1
В началото Бог сътвори небето и земята.2 А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И настана вечер, и настана утро, ден първи.
6 И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода.
7 И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.
8 Бог нарече свода Небе. И настана вечер, и настана утро, ден втори.
9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така.
10 Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 И Бог каза: Да прорасне от земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 От земята прорасна крехка трева — трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13 И настана вечер, и настана утро, ден трети.
14 И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване на времената, дните и годините;
15 и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветяват земята; и стана така.
16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния свод, за да осветяват земята,
18 да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 И настана вечер, и настана утро, ден четвърти.
20 Бог каза: Да произведе водата изобилно множество одушевени влечуги и птици да хвърчат над земята по небесния свод.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно според видовете им, и всяка крилата птица според вида ѝ; и Бог видя, че това беше добро.
22 И Бог ги благослови, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И настана вечер, и настана утро, ден пети.
24 Бог каза: Да произведе земята одушевени животни според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка — според видовете му, и всичко, което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че това беше добро.
26 Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И Бог им каза: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и я покорете, бъдете господари над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 Бог каза: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всички земни зверове, на всички въздушни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което сътвори; и ето, беше твърде добро. И настана вечер, и настана утро, ден шести.
1
Така бяха завършени небето и земята, и цялото им войнство.2 И на седмия ден, след като Бог завърши делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всички дела, които беше извършил.
3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките Си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато ГОСПОД Бог създаде земя и небе.
5 А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева още не беше поникнала; защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята;
6 а па̀ра се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.
7 И ГОСПОД Бог създаде човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.
8
И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал.9 ГОСПОД Бог направи да прораства от земята всяко дърво, което е красиво наглед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината и дървото на познаване на доброто и злото.
10 И река изтичаше от Едем да напоява градината, откъдето се разклоняваше на четири главни реки.
11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, където има злато.
12 И златото на онази земя е добро; там има още ароматна смола и ониксов камък.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя.
14 Името на третата река е Тигър ; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 ГОСПОД Бог заповяда на човека: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
17 но да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.
19 И ГОСПОД Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги заведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име човекът назовеше всяко одушевено същество, това име му остана.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но не се намери помощник, подходящ за човека.
21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
22 И ГОСПОД Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена , защото беше взета от Мъжа .
24 Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.
25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.
1
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?2 Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,
3 но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете.
4 А змията каза на жената: Никак няма да умрете;
5 но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.
6 И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той.
7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.
8 И при вечерния ветрец чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между градинските дървета.
9 Но ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?
10 А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих.
11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох.
13 И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох.
14 Тогава ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.
15 Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.
16 На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.
17 А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си.
18 Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева.
19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.
20 И човекът наименува жена си Ева , защото тя беше майка на всички живи.
21 И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.
22 И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно,
23 затова ГОСПОД Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.
24 Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
1
Адам позна жена си Ева; и тя зачена и роди Каин; и каза: С помощта на ГОСПОД придобих човек.2 Роди още и брат му Авел. Авел пасеше стадо, а Каин беше земеделец.
3 И след време Каин принесе от земните плодове принос на ГОСПОДА.
4 Така също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И ГОСПОД погледна благосклонно към Авел и приноса му,
5 а към Каин и приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи.
6 И ГОСПОД каза на Каин: Защо си се разсърдил? И защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, няма ли да бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи пред вратата и се стреми към тебе; но ти трябва да го покориш.
8 Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин застана против брат си Авел и го уби.
9 И ГОСПОД каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той отговори: Не зная; пазач ли съм аз на брат си?
10 И Бог каза: Какво си направил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята.
11 И сега, проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка.
12 Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; беглец и скитник ще бъдеш на земята.
13 А Каин каза на ГОСПОДА: Наказанието ми е толкова тежко, че не мога да го понеса.
14 Ето, днес ме гониш от лицето на тази земя; ще бъда скрит от Твоето лице и ще бъда бежанец и скитник по земята; и така всеки, който ме намери, ще ме убие.
15 А ГОСПОД му отговори: Затова, който убие Каин, на него ще бъде отмъстено седмократно. И ГОСПОД определи белег за Каин, за да не го убива никой, който го намери.
16 Тогава Каин излезе от ГОСПОДНЕТО присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17
И Каин позна жена си, която зачена и роди Енох: и Каин съгради град и нарече града Енох, по името на сина си.18 И на Енох се роди Ирад; а от Ирад се роди Мехуяил; от Мехуяил се роди Метусаил; и от Метусаил се роди Ламех.
19 Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села.
20 Ада роди Явал; той беше родоначалник на онези, които живеят в шатри и имат добитък.
21 Името пък на брат му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал.
22 Така и Села роди Тувал-Каин, ковач на всякакъв вид медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каин беше Наама.
23 И Ламех каза на жените си:
Адо и Село, чуйте гласа ми,24
Ако на Каин се отмъсти седмократно,
то на Ламех ще се отмъсти седемдесет и седемкратно.
25
И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит , защото, казваше тя, Бог ми определи друга рожба вместо Авел, тъй като Каин го уби.26 Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава хората започнаха да призовават ГОСПОДНЕТО име .
1
Ето родословието на Адамовото потомство. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;2 създаде ги мъж и жена, благослови ги и ги наименува Човек, в деня, когато бяха създадени.
3 Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ и го наименува Сит.
4 А откакто се роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години; и от него се родиха синове и дъщери.
5 И всички дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години; и умря.
6 Сит живя сто и пет години и от него се роди Енос.
7 А откакто се роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години и от него се родиха синове и дъщери.
8 И всички дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години; и умря.
9 Енос живя деветдесет години и от него се роди Кенан.
10 А откакто се роди Кенан, Енос живя осемстотин и петнадесет години и от него се родиха синове и дъщери.
11 И всички дни на Енос станаха деветстотин и пет години; и умря.
12 Кенан живя седемдесет години и от него се роди Маалалеил.
13 А откакто се роди Маалалеил, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
14 И всички дни на Кенан станаха деветстотин и десет години; и умря.
15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и от него се роди Яред.
16 А откакто се роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
17 И всички дни на Маалалеил станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря.
18 Яред живя сто шестдесет и две години и от него се роди Енох.
19 А откакто се роди Енох, Яред живя осемстотин години и от него се родиха синове и дъщери.
20 И всички дни на Яред станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря.
21 Енох живя шестдесет и пет години и от него се роди Матусал.
22 А откакто се роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и от него се родиха синове и дъщери.
23 И всички дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години.
24 И Енох живееше според Божиите заповеди и го нямаше вече, защото Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и от него се роди Ламех.
26 А откакто се роди Ламех, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и от него се родиха синове и дъщери.
27 И всички дни на Матусал станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря.
28 Ламех живя сто осемдесет и две години и от него се роди син;
29 и го наименува Ной , като казваше: Този ще ни утеши в умората ни от работата ни и от труда на ръцете ни, който ни идва от земята, която ГОСПОД прокле.
30 А откакто роди Ной, Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и от него се родиха синове и дъщери.
31 И всички дни на Ламех станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря.
32 А Ной беше на петстотин години; и от Ной се родиха Сим, Хам и Яфет.
1
След като хората започнаха да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,2 Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 И тогава ГОСПОД каза: Духът, който съм му дал, няма да владее вечно у човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В онези дни на земята живееха исполините ; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, които бяха онези силни и прочути старовременни мъже.
5 И като видя ГОСПОД, че нечестието на човека по земята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло,
6 разкая се ГОСПОД, че беше направил човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7 И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох — хора, зверове, влечуги и въздушни птици, — понеже съжалих, че ги създадох.
8 А Ной придоби ГОСПОДНЕТО благоволение.
9 Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога.
10 И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет.
11 А земята се разврати пред Бога; земята се напълни с насилие.
12 Бог видя земята; и ето, тя беше развратена, защото всяка твар имаше развратно поведение на земята.
13
И Бог каза на Ной: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята.14 Направѝ си ковчег от гоферово дърво; да направиш стаи в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти.
16 Направи на ковчега прозорец, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж.
17 И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре.
18 Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с теб.
19 И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да запазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.
20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота.
21 А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях.
22 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Бог; така направи.
1
Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и цялото ти семейство в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене.2 Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;
3 също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да запазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.
4 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, което съм създал.
5 И Ной извърши всичко, според както му заповяда ГОСПОД.
6 А Ной беше на шестстотин години, когато на земята стана потопът от водата.
7 И поради водите от потопа в ковчега влязоха Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.
8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята,
9 влязоха в ковчега две по две при Ной, мъжки и женски, според както Бог заповяда на Ной.
10 И след седмия ден водите на потопа заляха земята.
11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха.
12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
13 В същия този ден в ковчега влязоха Ной и синовете му: Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите му снахи —
14 те и всички животни според вида си, всичкият добитък според вида си и всички влечуги, които пълзят по земята, според вида си и всички птици според вида си, всяка птица от всякакъв вид.
15 Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной.
16 И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му беше заповядал; и ГОСПОД го затвори вътре.
17 Четиридесет дни продължи потопът на земята; и водите придойдоха и повдигнаха ковчега, и той се издигна над земята.
18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.
19 Водите се усилваха твърде много на земята, така че бяха покрити всички високи планини, намиращи се под цялото небе.
20 Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите и планините бяха покрити.
21 И всяка твар, която се движеше по земята, умря — птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята, и всеки човек.
22 От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.
23 Всичко живо, което се намираше по лицето на земята, бе изтребено — хора, добитък, животни и небесни птици; изтребени бяха от земята; останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.
24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.
1
Тогава Бог си спомни за Ной и за всичко живо, и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега; и Бог направи вятър да мине по земята и водите престанаха.2 Изворите на бездната и небесните отвори също се затвориха и дъждът от небето спря.
3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и след сто и петдесет дни водите започнаха да намаляват.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил;
7 и изпрати гарван, който, като излезе, прелиташе насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.
8 Тогава Ной изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за краката си, се върна при него в ковчега, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той протегна ръка и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.
10 А като изчака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 И надвечер гълъбът се върна при него и, ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата по земята е спаднала.
12 След това той почака още седем дни и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец водата пресъхна на земята; и Ной, като вдигна покрива на ковчега, погледна и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
15
Тогава Бог говорѝ на Ной:16 Излез от ковчега ти, жена ти, синовете ти и жените им с теб.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, която е с тебе — птици, добитък и всички животни, които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
18 Ной излезе и с него синовете му, жена му и снахите му;
19 излязоха от ковчега и всички животни, всички птици, всичко, което се движи по земята, според родовете си.
20 И Ной издигна жертвеник на ГОСПОДА; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица и ги принесе за всеизгаряния на жертвеника;
21 и ГОСПОД помириса сладко благоухание. И ГОСПОД каза: Няма да проклинам вече земята заради човека, защото намеренията му са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както направих.
22 Докато съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да изчезнат.
1
В това време Бог благослови Ной и синовете му, като каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята.2 От вас ще се страхуват и ще треперят всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, което пълзи по земята, и всички морски риби са предадени в ръцете ви.
3 Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както дадох зелената трева.
4 Да не ядете обаче месо с живота му, т. е. с кръвта му.
5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! От брата на всеки човек ще изискам живота на човека.
6 Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото Бог направи човека по Своя образ.
7 А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и се умножавайте по нея.
8 После Бог говорѝ на Ной и на синовете му с него:
9 Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас;
10 и с всичко живо, което е с вас — птиците, добитъка и всички земни животни, които са с вас, да, с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
11 Поставям завета Си с вас, — че няма да бъде изтребена вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята.
12 Бог каза още: Ето белега на завета, който Аз поставям до всички поколения между Мен и вас и всичко живо, което е с вас;
13 поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завет между Мен и земята.
14 Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака;
15 и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар.
16 Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням вечния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята.
17 Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който установих между Мен и всяка твар, която е на земята.
18
А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаан.19 Тези трима бяха Ноеви синове; и от тях бе населена цялата земя.
20 В това време Ной започна да работи земята и насади лозе.
21 И като пи от виното, опи се и се разголи в шатрата си.
22 Хам, Ханаановият баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.
23 А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад и не видяха бащината си голота.
24 Когато Ной изтрезня от виното си и научи за онова, което му беше направил по-младият му син, каза:
25
Проклет да е Ханаан;26
Каза още: Благословен ГОСПОД, Симовият Бог;27
Бог да разшири Яфет.
Да се засели в шатрите на Сим;
и Ханаан да им бъде слуга.
28
След потопа Ной живя триста и петдесет години.29 И всички дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години; и умря.
1
Ето родословието на Ноевите синове Сим, Хам и Яфет; понеже и на тях им се родиха синове след потопа.2 Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас.
3 А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма.
4 А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим.
5 От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
6 Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан.
7 А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан.
8 Хус роди и Нимрод. Той пръв стана силен на земята.
9 Той беше голям ловец пред ГОСПОДА; затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА.
10 Първо той царува над Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя.
11 От тази земя излезе и отиде в Асирия, и съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах
12 и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град).
13 А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим,
14 Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим.
15 А Ханаан роди: първородния си син Сидон, после Хет,
16 йевусейците, аморейците, гергесейците,
17 евейците, арукейците, асенейците,
18 арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха.
19 Територията на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар, до Газа и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим, до Лаша.
20 Тези са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си.
21 Родиха се също така деца на Сим, баща на всички Еверовци и по-стар брат на Яфет.
22 Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам.
23 А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш.
24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евер.
25 И на Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек , защото по негово време бе разпределена земята; а името на брат му беше Йоктан.
26 Йоктан роди Алмодад, Шалеф, Хацармавет, Ярах,
27 Адорам, Узал, Дикла,
28 Овал, Авимаил, Шева,
29 Офир, Евил и Йовав; всички те бяха Йоктанови синове.
30 Техните заселища бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина.
31 Тези са Симовите синове в земите си според племената си, според езиците си, според народите си.
32 Тези са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се пръснаха народите по земята след потопа.
1
А по цялата земя се употребяваше един език и общ говор.2 След като хората тръгнаха на изток, намериха поле в Сенаарската земя, където се и заселиха.
3 И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4 И казаха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха хората.
6 И ГОСПОД каза: Щом като те са един народ, говорещ общ език, и са почнали да правят това; и няма да има нищо невъзможно за тях, каквото и да било нещо, което биха намислили да направят.
7 Нека слезем и там да разбъркаме езика им, така че едни други да не разбират езика си.
8 Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9 Затова той бе наречен Вавилон , защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя.
10
Ето Симовото родословие: Сим беше на сто години, а роди Арфаксад две години след потопа;11 а откак роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери.
12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;
13 а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
14 Сала живя тридесет години и роди Евер;
15 а откак роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек;
17 а откак роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
18 Фалек живя тридесет години и роди Рагав;
19 а откак роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серух;
21 а откак роди Серух, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
22 Серух живя тридесет години и роди Нахор;
23 а откак роди Нахор, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;
25 а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
26 Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран.
27 Ето родословието и на Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран; а Аран роди Лот.
28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
29 Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена беше Сарая, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Аран, който, освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.
30 А Сарая беше бездетна, нямаше дете.
31 И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, Арановия син, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, където се и заселиха.
32 И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
1
Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Излез от отечеството си, от рода си и от бащиния си дом и иди в земята, която ще ти покажа.2 Ще те направя голям народ; ще те благословя и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение.
3 Ще благословя онези, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.
4 И така, Аврам тръгна, според както му каза ГОСПОД, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 Аврам взе жена си Сарая, племенника си Лот, целия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в Ханаанската земя.
6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците живееха в тази земя.
7 Тогава ГОСПОД се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там Аврам издигна жертвеник на ГОСПОДА, Който му се яви.
8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай — на изток; и там издигна жертвеник на ГОСПОДА и призова ГОСПОДНЕТО име.
9 После, като прибра шатрите си, Аврам все напредваше на юг.
10
А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.11 И когато приближи до Египет, каза на жена си Сарая: Виж сега, зная, че си жена, красива наглед.
12 Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.
13 Кажи, моля те, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай теб и да се опази животът ми поради твоята дума.
14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше много красива.
15 Видяха я и фараоновите големци и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на фараона.
16 И заради нея той направи добро на Аврам, който придоби овце, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили.
17 Но ГОСПОД порази фараона и дома му с тежки язви поради Аврамовата жена Сарая.
18 Тогава фараонът повика Аврам и каза: Какво е това, което ти ми причини? Защо не ми каза, че ти е жена?
19 Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; и така, сега, ето жена ти; вземи я и си иди.
20 И фараонът нареди на свои хора да изпратят него, жена му и всичко, което имаше.
1
Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко, което имаше, заедно с Лот, и замина към южната страна.2 Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.
3 И от южната страна той се придвижи постепенно до Ветил, до мястото, където отначало беше поставена шатрата му между Ветил и Гай,
4 до мястото, където първоначално беше издигнал жертвеник; и там Аврам призова ГОСПОДНЕТО име.
5 Също и Лот, който придружаваше Аврам, имаше овце, говеда и шатри.
6 И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много и не можеха да живеят заедно,
7 появи се спречкване между Аврамовите и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тази земя.)
8 Тогава Аврам каза на Лот: Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб и между моите и твоите говедари, защото ние сме братя.
9 Не е ли пред тебе цялата земя? Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.
10 И така, Лот погледна, разгледа цялата равнина на Йордан и видя, че беше добре напоявана до Сигор (преди ГОСПОД да беше съсипал Содом и Гомор), като ГОСПОДНЯТА градина, като Египетската земя.
11 Затова Лот си избра цялата Йорданска равнина. И Лот тръгна на изток и се разделиха един от друг.
12 Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на Йорданската равнина и преместваше шатрите си, докато стигна до Содом.
13 А содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред ГОСПОДА.
14 И ГОСПОД каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: Погледни от мястото, където си, и погледни към север и юг, изток и запад;
15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти до века.
16 И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така че ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи.
17 Стани, обходи надлъж и нашир земята, защото на тебе ще я дам.
18 Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна жертвеник на ГОСПОДА.
1
В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарския цар Ариох, Еламския цар Ходологомор и Гоимския цар Тидал2 тези царе обявиха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала (която е Сигор).
3 Всички те се събраха в Сидимската долина (където е сега Соленото море).
4 Дванадесет години се бяха подчинявали на Ходологомор, а в тринадесетата въстанаха.
5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, и поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим
6 и хорейците в поляната им Сиир, до Ел-фаран, който е при пустинята.
7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат (който е Кадис) и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и аморейците, които живееха в Асасон-тамар.
8 Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала (която е Сигор) излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина:
9 против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. Имаше четирима царе против петимата.
10 А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският цар и Гоморският цар, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.
11 И победителите задигнаха цялото имущество на Содом и Гомор и цялата им храна и си отидоха.
12 Взеха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имуществото му и си отидоха.
13 А един от избавилите се дойде и извести това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на аморееца Мамврий, брат на Есхол и брат на Анер, които бяха Аврамови съюзници.
14 А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и гонѝ неприятелите до Дан.
15 И през нощта той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е отляво на Дамаск.
16 И възвърна цялото имущество, върна и брат си Лот с имуществото му, както и жените и народа.
17
И като се върна Аврам от поражението на Ходологомор и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина (която е Царевата долина).18 Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог , изнесе хляб и вино
19 и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;
20 благословен и Всевишният Бог, Който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И Аврам му даде десятък от всичко.
21 А Содомският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си.
22 Но Аврам отговори на Содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред ГОСПОДА, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,
23 и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец, нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам.
24 Приемам само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете, които дойдоха с мен: Анер, Есхол и Мамврий — те нека вземат дела си.
1
След тези събития ГОСПОДНЕТО слово дойде на Аврам във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е много голяма.2 А Аврам отвърна: Господи ЙЕХОВА, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
3 Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде дете; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
4 Но ГОСПОДНЕТО слово дойде и му каза: Този човек няма да ти стане наследник; но онзи, който ще произлезе от тебе, ще ти бъде наследник.
5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Толкова ще бъде твоето потомство.
6 И Аврам повярва в ГОСПОДА; и Той му го вмени за правда.
7 После му каза: Аз съм ГОСПОД, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя.
8 А той попита: Господи ЙЕХОВА, по какво да позная, че ще я наследя?
9 ГОСПОД му каза: Вземи ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10 И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече.
11 И хищни птици се спуснаха на труповете; но Аврам ги разпъди.
12 А около залез слънце Аврам изпадна в дълбок сън; и, ето, ужас и голям мрак го обзе.
13 Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще бъде поробено; и те ще го потискат четиристотин години.
14 Но Аз ще съдя народа, на когото ще робуват; и след това ще излязат с голямо имущество.
15 А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост.
16 А в четвъртия род потомците ти ще се върнат тук; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си.
17 А когато слънцето залезе и настана мрак, ето, димяща пещ и огнен пламък, който премина между тези части.
18 И в същия ден ГОСПОД сключи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство давам тази земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат,
19 земята на кенейците, кенезейците и кадмонейците,
20 хетите, ферезейците, рафаимите,
21 аморейците, ханаанците, гергесейците и йевусейците.
1
А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но като имаше слугиня, египтянка, на име Агар,2 Сарая каза на Аврам: Виж сега, ГОСПОД не ми дава да раждам; моля ти се, влез при слугинята ми; може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.
3 И така, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена.
4 И той влезе при Агар и тя зачена; и като видя, че зачена, тя започна да презира господарката.
5 Тогава Сарая каза на Аврам: Заради тебе ми дойде тази обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачена, започна да ме презира. ГОСПОД нека съди между мен и теб.
6 А Аврам отговори на Сарая: Ето, слугинята ти е на твое разположение; направи с нея, както намериш за добре. И така, Сарая се отнасяше зле с нея, така че Агар избяга от нея.
7 Но ангел ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур,
8 и каза: Агар, слугиньо на Сарая, откъде идваш и къде отиваш? А тя отвърна: Бягам от лицето на господарката си Сарая.
9 А ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза: Върни се при господарката си и се покори под властта ѝ .
10 Ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза още: Ще увелича потомството ти дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.
11 После ангелът ГОСПОДЕН ѝ каза: Ето, ти си заченала и ще родиш син; да му дадеш име Исмаил , защото ГОСПОД те чу в скръбта ти.
12 Той ще бъде между хората като див осел; ще вдига ръката си против всеки и всеки ще вдига ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя.
13 Тогава Агар даде на ГОСПОДА, Който ѝ говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото каза: Нали аз видях тук Онзи, Който ме вижда?
14 Затова този кладенец бе наречен Вир-лахай-рои ; ето, той е между Кадис и Варад.
15 И Агар роди син на Аврам, който наименува сина си, роден от нея, Исмаил.
16 А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Исмаил.
1
Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, ГОСПОД се яви и му каза: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мен и бъди непорочен.2 И ще сключа завета Си между Мен и теб и ще умножа потомството ти.
3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше:
4 Ето, Моят завет е с теб; и ти ще станеш баща на множество народи.
5 Няма да се наричаш вече Аврам , а името ти ще бъде Авраам ; защото те направих баща на множество народи.
6 Ще те направя плодовит и ще произведа народи от теб; и царе ще произлязат от теб.
7 И ще утвърдя завета Си между Мен и теб и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на теб и на потомството ти след тебе.
8 На теб и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришълец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.
9 Бог каза още на Авраам: Пази завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.
10 Ето Моя завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.
11 Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мен и вас.
12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни, трябва да се обрязва — както роденото в дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.
13 Непременно трябва да се обрязва и роденият в дома ти, и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви ще бъде вечен завет.
14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, този човек ще бъде погубен измежду своя народ, защото е нарушил завета Ми.
15 После Бог каза на Авраам: Не наричай вече жена си Сарая , а Сара да бъде името ѝ.
16 Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея. Да! Ще я благословя и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.
17 Тогава Авраам падна по очи, засмя се и си помисли: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли?
18 Авраам каза на Бога: Исмаил да бъде благословен от Тебе.
19 Но Бог отговори: Не, а жена ти Сара ще ти роди син и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.
20 И за Исмаил те послушах. Ето, благослових го и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него и ще го направя велик народ.
21 Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време.
22 А като престана да говори с Авраам, Бог се издигна от него.
23 В същия ден Авраам повика сина си Исмаил, всички родени в дома му и всички роби, купени с парите му, всеки от мъжки пол между хората на Авраамовия дом, и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.
24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато се обряза краекожието на плътта му;
25 а синът му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.
26 В един и същи ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.
27 И всички мъже от дома му — както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.
1
След това ГОСПОД се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.2 Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза:
3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.
4 Нека донесат малко вода и си умийте краката, и си починете под дървото.
5 И аз ще донеса малко хляб, да се подкрепите, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата Си. А те казаха: Направи, както си казал.
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 А Авраам се затича при стадото, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 После взе масло, мляко и сготвеното теле и ги сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
9 Тогава те му казаха: Къде е жена ти Сара? А той отвърна: Ето, в шатрата е.
10 И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз ще се върна при теб и жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 И така, Сара се засмя в себе си, като казваше: Като съм остаряла, ще има ли за мен удовлетворение , като и господарят ми е стар?
13 А ГОСПОД каза на Авраам: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? На определеното време ще се върна при тебе, догодина по това време, и Сара ще има син.
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, като каза: Не съм се смяла. А Той каза: Не е така; ти се засмя.
16
Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.17 И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,
18 тъй като Авраам ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всички народи на земята?
19 Защото съм го избрал , за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да стане с Авраам онова, което е говорил за него.
20 И ГОСПОД каза: Понеже викът на злото от Содом и Гомор е силен и понеже грехът им е много тежък,
21 ще сляза сега и ще видя дали са направили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.
22 Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА.
23 И Авраам се приближи и попита: Ще погубиш ли праведния заедно с нечестивия?
24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да го пощадиш заради петдесетте праведника, които са в него?
25 Ти не би направил такова нещо, да убиеш праведния заедно с нечестивия, така че праведният да бъде като нечестивия! Ти не би направил това! Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда?
26 ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място заради тях.
27 А Авраам отговори: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.
29 А Авраам пак Му каза: Може да се намерят там четиридесет. Той отвърна: Заради четиридесетте няма да сторя това.
30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той отвърна: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
32 Тогава Авраам продължи: Да не се разгневи Господ и аз ще кажа пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.
33 След като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
1
Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше до Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:2 Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте краката, и утре станете и си идете по пътя. А те отговориха: Не, на улицата ще пренощуваме.
3 Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха.
4 А преди да си легнат, те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, целият народ, обиколиха къщата
5 и викаха на Лот: Къде са мъжете, които дойдоха при тебе тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем.
6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие.
8 Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън и направете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми.
9 Но те извикаха: Махни се оттук. Казаха още: Той дойде тук самичък и е пришълец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще направим по-голямо зло, отколкото на тях. И напираха силно срещу Лот и се приближиха да разбият вратата.
10 Но мъжете посегнаха и издърпаха Лот при себе си в къщи, и затвориха вратата.
11 Също и поразиха със слепота хората, които бяха пред вратата на къщата — и малък, и голям, така че не можеха да намерят вратата.
12 Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук друг някой: зет, синове, дъщери и които и да е било други, които живеят в града, изведи ги от това място;
13 защото ние ще съсипем мястото, понеже се усили викът на злото им пред ГОСПОДА и Той ни изпрати да го съсипем.
14 И така, Лот излезе и говорѝ на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му, и каза: Станете, излезте от това място, защото ГОСПОД ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот, като казваха: Стани и вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред наказанието на този град.
16 Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го поставиха вън от града; понеже ГОСПОД го съжали.
17 И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази равнина; бягай на планината, за да не погинеш.
18 А Лот им каза: Ах, Господи, не така!
19 Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побегна до планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20 Гледай, моля, този град е близо, за да прибегна там; и е малък. Нека побегна там (не е ли малък град?) и така животът ми ще се опази.
21 Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говорѝ.
22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да сторя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град бе наречен Сигор .
23 Слънцето изгряваше над земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомор сяра и огън от ГОСПОДА от небето.
25 Той съсипа тези градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения.
26 Но жена му на Лот, след него, погледна назад и се превърна в стълб от сол.
27 Сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред ГОСПОДА;
28 и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето, видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29 И така, когато Бог унищожаваше градовете на тази равнина, Той си спомни за Авраам и изпрати Лот изсред развалините на градовете, където живееше Лот.
30
А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.31 Тогава по-старата каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя.
32 Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си.
33 И така, онази нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе и преспа с баща си; а той не усети нито кога легна тя, нито кога излезе.
34 На другия ден по-старата каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тази нощ и влез ти, и преспи с него, за да запазим потомството от баща си.
35 И така, и онази нощ упоиха баща си с вино и по-младата влезе, и преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана.
36 Така и двете Лотови дъщери заченаха от баща си.
37 И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес баща на моавците.
38 По-младата също роди син и го наименува Бен-ами; той е и до днес баща на амонците.
1
Оттам Авраам тръгна на юг. Той се засели между Кадис и Сур и живееше като пришълец в Герар.2 И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати и взе Сара.
3 Но Бог дойде при Авимелех в съня му през нощта и му каза: Ето, ти умираш заради жената, която си взел; защото тя си има мъж.
4 (А Авимелех не беше се докоснал до нея.) И каза: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ?
5 Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? Също и самата тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце аз направих това.
6 Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си направил това с праведно сърце; също така Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен и затова не те оставих да се докоснеш до нея.
7 И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои хора.
8 На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тези неща в ушите им; и хората се уплашиха много.
9 Тогава Авимелех повика Авраам и го запита: Какво ни причини ти? С какво съгреших пред тебе, че си навлякъл на мен и на царството ми голям грях? Причинил си ми неща, които не трябваше да се правят.
10 Авимелех каза още на Авраам: Защо направи това?
11 Авраам отговори: Направих го, понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.
12 А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.
13 И когато Бог ме изпрати далеч от бащиния ни дом, ѝ казах: Ще ми направиш тази добрина — на всяко място, където отидем, казвай за мене: Брат ми е.
14 Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара.
15 И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред тебе; засели се където ти хареса.
16 А на Сара каза: Виж, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с теб; и пред всички хора си оправдана.
17 И така, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугите му; и раждаха деца.
18 Защото поради Авраамовата жена Сара ГОСПОД беше заключил всички утроби на Авимелеховия дом.
1
А ГОСПОД посети Сара, според както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше казал.2 Защото Сара зачена и роди син на Авраам в старините му, в определения му от Бога срок.
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак .
4 На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, според както Бог му беше заповядал.
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди синът му Исаак.
6 И Сара каза: Бог ми докара смях; всеки, който чуе, ще се смее заради мене.
7 Добави още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми деца? — Защото му родих син в старините му.
8 А когато детето порасна, го отбиха; и в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
9
А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмива;10 затова каза на Авраам: Изгони тази слугиня и сина ѝ; защото синът на тази слугиня няма наследство с моя син Исаак.
11 Тези думи обаче се видяха на Авраам твърде тежки заради сина му Исмаил.
12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти каже Сара, послушай думите ѝ, защото по името на Исаак ще се наименува твоето потомство.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твой син.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мях с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ; даде ѝ още детето и я изпрати. А тя тръгна и се заблуди в пустинята Вирсавее.
15 Но водата в меха се изчерпа; и майка му хвърли детето под един храст
16 и отиде и седна насреща, далече колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17 А Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и ѝ каза: Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.
18 Стани, вдигни момчето и го хвани с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19 Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20 Бог беше с момчето, което, като порасна, се засели в пустинята и стана стрелец.
21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя.
22
По онова време Авимелех, с военачалника си Фихол, говорѝ на Авраам: Бог е с тебе във всичко, което правиш.23 И така, сега закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно с мене, нито със сина ми, нито с внука ми; а според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мен и към земята, в която си пребивавал.
24 И Авраам каза: Заклевам се.
25 След това Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели насила.
26 Но Авимелех отговори: Не знам кой е направил това нещо; нито ти си ми казал, нито аз съм чул за това до днес.
27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор помежду си.
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29 Авимелех попита Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?
30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.
31 Затова той нарече онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее; след това Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във Филистимската земя.
33 Тогава Авраам посади дъбрава във Вирсавее и там призова името на Йехова, Вечния Бог.
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
1
След тези събития Бог изпита Авраам, като му каза: Аврааме. А той отговори: Ето ме.2 И Бог каза: Вземи сега единствения си син, когото обичаш, сина си Исаак, и иди в местността Мория, и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
3 И така, на сутринта Авраам подрани и оседла осела си, и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
4 На третия ден Авраам видя мястото отдалеч.
5 Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем дотам и като се поклоним, ще се върнем при вас.
6 И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе със себе си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: Татко! А той отвърна: Ето ме, синко. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?
8 Авраам отговори: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и като върза сина си Исаак, сложи го на жертвеника върху дървата.
10 И Авраам простря ръката си и взе ножа да заколи сина си.
11 Тогава ангел ГОСПОДЕН му викна от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той отговори: Ето ме.
12 Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му направиш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мен и сина си, единствения си син.
13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, че зад него има овен, вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
14 И Авраам нарече това място Йехова-ире ; и така се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще промисли.
15 Тогава втори път ангел ГОСПОДЕН викна на Авраам от небето и каза:
16 В Себе Си се заклевам, казва ГОСПОД, че понеже си направил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
18 в твоето потомство ще се благословят всички народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
19 И така, Авраам се върна при слугите си и станаха и отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
20 А след тези събития известиха на Авраам: Ето, и Мелха роди синове на брат му Нахор:
21 първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, Арамовия баща,
22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.
23 А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, Авраамовия брат.
24 Също и наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.
1
Сара живя сто двадесет и седем години; тези бяха годините на Сариния живот.2 И Сара умря в Кириат-Арва (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.
3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетите, като им каза:
4 Пришълец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, което да е мое, за да погреба покойницата си пред очите си.
5 А хетите отговориха на Авраам:
6 Послушай ни, господарю, между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас няма да ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.
7 Тогава Авраам стана, поклони се на народа на земята, на хетите, и говори с тях, като каза:
8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон,
9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде сред вас, като собственост за гробница.
10 А Ефрон седеше сред хетите; и Ефрон, хетът, отговори на Авраам пред хетите, които слушаха, пред всички, които влизаха в портата на града му:
11 Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тези мъже от народа си; погреби покойницата си.
12 Тогава Авраам се поклони пред народа на земята
13 и говори на Ефрон пред народа на земята, които слушаха, като му каза: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мен и ще погреба покойницата си там.
14 А Ефрон отговори на Авраам:
15 Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикъла какво е между мен и теб? И така, погреби покойницата си.
16 И Авраам прие казаното от Ефрон и му претегли парите, които определи пред хетите, които слушаха — четиристотин сребърни сикъла, каквито вървяха между търговците.
17 И така, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий — нивата, пещерата, която беше в нея, и всички дървета в нивата, в междите около цялата нива,
18 станаха собственост на Авраам пред очите на синовете на Хет, пред всички, които влизаха през портата на неговия град.
19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата в Махпелах, срещу Мамврий (който е Хеврон), в Ханаанската земя.
20 Така нивата и пещерата в нея бяха утвърдени на Авраам от хетите като собствено гробище.
1
А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и ГОСПОД го беше благословил във всичко,2 Авраам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;
3 и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
4 а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак.
5 А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?
6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.
7 ГОСПОД, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам.
8 Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.
9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.
10 И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.
11 Надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
12 Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам.
13 Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода.
14 Нека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти — нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
15 Докато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
16 Девойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17 А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.
18 А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие.
19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.
20 И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали ГОСПОД беше направил пътуването му успешно или не.
22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:
23 Чия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24 А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.
25 Каза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.
26 Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА.
27 И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като ГОСПОД отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми.
28 А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.
29 Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора.
30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.
31 И му каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
32 И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него.
33 И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай.
34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.
35 ГОСПОД е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.
36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.
37 Господарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.
38 А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.
39 Аз казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене.
40 Но той ми отговори: ГОСПОД, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.
41 Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
42 И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,
43 ето, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,
44 и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която ГОСПОД е отредил за сина на господаря ми.
45 Докато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, ѝ казах: Я ми дай да пия.
46 И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.
47 Тогава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ.
48 Наведох се и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
49 И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
50 А Лаван и Ватуил отговориха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.
51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил.
52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на ГОСПОДА до земята.
53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.
54 След това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми.
55 А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.
56 Но той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.
57 А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.
58 И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.
59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и Авраамовия слуга с хората му.
60 И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
61 Ревека и слугите ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.
62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.
63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили.
64 Също и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата.
65 Защото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.
67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.
1
А Авраам взе и друга жена на име Хетура.2 Тя му роди Земран, Йоксан, Мадан, Медиам, Есвок и Шуах.
3 И Йоксан роди Сава и Дедан; а синове на Дедан бяха Асурим, Латусиим и Лаомим.
4 А синовете на Мадиам бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тези бяха потомци на Хетура.
5 Но Авраам даде целия си имот на Исаак.
6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и докато беше още жив, ги изпрати към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаак.
7
Числото на годините на живота на Авраам, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.8 И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит от дни; и се прибра при народа си.
9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрон, син на Саар, хета, която е срещу Мамврий,
10 нивата, която Авраам купи от хетите; там беше погребан Авраам, също и жена му Сара.
11 А след смъртта на Авраам Бог благослови сина му Исаак; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои.
12
Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, слугинята на Сара, роди на Авраам;13 и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден — Навайот, после Кидар, Адвеил, Мавсам.
14 Масма, Дума, Маса,
15 Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.
16 Тези са Исмаиловите синове, тези са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.
17 И ето годините на Исмаиловия живот — сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и се прибра при народа си.
18 А потомците му се заселиха в земите от Евил до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; Исмаил се засели независим от всичките си братя.
19
Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаак,20 а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам и сестра на сириеца Лаван.
21 И Исаак се молеше на ГОСПОДА за жена си, защото беше бездетна; ГОСПОД го послуша и жена му Ревека зачена.
22 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя каза: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до ГОСПОДА.
23 А ГОСПОД ѝ каза:
Два народа са в утробата ти24
И когато се изпълни времето ѝ да роди, ето, в утробата ѝ имаше близнаци.25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и го наименуваха Исав .
26 После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исав ; затова бе наречен Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато тя ги роди.
27 И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.
28 Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Яков.
29
Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;30 и Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял (затова той бе наречен Едом ).
31 Яков отвърна: Най-напред ми продай първородството си.
32 А Исав каза: Виж, аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?
33 И Яков каза: Най-напред ми се закълни. И той му се закле и продаде първородството си на Яков.
34 Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана, и си отиде. Така Исав презря първородството си.
1
И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, и Исаак отиде в Герар при филистимския цар Авимелех,2 защото ГОСПОД беше му се явил и казал: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа;
3 остани в тази земя и Аз ще бъда с теб и ще те благословя, защото на теб и на потомството ти ще дам всички тези земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам;
4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди и ще дам на потомството ти всички тези земи; и в твоето потомство ще се благославят всички народи на земята;
5 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази заръчването Ми, заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
6 Затова Исаак се настани в Герар.
7 И местните жители го запитаха за жена му; а той каза: Сестра ми е. Защото се боеше да каже: Жена ми е, като си казваше: Да не би местните жители да ме убият заради Ревека; понеже тя беше красива на вид.
8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека.
9 Тогава Авимелех повика Исаак и каза: Ето, тя наистина ти е жена; а защо ти каза: Сестра ми е? Исаак му отговори: Защото си казах: Да не би да бъда убит заради нея.
10 И Авимелех каза: Какво си сторил с нас? Лесно можеше някой от народа да лежи с жена ти и ти щеше да ни навлечеш грях.
11 Затова Авимелех заповяда на целия народ: Който докачи този човек или жена му, непременно ще бъде умъртвен.
12 И Исаак пося в онази земя и събра през същото лято стократно; и ГОСПОД го благослови.
13 Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, докато стана много велик.
14 Той придоби овце, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха.
15 И филистимците затрупаха и напълниха с пръст всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраам.
16 Тогава Авимелех каза на Исаак: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас.
17 Затова Исаак си отиде оттам, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше.
18 А Исаак изкопа отново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраам (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт), и ги нарече по имената, с които баща му ги беше нарекъл.
19 И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с течаща вода.
20 Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, като казваха: Водата е наша. Затова Исаак нарече кладенеца Есен , понеже се караха за него.
21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна .
22 Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и го нарече Роовот , като казваше: Защото сега ГОСПОД ни даде просторно място и ние ще се наплодим в тази земя.
23 Оттам отиде във Вирсавее.
24 ГОСПОД му се яви през същата нощ и каза: Аз съм Бог на баща ти Авраам; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство заради слугата Ми Авраам.
25 И той издигна там жертвеник и призова ГОСПОДНЕТО Име; разпъна и шатрата си там и там Исааковите слуги изкопаха кладенец.
26 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Оховат и военачалника си Фихол.
27 И Исаак им каза: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте измежду вас?
28 А те отговориха: Видяхме явно, че ГОСПОД е с теб, и си казахме: Нека се положи клетва между нас, между нас и теб, и нека сключим договор с тебе,
29 че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословеният от ГОСПОДА.
30 Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.
31 На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.
32 И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му казаха: Намерихме вода.
33 Той го нарече Савее; от това името на града е Вирсавее до днес.
34
А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жени Юдита, дъщеря на хета Веири, и Васемата, дъщеря на хета Елон.35 Те бяха горчивина за душата на Исаак и Ревека.
1
Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Синко. А той му отговори: Ето ме.2 Тогава Исаак каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;
3 и така, вземи още сега оръжията си, колчана си и лъка си, излез на полето и ми улови дивеч,
4 и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
5 А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови дивеч и да го донесе.
6 Тогава Ревека каза на сина си Яков: Виж, аз чух баща ти да говори на брат ти с тези думи:
7 Донеси ми дивеч и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра.
8 И така, сега, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.
9 Иди още сега при стадото и ми донеси оттам две добри ярета, и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;
10 и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.
11 Но Яков каза на майка си Ревека: Виж, брат ми Исав е космат, а аз съм с гладка кожа.
12 Може би ще ме попипа баща ми и аз ще се окажа пред него измамник, и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.
13 А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми и иди и ми ги донеси.
14 И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.
15 После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков.
16 И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.
17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.
18 И така, той отиде при баща си и каза: Татко. А Исаак отговори: Ето ме; кой си ти, синко?
19 Яков каза на баща си: Аз съм първородният ти Исав; направих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от дивеча ми, за да ме благослови душата ти.
20 Но Исак попита на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той отвърна: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех.
21 Тогава Исаак каза на Яков: Моля, синко, приближи се, за да те попипам дали си същият ми син Исав, или не.
22 Яков се приближи към баща си Исаак; и той, като го попипа, каза: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.
23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати, както ръцете на брат му Исав; и го благослови.
24 И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той отвърна: Аз.
25 Тогава Исаак каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му принесе и яде; донесе му и вино и пи.
26
А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, синко.27 И той се приближи и го целуна; и Исаак помириса дъха на облеклото му и го благослови, като каза:
Ето, дъхът на сина ми28
Бог да ти даде от росата на небето
и от тлъстината на земята,
и изобилие на жито и на вино.
29
Племена да ти слугуват
и народи да ти се покланят.
Бъди господар на братята си;
и да ти се покланят синовете на майка ти.
Проклет всеки, който те кълне,
и благословен всеки, който те благославя.
30
Щом като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що беше се разделил с баща си Исаак, дойде брат му Исав от лова си.31 Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му каза: Да стане баща ми и да яде от дивеча на сина си, за да ме благослови душата ти.
32 А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той отговори: Аз съм синът ти, първородният ти Исав.
33 Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови дивеч и ми принесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? — Да! И благословен ще бъде.
34 Когато Исав чу бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и каза на баща си: Благослови и мене, татко.
35 А Исаак отвърна: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.
36 Исав каза: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път ме измести. Отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И каза: Не си ли задържал за мене благословение?
37 А Исаак отговори на Исав: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и вино; и така, какво да направя за тебе, синко?
38 И Исав отвърна на баща си: Само едно ли благословение имаш, татко? Благослови и мене, татко. И Исав плака с висок глас.
39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза:
Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята,40
С меча си ще живееш, а на брат си ще слугуваш.
Но когато въстанеш,
ще строшиш ярема му от врата си.
41
И Исав мразеше Яков поради благословението, с което баща му го благослови; Исав си каза: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брат си Яков.42 Предадоха на Ревека думите на по-стария ѝ син Исав; затова тя прати да повикат по-младия ѝ син Яков и му каза: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.
43 И така, сега, синко, послушай думите ми: стани и бягай при брат ми Лаван в Харан,
44 и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти,
45 докато премине от тебе гневът на брат ти и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?
46 И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо живея?
1
Тогава Исаак повика Яков и като го благослови, заръча му, като каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери.2 Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и оттам вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лаван.
3 И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така че да произлязат от тебе редица племена;
4 и даденото на Авраам благословение да го даде на теб и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята, в която си пришълец, която Бог даде на Авраам.
5 Така Исаак изпрати Яков; и той отиде в Падан-арам при Лаван, син на сириеца Ватуил и брат на Ревека, майка на Яков и Исав.
6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-арам да си вземе жена оттам, и че като го благослови, му поръча му: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери;
7 и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Падан-арам;
8 и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се харесваха на баща му Исаак,
9 то Исав отиде при Исмаил и освен другите си жени взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита.
10 И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.
11 И като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.
12 Той сънува стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.
13 А ГОСПОД стоеше над нея и каза: Аз съм ГОСПОД, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак; земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.
14 Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез теб и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.
15 Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тази земя; защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.
16 А като се събуди Яков от съня си, каза: Наистина ГОСПОД е на това място, а аз не съм знаел.
17 И се уплаши и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата към небето.
18 На сутринта, като стана рано, Яков взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло върху него.
19 И нарече онова място Ветил ; а преди името на града беше Луз.
20 Тогава Яков направи оброк и каза: Ако Бог бъде с мен и ме опази в това пътуване, на което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21 така че да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава ГОСПОД ще бъде мой Бог
22 и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Тебе.
1
Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.2 И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.
5 Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.
6 И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.
7 А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.
8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.
9 Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше.
10 А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван.
11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 Яков каза на Рахил, че е племенник на баща ѝ и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си.
13 А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко.
14 Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
15
След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.16 А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;
17 на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19 Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.
20 И така, Яков работѝ за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
21 След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея.
22 И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение.
23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.
24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.
27 Завършѝ сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работѝ на Лаван още седем години.
31
А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата ѝ; а Рахил беше бездетна.32 И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим , защото си казваше: ГОСПОД погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне.
33 И пак зачена и роди син; и каза: Понеже ГОСПОД чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон .
34 Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий .
35 И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля ГОСПОДА; затова го наименува Юда . И престана да ражда.
1
А Рахил, като видя, че не раждаше деца на Яков, тя завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе ще умра.2 А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
3 А тя отговори: Ето слугинята ми Вала, влез при нея и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея.
4 И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.
5 И Вала зачена и роди син на Яков.
6 Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми и ми даде син; затова го наименува Дан .
7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачена и роди втори син на Яков.
8 Тогава Рахил каза: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефталим .
9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.
10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.
11 Тогава Лия каза: Щастие дойде, затова го наименува Гад .
12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.
13 Тогава Лия каза: Честита съм, защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир .
14 А през времето на пшеничената жътва Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15 А тя ѝ отговори: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, ами искаш да отнемеш и мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека спи с тебе тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16 И така, когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: Влез при мене днес, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И той спа с нея онази нощ.
17 И Бог послуша Лия; и тя зачена и роди пети син на Яков.
18 Тогава Лия каза: Бог ми даде награда затова, че дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар .
19 И Лия пак зачена и роди шести син на Яков.
20 Тогава Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шестима синове, затова го наименува Завулон .
21 И после роди дъщеря, която наименува Дина .
22 След това Бог си спомни за Рахил. Бог я послуша и отвори утробата ѝ.
23 Тя зачена и роди син, и каза: Бог отне от мене позора.
24 И го наименува Йосиф , като казваше: ГОСПОД да ми прибави и друг син.
25
А след като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27 А Лаван му отвърна: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради тебе.
28 Каза още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.
29 А Яков му отговори: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.
30 Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега искам да промисля и за своя дом.
31 А той каза: Какво да ти дам? Яков отговори: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;
32 ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овцете, и всяка пъстра и капчеста между козите, те ще ми бъдат заплатата.
33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мене — всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери при мене, ще се смята за крадена.
34 А Лаван каза: Нека да бъде, според както си казал.
35 И така, същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, на които имаше бяло, и всички черни между овцете и ги предаде в ръцете на синове си,
36 и определи тридневен път между себе си и Яков; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.
38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където стадата идваха да пият; и като зачеваха, когато идваха да пият,
39 то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри агнета.
40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овцете към нашарените и към всички черни от Лавановото стадо, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с Лавановите овце.
41 И когато по-силните овце зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
42 А когато овцете бяха по-слаби, не ги слагаше; така че се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.
43 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
1
А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.2 И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди.
3 А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе.
4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;
5 и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.
6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.
7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.
8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.
9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен.
10 И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.
11 И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме.
12 Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.
13 Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си.
14 Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?
15 Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направѝ сега, каквото Бог ти е казал.
17 Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.
18 И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.
19 А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20 И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.
21 Побегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат и се отправи към хълмистата страна на Галаад.
22
А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал.23 Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гонѝ го седем дни и го стигна на Галаадската поляна.
24 Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.
25 И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад.
26
Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени?27 Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,
28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш.
29 Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.
30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми?
31 А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.
32 В когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала).
33 И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.
34 А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.
35 И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.
36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?
37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложѝ го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.
38 Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.
39 Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта.
40 Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта — мразът, и сънят бягаше от очите ми.
41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.
42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта.
43 А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?
44 Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.
45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.
46 Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.
47 Лаван я нарече Иегар Сахадута , а Яков я нарече Галаад .
48 И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад
49 и Масфа , защото Лаван казваше: ГОСПОД да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.
50 Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.
51 Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,
52 тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.
53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак.
54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.
55 На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място.
1
Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха.2 А като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим .
3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в Сирийската земя, на страната Едом;
4 и им заръча: Така да кажете на господаря ми Исав: Слугата ти Яков говори така: Бях като пришълец при Лаван и се бавих досега;
5 придобих говеда, осли и овце, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти.
6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав; а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели хората, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите на две дружини, като каза:
8 Ако Исав налети на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави.
9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, Който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро,
10 не съм достоен за най-малката от всички милости и от голямата вярност, които си показал на слугата Си, защото едвам с тоягата си преминах този Йордан, а сега с мене са две дружини .
11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав; защото се боя от него да не би, като дойде, да порази и мен, и майка с деца.
12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще умножа потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.
13 Като пренощува там онази нощ, Яков взе от онова, което му дойде под ръка, за подарък на брат си Исав:
14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,
15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет телета, двадесет ослици и десет жребеца,
16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между едно стадо и друго.
17 На първия заръча и му каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред тебе?
18 Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Яков; подарък е, който изпраща на господаря си Исав; и той идва след нас.
19 Така заръча и на втория, на третия и на всички, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете;
20 и ще кажете: Ето, слугата ти Яков идва след нас. Защото си мислеше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
21 И така, подаръкът мина пред него, но сам той остана през онази нощ в стана.
22
А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца и премина брода на Явок.23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.
24 А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
25 който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, докато се бореше с него.
26 Тогава човекът каза: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш.
27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил , защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
29 А Яков го попита: Кажи ми, моля, твоето име? А той отвърна: Защо питаш за моето име? И го благослови там.
30 И Яков нарече мястото Фануил , защото си казваше: Видях Бога лице с лице и животът ми беше опазен.
31 Слънцето го огря, като отминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си.
32 Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото човекът се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
1
След това Яков, като погледна, видя, че идваше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини.2 Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата ѝ — след тях, а Рахил и Йосиф най-назад.
3 А сам той мина пред тях и се поклони до земята седем пъти, докато стигне при брат си.
4 Исав се завтече да го посрещне, прегърна го, хвърли се на врата му и го целуна; и те заплакаха.
5 И като видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? А Яков отговори: Това са децата, които Бог подари на слугата ти.
6 Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.
7 Така пристъпиха и Лия, и децата ѝ и се поклониха; а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.
8 Тогава Исав каза: За какво ти е цялата тази дружина, която срещнах? А той отговори: За да придобия благоволението на господаря си.
9 А Исав каза: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
11 Приеми, моля, подаръка ми , който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той го прие.
12 Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са неопитни и че имам със себе си дойни овце и говеда; и ако ги пресилим само един ден, цялото стадо ще измре.
14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мен, и според вървежа на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.
15 А Исав каза: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той отговори: Няма нужда! Достатъчно ми е да придобия благоволението на господаря си.
16 И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.
17 А Яков пристигна в Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си; и затова мястото се нарича Сокхот .
18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.
19 И от синовете на Емор, Сихемовият баща, купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си.
20 Там издигна жертвеник; и го нарече Ел-елое-Израил .
1
А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.2 А Сихем, син на евееца Емор, местният владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина; той обикна момата и ѝ говорѝ по сърцето ѝ.
4 Сихем говорѝ и на баща си Емор: Вземи ми тази мома за жена.
5 А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6 Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Яков, за да говори с него.
7 А като чуха за станалото, Якововите синове дойдоха от полето; и тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха затова, че той извършил безчестие на Израил, като изнасилил Якововата дъщеря — нещо, което не трябваше да стане.
8 И така, Емор разговаряше с тях, като им казваше: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена.
9 И се сродете с нас; давайте на нас вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.
10 Живейте с нас и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея, и придобивайте владения в нея.
11 Също и Сихем каза на баща ѝ и на братята ѝ: Само да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.
12 Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми кажете; само ми дайте момата за жена.
13 А Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и им казаха:
14 Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било укор за нас.
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако вие станете като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас,
16 тогава ще даваме нашите дъщери на вас и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17 Но ако не приемете условието ни да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 И това, което казаха, допадна на Емор и на Еморовия син Сихем.
19 Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен.
20 Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже:
21 Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, вижте, земята е достатъчно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ само с това условие, че всеки от мъжки пол между нас ще се обреже, както те се обрязват.
23 Добитъкът им, имотът им и всичките им животни няма ли да станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас.
24 Тогава всички, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всички, които излизаха през портата на града му.
25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.
26 Убиха с острието на меча Емор и сина му Сихем; а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.
27 Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им.
28 Заграбиха овцете им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и цялото им богатство;
29 и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, каквото имаше в къщите.
30 Но Яков каза на Симеон и Левий: Вие ме изложихте, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще загина аз и домът ми.
31 А те отговориха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?
1
След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там; и там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав.2 Тогава Яков каза на домашните си и на всички, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си;
3 и да станем да отидем във Ветил и там ще издигна жертвеник на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих.
4 И така, те дадоха на Яков всички чужди идоли, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем.
5 След това си тръгнаха; и хората от околните градове се изпълниха с ужас от Бога, така че не преследваха Якововите синове.
6 И така, Яков дойде в Луз (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и целият народ, който беше с него.
7 И там издигна жертвеник и нарече мястото Ел-Ветил , защото, когато бягаше от лицето на брат си, там му се яви Бог.
8 По това време умря Девора, бавачката на Ревека, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; затова бе наречен Дъб на плача .
9 И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-арам и го благослови.
10 Бог му каза: Името ти наистина е Яков; но няма да се наричаш вече Яков, а Израил ще ти бъде името. И го наименува Израил.
11 Бог му каза още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се размножавай. Народ, даже редица народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от чреслата ти;
12 и земята, която дадох на Авраам и Исаак, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята.
13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му говори.
14 И Яков издигна стълб на мястото, където му говори, каменен стълб; и принесе възлияние на него и го поля с масло.
15 Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил.
16
След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.17 А като се мъчеше да роди, бабата ѝ каза: Не бой се, защото имаш още един син.
18 А като предаваше душа (защото умря), Рахил го наименува Венони , а баща му го наименува Вениамин .
19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат (който е Витлеем).
20 И над гроба ѝ Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на гроба на Рахил.
21 След това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер.
22 И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала, и Израил научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души;
23 синовете на Лия: Рувим, Якововият първороден, Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон;
24 синовете от Рахил: Йосиф и Вениамин;
25 а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим;
26 и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тези са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам.
27
После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва (който е Хеврон), където Авраам и Исаак бяха престоели.28 И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.
29 И Исаак, като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при народа си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.
1
Ето родословието на Исав, който е Едом.2 Исав си взе жени от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хета Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внучка на евееца Севегон;
3 и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиот.
4 Ада роди на Исав Елифаз; Васемата роди Рагуил.
5 А Оливема роди Еус, Йеглом и Корей. Тези са синовете на Исав, които му се родиха в Ханаанската земя.
6 А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всички хора от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, и отиде в една земя, далеч от брат си Яков.
7 Защото имуществото им беше толкова много, че не можеха да живеят заедно; земята, където престояваха, не можеше да ги побере поради добитъка им.
8 И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом.
9 Ето родословието на Исав, праотец на едомците в Сиирската поляна;
10 ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.
11 А синовете на Елифаз бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез.
12 А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаз и роди на Елифаз Амалик; тези са синовете от Исавовата жена Ада.
13 И ето синовете на Рагуил: Нахат, Зар, Сам и Миз; тези са синовете на Исавовата жена Васемата.
14 И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внучка, Исавовата жена: тя роди на Исав Еус, Еглом и Корей.
15 Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез,
16 главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тези са главатарите, произлезли от Елифаз в Едомската земя; тези са синовете от Ада.
17 И ето синовете на Исавовия син Рагуил: главатар Нахат, главатар Зар, главатар Сам, главатар Миз; тези са главатарите, произлезли от Рагуил в Едомската земя; тези са синовете от Исавовата жена Васемата.
18 А ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тези са главатарите, произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена.
19 Тези са синовете на Исав, който е Едом, и тези са главатарите им.
20 Ето синовете на корееца Сиир, които живееха в онази земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,
21 Дисон, Асар и Дисан; тези са главатарите, произлезли от хорейците, Сиировите деца, в Едомската земя.
22 А синовете на Лотан бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна.
23 А ето синовете на Совал: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам.
24 И ето синовете на Севегон: Ая и Ана; Ана е този, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегон.
25 И ето Анаевите деца: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря.
26 И ето синовете на Дисон: Амадан, Асван, Итран и Харан.
27 Ето синовете на Асар: Валаан, Заван и Акан.
28 Ето синовете на Дисан: Уз и Аран.
29 Ето главатарите, произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана,
30 главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тези са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя.
31 Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните.
32 Царува в Едом Вела, син на Веор; а името на града му беше Денава.
33 Като умря Вела, вместо него се възцари Йовав, син на Зара от Восора.
34 Като умря Йовав, вместо него се възцари Хусам, от земята на теманците.
35 Като умря Хусам, вместо него се възцари Адад, син на Вадад, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит.
36 Като умря Адад, вместо него се възцари Самла от Марсека.
37 Като умря Самла, вместо него се възцари Саул от Роовот, който е при Ефрат.
38 Като умря Саул, вместо него се възцари Вааланан, син на Аховора.
39 Като умря Вааланан, Аховоровият син, вместо него се възцари Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метред, Мезаавова внучка.
40 Ето имената на произлезлите от Исав първенци според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет,
41 главатар Оливем, главатар Ила, главатар Финон,
42 главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар,
43 главатар Магедиил, главатар Ирам; тези са Едомските първенци според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.
1
А Яков живееше в Ханаанската земя — земята, в която баща му беше пришълец.2 Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.
4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.
5 А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.
6 Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:
7 Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.
9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмра: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи.
12
А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,13 Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.
14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем.
15 И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?
16 А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото.
17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.
18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият.
19 Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.
20 Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21 Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме.
22 Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26 Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?
27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28 Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет.
29 А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30 Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна?
31 Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33 И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан.
34 И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време.
35 Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.
36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите.
1
По онова време Юда се отдели от братята си и се отби при един одоламец на име Ира.2 Юда, като видя там дъщерята на един ханаанец на име Суя, взе я и влезе при нея.
3 И тя зачена и роди син; и той го наименува Ир.
4 И зачена пак и роди син; и тя го наименува Онан.
5 Пак роди и друг син и го наименува Шела. А Юда беше в Ахдив, когато тя го роди.
6 След време Юда взе жена за първородния си Ир на име Тамар.
7 А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред ГОСПОДА; и ГОСПОД го уби.
8 Тогава Юда каза на Онан: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер, и въздигни потомството на брат си.
9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брат си.
10 А това, което правеше, беше зло пред ГОСПОДА; затова Той и него уби.
11 Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей като вдовица в бащиния си дом, докато отрасне син ми Шела. Защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
12 След дълго време Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; след като Юда се утеши, той и приятелят му, одоламецът Ира, отидоха при стригачите на овцете си в Тамна.
13 И известиха на Тамар, като ѝ казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си.
14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че Шела порасна, а тя не му беше дадена за жена.
15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си.
16 И така, той свърна към нея на пътя и каза: Остави ме, моля, да вляза при тебе (защото не позна, че беше снаха му). И тя отговори: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен?
17 А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш?
18 Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя отговори: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той ѝ ги даде. След това влезе при нея и тя зачена от него.
19 После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
20 А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери.
21 Затова попита хората от онова място: Къде е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те отговориха: Тук не е имало блудница.
22 И той се върна при Юда и каза: Не я намерих; още и хората от онова място казаха: Тук не е имало блудница.
23 Юда каза: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
24 Около три месеца след това известиха на Юда: Снаха ти Тамар блудства; освен това е бременна от блудството. А Юда каза: Изведете я да се изгори.
25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тези неща, съм бременна. Каза още: Познай, моля, чии са тези неща — печатът, ширитът и тоягата.
26 Юда ги позна и каза: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
27 И когато дойде времето ѝ да роди, ето, в утробата ѝ имаше близнаци.
28 Когато раждаше, едното простря ръка; и бабата взе, че върза червен конец на ръката му, и каза: Този излезе пръв.
29 А като дръпна назад ръката си, ето, брат му излезе; и тя каза: Какъв пролом си направи ти? Затова го наименуваха Фарес .
30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
1
А Йосиф заведоха в Египет и египтянинът Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.2 И ГОСПОД беше с Йосиф и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си, египтянина.
3 След като господарят му видя, че ГОСПОД беше с него и че ГОСПОД прави да успява в ръката му всичко, което вършеше,
4 Йосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше.
5 И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф; ГОСПОДНЕТО благословение беше върху всичко, каквото имаше в дома и по нивите.
6 А Петефрий остави всичко, каквото имаше, в Йосифовата ръка и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.
7 И след време жената на господаря му хвърли очи на Йосиф и му каза: Легни с мене.
8 Но той отказа и каза на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома, и предаде в моята ръка всичко, каквото има;
9 в този дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; и така, как да извърша аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?
10 И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея.
11 А един ден, когато Йосиф влезе вкъщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там, вкъщи,
12 тя го хвана за наметалото и му каза: Легни с мене. Но той остави наметалото си в ръката ѝ, избяга и излезе вън.
13 А като видя, че остави наметалото си в ръката ѝ и избяга вън,
14 тя извика домашните си мъже и им говорѝ: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас.
15 А той, като чу, че извиках с висок глас, остави наметалото си при мене, избяга и излезе вън.
16 И тя задържа наметалото му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си.
17 И според тези думи му каза: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да се поругае с мене;
18 но, като извиках с висок глас, той остави наметалото си при мен и избяга вън.
19 Като чу господарят му думите, които му каза жена му: Така ми направи слугата ти, гневът му пламна.
20 И господарят му взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, в мястото, където бяха задържани царските затворници; и той остана там, в крепостната тъмница.
21
Но ГОСПОД беше с Йосиф и показваше благост към него, и предразположи тъмничния началник към него.22 Така че тъмничният началник предаде под ръководството на Йосиф всички затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко, което се вършеше там, отговаряше той.
23 Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и Той му даваше успех във всичко, каквото вършеше.
1
След това виночерпецът и хлебарят на египетския цар се провиниха пред господаря си, египетския цар.2 И фараонът, като се разгневи на двамата си придворни — началника на виночерпците и началника на хлебарите,
3 ги сложи под стража в дома на началника на телохранителите, в тъмница, в мястото, където Йосиф беше затворен.
4 А началникът на телохранителите постави при тях Йосиф и той им слугуваше, и те останаха известно време в тъмницата.
5 И виночерпецът, и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки, според както щеше да се тълкува съновидението му.
6 Йосиф, като влезе при тях на сутринта и видя, че бяха смутени,
7 попита фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар: Защо изглеждате така скръбни днес?
8 А те му отговориха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Йосиф им каза: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.
9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Йосиф, като му каза: В съня ми имаше лоза пред мен;
10 и на лозата имаше три пръчки, и се виждаше като че напъпваше и цветовете ѝ цъфтяха, и гроздовете на лозата узряха.
11 А фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във фараоновата чаша и подадох чашата във фараоновата ръка.
12 Йосиф му каза: Ето значението му: трите пръчки са три дни.
13 След три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец.
14 Но си спомни за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, над мен и продумай на фараона за мен, и ме избави от този дом.
15 Понеже наистина бях откраднат от еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тази яма.
16 Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, каза на Йосиф: И аз сънувах: Три кошници с бял хляб бяха на главата ми;
17 в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.
18 А Йосиф отговори: Ето значението му: трите кошници са три дни.
19 След три дни фараонът ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе.
20 След три дни на рождения си ден фараонът направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си.
21 Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във фараоновата ръка;
22 а началника на хлебарите обеси, според както Йосиф беше изтълкувал сънищата им.
23 А началникът на виночерпците не си спомни за Йосиф, а го забрави.
1
Като изминаха две години, фараонът сънува, че стоеше при Нил .2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха от реката и пасяха в тръстиката.
3 А след тях от реката излизаха други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.
4 И грозните, мършавите крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се пробуди.
5 А като заспа, сънува втори път; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.
6 А след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.
7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А когато фараонът се събуди, разбра, че е било сън.
8 На сутринта духът му беше смутен; и така, той изпрати да му повикат всички влъхви и всички мъдреци в Египет и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона.
9 Тогава началникът на виночерпците говорѝ на фараона: Днес се сещам, че съм виновен.
10 Фараонът беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
11 И сънувахме двамата сънища в една и съща нощ; и всеки сън имаше отделно тълкуване.
12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас според съновидението му даде значението.
13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
14 Тогава фараонът заповяда да повикат Йосиф и бързо го изведоха от тъмницата; той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.
15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
16 А Йосиф отговори на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор с мир.
17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
18 И, ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.
19 А след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
20 И мършавите, грозните крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 но пак, като ги изядоха, не се познаваше, че са ги изяли; а изгледът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
22 После видях в съня си; и, ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стъбло.
23 А след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. Разказах съня на влъхвите, но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Тогава Йосиф каза на фараона: фараоновият сън е един; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.
26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
28 Това е, което казах на фараона; Бог е явил на фараона това, което скоро ще направи.
29 Ето, идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
30 А след тях ще дойдат седем години на глад; цялото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
31 Няма да се познае плодородието на земята поради онзи глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.
33 И така, нека фараонът потърси умен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.
34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от реколтата на Египетската земя.
35 Нека съберат цялата храна на тези добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.
36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
37
Това нещо беше угодно на фараона и на всичките му служители.38 И фараонът каза на служителите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Божия Дух?
39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 Фараонът каза още на Йосиф: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.
42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и му окачи златно огърлие на шията.
43 После нареди да го возят на втората колесница и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм владетел , но без тебе никой няма да вдигне ръка или крак по цялата Египетска земя.
45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това Йосиф излезе на обиколка в Египетската земя.
46
Йосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар фараон; и като се отдалечи от лицето на фараона, Йосиф обиколи цялата Египетска земя.47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
48 Йосиф събра цялата храна от тези седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и складира храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери; защото беше без мяра.
50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
51 Йосиф наименува първородния Манасия , защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52 А втория наименува Ефрем , защото си казваше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя,
54 настъпиха седемте години на глад, според както Йосиф беше казал; и настана глад по всички околни страни, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
55 Защото, когато цялата Египетска земя огладня и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всички египтяни: Идете при Йосиф и каквото ви каже, направете.
56 (А гладът беше по цялата страна.) И така, Йосиф отвори всички житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата страна.
1
А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, каза на синовете си: Защо се гледате един друг?2 Каза още: Ето, чух, че в Египет има жито; слезте там и ни купете от там, за да живеем и да не измрем.
3 Тогава десетимата Йосифови братя слязоха да купят жито от Египет.
4 А Яков не изпрати Вениамин, Йосифовия брат, заедно с братята; защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.
5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят, защото имаше глад и в Ханаанската земя.
6 А понеже Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всички хора от онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лицата си до земята.
7 А Йосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори като чужд на тях, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те отговориха: От Ханаанската земя, за да купим храна.
8 (А при все че Йосиф позна братята си, те не го познаха.)
9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, им каза: Вие сте шпиони; дошли сте да търсите слабите места на тази земя.
10 А те му отвърнаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна.
11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони.
12 Но той им каза: Не, дошли сте да търсите слабите места на земята.
13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; най-младият е днес при баща ни, а единия го няма.
14 И Йосиф им каза: Това е, което имах пред вид, когато казах: Шпиони сте.
15 Ето как ще бъдете изпитани: Заклевам се в името на фараона , няма да излезете оттук, ако не дойде и по-младият ви брат тук.
16 Пратете един от вас да доведе брат ви; а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви, дали говорите истината; и ако не, заклевам се в името на фараона, наистина вие сте шпиони.
17 И ги постави под стража за три дни.
18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
19 Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си домове ,
20 пък ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истина, и вие няма да умрете. И направиха така.
21 Те си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, че видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна това бедствие.
22 А Рувим им отговори: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова вижте, кръвта му се изисква.
23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
24 И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, им говорѝ; и взе от тях Симеон и го върза пред очите им.
25
Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всеки в чувала му и да им дадат храна за из пътя; и така им направиха.26 А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха оттам.
27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала.
28 И каза на братята си: Парите ми са върнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха и те се обръщаха с трепет един към друг, и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?
29 И като дойдоха при баща си Яков в Ханаанската земя, му разказаха всичко, което им се беше случило.
30 Казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говорѝ грубо и ни взе за хора, дошли да разузнават страната.
31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони;
32 дванадесет братя сме, синове на един баща ; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя.
33 И човекът, господарят на земята, ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мен и вземете жито за гладните си домашни, и си идете,
34 пък ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.
35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възелът с парите беше в чувала му; и те, и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.
36 Тогава баща им Яков каза: Вие ме оставихте без деца; Йосиф го няма, Симеон го няма, а искате и Вениамин да заведете; върху мене падна всичко това!
37 А Рувим говореше на баща си: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
38 Яков отвърна: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
1
А гладът се увеличаваше в страната.2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.
3 А Юда му отговори: Човекът строго ни предупреди: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
4 Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна;
5 но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас.
6 А Израил запита: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?
7 А те отвърнаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези негови думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си.
8 Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати детето с мен и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем — и ние, ти и децата ни.
9 Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе завинаги.
10 Понеже ако не бяхме се бавили, без друго досега бихме се върнали втори път.
11 Тогава баща им Израил каза: Ако е така, това направете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове на нашата земя — малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми — и ги занесете подарък на човека.
12 Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си: може да е станало грешка.
13 Вземете и брат си и станете, и идете при човека.
14 А Бог Всемогъщий да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е казано да остана без деца, нека остана без деца.
15 Тогава братята, като взеха този подарък, взеха двойно повече пари със себе си и Вениамин; и станаха и слязоха в Египет, и се представиха на Йосиф.
16 А Йосиф, като видя Вениамин с тях, каза на домакина си: Заведи тези хора в дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви; защото те ще обядват с мене на пладне.
17 И човекът направи, каквото поръча Йосиф, и той въведе хората в Йосифовия дом.
18 А те се уплашиха затова, че ги поведоха в Йосифовия дом, и казаха: Заради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни.
19 Затова те се приближиха към Йосифовия домакин и му говориха при вратата на дома, като казаха:
20 Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна;
21 а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, всичките ни пари; затова ги донесохме обратно в ръцете си.
22 Донесохме и други пари със себе си, за да купим храна; не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.
23 А той отвърна: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеон.
24 И домакинът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият краката; даде и храна за ослите им.
25 А те приготвиха подаръка за Йосиф, преди да дойде на обяд; защото чуха, че там щели да ядат хляб.
26 И когато Йосиф дойде у дома, поднесоха му вкъщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята.
27 И след като ги разпита за здравето им, той каза: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още?
28 А те отговориха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.
29 Като погледна, Йосиф видя едноутробния си брат Вениамин и попита: Този ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към тебе, сине мой.
30 И Йосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.
31 После уми лицето си и излезе, и въздържайки се, каза: Сложете хляб.
32 Тогава сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.
33 И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му; и хората се чудеха помежду си.
34 Йосиф им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да е било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.
1
После Йосиф заповяда на домакина си: Напълни чувалите на хората с храна, колкото могат да поберат, сложи парите на всеки в чувала му2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.
3 На сутринта, щом съмна, изпратиха братята и ослите им.
4 А когато бяха излезли от града и не бяха се отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след тях и като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро?
5 Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми и с която даже гадае? Зле постъпихте, като направихте това.
6 И човекът, като ги настигна, каза им тези думи.
7 А те му отговориха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да направят такова нещо.
8 Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?
9 Този от слугите ти, в когото се намери, нека умре, също и ние нека бъдем роби на господаря си.
10 А той каза: Нека бъде, според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие няма да бъдете виновни.
11 Тогава те бързо свалиха чувалите си на земята и всеки отвори чувала си.
12 И той претърси, като започна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата бе намерена във Вениаминовия чувал.
13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си и се върнаха в града.
14 И дойдоха Юда и братята му в дома на Йосиф, където той още се намираше, и паднаха пред него на земята.
15 А Йосиф им каза: Какво е това, което направихте? Не знаете ли, че човек като мене може да гадае безпогрешно ?
16 Тогава Юда отвърна: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим? Или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си — и ние, и онзи, у когото се намери чашата.
17 Но Йосиф отговори: Не дай, Боже, да направя това: Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си.
18 Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.
19 Господарят ми попита слугите си: Имате ли баща или брат?
20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 А ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 И ние отговорихме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми.
24 И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар.
25 А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна,
26 ние отговорихме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 Тогава слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина;
28 и единият излезе от мен и си казах: Навярно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;
29 и ако ми отнемете и този и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
30 И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот,
31 като види, че детето го няма, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба.
32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.
33 И така, сега, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си.
34 Защото как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
1
Тогава Йосиф не можа вече да се стърпи пред всички онези, които стояха пред него, и извика: Изведете всички оттук. И не остана никой при Йосиф, когато той се откри на братята си.2 И заплака с глас и египтяните чуха; чу още и фараоновият дом.
3 Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф, баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
4 Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мене, моля ви. И те се приближиха. Той каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.
5 Сега не скърбете, нито се окайвате, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота ви.
6 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оране, нито жътва.
7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.
8 И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, Който ме и направи баща на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.
9 Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.
10 Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо до мене, ти, синовете ти и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко, което имаш.
11 Там ще те храня (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.
12 И гледайте, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.
13 И разкажете на баща ми за моята слава в Египет и всичко, което видяхте; и бързо доведете баща ми тук.
14 Тогава, като прегърна брат си Вениамин, плака; плака и Вениамин на неговия врат.
15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му разговаряха с него.
16
Това стана известно във фараоновия дом, като казаха: Йосифовите братя са дошли; и това се хареса на фараона и на служителите му.17 Фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.
18 И като вземете баща си и децата си, елате при мен; и аз ще ви дам благата на Египетската земя и ще се храните с изобилието на земята.
19 А на тебе заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете коли от Египетската земя за децата и жените си и доведете баща си, и елате.
20 При това не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.
21 И синовете на Израил направиха така; Йосиф им даде коли според фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.
22 На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
23 И на баща си изпрати десет осли, натоварени с египетски блага, десет ослици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.
24 Така изпрати братята си и те си отидоха; и им поръча: Да не се карате по пътя.
25 И така, те излязоха от Египет и дойдоха в Ханаанската земя при баща си Яков.
26 И му известиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не им вярваше.
27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил; и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.
28 Тогава Израил каза: Това ми стига; синът ми Йосиф е още жив, ще ида и ще го видя, преди да умра.
1
И така, Израил тръгна с всичко, което имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак.2 А Бог говорѝ на Израил в нощно видение, като каза: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме.
3 И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ.
4 Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Йосиф ще сложи ръката си на очите ти.
5 Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които фараон беше пратил, за да го возят;
6 събраха и добитъка си, и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков, и цялото му семейство с него дойдоха в Египет;
7 той доведе със себе си в Египет синовете и внуците си, дъщерите и внучките си — цялото си семейство.
8 А ето имената на синовете на Израил, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Яков;
9 а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий;
10 Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул, син на ханаанка;
11 Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий;
12 Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул;
13 Исахарови синове: Тола, Фуа, Йов и Симрон;
14 Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил.
15 Тези са синовете, които Лия роди на Яков в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички — синовете и дъщерите му — бяха тридесет и трима души.
16 А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий;
17 Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел.
18 Тези са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Яков — шестнадесет души.
19 А синовете на Якововата жена Рахил: Йосиф и Вениамин.
20 И на Йосиф се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
21 Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред.
22 Тези са Рахилините синове, които се родиха на Яков, всичките — четиринадесет души.
23 А Данов син: Усим.
24 Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим.
25 Тези са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Яков, всичките — седем души.
26 Всички хора, които дойдоха с Яков в Египет, които излязоха от чреслата му, всички те бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи;
27 а синовете, които се родиха на Йосиф в Египет, бяха двама. Всички от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.
28
Яков изпрати Юда пред себе си при Йосиф, за да покаже пътя пред него в Гесен; и така, дойдоха в Гесенската земя.29 Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израил, и като се яви пред него, прегърна го и плака дълго на врата му.
30 И Израил каза на Йосиф: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.
31 А Йосиф каза на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на фараона и ще му кажа: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мен;
32 а тези хора, понеже са овчари и се занимават със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко, което имат.
33 И когато ви повика фараонът и попита: Какво ви е занятието?
34 Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни от младини до сега сме скотовъдци. Кажете това, за да живеете в Гесенската земя, защото всички овчари са отвратителни за египтяните.
1
И така, Йосиф влезе при фараона и му извести: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко, което имат, дойдоха от Ханаанската земя и сега са в Гесенската земя.2 И взе петима от братята си и ги представи на фараона.
3 А фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те отговориха на фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни сме овчари.
4 Казаха още на фараона: Дойдохме да поживеем в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се, нека слугите ти живеят в Гесенската земя.
5 И фараонът говори на Йосиф: Баща ти и братята ти дойдоха при теб;
6 Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък.
7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона; и Яков благослови фараона.
8 Фараонът каза на Яков: Колко е числото на годините на живота ти?
9 А Яков отвърна на фараона: Числото на годините на странстването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване.
10 И като благослови фараона, Яков излезе от фараоновото присъствие.
11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда фараонът.
12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според големината на домовете им.
13 А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът, дотолкова се засилваше, че Египетската земя и Ханаанската земя изнемощяха от глада.
14 Йосиф прибра всички пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Йосиф донесе парите във фараоновия дом.
15 И като се свършиха всички пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всички египтяни дойдоха при Йосиф и му казаха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите ни?
16 А Йосиф отговори: Ако парите ви са се свършили, докарайте добитъка си и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.
17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през онази година той ги изхрани с хляб срещу целия им добитък.
18 След като се измина онази година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.
19 Защо да измрем пред очите ти и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни ще ражда за него. Дай ни и семе, за да останем живи, да не умрем и да не запустее земята.
20 И така, Йосиф закупи за фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана фараонова.
21 И той пресели населението в градовете от единия до другия край на египетските предели.
22 Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде; затова не продадоха земята си.
23 Тогава Йосиф каза на хората: Ето, днес закупих вас и земята ви за фараона; ето ви семе и засейте земята.
24 Затова по време на беритбата ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите и за храна за вас и домашните ви, и за храна на децата ви.
25 А те отговориха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си и ще бъдем слуги на фараона.
26 И Йосиф направи това закон в Египетската земя, както е и до днес, да се дава петата част на фараона; само земята на жреците единствено не стана фараонова.
27
И така, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, където придобиваха имения, наплодяваха се и много се размножаваха.28 Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Якововия живот стана сто четиридесет и седем години.
29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, сложи ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми покажеш тази благост и вярност — да не ме погребеш в Египет,
30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той отговори: Ще направя, според както си казал.
31 После Яков каза: Закълни ми се; и Йосиф му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.
1
След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.2 И известиха на Яков: Ето, синът ти Йосиф идва при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.
3 Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщий ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и ме благослови, като ми каза:
4 Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тази земя на потомството ти след тебе за вечно притежание.
5 И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.
6 А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото до наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.
7 А когато се връщах от Падан, Рахил умря пред мене на пътя в Ханаанската земя, като оставаше малко разстояние да стигнем до Ефрат; погребах я там, край пътя за Ефрат (който е Витлеем).
8 И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези?
9 А Йосиф отговори на баща си: Тези са синовете, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.
10 А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.
11 И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти.
12 А Йосиф, като ги махна отмежду коленете си, поклони се с лицето до земята.
13 После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.
14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата ръка — на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си (защото Манасия беше първородният).
15 И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пазил през целия ми живот до този ден;
16 ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята.
17 Но Йосиф, като видя, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри това; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата на Манасиевата глава,
18 и Йосиф каза на баща си: Не така, татко, защото ето първородния, възложи дясната си ръка на неговата глава.
19 Но баща му отказа с думите: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.
20 И така, в същия ден ги благослови: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и Манасия! — като постави Ефрем пред Манасия.
21 След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви.
22 Впрочем аз на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.
1
Тогава Яков повика синовете си и каза: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни.2
Съберете се и слушайте, синове Яковови,3
Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя и първият плод на силата ми,
превъзходен по достойнство и превъзходен по сила.
4
Изврял си като вода; няма да имаш превъзходството,
защото си се качил на леглото на баща си
и тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!
5
Симеон и Левий са братя;
оръдия на насилие са мечовете им.
6
В съвета им да не участваш, душо моя ;
към събранието им да не се присъединиш, славо моя,
защото в гнева си убиха хора
и в упорството си прерязаха жилите на волове.
7
Проклет гневът им, защото беше свиреп,
и яростта им, защото беше жестока!
Ще ги разделя в Яков
и ще ги разпръсна в Израил.
8
Юда, тебе ще похвалят братята ти;
ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти;
синовете на баща ти ще ти се кланят.
9
Млад лъв е Юда;
от плячка, сине мой, си се въздигнал;
легнал е и се е разпрострял като лъв
и като лъвица; кой ще го предизвика?
10
Няма да се отнеме скиптър от Юда,
нито управителен жезъл отсред краката му,
докато дойде Сило .
И на него ще се покоряват племената.
11
Като вързва за лозата оселчето си
и за отбраната лоза жребчето на ослицата си,
ще опере с вино дрехата си
и с кръвта на гроздето облеклото си.
12
Очите му ще червенеят от вино.
И зъбите му ще белеят от мляко.
13
Завулон ще обитава край брега на езерото
и ще бъде пристанище на кораби;
и ще граничи със Сидон.
14
Исахар е як осел,
който се е проснал между кошарите.
15
И като видя, че мястото беше добро за почивка
и че страната беше приятна,
подложи плещите си за товар
и стана слуга подчинен.
16
Дан ще съди народа си
като едно от Израилевите племена.
17
Дан ще бъде змия на пътя,
ехидна на пътеката,
която хапе петите на коня,
така че ездачът му пада назад.
18
Твоето спасение чаках, ГОСПОДИ.
19
Гад ще разбият разбойници;
но и той ще разбие петите им.
20
Хлябът от Асир ще бъде изряден;
и той ще доставя царски сладкиши.
21
Нефталим е елен пуснат,
който говори угодни думи.
22
Йосиф е плодоносна вейка,
плодоносна вейка край извор;
клончетата ѝ се простират по стената.
23
Стрелците го огорчиха
и стреляха по него, и го преследваха;
24
но лъкът му запази якостта си.
И мишците на ръцете му се укрепиха
чрез ръцете на Силния Бог на Яков,
откъдето е пастирът, Израилевият камък,
25
чрез Бога на баща ти, Който ще ти помага,
и чрез Всесилния, Който ще те благославя.
С небесни благословения отгоре,
с благословения на бездната, която лежи отдолу,
с благословения на гърдите и на утробата.
26
Благословенията на баща ти превишаваха
благословенията на праотците ми
до високите върхове на вечните планини.
Те ще бъдат на Йосифовата глава
и на темето на превъзходния между братята си.
27
Вениамин е вълк грабител;
сутрин ще разкъсва улов,
а вечер ще дели плячката.
28
Всички тези са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им, като ги благослови; всекиго благослови според благословението, което му се падаше.29
Още им заръча: Аз се прибирам при народа си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон.30 В пещерата, която е в нивата на Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хета Ефрон за собствено гробище.
31 Там погребаха Авраам и жена му Сара; там погребаха Исаак и жена му Ревека; и там погребах аз Лия.
32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетите.
33 А когато Яков свърши поръчките към синовете си, сви краката си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.
1
Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува.2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израил,
3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.
4 След като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говорѝ на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете:
5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.
6 А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.
7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,
8 също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.
9 Отидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.
10 И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква̀ баща си седем дни.
11 А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим .
12 Тогава синовете на Израил му направиха, според както им беше заповядал;
13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон.
14 Йосиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
15
А като видяха Йосифовите братя, че баща им умря, си казваха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни върне жестоко за цялото зло, което сме му направили.16 Затова пратиха на Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите:
17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти направиха. И така, прости, молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Йосиф се разплака, когато му говориха.
18 После отидоха и братята му и паднаха пред него, и казаха: Ето, ние сме ти слуги.
19 А Йосиф им каза: Не бойте се; нима аз стоя на мястото на Бога?
20 Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на много хора, както и стана днес.
21 И така, не бойте се; аз ще храня вас и домовете ви. И ги утеши, и им говори любезно.
22
Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години;23 Йосиф видя Ефремови деца от третия род; също и децата на Манасиевия син Махир се родиха на Йосифовите колене.
24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам; а Бог ще ви посети и ще ви заведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.
25 И Йосиф закле потомците на Израил с думите: Понеже Бог ще ви посети, то вие да изнесете костите ми оттук.
26 И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години; и го балсамираха и го положиха в ковчег в Египет.