1
Ето словото Господне към Йона, сина на Аматий:2 „Стани и иди в големия град Ниневия и възнегодувай против него, защото злото в града стигна чак до Мене.“
3 Йона стана и тръгна към Тарсис, за да избяга от Господа. Слезе в Яфа, където намери кораб, пътуващ за Тарсис. Плати за превоза, качи се на кораба, за да отплава далеч от лицето на Господа.
4
Но Господ изпрати силен вятър в морето. Настана голяма морска буря и корабът щеше да се разбие.5 Моряците се изплашиха и всеки завика за помощ към своя бог. За да олекне корабът започнаха да хвърлят товара му в морето. А Йона бе слязъл в дъното на кораба, легнал и заспал.
6 Капитанът дойде при него и му каза: „Защо спиш? Стани и призови своя Бог! Може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем.“
7
Казаха помежду си: „Нека хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни сполетя тази беда.“ Хвърлиха жребий и той се падна на Йона.8 Тогава го попитаха: „Кажи ни ти, заради когото ни сполетя тази беда, с какво се занимаваш и откъде идваш? От коя страна си и какъв си по народност?“
9 Той им отговори: „Аз съм евреин и се страхувам от Господа, Бог на небесата, Който сътвори морето и сушата.“
10 Тогава моряците много се изплашиха и му казаха: „Защо направи това?“ Тъй като те бяха узнали от него, че той бяга от Господа.
11
И го питаха още: „Какво да направим, за да утихне морето, защото то продължаваше да бушува?“12 Той им отговори: „Вземете ме и ме хвърлете в морето, и то ще се укроти, защото знаем, че заради мен е тази голяма буря.“
13 Моряците продължиха да гребат, за да се върнат на сушата, но не можеха, защото морето все по-силно бушуваше против тях.
14 Тогава завикаха към Господа: „О, Господи, нека не загинем заради този човек и това, което правим, не зачитай за проливане на невинна кръв, защото както Ти искаш, така се случва.“
15 И те взеха Йона, хвърлиха го в морето и бурята утихна.
16 А моряците твърде много се изплашиха, принесоха жертви и дадоха оброци.
1
Господ изпрати голяма риба да погълне Йона. Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи2 и се молеше от рибената утроба на Господа своя Бог:
3
„Извиках в бедата към Господ и Той ме чу;4
Ти ме хвърли в дълбините, в средата на морето,
така че течението ме отнесе;
всички Твои вълни и потоци ме заляха.
5
Казах си: „Отхвърлен съм от Тебе
и въпреки това ще погледна отново към святия Твой храм.“
6
Водата ме заля до гърлото
и бездната ме обгърна,
главата ми се омота във водорасли.
7
Слязох до края на земята
и земните резета се затвориха зад мен завинаги.
Тогава Господи, Боже мой, ще върнеш живота ми от гроба.
8
Когато душата ми изнемогваше, си спомних за Господа
и молитвата ми беше към Тебе, към святия Ти храм.
9
Почитащите идоли
изоставиха любовта си към тях.
10
Аз пък с благодарност ще принеса жертва.
Ще изпълня това, което съм обрекъл.
Спасението е от Господа.“
11
Господ нареди на рибата и тя изхвърли Йона на сушата.1
И ето втори път имаше слово на Господа към Йона:2 „Стани и иди в Ниневия, големия град, и съобщи там това, което ти заповядах.“
3 Йона стана и отиде в Ниневия, както му беше казал Господ. А Ниневия беше голям град в очите на Бога. Необходими бяха три дена да се обходи.
4 Йона вървя из града цял ден и викаше: „Още четиридесет дена и Ниневия ще бъде разрушена.“
5
И жителите на Ниневия повярваха в Бога, провъзгласиха пост и облякоха вретище — от най-големия до най-малкия.6 Когато вестта стигна до ниневийския цар, той стана от трона, съблече царските си одежди, покри се с вретище и седна в пепел.
7 И из Ниневия бе провъзгласена следната заповед на царя и първенците: „Хората и добитъкът, говедата и овцете да не ядат и пият и да не ходят на паша.
8 Човеците и добитъкът да се покрият с вретище и да викат с пълен глас към Бога. Всеки да се откаже от лошите си дела и от насилието, което вършат ръцете му.
9 Кой знае? Може би Бог ще се смили и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и няма да загинем.“
10
Бог видя делата им и това, че те се отрекоха от лошите си дела. Разкая се Бог за злото, което им бе предрекъл, и не го извърши.1
Това изобщо не се понрави на Йона и той много се ядоса.2 Помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не Ти ли казах това, още когато бях в своята страна? Затова и побягнах към Тарсис, защото знам, че Ти си благ и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за наказанията.
3 И сега, Господи, вземи ми живота! Защото за мен е по-добре да умра, отколкото да живея.“
4 Господ му отговори: „Мислиш ли, че с право се ядосваш?“
5
Йона напусна града и се оттегли на изток от него, където си направи навес и седна на сянка, за да види какво ще се случи с града.6 Господ заповяда на едно растение да израсте до Йона, за да му прави сянка и да го успокои в негодуванието му. Йона много се зарадва на растението.
7 На другия ден призори Бог изпрати един червей да прегризе растението, така че то да изсъхне.
8 А щом слънцето изгря, Бог изпрати горещ източен вятър. Слънцето напичаше главата на Йона, така че той изнемогваше и предпочиташе да умре, отколкото да живее.
9
Бог му каза: „Прав ли беше да се гневиш толкова много за растението?“ А Йона му отговори: „Възнегодувах, даже пожелах смъртта си.“10
Тогава Господ му каза: „На теб ти е жал за растението, за което не си се трудил и не си отглеждал, което израсна за една нощ и за една нощ загина,11 а на Мен не трябва ли да ми е жал за Ниневия, големия град, където живеят повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясно от ляво, а освен тях и многоброен добитък?“