1
В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.2 То беше в началото у Бога.
3 Всичко беше сътворено чрез Него; и без Него не е станало нищо от онова, което е станало.
4 У Него беше животът, и животът беше светлината на човеците.
5 И светлината свети в мрака; и мракът не я обзе.
6
Имаше един човек на име Йоан, изпратен от Бога.7 Той дойде за свидетелство, за да свидетелства за светлината, тъй че всички да повярват чрез него.
8 Той не беше светлината, но беше изпратен да свидетелства за светлината.
9
Съществуваше тази истинска светлина, която дойде в света и просветлява всеки човек .10 Словото беше в света и светът бе създаден чрез Него, но светът не Го позна .
11 То дойде при Своите Си, но Своите не Го приеха.
12 А на онези, които Го приеха и повярваха в Неговото име, Той им даде възможност да станат Божии деца.
13 Те не се родиха от кръвта на земни родители, нито от плътско желание, нито от мъжко желание, но от Бога.
14
И Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина. И ние видяхме славата Му, слава на Единородния от Отца.15 Йоан свидетелстваше за Него и гръмко възвестяваше: „Този е, за Когото казах: „Той идва след мене, но ме превъзхожда, понеже съществуваше преди мене“.“
16 От Неговата Божествена пълнота всички ние получихме благодат след благодат,
17 защото Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос.
18 Никой никога не е видял Бога. Единородният Син , Който е у Отец , Той ясно Го разкри.
19
Ето това е свидетелството на Йоан, когато юдеите изпратиха свещеници и левити от Йерусалим да го попитат: „Ти кой си?“20 Той изповяда и не отказа да отговори, а заяви: „Аз не съм Христос.“
21 Тогава го попитаха: „Кой си ти? Илия ли си?“ Йоан им отговори: „Не съм.“ Пак попитаха: „Ти ли си Пророкът?“ А той отговори: „Не съм.“
22 И го запитаха: „Кажи кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни изпратили! Какво ти казваш за себе си?“
23 Той рече: „Аз съм гласът на викащия в пустинята: Пригответе пътя за Господа! — както е казал пророк Исаия.“
24
А питащите бяха изпратени от фарисеите.25 И те го попитаха: „Защо тогава кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът?“
26 Йоан им отговори: „Аз кръщавам с вода, но посред вас стои Един, Когото вие не познавате.
27 Този е, Който идва след мене. Той ме превъзхожда и аз не съм достоен да развържа ремъка на обувките Му.“
28 Това стана във Витавара отвъд Йордан, където Йоан кръщаваше.
29
На следващия ден Йоан видя Иисус, че идва към него, и каза: „Ето Божия Агнец, Който взема греха на света.30 Този е, за Когото казах: „След мене идва Мъж, Който ме превъзхожда, защото съществуваше преди мене.“
31 И аз не Го знаех , но затова дойдох да кръщавам с вода, за да стане известен на Израил.“
32 Тогава Йоан свидетелстваше, като казваше: „Видях Духа да слиза от небето като гълъб и да остава над Него.
33 Аз не Го знаех, но Този, Който ме изпрати да кръщавам с вода, ми рече: „Над Когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Той е, Който кръщава със Светия Дух.“
34 И видях това и свидетелствам, че Този е Синът Божий.“
35
На следващия ден Йоан пак стоеше там с двама от учениците си.36 И когато съгледа Иисус да минава, каза: „Ето Божия Агнец!“
37 Двамата ученици чуха какво каза той и последваха Иисус.
38 А Иисус, като се обърна и видя, че Го следват, каза им: „Какво искате?“ Те Му отговориха: „Рави“ — което значи „Учителю“ — „къде живееш?“
39 Той им отговори: „Елате и вижте.“ Те отидоха с Него и видяха къде живее. И останаха при Него през този ден. Беше около четири часа след обяд.
40 Единият от двамата, които чуха за Иисус от Йоан и Го последваха, беше Андрей, братът на Симон Петър.
41
Той пръв намери брат си Симон и му каза: „Намерихме Месия“, което в превод значи „Христос“.42 И го заведе при Иисус. А Иисус се вгледа в него и рече: „Ти си Симон, син на Йона. Ти ще се наречеш Кифа“, което значи Петър .
43
На другия ден Иисус пожела да отиде в Галилея. Той намери Филип и му каза: „Следвай Ме!“44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър.
45 Филип намери Натаниил и му каза: „Намерихме Иисус, син на Йосиф, от Назарет, за Когото Мойсей писа в Закона, а също и пророците.“
46 А Натаниил му каза: „От Назарет може ли да произлезе нещо добро?“ Филип му отговори: „Ела и виж!“
47 Иисус видя да идва при Него Натанаил и каза за него: „Ето един истински израилтянин, у когото няма лукавство.“
48 Натанаил Го запита: „Откъде ме познаваш?“ Иисус отговори: „Преди да те повика Филип, Аз те видях, когато беше под смокинята.“
49 Натанаил отговори: „Учителю, Ти си Божият Син! Ти си Израилевият Цар!“
50 Иисус в отговор му каза: „Затова ли повярва, понеже ти казах, че те видях под смокинята? Ще видиш по-големи неща от това.“
51 И добави: „Истината, истината ви казвам: отсега нататък ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и да слизат над Сина човешки.“
1
На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и Иисусовата майка беше там.2 Иисус и учениците Му също бяха поканени на сватбата.
3 А когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: „Вино нямат.“
4 Иисус ѝ отговори: „Не трябва да ми казваш какво да правя, жено! Моят час все още не е настъпил.“
5 Тогава майка Му рече на прислужващите: „Направете, каквото ви каже.“
6 Там имаше шест каменни делви, поставени за юдейско обредно измиване, които побираха по две или три мери.
7 Иисус им каза: „Напълнете делвите с вода!“ И те ги напълниха догоре.
8 След това добави: „Налейте сега и занесете на разпоредителя на празненството.“ И те му занесоха.
9 А когато разпоредителят вкуси от водата, която беше станала на вино, без да знае откъде е това вино, докато прислужващите, които бяха налели водата, знаеха, повика младоженеца
10 и му каза: „Всеки човек слага първо доброто вино и след като се понапият — по-обикновеното, а ти си запазил доброто досега.“
11 С това чудо Иисус постави в Кана Галилейска началото на чудесата Си, прояви Своята слава и учениците Му повярваха в Него.
12 След това Той слезе в Капернаум с майка Си, братята и учениците Си и там прекараха няколко дена.
13
И понеже наближаваше юдейската Пасха, Иисус отиде в Йерусалим.14
В храма Той намери продавачи на волове , овце и гълъби и обменители на пари, седнали при техните маси.15 Като направи бич от върви, Той ги изпъди всички от храма заедно с овцете и воловете, разсипа монетите и катурна масите на обменителите на пари,
16 а на продавачите на гълъби каза: „Махнете това оттук и не правете дома на Моя Отец пазар!“
17 Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за Твоя дом Ме изяде.“
18
А юдеите Го попитаха: „С какво знамение ще ни докажеш, че имаш правото да постъпваш така?“19 Иисус им отговори: „Разрушете този храм и за три дни ще го издигна.“
20 А юдеите казаха: „Този храм е граден четиридесет и шест години, та за три дена ли Ти ще го издигнеш?“
21 Той говореше обаче за храма на тялото Си.
22 А когато възкръсна от мъртвите, учениците Му си спомниха, че Той беше казал това, и повярваха на Писанието и на словото, което Иисус бе изрекъл.
23
И когато беше в Йерусалим на празника Пасха, като виждаха чудесата, които Той вършеше, мнозина повярваха в Неговото име.24 Но Сам Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всички
25 и не се нуждаеше някой да свидетелства за човека, понеже сам знаеше какво има в сърцето на човека.
1
Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски първенец.2 Той дойде нощем при Иисус и Му каза: „Рави, знаем, че си Учител, изпратен от Бога, защото никой не може да върши тези чудеса, които Ти правиш, ако Бог не е с него.“
3 Иисус му отговори: „Истината, истината ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види Божието царство.“
4 Никодим Го попита: „Как може възрастен човек да се роди? Нима може повторно да влезе в утробата на майка си и да се роди?“
5 Иисус отговори: „Истината, истината ти казвам: ако някой не се роди чрез вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Не се чуди, че ти казах: „Трябва да се родите свише“.
8 Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така е с всеки, роден от Духа.“
9 Тогава Никодим Го запита: „Как може да стане това?“
10 Иисус му отговори: „Ти си известен учител в Израил и не знаеш ли това?
11 Истината, истината ти казвам: ние говорим за това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, а вие не приемате свидетелството ни.
12 Щом не вярвате, когато ви говорих за земните работи, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните?
13 Никой не е възлязъл на небето освен слезлия от небето Син човешки, Който е на небето.
14
И както Мойсей издигна медната змия на дърво в пустинята, така трябва Синът човешки да бъде издигнат,15 та всеки, който вярва в Него, да не погине , а да има вечен живот.
16 Защото Бог толкова много обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот.
17 Понеже Бог не изпрати Своя Син в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Онзи, който вярва в Него, няма да бъде осъден, а който не вярва, вече е осъден, понеже не е повярвал в Единородния Божий Син.
19 Осъждането е поради това, че светлината дойде на света, но хората обикнаха мрака повече от светлината, понеже делата им бяха лоши.
20 И всеки, който прави зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не се открият делата му, понеже са лоши .
21 А този, който постъпва според истината, отива към светлината, за да стане явно, че делата му са извършени от послушание към Бога.“
22
След това Иисус дойде с учениците Си в Юдея, живееше там с тях и кръщаваше.23
Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода. И отиваха хора при него и се кръщаваха,24 тъй като Йоан още не беше хвърлен в тъмница.
25
Тогава Йоанови ученици започнаха спор с някои юдеи за обредното очистване.26 Те дойдоха при Йоан и му казаха: „Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан и за Когото ти свидетелстваше, ето Той кръщава и всички отиват при Него.“
27 Йоан отговори: „Човек не може да приеме нещо, ако не му бъде дадено от небето.
28 Самите вие сте ми свидетели, че казах: „Аз не съм Христос, но съм изпратен преди Него“.
29 Онзи, на когото е невестата, е младоженец, а приятелят на младоженеца, който стои там и го слуша, се радва твърде много, когато чува гласа на младоженеца. Затова тази моя радост е пълна.
30 Той трябва да расте, а аз — да се смалявам.
31
Който идва свише, той е над всички, а който е от земята, земен е и говори като земен. Онзи, Който идва от небето, Той е над всички.32 Каквото е видял и чул, за него свидетелства, но никой не приема Неговото свидетелство.
33 И който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил, че Бог е истинен.
34 Защото Този, Когото Бог е изпратил, говори Божиите слова, тъй като Бог Му дава Духа изобилно.
35 Отец обича Сина и е предал всичко в Неговата ръка.
36 Онзи, който вярва в Сина, има вечен живот, а който не вярва в Сина, няма да има вечен живот, но Божият гняв ще остане върху него.“
1
И тъй, когато Иисус узна, че фарисеите са чули, че Той повече от Йоан придобива ученици и кръщава —2 въпреки че Сам Иисус не кръщаваше, а учениците Му,
3 Той напусна Юдея и тръгна отново за Галилея.
4
Но трябваше да мине през Самария.5 И така, дойде до един самарийски град, наричан Сихар, близо до землището, което Яков бе дал на сина си Йосиф.
6 Там беше Яковият кладенец. Уморен от пътуването, Иисус седеше при кладенеца. Беше около дванадесет часа.
7 Една жена от Самария дойде да си налее вода. Иисус ѝ каза: „Дай Ми да пия!“
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 Тъй като юдеите не общуват със самаряните, самарянката Го попита: „Как Ти, Който си юдеин, искаш да пиеш вода от мене, която съм самарянка?“
10 Иисус в отговор ѝ каза: „Ако ти знаеше Божия дар и кой е Този, Който ти казва „Дай Ми да пия“, ти сама щеше да поискаш от Него и Той щеше да ти даде жива вода .“
11 Жената Му каза: „Господине, нямаш съд, а и кладенецът е дълбок. Откъде тогава имаш живата вода?
12 Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни даде този кладенец — и от него са пили сам той и потомците му, и неговите стада?“
13 Иисус ѝ отговори: „Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее,
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее за вечни времена, тъй като водата, която ще му дам, ще стане в него извор, чиято вода блика за вечен живот.“
15 Жената Му каза: „Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не идвам тук да наливам!“
16 Казва ѝ Иисус: „Иди, повикай мъжа си и ела тука.“
17 Жената отговори: „Нямам мъж.“ Иисус ѝ рече: „Добре каза: „Нямам мъж“,
18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Ти Ми каза истината.“
19 Жената Му рече: „Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 Нашите праотци са се покланяли на Бога в тази планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където ние трябва да се покланяме.“
21 Иисус ѝ рече: „Жено, повярвай Ми, че настъпва часът, когато нито в тази планина, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отец.
22 Вие се покланяте на нещо, което не познавате, а ние се покланяме на това, което познаваме, защото спасението идва от юдеите.
23 Но идва часът и вече е дошъл, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец с дух и с истина, защото Отец изисква Неговите поклонници да бъдат такива.
24 Бог е Дух и Неговите поклонници трябва да се покланят с дух и с истина.“
25 Жената Му рече: „Зная, че ще дойде Месия, наричан още Христос. Когато Той дойде, ще ни извести всичко.“
26 Иисус ѝ каза: „Аз, Който говоря с тебе, съм Този.“
27
В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, че разговаря с жена. Но никой не рече: „Какво искаш?“ или „Какво говориш с нея?“28 Тогава жената остави стомната за вода, отиде в града и каза на хората:
29 „Елате да видите един човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?“
30 Тогава те излязоха от града и тръгнаха към Него.
31
Междувременно учениците Го молеха: „Учителю, яж!“32 Но Той им каза: „Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.“
33 Затова учениците започнаха да се питат: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“
34 Иисус им каза: „Моята храна е да изпълнявам волята на Онзи, Който Ме е изпратил, и да завърша Неговото дело.
35 Не казвате ли вие, че има още четири месеца и ще дойде жетвата? Аз пък ви казвам: повдигнете очите си и вижте нивите, че са побелели и готови за жетва!
36 Жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът, и жетварят.
37 Защото в този случай права си е поговорката, че един сее, а друг жене.
38 Аз ви изпратих да женете това, за което вие не сте се трудили. Други се трудиха, а вие събирате плодовете.“
39
И много самаряни от този град повярваха в Него заради думите на жената, която свидетелстваше: „Той ми каза всичко, което съм извършила.“40 Когато самаряните дойдоха при Него, помолиха Го да остане при тях. И Той остана там два дена.
41 Тогава много повече хора повярваха заради думите Му
42 и казваха на жената: „Ние вярваме вече не заради твоите думи, а понеже сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос .“
43
А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.44 Защото Иисус Сам бе засвидетелствал, че един пророк не е на почит в отечеството си.
45 И така, когато дойде в Галилея, галилейците Го приеха, след като бяха видели всичко, което Той стори в Йерусалим на празника — понеже и те бяха ходили на празника.
46
Тогава Иисус отново отиде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. Имаше един царски служител, чийто син беше болен в Капернаум.47 Като чу, че Иисус е пристигнал от Юдея в Галилея, той дойде при Него и Го помоли да отиде в Капернаум и да изцели неговия син, тъй като беше на умиране.
48 А Иисус му каза: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“
49 Царският служител Му отговори: „Господине, ела, преди детето ми да е умряло.“
50 Иисус му каза: „Иди си, синът ти е жив!“ И човекът повярва на казаното му от Иисус и си отиде.
51 А когато той вече пристигаше, неговите слуги го срещнаха и му съобщиха: „Синът ти е жив.“
52 А той ги попита за часа, когато на сина му е станало по-леко. И те му отговориха: „Вчера в един часа след обяд огънят му премина.“
53 Тогава бащата разбра, че това беше станало в същия час, когато Иисус му каза: „Синът ти е жив.“ И той, и целият му дом повярваха.
54 А това вече второ чудо Иисус извърши, след като беше дошъл от Юдея в Галилея.
1
След това имаше юдейски празник и Иисус отиде в Йерусалим.2 А в Йерусалим близо до Овчата порта се намира къпалня, по еврейски наричана Витезда, която се състои от пет засводени отделения.
3 В тях лежеше голямо множество болни, слепи, куци и парализирани .
4
5 Там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
6 Иисус го видя да лежи и понеже знаеше, че боледува от дълго време, попита го: „Искаш ли да оздравееш?“
7 Болният Му отговори: „Господине, нямам си човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата. Докато аз отида, друг слиза преди мене.“
8 Иисус му каза: „Стани, вдигни постелката си и ходи!“
9 Човекът веднага оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи.
А този ден беше събота.10 Затова юдеите казаха на изцеления: „Събота е и не ти е позволено да вдигаш постелката си.“
11 Той им отговори: „Онзи, Който ме изцели, Той ми рече: „Вдигни постелката си и ходи!“
12 Попитаха го: „Кой е Човекът, Който ти рече: „Вдигни постелката си и ходи?“
13 Но изцеленият не знаеше кой е Излекувалият го, защото Иисус се беше отдръпнал поради тълпата, която беше на това място.
14 След това Иисус го намери в храма и му каза: „Ето ти оздравя! Недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо.“
15 Човекът отиде и извести на юдеите, че Иисус е, Който го изцели.
16 Затова юдеите гонеха Иисус и търсеха случай да Го убият , понеже вършеше такива неща в събота.
17
А Иисус им казваше: „Моят Отец досега работи и Аз работя.“18 Затова юдеите още повече се стремяха да Го убият, защото не само нарушаваше съботата, но и наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен на Бога.
19
Иисус отговори на упреците им така: „Истината, истината ви казвам: Синът не може да прави нищо от Себе Си, а върши само това, което види Отец да прави. Понеже онова, което Той прави, това прави също и Синът.20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам Той прави. Той ще Му покаже и по-големи дела от тези, та да се чудите.
21 Защото както Отец възкресява мъртви и дава живот, така и Синът дава живот на тези, на които иска.
22 Също тъй Отец Сам не съди никого, но предаде целия съд на Сина,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, той не почита и Отец, Който Го е изпратил.
24 Истината, истината ви казвам: който слуша словото Ми и вярва в Онзи, Който Ме е изпратил, има вечен живот. Той няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.
25
Истината, истината ви казвам: идва часът и вече е дошъл, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.26 Защото както Отец има живот у Себе Си, така е дал и на Сина да има живот у Себе Си.
27 И Му е дал власт да извършва съд, защото Той е Синът човешки.
28 Недейте се чуди на това, защото идва часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят Неговия глас
29 и ще излязат: онези, които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са правили зло, ще възкръснат за осъждане.
30
Аз не мога да правя нищо от Себе Си. Както слушам, така и съдя, и Моят съд е праведен, защото не се стремя да бъде Моята воля, а волята на Отец, Който Ме е изпратил.31
Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.32 Има Друг, Който свидетелства за Мене, и зная, че е истинско свидетелството, с което свидетелства за Мене.
33 Вие пратихте хора при Йоан и той засвидетелства истината.
34 Аз нямам нужда от свидетелството на човек, но казвам това, за да се спасите вие.
35 Йоан беше като светилник, който гори и свети, а вие пожелахте да се радвате за кратко време на светлината му.
36
Но Аз имам по-голямо свидетелство от Йоановото, защото делата, които Отец Ми даде да извърша, самите тези дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Отец Ме е изпратил.37 И Отец, Който Ме е изпратил, Сам свидетелства за Мене. А вие нито някога сте чули гласа Му, нито сте видели как изглежда .
38 И Неговото слово не пребъдва във вас, понеже не вярвате на Този, Когото Той е изпратил.
39 Изследвате Писанията, понеже мислите в тях да намерите вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене.
40 Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.
41
Аз не търся да получа слава от хората,42 но зная, че вие нямате у себе си любов към Бога.
43 Аз дойдох в името на Моя Отец, а не Ме приемате. Но ако друг дойде от свое име, него ще приемете.
44 Как вие можете да повярвате, когато приемате слава един от друг, а не се стремите към славата от Единствения.
45
Не мислете, че Аз ще ви обвинявам пред Отец. Има против вас обвинител — Мойсей, на когото вие се уповавате.46 Защото ако бяхте повярвали на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.
47 Но ако не вярвате на неговите писания, как ще вярвате на Моите думи?“
1
След това Иисус отиде на отвъдния бряг на Галилейското, тоест Тивериадското, езеро.2 Множество хора Го следваха, тъй като виждаха чудесата, които извършваше над болните.
3 Иисус се изкачи на планината и там седеше с учениците Си.
4 А наближаваше юдейският празник Пасха.
5
Иисус, като вдигна очи и видя, че множество народ идва към Него, каза на Филип: „Откъде да купим хляб, за да се нахранят тези хора?“6 Той каза това, за да го изпита, а сам знаеше какво щеше да направи.
7 Филип Му отговори: „Хляб за двеста динария няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.“
8 Друг от учениците Му — Андрей, братът на Симон Петър, Му каза:
9 „Ето тук едно момче има пет ечемични хляба и две риби. Но какво са те за толкова хора?“
10 Иисус каза: „Нека хората да насядат.“ А на това място имаше много трева. И така, мъжете насядаха, на брой около пет хиляди.
11 Иисус взе хлябовете и като благодари на Бога, раздаде ги на учениците Си, а учениците — на седналите; същото направи и с рибите, кой колкото искаше.
12 А след като се наситиха, Той каза на учениците Си: „Съберете останалите къшеи, за да не се похаби нищо.“
13 И така те събраха и напълниха дванадесет кошници къшеи от петте ечемични хляба, останали от тези, които бяха яли.
14 Тогава хората, които видяха чудото, което Иисус извърши, казаха: „Наистина, този е Пророкът, Който ще дойде в света.“
15 А Иисус, като знаеше, че ще дойдат да Го грабнат, за да Го направят цар, пак се отдалечи на планината самичък.
16
А когато се свечери, Неговите ученици слязоха при езерото,17 влязоха в лодка и тръгнаха обратно през езерото към Капернаум. Тъмнина настъпи, но Иисус още не беше дошъл при тях.
18 Езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 След като учениците бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха, че Иисус върви по езерото и се приближава към лодката. Тогава се уплашиха.
20 Той им каза: „Аз съм. Не се бойте!“
21 Тогава те поискаха да Го вземат в лодката и веднага лодката достигна до сушата, към която плаваха.
22
На другия ден народът, който беше останал на отвъдната страна на езерото, забеляза, че там не е имало друга лодка освен онази, в която бяха влезли учениците на Иисус . Те знаеха, че Той не е пътувал в лодката с учениците Си, но учениците бяха отплавали сами.23 Други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше изрекъл благодарствената молитва.
24 А когато хората видяха, че нито Иисус, нито учениците Му са там, влязоха в лодките и отидоха в Капернаум да търсят Иисус.
25 И след като Го намериха на другия бряг на езерото, попитаха Го: „Учителю, кога дойде тука?“
26
Иисус им отговори: „Истината, истината ви казвам: търсите Ме не за това, че видяхте чудеса, но защото ядохте от хлябовете и се наситихте.27 Трудете се не за тленната храна, но за храната, която води до вечен живот и която ще ви даде Синът човешки, защото Бог Отец е положил Своя печат върху Него.“
28 Тогава Го попитаха: „Какво да правим, за да извършваме Божиите дела?“
29 Иисус им отговори: „Това е Божието дело — да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.“
30
А те Му казаха: „Какво знамение ще дадеш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще извършиш?31 Предците ни са яли манната в пустинята, както е писано: „Хляб от небето им даде да ядат“.“
32 Тогава Иисус им каза: „Истината, истината ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви даде истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на света.“
34 А те Му казаха: „Господи, давай ни винаги този хляб!“
35 Иисус им рече: „Аз съм хлябът на живота. Този, който идва при Мене, няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.
36
Но казах ви, че вие Ме видяхте и пак не вярвате.37 Всичко, което Отец Ми дава, ще дойде при Мене и който дойде при Мене, няма да го изпъдя,
38 защото слязох от небето, за да върша не Своята воля, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 А волята на Отец, Който Ме е изпратил, е тази: от всичко, което Ми е дал, да не погубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40 Защото такава е волята на Този, Който Ме е изпратил : всеки, който види Сина и вярва в Него, да има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден .“
41
Юдеите зароптаха против Него, понеже рече: „Аз съм хлябът, слязъл от небето“,42 и казваха: „Този не е ли Иисус, Йосифовият син, Чиито баща и майка познаваме? Как тогава Той казва: „Слязох от небето“?“
43 Иисус в отговор им рече: „Престанете с ропота помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е изпратил. И Аз ще го възкреся в последния ден.
45 У пророците е писано: „Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отец и се е научил от Него, идва при Мене.
46 Това не означава, че някой е видял Отец освен Онзи, Който е от Бога. Именно Той е видял Отец.
47 Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, има вечен живот.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 Предците ви ядоха манната в пустинята, но умряха.
50 А хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, няма да умре.
51 Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Ако някой яде от този хляб, ще живее за вечни времена. А хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света.“
52
Тогава юдеите започнаха да се препират помежду си, казвайки: „Как може Той да ни даде да ядем плътта Му?“53 А Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: ако не ядете плътта на Сина човешки и не пиете кръвта Му, няма да имате живот у себе си.
54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото плътта Ми е истинска храна и кръвта Ми е истинско питие.
56 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз — в него.
57 Както живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отец, така и онзи, който яде от Мене, ще живее чрез Мене.
58 Този е хлябът, слязъл от небето. Няма да е както с предците ви, които ядоха манната и все пак умряха — онзи, който яде този хляб, ще живее за вечни времена.“
59
Това каза Иисус, когато поучаваше в синагогата в Капернаум.60
Мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: „Трудни са тези слова. Кой може да ги слуша?“61 Но Иисус, като знаеше, че учениците Му негодуват против това, каза им: „Това ли ви съблазнява?
62 А ако видите Сина човешки да възлиза там, където беше преди?
63 Духът е, Който дава живот; плътта с нищо не помага. Думите, които ви говоря, са дух и живот.
64 Но има някои от вас, които не вярват.“ Защото Иисус от самото начало знаеше кои са невярващи и кой ще Го предаде.
65 И рече: „Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мене, ако не му бъде дадено от Моя Отец.“
66
Оттогава мнозина от учениците Му Го напуснаха и вече не ходеха с Него.67
А Иисус каза на дванадесетте: „Да не искате и вие да си отидете?“68 Симон Петър Му отговори: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот.
69 И ние сме повярвали и сме се убедили, че Ти си Христос, Синът на живия Бог .“
70 Иисус им отговори: „Нали Аз избрах вас, дванадесетте? И все пак един от вас е дявол.“
71 Той говореше за Юда Искариот, син на Симон, защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
1
След това Иисус обикаляше Галилея, тъй като не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.2
А наближаваше юдейският празник Шатри.3 Тогава Неговите братя Му рекоха: „Замини оттук и иди в Юдея, за да видят и Твоите ученици делата, които вършиш.
4 Защото никой не крие какво прави, ако иска да бъде известен. Щом вършиш такива дела, покажи Себе Си на света.“
5 Понеже дори и братята Му не вярваха в Него.
6 Иисус им каза: „Моето време още не е настъпило, а за вас времето винаги е подходящо.
7 Светът не може да мрази вас, а мрази Мене, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са лоши.
8 Вие идете на празника. Аз засега няма да отида на този празник, защото времето Ми още не е дошло.“
9 И като им каза това, остана в Галилея.
10
След като братята Му заминаха, отиде и Той на празника — не явно, а някак си скрито.11 А юдеите Го търсеха на празника и питаха: „Къде е Онзи?“
12 И сред народа имаше разногласие за Него. Едни казваха: „Добър е“; други пък казваха: „Не е, а заблуждава народа.“
13 Но никой не говореше за Него открито, защото се страхуваха от юдеите.
14
А по средата на дните на празника Иисус влезе в храма и започна да поучава.15 А юдеите се чудеха и казваха: „Как Този познава Писанията, без да се е учил?“
16 Тогава Иисус им отговори: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е изпратил.
17 Ако някой иска да изпълнява волята Му, ще разбере дали учението Ми е от Бога, или Аз говоря от Себе Си.
18 Който говори от свое име, желае слава за себе си. А който желае слава за Онзи, Който Го е изпратил, Той е истинен и у Него няма неправда.
19
Нали Мойсей ви даде Закона? Но никой от вас не изпълнява Закона. Защо искате да Ме убиете?“20 Множеството отговори: „Бяс Те е хванал. Кой иска да Те убие?“
21 Иисус им отговори: „Едно чудо извърших и всички се удивлявате на това.
22 Мойсей ви даде обрязването — въпреки че не от Мойсей, но от предците ви започна — и вие обрязвате човек в съботен ден.
23 Ако човек приема обрязване в събота, за да не се наруши Мойсеевият закон, защо се гневите срещу Мене, че цял човек излекувах в събота?
24 Не съдете по външност, а съдете със справедлива мярка.“
25
Тогава някои от йерусалимските жители казаха: „Не е ли Този, Когото искат да убият?26 Ето открито говори и нищо не му казват. Да не би началниците да са се убедили, че Той наистина е Христос?
27 Но за Този знаем откъде е, а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е.“
28 Затова Иисус, като поучаваше в храма, извика: „И Мене познавате и знаете откъде съм. Но Аз не дойдох от Себе Си. Този, Който Ме е изпратил, е истинен, Него вие не познавате.
29 Аз Го познавам, защото съм от Него и Той Ме е изпратил.“
30 Тогава искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
31
Мнозина от народа повярваха в Него и казваха: „Когато Христос дойде, нима ще извърши повече чудеса от тези, които Този направи?“32
Фарисеите чуха, че сред народа се мълви това за Него. Затова първосвещениците и фарисеите изпратиха стражи да Го хванат.33 А Иисус каза: „Още малко време съм с вас, после ще отида при Онзи, Който Ме е изпратил.
34 Ще Ме търсите и няма да Ме намерите, защото там, където съм Аз, вие не можете да дойдете.“
35 Тогава юдеите заговориха помежду си: „Къде иска да отиде Той, та ние няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между елините и да поучава елините?
36 Какво означават думите, които каза: „Ще Ме търсите и няма да Ме намерите, защото там, където съм Аз, вие не можете да дойдете“?“
37
А в последния, важен ден на празника Иисус застана и извика с висок глас: „Който е жаден, да дойде при Мене и да пие.38 Който вярва в Мене, както казва Писанието, от неговата утроба ще потекат реки от жива вода.“
39 Иисус каза това за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат, защото Светият Дух още не беше даден, понеже Иисус още не беше се прославил.
40
Тогава мнозина от народа, като чуха тези думи, казаха: „Наистина Този е Пророкът.“41 Други казваха: „Този е Христос.“ А някои пък казваха: „Нима от Галилея ще дойде Христос?
42 Не казва ли Писанието, че Христос ще произлезе от Давидовото потомство и от градчето Витлеем, откъдето беше Давид?“
43 И така, настъпи разделение сред народа заради Него.
44 Някои от тях искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него.
45
Тогава стражите се върнаха при първосвещениците и фарисеите, а те ги попитаха: „Защо не Го доведохте?“46 Стражите отговориха: „Никога човек не е говорил така, както Този Човек.“
47 Фарисеите ги попитаха: „Да не би и вие да сте се заблудили?
48 Нима някой от първенците или от фарисеите е повярвал в Него?
49 Но този народ, който не познава Закона, е под Божие проклятие!“
50 Никодим, който беше ходил при Него нощем и беше един от тях, ги запита:
51 „Нашият закон осъжда ли човека, преди да го изслуша и да разбере какво върши?“
52 В отговор те му казаха: „Да не си и ти от Галилея? Изследвай Писанията и виж, че от Галилея пророк не е излязъл.“
53 И всеки си отиде вкъщи.
1
А Иисус отиде на Елеонската планина.2 Рано сутринта дойде пак в храма. Целият народ се събра при Него. А Той седна и ги поучаваше.
3 Тогава книжниците и фарисеите доведоха една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха в средата,
4 казаха Му: „Учителю, тази жена беше хваната по време на прелюбодейство.
5 А Мойсей ни е заповядал в Закона да убиваме такива с камъни. Ти какво ще кажеш?“
6 Те казаха това, за да Го изкушат и да имат в какво да Го обвинят. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да им обръща внимание .
7 И понеже продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.“
8 И пак се наведе надолу и пишеше по земята.
9 А те, като чуха това и понеже съвестта ги бореше , разотидоха се един по един, като започнаха от по-старите, та до последните. Иисус остана Сам с жената, която стоеше по средата.
10 Като се изправи и не видя никого освен жената , Иисус ѝ каза: „Жено, къде са твоите обвинители ? Никой ли не те осъди?“
11 Тя отговори: „Никой, Господи!“ Иисус каза: „И Аз не те осъждам. Иди си и отсега нататък не съгрешавай вече.“
12
Иисус отново им каза: „Аз съм светлината на света. Който Ме последва, няма да ходи в мрака, но ще има светлината на живота.“13 Тогава фарисеите Му казаха: „Ти Сам свидетелстваш за Себе Си. Твоето свидетелство не е истинно.“
14 В отговор Иисус им каза: „Въпреки че Аз сам свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам. А вие не знаете откъде съм дошъл или накъде отивам.
15 Вие съдите по човешки, Аз не съдя никого.
16 И ако съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, но Аз съм с Отец, Който Ме е изпратил.
17 А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама души е истинно.
18 Сам Аз свидетелствам за Себе Си и Отец, Който ме е изпратил, свидетелства за Мене.“
19 Тогава Го попитаха: „Къде е Твоят Отец?“ Иисус отговори: „Не познавате нито Мене, нито Моя Отец. Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец.“
20 Иисус каза тези думи при кутиите за дарения, като поучаваше в храма. И никой не Го задържа, понеже Неговият час още не беше дошъл.
21
Иисус им каза пак: „Аз отивам и ще Ме търсите, и ще умрете в греха си. Където Аз отивам, вие не можете да дойдете.“22 Тогава юдеите си рекоха: „Да не би да се самоубие щом говори: „Където Аз отивам, вие не можете да дойдете“?“
23 А Той им каза: „Вие сте от тези, които са долу; Аз съм от тези, които са горе. Вие сте от този свят, Аз не съм от този свят.
24 Затова ви казах, че ще умрете в греховете си. Наистина, ако не Ми повярвате, че съм Аз , ще умрете в греховете си.“
25 Тогава Го попитаха: „Кой си Ти?“ Иисус им отговори: „Аз съм това, което ви говоря от самото начало.
26 Много имам да говоря за вас и да ви съдя. Обаче Онзи, Който Ме е изпратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.“
27 Те не разбраха, че им говореше за Отец.
28 Тогава Иисус им каза: „Когато издигнете Сина човешки, тогава ще разберете, че съм Аз и нищо не върша от Себе Си, но говоря това, което Моят Отец Ме е научил.
29 И Този, Който Ме е изпратил, е с Мене. Отец не Ме е оставил сам, защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно.“
30
Докато Той говореше това, мнозина повярваха в Него.31
Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: „Ако пребъдвате в Моето учение , вие сте истински Мои ученици32 и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“
33 Отговориха Му: „Ние сме потомци на Авраам и никога на никого не сме робували. Защо Ти казваш: „Ще станете свободни“?“
34 Иисус им отвърна: „Истината, истината ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.
35 Но робът не принадлежи вечно на един дом, а синът принадлежи вечно.
36 И тъй, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37
Зная, че сте Авраамови потомци, но все пак искате да Ме убиете, защото учението Ми не намира място у вас.38 Аз говоря за това, което съм видял у Своя Отец, а вие вършите онова, което сте видели у вашия баща.“
39 В отговор те Му казаха: „Нашият баща е Авраам.“ Иисус им рече: „Ако бяхте синове на Авраам, щяхте да вършите Авраамовите дела.
40 А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви каза истината, която чу от Бога. Това Авраам не е вършил.
41 Вие вършите делата на вашия баща.“ Казаха Му: „Ние не сме родени от блудство. Един Отец имаме — Бог.“
42 Иисус им отвърна: „Ако Бог беше ваш Отец, щяхте да Ме обичате, защото Аз от Бога излязох и дойдох, понеже Аз не идвам от Себе Си, но Той Ме изпрати.
43 Защо не разбирате какво говоря Аз? Защото не можете да слушате учението Ми.
44 Ваш баща е дяволът и вие искате да изпълнявате желанията на баща си. Той си беше от началото човекоубиец и не устоя в истината, понеже у него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори своето, защото е лъжец и баща на лъжата.
45 А понеже Аз говоря истината, не Ми вярвате.
46 Кой от вас ще Ме обвини в грях? Ако говоря истината, защо не Ми вярвате?
47 Който е от Бога, той слуша Божиите слова. Вие затова не слушате, понеже не сте от Бога.“
48
Юдеите в отговор на думите Му казаха: „Не сме ли прави, когато казваме, че си самарянин и у Тебе има бяс?“49 Иисус отвърна: „У Мене няма бяс, но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме унижавате.
50 Аз обаче не търся слава за Себе Си. Друг е, Който я търси и съди.
51 Истината, истината ви казвам: ако някой спази учението Ми, няма да види смърт за вечни времена.“
52 Тогава юдеите Му казаха: „Сега разбрахме, че у Тебе има бяс. Авраам умря, също и пророците, а Ти казваш: „Ако някой спази учението Ми, няма да вкуси смърт за вечни времена.“
53 Нима Ти си по-голям от нашия баща Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?“
54 Иисус отговори: „Ако Аз славя Сам Себе Си, славата Ми е нищо. Моят Отец е Този, Който Ме прославя и за Когото вие казвате, че е ваш Бог.
55 Не Го познахте, но Аз Го познавам. И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда лъжец като вас. Но Аз Го познавам и спазвам словото Му.
56 Авраам, вашият баща, очакваше с радост да види Моя ден; и го видя, и се зарадва.“
57 Тогава юдеите Му казаха: „Нямаш още петдесет години, а си видял Авраам?“
58 Иисус им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм отпреди да се роди Авраам.“
59 Тогава грабнаха камъни, за да хвърлят върху Него, но Иисус се скри и излезе от храма, като мина посред тях, и така си отиде.
1
Когато минаваше, Иисус видя един човек, сляп по рождение.2 И учениците Му Го попитаха: „Учителю, заради чий грях той се е родил сляп — негов или на родителите му?“
3 Иисус отговори: „Нито той е съгрешил, нито родителите му, но е сляп, за да се прояви Божията сила върху него.
4 Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е изпратил, докато е ден. Настъпва нощ, когато никой не може да работи.
5 Докато съм в света, Аз съм светлина на света.“
6 Като каза това, плюна на земята, направи калчица с плюнката, намаза с калчицата очите на слепия
7 и му каза: „Иди да се умиеш в къпалнята Силоам“ — което означава „Изпратен от Бога“. Човекът отиде, уми се и се върна прогледнал.
8
А съседите и онези, които бяха го виждали преди това, че беше сляп , казваха: „Не е ли този, който седеше и просеше?“9 Едни казваха: „Той е“, а други: „Не е, но прилича на него.“ Той пък казваше: „Аз съм.“
10 Попитаха го: „Как ти се отвориха очите?“
11 Той отговори: „Човекът, наричан Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми каза: „Иди в къпалнята Силоам и се умий.“ Отидох и като се умих, прогледнах.“
12 Те го попитаха: „Къде е Той?“ Отговори: „Не зная.“
13
Тогава заведоха човека, който преди беше сляп, при фарисеите.14 А беше събота, когато Иисус направи калчица и му отвори очите.
15 Тогава фарисеите също го попитаха как е прогледнал. Той им каза: „Постави ми калчица на очите и се умих, и гледам.“
16 Някои от фарисеите казаха: „Този Човек не е от Бога, защото не спазва съботата.“ Други казаха: „Как може грешен човек да върши такива чудеса?“ И възникна раздор помежду им.
17 Отново попитаха прогледналия слепец: „Ти какво казваш за Него, като ти отвори очите?“ Той рече: „Пророк е.“
18
Но юдейските власти не повярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия19 и не ги попитаха: „Този ли е вашият син, за когото вие казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?“
20 Тогава неговите родители отговориха: „Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп.
21 А сега как вижда, не знаем, и кой му е отворил очите, не знаем. Попитайте него! Той е пълнолетен, нека сам говори за себе си.“
22 Родителите му казаха това, понеже се бояха от юдеите, защото юдейските власти се бяха вече наговорили да отлъчат от синагогата онзи, който Го признае за Христос.
23 Затова неговите родители казаха: „Той е пълнолетен. Попитайте него!“
24
Тогава повикаха повторно човека, който беше сляп, и му казаха: „Въздай слава на Бога ! Ние знаем, че Този Човек е грешник.“25 А той отговори: „Не зная дали е грешник. Зная едно — че бях сляп, но сега виждам.“
26 Тогава го попитаха пак: „Какво направи с тебе? Как ти отвори очите?“
27 Той им отговори: „Казах ви вече и не чухте. Защо искате да чуете това отново? Да не би и вие да искате да станете Негови ученици?“
28 А те го изругаха и казаха: „Ти си Негов ученик, а ние сме Мойсееви ученици.
29 Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.“
30 В отговор човекът им каза: „Това е чудното, че вие не знаете откъде е, но ми отвори очите.
31 А знаем, че Бог не слуша грешници, но слуша този, който Го почита и изпълнява Неговата воля.
32 Открай време не се е чуло някой да е отворил очите на човек, роден сляп.
33 Ако Този Човек не беше от Бога, нямаше да може да направи нищо.“
34 В отговор те му казаха: „Ти си роден цял в грехове — ти ли ще ни учиш?“ И го изгониха навън.
35
Иисус чу, че са го изгонили навън, намери го и му рече: „Ти вярваш ли в Божия Син?“36 Той отговори: „А Кой е Той, господине, за да повярвам в Него?“
37 Иисус му каза: „Ти си Го видял и Той е, Който говори с тебе.“
38 А той рече: „Вярвам, Господи!“ И Му се поклони.
39
Тогава Иисус каза: „За съд дойдох Аз на този свят, за да прогледнат невиждащите, а виждащите да ослепеят.“40 Онези от фарисеите, които бяха с Него, като чуха това, запитаха Го: „Нима и ние сме слепи?“
41 Иисус им каза: „Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате: „Виждаме“. Затова грехът ви остава.“
1
„Истината, истината ви казвам: този, който влиза в овчата кошара не през вратата, а прескача отдругаде, той е крадец и разбойник.2 А който влиза през вратата, пастир е на овцете.
3 На него вратарят отваря и овцете слушат гласа му. Той зове овцете си по име и ги извежда.
4 Когато изведе овцете си, върви пред тях и овцете вървят след него, понеже познават гласа му.
5 След чужд човек не вървят, а бягат от него, понеже не познават гласа на чуждите.“
6 Иисус им каза тази притча, но те не разбраха за какво им говореше.
7
Иисус отново им рече: „Истината, истината ви казвам: Аз съм вратата към овцете.8 Всички, които са идвали преди Мене, са крадци и разбойници. Но овцете не ги послушаха.
9 Аз съм вратата. Който влезе през Мене, ще се спаси. Той ще влезе и ще излезе, и паша ще намери.
10 Крадецът идва, само за да открадне, да заколи и да изтреби. Аз дойдох, за да имат живот, и то в изобилие.
11
Аз съм Добрият пастир. Добрият пастир отдава живота си за овцете.12 А наемникът, който не е пастир и овцете не са негови, вижда, че идва вълкът, оставя овцете и бяга. А вълкът ги разграбва и разпръсва,
13 защото той е наемник и не го е грижа за овцете.
14
Аз съм Добрият пастир и познавам Своите Си, и Своите Ме познават.15 Както Отец познава Мене, тъй и Аз познавам Отец. И живота Си отдавам за овцете.
16 Имам и други овце, които не са от тази кошара, и тях трябва да поведа. Те ще чуят гласа Ми и ще стане едно стадо с един Пастир.
17
Затова Отец Ме обича, защото Аз отдавам живота Си, за да го получа пак.18 Никой не Ми го отнема, но Аз Сам по Своя воля го отдавам. Имам власт да го отдам и власт имам пак да го получа. Тази заповед получих от Моя Отец.“
19
Заради тези думи пак избухна спор между юдеите.20 Много от тях казваха: „Бяс има и е обезумял. Защо Го слушате?“
21 Други казваха: „Това не са думи на бесен — може ли бяс да отваря очи на слепи?“
22
Беше зима и в Йерусалим се празнуваше празникът Обновление.23 Иисус се движеше из Соломоновия притвор на храма.
24 Тогава юдеите Го заобиколиха и Му казаха: „Докога ще ни държиш в напрежение? Ако Ти си Христос, кажи ни открито.“
25 Иисус им отговори: „Казах ви, но не вярвате. Делата, които Аз върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене.
26 Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овце, както ви казах .
27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те вървят след Мене.
28 Аз им давам вечен живот и те няма да погинат за вечни времена. Никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 Моят Отец, Който Ми ги даде, е по-голям от всички. Никой не може да ги грабне от ръката на Моя Отец.
30 Аз и Отец сме едно.“
31
Тогава юдеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.32 Иисус им отговори: „Много добри дела ви показах от Своя Отец. За кое от тези дела искате да ме убиете с камъни?“
33 Юдеите Му отговориха: „Не за добро дело искаме с камъни да Те убием, а за богохулство — за това, че Ти, бидейки човек, се правиш на Бог.“
34 Иисус им отговори: „Не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?
35 Ако Той нарече богове онези, към които бе отправено Божието слово — а Писанието не може да се наруши,
36 на Този ли сега, Когото Отец освети и изпрати в света, вие казвате: „Богохулстваш“, защото рекох: „Аз съм Божий Син“?
37 Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;
38 ако пък ги върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и да повярвате, че Отец е в Мене и Аз съм в Него.“
39 Тогава пак искаха да Го хванат. Но Той се измъкна от ръцете им
40 и отново отиде отвъд Йордан, на мястото, където по-рано Йоан кръщаваше, и остана там.
41 Мнозина дойдоха при Него и казваха: „Йоан наистина не извърши никакво чудо, но всичко, което каза за Него, беше вярно.“
42 И там мнозина повярваха в Него.
1
Имаше един болен човек — Лазар от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта.2 А Мария, чийто брат Лазар бе болен, беше тази, която помаза Господа с миро и изтри нозете Му с косата си.
3 Сестрите изпратиха да Му кажат: „Господи, ето този, когото обичаш, е болен.“
4 Като чу това, Иисус рече: „Тази болест не е за умиране, а за Божия слава, за да се прослави чрез нея Божият Син.“
5 А Иисус обичаше Марта и сестра ѝ, както и Лазар.
6 Когато чу, че Лазар е болен, Той престоя още два дена на мястото, където се намираше.
7 След това рече на учениците Си: „Да отидем пак в Юдея.“
8 Учениците Му попитаха: „Учителю, тъкмо сега юдеите искаха с камъни да Те убият — пак ли там отиваш?“
9 Иисус отговори: „Нали денят има дванадесет часа? Който ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
10 А който ходи нощем, препъва се, защото светлината не е у него.“
11
Той каза това и после добави: „Лазар, нашият приятел, е заспал. Но Аз отивам да го събудя.“12 Учениците Му рекоха: „Господи, ако е заспал, ще оздравее.“
13 Иисус беше казал за смъртта му, а те помислиха, че говори за обикновен сън.
14 Тогава Иисус им рече открито: „Лазар умря.
15 Но Аз се радвам за вас, че Ме нямаше там, за да повярвате. Нека обаче отидем при него.“
16 Тогава Тома, което означава Близнак, каза на другите ученици: „Да отидем и ние да умрем с Него.“
17
Когато пристигна във Витания, Иисус разбра, че Лазар от четири дена вече е в гроба.18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия.
19 Много юдеи бяха дошли при Марта и Мария да ги утешат за загубата на техния брат.
20 Като чу, че Иисус идва, Марта Го посрещна. А Мария седеше в къщи.
21 Тогава Марта каза на Иисус: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти го даде.“
23 Иисус ѝ рече: „Брат ти ще възкръсне.“
24 Марта Му каза: „Зная, че ще възкръсне при възкресението, в последния ден.“
25 Иисус ѝ рече: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, дори и да умре, ще оживее.
26 Всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре за вечни времена. Вярваш ли в това?“
27 Тя Му отговори: „Да, Господи, аз вярвам, че Ти си идващият на света Христос, Божият Син.“
28
Като каза това, тя отиде да повика скришом сестра си Мария с думите: „Учителят е тук и те вика.“29 Щом чу, тя стана бързо и тръгна към Него.
30 Иисус още не бе дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го бе посрещнала Марта.
31 Юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, тръгнаха след нея, защото мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32
А Мария дойде на мястото, където стоеше Иисус, видя Го, падна при нозете Му и рече: „Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.“33 Когато Иисус видя как тя плаче и как дошлите с нея юдеи плачеха, обзет от душевен смут, развълнувано
34 рече: „Къде сте го положили?“ Казаха Му: „Господи, ела и виж.“
35 Иисус се просълзи.
36 Тогава юдеите възкликнаха: „Гледай колко го е обичал.“
37 Някои пък от тях казаха: „Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре?“
38
Все още дълбоко смутен, Иисус дойде при гроба. Това беше пещера с привален на нея камък.39 Иисус каза: „Отместете камъка.“ Марта, сестрата на умрелия, Му каза: „Господи, вече мирише, защото от четири дена е мъртъв.“
40 Иисус ѝ рече: „Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?“
41 Тогава отместиха камъка от пещерата, където лежеше умрелият . А Иисус вдигна очи нагоре и рече: „Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш. Но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.“
43 След тези думи извика със силен глас: „Лазаре, излез вън!“
44 И умрелият излезе с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му бе увито с кърпа. Иисус им каза: „Разповийте го и го оставете да ходи.“
45
Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което извърши Иисус, повярваха в Него.46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво извърши Иисус.
47
Затова първосвещениците и фарисеите се събраха на съвет и казаха: „Какво да правим? Този Човек върши много чудеса.48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него. Тогава ще дойдат римляните и ще разорят и храма, и народа.“
49 Но един от тях, Каяфа, който през онази година беше първосвещеник, им рече: „Вие нищо не разбирате,
50 нито осъзнавате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото цял народ да загине.“
51 Това обаче той каза не от себе си, но като първосвещеник през онази година предсказа, че Иисус ще умре за народа;
52 и то — не само за народа, но и за да събере заедно разпръснатите Божии деца.
53 И от този ден те се сговориха да Го убият.
54
Поради това Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност, близо до пустинята, в един град, наричан Ефраим. Там Той остана с учениците Си.55
Наближаваше юдейската Пасха и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди Пасха, за да се очистят.56 Тогава търсеха Иисус и както стояха в храма, разговаряха помежду си: „Как ви се струва? Дали Той няма да дойде на празника?“
57 А първосвещениците и фарисеите бяха издали заповед — всеки, който разбере къде е Той, да съобщи, за да Го заловят.
1
Шест дена преди Пасха Иисус дойде във Витания, където живееше умрелият Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.2 Там Му приготвиха вечеря и Марта прислужваше. А Лазар беше сред седналите с Него на трапезата.
3
Тогава Мария взе една литра чисто, драгоценно миро от нард, помаза нозете на Иисус и с косата си избърса нозете Му. Къщата се изпълни с благоухание от мирото.4 А един от учениците Му, Юда Искариот, син на Симон, който щеше да Го предаде, рече:
5 „Защо не се продаде това миро за триста динария, които да се раздадат на сиромаси?“
6 Това каза той не от грижа за сиромасите, а защото беше крадец. Той държеше касата и присвояваше от това, което пускаха там.
7 Но Иисус рече: „Остави я. Тя бе запазила това за деня на погребението Ми.
8 Защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.“
9
Голямо множество юдеи разбраха, че Иисус е там, и дойдоха не само заради Него, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.10 А първосвещениците се сговориха да убият и Лазар,
11 защото заради него много юдеи ги напускаха и се присъединяваха с вяра към Иисус.
12
На другия ден множество хора, дошли на празника, чуха, че Иисус идва в Йерусалим,13 взеха палмови клончета и излязоха да Го посрещнат, като викаха: „Осанна! Благословен е Идващият в името на Господа, Царят на Израил!“
14 А Иисус, като намери едно осле, възседна го, както е писано:
15
„Не бой се, дъще Сионова ! Ето твоят Цар идва, възседнал осле.“16 Учениците Му първоначално не разбраха това. Но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че както това беше писано за Него, така и направиха за Него.
17 Множеството хора, което беше с Него, когато Той извика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, разгласяваше за станалото.
18 Затова народът Го посрещна така, защото беше чул, че Той е извършил това чудо.
19 А фарисеите говореха помежду си: „Виждате ли, че нищо не помага? Ето цял свят тръгна след Него.“
20
Между дошлите на поклонение за празника имаше някои елини.21 Те се приближиха до Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и му казаха: „Господине, искаме да видим Иисус.“
22 Филип отиде и каза на Андрей, а после Андрей и Филип казаха на Иисус.
23 Иисус им отговори: „Дошъл е часът да се прослави Синът човешки.
24 Истината, истината ви казвам: ако житното зърно, като падне в земята, не умре, остава си самотно. Но ако умре, дава много плод.
25 Който обича живота си, ще го загуби, а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 Който Ми служи, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и Моят служител. И Моят Отец ще почете онзи, който Ми служи.
27
Душата Ми сега се смути и какво да кажа? Дали: „Отче, избави Ме от този час“? Но затова и дойдох — за този час.28 Ще кажа: „Отче, прослави името Си!“ Тогава дойде глас от небето: „Прославих Го и пак ще Го прославя.“
29 А народът, който стоеше и чу гласа, казваше: „Гръмна се.“ Други пък казаха: „Ангел Му говори.“
30 Иисус отговори: „Не за Мене беше този глас, а за вас.
31 Сега започва съдът над този свят; сега князът на този свят ще бъде изгонен вън.
32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички към Себе Си.“
33 А това говореше, за да посочи от каква смърт щеше да умре.
34
Народът Му отговори: „Ние сме слушали от закона, че Христос пребъдва за вечни времена. А защо Ти казваш, че Синът човешки трябвало да бъде издигнат? Кой е този Син човешки?“35 Тогава Иисус им каза: „Още малко време светлината е с вас . Ходете, докато имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива.
36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлината .“ Като каза това, Иисус се оттегли и се скри от тях.
37
Макар и да бе направил толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,38 за да се сбъднат думите на пророк Исаия: „Господи, кой повярва на това, което е чул от нас? И пред кого се откри силата на Господа?“
39 Те затова не можеха да вярват, защото Исаия е казал още:
40 „Той ослепи очите им и вкамени сърцата им, така че с очи да не видят и със сърце да не разберат, за да не се обърнат и да ги изцеля.“
41
Това каза Исаия, когато беше видял славата Му и беше говорил за Него.42 Все пак и от първенците мнозина повярваха в Него, но заради фарисеите не показваха това, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
44
А Иисус с висок глас рече: „Който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Този, Който Ме е изпратил.45 Който вижда Мене, вижда Този, Който Ме е изпратил.
46 Аз дойдох за светлина в света, за да не остане в мрак този, който вярва в Мене.
47 Ако някой чуе думите Ми и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
48 Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, което възвестих, то ще го съди в последния ден.
49 Защото Аз не говорих от Себе Си, но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да възвестя.
50 И зная, че Неговата заповед е вечен живот. Това, което Аз говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.“
1
Преди празника Пасха Иисус знаеше, че е дошъл часът Му да премине от този свят към Своя Отец. Той беше възлюбил Своите, които бяха в света, възлюбил ги беше докрай.2 Това стана по време на вечеря. Тогава дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Искариот, син на Симон, да Го предаде.
3 Иисус, като знаеше, че Отец всичко е предал в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 стана от вечерята, съблече горната Си дреха, взе ленена кърпа и се препаса.
5 После наля вода в легена, започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която беше препасан.
6 Така Той стигна до Симон Петър, който Му каза: „Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?“
7 Иисус му отговори: „Това, което правя Аз, ти сега не знаеш, а после ще разбереш.“
8 Петър Му каза: „Никога няма да умиеш нозете ми.“ Иисус му отговори: „Ако не те умия, няма да имаш нищо общо с Мене.“
9 Симон Петър Му рече: „Господи, не само нозете, но също ръцете и главата.“
10 Иисус му каза: „Който се е окъпал, има нужда да умие само нозете си, защото целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.“
11 Понеже знаеше кой щеше да Го предаде, затова рече: „Не всички сте чисти.“
12
А когато им уми нозете и си облече дрехата, седна пак на трапезата и ги попита: „Разбирате ли какво направих с вас?13 Вие Ме наричате Учител и Господ и с право го казвате, понеже съм такъв.
14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да си умивате нозете един на друг.
15 Защото ви дадох пример да правите и вие същото, каквото Аз направих за вас.
16 Истината, истината ви казвам: слугата не стои по-високо от господаря си, нито пратеникът — по-високо от този, който го е изпратил.
17 Ако знаете това, блажени сте, щом го изпълнявате.
18
Не говоря за всички вас. Аз зная кои съм избрал. Но трябва да се сбъдне Писанието: „Който яде с Мене хляб, той се надигна против Мене “.19 Отсега ви казвам всичко това, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате, че Аз съм Предсказаният.
20 Истината, истината ви казвам: който приема този, когото Аз изпратя, Мене приема, а който приема Мене, приема Този, Който Ме е изпратил.“
21
Като каза това, дълбоко смутен, Иисус заяви пред всички: „Истината, истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“22 Тогава учениците се спогледаха един друг, понеже недоумяваха за кого говори.
23 А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше седнал до самия Иисус.
24 На него Симон Петър кимна да попита кой ли ще е този, за когото говори.
25 Той, като се наклони към Иисус, каза: „Господи, кой е?“
26 Иисус отговори: „Онзи е, за когото Аз натопя залък и му дам.“ И като натопи залък, подаде го на Юда Искариот, син на Симон.
27 Тогава, след залъка, Сатаната влезе в него. А Иисус му рече: „Каквото ще вършиш, върши го по-скоро.“
28 Но никой от насядалите на трапезата не разбра защо му каза това.
29 А понеже Юда пазеше касата, някои мислеха, че Иисус му казва: „Купи каквото ни трябва за празника“, или — да раздаде нещо на сиромасите.
30 Той взе залъка и веднага излезе. Беше нощ.
31
Когато Юда излезе, Иисус каза: „Сега се прослави Синът човешки и Бог се прослави чрез Него.32 Ако Бог се прослави чрез Него, и Бог ще Го прослави чрез Себе Си, и ще Го прослави веднага.
33 Деца Мои, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и каквото казах на юдеите, същото казвам сега и на вас: „Където отивам Аз, вие не можете да дойдете“.
34 Нова заповед ви давам: да се обичате взаимно. Както Аз ви обикнах, тъй и вие да се обичате взаимно.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици — ако имате любов помежду си.“
36
Симон Петър Го попита: „Господи, къде отиваш?“ Иисус му отговори: „Където Аз отивам, ти не можеш да Ме последваш сега, а ще Ме последваш по-късно.“37 Петър Му рече: „Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си съм готов да отдам за Тебе.“
38 Иисус му отговори: „Готов си да отдадеш за Мене живота си? Истината, истината ти казвам: преди да пропее петел, три пъти ще се отречеш от Мене.“
1
„Да не се смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте.2 В дома на Моя Отец има много жилища. Ако нямаше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място.
3 И когато отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие там, където съм Аз.
4 А къде отивам Аз, знаете, и пътя знаете.“
5
Тома Му рече: „Господи, не знаем къде отиваш. А как можем да знаем пътя?“6 Иисус му каза: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Отец освен чрез Мене.
7 Ако Ме познавахте, щяхте да познавате и Моя Отец. Но отсега вече Го познавате и сте Го видели.“
8
Филип Му рече: „Господи, покажи ни Отец — това ни е достатъчно.“9 Иисус му каза: „От толкова време съм с вас, нима не си Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отец. А защо ти казваш: „Покажи ни Отец“?
10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене? Думите, които Аз ви говоря, не ги говоря от Себе Си, а Отец, който пребъдва в Мене, Той извършва делата.
11 Вярвайте Ми, че Аз съм в Отец и Отец е в Мене. Ако ли не, то заради самите дела Ми вярвайте.
12
Истината, истината ви казвам: който вярва в Мене, и той ще върши делата, които Аз върша. Ще върши дори по-големи от тях, защото Аз отивам при Своя Отец.13 И каквото поискате от Отец в Мое име, ще го изпълни, за да се прослави Отец чрез Сина.
14 Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го изпълня.
15
Ако Ме обичате, спазвайте Моите заповеди.16 Аз ще измоля от Отец и ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас за вечни времена —
17 Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. А вие Го познавате, защото Той е с вас и ще бъде у вас.
18 Няма да ви оставя сираци — ще дойда при вас.
19 Още малко време и светът няма повече да Ме вижда, а вие ще Ме виждате. Защото Аз живея и вие ще живеете.
20 В този ден вие ще разберете, че Аз съм в Моя Отец и вие сте в Мене, и Аз във вас.
21 Който възприема заповедите Ми и ги изпълнява, той е, който Ме обича. А който Ме обича, ще бъде обикнат от Моя Отец и Аз ще го обикна, и Сам ще му се открия.“
22
Юда — не Искариот — Му каза: „Господи, как така Ти ще се откриеш на нас, а не на света?“23 Иисус в отговор му рече: „Ако някой Ме обича, ще спази учението Ми и Моят Отец ще го обикне. Ние ще дойдем при него и при него ще живеем.
24 Който не Ме обича, не спазва думите Ми. А учението, което слушате, не е Мое, а на Моя Отец, който Ме е изпратил.
25
Това ви казах, докато съм сред вас.26 А Утешителя, Светия Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви говорил.
27
Мир ви оставям — Своя мир ви давам. Аз ви давам не така, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.28 Чухте, че ви казах: „Отивам и пак ще дойда при вас“. Ако Ме обичахте, щяхте да се зарадвате, че рекох: „Отивам при Отец“. Защото Моят Отец е по-голям от Мене.
29 Казах ви това сега, преди да се е сбъднало, та когато се сбъдне, да повярвате.
30 Няма вече много да говоря с вас, защото идва князът на този свят, но той няма власт над Мене.
31 Аз обаче постъпвам така, както Ми е заповядал Отец, за да разбере светът, че обичам Отец. Станете! Нека си тръгнем оттук.“
1
„Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят.2 Той премахва всяка пръчка у Мене, която не дава плод, а всяка, която дава плод, чисти я, за да дава повече плод.
3 Вие вече сте чисти чрез учението, което ви проповядвах.
4 Пребъдвайте в Мене и Аз — във вас. Както пръчката сама от себе си не може да дава плод, ако не е на лозата, тъй и вие, ако не сте съединени с Мене.
5 Аз съм лозата, вие — пръчките; който е съединен с Мене и Аз — с него, той дава много плод, защото без Мене не можете да постигнете нищо.
6 Ако някой не е съединен с Мене, бива изхвърлен навън както лозовата пръчка и изсъхва. Такива пръчки биват събирани и хвърляни в огън, където изгарят.
7 Ако пребъдвате в Мене и словата Ми са живи у вас, тогава каквото и да желаете, искайте и ще ви бъде дадено.
8 Моят Отец ще се прослави от това, ако вие принасяте много плод; и тогава ще бъдете Мои ученици.
9
Както Отец Ме обикна, така и Аз ви обикнах. Пребъдете в Моята любов.10 Ако спазите Моите заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих заповедите на Моя Отец и пребъдвам в любовта Му.
11 Това ви говорих, за да ви изпълни Моята радост и радостта ви да бъде пълна.
12 Тази е Моята заповед: да се обичате взаимно, както Аз ви обикнах.
13 Няма любов, по-голяма от тази, човек да отдаде живота си за своите приятели.
14 Вие сте ми приятели, ако изпълнявате всичко, което ви заповядвам.
15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво прави господарят му. Нарекох ви приятели, защото ви известих всичко, което съм чул от Своя Отец.
16 Не вие Мене избрахте, но Аз избрах вас и ви определих да излезете в света, да принасяте плод и плодът ви да бъде траен, та каквото и да поискате от Отец в Мое име, да ви даде.
17 Това ви заповядвам: да се обичате взаимно.
18
Ако светът ви мрази, знайте, че първо Мене е намразил.19 Ако бяхте от света, светът щеше да ви обича като свои. А понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20 Помнете думите, които Аз ви казах: „Слугата не стои по-високо от господаря си.“ Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако Моето учение спазиха, и вашето ще спазят.
21 Но всичко това ще ви сторят заради Моето име, защото не познават Този, Който Ме е изпратил.
22 Ако не бях дошъл и не бях им говорил, нямаше да имат грях. Но сега нямат извинение за греха си.
23 Който мрази Мене, мрази и Моя Отец.
24 Ако не бях извършил сред тях делата, които никой друг не е извършил, нямаше да имат грях. А сега те и видяха, и намразиха — и Мене, и Моя Отец.
25 Но това стана, за да се сбъдне словото, писано в Закона им: „Намразиха Ме без причина.“
26
А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отец, Духът на истината, Който изхожда от Отец, Той ще свидетелства за Мене,27 а и вие ще свидетелствате, понеже сте с Мене отначало.
1
Това ви казах, за да не се разколебаете във вярата си.2 Ще ви отлъчат от синагогите. Идва дори време, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че изпълнява дълга си пред Бога.
3 Те ще постъпят така с вас, защото не познаха нито Отец, нито Мене.
4 Но ви казах това, та когато настъпи времето, да си спомните, че съм ви казал. А отначало не ви казах това, защото бях с вас.
5
А сега отивам при Този, който Ме е изпратил, и никой от вас не ме пита: „Къде отиваш?“6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.
7 Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си отида. Защото, ако не си отида, Утешителят няма да дойде при вас, а ако си отида, ще ви Го изпратя.
8 И когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:
9 за грях, защото не вярват в Мене;
10 за правда, защото Аз отивам при Моя Отец и няма повече да ме виждате;
11 а за съд, защото князът на този свят е осъден.
12
Имам още много да ви говоря, но сега не можете да го понесете.13 А когато дойде Той, Духът на истината, Той ще ви упъти към пълната истина. Защото няма да говори от Себе Си, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвестява бъдещето.
14 Той ще прослави Мене, защото от Моето ще вземе и ще ви възвестява.
15 Всичко, което има Отец, е Мое. Затова казах: „Той от Моето ще вземе и ще ви възвестява.“
16
Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец .“17 Тогава някои от учениците Му се питаха помежду си: „Какво означава това, което ни каза: „Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите, защото отивам при Отец“?“
18 И си говореха: „Какво означава казаното: „Още малко“? Не знаем какво говори.“
19
Иисус разбра, че те искат да Го попитат, и им рече: „За това ли се питате помежду си, което казах: „Още малко и няма да Ме виждате. И след още малко пак ще Ме видите?“20 Истината, истината ви казвам: вие ще плачете и ще ридаете, а светът ще се радва. Вие ще се наскърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.
21 Жената, когато ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ. Но след като роди детето, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
22 Така и вие сега сте изпълнени със скръб. Но Аз пак ще ви видя и ще се зарадват сърцата ви, и вашата радост никой няма да ви я отнеме.
23
В този ден вие няма да Ме питате за нищо. Истината, истината ви казвам: каквото и да поискате от Отец в Мое име, Той ще ви даде.24 Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25
Всичко това ви говорих досега с притчи, но настъпва час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви възвестя за Отец.26 В този ден ще помолите в Мое име и не ви казвам: „Аз ще помоля Отец за вас“,
27 защото Сам Отец ви обича, понеже вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм излязъл от Бога.
28 Излязох от Отец и дойдох на света. Сега напускам света и отивам при Отец.“
29
Неговите ученици Му казаха: „Ето сега Ти говориш открито — без никаква притча.30 Сега разбираме, че знаеш всичко и няма нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си излязъл от Бога.“
31 Иисус им отговори: „Дали вярвате сега?
32 Ето настъпва час, и е дошъл вече, всички да се разбягате по домовете си и Мене Сам да Ме оставите. Но Аз не съм Сам, защото Отец е с Мене.
33 Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света ще претърпите мъки, но смелост: Аз победих света.“
1
Иисус изрече всичко това, вдигна очи към небето и каза: „Отче! Дойде часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти2 според властта, която си Му дал над всяка плът , за да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
3 А вечен живот е това — да познават Тебе, Единствения Истински Бог, и пратения от Тебе Иисус Христос.
4 Аз Те прославих на земята, извърших делото, което Ми бе възложил да изпълня.
5 А сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, която имах у Тебе преди да съществува светът.
6
Открих Твоето име на хората, които си Ми дал от света. Те бяха Твои и Ти Ми ги даде и спазиха Твоето слово.7 Сега разбраха, че всичко, което си Ми дал, е от Тебе.
8 Защото им предадох словата, които Ти Ми даде, и те приеха и разбраха наистина, че съм излязъл от Тебе, и повярваха, че Ти си Ме изпратил.
9
Аз се моля за тях. Не за света се моля, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои.10 И всичко Мое е Твое; и Твоето — Мое, и се прославих чрез тях.
11 Не съм вече в света, но те са в света, а Аз идвам при Тебе. Отче Свети, опази ги чрез Своето име — тях, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме Ние.
12 Когато бях с тях, Аз ги пазех чрез Твоето име . Тези, които си Ми дал, опазих и никой от тях не погина освен сина на гибелта, за да се сбъдне Писанието.
13 А сега идвам при Тебе и казвам това, докато съм в света, за да имат у себе си пълна Моята радост.
14 Аз им предадох Твоето слово и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15 Не се моля да ги вземеш от света, но да ги опазиш от злото.
16 Те не са от света, както и Аз не съм от света.
17 Освети ги чрез Своята истина; Твоето слово е истина.
18 Както Ти изпрати Мене в света, така и Аз изпратих тях в света.
19 И за тях Аз посвещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20
И не само за тях се моля, но и за тези, които чрез тяхното слово вярват в Мене:21 да бъдат всички едно — както Ти, Отче, си в Мене и Аз — в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме изпратил.
22 И славата, която Ми бе дал, Аз дадох на тях, за да бъдат едно, както Ние сме едно.
23 Аз съм в тях и Ти си в Мене, за да бъдат в пълно единство и светът да разбере, че Ти си Ме изпратил и си ги обикнал, както обикна Мене.
24
Отче, тези, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, където съм Аз, за да гледат Моята слава, която си Ми дал, защото Ти Ме обикна преди сътворяването на света.25 Отче праведни! Светът не Те позна. Но Аз Те познах, а и те познаха, че Ти си Ме изпратил.
26 Аз им възвестих Твоето име и ще го възвестявам, та любовта, с която си Ме обикнал, да бъде в тях и Аз — в тях.“
1
След тези думи Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влязоха Сам Той и учениците Му.2 А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3 Тогава Юда взе отряд войници, както и слуги от първосвещениците и фарисеите, и отиде там с фенери, факли и оръжие.
4 А Иисус, знаейки всичко, което щеше да се случи с Него, излезе и ги попита: „Кого търсите?“
5 Отговориха Му: „Иисус Назарянина.“ Иисус им каза: „Аз съм.“ С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.
6 Когато Той им каза: „Аз съм“, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Пак ги попита: „Кого търсите?“ Те казаха: „Иисус Назарянина.“
8 Иисус отговори: „Казах ви, че съм Аз. Ако Мене търсите, тях оставете да си отидат!“
9 Така се сбъднаха думите, казани от Него: „Никого не изгубих от тези, които си Ми дал.“
10 А Симон Петър, който имаше нож, го извади, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11 Но Иисус рече на Петър: „Върни ножа си в ножницата. Да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?“
12
Тогава отрядът, хилядникът и слугите на юдеите хванаха Иисус, вързаха Го13 и Го отведоха първо при Ана; защото той беше тъст на Каяфа, който през онази година беше първосвещеник.
14 А Каяфа беше онзи, който беше дал съвет на юдеите, че е по-добре един човек да загине за народа.
15
След Иисус вървяха Симон Петър и другият ученик. А този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника.16 Петър стоеше вън до вратата. А другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, говори на вратарката и въведе Петър.
17 Тогава слугинята вратарка каза на Петър: „Да не си и ти от учениците на Този Човек?“ Той отговори: „Не съм.“
18 А слугите и стражите бяха наклали огън, понеже беше студено, стояха и се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19
А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му.20 Иисус му отговори: „Аз открито говорих на света. Винаги съм поучавал в синагогите и в храма, където се събират всички юдеи, и не съм говорил на скрито място.
21 Защо питаш Мене? Питай онези, които са слушали какво им говорих. Ето те знаят какво съм говорил.“
22 Щом Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и рече: „Така ли отговаряш на първосвещеника?“
23 Иисус му отговори: „Ако говорих непристойно, докажи го. Ако добре говорих — защо Ме биеш?“
24 Тогава Ана Го изпрати вързан при първосвещеник Каяфа.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше. Попитаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици?“ Той се отрече и отговори: „Не съм.“
26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на този, на когото Петър бе отрязал ухото, каза: „Не те ли видях аз в градината с Него?“
27 Петър пак се отрече и веднага пропя петел.
28
Тогава отведоха Иисус от Каяфа в преторията. Беше рано сутринта. Юдеите не влязоха в преторията, за да не се осквернят и да могат да ядат пасхалната вечеря.29
Затова Пилат излезе при тях и каза: „В какво обвинявате Този Човек?“30 Отговориха му: „Ако Той не беше злодей, нямаше да ти Го предадем.“
31 Пилат им рече: „Вземете Го вие и Го съдете по вашия закон.“ Юдеите му казаха: „Ние нямаме право да предадем никого на смърт.“
32 Така се сбъднаха думите на Иисус, с които беше посочил от каква смърт щеше да умре.
33
Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“34 Иисус му отвърна: „От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?“
35 Пилат Му отговори: „Нима съм юдеин? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене. Какво си извършил?“
36 Иисус отговори: „Моето царство не произхожда от този свят. Ако царството Ми беше от този свят, Моите служители щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Моето царство обаче не е оттук.“
37 Пилат Му рече: „И така, цар ли си Ти?“ Иисус отговори: „Ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е за истината, слуша Моя глас.“
38
Тогава Пилат Го запита: „Какво е истина?“ И след тези думи той пак излезе при юдеите и им рече: „Аз не намирам никаква вина у Него.39 Но вие имате обичай да ви пускам по един затворник за Пасха. Искате ли да ви пусна Царя на юдеите?“
40 Тогава всички отново закрещяха с думите: „Не Него, а Вара̀ва.“ Варава пък беше разбойник.
1
Тогава Пилат нареди да доведат Иисус и да Го бичуват.2 А войниците сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му облякоха багреница.
3 И казваха: „Радвай се, Царю на юдеите!“ И Го удряха по лицето.
4 Пилат пак излезе вън и им рече: „Ето извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.“
5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И Пилат им рече: „Ето Човека!“
6
А когато първосвещениците и слугите Го видяха, закрещяха: „Разпъни, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам у Него вина.“7 Юдеите му отговориха: „Ние имаме закон и по нашия закон Той трябва да умре, защото твърди за Себе Си, че е Божий Син.“
8 Когато Пилат чу тези думи, уплаши се още повече.
9 И пак влезе в преторията и рече на Иисус: „Откъде си Ти?“ Но Иисус не му даде отговор.
10 Пилат Му каза: „На мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпъна и власт имам да Те освободя?“
11 Иисус отговори: „Ти нямаше да имаш над Мене никаква власт, ако не ти беше дадена свише. Затова по-голям грях има онзи, който Ме предаде на тебе.“
12 От този миг Пилат търсеше начин да Го пусне. Юдеите обаче закрещяха: „Ако освободиш Този, не си приятел на императора. Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора.“
13 Като чу тези думи, Пилат нареди да изведат Иисус вън и седна на съдийския стол, поставен на мястото, наричано Лито̀стротон, а по еврейски Гавата̀.
14 Тогава беше денят за подготовка на Пасха , към шестия час. Пилат каза на юдеите: „Ето вашия Цар!“
15 Но те закрещяха: „Премахни, премахни Го, разпъни Го!“ Пилат им каза: „Вашия Цар ли да разпъна?“ Първосвещениците отговориха: „Ние нямаме друг цар освен императора.“
16
Тогава Пилат им предаде Иисус, за да бъде разпънат. Те взеха Иисус и Го поведоха.17 И като носеше кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота.
18 Там Го разпънаха и заедно с Него други двама — от едната и от другата страна, а по средата — Иисус.
19 А Пилат беше написал и надпис, който постави на кръста. Написано беше: „Иисус Назарянин, Цар на юдеите“.
20 Много юдеи четяха този надпис, понеже мястото, където Иисус бе разпънат, беше близо до града, а написаното беше по еврейски, гръцки и латински.
21 Тогава юдейските първосвещеници казаха на Пилат: „Не пиши: „Цар на юдеите“, но: „Този твърдеше: „Аз съм Царят на юдеите“.“
22 Пилат отговори: „Каквото писах, писах.“
23
А войниците, като разпънаха Иисус, взеха горните Му дрехи, които разделиха на четири дяла — по един дял на всеки войник, а също и долната Му дреха. Долната не беше шита, а изтъкана изцяло.24 Тогава си казаха един на друг: „Да не я раздираме, а да хвърлим за нея жребий на кого да бъде.“ Това стана, за да се сбъдне казаното в Писанието: „Разделиха дрехите ми помежду си и за връхната ми дреха хвърлиха жребий.“ Така постъпиха войниците.
25
При кръста на Иисус стояха Неговата майка и сестрата на майка Му, също и Мария Клеопова, както и Мария Магдалина.26 А Иисус, като видя майка Си и стоящия там ученик, когото обичаше, каза на майка Си: „Ето сина ти, жено!“
27 После каза на ученика: „Ето майка ти!“ И оттогава ученикът я прибра при себе си.
28
След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: „Жаден съм.“29 Там имаше съд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на пръчка от исоп и я поднесоха до устата Му.
30 А когато Иисус вкуси от оцета, каза: „Свърши се!“ После наведе глава и предаде дух.
31
Понеже тогава беше петък, за да не останат телата върху кръста в събота — защото тази събота беше велик ден, юдеите помолиха Пилат да им пречупят нозете и да ги снемат.32 Тогава дойдоха войниците и пречупиха нозете на първия, както и на другия, разпънат с Него.
33 А когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха нозете,
34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтекоха кръв и вода.
35 Този, който видя това, го засвидетелства и свидетелството му е истинно. Той знае, че говори истината, за да вярвате вие.
36 Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „Негова кост да не се строши.“
37 И на друго място Писанието казва: „Ще погледнат към Този, Когото прободоха.“
38
След това Йосиф от Ариматея — ученик на Иисус, но таен, поради страх от юдеите — помоли Пилат да свали тялото на Иисус. Пилат разреши. Йосиф дойде и свали тялото на Иисус.39 Дойде също и Никодим, който преди беше ходил при Иисус нощем. Той донесе около сто литри смес от смирна и алое.
40 Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в погребални повивки заедно с благовонията, както юдеите погребват според обичая си.
41 На мястото, където Той беше разпънат, имаше градина, а в градината — нов гроб, в който още никой не бе полаган.
42 Там положиха Иисус заради подготвителния ден на юдеите, понеже гробът беше наблизо.
1
В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е отвален от гроба.2 Тогава се затича, дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: „Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“
3 Тогава Петър и другият ученик станаха и тръгнаха към гроба.
4 Двамата тичаха заедно, но другият ученик тичаше по-бързо от Петър и дойде пръв на гроба.
5 И като надникна, видя, че повивките стоят, но не влезе вътре в гроба.
6 След него дойде Симон Петър, влезе в гроба и видя, че само повивките са останали.
7 А кърпата, която беше на главата Му, не стоеше при повивките, а беше свита на друго място.
8 Тогава влезе и другият ученик, който пръв беше дошъл на гроба. Той видя и повярва.
9 Защото те още не разбираха Писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 Тогава учениците се върнаха отново вкъщи.
11
А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше. И както плачеше, тя надникна в гроба12 и видя двама ангели в бели дрехи да седят — единият при главата, а другият при нозете, където беше лежало тялото на Иисус.
13 Те я попитаха: „Защо плачеш, жено?“ Тя им отговори: „Защото са взели моя Господ и аз не зная къде са Го положили.“
14 След тези думи тя се обърна назад и видя Иисус да стои, но не разбра, че това е Иисус.
15 Иисус я запита: „Защо плачеш, жено? Кого търсиш?“ Тя помисли, че това е градинарят, и Му каза: „Господине, ако ти си го изнесъл, кажи ми къде си Го положил и аз ще Го взема.“
16 Иисус ѝ каза: „Марийо!“ Тя се обърна и Му рече: „Равуни!“, което значи „Учителю“.
17 Иисус ѝ рече: „Не се докосвай до Мене, защото още не съм отишъл при Моя Отец. Но иди при братята Ми и им кажи: Отивам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог.“
18 Мария Магдалина дойде и извести на учениците, че е видяла Господ и че Той ѝ е казал това.
19
А вечерта в същия ден, първия от седмицата, когато вратата на къщата, където се бяха събрали учениците Му, стоеше заключена заради страх от юдеите, дойде Иисус, застана сред тях и каза: „Мир ви нося!“20 След тези думи Той им показа ръцете и ребрата Си. Учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21 А Иисус пак им рече: „Мир ви нося! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.“
22 Това като рече, духна и им каза: „Приемете Светия Дух.
23 На които простите греховете, на тях ще се простят; на които не простите, няма да им се простят.“
24
А Тома, един от дванадесетте, наричан Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус.25 Другите ученици му казаха: „Видяхме Господ.“ А той им рече: „Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не поставя пръста си в раните от гвоздеите, и не поставя ръката си в прободените Му ребра, няма да повярвам.“
26 След осем дена учениците Му бяха пак вкъщи, както и Тома заедно с тях. Иисус дойде, когато вратата беше заключена, застана сред тях и рече: „Мир ви нося!“
27 После каза на Тома: „Дай си пръста тук и виж ръцете Ми. Дай си ръката и я постави в ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ.“
28 Тома Му отговори: „Господ мой и Бог мой!“
29 Иисус му каза: „Тома, ти повярва, защото Ме видя. Блажени са тези, които не са видели, а са повярвали.“
30
Иисус извърши и много други чудеса пред учениците Си, за които не е писано в тази книга.31 А тези са описани, за да вярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот чрез Него .
1
След това Иисус се яви пак на учениците Си при Тивериадското езеро. А се яви така.2 Бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, също Натанаил от Кана Галилейска и Зеведеевите синове, както и други двама от учениците Му.
3 Симон Петър им каза: „Отивам да ловя риба.“ Те му отговориха: „Ще дойдем и ние с тебе.“ Излязоха веднага и се качиха на лодката, но нищо не уловиха през онази нощ.
4 А когато вече се разсъмна, Иисус застана на брега. Но учениците не разбраха, че е Иисус.
5 Иисус извика към тях: „Момчета, имате ли нещо за ядене?“ Те Му отговориха: „Не.“
6 А Той им рече: „Хвърлете мрежата отдясно на лодката и ще сполучите.“ Те хвърлиха мрежата и не можаха вече да я измъкнат заради многото риба.
7 Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петър: „Господ е.“ А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса си връхната дреха — защото беше гол — и се хвърли в морето.
8 А другите ученици преплаваха с лодката — защото не бяха далече от сушата, на около двеста лакти, като влачеха мрежата с рибата.
9 А когато излязоха на сушата, видяха там жарава с риба на нея и хляб.
10 Иисус им каза: „Донесете от рибите, които сега уловихте.“
11 Тогава Симон Петър отиде и извлече на сушата мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три. И макар да имаше толкова риба, мрежата не се прокъса.
12 Иисус им каза: „Елате, яжте.“ Но никой от учениците не смееше да Го попита: „Кой си Ти?“, понеже знаеха, че е Господ.
13 Иисус Дойде, взе хляба и им даде, а също и рибата.
14 Това беше вече третото явяване на Иисус пред Неговите ученици след възкресението Му от мъртвите.
15
След като се нахраниха, Иисус попита Симон Петър: „Симоне, син на Йона , обичаш ли Ме повече, отколкото тези?“ Петър Му отвърна: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите агънца.“16 Запита го пак втори път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър Му отговори: „Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце.“
17 Попита го трети път: „Симоне Йонин, обичаш ли Ме?“ Петър се наскърби, че трети път го пита: „Обичаш ли Ме?“, и Му рече: „Господи, Ти всичко знаеш. Ти знаеш, че Те обичам.“ Иисус му каза: „Паси Моите овце.
18 Истината, истината ти казвам: когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си искаше. А когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опаше и ще те поведе там, където не искаш.“
19 А това Той каза, за да посочи с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. След тези думи му каза: „Следвай Ме!“
20
А Петър се обърна и видя, че след Него върви ученикът, когото Иисус обичаше, и който на вечерята беше седнал близо до Иисус и беше запитал: „Господи, кой ще Те предаде?“21 Когато Петър го видя, попита Иисус: „Господи, а какво ще стане с този?“
22 Иисус му отговори: „Ако искам той да остане жив, докато дойда, тебе какво те засяга? Ти Ме следвай.“
23 Така се разнесе тази мълва между братята , че този ученик няма да умре. Но Иисус не му каза, че няма да умре, а: „Ако искам той да остане жив, докато дойда, тебе какво те засяга?“
24
Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и който ги написа. И ние знаем, че свидетелството му е истинно.25 Има още много други дела, които Иисус извърши. И ако те биха били описани едно по едно, мисля, че и цял свят не би побрал написаните книги. Амин.