1

1

Соломон, Давидовият син, се утвърди в царството си, защото Господ, неговият Бог, беше с него и го прослави навред.

2

Соломон говори на всички израилтяни, на хилядниците и стотниците, на съдиите и на всичките първенци на Израил, на родоначалниците.

3 И всички те отидоха заедно с него на възвишението край Гаваон, защото там беше Божията скиния, която рабът Господен Мойсей беше направил в пустинята.

4 Давид пък беше пренесъл Божия ковчег от Кириат-Ярим на предварително приготвено за него място в построената в Йерусалим скиния.

5 А там пред жилището на Господа беше останал медният жертвеник, който Веселиил, синът на Урия, Оровият син, беше направил. Него търсиха Соломон и тези, които бяха с него.

6 На жертвеника на скинията Соломон принесе в жертва хиляда всеизгаряния пред Господа.

7

В онази нощ Бог се яви на Соломон и го попита: „Какво желаеш, за да ти го дам?“

8

А Соломон отговори на Бога: „Ти прояви голямата Си милост към баща ми Давид, а мен постави за цар след него.

9 И нека сега се изпълни обещанието Ти към баща ми Давид, защото ме възцари над народ, многоброен като земния прах.

10 Затова дай ми мъдрост и разум, за да мога да постъпвам правилно с този народ. Защото кой би могъл да води такъв многоброен народ?“

11

Бог отговори на Соломон: „Понеже това ти е на сърце, а не поиска богатство, имоти и слава, нито смъртта на онези, които те мразят, нито дори дълъг живот, а поиска за себе си мъдрост и разум, за да водиш Моя народ, над който те поставих за цар,

12 дават ти се мъдрост и радост, а такива богатства, имоти и слава ще ти дам, каквито не са имали царете преди тебе, нито ще имат след тебе.“

13 След това Соломон се върна от възвишението край Гаваон, от скинията, в Йерусалим, за да царува над Израил.

14

Соломон събра войска от колесници и конници, хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в изградените за това градове, а също и при царя в Йерусалим.

15 И умножи царят среброто и златото в Йерусалим колкото камъните, а кедрите — колкото смокиновите дървета в полето.

16 Докарваха за Соломон коне от Египет, откъдето търговците на царските кервани ги купуваха на стада за добра цена.

17 Една колесница се купуваше и докарваше от Египет за шестстотин сребърни сикли, а един кон — за сто и петдесет. Тези търговци доставяха коне за всички хетейски и арамейски царе.

18

И Соломон реши да построи дом в името на Господа и дворец за себе си.

2

1

Соломон отброи седемдесет хиляди души за носачи, осемдесет хиляди каменоделци в планината и три хиляди надзиратели над тях.

2

След това изпрати вест до тирския цар Хирам: „Както постъпваше с баща ми Давид и му пращаше кедри, за да си построи дом за живеене, постъпи така и с мене.

3 Ето аз строя дом за името на Господа, своя Бог, и да го посветя на Него, за да се кади пред Него благоуханен тамян и да се принасят постоянно хлябове на предложението и всеизгаряния — сутрин и вечер, в съботите, на новолунията и в празниците на Господа, нашия Бог, както е заповядано завинаги на Израил.

4 Домът, който строя, е голям, защото нашият Бог е по-велик от всички други богове.

5 Но кой може да Му построи дом, когато небето, необятните небеса не могат да Го поберат? И кой съм аз, за да Му построя дом, освен за да принасям благоуханна жертва пред Него.

6 Затова изпрати ми човек, който умело работи със злато и сребро, с мед и желязо, с пурпурна, червена и синя прежда, резбар, който да работи в Юдея и Йерусалим заедно с изкусните майстори, подготвени от баща ми Давид.

7 Изпрати ми кедър, кипарис и сандалово дърво от Ливан, защото зная, че твоите слуги умеят да секат дървета в планината. А моите слуги ще бъдат с твоите,

8 за да ми приготвят много дървета, защото домът, който строя, трябва да бъде голям и великолепен.

9 А на твоите слуги, които ще секат дървета, ще дам за храна двадесет хиляди кора пшеница и двадесет хиляди кора ечемик, двадесет хиляди бата вино и двадесет хиляди бата елей.“

10

А тирският цар Хирам отговори с писмо, изпратено до Соломон: „Понеже Господ обича Своя народ, затова те е поставил да царуваш над него.“

11 И Хирам каза още: „Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, Който е създал небето и земята, че даде на Давид мъдър син, надарен с разсъдливост и благоразумие, за да построи храм на Господа и царски дворец за себе си.

12

И ето, изпращам ти човек мъдър и надарен със знания — Хирам, своя майстор,

13 син на жена от Дановите дъщери, а баща му беше от Тир. Той умее да работи със злато и сребро, с мед и желязо, с камък и дърво, с пурпурна, червена и синя прежда, резбар, който умее да изработва всичко, което му бъде поръчано, заедно с изкусните хора при тебе и определените за това от господаря ми, твоя баща Давид.

14 Нека сега моят господар да изпрати на слугите си пшеницата, ечемика, елея и виното, които е обещал.

15 А ние ще насечем от Ливан необходимите ти дървета и ще ги докараме на салове по море до Яфа. Оттам ти ще ги превозиш до Йерусалим.“

16

Тогава Соломон извърши преброяване на всички чужденци в израилската страна, както беше сторил и баща му Давид. Броят им беше сто петдесет и три хиляди и шестстотин души.

17 От тях Соломон определи седемдесет хиляди за носачи, осемдесет хиляди за каменоделци в планините и три хиляди и шестстотин надзиратели, за да подканят хората към работа.

3

1

Соломон започна да строи дом на Господа в Йерусалим на хълма Мория, където Господ се яви на баща му Давид, на онова място, което Давид беше приготвил върху хармана на йевусееца Орна.

2 Започна го на втория ден от втория месец през четвъртата година на своето царуване.

3 Това са и размерите, които Соломон определи за строежа на Божия дом: дължината беше шестдесет лакътя според старата мярка, а ширината — двадесет лакътя.

4 Притворът беше дълъг колкото ширината на дома — двадесет лакътя, а височината му — сто и двадесет. Отвътре той го облицова с чисто злато.

5 Главната част обкова с кипарисово дърво, облицова го с чисто злато и извая палми и орнаменти.

6 Украси дома с красиви скъпоценни камъни, а златото беше от Парваим.

7 Облицова със злато дома, гредите, праговете, стените и вратите му, а по стените гравира херувими.

8

И направи Светая Светих, чиято дължина беше според ширината на дома — двадесет лакътя, и на ширина — двадесет лакътя. Облицова я с шестстотин таланта чисто злато.

9 Теглото на гвоздеите беше петдесет сикли злато. Облицова и горните помещения със злато.

10

В Светая Светих извая два херувима и ги позлати.

11 Разперени, крилата на херувимите бяха двадесет лакътя. Крилото на единия — пет лакътя, допираше стената на храма, а другото крило, също пет лакътя, допираше крилото на другия херувим.

12 По същия начин едното крило на другия херувим — пет лакътя, допираше стената на храма, а другото крило — пет лакътя, допираше крилото на другия херувим.

13 Крилата на херувимите се простираха на двадесет лакътя, а те стояха на нозете си, обърнати с лице към централната част на храма.

14 И направи завеса от син, пурпурен и червен плат и от фин лен, на която бяха избродирани херувими.

15

Пред дома Соломон постави два стълба, високи по тридесет и пет лакътя, а върху всеки от тях имаше капител, висок пет лакътя.

16 Върху колоните направи орнаменти, както в светилището. Направи сто нара и ги постави заедно с орнаментите.

17 Соломон изправи стълбовете пред храма — единия отдясно, а другия отляво; десния нарече Яхин, а левия — Воаз.

4

1

Направи меден жертвеник, дълъг двадесет лакътя, широк двадесет лакътя и висок десет лакътя.

2 Направи още излят от бронз кръгъл басейн — десет лакътя широк и пет лакътя висок, а обиколката му — повече от тридесет лакътя.

3 Околовръст под ръба му имаше изображения на волове, по десет на един лакът. Те обикаляха басейна отвсякъде и бяха на два реда, отлети заедно с него.

4 А басейнът беше върху дванадесет вола: три обърнати на север, три — на запад, три — на юг, и три — на изток; басейнът се опираше на тях, а всички те бяха обърнати със задната си част навътре.

5 Дебелината му беше една длан, а ръбът — като ръб на чаша, наподобяваща цвят на лилия. Когато беше пълен, басейнът побираше три хиляди бата вода.

6 Направи и десет умивалника, като постави пет отдясно и пет отляво за измиване. В тях миеха онова, което беше приготвено за всеизгаряне. Басейнът обаче беше за измиването на свещениците.

7

Направи още и десет златни светилника според указанията и ги постави в храма — пет отдясно и пет отляво.

8 Направи и десет златни трапези, които също постави в храма — пет отдясно и пет отляво; направи и сто златни чаши.

9 След това устрои двор за свещениците и централния двор и порти към него, обковани с мед.

10 Басейна постави от дясната страна, на югоизток.

11

Най-накрая Хирам изработи котлите, лопатите и тасовете и с това завърши работите, които му бяха поръчани от цар Соломон за Божия дом:

12 двата стълба; двата кръгли капитела, обвити с метални решетки; двете мрежи за покриване на капителите върху стълбовете;

13 четиристотин нара за двете мрежи, разпределени в два реда за всяка мрежа, за да покриват овалните капители върху стълбовете.

14 Постави станоци и върху тях котли, а

15 освен това и басейна с дванадесетте вола под него.

16 Котлите, лопатите и вилиците — всички тези неща майсторът Хирам направи от лъскава мед, както му бе поръчал цар Соломон, за дома на Господа.

17 Всички тези неща бяха излети по заповед на царя в околностите на Йордан между Сокхот и Цереда.

18 Соломон направи всички тези предмети от толкова много мед, че теглото на медта не можеше да бъде пресметнато.

19

Той направи всички вещи за Божия дом: златния жертвеник, трапезата за хлябовете на предложението,

20 светилниците с кандилца от чисто злато, за да горят пред светилището според разпоредбите;

21 и цветята, кандилцата и щипците от злато, от чисто злато,

22 ножовете, тасовете, кадилниците и пепелниците от чисто злато. Също и вратите на храма, Светая Светих и светилището бяха от злато.

5

1

Така беше завършена цялата работа, която Соломон извърши за Господния дом. И Соломон внесе посветеното от баща му Давид — среброто, златото и всички вещи, и ги положи в съкровищниците на Божия дом.

2

Соломон свика в Йерусалим старейшините на Израил, всички водачи на племена и глави на бащините родове на израилтяните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град Сион.

3 И в седмия месец, за празника, всички израилтяни се събраха при царя.

4 Когато всички старейшини на Израил дойдоха, левитите вдигнаха ковчега

5 и го понесоха заедно със скинията на събранието, с всички свещени принадлежности, които бяха в скинията. Носеха ги свещениците и левитите.

6 А цар Соломон и всички израилтяни, които се бяха събрали около него, стояха пред ковчега и принасяха в жертва овце и волове, толкова много, че не можеха да се изброят и пресметнат.

7 Свещениците донесоха ковчега на Господния завет на мястото му в светилището на храма, в Светая Светих, под крилата на херувимите,

8 които те простираха над мястото на ковчега и го покриваха отгоре заедно с прътовете му.

9 А прътовете бяха толкова дълги, че се виждаха краищата им, издадени от ковчега към светилището, но навън не стърчаха. Те са там и до днес.

10 В ковчега нямаше нищо друго освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там, когато Господ сключи на Хорив съюз с израилтяните след излизането им от Египет.

11

И когато всички свещеници излязоха от светилището, където се бяха осветили, без да спазват реда на смените си,

12 когато всички певци левити — Асаф, Еман, Идутун с всичките си братя, облечени в скъпи дрехи, с цимбали, китари и арфи — стояха на изток от жертвеника и с тях сто и двадесет свещеници, които тръбяха с тръбите си,

13 свиреха и пееха като един, като хвалеха и славеха Господа. И когато екна звукът от тръби, цимбали и различни други инструменти и всички хвалеха благостта на Господа и вечната Му милост, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак

14 и заради него свещениците не можеха да застанат да служат, защото славата на Господа изпълни Божия дом.

6

1

Тогава Соломон рече: „Господ е казал, че волята Му е да живее в мрак;

2 затова аз Ти построих разкошен дом, място, в което да пребъдваш вечно.“

3

После царят обърна лице и благослови събралото се множество израилтяни, докато те стояха прави.

4 И каза: „Благословен да бъде Господ, Бог на Израил, Който извърши обещаното на баща ми Давид:

5 „От деня, в който изведох Своя народ от египетската земя, Аз не избрах измежду племената на Израил нито един град, където да бъде построен дом, за да пребъдва там името Ми, нито избрах мъж за владетел на Моя народ Израил,

6 но избрах Йерусалим, за да пребъдва там името ми, избрах Давид, за да властва над Моя народ.“

7

Баща ми Давид силно желаеше да построи дом на името на Господа, Бога на Израил.

8 Но Господ каза на баща ми Давид: „Ти имаш на сърце да построиш храм на името Ми и е хубаво, че имаш такова намерение.

9 Ти обаче няма да построиш храм, а родният ти син. Той ще построи храм на името Ми.“

10 И Господ изпълни словото Си, което беше изрекъл: аз наследих баща си Давид, седнах на престола на Израил, както беше казал Господ, и построих дом на името на Господа, Бога на Израил.

11 И там положих ковчега, в който е заветът на Господа, който Той сключи с израилтяните.“

12

След тези думи Соломон се изправи пред жертвеника на Господа пред множеството израилтяни и вдигна ръце.

13 Застана зад амвона на двора, който беше направил от мед, дълъг и широк пет лакътя и висок три лакътя, коленичи пред цялото събрало се множество и вдигна ръце към небето.

14 И каза: „Господи, Боже на Израил! Няма друг Бог като Тебе нито на небето, нито на земята. Ти пазиш завета и даряваш милост към Своите слуги, в чиито сърца си.

15 Ти изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, каквото си му обещал. Ръцете Ти извършиха днес това, което бе изрекла устата Ти.

16 Сега, Господи, Боже на Израил, изпълни за Своя избраник Давид, баща ми, другото, което си му обещал: „Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако синовете ти вървят по правилния път и живеят по Моя закон, както ти си живял пред Мене.“

17 И така, нека сега, Господи, Боже на Израил, да се потвърди словото Ти, което си изрекъл на Своя служител Давид!

18

Но нима Бог наистина ще живее с хората на земята? Нали небесата и небесата на небесата не могат да Те поберат, колко по-малко би го сторил този дом, който построих!

19 Погледни благосклонно към молитвата на Своя служители към молбата му, Господи, Боже мой, за да чуеш зова и молитвата, с която Твоят служител се обръща към Тебе.

20 Бди над този дом денем и нощем, над мястото, където си обещал да пребъдва името Ти, за да чуваш молитвата, с която рабът Ти ще се моли на това място.

21 Слушай молбите на Своя служители на Своя народ Израил, когато се молят на това място, и като ги слушаш от Твоето небесно жилище, чуй ги и бъди милостив!

22

Ако някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне с клетва, и той дойде и го направи пред жертвеника Ти в този храм,

23 Ти чуй от небесата и въздай съд над Своите слуги, като осъдиш виновния и той получи присъдата си, а оправдаеш невинния и го оневиниш.

24

Ако Твоят народ Израил бъде поразен от неприятел, понеже са съгрешили пред Тебе, и изповядат името Ти с гореща молитва пред Тебе в този храм,

25 чуй от небето и прости греха на Своя народ Израил, и ги върни в страната, която си дал на тях и на предците им.

26

Ако небето се затвори и не вали дъжд, понеже са съгрешили пред Тебе, и се помолят на това място, изповядат името Ти и се отвърнат от греховете си, защото си ги смирил,

27 чуй това от небето и прости греха на Своите слуги и на Своя народ Израил, като им посочиш добрия път, по който трябва да вървят, и изпрати дъжд на Своята земя, която си дал в наследство на народа Си.

28

Ако настанат на земята глад или мор, суша или мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в страната, която владеят, ако се появи някаква беда или болест,

29 тогава приеми всяка молитва, всяка молба от когото и да е човек или от целия Свой народ Израил; когато някой усети болка и тъга и простре ръце към Твоя храм,

30 чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават, защото Ти познаваш сърцето им. Само Ти си сърцеведец.

31 Нека се боят от Тебе, за да вървят по Твоите пътища през всичките си дни, докато живеят на земята, която си дал на предците ни.

32

Дори и за чужденеца, който не е от Твоя народ Израил, но идва от далечна страна заради Твоето велико име, да усети Твоята мощна ръка и Твоята готова за действие десница — когато дойде и се помоли в този храм,

33 чуй от небето, от Своето небесно жилище, и стори всичко, за което чужденецът Те призове, за да познаят името Ти всички народи на света и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да знаят, че този дом, който аз построих, е наречен на Твоето име.

34

Когато Твоят народ излезе на война против неприятелите си там, където би го изпратил, и Ти се помоли, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твое име,

35 чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават.

36

Ако те съгрешат пред Тебе, защото няма човек, който да не греши, и Ти им се разгневиш и ги предадеш на неприятеля, и пленените бъдат отведени в чужда страна,

37 когато разберат, какво ги е сполетяло и се обърнат, за да ти се помолят от страната на плена, и се обърнат към Тебе с думите: „Съгрешихме, виновни сме, сторихме беззаконие“,

38 когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и душа в страната на своя плен и се помолят, като се обърнат към страната си, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който построих в Твое име,

39 чуй от небето тяхната молитва и молба и въздай това, което те заслужават, и прости на народа Си, каквото е съгрешил пред Тебе.

40 Боже мой, нека очите Ти бъдат отворени и ушите ти се вслушат в молитвата, изричана на това място!

41

И сега, Господи Боже, влез в храма Си, Ти и ковчегът на Твоята слава! Твоите свещеници, Господи Боже, да се облекат в спасение и светиите Ти да се наслаждават на блага.

42 Господи Боже, не отвръщай лице от Своя помазаник, помни милостите, които си показал към Своя служител Давид!“

7

1

Когато Соломон свърши молитвата, огън слезе от небето и погълна всеизгарянията и жертвите, и славата на Господа изпълни дома.

2 Затова и свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му.

3 А всички израилтяни, като видяха как слезе огън и славата на Господа беше над храма, коленичиха с лице към земята върху плочника, поклониха се и прославиха Господа, защото е благ и милостта Му е вечна.

4

Тогава царят и целият народ принесоха жертви пред Господа.

5 Цар Соломон принесе в жертва двадесет и две хиляди вола и сто и двадесет хиляди овце. Така царят и целият народ осветиха Божия дом.

6 Свещениците стояха според смените си, а левитите — с музикални инструменти, които цар Давид беше направил за прослава на Господа, защото милостта Му е вечна; свещениците, застанали срещу тях, свиреха с тръбите си и всички израилтяни стояха прави.

7 Соломон освети и вътрешната част на двора, която е пред дома на Господа. Там принесе всеизгарянията и тлъстината от мирните жертви, понеже медният жертвеник, направен от Соломон, не можеше да побере всеизгарянията, безкръвните приноси и тлъстините.

8

Така Соломон и всички израилтяни с него, огромно множество, стекло се от прохода в Емат до египетската река, празнуваха в онова време седемдневен празник.

9 А на осмия ден свикаха тържествено събрание; така те празнуваха освещаването на жертвеника седем дена и празникът за това освещаване беше седемдневен.

10 На двадесет и третия ден от седмия месец царят разпусна народа да се прибере по домовете си с радостни и весели сърца заради доброто, което Господ стори на Давид, Соломон и на Своя народ Израил.

11 Така Соломон завърши храма на Господа и царския дом. Той завърши благополучно всичко, което искаше да направи в Господния храм и в своя дом.

12

Господ се яви на Соломон през нощта и му каза: „Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертвоприношения.

13 Ако заключа небето, за да не падне дъжд, ако заповядам на скакалците да изпоядат всичко на земята или изпратя мор върху народа Си

14 и народът Ми, който се именува с Моето име, се смири, отправи молитва към Мене и се отвърне от нечестивия си път, Аз ще чуя от небето, ще простя греховете му и ще изцеля земята му.

15 Отсега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми ще се вслушат в молитвата на това място.

16 Защото Аз избрах и осветих този дом, за да бъде името Ми там за вечни времена; очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.

17 И ако ти живееш така, както живееше баща ти Давид, изпълняваш заповедите Ми и пазиш наредбите и законите Ми,

18 Аз ще утвърдя престола на царството ти според завета, който сключих с баща ти Давид, като казах: „Няма да липсва мъж, който да властва над Израил.“

19

Но ако се отречете от Мене, ако не зачитате Моите заповеди и наредби, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте,

20 Аз ще изтребя Израил от лицето на Своята земя, която съм му дал, и този храм, който съм осветил в Свое име, ще го отхвърля от лицето Си, за да му се присмиват и да го презират всички народи.

21 Всеки, който мине край този храм, ще се зачуди и ще попита защо Господ е постъпил така с тази земя и с този храм.

22 И ще им отговарят: „Защото те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги изведе от египетската земя, и последваха други богове, на които се покланяха и служеха. Затова Той им изпрати това наказание“.“

8

1

След като изминаха двадесетте години, през които Соломон построи Господния храм и своя дом,

2 той съгради и градовете, които бе получил от Хирам, и засели в тях израилтяни.

3 След това Соломон се отправи към Емат-Сува и го превзе.

4 Укрепи и пустинния Тадмор и всички градове в Емат, които служеха за складове.

5 Построи още Горен и Долен Бет Хорон, градове, укрепени със стени, порти и лостове за затваряне,

6 а също Ваалат и всички градове, в които Соломон имаше складове, всички градове за колесници и конници. Той изгради в Йерусалим, в Ливан и по цялата му подвластна земя всичко, което бе запланувал.

7 Всички, които не бяха израилтяни — хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци,

8 потомците им, останали неизтребени от израилтяните, Соломон определи за принудителна работа и до днес.

9 Израилтяните не бяха определяни от Соломон за принудителна работа, а служеха във войската като военачалници, водачи на колесници и конници.

10 Надзорниците, които управляваха народа при цар Соломон, бяха двеста и петдесет.

11

След това Соломон премести дъщерята на фараона от Давидовия град в дома, който построи за нея, защото той казваше, че жена не бива да живее с него в дома на Давид, цар на Израил, място свято, защото в него е бил Господният ковчег.

12

И започна Соломон да принася всеизгаряния на Господа върху Господния жертвеник, който беше издигнат пред притвора.

13 Всеизгарянията се принасяха според наредбите за всеки ден и според заповедите на Мойсей в съботите, на новолуния и на трите големи празника — Безквасници, Петдесетница и Шатри.

14 Според разпоредбите на баща си Давид определи смените на свещениците за служене, на левитите, които да помагат на свещениците и да пеят според дежурствата си, както е определено за всеки ден. Бяха определени и смените на вратарите при всяка от портите, както беше завещано от Божия угодник Давид.

15 И в нищо не бе отстъпено от царските заповеди — нито по отношение на свещениците и левитите, нито по отношение на съкровищата.

16

Така беше завършено цялото дело на Соломон от деня на полагане на основите на дома на Господа до пълното му завършване. Господният храм беше построен.

17

Тогава Соломон отиде в Ецион-Гавер и в Елат, който е на морския бряг, в едомската земя.

18 А Хирам му прати по хората си кораби и опитни в морското дело слуги. Заедно с хората на Соломон те отплаваха към Офир, откъдето взеха четиристотин и петдесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.

9

1

Савската царица, като чу за славата на Соломон, дойде в Йерусалим, за да изпита мъдростта на Соломон с гатанки. Пристигна с многобройна свита, с камили, натоварени с благовония, много злато и скъпоценни камъни, с желанието да говори с него за всичко, което искаше.

2 Соломон отговори на всичките ѝ въпроси и нямаше нищо неизвестно за него, на което той да не ѝ даде отговор.

3 Савската царица, като видя мъдростта на Соломон и дома, който беше построил,

4 ястията на трапезата му, служителите, седнали според своя сан, прислугата и виночерпците в подходящо облекло и жертвата всеизгаряне, принасяна в Господния храм, остана без дъх.

5

И тя каза на царя: „Истина е това, което бях слушала в страната си за твоите дела и за твоята мъдрост.

6 Аз не вярвах на думите им, докато не дойдох да видя с очите си. Но дори и половината за твоята голяма мъдрост не ми е била казана. Ти надминаваш всичко, което бях чула за теб.

7 Щастливи са хората ти, щастливи са и слугите ти, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти!

8 Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който е благоволил да те постави на Своя престол за цар пред Господа, твоя Бог, понеже Твоят Бог е възлюбил Израил и за да го утвърди за вечни времена, те е поставил да царуваш над него, да раздаваш правосъдие и справедливост.“

9 И тя подари на царя сто и двадесет таланта злато, много благовония и скъпоценни камъни. Никога не е имало благовония като тези, които Савската царица подари на Соломон.

10

Също и хората на Хирам и Соломон, които доставяха злато от Офир, докараха и сандалово дърво, и скъпоценни камъни.

11 От това сандалово дърво царят направи стълби за храма на Господа и за царския дом, а също арфи и псалтири за певците. Този вид дърво не беше познато дотогава в Юдея.

12

Цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя пожела. А то беше много повече от подаръците, които тя беше донесла. След това царицата се върна заедно със своите слуги в страната си.

13

Теглото на златото, което се доставяше на Соломон за една година, възлизаше на шестстотин шестдесет и шест таланта

14 без онова, което внасяха търговците и продавачите. Също и всички арабски царе, както и управителите на области, доставяха злато и сребро на Соломон.

15 Цар Соломон направи двеста щита от ковано злато, като за всеки щит бяха употребени по шестстотин сикли,

16 и още триста по-малки щита от ковано злато и за всеки щит бяха употребени по триста сикли злато. Царят заповяда да ги наредят в залата „Ливанската гора“.

17

Царят направи също и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато.

18 Престолът имаше шест стъпала и златен фундамент, закрепен към престола, облегалки от двете страни и два лъва до тях, и място за сядане.

19 От двете страни на шестте стъпала стояха още дванадесет лъва. Такова нещо не е правено в никое царство.

20 Всички съдове за пиене на цар Соломон бяха златни, както и всички съдове в залата „Ливанската гора“. Среброто по времето на Соломон не се ценеше за нищо.

21 Защото царят имаше кораби, които плаваха до Тарсис с хората на Хирам, и на всеки три години корабите се връщаха от Тарсис и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

22

Така цар Соломон надмина всички царе на света по богатство и мъдрост.

23 Затова всички царе на света идваха при Соломон, за да чуят мъдростта, с която Бог беше го дарил.

24 Всеки от тях му поднасяше годишно своя дар: сребърни и златни съдове, облекла, оръжия, благовония, коне и мулета.

25

Соломон имаше обори за четири хиляди коня и колесници, и дванадесет хиляди конници, които бяха настанени в градовете за колесници и при царя в Йерусалим.

26 Той властваше над всички царе — от река Ефрат до филистимската земя и до пределите на Египет.

27 Така при царя среброто беше в изобилие като камъните, а кедрите бяха колкото черниците в полето.

28 Докарваха коне за Соломон от Египет и от други страни.

29

Останалите дела на Соломон отначало докрай са описани в книгата на пророк Натан, в пророчеството на силонеца Ахия и във виденията на ясновидеца Йоил за Йеровоам, Наватовия син.

30 Соломон царува в Йерусалим над цял Израил четиридесет години.

31 А когато Соломон почина, погребаха го при предците му в града на баща му Давид. И като негов наследник се възцари синът му Ровоам.

10

1

Ровоам отиде в Сихем, защото там се бе събрал целият Израил, за да го направи цар.

2 Когато Йеровоам, Наватовият син, чу за това, завърна се от Египет, където беше избягал от Соломон.

3 Израилтяните изпратиха да го повикат и той дойде заедно с целия Израил при Ровоам и казаха:

4 „Твоят баща ни наложи тежки данъци, затова ни облекчи от непоносимия труд и тежкото иго, което той ни наложи, и тогава ние ще ти служим.“

5 А той им отговори: „Върнете се при мене след три дена.“ И народът се разотиде.

6

Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха на баща му Соломон, докато беше още жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“

7 Те му отговориха: „Ако се отнесеш благосклонно към този народ и постъпваш в негова угода, ако му говориш благи думи, той ще ти служи през всичките ти дни.“

8 Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, и реши да се посъветва с младите си служители, които бяха отраснали заедно с него.

9 И се обърна към тях с думите: „Какво ще ме посъветвате да отговоря на този народ, който поиска от мене да облекча игото, наложено от баща ми?“

10 И младежите, които бяха отраснали заедно с него, му отговориха: На хората, които са ти казали, че твоят баща им е наложил тежко иго, което ти трябва да облекчиш, им кажи: „Малкият ми пръст е по-дебел от бедрата на баща ми!

11 Моят баща ви е наложил тежко иго, аз ще ви наложа още по-тежко; моят баща ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.“

12

Тогава Йеровоам и целият народ отидоха при Ровоам на третия ден, както царят беше казал: „Върнете се при мене след три дена.“

13 Цар Ровоам им отговори сурово, защото бе отхвърлил съвета на старейшините

14 и прие съвета на връстниците си, и им каза: „Моят баща Ви е наложил тежко иго, аз ще ви наложа още по-тежко. Моят баща ви е наказвал с бичове, аз ще ви наказвам със скорпиони.“

15 И царят не послуша народа, защото е било наредено от Бога, за да изпълни думите Си, Които Господ беше изрекъл чрез силонеца Ахия на Йеровоам, Наватовия син.

16

Когато целият Израил видя, че царят не ги послуша, народът отговори на царя: „Какво общо имаме ние с Давид, с наследството на Йесеевия син? По шатрите си, мъже на Израил! Сега се погрижи за своя дом, Давиде!“ И всички израилтяни се разотидоха по шатрите си.

17 И Ровоам остана цар само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея.

18

И когато Ровоам изпрати Адонирам, надзорника над извършителните работи, израилтяните го убиха с камъни. А цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да избяга в Йерусалим.

19 Така израилтяните се отметнаха от Давидовия дом и останаха отделени до днес.

11

1

Тогава Ровоам пристигна в Йерусалим и свика родовете на Юда и Вениамин — сто и осемдесет хиляди отбрани войници, за да воюват с Израил и да върнат царството на Ровоам.

2 Но Господ говори на Самей, Божий човек, като му каза:

3 „Кажи на Ровоам, сина на Соломон, юдейския цар, и на всички израилтяни от родовете на Юда и Вениамин:

4 „Така казва Господ: „Не излизайте да воювате против братята си. Върнете се всеки у дома си, защото Аз така отредих“.“ И те послушаха думите на Господа и се отказаха да воюват против Йеровоам.

5

Ровоам се установи в Йерусалим и изгради градове крепости в Юдея:

6 укрепи Витлеем, Етам, Техоя,

7 Вет-Цур, Сохо, Одолам,

8 Гет, Мареша, Зиф,

9 Адораим, Лахис, Азека,

10 Цора, Айалон и Хеврон. Това бяха крепостите в племената на Юда и Вениамин.

11 Царят ги укрепи добре, назначи им военачалници и ги снабди със запаси от жито, елей и вино.

12 За сигурността им предостави на всеки град щитове и копия. Така племената на Юда и Вениамин останаха под негова власт.

13

И всички свещеници и левити от целия Израил се стекоха при него от всички краища.

14 Левитите напуснаха своите пасища и владенията си и дойдоха в Юдея, в Йерусалим, защото Йеровоам и неговите синове ги отстраниха от свещенодействие пред Господа

15 и си поставиха свои жреци за оброчищата с идоли на козли и телета, които бяха направени по заповед на Йеровоам.

16 А след тях в Йерусалим дойдоха и всички израилтяни, които с цялото си сърце търсеха Господа, Бога на Израил, за да принасят жертви на Господа, Бога на предците им.

17 Така за три години те бяха опора на Юдейското царство и подкрепяха Ровоам, Соломоновия син, защото три години вървяха по пътя на Давид и Соломон.

18

Ровоам си взе за жена Махалат, дъщеря на Еримот, син на Давид. Майка ѝ беше Авихаил, дъщеря на Елиав, Йесеевия син.

19 И тя му роди синове: Йеуса, Шемария и Захама.

20 А след нея той взе Мааха, дъщеря на Авесалом. Тя му роди Авия, Атая, Зиза и Шеломита.

21 Ровоам обичаше Мааха, Авесаломовата дъщеря, повече от всичките си жени и наложници. А той имаше осемнадесет жени и шестдесет наложници, от които му се родиха двадесет и осем синове и шестдесет дъщери.

22 Затова той определи Авия, сина на Мааха, за пръв сред братята му и мислеше да го направи цар.

23 Той постъпваше благоразумно и с останалите си синове, като ги разпрати по крепостните градове във всички области на племената на Юда и Вениамин, даваше им изобилно храна и им намери много жени.

12

1

Когато царството на Ровоам се утвърди и той укрепна, Ровоам изостави Господния закон. Изостави го и целият Израил.

2 И тъй като бяха отстъпили от Господа, на петата година от царуването на Ровоам египетският цар Сусаким нападна Йерусалим

3 с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници, а египетската войска от ливийци, сукхити и етиопци нямаше брой.

4 И като превзе укрепените градове в Юдея, той стигна до Йерусалим.

5 Тогава пророк Самей дойде при Ровоам и при юдейските военачалници, които се бяха събрали в Йерусалим, за да се спасят от Сусаким, и им рече: „Така казва Господ: „Понеже вие Ме изоставихте, затова и Аз ви предавам в ръцете на Сусаким“.“

6 Военачалниците и царят се смириха и казаха: „Справедлив е Господ!“

7 И когато Господ видя, че те се смириха, каза на Самей: „Няма да ги погубя и скоро ще ги избавя. Моят гняв няма да се излее върху Йерусалим чрез Сусаким.

8 Но те ще му станат слуги, за да знаят какво е да служат на Мене и какво е да служат на земни царства.“

9

Египетският цар Сусаким нападна Йерусалим и отнесе съкровищата на Господния храм и съкровищата на царския дом. Отнесе всичко, дори и златните щитове, които Соломон беше направил.

10 Цар Ровоам нареди да направят вместо тях медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на стражата, която пазеше входа на царския дом.

11 Когато царят ходеше в храма на Господа, телохранителите носеха щитовете, а после ги връщаха обратно в помещението на стражата.

12 След като Ровоам се смири, Господ отвърна гнева Си от него, за да не го погуби напълно, защото в Юдея се случваха и добри неща.

13

Така Ровоам укрепи отново царската си власт в Йерусалим. Като се възцари, той беше на четиридесет и една години и царува седемнадесет години в Йерусалим — града, който Господ беше избрал измежду всички племена на Израил, за да пребъдва там името Му. Майката на царя се казваше Наама и беше амонка.

14 Ровоам вършеше зло, защото не търсеше Господа със сърцето си.

15

Делата на Ровоам отначало докрай са описани в книгите за родословията на пророк Самей и ясновидеца Идо. Между Ровоам и Йеровоам се водеха постоянни войни.

16 Когато Ровоам почина, го погребаха при предците му в града на Давид. Като негов наследник се възцари синът му Авия.

13

1

В осемнадесетата година от царуването на Йеровоам Авия стана цар на Юдея.

2 Той властваше в Йерусалим три години. Майка му се казваше Михая, дъщеря на Уриил от Гива.

Между Авия и Йеровоам също започна война.

3 Авия излезе на бой с храбра войска от четиристотин хиляди отбрани мъже, а Йеровоам застана против него с осемстотин хиляди души, също така силни и храбри.

4 Тогава Авия се изкачи на Цемараим, една от Ефремовите планини, и извика: „Чуйте ме, Йеровоаме и всички вие, израилтяни!

5 Не знаете ли, че Господ, Бог на Израил, даде право на Давид чрез ненарушим завет той и потомците му да царуват завинаги над израилтяните?

6 И въпреки това Йеровоам, синът на Нават, който беше слуга на Давидовия син Соломон, се надигна срещу господаря си.

7 Около него се събраха долни хора и беззаконници. Те превъзхождаха Ровоам, защото беше още млад и неопитен и не можеше да им се противопостави.

8

И сега вие възнамерявате да се противите на царството, което Господ е дал в ръцете на Давидовите потомци, понеже сте многобройни и имате златни телета, които Ровоам ви е определил за богове.

9 Нали вие изгонихте свещениците на Господа, Аароновите потомци и левитите, и си поставихте свещеници, както правят другите народи? Всеки, който дойде с теле и седем овена, става свещеник, но на лъжливи богове.

10

А у нас Господ е нашият Бог! Ние не сме го изоставили. Аароновите потомци служат като свещеници на Господа, а левитите изпълняват своята служба.

11 Всяка сутрин и вечер те изгарят всеизгаряния и кадят благоуханен тамян, нареждат хлябове върху чиста трапеза и палят златния светилник и кандилцата му, за да горят всяка вечер, защото ние пазим наредбата на Господа, а вие Го изоставихте.

12 И ето с нас е Бог, Който ни води! Неговите свещеници тръбят гръмогласно против вас бойни звуци. Синове на Израил, не воювайте против Господа, Бога на вашите предци, защото няма да успеете!“

13

В това време Йеровоам изпрати хора в тила им, така че той и част от войската му стояха пред юдеите, а останалите направиха засада.

14 Когато юдеите се огледаха, видяха, че боят се водеше пред тях и в тила им. Тогава те призоваха Господа и свещениците затръбиха с тръбите.

15 Юдеите нададоха боен вик. При този вик на юдейската войска Бог порази Йеровоам и израилтяните пред Авия и юдеите.

16 Израилтяните побягнаха пред юдеите, защото Бог ги предаде в ръцете им.

17 Авия и неговият народ им нанесоха тежко поражение. Загинаха петстотин хиляди отбрани мъже на Израил.

18 Тогава израилтяните се смириха, а потомците на Юда надделяха, защото се уповаваха на Господа, Бога на предците си.

19 Авия преследва Йеровоам и му отне градовете Ветил, Йешана и Ефрон с техните околности.

20 Йеровоам не успя повече да се съвземе по времето на Авия. Накрая Господ го порази и той умря.

21

А Авия се укрепи, взе си четиринадесет жени и му се родиха двадесет и двама синове и шестнадесет дъщери.

22 Останалите дела на Авия, постъпките му и изреченото от него са описани в книгите на пророк Идо.

23

Когато Авия почина, погребаха го при предците му в града на Давид. Като негов наследник на трона се възцари синът му Аса. По негово време следващите десет години в страната имаше мир.

14

1

Аса вършеше това, което беше добро и праведно пред Господа, неговия Бог.

2 Той премахна жертвениците на чуждите богове и оброчищата, изпотроши идолите и лъжливите им знаци,

3 и заповяда на юдеите да потърсят Господа, Бога на предците си, и да изпълняват Неговите закони и заповеди.

4 Премахна оброчищата и капищата и в останалите градове на Юдея, така че по негово време в царството беше спокойно.

5 И тъй като страната се успокои и през тези години не се водеха войни, той построи укрепени градове в Юдея, защото Господ му беше дал спокойствие.

6 Тогава Аса каза на юдеите: „Да построим тези градове и да издигнем около тях стени и кули с порти, които се залостват. Нашата страна е още свободна, защото потърсихме Господа, нашия Бог, и Той ни даде отвред спокойствие.“ Те започнаха да строят и успяваха в делата си.

7 Войската на Аса беше от триста хиляди души от племето на Юда, въоръжени с големи щитове и копия, и осемдесет хиляди от Вениаминовото племе — с малки щитове и лъкове. Всички те бяха силни и храбри мъже.

8

Срещу тях излезе етиопецът Зарай с войска от един милион души с триста колесници и стигна до Мареша.

9 Аса тръгна срещу него и се наредиха за битка в Цефатската долина при Мареша.

10 И Аса отправи молитва към Господа, своя Бог, с думите: „Господи, само Ти си помощник на силни и слаби. Помогни сега, Господи, Боже наш, защото на Тебе се уповаваме и в Твое име се изправихме пред тази огромна войска! Господи, Ти си наш Бог, покажи, че никой човек не може да надделее над Твоята воля!“

11

Тогава Господ порази етиопците пред Аса и пред юдеите и етиопците побягнаха.

12 Аса и хората му ги преследваха до Герар. От етиопците паднаха толкова много, че останалите не можеха да се окопитят и бяха поразени пред Господа и Неговото войнство. А плячката, която взеха юдеите, беше много голяма.

13 Те разрушиха всички градове около Герар, защото страхът пред Господа беше обзел жителите им. И разграбиха тези градове, защото в тях имаше голяма плячка.

14 Ограбиха и пастирските колиби и се върнаха в Йерусалим с много стада овце и камили.

15

1

Тогава Божият Дух слезе върху Азария, сина на Одед,

2 и той излезе да посрещне Аса с думите: „Послушайте ме, Аса и всички вие от Юдея и Вениаминовото племе! Господ е с вас, докато вие сте с Него: ако Го търсите, ще Го намерите, но ако Го изоставите, и Той ще ви изостави.

3 Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да го поучава, и без закон.

4 Но когато в бедствието си се обърнаха към Господа, Бога на Израил, и Го потърсиха, те Го намериха.

5 Заради смутове навред по земята в онези времена нямаше сигурност нито за онези, които идваха, нито за онези, които си отиваха.

6 И се биеха народ с народ и град с град, понеже Бог им изпращаше всякакви неволи.

7 Но вие бъдете силни и не се отказвайте, защото делото ви ще бъде възнаградено!“

8

Като чу предсказанията, които Азария, син на пророк Одед, изрече, Аса се осмели и премахна езическите мерзости от цялата земя на Юда и Вениамин, както и от градовете, които беше превзел в Ефремовата планина след това поднови жертвеника на Господа, който беше пред Господния притвор.

9 И събра всички юдеи, виниаминци и преселниците от Ефрем, Манасия и Симеон, които живееха сред тях, защото много израилтяни преминаха към него, като видяха, че Господ, неговият Бог, е с него.

10 Те се събраха в третия месец на петнадесетата година от царуването на Аса

11 и принесоха в онзи ден жертва на Господа от плячката, която докараха — седемстотин вола и седем хиляди овце.

12 Тогава сключиха завет с Господа, Бога на предците си, да Му служат от все сърце и душа;

13 и всеки, бил той малък или голям, мъж или жена, който не потърси Господа, Бога на Израил, да бъде наказан със смърт.

14 И се заклеха на Господа с викове и възгласи под звуците на тръби и рогове.

15 Всички юдеи се радваха на тази клетва, защото се заклеха искрено да служат всеотдайно на Господа. И Господ се обърна към тях и те се успокоиха.

16

Аса лиши и майка си от царско достойнство, понеже беше издигнала статуи на Ашера. Той събори нейния идол, насече го и го изгори в долината при Кедрон.

17 И макар че оброчищата в Израил не бяха премахнати, сърцето на Аса остана предано на Господа до края на живота му.

18 Той донесе в Божия храм посветените от баща му дарове и посвети сам на Бога сребро, злато и съдове.

19 И до тридесет и петата година от царуването на Аса вече нямаше война.

16

1

В тридесет и шестата година от царуването на Аса израилският цар Вааса се вдигна против Юдея и започна да строи Рама, за да не може никой да влиза или излиза от царството на Аса юдейски.

2 Тогава Аса изнесе сребро и злато от съкровищницата на Господния храм и на царския дом и го изпрати на сирийския цар Венадад в Дамаск с посланието:

3 „Нека установим съюз между мене и тебе, какъвто имаше между моя и твоя баща. Затова ти изпращам сребро и злато, иди и развали съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от границите ми.“

4 Венадад послуша Аса и изпрати военачалниците на войските против израилските градове. И те опустошиха Йон, Дан, Авел-Маим, както и всички складове в Нафталимовите градове.

5 Като чу за това, Вааса се отказа да строи в Рама и прекрати работата по укреплението.

6 Тогава цар Аса събра всички юдеи, за да отнесат камъните и дърветата, които Вааса беше приготвил за укрепването на Рама. С тях той построи Гева и Мицфа.

7

В това време при юдейския цар Аса дойде ясновидецът Ананий и му каза: „Понеже ти се уповаваше на царя на Сирия, а не на Господа, своя Бог, затова войската на сирийския цар не попадна в ръцете ти.

8 Не бяха ли етиопците и ливийците по-многобройни и с много повече колесници и конници? Тогава обаче ти се довери на Господа и Той ги предаде в твоите ръце.

9 Защото Господ оглежда цялата земя, за да помага на онези, чиито сърца са изцяло предани на Него. Но ти сега постъпи безразсъдно и затова отсега нататък ще водиш войни.“

10 Аса се разгневи на ясновидеца, думите против него го подразниха и той го хвърли в затвор. По това време Аса преследваше някои от народа.

11

Делата на Аса отначало докрай са описани в Книгата на юдейските и израилските царе.

12 На тридесет и деветата година от царуването си болест засегна краката му. Макар страданията му да се увеличаваха, той не потърси лек от болестта при Господа, а от лекари.

13 Аса почина при предците си на четиридесет и първата година от царуването си.

14 Той беше погребан в гробницата, която сам си беше изградил в града на Давид; положиха го на легло, изпълнено с благовонни масла, приготвени според обичая, и в негова памет запалиха голям огън.

17

1

Вместо него се възцари синът му Йосафат, който укрепи страната против израилтяните.

2 Той разположи войски във всички крепости на Юдея и изпрати стражи по юдейската земя и в градовете на Ефрем, които баща му Аса беше завладял.

3 И Господ беше с Йосафат, понеже той следваше пътя на баща си Давид, а не последва Ваал.

4 Потърси Бога на предците си и постъпваше по Неговите заповеди, а не подражаваше на израилтяните.

5 Затова Господ утвърди царската му власт. От цяла Юдея носеха дарове на Йосафат и той твърде много забогатя и се прослави.

6 Понеже следваше със сърцето си Господните пътища, той премахна оброчищата и езическите стълбове в Юдея.

7

А на третата година от царуването си изпрати предводителите си Бен-Хаил, Овадия, Захария, Натанаил и Михея да поучават в юдейските градове.

8 С тях изпрати и левитите Шемая, Нетания, Зевадия, Азаил, Шемирамот, Йонатан, Адония, Товия и Товадония, а също и свещениците Елишема и Йорам.

9 Те носеха със себе си книгата на Господния закон и поучаваха юдеите; обикаляха всички градове в Юдея и учеха народа, както им беше наредено.

10

И страх от Господа обзе всички царства в земите около Юдея и те не воюваха против Йосафат.

11 Филистимците носеха на Йосафат дарове и сребро като данък, арабите му докарваха дребен добитък — седем хиляди и седемстотин овена и седем хиляди и седемстотин козела.

12 Мощта на Йосафат все повече нарастваше и той строеше в Юдея крепости и градове за складове.

13 В юдейските градове той разполагаше с много припаси, а в Йерусалим — със силни и храбри мъже.

14 Ето техния списък по имена: хилядниците от Юда: предводител Адна с триста хиляди боеспособни мъже;

15 след него: предводител Йоханан с двеста и осемдесет хиляди;

16 последван от Амасия, Зихриевия син, който се беше посветил на Господа. Той имаше двеста хиляди боеспособни мъже.

17 И от Вениамин: Елиада, който беше опитен във военното дело, с двеста хиляди въоръжени с лъкове и щитове,

18 а след него Йехозавад със сто и осемдесет хиляди души, въоръжени за битка.

19 Това бяха боеспособните мъже, които служеха при царя, освен онези, които той беше разположил в укрепените градове из цяла Юдея.

18

1

Йосафат имаше много богатство и слава. Той се сроди с Ахав.

2 След няколко години отиде при Ахав в Самария. Ахав закла много овце и волове за него и хората му и го убеждаваше да тръгне с него против град Рамот в Галаад.

3 израилският цар Ахав попита Йосафат, царя на Юдея: „Ще тръгнеш ли с мене против Рамот в Галаад?“ А той му отговори: „Каквото ти желаеш, това и аз желая; моят народ е и твой народ. Ще тръгна с тебе на война.“

4

Но Йосафат помоли царя на Израил: „Преди това попитай какво ще каже Господ.“

5 И израилският цар събра пророците си, четиристотин мъже, и ги попита: „Да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад или да се откажем?“ А те отговориха: „Иди и Господ ще го предаде в царските ти ръце!“

6 Но Йосафат продължи да пита: „Няма ли тук друг някой пророк на Господа, за да се допитаме и чрез него?“

7 израилският цар отвърна на Йосафат: „Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа — Михей, Йемлаевият син. Но аз го ненавиждам, защото не пророчества добро за мен, а само лошо.“ А Йосафат каза: „Не бива цар да говори така.“

8 Тогава израилският цар нареди да повикат един евнух и му каза: „Доведи бързо Михей, Йемвлаевия син!“

9

Израилският цар и Йосафат, царят на Юдея, бяха седнали, всеки на престола си, облечени в царски одежди. Те седяха на открито пред самарийските порти и всички пророци пророчестваха пред тях.

10 Седекия, синът на Хенаан, който си беше направил шлем с железни рога, рече: „Така казва Господ: „С тези рога ще нападаш сирийците, докато ги изтребиш“.“

11 И всички пророци предвиждаха същото и казваха: „Тръгни против Рамот в Галаад и ще победиш! Господ ще го предаде в царските ти ръце.“

12

А пратеникът, който отиде да повика Михей, му каза: „Всички пророци в един глас предричат добро на царя. Нека и твоите думи бъдат като думите на всеки от тях, кажи и ти нещо добро.“

13 Но Михей отвърна: „Кълна се в живия Господ! Каквото ми каже моят Бог, това ще говоря.“

14

И когато дойде при царя, царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война против Рамот в Галаад, или да се откажем?“ Пророкът отговори: „Тръгнете и ще победите, защото градът ще бъде предаден в ръцете ви!“

15 А царят му каза: „Колко пъти ще те заклевам в името на Господа да ми пророчестваш само истината!“

16 Михей отвърна: „Видях целия Израил, пръснат по планините като овце без пастир. И Господ каза: Те нямат господар и нека всеки се върне в дома си с мир.“

17

Тогава израилският цар се обърна към Йосафат с думите: „Не ти ли казах, че не предсказва за мене добро, а само лошо?“

18 А Михей отвърна: „Чуйте тогава словото на Господа. Видях Господа, седнал на Своя престол, а цялото небесно войнство стоеше около него отдясно и отляво.

19 И Господ каза: „Кой ще подмами Ахав, царя на Израил, да отиде и да загине при Рамот в Галаад?“ Един предлагаше едно, друг — друго.

20 Един дух излезе и застана пред Господа, и каза: „Аз ще го подмамя.“ А Господ го попита: „С какво?“

21 А той отвърна: „Ще стана дух на лъжата и ще говоря чрез устата на всичките му пророци.“ Тогава Господ рече: „Ти можеш да го подмамиш, затова иди и направи това, което каза.“

22 И сега, ето Господ е оставил лъжливия дух да влезе в устата на тези твои пророци. Но Господ изрече присъда над тебе.“

23

Тогава Седекия, Ханаановият син, пристъпи, удари плестница на Михей и каза: „По какъв начин премина духът на Господа от мене, за да говори в тебе?“

24 А Михей отвърна: „Ще разбереш в деня, в който ще бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“

25 Тогава царят на Израил заповяда: „Хванете Михей и го заведете при градоначалника Амон и при Йоас, царския син,

26 и предайте заповедта на царя: Хвърлете този човек в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и вода, докато се върна жив и невредим.“

27 А Михей отвърна: „Ако някога се върнеш жив и невредим, тогава Господ не е говорил чрез мене.“ И добави: „Нека целият народ чуе това!“

28

И така, израилският цар и Йосафат, царят на юдеите, тръгнаха към Рамот в Галаад.

29 По пътя израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в битката, а ти си носи царските одежди.“ И царят на Израил се преоблече, и те влязоха в битката.

30 Сирийският цар беше заповядал на водачите на колесници: „Не се сражавайте нито с войници, нито с военачалници, а само с царя на Израил.“

31 И когато водачите на колесници видяха Йосафат, си казаха: „Това е израилският цар.“ И го нападнаха от всички страни. Но Йосафат призова Господа да му помогне и Бог ги отблъсна от него.

32 Тогава водачите на колесници разбраха, че той не е царят на Израил, и престанаха да го преследват.

33 В това време един стрелец стреля напосоки и улучи израилския цар на незащитено от бронята място. Затова той заповяда на колесничаря: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм тежко ранен.“

34 Но понеже в онзи ден сражението се ожесточи, израилският цар остана в колесницата до вечерта и към залез слънце умря.

19

1

Когато Йосафат, юдейският цар, се връщаше жив и невредим у дома си в Йерусалим,

2 ясновидецът Ииуй, Ананевият син, излезе да го посрещне и попита цар Йосафат: „Трябваше ли да помагаш на нечестивия и да обичаш тези, които мразят Господа? Затова Господ изпраща гнева Си върху тебе!

3 Все пак ти направи и добри неща, като премахна идолите в страната и усърдно търсеше Бога.“

4

Йосафат отседна в Йерусалим, но отново обхождаше народа си от Вирсавия до Ефремовата планина и ги обръщаше към Господа, Бога на предците им.

5 Той постави съдии във всеки един от укрепените градове из цяла Юдея,

6 като им нареди: „Внимавайте в това, което вършите! Защото вие съдите не от името на човек, а от името на Господа и Бог ще бъде с вас, когато произнасяте присъда.

7 И нека страхът от Господа ви кара да постъпвате по съвест, понеже Господ не допуска неправда, пристрастие и подкупност.“

8

Освен това Йосафат назначи левити, свещеници и водачи на израилските племена, които да съдят в Йерусалим от името на Господа и да разглеждат възникналите сред жителите спорове.

9 На тях той разпореди: „Съдете със страх от Господа, вярно и с чисто сърце.

10 Ако до вас достигне спор между сънародниците ви в градовете за случай на убийство, за закон, заповед, разпоредби или обичай, предпазвайте ги да не грешат пред Господа, за да не пада върху вас и сънародниците ви Неговият гняв. Постъпвайте така, за да не носите вина.

11 Първосвещеникът Амария ще ви съветва за всяко дело пред Господа, Зевадия, синът на Исмаил, предводител на Юдовото племе — за всяка царска разпоредба, а служителите ще бъдат надзиратели пред вас. Бъдете твърди и работете, и Господ ще върви с праведния.“

20

1

След това моавците и амонците, а с тях и някои от маонците тръгнаха на война против Йосафат.

2 Тогава дойдоха хора и известиха на Йосафат: „Против тебе идва голямо множество от другата страна на Мъртво море, от Сирия, и вече са в Хацацон-Тамар, наричан още Ен-Геди.“

3 А Йосафат се уплаши, обърна се към Господа и обяви пост по цяла Юдея.

4 И юдеите се събраха, за да молят за помощ Господа; дойдоха да Го молят от всички юдейски градове.

5

Йосафат застана сред насъбралите се юдеи и йерусалимци в дома на Господа, пред двора,

6 и каза: „Господи, Боже на предците ни! Не си ли Ти Бог на небето? Не си ли Ти владетел на всички царства на народите? В Твоята ръка са силата и могъществото и никой не може да Ти се противи!

7 Нали Ти, Боже наш, изгони жителите на тази страна пред Своя народ Израил и я даде завинаги на потомците на Своя възлюбен Авраам!

8 И те се заселиха в нея и Ти построиха светилище в Свое име, и казаха:

9 „Ако ни сполети нещастие — меч, наводнение, мор или глад, ще застанем пред този дом и пред Тебе, защото тук се почита името Ти. И в нещастието си ще извикаме към Тебе и Ти ще ни чуеш и избавиш.“

10 И сега ето амонците, моавците и жителите на планината Сеир, през чиито земи Ти не позволи на израилтяните да преминат, когато идваха от египетската страна, и така те ги отминаха и не ги изтребиха,

11 ето как ни се отплащат, като идват да ни прогонят от Твоето владение, което си ни дал за наследство.

12 Боже наш! Нима няма да ги съдиш? Защото нямаме сила да противостоим на това голямо множество, което идва против нас, и ние не знаем какво да правим. Нашият взор е отправен към Тебе.“

13

И всички родове в Юдея стояха пред Господа с жените и децата си.

14 Тогава Господният Дух слезе върху Йозиил, сина на Захария, син на Ванея, син на Йеиел, син на Матания, левит от Асафовите потомци,

15 и каза: „Слушайте, цяла Юдея, вие, жители на Йерусалим, и ти, царю Йосафате! Не бойте се и не се страхувайте от това голямо множество, защото тази война не е ваша, а Божия!

16 Утре излезте против тях. Ето те се изкачват по възвишението Циц и вие ще ги намерите при изхода на долината към пустинята Йеруил.

17 В този бой няма да се сражавате вие. Пристъпете, жители на Юда и Йерусалим, застанете и гледайте спасението си, което Господ ви изпраща! Не бойте се и не се страхувайте, а излезте утре против тях и Господ ще бъде с вас.“

18

Тогава Йосафат коленичи, цяла Юдея и жителите на Йерусалим паднаха пред Господа, за да Му се поклонят.

19 А левитите, Каатови и Корееви потомци, прославиха Господа с мощни гласове.

20

На сутринта станаха рано, за да се отправят към Текойската пустиня. Но преди да тръгнат, Йосафат застана отпред и каза: „Чуйте ме, юдеи и вие, жители на Йерусалим! Вярвайте в Господа, своя Бог, и ще се утвърдите, вярвайте в пророците Му и ще успеете!“

21 И като се посъветва с народа, определи певци, които да вървят пред войската във великолепните си одежди и да славят Господа с думите: „Хвалете Господа, защото милостта Му е вечна!“

22

Като започнаха хвалебните песни, Господ причини раздор сред амонците, моавците и жителите на планината Сеир, които бяха тръгнали против Юдея, и те бяха разбити,

23 защото амонците и моавците се вдигнаха против жителите на планината Сеир, за да ги нападнат и изтребят. А като погубиха жителите на планината Сеир, те започнаха да се изтребват помежду си.

24

Когато юдеите стигнаха до мястото, откъдето се виждаше пустинята, и погледнаха към вражеските позиции, видяха навсякъде по земята трупове и никой не се беше спасил.

25 Тогава Йосафат и хората му отидоха да съберат плячката. Сред мъртвите те намериха огромно богатство, облекла и скъпоценни вещи. Плячката, която събраха, беше толкова много, че не можеха да я отнесат. Тя беше толкова много, че три дена я събираха.

26 А на четвъртия ден се събраха в долината Бераха и там благословиха Господа. Затова и тази долина се нарича и до днес Бераха — долина на благословението.

27 След това всички юдеи и жители на Йерусалим, начело с Йосафат, си тръгнаха радостни към Йерусалим, понеже Господ им даде възможност да тържествуват над враговете.

28 Те се върнаха в Йерусалим пред дома на Господа с псалтири, арфи и тръби.

29 И страх от Бога обзе всички царства по земята, като чуха, че Господ е воювал против враговете на Израил.

30 И така, царството на Йосафат се успокои, защото неговият Бог му даде спокойствие отвред.

31

Така Йосафат царуваше над Юдея. Когато се възцари, беше на тридесет и пет години, а царуването му в Йерусалим продължи двадесет и пет години. Майка му се казваше Азува, дъщеря на Салаил.

32 Той вървеше по пътя на баща си Аса и не се отклони от него, а вършеше това, което беше праведно пред Господа.

33 Само оброчищата не бяха премахнати, понеже народът още не беше обърнал сърцето си към Бога на своите предци.

34 А останалите дела на Йосафат отначало докрай са описани в записките на Ииуй, Ананиевия син, които са добавени към Книгата на израилските царе.

35

Но след това юдейският цар Йосафат се сдружи с Охозия, царя на Израил, който вършеше беззаконие.

36 Той се сдружи с него, за да построят кораби, които да плават до Тарсис. И построиха корабите в Ецион-Гавер.

37 Тогава Елиезер, Додавовият син от Мареша, изрече пророчество против Йосафат: „Понеже си се сдружил с Охозия, Господ ще съсипе твоето дело.“ И така, корабите се разбиха и не можаха да отплават към Тарсис.

21

1

Йосафат почина при предците си и беше погребан при тях в града на Давид. Вместо него се възцари синът му Йорам.

2 А Йорам имаше братя — Йосафатовите синове: Азария, Йехиил, Захария, Азария, Михаил и Сафатия. Всички те бяха синове на израилския цар Йосафат.

3 Техният баща им беше завещал много подаръци — сребро, злато, скъпоценности, наред с укрепените градове в Юдея. Царството обаче предаде на Йорам, понеже той беше първородният му син.

4 Когато Йорам се възкачи на бащиния си престол и се утвърди, той изби с меч всичките си братя, а също и някои предводители на Израил.

5 Йорам беше на тридесет и две години, когато се възцари, и престоя на трона в Йерусалим осем години.

6 Той вървеше по пътя на израилските царе, както постъпваха в Ахавовия род, защото жена му беше дъщеря на Ахав. Така той стори много злини пред Господа.

7 Но Господ не искаше да погуби Давидовия род заради завета, който беше сключил с Давид, и понеже беше обещал да даде светилник на него и на синовете му за всички времена.

8

По негово време едомците се освободиха от властта на Юдея и си поставиха свой цар.

9 Затова Йорам тръгна против тях с военачалниците си и всичките си колесници. И макар че едомците го обкръжиха заедно с колесниците му, през нощта той ги нападна и ги победи.

10 Въпреки това Едом и до днес е независим от властта на Юдея. По същото време и Ливна отхвърли властта ѝ, понеже беше изоставила Господа, Бога на предците си.

11 Направи капища по юдейските планини и въведе в идолопоклонство жителите на Йерусалим, и поквари Юдея.

12

Тогава до него дойде писмо от пророк Илия, в което се казваше: „Така говори Господ, Бог на баща ти Давид: „Понеже ти не вървеше по пътя на баща си Йосафат и по пътя на Аса, юдейския цар,

13 а тръгна по пътя на израилските царе и поквари Юдея и жителите на Йерусалим, както вършеше това Ахавовият род, а освен това умъртви братята си от бащиния си род, които бяха по-добри от тебе,

14 затова Господ ще порази тежко народа ти, синовете ти, жените ти и всичко, което имаш,

15 а ти ще страдаш от страшна болест, която от ден на ден ще поразява вътрешностите ти“.“

16

И Господ вдъхна смелост на филистимците и арабите, съседи на етиопците, да въстанат против Йорам.

17 И те се вдигнаха против Юдея и нахълтаха в пределите ѝ, като заграбиха всичко, което намериха в царския дом, а също и синовете и жените на царя, така че не му остана нищо освен Охозия, най-младия син.

18

А след всичко това Господ порази вътрешностите му с неизлечима болест.

19 Така, от ден на ден към края на втората година вътрешностите му се разпаднаха и той умря в тежки страдания. Но народът не му кади благовонния, както бяха правили за предците му.

20

Той беше на тридесет и две години, когато се възцари, и царува в Йерусалим осем години. Отиде си неоплакан и го погребаха в града на Давид, но не в царските гробници.

22

1

Жителите на Йерусалим провъзгласиха за негов наследник Охозия, най-малкия му син, понеже тълпа разбойници, които заедно с арабите се промъкнаха в стана, изби всички по-големи синове. Така се възцари Охозия, син на юдейския цар Йорам.

2 Когато се възцари, Охозия беше на двадесет и две години и царуваше в Йерусалим една година. Майка му се казваше Готолия, дъщеря на Амврий.

3 И той също вървеше по пътя на Ахавовия род, защото майка му беше негова съучастничка в беззаконията.

4 Охозия вършеше неправди пред Господа, също както Ахавовия род, защото след смъртта на баща му ахавовци му станаха съветници до неговата гибел.

5 И като следваше техния съвет, той тръгна на война заедно с израилския цар Йорам, сина на Ахав, против Азаил, сирийския цар, и срещу Рамот в Галаад. Там сирийците раниха Йорам.

6 Затова той се върна в Изреел, за да лекува раните си, които му нанесоха в Рама, когато воюваше против сирийския цар Азаил. Тогава Охозия, син на Йорам, юдейския цар, дойде в Изреел, за да посети Йорам, Ахавовия син, понеже беше болен.

7

Бог беше отредил гибел за Охозия заради посещението му при Йорам, защото той се съюзи с Йорам против Ииуй, Намесиевия син, когото Бог беше избрал да унищожи рода на Ахав.

8 И когато Ииуй изпълняваше присъдата над Ахавовия род, той попадна на юдейските предводители и синовете на Охозиевите братя, които служеха при Охозия, и ги умъртви.

9 След това издаде заповед да търсят Охозия. Заловиха го, докато се криеше в Самария, доведоха го при Ииуй и го убиха. След това му устроиха погребение, като казваха: „Той е син на Йосафат, който търсеше Господа с цялото си сърце.“ Така в рода на Охозия не остана никой, който би могъл да царува.

10

Когато Готолия, майката на Охозия, узна, че синът ѝ е умрял, нареди да погубят всички потомци от царското семейство на Юдовия род.

11 Но Йосафет, царската дъщеря, тайно взе сина на Охозия Йоас, когато избиваха царските синове, и го скри с дойката му в спалнята. Така Йосафет, дъщеря на Йорам и сестра на Охозия, жена на свещеник Йодай, скри Йоас от Готолия и тя не го уби.

12 В продължение на шест години остана скрит в Божия дом, докато Готолия царуваше над страната.

23

1

Но в седмата година Йодай доби сила и влезе в съюз със стотници: Азария, Йерохамовия син, Исмаил, Йехоханомовия син, Азария, Оведовия син, Маасея, Адаиевия син, и Елишафат, Сахриевия син.

2 Те обходиха Юдея, събраха левитите от всички юдейски градове и водачите на израилските родове и отидоха в Йерусалим.

3 Тогава в Божия дом цялото събрание сключи съюз с царя. А Йодай им каза: „Царският син ще се възцари, както е казал Господ за потомците на Давид.

4 Ето какво трябва да направите: една трета от вас, свещениците и левитите, които започват смяната си в събота, да застанат като стражи при вратите,

5 една трета — при дома на царя, и една трета — при главните порти. А целият народ ще бъде в дворовете на Господния храм.

6 И никой да не влиза в Господния храм освен свещениците и онези от левитите, които служат. Те могат да влязат, защото са осветени. А целият народ да спазва наредбите на Господа.

7 Левитите да застанат около царя, всеки с оръжието си в ръка. А ако влезе някой друг в Господния дом, да бъде убит. Вие трябва да сте постоянно до царя.“

8

Левитите и всички юдеи постъпиха, както заповяда свещеникът Йодай. И всеки взе своите хора, и онези, които започваха службата в събота, и онези, които бяха завършили. Свещеникът Йодай не разпусна смените.

9 Свещеникът Йодай раздаде на стотниците копията, а също малките и големите щитове на цар Давид, които бяха в Божия дом.

10 И постави целия народ около царя — всеки един с оръжието си в ръка, от дясната до лявата страна край жертвеника и край храма.

11 Тогава изведоха царския син, сложиха му короната, връчиха му царското свидетелство и го обявиха за цар. Йодай и синовете му го помазаха и извикаха: „Да живее царят!“

12

А Готолия, като чу глъчката и виковете за възхваляване на царя, дойде в Господния храм при народа.

13 И видя царя да стои до царския стълб на храмовия вход, заобиколен от военачалници при тръбни звуци, и целият народ на страната се радваше и свиреше с тръбите. Там бяха и певците, които под съпровод на музикални инструменти пееха хвалебни песни. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: „Заговор! Заговор!“

14 А свещеникът Йодай събра стотниците и им каза: „Изведете я навън от храма и който тръгне след нея, да бъде убит с меч.“ Защото свещеникът беше казал да не се убива в Господния храм.

15 Те се отдръпнаха да ѝ направят път да мине. Когато стигна до конските порти на царския дом, там я убиха.

16

Тогава Йодай, като свещеник, сключи съюз с целия народ и с царя, за да бъдат Господен народ.

17 И целият народ отиде във Вааловото капище, събори го, унищожи идолите и жертвениците му, а Вааловия жрец, Матан, убиха пред жертвениците.

18 Йодай повери богослужението в Господния храм на свещениците от Левиевото племе, както Давид ги беше разпределил в Господния дом, за да принасят всеизгаряния на Господа според написаното в Мойсеевия закон, с радост и песни, както Давид беше наредил.

19 Той постави и стражи при портите на Господния храм, за да не влиза някой нечист от каквото и да е.

20 Тогава взе стотниците, знатните, предводителите на народа и целия народ и с тях съпроводи царя до Господния храм; и като минаха през горните порти в царския дом, поставиха царя на престола му.

21 И целият народ се радваше и градът се успокои. А Готолия убиха с меч.

24

1

Йоас беше на седем години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим четиридесет години; майка му се казваше Цивия, от Вирсавия.

2 Йоас вършеше това, което беше праведно пред Господа, през всичките дни на свещеник Йодай.

3 А Йодай му взе две жени и той имаше от тях синове и дъщери.

4

След това Йоас намисли да поднови храма на Господа.

5 И събра свещениците и левитите и им каза: „Идете по градовете на Юдея и бързо съберете от всички израилтяни пари, за да се поддържа ежегодно дом на вашия Бог.“ Но левитите не бързаха.

6 Тогава царят повика първосвещеника Йодай и го попита: „Защо не изискваш от левитите да съберат от Юдея и Йерусалим данъка за скинията на събранието, определен от Мойсей, служител на Господа, и от Израилското общество?“

7 По това време нечестивата Готолия и синовете ѝ бяха разорили Божия храм и бяха използвали за Ваалите всичко, посветено за дома на Господа.

8

Затова по заповед на царя направиха едно ковчеже и го поставиха отвън пред входа на Господния храм.

9 И разгласиха в Юдея и Йерусалим да принасят на Господа данък, наложен върху Израил от Божия служител Мойсей в пустинята.

10 Всички първенци и целият народ се зарадваха, принасяха своя дар, пускаха в ковчежето и то се пълнеше.

11 Когато левитите донасяха ковчежето при царедворците и те виждаха, че е пълно, идваха царският писар и служителят на първосвещеника, те изпразваха ковчежето и го връщаха на мястото му. Така правеха всеки ден и събираха много пари.

12 А царят и Йодай ги предаваха на онези, на които бяха възложени работите в храма на Господа, а те наемаха зидари и дърводелци за обновяването на Господния храм, както и ковачи и медникари, за да поправят дома на Господа.

13 Избраните работници си вършеха работата, обновяването напредваше с техния труд, така че възстановиха Божия храм в предишното му състояние и той беше поправен.

14 Когато свършиха всичко, донесоха останалите пари при царя и Йодай. От тях направиха съдове за Господния дом, съдове за богослужение и жертвоприношение, чаши и други съдове от злато и сребро. Така постоянно принасяха жертви в дома на Господа, докато Йодай беше жив.

15

А Йодай доживя до дълбока старост и умря на сто и тридесет години.

16 Погребаха го в града на Давид при царете, понеже беше вършил добро за Израил и Бога, и за дома Му.

17

Но след смъртта на Йодай дойдоха юдейските водачи и се поклониха на царя. Оттогава царят започна да се вслушва в съветите им.

18 А те изоставиха дома на Господа, Бога на предците си, и започнаха да служат на статуите на Ашера и други идоли. Заради това тяхно престъпление Господният гняв се стовари върху Юдея и Йерусалим.

19 И макар Той да им пращаше пророци да ги обърнат към Господа и да ги изобличават, те не послушаха.

20 Тогава Божият дух обзе Захария, син на свещеника Йодай. Той застана на високо място пред народа и му заговори: „Така казва Бог: „Защо престъпвате Господните заповеди! Така няма да успеете! Както вие изоставихте Господа, така и Той ще ви изостави“.“

21 Но те направиха заговор против него и го убиха с камъни по заповед на царя в двора на Господния храм.

22 Защото цар Йоас не си спомни доброто, което му беше сторил Йодай, и уби сина му. Умирайки, Захария извика: „Нека Господ види и въздаде!“

23

В края на годината сирийската войска излезе против него, нахлу в Юдея и Йерусалим, изби всички първенци, а цялата плячка, която взеха от тях, изпратиха на царя в Дамаск.

24 Макар че сирийската войска, която дойде, бе малобройна, Господ предаде в ръцете им многобройното Юдейско войнство, което беше изоставило Господа, Бога на предците си. Така сирийците изпълниха присъдата над Йоас.

25

Когато те си заминаха, оставиха царя тежко ранен, а слугите му направиха заговор против него заради пролятата кръв на сина на свещеник Йодай. Убиха го в леглото му и той умря. Погребаха го в града на Давид, но не в царските гробници.

26 А съзаклятници против него бяха: Завад, син на амонката Шимеата, и Йехозавад, син на моавката Шимрита.

27 За синовете му, за многото пророчества против него и за поправянето на Божия дом е писано в книгата на царете. И вместо него се възцари синът му Амасия.

25

1

Когато се възцари, Амасия беше на двадесет и пет години и царуваше в Йерусалим двадесет и девет години. Майка му се казваше Йехоадан, от Йерусалим.

2 Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, но не чистосърдечно.

3 Когато се утвърди царството му, той погуби слугите си, които бяха убили царя, неговия баща.

4 Но децата им не умъртви, понеже Господ заповядва в Мойсеевия Закон: „Да не бъдат убивани бащите заради децата и децата — заради бащите, а онзи, който бъде наказан със смърт, то да е поради собствения му грях.“

5

Тогава Амасия събра целия народ на Юдея и Вениаминовото племе и определи от тях хилядници и стотници според племената им. Отдели по-възрастните от двадесет години, които се оказаха триста хиляди боеспособни мъже, които можеха да воюват с копие и щит.

6 А от Израил нае още сто хиляди храбри мъже за сто таланта сребро.

7 Тогава при него дойде един Божий човек и каза: „Царю, нека израилската войска да не тръгва с тебе, защото Господ не е с израилтяните, нито с някого от Ефремовите синове.

8 Но ако си решил да се сражаваш, храбро тръгни сам; иначе Бог ще те повали пред врага, защото Бог е Този, Който поваля или издига.“

9 Амасия попита Божия човек: „А какво ще стане със стоте таланта, които дадох на израилските войници?“ Божият човек отговори: „Господ може да ти даде много повече от това.“

10 Тогава Амасия отдели войниците, дошли при него от Ефремовата земя, и ги изпрати да се върнат у дома си. А те се ядосаха и се върнаха гневни по своите места.

11

Амасия смело поведе народа си и стигна до Солната долина, където изби десет хиляди от Сеировите потомци.

12 Други десет хиляди юдеите плениха живи, заведоха ги на върха на една скала и ги хвърлиха от нейния връх, така че всички загинаха.

13 В това време войниците, които Амасия отпрати, за да не участват във войната, нападнаха юдейските градове — от Самария до Веторон. Там избиха три хиляди души и заграбиха много плячка.

14

Когато Амасия се върна след поражението на идумейците, носеше със себе си боговете на Сеировите потомци и ги постави като свои богове, кланяше им се и им кадеше тамян.

15 Затова гневът на Господа пламна против Амасия и Той изпрати при него пророк, който го попита: „Защо се обърна към боговете на този народ, които не избавиха народа си от твоята ръка?“

16 Но докато той говореше, царят му каза: „Да не би да съм те избрал за съветник? Престани, за да не бъдеш убит!“ И пророкът престана, като каза: „Зная, че Господ е решил да те погуби, понеже ти стори това и не ме послуша.“

17 Тогава юдейският цар Амасия се посъветва и изпрати пратеници при израилския цар Йоас, сина на Йоахаз, Ииуевия син, за да му предадат: „Излез да се срещнем!“

18 А Йоас, царят на Израил, изпрати отговор до юдейския цар Амасия: „Ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: „Дай дъщеря си за жена на сина ми.“ Но животно от ливанската гора минало и стъпкало този трън.

19 Мислиш си: „Ето поразих Едом и съм доволен.“ По-добре сега си седи у дома. Защо да се захващаш с опасна работа? Ще погубиш и себе си, и Юдея!“

20

Но Амасия не искаше да слуша. А това беше от Бога, Който искаше да ги предаде в ръцете на Йоас като наказание за това, че се обърнаха към идумейските богове.

21 И така, Йоас, царят на Израил, излезе срещу юдейския цар Амасия при Ветсамис в Юдея.

22 Войската на Юдея беше разбита от Израил и всички се разбягаха по домовете си.

23 Йоас, царят на Израил, плени във Ветсамис юдейския цар Амасия, син на Йоас, Йоахазовия син, доведе го в Йерусалим и нареди да съборят четиристотин лакътя от йерусалимската стена — от Ефремовите порти до ъгловите порти.

24 И като взе цялото злато и сребро и всичките съдове, които се намираха в Божия дом, пазени от Овед-Едом, съкровищата на царската къща и заложници, върна се в Самария.

25

А след смъртта на израилския цар Йоас, Йоахазовия син, юдейският цар Амасия, Йоасовият син, живя петнадесет години.

26 Останалите дела на Амасия отначало докрай са описани в книгата на юдейските и израилските царе.

27 След като Амасия беше отстъпил от Господа, в Йерусалим направиха заговор против него и той избяга в Лахис. Но те пратиха хора след него в Лахис и там го убиха.

28 Докараха го на коне и го погребаха при предците му в Юдовия град.

26

1

Тогава целият юдейски народ избра Озия, който беше на шестнадесет години, и го направи цар вместо баща му Амасия.

2 Той съгради Елат и го върна на Юдея, след като царят, неговият баща, почина при предците си.

3

Озия беше на шестнадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим петдесет и две години. Майка му се казваше Йехолия от Йерусалим.

4 Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, така, както постъпваше и баща му Амасия.

5 И търсеше Бога, докато беше жив Захария, който го съветваше за Божиите дела. В дните, когато царят търсеше Господа, Бог му помагаше.

6

Озия излезе на война против филистимците и разруши стените на Гет, Явния и Азот. След това съгради градове в околността на Азот и в други филистимски области.

7 Бог му помагаше против филистимците, арабите, които живееха в Гур-Ваал, и против меунците.

8 Амонците плащаха данък на Озия, който се прочу до пределите на Египет, защото беше станал твърде силен.

9 Озия съгради кули в Йерусалим над ъгловите порти, над портите към долината и над ъгъла, където се събираха стените, и ги укрепи.

10 Съгради кули и в пустинята и изкопа там много кладенци; той имаше много добитък по долините и равнините, орачи и лозари по планините и в плодородните земи, понеже обичаше земеделието.

11

Озия имаше и боеспособна войска, която встъпваше в бой на отряди според списъка, съставен от писаря Йеиел и надзирателя Маасия, под ръководството на Ханания, един от царските военачалници.

12 Всички предводители на родове, силни и храбри мъже, бяха две хиляди и шестстотин.

13 Под тяхно ръководство имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които храбро влизаха в битка, за да защитят царя от неприятели.

14 Озия въоръжи цялата тази войска с щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки,

15 а в Йерусалим постави на кулите и на ъглите на крепостните стени добре направени машини за хвърляне на стрели и големи камъни. И неговото име се прочу навред, защото Бог му помагаше по чуден начин, докато царят се утвърди.

16

Но когато се утвърди, сърцето му се възгордя и го поведе към гибел. Той извърши беззаконие пред Господа, своя Бог, защото влезе в Господния храм, за да запали тамян върху кадилния жертвеник.

17 Но свещеник Азария влезе след него с осемдесет храбри свещеници на Господа

18 и се възпротивиха на цар Озия, и му казаха: „Не се полага на Тебе, Озия, да кадиш на Господа, а на свещениците, Аароновите синове. Те са посветени да принасят кадилна жертва. Излез от светилището, защото извърши беззаконие и жертвата ти няма да бъде благословена от Господа Бога.“

19 Тогава Озия, който държеше в ръката си кадилница за благоуханна жертва, се разгневи. И докато се гневеше на свещениците, проказа се появи на челото му. Това стана пред свещениците в храма на Господа, пред кадилния жертвеник.

20 Първосвещеникът Азария и всички свещеници погледнаха към него и видяха проказата на челото му и го принудиха да излезе оттам, защото Господ го беше поразил.

21 И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си. Живееше като прокажен в отделна къща и беше отлъчен от храма на Господа. Неговият син Йоатам застана начело на царския дом и управляваше народа на страната.

22

Останалите дела на Озия отначало докрай описа пророк Исаия, Амоцовият син.

23 Когато Озия почина, погребаха го при предците му в полето до царските гробници, защото казаха: „Той е прокажен.“ И вместо него се възцари синът му Йоатам.

27

1

Йоатам беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим шестнадесет години. Майка му се казваше Йеруша, дъщеря на Садок.

2 Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, така, както постъпваше и баща му Озия. Но не влизаше в храма на Господа и народът все още беше покварен.

3

Йоатам построи горните порти на Господния храм и укрепи на много места Офеловата стена.

4 Съгради и градове в хълмистата част на Юдея, а в горите издигна крепости и кули.

5 Излезе на война против царя на амонците и го победи. Амонците му дадоха в същата година сто таланта сребро, десет хиляди кора пшеница и десет хиляди кора ечемик. Толкова му платиха амонците и през следващите две години.

6 Йоатам стана толкова силен, защото постъпваше според волята на Господа, своя Бог.

7 А останалите дела на Йоатам, всичките му битки и дела са описани в книгата на израилските и юдейските царе.

8 Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царуваше шестнадесет години в Йерусалим.

9 Йоатам почина при предците си и го погребаха в града на Давид. И вместо него се възцари синът му Ахаз.

28

1

Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим шестнадесет години. Но той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше праотецът му Давид,

2 А вървеше по пътя на израилските царе и дори направи излети статуи на Ваал.

3 Той принасяше кадилна жертва в Еномовата долина и изгаряше синовете си, подобно на отвратителния обичай на народите, които Господ прогони пред израилтяните.

4 Ахаз принасяше жертви и ходеше по оброчищата, по височините и под всяко клонесто дърво.

5

Затова Господ, неговият Бог, го предаде в ръцете на сирийския цар. Сирийците го разбиха, взеха много пленници и ги отведоха в Дамаск. Той беше предаден и в ръцете на израилския цар, който му нанесе голямо поражение.

6 Факей, син Ремалиев, изби в един ден сто и двадесет хиляди боеспособни юдеи, защото бяха изоставили Господа, Бога на предците си.

7 А Зихрий, храбър мъж от Ефрем, уби царския син Маасея, надзирателя на двореца Азрикам и втория след царя, Елкана.

8 Израилтяните плениха от братята си, юдеите, двеста хиляди жени, синове и дъщери, и много плячка, която откараха в Самария.

9

А там имаше един пророк на Господа на име Одед. Той излезе да посрещне войската, която идваше в Самария, и им каза: „Ето Господ, Бог на предците ви, в гнева Си против юдеите ги предаде във вашите ръце. Вие ги избихте с такава радост, която стигна до небето.

10 Сега вие искате да направите пленените от Юдея и Йерусалим ваши роби и робини. Но нямате ли и вие самите грехове пред Господа, вашия Бог?

11 Затова послушайте ме и върнете пленниците, ваши братя, които сте заробили, защото яростният гняв на Господа ще падне върху вас.“

12

Тогава някои от военачалниците на Ефремовите родове — Азария, син Йехохананов, Берехия, син Мешилемотов, Езекия, син Шалумов, и Амаса, син Хадлаев, застанаха срещу тези, които се връщаха от войната,

13 и им казаха: „Не водете тук пленниците, защото бихме съгрешили пред Господа. Нима искате да прибавите още към нашите грехове и престъпления? Вината ни е голяма и яростен гняв ще падне върху Израил.“

14 Тогава войниците оставиха пленниците и плячката пред военачалниците и пред всички събрали се.

15 Военачалниците станаха, взеха пленниците и облякоха от плячката всички голи между тях. Облякоха ги, обуха ги, дадоха им храна и вода, помазаха ги с елей, а отпадналите от тях качиха на магарета и ги изпратиха в Йерихон — града на палмите, при братята им. А те се върнаха в Самария.

16

В това време Ахаз изпрати вестоносци при асирийските царе да иска помощ,

17 защото идумейците отново бяха нахлули, избиха в Юдея и отведоха пленници.

18 Филистимците бяха нападнали градовете в равнината и южната част на Юдея и превзеха Ветсамис, Айалон, Гедерот и Сохо с околните им селища, Тимна и Гимзо с околните им селища, и се заселиха там.

19 Така Господ унизи Юдея заради юдейския цар Ахаз, понеже той беше развратил Юдея и беше извършил тежки грехове пред Господа.

20 А асирийският цар Теглатфеласар, вместо да му помогне, тръгна против него и го притесни,

21 защото Ахаз, макар че взе съкровищата от храма на Господа, от царския дворец и от знатните граждани и даде всичко на асирийския цар, това не му помогна.

22

Дори в това затруднение цар Ахаз вършеше още беззакония пред Господа.

23 Той принасяше жертви на боговете от Дамаск, понеже мислеше, че те са го поразили, и казваше: „Боговете на сирийските царе им помагат, затова и аз ще принеса жертва, за да ми помогнат.“ Но те причиниха беди на него и на целия Израил.

24 Ахаз събра съдовете от дома на Бога, нареди да ги строшат, затвори вратите на Господния храм и си издигна жертвеници на всеки ъгъл в Йерусалим.

25 Той направи оброчища и във всички юдейски градове, за да принасят кадилни жертви на чуждите богове, и разгневи Господа, Бога на предците си.

26

Останалите дела и всичките му постъпки, отначало докрай, са описани в книгата на юдейските и израилските царе.

27 Ахаз почина при предците си. Погребаха го в Йерусалим, но не в гробницата на израилските царе. И вместо него се възцари синът му Езекия.

29

1

Езекия се възцари на двадесет и пет години и беше цар в Йерусалим двадесет и девет години. Майка му се казваше Авия, дъщеря на Захария.

2 Той постъпваше праведно пред Господа така, както правеше това баща му Давид.

3

Още в първия месец на първата година от царуването си той отвори вратите на Господния храм и го обнови.

4 И като заповяда на свещениците и левитите да дойдат, събра ги на източния площад

5 и им каза: „Слушайте ме, левити! Осветете се сега, осветете и храма на Господа, Бога на предците ви, и изхвърлете гнусотата от светилището,

6 защото предците ни вършеха беззакония и не постъпваха праведно пред Господа, нашия Бог — изоставиха Го и Му обърнаха гръб, отвърнаха се от Господния дом.

7 Затвориха вратите на притвора, угасиха светилниците, не принасяха кадилна жертва и всеизгаряне в светилищито на Бога на Израил.

8 Затова Господният гняв се изля над Юдея и Йерусалим и Той ги предаде на опустошение, позор и презрение, както виждате с очите си.

9 И ето бащите ни паднаха от меч, а синовете, дъщерите и жените ни са отведени в плен.

10 Сега желая от все сърце да сключа завет с Господа, Бога на Израил, за да отвърне гнева Си от нас.

11 Деца мои, не губете време! Защото Господ ви избра да заставате пред Него и да Му служите. Вие сте Негови слуги и Му принасяте кадилна жертва.“

12

Тогава станаха левитите: Махат, Амасаевият син, и Йоел, Азариевият син, от Каатовите потомци; от потомците на Мерария — Кис, Авдиевият син, и Азария, Йехалеловият син; от потомците на Гирсон — Йоах, Земовият син, и Еден, Йоаховият син;

13 от Елицифановите потомци — Шимри и Йеиел; от Асафовите потомци — Захария и Матания;

14 от Емановите потомци — Йехиел и Шимей; и от Идутуновите — Шемая и Узиел.

15 Всички те събраха братята си, осветиха се и изпълниха заповедта на царя да очистят храма според словото на Господа.

16 Свещениците влязоха във вътрешната част на дома Господен, за да го очистят. Изнесоха в двора на храма всичко нечисто, което намериха там. Левитите го взеха и го изнесоха навън при потока Кедрон.

17 На първия ден от първия месец започнаха да освещават дома Господен, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния притвор. Освещаваха дома на Господа осем дена и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха.

18

Тогава дойдоха в двореца на цар Езекия и казаха: „Очистихме изцяло Господния храм — жертвеника за всеизгаряния, всичките му съдове, трапезата за хлябовете на предложението и всичките ѝ прибори.

19 Приготвихме и осветихме всички съдове, които цар Ахаз оскверни и захвърли по време на царуването си, и те сега са пред Господния жертвеник.“

20

Тогава цар Езекия стана рано и като събра първенците на града, отиде в храма на Господа.

21 И докараха седем телета, седем овена, седем агнета и седем козела като жертва за грях — за царството, за светилището и за Юдея. Царят заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да принесат всеизгаряния върху Господния жертвеник.

22 Те заклаха телетата, а свещениците взеха кръв и поръсиха жертвеника; заклаха овните и агнетата и поръсиха с кръв жертвеника.

23 След това докараха пред царя и общността козлите, които бяха жертва за грях, и положиха ръцете си върху тях.

24 Тогава свещениците ги заклаха и поръсиха с кръвта им жертвеника, за да очистят от грехове целия Израил, защото царят беше заповядал да се принесе всеизгаряне и жертва за грях за целия народ.

25

Той постави отново левитите в Господния храм с цимбали, псалтири и арфи според заповедта на Давид, на Гад, царския ясновидец, и на пророк Натан — наредба, която беше дадена от Господа чрез пророците му.

26 И левитите застанаха с инструментите, направени от Давид, а свещениците — с тръбите.

27 Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгаряне върху жертвеника. А когато започна всеизгарянето, бяха запени и хвалебните песни за Господа под съпровод на тръби и инструменти, изработени от Давид, царя на Израил.

28 И цялото събрание се молеше, певците пееха и звучаха тръби, докато траеше всеизгарянето.

29 А когато жертвоприношението свърши, царят и всички, които присъстваха с него, коленичиха и се поклониха.

30 После царят и първенците казаха на левитите да славят Господа с думите на Давид и на ясновидеца Асаф. Те с радост изпяха славословието, поклониха се и се помолиха.

31

Накрая Езекия отново се обърна към тях и каза: „Сега вие се посветихте на Господа. Пристъпете и принесете жертви и благодарствени приноси в Господния храм.“ И всички събрали се принесоха своите жертви и благодарствени приноси, а някой и всеизгаряне.

32 Общността принесе във всеизгаряне седемдесет вола, сто овена, двеста агнета, всички те всеизгаряния за Господа.

33 А останалите жертви бяха: петстотин глави едър добитък и три хиляди — дребен добитък.

34 Но свещениците бяха малко на брой и не можеха да одерат кожите на всички животни за всеизгаряне. Затова помагаха братята им, левитите, докато се свърши работата и се осветят другите свещеници, понеже левитите се бяха подготвили по-усърдно за освещаването, отколкото свещениците.

35 Освен това и всеизгарянията бяха много, с тлъстини от мирните жертви и възлиянията при всеизгарянията. Така беше възстановена службата в Господния храм.

36 А Езекия и целият народ много се радваха на стореното от Бога, защото не бяха го очаквали да се случи.

30

1

Тогава Езекия изпрати вестоносци по цялата израилска и юдейска земя и написа писма до Ефрем и Манасия да дойдат в Господния дом в Йерусалим, за да отпразнуват Пасха на Господа, Бога на Израил.

2 Царят, първенците му и цялото събрание в Йерусалим решиха да отпразнуват Пасха на втория месец.

3 Те не можаха да я организират в определеното време, понеже нямаше още достатъчно осветени свещеници и народът не беше се събрал в Йерусалим.

4 Царят и цялото събрание одобриха това.

5 Те решиха да разгласят решението в цял Израил — от Вирсавия до Дан, за да дойдат в Йерусалим и да празнуват Пасха на Господа, Бога на Израил, защото отдавна не бяха я празнували.

6

И вестоносците тръгнаха с писма от царя и първенците му по цялата израилска и юдейска земя, като казваха по заповед на царя: „Деца на Израил! Обърнете се към Господа, Бога на Авраам, Исаак и Израил! Тогава и Той ще се обърне към останалите от вас, които се избавихте от ръцете на асирийските царе.

7 Не бъдете като вашите бащи и братя, които извършваха беззаконие пред Господа, Бога на предците си, и Той ги предаде на изтребление, на което самите вие сте свидетели.

8 Не бъдете твърдоглави като бащите си! Примирете се с Господа и влезте в светилището Му, което Той освети за вечни времена, и служете на Господа, вашия Бог, за да отвърне от вас Своя гняв.

9 Защото, ако се обърнете към Господа, вашите братя и деца ще намерят милост сред онези, които са ги пленили, и те ще се върнат в тази страна. Господ, вашият Бог, е благ и милостив и няма да ви изостави, ако се обърнете към Него.“

10

И вестоносците минаваха от град на град през земята на Ефрем и Манасия, чак до Завулон, но навред им се присмиваха и подиграваха.

11 Само малцина от племената на Асир, Манасия и Завулон се смириха и отидоха в Йерусалим.

12 Но Божията десница беше над Юдея и подкрепи сърцата им, за да изпълнят според словото на Господа заповедта на царя и първенците.

13

И в Йерусалим се събра много народ, за да празнува празника Безквасници през втория месец, и това събрание беше твърде многобройно.

14 И хората се вдигнаха и премахнаха жертвениците, които бяха в Йерусалим — всички кадилни жертвеници изхвърлиха в потока Кедрон.

15 Заклаха пасхалните агнета на четиринадесетия ден от втория месец, а свещениците и левитите се засрамиха, осветиха се и принесоха всеизгаряне в дома на Господа.

16 Те застанаха по смените си според своя чин съгласно закона на Божия човек Мойсей. Свещениците ръсеха с кръв, която вземаха от ръцете на левитите.

17 Но понеже мнозина не бяха се осветили, левитите колеха вместо тях пасхалните агнета, за да ги посветят на Господа.

18 Някои от народа, най-вече от Ефремовото, Манасиевото, Исахаровото и Завулоновото племе, не се очистиха и ядоха Пасха, но не според предписанието. Но Езекия се помоли за тях и каза: „Дано Господ, Който е благ, да прости на всеки,

19 който с цялото си сърце търси Господа, Бога на предците си, макар да не се е очистил, както е редно пред светилището.“

20 И Господ послуша Езекия и прости на народа.

21 Така израилтяните, които се намираха в Йерусалим, празнуваха весело Безквасници седем дена. И всеки ден левитите и свещениците славеха Господа под съпровод на инструменти, свирещи в Негова чест.

22 А Езекия насърчаваше всички левити, които знаеха да служат добре на Господа. Ядоха седем дена, принасяха мирни жертви и славеха Господа, Бога на предците си.

23

Тогава всички те решиха да празнуват още седем дена. И отпразнуваха тези дни с веселие,

24 защото юдейският цар Езекия дари на обществото хиляда телета и десет хиляди овце. И първенците също дариха хиляда телета и десет хиляди овце.

25 И всички се веселиха — народът на Юдея, свещениците, левитите, всички, които бяха дошли в Израил, както и пришълците в Израил и Юдея.

26 В Йерусалим настана голямо веселие, защото от времето на цар Соломон, Давидовия син, в Йерусалим такова нещо не се бе случвало.

27 Накрая свещениците и левитите станаха и благословиха народа. Техният глас беше чут от Господа и молитвата им възлезе към небесното Му обиталище.

31

1

След като свърши всичко това, всички израилтяни, които се намираха там, тръгнаха по градовете на Юдея. Те изпотрошиха идолите, събориха статуите на Ашера и разрушиха оброчищата и жертвениците в цяла Юдея и в земите на Вениамин, Ефрем и Манасия. След това всички израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в своя дом.

2

А Езекия разпредели смените на свещениците и левитите според задълженията им и определи свещеник и левит за принасяне на всеизгаряне и мирна жертва, да служат и да отправят възхвала с музика и песни пред вратите на Господния дом.

3 Царят определи и дял от собствеността си за всеизгарянията: за утринните и вечерните всеизгаряния, за всеизгарянията в събота и при новолуния, както и на празници, според предписаното в Господния закон.

4 Той заповяда на народа в Йерусалим също и да предостави определена издръжка на свещениците и левитите, за да служат ревностно на Господния закон.

5 И когато тази заповед беше разгласена, израилтяните донесоха много от първите плодове — жито, вино, елей, мед и от всичко, каквото прибраха от полето. Донесоха още в изобилие десятък от всичко.

6 Израилтяните и юдеите, които живееха в градовете на Юдея, също донесоха десятък от едрия и дребния добитък и десятък от приносите, посветени на Господа, техния Бог. Те трупаха всичко на купове.

7 Започнаха да ги трупат в третия месец и свършиха тази работа в седмия месец.

8 А когато Езекия и първенците дойдоха и видяха куповете, благословиха Господа и Неговия народ Израил.

9 И Езекия попита свещениците за куповете,

10 а първосвещеникът Азария, от Садоковия род, му отговори: „Откакто започнаха да носят приносите в дома на Господа, ядохме до насита и пак остана много, защото Господ благослови народа Си. Това изобилие е от остатъка.“

11

Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом. А когато ги приготвиха,

12 занесоха там грижливо всички приноси, десятъка и посветените дарове. За техен надзирател беше определен левитът Хонания, а като негов заместник — брат му Самей.

13 А по заповед на цар Езекия и на предстоятеля на Божия дом Азария — Йехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Йеримот, Йозавад, Елиел, Исмахия, Махат и Бенания станаха надзиратели, подвластни на Хонания и брат му Самей.

14 А левитът Коре, син на Имна, страж при източните порти, наблюдаваше доброволните приноси за Бога да бъдат използвани за Господа и светилището.

15 Подчинени му бяха пратеници в свещеническите градове — Еден, Миниамин, Йешуа, Шемая, Амария и Шехания, за да раздават на братята техния дял от смените на малки и големи,

16 на всички от мъжки пол от три години нагоре и тези, които отиват в Божия храм според служението им и смените им, според задълженията и задачите им.

17 Свещениците бяха определени според родовете им, а на левитите от двадесет години нагоре — спред тяхната служба и смените им.

18 Те бяха изброени с техните деца и жени, синове и дъщери, защото и те се освещаваха от тяхното богослужение.

19 От потомците на Аарон, свещениците, живеещи по крайградските пасища, имаше поименно определени, които да раздават на всички от мъжки пол в родовете на свещениците, както и на всички записани левити.

20

Така направи Езекия в цяла Юдея. Той вършеше това, което е добро, праведно и вярно пред Господа, своя Бог.

21 Той търсеше своя Бог, действаше от все сърце и имаше успех във всичко, което предприемаше, за да служи на Божия дом, да пази закона и заповедите.

32

1

След тези събития и тази проявена вярност дойде Сенахирим, асирийският цар, и навлезе в Юдея, обсади укрепените градове с намерението да ги превземе.

2 А Езекия, като видя, че Сенахерим е дошъл, за да воюва против Йерусалим,

3 се посъветва със знатните и военачалниците си дали да не засипят водните извори извън града. Те се съгласиха.

4 И се събраха много хора, засипаха всички извори и потока, течащ през долината, с мисълта: „Нека като дойдат асирийските царе, да не намерят достатъчно вода!“

5 Езекия укрепна, изгради отново цялата стена, където беше съборена, издигна кулите по-високи, построи отвън втора стена, укрепи Мило в Давидовия град и направи много копия и щитове.

6 Постави военачалници над народа, събра всички при себе си на площада при градските порти и ги насърчи с думите:

7 „Бъдете силни и храбри, не бойте се и не се страхувайте от асирийския цар и от многобройната му войска, защото на наша страна има повече, отколкото на негова.

8 С него са десници от плът, а с нас е Господ, нашият Бог, за да ни помага и да се сражава в битките ни.“ И народът се успокои от думите на Езекия, царя на юдеите.

9

Тогава асирийският цар Сенахерим, който все още държеше под обсада Лахис с цялата си войска, изпрати свои слуги в Йерусалим, за да съобщят на юдейския цар Езекия и на всички юдеи.

10 Ето посланието на Сенахерим, асирийския цар: „На какво се надявате? Как ще издържите обсадата на Йерусалим?

11 Не ви ли мами Езекия, за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като ви казва: „Господ, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар“?

12 Нали този Езекия премахна оброчищата Му и жертвениците Му и заповяда на Юдея и Йерусалим: „Пред един жертвеник се покланяйте и на него кадете!“

13 Нима не знаете какво направихме аз и предците ми с всички народи по земята? Съумяха ли народите по земята да избавят страната си от моята ръка?

14 Кой от всички богове на онези народи, които предците ми изтребиха, е могъл да избави своя народ от ръката ми, за да може и вашият Бог да ви спаси от моята ръка?

15 Затова не се оставяйте Езекия да ви мами така и да ви увещава и не му вярвайте. След като никой бог на нито един народ или царство не е избавил народа си от моята ръка, нима вашият Бог ще направи това?“

16

И много още говореха слугите му против Господа Бога и против Езекия, Неговия раб.

17 Той написа и писмо, в което хулеше Господа, Бога на Израил, и говореше против Него, като твърдеше: „Както боговете на народите по земята не спасиха своите народи от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да спаси народа Си от моята ръка.“

18 Всичко това асирийците викаха на еврейски език към жителите на Йерусалим, които бяха по градските стени, за да ги уплашат и обезкуражат и така да превземат града.

19 Те говореха за Бога на Йерусалим, както за боговете на другите народи — дело на човешките ръце.

20

Цар Езекия и пророк Исая, Амоцовият син, отправиха молитва за помощ към небето.

21 И Господ изпрати ангел, който погуби всички храбри мъже, предводители и военачалници във войската на асирийския цар. Така той се върна посрамен в страната си. И когато влезе в светилището на своя бог, неговите синове го убиха с меч.

22 Така Господ избави Езекия и жителите на Йерусалим от ръката на асирийския цар и от всички врагове и им дари мир отвред.

23 И мнозина донесоха дарове на Господа в Йерусалим и скъпоценности на юдейския цар Езекия, който след тези събития беше особено почитан от всички народи.

24

По това време Езекия легна смъртно болен и се помоли на Господа. И Господ го послуша и му даде знамение.

25 Но Езекия не благодари за сторените му добрини, напротив, сърцето му се възгордя. Затова наказание сполетя него, Юдея и Йерусалим.

26 Тогава Езекия и жителите на Йерусалим смириха гордостта в сърцата си и наказанието от Господа ги отмина в дните на Езекия.

27

И Езекия натрупа голямо богатство и много слава. Затова си направи съкровищница за сребро, злато и скъпоценни камъни, за благовония, за щитове и всякакви отбрани съдове;

28 направи още хранилища за жито, вино, елей, обори за добитък и кошари за стадата.

29 Изгради и градове. А стада от дребен и едър добитък имаше в изобилие, защото Бог бе твърде щедър към него.

30 Именно той, Езекия, отби горния приток на Геон и отведе водите му на запад към Давидовия град. Езекия успяваше във всяко от своите начинания.

31 Така беше и когато вавилонските първенци изпратиха при него пратениците си, за да разпитат за знамението, станало в страната. Тогава Господ го остави да постъпи по своя воля, за да го изпита и разбере какво е в сърцето му.

32

А останалите дела на Езекия и неговите добродетели са описани във видението на пророк Исаия, Амоцовия син, и в книгата на юдейските и израилските царе.

33 Езекия почина при предците си и го погребаха при гробниците на Давидовите потомци. И цяла Юдея и жителите на Йерусалим му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари синът му Манасия.

33

1

Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим петдесет и пет години.

2 Но той не постъпваше праведно пред Господа, а подражаваше в мерзостите на народите, които Господ беше прогонил пред израилтяните;

3 построи отново оброчищата, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на Ваал и статуи на Ашера и се кланяше и служеше на всички небесни светила.

4 Той издигна жертвеници в Господния храм, за който Господ беше казал: „В Йерусалим ще пребъде името Ми за вечни времена.“

5 Издигна жертвеници и в двата двора на Господния храм, посветени на всички небесни светила.

6 Принасяше в жертва чрез изгаряне синовете си в долината Бен-Хином, гадаеше, врачуваше и правеше магии, общуваше с предсказатели и хора, които призоваваха мъртъвци.

7 В дома на Господа постави изваяния идол, който нареди да направят и за който Бог беше казал на Давид и на сина му Соломон: „Ще положа името Си за вечни времена в този дом и в Йерусалим, който избрах от всички племена на Израил.

8 И ако слушат и вършат всичко, което им заповядах — закона, наредбите и заповедите, дадени чрез Мойсей, кракът на Израил няма да напусне земята, която отредих за предците им.“

9 Но Манасия подведе Юдея и жителите на Йерусалим да постъпват по-лошо и от народите, които Господ изтреби пред израилтяните.

10

И Господ напомни за това на Манасия и на хората му, но те не послушаха.

11 Затова Господ прати против тях военачалниците на асирийския цар. Те заловиха Манасия, оковаха го във вериги и го отведоха във Вавилон.

12 А когато беше в беда, той се помоли на Господа, своя Бог, и дълбоко се смири пред Бога на предците си.

13 След като се помоли на Бога, Той прояви милостта Си, чу молитвата му и го върна в Йерусалим, в неговото царство. Тогава Манасия разбра, че Господ е истинският Бог.

14

След това Манасия построи външната стена на Давидовия град в долината, западно от Геон, чак до Рибните порти, прекара я около Офел и я издигна високо. Постави военачалници във всички укрепени градове на Юдея.

15 Царят премахна чуждите божества и идоли от Господния храм и всички жертвеници, които беше издигнал върху хълма на Господния храм и в Йерусалим, и ги изхвърли извън града.

16 Той поправи жертвеника на Господа и принесе върху него мирни и благодарствени жертви, и заповяда на юдеите да служат на Господа, Бога на Израил.

17 Но народът все още принасяше жертви по оброчищата, макар и само на Господа, своя Бог.

18

Останалите дела на Манасия, молитвата към Бога и думите на пророците, които му говориха от името на Господа, Бога на Израил, са записани при делата на израилските царе.

19 А молитвите му и как Бог прояви милостта Си към него, всичките му грехове, беззаконията му, местата, по които беше издигнал оброчища, статуи на Ашера и други идоли, преди да се покае, са описани в записките на Хозая.

20 Манасия почина при предците си и го погребаха в дома му. Вместо него се възцари синът му Амон.

21

Амон беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим две години.

22 Той не постъпваше праведно пред Господа, както правеше и неговият баща, Манасия. Амон принасяше жертви на всички идоли, направени от баща му Манасия; и им служеше.

23 Той не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия, напротив, Амон вършеше все повече грехове.

24 Тогава слугите му направиха заговор против него и го убиха в дома му.

25 А народът изби всички участници в заговора против цар Амон и издигна вместо него сина му Йосия за цар.

34

1

Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим тридесет и една години.

2 Той вършеше това, което беше праведно пред Господа, следваше пътя на праотеца си Давид и не се отбиваше нито надясно, нито наляво.

3 На осмата година от царуването си още като момче започна да търси Бога на праотеца си Давид, а на двадесетата година се зае да премахне от Юдея и Йерусалим оброчищата, статуите на Ашера, изваяните и отлети идоли.

4 В присъствие на царя разрушиха жертвениците на Ваал и фигурите, които се издигаха над тях. А той отряза статуите на Ашера, изваяните и отлетите идоли разби на прах и ги разпиля по гробовете на онези, които им бяха принасяли жертва.

5 Изгори костите на жреците върху техните жертвеници и така очисти Юдея и Йерусалим.

6 Всичко това направи и в градовете на племената на Манасия, Ефрем, Симеон и Нефталим, като опустоши околностите им,

7 събори жертвениците и статуите на Ашера, разби на прах идолите, строши всички кумири и се върна в Йерусалим.

8

А на осемнадесетата година от царуването си, след като очисти страната си и Божия дом, царят прати Шафан, Ацалевия син, градоначалника Маасея и летописеца Йоах, Йоахазовия син, да поправят храма на Господа, своя Бог.

9 Те отидоха при първосвещеника Хелкия и предадоха среброто, принесено в Божия дом, което левитите при храмовите порти бяха събрали от племената на Манасия, Ефрем, от всички израилтяни, от цяла Юдея и Вениаминовото племе и от жителите на Йерусалим.

10 Приеха го надзирателите при дома на Господа, а те го предадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят храма.

11 Те пък го дадоха на дърводелците и зидарите, за да купуват дялани камъни и греди, с които да покрият постройките, съборени от юдейските царе.

12 Тези хора работеха съвестно. Техни надзиратели бяха Йахат и Овадия, левити от Мерариевите потомци, Захария и Мешулам от Каатовите потомци и всички левити, които умееха да свирят на музикални инструменти.

13 Имаше още и надзиратели на носачите и над всички останали работници. Левитите бяха още писари, управители и стражи при портите.

14

Когато изнасяха среброто, внесено в храма на Господа, свещеникът Хелкия намери книгата на Господния закон, даден чрез Мойсей.

15 Тогава Хелкия каза на писаря Шафан: „Намерих книгата на закона в Господния дом.“ И Хелкия даде книгата на Шафан.

16 А Шафан занесе книгата на царя и му съобщи: „Твоите слуги извършват всичко, каквото им е поръчано;

17 те събраха среброто, намерено в Господния дом, и го предадоха на надзирателите и на работниците.“

18 Писарят Шафан съобщи на царя още, че свещеникът Хелкия му е дал тази книга и той я прочете пред царя.

19

Царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си

20 и заповяда на Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Авдон, Михеевия син, на писаря Шафон и на царския слуга Асая:

21 „Идете и се допитайте до Господа за мене и за останалите в Израил и Юда относно думите в намерената книга, защото голям е Господният гняв, който ни сполетя, след като предците ни не опазиха словото на Господа и не постъпваха във всичко така, както е писано в тази книга.“

22

Тогава Хелкия и хората, определени от царя, отидоха при пророчицата Олдама, жена на пазача на дрешника Шалум, син на Тавкегат, Хасраовия син. Тя живееше в новата част на Йерусалим. Пратениците ѝ разказаха за какво бяха дошли.

23 А тя им отговори: „Така казва Господ, Бог на Израил: „Кажете на човека, който ви е изпратил при мене:

24 Така казва Господ: „Аз ще изпратя беди върху това място и върху жителите му — всички онези проклятия, написани в книгата, която прочетоха пред юдейския цар.

25 Гневът Ми ще се излее на това място и няма да угасне затова, че Ме изоставиха и кадиха на други богове, и Ме разгневиха с всичко, което сториха с ръцете си.“

26 А на юдейския цар, който ви е изпратил да се допитате до Бога, кажете: „Така казва Господ, Бог на Израил, относно думите, които си чул:

27 Понеже сърцето ти се смири и ти потърси Господа, когато чу думите Му за това място и за жителите му, и в смирението си раздра дрехите си и заплака пред Мене, затова и Аз чух молитвата ти — казва Господ, —

28 ето Аз ще те прибера при предците ти и ще бъдеш положен с мир в гробницата си. Очите ти няма да видят злото, което ще пратя върху това място и върху жителите му“.“ Пратениците съобщиха този отговор на царя.

29

Тогава царят заповяда да съберат всички старейшини от Юдея и Йерусалим.

30 И царят отиде в Господния храм заедно с всички юдеи и жители на Йерусалим — свещениците, левитите и целия народ — малки и големи. Пред тях прочете на всеослушание всички думи на книгата на завета, намерена в дома на Господа.

31 След това царят се изправи на мястото си и сключи завет пред Господа да следват Господа, да пазят заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му от цялото си сърце и душа, за да изпълняват думите на завета, записани в тази книга.

32 И накара всички в Йерусалим и в страната на Вениамин да потвърдят своята вярност към завета. Оттогава жителите на Йерусалим постъпваха според завета на Бога, Бога на предците им.

33 Йосия премахна всички скверни идоли навред по земите на израилтяните и заповяда на всички, които населяваха Израил, да служат на Господа, своя Бог. И през всичките дни на живота му те не отстъпваха от Господа, Бога на техните предци.

35

1

Йосия направи Пасха на Господа в Йерусалим и заклаха пасхалното агне на четиринадесетия ден от първия месец.

2 Той нареди на свещениците да поемат задълженията си и ги насърчи да служат в храма на Господа.

3 Тогава каза на левитите, които бяха посветени на Господа и поучаваха всички израилтяни: „Поставете светия ковчег в храма, който построи Соломон, Давидовият син, царят на Израил. Няма да го носите вече на рамене. Служете сега на Господа, вашия Бог, и на народа Му Израил.

4 Застанете според родовете си, според смените си, както е отредено от Давид, царя на Израил, както определи и синът му Соломон;

5 стойте в светилището и всеки от вас да представлява родовете на братята си. Това да сторят и левитите.

6 Заколете пасхалното агне, осветете се и го пригответе за братята си, като постъпвате съгласно словото на Господа, дадено чрез Мойсей.“

7

Йосия подари на народа, на всички, които бяха там, дребен добитък за пасхална жертва — тридесет хиляди агнета и ярета и три хиляди вола. Те бяха от царския имот.

8 Предводителите му също направиха дарения за народа, за свещениците и за левитите. А управителите на Божия храм — Хелкия, Захария и Йехиил, подариха на свещениците за пасхална жертва две хиляди и шестстотин агнета и ярета и триста вола.

9 А Хонания и братята му Шемая и Натанаил, и началниците на левитите Хашавия, Йеил и Йозавад подариха на левитите за пасхална жертва пет хиляди агнета и ярета и петстотин вола.

10

Така беше подготвено богослужението. По заповед на царя свещениците застанаха на местата си и левитите според задълженията си.

11 Тогава започнаха до колят пасхалните жертви и свещениците поръсваха с кръвта, която им подаваха левитите. А левитите освен това деряха кожите на животните.

12 И разпределиха определеното за всеизгаряне, за да го раздадат на народа според родовете им, за принос на Господа, както е писано в Мойсеевата книга. Така направиха и с воловете.

13 Опекоха на огън пасхалните агнета според разпоредбите, а жертвеното месо свариха в казани, котли и гърнета и го раздадоха на народа.

14 След това приготвиха за себе си и за свещениците, защото Аароновите потомци бяха заети с принасянето на всеизгаряния до нощта. Затова левитите готвеха за себе си, но и за свещениците, Аароновите синове.

15 По местата си оставаха и певците, Асафовите потомци, според наредбите на Давид, Асаф, Еман и на царския ясновидец Идутун. И стражите при портите бяха на поста си. Нямаше нужда да напускат службата си, понеже братята им, левитите, готвеха за тях.

16

Така беше подготвено цялото богослужение в този ден, за да отбележат Пасха и да принесат всеизгаряния върху Господния жертвеник по заповед на цар Йосия.

17 Израилтяните, които бяха там, празнуваха Пасха и Безквасници седем дена,

18 Такава Пасха не бе празнувана в Израил от дните на пророк Самуил. Нито един от всички царе на израилтяните не беше правил такава Пасха, каквато направиха Йосия, свещениците, левитите, всички жители на Юдея и Израил, които бяха там, и жителите на Йерусалим.

19 Тази Пасха беше извършена в осемнадесетата година от царуването на Йосия.

20

А след всичко това, когато Йосия възстанови Божия дом, египетският цар Нехао поведе войска към Кархемис, близо до Ефрат, и Йосия излезе против него.

21 Тогава Нехао изпрати при него пратеници да кажат: „Какво общо има между мене и тебе, царю юдейски? Днес не съм тръгнал против тебе, а към царството, с което съм във война. Бог ми е заповядал да бързам. Не се противи на Бога, Който е с мене, за да не те погуби.“

22 Но Йосия не отстъпи и се приготви за битка. Той не послуша думите на Нехао, които бяха думи на Бога, а влезе в бой с него в долината Мегидон.

23 Стрелците улучиха цар Йосия. Тогава той каза на слугите си: „Изведете ме оттук, защото съм тежко ранен!“

24 Слугите му го свалиха от бойната колесница, качиха го на друга кола и го откараха в Йерусалим, където умря. Той беше погребан в гробниците на своите предци и цяла Юдея и Йерусалим оплакаха Йосия.

25 А Йеремия оплака Йосия в песен. Всички певци и певици напомнят и до днес за Йосия в скръбните си песни. Те са записани в книгата на песните за оплакване. Това стана обичай в Израил.

26

Останалите дела на Йосия и добродетелите му, извършени според заповедите в Господния закон,

27 и неговите постъпки отначало докрай са описани в книгата на израилските и юдейските царе.

36

1

Тогава народът въздигна Йосиевия син Йоахаз и го възцари в Йерусалим вместо баща му.

2 Йоахаз беше на двадесет и три години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим три месеца.

3 Но египетският цар го свали от престола в Йерусалим и наложи на страната данък от сто таланта сребро и един талант злато.

4 Царят на Египет постави брат му Елиаким за цар над Юдея и над Йерусалим, като промени името му на Йоаким. А неговият брат Йоахаз беше взет в плен от Нехао, който го отведе в Египет.

5

Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим единадесет години.

6 Нападна го вавилонският цар Навуходоносор, победи го и го окова, за да го отведе във Вавилон.

7 Навуходоносор отнесе във Вавилон и част от съдовете на Господния храм и ги постави в своя дворец.

8 Останалите дела на Йоаким, скверностите, които той извърши, и какво се случи с него е описано в книгата на израилските и юдейските царе. И вместо него се възцари синът му Йехония.

9

Йехония беше на осемнадесет години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим три месеца и десет дена. Той не постъпваше праведно пред Господа.

10 Когато изтече една година, цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон заедно със скъпоценните съдове на Господния храм. А над Юдея възцари брат му Седекия.

11

Седекия беше на двадесет и една години, когато се възцари, и царуваше в Йерусалим единадесет години.

12 И той не постъпваше праведно пред Господа, своя Бог, и не се смири пред пророк Йеремия, който му говореше с думите на Господа.

13 Измени и на цар Навуходоносор, макар че му беше дал клетва за вярност в името на Бога. Той се показа упорит и своенравен и не се обърна към Господа, Бога на Израил.

14 Всички първенци сред свещениците и народа вършеха грехове, като подражаваха на всички скверности на езичниците и така оскверниха дома на Господа, който Той беше осветил в Йерусалим.

15

Господ, Бог на предците им, непрекъснато ги предупреждаваше чрез Своите пратеници, защото искаше да предпази Своя народ и Своето жилище.

16 Но те се присмиваха на Божиите пратеници, презряха славата Му и се подиграха с пророците Му, докато гневът на Господа не падна върху народа Му и за него вече нямаше спасение.

17 И Той изпрати против тях халдейския цар, който изби с меч младежите им в тяхното светилище. Не пощади нито юноша, нито девойка, нито дори беловласи старци — Бог предаде всички в ръцете му.

18

Всички съдове на Божия храм, големи и малки, съкровищата на дома на Господа и богатствата на царя и придворните му — всичко отнесе във Вавилон.

19 След това изгориха Божия храм, събориха стените на Йерусалим, изгориха всички дворци в него, унищожиха всичките му скъпоценности.

20 А онези, които оцеляха от меча, Навуходоносор отведе като пленници във Вавилон. И те бяха поробени от него и потомците му до въздигането на персийското царство.

21 Така се изпълниха думите на Господа, изречени чрез пророк Йеремия: „Страната ще запустее за седемдесет години, за да се изпълнят онези съботни години, които израилтяните не спазиха.“

22

И в първата година от царуването на Кир се изпълниха думите на Господа, изречени от Йеремия: „Господ подбуди персийския цар и той заповяда да разгласят и да изпратят писмена заповед навред в царството му:

23 „Кир, царят на персите, обявява: „Господ, Бог Небесен, ми даде всички земни царства и ми заповяда да Му построя дом в Йерусалим, в Юдея. Който от вас принадлежи към народа Му, нека се върне там и Господ, неговият Бог, да бъде с него“.“