1
Тези са имената на родоначалниците на израилтяните, които бяха дошли в Египет заедно с Яков — всеки беше дошъл със семейството си:2 Рувим, Симеон, Левий и Юда,
3 Исахар, Завулон и Вениамин,
4 Дан и Нефталим, Гад и Асир.
5 А всички потомци на Яков бяха седемдесет души; а Йосиф вече беше в Египет.
6 Тогава умряха Йосиф и всичките му братя, и цялото онова поколение;
7 а израилтяните бяха плодовити и се намножиха, увеличиха се и се усилиха толкова много, че египетската земя загъмжа от тях.
8
В Египет се възцари нов цар, който не знаеше нищо за Йосиф.9 Той каза на своя народ: „Ето народът на израилтяните е по-многоброен и по-силен от нас;
10 нека измислим нещо предвидливо против тях, за да не се размножават повече; защото в случай на война те ще се съединят с нашите врагове, ще воюват против нас и ще побягнат от земята ни.“
11 Тогава поставиха над тях разпоредници на принудителен труд, които да ги измъчват с изнурителна работа. Така те съградиха за фараона градовете Питом и Раамсес като складове за жито.
12 Но колкото повече ги потискаха, толкова повече те се размножаваха и толкова повече се разпространяваха, така че египтяните бяха в ужас от израилтяните.
13 Затова египтяните се отнасяха жестоко към израилтяните като към роби
14 и огорчаваха живота им с тежка работа над глина и тухли, както и с всяка полска работа, с всяка работа, на която с жестокост ги принуждаваха.
15
Египетският цар отправи заповед към бабите акушерки, които оказваха родилна помощ на еврейките и от които едната се казваше Шифра, а другата Фуа:16 „Когато оказвате родилна помощ на еврейките, внимавайте при раждането: ако е син, умъртвявайте го, ако е дъщеря, нека остане жива.“
17 Но бабите акушерки се бояха от Бога и не постъпваха така, както им заповяда египетският цар, а оставяха живи момчетата.
18 Тогава египетският цар повика бабите акушерки и им каза: „Защо постъпвате така, че оставяте живи момчетата?“
19 Бабите отговориха на фараона: „Понеже еврейките не приличат на египетските жени. Те са жизнени и раждат, преди още бабата акушерка да отиде при тях.“
20 Бог беше благосклонен към бабите акушерки, а народът се умножаваше и усилваше много.
21 Тъй като бабите се бояха от Бога, Той ги дари с наследство.
22 Тогава фараонът отправи заповед към целия си народ: „Всички синове, които се родят на евреите, хвърляйте в Нил, а всички момичета оставяйте живи.“
1
Един човек от Левиевия род отиде и се ожени за левитянка.2 Тази жена зачена и роди син. Понеже тя видя, че детето е красиво, кри го три месеца.
3 Но тъй като не можеше повече да го крие, взе кошче, изплетено от папирусна тръстика, намаза го с асфалт и смола, постави в него детето и го сложи сред тръстиката при брега на Нил.
4 А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще стане с него.
5
Тогава фараоновата дъщеря дойде на Нил да се къпе, а придружаващите я слугини се движеха по речния бряг. Тя видя кошчето в тръстиката и прати робинята си да го донесе.6 Когато го отвори, тя видя — ето плачещо дете. Тя се смили над него с думите: „Това е от еврейските деца.“
7 Тогава сестрата на детето каза на фараоновата дъщеря: „Да отида ли да ти повикам жена кърмачка от еврейките, за да ти откърми детето?“
8 Фараоновата дъщеря ѝ отговори: „Да, иди.“ Момичето отиде и повика майката на детето.
9 Фараоновата дъщеря ѝ поръча: „Вземи това дете и ми го откърми; ще ти давам заплата за това.“ Жената взе детето и го кърми.
10 А когато детето порасна, тя го заведе при фараоновата дъщеря. Тя го осинови и го нарече Мойсей, „защото, каза тя, от водата го извадих“.
11
В онова време, когато Мойсей порасна, отиде при братята си и видя робския им труд. Видя още, че един египтянин бие евреин, принадлежащ към братята му.12 Тогава той се обърна на всички страни и след като се убеди, че няма никого, уби египтянина и го скри в пясъка.
13 Когато на другия ден отново излезе, двама евреи се караха помежду си и той каза на този, който не беше прав: „Защо биеш сънародника си?“
14 А този отговори: „Кой те постави за надзорник и съдия над нас? Да не възнамеряваш също и мене да убиеш, както уби египтянина?“ Мойсей се уплаши и си каза: „Явно нещо се е разбрало.“
15 Когато фараонът чу за това нещо, замисли смъртно наказание за Мойсей.
Тогава Мойсей побягна от фараона, отправи се към мадиамската земя и там се установи до един кладенец.16 Мадиамският свещеник имаше седем дъщери. Те дойдоха, наляха вода и напълниха коритата, за да напоят овците на своя баща.
17 Но овчарите дойдоха и ги изгониха. Тогава Мойсей стана, помогна им и напои овцете им.
18 Когато те се върнаха при баща си Рагуил, той попита: „Как така рано си дойдохте днес?“
19 Тогава те разказаха: „Един египтянин ни помогна пред овчарите, даже ни наля вода и напои овците.“
20 Той попита дъщерите си: „Къде е той? Защо го оставихте? Поканете го да се нахрани.“
21 На Мойсей допадна да остане да живее при този човек. Той даде на Мойсей за жена дъщеря си Сепфора.
22 Когато тя роди син, той го нарече Гирсам, защото казваше: „Чужденец станах в чужда земя .“
23
След дълго време египетският цар умря. Израилтяните стенеха от робското тегло и викаха, и викът им за помощ от робското тегло стигна до Бога.24 Бог чу стенанията им и Бог си спомни за Своя завет с Авраам, Исаак и Яков.
25 Бог погледна благосклонно към израилтяните и се смили над тях.
1
Мойсей се грижеше за дребния добитък на тъста си Йотор, мадиамския свещеник. Веднъж той отведе стадото далеч в пустинята и дойде при Божията планина Хорив.2 Тогава му се яви Господен ангел в огнен пламък изсред трънен храст. И той видя — ето тръненият храст гори в огън, но не изгаря.
3 Мойсей каза: „Ще отида и ще погледна това велико явление. Защо ли тръненият храст не изгаря?“
4 Когато Господ видя, че той отива да гледа, Бог извика към него изсред трънения храст: „Мойсее, Мойсее!“ Той отговори: „Ето аз съм тук.“
5 Тогава Бог заповяда: „Не се приближавай насам; събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.“
6 И каза още: „Аз съм Бог на баща ти, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Тогава Мойсей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7
И Господ каза: „Видях страданието на Своя народ, който е в Египет, и чух стенанията му поради разпоредниците му; Аз зная неволите му8 и слизам да го избавя от ръцете на египтяните и да го заведа от тази земя в добра и обширна земя, дето текат мляко и мед, в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци.
9 Ето стенанията на израилтяните стигнаха вече до Мене и Аз виждам гнета, с който ги угнетяват египтяните.
10 И така, отиди! Аз ще те пратя при фараона. Изведи от Египет Моя народ, израилтяните.“
11 Тогава Мойсей отговори на Бога: „Кой съм аз, та да ида при фараона и да изведа от Египет израилтяните?“
12 Бог каза: „Аз ще бъда с тебе. Това трябва да ти бъде като знак, че Аз съм те изпратил — когато изведеш народа от Египет, на тази планина вие ще извършите служба на Бога.“
13
След това Мойсей каза на Бога: „Когато аз отида при израилтяните, ще им кажа: „Бог на вашите бащи ме изпрати при вас.“ А те ще ме попитат: „Как Му е името?“ Какво тогава да им кажа?“14 Бог отговори на Мойсей: „Аз съм Вечният — Този, Който съм.“ И рече: „Така кажи на израилтяните: „Вечният — Този, Който съм, ме изпрати при вас.“
15 Бог каза на Мойсей: „Така кажи на израилтяните: „Господ, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков ме изпрати при вас. Това е Моето име за вечни времена и това е Моето наименование за следващите родове.“
16
Иди, призови старейшините на Израил и им извести: „Господ, Бог на бащите ви, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков, ми се яви и каза: Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет.17 Затова реших: ще ви избавя от потисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци, в земя, където текат мляко и мед.“
18 Когато те се съгласят с тебе, ще отидете ти и старейшините на Израил при египетския цар и ще му кажете: „Господ, Бог на евреите, ни срещна. А сега ние искаме да отидем на три дни път в пустинята, за да принесем жертва на Господа, нашия Бог.“
19 Но Аз зная, че египетският цар няма да ви позволи да отидете, ако не бъде принуден насила.
20 Тогава ще простра ръката Си и ще накажа Египет с всички Мои чудеса, които ще извърша сред него; след това той ще ви пусне.
21 Пред очите на египтяните Аз ще изразя благоволението Си към този народ. А когато тръгнете, няма да тръгвате с празни ръце:
22 всяка жена да измоли от съседката си и от жената, с която живее, сребърни и златни украшения и дрехи, предайте ги на синовете и дъщерите си и така ще оберете египтяните.“
1
А Мойсей отговори: „Ако те не ми повярват и не се вслушат в призива ми, а кажат: „Господ не ти се е явявал“?2 Господ го попита: „Какво е това в ръката ти?“ Той отговори: „Тояга.“
3 Тогава Господ заповяда: „Хвърли я на земята.“ Той я хвърли на земята и тоягата стана на змия, и Мойсей побягна от нея.
4 Но Господ каза на Мойсей: „Протегни ръката си и я хвани за опашката.“ Той протегна ръката си и я хвана; и тя стана пак тояга в ръката му.
5 „Това е, за да повярват, че ти се е явил Господ, Бог на бащите им, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“
6
Господ му каза още: „Постави ръка в пазвата си.“ Той постави ръка в пазвата си и я извади от пазвата си, и ето ръката му бе побеляла от проказа като сняг.7 Тогава Той му заповяда: „Пак постави ръка в пазвата си.“ Той постави ръка в пазвата си и я извади от пазвата си, и ето тя пак стана такава, каквото бе тялото му.
8 „Ако те не повярват и не се убедят от първата личба, те ще повярват на втората личба;
9 ако ли не повярват и на тези две личби и не послушат гласа ти, вземи вода от Нил и я излей на сухата земя; и водата, взета от Нил, ще се превърне в кръв на сухата земя.“
10
Но Мойсей каза на Господа: „Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив. Такъв си бях по-рано, такъв съм и откак почна да говориш със Своя раб: аз говоря тежко и заеквам.“11 Но Господ му възрази: „Кой е дал уста на човека? Кой го прави ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, Господ?
12 И така, отиди и Аз ще бъда с устата ти и ще ти посоча какво да говориш.“
13 Той обаче отговори: „Моля ти се, Господи, определи за пратеник друг, когото искаш да изпратиш.“
14 Тогава Господ се разгневи на Мойсей и каза: „Нали имаш брат — левита Аарон? Аз зная, че той може добре да говори. Ето той ще излезе да те посрещне и като те види, сърдечно ще се зарадва.
15 Ти ще говориш на него и ще поставяш думите в устата му, а Аз ще бъда с неговата и с твоята уста и ще ви посоча какво да правите.
16 Той ще говори на народа вместо тебе; и така той ще ти бъде уста, а ти ще го ръководиш като Бог.
17 А тази тояга вземи в ръката си: с нея ти ще извършваш личби.“
18
След това Мойсей тръгна и се върна при тъста си Йотор и му каза: „Искам да отида и да се завърна при сънародниците си, които живеят в Египет, за да видя дали са още живи.“ Йотор отговори на Мойсей: „Отиди с мир.“19 В мадиамската земя Господ каза на Мойсей: „Отиди, върни се в Египет, защото умряха всички, които искаха да те погубят.“
20 Тогава Мойсей взе жена си и синовете си, качи ги на осел и тръгна за египетската земя; а Божията тояга той взе в ръката си.
21 Господ каза на Мойсей: „Когато се завърнеш в Египет, внимавай да извършиш пред фараона всички чудеса, които съм ти дал в твоя власт; но Аз ще направя упорито сърцето му и той няма да пусне народа.
22 Кажи на фараона: „Така говори Господ: Израил е Мой първороден син;
23 заповядвам ти: Пусни сина Ми да Ми извърши служба; ако откажеш да го пуснеш, ето Аз ще убия първородния ти син.“
24
По пътя, на мястото за нощуване, Господ срещна Мойсей и искаше да го умъртви.25 Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и като я хвърли при краката на Мойсей, каза: „Ти си ми кръвен младоженец.“
26 Тогава Господ отстъпи от него. След това тя каза: „Кръвен младоженец — поради обрязването.“
27
А Господ беше казал на Аарон: „Отиди в пустинята да посрещнеш Мойсей.“ Той тръгна, срещна го при Божията планина и го целуна.28 Мойсей извести на Аарон всички думи на Господа, с които Той му бе възложил пратеничество, и всички личби, които му бе определил да извърши.
29 Тогава Мойсей и Аарон отидоха и събраха всички старейшини на Израил.
30 Аарон оповести всички думи, които Господ бе говорил на Мойсей; а Мойсей извърши личбите пред народа.
31 Тогава народът повярва. Когато те чуха , че Господ проявил грижа за израилтяните и видял неволята им, наведоха се и се поклониха.
1
След това Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и казаха: „Така говори Господ, Бог на Израил: „Пусни Моя народ, за да Ми извърши празник в пустинята“.“2 В отговор фараонът възрази: „Кой е този Господ, че да послушам гласа Му и да пусна Израил? Аз не познавам такъв Господ и няма да пусна Израил.“
3 Те казаха: „Бог на евреите ни срещна. Искаме да отидем на три дена път в пустинята и да извършим жертвоприношение на Господа, нашия Бог, за да не ни накаже Той с болест или с меч.“
4 Тогава египетският цар им възрази: „Защо вие, Мойсей и Аарон, отвличате народа от възложените му работи? Вървете си да вършите определената ви работа.“
5 Фараонът каза още: „Ето народът по тази земя е многоброен, а вие го отвличате от работите му.“
6
В същия ден фараонът издаде заповед към разпоредниците и надзорниците на народа:7 „Не давайте в бъдеще на народа плява за правене на тухли, както досега. Те трябва сами да отиват и да се грижат за плява.
8 Принуждавайте ги да правят същото количество тухли, колкото правеха досега, без да го намалявате; те са мързеливи, затова и викат: „Да отидем и принесем жертва на нашия Бог.“
9 Нека им се възлагат по-тежки задължения, за да работят и да не обръщат внимание на лъжи.“
10 Тогава излязоха разпоредниците и надзорниците на народа и казаха на народа: „Така разпореди фараонът: „Повече плява не ви давам.“
11 Идете сами и си доставяйте плява оттам, откъдето намерите. Но от работата ви нищо няма да се намали.“
12 Тогава народът се разпръсна по цял Египет да събира стърнище за приготвяне на плява.
13 А разпоредниците настояваха и викаха: „Изпълнявайте всеки ден възложеното, както тогава, когато ви доставяха плява.“
14 Фараоновите разпоредници биеха израилските надзорници, които бяха определили, и викаха: „Защо не приготвихте нито вчера, нито днес възложеното количество тухли, както досега?“
15
Тогава израилските надзорници отидоха при фараона и заридаха с думите: „Защо се отнасяш така с робите си?16 На твоите роби не дават плява, но ни нареждат: „Правете тухли.“ При това бият твоите роби. Ти се отнасяш несправедливо към своя народ!“
17 Но той отговори: „Мързеливи сте вие, мързеливи. Затова казвате: „Да отидем да извършим жертвоприношение на Господа.“
18 А сега отидете и работете. Плява няма да ви се дава, а възложеното количество тухли ще приготвяте.“
19 Тогава израилските надзорници видяха тежкото положение, понеже им бе заповядано: „Не намалявайте количеството тухли, което е възложено за всеки ден.“
20
Когато излязоха от двореца на фараона, срещнаха се с Мойсей и Аарон, които стояха и чакаха.21 Те им казаха: „Господ да погледне към вас и да ви съди затова, че ни направихте противни пред очите на фараона и служителите му и им дадохте меч в ръце, за да ни убият.“
22
Тогава Мойсей се обърна към Господа с думите: „Господи! Защо се отнасяш толкова лошо с този народ? Защо ме изпрати?23 Откак отидох при фараона, за да говоря от Твое име, той започна да се отнася още по-лошо с този народ. Но Ти не избави Своя народ.“
1
А Господ отговори на Мойсей: „Сега ще видиш какво ще направя пред фараона. Принуден от силна ръка, той ще ги пусне. Да, принуден от силна ръка, той ще ги прокуди от земята си.“2
Бог говори още на Мойсей с думите: „Аз съм Господ.3 Аз се явявах на Авраам, Исаак и Яков с името „Всемогъщ Бог“. Но с името Си „Господ“ не съм им бил познат.
4 С тях Аз сключих Своя завет, за да им дам ханаанската земя, земята на тяхното странстване, в която те обитаваха като чужденци.
5 По-нататък Аз чух стенанията на израилтяните, които египтяните принуждаваха на робски труд, и си спомних за Своя завет.
6 Затова възвести на израилтяните: „Аз съм Господ и ще ви избавя от египетския принудителен труд, ще ви избавя от египетското робство и ще ви изкупя с простряна за възмездие ръка и със силен наказателен съд.
7 Ще ви превърна в Свой народ, ще ви бъда Бог и ще разберете, че Аз съм Господ, Бог ваш, Който ви избави от египетския робски труд;
8 и ще ви въведа в земята, за която Аз с клетва обещах да я дам на Авраам, Исаак и Яков. Аз, Господ, ще ви я дам за наследство.“
9 Така говори Мойсей на израилтяните, но от малодушие и поради тежкия робски труд те не послушаха Мойсей.
10
Тогава Господ заповяда на Мойсей:11 „Отиди, кажи на фараона, египетския цар, да пусне израилтяните от страната си.“
12 А Мойсей отговори пред Господа с думите: „Ето израилтяните вече не ме слушат. Как тогава ще ме послуша фараонът? При това аз трудно говоря.“
13 Но Господ говори на Мойсей и Аарон и ги изпрати при фараона със заповед да изведат израилтяните от египетската земя.
14
Ето родоначалниците на поколенията им: синовете на Рувим, първороден син на Израил, бяха: Ханох, Фалу, Хеврон и Харми — това са поколенията на Рувим.15 Синовете на Симеон: Йемуил, Ямин, Охад, Яхин, Цохар и Саул, син на ханаанката — това са поколенията на Симеон.
16 Ето имената на синовете на Левий според родовете им: Гирсон, Каат и Мерари. А годините на живота на Левий бяха сто тридесет и седем.
17 Синовете на Гирсон бяха: Ливни и Шимей с поколенията им.
18 Синовете на Каат бяха: Амрам, Ицхар, Хеърон и Узиил. А годините на живота на Каат бяха сто тридесет и три.
19 Синовете на Мерари бяха: Махли и Муши. Това са поколенията на Левий според родовете им.
20 Амрам взе за жена леля си Йохаведа и тя му роди Аарон и Мойсей . А годините на живота на Амрам бяха сто тридесет и седем.
21 Синовете на Ицхар бяха: Корей, Нефег и Зихри.
22 Синовете на Узиил бяха: Мисаил, Елцафан и Ситри.
23 Аарон взе за жена Елисавета, дъщеря на Аминадав, сестра на Наасон, и тя му роди Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.
24 Синовете на Корей бяха: Асир, Елкана и Авиасаф — това са поколенията на Корей.
25 Елеазар, син на Аарон, взе за жена една от дъщерите на Футиил и тя му роди Финеес. Това са родоначалниците на поколенията на Левий според родовете им.
26
Това са Аарон и Мойсей, на които Господ заповяда: „Изведете израилтяните от Египет и водете родовите групи.“27 Именно те двамата говориха на фараона, египетския цар, за да изведат израилтяните от Египет; това са Мойсей и Аарон.
28
Тогава, когато Господ говори на Мойсей в египетската земя,29 Той каза на Мойсей: „Аз съм Господ. Обяви пред фараона, египетския цар, всичко, което ти възлагам.“
30 А Мойсей възрази на Господа: „Но аз трудно говоря, как ще ме послуша фараонът?“
1
Тогава Господ каза на Мойсей: „Ето Аз те определих да бъдеш като Бог пред фараона; а брат ти Аарон ще бъде твой говорител.2 Ти ще говориш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на фараона да пусне израилтяните от земята си.
3 Но Аз ще направя упорито сърцето на фараона и ще умножа Своите знамения и Своите чудеса в Египет.
4 Фараонът няма да ви послуша. Затова Аз ще наложа ръката Си върху Египет и със силен наказателен съд ще изведа от Египет Своето войнство, Своя народ, израилтяните.
5 Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато простра за възмездие ръката Си върху Египет и изведа израилтяните изсред тях.“
6 Мойсей и Аарон постъпиха така, както им възложи Господ.
7 Мойсей беше на осемдесет, а Аарон на осемдесет и три години, когато започнаха да преговарят с фараона.
8
Господ каза на Мойсей и Аарон:9 „Ако фараонът ви нареди: „Направете чудо“, тогава ти кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и я хвърли пред фараона.“ Тя ще се превърне в змия.“
10 Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и постъпиха така, както бе заповядал Господ. Аарон хвърли тоягата си пред фараона и пред служителите му и тя се превърна в змия.
11 Тогава фараонът повика мъдреците и жреците заклинатели; и влъхвите на Египет извършиха същото с магиите си:
12 всеки от тях хвърли тоягата си и те се превърнаха в змии; но Аароновата тояга погълна техните тояги.
13 Фараоновото сърце се оказа упорито и той не ги послуша да извърши това, което Господ бе наредил.
14
След това Господ каза на Мойсей: „Сърцето на фараона е така упорито, че той отказва да пусне народа.15 Отиди рано сутринта при фараона. Когато той излезе при водата, ти застани на пътя му, при брега на река Нил. Вземи в ръка тоягата, която се беше превърнала в змия,
16 и му извести: „Господ, Бог на евреите, ме изпрати да ти кажа: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба в пустинята“; но ето досега ти не се вслуша.
17 Така говори Господ: „По това ще разбереш, че Аз съм Господ: Ето с тази тояга, която е в ръката ми, ще ударя по водата, която е в Нил, и тя ще се превърне в кръв.
18 Рибите в Нил ще измрат, реката ще се вмирише, и египтяните ще се гнусят да пият вода от Нил“.“
19
Тогава Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Вземи тоягата си и простри ръката си върху водите на египтяните: върху техните речни ръкави и канали, върху техните блата и всяка водна повърхност, за да се превърнат в кръв, и ще има кръв по цялата египетска земя, даже в дървените и каменните съдове“.“20 Мойсей и Аарон направиха, както Господ заповяда. Аарон вдигна тоягата си и удари по водата на Нил пред очите на фараона и на служителите му, и всичката вода в Нил се превърна в кръв.
21 Рибата в Нил измря и Нил засмърдя така, че египтяните не можеха да пият вода от Нил. Навсякъде в египетската земя имаше кръв.
22 Но и египетските влъхви извършиха същото с магиите си. Сърцето на фараона се оказа упорито и той не ги послуша, както предварително бе казал Господ.
23 Фараонът се завърна в своя дворец, без сърцето му да се трогне.
24 Всички египтяни копаха около Нил, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият нилска вода.
25 Така изминаха седем дена, откакто Господ порази Нил.
26
Господ пак говори на Мойсей: „Отиди при фараона и му кажи: „Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.27 Ако ти откажеш да го пуснеш, ето Аз ще поразя цялата ти страна с жаби:
28 Нил ще загъмжи от жаби. Те ще излязат и ще наскачат в твоята къща, в твоята спалня, в леглото ти, в къщите на твоите служители и на твоите поданици, в пещите ти и в нощвите ти;
29 върху тебе, върху твоя народ и върху всичките ти служители ще наскачат жаби“.“
1
Господ каза на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Простри си ръката с тоягата си върху речните ръкави, върху каналите и върху блатата и направи така, че да се появят жаби по египетската земя“.“2 Аарон простря ръката си върху водите на Египет. Появиха се жаби и покриха египетската земя.
3 Но и влъхвите извършиха същото с магиите си и направиха така, че да се появят жаби в египетската земя.
4
Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и помоли: „Застъпете се пред Господа да премахне жабите от мене и от народа ми и аз ще пусна израилския народ да извърши жертвоприношение на Господа.“5 Мойсей отговори на фараона: „Разпореди се кога да се помоля за тебе, за твоите служители и за твоя народ, за да бъдат премахнати жабите от тебе, от твоите домове и да останат само в Нил.“
6 Той каза: „Утре.“ Мойсей отговори: „Ще бъде според желанието ти, та да познаеш, че няма друг като Господа, нашия Бог;
7 и ще отстъпят жабите от тебе, от твоите домове, от служителите ти и от народа ти; само в Нил ще останат.“
8 След това Мойсей и Аарон излязоха от фараона и Мойсей призова Господа поради жабите, с които Той бе наказал фараона.
9 Господ чу молбата на Мойсей: жабите измряха по домовете, по дворовете и по нивите;
10 събраха ги на купища и от това засмърдя страната.
11 Като видя фараонът, че настана облекчение, упорстваше в сърцето си и не ги послуша, както предварително беше казал Господ.
12
Тогава Господ нареди на Мойсей: „Кажи на Аарон: „Простри тоягата си и удари земната пръст и тя ще се превърне в хапливи мухи по цял Египет“.“13 Те така и постъпиха. Аарон простря ръката си, с тоягата си удари земната пръст, тъй че се появиха хапливи мухи по хора и по добитък. Всичката земна пръст стана на хапливи мухи по цял Египет.
14 Така също и влъхвите се опитаха с магиите си да породят мушици, но не можаха. Хапливите мухи се появиха по хората и по добитъка.
15 Тогава влъхвите казаха на фараона: „Това е Божий пръст.“ Но фараоновото сърце се оказа упорито, и той не ги послуша, както предварително беше казал Господ.
16
След това Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано и застани пред фараона, когато той дойде при Нил. Кажи му: „Така казва Господ: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;17 ако пък не пуснеш народа Ми, ето Аз ще накажа тебе, твоите служители, твоя народ по твоите домове с кучешки мухи и ще се напълнят домовете на египтяните и самата земя, на която живеят, с кучешки мухи.
18 В онзи ден по особен начин ще постъпя със земята Гесем, в която живее Моят народ. Там кучешки мухи няма да има, за да разбереш, че Аз, Господ, се изявявам посред тази страна.
19 Аз ще поставя преграда между Своя народ и твоя народ. Утре ще се извърши тази личба“.“
20 Така и направи Господ: налетяха много кучешки мухи в двореца на фараона, по домовете на служителите му и по цял Египет; страната тежко пострада от кучешките мухи.
21
Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: „Отидете, принесете жертва на вашия Бог, но в тази земя.“22 Мойсей обаче възрази: „Не можем да извършим това, защото жертвоприношението ни на Господа, нашия Бог, е гнусно за египтяните: ако вземем да принасяме гнусна за египтяните жертва пред очите им, няма ли да ни избият с камъни?
23 Ние ще отидем в пустинята, на три дена път, и ще принесем жертва на Господа, нашия Бог, както Той ни е наредил.“
24 Фараонът отговори: „Ще ви пусна да принесете в пустинята жертва на Господа, вашия Бог, но само не отивайте далеч; помолете се за мене.“
25 Мойсей каза: „Когато си тръгна от тебе и се помоля на Господа, кучешките мухи ще се махнат утре от фараона, от служителите му и от народа му. Дано само фараонът не продължава да ни мами и да не пуска народа да принесе жертва на Господа.“
26
Мойсей си тръгна от двореца на фараона и се помоли на Господа.27 Господ постъпи според молитвата на Мойсей и премахна кучешките мухи от фараона, от служителите му и от народа му; не остана нито една.
28 Но и този път фараонът прояви упоритост в сърцето си и не пусна народа.
1
Тогава Господ нареди на Мойсей: „Иди при фараона и му кажи: „Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.2 Ако ти откажеш да го пуснеш и още го задържаш,
3 ето ръката на Господа ще бъде върху твоя добитък, който е на полето: върху коне, върху осли, върху камили, върху едър и дребен добитък. И ще започне тежък мор.
4 Но Господ ще постави преграда между израилския добитък и египетския добитък; нищо от това, което принадлежи на израилтяните няма да умре“.“
5 Господ определи времето с думите: „Утре Господ ще извърши това в тази страна.“
6 На другия ден Господ извърши това: измря целият египетски добитък; а от добитъка на израилтяните нищо не умря.
7 Фараонът изпрати пратеници да видят това и ето от добитъка на израилтяните не бе умряло нищо. Но сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна народа.
8
След това Господ заповяда на Мойсей и Аарон: „Вземете по една пълна шепа пепел от пещ и нека Мойсей я хвърли към небето пред очите на фараона.9 Ще се вдигне прах по цялата египетска земя и тя ще причини възпаление с гнойни циреи по хората и по добитъка в цял Египет.“
10 Те взеха пепел от пещ и застанаха пред фараона. Мойсей я хвърли към небето и гнойни струпеи излязоха по хората и по добитъка.
11 Влъхвите не можеха да противостоят срещу Мойсей поради струпеите, защото те бяха нападнали влъхвите и всички египтяни.
12 Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не ги послуша, както Господ беше предсказал на Мойсей.
13
Господ нареди на Мойсей: „Утре стани рано, застани пред фараона и му кажи: „Така говори Господ, Бог на евреите: Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба;14 защото този път Аз ще отправя всички Свои наказания над тебе, над твоите служители и над твоя народ, за да разбереш, че няма подобен на Мене в цялата земя;
15 понеже простра ли сега ръка, ще накажа тебе и твоя народ с мор и ти ще бъдеш унищожен на земята.
16 Но Аз затова те запазих жив, за да покажа над тебе силата Си, и за да бъде възвестено Моето име по цялата земя.
17 Но ако ти продължаваш да възпираш Моя народ и да не го пускаш,
18 ето Аз ще изпратя утре по това време твърде силен град, какъвто не е имало в Египет от деня на основаването му досега.
19 Затова прати да приберат на сигурно място стадата си и всичко, което имаш по полето: защото град ще падне върху всички жители и добитък, които останат по полето и не бъдат прибрани по къщите, и те ще измрат“.“
20 Онези служители на фараона, които се уплашиха от словото на Господа, прибраха слугите си и стадата си на сигурно място в къщите.
21 А който от тях не взе присърце словото на Господа, той остави слугите си и стадата си на полето.
22
След това Господ заповяда на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да падне град по цялата египетска земя, върху жители, върху добитък и върху цялата полска трева в Египет.“23 Мойсей простря тоягата си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се сипеше по земята; и прати Господ град върху Египет.
24 Това бяха град и огън, смесен с много силен град, какъвто не е имало по цялата египетска земя, откак е заселена.
25 И градът порази по цял Египет всичко, което беше на полето, от човек до добитък; градът унищожи и цялата полска трева, и всички дървета в полето.
26 Само в земята Гесем, където живееха израилтяните, нямаше град.
27
Тогава фараонът изпрати и повика Мойсей и Аарон, и им каза: „Този път сгреших. Господ е праведен, а аз и моят народ сме виновни.28 Помолете се на Господа: нека престанат Божиите гръмове и градът, ще ви пусна и няма вече да ви задържам.“
29 Мойсей му каза: „Щом изляза от града, ще простра ръцете си към Господа и гръмовете ще престанат, и град няма да има вече, за да разбереш, че земята е Господня;
30 Но аз зная, че ти и твоите служители пак няма да имате страх пред Господа Бога.“
31 Ленът и ечемикът бяха поразени, защото ечемикът беше изкласил, а ленът беше цъфнал;
32 пшеницата пък и бялото жито не бяха поразени, защото бяха късни.
33 Мойсей излезе от фараона извън града и простря ръцете си към Господа: престанаха гърмът и градът и спря да вали вече дъжд на земята.
34 Като видя фараонът, че дъждът, градът и гърмът престанаха, продължаваше да греши и се оказаха упорити неговото сърце и сърцата на служителите му.
35 Сърцето на фараона се оказа упорито и той не пусна израилтяните, както Господ бе предсказал чрез Мойсей.
1
След това Господ каза на Мойсей: „Отиди при фараона, защото Аз направих упорито неговото сърце, както и сърцето на служителите му, за да покажа между тях тези Свои личби,2 за да разказваш на синовете и внуците си за това, което извърших между египтяните, и за Моите личби, които показах между тях, та да разберете, че Аз съм Господ.“
3
Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при фараона и му казаха: „Така говори Господ, Бог на евреите: „Докога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни Моя народ, за да Ми извърши служба.4 Ако откажеш да пуснеш народа Ми, ето утре Аз ще докарам скакалци в твоята страна.
5 Те ще покрият повърхността на земята така, че земята няма да може вече да се види, и те ще изпоядат останалото при вас, оцеляло от градушката. Ще изпоядат и всички дървета, които растат по полето,
6 и ще напълнят твоите къщи, къщите на всичките ти служители и къщите на всички египтяни, каквото не са виждали твоите бащи, нито бащите на бащите ти, откакто съществуват на земята дори до днес“.“ След това Мойсей се обърна и си отиде от двореца на фараона.
7
Тогава фараоновите служители казаха на фараона: „Докога ще ни води този към погибел? Пусни тези мъже, за да извършат служба на Господа, своя Бог; още ли не си разбрал, че Египет загива?“8 Мойсей и Аарон бяха доведени при фараона, който им разпореди: „Идете, извършете служба на Господа, вашия Бог. Но кои са тези, които ще отидат?“
9 Мойсей отговори: „Ние ще потеглим с нашите синове и дъщери, с нашите деца и старци, с нашите овци и волове ще тръгнем, защото имаме празник на Господа.“
10 Фараонът им каза: „Нека така да бъде, Господ да е с вас! Готов съм да ви пусна, но защо с децата? Виждате ли, замисляте нещо лошо!
11 Не така! Отидете само мъжете и извършете служба на Господа, защото това вие искахте.“ И ги прогониха от дома на фараона.
12
Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над Египет и нека скакалци нападнат египетската страна и изпоядат цялата трева по земята и всичко, което е оцеляло от градушката.“13 И Мойсей простря тоягата си над Египет, и Господ прати в тази земя източен вятър през целия този ден и цялата нощ. На сутринта източният вятър докара скакалците.
14 Огромно число скакалци нахлуха в целия Египет и нападнаха цялата египетска страна. Толкова много скакалци нито преди това е имало, нито след това ще има.
15 Те покриха повърхността на цялата земя, която поради това беше затъмнена, и изпоядоха цялата полска трева и всички плодове по дърветата, оцелели от градушката, и не остана никаква зеленина нито по дървета, нито от полска трева по цял Египет.
16
Фараонът бързо повика Мойсей и Аарон и каза: „Съгреших срещу Господа, вашия Бог, и срещу вас.17 Сега простете греха ми и този път и се помолете на Господа, вашия Бог, само да премахне от мене тази смъртна напаст.“
18 Мойсей излезе от фараона и отправи молитва към Господа.
19 Тогава Господ превърна източния вятър в западен, твърде силен вятър, и той вдигна скакалците, та ги насмете в Червено море. Не остана нито един скакалец в цялата египетска област.
20 Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не пусна израилтяните.
21
Тогава Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си към небето, за да настъпи такава тъмнина в египетската земя, такъв мрак, че да може да се пипа.“22 Мойсей простря ръката си към небето и настана пълна тъмнина по цял Египет три дни наред:
23 един друг не се виждаха и никой не ставаше от мястото си три дена; а в жилищата на всички израилтяни беше светло.
24
Фараонът повика Мойсей и нареди: „Отидете, извършете служба на Господа; да остане само вашият дребен и едър добитък, а децата ви нека да дойдат с вас.“25 Мойсей обаче каза: „Но ти трябва да ни дадеш също жертви и всеизгаряния, които да принесем на Господа, нашия Бог.
26 Нека дойдат с нас и стадата ни с добитък, не бива да остане нито копито; защото от тях ние ще вземем за жертва на Господа, нашия Бог. Ние обаче не знаем какво ще принесем в жертва на Господа, докато не пристигнем там.“
27 Но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не се съгласи да ги пусне.
28 Даже фараонът му нареди: „Гледай да не се явяваш повече пред очите ми; в който ден дойдеш пред мене, ще умреш.“
29 Мойсей отговори: „Ти го каза. Повече аз няма да се явявам пред тебе.“
1
След това Господ каза на Мойсей: „Още едно наказание ще отредя за фараона и за египтяните. След това той ще ви пусне да тръгнете оттук. А когато ви пусне, той окончателно ще ви прогони оттук.2 Нареди на народа всеки да поиска от съседа си и всяка жена от съседката си сребърни и златни изделия.“
3 И Господ даде, че този народ спечели доверие пред египтяните, още повече, че Мойсей беше на висока почит в Египет, пред служителите на фараона и пред народа.
4
Мойсей каза: „Така говори Господ: „Около полунощ Аз ще мина през Египет.5 Тогава ще умре всяко първородно в Египет — от първородния син на фараона, който седи на престола си, до първородния син на робинята, която мели с ръчната мелница, както и всичко първородно от добитъка.
6 По цял Египет ще се разнесе силен плач, какъвто не е бивал и какъвто няма вече да бъде.
7 А при всички израилтяни никъде куче няма да залае, нито против човек, нито против добитък, за да разберете каква разлика прави Господ между египтяни и израилтяни.
8 Тогава всички тези твои служители ще дойдат при Мене, ще Ми се поклонят и ще кажат: Излез ти и целият народ, който те следва. След това Аз ще си изляза“.“ И той излезе от фараона силно разгневен.
9
Господ каза на Мойсей: „Фараонът не ви послуша, поради което Моите чудеса в Египет ще се умножат.“10 Мойсей и Аарон извършиха всички тези чудеса пред фараона, но Господ направи упорито сърцето на фараона и той не позволи израилтяните да напуснат страната.
1
Господ каза на Мойсей и Аарон в Египет:2 „Този месец да бъде за вас начало на месеците, пръв да бъде за вас между месеците на годината.
3 Оповестете пред цялата израилска общност: „В десетия ден на този месец нека всеки си вземе по едно агне според семействата, по агне на семейство.
4 Ако пък семейството е толкова малко, че не може да изяде агнето, нека домакинът покани най-близкия на дома му съсед, като се съобразите колко души са на брой предвид на това колко всеки може да изяде от агнето.
5 Агнето ви трябва да бъде без недостатък, мъжко, едногодишно; вземете го от овците или от козите.
6 То трябва да се пази у вас до четиринадесетия ден на този месец. Тогава да го заколи цялото събрание на израилската общност, привечер.
7 Да вземат от кръвта му и да помажат и двата стълба на вратата и горния праг на вратата в къщите, където ще го ядат.
8 През тази същата нощ да изядат месото му, изпечено на огън; да го изядат с безквасни хлябове и с горчиви треви.
9 Не яжте от него сурово или сварено във вода, но яжте го изпечено на огън, с главата, краката и вътрешностите.
10 Не оставяйте от него остатъци до сутринта , а каквото е останало от него изгорете на огън до сутринта.
11 А яжте го така: препасани през кръста, с обути крака и с тояга в ръка, яжте го набързо: това е празник Пасха, посветен на Господа.
12 Аз пък същата тази нощ ще мина през Египет и ще погубя всяко първородно в Египет, от човек до добитък. Аз, Господ, ще устроя съд над всички египетски богове.
13 А кръвта по къщите, които вие обитавате, ще бъде за вас защитен знак; когато видя тази кръв, ще ви отмина. Между вас няма да има унищожителна напаст, когато нанеса опустошение в египетската земя.
14
Паметен да бъде този ден за вас. Празнувайте го във вашите поколения като празник, посветен на Господа. Празнувайте го като вечен закон.15 Седем дни яжте безквасни хлябове. Още от първия ден премахнете квасното тесто от къщите си. Защото който яде квасно от първия до седмия ден, този човек ще бъде изтребен всред Израил.
16 В първия ден да имате свещено празнично събрание, както и в седмия ден пак свещено празнично събрание. Никаква работа да не се върши през тези два дена освен онова, което на всеки е нужно за ядене; само това можете да вършите.
17 Спазвайте празника на безквасните хлябове, защото в самия този ден Аз изведох вашите отряди от Египет. Този празничен ден да спазвате във вашите поколения като вечен закон.
18 От четиринадесетия ден на първия месец вечерта яжте безквасни хлябове до вечерта на двадесет и първия ден от същия месец.
19 Седем дена не трябва да има квасно тесто в къщите ви, защото този, който яде квасно, ще бъде премахнат от израилската общност — бил той чужденец или местен жител.
20 Нищо квасно да не ядете: където и да живеете, яжте безквасни хлябове“.“
21
Тогава Мойсей свика всички старейшини и им каза: „Изберете и си вземете агнета според семействата си и заколете пасхалната жертва.22 След това вземете китка от исоп, потопете я в кръвта, която ще съберете в съд, и помажете горния праг и двата стълба на вратата с кръвта, която е в съда; и никой от вас да не излиза от вратата на дома си до сутринта.
23 Защото ще мине Господ да наказва със смърт Египет. Като види кръвта на горния праг и на двата стълба, Господ ще отмине вратата и няма да остави поразителя да влезе в къщите ви да опустошава.
24 Спазвайте това като закон за себе си и за потомците си за вечни времена.
25 Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде, както бе казал, спазвайте този обряд.
26 А когато вашите потомци попитат: „Какво означава този обряд?“,
27 отговорете: „Това е пасхална жертва, посветена на Господа, Който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато погубваше египтяни, а нашите къщи избави“.“ Тогава народът се наведе и се поклони.
28
Тогава израилтяните отидоха и извършиха всичко това. Както Господ заповяда на Мойсей и Аарон, така те и постъпиха.29 Около среднощ Господ погуби всички първородни в египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, както и всичко първородно от добитъка.
30 Фараонът стана през нощта заедно с всичките си служители и цял Египет. Разнесе се силен плач из Египет, защото нямаше къща без мъртвец.
31 Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон през нощта и нареди: „Станете, излезте изсред народа ми както вие, така и израилтяните, и отидете, за да извършите служба на Господа, както поискахте.
32 Вземете също и дребния и едрия си добитък, както поискахте; идете и се помолете за мене за благословение.“
33
Също и египтяните принуждаваха народа, за да го отпратят по-скоро от земята си, защото казваха: „Иначе всички ще измрем.“34 Тогава народът вдигна тестото си, преди да втаса; а като увиха нощвите в дрехите си, взеха ги на раменете си.
35 Израилтяните постъпиха, както Мойсей беше наредил, и поискаха от египтяните сребърни и златни изделия и дрехи.
36 А Господ подбуди сред египтяните милост към народа и те му даваха, така че той ограби египтяните.
37
След това израилтяните потеглиха от Раамсес за Сокхот до шестстотин хиляди мъже, които вървяха пеша, освен децата.38 С тях излязоха също и много хора от различни племена, както и твърде голямо стадо от дребен и едър добитък.
39 От тестото, което изнесоха от Египет, изпекоха безквасни питки, защото то още не беше втасало, понеже бяха прогонени от Египет и нямаха време дори и храна да си приготвят за път.
40
А времето, през което израилтяните пребиваваха в Египет, беше четиристотин и тридесет години.41 След като се изминаха четиристотин и тридесетте години, в същия онзи ден през нощта излязоха всички Господни отряди от египетската земя.
42 Това е нощ на бдение за Господа за това, че Той ги изведе от египетската земя; тази същата нощ е бдение за Господа за всички израилтяни в поколенията им.
43
Господ каза на Мойсей и Аарон: „Ето закона за Пасхата: никой чужденец не бива да яде от нея;44 а всеки роб, купен със сребро, ако си го обрязал, може да яде от нея;
45 преселник и наемник не бива да ядат от нея.
46 В една къща трябва да я ядете, не изнасяйте месо вън от къщата и костите ѝ не трошете.
47 Цялата израилска общност трябва да я извършва.
48 Ако пък се посели при тебе някой чужденец и поиска да извърши Пасха на Господа, трябва при него и роднините му да бъде обрязано всичко, което е от мъжки пол, и тогава нека пристъпи да я извърши и ще бъде като местен жител. Обаче никой необрязан не бива да яде от нея.
49 Един закон да бъде и за местния жител, и за чужденеца, който се е поселил между вас.“
50
Всички израилтяни постъпиха така, както заповяда Господ на Мойсей и Аарон.51 В същия този ден Господ изведе израилтяните от египетската земя, според както бяха разделени на отряди.
1
След това Господ каза на Мойсей:2 „Посвети Ми всяко първородно, което се ражда при израилтяните, от човек до добитък — те са Мои.“
3
Тогава Мойсей нареди на народа: „Помнете този ден, в който излязохте от Египет, от дома на робството, защото Господ със силна ръка ви изведе оттам. Никой да не яде нищо квасно.4 Днес вие излизате в месец авив.
5 А когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и йевусейците, за която Той се кле на твоите бащи, че ще ти я даде — земя, където текат мляко и мед, — извършвай този обряд през този месец.
6 Седем дена яж безквасни хлябове и в седмия ден да се състои празник, посветен на Господа.
7 Безквасни хлябове да се ядат седем дена и да не се намира у тебе квасен хляб, нито да се намира у тебе квасно.
8 В онзи ден разкажи на сина си: „Това е заради онова, което Господ извърши за мене, когато излязох от Египет.“
9 И това да бъде за тебе знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти, за да бъде законът на Господа в устата ти; защото Господ със силна ръка те изведе от Египет.
10 Изпълнявай тази наредба в определеното време от година в година.
11
Когато Господ те въведе в ханаанската земя, както Той се кле на тебе и на бащите ти, и ти я даде,12 отделяй за Господа всичко, което се ражда първо: всяко първородно мъжко от добитъка, който имаш, принадлежи на Господа.
13 А всяко от ослите, което се ражда първо, заменяй с агне; ако пък не го замениш, убий го; и всяко първородно от човек сред твоите потомци откупвай.
14 Когато в бъдеще те попита синът ти и каже: „Какво е това?“, ти му отговори: „Господ със силна ръка ни изведе от Египет, от дома на робството;
15 защото, когато фараонът упорито отказваше да ни пусне, Господ погуби всички първородни в Египет, от първородно на човек до първородно от добитък. Затова аз принасям в жертва на Господа всичко мъжко, което първо се ражда, а всеки първороден от моите синове откупвам.“
16 Това да бъде като знак на ръката ти и възпоменателен знак на челото ти; защото Господ със силна ръка ни изведе от Египет.“
17
А когато фараонът пусна народа, Бог не го поведе по пътя през филистимската страна, тъй като е близък. Защото Бог мислеше: „Да не би народът да се разкае, като види, че се води война, и да се върне в Египет.“18 Така Бог поведе народа по обиколен път през пустинята към Червено море. А израилтяните излязоха въоръжени от египетската земя.
19 Тогава Мойсей взе със себе си костите на Йосиф, защото той строго бе заклел израилтяните с думите: „Тъй като Бог милостиво се грижеше за вас, вие вземете оттук със себе си костите ми.“
20
След това те се придвижиха от Сокхот и установиха лагера си в Етам, към края на пустинята.21 А Господ вървеше пред тях денем в облачен стълб, за да им показва пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети. Така те можеха да вървят и денем, и нощем.
22 Пред народа облачният стълб не отстъпваше денем, нито огненият стълб нощем.
1
Господ каза на Мойсей:2 „Нареди на израилтяните да завият и да установят лагера си пред Пи-Хахирот, между Мигдол и морето, пред Ваал-Цефон; срещу него установете лагера си при морето.“
3 Тогава фараонът ще помисли: „Израилтяните са се заблудили в тези местности, пустинята ги е затворила.“
4 Аз ще направя упорито сърцето на фараона, и той ще започне да ги преследва. Ето ще се прославя над фараона и над всичките му войски; и египтяните ще разберат, че Аз съм Господ. Така и постъпиха израилтяните.
5
Съобщено беше на египетския цар, че народът избягал. Промени се решението на фараона и на служителите му спрямо този народ и те казаха: „Какво направихме? Ние пуснахме израилтяните и те не работят вече за нас.“6 Фараонът впрегна бойната си колесница и поведе войската си.
7 Той подбра шестстотин бойни колесници, както и всички останали египетски колесници, с началници над всички тях.
8 Господ направи упорито сърцето на фараона, царя на Египет, и той се втурна след израилтяните; а израилтяните се движеха смело.
9 След тях се впуснаха египтяните — всички коне с колесниците на фараона, конниците и войската му. Настигнаха ги, установени на лагер край морето, при Пи-Хахирот, пред Ваал-Цефон.
10
Когато фараонът наближи, израилтяните видяха, че египтяните идват след тях. Израилтяните много се уплашиха и завикаха високо към Господа.11 Те казаха на Мойсей: „В Египет нямаше ли гробове, та ни доведе да умрем в пустинята? Какво направи с нас, защо ни изведе от Египет?
12 Нали бяхме ти казали същото в Египет: „Остави ни! Нека работим за египтяните. Защото по-добре е да работим за египтяните, отколкото да умрем в пустинята.“
13 Но Мойсей отговори на народа: „Не се бойте! Почакайте и ще видите как Господ днес ще ви спаси. Египтяните, които сега виждате, вече няма да ги видите за вечни времена.
14 Господ ще воюва за вас, а вие бъдете спокойни.“
15
Господ каза на Мойсей: „Какъв е този вик към Мене? Кажи на израилтяните да продължават да вървят.16 А ти вдигни тоягата си и простри ръката си над морето. Раздели го, за да могат израилтяните да минат по суха земя посред морето.
17 Аз пък ще направя упорито сърцето на египтяните и те ще тръгнат след тях; и ще се прославя над фараона и над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18 Тогава египтяните ще разберат, че Аз съм Господ, когато се прославя над фараона, над колесниците му и над конниците му.“
19
Божият ангел, който предвождаше похода на израилтяните, се придвижи и застана след тях. Придвижи се и облачният стълб, който беше пред тях, и застана след тях.20 Така той дойде между египетската войска и лагера на израилтяните. Облакът остана тъмен и нощта премина, без да се доближат двете страни.
21
Тогава Мойсей простря ръката си над морето. През цялата нощ Господ тласкаше морето със силен източен вятър. Той пресуши морето и водите се разцепиха.22 Израилтяните потеглиха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.
23 А египтяните ги подгониха и тръгнаха след тях сред морето всички коне, колесници и конници на фараона.
24 По време на утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб към египетската войска и я приведе в смут.
25 Той направи да изскочат колелата от колесниците им, поради което те трудно се придвижваха. Тогава египтяните завикаха: „Да бягаме от израилтяните, защото Господ воюва на тяхна страна против египтяните.“
26
Сега Господ нареди на Мойсей: „Простри ръката си над морето, за да залеят водите египтяните, техните колесници и конници.“27 Мойсей простря ръката си над морето и при настъпването на утрото морето се върна на мястото си. А египтяните бягаха срещу него. Така Господ вкара египтяните сред морето.
28 Водата се върна и потопи колесниците и конниците на цялата фараонова войска, които се бяха втурнали след тях в морето. От тях не остана нито един жив.
29 А израилтяните преминаха по сухата земя посред морето, докато водите стояха отдясно и отляво като стена.
30
Така в този ден Господ избави израилтяните от бойната сила на египтяните. Израилтяните видяха египтяните да лежат мъртви по морския бряг.31 Когато израилтяните видяха, че Господ извърши чудното дело над египтяните, народът изпита страхопочитание пред Господа. Той повярва на Господа и на Неговия служител Мойсей.
1
Тогава Мойсей заедно с израилтяните изпя следната песен за прослава на Господа. Те казаха: „Ще пея пред Господа, защото Той величествено се възвеличи;2
Сила моя и песен моя е Господ.
За мене Той стана спасение.
Той е мой Бог. Аз ще Го прославя;
Бога на моите бащи ще прославя.
3
Господ е силен в битка.
Яхве е Неговото име.
4
Колесниците на фараона и войската му потопи Той в морето
и най-добрите му военачалници потънаха в Червено море.
5
Бездните ги покриха:
като камък потънаха те в дълбините.
6
Твоята десница, Господи, се прослави чрез проявена мощ;
Твоята десница, Господи, разби неприятеля.
7
С преизобилната Си слава Ти срази противниците Си.
Ти изпрати гнева Си и той ги изгори като слама.
8
От диханието на ноздрите Ти водите се натрупаха като хълмове,
вълните застанаха като грамада,
бездни се откроиха посред морето.
9
Тогава неприятелят каза:
„Ще преследвам, ще догоня, плячка ще поделя,
ще се насити с тях моята мъст,
ще извадя меча си, моята ръка ще ги погуби.“
10
С диханието си Ти разрази буря и морето ги покри:
те потънаха като олово в мощните води.
11
Кой е подобен на Тебе, Господи, сред божествените същества?
Кой е подобен на Тебе, прославен сред светиите,
достоен за благоговейна похвала, творец на чудеса?
12
Ти простря десницата Си,
тогава земята ги погълна.
13
Ти поведе със Своята благост този народ, който Ти избави,
и го водиш със Своята мощ към Своето свято обиталище.
14
Чуха народите и треперят;
ужас обзе жителите на филистимската страна.
15
Уплашиха се тогава князете на Едом,
трепет обзе вождовете на Моав, обезсилени са
всички обитатели на Ханаан.
16
Страх и ужас да ги нападне,
от силата на Твоята мишца да застинат като камък,
докато достигне земята Твоят народ, Господи,
докато достигне земята този народ, който е Твое притежание.
17
Въведи го и го насади в планината на Своето наследство,
на мястото, което Ти, Господи, си приготвил за Свое обиталище,
в светилището, което Твоите ръце, Владико, са създали!
18
Господ ще царува вовеки и вечно.“
19
Когато конете на фараона, неговите колесници и конници бяха навлезли в морето, Господ обърна върху тях морските води, а израилтяните преминаха по суха земя, посред морето.20 Тогава пророчицата Мариам, сестра на Аарон, взе тимпан в ръката си и всички жени излязоха след нея с тимпани и заиграха хора.
21 И Мариам запя пред тях: „Пейте пред Господа, защото Той величествено се възвеличи; коня и ездача му потопи в морето!“
22
След това Мойсей поведе на път израилтяните от Червено море и те по-нататък влязоха в пустинята Сур. Три дена странстваха из тази пустиня, без да намерят вода.23 Когато дойдоха към Мера, не можаха да пият вода от извора в Мера, защото тя беше горчива. Затова това място беше наречено Мера.
24 Поради това народът заропта против Мойсей с упрека: „Какво ще пием?“
25 Но той викна към Господа и Господ му показа дърво. Когато той го хвърли във водата, тя стана питейна.
Там Бог даде на народа закон и правни наредби и там го постави на изпитание.26 Той каза: „Ако си послушен към гласа на Господа, твоя Бог, и вършиш това, което Му е угодно, ако се вслушваш в заповедите Му и спазваш всичките Му наредби, няма да те накажа с нито една от болестите, с които наказах Египет. Защото Аз, Господ, съм твоят целител.“
27
След това дойдоха в Елим; там имаше дванадесет извора вода и седемдесет финикови дървета. Там се установиха на лагер до водите.1
След това потеглиха от Елим. Цялата израилска общност дойде в пустинята Син, която се намира между Елим и Синай, в петнадесетия ден на втория месец след излизането от Египет.2 Тогава цялата общност от израилтяни заропта срещу Мойсей и Аарон в пустинята.
3 Израилтяните им казаха: „О, да бяхме умрели от ръката на Господа в Египет, когато седяхме при котлите с месо, когато предоволно ядяхме хляб. А вие ни доведохте в тази пустиня, за да уморите от глад цялата общност.“
4
Господ каза на Мойсей: „Ето ще направя да вали хляб от небето. Нека народът излиза всеки ден и да събира колкото му е необходимо за през деня, за да го изпитам ще постъпва ли според Моя закон или не.5 А на шестия ден нека всички приготвят за ядене това, което донесат, и то ще бъде двойно повече от това, което събират през другите дни.“
6 Тогава Мойсей и Аарон казаха на цялата общност от израилтяни: „Довечера ще разберете, че Господ ви е извел от Египет,
7 а утре ще видите славата на Господа, защото Той чу вашия ропот, с който Го огорчавате. А какво сме ние, та роптаете против нас?“
8 Мойсей каза още: „Това ще стане, когато Господ вечер ви даде месо за храна, а сутрин — хляб до насита. Господ чу ропота ви, който вдигнахте против Него, ние какво сме? Вашият ропот не е против нас, а против Господа.“
9
Мойсей каза на Аарон: „Извести на цялата общност от израилтяни: „Застанете пред Господа, защото Той чу ропота ви.“10 Когато Аарон говореше на общността от израилтяни, те обърнаха поглед към пустинята, и ето Господнята слава се яви в облак.
11 Тогава Господ каза на Мойсей:
12 „Аз чух ропота на израилтяните. Обяви им: „Вечер ще ядете месо, а сутрин ще се насищате с хляб и ще разберете, че Аз съм Господ, вашият Бог“.“
13
Вечерта долетя ято пъдпъдъци и покриха лагера, а на сутринта бе паднала роса около лагера.14 Росата се вдигна и ето върху пустинната почва имаше нещо дребно, съсирено, ситно като скреж по земята.
15 Като видяха това, израилтяните недоумяваха един към друг: „Какво е това?“ Защото не знаеха какво е то. И Мойсей им отговори: „Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.
16 Това нарежда Господ: „Събирайте от него — всеки толкова, колкото му е нужно да яде. По гомор на човек, събирайте според броя на хората, всеки за тези, които живеят в шатрата му“.“
17 Така и постъпиха израилтяните: събраха — едни много, други малко.
18 А когато измериха събраното с гомор, тогава този, който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг: всеки събра толкова, колкото му беше нужно да изяде.
19 Мойсей им нареди още: „Никой да не оставя от това до утре.“
20 Но те не послушаха Мойсей и някои оставиха от това до сутринта. То червяса и се вмириса. Мойсей се разгневи на тези хора.
21 И те го събираха сутрин рано, всеки колкото му беше нужно да изяде. А когато припечеше слънце, то се топеше.
22
А в шестия ден събраха двойно от този хляб — по два гомора за всеки. Дойдоха всички началници на общността и съобщиха това на Мойсей.23 А той им каза: „Ето какво нареди Господ: утре е ден на покоя — света събота, посветена на Господа. Каквото трябва да се опече, опечете, и каквото трябва да се сготви, сгответе днес, а каквото остане, отделете настрана и го запазете за утрешния ден.“
24 Останалото те отделиха настрана до сутринта според заповедта на Мойсей и то не се вмириса, нито червяса.
25 Тогава Мойсей каза: „Яжте го днес, защото днес е събота, посветена на Господа. Днес няма да го намерите на полето.
26 Шест дена го събирайте, а седмият ден е събота: тогава няма да го има.“
27
А някои от народа излязоха в седмия ден да събират, но нищо не намериха.28 Тогава Господ каза на Мойсей: „Докога ще отказвате да спазвате заповедите Ми и наставленията Ми?
29 Вижте, Господ ви е дал събота, затова в шестия ден дава храна за два дена: всеки да остава вкъщи, в седмия ден никой да не излиза от жилището си.“
30 И така, на седмия ден народът празнуваше съботата.
31
Израилевият дом нарече тази храна манна. Тя беше бяла като кориандрово семе, а на вкус като медена питка.32 След това Мойсей оповести: „Ето какво заповяда Господ: „Напълнете с нея един гомор и го запазете за вашите бъдещи поколения, за да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египет“.“
33 Мойсей нареди на Аарон: „Вземи един съд и сипи в него пълен гомор манна и го постави пред Господа, за да се пази за вашите бъдещи поколения.“
34 Както заповяда Господ на Мойсей, Аарон постави този съд пред скрижалите на свидетелството, за да се запази.
35 Израилтяните ядоха тази манна четиридесет години, докато влязоха в обитаема земя. Те ядоха манна, докато пристигнаха до границите на земята Ханаан.
36 А гоморът е една десета част от една ефа.
1
По Господня заповед цялата общност от израилтяни тръгна от пустинята Син на път от лагер на лагер. Установи се на лагер в Рефидим. Народът обаче нямаше вода да пие.2 Тогава народът влезе в спор с Мойсей и викаше: „Дайте ни вода да пием.“ Мойсей им отговори: „Защо се карате с мене? Защо подлагате на изпитание Господа?“
3 Народът беше жаден. Затова народът роптаеше против Мойсей с думите: „Защо ни изведе от Египет, за да умориш от жажда нас, децата ни и стадата ни?“
4 Тогава Мойсей извика към Господа и каза: „Какво да правя с този народ? Още малко и ще ме убият с камъни.“
5 И Господ отговори на Мойсей: „Излез пред народа и вземи със себе си някои от старейшините на Израил. Вземи в ръка също и тоягата си, с която беше ударил в Нил, и върви.
6 Ето Аз ще застана пред тебе там на скалата в Хорив. Тогава ти удари в скалата и от нея ще потече вода, и народът ще пие.“ Мойсей така и постъпи пред очите на старейшините на Израил.
7 И нарече това място с име Маса и Мерива поради караницата на израилтяните и тъй като подлагаха на изпитание Господа с думите: „Дали Господ е между нас или не?“
8
След това извършиха нападение над амаликитците и воюваха с израилтяните в Рефидим.9 Мойсей каза на Иисус Навин: „Подбери ни силни мъже и отиди, за да влезеш в сражение с амаликитците. Утре с Божията тояга в ръка аз ще застана на върха на хълма.“
10 Иисус постъпи така, както му нареди Мойсей, и влезе в сражение с амаликитците. А Мойсей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма.
11 Когато Мойсей вдигнеше ръцете си, надвиваше Израил, а когато спуснеше ръцете си, надвиваше Амалик.
12 Накрая ръцете на Мойсей се измориха. Тогава взеха камък, сложиха го там, където стоеше, и той седна на него. А Аарон и Ор подпираха ръцете му — единият от едната страна, а другият от другата. Така стояха ръцете му издигнати до залез слънце.
13 Така Иисус с остър меч победи Амалик и войската му.
14
Тогава Господ нареди на Мойсей: „Запиши това за спомен в книга и извести на Иисус, че Аз съвсем ще излича спомена за амаликитците под небето.“15 След това Мойсей изгради жертвеник и го нарече с име Яхве Ниси.
16 „Защото, каза той, моята ръка е върху Господния престол. Господ ще воюва против Амалик от поколение на поколение.“
1
Йотор, свещеник на мадиамците, тъст на Мойсей, чу за всичко, което Бог извърши за Мойсей и за Своя народ Израил — това, че Господ изведе Израил от Египет.2 Тогава Мойсеевият тъст Йотор взе със себе си Сепфора, жената на Мойсей, която по-рано той беше изпратил назад.
3 Също взе и двамата ѝ синове: името на единия беше Гирсам, „чужденец тук“, защото Мойсей беше казал: „Чужденец съм в чужда земя.“
4 А другият син се наричаше Елиезер, „Божия помощ“, защото Мойсей беше казал: „Бог на моите бащи беше за мене помощник и ме избави от фараоновия меч.“
5 Тъстът на Мойсей Йотор дойде със синовете му и с жена му при Мойсей в пустинята, където той се беше установил на лагер при Божията планина.
6 Беше известено на Мойсей: „Аз, твоят тъст Йотор, идвам при тебе, идват и жена ти, и двамата ѝ синове с нея.“
7 Тогава Мойсей излезе да посрещне тъста си, поклони се пред него и го целуна. След това се осведомиха за тяхното здраве и влязоха в шатрата.
8 Мойсей разказа на тъста си за всичко, което Господ извърши на фараона и на египтяните заради Израил, за всички трудности, които ги сполетяха по пътя, както и за това как Господ беше ги спасявал.
9 Йотор се зарадва за всички благодеяния, които Господ бе оказал на Израил, когато го спаси от властта на египтяните.
10
Тогава Йотор изповяда: „Благословен да е Господ, Който ви спаси от властта на египтяните и от господството на фараона, Който спаси този народ от потисничеството на египтяните.11 Сега аз разбрах, че Господ е по-велик от всички богове — и то тъкмо в това, с което египтяните се превъзнасяха пред израилтяните.“
12 След това Мойсеевият тъст Йотор принесе всеизгаряне и жертви в прослава на Бога. Аарон и всички старейшини на Израил също дойдоха да ядат хляб с Мойсеевия тъст пред Бога.
13
Следващата сутрин Мойсей седна като съдия да раздава право пред народа, а народът стоеше пред Мойсей от сутрин до вечер.14 Когато тъстът на Мойсей видя всичко, което той извършваше за народа, каза: „Какво е това, което правиш с този народ? Защо ти седиш сам, а цял народ стои пред тебе от сутрин до вечер?“
15 Мойсей отговори на тъста си: „Хората идват при мене да търсят правосъдие от Бога.
16 Когато имат дело, те идват при мене. Аз вземам решение по делото между тях и пояснявам Божиите закони и наставленията Му.“
17 Но Мойсеевият тъст му каза: „Не е добре това, което правиш.
18 Ти измъчваш и себе си, и народа, който е с тебе, защото много тежка е тази работа за тебе: сам ти не можеш да я вършиш.
19 Затова послушай думите ми. Ще те посъветвам и Бог ще бъде с тебе. Ти ще бъдеш между Бога и народа, за да представяш делата пред Бога.
20 Учи хората на Неговите закони и наставления и им посочвай пътя, по който те трябва да вървят, както и делата, които трябва да вършат.
21 Но ти гледай изсред целия народ за способни мъже, които се боят от Бога, такива, които обичат истината и мразят несправедливата печалба. Такива постави над народа за началници на по хиляда души, на по сто, петдесет и десет души.
22 Нека те раздават право сред народа във всяко време. Само за важните дела трябва да ти известяват, а за всички маловажни дела да съдят самите те. Така и на тебе ще е по-леко, а и те ще носят тежестите заедно с тебе.
23 Ако извършиш всичко това и ако Бог ти заповяда същото, тогава ти ще можеш да издържиш и целият този народ ще се разотиде доволен по домовете си.“
24
Мойсей послуша думите на тъста си и извърши всичко, както беше го посъветвал.25 Мойсей избра изсред целия Израил способни мъже и ги постави над народа за началници на по хиляда души, на по сто, петдесет и десет души.
26 Те раздаваха право сред народа във всяко време. За важни дела те известяваха на Мойсей, а за всички маловажни дела съдеха самите те.
27 След това Мойсей се раздели с тъста си и той отиде в земята си.
1
В третия месец след излизането на израилтяните от Египет точно в същия ден те дойдоха в Синайската пустиня.2 Те бяха потеглили от Рефидим, та дойдоха в Синайската пустиня и се установиха на лагер в пустинята — там, срещу планината, Израил се установи на лагер.
3 Когато Мойсей възлезе при Бога, Господ викна към него от планината с думите: „Така кажи на Якововия дом и възвести на израилтяните:
4 „Вие видяхте какво направих Аз на египтяните, как ви носих на орлови криле и ви доведох при Себе Си.
5 Сега обаче, ако наистина се вслушвате в гласа Ми и спазвате завета Ми, ще бъдете Моя особена собственост сред всички народи, защото на Мене принадлежи цялата земя.
6 Вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ.“ Това са думите, които ти трябва да известиш на израилтяните.“
7
Мойсей дойде и повика народните старейшини и представи пред тях всички тези думи, които му поръча Господ.8 Целият народ отговори в един глас: „Всичко, което заповяда Господ, ще изпълним.“ И Мойсей предаде на Господа думите на народа.
9 След това Господ каза на Мойсей: „Ето Аз ще дойда при тебе в гъст облак, за да чуе народът, когато говоря с тебе, и за да ти повярва завинаги.“
Мойсей съобщи на Господа думите на народа.10 Господ нареди на Мойсей: „Отиди при народа, нека те се осветят днес и утре да изперат дрехите си,
11 и да се приготвят за третия ден. Защото именно на третия ден Господ ще слезе на планината Синай пред очите на целия народ.
12 Очертай граница за народа и нареди: „Внимавайте да не се изкачите на планината, нито да се допрете до подножието ѝ: всеки, който се допре до планината, непременно ще бъде наказан със смърт.
13 Ръка да не се допре до нея, защото с камъни ще го убият или със стрела ще го застрелят — било то добитък или човек, жив да не остане. Когато тръбата засвири провлачено, могат да се качат на планината.“
14 Тогава Мойсей слезе от планината и дойде при народа. Той нареди да се освети народът и да опере дрехите си.
15 Мойсей заповяда на народа: „Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте до жена.“
16
На третия ден при настъпването на утрото имаше гръмове и светкавици, и гъст облак над планината, и много силен тръбен звук. Целият народ, който беше в лагера, затрепери.17 Мойсей изведе народа от лагера за среща с Господа и застанаха в подножието на планината.
18 А планината Синай беше цялата забулена в дим, защото Господ бе слязъл върху нея в огън. От нея се издигаше дим като дим от пещ. Цялата планина се тресеше силно.
19 Тръбният звук се усилваше все повече и повече. Мойсей говореше, а Бог му отговаряше с гръмовен глас.
20 Господ слезе на планината Синай, на върха на планината. Господ повика Мойсей на върха на планината и Мойсей се изкачи.
21 Господ нареди на Мойсей: „Слез и предупреди народа да не се втурне към Господа да Го види, защото тогава много хора ще загинат.
22 Също и свещениците, които иначе имат право да се приближават към Господа, трябва да осветят себе си, за да не ги порази Господ.“
23 Тогава Мойсей отговори на Господа: „Народът не може да се изкачи на планината Синай, понеже Ти Сам беше ни предупредил: „Очертай граница около планината и я освети.“
24 Тогава Господ му възрази: „Отиди, слез, после пак се изкачи заедно с Аарон. А свещениците и народът да не се втурват да се качват при Господа, за да не ги порази Той.“
25 След това Мойсей слезе при народа и му разказа това.
1
Тогава Бог изговори следните слова. Той каза:2
„Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от египетската земя, от дома на робите.3
Да нямаш други богове освен Мене.4
Не си прави кумир и никакво изображение на нещо, което е горе на небето, което е долу на земята и което е във водата под земята.5 Не трябва да им се кланяш и да им служиш. Защото Аз, Господ, Своят Бог, съм ревнив Бог, Който налага наказание за греха на бащите върху деца, внуци и правнуци при тези, които Ме мразят,
6 но и Който показва милост към хиляди поколения от тези, които Ме обичат и спазват Моите заповеди.
7
Не злоупотребявай с името на Господа, твоя Бог, защото Господ няма да остави ненаказан този, който злоупотребява с името Му.8
Помни съботния ден, за да го светиш;9 шест дена работи и върши всяка своя работа.
10 А седмият ден е събота, посветена на Господа, твоя Бог. Не извършвай в него никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито твоят добитък, нито чужденецът ти, който обитава в жилищата ти.
11 Защото за шест дена Господ сътвори небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а в седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го обяви за свят.
12
Почитай баща си и майка си, за да ти се продължат дните на земята, която Господ, твоят Бог, ти дава.13
Не убивай.14
Не прелюбодействай.15
Не кради.16
Не свидетелствай лъжливо против ближния си.17 Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито каквото и да е притежание на ближния ти.“
18
Целият народ гледаше и чуваше гръмовете, светкавиците, тръбния звук и димящата планина. Тогава народът се изплаши, ужаси се и застана надалеч.19 Те казаха на Мойсей: „Говори ти с нас, а ние ще слушаме. Но нека с нас не говори Бог, за да не умрем.“
20 Мойсей отговори на народа: „Не бойте се! Бог дойде само за да ви постави на изпитание и да пробуди у вас страх пред Него, за да не грешите.“
21 Така целият народ остана надалече, а Мойсей влезе в гъстия облак, където беше Бог.
22
След това Господ каза на Мойсей: „Кажи на израилтяните: „Вие сами видяхте, че Аз говорих с вас от небето.23 Не правете пред Мене сребърни божества, нито златни божества си правете.
24 Ти Ми направи жертвеник от земна пръст — принасяй на него своите всеизгаряния и мирните си жертви, овците и воловете си; на всяко място, където ще направя да се възпоменава името Ми, ще дойда при тебе и ще те благословя.
25 Ако Ми изградиш жертвеник от камъни, не го зидай от квадратно дялани камъни, защото щом ги обработваш с длетото си, ще ги оскверниш.
26 Не трябва да се изкачваш по стъпала към жертвеника Ми, за да не се открие голотата ти на него“.“
1
„И ето правните наредби, които ще им представиш:2
„Ако купиш роб евреин, нека работи шест години, а на седмата нека бъде освободен безвъзмездно.3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе. Ако е женен, да бъде освободена заедно с него и жена му.
4 Ако пък неговият господар му е дал жена и тя му е родила синове и дъщери, жената и децата ѝ да останат при господаря ѝ, а той да бъде освободен сам.
5 Но ако робът обяви: Обичам господаря си, жена си и децата си, не искам да бъда освободен,
6 тогава господарят му да го заведе пред Божия съд и да го изправи при градската порта или при стълба на градската порта, и нека господарят му продупчи с шило ухото му и той да остане завинаги негов роб.
7
Ако някой продаде дъщеря си да бъде робиня, тя не бива да бъде освобождавана, както робите.8 Ако тя не бъде угодна на господаря си, след като се е сгодил за нея, нека позволи да я освободят; но на чужденци да я продаде той не е властен, когато сам я е отхвърлил.
9 Ако ли я сгоди за сина си, да постъпи с нея според правото на дъщерите.
10 Ако си вземе още една, първата не бива да се остави без храна, дрехи и съпружеско съжителство.
11 Не направи ли за нея тези три неща, нека тя си отиде от него безвъзмездно, без откуп“.“
12
Който удари човек смъртоносно, непременно да бъде предаден на смърт;13 но ако това стане неволно, а Бог е допуснал това, тогава Аз ще ти покажа място за убежище.
14 Ако някой преднамерено и коварно убие ближния си, вземи го и от жертвеника Ми, за да бъде умъртвен.
15
Който удари баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.16
Който открадне човек и го продаде или се намери в ръцете му, да бъде убит.17
Който злослови за баща си или майка си, да бъде убит.18
Когато някои се карат и единият човек удари другия с камък или с юмрук и този не умре, а легне на легло,19 то, ако стане и излиза от къщи, подпирайки се с тояга, онзи, който е нанесъл удара, не заслужава смърт, а само да му плати за денгуба и да му плати за лекуване.
20
А който удари роба си или слугинята си с тояга и те умрат от ръката му, да бъде наказан;21 но ако те преживеят един или два дена, той не бива да се наказва, защото те са негови пари.
22
Когато някои се бият и ударят бременна жена, така че тя пометне, но друга повреда няма, тогава от виновния да се вземе глоба, каквато му наложи мъжът на жената, и той да я заплати пред съдии.23 Ако пък е нанесена повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак,
25 изгоряло за изгоряло, рана за рана, ударено за ударено.
26
Ако някой удари роба си в окото или робинята си в окото и го повреди, заради окото да ги освободи.27 Ако избие зъб на роба си или на робинята си, да ги освободи заради зъба.
28
Ако вол причини смърт чрез убождане на мъж или жена, да бъде убит с камъни волът и месото му да не се яде; а притежателят на вола остава без наказание.29 Ако обаче волът е бил бодлив от по-напред, като това е било известно на стопанина му, който обаче не го е ограничавал, и той е убил мъж или жена, тогава волът да бъде убит с камъни и стопанинът му да бъде предаден на смърт.
30 Ако му се определи откуп, нека за спасяване на живота си даде откуп, колкото му се определи.
31 Било, че вол прободе син или прободе дъщеря, да се постъпва с него според същата тази правна наредба.
32 Ако волът смъртно прободе роб или робиня, да се заплатят на господаря им тридесет сикли сребро, а волът да бъде убит с камъни.
33
Ако някой остави дълбока яма отворена или ако изкопае такава яма, без да я покрие, и в нея падне вол или осел,34 собственикът на ямата трябва да заплати, да даде пари на стопанина им, а трупът остава за него.
35
Ако нечий вол причини смърт чрез убождане на вола на съседа му, да продадат живия вол и да разделят стойността му наполовина; също и убития да си разделят наполовина.36 Ако пък се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, без стопанинът му да го е ограничавал, той да заплати вол за вол, а убитият остава за него.
37
Ако някой открадне вол или овца и ги заколи или продаде, да заплати пет вола за вол и четири овце за овца.1
В случай че някой завари крадец да подкопава и бъде ударен така, че той умре, да не се иска проливане на кръв за него.2 Но ако над него слънцето вече е изгряло, да се иска проливане на кръв за него. Крадецът трябва да заплати. Ако това не му е възможно, да продадат самия него, за да се покрие откраднатото;
3 ако откраднатото се намери в ръцете му още живо, било вол, осел или овца, трябва да заплати двойно.
4 Ако някой допусне да се опасе нива или лозе, като пусне животното си да пасе в чужда нива, трябва да обезщети с най-доброто от нивата си и с най-доброто от лозето си.
5
Ако се появи огън, обхване трънака и изгори кръстците или класовете, или нивата, тогава този, който е причинил пожара, трябва да заплати.6
Когато някой предаде на друг сребро или вещи за съхраняване и те бъдат откраднати от къщата му, ако се намери крадецът, той трябва да плати двойно.7
Но ако не се намери крадецът, тогава собственикът на къщата трябва да се заведе пред Божия съд, за да се разбере дали е сложил ръка върху имота на ближния си.8 При всяко тъжбено дело за вол, осел, овца, дреха, за всяко изгубено нещо, за което някой каже, че е негово, делото между двамата трябва да дойде пред Божия съд: когото осъдят съдиите, той да заплати на ближния си двойно.
9
Ако някой предаде на друг за пазене осел, вол, овца или друг някакъв добитък и този добитък умре или се нарани, или бъде откаран, без да го види някой,10 нека бъде положена клетва пред Господа от двамата, че онзи, който е приел, не е сложил ръка върху имота на ближния си; и стопанинът трябва да приеме тази клетва, а другият да не плаща.
11 Но ако нещо бъде откраднато от него, трябва да заплати на стопанина му;
12 обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за доказателство: разкъсаното няма да се плаща.
13
Ако някой заеме от друг добиче и то бъде наранено или умре, без да е бил стопанинът му при него, трябва да заплати;14 но ако стопанинът му е бил при него, няма да плаща; ако е било наето с пари, те ще отидат за наема.
15
Ако някой прелъсти несгодена девица и преспи с нея, да даде откуп за нея и да я вземе за жена.16 Но ако бащата откаже да се съгласи, трябва да заплати в пари според откупа за девиците.
17
Магьосница жива да не оставиш.18
Всеки скотоложник да бъде предаден на смърт.19
Който принася жертви на божество освен само на Господа, да бъде изтребен.20
Чужденец да не потискаш, нито да го угнетяваш, защото и вие бяхте чужденци в Египет.21 Да не угнетявате нито вдовица, нито сираче.
22 Ако ги притесняваш и те извикат към Мене, Аз ще послушам вика им;
23 тогава гневът Ми ще се разпали, с меч ще ви избия, жените ви ще останат вдовици, а децата ви — сираци.
24 Ако дадеш назаем пари на някой беден твой съсед сред народа Ми, да не постъпваш с него като лихвар — не му налагай лихва.
25
Ако вземеш дрехата на ближния си в залог, върни я до залез слънце,26 защото тя за него е единствената завивка, тя е покривало за тялото му: с какво ще спи той? И когато викне към Мене, Аз ще го чуя, защото съм милостив.
27
Бога не проклинай и началника на твоя народ не хули!28
Не закъснявай да Ми принасяш първите плодове от вършитбата и от твоето ново вино. Първородния от синовете си да Ми посветиш.29 Същото прави с вола си и с овцата си — седем дена да бъдат при майка си, а на осмия ден ги посвети на Мене.
30
Свети човеци трябва да бъдете за Мене! Затова не яжте месо, разкъсано от полски зверове, а го хвърляйте на псетата.1
Лъжлив слух не разпространявай, не съдействай на нечестивец, за да не свидетелстваш в полза на неправдата.2 Не се присъединявай към тълпата да правиш зло, нито свидетелствай в съдебно дело, отстъпвайки от справедливостта поради множеството,
3 не проявявай предпочитание към силен човек в делото му.
4
Ако намериш заблуден вол или осел на неприятеля си, закарай му го.5 Ако видиш, че оселът на твоя противник е паднал под товара си, не отбягвай врага си, а помогни заедно с него.
6
Не присъждай криво правото на бедняк в спорното му дело.7 Отбягвай от всяка несправедливост и не убивай невинния и правия, защото Аз няма да оправдая виновния.
8 Подаръци не вземай, защото подаръците заслепяват и преобръщат делото на правите.
9
Чужденец да не угнетяваш: вие знаете какво е у чужденеца на сърце, защото и сами бяхте чужденци в Египет.10
Шест години сей земята си и събирай плодовете ѝ,11 а на седмата да я оставиш да си почине, за да се хранят бедняците от твоя народ, а с останалото след тях да се хранят полските зверове. Така прави с лозето си и с маслините си.
12
Шест дена върши работите си, а в седмия почивай, за да се отморят волът ти и оселът ти и за да си починат синът на робинята ти и чужденецът.13 Спазвайте всичко, което съм ви казал. Името на чужди богове не призовавайте; да не се чува то от устата ви.
14
Три пъти на година чествай празници за Мене.15 Спазвай празника Безквасници; седем дена яж безквасни хлябове, както ти заповядах, в определеното време на месец авив, защото през този месец ти си излязъл от Египет; и нека никой не се явява с празни ръце пред лицето Ми.
16 Спазвай и празника, посветен на жънене на първите плодове от твоя труд, които си посял на нивата, както и празника на събиране на плодовете в края на годината, когато събереш от нивата своя труд.
17 Три пъти на година всички твои от мъжки пол трябва да се явяват пред Господа Бога.
18
Не принасяй в жертва кръвта от закланата Ми жертва заедно с квасен хляб и тлъстината от празничната Ми жертва да не се оставя до другата сутрин.19
Най-доброто от първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в млякото на майка му.20
Ето Аз пращам ангел пред тебе, за да те пази по пътя и да те въведе в онова място, което съм приготвил.21 Внимавай пред него и слушай гласа му; не му се противи, защото той няма да ви прости греха, понеже името Ми е в него.
22 Ако внимателно се вслушваш в гласа му и изпълняваш всичко, което говоря, ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници.
23 Тогава пред тебе ще тръгне Моят ангел и ще те въведе при аморейци, хетейци, ферезейци, ханаанци, евейци и йевусейци и Аз ще ги изтребя.
24 Не се покланяй на боговете им, не им служи и не постъпвай според делата им, а ги строши и разруши стълбовете им.
25 На Господа, вашия Бог, служете и Той ще благослови хляба ти и водата ти; и ще премахне болестите изсред вас.
26 В твоята земя няма да има преждевременно раждаща и безплодна жена; числото на дните ти ще направя пълно.
27
Ще изпратя пред тебе Своя ужас и ще приведа в смут всеки народ, при който отидеш, и ще съдействам да побягнат пред тебе всички твои врагове.28 Аз ще изпратя пред тебе стършели и те ще прогонят пред тебе евейци, ханаанци и хетейци.
29 Няма да ги изгоня пред тебе в първата година, да не би да запустее земята и да не би да се размножат в твоя вреда полските зверове.
30 Малко по малко ще ги изгонвам от тебе, докато се размножиш и завладееш тази земя.
31 Ще поставя границите ти от Червено море до Филистимско море и от пустинята до Ефрат, защото ще предам в ръцете ви жителите на тази земя и ти ще ги гониш пред себе си.
32 Не сключвай съюз нито с тях, нито с боговете им.
33 Те не трябва да живеят в земята ти, за да не те въведат в грях против Мене. Ако служиш на боговете им, това би било примка за тебе.
1
А на Мойсей Бог още каза: „Възлез при Господа заедно с Аарон, Надав, Авиуд и седемдесет старейшини на Израил и се поклонете отдалече.2 Само Мойсей нека се приближи до Господа, а те да не се приближават и народът да не възлиза с него.“
3
Мойсей дойде и възвести пред народа всички слова и правни разпоредби на Господа. А целият народ единодушно отговори с думите: „Всички слова, които е говорил Господ, ще спазваме!“4 Тогава Мойсей написа всички думи на Господа. Сутринта, като стана рано, той построи жертвеник под планината и освен това дванадесет паметни стълба според броя на дванадесетте Израилеви племена.
5 След това изпрати млади мъже от израилтяните и те принесоха жертви всеизгаряне и пожертваха пред Господа млади бикове за умиротворителни жертви.
6 А Мойсей взе половината от кръвта и я наля в жертвени съдове, а с другата половина поръси жертвеника.
7 Тогава той взе Книгата на завета и прочете гласно пред народа. А те заявиха: „Всички слова, които е говорил Господ, ще спазваме и ще бъдем послушни!“
8 След това Мойсей взе кръвта и поръси народа с думите: „Това е кръвта на завета, който Господ сключи с вас въз основа на тези слова.“
9
После Мойсей възлезе заедно с Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет старейшини на Израил10 и видяха Израилевия Бог. Под нозете Му имаше нещо като повърхност, изваяна от сапфир и блестеше светло като самото небе.
11 Но Бог не отправи ръцете Си против избраните сред израилтяните. Те дори видяха Бога. След това те ядоха и пиха.
12 Тогава Господ каза на Мойсей: „Възкачи се при Мене на планината и стой там; ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал за тяхна поука.“
13 И така, Мойсей стана заедно с Иисус, своя служител, и се изкачи на Божията планина.
14 А на старейшините той каза: „Останете тука, докато се върнем при вас; ето Аарон и Ор са с вас; който има тъжба, нека идва при тях.“
15
Мойсей се изкачи на тази планина и облак покри планината.16 А славата на Господа осени планината Синай; и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Мойсей изсред облака.
17 А славата на Господа на върха на планината се виждаше в очите на израилтяните като поглъщащ огън.
18 Мойсей влезе всред облака и се изкачи на планината; и стоя Мойсей на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.
1
Тогава Господ каза на Мойсей:2 Кажи на израилтяните да Ми съберат приноси: от всеки човек, който дава от сърце, вземайте принос за Мене.
3 Ето приносите, които трябва да приемате от тях: злато, сребро и мед,
4 вълна синя, пурпурна и червена, висон и козина,
5 овнешки червени кожи, сини кожи и дърво ситим,
6 масло за светилника, аромати за мирото за помазване и за благовонно кадене,
7 камък оникс и камъни за поставяне в ефода и в нагръдника.
8 Те ще Ми направят светилище и Аз ще живея между тях.
9 Според всичко, което Аз ти показвам: образеца на скинията и образеца на всичките ѝ съдове — така да направите.
10
Да направят ковчег от дърво ситим: дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина и висок лакът и половина;11 обкови го с чисто злато, обкови го отвътре и отвън; направи отгоре около него златен венец;
12 излей за него четири златни халки и ги закрепи на четирите му долни ъгли: две халки на едната му страна, две халки на другата му страна.
13 Направи от дърво ситим върлини и ги обкови със злато;
14 прокарай върлините през халките отстрани на ковчега, за да може с тях да се носи ковчегът.
15 Върлините трябва да бъдат в халките на ковчега и не бива да се изваждат от него.
16 А в ковчега постави скрижалите на свидетелството, които Аз ще ти дам.
17
Направи също и очистилище от чисто злато: дълго два лакътя и половина и широко лакът и половина;18 извай от злато два херувима: изковани ги направи на двата края на очистилището;
19 направи единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направете херувимите да бъдат издадени от двата края на очистилището;
20 херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, като покриват с крилата си очистилището, а лицата им да бъдат едно срещу друго; лицата на херувимите да бъдат към очистилището.
21 Очистилището постави върху ковчега, а в ковчега постави скрижалите на свидетелството, които ще ти дам.
22 Там, над очистилището, между двата херувима, които са над ковчега на свидетелството, Аз ще ти се явявам и ще говоря с тебе за всичко, каквото ще заповядам чрез тебе на израилтяните.
23
И направи маса от дърво ситим, два лакътя дълга, лакът широка и лакът и половина висока;24 обкови я с чисто злато, а наоколо ѝ направи златен венец.
25 Наоколо ѝ направи издатина колкото една длан и на перваза ѝ направи златен венец наоколо.
26 Направи за нея четири златни халки и прикрепи халките на четирите ъгъла при четирите ѝ крака.
27 При издатината трябва да има халки, за да се провират върлини, за да може с тях да се носи масата;
28 а върлините направи от дърво ситим и ги обкови със злато, с тях да се носи масата.
29 Направи за нея блюда, кадилници и чаши, за да се извършва с тях възлияние; направи ги от чисто злато;
30 и полагай на масата хлябовете на предложението постоянно пред Моето присъствие.
31
Направи светилник от чисто злато. Този светилник трябва да бъде кован; стъблото му, клоните му, чашките му, наровете му и криновете трябва да излизат от него.32 От страните му трябва да излизат шест клонки: три клонки от едната страна на светилника и три клонки от другата му страна;
33 три чашки като миндалов цвят, с нар и кринове, трябва да има на едната клонка и три чашки като миндалов цвят на другата клонка, с нар и кринове: така да има на всичките шест клонки, които излизат от светилника.
34 На стъблото на светилника трябва да има четири чашки като миндалов цвят, с нарове и кринове.
35 А на шестте клонки, които излизат от стъблото на светилника, да има нар под двете му клонки, нар под другите две клонки и нар под третите му две клонки;
36 наровете и клонките им трябва да излизат от него; той трябва да бъде изкован изцяло от чисто злато.
37 Направи му седем кандилца и постави на него кандилцата, за да светят пред него;
38 щипците му и пепелниците му да са от чисто злато;
39 от талант чисто злато да го направят с всички тези принадлежности.
40 Гледай да ги направиш по образеца, който ти бе показан на планината.
1
А скинията направи от десет платна препреден висон и синя, пурпурна и червена вълна, а на тях да извезеш изкусно изработени херувими.2 Дължината на всяко платно да бъде двадесет и осем лакътя, а широчината на всяко платно — четири лакътя: една мярка за всички платна.
3 Петте платна да бъдат скачени едно с друго и другите пет платна да бъдат скачени едно с друго.
4 Направи сини петлици по края на първото платно, в края, където се съединяват двете половини; така направи и по края на последното платно, където се съединяват двете половини.
5 Направи петдесет петлици на едното платно и петдесет петлици по края на платното, което се съединява с другото; петлиците да съвпадат една с друга.
6 И направи петдесет златни куки и с куките съедини едно платно с друго и скинията ще бъде едно цяло.
7
Направи и платна от козина, за да покриваш скинията; направи единадесет такива платна;8 едното платно да бъде дълго тридесет лакътя, а широко четири лакътя; това е едното платно: една мярка да бъде за единадесетте платна.
9 Скачи петте платна отделно и шестте платна отделно; шестото платно прегъни на две откъм лицето на скинията.
10 Направи петдесет петлици по края на крайното платно, за да се скачи то с другото, както и петдесет петлици по края на другото платно, за да се скачи с него.
11 Направи петдесет медни куки и постави куките в петлиците, и така сглоби покрива, за да бъде едно цяло.
12 А това от платната на скинията, което остава в повече — половината от излишното платно, да бъде спуснато на задната страна на скинията.
13 Това от дължината на платното на скинията, което остава в повече — лакът от едната страна и лакът от другата, — да бъде спуснато отстрани на скинията, от едната и от другата страна, за да я покрива.
14 Направи също покрив от червено боядисани овнешки кожи и отгоре още едно покривало от сини кожи.
15
От дърво ситим да изготвиш дъски за скинията, които да стоят прави:16 всяка дъска да бъде десет лакътя дълга и лакът и половина широка.
17 На всяка дъска да има по два шипа, един срещу друг: така направи с всички дъски на скинията.
18 Дъските за скинията приготви така: двадесет дъски за южната страна
19 и под двадесетте дъски постави четиридесет сребърни подложки: две подложки под една дъска за двата ѝ шипа и две подложки под друга дъска за двата ѝ шипа;
20 също и двадесет дъски за втората северна страна;
21 и за тях — четиридесет сребърни подложки: по две подложки под всяка дъска.
22 А за задната западна страна на скинията приготви шест дъски,
23 както и две дъски за ъглите на скинията от задната страна;
24 те трябва да са скачени отдолу и свързани отгоре с една халка; така трябва да бъде за двете дъски; те да бъдат за двата ъгъла;
25 така ще бъдат осем дъски, а за тях — шестнадесет сребърни подложки: две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска.
26
Направи също върлини от дърво ситим, пет за дъските на едната страна на скинията,27 пет върлини за дъските на другата страна на скинията и пет върлини за дъските на задната западна страна зад скинията;
28 а средната върлина, която е в средата на дъските, да минава от край до край.
29 Обкови със злато дъските, от злато приготви халките за провиране на върлините, както и върлините обкови със злато.
30 Скинията построй според образеца, който ти бе показан на планината.
31 Направи завеса от синя, пурпурна и червена вълна и препреден висон; на нея да извезеш изкусно изработени херувими.
32 Окачи я на четири, обковани със злато, стълба от ситим, със златни кукички, върху четири сребърни подложки.
33 Окачи завесата на кукичките и внеси там зад завесата ковчега на свидетелството; и завесата ще ви отделя светилището от Светая Светих.
34 Очистилището постави върху ковчега на свидетелството в Светая Светих.
35 Масата постави извън завесата, светилника — срещу масата към южната страна на скинията; а масата постави към северната страна.
36
За врата на скинията изготви извезана завеса от синя, пурпурна и червена вълна, както и от препреден висон.37 За завесата приготви пет стълба от ситим и ги обкови със злато; кукичките за тях да са златни; и излей за тях пет медни подложки.
1
Направи жертвеник от дърво ситим — дълъг пет лакътя, широк пет лакътя; четвъртит да бъде жертвеникът, висок три лакътя.2 На четирите му ъгъла постави рогове, които да са част от него; и го обкови с мед.
3 За него приготви гърнета, за да се изсипва в тях пепелта, лопатки, тасове, вилици и кадилни съдове — всички прибори направи от мед.
4 За него направи мрежеста решетка от мед, а на четирите ъгъла на тази мрежа направи четири медни халки.
5 Постави я в жертвеника отдолу, така че мрежата да дойде до половината на жертвеника.
6 За жертвеника приготви върлини от дърво ситим и ги обкови с мед.
7 Прокарай върлините през халките, така че когато жертвеникът се носи, върлините да бъдат от двете страни.
8 Изготви го от дъски кух — така, както ти бе показано на планината.
9
Направи двор на скинията: за южната страна завесите за двора да бъдат от препреден висон, дълги сто лакътя за едната страна.10 Стълбовете за тях да бъдат двадесет, с двадесет медни подложки, а кукичките и скобите на стълбовете да бъдат сребърни.
11 Също и надлъж по северната страна да има завеси, дълги сто лакътя. Стълбовете за тях да бъдат двадесет, с двадесет медни подложки за тях, а кукичките и скобите на стълбовете да бъдат сребърни.
12 По-нататък, за двора от западната страна по широчина да има завеси дълги петдесет лакътя; стълбовете за тях да бъдат десет, с десет подложки.
13 От челната страна към изток широчината на двора да бъде петдесет лакътя.
14 От едната страна на входа да има петнадесет лакътя завеси — стълбовете за тях да бъдат три, както и подложките им три.
15 Също и от другата страна да има петнадесет лакътя завеси — стълбовете за тях да бъдат три, както и подложките им три.
16 А за врата на двора трябва да има дванадесет лакътя извезана завеса от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон, везана работа; стълбовете за нея да бъдат четири, с четири подложки.
17 Всички стълбове около двора трябва да са свързани със сребърни скоби; трябва да имат сребърни кукички и медни подложки.
18 Дължината на двора да бъде сто лакътя, широчината навсякъде — петдесет, а височината — пет лакътя; завесите да бъдат от препреден висон, а подложките на стълбовете — медни.
19 Всички прибори на скинията, които се употребяват с някакво предназначение в нея, всичките ѝ колове, коловете в двора да са от мед.
20
Заповядай на израилтяните да ти донасят чисто маслиново масло, предназначено за светилника, за да има винаги светлина.21 В скинията на събранието извън завесата, която е пред ковчега на свидетелството, Аарон и синовете му ще го палят да гори от вечер до сутрин пред Господа. Това да бъде за израилтяните вечно задължение, спазвано от поколенията им.
1
При себе си ти вземи между израилтяните брат си Аарон и синовете му, за да Ми служат като свещеници: Аарон заедно с Аароновите синове Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.2 Приготви свещени одежди на брат си Аарон, за слава и великолепие.
3 Говори с всички умни мъже, които Аз съм надарил с дух на премъдрост, да направят одежди на Аарон за посвещението му и той ще може да Ми служи като свещеник.
4 Ето одеждите, които те трябва да направят: нагръдник, ефод, горна риза, реснат хитон, кидар и пояс. Нека направят свещени одежди на брат ти Аарон и на синовете му, за да Ми служат като свещеници.
5 За тази цел нека използват злато, синя, пурпурна и червена вълна и висон
6 и да направят ефод като изкусно изделие от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон.
7
На двата си края той трябва да има два презрамника, които да се връзват, за да се държи.8 И поясът на ефода, който е отгоре му, да бъде еднакъв с него по направа — от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон.
9 Вземи два ониксови камъка и начертай на тях имената на израилтяните:
10 шест от техните имена върху единия камък и шестте останали имена върху другия камък, по реда на рождението им.
11 С изкуството на каменоделец, както се гравират печати, начертай на двата камъка имената на израилтяните; и вложи ги в златни гнезденца.
12 Тези два камъка постави върху презрамниците на ефода — това са камъни за спомен на израилтяните; и нека Аарон носи имената им на двете си рамена за спомен пред Господа.
13 След това направи гнезденцата от злато,
14 както и две верижки от чисто злато, направи ги изплетени като венец; прикрепи плетените верижки за гнезденцата.
15
Направи съдийски нагръдник като изкусно изделие — направи го също такова изделие, както ефода: от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон го направи;16 той трябва да бъде четириъгълен, двоен, педя дълъг и педя широк.
17 Нареди по него четири реда изработени камъни, наред: рубин, топаз, смарагд — това е първи ред;
18 втори ред: карбункул, сапфир и елмаз;
19 трети ред: опал, ахат и аметист;
20 четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те трябва да се вложат в златни гнезденца.
21 Камъните трябва да бъдат според имената на израилтяните дванадесет, според имената им, както се гравира печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки камък според името му.
22 На нагръдника направи изплетени като венец верижки от чисто злато.
23 За нагръдника направи две златни халкички от злато и прикрепи двете халкички за двата края на нагръдника.
24 Съедини двете изплетени златни верижки с двете халкички в краищата на нагръдника,
25 а двата края на двете верижки прикрепи към двете гнезденца и ги сложи на презрамниците на ефода откъм лицето му.
26 Направи още две златни халкички и ги прикрепи към двата други края на нагръдника откъм онази страна, която е отвътре на ефода.
27 Направи и други две златни халкички и ги прикрепи към двата презрамника на ефода отдолу, откъм лицето му, където се събират краищата му, над пояса на ефода.
28 Нагръдника да вържат с халкичките му за халкичките на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода и да не се отделя нагръдникът от ефода.
29 Така Аарон, когато влиза в светилището, ще носи имената на израилтяните върху съдийския нагръдник на сърцето си за постоянен спомен пред Господа.
30 На съдийския нагръдник положи Урим и Тумим, които да бъдат на Аароновото сърце, когато влиза пред Господа. Аарон трябва постоянно да носи на сърцето си „отсъждането“ за израилтяните пред Господа.
31
Направи връхната одежда за ефода цялата от син пурпур.32 В средата ѝ отгоре трябва да има отвор за главата; около отвора ѝ трябва да има тъкана обшивка, както има отворът на броня, за да не се съдира.
33 По полите ѝ направи нарове от синя, пурпурна и червена вълна — наоколо по полите ѝ; както и златни звънчета наоколо да има между тях:
34 златно звънче и нар, златно звънче и нар, наоколо по полите на връхната одежда.
35 Аарон да я носи, когато служи, за да се слуша от него звънтене, като влиза в светилището пред Господа и като излиза, за да не умре.
36
Направи плочица от чисто злато, гравирай на нея, както гравират на печат: „Светиня Господня“,37 и я привържи със син ширит за кидара, за да бъде отпред на кидара.
38 Тя да бъде на Аароновото чело и Аарон да бъде отговорен за пропуските на приносите, които израилтяните посвещават, и на всички дарове, които те принасят; тя да бъде постоянно на челото му, за да благоволи Господ към тях.
39
Хитона направи от висон, както и кидара от висон; направи и извезан пояс.40 Така също направи и за синовете на Аарон хитони, пояси и превръзки за главата им — за слава и великолепие!
41 Облечи с тях брат си Аарон и синовете му с него, помажи ги, връчи им свещенство и ги освети, за да Ми служат като свещеници.
42 Направи им долни ленени дрехи за прикриване телесната им голота от кръста до под коленете.
43 Аарон и синовете му да ги носят, когато влизат в скинията на събранието или пристъпват към жертвеника да служат в светилището, за да не си навлекат вина и да не умрат. Това е вечна наредба за него и за потомството му след него.
1
Ето какво ще трябва да извършиш над тях, за да ги осветиш, за да Ми служат като свещеници: Вземи едно теле от едрия добитък и два овена без недостатък,2 както и безквасни хлябове, безквасни пити, замесени с маслиново масло, и безквасни питки, намазани с маслиново масло. От пшенично брашно да ги направиш.
3 В една кошница ги постави и ги донеси в нея заедно с телето и двата овена.
4 Доведи тогава Аарон и синовете му при входа на скинията на събранието и ги умий с вода.
5 След това вземи одеждите и облечи Аарон с хитона и с връхната одежда, с ефода и нагръдника, и го препаши с пояса върху ефода;
6 на главата му постави кидар, а на кидара прикрепи венеца на светинята.
7 Вземи миро за помазване, излей го на главата му и го помажи.
8 Доведи тъй също и синовете му и ги облечи с хитони.
9 Препаши с пояси Аарон и синовете му, постави им превръзките за главата и тогава свещенството ще бъде тяхно според вечната наредба. Така да връчиш свещенството на Аарон и синовете му.
10
Тогава докарай телето пред скинията на събранието, а пък Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на телето.11 След това заколи телето пред Господа при входа на скинията на събранието.
12 Вземи кръв от телето и с пръст помажи роговете на жертвеника, а всичката кръв излей в основата на жертвеника.
13 Вземи всичката тлъстина, която обвива вътрешностите, булото от черния дроб и двата бъбрека с тлъстината им — всичко това изгори на жертвеника,
14 а месото на телето, неговата кожа и нечистотиите изгори на огън извън лагера — това е жертва за грях.
15
След това вземи единия овен, Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена.16 Заколи овена, вземи кръвта му и поръси жертвеника от всички страни.
17 Разсечи овена на късове, измий вътрешностите му и бутовете му, като ги поставиш върху разсечените му късове и върху главата му.
18 Изгори целия овен върху жертвеника: това е всеизгаряне, посветено на Господа, приятно благоухание, жертва чрез огън пред Господа.
19
Тогава вземи и другия овен, Аарон и синовете му да възложат ръцете си върху главата на овена.20 Заколи овена, вземи от кръвта му и помажи края на дясното ухо на Аарон и края на дясното ухо на синовете му, както и палеца на дясната им ръка и палеца на десния им крак; с кръвта да поръсиш жертвеника от всички страни.
21 Вземи от кръвта, която е на жертвеника, и от мирото за помазване и поръси Аарон и одеждите му, както и синовете му и одеждите на синовете му с него. Така ще бъдат осветени той и одеждите му, синовете му и одеждите им с тях.
22
След това вземи от овена тлъстината, опашката и тлъстината, която обвива вътрешностите, булото от черния дроб, двата бъбрека с тлъстината по тях, дясната плешка,23 един кръгъл хляб, една омесена с маслиново масло питка и една безквасна пита от кошницата, която е пред Господа.
24 Всичко това сложи върху ръцете на Аарон и върху ръцете на синовете му и го принеси с полюшване пред Господа.
25 Вземи ги от ръцете им и ги изгори върху жертвеника с всеизгарянето, за благоухание пред Господа — това е жертва, посветена на Господа.
26
Вземи гърдите от овена на посвещението, който е за Аарон, и ги донеси с полюшване пред Господа — и това ще бъде твой дял.27 Също освети гърдите от приноса, които бяха полюлени, и плешката на възношението, която бе възнасяна, от овена на посвещението, който е за Аарон и за синовете му.
28 Това да бъде за Аарон и за синовете му вечен дял от израилтяните, понеже това е възношение. Това възношение трябва да бъде от израилтяните при примирителните жертви; тяхното възношение трябва да бъде за Господа.
29
А свещените одежди, които са за Аарон, да преминат след него на синовете му, за да бъдат помазвани в тях и да се посвещават в свещенство.30 Седем дена да се облича с тях свещеник от синовете му, който го замества и който влиза в скинията на събранието, за да служи в светилището.
31
Вземи овена на посвещението и свари месото му на свято място.32 Аарон и синовете му да ядат месото на този овен и хляба от кошницата при вратата на скинията на събранието,
33 понеже чрез това е извършено очистване, за да бъдат посветени в свещенство и за да бъдат осветени. Чужденец не бива да яде това, защото е светиня.
34 Ако от месото на посвещението и от хляба нещо остане до сутринта, изгори този остатък в огън; това не трябва да се яде, понеже е свято.
35
С Аарон и със синовете му постъпи във всичко така, както ти заповядах; седем дена наред ги посвещавай.36 Всеки ден принасяй теле за грях за очистване, извършвай и жертва за грях върху жертвеника за очистване на самия жертвеник и го помажи, за да бъде осветен.
37 Седем дена очиствай жертвеника и го освети, и жертвеникът ще бъде пресвят — всичко, което се докосне до жертвеника, ще се освети.
38
Ето какво ще принасяш върху жертвеника: по две едногодишни агнета всеки ден, постоянно.39 Едното агне принасяй сутрин, а другото агне вечер,
40 заедно с една десета ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин най-добро маслиново масло, а за възлияние — четвърт ин вино, за едното агне.
41 Другото агне принасяй вечер: с принос от брашно, както сутрешния принос, и със същото възлияние го принасяй за приятно благоухание, за жертва, посветена на Господа.
42 Това да бъде постоянно всеизгаряне във всичките ви поколения при вратата на скинията на събранието пред Господа, където ще ви се явявам, за да говоря с тебе;
43 там ще се явявам на израилтяните и това място ще се освещава чрез Моята слава.
44 Аз ще осветя скинията на събранието и жертвеника; ще осветя Аарон и синовете му, за да Ми бъдат свещеници.
45 Ще обитавам между израилтяните и ще им бъда Бог,
46 и те ще познаят, че Аз съм Господ, техен Бог, Който ги изведох от Египет, за да обитавам сред тях. Аз съм Господ, техният Бог.
1
„Направи кадилен жертвеник, от дърво ситим го направи:2 един лакът да бъде дълъг и един лакът широк. Той трябва да е четвъртит — на височина да е два лакътя; роговете му да са част от него.
3 Обкови го с чисто злато: горната му част, страните му наоколо и роговете му; и направи около него златен венец.
4 Под венеца му близо при двата му ъгъла направи две халки от злато, направи ги от двете му страни, в тях да се провират върлините, за да бъде носен с тях.
5 Върлините направи от дърво ситим и ги обкови със злато.
6 Жертвеника постави пред завесата, която е пред ковчега на свидетелството срещу очистилището, което е над ковчега на свидетелството, където ще ти се явявам.
7 Всяка сутрин Аарон да кади над него благовонно кадиво, всяка сутрин, когато приготвя кандилцата, да кади с кадивото.
8 Също когато Аарон пали кандилцата вечер, да кади с него; това е постоянно кадене пред Господа във всичките ви родове.
9 На този жертвеник не принасяйте нито чуждо кадиво, нито всеизгаряне или хлебен принос, не изливайте възлияние върху него.
10 Веднъж в годината Аарон да извършва очищение над роговете му; с кръвта на очистителната жертва за грях да го очиства веднъж в годината във всичките ви поколения. Той е пресвят пред Господа.“
11
Господ продължи още да говори на Мойсей:12 „При преброяване на израилтяните, при разпределение на данъците нека всеки даде на Господа откуп за живота си, когато ги изброяваш; тогава няма да има между тях изтребителна пораза, когато ги изброяваш.
13 Всеки, който идва за преброяване, трябва да дава половин сикла, свещена сикла; в тази сикла има двадесет гери: половината сикла е принос на Господа.
14 Всеки от двадесет години нагоре, който идва за преброяване, трябва да дава принос на Господа.
15 Богатият трябва да дава принос на Господа не повече, а сиромахът не по-малко от половин сикла за откуп на живота ви.
16 Вземи средствата от откупа на израилтяните и ги употребявай за служба в скинията на събранието; това ще бъде спомен за израилтяните пред Господа, за откуп на живота ви.“
17
По-нататък Господ каза на Мойсей:18 „Направи за миене умивалник от мед и подложката му от мед, постави го между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода,
19 за да могат Аарон и синовете му да измиват на него ръцете и нозете си.
20 Когато влизат в скинията на събранието, нека се измиват с вода, за да не умрат; или когато пристъпват към жертвеника за служба, за принасяне жертва на Господа.
21 Нека те измиват ръцете си и нозете си с вода, за да не умрат; това да бъде вечна наредба за тях, за него и потомците му във всичките им родове.“
22
Господ говори още на Мойсей:23 „Вземи си най-добри благовонни вещества: чиста смирна — петстотин сикли, благовонна канела, колкото половината от това, тоест двеста и петдесет сикли, благовонна тръстика — двеста и петдесет сикли,
24 касия — петстотин сикли, според свещената сикла, и един ин маслиново масло.
25 От това направи миро за свещено помазване, елей приготвен според изкуството на мироварец: това да бъде миро за свещено помазване.
26 С него помажи скинията на събранието и ковчега на свидетелството,
27 масата и всичките ѝ принадлежности, светилника и всичките му принадлежности и кадилния жертвеник,
28 жертвеника за всеизгаряне и всичките му принадлежности, умивалника и подложката му.
29 Освети ги и ще бъдат пресвети: всичко, което се докосне до тях, ще се освети.
30 Помажи също Аарон и синовете му и ги освети, за да Ми бъдат свещеници.
31 А на израилтяните кажи: „Това да Ми бъде миро за свещено помазване във всичките ви поколения.
32 С него не трябва да се помазва тяло на друг човек и от същия състав миро да не приготвяте ; то е свещено.
33 А който приготви такова миро или който помаже с него чужденец, да бъде умъртвен сред сънародниците си.“
34
Господ каза още на Мойсей: „Вземи си благовонни вещества: стакта, оних, миризлив халван и чист ливан — да бъдат по равни части.35 Направи от тях кадилна смес според изкуството на мироварец — смес стрита, чиста, свята;
36 счукай я ситно и поставяй от нея пред ковчега на свидетелството в скинията на събранието, където ще ти се явявам: това кадиво ще бъде пресвято за вас.
37 Не правете за себе си кадиво, приготвено по тази смес: за тебе то да бъде пресвято за Господа;
38 а който направи такова кадиво, за да му бъде като аромат, такъв да бъде умъртвен сред сънародниците си.“
1
Господ продължи да говори на Мойсей:2 „Ето Аз призовах по име Веселиил, син на Урий, син на Ор, от Юдовото племе.
3 Изпълних го с Божий Дух, с мъдрост и разум, със знание и с всякакво изкуство,
4 да работи със злато, сребро и мед,
5 да изсича камъни за обковка и да изрязва дърво за всякаква работа.
6 Ето давам му за помощник Ахисамаховия син Ахолиав, от Дановото племе, и в сърцето на всеки мъдър съм вложил мъдрост, за да направят всичко, което ти заповядах:
7 скинията на събранието и ковчега на свидетелството, и очистилището над него, и всички принадлежности на скинията;
8 масата и нейните принадлежности; светилника от чисто злато и всичките му принадлежности, и кадилния жертвеник;
9 жертвеника за всеизгаряне и всичките му принадлежности, умивалника и подложката му;
10 служебните одежди и свещените одежди на свещеник Аарон и одеждите на синовете му за свещена служба;
11 мирото за помазване и благовонното кадиво за светилището — всичко така да направят, както Аз ти заповядах.“
12
Господ говори още на Мойсей:13 „Така кажи на израилтяните: „Моите съботи непременно спазвайте, защото това е знак между Мене и вас във всичките ви поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещава.
14 Затова спазвайте съботата, защото тя е свята за вас. Който я оскверни, да бъде наказан със смърт. Защото всеки, който работи в този ден, неговият живот трябва да бъде отнет сред сънародниците му.
15 Шест дни се работи, а в седмия е събота, ден за почивка, посветена на Господа. Всеки, който работи в съботен ден, да бъде наказан със смърт.
16 Нека израилтяните спазват съботата, като я празнуват във всичките си поколения като вечен завет.
17 Това е знак за вечни времена между Мене и израилтяните, защото в шест дена Господ сътвори небето и земята, а в седмия ден си почина и си отдъхна.“
18
След като Бог престана да говори с Мойсей на планината Синай, даде му два скрижала на свидетелството, каменните скрижали на свидетелството, скрижали, написани с Божия пръст.1
Когато обаче народът видя, че Мойсей се забави да слезе от планината, събра се при Аарон и поиска от него: „Стани и ни направи богове, които да вървят пред нас, понеже не знаем какво се е случило с този човек, с Мойсей, който ни изведе от Египет.“2 Аарон им отговори: „Вземете златните обеци, които носят вашите жени, синове и дъщери и ми ги донесете.“
3 Всички взеха златните обеци, които те носеха на ушите си, и ги донесоха на Аарон.
4 Той ги взе от ръцете им, изля от тях образ на теле и го обдяла с длето. Тогава те казаха: „Ето, Израилю, твоите богове, които те изведоха от Египет!“
5 Когато Аарон видя това, построи жертвеник пред телето и провъзгласи: „Утре е празник, посветен на Господа.“
6 На следващия ден станаха рано и принесоха всеизгаряне и предложиха мирни жертви. Народът седна да яде и да пие, а после започна да се весели.
7
Затова Господ каза на Мойсей: „Тръгни, слез, защото пропадна твоят народ, който ти беше извел от Египет.8 Те бързо се отклониха от пътя, по който им заповядах да вървят. Изляха си теле, поклониха му се и принесоха пред него жертви с думите: „Ето Израилю, твоите богове, които те изведоха от Египет“!“
9 Господ каза още на Мойсей: „Наблюдавах този народ и видях, че това е твърдоглав народ.
10 И така, остави Ме, нека се разпали гневът Ми против тях и да ги изтребя. А тебе ще превърна във велик народ.“
11
Но Мойсей започна да умолява Господа, своя Бог, с думите: „Защо, Господи, да се разпалва гневът Ти против Твоя народ, който Ти изведе с велика сила и с мощна ръка от Египет?12 Защо да казват египтяните: „Със зла умисъл ги изведе Той, за да ги погуби в планините и да ги изтреби от земята.“ Отклони разпаления Си гняв и отмени наказанието на Своя народ.
13 Спомни си за Своите служители Авраам, Исаак и Израил, на които Ти се кле в Себе Си с думите: „Ще умножа и преумножа потомството ви като небесните звезди, а цялата тази земя, за която говорих, ще дам на потомството ви и ще я притежават вечно“.“
14 Тогава Господ отмени тежката беда, която каза, че ще причини на Своя народ.
15
След това Мойсей тръгна и слезе от планината. В ръцете си държеше двете скрижали на свидетелството, начертани от двете страни с писмена: и на едната, и на другата страна бе писано.16 Скрижалите бяха Божие дело и написаното, начертано на тях, беше Божие писмо.
17 Когато Иисус Навин чу гласовете на народа, който викаше силно, каза на Мойсей: „Това са бойни викове в лагера.“
18 Мойсей обаче отговори: „Това не са победни викове, нито рев поради поражение. Аз чувам звуци на хора, които пеят.“
19
Щом Мойсей наближи до лагера и видя телето и хората, пламна от гняв и хвърли скрижалите от ръцете си и ги строши в подножието на планината.20 После взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, стри го на прах, разпръсна го по водата и даде на израилтяните да пият от нея.
21 Затова Мойсей каза на Аарон: „Какво ти е направил този народ, че си го въвел в голям грях?“
22 В отговор Аарон каза: „Не се гневи, господарю мой! Ти сам знаеш колко зъл е този народ.
23 Те ми казаха: „Направи ни богове, които да вървят пред нас; защото не знаем какво стана с Мойсей, с този човек, който ни изведе от Египет.“
24 А аз им отговорих: „Който има злато, нека го представи.“ Те ми го дадоха. Аз го хвърлих в огъня. Така се получи това теле.“
25
Мойсей видя, че този народ се е изродил, понеже Аарон бе допуснал той да се изроди за срам сред враговете му.26 Застана пред вратите на лагера и викна: „Който е за Господа, да дойде при мен!“ Тогава при него се събраха всички левити.
27 Той им нареди: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Всеки да препаше своя меч на бедрата си! Минете навсякъде през лагера от врата до врата и всеки да убива брата си, всеки приятеля си, всеки сънародника си“!“
28 Левитите постъпиха според заповедта на Мойсей: в този ден от народа паднаха убити около три хиляди души.
29 Защото Мойсей беше казал: „Днес всеки един от вас да посвети ръцете си на Господа, насочени против сина му и брат му, за да ви се даде днес благословение.“
30
На другата сутрин Мойсей каза на народа: „Вие извършихте голям грях. Ето защо аз ще възляза при Господа. Може би ще мога да издействам прошка за вашия грях.“31 Мойсей се върна при Господа и каза: „О , този народ съгреши, направи си божество от злато.
32 А сега, ако благоволиш — прости им техния грях. Ако ли не — заличи и мене от книгата Си, която Ти си написал.“
33 А Господ отговори на Мойсей: „Само този, който е съгрешил пред Мене, ще залича от книгата Си.
34 Но ти отиди, води този народ към мястото, за което съм ти заповядал. Ето Моят ангел ще върви пред тебе. Но когато настъпи денят на отмъщението Ми, ще се разплатя с тях за греха им.“
35 Господ порази народа за направеното теле, което Аарон бе изработил.
1
След това Господ каза на Мойсей: „Тръгни, потеглете оттук ти и народът, който изведе от Египет. Отиди в земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков с думите: „На твоето потомство ще я дам.“2 Пред тебе ще изпратя Ангел и ще прогоня ханаанци, аморейци, хетейци, ферезейци, евейци и йевусейци.
3 В земята, където текат мляко и мед; защото Аз няма да вървя между вас, за да не ви изтребя по пътя, понеже сте твърдоглав народ.“
4
Когато народът чу тези тежки думи, изпадна в покруса и никой не си постави украшенията.5 Защото Господ бе казал на Мойсей: „Кажи на израилтяните: „Вие сте твърдоглав народ. Ако тръгна между вас, в един миг ще ви довърша. А сега, махнете от себе си украшенията. Аз ще видя какво да правя с вас“.“
6 Израилтяните махнаха украшенията си при планината Хорив.
7
А Мойсей взе скинията, разположи я извън лагера и я нарече скиния на събранието. Всеки, който търсеше Господа, идваше в скинията на събранието, която се намираше извън лагера.8 Когато Мойсей излизаше, за да отиде в скинията, целият народ ставаше на крак и всеки стоеше пред входа на шатрата си и гледаше след Мойсей, докато влезе в скинията.
9 Щом Мойсей влизаше в скинията, облачният стълб слизаше и заставаше при входа на скинията. Тогава Той говореше с Мойсей.
10 Когато целият народ виждаше облачния стълб да стои при входа на скинията, всички ставаха на крак и всеки се покланяше при входа на шатрата си.
11 Тогава Господ говореше лице в лице с Мойсей, като човек с приятеля си. Когато Мойсей се връщаше в лагера, неговият служител младежът Иисус, син Навинов, не се отдалечаваше от скинията.
12
Мойсей каза на Господа: „Ето Ти ми заповядваш: „Предвождай този народ“, а не си ми открил кого ще изпратиш с мене, въпреки че беше ми казал: „Тебе Аз те познавам по име и ти придоби Моето благоволение.“13 Ако съм придобил Твоето благоволение, то открий ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная, за да придобия Твоето благоволение. Помисли, че тези хора са Твой народ.“
14 Господ отговори: „Моето присъствие ще те придружава и Аз ще те въведа в мястото на покоя.“
15 Мойсей Му възрази: „Ако Твоето присъствие не дойде , то изобщо не ни извеждай оттук.
16 Защото по какво ще се разбере, че аз и Твоят народ сме придобили Твоето благоволение, ако не по това, че Ти ще потеглиш с нас? Тогава аз и Твоят народ ще се отличаваме от всеки друг народ, който се намира на земята.“
17 В отговор Господ каза на Мойсей: „Също и това, за което ти се помоли, Аз ще извърша, защото ти придоби Моето благоволение и Аз те познавам по име.“
18
Мойсей помоли: „Покажи ми славата Си.“19 Господ отговори: „Аз ще направя да мине пред тебе цялото Ми великолепие и ще възглася по име: „Яхве е пред тебе.“ Ще проявя милост към този, към когото ще проявя, ще съжаля този, когото ще съжаля.“
20 А после добави: „Не можеш да видиш лицето Ми, защото човек не може да Ме види и да остане жив.“
21 Господ каза още: „Ето място при Мене. Застани на тази скала.
22 Когато минава славата Ми, Аз ще те поставя в скален процеп и ще те закрия с ръката Си, докато премина.
23 Когато вдигна ръката Си, ти ще Ме видиш от обратната страна. Но Моето лице не може да бъде видяно.“
1
След това Господ каза на Мойсей: „Изсечи две каменни скрижали като първите и Аз ще напиша върху тези скрижали думите, които стояха върху първите скрижали, които ти строши.2 Бъди готов за утре — сутринта се изкачи на планината Синай и застани пред Мене там, на върха на планината.
3 С тебе да не идва никой и никой да не се мярка по цялата планина; дори добитък, дребен и едър, не бива да пасе близо до тази планина.“
4 Тогава Мойсей изсече две каменни скрижали като първите, стана сутринта рано и се изкачи на планината Синай, както му заповяда Господ. В ръцете си той взе двете каменни скрижали.
5 Господ слезе в облак, застана там при него и възвести името на Яхве.
6 Тогава Господ премина пред него и възвести: „Господ, Господ е Бог милостив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и истинен!
7 Той проявява милост към хиляди поколения; Той прощава вина, престъпление и грях, но не оставя без наказание, Той налага наказание за вината на бащите върху деца, внуци и правнуци.“
8
Мойсей веднага падна на земята, поклони се9 и каза: „Ако съм придобил Твоето благоволение, Господи, нека дойде моят Господ между нас; защото този народ е твърдоглав; прости беззаконията и греховете ни и ни приеми като Твое наследство.“
10
Той отговори : „Ето Аз сключвам завет. Пред целия ти народ ще извърша чудеса, каквито не са ставали сред никой народ по цялата земя. Целият народ, между който ти живееш, ще види делото на Господа, защото благоговение ще породи това, което Аз ще извърша за тебе.11 Придържай се към това, което ти заповядвам сега. Ето Аз прогонвам пред тебе аморейци, ханаанци, хетейци, ферезейци, евейци и йевусейци.
12 Пази се да не влизаш в съюз с жителите на земята, в която ще отидеш, за да не се превърнат те в примка за вас.
13 Жертвениците им да събориш, стълбовете им да разрушиш, ашерите им да изсечеш,
14 защото не бива да се покланяш на друго божество освен на Господа, понеже „Ревнител“ е името Му. Той е ревнив Бог.
15 Пази се да не влизаш в съюз с жителите на онази земя. Иначе, когато те се отдават на блуд с боговете си и им принасят жертви, ще те поканят и ти ще ядеш от жертвите им.
16 Пази се да не вземаш от дъщерите им жени за синовете си, да не би дъщерите им, като блудстват с боговете си, да вкарат и синовете ти в блудство с боговете им.
17
Не си прави излети богове.18
Спазвай празника Безквасници: Както съм ти заповядал, седем дена да ядеш безквасни хлябове в определеното време през месец авив, защото в месец авив ти си излязъл от Египет.19
Мое е всичко, което се ражда първо, както и всяко мъжко първородно от целия ти добитък, говеда и овци.20 А първородното от ослите откупвай с агне; ако не го откупиш — пресечи му врата. Всички първородни от синовете си откупвай.
Никой да не се явява с празни ръце пред Мене.21
Шест дена работи, а в седмия ден си почивай. Почивай си даже и през време на сеитба и жетва.22 Също и празника на седмиците празнувай, празника на първите плодове от жетвата на житото, както и празника на беритбата в края на годината.
23 Три пъти годишно пред Владиката, Господ Бог Израилев, да се явяват всички твои от мъжки пол.
24 Защото Аз ще прогоня народите пред тебе и ще разширя границите ти, и никой няма да пожелае земята ти, ако се явяваш три пъти годишно пред Господа, твоя Бог.
25
Да не принасяш кръвта от жертвата Ми заедно с квасен хляб и жертвата на празник Пасха не трябва да остава до сутринта.26
Най-първите плодове от земята си принасяй в дома на Господа, твоя Бог. Не вари яре в млякото на майка му.“27
Тогава Господ каза на Мойсей: „Запиши си тези думи, защото с тях Аз сключвам завет с тебе и с Израил.“28 Там Мойсей престоя при Господа четиридесет дена и четиридесет нощи, без да яде хляб или да пие вода. Той написа върху скрижалите думите на завета, десетте заповеди.
29
Когато Мойсей слизаше от планината Синай — двете скрижали на свидетелството бяха в ръката на Мойсей при слизането. Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му сияеше с лъчи, понеже Бог бе говорил с него.30 Аарон и всички израилтяни видяха Мойсей, и ето кожата на лицето му сияеше с лъчи и те се страхуваха да се приближат до него.
31 Но Мойсей ги повика. Тогава при него дойдоха Аарон и всички началници на общността и Мойсей говори с тях.
32 След това се приближиха всички израилтяни и той им съобщи всичко, което Господ му бе говорил на планината Синай.
33 Когато Мойсей свърши словото си към тях, постави на лицето си покривало.
34 Щом Мойсей влизаше пред Господа да говори с Него, снемаше покривалото, докато отново излезеше. А когато излезеше, споделяше пред израилтяните всичко, което му бе възложено.
35 При това израилтяните видяха, че кожата на лицето на Мойсей сияе с лъчи. А Мойсей пак поставяше покривалото, докато отново влизаше да говори с Бога.
1
След това Мойсей събра цялата общност от израилтяни и им каза: „Ето какво заповяда Господ да правите:2 „Шест дена работете, а седмият ден да бъде за вас свят, събота на почивката, посветена на Господа: всеки, който работи тогава, да бъде предаден на смърт;
3 в съботен ден не кладете огън в никое от вашите жилища“.“
4
Мойсей продължи да говори на цялата общност израилтяни: „Ето какво заповяда Господ:5 „От това, което имате, съберете принос, посветен на Господа: всеки който дава на драго сърце, нека принесе принос за Господа — злато, сребро, мед,
6 синя, пурпурна и червена вълна, висон и козина,
7 овнешки червени кожи и сини кожи, и дърво ситим,
8 масло за светилника, аромати за миропомазване и за благовонно кадене,
9 камък оникс и камъни за поставяне в ефода и в нагръдника.
10
Всеки от вас, който е мъдър по разум, нека дойде и направи всичко заповядано от Господа:11 скинията, нейните платна и горното ѝ покривало, кукичките и дъските ѝ, върлините ѝ, стълбовете ѝ и подложките ѝ,
12 ковчега и върлините му, очистилището и завесата за преграда,
13 масата с върлините ѝ и всичките ѝ принадлежности, хлябовете на предложението,
14 светилника за осветление с принадлежностите му, кандилцата му и маслото за осветление,
15 кадилния жертвеник, и върлините му, мирото за помазване, благовонното кадило, и завесата при входа на скинията,
16 жертвеника за всеизгаряне с медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подложките му,
17 завесите на двора; стълбовете му и подложките им и завесата на дворния вход,
18 коловете на скинията и коловете на двора и въжетата им,
19 служебните одежди, за да свещенодействат в светилището, и свещените одежди на свещеник Аарон, и одеждите на синовете му, за да свещенодействат.“
20
Тогава цялата общност от израилтяни си отиде от Мойсей.21 Започнаха да идват всички, сърцата на които се затрогнаха, и всички, които духът подбуждаше, и принасяха приноси, посветени на Господа, за направата на скинията на събранието и за всички служби при нея, както и за свещени одежди.
22 Идваха мъже с жените си и всички, според колкото им сърце даваше, принасяха гривни, обеци, пръстени и нанизи, всякакви златни украшения, както и всеки, който искаше да принесе принос от злато на Господа.
23 Всеки, който имаше синя, пурпурна и червена вълна, висон и козина, червени овнешки кожи, сини кожи, принасяше ги.
24 Всеки, който жертваше сребро или мед, принасяше го дар на Господа. Всеки, който имаше дърво ситим, принасяше го за нуждите на скинията.
25 Всички жени, мъдри по разум, предяха с ръцете си и принасяха синя, пурпурна и червена прежда и висон.
26 Всички жени, на които сърцата се затрогнаха, и които умееха да предат, предяха козина;
27 Началниците пък принасяха ониксов камък и камъни за поставяне в ефода и нагръдника,
28 също и масло за светилника и аромати за миро за помазване и за благовонно кадиво.
29 Всички мъже и жени изсред израилтяните, на които сърцата се затрогнаха да принасят за всяко нещо, което Господ чрез Мойсей заповяда да се направи, принасяха доброволен дар на Господа.
30
Тогава Мойсей каза на израилтяните: „Вижте, Господ призова по име Веселиил, син на Урий, син на Ор, от Юдовото племе.31 Той го изпълни с Божий Дух, с мъдрост, с разум, със знание и с изкуство във всяка работа,
32 да изработва художествени тъкани, да работи със злато, сребро и мед,
33 да изсича камъни за облицовка, да прави дърворезби и да изготвя всякакви художествени изделия.
34 Той вложи в неговото сърце и в сърцето на Ахолиав, син на Ахисамах, от Дановото племе, способност да учат други.
35 Той изпълни разума им с мъдрост да изработват всякакви изделия на резбар, на изкусен тъкач и везач на син, пурпурен, червен и висонов плат, и на тъкачи, които изработват всякакви изделия и художествено тъкат платове.
1
И така, Веселиил и Ахолиав, и всички мъдри по разум мъже, на които Господ даде мъдрост и разум, за да знаят да работят всякаква работа, за служба на светилището, нека работят според всичко, което бе заповядал Господ.“2
След това Мойсей определи Веселиил и Ахолиав и всички мъдри по разум мъже, на които Господ даде мъдрост, и всички, на които сърцата се затрогнаха — да пристъпят към работа.3 Те взеха от Мойсей всички приноси, които израилтяните бяха принесли, за да изработят потребното за светилището. А в същото време всяка сутрин продължаваха да принасят при Мойсей още доброволни дарове.
4 Тогава дойдоха всички мъдри по разум мъже, които изработваха всякакви неща за светилището — всеки дойде от работата си, с която се занимаваше.
5 Те говориха с Мойсей и казаха: „Народът принася много повече, отколкото е необходимо за работите, които Господ заповяда да се направят.“
6 Затова Мойсей издаде заповед и в лагера беше обявено: „Никой мъж, никоя жена да не правят вече приноси в светилището.“ Така народът престана да прави приноси.
7 Имаше доста принесено за всякакви неща, които трябваше да се направят, дори оставаше повече.
8
Тогава всички мъдри по разум мъже, които се занимаваха с изграждането на скинията, приготвиха десет платна от препреден висон и от синя, пурпурна и червена вълна; а по тях извезаха изкусно изработени херувими.9 Дължината на всяко платно беше двадесет и осем лакътя, и широчината на всяко платно — четири лакътя: всички платна бяха една мярка.
10 Веселиил скачи петте платна едно с друго и други пет платна скачи едно с друго.
11 Той направи още сини петлици по края на едното платно, където то се съединява с другото; такива той направи и по края на последното платно, за да го съедини с другото.
12 Петдесет петлици направи на едното платно и петдесет петлици направи по края на платното, където то се съединява с другото; тези петлици съвпадаха една с друга.
13 Той също направи петдесет златни куки и с куките съедини едно платно с друго, и скинията стана едно цяло.
14
После той направи платна от козина за покриване на скинията; направи единадесет такива платна;15 едното платно беше дълго тридесет лакътя, а широко четири лакътя; единадесетте платна бяха една мярка.
16 Скачи пет платна отделно и шест платна отделно.
17 След това той направи петдесет петлици по края на крайното платно, където се скачва с другото, и петдесет петлици направи по края на платното, което се скачва с другото.
18 Направи петдесет медни куки, за да скачват покрива, та да стане едно цяло.
19 За скинията той направи покрив от червено боядисани овнешки кожи и за отгоре покривало от сини кожи.
20
От дърво ситим изготви дъски за скинията, за да стоят прави:21 всяка дъска беше десет лакътя дълга, а един лакът и половина широка.
22 На всяка дъска имаше по два шипа, един срещу друг: така направи той на всички дъски на скинията.
23 И приготви за скинията двадесет такива дъски за южната страна;
24 постави и четиридесет сребърни подложки под двадесетте дъски: две подложки под една дъска за двата ѝ шипа и две подложки под друга дъска за двата ѝ шипа.
25 Също и за втората северна страна на скинията направи двадесет дъски
26 с четиридесет сребърни подложки: по две подложки под всяка дъска.
27 А за задната западна страна на скинията приготви шест дъски,
28 както и две дъски за ъгъла в скинията откъм задната страна.
29 Те бяха скачени отдолу и скачени отгоре с една халка. Така направи той с двете дъски на двата ъгъла.
30 И така, имаше осем дъски и шестнадесет сребърни подложки, по две подложки под всяка дъска.
31
Направи също върлини от дърво ситим: пет за дъските от едната страна на скинията,32 пет върлини за дъските на другата страна на скинията и пет върлини за дъските на задната западна страна на скинията.
33 Направи и средната върлина, която е в средата на дъските, да минава от край до край.
34 Дъските обкова със злато, от злато приготви и халките за провиране на върлините, както и върлините обкова със злато.
35
Направи завеса от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон, като на нея извеза изкусно изработени херувими.36 За нея приготви четири стълба от ситим и ги обкова със злато; изработи и златни куки и изля за стълбовете четири сребърни подложки.
37 Направи извезана завеса за входа на скинията от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон
38 и пет стълба за нея с куки; и обкова върховете им и скобите им със злато и изля пет медни подложки.
1
Веселиил направи ковчег от дърво ситим: дължината му беше два лакътя и половина, широчината му — лакът и половина, и височината му — лакът и половина;2 и го обкова отвътре и отвън с чисто злато и около него направи златен венец;
3 и изля за него четири златни халки за четирите му долни ъгли: две халки на едната му страна и две халки на другата.
4 Направи от дърво ситим върлини и ги обкова със злато;
5 прокара върлините в халките отстрани на ковчега, за да може да се носи ковчегът.
6 Направи също очистилище от чисто злато: дължината му беше два лакътя и половина, а широчината му — лакът и половина.
7 От злато извая два херувима; изковани ги направи на двата края на очистилището
8 — единия херувим на единия край, а другия херувим на другия край; направи херувимите да се издават от двата края на очистилището.
9 Херувимите бяха с разперени отгоре крила, като покриваха с крилата си очистилището, а лицата им бяха едно срещу друго; лицата на херувимите бяха обърнати към очистилището.
10
Направи също маса от дърво ситим, два лакътя дълга, лакът широка и лакът и половина висока,11 и я обкова с чисто злато, а около нея направи златен венец;
12 около нея направи издатина, колкото една длан, а на издатината ѝ направи златен венец.
13 За нея изля четири златни халки и прикрепи халките на четирите ъгли, при четирите ѝ крака;
14 при издатината имаше халки, за да се прокарат върлините, за да може с тях да се носи масата.
15 Направи върлините от дърво ситим за носене на масата и ги обкова със злато.
16 После направи от чисто злато съдове, определени за масата: блюда, кадилници, чаши и кани, за да се извършва възлияние с тях.
17
След това направи светилник от чисто злато; изкован направи светилника; стъблата му, клоните му, чашките му, наровете му и криновете му излизаха от него.18 От страните му излизаха шест клонки: три клонки на светилника от едната му страна, и три клонки на светилника от другата;
19 три чашки като миндалов цвят, нар и кринове имаше на едната клонка; и три чашки като миндалов цвят, нар и кринове имаше на другата клонка; такива бяха шестте клонки, които излизаха от светилника.
20 А на стъблото на светилника имаше четири чашки като миндалов цвят с нарове и кринове;
21 на шестте клонки, които излизаха от него, имаше един нар под първите две клонки, един крин под вторите две клонки, и пак един нар под третите две клонки;
22 наровете и клонките им излизаха от него; той беше изкован изцяло от чисто злато.
23 И му направи седем кандилца, а също и щипци и пепелници за него от чисто злато;
24 направи го с всичките му принадлежности от талант чисто злато.
25
И направи кадилния жертвеник от дърво ситим: лакът дълъг и лакът широк, четвъртит, два лакътя висок; роговете му бяха част от него.26 Обкова го с чисто злато: горната му част, страните му наоколо и роговете му; и направи наоколо му златен венец.
27 Под венеца му близо при двата му ъгъла направи две златни халки, направи ги от двете му страни, за да се прокарат в тях върлините, за да бъде носен.
28 Върлините направи от дърво ситим и ги обкова със злато.
29
Подготви миро за свещено помазване и чисто благовонно кадиво според изкуството на мироварец.1
И направи жертвеника за всеизгарянето от дърво ситим, пет лакътя дълъг и широк пет лакътя, четвъртит, висок три лакътя.2 На четирите му ъгъла постави рогове, които да са част от него, и го обкова с мед.
3 Приготви също всички принадлежности на жертвеника: гърнета, лопатки, тасове, вилици и кадилни съдове — всичките му принадлежности направи от мед.
4 За жертвеника направи още мрежеста решетка от мед и я постави в него отдолу до половината му.
5 Направи четири халки на четирите ъгъла на медната решетка, за да се прокарат върлините.
6 Върлините направи от дърво ситим и ги обкова с мед.
7 Върлините прокара в халките отстрани на жертвеника, за да бъде носен с тях. Изготви го от дъски, отвътре кух.
8
Умивалника направи от мед и подложката му от мед, при това от огледалата на прислужващите жени, които работеха до входа на скинията на събранието, с изящни изображения, които красяха входа.9
Направи и двора: за южната страна завесите му бяха от препреден висон, сто лакътя дълги.10 Стълбовете за тях бяха двадесет, с двадесет медни подложки; а куките и скобите на стълбовете им бяха сребърни.
11 Също и по северната страна завесите бяха сто лакътя дълги. Стълбовете за тях бяха двадесет, с двадесет медни подложки, а куките и скобите на стълбовете бяха сребърни.
12 Откъм западната страна завесите бяха петдесет лакътя дълги; за тях имаше десет стълба, подложките бяха десет, куките на стълбовете и скобите им бяха сребърни.
13 И от челната страна към изток завесите бяха петдесет лакътя.
14 От едната страна на входа завесите бяха петнадесет лакътя; стълбовете за тях бяха три, както и подложките три.
15 Също и от другата страна имаше петнадесет лакътя завеси; стълбовете за тях бяха три, както и подложките три.
16 Всички завеси в двора наоколо бяха от препреден висон,
17 подложките на стълбовете — медни; куките на стълбовете и скобите им — сребърни; върховете — обковани със сребро, и всички стълбове на двора бяха свързани със сребърни скоби.
18 А завесата на входа на двора беше извезано изделие от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон, навсякъде дълга двадесет лакътя, висока пет лакътя, както и завесите на двора.
19 Стълбовете за тях бяха четири, както и медните подложки четири; куките им бяха сребърни, а върховете им — обковани със сребро, както и скобите им — сребърни.
20 Всички колове около скинията и двора бяха медни.
21
Ето равносметка на средствата, употребени за скинията на свидетелството. Тя е изготвена по заповед на Мойсей чрез левитите под ръководството на Итамар, син на свещеник Аарон.22 Всичко, което Господ заповяда на Мойсей, извърши Веселиил, син на Урий, син на Ор, от Юдовото племе;
23 с него беше Ахолиав, син на Ахисамах, от Дановото племе, резбар, изкусен тъкач и везач на син, пурпурен, червен и висонов плат.
24
Всичкото злато, употребено за изработване на всички принадлежности на светилището, злато, принесено в дар, беше двадесет и девет таланта и седемстотин и тридесет сикли, свещени сикли.25 А среброто, постъпило от данъци при преброяването в общността от израилтяните, беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли, свещени сикли:
26 по половин сикла на човек, пресметнато според свещената сикла, от всеки, който идва за преброяване, от двадесет години и нагоре, а именно от шестстотин и три хиляди и петстотин и петдесет души.
27 Сто таланта сребро струваше изливането на подложките на светилището и подложките на завесите; сто подложки от сто таланта, по талант за подложка;
28 а за хиляда седемстотин седемдесет и пет сикли той изготви куки за стълбовете, обкова върховете им и направи за тях скоби.
29 А принесената в дар мед беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикли.
30 От нея Веселиил изготви подложки за стълбовете при входа в скинията на свидетелството, меден жертвеник и медна решетка за него, всички съдове на жертвеника,
31 както и подложките за стълбовете на целия двор и подложките за стълбовете при входа на двора, и всички колове на скинията, и всички колове около двора.
1
А от синя, пурпурна и червена вълна направиха служебни одежди да свещенодействат в светилището; направиха и свещени одежди за Аарон, както Господ бе заповядал на Мойсей.2
Направиха и ефод от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон.3 Изковаха листа от злато и ги нарязаха на нишки, за да ги втъкат между сините, пурпурните, червените и висоновите нишки — всичко изкусна изработка.
4 Направиха му презрамници, които да се връзват, за да се държи на двата си края.
5 Поясът на ефода, който беше отгоре му, еднакъв с него по направа, беше направен от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон, както Господ бе заповядал на Мойсей.
6
Изработиха ониксови камъни, вложиха ги в златни гнезденца и начертаха на тях имената на синовете на Израил, както се гравира печат.7 Тях той постави в презрамниците на ефода, за спомен на израилтяните, както Господ бе заповядал на Мойсей.
8
Направиха като изкусно изделие и нагръдник, също такава изработка като ефода, от злато, от синя, пурпурна и червена вълна и от препреден висон.9 Той беше четвъртит. Направиха нагръдника двоен — педя дълъг и педя широк, той беше двоен.
10 По него наредиха четири реда благородни камъни; наред: рубин, топаз, смарагд — това е първи ред;
11 втори ред: антракс, сапфир и елмаз;
12 трети ред: опал, ахат и аметист;
13 четвърти ред: хризолит, оникс и яспис; те бяха вложени в златни гнезденца.
14 Камъните бяха според имената на дванадесетте синове на Израил. Както се гравира печат, на всеки от тях беше начертано по едно име за всяко от дванадесетте племена.
15 На нагръдника направиха изплетена като венец верижка от чисто злато.
16 Направиха също две златни гнезденца и две златни халкички и прикрепиха двете халкички за двата края на нагръдника.
17 Закачиха двете изплетени златни верижки за двете халкички по краищата на нагръдника,
18 а двата края на двете верижки прикрепиха към двете гнезденца и ги сложиха на презрамниците на ефода откъм лицето му.
19 Направиха още две златни халкички и ги прикрепиха към двата други края на нагръдника, на страната му, която е отвътре на ефода.
20 Направиха така също две златни халкички и ги прикрепиха към двата презрамника на ефода отдолу, откъм лицето му, където се събират краищата му, над пояса на ефода.
21 Нагръдника вързаха с халкичките му за халкичките на ефода с връв от синя вълна, за да стои над пояса на ефода и да не се отделя нагръдникът от ефода, както Господ бе заповядал на Мойсей.
22
За ефода беше изготвена връхна одежда, тъкана, цялата от синя вълна.23 В средата на връхната одежда имаше отвор, като отвора на броня, и наоколо му имаше обшивка, за да не се съдира.
24 По полите на връхната одежда направиха нарове от синя, пурпурна и червена вълна.
25 Направиха и звънчета от чисто злато и окачиха звънчетата между наровете наоколо по полите на връхната одежда:
26 звънче и нар, звънче и нар, наоколо по полите на връхната одежда при свещенослужение, както Господ бе заповядал на Мойсей.
27
За Аарон и за синовете му изготвиха тъкани хитони от висон,28 кидар от висон, превръзки за глава от висон, долна ленена дреха от препреден висон,
29 пояс от препреден висон и от синя, пурпурна и червена вълна, везана изработка, както Господ бе заповядал на Мойсей.
30
Направиха и плочица, венец на светинята, от чисто злато и гравираха на нея надпис, както гравират на печат: „Светиня Господня“;31 за нея вързаха син вълнен ширит, за да се връзва за кидара отгоре, както Господ бе заповядал на Мойсей.
32
Така приключи цялата работа по скинията на събранието. Израилтяните извършиха всичко, както Господ бе заповядал на Мойсей — така те постъпиха.33 Тогава донесоха при Мойсей скинията, покривката и всичките ѝ принадлежности — куките, дъските, върлините, стълбовете с подложките,
34 покривката от овнешки червени кожи, покривката от сини кожи и завесата за закриване,
35 ковчега на свидетелството и върлините му, очистилището,
36 масата с всичките ѝ принадлежности и хлябовете на предложението,
37 светилника от чисто злато, кандилцата му, кандилцата, наредени по него, и всичките му принадлежности, маслото за осветление,
38 златния жертвеник, мирото за помазване, ароматите за кадене, завесата за входа на скинията,
39 медния жертвеник с медната му решетка, върлините му и всичките му принадлежности, умивалника и подложката му,
40 дворните завеси, стълбовете и подложките, завесата при входа на двора, въжетата и коловете, и всички неща, необходими за свещенослужение в скинията на събранието,
41 служебните одежди за свещенослужение в светилището, свещените одежди на свещеник Аарон и одеждите на синовете му за свещенодействие.
42 Както Господ бе заповядал на Мойсей, така и израилтяните извършиха цялата работа.
43 След това Мойсей прегледа цялата работа; ето те бяха я извършили, както бе заповядал Господ, така я бяха извършили. И Мойсей ги благослови.
1
След това Господ говори още на Мойсей:2 „В първия месец, на първия ден от месеца построй скинията на събранието,
3 постави в нея ковчега на свидетелството и покрий ковчега със завеса.
4 Внеси масата и нареди на нея това, което трябва да се нареди, внеси светилника и постави кандилцата му.
5 Постави златния жертвеник за кадене пред ковчега на свидетелството и окачи завесата при входа на скинията!
6 Постави и жертвеника за всеизгарянето пред входа на скинията на събранието!
7 Постави умивалника между скинията на събранието и жертвеника и налей в него вода!
8 Приготви двор наоколо и окачи завесата на входа на двора.
9
Вземи мирото за помазване, помажи скинията и всичко, което е в нея; освети я заедно с всичките ѝ принадлежности, за да бъде тя свята!10 Помажи жертвеника за всеизгарянето и всичките му принадлежности и освети жертвеника, за да бъде жертвеникът велика светиня!
11 Помажи умивалника заедно с подложката му и го освети!
12
Тогава доведи Аарон и синовете му при входа на скинията на събранието и ги умий с вода!13 Облечи Аарон в свещените одежди, помажи го и го освети, за да свещенодейства пред Мене!
14 Доведи също и синовете му, облечи ги с хитони,
15 помажи ги, както помаза баща им, за да свещенодействат пред Мене! Това помазване ще им придаде свещеническо достойнство за всички времена, от поколение на поколение.“
16
Мойсей извърши всичко точно така, както Господ му беше заповядал.17 В първия месец на втората година , в първия ден от месеца, бе построена скинията.
18 Мойсей построи скинията, постави подложките ѝ, сложи дъските ѝ, намести върлините, изправи стълбовете ѝ,
19 разпъна покривката над скинията и постави покривалото върху покривката, както беше заповядал Господ на Мойсей.
20 Тогава той взе скрижалите, постави ги в ковчега на свидетелството, провря върлините през скобите на ковчега и постави очистилището върху ковчега.
21 Той внесе в скинията ковчега, окачи завесата и закри с нея ковчега на свидетелството, както беше заповядал Господ на Мойсей.
22
Постави масата в скинията на събранието, на северната страна на скинията, отвън на завесата;23 нареди на нея хлябовете пред Господа, както беше заповядал Господ на Мойсей.
24 Той сложи светилника в скинията на събранието срещу масата, на южната страна на скинията,
25 и постави кандилцата пред Господа, както беше заповядал Господ на Мойсей.
26 Постави златния жертвеник в скинията на събранието пред завесата
27 и сложи на него да гори благовонна смес за кадене, както беше заповядал Господ на Мойсей.
28 Той окачи завеса при входа на скинията;
29 постави жертвеника за всеизгарянето при входа на скинията на събранието и принесе на него всеизгаряне и хлебен принос, както беше заповядал Господ на Мойсей.
30 Сложи умивалника между скинията на събранието и жертвеника и наля в него вода за миене.
31 В него Мойсей, Аарон и синовете му миеха ръцете си и краката си.
32 Когато влизаха в скинията на събранието и пристъпваха към жертвеника, те се умиваха, както беше заповядал Господ на Мойсей.
33 Той приготви двор около скинията и около жертвеника, като окачи завесата на входа на двора. Така Мойсей завърши делото.
34
Тогава облакът покри скинията на събранието и славата на Господа изпълни скинията.35 Мойсей не можеше да влезе в скинията на събранието, защото облакът беше слязъл там и славата на Господа изпълваше скинията.
36 Когато облакът се вдигнеше от скинията, израилтяните тръгваха на път при всичките си пътувания.
37 Но ако облакът не се вдигнеше, те не тръгваха на път до деня, когато се вдигнеше.
38 Защото облакът на Господа стоеше над скинията през деня, а през нощта над нея имаше огън пред очите на цял Израил през цялото им странстване.