1

¹

Ето думите, които Моисей говорѝ на целия Израил отвъд Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав.

² (Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.)

³ В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израилтяните това, което ГОСПОД му заповяда за тях,

⁴ след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи.

⁵ Отвъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:

⁶ ГОСПОД, нашият Бог, ни говорѝ на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина.

⁷ Обърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.

⁸ Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях.

⁹ В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося.

¹⁰ ГОСПОД, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето.

¹¹ (ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!)

¹² Как ще мога аз сам да нося тази тежест — вас и товара от вас и вашите препирни?

¹³ Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас.

¹⁴ И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.

¹⁵ И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви.

¹⁶ В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него.

¹⁷ В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам.

¹⁸ И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.

¹⁹ Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни.

²⁰ Тогава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава ГОСПОД, нашият Бог.

²¹ Ето, ГОСПОД, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх.

²² Тогава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.

²³ Това ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе.

²⁴ И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха.

²⁵ Те събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра.

²⁶ Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на ГОСПОДА, вашия Бог.

²⁷ Роптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше ГОСПОД, затова ни изведе от Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби.

²⁸ Къде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите .

²⁹ Но аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

³⁰ ГОСПОД, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет

³¹ и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място.

³² Въпреки това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог,

³³ Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан — нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак.

³⁴ А ГОСПОД чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле:

³⁵ Нито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви,

³⁶ освен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА.

³⁷ И на мене се разгневи ГОСПОД, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там;

³⁸ Исус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израил.

³⁹ При това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят.

⁴⁰ Вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море .

⁴¹ Тогава ми отговорихте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна.

⁴² А ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си.

⁴³ Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна.

⁴⁴ Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма.

⁴⁵ И като се върнахте, плакахте пред ГОСПОДА; но ГОСПОД не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.

⁴⁶ Така стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там.

2

¹

Тогава се върнахме и пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както ГОСПОД ми беше говорил; и дълго време обикаляхме планинската страна Сиир.

² После ГОСПОД ми каза:

³ Достатъчно сте обикаляли тази планинска страна; върнете се на север.

⁴ И заповядай на народа: Ще минете през пределите на братята си, исавците, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова внимавайте добре;

⁵ да не се биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им нито една педя , защото на Исав дадох планинската страна Сиир за владение.

⁶ С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете;

⁷ защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичко, което вършиш; познал е пътуването ти през тази голяма пустиня; през тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с тебе; не си останал лишен от нищо.

⁸ Така минахме покрай братята си, исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се и минахме през пътя по Моавската пустиня.

⁹ Тогава ГОСПОД ми каза: Не предизвиквайте моавците, за да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение.

¹⁰ (А преди там живееха емимите, народ велик и многочислен, и висок като енакимите.

¹¹ И те като енакимите бяха смятани за исполини ; но моавците ги наричат емими.

¹² Също и хорейците живееха преди в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята като наследство, която им даде ГОСПОД.)

¹³ Станете сега и преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред.

¹⁴ Времето, през което пътувахме от Кадис-варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато измря сред стана цялото поколение на военните мъже, както ГОСПОД се закле.

¹⁵ Още ГОСПОДНЯТА ръка беше против тях, за да ги изтреби сред стана, докато всички загинаха.

¹⁶ А като измряха всички воини от народа,

¹⁷ ГОСПОД ми говорѝ:

¹⁸ Днес ти ще преминеш Ар, Моавската граница;

¹⁹ и като се приближиш срещу амонците, не ги обезпокоявай, за да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение.

²⁰ (Също и тя се смяташе за земя на исполините, които преди живееха там, а амонците ги наричат замзумими;

²¹ народ велик и многочислен, и висок, като енакимите; но ГОСПОД ги изтреби пред тях; и те ги изместиха и се заселиха на мястото им;

²² за тях направ ѝ, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците пред тях и те ги изместиха, и се заселиха на мястото им, където са и до днес;

²³ и кафторците излязоха от Кафтор и изтребиха авейците, които живееха в села чак до Газа, и се заселиха на мястото им.)

²⁴ Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни да я завладяваш и се бий с него.

²⁵ Днес ще започна да всявам трепет и страх от теб у всички племена под цялото небе; като чуят за тебе, те ще се разтреперят и ще се ужасяват от теб.

²⁶ И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат:

²⁷ Нека мина през земята ти; само по пътя ще вървя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.

²⁸ С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само да премина пеш

²⁹ (както направиха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), докато мина през Йордан в земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.

³⁰ Обаче есевонският цар Сион не склони да преминем през земята му; понеже ГОСПОД, твоят Бог, закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е и до днес.

³¹ А ГОСПОД ми каза: Ето, предавам ти Сион и земята му; започни да превземаш земята му, за да я наследиш.

³² Тогава Сион излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Яса.

³³ И ГОСПОД, нашият Бог, го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и целия му народ.

³⁴ В онова време превзехме всичките му градове и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее нито един.

³⁵ Пленихме за себе си само добитъка и плячката от градовете, които превзехме.

³⁶ От Ароир при устието на потока Арнон и от града, който е в долината, чак до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; ГОСПОД, нашият Бог, предаде всичките пред нас.

³⁷ Само към земята на амонците ти не си се приближил, нито към местата край потока Явок, нито към планинските градове, нито към коя да е страна, която ГОСПОД, нашият Бог, ни беше забранил.

3

¹

Тогава завихме и отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и целият му народ, на бой в Едраи.

² А ГОСПОД ми каза: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, целия му народ и земята му; ще му направиш, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

³ И така, ГОСПОД, нашият Бог, предаде в ръката ни и васанския цар Ог, и целия му народ; и го поразихме така, че не оставихме никой да оцелее.

⁴ В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който да не превзехме от тях: шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ог във Васан.

⁵ Всички тези градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; и освен тях имаше твърде много неукрепени градове.

⁶ Тях изтребихме, както направихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата.

⁷ А всичкия добитък и плячката от градовете разграбихме.

⁸ Така, в онова време отнехме от двамата аморейски царе земята, която е отвъд Йордан, от потока Арнон до планината Ермон

⁹ (Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците я наричат Санир);

¹⁰ всички градове на планинската страна, целия Галаад и целия Васан до Салха и Едраи, градове от царството на Ог във Васан.

¹¹ (Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно; то е още в Рава на амонците. Дължината му беше девет лакътя и широчината му — четири лакътя, според лакътя на мъж.)

¹² И дадох на Рувимовите синове и Гадовите синове земята, която превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон, и половината от планинските области на Галаад с градовете му;

¹³ а остатъка от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от Манасиевото племе, цялата Арговска област с целия Васан, който се нарича Земя на исполините.

¹⁴ Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците и нарече Васан по свое име Хаввот-яир , както се нарича и до днес.

¹⁵ А на Махир дадох Галаад.

¹⁶ Но на Рувимовите синове и на Гадовите синове дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока за граница, и до потока Явок, границата на амонците,

¹⁷ и полето, и Йордан, който им е граница от Хинерот до морето в пустинята Араба, т. е. Соленото море, под склоновете на Фасга на изток.

¹⁸ В онова време ви заповядах: ГОСПОД, вашият Бог, ви даде тази земя за притежание; затова всички вие, храбри мъже, минете въоръжени пред братята си израилтяните.

¹⁹ Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох,

²⁰ докато ГОСПОД успокои братята ви, както е успокоил и вас, и превземат и те земята, която ГОСПОД, вашият Бог, ще им даде отвъд Йордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох.

²¹ В онова време заръчах на Исус: Очите ти видяха всичко, което стори ГОСПОД, вашият Бог, на тези двама царе; така ще направи ГОСПОД и на всички царства, към които преминаваш.

²² Да не се боите от тях; защото ГОСПОД, вашият Бог, воюва за вас.

²³ В онова време се молих на ГОСПОДА, като казах:

²⁴ Господи ЙЕХОВА, Ти си започнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е този бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите велики дела?

²⁵ Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя отвъд Йордан, онази добра планинска страна и Ливан.

²⁶ Но ГОСПОД, понеже се беше разгневил на мене заради вас, не ме послуша; Той ми каза: Стига ти; да не Ми проговориш вече за това.

²⁷ Изкачи се на върха на Фасга и погледни на запад и север, на юг и изток, и гледай земята с очите си; защото няма да преминеш този Йордан.

²⁸ Заръчай на Исус, насърчи го и го укрепи; защото той ще мине пред този народ и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.

²⁹ И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.

4

¹

Сега слушай, Израилю, наредбите и законите, които ви уча да вършите, за да живеете и да влезете и наследите земята, която ви дава ГОСПОД, Бог на бащите ви.

² Да не прибавите нещо към наредбите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на ГОСПОДА, вашия Бог, които ви заповядвам.

³ Очите ви са видели какво направи ГОСПОД заради Ваалфегор; защото ГОСПОД, вашият Бог, изтреби измежду вас всички хора, които се поведоха по Ваалфегор.

⁴ А вие, които сте се привързали към ГОСПОДА, вашия Бог, всички сте живи и днес.

⁵ Ето, аз ви научих на наредби и закони, според както ГОСПОД, моят Бог, ми заповяда, за да живеете според тях в земята, която получавате като наследство.

⁶ И така, пазете ги и ги вършете; защото в това се състои мъдростта ви и благоразумието ви пред племената, които, като чуят за всички тези наредби, ще кажат: Ето, хората от този велик народ са мъдри и разумни хора.

⁷ Защото кой друг народ е толкова велик, че боговете му да са толкова близо, както Йехова, нашия Бог, е близо когато и да Го призовем?

⁸ Или кой народ е толкова велик, че да има толкова справедливи наредби и закони, какъвто е целият този закон, който излагам днес пред вас?

⁹ Само внимавай и усърдно пази душата си, да не би да забравиш делата, които си видял, и да не би да ги забравиш през всички дни на живота ти; но ги напомняй на синовете си и на внуците си;

¹⁰ напомняй им за деня, в който ти застана пред ГОСПОДА, твоя Бог, на Хорив, когато ГОСПОД ми каза: Събери при Мене народа и Аз ще им проглася Моите думи, за да се научат да се боят от Мене през цялото време, докато живеят на земята, и те да учат синовете си на това.

¹¹ Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до небето и имаше тъмнина, облак и мрак.

¹² Тогава ГОСПОД ви говорѝ изсред огъня; вие чухте думите, но не видяхте никакъв образ; само чухте глас.

¹³ И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, т. е. десетте заповеди; и ги написа на две каменни плочи.

¹⁴ В онова време ГОСПОД ми заповяда да ви науча на наредби и закони, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате.

¹⁵ И така, внимавайте добре за себе си (защото в деня, когато ГОСПОД ви говорѝ на Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ),

¹⁶ да не би да се отклоните и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена,

¹⁷ подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето,

¹⁸ подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята;

¹⁹ и да не би, като погледнеш към небето и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се заблуждаваш, за да им се кланяш и да служиш на тях, които ГОСПОД, твоят Бог, разпредели на всички народи под цялото небе.

²⁰ А ГОСПОД взе вас и ви изведе от железарската пещ, от Египет, да Му бъдете народ за наследство, както сте и днес.

²¹ При това ГОСПОД се разгневи на мене заради вас и се закле да не премина Йордан и да не вляза в онази добра земя, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство,

²² а да умра в тази земя; аз няма да премина Йордан; а вие ще преминете и ще завладеете онази добра земя.

²³ Внимавайте да не забравяте завета, който ГОСПОД, вашият Бог, сключи с вас, да не би да си правите идол, подобие на нещо, което ГОСПОД, твоят Бог, ти е забранил;

²⁴ защото ГОСПОД, твоят Бог, е огън поглъщащ, Бог ревнив.

²⁵ Когато ти се родят синове и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо, и вършите зло пред ГОСПОДА, твоя Бог, и Го разгневите,

²⁶ днес викам небето и земята да свидетелстват против вас, че непременно ще изчезнете скоро от земята, за превземането на която вие преминавате Йордан; няма да живеете дълго време в нея, а ще бъдете изтребени напълно.

²⁷ ГОСПОД ще ви разпръсне между племената и ще останете малобройни между онези народи, сред които ГОСПОД ще ви отведе.

²⁸ Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито миришат.

²⁹ Но ако оттам потърсите ГОСПОДА, вашия Бог, всеки от вас ще Го намери, ако Го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа.

³⁰ Когато се намериш в скръб и всичко това те постигне, ако накрая се обърнеш към ГОСПОДА, твоя Бог, и послушаш гласа Му,

³¹ то понеже ГОСПОД, твоят Бог, е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти.

³² Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди теб, от деня, когато Бог създаде човека на земята, и изследвай от единия край на небето до другия: ставало ли е нещо, подобно на това велико дело, или чувало ли се е за подобно нещо?

³³ Народ чул ли е някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да остане жив?

³⁴ Или решавал ли е Бог да дойде и да вземе за Себе Си народ изсред друг народ — чрез изпитания, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца и чрез дела, всяващи ужас, според всичко, което ГОСПОД, вашият Бог, е сторил за вас в Египет пред очите ви?

³⁵ На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Йехова е Бог и няма друг освен Него.

³⁶ За да те научи, Той ти проговори от небето и ти показа на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня.

³⁷ И понеже Той обичаше бащите ти, затова избра тяхното потомство след тях и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе от Египет,

³⁸ за да изгони пред тебе народи, по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както прави днес.

³⁹ И така, познай днес и вложи в сърцето си, че Йехова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

⁴⁰ И пази наредбите Му и заповедите Му, които днес ти давам, за да благоденстваш, ти и потомците ти след теб, и завинаги да се продължат дните ти на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

⁴¹ Тогава Моисей отдели три убежищни града отвъд Йордан към изгрева на слънцето,

⁴² за да прибягва там онзи убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил преди това, и като побегне в един от тези градове, да остане жив.

⁴³ Те бяха: Восор в пустинята, в планинската земя на Рувимовите синове, Рамот в Галаад, в земята на Гадовите синове, и Голан във Васан, в земята на Манасиевите синове.

⁴⁴

А ето закона, който Моисей изложи пред израилтяните;

⁴⁵ ето свидетелствата, наредбите и законите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли от Египет

⁴⁶ отвъд Йордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли от Египет,

⁴⁷ като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на изток,

⁴⁸ от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон)

⁴⁹ и цялото поле оттатък Йордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

5

¹

Моисей повика целия Израил и им каза: Слушай, Израилю, наредбите и законите, които изказвам на всеослушание днес, за да ги научите и да внимавате да ги вършите.

² ГОСПОД, нашият Бог, сключи завет с нас на Хорив.

³ Този завет ГОСПОД не сключи с бащите ни, а с нас, които сме живи всички тук днес.

⁴ Лице с лице говорѝ ГОСПОД с вас на планината изсред огъня

⁵ (а в онова време аз стоях между ГОСПОДА и вас, за да ви известя ГОСПОДНИТЕ думи; защото се уплашихме от огъня и не се изкачихме на планината):

⁶ Аз съм Йехова, твоят Бог, Който те изведох от Египетската земя, от дома на робството.

⁷ Да нямаш други богове освен Мене.

⁸ Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водите под земята;

⁹ да не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят,

¹⁰ и Който показвам милост към хиляди поколения на онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.

¹¹ Не изговаряй напразно името на ГОСПОДА, твоя Бог; защото ГОСПОД няма да смята за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му.

¹² Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда.

¹³ Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;

¹⁴ а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог; в него да не вършиш никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито волът ти, нито оселът ти, нито някой твой добитък, нито чужденецът, който е в града ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.

¹⁵ И помни, че ти беше роб в Египетската земя и че ГОСПОД, твоят Бог, те изведе оттам със силна ръка и издигната мишца; затова ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.

¹⁶ Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда ГОСПОД, твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденстваш на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

¹⁷ Не убивай.

¹⁸ Не прелюбодействай.

¹⁹ Не кради.

²⁰ Не свидетелствай против ближния си с лъжливо свидетелство.

²¹ Не пожелавай жената на ближния си; нито да пожелаваш къщата на ближния си, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е нещо, което е на ближния ти.

²² Тези думи ГОСПОД изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака със силен глас; и друго не прибави. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мен.

²³ А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всички началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мен и казвахте:

²⁴ Ето, ГОСПОД, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека и той остава жив.

²⁵ А сега, защо да измрем? — Понеже този голям огън ще ни погълне; ако чуем още веднъж гласа на ГОСПОДА, нашия Бог, ще измрем.

²⁶ Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог да говори изсред огъня, както ние чухме, и е останал жив?

²⁷ Пристъпѝ ти и слушай всичко, което ще каже ГОСПОД, нашият Бог; а ти ни казвай всичко, което ти говори ГОСПОД, нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.

²⁸ И ГОСПОД чу отговора ви, когато ми говорихте, и ГОСПОД ми каза: Чух отговора, който този народ ти говореше; добре казаха всичко, което казаха.

²⁹ Дано да има в тях такова сърце, че да се боят от Мен и винаги да пазят всичките Ми заповеди, за да благоденстват вечно, те и синовете им!

³⁰ Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.

³¹ А ти остани тук при Мен и ще ти кажа всички заповеди, наредби и закони, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание.

³² И внимавайте да постъпвате така, както ГОСПОД, вашият Бог, ви заповяда; да не се отклонявате нито надясно, нито наляво.

³³ Да ходите по всички пътища, които ГОСПОД, вашият Бог, ви заповяда, за да живеете и да благоденствате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.

6

¹

А ето заповедите, наредбите и законите, които ГОСПОД, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я заселите,

² за да се боиш от ГОСПОДА, твоя Бог, да пазиш всичките Му наредби и заповедите Му, които ти давам — ти, синът ти и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните.

³ И така, чуй, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре и да се размножите много в земята, където текат мляко и мед, според както ГОСПОД, Бог на бащите ти, ти е обещал.

⁴ Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един ГОСПОД;

⁵ и да възлюбиш ГОСПОДА, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила.

⁶ Тези думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти;

⁷ и на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

⁸ Да ги вързваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзка на челото ти.

⁹ И да ги написваш върху стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

¹⁰ А когато ГОСПОД, твоят Бог, те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил,

¹¹ и къщи, пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил — като ядеш и се наситиш,

¹² внимавай да не забравяш ГОСПОДА, Който те изведе от Египетската земя, от дома на робството.

¹³ От ГОСПОДА, твоя Бог, да се боиш, на Него да служиш и в Неговото Име да се кълнеш.

¹⁴ Да не следвате други богове, от боговете на племената, които са около вас

¹⁵ (защото ГОСПОД, твоят Бог, сред теб, е Бог ревнив), за да не пламне гневът на ГОСПОДА, твоя Бог, против теб и да те изтреби от лицето на земята.

¹⁶ Да не изпитвате ГОСПОДА, вашия Бог, както Го изпитвахте в Маса.

¹⁷ Да пазите усърдно заповедите на ГОСПОДА, вашия Бог, заявленията Му и наредбите Му, които ти заповяда.

¹⁸ И да вършиш това, което е право и добро пред ГОСПОДА, за да ти бъде добре и да влезеш и да завладееш добрата земя, за която ГОСПОД се е клел на бащите ти,

¹⁹ като изгониш всичките си неприятели пред себе си, според както ГОСПОД каза.

²⁰ Когато в бъдещите времена синът ти те попита: Какво значат свидетелствата, наредбите и законите, които ГОСПОД, нашият Бог, ви е заповядал?

²¹ Тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на фараона в Египет; а ГОСПОД ни изведе от Египет победоносно ;

²² и ГОСПОД показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над фараона и над целия му дом;

²³ а нас изведе оттам, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни, и да ни я даде.

²⁴ ГОСПОД ни заповяда да вършим всички тези наредби и да се боим от ГОСПОДА, нашия Бог, за да ни бъде всякога добре и за да пази Той живота ни, както прави и днес.

²⁵ И това ще ни се смята за правда, ако внимаваме да изпълняваме всички тези заповеди пред ГОСПОДА, нашия Бог, както ни заповяда.

7

¹

Когато ГОСПОД, твоят Бог, те въведѐ в земята, в която отиваш да я притежаваш, и изгони много народи пред тебе: хетите, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците — седем племена, по-големи и по-силни от теб,

² и когато ГОСПОД, твоят Бог, ги предадѐ на теб и ги поразиш, тогава ги унищожѝ, като на Бога обречени; да не сключваш договор с тях, нито да ги пожалиш;

³ да не се жениш между тях и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син;

⁴ защото ще пречат на синовете ти да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на ГОСПОДА, който скоро ще те изтреби.

⁵ Но така да им направите: жертвениците им да разрушите, кумирите им да изпотрошите, а ашерите им да изсечете и изваяните им идоли да изгорите с огън.

⁶ Понеже вие сте народ свят на ГОСПОДА, вашия Бог; вас избра ГОСПОД, вашият Бог, да Му бъдете собствен народ измежду всички племена, които са по лицето на земята.

⁷ ГОСПОД не ви предпочете, нито ви избра затова, че сте по-многобройни от останалите племена; защото вие сте най-малобройни от всички племена,

⁸ но понеже ГОСПОД ви възлюби и за да опази клетвата, с която се е клел на бащите ви, затова ГОСПОД ви изведе със силна ръка и ви изкупи от дома на робството, от ръката на египетския цар фараона.

⁹ И така, да знаеш, че ГОСПОД, твоят Бог, е Бог, верният Бог, Който пази до хиляда поколения завета и милостта към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му;

¹⁰ а на онези, които Го мразят, им въздава в лице и ги погубва, няма да забави наказанието на онзи, който Го мрази, но ще му въздаде.

¹¹ Затова пази заповедите, наредбите и законите, които днес ти заповядвам, за да ги вършиш.

¹² И ако слушате тези закони и ги пазите и изпълнявате, ГОСПОД, твоят Бог, ще пази за тебе завета и милостта, за която се е клел на бащите ти;

¹³ и ще те възлюби, ще те благослови и ще те умножи; ще благослови децата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти и маслото ти, и роденото от говедата ти, и малките от овцете ти в земята, за която се е клел на бащите ти да я даде на тебе.

¹⁴ Ще бъдеш благословен повече от всички племена; няма да има бездетен или бездетна между вас или безплодни между добитъка ви.

¹⁵ ГОСПОД ще отстрани от тебе всяка болест и няма да докара върху тебе нито една от злите египетски болести, които познаваш, а ще ги наложи върху всички онези, които те мразят.

¹⁶ Затова да изтребиш всички племена, които ГОСПОД, твоят Бог, ти предава; окото ти да не ги пожали; и на боговете им да не служиш, защото това ще ти бъде примка.

¹⁷ И ако кажеш в сърцето си: Тези племена са по-многобройни от мене, как ще мога да ги изгоня? —

¹⁸ Да не се уплашиш от тях; да помниш добре какво направи ГОСПОД, твоят Бог, на фараона и на всички египтяни;

¹⁹ големите изпитания, които очите ти видяха, знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата мишца, с които ГОСПОД, твоят Бог, те изведе. Така ще направи ГОСПОД, твоят Бог, на всички племена, от които ти се плашиш.

²⁰ Още ГОСПОД, твоят Бог, ще изпрати и стършели върху тях, докато бъдат изтребени останалите, които са се скрили от тебе.

²¹ Да не се уплашиш от тях, защото ГОСПОД, твоят Бог, е сред тебе, Бог велик и страшен.

²² И ГОСПОД, твоят Бог, малко по малко ще изгони тези народи пред тебе; не бива да ги изтребваш твърде бързо, иначе дивите зверове около тебе ще се развъдят много.

²³ Но ГОСПОД, твоят Бог, ще ти ги предаде и ще ги притеснява много, докато бъдат унищожени.

²⁴ Ще предаде и царете им на теб и ще заличиш името им под небето; никой няма да може да устои пред тебе, докато не ги изтребиш.

²⁵ Кумирите на боговете им изгаряйте с огън; да не пожелаеш да вземеш за себе си среброто или златото, което е върху тях, за да не се впримчиш в него, понеже това е мерзост пред ГОСПОДА, твоя Бог.

²⁶ И да не внасяш в дома си никаква мерзост, за да не бъдеш обречеш на унищожение като нея; силно да я мразиш и силно да се отвращаваш от нея, защото е обречена на унищожение.

8

¹

Внимавайте да изпълнявате всички заповеди, които днес ви заповядвам, за да живеете, да се умножите и да влезете да завладеете земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите ви.

² И да помниш целия път, по който ГОСПОД, твоят Бог, те е водил през тези четиридесет години в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му или не.

³ И те смири и като те остави да огладнееш, хранѝ те с манна (която беше храна, непозната на теб и на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза от ГОСПОДНИТЕ уста.

⁴ Облеклото ти не овехтя, нито кракът ти отече през тези четиридесет години.

⁵ И така, да се съобразиш, че както човек наказва сина си, така и ГОСПОД, твоят Бог, наказва тебе.

⁶ Затова да пазиш заповедите на ГОСПОДА, твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него.

⁷ Защото ГОСПОД, твоят Бог, те завежда в добра земя, в земя, богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини;

⁸ в земя, богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя, богата с маслини и мед;

⁹ в земя, където няма да ядеш хляб оскъдно и в която няма да си в нужда от нищо; в земя, чиито камъни са желязо и от чиито планини ще копаеш мед.

¹⁰ Ще ядеш и ще се наситиш, и ще благословиш ГОСПОДА, твоя Бог, за добрата земя, която ти е дал.

¹¹ Внимавай да не забравиш ГОСПОДА, твоя Бог, и да не престъпваш заповедите Му, законите Му и наредбите Му, които днес ти предавам,

¹² да не би, като ядеш и се наситиш, и построиш добри къщи, и живееш в тях,

¹³ и като се умножат говедата ти и овцете ти, и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко, което имаш,

¹⁴ тогава да се възгордее сърцето ти и да забравиш ГОСПОДА, твоя Бог, Който те е извел от Египетската земя, от дома на робството;

¹⁵ Който те преведе през голямата и страшна пустиня, където имаше змии усойници, скорпиони и сухи безводни земи; Който ти извади вода от кремъчния камък;

¹⁶ Който те хранѝ в пустинята с манна — храна, която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти;

¹⁷ и да не би да си кажеш: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.

¹⁸ А да помниш ГОСПОДА, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиеш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както прави днес.

¹⁹ Но ако забравиш ГОСПОДА, твоя Бог, и последваш други богове, служиш им и им се покланяш, заявявам ви днес, че ще бъдете унищожени.

²⁰ Ще бъдете унищожени, както племената, които ГОСПОД изтребва пред вас, защото не послушахте гласа на ГОСПОДА, вашия Бог.

9

¹

Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш и да завладееш племена, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,

² народ едър и висок, енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред енакимите?

³ И така, знай днес, че Йехова, твоят Бог, е, Който върви пред тебе; като огън поглъщащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както ГОСПОД ти каза.

⁴ А след като ГОСПОД, твоят Бог, ги изгони пред тебе, да не говориш в сърцето си: Поради моята правда ме въведе ГОСПОД да завладея тази земя; защото поради нечестието на тези племена ГОСПОД ги изгонва пред тебе.

⁵ Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце влизаш, за да завладееш земята им; а поради нечестието на тези племена ГОСПОД, твоят Бог, ги изгонва от пред теб и за да утвърди думата, за която ГОСПОД се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.

⁶ И така, знай, че ГОСПОД, твоят Бог, не ти дава да притежаваш тази добра земя поради твоята правда; защото сте твърдоглав народ.

⁷ Помни и да не забравяш колко си раздразнявал ГОСПОДА, твоя Бог, в пустинята; от деня, когато излязохте от Египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на ГОСПОДА.

⁸ А на Хорив раздразнихте ГОСПОДА; и ГОСПОД, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби.

⁹ Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който ГОСПОД сключи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода.

¹⁰ И ГОСПОД ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които ГОСПОД ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там, бяха написани на тях.

¹¹ (В края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи ГОСПОД ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.)

¹² А ГОСПОД ми каза: Стани, слез бързо оттук; защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене, скоро се отклони от пътя, който му заповядах; направи си излят идол.

¹³ ГОСПОД още ми говорѝ: Видях този народ и, ето, той е твърдоглав народ;

¹⁴ оставѝ Ме, за да го изтребя и да излича името му под небето, а от тебе ще направя народ, по-силен и по-голям от тях.

¹⁵ И така, като се обърнах, слязох от планината; а планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

¹⁶ Погледнах и видях, че бяхте съгрешили против ГОСПОДА, вашия Бог, бяхте си направили излято теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който ГОСПОД ви беше заповядал.

¹⁷ Тогава взех двете плочи и ги хвърлих с двете си ръце, и ги строших пред вас .

¹⁸ После паднах ничком пред ГОСПОДА, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради греха, с който съгрешихте и извършихте зло пред ГОСПОДА, и Го раздразнихте.

¹⁹ Защото се уплаших от гнева и яростта, с които ГОСПОД беше решил да ви унищожи. Но и този път ГОСПОД ме послуша.

²⁰ ГОСПОД много се разгневи и на Аарон, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарон.

²¹ Тогава взех плода на греха ви — телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих, докато стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината.

²² Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте ГОСПОДА.

²³ После, когато ГОСПОД ви изпрати от Кадис-варни и каза: Вървете напред и завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на ГОСПОДА, вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му.

²⁴ От първия ден, откакто ви познавам, вие сте били непокорни на ГОСПОДА.

²⁵ И така, паднах ничком пред ГОСПОДА през онези четиридесет дни и четиридесет нощи, през които се покланях; защото ГОСПОД възнамеряваше да ви изтреби.

²⁶ Молех се на ГОСПОДА: Господи ЙЕХОВА, не унищожавай народа Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел от Египет победоносно.

²⁷ Спомни си за служителите Си Авраам, Исаак и Яков; не дръж сметка за упоритостта на този народ, нито за нечестието му, нито за греха му,

²⁸ да не би жителите на земята, от която си ни извел, да кажат: Понеже ГОСПОД не можа да ги въведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги погуби в пустинята.

²⁹ А пък те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.

10

¹

В онова време ГОСПОД ми каза: Издялай си две каменни плочи като първите и се изкачи при Мене на планината; направѝ си и дървен ковчег.

² И Аз ще напиша на плочите думите, които бяха на първите плочи, които ти строши; а ти да ги сложиш в ковчега.

³ И така, направих ковчега от ситимово дърво, издялах две каменни плочи като първите и се изкачих на планината с двете плочи в ръцете си.

⁴ И Той написа на плочите, както беше написано преди това, десетте заповеди, които ГОСПОД ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте там; и ГОСПОД ги даде на мене.

⁵ Тогава се обърнах и слязох от планината, и сложих плочите в ковчега, който направих; и те се намират там досега, според както ГОСПОД ми заповяда.

⁶ (След това израилтяните отпътуваха от кладенците на яаканците до Мосера. Там умря Аарон и там беше погребан; а синът му Елеазар стана свещенослужител вместо него.

⁷ Оттам отпътуваха до Гадгад, а от Гадгад до Йотвата — земя, богата с водни потоци.

⁸ В онова време ГОСПОД отдели Левиевото племе да носи ковчега за плочите на ГОСПОДНИЯ завет, да стои пред ГОСПОДА, за да Му служи и да благославя в Името Му, както прави до днес;

⁹ по тази причина левитите нямат дял или наследство между братята си; ГОСПОД им е наследство, според както ГОСПОД, твоят Бог, им се обеща.)

¹⁰ А аз преседях на планината, както първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи; и този път ГОСПОД ме послуша и склони да не те погуби.

¹¹ Тогава ГОСПОД ми каза: Стани, предвождай този народ, за да влезе като притежател на земята, за която съм се клел на бащите му да я дам на него.

¹² А сега, Израилю, какво иска от тебе ГОСПОД, твоят Бог, освен да се боиш от ГОСПОДа, твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го обичаш и да служиш на ГОСПОДа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа,

¹³ за да пазиш заповедите на ГОСПОДА и наредбите Му, които днес ти давам за твое добро?

¹⁴ Ето, небето на небесата, земята и всичко, което е на нея, принадлежи на ГОСПОДА, твоя Бог,

¹⁵ обаче само бащите ти предпочете ГОСПОД и ги възлюби, и измежду всички племена избра вас, потомството им след тях, както виждате днес.

¹⁶ И така, обрежете краекожието на сърцето си и не бъдете вече твърдоглави.

¹⁷ Защото ЙЕХОВА, вашият Бог, е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар;

¹⁸ Който отдава правото на сирачето и вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.

¹⁹ И така, обичайте чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя.

²⁰ От ГОСПОДА, твоя Бог, да се боиш, на Него да служиш, към Него да бъдеш привързан и в Неговото име да се заклеваш.

²¹ С Него трябва да се хвалиш и Той е твоят Бог, Който извърши за тебе тези велики и страшни дела, които очите ти видяха.

²² Бащите ти слязоха в Египет, на брой седемдесет души; а сега ГОСПОД, твоят Бог, те направи многоброен като звездите на небето.

11

¹

И така, обичай ГОСПОДА, твоя Бог, и пази винаги заръките Му, наредбите Му, законите Му и заповедите Му.

² И признайте днес (защото не говоря на синовете ви, които не познаха и които не видяха наказанието, нанесено от ГОСПОДА, вашия Бог, величията Му, силната Му ръка и издигнатата Му мишца,

³ знаменията Му и делата, които извърши сред Египет против египетския цар фараон и против цялата му земя,

⁴ и какво направи Той с войската на египтяните, с конете им и с колесниците им, които ви преследваха, и как ги потопи във водите на Червеното море и как ГОСПОД ги погуби съвсем ,

⁵ и какво направи за вас в пустинята, докато дойдете на това място,

⁶ и какво направи на Датан и Авирон, синовете на Елиав, Рувимовия син, как земята отвори устата си и ги погълна пред целия Израил със семействата им, шатрите им и всичко живо, което им принадлежеше;

⁷ но на вас говоря, чиито очи видяха всички велики дела, които ГОСПОД извърши),

⁸ затова признайте и пазете всички заповеди, които днес ви заповядвам, за да бъдете дръзновени и да влезете, за да завладеете земята, към която преминавате, за да я притежавате,

⁹ и да се продължат дните ви на земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите ви да я даде на тях и на потомството им, земя, в която текат мляко и мед.

¹⁰ Защото земята, в която влизаш, за да я притежаваш, не е както Египетската земя, от която излязохте, където сееше жито и го напояваше с краката си като зеленчукова градина.

¹¹ А земята, която ще вземете за притежание, е земя, богата с гори и долини, която пие вода от дъжда на небето,

¹² земя, за която ГОСПОД, твоят Бог, се грижи. Очите на ГОСПОДА, твоя Бог, са винаги върху нея, от началото на годината и до края на годината.

¹³ И ГОСПОД казва: Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да обичате ГОСПОДА, вашия Бог, и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа,

¹⁴ тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му — и ранния, и късния, за да събираш житото си, виното си и елея си.

¹⁵ И ще давам трева на полетата ти за добитъка ти; и ще ядеш и ще се наситиш.

¹⁶ Внимавай да не бъде измамено сърцето ви и да не се отклоните, като служите на други богове и им се покланяте,

¹⁷ и да пламне против вас гневът на ГОСПОДА, и Той да затвори небето, за да не вали дъжд и да не дава земята плода си, и скоро да бъдете унищожени от добрата земя, която ГОСПОД ви дава.

¹⁸ И така, вложете тези мои думи в сърцето и в душата си, привържете ги като символ на ръката си и нека бъдат като превръзки на челата ви.

¹⁹ Да учите на тях децата си, като говорите за тях, когато седите в къщата си, когато ходите по пътя, когато лягате и когато ставате.

²⁰ Да ги написваш върху стълбовете на вратите на къщата си и на портите си,

²¹ за да се умножат дните ви и дните на децата ви на земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите ви да им я даде, колкото време е небето над земята.

²² Понеже ако пазите прилежно всички тези заповеди, които ви заповядвам, и ги изпълнявате — да обичате ГОСПОДА, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани към Него,

²³ тогава ГОСПОД ще изгони пред вас всички тези народи и ще завладеете народи, по-велики и по-силни от вас.

²⁴ Всяко място, където стъпи стъпалото на краката ви, ще бъде ваше; от пустинята и Ливан, от реката, т. е. реката Ефрат, дори до Западното море ще бъдат пределите ви.

²⁵ Никой няма да може да устои пред вас; ГОСПОД, вашият Бог, ще всява страх и трепет от вас по цялата земя, на която стъпвате, според както ви е говорил.

²⁶ Ето, днес поставям пред вас благословение и проклятие:

²⁷ благословението, ако слушате заповедите на ГОСПОДА, вашия Бог, които днес ви заповядвам;

²⁸ и проклятието, ако не слушате заповедите на ГОСПОДА, вашия Бог, а се отклонявате от пътя, който днес ви заповядвам, и следвате други богове, които не сте познавали.

²⁹ А когато ГОСПОД, твоят Бог, те въведе в земята, към която отиваш, за да я притежаваш, тогава да положиш благословението на хълма Гаризин, а проклятието — на хълма Гевал.

³⁰ Не са ли те отвъд Йордан зад пътя към залязването на слънцето в земята на ханаанците, които живеят в полето срещу Галгал, при дъбравата Море?

³¹ Защото вие преминавате Йордан, за да влезете да завладеете земята, която ГОСПОД, вашият Бог, ви дава; и ще я притежавате и ще се заселите в нея.

³² И така, внимавайте да изпълнявате всички наредби и закони, които днес поставям пред вас.

12

¹

Ето наредбите и законите, за които трябва да внимавате, за да ги изпълнявате през цялото време, колкото живеете на света, в земята, която ГОСПОД, Бог на бащите ти, ти дава да притежаваш:

² Да разрушите всички места, където племената, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високите планини, по хълмовете и под всяко зелено дърво;

³ и да съсипете жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън идолите им, да съсечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място.

⁴ А спрямо ГОСПОДА, вашия Бог, да не постъпвате така;

⁵ а да търсите мястото, което ГОСПОД, вашият Бог, избере между всичките ви племена, за да настани там Името Си, да бъде жилището Му, и там да идете;

⁶ там да принасяте всеизгарянията си, жертвите си, десятъците си, приносите, които издигаш с ръцете си, оброците си, доброволните си приноси и първородните от говедата си и от овцете си;

⁷ и там, пред ГОСПОДА, вашия Бог, да ядете; и да се веселите, вие и домовете ви, във всичките си начинания и в каквото те е благословил ГОСПОД, твоят Бог.

⁸ Да не правите никак, както ние днес правим тук — всеки каквото му се вижда за добро.

⁹ Защото още не сте дошли в почивката и в наследството, което ГОСПОД, вашият Бог, ви дава.

¹⁰ Но когато преминете Йордан и се заселите в земята, която ГОСПОД, вашият Бог, ви дава да наследите, и Той ви успокои от всички неприятели около вас, и живеете безопасно,

¹¹ тогава на мястото, което ГОСПОД, вашият Бог, избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко, което ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десятъците си и приносите, които издигаш с ръцете си, и всички подбрани от теб оброци, които сте обрекли на ГОСПОДА.

¹² И да се веселите пред ГОСПОДА, вашия Бог, вие, синовете ви, дъщерите ви, слугите ви, слугините ви и левитът, който е вътре зад портите ви (защото той няма дял, нито наследство с вас).

¹³ Внимавай да не би да принасяш всеизгарянията си на което и да било място, което виждаш;

¹⁴ а на мястото, което ГОСПОД избере в едно от племената ти, там да принасяш всеизгарянията си и там да вършиш всичко, което ти заповядвам.

¹⁵ Може обаче да колиш и да ядеш месо във всичките си жилища според желанието ти, според колкото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил; нечистият и чистият могат да ядат от него като от газела и като от елен.

¹⁶ Само кръвта да не ядете; да я изливате на земята като вода.

¹⁷ А не бива да ядеш в жилищата си десятъка от житото си или от виното си, или от маслиновото масло, или първородните от говедата си, или от овцете си, или кой да било от оброците, които си обрекъл, или доброволните си приноси, или приносите, които издигаш с ръцете си;

¹⁸ а пред ГОСПОДА, твоя Бог, да ги ядеш — на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, избере: ти, синът ти, дъщеря ти, слугата ти, слугинята ти и левитът, който е вътре зад портите ти; и да се веселиш пред ГОСПОДА, твоя Бог, във всичко, приготвено от ръката ти .

¹⁹ Внимавай да не пренебрегваш левита, докато живееш в земята си.

²⁰ Когато ГОСПОД, твоят Бог, разшири пределите ти, според както ти е обещал, а ти кажеш: Ще ям месо, защото желаеш да ядеш месо, то може да ядеш месо колкото искаш.

²¹ Ако е много далеч от тебе мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, избере, за да настани Името Си там, тогава да колиш от говедата и от овцете, които ГОСПОД ти е дал, според както ти заповядах, и да ядеш в жилището си колкото желаеш.

²² Както ядеш от газела и елен, така да ядеш и това месо; нечистият и чистият могат еднакво да ядат от него.

²³ Само строго да внимаваш да не ядеш от кръвта, защото кръвта е животът, и не бива да ядеш живота с месото.

²⁴ Да не я ядеш, а да я изливаш на земята като вода.

²⁵ Да не я ядеш, за да бъде добре на теб и на децата ти след тебе, когато вършиш онова, което е право пред ГОСПОДА.

²⁶ Само от посветеното и оброците си да взимаш, за да отиваш на мястото, което избере ГОСПОД,

²⁷ и да принасяш всеизгарянията си, месото и кръвта върху жертвеника на ГОСПОДА, твоя Бог. Кръвта на жертвите ти да се излива върху жертвеника на ГОСПОДА, твоя Бог, а месото им да ядеш.

²⁸ Внимавай и слушай всички тези думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на теб и на децата ти след тебе до века, когато вършиш онова, което е добро и право пред ГОСПОДА, твоя Бог.

²⁹ Когато ГОСПОД, твоят Бог, изтреби пред тебе народите на земята, където ти отиваш да ги завладееш, и ти ги завладееш и се заселиш в земята им,

³⁰ внимавай за себе си да не се впримчиш да ги последваш, когато бъдат изтребени пред теб; и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи на боговете си? — за да направя и аз така.

³¹ Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА, твоя Бог; защото те са извършили за боговете си всяка мерзост, която ГОСПОД мрази; понеже за боговете си са изгаряли с огън и синовете си, и дъщерите си.

³² Внимавайте да изпълнявате всичко, което ви заповядвам; да не прибавяте към него, нито да отнемате от него.

13

¹

Ако се въздигне сред тебе пророк или съновидец и ти посочи знамение или чудо,

² и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори и каже: Да идем след други богове (които ти не си знаел) и да им служим, —

³ да не слушаш думите на онзи пророк или на онзи съновидец; защото ГОСПОД, вашият Бог, ви изпитва, за да узнае дали обичате ГОСПОДА, вашия Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.

⁴ ГОСПОДА, вашия Бог, да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, на Него да служите и към Него да се придържате.

⁵ А онзи пророк или онзи съновидец да бъде умъртвен, защото е проповядвал отстъпление от ГОСПОДА, вашия Бог, Който ви е извел от Египетската земя и ви е изкупил от дома на робството, за да те отклони от пътя, в който ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда да ходиш. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

⁶ Брат ти, син на майка ти, или синът ти, или дъщерята ти, или жената, която почива в скута ти, или приятелят, който ти е като душата ти, ако те изкуши тайно, като каже: Да идем и да служим на други богове, — които нито ти си знаел, нито бащите ти,

⁷ между боговете на племената, които са около вас, близо до теб или далеч от теб, от единия край на света до другия,

⁸ да не се съгласиш с него, нито да го слушаш, нито да го пощади окото ти, нито да го пожалиш, нито да го укриеш;

⁹ а непременно да го умъртвиш; твоята ръка да бъде първа срещу него, за да го убиеш, и после ръката на целия народ.

¹⁰ Да го убиеш с камъни, за да умре, защото поиска да те отклони от ГОСПОДА, твоя Бог, Който те изведе от Египетската земя, от дома на робството.

¹¹ И целият Израил, като чуе, ще се убои и няма да върши вече такова зло сред теб.

¹² Ако между градовете, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, за да се заселиш в тях, чуеш да се казва за един от тях:

¹³ Някои подлеци, излезли отсред тебе, са отклонили жителите на града си, като са казали: Да идем да служим на други богове, които вие не сте знаели,

¹⁴ тогава да изследваш, да изпиташ и добре да издириш; и ако това нещо е истинно и е вярно, че такава мерзост е сторена сред тебе,

¹⁵ то непременно да поразиш жителите на онзи град с острието на меча и с острието на меча да обречеш на унищожение него и всички, които са в него, и добитъка му.

¹⁶ Тогава, като събереш всичката плячка от него насред площада му, да изгориш с огън града и всичката плячка от него за ГОСПОДА, твоя Бог; и той ще остане могила навеки, повече да не се съгради.

¹⁷ Нищо от обреченото на унищожение да не вземаш; за да се отвърне ГОСПОД от яростния Си гняв и да ти покаже милост, да те пожали и да те умножи, както се е клел на бащите ти,

¹⁸ ако послушаш гласа на Йехова, твоя Бог, да пазиш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, да вършиш това, което е право пред ГОСПОДА, твоя Бог.

14

¹

Вие сте синове на ГОСПОДА, вашия Бог; да не правите по тялото си нарязвания, нито да се бръснете между очите си заради мъртвец.

² Защото сте народ, свят на ГОСПОДА, вашия Бог, и вас избра ГОСПОД измежду всички племена, които са по лицето на земята, за да бъдете Негов народ.

³ Да не ядеш нищо нечисто.

⁴ Ето животните, които може да ядете: говедото, овцата и козата,

⁵ елена, газелата, бивола, дивата коза, кошутата , антилопата и планинската овца.

⁶ Всяко животно от четирикраките, което има раздвоен крак и разцепено на два нокътя копито и което преживя, тях да ядете.

⁷ Но да не ядете от онези, които само преживят или които само имат раздвоено и разцепено копито, като камилата, заека и язовеца; понеже те преживят, но нямат раздвоено копито, те са нечисти за вас;

⁸ и свинята, понеже има раздвоено копито, но не преживя, е нечиста за вас; от месото на тези домашни животни да не ядете и до труповете им да не се допирате.

⁹ От всички, които живеят във водата, ето кои да ядете: всички, които имат перки и люспи, да ядете;

¹⁰ но да не ядете никои, които нямат перки и люспи; те са нечисти за вас.

¹¹ От всички чисти птици можете да ядете.

¹² А ето тези, които не трябва да ядете: орела, лешояда, черния лешояд,

¹³ червената каня, черната каня, сокола по видовете му;

¹⁴ всяка врана по видовете ѝ;

¹⁵ кукумявката, совата, чайката, ястреба по видовете му,

¹⁶ малкия бухал, големия бухал, белия бухал,

¹⁷ пеликана, рибаря, корморана,

¹⁸ щъркела, чаплата по видовете ѝ, папуняка и прилепа.

¹⁹ Всички крилати пълзящи са нечисти за вас; не бива да се ядат.

²⁰ От всички чисти птици можете да ядете.

²¹ Никаква мърша да не ядете (на чужденеца, който е в градовете ти, можеш да я даваш да я яде или да я продаваш на чужденец); защото вие сте свят народ на ГОСПОДА, вашия Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му.

²² Непременно да даваш десета част от всичките си произведения, които си посял, които нивата ти произвежда всяка година.

²³ И десетата част от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овцете си да ядеш пред ГОСПОДА, твоя Бог, на мястото, което избере, за да настани там Името Си; за да се научиш да се боиш всякога от ГОСПОДА, твоя Бог.

²⁴ Но ако, когато те благослови ГОСПОД, твоят Бог, пътят е много дълъг за тебе, така че да не можеш да ги занасяш, понеже е много далеч от тебе мястото, което избере ГОСПОД, твоят Бог, за да настани там Името Си,

²⁵ тогава да разменяш десятъците си с пари и да вържеш парите в ръката си, и да идеш на мястото, което избере ГОСПОД, твоят Бог;

²⁶ и да дадеш парите за каквото и да е нещо, което пожелаеш, за говеда или за овце, или за вино, или за спиртни питиета , или за каквото и да е нещо, което би пожелал; и там, пред ГОСПОДА, твоя Бог, да ядеш и да се развеселиш — ти, домът ти

²⁷ и левитът, който е в градовете ти; него да не пренебрегваш, защото той няма дял, нито наследство с тебе.

²⁸ В края на всяка трета година да изваждаш целия десятък от произведението си през онази година и да го складираш в градовете си,

²⁹ така че левитът (защото той няма дял, нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са в градовете ти, да идват, да ядат и да се насищат; за да те благославя ГОСПОД, твоят Бог, във всичко, което вършиш.

15

¹

В края на всяка седма година да правиш опрощаване.

² А ето правилото за опрощаване: всеки заемодател да опрости заема, който е дал на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си; защото се провъзгласява опрощаване заради ГОСПОДА.

³ От чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има в брат ти, ръката ти да го оставя.

⁴ Обаче няма да има сиромах между вас (защото ГОСПОД ще те благославя много в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава в наследство, за да я притежаваш),

⁵ ако само прилежно слушаш гласа на ГОСПОДА, твоя Бог, и старателно изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти давам.

⁶ Защото ГОСПОД, твоят Бог, ще те благослови според обещанието Си; и ще заемеш на много народи, но няма да вземеш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над теб.

⁷ Ако в земята ти, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, има при тебе сиромах от братята ти в някои от градовете ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си пред бедния си брат;

⁸ но непременно да отваряш ръката си за него и да му даваш назаем достатъчно пари според нуждите му за каквото му е потребно.

⁹ Внимавай да не влезе в сърцето ти подла мисъл и да си кажеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да погледнеш с лошо око на бедния си брат и да не му дадеш, и той да извика към ГОСПОДА против теб, и това да ти бъде зачетено за грях.

¹⁰ Непременно да му дадеш и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти начинания.

¹¹ Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; затова ти заповядвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния и към брата си в оскъдица в земята си.

¹² Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нека ти слугува шест години; а в седмата година да го освободиш от себе си.

¹³ И когато го освободиш от себе си, да не го изпратиш празен;

¹⁴ да му подариш изобилно от стадото си, от хармана си и от лина си; както ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил, така да му дадеш.

¹⁵ Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя и че ГОСПОД, твоят Бог, те изкупи; затова Аз днес ти заповядвам това.

¹⁶ Но ако той ти каже: Няма да си отида от тебе, понеже обича теб и дома ти, защото е добре при тебе,

¹⁷ тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб завинаги. Подобно да направиш и на робинята си.

¹⁸ Да не ти се види тежко, когато го изпратиш свободен от себе си; защото за шест години той е изработил двойно повече от един наемник; а ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичко, което вършиш.

¹⁹ Всички мъжки първородни, които се раждат от говедата и овцете ти, да посвещаваш на ГОСПОДА, твоя Бог; да не употребиш в работа първородното на говедото си, нито да стрижеш първородните на овцете си.

²⁰ Всяка година да ги ядеш, ти и домът ти, пред ГОСПОДА, твоя Бог, на мястото, което избере ГОСПОД.

²¹ Но ако животното има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъвто и да е лош недостатък, да не го принасяш жертва на ГОСПОДА, твоя Бог.

²² Да го ядеш там, където живееш ; нечистият и чистият еднакво да го ядат, както ядат газела и елен.

²³ Само кръвта му да не ядеш; да я изливаш на земята като вода.

16

¹

Пази месец Авив, за да празнуваш в него Пасхата на ГОСПОДА, твоя Бог; защото в месец Авив ГОСПОД, твоят Бог, те е извел от Египет през нощта.

² Да жертваш Пасхата на ГОСПОДА, твоя Бог, от овцете и говедата, на мястото, което избере ГОСПОД, за да настани Името Си там.

³ Да не ядеш с нея нищо квасно; седем дни да ядеш с нея безквасни хлябове, хляб на печал (защото набързо си излязъл от Египетската земя); за да помниш през всички дни на живота си деня на излизането си от Египетската земя.

⁴ Седем дни да не се вижда квас никъде във всичките ти предели; и от месото, което ще жертваш на първия ден надвечер, да не остане нищо до сутринта.

⁵ Не трябва да жертваш Пасхата в никой от градовете, които ти дава ГОСПОД, твоят Бог;

⁶ но на мястото, което избере ГОСПОД, твоят Бог, за да настани там Името Си, да жертваш Пасхата привечер, около залез слънце, във времето, когато си излязъл от Египет.

⁷ Да изпичаш агнето и да го ядеш на мястото, което избере ГОСПОД, твоят Бог; и на сутринта да се връщаш и да влизаш в шатрите си.

⁸ Шест дни да ядеш безквасни хлябове; и на седмия ден да има тържествено събрание на ГОСПОДА, твоя Бог, когато да не работиш никаква работа.

⁹ Преброй седем седмици; почни да броиш седемте седмици от деня, когато за пръв път сложиш сърп на жътвата.

¹⁰ И да празнуваш празника на седмиците на ГОСПОДА, твоя Бог, като Му възвръщаш доброволен принос от ръката си, който ще принасяш, според както ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил.

¹¹ Да се веселиш пред ГОСПОДА, твоя Бог, ти, синът ти, дъщеря ти, слугата ти, слугинята ти и левитът, който е в дома ти, и чужденецът, сирачето и вдовицата, които са сред вас, на мястото, което избере ГОСПОД, твоят Бог, като обиталище на Името Си там.

¹² И като помниш, че ти си бил роб в Египет, внимавай да изпълняваш тези наредби.

¹³ Да празнуваш седем дни празника на шатроразпъването, след като прибереш житото и виното си;

¹⁴ и да се веселиш на празника си, ти, синът ти, дъщерята ти, слугата ти, слугинята ти, левитът и чужденецът, сирачето и вдовицата, които са в дома ти.

¹⁵ Седем дни да празнуваш на ГОСПОДА, твоя Бог, на мястото, което избере ГОСПОД; защото ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичко, което си произвел, и във всички дела на ръцете ти; и радостта ти ще бъде пълна.

¹⁶ Три пъти в годината всеки мъж да се явява пред ГОСПОДА, твоя Бог, на мястото, което избере Той: в празника на безквасните хлябове, в празника на седмиците и в празника на шатроразпъването; но да не се явяват пред ГОСПОДА с празни ръце.

¹⁷ Всеки да дава по силата си според благословението, което ГОСПОД, твоят Бог, ти е дал.

¹⁸

Да поставяш между племената си съдии и надзиратели във всичките си градове, които ти дава ГОСПОД, твоят Бог; и те да съдят народа справедливо.

¹⁹ Да не изкривяваш правосъдието, да не гледаш на лице, нито да приемаш подкуп; защото подкупът заслепява очите на мъдрите и изкривява думите на справедливите.

²⁰ По правдата, по правдата да се водиш, за да живееш и да наследиш земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

²¹ Да не поставяш ашери от каквито и да било дървета при жертвеника на ГОСПОДА, твоя Бог, който ще си издигнеш;

²² нито да издигаш стълб — нещо, което ГОСПОД, твоят Бог, мрази.

17

¹

Да не принасяш на ГОСПОДА, твоя Бог, говедо или овца с недостатък или с какъвто и да било недъг; понеже това е мерзост пред ГОСПОДА, твоя Бог.

² Ако се намери сред вас в някой от градовете ти, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, мъж или жена да извърши зло пред ГОСПОДА, твоя Бог, като престъпи завета Му

³ и отиде и послужи на други богове, и им се поклони — на слънцето или на луната, или на каквото и да било от небесното множество, нещо, което съм забранил,

⁴ когато ти бъде известено това и чуеш, да изпиташ добре и ако това нещо е вярно, че такава мерзост се върши в Израил,

⁵ то да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са извършили това зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат.

⁶ Вследствие думите на двама или на трима свидетели да бъде убиван онзи, който е за смъртно наказание; а вследствие думите само на един свидетел да не бъде убиван.

⁷ Първи свидетелите да хвърлят камъни върху него, за да го убият, и после целият народ. Така да отмахваш злото отсред себе си.

⁸ Ако се появи някоя работа, която е много трудна за тебе, да отсъдиш спорни дела в твоите съдилища между кръв и кръв, между дело и дело или между побой и побой, тогава да станеш и да отидеш на мястото, което избере ГОСПОД, твоят Бог,

⁹ и да идеш при левитските свещеници и при онзи, който ще бъде съдия в онова време, и да ги попиташ; и те ще ти кажат решението на съда.

¹⁰ А ти да постъпиш според присъдата, която ти кажат от мястото, което избере ГОСПОД; и да внимаваш да сториш всичко, което те научат.

¹¹ Да постъпиш според изяснението на закона, както те научат, и според присъдата, която ти кажат, да не се отклоняваш надясно или наляво от присъдата, която ти кажат.

¹² А човекът, който би постъпил дръзко, като не послуша свещеника, който стои да служи там пред ГОСПОДА, твоя Бог, или не послуша съдията, този човек да умре; и така да премахнеш злото от Израил.

¹³ Целият народ, като чуе, ще се убои и вече никой няма да постъпва дръзко.

¹⁴

Когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и я завладееш, и се заселиш в нея, ако кажеш: Ще си поставя цар, както всички народи, които са около мене,

¹⁵ тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере ГОСПОД, твоят Бог; от братята си да си поставиш цар; не бива да поставяш над себе си чужденец, който не ти е брат.

¹⁶ Но той да не си събира много коне, нито да връща народа в Египет с цел да увеличава конете си; защото ГОСПОД ви е казал: Да не се връщате вече по онзи път.

¹⁷ Нито той да си взема много жени, за да не се отклони сърцето му, нито да си трупа твърде много сребро и злато.

¹⁸ А когато седне на царския престол, нека направи в една книга препис на този закон, от книгата, която е пред левитските свещеници.

¹⁹ Преписът да се намира при него; и да прочита от него през всички дни на живота си, за да се научи да се бои от ГОСПОДА, своя Бог, да пази всички думи на този закон и тези наредби и да ги изпълнява;

²⁰ за да не се надигне сърцето му над братята му и да не се отклонява от заповедта надясно или наляво; за да остане много години на царството си, той и синовете му в Израил.

18

¹

Нито левитските свещеници, нито цялото Левиево племе да имат дял или наследство с Израил: нека се хранят с жертвите, принасяни чрез огън на ГОСПОДА, и с Неговото наследство.

² Затова да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е това, което им е казал ГОСПОД.

³ Ето какво ще бъде правото на свещениците от народа, от онези, които принасят в жертва говедо или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и вътрешностите.

⁴ На него да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от елея си, и първото руно от овцете си.

⁵ Защото измежду всичките ти племена него избра ГОСПОД, твоят Бог, да стои да служи в Името на ГОСПОДА, той и потомците му винаги.

⁶ И ако дойде левит от някой от градовете ти в целия Израил, където е бил пришълец, и дойде с цялото желание на душата си на мястото, което избере ГОСПОД,

⁷ тогава да служи в Името на ГОСПОДА, своя Бог, както всичките му братя левити, които служат там на ГОСПОДА.

⁸ Нека имат равни дялове да ядат, в прибавка към полученото от продажбата на бащиния му имот.

⁹ Когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, не се учи да правиш според мерзостите на местните племена.

¹⁰ Да няма сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън , нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник,

¹¹ никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви;

¹² защото всеки, който прави тези дела, е омразен на ГОСПОДА и поради тези мерзости ГОСПОД, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе.

¹³ Съвършен да бъдеш пред ГОСПОДА, твоя Бог.

¹⁴ Защото тези народи, които ще завладееш, слушат окултистите и прорицателите; но на тебе ГОСПОД, твоят Бог, не е позволил това.

¹⁵ ГОСПОД, твоят Бог, ще издигне отсред теб, измежду братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте,

¹⁶ според всичко, което ти измолваше от ГОСПОДА, своя Бог, при Хорив, в деня, когато се събрахте, като ти казваше: Да не чуя вече гласа на ГОСПОДА, моя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра.

¹⁷ Тогава ГОСПОД ми каза: Добро е това, което казаха.

¹⁸ Аз ще им въздигна от братята им пророк, както съм въздигнал теб, и ще сложа думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам.

¹⁹ А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое име, Аз ще искам сметка от него.

²⁰ Но пророк, който дръзне да каже от Мое име слово, което Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да умре.

²¹ И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем кое слово ГОСПОД не е казал? —

²² Когато някой пророк говори от ГОСПОДНЕТО име и словото му не се сбъдне, това слово ГОСПОД не е говорил; пророкът го е говорил своеволно; да не се боиш от него.

19

¹

Когато ГОСПОД, твоят Бог, погуби народите, чиято земя ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им,

² тогава да отделиш три града в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да притежаваш.

³ Да си приготвиш пътя за тях и да разделиш на три части цялата страна, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, за да прибягва там всеки убиец.

⁴ И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: онзи, който без намерение удари ближния си, когото преди това не е мразел —

⁵ както, когато някой отива с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да отсече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му и онзи умре — такъв нека бяга в един от тези градове и ще остане жив;

⁶ да не би отмъстителят за кръвта с кипнало от гняв сърце да погне убиеца, да го застигне (ако пътят е дълъг) и да го убие, без той да е заслужил смърт, понеже не го е мразил от преди това.

⁷ Затова аз ти заповядвам: Отдели си три града

⁸ (а когато ГОСПОД, твоят Бог, разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, която обеща да даде на бащите ти,

⁹ ако пазиш и изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам, да обичаш ГОСПОДА, твоя Бог, и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава към тези три града да прибавиш още три),

¹⁰ за да не се пролее невинна кръв в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, и да не си виновен за кръв.

¹¹ Но ако човек мрази ближния си и го причака, и като го нападне, удари го и онзи умре, и той побегне в един от тези градове,

¹² тогава старейшините на града му да пратят и да го вземат оттам, и да го предадат в ръката на отмъстителя за кръвта, за да умре.

¹³ Окото ти да не го пожали, а да прекратиш в Израил проливането на невинна кръв, за да ти бъде добре.

¹⁴ Да не преместваш междите на ближния си, които дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, за да я притежаваш.

¹⁵ Само един свидетел да не застава против някого за каквото и да е беззаконие или за каквото и да е престъпление, което би извършил; а чрез думите на двама свидетели или чрез думите на трима свидетели да се установява всяко дело.

¹⁶ Ако се повдигне неправеден свидетел против някого, за да свидетелства против него за беззаконие,

¹⁷ тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред ГОСПОДА, пред свещениците и съдиите, които съдят в онова време;

¹⁸ и съдиите да разследват подробно; ако свидетелят е лъжлив и свидетелства лъжливо против брат си,

¹⁹ тогава да го накажете с това, което е намислил да направи на брат си; така да отмахваш злото отсред себе си.

²⁰ Защото другите, като чуят, ще се уплашат и няма да вършат занапред такова зло сред тебе.

²¹ Не се смилявай над него; живот ще се даде за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак.

20

¹

Когато излезеш на бой против неприятелите си и видиш коне, колесници и войска повече от тебе, да не се уплашиш от тях, защото с теб е ГОСПОД, твоят Бог, Който те е извел от Египетската земя.

² И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на народа:

³ Слушай, Израилю! Днес вие тръгвате на бой срещу неприятелите си; да не премалее сърцето ви; не бойте се и не изпадайте в ужас пред тях;

⁴ защото ГОСПОД, вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси.

⁵ А военачалниците нека говорят на народа: Кой е построил нова къща и не я е осветил? — Нека си иде и се върне у дома си да не би да умре в боя и друг да я освети.

⁶ Кой е насадил лозе и не е ял от плода му? — Нека си иде и се върне у дома си да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

⁷ Кой се е сгодил за жена и не я е взел? — Нека си иде и се върне у дома си да не би да умре в боя и друг да я вземе.

⁸ Военачалниците да говорят още на народа: Кой е страхлив и малодушен? — Нека си иде и се върне у дома си да не би да премалеят сърцата на братята му, както неговото сърце.

⁹ И военачалниците, като свършат да говорят на народа, нека поставят военачалници над полковете за предводители на народа.

¹⁰ Когато се приближиш към някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

¹¹ Ако ти отговори миролюбиво и ти отвори портите, тогава цялото население, което се намира в него, да ти станат поданици и да ти работят.

¹² Но ако не сключи мир с теб, а воюва против тебе, тогава да го обсадиш;

¹³ и когато ГОСПОД, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острието на меча;

¹⁴ а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града, всичката плячка от него да вземеш за себе си; и да ядеш от плячката на неприятелите си, която ГОСПОД, твоят Бог, ти даде.

¹⁵ Така да постъпваш с всички градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на тукашните племена.

¹⁶ А от градовете на тези народи, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, да не оставиш нищо живо,

¹⁷ а да ги обречеш на унищожение: хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците, според както ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда;

¹⁸ за да не ви научат да постъпвате според всичките мерзости, които те са извършвали за боговете си, и така да съгрешите против ГОСПОДА, вашия Бог.

¹⁹ Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да вдигаш над тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да ядеш плода им. Човек ли е полското дърво, за да бъде обсаждано от тебе?

²⁰ Само дърветата, за които знаеш, че не са плодни дървета, можеш да унищожаваш и изсичаш; и с тях да издигаш кули против града, който ти се противопоставя, докато бъде превзет.

21

¹

Ако в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като притежание, бъде намерен някой убит, паднал на полето, и не се знае кой го е убил,

² тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и измерят разстоянието до градовете, които са около убития;

³ и старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат телица, с която не е работено и която не е теглила ярем;

⁴ и старейшините на онзи град да докарат телицата в някоя долина, където има течаща вода, долина, която не е орана, нито е засявана, и там, в долината, да отсекат главата на телицата.

⁵ Тогава да пристъпят свещениците, Левиевите потомци (понеже тях избра ГОСПОД, твоят Бог, да Му служат и да благославят в ГОСПОДНЕТО Име, и по тяхното обяснение да се отсъжда за всеки спор и побой),

⁶ и всички старейшини от онзи град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината телица

⁷ и да кажат: Нашите ръце не са пролели тази кръв, нито нашите очи са видели проливането ѝ;

⁸ бъди милостив, ГОСПОДИ, към народа си Израил, който си изкупил, и не вменявай на народа си Израил вина за проливането на невинна кръв. И проливането на кръвта ще им се прости.

⁹ Така да заличиш от себе си проляната без твоя вина кръв, когато сториш това, което е право пред ГОСПОДА.

¹⁰ Когато излезеш да воюваш против неприятелите си и ГОСПОД, твоят Бог, ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници,

¹¹ ако видиш между пленниците красива жена и като бъдеш привлечен от нея, пожелаеш да я вземеш за своя жена,

¹² тогава да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си, да изреже ноктите си

¹³ и като съблече дрехите, с които е била пленена, да седи у дома ти да оплаква баща си и майка си цял месец; и след това да влезеш при нея и да ѝ бъдеш мъж, и тя да ти стане жена.

¹⁴ Но ако не останеш доволен от нея, тогава да я изпратиш свободна; но да не я продаваш за пари, нито да я правиш робиня, защото си я обезчестил.

¹⁵ Ако някой има две жени, едната любима, а другата нелюбима, и те му народят деца — любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата,

¹⁶ тогава в деня, когато бащата дели между синовете си имота си, не трябва да обявява за първороден сина на любимата вместо сина на нелюбимата, който е истинският първороден;

¹⁷ а да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от целия си имот; защото той е пръв плод на силата му — на него принадлежи правото на първородството.

¹⁸ Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си или наставленията на майка си и при все че те го наказват, той пак не иска да ги слуша,

¹⁹ тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при градската порта на местоживеенето му,

²⁰ и да кажат на старейшините на града: Нашият син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и е пияница.

²¹ Тогава всички мъже от града да го убият с камъни, за да умре; така да премахнеш злото; и целият Израил ще чуе и ще се страхува.

²² Ако някой извърши престъпление, което заслужава смърт, и бъде умъртвен чрез обесване на дърво,

²³ тялото му да не остане през цялата нощ на дървото, а да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не допуснеш да се оскверни земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като наследство.

22

¹

Когато видиш изгубено говедото или овцата на брат ти, да не ги изоставяш ; да ги върнеш при брат си.

² И ако брат ти не е близо до теб или ако не знаеш кой е, тогава ги прибери у дома си и да стоят при тебе, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги дадеш.

³ Така да постъпваш и с осела му; така да постъпваш и с дрехата му; така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брат си, което е изгубил и ти го намериш; не трябва да ги изоставиш.

⁴ Когато видиш осела на брат си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш, да ги вдигнеш заедно с него.

⁵ Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост за ГОСПОДА, твоя Бог.

⁶ Ако се окаже, че птиче гнездо е на пътя ти, на някое дърво или на земята и в него има пилета или яйца, и майката лежи върху пилетата или върху яйцата, да не вземеш майката заедно с малките.

⁷ Да пуснеш майката, а малките може да вземеш за себе си; за да ти бъде добре и да се продължат дните ти.

⁸ Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не станеш причина за проливане на кръв, в случай че някой падне от покрива.

⁹ Да не засаждаш лозето си с разнородни семена, за да не се изгуби цялото му произведение — семето, което си сял, и плодът на лозето.

¹⁰ Да не ореш с вол и осел заедно.

¹¹ Да не обличаш дреха, направена от вълна и лен, смесени заедно.

¹² Да си правиш ресни по четирите краища на дрехата, с която се покриваш.

¹³ Ако някой вземе жена и след като влезе при нея, я намрази

¹⁴ и я набеди в срамни дела, и ѝ излезе лошо име, понеже той казва: Взех тази жена и като влязох при нея, установих, че не е девствена,

¹⁵ тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата на градските старейшини при портата;

¹⁶ и бащата да каже на старейшините: Дадох дъщеря си на този човек за жена; но той я мрази;

¹⁷ и ето момата, която е наклеветил в срамни дела: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат долната дреха пред градските старейшини.

¹⁸ Тогава старейшините на онзи град да заловят човека и да го накажат,

¹⁹ като го глобят сто сребърни сикъла; той да ги даде на бащата на момата, защото поради него е излязло лошо име на Израилева девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот.

²⁰ Но ако е вярно това, че момата не е била девствена,

²¹ тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния ѝ дом, и мъжете от града ѝ да я убият с камъни, за да умре; защото е извършила безчестие в Израил, като е блудствала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

²² Ако някой лежи с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити — мъжът, който е лежал с жената, и жената. Така да премахнеш злото от Израил.

²³ Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея,

²⁴ тогава да изведете и двамата пред портата на онзи град и да ги убиете с камъни, за да умрат — момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжът, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да премахнеш злото.

²⁵ Но ако някой срещне на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит;

²⁶ а на момата да не направиш нищо; момата няма вина, която заслужава смърт; защото това нещо е подобно на случай, когато някой стане срещу ближния си и го убие.

²⁷ Понеже когато я е срещнал на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало кой да я отърве.

²⁸ Ако някой срещне несгодена девойка и я изнасили, и ги намерят,

²⁹ тогава онзи, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни сикъла; и тя да му стане жена, понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот.

³⁰ Никой да не взима жената на баща си, нито да осквернява леглото на баща си.

23

¹

Онзи, който е скопен, или човек, чийто детероден член е отрязан, да не влиза в ГОСПОДНЕТО събрание.

² Никой незаконно роден да не влиза в ГОСПОДНЕТО събрание; никой и от потомците му до десетото поколение да не влиза в ГОСПОДНЕТО събрание.

³ Амонец и моавец да не влизат в ГОСПОДНЕТО събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в ГОСПОДНЕТО събрание никога;

⁴ защото не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте от Египет, и защото наеха против тебе Валаам, Веоровия син, от Фатур в Месопотамия, за да прокълне Израил.

⁵ Но ГОСПОД, твоят Бог, не склони да послуша Валаам; а ГОСПОД, твоят Бог, промени проклятията в благословение за тебе, понеже ГОСПОД, твоят Бог, те обикна.

⁶ Да не им благопожелаваш мир или благополучие през всичките си дни до века.

⁷ Да не се отвращаваш от едомец, защото ти е брат; да не се отвращаваш от египтянин, защото ти си бил пришълец в земята му.

⁸ Децата, които се родят от тях в третото поколение, нека влизат в ГОСПОДНЕТО събрание.

⁹ Когато отиваш на война против неприятелите си, пази се от всичко, което е нечисто.

¹⁰ Ако има всред тебе човек, станал нечист от нещо, което му се е случило през нощта, нека излезе вън от стана и да не влезе в стана;

¹¹ а привечер да се окъпе във вода и когато залезе слънцето, да влезе в стана.

¹² Да имаш също така място вън от стана, където да излизаш по нужда;

¹³ и да имаш между оръжията си малка лопатка и когато клекнеш вън, да се обърнеш и да изровиш с нея, и да покриеш онова, което излиза от тебе.

¹⁴ Защото ГОСПОД, твоят Бог, ходи сред стана ти, за да те избави и да предава неприятелите ти пред тебе; затова станът ти трябва да бъде осветен, за да не види ГОСПОД нещо нечисто в теб и да се отвърне от тебе.

¹⁵ Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при теб от господаря си.

¹⁶ Нека остане да живее всред вас, на мястото, което избере в някой от твоите градове, където му е угодно; да не го притесняваш.

¹⁷ Да няма блудница от Израилевите дъщери, нито да има мъжеложник от Израилевите синове.

¹⁸ Срещу никакъв оброк да не принасяш заплата от блудница, нито цена от мъжеложник в дома на ГОСПОДА, твоя Бог, защото и двете са мерзост за ГОСПОДА, твоя Бог.

¹⁹ Да не заемаш на брат си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва или каквото и да е друго нещо, което се заема с лихва.

²⁰ На чужденец може да заемаш с лихва, а на брат си да не заемаш с лихва; за да те благославя ГОСПОД, твоят Бог, във всичките ти начинания на земята, която си получил за притежание.

²¹ Когато направиш оброк на ГОСПОДА, твоя Бог, да не забравяш да го изпълниш; защото ГОСПОД, твоят Бог, непременно ще го изиска от теб и неизпълнението му ще ти се сметне за грях.

²² Но ако се въздържаш да се обричаш, няма да ти се смята за грях.

²³ Каквото излиза от устните ти, пази го и го върши според оброка си на ГОСПОДА, твоя Бог, т. е. доброволния принос, който си обрекъл с устата си.

²⁴ Когато влезеш в лозето на ближния си, може да ядеш грозде, колкото искаш, докато се наситиш; но в кошницата си да не слагаш.

²⁵ Когато влезеш в посевите на ближния си, може с ръката си да откъснеш класове; но не може да жънеш със сърп посевите на ближния си.

24

¹

Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не му хареса, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да ѝ напише разводно писмо и като ѝ го връчи, да я изпрати от къщата си.

² А тя, като излезе от къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж.

³ Но ако я намрази и вторият мъж и ѝ напише разводно писмо, и като ѝ го даде, я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена,

⁴ то първият ѝ мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред ГОСПОДА. Така да не навличаш грях на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава в наследство.

⁵ Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война и да не му се възлага нищо; нека бъде свободен у дома си една година и нека да весели жената, която си е взел.

⁶ Никой да не взема в залог мелница, нито горния ѝ камък; защото с това той взема живот в залог.

⁷ Ако се установи, че някой е отвлякъл човек от сънародниците си, израилтяните, и го е поробил или го е продал, тогава този крадец да умре; така да премахнеш злото.

⁸ Що се отнася до проказата, да спазваш и да постъпваш според всичко, което ви учат левитските свещеници; внимавайте да правите така, както съм им заповядал.

⁹ Помни какво направи ГОСПОД, твоят Бог, на Мариам по пътя, когато излязохте от Египет.

¹⁰ Когато заемеш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог за него.

¹¹ Остани отвън и човекът, на когото заемаш, нека ти изнесе залога.

¹² И ако човекът е сиромах, да не си легнеш да спиш със залога му при себе си.

¹³ Непременно да му върнеш залога до залез слънце, за да спи той с дрехата си и да те благослови; и това ще ти се сметне за правда пред ГОСПОДА, твоя Бог.

¹⁴ Да не онеправдаваш някой наемник, беден и сиромах, бил той от братята ти или от чужденците, които са в земята ти в градовете ти.

¹⁵ Същия ден му дай заплатата, преди изгрев слънце, защото е сиромах и на нея се надява; за да не извика против тебе към ГОСПОДА и това да ти се сметне за грях.

¹⁶ Бащите да не бъдат убивани заради децата, нито децата да бъдат убивани заради бащите; всеки заради собствения си грях да бъде умъртвяван.

¹⁷ Да не изкривяваш правосъдието, дължимо на чужденеца или на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог;

¹⁸ а да помниш, че ти си бил роб в Египет и че ГОСПОД, твоят Бог, те е избавил оттам; затова Аз ти заповядвам да вършиш това.

¹⁹ Когато жънеш нивите си и забравиш някой сноп на нивата, да не се връщаш, за да го вземеш; нека остане за чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя ГОСПОД, твоят Бог, във всичко, което вършиш.

²⁰ Когато брулиш маслините си, да не отърсваш повторно клоните; останалото нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

²¹ Когато обираш лозето си, да не се връщаш да го береш повторно; останалото нека да бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

²² Помни, че си бил роб в Египетската земя; затова Аз ти заповядвам да постъпваш така.

25

¹

Ако се появи разпра между хора и дойдат пред съда, и съдиите ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния.

² И ако виновният е заслужил бой, съдията да заповяда да го повалят долу и да бъде наказан с тоягите пред него, с брой, който отговаря на престъплението му.

³ Четиридесет удара може да му ударят, а не повече; да не би, като превишават и му ударят много повече от тези удари, брат ти да бъде унижен пред очите ти.

⁴ Да не завързваш устата на вола, когато вършее.

⁵ Ако братя живеят заедно и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън от семейството му за чужд; братът на мъжа ѝ да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер.

⁶ И първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия си брат, за да не се изличи името му от Израил.

⁷ Но ако човекът не желае да вземе жената на брат си, тогава жената на брат му да отиде при градските порти пред старейшините и да каже: Деверът ми отказва да възстанови името на брат си в Израил; не иска да изпълни към мене длъжността на девер.

⁸ Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той упорства: Не желая да я взема,

⁹ тогава жената на брат му да се обърне към него пред старейшините и като събуе обувката от крака му, да плюе на лицето му и да каже: Така ще се прави на човек, който не иска да съзижда дома на брат си.

¹⁰ И той да се нарича в Израил с името Бет-Халуц-Ханнаал .

¹¹ Ако се сбият двама души и жената на единия се намеси, за да освободи мъжа си от ръката на този, който го бие, и посегне и го хване за срамните му части,

¹² тогава да отсечеш ръката ѝ; окото ти да не я пожали!

¹³ Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.

¹⁴ Да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка.

¹⁵ Вярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

¹⁶ Защото всички, които вършат неправда, са мерзост за ГОСПОДА, твоя Бог.

¹⁷ Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте от Египет,

¹⁸ как той излезе насреща ти по пътя и порази хората ти, останали назад, всички изостанали поради слабост, когато ти беше спрял от умора; а той не се побоя от Бога.

¹⁹ Поради това, когато те успокои ГОСПОД, твоят Бог от всичките неприятели около тебе в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава в наследство за притежание, заличи спомена за Амалик под небето; да не забравиш.

26

¹

Когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, и я завладееш, и се заселиш в нея,

² тогава да вземеш от първите плодове на своята реколта, която събираш от земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и като ги сложиш в кошница, да отидеш на мястото, което избере ГОСПОД, твоят Бог, за да установи Името Си там.

³ Да отидеш при онзи, който е свещеник в онова време, и да му кажеш: Признавам днес пред ГОСПОДА, твоя Бог, че влязох в земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите ни, че ще ни я даде.

⁴ Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я сложи пред жертвеника на ГОСПОДА, твоя Бог.

⁵ А ти да отговаряш и да казваш пред ГОСПОДА, твоя Бог: Моят праотец беше чергар от Арам, слезе в Египет, където престоя с малко на брой хора, а там стана голям, силен и многоброен народ.

⁶ Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни потискаха, и ни товареха с тежка работа;

⁷ а като извикахме към ГОСПОДА, Бога на бащите ни, ГОСПОД послуша гласа ни и се смили над унижението ни, труда ни и угнетението ни.

⁸ ГОСПОД ни изведе от Египет със силна ръка и порази египтяните с голям ужас, със знамения и с чудеса;

⁹ и ни доведе на това място, и ни даде тази земя — земя, където текат мляко и мед.

¹⁰ Затова, ето, сега донесох първите плодове на земята, която си ми дал Ти, ГОСПОДИ. Тогава да ги поставиш пред ГОСПОДА, твоя Бог, и да се поклониш пред ГОСПОДА, твоя Бог.

¹¹ И да се развеселиш ти, левитът и пришълецът, който е сред вас, за всички блага, които ГОСПОД, твоят Бог, е дал на теб и на дома ти.

¹² Когато в третата година, годината за плащане на десятъците, свършиш отделянето на всички десятъци от произведеното и ги дадеш на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат в градовете ти и се наситят,

¹³ тогава да кажеш пред ГОСПОДА, твоя Бог: Изнесох от къщата си всички посветени десятъци и ги дадох на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата според всички заповеди, които си ми дал; аз не съм престъпил нито една от заповедите Ти, нито съм ги забравил;

¹⁴ не съм ял от десятъците във време на жалеенето си, нито съм ги изразходвал за нещо нечисто, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на ГОСПОДА, моя Бог; постъпих според всичко, което си ми заповядал.

¹⁵ Погледни от святото Си жилище, от небето и благослови народа Си Израил и земята, която си ни дал, според както си се клел на бащите ни, земя, където текат мляко и мед.

¹⁶

Днес ГОСПОД, твоят Бог, ти заповядва да изпълняваш тези наредби и закони; затова, пази ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа.

¹⁷ Днес ти си заявил, че Йехова е твоят Бог и че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш наредбите Му, заповедите Му и законите Му и ще слушаш Неговия глас;

¹⁸ а ГОСПОД днес е заявил, че ти ще бъдеш Негов народ, както ти е обещал, за да пазиш всичките Му заповеди

¹⁹ и за да те постави по-високо от всички народи, които е създал, за похвала, за слава и за почит, и за да бъдете свят народ на ГОСПОДА, твоя Бог, според Неговите думи.

27

¹

Тогава Моисей и Израилевите старейшини заповядаха на народа: Пазете всички заповеди, които днес ви даваме.

² И в деня, когато минете през Йордан към земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, постави си големи камъни, измажи ги с вар

³ и запиши на тях всички думи на този закон, като преминеш Йордан, за да влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава — земя, където текат мляко и мед, както ти е обещал ГОСПОД, Бог на бащите ти.

⁴ Затова, като преминете Йордан, поставете на хълма Гевал тези камъни, за които днес ви заповядвам, и ги измажете с вар.

⁵ И там да издигнеш жертвеник на ГОСПОДА, твоя Бог, жертвеник от камъни. Желязно сечиво да не ги докосне;

⁶ да издигнеш жертвеника на ГОСПОДА, твоя Бог, от цели камъни и да принесеш на него всеизгаряния на ГОСПОДА, твоя Бог;

⁷ да принесеш и мирни жертви, да ядеш там и да се развеселиш пред ГОСПОДА, твоя Бог.

⁸ А на камъните да напишеш много ясно всичките думи на този закон.

⁹ Тогава Моисей и левитските свещеници казаха на целия Израил: Мълчи и слушай, Израилю, днес вие станахте народ на ГОСПОДА, вашия Бог.

¹⁰ Затова слушай гласа на ГОСПОДА, твоя Бог, и изпълнявай заповедите Му и наредбите Му, които днес ти давам.

¹¹ И Моисей заръча на народа в същия ден:

¹² Когато преминете Йордан, ето кои да застанат на хълма Гаризин, за да благославят народа: Симеон, Левий, Юда, Исахар, Йосиф и Вениамин;

¹³ и ето кои да застанат на хълма Гевал, за да го прокълнат: Рувим, Гад, Асир, Завулон, Дан и Нефталим.

¹⁴ Тогава левитите с висок глас да кажат на всички израилтяни:

¹⁵ Проклет да е онзи, който направи изваян или излят кумир, мерзост пред ГОСПОДА, дело на художнически ръце, и го постави на скрито място. И целият народ да отговори: Амин!

¹⁶ Проклет, който се присмива на баща си или на майка си. И целият народ да каже: Амин!

¹⁷ Проклет, който премести междите на ближния си. И целият народ да каже: Амин!

¹⁸ Проклет, който отбие слепия от пътя. И целият народ да каже: Амин!

¹⁹ Проклет, който опорочи съда на пришълеца, на сирачето и на вдовицата. И целият народ да каже: Амин!

²⁰ Проклет, който лежи с жената на баща си; защото осквернява леглото на баща си. И целият народ да каже: Амин!

²¹ Проклет, който лежи с каквото и да е животно. И целият народ да каже: Амин!

²² Проклет, който лежи със сестра си, дъщеря на баща си или дъщеря на майка си. И целият народ да каже: Амин!

²³ Проклет, който лежи с тъща си. И целият народ да каже: Амин!

²⁴ Проклет, който скришно удари ближния си. И целият народ да каже: Амин!

²⁵ Проклет, който приеме подкуп, за да убие невинен човек. И целият народ да каже: Амин!

²⁶ Проклет, който не потвърждава думите на този закон и не ги изпълнява. И целият народ да каже: Амин!

28

¹

Ако слушаш добре гласа на ГОСПОДА, твоя Бог, и старателно изпълняваш всички Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава ГОСПОД, твоят Бог, ще те издигне над всички племена на света.

² И всички тези благословения ще дойдат върху теб и ще те придружават, ако слушаш гласа на ГОСПОДА, твоя Бог.

³ Благословен ще бъдеш в града и благословен ще бъдеш на полето.

⁴ Благословено ще бъде роденото от тебе, плодът на земята ти и роденото от добитъка ти, малките на говедата ти и овцете ти;

⁵ благословени кошът ти и нощвите ти.

⁶ Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си през градската порта.

⁷ ГОСПОД ще поразява пред тебе неприятелите, които се надигат против тебе; по един път те ще излизат против теб, а по седем пътища ще бягат пред тебе.

⁸ ГОСПОД ще заповяда да дойде благословение върху тебе в житниците ти и във всичките ти начинания и ще те благославя в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

⁹ ГОСПОД ще те утвърди като свят народ за Себе Си, както ти се е клел, ако пазиш заповедите на ГОСПОДА, твоя Бог, и ходиш в Неговите пътища.

¹⁰ И всички племена на света ще видят, че ти се наричаш с ГОСПОДНЕТО Име, и ще имат страх от тебе.

¹¹ ГОСПОД ще направи така, че да изобилстваш с блага, да изобилства плодът на утробата ти, плодът на добитъка ти и плодът на земята ти в страната ти, за която ГОСПОД се е клел на бащите ти да ти я даде.

¹² ГОСПОД ще ти отвори доброто Си съкровище — небето, за да дава дъжд на земята ти навреме и да благославя всички дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш назаем.

¹³ ГОСПОД ще те постави глава, а не опашка, и ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на ГОСПОДА, твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш.

¹⁴ От думите, които днес ви заповядвам, да не се отклоняваш надясно или наляво и да не служиш на други богове.

¹⁵ Но ако не слушаш гласа на ГОСПОДА, твоя Бог, и не изпълняваш старателно всичките Му заповеди и наредбите Му, които днес ти давам, то всички тези проклятия ще дойдат върху теб и ще те придружават.

¹⁶ Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето.

¹⁷ Проклети ще бъдат кошът ти и нощвите ти;

¹⁸ проклети ще бъдат плодът на утробата ти и плодът на земята ти, малките на говедата ти и малките на овцете ти.

¹⁹ Проклет ще бъдеш при влизането си и проклет ще бъдеш при излизането си през градската порта.

²⁰ ГОСПОД ще изпраща върху тебе проклятие, смущение и разорение във всички начинания, с които се заемаш, докато бъдеш унищожен и погинеш скоро, заради злите дела, чрез които си Ме изоставил.

²¹ ГОСПОД ще те порази, докато те унищожи в земята, в която отиваш, за да я владееш.

²² ГОСПОД ще те поразява с изтощение и огница, с треска и възпаление, със суша , с изсушителен вятър и с мана̀; и те ще те преследват, докато погинеш.

²³ Небето над главата ти ще бъде мед и земята под тебе желязо.

²⁴ ГОСПОД ще превръща дъжда на земята ти в прах и пепел; ще слиза върху теб от небето, докато бъдеш изтребен.

²⁵ ГОСПОД ще те поразява пред неприятелите ти; по един път ще излизаш против тях, а по седем пътища ще бягаш пред тях; и ще бъдеш тласкан по всички царства на света.

²⁶ Трупът ти ще бъде храна на всички въздушни птици и на земните зверове; и няма да има кой да ги отпъжда.

²⁷ ГОСПОД ще те поразява с египетския струпей, с кръвотечения, с краста и със сърбеж, от които да не можеш да се излекуваш.

²⁸ ГОСПОД ще те поразява с лудост, със слепота и с объркване в сърцето;

²⁹ и ще ходиш, като опипваш по пладне, както слепият пипа в тъмнината, и няма да имаш успех в работата си; а ще бъдеш само притесняван и обиран всеки ден и няма да има кой да те избави.

³⁰ Ще се сгодиш за жена, но друг мъж ще лежи с нея; къща ще построиш, но няма да живееш в нея; лозе ще насадиш, но няма да ядеш от плода му.

³¹ Говедото ти ще бъде заклано пред очите ти и няма да ядеш от него; оселът ти ще бъде грабнат пред теб и няма да ти бъде върнат; овцете ти ще бъдат предадени на неприятелите ти и няма да има кой да ги избави.

³² Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ и очите ти ще гледат и ще чезнат по тях всеки ден, но ръцете ти не ще имат сила да им помогнат.

³³ Непознат народ ще изяде плода на земята ти и на целия ти труд; и ти ще бъдеш винаги само притесняван и измъчван.

³⁴ Ще полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти.

³⁵ ГОСПОД ще те поразява с лошо възпаление в колената и в пищялите, така че няма да можеш да се изцелиш, от стъпалата на краката си до темето си.

³⁶ ГОСПОД ще заведе теб и царя, когото си поставил над себе си, при народ, който не си познавал, нито ти, нито бащите ти; и там ще служиш на други богове, направени от дърво и камък.

³⁷ И ще станеш за учудване, обект на поговорка и поругание за всички племена, между които ГОСПОД ще те отведе.

³⁸ Много семе ще изнасяш на полето, а малко ще събираш, защото скакалците ще го изпояждат.

³⁹ Лозя ще посаждаш и обработваш, а вино няма да пиеш от тях, нито ще събираш грозде, защото червей ще ги изяде.

⁴⁰ Маслини ще имаш във всичките си предели , а с масло няма да се помазваш, защото маслините ти ще окапват.

⁴¹ Синове и дъщери ще раждаш, но те няма да бъдат за тебе, защото ще отиват в плен.

⁴² Всичките ти дървета и плодове на земята ти ята от скакалци ще ги унищожат.

⁴³ Чужденецът, който е сред тебе, ще се издига все повече над теб, а ти ще пропадаш още надолу.

⁴⁴ Той ще заема на теб, а ти няма да заемаш на него; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.

⁴⁵ Всички тези проклятия ще дойдат върху теб и ще те гонят, и ще те застигат, докато бъдеш унищожен; защото ти не послуша гласа на ГОСПОДА, твоя Бог, за да пазиш заповедите Му и наредбите, които ти даде.

⁴⁶ Това ще бъде завинаги знамение и чудо върху теб и потомството ти.

⁴⁷ Понеже не си служил на ГОСПОДА, твоя Бог, с веселие и на драго сърце поради изобилието на всичко,

⁴⁸ затова ще слугуваш на неприятелите си, които ГОСПОД ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишения от всичко; и Той ще сложи на шията ти железен ярем, докато те погуби.

⁴⁹ ГОСПОД ще прати против тебе народ отдалеч, от земния край, който ще се спусне като орел; народ, чийто език не разбираш;

⁵⁰ народ със свиреп изглед, който няма да почете стар, нито ще пожали млад;

⁵¹ и ще яде малките на добитъка ти и плода на земята ти, докато починеш; който няма да ти остави нито жито, нито вино, нито масло, нито малките от говедата ти, нито малките от овцете ти, докато те погуби.

⁵² Ще те обсади във всичките ти градове, докато по цялата ти земя изпопадат високите ти и укрепени стени, на които си разчитал; и ще те обсади във всичките ти градове по цялата земя, която ГОСПОД, твоят Бог, ти даде.

⁵³ И тогава, при обсадата и притеснението, с което ще те притесни неприятелят ти, ще ядеш децата си, месата на синовете си и на дъщерите си, които ГОСПОД, твоят Бог, ти е дал.

⁵⁴ Онзи мъж между вас, който е изтънчен и изнежен, ще бъде жесток с брат си, с жената, която почива в скута му, и с останалите деца, които му оцелеят,

⁵⁵ и няма да даде на нито един от тях от месото на децата си, които ще яде; защото няма да му остане нищо при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни във всичките ти градове.

⁵⁶ Жената между вас, която е изтънчена и изнежена, която не би дръзнала да сложи на земята стъпалото на крака си по причина на изтънченост и изнеженост, ще бъде жестока с мъжа, който почива в скута ѝ, със сина си, с дъщеря си

⁵⁷ и с малкото си дете, което е излязло между краката ѝ, да! — с децата, които е родила; защото ще ги яде тайно поради лишението от всичко при обсадата и притеснението от страна на неприятеля ти в градовете ти.

⁵⁸ Ако не изпълняваш старателно всички думи на този закон, които са написани в тази книга, и не се боиш от това славно и страшно име ЙЕХОВА, ТВОЯТ БОГ,

⁵⁹ тогава ГОСПОД ще прати ужасни напасти върху теб и върху потомството ти, напасти големи и непрестанни, и болести зли и непрестанни.

⁶⁰ И ще навлече върху тебе всичките египетски болести, от които ти се боеше, и ти ще се заразиш от тях;

⁶¹ още и всяка болест, и всяка напаст, които не са написани в книгата на този закон, ГОСПОД ще ги нанесе върху тебе, докато бъдеш изтребен.

⁶² Ще останете малко на брой — докато по многобройност бяхте като звездите на небето; защото ти не послуша гласа на ГОСПОДА, твоя Бог.

⁶³ И както беше драго на ГОСПОДА да ви прави добро и да ви умножава, така ще бъде драго на ГОСПОДА да ви унищожава и да ви погубва; и ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да я завладеете.

⁶⁴ ГОСПОД ще те разпръсне между всички племена — от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал, нито бащите ти, направени от дърво и камък.

⁶⁵ Но и сред тези народи няма да намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на крака ти; но там ГОСПОД ще предизвика страх, отслабване на зрението ти и отчаяние в душата.

⁶⁶ Ще живееш в неизвестност за бъдещето; и ти ще се боиш денем и нощем и няма да бъдеш сигурен за живота си.

⁶⁷ Сутрин ще казваш: О, да мръкнеше! И вечер ще казваш: О, да съмнеше! Заради страха, с който ще се страхуваш, и заради зрелищата, които ще виждаш.

⁶⁸ И ГОСПОД ще те върне в Египет с кораби по пътя, за който ти казах: Вече няма да го видиш. И там ще искате да се продадете на неприятелите си за роби и за робини; но няма да има кой да ви купува.

29

¹

Ето думите на завета, който ГОСПОД заповяда на Моисей да сключи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който сключи с тях в Хорив.

² Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко, което ГОСПОД направи пред вас в Египетската земя, на фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя;

³ големите изпитания, които ти видя, знаменията и онези големи чудеса;

⁴ но до този ден ГОСПОД не ви даде сърце, за да разбирате, очи, за да виждате и уши, за да слушате.

⁵ А Аз ви дадох за четиридесет години пътуване по пустинята, през което време дрехите ви не овехтяха на вас и обувките на нито един от вас не овехтяха на крака му,

⁶ хляб не ядохте и вино и сикера не пихте, за да знаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

⁷ И когато дойдохте на това място, есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме,

⁸ завладяхме земята им и я дадохме за наследство на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на половината от Манасиевото племе.

⁹ И така, пазете думите на този завет и ги изпълнявайте, за да успявате във всичко, което правите.

¹⁰ Днес вие всички стоите пред ГОСПОДА, вашия Бог — началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всички израилтяни,

¹¹ децата ви, жените и чужденецът, който е сред стана ти, от дървосекача ти до водоносеца ти, —

¹² за да встъпиш в завета на ГОСПОДА, твоя Бог, и в клетвата, която ГОСПОД, твоят Бог, прави днес с тебе,

¹³ за да те утвърди днес за Свой народ и Той да ти бъде Бог, както ти е казал и както се е клел на бащите ти, на Авраам, на Исаак и на Яков.

¹⁴ И аз не сключвам този завет и тази клетва само с вас,

¹⁵ а както с онези, които днес стоят тук с нас пред ГОСПОДА, нашия Бог, така и с онези, които днес не са тук с нас

¹⁶ (защото вие знаете как живеехме в Египетската земя и как минахме между племената, през които пропътувахме;

¹⁷ и видяхме мерзостите им и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях);

¹⁸ така че да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от ГОСПОДА, нашия Бог, за да иде да служи на боговете на онези народи; така че да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,

¹⁹ и когато чуе думите на тази клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да си каже: Ще живея в мир, макар че ходя с упорито сърце и разорявам поливана земя заедно с безводната .

²⁰ Бог няма да му покаже милост, но изведнъж гневът на ГОСПОДА и ревността Му ще пламнат против този човек; и всяко проклятие, което е написано в тази книга, ще падне върху него и ГОСПОД ще изличи името му под небето.

²¹ ГОСПОД ще го отдели от всички Израилеви племена за погибел според всички проклятия на завета, написан в тази книга на закона.

²² А идващото поколение, синовете ви, които ще дойдат след вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят пораженията, нанесени на онази земя, и язвите, които ГОСПОД е изпратил в нея, ще кажат:

²³ Цялата земя е изгорена със сяра и сол и нито се сее, нито покълват посеви, и никаква трева не пониква на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адма и Севоим, които ГОСПОД съсипа в гнева Си и в яростта Си.

²⁴ Всички народи ще кажат: Защо ГОСПОД направи така на тази земя? Какво значи огънят на този голям гняв?

²⁵ Тогава ще им отговорят: Защото изоставиха завета на ГОСПОДА, Бога на бащите си, който Той сключи с тях, когато ги изведе от Египетската земя,

²⁶ и отидоха и служиха на други богове, и им се поклониха — богове, които не знаеха и които Той не беше им дал,

²⁷ затова гневът на ГОСПОДА пламна против тази земя, за да докара върху нея всички проклятия, които са написани в тази книга.

²⁸ И ГОСПОД ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с люто възмущение и ги прати в друга земя, където са днес.

²⁹ Скритото принадлежи на ГОСПОДА, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всички думи на този закон.

30

¹

Когато ти се сбъднат всички тези неща, благословенията и проклятията, които изложих пред теб, ако ти си ги припомниш сред всичките народи, между които ГОСПОД, твоят Бог, ще те пръсне,

² и се обърнеш към ГОСПОДА, твоя Бог, и с цялото си сърце и с цялата си душа послушаш, ти и синовете ти, гласа Му според всичко, което днес ти заповядвам,

³ тогава ГОСПОД, твоят Бог, ще те върне от плен, ще ти покаже милост и пак ще те събере от всички народи, между които ГОСПОД, твоят Бог, ще те е разпръснал.

⁴ Ако бъдеш изгонен до небесните краища, даже оттам ще те събере ГОСПОД, твоят Бог, и оттам ще те вземе;

⁵ и ГОСПОД, твоят Бог, ще те въведе в земята, която бащите ти притежаваха, и ти ще я притежаваш; Той ще ти прави добро и ще те умножи повече от бащите ти.

⁶ ГОСПОД, твоят Бог, ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш ГОСПОДА, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живееш.

⁷ И ГОСПОД, твоят Бог, ще излее всички тези проклятия върху неприятелите ти и върху онези, които те ненавиждат и те гонят.

⁸ А ти отново ще слушаш гласа на ГОСПОДА и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам.

⁹ И ГОСПОД, твоят Бог, в благостта Си ще направи така, че да изобилстваш във всичките дела на ръцете си, да изобилства плодът на утробата ти, плодът на добитъка ти и произведенията на земята ти; защото ГОСПОД пак ще се възрадва за тебе да ти прави добро, както се е възрадвал на бащите ти;

¹⁰ ако слушаш гласа на ГОСПОДА, твоя Бог, и пазиш заповедите Му и наредбите Му, които са написани в тази книга на закона — ако се обърнеш към ГОСПОДА, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.

¹¹ Понеже тази заповед, която днес ти давам, не е много трудна за тебе, нито е далеч.

¹² Не е на небето, за да кажеш: Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?

¹³ Нито е оттатък морето, за да кажеш: Кой ще прекоси морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме?

¹⁴ Но словото е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти, за да го изпълняваш.

¹⁵ Ето, днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото,

¹⁶ като заповядвам днес да обичаш ГОСПОДА, твоя Бог, да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му, наредбите Му и законите Му, за да живееш и да се умножаваш, и да те благославя ГОСПОД, твоят Бог, в земята, в която влизаш, за да я завладееш.

¹⁷ Но ако се отвърне сърцето ти и не слушаш, а се заблудиш и се кланяш на други богове, и им служиш,

¹⁸ аз ви заявявам днес, че ще загинете; няма да се продължат дните ви на земята, към която преминавате през Йордан, за да я вземете за свое притежание.

¹⁹ Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословенията и проклятията; затова изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти;

²⁰ избери да обичаш ГОСПОДА, твоя Бог, да слушаш гласа Му и да бъдеш привързан към Него (защото ГОСПОД е твоят живот и твоето дълголетие), за да живееш на земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков, че ще им я даде.

31

¹

След това Моисей, като изговори тези думи на целия Израил, прибави следното:

² Сега аз съм на сто и двадесет години; не мога вече да ви водя ; и ГОСПОД ми е казал: Няма да преминеш през Йордан.

³ ГОСПОД, твоят Бог, Той ще върви пред тебе; Той ще изтреби тези племена пред теб и ти ще ги завладееш; и Исус, той ще върви пред тебе, както ГОСПОД е казал.

⁴ И ГОСПОД ще им направи така, както направи на аморейските царе Сион и Ог, които изтреби, и на земята им.

⁵ ГОСПОД ще ги предаде на вас; и вие да постъпите с тях според всичките заповеди, които съм ви заповядал.

⁶ Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито треперете от тях; защото ГОСПОД, твоят Бог, Той е, Който върви пред тебе; няма да отстъпи от тебе, нито ще те изостави.

⁷ Тогава Моисей повика Исус и му каза пред целия Израил: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш този народ в земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство.

⁸ ГОСПОД, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; няма да се оттегли, нито ще те изостави; не се бой!

⁹ А Моисей написа този закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега за плочите на ГОСПОДНИЯ завет, и на всички Израилеви старейшини.

¹⁰ Моисей им заповяда: В края на всяка седма година, в годината, определена за опрощаването, в празника на шатроразпъването,

¹¹ когато целият Израил се събира пред ГОСПОДА, твоя Бог, на мястото, което Той избере, да прочиташ този закон пред целия Израил на всеослушание.

¹² Събирай народа — мъжете, жените, децата и чужденеца, който е вътре в градовете ти, за да чуят и се научат, за да се боят от ГОСПОДА, вашия Бог, и старателно да изпълняват всички думи на този закон;

¹³ да чуят и синовете им, които не знаят, за да се научат да се боят от ГОСПОДА, вашия Бог, докато живеете в земята, към която преминавате през Йордан, за да я завладеете.

¹⁴ Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, наближава краят на дните ти и ще умреш; повикай Исус и се представете в шатъра за срещане, за да му дам Своите наставления. И така, Моисей и Исус отидоха и се представиха в шатъра за срещане.

¹⁵ И ГОСПОД се яви в шатъра в облачен стълб; и облачният стълб застана до входа на шатъра.

¹⁶ ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а този народ ще започне да блудства след чуждите богове на земята, където отиват да живеят между тях, а ще изоставят Мен и ще престъпват завета, който сключих с тях.

¹⁷ И в онзи ден гневът Ми ще пламне против тях и Аз ще ги изоставя, и ще отвърна лицето Си от тях; и ще бъдат изтребвани и много злини и скърби ще ги постигнат; те ще кажат в онзи ден: Не ни ли постигнаха тези злини, понеже нашият Бог не е с нас?

¹⁸ В онзи ден Аз непременно ще скрия от тях лицето Си заради всички злини, които са извършили, като се обърнат към чужди богове.

¹⁹ А сега запишете си тази песен и научете израилтяните на нея; вложете я в устата им, така че тази песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните.

²⁰ Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, земя, където текат мляко и мед, и те ядат до насита, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета с Мен.

²¹ И като ги постигнат много злини и скърби, тази песен ще говори против тях като свидетел, защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз знам мислите им още сега, преди да съм се заклел.

²² И така, Моисей записа тази песен в същия ден и научи израилтяните на нея.

²³ А ГОСПОД заръча на Исус, сина на Навин: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с теб.

²⁴ А когато Моисей написа думите на този закон до край,

²⁵ тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега за плочите на ГОСПОДНИЯ завет:

²⁶ Вземете тази книга на закона и я сложете край ковчега за плочите на завета на ГОСПОДА, вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе.

²⁷ Защото аз знам непокорството ти и твърдоглавието ти. Приживе на мене вие бяхте непокорни на ГОСПОДА; а колко повече ще бъдете, след като умра!

²⁸ Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да кажа тези думи на всеослушание и да призова небето и земята за свидетели против тях.

²⁹ Понеже знам, че след смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в следващите дни ще ви застигнат злини, понеже ще вършите зло пред ГОСПОДА и ще Го разгневявате с делата си.

³⁰ Тогава Моисей изговори от край до край, на всеослушание пред цялото общество на Израил, думите на тази песен:

32

¹

Слушай, небе, и ще говоря;
и да чуе земята думите на устата ми.

²
Учението ми ще капе като дъжд;
словата ми ще слизат като роса,
като ситен дъжд върху злак
и като пороен дъжд върху трева.

³
Понеже ще провъзглася името на ГОСПОДА,
прославете величието на нашия Бог!

⁴
Той е Канарата; делата Му са съвършени;
защото всичките Му пътища са справедливи,
Бог на верността е и няма неправда в Него;
праведен и справедлив е Той.

⁵
Те се развратиха пред Него;
поради порока си не са Негови чеда;
а са поколение, извратено и криво.

⁶
Така ли се отплащате на ГОСПОДА,
народе глупав и неразумен?
Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил? —
Той, Който те е създал и утвърдил.

⁷
Спомни си предишните дни,
осмисли годините на много поколения;
попитай баща си и той ще ти извести,
старците си, и те ще ти кажат.

⁸
Когато Всевишният даваше наследство на народите,
когато разпръсна Адамовите потомци,
постави границите на народите
според броя на израилтяните.

⁹
Защото дял на ГОСПОДА е Неговият народ,
Яков е падащото Му се с жребий наследство.

¹⁰
Намери го в пуста земя.
Да! В пустинна, дива и изпълнена с вой страна;
огради го и бдеше над него,
опази го като зеницата на окото Си.

¹¹
Както орлица избутва полека орлетата от гнездото си,
кръжи над пилетата си,
разпростира крилата си
и ги вдига, за да ги подеме на крилата си,

¹²
така ГОСПОД сам го водеше
и нямаше с него чужд бог.

¹³
Издигна го на високите места на земята.
И го нахрани с плода на нивите;
и го кърмѝ с мед от скалите
и с елей от скала като кремък,

¹⁴
с краве масло и с овче мляко,
с тлъстина от агнета
и от козли, и от овни васански,
с най-отбрана пшеница.
И ти пи вино — кръв гроздова.

¹⁵
А Йесурун затлъстя и ритна.
Затлъстя, угои се, надебеля.
Тогава изостави Бога, Който го създаде,
и отблъсна Канарата на спасението си.

¹⁶
С чужди богове разпалиха ревността Му,
с мерзости Го раздразниха до гняв.

¹⁷
Принасяха жертви на бесове, които не бяха Бог,
на богове, които не бяха познавали,
на нови богове, наскоро въведени,
от които бащите ви не се бояха.

¹⁸
А ти изостави Канарата, Която те роди,
и забрави Бога, Създателя твой.

¹⁹
ГОСПОД видя това и ги отхвърли,
защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му;

²⁰
и каза: Ще скрия лицето Си от тях,
ще видя каква ще бъде сетнината им;
защото те са развратено поколение,
деца, в които няма вярност.

²¹
Те разпалиха ревността Ми с онова, което не е Бог.
С кумирите си Ме разгневиха;
затова и Аз ще ги накарам да ревнуват от онези, които не са избран народ,
с народ неразумен ще ги разгневя.

²²
Защото огън се накладе в гнева Ми
и ще се разгори до дъното на преизподнята;
ще пояде земята с плодовете ѝ
и ще хвърли в пламъци основите на планините.

²³
Ще натрупам върху тях беди;
всичките Си стрели ще изстрелям върху тях.

²⁴
Ще изнемощеят от глад,
ще бъдат изпоядени от огница
и от лют мор;
зверски зъби ще изпратя върху им
и отрова на пълзящите в прахта.

²⁵
Отвън меч, а отвътре ужас
ще погуби близките им,
младежа и девицата,
сукалчето и белокосия старец.

²⁶
Казах: Бих ги разпръснал,
бих изличил спомена им между хората,

²⁷
ако не се боях от гнева на неприятеля.
Да не би да високоумстват противниците им
и да кажат: Нашата мощна ръка
направи всичко това, а не ГОСПОД.

²⁸
Защото те са народ неразбран
и няма в тях разсъдък.

²⁹
О, да бяха мъдри да разбират това,
да осъзнаваха каква ще бъде сетнината им!

³⁰
Как би могъл един мъж да прогони хиляда
и двама да обърнат в бяг десет хиляди,
ако Канарата им не би ги предала
и ГОСПОД не би ги предал?

³¹
Защото тяхната канара не е като нашата Канара;
и самите ни неприятели нека съдят за това.

³²
Понеже тяхната лоза е от содомската лоза
и от гоморските полета;
гроздето им е грозде отровно,
гроздовете им са горчиви.

³³
Виното им е отрова змийска,
и мъчителна отрова аспидова.

³⁴
Това не е ли скрито у Мене?
Не е ли запечатано в съкровищата Ми?

³⁵
На Мене принадлежи възмездието и Аз ще сторя въздаяние;
кракът им с време ще се подхлъзне;
защото е близо денят на гибелта им
и приготвеното за тях наближава.

³⁶
Защото ГОСПОД ще съди народа Си
и ще пожали слугите Си,
когато види, че е изчезнала силата им
и че не е останал никой, роб или свободен.

³⁷
И ще попита: Къде са боговете им?
Канарата, на която се уповаваха?

³⁸
Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им,
и пиеха вино от възлиянията им,
нека те станат и ви помогнат!
Нека ви бъдат закрила!

³⁹
Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм,
и освен Мене няма Бог.
Аз водя до смърт и Аз съживявам,
Аз наранявам и Аз изцелявам;
и няма кой да избавя от ръката Ми.

⁴⁰
Защото вдигам ръката Си към небето и заявявам:
Заклевам се във вечния Си живот,

⁴¹
че ако изостря лъскавия Си меч
и го сграбча, за да извърша съд,
ще въздам на враговете Си
и ще се разплатя с ненавистниците Си.

⁴²
Ще напоя стрелите Си с кръв
и мечът Ми ще яде плът
с кръвта на убитите и на пленените,
начело с вражеските първенци.

⁴³
Развеселете се, народи, заедно с Неговия народ;
защото ще въздаде за кръвта на слугите Си.
И ще стори възмездие на противниците Си,
и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.

⁴⁴

И Моисей дойде заедно с Исус, Навиновия син, и изговори всички думи на тази песен на всеослушание пред народа.

⁴⁵ След като Моисей спря да говори всички тези думи на целия Израил, той им каза:

⁴⁶ Вложете в сърцата си всички тези думи, които днес ви заявявам, и наставете синовете си да изпълняват старателно всички думи на този закон.

⁴⁷ Защото за вас това не са празни думи; понеже то е животът ви и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Йордан, за да я завладеете.

⁴⁸

В същия ден ГОСПОД говорѝ на Моисей:

⁴⁹ Изкачи се на планината Аварим, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Йерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание;

⁵⁰ и ще умреш на планината, на която се изкачваш, и ще се върнеш при своите хора, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се върна при своите хора;

⁵¹ защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива Кадис в пустинята Цин, понеже не изявихте Моята святост пред израилтяните.

⁵² Затова отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш — в земята, която давам на израилтяните.

33

¹

И ето благословението, с което Божият човек Моисей благослови израилтяните преди смъртта си.

² Каза:

ГОСПОД дойде от Синай
и им се яви от Сиир;
осия от планината Фаран
и дойде с десетки хиляди светии;
от десницата Му излезе огнен закон за тях.

³
Той възлюби племената;
всичките Му светии са в ръцете Ти;
и седяха при краката ти,
за да приемат думите ти.

⁴
Моисей ни даде закон,
наследство на Якововото общество.

⁵
И той беше цар в Йесурун,
когато първенците на народа се събраха,
всички Израилеви племена.

⁶
Да е жив Рувим и да не умре;
и да не бъдат мъжете му малобройни.

⁷

И ето какво каза заЮда:

Послушай, ГОСПОДИ, гласа на Юда
и го доведи при народа му;
със собствените си ръце защитава себе си;
и бъди му помощ срещу противниците му.

⁸

И за Левий каза:

Твоят „тумим“ и „урим“
принадлежи на онзи Твой благочестив човек,
когото си изпитал в Маса
и с когото си се препирал при водите на Мерива;

⁹
който каза за баща си и за майка си:
Не гледай на тях;
който не призна братята си,
нито позна своите синове;
Защото потомците на Левий съблюдаваха Твоята дума
и опазиха Твоя завет.

¹⁰
Ще учат Яков на Твоите постановления
и Израил — на Твоя закон.
Ще сложат тамян пред Теб
и всеизгаряния на жертвеника Ти.

¹¹
Благослови, ГОСПОДИ, притежанията му
и бъди благосклонен към делата на ръцете му;
порази чреслата на онези, които въстават против него,
и на онези, които го мразят, за да не станат вече.

¹²

За Вениамин каза:

Възлюбеният от ГОСПОДА ще живее безопасно при Него;
Той ще го закриля всеки ден
и Вениамин ще почива между рамената Му.

¹³

И за Йосиф каза:

Благословена да бъде от ГОСПОДА земята му
със скъпоценни небесни дарове,
с роса и с дарове от лежащата долу бездна,

¹⁴
със скъпоценни плодове от слънцето
и със скъпоценни произведения от месеците,

¹⁵
с изрядни неща от старите планини,
със скъпоценни неща от вечните гори,

¹⁶
със скъпоценни неща от земята и всичко, което има в нея.
Благоволението на Онзи, Който се яви в бодливия храст,
да слезе върху главата на Йосиф
и върху онзи, който се отдели от братята си.

¹⁷
Великолепието му е като на първородното му теле
и роговете му — като роговете на див вол;
с тях ще избоде племената до краищата на земята;
те са десетки хиляди от Ефрем
и те са хиляди от Манасия.

¹⁸

И за Завулон каза:

Весели се, Завулоне, в излизането си
и ти, Исахаре, в шатрите си.

¹⁹
Ще свикат племената на планината;
там ще принасят жертва с правда;
защото ще черпят от изобилието на морето
и от съкровищата, скрити в крайморския пясък.

²⁰

И за Гад каза:

Благословен да бъде онзи, който разширява Гад.
Той се излежава като лъвица и откъсва ръце и глава.

²¹
Промисли за себе си първия дял,
защото там се узна делът на управителя;
а дойде с първенците на народа
и извърши правдата на ГОСПОДА
и Неговите отсъждания за Израил.

²²

И за Дан каза:

Дан е млад лъв,
който скача от Васан.

²³
И за Нефталим каза:
О, Нефталиме, наситен с благоволение
и изпълнен с благословение от ГОСПОДА,
завладей ти запад и юг.

²⁴

И за Асир каза:

Благословен да е със синове Асир;
нека бъде благоугоден на братята си
и да натопи крака си в елей.

²⁵
Желязо и мед да бъдат обувките ти
и силата ти да бъде според дните ти.

²⁶
Няма подобен на Йесуруновия Бог,
който за помощ на тебе се носи на небесата
и на облаците във великолепието Си.

²⁷
Вечният Бог е твое убежище;
и подпора са ти вечните Му мишци;
ще изгони неприятеля пред теб и ще каже: Изтребвай го!

²⁸
Тогава Израил ще се засели сам в безопасност.
Източникът Яковов ще бъде в земя,
богата с жито и с вино;
и небесата му ще капят роса.

²⁹
Блажен си ти, Израилю!
Кой е подобен на тебе, народе, спасяван от ГОСПОДА,
Който ти е щит за помощ
и меч на твоята слава?
Ще ти се покорят неприятелите ти;
и ти ще стъпваш по височините им.

34

¹

Тогава Моисей се изкачи от Моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Йерихон. И ГОСПОД му показа цялата Галаадска земя до Дан,

² цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиева земя и цялата Юдова земя до Западното море,

³ Негев и областта на долината около Йерихон, града на палмите, до Сигор.

⁴ ГОСПОД му каза: Тази е земята, за която съм се клел на Авраам, на Исаак и на Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам. Аз ти я показах, но в нея няма да влезеш.

⁵ И така, ГОСПОДНИЯТ слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от ГОСПОДА.

⁶ И ГОСПОД го погреба в долината на Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае къде е гробът му.

⁷ Моисей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не отслабнаха, нито силата му намаля.

⁸ И израилтяните плакаха за Моисей тридесет дни в Моавските полета; така се изпълниха дните на плача и жалейката за Моисей.

⁹ А Исус, Навиновият син, беше пълен с мъдър дух, защото Моисей беше възложил ръцете си на него; и израилтяните го слушаха и постъпваха, както ГОСПОД беше заповядал на Моисей.

¹⁰ Не се издигна вече в Израил пророк като Моисей, когото ГОСПОД познаваше лице в лице,

¹¹ с всички знамения и чудеса, които ГОСПОД го изпрати да извърши в Египетската земя върху фараона, върху всичките му служители и върху цялата му земя,

¹² с мощната ръка и страховитите дела, които Моисей извърши пред целия Израил.