1
В начало Бог сътвори небето и земята.2 А земята тогава беше безформена и пуста, тъмнина обгръщаше бездната и Божият Дух се носеше над водите.
3 Бог каза: „Да бъде светлина.“ И се появи светлина.
4 И Бог видя, че светлината е добро нещо, и Той отдели светлината от тъмнината.
5 И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. Така настана вечер, настана утро — ден един.
6 И Бог каза: „Нека има предел посред водите, който да отделя вода от вода.“
7 И Бог създаде предела, и отдели водата, която беше под предела, от водата над предела.
8 Бог нарече предела небе. Така настана вечер, настана утро — втори ден.
9
И Бог каза: „Нека водата под небето се събере на едно място и да се появи сушата.“ И стана така.10 Бог нарече сушата земя, а събраните води — морета. И Бог видя, че това е нещо добро.
11 И каза Бог: „Нека земята произведе свежа зеленина, растения, които дават семе, и дървета, които раждат плод, чието семе е в него, според вида си по земята.“ И така стана.
12 Земята произведе свежа зеленина, растения, които дават семе, и дървета, които раждат плод, чието семе е в него, според вида си. И Бог видя, че това е добро нещо.
13 Така настана вечер, настана утро — трети ден.
14 И Бог каза: „Нека има светила по небесния предел и да разграничават ден и нощ, и да са знаци за годишни времена, за дни и за години,
15 и те да бъдат светила на небесния предел, за да светят на земята.“ И стана така.
16 И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило да определя деня и по-малкото светило да определя нощта, както и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния предел, за да светят на земята,
18 да определят деня и нощта и да отделят светлина от тъмнина. И Бог видя, че това беше добро нещо.
19 Така настана вечер, настана утро — четвърти ден.
20
И Бог каза: „Нека водите произведат множество живи същества и птици да полетят над земята и към небесния предел.“21 И Бог сътвори големите морски животни и всякакъв вид живи същества, които пълзят и каквито водите произведоха, и всякакви крилати птици. И Бог видя, че това е добро.
22 И Бог ги благослови с думите: „Плодете се и се размножавайте, и пълнете водите и моретата, и птиците да се размножават по земята.“
23 Така настана вечер, настана утро — пети ден.
24
И Бог каза: „Нека земята произведе живи същества според вида им: добитък, влечуги и земни зверове според вида им.“ И стана така.25 И Бог създаде земните зверове според вида им, различен по вид добитък, влечуги и земни зверове според вида им. И Бог видя, че това е добро.
26
След това Бог каза: „Да сътворим човека по Наш образ, по Наше подобие; и нека властва над рибите в морето, над птиците в небето, над добитъка и над цялата земя, над всички влечуги, които пълзят по земята.“27 И Бог сътвори човека по Свой образ, по Божия образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори.
28
И Бог ги благослови с думите: „Плодете се и се размножавайте, пълнете земята и я обладавайте, и владейте над рибите в морето, над птиците в небето и над всичките живи същества, които пълзят по земята.“29 И Бог каза: „Ето давам ви за храна всяко растение по земята, което дава семе, и всяко дърво, което дава плод,
30 а на всички животни по земята и на всички птици в небето, и на всяко живо същество, което пълзи по земята, давам за храна всяка зеленина и трева.“ Така и стана.
31 И Бог видя всичко, което Той създаде; и ето то беше твърде добро. И настана вечер, настана утро — шести ден.
1
Така бяха завършени небето и земята, и всичко в тях.2 И в седмия ден Бог завърши Своите дела, които направи, и си почина от всичките дела, които беше извършил.
3 Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, които бе сътворил и създал.
4 Това е произходът на небето и земята при сътворението им.
Когато Господ Бог създаваше небето и земята,5
все още нямаше полски храст по земята и никаква полска трева не растеше, защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята и нямаше човек, който да я обработва,6 но пара се издигаше от земята и оросяваше цялата ѝ повърхност.
7 Тогава Господ Бог извая човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана живо същество.
8 И Бог насади райска градина в Едем, на изток, и настани там човека, когото създаде.
9 И Господ Бог направи да израснат от земята всякакви дървета, хубави наглед и добри за храна, и посред градината дърво на живота и дърво за познаване добро и зло.
10 И една река течеше в Едем да напоява градината; оттам тя се разклоняваше на четири реки.
11 Името на първата беше Пишон. Тя е, която обикаля по цялата Хавилска земя, където има злато.
12 Златото на тази земя е добро. Там има бделий и ониксов камък.
13 Името на втората река е Гихон. Тя обикаля през цялата земя Куш.
14 Името на третата река е Тигър и тече на изток от Ашур. Четвъртата река е Ефрат.
15
След това Господ Бог взе човека и го засели в градината Едем да я обработва и да я пази.16 И Господ Бог заповяда на човека, като каза: „Ти можеш свободно да ядеш от всяко дърво в градината
17 освен от дървото за познаване на добро и зло — да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, ти със сигурност ще умреш.“
18 И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник.“
19 И Господ Бог извая от земята всички полски животни и всички птици в небето и ги отведе при човека, за да види как той ще ги наименува, и както човекът нарече всяко едно живо същество, така да бъде името му.
20 И човекът наименува всеки вид добитък и птиците в небето, и всички полски зверове, но не се намери за човека помощник, подходящ за него.
21 Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и когато той заспа, взе едно от ребрата му и запълни мястото му с плът.
22 И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
23 И човекът каза: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа.
24 Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“
25 И двамата, човекът и жена му, бяха голи, но не се срамуваха.
1
А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя каза на жената: „Наистина ли Бог каза да не ядете от никое дърво в градината?“2 Но жената каза: „Ние можем да ядем плодове от дърветата.
3 Само за плода на дървото, което е посред градината, Бог каза: „Не яжте от него и не се докосвайте до него, за да не умрете!“
4 Тогава змията каза на жената: „Вие няма да умрете!
5 Не! Бог знае, че когато вие ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове, които познават добро и зло.“
6 И жената видя, че дървото е добро за ядене и е приятно за очите, а също, че е дърво желано, защото дава знание; тя взе от плода му и яде, даде също и на мъжа си, та яде и той.
7 Тогава очите на двамата се отвориха и разбраха, че са голи. Затова те си съшиха смокинови листа и си направиха препасници.
8
Тогава те чуха гласа на Господ Бог, когато ходеше в градината по време на дневната прохлада привечер, и Адам и жена му се скриха от лицето на Господ Бог между дърветата на градината.9
Но Господ Бог повика човека и му каза: „Къде си?“10 Той отговори: „Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.“
11 А Бог му рече: „Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, за което ти заповядах да не ядеш?“
12 Човекът отговори: „Жената, която Ти даде да бъде с мене, тя ми даде от дървото и аз ядох.“
13 Тогава Господ Бог каза на жената: „Защо си направила това?“ Жената отговори: „Змията ме подмами и аз ядох.“
14
Господ Бог каза на змията: „Понеже си направила това, проклета да си между всичкия добитък и всички полски зверове! По корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си.15 И ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще те поразява в главата, а ти ще го хапеш по петата.“
16
На жената Той каза: „Ще умножа и преумножа болките ти, когато си бременна, с болка ще раждаш деца и към мъжа ти ще тегнеш, а той ще господарува над тебе.“17
На мъжа Той каза: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: „Не яж от него“, проклета да е земята заради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всичките дни на живота си.18 Тръни и бодили тя ще ти ражда и ти ще се храниш с полска трева.
19 С пот на лицето си ще ядеш хляба си, докато се върнеш в земята, от която си взет; понеже си пръст и ще се върнеш в пръстта.“
20
И човекът даде име на жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.21 И Господ Бог направи кожени дрехи на човека и на жена му.
22 И Господ Бог каза: „Ето човекът стана като един от Нас, да знае добро и зло; но сега той не трябва да протегне ръката си и да вземе също от дървото на живота, та да яде и да живее вечно!“
23 Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина — да обработва земята, от която беше взет.
24 Тогава, като изгони човека, постави на изток от Едемската градина херувим и пламенен меч, който се върти, да пазят пътя към дървото на живота.
1
Човекът позна жена си Ева и тя зачена, и роди Каин, като каза: „Придобих човек с помощта на Господа.“2 Тя роди и брат му Авел. И Авел стана пастир на дребен добитък, а Каин беше земеделец.
3 И след време Каин принесе на Господ от плодовете на земята;
4 и Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината им. И Господ зачете Авел и неговия принос,
5 а приноса на Каин не зачете. Затова Каин се огорчи много и лицето му се помрачи.
6 Тогава Господ каза на Каин: „Защо се разсърди? И защо лицето ти се помрачи?
7 Ако постъпваш правилно, не би ли трябвало да повдигнеш лицето си? А ако не постъпваш правилно, грехът дебне при вратата ти, той те подстрекава, но ти господствай над него.“
8
А Каин каза на своя брат Авел: „Да идем на полето!“ И когато бяха на полето, Каин нападна брата си Авел и го уби.9 Тогава Господ каза на Каин: „Къде е твоят брат Авел?“ Той отговори: „Не зная. Да не съм пазач на брат си?“
10 И Господ рече: „Какво направи? Кръвта на твоя брат вика към Мене от земята.
11 Затова сега проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка.
12 Когато обработваш земята, тя няма да ти дава силата си и ще бъдеш изгнаник и скитник по земята.“
13 Тогава Каин каза на Господ: „Наказанието ми е по-голямо, отколкото мога да го понеса.
14 Ето Ти днес ме прогонваш от земята и трябва да се крия от Твоето присъствие. Аз ще бъда изгнаник и скитник по земята и всеки, който ме намери, ще ме убие.“
15 И Господ му рече: „Затова, който убие Каин, ще му се отмъсти седмократно.“ И Господ постави белег на Каин, за да не го убие някой, който го намери.
16 След това Каин се отдалечи от присъствието на Господ и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 А Каин позна жена си, тя зачена и роди Енох. Каин построи град и нарече града на името на сина си Енох.
18 И на Енох се роди Ирад, а на Ирад се роди Мехиаел; от Мехиаел се роди Матусал, а от Матусал се роди Ламех.
19 Ламех си взе две жени — името на едната беше Ада, а името на втората Цила.
20 Ада роди Явал; той беше родоначалник на онези, които живеят в шатри и имат стада.
21 Името на неговия брат беше Ювал, който беше родоначалник на всички, които свирят на лира и на флейта.
22 Цила пък роди Тувалкаин, ковач на различни сечива от мед и желязо. А сестра на Тувалкаин беше Ноема.
23 И Ламех каза на жените си: „Ада и Цила! Чуйте моя глас! Жени на Ламех, слушайте гласа ми! Аз ще убия мъж, който би ме наранил, юноша, който би ме ударил.
24 Ако за Каин се отмъщава седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет пъти по седем.“
25 Адам отново позна жена си и тя роди син, и му даде име Сит, понеже казваше: „Бог ми даде друг потомък вместо Авел, когото Каин уби.“
26 Също на Сит се роди син и той му даде име Енос. Тогава хората започнаха да призовават името на Господ.
1
Това е родословието на Адам. Когато Бог сътвори човека, по Божие подобие го сътвори.2 Той ги сътвори мъж и жена, благослови ги и им даде име „човек“ в деня на тяхното сътворяване.
3 Адам беше на сто и тридесет години и му се роди син по негово подобие, по негов образ и му даде име Сит.
4 А след раждането на Сит Адам живя осемстотин години и му се родиха синове и дъщери.
5 И всичките дни на Адамовия живот бяха деветстотин и тридесет години; тогава той умря.
6
Сит живя сто и пет години и му се роди син Енос.7 След раждането на Енос Сит живя осемстотин и седем години и му се родиха синове и дъщери.
8 И всичките дни на Сит бяха деветстотин и дванадесет години; тогава той умря.
9
Енос живя деветдесет години и му се роди син Каинан.10 След раждането на Каинан Енос живя осемстотин и петнадесет години и му се родиха синове и дъщери.
11 И всичките дни на Енос бяха деветстотин и пет години; тогава той умря.
12
Каинан живя седемдесет години и му се роди син Малелеил.13 След раждането на Малелеил Каинан живя осемстотин и четиридесет години и му се родиха синове и дъщери.
14 И всичките дни на Каинан бяха деветстотин и десет години; тогава той умря.
15
Малелеил живя и му се роди син Яред.16 След раждането на Яред Малелеил живя осемстотин и тридесет години и му се родиха синове и дъщери.
17 И всичките дни на Малелеил бяха осемстотин деветдесет и пет години; тогава той умря.
18
Яред живя сто шестдесет и две години и му се роди син Енох.19 След раждането на Енох Яред живя осемстотин години и му се родиха синове и дъщери.
20 И всичките дни на Яред бяха деветстотин шестдесет и две години; тогава той умря.
21
Енох живя шестдесет и пет години и му се роди син Матусал.22 А след като му се роди Матусал, Енох постъпваше според волята на Бога, живя триста години и му се родиха синове и дъщери.
23 И всичките дни на Енох бяха триста шестдесет и пет години.
24 И Енох постъпваше според волята на Бога, но тогава той изчезна, защото Бог го взе.
25
Матусал живя сто осемдесет и седем години и му се роди син Ламех.26 И след раждането на Ламех Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и му се родиха синове и дъщери.
27 И всичките дни на Матусал бяха деветстотин шестдесет и девет години; тогава той умря.
28
Ламех живя сто осемдесет и две години и му се роди син,29 и му даде име Ной, като каза: „Той ще ни утеши в работата ни и в труда на ръцете ни да получим блага от земята, която Господ прокле.“
30 И след раждането на Ной Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и му се родиха синове и дъщери.
31 А всичките дни на Ламех бяха седемстотин седемдесет и седем години; тогава той умря.
32
Ной беше на петстотин години и му се родиха Сим, Хам и Яфет.1
Когато човеците започнаха да се умножават по земята и им се родиха дъщери,2 тогава Божиите синове видяха, че човешките дъщери са хубави, и си взимаха от тях за жени, който каквато си избереше.
3 Тогава Господ каза: „Духът Ми, който съм дал, няма да владее над хората завинаги, защото те са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“
4
В онези дни, а също и след това по земята имаше исполини, когато Божиите синове се сношаваха с човешките дъщери и тези им раждаха; това бяха силните в древността именити човеци.5
А когато Господ видя, че злото на хората по земята беше голямо и всичките техни замисли на сърцата им бяха зло по всяко време,6 Господ съжали, че е създал на земята човека, и се наскърби в сърцето Си.
7 И Господ каза: „Ще изтребя от лицето на земята човеците, които сътворих — човек и добитък, влечуги и птици в небето, понеже съжалих, че съм ги създал.“
8 Но Ной намери благоволение в очите на Господ.
9
Това е родословието на Ной. Ной беше праведен и безупречен мъж в рода си. Ной постъпваше според волята на Бога.10 На Ной се родиха синове Сим, Хам и Яфет.
11
А земята се разврати пред погледа на Бога и се изпълни земята с насилие.12 И Господ погледна земята, и ето тя беше развратена, защото всяка плът се разврати по своя път на земята.
13
Тогава Бог каза на Ной: „Реших да поставя край на живите същества по нея, защото те изпълниха земята с насилие. И ето Аз ще ги изтребя заедно със земята.14 Направи си ковчег от гоферово дърво с помещения в ковчега и го засмоли отвътре и отвън.
15 И да го направиш така: ковчегът да бъде дълъг триста лакътя, широк петдесет лакътя и висок тридесет лакътя.
16 Направи прозорец на един лакът от върха и врата отстрани на ковчега; направи го на три равнища — долно, средно и горно.
17
Ето Аз ще докарам на земята потоп от води, за да изтребя под небето всяка плът, в която има дух на живот; всичко, което е на земята, ще се лиши от живот, ще бъде унищожено.18 Но с тебе Аз ще установя Своя завет и в ковчега ще влезеш ти, а с тебе — твоите синове, жена ти и жените на синовете ти.
19 Въведи също в ковчега от всеки вид живи същества по една двойка, за да останат с тебе живи; мъжко и женско те да бъдат.
20 От птиците, от всеки вид добитък, от всеки вид пълзящи по земята — по две от всички да влязат при тебе, за да останат живи.
21 А ти си вземи всякаква храна, която е за ядене, и я събери, да бъде храна за тебе и за тях.“
22
Това направи Ной — всичко направи така, както Бог му заповяда.1
И Господ каза на Ной: „Влезте ти и твоите домашни в ковчега, защото тебе единствен видях за истински праведен в този род.2 И от всеки култово чист добитък вземи по седем, мъжко и женско, а от нечистия добитък — по две, мъжко и женско.
3 Така също по седем от птиците в небето, мъжко и женско, и да запазиш потомство по цялата земя,
4 защото още седем дни и Аз ще изливам дъжд по земята четиридесет дена и четиридесет нощи; и ще изтребя от повърхността на земята всички живи същества, които съм създал.“
5
Ной направи всичко, което му заповяда Господ.6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана водният потоп по земята.
7
Тогава поради водите на потопа в ковчега влязоха Ной със синовете му, жена му и снахите му.8 И от култово чистия добитък, и от нечистите животни, и от всички влечуги по земята
9 влязоха при Ной в ковчега по две, мъжко и женско, както Господ беше заповядал на Ной.
10 След седемте дена водите на потопа започнаха да заливат земята.
11
И в шестстотната година на Ноевия живот, в седемнадесетия ден от втория месец — в този ден всички извори на огромната бездна избликнаха и небесните отвори се отприщиха.12 Тогава валя дъжд на земята четиридесет дена и четиридесет нощи.
13 В същия ден влязоха в ковчега Ной и неговите синове Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и трите му снахи —
14 те и всичкият добитък според вида му, и всички влечуги, които пълзят по земята според вида им, и всичките крилати птици.
15 Те влязоха при Ной в ковчега по двойка от всяко живо същество, в което има жизнено дихание;
16 и влязоха — мъжко и женско влязоха от всяко живо същество, както Бог беше заповядал на Ной. И Господ затвори ковчега зад него.
17
А потопът на земята продължи четиридесет дена и водите се умножиха, подеха ковчега и той се издигна над земята.18 И водите се усилваха и прииждаха по земята, и ковчегът плаваше върху водите.
19 А водите се усилваха твърде много върху земята, така че всички високи планини под цялото небе бяха покрити.
20 Водите се издигнаха петнадесет лакътя над тях и планините се покриха.
21 И всяко живо същество по земята се лиши от живот: птици, добитък, зверове и всички влечуги, които пълзят по земята, и всички човеци;
22 всичко, което имаше в ноздрите си дихание на живот, всичко по сушата умря.
23 Всяко живо същество по земята беше изтребено: от човек до добитък, влечуги и птици в небето — всички от земята бяха изтребени. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.
24
А водите се усилваха над земята сто и петдесет дена.1
Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват.2 И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана.
3 А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат.
4 И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини.
5 Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6
След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил,7 и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята.
8 Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята.
9 Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега.
10 След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега.
11 Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята.
12 Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.
13
В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала.14 И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала.
15 И Бог каза на Ной:
16 „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти.
17 Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид — птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“
18 След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си.
19 Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици — всичко, което се движи по земята според вида си.
20
Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника.21 А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих.
22 Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“
1
Тогава Бог благослови Ной и синовете му и им каза: „Плодете се, размножавайте се и пълнете земята.2 Ще се боят от вас всички животни по земята и всички птици в небето; всичко, което се движи по земята, и всички риби в морето са дадени във вашите ръце.
3 Всичко живо, което се движи, ще ви бъде за храна; давам ви всичко като зелената трева.
4 Само месо с живеца му, тоест с кръвта му, не яжте.
5 Затова ще потърся сметка за вашата кръв — от всяко животно и от всеки човек; за кръвта на всеки човек ще потърся сметка от братята му.
6 Който пролее кръвта на човек, от човек ще бъде пролята неговата кръв; защото по Божий образ човекът беше създаден.
7 Плодете се и се размножавайте, населявайте земята и се умножавайте.“
8
След това Бог каза на Ной и на синовете му с него:9 „Ето Аз сключвам Своя завет с вас и с потомството ви след вас,
10 и с всяко живо същество, което е при вас: с птиците и с добитъка, и с всички диви животни по земята, които са при вас, с всички, които излязат от ковчега — с всички животни по земята.
11 Аз сключвам Своя завет с вас, че всичките живи същества никога вече няма да бъдат изтребвани от водите на потоп, че никога няма друг потоп да опустоши земята.“
12
И Бог каза: „Ето знака на завета, който давам между Мене и вас и всяко живо същество, което е при вас, за всички поколения за вечни времена.13 Аз поставям Своята дъга в облака да бъде знак на завета между Мене и земята.
14 И когато докарам облак над земята, ще се появи дъга в облаците
15 и ще Си спомня Моя завет, който е между Мене и вас и всяко живо същество, всяка твар; че водите няма вече да изтребят всяко живо същество.
16 Щом дъгата Ми се появи в облака и я погледна, ще си спомня вечния завет между Бога и между всяко живо същество твар по земята.“
17 И Бог каза на Ной: „Това е знакът на завета, който сключих между Мене и всяка твар по земята.“
18
Излезлите от ковчега синове на Ной бяха Сим, Хам и Яфет. Хам беше баща на Ханаан.19 Тези трима бяха Ноевите синове и от тях бе населена цялата земя.
20
Тогава Ной започна да обработва земята и насади лозе.21 Той пи вино, опи се и лежеше гол в шатрата си.
22 И Хам, баща на Ханаан, видя голотата на баща си и разказа на двамата си братя отвън.
23 А Сим и Яфет взеха дреха и като я поставиха на раменете си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; но лицата им бяха обърнати назад, така че те не видяха голотата на баща си.
24
Когато Ной се събуди от опиянението си и научи какво е направил младият му син,25 рече: „Проклет да е Ханаан! Последен роб ще бъде на братята си.“
26
Той каза още: „Благословен да е Господ, Симовият Бог. Нека Ханаан бъде техен роб.27 Нека Бог даде простор за Яфет и той да се засели в шатрите на Сим, и нека Ханаан бъде техен роб.“
28
И Ной живя триста и петдесет години след потопа.29 А всички дни на Ной бяха девестотин и петдесет години; тогава той умря.
1
Това е родословието на синовете на Ной — Сим и Яфет, на които след потопа им се родиха синове.2
Потомци на Яфет: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мешех и Тирас.3 Потомци на Гомер: Ашкеназ, Рифат и Тогарма.
4 Потомци на Яван: Елиша, Таршиш, Китим и Доданим.
5 От тях се разклониха островните народи в съответните им земи — всеки според езика си, според племето си в своята народност.
6
Потомци на Хам: Хуш, Мицраим, Пут и Ханаан.7 Потомци на Куш: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Потомци на Раама: Шева и Дедан.
8
Хуш стана баща на Нимрод, който беше първият юначен мъж на земята.9 Той беше силен ловец пред Господ, затова се казваше: „като Нимрод, силен пред Господ“.
10 Царството му първоначално обхващаше Вавилон, Ерех, Акад и Калне — в страната Сенаар.
11 От тази страна излезе Ашур и изгради Ниневия, Реховот, Калах
12 и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.
13
А от Мицраим се родиха Лудим, Анамим, Легавим и Нафтухим,14 Патрусим, Каслухим, от които излязоха филистимците, и Кафторим.
15
От Ханаан се родиха Сидон, първородният му, и Хет,16 Йевусей, Аморей, Гергесей,
17 Евей, Аркей, Синей,
18 Арвадей, Цемарей и Химатей. След това племената на ханаанците се разпръснаха,
19 а ханаанските предели се простряха от Сидон до пътя към Герар, близо до Газа, и към Содом, Гомора, Адма и Цевоим, близо до Лаша.
20 Тези са Хамовите потомци според племената им, според езиците им, в земите им, в народностите им.
21
И на Сим, баща на всички синове на Евер и по-голям брат на Яфет, също се родиха синове.22 Потомци на Сим: Елам, Ашур, Арфаксад, Луд и Арам.
23 Потомци на Арам: Уц, Хул, Гетер и Маш.
24
От Арфаксад се роди Шела, а от Шела се роди Евер.25 Двама синове се родиха на Евер: името на първия беше Фалех, защото в неговите дни земята беше разделена, а името на брат му беше Йоктан.
26 От Йоктан се родиха Алмодад, Шелеф, Хацармавет, Йерах,
27 Хадорам, Узал, Дикла,
28 Овал, Авимаил, Шева,
29 Офир, Хавила и Йовав; всички те бяха потомци на Йоктан.
30 Техните селища бяха от Меша към Сефар, докъм планината на изток.
31 Тези са потомците на Сим според племената им, според езиците им, в земите им, в народностите им.
32
Това са племената на потомците на Ной според произхода им в техните народности. И от тях се разклониха други народи по земята след потопа.1
По цялата земя имаше един език и един говор.2 Когато хората потеглиха от Изток, те намериха равнина в земята Сенаар и се заселиха там.
3 И си рекоха един на друг: „Елате, нека направим тухли и да ги изпечем на огън.“ Така тухли им служеха за камъни, а смола — за вар.
4 Тогава те казаха: „Елате, нека си построим един град и кула с връх до небето и да си спечелим име, за да не се пръснем по цялата земя.“
5
Тогава Господ слезе да погледне града и кулата, които хората градяха.6 И Господ рече: „Ето един народ са и всички имат един език, а такова нещо са започнали да правят; и няма да се откажат от това, което са замислили да извършат.
7 Нека слезем и да смесим езика им, така че никой да не разбира езика на другия.“
8 И Господ ги разпръсна оттам по цялата земя; и те спряха да строят града.
9 Затова му е дадено името Вавилон, защото Господ смеси езика на цялата земя и оттам Господ ги разпръсна по цялата земя.
10
Ето родословието на Сим: Сим беше на сто години, когато му се роди Арфаксад, две години след потопа.11 След раждането на Арфаксад Сим живя петстотин години и му се родиха синове и дъщери.
12
Арфаксад живя тридесет и пет години и му се роди Сала.13 След раждането на Сала Арфаксад живя четиристотин и три години и му се родиха синове и дъщери.
14
Сала живя тридесет години и му се роди Евер.15 След раждането на Евер Сала живя четиристотин и три години и му се родиха синове и дъщери.
16 Евер живя тридесет и четири години и му се роди Фалех.
17 След раждането на Фалех Евер живя четиристотин и тридесет години и му се родиха синове и дъщери.
18
Фалех живя тридесет години и му се роди Рагав.19 След раждането на Рагав Фалех живя двеста и девет години и му се родиха синове и дъщери.
20
Рагав живя тридесет и две години и му се роди Серух.21 След раждането на Серух Рагав живя двеста и седем години и му се родиха синове и дъщери.
22
Серух живя тридесет години и му се роди Нахор.23 След раждането на Нахор Серух живя двеста години и му се родиха синове и дъщери.
24
Нахор живя двадесет и девет години и му се роди Тара.25 След раждането на Тара Нахор живя сто и деветнадесет години и му се родиха синове и дъщери.
26
Тара живя седемдесет години и му се родиха Аврам, Нахор и Аран.27
Ето родословието на Тара: от Тара се родиха Аврам, Нахор и Аран. От Аран се роди Лот.28
И Аран умря преди баща си Тара в земята, в която се роди — в Ур Халдейски.29 Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена беше Сара, а името на Нахоровата жена беше Милка, дъщеря на Харан, баща на Милка и на Иска.
30 А Сара беше безплодна и нямаше деца.
31
Тара взе сина си Аврам, внука си Лот, син на Аран, и снаха си Сара, жена на сина му Аврам, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в ханаанската земя, но когато дойдоха в Харан, останаха там.32 А дните на Тара бяха двеста и пет години и Тара умря в Харан.
1
Тогава Господ призова Аврам: „Тръгни от своята земя, от своя род и от семейството на баща си и потегли към земята, която ще ти посоча.2
Аз ще направя да произлезе от тебе велик народ, ще те благословя и ще възвелича името ти и ти ще бъдеш щастлив.3 Тези, които те благославят, Аз ще благословя, а онези, които те клеветят, ще предам на проклятие. Чрез тебе ще бъдат благословени всички земни племена.“
4
Аврам тръгна, както му заповяда Господ, а заедно с него тръгна и Лот. При излизането си от Харан Аврам беше на седемдесет и пет години.5 Аврам взе със себе си жена си Сара, племенника си Лот, целия си имот, който бяха придобили, както и робите и робините си от Харан. Всички те странстваха за към ханаанската страна. Така дойдоха в страната Ханаан.
6
Аврам преброди тази земя до свещената дъбрава Море, близо до местността Сихем. Тогава тази земя беше населена от ханаанци.7 А Господ се яви на Аврам и каза: „Тази земя Аз ще предам на твоето потомство.“ Там Аврам издигна жертвеник на Господ, Който му се яви.
8
Оттам той се насочи към планината, източно от Ветил, където разпъна шатрата си така, че Ветил оставаше на запад, а Гай — на изток. Там той издигна жертвеник на Господ и призова Господнето име.9 След това Аврам се вдигна и продължи пътя си на юг.
10
Но в онази страна започна глад и Аврам потегли към Египет, за да намери там убежище, понеже гладът се беше усилил.11 А когато наближи Египет, той каза на жена си Сара: „Аз зная, че ти си красива.
12 Щом египтяните те видят, ще разберат, че ти си моя жена. Тогава ще убият мене, а тебе ще оставят жива.
13 Затова им кажи, че си ми сестра — и всичко ще бъде добре; ти ще спасиш живота ми.“
14
Когато Аврам дойде в Египет, египтяните видяха, че жената е много красива.15 Видяха я и фараоновите придворни и започнаха да я хвалят пред фараона. И отведоха жената в двореца на фараона.
16 Заради нея той се отнасяше добре към Аврам, който придоби дребен и едър добитък, осли, роби и робини, ослици и камили.
17
Но Господ порази с тежки удари фараона, както и неговите близки заради Сара, жената на Аврам.18 Тогава фараонът повика Аврам и му рече: „Какво направи ти с мене? Защо не ми каза, че тя е твоя жена?
19 Защо заяви: „Тя ми е сестра“? Аз я взех за жена. А сега ето ти жената. Вземи я и си върви.“
20 Фараонът определи роби, които изпратиха Аврам и жена му заедно с всичко, което беше придобил .
1
Така Аврам излезе от Египет и се отправи към Негев — сам той и жена му заедно с всичко, което беше придобил, както и Лот.2 Сега Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.
3
От юг той продължи да се придвижва до Ветил, до мястото, където по-напред беше шатрата му — между Ветил и Гай,4 до мястото, където по-рано беше издигнал жертвеник. Там Аврам призова Господнето име.
5
Лот, който придружаваше Аврам, също притежаваше дребен и едър добитък, както и шатри.6 Тази земя беше тясна, за да живеят заедно, понеже техният имот беше много голям и не можеха повече да живеят на едно място.
7 Така възникна раздор между пастирите на Аврам и пастирите на Лот. А по това време в тази местност живееха ханаанци и ферезейци.
8
Затова Аврам каза на Лот: „Не бива да има раздор между мене и тебе, между моите и твоите пастири, защото сме роднини.9 Нали цялата тази земя е пред тебе? Нека се разделим. Ако ти отидеш наляво, аз ще отида надясно. Ако ти отидеш надясно, аз ще отида наляво.“
10
Лот видя, че цялата Йорданска долина чак до Сигор се напояваше с вода като Господния рай, като египетската земя. Това беше преди Господ да разори Содом и Гомора.11 Така че Лот избра цялата Йорданска долина и се отправи на изток. Така те се разделиха един от друг.
12 Аврам се засели в ханаанската страна, а Лот се засели сред градовете на Йорданската долина, като разпъна шатри чак до Содом.
13 А содомските жители бяха много порочни и грешни пред Господ.
14 Господ каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: „Огледай се! От мястото, където си сега, погледни на север и юг, на изток и запад.
15
Цялата тази земя, която виждаш, Аз ще дам на тебе и на потомството ти за вечни времена.16 Потомството ти ще направя многочислено като пясъка, така че ако някой може да изброи земния пясък, тогава ще бъде изброено и твоето потомство.
17 Стани, обходи тази земя надлъж и нашир, защото Аз ще я дам на тебе.“
18
И Аврам събра шатрата си, отиде и се засели в свещената дъбрава Мамрѐ, която е в Хеврон. Там той издигна жертвеник на Господ.1
При царуването на сенаарския цар Амрафел, еласарския цар Ариох,2 еламския цар Кедорлаомер и гоимския цар Тидал избухна война. Те потеглиха на поход срещу содомския цар Бера, гоморския цар Бирша, срещу царя на Адма Шинав, срещу севоимския цар Шемевер, както и срещу царя на Бела, който днес е известен като Сигор.
3 Всички те се съюзиха в долина Сидим, сега Мъртво море.
4 Дванадесет години те бяха подчинени на Кедорлаомер, а в тринадесетата година въстанаха.
5
В четиринадесетата година дойде Кедорлаомер със своите съюзници царе. Те разбиха рефаимци в Ащерот-Карнаим, зузимци в Хам, емимци в Шаве-Кириатаим,6 както и хорейци в планинската страна Сеир до Ел-Фаран, който е при пустинята.
7 Оттам се върнаха, дойдоха при извора Мишпат, тоест Кадес, и опустошиха цялата амаликитска страна, както и аморейците, които живееха в Хацацон-Тамар.
8
Тогава содомският цар, гоморският цар, царят на Адма, севоимският цар и царят на Бела, тоест Сигор, потеглиха и се сражаваха с тях в долината Сидим —9 против еламския цар Кедорлаомер, гоимския цар Тидал, сенаарския цар Амрафел, еласарския цар Ариох, четирима царе против петима.
10 А долината Сидим беше пълна със смолни ями. Царете на Содом и Гомора, като удариха на бяг, паднаха в тях, а останалите избягаха в планините.
11 Победителите заграбиха всички богатства на Содом и Гомора и всичките им припаси и си заминаха.
12 Отведоха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имуществото му и си заминаха.
13
А един от оцелелите дойде и съобщи това на евреина Аврам, който живееше тогава при свещената дъбрава на аморееца Мамрѐ, братята му Ешкол и Анер бяха Аврамови съюзници.14 Когато Аврам чу, че племенникът му е пленен, събра своите триста и осемнадесет мъже, родени в дома му, и преследва неприятелите до Дан.
15 През нощта, като разпредели дружината си, той и хората му ги нападнаха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хова, която е на север от Дамаск.
16 Така той възвърна цялото си имущество, както и племенника си Лот, възвърна и неговото имущество, а също и жените и хората.
17
Когато Аврам се връщаше след поражението на Кедорлаомер и на неговите съюзници царе, содомският цар излезе да го посрещне в долината Шаве, която сега се нарича Царска долина.18
Мелхиседек, цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино.19 Мелхиседек благослови Аврам с думите: „Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Творец на небето и земята.
20 Благословен да бъде и Всевишният Бог, Който предаде в твоите ръце враговете ти.“ Аврам даде на Мелкиседек десетата част от цялата плячка.
21 Тогава содомският цар каза на Аврам: „Върни моите хора, а плячката остави за себе си.“
22 А Аврам отговори на содомския цар: „Кълна се, като вдигам ръка към Господ, Всевишния Бог, Творец на небето и земята,
23 че няма да взема нищо твое — нито конец, нито ремък за обуща, за да не кажеш: „Аз обогатих Аврам.“
24 Взехме само това, което може да послужи за прехрана на моите хора, и дела на тези, които участваха с мене в похода — Анер, Ешкол и Мамрѐ.“
1
След тези събития във видение беше отправено Господне слово към Аврам: „Авраме, не се бой! Аз съм твой защитник. Твърде голяма ще бъде твоята награда.“2
Аврам отговори: „Владико Господи! За какво са ми Твоите дарове, ако аз умра бездетен? С дома ми ще се разпорежда Елиезер от Дамаск.“3 Аврам каза още: „Ето Ти не ми даде потомство и затова мой наследник ще бъде роб, роден в дома ми.“
4 Тогава прозвуча Господне слово към него: „Той няма да ти бъде наследник, а този, който произлезе от тебе, той ще бъде твой наследник.“
5 Господ изведе Аврам навън и му каза: „Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш.“ И продължи към него: „Толкова многобройно ще бъде и твоето потомство.“
6 Аврам повярва на Господ и това му се зачете за оправдание.
7 Господ каза още на Аврам: „Аз съм Господ, Който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам за наследство тази земя.“
8 Той отговори: „Владико Господи, по какво ще разбера, че ще я имам за наследство?“
9 Господ му каза: „Подготви Ми тригодишна телица, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и млад гълъб.“
10 Аврам взе тези животни, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; само птиците не разсече.
11 Тогава налетяха хищни птици върху труповете, но Аврам ги разгонваше.
12
По залез слънце тежък сън налегна Аврам. И ето обзе го силен и тъмен ужас.13 След това Господ каза на Аврам: „Знай, че твоите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, ще бъдат поробени и угнетявани четиристотин години.
14 Но Аз ще съдя народа, който ще ги пороби. След това те ще излязат на свобода с големи богатства.
15 А ти с мир ще отминеш при бащите си и ще бъдеш погребан в честита старост;
16 само четвъртото поколение от потомството ти ще се върне тука, защото греховете на аморейците още не са стигнали до върха си.“
17
А когато слънцето залезе и настана мрак, ето дим като от пещ и огнен пламък преминаха между разсечените животни.18 Този ден Господ сключи завет с Аврам с думите: „На твоето потомство Аз давам цялата тази земя: от граничния Египетски поток до голямата река — река Ефрат,
19 земята на кенейци, кенезейци, кедмонейци,
20 хетейци, ферезейци, рефаимци,
21 аморейци, ханаанци , гергесейци и йевусейци.“
1
Но Сара, жената на Аврам, беше бездетна. Тя имаше робиня египтянка на име Агар.2 Сара каза на Аврам: „Ето Господ не ми дава деца. Затова заживей с моята робиня — може би ще имам деца от нея.“ Аврам послуша Сара.
3 Десет години след като Аврам се беше преселил в ханаанската земя, Аврамовата жена Сара взе робинята си, египтянката Агар, и я даде на мъжа си Аврам за жена.
4 Той започна да живее с Агар и тя забременя. Когато Агар разбра, че е бременна, започна да гледа господарката си отвисоко.
5 Тогава Сара каза на Аврам: „Ти си виновен за унижението ми. Аз ти дадох робинята си в твоите обятия, а тя, като видя, че е бременна, започна да ме гледа отвисоко. Нека Господ бъде съдия между мене и тебе.“
6 Аврам отговори на Сара: „Ето твоята робиня е в твоя власт. Постъпи с нея, както ти е угодно.“ И Сара започна така да я притеснява, че тя избяга от нея.
7 Господен ангел я намери в пустинята при един воден извор на пътя към Сур
8 и ѝ каза: „Агар, робиньо на Сара! Откъде си дошла и накъде отиваш?“ Тя отговори: „Бягам от Сара, моята господарка.“
9
Господният ангел ѝ каза: „Върни се при господарката си и ѝ се покорявай.“10 След това Господният ангел продължи: „Ще умножа и преумножа твоето потомство дотолкова, че да не може да се изброи поради своето множество.“
11 Господният ангел отново продължи: „Ето ти си бременна, ще родиш син и ще го наречеш с името Измаил, защото Господ те чу в скръбта ти.
12 Той ще бъде като див осел между човеците. Ще вдига ръка срещу всекиго и всеки ще вдига ръка против него. Ще живее в раздор с всичките си братя.“
13 Агар нарече Господ, Който ѝ говореше, Ел-Рои . Защото тя си каза: „Наистина тук видях Този, Който погледна към мене.“
14 Затова този извор беше наречен Беер-Лахай-Рои . Той се намира между Кадес и Баред.
15 Агар роди син на Аврам и той нарече сина си, който се роди от Агар, с името Измаил.
16 Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар му роди Измаил.
1
Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ му се яви и му рече: „Аз съм Всемогъщият Бог. Живей пред Мене и бъди непорочен.2 Сега Аз сключвам Своя завет с тебе и ти ще придобиеш многобройно потомство.“
3
Тогава Аврам падна по лице, а Бог продължи да говори с него:4 „Ето Моя завет с тебе: ти ще станеш баща на много народи.
5 Няма вече да се наричаш Аврам, а името ти ще бъде Авраам, защото ще те направя баща на много народи.
6 Ще направя твоя род многоброен, от тебе ще произлязат народи и царе ще бъдат твои потомци.
7 Сключвам Своя завет с тебе и с твоите потомци — вечен завет, от род в род. Аз ще бъда Бог за тебе и за твоите потомци след тебе.
8 На тебе и на твоите потомци след тебе ще дам земята, в която си пришелец, цялата ханаанска земя, за вечно владение; и ще бъда за тях Бог.“
9
Бог каза още на Авраам: „Но ти си длъжен да спазваш Моя завет — ти и твоите потомци след тебе, от род в род.10 Аз сключих с вас завет и нека твоите потомци го спазват: всички мъже сред вас да бъдат обрязани.
11 Обрязвайте краекожието си; това ще бъде знак на завета, сключен между Мене и вас.
12 Всяко новородено дете от мъжки пол сред вас трябва да бъде обрязано на осмия ден след раждането си — нека това бъде от род в род. Този, който е роден в твоя дом, както и онзи, който е купен с пари от някой чужденец, който не е от твоя род — също трябва да бъдат обрязани.
13 Непременно да бъдат обрязани и роденият в дома ти, както и купеният с твоите пари. И така Моят завет ще бъде запечатан върху тялото ви като вечен завет.
14 А този от мъжки пол, чието краекожие не е обрязано, да бъде отстранен от своя народ затова, че е нарушил Моя завет.“
15
Бог каза още на Авраам: „Жена си Сара не наричай Сара , но името ѝ да бъде Сарра .16 Аз ще я благословя и ще ти дам син от нея. Ще я благословя, цели народи ще произлязат от нея и царе ще бъдат нейни потомци.“
17 Авраам падна по лице, засмя се и каза в себе си: „Ще се роди ли син от стогодишен старец? Сарра ли ще роди на деветдесет години?“
18 Затова Авраам каза на Бога: „О, дано поне Измаил бъде жив пред Тебе!“
19
А Бог отговори: „Тъкмо Сарра, жена ти, ще ти роди син и ще го наречеш с името Исаак. Аз ще сключа с него и потомците му Своя завет — завет вечен.20 И за Измаил те послушах: ето Аз ще го благословя, ще го направя плодовит и ще му дарувам множество потомци — дванадесет племенни вождове ще произлязат от него. И той ще стане прародител на велик народ.
21 Но Своя завет Аз ще сключа с Исаак, когото Сарра ще ти роди догодина по това време.“
22 След като Бог спря да говори на Авраам, Той се въздигна към небето.
23
Още същия ден Авраам взе сина си Измаил, както и всички мъже, родени в дома му, заедно с всички купени с пари роби — всички мъже в дома му, и обряза краекожието на плътта им, както му заповяда Бог.24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.
25 А синът му Измаил беше на тринадесет години, когато му беше обрязано краекожието.
26 В един и същи ден бяха обрязани Авраам и синът му Измаил,
27 а заедно с него бяха обрязани всички от мъжки пол в дома му — както родените в дома, така и робите, купени с пари от чужденци.
1
Господ се яви на Авраам при свещената дъбрава Мамрѐ, когато той седеше при входа на шатрата си в обедната жега.2 И като вдигна очи, видя трима мъже да стоят срещу него. Той се затече от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята
3 и каза: „Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, не отминавай Своя роб.
4 Ще донесат малко вода, ще умият нозете ви и ще си починете под това дърво.
5 Аз пък ще донеса хляб, за да се подкрепите. После продължете пътя си, защото затова сте дошли при своя роб.“ Те отговориха: „Направи това, което казваш.“
6 Авраам влезе бързо в шатрата при Сарра и каза: „Бързо замеси три мери от най-доброто брашно и изпечи пити.“
7 След това той се затече при стадото, подбра едно младо и угоено теле и го даде на роба, който побърза да го сготви.
8 Взе също масло и мляко, както и сготвеното теле, и ги сложи пред тях, а сам той стоеше при тях под дървото, докато те се хранеха.
9 Тогава го попитаха: „Къде е жена ти Сарра?“ Той отговори: „Тук, в шатрата.“
10 Господ каза: „След година Аз ще се върна при тебе и жена ти Сарра ще има син.“ А Сарра слушаше зад него при входа на шатрата.
11 Авраам и Сарра бяха стари и в напреднала възраст, у Сарра беше престанало обичайното у жените.
12 Затова Сарра се засмя в себе си и каза: „Аз ли ще имам тази утеха, след като остарях? А и господарят ми е вече стар.“
13
А Господ каза на Авраам: „Защо Сарра се засмя и каза: „Нима наистина мога да родя, след като съм остаряла?“14 Има ли нещо невъзможно за Господ? Догодина на определеното време Аз ще се върна при тебе и Сарра ще има син.“
15 Но уплашена, Сарра се отрече и възрази: „Не съм се смяла.“ Той обаче ѝ каза: „Не, ти се засмя.“
16
След това тези мъже тръгнаха оттам и се отправиха към Содом . Също и Авраам тръгна с тях, за да ги изпрати.17 Тогава Господ каза: „Няма да скрия от Авраам какво съм замислил да направя.
18 Нали Авраам ще бъде родоначалник на велик и силен народ и чрез него ще бъдат благословени всички народи на земята?
19 Затова Аз избрах него да наставлява своите синове и наследници да вървят по Господния път, да постъпват справедливо и по правда. Тогава Аз ще изпълня всичко, което съм обещал пред него.“
20
И каза Господ: „Голямо е оплакването против жителите на Содом и Гомора, тежък е грехът им.21 Ще отида и ще разбера дали те постъпват точно така, каквото е оплакването против тях, което стига до Мене, или не. Ще проверя.“
22 Пътниците потеглиха оттам и отидоха в Содом. А Авраам още стоеше пред Господ.
23 Тогава Авраам се приближи и каза: „Нима ще погубиш праведници заедно с нечестивия?
24 Може би в този град има петдесет праведници — нима ще унищожиш това място и няма да го пощадиш заради петдесетте праведници в него?
25 Не може това да стане — Ти да постъпиш така, че да погубиш праведници заедно с нечестивеца, така че праведникът да пострада еднакво с нечестивеца. Не може Ти така да постъпиш! Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи справедливо?“
26
Господ отговори: „Ако намеря в Содом петдесет праведници, заради тях ще пощадя цялото това място.“27 Тогава Авраам продължи: „Ето осмелих се да говоря на Господ аз, който съм прах и пепел.
28 Може би до петдесетте праведници да не достигнат пет — нима заради петте Ти ще унищожиш целия град?“ Господ отговори: „Няма да го унищожа, ако намеря там четиридесет и пет праведници.“
29 Но Авраам продължаваше да го увещава: „Може би ще се намерят там четиридесет?“ В отговор Той каза: „Няма да направя това дори и заради четиридесет.“
30 Авраам продължи: „Да не се прогневи Господ за това, което ще кажа — може би ще се намерят там тридесет праведници?“ Той отговори: „Няма да направя това, ако се намерят там тридесет.“
31 Авраам пак каза: „Ето осмелих се да говоря на Господ — може би ще се намерят там двадесет праведници?“ Той отговори: „Няма да унищожа и заради двадесет праведници.“
32 Авраам отново каза: „Да не се разгневи Господ за това, което ще кажа още веднъж — може би там ще се намерят десет праведници?“ Той отговори: „Няма да го унищожа и заради десет праведници.“
33 След като престана да говори с Авраам, Господ си отиде, а Авраам се върна у дома си.
1
Привечер двамата ангели дойдоха в Содом, когато Лот седеше при градските порти. Като ги видя, той стана да ги посрещне. Поклони се с лице до земята2 и каза: „Господари мои! Отбийте се в дома на вашия роб, пренощувайте и си умийте нозете. Като станете утре сутринта, ще продължите пътя си.“ Но те отговориха: „Не, на улицата ще пренощуваме.“
3 Но Лот така настояваше, че те тръгнаха след него и влязоха в къщата му. Той ги нагости, изпече безквасни пити и те ядоха.
4 Още не бяха легнали да спят и ето градските жители, мъжете от Содом — млади и стари, всички жители на града, обкръжиха къщата.
5 Те викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да се позабавляваме с тях.“
6
Лот излезе при тях до прага, заключи вратата след себе си7 и каза: „Братя мои, не правете това зло.
8 Вижте, имам две дъщери, още девойки. По-добре тях да изведа при вас и правете с тях каквото искате, само на тези хора не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.“
9 Но те закрещяха: „Махни се оттука.“ И викаха: „Той е чужденец, а иска тук да се разпорежда. С тебе сега ще постъпим още по-лошо, отколкото с тях.“ Те връхлетяха върху Лот и се опитаха да разбият вратата.
10 Но гостите протегнаха ръка, издърпаха Лот при себе си вкъщи и заключиха вратата.
11 Те поразиха със слепота струпалите се при прага на къщата — от малък до голям, така че те напразно търсеха да улучат вратата.
12
Тогава гостите казаха на Лот: „Какви други близки имаш в града? Зет, синове, дъщери и каквито още имаш в града — отведи ги от това място,13 защото ние ще унищожим този град. Голямо оплакване има против жителите му пред Господ и Господ ни прати да го унищожим.“
14 Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува.
15 Призори ангелите започнаха да подканят Лот да бърза: „Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не загинеш заради този порочен град.“
16 Но понеже Лот се бавеше, мъжете взеха за ръце него, жена му и двете му дъщери. Така те го изведоха извън града, понеже Господ го пожали.
17 А когато ги изведоха навън, единият от ангелите каза: „Спасявай се! Назад не поглеждай и никъде не се спирай в тази долина! Спасявай се в планината, за да не загинеш.“
18 Но Лот им отговори: „Не, Господи!
19 Ето Твоят роб придоби Твоето благоволение пред очите Ти и е велика милостта, която Ти ми оказа, като спаси живота ми. Но аз не мога да се спася в планината, за да не ме постигне зло и да загина.
20 Виж, моля те, в този град наблизо мога да намеря убежище. Нека избягам там — той е малък и животът ми ще се запази.“
21
Ангелът му каза: „Добре, аз и това ще направя заради тебе — няма да разруша града, за който ти говориш.22 Но побързай, спасявай се там! Аз няма да направя нищо, докато ти не отидеш там.“ Затова този град се нарича Сигор .
23
Слънцето изгряваше над земята, когато Лот стигна в Сигор.24 Тогава Господ изля върху Содом и Гомора от небето като дъжд огън и жупел
25 и унищожи тези два града, цялата долина, всички жители на тези градове и цялата растителност по тази земя.
26 А жената на Лот погледна назад и се превърна в солен стълб.
27
Сутринта рано Авраам отиде на мястото, където беше стоял пред Господ.28 Той погледна към Содом и Гомора и към цялата долина и видя, че от земята се издигаше дим като от пещ.
29 Когато разрушаваше градовете в долината, Бог си спомни за Авраам. Той спаси Лот от погибел, когато унищожаваше градовете, където той живееше.
30
А Лот заедно с двете си дъщери напусна Сигор и заживя в планината, понеже се боеше да остане в Сигор. Затова той се посели в пещера заедно с двете си дъщери.31 Тогава по-голямата каза на по-малката: „Баща ни е стар, а няма вече мъж на земята, който да заживее с нас, както е прието по света.
32 Затова нека упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомство от баща си.“
33 През нощта те упоиха баща си с вино. По-голямата влезе при баща си и спа с него, а той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.
34 На другия ден тя каза на сестра си: „Миналата нощ аз спах с баща си. Да го упоим с вино и тази нощ. Също и ти влез, спи с него, за да запазим потомство от баща си.“
35 Също и тази нощ те упоиха баща си с вино. По-малката сестра влезе и спа с него. А той не разбра нито кога тя е легнала, нито кога е станала.
36
Така двете дъщери на Лот заченаха от баща си.37 По-голямата роди син и го нарече с името Моав . И до ден днешен той се смята за баща на моавците.
38 Така също по-малката роди син и го нарече с името Бен-Ами . И до ден днешен той се смята за баща на амонците.
1
Оттам Авраам се отправи към Негев и се засели между Кадес и Сур. След това се засели в Герар.2 Авраам каза за жена си Сарра: „Тя ми е сестра.“ Затова герарският цар Авимелех изпрати, та взе Сарра.
3 Но Бог се яви на Авимелех през нощта насън и му каза: „Ти ще умреш заради жената, която си взел, защото тя си има мъж.“
4 А Авимелех не се беше докоснал до нея. „Господи, нима ще погубиш невинния народ?
5 Нали той сам ми каза: „Тя ми е сестра“? А и тя самата каза: „Той ми е брат.“ С чисто сърце и невинни ръце направих това.“
6
Бог му отговори насън: „Да, Аз зная, че сърцето ти е чисто. Затова те и удържах, за да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея.7 А сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк. Той ще се помоли за тебе и ти ще запазиш живота си. Ако не я върнеш, знай, че непременно ще загинете ти и целият твой род.“
8 Рано сутринта Авимелех събра всички свои приближени и им предаде всички тези думи. Те много се уплашиха.
9 Авимелех повика Авраам и му каза: „Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та щеше да навлечеш страшен грях върху мене и царството ми? Ти постъпи с мене така, както не бива да се постъпва.“
10 Авимелех продължи към Авраам: „Какво си възнамерявал ти, когато постъпи така?“
11
Авраам отговори: „Помислих, че по тези места няма Божий страх и че могат да ме убият заради жена ми.12 Но тя наистина ми е сестра, тъй като е дъщеря на моя баща, само че не е дъщеря на майка ми. Именно тя стана моя жена.
13 Когато Бог ми заповяда да напусна бащиния си дом и да се отправя на път, аз ѝ наредих: „Направи ми това добро — където и да отидем, казвай за мене: Той ми е брат.“
14
Тогава Авимелех взе дребен и едър добитък, роби и робини и ги даде на Авраам. Върна му и неговата жена Сарра15 с думите: „Ето земята ми е пред тебе — където искаш, там се засели.“
16 А на Сарра каза: „Аз дадох на брат ти хиляда сикли сребро. Това ще покрие твоята обида в очите на твоите близки и твоята чест ще бъде възстановена.“
17 Авраам се помоли на Бога и Бог изцери Авимелех, жена му и робините му и те започнаха да раждат.
18 Защото заради Сарра, жената на Авраам, Господ беше направил безплодни всички жени в дома на Авимелех.
1
А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея.2 Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време.
3 Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра.
4 На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал.
5 Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.
6
А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“7 И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: „Сарра ще кърми деца“? Защото родих син в старините му.“
8 Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.
9
Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива .10 Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“
11
Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил.12 Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак.
13 Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“
14
Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия.15 Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст.
16 След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.
17 Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то.
18 Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“
19
Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие.20 Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък.
21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
22
В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш.23 А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“
24
Авраам отговори: „Заклевам се.“25 Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби.
26 Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал — чувам за това едва днес.“
27 Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз.
28 Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
29 Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“
30 Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“
31 Затова Авраам нарече това място Вирсавия , понеже там се заклеха и двамата.
32 След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя.
33 Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог.
34 И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.
1
А след тези събития Бог постави Авраам на изпитание. „Аврааме!“ — призова го Бог. Той отговори: „Ето ме!“2 Бог продължи: „Вземи единствения си любим син Исаак, иди в земята Мория. Там, на една от планините, която Аз ще ти покажа, го принеси в жертва всеизгаряне.“
3
Авраам стана рано сутринта, оседла осела си, взе със себе си двама от своите роби, както и сина си Исаак. Нацепи дърва за всеизгаряне, стана и тръгна към мястото, за което Бог му беше говорил.4 На третия ден Авраам вдигна очи и видя отдалеч това място.
5 Тогава Авраам нареди на робите си: „Останете вие тука с осела, а аз и синът ми ще отидем там, ще се поклоним и ще се върнем при вас.“
6
Авраам взе дърва за всеизгаряне и ги натовари на сина си Исаак. Взе в ръце също огниво и нож и двамата тръгнаха заедно.7 Тогава Исаак проговори на баща си Авраам: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко.“ Исаак попита: „Имаме огниво и дърва, но къде е агнето за всеизгаряне?“
8 Авраам отговори: „Бог ще си предвиди, синко, агне за всеизгаряне.“ Така те двамата заедно вървяха нататък.
9 Най-после стигнаха до мястото, за което Бог му беше говорил. След това Авраам изгради там жертвеник и нареди дървата. Той свърза сина си Исаак, постави го върху дървата на жертвеника.
10 Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11 Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“
12 „Не вдигай ръка върху момчето — заповяда ангелът — и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“
13 Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си.
14 Авраам нарече онова място Яхве-Ире . Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.
15
Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам:16 „Кълна се в Самия Себе Си — казва Господ — затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син,
17 Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство — многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си.
18 Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“
19 След това Авраам се върна при робите си. Всички те отидоха заедно във Вирсавия и Авраам остана във Вирсавия.
20
След тези събития известиха на Авраам: „Ето и Милка роди синове на брат ти Нахор:21 първородния му Уц, неговия брат Вуз, бащата на Арам Кемуил,
22 Кесед, Хазо, Пилдаш, Идлаф и Ватуил.“
23 От Ватуил се роди Ревека. Тези осем синове роди Милка на Авраамовия брат Нахор.
24 Също и наложницата му, на име Реума, роди синове: Тевах, Гахам, Тахаш и Мааха.
1
Сарра живя сто двадесет и седем години — толкова бяха годините на живота ѝ.2 Сарра умря в Кириат-Арба, сега Хеврон — в ханаанската земя. Авраам дойде да плаче и ридае за Сарра.
3 Като остави покойницата си, Авраам говори с хетите:
4 „Аз съм чужденец и пришълец сред вас. Продайте ми място за гробница между вас, което да си е мое, за да погреба моята покойница.“
5 Хетите отговориха на Авраам:
6 „Чуй ни, господарю наш. За нас ти си човек, любим на Бога. Погреби своята покойница на най-доброто от нашите погребални места. Никой от нас няма да ти откаже погребално място да погребеш покойницата си.“
7
Тогава Авраам стана и се поклони на хетите, жители на тази страна,8 и каза: „Ако сте съгласни да погреба моята покойница, чуйте ме: помолете заради мене Цохаровия син Ефрон
9 да ми даде пещерата Махпела, която е в края на нивата му. Аз ще я купя с пълна цена, за да си е моя — за гробница между вас.“
10 А Ефрон седеше между хетите. Хетът Ефрон отговори на Авраам открито пред хетите — пред всички, събрани при градските порти:
11 „Не, господарю, чуй ме: „Давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея. Подарявам ти я пред Своите съплеменници — погреби тук покойницата си.“
12 Авраам се поклони пред жителите на тази земя.
13 Той каза на Ефрон открито пред жителите на тази земя: „Моля те, послушай ме, плащам ти цената на нивата. Вземи я от мене и аз ще погреба там покойницата си.“
14 Ефрон отговори на Авраам:
15 „Господарю мой, чуй ме: земята струва четиристотин сикли сребро; какво е това за мене и за тебе? Погреби покойницата си.“
16 Авраам се съгласи с Ефрон. Той претегли на Ефрон сребро, колкото беше обявил открито пред хетите — четиристотин сикли сребро, каквито вървяха между търговците.
17
Тогава Ефроновата нива, която е при Махпела, срещу Мамрѐ — нивата и пещерата, която беше в нея, както и всички дървета в нивата посред границите наоколо, станаха18 владение на Авраам пред потомците на Хет — пред всички, събрани при градските порти.
19 След това Авраам погреба жена си Сарра в пещерата на нивата в Махпела срещу Мамрѐ, сега Хеврон, в ханаанската страна.
20 Така Авраам придоби от хетите за собствено гробище нивата и пещерата, която е в нея.
1
Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко.2 Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми
3 и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, между които живея.
4 Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“
5 Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук — трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“
6
Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там.7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя — нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми.
8 Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“
9 Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо.
10 Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор.
11 Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода.
12 Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам.
13 Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода.
14 Нека девойката, на която аз кажа: „Наведи стомната си да пия“, и която ми отговори: „Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият“ — нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“
15
Още не беше успял да изрече това и ето — със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор.16 Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи.
17 А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“
18 Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие.
19 А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“
20 Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили.
21 Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не.
22 След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли.
23 Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“
24 А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“
25 След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“
26 Тогава той се наведе, поклони се пред Господ
27 с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“
28
Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това.29 Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия,
30 защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора.
31 Каза му: „Добре дошъл, благословен от Господ! Защо стоиш тук? Аз вече приготвих къщата, както и място за камилите!“
32
Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него.33 Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“
34 Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб.
35 Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли.
36 Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше.
37 Моят господар ме закле с думите: „Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея,
38 а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми — оттам вземи жена за сина ми.“
39 Аз казах на господаря си: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.“
40 Но той ми отговори: „Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом.
41 Само тогава си свободен от тази моя клетва, когато отидеш при сродниците ми. Ако те не ти я дадат, ти си свободен от клетвата ми.“
42
Така аз дойдох днес при извора и се помолих: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Ако си благоволил да направиш пътуването ми успешно,43 то ето аз стоя при извора. Нека девойката, която излезе да налее вода и на която кажа: „Дай ми да пия малко от твоята стомна“,
44 и която ми отговори: „Пий ти, а също и за камилите ти ще налея“ — нека тя бъде тази, която Господ е избрал за жена на сина на моя господар.“
45 Още не бях успял да изрека това — ето зададе се със стомна на рамо Ревека и слезе при извора да налее вода. Аз я помолих: „Дай ми да пия.“
46 Тя веднага свали стомната от рамо и предложи: „Пий ти, а аз ще напоя и камилите ти.“ Аз пих, а тя напои камилите ми.
47 Аз я попитах: „Кажи ми чия дъщеря си.“ Тя отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Нахор, когото Милка му роди.“ Тогава аз ѝ дадох златна обеца и гривни за ръцете ѝ.
48 Наведох се, поклоних се пред Господ и благослових Господ, Бога на господаря ми Авраам, Който пряко ме води дотук, за да взема за жена на сина му братовата дъщеря на моя господар.
49 Сега ви питам: Ще окажете ли милост и правда на моя господар или не? Кажете ми и аз ще си тръгна надясно или наляво.“
50
Лаван и Ватуил казаха: „От Господ дойде това. За доброто ние не можем да кажем, че е лошо.51 Ето Ревека е пред тебе — вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“
52 Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята.
53 Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.
54 След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“
55
Но брат ѝ и майка ѝ отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“56 Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“
57 Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“
58 Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“
59 Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката ѝ, Авраамовия роб и придружаващите го,
60 като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“
61
След това Ревека и робините ѝ възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина.62 А Исаак току-що се беше върнал от Беер-Лахай-Рои, защото живееше в Негев.
63 Привечер Исаак излезе по полето да се разведри. Погледна и видя да се приближава керван от камили.
64 Ревека видя Исаак и скочи от камилата.
65 Тя попита Авраамовия роб: „Що за човек е този, който идва срещу нас по полето?“ Той отговори: „Това е моят господар.“ Тогава Ревека взе булото и се покри.
66 Авраамовият роб разказа на Исаак за всичко, което беше направил.
67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сарра и я взе. Тя му стана жена и той я обикна. Така стихна скръбта на Исаак по смъртта на майка му Сарра.
1
А Авраам отново се ожени за друга жена на име Хетура.2 Тя му роди Зимран, Йокшан, Медан, Мадиам, Ишбак и Шуах.
3 На Йокшан се родиха Шева и Дедан. Синове на Дедан бяха Ашурим, Летушим и Леюмим.
4 А синове на Мадиан бяха: Ефа, Ефер, Ханох, Авида и Елдага. Всички те бяха потомци на Хетура.
5 Авраам предаде на Исаак всичко, каквото притежаваше.
6 А на синовете от наложниците си Авраам даде подаръци и приживе ги изпрати на изток — далече от сина си Исаак, в източните земи.
7
Числото на годините на Авраамовия живот, колкото той поживя, беше сто седемдесет и пет години.8 Авраам почина, умря в честита старост, стар и сит на живот, и се прибра при своите праотци.
9 Синовете му Исаак и Измаил го погребаха в пещерата Махпела, в нивата на Ефрон, син на хета Цохар, която е срещу Мамрѐ,
10 в нивата, която Авраам беше купил от хетите. Там бяха погребани Авраам и жена му Сарра.
11 След смъртта на Авраам Бог благослови сина му Исаак. Исаак живееше при Беер-Лахай-Рои.
12 Ето родословието на Авраамовия син Измаил, когото Саррината робиня, египтянката Агар, роди на Авраам.
13 Това са имената на синовете на Измаил според тяхното родословие: първородният на Измаил — Навайот, след него идват Кедар, Адбеел, Мивсам,
14 Мишма, Дума, Маса,
15 Хадад, Тема, Йетур, Нафиш и Кедма.
16 Тези са синовете на Измаил, това са имената им — според поселищата им и според становете им; те са вождовете на дванадесетте им племена.
17 Годините на Измаиловия живот бяха сто тридесет и седем години. Почина и той, умря и се прибра при своите предци.
18 А потомците му се заселиха в земите от Хавила до Сур, който е до границата с Египет, на път към Асирия, и се противяха на всички свои братя.
19
Това е родословието на Исаак, Авраамовия син. От Авраам се роди Исаак.20 Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуил от Месопотамия, сестра на арамееца Лаван.
21 Исаак се молеше на Господ за своята жена, защото тя беше бездетна. Господ се вслуша в молбата му и жена му Ревека зачена.
22 Но децата в утробата ѝ започнаха да се удрят едно друго и тя рече: „Ако ще е така, защо ми са тогава?“ И отиде да се допита до Господ.
23
Господ ѝ рече: „Два народа са в утробата ти и две племена ще произлязат от тебе. Единият народ ще стане по-силен от другия и по-големият ще служи на по-малкия.“24 Дойде ѝ време да роди и се родиха две близначета.
25 Първият излезе на бял свят целият космат, като кожа на звяр. Нарекоха го Исав.
26 След това се появи брат му, като се държеше с ръка за петата на Исав. Нарекоха го Яков . А Исаак беше на шестдесет години, когато те се родиха.
27 Децата пораснаха. Исав стана човек, умел в лова, живееше по полето; а Яков беше кротък и живееше в шатри.
28 Исаак повече харесваше Исав, защото неговият дивеч му се услаждаше, а Ревека обичаше повече Яков.
29
Веднъж Яков беше приготвил ядене. Исав се завърна от полето много уморен.30 Исав каза на Яков: „Дай ми да ям от това червено ястие, защото съм много уморен.“ Затова го нарекоха още Едом.
31 В отговор Яков каза: „В замяна ти ми продай сега първородството си.“
32 Исав каза: „Ей, аз умирам от глад, защо ми е сега това първородство?“
33 Яков продължи: „Най-напред ми се закълни.“ Той се закле пред него и продаде първородството си.
34 Тогава Яков даде на Исав хляб и гозба от леща. Той яде и пи, стана и си отиде. Така Исав презря първородството си.
1
В страната отново настана глад като предишния, който се случи по времето на Авраам. Исаак отиде при филистимския цар Авимелех в Герар.2 Защото Господ се яви пред него и каза: „Не отивай в Египет. Живей в страната, която ще ти покажа.
3 Остани в тази страна и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще предам всички тези земи и ще изпълня клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам.
4 Ще умножа потомството ти колкото небесните звезди и ще предам на потомството ти всичките тези земи. Чрез твоето потомство ще бъдат благословени всички народи по земята,
5 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази Моите повели: заповедите, наредбите и законите, дадени от Мене.“
6 И така, Исаак се засели в Герар.
7
Когато местните жители го попитаха за Ревека, той отговори: „Тя ми е сестра“, защото се боеше да каже, че му е жена, за да не го убият заради Ревека, понеже тя беше много красива.8 Но след като той беше престоял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак се забавлява с жена си Ревека.
9 Тогава Авимелех повика Исаак и попита: „Така, тя е била твоя жена. А ти защо каза: „Тя ми е сестра?“ Исаак му отговори: „Защото се боях да не би да ме убият заради нея.“
10 Но Авимелех възрази: „Какво направи ти с нас? За малко някой от нас щеше да преспи с жена ти. Така ти щеше да ни въвлечеш в грях.“
11 Тогава Авимелех обяви пред народа си: „Всеки, който се докосне до този човек и до жена му, ще бъде предаден на смърт.“
12
Господ благослови Исаак: след като започна да сее жито в тази страна, той пожъна стократен урожай през онова лято.13 Така той се възвеличаваше все повече и повече, докато стана твърде велик.
14 Той придоби толкова стада дребен и едър добитък, както и многобройна прислуга, че филистимците започнаха да му завиждат.
15 Затова те сринаха и затрупаха с пръст всички водни кладенци, които бащините му роби бяха изкопали приживе на баща му Авраам.
16 Тогава Авимелех каза на Исаак: „Махни се оттук, защото ти стана много по-силен от нас.“
17 Затова Исаак се вдигна оттам, разположи шатрите си в Герарската долина и се засели там.
18 Исаак отново изкопа водните кладенци, които бяха изкопани приживе на баща му Авраам и които филистимците бяха затрупали след смъртта му. Тях той нарече със същите имена, с които ги беше нарекъл баща му.
19 Докато Исааковите роби копаеха в долината, натъкнаха се на извор.
20 Но герарските пастири се скараха с пастирите на Исаак и викаха: „Наша е водата.“ Затова Исаак нарече кладенеца Есек заради тази препирня.
21 След това изкопаха друг кладенец, за който също се скараха. Затова той го нарече Ситна.
22 Тогава Исаак се придвижи оттам и изкопа друг кладенец, за който вече не се караха. Него пък нарече Реховот, защото, каза той, „сега Господ ни даде просторно място, за да се размножим по тази земя.“
23
Оттук той се върна във Вирсавия.24 В същата онази нощ Господ се яви пред него и каза: „Аз съм Бог на баща ти Авраам. Не бой се, защото Аз съм с тебе. Ще те благословя и ще размножа потомството ти заради Своя роб Авраам.“
25 Исаак издигна на това място жертвеник и призова Господнето име. Там той разположи шатрата си, а Исааковите роби изкопаха кладенец.
26 От Герар при него дойде Авимелех заедно с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.
27 Исаак ги попита: „Защо дойдохте при мене? Нали вие ме намразихте и прогонихте от вас?“
28 Те отговориха: „Виждаме, че Господ е с тебе и затова искаме да положим между нас и тебе клетва. Нека сключим с тебе договор,
29 че няма да ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а само ти правихме добро и те изпратихме с мир. Сега разбираме, че ти си благословен от Господ.“
30 Той им даде гощавка и те ядоха и пиха.
31 А сутринта станаха рано и положиха клетва един пред друг. След това Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.
32 В същия ден робите на Исаак дойдоха и му съобщиха за кладенеца, който изкопаха, като му казаха: „Открихме вода.“
33 Той нарече кладенеца Шева. Затова името на този град и до ден днешен е Беер-Шева.
34
На четиридесет години Исав се ожени за Йехудита, дъщеря на хета Беер, както и за Васемата, дъщеря на хета Елон.35 Но те бяха горест за Исаак и Ревека.
1
Когато Исаак остаря, очите му отслабнаха и не виждаха. Повика по-големия си син Исав и му каза: „Синко!“ Той отговори: „Тук съм!“2 Исаак промълви: „Аз съм вече стар и не зная в кой ден ще умра.
3 Вземи сега оръжието си — колчана и лъка си, и иди на полето за дивеч.
4 Сготви ми вкусна гозба, каквато аз обичам. Донеси ми да ям, за да те благословя, преди да умра.“
5
А Ревека подслуша какво говореше Исаак на сина им Исав. Когато Исав тръгна за улов на дивеч,6 тя каза на по-малкия си син Яков: „Чух баща ти да казва на брат ти Исав:
7 „Донеси ми дивеч и ми сготви вкусна гозба. Аз ще ям и ще те благословя пред Господ преди смъртта си.“
8 Сега, сине мой, послушай ме какво ще ти поръчам:
9 иди при стадото и ми донеси оттам две хубави ярета. От тях аз ще сготвя на баща ти вкусна гозба, каквато той обича.
10 Ти ще я занесеш на баща си и той ще яде, за да те благослови преди смъртта си.“
11 Но Яков възрази на майка си Ревека: „Брат ми Исав е космат, а моята кожа е гладка.
12 Баща ми може да ме попипа. Тогава аз ще се окажа пред очите му измамник и ще си навлека проклятие, а не благословия.“
13
Майка му обаче го успокои: „Нека твоето проклятие падне върху мене, сине мой. Само ме послушай и иди да ми донесеш.“14 Той отиде, взе ги и донесе на майка си, а майка му сготви вкусна гозба, каквато обичаше баща му.
15 След това Ревека взе скъпите дрехи на по-големия си син Исав, които бяха при нея вкъщи. С тях тя облече по-малкия си син Яков.
16 Ръцете и гладката му шия зави с ярешките кожи.
17 Тогава даде в ръцете на сина си Яков гозбата и хляба, които беше приготвила.
18 Той влезе при баща си и каза: „Татко!“ Той отговори: „Да, синко, кой си ти?“
19 Яков отговори на баща си: „Аз съм Исав, твоят първороден син. Направих всичко, което ми нареди. Стани, седни и яж от лова ми, за да ме благословиш.“
20 И Исаак попита сина си: „Как можа толкова бързо да намериш дивеч, сине мой?“ Той отговори: „Господ, твоят Бог, ми даде добър успех.“
21 Исаак каза на Яков: „Приближи се, сине мой, да те попипам — дали си синът ми Исав или не.“
22 Яков се приближи до баща си Исаак. Той го попипа и каза: „Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръцете на Исав.“
23 Понеже ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав, Исаак не го позна. Той даде благословията си на Яков.
24 После каза: „Ти ли си синът ми Исав?“ Яков отговори: „Аз съм.“
25 Исаак продължи: „Дай ми да ям от твоя улов, синко мой, за да те благословя.“ Яков му даде и той яде. Донесе му и вино и той пи.
26
Баща му Исаак му каза още: „Приближи се, сине мой, и ме целуни.“27 Той се приближи и го целуна. Исаак усети дъха от облеклото му и го благослови с думите: „Дъхът от сина ми — това е дъх от полята, благословени от Господ.
28 Да ти даде Господ от небесната роса и от плодовете на земята, както и изобилие на жито и вино.
29 Нека народи да ти служат и племена да се покоряват пред тебе. Да бъдеш господар над братята си и да се покоряват пред тебе синовете на майка ти. Тези, които те кълнат, да бъдат проклети. Тези, които те благославят, да бъдат благословени!“
30 Тъкмо Исаак свърши благословията си над Яков — той едва беше излязъл от баща си Исаак — ето от лов се завърна брат му Исав.
31 Също и той сготви гозба, донесе я на баща си с думите: „Татко, стани, яж от лова на сина си, за да ме благословиш.“
32 А баща му Исаак го попита: „Кой си ти?“ Той отговори: „Аз съм синът ти — твоят първороден син Исав.“
33 Тогава Исаак се разтрепери силно и рече: „А кой беше този, който улови лов, донесе ми и аз ядох от всичко, преди да дойдеш ти? Аз него благослових. Да, той ще бъде благословеният!“
34 Като чу думите на баща си, Исав извика със силен и жалостен глас към него: „Благослови също и мене, татко!“
35 В отговор Исаак каза: „Брат ти дойде с измама и отне твоята благословия.“
36 Исав каза: „Право са го нарекли Яков , защото вече два пъти ме измества. Той отне първородството ми, а сега ми отне и благословията.“ След това продължи: „Нима не си оставил също и за мене благословия?“
37 Исаак отговори на Исав: „Аз го поставих господар над тебе, всичките му родственици превърнах в негови роби, обдарих го с жито и вино. А какво да направя за тебе, сине мой?“
38 Но Исав попита баща си: „Татко, нима само едно благословение имаш? Благослови също и мене, татко!“ Тогава Исав зарида.
39 А баща му Исаак каза: „Ти ще живееш от благодатта на земята и от небесната роса.
40 Ще се храниш от меча си и ще служиш на брат си. Но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще отхвърлиш ярема от врата си.“
41
Тогава Исав намрази Яков заради благословията, с която го беше благословил баща му. Исав замисли в сърцето си: „Наближават дните, когато ще оплакваме баща си — ще убия брат си Яков.“42
Съобщиха на Ревека замисъла на по-стария ѝ син Исав. Тогава тя повика по-малкия си син Яков и му каза: „Брат ти Исав възнамерява да те убие.43 Затова, сине мой, послушай сега думите ми: стани, избягай при брат ми Лаван в Харан.
44 Поживей при него известно време, докато стихне яростта на брат ти,
45 докато премине гневът на брат ти против тебе и той позабрави какво си му сторил. Тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?“
46 Ревека каза на Исаак: „Дотегна ми животът от тия хетки. Ако Яков се ожени за местна — за хетка, подобна на тях, защо ми е този живот?“
1
Тогава Исаак повика Яков. След като го благослови, той му поръча: „Не се жени за хетка.2 Стани, иди в Месопотамия, в дома на бащата на майка ти Ватуил, и си вземи жена оттам, от дъщерите на Лаван, брата на майка ти.
3 А Всемогъщият Бог да те благослови, да те наплоди и да те размножи, за да произлязат от тебе много народи.
4 Да ти даде благословията на Авраам — на тебе и на твоето потомство, за да наследиш земята, в която живееш и която Бог даде на Авраам!“
5 Исаак изпрати Яков и той отиде в Месопотамия при Лаван, син на арамееца Ватуил, при брата на Ревека, майка на Яков и Исав.
6
Исав видя, че Исаак благослови Яков и с благословение го изпрати в Месопотамия, за да си вземе оттам жена с поръка: „Не се жени за хетка“,7 както и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Месопотамия.
8 Исав разбра, че ханаанките не са по угода на баща му Исаак.
9 Затова той отиде при Измаил и освен другите си жени взе за жена Махалата, дъщеря на Авраамовия син Измаил, сестра на Навайот.
10
А Яков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан.11 Той стигна до едно място, където остана да пренощува, защото слънцето беше залязло. Взе камък, подложи си го за възглавница и легна на това място.
12 И насън той видя: ето стълба, изправена на земята с връх, достигащ до небето, а Божии ангели се качваха и слизаха по нея.
13 Отгоре на нея стоеше Господ и говореше: „Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще я предам на тебе и на потомството ти.
14 То ще бъде като земния пясък. Ти ще се разшириш към запад и изток, към север и юг. Чрез тебе и чрез потомството ти ще бъдат благословени всички племена по земята.
15 Аз съм с тебе — ще те запазя навсякъде, където и да отидеш. Отново ще те върна в тази страна — няма да те изоставя, докато не изпълня това, което съм ти обещал.“
16 Яков се събуди от съня си и рече: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел!“
17 Той почувства страх и каза: „Колко е страшно това място! Това не е нищо друго освен Божий дом, това са небесни врата.“
18 Сутринта Яков стана, взе камъка, който беше си сложил за възглавница, изправи го като паметник и изля масло върху него.
19 Това място Яков нарече Ветил, а преди това този град се наричаше Луз.
20
Яков даде обет с думите: „Ако Бог бъде с мене и ме закриля при това пътуване, ако ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,21 ако аз благополучно се върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог,
22 тогава този камък, който поставих за паметник, ще бъде Божий дом. Затова от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти посветя десетата част.“
1
След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи.2 Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше.
3 Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца.
4 Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“
5 Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“
6 Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“
7 Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“
8 Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца — тогава ще поим овцете.“
9
Докато той говореше с тях, дойде Рахил с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото.10 Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете.
11 Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си.
13 Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си.
14 Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.
15
След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“16 А Лаван имаше две дъщери — по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил.
17 Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага.
18 Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“
19 Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“
20 За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена — толкова я беше обикнал.
21 След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“
22 Лаван повика всички съседи и даде гощавка.
23 А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея.
24 Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия.
25 Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“
26 Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата.
27 Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“
28
Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил.29 Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил.
30 Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.
31
Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна.32 Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим , като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“
33 Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон .
34 Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий.
35 Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда . След това тя престана да ражда.
1
А Рахил видя, че тя не може да роди дете на Яков и се измъчваше от завист към сестра си. Затова тя заяви на Яков: „Дай ми деца! Ако ли не — ще умра.“2 Яков се разсърди на Рахил. Той ѝ каза: „Какъв съм аз, нима съм Бог, Който ти е лишил утробата от плод?“
3 Тя отговори: „Ето робинята ми Вала. Живей с нея. Нека тя роди на коленете ми, за да придобия също и аз деца, макар и от нея.“
4 Рахил даде на Яков робинята си Вала за жена. Той заживя с Вала.
5 Тя зачена и роди син на Яков.
6 Тогава Рахил каза: „Бог отсъди за мене и послуша гласа ми, като ми даде син.“ Затова го нарече Дан.
7 Вала отново зачена и роди на Яков още един син.
8 Рахил каза: „Силна борба водих със сестра си и надвих.“ Затова нарече новороденото Нефталим.
9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе робинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.
10 Така Лиината робиня Зелфа роди син на Яков.
11 Тогава Лия каза: „Щастие ми носи той.“ Затова нарече новороденото Гад.
12 Лиината робиня Зелфа роди и друг син на Яков.
13 Лия възкликна: „Честита съм аз, защото жените ще ме наричат честита.“ Затова нарече новороденото Асир.
14 По време на пшеничната жетва Рувим намери на полето мандрагори и ги донесе на майка си Лия. Рахил помоли Лия: „Дай ми от мандрагорите на сина си.“
15 Но тя ѝ възрази: „Малко ли е това, че си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш и мандрагорите на сина ми?“ Рахил отговори: „Като е така, нека той легне с тебе тази нощ за мандрагорите на сина ти.“
16 И тогава вечерта, когато Яков се завърна от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: „Ела при мене, защото те откупих с мандрагорите на сина ми.“ Онази нощ той спа с нея.
17 Бог прие молбата на Лия, тя зачена и роди на Яков пети син.
18 „Бог — каза Лия — ми даде награда за това, че дадох робинята си на мъжа ми.“ И го нарече Исахар.
19 Лия отново зачена и роди на Яков шести син.
20 Тя каза: „Щедро ме одари Бог. Сега мъжът ми ще живее само с мене, защото му родих шестима синове.“ И го нарече Завулон.
21 После роди дъщеря и я нарече Дина.
22 Но и за Рахил си спомни Бог, прие молбата ѝ и направи утробата ѝ плодоносна.
23 Тя зачена и роди син с думите: „Бог ме избави от позора.“
24 Нарече го Йосиф, като си казваше: „Господ ще ми даде и друг син.“
25
След като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: „Позволи ми да се върна в моето родно място, в отечеството си.26 При завръщането дай ми жените и децата, заради които ти работих. Ти сам знаеш колко съм ти работил.“
27 Лаван му отговори: „Дано намеря благоволение пред тебе! Чрез поличба разбрах, че Господ ме е благословил поради тебе.
28 Кажи ми какво възнаграждение искаш и аз ще ти го дам.“
29 Яков му отговори: „Ти сам знаеш как работих при тебе и колко много се умножиха твоите стада при мене.
30 Малко беше добитъкът ти преди мене, а сега стана много. С моето идване Господ те благослови. Но кога ще работя за своето семейство?“
31
Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз:32 да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата.
33 Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна — това да се смята за крадено.“
34 Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“
35 Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце — тях той предаде на синовете си.
36 Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван.
37
Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките.38 Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките.
39 Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен — капчест и пъстър добитък.
40 Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван.
41 Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях.
42 А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките — за Яков.
43 Яков забогатя твърде много — той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.
1
Донесено беше на Яков, че синовете на Лаван говорят за него така: „Яков заграби всичко, което притежаваше баща ни. От бащиния ни имот той натрупа цялото това богатство.“2 Яков видя лицето на Лаван — то вече не беше към него такова, каквото беше преди.
3 Тогава Господ заповяда на Яков: „Върни се в земята на предците си и в родината си! Аз ще бъда с тебе!“
4
Затова Яков изпрати да повикат Рахил и Лия да дойдат на полето при дребния му добитък.5 Той им каза: „Виждам лицето на баща ви, че вече не е към мене такова, каквото беше преди. Но с мене е Бог на моите предци.
6 А вие знаете, че аз с всички сили работих на вашия баща.
7 Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости.
8 Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата — всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените — всичкият добитък раждаше шарени.
9 Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.
10
Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри.11 Божий ангел ми каза насън: „Якове!“ Аз отговорих: „Ето ме.“
12 Той продължи: „Вдигни очи и погледни — всичките козли, които са покрили козите, са шарени — капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи.
13 Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.“
14 В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си?
15 Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари.
16 Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“
17 Тогава Яков качи децата си и жените си на камили.
18 Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя.
19 А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си.
20 Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива.
21 Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат и се насочи към планината Галаад.
22
На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал.23 Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад.
24 Но през нощта насън Бог се яви на арамееца Лаван и му каза: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“
25 Най-после Лаван настигна Яков, който беше разположил шатрата си на планината. Там разпъна шатрата си и Лаван заедно с роднините си.
26
Лаван се обърна към Яков: „Какво правиш ти? Защо ме измами и отвлече дъщерите ми като пленници, придобити на война?27 Защо побягна тайно, измами ме и нищо не ми каза? Щях да те изпратя с веселие и песни, с тимпани и арфи.
28 Ти дори не ми даде възможност да целуна внуците и дъщерите си на прощаване. Постъпи безразсъдно.
29 Бих могъл да ви отмъстя за това. Но Бог на вашия баща ми говори тази нощ с думите: „Внимавай, не говори на Яков нито добро, нито лошо.“
30 Е, добре, тръгнал си, защото много си се затъжил за бащиния си дом. Но защо си откраднал боговете ми?“
31 В отговор Яков каза на Лаван: „Уплаших се, защото си помислих: „Да не грабне от мене обратно дъщерите си.“
32 Но у когото намериш боговете си, той няма да остане жив. Пред роднините ни провери какво твое има у мене и си го вземи.“ Яков не знаеше, че Рахил беше откраднала тези богове.
33 Затова Лаван претърси шатрата на Яков, шатрата на Лия и шатрата на двете робини, но не намери нищо. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.
34 А в това време Рахил беше взела идолите, беше ги поставила под седлото на една камила и беше седнала над тях. Лаван претърси цялата ѝ шатра, но не намери нищо.
35 Рахил каза на баща си: „Господарю мой, да не се разгневиш затова, че не мога да стана пред тебе, тъй като имам месечно течение.“ Лаван прерови всичко, но идолите не намери.
36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков заговори към него: „Каква е вината ми, какъв е грехът ми, че ме преследваш?
37 Ти прегледа всички мои вещи — какво твое намери от цялата си покъщнина? Покажи го тук, пред моите и твоите роднини — нека те отсъдят между двама ни.
38
Двадесет години аз работих при тебе. За това време твоите овце и кози не помятаха. Овни от стадото ти не ядох.39 Разкъсано от зверове не ти донасях — това беше за моя сметка. От мене ти търсеше сметка за изгубеното денем и за пропадналото нощем.
40 Денем се изнурявах от жега, а нощем — от студ. Сънят бягаше от очите ми.
41 Така преминаха тези двадесет години в твоя дом. Работих ти четиринадесет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти. А ти десет пъти промени възнаграждението ми.
42 Ако с мене не беше бащиният ми Бог — Бог на Авраам и Бог, Закрилник на Исаак, — ти сега щеше да ме изпратиш без нищо. Но Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми. Тази нощ Той Сам се застъпи за мене.“
43 Лаван отговори: „Нали това са мои дъщери, мои внуци, мой добитък? Всичко, което тук виждаш, е мое. Нима мога да оскърбя собствените си дъщери и родените от тях внуци?
44 А сега нека аз и ти сключим договор и това ще бъде свидетелство между мене и тебе.“
45
Тогава Яков взе един камък и го изправи като паметник.46 Яков нареди на роднините си: „Натрупайте камъни!“ Те натрупаха могила от камъни и направиха грамада. Там при нея те ядоха.
47 Лаван ѝ даде име: Йегар-Сахадута, а Яков я нарече Галаад.
48 Лаван заговори: „Днес тази грамада е свидетелство между мене и тебе.“ Затова онова място се нарича Галаад,
49 а също и Мицпа, защото Лаван каза още: „Господ да бди над мене и над тебе, след като се разделим един от друг.
50 Ако се отнасяш лошо към дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми, то макар че няма човек между нас, помни, че Бог е свидетел между мене и тебе.“
51 Лаван добави още към Яков: „Виж тази грамада, този паметник, който аз поставих между мене и тебе —
52 те са свидетели, че аз няма да премина с лоши замисли към тебе зад тази грамада, но и ти няма да преминаваш към мене зад тази грамада и зад този паметник.
53 Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им нека бъде съдия между нас.“ Яков се закле в Бога, Закрилник на баща си Исаак.
54 Тогава Яков закла жертва на планината и повика роднините си да ядат хляб. Така те ядоха хляб и пренощуваха на планината.
1
Сутринта рано Лаван целуна внуците и дъщерите си, благослови ги и се отправи на път, за да се върне у дома си.2
След това Яков продължи своя път. Тогава го срещнаха Божии ангели.3 Когато ги видя, Яков възкликна: „Това е Божие войнство.“ И нарече онова място Маханаим.
4 Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сеир, в страната Едом.
5 Той им заповяда да му предадат следното: „Господарю мой Исав, така говори твоят роб Яков: „Аз живях при Лаван.
6 Придобих говеда, осли, овце и кози, роби и робини. Сега изпращам да известят за мене на тебе — моя господар, за да намеря аз благоволение пред тебе.“
7
Вестителите се върнаха при Яков и му съобщиха: „Ходихме при брат ти Исав. Ето той идва сам да те посрещне, а с него има четиристотин мъже.“8 Мъчителен страх обхвана Яков. Затова той раздели на два стана всички, които бяха заедно с него, а също дребния и едрия добитък, както и камилите.
9 Той си мислеше: „Ако Исав налети на единия стан и го избие, другият ще може да се спаси.“
10
Тогава Яков се помоли: „О, Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак! Господи, Ти беше ми заповядал: „Върни се в твоята земя, в родината си — Аз ще те закрилям!“11 Не съм достоен за всички милости и благодеяния, които непрестанно си оказвал на Своя роб. Преминах Йордан само с една тояга, а сега имам два стана.
12 Спаси ме от моя брат, от Исав, защото съм в ужас — да не би той да дойде, да убие мене, както и майките с децата.
13 Ти обеща: „Аз ще те закрилям и ще направя твоето потомство да бъде като морския пясък, което поради множеството си ще бъде неизброимо“.“
14
Онази нощ Яков пренощува там. От това, което притежаваше, той подбра дарове за своя брат Исав15 — двеста кози, двадесет козли, двеста овце, двадесет овни,
16 тридесет дойни камили с камилчетата им, четиридесет крави, десет бика, двадесет ослици и десет осела.
17 Той предостави на робите си всяко стадо поотделно. Нареди им: „Тръгнете пред мене и оставяйте разстояние между едно стадо и друго.“
18
След това заповяда на първия роб: „Когато те срещне брат ми Исав и те попита: „Чий роб си ти, къде отиваш и чие е това стадо пред тебе?“,19 ти отговори: „Този добитък е на твоя роб Яков, пратен като дар на моя господар Исав. А сам той идва след нас“.“
20 Същото заповяда на втория роб, както и на третия — на всички, които вървяха след стадата: „Така кажете на Исав, когато го срещнете:
21 „Ето твоят роб Яков идва след нас“.“ Защото си мислеше: „Ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене. След това ще видя лицето му — може би ще ме приеме благосклонно.“
22 Като изпрати даровете пред себе си, през онази нощ той пренощува в стана.
23
А през нощта Яков стана, взе двете си жени и двете си робини, както и единадесетте си синове и преброди река Явок.24 Всички тях той преведе на другия бряг, преведе и всичко, което притежаваше.
25 А Яков остана сам. И ето с него до зори се бори един Мъж.
26 Мъжът, като разбра, че не може да надвие Яков, по време на борбата го удари по бедрото така, че навехна ставата на Якововото бедро.
27 Той му каза: „Пусни Ме, защото вече се зазори.“ Яков отговори: „Няма да Те пусна, докато не ме благословиш.“
28 Мъжът попита: „Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“
29 Тогава мъжът каза: „Отсега няма да се наричаш Яков, а Израил — нали ти се бори с Бога, както и с човеци, и излизаше победител.“
30 Яков попита: „Кажи ми — какво е Твоето име?“ Но Той отговори: „Защо Ме питаш за Моето име? “ Тогава Мъжът благослови Яков там.
31 Това място Яков нарече Фануил. Защото, казваше той, „видях Бога лице в лице, а животът ми беше запазен.“
32 Слънцето вече беше изгряло, когато той отминаваше Фануил. Той куцаше с бедрото си.
33 Затова и досега потомците на Израил не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Този, Който се бори с Яков, беше навехнал ставната жила на бедрото му.
1
Яков се огледа и видя, че Исав идва, а с него — четиристотин мъже. Той разпредели децата на Лия, Рахил и двете робини.2 Робините с децата им сложи отпред, Лия с децата ѝ — след тях, Рахил с Йосиф — най-отзад,
3 а сам той тръгна пред всички тях. Когато се приближи до брат си, Яков седем пъти се поклони до земята.
4 Исав се завтече насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целуна. И те заплакаха.
5 Когато видя жените и децата, Исав попита: „Какви са ти всички тези?“ Яков отговори: „Това са децата, които Бог подари на твоя роб.“
6 Тогава се приближиха робините заедно с децата си и се поклониха.
7 Лия също се приближи заедно с децата си и се поклониха. Най-после се приближиха Йосиф и Рахил и се поклониха.
8 Исав отново попита: „Какво беше това множество, което аз срещнах?“ Яков отговори: „Исках да придобия благоволение пред очите на господаря си.“
9 Исав каза: „Аз имам доволно, братко, нека твоето остане при тебе.“
10 Яков настоя: „Не, моля ти се, ако аз съм придобил благоволение пред тебе, приеми тогава моя дар от ръцете ми. Защото, когато видях лицето ти, като че ли видях Божието лице, понеже ти се оказа благосклонен към мен.
11 Приеми донесените от мене дарове, защото Бог щедро ме е обдарил и аз имам всичко.“ Така Яков придума Исав. Той взе даровете
12 и каза: „Да тръгнем и да вървим. Аз ще вървя с тебе.“
13 Но Яков му отговори: „Моят господар знае, че децата ми са крехки, а моят дребен и едър добитък е доен. Пресиля ли го само един ден — цялото стадо ще измре.
14 Затова нека моят господар тръгне пред своя роб. А аз ще вървя бавно, според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, докато пристигна при господаря си в Сеир.“
15 Исав предложи: „Поне да оставя с тебе няколко от мъжете, които са при мене.“ Яков възрази: „Защо? Достатъчно ми е само да придобия благоволение пред Своя господар.“
16 Същия ден Исав се върна в Сеир.
17 А Яков потегли за Сокхот, където си построи къща, както и кошари за своя добитък. Затова той нарече това място Сокхот.
18 След като се завърна от Месопотамия, Яков пристигна благополучно в град Сихем, който се намира в ханаанската земя. Тук той се разположи на стан пред този град.
19 От синовете на Емор, Сихемовия баща, той купи за сто монети част от нивата, където разположи шатрата си.
20 Там той построи жертвеник и го нарече Ел-Елохе-Исраел.
1
Дина, дъщерята на Яков от Лия, излезе сред местните девойки.2 Видя я Сихем, синът на евееца Емор, княз на тази страна, грабна я, спа с нея и я озлочести.
3 Той се привърза към Якововата дъщеря Дина, обикна девойката, като ѝ говореше с нежни слова.
4 Тогава Сихем каза на баща си Емор: „Вземи ми тази девойка за жена.“
5 Яков разбра, че дъщеря му Дина е обезчестена. По това време синовете му пасяха добитъка в полето. Яков си замълча до пристигането им.
6 След това Сихемовият баща Емор отиде при Яков, за да разговаря с него.
7 А синовете на Яков се завърнаха от полето. Когато чуха за всичко това, тези мъже се огорчиха и пламнаха от гняв, защото той беше нанесъл безчестие на Израил, като озлочести Якововата дъщеря — нещо, което не трябваше да става.
8
И така, Емор влезе в разговор с тях: „Синът ми Сихем се е привързал към девойката. Моля ви, дайте му я за жена.9 Сродете се с нас — давайте ни вашите дъщери, а вземайте си нашите дъщери.
10 Живейте съвместно с нас. Тази земя е пред вас. Можете да се заселите, да търгувате в нея и да придобивате собственост в нея.“
11 А Сихем каза на нейния баща и на братята ѝ: „Само да спечеля благоволение пред очите ви — ще дам, каквото и да ми кажете.
12 Искайте от мене най-скъпия откуп и най-богатите дарове — ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте девойката за жена.“
13
На това Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с хитрост — нали той беше обезчестил сестра им Дина.14 Затова те им казаха: „Не можем да направим това — да дадем сестра си на необрязан мъж, защото това е позорно за нас.
15 Само с това условие ще се съгласим с вас, ако вие станете като нас — да обрязвате всеки от мъжки пол сред вас.
16 Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще си вземаме вашите дъщери, ще се заселим сред вас и ще бъдем един народ.
17 Ако ли не се съгласите да се обрежете, ще вземем девойката и ще си отидем.“
18
Тези думи допаднаха на Емор, както и на Еморовия син Сихем.19 Младежът веднага изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Яков. А той беше най-уважаваният човек в бащиния си дом.
20 Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители:
21 „Тези хора са миролюбиви към нас. Затова нека се заселят в земята ни и нека търгуват в нея. В тази земя място за тях има много. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Тези хора се съгласяват да живеят с нас и да станат с нас един народ само при едно условие — да бъде обрязан сред нас всеки от мъжки пол така, както и те са обрязани.
23 Няма ли да станат наши техните стада, имуществото и всичкият им добитък? Само да се съгласим с тях и те ще живеят заедно с нас.“
24 Всички, които се събираха при градските порти, послушаха Емор и сина му Сихем. Така беше обрязан всеки от мъжки пол, както и всички, които се събираха при градските порти.
25
А на третия ден, докато още боледуваха, двамата синове на Яков, братя на Дина — Симеон и Левий, взеха мечовете си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.26 С меч убиха също и самия Емор и сина му Сихем. А Дина грабнаха от Сихемовия дом и си тръгнаха.
27 Синовете на Яков се спуснаха при убитите и оплячкосаха града, понеже сестра им беше обезчестена.
28 Те заграбиха дребния и едрия добитък, ослите и каквото намериха в града и по полето,
29 както и цялото богатство на градските жители. Откараха в плен всичките им деца и жените им, като разграбиха всичко, каквото имаше по къщите.
30 Тогава Яков упрекна Симеон и Левий: „Навлякохте ми беда, понеже ме направихте ненавистен за местните жители — ханаанци и ферезейци. Аз имам малко хора. А те ще се обединят против мене, ще ме поразят, ще убият мене и целия ми род.“
31 А те отговориха: „Нима бива да постъпват със сестра ни като с блудница?“
1
След това Бог заповяда на Яков: „Стани, иди във Ветил и се засели там. И там издигни жертвеник на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от брат си Исав.“2 Затова Яков нареди на домашните си и на всички свои хора: „Премахнете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и се преоблечете!
3 Да станем и да отидем във Ветил. Там ще издигна жертвеник на Бога, Който послуша молбата ми в деня на бедствието ми и ме придружаваше при пътуването ми.“
4 Те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, както и обеците от ушите си. Яков ги зарови под дъба, който беше близо до Сихем.
5 След това всички потеглиха на път. Обхванати от страх Божий, жителите на околните градове не преследваха Якововите синове.
6 Така Яков дойде в Луз, който се намира в ханаанската земя, сега наречен Ветил — сам той и всички хора, които бяха с него.
7 Там издигна жертвеник. Това място той нарече Ел-Ветил, защото там му се беше явил Бог при бягството му от брат му Исав.
8 Тогава умря Ревекината кърмачка Девора. Погребаха я близо до Ветил, под дъба, който Яков нарече Алин-Бехут.
9
След връщането от Месопотамия Бог отново се яви на Яков и го благослови.10 Бог му каза: „Твоето име е Яков. Но отсега няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил.“ Затова го нарече Израил.
11 Още му каза Бог: „Аз съм Бог Всемогъщи. Плоди се и се размножавай! Ти ще бъдеш родоначалник на народ, и то на много народи, както и на царе.
12 Земята, която дадох на Авраам и Исаак, нея ще предам на тебе и на потомството ти след тебе.“
13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил.
14 Затова Яков издигна паметник на мястото, където му беше говорил Бог — каменен паметник. Върху него той принесе възлияние и изля масло.
15 Мястото, където Бог му беше говорил, Яков нарече Ветил.
16
След това те тръгнаха от Ветил. А когато наближиха Ефрата̀, Рахил роди, но много се мъчи при раждането.17 При родилните болки бабата ѝ каза: „Не бой се, защото имаш още един син.“
18 Докато береше душа, умиращата Рахил нарече новороденото Бенони. Но баща му го нарече Вениамин.
19 Така умря Рахил. Погребаха я на пътя за Ефрата̀, тоест Витлеем.
20 На гроба ѝ Яков издигна паметник. Това е и до днес надгробният паметник на Рахил.
21 Израил продължи своя път и разположи шатрата си зад кулата Гадер.
22 По време на престоя на Израил в онази страна Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си. Израил разбра това. А Яков имаше дванадесет синове.
23
Синове от Лия: първородният на Яков Рувим, след него Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон.24 Синове от Рахил: Йосиф и Вениамин.
25 Синове от Вала, робинята на Рахил: Дан и Нефталим.
26 Синове от Зелфа, робинята на Лия: Гад и Асир. Това са синовете на Яков, които му се родиха в Месопотамия.
27
След това Яков се завърна при баща си Исаак в Мамрѐ, в Кириат-Арба, тоест Хеврон, където някога бяха живели Авраам и Исаак.28 Исаак проживя сто и осемдесет години.
29 Исаак издъхна и умря. При своите праотци той се прибра стар и наситен на живот. Погребаха го синовете му Исав и Яков.
1
Това е родословието на Исав, който се нарича още Едом.2 Исав си взе за жени две ханаанки — Ада, дъщеря на хета Елон, и Оливема, дъщеря на Ана, внучка на евееца Цивеон,
3 както и Васемата, дъщеря на Измаил, сестра на Навайот.
4 Ада роди Елифаз на Исав, а Васемата роди Рагуил.
5 Оливема роди Йеус, Йеглом и Корей. Това са синовете на Исав, които му се родиха в ханаанската земя.
6 Исав събра своите жени, синове, дъщери, всички свои хора, стада, всичкия си добитък и цялото си имущество, придобито в ханаанската земя, и замина за друга страна, далече от брат си Яков.
7 Защото имуществото им беше толкова много, че не можеха да живеят заедно, а и земята, на която се заселиха, не можеше да ги побере поради многото им стада.
8 Така Исав, който се нарича още Едом, се засели в планинската област Сеир.
9 Това е родословието на Исав, родоначалник на идумейците в планинската област Сеир.
10 Това са имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, и Рагуил, син от Исавовата жена Васемата.
11 Синове на Елифаз: Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.
12 А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаз; на Елифаз тя роди Амалик. Това са потомците на Исав от Ада.
13 Синове на Рагуил: Нахат, Зерах, Шама и Миза. Това са потомци на Исав от Васемата.
14 А синовете на Исав от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, са: Йеус, Йеглом и Корей.
15 Тези са вождовете от родовете на Исавовите синове — синовете на Исавовия първороден Елифаз: вожд на род Теман, вожд на род Омар, вожд на род Цефо, вожд на род Кеназ,
16 вожд на род Корей, вожд на род Гатам, вожд на род Амалик. Тези са Елифазовите вождове в едомската земя. Те са синове от Ада.
17 А тези са синовете на Исавовия син Рагуил: вожд на род Нахат, вожд на род Зерах, вожд на род Шама, вожд на род Миза. Това са Рагуиловите вождове в едомската земя — те са синове от Исавовата жена Васемата.
18 Тези са синовете от Исавовата жена Оливема: вожд на род Йеус, вожд на род Йеглом, вожд на род Корей. Това са вождове от Исавовата жена Оливема, дъщеря на Ана.
19 Тези са потомците на Исав, това са и техните вождове. А той се нарича Едом.
20 Тези са синовете на хорееца Сеир, които живееха в онази земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,
21 Дишон, Ецер и Дишан. Това са вождове на родовете на хорейците, потомци на Сеир, живели в едомската земя.
22 А синовете на Лотан бяха Хори и Хеман, а сестрата на Лотан е Тамна.
23 Тези са синовете на Шовал: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.
24 Това са синовете на Цивеон: Айя и Ана. Ана е този, който откри горещите води в пустинята, докато пасеше ослите на баща си Цивеон.
25 Тези са децата на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.
26 Тези са синовете на Дишон: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
27 Тези са синовете на Ецер: Билган, Зааван и Акан.
28 Тези са синовете на Дишан: Уц и Аран.
29 Тези са вождовете на родовете на хорейците: вожд на род Лотан, вожд на род Шовал, вожд на род Цивеон, вожд на род Ана,
30 вожд на род Дишон, вожд на род Ецер, вожд на род Дишан. Това са вождовете на родовете на хорейците според старшинството им в Сеирската земя.
31 Тези са царете, които царуваха в едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните:
32 В Едом царува Бела, син на Веор, а името на града му беше Динхава.
33 Когато умря Бела, след него се възцари Йовав, син на Зераха, от Восора.
34 Когато умря Йовав, след него се възцари Хушам, от земята на теманците.
35 Когато умря Хушам, след него се възцари Хадад, син на Бедад, който порази мадиамците на Моавското поле, а името на града му беше Авит.
36 Когато умря Хадад, след него се възцари Самла, от Масрека.
37 Когато умря Самла, след него се възцари Саул от Реховот, който е при Ефрат.
38 Когато умря Саул, след него се възцари Баал-Ханан, син на Ахбор.
39 Когато умря Баал-Ханан, син на Ахбор, след него се възцари Хадар. Името на града му беше Пау. Името на жена му беше Мехетавеел, дъщеря на Матред, внучка на Мезахав.
40 Това са имената на вождовете от родовете на Исав според техните семейства, селища и имена: вожд на род Тимна, вожд на род Алва, вожд на род Йетет,
41 вожд на род Оливема, вожд на род Ела, вожд на род Пинон,
42 вожд на род Кеназ, вожд на род Теман, вожд на род Мивцар,
43 вожд на род Магдиил, вожд на род Ирам. Това са идумейските вождове според селищата им в притежаваната от тях земя. Родоначалник на идумейците е Исав.
1
Яков живееше в чужда земя, в която баща му беше пришълец — в земята Ханаан.2 Ето какво потомство имаше Яков. Още като седемнадесетгодишно момче Йосиф пасеше добитъка заедно с братята си, синовете на бащините му жени Вала и Зелфа. Йосиф разказваше на баща си за слухове, които се носят за братята му.
3 Израил обичаше Йосиф повече от другите си синове, защото се беше родил в старините му, и специално за него направи шарена дреха.
4 Когато видяха братята му, че баща им го обича повече от всички тях, намразиха го и не можеха да говорят с него братски.
5 Йосиф имаше сън и го разказа на братята си, за което те го намразиха още повече.
6 „Чуйте какво сънувах! — каза им Йосиф —
7 Ето връзваме снопи на полето и моят сноп се вдигна и се изправи. А вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.“
8 А братята му казаха: „Нима ти ще царуваш над нас и ще ни владееш?“ И го намразиха още повече заради сънищата и думите му.
9 Той имаше и друг сън и отново разказа на братята си какво е сънувал: „Ето слънцето, луната и единадесет звезди ми се поклониха.“
10 Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри: „Какъв е този сън, който си имал? Да не би аз, майка ти и братята ти да дойдем и ниско да ти се поклоним?“
11 Братята му се разгневиха, а баща му запомни тези думи.
12
След време братята му отидоха да пасат бащиния добитък в Сихем.13 Израил рече на Йосиф: „Нали братята ти пасат стадата в Сихем? Искам да отидеш при тях.“ Йосиф се съгласи.
14 Баща му каза още: „Иди, виж здрави ли са братята ти, цяло ли е стадото и се върни да ми кажеш.“ И го изпрати от Хевронската долина към Сихем.
15 И докато Йосиф се луташе из полето, срещна го един човек и го попита: „Какво търсиш?“
16 Той отговори: „Търся братята си. Кажи ми къде пасат стадата?“
17 Непознатият рече: „Те се махнаха оттук. Чух да казват, че отиват в Дотан.“ Тогава Йосиф последва братята си и ги намери в Дотан.
18 А те го видяха отдалече и докато той се приближаваше, сговориха се да го убият.
19 И си рекоха: „Съновидецът идва.
20 Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“
21 Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“
22 И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му.
23 Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен,
24 и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.
25 И седнаха да ядат, но като погледнаха, видяха, че от Галаад се приближава керван, воден от измаилтяни. Камилите им бяха натоварени с благовонни смоли, балсам и смирна, които носеха за Египет.
26 Тогава Юда попита братята си: „Защо да убиваме брат си и да прикриваме делото си?
27 Хайде да го продадем на измаилтяните и да не го погубваме, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха
28 и когато минаваха мадиамските търговци, извадиха Йосиф от ямата и го продадоха на измаилтяните за двадесет сребърника. Търговците отведоха Йосиф в Египет.
29 Рувим се върна при ямата и видя, че Йосиф го нямаше там. И той раздра дрехите си,
30 дойде при братята си и им каза: „Момчето го няма. Какво ще правя сега?“
31 И взеха Йосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв.
32 Изпратиха шарената дреха да я дадат на баща им с вестта: „Намерихме това. Виж, тази дреха не е ли на сина ти?“
33 Той я позна и каза: „Това е дрехата на сина ми. Сигурно Йосиф е мъртъв, див звяр го е разкъсал.“
34 И от мъка Яков раздра дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си дълго време.
35 А всичките му други синове и дъщери се мъчеха да го утешат, но той не намираше утеха и казваше: „С тази мъка ще си отида при сина си в преизподнята.“ Така го оплакваше баща му.
36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на фараоновия царедворец и началник на охраната Потифар.
1
В онова време Юда се отдели от братята си и се засели близо до одоламитеца Хира.2 Там Юда видя дъщерята на един ханаанец, който се казваше Шуа. Той я взе за жена и заживя с нея.
3 Тя зачена и роди син, когото Юда нарече Ир.
4 И тя пак зачена, отново роди син и той го нарече Онан.
5 И третия път роди син и го нарече Шела. Когато тя го роди, Юда беше в Хезив.
6 И Юда взе за първородния си син Ир жена на име Тамар.
7 Ир, първородният син на Юда, вършеше беззакония и Господ го погуби.
8 Тогава Юда рече на Онан: „Иди при братовата си жена и с правото на девер се ожени за нея, за да оставиш потомство на брат си.“
9 Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово, и затова, когато беше с братовата си жена, правеше така, че да не създаде потомство на брата си.
10 Неговата постъпка беше грях пред Господа и Той погуби и него.
11 А Юда каза на снаха си Тамар: „Живей като вдовица в бащиния си дом, докато порасне синът ми Шела.“ Той се опасяваше Шела да не умре като братята си. А Тамар се върна и заживя в бащиния си дом.
12 Мина много време и дъщерята на Шуа, жената на Юда, умря. След като Юда се утеши, замина с приятеля си, одоламитеца Хира, за Тамна, където стрижеха добитъка му.
13 Съобщиха на Тамар: „Ето свекърът ти отива в Тамна да стриже добитъка си.“
14 И тя съблече дрехите на вдовица, забради се и се забули, и седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Направи това, защото видя, че Шела беше вече пораснал, а тя все още не беше му дадена за жена.
15 Юда я видя и я помисли за блудница, защото беше забулила лицето си.
16 Отби се от пътя си и се приближи до нея с думите: „Искам да бъда с тебе.“ Той не знаеше, че тази жена е снаха му. А тя го попита: „Какво ще ми дадеш, ако бъдеш с мене?“
17 Той отговори: „Ще ти пратя едно козле от стадото.“ А тя отвърна: „Остави ми залог, докато го изпратиш.“
18 „Какъв залог да ти дам?“ — попита той. Тя отговори: „Печата с връвта, на която виси, и тоягата, която носиш.“ Той ѝ ги даде и заживя с нея. А тя зачена от него.
19 Тогава стана и си тръгна, прибра се, разбули се и облече отново дрехите си на вдовица.
20 А Юда изпрати козлето по одоламитеца, своя приятел, който трябваше да прибере залога от жената, но той не я намери.
21 И попита местните жители: „Къде е блудницата, която беше край пътя в Енаим?“ Но те отговориха: „Тук никога не е имало блудница.“
22 Тогава той се върна при Юда и му каза: „Не я намерих. Пък и местните жители казаха, че там не е имало никога блудница.“
23 Юда рече: „Нека си ги задържи, за да не станем за подигравка. Ето пращах ѝ това козле, но ти не я намери.“
24 След около три месеца съобщиха на Юда: „Снаха ти Тамар е блудствала и заченала от това.“ Юда каза: „Изведете я и я изгорете!“
25 Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: „Аз заченах от онзи, чиито са тези неща.“ И добави: „Познай чий е този печат с връвта и тоягата.“
26 Юда ги позна и рече: „Тя постъпи справедливо с мене, защото аз не я дадох на сина си Шела, за да бъде с нея.“
27 Когато дойде време Тамар да ражда, се оказа, че в утробата ѝ има близнаци.
28 При раждането се показа първо ръка. Бабата върза на ръката червена нишка и каза: „Това излезе първо.“
29 Но то върна ръката си и излезе братчето му. Бабата възкликна: „Е, ти как си прокара пътя!“ И затова го нарекоха Фарес .
30 После излезе братчето му с червената нишка на ръката. Него нарекоха Зара.
1
Йосиф беше отведен в Египет. Там от измаилтяните, които го бяха довели, го купи фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на охраната.2 Господ беше с Йосиф и той имаше успех във всичко и живееше в дома на господаря си, египтянина.
3 Господарят му видя, че Господ е с него и той с Негова помощ има успех във всяко начинание.
4 Йосиф спечели благоволението на господаря си и му служеше. И той го постави за домоуправител и му повери всичко, каквото имаше.
5 А откакто Йосиф стана домоуправител и уредник на имотите му, заради него Господ благослови дома на египтянина. Благословът на Господа беше върху всичко, което Потифар имаше в дома си и в полето.
6 И той остави целия си имот в ръцете на Йосиф и не се грижеше за нищо освен за яденето си. Йосиф беше красив и строен.
7 И жената на господаря му го хареса и рече: „Спи с мене!“
8 Но той ѝ отказа с думите: „Виж, господарят ми не се грижи за нищо в дома си, защото аз съм тук, и всичко, каквото има, е моя отговорност.
9 В този дом няма по-голям от мене и той не ми е забранил нищо освен тебе, понеже си му жена. Как бих дръзнал да направя такова голямо зло и да съгреша пред Бога?“
10 И въпреки че тя всекидневно така настояваше пред Йосиф, той не я послуша да спи с нея.
11 Един ден той влезе вкъщи по работа, а там нямаше никой от домашните;
12 и тя го улови за дрехата му, и му каза: „Легни с мене.“ Но той остави дрехата си в ръцете ѝ и избяга навън.
13 А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна навън,
14 извика домашните си и им каза: „Ето довел ни е евреин да се подиграва с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене. Но аз завиках високо,
15 а той, като чу, че викам, остави при мене дрехата си и набързо избяга навън.“
16 И тя запази неговата дреха при себе си, докато господарят му си дойде вкъщи.
17 Тя повтори и пред него същите думи: „Робът евреин, когото ни доведе вкъщи, искаше да се подиграе с мене,
18 но когато аз се развиках, той остави при мене дрехата си и бързо избяга вън.“
19 Господарят му пламна от гняв, като чу думите на жена си как е постъпил робът с нея.
20
Господарят взе Йосиф и го хвърли в тъмницата, където бяха затворени царските затворници. И той остана в затвора.21 Но Господ беше милостив с Йосиф и му даде благоволението на началника на затвора.
22 Той постави Йосиф над всички затворници в тъмницата и го определи за отговорник на всичко, което се вършеше там.
23 Началникът на затвора не се грижеше за онова, за което отговаряше Йосиф, защото Господ беше с него и във всичко, което Йосиф правеше, Господ помагаше.
1
И стана така, че виночерпецът на египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар.2 Фараонът се разгневи на двамата си царедворци — главния виночерпец и главния хлебар,
3 и ги затвори в дома на началника на затвора, в тъмницата, където беше и Йосиф.
4 Началникът на затвора определи Йосиф да им прислугва. А те престояха в затвора доста време.
5 Една нощ виночерпецът и хлебарят на египетския цар сънуваха — всеки своя сън със съответното значение.
6 А на сутринта, когато Йосиф дойде при тях, видя ги, че бяха смутени.
7 Той попита фараоновите царедворци, с които беше заедно в тъмницата в дома на господаря си: „Защо сте тъжни днес?“
8 А те му отговориха, че са сънували, но няма кой да изтълкува сънищата им. „Тълкуването не е ли от Бога? — продължи Йосиф — Разкажете ми ги!“
9 И главният виночерпец разказа на Йосиф съня си: „Сънувах, че стоя пред една лоза,
10 а на нея имаше три пръчки. Лозата се разлисти, цъфна, даде плод, който узря.
11 Фараоновата чаша беше в ръката ми. Взех един грозд, изстисках го в нея и я подадох в ръката на фараона.“
12 А Йосиф му каза: „Ето изяснението на съня ти: трите пръчки — това са три дена;
13 след три дена фараонът ще те върне и ще те възстанови на твоето място, и ти ще подаваш чашата на фараона в ръката му, както правеше, когато му беше виночерпец;
14 но когато вече си добре, спомни си за мене и ми направи добрината да припомниш на фараона за мене и той да ме освободи оттук;
15 защото насила ме отведоха от еврейската земя; а тук не съм извършил нищо, за което да бъда наказан със затвор.“
16 Главният хлебар видя, че Йосиф добре изтълкува съня, и му каза: „В моя сън имах три кошници на главата,
17 а в най-горната кошница имаше всякакви храни за фараона, приготвени от мене. Птиците идваха и кълвяха от кошницата, която беше на главата ми.“
18 И Йосиф изтълкува съня така: „Трите кошници — това са три дена.
19 След три дена фараонът ще те обезглави и ще те увеси на дърво, а птиците ще кълват плътта ти.“
20 На третия ден фараонът имаше рожден ден и даде гощавка на всичките си служители. Тогава си спомни за главния виночерпец и за главния хлебар;
21 и възстанови главния виночерпец на мястото му, и той отново подаде чашата на фараона в ръка;
22 а главния хлебар обеси, както беше предсказал Йосиф.
23 Но главният виночерпец не си спомни за Йосиф, а го забрави.
1
Две години по-късно фараонът сънува, че стои край Нил2 и ето от реката излязоха седем крави, хубави и тлъсти, и пасяха в тръстиката;
3 след тях от реката излязоха други седем крави, грозни и мършави, и се смесиха с другите крави на речния бряг;
4 грозните и мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. В този момент фараонът се събуди,
5 но пак заспа. И сънува този път как седем пълни и хубави класове израснаха на едно стъбло;
6 но ето след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класове;
7 и празните класове погълнаха седемте тлъсти и пълни класове. Тогава фараонът се събуди и разбра, че отново беше сънувал.
8 На сутринта фараонът беше смутен и изпрати да повикат всички египетски пророци и мъдреци. Разказа им съня си, но никой не го изтълкува.
9 Тогава главният виночерпец каза на фараона: „Сега си спомням задължението си;
10 когато фараонът се беше разгневил на мене и главния хлебар и ни хвърли в тъмницата в дома на началника на затвора,
11 там аз и хлебарят сънувахме в една нощ различни сънища;
12 с нас беше и един млад евреин, роб на началника на охраната. Ние му разказахме какво сме сънували и той изтълкува съня на всеки от нас;
13 каквото ни каза, се сбъдна: аз бях възстановен на своето място, а другият беше обесен.“
14 Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф. Изведоха го бързо от тъмницата, той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.
15 Фараонът каза на Йосиф: „Сънувах и няма кой да изтълкува съня ми, а за тебе съм слушал, че можеш да тълкуваш сънища.“
16 Йосиф отговори на фараона: „Не аз, а Бог за доброто на фараона ще даде отговор.“
17 И фараонът каза на Йосиф: „Сънувах, че стоя на брега на реката
18 и ето от реката излязоха седем тлъсти и хубави крави и пасяха в тръстиката;
19 а след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави — никъде в цял Египет не бях виждал толкова грозни крави.
20 Занемарените и мършави крави изядоха първите седем угоени крави.
21 Тлъстите бяха погълнати, но по нищо не личеше, че бяха в стомасите на слабите. Те бяха все тъй мършави, както и преди това. И аз се събудих.
22 После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни и хубави класове;
23 но ето след тях израснаха седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класове,
24 които погълнаха седемте хубави класове. Аз разказах това на мъдреците, но никой не ми го изтълкува.“
25 Тогава Йосиф рече на фараона: „Сънят е един и с него Бог иска да съобщи на фараона какво ще стори.
26 Седемте хубави крави са седем години и седемте хубави класа — също. Сънят е един.
27 Седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни и изсушени от източния вятър класове са седем гладни години.
28 Ето защо казах на фараона, че Бог иска да му покаже какво ще стори.
29 Следват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя;
30 след тях ще дойдат седем гладни години и ще се забрави всичкото онова изобилие в Египет, и глад ще изтощи земята.
31 Предишното изобилие ще бъде бързо забравено, защото гладът, който ще настане, ще бъде непоносим.
32 А щом се е присънило на фараона два пъти, това е потвърждение за истинността на Божието слово и Бог скоро ще го изпълни.
33 Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и да го постави да управлява цялата египетска земя.
34 По заповед на фараона да бъдат поставени по земята надзиратели и през седемте изобилни години да се събира петата част от излишъка в Египет.
35 Надзирателите да събират всякаква храна през следващите плодородни години и според разпоредбата на фараона да складират житото в градовете и да го пазят;
36 и тази храна да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египет, за да не загинат жителите на тази земя от глад.“
37
Това се понрави на фараона и на всичките му служители.38 Тогава фараонът попита служителите си: „Ще намерим ли човек като него, у когото да има Божий Дух?“
39 И фараонът каза на Йосиф: „След като тъкмо на тебе Бог откри всичко това, то няма друг по-подходящ, така разумен и мъдър като тебе.
40 Ти ще бъдеш първи в двореца и ще определяш прехраната на народа ми. Само с трона си ще стоя по-високо от тебе.“
41 И добави още: „Поставям те да управляваш цялата египетска земя.“
42 Тогава фараонът свали пръстена от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф; облече го в скъпи дрехи и окачи на врата му златна огърлица;
43 заповяда да го возят на втората от своите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Поклонете се!“ И го постави за управител на цялата египетска земя.
44 И рече фараонът на Йосиф: „Тук аз съм фараон, но без твоята дума никой няма да извърши нещо, нито ще отиде някъде в цялата египетска земя.“
45 Фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Поти-Фера, жрец в Илиопол. И Йосиф тръгна да обиколи египетската земя.
46
Йосиф беше на тридесет години, когато се срещна с фараона, египетския цар. И сбогува се Йосиф с фараона, и тръгна да обикаля цялата египетска земя.47 А през седемте плодородни години земята даваше преизобилно.
48 И Йосиф събра през седемте години на изобилие в Египет различни храни и ги складира по градовете. Във всеки град прибра храната от околните земи.
49 Йосиф събра и твърде много жито, колкото е морският пясък, и престана да смята количествата, защото те нямаха брой.
50 Преди да настанат гладните години, Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф двама синове.
51 Йосиф нарече първородния Манасия, защото, както каза той: „Бог ми даде да забравя всички свои неволи и бащиния ми род“,
52 а на втория даде име Ефрем, защото, както каза той: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“
53 Като изминаха седемте години на изобилие в египетската земя,
54 настъпиха седемте гладни години, както беше предсказал Йосиф. И настана глад по света, и само в египетската земя имаше хляб.
55 Всички в цялата египетска земя усетиха глада и поискаха от фараона хляб. И фараонът каза на всички египтяни: „Идете при Йосиф и правете, каквото той ви каже.“
56 Гладът се разпростря по цялата земя. Тогава Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше в египетската земя.
57 И от всички страни идваха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото гладът беше навсякъде.
1
Когато Яков научи, че в Египет има жито, рече на синовете си: „Какво чакате?2 Чух, че в Египет има жито. Идете и купете, за да преживеем.“
3 Десет от Йосифовите братя отидоха в Египет да купят жито;
4 Яков не пусна Йосифовия брат Вениамин с братята му, защото си помисли да не би да се случи нещо лошо с него.
5 И така, Израилевите синове, както и много други, дойдоха да купят жито, защото в цялата ханаанска земя цареше глад.
6 А тук управляваше Йосиф и той продаваше житото на хората. Братята на Йосиф дойдоха при него и дълбоко му се поклониха.
7 Като видя братята си, Йосиф ги позна, но се престори, че са му непознати, и се обърна троснато към тях: „Откъде идвате?“ А те отговориха: „От ханаанската земя, за да купим храна.“
8 Йосиф разпозна братята си, но те него — не.
9 Йосиф си спомни сънищата, които беше сънувал. Каза им: „Вие сте съгледвачи, дошли да огледат слабите места на тази земя.“
10 А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна;
11 ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“
12 Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“
13 А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“
14 Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи.
15 Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат.
16 Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“
17 И ги затвори за три дена.
18 На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога.
19 Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни.
20 Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха.
21 И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“
22 Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“
23 Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач.
24 А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им.
25 И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях.
26 Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.
27 Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си.
28 Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“
29 Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи:
30 „Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи.
31 Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че
32 сме дванадесет братя, синове на нашия баща, и единия от нас вече го няма. А най-малкият остана при баща ни в ханаанската земя.
33 А управителят на онази земя ни каза: „Ето как ще позная дали сте честни хора. Оставете при мене един от братята си, а вие вземете жито за гладното си домочадие и си вървете.
34 После се върнете и доведете при мене най-малкия си брат. Тогава ще се убедя, че не сте съгледвачи, а честни човеци. И ще пусна брат ви, а вие ще можете да търгувате в тази земя.“
35 Когато изпразваха чувалите си, намериха вътре парите. Като видяха кесиите си, те и баща им се изплашиха.
36 И баща им Яков каза: „Отнехте ми децата. Йосиф го няма и Симеон вече го няма, а сега искате и Вениамин да вземете. Защо ми се случва всичко това?“
37 Рувим отговори на баща си: „Убий двамата ми синове, ако най-малкия не ти го върна. Дай ми го и аз ще ти го доведа обратно.“
38 А Яков каза: „Синът ми няма да тръгне с вас, защото брат му умря и той остана сам. Ако с него се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще ме вкарате мене, стария човек, с тъга в гроба.“
1
В страната на Яков гладът ставаше все по-тежък.2 А когато донесеното от Египет жито свърши, Яков им каза: „Идете пак и ни купете още храна!“
3 А Юда му каза: „Онзи човек беше категоричен и ни каза да не се явяваме пред него, ако с нас не е брат ни.
4 Ако разрешиш брат ни да тръгне с нас, ще отидем и ще купим храна,
5 а ако не позволиш, няма да отидем. Онзи човек ни каза да не се явяваме пред него, ако брат ни не е с нас.“
6 Израил попита: „Защо ми причинихте това, като казахте на онзи човек, че имате още един брат?“
7 А те му отговориха: „Онзи човек разпитваше за нас и за рода ни, дали е жив още баща ни, дали имаме друг брат. И ние му отговаряхме. Откъде да знаем, че ще поиска да доведем брат си?“
8 И Юда каза на баща си Израил: „Пусни момчето с мене и ние ще отидем за храна, за да преживеем и да не умре от глад никой от нас — нито ние, нито ти, нито децата ни.
9 Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си.
10 Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“
11 Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми.
12 Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка!
13 Вземете още и брат си и идете при онзи човек!
14 И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“
15
И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф.16 Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“
17 Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си.
18 Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“
19 Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха:
20 „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано,
21 а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас — толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме.
22 За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“
23 Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон.
24 Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им.
25 А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат.
26 Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха.
27 След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“
28 А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха.
29 Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“
30 След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака.
31 После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“
32 И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено.
33 И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се.
34 А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.
1
Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му.2 Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф.
3 Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си.
4 Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: „Защо отговорихте на доброто със зло?
5 Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.“
6 Икономът ги настигна и им предаде тези думи.
7 А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така.
8 Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря?
9 У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“
10 Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“
11 Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха.
12 Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата.
13 В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града.
14 Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му.
15 А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“
16 Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“
17 Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“
18 Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си.
19 Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат.
20 Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича.
21 Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш.
22 А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре.
23 Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе.
24 Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни.
25 След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито.
26 Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат.
27 А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и
28 единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече.
29 Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба.
30 И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича,
31 и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба.
32 И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот.
33 И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си.
34 Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“
1
Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си.2 И така заплака, че се чуваше навън — чак до двореца.
3 А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят.
4 И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.
5 Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви.
6 Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне.
7 Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление.
8 И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя.
9 Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене!
10 Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество.
11 И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад.
12 И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас.
13 Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“
14 После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф.
15 И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него.
16 Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха.
17 Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя!
18 Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя.
19 Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук.
20 И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“
21 Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път.
22 На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи.
23 На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им.
24 После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“
25 И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя.
26 Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше.
27 Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи.
28 И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“
1
И тръгна Израил с всичко, което имаше. Когато пристигна във Вирсавия, принесе жертва на Бога на баща си Исаак.2 А Бог се яви на Израил в нощно видение и му каза: „Якове, Якове!“ А той Му отговори: „Ето ме.“
3 Бог му каза: „Аз съм Бог, Бог на предците ти. Не се страхувай да отидеш в Египет, защото ще направя така, че там от тебе да произлезе голям народ;
4 Аз ще дойда с тебе в Египет и Аз ще те изведа назад. А Йосиф ще склопи с ръката си твоите очи.“
5 След това Яков тръгна от Вирсавия. Синовете Израилеви качиха баща си Яков, децата и жените си на колесниците, които фараонът беше пратил, за да ги доведат.
6 И взеха добитъка и имуществото си, които бяха придобили в ханаанската земя, и дойдоха в Египет — Яков и роднините му.
7 Той доведе със себе си в Египет синовете и внуците си, дъщерите и внучките си, целия си род.
8
Ето имената на Израилевите синове, които дойдоха в Египет — Яков и синовете му. Рувим, първородният на Яков.9 Синове на Рувим: Ханох и Фалу, Хецрон и Харми.
10 Синове на Симеон: Йемуил и Ямин, Охад и Яхин, Цохар и Саул, син от ханаанка.
11 Синове на Левий: Гирсон, Каат и Мерари.
12 Синове на Юда: Ир и Онан, Шела, Фарес и Зара. Ир и Онан умряха още в ханаанската земя. Синове на Фарес бяха: Есром и Хамул.
13 Синове на Исахар: Тола и Фува, Йов и Шимрон.
14 Синове на Завулон: Серед, Елон и Яхлеил.
15 Това са синове на Лия, които тя роди на Яков в Месопотамия. Освен тях роди и дъщеря му Дина. Всички те, синове и дъщери, бяха тридесет и трима.
16 Синове на Гад: Цифион и Хаги, Шуни и Ецбон, Ери, Арод и Арели.
17 Синове на Асир: Имна и Ишва, Ишви и Бриа, и сестра им Серах. Синове на Бриа: Хевер и Малхиил.
18 Това са синовете от Зелфа, която Лаван беше дал на дъщеря си Лия. Тя роди на Яков шестнадесет деца.
19 Синове на Яков от жена му Рахил са Йосиф и Вениамин.
20 В египетската земя Асенета, дъщеря на илиополския жрец Поти-Фера, роди на Йосиф Манасия и Ефрем.
21 Синове на Вениамин: Бела, Бехер и Ашбел, Гера и Нааман, Ехи и Рош, Мупим, Хупим и Ард.
22 Това са синове, които Рахил роди на Яков, всичко четиринадесет души.
23 Син на Дан: Хушим.
24 Синове на Нефталим: Яхцеил и Гуни, Йецер и Шилем.
25 Това са синовете на Вала, която Лаван беше дал на дъщеря си Рахил. Тя роди на Яков седем деца.
26 Всички, които дойдоха с Яков в Египет, негови потомци, без снахите му, бяха всичко шестдесет и шест души.
27 На Йосиф в Египет се родиха две деца. Всички, дошли в Египет с Яков, бяха седемдесет.
28
Яков изпрати Юда при Йосиф, за да научи пътя за Гесем. И стигнаха в областта Гесем.29 И Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесем, за да посрещне баща си Израил. Като го видя, прегърна го и дълго плака на рамото му.
30 Израил каза на Йосиф: „След като те видях и знам, че си жив, мога вече да умра.“
31 Йосиф каза на братята си и на роднините си: „Ще отида да съобщя на фараона, че братята ми и бащиното потомство, които бяха в ханаанската земя, дойдоха при мене.
32 Тези хора са овчари, занимават се със скотовъдство. Те водят със себе си всичкия си добитък и целия си имот.
33 А фараонът ще ви повика и ще попита с какво се занимавате,
34 а вие ще отговорите, че сте потомствени скотовъдци. Тогава ще ви заселят в областта Гесем, защото египтяните се отвращават от овчарите.“
1
Йосиф дойде и съобщи на фараона, че баща му и братята му с всичкия си добитък и с целия си имот са пристигнали от ханаанската земя в областта Гесем.2 И взе от братята си петима и ги представи на фараона.
3 Фараонът ги попита с какво се занимават, а те му отговориха: „Ние, твоите роби, и предците ни сме овчари.“
4 И му казаха още: „Дойдохме да живеем тук, защото в ханаанската земя цари голям глад и няма паша за добитъка ни. Позволи на твоите роби да се заселят в земята Гесем!“
5 А фараонът рече на Йосиф: „Баща ти и братята ти дойдоха при тебе.
6 египетската земя е пред тебе. Засели баща си и братята си на най-доброто място в страната. Нека живеят в земята Гесем! И ако знаеш, че между тях има способни скотовъдци, нека те се грижат за моя добитък.“
7 Тогава Йосиф доведе баща си Яков и го представи на фараона. Яков благослови фараона,
8 а той попита Яков на каква възраст е.
9 Яков му отговори: „Сто и тридесет са годините на странстването ми по този свят. Кратък и тежък е животът ми и не успях да достигна възрастта на моите предци.“
10 Яков благослови отново фараона и си излезе.
11 Йосиф засели баща си и братята си и им даде земя в Египет, в най-добрата част, в областта Раамсес, както беше заповядал фараонът.
12 Йосиф доставяше храна на баща си и братята си, и на целия род според нуждите им.
13
А хляб нямаше никъде по цялата земя, защото гладът беше станал непоносим. Жителите на египетската земя, както и в Ханаан, изнемощяха от глад.14 Йосиф събра всички скъпоценности, дадени от жителите на Египет и Ханаан за закупуване на жито, и ги донесе в двореца.
15 Нямаше вече пари в египетската и в ханаанската земя. Тогава всички египтяни дойдоха при Йосиф и казваха: „Дай ни хляб! Парите свършиха. Нима искаш да умрем пред тебе?“
16 Йосиф им каза: „Щом сте свършили парите си, докарайте тук добитъка си. Ще раздавам жито срещу добитък.“
17 И караха добитъка си при Йосиф, а той им даваше жито срещу коне и осли, срещу дребен и едър добитък. Това продължи цяла година.
18 И премина тази година, а на следващата дойдоха при него отново и му казаха: „Няма да крием от нашия господар, че парите свършиха, а добитъкът вече му принадлежи. Нищо вече нямаме за даване освен земята и телата си.
19 Защо да мрем, а земята ни да запустява? Купи нас и земите ни срещу жито, а ние и земята ни ще станем собственост на фараона. Дай ни жито, за да не умрем и земята ни да не запустее.“
20 Йосиф откупи цялата египетска земя, защото всички египтяни, притиснати от глада, продадоха нивите си. Така земята стана собственост на фараона.
21 И принуди народа да се засели в градовете от единия до другия край на Египет.
22 Не изкупи само земята на жреците, защото те имаха определен от фараона дял и се хранеха от него. Затова те не продадоха земята си.
23 И Йосиф каза на народа: „Ето купих сега вас и земята ви за фараона. И ето ви семе да засявате земята.
24 Давайте на фараона една пета част от реколтата, а четири части оставяйте за себе си, за семе и за прехрана на вас и на семействата ви.“
25 Те викнаха: „Ти ни спаси живота. Ако си милостив към нас, господарю, ние ще сме покорни роби на фараона.“
26 И до днес тази наредба на Йосиф е в сила в египетската земя: една пета част от реколтата да се дава на фараона. Това не важи за земята на жреците, защото тя не принадлежи на фараона.
27 А Израил живееше в областта Гесем на египетската земя. Там неговите потомци се населиха, наплодиха и преумножиха.
28
Яков живя сто четиридесет и седем години, от които седемнадесет години в египетската земя.29 Когато наближи часът Израил да умре, той повика Йосиф и му каза: „Ако ме обичаш, закълни се да постъпиш с мене милостиво и да изпълниш желанието ми. Не ме погребвай в Египет!
30 Искам да бъда при предците си. Изнеси ме от Египет и ме погреби в тяхната гробница!“ Йосиф му обеща, че ще направи, както иска баща му.
31 Израил го накара да се закълне и Йосиф се закле. А Израил се надигна от постелята и се поклони.
1
След известно време съобщиха на Йосиф: „Баща ти е болен.“ И той взе със себе си двамата си синове Манасия и Ефрем.2 Казаха на Яков, че синът му Йосиф идва при него. Израил събра сили и седна на леглото.
3 И каза Яков на Йосиф: „Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови.
4 Каза ми: „Ето Аз ще те даря с наследници и ще те направя родоначалник на много народи. А тази земя ще дам за вечно владение на потомците ти.“
5 Двамата ти синове, които се родиха в египетската земя, преди аз да дойда тук, са мои. Ефрем и Манасия са мои, както са мои Рувим и Симеон.
6 Децата, които ще ти се родят след тях, ще бъдат твои. Те ще получат наследство като синове на Ефрем и Манасия.
7 Когато идвах от Месопотамия, в ханаанската земя близо до Ефрат умря Рахил и аз я погребах там, край пътя за Ефрат, който сега се нарича Витлеем.“
8 И Израил видя синовете на Йосиф и попита: „Кои са тези?“
9 Йосиф му отговори: „Това са синовете ми, които Бог ми даде в Египет.“ Яков му каза: „Доведи ги при мене да ги благословя.“
10 А очите на Израил бяха отслабнали от старостта и не виждаше добре. Йосиф приближи синовете си до него, а той ги целуна и ги прегърна.
11 И каза Израил на Йосиф: „Не се надявах да те видя отново, а ето Бог ми даде възможност да видя дори децата ти.“
12 Тогава Йосиф ги отдели от баща си и му се поклони дълбоко.
13 После Йосиф хвана двамата — Ефрем в дясната си ръка срещу лявата на Израил, а Манасия в лявата срещу дясната на Израил и ги приближи към него.
14 Но Израил протегна и възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, въпреки че той беше по-малкият, а лявата — върху главата на Манасия. Той нарочно кръстоса ръцете си, макар Манасия да беше първороден.
15 И благослови Йосиф с думите: „Бог, пред Когото ходиха предците ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до днес,
16 ангелът, който ме избави от беди, да благослови тези деца. Нека носят моето име и това на предците ми Авраам и Исаак и да се умножат по земята.“
17 Като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка върху главата на Ефрем, възнегодува. И взе ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем върху главата на Манасия,
18 като каза на баща си: „Татко, не така. Този е първородният, възложи върху неговата глава десницата си.“
19 Но баща му не се съгласи и каза: „Зная, сине мой, зная. От него също ще произлезе велик народ, но по-малкият му брат ще бъде по-велик от него и ще стане родоначалник на многоброен народ.“
20 Тогава ги благослови с думите: „Когато в Израил някой бъде благославян, нека се казва: „Бог да постъпи с тебе като с Ефрем и Манасия.“ Така той постави Ефрем пред Манасия.
21 Тогава Израил рече на Йосиф: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви върне в земята на предците ви.
22 На тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти. Него завоювах от ръцете на аморейците с меча и лъка си.“
1
И Яков повика синовете си и им каза: „Елате при мене, за да ви разкрия какво ще се случи с вас занапред.2
Съберете се и послушайте вие, синове на Яков,
чуйте баща си Израил.
3
Рувиме, първородни сине мой, ти си моя сила и начало на мъжествеността ми,
първи по достойнство и могъщество.
4
Ти си като бушуващ порой, но няма да имаш преднина пред другите,
защото легна в леглото на баща си
и го оскверни.
5
Симеон и Левий са братя,
мечовете им са смъртоносни оръжия.
6
Не искам да съм между тях,
когато решават нещо, и не желая да участвам в техните събирания,
защото, когато се разгневят, могат да убият човек
и да осакатят животно.
7
Проклет да е гневът им, защото е жесток,
и яростта им, защото е свирепа;
ще ги разделя сред потомците на Яков
и ще ги пръсна из Израил.
8
Юда, твоите братя те възхваляват.
Ще побеждаваш враговете си и ще ги завладяваш,
а бащините ти синове ще ти се покланят.
9
Юда е млад лъв.
От плячка сит се оттегляш, сине мой.
Доволен се е свил като лъв,
като лъвица се е сгушил. Кой ще посмее да го обезпокои?
10
Скиптърът няма да се отнеме от Юда
и жезълът ще стои здраво между нозете му,
докато не дойде Този, на Когото те принадлежат.
На Него ще се подчинят народите.
11
Той връзва за лоза своя осел
и за най-добрата лоза в лозето — малкото на ослицата си.
Във вино пере дрехата си
и в гроздов сок — облеклото си.
12
Очите му блестят от вино
и зъбите му са бели от мляко.
13
Завулон ще живее при морския бряг,
близо до корабно пристанище,
и ще граничи със Сидон.
14
Исахар е кокалест осел,
легнал сред кошари.
15
И видя той, че мястото за почивка е добро
и земята хубава.
Преви гръб да носи товар
и заработи ангария.
16
Дан ще бъде единствен от Израилевите племена,
който ще съди народа си.
17
Дан ще бъде като змия на пътя
и пепелянка на пътека,
която кълве коня по крака,
за да падне ездачът му.
18
На Твоята помощ се надявам, Господи!
19
Гад ще го нападат пълчища,
но той ще ги преследва по петите им.
20
Хлябът на Асир е тлъст.
Той ще доставя вкусни ястия за царя.
21
Нефталим е като бърза кошута.
Той умее да говори красиво.
22
Йосиф е филиз на плодоносно дърво,
издънка на полезно дърво, което расте до вода,
и клоните му се извисяват над оградата.
23
Огорчаваха го,
стреляха по него и воини враждуваха срещу него,
24
но лъкът му остана здрав
и несъкрушима е силата на ръцете му, подкрепена чрез ръцете на Силния на Яков,
на Пастира и Скалата на Израил,
25
на Бога на предците, Който да ти помогне,
и на Всемогъщия, Който да те благослови
с дъжд от небесата
и с водните потоци на бездната,
да те дари с многоброен добитък и многолюдно потомство.
26
Благословът на баща ти е по-ценен от
благословиите на старите планини и желаните красоти на вечните хълмове.
Нека всички тези благословии бъдат над главата на Йосиф,
над избрания между братята си.
27
Вениамин е хищен вълк.
Сутрин яде уловеното,
а вечер дели плячка.“
28
Това са всички дванадесет племена на Израил и това им каза техният баща. Благослови ги, всеки с благословията, която заслужаваше.29
И заповяда им още: „Прибирам се при народа си. Погребете ме при моите бащи в пещерата, която е в нивата на хета Ефрон;30 в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Тази пещера Авраам беше купил за собствено гробище от хета Ефрон.
31 Там погребаха Авраам и жена му Сарра, Исаак и Ревека, а аз погребах Лия.
32 Този имот и пещерата в него са купени от хетите.“
33 Като завърши Яков това завещание към синовете си, издъхна и се прибра при бащите си.
1
Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него.2 И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха.
3 И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден.
4 И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона,
5 че баща ми ме закле, казвайки: „Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя“; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“
6 А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“
7 Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя,
8 семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем.
9 С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма.
10 Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена.
11 Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим — Плачът на египтяните.
12 И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил.
13 Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон.
14 След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.
15
След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“16 И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча
17 да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака.
18 Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“
19 Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог.
20 Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора.
21 Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят.
22 И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години.
23 И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф.
24 Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“
25 И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“
26 Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.