1

1

Начало на Евангелието на Иисус Христос, Божия Син,

2 както е писано у пророците: „Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе.

3 Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог“.“

4

Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове.

5 И излизаха при него от цялата страна Юдея и всички жители на Йерусалим и се кръщаваха от него в река Йордан, след като изповядваха греховете си.

6 А Йоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си, ядеше акриди и див мед.

7

Той възвестяваше: „След мене идва по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на обувките Му.

8 Аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух.“

9

В онези дни Иисус дойде от Назарет Галилейски и бе кръстен от Йоан в Йордан.

10 И докато излизаше от водата, видя небесата отворени и Духът като гълъб да слиза върху Него.

11 Тогава прозвуча глас от небесата: „Ти си Моят възлюбен Син, у Когото е Моето благоволение.“

12

Веднага след това Духът Го изведе в пустинята.

13 И Той беше в пустинята четиридесет дена, изкушаван от Сатаната; беше със зверовете и ангелите Му служеха.

14

А след като Йоан бе затворен, Иисус дойде в Галилея и проповядваше благовестието за Божието царство.

15 Той казваше: „Времето се изпълни и наближи Божието царство. Покайте се и повярвайте в благовестието.“

16

А като вървеше покрай Галилейското езеро, видя Симон и брат му Андрей да хвърлят мрежа в езерото, понеже бяха рибари.

17 Тогава Иисус им каза: „Последвайте Ме и Аз ще ви направя ловци на човеци.“

18 И те веднага изоставиха мрежите си и тръгнаха след Него.

19 А като отиде малко по-нататък, Той видя Яков Зеведеев и брат му Йоан, също в лодка, да приготвят мрежите си

20 и веднага ги повика. Те оставиха баща си Зеведей в лодката с надничарите и тръгнаха след Него.

21

След това дойдоха в Капернаум и още в следващата събота Той влезе в синагогата и поучаваше.

22 Те се чудеха на учението Му, понеже Той ги поучаваше с божествена власт, а не като книжниците.

23

В тяхната синагога имаше човек с нечист дух, който извика:

24 „Какво общо имаш Ти с нас, Иисусе от Назарет? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те кой си Ти — Божият Светия.“

25 Но Иисус му рече с укор: „Млъкни и излез от него!“

26 Тогава нечистият дух го разтърси, изкрещя със силен глас и излезе от него.

27 И всички се смаяха, така че се питаха един друг и казваха: „Какво е това? Та това е ново учение, тъй като Той заповядва властно на нечистите духове и те Му се покоряват!“

28 Слухът за Него веднага се разнесе по цялата Галилейска околност.

29

Щом излязоха от синагогата, отидоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей.

30 А тъщата на Симон лежеше болна със силна треска и веднага Му казаха за нея.

31 Тогава Той се приближи, хвана я за ръката и я изправи. Треската веднага я остави и тя им прислужваше.

32

А привечер по заник слънце доведоха при Него всички болни и обхванати от бесове.

33 Целият град се бе събрал пред вратата.

34 Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести; изгони много бесове и не позволяваше на бесовете да казват, че Го познават .

35

А на сутринта, като стана в тъмни зори, Иисус излезе и се отдалечи на уединено място, и там се молеше.

36 Симон и онези, които бяха с него, тръгнаха след Иисус

37 и като Го намериха, казаха Му: „Всички Те търсят.“

38 Той им каза: „Да отидем на друго място по близките селища, за да проповядвам и там, защото затова съм излязъл.“

39 И Той тръгна да проповядва по синагогите им из цяла Галилея и да изгонва бесове.

40

Тогава един прокажен дойде при Него, молеше Го на колене и Му каза: „Ако искаш, можеш да ме очистиш.“

41 А Иисус, като се смили, протегна ръката Си, докосна го и му рече: „Искам, бъди чист!“

42 И веднага проказата се махна от него и той стана чист.

43 Като го изгледа строго, Иисус го отпрати веднага

44 и му рече: „Виж, нищо не казвай на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси за очистването си, каквото е заповядал Мойсей, за свидетелство пред тях.“

45 А той излезе и започна да разказва за случилото се, така че Иисус не можеше да влезе открито в града, но пребиваваше отвън по пустинни места. И все пак при Него идваха отвсякъде.

2

1

След няколко дена Той пак влезе в Капернаум и се разчу, че е в една къща.

2 Веднага се събраха толкова хора, че дори пред вратата за тях нямаше място. И Той им възвестяваше Благовестието.

3 Тогава дойдоха при Него с един парализиран, носен от четирима души.

4 Но като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха покрива на къщата, където се намираше Той, направиха отвор и спуснаха носилката, на която лежеше парализираният.

5 Като видя вярата им, Иисус каза на парализирания: „Синко, прощават ти се греховете.“

6 Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:

7 „Защо този човек говори така? Това е богохулство! Кой може да прощава грехове освен един Бог?“

8 Иисус, като разбра чрез духа Си , че така размишляват у себе си, им рече: „Защо размишлявате така в сърцата си?

9 Кое е по-лесно да кажа на парализирания: „Прощават ти се греховете“ ли, или да кажа: „Стани, вземи си носилката и започни да ходиш?“

10 Но за да разберете, че Синът човешки има власт на земята да прощава грехове“ — рече на парализирания:

11 „Казвам ти: стани, вземи си носилката и се прибери у дома си!“

12 Той веднага стана, взе носилката си и излезе пред всички, така че всички се чудеха и прославяха Бога, като казваха: „Никога не сме виждали такова нещо.“

13

След това Иисус излезе пак край езерото. Цялото множество хора идваше при Него и Той ги поучаваше.

14 А като минаваше край митницата, видя Левий Алфеев, който седеше там, и му каза: „Следвай Ме.“ Той стана и Го последва.

15

И когато Иисус седеше на трапезата в неговата къща, заедно с Иисус и учениците Му седяха много митари и грешници; тъй като те бяха много и вървяха след Него.

16 Книжниците и фарисеите, като видяха, че Той яде с митари и грешници, казаха на учениците Му: „Защо Той яде и пие с грешници и митари?“

17 Като чу това, Иисус им каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“

18

Учениците на Йоан и на фарисеите постеха. Тогава някои дойдоха и Му казаха: „Защо учениците на Йоан и учениците на фарисеите постят, а Твоите ученици не постят?“

19 Иисус им рече: „Нима сватбарите могат да постят, когато с тях е младоженецът? Докато младоженецът е с тях, те не могат да постят,

20 но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът. И тогава ще постят в онези дни.

21 Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото новопришитата кръпка ще се отдере от старата дреха и дупката ще стане още по-грозна.

22 Също така никой не налива ново вино в стари мехове. Инак новото вино ще спука меховете, тогава и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино се налива в нови мехове.“

23

И случи се Той да минава в събота през посевите, а учениците Му пътьом късаха класове.

24 Тогава фарисеите Му казаха: „Гледай какво правят! Това не е позволено в събота.“

25 Той им рече: „Нима никога не сте чели какво стори Давид, когато изпадна в нужда и огладня — той и онези, които бяха с него?

26 Как влезе в Божия дом по времето на първосвещеника Авиатар и изяде хлябовете на предложението, които не беше позволено от Закона да яде никой, освен свещениците, а даде и на онези, които бяха с него?“

27 И им казваше: „Съботата беше създадена за човека, а не човекът за съботата,

28 тъй че Синът човешки е господар и на съботата.“

3

1

Иисус отново влезе в синагогата. Там имаше един човек с изсъхнала ръка.

2 И следяха дали Иисус ще го излекува в събота, за да Го обвинят.

3 А Той каза на човека с изсъхналата ръка: „Застани по средата!“

4 И на тях каза: „В събота добро ли е позволено да прави човек или зло? Да спаси един живот или да го погуби?“ Но те мълчаха.

5 Потресен от коравосърдечието им, като ги изгледа с гняв, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той я протегна и тя стана здрава като другата.

6 Фарисеите, като излязоха, веднага се събраха на съвещание с иродианите против Него, за да Го погубят.

7

А Иисус се отдалечи с учениците Си към езерото и Го следваше множество народ от Галилея; също от Юдея,

8 Йерусалим, Идумея, от земята отвъд Йордан и от околностите на Тир и Сидон много хора дойдоха при Него, щом чуха какво вършеше.

9 И Той поръча на учениците Си да има готова една лодка заради навалицата, за да не Го притискат.

10 Тъй като изцеляваше мнозина, всички, които имаха заболявания, напираха към Него, за да Го докоснат.

11 И нечистите духове, щом Го видеха, падаха пред Него и изкрещяваха: „Ти си Синът Божий!“

12 Но Той строго им забраняваше да разгласяват за Него.

13

Тогава Той се изкачи на планината и повика при Себе Си онези, които Сам искаше. А когато те дойдоха при Него,

14 избра от тях дванадесет, за да бъдат с Него и да ги изпраща да проповядват,

15 да имат власт да лекуват болести и да изгонват бесове.

16 И избра дванадесетте: Симон, на когото даде име Петър,

17 Яков Зеведеев и Йоан, брата на Яков, на които даде име Воанергѐс, тоест синове на гърма,

18 Андрей, Филип, Вартоломей, Матей, Тома, Яков Алфеев, Тадей, Симон Кананит

19 и Юда Искариот, който Го предаде.

20

Дойдоха в една къща и пак се събра народ, така че те не можеха и хляб да ядат.

21 И когато Неговите близки чуха това, тръгнаха да Го приберат, понеже се говореше, че не е на себе си.

22

А дошлите от Йерусалим книжници казваха, че е обладан от Веелзевул и че изгонва бесовете със силата на бесовския княз.

23

И като ги повика, Иисус им говореше с притчи: „Как може Сатаната да изгонва сам себе си?

24 Ако някое царство се раздели на части една против друга, това царство не може да устои.

25 И ако някой дом се раздели на части една против друга, този дом не може да устои.

26 И ако Сатаната е въстанал против себе си и се е разделил, не може да устои; дошъл е краят му.

27 Никой не може да влезе в къщата на силния и да разграби покъщнината му, ако първо не върже силния. Едва тогава той ще разграби дома му.

28

Истината ви казвам: на човешките синове ще бъдат простени всички грехове и хули, с каквито биха хулили,

29 но който похули Светия Дух, за него няма да има прошка за вечни времена и той подлежи на вечно осъждане.“

30 Това каза Той, тъй като говореха: „У Него има нечист дух.“

31

Тогава дойдоха майка Му и братята Му. Те стояха навън и изпратиха при Него да Го повикат.

32 А около Него седеше народ. И Му казаха: „Ето майка Ти, братята и сестрите Ти са отвън и Те търсят.“

33 В отговор Той им рече: „Коя е майка Ми или кои са братята Ми?“

34 И като огледа седящите около Себе Си, каза: „Ето Моята майка и Моите братя!

35 Защото, който изпълнява Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.“

4

1

Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото.

2 Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:

3

„Слушайте! Ето излезе сеяч да сее.

4 И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха.

5 Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.

6 А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.

7 Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод.

8 А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно — тридесет, друго — шестдесет, а трето — сто.“

9 И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

10

А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата.

11 Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи,

12 така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“

13

Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи?

14 Сеячът сее словото.

15 Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово.

16 Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат,

17 но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат.

18 А посетите между тръни са тези, които слушат словото,

19 но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод.

20 А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг — шестдесет, и трети — сто.“

21

И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника?

22 Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве.

23 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“

24 Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате.

25 Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“

26

И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята,

27 спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае,

28 защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа.

29 А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“

30

И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим?

31 То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята.

32 Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“

33

И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат.

34 И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

35

В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“

36 И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него.

37 Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше.

38 А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“

39 А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие.

40 Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“

41 И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“

5

1

И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската област.

2 А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух,

3 живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги.

4 Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае.

5 И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни.

6 А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони,

7 и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“

8 8 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“

9 Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“

10 И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта.

11 А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине.

12 И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“

13 Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него.

14 А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило.

15 Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха.

16 А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете.

17 Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им.

18 И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него.

19 Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“

20 Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.

21

И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото.

22 Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му

23 и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“

24 Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.

25

А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години

26 и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило,

27 като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му,

28 защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“

29 Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието.

30 Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“

31 Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: „Кой се допря до Мене“?“

32 Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това.

33 Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина.

34 А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“

35

Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“

36 Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“

37 И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков.

38 Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно.

39 И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“

40 Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето.

41 Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“

42 Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много.

43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.

6

1

Оттам Той излезе и отиде в родното Си място, а учениците Му Го следваха.

2 И когато дойде събота, започна да поучава в синагогата; мнозина, които Го слушаха, се учудваха и казваха: „Откъде е у Него всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена? А какви чудеса се вършат чрез Неговите ръце!

3 Този не е ли дърводелецът, синът на Мария и брат на Яков и Йосия, на Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук между нас?“ И те се отвърнаха от Него.

4 А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родното си място, между сродниците си и в своя дом.“

5 Поради това не можеше да извърши там никакво чудо, освен че изцели няколко болни, като положи ръце върху тях.

6 И се чудеше на тяхното неверие. Той обикаляше по околните села и поучаваше.

7

Като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.

8 И им поръча да не вземат нищо за по път освен една тояга — нито хляб, ни торба, нито пари в пояса си,

9 но да обуват само сандали и да не обличат две дрехи.

10 Той им каза: „Когато влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.

11 И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, когато излизате оттам, отърсете праха от краката си за свидетелство срещу тях. Истината ви казвам: по-леко ще бъде на Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на онзи град .“

12 И те тръгнаха и проповядваха, че всички трябва да се покаят,

13 изгонваха много бесове, помазваха мнозина болни с елей и ги изцеляваха.

14

Цар Ирод чу за Иисус, понеже името Му беше станало известно, и каза: „Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“

15 Други казваха: „Това е Илия“, а други: „Той е пророк като един от древните пророци.“

16 Но Ирод, като чу, каза: „Това е Йоан, когото обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.“

17

Защото сам Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го оковат в тъмница. Това стана заради Иродиада, жената на брат му Филип, понеже се беше оженил за нея;

18 а Йоан говореше на Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си.“

19 Иродиада пък го мразеше и искаше да го убие, но не можеше,

20 защото Ирод се боеше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят мъж, и го пазеше. Много неща вършеше според съветите му и охотно го слушаше.

21

А като дойде удобен ден, когато Ирод даде гощавка за рождения си ден на своите велможи, хилядници и първенци на Галилея,

22 дъщерята на Иродиада влезе, танцува и се хареса на Ирод и на сътрапезниците му. Царят каза на момичето: „Искай от мене, каквото желаеш, и ще ти дам.“

23 Тогава ѝ се закле: „Каквото поискаш от мене, ще ти дам — дори половината си царство.“

24 А тя излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“ Тя ѝ отговори: „Главата на Йоан Кръстител.“

25 И като влезе отново бързо при царя, поиска с думите: „Желая веднага да ми донесеш на блюдо главата на Йоан Кръстител.“

26 А царят се натъжи, но заради клетвата си и сътрапезниците си не поиска да ѝ откаже.

27 И като изпрати веднага палач, царят заповяда да донесе главата му.

28 Той отиде, отсече му главата в тъмницата, донесе я на блюдо и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.

29 Когато учениците му чуха, дойдоха и взеха тялото му и го погребаха в гробница.

30

Апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и поучавали.

31 И Той им каза: „Елате сами на уединено място и си починете малко.“ Тъй като мнозина идваха и си отиваха, та дори нямаше кога да ядат.

32

И отидоха с лодка на уединено място насаме.

33 Народът видя как заминаваха и мнозина Го познаха. И пеша се стекоха там от всички градове, изпревариха ги и се събраха при Него.

34

И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях, защото бяха като овце без пастир, и започна да ги поучава за много неща.

35

А понеже стана късно, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Мястото е безлюдно и вече е късно.

36 Разпусни ги, за да отидат в околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат какво да ядат .“

37 А Той в отговор им рече: „Дайте им вие да ядат.“ Но те Му казаха: „Да идем ли да купим за двеста динария хляб и да им дадем да ядат?“

38 И Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“ След като узнаха, казаха: „Пет хляба и две риби.“

39 Тогава им заповяда да насядат всички по зелената трева на купчини, на купчини.

40 И насядаха на групи по сто и по петдесет.

41 И като взе петте хляба и двете риби, Той погледна към небето, благослови, разчупи хлябовете и даде на учениците, за да ги наслагат пред тях. Също и двете риби раздели на всички.

42 И всички ядоха и се наситиха.

43 И вдигнаха дванадесет пълни кошници къшеи хляб и остатъци от рибите.

44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди души.

45

И веднага накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг към Витсаида, докато Той разпусне народа.

46 И след като се отдели от тях, Той отиде в планината, за да се помоли.

47 Привечер лодката беше сред езерото, а Той — сам на сушата.

48 И ги видя, че се измъчват при плаването, понеже вятърът им беше насрещен. И около четвъртата нощна стража Той се приближи към тях, вървейки по езерото, и искаше да ги отмине.

49 Като Го видяха да ходи по езерото, те помислиха, че това е привидение, и изкрещяха,

50 защото всички Го видяха и се уплашиха. А Той веднага им заговори: „Спокойно! Аз съм — не се бойте!“

51 Тогава влезе при тях в лодката и вятърът утихна. Те се смаяха твърде много и се чудеха.

52 Защото те не разбраха станалото с хлябовете, понеже сърцето им беше закоравяло.

53

И като преплаваха, дойдоха в Генисаретската земя и слязоха на брега.

54 Когато излязоха от лодката, жителите веднага Го познаха,

55 бързо разгласиха по цялата околност и започнаха да донасят на носилки болните там, където чуваха, че е дошъл.

56 И където влезеше — в села или в градове, или в колиби, поставяха болните по многолюдните места и Го молеха да се докоснат поне до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха до Него, се излекуваха.

7

1

При Него се събраха фарисеите и някои от книжниците, дошли от Йерусалим.

2 Те видяха, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, т.е. с неумити ръце, и ги укориха.

3 Защото фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си умият усърдно ръцете, придържайки се към преданието на нашите предци.

4 И като си дойдат от пазара, не ядат, докато не се умият. Има и много други неща, които са приели да спазват: измиване на чаши, гърнета, медни съдове и легла.

5 Тогава фарисеите и книжниците Го запитаха: „Защо учениците Ти не постъпват според преданието на нашите предци, а ядат хляба с неумити ръце?“

6 А Той им рече: „Добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерите, както е писано: „Този народ с устните си Ме почита, но сърцето му стои далече от Мене.“

7 Напразно обаче Ме почитат, щом като проповядват поучения, които са човешки наредби.

8 Понеже оставихте Божията заповед и спазвате човешкото предание, миете гърнета и чаши и вършите много други подобни неща.“

9 И им каза: „Добре отменяте Божията заповед, за да спазите вашето предание.

10 Защото Мойсей е казал: „Почитай баща си и майка си“ и „Който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт“.

11 А вие казвате: „Ако някой каже на баща си или на майка си: „Това, което ти би получил от мене, е курбан, което означава дар за Бога“ —

12 така вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си,

13 като престъпвате Божието слово чрез преданието си, което вие предавате, и вършите множество подобни неща.“

14

И като повика целия народ, Иисус заговори: „Чуйте Ме всички и разберете:

15 нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни, но което излиза от него, то осквернява човека.

16 Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“

17

И след като се оттегли от народа и влезе в една къща, учениците Му Го попитаха за тази притча.

18 А Той им каза: „Нима и вие сте тъй неразсъдливи? Нима не разбирате, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?

19 Защото то не влиза в сърцето му, а в корема и излиза навън.“ Така Той очисти всяка храна.

20 Още каза: „Което излиза от човека, то осквернява човека.

21 Защото отвътре, от човешкото сърце, излизат зли помисли, прелюбодейства, блудства, убийства,

22 кражби, користолюбие, лукавства, коварство, разпътство, завист, богохулство, гордост, безумство.

23 Цялото това зло излиза отвътре и осквернява човека.“

24

След като си тръгна оттам, Иисус отиде в пределите на Тир и Сидон. И като влезе в една къща, не искаше никой да знае това. Но не можа да се укрие.

25 Една жена, чиято дъщеря беше обхваната от нечист дух, щом като чу за Него, влезе и падна в нозете Му.

26 Тази жена беше езичница, сирофиникийка по произход, и Го молеше да изгони беса от дъщеря ѝ.

27 Но Иисус ѝ каза: „Нека първо децата да бъдат нахранени, защото не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“

28 А тя в отговор Му каза: „Да, Господи, но и кучетата ядат под трапезата трохите от децата.“

29 И Той ѝ каза: „Заради тази дума — иди си, бесът излезе от дъщеря ти.“

30 И като си отиде вкъщи, тя намери детето да лежи в леглото и бесът беше излязъл.

31

А като излезе пак от пределите на Тир и Сидон, Иисус дойде при Галилейското езеро в областта на Десетоградието.

32 Тогава доведоха при Него един глух и заекващ човек и Го молеха да възложи ръка на него.

33 Иисус го отведе настрана от народа, вложи пръстите Си в ушите му и като плюна, докосна се до езика му;

34 а като погледна към небето, въздъхна и му каза: „Ефата̀“, което означава „Отвори се“.

35 Веднага ушите му се отвориха, връзките на езика му се развързаха и заговори правилно.

36 Тогава им заповяда да не казват на никого. Но колкото Той им забраняваше, толкова повече те разгласяваха.

37 Защото бяха извънредно учудени и казаха: „Всичко прави хубаво: и глухите прави да чуват, и немите — да говорят.“

8

1

В онези дни, когато пак се беше събрал много народ и нямаше какво да яде, Иисус повика учениците Си и им каза:

2 „Жално Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да яде.

3 Но ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.“

4 А Неговите ученици Му отговориха: „Откъде може някой да насити тези хора с хляб тук, на безлюдно място?“

5 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем.“

6 И Той заповяда да насядат по земята, взе седемте хляба и благодари, разчупи ги и даде на учениците Си да ги наслагат. И те ги наслагаха пред народа.

7 Имаха и малко рибки. Като ги благослови, Той каза да сложат и тях.

8 И ядоха, и се наситиха. И вдигнаха седем коша останали къшеи.

9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.

10 И веднага влезе в лодката с учениците Си и дойде в пределите на Далманута.

11

Дойдоха фарисеи и започнаха да се препират с Него, да Го изкушават и да искат от Него знамение от небето.

12 А Той въздъхна в Себе Си и рече: „Защо този род търси знамение? Истината ви казвам: никакво знамение няма да се даде на този род.“

13 И като ги остави, влезе пак в лодката и мина на отвъдния бряг.

14

А учениците Му бяха забравили да вземат хляб и имаха в лодката със себе си само един хляб.

15 Тогава Той им заповяда: „Внимавайте, пазете се от фарисейския квас и от Иродовия квас.“

16 И те размишляваха помежду си: „Това ще да е, защото нямаме хляб.“

17 А Иисус узна за това и им каза: „Защо обсъждате, че нямате хляб? Нима не забелязвате и не разбирате? Още ли е вкаменено вашето сърце?

18 Като имате очи, не виждате ли? Като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?

19 Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни кошници къшеи вдигнахте?“ Отговориха Му: „Дванайсет.“

20 „А когато разчупих седемте за четири хиляди, колко коша, пълни с къшеи, вдигнахте?“ Отговориха Му: „Седем.“

21 И рече им: „Как тогава не разбирате?“

22

Когато дойде във Витсаида, доведоха при Него един слепец и Го помолиха да се докосне до него.

23 Иисус хвана слепеца за ръка, изведе го извън селото и след като плюна на очите му, постави ръцете Си върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“

24 А той вдигна очи и каза: „Виждам хора да ходят, но те изглеждат като дървета.“

25 Тогава Иисус пак постави ръце върху очите му и го накара да погледне. Зрението му се възвърна и вече ясно виждаше всички.

26 И Той го изпрати в дома му, като рече: „Не се отбивай в селото, не разказвай за това на никого.“

27

Иисус излезе с учениците Си по селата край Кесария Филипова. По пътя Той попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората?“

28 А те Му отговориха: „Едни — за Йоан Кръстител, други — за Илия, други пък — за един от пророците.“

29 Тогава Той ги попита: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър Му отговори: „Ти си Христос.“

30 И Той им забрани да говорят за Него на когото и да било.

31

Иисус започна да ги учи, че Синът човешки трябва да пострада много, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и след три дена да възкръсне.

32 И говореше за това открито. Но Петър Го отведе настрана и започна да Му възразява.

33 А Иисус, като се обърна и видя другите ученици, упрекна Петър: „Махни се от Мене, сатана, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.“

34

Тогава повика народа заедно с учениците Си и им рече: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва.

35 Защото, който иска да спаси живота си , ще го погуби, а който погуби живота си заради Мене и благовестието, ще го спаси.

36 И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си?

37 Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

38 Защото ако някой се срамува заради Мене и заради думите Ми в това прелюбодейно и грешно поколение, и Синът човешки ще се срамува от него, когато дойде със славата на Своя Отец заедно със светите ангели.“

9

1

И каза им още: „Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство, дошло в сила.“

2

А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си само Петър, Яков и Йоан, изведе ги насаме на една висока планина и се преобрази пред тях.

3 Дрехите Му заблестяха ярко, бели като сняг — такива, каквито никой на земята не може да избели.

4 И ето пред тях се яви Илия заедно с Мойсей, които разговаряха с Иисус.

5 Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Учителю, добре е да бъдем тука. Да направим три сенника — един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия.“

6 Но той не знаеше какво говори, понеже бяха уплашени.

7 Появи се облак и ги засени, а от облака се чу глас, който възвестяваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“

8 И внезапно, като се огледаха наоколо, те не видяха край себе си вече никого освен Иисус сам.

9

А когато слизаха от планината, Той им поръча да не разказват на никого онова, което са видели, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите.

10 Те спазиха тази поръка, като разискваха помежду си какво означава това — да възкръсне от мъртвите.

11

И Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“

12 А Той им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. И както е писано за Сина човешки, че трябва много да пострада и да бъде унижен,

13 казвам ви, че и Илия вече дойде и те постъпиха с него, както си искаха, според писаното за него.“

14

Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях.

15 Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха.

16 Той ги попита: „За какво спорите с тях?“

17 Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота.

18 Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“

19 Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“

20 И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено.

21 Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство.

22 Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“

23 Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“

24 Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“

25 А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“

26 И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло.

27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана.

28

И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“

29 Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“

30

Като излязоха оттам, те продължиха през Галилея, но Иисус не искаше никой да узнае,

31 като обясняваше на учениците Си и им казваше: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден след убиването ще възкръсне.“

32 Но те не разбираха тези думи и се бояха да Го попитат.

33

След това те дойдоха в Капернаум. Когато Той беше в една къща, попита ги: „За какво разсъждавахте помежду си по пътя?“

34 Те мълчаха, понеже по пътя бяха разговаряли помежду си за това, кой е по-голям.

35 Тогава Той седна, повика дванадесетте и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“

36 И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им каза:

37 „Този, който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил.“

38

Тогава Йоан Му каза: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас. Ние му забранихме, защото не ни следва.“

39 А Иисус отвърна: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, скоро няма да може да говори лошо за Мене.

40 Защото, който не е против вас , той е с вас.

41

И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови , истината ви казвам — такъв няма да загуби наградата си.

42

А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето.

43 Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка, отколкото да имаш две ръце, а да отидеш в ада, в неугасимия огън,

44 където червеят им не умира и огънят не угасва .

45 Ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота без крак, отколкото да имаш два крака, а да бъдеш хвърлен в ада, в неугасимия огън,

46 където червеят им не умира и огънят не угасва.

47 Ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, а да бъдеш хвърлен в огнения ад,

48 където червеят им не умира и огънят не угасва.

49

Защото всеки с огън ще се осоли и всяка жертва със сол ще се осоли.

50 Добро нещо е солта. Но ако солта се обезсоли, какво ще ѝ добавите? Имайте у себе си сол и мир имайте помежду си.“

10

1

Като тръгна оттам, Иисус дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан. Народът пак се стичаше при Него. А Той по обичая Си пак ги поучаваше.

2

Тогава пристъпиха фарисеите и за да Го изкушат, попитаха: „Позволено ли е на мъж да напусне жена си?“

3 Той им отговори: „Какво ви е заповядал Мойсей?“

4 А те казаха: „Мойсей е позволил мъжът да напише разводно писмо и да я напусне.“

5 Иисус им отговори: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е написал тази заповед.

6 Но в началото при сътворението Бог ги сътвори мъж и жена.

7 Затова мъжът ще остави баща си и майка си

8 и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Така че те вече не са двама, а една плът.

9 И така, това, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“

10

А когато те влязоха в една къща, учениците Му пак Го попитаха за същото.

11 Той им отговори: „Този, който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства спрямо нея.

12 Така също, ако жена напусне мъжа си и се омъжи за друг, прелюбодейства.“

13

При Иисус донасяха деца, за да се докосне до тях, а учениците смъмриха онези, които ги донасяха.

14 Като видя това, Иисус възнегодува и им каза: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете, защото на такива е Божието царство.

15 Истината ви казвам: този, който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“

16 След това Той прегърна децата, възложи върху тях ръце и ги благослови.

17

А когато тръгна, за да продължи пътя Си, някой се завтече, падна пред Него на колене и Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“

18 Иисус му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

19 Знаеш заповедите: „Не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, не ограбвай, почитай баща си и майка си“.“

20 А той Му отговори: „Учителю, всичко това спазвах от младини.“

21 Иисус го погледна с обич и му каза: „Едно не ти достига — иди, продай всичко, което имаш, и го раздай на сиромаси. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене, като вземеш кръста си .“

22 А той се смути от тези думи и си отиде натъжен, защото имаше много имот.

23

Иисус погледна наоколо и каза на учениците Си: „Колко трудно богатите ще влязат в Божието царство.“

24 Учениците се смаяха от думите Му. Но Иисус пак им заговори: „Деца мои, колко трудно е за онези, които се надяват на богатството си , да влязат в Божието царство.

25 По-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“

26 А те още повече се зачудиха и говореха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“

27 Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно.“

28

Тогава Петър започна да Му говори: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“

29 А Иисус отговори: „Истината ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мене и благовестието

30 и да не получи сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къща или братя, или сестри, или майки, или деца, или ниви, а в бъдещия свят — вечен живот.

31 Мнозина първи ще се окажат последни, а последните ще станат първи.“

32

Те отиваха в Йерусалим. Иисус вървеше пред учениците Си, а те, потресени, Го следваха със страх. Затова, като събра пак дванадесетте, Той започна да им говори какво ще стане с Него:

33 „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците.

34 Ще Го поругаят, ще Го плюят, ще Го бичуват и убият. Но Той ще възкръсне на третия ден.“

35

Тогава се приближиха до Него Яков и Йоан, синове на Зеведей, и казаха: „Учителю, искаме да изпълниш една наша молба.“

36 Той ги попита: „Какво искате от Мене?“

37 Те Му казаха: „Позволи ни да седнем — един отдясно на Тебе, а друг отляво на Тебе в Твоята слава.“

38 Но Иисус им отговори: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, както и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?“

39 Те отговориха: „Можем.“ А Иисус им каза: „От чашата, от която Аз пия, вие ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите.

40 Но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене, това не зависи от Мене. То ще се даде на тези, за които е приготвено.“

41

Десетте ученици, като чуха това, започнаха да негодуват срещу Яков и Йоан.

42 А Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че онези, които биват смятани за управители на народите, господстват над тях, както и велможите им властват над тях.

43 Но между вас да не бъде така. Този, който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга;

44 и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде роб на всички.

45 Така и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“

46

След това дойдоха в Йерихон. Когато Иисус излизаше от Йерихон с учениците Си и с много народ, на пътя седеше сляп просяк — Вартимей, синът на Тимей.

47 Като чу, че това е Иисус Назарянина, той започна да вика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“

48 Мнозина го мъмреха, за да млъкне. Но той още повече викаше: „Сине Давидов, смили се над мене!“

49 Иисус се спря и каза: „Повикайте го!“ Повикаха слепеца и му рекоха: „Смелост! Стани, вика те.“

50 Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисус.

51 Иисус се обърна към него и го запита: „Какво искаш да сторя за тебе?“ Слепецът Му каза: „Да прогледна, Учителю!“

52 А Иисус му рече: „Иди си, твоята вяра те спаси!“ Той веднага прогледна и тръгна по пътя след Иисус.

11

1

Когато наближиха до Йерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонската планина, Иисус изпрати двама от учениците Си

2 и им каза: „Идете в селото, което е насреща ви. И щом влезете в него, ще намерите вързано осле, което никой човек още не е възсядал. Отвържете го и го доведете.

3 Ако някой ви попита защо правите това, вие отговорете: „То е нужно на Господ. И Той веднага ще го върне пак тука.“

4 Те отидоха и намериха ослето, вързано до пътната врата на улицата, и го отвързаха.

5 Някои от стоящите там им казаха: „Какво правите, защо отвързвате ослето?“

6 А те им отговориха, както им бе поръчал Иисус, и онези ги пуснаха.

7 Докараха ослето при Иисус, намятаха върху него дрехите си и Той го възседна.

8 Мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други сечаха клони от дърветата и застилаха пътя.

9 Тези, които вървяха отпред, и онези, които Го следваха, викаха високо: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господ!

10 Благословено е царството на нашия отец Давид, което идва в името на Господ ! Осанна във висините!“

11 Тогава Иисус влезе в храма в Йерусалим. И като разгледа всичко, понеже вече беше късно, излезе и отиде с дванадесетте във Витания.

12

На другия ден, когато излязоха от Витания, Той огладня.

13 И като видя отдалече една смокиня, покрита с листа, отиде, та дано намери нещо по нея. Но когато дойде при нея, не намери нищо освен листа, понеже още не беше време за смокини.

14 Иисус ѝ каза: „Занапред никой да не вкуси плод от тебе за вечни времена!“ Неговите ученици чуха това.

15

И дойдоха в Йерусалим. Като влезе в храма, Иисус започна да гони от храма продавачите и купувачите. Той прекатури масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби

16 и не позволяваше никой да пренесе през храма каквото и да било.

17 Той ги поучаваше с думите: „Не е ли писано: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва на всички народи“? А вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“

18

Книжниците и първосвещениците чуха това и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.

19

А когато се свечери, Той излезе вън от града.

20

Сутринта, минавайки, видяха, че смокинята беше изсъхнала от корен.

21 Петър си спомни и Му каза: „Учителю, виж, изсъхнала е смокинята, която Ти прокле.“

22 Иисус им отговори: „Имайте вяра в Бога.

23 Истината ви казвам: ако някой рече на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето“ и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че ще стане по думите му, ще се сбъдне, каквото и да каже.

24 Затова ви казвам: всичко, каквото бихте поискали в молитва, вярвайте, че ще получите; и ще ви бъде дадено.

25 А когато застанете на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и небесният ви Отец вашите прегрешения.

26 Ако не прощавате, тогава и небесният ви Отец няма да прости вашите прегрешения.“

27

След това дойдоха пак в Йерусалим. Докато Той ходеше из храма, първосвещениците, книжниците и народните стареи се приближиха към Него

28 и Му казаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт да вършиш това?“

29 А Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми и Аз ще ви кажа с каква власт върша това.

30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми!“

31 А те разсъждаваха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“

32 Или да речем: „от хората“.“ Но се бояха от народа, понеже всички смятаха, че Йоан наистина беше пророк.

33 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ Тогава Иисус им отвърна: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

12

1

Тогава Иисус започна да им говори с притчи: „Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, построи кула, предаде го на лозари и замина надалеч.

2 Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето.

3 А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо.

4 Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него.

5 Изпрати и друг — и него убиха. Така също много други или биха, или убиха.

6 Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: „Ще се засрамят от сина ми.“

7 Но лозарите си рекоха: „Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.“

8 Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето.

9 И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.

10 Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.

11 Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“

12 Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И като Го оставиха, те си отидоха.

13

Тогава те изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в някоя дума.

14 Те дойдоха и Му казаха: „Учителю, знаем, че си справедлив и не се влияеш от никого, понеже не гледаш кой какъв е, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да се дава данък на кесаря, или не? Да даваме ли, или да не даваме?“

15 А Той, като знаеше тяхното лицемерие, каза им: „Защо Ме изкушавате? Донесете Ми един динарий да го видя.“

16 Те донесоха. Тогава Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“ Те Му отговориха: „На кесаря.“

17 Иисус им каза: „Като е така, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ Тогава те се учудиха на чутото от Него.

18

Дойдоха при Него и садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха:

19 „Учителю, Мойсей ни е написал: Ако на някого умре брат му и остави жена, а деца не остави, то нека неговият брат вземе жена му и създаде потомство на брата си.

20 Имаше седем братя: първият взе жена и след смъртта си не остави потомство.

21 Взе я вторият и умря, но и той не остави потомство, също и третият.

22 И седмината я имаха, но не оставиха потомство. След всички умря и жената.

23 И така, при възкресението, когато възкръснат, на кого от тях тя ще бъде жена? Защото и седемте братя я имаха за жена.“

24 Иисус им отговори: „Не се ли заблуждавате, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила?

25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.

26 А за мъртвите, че ще възкръснат, не сте ли чели в книгата на Мойсей как Бог му каза при къпината: Аз съм Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.

27 Бог не е Бог на мъртви, а на живи. Вие много се заблуждавате.“

28

Един от книжниците, като чу спора им и видя, че Иисус им отговори добре, приближи се и Го запита: „Коя е най-важната от всички заповеди?“

29 А Иисус му отговори: „Най-важната от всички заповеди е: Слушай, Израилю! Господ, нашият Бог, е един Господ;

30 и възлюби Господ, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум, и с цялата си сила. Тази е първата заповед .

31 Втората, подобна на нея, е: Обичай ближния си като себе си. Друга заповед, по-голяма от тези, няма.“

32 Книжникът Му каза: „Добре, Учителю! Ти право каза, че Бог е един и няма друг освен Него;

33 и че да Го обичаш с цялото си сърце и с целия си разум, и с цялата си душа, и с цялата си сила, и да обичаш ближния като самия себе си е повече от всички всеизгаряния и жертви.“

34 Иисус, като видя, че той отговори разумно, каза му: „Не си далече от Божието царство.“ След това никой вече не дръзна да Го пита.

35

Иисус продължи да поучава в храма с думите: „Как могат книжниците да твърдят, че Христос е син на Давид ?

36 Сам Давид каза чрез Светия Дух: Господ каза на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.

37 И така, сам Давид Го нарича Господ, как може тогава Той да е негов син?“ Много народ слушаше Иисус с наслада.

38

В поучението Си Той казваше още: „Пазете се от книжниците, които искат да ходят пременени и обичат поздрави по улиците,

39 предни места в синагогите и почетни места по гощавките,

40 изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят — те ще получат по-тежка присъда.“

41

Тогава Иисус седна срещу кутиите за дарения в храма и гледаше как народът пуска пари в тях. Мнозина богаташи пускаха много.

42 А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, което се равнява на един кодрант.

43 Като повика учениците Си, Иисус им каза: „Истината ви казвам, че тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха в кутията.

44 Защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия даде всичко, което имаше за преживяване.“

13

1

Когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: „Учителю, погледни — какви камъни и какви здания!“

2 Иисус му отговори: „Виждаш ли тези големи здания? Няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат.“

3

Когато Иисус седеше на Елеонската планина, срещу храма, запитаха Го насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей:

4 „Кажи ни, кога ще стане това и какво ще е знамението, когато всичко това започне да се сбъдва?“

5 А Иисус започна да им говори: „Пазете се да не ви измами някой.

6 Защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: „Аз съм Христос.“ Така те ще измамят мнозина.

7 А когато чуете, че се водят войни и че се говори за войни, не се обърквайте — всичко това трябва да стане. Но то още не е краят.

8 Защото ще въстанат народ против народ и царство против царство. На места ще има трусове, ще има глад и смутове. Това е началото на страданията.

9

Но вие внимавайте за самите себе си. Защото ще ви предадат на съдилища, по синагоги ще бъдете бити, пред управници и царе ще бъдете изправени заради Мене, за да свидетелствате пред тях.

10 Първо трябва да се възвести Евангелието сред всички народи.

11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се грижете предварително какво ще говорите, но говорете, каквото ви бъде внушено в онзи час. Понеже не сте вие, които ще говорите, а Светият Дух.

12 Брат брата ще предаде на смърт и баща — детето си. Ще въстанат деца против родители и ще ги умъртвят.

13 Ще бъдете мразени от всички заради Моето име. Но който устои докрай, той ще бъде спасен.

14

А когато видите „мерзостта на запустението“, за която е казал пророк Даниил , да стои там, където не подобава — който чете, нека разбира, — тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините,

15 който е на покрива, да не слиза вкъщи, нито да влиза да вземе нещо от къщата си,

16 който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.

17 Но горко на бременните и на кърмачките през онези дни.

18

Затова, молете се да не се случи бягството ви през зимата.

19 Защото през онези дни ще настанат такива нещастия, каквито досега не е имало от началото на сътворението, което Бог е сътворил, и няма да има.

20 И ако Господ не беше съкратил онези дни, никой човек нямаше да се спаси, но Той е съкратил дните заради избраните, които е избрал.

21

Тогава, ако някой ви каже: „Ето тук е Христос“, или „Ето там е“ — не вярвайте.

22 Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци. Те ще извършват знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, и избраните.

23 А вие внимавайте. Ето предсказах ви всичко това.

24

Но в онези дни, след онези нещастия, слънцето ще помръкне и луната няма да праща светлината си,

25 звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят.

26 Тогава всички ще видят Сина човешки да идва на облаци с голяма сила и слава.

27 Тогава Той ще изпрати ангелите Си и ще събере избраниците Си от четирите посоки на ветровете, от края на земята до края на небето.

28

Вземете поука от смокинята: когато клоните ѝ омекнат и пуснат листа, знаете, че е близо лятото.

29 Така и вие, когато видите това да се сбъдва, знайте, че краят е близо, при вратата.

30

Истината ви казвам: този род няма да премине, докато всичко това не се сбъдне.

31 Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да преминат.

32

А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а единствено Отец.

33

Внимавайте, бдете и се молете, понеже не знаете кога ще настъпи това време.

34 Всичко това е, както, когато човек тръгне за чужбина и остави къщата си, даде на слугите си власт, на всеки определи неговата работа и заповяда на вратаря да бди.

35 И така, бдете, понеже не знаете кога ще дойде господарят на къщата — привечер ли или посред нощ, или когато пеят петлите, или на разсъмване,

36 за да не би, като дойде ненадейно, да ви намери заспали.

37 А каквото на вас говоря, говоря го на всички: бдете!“

14

1

До Пасхата и празника Безквасници оставаха само два дни. Първосвещениците и книжниците търсеха случай да уловят с хитрост и да убият Иисус,

2 но казваха: „Само да не бъде на празника, за да не стане смут сред народа.“

3

А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения, и седеше на трапезата, дойде една жена, която носеше алабастров съд с миро от чист, драгоценен нард. Тя счупи алабастровия съд и започна да го излива върху главата Му.

4 А някои зароптаха и си говореха: „Защо е това прахосване на мирото?

5 Това миро можеше да се продаде за повече от триста динария, които да се раздадат на сиромаси.“ Така негодуваха против нея.

6 Но Иисус каза: „Оставете я. Защо я обърквате? Тя извърши добро дело за Мене.

7 Защото сиромасите винаги имате при себе си. И когато поискате, можете да им сторите добро. А Мене не винаги имате.

8 Тя извърши това, което можеше — предвари да помаже тялото Ми за погребение.

9 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“

10

Тогава Юда Искариот, един от дванадесетте, отиде при първосвещениците, за да им Го предаде.

11 А те, като чуха, зарадваха се и обещаха да му дадат пари . И Юда търсеше удобен случай да предаде Иисус.

12

В първия ден на Безквасници, когато колеха пасхалното агне, учениците казаха на Иисус: „Къде искаш да отидем и да приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“

13 Тогава Той изпрати двама от учениците Си и им каза: „Идете в града и там ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Тръгнете след него.

14 Където той влезе, кажете на стопанина на къщата: „Учителят пита: Къде ми е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“

15 Тогава той ще ви покаже голяма горна стая, постлана и готова. Там ни пригответе.“

16 След това учениците Му излязоха, дойдоха в града, намериха всичко, както Той им беше казал, и приготвиха пасхалната вечеря.

17

А когато се свечери, Той дойде с дванадесетте.

18 Докато седяха на трапезата и ядяха, Иисус рече: „Истината ви казвам: един от вас, който яде заедно с Мене, ще Ме предаде.“

19 А те, наскърбени, започнаха да питат един след друг: „Да не съм аз? Да не съм аз? “

20 Той им отговори: „Един от дванадесетте е — този, който топи заедно с Мене в блюдото.

21 Синът човешки отива, както е писано за Него, но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“

22

Докато те ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и им го раздаде с думите: „Вземете, яжте — това е Моето тяло.“

23 И като взе чашата, изрече благодарствена молитва и им я подаде. От нея те пиха всички.

24 Той им каза: „Това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива.

25 Истината ви казвам: Аз вече няма да пия от лозовия плод до онзи ден, когато ще пия новото вино в Божието царство.“

26

И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

27

Тогава Иисус им каза: „Всички ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете.

28 Но след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“

29 А Петър Му възрази: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз обаче — няма!“

30 Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес, през тази нощ, преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“

31 Но той продължи да настоява: „Ако трябва дори и да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото казаха и другите.

32

Те отидоха на едно място, чието име беше Гетсимания. Иисус каза на учениците Си: „Останете тук, докато се помоля.“

33 Той взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и, силно смутен, започна да скърби.

34 Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и стойте будни.“

35 След това се отдалечи малко, падна на земята и започна да се моли, ако е възможно, да Го отмине този час.

36 И каза: „Авва, Отче! За Тебе всичко е възможно — отклони от Мене тази чаша. Но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“

37 И като се върна, намери ги заспали и каза на Петър: „Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да постоиш буден?

38 Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение; духът е бодър, а плътта — немощна.“

39 Отново отиде да се помоли и изрече същите думи.

40 А като се завърна, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали. Те не знаеха какво да Му отговорят.

41 Дойде и трети път и им каза: „Още ли спите и почивате? Стига, дойде часът. Ето Синът човешки ще бъде предаден в ръцете на грешниците.

42 Ставайте да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“

43

Веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, а заедно с него много народ с ножове и тояги, изпратени от първосвещениците, книжниците и стареите.

44 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях условен знак, казвайки: „Когото целуна за поздрав, Той е — заловете Го и Го водете под охрана.“

45 Като дойде, веднага се приближи до Него и каза: „Учителю, Учителю!“ И Го целуна.

46 А те се нахвърлиха върху Него и Го заловиха.

47 Един пък от онези, които бяха там, извади нож, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.

48

Тогава Иисус им заговори: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме заловите.

49 Всеки ден бях с вас в храма и поучавах, а вие не Ме заловихте. Но Писанията трябваше да се сбъднат.“

50 Тогава всички ученици Го изоставиха и се разбягаха.

51 Един младеж, обвит с платно по голо тяло, вървеше след Него. Войниците заловиха и него.

52 Но той, като се измъкна от платното, избяга гол от тях.

53

Тогава доведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всички първосвещеници, стареите и книжници.

54 А Петър Го следваше отдалече чак до вътрешния двор на първосвещеника. Той седеше със слугите и се грееше на огъня.

55

Първосвещениците и целият синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт, но не можаха да намерят,

56 защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но тези свидетелства бяха противоречиви.

57 И някои започнаха да лъжесвидетелстват против Него с думите:

58 „Чухме Го да говори: „Ще разруша този храм, изграден от човешки ръце, и след три дена ще издигна друг, неръкотворен.“

59 Но и това тяхно свидетелство беше противоречиво.

60 Тогава първосвещеникът застана посред синедриона и попита Иисус: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“

61 Но Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита: „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“

62 А Иисус му отговори: „Аз съм. И ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“

63 Тогава първосвещеникът раздра с гняв дрехите си с думите: „За какво са ни нужни вече свидетели?

64 Чухте богохулството. Какво мислите?“ Те всички отсъдиха, че заслужава смърт.

65

Някои започнаха да Го плюят, да закриват лицето Му, да Го бият и да Му казват: „Отгатни кой е!“ Слугите Го хванаха и Му удряха плесници.

66

Когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника.

67 Като видя, че Петър се грее, тя се взря в него и каза: „И ти беше заедно с Иисус от Назарет.“

68 Но той се отрече с думите: „Нито зная, нито разбирам какво говориш.“ И излезе навън, във външния двор. Тогава пропя петел.

69

Когато слугинята пак го видя, започна да говори на присъстващите там: „Този е от тях.“

70 А той пак се отрече. След малко онези, които стояха там, пак започнаха да говорят на Петър: „Наистина от тях си, защото си галилеец, пък и говорът ти е такъв .“

71 Той започна да проклина и да се кълне: „Не познавам Този Човек, за Когото говорите.“

72 Веднага петел пропя втори път. Тогава Петър си спомни казаното му от Иисус: „Преди още петел два пъти да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като се размисли, заплака.

15

1

Веднага на другата сутрин първосвещениците заедно със стареите и книжниците, както и целият синедрион, се събраха на съвет, вързаха Иисус, отведоха Го и Го предадоха на Пилат.

2

Пилат Го попита: „Ти ли си юдейският Цар?“ А Той отговори: „Ти сам го казваш.“

3 Тогава първосвещениците повдигнаха много обвинения против Него.

4 А Пилат пак Го попита: „Нищо ли няма да отговориш? Виж за колко неща Те обвиняват.“

5 Но Иисус повече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.

6

А на празника Пасха той им освобождаваше по един затворник, когото те поискат.

7 Имаше един човек на име Варава, затворен заедно с бунтовници, които по време на бунт бяха извършили убийство.

8 Народът завика и започна да моли Пилат да постъпи така, както винаги.

9 А той им отговори: „Искате ли да ви освободя юдейския Цар?“

10 Защото знаеше, че първосвещениците Го бяха предали от завист.

11 Но първосвещениците подбудиха народа да измоли по-добре да им освободи Варава.

12 Пилат пак им заговори: „Как искате да постъпя с Този, Когото вие наричате юдейски Цар?“

13 Те отново закрещяха: „Разпъни Го!“

14 Пилат им рече: „Та какво зло е извършил Той?“ Но те още по-силно закрещяха: „Разпъни Го!“

15

Тогава Пилат, като искаше да угоди на тълпата, пусна на свобода Варава, а нареди Иисус да бъде бичуван и разпънат.

16

Войниците Го отведоха в двореца, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина.

17 Облякоха Му багреница, сплетоха венец от тръни и Му го наложиха на главата.

18 След това започнаха да Го поздравяват: „Радвай се, Царю юдейски!“

19 Биеха Го по главата с тръстиков прът, заплюваха Го и Му се покланяха, коленичейки.

20 След като Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

21

Тогава заставиха някой си Симон Киринеец, баща на Александър и Руф, който се връщаше от полето, да носи кръста Му.

22 Заведоха Го в местността Голгота, което в превод означава Лобно място.

23 Подаваха Му да пие вино, смесено със смирна, но Той не прие.

24 Онези, които Го разпнаха, разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий кой какво да вземе.

25 Беше третият час, когато Го разпънаха.

26 Имаше и надпис с обвинението Му: „юдейският цар“.

27

Заедно с Него разпънаха двама разбойници — единия отдясно, а другия отляво на Него.

28 Тогава се сбъдна Писанието, което казва: „И към престъпниците бе причислен .“

29 Минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глава и викаха: „У-у…! Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го изграждаш,

30 спаси Себе Си и слез от кръста!“

31 Също и първосвещениците заедно с книжниците се присмиваха и говореха помежду си: „Други спаси, а Себе Си не може да спаси.

32 Христос, Царят на Израил, нека сега слезе от кръста, за да видим и да повярваме.“ Също така Го ругаеха и разпънатите с Него.

33

В шестия час настана тъмнина по цялата земя до деветия час.

34 А в деветия час Иисус извика с висок глас: „Елоѝ, Елоѝ, лама̀ савахтанѝ?“, което в превод означава: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“

35 Някои от застаналите наоколо, като чуха, казаха: „Вижте, вика Илия.“

36 Един пък прибяга, натопи гъба в оцет и като я надяна на тръстиков прът, подаде Му да пие с думите: „Хайде да видим дали ще дойде Илия да Го снеме.“

37 А Иисус, като извика силно, издъхна.

38

И завесата на храма се раздра на две, отгоре до долу.

39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той извика така и издъхна, каза: „Наистина Този Човек е бил Божий Син.“

40

Там бяха също жени, които гледаха отдалеч. Между тях бяха Мария Магдалина, Мария, майка на малкия Яков и на Йосия, както и Саломия.

41 Те и тогава, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, дошли заедно с Него в Йерусалим.

42

А когато вече се свечери — понеже беше подготвителен ден , което означава денят срещу събота, —

43 дойде Йосиф от Ариматея, виден член на съвета , който също очакваше Божието царство. Той се осмели да влезе при Пилат и поиска тялото на Иисус.

44 Пилат се учуди, че Той вече е умрял. Затова повика стотника и го попита дали отдавна е умрял.

45 Когато стотникът потвърди, Пилат предаде тялото на Йосиф.

46 А той, като купи плащаница, сне Го, обви Го в плащаницата и Го положи в гроб, изсечен в скала. След това той привали камък върху входа на гроба.

47 А Мария Магдалина и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.

16

1

След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Яковова и Саломия купиха благовония, за да дойдат и да Го помажат.

2 В първия ден на седмицата те дойдоха на гроба много рано — при изгрев слънце,

3 и си говореха: „Кой ще ни отмести камъка от входа на гроба?“

4 Но като погледнаха, видяха, че камъкът е отместен, а той беше много голям.

5

Те влязоха в гроба и видяха да стои отдясно един юноша, облечен в бяла дреха, и много се изплашиха.

6 А той им каза: „Не се страхувайте. Вие търсите Иисус Назарянина, Който беше разпънат. Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, където Го положиха.

7 Но идете, кажете на учениците Му и на Петър, че Той ще бъде преди вас в Галилея. Там ще Го видите, както ви беше казал.“

8

Като излязоха, те побягнаха от гроба. Бяха ги обхванали трепет и ужас и на никого нищо не казаха, понеже се бояха.

9

След като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първо на Мария Магдалина, от която беше изгонил седем бяса.

10 Тя отиде и извести това на онези, които са били с Него и които плачеха и ридаеха.

11 Но те, като чуха, че Той е жив и тя Го е видяла, не повярваха.

12

След всичко това Той се откри в друг образ на двама от тях по пътя, когато отиваха в едно село.

13 Като се върнаха, те известиха на останалите. Но и на тях не повярваха.

14

Накрая Иисус се откри на самите единадесет ученици, когато бяха на трапеза, и ги смъмри за тяхното неверие и за коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал.

15 Иисус им каза: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на цялото творение.

16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.

17 А повярвалите ще бъдат придружавани от тези знамения: с Моето име ще изгонват бесове и ще говорят на нови езици,

18 ще хващат змии и ако изпият нещо смъртоносно, няма да им навреди, на болни ще възлагат ръце и те ще оздравяват.“

19

А след разговора с тях Господ Иисус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.

20 Тогава те тръгнаха и проповядваха навсякъде. А Господ им помагаше и потвърждаваше словото със знамения, от каквито то се придружаваше. Амин.