1
Павел, по Божия воля призован за апостол на Иисус Христос, и брат Состен —2 до Божията църква в Коринт, до осветените чрез Иисус Христос, призовани да бъдат святи, както и до всички онези, които призовават името на нашия Господ Иисус Христос на всяко място у тях и у нас.
3 Благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос!
4
Благодаря на своя Бог винаги за вас заради Божията благодат, която ви е дарена чрез Иисус Христос,5 защото чрез Него се обогатихте във всичко — във всяко слово и във всяко познание,
6 след като свидетелството за Христос се утвърди у вас,
7 така че вие не се лишавате от никакъв дар, докато очаквате да се открие нашият Господ Иисус Христос.
8 Той ще ви даде и твърдост докрай, за да бъдете безукорни в деня на нашия Господ Иисус Христос.
9 Бог, Който ви е призовал за общуване с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ, е верен на обещанията Си.
10
Моля ви, братя, в името на нашия Господ Иисус Христос, да говорите всички едно и също, за да няма сред вас разцепления, а да бъдете свързани в един дух и в една мисъл.11 Защото узнах за вас, братя мои, от близките на Хлоя, че между вас има раздори.
12 Имам предвид това, че всеки от вас казва: „Аз съм на Павел“; „Аз пък съм на Аполос“; „Аз съм на Кифа“; „Аз пък съм на Христос“.
13 Нима Христос е разделен? Нима Павел бе разпънат за вас? Или в името на Павел се кръстихте?
14 Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Крисп и Гай,
15 за да не каже някой, че съм кръщавал в мое име.
16 Кръстих също и семейството на Стефана̀с, а дали съм кръстил и друг някого, не ми идва на ум.
17 Христос обаче ме изпрати не да кръщавам, а да проповядвам благовестието, и то не с думи на човешка мъдрост, за да не се обезсмисли Христовата жертва на кръста.
18
Наистина, словото за кръста е безумие за онези, които вървят към гибел, но е Божия сила за нас, които се стремим към спасението.19 Защото писано е: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните.“
20 Къде е мъдрецът? Къде е книжовникът? Къде е онзи, който изследва този век? Не показа ли Бог, че мъдростта на този свят е безумие?
21 И понеже светът чрез своята мъдрост не позна Бога в Божията мъдрост, Бог реши да спаси вярващите с безумието на проповедта.
22 Защото и юдеите искат знамения, и елините търсят мъдрост,
23 ние обаче проповядваме за разпънатия Христос, Който за юдеите е съблазън, за елините — безумие,
24 но за самите призовани, както юдеи, така и елини, Той е Христос — Божия сила и Божия мъдрост.
25 Защото онова, което изглежда безумие у Бога, е по-мъдро от човешката мъдрост, и онова, което изглежда слабост у Бога, е по-силно от човешката сила.
26
Погледнете, братя, какви сте вие, призованите: по човешки погледнато, не са много мъдрите сред вас, нито силните, нито благородните.27 Но Бог избра онова, което е безумно в този свят, за да посрами мъдрите; Бог избра онова, което е слабо в този свят, за да посрами силните;
28 Бог избра онова, което е долно и презряно в този свят и което е нищо, за да съсипе онова, което е нещо,
29 така че никой човек да не се хвали пред Бога.
30 Благодарение на Него и вие сте във вярата в Иисус Христос, Който стана нашата мъдрост от Бога, справедливост, освещаване и изкупление,
31 така че, както е писано, „който се хвали, с Господа да се хвали.“
1
И аз, братя, когато дойдох при вас, дойдох да ви известя свидетелството за Бога не с възвишено слово или мъдрост,2 защото смятах, че сред вас не трябва да мисля за друго освен за Иисус Христос, и то Разпънатия.
3 Затова бях при вас немощен, в страх и голям трепет
4 и словото ми, и проповедта ми бяха не в убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
5 за да се крепи вярата ви не на човешка мъдрост, а на Божията сила.
6
Ние възвестяваме мъдрост между съвършените, но не мъдрост, която принадлежи на този свят, нито на властниците в този свят, които си отиват.7 Ние възвестяваме тайната и съкровена Божия мъдрост — която Бог е определил предвечно за наша слава и
8 която никой от властниците на този свят не е познал; защото, ако бяха я познали, не биха разпънали Господа на славата.
9 Но, както е писано, „око не е виждало, ухо не е чувало и на човек на ум не е идвало това, което Бог е приготвил за онези, които Го обичат.“
10
А на нас Бог откри това чрез Своя Дух, защото Духът прониква във всичко, дори и в Божиите дълбини.11 Та кой от хората знае какво има у човека освен духа на човека, който е у него? Също така никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух.
12 Но ние получихме не духа на този свят, а Духа, Който идва от Бога, за да узнаем това, което ни е дарено от Бога.
13 Това и проповядваме с думи, научени не от човешка мъдрост, а научени от Светия Дух, като изясняваме духовните неща на духовните хора.
14 Но плътският човек не възприема онова, което е от Божия Дух. За него тези неща са безумие и той не може да ги проумее, понеже те се разбират духовно.
15 А духовният човек разбира всичко, него обаче никой не го разбира.
16 Защото кой е разбрал ума на Господа, че да Му дава съвети? А ние имаме Христов ум.
1
И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски хора, като на пеленачета в Христовата вяра.2 Нахраних ви с мляко, а не с твърда храна, защото не можехте да я приемете, пък и сега още не можете,
3 понеже сте плътски. И наистина, щом между вас има завист, вражда и разногласия , не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?
4 Защото щом един казва: „Аз съм на Павел“, а друг — „Аз съм на Аполос“, нима не сте плътски?
5
Какво всъщност е Павел? Какво е Аполос? Не са ли те служители, чрез които вие повярвахте? И всеки се труди, според колкото Господ му е дал.6 Аз посадих, Аполос поливаше, но Бог направи да израсте.
7 Така че нито който сади, е нещо, нито който полива, а само Бог, Който прави да расте.
8 Който сади и който полива, са едно и също. Но всеки ще получи наградата според труда си.
9 Защото ние сме Божии сътрудници, а вие сте Божия нива, Божие здание.
10 Според дадената ми от Бога благодат аз, като опитен първостроител, положих основа, а друг зида върху нея. Но нека всеки внимава как зида нататък.
11 Всъщност никой не може да положи друга основа, различна от положената, която е Иисус Христос.
12 Ако върху тази основа някой зида със злато, сребро, скъпоценни камъни, дърво, сено или слама,
13 делото на всеки ще стане явно — денят на съда ще го покаже, понеже то чрез огън се открива и огънят ще изпита какво е делото на всеки.
14 И ако делото, което някой е градил, устои, той ще получи награда.
15 А чието дело изгори, ще претърпи загуба — сам той ще се спаси, но така, сякаш е минал през огън.
16 Нима не знаете, че вие сте Божий храм и Божият Дух живее у вас?
17 Ако някой унищожава Божия храм, Бог него ще унищожи. Защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.
18
Никой да не се заблуждава. Ако някой от вас мисли, че е мъдър на този свят, нека стане безумен, за да бъде наистина мъдър.19 Защото мъдростта на този свят е безумие пред Бога, както е писано: „Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост.“
20 И също: „Господ знае, че помислите на мъдреците са празни.“
21 Затова никой да не се хвали с никого, защото всичко е ваше:
22 Павел, Аполос или Кифа, свят, живот или смърт, било настояще или бъдеще — всичко е ваше;
23 вие пък сте на Христос, а Христос — на Бога.
1
Така че нека всеки да ни смята за служители на Христос и разпоредници с Божиите тайни.2 А онова, което се иска от разпоредниците, е всеки от тях да се окаже верен.
3 Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си,
4 защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам — Господ е, Който ще ме съди.
5 Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.
6
Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг — с друг.7 Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал?
8 Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас!
9 Защото мисля, че Бог е поставил нас, апостолите, на последно място като осъдени на смърт , понеже станахме зрелище за света — за ангелите и за хората.
10 Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри чрез Христос; ние сме немощни, а вие — силни; вие сте славни, а ние — безчестни.
11 Дори и досега гладуваме и жадуваме, ходим дрипави, бият ни, скитаме се бездомни
12 и работим, за да се прехранваме сами. Когато ни подиграват, ние ги благославяме, гонят ли ни — търпим,
13 хулят ли ни — отнасяме се кротко. Станахме като измет за света — и досега всички ни имат за отрепки.
14
Не ви пиша тези неща, за да се срамувате, а ви наставлявам като мои скъпи деца.15 Защото дори и да имате безброй наставници във вярата в Христос, нямате много бащи, защото аз ви родих за Иисус Христос чрез благовестието.
16 Затова ви моля, подражавайте ми, както аз — на Христос .
17 По тази причина изпратих при вас Тимотей, който е мое обично и вярно в името на Господа дете; той ще ви припомни моите напътствия за вярата в Христос, както аз уча навсякъде, във всяка църква.
18 Някои са се възгордели, мислейки, че няма да дойда при вас.
19 Ще дойда скоро при вас, ако Господ пожелае, и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.
20 Защото Божието царство не е в думите, а в силата.
21 Какво искате? С пръчка ли да дойда при вас или с обич и доброта?
1
Навсякъде се чува, че сред вас има случай на блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори и между езичниците — някой да живее с бащината си жена.2 А вие сте се възгордели, вместо по-скоро да скърбите, за да бъде отстранен онзи измежду вас, който е извършил това нещо!
3 Аз пък, макар да отсъствам телом, но като присъствам духом, вече отсъдих, все едно че съм между вас: онзи, който е извършил това нещо,
4 като се съберете в името на нашия Господ Иисус Христос вие и моят дух, чрез силата на нашия Господ Иисус Христос
5 да го предадете на Сатаната, за да погине плътта му, но да се спаси духът му в деня на Господ Иисус .
6 Не е добре, дето се хвалите. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?
7 Затова очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, както сте безквасни, защото Христос, нашата Пасха, бе пожертван заради нас.
8 Така че нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и лукавство, а с безквасни хлябове от чистота и истина.
9 Писах ви в писмото си да не общувате с блудници;
10 и не изобщо с блудниците на този свят или с користолюбците, или грабителите, или идолопоклонниците, защото тогава би трябвало да напуснете света,
11 а сега ви писах да не общувате с онзи, който се нарича брат, но е блудник или користолюбец, или идолопоклонник, или хулител, или пияница, или грабител — с такъв дори да не ядете.
12 Иначе моя работа ли е да съдя и онези, които са извън църквата? Нали и вие съдите тези, които са вътре в църквата?
13 А външните ще съди Бог, но писано е: „отстранете порочния измежду вас.“
1
Нима си позволява някой от вас, когато има спор с някого от вярващите, да се съди пред нечестивците, а не пред вярващите?2 Не знаете ли, че вярващите ще съдят света? А ако светът бъде съден от вас, нима вие сте недостойни да отсъждате в най-дребни спорове?
3 Не знаете ли, че ангели ще съдим? А какво остава до житейските неща!
4 Ако обаче имате съд за житейски неща, поставяйте за съдии тези, които са незначителни в църквата.
5 Това ви го казвам, за да се засрамите. Толкова ли няма сред вас някой мъдър човек, който да може да отсъжда между братята си,
6 а брат с брат се съдят, и то пред неверници!
7 Дори само това, че имате съдебни дела помежду си, е вече голям недостатък за вас. Защо по-добре не понесете неправдата? Защо не предпочетете да сте ощетени?
8 Но вие сами онеправдавате и ощетявате, и то братя!
9 Или не знаете, че неправедници няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте: нито блудници, нито идолопоклонници, нито прелюбодейци, нито извратени, нито хомосексуалисти,
10 нито крадци, нито користолюбци, нито пияници, нито хулители, нито грабители ще наследят Божието царство.
11 А такива бяха някои от вас. Но се умихте, бяхте осветени и оправдани в името на нашия Господ Иисус Христос и чрез Духа на нашия Бог.
12
Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но аз няма да допусна нищо да ме завладее.13 Храната е за корема и коремът — за храната, но Бог ще премахне и едното, и другото. Тялото обаче не е за блудство, а за Господ, и Господ — за тялото.
14 А Бог, Който възкреси и Господ, ще възкреси и нас чрез Своята сила.
15 Не знаете ли, че вашите тела са части от тялото на Христос? Да взема ли тогава частите от тялото на Христос и да ги направя части на блудница? Никога такова нещо!
16 Нима не знаете, че онзи, който се съединява с блудница, става едно тяло с нея? Защото Писанието казва: „Двамата ще бъдат една плът.“
17 А който се свързва с Господ, е един дух с Него.
18 Избягвайте блудството! Всеки грях, който върши човек, е извън тялото, а който блудства, греши срещу собственото си тяло.
19 Или не знаете, че тялото ви е храм на Светия Дух, Който живее у вас и Когото сте получили от Бога? Така че вие не принадлежите на себе си,
20 защото сте скъпо купени. Затова прославете Бога с телата си и с душите си, които са Божии .
1
А на това, което ми бяхте писали, отговарям: добре е човек да не се свързва с жена,2 но за да се избягва блудството, нека всеки мъж си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж.
3 Мъжът да отдава на жена си дължимото внимание , а също и жената — на мъжа.
4 Жената не е господарка на своето тяло, а мъжът ѝ, също и мъжът не е господар на своето тяло, а жена му.
5 Не се лишавайте един от друг освен по взаимно съгласие за известно време, за да се отдадете на пост и молитва. После пак се съберете заедно, за да не ви изкушава Сатаната поради вашето невъздържание.
6 Това обаче ви го казвам по снизхождение, а не като заповед.
7 Защото желая всички хора да са като мене, но всеки си има своя дарба от Бога: един — една, друг — друга.
8 А на неженените и на вдовиците казвам: добре е за тях, ако си останат като мене.
9 Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, понеже е по-добре да се оженят, отколкото да се разпалват.
10
На женените пък заповядвам — не аз, а Господ: жена да не се разделя от мъжа си,11 ако обаче се раздели, да си остане неомъжена или да се помири с мъжа си, и мъж да не оставя жена си.
12 А на останалите аз казвам, не Господ: ако някой брат има жена, която не е вярваща и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя,
13 също и ако някоя жена има мъж, който не е вярващ и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.
14 Защото невярващият мъж се освещава чрез вярващата жена и невярващата жена се освещава чрез вярващия мъж. Иначе децата ви щяха да са нечисти, а сега те са осветени.
15 Ако обаче невярващият иска да се развежда, нека се развежда. В такива случаи братът или сестрата не са заробени, защото Бог ни е призовал да живеем в мир.
16 И знаеш ли, жено, дали няма ти да спасиш мъжа си? Или ти, мъжо, знаеш ли дали няма да спасиш жена си?
17
Нека само всеки да постъпва така, както му е отредил Бог и както го е призовал Господ. Това заръчвам по всички църкви.18 Някой е призован обрязан — нека не се крие. Друг е призован необрязан — нека не се обрязва.
19 Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а спазването на Божиите заповеди е всичко.
20 Кой в каквото положение е призован, в него да си остава.
21 Като роб ли си призован? Не се безпокой. Дори и да можеш да станеш свободен, по-скоро възползвай се от положението, в което си.
22 Защото роб, който е призован от Господа, става свободен чрез Господа, както и свободният човек, щом е призован, става роб на Христос.
23 Вие сте скъпо купени — не ставайте роби на хора.
24 Братя, нека всеки да си остава пред Бога в положението, в което е призован.
25
За девствените нямам заповед от Господа, а ви давам мнението си като човек, който поради милостта на Господа е достоен за доверие.26 Поради сегашното трудно положение намирам за добро това: добре е за човека да си бъде, както е:
27 свързан ли си с жена, не търси развод; не си ли женен, не търси съпруга.
28 Ако пък се ожениш, не вършиш грях, и девицата, ако се омъжи, не върши грях. Но такива хора ще имат житейски грижи, а аз ви щадя.
29 Това ви казвам, братя: времето, което остава, е кратко, затова онези, които имат жени, да живеят така, сякаш нямат,
30 и онези, които плачат — сякаш не плачат, и които се радват — сякаш не се радват, и които купуват — сякаш не притежават,
31 и които се ползват от този свят — сякаш не се ползват, защото този свят е преходен.
32 А аз искам вие да бъдете без такива грижи. Нежененият се грижи за неща, които са свързани с Господа — как да угоди на Господа,
33 а жененият се грижи за житейските неща — как да угоди на жена си.
34 Различават се в грижите си също омъжената жена и девицата. Неомъжената се грижи за неща, които са свързани с Господа, за да бъде свята и по тяло, и по дух. А омъжената се грижи за светските неща — как да угоди на мъжа си.
35 Говоря ви това за ваша полза — не за да ви метна примка, а за да служите на Господа благоприлично и постоянно, без да се отвличате.
36 Ако пък някой смята, че е неприлично девицата му да остане в напреднала възраст и че така трябва да постъпи, нека направи, както желае; няма да съгреши — нека се омъжват.
37 Който обаче е непоколебимо твърд в сърцето си, няма такава нужда и е властен над волята си, щом е решил в сърцето си да пази своята девица, той добре прави.
38 Така че и онзи, който омъжва девицата си, добре прави, и който не я омъжва, още по-добре прави.
39
Жената е обвързана по закон , докато е жив мъжът ѝ, но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна да се омъжи за когото иска, само да е според волята на Господа.40 По-блажена е обаче, ако си остане така, според моето мнение; а смятам, че и аз имам Божий Дух.
1
За яденето на идолски жертви е ясно, че всички имаме знание. Но знанието поражда гордост, а любовта е съзидателна.2 Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е узнал така, както трябва да го знае.
3 Ако обаче някой обича Бога, Бог го е познал.
4 Колкото до яденето на идолски жертви, знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг бог освен единия Бог.
5 Защото, макар и да има така наричаните богове било на небето, било на земята — а те са много такива богове и господевци,
6 ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко и към Когото ние сме устремени, и един Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко е произлязло и ние сме възродени чрез Него.
7
Но не у всички има това знание. Някои с досегашните си представи за идолите ядат идолски жертви тъкмо като такива и съвестта им се осквернява, защото е немощна.8 Храната не ни приближава към Бога: нито ако ядем, печелим, нито ако не ядем, губим.
9 Внимавайте обаче да не би тази ваша свобода да стане спънка за немощните във вярата.
10 Защото, ако някой те види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолски храм, няма ли неговата съвест, щом той е слаб, да го насърчи да яде идолски жертви?
11 И независимо от твоето знание ще загине немощният брат, за когото умря Христос.
12 А като съгрешавате така спрямо братята и наранявате немощната им съвест, вие съгрешавате спрямо Христос.
13 Затова, ако храната съблазнява моя брат, няма да ям месо никога, за да не съблазнявам брата си.
1
Не съм ли апостол? Не съм ли свободен? Не съм ли видял Иисус Христос, нашия Господ? Не сте ли вие мое дело, извършено с помощта на Господа?2 Ако на други не съм апостол, на вас обаче съм; защото чрез Господа вие сте печатът на моето апостолство.
3 Моята защита пред онези, които ме осъждат, е следната.
4 Нима нямаме право на храна и питие?
5 Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа?
6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си?
7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
8 Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът?
9 Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог?
10 Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква.
11 Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?
12 Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.
13 Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви?
14 Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15 Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля.
16 Не ми се полага похвала за това, че благовестя — за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя!
17 Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена.
18 А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото благовестие, без да използвам правото си от благовестието.
19
При това, макар да съм свободен от всички, станах роб на всички, за да спечеля повечето от тях.20 За юдеите бях като юдеин, за да спечеля юдеите, за онези, които са под Мойсеевия закон, бях като човек под Закона , за да спечеля тези, които следват Закона.
21 За онези, които нямат този закон, бях като да нямам закона — макар пред Бога да не съм без Закон, понеже съм под закона на Христос, — за да спечеля онези, които нямат закона.
22 За слабите във вярата се държах като слаб във вярата, за да спечеля слабите; за всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася някои.
23 А това го правя заради благовестието, за да участвам в неговите блага.
24
Не знаете ли, че всички, които се надбягват на игрището тичат, а един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.25 Всеки, който се състезава, се въздържа от всичко: те — за да получат тленен венец, а ние — нетленен.
26 Аз всъщност тичам не като след нещо неизвестно, нито удрям, като да бия въздуха,
27 но изнурявам тялото си и се отнасям с него като с роб, за да не би като проповядвам на другите, сам да отпадна.
1
Братя, искам да знаете, че всичките ни предци бяха под закрилата на облака и всички преминаха през морето,2 и всички, последвали Мойсей, се кръстиха чрез облака и морето,
3 и всички ядоха една и съща духовна храна,
4 и всички пиха едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната скала, която идваше след тях, а скалата беше Христос.
5 Но към повечето от тях Бог не беше благосклонен и те загинаха в пустинята.
6 Всичко това бяха предобрази за нас, за да не се пристрастяваме към лоши дела, както те се бяха пристрастили.
7 Не бъдете идолопоклонници, както някои от тях, за които е писано: „Народът седна да яде и да пие, а после стана да играе.“
8 Нека не блудстваме, както блудстваха някои от тях и в един ден загинаха двадесет и три хиляди.
9 Нека не изкушаваме Христос, както някои от тях постъпиха и загинаха от змии.
10 Не роптайте, както някои от тях роптаеха и загинаха от ангела изтребител.
11 Всички тези неща им се случваха, за да им бъдат знамения, а бяха записани за назидание на нас, които живеем в последните времена.
12 Затова, който мисли, че стои здраво, нека гледа да не падне.
13 Не ви е постигало друго изкушение освен човешко. Бог обаче, Който спазва обещанията Си, няма да ви остави да бъдете изкушени повече, отколкото можете да понесете, но заедно с изкушението ще ви посочи и изход, за да можете да го понесете.
14
Затова, възлюбени, бягайте от идолослужението!15 Говоря като на разумни хора — вие преценете това, което казвам.
16 Чашата на благословението, която благославяме при богослужението, не е ли общение с Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли общение с Христовото тяло?
17 Понеже хлябът е един, едно тяло сме и ние, многото, защото всички се причастяваме от единия хляб.
18 Вижте онези, които са израилтяни по плът: тези, които ядат жертвите, не се ли приобщават към жертвеника?
19 Нима аз казвам, че идолът е нещо или че идолските жертви са нещо?
20 Не, но казвам, че онова, което езичниците принасят в жертва, принасят го на бесове, а не на Бога; аз обаче не искам вие да се приобщавате към бесовете.
21 Не можете да пиете от чашата на Господа и от чашата на бесовете, не можете да участвате в трапезата на Господа и в трапезата на бесовете.
22 Или искаме да предизвикаме Господа? Нима сме по-силни от Него?
23
Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не всичко служи за съзидание.24 Никой да не търси своята изгода, но всеки да търси полезното за другия.
25 Всичко, което се продава в месарницата, яжте, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта,
26 защото е писано: „Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа.“
27 Ако някой от невярващите в Христос ви покани и пожелаете да отидете, яжте всичко, което ви се предложи, без да разпитвате, за да ви е спокойна съвестта.
28 Но ако някой ви каже: „Това е идолска жертва“, не яжте заради онзи, който ви е предупредил, и за да е спокойна съвестта ви, макар че Земята и всичко, което я изпълва, принадлежат на Господа .
29 Под съвест разбирам не своята, а на другия. Но защо, ще попита някой, моята свобода трябва да бъде съдена от чужда съвест?
30 Ако аз по Божията благодат участвам в такава трапеза, защо ме хулят за нещо, за което благодаря на Бога?
31 И така, ядете ли или пиете, или нещо друго правите, правете всичко за прослава на Бога!
32 Не давайте повод за съблазън нито за юдеи, нито за елини, нито за Божията църква,
33 както и аз угаждам на всички във всичко, като не търся своята изгода, а ползата на всички, за да се спасят.
1
Подражавайте ми, както аз подражавам на Христос.2
Заслужавате похвала, братя , че си спомняте за мене при всеки повод и следвате учението, както съм ви го предал.3 Искам също да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е нейният мъж, а глава на Христос е Бог.
4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си
5 и всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото все едно че е с бръсната глава.
6 Ако една жена не си покрива главата, нека се остриже, но ако е позорно за жена да е с остригана или обръсната глава, нека се покрива.
7 И така, мъжът не е длъжен да си покрива главата, защото е образ и прослава на Бога, а жената е прослава на мъжа.
8 Защото не мъжът е от жената, а жената е от мъжа.
9 И не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа.
10 Затова жената трябва да има на главата си белега на властта заради ангелите .
11 Но все пак пред Господа нито мъжът би съществувал без жената, нито жената — без мъжа.
12 Защото както жената е от тялото на мъжа, така и мъжът се ражда чрез жена, а всичко е от Бога.
13 Преценете сами: прилично ли е жена да се моли на Бога с непокрита глава?
14 Нали и самата природа ви учи, че е безчестие за мъжа, ако си оставя дълга коса,
15 но ако жена си оставя коса, то е достойно за нея, защото косата ѝ е дадена вместо покривало.
16 Ако пък някой иска да се препира, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви имат.
17
Във връзка с онова, което ще ви говоря по-нататък, не заслужавате похвала, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.18 Първо, защото чувам, че когато се събирате за богослужение, между вас имало разцепление, което и вярвам донякъде.
19 То и трябва да има разделения между вас, за да изпъкнат изпитаните във вярата сред вас.
20 Но макар че вие се събирате заедно, това още не значи, че ядете от вечерята на Господа,
21 защото всеки гледа да изяде преди другите своята вечеря и така един остава гладен, а друг се напива.
22 Нямате ли си къщи, за да ядете и пиете там? Или проявявате пренебрежение към Божията църква и засрамвате онези, които са бедни? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.
23
Аз приех от Господа това, което ви и предадох: Господ Иисус в нощта, когато щеше да бъде предаден, взе хляб24 и като благодари, разчупи го и рече: „Вземете, яжте , това е Моето тяло, което се разчупва заради вас; правете това за Мой спомен.“
25 След вечеря взе също и чашата и рече: „Тази чаша е Новият Завет, осветен с Моята кръв; всеки път, когато пиете, правете това за Мой спомен.“
26 Затова всеки път когато ядете този хляб и пиете от тази чаша, вие възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.
27
Така че който яде от този хляб и пие от чашата на Господа недостойно, той е виновен пред тялото и кръвта на Господа.28 Но нека човек изпитва себе си и тогава да яде от хляба и да пие от чашата.
29 Защото, който яде и пие не както подобава , той яде и пие от своето осъждане, понеже не разпознава тялото на Господа .
30 Затова сред вас има много немощни и болни, а и умират доста.
31 Защото, ако бяхме изпитвали себе си, нямаше да бъдем осъждани.
32 Когато пък сме така осъждани, това е наказание от Господа, за да не бъдем осъдени после заедно със света.
33 И така, братя мои, когато се събирате на вечеря, изчаквайте се взаимно.
34 Ако пък някой е гладен, нека си яде вкъщи, за да не се събирате за осъждане. А за останалото ще се разпоредя, когато дойда.
1
Братя, искам да сте наясно за духовните дарби.2 Знаете, че когато бяхте езичници, ходехте при немите идоли, сякаш ви теглеха.
3 Затова ви известявам, че никой, който говори чрез силата на Божия Дух, не казва: „Анатема на Иисус!“ И никой не може да каже: „Иисус е Господ“, освен чрез Светия Дух.
4
Има различни дарби, но един и същ е Духът, Който ги дава;5 има различни служения, но един и същ е Господ, Който ги възлага;
6 има и различни дейности, но Бог е един и същ, а Той върши всичко у всички.
7 И на всеки един се дава да се прояви у него Духът за обща полза.
8 Защото на един чрез Духа се дава слово на мъдрост, на друг чрез същия Дух — слово на знание;
9 на един чрез същия Дух — вяра, на друг чрез същия Дух — дарби за лекуване;
10 на един — да извършва чудеса, на друг — да пророкува; на един — да различава духовете, на друг — да говори разни езици, а на друг — да ги тълкува.
11 Всичко това идва от действието на един и същи Дух, Който разпределя на всеки отделно, както си иска.
12
И както тялото е едно, а има много части и всички части на едното тяло, макар и да са много, са едно тяло, така е и Христос.13 Защото всички ние сме кръстени чрез единия Дух, за да сме едно тяло — било юдеи или елини, било роби или свободни, и всички сме напоени от единия Дух.
14 Защото и тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако кракът рече: „Аз не съм ръка, значи не принадлежа към тялото“, нима затова той наистина не е от тялото?
16 И ако ухото рече: „Аз не съм око, значи не принадлежа към тялото“, нима затова то наистина не е от тялото?
17 Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото е ухо, къде ще е обонянието?
18 Но, ето Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както е пожелал.
19 И ако всички бяха само една част, къде щеше да е тялото?
20 А ето че частите са много, но тялото е едно.
21 Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата — на краката: „Не ми трябвате!“
22 Напротив, онези части на тялото, които ни изглеждат по-слаби, са много по-нужни;
23 а които ни изглеждат, че не са толкова на почит в тялото, тях обграждаме с по-голямо внимание и частите, които са неблагоприлични у нас, са покривани по-грижливо,
24 докато благоприличните части у нас нямат нужда от това. Но Бог е разпределил така тялото, че на по-несъвършената му част е дал по-голяма чест,
25 за да няма разногласия в тялото, а частите му еднакво да се грижат една за друга.
26 И когато страда една част, заедно с нея страдат всички части или когато се прославя една част, заедно с нея се радват всички части.
27 Вие заедно сте Христово тяло, а поотделно сте Негови части.
28 И Бог постави в Църквата всеки на определеното му място: първо апостоли, после пророци, трето учители, после такива, които имат сили да вършат чудеса и дарби за лекуване, сетне застъпници за другите, ръководители и такива, които говорят разни езици.
29 Нима всички са апостоли? Или всички са пророци? Всички ли са учители? Всички ли са чудотворци?
30 Всички ли имат дарби да лекуват? Всички ли говорят разни езици? Всички ли ги тълкуват?
31 Стремете се ревностно към по-съвършени дарби. А сега ще ви покажа един още по-възвишен път.
1
Дори да говоря всички човешки езици, а и ангелските, ако нямам любов, аз съм като бездушно звънтяща мед или ечащ цимбал.2 Дори да имам пророческа дарба и да владея всички тайни и цялото знание, дори да имам толкова силна вяра, че и планини да премествам, ако нямам любов, нищо не съм.
3 Дори да раздам всичко, което притежавам, да предам и тялото си, за да бъда изгорен на клада , ако нямам любов, нищо не ми е от полза.
4
Любовта е дълготърпелива, пълна с доброта, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,5 не безчинства, не търси своята изгода, не се дразни, не е злопаметна,
6 не се радва на несправедливостта, а се радва на правдата,
7 всичко прощава, на всичко се доверява, на всичко се надява, всичко претърпява.
8
Любовта никога не умира. Ако има пророчества, те ще престанат, ако се говорят езици, ще замлъкнат, ако е знание, ще изчезне,9 защото нашите знания са откъслечни и пророчествата ни са откъслечни,
10 но когато дойде съвършенството, тогава тази откъслечност ще изчезне.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете преценявах, но когато станах мъж, изоставих детското.
12 Защото сега гледаме смътно, като в огледало , а тогава ще гледаме лице в лице; сега зная откъслечно, а тогава ще узная в пълнота, както и Бог ме позна.
13 А сега остават тези три неща: вярата, надеждата и любовта, но най-велика от тях е любовта.
1
Силно се стремете към любовта, проявявайте усърдие към духовните дарби, а особено към пророчестване,2 защото онзи, които говори непознат език, говори не на хора, а на Бога, понеже никой не разбира, но той с духа си изговаря тайни.
3 Онзи обаче, който пророчества, той говори на хора за поука, наставление и утеха.
4 Който говори непознат език, себе си поучава, а който пророчества, поучава църквата.
5 Желая всички да говорите разни езици, но още повече — да пророчествате, защото този, който пророчества, е по-важен от онзи, който говори езици, освен ако ги тълкува, за да поучи църквата.
6
Ако сега, братя, дойда при вас и говоря непознати езици, каква полза ще ви принеса, щом не ви говоря било чрез откровение или знание, било чрез пророчество или поучение?7 И бездушните предмети като кавал или гусла, които издават звуци, ако не издадат разделни звукове, как ще се познае какво се свири на кавала или на гуслата?
8 И ако тръбата издаваше неопределен звук, кой щеше да се приготви за битка?
9 Също така и вие, ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере какво казвате? Защото ще говорите на вятъра.
10 Има кой знае колко много езици в света и никой от тях не е безсмислен;
11 ако обаче не разбирам езика, който се говори, за говорещия ще бъда чужденец и говорещият ще бъде чужденец за мене.
12 Също така и вие, понеже ревностно желаете духовни дарби, стремете се да получите в изобилие онези от тях, които са за поука на църквата.
13
Затова който говори на непознат език, нека се моли и за дарба да тълкува,14 защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, но умът ми остава безучастен.
15 Какво следва значи? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума; ще пея с духа си, но ще пея и с ума.
16 Защото ако благословиш с духа си, как обикновеният вярващ ще каже „амин“ на твоята благодарствена молитва, като не знае какво говориш?
17 Ти добре благодариш, но другият не се поучава.
18 Благодаря на своя Бог, че повече от всички вас говоря непознати езици,
19 но в църква предпочитам да кажа пет думи на разбираем език, за да поуча и други, отколкото безброй думи на непознат език.
20
Братя, не бъдете деца по ум. Бъдете незлобиви като деца, но разсъждавайте като зрели хора.21 В Закона е писано: „На чужди езици и с чужда уста ще говоря на този народ, но и в такъв случай няма да Ме послушат, казва Господ.“
22 Така че езиците са белег не за вярващите, а за невярващите, докато пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.
23 Ако например се събере цялата църква заедно и всички заговорят на непознати езици, и влязат неподготвени или невярващи, няма ли да си рекат, че сте полудели?
24 Ако обаче всички пророчестват и влезе някой невярващ или неподготвен, той от всички се изобличава, от всички се осъжда
25 и така се разкриват тайните на сърцето му. Тогава той ще падне по очи да се поклони на Бога и ще изповяда: „Наистина Бог е с вас!“
26
Какво следва от това, братя? Когато се събирате и всеки от вас има да предложи било псалом, било поучение, било език, било откровение, било тълкуване, всичко да става за поука.27 Ако някои говорят на непознат език, да говорят по двама или най-много по трима, и то един след друг, а един да тълкува.
28 Ако пък няма тълкувател, те да мълчат в църква, а да говорят на себе си и на Бога.
29 От пророците да говорят двама или трима, а другите да преценяват.
30 Но ако дойде откровение на друг, който седи, първият да млъкне.
31 Така един след друг можете всички да пророкувате, та всички да се поучават и всички да се насърчават.
32 А пророческите дарби са подчинени на пророците,
33 защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всички църкви между вярващите.
34 Жените ви в църковните събирания да мълчат — на тях не е позволено да говорят, а както казва и Законът, да се подчиняват.
35 Ако пък искат нещо да научат, да питат мъжете си вкъщи, понеже е срамота жена да говори в църква.
36 Нима от вас излезе Божието слово или само до вас достигна?
37
Ако някой смята, че е пророк или че има духовна дарба, той трябва да разбере, че това, което ви пиша, са заповеди на Господа.38 А който не разбира, нека не разбира .
39 Така че, братя, стремете се ревностно към пророчестване, но не пречете да се говорят и непознати езици.
40 Нека всичко става с приличие и ред.
1
Напомням ви, братя, благата вест, която ви благовестих, която приехте и в която твърдо стоите;2 чрез нея вие се и спасявате, ако я следвате, както съм ви я благовестил — иначе излиза, че напразно сте повярвали.
3
Предадох ви главно онова, което съм и приел: че Христос умря заради нашите грехове според Писанията;4 че беше погребан и че възкръсна на третия ден според Писанията;
5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте;
6 после се яви на повече от петстотин братя едновременно, от които повечето са живи досега, а някои починаха;
7 после се яви на Яков, сетне — на всички апостоли,
8 а като на последен от всички се яви и на мене като на изтърсак.
9 Защото аз съм най-малкият от апостолите, дори не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.
10 Но с Божията благодат съм това, което съм, и Неговата благодат не ми беше дадена напразно, защото аз се потрудих повече от всички тях — но не аз, а Божията благодат, която е с мене.
11 И така, било аз, било те — така проповядваме и вие така повярвахте.
12
Ако обаче за Христос се проповядва, че е възкръснал от мъртвите, как някои между вас казват, че нямало възкресение на мъртви?13 Но ако няма възкресение на мъртви, то и Христос не е възкръснал.
14 А щом Христос не е възкръснал, значи е напразна нашата проповед, напразна е и вашата вяра.
15 При това се оказваме и лъжесвидетели против Бога, защото свидетелствахме, че Бог е възкресил Христос, Когото не е възкресявал, ако наистина мъртви не възкръсват.
16 Защото, ако мъртви не възкръсват, то и Христос не е възкръснал.
17 Ако пък Христос не е възкръснал, напразна е вярата ви: вие още сте си в греховете.
18 Следователно и умрелите с вяра в Христос са загубени.
19 Ако само за през този живот се надяваме на Христос, ние сме най-жалките от всички хора.
20
Но ето Христос възкръсна от мъртвите и стана начало на възкресението за умрелите.21 Защото както смъртта дойде чрез човека, така и възкресението от мъртвите дойде чрез Човека.
22 И както заради Адам всички умират, така и заради Христос всички ще оживеят,
23 но всеки по своя ред: началото беше Христос, после, при Неговото пришествие, ще възкръснат онези, които са Христови;
24 след това ще дойде краят, когато Той предаде царството на Бога, Своя Отец, когато унищожи всяко началство, всяка власт и сила.
25 Защото Христос трябва да царува, докато покори всички врагове под нозете Си.
26 Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.
27 Защото е казано: „Покорил си всичко под нозете му.“ А когато казва „всичко е покорено“, очевидно не включва Онзи, Който Му е подчинил всичко.
28 Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Онзи, Който Му е подчинил всичко, за да бъде Бог всичко за всички.
29
Иначе какво ще направят онези, които се кръщават заради възкресението на мъртвите, ако мъртви изобщо не възкръсват? Защо ли се и кръщават заради възкресението на мъртвите?30 А защо ли и ние се излагаме на опасност всеки час?
31 Всеки ден срещам смъртта — свидетелство ми е вашата похвала , която имам чрез Иисус Христос, нашия Господ.
32 Ако аз, по човешки казано, се борих със зверове в Ефес, то каква ми е ползата? Щом мъртви не възкръсват, тогава да ядем и да пием, понеже утре ще умрем!
33 Не се лъжете — лошите приятелства развалят добрите нрави!
34 Осъзнайте се, както подобава, и не грешете, защото някои от вас нямат представа за Бога — за ваш срам го казвам.
35
Но някой ще попита: „Как възкръсват мъртвите? С какво тяло ще дойдат?“36 Безумни човече! Онова, което сееш, няма да оживее, ако не умре!
37 И когато сееш, не сееш бъдещото тяло, а голо зърно, да речем пшенично или някое друго,
38 но Бог му дава тяло, каквото желае, и на всяко семе — неговия вид тяло.
39 Не у всички плътта е еднаква: една е човешката плът, друга е животинската, една е плътта на рибите, друга — на птиците.
40 Има също тела небесни и тела земни и един е блясъкът на небесните, а друг — на земните.
41 Един е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на месечината, а друг е блясъкът на звездите; дори звезда от звезда се различават по блясък.
42 Така е и при възкресението на мъртвите: сее се в тление, а възкръсва в нетление,
43 сее се нещо нищожно, а възкръсва в слава, сее се нещо немощно, а възкръсва в сила,
44 сее се тяло одушевено, а възкръсва тяло духовно — има одушевено тяло, има и духовно тяло.
45 Така е и писано: „Адам, първият човек, стана жива душа“, а последният Адам — животворен дух.
46 Но първо не е духовното, а одушевеното, после идва духовното.
47 Първият човек е от земя, земен; вторият човек е Господ от небето.
48 Какъвто е земният, такива са и земните; и какъвто е Небесният, такива са и небесните ,
49 и както сме носили образа на земния, така ще носим и образа на Небесния.
50
Тъкмо това ви казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тлението наследява нетлението.51 Ето казвам ви една тайна: не всички ще умрем, но всички ще се изменим
52 изведнъж, за един миг, при последната тръба: тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим,
53 защото това тленно тяло трябва да се облече в нетление и това смъртно тяло — да се облече в безсмъртие.
54 А щом това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъднат написаните думи: „Смъртта бе погълната — победата е пълна!“
55 „Къде ти е, смърт, жилото? Къде ти е, ад , победата?“
56
Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха идва от закона.57 Да отдадем благодарност на Бога, Който ни дарява победата чрез нашия Господ Иисус Христос.
58 И така, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и постоянно напредвайте в делото на Господа, като знаете, че трудът ви в името на Господа не е напразен.
1
А колкото до събирането на помощи за вярващите, направете и вие така, както наредих на църквите в Галатия:2 всеки неделен ден всеки един от вас да отделя и скътва у себе си каквото може, за да не бъде събирана помощта, когато дойда.
3 А когато пристигна, ще изпратя с писма онези, които вие изберете, да занесат вашия дар в Йерусалим.
4 Ако е добре и аз да отида, те ще пътуват с мене.
5
Ще дойда при вас, след като мина през Македония, защото пътят ми е през Македония.6 А при вас може да поостана, та дори и да презимувам, така че вие да ми помогнете да продължа нататък, за там, където ще отида.
7 Защото не искам сега да ви видя само пътьом, но се надявам да остана известно време при вас, ако Господ позволи.
8 А в Ефес ще остана до Петдесетница,
9 защото за мене се разкри голямо поле за дейност, а противниците са много.
10
Ако пък дойде Тимотей, гледайте да не го обезкуражи нещо сред вас, защото той върши делото на Господа, както и аз —11 да не се проявява незачитане към него. Изпратете го с мир да дойде при мене, защото го очаквам заедно с братята.
12 А за брат Аполос — много го молих да дойде с братята при вас, но навярно не е била Божията воля да дойде сега, а ще дойде, когато има възможност.
13
Бъдете бодри, стойте здраво във вярата, бъдете смели, бъдете твърди.14 Всичко у вас да става с любов.
15
Моля ви още, братя: вие познавате семейството на Стефана̀с — то даде първия плод в Ахая и посвети себе си в служба на вярващите.16 Подчинявайте се и вие на такива и на всеки, който спомага и се труди.
17 Радвам се, че дойдоха Стефана̀с, Фортунат и Ахаик, защото те запълниха [липсата ви.
18 Те] ободриха моя дух и вашия. Почитайте такива хора.
19
Поздравяват ви църквите в Мала Азия, много поздрави в името на Господа от Акила и Прискила заедно с домашната им църква.20 Поздравяват ви всички братя. Поздравете се един друг със свята целувка.
21
Собственоръчен поздрав от мене, Павел.22 Който не обича Господ Иисус Христос , да бъде проклет . Ела, Господи!
23 Благодатта на Господ Иисус Христос да бъде с вас
24 и любовта ми — с всички вас в името на Иисус Христос. Амин .