1
Първата книга , Теофиле, написах за всичко, което Иисус започна да върши и да учи2 до деня, когато се възнесе, като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които бе избрал.
3 На тях с много доказателства представи Себе Си жив след Своето страдание, като им се явяваше в продължение на четиридесет дена и говореше за Божието царство.
4
И когато беше заедно с тях, Той им заповяда: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отец, за което сте слушали от Мене,5 защото Йоан кръщаваше с вода, а вие след няколко дена ще бъдете кръстени със Светия Дух.“
6
А събралите се Го питаха: „Господи, дойде ли времето да възстановиш царството на Израил?“7 Той им рече: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез Своята власт,
8 но вие ще получите сила, когато слезе върху вас Светият Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята.“
9
И като каза това, докато те все още Го гледаха, Той се издигна нагоре и облак Го скри от очите им.10 И както се взираха към небето, докато Той се издигаше, ето пред тях застанаха двама души в бели дрехи
11 и рекоха: „Галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“
12
Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим — на един съботен път разстояние.13 И като дойдоха, качиха се в горната стая, където отсядаха: Петър и Яков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилота, и Юда Яковов.
14 Те всички в единомислие прекарваха в усърдна молитва заедно с някои жени, с Мария, майката на Иисус, и с Неговите братя.
15
В онези дни Петър се изправи сред учениците — а бяха се събрали около сто и двадесет души — и рече:16 „Братя! Трябваше да се изпълни написаното, което бе предрекъл Светият Дух чрез устата на Давид за Юда, водача на онези, които заловиха Иисус.
17 Защото той бе причислен към нас и получи жребия на това служение,
18 но с наградата за злодеянието си придоби нива и като се строполи, пръсна се през средата и всичките му вътрешности се изсипаха.
19 И това стана известно на всички жители на Йерусалим. Затова нарекоха тази нива на техен език Акелдама, тоест кръвна нива.
20 Защото в книгата на псалмите е написано: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него, и званието му друг да вземе.“
21 И тъй, нужно е един от тези мъже, които бяха с нас през цялото време, докато общуваше с нас Господ Иисус —
22 откакто бе кръстен от Йоан до деня, когато се възнесе от нас, — да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“
23 Тогава предложиха двама: Йосиф — наричан Варсава, който получи и името Юст, и Матия.
24 След това се помолиха с думите: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двамата си избрал
25 да приеме жребия на това служение и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място.“
26 Хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия. И той бе причислен към единадесетте апостоли.
1
А когато настана ден Петдесетница и всички в единомислие стояха събрани заедно,2 внезапно се чу шум от небето, като че идваше силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха.
3 И над тях се появиха езици, сякаш огнени, които се разделиха и по един се спуснаха над всеки от тях.
4 Тогава всички се изпълниха със Светия Дух и започнаха да говорят на други езици, така както Духът им даваше да изговарят.
5
А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето.6 Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език.
7 Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?
8 Как тъй всеки от нас слуша родния си език?
9 Ние — парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия,
10 на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити,
11 критяни и араби — как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“
12 Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“
13 А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“
14
Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи:15 тези не са пияни, както вие мислите, защото е девет часът сутринта,
16 но се случи реченото чрез пророк Йоил:
17
„И ето в последните дни, казва Бог, ще излея от Своя Дух върху всяка плът ; синовете ви и дъщерите ви ще пророчестват; младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища;18 и в онези дни върху слугите и слугините Си ще излея Своя Дух и те ще пророчестват.
19 Ще покажа чудеса горе на небето и знамения долу на земята: кръв, огън, дим и пушек.
20 Слънцето ще се превърне в мрак и луната — в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен.
21 И тогава всеки, който призове името на Господа, ще се спаси“.
22
Израилтяни, изслушайте тези думи: Иисус Назорея , засвидетелстван пред вас от Бога с мощ, чудеса и знамения, които Бог стори чрез Него между вас, както и вие сами знаете,23 този Мъж, предаден, както Бог по волята Си отреди и предвиди, вие хванахте, приковахте с ръце на беззаконници и Го убихте.
24 Но Бог Го възкреси, като Го освободи от болките на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.
25 Защото Давид казва за Него: „Винаги виждам пред себе си Господа, защото Той е от дясната ми страна, за да не се поколебая.
26 Затова сърцето ми е радостно и думите — весели, а също и плътта ми ще почива в надежда.
27 Защото Ти няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.
28 Ти си ми дал да позная пътищата на живота; Ти ще ме изпълниш с радост чрез присъствието Си.“
29
Братя, позволете открито да ви кажа за патриарх Давид: той умря и бе погребан, и гробът му е при нас и до днес.30 А тъй като беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал да въздигне от потомството му по плът Христос и да Го постави на престола му,
31 предвиди възкресението на Христос и каза, че душата Му не бе оставена в ада и плътта Му не изпита тление.
32 Този Иисус Бог възкреси, на което ние сме свидетели.
33 И така, след като Той бе възнесен от Божията десница и прие от Отец обещанието за Светия Дух, изля това, което вие сега виждате и чувате.
34 Защото Давид не отиде на небесата, но сам говори: „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна,
35 докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“
36 И тъй, нека целият дом на Израил твърдо знае, че Бог направи Господ и Христос този Иисус, Когото вие разпънахте.“
37
Като чуха това, вълнение обзе сърцата им и попитаха Петър и другите апостоли: „Какво да направим, братя?“38 А Петър им отвърна: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисус Христос за прошка на греховете. Така ще приемете дара на Светия Дух.
39 Защото за вас е обещанието, за вашите деца и за всички, които са далеч, и които Господ, нашият Бог, ще призове.“
40 И с много други думи ги убеждаваше и приканваше: „Спасете се от този покварен род.“
41 И тъй, които приеха на драго сърце думите му, се кръстиха. В онзи ден се присъединиха около три хиляди души.
42
Те постоянстваха в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите.43 Страх бе обзел всяка душа, защото много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите в Йерусалим.
44 А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо,
45 продаваха имоти и всичко, каквото имаха, и разделяха парите между всички, на всекиго според нуждата.
46 И всеки ден прекарваха в единомислие в храма, разчупваха хляб по къщите, хранеха се весело и с чисто сърце,
47 като хвалеха Бога и бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха.
1
Веднъж Петър и Йоан отиваха заедно в храма в деветия молитвен час.2 Имаше един човек, куц от майчина утроба, когото носеха и слагаха всеки ден при храмовата врата, наричана Красива, да проси милостиня от влизащите в храма.
3 Като видя Петър и Йоан да влизат в храма, той протегна ръка за милостиня.
4 Петър и Йоан се вгледаха в него и Петър рече: „Погледни ни!“
5 И той ги загледа втренчено, като се надяваше да получи от тях нещо.
6 Но Петър каза: „Сребро и злато аз нямам, а каквото имам, това ти давам: в името на Иисус Христос, Назорея, стани и ходи!“
7 И като го хвана за дясната ръка, изправи го; и веднага заякнаха стъпалата и глезените му.
8 Той скочи, изправи се и проходи. След това влезе с тях в храма, като ходеше, скачаше и славеше Бога.
9 Цял народ го видя да ходи и да слави Бога.
10 Познаха го, че беше онзи, който седеше при Красивата врата на храма за милостиня. И това, което се бе случило с него, ги изуми и потресе.
11
И понеже куцият, който бе изцелен, не се отделяше от Петър и Йоан, целият народ се стече изумен при тях в притвора, наричан Соломонов.12 Като видя това, Петър се обърна към народа: „Израилтяни, защо се чудите на това? И защо ни гледате, сякаш благодарение на нашата сила или благочестие този проходи?
13 Бог на Авраам, на Исаак и на Яков, Бог на прадедите ни прослави Своя Син Иисус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред Пилат, когато той бе отсъдил да бъде пуснат.
14 Но вие се отрекохте от Светия и Праведния и поискахте да ви дари един убиец, а
15 убихте Създателя на живота. Него Бог възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.
16 И заради вярата в Него Той укрепи нозете на този, когото гледате и познавате; а вярата в Него му даде това изцеление пред всички вас.
17 Но аз зная, братя, че вие, както и вашите първенци, сторихте това поради незнание.
18 А Бог, както бе предизвестил чрез устата на всичките Си пророци, че Христос ще пострада, така и изпълни.
19 И тъй, покайте се и се обърнете към Бога, за да бъдат заличени греховете ви,
20 за да дойдат времена на утеха от Господа и Той да прати предсказания ви Христос Иисус.
21 Него небето трябваше да прибере до времето, когато се възстанови всичко, което Бог бе говорил чрез устата на всички Свои свети пророци от самото начало.
22 Мойсей бе казал на прадедите ни: „Господ, вашият Бог, ще въздигне за вас от братята ви Пророк като мене — Него слушайте за всичко, каквото ви каже.
23 А който не послуша този Пророк, ще бъде изтребен.“
24 И всички пророци, от Самуил и нататък, които бяха проповядвали, също предизвестиха тези дни.
25 Вие сте синове на пророците и на Завета, който Бог бе завещал на прадедите ви, казвайки на Авраам: „Чрез твоето потомство ще бъдат благословени всички земни народи.“
26 Бог, като възкреси Сина Си Иисус, най-напред на вас Го изпрати да ви благославя, за да се отвръща всеки от злините си.“
1
Докато те говореха към народа, към тях пристъпиха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите.2 Ядосани, че те поучават народа и проповядват чрез Иисус възкресение от мъртвите,
3 заловиха ги и ги задържаха до сутринта, тъй като вече се беше свечерило.
4 А мнозина от онези, които слушаха проповедта, повярваха; и броят на мъжете стигна до пет хиляди.
5
На другия ден в Йерусалим се събраха техните първенци, стареи и книжници —6 първосвещеникът Ана, Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещенически род.
7 Те ги изправиха в средата и ги разпитваха: „С каква сила или в чие име сторихте това?“
8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: „Първенци на народа и стареи на Израил!
9 Ако ние днес сме на разпит заради благодеяние към немощен човек — как той е изцелен,
10 то нека всички вие и целият народ на Израил знае, че чрез името на Иисус Христос, Назорея, Когото вие разпънахте, но Когото Бог възкреси от мъртвите — чрез Него този стои пред вас здрав.
11 Този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла.
12 И чрез никого другиго няма спасение; защото под небето няма друго име, дадено на хората, чрез което трябва да се спасим.“
13
И се чудеха, като виждаха смелостта на Петър и Йоан, защото разбраха, че са безкнижни и прости хора. Пък и добре знаеха, че те бяха с Иисус,14 но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 Заповядаха им да излязат извън синедриона и започнаха да се съвещават помежду си,
16 казвайки: „Какво да правим с тези хора? Защото на всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че наистина чудо стана чрез тях и ние не можем да отречем това.
17 Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не говорят вече на никого за Този Човек.“
18 И като ги повикаха, заповядаха им изобщо да не говорят, нито да поучават в името на Иисус.
19 Но Петър и Йоан им възразиха: „Съдете сами дали е справедливо пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога!
20 Защото ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“
21 Те ги заплашиха още веднъж и ги пуснаха. Заради народа не намериха как да ги накажат, защото всички прославяха Бога за станалото.
22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23
Когато ги пуснаха, апостолите дойдоха при своите и разказаха какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.24 А те, като ги изслушаха, всички в един глас извикаха към Бога и казаха: „Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.
25 Ти, чрез Светия Дух с устата на баща ни Давид, Твоя служител, си казал: „Защо се развълнуваха езическите племена и народите замислиха безсмислени неща?
26 Надигнаха се земните царе и князете се събраха заедно против Господа и Неговия Помазаник.“
27
Защото наистина Ирод и Пилат Понтийски се събраха с езичниците и с израилския народ в този град против Светия Твой Син Иисус, Когото Ти си помазал,28 за да сторят това, което Твоето могъщество и Твоята мъдрост са отсъдили да стане.
29 И сега, Господи, виж техните заплахи и дай на Своите слуги с голяма смелост да проповядват Твоето учение,
30 като със силата Си помогнеш да стават изцеления, чудеса и знамения чрез името на Светия Твой Син Иисус!“
31 И след като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси; и всички се изпълниха със Светия Дух и смело проповядваха Божието слово.
32
Множеството вярващи имаха едно сърце и една душа; и никой не наричаше свое нищо от имота си, а всичко им беше общо.33 Апостолите свидетелстваха с голяма сила за възкресението на Господ Иисус Христос и Бог изпращаше голяма благодат върху всички тях.
34 Сред тях нямаше нито един, който да се нуждае, защото онези, които притежаваха земи или къщи, ги продаваха, донасяха парите от продаденото
35 и ги слагаха пред апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждата.
36 Така Йосия , левит, родом от Кипър, наречен от апостолите Варнава, което се превежда „син на утехата“,
37 имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред апостолите.
1
А един мъж на име Анания, като продаде с жена си Сапфира имот,2 скри от получените пари със знанието на жена си, а една част донесе и сложи пред апостолите.
3 Но Петър го попита: „Анания, защо Сатана изпълни сърцето ти да излъжеш Светия Дух и да скриеш цената на нивата?
4 Докато беше непродадена, не беше ли твоя, и като я продаде, не разполагаш ли и с парите си? Защо сложи на сърцето си това нещо? Ти излъга не хора, а Бога.“
5 Като чу тези думи, Анания падна и издъхна. И голям страх обзе всички, които чуха това.
6 А младежите станаха, покриха го и като го изнесоха, го погребаха.
7
След като минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае какво се е случило.8 И Петър я попита: „Кажи ми за толкова ли продадохте нивата?“ Тя отговори: „Да, за толкова.“
9 Но Петър ѝ рече: „Защо сте се наговорили да изкусите Духа Господен? Ето при вратата са онези, които погребаха мъжа ти; и тебе ще изнесат.“
10 Тя веднага падна пред нозете му и издъхна. Като влязоха младежите, намериха я мъртва, изнесоха я и я погребаха до мъжа ѝ.
11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които слушаха това.
12
Чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса сред народа. И всички прекарваха в единомислие в Соломоновия притвор.13 От другите никой не смееше да се допре до тях, а народът ги величаеше.
14 И все повече вярващи се присъединяваха към Господа — множество мъже и жени, —
15 тъй че по улиците изнасяха болните и ги слагаха на легла и носилки, та като минава Петър, поне сянката му да осени някого от тях.
16 Стичаха се в Йерусалим и много хора от околните градове, като донасяха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.
17
Тогава първосвещеникът и всички с него, които принадлежаха към садукейската ерес, станаха, изпълнени със завист,18 заловиха апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.
19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и рече:
20 „Идете, застанете в храма и проповядвайте на народа всичко за този нов живот.“
21 Те се вслушаха и на разсъмване влязоха в храма да поучават. А първосвещеникът и тези, които бяха с него, като дойдоха, свикаха синедриона и всички стареи на израилтяните и изпратиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 Слугите отидоха, но не ги намериха в затвора; и като се върнаха, съобщиха:
23 „Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражата да стои вън пред вратата. Но като отворихме, не намерихме никого вътре.“
24 Когато чуха тези думи, първосвещеникът , началникът на храмовата стража и другите първосвещеници недоумяваха какво е станало с апостолите.
25 Но някой дойде и им съобщи: „Ето мъжете, които затворихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“
26 Тогава началникът отиде със стражите и ги доведе, но без насилие, защото се бояха да не бъдат избити с камъни от народа.
27
Като ги доведоха, изправиха ги в синедриона. И първосвещеникът ги попита:28 „Не ви ли забранихме строго да поучавате в името на този Човек? А ето изпълнихте Йерусалим с вашето учение и искате кръвта Му да падне върху нас.“
29 Петър и апостолите отговориха: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек.
30 Бог на прадедите ни възкреси Иисус, Когото вие умъртвихте, като Го приковахте на дърво.
31 Бог с десницата Си Го въздигна за Предводител и Спасител, за да даде на Израил покаяние и прошка на греховете.
32 За тези събития сме Му свидетели ние и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“
33
Като чуха това, обзе ги ярост и замислиха да ги убият.34
Но в синедриона стана един фарисей на име Гамалиил, законоучител, уважаван от целия народ, и заповяда да изведат за кратко време апостолите.35 А на останалите каза: „Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора.
36 Защото преди време се появи Тевда, който представяше себе си за велик човек, и към него се присъединиха около четиристотин души. Но той бе убит и всички, които го бяха последвали, се разпръснаха и изчезнаха.
37 След него, когато беше преброяването, се появи Юда Галилееца и увлече след себе си доста народ. Но и той загина, и всички, които го бяха последвали, се разпиляха.
38 И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши;
39 ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!“
40 Те го послушаха, повикаха апостолите, биха ги и им заповядаха да не проповядват в името на Иисус. И тогава ги пуснаха.
41 А те излязоха от синедриона радостни, че са се удостоили да претърпят опозоряване заради името на Господ Иисус.
42 И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и да благовестят за Иисус Христос.
1
В тези дни, когато учениците ставаха все повече, възникна недоволство сред елинистите против евреите, понеже вдовиците им били пренебрегвани при разпределяне на всекидневните дажби.2 Тогава дванадесетте апостоли свикаха цялото множество ученици и казаха: „Не е добре ние да изоставим Божието слово и да се грижим за трапезите.
3 Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени със Светия Дух и с мъдрост, които ще поставим на тази служба,
4 а ние постоянно ще пребъдваме в молитвата и в служението на словото.“
5 Това предложение се понрави на цялото множество. И избраха Стефан, мъж изпълнен с вяра и Светия Дух, Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, прозелит от Антиохия.
6 Тях поставиха пред апостолите, които се помолиха и възложиха ръце върху тях.
7 И тъй, Божието слово се разпространяваше и броят на учениците растеше твърде много в Йерусалим. Мнозина от свещениците също приемаха вярата.
8
А Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа.9 Но някои от тъй наречената синагога на либертинците, а също киринейци и александрийци, юдеи от Киликия и Азия, влязоха в спор със Стефан,
10 но не можеха да противостоят на мъдростта и на духа, с който той говореше.
11 Тогава подучиха няколко души да кажат: „Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и Бога.“
12 Така те подбудиха народа, стареите и книжниците и като го нападнаха, грабнаха го и го заведоха в синедриона.
13 Представиха и лъжливи свидетели, които казваха: „Този човек не престава да говори хулни думи против това свято място и закона.
14 Чухме го да казва, че Този Иисус Назорей ще разруши това място и ще промени обичаите, които ни е предал Мойсей.“
15 И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му сияе като лице на ангел.
1
Тогава първосвещеникът попита: „Това тъй ли е?“2 А той отговори: „Братя и бащи, чуйте! Бог на славата се бе явил на баща ни Авраам, когато той беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,
3 и му каза: „Напусни твоята земя и рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“
4 Тогава той напусна Халдейската земя и се засели в Харан, а оттам, след бащината му смърт, Бог го пресели в тази земя, където сега вие живеете.
5 И не му даде в нея наследство ни една стъпка, но обеща да я даде за владение на него и на потомството му след него, макар той още да нямаше дете.
6 А Бог каза това: „Потомците ти ще бъдат пришълци в чужда земя и ще бъдат поробени и угнетени четиристотин години.
7 Но Аз ще съдя онзи народ, под чието робство ще бъдат; и след това те ще излязат и ще Ми служат на това място.“
8 И Бог му даде завет за обрязване. От Авраам се роди Исаак и той го обряза на осмия ден. От Исаак се роди Яков, а от Яков пък — дванадесетте патриарси.
9 Патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет. Но Бог беше с него,
10 избави го от всичките му неволи и му дари благоволение и мъдрост пред фараона, египетския цар. И той го постави за управител на Египет и на целия си дом.
11 Тогава настана глад и голяма неволя по цялата египетска и ханаанска земя и нашите прадеди не намираха храна.
12 Като чу, че в Египет имало жито, Яков изпрати прадедите ни за първи път.
13 А на втория път Йосиф се откри на братята си и Йосифовият род стана известен на фараона.
14 Тогава Йосиф изпрати да повикат баща му Яков и целия му род — седемдесет и пет души.
15 Яков дойде в Египет и се помина там — той и прадедите ни.
16 И ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроб, който Авраам бе купил със сребро от синовете на Емор Сихемски.
17 Когато наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог с клетва бе дал на Авраам, народът се увеличаваше и се умножаваше в Египет,
18 докато дойде друг цар, който не познаваше Йосиф.
19 Той постъпи коварно с нашия род, като угнетяваше прадедите ни и ги принуждаваше да изхвърлят новородените деца, за да не остават живи.
20 В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога. Три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.
21 А когато беше изхвърлен, прибра го дъщерята на фараона и си го отгледа като син.
22 Мойсей бе обучен на цялата египетска мъдрост и стана силен в думи и дела.
23
Когато той навърши четиридесет години, дойде му наум да навести своите братя, синовете на Израил.24 И като видя, че обиждат един от тях, защити го и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина.
25 Той се надяваше братята му да разберат, че Бог чрез неговата ръка ще им дари спасение, но те не разбраха.
26 На другия ден дойде, когато те се биеха, и се опита да ги помири с думите: „Мъже, вие сте братя! Защо се обиждате един друг?“
27 Но онзи, който обиждаше своя ближен, го блъсна и попита: „Кой те е поставил за надзорник и съдия над нас?
28 Да не би да искаш и мене да убиеш, както уби вчера египтянина?“
29 Заради тези думи Мойсей забегна и стана пришълец в мадиамската земя, където му се родиха двама синове.
30 Като се изминаха четиридесет години, яви му се в пустинята на планината Синай Господен ангел в огнения пламък на една къпина.
31 Като видя това видение, Мойсей се учуди; а когато се приближи да разгледа, дойде до него гласът на Господ:
32 „Аз съм Бог на твоите прадеди, Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.“ Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.
33 А Господ му каза: „Събуй обувките от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.
34 Аз видях добре неволите на Своя народ в Египет, чух стенанията му и слязох да го избавя. И сега ела, ще те изпратя в Египет.“
35 Този Мойсей, когото те бяха отхвърлили с думите: „Кой те е поставил за предводител и съдия?“ — него Бог, чрез явилия му се в къпината ангел, изпрати за предводител и избавител.
36 Той ги изведе, като правеше чудеса и знамения в египетската земя, в Червено море и в пустинята в продължение на четиридесет години.
37 Този е Мойсей, който бе казал на синовете на Израил: „Господ, вашият Бог, ще ви издигне измежду братята ви Пророк като мене. Него слушайте!“
38 Този е, който по време на събранието в пустинята стоеше с говорещия му ангел на планината Синай и с нашите прадеди, който прие слова за живот, за да ги предаде на нас.
39 Но нашите прадеди не искаха да му се покорят, а го отблъснаха и се обърнаха със сърцата си към Египет,
40 като рекоха на Аарон: „Направи ни богове, които да вървят пред нас! Защото не знаем какво е станало с този Мойсей, който ни изведе от египетската земя.“
41 И направиха в онези дни телец, принесоха жертва на идола и се веселяха пред делото на своите ръце.
42 Тогава Бог се отвърна и ги остави да служат на небесните звезди, както е писано в книгата на пророците: „На Мене ли, народе на Израил, принасяхте кръвни и безкръвни жертви през четиридесетте години в пустинята?
43 Вие възприехте скинията на Молох и звездата на вашия бог Ремфан — образи, които направихте, за да им се покланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“
44
Скинията на свидетелството беше дадена на нашите прадеди в пустинята, както Онзи, Който беше говорил на Мойсей, му заповяда да я направи — по образец, какъвто беше видял.45 Нея нашите прадеди наследиха и заедно с Иисус внесоха във владенията на онези народи, които Бог беше прогонил от очите на прадедите ни. И тя остана до дните на Давид.
46 Той спечели благоволението на Бога и поиска да съгради жилище на Бога на Яков,
47 а Соломон Му построи дом.
48 Но Всевишният не живее в ръкотворни храмове, както казва пророкът:
49
„Небето е Мой престол, а земята — подножие на нозете Ми. Какъв дом ще Ми построите, казва Господ, или кое място е за Моя почивка?50 Нали Моята ръка направи всичко това?“
51
Твърдоглавци! Сърцата ви са корави, а ушите ви не чуват! Вие винаги се противите на Светия Дух — както прадедите ви, тъй и вие.52 Кого от пророците не преследваха прадедите ви? Те убиха онези, които предизвестиха идването на Праведника, а вие сега станахте Негови предатели и убийци —
53 вие, които приехте Закона, даден ви чрез ангелите, а не го спазихте.“
54
Като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и скърцаха със зъби срещу него.55 А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна към небето и като видя Божията слава и Иисус, застанал отдясно на Бога,
56 рече: „Ето виждам небесата отворени и Сина човешки застанал отдясно на Бога.“
57 Но те закрещяха с висок глас, запушиха ушите си и вкупом се нахвърлиха върху него.
58 Изведоха го вън от града и започнаха да хвърлят камъни върху него. А свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един младеж на име Савел
59 и хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше с думите: „Господи Иисусе, приеми духа ми!“
60 После коленичи и извика с висок глас: „Господи, не им вменявай това за грях!“ И като каза това, почина.
1
А Савел одобряваше убийството му. В онези дни настана голямо гонение срещу църквата в Йерусалим и всички, освен апостолите, се разпръснаха по областите на Юдея и Самария.2 Благочестиви мъже погребаха Стефан и много го оплакаха.
3 Савел пък съсипваше църквата, като влизаше по къщите, влачеше мъже и жени и ги предаваше на затвор.
4
А онези, които се бяха разпръснали, ходеха и благовестяха словото.5 Филип отиде в един град на Самария и проповядваше там за Христос.
6 Целият народ внимаваше в думите на Филип, като слушаше и гледаше чудесата, които той вършеше:
7 нечисти духове със силен вик излизаха от мнозина, обхванати от тях, а мнозина парализирани и сакати се изцелиха.
8 И настана голяма радост в този град.
9
А в града имаше един човек на име Симон. Преди това той правеше магии и смайваше народа на Самария, като се представяше за някакъв велик човек.10 Слушаха го всички, мало и голямо, и казваха: „Този е великата Божия сила.“
11 А го слушаха, защото доста време ги беше смайвал с магиите си.
12 Но когато повярваха на Филип, който благовестеше за Божието царство и за Иисус Христос, кръщаваха се и мъже, и жени.
13 Повярва и самият Симон и след като се кръсти, не се отделяше от Филип. И беше смаян, като виждаше големите чудеса и знамения, които се вършеха.
14
Когато апостолите в Йерусалим чуха, че Самария е приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан.15 Те отидоха при повярвалите и се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух,
16 защото Той не беше слязъл още върху никого от тях, а само бяха кръстени в името на Господ Иисус.
17 Тогава възлагаха върху тях ръце и те приемаха Светия Дух.
18 А Симон, като видя, че Светият Дух се дава чрез възлагане на ръцете от апостолите, донесе им пари
19 и рече: „Дайте и на мене тази власт, та на когото възложа ръце, да приеме Светия Дух.“
20 Но Петър му отвърна: „Среброто ти да погине заедно с тебе, задето си помислил, че Божият дар се добива с пари.
21 Ти нямаш дял, нито участие в това дело, защото сърцето ти не е чисто пред Бога.
22 Покай се за това твое зломислие и се помоли на Бога , може би ще ти бъде простен помисълът на твоето сърце.
23 Защото те виждам изпълнен с люта жлъч и обладан от неправда.“
24 А Симон отговори: „Вие се помолете на Господа за мене, та дано не ме постигне нищо от това, което казахте.“
25 Тогава те, след като дадоха своето свидетелство за Господа и възвестиха учението Му, тръгнаха обратно за Йерусалим и благовестяха в много села на Самария.
26
А Господен ангел каза на Филип: „Стани и тръгни на юг по пътя, който води от Йерусалим за Газа и който е пуст.“27 Той стана и тръгна. И ето един етиопец, придворен евнух на етиопската царица Кандакия, пазител на всичките ѝ съкровища, който бе дошъл в Йерусалим на поклонение,
28 сега се връщаше и, седнал в колесницата, четеше пророк Исаия.
29 Духът каза на Филип: „Приближи се до тази колесница и върви край нея.“
30 Филип се затича и като чу, че той чете пророк Исаия, попита: „Разбираш ли това, което четеш?“
31 Той отговори: „Как бих могъл, ако някой не ме упъти?“ И покани Филип да се качи и да седне при него.
32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: „Той беше заведен като овца на клане; и както агнето е безгласно пред своя стригач, така и Той не отвори устата Си.
33 При унижението Му Той бе лишен от праведен съд. Но кой ще опише рода Му? Защото се отнема животът Му от земята.“
34
Тогава евнухът се обърна към Филип: „Кажи ми, моля те, за кого пророкът говори това? За себе си или за някой друг?“35 Филип подхвана беседа и като започна от това място в Писанието, благовести му за Иисус.
36 Както продължаваха по пътя, стигнаха до едно място с вода и евнухът рече: „Ето вода. Какво пречи да се кръстя?“
37 А Филип му отвърна: „Можеш да се кръстиш, ако вярваш с цялото си сърце.“ Той каза: „Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.“
38 И заповяда да спрат колесницата. Двамата влязоха във водата — Филип и евнухът. И той го кръсти.
39 Когато излизаха от водата, Светият Дух слезе върху евнуха, а Господен ангел грабна Филип. Евнухът вече не го видя и радостен продължи пътя си.
40 А Филип се озова в Азот и после, откъдето минаваше, благовестеше по всички градове, докато стигна в Кесария.
1
А Савел, който продължаваше да насъсква към заплахи и убийства срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника2 и измоли от него писма до синагогите в Дамаск, та да доведе вързани в Йерусалим онези мъже и жени, които открие, че следват това учение.
3 Но когато той беше на път и приближаваше до Дамаск, изведнъж го обля светлина от небето.
4 Той падна на земята и чу глас, който му каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“
5 А той попита: „Кой си Ти, Господине?“ Господ рече: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“
6 Разтреперан и ужасен, той проговори: „Господи, какво искаш да направя?“ А Господ му рече: „Стани и влез в града; и ще ти се каже какво трябва да правиш.“
7 А мъжете, които вървяха с него, стояха вцепенени, като чуваха глас, а не виждаха никого.
8 Савел стана от земята и макар очите му да бяха отворени, не виждаше никого. И като го водеха за ръка, заведоха го в Дамаск.
9 И три дни не виждаше и нито яде, нито пи.
10
А в Дамаск имаше един ученик на име Анания, на когото Господ във видение каза: „Анания!“ Той отговори: „Ето ме, Господи!“11 И Господ му рече: „Стани и иди на улицата, която се нарича Права, и потърси в къщата на Юда един човек от Тарс на име Савел. Той тъкмо се моли
12 и видя във видение как един мъж на име Анания влезе и възложи ръка върху него, за да прогледне.“
13 Анания отговори: „Господи, слушал съм от мнозина за този човек колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим.
14 Той и тук има власт от първосвещениците да върже всички, които призовават Твоето име.“
15 Но Господ му каза: „Иди, защото той Ми е избран съд, за да понесе името Ми пред народи, царе и синовете на Израил.
16 И Аз ще му покажа колко трябва да пострада за Моето име.“
17 Анания отиде, влезе в къщата и като възложи върху него ръце, рече: „Брате Савле! Господ Иисус, Който ти се яви по пътя, когато ти идваше, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със Светия Дух.“
18 И изведнъж сякаш люспи паднаха от очите му и веднага прогледна. Тогава той стана и беше кръстен.
19
След това се нахрани и доби сила. И остана няколко дена с учениците в Дамаск.20 И веднага започна да проповядва в синагогите, че Иисус е Синът Божий.
21 Всички, които го слушаха, недоумяваха и казваха: „Не е ли този, който преследваше в Йерусалим призоваващите това име, и не е ли дошъл тук, за да ги заведе вързани при първосвещениците?“
22 А Савел добиваше все повече сила и смущаваше юдеите, които живееха в Дамаск, доказвайки, че Този е Христос.
23
И след като се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,24 но Савел узна за техния заговор. А те денем и нощем пазеха градските порти, за да го убият.
25 Тогава учениците го взеха през нощта, сложиха го в кош и го спуснаха по стената.
26
Като пристигна в Йерусалим, Савел се опитваше да се присъедини към учениците. Но всички се бояха от него, понеже не вярваха, че той е ученик.27 Варнава обаче го взе, отведе го при апостолите и им разказа как той видял по пътя Господ и че Господ му говорил, и как той в Дамаск открито проповядвал в името на Иисус.
28 И вече общуваше свободно с тях в Йерусалим и проповядваше открито в името на Господ Иисус.
29 Говореше и спореше също и с елинистите. Но те намислиха да го убият.
30 Като узнаха за това, братята го отведоха в Кесария и го препратиха в Тарс.
31
А църквите в цяла Юдея, Галилея и Самария живееха в мир, укрепваха и напредваха със страх Господен. И с подкрепата на Светия Дух се умножаваха.32
Веднъж, когато Петър обхождаше всички църкви, дойде и при светиите, които живееха в Лида.33 Там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло, защото беше парализиран.
34 Петър му каза: „Енее, Иисус Христос те изцелява. Стани и си събери постелката.“ И той веднага стана.
35 Всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.
36
В Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което значи „сърна“. Тя вършеше много добри дела и даваше милостиня.37 Случи се в онези дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и я положиха в горната стая.
38 Понеже Лида беше близо до Йопия и учениците чуха, че Петър е там, изпратиха при него двама души, които да го помолят да дойде незабавно при тях.
39 Петър стана и отиде с тях. Когато стигна, заведоха го в горната стая. И всички вдовици дойдоха при него, като плачеха и показваха ризи и дрехи, които Сърна бе правила, докато живеела с тях.
40 А Петър отпрати всички навън и като коленичи, помоли се, обърна се към тялото и рече: „Тавито, стани!“ Тя отвори очите си и като видя Петър, седна.
41 Той ѝ подаде ръка, изправи я и като повика светиите и вдовиците, представи я жива.
42 Това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа.
43 А той прекара доста дни в Йопия у някой си кожар на име Симон.
1
В Кесария имаше един човек на име Корнилий, стотник от полка, наричан Италийски.2 Той, както и целият му дом, беше благочестив и богобоязлив, правеше много добрини на народа и винаги се молеше на Бога.
3 Един следобед, около три часа, той ясно видя във видение Божий ангел, който влезе при него и му рече: „Корнилий!“
4 А той се вгледа в него и уплашен попита: „Какво, Господи?“ Ангелът му отговори: „Твоите молитви и добрини достигнаха до Бога и Той не те забрави.
5 А сега изпрати хора в Йопия и повикай Симон, наричан Петър.
6 Той е на гости у някой си кожар Симон, чиято къща се намира при морето. Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом .“
7 Когато си отиде ангелът, който му бе говорил, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от онези, които постоянно се намираха при него,
8 разказа им всичко и ги изпрати в Йопия.
9
На другия ден, когато те бяха на път и наближаваха града, около дванадесет часа Петър се качи на плоския покрив на къщата, за да се помоли.10 А когато поогладня, поиска да яде. Докато му приготвяха, той изпадна в унес,
11 видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, който беше като голямо платнище, вързано за четирите краища, и се спускаше на земята.
12 В него имаше от всички земни четириноги, зверове, влечуги и птици.
13 И се чу глас към него: „Стани, Петре, заколи и яж!“
14 А Петър рече: „В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нищо скверно или нечисто.“
15 И повторно се чу глас към него: „Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.“
16 Това се случи три пъти и съдът пак се вдигна към небето.
17 И докато Петър недоумяваше какво ли ще означава видението, което видя, ето изпратените от Корнилий хора, които разпитваха за Симоновата къща, се спряха пред вратата,
18 извикаха и попитаха: „Тука ли гостува Симон, наричан Петър?“
19 И както Петър размисляше за видението, Духът му рече: „Ето търсят те трима души.
20 Стани, слез и тръгни с тях, без да се двоумиш, защото Аз ги изпратих.“
21 Като слезе при пратениците, Петър рече: „Аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?“
22 А те отговориха: „Стотникът Корнилий, мъж добродетелен и богобоязлив, с добро име сред целия юдейски народ, получи от свят ангел откровение да те повика в къщата си и да послуша твоите думи.“
23
Тогава Петър ги покани вътре и ги нагости. А на другия ден стана и отиде с тях. С него заминаха и някои братя от Йопия.24 На следващия ден те влязоха в Кесария. Корнилий ги чакаше и беше свикал своите роднини и близки приятели.
25 Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и му се поклони.
26 Но Петър го повдигна с думите: „Стани, и аз самият съм човек!“
27 И разговаряйки с него, влезе вътре и намери събрани много хора.
28 Тогава им рече: „Вие знаете, че не е простено на юдеин да се сближава или да влиза в дома на другоплеменник. Но на мене Бог ми показа да не смятам никой човек за скверен или нечист.
29 Затова и когато бях поканен, дойдох без възражения. Сега кажете, защо изпратихте да ме повикат?“
30 Корнилий отговори: „От четири дена досега постих, а в деветия молитвен час се молех у дома си. И ето пред мене застана един мъж в светла дреха
31 и рече: „Корнилий, твоята молитва е чута и Бог не забрави твоите добрини.
32 Затова изпрати в Йопия да повикат Симон, наричан Петър, който гостува у кожаря Симон, край морето. Той ще дойде и ще ти говори “.
33 Веднага изпратих за тебе и ти добре стори, че дойде. А сега ние всички сме се събрали пред Бога, за да чуем всичко, което Бог ти е възложил.“
34
Петър започна с думите: „Наистина, сега разбирам, че Бог не гледа кой какъв е,35 но Той приема от всеки народ онзи, който се бои от Него и постъпва праведно.
36 Той отправи към израилтяните Своето слово, като благовестеше мир чрез Иисус Христос, Който е Господ на всички.
37 Вие знаете какво стана по цяла Юдея, като се започна от Галилея след кръщението, което проповядваше Йоан:
38 как Бог помаза със Светия Дух и със сила Иисус от Назарет, Който обикаляше, вършейки добрини и изцелявайки всички онези, които бяха под властта на дявола, защото Бог беше с Него.
39 И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши в юдейската страна и в Йерусалим, и как Го убиха, като Го приковаха на дърво.
40 Но Бог Го възкреси на третия ден и Му даде да се явява —
41 не на целия народ, а на нас, изначално избраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след възкресението Му от мъртвите.
42 И ни заповяда да проповядваме на хората и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живи и мъртви.
43 За Него всички пророци свидетелстват, че всеки, който вярва в Него, ще получи прошка за греховете чрез призоваване Неговото име.“
44
Докато Петър още говореше тези думи, Светия Дух слезе върху всички, които слушаха словото.45 А вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Светия Дух;
46 защото ги слушаха да говорят на разни езици и да величаят Бога. Тогава Петър каза:
47 „Може ли някой да попречи на тези, които приеха Светия Дух, да се кръстят с вода, както и ние?“
48 И им нареди да се кръстят в името на Иисус Христос. След това го помолиха да остане при тях няколко дена.
1
Апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.2 И когато Петър се върна в Йерусалим, обрязаните го упрекваха и му казваха:
3 „Ти си ходил при необрязани и си ял с тях.“
4 Тогава Петър започна да им разказва всичко поред:
5 „Аз бях в град Йопия и докато се молех, в унес видях видение: някакъв съд слизаше от небето. Той беше като голямо платнище, спускано за четирите краища, и се приближи до мене.
6 Като го разгледах добре, видях в него земни четириноги, зверове, влечуги и птици.
7 И чух глас да ми казва: „Стани, Петре, заколи и яж!“
8 Но аз отговорих: „В никакъв случай, Господи, защото никога нищо скверно или нечисто не е влизало в устата ми.“
9 А гласът от небето повторно ми рече: „Което Бог е очистил, ти не смятай за нечисто.“
10 Това се случи три пъти. И всичко пак се вдигна на небето.
11 И ето в същия миг пред къщата, в която бях отседнал, се спряха трима мъже, изпратени от Кесария при мене.
12 А Духът ми каза да ида с тях, без да се двоумя. С мене дойдоха и тези шестима братя и ние влязохме в къщата на човека.
13 Той ни разказа как е видял в къщата си ангел, който застанал и му рекъл: „Прати в Йопия и повикай Симон, наричан Петър.
14 Той ще ти каже думи, чрез които ще се спасите ти и целият ти дом.“
15 И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе върху тях, както и върху нас в началото.
16 Тогава си спомних думите на Господа, Който каза: „Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.“
17 А щом Бог им даде същия дар, какъвто и на нас, които повярвахме в Господ Иисус Христос, кой съм аз, та да мога да попреча на Бога?“
18
Като чуха това, те се успокоиха и прославиха Бога с думите: „Наистина, Бог даде и на езичниците възможност да се покаят, за да получат вечен живот.“19
А онези, които се бяха разпръснали от гонението, настанало при убийството на Стефан, стигнаха до Финикия, Кипър и Антиохия и не проповядваха учението на никого освен на юдеи.20 Някои от тях обаче, кипърци и киринейци, като влязоха в Антиохия, говореха на елинистите и благовестяха за Господ Иисус.
21 Ръката на Господ беше с тях и мнозина повярваха и се обърнаха към Господа.
22 Вестта за това дойде до йерусалимската църква и изпратиха Варнава да отиде в Антиохия.
23 Като пристигна и видя Божията благодат, той се зарадва и призоваваше всички с искрено сърце да пребъдват в Господа,
24 понеже беше мъж добър, изпълнен със Светия Дух и с вяра. И доста народ се присъедини към Господа.
25 След това Варнава отиде в Тарс да търси Савел.
26 И като го намери, доведе го в Антиохия. Цяла година те се събираха в църквата и поучаваха доста народ. За първи път в Антиохия учениците бяха наречени християни.
27
През онези дни в Антиохия дойдоха пророци от Йерусалим.28 Един от тях, на име Агав, стана и предрече чрез Духа, че по целия свят ще бъде голям глад, какъвто и настана при император Клавдий.
29 Тогава учениците решиха, всеки според средствата си, да изпратят помощ на братята, които живееха в Юдея.
30 Това и сториха, като по Варнава и Савел изпратиха събраното до презвитерите.
1
В това време цар Ирод започна гонение срещу някои от църквата, за да им стори зло,2 и уби с меч Яков, брата на Йоан.
3
И като видя, че това се понрави на юдеите, реши да хване и Петър. Това се случи през дните на Безквасниците.4 След като го залови, хвърли го в тъмница и го предаде на четири стражи от по четирима войници да го пазят, понеже възнамеряваше след Пасха да го изведе на съд пред народа.
5 И докато Петър беше пазен в тъмницата, църквата непрестанно се молеше на Бога за него.
6
В онази нощ, преди Ирод да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги, а пред вратата стражи пазеха тъмницата.7 И ето Господен ангел се яви и светлина обля тъмницата. Той побутна Петър по хълбока и го събуди с думите: „Стани бързо!“ И веригите паднаха от ръцете му.
8 Тогава ангелът му каза: „Опаши се и си обуй сандалите.“ Той така и направи. После му рече: „Облечи си дрехата и върви след мене!“
9 Петър излезе и тръгна след него, без да знае, че това, което прави ангелът, е истина. Струваше му се, че вижда видение.
10 Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която водеше към града, и тя им се отвори сама. Те излязоха и тръгнаха по една улица. В този миг внезапно ангелът го остави.
11 А Петър, като дойде на себе си, рече: „Сега наистина разбрах, че Господ изпрати Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“
12 И като се поогледа, отиде към къщата на Мария, майка на Йоан, наричан Марк, където се бяха събрали мнозина и се молеха.
13 Когато той почука на пътната врата, една слугиня на име Рода отиде да види кой е.
14 И като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да обади, че Петър стои пред вратата.
15 А те ѝ рекоха: „Ти не си с ума си!“ Но тя настояваше, че е така. Те ѝ отвърнаха: „Това е неговият ангел.“
16 В това време Петър продължаваше да чука и когато отвориха, видяха го и се слисаха.
17 Той им даде знак с ръка да мълчат, разказа им как Господ го е извел от тъмницата и добави: „Обадете това на Яков и на братята.“ После излезе и отиде на друго място.
18
Като се съмна, сред войниците настъпи голяма суматоха: какво ли е станало с Петър.19 Ирод нареди да го търсят, но като не го намери, разпита стражите и заповяда да ги отведат на смърт. След това напусна Юдея и живееше в Кесария.
20
Ирод се беше разгневил на жителите на Тир и Сидон. Затова те дойдоха заедно при него и като склониха на своя страна Власт, управител в царския дворец, молиха за мир, понеже страната им се изхранваше от земята на царя.21 В определения ден Ирод се облече в царска дреха, седна на съдийския стол и започна да им говори.
22 А народът викаше: „Това е глас Божий, а не човешки!“
23 Но веднага Господен ангел го порази, защото не въздаде слава на Бога. И той, изяден от червеи, умря.
24
А Божието слово се разпространяваше и се умножаваха вярващите.25 Варнава и Савел, след като изпълниха поръката, се върнаха от Йерусалим в Антиохия, като взеха със себе си Йоан, наречен Марк.
1
В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители — Варнава и Симеон, наричан Нигер, киринееца Луций, Манаин, възпитан заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.2 Когато те извършваха богослужение пред Господа и постеха, Светият Дух каза: „Отделете Ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призовал.“
3 Тогава отново постиха и се молиха, и като възложиха ръце на тях, ги пуснаха.
4
И тъй, изпратени от Светия Дух, те отидоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър.5 Когато стигнаха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги, като имаха и Йоан за помощник.
6 След като прекосиха острова до Пафос, срещнаха един магьосник и лъжепророк на име Вариисус.
7 Той се намираше у проконсула Сергий Павел, мъж разумен, който повика Варнава и Савел и пожела да чуе Божието слово.
8 А Елима Магьосника, както се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне проконсула от вярата.
9 Но Савел, наричан още Павел, изпълнен със Светия Дух, устреми към него поглед
10 и каза: „Дяволски сине, изпълнен с всякакви коварства и измами, враг на всяка правда, няма ли да спреш да изкривяваш правите Господни пътища?
11 И сега ето ръката на Господа е върху тебе. Ще бъдеш сляп и няма да виждаш слънцето до определеното ти време.“ И веднага тъма и мрак се спуснаха върху него и той започна да обикаля наоколо, търсейки водач.
12 Като видя станалото, проконсулът повярва, смаян от учението на Господа.
13
Като отплаваха от Пафос, Павел и онези, които бяха с него, стигнаха до Перга в Памфилия. Йоан обаче се отдели от тях и се върна в Йерусалим.14 Те пък продължиха от Перга и стигнаха до Антиохия в Писидия. А в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
15 След четенето на закона и пророците началниците на синогогата изпратиха да им кажат: „Братя, ако имате думи за утеха към народа, говорете.“
16 Павел стана и като даде знак с ръка, каза: „Израилтяни и вие, които се боите от Бога, чуйте!
17 Бог на израилския народ избра предците ни, въздигна народа, докато те живееха като чужденци в египетската земя, и със силна ръка ги изведе оттам.
18 Около четиридесет години ги храни в пустинята
19 и като изтреби седем народа в ханаанската земя, раздели между тях по жребий земята им.
20 А около четиристотин и петдесет години след това им даде съдии до пророк Самуил.
21 После поискаха цар и Бог им даде Саул, син на Кис, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
22 А след като го отхвърли, издигна им за цар Давид, за когото изрече свидетелство: „Намерих мъж по сърцето Си — Давид, сина на Йесей. Той ще изпълни всичко, което искам.“
23 От неговото потомство според обещанието Си Бог въздигна Иисус — Спасител на Израил.
24 А преди Неговото идване Йоан проповядваше покайно кръщение на целия израилски народ.
25 И когато Йоан завършваше своето дело, казваше: „За кого ме смятате? Аз не съм Христос. Но ето след мене идва Онзи, на Когото не съм достоен да развържа обувките на нозете“.
26 Към вас, братя, синове на Авраамовия род, и към онези между вас, които се боят от Бога, е отправено посланието за това спасение.
27 Защото жителите на Йерусалим и техните водачи не Го познаха. Ала като Го осъдиха, те изпълниха думите на пророците, които се четат всяка събота.
28 И макар да не намериха никаква вина, заслужаваща смърт, поискаха от Пилат да Го убие.
29 А когато извършиха всичко, което бе писано за Него, снеха Го от дървото и Го положиха в гроб.
30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.
31 В продължение на много дни Той се явяваше на онези, които бяха тръгнали с Него от Галилея за Йерусалим и които сега са Негови свидетели пред народа.
32 И ние ви благовестим сега, че обещанието, дадено на предците,
33 Бог изпълни спрямо нас, техните деца, като възкреси Иисус, както е писано и във втория псалом: „Ти си Мой Син. Аз днес Те родих.“
34 А това, че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща вече към тление, посочва с думите: „Ще ви дам светите и непреходни дарове, обещани на Давид.“
35 Затова и на друго място казва: „Няма да допуснеш осветеният от Тебе да изпита тление.“
36 Защото Давид, след като служи на своя род, почина по Божия воля, погребан бе до предците си и изпита тление.
37 Но Онзи, Когото Бог възкреси, тление не изпита.
38 И тъй, знайте, братя, че чрез Него ви се възвестява прошка на греховете.
39 И всеки вярващ получава оправдаване чрез Него за всичко, за каквото вие не сте могли да получите оправдаване чрез Мойсеевия закон.
40 Пазете се обаче да не се случи с вас казаното в Пророците:
41
„Погледнете, високомерни, чудете се и изчезнете! Защото такова дело върша Аз във ваши дни, за което не бихте повярвали, ако някой ви разкаже“.“42
На излизане от юдейската синагога езичниците ги молеха следващата събота отново да им говорят за тези неща.43 А когато събранието бе разпуснато, мнозина юдеи и благочестиви прозелити тръгнаха след Павел и Варнава, които беседваха с тях и ги убеждаваха да пребъдват в Божията благодат.
44 Следващата събота почти целият град се събра да чуе Божието слово.
45 Но юдеите, като видяха множеството хора, се изпълниха със завист, възразяваха на това, което говореше Павел, и отправяха оскърбления и хули.
46
Тогава Павел и Варнава открито заявиха: „Първо на вас трябваше да бъде проповядвано Божието слово. Но понеже го отхвърляте и сами се оказвате недостойни за вечен живот, ето обръщаме се към езичниците.47 Защото Господ тъй ни заповяда: „Поставих те за светлина на езичниците, за да донесеш спасение за цялата земя“.“
48
Като слушаха това, езичниците се радваха и прославяха учението на Господа. И повярваха всички, отредени за вечен живот.49 А учението на Господа се разпространяваше по цялата област.
50 Юдеите обаче, като подбудиха набожните жени от знатно потекло и градските първенци, предизвикаха гонение против Павел и Варнава и ги прогониха от своите предели.
51 Те отърсиха праха от нозете си срещу тях и отидоха в Икония.
52 А учениците се изпълваха с радост и със Светия Дух.
1
В Икония те също влязоха в юдейската синагога и говориха тъй, че голямо множество юдеи и елини повярваха.2 Невярващите юдеи обаче възбудиха и озлобиха душите на езичниците против братята.
3 Но те останаха тук доста време и говореха дръзновено за Господа, а Той свидетелстваше за словото на Своята благодат, като им даваше сила да извършват знамения и чудеса.
4 А народът в града се раздели: едни бяха с юдеите, а други — с апостолите.
5 Когато узнаха за намерението на езичниците и на юдеите, заедно с техните водачи, да ги охулят и убият с камъни,
6 те забягнаха в градовете на Ликаония, Листра и Дерва и в техните околности
7 и там благовестяха.
8
В Листра имаше един човек, немощен в нозете, който можеше само да седи. Той беше куц по рождение и никога не беше ходил.9 Човекът слушаше, когато Павел говореше. А той се вгледа в него и като забеляза, че вярва и затова може да бъде изцелен,
10 му каза с висок глас: „На тебе казвам в името на Господ Иисус Христос, изправи се на нозете си!“ И той веднага скочи и започна да ходи.
11 А тълпите народ, като видяха какво стори Павел, започнаха да викат на ликаонски: „Богове в човешки образ са слезли при нас.“
12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел — Хермес, понеже предимно той говореше.
13 А жрецът от храма на Зевс пред града им, като доведе пред вратите обкичени с цветя бикове, искаше да извърши заедно с народа жертвоприношение.
14 Но щом чуха за това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и се хвърлиха сред народа с викове:
15 „Мъже, защо правите това? И ние сме хора като вас и ви благовестим, за да се обърнете от тези лъжливи богове към живия Бог, Който е сътворил небето и земята, морето и всичко, което е в тях.
16 В миналите поколения Той остави всички народи да вървят по своите пътища,
17 макар да не преставаше да свидетелства за Себе Си с благодеяния, като ни пращаше от небето дъждове и плодоносни времена, хранеше ни и изпълваше сърцата ни с радост.“
18 С тези думи те едва убедиха народа да не им принася жертва, а всеки да отиде у дома си. Но докато те стояха там и поучаваха,
19 от Антиохия и Икония дойдоха някои юдеи. Понеже апостолите открито разискваха, те подстрекаваха народа да ги изостави, като казваха: „Те не говорят нищо истинно, а за всичко лъжат.“ Така подбудиха народа, пребиха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за умрял.
20 Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града, а на другия ден отиде с Варнава в Дерва.
21
След като благовестиха в този град и придобиха доста ученици, те се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,22 като укрепваха душите на учениците и ги призоваваха да постоянстват във вярата с думите: „През много скърби трябва да влезем в Божието царство.“
23 След като им ръкоположиха презвитери за всяка църква, те се помолиха с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха повярвали.
24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия,
25 проповядваха учението на Господа в Перга и слязоха в Аталия.
26 Оттам отплаваха за Антиохия, мястото, откъдето бяха предадени на Божията благодат за делото, което извършиха.
27 Като пристигнаха и събраха вярващите в църквата, те разказаха всичко, което Бог бе сторил чрез тях, и как Той отвори за езичниците вратата на вярата.
28 И там те престояха немалко време с учениците.
1
А някои, дошли от Юдея, учеха братята: „Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.“2 След като Павел и Варнава влязоха в спор с тях и имаха продължителни разисквания, реши се Павел и Варнава, както и някои от другите, да заминат по този въпрос при апостолите и презвитерите в Йерусалим.
3 И тъй, изпратени от църквата, те минаха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и предизвикваха голяма радост у всички братя.
4 Като пристигнаха в Йерусалим, бяха приети от църквата, от апостолите и презвитерите и разказаха всичко, което Бог стори с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците .
5 Тогава някои от фарисейската общност, които бяха повярвали, се надигнаха и казаха, че езичниците трябва да се обрязват и да им се нареди да спазват Мойсеевия закон.
6
Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат този въпрос.7 След като дълго разискваха, Петър стана и им рече: „Братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват.
8 И Бог, Който познава човешките сърца, потвърди това, като им даде Светия Дух, както и на нас.
9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им с вярата.
10 А защо сега предизвиквате Бога, като възлагате на врата на вярващите ярем, който нито нашите предци, нито ние можахме да понесем?
11 Ние обаче вярваме, че ще се спасим с благодатта на Господ Иисус Христос тъй, както и те.“
12 Тогава цялото множество хора замълча, за да слуша Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса стори Бог чрез тях сред езичниците.
13
А след като те замълчаха, Яков взе думата и рече: „Братя, чуйте ме!14 Симон обясни как първо Бог се погрижи за езичниците, за да Си избере от тях Свой народ.
15 И това е в съгласие с думите на Пророците, както е написано:
16
„След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния, ще възстановя каквото е разрушено в нея и ще я изправя,17 за да потърсят Господа останалите хора и всички народи, назовани с Моето име“, казва Господ, Който върши всичко това.
18 Бог откри всичките Си дела от самото начало .
19 Затова аз смятам да не се обременяват онези от езичниците, които се обръщат към Бога,
20 но да им се пише да се въздържат от ядене на осквернените идоложертвени храни, удушени животни и кръв, да се въздържат от блудство и да не правят на други онова, което не желаят на самите тях да им се случва .
21 Защото във всеки град Мойсеевият закон от стари времена си има проповедници и се чете в синагогите всяка събота.“
22
Тогава апостолите и презвитерите заедно с цялата църква сметнаха, че е добре да изберат помежду си Юда, наричан Варсава, и Сила — изтъкнати сред братята мъже, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павел и Варнава,23 като по тях изпратиха следното писмо: „Апостолите, презвитерите и братята поздравяват братята сред езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои от нас са дошли, без да сме им поръчали, и са ви объркали с приказките си, като са смутили душите ви, говорейки да се обрязвате и да спазвате закона ,
25 затова единодушно решихме да изберем някои мъже и да ги изпратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павел,
26 които живота си изложиха на опасност в името на нашия Господ Иисус Христос.
27 И тъй, ние изпратихме Юда и Сила, които устно ще ви обяснят същото.
28 Защото, както Светият Дух, така и ние сметнахме, че е добре да не ви възлагаме вече никакво бреме освен тези нужни неща:
29 да се въздържате от ядене на идолски жертви, кръв, удушени животни и блудство и да не правите на други онова, което не желаете на самите вас да ви се случва. Като се пазите от това, ще бъдете добре!“
30
И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството вярващи, връчиха писмото.31 Като го прочетоха, те се зарадваха за утешението.
32 А Юда и Сила, които сами бяха пророци, с дълга реч утешиха братята и ги насърчиха.
33 След като прекараха там известно време, братята ги пуснаха с поздрав при тези, които ги бяха изпратили .
34 Сила обаче намери за добре да остане там, а Юда се върна сам .
35 Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха словото на Господа заедно с мнозина други.
36
След няколко дена Павел каза на Варнава: „Да отидем пак по всички градове, където проповядвахме словото на Господа, за да видим как са братята.“37 Варнава пожела да вземат със себе си и Йоан, наричан Марк.
38 Но Павел не искаше да вземат със себе си онзи, който ги бе изоставил в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха изпратени.
39 Поради това настъпи разногласие, така че те се разделиха един от друг. И Варнава, като взе Марк, отплава за Кипър.
40 А Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята.
41 И като обхождаше Сирия и Киликия, той укрепваше църквите.
1
Павел пристигна в Дерва и Листра, където имаше някой си вярващ на име Тимотей, син на една юдейка, която бе повярвала, и на баща елин.2 Той имаше добро име сред братята в Листра и Икония.
3 Павел поиска него за спътник и като го взе, обряза го заради юдеите, които живееха по онези места — защото всички знаеха, че баща му беше елин.
4 И като ходеха по градовете, поръчваха на вярващите да спазват заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Йерусалим.
5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и броят им нарастваше всеки ден.
6
След това те преминаха през Фригия и Галатийската област, понеже не бяха допуснати от Светия Дух да проповядват словото в Мала Азия.7 Като стигнаха Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Духът не ги пусна.
8 И като минаха през Мизия, отидоха в Троада.
9
През нощта на Павел се яви видение: пред него стоеше един мъж от Македония, който го молеше с думите: „Премини в Македония и ни помогни!“10 Веднага след видението поискахме да тръгнем за Македония, понеже разбрахме, че Господ ни е призовал да благовестим там.
11
И тъй, като отплавахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, на другия ден — в Неапол ,12 а оттам — във Филипи — първа римска колония в тази част на Македония. В този град престояхме няколко дена.
13 А в съботата излязохме извън града при една река, където имаха обичай да се молят, седнахме и говорехме на събралите се жени.
14
Слушаше и една богобоязлива жена на име Лидия от град Тиатира, която продаваше пурпурни платове. И Господ ѝ отвори сърцето внимателно да се вслушва в това, което говореше Павел.15 Когато тя и домашните ѝ се кръстиха, тя ни покани с думите: „Ако смятате, че съм истински вярваща в Господа, влезте и живейте в къщата ми.“ И ни убеди.
16
Като отивахме на молитва, срещнахме една слугиня, обладана от дух на предсказание, която докарваше голяма печалба на своите господари с гадаенето си.17 Тя вървеше след Павел и след нас и викаше: „Тези хора са слуги на Всевишния Бог и ни възвестяват път за спасение.“
18 Това тя правеше в продължение на много дни, докато Павел се обърна отегчен и рече на духа: „В името на Иисус Христос, заповядвам ти да излезеш от нея.“ И духът излезе в същия миг.
19 Но господарите ѝ, като разбраха, че надеждата им за печалба пропадна, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на площада при управниците.
20 И като ги доведоха пред управниците, казаха: „Тези хора, които са юдеи, бунтуват града ни
21 и проповядват обичаи, каквито ние като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.“
22 Тогава тълпата налетя върху тях, а управниците раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги.
23
И като им нанесоха много удари, хвърлиха ги в тъмница и заповядаха на тъмничаря добре да ги пази.24 Като получи такава заповед, той ги хвърли във вътрешната част на тъмницата и стегна нозете им между дървени окови.
25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
26 Внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се разклатиха. Веднага всички врати се отвориха и оковите на всички паднаха.
27 А тъмничарят, като се събуди и видя, че вратите на тъмницата са отворени, извади нож и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28 Но Павел извика високо: „Не си причинявай зло, ние всички сме тук!“
29 Той поиска светлина, втурна се и разтреперан падна пред Павел и Сила.
30 И като ги изведе вън, каза: „Господари, какво трябва да направя, за да се спася?“
31 А те отговориха: „Повярвай в Господ Иисус Христос и ще се спасите ти и твоят дом.“
32 И възвестиха словото на Господа на него и на всички, която бяха в къщата му.
33 Тъмничарят ги прибра в същия нощен час, уми раните им и веднага се кръстиха сам той и всичките му близки.
34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, че бе повярвал в Бога.
35 А когато се съмна, управниците изпратиха съдебни служители със заповед: „Освободи онези хора.“
36 Тъмничарят съобщи за това на Павел: „Управниците изпратиха да ви освободим. Затова излезте сега и си отидете с мир.“
37 Но Павел им рече: „Нас, макар и римски граждани, ни биха пред народа без съд и ни хвърлиха в тъмница, а сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и сами ни изведат.“
38 Съдебните служители предадоха тези думи на управниците. Като чуха, че са римски граждани, те се уплашиха
39 и дойдоха да се извинят пред тях, изведоха ги и ги помолиха да напуснат града.
40 Като излязоха от тъмницата, те отидоха у Лидия, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
1
Като минаха през Амфипол и Аполония, дойдоха в Солун, където имаше юдейска синагога.2 По обичая си Павел влезе при юдеите и три съботи поред разискваше върху Писанията,
3 като им обясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че Този Иисус, за Когото той им проповядва, е Христос.
4 И някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила — сред тях и голямо множество богобоязливи елини, а също и немалко видни жени.
5 Онези от юдеите, които не повярваха, се изпълниха със завист, доведоха злосторници от улицата и като се събраха на тълпа, причиняваха смут в града. Те се втурнаха към Ясоновата къща, за да ги търсят и да ги изведат пред народа.
6 Но не ги намериха и повлякоха Ясон и няколко братя към градоначалниците, като крещяха: „Онези, които са причинили смут навред по света, са дошли и тук.
7 И ги е прибрал Ясон. Всички те постъпват против заповедите на императора и казват, че има друг цар — Иисус.“
8 Така причиниха смут сред народа и у градоначалниците, които слушаха това.
9 Те взеха паричен залог от Ясон и другите и ги пуснаха.
10
Още през нощта братята отпратиха Павел и Сила в Бер. Като пристигнаха, те отидоха в синагогата на юдеите,11 които бяха по-благосклонни от онези в Солун. Те много радушно приеха проповедта и всекидневно разискваха върху Писанията — дали казаното от Павел е вярно.
12 И мнозина от тях повярваха — елински жени от знатно потекло и немалко мъже.
13 Но солунските юдеи, щом узнаха, че Павел и в Бер е проповядвал Божието слово, дойдоха и там да смущават и да объркват народа.
14 Тогава братята веднага изпратиха Павел по пътя към морето, а Сила и Тимотей останаха там.
15 Онези, които придружаваха Павел, го заведоха в Атина. И като получиха заповед за Сила и Тимотей — колкото се може по-бързо да дойдат при него, те се върнаха.
16
Докато Павел ги чакаше в Атина, душата му се изпълни с възмущение, като гледаше този град, пълен с идоли.17 Той беседваше в синагогата с юдеите и богобоязливите, а и всеки ден на площада с хората, с които се срещаше.
18 Някои епикурейски и стоически философи влизаха в спор с него. Едни казваха: „Какво иска да каже този празнодумец?“ А други: „Изглежда, проповядва за чужди божества.“ Защото той им благовестеше за Иисус и за възкресението.
19 Те взеха Павел, отведоха го в ареопага и го запитаха: „Можем ли да знаем какво е това ново учение, което проповядваш?
20 Звучи ни някак странно и затова искаме да знаем какво е то.“
21 А всички атиняни, както и чужденците, живеещи там, най-много от всичко предпочитаха да си прекарват времето, като говорят или слушат нещо ново.
22
Тогава Павел се изправи в ареопага и рече: „Атиняни, по всичко виждам, че сте особено набожни.23 Защото, като минавах и разглеждах светините ви, намерих и жертвеник, на който бе написано: „На незнайния Бог“. За Този именно, Когото вие, без да знаете, почитате, за Него аз ви проповядвам:
24 Бог, Който сътвори света и всичко в него, Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,
25 нито приема служение от човешки ръце, сякаш се нуждае от нещо, а Сам дава на всички живот и дихание, и всичко.
26 Той създаде от един човек целия човешки род, за да обитават по цялата земя, като беше определил колко време и в кои предели да обитават
27 и да търсят Господа, ако биха могли да Го усетят и намерят, макар Той да не е далеч от всеки един от нас.
28 Защото ние чрез Него живеем, движим се и съществуваме, както са казали и някои от вашите поети: „Негов сме и род.“
29 И тъй, след като сме род Божий, не бива да мислим, че Божеството прилича на злато, сребро или камък — изделие на човешкото умение и въображение.
30 Бог, без да държи сметка за времената на незнанието, сега навред заповядва на всички хора да се покаят.
31 Защото определи ден, когато ще съди справедливо света чрез Онзи, Когото избра, като даде уверение на всички с възкресяването Му от мъртвите.“
32
Като чуха за възкресение на мъртви, едни взеха да се присмиват, а други да казват: „Ще те слушаме друг път за това.“33 Тогава Павел ги изостави.
34 Но някои мъже се присъединиха към него и повярваха. Сред тях беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамара, и други с тях.
1
След това Павел напусна Атина и отиде в Коринт.2 Там намери един юдеин на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий бе заповядал всички юдеи да напуснат Рим. Павел отиде при тях
3 и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше. А занаятът им беше да правят шатри.
4 И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше юдеи и елини.
5 А когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се посвети да свидетелства пред юдеите, че Иисус е Христос.
6 Но понеже те се противяха и ругаеха, той отърси дрехите си и им рече: „Сами сте си виновни за гибелта си! Аз съм невинен — отсега отивам при езичниците.“
7 И като се махна оттам, отиде в дома на някой си, който се казваше Юст и беше богобоязлив. Къщата му беше до синагогата.
8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом. И мнозина коринтяни, слушайки Павел, започваха да вярват и се кръщаваха.
9 Една нощ Господ рече във видение на Павел: „Не бой се, а говори и не спирай,
10 защото Аз съм с тебе и никой няма да посегне да ти стори зло, понеже имам много народ в този град.“
11 Така той остана там година и шест месеца и ги наставляваше в Божието учение.
12
Но когато Галион стана проконсул в Ахая, юдеите се събраха, нахвърлиха се върху Павел и го отведоха в съдилището13 с обвинение, че той убеждавал хората да почитат Бога не по Закона.
14 И тъкмо Павел да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако имаше някаква неправда или коварно злодеяние, юдеи, както е редно, щях да ви изслушам.
15 Но щом спорът е за учение, за имена и за вашия Закон, уредете го сами! Аз не искам да бъда съдия в тези работи.“
16 И ги изпъди от съдилището.
17 Тогава всички елини хванаха Состен, началника на синагогата, и го биха пред съдилището, но Галион нехаеше за това.
18
Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила. Но преди това си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал обет.19 А като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата, за да разговаря с юдеите.
20 Те го помолиха да остане при тях по-дълго време, но той не се съгласи,
21 а се прости с тях и рече: „Трябва непременно да прекарам в Йерусалим празника, който идва . Но ако Бог иска, ще се върна пак при вас.“ И отплава от Ефес, а Акила и Прискила останаха там .
22 Като слезе в Кесария, посети Йерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
23
Там престоя немного време и си тръгна, като обхождаше последователно Галатийската област и Фригия и утвърждаваше всички ученици.24
А в Ефес дойде един юдеин на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията.25 Той бе утвърден в Господния път и с разпален дух говореше и поучаваше правилно за Господа, макар да знаеше само за Йоановото кръщение.
26 И той започна да говори смело в синагогата. Като го чуха, Акила и Прискила го взеха със себе си и му обясниха по-точно Божия път.
27 А когато той искаше да замине за Ахая, братята се обърнаха с писмо до учениците да го приемат. След като пристигна, той оказа голяма помощ на повярвалите чрез благодатта,
28 защото силно изобличаваше юдеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
1
Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици2 и ги попита: „Като повярвахте, приехте ли Светия Дух?“ А те му отговориха: „Не сме и чули, че има Свети Дух.“
3 Той им рече: „А какво кръщение получихте?“ Те отговориха: „Йоановото кръщение.“
4 Павел каза: „Йоан кръщаваше с покайно кръщение, като говореше на народа да вярва в Онзи, Който идва след него, тоест в Иисус Христос.“
5 Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Иисус.
6 И когато Павел възложи ръце на тях, Светият Дух слезе върху им и те започнаха да говорят на странни езици и да пророкуват.
7 Всички бяха около дванадесет души.
8
Павел влезе в синагогата и в продължение на три месеца проповядваше без страх, спореше и ги убеждаваше за Божието царство.9 Но понеже някои ожесточено се противопоставяха и злословеха за Господния път пред народа, той ги остави и като взе със себе си учениците, всекидневно проповядваше в училището на някой си Тиран.
10 Това продължи две години, така че всички жители на Мала Азия — юдеи и елини, чуха словото на Господ Иисус.
11
А Бог правеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел.12 Дори полагаха върху болните кърпи и препаски, които бе носил върху тялото си, и болестите им ги оставяха, а злите духове излизаха от тях.
13
Някои от странстващите юдейски заклинатели започнаха да изричат името на Господ Иисус над онези, които бяха обладани от зли духове, и казваха: „Заклеваме ви в Иисус, за Когото Павел проповядва.“14 Това правеха седемте синове на някой си Скева, юдейски първосвещеник.
15 А злият дух им отговори: „Познавам Иисус и Павел зная. Но вие кои сте?“
16 И човекът, у когото имаше зъл дух, скочи върху тях и ги повали с такава ярост, че те голи и изранени избягаха от онази къща.
17 Това стана известно на всички юдеи и елини, които живееха в Ефес. И страх обзе всички тях, а името на Господ Иисус се величаеше.
18 И много от повярвалите идваха, изповядваха се и откриваха делата си.
19 А мнозина от онези, които правеха магии, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И като пресметнаха цената им, оказа се към петдесет хиляди драхми сребро.
20 Така словото на Господа укрепваше и се разпространяваше все повече.
21
След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“22 И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха — Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия.
23
По онова време настана голямо вълнение относно Божия път.24 Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба,
25 като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък!
26 А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове.
27 Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия и целият свят почитат, да загуби величието си.“
28 Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“
29 И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх — от Македония спътници на Павел.
30 Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха.
31 Също и някои от управителите на областта Азия, негови приятели, изпратиха да го помолят да не се показва в театъра.
32 И тъй, едни крещяха едно, други — друго, защото в събранието настана безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали.
33 По предложение на юдеите пред тълпата бе извикан Александър. И Александър даде знак с ръка, че иска да произнесе защитна реч пред народа.
34 Но като разбраха, че е юдеин, всички в един глас завикаха и крещяха около два часа: „Велика е Артемида Ефеска!“
35 Градският писар обаче усмири тълпата и каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от небето неин идол?
36 И щом това е неоспоримо, вие трябва да запазите спокойствие и да не вършите нищо необмислено.
37 А вие сте довели тези мъже, макар те нито храма на Артемида са обрали, нито богинята ви са хулили.
38 Ако пък Димитър и занаятчиите, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни заседания, има и проконсули — нека подадат жалба един против друг.
39 Но ако предявявате някакви други искания, това ще бъде решено в законното събрание.
40 Иначе има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.
1
Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония.2 А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция.
3 Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
4 До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир — от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим.
5 Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада.
6 А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.
7
В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ.8 В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи.
9 Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.
10 Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“
11 И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува.
12 Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
13
А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша.14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет.
16 Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.
17
От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери.18 И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време,
19 служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите;
20 как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите,
21 как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.
22 И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там
23 освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове — че ме чакат окови и скърби.
24 Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус — да проповядвам благовестието за Божията благодат.
25 И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство.
26 Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас,
27 защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля.
28 И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв.
29 Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото.
30 Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си.
31 Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас.
32 А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени.
33 От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха.
34 Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене.
35 С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: „По-блажено е да се дава, отколкото да се взима“.“
36 И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
37 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха,
38 наскърбени най-много от това, което каза — че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
1
А когато едва се разделихме с тях и отплавахме, стигнахме направо в Кос, а на другия ден — в Родос, и оттам — в Патара.2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, качихме се и отплавахме.
3 След като съзряхме Кипър, оставихме го вляво, заплавахме към Сирия и слязохме в Тир. Там трябваше да се разтовари корабът.
4 Намерихме вярващите и останахме там седем дена. А те, по внушение от Духа, съветваха Павел да не отива в Йерусалим.
5 Когато минаха дните, излязохме и се отправихме на път. Всички ни съпровождаха с жените и децата чак извън града. А на брега коленичихме и се помолихме.
6 След като се простихме един с друг, влязохме в кораба, а те се върнаха вкъщи.
7 А ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, поздравихме братята и останахме у тях един ден.
8 На другия ден Павел и ние, които бяхме с него, продължихме и пристигнахме в Кесария, където влязохме в къщата на Филип, който благовестеше и беше един от седемте дякони, и останахме при него.
9 Той имаше четири неомъжени дъщери с пророчески дар.
10 Там бяхме вече от доста дни, когато от Юдея пристигна един пророк на име Агав.
11 Той дойде при нас, взе пояса на Павел, върза си ръцете и нозете и рече: „Това казва Светият Дух: Така юдеите ще вържат в Йерусалим онзи мъж, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.“
12 Щом чухме това, и ние, и тамошните го молехме да не отива в Йерусалим.
13 Но Павел отговори: „Защо плачете и съкрушавате сърцето ми? Аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Йерусалим в името на Господ Иисус.“
14 И понеже той не се съгласяваше, млъкнахме и си рекохме: „Да бъде волята на Господа!“
15
След тези дни се приготвихме и тръгнахме за Йерусалим.16 С нас дойдоха и някои ученици от Кесария, които ни водеха при някой си Мнасон от Кипър, отдавна повярвал, у когото щяхме да отседнем.
17
Когато стигнахме в Йерусалим, братята ни приеха с радост.18
На другия ден Павел влезе с нас при Яков. Дойдоха и всички презвитери.19 Павел ги поздрави и разказа едно по едно всичко, което Бог бе сторил сред езичниците чрез неговото служение.
20 А те, като чуха, славеха Бога и му казваха: „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите юдеи и те всички ревниво спазват закона.
21 А за тебе им е говорено много, че учиш всички юдеи, които живеят между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като казваш да не обрязват децата си и да не постъпват по обичаите.
22 И тъй, какво да се прави? Несъмнено ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл.
23 Затова направи, каквото ти казваме: при нас има четирима мъже, които са дали обет.
24 Вземи ги, очисти се заедно с тях и поеми разноските им да си острижат главата. Така всички ще узнаят, че каквото са чули за тебе, не значи нищо, и че ти сам живееш според Закона и го спазваш.
25 А за повярвалите езичници ние ви писахме, след като взехме решение те да не спазват нищо такова, а само да не ядат идолски жертви, кръв, удушени животни и да се въздържат от блудство.“
26 Тогава Павел взе онези мъже, очисти се заедно с тях, а на другия ден влезе в храма и обяви деня, в който се навършват дните на очистването и в който за всеки един от тях щеше да се направи приношение.
27
Но когато седемте дена вече свършваха, юдеите от Мала Азия, като го видяха в храма, разбунтуваха целия народ и го заловиха28 с викове: „Израилтяни, на помощ! Този човек учи всички навсякъде против народа, против Закона и против това място. Освен това и елини въведе в храма и оскверни това свято място.“
29 Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим заедно с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма.
30 Тогава целият град се раздвижи и народът се събра. Като хванаха Павел, повлякоха го навън от храма, а вратите веднага бяха затворени.
31 И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна вест, че цял Йерусалим се е разбунтувал.
32 Той веднага взе войници и стотници и се спусна срещу тях. Като видяха хилядника и войниците, те престанаха да бият Павел.
33 Тогава хилядникът се приближи, хвана го, заповяда да го вържат с двойни вериги и запита: „Кой е той и какво е направил?“
34 Едни от народа крещяха едно, други — друго. И понеже поради шума не можеше да разбере истината, той заповяда да го водят в стана.
35 А когато Павел стигна до стъпалата, заради насилието на тълпата трябваше да го носят войниците.
36 Защото множеството народ вървеше след тях и крещеше: „Убий го!“
37
Преди да го въведат в стана, Павел попита хилядника: „Мога ли да ти кажа нещо?“ А той рече: „Знаеш ли гръцки?38 Значи не си ти онзи египтянин, който преди няколко дена разбунтува и изведе в пустинята четирите хиляди разбойници!“
39 Павел отвърна: „Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този прочут град на Киликия. Моля те, позволи ми да говоря на народа.“
40 А когато той му позволи, Павел се изправи на стъпалата, даде знак с ръка на народа и след като настъпи дълбоко мълчание, заговори на еврейски език и рече:
1
„Братя и бащи, чуйте сега моята защита пред вас.“2 Като чуха, че им говори на еврейски език, още повече утихнаха. Тогава той продължи:
3 „Аз съм човек юдеин, родом от Тарс в Киликия, но възпитан в този град при нозете на Гамалиил, обучен точно по отеческия закон и изпълнен с ревност към Бога, както сте и всички вие днес.
4 Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени,
5 както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани.
6 Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина.
7 Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“
8 Аз отвърнах: „Кой си Ти, Господине?“ А Той ми рече: „Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.“
9 Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха , но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше.
10 Тогава попитах: „Какво да правя, Господи?“ А Господ ми рече: „Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.“
11 И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск.
12 А един мъж на име Анания, благочестив по Закона, с добро име между всички юдеи в Дамаск,
13 дойде, застана при мене и ми рече: „Брате Савел, прогледни!“ И в същия миг аз го видях.
14 Тогава ми каза: „Бог на нашите предци те е отредил да познаеш волята Му, да видиш Праведника и да чуваш глас от устата Му.
15 Защото ти ще Му бъдеш свидетел пред всички хора за онова, което си видял и чул.
16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и умий греховете си, като призовеш името на Господ Иисус .“
17 А когато се върнах в Йерусалим и се молех в храма, изпаднах в унес
18 и Го видях да ми казва: „Побързай да напуснеш по-скоро Йерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мене.“
19 Но аз отговорих: „Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Тебе.
20 А когато се проливаше кръвта на Стефан, Твоя свидетел, там стоях и аз, одобрявах неговото убиване и пазех дрехите на онези, които го убиваха.“
21 И Той ми каза: „Върви! Аз ще те изпратя далече, при езичниците“.“
22
До тези думи го слушаха, но след това започнаха силно да викат: „Махни го от лицето на земята! Такъв не бива да живее!“23 И понеже те крещяха, размахваха дрехите си и хвърляха прах във въздуха ,
24 хилядникът заповяда да го отведат в стана и нареди да го разпитват с бичуване, за да узнае поради каква причина викаха така против него.
25 Но когато започнаха да го връзват, Павел рече на застаналия до него стотник: „Нима ви е позволено да бичувате римски гражданин, и то неосъден?“
26 Като чу това, стотникът отиде да съобщи на хилядника и рече: „Внимавай какво правиш, защото този човек е римски гражданин.“
27 Тогава хилядникът се приближи до него и запита: „Кажи ми, ти римски гражданин ли си?“ Той отговори: „Да!“
28 Хилядникът рече: „Това гражданство аз съм придобил за много пари.“ А Павел отвърна: „Аз пък съм се родил такъв.“
29 И веднага тези, които щяха да го разпитват, се отдръпнаха от него, а като узна, че той е римски гражданин, хилядникът се уплаши, задето го бе вързал.
30
На другия ден, като желаеше да узнае точно в какво го обвиняват юдеите, освободи го от оковите и заповяда да дойдат първосвещениците и целият им синедрион. Тогава доведе Павел и го изправи пред тях.1
Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“2 Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата.
3 Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“
4 Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“
5 Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: „Не укорявай водача на своя народ“.“
6 Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата — фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“
7 Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои.
8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това.
9 Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога .“
10 И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана.
11 Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“
12
Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел.13 Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души.
14 Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел.
15 Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“
16 Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел.
17 Павел повика един стотник и му рече: „Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“
18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“
19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и запита: „Какво имаш да ми съобщиш?“
20 А той каза: „Юдеите са се наговорили да те молят утре да отведеш Павел пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат за него.
21 Ала ти не им вярвай, защото го причакват над четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. И сега са готови, чакат само твоето съгласие.“
22 Тогава хилядникът отпрати младежа, като му поръча: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“
23
След това повика двама стотници и рече: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци, които да тръгнат за Кесария в девет часа вечерта.24 Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“
25 Написа и писмо със следното съдържание:
26 „Клавдий Лисий изпраща поздрав на достопочтения управител Феликс.
27 Юдеите бяха хванали този човек и щяха да го убият. Аз се явих с войска и го отнех, понеже научих, че е римски гражданин.
28 Но тъй като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред техния синедрион.
29 И установих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която да заслужава смърт или окови.
30 След като обаче ми бе известено, че юдеите замислят покушение срещу този човек, аз го изпратих веднага при тебе. Наредих и на обвинителите да изложат пред тебе, каквото имат против него. Бъди здрав!“
31
Войниците, както им бе заповядано, взеха Павел и го отведоха през нощта в Антипатрида.32 А на другия ден оставиха конниците да продължат с него и се върнаха в стана.
33 Тези, които пристигнаха в Кесария, предадоха писмото на управителя и му представиха Павел.
34 Управителят прочете писмото и го попита от коя област е той. Като узна, че е от Киликия, рече:
35 „Ще те изслушам, когато дойдат и твоите обвинители.“ И заповяда да го държат под стража в преторията на Ирод.
1
След пет дена първосвещеникът Анания дойде със стареи и с някой си ритор Тертил и представиха на управителя обвиненията си против Павел.2 И като го повикаха, Тертил започна да го обвинява с думите:
3 „Винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че благодарение на тебе, достопочтени Феликсе, у нас има траен мир и благодарение на твоите грижи — големи успехи за този народ.
4 Но за да не те отегчавам много, моля те, изслушай със своята снизходителност нашата кратка реч.
5 Понеже установихме, че този човек е зараза и предизвиква бунтове сред всички юдеи по света, че е водач на назорейската ерес,
6 който се опита да оскверни дори и храма, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон .
7 Но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни ,
8 като заповяда заедно с него да дойдем при тебе и ние, неговите обвинители . Ако го разпиташ, ти ще можеш да узнаеш за всичко онова, в което ние го обвиняваме.“
9 Юдеите също потвърдиха, като казаха, че това е така.
10
Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита.11 Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение.
12 Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа.
13 И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват.
14 Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците.
15 И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни.
16 Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората.
17 След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения.
18 И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум,
19 някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене.
20 Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона —
21 освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: „Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес“.“
22
Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“23 После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения — да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.
24
След няколко дена дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, и изпрати да повикат Павел, за да чуе от него за вярата в Христос Иисус.25 Но когато Павел заговори за Божия справедливост, за въздържанието и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и рече: „Сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.“
26 И тъй като се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне, викаше го често и разговаряше с него.
27 Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест. И понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в окови.
1
А три дена след като пристигна в областта, Фест отиде от Кесария в Йерусалим.2 Тогава първосвещеникът и юдейските първенци му предявиха обвиненията си против Павел и го молеха
3 да прояви блогосклонност, като изпрати да го повикат в Йерусалим. А те крояха засада, за да го убият по пътя.
4 Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария и самият той скоро ще се върне там.
5 „Затова“, каза той, „влиятелните сред вас нека дойдат с мене и ако той е направил нещо нередно, нека го обвинят.“
6
И след като прекара при тях над десет дена , Фест се върна в Кесария. На другия ден седна на съдийското място и заповяда да доведат Павел.7 Когато той се яви, дошлите от Йерусалим юдеи го заобиколиха и започнаха да привеждат против Павел много и тежки обвинения, които не можеха да докажат.
8 А той в своя защита рече: „С нищо не съм съгрешил нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора.“
9
Фест обаче искаше да угоди на юдеите и отвърна на Павел: „Искаш ли да отидеш в Йерусалим и там, пред мене, да бъдеш съден за това?“10 Павел отговори: „Аз стоя пред императорски съд и тук трябва да бъда съден. Юдеи не съм обиждал с нищо, както и ти много добре знаеш.
11 Защото, ако съм нарушил закона и съм извършил нещо лошо, което заслужава смърт, аз съм готов да умра. Но ако няма нищо такова, както тези ме обвиняват, никой не може да ме предаде на тях. Искам императорски съд!“
12 Тогава Фест, като поговори със съвета, отвърна: „Императорски съд искаш, при императора ще отидеш.“
13
След няколко дена цар Агрипа и Вереника дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест.14 Там престояха доста дни и Фест представи на царя делото на Павел, като каза: „Има един човек, оставен от Феликс в окови.
15 Когато първосвещениците и юдейските стареи предявиха обвинения срещу него, аз бях в Йерусалим и искаха да бъде осъден.
16 Аз им отговорих, че у римляните не е обичайно да предават човека на смърт, преди обвиненият да има пред себе си обвинителите и да му се позволи да се защити от обвинението.
17 И когато те се събраха тук, на другия ден, без никакво отлагане аз седнах на съдийското място и заповядах да доведат човека.
18 Явиха се обвинителите, но не представиха нито едно обвинение, каквото аз очаквах.
19 Те имаха някакви спорове с него върху тяхната вяра и за някой си Иисус, Който бил умрял и за Когото Павел казваше, че е жив.
20 Понеже бях затруднен да проуча този въпрос, попитах дали той иска да отиде в Йерусалим и там да бъде съден за това.
21 Но тъй като Павел поиска да бъде оставен за императорско разследване, заповядах да го държат под стража, докато го изпратя при императора.“
22 Тогава Агрипа каза на Фест: „Бих желал и аз да изслушам този човек.“ А той отговори: „Утре ще го изслушаш.“
23
На сутринта, когато Агрипа и Вереника дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната палата заедно с хилядниците и най-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел.24 Фест рече: „Царю Агрипа и всички вие мъже, които сте тук с нас! Виждате този, за когото всички юдеи дойдоха при мене, и в Йерусалим — и тук, и викаха, че той не бива повече да живее.
25 Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо, заслужаващо смърт, и понеже той сам поиска съд пред императора, реших да го изпратя там.
26 За него обаче не мога нищо определено да напиша на господаря. Затова го изведох пред вас и особено пред тебе, царю Агрипа, тъй че след разследването да имам какво да напиша.
27 Защото ми се струва неразумно да препращам затворник, без да отбележа и обвиненията против него.“
1
Тогава Агрипа каза на Павел: „Позволява ти се да говориш за себе си.“ А Павел вдигна ръка и заговори в своя защита:2 „Царю Агрипа, смятам се за щастлив, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, в което ме обвиняват юдеите,
3 но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо.
4 Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим.
5 Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра.
6 А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога,
7 което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите.
8 Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви?
9 Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей.
10 Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах.
11 И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната.
12 С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците,
13 когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние.
14 Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: „Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“
15 Аз попитах: „Кой си Ти, Господине?“ Той отговори: „Аз съм Иисус, Когото ти преследваш.
16 Сега стани и се изправи на нозете си! Защото Аз затова ти се явих, за да те избера за служител и свидетел на онова, което си видял и което ще ти открия.
17 И ще те избавя от юдейския народ и от езичниците, при които те изпращам,
18 за да отвориш очите им и те да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и място сред осветените.“
19 Затова, царю Агрипа, аз не се противих на небесното видение,
20 а проповядвах, най-напред на жителите в Дамаск и в Йерусалим, после на цялата юдейска земя и на езичниците, да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, достойни за покаяние.
21 Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.
22 Но Бог ми помогна и до днес аз оцелях и свидетелствам на мало и голямо, като говоря тъкмо онова, което пророците и Мойсей са казали, че ще стане:
23 че Христос ще пострада и като възкръсне пръв от мъртвите, ще възвести светлина на юдейския народ и на езичниците.“
24
И докато говореше това в своя защита, Фест извика високо: „Ти си луд, Павле! Многото учене те докарва до лудост.“25 А той отвърна: „Не съм луд, достопочтени Фесте, а говоря думи на истина и здрав разум.
26 Царят знае тези неща и затова дръзнах да говоря пред него. И никак не вярвам нещо от това да не му е известно, защото то не се е вършило в някой ъгъл.
27 Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците? Зная, че вярваш.“
28 Агрипа се обърна към Павел: „За малко и ще ме убедиш да стана християнин.“
29 А Павел рече: „Бих се молил на Бога не само ти, но и всички, които ме слушате днес, рано или късно да станете такива, какъвто съм аз — но без тези окови.“
30
Като каза това, царят и управителят, а също и Вереника и седящите с тях, станаха31 и докато се оттегляха настрана, разговаряха помежду си, че този човек не върши нищо, заслужаващо смърт или окови.
32 И Агрипа каза на Фест: „Този човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред императора.“ Затова и управителят реши да го изпрати при императора .
1
Когато бе решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко души затворници на един стотник на име Юлий, от императорския полк.2 Качихме се на един кораб от Адрамитион, който щеше да плава по крайбрежието на Азия, и тръгнахме. С нас беше солунянинът Аристарх от Македония.
3 На другия ден стигнахме в Сидон. Юлий, постъпвайки човеколюбиво с Павел, му позволи да отиде при приятелите си, за да се грижат за него.
4 Като тръгнахме оттам, минахме източно от Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.
5 Прекосихме морето при Киликия и Памфилия и достигнахме Мира в Ликия.
6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни прехвърли на него.
7 Доста дни ние се придвижвахме бавно напред и едва стигнахме до Книд. И понеже вятърът ни пречеше, заобиколихме Крит при Салмона.
8 След като минахме с мъка оттам, стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, недалеч от което беше град Ласея.
9
Но тъй като загубихме там доста време и плаването ставаше вече опасно, а и постът беше вече минал, — Павел ги съветваше10 с думите: „Мъже, виждам, че плаването ще бъде с опасности и големи щети не само за товара и за кораба, но и за живота ни.“
11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на собственика на кораба, отколкото на думите на Павел.
12 И понеже пристанището не беше удобно за презимуване, повечето изказаха мнение да продължат плаването и да отидат да презимуват, ако е възможно, във Финик, критско пристанище, разположено срещу югозападния и северозападния вятър.
13
И като задуха лек южен вятър, те помислиха, че са успели в намерението си, вдигнаха котва и заплаваха край брега на Крит.14 Скоро обаче откъм острова се вдигна бурен вятър, наричан евроклидон .
15 Корабът бе тъй грабнат, че не можеше да устои на вятъра, и ние се оставихме да ни носят вълните.
16 И понесени зад едно островче, наричано Клавда , едва можахме да удържим спасителната лодка.
17 След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха.
18 На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара.
19 А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
20 Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21
След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети.22 А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът.
23 Нощес ми се яви ангел от Бога, на Когото принадлежа и на Когото служа,
24 и каза: „Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред императора. И ето Господ ти подари всички тези, които плават с тебе.“
25 Затова, братя, запазете спокойствие, защото вярвам на Бога, че ще стане тъй, както ми бе речено.
26 Ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.“
27
Когато вече четиринадесета нощ се носехме по Адриатическо море , към полунощ моряците усетиха, че се приближават до някаква земя.28 Измериха дълбочината и откриха, че е двадесет разтега. Отидоха малко по-нататък, измериха пак и откриха петнадесет разтега.
29 И понеже се бояха да не се натъкнат на скалисти места, хвърлиха откъм кърмата четири котви и се молеха да съмне.
30 Но когато моряците под предлог, че ще спускат котва откъм носа, спуснаха спасителната лодка в морето и поискаха да избягат от кораба,
31 Павел каза на стотника и на войниците: „Ако те не останат на кораба, вие не можете да се спасите.“
32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне в морето.
33
Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали.34 Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“
35 Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.
36 Тогава всички се успокоиха и също ядоха.
37 А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.
38 И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.
39
Когато се съмна, земята им се видя непозната, но съгледаха един залив с крайбрежна плитчина, към която решиха, ако могат, да тласнат кораба.40 Затова отвързаха котвите и ги пуснаха да паднат в морето. После разхлабиха въжетата на кормилните весла, разпънаха малкото платно по вятъра и взеха посока към крайбрежието.
41 Но налетяха на място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна. Носът се заби и остана неподвижен, а силните вълни се разбиваха в задната част.
42 Тогава войниците се наговориха да избият затворниците, за да не би някой да преплува до брега и да избяга.
43 Стотникът обаче, понеже искаше да спаси Павел, попречи на тяхното намерение и заповяда онези, които знаят да плуват, първи да скочат и да достигнат брега,
44 а пък останалите — кои на дъски, кои на други корабни отломки. И така всички се спасиха на сушата.
1
След като се спасиха, тогава научиха, че островът се казва Малта.2 Местните жители показаха към нас необикновено дружелюбие. Приеха всички, а понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън.
3 Но когато Павел събра голям наръч съчки и ги хвърли в огъня, една змия се измъкна поради горещината и се впи в ръката му.
4 Местните хора, като видяха змията, увиснала на ръката му, си рекоха помежду си: „Този човек наистина е убиец. Макар да се е избавил от морето, Божията справедливост не го оставя да живее.“
5 Той обаче отърси змията в огъня и не го сполетя никакво зло.
6 А те очакваха да му се яви оток или веднага да падне мъртъв. Но след като изчакаха дълго време и видяха, че не му се случи нищо лошо, те си промениха мнението и заговориха, че той е бог.
7
Около това място бяха имотите на Поплий, висшия управник на острова. Той ни прие любезно и му гостувахме три дена.8 И се случи бащата на Поплий да лежи в треска, страдайки от дизентерия. Павел влезе при него, помоли се и като възложи върху му ръце, го изцели.
9 След тази случка и другите на острова, които имаха някаква болест, идваха и се изцеляваха.
10 Те ни почетоха с много дарове, а на тръгване ни снабдиха с онова, от което имахме нужда.
11
След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, презимувал на острова, който носеше знака на Диоскурите,12 и стигнахме до Сиракуза, където останахме три дена.
13 Оттам отплавахме и достигнахме до Регия, а на следващия ден, понеже духна южен вятър, пристигнахме за два дена в Потиоли.
14 Тук намерихме братя и бяхме поканени да останем при тях седем дена. А после отидохме в Рим.
15 Братята там, като чуха за нас, излязоха да ни посрещнат до Апиевия площад и до Трите кръчми . Щом ги видя, Павел благодари на Бога и се ободри.
16 Когато пристигнахме в Рим, стотникът предаде затворниците на началника на лагера . На Павел обаче позволиха да живее отделно заедно с войника, който го пазеше.
17
След три дена Павел свика юдейските първенци и като се събраха, се обърна към тях с думите: „Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа и обичаите на прадедите ни, от Йерусалим ме предадоха окован в ръцете на римляните.18 След като ме съдиха, искаха да ме пуснат, защото те установиха, че нямам никаква вина, заслужаваща смъртно наказание.
19 И понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да искам съд пред императора, но не с цел да обвиня в нещо народа си.
20 По тази причина ви повиках да ви видя и да говоря с вас. Защото заради надеждата на Израил съм окован с тези вериги.“
21 А те му отговориха: „Ние нито писма сме получили за тебе от Юдея, нито някой от братята е дошъл да извести или да каже нещо лошо за тебе.
22 Все пак желаем да чуем от тебе това, което мислиш, защото ни е известно, че навред се говори против това учение.“
23
И като му определиха ден, мнозина дойдоха при него в странноприемницата. А той от сутринта до вечерта им излагаше със свидетелства учението за Божието царство и се опитваше да ги убеди за Иисус и чрез Мойсеевия закон, и чрез Пророците.24 Едни се убеждаваха от думите му, а други не вярваха.
25 И понеже бяха несъгласни помежду си, те взеха да се разотиват. Тогава Павел им каза още и тези думи: „Добре е рекъл Светият Дух на предците ни чрез пророк Исаия:
26
„Иди и кажи на този народ: „С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.27 Защото сърцето на този народ е закоравяло — с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася“.
28
Затова знайте, че Божието спасение е изпратено на езичниците. И те ще чуят!“29 Като каза това, юдеите се разотидоха, спорейки разпалено помежду си .
30 Павел живя цели две години в отделна къща под наем и приемаше всички, които идваха при него,
31 като проповядваше Божието царство и учеше за Господ Иисус Христос съвсем открито и безпрепятствено.