1

1

Павел, Силван и Тимотей до църквата в Солун, която е на Бог Отец и на Господ Иисус Христос: благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос .

2

Благодарим винаги на Бога за всички вас, като ви споменаваме в нашите молитви и

3 непрестанно си припомняме пред Бога и нашия Отец делата на вашата вяра, действената ви любов и твърдата ви надежда в нашия Господ Иисус Христос.

4 Възлюбени от Бога братя, знаем, че сте избирани от Него,

5 защото нашето благовестие достигна до вас не чрез слово, но и чрез сила, и чрез Светия Дух, и с пълна убеденост. Знаете как се държахме във вашата среда заради вас.

6 И вие последвахте нашия пример и този на Господа, като при много страдания приехте словото с радост, която идва от Светия Дух.

7 Така станахте образец за всички вярващи в Македония и в Ахая.

8 От вас прозвуча словото на Господа не само в Македония и Ахая, но и навсякъде се разнесе вестта за вашата вяра. Затова няма нужда ние да говорим нещо повече за вас,

9 защото самите вярващи говорят за нас как ни приехте, когато дойдохме при вас, и как от идолите към Бога се обърнахте, за да служите на живия и истински Бог

10 и да очаквате от небесата Иисус — Неговия Син, Когото Той възкреси от мъртвите и Който ни спасява от идващия гняв.

2

1

А вие сами знаете, братя, че идването ни при вас не беше напразно.

2 Както знаете, макар и преди това да бяхме пострадали и унизени във Филипи, ние бяхме насърчени от нашия Бог да ви проповядваме Божието благовестие при тежка борба.

3 Защото нашата проповед не произлиза от заблуждение, нито от нечисти подбуди, нито пък е от коварство.

4 И така, понеже Бог ни удостои да ни повери благовестието, говорим, не за да угаждаме на хората, а на Бога, Който изпитва сърцата ни,

5 като не си послужихме нито с ласкателни думи, както знаете, нито с користни помисли. Бог е свидетел!

6 Не търсехме похвала от хората — нито от вас, нито от други,

7 макар че като Христови апостоли можехме да се държим властно. При все това бяхме внимателни към вас, както майка се отнася нежно към децата си.

8 Така ви обикнахме, че бяхме готови да споделим с вас не само Божието благовестие, но и собствения си живот, понеже ни станахте мили.

9 Нали помните, братя, нашия труд и усилия — като работехме денем и нощем, за да не обременим някого от вас, докато ви проповядвахме Божието благовестие.

10 Свидетели сте вие и Бог колко благоговейно, справедливо и безукорно постъпвахме към вас, вярващите,

11 защото знаете, че се отнасяхме с всеки от вас, както баща с децата си,

12 и ви насърчавахме, утешавахме и убеждавахме да постъпвате достойно пред Бога, Който ви призова в Своето царство и слава.

13 Затова и ние благодарим непрестанно на Бога, че възприехте слушаното от нас Божие слово не като човешко слово, но като Божие слово, каквото е наистина и което действа във вас, вярващите.

14 Вие, братя, вярващи в Иисус Христос, последвахте примера на Божиите църкви в Юдея, понеже и вие претърпяхте същото от своите съплеменници, както и те от юдеите,

15 които убиха и Господ Иисус, и своите пророци, а нас прогониха. Те не вършат благоугодното за Бога и се противят на всички хора,

16 пречат ни, когато проповядваме на езичниците да се спасят, и с това се изпълват с все повече грехове. Но накрая Божият гняв ги достигна.

17

А ние, братя, отделени от вас за кратко време — външно, но не в сърцето си, с още по-голямо желание се стараехме да ви видим.

18 Желаехме да дойдем при вас — особено аз, Павел, няколко пъти, но Сатана ни попречи.

19 Наистина, кой е наша надежда или радост, или венец на прослава? Не сте ли вие пред нашия Господ Иисус при Неговото пришествие?

20 Тъкмо вие сте нашата слава и радост.

3

1

Затова, като не понасяхме повече да сме далече, решихме да останем сами в Атина

2 и изпратихме Тимотей, нашия брат и Божий служител, който работи с нас при благовестенето за Христос, да ви укрепи и утвърди във вярата ви,

3 така че никой да не се смущава от страданията. А вие сами знаете, че така ни е отредено,

4 защото и когато бяхме при вас, ви предупредихме, че ще страдаме. И както знаете, така стана.

5 Поради това и аз, като не можех вече да понасям, изпратих Тимотей, за да се осведомя за вярата ви, да не би изкусителят да ви е изкусил и нашият труд да е бил напразен.

6

Но току-що Тимотей се завърна от вас при нас и ни донесе добра вест за вашата вяра и любов, както и за това, че си спомняте винаги за нас с добро и копнеете да ни видите, както и ние вас.

7 Затова, братя, и ние, при всичките си притеснения и несгоди, се утешихме за вас.

8 Сега, когато вие вярвате твърдо в Господа, ние живеем истински.

9 Каква благодарност можем да въздадем към Бога за вас за цялата радост, която изживяваме заради вас пред нашия Бог!

10 Денем и нощем усърдно се молим да видим лицата ви и да допълним онова, което не достига във вашата вяра.

11

Нека Сам нашият Бог Отец и нашият Господ Иисус Христос да насочат пътя ни към вас.

12 А колкото до вас, Бог да благослови обичта ви един към друг и към всички, за да расте и се обогатява — обич, каквато и ние изпитваме.

13 Така ще утвърди сърцата ви, за да станете безукорни до святост пред Бога, нашия Отец, при пришествието на нашия Господ Иисус с всичките Му светии .

4

1

И тъй, братя, молим ви и ви призоваваме в името на Господ Иисус да се усъвършенствате все повече, след като научихте от нас как трябва да постъпвате и да бъдете приятни на Бога ,

2 защото знаете какви наставления ви предадохме от Господ Иисус.

3

Божията воля е тази: да се освещавате, като се въздържате от разпътство,

4 всеки един от вас да знае как да се отнася с тялото си свято и достойно,

5 а да не бъде похотлив като езичниците, които не познават Бога;

6 да не извършва такива престъпления и да не подвежда към това своя брат, защото Господ наказва за всичко това, както преди ви казахме и засвидетелствахме.

7 Защото Бог не ни призова към безнравственост, а към святост.

8 И така, който отхвърля това, отхвърля не човека, а Бога, Който ви даде Своя Свети Дух.

9

А за братолюбието няма нужда да ви пишем, защото вие самите сте научени от Бога да се обичате един друг.

10 Така се отнасяте с всички братя в цяла Македония. Молим ви, братя, повече да се стремите към съвършенство.

11 Показвайте усърдие за смирен живот; вършете своите си дела и се трудете със собствените си ръце, както ви поучавахме по-рано,

12 за да се отнасяте с невярващите както подобава и да не сте в тежест на никого.

13

Братя, искам да сте наясно относно починалите, за да не скърбите както другите, които нямат надежда.

14 Защото, както вярваме, че Иисус умря и възкръсна, така трябва да вярваме, че Бог ще доведе при Себе Си и починалите с вяра в Иисус.

15

А според словото на Господ, това ви казваме: ние, живите, които останем до пришествието на Господа, няма да изпреварим починалите,

16 защото Сам Господ ще слезе от небето след заповед, глас на архангел и звук на Божия тръба и най-напред ще възкръснат умрелите с вяра в Христос.

17 След това ние, останалите живи, ще бъдем грабнати заедно с тях на облаци, за да посрещнем Господа във въздуха, и така ще бъдем винаги с Господа.

18 Затова се утешавайте един друг с тези думи.

5

1

А за времето и часа, братя, не се нуждаете да ви се пише,

2 защото вие сами добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.

3 Когато хората кажат: „В мир и безопасност сме“, тогава внезапно, както родилни болки бременна жена, ще ги връхлети гибел и никой няма да я избегне.

4 А вие, братя, не сте в тъмнината, та денят да ви изненада като крадец,

5 защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня — не сме синове на нощта, нито на тъмнината.

6 И тъй, нека не спим, както другите, но да бъдем будни и трезви.

7 Онези, които спят, нощем спят; и които се опиват, нощем се опиват,

8 но ние сме синове на деня и нека бъдем трезви, като носим вярата и любовта като броня и надеждата за спасение като шлем,

9 защото Бог ни определи не за гнева Си, а за да придобием спасение чрез нашия Господ Иисус Христос,

10 Който умря за нас, така че будни ли сме, или спим, да живеем заедно с Него.

11 Затова се насърчавайте един друг и се подкрепяйте, както наистина постъпвате.

12

И ви молим, братя, да уважавате онези, които се трудят между вас, ръководят ви в името на Господа и ви наставляват.

13 Почитайте ги с неизмерима обич заради тяхното дело. Живейте в мир помежду си.

14 Призоваваме ви, братя — наставлявайте непорядъчните, утешавайте малодушните, подкрепяйте немощните, бъдете търпеливи към всички.

15 Гледайте никой да не отвръща на зло със зло, а винаги се стремете да правите добро, както помежду си, така и на всички други.

16

Винаги бъдете радостни,

17 непрестанно се молете,

18 за всичко благодарете. Това е Божията воля спрямо вас, последователите на Иисус Христос.

19 Духа не угасвайте.

20 Пророчествата не пренебрегвайте,

21 но всичко изпитвайте и към доброто се придържайте,

22 отбягвайте от всякакво зло.

23

И Сам Бог на мира да ви освети изцяло и да запази цялото ви същество — духа, душата и тялото — без порок при пришествието на нашия Господ Иисус Христос.

24 Онзи, Който ви призовава, е верен и ще стори това.

25

Братя, молете се и за нас.

26

Поздравете всички братя със свято целуване.

27 Заклевам ви в Господа да прочетете това послание на всички свети братя.

28

Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас. Амин .