1

1

Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, изпраща поздрав на дванадесетте племена, разпръснати по света.

2

Братя мои, когато изпаднете в разни изкушения, бъдете изпълнени с радост,

3 тъй като знаете, че изпитанието на вашата вяра поражда търпение.

4 Търпението обаче нека да води към нещо съвършено, за да бъдете съвършени и безукорни и да не изоставате в нищо.

5

Ако пък на някого от вас не достига мъдрост, нека измоли от Бога, Който дава на всички щедро и без укор, и ще му даде.

6 Но да моли с вяра и никак да не се съмнява, защото онзи, който се съмнява, прилича на морска вълна, издигана и разлюлявана от вятъра.

7 Нека такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

8 тъй като двуличният човек е непостоянен във всичките си начинания.

9

Унизеният брат да се хвали със своето въздигане,

10 а богатият — със своето унижение, защото той ще премине като цвета на тревата:

11 когато слънцето изгрее и с жегата си изсуши тревата, цветът ѝ вехне и хубостта на гледката изчезва; тъй ще погине и богатият в своите начинания.

12

Блажен е човекът, който търпи изкушение, защото след като устои на изпитанието, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.

13

Никой, когато е в изкушение, да не казва: „Бог ме изкушава.“ Защото Бог не се изкушава от зло, а и Сам не изкушава никого.

14 Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си страст.

15 Сетне страстта зачева и ражда грях, а грехът, като съзрее, ражда смърт.

16

Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя!

17 Всяко добро дарение и всеки съвършен дар идва отгоре, от Твореца на небесните светила , Който никога не се променя, нито пък помръква.

18 Той ни роди по Своя воля чрез словото на истината, за да бъдем като първи плодове сред създанията Му.

19

И тъй, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз на слушане, бавен на говорене и бавен на гняв.

20 Защото човек в гнева си не постъпва според Божията правда.

21 Затова отхвърлете всяка нечистота и неизказана злоба, за да приемете с кротост посаденото във вас учение, което може да спаси душите ви.

22

Изпълнявайте учението, а не бъдете само слушатели, които заблуждават себе си.

23 Защото онзи, който слуша словото и не го изпълнява, той прилича на човек, който гледа собственото си лице в огледало:

24 погледне се, отмине и веднага забравя как изглежда.

25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и пребъде в него, той не само слуша, за да забрави после, а е изпълнител на делото и той ще бъде блажен в начинанието си.

26

Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, той мами сърцето си и неговото благочестие е суетно.

27 Чисто и непорочно благочестие пред Бог и Отец е това: да се грижиш за сираци и вдовици в техните страдания и да се пазиш неосквернен от света.

2

1

Братя мои! Нека вярата в Иисус Христос, нашия Господ на славата, остане непокътната от пристрастия.

2 Ако в събранието ви влезе човек със златен пръстен, в разкошни дрехи, а влезе и бедняк в нечисти дрехи,

3 и вие погледнете към облечения в разкошни дрехи и му кажете: „Ти седни тук удобно!“, а на бедняка кажете: „Ти стой там!“ или „Седни тук, долу, до краката ми!“ —

4 нима не направихте в себе си разлика между тях и не отсъдихте, разсъждавайки пристрастно?

5 Послушайте, възлюбени мои братя! Нали Бог избра бедняците по света да бъдат богати във вярата и наследници на царството, обещано от Него на онези, които Го обичат?

6 А вие презряхте бедняка. Но нали богатите ви потискат и нали те ви влачат по съдилища?

7 Нали те хулят доброто име, с което вие сте наречени?

8

Ако наистина изпълнявате царския закон според Писанието — „Обичай ближния си като себе си“, — добре постъпвате.

9 Но ако съдите по външността, грях вършите и законът ви изобличава като престъпници.

10 Който спазва целия закон, но съгреши в едно, той става виновен във всичко.

11 Защото Онзи, Който е казал: „Не убивай“, е казал също и: „Не прелюбодействай“. Затова, ако не убиеш, но прелюбодействаш, ти си престъпил закона.

12

Говорете и постъпвайте като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата.

13 Защото съдът ще бъде безмилостен за онзи, който не е проявил милост. Милостта тържествува над съда.

14

Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а дела няма? Може ли само вярата да го спаси?

15 Ако някой брат или сестра нямат какво да облекат и ежедневно гладуват,

16 а някой от вас им рече: „Вървете си в мир, гледайте да се стоплите и да се нахраните!“, без да им даде потребното за тялото, каква полза?

17 Така и вярата — ако няма дела, сама по себе си е мъртва.

18

Но ще рече някой: „Ти имаш вяра, пък аз имам дела. Покажи ми вярата си без твоите дела и аз ще ти покажа вярата си с моите дела.“

19 Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш. И бесовете вярват и треперят.

20

Но искаш ли да разбереш, суетни човече, че вярата без дела е мъртва ?

21 Нима Авраам, нашият праотец, не получи оправдание с дела, като положи върху жертвеника сина си Исаак?

22 Виждаш, че вярата съдействаше на делата му и чрез делата вярата достигна съвършенство.

23 Така се изпълни Писанието, което казва: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание и бе наречен Божий приятел.“

24 Ето виждате, че човек се оправдава с дела, а не само с вяра!

25 Не се ли оправда също с дела и блудницата Раав, когато прие съгледвачите и ги изведе по друг път?

26 Защото както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.

3

1

Братя мои! Не бива мнозина от вас да стават учители, защото знаете, че ние, учителите, ще бъдем съдени по-строго.

2 Ние всички много грешим. Ако някой не греши в думите си, той е съвършен човек, способен да обуздае цялото си тяло.

3 Ето ние слагаме юзда в устата на конете, за да ни се покоряват, и направляваме цялото им тяло.

4 Също и корабите: макар и да са толкова големи и да ги тласкат бурни ветрове, със съвсем малко кормило кормчията ги насочва накъдето пожелае.

5 Така и езикът е нещо малко, а за големи работи се хвали. Ето малкият огън каква голяма гора подпалва!

6 И езикът е огън, свят на неправдата. Езикът е заел такова място в тялото, че скверни цялото ни тяло и подпалва колелото на живота ни, сам той подпалван от геената.

7 Защото всякакви зверове и птици, влечуги и риби се укротяват и са укротени от човешката природа,

8 но езика никой човек не може да укроти. Той е неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова.

9 С него благославяме Бог и Отец, с него и кълнем хората, сътворени по Божие подобие.

10 От една и съща уста излизат и благословия, и проклятие. Братя мои, не бива това да бъде така.

11 Тече ли през един и същ отвор на извора сладка и горчива вода?

12 Братя мои, нима може смокинята да ражда маслини или лозата — смокини? Тъй от един извор не може да тече и солена, и сладка вода .

13

Който между вас е мъдър и разумен, нека покаже чрез своето добро поведение делата си в мъдро смирение.

14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и сте свадливи, не се самоизтъквайте и не се противопоставяйте на истината.

15 Това не е мъдростта, която идва отгоре, а земна, плътска, бесовска.

16 Защото където има завист и свадливост, там има безредие и всякакви злини.

17 А мъдростта, която идва отгоре, първо е чиста, после миролюбива, ненатрапчива, отстъпчива, пълна с милосърдие и добрини, безпристрастна и искрена.

18 Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците.

4

1

Откъде са тези спорове и разпри сред вас? Нали оттам, от вашите страсти, които воюват вътре у вас?

2 Желаете, а нямате; завиждате до смърт , а не можете да успеете; спорите и враждувате, а нямате, защото не молите от Бога.

3 Молите, но не получавате, защото зле се молите — за да го пропилеете във вашите страсти.

4 Неверни мъже и жени, не знаете ли, че приятелството със света е вражда към Бога? Затова който поиска да бъде приятел на света, става враг на Бога.

5 Или мислите, че Писанието напразно казва: „До ревност Бог обича духа, който е вселил у нас“?

6 Затова пък Той ни дава по-голяма благодат, както е казано: „Бог се противи на горделивите, а на смирените дарява благодат.“

7

И тъй, покорете се на Бога! Опълчете се против дявола и той ще побегне от вас.

8 Приближете се към Бога и Той ще се приближи към вас. Очистете ръце, грешници, и пречистете сърца, двуличници!

9 Скърбете, плачете и ридайте! Нека смехът ви се обърне на плач, а радостта — на тъга.

10 Смирете се пред Господа и Той ще ви извиси.

11

Братя, недейте да злословите помежду си! Който злослови срещу свой брат или съди свой брат, той злослови срещу закона и съди закона. Но ако съдиш закона, ти не си изпълнител на закона, а негов съдия.

12 Един е Законодателят и Съдията, Който може да спаси и да погуби. А ти кой си, че да съдиш другиго?

13

Чуйте сега вие, които казвате: „Днес-утре ще заминем за еди-кой си град, ще поживеем там една година, ще захванем търговия и ще забогатеем.“

14 Та вие не знаете какво ще се случи утре. Какво е вашият живот — дим, който се появява за малко и после изчезва.

15 Вместо да кажете: „Ако иска Господ и бъдем живи, ще направим това или онова“ —

16 сега, в своята самонадеяност, вие се хвалите. Всяко такова самохвалство е лошо.

17 И тъй, който знае да прави добро, а не прави, грях върши.

5

1

Чуйте сега, вие, богатите: плачете и ридайте за бедите, които идват върху вас!

2 Богатството ви изгни, молци проядоха дрехите ви.

3 Вашето злато и сребро ръждясаха и ръждата им ще бъде свидетелство против вас и ще изяде плътта ви като огън — събрали сте си съкровища за последните дни!

4 Ето заплатата, от която сте лишили работниците, които ожънаха нивите ви, вика към небето и виковете на жътварите стигнаха до ушите на Господ Саваот .

5 Живяхте разкошно на земята, наслаждавахте се и се угоихте като за ден на заколение.

6 Осъдихте и убихте праведника, който не ви се противи.

7

И тъй, братя, бъдете търпеливи, докато дойде Господ. Ето земеделецът очаква ценния плод от земята и заради него е търпелив, докато падне дъжд наесен и напролет.

8 Бъдете и вие така търпеливи! Нека укрепнат сърцата ви, защото пришествието на Господа наближава.

9 Не се оплаквайте един от друг, братя, за да не бъдете съдени. Ето Съдията стои пред вратата.

10 Братя мои, вземете за пример на тежко страдание и дълго търпение пророците, които говориха в името на Господа.

11 Търпеливите ние смятаме за блажени. Вие сте слушали за търпението на Йов и видяхте какъв край му отреди Господ, защото Господ е изпълнен с милост и състрадание.

12

Но преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито с друга някаква клетва. Вашето „да“ да бъде „да“ и вашето „не“ — „не“, за да не заслужите осъждане.

13

Страда ли някой сред вас, нека се моли; весел ли е някой, нека възпява Бога.

14 Болен ли е някой сред вас, нека повика църковните презвитери, за да се помолят над него и да го помажат с елей в името на Господа.

15 И молитвата с вяра ще изцели болния и Господ ще го вдигне. И ако е сторил грехове, ще му се простят.

16 Изповядвайте си един на друг греховете и се молете един за друг, за да се изцелите. Голяма сила има усърдната молитва на праведника.

17 Илия беше човек също като нас. Той отправи молитва да няма дъжд и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.

18 После пак се помоли: и небето даде дъжд, и земята принесе своя плод.

19

Братя, ако някой сред вас се отклони от истината и друг отново го върне,

20 нека да знае, че който е върнал грешник от лъжливия му път, ще спаси душата му от смърт и ще покрие много грехове.