1
От Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отреден за Божието благовестие,2 което Бог бе обещал преди това чрез пророците Си в светите Писания —
3 благовестието за Своя Син, Който се роди по плът от Давидов потомък
4 и бе открит от Духа на светостта в силата Му на Божий Син чрез възкресението на мъртвите като Иисус Христос, нашия Господ,
5 чрез Когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата в Негово име всички народи,
6 сред които сте и вие — призованите от Иисус Христос.
7 На всички вас, възлюбени от Бога, призовани вярващи, които сте в Рим — благодат и мир от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
8
Преди всичко благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, понеже за вашата вяра се говори по цял свят.9 Бог, на Когото служа от душа чрез благовестието за Сина Му, ми е свидетел, че непрестанно си спомням за вас
10 и винаги се моля в молитвите си дано с Божия воля ми се отвори път някога да дойда при вас.
11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за ваша подкрепа,
12 а това ще рече, като съм сред вас, да се подкрепим взаимно чрез общата вяра — ваша и моя.
13 Искам, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас — но срещах пречки, дори и досега, — за да принесе дейността ми плод и сред вас, както сред другите народи.
14 Аз имам дълг към елини и варвари, към мъдри и невежи,
15 затова доколкото зависи от мене, готов съм да благовестя и на вас, които сте в Рим.
16
Не се срамувам от Христовото благовестие, понеже то е Божия сила за спасение на всеки вярващ, най-напред за юдеин, но също и за елин.17 Защото в него се открива как Бог оправдава човека, стига той да има истинска вяра, както е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“
18
Открива се и Божият гняв от небето върху всяко безчестие и неправда на хората, които с неправда потискат истината.19 Бог ги наказва, защото на тях е известно онова, което може да се знае за Бога, тъй като Бог им го откри.
20 А невидимото у Него — вечната Му сила и божествената същност, се виждат още от създаването на света, като се съзерцават творенията Му. Така че за тях няма извинение,
21 понеже познаха Бога, но не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли и неразумното им сърце се помрачи.
22 Те казват, че са мъдри, но загубиха разум
23 и вместо нетленния Бог те почитат кумири, подобни на тленен човек, на птици, на четириноги и на влечуги.
24 Затова и Бог ги предаде на нечистотата според желанията на сърцата им, за да се безчестят телата им сами в себе си.
25
Те замениха истината за Бога с лъжа и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен за вечни времена. Амин.26 Ето защо Бог ги предаде на срамни страсти: жените им замениха естественото сношение с противоестествено;
27 също и мъжете, като оставиха естественото сношение с женския пол, разпалиха се в похот един към друг, вършеха безсрамия мъже на мъже и получаваха в тялото си възмездие, каквото подобаваше на тяхната заблуда.
28 И понеже не се постараха да приемат Бога с разума си, Бог ги остави на извратения им ум — да вършат неща, които не бива да вършат.
29 Затова са изпълнени с всякаква неправда, блудство , лукавство, алчност, злоба; пълни са със завист, убийства, разпри, измама, злонравие. Те клюкарстват,
30 клеветят, ненавиждат Бога, ругаят, горделиви са и се самовъзхваляват, изобретателни са в злобата си и не слушат родителите си;
31 те са безразсъдни, вероломни , жестоки, безсърдечни, безмилостни.
32 И макар да знаят, че според Божията справедливост които вършат такива дела, заслужават смърт, те не само ги вършат, но и са благосклонни към онези, които ги вършат.
1
Затова, човече, какъвто и да си ти, не можеш да бъдеш извинен, щом осъждаш. Защото с какъвто съд съдиш другиго, с него себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.2 А знаем, че Божият съд наистина достига онези, които вършат такива дела.
3 Нима мислиш, човече, че ще избегнеш Божия съд, щом съдиш онези, които вършат такива дела, каквито и сам ти вършиш?
4 Или не зачиташ богатството на Божията благост, снизходителност и дълготърпение, без да разбираш, че Неговата благост те води към покаяние?
5 Но с твоята упоритост и сърце, чуждо на покаянието, ти събираш гняв против себе си за деня на гнева, когато се открие праведният съд на Бога.
6 Тогава Той ще въздаде на всеки според делата му:
7 вечен живот на онези, които с постоянство в добри дела търсят слава, чест и безсмъртие,
8 но ярост и гняв на онези, които упорито се противопоставят на истината, а следват неправдата.
9 Нещастие и страдание за душата на всеки човек, който върши зло, най-напред за юдеин, но също и за елин,
10 а слава, чест и мир на всеки, който върши добро, най-напред за юдеин, но също и за елин,
11 защото Бог не гледа кой какъв е.
12 Онези, които без закона са съгрешили, без закона и ще загинат. А онези, които при закона са съгрешили, чрез закона ще бъдат съдени.
13 Праведни пред Бога са не онези, които само са слушали закона , а онези, които го изпълняват, те ще бъдат оправдани.
14 Защото щом езичниците, макар и да нямат закона, по природа вършат законното, те, без да имат закона, сами на себе си са закон.
15 Те показват, че делото на закона е написано в техните сърца, чрез съвестта си, която свидетелства за това, и чрез мислите си, които една друга се обвиняват или се оправдават.
16 Така ще бъде в деня, когато съгласно благовестието, което проповядвам, Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото у хората.
17
Ето ти се наричаш юдеин, на закона се облягаш и с Бога се хвалиш,18 знаеш волята Му и разбираш кое е по-добро, понеже се поучаваш от закона.
19 Ти си уверен, че си водач на слепци, светлина за онези, които са в мрак,
20 че си наставник на неразумни, учител на духовно незрели, понеже в ьакона имаш олицетворение на знанието и истината.
21 Но като учиш другите, защо не учиш себе си? Като проповядваш да не се краде, защо крадеш?
22 Като говориш да не се прелюбодейства, защо прелюбодействаш? Като се гнусиш от идолите, защо светотатстваш?
23 Хвалиш се със закона, а безчестиш Бога, като погазваш закона?
24 Защото както е писано, заради вас Божието име се хули сред езичниците.
25 От обрязването има полза, ако изпълняваш закона. Но ако престъпваш закона, и да се обрежеш, все едно че си необрязан.
26 Ако обаче необрязаният спазва разпоредбите на закона, нима необрязването му няма да се сметне за обрязване?
27 И тогава необрязаният по природа, като изпълнява закона, ще те осъди, след като въпреки Писанието и обрязването ти престъпваш закона.
28 Защото юдеин е не онзи, който е такъв по външност, нито обрязване е онова, което е външно, върху плътта,
29 а юдеин е онзи, който вътрешно е такъв, и обрязване е онова, което е в сърцето — по дух, а не по буква. Похвалата за него идва не от хората, а от Бога.
1
И тъй, какво е предимството на юдеите и има ли някаква полза от обрязването?2 Предимството е голямо във всяко отношение. Първо, защото на тях е поверено Божието слово.
3 И какво ако някои не са останали верни? Нима тяхната невярност ще унищожи Божията вярност?
4 Съвсем не! Нека бъдем сигурни, че Бог е верен, а всеки човек е лъжлив, както е писано: „За да се оправдаеш с думите Си и да победиш, когато те обвиняват пред съд.“
5 Но ако нашата неправедност разкрива Божията справедливост, какво ще кажем? Нима Бог — питам ви като човек — е несправедлив, когато проявява Своя гняв?
6 Съвсем не! Иначе как Бог ще съди света?
7 Ако пък Божията истина се възвеличава чрез моята лъжа за слава на Бога, то защо и аз да бъда съден като грешник?
8 Нима тогава трябва да вършим зло, за да излезе добро, както някои ни хулят и ни приписват, че сме говорели? Такива ще получат справедлива присъда.
9
И какво, имаме ли предимство? Ни най-малко! Понеже вече обвинихме както юдеи, така и елини, че всички са подвластни на греха,10 както е писано: „Няма нито един праведен,
11 няма кой да разбира, няма кой да търси Бога
12 всички се отвърнаха от Бога, до един станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един.“
13 „Гърлото им е отворен гроб, с езиците си изричат лъжи, зад устните им — змийска отрова,
14 устата им е пълна с клетва и горчилка.
15 Краката им бързат да пролеят кръв,
16 пустош и страдания са по техните пътища.
17 Те не познаха пътя на мира.
18 Страх от Бога няма пред очите им.“
19
Ние обаче знаем, че каквото говори законът, говори го на онези, които са подчинени на закона, за да се затворят устата на всички и целият свят да стане подсъден на Бога.20 Защото чрез дела според закона никой няма да се оправдае пред Него, а по-скоро чрез закона се осъзнава грехът.
21
А сега без закона се яви оправдаването от Бога, засвидетелствано от закона и пророците.22 Оправдаването от Бога чрез вяра в Иисус Христос е за всички и върху всички вярващи, защото няма разлика:
23 всички съгрешиха и са отчуждени от Бога.
24 Но те биват оправдавани даром, с Неговата благодат, чрез изкуплението, извършено от Иисус Христос,
25 Когото Бог отреди да бъде с кръвта Си умилостивителна жертва за всички чрез вярата в Него, за да покаже Своята справедливост в опрощаването на греховете, сторени по-рано,
26 във времето на Божието търпение. А в днешното време Той разкрива Своята правда — че е справедлив и оправдава онзи, който вярва в Иисус.
27
И тъй, има ли още с какво да се хвалим? Това е изключено. По кой закон — на делата ли? Не, по закона на вярата.28 Затова сме на мнение, че човек се оправдава чрез вярата, а не чрез делата според Закона.
29 Или Бог е само Бог на юдеите, но не и на езичниците? Разбира се, че и на езичниците.
30 Защото един е Бог, Който ще оправдае както обрязаните, заради вярата им, така и необрязаните — също заради вярата им.
31 И тъй, обезсилваме ли закона чрез вярата? Напротив, утвърждаваме закона.
1
А какво ще кажем за Авраам, нашия баща по плът, какво стана при него?2 Ако Авраам беше оправдан с делата си, той щеше да има с какво да се похвали, но не и пред Бога.
3 А какво казва Писанието? „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“
4 Защото заплатата на онзи, който работи, се смята не за милост, а като нещо, което му се полага.
5 Ако обаче някой няма дела, но вярва в Този, Който оправдава дори нечестивия, на него вярата му се зачита за оправдаване.
6 Давид също нарича блажен онзи човек, на когото Бог зачита оправдаване без дела по закона:
7
„Блажени онези, чието беззаконие е простено и чийто грях е покрит!8 Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях.“
9
И тъй, това блаженство само за обрязани ли е, или и за необрязани? Понеже казваме, че вярата бе зачетена на Авраам за оправдаване.10 Но кога бе зачетена: когато беше обрязан или преди обрязването? Не след обрязването, а преди обрязването.
11 И знака на обрязването той получи като печат на оправдаването чрез вярата, която имаше преди да се обреже, за да бъде баща на всички, които са повярвали, без да са обрязани, така че и на тях да се зачете оправдаването.
12 Той е баща и на обрязаните, които не само са обрязани, но и вървят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше още преди обрязването си.
13
Защото обещанието към Авраам и към потомството му — да бъде наследник на света, се даде не чрез закона, а чрез оправдаване посредством вяра.14 Ако привържениците на закона са наследници, вярата губи смисъл и обещанието се обезсилва,
15 тъй като законът поражда гняв, а където пък няма закон, няма и престъпление.
16 Ето защо оправдаването е поради вяра, за да бъде по милост. Така и обещанието ще има сила за всички, които не само по Закон, но и по вяра са потомци на Авраам, който е баща на всички нас,
17 както е писано: Направих те баща на много народи — пред Бога, в Когото той повярва, Който съживява мъртвите и зове към съществуване несъществуващото.
18 И когато нямаше никаква надежда, Авраам повярва с надежда, че ще стане баща на много народи, според казаното: „Толкова многобройно ще бъде потомството ти.“
19 И макар вече стогодишен, той не отслабна във вярата, когато се замисли за тялото си, от което животът почти си бе отишъл, и за мъртвата утроба на Сарра.
20 Той не се усъмни поради неверие в Божието обещание, а остана твърд във вярата, като въздаде слава на Бога,
21 напълно уверен, че което Бог е обещал, Той има сила и да го изпълни.
22 Затова и вярата му се зачете за оправдаване.
23 Но не само за него е писано, че му е зачетена,
24 но и за нас. Ще се зачете и на нас, вярващите в Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус Христос, нашия Господ —
25 предаден за нашите грехове и възкръснал за наше оправдаване.
1
И тъй, оправдани чрез вяра, ние имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос.2 Чрез Него с вяра получихме и достъп до тази благодат, в която живеем, и се гордеем с надежда за участие в Божията слава.
3 Не само това, но се гордеем и със страданията, понеже знаем, че страданието поражда търпение,
4 търпението — опитност, опитността — надежда,
5 а надеждата не води към разочарование, защото Божията любов се изля в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни бе даден.
6 Още когато бяхме немощни, Христос умря в определеното време за нас — нечестивите.
7 Заради праведен човек едва ли ще умре някой; заради добър човек може би някой и да се реши да умре.
8 Бог обаче доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9 Затова много повече сега, след като сме оправдани с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от Божия гняв.
10 И ако чрез смъртта на Сина Му настъпи помирение между Бога и нас, макар и да Му бяхме врагове, то още повече Неговият живот ще ни донесе спасение, след като сме се помирили!
11 Но не само това — ние дори се гордеем с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото получихме сега помирение.
12
Затова както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха — смъртта, така и смъртта премина във всички хора, понеже чрез един човек всички станаха грешни.13 В света имаше грях и преди закона, но когато закона го няма, за грях не се приема.
14 Въпреки това смъртта царуваше от Адам до Мойсей и над онези, които не бяха извършили грях така, както Адам престъпи Божията заповед, а той е като образ на Този, Който щеше да дойде.
15 Божият дар обаче не е като прегрешението. Защото ако прегрешението на един стана причина за смъртта на мнозина, то много повече Божията благодат и дарът на благодатта, която е у Единия Човек — Иисус Христос, се изляха преизобилно върху множество хора.
16 Така че дарът не може да се сравни с осъждането, породено от греха на един човек; защото съденето за едно прегрешение води към осъждане, а дарът — от много прегрешения към оправдаване.
17 И ако поради прегрешението на един смъртта се възцари чрез него, единия, то много повече онези, които приемат изобилно благодатта и дара на оправдаването, ще царуват в живота чрез Единия Иисус Христос.
18 И тъй, както чрез прегрешението на един дойде осъждане на всички хора, така и чрез праведното дело на Един дойде оправдаване за живот на всички хора.
19 Защото както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, така и чрез послушанието на Един мнозина ще станат праведни.
20 Законът бе привнесен, за да се умножи прегрешението. Където пък се умножи грехът, благодатта се яви в голямо изобилие,
21 та както грехът царуваше, причинявайки смърт, така и благодатта да се възцари, дарявайки оправдаване за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.
1
И тъй, какво ще решим? Ще останем ли в греха, за да се умножи благодатта?2 Съвсем не! Та как бихме могли, след като сме умрели за греха, да живеем още в него?
3 Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в името на Иисус Христос, кръстихме се чрез Неговата смърт?
4 Ние се погребахме с Него чрез кръщението в Неговата смърт и както Христос възкръсна от мъртвите чрез животворящата слава на Отец, тъй и ние да заживеем нов живот.
5 Защото ако сме свързани в едно с Него чрез смърт като Неговата, то ще бъдем свързани и с възкресението Му.
6 А ние знаем, че това, което бяхме преди, е разпънато с Него, за да бъде унищожено греховното тяло и повече да не робуваме на греха;
7 защото, който е умрял, той се е освободил от грях.
8 Ако пък сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него,
9 понеже знаем, че Христос, веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира. Смъртта няма вече власт над Него.
10 Защото, като умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а като живее, живее за Бога.
11 Така и вие смятайте себе си мъртви за греха, но живи за Бога в името на Иисус Христос, нашия Господ ,
12 и нека грехът не царува в смъртното ви тяло, за да не му се покорявате в телесните желания,
13 нито предоставяйте частите на своето тяло за грях и оръдия на неправдата. Напротив, предоставете себе си на Бога като оживели от мъртвите и телата си — за оръдия на Божията правда.
14 Грехът не бива да господства над вас, защото вие не сте под Закона, а под благодатта.
15
Но да грешим ли тогава, щом не сме под Закона, а под благодатта? Съвсем не!16 Не знаете ли, че на когото предавате себе си като роби за послушание, ставате негови роби, щом го слушате: било на греха — за смърт, или на послушанието — за оправдаване.
17 Но нека благодарим на Бога, че макар и да бяхте роби на греха, вие станахте от сърце послушни на онова учение, на което се отдадохте.
18 И като се освободихте от греха, станахте роби на праведността.
19 Говоря по човешки поради немощта на човешката ви природа. Както предоставяхте частите на вашето тяло да робуват на нечистотата и беззаконието за беззаконни дела, тъй и сега ги предоставете да служат на праведността за свети дела.
20 Защото, докато бяхте роби на греха, бяхте далече от праведността.
21 И какъв плод придобихте тогава? Дела, от които сега се срамувате, защото неизбежно водят към смърт.
22 Но сега, след като се освободихте от греха и станахте роби на Бога, чрез вашия плод вие се освещавате, а накрая ви очаква вечен живот.
23 Защото отплатата, която дава грехът, е смърт, а Божият дар е вечен живот в името на Иисус Христос, нашия Господ.
1
Нима не знаете, братя — понеже говоря на хора, които знаят какво е законът, че законът има власт над човека, докато той е жив?2 Омъжената жена е свързана чрез закона с мъжа, докато той е жив; ако пък мъжът умре, тя се освобождава от закона, който я свързва с мъжа.
3 Затова, ако при жив мъж тя заживее с друг, ще бъде прелюбодейка; ако пък мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона и няма да бъде прелюбодейка, когато се омъжи за друг.
4 Тъй и вие, братя мои, умряхте за закона чрез Христовото тяло и принадлежите на Друг, Който възкръсна от мъртвите, за да принесем плод на Бога.
5 Защото, докато бяхме подвластни на плътта, греховните страсти, които осъзнахме чрез закона, действаха в частите на тялото ни, за да принесем плод на смъртта.
6 Но сега, като умряхме за закона, с който бяхме свързани, ние се освободихме от него, за да служим на Бога, обновени от духа, а не по старата буква на закона.
7
Тогава какво да кажем — че законът е грях? Съвсем не! Но аз опознах греха не иначе, а чрез Закона, защото не бих разбрал и какво е пожелание, ако законът не казваше: „Не пожелавай!“8 Грехът обаче, като се възползва от заповедта, създаде у мен всякакви пожелания; защото грехът без закона е мъртъв.
9 Някога аз живеех без Закона; като дойде заповедта, грехът оживя,
10 но аз умрях. И се оказа, че заповедта, дадена за живот, ми донесе смърт,
11 защото грехът, като се възползва от заповедта, ме прелъсти и чрез нея ме умъртви.
12 Така че Законът е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.
13 Тогава доброто ли стана причина за моята смърт? Съвсем не! Но грехът, за да се види какво е грях, ми причини смърт чрез доброто, та чрез заповедта да разкрие още повече греховната си същност.
14
Ние знаем, че законът е духовен. Аз обаче съм от плът, продаден на греха,15 и не разбирам какво правя, защото не върша онова, което желая, а, напротив, върша онова, което мразя.
16 Ако пък върша това, което не желая, тогава признавам, че законът е добър.
17 Но в такъв случай вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.
18 Аз зная, че у мене, тоест в плътта ми , не живее доброто, защото желание имам, но не намирам сили да върша доброто.
19 И върша не доброто, което искам, а злото, което не искам, него върша.
20 А щом върша това, което не искам, вече не аз го върша, а грехът, който живее у мене.
21 И тъй, откривам такъв закон , че когато искам да върша доброто, се натъквам на злото у мене.
22 Защото в мислите си изпитвам радост от Божия закон,
23 но в частите на тялото си виждам друг закон, който воюва против закона на моя разум и ме прави пленник на греховния закон в моето тяло.
24 Нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от това тяло, което ме води към смърт?
25 Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ. Така аз самият с ума си служа на Божия закон, а с плътта — на греховния закон.
1
И тъй, сега няма никакво осъждане за онези, които принадлежат на Иисус Христос и живеят не според плътта, а според Духа ,2 защото законът на Духа, който дава живот чрез Иисус Христос, ме освободи от закона на греха и смъртта.
3 Онова, което законът не можеше да извърши поради слабостта на плътта, извърши Бог, Който осъди греха в плътта, като изпрати Своя Син в плът, подобна на плътта на греха, за да премахне греха.
4 Така че оправдаване, изисквано от Закона, да се изпълни у нас, които живеем не според плътта, а според Духа.
5 Защото онези, които живеят според плътта, за плътското мислят, а които живеят според Духа — за духовното.
6 Плътското мислене води до смърт, а духовното мислене — до живот и мир.
7 Защото плътското мислене е враждебност към Бога — то не се покорява на Божия закон, а и не може.
8 Затова онези, които живеят според плътта, не могат да вършат това, което се нрави на Бога.
9 Ако Божият Дух живее у вас, вие живеете не според плътта, а според Духа. Но ако у човека няма Духа на Христос, той не Му принадлежи.
10 Ако пък Христос е във вас, сега тялото ви е мъртво поради греха, но духът е жив заради оправдаването.
11 Но ако Духът на Онзи, Който възкреси от мъртвите Иисус, живее у вас, тогава Той, Който възкреси Христос от мъртвите, ще даде живот и на смъртните ви тела чрез живеещия у вас Негов Дух.
12
И тъй, братя, ние не сме длъжници на плътта, за да живеем според плътта.13 Ако живеете според плътта, ще умрете. Но ако чрез Духа умъртвявате деянията на тялото, ще живеете,
14 понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове.
15 Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“
16 Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца.
17 А щом сме деца, ние сме и наследници — наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.
18
Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас.19 Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове,
20 защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата,
21 че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове.
22 Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега;
23 и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло.
24 Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
25 А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
26 Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи.
27 Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите.
28 А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля.
29 И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя.
30 А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.
31
И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас?32 Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни — няма да ни подари с Него и всичко друго?
33 Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава!
34 Кой ще ни осъди? Никой, защото за нас се застъпва Иисус Христос, Който умря, но и възкръсна, Който е отдясно на Бога.
35 Какво ще ни отлъчи от Божията любов: скръб ли, притеснение или гонение, глад ли или голотия, опасност ли или меч?
36 Както е писано: „Заради Тебе всеки ден ни умъртвяват; гледат на нас като на овце за клане.“
37 Но над всичко това тържествуваме с победа чрез Онзи, Който ни обикна.
38 Защото аз съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито началства, нито сили, нито настояще, нито бъдеще,
39 нито висините, нито дълбините, нито друго някакво творение ще може да ни отлъчи от Божията любов, която се прояви чрез Иисус Христос, нашия Господ.
1
Аз говоря истината в името на Христос, не лъжа и съвестта ми е свидетел чрез Светия Дух:2 голяма е скръбта ми и непрестанна е мъката на сърцето ми!
3 Бих предпочел самият аз да бъда отлъчен от Христос заради братята си, мои сродници по плът,
4 които са израилтяни — защото на тях Бог даде осиновяването и славата, заветите и законодателството, богослужението и обещанията;
5 те са потомци на праотците, от тях е и Христос по плът, Който е Бог над всичко, благословен за вечни времена, амин.
6
Но това не означава, че Божието слово не се е сбъднало. Защото не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни,7 нито всички потомци на Авраам са Негови истински деца, понеже е казано: „Именно потомството от Исаак ще се нарече с твоето име.“
8 Това означава, че не децата по плът са Божии деца, а децата по обещание се признават за потомство,
9 защото това са думите на обещанието към Авраам: „По това време ще дойда и Сарра ще има син.“
10 И не само за Сарра, но така беше и с Ревека, която зачена наведнъж двама сина от Исаак, нашия праотец.
11 Защото те още не бяха се родили, нито бяха направили нещо добро или лошо, когато Бог — за да се знае, че Божието решение при избора зависи
12 не от дела, а от Призоваващия, ѝ рече: „По-големият ще служи на по-малкия.“
13 Както е писано: „Възлюбих Яков, а Исав намразих.“
14
И тъй, какво да кажем? Нима у Бога има неправда? Съвсем не!15 Защото Той каза на Мойсей: „Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“
16 Така че това зависи не от желанията или усилията на някого, а от Бога, Който дарява милост.
17 И Писанието казва на фараона: „Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си и да бъде възвестено Моето име по цяла земя.“
18 Следователно Бог дарява с милост когото иска и прави коравосърдечен когото иска.
19
Но ще ми възразиш: „Защо тогава още обвинява? Кой се е възпротивил на волята Му?“20 Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще рече на майстора си: „Защо така си ме направил?“
21 Или грънчарят няма власт над глината да направи от едно и също замесване един съд за почетна употреба и един за обикновена?
22 Какво от това, ако Бог, желаейки да покаже гнева Си и да разкрие мощта Си, е бил твърде дълготърпелив към съдовете, които заслужаваха гнева Му и бяха обречени на гибел,
23 или пък за да разкрие богатството на Своята слава над съдовете, които заслужават милосърдие и са отредени за слава,
24 дари с милост нас, които Той призова не само от юдеите, но и от езичниците?
25
Така казва и в книгата на Осия: „Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена — невъзлюбената.“26 И на онова място, където им беше казано: „Вие не сте Мой народ“, там ще бъдат наречени синове на живия Бог.
27
А Исаия възкликва за Израил: „Дори Израилевите синове да бъдат многобройни като морския пясък, само един остатък от тях ще се спаси.28 Защото Господ ще постъпи решително и съвсем справедливо и ще изпълни на земята, каквото е решил.“
29
И както предрече Исаия, „ако Господ Саваот не беше оставил от нас малък остатък, щяхме да станем като Содом и да заприличаме на Гомора.“30
И тъй, какво можем да добавим? Езичниците, които не търсеха оправдаване, получиха оправдаване, и то оправдаване чрез вярата.31 А Израил, който търсеше правдата според закона, не достигна до правдата според закона.
32 Защо? Защото се стремяха към оправдаване не чрез вярата, а като че ли чрез делата според закона . Те се препънаха в Камъка за препъване,
33 както е писано: „Ето полагам в Сион камък за препъване и камък за съблазън. И всеки , който вярва в него, няма да погине.“
1
Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните са те да бъдат спасени.2 Свидетелствам за тях, че ревностно служат на Бога, ала без истинско познание.
3 Защото те не осъзнават, че Бог оправдава човека, а искаха сами да постигнат оправдаване и затова не приеха оправдаването от Бога.
4 Но завършек на закона е Христос, за да бъде оправдан всеки вярващ.
5
Мойсей пише за оправдаването чрез Закона: „Човек, който го е изпълнил, ще бъде жив чрез него.“6 А за оправдаването чрез вярата говори така: „Не казвай в сърцето си: „Кой ще се въздигне на небето?“, тоест да доведе долу Христос,
7 или: „Кой ще слезе в бездната?“, тоест да изведе Христос от мъртвите.“
8 И какво добавя Писанието? „Словото е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти“, тоест словото на вярата, което проповядваме.
9 Защото, ако с устата си изповядваш, че Иисус е Господ, и със сърцето си повярваш, че Бог Го възкреси от мъртвите, ще се спасиш;
10 със сърце вярваме, за да получим оправдаване, а с уста изповядваме, за да получим спасение.
11 Защото Писанието казва: „Всеки, който вярва в Него, няма да се посрами.“
12 Няма разлика между юдеин и елин. Господ е един и същ за всички. Той богато дарява всички, които Го призовават,
13 защото всеки, който призове името на Господа, ще се спаси.
14
Но как ще призоват Онзи, в Когото не са повярвали? Как ще повярват в Онзи, за Когото не са чули? Как ще чуят, ако не им се проповядва?15 И как ще проповядват, ако не бъдат изпратени, както е писано: „Колко прекрасни са стъпките на тези, които благовестят мир , които благовестят доброто!“
16 Но не всички възприеха благовестието. Както казва Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас?“
17 И така, вярата идва от слушане на проповедта, а проповедта — от Божието слово.
18 Но питам: нима те не са чули? Напротив, както е писано, „техният зов се носи по цялата земя и думите им — до краищата на света.“
19
Отново питам: нима Израил не разбра? Пръв Мойсей казва: „Аз ще предизвикам у вас ревност към народ, който не е народ, ще възбудя гнева ви срещу неблагоразумен народ.“20 А Исаия смело възвестява: „Намериха Ме онези, които не Ме търсеха, открих се на онези, които не питаха за Мене.“
21 За Израил пък казва: „Цял ден простирах ръцете Си към народ непослушен и упорит.“
1
И така, питам се: нима Бог отхвърли Своя народ? Съвсем не! Защото и аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин.2 Бог не отхвърли Своя народ, който преди сътворението беше избрал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия — как той се оплаква на Бога от Израил с думите:
3 „Господи, избиха пророците Ти и сринаха жертвениците Ти. Аз останах сам и искат да ме убият.“
4 И какъв бе отговорът, даден му от Бога? „Запазих Си седем хиляди мъже, които не преклониха колене пред Ваал.“
5 Така е също и в днешното време — запази се остатък, избран по Божията благодат.
6 А щом е по благодат, не е вече по дела; иначе благодатта не би била вече благодат. Ако пък е по дела, то това не е вече благодат; иначе делата не биха били вече дела .
7 И какво стана? Израил не получи онова, което търсеше. Получиха го избраните, а другите останаха невъзприемчиви,
8 както е писано: „Бог направи духа им безчувствен, очите да не виждат и ушите да не чуват — дори до ден днешен.“
9 И Давид казва: „Трапезата им нека бъде за тях примка и клопка, препятствие и наказание.
10 Мрак да падне пред очите им, за да не виждат. Завинаги превий гръбнака им.“
11
И така, питам се: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не! Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди ревност сред юдеите.12 Ако пък падането им е богатство за света и загубването им е богатство за езичниците, то колко по-голямо щеше да е това богатство, ако всички юдеи се обърнеха към Христос!
13 А на вас, езичниците, казвам: понеже съм апостол на езичниците, отдавам всички сили на служението си,
14 за да възбудя някак ревност у сънародниците си и да спася поне някои от тях.
15 Защото, ако тяхното отхвърляне означаваше помирение на света с Бога, то какво ще бъде тяхното приемане, ако не мъртви да оживеят?
16 Ако първият дар от жетвата е осветен, осветено е и тестото; и ако коренът е осветен, осветени са и клоните.
17
Но ако пък някои от клоните са се откършили, а ти като клон от дива маслина си се присадил на тяхното място и можеш да се ползваш от корена и от сока на маслината,18 то не се хвали пред клоните. Хвалиш ли се обаче, знай, че не ти държиш корена, а коренът — тебе.
19 Но ще речеш: „Откършиха се клоните, за да се присадя аз.“
20 Добре, те се откършиха заради неверието си, а ти чрез вяра се държиш. Затова не бъди надменен, а имай страх.
21 Защото, щом Бог не е пощадил естествените клони, гледай да не би и тебе да не пощади.
22 Виж Божията благост и строгост — строгост към отпадналите, а благост към тебе, ако заслужиш да останеш в благостта. Иначе и ти ще бъдеш отсечен.
23 Но и отпадналите, ако не изоставят неверието си, ще бъдат присадени, понеже Бог е в състояние отново да ги присади.
24 Защото ако ти си отсечен от дива по природа маслина и изкуствено си присаден на питомна маслина, то колко по-лесно естествените клони ще се прихванат на своята собствена маслина.
25
Но за да не бъдете самонадеяни, трябва да знаете, братя, тази тайна: част от Израил бе обзет от невъзприемчивост, докато всички езичници дойдат при Бога.26 И тогава целият Израил ще се спаси, както е писано: „Ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани безчестието от потомците на Яков.
27 Този е Заветът от Мене към тях, когато залича греховете им.“
28
Отношението на юдеите към благовестието ги прави врагове на Бога заради вас, езичниците, но с оглед на избора им те са обичани от Бога заради предците.29 Защото даровете и призоваването от Бога са неотменими.
30 Както и вие някога бяхте непокорни на Бога, но сега сте помилвани заради тяхното непокорство,
31 така и те сега са непокорни заради вашето помилване, за да бъдат и самите те помилвани.
32 Защото Бог направи пленници на непокорството всички, за да прояви към всички Своята милост.
33
О, каква бездна от богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са необясними Неговите присъди и неразгадаеми Неговите пътища!34 Защото кой е познал мислите на Господа? Или кой е могъл да Му бъде съветник?
35 Кой Му е дал някога нещо, та Той да му се отплаща?
36 Защото всичко е от Него, съществува чрез Него и за Него. На Него да бъде слава за вечни времена, амин.
1
Моля ви, братя, в името на Божието милосърдие да принесете телата си като жива, свята и приятна жертва на Бога — това ще бъде вашето духовно служение на Бога.2 И недейте се съобразява с този свят, а се преобразявайте чрез вашия обновен ум, за да разпознавате от опит каква е Божията воля — кое е добро, приятно за Него и съвършено.
3
Според дадената ми благодат казвам на всеки един от вас да не се мисли за нещо повече от това, което е, а да мисли за себе си скромно според вярата, каквато Бог е отмерил на всекиго.4 Защото както в едно тяло имаме много части, но всички части не вършат една и съща работа,
5 така и ние, многото, съставяме едно тяло в Христос, но поотделно сме части, които си принадлежат една на друга.
6 И понеже според дадената ни благодат имаме различни дарби, то ако е пророческа — пророкувай според вярата,
7 ако е служение, постоянствай в служението; учител ли си — в учението,
8 наставник ли си — наставлявай, дарител ли си — дарявай щедро, ръководител ли си — ръководи съвестно, вършиш ли благодеяния — върши ги с радост.
9
Любовта да бъде нелицемерна. Отвръщайте се от злото, привързвайте се към доброто.10 Обичайте се един друг сърдечно като братя, стремете се всеки да окаже по-голяма почит към другите!
11 В делата си да не сте лениви, бъдете с пламенен дух, служете на Господа!
12 Бъдете радостни в надеждата, търпеливи в скръбта, усърдни в молитвата!
13 Помагайте на вярващите в техните нужди, старайте се да оказвате гостоприемство!
14 Благославяйте вашите гонители — благославяйте, а не кълнете!
15 Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат!
16 Нека има разбирателство сред вас. Не бъдете високомерни, а проявявайте смирение. Не превъзнасяйте себе си!
17 На никого не отплащайте за злото със зло, стремете се да правите това, което е добро за всички хора!
18 По възможност, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора!
19 Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото е писано: Отмъщението е Мое. Аз ще въздам отплата, казва Господ.
20 И така, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие. Защото, като вършиш това, ти ще натрупаш жар на главата му.
21 Не се оставяй да те надвива злото, а надвивай злото с добро.
1
Всеки човек трябва да се подчинява на властта, която е над него, защото няма власт, която да не е от Бога. И каквато власт има, тя е отредена от Бога.2 Затова който се противи на властта, противи се на Божия ред. А онези, които се противят, ще си навлекат осъждане.
3 Защото от властващите се страхуват не онези, които правят добро, а които вършат зло. Искаш ли да не се боиш от властта? Прави добро и ще получиш похвала от нея.
4 Властващият е Божий служител за твое добро. Но ако правиш зло, страхувай се, защото той ненапразно носи меч. Той е Божий служител и отмъщава с гняв на онзи, който прави зло.
5 Така че трябва да се подчинявате не само поради страх от неговия гняв, но и по съвест.
6 Затова и данък плащате, защото властващите изпълняват Божие поръчение и с това именно са заети постоянно.
7 И така, отдавайте на всеки, каквото сте длъжни: на когото данък — данък, на когото мито — мито; на когото уважение — уважение; на когото почит — почит.
8
Не дължете на никого нищо освен взаимна любов, който обича другия, изпълнил е закона.9 Защото заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо , не пожелавай чуждо и всяка друга заповед се съдържа в тези думи: „Обичай ближния си като самия себе си.“
10 Любовта не прави зло на ближния. Ето защо любовта е изпълнение на закона.
11
Така и постъпвайте, понеже разбирате какво е времето: настъпил е часът вече да се събудим от сън, защото сега спасението е по-близо до нас, отколкото когато повярвахме.12 Нощта превали и денят се приближи. Затова да отхвърлим делата на мрака и да вземем оръжието на светлината.
13 И както подобава през деня, да се държим благоприлично — без срамни гощавки и пиянство, без сладострастие и разюзданост, без раздор и завист,
14 вземете оръжието на Господ Иисус Христос и не се пристрастявайте към грижите за плътта.
1
Приемайте немощния във вярата, без да оспорвате разбиранията му.2 Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде само зеленчук.
3 Който яде всичко, да не презира онзи, който не яде, и който не яде, да не осъжда онзи, който яде всичко, понеже Бог го е приел.
4 Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада. И ще бъде изправен, защото Бог има силата да го изправи.
5 Един прави разлика между дните по важност, а друг смята всички дни за еднакви. Нека всеки постъпва според разбирането си.
6 Който прави разлика между дните, прави я за Господа, и който не прави разлика между дните, за Господа не я прави . Който яде всичко, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и също благодари на Бога.
7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си,
8 но живеем ли — за Господа живеем, умираме ли — за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме — на Господа принадлежим.
9 Защото Христос затова умря, възкръсна и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи.
10 Така че ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съда на Христос .
11 Защото е писано: „Жив съм Аз!“, казва Господ. „Пред Мене ще се преклони всяко племе и всеки език ще изповяда Бога.“
12 Така всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си.
13
Затова нека не се осъждаме вече един друг, а по-добре обсъдете това — да не поставяте пред брат си препятствие или съблазън.14 Аз зная и съм убеден чрез Господ Иисус, че няма нищо само по себе си нечисто. То е нечисто само за онзи, който го смята за нечисто.
15 Ако пък онова, което ядеш, смущава брат ти, вече не постъпваш по любов. Не погубвай със своето ястие онзи, за когото Христос умря.
16 Затова нека не се охулва онова, което е добро за вас!
17 Защото Божието царство не е ядене или пиене, а праведност, мир и радост, дарявани от Светия Дух.
18 Който с тези добродетели служи на Христос, приятен е на Бога и почитан от хората.
19 Затова нека се стремим към онова, което носи мир и взаимно укрепване във вярата.
20 Заради ястие не разрушавай Божието дело. Всяка храна е чиста, но лошо е, когато човек с яденето си съблазнява другите.
21 По-добре е да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо, от което брат ти се препъва, съблазнява или отслабва във вярата.
22 Имаш ли вяра — имай я за себе си пред Бога! Блажен е, който не трябва да осъжда себе си за онова, което одобрява.
23 И ако някой прави разлика в храните, но яде всичко, той е осъден, защото не го върши от вяра; а всичко, което не е от вяра, е грях.
1
Ние, силните, сме длъжни да подкрепяме слабите в немощите им, а не да търсим полза за себе си.2 Нека всеки от нас живее в полза на ближния за укрепване в доброто.
3 Защото и Христос не живя за Своя полза, а както е писано: „Хулите на онези, които Те хулят, Отче, паднаха върху Мене.“
4 А всичко, което бе писано преди, бе писано за наша поука, за да имаме надежда чрез търпението и чрез утехата от Писанията.
5 И нека Бог, изворът на търпение и утеха, ви даде да бъдете единодушни помежду си според волята на Иисус Христос,
6 за да славите единомислено и в един глас Бога и Отец на нашия Господ Иисус Христос.
7
Приемайте се взаимно, както Христос прие вас за слава на Бога.8 И заявявам, че Иисус Христос стана слуга на обрязаните заради верността на Бога — за да утвърди обещанията, дадени на праотците,
9 и езичниците да прославят Бога за милосърдието Му, както е писано: „Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи, и ще възпявам Твоето име.“
10 И пак е казано: Радвайте се, езичници, заедно с Неговия народ!
11 И още: „Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи!“
12 Исаия също казва: „Ще даде потомък Йесеевият корен и като се въздигне, ще властва над народите. На Него ще се надяват езичниците.“
13
А Бог, изворът на надежда, нека ви изпълни с голяма радост и мир във вярата, за да се умножава все повече вашата надежда чрез силата на Светия Дух.14
И самият аз съм уверен за вас, братя мои, че вие сте пълни с благост, придобили сте дълбоко познание и можете да се наставлявате един друг.15 Осмелих се, братя , да ви пиша по-открито, за да ви напомня някои неща. Това правя по силата на дадената ми от Бога благодат
16 да бъда служител на Иисус Христос сред езичниците и да върша свещенодействието на Божието благовестие, та присъединяването на езичниците, осветено от Светия Дух, да бъде приятно за Бога.
17
И така, благодарение на Иисус Христос мога да се похваля със служението си пред Бога.18 Но няма да се осмеля да кажа нещо, което Христос да не е извършил чрез мене, за да станат езичниците послушни на Бога — извършено чрез слово и дело,
19 със силата на знамения и чудеса и със силата на Божия Дух. Така разпространих Христовото благовестие от Йерусалим и навсякъде чак до Илирик.
20 При това се стремих да благовестя не там, където името на Христос беше вече известно, за да не зидам върху чужда основа,
21 а както е писано: „Онези, на които не беше известено за Него, ще видят, и онези, които не бяха чули, ще разберат.“
22
Тъкмо това много пъти ми пречеше да дойда при вас.23 Но сега, понеже нямам вече работа по тези места, а пък от много години копнея да дойда при вас,
24 когато тръгна за Испания, ще ви навестя . На път за там се надявам да ви видя и да бъда изпратен нататък от вас, след като първо ви се порадвам за известно време.
25 А сега отивам в Йерусалим в услуга на вярващите,
26 защото Македония и Ахая благоволиха да направят дарение за бедните вярващи в Йерусалим.
27 Благоволиха, но и са им длъжни. Защото щом езичниците се ползват от техните духовни блага, длъжни са да им бъдат в услуга със земните си блага.
28 След като извърша това и им връча по реда тази придобивка, ще замина през вашите места за Испания.
29 А знам, че когато дойда при вас, ще дойда с пълното благословение на Христовото благовестие .
30
Моля ви, братя, заради нашия Господ Иисус Христос и заради любовта на Духа, да ме подкрепяте с молитвите си за мене към Бога,31 за да се избавя от невярващите в Юдея и служението ми в Йерусалим да бъде добре прието от вярващите,
32 та с радост да дойда при вас с Божията воля и да намеря утеха сред вас.
33 А Бог, извор на мира, да бъде с всички вас, амин.
1
Препоръчвам ви Фива, нашата сестра, дякониса при църквата в Кенхрея.2 Приемете я в името на Господа, както подобава на вярващи, и окажете ѝ помощ, в каквото ще се нуждае от вас, защото тя помагаше на мнозина и на самия мене.
3
Поздравете Прискила и Акила, моите сътрудници в името на Иисус Христос,4 които заложиха главата си заради мене. На тях не само аз благодаря, но и всички църкви сред езичниците.
5 Поздравете и домашната им църква. Поздравете обичания от мене Епенет, който от Ахая пръв повярва в Христос.
6 Поздравете Мария, която много се потруди за нас.
7 Поздравете Андроник и Юний, мои сънародници и съзатворници, които са прочути сред апостолите и които още преди мене повярваха в Христос.
8 Поздравете Амплий , обичан от мене в името на Господа.
9 Поздравете Урбан, наш сътрудник в името на Христос, и обичания от мене Стахий.
10 Поздравете изпитания в Христос Апелий. Поздравете вярващите от дома на Аристовул.
11 Поздравете сънародника ми Иродион. Поздравете вярващите в Господа от дома на Нарцис.
12 Поздравете Трифена и Трифоса, които се трудят за Господа. Поздравете обичната Персида, която много се потруди за Господа.
13 Поздравете изрядния в името на Господа Руф, а също и неговата майка, станала и моя майка.
14 Поздравете Асинкрит, Флегонт, Ерм, Патровас, Ермий и другите братя с тях.
15 Поздравете Филолог и Юлия, Нирей и сестра му, Олимп и всички вярващи, които са с тях.
16 Поздравете се един друг със свято целуване. Поздравяват ви всички Христови църкви.
17
Моля ви, братя, пазете се от онези, които създават разцепления и объркване спрямо учението, което сте усвоили, и странете от тях.18 Защото такива служат не на нашия Господ Иисус Христос, а на корема си и със сладки и ласкателни думи измамват сърцата на простодушните.
19 Вашето послушание във вярата е известно на всички. Затова аз се радвам за вас, но желая да бъдете мъдри в доброто и неопетнени от злото.
20 А Бог, изворът на мира, скоро ще съкруши Сатаната под нозете ви. Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас! Амин.
21
Поздравяват ви сътрудникът ми Тимотей и моите сънародници Луций, Ясон и Сосипатър.22 Поздравявам ви в името на Господа и аз, Терций, който записах това послание.
23 Поздравява ви Гай, оказал гостоприемство на мене и на цялата църква. Поздравяват ви Ераст, градският ковчежник, и брат Кварт.
24 Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас. Амин.
25
А на Този, Който има сила да ви укрепи, както ви благовестих и проповядвах за Иисус Христос за откриване на тайната, пазена от вечни времена неогласена26 и която чрез пророческите писания ни се яви сега по заповед на вечния Бог и бе възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата —
27 на Този единствен, премъдър Бог, слава за вечни времена чрез Иисус Христос, амин.