1

1

Павел, апостол на Иисус Христос по воля Божия, и брат Тимотей — до Божията църква в Коринт, както и до всички вярващи из цяла Ахая:

2 благодат и мир на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.

3

Да бъде благословен Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос, Отец на милостта и Бог на всяка утеха,

4 Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме онези, които понасят различни мъки, с утехата, с която самите ние сме утешавани от Бога.

5 Защото, както Христовите страдания изобилно споделяме, така чрез Христос изобилно участваме в утехата.

6 Ако все пак понасяме мъки, това е заради вашата утеха и заради спасението ви, което се осъществява чрез понасяне на същите страдания, които търпим и ние, и надеждата ни за вас е сигурна. Ако пък се утешаваме, то е заради вашата утеха и спасение,

7 понеже знаем, че както споделяте в страданията, така ще участвате и в утехата.

8

Искаме също да знаете, братя, за нашата мъка, която ни сполетя в Мала Азия, защото се измъчихме прекалено много — свръх силите ни, така че и животът ни беше застрашен.

9 Но за себе си сами бяхме приели смъртната присъда, за да не се надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.

10 Той ни спаси от такава смърт и винаги ни спасява. На Него се уповаваме, че и занапред ще ни спасява,

11 като ни съдействате и вие с вашите молитви, та много хора да отдадат голяма благодарност на Бога за дареното ни спасение.

12

А ние ще се похвалим тъкмо със свидетелството на нашата съвест, че общувахме със света и още повече с вас с прямота и искреност, които дава Бог, не с човешка мъдрост, а с Божията благодат.

13 Не ви пишем нещо друго освен онова, което разбирате, когато четете. И се надявам, че ще го разберете напълно,

14 както сте ни разбрали донякъде, че вие можете да се гордеете с нас, а също и ние — с вас, в деня на Господ Иисус.

15

С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен.

16 От вас щях да замина в Македония и от Македония пак щях да дойда при вас, за да ми помогнете при пътуването за Юдея.

17 Нима, като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“?

18 Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“.

19 Понеже Божият Син Иисус Христос, Когото проповядвахме сред вас ние — аз, Силван и Тимотей, не беше и „да“, и „не“, а само „да“.

20 Защото в Него се изпълниха всички Божии обещания. Затова и ние казваме чрез Него „амин“ за слава на Бога.

21 А Бог е Този, Който ни утвърждава заедно с вас в името на Христос , като ни помаза

22 и ни даде в сърцата печата и залога на Духа.

23

Аз призовавам Бога за свидетел на своята душа: не съм дошъл още в Коринт, защото ви щадя.

24 Ние не сме властници над вярата ви, а само допринасяме за вашата радост, защото сте непоколебими във вярата.

2

1

За себе си аз реших да не ви наскърбявам, когато дойда отново при вас.

2 Защото, ако аз ви наскърбявам, тогава кой ще ме радва? Нима този, когото аз наскърбявам?

3 Затова ви и написах всичко това, за да не стане така, че когато дойда, да бъда наскърбен от онези, които би трябвало да ме радват. Убеден съм за всички вас, че моята радост е радост за всички ви.

4 Наистина ви писах от голяма мъка и с болка на сърце, както и с много сълзи, но не за да се наскърбите, а за да разберете колко голяма е любовта ми към вас.

5

Ако пък някой е нанесъл оскърбление, той е наскърбил не мене, а всички вас или поне някои от вас.

6 На него му стига наказанието, което получи от повечето от вас;

7 дори би било по-добре да му простите и да го утешите, за да не рухне от прекалената си мъка.

8 Затова ви моля да се отнесете към него с любов.

9 Писах ви с цел да проверя послушанието ви — дали сте послушни във всичко.

10 А на когото простите, прощавам и аз. Защото, ако и аз съм простил някому нещо, простил съм го заради вас пред Христос,

11 за да не ни надвие Сатана, понеже знаем намеренията му.

12

А когато дойдох в Троада, за да благовестя за Христос, и ми беше отворена врата за делото на Господа,

13 духът ми не можа да се успокои, понеже не намерих Тит, моя брат. Затова се сбогувах с тях и заминах за Македония.

14

Нека благодарим на Бога, Който винаги ни дава успех чрез силата на Христос и навсякъде разнася чрез нас като ухание знанието за Него.

15 Защото ние сме Христово благоухание пред Бога — за тези, които се спасяват, и за онези, които погиват.

16 За едните това е смъртоносно ухание, което убива, а за другите — живително ухание, което дарява живот. И кой е способен на това?

17 Но ние не сме като другите, които търгуват с Божието слово, а говорим искрено, вдъхновени от Бога и пред Бога като служители на Христос.

3

1

Нима пак започваме да препоръчваме себе си? Или имаме нужда — както някои — от препоръчителни писма до вас или от вас?

2 Вие сте нашата препоръка, написана в сърцата ни, която четат и разбират всички хора.

3 Ясно е, че сте препоръка от Христос, подготвена чрез нашето служение, написана не с мастило, а с Духа на живия Бог — не върху каменни скрижали, а върху скрижалите на човешките сърца.

4

Такава убеденост в Бога имаме чрез Христос —

5 не че самите ние сме способни да измислим нещо като лично наше, а защото нашата способност е от Бога,

6 Който ни е дал способност да бъдем служители на Новия Завет — не на буквата, а на духа. Защото буквата убива, а духът животвори.

7 А щом като служението на Мойсеевия закон , издълбано с букви върху камък, беше придружено от такова сияние, така че израилтяните не можеха да погледнат Мойсей заради сиянието на неговото лице, макар и преходно,

8 как няма да е още по-бляскаво служението на духа?

9 Защото, ако служението, водещо до осъждане, беше така бляскаво, то колко повече служението, носещо оправдаване, се придружава от изобилна слава.

10 При това онази бляскава слава не може да се сравнява със сегашната, която надминава всичко.

11 Защото, щом преходното се яви с такава слава, колко по-голяма е славата на непреходното.

12

Като имаме такава надежда, ние постъпваме с голяма смелост,

13 а не както Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не видят израилтяните края на онова сияние, което е преходно.

14 Но умът им се помрачи, защото и до днес онова покривало си остава несвалено при четенето на Стария Завет, защото то се сваля само чрез Христос.

15 И до днес, когато се чете от книгите на Мойсей, покривалото си остава върху техните сърца.

16 Но щом някой се обърне към Господа, покривалото се сваля.

17 А Господ е Духът, където пък е Духът на Господа, там е свободата.

18 Всички ние, съзерцавайки с открито лице като в огледало сиянието на Господа, напредваме от слава в слава със силата на Духа на Господа.

4

1

Затова като имаме по Божия милост това служение, ние не се обезсърчаваме,

2 а отхвърлихме потайностите на срамните дела, без да постъпваме лукаво, без да изопачаваме Божието слово, но като говорим открито истината, се препоръчваме на всяка човешка съвест пред лицето на Бога.

3 Дори и да е забулено нашето благовестие, то е забулено за погиващите,

4 които не вярват и на които божеството на този свят е помрачило разума, за да не ги озари светлината на благовестието за славата на Христос, Който е образ на Бога.

5 Защото ние не проповядваме себе си, а Иисус Христос като Господ и себе си като ваши слуги заради Иисус.

6 Защото Бог, Който е заповядал от мрака да изгрее светлина, озари нашите сърца, за да се просветят със знанието за Божията слава в лицето на Иисус Христос.

7

Но ние носим това съкровище в глинени съдове, за да се вижда, че преизобилната сила е на Бога, а не наша.

8 Ние отвсякъде сме притеснявани, но не ни надвиват, в безизходица сме, но не се отчайваме,

9 гонени сме, но не сме изоставяни, повалят ни, но не загиваме.

10 Винаги носим на тялото си белезите на смъртта на Иисус, за да се прояви в тялото ни и животът на Иисус.

11 Живи сме наистина, но постоянно се предаваме на смърт заради Иисус, за да се прояви в смъртната ни плът животът на Иисус,

12 така че смъртта действа у нас, а животът — у вас.

13 И понеже имаме доверие на вярата, както е писано: „Повярвах и затова говорих“, така и ние вярваме и затова говорим,

14 като знаем, че Онзи, Който възкреси Господ Иисус, ще възкреси чрез Иисус и нас и заедно с вас ще ни постави при Себе Си.

15 Защото всичко е заради вас, така че благодатта, преумножена заради благодарността на твърде много вярващи, да изобилства за слава на Бога.

16

Затова не се обезсърчаваме и макар външно като хора да отиваме към своя край, вътрешно се обновяваме от ден на ден,

17 понеже нашите мъки, които са временни и леки, ни подготвят за все по-изобилното вечно богатство на Божията слава.

18 Нашата цел не са видимите, а невидимите неща, понеже видимото е временно, а невидимото — вечно.

5

1

Знаем, че когато се разруши земното ни жилище — тялото, ще получим от Бога друг дом на небето — жилище неръкотворно, вечно.

2 Затова сега стенем, като очакваме с трепет да се нанесем в новото си небесно жилище .

3 И ако се облечем, няма да сме голи.

4 Наистина, докато сме в това тяло, стенем обременени. Затова не искаме просто да се съблечем, а да се облечем в небесното тяло, та смъртното да се погълне от живота.

5 А Онзи, Който ни подготви за това, е Бог; Той ни даде като залог и Духа.

6 И така, нека бъдем дръзновени и да знаем, че докато живеем в това тяло, ние сме далече от Господа.

7 Защото ние постъпваме според вярата, а не според това, което виждаме.

8 Но имаме дръзновение и предпочитаме по-скоро да се отделим от тялото си и да се преселим при Господа.

9 Затова и нашият стремеж е да сме Му приятни — било когато живеем в тяло, било когато се отделяме от него.

10 Защото всички ние трябва да се явим пред съда на Христос и всеки да получи заслуженото според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

11

Като знаем колко е страшно пришествието на Господа, убеждаваме хората. Бог ни знае добре, а се надявам и вие да ни познавате.

12 Не ви се изтъкваме отново, но ви даваме повод да се гордеете с нас и да имате какво да възразите на онези, които се гордеят с външни неща, а не с вътрешни качества.

13 Защото, ако изглеждаме не на себе си, то е заради Бога; ако пък сме с ума си, то е заради вас.

14 Христовата любов ни заставя да размислим върху това, че щом един е умрял за всички, следователно всички са умрели.

15 А Той умря за всички, така че живите да живеят вече не за себе си, а за Онзи, Който умря и възкръсна заради тях.

16 Така и ние вече не преценяваме никого по човешки. И ако някога гледахме на Христос по човешки, вече не гледаме на Него така.

17 И тъй, който принадлежи на Христос, той е ново създание. Древното премина — всичко стана ново.

18 И всичко това е от Бога, Който ни помири със Себе Си чрез Иисус Христос и ни даде да служим на помирението.

19 Защото Бог беше Този, Който чрез Христос помири света със Себе Си, без да вменява на хората прегрешенията им, и ни повери словото на помирението.

20 Ние действаме като посланици на Христос, сякаш Бог ви увещава чрез нас; молим ви заради Христос — помирете се с Бога!

21 Бог заради нас натовари с целия грях Този, Който не знаеше какво е грях, за да получим чрез Него оправдаване пред Бога.

6

1

Като съдействаме на Божието дело, ние ви умоляваме да не оставяте да отиде напразно Божията благодат, която получихте.

2 Защото се казва: „В благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах.“ Ето сега е благоприятното време, ето сега е денят на спасението.

3 Ние на никого с нищо не даваме повод да се злепостави служението ни,

4 но във всяко отношение се проявяваме като Божии служители: с голямо търпение, в скърби, в нужди, в притеснения,

5 в рани, в тъмници, в бунтове срещу нас, в тежък труд, в бдения, в пости,

6 с чистота, със знание, с търпеливост, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

7 с възвестяване на истината, с Божия сила, с оръжията на правдата в дясната и лявата ръка,

8 при чест и безчестие, при укори и похвали, смятат ни за измамници, но ние казваме истината,

9 смятат ни за неизвестни, но сме известни, мислят, че е свършено с нас, а ето — живи сме, наказват ни, но не умираме,

10 оскърбяват ни, а ние винаги сме радостни, бедни сме, но мнозина обогатяваме, нищо нямаме, а всичко притежаваме.

11

Говорихме ви открито, коринтяни, широко отворихме сърцата си.

12 Ние не затворихме сърцата си — вие затворихте вашите.

13 Говоря ви като на свои деца: направете и вие като нас — отворете и вие сърцата си.

14

Не бъдете в един впряг с невярващите. Защото какво общо има между правда и беззаконие? И какво общение има между светлината и тъмнината?

15 Какво съгласие може да има между Христос и Велиар? Нима нещо обединява вярващия с невярващия?

16 Каква връзка има между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „Ще се заселя сред тях и ще вървя с тях, и ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.“

17 Затова Господ казва: „Излезте от тях и се отделете. Не се докосвайте до нечисто и Аз ще ви приема.

18 И ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери, казва Господ Вседържител.“

7

1

И така, като имаме такива обещания, възлюбени, нека очистим себе си от всичко, което осквернява плътта и духа, и да водим свят живот, изпълнен със страх пред Бога.

2

Приемете ни в сърцата си. Никого не онеправдахме, на никого не навредихме, никого не използвахме користно.

3 Не казвам това, за да ви осъдя. Защото преди малко казах, че сте в сърцата ни и в живота, и в смъртта.

4 Голямо доверие имам във вас и много се хваля с вас. Изпълнен съм с утеха, изпитвам преизобилна радост при всичките ни страдания.

5

Защото, когато дойдохме в Македония, нямахме никакво спокойствие, притесненията бяха от всички страни — отвън борби, отвътре страхове.

6 Но Бог, Който утешава смирените, утеши и нас с идването на Тит.

7 И не само с неговото идване, но и с утехата, която бе изпитал заради вас. Той ни разказа за вашия копнеж, за вашето съжаление, за предаността ви към мене, така че аз още повече се зарадвах.

8 Защото дори и да съм ви наскърбил в посланието, не съжалявам, макар че отначало съжалих, тъй като виждам наистина, че онова послание ви беше наскърбило, макар и за кратко.

9 Сега се радвам не затова, че се оскърбихте, а че скръбта ви доведе до разкаяние; защото скръбта, която изпитахте, дойде по Божия воля, така че с нищо не пострадахте от нас.

10 Скръбта, дошла от Бога, помага за истинско покаяние, водещо към спасение. А скръбта, която идва от света, води към смърт.

11 И ето тъкмо това, че се оскърбихте по Божия воля, какво усърдие предизвика у вас, какво извинение, какво възмущение, каква боязън, какъв копнеж, каква ревност, каква отплата! С всичко показахте, че сте невинни в това, което се случи.

12 Следователно, ако съм ви писал, не съм го направил заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане ясна нашата привързаност към вас пред Бога.

13 Тъкмо затова се утешихме.

Но освен тази наша утеха още повече се зарадвахме от радостта на Тит, че всички вие сте го успокоили духовно

14 и че не съм се посрамил, ако нещо съм се похвалил с вас пред него. Но както всичко, което сме ви говорили, беше истина, така и похвалата ни пред Тит се оказа истина.

15 И обичта му към вас е още по-голяма, когато си спомня за послушанието на всички вас, как сте го приели със страх и трепет.

16 Радвам се, че мога да ви се доверя във всичко.

8

1

Известяваме ви, братя, за Божията благодат, дадена на църквите в Македония.

2 При голямото страдание, което те изпитаха, тяхната изобилна радост и крайната им бедност преляха в богатството на тяхната щедрост.

3 Свидетелствам, че те по собствено желание дадоха дарения според силите си и дори свръх силите си,

4 като настойчиво ни молеха да участват в това добро дело за подпомагане на служението на вярващите.

5 И не само онова, което очаквахме, но те дори себе си отдадоха в услуга първо на Господа, а сетне и на нас по волята на Бога.

6 Затова помолихме Тит, както беше започнал от по-рано, да завърши сред вас и това добро дело,

7 та както във всичко се отличавате — във вяра и слово, в знание и всяко усърдие, а и в обичта си към нас, така да се отличите и в тази добродетел.

8 Не ви го казвам като заповед, а за да изпитам чрез усърдието на другите искреността на вашата любов.

9 Защото вие знаете милостта на нашия Господ Иисус Христос, че Той, макар да е богат, осиромаша заради вас, за да се обогатите вие чрез Неговата бедност.

10 И по следния въпрос си давам мнението: за вас е полезно, след като преди година започнахте не само да изпълнявате, но и да желаете това дело,

11 да го довършите сега. И както усърдието ви зависеше от желанието ви, така изпълнението му да бъде според възможностите ви.

12 Защото ако готовността е налице, човек се преценява по това, което има, а не по онова, което няма.

13 Аз не искам на другите да им е леко, а на вас да е трудно. Нека има равенство —

14 излишъкът ви сега да допълни техния недостиг, та и техният излишък да помогне на вашия недостиг, за да има равенство,

15 както е писано: „Който е събрал много, не е имал излишък, и който — малко, не е имал недостиг.“

16

Да благодарим на Бога, Който вложи в сърцето на Тит същото усърдие за вас,

17 защото той не само прие молбата ми, но се показа още по-усърден и по свое желание тръгна към вас.

18 Заедно с него изпратихме и брата, когото всички хвалят заради делото на благовестието.

19 И не само това, но църквите го избраха и да ни придружава в това добро дело, на което ние служим за слава на Самия Господ и като израз на нашето усърдие.

20 А ние се пазим да не би някой да ни обвини за начина, по който се разпореждаме с тези големи средства,

21 и се грижим делата ни да са добри не само пред Господа, но и пред хората.

22 Заедно с тях изпратихме и нашия брат, когото многократно в много дела сме изпитали, че е усърден, а сега е още по-усърден заради доверието към вас.

23 Що се отнася до Тит — той е мой другар и сътрудник сред вас, а колкото до нашите братя, те са пратеници на църквите, слава на Христос.

24 Затова дайте както пред тях, така и пред църквите, доказателство за вашата любов и за това, че основателно се хвалим с вас.

9

1

Смятам за излишно да ви пиша за подпомагането на вярващите,

2 защото зная вашата готовност, заради която се хваля с вас пред братята от Македония, че Ахая вече от година е готова и вашето усърдие подбуди повечето от тях.

3 Изпратих и братята, за да не би нашата похвала за вас да се окаже напразна в този случай, но както бях казал, да бъдете подготвени.

4 Все пак, ако с мене дойдат хора от Македония и ви намерят неподготвени, ще се посрамим ние, след като толкова сме ви хвалили, а да не говоря за вас.

5 Затова сметнах за нужно да помоля братята да дойдат при вас по-рано и да подготвят събирането на предварително обявените ваши помощи, за да са готови. Но нека са плод на щедрост, а не на скъперничество.

6

Помнете това: който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне.

7 Всеки да отделя, колкото му дава сърцето, без да му се свиди или да го принуждават, защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.

8 А Бог е силен да умножи у вас всеки дар, за да имате винаги във всичко пълна задоволеност и да бъдете щедри във всяко добро дело,

9 както е писано: „Пръсна, раздаде на сиромаси — праведността му пребъдва вечно.“

10 А Онзи, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде и преумножи посятото от вас и да наспори плодовете на вашето благодеяние,

11 та да бъдете богати във всичко и да проявявате голяма щедрост, която чрез нас ще предизвика благодарност към Бога.

12 Защото извършването на това служение не само посреща нуждите на вярващите, но също така дава повод за много благодарности към Бога.

13 И те, като се ползват от това благодеяние, прославят Бога за това, че вие изповядвате покорство към Христовото благовестие и проявявате щедрост към тях и към всички.

14 Те ще се молят за вас, понеже много ви обичат заради изобилната благодат, която Бог ви е дал.

15 Нека благодарим на Бога за неизразимия Му дар!

10

1

Сам аз, Павел, който уж съм бил смирен, когато съм лично сред вас, и дързък спрямо вас, когато съм далече, ви призовавам с Христова кротост и снизхождение

2 и ви моля да не се налага и когато съм при вас, да прибягна към дързостта с онази убеденост, с която възнамерявам да се опълча против някои, които мислят, че ние действаме с човешко мерило.

3 Защото, макар и да живеем в плът, не воюваме от човешки подбуди.

4 Оръжията, с които воюваме, не са човешки, но имат от Бога силата да разрушават крепости. С тях побеждаваме лоши замисли

5 и всяко превъзнасяне, което се надига срещу знанието за Бога, и пленяваме всеки помисъл, за да се покорява на Христос.

6 Готови сме да накажем всяко непослушание, когато вашето послушание стане пълно.

7

Погледнете нещата, каквито са! Който е уверен за себе си, че принадлежи на Христос, нека изхождайки от себе си, да прецени също, че както той е Христов, така и ние сме Христови.

8 Защото, дори и да се похваля малко повече с нашата власт, която Господ ни даде, за да ви подкрепим, а не да ви унищожим, няма да се засрамя.

9 Не искам да излезе, че ви заплашвам с посланията си,

10 защото казват: „Посланията му са строги и силни, но личното му присъствие е слабо и речта му — никаква.“

11 Който приказва такива неща, нека има предвид, че каквито сме на думи в посланията си, когато отсъстваме, такива сме и в делата си, когато присъстваме.

12

Наистина не смеем да се определяме или сравняваме с някои, които сами препоръчват себе си. Те не могат да разберат, че се мерят сами със себе си и се сравняват със себе си.

13 Ние обаче няма да се хвалим без мярка, а според определената ни от Бога мярка, с която ни довежда дори и до вас.

14 Нямаше да си позволим да се хвалим, ако не бяхме стигнали до вас. Но понеже стигнахме чак до вас с благовестието за Христос,

15 затова няма да се хвалим без мярка с чужди трудове. Надяваме се обаче, като расте вярата ви, да се увеличи и разрасне и нашият дял сред вас,

16 така че да благовестим и по-далече от вас, а не да се хвалим с готовото в чужд дял.

17 И който се хвали, с Господа да се хвали.

18 Защото достоен е не този, който сам се препоръчва, а когото Господ препоръчва.

11

1

Бих искал да потърпите малко моята глупост. Така че, изтърпете ме.

2 Защото аз ви ревнувам с Божия ревност: сгодих ви за един единствен мъж, за да ви представя на Христос като чиста девица.

3 Но се боя да не би, както змията с хитростта си прелъсти Ева, така и вашите мисли да бъдат покварени поради използване на простотата ви пред Христос.

4 Защото, ако някой беше дошъл да проповядва друг Иисус, какъвто ние не сме проповядвали, или ако бяхте получили друг дух, какъвто не сте получили, или друго благовестие, каквото не сте приели, на драго сърце щяхте да го търпите.

5

Смятам обаче, че с нищо не съм по-долен от „свръхапостолите“ .

6 Ако и да изглеждам прост в речта си, в знанието не съм. Ясно ви показахме това много пъти и по много поводи.

7 Нима направих грешка, че ви проповядвах безплатно Божието благовестие, като унизих себе си, за да се извисите вие?

8 Аз, така да се каже, обрах други църкви, като получих от тях издръжка, за да служа на вас.

9 И докато бях при вас, дори и да живеех в оскъдица, не обремених никого, защото братята, които дойдоха от Македония, ми допълниха, каквото не ми достигаше, така че се пазех и ще се пазя във всяко отношение да не съм ви в тежест.

10 Говоря ви Христовата истина, която е у мене: тази похвала никой не може да ми отнеме по всички области на Ахая.

11 А защо постъпвам така? Защото не ви обичам ли? Бог знае, че ви обичам.

12

Но това го правя и ще го правя, за да премахна повода на онези, които търсят повод да изтъкнат, че делото им, с което се хвалят, било като нашето.

13 Те обаче са лъжеапостоли, измамници, които се представят за Христови апостоли.

14 И това не е странно, защото сам Сатаната се преобразява в ангел на светлината.

15 Затова не е нещо особено, ако неговите служители се преобразяват като служители на правдата. Техният край ще бъде според делата им.

16

Пак казвам: никой да не ме смята за глупав. Ако не искате, приемете ме тогава като глупав, та и аз малко да се похваля.

17 Това, което казвам, не го казвам като дадено ми от Господа, а като глупав човек, който си мисли, че може да се хвали.

18 Понеже мнозина се хвалят с човешки предимства, ще се похваля и аз.

19 Защото вие, уж разумни хора, с готовност търпите глупавите.

20 Вие търпите, когато някой ви се налага или ви използва, или обира, или се превъзнася, или ви удари плесница.

21 Срамувам се, че го казвам: нима ние не можехме също да правим така! Но за каквото дръзне да се похвали някой, говоря като безумен, ще дръзна и аз.

22 Евреи ли са? И аз съм. Израилтяни ли са? И аз съм. Авраамови потомци ли са? И аз съм.

23 Христови служители ли са? Ще кажа като безумен: аз съм още повече! Аз много повече съм се трудил, прекалено много са ме били, много повече съм затварян, много пъти съм се изправял пред смъртта.

24 Юдеите пет пъти ми удариха по четиридесет удара без един.

25 Три пъти ме биха с тояги, веднъж — с камъни, три пъти претърпях корабокрушение, денонощие прекарах в открито море.

26 Много пъти съм пътувал: преминавал съм опасни реки, бил съм в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, в опасност от езичници, в опасност по градове, в опасност по безлюдни места, в опасност по море, в опасност от лъжебратя,

27 в труд и мъка, често в безсъница, в глад и жажда, често без храна, в студ и без дрехи.

28 Освен всичко друго, прибавяха се и всекидневните нападки против мене и грижите за всички църкви.

29 Когато някой изнемогва, изнемогвам и аз. Когато някой изпада в съблазън, като че ли се пека на огън.

30 Ако трябва да се хваля, ще се хваля със своята немощ.

31 Бог и Отец на нашия Господ Иисус Христос , Който е благословен за вечни времена, знае, че не лъжа.

32 В Дамаск управителят на цар Арета пазеше със стража град Дамаск, като искаше да ме хване.

33 Но аз бях спуснат в кош през прозорец по стената и избягах от ръцете му.

12

1

Наистина не ми е от полза да се хваля, но аз ще премина към видения и откровения от Господа.

2 Зная един човек — християнин, който преди четиринадесет години — с тяло ли, не зная, без тяло ли, не зная, Бог знае — бе грабнат до третото небе.

3 И зная, че този човек — дали с тяло, или без тяло, не зная, Бог знае —

4 беше грабнат и отнесен в рая, и чу неизразими неща, каквито човек не трябва да изговаря.

5 С такъв човек ще се похваля, а със себе си няма да се хваля освен с немощите си.

6 Ако пък поискам да се хваля, няма да съм безумен, защото ще кажа истината. Но се въздържам, за да не би някой да си помисли за мене нещо повече от това, което вижда или чува от мене.

7 И за да не се превъзнасям поради премногото откровения, дадено ми беше жило в плътта, ангел на Сатана, който да ме бие по лицето, за да не се превъзнасям.

8 Заради това аз три пъти молих Господ да го отстрани от мене.

9 А Той ми рече: „Стига ти Моята благодат, защото силата Ми се проявява напълно в твоята немощ.“ Затова с най-голяма радост ще се похваля по-скоро с немощите си, за да се всели у мене силата на Христос.

10 Затова се радвам на немощите си, на хулите, скърбите, гоненията, притесненията заради Христос — защото когато съм немощен, тогава съм силен.

11

Показах се глупав, като се похвалих , но вие ме принудихте. Наистина трябваше вие да ме препоръчвате, защото с нищо не съм по-долен от „свръхапостолите“, макар да съм нищо.

12 Белезите на апостол се проявиха на дело пред вас в голямото ми търпение, в чудеса, знамения и изцелявания.

13 Защото с какво бяхте ощетени спрямо другите църкви освен с това, че самият аз не съм ви обременявал? Простете ми тази вина!

14

Ето трети път се готвя да дойда при вас, но няма да ви обременя. Понеже аз търся не вашето богатство, а вас. Наистина, не децата трябва да събират богатство за родителите си, а родителите — за децата.

15 Аз на драго сърце ще пожертвам всичко, ще пожертвам дори и себе си за душите ви. Макар че аз ви обичам толкова много, вие ме обичате по-малко.

16 Добре, аз не ви бях в тежест. Но, казват, бил съм хитрец и с измама съм ви използвал.

17 Да не би чрез някого от тези, които изпратих при вас, да съм се обогатил от вас?

18 Аз помолих Тит и изпратих заедно с него и друг брат. Да не би Тит да ви е измамил със средствата? Не се ли отнесохме всички по един и същи начин към вас? Не постъпваме ли еднакво?

19

Пак ли мислите, че се оправдаваме пред вас? Ние говорим пред Бога в името на Христос и всичко това, възлюбени, е за ваше назидание.

20 Защото се страхувам, като дойда, да не би да ви намеря не такива, каквито желая, а и вие да ме намерите такъв, какъвто не желаете, да не би да има раздори, завист, гняв, караници, клевети, клюкарство, надменност, бъркотии.

21 Да не би пак, когато дойда, да бъда унизен от своя Бог заради вас и да оплаквам мнозина, които са съгрешили преди това и не са се покаяли за нечистотата, блудството и разпътството, които са вършили?

13

1

Трети път вече идвам при вас — „от устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка дума.“

2 Казах по-рано и сега казвам — тоест когато бях там втория път и сега, когато съм далече, пиша на съгрешилите преди и на всички останали, че когато отново дойда, няма да щадя.

3 Вие търсите доказателства, че Христос говори чрез мене. Той не е безсилен спрямо вас, а е силен сред вас.

4 Защото, макар и да беше разпънат поради немощ , Той е жив чрез Божията сила. Също и ние, макар да сме съпричастни с Неговата немощ, ще живеем с Него чрез Божията сила, която е у нас.

5

Изследвайте себе си дали имате вяра. Изпитвайте сами себе си. Нима не разбирате, че Иисус Христос е във вас? Освен ако при изпитанието сте се оказали недостойни.

6 Но се надявам да разберете, че ние не сме недостойни.

7 Молим се на Бога да не вършите никакво зло — не за да се покажем ние достойни, а за да вършите вие това, което е добро, пък ние нека изглеждаме недостойни.

8 Защото ние сме силни не против истината, а в полза на истината.

9 Наистина се радваме ние да сме слаби, а вие — силни. Затова се и молим за вашето усъвършенстване.

10 Пиша тези неща, когато не съм при вас, та като бъда при вас, да не употребя строгост според властта, която Господ ми е дал за утвърждаване, а не за унищожаване.

11

И така, братя, радвайте се, усъвършенствайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир и Бог, изворът на любовта и на мира, ще бъде с вас.

12 Поздравете се взаимно със свята целувка. Поздравяват ви всички вярващи.

13

Благодатта на Господ Иисус Христос, любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъдат с всички вас. Амин.