1
Соломоновата песен на песните.2
Нека ме целува, с целувки на устата си,3
Благоуханни са твоите масла;
името ти е като разлято миро.
Затова те обичат момичетата.
4
Привлечи ме, нека побързаме след тебе;
нека царят ме въведе в чертозите си —
ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе,
ще хвалим твоите милувки повече от вино.
Заслужено те обичат!
5
Дъщери йерусалимски, почерняла съм, но съм хубава6
Не ме гледайте, че съм почерняла,
защото слънцето ме е обгорило.
Синовете на моята майка ми се разгневиха,
поставиха ме да пазя лозето,
но моето собствено лозе не опазих.
7
Кажи ми ти, когото обича душата ми:8
Оприличил съм те на моя кобилка между фараонови колесници.9
Ако не знаеш, о, най-хубава между жените,10
Прекрасни са твоите бузи под нанизи,
твоята шия с огърлици.
11
Ще ти направим златни висулки
със сребърни украшения.
12
Докато царят беше на трапезата,13
Моят възлюбен е като китка смирна,
поставена между гърдите.
14
Моят възлюбен е за мене като китка кипър
в лозята на Ен-Геди.
15
Ето ти си хубава, моя мила, хубава си!16
О, колко си хубав, мой мили и възхитителен!17
Гредите над нас са кедри,1
Аз съм саронски шафран,2
Каквото е лилия между тръни,3
Каквото е ябълка между горски дървета,4
Той ме въведе в къщата за пируване
и ме погледна с любов.
5
Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки,
защото изнемогвам от любов.
6
Лявата му ръка е под главата ми,
а с дясната ме прегръща.
7
Заклевам ви, дъщери йерусалимски,8
Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва!9
Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен.
Ето стои зад стената ни,
поглежда през прозореца,
наднича през решетките.
10
Моят възлюбен ме заговори:
„Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
11
Ето зимата вече мина,
дъждът преваля, престана.
12
Цветя се показаха по земята.
Настана време за песни
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя.
13
Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си.
Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!
14
Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини,
под каменни заслони,
покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“
15
Ловете ни лисиците,16
Моят възлюбен е мой и аз съм негова.17
Докато денят лъха прохлада и сенките бягат,
върни се, мой мили, и бъди като газела
или като млад елен по планински скали.
1
Нощем на леглото си търся този,2
Казах си: „Ще стана, ще тръгна по града,
по улици и по площади;
ще търся онзи, когото обича душата ми.“
Търсих го, но не го намерих.
3
Срещнаха ме стражи, които обикалят града.
Запитах ги: „Не видяхте ли онзи, когото обича душата ми?“
4
Но щом ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми,
хванах се за него здраво и не го пуснах,
докато не го заведох в къщата на майка си
и в спалнята, където ме е родила.
5
Заклевам ви, дъщери йерусалимски,6
Кой идва от пустинята като стълб дим,7
Ето Соломоновото носило!
Около него са шестдесет юнаци, Израилеви юнаци.
8
Всички са опасани с меч и са опитни в бой.
Всеки държи меча си на бедрото поради нощния страх.
9
Цар Соломон си е направил носилото
от ливански кедри.
10
Колонките му е направил от сребро,
облегалата му — от злато, частта му за сядане е от пурпурен плат,
а отвътре са я украсили с кожа.
11
Излезте, дъщери сионски, и погледнете цар Соломон
с венеца, с който го е увенчала майка му
в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
1
Ето ти си хубава, моя мила, хубава си!2
Твоите зъби са бели като стадо остригани овци,
когато излизат от къпалня,
всяка от която е като близначка
и никоя не липсва между тях.
3
Устните ти са като алена панделка
и устата ти е сладкодумна.
Страните ти зад булото са
като половинки нар.
4
Шията ти е като Давидова кула,
изградена от редове камъни
и висящи на нея хиляда щитове —
все щитове на юнаци.
5
Двете ти гърди са като две сърнета, близнаци на газела,
които пасат между лилии.
6
Когато денят лъха прохлада и сенките бягат,
ще ида при тебе на планина със смирна и на хълм ухаен.
7
Цялата си хубава, моя мила,
и недостойнство няма у тебе.
8
Слез с мене от Ливан, невесто моя,
слез с мене от Ливан!
Слез от билото на Амана,
от върха на Сенир и Хермон,
от лъвски леговища, от планински свърталища на леопарди.
9
Ти плени моето сърце, сестрице невесто,
плени сърцето ми с блясъка на очите си,
със скъпоценния камък на огърлицата на шията си.
10
О, как възхитителна е твоята любов, сестрице невесто!
По-сладки от вино са твоите милувки
и уханието на твоите масла е по-приятно от всички аромати.
11
От устата ти капе сладост като вощен мед, невесто,
мед и мляко са под езика ти,
уханието на дрехите ти е като ухание на Ливан!
12
Затворена градина е моята сестрица невеста,
заключен кладенец, запечатан извор.
13
Твоите фиданки са царска градина с нарове,
с отбрани плодове и с мирис на най-фини благоухания —
14
нард и шафран, тръстика и канела
с всякакви ухания на
смирна и алое, с всякакви най-хубави аромати.
15
Ти си градински извор,
кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан.
16
Вдигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре от юг,1
Дойдох в градината си, сестрице невесто,2
Заспала съм, но сърцето ми е будно.3
Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам?
Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“
4
Моят възлюбен протегна ръка през пролуката
и моята вътрешност се развълнува от него.
5
Станах да отворя на своя възлюбен.
От ръцете ми капеше смирна,
от пръстите ми се стичаше смирна
по дръжката на ключалката.
6
Отворих на своя възлюбен,
а моят възлюбен бе се обърнал и беше си отишъл.
Душата ми примря, докато говореше.
Търсих го, но не го намерих;
зовях го, но не ми отговори.
7
Срещнаха ме стражите, които обикалят града,
набиха ме, израниха ме.
Снеха ми булото стражите, които пазят стените.
8
Заклевам ви, дъщери йерусалимски:9
С какво твоят възлюбен е по-добър от другите възлюбени,10
Моят възлюбен е бял и румен,11
Главата му е чисто злато,
къдрите му са вълнисти, черни като врана;
12
очите му — като гълъби край водни потоци,
къпещи се в мляко, седящи в доволство;
13
Бузите му са като лехи,
пълни с балсамови дървета, принасящи благовония.
Устните му са лилия, от която капе смирна.
14
Ръцете му са златни колове, обсипани с топази.
Коремът му е като лъскава слонова кост, обложена със сапфири.
15
Краката му са като мраморни стълбове,
поставени върху подложки от чисто злато —
изглед има като Ливан, величествен е като кедър.
16
Устата му е сладост. Той цял е прелест.
Ето какъв е моят възлюбен, ето какъв е моят приятел,
дъщери йерусалимски.
1
Къде отиде твоят възлюбен,2
Моят възлюбен отиде в градината си, в лехите с балсам,3
Аз принадлежа на своя възлюбен, а моят възлюбен е мой.
Той пасе стадото си между лилиите.
4
Хубава си, моя мила, като Тирца,5
Отвърни очите си от мене,
защото ме вълнуват.
Косата ти е като стадо кози,
когато слизат от планината Галаад.
6
Зъбите ти са като стадо овци, когато излизат от къпалня,
всяка от която има близнета и никоя не липсва.
7
Страните ти зад булото са
като половинки нар.
8
Нека царят има шестдесет царици, осемдесет наложници
и безброй девойки,
9
но едничка е тя за мене, моята гълъбица, моята съвършена.
Едничка е тя на майка си, изящна на родителката си.
Видяха я девойките и я възвеличиха,
видяха я царици и наложници и я възхвалиха:
10
„Коя е тази, която блести като зора,
хубава като месечина, бляскава като слънце,
величествена като войнство със знамена?“
11
Слязох в ореховата градина
да погледам цветята на долината,
да видя дали е напъпило лозето,
дали са цъфнали наровете.
12
Преди да узная това, моята душа ме хвърли
между царските колесници на големците от моя народ.
1
Обърни се, обърни се Шуламит,2
О, колко са хубави твоите крака, дъще знатна!3
Пъпът ти е като кръгла чаша, в която благоуханното вино не свършва;
коремът ти е като купен хълм пшеница, обиколен от лилии.
4
Твоите две гърди са като две яренца, две сърнета близначета.
5
Шията ти е като кула от слонова кост.
Твоите очи са Есевонски езерца при портите на Бат-Рабим.
Носът ти е като Ливанска кула,
която гледа към Дамаск.
6
Главата ти, която те увенчава, е като Кармил
и косата ти е пурпур;
царят е запленен от твоите къдрици.
7
Колко си хубава, колко приятна,8
Тази твоя снага прилича на палма
и твоите гърди са като гроздове.
9
Помислих си: „Да се качех на палмата, бих се хванал за плодните стъбла.
И твоите гърди биха били като гроздове,
и мирисът от твоето дихание е като кайсия.
10
Устата ти е като най-добро вино.“
То тече право за моя възлюбен,
хлъзга се през устни на уморени.
11
Аз съм на възлюбения си и той копнее за мене.12
Ела, мой мили, да излезем на полето,
да прекараме нощта в селата.
13
Да станем рано за лозята;
да видим дали са се разтворили пъпките, цъфнали ли са наровете.
Там ще те обсипя с милувки, ще ти дам любовта си.
14
Мандрагорите вече ухаят, над вратите ни са1
О, да беше мой брат,2
Щях да те поведа, щях да те заведа
в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш ,
а аз щях да ти давам ухайно вино,
със сок от моите нарове.
3
Лявата му ръка е под главата ми,
а дясната ме прегръща.
4
Заклевам ви, дъщери йерусалимски,5
Коя е тази, която идва от пустинята,6
Положи ме като печат на сърцето си,7
Големи води не могат да угасят любовта
и реки няма да я залеят.
Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов,
той щеше да бъде презрян.
8
Имаме малка сестра, няма още гърди.9
Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро;
да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10
Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули.11
Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон.12
А моето лозе си е при мене.13
Ти, която живееш в градините,14
Тичай, мой възлюбени,