исус в Макида. Никой не обели и дума против някого от израилтяните.

²² След това Исус каза: Отворете входа на пещерата и изведете при мен онези петима царе оттам.

²³ Тогава онези петима царе бяха изведени от пещерата и отведени при него: йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар.

²⁴ След като изведоха при Исус онези царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и каза на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се и стъпете с краката си на вратовете на тези царе. И те се приближиха и стъпиха на вратовете им.

²⁵ Исус продължи: Не се бойте и не се страхувайте, бъдете силни и храбри, понеже така ще постъпи ГОСПОД с всичките ви неприятели, против които воювате.

²⁶ След това Исус ги уби и ги обеси на пет дървета, и те висяха на дърветата до вечерта.

²⁷ А при залез слънце Исус заповяда да ги снемат от дърветата и да ги хвърлят в пещерата, където се бяха крили, и на входа на пещерата сложиха големи камъни, които стоят там и до днес.

²⁸ В същия ден Исус превзе Макида и порази града и царя му с острието на меча. Изтреби като обречени всички хора, които бяха в него, като не остави никого да избяга . И постъпи с макидския цар, както беше постъпил с йерихонския цар.

²⁹ След това Исус заедно с целия Израил отидоха от Макида в Ливна и воюваше против Ливна.

³⁰ И ГОСПОД предаде и града, и царя му в ръката на Израил; и те поразиха с острието на меча него и всички хора, които се намираха в града; не оставиха никого да избяга от града; Исус постъпи с царя му, както беше постъпил с йерихонския цар.

³¹ После Исус заедно с целия Израил отидоха от Ливна в Лахис, разположиха стан срещу града и воюваха против него.

³² И ГОСПОД предаде Лахис на Израил; превзеха го на втория ден и поразиха с острието на меча града и всички хора, които бяха в него, точно както направиха в Ливна.

³³ Тогава гезерският цар Оран дойде да помогне на Лахис; но Исус порази него и народа му, докато не му остави никого жив.

³⁴ А от Лахис Исус и целият Израил отидоха в Еглон, разположиха стан срещу града и воюваха против него;

³⁵ и в същия ден го превзеха и го поразиха с острието на меча. В същия ден Исус изтреби като обречени всички хора, които бяха в него, точно както направи в Лахис.

³⁶ После Исус заедно с целия Израил отиде от Еглон в Хеврон и воюваха против града;

³⁷ и като го превзеха, поразиха го с острието на меча — царя му, всичките му градове и всички хора, които бяха в него; не остави никого да избяга, точно както постъпи с Еглон, а изтреби града и всички в него.

³⁸ След това Исус заедно с целия Израил се върнаха в Девир и воюваха против града;

³⁹ и го превзе — царя му и всичките му градове; поразиха ги с острието на меча и изтребиха всички хора, които бяха в него; не остави никого да избяга; постъпи с Девир и царя му, както постъпи с Хеврон и както беше постъпил с Ливна и царя му.

⁴⁰ Така Исус порази цялата хълмиста земя, пустинята Негев, както и западните склонове, подножията и всичките им царе; не остави никого да избяга, а изтреби всичко, което дишаше, както ГОСПОД, Израилевият Бог, беше заповядал.

⁴¹ Исус ги порази от Кадис-варни до Газа и цялата Гесенска земя до Гаваон.

⁴² Всички тези царе и земята им Исус превзе наведнъж, защото ГОСПОД, Израилевият Бог, воюваше за Израил.

⁴³ Тогава Исус заедно с целия Израил се завърнаха в стана в Галгал.

11

¹

А асорският цар Явин, като чу за това, изпрати хора до мадонския цар Йовав, до симвронския цар, до ахсафския цар

² и до царете, които бяха на север в хълмистата страна, в пустинята Араба на юг от Хинерот , и в долината, и в Нафат-дор на запад,

³ до ханаанците, които бяха на изток и на запад, до аморейците, хетите, ферезейците и йевусейците в хълмистата страна, и до евейците под Ермон в земята Масфа.

⁴ И те заедно с всичките си войски — народ, многоброен като пясъка покрай морето, — излязоха с твърде много коне и колесници.

⁵ След като всички тези царе се събраха, дойдоха и заедно разположиха стан близо до езерото Мером, за да се бият с Израил.

⁶ Тогава ГОСПОД каза на Исус: Не се плаши от тях! Защото утре по това време Аз ще ги предам всички избити пред Израил; и ще прережеш жилите на конете им и ще изгориш с огън колесниците им.

⁷ И така, Исус и всичките войни с него излязоха внезапно против тях при езерото Мером и ги нападнаха.

⁸ И ГОСПОД ги предаде на Израил; и те ги поразиха и ги гониха до самия Сидон и до Мисрефот-маим, и до долината на Масфа на изток; поразяваха ги, докато не остана жив нито един от тях.

⁹ Исус постъпи с тях, както ГОСПОД му заповяда: преряза жилите на конете им и изгори с огън колесниците им.

¹⁰ По това време Исус, като се върна, превзе Асор и уби царя му с меч; защото преди Асор беше най-главното между всички тези царства.

¹¹ Всички хора, които бяха в града, убиха с острието на меча и ги изтребиха като обречени. Не оставиха нищо живо и изгориха Асор с огън.

¹² Исус превзе всички градове на местните царе, царете им залови и ги уби с острието на меча; изтреби ги, както беше заповядал ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей.

¹³ Но Израил не изгори никой от градовете, разположени върху хълмовете, освен единствено Асор, който Исус изгори.

¹⁴ Всичката плячка на тези градове и добитъка им израилтяните плениха за себе си, а всичките хора убиваха с острието на меча, докато ги изтребиха; не оставиха нищо живо.

¹⁵ Както ГОСПОД беше заповядал на слугата Си Моисей, така Моисей заповяда на Исус. Така и направи Исус; не наруши нищо от това, което ГОСПОД беше заповядал на Моисей.

¹⁶ Така Исус превзе цялата онази хълмиста земя и Негев, и цялата земя Гесен, равнината и пустинята Араба, хълмистата и равната земя на Израил,

¹⁷ от възвишението Халак в посока към Сир до Ваалгад в Ливанската долина в подножието на планината Ермон; и залови всичките им царе, порази ги и ги уби.

¹⁸ Дълго време воюваше Исус против всички тези царе.

¹⁹ Нямаше град, който да сключи мир с израилтяните, освен евейците, които живееха в Гаваон. Всички градове бяха превзети с бой.

²⁰ Защото от ГОСПОДА стана да се закоравят сърцата им, така че да излязат против Израил на бой, за да ги обрече Исус на изтребление, за да не им се покаже милост, а да ги изтреби, както ГОСПОД беше заповядал на Моисей.

²¹ В онова време Исус дойде и изтреби енакимите от планинската земя, от Хеврон, от Девир, от Анав и от цялата хълмиста земя на Юда, и от цялата Израилева хълмиста земя; Исус ги обрече на изтребление заедно с градовете им.

²² Не останаха енакими в земята на израилтяните; само в Газа, Гет и Азот останаха някои от тях.

²³ Така Исус превзе цялата земя, както ГОСПОД беше казал на Моисей. Исус я даде на Израил за наследство, като я раздели според племената им. И земята утихна от война.

12

¹

А ето царете на земята отвъд Йордан, към изгрев слънце, които израилтяните поразиха и чиято земя превзеха, от потока Арнон до планината Ермон и цялото поле на изток:

² аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, при брега на потока Арнон, в средата на долината, и също половината на Галаад до потока Явок, който е граница с амонците,

³ и на изток чак до езерото Хинерот и до Морето на Араба, т. е. Соленото море, на изток, до пътя към Вет-йесимот, и на юг в подножието на Асдот-фасга;

⁴ и пределите на васанския цар Ог, който беше един от последните рефаими и живееше в Астарот и в Едраи.

⁵ Ог владееше в планината Ермон, в Салха и в целия Васан, до границите с гесурците и мааханците, и половината от Галаад до границата с есевонския цар Сион.

⁶ ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей и израилтяните поразиха тези царе; и ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей даде земята им за притежание на синовете на Рувим и Гад и на половината от Манасиевото племе.

⁷ А ето царете на земята отсам Йордан, на запад, които Исус и израилтяните поразиха, от Ваалгад в Ливанската долина до възвишението Халак в посока към Сиир; Исус даде земята им за притежание на Израилевите племена, както щяха да бъдат разделени:

⁸ в хълмистата земя, в равнините, в полето, по западните склонове, в пустинята Араба и в Негев. Царете бяха от хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците, а именно:

⁹ йерихонският цар; царят на Гай — град, близо до Ветил;

¹⁰ йерусалимският цар; хевронският цар;

¹¹ ярмутският цар; лахийският цар;

¹² еглонският цар; гезерският цар;

¹³ девирският цар; гедерският цар;

¹⁴ хорманският цар; арадският цар;

¹⁵ ливанският цар; одоламският цар;

¹⁶ макиданският цар; ветилският цар;

¹⁷ тапфуанският цар; еферският цар;

¹⁸ афекският цар; ласаронският цар;

¹⁹ мадонският цар; асорският цар;

²⁰ симрон-меронският цар; ахсафският цар;

²¹ таанахският цар; магедонският цар;

²² кедеският цар; царят на Йокнеам в Кармил;

²³ царят на Дор в Нафат-дор; царят на Гоим в Галгал;

²⁴ тирзанският цар; всичките царе — тридесет и един на брой.

13

¹

А Исус остаря и беше в напреднала възраст. Тогава ГОСПОД му каза: Ти остаря и си в напреднала възраст, а остава още много земя да бъде превзета.

² Ето земята, която остава още: всичките области на филистимците и цялата Гесурска земя,

³ от Сиор в посока към Египет до границата на Акарон на север, която принадлежи на ханаанците — петте области на филистимците: на газците, на азотците, на аскалонците, на гетците и на акаронците; и земята, която е на авейците;

⁴ на Негев, цялата земя на ханаанците и Меара, която принадлежи на сидонците, до Афек, до Аморейските територии;

⁵ и земята на гевалците, и целият Ливан към изгрев слънце, от Ваалгад в подножието на Ермонската планина до прохода на Емат;

⁶ всичките планински жители от Ливан до Мисрефот-маим, т. е. всичките сидонци; тях Аз ще изтребя пред израилтяните; а ти раздели тази земя в наследство на Израил, както ти заповядах.

⁷ И така, сега раздели тази земя в наследство на деветте племена и на половината от Манасиевото племе.

⁸ А заедно с другата половина от Манасиевото племе Рувимовите синове и Гадовите синове получиха наследството си, което Моисей им даде отвъд Йордан, на изток,

⁹ от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и града, който е в средата на долината, и цялата медеванска равнина до Девон,

¹⁰ и всичките градове на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон, до територията на амонците,

¹¹ и Галаад, и пределите на гесурците и на мааханците, и цялата планина Ермон, и целия Васан до Салха,

¹² цялото царство на Ог във Васан, който царуваше в Астарот и в Едраи. Той единствен беше оцелял от останалите рефаими, които Моисей порази и изгони.

¹³ Обаче израилтяните не изгониха гесурците и мааханците. Гесурците и мааханците живееха между Израил, както живеят и до днес.

¹⁴ Само на Левиевото племе той не даде наследство. Жертвите, принесени чрез огън на ГОСПОДА, Израилевия Бог, са тяхно наследство, както им е казал.

¹⁵ А Моисей даде наследство на племето на Рувимовите синове според семействата им.

¹⁶ Пределите им бяха от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и града, който е сред долината, и цялата равнина до Медева,

¹⁷ Есевон и всичките му градове в равнината: Девон, Вамот-ваал, Вет-ваалмеон,

¹⁸ Яса, Кедимот, Мафаат,

¹⁹ Кириатаим, Сивма, Зарет-Саар в хълма на Емак,

²⁰ Вет-фегор, Асдот-фасга, Вет-есимот

²¹ и всичките градове на равнината, и цялото царство на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон, когото Моисей порази заедно с мадиамските първенци: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, Сионови първенци, които живееха в онази земя.

²² И между убитите от тях беше Валаам, Веоровият син, прорицателят, когото израилтяните убиха с меч.

²³ А границата на Рувимовите синове беше Йордан и пределите му. Това е наследството на Рувимовите синове според семействата им с градовете им и техните села.

²⁴ На Гадовото племе Моисей даде наследство на Гадовите синове според семействата им.

²⁵ Територията им включваше Язир и всичките Галаадски градове, и половината от земята на амонците до Ароир срещу Рава,

²⁶ и от Есевон до Рамат-масфа и Ветоним, и от Маханаим до границата на Девир,

²⁷ и в долината Ветарам, Ветнимра, Сокхот и Сафон, останалото от царството на есевонския цар Сион отвъд Йордан на изток, като имаше за граница Йордан до края на езерото Хинерот.

²⁸ Това е наследството на Гадовите синове според семействата им с градовете им и техните села.

²⁹ Моисей даде наследство и на половината от Манасиевото племе; и то стана притежание на половината от племето на Манасиевите синове според семействата им.

³⁰ Територията им беше от Маханаим, целият Васан, цялото царство на васанския цар Ог и всичките заселища на Яир, които са във Васан, шестдесет града.

³¹ И половината от Галаад и Астарот и Едраи, градове на царството на Ог във Васан, бяха дадени на потомците на Махира, Манасиевия син, на половината от Махировите потомци според семействата им.

³² Тези са наследствата, които Моисей раздели в моавските полета отвъд Йордан, срещу Йерихон, на изток.

³³ А на Левиевото племе Моисей не даде наследство. ГОСПОД, Израилевият Бог, беше наследството им, както им беше казал.

14

¹

А ето наследството, което израилтяните взеха в Ханаанската земя, което им разделиха свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове от племената на израилтяните.

² С жребий бе разделено наследството на тези девет и половина племена, както ГОСПОД беше заповядал чрез Моисей.

³ Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена отвъд Йордан; но на левитите не даде наследство заедно с тях.

⁴ Защото Йосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тази земя, а само градове за живеене с пасбища за добитъка им и за стоката им.

⁵ Както ГОСПОД беше заповядал на Моисей, така направиха израилтяните, като разделиха земята.

⁶ В това време Юдовите синове дойдоха при Исус в Галгал и Халев, син на Ефония, Кенезеца, му каза: Ти знаеш какво е говорил ГОСПОД на Божия човек Моисей за мен и за тебе в Кадис-варни.

⁷ Аз бях на четиридесет години, когато ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и му донесох известие според това, което бях видял.

⁸ Братята ми обаче, които бяха дошли с мен, обезсърчиха народа; но аз последвах напълно ГОСПОДА, моя Бог.

⁹ Затова в същия ден Моисей се закле с думите: Земята, на която стъпиха краката ти, ще бъде наследство на теб и на потомците ти завинаги, защото ти напълно последва ГОСПОДА, моя Бог.

¹⁰ И така, ГОСПОД ме е опазил жив, както каза, през тези четиридесет и пет години, откакто ГОСПОД говорѝ това на Моисей, когато Израил се луташе из пустинята; и сега аз съм на осемдесет и пет години.

¹¹ Днес аз съм толкова силен, колкото в деня, когато Моисей ме изпрати. Каквато беше силата ми тогава, такава е и сега — да воювам, да излизам и да влизам.

¹² И така, дай ми сега тази хълмиста земя, за която ГОСПОД каза тогава; защото ти чу в онзи ден, че там имало енакими и големи укрепени градове. Дано ГОСПОД бъде с мен и аз ще ги изгоня, както ГОСПОД каза.

¹³ Тогава Исус благослови Халев, Ефониевия син, и му даде Хеврон за наследство.

¹⁴ Хеврон стана притежание на Халев, син на Ефония, Кенезеца, както е и до днес, защото той последва напълно ГОСПОДА, Израилевия Бог.

¹⁵ Преди това името на Хеврон беше Кириат-Арва; а Арва беше голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

15

¹

На племето на Юдовите синове според семействата им се падна по жребий земята до Едом; пустинята Цин на юг беше южната ѝ граница.

² Южната им граница започваше от най-далечния край на Соленото море, от залива, който се простира към Негев;

³ и продължаваше към Негев до склона на Акравим, преминаваше в Цин, изкачваше се на юг от Кадис-варни, преминаваше край Есрон, изкачваше се в Адар, завиваше към Карка,

⁴ преминаваше до Асмон и достигаше до Египетския поток. Границата свършваше при морето. Това е южната им граница.

⁵ А източната граница беше Соленото море до устието на Йордан. И границата на северната част започваше от залива на морето при устието на Йордан;

⁶ продължаваше до Ветагла и преминаваше на север от Ветарава. Границата се изкачваше до камъка на Воан, Рувимовия потомък.

⁷ От долината Ахор границата възлизаше към Девир и завиваше на север към Галгал срещу нагорнището на Адумим, който е на юг от потока, преминаваше към водите на Енсемес и свършваше до извора Рогил.

⁸ Границата възлизаше през долината на Еномовия син, на юг от Евус (това е Йерусалим), и минаваше по върха на хълма, който е на запад срещу еномската долина, в северния край на долината на рафаимите;

⁹ и от върха на хълма границата завиваше до извора на водата Нефтоя и стигаше до градовете на ефронската планина; после се отправяше към Ваала (която е Кириат-иарим).

¹⁰ От Ваала границата завиваше на запад към сиирската планина, минаваше край северната страна на планината Ярим (която е Хасалон), слизаше във Ветсемес и минаваше през Тамна;

¹¹ после границата излизаше на север от Акарон и се отправяше към Сикрон, минаваше през планината Ваал и стигаше до Явнеил. Границата свършваше при морето.

¹² А западната граница беше край Голямото море и пределите му. Тези бяха околовръстните граници на Юдовите синове според семействата им.

¹³ И според заповяданото от ГОСПОДА на Исус той даде на Халев, Ефониевия син, за дял между Юдовите синове града на Арва, Енаковия баща, който град е Хеврон.

¹⁴ А Халев прогони от там тримата Енакови сина: Сесай, Ахиман и Талмай.

¹⁵ Оттам отиде против жителите на Девир (а името на Девир преди беше Кириат-сефер).

¹⁶ И Халев каза: Който порази Кириат-сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена.

¹⁷ Превзе го Готониил, син на Кенез, Халевовия брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

¹⁸ И като отиваше, тя му внуши да поиска от баща ѝ нива; и така, като слезе от осела, Халев ѝ каза: Какво ти е?

¹⁹ А тя отвърна: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори. И той ѝ даде горните и долните извори.

²⁰ Това е наследството на племето на Юдовите синове според семействата им.

²¹ Най-крайните градове във владение на племето на Юдовите синове, граничещи с Едом на юг, бяха: Кавсеил, Едар, Ягур,

²² Кина, Димона, Адада,

²³ Кадес, Асор, Итнан,

²⁴ Зиф, Телем, Ваалот,

²⁵ Асор-адата, Кириот, Есрон (който е Асор),

²⁶ Амам, Сема, Молада,

²⁷ Асаргада, Есемон, Ветфалет,

²⁸ Асар-суал, Вирсавее, Визиотия,

²⁹ Ваал, Иим, Асем,

³⁰ Елтолад, Хесил, Хорма,

³¹ Сиклаг, Мадмана, Сансана,

³² Леваот, Силеим, Аин и Римон; всичките градове заедно със селата им бяха двадесет и девет.

³³ В равнината бяха: Естаол, Сараа, Асна,

³⁴ Заноа, Енганим, Тапфуа, Инам,

³⁵ Ярмут, Одолам, Сохо, Азика,

³⁶ Сагарим, Адитаим, Гедира и Гедиротаим; четиринадесет града заедно със селата им;

³⁷ Сенан, Адаса, Мигдалгад,

³⁸ Далаан, Масфа, Йоктеил,

³⁹ Лахис, Васкат, Еглон,

⁴⁰ Хавон, Лахмас, Хитлис,

⁴¹ Гедирот, Вет-дагон, Наама и Макида; шестнадесет града заедно със силата им;

⁴² Ливна, Етер, Асан,

⁴³ Ефта, Асена, Несив,

⁴⁴ Кеила, Ахзив и Мариса; девет града заедно със селата им;

⁴⁵ Акарон и заселищата му заедно със селата му;

⁴⁶ от Акарон до морето всичките градове, които са близо до Азот, заедно със селата им;

⁴⁷ Азот и заселищата му заедно със селата му, Газа и заселищата му заедно със селата му, до Египетския поток и Голямото море с пределите му.

⁴⁸ А в хълмистите места: Самир, Ятир, Сохо,

⁴⁹ Дана, Кириат-сана (който е Девир),

⁵⁰ Анав, Естемо, Аним,

⁵¹ Гесен, Олон и Гило; единадесет града заедно със селата им;

⁵² Арав, Дума, Есан,

⁵³ Янум, Вет-тапфуа, Афека,

⁵⁴ Хумата, Кириат-арва (който е Хеврон) и Сиор; девет града заедно със селата им;

⁵⁵ Маон, Кармил, Зиф, Юта,

⁵⁶ Езраел, Йокдеам, Заноа,

⁵⁷ Акаин, Гаваа и Тамна; десет града заедно със селата им;

⁵⁸ Алул, Ветсур, Гедор,

⁵⁹ Маарат, Ветанот и Елтекон; шест града заедно със селата им;

⁶⁰ Кириат-ваал (който е Кириат-иарим) и Рава; два града заедно със селата им.

⁶¹ В пустинята: Ветарава, Мидин, Сехаха,

⁶² Нивсан, Градът на солта и Енгади; шест града заедно със селата им.

⁶³ А Юдовите синове не можаха да изгонят йевусейците, които населяваха Йерусалим; а йевусейците живееха в Йерусалим с Юдовите синове — и така живеят до днес.

16

¹

На Йосифовите потомци се падна по жребий земята от Йордан при Йерихон и йерихонските води на изток в пустинята, земята, която се простира от Йерихон през хълмистата страна до Ветил.

² Границата вървеше от Ветил до Луз, минаваше през околността на Архиатарот,

³ слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долния Веторон и до Гезер и свършваше при морето.

⁴ Така Йосифовите потомци, племената на Манасия и Ефрем, получиха наследството си.

⁵ Територията на Ефремовите синове според семействата им беше: границата на наследството им на изток беше Атарот-адар до горния Веторон;

⁶ на север от Михметат границата минаваше на запад и завиваше на изток до Танат-сило, а оттам преминаваше на изток от Янох;

⁷ после слизаше от Янох до Атарот и до Наарат и достигаше до Йерихон, като свършваше при Йордан.

⁸ От Тапфуа границата отиваше на запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на Ефремовите синове според семействата им.

⁹ Имаше и градове, отделени за Ефремовите синове, в наследството на Манасиевите синове — всички тези градове заедно със селата им.

¹⁰ Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер. Ханаанците живееха между Ефремовите синове, както живеят и до днес — като подчинени поданици.

17

¹

Беше хвърлен жребий и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Йосиф. Махир, Манасиевият първороден, баща на Галаад, понеже беше военен мъж, получи Галаад и Васан.

² Така че хвърленият жребий беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезер, за потомците на Хелек, за потомците на Асриил, за потомците на Сихем, за потомците на Ефер и за потомците на Семида. Тези бяха синовете на Йосифовия син Манасия според семействата им.

³ Обаче Салпаад, син на Ефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, нямаше синове, а дъщери. Ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса.

⁴ Те дойдоха пред свещеника Елеазар, пред Исус, Навиновия син, и пред първенците и казаха: ГОСПОД заповяда на Моисей да ни даде наследство между братята ни. Затова според ГОСПОДНЕТО повеление той им даде наследство между братята на баща им.

⁵ И така, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е на изток от Йордан,

⁶ защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия.

⁷ Манасиевата граница минаваше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем, и продължаваше надясно до жителите на Ентапфуя.

⁸ Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а самият град Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на Ефремовите синове.

⁹ След това границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тези от Манасиевите градове принадлежаха на Ефрем; и Манасиевата граница вървеше на север от потока и свършваше при морето.

¹⁰ Земята на юг беше на Ефрем, а на север — на Манасия, и морето беше границата му; земите им достигаха на север до Асир и на изток до Исахар.

¹¹ А в земята на Исахар и Асир Манасия притежаваше: Ветсан и заселищата му, Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Магедон и заселищата му, три околии.

¹² Но Манасиевите синове не можаха да изгонят жителите на тези градове, а ханаанците останаха да живеят в онази земя.

¹³ А когато израилтяните се закрепиха, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят оттам.

¹⁴ Тогава Йосифовите потомци казаха на Исус: Защо ти допусна за нас да се хвърли само един жребий и да наследим само един дял, при положение че сме многоброен народ, понеже ГОСПОД ни е благословил досега?

¹⁵ А Исус им отговори: Ако сте многоброен народ, идете в гората и си изсечете една част от нея в земята на ферезейците и на рафаимите, щом хълмистата част на Ефрем е тясна за вас.

¹⁶ Но Йосифовите потомци възразиха: Тази хълмиста земя не е удобна за нас; при това всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници — както онези, които са във Ветсан и заселищата му, така и другите, които са в Езраелската долина.

¹⁷ Тогава Исус говорѝ на Йосифовия дом — на Ефрем и Манасия: Наистина вие сте многоброен народ и имате голяма сила; няма да имате само едно притежание чрез жребий;

¹⁸ а хълмистата част ще бъде ваша, макар че е залесена. Ще я изсечете и ще бъде изцяло ваша, понеже ще прогоните ханаанците, независимо че имат железни колесници и са силни.

18

¹

След това цялото общество израилтяни се събра в Сило, където поставиха шатъра за срещане; защото земята вече беше завладяна от тях.

² Между израилтяните обаче останаха седем племена, които още не бяха получили наследството си.

³ И така, Исус каза на израилтяните: Докога ще немарите да отидете и завладеете земята, която ви е дал ГОСПОД, Бог на бащите ви?

⁴ Изберете си по трима мъже от всяко племе и аз ще ги пратя; и като тръгнат, нека обходят земята и я опишат, според както трябва да я наследят, и нека се върнат при мене.

⁵ Нека я разделят на седем дяла, като Юда си остане в пределите си, на юг, а Йосифовият дом си остане в пределите си на север.

⁶ След като опишете земята на седем дяла и донесете описанието тук, при мен, аз ще хвърля жребий за вас тук, пред ГОСПОДА, нашия Бог.

⁷ Защото левитите нямат дял между вас, понеже ГОСПОДНЕТО свещенство е тяхното наследство; а Гад и Рувим и половината от Манасиевото племе получиха на изток от Йордан наследството си, което ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей им даде.

⁸ И така, мъжете станаха и тръгнаха. А на онези, които отидоха да опишат земята, Исус нареди: Идете, обходете земята, за да я опишете, върнете се при мен и аз ще хвърля жребий за вас тук, в Сило, пред ГОСПОДА.

⁹ Тогава мъжете отидоха и обходиха земята, описаха я в книга по градове на седем дяла и дойдоха при Исус в стана в Сило.

¹⁰ Тогава Исус хвърли жребий за тях в Сило пред ГОСПОДА. Там Исус раздели земята на израилтяните според дяловете им.

¹¹ Беше хвърлен жребият за племето на Вениаминовите синове според семействата им. Съгласно жребия територията им се падна между Юдовите синове и Йосифовите потомци.

¹² На север границата им започваше от Йордан; после границата отиваше на север от Йерихон, възлизаше през хълмистата земя на запад и свършваше при ветавенската пустиня;

¹³ оттам границата минаваше на юг от Луз (който е Ветил) и след това слизаше в Атарот-Адар до хълма, който е на юг от долния Ветерон.

¹⁴ Оттам границата завиваше към западната страна на юг, от хълма, който е срещу Ветерон, и свършваше с Кириат-Ваал (който е Кириат-иарим), град на Юдовите синове. Това беше западната страна.

¹⁵ А южната страна беше от края на Кириат-иарим, откъдето границата минаваше на запад и свършваше при извора на водата Нефтоя.

¹⁶ Границата преминаваше до края на хълма, който е срещу долината на Еномовия син и е на север от долината на рафаимите, слизаше през долината на Еном до южната страна на Евус и се спускаше до извора Рогил,

¹⁷ и като завиваше от север, минаваше в Енсемес, излизаше в Галилот, който е срещу нагорнището при Адумим, и слизаше при камъка на Рувимовия син Воан;

¹⁸ после минаваше в страната, която е на север срещу Арава, и слизаше в Арава;

¹⁹ границата минаваше на север от Ветагла и свършваше при северния залив на Соленото море, при южния край на Йордан. Това беше южната граница.

²⁰ А границата му на изток беше Йордан. Това беше според границите си наоколо наследството на Вениаминовите синове според семействата им.

²¹ А градовете за племето на Вениаминовите синове според семействата им бяха: Йерихон, Ветагла, Емек-кесис,

²² Ветарава, Семараим, Ветил,

²³ Авим, Фара, Офра,

²⁴ Хефар-амона, Афни и Гава; дванадесет града заедно със селата им;

²⁵ Гаваон, Рама, Вирот,

²⁶ Масфа, Хефира, Моса,

²⁷ Рекем, Ерфаил, Тарала,

²⁸ Сила, Елеф, Евус (който е Йерусалим), Гаваот и Кириат; четиринадесет града заедно със селата им. Това е наследството на Вениаминовите синове според семействата им.

19

¹

Вторият жребий беше хвърлен за Симеон, за племето на Симеоновите синове според семействата им. Наследството им беше между наследството на Юдовите синове.

² За свое наследство те имаха: Вирсавее (или Савее), Молада,

³ Асар-суал, Вала, Асем,

⁴ Елтолад, Ветул, Хорма,

⁵ Сиклаг, Вет-маркавот, Асар-суса,

⁶ Ветловаот и Саруен; тринадесет града заедно със селата им;

⁷ Аин, Римон, Етер и Асан; четири града заедно със селата им;

⁸ и всичките села, които бяха около тези градове, до Ваалат-вир (който е южният Рамат). Това е наследството за племето на Симеоновите синове според семействата им.

⁹ От дела на Юдовите синове бе дадено наследството на Симеоновите синове, защото делът на Юдовите синове беше голям за тях; затова Симеоновите синове наследиха дял от тяхното наследство.

¹⁰ Третият жребий беше хвърлен за Завулоновите синове според семействата им и територията на наследството им беше до Сарид.

¹¹ Границата им отиваше на запад до Марала и Давасес и достигаше потока, който е срещу Йокнеам.

¹² От Сарид завиваше на изток до границата на Кислот-тавор и излизаше на Даврат. Изкачваше се до Яфия

¹³ и оттам минаваше на изток в Гетефер, в Ита-касин, и излизаше в Римон-метоар към Нуя.

¹⁴ На север границата завиваше в Анатот и свършваше в долината Ефтаил,

¹⁵ като включваше Катат, Наадал, Симрон, Дала и Витлеем, дванадесет града заедно със селата им.

¹⁶ Това е наследството на Завулоновите синове според семействата им — тези градове заедно със селата им.

¹⁷ Четвъртият жребий беше хвърлен за Исахар, за Исахаровите синове според семействата им.

¹⁸ Пределите им бяха Езраел, Кесулот, Сунам,

¹⁹ Афераим, Сеон, Анахарат,

²⁰ Равит, Кисион, Авес,

²¹ Ремет, Енганим, Енада и Вет-фасис.

²² Границата достигаше Тавор, Сахасима и Ветсемес и свършваше при Йордан; шестнадесет града заедно със селата им.

²³ Това е наследството за племето на Исахаровите синове според семействата им — градовете заедно със селата им.

²⁴ Петият жребий беше хвърлен за племето на Асировите синове според семействата им.

²⁵ В пределите им влизаха Хелкат, Али, Ветен, Ахсаф,

²⁶ Аламелех, Амад и Мисал и достигаше до Кармил на запад и до Сихор-ливнат.

²⁷ Оттам границата им завиваше към изгрев слънце при Вет-дагон и достигаше Завулон и долината Ефтаил на север от Ветемек и Наил, като излизаше при Хаул наляво,

²⁸ и Еврон , Роов, Амон и Кана, до големия Сидон.

²⁹ После границата завиваше към Рама и към укрепения град Тир; и като продължаваше към Оса, свършваше при морето край страната на Ахзив,

³⁰ Ама, Афен и Роов; двадесет и два града заедно със селата им.

³¹ Това е наследство за племето на Асировите синове според семействата им — тези градове заедно със селата им.

³² Шестият жребий беше хвърлен за Нефталимовите синове според семействата им.

³³ Границата им беше от Елеф, от Алон, близо до Саананим, и Адами-некев, и Явнеил, до Лакум и свършваше при Йордан.

³⁴ После границата завиваше на запад до Азнот-тавор и оттам излизаше при Укок, достигаше Завулон на юг, достигаше Асир на запад и Юда при Йордан на изток.

³⁵ А укрепените градове бяха: Сидим, Сер, Амат, Ракат, Хинерот,

³⁶ Адама, Рама, Асор,

³⁷ Кедес, Едраи, Енасор,

³⁸ Ирон, Мигдалил, Орам, Ветанат и Ветсемес; деветнадесет града заедно със селата им.

³⁹ Това е наследството за племето на Нефталимовите синове според семействата им — градовете заедно със селата им.

⁴⁰ Седмият жребий беше хвърлен за племето на Дановите синове според семействата им.

⁴¹ Пределите, които те наследяваха, бяха: Саара, Естаол, Ерсемес,

⁴² Салавим, Еалон, Етла,

⁴³ Елон, Тамната, Акарон,

⁴⁴ Елтеко, Гиветон, Ваалат,

⁴⁵ Юд, Вани-варак, Гетримон,

⁴⁶ Меиаркон и Ракон, с околността, която е срещу Йопа.

⁴⁷ А делът на Дановите синове не им стигаше; затова Дановите синове отидоха и воюваха против Лесем, и като го превзеха и го поразиха с острието на меча, го взеха за притежание и се заселиха в него; и Лесем наименуваха Дан по името на праотеца си Дан.

⁴⁸ Това е наследството за племето на Дановите синове според семействата им — тези градове заедно със селата им.

⁴⁹ А като свършиха разделянето на земята според пределите ѝ, израилтяните дадоха на Исус, Навиновия син, наследство между тях.

⁵⁰ Както ГОСПОД беше заповядал, дадоха му града, който поиска, т. е. Тамнат-сарах в хълмистата част на Ефрем; и Исус, Навиновият син, построи града и живееше в него.

⁵¹ Тези са наследствата, които свещеникът Елеазар и Исус, Навиновият син, и началниците на бащините домове на племената на израилтяните разделиха с жребий в Сило пред ГОСПОДА при входа на шатъра за срещане. Така свършиха разделянето на земята.

20

¹

Тогава ГОСПОД каза на Исус:

² Говорѝ на израилтяните: Определете си градове за убежище, за които съм ви казал чрез Моисей,

³ за да се укрива там онзи убиец, който убие човек без умисъл, по незнание; и тези градове да ви бъдат убежище от отмъстителя за кръвта.

⁴ И когато онзи, който побегне в един от тези градове, застане във входа на градската порта и разкаже за случилото се на всеослушание пред старейшините от онзи град, те нека го приемат в града при себе си и нека му дадат място, и той да живее при тях.

⁵ И ако отмъстителят за кръвта го преследва, те да не му предават убиеца; защото по незнание е убил ближния си, без да го е мразил преди това.

⁶ Той да живее в онзи град, докато се яви на съд пред обществото и до смъртта на онзи, който е първосвещеник в онова време. След това убиецът да се върне и да отиде в града си и в дома си, откъдето е избягал.

⁷ И така, определиха Кадес в Галилея, в хълмистата земя на Нефталим, Сихем в хълмистата земя на Ефрем и Кириат-Арва (който е Хеврон) в хълмистата земя на Юда.

⁸ А оттатък Йордан срещу Йерихон, на изток, определиха Восор в пустинята на платото на Рувимовото племе, Рамот в Галаад от Гадовото племе и Голан във Васан от Манасиевото племе.

⁹ Тези бяха градовете, определени за всички израилтяни и за чужденците, които живеят между тях, така че всеки, който би убил някого, без да има такова намерение, да бяга там, за да не бъде убит от отмъстителя за кръвта, докато се яви пред обществото.

21

¹

След това левитските родоначалници дойдоха при свещеника Елеазар, при Исус, Навиновия син, и при родоначалниците на племената на израилтяните

² и говориха с тях в Сило, в Ханаанската земя: ГОСПОД заповяда чрез Моисей да ни се дадат градове за живеене заедно с пасбищата за добитъка ни.

³ И ето градовете заедно с пасбищата им, които израилтяните дадоха на левитите от наследството си според ГОСПОДНЯТА заповед:

⁴ Беше хвърлен жребий за семействата на Каатовите синове; и потомците на свещеника Аарон, които бяха от левитите, получиха чрез жребий тринадесет града от Юдовото племе, от Симеоновото племе и от Вениаминовото племе.

⁵ А останалите Каатови потомци получиха чрез жребий десет града от семействата на Ефремовото племе, от Дановото племе и от половината на Манасиевото племе.

⁶ И Гирсоновите потомци получиха чрез жребий тринадесет града от семействата на Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от половината на Манасиевото племе във Васан.

⁷ Мерариевите потомци според семействата си получиха дванадесет града от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе.

⁸ И така, тези градове заедно с пасбищата им израилтяните дадоха чрез жребий на левитите, както ГОСПОД беше заповядал чрез Моисей.

⁹ От племето на Юдовите синове и от племето на Симеоновите синове дадоха тези градове, които са изброени по-долу

¹⁰ и които бяха получени от Аароновите потомци, които бяха от семействата на Каатовите синове, които са от Левиевите синове; защото първият жребий беше хвърлен за тях:

¹¹ дадоха им града на Арва, Енаковия баща (който е град Хеврон) с пасбищата му около него, в Юдовата хълмиста земя

¹² (а нивите на града заедно със селата му дадоха на Халев, Ефониевия син, за негова собственост);

¹³ и така, Хеврон с пасбищата му, града за убежище на убиец, дадоха на потомците на свещеника Аарон, също и Ливна с пасбищата му,

¹⁴ Ятир с пасбищата му, Естемой с пасбищата му,

¹⁵ Олом с пасбищата му, Девир с пасбищата му,

¹⁶ Аин с пасбищата му, Юта с пасбищата му и Ветсемес с пасбищата му; девет града от тези две племена;

¹⁷ а от Вениаминовото племе: Гаваон с пасбищата му, Гава с пасбищата му,

¹⁸ Анатон с пасбищата му и Алмот с пасбищата му — всичко четири града.

¹⁹ Всички градове на Аароновите потомци, свещениците, бяха тринадесет града с пасбищата им.

²⁰ И семействата на Каатовите потомци, левитите, които оставаха от Каатовите потомци, получиха градовете за свое притежание от Ефремовото племе според жребий.

²¹ Дадоха им град Сихем с пасбищата му в хълмистата земя на Ефрем за убежищен град, също и Гезер с пасбищата му,

²² Кивзаим с пасбищата му и Веторон с пасбищата му — всичко четири града.

²³ От Дановото племе: Елтеко с пасбищата му, Геветон с пасбищата му,

²⁴ Еалон с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му — всичко четири града.

²⁵ От половината на Манасиевото племе: Таанах с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му — всичко два града.

²⁶ Всичките градове за семействата на останалите Каатови потомци бяха десет с пасбищата им.

²⁷ На Гирсоновите потомци, от семействата на левитите, дадоха от другата половина на Манасиевото племе: убежищния град Голан във Васан с пасбищата му и Веестера с пасбищата му — всичко два града.

²⁸ От Исахаровото племе: Кисион с пасбищата му, Даврат с пасбищата му,

²⁹ Ярмут с пасбищата му и Енганим с пасбищата му — всичко четири града.

³⁰ От Асировото племе: Мисаал с пасбищата му, Авдон с пасбищата му,

³¹ Хелкат с пасбищата му и Роов с пасбищата му — всичко четири града.

³² А от Нефталимовото племе: убежищния град Кедес в Галилея с пасбищата му, Амот-дор с пасбищата му и Картан с пасбищата му — всичко три града.

³³ Всичките градове на Гирсоновите синове според семействата им бяха тринадесет града с пасбищата им.

³⁴ И на семействата на Мерариевите потомци, останалите от левитите, дадоха: от Завулоновото племе Йокнеам с пасбищата му, Карта с пасбищата му,

³⁵ Димна с пасбищата му и Наалон с пасбищата му — всичко четири града.

³⁶ От Рувимовото племе: Восор с пасбищата му, Яса с пасбищата му,

³⁷ Кедимот с пасбищата му и Мефаят с пасбищата му — всичко четири града.

³⁸ От Гадовото племе: убежищния град Рамот в Галаад с пасбищата му, Маханаим с пасбищата му,

³⁹ Есевон с пасбищата му и Язир с пасбищата му — всичко четири града.

⁴⁰ Всичките градове, които дадоха чрез жребий на Мерариевите потомци според семействата им на останалите от семействата на левитите, бяха дванадесет града.

⁴¹ Всичките градове на левитите сред притежанието на израилтяните бяха четиридесет и осем града с пасбищата им.

⁴² Тези градове бяха всеки с околните си пасбища. Така бяха всички тези градове.

⁴³ Така ГОСПОД даде на Израил цялата земя, за която беше дал клетва на бащите им, че ще им я даде; те я завладяха и се заселиха в нея.

⁴⁴ И ГОСПОД им даде покой от всички страни, както беше дал клетва на бащите им; и от всичките им неприятели никой не можа да устои против тях. ГОСПОД предаде всичките им врагове в ръката им.

⁴⁵ Не остана неизпълнено нито едно от добрите неща, които ГОСПОД беше говорил на Израилевия дом; а всички те се сбъднаха.

22

¹

Тогава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза:

² Вие изпълнихте всичко, което ви заповяда ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах.

³ През дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на ГОСПОДА, вашия Бог.

⁴ И сега ГОСПОД, вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви даде отвъд Йордан.

⁵ Но внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей ви заповяда. Да обичате ГОСПОДА, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа.

⁶ И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

⁷ (На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови,

⁸ като им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви.

⁹ И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя — в земята, която беше тяхно притежание, придобито според ГОСПОДНЕТО слово чрез Моисей.

¹⁰ И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери.

¹¹ А израилтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израилтяните.

¹² И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

¹³ Израилтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар,

¹⁴ и с него десет началници, по един началник на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израилевите хиляди.

¹⁵ Те дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха:

¹⁶ Така казва цялото ГОСПОДНЕ общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, и се отклонихте днес да следвате ГОСПОДА, като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него?

¹⁷ Малко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя ГОСПОДНЕТО общество,

¹⁸ а вие днес искате да се отклоните от следване на ГОСПОДА? Понеже днес отстъпвате от ГОСПОДА, утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.

¹⁹ Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на ГОСПОДА, където стои ГОСПОДНЯТА скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от ГОСПОДА, нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на ГОСПОДА, нашия Бог.

²⁰ Ахан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото Израилево общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си.

²¹ Тогава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на Израилевите хилядоначалници:

²² Могъщият Бог ЙЕХОВА, могъщият Бог ЙЕХОВА, Той знае — и Израил сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против ГОСПОДА, то нека ГОСПОД да не ни избави днес!

²³ Дали сме си издигнали жертвеник, за да не следваме ГОСПОДА или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам ГОСПОД да отсъди.

²⁴ Нека Той сам види дали не е вярно точно обратното — не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с ГОСПОДА, Израилевия Бог?

²⁵ Понеже ГОСПОД е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в ГОСПОДА. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от ГОСПОДА.

²⁶ Затова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва,

²⁷ а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред ГОСПОДА служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в ГОСПОДА.

²⁸ Затова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на ГОСПОДНИЯ жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.

²⁹ ГОСПОД да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на ГОСПОДА, нашия Бог, който е пред скинията Му.

³⁰ А свещеникът Финеес, началниците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни.

³¹ И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че ГОСПОД е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израилтяните от ГОСПОДНЯТА ръка.

³² Тогава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в Ханаанската земя при израилтяните и им донесоха известие.

³³ И това нещо се видя добро на израилтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.

³⁴ А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че ЙЕХОВА е Бог.

23

¹

След много време, когато ГОСПОД бе дал покой на Израел от всичките му околни неприятели и Исус беше остарял и в напреднала възраст,

² Исус свика целия Израил, старейшините им, началниците им, съдиите им и надзирателите им, и им каза: Аз остарях и съм в напреднала възраст.

³ Вие видяхте всичко, което ГОСПОД, вашият Бог, извърши заради вас с всички тези народи; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е, Който е воювал за вас.

⁴ Ето, разделих между вас с жребий в наследство на племената ви земята на тези останали народи и на всичките народи, които унищожих, от Йордан до голямото море, към залез слънце.

⁵ И ГОСПОД, вашият Бог, Той ще ги прогони пред вас и пред очите ви; и вие ще завладеете земята им, както ГОСПОД, вашият Бог, ви е обещал.

⁶ И така, бъдете много храбри, пазете и вършете всичко, което е написано в книгата на Моисеевия закон, без да се отклонявате от него — нито надясно, нито наляво,

⁷ за да не се смесвате с тези народи, които останаха между вас, нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете в тях, нито да им служите, нито да им се кланяте;

⁸ а към ГОСПОДА, вашия Бог, да сте привързани, както сте били до днес.

⁹ Защото ГОСПОД е изгонил пред вас големи и силни народи; и до днес никой не можа да устои пред вас.

¹⁰ Един от вас е гонил хиляда; защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е, Който воюва за вас, както ви е обещал.

¹¹ Затова внимавайте добре да обичате ГОСПОДА, вашия Бог.

¹² Иначе, ако се върнете някога назад и се привържете към остатъка от тези народи, към останалите от тях между вас, и се сродявате с тях, и се смесвате с тях и те с вас,

¹³ да знаете добре, че ГОСПОД, вашият Бог, няма вече да изгони пред очите ви тези народи. А те ще ви бъдат клопка и примка, бичове по ребрата ви и тръни в очите ви, докато изчезнете от тази добра земя, която ГОСПОД, вашият Бог, ви е дал.

¹⁴ Ето, днес аз отивам по пътя на целия свят; и вие знаете с цялото си сърце и цялата си душа, че не остана неизпълнено нито едно от тези добри неща, които ГОСПОД, вашият Бог, говори за вас; всички те се сбъднаха за вас; ни едно от тях не остана неизпълнено.

¹⁵ Но точно както се сбъднаха за вас всичките добри неща, които ГОСПОД, вашият Бог, ви говорѝ, така ГОСПОД ще докара върху вас всичките зли неща, докато ви изтреби от тази добра земя, която ГОСПОД, вашият Бог, ви е дал,

¹⁶ ако престъпите завета на ГОСПОДА, вашия Бог, който Той ви заповяда, и отидете и служите на други богове, и им се кланяте; тогава гневът на ГОСПОДА ще пламне против вас и вие скоро ще изчезнете от добрата земя, която Той ви е дал.

24

¹

След това Исус събра всичките Израилеви племена в Сихем и свика старейшините на Израил, началниците им, съдиите им и надзирателите им; и те се представиха пред ГОСПОДА.

² Исус каза на целия народ: Така говори ГОСПОД, Израилевият Бог: В старо време отвъд реката живееха бащите ви, Тара, Авраамовият баща и Нахоровият баща, и служеха на други богове.

³ И Аз взех баща ви Авраам от онази страна на реката, водих го през цялата Ханаанска земя, умножих потомството му и му дадох Исаак.

⁴ А на Исаак дадох Яков и Исав. И на Исав дадох поляната Сиир за притежание; а Яков и синовете му слязоха в Египет.

⁵ След това пратих Моисей и Аарон и те поразиха Египет с напасти, които извърших сред него, и после ви изведох.

⁶ И като извеждах бащите ви от Египет, вие стигнахте морето; а египтяните се спуснаха след бащите ви с колесници и коне в Червеното море.

⁷ Тогава те извикаха към ГОСПОДА и Той положи мрак между вас и египтяните, навлече върху тях морето и водите ги покриха; и очите ви видяха какво сторих в Египет; и вие живяхте в пустинята дълго време.

⁸ После ви доведох в земята на аморейците, които живееха отвъд Йордан, и те воюваха против вас; но Аз ги предадох в ръцете ви и вие завладяхте земята им, и Аз ги унищожих пред вас.

⁹ Тогава моавският цар Валак, Сепфоровият син, се вдигна и воюва против Израил; и прати да повикат Валаам, Веоровия син, за да ви прокълне.

¹⁰ Но Аз не склоних да послушам Валаам и той даже ви благослови; и Аз ви избавих от ръката му.

¹¹ После вие преминахте Йордан и дойдохте в Йерихон; и йерихонските мъже излязоха на война против вас: аморейците, ферезейците, ханаанците, хетите, гергесейците, евейците и йевусейците; и Аз ги предадох в ръцете ви.

¹² Изпратих пред вас стършели, които прогониха двамата аморейски царе — не с твоя меч, нито с твоя лък.

¹³ И ви дадох земя, над която не бяхте положили труд, и градове, които не бяхте съградили, и вие живеете в тях; и ядете от лозя и маслини, които не сте садили.

¹⁴ И така, сега бойте се от ГОСПОДА и Му служете с искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха бащите ви отвъд реката и в Египет, и служете на ГОСПОДА.

¹⁵ Но ако ви се види тежко да служите на ГОСПОДА, изберете днес на кого искате да служите — на боговете ли, на които служеха бащите ви отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим на ГОСПОДА.

¹⁶ Тогава народът отговори: ГОСПОД да не дава да Го изоставим, за да служим на други богове!

¹⁷ Защото ГОСПОД, нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни от Египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас онези големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всичките племена, през които минахме.

¹⁸ Също ГОСПОД изгони пред нас всичките племена, аморейците, които живееха в тази земя. Затова и ние ще служим на ГОСПОДА, защото Той е нашият Бог.

¹⁹ Но Исус каза на народа: Няма да можете да служите на ГОСПОДА; защото Той е Бог пресвят; Той е Бог ревнив; няма да прости престъпленията и греховете ви.

²⁰ Защото, ако изоставите ГОСПОДА и служите на чужди богове, тогава Той ще се обърне против вас, ще ви стори зло и ще ви изтреби въпреки доброто, което ви е сторил.

²¹ А народът отговори на Исус: Не, а на ГОСПОДА ще служим.

²² Тогава Исус каза на народа: Вие сте свидетели за себе си, че си избрахте ГОСПОДА, за да Му служите (и те потвърдиха: Свидетели сме).

²³ И така, сега махнете чуждите богове, които са сред вас, и преклонете сърцата си към ГОСПОДА, Израилевия Бог.

²⁴ А народът отвърна на Исус: На ГОСПОДА, нашия Бог, ще служим и Неговия глас ще слушаме.

²⁵ И така, в същия ден Исус сключи завет с народа и му постави закон и постановление в Сихем.

²⁶ И Исус написа тези думи в книгата на Божия закон. После взе голям камък и го изправи там, под дъба, който е близо до ГОСПОДНЕТО светилище.

²⁷ Тогава Исус каза на целия народ: Ето, този камък ще ни бъде като свидетел, защото той чу всички думи, които ГОСПОД ни каза, и той ще ви бъде като свидетел, в случай че се откажете от вашия Бог.

²⁸ Така Исус разпусна народа и всеки отиде при наследството си.

²⁹

След това ГОСПОДНИЯТ слуга Исус, Навиновият син, умря на възраст сто и десет години.

³⁰ Погребаха го в пределите на наследството му в Тамнат-сарах, който е в хълмистата земя на Ефрем, на север от хълма Гаас.

³¹ И Израил служѝ на ГОСПОДА през всичките дни на Исус и през всичките дни на старейшините, които надживяха Исус и които знаеха всички дела, които ГОСПОД беше извършил за Израил.

³²

В Сихем погребаха Йосифовите кости, които израилтяните изнесоха от Египет, в местността на нивата, която Яков купи за сто сребърника от синовете на Емор, Сихемовия баща; и тя стана наследство на Йосифовите потомци.

³³ Елеазар, Аароновият син, също умря; и го погребаха на хълма на сина му Финеес, който му беше даден в хълмистата земя на Ефрем.