1

1

В тридесетата година, в петия ден на четвъртия месец, когато бях сред откараните в плен при реката Ховар, небесата се отвориха и видях Божии видения.

2 В петия ден на месеца — това беше петата година на пленничеството на цар Йехония —

3 Господ отправи слово към свещеника Йезекиил, син на Вузи, в Халдейската земя при реката Ховар. И там Господнята ръка беше върху него.

4

И видях — ето бурен вятър идваше от север — огромен облак и пламтящ огън, и сияние го обгръщаше. Изсред огъня от средата му видях нещо като блясък от нажежен метал.

5 От средата му се яви нещо, което наподобяваше на четири живи същества. Видът им беше такъв: приличаха на човек.

6 Всяко имаше четири лица и всяко от тях четири крила.

7 Краката им бяха прави, а стъпалата на краката им — като стъпало на теле. И блестяха като излъскана мед.

8 Под крилата си на четирите си страни имаха човешки ръце. Четирите имаха лица и крила.

9 Крилата им се докосваха едно до друго. Когато се движеха, не сменяха посоката си, всяко вървеше направо.

10 А лицата им отпред наподобяваха на човек, отдясно четирите имаха лице на лъв, отляво лице на теле и отзад лице на орел.

11 Такива бяха лицата им. А крилата им бяха разперени нагоре. Две от крилата на всяко докосваха онези на другите и две покриваха телата им.

12 Всяко се движеше направо. Накъдето Духът ги искаше да отидат, отиваха, без да изменят посоката, когато се движеха.

13 Приликата на живите същества, техният облик бяха като горящи огнени въглени, на вид като светещи факли. Огънят святкаше между живите същества. Огънят имаше сияние и от него проблясваше светкавица.

14 Живите същества се движеха бързо, като проблясване на светкавица.

15

Като се вгледах в живите същества, видях, че за всяко от четирите лица имаше по едно колело на земята.

16 А видът на колелата и направата им бяха като скъпоценен камък топаз. Четирите имаха една и съща форма. И по вида си, и по направата си бяха като че ли колело в колело.

17 Когато се движеха, вървяха в четирите си посоки, не сменяха посоката.

18 Те имаха дъги, които бяха величествени и страшни; дъгите на колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи.

19 Когато живите същества се движеха, колелата им вървяха до тях. Когато живите същества се издигаха над земята, колелата също се издигаха.

20 Накъдето Духът искаше да отиде, там отиваха. Колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.

21 Когато едните вървяха, вървяха и другите, а когато едните стояха, стояха и другите; и когато едните се издигаха от земята, колелата се издигаха с тях, защото духът на живите същества беше в колелата.

22

Над главите на живите същества имаше нещо като свод, внушителен кристал, разпрострян над главите им.

23 Под свода крилата им бяха разперени едно към друго. Всяко имаше две крила, които покриваха тялото му.

24 Когато се движеха, чувах шума на техните крила като тътен на много вода, като гласа на Всемогъщия, като силен звук, като шум от военен лагер. Когато те спираха, отпускаха крилата си.

25 Тогава се чуваше глас отгоре над свода, който беше над главите им. Когато спираха, отпускаха крилата си.

26

Високо над свода над главите им имаше нещо като престол, на вид като сапфир, а над подобието на престола имаше нещо като фигура на човек върху него.

27 След това видях нещо като блясък от нажежен метал, което изглеждаше като обхванато изцяло от огън, от подобието на неговите хълбоци и нагоре. А от подобието на неговите хълбоци и надолу видях нещо, което приличаше на огнено видение. И сияние го обгръщаше.

28 Както изглежда дъгата в облак в дъждовен ден, така изглеждаше и сиянието наоколо . Такова беше видението на образа на Господнята слава.

Когато го видях, паднах по очи и чух гласа на Един, Който говореше.

2

1

И Той ми каза: „Сине човешки, изправи се на краката си и Аз ще говоря с тебе.“

2 И Духът влезе в мене, когато ми говореше, и ме постави на крака. И се вслушах в това, което ми говореше.

3 И Той ми каза: „Сине човешки, изпращам те при Израилевите синове, при непокорен народ, който възнегодува против Мене. Те и предците им съгрешават срещу Мене до ден днешен.

4 И тези синове, при които те изпращам, са упорити и коравосърдечни. И ти ще им кажеш: „Така говори Господ Бог.“

5 И те независимо дали те слушат или се въздържат, защото са размирен дом, ще узнаят, че е имало пророк между тях.

6

А ти, сине човешки, не се страхувай от тях, нито се бой от техните думи, защото тръни и бодили са с тебе и ти седиш върху скорпиони. Не се страхувай от техните думи и не се плаши от тяхното лице, защото са размирен дом.

7 И се обърни към тях с Моите думи — независимо дали слушат, или се въздържат, — защото те са размирни.

8

А ти, сине човешки, чуй какво ще ти говоря: не бъди размирен като този размирен дом. Отвори устата си и изяж, което ще ти дам!“

9 Тогава погледнах и ето ръка, протегната към мен, и в нея изписан свитък.

10 И Той го разви пред мене. И беше изписан отвътре и отвън. И в него беше написано: „плачове, стенание и ридание“.

3

1

След това Той ми каза: „Сине човешки, изяж това, което намираш. Изяж този свитък и иди, говори на Израилевия род!“

2 Тогава отворих устата си и Той ми даде да изям този свитък.

3 И ми каза: „Сине човешки, нахрани стомаха си и напълни корема си с този свитък, който Аз ти давам!“ И го изядох, и в устата ми той беше сладък като мед.

4

Тогава Той ми каза: „Сине човешки, иди, влез в Израилевия дом и се обърни към него с Моите думи!

5 Защото не си изпратен при народ с неразбираема реч и труден език, а в Израилевия дом;

6 не при много народи с неразбираема реч и труден език, чиито думи не можеш да разбереш. Ако бях те изпратил при тях, те биха те послушали.

7 Но Израилевият род няма да иска да те слуша, тъй като те не искат да Ме чуят, понеже целият Израилев дом е твърдоглав и с упорито сърце.

8 Ето направих твоето лице твърдо като техните и твоето чело твърдо като тяхното.

9 Като диамант, по-твърд от кремък, направих челото ти. Не се страхувай от тях, не се плаши от тяхното лице, защото те са размирен род.“

10 И ми каза: „Сине човешки, всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми в сърцето си и чуй с ушите си!

11 Иди и посети откараните в плен, синовете на своя народ, и им говори. Кажи им: „Така казва Господ Бог“ — независимо дали те слушат, или се въздържат.“

12

Тогава Духът ме повдигна и чух зад себе си силен гръмовен глас: „Благословена е славата на Господа от Неговото място!“,

13 и шума от крилата на живите същества, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях, и силен гръмовен глас.

14 Тогава Духът ме повдигна и ме отнесе. И вървях огорчен със силно разтревожен дух. И ръката на Господа тежеше върху мене.

15 И дойдох при откараните в плен в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и останах там, където те живееха, и бях при тях седем дни като замаян.

16

А в края на седемте дена Господ отправи слово към мене:

17 „Сине човешки, поставих те страж над Израилевия дом. И когато слушаш слово от Моята уста, трябва да ги предупреждаваш за Мене.

18 Ако кажа на беззаконника „Непременно ще умреш!“, а ти не го предупредиш и не говориш за неговия беззаконен път, така че да спаси живота си, този беззаконник ще умре поради вината си, а тебе ще държа отговорен за неговата смърт.

19 Но ако ти предупредиш беззаконника, а той не се отвърне от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре поради беззаконието си, а ти ще спасиш живота си.

20 И ако праведник отстъпи от правдата си и извърши неправда, и Аз поставя пред него препънка, той ще умре. Понеже не си го предупредил, той ще умре поради своя грях и няма да му се спомнят праведните му дела, които е извършил, а тебе ще държа отговорен за смъртта му.

21 Но ако ти го предупредиш, така че праведникът да не съгреши, и той не съгреши, праведникът ще бъде жив, защото е взел под внимание предупреждението, и ти ще спасиш живота си.“

22

Ръката на Господа беше там върху мене и Той ми каза: „Стани, излез на полето и там ще говоря с тебе!“

23 Тогава станах и излязох на полето. И ето там стоеше славата на Господа като славата, която бях видял при река Ховар, и паднах по очи.

24 И Духът влезе в мене и ме изправи на крака, и Той говори с мене и ми каза: „Върви, затвори се в дома си.

25 А ти, сине човешки, ще сложат въжета върху тебе и ще те вържат с тях, и няма да можеш да излизаш посред хората.

26 И ще направя да залепне езикът ти към твоето небце и ти ще онемееш. И няма да ги осъждаш, защото те са размирен дом.

27 Но когато говоря с тебе, ще отворя устата ти и ще им казваш: „Така казва Господ Бог: „Който иска да слуша, нека слуша; и който се въздържа — да се въздържа“, защото те са размирен род.“

4

1

„И ти, сине човешки, вземи една керамична плочка и я постави пред себе си. И начертай върху нея град Йерусалим.

2 И постави обсада против него: изгради обсаден вал, направи насип около него, разположи стан и постави наоколо стенобойни машини против него.

3 Вземи железен лист и го постави като желязна стена между тебе и града. Обърни лицето си против него, така че той да бъде под обсада. И ти ще го обсаждаш. Това е знак за Израилевия дом.

4

Тогава легни на лявата си страна и постави върху нея беззаконието на Израилевия дом. Според броя на дните, през които ти ще лежиш на нея, ще носиш беззаконието им.

5 И Аз ти определих годините на тяхното беззаконие според броя на дните: триста и деветдесет дена ще носиш беззаконието на Израилевия дом.

6 А когато ги изпълниш, още веднъж ще легнеш, този път на дясната си страна. И ще носиш беззаконието на дома на Юда четиридесет дена, — ден за година, ден за година ти определих.

7 Тогава обърни лицето си и запретнатата си дясна ръка към обсадата на Йерусалим и пророкувай против него.

8 И ето ще поставя въжета върху тебе, така че да не можеш да се обръщаш от едната страна на другата, докато не изпълниш дните на своята обсада.

9

А ти си вземи пшеница, ечемик, боб, леща, просо и лимец. Постави ги в един съд и си направи от тях хлябове. Според броя на дните, през които ще лежиш на страната си — триста и деветдесет дена — ще ги ядеш.

10 И храната, с която ще се храниш, трябва да тежи двадесет сикли на ден. Ще я ядеш всеки ден.

11 И вода да пиеш с мярка: по една шеста ин. Ще я пиеш всеки ден.

12 И ще ги ядеш като ечемичени питки и ще ги печеш на човешка тор пред очите им.“

13 И Господ каза: „Така Израилевите синове ще ядат хляба си нечист сред народите, при които ще ги прогоня.“

14 Тогава казах: „Ах, Господи Боже! Ето устата ми никога не се е омърсявала в моя живот. И от младини досега никога не съм ял мърша или разкъсано от звяр. Никакво нечисто месо не е влязло в устата ми.“

15 А Той ми отвърна: „Виж, позволявам ти говежди тор вместо човешки тор. И твоя хляб ще приготвяш на него.“

16

И ми каза: „Сине човешки, ето Аз ще спра хранителните запаси на Йерусалим — и ще ядат хляб, като го отмерват и с тревога, а вода ще пият с мярка и с ужас,

17 за да бъдат хлябът и водата толкова оскъдни, че всеки човек да бъде накаран да трепери и да изгние в беззаконието си.“

5

1

„А ти, сине човешки, вземи си остър нож, хвани го здраво като бръснач и го прекарай по главата си и по брадата си! Тогава вземи везни и раздели космите.

2 Една трета част изгори на огън сред града, когато се изпълнят дните на обсадата, една трета вземи, насечи я с ножа около него и една трета разпръсни по вятъра. И аз ще изтегля меч след тях.

3 И оттам вземи още малко и ги завържи в полите си.

4 И от тях вземи още и ги хвърли в огън, и ги изгори в огъня. Оттам ще излезе огън върху целия Израилев дом.“

5

Така казва Господ Бог: „Това е Йерусалим! Поставих го сред народите със земи около него.

6 Но той беше непокорен към наредбите Ми и по-злонамерен от народите към Моите заповеди — от страните около него, защото жителите му отхвърлиха наредбите Ми и не следват Моите заповеди.“

7 Затова така казва Господ Бог: „Понеже сте по-размирни от народите около вас, не следвахте Моите заповеди и не изпълнявахте Моите наредби, и вашето държане не отговаря дори на наредбите на народите около вас,

8 затова така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против тебе. И ще извърша съд сред тебе пред очите на народите.

9 И поради всичките ти мерзости ще сторя сред тебе това, което никога не съм вършил и няма да извърша пак.

10 Затова бащи ще ядат синове сред тебе и синове ще ядат бащите си. И ще извърша съд над тебе и ще разпръсна целия твой остатък по всички посоки.

11 Затова Аз съм жив и обещавам, казва Господ Бог, понеже ти оскверни Моето светилище с всички твои мерзости, Аз ще се отдръпна и окото Ми няма да те пожали. И Аз няма да се смиля над тебе.

12 Една трета от тебе ще умре от болест и от глад ще загине в града и една трета около тебе ще падне от меч. А една трета ще разпръсна по всички посоки и ще изтегля меч след тях.

13

И ще се изпълни Моят гняв и Моята ярост ще стихне сред тях, и Аз ще бъда удовлетворен. И ще узнаят, че Аз, Господ, съм говорил в Своята ревност, когато Моят гняв се изпълни сред тях.

14 И ще те превърна в развалина, и ще те направя за присмех сред народите около тебе, пред очите на всеки, който преминава покрай теб.

15 И ще бъдеш за присмех и подигравка, напомняне и ужас за околните народи, когато извърша съд над тебе с ярост, с гняв и люти укори. Аз, Господ, говорих това.

16 Когато изпратя смъртоносните стрели на глада върху тези, които ще бъдат погубени — стрелите, които ще изпратя, за да ви погубят, — и усиля глада у вас, тогава ще спра хранителните ви запаси.

17 И ще изпратя върху вас глад като зли зверове, които ще те лишат от деца. И болест, и кръв ще преминат през тебе и ще изпратя меч против тебе. Аз, Господ, изрекох това“.“

6

1

След това Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, обърни лицето си към израилските планини и пророкувай против тях,

3 и кажи: „Планини на Израил, чуйте словото на Господа Бога! Така казва Господ Бог на планините и хълмовете, дефилетата и долините: „Ето Аз ще изпратя меч против вас и ще разруша високите ви места.

4 И вашите жертвеници ще бъдат унищожени, и кадилните ви жертвеници в чест на слънцето ще бъдат строшени. И ще направя да паднат убитите ви пред идолите ви.

5 И ще поставя труповете на Израилевите синове пред техните идоли; и ще разхвърля вашите кости около жертвениците ви.

6 Навсякъде, където живеете, градовете ви ще бъдат опустошени и планините обезлюдени, за да бъдат вашите жертвеници пусти и осквернени, идолите ви — строшени и заличени, а кадилните ви жертвеници в чест на слънцето — изкъртени, и изделията ви — премахнати,

7 и убитите ще паднат сред вас. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ.

8

Но ще пощадя малцина, понеже има някои от вас, които ще избегнат меча сред народите, когато бъдете разпръснати по земята.

9 И оцелелите от вас, където бъдат откарани в плен между народите, ще си спомнят за Мене как съм бил съкрушен поради блудното им сърце, което се отметна от Мене, и поради очите ви, които са блудствали след идолите си. Те ще се отвратят от себе си заради злите дела, които сториха, заради всичките си отвратителни постъпки.

10 И ще узнаят, че Аз съм Господ. Аз ненапразно говорих, че ще изпратя върху тях това бедствие.“

11

Така казва Господ Бог: „Плесни с ръцете си, тропни с крака си и кажи: Горко за всичките отвратителни злодеяния на Израилевия род, защото те ще паднат от меч, глад и болест!“

12 Който е далече, ще умре от болест, който е близо, ще падне от меч, който е останал и е оцелял, ще умре от глад, когато излея Своя гняв върху тях.

13 Тогава ще познаете, че Аз съм Господ — когато убитите им се появят между идолите им около техните жертвеници на всеки висок хълм, на всички планински върхове, под всяко зелено дърво и под всеки разлистен дъб: мястото, където принасят приятно благоухание на всичките си идоли.

14 И ще простра ръката Си срещу тях и ще превърна страната в пустош и разорение, от пустинята до Дивлат, навред, където живеят. И ще узнаят, че Аз съм Господ“.“

7

1

След това Господ отправи слово към мене:

2 „И ти, сине човешки, кажи: „Така казва Господ Бог за Израилевата земя: „Край! Дошъл е краят върху четирите краища на земята.

3 Сега дойде край за тебе! И ще изпратя Своя гняв върху тебе. Ще те съдя според твоите постъпки; и ще ти потърся отговорност за всички твои отвратителни дела.

4 И Моето око да се смили над тебе, няма Аз да те пощадя, а обратното, ще те държа отговорен за твоите постъпки, докато въздаянията за твоите мерзости се запазват сред тебе. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ.“

5

„Така казва Господ Бог: Бедствие! Необикновено бедствие! Ето идва!

6 Краят дойде, дойде краят! Краят дойде върху тебе! Ето дойде!

7 Напаст дойде върху тебе, който живееш в страната! Време е дошло, денят е близо — смут, а не вик на радост по планините.

8 Ето скоро ще излея върху тебе яростта Си и ще изпълня над тебе Своя гняв. И ще те съдя според твоите постъпки и ще те държа отговорен за всичките твои мерзости.

9 Нито окото Ми ще се смили, нито Аз ще пощадя. Но ще ти отсъдя според твоите постъпки, тъй като твоите мерзости са посред тебе. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ, Който наказва.

10

Ето деня! Ето идва! Наказанието настъпи! Жезълът разцъфна, високомерието напъпи!

11 Насилието израсна, за да стане жезъл на нечестието. Нищо няма да остане от тях, нито от тяхното множество, нито от тяхното богатство, нито от тяхното високомерие.

12 Времето дойде! Денят настъпи! Не се радвай ти, който купуваш, не плачи ти, който продаваш, защото гневът е върху цялото им множество.

13 Защото продавачът няма да си върне обратно продаденото, докато и двамата са живи, защото видението се отнася за цялото им множество. То няма да се отмени. Понеже никой поради беззаконието си няма да запази живота си.

14 Тръбят с тръба и всеки се приготвя, но никой не отива на война, понеже Моят гняв е срещу цялото им множество.

15

Меч навън! Болест и глад вътре! Който е на полето, ще умре от меч, а който е в града — глад и мор ще го погълнат.

16 Ако някои от оцелелите избягат, те ще намерят убежище в планините като гълъби от долините. Всички те ще стенат поради беззаконието си.

17 Всяка ръка ще увисне и всички колена ще затреперят като вода.

18 И ще опашат вретища и от ужас ще се разтреперят. И посрама ще има по лицата им, и главите на всички ще оплешивеят.

19 Среброто си ще захвърлят по улиците и златото им ще бъде като нечистотия. Среброто им и златото им няма да могат да ги спасят в деня на Господния гняв. Те няма да наситят глада си, нито да напълнят корема си, защото те бяха причина за падението им.

20 И превърнаха неговите украшения в източник на гордост. От него те направиха своите отвратителни и омразни изображения. Затова ще го направя като нечистотия за тях.

21

И ще го предам в ръцете на чужденци за плячка и на беззаконници по земята за трофей, и те ще го осквернят.

22 И ще отвърна лицето Си от тях, докато те оскверняват Моето съкровище. И ще нахлуят там грабители и ще го осквернят.

23

Направи окови, защото страната е пълна с кървави престъпления, а градът — с насилие.

24 Затова ще доведа най-зли народи и те ще заграбят домовете им. И ще сложа край на високомерието на силните. И светините им ще бъдат осквернени.

25 Идва гибел! И те ще търсят мир, но ще бъде напразно.

26 Беда ще върви след беда и мълва ще следва мълва. И ще търсят видение на пророк и от свещеника ще изчезне наставление, и от стареите — съвет.

27 Царят ще скърби и князът ще бъде облечен в ужас; и ръцете на народа на страната ще затреперят. Според поведението им ще сторя с тях и ще ги съдя според техните закони. Тогава ще узнаят, че Аз съм Господ“.“

8

1

В петия ден от шестия месец на шестата година, както седях в своя дом, а юдейските стареи седяха пред мене, Господ Бог постави ръката Си върху мене там.

2 Като погледнах, видях очертание с изглед на огън. От подобието на хълбоците му и надолу — огън, а от хълбоците му нагоре — блясък от нажежен метал.

3 И Той простря нещо като ръка и ме хвана за косите на главата ми. Тогава Духът ме издигна между земята и небето и ме понесе в божествено видение към Йерусалим при северната порта на вътрешния двор, където се намираше изображението на ревността, която предизвиква завист.

4 И ето там беше славата на Израилевия Бог като тази, която видях на полето.

5 Тогава Той ми каза: „Сине човешки, погледни на север.“ Погледнах на север и ето при входа, на север от портата на жертвеника, беше това изображение на ревността.

6 След това Той ми каза: „Виждаш ли какво вършат — големите мерзости, които върши тук Израилевият дом, за да Ме отдалечи от Моето светилище? Но обърни се, ще видиш още по-големи мерзости.“

7

Тогава Той ме заведе при входа на двора. И погледнах и ето в стената имаше дупка.

8 И Той ми каза: „Сине човешки, прокопай стената!“ И прокопах стената и ето врата.

9 И ми каза: „Влез и виж злите мерзости, които те вършат тук.“

10 Така аз влязох и гледам, имаше всякакви изображения — на отвратителни пълзящи твари и зверове и всякакви идоли на Израилевия дом, издълбани върху стените наоколо.

11 А пред тях стояха седемдесет стареи на Израилевия дом — с Язания, сина на Шафан, стоящ сред тях — и всеки със своята кадилница в ръката си, и благоухание се издигаше от кадилния облак.

12 И Той ми каза: „Сине човешки, виждаш ли какво вършат стареите на Израилевия дом на тъмно, всеки в светилището на идола си? Защото те мислят: „Господ не ни вижда. Господ изостави страната“.“

13 И отново ми каза: „Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости, които те вършат.“

14

Тогава ме заведе при входа на северната порта на Господния дом и ето там седяха жени, които оплакваха Тамуз.

15 И ми каза: „Виждаш ли, сине човешки? Обърни се! Ще видиш още по-големи мерзости от тези.“

16 И ме въведе във вътрешния двор на Господния дом и ето при входа на храма на Господа, между притвора и жертвеника, имаше около двадесет и петима мъже с гърбовете си към Господния храм с лице към изток. И те лежаха в прахта на изток към слънцето.

17

И ми каза: „Видя ли, сине човешки? Малко ли е за дома на Юда да върши мерзостите, които се правят тук, защото те изпълниха страната с насилие и се обърнаха, за да Ме оскърбяват? И ето те ме отегчават и не Ме оставят на мира.

18 Затова Аз също ще отвърна с гняв. Окото Ми няма да пожали, нито Аз ще пощадя. Макар да викат в ушите Ми с висок глас, няма да ги чуя.“

9

1

Тогава Той извика пред ушите ми с висок глас и каза: „Приближете се, изпълнители на наказанието за града, всеки с разрушителното си оръжие в своята ръка!“

2 И ето шестима мъже идват от горната порта, която е на север, всеки с разрушително оръжие в ръката си. И между тях беше един мъж, облечен в ленена дреха, с писарска мастилница на кръста. И те дойдоха и застанаха при медния жертвеник.

3

И славата на Израилевия Бог се издигна от херувима, над който тя беше, и се спря над прага на дома. И Бог повика мъжа с ленената дреха, който имаше писарска мастилница на кръста.

4 И Господ му каза: „Премини през града, през Йерусалим, и постави знак върху челата на мъжете, които стенат и страдат за всичките мерзости, които са сторени посред него.“

5 А на останалите чух да казва: „Преминете през града след него и поразявайте. И окото ви да няма съжаление, не щадете.

6 Старец, младеж, девойка, деца и жени предайте на унищожение, но не докосвайте никого, на когото има знак. И започнете от Моето светилище.“ И те започнаха от стареите, които бяха пред храма.

7 Тогава им каза: „Осквернете храма и изпълнете дворовете с убити. Излезте!“ Така те излязоха и поразиха целия град.

8

Докато те убиваха, аз останах сам. Паднах по очи и извиках: „Ах, Господи Боже, ще унищожиш ли целия остатък на Израил, като изливаш гнева Си върху Йерусалим?“

9 А Той ми каза: „Беззаконието на дома на Израил и Юда е твърде голямо, страната е пълна с кръв, а градът — с неправда, защото те казват: „Господ изостави страната и Господ не вижда.“

10 Затова окото Ми няма да се смили, Аз няма да пощадя. Ще стоваря това, което сториха, върху главите им.“

11

И ето облеченият в ленената дреха мъж, на чийто кръст имаше писарска мастилница, отговори с думите: „Аз сторих така, както ми заповяда.“

10

1

Тогава погледнах и ето отгоре на свода, който беше над главите на херувимите, над тях се виждаше нещо като сапфирен камък, като подобие на престол.

2 Тогава Бог се обърна към мъжа, облечен в ленената дреха, и каза: „Влез между колелата под херувимите и напълни шепите си с горящи въглени измежду херувимите, и ги рапръсни над града!“ И пред очите ми той влезе.

3 А херувимите стояха от дясната страна на храма, когато мъжът влезе, и облак изпълни вътрешния двор.

4 Тогава славата на Господа се издигна нагоре над херувима и се премести над прага на дома. И домът се изпълни с облак, а дворът — с блясъка от Господнята слава.

5 И шумът от крилата на херувимите се чуваше чак до външния двор — като гласа на Всемогъщия Бог, когато говори.

6

И Той заповяда на мъжа, облечен в ленената дреха: „Вземи огън измежду колелата, измежду херувимите“, и той влезе и застана отстрани до едно от колелата.

7 И един херувим простря ръката си измежду херувимите към огъня, който беше между херувимите. Той вдигна огън и го постави в шепите на облечения в ленената дреха, а той го взе и излезе.

8 И под крилата на херувимите се виждаше нещо като човешка ръка.

9

И като гледах, забелязах, че отстрани на херувимите имаше четири колела — по едно колело до всеки херувим. И видът на колелата беше като блясък на скъпоценен камък.

10 И всички четири бяха еднакви на външен вид, като че ли едно колело беше изобразено в друго.

11 Когато вървяха, те се движеха на четирите си страни, без да променят посоката. Защото към която и посока да беше обърнато лицето им, следваха я, без да се отклоняват, когато се движат.

12 И целите им тела, гърбовете им, ръцете им, крилата им и колелата на четирите от тях бяха навсякъде пълни с очи.

13 За тези колела чувах, че се наричат „вихър“.

14 И всяко имаше четири лица: първото беше лице на херувим, второто — лице на човек, третото — лице на лъв, и четвъртото — лице на орел.

15

Тогава херувимите се издигнаха. Те бяха същите живи същества, които видях при река Ховар.

16 И когато херувимите вървяха, до тях вървяха и колелата. И когато херувимите разперваха крилата си, за да се издигнат от земята, дори колелата не се отклоняваха от мястото си до тях.

17 Когато стояха, стояха и те; и когато се издигаха, издигаха се с тях, защото духът на живите същества беше у тях.

18

Тогава Господнята слава се отдръпна от прага на храма и спря над херувимите.

19 И херувимите разпериха крилата си и се издигнаха от земята пред очите ми, когато тръгваха, и колелата бяха непосредствено до тях. И застанаха при входа на източната порта на Господния храм и славата на Израилевия Бог се носеше над тях.

20 Това бяха живите същества, които видях в подножието на Израилевия Бог при река Ховар. Тогава забелязах, че това бяха херувими.

21 И всеки имаше четири лица и четири крила, и под крилата им — нещо като човешки ръце.

22 А видът на лицата им по външност беше подобен на онези, които видях при река Ховар. Всяко се движеше направо.

11

1

Тогава Духът ме вдигна и ме доведе при източната порта на Господния храм. И ето при входа на портата имаше двадесет и петима мъже. Между тях видях Яазания, син на Азур, и Фелатия, син на Ванея, висши служители.

2 И Той ми каза: „Сине човешки, тези са мъжете, които са замислили беззаконие и дават лош съвет в този град.

3 Те казват: „Още не е време да градим домове. Градът е котел, а ние сме месото.“

4 Затова пророкувай против тях! Пророкувай, сине човешки!“

5

Тогава Господният Дух слезе върху мене и ми каза: „Кажи: „Така казва Господ: „Това е, което мислите, Израилев доме. Аз зная мислите, които ви идват наум.

6 Погубихте мнозина в този град и напълнихте улиците му с убити.“

7 Затова така казва Господ Бог: „Убитите от вас, които поставихте сред него, те са месото, а той е котелът. Но Аз ще ви изведа от него.

8 Бояхте се от меча и Аз ще изпратя върху вас меч“, казва Господ Бог.

9 „И ще ви изведа от града и ще ви предам в ръцете на чужденци. И ще ви наложа наказания.

10 От меч ще паднете. В израилските предели ще ви съдя и ще познаете, че Аз съм Господ.

11 Градът няма да стане за вас котел и вие няма да бъдете месото в него. В израилските предели ще ви съдя,

12 за да узнаете, че Аз съм Господ, защото не постъпвахте според Моите предписания и Моите решения не изпълнявахте. Вместо това постъпвахте според разпоредбите на околните народи“.“

13

И ето когато пророкувах, Фелатия, синът на Ваней, умря. Тогава паднах по очи и извиках с висок глас: „Ах, Господи Боже, нима докрай ще унищожиш остатъка на Израил?“

14

И Господ отправи слово към мене:

15 „Сине човешки, всички твои братя, сродниците ти и целият Израилев дом са онези, за които йерусалимските жители казват: „Бъдете далече от Господа! Тя е наша. Земята ни е дадена да я владеем.“

16 Затова кажи: „Така казва Господ Бог: „Наистина ги прогоних сред народите; и наистина ги разсеях по различни страни. Аз ще стана за тях за малко време светилище по страните, където отидоха“.“

17 Затова кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще ви събера от народите и ще ви прибера от страните, по които бяхте разсеяни. И ще ви дам Израилевата земя.

18 И ще дойдат там и ще изхвърлят от нея всичките отвратителни неща и всичките ѝ мерзости.

19 Тогава ще им дам едно-единствено сърце и ще вложа у тях нов дух. Ще премахна от тяхното тяло каменното сърце и ще им дам сърце от плът,

20 за да постъпват според Моите предписания, да пазят Моите решения и да ги изпълняват. И ще бъдат Мой народ, а Аз ще бъда техен Бог.

21 А що се отнася до онези, чието сърце следва техните отвратителни неща и мерзости, ще стоваря тяхните постъпки върху техните глави“, казва Господ Бог“.“

22

Тогава херувимите разпериха крилата си и колелата им бяха до тях. И славата на Израилевия Бог се носеше отгоре над тях.

23 И Господнята слава се издигна от средата на града и спря над планината, която е на изток от града.

24 И Духът ме повдигна и ме понесе във видение чрез Божия Дух обратно към Халдея, при откараните в плен. И видението, което видях, се вдигна от мене,

25 и аз предадох на пленниците всичките думи на Господа, които Той ми откри.

12

1

И Господ отправи слово към мене, като каза:

2 „Сине човешки! Ти живееш сред размирен дом. Те имат очи да виждат, но не виждат; уши да чуват и не чуват, защото са размирен род.

3 А ти, сине човешки, приготви си необходимото за плена и се пресели посред бял ден пред очите им. Пресели се от своето място на друго място пред очите им. Може би те ще разберат, въпреки че са размирен род.

4 И изнеси вещите си като нещо необходимо за преселване посред бял ден пред очите им. А ти замини нощем пред очите им като човек, отиващ в плен.

5 Пред очите им си пробий отвор в стената и изнеси вещите си през него.

6 Пред очите им ги вдигни на раменете си и ги изнеси по тъмно. Закрий лицето си, за да не виждаш земята, защото те поставих за знамение на Израилевия дом.“

7

Тогава направих, както ми беше заповядано. През деня изнесох своите вещи като необходими за плена неща. А вечерта прокопах с ръцете си отвор в стената. По мръкнало ги изнесох. Носех ги на рамене пред очите им.

8

А на сутринта Господ отправи слово към мене, като каза:

9 „Сине човешки, Израилевият дом, размирният дом, не те ли запита: „Какво правиш?“

10 Кажи им: „Така казва Господ Бог: „Това е бремето за княза в Йерусалим и целия израилски дом, който е в него“.“

11 Кажи: „Знамение за вас съм аз. Каквото направих, така ще бъде направено с тях. Те ще отидат в плен, в заточение.

12 А князът, който е сред тях, по мръкнало ще вдигне товара и ще излезе. Ще прокопаят през стената, за да го изкарат. Ще покрие лицето си, така че да не може да види страната с очите си.

13 И ще разпростра Своята мрежа върху него и той ще бъде хванат в Моята примка. Тогава ще го откарам във Вавилон, в страната на халдейците. Но той няма да я види и там ще умре.

14 А всички, които са около него — неговите помощници и цялата му армия, — ще разпръсна по всички страни. И ще изтегля меч след тях.

15 И ще познаят, че Аз съм Господ, когато ги разпръсна между народите и ги прогони по чуждите земи.

16 Но малцина от тях ще пощадя от меч, глад и болест, за да разказват за своите мерзости между народите, при които ще отидат. И ще познаят, че Аз съм Господ“.“

17

И Господ отправи слово към мене:

18 „Сине човешки, яж храната си с трепет и пий водата си, изпълнен с тревога и безпокойство.

19 Тогава кажи на народа на страната: „Така казва Господ Бог за йерусалимските жители в израилската земя: „Те ще ядат храната си със страх и ще пият водата си с ужас, защото страната им ще бъде лишена от пълнотата на изобилието си поради насилието на всички, които живеят в нея.

20

И населените градове ще станат развалини, и страната ще бъде опустошена. Тогава ще познаете, че Аз съм Господ“.“

21 И Господ отправи слово към мене, казвайки:

22 „Сине човешки, каква е тази поговорка у вас за израилската страна: „Дните са дълги и нито едно видение не се сбъдва?“

23 Затова им кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще сложа край на тази поговорка, и няма повече да я използват в Израил“.“ Но кажи им: „Дните са близо и всяко видение ще се изпълни.“

24 Защото вече няма да има нито едно измамно видение или лъжливо предсказание в Израилевия дом.

25 Защото Аз съм Господ. Аз говоря и думите Ми, които изричам, се изпълняват. Няма повече да се забавя. Защото докато сте живи, о, размирни роде, каквото и слово да изрека, ще го изпълня; о, размирни роде, ще изрека слово и ще го изпълня“, казва Господ Бог.

26

И Господ отправи слово към мене:

27 „Сине човешки, виж какво казва Израилевият род: „Видението, което той вижда, е за много дни напред и той пророкува за далечни времена.“

28 Затова кажи им: „Така казва Господ Бог: „Няма да има повече забавяне. Всяка от Моите думи, която изговоря, непременно ще се изпълни“, казва Господ“.“

13

1

След това Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, пророкувай против Израилевите пророци, които пророчестват. Кажи на онези, които пророкуват по свое вдъхновение: „Чуйте словото на Господ!

3 Така казва Господ Бог: „Горко на безумните пророци, които следват хрумванията си, въпреки че нищо не виждат.

4 Твоите пророци, Израилю, са като чакали сред развалини.

5 Вие влизате в проломи и не ограждате със стена около Израилевия дом, за да устои той в битката в Господния ден.

6 Онези, които казват Слово на Господ, виждат лъжа и предсказват измамно. Въпреки че Господ не ги е изпратил, те очакват от Него да изпълни словото.

7 Нима не си представяхте измамно или не произнасяхте лъжливо предсказание вие, които казвате Господ каза, когато Аз не съм говорил?“

8

Затова така казва Господ Бог: „Понеже говорите лъжа и виденията ви са измамни, ето защо Аз съм против вас.“

9 И Моята ръка ще се издигне против пророците, които виждат лъжа и предсказват измамно. Те няма да бъдат нито в съвета на Моя народ, нито ще бъдат записани в списъка на Израилевия дом, нито ще се завърнат в израилската земя. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ.

10

Защото заблуждават Моя народ, като казват: „Мир е“, когато мир няма — като че ли човек гради стена, а други я мажат с разтвор от вар.

11 Кажи на онези, които мажат с варов разтвор, че тя ще падне. Проливен дъжд ще дойде и ти, градушко от лед, ще паднеш; и бурен вятър ще я издълбае;

12 и ето стената ще падне. Тогава няма ли да кажете: „Къде е замазката, с която мазахте“?“

13 Затова така казва Господ Бог: „Ще предизвикам със Своя гняв бурен вятър и проливен дъжд ще се излее с яростта Ми, заедно с каменна градушка с гняв да унищожава.

14 И ще съборя стената, която мазахте с варов разтвор, и ще я изравня със земята, така че да се открие основата ѝ. А когато тя падне, и вие ще загинете заедно с нея. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ.

15 И ще излея Своята ярост върху стената и върху онези, които я мазаха с варов разтвор.“ Тогава ще ви кажа: „Няма я стената и няма ги онези, които я мазаха —

16 израилските пророци, които пророкуваха за Йерусалим и които виждат видения за мир за него, макар че няма мир“, казва Господ Бог.“

17

А ти, сине човешки, обърни лицето си срещу дъщерите на своя народ — онези, които пророкуват по свое вдъхновение. И изречи пророчество против тях

18 и кажи: „Така казва Господ Бог: „Горко на онези, които зашиват муски на всяка от ръцете си и правят покривала на главите от всякакъв размер, за да ловят хора. Ще ловите ли душите на Моя народ, а своя живот ще запазвате?

19 За шепа ечемик и къшей хляб вие Ме опозорявате пред Моя народ — предавате на смърт хора, които не трябва да умрат, а други оставяте живи, които не трябва да живеят, — като лъжете Моя народ, който се подвежда от лъжа.“

20

Затова така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против вашите муски, с които там ловите хората като птички. И ще разкъсам привързаното към ръцете ви и ще освободя онези, които вие ловите, за да могат да отлетят.

21 Ще раздера вашите покривала и ще избавя Своя народ от ръката ви. Тогава те няма да бъдат повече плячка във вашата ръка и ще узнаете, че Аз съм Господ.

22 Понеже коварно опропастихте сърцето на праведника, когото Аз не искам да наранявам, и окуражавате беззаконника да не се отвръща от злия си път, за да запази своя живот,

23 затова вашите жени повече няма да виждат лъжа и измамни предсказания, защото Аз ще избавя Своя народ от вашата ръка. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ“.“

14

1

След това някои от Израилевите стареи дойдоха и седнаха пред мене.

2 И Господ отправи слово към мене:

3 „Сине човешки, тези мъже издигнаха своите идоли в сърцата си и поставиха точно пред лицата си причината на беззаконието си. И трябва ли да позволявам да бъда питан от тях?

4 Затова говори с тях и им кажи: „Така казва Господ Бог: „Всеки мъж от Израилевия дом, който издига идолите си в сърцето си или поставя точно пред лицето си причината на беззаконието си и след това дойде при пророка, Аз, Господ, ще му дам отговор съответно, според множеството му идоли,

5 за да уловя целия Израилев дом, всички, които се отдалечават от Мене поради идолите си със сърцата си“.“

6

Затова казвам на Израилевия дом: „Така казва Господ Бог: „Разкайте се и се отвърнете от вашите идоли! Отвърнете лицата си от всичките си мерзости!

7 Защото, ако някой от Израилевия дом или от чужденците, които живеят в Израил, се отдели от Мене и издигне своите идоли в сърцето си, и постави точно пред лицето си причината на нечестието си, и тогава отиде при пророка, за да попита за Мене чрез него, Аз, Господ, ще му отговоря веднага.

8 И ще поставя лицето Си против този мъж. Ще го превърна в знамение и притча. Ще го изтръгна от Своя народ. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ.

9

Но ако пророкът се съблазни да изкаже слово, че Аз, Господ, съм Онзи, Който заблуждава този пророк, ще простра ръката Си върху него и ще го изтребя от Своя народ Израил.

10 И ще понесат вината за беззаконието си. Каквато е вината на този, който пита, такава ще бъде вината и на пророка,

11 за да не се отдалечава повече Израилевият род от Мене и да не се оскверняват повече с всякакви свои прегрешения“. Тогава „те ще бъдат Мой народ и Аз ще бъда техен Бог“, казва Господ Бог.“

12

И Господ отправи слово към мене:

13 „Сине човешки! Ако една страна съгреши против Мене, като постъпва вероломно, и Аз простра Своята ръка против нея и прекъсна снабдяването ѝ с хляб, и изпратя глад върху нея, и я лиша от хора и животни,

14 дори ако сред нея са тези трима мъже — Ной, Даниил и Йов, — чрез своята праведност те биха спасили само своя живот, казва Господ Бог.

15 Ако изпратя срещу тази страна зли зверове и те я обезлюдят, и тя станеше пуста и несигурна за преминаване поради зверовете,

16 дори ако тези трима мъже са сред нея — както Аз съм жив, казва Господ Бог, — те не биха спасили нито синовете, нито дъщерите! Единствено те биха се спасили, докато страната ще бъде опустошена.

17 Ако изпратя меч върху тази страна и кажа „Нека мечът премине през страната“, и я лиша от хора и добитък,

18 дори ако тези трима бяха сред нея — както Аз съм жив, казва Господ Бог, — те не биха спасили нито синовете, нито дъщерите; единствено те биха се спасили.

19 Или ако изпратя болест върху тази страна и излея яростта Си върху нея с кръвопролитие, лишавайки я от човек и добитък,

20 дори ако Ной, Даниил или Йов са сред нея, както Аз съм жив, казва Господ Бог, те не биха спасили нито син или дъщеря. Единствено те биха спасили своя живот поради праведността си.“

21

Защото така казва Господ Бог: „Ако наложа върху Йерусалим Своите четири пагубни присъди — меч, глад, люти зверове и болест, — изтребващи в него човек и добитък,

22 все пак в него ще бъдат оставени някои оцелели, ще бъдат изведени някои от техните синове и дъщери. Ето те идват при вас! Но когато видите техните постъпки и дела, тогава ще въздъхнете с облекчение за бедствието, което нанесох върху Йерусалим — за всичко, което изпратих върху него.

23 Те ще ви утешат, когато видите техните постъпки и дела. Тогава ще узнаете, че не сторих без причина всичко, което извърших в града“, казва Господ Бог.

15

1

И Господ отправи слово към мене, като каза:

2 „Сине човешки, с какво дървото на лозата е по-добро от всяко клонесто дърво, което е сред дърветата в гората?

3 Може ли да се вземе дървесина от него и да се направи нещо полезно? Могат ли да вземат клечка от него, на която да окачат някакъв съд?

4 Ето поставят го в огъня за гориво, огънят изгаря двата му края, а средната му част се овъглява. Добро ли е за употреба?

5 Ето когато беше цяло, не ставаше да се направи нещо полезно. Още по-малко то може да се превърне в нещо полезно, когато огънят го погълне и изгори.

6

Затова така казва Господ Бог: „Както предадох на огъня за гориво лозовото дърво между горските дървета, така ще предам йерусалимските жители.

7 И ще обърна лицето Си против тях. Някои ще избягат от огъня, но огънят ще ги погълне. И ще узнаете, че Аз съм Господ, когато обърна лицето Си против тях.

8 И ще направя тази страна пустош, защото те постъпваха вероломно“, казва Господ Бог.“

16

1

След това Господ отправи към мене слово:

2 „Сине човешки, разкрий пред Йерусалим неговите мерзости.

3 Кажи: „Така казва Господ, Бог на Йерусалим: Твоят произход и твоето раждане са в ханаанската земя. Твоят баща е амореец, а майката ти — хетейка.

4 При твоето раждане, в деня, когато се роди, пъпната ти връв не беше отрязана, нито беше умит с вода за очистване; не беше натрит със сол и не беше повит в пелени.

5 Никой не се смили над тебе, за да ти направи нещо от тези неща от състрадание към тебе. Но ти беше изхвърлен на полето с отвращение към живота ти, отхвърлен в деня, когато се роди.

6

И когато минавах край тебе и те видях, че си тъпкана в своята кръв, ти казах: В кръвта си живей! Казах ти: В кръвта си живей!

7 Направих те да разцъфтиш като растение в полето. Ти порасна и стана голяма, и се превърна в украшение на украшенията. Гърдите ти се оформиха и косата ти порасна. Но ти беше гола, напълно гола.

8

И когато минавах край тебе, забелязах, че твоето време, времето за любов, беше дошло. И прострях полите на дрехата си над тебе и покрих голотата ти. И ти се заклех и сключих съюз с тебе, казва Господ Бог, ти стана Моя.

9 Измих те с вода и отмих кръвта ти от тебе. Помазах те с маслиново масло.

10 Облякох те с прекрасно украсена премяна и ти обух сандали от фина кожа. Обгърнах те с фин лен и те покрих със скъп плат.

11 Окичих те с украшения, поставих на ръцете ти гривни и на шията ти огърлица.

12 Поставих халка на носа ти, обеци на ушите ти и прекрасен венец на главата ти.

13 Така ти беше окичена със злато и сребро, а твоето облекло беше направено от фин лен, коприна и прекрасно украсен плат. Ти ядеше ситно брашно, мед и маслиново масло. Ти стана изключително красива и се издигна до царско величие.

14 Твоята слава се разнесе между народите поради красотата ти. Защото ти беше съвършена заради Моето великолепие, с което те дарих, казва Господ Бог.

15

Но ти уповаваше на твоята красота и блудства поради славата си. Изливаше своето блудство върху всеки минувач, за да ѝ се наслади.

16 И взе някои от дрехите си и направи от тях ярко оцветено оброчище, и върху тях ти блудства. При него отиде и негова стана твоята слава.

17 И взе своите красиви накити, направени от Мое злато и от Мое сребро, които Аз ти дадох, и си направи от тях мъжки изображения, и блудства с тях.

18 След това взе своите прекрасно украсени дрехи и ги покри. Моето маслиново масло и Моя тамян принасяше пред тях.

19 И Моята храна, която ти дадох — ситното брашно, маслиновото масло и меда, с които те храних, — ти принасяше пред тях за приятно благоухание. И така стана, казва Господ Бог.

20

И вземаше синовете и дъщерите си, които Ми роди, и ги принасяше в жертва на тях като храна. Не беше ли това по-малко от твоето блудство,

21 че убивахте Моите синове, принасяйки ги за тях, като ги прекарвахте през огън?

22 И наред с всички твои мерзости и блудства не си спомняше за дните на своята младост, когато беше гола и непокрита, когато беше тъпкана в своята кръв.

23

И след всички твои злодеяния — Горко! Горко ти!, казва Господ Бог —

24 ти изгради за себе си оброчище и си направи светилище на всеки площад.

25 На всеки площад изграждаше оброчището си. Опозоряваше красотата си, като разтваряше краката си на всеки минувач, и умножаваше блудствата си.

26 Ти блудства с египтяните, снажни хора, и умножи блудството си, и Ме огорчи.

27

Ето прострях ръката Си против тебе. Намалих припасите ти. Предадох те на погнусата на онези, които те мразят, на филистимските жени, които се засрамиха от твоето развратно поведение.

28 След това ти блудства със синовете на асирийците, защото не беше задоволена. Блудства с тях, но не се насити.

29 Умножи блудствата си в ханаанската страна чак до Халдея, но дори и с това не се задоволи.

30

Колко слабоволно е сърцето ти, казва Господ Бог, като вършиш всички тези постъпки на безсрамна блудница.

31 Когато изграждаш оброчището си на всеки кръстопът и правиш светилището си на всеки площад. Но ти не беше обикновена блудница; ти презираше заплащането.

32 Прелюбодейна жена, която вместо своя мъж приютява чужди!

33 На всички блудници дават подаръци, а ти даваше своите подаръци на всичките си любовници. Със своето блудство ги подкупваше да дойдат при тебе отвсякъде.

34 Със своето блудство си различна от другите жени: никой не търси твоите услуги като блудница, ти си тази, която заплащаш, вместо заплащането да се даде на тебе. Ти си станала различна.

35

Затова, блуднице, чуй словото на Господ!

36 Така казва Господ Бог: Понеже твоята похот се лееше и твоята голота беше непокрита в блудствата ти с твоите любовници, и с всичките ти мерзостни идоли, и поради кръвта на синовете ти, която ти им принасяш,

37 затова ето Аз ще събера всички твои любовници, които ти омайваше — всички, които ти любеше, както и всички, които ти мразеше. Ще ги събера срещу тебе отвсякъде. И ще изложа на показ твоята голота пред тях, така че да видят цялата ти голота.

38 И ще те съдя с наказания на блудници и проливащи кръв. Ще те превърна в кървава жертва на гняв и ярост.

39 Ще те предам в ръцете им и те ще разрушат твоето оброчище, и ще срутят твоето светилище, ще смъкнат твоята дреха, ще вземат твоите красиви накити и ще те оставят напълно гола.

40 И ще съберат против тебе тълпа, за да те убият с камъни и да те насекат на парчета с мечовете си.

41 Те ще изгорят с огън твоите къщи и ще извършат съд над тебе пред очите на много жени. И ще спра твоето блудство и няма повече да заплащаш на никого.

42 И когато усмиря Своя гняв срещу тебе и Моята ярост се отклони от тебе, тогава ще се успокоя и няма повече да се гневя.

43 Понеже ти не си спомняше за дните на своята младост, но Ме дразнеше с всички тези неща, ето Аз Самият ще стоваря поведението ти върху твоята глава, казва Господ Бог.

Не вършиш ли злодеяния повече от всички твои мерзости?

44 Ето всеки, който говори с поговорки, ще използва тази поговорка за тебе: „Каквато майката, такава и дъщерята“.

45 Ти си дъщеря на майка си, която се отнасяше с презрение към мъжа си и децата си. И ти си сестра на твоите сестри, които отхвърлиха мъжете си и децата си. Вашата майка е хетейка и баща ви — амореец.

46 Твоята по-голяма сестра е Самария, която живее със своите дъщери на север от тебе, а по-малката ти сестра, която живее на юг от тебе, е Содом и нейните дъщери.

47 Не ходеше ли по техните пътища и не вършеше ли техните мерзости? За много кратко време ти надмина тяхната поквара с цялото си държание.

48 Както Аз съм жив, казва Господ Бог, дори твоята сестра Содом и нейните дъщери не направиха това, каквото сторихте ти и твоите дъщери.

49 Ето това е вината на твоята сестра Содом и на дъщерите ѝ: високомерие, преяждане и нехайно безгрижие. Но тя и нейните дъщери не подкрепяха ръката на бедния и на нуждаещия се.

50 Те се възгордяха и вършеха мерзости пред Мене, и когато видях това, ги унищожих.

51 Нито пък Самария извърши половината от твоите грехове; ти умножи мерзостите си повече от тях. Поради всичките мерзости, които извърши, ти направи сестрите си да изглеждат праведни.

52 Да, ти си тази, която трябва да понесе осъждането си, защото се намеси в полза на своите сестри! Поради твоите грехове, които ти стори, по-противни от техните, те изглеждат по-праведни от тебе. Засрами се! Ти ще носиш своя позор, защото направи сестрите си да изглеждат праведни.

53

И ще ги върна от техния плен, от плена на Содом и дъщерите ѝ, и от плена на Самария и дъщерите ѝ. Но ще върна и тебе от плен по същото време,

54 за да понесеш позора си и да се засрамиш за всичко, което извърши, така да им дадеш утеха.

55 И сестра ти Содом и нейните дъщери, и Самария и нейните дъщери ще се върнат в своето предишно положение, и ти с твоите дъщери ще се върнете в предишното си положение.

56 Не беше ли твоята сестра Содом пословица в твоите уста в дните на гордостта ти,

57 преди да се разкрие твоето злодеяние? Като нея си ти сега посмешище за дъщерите на Едом и за всички, които го обкръжаваха, дъщерите на филистимците, които навсякъде те презираха.

58 Ти трябва да понесеш твоята похот и твоите мерзости казва Господ.

59

Защото така казва Господ Бог: Ще сторя с тебе, както ти направи, ти, която презря клетвата, като наруши завета.

60 Но Аз ще си припомня съюза с тебе в дните на младостта ти и ще установя вечен завет с тебе.

61 Тогава ще си спомниш постъпките си и ще се засрамиш, когато приемеш сестрите си, по-големите от тебе и по-малките от тебе. И ще ти ги дам за дъщери, въпреки че те не са участници в твоя завет.

62 И ще установя Своя завет с тебе и ти ще узнаеш, че Аз съм Господ,

63 за да помниш и да се срамуваш, и никога повече да не отваряш уста поради твоята посрама, когато ти простя всичко, което си извършила“.“

17

1

И Господ отправи към мене слово:

2 „Сине човешки, задай гатанка и предложи притча за Израилевия дом,

3 и кажи: „Така казва Господ Бог:

„Един голям орел с големи крила и дълги пера, с гъста и пъстра перушина долетя в Ливан. Той превзе върха на един кедър

4 и откърши най-високото му клонче. Той го занесе в страната Ханаан — постави го в града на търговците.

5 Взе и едно младо стръкче от земята и го посади на плодоносна почва — фиданка до обилни води. Като върбово клонче той го засади.

6 И то поникна и стана лоза, широко разпростряла се, ниска на височина, с клонките си обърната към него и корените му се спускаха под него. И стана лоза, пусна пръчки и се разклони.

7

Имаше и друг голям орел, с големи крила и гъста перушина. И ето тази лоза обърна корените си към него и простря клоните си към него, за да я оросява в лехата, където беше засадена.

8 Тя беше насадена на добра почва при обилни води, така че можеше да пуска клонки и да ражда плод, и стана прекрасна лоза“.

9 Кажи: „Така казва Господ Бог: „Ще преуспее ли тя? Няма ли той да изтръгне корените ѝ? Няма ли да повреди плодовете ѝ, така че тя да изсъхне? Няма ли всичките ѝ поникнали вейки да изсъхнат? Не голяма сила или много народ ще са необходими, за да я изтръгнат.

10 И ето тя е посадена, но ще издържи ли? Няма ли напълно да изсъхне, когато я докосне източният вятър? В лехите, където е изникнала, тя ще изсъхне“.“

11

И Господ отправи слово към мене:

12 „Кажи сега на размирния Израилев дом: „Не знаете ли какво означават тези неща?“ Кажи: „Ето вавилонският цар дойде в Йерусалим и хвана неговия цар и князете, и ги накара да отидат при него във Вавилон.

13 И взе един от царския род и сключи договор с него, като го закле. Той отведе също водачите на страната,

14 за да унижи царството да не се превъзнася, а да спазва своя договор, така че той да бъде в сила.

15 Но той се разбунтува срещу него, като изпрати свои пратеници в Египет, за да му дадат коне и голяма войска.“ Ще успее ли той? Ще се изплъзне ли този, който върши това? Може ли той да наруши съюза и да се избави?

16 Както Аз живея, казва Господ Бог, без съмнение, в страната на царя, който го постави за цар, клетвата към когото той презря и съюза с когото наруши — посред Вавилон, — там той ще умре.

17 И фараонът няма да му помогне във войната с мощна армия и голямо множество, когато те издигнат насипи и изградят обсадни валове, за да изтребят много хора.

18 Той презря клетвата, като наруши съюза. И ето, въпреки че беше обещал, той стори всичките тези неща! Няма да се изплъзне!“

19

Затова така казва Господ Бог: „Както Аз съм жив, Своята клетва, която той презря, и Своя съюз, който той наруши, ще стоваря върху главата му.

20 И ще разстеля мрежата Си върху него и той ще бъде хванат в Моята примка. И ще го докарам във Вавилон и ще бъде съден там за вероломството, което извърши против Мене.

21 И всичките му отбрани мъже сред всичките му отреди ще паднат от меч, а останалите ще бъдат разпилени по всички посоки. Тогава ще узнаете, че Аз, Господ, Аз говорих.“

22

Така казва Господ Бог: „Ще взема клонче от най-високото място на короната на кедъра и ще го посадя. От върха на неговите клонки ще откъсна крехко клонче и Аз Самият ще го насадя на висока и извисяваща се планина.

23 На високата Израилева планина ще го насадя — и то ще пусне клони и ще даде плод, и ще стане величествен кедър. И птици от всякакъв вид ще правят гнезда под него. И всякакви крилати птици ще гнездят под него; под сянката на неговите клони ще кацат.

24 Тогава всичките полски дървета ще узнаят, че Аз, Господ, Аз повалям високото дърво и извисявам ниското дърво. Аз правя зеленото дърво да изсъхне и изсъхналото да разцъфне. Аз съм Господ. Аз говорих, и Аз ще изпълня.“

18

1

След това Господ отправи към мене слово:

2 „Защо използвате за израилската земя тази поговорка, като казвате: „Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха.“

3 Жив съм Аз, казва Господ Бог, вече никога няма да употребявате тази поговорка в Израил.

4 Ето животът на всички е Мой. Както животът на бащата, така и животът на сина са Мои. Онзи, който съгреши, той ще умре.

5

Ако човек е праведен и върши това, което е праведно и справедливо:

6 не яде жертвено на планините; не издига очите си към идолите на Израилевия дом; не осквернява жената на своя ближен и не се доближава до жена си, когато има месечно течение.

7 Ако човек не използва никого — връща на длъжника взетото в залог; не извършва грабежи; дава хляба си на гладния и покрива голия с дреха;

8 не заема с лихва и не взема с лихва; въздържа се от неправда и съдейства за правилно отсъждане между хората;

9 живее според Моите заповеди и пази Моите разпоредби, като постъпва почтено, — той е праведен! Той непременно ще живее, казва Господ Бог.

10

Но ако стане баща на син насилник, който пролива кръв, който извършва някои от тези неща,

11 въпреки че самият не е вършил никое от тях, а вместо това яде жертвено по планини; осквернява жената на ближния си;

12 потиска беден и нуждаещ се; извършва насилие, не връща залога и издига очите си към идолите; върши мерзост;

13 заема с лихва и взема с лихва. Ще живее ли той? Няма да живее! Който извършва всички тези мерзости, той непременно ще умре! Кръвта му ще бъде върху него.

14

Но ако той стане баща на син, който вижда всичките грехове, които баща му върши, който е внимателен и не постъпва по същия начин —

15 не яде жертвено по планините, не издига очите си към идолите на Израилевия дом; не осквернява жената на ближния;

16 ако човек не потиска никого — не взема залог и не върши грабежи; дава хляба си на гладния и покрива голия с дреха;

17 удържа ръката си спрямо бедния; не взема лихва, нито извлича печалба, изпълнява Моите разпоредби и живее според Моите закони, — той няма да умре за вината на своя баща! Той непременно ще живее!

18 А баща му, ако е извършвал грабителство, ако е ограбвал своя брат, ако е вършил, което не е добро сред народа си — ето той ще умре поради своята вина!

19

Но вие казвате: „Защо синът не носи вината на баща си?“ Щом синът е постъпвал законно и справедливо и е спазвал всички Мои заповеди, и ги е изпълнявал — той непременно ще живее!

20 Онзи, който съгрешава, той ще умре! Синът не носи вината на баща си, нито бащата носи вината на сина си. Праведността на праведния ще бъде вменена единствено на него, а беззаконието ще тегне върху беззаконника.

21

Но ако беззаконникът се отвърне от всичките си грехове, които е извършил, и спазва всичките Ми заповеди, и върши това, което е праведно и справедливо, той непременно ще живее! Няма да умре!

22 Всички негови прегрешения, които е сторил, няма да му бъдат вменени. Поради неговите праведни постъпки, които е извършил, той ще живее.

23 Искам ли смъртта на беззаконника, казва Господ Бог? Не предпочитам ли по-скоро той да се отвърне от своите пътища и да живее?

24 Но ако праведният се отвърне от правдата и стори беззаконие, като върши всичките мерзости, които прави беззаконникът, ако постъпва по този начин, ще живее ли? Всичките му праведни дела, които е сторил, няма да бъдат взети предвид. Заради вероломството си, което е сторил, и поради прегрешенията, които е извършил, той непременно ще умре!

25

Но вие казвате: „Постъпката на Господа не е справедлива!“ Чуй сега, Израилеви доме! Постъпката Ми ли не е справедлива? Не са ли вашите действия неправилни?

26 Ако праведен се отвърне от праведността си и извърши беззаконие, той ще умре поради своите действия; поради своето беззаконие, което е сторил, той ще умре.

27 Но ако беззаконник се отвърне от греховността си, която е извършил, и стори това, което е праведно и справедливо, той ще запази живота си.

28 Защото той е разбрал и се е отвърнал от всичките си престъпления, които е извършил. Той непременно ще живее! Няма да умре!

29 Но Израилевият род казва: „Постъпката на Господа не е справедлива!“ Не са ли Моите постъпки прави, Израилеви роде? Не са ли твоите постъпки тези, които не са прави?

30

Затова, Израилеви роде, Аз ще ви съдя, всеки според неговите постъпки, казва Господ Бог. Разкайте се и се отвърнете от всички ваши прегрешения, за да не бъде беззаконието пречка за вас.

31 Отхвърлете от себе си всичките си простъпки, които извършихте против Мене, и ще си направите ново сърце и нов дух. Защо да умрете, Израилеви роде?

32 Защото Аз не искам смъртта на никого“, казва Господ Бог. „Затова, отвърнете се и живейте.“

19

1

„А ти плачи за Израилевите князе

2 и кажи: „Каква беше майка ти? Лъвица! Сред лъвовете тя лежеше, сред младите лъвове тя отгледа малките си.

3 И отгледа едно от малките си и то стана лъв. И се научи да разкъсва плячката си, поглъщаше хора.

4 И народите чуха за него. Той беше хванат в тяхната яма и го влачиха с куки до египетската земя.

5 И когато тя видя, че чакането ѝ беше напразно и надеждата ѝ пропадна, взе друго от малките си и го направи млад лъв.

6 И той ходеше сред лъвовете. Стана млад лъв. Научи се да разкъсва плячката си, поглъщаше хора.

7 Насилваше вдовиците си и разоряваше градовете им. Страната и всичките ѝ обитатели се ужасяваха от силата на неговия рев.

8 Тогава народите от околните провинции се надигнаха срещу него. Те разпростряха мрежите си върху него. Той беше хванат в техния капан.

9 С куки го напъхаха в ярем и го отведоха при вавилонския цар. Поставиха го в клетка, така че да не се чува повече неговият глас по Израилевите планини.

10

Твоята майка беше като лоза, пълна с филизи, защото беше посадена при вода. Тя беше плодовита и богата поради изобилните води.

11 Яките ѝ клони приличаха на скиптри на владетели. Тя се извиси високо до облаците и стана видима поради височината си и изобилието си от клони.

12 Но тя беше изтръгната с гняв; беше повалена долу на земята. Източният вятър изсуши плодовете ѝ; те бяха откъснати и изсъхнаха. А силните ѝ пръчки ги погълна огън.

13 И сега тя е посадена в пустинята на суха и жадна земя.

14 И огън излезе от клона на нейните филизи. Той погълна плода ѝ. И нито як клон, нито владетелски скиптър остана на нея.

Това е плачевна песен. И стана плачевна песен“.“

20

1

На десетия ден от петия месец на седмата година дойдоха някои от Израилевите стареи да потърсят слово от Господа и седнаха пред мене.

2 Тогава Господ отправи към мене слово:

3 „Сине човешки, говори на Израилевите стареи и им кажи: „Така казва Господ Бог: „Дойдохте да ме попитате ли? Както Аз съм жив, казва Господ Бог, няма да отговоря на питането ви“.“

4

Призови ги на съд, призови ги на съд, сине човешки! Дай им да узнаят мерзостите на предците си!

5 И им кажи: „Така казва Господ Бог: „В деня, когато избрах Израил, когато се заклех на потомството на Израилевия дом, и се разкрих пред тях в египетската земя, тогава им се заклех, като казах: Аз съм Господ, вашият Бог!

6 В този ден им се заклех, че ще ги изведа от египетската земя в страна, която избрах за тях — в която текат мляко и мед. Тя е най-хубавата от всички страни.“

7 И им казах: „Отхвърлете всички отвратителни неща от вас и не се осквернявайте с египетските идоли. Аз съм Господ, вашият Бог!“

8 Но те се разбунтуваха срещу Мене и не желаеха да Ме слушат. Никой от тях не отхвърли отвратителните неща пред очите си, нито се отказа от египетските идоли. Тогава Аз реших да излея яростта Си върху тях, да дам воля на гнева Си срещу тях сред египетската земя.

9 Но постъпих заради Своето име така, че да не бъде то осквернено пред очите на народите, сред които те живееха. Въпреки всичко, като ги изведох от египетската земя, Аз им се открих пред техните очи.

10

Така Аз ги изведох от египетската земя и ги доведох в пустинята.

11 И им дадох Своите заповеди и им открих Своите разпоредби, чрез които човек ще живее, ако ги изпълнява.

12 Дадох им също Своите съботи да бъдат знак между Мене и тях, така че да узнаят, че Аз съм Господ, Който ги освещава.

13 Но Израилевият дом се разбунтува срещу Мене в пустинята. Те не постъпваха според Моите заповеди и отхвърлиха Моите разпоредби, чрез които човек ще живее, ако ги изпълнява. И оскверниха докрай Моите съботи.

Тогава реших да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.

14 Но постъпих заради Своето име така, че то да не бъде осквернено пред очите на народите, пред погледа на които ги изведох.

15 И им се заклех в пустинята, че няма да ги заведа в страната, която им дадох, в която текат мляко и мед, която е най-хубавата от всички,

16 понеже отхвърлиха Моите разпоредби и не постъпваха според Моите закони, и оскверниха Моите съботи, понеже сърцата им следваха идолите им.

17 Но тъй като Моето око се смили над тях, Аз не ги предадох на изтребление в пустинята.

18 Тогава казах на синовете им в пустинята: „Не постъпвайте според законите на вашите предци, не спазвайте предписанията им, нито се осквернявайте с техните идоли.

19 Аз съм Господ, вашият Бог. Следвайте Моите заповеди и спазвайте Моите разпореждания. Изпълнявайте ги

20 и светете Моите съботи, за да бъдат те знак между Мене и вас, така че да узнаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.“

21

Но и синовете се разбунтуваха против Мене: не следваха Моите заповеди, не спазваха Моите разпореждания, чрез които, ако човек ги изпълнява, ще живее, и оскверниха Моите съботи. Тогава реших да излея яростта Си върху тях, като дам воля на гнева Си против тях в пустинята.

22 Но отдръпнах ръката Си и извърших това заради Своето име, така че да не бъде то осквернено в очите на народите, пред чиито поглед ги изведох.

23

Също Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпилея между народите и ще ги разпръсна по земите,

24 понеже не изпълняваха Моите разпореждания, а отхвърлиха Моите заповеди, и оскверниха Моите съботи, и техните очи бяха обърнати към идолите на предците им.

25 Затова им дадох наредби, които не бяха добри, и разпореждания, чрез които не можеха да живеят.

26 И ги оставих да се осквернят с техните дарове — когато те принасяха в жертва всеки първороден, — за да ги съсипя и така да узнаят, че Аз съм Господ“.

27

Така че говори на Израилевия род, сине човешки, и им кажи: „Така казва Господ Бог: „Това е друг начин, по който вашите предци Ме похулиха: със своите вероломни действия против Мене.

28 Аз ги заведох в земята, за която се бях заклел да им я дам, но те почетоха всяка издигната височина и всяко разлистено дърво. Те принасяха жертвите си там и там поставяха отвратителните си приноси; там слагаха и приятните си благоухания и там изливаха своите възлияния.

29 Тогава им казах: Какво е това високо място, при което отивате? Затова то се нарича Бама до ден днешен.

30 Ето защо казах на Израилевия род: Така казва Господ Бог: Осквернявате ли се по примера на предците си? Блудствате ли, като следвате техните мерзости?

31 И когато принасяте вашите дарове на всичките си идоли, когато прекарвате синовете си през огън, вие се осквернявате до ден днешен. А трябва ли да допускам да бъда питан от вас, Израилеви роде? Жив съм Аз, казва Господ Бог, наистина няма да отговарям на въпросите ви.

32 И намерението, което ви идва наум, никога няма да се изпълни, когато казвате: Ще бъдем като народите, като родовете по земята, като служим на дърво и камък.

33

Жив съм Аз, казва Господ Бог, наистина ще царувам над вас със силна ръка и с извисено рамо, и с изливаща се ярост.

34 И ще ви изведа от народите, и ще ви събера от страните, където сте били разпръснати — със силна ръка и извисено рамо и с изливаща се ярост.

35 Тогава ще ви доведа в пустинята на народите и там ще се съдя лице в лице с вас.

36 Както се съдих с вашите предци в пустинята на египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Бог.

37

И ще ви накарам да преминете под пастирска тояга и ще наложа над вас задължението на завета.

38 И ще очистя от вас бунтуващите се и онези, които застават срещу Мене. Ще ги изведа от страната, където те живеят като чужденци, но няма да достигнат до израилската земя. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ“.“

39

А за вас, Израилеви роде, така казва Господ Бог: „Всеки от вас да отиде да служи на идолите си! Но след това, ако откажете да Ме послушате, няма да скверните повече Моето свято име с вашите идоложертвени дарове.

40 Защото на Моята свята планина, на високата Израилева планина, казва Господ Бог, там целият Израилев род, всички от тях, ще служат на Мене в страната. Там ще ги приема с благоволение и там ще потърся вашите приноси и вашите първи плодове, с всичките ви святи дарове.

41 Като приятно благоухание ще ви приема, когато ви изведа от народите и ви събера от страните, където сте били разпръснати. И ще проявя Своята святост чрез вас пред погледа на народите.

42 Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в израилската земя, в страната, за която се клех да дам на вашите предци.

43 Там ще си спомните за вашите пътища и всички ваши вероломни постъпки, с които се осквернихте. И ще се отвратите от себе си поради всичките злодеяния, които извършихте.

44 И ще узнаете, че Аз съм Господ, когато постъпя с вас така заради Моето име, а не според вашите зли постъпки или вашата поквареност и вероломни дела, Израилев роде“, казва Господ Бог.

21

1

След това Господ отправи към мене слово:

2 „Сине човешки, обърни лицето си към Теман, говори открито против Даром и пророкувай против горската шир на Негев.

3 Кажи на гората на Негев: Чуй словото на Господа: „Така казва Господ Бог: „Ето Аз ще запаля огън в тебе и той ще погълне всяко зелено дърво и всяко сухо дърво в теб. Лумналият пламък няма да се угаси и цялата повърхност от юг до север ще бъде изгорена от него.

4 Тогава всеки ще разбере, че Аз съм Господ. Аз го запалих. Той няма да угасне“.“

5 И казах: „Ах, Господи Боже! Те казват за мене: „Не говори ли той с притчи“?“

6

Тогава Господ отправи към мене слово:

7 „Сине човешки, обърни лицето си към Йерусалим, говори открито против светилищата и пророкувай против Израилевата земя.

8 Кажи на Израилевата земя: Така казва Господ: „Ето Аз съм срещу тебе! Ще извадя Своя меч от ножницата му и ще отсека праведния и нечестивия от тебе.

9 Понеже ще отсека от тебе праведния и нечестивия, Моят меч ще излезе от ножницата си против всеки от юг до север.

10 Тогава всеки ще узнае, че Аз съм Господ. Аз изтеглих Своя меч от ножницата му. Той вече няма да се върне отново в нея.“

11 А ти, сине човешки, стени! С разбито сърце и с горчивина стени пред тях.

12 И когато те попитат „Защо стенеш?“, тогава им кажи: „Поради мълвата. Когато тя дойде, всяко сърце ще се свие, всички ръце ще отмалеят, всеки дух ще се сломи и колената на всички ще се разтреперят като вода. Ето тя идва! И ще се сбъдне, казва Господ Бог“.“

13

И Господ рече:

14 „Сине човешки, пророкувай и кажи: „Така казва Господ Бог: Кажи:

„Меч! Мечът е наострен и излъскан!

15 Наострен за голяма сеч; излъскан — да блести като светкавица! Нека не се радваме! Жезълът, сине Мой! Мечът презира всяко дърво!

16 Той го даде да бъде излъскан, да бъде хванат с ръка. Той е изострен! Мечът е излъскан, за да бъде даден в ръката на погубителя“!

17 Викай и ридай, сине човешки, защото той е против Моя народ, против всичките първенци на Израил. Те ще бъдат предадени на меч с Моя народ. Затова удряй бедрата си.

18 Защото изпитването приключи. Сега какво? Дори жезълът е пречупен! Защото мечът презира…! Но няма да се случи, казва Господ Бог.

19

А ти, сине човешки, пророкувай и пляскай с ръце! И нека мечът да порази два пъти, три пъти! Това е меч за погубване, меч за голяма сеч, въртящ се срещу тях,

20 за да се свият сърцата и онези, които се препъват, да се умножават. При всички техни порти поставих меч за погубване. Ах, направен е да блести като светкавица. Изваден е за убиване.

21 Бъди остър! Обърни се надясно! Поразявай! Обърни се наляво! Навсякъде, накъдето е насочено острието ти!

22 И Аз също ще пляскам с ръцете Си и ще утоля Своята ярост. Аз съм Господ. Аз казах.“

23

И Господ отправи към мене слово:

24 „Сега ти, сине човешки, определи си два пътя, по които ще мине мечът на вавилонския цар, и двата, водещи началото си от една и съща земя. Направи пътепоказател; на разклонението на пътя към града го постави.

25 Постави си пътен знак за меча да дойде: Рава на Амоновите синове и Юдея, в укрепения Йерусалим.

26 Защото вавилонският цар се спря в началото на пътя, на разклонението на двата пътя, за да получи знамение. Той хвърли стрели, допита се до терафими, прегледа черен дроб.

27 От дясната му страна се явява знамението „Йерусалим“ — да постави стенобойни машини, да отвори уста, за да извика, да нададе боен вик, да постави стенобойни машини срещу портите, да издигне обсадна рампа, да изградят обсаден вал.

28 Но за тях това беше като лъжливо знамение. Те са обвързани с тържествени клетви, но ще се изложи на показ беззаконието им, че трябва да бъдат взети в плен.“

29 Затова така казва Господ Бог: „Понеже изложихте на показ вашите беззакония, като разкрихте размирните си действия, изкарвайки наяве греховете си чрез всичките си противни дела, защото се изложихте на явна съблазън, ще бъдете заловени.

30

А ти, скверни беззаконни княже на Израил, чийто ден е дошъл навреме за твоето окончателно наказание!“

31 Така казва Господ Бог: „Махни кидара и свали диадемата! Нека нищо не е същото. Въздигни унизения и свали гордия!“

32 Безпорядък, хаос, смут! Това е, което ще направя — бедствие, което с нищо не може да се сравни; дойде онзи, чиято е присъдата, и Аз ще му я дам.

33

А ти, сине човешки, пророкувай и кажи: „Така казва Господ Бог за амонците и за техните подигравки. Кажи: „Меч! Меч е изтеглен за погубване, изострен е да погълне, да блесне като светкавица —

34 докато те ти предлагат суетни видения и лъжливи предсказания, — да те постави на шията на нечестивите беззаконници, чийто ден дойде навреме за твоето окончателно наказание.

35 Върни го в ножницата му! На мястото, където си създаден, в страната на своя произход, там ще те съдя.

36 И ще излея негодуванието Си върху тебе, с огъня на Своята ярост ще духна върху тебе. И ще те предам в ръката на жестоки хора, изкусни в унищожение.

37 Ти ще станеш храна за огъня, твоята кръв ще се лее сред страната. Никой няма да си спомня за тебе, защото Аз съм Господ. Аз казах“.“

22

1

Господ ми рече:

2 „И ти, сине човешки, искаш ли да ги съдиш? Искаш ли да призовеш на съд кървавия град? Разкрий му всичките негови мерзости!

3 Кажи: „Така рече Господ Бог: „О, граде, който проливаш кръв вътре в себе си и който правиш идоли за себе си, оскверявайки се, изпълни се времето ти!

4 Чрез кръвта, която проля, ти стана виновен и чрез твоите идоли, които направи, ти стана нечист, приближавайки твоя ден и достигайки твоите години. Затова те направих за укор сред народите и присмех по всичките страни“.“

5 Онези наблизо и надалече от тебе ще ти се присмеят — известен с нечистота, препълнен с безредие.

6 Виж израилските първенци. Всеки, който се намира в тебе, се стремеше да пролива кръв според силата си.

7 В тебе към баща и майка се отнасяха презрително. В тебе потискаха пришелец. В тебе измъчваха сирак и вдовица.

8 Ти презираше Моите светини и безчестеше Моите съботи.

9 Клеветници, които се стремят да проливат кръв, се намират в тебе. И у тебе по планините ядат идоложертвено. Вътре в тебе те вършат развратни деяния.

10 В тебе те откриват бащината си голота. В тебе те насилват жени през време на месечната им нечистота.

11 Един върши мерзост с жената на съседа си; друг позорно осквернява снаха си, а трети насилва сестра си, дъщерята на баща си.

12 В тебе вземат подкупи, за да пролеят кръв. Ти вземаш лихви и печалби; с насилие онеправдаваш ближния си, а Мене забравяш, казва Господ Бог.

13

Но ето затова ударих със Своята ръка върху безчестната ти печалба, която ти извличаше, и върху кръвопролитието, което е сред тебе.

14 Ще устои ли сърцето ти и ще бъдат ли крепки твоите ръце в дните, които съм ти определил. Аз съм Господ, Аз казах това и Аз ще го изпълня!

15 Ще те разпръсна между народите и ще те разсея по страните. Ще поставя край на твоята нечистота

16 и ти ще се оскверняваш пред очите на народите. Тогава ще узнаеш, че Аз съм Господ.“

17

И Господ ми рече:

18 „Сине човешки, Израилевият дом стана шлака за Мене. Те всички са мед, калай, желязо и олово в топилня. Те са шлаката на среброто.“

19 Затова така казва Господ Бог: „Понеже всички вие станахте шлака, ето Аз ще ви събера в Йерусалим.

20 Както събират сребро, мед, желязо, олово и калай в топилня, така че тя да може да се разпали с огън, за да се разтопят, така ще ви събера в гнева Си и в Своята ярост. Тогава ще ви изхвърля и ще ви стопя.

21 И ще ви събера, и ще духна върху вас с огъня на Своята ярост. Тогава ще се стопите сред града.

22 Както се топи сребро в топилня, така и вие ще бъдете стопени в него. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ. Аз излях Своята ярост върху вас.“

23

И Господ отправи слово към мене:

24 „Сине човешки, кажи ѝ: „Ти си земя, която не е очистена или напоена в деня на гнева,

25 чиито пророци съзаклятничат в нея като ревящи лъвове, разкъсващи плячка. Те погълнаха живи хора; присвоиха си съкровища и скъпоценности; умножиха вдовиците ѝ в нея.

26 Нейните свещеници насилваха Моя закон. Оскверняваха Моите светини, не правеха разлика между свещено и скверно, не учеха за разликата между нечисто и чисто и затваряха очите си за Моите съботи. И Аз бях унизяван сред тях.

27 Първенците в нея бяха като вълци, разкъсващи плячка, проливащи кръв и погубващи живот, за да извлекат безчестна печалба.

28 Пророците ѝ се замазваха за тях с варов разтвор, като виждаха суетни видения и предсказваха лъжовно за тях, казвайки: „Така казва Господ Бог“, когато Господ не е говорил.

29 Народът на страната вършеше насилие и грабежи. Бедни и нуждаещи се бяха потискани и към пришълците се отнасяха несправедливо.

30 И Аз потърсих между тях мъж, който ще възстанови стената и ще застане в отвора пред Мене заради страната, за да не я съсипя, но не намерих.

31 Така излях Своето негодувание върху тях и с огъня на Своята ярост ги погубих. Тяхното поведение поставих върху главите им“, казва Господ Бог.“

23

1

Господ ми рече:

2 „Сине човешки, имаше две жени, дъщери на една майка.

3 Те блудстваха в Египет, блудстваха в младостта си. Там те позволяваха гърдите им да бъдат стискани и там девствените им гърди бяха галени.

4 И имената им бяха: Охола — по-възрастната, и Охолива — нейната сестра. Те станаха Мои и родиха синове и дъщери. А имената им бяха: Самария — Охола, и Йерусалим — Охолива.

5

Охола живееше като блудница, невярна на Мене. Тя изпитваше страст към своите любовници, асирийците: съседи, висши военачалници,

6 облечени в пурпур, областни началници и висши служители, всички те привлекателни млади мъже, колесничари, които яздат коне.

7 И тя предлагаше развратното си поведение на тях, на всички отбрани синове на Асирия. И се оскверни с всичко, което тя силно желаеше, с всички техни идоли.

8 И тя не изостави развратното си поведение от Египет, защото те лежаха с нея в нейната младост. Те милваха девствените ѝ гърди и изливаха блудството си върху нея.

9 Затова я предадох в ръцете на любовниците ѝ, в ръката на асирийците, към които тя изпитваше страст.

10 Те откриваха голотата ѝ, вземаха нейните синове и дъщери и с меч я убиха. Така, когато те изпълниха присъдите против нея, тя стана нарицателно име за жените.

11

Когато сестра ѝ Охолива видя това, стана по-развратна от нея и нейната страст беше повече от блудството на сестра ѝ.

12 Тя изпитваше страст към асирийците — областни началници и висши служители, приближени, разкошно облечени, колесничари, яздещи коне, всички те привлекателни млади мъже.

13 И аз видях, че тя самата се оскверни — двете следваха един и същ път.

14 Но тя умножи блудството си. Тя се вглеждаше в мъже, изобразени върху стена, образи на халдейци, изсечени в яркочервено.

15 Те бяха препасани с пояс през кръста си и с надиплени тюрбани върху главите си. Всички те имаха вид на военачалници, приличащи на вавилонци от Халдея, родната им страна.

16 Тя изпита страст към тях, когато се появиха пред очите ѝ, и изпрати при тях пратеници в Халдея.

17 И вавилонците дойдоха при нея в любовната постеля и я оскверниха с блудството си. Но когато се оскверни от тях, тя се отвърна от тях с отвращение.

18 Когато тя излагаше на показ блудствата си и откриваше голотата си, Аз се отвърнах от нея, както се отвратих от нейната сестра.

19 Но тя умножаваше блудствата си, спомняйки си дните на своята младост, когато живееше като блудница в египетската страна.

20 И тя изпитваше страст към любовниците си, чиято плът е като плът на магарета и чието изливане е като изливане на жребци.

21 Така ти жадуваше за похотта на своята младост, когато египтяните милваха твоите гърди и стискаха твоите девически гърди.

22

Затова, о, Охолива, така казва Господ Бог: „Ето Аз ще предизвикам твоите любовници против тебе, онези, от които ти се отвърна с погнуса. Ще ги доведа срещу тебе от всички страни —

23 синовете на Вавилон: всички халдейци, Пекод, Шоа и Коа, и всички синове на Асирия с тях — привлекателни млади мъже, всички от тях, областни началници и висши служители, военачалници и именити офицери, всички те яздещи на коне.

24 И ще дойдат против тебе с оръжия, колесници, с големи щитове, брони и шлемове, огромна войска. Те ще вземат позиции против тебе от всички страни и ще предам на тях съда. Те ще те съдят съобразно своите закони.

25 Когато насоча ревността Си против тебе, те ще постъпят с тебе яростно — ще отрежат твоя нос и ушите ти и твоето потомство ще падне от меч. Те ще вземат синовете ти и дъщерите ти, а оцелелите от тебе огън ще погълне.

26 Ще съблекат дрехите ти и ще вземат красивите ти скъпоценности.

27 Така ще сложа край на твоето разпътство и твоето блудство, донесени от египетската земя. И ти няма да повдигаш очи към тях, нито ще си спомняш Египет повече.

28

Защото така казва Господ Бог: „Ето Аз те предавам в ръката на онези, които те мразят, в ръката на онези, от които се отврати душата ти.

29 И те ще постъпят с тебе с омраза, ще ти вземат всичките спечелени с труд притежания и ще те оставят гола и непокрита. Тогава ще бъде разкрита голотата на блудствата ти, разпътството ти и твоите похоти.

30 Тези неща ще ти бъдат сторени заради твоето развратно следване на народите и защото се оскверни с идолите им.

31 Понеже ти вървеше по пътя на сестра си, Аз ще дам в ръката ти нейната чаша.“

32

Така казва Господ Бог: „Ти ще пиеш сестрината си чаша — така дълбока и широка, напълнена догоре. Това ще породи присмех и подигравки.

33 Ти ще бъдеш пълна с пиянство и печал — чашата на ужаса и опустошението, чашата на твоята сестра Самария.

34 И ще я изпиеш и пресушиш. След това ще изгризеш парчетата ѝ и ще разкъсаш гърдите си. Защото Аз говорих това“, казва Господ Бог.“

35 Затова така казва Господ Бог: „Понеже ти Ме забрави и Ме хвърли зад гърба си, ти самата трябва да понесеш похотливост и блудствата си.“

36

Тогава Господ ми каза: „Сине човешки, призови на съд Охола и Охолива! Извести им техните мерзости!

37 Защото те блудстваха и кръв има по ръцете им. Блудстваха със своите идоли и дори синовете си, които родиха за Мене, принесоха на тях като храна.

38 Това те сториха и на Мене: в същия ден омърсиха Моето светилище и оскверниха Моите съботи.

39 И докато убиваха своите деца за идолите си, в същия ден влязоха в Моето светилище, за да го омърсят. Ето така те направиха в Моя дом!

40

Освен това те изпратиха за мъже, които дойдоха отдалече, за които беше изпратен пратеник. И ето Те дойдоха, мъже, за които ти се изкъпваше, изписваше очите си и се окичваше с накити.

41 И сядаше на разкошно ложе с маса, подредена пред него, на която беше поставила Мои кадива и Моето маслинено масло.

42 И шумът на безгрижно множество беше там. Заедно с мъжете от простолюдието пияници, доведени от пустинята. Те поставяха гривни на ръцете им и хубави корони на главите им.

43 Тогава си казах: „Какво прахосване! Какво блудство! Сега те продължават да блудстват с нея! А тя…!“

44 И те влязоха при нея, както отиват при блудница. Така те влизаха при Охола и при Охолива, развратните жени.

45 Но праведни мъже ще ги съдят — с наказание, което се полага на прелюбодейци и жени, пролели кръв. Защото те са блудници с кръв по своите ръце.“

46

Понеже така казва Господ Бог: „Вдигни армия против тях и ги предай на ужас и плячкосване.

47 Тогава армията ще ги убие с камъни и ще ги съсекат с мечовете си. Те ще убият техните синове и дъщери и с огън ще изгорят техните домове.

48 Така ще изчистя страната от разврат и всички жени ще бъдат предупредени да не вършат вашите позорни деяния.

49 И те ще стоварят позорните ви деяния върху вас и вие ще понесете наказанието за вашите идолопоклоннически грехове. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ Бог.“

24

1

След това Господ отправи слово към мене на десетия ден от десетия месец на деветата година:

2 „Сине човешки, запиши си датата, точно този ден — вавилонският цар обсади Йерусалим точно на този ден, —

3 и състави притча относно размирния дом.

Кажи им: „Така казва Господ Бог: „Постави котел, постави го. След това налей вода в него.

4 Събери в него парчетата месо, всяко добро парче, бут и плешка. Напълни го с най-хубавите парчета.

5 Вземи най-доброто от стадото. И дори натрупай дърва под него. Нека бързо кипнат и дори нека заврат парчетата в него“.

6

Затова така рече Господ Бог: „Горко на кървавия град, котела, в който има ръжда, чиято ръжда не изчезва от него! Парче по парче я махни от него. Не много е останало върху него.

7 Защото кръвта ѝ е сред нея. Тя го постави на гола скала. Не го изля на земята, за да го покрие с прах.

8 За да се предизвика гняв, за да се отмъсти, поставих кръвта ѝ на гола скала, така че да не бъде покрита.“

9 Затова Господ Бог казва така: „Горко на кървавия град!“ Аз дори ще направя огромна клада.

10 Натрупай дърва. Запали огъня. Свари месото напълно, излей бульона. Нека костите се овъглят.

11 Тогава го остави празен върху въглените, така че да се нагорещи и медта му да се нажежи, и неговата нечистота да се разтопи в него, да изчезне ръждата му.

12 Изтощи се от усилията, но голямата му ръжда не се премахва от него. В огъня е с ръждата си.

13 Поради твоята развратна нечистота — защото се опитах да те очистя, но ти не се очисти от своята нечистота — и никога няма да се очистиш отново, докато не удовлетворя Своята ярост против тебе.

14 Аз съм Господ, Аз казах. Наближава и Аз ще я изпълня! Няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да проявя състрадание. Според твоите постъпки и според твоите дела ще те съдя“, казва Господ Бог.

15

След това Господ отправи слово към мене:

16 „Сине човешки, ето Аз ще взема от тебе радостта на твоите очи с един замах. Но ти не скърби и не плачи, сълзите ти не трябва да се леят.

17 Охкай, оплаквай умрелите, но не извършвай жалейки. Вържи твоя тюрбан, обуй сандали на краката си, не покривай устни и не яж храна на опечалени.“

18

Така аз говорих на народа сутринта, а вечерта моята жена почина. А на сутринта сторих така, както ми беше заповядано.

19 Тогава народът ме попита: „Няма ли да ни кажеш какво означават за нас тези неща, които вършиш, че ти постъпваш така?“

20 И аз им казах: „Господ отправи слово към мене с думите:

21 „Кажи на Израилевия дом: Така казва Господ Бог: „Ето Аз ще оскверня Своето светилище, гордостта на вашата сила, радостта на вашите очи и копнежа на живота ви. И вашите синове и дъщери, които оставихте след себе си, ще паднат от меч.

22 А вие ще направите, както аз направих — няма да покривате устни и няма да ядете храна на опечалени.

23 Тюрбаните ви ще стоят на главите ви и сандалите — на краката ви. Няма да скърбите и няма да плачете. Но ще гниете поради беззаконията си и ще стенете заедно.

24 И Йезекиил ще бъде знак за вас. Според всичко, което той прави, ще правите и вие, когато се случи това. Тогава ще узнаете, че Аз съм Господ Бог“.

25

А ти, сине човешки, в деня, когато взема от тях крепостта им, радостта на тяхната слава, тяхната гордост и веселие, радостта на очите им и вдъхновението на техния живот, синовете и дъщерите им,

26 в онзи ден оцелелият ще дойде при тебе с вест, за да могат да чуят ушите ти.

27 В онзи ден твоята уста ще се отвори към този, който е оцелял, и ти ще говориш и няма повече да бъдеш безмълвен. Ти ще бъдеш знамение за тях и те ще узнаят, че Аз съм Господ.“

25

1

След това Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, обърни лицето си към амонците и пророкувай против тях.

3 Кажи на амонците: „Чуйте словото на Господ Бог. Така казва Господ Бог: „Понеже ти каза за Моето светилище О-хо-хо, когато беше осквернено, и за Израилевата земя, когато беше опустошена, и за дома на Юда, когато отидоха в плен,

4 затова ето ще те дам като наследство на синовете на Изтока и ще разположат лагерите си сред тебе, и ще се заселят сред тебе — те ще ядат плодовете ти и ще пият млякото ти.

5 И ще направя Рава Амонска пасбище за камили и амонските градове — място за почивка на стада. И ще разберете, че Аз съм Господ“.“

6

Защото така казва Господ Бог: „Понеже пляска с ръце и тропа с крак, и се зарадва от все сърце с презрение към Израилевата земя,

7 затова, ето ще простра ръката Си против тебе и ще те предам за плячка на народите, и ще те изтребя между народите, и ще те залича от страните, ще те изкореня. И ще разбереш, че Аз съм Господ.“

8

Така казва Господ Бог: „Понеже Моав и Сеир казват: „Ето и Юдея е страна като всички други народи!“,

9 затова, ето Аз ще открия фланга на Моав откъм градовете му до последния му град, славата на земята — Бет Йешимот, Баал Маон и Кириатаим,

10 за синовете на Изтока заедно с амонците и ще им го дам в притежание, така че амонците да не се помнят сред народите.

11 И ще извърша съд над Моав и ще разберат, че Аз съм Господ.“

12

Така казва Господ Бог: „Понеже Едом жестоко мъстеше срещу дома на Юда и си навличаше грях, като му отмъщаваше,

13 затова така казва Господ Бог: „Ще простра ръката Си срещу Едом и ще изтребя от него човек и животно. И ще го превърна в развалини, от Теман и до Дедан ще паднат от меч.

14 И ще си отмъстя на едомците чрез ръката на Своя народ Израил; те ще действат според Моя гняв и според Моята ярост. Така ще разберат Моето отмъщение“, възвестява Господ Бог.“

15

Така казва Господ Бог: „Понеже филистимците си отмъщаваха с презрение в душата за гибел, мъстеха на Юда,

16 затова така казва Господ Бог: „Ето ще простра ръката Си срещу филистимците и ще изтребя керетите, и ще погубя остатъка по крайбрежието.

17 И ще ги подложа на голямо наказание с яростни укори. И ще разберат, че Аз съм Господ, когато си отмъстя на тях“.“

26

1

В единадесетата година, в първия ден на първия месец, Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, понеже Тир каза за Йерусалим „О-хо-хо!“, съборена е портата на народите. Тя падна към мене. Ще се обогатя, Йерусалим е в развалини.

3

Затова така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против тебе, Тире! И ще надигна против тебе много народи, както морето надига вълните си.

4 И ще разрушат стените на Тир и ще съборят кулите му. И Аз ще измета отломките от него и ще го оставя като гола скала.

5 Той ще бъде гол сред морето, защото Аз казах това“ — възвестява Господ Бог. „Той ще бъде за плячка на народите,

6 докато дъщерите му, които са в страната, ще бъдат избити с меч и ще разберат, че Аз съм Господ“.“

7

Защото така казва Господ Бог: „Ето Аз ще доведа против Тир от север вавилонския цар Навуходоносор, царя на царете, с коне, колесници и конници — войска и множество народ.

8 Той ще избие твоите дъщери в страната с меч, ще издигне срещу тебе обсаден вал за нападение и ще изправи щитове против тебе.

9 Той ще насочи удара на стенобойните си машини срещу стените ти и ще събори кулите ти с железните си лостове.

10 От множеството му коне прахът им ще те покрие; от шума на конниците и колелата на колесниците твоите стени ще се разлюлеят, когато влиза през твоите порти, както се влиза в щурмуван град.

11 С копитата на конете си ще изпотъпче всичките твои улици, с меч ще избие твоя народ и ще повали на земята стълбовете на твоята мощ.

12 Те ще разграбят твоето богатство и ще плячкосат твоята стока, ще разрушат твоите стени и ще срутят красивите ти къщи. Твоите камъни, дървета и отломки ще изхвърлят в морето.

13 И ще прекратя шума на песните ти и звукът от твоите цитри няма вече да се чува.

14 И ще те оставя като гола скала; място за разстилане на мрежи ще бъдеш. Никога няма да бъдеш построен отново, защото Аз, Господ, казах това“, възвестява Господ Бог.

15

Така Господ Бог казва на Тир: „Няма ли от шума на твоето падане да се разклатят крайбрежията, когато смъртно ранените стенат и когато убитите са изклани вътре в тебе?

16 И всички морски князе ще слязат от престола си. Ще свалят одеждите си и ще снемат пъстрите си дрехи. Ще се покрият с вретища, ще седнат в праха на земята и ще потръпнат минута, ужасени от тебе.

17 И ще заплачат за тебе и ще ти кажат: „Как си погинал ти, който беше заселен по моретата, град, който беше възхваляван, който беше най-силен в морето, ти и твоите жители, които всявахте ужас у всеки един от обитателите му.

18 Сега островите ще треперят в деня на падението ти. Поради твоята гибел са ужасени островите, които са в морето“.“

19

Защото така казва Господ Бог: „Когато те направя пуст град като необитаемите градове, надигайки върху тебе бездната и дълбокото море те покрие,

20 тогава ще те принизя до онези, които слизат в гроба, до древен народ и ще те направя да обитаваш преизподнята, подобно на древни останки, да бъдеш с онези, които слизат в гроба, за да не бъдеш обитаван. И Аз ще явя славата в земята на живите.

21 За ужас ще те направя и няма да те има. Ще бъдеш търсен и никога няма да бъдеш намерен“ — възвестява Господ Бог.

27

1

След това Господ отправи слово към мене:

2 „И ти, сине човешки, заплачи за Тир

3 и кажи на Тир, който живее при морските пристанища и търгува с народите от много острови: „Така казва Господ Бог:

„Тире, ти казваш: Аз съм съвършена красота.

4 Сред моретата са твоите предели; твоите строители направиха съвършена красотата ти.

5 От сенирски кипариси те направиха всички дъски на твоя кораб. Ела от Ливан взеха, за да ти направят мачта.

6 Веслата ти направиха от васански дъбове; твоята дъсчена облицовка те изработиха от кипарис, инкрустирана със слонова кост от Китимските острови.

7 От пъстроцветен висон от Египет беше платното, което служеше за твой флаг. От синкави и червени тъкани от крайбрежието на Елиша беше твоето покривало.

8 Жители на Сидон и на Арвад бяха твои гребци, твоите вещи мъже бяха, Тире, в тебе; те бяха твоите кормчии;

9 твоите пробойни бяха по тебе. Стареите от Гевал и неговите вещи мъже бяха в тебе, за да поправят пробойните ти. В тебе бяха всички морски кораби и техните моряци, за да ти въртят търговията.

10

Персийци, лидийци и ливийци бяха твоята войска, служейки като бойци. Щитове и шлемове те окачваха на тебе. Те ти придаваха величие.

11 Хора от Арвад и Хелев стояха наоколо по твоите стени, а гамадинците — по кулите ти; те окачваха своите щитове по стените наоколо; те направиха съвършена твоята красота.

12

Тарсис беше твоят търговец поради твоето огромно богатство от всякакъв вид: те даваха за стоките ти сребро, желязо, калай и олово.

13 Яван, Тувал и Мешех — те търгуваха с тебе с хора и бронзови изделия, които ти даваха в замяна.

14 Хората от Тогарма даваха за твоите стоки коне, конници и мулета.

15 Синовете на Дедан също бяха твои търговци. Много от крайбрежията бяха посредници в твоята търговия, заплащаха ти налог в слонова кост и абанос.

16 Арамейците търгуваха с тебе поради многото ти стоки. За твоите стоки те заплащаха с тюркоаз, пурпур, пъстри тъкани и фин лен, корали и скъпоценни камъни.

17 Юдейското и Израилското царство търгуваха с тебе с минитска пшеница, мед, маслиново масло и балсам, които даваха за твоите стоки.

18 Дамаск търгуваше с тебе поради твоето голямо производство, заради изобилието на твоите богатства с вино от Хесбон и вълна от Цахар.

19 Дан и Яван от Узал ти даваха за твоите добри стоки вино; ти внасяше ковано желязо, касия и канела.

20 Дедан търгуваше с тебе с покривки за седла.

21 Арабия и всички кидарски първенци търгуваха като твои посредници с агнета, овни и кози.

22 Търговците от Шева и Рама търгуваха с тебе. Те бяха твои търговци. Те разменяха за твоите стоки най-добрите балсами, всякакви скъпоценни камъни и злато.

23 Харан, Кане и Еден, търговците от Шева, Асур и Хилмад търгуваха с тебе.

24 Те бяха твои търговци. Купуваха за тебе изящни дрехи и мантии от синкав пурпур синкав и бродирани и многоцветни килими и преплетени шнурове.

25

Тарсиските кораби бяха в служба на твоята търговия. Така ти стана богат и величествен посред морето.

26 Твоите гребци те отведоха в открития океан, но източният вятър те разби посред морето.

27 Твоето богатство и твоите стоки, твоите моряци и твоите кормчии, онези, които заздравяваха корабите, дърводелците и търговците с твоята стока и всички твои бойци, които бяха у тебе, и целият твой екипаж в деня на падението ти ще паднат посред морето.

28 При силния вик на твоите кормчии ще потреперят околностите.

29

И всички гребци ще слязат от корабите, моряците и всички кормчии ще застанат на сушата

30 и ще заридаят с висок глас, ще заридаят за помощ, като посипят с пепел главите си и се валят в прахта.

31 Ще се острижат до голо и ще навлекат вретища, и ще плачат за тебе с горчив плач.

32 И в риданието си ще извисят плачевна песен и ще заплачат за тебе: Кой е като Тир, разрушен сред моретата?

33 Когато твоите стоки излизаха по моретата, ти насищаше царете по земята с голямото си богатство и с твоите стоки.

34 Но когато ти беше разбит по моретата, твоите стоки потънаха в дълбоките води, цялата ти войска заедно с тебе.

35

Всичките обитатели на островите се ужасиха от тебе, на царете им настръхнаха косите, лицата им се изкривиха.

36 Търговците на другите народи те освиркваха; ти стана за ужасяване и няма да те има за вечни времена“.“

28

1

След това Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, кажи на господаря на Тир: „Така казва Господ Бог:

„Понеже сърцето ти се възгордя и казваш: Аз съм бог, седя на божий престол посред морета“ — но си човек, а не си Бог, макар че поставяш твоя ум наравно с Божия ум,

3 ето ти си по-мъдър от Даниил, няма тайна, скрита от тебе!

4 С мъдростта си и разума си ти си спечели богатство и имаш злато и сребро в съкровищниците си.

5 С голямото си умение в търговията си умножи богатството си и сърцето ти се възгордя поради богатството ти“ —

6 затова така казва Господ Бог: „Понеже ти поставяш своя ум наравно с Божия ум,

7 ето Аз ще доведа против тебе чужденци, най-яростните между народите. Те ще извадят мечовете си против красотата на твоята мъдрост и ще помрачат твоя блясък.

8 Те ще те свалят в гроба и ще умреш посред моретата със смърт на убити.

9 Ще кажеш ли тогава пред този, който те убива, „Аз съм бог“ — когато се окажеш човек, а не бог, в ръката на този, който те убива?

10 Ти ще умреш със смърт на необрязани от ръката на чужденци, защото Аз казах това“ — възвестява Господ Бог.“

11

Господ отправи слово към мене:

12 „Сине човешки, запей плачевна песен за царя на Тир и му кажи: „Така казва Господ Бог:

„Ти беше образец на съвършенство, изпълнен с мъдрост и съвършена красота.

13 Ти беше в Едем, Божията градина, твоята дреха беше украсена с всякакви скъпоценни камъни — червен халцедон, топаз и диамант, хризолит, оникс, яспис, сапфир, карбункул и изумруд. И твоите обици бяха направени от злато, както и украсите ти, поставени върху тебе в деня на твоето създаване.

14 Ти беше пламтящ херувим с разпрострени крила, който възпира. И Аз те поставих на светата Божия планина и ти беше посред огнени камъни.

15 Ти беше съвършен в пътищата си от деня на сътворението ти, докато не се намери у тебе беззаконие.

16 Поради огромната ти търговия твоята вътрешност се изпълни с насилие и ти съгреши. И Аз те изгоних от Божията планина и те доведох до гибел — тебе, пазещия херувим, изсред огнените камъни.

17 Сърцето ти се възгордя поради красотата ти. Ти поквари мъдростта си заедно със своя блясък. На земята ще те хвърля пред лицето на царете, пред които те поставих, за да те гледат.

18 С многото си беззакония, заради неправедната си търговия ти оскверни светилищата си. Затова извадих огън изсред тебе; той ще те погълне. И ще те превърна в пепел на земята пред очите на всички, които те гледат.

19 Всички, които те познаваха сред народите, ще ги побият тръпки заради тебе. Ти ще станеш за ужас и няма да те има за вечни времена“.“

20

След това Господ отправи слово към мене:

21 „Сине човешки, обърни лицето си към Сидон и изречи пророчество срещу него.

22 И кажи: „Така говори Господ Бог: Ето Аз съм против тебе, Сидоне, и ще се прославя посред тебе. И ще разберат, че Аз съм Господ, когато извърша съд над тебе и разкрия Своята святост чрез тебе!

23 И ще изпратя в него чума и кръвопролитие по улиците му, и убити ще паднат посред него, когато меч излезе срещу него от всички страни. И те ще разберат, че Аз съм Господ.

24

Тогава за дома Израилев той няма вече да бъде бодлив трън, който причинява болка, и нараняващ бодил повече от всички, които са около тях и ги презират. Тогава те ще разберат, че Аз съм Господ Бог“.“

25

Така казва Господ Бог: „Когато събера израилтяните между народите, сред които са разпръснати, и проявя чрез тях Своята святост пред очите на народите, и те ще заживеят в земята си, която дадох на Своя служител, на Яков,

26 нека живеят в нея в сигурност, да строят домове и да насаждат лозя, и да живеят в безопасност, когато произведа съд срещу всички около тях, които ги презират, тогава те ще разберат, че Аз съм Господ, техният Бог.“

29

1

В десетата година, на дванадесетия ден от десетия месец, Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, обърни лицето си към фараона, египетския цар, и пророкувай против него и против цял Египет.

3 Говори и кажи: „Така казва Господ Бог:

„Ето Аз съм против тебе, фараоне, египетски царю, големия крокодил, лежащ посред реките си, който казва: Моя е реката, аз сам си я създадох за себе си.

4 Но Аз ще поставя куки в челюстите ти и рибите от реките ще прилепя към твоите люспи. И ще те извадя от твоите реки и всичката риба на реките ти ще прилепне към люспите ти.

5 И ще те хвърля в пустинята, тебе и всичката риба на твоите реки. Ти ще паднеш на открито поле, няма да те съберат, нито приберат. Ще те оставя за храна на полските зверове и птиците в небесата.

6 Тогава всички обитатели на Египет ще разберат, че Аз съм Господ. Защото те бяха тръстикова подпора за Израилевия дом.

7 Когато те хванаха с ръка, ти се счупи и раздра цялото им рамо, когато се опряха на тебе, ти се пречупи и израни всичките им слабини.“

8

Затова така казва Господ Бог: „Ето ще докарам меч върху тебе и ще изтребя човек и животно в тебе.

9 египетската земя ще бъде опустошена и съсипана. И те ще разберат, че Аз съм Господ.“ Защото той казва: „Моя е реката и аз я създадох“.

10

Затова ето Аз съм против тебе и против реката ти; ще превърна египетската земя в пустош от развалини от Мигдол до Сиена, до самата граница Куш.

11 Човешки крак няма да стъпва по нея, нито крак на добитък ще преминава по нея; и няма да бъде обитавана четиридесет години.

12 И ще превърна египетската земя в най-опустошената сред опустошените страни, и градовете ѝ ще бъдат обезлюдени четиридесет години. И ще разсея египтяните между народите, и ще ги разпръсна по страните.“

13

Защото така говори Господ Бог: „След като изминат четиридесет години, Аз ще събера египтяните от народите, от всички народи, сред които бяха пръснати,

14 и ще върна египетските пленници, и ще ги доведа обратно в страната Патрос, земята на произхода им, и там те ще бъдат слабо царство.

15 От всички царства то ще бъде най-слабото и няма повече да се превъзнася над народите; Аз ще ги изкореня, за да не господстват над народите.

16 И занапред няма да бъдат повече опора за Израилевия дом, напомняща беззаконието им, когато Израилевите синове се обръщаха към тях, и ще разберат, че Аз съм Господ Бог.“

17

В двадесет и седмата година, в първия ден на първия месец, Господ отправи слово към мене:

18 „Сине човешки, вавилонският цар Навуходоносор измъчи своята войска с изнурителна обсада на Тир. Всички глави оплешивяха и всички рамене се ожулиха, но за обсадата на Тир нямаше никаква отплата нито за него, нито за армията му, за труда, който хвърли против него.

19 Затова така говори Господ Бог: „Ето Аз давам на вавилонския цар Навуходоносор египетската земя. Той ще грабне богатството ѝ, ще я оплячкоса и ще разграби заграбеното от нея; и това ще бъде възнаграждението за армията му.

20 Като награда за работата, която той извърши в нея, Аз ще му дам Еегипетската земя, защото те заради Мене ти направиха това — казва Господ Бог.

21

В този ден ще направя Израилевия дом силен и ще можеш да говориш пред тях. И те ще разберат, че Аз съм Господ“.“

30

1

И Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, пророкувай и кажи: „Така казва Господ Бог: Ридайте:

„Горко за този ден!“

3 Защото близък е денят на Господа — ден мрачен, идва часът на всички народи.

4 И ще влезе меч в Египет, и мъка ще обхване Куш, когато в Египет ще падат поразените, когато разграбят богатството му и той бъде разрушен до основи.

5 Кушити, ливийци и лидийци, и всякакви народи от различни племена, кувийци и синовете на страната, с които някога сключих завет, ще паднат от меч заедно с тях“.“

6

Така казва Господ: „Ще паднат подпорите на Египет, гордата му сила ще угасне. От Мигдал до Сиена ще паднат в него от меч — казва Господ Бог.

7 И ще бъде най-обезлюден сред опустошените земи и градовете му — най-разорени сред разорените градове.

8 И ще разберат, че Аз съм Господ, когато предам на огън Египет и всичките му подпори бъдат съкрушени.

9 В оня ден ще излязат от Мене вестоносци на кораби, за да ужасят безгрижните кушити — и ужас ще ги обладае в деня на гибелта за Египет, защото ето това скоро ще се сбъдне.“

10

Така казва Господ Бог: „Ще поставя край на многолюдния Египет чрез ръката на вавилонския цар Навуходоносор.

11 Той и народът с него, най-ужасните между народите, ще бъдат доведени, за да погубят страната. Те ще извадят мечовете си против Египет и ще напълнят земята с убити.

12 И ще пресуша ръкавите на Нил, и ще предам страната в ръката на зли хора. Чрез ръката на чужденци ще опустоша страната и всичко, което я изпълва. Аз, Господ, отсъдих така.“

13

Така казва Господ Бог: „Ще разруша идолите и ще премахна лъжливите богове в Мемфис. И вече няма да има владетел от египетската земя и ще всея страх в египетската земя.

14 Ще опустоша Патрос и ще предам на огън Цоан, и ще извърша съд над Но.

15 Ще излея яростта Си върху египетската крепост Син и ще унищожа многолюдния Но.

16 И ще предам на огън Египет. Син ще се гърчи от мъки, Но ще бъде превзет и враговете ще нападнат Мемфис посред бял ден.

17 Младите от Он и Бубастис ще паднат от меч, а останалите ще отидат в плен.

18 В Тафнес денят ще се помрачи, когато строша там подпорите на Египет. Ще се прекрати у него гордото му могъщество. Облак ще го покрие и жителите му ще отидат в плен.

19 Ще извърша съд над Египет и ще разберат, че Аз съм Господ.“

20

В единадесетата година, в седмия ден на първия месец, Господ отправи слово към мене:

21 „Сине човешки, съкруших ръката на египетския цар, фараона, и ето тя не е превързана — никой не ѝ слага превръзка, не я лекува, за да оздравее и да може да държи меч.

22 Затова така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против египетския цар, фараона, и ще счупя ръцете му, здравата и счупената, и ще направя мечът да падне от ръцете му.

23 И ще разсея египтяните сред народите и ще ги разпилея по страните.

24 И ще направя силна ръката на вавилонския цар и ще поставя своя меч в нея, а ръцете на фараона ще счупя. Смъртно ранен, той ще стене пред него.

25 Ще направя силни ръцете на вавилонския цар, а ръцете на фараона ще отслабнат. И ще разберат, че Аз съм Господ, когато поставя Своя меч в ръката на вавилонския цар, той ще го издигне над египетската земя.

26 И ще разсея египтяните сред народите, ще ги разпилея по страните и ще разберат, че Аз съм Господ“.“

31

1

В единадесетата година, в първия ден на третия месец, Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, кажи на египетския цар, фараона, и на пълчищата му:

„С кого се сравняваш по величието си?

3 С Асирия, с този ливански кедър? Красиви бяха клоните и листата му правеха сянка. На ръст беше висок и върхът му стърчеше сред облаците.

4 Водите го подхранваха, бездната го правеше да израсне, с водите си тя напояваше мястото, където той растеше, и пращаше струите си към всички останали полски дървета.

5 Затова той стана по-висок от всички полски дървета и клонките му станаха многобройни, клоните му се разлистваха поради изобилните води, които го напояваха.

6 В листата му виеха гнезда всички небесни птици и под клоните му раждаха всички полски животни, а под сянката му живееха всякакви многобройни народи.

7 Той беше красив и висок с разпрострените си клони, защото неговите корени се напояваха изобилно.

8 Кедрите в Божията градина не го засенчваха, кипарисите не можеха да се сравнят с клоните му, чинарите нямаха такава корона — нямаше дърво в градината на Господа, подобно по красота.

9 Направих го красив с многобройните му клони; всички Едемски дървета, които растяха в Божията градина, му завиждаха.“

10

Затова така казва Господ Бог: „Понеже той е станал висок на ръст и простря върха си до облаците, неговото сърце се възгордя поради величието му,

11 затова ще го предам в ръката на властелина на народите, за да постъпи с него, както подобава, понеже Аз го отхвърлих заради нечестието му.

12 Чужденци, най-безжалостните от народите, го съсякоха и го хвърлиха по планините. Клоните му паднаха по всички долини и лежаха счупени по всички клисури в страната. Всички народи по земята напуснаха неговата сянка и го изоставиха.

13 На поваления му ствол свиха гнезда всякакви небесни птици и в неговите клони имаше всякакви полски животни.

14 Така нека не се възвеличава никое от напояваните дървета с високия си ръст и да не простира върховете си до облаците. Нека могъщите стволове на дърветата, които се напояват с води, не се повдигат високо, защото те всички са обречени на смърт, всички ще се окажат в подземния свят сред мъртвите в преизподнята.“

15

Така казва Господ Бог: „В деня, когато той слезе в преизподнята, накарах да заплачат за него, затворих бездната заради него, задържах реките ѝ и големите води се спряха. Помрачих заради него Ливан и всичките дървета по полето завяхнаха заради него.

16 Накарах народите да затреперят от шума от падането му, когато го свалих долу в преизподнята заедно със слезлите в гроба. И ще се зарадват всички едемски дървета в подземния свят, най-избраните и най-добрите от ливанските, всички, които се напояват с води.

17 Те също слязоха в преизподнята заедно с него при поразените с меч, както и съюзниците му, сред народите, обитаващи под неговата сянка.

18

Тогава на кое от едемските дървета си подобен ти по слава и по величие? Заедно с едемските дървета ти ще бъдеш свален в подземния свят, ще лежиш сред необрязаните, поразените с меч. Това са фараонът и цялото му множество“ — казва Господ Бог.“

32

1

В дванадесетата година, в първия ден на дванадесетия месец, Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, запей плачевна песен за египетския цар, фараона, и му кажи:

„Като млад лъв си сред народите и си подобен на морско чудовище, хвърляш се в реките си, размътваш с краката си водите и тъпчеш техните потоци.“

3 Така казва Господ Бог: „Ще хвърля Своята мрежа върху тебе, ще се съберат многобройни народи и те ще те изтеглят с Моята мрежа.

4 Ще те хвърля на земята, на открито поле ще те запратя, за да кацат върху тебе всякакви небесни птици и се насищат от тебе животни от цялата земя.

5 Ще разхвърля твоята плът по планините и ще напълня долините с твоите трупове.

6 И чрез твоите потоци ще напоя земята с кръвта ти до планините и долините ще се изпълват с кръв от тебе.

7 Когато угаснеш, ще скрия небесата и ще помрача звездите им. Слънцето ще закрия с облак и луната ще престане да свети.

8 Ще покрия с мрак всички небесни светила над тебе и ще потопя в тъмнина твоята страна“ — казва Господ Бог.“

9

„Ще изпълня със страх сърцата на много народи, когато разглася за крушението ти между народите по земи, които не си знаел.

10 Ще докарам в ужас чрез тебе много народи. Царете им ще изтръпнат заради тебе от ужас, когато размахам Своя меч пред тях. Те ще треперят всяка минута за живота си в деня, когато ти паднеш.

11

Защото така казва Господ Бог: „Мечът на вавилонския цар ще се стовари върху тебе.

12 Ще изтребя твоя народ с меча на воините, най-ужасните между народите, и всичките ще съсипят величието на Египет, и цялото му множество ще загине.

13 Ще изтребя всичкия му добитък край великата река и няма да я размътва вече нито човешки крак, нито копито на добитък.

14 Тогава ще направя водите ѝ бистри и реките ѝ да потекат като маслиново масло — казва Господ Бог.

15 Когато превърна египетската земя в пустиня и земята се изпразни от всичко, което я изпълва, когато поразя всички живеещи в нея, тогава ще разберат, че Аз съм Господ.

16 Това е плачевната песен и те ще я пеят — дъщерите на народите ще я пеят, тя ще бъде пята за Египет и за цялото му множество“ — казва Господ Бог.“

17

В дванадесетата година, в петнадесетия ден на същия месец, Господ отправи слово към мене:

18 „Сине човешки, оплачи египетския народ и го свали — него и дъщерите на знаменити народи — в подземния свят със слизащите в гроба.

19 Кого превъзхождаш? Слез и легни с необрязаните!

20 Те ще паднат сред убитите с меч. Той е предаден на меч; влечете го заедно с цялото му множество.

21 Могъщи воини ще говорят за него и съюзниците му сред преизподнята. Те паднаха, лежат между необрязаните, пронизани с меч.

22

Там е Асирия и цялото ѝ пълчище, гробовете им са около нея; всички те са убити, паднали от меч,

23 чиито гробове са поставени в самата глъбина на преизподнята. Пълчището ѝ е около гробницата ѝ, всички те са убити, паднали от меч, всички, които всяваха ужас по земята на живите.

24 Там е Елам и цялото му множество около гробницата му; всички те са убити, паднали от меч; те са слезли необрязани в подземния свят, те всяваха ужас по земята на живите и носят своя позор с мъртвите в преизподнята.

25 Сред убитите му поставиха легло с цялото му множество — около него са гробовете им, всички те са необрязани, поразени с меч, защото всяваха ужас по земята на живите и те носят своя позор заедно с мъртвите в преизподнята, сред убитите лежат.

26

Там са Мешех и Тувал с цялото си множество, около тях са гробовете им: всички необрязани, убити с меч, защото те всяваха ужас по земята на живите.

27 Те не лежат с падналите необрязани воини, които са слезли в преизподнята с войнското си оръжие и са поставили своите мечове под главите си, а щитовете им са върху костите им, защото ужасът на силните беше по земята на живите.

28 И ти ще бъдеш съсипан сред необрязаните и ще лежиш заедно с убитите с меч.

29 Там е Едом, царете му и всичките му първенци, които поради голямата си мощ са поставени сред убитите с меч; с необрязаните те лежат, с мъртвите в преизподнята.

30

Там са северните князе и всички сидонци, които слязоха с убитите, с ужас от тяхната мощ. Те лежат необрязани, с убитите с меч, и носят своя позор със слезлите в преизподнята.

31

Фараонът ще ги види и ще се утеши за цялото си множество, поразено с меча — фараонът и цялата му войска — казва Господ Бог.

32 Защото всях страх от Мене по земята на живите. Той ще лежи сред необрязаните, убитите от меч, фараонът и цялото му множество“ — казва Господ Бог.

33

1

След това Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, обърни се към синовете на своя народ и им кажи: „Ако изпратя меч срещу една страна и народът на тази страна избере един мъж и го постави за страж,

3 а той, виждайки меч, приближаващ страната, затръби с тръба и предупреди народа,

4 тогава някой, който чуе звука на тръбата, но не се предпази и мечът дойде и го убие — кръвта му ще бъде върху неговата глава.

5 Той е чул звука на тръбата, но не се е предпазил, кръвта му е върху него. Ако той се беше предпазил, щеше да спаси живота си.

6 Ако пък стражът е видял идващия меч, не е сигнализирал с тръба, народът не е бил предупреден и мечът дойде и отнеме живота на някого от тях, този ще бъде заловен поради прегрешенията си, но Аз ще държа стража отговорен за смъртта му.

7

Така и тебе, сине човешки, съм поставил за страж на Израилевия дом. Когато чуеш слово от Моите уста, ти трябва да ги предупреждаваш от Мое име.

8 Когато кажа на беззаконника: „Беззаконнико, ти ще умреш“, а ти не проговориш нищо, за да предупредиш беззаконника за пътя му, той, бидейки беззаконник, ще умре заради греха си, но Аз ще държа тебе отговорен за смъртта му.

9 Ако пък предупредиш беззаконника да се отвърне от пътя си, но той не се обърне, той ще умре заради греха си, а ти ще спасиш живота си“.“

10

А ти, сине човешки, кажи на Израилевия дом: „Вие така казвате: „Нашите престъпления и нашите грехове са върху нас и заради тях ние чезнем; как тогава бихме могли да живеем“?“

11 Кажи им: „Жив съм Аз — казва Господ Бог, — Аз не искам смъртта на грешника, а искам грешникът да се отвърне от своя път и да бъде жив. Върнете се, върнете се от злите си пътища! Защо да умирате вие, Израилеви доме?“

12

И ти, сине човешки, кажи на синовете на своя народ: „Праведността на праведника няма да го спаси, когато той съгреши, нито беззаконникът поради своето беззаконие ще загине, ако отстъпи от него, нито праведникът ще може да живее заради правдата си, ако започне да греши.

13 Когато кажа за праведника, че той ще живее, а ако той, уповавайки се на своята праведност, извърши неправда, всичките му праведни дела няма да му се зачетат и той ще умре поради неправдата, която е сторил.

14 А когато кажа на беззаконника: „Ти ще умреш“ — а той се отвърне от своите грехове и постъпва справедливо и праведно,

15 нечестивецът връща залог, отплаща заграбеното, постъпва според законите за живот, като не върши нищо лошо, той ще живее, няма да умре.

16 Нито един от греховете, с които е съгрешил, няма да му се вмени; той е започнал да постъпва справедливо и праведно, той ще живее.

17

А синовете на твоя народ казват: „Несправедлива е отсъдата на Господа“, когато техният път е неправеден.

18 Когато праведният отстъпи от своята праведност и започне да върши неправда, той ще умре заради това;

19 и когато беззаконникът се отвърне от беззакониетго си и започне да постъпва справедливо и праведно, той ще живее поради това.

20 А вие казвате: „Отсъдата на Господа не е справедлива.“ Аз ще ви съдя всеки според пътищата му, Израилеви доме.“

21

В дванадесетата година от плена ни, в петия ден на десетия месец, при мене дойде един човек от оцелелите от Йерусалим и каза: „Градът е разрушен!“

22 Ръката на Господа беше върху мене вечерта още преди идването на избавилия се и Господ отвори устата ми, преди той да дойде при мене сутринта. Така моята уста беше отворена и аз не бях вече безмълвен.

23

И Господ отправи слово към мене:

24 „Сине човешки, тези, които живеят на опустошените места по Израилевата земя, казват: „Авраам беше един и получи във владение тази земя, а ние сме много и тази земя ни е дадена като притежание.“

25 Затова кажи им: „Така говори Господ Бог: „Вие ядете кръв и обръщате погледи към идолите си, и проливате кръв. И вие ще владеете страната?

26 Вие се опирате на своя меч, вършите мерзости, всеки от вас осквернява жената на ближния си и вие ще владеете страната“?“

27 Кажи им това: „Така казва Господ Бог: „Жив съм Аз! Онези, които са по опустошените места, ще паднат от меч, и този, който е по полето, ще го дам да го изядат зверовете, а които са в крепостите и пещерите, ще умрат от чума.

28 И ще обърна страната в пустиня на пустините и гордото им могъщество ще престане. Ще опустеят Израилевите планини, понеже никой няма да преминава.

29 Тогава ще разберат, че Аз съм Господ, когато превърна страната в пустиня на пустините заради всичките мерзости, които те сториха“.“

30

„А тебе, сине човешки, синовете на този народ, които говорят, те одумват при стените и вратите на къщите. Говорят един на друг, всеки на брата си, казвайки: „Елате сега и послушайте какво слово излезе от Господ!“

31 И идват при тебе на тълпи и седят пред тебе, Моят народ, и слушат твоите думи, но не ги изпълняват, защото в устата им те се превръщат в похоти, а сърцата им следват увлеченията.

32 И ето за тях ти си като красива песен, добре изпята под изкусен съпровод. Те слушат твоите думи, а не ги изпълняват,

33 но когато се сбъдне това — ето то вече се сбъдва, — те ще разберат, че е имало пророк сред тях.“

34

1

Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, изречи пророчество против пастирите на Израил, пророчествай и им кажи: „Така казва Господ Бог на пастирите: „Горко на Израилевите пастири, които сами себе си пасат! Не трябва ли пастирите да пасат стадото?

3 Вие ядяхте тлъстина и се обличахте с вълна, колехте угоени овци, но не пасяхте стадото.

4 Не подкрепяхте слабите, не лекувахте болната, не превързвахте ранената, не връщахте заблудилата се и не търсихте загубената, а властвахте над тях с насилие и жестокост.

5 И те се разпръснаха без пастир и станаха храна на всички полски зверове, и се разпиляха.

6 Моите овце се скитаха по всички планини и по всеки висок хълм. Моите овце се разпръснаха по цялата земя и никой не питаше за тях, никой не ги търсеше.

7

Затова, пастири, чуйте словото на Господа.

8 Жив съм Аз — казва Господ. Понеже Моето стадо беше разграбено, защото нямаше пастир, овцете ми станаха плячка на всички полски зверове и Моите пастири не се грижеха за тях, но сами себе си пасяха и не пасяха Моите овце.

9 Затова, пастири, чуйте словото на Господа.

10 Така казва Господ Бог: Аз съм против пастирите и ще им потърся сметка за Своето стадо. Ще поставя край на тяхната грижа за стадото и пастирите няма повече сами себе си да пасат; ще избавя овцете Ми от устата им, за да не им служат за храна“.“

11

Защото така казва Господ Бог: „Ето Аз сам ще потърся овцете Си и ще ги проверя.

12 Както пастирът проверява стадото си, когато се намира сред разпръснатите си овце, Аз ще прегледам овцете си и ще ги изведа от всички места, където са се разпилели в облачен и мрачен ден.

13 Ще ги изведа измежду народите, ще ги събера от страните и ще ги доведа в земята им. И ще ги паса по Израилевите планини край потоците и по всички обитаеми места на страната.

14 Ще ги паса на добро място за паша, пасбището им ще бъде по високите Израилеви хълмове. Там ще почиват в добра кошара и ще пасат на тучно пасбище върху Израилевите планини.

15 Аз ще паса Своите овце и Аз ще им дам покой — казва Господ Бог.

16 Изгубената ще намеря и прокудената ще докарам, ранената ще превържа, немощната ще подкрепя, а затлъстялата и непокорната ще изтребя. Ще ги паса справедливо.

17

А вас, овце Мои, така говори Господ Бог, ето ще ви съдя поотделно — овца, овен и козел.

18 Малко ли ви е, че пасете на най-добро пасбище, а тъпчете останалото от пашата с вашите крака или че пиете чиста вода, а останалото размътвате с краката си,

19 така че овцете Ми трябва да пасат смачканото от краката ви и да пият размътената от краката ви вода?“

20

Затова така им казва Господ Бог: „Ето Аз сам ще съдя между затлъстелите овце и мършавите.

21 Понеже вие блъскате с хълбока си и с рамо и бодете с рогата си всички слаби, докато ги изтласкате навън,

22 Аз ще избавя Своите овце, за да не бъдат повече плячка и ще отсъдя между овца и овца.

23

Тогава ще поставя над тях един пастир, Своя служител Давид, който ще ги пасе и ще им бъде пастир,

24 и Аз, Господ, ще бъда техният Бог, а служителят Ми Давид — княз сред тях; Аз, Господ, казах това.

25 Ще сключа с тях завет за мир, ще изтребя злите зверове от страната, за да могат моите овце да живеят безопасно по пустите места и да спят в горите.

26 Ще дам благословение на тях и на всички страни около Своя хълм. Ще пращам дъжд навреме — дъждове на благословение ще бъдат те.

27 Полските дървета ще дават своя плод и земята ще дава произведеното. Така те ще живеят безопасно на своята земя и ще разберат, че Аз съм Господ, когато счупя прътите на ярема им и ги освободя от ръцете на поробителите им.

28 Те вече няма да бъдат плячка за народите и полските зверове няма да ги ядат, а ще живеят безопасно и никой няма да ги застрашава.

29 Аз ще направя за тях славно насаждение, за да не умират повече от глад в страната и да не понасят повече подигравките на народите.

30 Те ще знаят, че Аз, техният Бог, съм с тях и те, Израилевият дом, са Мой народ — казва Господ Бог.

31 А вие, Мои овце на пасбището ми, сте хора, а Аз съм вашият Бог“ — казва Господ Бог.

35

1

След това Господ отправи слово към мене:

2 „Сине човешки, обърни лицето си към планинската страна Сеир и пророчествай против нея,

3 и ѝ кажи: „Така казва Господ Бог:

„Ето Аз съм против тебе, планинска страна Сеир. Ще простра ръката Си против тебе и ще те обърна в необитаема пустиня.

4 Ще превърна градовете ти в развалини и ти ще запустееш; тогава ще разбереш, че Аз съм Господ.

5 Понеже ти, Сеире, таеше вечна вражда и предаваше Израилевите синове на меч във време на тяхно бедствие, по време на окончателното наказание,

6 затова — Жив съм Аз — казва Господ, ще те залея с кръв и кръвопролитие ще те преследва. Тъй като ти беше кръвен враг, затова кръвопролитие ще те преследва.

7 И ще направя планинската страна Сеир необитаема пустиня, изтребвайки от нея всичко, което идва и си отива, и ще напълня планините с нейните убити;

8 убитите с меч ще падат по хълмовете ти, по твоите долини и по всички твои клисури.

9 Ще те направя вечна пустош и твоите градове никога няма да бъдат възстановени. И ще разберете, че Аз съм Господ.

10

Понеже ти каза: Тези два народа и тези две страни ще бъдат мои и ние ще ги завладеем — но Господ беше там,

11 затова — казва Господ Бог — Жив съм Аз, ще постъпя с тебе според твоя гняв и според завистта, която ти изпита поради ненавистта си към тях; и ще се открия пред тях, когато те осъдя.

12 И ти ще разбереш, че Аз съм Господ, Който чух всички хули, които ти произнесе за Израилевите планини, казвайки: Те са опустошени, те ще бъдат дадени на нас.

13 Вие се превъзнасяхте над Мене и Ме пресищахте с вашите думи; Аз чувах това“.

14 Така казва Господ Бог: „Ще те направя пустош, цялата земя ще се зарадва.

15 Както ти се зарадва, че наследството на Израилевия дом запустя, защото той беше обезлюден, така ще направя и с тебе. Ти ще бъдеш пустош, планино Сеир и цял Едом, всичко в него, и те ще разберат, че Аз съм Господ“.“

36

1

И ти, сине човешки, пророкувай към Израилевите планини и кажи: „Планини на Израил, чуйте словото на Господа!

2 Така казва Господ Бог: „Тъй като неприятелят говори против вас „Аха! Аха!“ И вечните високи места станаха наше притежание,

3 ето защо пророкувай и кажи: Така говори Господ Бог: „Затова, че ви опустошиха и погълнаха, за да станете притежание на останалите народи, и се подхвърлихте на хорски злословия и клевети,

4 поради това, Израилеви планини, чуйте словото на Господа Бога: Така говори Господ Бог на планините и на хълмовете, на клисурите и на долините, на опустелите развалини и на изоставените градове, които са станали плячка и за посмешище на останалите околни народи.

5 Поради това казва Господ Бог: В разпалената Си ревност говорих против другите народи и против целия Едом, които с радост на сърце и с презрение в душата си присвоиха Моята земя като свое владение“.

6 Затова изречи пророчество за Израилевата земя и кажи на планините и хълмовете, на клисурите и долините: „Така говори Господ Бог: „Ето Аз изговорих това в Своята ревност и Своята ярост, защото вие понесохте укор от народите.“

7 Поради това Господ Бог казва така: „Аз се заклех, че заобикалящите ви народи ще понесат сами своето безчестие“.

8

А вие, Израилеви планини, ще разлистите вашите клони и ще дадат плода си на Моя народ Израил, който скоро ще се върне.

9 Защото, ето Аз съм на ваша страна. Тогава ще бъдете обработвани и засявани отново.

10 И ще заселя множество хора върху вас, целия дом Израилев. Градовете ви ще бъдат заселени и развалините застроени.

11 И ще заселя върху вас хора и животни, ще се увеличават и плодят. И ще ви населя, както беше преди, и ще направя да добрувате повече, отколкото преди, и ще познаете, че Аз съм Господ.

12 И Аз ще населя у вас пак хора, народе Мой Израил, и те ще ви владеят, и ще бъдеш тяхно наследство, и техните деца няма да бъдат бездетни.“

13

Така казва Господ Бог: „Понеже казват за тебе: „Ти си земя, която погубваш хора и правиш народа си бездетен“,

14 затова няма да погубваш вече хора и народа си да правиш бездетен — казва Господ Бог.

15 Тогава няма да допускам спрямо тебе упрек от народите и няма вече да понасяш народите да те подиграват. Няма да отнемаш повече децата на своя народ“ — казва Господ Бог.

16

Тогава Господ отправи слово към мене:

17 „Сине човешки, когато израилтяните живееха в земята си, те я оскверниха със своите дела. Тяхното поведение пред Мене беше като месечна нечистота на жена.

18 Затова излях Своя гняв върху тях заради кръвта, която бяха пролели по тази страна, заради идолите си, с които бяха я омърсили.

19 Тогава ги разпръснах между народите и те бяха разпилени по страните. Аз ги осъдих заради тяхното поведение и според делата им.

20 А когато идваха при народите, при които отиваха, те оскверниха Моето свято име. Тогава се казваше за тях: „Това е народът на Господа, а трябваше да напуснат страната.“

21 Пожалих обаче за святото Си име, което израилтяните бяха обезславили между народите, при които бяха дошли.

22

Поради това кажи на израилтяните: „Така казва Господ Бог: „Аз няма да направя това заради тебе, Израилеви доме, но заради Своето свято име, което омърсихте между народите, където сте отишли.

23 И ще осветя великото Си име, обезславено при народите, сред които го обезславихте, и народите ще познаят, че Аз съм Господ, казва Господ Бог, когато проявя Своята святост пред очите им.

24 Защото ще ви взема от народите и ще ви събера от всички страни, и ще ви доведа във вашата земя.

25 Тогава ще ви поръся с чиста вода и ще се очистите; ще ви очистя от всичките ви нечистотии и от вашите идоли.

26 И ще ви дам ново сърце и нов дух ще вложа у вас, и ще отстраня вашето каменно сърце, и ще ви дам сърце от плът.

27 И ще вложа у вас Своя Дух и ще направя да постъпвате според Моите заповеди, и ще спазвате и изпълнявате Моите наредби.

28 Тогава ще заживеете на земята, която съм дал на предците ви, и вие ще бъдете Мой народ, и Аз ще бъда ваш Бог.

29 И ще ви избавя от всичките ви нечистотии и като повикам житото, ще го умножа и няма да ви изпратя повече глад.

30 И ще умножа плода на дърветата и плодородието на полето, за да не понасяте занапред присмех от народите поради глад.

31 Тогава ще си припомните своите зли постъпки и недобри дела, ще почувствате отвращение от себе си заради вашите беззакония и поради мерзостите си.

32 Не правя това заради вас, казва Господ Бог, нека ви бъде известно. Засрамете се и почервенейте заради постъпките си, доме Израилев“.“

33

Така казва Господ Бог: „В деня, когато ви очистя от всичките ви беззакония, ще направя да се заселят вашите градове отново и развалините да бъдат застроени.

34 И пак ще бъде обработвана опустошената земя, която е била пуста пред очите на всеки, който преминаваше.

35 Тогава ще казват: „Тази запустяла земя стана като Едемската градина и тези разрушени, запустели и разорени градове са укрепени и заселени.“

36 Тогава народите, останали около вас, ще познаят, че Аз, Господ, изградих разрушеното и засадих запустялото. Аз, Господ, изговорих това и извърших.“

37

Така казва Господ Бог: „Още повече ще подтикна Израилевия дом да Ме търси да сторя това: да ги умножа като стадо.

38 Както стадото в празнично време изпълва Йерусалим за жертвоприношения, така човеците ще изпълнят запустелите градове и ще познаят, че Аз съм Господ.“

37

1

Силата от Господа дойде върху мене и Господ ме изведе чрез Духа Си и ме постави сред поле, пълно с кости.

2 Той ме преведе да премина в кръг около тях и ето имаше доста много от тях по повърхността на полето и те бяха твърде сухи.

3 Тогава Той ме попита: „Сине човешки, може ли да оживеят тези кости?“

Аз отговорих: „Господи Боже! Ти знаеш.“

4

А Той ми каза: „Пророкувай към тези кости и им кажи: „Сухи кости, чуйте словото на Господа!“

5 Така казва Господ Бог на тези кости: „Ето ще въведа във вас дух и ще оживеете.

6 Ще поставя и сухожилия върху вас и ще направя да се появи върху вас плът, ще ви покрия с кожа и ще въведа във вас дух, и ще оживеете, и ще познаете, че Аз съм Господ“.“

7

И аз изрекох пророчество, както ми беше заповядано. И когато пророкувах, се чу шум и костите се приближиха една към друга — кост до кост.

8 И като погледнах, ето на тях имаше сухожилия и плът израснала, и кожа ги покриваше отгоре, но дух у тях нямаше.

9 Тогава Той ми каза: „Пророкувай, сине човешки, и кажи на духа: Така говори Господ Бог: „Ела, дух, откъм четирите посоки и духни върху тези убити, и те ще оживеят“.“

10 И аз пророкувах, както Той ми заповяда, и духът влезе в тях, и те се изправиха на краката си, твърде голяма войска.

11

Тогава Той ми рече: „Сине човешки, тези кости са целият Израилев дом. Ето те казват: „Изсъхнаха костите ни и загина нашата надежда. Изтръгнати сме от корен, обезнаследени.“

12 Затова пророкувай и им кажи: „Така говори Господ Бог: „Ето Аз ще отворя гробовете ви и ще ви въведа в Израилевата земя.

13 И ще познаете, че Аз съм Господ, когато отворя гробовете ви и ви изведа от гробовете ви.

14 Но като вложа във вас Духа Си, ще оживеете. Тогава ще ви дам покой във вашата земя и ще познаете, че Аз, Господ, изговорих това и го извърших“ — казва Господ.“

15

След това Господ отправи отново слово към мене:

16 „А ти, сине човешки, вземи си един жезъл и напиши на него: „На Юда и Израилевите синове, съюзени с него“. След това вземи друг жезъл и напиши на него: „На Йосиф“ — жезъла на Ефрем и целия Израилев дом, съюзен с него.

17 Тогава си ги съедини заедно в един и ще бъдат един в ръката ти.

18 И когато те запитат синовете на твоя народ: „Няма ли да ни обясниш какво означава това?“,

19 отговори им: „Така казва Господ Бог: „Ето Аз вземам жезъла на Йосиф, който е в ръката на Ефрем и на съюзените с него Израилеви племена, и ще поставя към него жезъла на Юда, и ще направя един жезъл, и ще бъдат едно в Моята ръка“.“

20 И жезлите, на които напишеш, ще бъдат в твоята ръка пред очите им.

21

Тогава им кажи: „Така говори Господ Бог: „Ето Аз ще взема Израилевите синове изсред народите, при които са отишли, и ще ги събера отвсякъде, и ще ги отведа в земята им.

22 В тази земя, върху Израилевите планини ще ги направя един народ и един Цар ще бъде цар над всички тях; и няма да бъдат вече два народа, нито ще бъдат занапред разделени на две царства.

23 Те няма вече да се оскверняват с идолите си, нито с отвратителните си дела и разните си престъпления. Затова Аз ще ги избавя от всички места на пребиваване, където са съгрешили, и ще ги очистя, и ще бъдат Мой народ, а Аз ще бъда техният Бог.

24

И Моят служител Давид ще бъде Цар над тях и Пастир на всички тях. И те ще постъпват според Моите разпоредби, ще спазват Моите заповеди и ще ги изпълняват.

25 Те ще живеят на земята, която дадох на Своя служител Яков, на която са живели предците ви. В нея те, децата им и внуците им ще живеят за вечни времена. А Моят служител Давид ще им бъде княз вечно.

26 Освен това ще сключа с тях завет за мир, вечен завет с тях, който ще им дам, ще ги умножа и ще поставя светилището Си сред тях за вечни времена.

27 И Аз ще пребивавам сред тях и Аз ще бъда техният Бог, и те ще бъдат Мой народ.

28 Народите ще познаят, че Аз съм Господ, освещаващ Израил, когато Моето светилище бъде сред тях вечно“.“

38

1

След това Господ отправи Слово към мене, като каза:

2 „Сине човешки, обърни лицето си към Гог в земята Магог, княза на Рош, Мешех и Тувал, и изречи пророчество против него.

3 Така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против тебе, княже на Рош, Мешех и Тувал.

4 Ще те върна и ще поставя халка на челюстите ти, и ще изведа тебе и цялата твоя войска, коне и конници, всички добре въоръжени — голямо пълчище в брони и с щитове, всички грабнали мечове —

5 перси, етиопци и ливийци с тях, всичките с щитове и шлемове;

6 както и Гомер с всичките му пълчища, дома на Тогарма, от далечните предели на севера, с всичките му отряди — те са много народи с тебе.

7 Приготви се и бъди готов ти и всичките твои сборища, които са се събрали около тебе, и бъди техен предводител.

8 След много дни ще бъдеш наказан. В последните години ти ще влезеш в страната, чийто народ е избягнал меча и е събран на Израилевите планини, които дълго бяха опустошавани. Той беше изведен измежду народите и всички ще живеят безопасно.

9 А ти, като възлезеш като буря, ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките ти пълчища, и много народи с тебе“.“

10

Така казва Господ Бог: „В онзи ден ще ти дойдат мисли в ума и ще замислиш да предприемеш зло,

11 и ще си кажеш: „Ще отида в земята с неукрепени селища, ще тръгна против живеещи спокойно и безгрижно — те всички живеят без крепостни стени и нямат лостове за затваряне, нито порти“ —

12 за да грабиш и вземеш плячка, за да обърнеш ръката си против заселените отново развалини и против народа, събран измежду народите, който се занимава с добитък и имоти и живее в центъра на страната.

13 Шева, Дедан и търговците от Тарсис с всичките им млади лъвове ще ти кажат: „Дошъл си, за да грабиш ли? Да вземеш плячка ли си събрал твоето пълчище, за да насъбереш сребро и злато ли, да вземеш добитъка и имотите, да заграбиш голяма плячка ли?“

14 Затова, сине човешки, пророкувай и кажи на Гог: „Така говори Господ Бог: „Не е ли така? В онзи ден, когато Моят народ Израил ще заживее безопасно, ти ще потеглиш.

15

Ще потеглиш от мястото си, от най-далечния север, ти и многото народи с тебе, всички яздещи на коне, голяма и многочислена войска,

16 и ще отидеш против Моя народ Израил като облак, покриващ земята. Това ще бъде в последните дни. Тогава Аз ще те доведа в Своята страна, за да Ме познаят народите, когато проявя Своята святост чрез тебе пред очите им“.

17

Така казва Господ Бог: „Не си ли ти онзи, за когото говорих в древно време чрез Своите служители, Израилевите пророци, които в онези дни пророчестваха години наред, че ще те доведа против тях?

18 И в онзи ден, когато Гог нахлуе в Израилевата земя, казва Господ Бог, гняв ще пламне много яростно у Мене.

19 Защото в ревността Си, в огъня на негодуванието Си изговорих: „В онзи ден ще има трус в израилската земя,

20 така че от Моето присъствие ще се разтреперят морските риби, птиците по небесната шир и зверовете по полето, всички пълзящи по земята и всички хора, който са по земята. И планините ще се сринат, и канарите ще паднат, и всяка стена по земята ще падне.

21 И по всички Свои планини ще призова меч против Гог, казва Господ Бог, мечът на всеки негов човек ще бъде против брата му.

22 Тогава ще се съдя с него чрез мор и чрез кръв и ще пролея върху него, върху пълчищата му и върху многото народи, които са с тях, пороен дъжд и каменна градушка, огън и сяра.

23 И ще проявя Своето величие и Своята святост, и ще се явя пред очите на много народи, и те ще познаят, че Аз съм Господ“.“

39

1

„А ти, сине човешки, пророкувай против Гог и кажи: „Така казва Господ Бог: „Ето Аз съм против тебе, Гог, княже на Рош, Мешех и Тувал.

2 Ще те насоча и ще те поведа, и ще те изведа от най-далечния север, и ще те въведа на Израилевите планини.

3 Тогава ще избия твоя лък от лявата ти ръка и ще изхвърля твоите стрели от дясната ти ръка.

4 Ти ще паднеш върху Израилевите планини — ти и всичкото ти пълчище, и народите, които са с тебе. И ще те предам да бъдеш изяден от всякакви хищни птици и от зверове по полето.

5 Ще паднеш на открито поле, защото Аз изговорих това“ — казва Господ Бог.

6 Тогава ще изпратя огън върху Магог и върху жителите на островите, които ги обитават. И ще познаят, че Аз съм Господ.

7 И ще явя Своето свято име сред Своя народ Израил, и няма да позволя да се обезславя Моето свято име. Тогава народите ще познаят, че Аз съм Господ, Светият в Израил.

8

Ето това идва и ще се сбъдне — казва Господ Бог, — това е денят, за който говорих.

9 Тогава жителите на Израилевите градове ще излязат, ще палят огън и ще изгарят горимото от оръжията — щитове и ризници, лъкове и стрели, тояги и копия. И ще кладат с тях огън седем години.

10 И няма да носят дърва от полето, нито ще секат за горене от гората, но ще изгарят с огън и ще ограбят своите грабители, и ще оплячкосат онези, които са ги плячкосвали.

11

И в онзи ден ще дам на Гог място за погребване в Израил — Долината на пътниците, на изток от Мъртво море, и гробовете ще препречват пътя на преминаващите. И ще погребат там Гог и цялото му пълчище, и ще я нарекат Долина Хамон Гог.

12 Израилевият дом ще ги погребва седем месеца, за да очисти страната.

13 И целият народ на страната ще ги погребва и знаменит ще бъде за народа денят, в който Аз ще прославя Себе Си, казва Господ Бог.

14 И ще определят мъже, които постоянно ще обикалят страната и с помощта на преминаващи ще погребват останалите по повърхността на земята, за да я очистят. Те ще завършат претърсването в седем месеца.

15 И когато някой от онези, които обхождат земята, види човешка кост, ще постави знак при костта, докато погребващите не я заровят в Долината Хамон Гог.

16 И името на града ще бъде Хамона (пълчище, множество). И така ще очистят страната“.

17

А ти, сине човешки — така казва Господ Бог, — кажи на всичките видове птици и на всичките полски зверове: Съберете се и елате, от всички страни се съберете към Моята жертва, която ще заколя за вас, към голямата жертва на Израилевите планини, и ще ядете месо и ще пиете кръв —

18 ще ядете месата на силни мъже и ще пиете кръвта на земни князе и на овни, на агнета, на козли и на телета, всичките угоени на Васан.

19 Ще ядете тлъстина до насита и ще пиете кръв до опиване от жертвата, която ще заколя за вас.

20 И ще се наситите на трапезата Ми с коне и конници, със силни мъже и с всякакви военни — казва Господ Бог.

21

Тогава ще проявя славата Си между народите и всички народи ще видят Моя съд, който извършвам, и ръката Ми, която слагам върху тях.

22 Така Израилевият дом ще познае от днес и нататък, че Аз съм Господ, техният Бог.

23 А народите ще познаят, че израилтяните са били отведени в плен поради своята поквара. Затова, че са отстъпвали вероломно пред Мене, то Аз скрих от тях Своето лице и ги предадох в ръката на враговете им, и всички паднаха от меч.

24 Поради нечестията им и според престъпленията им сторих им това и скрих лицето Си от тях.“

25

Затова така казва Господ Бог: „Сега ще върна Яков от плен, ще се смиля над целия Израилев дом, но и ще бъда ревностен за святото Си име.

26 И някои ще почувстват своето безчестие и своето вероломство, които са извършили пред Мене, когато ще живеят в своята страна безопасно и никой няма да ги заплашва,

27 когато ги върна изсред народите и ги събера от земите на враговете им, и проявя Своята святост чрез тях пред очите на много народи.

28 И ще познаят, че Аз съм Господ, техният Бог, тъй като, след като ги направих да отидат в плен между народите, отново ще ги събера в страната им. И никой от тях вече няма да остава там в плен.

29 И няма да скривам лицето Си от тях повече, защото ще излея Своя Дух върху Израилевия дом“ — казва Господ Бог.

40

1

В двадесет и петата година от отвеждането ни в плен, на десетия ден от месеца, в четиринадесетата година след превземането на града Йерусалим, в същия този ден Господ простря ръката Си над мене и ме отведе там.

2 В Божии видения Той ме доведе в Израилевата земя и ме постави на твърде висока планина, на която на юг имаше постройка, приличаща на град.

3 И като ме заведе там, видях мъж, стоящ при портата, чийто силует имаше блясък на мед. В ръката му имаше ленена връв и тръстика за измерване.

4 Мъжът ми каза: „Сине човешки, погледни внимателно и чуй с ушите си. Вложи в сърцето си всичко, което аз ще ти покажа — защото ти бе доведен тук, за да ти покажа, — и да известиш всичко, което видиш, на Израилевия дом.“

5

Аз забелязах стена, опасваща от всички страни храма. Мерилната тръстика в ръката на мъжа беше шест лакътя, които с длан бяха по-дълги от обикновения лакът. И той измери зданието — ширината и височината бяха по една тръстика.

6 След това дойде при портата, която гледаше към изток, и се изкачи по стъпалата ѝ. Той измери прага на портата — ширината му беше една тръстика, и ширината на другия праг — една тръстика.

7 Всяка странична стражева стая беше дълга една тръстика и една тръстика широка. Стената между стаите беше пет лакътя, а прагът на портата при преддверието ѝ отвътре — една тръстика.

8 И измери преддверието на портата отвътре; то беше една тръстика.

9 Тогава измери преддверието на портата; то беше осем лакътя, а стълбовете му бяха два лакътя. Това преддверие на портата беше от вътрешната страна.

10 И стражевите стаи на източната порта бяха три от едната страна и три — от другата, и трите по една мярка. И стълбовете отсам и оттатък бяха по една мярка широки.

11 Той измери ширината на отвора на вратата; тя беше десет лакътя, а дължината на вратата — тринадесет лакътя.

12 Пред стаите имаше междинна стена, един лакът широка, и от другата страна — един лакът междинна стена. Стаите бяха от едната страна шест лакътя и от другата страна шест лакътя.

13 След това той измери вратата от покрива на едното помещение до покрива на другото; цялото разстояние беше двадесет и пет лакътя ширина: врата срещу врата — от задната страна на нишата до другата задна страна.

14 Тогава измери височината на стълбовете; тя беше шестдесет лакътя. Дворът беше около портата.

15 И разстоянието от предната част на портата до предната част на вътрешната порта беше петдесет лакътя.

16 В стражевите стаи и подпорите им отвътре на портата от всички страни имаше решетъчни прозорци. В преддверията също така имаше прозорци наоколо и всеки стълб беше украсен с палми.

17

Тогава Той ме заведе във външния двор — там имаше стаи, както и настилка около двора. И върху каменната настилка имаше тридесет стаи.

18 Настилката, която беше отстрани на портите, преминаваше по протежение на цялата им дължина. Тази настилка беше долната.

19 След това Той измери разстоянието от долните порти до външния край на вътрешния двор: сто лакътя — към изток и към север.

20

После Той измери дължината и ширината на портата на външния двор, обърната към север.

21 И стражевите стаи бяха три от едната страна и три от другата. А стълбовете и преддверията бяха според мярката на първата порта: дължината им беше петдесет лакътя, а ширината — двадесет и пет лакътя.

22 И прозорците им, и преддверията им, и палмите бяха според мярката на портата, която е с лице към изток. И към нея водеха седем стъпала, а пред тях имаше преддверия.

23 И портата на вътрешния двор беше срещу северната и източната порти. И Той измери от порта до порта сто лакътя.

24

Тогава ме заведе на южната страна и ето видях порта на юг. И измери стълбовете и преддверието, те имаха същия размер.

25 И прозорците на нея и на преддверията бяха като другите прозорци. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината — двадесет и пет лакътя.

26 И до нея водеха седем стъпала; преддверието ѝ беше пред тях. Стълбовете бяха украсени с палми — по една на всяка страна.

27 Във вътрешния двор имаше и южна порта. Той измери разстоянието от външната порта до вътрешната порта; то беше сто лакътя.

28

Тогава той ме заведе във вътрешния двор през южната порта и измери южната порта; тя имаше същата мярка.

29 И стражевите стаи, стълбовете ѝ и преддверията ѝ имаха същите размери. И имаше прозорци на нея и на нейните преддверия околовръст. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината — двадесет и пет лакътя.

30 Имаше преддверия от всички страни, двадесет и пет лакътя дълги и пет лакътя широки.

31 И преддверието ѝ излизаше към външния двор и по стълбовете имаше палми. Към портата водеха осем стъпала.

32

След това Той ме заведе във вътрешния двор на източната страна. Той измери портата; тя имаше същия размер.

33 И стражевите стаи, стълбовете ѝ и преддверията ѝ имаха същите размери. На нея и на нейните преддверия имаше прозорци околовръст. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината — двадесет и пет лакътя.

34 Имаше преддверие към външния двор и стълбовете на портата бяха украсени с палми от всяка страна. Към нея водеха осем стъпала.

35

И ме заведе при северната порта и я измери; тя имаше същата мярка,

36 както стражевите стаи, стълбовете ѝ и нейните преддверия. И прозорци имаше наоколо. Дължината ѝ беше петдесет лакътя, а ширината — двадесет и пет лакътя.

37 Предверието ѝ гледаше към външния двор и по нейните стълбове имаше палми от всяка страна. Към нея водеха осем стъпала.

38

При стълбовете на портата имаше стая с вход за нея, където умиват жертвите за всеизгаряне.

39 В преддверието на портата на всяка страна имаше две маси, за да се колят на тях жертвите за всеизгаряния, жертвите за грях и жертвите за вина.

40 На външната страна, при входа на северната порта, имаше две маси. И на другата страна на преддверието на портата имаше още две маси.

41 Четири маси стояха от едната страна и четири маси — от другата на портата: общо осем маси, на които колеха жертвите.

42 Четирите маси за всеизгаряне бяха направени от дялан камък. Те бяха един лакът и половина дълги, един лакът и половина широки и един лакът високи. На тях поставяха прибори за заколване на жертвата за всеизгаряне и други кръвни жертви.

43 И куки бяха прикрепени околовръст на сградата. На масите поставяха месото на жертвите.

44

Извън вътрешната порта, във вътрешния двор, имаше стаи, обърнати с лице към юг — за певци: едната при Северната порта с лице към юг и една при Южната порта, гледаща към север.

45 Тогава Той ми каза: „Това помещение, което е с лице към юг, е за свещениците, които служат в храма,

46 а помещението, което гледа към север, е за свещениците, които служат при жертвеника. Те са потомци на Садок, единствени от потомците на Левий, които могат да се приближават към Господа, за да Му служат.“

47 След това Той измери двора. Той беше квадратен: сто лакътя дълъг и сто лакътя широк. И жертвеникът се намираше пред храма.

48

Тогава Той ме доведе в преддверието на храма и размерът на всеки от стълбовете в преддверието имаше пет лакътя дебелина от всяка страна. Ширината на входа беше три лакътя от едната страна и три лакътя от другата.

49 Дължината на преддверието беше двадесет лакътя и ширината му — единадесет лакътя. До него водеха десет стъпала. И на всяка страна на стълбовете имаше подпори.

41

1

След това ме въведе при храма и измери стълбовете. Те бяха шест лакътя широки от едната страна и шест лакътя широки от другата, колкото ширината в скинията.

2 Ширината на входа беше десет лакътя, а страничните стени от всяка страна на входа — по пет лакътя всяка. Той измери дължината на храма — четиридесет лакътя, и ширината му — двадесет.

3 Тогава той влезе вътре и измери стълбовете при входа; те бяха два лакътя широки, а самият вход беше широк шест лакътя. Страничните стени на входа бяха по седем лакътя от едната и другата страна.

4 Измери и най-вътрешното помещение — дължината беше двадесет лакътя и ширината — двадесет лакътя, съответно на ширината на храма. След това ми каза: „Това е Светая Светих.“

5

След това измери дебелината на стената на храма — шест лакътя, а размерът на страничните стаи околовръст на храма беше по четири лакътя.

6 Страничните стаи бяха на три етажа една над друга, тридесет стаи. На стената на храма имаше издатини за страничните стаи наоколо, служещи за подпори, без подпорите да бъдат неразделна част от нея.

7 Разширението на сградата се издигаше спираловидно нагоре до страничните стаи, защото храмът беше обграден по-нависоко околовръст на сградата със странични стаи. Затова храмът имаше широк коридор, водещ нагоре, така че се изкачваше от долната част през средната до горната.

8 И видях, че храмът имаше издигната тераса наоколо — основата на страничните помещения. Височината ѝ беше цяла тръстика или цели шест лакътя.

9 Външната стена на страничните стаи беше пет лакътя широка, а свободното пространство между страничните стаи на храма и

10 останалите стаи околовръст на храма беше двадесет лакътя.

11 И вратите на страничните стаи извеждаха на откритото пространство — една врата към север и една врата към юг. Ширината на това пространство беше пет лакътя от всички страни.

12

А сградата, която беше пред откритото място на западната страна на храма, беше седемдесет лакътя широка. Стената на тази сграда беше околовръст пет лакътя дебела, а дължината ѝ — деветдесет лакътя.

13 След това той измери храмовата сграда. Тя беше сто лакътя дълга. Откритото пространство и сградата, включително стените ѝ, беше също сто лакътя.

14 Ширината отпред на храма, включително пространството на изток, беше също сто лакътя.

15 Той измери също така дължината на сградата, обърната към откритото пространство при задния двор на храма, заедно с галериите от всяка страна; тя беше сто лакътя дълга.

16

Храмът и вътрешните помещения на двора, праговете, решетъчните прозорци и страничните стаи на всичките им три нива срещу праговете бяха облицовани с дърво, от пода до прозорците, включително прозорците,

17 достигайки до горния край на входовете както в храма, така и отвън. И по цялата стена наоколо отвътре и отвън бяха изкусно изобразени и изваяни

18 херувими и палми: по палма между два херувима. Всеки херувим имаше две лица:

19 от страна на палмата човешко лице, а откъм другата страна — на млад лъв. Те бяха издялани в целия храм околовръст.

20 От пода до горната част на входа бяха издялани херувими и палми, както по стените на храма.

21 Рамките на вратите на храма бяха квадратни.

Пред светилището имаше нещо, приличащо на

22 дървен жертвеник. Той беше три лакътя висок, дълъг два лакътя и широк два лакътя. Ъглите му, подножието му и страните му бяха направени от дърво. И той ми каза: „Това е масата, която е пред Господа.“

23 И храмът, и светилището имаха по две врати.

24 И вратите имаха по две подвижни крила — две на едната врата и две на другата врата.

25 По тях, по вратите на храма, бяха изобразени херувими и палми като онези, които бяха издялани по стените. И пред преддверието отвън имаше дървен корниз.

26 Имаше решетъчни прозорци с палми по тях от едната страна и от другата страна на храма и по корнизите.

42

1

Тогава ме изведе във външния двор през северната врата. Доведе ме при стаите, които бяха близо до откритото пространство и близо до сградата на север.

2 Ширината на фасадата — северната му страна, от която се влизаше, беше сто лакътя, а ширината му — петдесет лакътя.

3 Срещу двадесетте лакътя на вътрешния двор и настилката на външния двор имаше галерии, разположени една над друга на три етажа.

4 Пред стаите имаше пътека, широка десет лакътя, към вътрешния двор и коридор, широк един лакът, а входовете им бяха на северната страна.

5 По-горните стаи бяха по-тесни, понеже галериите отнемаха повече място от тях, отколкото от долните и средните нива на сградата.

6 Защото те бяха на три етажа и нямаха стълбове като онези в двора. Затова горните стаи бяха по-тесни от тези на средния и долния етаж.

7 Паралелно на стаите имаше стена към външния двор пред тях. Тя беше дълга петдесет лакътя,

8 защото дължината на стаите, които бяха към външния двор, беше петдесет лакътя, а стената пред храма беше дълга сто лакътя.

9 Под тези стаи имаше вход от изток, когато се влизаше в тях от външния двор,

10 намиращ се в началото на стената.

На юг също близо до двора и до сградата имаше стаи

11 с коридор пред тях. Те бяха като стаите, обърнати към север; дължината и ширината, както и всичките им изходи, тяхното подреждане и входовете им, бяха еднакви

12 със стаите на южната страна. В началото на коридора имаше вход по продължение на защитната стена, даващ възможност да се влезе от изток.

13

Тогава Той ми каза: „Северните стаи и южните стаи, които са пред площада, са свещени стаи, в които свещениците, като се приближават към Господа, ядат най-свещените жертви. Там те ще поставят най-свещените жертви — хлебното приношение, жертвата за грях и жертвата за вина, защото това място е свято.

14 След като свещениците влязат, те не трябва да излизат от това свято място във външния двор, докато не оставят одеждите си, в които са служили, защото те са осветени. Те трябва да облекат други одежди, преди да се доближат до мястото, където са хората.“

15

Когато завърши измерванията на храма отвътре, той ме изведе през вратите, обърнати към изток. Тогава измери храма околовръст.

16 С тръстика за измерване той измери източната страна; тя беше петстотин лакътя в тръстикови върлини, служейки си с мерилна тръстика. След това той се обърна

17 и измери северната страна, служейки си с мерилна тръстика; тя беше петстотин лакътя — в тръстикови върлини. Тогава се обърна

18 и измери южната страна, служейки си с мерилна тръстика. Тя беше петстотин лакътя — в тръстикови върлини.

19 Той се обърна към западната страна, измери я с мерилната тръстика; тя беше петстотин лакътя — в тръстикови върлини.

20 Така той измери храма от четирите страни. Около него имаше стена, петстотин лакътя надлъж и петстотин лакътя нашир, за да отделя святото място от несвятото.

43

1

Тогава той ме доведе при портата — портата, която е с лице към изток.

2 И ето славата на Израилевия Бог идваше от изток. И се чу тътен като бучене от много води и земята засия от Неговата слава.

3 Видението, което видях, беше подобно на видението, което видях, когато Той дойде да разруши града, и тези видения бяха като видението, което видях при реката Ховар. И аз паднах по лице.

4 И Господнята слава влезе в храма през портата с лице към изток.

5

Тогава Духът ме вдигна и ме заведе във вътрешния двор. И ето, Господнята слава изпълни храма.

6 И чух някой да ми говори от храма, а Мъжът стоеше до мене.

7 Той ми каза: „Сине човешки, това е мястото на Моя престол и мястото на стъпалата на нозете Ми, където ще пребивавам сред Израилевите синове за вечни времена. Израилевите синове няма повече да оскверняват Моето свято име — нито те, нито царете им, с блудстването си и с труповете на техните царе.

8 Като поставиха прага си до Моя праг и страничните греди при Моите стълбове, така че имаше само една стена между Мене и тях, те оскверняваха Моето свято име с мерзостите, които вършеха. Затова Аз ги погубих в гнева Си.

9 А сега нека отстранят своето блудстване и труповете на царете си от Мене и ще обитавам сред тях за вечни времена.

10

Ти, сине човешки, извести на Израилевия народ за храма, за да се засрамят заради беззаконията си. Нека измерят това съвършено дело

11 и да се засрамят за всичко това, което са извършили. Покажи им устройството на храма и неговия план, изходите и входовете му, както и всичките му очертания и всичките му разпоредби. Напиши ги пред очите им, за да съблюдават цялото му устройство и всичките му разпоредби, като ги изпълняват.“

12 Това е разпоредбата за храма. Цялото му пространство околовръст до върха на планината ще бъде пресвято. Ето това е законът за храма.

13

Това са размерите на жертвеника в лакти, като един лакът се равнява на лакът и една длан. Основата му беше дълбока един лакът и широка един лакът с перваз по всички краища една педя. Това е основата на жертвеника.

14 От основата на земята до върха на долната ѝ издатина е два лакътя, а ширината ѝ — един лакът; от по-малката издатина до върха на по-голямата — четири лакътя, а ширината му е един лакът.

15 Жертвеникът е висок четири лакътя и от жертвеника стърчат нагоре четири рога.

16 Огнището на жертвеника да бъде квадратно: дванадесет лакътя на дължина и дванадесет на ширина.

17 Стената имаше четири еднакви страни. Тя беше дълга четиринадесет лакътя и широка — четиринадесет. Около нея имаше перваз, висок половин лакът, и заедно с основата ѝ — един лакът широк околовръст. Стъпалата към него гледаха към изток.

18

Тогава Той ми каза: „Сине човешки, така казва Господ Бог: „Тези са разпоредбите за жертвеника в деня, когато го направят, за да принасят всеизгаряния върху него и да го поръсват с кръв.

19 На свещениците, които са Левиеви синове от рода на Садок, които се приближават към Мене, за да Ми служат, възвестява Господ Бог — давай телец в жертва за грях.

20 Вземи от кръвта му и помажи четирите му рога, четирите ъгъла на издатината и пояса околовръст. Така ще го очистиш и ше го осветиш.

21 След това вземи телеца, който е жертва за грях, и го изгори на определеното място в храма извън светилището.

22

А на другия ден принеси в жертва за грях козел без недостатък. Нека очистят жертвеника, тъй както го очистиха с телеца.

23 Когато завършиш очистването, доведи от стадото млад бик без недостатък, както и от овчето стадо овен без недостатък.

24 Като го принесеш на Господа, нека свещениците хвърлят сол върху тях и ги принесат във всеизгаряне на Господа.

25 Всеки ден в продължение на седем дена принасяй в жертва за грях по един козел. Също така нека принасят в жертва по един млад бик от стадото с едър добитък и овен без недостатък от овчето стадо.

26 Седем дена нека да очистват жертвеника така. Очиствайки го, го подготвят за служба на Господа.

27 Така ще изминат тези дни. Тогава от осмия ден и нататък свещениците нека принасят на жертвеника вашите всеизгаряния и мирните ви жертви и Аз ще бъда благосклонен към вас“ — възвестява Господ Бог.“

44

1

Тогава ме доведе обратно през външната порта на светилището, която беше с лице към изток, но тя беше затворена.

2 И Господ ми каза: „Тази порта ще бъде затворена, тя няма да се отвори. И никой човек няма да влезе през нея, защото Господ, Израилевият Бог, влезе през нея. Затова ще бъде затворена.

3 А князът, само князът, може да седне там, за да яде хляб пред Господа. Той ще влезе през преддверието на тази порта и по същия път ще излезе.“

4

След това ме доведе през северната порта пред храма. И видях, ето Господнята слава беше изпълнила Господния храм. Тогава паднах по лице.

5 И Господ ми каза: „Сине човешки, вложи в сърцето си, виж с очите си и чуй с ушите си всичко, което Аз ще ти кажа за всички разпоредби относно храма на Господа и относно всички закони за него. Обърни внимание на входовете на храма и на всички изходи на светилището.

6 Кажи на бунтовния Израилев народ: „Така казва Господ Бог: „Народе Израилев, стига вече с всичките ви мерзости;

7 въвеждайки другородци, необрязани по сърце и необрязани по плът, позволявайки им да бъдат в Моето светилище и да оскверняват Моя храм, когато давате вашето приношение — тлъстината и кръвта — пред Мене, вие престъпвате Моя завет с всички ваши мерзости.

8 Вие не спазвате задължението за Моите светини и поставихте други да са стража вместо вас в Моето светилище“.“

9

Така казва Господ Бог: „Никой другородец, необрязан по сърце и необрязан по плът, не трябва да влиза в Моето светилище — дори онзи, който живее между Израилевите синове.

10 Но и левитите ако влязат, онези, които се отклониха от Мене по време на отстъпничеството на Израил, които, като Ме изоставиха, следваха идолите си, ще понесат вината си.

11 Те трябва да служат в Моето светилище, да надзирават при портите на храма и да прислужват в храма. Те трябва да колят за всеизгарянията и за жертвите на народа. И те трябва да стоят пред народа, за да му служат.

12 Понеже те му служеха пред идолите си, които бяха греховна съблазън за Израилевия народ, затова Аз вдигнах ръката Си против тях — казва Господ Бог — и те ще понесат наказанието си за своята вина.

13 И няма да пристъпват към Мене, за да Ми свещенодействат, нито ще се приближават до Моите светини и най-святите неща. Те ще понесат своя срам и мерзостите, които извършиха.

14 И Аз ще ги поставя за стражи на храма за всичките му служби и за всичко, което се извършва в него.

15

А свещениците — Левиеви синове, потомци на Садок, които стояха на стража в Моето светилище, докато Израилевите синове отстъпваха от Мене, те нека се приближават към Мене, за да Ми служат. Нека стоят пред Мене, като Ми принасят тлъстина и кръв — възвестява Господ Бог.

16 Те нека влизат в Моето светилище и да се приближават към трапезата Ми, и да извършват служба пред Мене.

17 И когато влизат в портите на вътрешния двор, нека обличат ленени дрехи; нищо вълнено не бива да има на тях, когато минават през портите, за да служат във вътрешния двор и вътре в храма.

18 На главите си нека имат ленени превръзки и на кръста си — дреха, също ленена. Не трябва да носят нищо, което изпотява.

19 А когато излизат във външния двор при народа, нека събличат одеждите си, с които са служили. Нека ги оставят в свещените стаи и да обличат други дрехи, за да не предават с дрехите си святост на хората.

20

Не трябва да бръснат главите си, нито да допускат косите им да растат дълги; нека подстригват косите си.

21 И никой свещеник не бива да пие вино, когато влиза във вътрешния двор.

22 И не бива да си взема за жена вдовица, нито разведена; те трябва да си вземат девици от потомките на Израилевия народ или овдовяла жена на свещеник.

23

Те трябва да учат Моя народ да различава свещеното от несвещеното и да разпознава нечистото от чистото.

24 При спорове те трябва да стоят в съда и да съдят според Моите наредби. И нека спазват Моите закони и Моите разпоредби за всичките Ми празници и свято да пазят Моите съботи.

25 Да не се оскверняват, като се допират до мъртъв човек. Само заради баща и майка, син и дъщеря, брат и сестра, която не е била омъжена, могат да се оскверняват.

26 След като се очисти, свещеникът трябва да изброи седем дена

27 и в този ден той трябва да влезе в светилището, във вътрешния двор, за да служи на святото място, той трябва да принесе жертва за грях — възвестява Господ Бог.

28

А колкото до наследствения им дял, Аз съм техен дял. И владение не им давайте в Израил; Аз съм тяхно владение.

29 Те ще ядат от хлебния принос, от жертвата за грях и от жертвата за вина. И всяко нещо, посветено в Израил, да им принадлежи.

30 И първото, което се обира от всички ваши плодове и от всички ваши приноси, е за свещеника. И първото от тестото си давайте на свещеника, за да има благословение над вашите домове.

31 Свещениците не трябва да ядат никаква мърша и нищо, разкъсано от звяр, било то птица или животно“.“

45

1

„Когато разделяте земята на наследствени дялове, отделете един свещен дял от земята за принос на Господа — двадесет и пет хиляди лакътя надлъж и десет хиляди на ширина. Това място да бъде свято във всичките си граници.

2 От него трябва да бъде отделен един квадратен участък — петстотин лакътя на петстотин, за светилището, който трябва да бъде обграден наоколо от петдесет лакътя свободна площ.

3 И от това пространство отмери двадесет и пет хиляди лакътя на дължина и десет хиляди на ширина, където ще бъде светилището, Светая Светих.

4 Това е свещено място, отделено от страната. Нека бъде за свещениците, служителите на светилището, и на онези, които се приближават, за да служат на Господа. Това ще бъде за тях място за къщи, както и свещено пространство за светилището.

5 И левитите, като служители на храма, да имат място, дълго двадесет и пет хиляди лакътя и широко пет хиляди, за тяхно притежание за градове, в които да живеят.

6 Покрай свещения дял като владение на града да отделиш място, широко пет хиляди лакътя и дълго двадесет и пет хиляди. То да принадлежи на целия Израилев дом.

7

И за княза дай дял от едната и от другата страна на свещеното място и от владението на града пред святото място на западната и източната страна. Дължината му да бъде равна на териториите от западната граница до източната

8 на страната. И това да бъде негова собственост в Израил. Моите князе не трябва повече да потискат Моя народ, а трябва да предоставят на Израилевия дом да има земя, съответно на неговите племена.“

9

Така възвестява Господ Бог: „Стига вече, Израилеви князе, престанете с вашето насилие и потисничество! Съдете и бъдете справедливи. Сложете край на вашите гонения на Моя народ“ — възвестява Гспод Бог.

10

„Имайте точни теглилки, вярна ефа и верен бат.

11 Ефата и батът да имат една и съща вместимост с бата, побиращ една десета кор, и ефата — една десета хомер. Тяхната вместимост трябва да се определя спрямо хомера.

12 Сиклата да тежи двадесет гери. Шестдесет сикли да бъде една ваша мина, отмервана с двадесет, двадесет и пет и петнадесет сикли.

13

Този е данъкът, който трябва да давате на княза: една шеста ефа от един хомер пшеница и една шеста ефа от един хомер ечемик.

14 А предписанието за маслиново масло, измерено в бата, е една десета от бат от всеки кор — десет бата са равни на един хомер, понеже в хомера има десет бата.

15 Предписанието от стадото да бъде една овца на всеки двеста. Това са плодовете от напояваните области на Израил, които ще бъдат принос за хлебни приношения, всеизгаряния и мирна жертва, за очистването им — възвестява Господ Бог.

16 Целият народ на страната е длъжен да принася това на княза в Израил.

17 А князът е отговорен за всички всеизгаряния, хлебни жертви и възлияния на празници, при новолуние и в събота — и всички други празненства на Израилевия народ. Той трябва да принася жертва за грях, хлебно приношение, всеизгаряне и мирни жертви — за очистване на Израилевия народ.“

18

Така казва Господ Бог: „В първия месец, в първия ден на месеца, вземи теле без недостатък и очисти светилището.

19 Свещеникът да вземе от кръвта на жертвата за грях и да намаже с нея страничните стълбове на храма и четирите ъгъла на корниза на жертвеника и рамката на портата на вътрешния двор.

20 И така да правиш в седмия ден на месеца за всеки, който съгреши от незнание и от наивност. Така ще очистваш храма.

21

В четиринадесетия ден на първия месец трябва да празнувате Пасха, седемдневен празник, през чието време трябва да се яде безквасен хляб.

22 И в този ден князът да принесе за себе си и за целия народ на страната теле като жертва за грях.

23 През седемте дена на празника той да принася на Господа всеизгаряне всеки ден по седем телеца и по седем овена без недостатък и като жертва за грях всеки ден по козел от козето стадо.

24 А за хлебна жертва трябва да принася по ефа за всеки телец, по ефа за всеки овен, също по ин маслиново масло за всяка ефа.

25

В петнадесетия ден на седмия месец, в продължение на седемте дена на празника Шатри да принася същите приноси: такава жертва за грях, за всеизгаряне, за хлебна жертва и маслиново масло.“

46

1

Така казва Господ Бог: „Портата на вътрешния двор, която е обърната към изток, да бъде затворена през шестте работни дни, а в съботния ден трябва да бъде отворена. И в деня на новолунието да бъде отворена.

2 Князът нека влезе отвън през преддверието на портата и нека застане при страничния стълб на портата, докато свещениците принесат неговото всеизгаряне и мирната му жертва. Тогава при прага на портата той да се поклони на Господа, да излезе, а портата да остане незатворена до вечерта.

3 Народът на страната да се покланя на Господа при входа на тази порта в съботите и новолунията.

4

И всеизгарянето, което князът принася на Господа в съботния ден, да бъде шест агнета без недостатък и един овен без недостатък.

5 Хлебната жертва към овена да бъде една ефа, а хлебната жертва към агнетата — колкото той може да даде. Един ин маслиново масло да има за всяка една ефа.

6 В деня на новолунието приносът нека бъде бик без недостатък от стадото, шест агнета и овен без недостатък.

7 Като хлебна жертва да принася една ефа за телеца и една ефа за овена, докато за агнетата — колкото му е възможно. По един ин маслиново масло да има за всяка ефа.

8

И когато князът идва, той трябва да минава през преддверието на портата и да излиза по същия път.

9 Когато народът на страната идва пред Господа в празници, всеки, който влиза за поклонение през северната порта, нека излиза през южната. А който влиза през южната, да излиза през северната. Те не трябва да се връщат през същата порта, през която са влезли, а да излизат през срещуположната.

10 И князът да бъде сред тях, когато влизат, и да излиза сред тях, когато излизат.

11

На празници и на определени тържества хлебната жертва да бъде една ефа за телец и една ефа за овен. А за агнетата — колкото му е възможно. И маслиново масло да има по ин за всяка ефа.

12 Всеки път, когато князът принася доброволна жертва всеизгаряне или доброволна мирна жертва на Господа, портата с лице към изток да бъде отворена за него и той да приготви своето всеизгаряне и своята мирна жертва така, както ги приготвя в съботен ден. След това да излезе, а след излизането му портата да бъде затворена.

13

Всеки ден да принасяш във всеизгаряне едногодишно агне без недостатък. Принасяй го всяка сутрин.

14 И хлебна жертва прави към него всяка сутрин по една шеста ефа и маслиново масло една трета от ин, за да овлажни брашното. Това е хлебната жертва на Господа, постоянно разпореждане.

15 Така нека принасят във всеизгаряне агне, хлебна жертва и маслиново масло всяка сутрин, постоянно.“

16

Така казва Господ Бог: „Ако князът даде на някой от синовете си подарък като негово наследство, то да бъде на синовете му. То е тяхно притежание по наследство.

17 Но ако той даде подарък от наследството си на някой от служителите си, то ще бъде негово до юбилейната година, когато се връща на княза. Наследството му трябва да преминава само към синовете му.

18 Князът не може да взема от наследствения дял на народа, като го изгонва от владението. Той трябва да дава наследство на синовете си от своето владение, за да не бъде изгонван никой от Моя народ от своето владение.“

19

Тогава Той ме заведе през входа, който беше отстрани на портата, към свещените стаи за свещениците, с лице към север. И ето там имаше място към отсрещната страна на запад.

20 Той ми каза: „Това е мястото, където свещениците трябва да варят жертвата за вина и жертвата за грях, където трябва да изпичат хлебната жертва, за да не ги изнасят във външния двор и така да осветят народа.“

21

Тогава Той ме заведе във външния двор и ме разведе по четирите ъгъла на двора. Във всеки ъгъл на двора имаше друг двор.

22 В четирите ъгъла на двора имаше оградени дворове, дълги четиридесет лакътя и широки тридесет — еднакви по размер по четирите ъгли.

23 Във всеки ъгъл околовръст имаше иззидан ред.

24 Тогава ми каза: „Това са готварниците, където обслужващите трябва да варят жертвите на народа.“

47

1

Тогава Той ме върна при входа на храма. И ето отдолу под прага извираше вода и течеше на изток — защото храмът беше с лице към изток. Водата течеше надолу от дясната страна на фасадата на храма, при южната страна на жертвеника.

2 Тогава ме изведе през северната порта и ме отведе навън по пътя към източната порта. И ето вода се стичаше от дясната страна.

3 Мъжът продължи на изток с мерилна връв в ръката си. Той отмери хиляда лакътя и ме преведе през водата. Тя беше до глезените.

4 След това премери хиляда лакътя и ме преведе през водата. Тя беше до колене. Той отмери още хиляда лакътя и ме преведе през нея. Тя беше до кръста.

5 И премери хиляда и тя беше бурен поток, през който не можех да премина, защото водата се беше издигнала. Трябваше да плувам, тъй като не можеше да се премине.

6 И Той ми каза: „Видя ли, сине човешки?“

Тогава ме поведе обратно към брега на потока.

7 Когато се върнах, ето на двата бряга на потока имаше много дървета.

8 Тогава Той ми каза: „Тази вода тече откъм източната страна, слиза в равнината и се влива в морето. Така водите стават целебни

9 и всяко живо същество, което се множи, вирее навсякъде, където потокът тече. Има твърде много риба, защото тази вода се влива там, носеща изцеление навсякъде, където този поток тече.

10 И край него стоят рибари от Ен-Геди до Енеглаим. Това е място, където разпростират мрежи, за да съхнат. Разнообразието и изобилието на рибата му са като рибата в Голямото море.

11 Но блатата му и тресавищата му не са целебни; те са оставени за добив на сол.

12 Покрай потока, по бреговете му от едната и от другата страна растат всякакви дървета, които дават плод. Листата им никога няма да повехнат, нито плодородието им ще престане. Всеки месец те ще раждат нови плодове, защото водата за тях тече изпод светилището. Плодовете им ще бъдат за храна, а листата им за лекуване.“

13

Така казва Господ Бог: „Това е границата, според която да разделите земята в наследство на дванадесетте Израилеви племена. Йосиф получава два дяла.

14 Земята, за която се клех да я дам на предците ви, вие я получавате във ваше наследство, разпределена по равно. Тази земя се пада на вас в наследство.

15

И ето границата на земята: на северния край, от Средиземно море през Хетлон, до Цедад,

16 Емат, Берота, Сивраим, който се намира между областите на Дамаск и на Емат, чак до Хацер-Тихон, който е на границата на Хавран.

17 Така границата ще бъде от морето до Хацар-Енон, т.е. северната граница на Дамаск, заедно с територията на Емат на север. Това е северният край.

18

На източния край границата ще бъде между Хавран и Дамаск, между Галаад и израилската земя — по Йордан, от северния предел до Източното море, до Тамар. Това е източният край.

19

Южният край ще бъде от Тамар до водите на Мерива при Кадес, до потока и Средиземно море. Това е южният край.

20

А западната граница е Средиземно море — от южната граница до входа срещу Емат. Това е западният край.

21

И разделете тази земя между вас според Израилевите племена.

22 Разделете я по жребий между вас и инородците, които живеят между вас, които са родили деца у вас. Сред Израилевите синове те да бъдат наравно като местни жители. И те по жребий заедно с вас да имат наследство между Израилевите племена.

23 В което племе живее инородец, в това му дайте наследство“, възвестява Господ Бог.

48

1

Това са имената на племената. На северния край близо до Хетлоновия път, Емат и Хацер-Енон, който е до границата на Дамаск, северно от Емат, от изток до запад да е един дял на Дан.

2 До областта на Дан, от източния край до западния, един дял на Асир.

3 До Асировата граница, от източния край до западния, да е един дял на Нефталим.

4 До Нефталимовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Манасия.

5 До Манасиевата граница, от източния край до западния, да е един дял на Ефрем.

6 До Ефремовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Рувим.

7 До Рувимовата граница, от източния край до западния, да е един дял на Юда.

8

И до Юдовата граница, от източния край до западния, да е свещеният принос — двадесет и пет хиляди лакътя ширина и дължина, както другите дялове от източния край до западния. Сред него да бъде светилището.

9 Делът, който ще отделите на Господа, на дължина да е двадесет и пет хиляди лакътя, а на ширина — десет хиляди.

10 Този свещен дял да е за свещениците, дълъг към север двадесет и пет хиляди лакътя и широк към запад и към изток по десет хиляди, и дълъг към юг двадесет и пет хиляди. И светилището на Господа да е сред него.

11 Това да посветите за свещениците, потомци на Садок, които спазваха вярно Моите предписания и които, за разлика от левитите, не отстъпиха от Мене, когато Израилевите синове се заблудиха.

12 Този дял от земята, отделена от свещения дял, да е най-свята до предела на левитите.

13 Левитите да получат дела покрай свещеническия предел — дълъг двадесет и пет хиляди лакътя и широк десет хиляди. Цялата дължина да бъде двадесет и пет хиляди, а ширината — десет хиляди лакътя.

14 От него да не могат да продават, нито да заменят. И първите плодове не могат да преминават у други, понеже това е светиня на Господа.

15

„А останалите пет хиляди на ширина и двадесет и пет хиляди на дължина да са за общо използване. Те са за града, за заселване и за свободно поле. Градът да бъде по средата.

16 Тези са размерите му: северната страна е четири хиляди и петстотин лакътя, южната страна — четири хиляди и петстотин, източната страна — четири хиляди и петстотин и западната страна — четири хиляди и петстотин лакътя.

17 А полето да е на север двеста и петдесет, на юг двеста и петдесет, на изток двеста и петдесет и на запад двеста и петдесет.

18 Остатъкът надлъж до свещения дял да е десет хиляди на изток и десет хиляди на запад. Произведеното там да е за прехрана на онези, които работят в града.

19 Работещите в града, идващи от всички Израилеви племена, да го обработват.

20 Целият отделен дял да е квадратен: двадесет и пет хиляди лакътя на двадесет и пет хиляди. Отделете свещения дял заедно с владението на града.

21

Останалото да е за княза — от двете страни на свещения дял и на владението на града. Князът да притежава земята по протежение на племенните дялове, от двадесет и пет хиляди лакътя чак до източната граница; на запад от двадесет и пет хиляди лакътя чак до западната граница. Свещеният дял и светилището да са посред нея.

22 Онова, което остава от левитското владение и от владението на града, които са по средата, е за княза — в областта между границата на Юда и границата на Вениамин да бъде на княза.

23

За останалите племена: от източния край до западния един дял е за Вениамин.

24 До Вениаминовата граница, от източния край до западния, е един дял за Симеон.

25 До Симеоновата граница, от източния край до западния, е един дял за Исахар.

26 До Исахаровата граница, от източния край до западния, е един дял за Завулон.

27 До Завулоновата граница, от източния край до западния, е един дял за Гад.

28 И до Гадовата граница на южната страна е южният предел от Тамар до водите на Мерива при Кадес, до Египетския поток и Средиземно море.

29 Тази е земята, която ще разпределите по жребий между Израилевите племена. Тези са дяловете им“, възвестява Господ Бог.

30

„А тези са изходните страни на града: на северната страна размерът е хиляда и петстотин лакътя.

31 Да има три порти на града, наречени с имената на Израилевите племена: една порта Рувимова, една Юдова, една Левиева.

32 На източната страна от четири хиляди и петстотин лакътя да има три порти: една Йосифова порта, една Вениаминова, една Данова.

33 На южната страна, чийто размер е четири хиляди и петстотин лакътя, да има три порти: една Симеонова порта, една Исахарова и една Завулонова.

34 На западната страна от четири хиляди и петстотин лакътя да има три порти: една Гадова порта, една Асирова порта и една Нефталимова порта.

35 Обиколката да бъде осемнадесет хиляди лакътя. И от онзи ден името на града да бъде „Господ е там“.“