1
Бог, Който много пъти и по много начини е говорил в миналото на нашите предци чрез пророците,2 в тези последни дни Той ни говори чрез Сина. Него е поставил за наследник на всичко, чрез Него е създал и света.
3 Той е сияние на славата на Бога и образ на Неговата същност, и държи всичко чрез могъщото Си слово. А след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на величествения Отец във висините.
4
И Той стои толкова по-горе от ангелите, колкото по-достойно в сравнение с тях е името, което е наследил.5 Защото никога на никого от ангелите Бог не е казал: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“ И още: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син.“
6
Когато въведе Първородния във вселената, също каза: „Нека се преклонят пред Него всички Божии ангели.“7 За ангелите се казва: „Ти правиш ангелите Си ветрове и служителите Си — пламъци на огън“,
8 а за Сина: „Престолът Ти, Боже, е вечен и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.
9 Ти обикна правдата и намрази беззаконието. Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от тези, които Ти принадлежат“.
10
И още: „В началото Ти, Господи, сътвори основите на земята и небесата са създание на Твоите ръце.11 Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш, те всички ще овехтеят като дреха
12 и Ти ще ги смениш като облекло — и ще се променят; но Ти винаги си Същият и Твоите години няма да се свършат.“
13
А на кого от ангелите Бог е казал някога: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“?14 Нима ангелите не са духове за служение, изпращани да помагат на онези, които ще наследят спасение?
1
Затова трябва особено да внимаваме в истината, която сме чули, за да не се отдалечим от нея.2 А щом словото, изречено от ангели, се оказа вярно и всяко негово престъпване и непослушание към него получи справедлива отплата,
3 как ние ще се избавим, ако пренебрегнем такова велико спасение, което отначало беше възвестено за пръв път от Господа и което ни беше потвърдено от тези, които го бяха чули от Него.
4 А и Сам Бог свидетелстваше това чрез знамения и чудеса, с различни прояви на могъщество и чрез раздаване даровете на Светия Дух според волята Си.
5
Защото не на ангелите Бог подчини бъдещия свят, за който говорим.6 Напротив, някой бе засвидетелствал някъде в Писанията, казвайки: „Какво е човекът, та го помниш, и човешкият син, та го зачиташ?
7 Поставил си го малко по-ниско от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си .
8 Покорил си всичко под краката му.“ А като му е подчинил всичко, това означава, че не е оставил нищо, което да не му е подчинил. Сега обаче все още не виждаме всичко да му е подчинил.
9 А виждаме, че Иисус, поставен за кратко време по-ниско от ангелите, заради претърпяната смърт беше увенчан със слава и чест. Така с Божията благодат вкуси смърт заради всички.
10
Защото не беше умесно Бог, заради Когото е всичко, да доведе мнозина до слава и да усъвършенства чрез страданията Иисус, Който постави началото на човешкото спасение.11 Както Освещаващият, така и освещаваните от Него, всички са от единия Отец и затова Иисус не се срамува да ги нарича братя,
12 като казва: „Ще възвестявам Твоето име на братята Си, ще Те славя сред събранието на вярващите.“
13 И пак: „На Него ще се уповавам“. И още: „Ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде.“
14
А понеже децата са от плът и кръв, и Той Сам прие човешка природа, за да унищожи чрез Своята смърт онзи, който властва над смъртта, тоест дявола,15 и да избави всички онези, които поради страх от смъртта през целия си живот бяха осъдени на робство.
16 Защото явно Той идва да помогне не на ангели, а на Авраамовото потомство.
17 Затова трябваше да прилича на братята Си по всичко, за да бъде милостив и верен Първосвещеник в служението пред Бога и да очисти греховете на народа,
18 тъй като Сам бе изкушаван и пострада, и може да помогне на изкушаваните.
1
Затова, братя вярващи, призовани към небето, проумейте, че Пратеникът и Първосвещеникът Иисус Христос, Когото изповядваме,2 е верен на Онзи, Който Го е поставил, както и Мойсей — в целия Му дом.
3 Защото Иисус се удостои с толкова по-голяма слава от Мойсеевата, колкото е по-голяма честта на строителя от самия дом,
4 тъй като всеки дом се съгражда от някого, а Бог е Този, Който е изградил всичко.
5 Мойсей беше верен служител на Бога в целия Му дом, за да засвидетелства онова, което щеше да се възвести.
6 А Христос е верен като Син над Неговия дом. Ние пък сме Негов дом, ако опазим твърдо докрай нашата смелост и надеждата, с която се хвалим.
7
Затова, както казва Светият Дух: „Днес, когато чуете Неговия глас,8 не упорствайте в сърцата си, както при размириците в деня на изкушението в пустинята:
9 там предците ви Ме изкушаваха, изпитваха Ме и бяха очевидци на делата Ми в продължение на четиридесет години.
10 Затова възнегодувах срещу онова поколение и казах: „Винаги се заблуждават в сърцата си, те не познаха Моите пътища.“
11 Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“.“
12
Внимавайте, братя, да не би някой сред вас да има лукаво безверно сърце, че да отстъпи от живия Бог,13 но се наставлявайте един друг всеки ден, докато все още казвате „днес“, за да не би някой от вас да прояви упорство, подмамен от греха.
14 Ние сме участници в делото на Христос, само ако твърдо запазим първоначалната си убеденост докрай,
15 докогато ще се казва: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си, както при размириците.“
16 А кои се противиха, като Го чуха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет начело с Мойсей?
17 Против кого Бог негодува четиридесет години? Не беше ли против онези, които съгрешиха и чиито кости останаха в пустинята?
18 И на кои се закле, че няма да влязат в мястото, обещано от Него за отдих, освен на непокорните?
19 И виждаме, че те не можаха да влязат в страната поради неверието си.
1
И така, щом като Бог ни е оставил обещание да влезем в Неговото място за отдих, нека внимаваме да не би някой от вас да не стигне до него,2 защото благата вест ни е възвестена, както на тях, но словото, което чуха, не им донесе полза, понеже онези, които го чуха, не го съчетаха с вяра.
3 А ние, повярвалите, влизаме в обещаното място за отдих, както Бог е казал: Затова се заклех в гнева Си: „Те няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих“, макар че Неговите дела бяха завършени от създаването на света.
4 Защото някъде е казано за седмия ден така: „И в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела.“
5 И пак там: „Няма да влязат в мястото, обещано от Мене за отдих.“
6 И така, като се предоставя на някои да влязат в него, а онези, на които по-рано беше благовестено, не влязоха поради непокорство,
7 Бог пак определя друг ден, наречен „днес“, като говори чрез Давид след толкова много време, както беше казано вече: „Днес, когато чуете Неговия глас, не упорствайте в сърцата си.“
8
Защото, ако Иисус Навин ги бе въвел, Бог не би говорил след това за друг ден.9 Затова за Божия народ остава почивка като Божията през седмия ден.
10 Защото онзи, който е влязъл в обещаното от Него място за отдих, той също е отпочинал от делата си, както Бог от Своите.
11 И така, нека се постараем да влезем в това място за отдих, за да не би някой да изпадне в подобно непокорство.
12 Защото Божието слово е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч. То пронизва до разделяне на душа и на дух, на стави и на мозък и то е съдник на помисли и желания на сърцето.
13 И няма създание, скрито за Бога, а всичко е голо и разкрито пред очите на Онзи, пред Когото ще отговаряме.
14
И така, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата — Иисус, Божия Син, нека се държим здраво към изповядването на вярата.15 Защото ние имаме не първосвещеник, който не би могъл да ни съчувства за нашите слабости, а Такъв, Който е изкушаван по всякакъв начин като нас, без обаче да съгреши.
16 Затова нека смело да пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за навременна помощ.
1
Всеки първосвещеник, понеже е избиран измежду хора и е поставен да служи на Бога за хората, като принася дарове и жертви за греховете,2 може да бъде снизходителен към онези, които са невежи и правят грешки, тъй като и сам той е подвластен на слабости.
3 Затова е длъжен да принася жертви за греховете както на народа, така и за своите.
4 И никой не се сдобива сам с тази чест, а само онзи, който е призован от Бога така, както и Аарон.
5
Така и Христос не си присвои славата да стане първосвещеник, а Го постави Онзи, Който Му е казал: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих“,6 както и на друго място казва: „Ти си свещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.“
7 По време на земния Си живот Иисус със силен вик и сълзи отправи молитви и молби към Бога, Който можеше да Го спаси от смърт. И тъй като беше благоговеен, Бог Го чу.
8 Макар да беше Божий Син, чрез страданията Си Той се научи на послушание
9 и, достигнал съвършенство, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни,
10 след като беше провъзгласен от Бога за първосвещеник според чина на Мелхиседек.
11
Имаме много да говорим за това, но то е трудно да се обясни, понеже слушате разсеяно.12 Въпреки че имахте достатъчно време да станете учители, отново се нуждаете от някого, който да ви учи кои са първите начала на Божието учение, и стигнахте дотам, че да се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
13 А всеки, който се храни с мляко, е неспособен да разбере истината, защото още е дете,
14 докато твърдата храна е за зрели хора, които поради опита си притежават усет да различават добро от зло.
1
Затова, като не повтаряме началните уроци от Христовото учение, да се стремим към съвършенство. Нека не започваме отново с поучения за отвръщане от безполезни дела и за вяра в Бога,2 за кръщения, за възлагане на ръце, за възкресяване на мъртви и за вечен съд.
3 И ако Бог позволи, ще постигнем напредък.
4
Защото онези, които са били просветени във вярата, вкусили са от небесния дар, получили са Светия Дух5 и след като са почувствали Божието слово, добротата на силите на идващия век,
6 са отпаднали, не е възможно отново да бъдат обновени чрез покаяние, тъй като у себе си повторно разпъват Божия Син и Го опозоряват.
7 Земята, която попива изливащия се често върху нея дъжд и ражда растения, полезни за онези, които я обработват, получава Божия благословия,
8 но ражда ли тръни и бодили, тя е непотребна и я очаква проклятие; а накрая я опожаряват.
9 Но ние, възлюбени, макар и да говорим така, сме убедени, че сте достойни за по-добри дела, които водят към спасение.
10 Защото Бог не е несправедлив, та да забрави делото ви и любовта, която показахте към Него, като подпомагахте и подпомагате вярващите.
11 Ние обаче желаем всеки от вас докрай да проявява еднакво усърдие, за да се сбъдне нашата надежда.
12 Не бъдете лениви и подражавайте на онези, които чрез вяра и търпение наследяват каквото Бог е обещал.
13
Когато Бог даваше обещание на Авраам, Той се закле в Себе Си, понеже нямаше по-висш от Него, в когото да се закълне,14 като каза: „Наистина ще те благословя и преблагословя, ще умножа и преумножа потомството ти.“
15 И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.
16 Хората се кълнат в името на по-висш от тях и клетвата е уверение, че се слага край на всички спорове.
17 Затова Бог, когато искаше да покаже по-ясно Своята неизменна воля на наследниците на това, което им беше обещал, си послужи с клетва.
18 Така че чрез две неотменими неща, обещание и клетва, за които не е възможно Бог да е излъгал, да имаме сигурна утеха ние, които потърсихме убежище при Него, за да се хванем здраво за предоставената ни надежда.
19 Тя е за душата ни като сигурна и здрава котва, която достига до Светая Светих зад завесата на небесния храм,
20 където Иисус е влязъл като предтеча за нас, като стана Първосвещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.
1
Този Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраам, когато той се връщаше, след като бе разбил царете, го благослови,2 а Авраам му даде десятък от всичко, което беше взел. Името Мелхиседек означава първо цар на правда, а понеже беше цар на Салим , означава още цар на мира.
3 Няма сведения за баща, майка или родословие, няма сведения нито за началото на дните му, нито за края на живота му, но подобно на Божия Син, той остава завинаги свещеник.
4
Вижте колко е велик този, на когото дори патриарх Авраам му даде десятък, най-доброто от плячката.5 И онези от Левиевите потомци, които приемат свещенство, имат заповед да вземат от народа десятък според Закона, тоест от сънародниците си, въпреки че и те са произлезли от поколението на Авраам.
6 Но Мелхиседек, макар и да не беше от рода на Левий, взе десятък от Авраам и го благослови — него, който беше получил обещанията.
7 А безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.
8 В единия случай десятъци се събират от смъртни хора, а в другия — от онзи, за когото се свидетелства, че е жив.
9 И така, може да се каже, че сам Левий, чиито потомци вземат десятък, даде десятък чрез Авраам,
10 защото беше още нероден в тялото на баща си Авраам, когато той беше посрещнат от Мелхиседек.
11
И така, ако чрез левитското свещенство се постигаше съвършенство, защото въз основа на него народът получи закона, каква нужда имаше да се издигне друг вид свещеник — според чина на Мелхиседек, а не според чина на Аарон.12 Защото, когато се промени свещенството, по необходимост се променя и законът.
13 А Господ Иисус Христос, за Когото се казва това, принадлежеше на друго племе, от което никой не е служил при жертвеника.
14 А добре известно е, че нашият Господ произлезе от Юда, за чието племе Мойсей нищо не е говорил за свещенство.
15
Това става още по-ясно, когато по подобие на Мелхиседек се издига друг Свещеник,16 Който е станал Първосвещеник не по законовата разпоредба за плътски произход, а по силата на безкраен живот.
17 Защото Писанието свидетелства: „Ти си свещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек.“
18 А предишната заповед беше отменена заради нейната слабост и безполезност,
19 защото Законът не доведе нищо до съвършенство, а сега ни се предостави по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.
20
И както това стана не без клетва, понеже другите станаха свещеници без клетва,21 Иисус обаче стана с клетва чрез Онзи, Който Му каза: „Господ се закле и няма да се разкае: „Ти си свещеник за вечни времена според чина на Мелхиседек “.“
22 Така също Иисус стана поръчител на по-добър завет.
23 Другите свещеници бяха много, понеже смъртта им пречеше да продължат служението си,
24 а Иисус, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което е неизменно.
25 Затова Той може винаги да спасява онези, които чрез Него идват при Бога, понеже е жив вечно, за да ходатайства за тях.
26
Ето такъв Първосвещеник ни трябваше: свят, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и възвисен по-горе от небесата,27 Който няма нужда като първосвещениците всекидневно да принася жертва първо за Своите грехове, а после и за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, когато принесе Себе Си в жертва.
28 Законът поставя за първосвещеници хора, които са несъвършени, но клетвеното слово, дадено след закона, постави Сина, Който е съвършен за вечни времена.
1
А главното от това, което казваме, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на величествения престол в небесата2 и Той остава служител на светилището и на истинската скиния, която издигна Господ, а не човек.
3 Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви на Бога. Затова този Първосвещеник трябва да има какво да принесе.
4 Ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, тъй като има свещеници, които принасят даровете според закона.
5 Но те служат на отражението и сянката на небесното, както беше възвестено на Мойсей, когато довършваше скинията: „Гледай, каза Бог, да направиш всичко според образеца, който ти беше показан на планината.“
6 А сега Иисус получи по-висше служение от тяхното, тъй както и заветът, на който е Посредник, е по-добър, защото е основан на по-добри обещания.
7
Ако онзи, първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси друг на негово място.8 Но Бог, като ги укори, каза: „Ето настъпват дни, казва Господ, и ще сключа нов завет с Израилевия дом и дома на Юда,
9 не такъв завет, какъвто сключих с предците им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя. И понеже те престъпиха Моя завет, Аз ги изоставих, казва Господ.
10 Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще вложа Своите закони в мислите им и ще ги напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.
11 И няма вече всеки да учи ближния си и всеки — брата си, като казват: „Познай Господа!“ Защото те всички ще Ме познават — от малък до голям, казва Господ,
12 понеже ще бъда милостив към техните неправди и няма да си спомня вече за греховете и за беззаконията им .“
13
Когато казва нов завет, обявява първия за остарял, а онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.1
И наистина, в първия завет имаше разпоредби за богослужение и светилището беше земно.2 Тогава скинията беше устроена така: в първата ѝ част бяха светилникът, масата и хлябовете на предложението. Тази част се нарича „Светая“.
3 А зад втората завеса беше онази част от скинията, която се нарича „Светая Светих “.
4 Там се намираха златният кадилен жертвеник и обкованият от всички страни със злато ковчег на Завета, в който се намираха златната стомна с манна, покаралият жезъл на Аарон и скрижалите на завета,
5 а над него херувими на славата разпростираха криле над очистилището. За тези неща сега няма нужда да се говори подробно.
6 При това устройство на скинията в първата ѝ част свещениците влизат постоянно, когато извършват богослужения,
7 а във втората част влиза веднъж в годината само първосвещеникът, и то с кръв, която принася за себе си и за опрощаване греховете на народа, извършени по незнание.
8 Чрез това Светият Дух показва, че докато стои предишната скиния, още не е отворен достъпът до небесното светилище.
9 Но това е само предобраз на сегашното време, когато се принасят дарове и жертви, които не могат да направят приносителя вътрешно чист,
10 понеже те са само ястия и пития, различни умивания и телесни обреди, установени, докато дойде по-доброто.
11
Но Христос, Който дойде като Първосвещеник на бъдещите блага, с по-велика и по-съвършена скиния, неръкотворна, тоест не от сътворения свят,12 Влезе веднъж завинаги в небесното светилище не с кръв от козли и телета, а със Своята кръв и осигури вечно изкупление за нас.
13 Защото ако кръвта от козли и бикове и пепелта от телица чрез поръсване осветяват осквернените, за да бъдат телесно чисти,
14 колко повече кръвта на Христос, Който чрез Светия Дух принесе Себе Си в жертва, безупречен пред Бога, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!
15
И затова Той е Посредник на нов завет, та въз основа на смъртта Му, настъпила за изкупване на нарушенията по време на първия завет, призованите да получат обещаното вечно наследство.16 Където има завещание, трябва да е настъпила смъртта на завещателя,
17 понеже едно завещание добива сила само след смърт. То няма никога сила, докато е жив завещателят.
18 Поради това и първият завет бе потвърден с кръв.
19 Защото Мойсей, след като възвести всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телетата и козлите, смесена с вода, и като използва червена вълна и исоп, поръси както самата книга , така и целия народ
20 с думите: „Това е кръвта на завета, който Господ постанови за вас.“
21 Той поръси с кръв също скинията и всички богослужебни предмети.
22 Според Закона почти всичко се очиства с кръв и без проливане на кръв няма опрощение.
23
И така, земните изображения на небесните неща трябваше да се очистят с такива жертви, докато самите небесни неща изискваха по-възвишени от тези жертви.24 Така Христос влезе не в построено от човек светилище, което е само предобраз на истинското, а в самото небе, за да се яви сега пред Бога заради нас.
25 Той не възлезе, за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в Светая Светих всяка година с чужда кръв —
26 иначе Той трябваше много пъти да пострада от създаването на света. А сега, в края на времето, се яви веднъж завинаги, за да заличи греха, като се принесе Сам в жертва.
27 И както на хората предстои да умрат един път, а след това — съд,
28 така и Христос веднъж принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, и ще се яви втори път, не за да става жертва за грях, а за спасение на онези, които Го очакват.
1
Понеже законът предлага само сянката на бъдещите блага, а не действителния им образ, затова той никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да доведе до съвършенство онези, които ги принасят.2 Иначе жертвите биха престанали да се принасят, защото тези, които ги принасят, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грях.
3 Но с жертвите всяка година се напомня за греховете,
4 защото не е възможно кръв от бикове и козли да премахва грехове.
5 Заради това Христос, когато идва в света, казва: „Жертви и приношения Ти не пожела, а тяло Ми приготви.
6 Всеизгаряния и жертви за грях не са Ти приятни.“
7 Тогава казах: „Ето идвам — в книжния свитък е писано за Мене, — за да изпълня, Боже, Твоята воля.“
8
Първо Той каза: „Жертви и приношения, всеизгаряния и жертви за грях Ти не пожела и не са Ти приятни.“ А те се принасят според Закона.9 След това рече: „Ето идвам, за да изпълня, Боже, Твоята воля.“ Така Той отменя първото, за да въведе в сила второто.
10 По тази воля сме осветени чрез принасянето в жертва на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.
11
Всеки свещеник извършва служението си всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове.12 А Той принесе една-единствена жертва за грехове и завинаги седна отдясно на Бога,
13 очаквайки по-нататък враговете Му да бъдат поставени като подножие на нозете Му.
14 Чрез един-единствен жертвен принос Той направи завинаги съвършени освещаваните.
15 За това ни свидетелства и Светият Дух, понеже след думите:
16
„Но ето завета, който ще сключа с тях след онези дни, казва Господ: ще вложа в мислите им Своя закон и ще го напиша в сърцата им“, Той продължава:17 „И няма да си спомня повече за греховете и за беззаконията им.“
18
А щом има прошка за тях, тогава са излишни приношенията за грях.19
И така, братя, като се осмеляваме да влизаме в небесното светилище чрез кръвта на Иисус Христос20 по нов и жив път, който Той отново ни отвори чрез завесата, тоест плътта Си,
21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22 нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, като очистим сърцата си от лукава съвест и умием тялото си с чиста вода.
23 Твърдо да устояваме в надеждата, която изповядваме, защото Онзи, Който е дал обещание, е верен.
24 Да бъдем внимателни един към друг, като се насърчаваме към любов и добри дела.
25 Да не изоставяме богослужебните ни събирания, както е обичайно за някои, а да се увещаваме един друг и още повече, като виждате, че съдният ден приближава.
26
Ако ние по своя воля грешим, след като постигнахме познанието на истината, не остава повече жертва за грехове,27 а само страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците на Бога.
28 Ако онзи, който е нарушил Мойсеевия закон, безмилостно се наказва със смърт при двама или трима свидетели,
29 то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Сина Божий, презрял е кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?
30 Ние знаем Този, Който е казал: „Отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, говори Господ . И пак: „Господ ще съди Своя народ.“
31 Страшно е да се попадне в ръцете на живия Бог!
32
Припомняйте си предишните дни, когато, след като бяхте просветени във вярата, се борихте и издържахте на много страдания:33 понякога бивахте излагани на обществен позор сред хули и мъки, а друг път се присъединявахте към онези, които страдаха по същия начин.
34 Вие страдахте заедно с мене в моите окови и радостно посрещнахте разграбването на вашия имот, понеже знаехте, че на небето имате за себе си по-добър и траен имот.
35 И тъй, не изоставяйте тази ваша смелост, за което има голяма награда.
36 Търпение ви е нужно, за да получите обещаното, след като изпълните Божията воля.
37
Защото още малко, съвсем малко — „Идващият ще дойде и няма да се забави.38 А праведният ще живее чрез вярата си. Ако отстъпи, сърцето Ми няма да благоволи към него.“
39
Но ние не сме от онези, които отстъпват и погиват, а от тези, които вярват, за да спасят душата си.1
А вярата е твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеденост в онова, което не се вижда.2 Чрез нея древните предци получиха добро свидетелство.
3 Чрез вярата проумяваме, че светът е създаден с Божието слово и че от невидимото произлезе видимото.
4 Чрез вярата Авел принесе на Бога по-добра жертва, отколкото Каин. Чрез нея той получи свидетелство, че е праведен, понеже Бог даде свидетелство за даровете му; благодарение на нея, макар и мъртъв, той още ни говори.
5 Заради вярата си Енох бе отнесен при Бога, за да не умре. И него го нямаше вече, понеже Бог го беше взел. Преди отнасянето си той получи свидетелство, че е приятен на Бога.
6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога. Защото онзи, който се приближава до Бога, трябва да вярва, че Той съществува и награждава онези, които Го търсят.
7 Чрез вяра Ной получи откровение за онова, което още не се виждаше, и с послушание направи кораба, за да спаси своя дом; чрез нея светът беше осъден и Ной стана наследник на оправдаването, което идва от вярата.
8
С вяра призованият от Бога Авраам послуша и се отправи към земята, която щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива.9 С вяра той се пресели в обещаната земя, макар и чужда, и се засели в шатри заедно с Исаак и Яков, сънаследници на същото обещание.
10 Защото той очакваше града със здравите основи и чийто строител и творец е Бог.
11 Чрез вяра и сама Сарра придоби способността да даде поколение и, въпреки възрастта си, роди, защото сметна, че Бог е верен на обещанието Си.
12 Така от един човек при това с изчерпани сили се роди толкова голямо потомство, колкото са звездите на небето и както са неизброими песъчинките на морския бряг.
13
Всички те умряха, изпълнени с вяра, без да получат обещаното, а само отдалеч го видяха, приветстваха го и заявиха, че са чужденци и пришълци на земята.14 С тези думи те дават да се разбере, че търсят отечество.
15 Ако бяха мислили за онази земя, от която бяха излезли, щяха да намерят възможност да се върнат.
16 Но сега те се стремят към по-добро, тоест небесно отечество. Затова Бог не се срамува от тях да се нарича техен Бог, защото им е приготвил за тях град.
17
С вяра Авраам, когато беше подложен на изпитание, отдаде като жертва Исаак; и този, който бе получил обещанията, принесе единствения си син18 и му бе казано: „От Исаак ще произлезе потомството ти.“
19 Той смяташе, че Бог има мощ да възкреси Исаак дори от мъртвите, и затова го прие обратно като предобраз на възкресението.
20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав за онова, което предстоеше да стане.
21 С вяра Яков на умиране благослови всеки от синовете на Йосиф и се поклони на Бога, навеждайки се към върха на жезъла си.
22 С вяра Йосиф на умиране спомена за излизане на израилтяните от Египет и се разпореди за костите си.
23
С вяра Мойсей беше укриван от родителите си три месеца, след като се роди, защото видяха, че детето е хубаво, и не се уплашиха от царската заповед.24 С вяра Мойсей, като порасна, отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря
25 и предпочете да страда заедно с Божия народ, вместо да има временна наслада от греха.
26 Той сметна охулването на Помазаника за по-голямо богатство от съкровищата на Египет, защото имаше пред очи наградата.
27 С вяра той напусна Египет, без да се уплаши от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия.
28 С вяра той извърши Пасха и поръси с кръв, за да не се докосне до тях ангелът, който погубваше първородните.
29 С вяра израилтяните преминаха като по суша Червено море, докато египтяните се издавиха, когато опитаха същото.
30 Благодарение на вярата паднаха стените на Йерихон, след като бяха обикаляни в продължение на седем дена.
31 Заради вярата си блудницата Раав не загина заедно с неверните, като прие с мир съгледвачите.
32
И какво още да изброявам? Защото време няма да ми стигне да разказвам за Гедеон, Варак, Самсон и Йефтай, Давид, Самуил и за пророците,33 които чрез вяра победиха царства, раздадоха справедливост, получиха обещания, затулиха устата на лъвове,
34 угасиха силата на огъня, избегнаха острието на меча, оздравяха от болести, проявиха храброст във война, обърнаха в бяг чужди войски.
35 Жени приемаха мъртвите си възкръснали, други пък бяха измъчвани, понеже не приеха да бъдат освободени, за да бъдат прославени при възкресението.
36 Други бяха подлагани на присмех и бичуване, а също — на окови и затвор.
37 С камъни бяха избивани, с трион рязани, на мъки подлагани , умираха с меч заклани, скитаха се в овчи и кози кожи, търпяха лишения, оскърбявани и измъчвани.
38 Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустини и планини, по пещери и земни пропасти.
39 И всички тези, макар чрез вярата си да бяха признати от Бога, не получиха обещаното,
40 тъй че те да не постигнат без нас небесно съвършенство, защото Бог беше предвидил за нас нещо по-добро.
1
Затова и ние, заобиколени от такъв голям облак от свидетели, нека свалим от себе си всякакво бреме, както и греха, който лесно ни оплита. Нека с търпение изминем предстоящия ни жизнен път2 с взор, отправен към Този, Който е начало и завършек на вярата — Иисус, Който заради наградата на радостта, която Му предстоеше, изтърпя разпъване на кръст, като презря позора и седна отдясно на Божия престол.
3 И тъй, за да не отслабвате и да не отпадате духом, помислете за Онзи, Който претърпя от грешниците такова поругание над Себе Си.
4
В борбата си против греха още не сте се съпротивлявали до кръв5 и сте забравили увещанието, което е отправено към вас като към синове: „Сине мой, не презирай наказанието от Господа и не отпадай духом, когато Той те изобличава.
6 Защото Господ поправя този, когото обича, и наказва всеки син, когото приема.“
7
Ако понасяте наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото има ли такъв син, когото баща му не наказва?8 Ако пък останете без наказание, което всички са понесли, тогава сте незаконни деца, а не синове.
9 Освен това нашите бащи по плът са ни наказвали и ние сме ги почитали. Тогава не следва ли много повече да се покоряваме на Отеца на духовните сили, за да постигнем истински живот?
10 Защото те ни наказваха за кратко време, както сметнеха за добре; а Той ни наказва за наша полза, за да се приобщим към Неговата святост.
11 Всяко наказание първоначално изглежда за страдание, а не за радост, но след това то принася плод на мира и на справедливостта за тези, които са възпитавани чрез него.
12
Затова укрепете изморените си ръце и разтрепераните си нозе13 и направете прави пътеки за нозете си, за да не се повреди онова, което е куцо, а, напротив — да се излекува.
14
Ревностно се стремете да имате мир с всички, както и онази святост, без която никой няма да види Господа.15 Внимавайте да не би някой да се лиши от Божията благодат; да не би да поникне горчив корен и да навреди, а чрез него да се отровят мнозина,
16 да не би някой да стане блудник или нечестив като Исав, който за едно ястие отстъпи първородството си.
17 А вие знаете, че макар и той да желаеше да наследи благословението, беше отхвърлен, понеже не можа да измени решението на баща си, при все че го бе молил за това със сълзи.
18
Вие не сте пристъпвали към Синай, осезаема планина, пламнала от огън, към тъмен облак, мрак и буря,19 към тръбен звук и гръмко звучащ глас, слушателите на който се помолиха повече да не им се говори,
20 защото не можеха да понесат онова, което им се заповядваше: „Даже животно, ако се допре до планината, да бъде убито с камъни или пронизано със стрела .“
21 И гледката беше толкова страшна, че Мойсей рече: „Ужасен съм и треперя.“
22 Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към безбройни множества ангели,
23 към тържествения събор и църквата на първородните, чиито имена са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, достигнали съвършенство,
24 както и към Иисус, Посредника на Новия Завет, и към кръвта за поръсване, която зове по-силно от кръвта на Авел.
25
Внимавайте да не отхвърлите Този, Който ви говори. Защото ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха онзи , който ги предупреждаваше на земята, колко по-малко ще го избегнем ние, които отстъпваме от Онзи, Който говори от небесата.26 Неговият глас разтърси тогава земята, а сега Той е дал обещание: „Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“
27 Думите „още веднъж“ означават промяната на непостоянното, понеже е сътворено, за да пребъде непоклатимото.
28 И тъй, ние, понеже получаваме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и да служим на Бога така, както Му е приятно — с благоговение и страхопочитание,
29 защото нашият Бог е всеунищожителен огън.
1
Братолюбието да е винаги сред вас.2 Не забравяйте гостоприемството, защото чрез него някои, без да знаят, са приели ангели като гости.
3 Помнете затворниците, като че ли сте затворени заедно с тях, както и страдащите, понеже самите вие още живеете в тяло.
4 Бракът да бъде на почит сред всички, а брачното легло — неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.
5 Не бъдете сребролюбиви, а се задоволявайте с това, което имате, защото Сам Бог е казал: „Няма да отстъпя от тебе, нито ще те изоставя.“
6 Затова можем смело да казваме: „Господ е с мене, аз не се боя: какво ще ми стори човек?“
7
Помнете вашите ръководители, които ви възвестиха Божието слово, и като имате пред очи завършека на техния живот, подражавайте на вярата им.8 Иисус Христос е един и същ вчера и днес, и за вечни времена.
9 Не се увличайте от различни и чужди учения, защото е добре сърцето да се укрепва с благодат, а не с наредби за ястия, от които не получиха полза онези, които ги спазваха.
10 Имаме жертвеник, от който нямат право да ядат онези, които служат на скинията.
11 И както телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището за очистване на греховете, се изгарят извън стана,
12 така и Иисус, за да освети хората със собствената Си кръв, пострада извън градските порти.
13 И тъй, нека излизаме при Него извън стана, като споделяме поруганието Му,
14 защото тук ние нямаме постоянен град, а търсим бъдещия.
15 И тъй, нека чрез Него винаги принасяме на Бога хвалебна жертва, тоест плода на устните, които прославят името Му.
16 Не забравяйте благотворителността и щедростта, защото Бог благоволи към такива жертви.
17 Покорявайте се на ръководителите си и бъдете послушни, защото те ще отговарят за вашите души; нека с радост да вършат това, а не с въздишки, понеже това не е полезно за вас.
18
Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест, като се стремим да постъпваме правилно във всичко.19 Още по-настойчиво ви моля да вършите това, за да ме върне Бог по-скоро сред вас.
20
А Бог на мира, Който чрез кръвта на вечния завет въздигна от мъртвите великия Пастир на овцете — нашия Господ Иисус Христос ,21 нека ви направи способни за всяко добро дело, за да изпълнявате волята Му, като чрез Иисус Христос у вас става това, което Му е приятно. На Него да бъде слава за вечни времена! Амин.
22
Моля ви, братя, приемете благосклонно това увещателно слово. И без друго накратко ви писах.23 Знайте, че брат Тимотей е освободен и ако той дойде скоро, ще ви посетя заедно с него.
24
Поздравете всички ваши ръководители, както и всички вярващи. Поздравяват ви тези, които са от Италия.25
Благодатта да бъде с всички вас. Амин .