1

1

Ето словото Господне към Йона, сина на Аматий:

2 „Стани и иди в големия град Ниневия и възнегодувай против него, защото злото в града стигна чак до Мене.“

3 Йона стана и тръгна към Тарсис, за да избяга от Господа. Слезе в Яфа, където намери кораб, пътуващ за Тарсис. Плати за превоза, качи се на кораба, за да отплава далеч от лицето на Господа.

4

Но Господ изпрати силен вятър в морето. Настана голяма морска буря и корабът щеше да се разбие.

5 Моряците се изплашиха и всеки завика за помощ към своя бог. За да олекне корабът започнаха да хвърлят товара му в морето. А Йона бе слязъл в дъното на кораба, легнал и заспал.

6 Капитанът дойде при него и му каза: „Защо спиш? Стани и призови своя Бог! Може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем.“

7

Казаха помежду си: „Нека хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни сполетя тази беда.“ Хвърлиха жребий и той се падна на Йона.

8 Тогава го попитаха: „Кажи ни ти, заради когото ни сполетя тази беда, с какво се занимаваш и откъде идваш? От коя страна си и какъв си по народност?“

9 Той им отговори: „Аз съм евреин и се страхувам от Господа, Бог на небесата, Който сътвори морето и сушата.“

10 Тогава моряците много се изплашиха и му казаха: „Защо направи това?“ Тъй като те бяха узнали от него, че той бяга от Господа.

11

И го питаха още: „Какво да направим, за да утихне морето, защото то продължаваше да бушува?“

12 Той им отговори: „Вземете ме и ме хвърлете в морето, и то ще се укроти, защото знаем, че заради мен е тази голяма буря.“

13 Моряците продължиха да гребат, за да се върнат на сушата, но не можеха, защото морето все по-силно бушуваше против тях.

14 Тогава завикаха към Господа: „О, Господи, нека не загинем заради този човек и това, което правим, не зачитай за проливане на невинна кръв, защото както Ти искаш, така се случва.“

15 И те взеха Йона, хвърлиха го в морето и бурята утихна.

16 А моряците твърде много се изплашиха, принесоха жертви и дадоха оброци.

2

1

Господ изпрати голяма риба да погълне Йона. Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи

2 и се молеше от рибената утроба на Господа своя Бог:

3

„Извиках в бедата към Господ и Той ме чу;
извиках от вътрешността на подземния свят и Ти чу гласа ми.

4
Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето,
така че течението ме отнесе;
всички Твои вълни и потоци ме заляха.

5
Казах си: „Отхвърлен съм от Тебе
и въпреки това ще погледна отново към святия Твой храм.“

6
Водата ме заля до гърлото
и бездната ме обгърна,
главата ми се омота във водорасли.

7
Слязох до края на земята
и земните резета се затвориха зад мен завинаги.
Тогава Господи, Боже мой, ще върнеш живота ми от гроба.

8
Когато душата ми изнемогваше, си спомних за Господа
и молитвата ми беше към Тебе, към святия Ти храм.

9
Почитащите идоли
изоставиха любовта си към тях.

10
Аз пък с благодарност ще принеса жертва.
Ще изпълня това, което съм обрекъл.
Спасението е от Господа.“

11

Господ нареди на рибата и тя изхвърли Йона на сушата.

3

1

И ето втори път имаше слово на Господа към Йона:

2 „Стани и иди в Ниневия, големия град, и съобщи там това, което ти заповядах.“

3 Йона стана и отиде в Ниневия, както му беше казал Господ. А Ниневия беше голям град в очите на Бога. Необходими бяха три дена да се обходи.

4 Йона вървя из града цял ден и викаше: „Още четиридесет дена и Ниневия ще бъде разрушена.“

5

И жителите на Ниневия повярваха в Бога, провъзгласиха пост и облякоха вретище — от най-големия до най-малкия.

6 Когато вестта стигна до ниневийския цар, той стана от трона, съблече царските си одежди, покри се с вретище и седна в пепел.

7 И из Ниневия бе провъзгласена следната заповед на царя и първенците: „Хората и добитъкът, говедата и овцете да не ядат и пият и да не ходят на паша.

8 Човеците и добитъкът да се покрият с вретище и да викат с пълен глас към Бога. Всеки да се откаже от лошите си дела и от насилието, което вършат ръцете му.

9 Кой знае? Може би Бог ще се смили и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и няма да загинем.“

10

Бог видя делата им и това, че те се отрекоха от лошите си дела. Разкая се Бог за злото, което им бе предрекъл, и не го извърши.

4

1

Това изобщо не се понрави на Йона и той много се ядоса.

2 Помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не Ти ли казах това, още когато бях в своята страна? Затова и побягнах към Тарсис, защото знам, че Ти си благ и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за наказанията.

3 И сега, Господи, вземи ми живота! Защото за мен е по-добре да умра, отколкото да живея.“

4 Господ му отговори: „Мислиш ли, че с право се ядосваш?“

5

Йона напусна града и се оттегли на изток от него, където си направи навес и седна на сянка, за да види какво ще се случи с града.

6 Господ заповяда на едно растение да израсте до Йона, за да му прави сянка и да го успокои в негодуванието му. Йона много се зарадва на растението.

7 На другия ден призори Бог изпрати един червей да прегризе растението, така че то да изсъхне.

8 А щом слънцето изгря, Бог изпрати горещ източен вятър. Слънцето напичаше главата на Йона, така че той изнемогваше и предпочиташе да умре, отколкото да живее.

9

Бог му каза: „Прав ли беше да се гневиш толкова много за растението?“ А Йона му отговори: „Възнегодувах, даже пожелах смъртта си.“

10

Тогава Господ му каза: „На теб ти е жал за растението, за което не си се трудил и не си отглеждал, което израсна за една нощ и за една нощ загина,

11 а на Мен не трябва ли да ми е жал за Ниневия, големия град, където живеят повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясно от ляво, а освен тях и многоброен добитък?“