1
Имаше един човек от Рама — от племето Цофим от планинската земя Ефрем. Той се казваше Елкана, ефратец, син на Йерохам, син на Илий, син на Тоху, син на Цуф.2 Той имаше две жени: едната се наричаше Ана, а другата — Фенана. Фенана имаше деца, а Ана беше бездетна.
3 Този човек всяка година отиваше от града си в Силом, за да се поклони и принесе жертва на Господ Вседържител. Там служеха като свещеници на Господа Офни и Финеес, двамата синове на Илий.
4
В деня, когато Елкана принасяше жертва, той даваше съответните дялове на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери.5 А на Ана даваше най-добрия дял, тъй като тя нямаше деца, понеже обичаше Ана повече от Фенана, макар че Господ бе заключил утробата ѝ.
6 Съперницата ѝ често я огорчаваше, за да я натъжава, понеже Господ бе заключил утробата ѝ.
7 Така биваше всяка година. Когато тя отиваше в дома Господен, Фенана я огорчаваше. Ана плачеше и тъжеше, и не ядеше.
8 Мъжът ѝ Елкана я утеши с думите: „Ано!“ Тя му отговори: „Ето ме.“ И каза ѝ: „Защо плачеш и защо не ядеш, и защо е тъжно сърцето ти? Не съм ли аз по-ценен за тебе от десет синове?“
9
След като се нахраниха в Силом, Ана стана . А свещеникът Илий седеше тогава на стол при входа на Господния храм.10 Душата ѝ беше огорчена и тя се молеше на Господа със силен плач.
11 Тя даде оброк с думите: „Господи, Всемогъщи Вседържителю! Ако Ти погледнеш милостиво на скръбта на Своята служителка и си спомниш за мене, и ако не забравиш служителката Си и ѝ дариш мъжка рожба, аз ще я посветя на Господа за цял живот и вино и сикер няма да пие, и бръснач няма да се допре до главата на това дете.“
12
Тя дълго се молеше пред Господа, а Илий наблюдаваше устата ѝ.13 Ана говореше тихо в сърцето си, само устните ѝ се мърдаха, гласът ѝ не се чуваше, затова Илий я сметна за пияна.
14 Илий я попита: „Докога ще бъдеш пияна? Изтрезней от виното си и се махни от лицето на Господа.“
15 В отговор Ана рече: „Не, господарю мой; аз съм нещастна жена. Нито вино, нито сикер съм пила, а разкрих сърцето си пред Господа.
16 Не смятай слугинята си за лоша жена, защото поради голямата си печал аз се молих поради скръбта си досега.“
17 Илий ѝ отговори с думите: „Иди си в мир. Бог Израилев ще изпълни молбата, която си отправила към Него.“
18 А тя отговори: „Дано слугинята ти намери милост в твоите очи.“ Тогава тя тръгна по пътя си и яде, и лицето ѝ не беше вече печално.
19
На другата сутрин те станаха рано и се поклониха благоговейно пред Господа. След това се завърнаха у дома си в Рама. Елкана спа с жена си Ана и Господ си спомни за нея.20 Ана зачена и когато дойде време, роди син. Тя му даде име Самуил, понеже от Господа го измоли.
21
Когато мъжът ѝ Елкана отиде с целия си дом в Силом, за да принесе годишната жертва пред Господа и оброците си ,22 Ана не тръгна . Тя каза на мъжа си: „Ще остана тук, докато детето бъде отбито и порасне. Тогава ще го заведа, за да се яви пред Господа и да остане там завинаги.“
23 Нейният мъж Елкана ѝ отговори: „Прави, каквото смяташ за добре. Остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата .“ Така жена му остана и кърми сина си, докато го отби.
24
А когато го откърми, тя го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле , една ефа брашно и мех с вино и отиде в дома Господен в Силом, макар че детето беше още малко.25 След като заклаха телето, доведоха детето при Илий.
26 И каза: „Прощавай, господарю мой! Жива да бъде душата ти, господарю мой! Аз съм същата онази жена, която беше застанала тук при тебе и се молеше на Господа.
27 Молих се за това дете и Господ изпълни молбата, която отправих към Него.
28 Затова аз го предавам на Господа. През всички дни на живота Си то ще служи на Господа“.
След това тя благоговейно се поклони там пред Господа.1
Тогава Ана се молеше с думите: „Сърцето ми ликува чрез Господа,2
Никой не е тъй свят като Господ,
защото няма друг освен Тебе
и няма скала за опора като нашия Бог.
3
Не продължавайте да говорите надменно;
нищо дръзко да не излиза от устата ви;
защото Господ е Бог всезнаещ
и Той претегля делата Си.
4
Лъкът на силните ще се строши,
а слабите ще се препашат със сила.
5
Ситите работят за хляб,
а гладните празнуват.
Безплодната ражда седем деца,
а многодетната изнемощява.
6
Господ умъртвява и съживява,
сваля в преизподнята и извежда.
7
Господ прави човека беден, а също и богат.
Той смирява и Той въздига.
8
Той изправя слабия от праха,
извисява бедния от калта,
за да им даде място при велможите
и да им даде в наследство славен престол.
Наистина, основите на земята принадлежат на Господа,
върху тях Той утвърди Вселената.
9
Той закриля стъпките на Своите светии,
а нечестивите изчезват в тъмнината;
защото чрез собствена сила човек не може да постигне нищо.
10
Господ ще сломи тези, които влизат в спор с Него.
Всевишният ще загърми от небето върху тях. Господ е свят.
Мъдрият да не се хвали с мъдростта си,
силният да не се хвали със силата си,
богатият да не се хвали с богатството си,
но онзи, който желае да се хвали, нека се хвали с това,
че разбира и познава Господа.
Господ ще бъде съдия над различните краища на земята,
ще даде сила на Своя цар и ще извиси мощта на помазаника Си.“
11
И оставиха там Самуил пред Господа. Елкана замина за Рама у дома си, а детето беше оставено за служба на Господа под надзора на свещеника Илий.12
Но синовете на Илий бяха покварени. Те не почитаха Господа,13 нито изпълняваха задълженията на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше кръвна жертва, слугата на свещеника идваше с тризъба вилица в ръка, докато се вареше месото,
14 и я забождаше в котела или в котлето, в тигана или в гърнето. Каквото измъкваше вилицата, това свещеникът вземаше за себе си. Така постъпваха те в Силом с всички израилтяни, които идваха там.
15 Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника идваше и казваше на принасящия жертва: „Дай на свещеника месо за печене. Той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.“
16 Кажеше ли му някой: „Нека първо изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото желаеш“, той отсичаше: „Не, веднага дай, иначе насила ще взема.“
17 И грехът на тези млади хора беше много голям пред Господа, защото те отклоняваха жертвоприношенията, предназначени за Господа.
18
Самуил още като дете се беше отдал в служба на Господа, облечен в ленен ефод.19 Неговата майка постоянно му приготвяше малка горна дреха и му я донасяше всяка година, когато идваше с мъжа си, за да принесе годишната жертва.
20 А Илий благослови Елкана и жена му с думите: „Господ да те дари с потомство от тази жена вместо онова, което ти посвети на Господа!“ И те си заминаха за родното си място.
21
Господ благоволи към Ана и тя зачена и роди още трима синове и две дъщери. А момчето Самуил растеше при Господа.22
Илий остаря твърде много. Когато чу за това, което синовете му са правили с всички израилтяни и как спели с жените, които служат при входа в скинията на събранието,23 той им каза: „Защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ Господен.
24 Не, синове мои, не са добри слуховете, които чувам . Вие изкушавате народа, който вярва в Господа.
25 Ако човек съгреши пред някого, Бог ще го съди. Но ако човек съгреши против Господа, кой ще се застъпи за него?“ Но те не се вслушаха в гласа на баща си, защото Господ вече беше решил да ги предаде на смърт.
26
А момчето Самуил все повече и повече растеше и придобиваше благоволение пред Господа и пред хората.27
И дойде един Божий човек при Илий и му каза: „Така говори Господ: „Не се ли открих явно пред твоите предци, когато те бяха още роби в Египет, в дома на фараона?28 От всички Израилеви племена Аз избрах тях за свещеници, за да пристъпват към Моя жертвеник, да кадят, да носят ефод пред Мене. Не дадох ли Аз на твоите предци от всички с огън изгаряни жертви на Израилевите синове?
29 А вие защо осквернявате Моите жертви и хлебните приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, защо почиташ синовете си по-високо, отколкото Мене, и защо се гоите от най-доброто на всички приноси от Моя народ Израил.“
30 Затова словото на Господа, Израилевия Бог, гласи така: „Аз наистина бях казал: „Домът ти и домът на баща ти ще служат пред Мене за вечни времена.“ Но сега словото на Господ гласи: „Далеч от Мене!“ Защото Аз ще прославя онези, които Мене прославят, а онези, които Ме презират, ще бъдат посрамени.
31 Ето настъпват дни, когато ще сломя силната ти ръка, както и мощта на бащиния ти дом, така че повече няма да има старец в твоя дом;
32 и ти ще видиш нещастието на Моето жилище, въпреки че Господ оказва благодеяния на Израил. Никога повече няма да има старец в твоя дом.
33 Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и да разбивам сърцето ти. Но цялото потомство на дома ти ще умира на средна възраст.
34 Това, което ще стане с двамата ти синове Офни и Финеес, ще бъде за тебе знамение — в един ден ще умрат и двамата.
35 Ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва според сърцето Ми и според душата Ми. Ще му съградя непоколебим дом и той ще служи на Моя помазаник вечно.
36 А всеки, който остане в твоя дом, ще дойде да му се кланя за малка сребърна монета и късче хляб и ще каже: „Назначи ме към една от твоите левитски служби, за да се препитавам.“
1
Малкият Самуил служеше на Господа под надзора на Илий. В онези дни рядко прозвучаваше слово от Господа. Пророческите видения не бяха чести.2 В онова време се случи следното: Илий беше легнал да спи на мястото си. Очите му бяха почнали да се премрежват и той не можеше да вижда.
3 Божият светилник още не беше угаснал и Самуил лежеше в Господния храм, където беше Божият ковчег.
4 Тогава Господ викна към Самуил: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Ето ме!“
5 Завтече се при Илий и каза: „Ето ме! Ти ме повика.“ Но той отвърна: „Не съм те викал. Иди си легни.“ И той си отиде и си легна да спи.
6 Но Господ викна отново към Самуил: „Самуиле, Самуиле!“ Той стана и отиде пак при Илий, и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Но той отговори: „Не съм те викал, синко, иди си легни.“
7 Самуил не беше разбрал, че това е Господ, защото словото на Господа още не беше му се откривало.
8 Господ викна към Самуил и трети път. Той стана, отиде при Илий и каза: „Ето ме. Ти ме повика.“ Тогава Илий разбра, че Господ е Този, Който призовава момчето.
9 Затова Илий каза на Самуил: „Иди си легни и ако Призоваващият те повика, отговори така: „Говори, Господи, понеже Твоят служител слуша.“ Самуил отиде и легна на мястото си.
10
И Господ дойде, застана и викна, както преди това: „Самуиле! Самуиле!“ Той отговори: „Говори , понеже Твоят служител слуша.“11 Тогава Господ каза на Самуил: „Ето Аз ще извърша в Израил такова дело, че ще писнат и двете уши на всеки, който чуе за него.
12 В онзи ден Аз отначало докрай ще изпълня над Илий всичко, което предизвестих за дома му.
13 Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше.
14 Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“
15
Самуил спа до сутринта и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение.16 Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“
17 Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“
18 Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“
19
Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума.20 Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк.
21 Господ се явяваше в Силом и по-нататък, защото се откриваше на Самуил в Силом чрез словото на Господа .
1
Филистимците се подготвяха да воюват с израилтяните. А Самуиловото слово се беше разпространило по цял Израил. Тогава израилтяните тръгнаха на война против филистимците и се разположиха на лагер при Авен-Езер, а филистимците — при Афек.2 Филистимците се наредиха за бой против израилтяните. Разрази се тежко сражение, филистимците разбиха израилтяните и избиха на бойното поле около четири хиляди души от тях.
3 Когато народът дойде в стана, Израилевите старейшини казаха: „Защо Господ остави днес да ни победят филистимците? Да си вземем от Силом ковчега на Господния завет и като дойде сред народа, ще ни спаси от ръката на враговете ни.“
4 Така народът изпрати пратеници в Силом и те донесоха оттам ковчега на завета на Господ Вседържител, Който седи на херувими. А при ковчега на Божия завет бяха и двамата синове на Илий — Офни и Финеес.
5
И когато ковчегът на завета Господен пристигна в стана, цял Израил нададе такъв силен вик на ликуване, че земята ехтеше.6 Филистимците чуха радостните викове и попитаха: „Какво е това страшно викане в стана на евреите?“ И разбраха, че в стана е пристигнал Господният ковчег.
7 Филистимците се изплашиха, защото си казаха: „Техният Бог е дошъл в стана им. Горко ни! Защото такова нещо не се е случвало по-рано.
8 Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на този силен Бог? Този Бог порази египтяните с всякакви напасти в пустинята.
9 Бъдете храбри, филистимци, и бъдете мъжествени, иначе ще станете роби на евреите, както те са ваши роби. Бъдете мъжествени и влезте в битка с тях.“
10
Филистимците влязоха в битка и израилтяните бяха разбити, така че всеки побягна към шатрата си. Поражението беше твърде голямо — от израилтяните паднаха убити тридесет хиляди пешаци.11 Божият ковчег беше пленен и загинаха двамата синове на Илий Офни и Финеес.
12
Един човек от Вениаминовото племе тръгна от полесражението в същия ден и отиде в Силом с раздрана дреха и прах по главата.13 Когато той пристигна, Илий седеше на стол при входа и гледаше към улицата в очакване, понеже сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато този човек пристигна в града и съобщи това, целият град високо застена.
14 Илий чу риданията и виковете и попита: „Какъв е този шум?“ Човекът веднага се приближи и съобщи на Илий.
15 Тогава Илий беше на деветдесет и осем години; очите му бяха помътнели и той не можеше да вижда.
16 Човекът каза на Илий: „Аз дойдох от стана, днес пристигнах от полесражението.“ Илий запита: „Какво стана, синко?“
17 Вестителят отговори: „Израилтяните побягнаха пред филистимците, народът претърпя голямо поражение. Също и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, а Божият ковчег беше пленен.“
18 Когато той спомена за Божия ковчег, Илий падна по гръб от стола при входа; понеже беше стар и тежък, той си строши гръбнака и умря. Той беше съдия на Израил четиридесет години.
19
Снаха му, жената на Финеес, беше в напреднала бременност. Щом чу известието за пленяването на Божия ковчег и за смъртта на свекъра си и мъжа си, припадна на земята и роди, понеже болките дойдоха внезапно.20 Когато тя лежеше на умиране, жените около нея ѝ казваха: „Радвай се, ти роди син.“ Но тя не отговори и не обърна внимание.
21 Тя даде име на детето Ихавод , с което искаше да каже: „Славата си отиде от Израил“ — поради загубата на Божия ковчег и на свекъра си и на мъжа си.
22 И рече: „Славата си отиде от Израил, понеже Божият ковчег е пленен.“
1
Като плениха Божия ковчег, филистимците го пренесоха от Авен-Езер в Азот.2 Филистимците взеха Божия ковчег, внесоха го в капището на Дагон и го поставиха до Дагон.
3 На другата сутрин, когато жителите на Азот станаха, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагон, и го поставиха пак на мястото му.
4 Когато на следната сутрин станаха рано, ето Дагон лежи по лице на земята пред Господния ковчег. Главата на Дагон и двете му ръце отсечени, всяка отделно, на прага. Беше останало само туловището на Дагон.
5 Поради това жреците на Дагон и всички, които посещават капището на Дагон в Азот, не стъпват върху прага на Дагон до днес, а го прескачат.
6
Ръката на Господа тежко притисна жителите на Азот, Бог ги порази и ги наказа с циреи в Азот и околностите му .7 Като видяха това, азотците казаха: „Да не остава у нас ковчегът на Бога Израилев, защото Неговата ръка е тежка и за нас, и за нашия бог Дагон.“
8 Затова изпратиха пратеници и събраха при себе си всички филистимски началници, и попитаха: „Какво да правим с ковчега на Израилевия Бог?“ И рекоха гетци: „Нека ковчегът на Израилевия Бог премине у нас в Гет.“ И изпратиха ковчега на Бога Израилев в Гет.
9 След като го пренесоха, ръката на Господа притисна града и причини твърде голям ужас. Господ порази градските жители, от малък до голям, и по тях се появиха циреи.
10 И те изпратиха Божия ковчег в Аскалон. И когато Божият ковчег пристигна в Аскалон, аскалонци завикаха и всеки казваше: „Донесоха при нас ковчега на Израилевия Бог, за да погубят нас и народа ни.“
11 Тогава изпратиха и събраха всички филистимски началници и всеки казваше: „Отпратете ковчега на Израилевия Бог; нека се върне на мястото си, за да не погуби нас и народа ни.“ Защото целият град беше обхванат от смъртен ужас: Божията ръка твърде тежко ги притисна, откакто ковчегът на Израилевия Бог дойде тук.
12 И онези, които не умряха, бяха поразени с циреи, така че писъците от града се издигаха до небето.
1
Господният ковчег остана във филистимската земя седем месеца и тази земя се напълни с мишки.2 Тогава филистимците повикаха жреци и предсказатели и запитаха: „Какво да правим с ковчега Господен? Научете ни как да го върнем на мястото му.“
3 Те отговориха: „Ако искате да върнете ковчега на завета на Господа, Бога Израилев, не го изпращайте без дарове, а му принесете жертва за вина; тогава ще се изцелите и ще разберете защо не отстъпва от вас ръката Му.“
4 По-нататък те попитаха: „Каква жертва за вина трябва да Му принесем?“ В отговор те казаха: „Според броя на филистимските началници — пет златни цирея и пет златни мишки; защото бедата върху всички вас и върху вашите началници е еднаква.
5 И така, направете изваяни подобия на вашите циреи и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и така въздайте слава на Израилевия Бог. Може би Той ще направи по-лека ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви.
6 Защо да ожесточавате сърцата си, както ожесточиха сърцата си египтяните и фараонът? Нали когато Господ прояви силата Си над тях, те ги пуснаха и онези тръгнаха.
7
А сега, пригответе нова кола и вземете две крави първескини, на които още не е поставян хомот; впрегнете кравите в колата, а телетата им отстранете от тях в обора.8 След това вземете Господния ковчег и го поставете на колата, а златните неща, които ще Му принесете като жертва за вина, поставете в сандъче до ковчега. Тогава го пуснете да тръгне.
9 Но внимавайте, ако се насочи към Ветсамис, следователно Той ни е направил това голямо зло. Ако ли пък не, ще знаем, че не ръката Му ни е поразила, а това е станало с нас случайно.“
10
Така и постъпиха: взеха две крави първескини и ги впрегнаха в кола, а телетата им отведоха в обора.11 Поставиха на колата Господния ковчег, сандъчето със златните мишки и изваяните циреи.
12 Тогава кравите тръгнаха право по направление Ветсамис. Вървяха точно по пътя и мучаха, но не се отбиваха ни надясно, ни наляво. А филистимските началници ги следваха до областта Ветсамис.
13
Жителите на Ветсамис тъкмо жънеха жито в долината. Когато погледнаха, те видяха Господния ковчег и радостни се завтекоха насреща.14 Когато колата дойде в нивата на Иисус от Ветсамис, тя спря. Там имаше един голям камък. Нацепиха дървената кола, а кравите принесоха като всеизгаряне пред Господа.
15 Левитите снеха Господния ковчег и сандъчето, което беше до него и в което се намираха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В онзи ден мъжете от Ветсамис принесоха пред Господа всеизгаряне и заклаха жертви.
16 Петимата филистимски началници видяха това и се върнаха същия ден в Акарон.
17
Тези златни циреи, които филистимците принесоха пред Господа като жертва за вина, бяха: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон.18 А златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, от укрепения град до неукрепените села. Големият камък, върху който поставиха Господния ковчег, и до днес се намира в нивата на ветсамисеца Иисус .
19
Затова Бог наказа тяхната земя Ветсамис, задето те надничаха в Господния ковчег, и изби от народа петдесет хиляди и седемдесет души. Тогава народът заплака, понеже Господ го наказа с много тежко изтребление.20 Затова жителите на Ветсамис викнаха: „Кой може да служи пред Господа, пред този свят Бог? При кого от нас трябва да отиде Той?“
21 И така, те пратиха пратеници при жителите на Кириат-Ярим да известят: „Филистимците върнаха Господния ковчег. Елате и го вземете при вас.“
1
Тогава жителите на Кириат-Ярим дойдоха, взеха Господния ковчег и го донесоха в къщата на Аминадав на хълма, а сина му Елеазар посветиха да пази Господния ковчег.2 От онзи ден, когато ковчегът беше донесен в Кириат-Ярим, се измина много време — двадесет години. Целият Израилев дом с ридания се обърна към Господа.
3
Затова Самуил обяви пред целия Израилев дом: „Ако от все сърце искате да се обърнете към Господа, изхвърлете от средата си чуждоземните богове и астартите, пригответе сърцата си за Господа и само на Него, Единия, служете. Тогава Той ще ви избави от властта на филистимците.“4 Израилтяните премахнаха ваали и астарти и започнаха да служат само на Господа.
5
Самуил разпореди: „Съберете целия Израил в Масифа и аз ще се помоля за вас пред Господа.“6 Тогава се събраха в Масифа, наливаха вода и я изливаха пред Господа. Те постиха през онзи ден и казваха: „Съгрешихме пред Господа.“ И Самуил съдеше синовете Израилеви в Масифа.
7
Филистимците чуха, че израилтяните се събрали в Масифа, и филистимските началници тръгнаха на битка против Израил. Като чуха това, израилтяните се изплашиха от филистимците.8 Тогава израилтяните молеха Самуил: „Не преставай да издигаш глас към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни избави от филистимските ръце.“ А Самуил отговори: „Аз няма да отстъпя от Господа, своя Бог, няма да престана да викам за вас в молитвите си!“
9 Самуил взе едно агне сукалче и с целия народ го принесе като жертва всеизгаряне пред Господа. Самуил се помоли с висок глас пред Господа за Израил и Господ го чу.
10 А когато Самуил принасяше всеизгаряне, филистимците тръгнаха да се сражават с Израил. Но този ден Господ изпрати буря със силен гръм над филистимците и те изпаднаха в такъв ужас, че бяха поразени от Израил.
11 Израилтяните излязоха от Масифа, преследваха филистимците и им нанасяха поражения чак до Ветхор.
12
Самуил взе един камък, постави го между Масифа и Сен и го нарече Авен-Езер , като каза: „Дотук Господ ни помогна.“13 Така филистимците бяха усмирени и вече не нахлуваха в израилската област. Ръката на Господа тегнеше върху филистимците през всички дни на Самуил.
14 Така на Израил бяха върнати градовете, които филистимците бяха превзели от Израил — от Акарон чак до Гет. Израил освободи от филистимска власт също и околностите им. Настъпи мир също между Израил и аморейците.
15
Самуил беше съдия над Израил през всички дни на живота си.16 Всяка година той тръгваше да обикаля Ветил, Галгал и Масифа и съдеше Израил по всички тези места.
17 След това се връщаше в Рама, понеже там беше неговият дом. Там той съдеше Израил и там построи жертвеник на Господа.
1
А когато Самуил остаря, постави своите синове за съдии над Израил.2 Името на първородния му син беше Йоил, а името на втория му син — Авия; те бяха съдии във Вирсавия.
3 Но синовете му не вървяха по неговите пътища, а търсеха своята изгода: вземаха подкупи и опорочаваха правосъдието.
4
Тогава всички израилски старейшини се събраха, дойдоха при Самуил в Рама5 и му заявиха: „Ето ти остаря, а синовете ти не вървят по твоите пътища. Затова постави ни цар, който да ни управлява, както е при другите народи.“
6 Това нещо беше лошо в очите на Самуил — когато те настояваха: „Дай ни цар, който да ни управлява.“ Затова Самуил отправи молитва към Господа.
7 И Господ рече на Самуил: „Послушай народния глас за всичко, което ти казват; защото те не отхвърлиха тебе, а отхвърлиха Мене, за да не царувам повече над тях.
8 Както те постъпват от времето, когато ги изведох от Египет, и до днес, като Ме изоставиха и служеха на други богове, така постъпват и с тебе.
9 Затова послушай гласа им. Но ги предупреди и им съобщи какви права има царят, който ще господарува над тях.“
10
Самуил извести на народа, който искаше от него цар, всички тези думи на Господа.11 Той каза също: „Ето какви ще бъдат правата на царя, който ще царува над вас: той ще взема синовете ви и ще ги поставя на своите колесници като свои конници. Те ще препускат пред колесницата му.
12 Едни ще постави да му бъдат хилядници и петдесетници, други да му обработват нивите, да жънат житото му и да му правят бойно оръжие и всичко необходимо за колесниците му.
13 Ще взима дъщерите ви да варят миро, да готвят ястие и да пекат хляб.
14 Ще взима най-добрите от вашите ниви, лозя и маслинови градини и ще ги раздаде на слугите си.
15 Ще взима десятъка от посевите ви и от лозята ви и ще го дава на евнусите си и на слугите си.
16 Ще взима слугите ви и слугините ви, най-добрите ви младежи и ослите ви и ще ги използва за своя работа.
17 Ще взима десятък от дребния ви добитък, а и самите вие ще му бъдете слуги.
18 Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“
19
Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас20 и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“
21 След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа.
22 А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се — всеки в града си.“
1
Тогава във Вениаминовото племе имаше един знатен човек на име Кис, син на Авиил, син на Церон, син на Бехорат, син на Афия, родом вениаминец.2 Той имаше син на име Саул, млад и хубавец. Между израилтяните нямаше по-хубав от него; от рамената си нагоре той беше по-висок от всички.
3
Един ден се загубиха ослиците на Сауловия баща Кис и Кис каза на сина си Саул: „Вземи със себе си един от слугите и станете, за да отидете и потърсите ослиците.“4 Така пребродиха Ефремовата хълмиста земя, пребродиха и областта Шалиша, но не ги намериха; пребродиха и областта Шаалим, и там ги няма; пребродиха и областта на Вениаминовото племе и не ги намериха.
5 Когато дойдоха в местността Цув, Саул каза на слугата си, който го придружаваше: „Да се върнем, иначе баща ми ще започне да се безпокои за нас вместо за ослиците.“
6 Но слугата му каза: „Ето в този град има един Божий човек — този човек е на висока почит. Всичко, което той каже, се сбъдва точно. Да отидем сега там — може би той ще ни посочи нашия път, по който да вървим.“
7 Саул възрази: „Ако наистина отидем, какво ще занесем като подарък на този човек? Защото хляб не остана в торбите ни и подарък няма, за да предложим на Божия човек. Какво имаме още при себе си?“
8 Слугата отново отговори на Саул: „Ето аз имам четвърт сикла сребро. Ще я дам на Божия човек, за да посочи пътя ни.“
9 В миналото в Израил, когато някой отивал да пита Бога, се е казвало: „Да отидем при ясновидеца.“ Защото този, когото днес наричат пророк, в миналото се е наричал ясновидец.
10 Саул каза на слугата: „Предложението ти е добро — да отидем!“ И така те отидоха в града, където живееше Божият човек.
11
Когато се изкачваха по възвишението в града, срещнаха девойки, които бяха излезли да си налеят вода. И ги попитаха: „Дали е тука ясновидецът?“12 Те им отговориха: „Тук е. Ето той е пред вас. Само побързайте. Точно сега той дойде в града, понеже днес народът има жертвоприношение на възвишението.
13 Щом влезете в града, ще го намерите, преди още да е отишъл на възвишението на празничния обяд. Народът няма да започне да яде, докато той не дойде, понеже той ще благослови жертвата и след това поканените ще започнат да ядат. Затова вървете, тъкмо по това време ще го намерите.“
14 И се изкачиха в града. А когато дойдоха в центъра на града, ето Самуил излезе насреща им, за да отиде на възвишението.
15
А един ден преди Саул да дойде, Господ даде на Самуил следното откровение:16 „Утре по това време ще ти изпратя един човек от областта на Вениаминовото племе — него ти помажи за цар на Моя народ Израил. Той ще избави народа Ми от филистимската власт. Защото Аз погледнах милостиво към Своя народ, понеже неговият зов за помощ достигна до Мене.“
17 Когато Самуил видя Саул, Господ му каза: „Ето човека, за когото ти говорих; той ще царува над Моя народ.“
18 Саул се приближи до Самуил при вратите и го попита: „Кажи ми, къде е домът на ясновидеца?“
19 Самуил отговори на Саул: „Аз съм ясновидецът, върви пред мене към възвишението. Днес вие ще обядвате с мене. Утре рано аз ще те пусна да си отидеш, след като ти обясня всичко, което имаш на сърце.
20 Не се грижи за ослиците, които ти се изгубиха преди три дни, защото те се намериха. И за кого е всичко, което е най-ценно в Израил? Не е ли за тебе и за целия ти бащин дом?“
21 Саул отговори: „Не съм ли аз вениаминец от най-малкото Израилево племе? Моят род не е ли най-незначителен между родовете от Вениаминовото племе? Защо ми говориш всичко това?“
22
Самуил взе със себе си Саул и слугата му, въведе ги в гостната стая и им даде почетно място между поканените, които бяха тридесетина души.23 Тогава Самуил каза на готвача: „Донеси онази част, която ти бях дал и за която ти бях наредил да я запазиш при себе си.“
24 Готвачът донесе плешката и това, което беше с нея, и ги сложи пред Саул. Самуил каза: „Ето това е запазено. Сложи го пред себе си и яж, понеже за този случай то е запазено за тебе, когато свиках народа.“
И в онзи ден Саул обядва със Самуил.25 Тогава те слязоха от възвишението в града и Самуил разговаряше със Саул на покрива .
26 Рано сутринта, при зазоряване, Самуил повика Саул на покрива и каза: „Стани, аз ще те изпратя.“ Саул стана и двамата, той и Самуил, излязоха навън.
27
Когато наближаваха края на града, Самуил рече на Саул: „Кажи на слугата да върви пред нас, а ти спри сега и аз ще ти открия какво каза Бог.“1
Тогава Самуил взе съд с елей, изля го върху главата му, целуна го и каза: „Ето Господ те помаза за цар на Своето наследство в Израил :2 когато ти днес си тръгнеш от мене, ще срещнеш двама души при гроба на Рахил в Целцах. Те ще ти кажат: „Намериха се ослиците, които тръгна да търсиш. Ето баща ти забрави за ослиците, а се безпокои за вас и казва: „Какво да направя за своя син?“
3 Когато оттам продължиш и отидеш до дъба на Тавор, там ще те срещнат трима души, които отиват на Божието място във Ветил: единият ще носи три ярета, другият — три хляба, а третият — мех с вино.
4 Те ще те поздравят, ще ти дадат двата хляба и ти ще ги вземеш от тях.
5 След това ще отидеш на Божия хълм, където е филистимската стража ; и когато влезеш там в града, ще срещнеш групата от пророци, които слизат от възвишението, и пред тях звучат псалтир и тимпан, флейта и гусла, и те ще пророкуват.
6 Тогава Господният Дух ще слезе върху тебе и ти ще пророкуваш заедно с тях, и ще станеш друг човек.
7 Когато тези знамения се сбъднат над тебе, тогава прави това, което ти е възможно, защото с тебе е Бог.
8 Иди преди мене в Галгал, където и аз ще дойда при тебе, за да принеса всеизгаряния и мирни жертви; седем дена чакай, докато дойда при тебе, и тогава ще ти възвестя какво да правиш.“
9
Щом Саул се обърна, за да си тръгне от Самуил, Бог му даде друго сърце и всички онези знамения се сбъднаха в същия ден.10 Когато оттам дойдоха до хълма, ето че ги срещна групата от пророци и Божият Дух слезе върху него, и той пророкуваше сред тях.
11 Всички, които го познаваха от по-рано, като видяха, че той пророкува заедно с пророците, питаха се един друг: „Какво е станало с Кисовия син? Нима и Саул принадлежи към пророците?“
12 Тогава един от онези, които бяха там, попита: „А кой е техният баща?“ Затова се появи поговорката: „Нима и Саул принадлежи към пророците?“
13 Когато престана да пророкува, Саул отиде на хълма.
14 И чичото на Саул попита него и слугата му: „Къде ходихте?“ Той отговори: „Търсихме ослиците, но като разбрахме, че ги няма, отбихме се при Самуил.“
15 Сауловият чичо го помоли: „Разкажи ми какво ви каза Самуил.“
16 И Саул отговори на чичо си: „Той точно ни извести, че ослиците са намерени.“ Но не му съобщи това, което Самуил му беше казал за царството.
17
След това Самуил свика народа при Господа в Масифа18 и каза на израилтяните: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз изведох Израил от Египет и ви освободих от властта на Египет и на всички царства, които ви притесняваха.
19 А вие сега отхвърлихте вашия Бог, Който ви спасява от всички ваши бедствия и мъки, и Му заявихте: „Не, непременно ни постави цар.“ И така, застанете сега пред Господа според племената си и според родовете си .“
20
Тогава Самуил заповяда да дойдат всички Израилеви племена и Вениаминовото племе беше посочено с жребий.21 След това заповяда на Вениаминовото племе да пристъпи според родовете си и с жребий беше посочен родът на Матри. А когато доведоха рода на Матри по мъже, с жребий беше посочен Саул, син на Кис. Търсиха го, но не го намериха.
22 Затова пак се допитаха до Господа: „Дали изобщо този човек е дошъл тук?“ И Господ отговори: „Ето той се крие в обоза.“
23 Бързо отидоха и го доведоха оттам. Когато застана сред народа, от раменете си нагоре той беше по-висок от всички.
24 Тогава Самуил каза на целия народ: „Виждате ли кого е избрал Господ? Като него няма сред всички вас.“ Тогава целият народ започна да ликува и завика: „Да живее царят!“
25
След това Самуил възвести на народа правата на царската власт, записа ги в книга и я положи пред Господа. Тогава той разпусна целия народ, всеки да си отиде в своя дом.26 Също и Саул си отиде вкъщи, в Гива. Придружаваха го онези храбреци, до чиито сърца се беше докоснал Бог.
27 Но злостни хора заявяваха: „Как може да ни спаси такъв!“ И го презряха и не му поднесоха дарове. Но той се правеше, че не забелязва това.
1
Тогава, след месец време, дойде амонецът Наас и се разположи на лагер срещу Явис в Галаад. Тогава всички жители на Явис казаха на Наас: „Сключи с нас съюз и ние ще ти служим.“2 В отговор амонецът Наас им каза: „Ще сключа с вас договор, но при условие че извадя на всеки от вас дясното око и чрез това навлека позор върху цял Израил.“
3 Старейшините на Явис му казаха: „Дай ни срок седем дена, за да изпратим пратеници по цялата израилска област. Не дойде ли никой да ни помогне, ще се съгласим с тебе.“
4 Пратениците отидоха в града на Саул, Гива, и оповестиха на народа всичко това. Тогава целият народ издигна вопъл и заплака.
5
И ето, Саул се прибираше от полето и вървеше след воловете. Той попита: „Какво е станало с народа, та плаче?“ И му съобщиха думите на жителите на Явис.6 Когато Саул чу това известие, Божият Дух слезе върху него и той се разгневи силно.
7 Взе два впрегнати вола, разсече ги на части и ги разпрати по цялата израилска област чрез онези пратеници със съобщението: „Така ще бъде постъпено с воловете на всеки, който не тръгне след Саул.“ Страх от Господа обзе народа и всички потеглиха като един човек.
8 Когато Саул им направи преглед във Везек, оказаха се триста хиляди израилтяни и тридесет хиляди юдеи.
9 Поръчаха на дошлите пратеници: „Съобщете на жителите на Явис в Галаад това: „Утре, когато слънцето припече силно, ще получите помощ“.“
Пратениците отидоха, съобщиха това на жителите на Явис и те се зарадваха.10 Жителите на Явис казаха на амонците: „Утре ще ви се предадем. Постъпете с нас, както намерите за добре.“
11 На следния ден Саул раздели народа на три отряда. Те проникнаха в стана по време на утринната стража и преди дневния пек поразиха амонците; оцелелите от тях бяха разпръснати така, че от тях не останаха даже и двама души заедно.
12
Тогава народът каза на Самуил: „Кои са тези, които бяха възкликнали: „Саул ли ще царува над нас?“ Дайте ни тези хора, за да ги избием.“13 Но Саул възрази: „На днешния ден не бива да се убива никой, защото днес Господ извърши спасително дело в Израил.“
14 Самуил каза на народа: „Да отидем в Галгал и да осветим там царството.“
15 Тогава целият народ тръгна за Галгал. Там, в Галгал, поставиха Саул за цар пред Господа и принесоха мирни жертви пред Господа. Саул и всички израилтяни се веселиха там твърде много.
1
След това Самуил каза на целия Израил: „Ето аз ви послушах за всичко, което ми говорихте, и поставих цар над вас.2 Ето царят ви предвожда по време на война. А аз вече съм стар и беловлас и синовете ми живеят сред вас. Аз бях ваш предводител от младини до днес.
3 Ето застанал съм тук — свидетелствайте против мене пред Господа и Неговия помазаник! На кого съм взел вола, на кого съм взел осела, кого съм измамил и кого съм онеправдал, от кого съм взел подкуп, за да затворя очи спрямо делото му — и аз ще ви го върна.“
4 А те отговориха: „Ти не си ни измамвал, нито си ни онеправдавал и от никого нищо не си взел.“
5 Той им каза: „Свидетел ви е Господ, свидетел е и помазаникът Му в този ден, че не намерихте нищо против мене.“ Те отговориха: „Свидетел е.“
6
Тогава Самуил каза на народа: „Господ е Този, Който постави Мойсей и Аарон и Който изведе вашите предци от египетската земя.7 А сега застанете, за да разсъждавам с вас пред Господа за всички благодеяния, които Той оказа на вас и на вашите предци.
8 Когато Яков дойде в Египет , предците ви завикаха към Господа. Господ прати Мойсей и Аарон и те изведоха предците ви от Египет, и им дадоха това място за заселване.
9 Но те забравиха Господа, своя Бог, и Той ги предаде в ръцете на асорския военачалник Сисара, на филистимците и на моавския цар, които воюваха против тях.
10 Затова те викнаха към Господа: „Съгрешихме, защото изоставихме Господа и започнахме да служим на ваали и астарти. А сега, избави ни от ръцете на враговете ни и ние ще служим на Тебе.“
11 Тогава Господ изпрати Йероваал и Варак, Йефтай и Самуил и ви избави от ръцете на окръжаващите ви врагове, и вие живяхте в безопасност.
12 Но като видяхте, че амонският цар Наас е потеглил против вас, вие ми казахте: „Не, нека цар царува над нас“ — когато Господ, вашият Бог, е ваш цар.
13
И така, ето царя, когото избрахте, когото измолихте. Ето Господ постави цар над вас.14 Ако се боите от Господа и Му служите, ако слушате гласа Му и не се отклонявате от Господните заповеди както вие, така и царят ви, който царува над вас, и следвате Господа, вашия Бог, то ръката на Господа няма да бъде против вас.
15 Ако пък не слушате гласа на Господа и започнете да се отклонявате от Неговите заповеди, то ръката на Господа ще бъде против вас и против царя ви, както беше против бащите ви.
16 А сега станете и погледнете знамението, което Господ ще извърши пред очите ви.
17 Нали сега е пшеничена жътва? Но аз ще призова Господа, за да изпрати гръм и дъжд. Така вие ще разберете и ще видите колко голямо е лошото дело, което сте извършили пред очите на Господа, като поискахте за себе си цар.“
18 Тогава Самуил призова Господа и Господ изпрати мълнии и дъжд в онзи ден, така че целият народ изпадна в голям страх пред Господа и пред Самуил.
19
Тогава целият народ каза на Самуил: „Помоли се за слугите си пред Господа, твоя Бог, за да не загинем; защото към всичките си грехове прибавихме още едно лошо дело, тъй като искахме за себе си цар.“20 Но Самуил отговори на народа: „Не се бойте, вие вече извършихте това лошо дело. Само повече не спирайте да следвате Господа и служете на Господа от все сърце.
21 Не се отклонявайте след нищожни богове, които не могат да ви принесат полза и да ви избавят, понеже са нищо.
22 А Господ няма да отхвърли народа Си заради Своето велико име, понеже Господ благоволи да ви направи Свой народ.
23 А що се отнася до мене — нека бъда далеч от грях пред Господа. Няма да престана да се моля за вас, но ще ви поучавам в добрия и правия път.
24 Само имайте страх пред Господа и Му служете вярно и от сърце, защото видяхте какви велики дела извърши Той за вас.
25 Но ако извършвате лоши дела, тогава ще загинете и вие, и вашият цар.“
1
Саул беше на години, когато се възцари, и царува две години над Израил . Той си избра три хиляди мъже от Израил:2 две хиляди бяха със Саул в Михмас и на хълма Ветил, а хиляда бяха с Йонатан в Гива от Вениаминовата област. Останалата част от народа той разпусна — всеки в своята шатра.
3
Йонатан порази началника на филистимската стража, който се намираше в Гива. Филистимците чуха за това, а Саул извести с тръба по цялата страна и обяви: „Нека чуят евреите!“4 Така цял Израил беше известен, че Саул поразил началника на филистимската стража, поради което Израил стана омразен на филистимците. Тогава народът беше призован в Галгал да следва Саул.
5
А и филистимците се събраха да воюват с Израил: тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници, както и войска, многобройна като пясъка по морския бряг. Те дойдоха и се разположиха на стан в Михмас, на изток от Бет-Авен.6 Когато израилтяните видяха, че са в опасност и че народът беше силно притиснат, криеха се в пещери, проломи, скални цепнатини, подземия и ровове.
7 Други от евреите преминаха отвъд Йордан, в областите Гад и Галаад.
Саул тогава се намираше още в Галгал и целият народ, който го следваше, се беше изплашил силно.8 Той чака в Галгал седем дена до времето, определено от Самуил, но Самуил не дойде. Когато народът започна да се разбягва от него,
9 Саул нареди: „Доведете при мене отреденото за жертва всеизгаряне и за мирни приношения.“ И принесе всеизгаряне.
10 Щом свърши с принасянето на всеизгаряне, ето че дойде Самуил. Саул излезе насреща му, за да го поздрави.
11 А Самуил попита: „Какво си направил?“ Саул отговори: „Видях, че народът се разбягва от мене, а ти не дойде в определеното време, филистимците пък се събраха в Михмас.
12 Затова си помислих: „Сега ще се спуснат върху мене филистимците в Галгал, а аз още не съм се помолил на Господа“ — и затова се реших да принеса всеизгаряне.“
13 Тогава Самуил каза на Саул: „Неразумно си постъпил, като не си изпълнил заповедта на Господа, своя Бог, която Той беше дал, защото днес Господ щеше завинаги да затвърди царската ти власт над Израил.
14 Но сега твоята царска власт няма да устои. Господ ще Си намери мъж по сърцето Си и ще му заповяда да бъде вожд на народа Му, защото ти не изпълни, каквото Господ ти бе заповядал.“
15
Самуил стана и си отиде от Галгал в Гива от Вениаминовата област . Саул преброи хората, които още бяха с него — те бяха около шестстотин души.16 Саул със сина си Йонатан и хората, които се намираха при тях, се установиха в Гива от Вениаминовата област ; а филистимците се разположиха на стан в Михмас.
17 От филистимския стан излезе отряд разбойници, разделен на три дружини: едната тръгна по пътя за Офра, в областта Суал,
18 другата дружина тръгна по пътя за Веторон, а третата тръгна по пътя към областта, която гледа към долината Цевоим, към пустинята.
19
А в цялата израилска земя нямаше нито един ковач, понеже филистимците се бяха наговорили да не позволяват евреите да си правят мечове, нито копия.20 Затова всички израилтяни трябваше да ходят при филистимците да коват палешника си, мотиката си, брадвата си и остена си.
21 Цената за острене на палешници и мотики беше един пим , а за острене на брадва и приготвяне на остен — една трета сикла.
22 Затова по време на войната нямаше нито меч, нито копие в ръцете на хората, които бяха със Саул и Йонатан. Такива имаха само Саул и синът му Йонатан.
23
А филистимската стража се изнесе към Михмаския проход.1
Един ден Сауловият син Йонатан каза на своя оръженосец: „Ела да нападнем филистимската стража, която е отсреща.“ Но на баща си той не каза нищо.2 А Саул се намираше край Гива, под наровото дърво, което е в Мигрон; хората, които бяха с него, наброяваха около шестстотин мъже.
3 Ахия, син на Ахитув, брат на Йохавед, син на Финеес, син на Илий, беше свещеник Господен в Силом и носеше ефод. А хората не разбраха, че Йонатан е тръгнал.
4 Между проходите, през които Йонатан искаше да се промъкне до филистимската стража, имаше остра скала от едната страна и остра скала от другата: едната наричаха Боцец, а другата — Сене;
5 едната скала се издигаше от север към Михмас, другата — от юг към Гива.
6
Йонатан каза на своя оръженосец: „Нека нападнем стражата на тези необрязани. Може би Господ ще ни помогне, понеже за Господа не е трудно да спаси чрез мнозина или чрез малцина.“7 Оръженосецът отговори: „Прави това, което си намислил. Аз съм с тебе; върви, където желаеш.“
8 Йонатан каза: „Ще отидем към тези хора и ще се покажем.
9 Ако те ни кажат така: „Спрете се, докато дойдем при вас“, ние ще се спрем на местата си и няма да се изкачим при тях.
10 Но ако кажат: „Изкачете се при нас“ — ние ще се изкачим, защото Господ ги е предал в ръцете ни. Това ще бъде знак за нас.“
11 Когато и двамата се показаха на филистимската стража, филистимците казаха: „Вижте, евреите излизат от дупките, в които се бяха изпокрили.“
12 Стражата извика на Йонатан и оръженосеца му: „Изкачете се при нас и ние ще ви кажем нещо.“ Тогава Йонатан каза на оръженосеца си: „Върви след мене, защото Господ ги предаде в ръцете на Израил.“
13 Тогава Йонатан започна да се катери с ръце и с крака и оръженосецът му след него. И филистимците падаха поразени пред Йонатан, а след него оръженосецът ги доубиваше.
14 При това първо поражение, нанесено от Йонатан и оръженосеца му, паднаха убити около двадесет души в едно пространство от половин нива, обработвана от впряг волове за един ден.
15 И настъпи ужас в лагера на филистимците, на полето и сред целия народ: стражата и онези, които опустошаваха земята, се изплашиха много; цялата земя се разтресе и настана страх от Господа.
16
Когато Сауловите стражи наблюдаваха от Гива от Вениаминовата област суматохата, видяха, че тълпата се разпръсваше насам и натам.17 Саул каза на хората, които бяха с него: „Направете оглед и разберете кои от нашите са излезли.“ Направиха оглед и разбраха, че ги нямаше Йонатан и оръженосеца му.
18 И Саул рече на Ахия: „Донеси Божия ковчег.“ В онова време Божият ковчег беше заедно с израилтяните.
19 Докато Саул още говореше на свещеника, суматохата във филистимския лагер все повече се увеличаваше. Тогава Саул каза на свещеника: „Събери ръцете си за молитва.“
20 Саул и всички хора, които бяха с него, се събраха и се придвижиха към мястото на битката. Те видяха, че в лагера на филистимците мечът на всеки поразяваше ближния му. Суматохата беше твърде голяма.
21 Тогава евреите, които преди това бяха с филистимците и които бяха тръгнали на битка на тяхна страна, се присъединиха към израилтяните, които бяха със Саул и Йонатан.
22 Също и всички израилтяни, които се криеха в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците са побягнали, се присъединиха към своите в битката.
23 И през онзи ден Господ избави Израил; а битката се разпростря чак над Бет-Авен .
24
Тъй като тогава израилтяните бяха изпаднали в тежко положение, Саул закле народа с думите: „Проклет да бъде този, който яде до довечера, докато не отмъстя на своите врагове.“ Затова никой от народа не вкуси храна.25 Тогава целият народ отиде в гората, а там по повърхността на земята имаше пити с мед.
26 Когато народът влезе в гората, ето тече мед. Но никой не доближи ръка към устата си, понеже народът се боеше от клетвата.
27 Йонатан не беше чул, че баща му е заклел народа, и като протегна края на тоягата, която беше в ръката му, натопи я в медената пита и я поднесе с ръка към устата си. Очите му светнаха.
28 Един от народа проговори: „Баща ти закле народа с думите: „Проклет да бъде, който днес вкуси храна“. Поради това народът изнемощя“.
29 А Йонатан каза: „Баща ми смути страната. Вижте как ми светнаха очите, щом вкусих малко от този мед.
30 Ако народът се беше нахранил днес от плячката, която придоби от враговете си, нямаше ли да бъде по-голямо поражението на филистимците?“
31
Така в онзи ден израилтяните разбиха филистимците от Михмас до Айалон, но народът беше много изнемощял.32 Тогава хората се нахвърлиха върху плячката, вземаха овце, волове и телета, колеха ги на земята и ги ядяха с кръвта.
33 Тогава съобщиха на Саул: „Народът съгреши пред Господа, яде месото с кръвта.“ Той отвърна: „Вие съгрешихте. Дотъркаляйте сега при мене голям камък.“
34 После Саул нареди: „Идете между хората и им кажете всеки да доведе при мене бика си и всеки — овцата си. Колете тук и яжте, и не съгрешавайте пред Господа, като ядете с кръвта.“ През онази нощ всички довеждаха това, което им бе подръка, и го колеха там.
35 А Саул съгради жертвеник на Господа. Това беше първият жертвеник, въздигнат от него на Господа.
36
Тогава Саул каза: „Да нападнем филистимците тази нощ, да ги разграбим до съмване и да не оставим нито един от тях жив.“ А те отговориха: „Прави всичко, което намираш за добре.“ Но свещеникът рече: „Да пристъпим тук към Бога.“37 Саул се допита до Бога: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли в ръцете на Израил?“ Но в онзи ден Той не му даде никакъв отговор.
38 Тогава Саул заповяда: „Явете се тук всички вие, народни началници, разпитайте и разберете кой е извършил днес греха?
39 Защото — жив е Господ, Който спаси Израил! — дори това да е Йонатан, и той непременно ще умре.“ Но никой от целия народ не му отговори.
40 Саул каза на всички израилтяни: „Вие застанете на едната страна, а аз и синът ми Йонатан ще застанем от другата страна.“ Народът отвърна на Саул: „Прави, каквото намериш за добре.“
41 Саул се помоли на Господа: „Боже на Израил , покажи това .“ Жребият се падна на Йонатан и Саул, а народът беше освободен.
42 Тогава Саул рече: „Хвърлете жребий между мене и сина ми Йонатан “, и жребият се падна на Йонатан.
43
Саул попита Йонатан: „Разкрий ми какво си извършил.“ Йонатан му разказа: „Вкусих малко мед с края на тоягата, която беше в ръката ми, затова аз трябва да умра.“44 Тогава Саул заяви: „Нека Бог ме накаже и да приложи наказанието, ако ти, Йонатане, не умреш .“
45 Но народът каза на Саул: „Да умре Йонатан, който извърши такъв спасителен подвиг за Израил? Не, това не може да бъде! Жив е Господ! И косъм няма да падне от главата му на земята, защото само с помощта на Бога днес той извърши това дело.“ Така народът избави Йонатан и той не умря.
46 След това Саул престана да преследва филистимците. Така филистимците можаха да се разотидат по градовете си.
47
След като пое царуването над Израил, Саул воюва с всичките си околни врагове: с Моав и с амонците, с Едом и с царете на Сова, както и с филистимците. Навсякъде, където и да се обърнеше, все побеждаваше.48 Той прояви храброст, разби Амалик и освободи Израил от ръцете на грабителите му.
49
Синовете на Саул бяха: Йонатан, Йесуй и Мелхисуа. Имената на двете му дъщери бяха: името на първородната — Мерова, а името на по-малката — Мелхола.50 Жената на Саул се наричаше Ахиноама, дъщеря на Ахимаас; името на началника на войската му беше Авенир, син на Нир, чичо на Саул.
51 А Кис, баща на Саул, и Нир, баща на Авенир, бяха синове на Авиил.
52
През целия живот на Саул се водеше тежка война с филистимците. Когато Саул виждаше някой силен и храбър мъж, вземаше го на служба при себе си.1
След това Самуил каза на Саул: „Господ ме изпрати да те помажа за цар над Неговия народ, над Израил; сега чуй думите на Господа.2 Така каза Господ Вседържител: „Аз наблюдавах онова, което Амалик стори на Израил, как застана на пътя му, когато той идваше от Египет.“
3 Иди сега и порази Амалик и изтреби всичко негово ; не го щади, а предай на смърт мъже и жени, деца и кърмачета, волове и овце, камили и осли.“
4
Тогава Саул призова народа и го преброи в Телаим. Оказаха се двеста хиляди израилтяни пешаци, а освен това десет хиляди от племето на Юда.5 Саул се придвижи до града на Амалик и постави засада в долината.
6 Саул каза на кинейците: „Идете, отделете се, напуснете амаликитците, за да не ви изтребя с тях, понеже вие се държахте благосклонно към всички израилтяни, когато идваха от Египет.“ И така, кинейците се отделиха от амаликитците.
7
Тогава Саул разби Амалик от Хавила до местността Сур, която се намира срещу Египет.8 Той хвана жив амаликитския цар Агаг, а целия народ изтреби с меч .
9 Но Саул и народът пощадиха Агаг и най-доброто от едрия добитък, от угоените животни и агнетата — те изобщо не искаха да изтребят всичко, което беше добро, а изтребиха всичко лошо и нищожно.
10
И словото на Господа беше отправено към Самуил:11 „Разкайвам се, че поставих Саул за цар, понеже той се отвърна от Мене и не изпълни Моите заповеди.“ Натъжи се Самуил и цяла нощ призоваваше Господа.
12 А рано сутринта Самуил стана и тръгна да пресрещне Саул. На Самуил беше известено, че Саул е ходил на Кармил и там си е поставил паметник, а оттам се е върнал и е отишъл в Галгал.
13 Когато Самуил дойде при Саул, Саул му каза: „Благословен да си от Господа. Изпълних заповедта на Господа.“
14 Но Самуил попита: „Какво е това блеене на овце в ушите ми и този рев на добитък, който чувам?“
15 Саул отговори: „Докараха ги от Амалик, защото народът пощади най-доброто от дребния и едрия добитък за жертвоприношение на Господа, твоя Бог; а другото изтребихме.“
16 Самуил каза на Саул: „Стига! Ще ти известя какво ми каза Господ нощес.“ Саул му отговори: „Казвай.“
17
Самуил запита: „Нима ти не се имаше за незначителен, когато стана вожд на Израилевите племена и Господ те помаза за цар над Израил?18 Господ те изпрати на път и заповяда: „Иди, предай на унищожение нечестивите амаликитци и воювай против тях, докато ги изтребиш.“
19 Защо тогава ти не послуша Господния глас, а се хвърли по плячка и извърши зло пред очите на Господа?“
20 Саул отговори на Самуил: „Но аз послушах Господния глас, поех, където ме изпрати Господ, доведох амаликския цар Агаг и изтребих амаликитците.
21 А от плячката, дребен и едър добитък, народът взе най-доброто от това, което трябва да бъде унищожено, за да принесе в Галгал жертва на Господа, твоя Бог.“
22 Но Самуил възрази: „Нима всеизгарянията и жертвите са толкова приятни на Господа, колкото послушанието спрямо Господния глас? Наистина, послушанието е по-добро от жертвата и покорността — по-добра от тлъстината на овните.
23 Защото непокорството е също грях като магьосничеството и упорството е също като нечестието и идолопоклонството. Тъй като ти пренебрегна словото на Господа, затова и Той те отхвърля, за да не бъдеш цар.“
24
Тогава Саул каза на Самуил: „Съгреших, понеже наруших заповедта на Господа и твоите наставления, но се уплаших от народа и послушах желанието му.25 А сега, прости ми моя грях и се върни с мене, за да се поклоня на Господа.“
26 Но Самуил заяви на Саул: „Няма да се върна с тебе, защото ти пренебрегна словото на Господа и Господ те отхвърли, за да не бъдеш цар над Израил.“
27 А когато Самуил се обърна да си отиде, Саул хвана края на мантията му и тя се скъса.
28 Тогава Самуил каза: „Така днес Господ изтръгва Израилското царство от тебе и го дава на друг, който е по-добър от тебе.
29 Той, Славата на Израил, нито лъже, нито се разкайва. Той не е човек, за да се разкайва.“
30 Саул отвърна: „Съгреших. Но окажи ми сега чест пред старейшините на моя народ и пред Израил — тръгни с мене, за да се поклоня пред Господа, твоя Бог.“
31 Самуил тръгна след Саул и Саул се поклони пред Господа.
32
След това Самуил заповяда: „Доведете пред мене амаликитския цар Агаг.“ Агаг дойде при него във вериги . Тогава Агаг каза: „Навярно горчивината на смъртта е отминала.“33 Но Самуил каза: „Както мечът ти е лишавал жени от деца, така и майка ти между жените ще бъде лишена от деца.“ След това Самуил съсече на части Агаг пред Господа в Галгал.
34
Тогава Самуил тръгна за Рама, а Саул потегли към дома си в Гива Саулова.35 Самуил вече не видя Саул до деня на смъртта си, но тъгуваше за него, защото Господ беше се разкаял, че беше поставил Саул за цар над Израил.
1
Господ запита Самуил: „Докога ще тъгуваш за Саул — Аз го отхвърлих, за да не бъде вече цар над Израил? Напълни рога си с елей и тръгни на път. Аз ще те изпратя във Витлеем при Йесей, защото Си избрах цар измежду неговите синове.“2 Самуил отговори: „Как да отида? Ако Саул чуе, ще ме убие.“ Господ каза: „Вземи със себе си една телица и кажи: „Дойдох да принеса жертва пред Господа.“
3 Покани и Йесей на жертвоприношението. Аз сам ще ти покажа какво да правиш и ти ще Ми помажеш онзи, когото ти посоча.“
4 Самуил постъпи така, както му каза Господ. Когато дойде във Витлеем, градските старейшини изплашени го посрещнаха и запитаха: „С мир ли идваш?“
5 Той отговори: „С мир. Дойдох да принеса жертва пред Господа. Осветете се и елате с мене на жертвоприношение.“ Той освети Йесей и синовете му и ги покани на жертвоприношението.
6
Когато те пристигнаха и Самуил видя Елиав, помисли си: „Наистина, този е Негов помазаник пред Господа!“7 Но Господ каза на Самуил: „Не гледай външността му и високия му ръст; Аз го отхвърлих. Бог не гледа така, както гледа човек, защото човек гледа лицето, а Господ гледа сърцето.“
8 Йесей повика Аминадав и го представи пред Самуил. Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“
9 Йесей представи Сама. Но Самуил каза: „Господ не е избрал и него.“
10 Така Йесей представи пред Самуил седмината си синове, но Самуил каза на Йесей: „Господ не е избрал тези.“
11
Самуил попита Йесей: „Това ли са всичките ти синове?“ Йесей отговори: „Остава още най-малкият. Той пасе овцете.“ Самуил каза на Йесей: „Изпрати да го доведат, защото няма да седнем на жертвената трапеза, докато той не дойде тука.“12 Тогава Йесей изпрати и го доведоха. Той беше рус, с хубави очи и красив на вид. Тогава Господ каза: „Стани, помажи го, защото това е самият той.“
13 Самуил взе рога с елей и го помаза сред братята му, и Господният Дух слезе върху Давид и го съпътстваше от онзи ден и нататък. След това Самуил стана и се прибра в Рама.
14
Господният Дух обаче беше отстъпил от Саул и зъл дух от Господа го измъчваше.15 Слугите на Саул му казаха: „Ето зъл дух от Бога те измъчва.
16 Нека нашият господар заповяда на служителите си, които стоят пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири на арфа. Когато злият дух от Бога дойде върху тебе, нека той свири с ръка. Тогава отново ще ти бъде по-добре.“
17 Саул нареди на слугите си: „Намерете ми човек, който знае добре да свири, и ми го доведете.“
18 Тогава един от младите му слуги заговори: „Аз видях във Витлеем един син на Йесей, който знае да свири. Той е храбър и добър боец, говори умно и е хубавец, и Господ е с него.“
19 Саул изпрати вестители до Йесей да му кажат: „Изпрати при мене сина си Давид, който е при стадото.“
20 Йесей взе осел, натовари го с хляб, един мях вино и едно яре и ги изпрати заедно със сина си Давид при Саул.
21 Така Давид дойде при Саул и стана негов служител. Той се хареса много на Саул и му стана оръженосец.
22 А Саул изпрати да кажат на Йесей: „Нека Давид остане на служба при мене, понеже придоби моето благоволение.“
23 Когато духът от Бога дойдеше върху Саул, Давид вземаше арфата и свиреше. На Саул му ставаше леко и по-весело и злият дух отстъпваше от него.
1
Филистимците свикаха своите отряди за битка и се събраха при Сокхот в Юдея, и се разположиха на лагер между Сокхот и Азек при Ефес-Дамим.2 А Саул и израилтяните се събраха и лагеруваха в дъбовата долина, и се приготвяха за битката против филистимците.
3 Филистимците застанаха от едната страна на планината, а израилтяните — от другата страна на планината, така че долината беше между тях.
4
От филистимския лагер излезе юнак на име Голиат, от Гет, висок шест лакътя и една педя.5 На главата си имаше шлем от бронз и беше облечен с люспеста броня, а бронята му тежеше пет хиляди сикли.
6 На краката си той имаше бронзови наколенки и между плещите си — бронзово леко копие.
7 Дръжката на копието му беше дебела като кросно за тъкане, а желязното острие на копието тежеше шестстотин сикли. И пред него вървеше оръженосец с голям щит.
8 Той застана и завика към израилските редици, казвайки: „Защо сте излезли, подредени за битка? Не съм ли аз филистимец, а вие — слуги на Саул? Изберете си един мъж и нека слезе при мене.
9 Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Но ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни робувате.“
10 Филистимецът каза също: „Днес аз ще посрамя израилските бойни редици. Дайте ми един мъж и ще се бием двамата.“
11 Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, разтрепериха се и много се уплашиха.
12
Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем в Юдея на име Йесей, който имаше осем синове. В дните на Саул този мъж беше най-стар сред мъжете.13 Тримата по-големи Йесееви синове отидоха на война със Саул. Имената на тримата му синове, които потеглиха на война, бяха: на първородния — Елиав, на втория — Аминадав, на третия — Сама.
14 Давид беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Саул,
15 а Давид се върна във Витлеем, за да пасе овцете на баща си.
16 Филистимецът излизаше сутрин и се представяше вечер четиридесет дена.
17
Йесей каза на сина си Давид: „Вземи за братята си тази ефа препечено жито и тези десет хляба и ги занеси бързо на братята си в лагера.18 А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях.
19 Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.
20
И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик.21 Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други.
22 Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са.
23 Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу.
24 А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха.
25 Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“
26
Тогава Давид попита мъжете, които стояха с него: „Какво ще бъде направено за мъжа, който убие този филистимец и заличи позора на Израил? Защото кой е този необрязан филистимец, който хули бойните редици на живия Бог?“27 И народът му повтори същите думи: „Царят ще направи това и това за мъжа, който го убие.“
28 А Елиав, най-големият брат, чу какво той говореше на мъжете. Елиав се разгневи много срещу Давид и каза: „Защо си дошъл? И на кого си оставил малкото овце в пустинята? Аз познавам твоята горделивост и лошото ти сърце. Дошъл си само да гледаш сражението.“
29 А Давид каза: „Какво съм сторил сега? Това са само думи!“
30 И се обърна към един друг и попита същото, а народът му отвърна със същите думи както преди.
31
Разчуха се думите, които Давид говореше, и ги съобщиха на Саул, и той го повика.32 И Давид каза на Саул: „Нека никой не пада духом. Твоят служител ще отиде и ще се бие с този филистимец.“
33 Но Саул каза на Давид: „Не можеш да отидеш срещу този филистимец и да се сражаваш с него. Ти си още юноша, а той е войн от младини.“
34 А Давид отвърна на Саул: „Твоят служител пасеше овцете на своя баща. Когато дойдеше лъв или мечка и отвлечеше овца от стадото,
35 аз се спусках след тях, удрях ги и ги изтръгвах от устата им. А когато се надигаха срещу мене, сграбчвах ги за гърлото, удрях ги и ги убивах.
36 Така твоят слуга е убивал лъв и мечка и на този необрязан филистимец ще се случи същото като с тях, понеже похули бойните редици на живия Бог.“
37 Давид каза още: „Господ, Който ме избавяше от лапата на лъва и от лапата на мечката, Той ще ме спаси от ръката на този филистимец.“ И Саул каза на Давид: „Върви и нека Господ да бъде с тебе!“
38
Саул облече Давид с дрехата си, постави на главата му бронзов шлем и му надяна ризница.39 Давид запаса меча му върху дрехите си и се опита да ходи, понеже не се беше опитвал да ходи с такова въоръжение. И Давид каза на Саул: „Не мога да ходя с това, понеже не съм свикнал.“ Давид сне всичко това от себе си.
40 И той взе своята тояга в ръката си и си избра пет гладки камъка от потока, и ги постави в овчарската торбичка, която му служеше за паласка. С прашката в ръка той тръгна към филистимеца.
41
И филистимецът тръгна, като вървеше и се приближаваше към Давид, а щитоносецът му беше пред него.42 И когато филистимецът погледна и видя Давид, презря го, понеже беше юноша, рус и с хубави очи.
43 Тогава филистимецът попита Давид: „Куче ли съм, че си тръгнал към мене с тояга ?“ И филистимецът прокле Давид в името на боговете си.
44 Филистимецът каза на Давид още: „Само ела при мене и ще дам тялото ти на небесните птици и на дивите животни.“
45 Тогава Давид отвърна на филистимеца: „Ти идваш срещу мене с меч, дълго копие и късо копие за хвърляне, но аз идвам против тебе в името на Господ Вседържител, Бога на Израилевото войнство.
46 Днес Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия и ще отсека главата ти. Тогава ще дам още днес твоя труп и труповете на филистимската войска на небесните птици и на дивите животни и цялата земя ще узнае, че в Израил има Бог.
47 И всички, които са се събрали, ще узнаят, че не с меч или копие спасява Господ, защото сражението е на Господа и Той ще ви предаде в ръцете ни.“
48
Филистимецът продължи да върви и да се приближава към Давид и тогава Давид побърза и изтича към бойните редици, за да пресрещне филистимеца.49 И Давид бръкна с ръка в торбичката, взе оттам един камък, хвърли го с прашката и улучи филистимеца в челото. Камъкът се заби в челото му и той падна по лице на земята.
50 Така Давид надви с прашка и камък филистимеца; удари го и го уби, без Давид да има меч в ръка.
51 Тогава Давид се затича и застана до филистимеца, взе меча му, изтегли го от ножницата, уби го и отсече главата му.
Когато филистимците видяха, че техният юнак умря, побягнаха.52 Тогава мъжете от Израил и Юдея се вдигнаха, нададоха боен вик и преследваха филистимците до входа на Гет и портите на Екрон. И убитите филистимци лежаха по пътя от Шаарим до Гет и Екрон.
53 След като израилтяните се върнаха от голямото преследване на филистимците, оплячкосаха и лагера им.
54 А Давид взе главата на филистимеца и я занесе в Йерусалим, но оръжието му постави в шатрата си.
55
Когато Саул видя Давид да излиза срещу филистимеца, попита военачалника Авенир: „Авенире, чий син е този юноша?“ Авенир отвърна: „Жив да си, царю, не зная.“56 Тогава царят каза: „Запитай сега чий син е този младеж!“
57 И когато Давид се връщаше, след като уби филистимеца, Авенир го взе и го доведе при Саул, а главата на филистимеца беше в ръката му.
58 И Саул го попита: „Чий син си, млади човече?“ Давид отговори на Саул: „Син съм на твоя слуга Йесей от Витлеем.“
1
Когато Давид завърши разговора със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна като себе си.2 В онзи ден Саул задържа Давид и не го остави да се върне в дома на баща си.
3 А понеже го обикна като себе си, Йонатан сключи съюз с Давид.
4 Тогава Йонатан сне горната си дреха, която носеше, и я даде на Давид, също — снаряжението си, меча си, лъка си и пояса си.
5 И Давид отиваше навсякъде, където го изпращаше Саул, като действаше разумно. Тогава Саул го постави над своите воини. И това се хареса на целия народ и дори на Сауловите служители.
6
Когато се връщаха след Давидовата победа над филистимеца, жените от всички израилски градове излизаха с песни и хора да срещнат цар Саул с тимпани, с радостен вик и цимбали.7 И жените, които танцуваха и пееха, и казваха: „Саул уби хиляди, а Давид — десетки хиляди.“
8 Тогава Саул се разгневи много. Тези думи му бяха неприятни и каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди. Не му достига само царска власт.“
9 И от този ден Саул гледаше Давид подозрително.
10
На следващия ден върху Саул дойде зъл дух от Бога и той буйстваше в дома си. А Давид свиреше с ръка на арфа, както всеки ден. Саул държеше копие в ръка.11 И Саул хвърли копието, като си помисли: „Ще прикова Давид към стената.“ Но Давид го отбягна на два пъти.
12 Тогава Саул започна да се бои от Давид, понеже Господ беше с Давид, а от Саул се отдръпна.
13 И Саул отстрани Давид от себе си и го постави за хилядник. Така Давид потегляше и влизаше в битка пред хората си.
14 И Давид беше благоразумен във всичките си дела и Господ беше с него.
15 Когато Саул видя, че той беше твърде разумен, започна да се страхува от него още повече.
16 А цял Израил и Юдея обичаха Давид, защото той ги водеше в битка и ги връщаше.
17
И Саул каза на Давид: „Ето по-голямата ми дъщеря Мерова. Ще ти я дам за жена. Само бъди ми храбър и води войните Господни!“ Саул си казваше: „Нека ръката ми да не се вдигне срещу него, но ръката на филистимците да бъде срещу него.“18 Но Давид каза на Саул: „Кой съм аз? И какви са моят живот, моето семейство и родът на моя баща, за да стана царски зет?“
19 Когато настъпи време Сауловата дъщеря Мерова да бъде дадена на Давид, тя беше дадена за жена на Адриел от Мехола.
20
Обаче другата Саулова дъщеря Мелхола обичаше Давид. И когато съобщиха това на Саул, стана му приятно.21 И Саул си каза: „Ще му я дам, за да му бъде примка и ръката на филистимците да бъде против него.“ Тогава Саул за втори път рече на Давид: „Ти може да ми станеш зет.“
22 И Саул заповяда на служителите си: „Говорете тайно на Давид и кажете: „Ето ти се понрави на царя и всичките му служители те обичат. Хайде, стани зет на царя.“
23 И служителите на Саул говореха на Давид на ухо всички тези думи. А Давид попита: „Може ли един обикновен в очите ви мъж да стане царски зет? Аз съм беден и незначителен човек.“
24
Тогава служителите известиха на Саул, казвайки: „Ето какво казва Давид.“25 Тогава Саул рече: „Така кажете на Давид: „Царят не желае друг брачен откуп освен сто филистимски краекожия като възмездие спрямо царските врагове.“ Саул мислеше всъщност Давид да падне в ръцете на филистимците.
26 Когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, стори му се правилно да стане зет на царя. Още не бяха изминали определените дни,
27 Давид стана и тръгна, той и мъжете му, и уби двеста души филистимци. И Давид донесе краекожията им и ги представи на царя в пълен брой, за да стане зет на царя. И Саул му даде дъщеря си Мелхола за жена.
28 Когато Саул видя и разбра, че Господ е с Давид, а Сауловата дъщеря Мелхола го обича,
29 Саул започна да се бои от Давид още повече. Така Саул стана враг на Давид завинаги.
30
А филистимските военачалници тръгнаха да се сражават и от излизането им на бой Давид често действаше по-съобразително от всички Саулови служители и неговото име се прослави твърде много.1
А Саул говореше на сина си Йонатан и на всичките си служители да убият Давид. Но Давид се харесваше много на Сауловия син Йонатан.2 И Йонатан съобщи на Давид, казвайки: „Моят баща Саул иска да те убие. Затова пази се утре. Остани на тайно място и се скрий.
3 Аз пък ще изляза и ще застана до своя баща на нивата, където ще си ти. Ще поговоря на баща си за тебе, ще видя какво е положението и ще ти съобщя.“
4
Йонатан говорѝ на баща си Саул добро за Давид и му каза: „Да не съгрешава царят спрямо своя слуга Давид, защото той не е съгрешил против тебе, а делата му са твърде полезни за тебе.5 Той излага живота си, когато сразява филистимците, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти виждаше това и се радваше. Защо искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давид?“
6 Саул послуша гласа на Йонатан и се закле: „Жив е Господ! Давид няма да бъде убит.“
7 Тогава Йонатан повика Давид и му съобщи всички тези думи. И Йонатан доведе Давид при Саул. И той присъстваше при него, както преди.
8
Започна се пак война. Давид потегли, сражава се с филистимците и им нанесе голямо поражение. И те побягнаха от него.9 Обаче зъл дух, допуснат от Господа, дойде върху Саул, когато седеше в дома си с копие в ръка, а Давид свиреше с ръката си на арфата.
10 И Саул поиска да прикове Давид с копието в стената. Но Давид го отбягна и се спаси в тази нощ.
11
Саул изпрати пратеници в дома на Давид да го причакат и на сутринта да го убият. Това съобщи на Давид жена му Мелхола и каза: „Ако не се спасиш тази нощ, утре ще бъдеш убит.“12 Тогава Мелхола спусна Давид през прозореца. И той тръгна, избяга и се спаси.
13 А Мелхола взе един домашен идол и го постави в леглото, а при главата му — козя кожа, и го покри с дреха.
14 Когато Саул изпрати пратениците да доведат Давид, тя каза: „Той е болен.“
15 Тогава Саул изпрати отново пратеници да видят Давид и каза: „Докарайте ми го с леглото, за да бъде умъртвен!“
16 Когато пратениците влязоха, и ето в леглото имаше домашен идол и козя кожа под главата му.
17 Тогава Саул каза на Мелхола: „Защо ме измами така, като остави моя враг да си отиде и да се спаси?“ Мелхола отговори на Саул: „Той ми каза: „Не ме задържай! Ще те убия!“
18
Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават.19 И известиха на Саул, казвайки: „Ето Давид е в Нават в Рама.“
20 Тогава Саул изпрати пратеници да хванат Давид. Когато те видяха събраните пророци, които пророчестваха, и Самуил да стои начело на тях, Божият Дух слезе върху Сауловите пратеници и те също започнаха да пророчестват.
21 И съобщиха на Саул и той изпрати други пратеници. Но и те започнаха да пророкуват.
22 Тогава сам той отиде в Рама. Когато стигна при големия кладенец, който е в Сеф, запита: „Къде са Самуил и Давид?“ Отвърнаха му: „В Нават в Рама.“
23 И той тръгна към Нават в Рама. И върху него слезе също Божият Дух и той вървеше, като пророкуваше, докато стигна в Нават в Рама.
24 Съблече и той горните си дрехи и пророкуваше също пред Самуил, и лежа през целия ден и цялата нощ необлечен. Затова казват: „Нима и Саул спада към пророците?“
1
А Давид побягна от Нават, който е в Рама, отиде при Йонатан и каза: „Какво съм направил? Каква е вината ми и с какво съм съгрешил пред баща ти, че посяга на живота ми?“2 А Йонатан му отвърна: „Пази, Боже! Ти няма да умреш. Ето баща ми не върши нищо голямо или малко, без да ми съобщи. Защо баща ми ще крие това от мене? Това няма да стане.“
3 Но Давид се кълнеше и казваше: „Твоят баща знае добре, че спечелих твоето благоволение, и си казва: „Нека Йонатан не знае това, за да не се опечали.“ Но както Господ е жив и ти си жив, така има само една крачка между мене и смъртта.“
4 Тогава Йонатан каза на Давид: „Ще сторя за тебе каквото кажеш.“
5 А Давид рече на Йонатан: „Ето утре е новолуние и аз трябва да седя на трапезата с царя. Но пусни ме и аз ще се скрия в полето до вечерта на третия ден.
6 Ако твоят баща ме потърси, кажи: „Давид измоли от мене настоятелно да отиде до своя град Витлеем, защото там се принася годишната жертва за целия род.“
7 Ако той каже: „Добре“, твоят слуга ще има спокойствие. Ако се разгневи много, знай, че е решил нещо лошо за мене.
8 А ти окажи милост към твоя слуга, защото той сключи съюз с тебе пред Господа; а ако има вина у мене, убий ме ти. Защо да ме водиш при твоя баща?“
9 Но Йонатан каза: „Това няма да ти се случи, защото, ако бях узнал, че баща ми е решил да ти стори зло, не бих ли ти съобщил?“
10 А Давид каза на Йонатан: „Кой ще ми обади, ако твоят баща ти отговори сърдито?“
11 Йонатан пък рече на Давид: „Ела да излезем на полето.“ И двамата излязоха на полето.
12
Тогава Йонатан каза на Давид: „Господ, Бог Израилев, е свидетел, че утре или вдругиден ще науча от своя баща и ако е добро за Давид, не пратя ли при тебе и не ти ли съобщя,13 нека Господ стори на Йонатан това и това. Ако обаче на баща ми се понрави да ти стори зло, ще ти съобщя и ще те пусна. Тогава върви си с мир и нека Господ да бъде с тебе, както е бил с моя баща.
14 Ако все още съм жив, покажи към мене милост от Господа; ако умра,
15 никога не оттегляй милостта си от моя дом дори и когато Господ изтреби до един Давидовите врагове от лицето на земята.“
16 Така Йонатан сключи съюз с Давидовия дом, като каза: „Нека Господ отмъщава на враговете на Давид!“
17 И Йонатан се закле отново на Давид в обичта си към него, понеже го обичаше като себе си.
18
Тогава Йонатан му каза: „Утре е новолуние и ще те потърсят, понеже твоето място ще бъде празно.19 Затова на третия ден слез и иди на мястото, където се криеше преди, и седни при скалата Азел.
20 Аз пък ще изстрелям три стрели към нея, като че ли стрелям в цел.
21 И ето ще изпратя едно момче и ще му кажа: „Иди, намери стрелите!“ Ако кажа на момчето: „Ето стрелите са зад тебе. Донеси ги!“ — ела при мене, понеже е спокойно, заклевам се в Господа, няма нищо да ти се случи.
22 Но ако кажа на младежа: „Ето стрелите са пред тебе оттатък“, върви, понеже Господ те отпраща.
23 А за това дело, за което говорихме аз и ти, Господ е мой и твой свидетел за вечни времена.“
24
И Давид се криеше на полето. Настъпи новолунието и царят седна да се храни.25 Както винаги, царят седна на мястото си до стената. Йонатан беше отсреща, Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно.
26 В този ден Саул не каза нищо, понеже си помисли: „Случайност е. Давид е нечист, сигурно не се е очистил.“
27 На следващия ден, втория от новолунието, мястото на Давид пак остана празно. Затова Саул попита своя син Йонатан: „Защо синът на Йесей не дойде нито вчера, нито днес?“
28 Йонатан отговори на Саул: „Давид измоли настойчиво от мене да отиде във Витлеем,
29 като казваше: „Пусни ме да отида, понеже имаме жертвоприношение за рода ни в града и моят брат ми нареди. Затова сега, ако съм получил твоето благоволение, нека отида и да се видя с братята си.“ Затова той не дойде на царската трапеза.“
30
Тогава Саул се разгневи много на Йонатан и му каза: „Недостойни и непокорни сине! Нима не зная, че си избрал сина на Йесей за твой срам и за срам на голотата на майка ти!31 Защото през всички дни, докато Йесеевият син живее на земята, няма да устоиш нито ти, нито твоята царска власт. А сега изпрати хора и ми го доведи, защото е обречен на смърт.“
32 Но Йонатан отвърна на баща си и го попита: „Защо трябва да умре? Какво е сторил?“
33 Тогава Саул хвърли копието по него, за да го убие. И Йонатан разбра, че баща му е решил да убие Давид.
34 И Йонатан стана от трапезата много разгневен и не яде през втория ден на месеца, защото скърбеше за Давид и тъй като неговият баща го посрами.
35
На сутринта Йонатан излезе на полето в уговореното с Давид време и едно момче беше с него.36 И той каза на момчето: „Тичай, потърси стрелите, които пускам!“ Когато момчето тичаше, той пускаше стрелите си над него.
37 И когато момчето дойде до мястото, към което Йонатан пусна стрелите си, тогава Йонатан извика на момчето и попита: „Не е ли пред тебе стрелата, която пуснах?“
38 И Йонатан викаше на момчето: „Побързай! Тичай! Не се спирай!“ Момчето вдигна Йонатановата стрела и се върна при господаря си.
39 А момчето не знаеше нищо. Само Йонатан и Давид знаеха уговорката.
40 Тогава Йонатан даде на момчето оръжието си и му каза: „Иди, занеси го в града!“
41
Когато момчето си отиде, Давид излезе иззад скалата, падна в поклон до земята и се поклони три пъти. И се целунаха един друг и плакаха заедно, но Давид плака повече.42 И Йонатан каза на Давид: „Иди си с мир, така, както се клехме в името на Господа, казвайки „Господ е мой и твой свидетел, свидетел на моето и твоето потомство за вечни времена“.“
1
Давид стана и си отиде, а Йонатан се върна в града.2
И Давид отиде в Номва при свещеник Ахимелех. Изплашен, Ахимелех посрещна Давид и попита: „Защо си сам и няма никой с тебе?“3 Давид отговори на свещеник Ахимелех: „Царят ми възложи една работа и ми каза: „Никой не трябва да знае за каква работа съм те изпратил и какво съм ти заповядал.“ Затова оставих моите момчета на това и това място.
4 А сега, какво имаш подръка? Дай ми пет хляба или каквото се намира!“
5 А свещеникът каза на Давид: „Нямам подръка обикновен хляб, но има осветен хляб само ако твоите момчета се въздържат от жена.“
6 Тогава Давид отвърна на свещеника: „Въздържахме се от жена още вчера и завчера, откакто съм потеглил, и съдовете на момчетата са чисти.“
7 И свещеникът му даде от осветения хляб, защото нямаше друг хляб там освен хлябовете на предложението, които бяха пред лицето на Господа и бяха взети, за да се постави топъл хляб в деня, когато се вземат.
8 И там, пред Господа, беше един от служителите на Саул на име Доик, едомец, началник на Сауловите пастири.
9
Давид запита Ахимелех: „Нямаш ли тук подръка копие или меч, защото не взех нито своя меч, нито друго свое оръжие, понеже поръчението на царя беше спешно.“10 Свещеникът отговори: „Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в дъбовата долина, ето той е увит в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го! Освен него нямам тук друго оръжие.“ Тогава Давид каза: „Като него няма друг. Дай ми го!“
11
Тогава Давид стана и избяга от Саул. И отиде при гетския цар Анхус.12 И служителите на Анхус му казаха: „Това не е ли Давид, царят на онази страна? Не пееха ли за него по хората: „Саул уби хиляди, а Давид десетки хиляди“?“
13 И Давид вложи тези думи в сърцето си и се боеше много от гетския цар Анхус.
14 И Давид промени държанието си пред тях и се държеше безумно в тяхно присъствие, драскаше по крилата на портата и пускаше слюнки по брадата си.
15 Тогава Анхус каза на служителите си: „Ето виждате, този мъж е луд. Защо сте го довели при мене?
16 Малко ли са лудите при мене, та сте довели този да буйства пред мене? Би ли трябвало да влезе този в дома ми?“
1
И Давид тръгна оттам и избяга в пещерата Одолам. Когато братята му и целият дом на баща му чуха за това, слязоха там при него.2 И при него се събраха всякакви потиснати, всякакви длъжници и всички огорчени душевно. И той им стана водач. С него бяха около четиристотин мъже.
3 Оттам Давид отиде в Масифа в Моав и каза на моавския цар: „Моят баща и моята майка искат да дойдат и да останат при вас, докато узная какво Бог ще направи с мене.“
4 И ги доведе при моавския цар и те живееха при него през всичкото време, докато Давид беше в планинското убежище.
5 Но пророк Гад каза на Давид: „Не оставай в това убежище! Върви и иди в земята на племето на Юда.“ И Давид тръгна и отиде в гората Херет.
6
Саул чу, че Давид и мъжете, които бяха с него, били разпознати. Саул седеше тогава в Гива, под дъба на хълма и с копието си в ръка, и всичките му служители стояха около него.7 И Саул каза на служителите си, които стояха около него: „Чуйте, Вениаминови синове! Ще даде ли Йесеевият син на всички ви ниви и лозя? Всички ли от вас ще постави за хилядници и стотници,
8 та всички вие сте се сговорили против мене и никой не ми разкри, че синът ми е сключил съюз с Йесеевия син, и никой от вас не ме съжали, че синът ми, дебнейки, е подстрекавал моя слуга против мене, както се вижда днес.“
9 Едомецът Доик, който стоеше със служителите на Саул, отвърна: „Видях Йесеевия син, който дойде в Номва при Ахимелех, син на Ахитув,
10 и той запита за него Господа и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат.“
11
Тогава царят изпрати да повикат свещеник Ахимелех, син на Ахитув, и целия му бащин дом — свещениците, които бяха в Номва. И всички те дойдоха при царя.12 И Саул каза: „Чуй, сине на Ахитув!“ А този отвърна: „Ето ме, господарю мой.“
13 А Саул го попита: „Защо сте се наговорили против мене, ти и Йесеевият син; дал си му хляб и меч и Бога си питал за него, за да въстане против мене и да дебне, както се вижда днес?“
14
Но Ахимелех отговори на царя: „А кой между всичките твои служители е така верен като Давид, който е и царски зет, и началник на твоята гвардия, и на почит в твоя дом?15 Днес ли започнах да питам Бога за него? В никакъв случай. Царят няма да обвини слугата си, както и целия ми бащин дом, защото твоят слуга не знае за цялата тази работа нито малко, нито много.“
16 Обаче царят каза: „Ахимелехе, непременно ще умрете ти и целият ти бащин дом!“
17 И царят каза на телохранителите, които бяха около него: „Обградете и убийте свещениците Господни, защото и те са с Давид, тъй като знаеха, че той е избягал, но не ми казаха.“ Но царските служители не искаха да вдигнат ръка да посегнат на Господните свещеници.
18 Тогава царят каза на Доик: „Обърни се ти и посегни на свещениците Господни!“ И Доик се обърна и уби свещениците; умъртви в този ден осемдесет и пет души, които носеха ленен ефод.
19 Той порази с остър меч Номва, града на свещениците, мъже и жени, и кърмачета, говеда, магарета и овце.
20
Но един син на Ахимелех, син на Ахитув, на име Авиатар, се спаси и избяга при Давид.21 Авиатар извести на Давид, че Саул е избил Господните свещеници.
22 Тогава Давид каза на Авиатар: „В онзи ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно ще съобщи на Саул. Аз съм отговорен за живота на всички от бащиния ти дом.
23 Остани при мене. Не се бой, защото този, който иска моя живот, ще иска и твоя живот и ти ще бъдеш под закрила при мене.“
1
Съобщиха на Давид: „Ето филистимци нападнаха Кеил и разграбват харманите.“2 И Давид попита Господа: „Да отида ли да разбия тези филистимци?“ И Господ отговори на Давид: „Иди и ще разбиеш филистимците, и ще избавиш Кеил.“
3 Но хората на Давид му казаха: „Ето ние още оттук в Юдея се страхуваме, а как ще тръгнем към Кеил срещу бойните редове на филистимците?“
4 Тогава Давид запита Господа отново. И Господ му отговори: „Стани, слез в Кеил, понеже Аз ще предам филистимците в ръцете ти.“
5 И Давид потегли с хората си за Кеил, би се с филистимците, отне им стадата и им нанесе голямо поражение. Така той спаси жителите на Кеил.
6
Когато Авиатар, син на Ахимелех, избяга при Давид в Кеил, той дойде с ефод в ръката си.7 И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеил. Саул каза: „Бог го предаде в ръцете ми, защото сам се затвори, тъй като е влязъл в град, който има порти и заключалки.“
8 И Саул призова целия народ на война, за да слезе при Кеил, да обсади Давид и хората му.
9 Когато Давид узна, че Саул е замислил нещо лошо против него, каза на свещеник Авиатар: „Донеси ефода!“
10 И Давид каза: „Господи, Боже Израилев! Твоят слуга чу със сигурност, че Саул иска да дойде в Кеил и да разруши града заради мене.
11 Ще ме предадат ли жителите на Кеил в ръцете му? Ще дойде ли Саул, както чу Твоят слуга? Господи, Боже Израилев, извести на своя слуга!“ И Господ каза: „Ще дойде.“
12 И Давид попита: „Ще предадат ли жителите на Кеил мене и моите хора в ръцете на Саул?“ И Господ каза: „Ще предадат.“
13 Тогава Давид и хората му, около шестстотин души, станаха и излязоха от Кеил, и странстваха, където можеха. Когато беше съобщено на Саул, че Давид е избягал от Кеил, той се отказа от похода.
14
А Давид остана в пустинята по непристъпни места и живееше по планинските места в пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръцете му.15 Обаче Давид видя, че Саул е потеглил, за да посегне на живота му, и остана в пустинята Зиф, в гората.
16 И Сауловият син Йонатан стана, отиде при Давид в Хореш, укрепи надеждата му в Бога
17 и му каза: „Не се страхувай, защото ръката на баща ми Саул няма да те стигне и ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда втори след тебе. Също и баща ми Саул знае, че ще бъде така.“
18 Тогава двамата сключиха съюз пред Господа. Давид остана в гората, а Йонатан се завърна в дома си.
19
Но зифците отидоха при Саул в Гива и казаха: „Давид се крие при нас на непристъпни места в гората по хълма Хахил, надясно от Йесимон.20 И сега, царю, ако желаеш, ела, а наша работа ще бъде да го предадем в ръцете на царя.“
21 И Саул отвърна: „Благословени да сте от Господа, защото ме пожалихте.
22 Идете и установете още, узнайте и вижте мястото, където е той, кой го е видял там, понеже ми казаха, че е твърде хитър.
23 Вижте и разузнайте всички укрития, в които би могъл да се скрие там, и се върнете при мене със сигурно известие. Тогава ще дойда с вас. И ако е в страната, ще го търся между всички родове на племето на Юда.“
24 Те станаха и отидоха в Зиф преди Саул.
Но Давид и неговите хора бяха в пустинята Маон, в долината Арава на юг от Йесимон.25 Саул и неговите хора потеглиха да го търсят. Съобщиха на Давид и той слезе към скалата, и пребиваваше в пустинята Маон. Като чу това, Саул започна да преследва Давид в пустинята Маон.
26 И Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и неговите хора бяха от другата страна на хълма. Когато Давид уплашено бягаше да се отдалечи от лицето на Саул, а Саул и хората му искаха да обградят Давид и неговите хора, за да ги уловят,
27 дойде пратеник при Саул и каза: „Побързай и ела, понеже филистимците нападнаха страната!“
28 Тогава Саул се върна от преследването на Давид и потегли срещу филистимците, поради което мястото беше наречено Села-Хамамлекот .
1
А Давид се махна оттам и живееше в недостъпни места край Ен-Гади.2 И когато Саул се завърна от преследването на филистимците, съобщиха му: „Ето Давид е в пустинните места при Ен-Гади“.
3 Тогава Саул взе три хиляди мъже, подбрани от цял Израил, и тръгна да търси Давид и хората му по скалите на планината Дивите кози.
4 И по пътя отиде при овчите кошари и там имаше пещера. Саул влезе по нужда, а Давид и хората му седяха навътре в пещерата.
5 И хората на Давид му казаха: „Ето деня, за който Господ ти каза: „Ето Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ще направиш с него, каквото смяташ за добро.“ Тогава Давид стана и отряза края на Сауловата горна дреха.
6 Но след това сърцето на Давид трепна поради това, че отряза края на Сауловата горна дреха.
7 И каза на хората си: „Да ме пази Господ да не сторя това на своя господар, на помазаника Господен, да сложа ръка на него, понеже той е помазаник на Господа.“
8 И Давид сдържа хората си с тези думи и не им позволи да нападнат Саул.
А Саул стана, излезе от пещерата и потегли по пътя.9 След това Давид стана, излезе от пещерата и викна към Саул: „Господарю мой, царю!“ Саул се огледа назад, а Давид сведе лице до земята и се поклони.
10 Тогава Давид попита Саул: „Защо се вслушваш в думите на хората, които казват: „Ето Давид ти желае злото“?
11 Ето днес твоите очи виждат, че Господ те предаваше сега в моите ръце в пещерата и ми казваха да те убия. Но аз те пощадих и казах: „Няма да вдигна ръката си срещу своя господар, понеже е помазаник на Господа.“
12 Погледни, татко мой, и виж края на твоята връхна дреха в ръката ми, защото отрязах края на дрехата ти, но не те убих. Знай и разбери, че в ръката ми няма зло и престъпление и не съм съгрешил против тебе, а ти искаш да отнемеш живота ми.
13 Нека Господ отсъди между мене и тебе. Нека Господ да ти въздаде за мене, но моята ръка няма да се вдигне срещу тебе.
14 Както казва старата поговорка: „От беззаконници произлиза беззаконие.“ Затова моята ръка няма да се вдигне срещу тебе.
15 Против кого е излязъл израилският цар? Кого преследваш? Едно мъртво куче! Една бълха!
16 Нека Господ да бъде съдията и да отсъди между мене и тебе. Нека види, да разследва делото ми и да ме избави от ръката ти.“
17
И след като Давид завърши с тези думи, тогава Саул каза: „Твоят глас ли е това, Давиде, сине мой?“ И Саул извиси гласа си, заплака18 и каза на Давид: „Ти си по-справедлив от мене, защото ми отвърна с добро, а аз ти мислех злото.
19 Ти показа днес това, като ми направи добро: не ме уби, когато Господ ме предаде в ръката ти.
20 Защото, ако някой намери врага си в притеснение, ще го остави ли по пътя невредим? Господ да ти въздаде добро за това, което ти направи днес.
21 И ето сега аз зная, че наистина ще бъдеш цар и че царството на Израил ще се укрепи чрез ръката ти.
22 Закълни ми се сега в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене и няма да заличиш името ми от бащиния ми дом.“
23 И Давид се закле на Саул и Саул тръгна за дома си, а Давид и хората му се върнаха на недостъпното място.
1
Тогава умря Самуил. Всички израилтяни се събраха, оплакаха го и го погребаха в къщата му в Рама. А Давид стана и слезе към пустинята Фаран.2
В Маон имаше един човек, а имотът му беше на Кармил. Той беше много богат и имаше три хиляди овце и хиляда кози. Той стрижеше овцете си в Кармил.3 Името на този мъж беше Навал, а името на жена му — Авигея. Жената беше умна и красива, а мъжът — суров и зъл. Той беше от рода на Халев.
4 Когато Давид чу в пустинята, че Навал стриже овцете си,
5 той изпрати десет слуги и им каза: „Качете се на Кармил, идете при Навал, поздравете го от мое име
6 и му кажете така: „Мир на тебе, мир на дома ти, мир и на всичко, което имаш!
7 Сега чух, че имаш стригачи при тебе. Когато твоите пастири бяха с нас в пустинята, не ги обиждахме и нищо у тях не се загуби през цялото време, докато бяха на Кармил.
8 Попитай слугите си и нека да ти кажат. Затова нека слугите ми намерят благоволение в очите ти, защото идваме в подходящ ден. Дай, прочее, на слугите си и на сина си Давид каквото свое намериш подръка.“
9
Давидовите слуги отидоха, изрекоха пред Навал всички тези думи от името на Давид и замълчаха.10 Навал отговори на Давидовите слуги: „Кой е Давид? И кой е Йесеевият син? Много станаха днес робите, които бягат от господарите си.
11 Нима да взема хляба си, водата си и месото си, което приготвих за стригачите на овцете си, и да ги дам на хора, които не зная откъде са?“
12 Тогава слугите на Давид си отидоха. Когато се върнаха, съобщиха му всички тези думи.
13 Тогава Давид заповяда на хората си: „Препашете всеки меча си!“ И всички препасаха мечовете си, и сам Давид препаса меча си. Тогава тръгнаха около четиристотин мъже, а двеста останаха при обоза.
14
Но един от слугите каза на Авигея, жената на Навал: „Ето Давид изпрати от пустинята пратеници да поздравят господаря ни, но той ги отблъсна.15 А тези хора са твърде добри към нас, не ни обиждат и нищо не се загуби у нас през цялото време, докато се движехме с тях, когато бяхме на полето.
16 Те бяха за нас защитна стена и денем, и нощем, докато бяхме наблизо до тях и пасяхме стадата.
17 А сега помисли и виж какво можеш да направиш, понеже беда заплашва господаря ни и целия му дом. А той е зъл и не може да се говори с него.“
18
Тогава Авигея набързо взе двеста хляба, два меха с вино и пет сготвени овце, пет мери жито, сто грозда сухо грозде и двеста низи смокини, натовари ги на магарета19 и рече на слугите си: „Тръгвайте пред мене! Ето аз ще вървя след вас.“ А на мъжа си Навал не каза нищо.
20 А когато се спускаше по склона на планината, яздейки магарето си, ето Давид и хората му дойдоха срещу нея и тя ги срещна.
21 Давид си каза: „Напразно пазех всичко, което принадлежеше на този мъж в пустинята. Нищо от това, което беше негово, не се изгуби. Но той ми отплаща със зло за доброто.
22 Нека Бог стори това на враговете на Давид и дори повече да прибави, ако утре до разсъмване оставя живо и едно мъжко същество от всичко, което е на Навал.“
23
Когато Авигея видя Давид, бързо слезе от магарето, падна по лице пред Давид и се поклони до земята.24 Когато падна пред краката му, тя каза: „Нека да е върху мене вината, господарю мой. Нека твоята слугиня говори пред тебе и изслушай нейните думи.
25 Нека моят господар не обръща внимание на този зъл Навал, понеже каквото е името му, такъв е и той. Навал е името му и неговото безумие е с него. А аз, слугинята ти, не видях твоите слуги, които беше изпратил.
26 И сега, господарю мой, жив е Господ и жив да си и ти, Господ те въздържа от проливане на кръв и те спаси от отмъщение с твоята ръка, а сега нека твоите врагове и всички, които замислят зло срещу моя господар, да бъдат като Навал.
27 Ето дара, който слугинята ти донесе на своя господар, за да се раздаде на слугите, които следват моя господар.
28 Прости вината на твоята слугиня! Господ ще въздигне непременно крепък дома на моя господар, защото моят господар се сражава във войните на Господа. И нека не се намери зло у тебе през целия ти живот.
29 Ако някой стане да те преследва и търси да отнеме живота ти, нека животът на моя господар бъде на запазеното място на живота при Господа, твоя Бог, а живота на твоите врагове Той да запрати като с прашка.
30 И когато Господ окаже на моя господар всичкото добро, което му е обещал, и го постави за водач на Израил,
31 за сърцето на моя господар да няма да бъде упрек, че не е пролял напразно кръв и сам се е опазил от позор. Когато Господ стори на господаря ми това добро, спомни си за слугинята си .“
32
Тогава Давид каза на Авигея: „Благословен е Господ, Бог на Израил, Който те изпрати днес насреща ми.33 Благословен да е твоят разум и благословена да си ти, която не ме остави днес да поема кръвна вина върху себе си и спаси ръката ми от самия мене.
34 Жив е Господ, Бог на Израил, Който ме задържа да не ти сторя зло, но ако не беше побързала и не беше дошла насреща ми, то утре призори нямаше да оставя живо нищо мъжко у Навал.“
35 Тогава Давид взе от ръцете ѝ това, което му беше донесла, и ѝ каза: „Иди у дома си с мир! Ето послушах гласа ти и те почетох.“
36
Авигея се върна при Навал. И ето в дома му имаше гощавка като царски пир и сърцето на Навал беше в добро настроение. Той беше твърде пиян. Затова тя не му съобщи нищо до сутринта, нито много, нито малко.37 А на сутринта, когато Навал изтрезня, неговата жена му разказа какво се беше случило. Сърцето му примря и той стана като камък.
38 След десет дни Господ порази Навал и той умря.
39 Когато Давид чу, че Навал е умрял, каза: „Благословен е Господ, Който въздаде за срама, нанесен ми от Навал, и Който запази Своя служител от зло. Господ обърна злобата на Навал върху неговата глава.“
Тогава Давид изпрати да кажат на Авигея, че иска да я вземе за жена.40 И Давидовите служители дойдоха при Авигея на Кармил и ѝ казаха: „Давид ни изпрати при тебе, за да те вземем за негова жена.“
41 Тя стана и се поклони до земята, казвайки: „Ето слугинята ти е готова да бъде твоя слугиня, за да мие краката на слугите у своя господар.“
42 Авигея се приготви набързо, възседна магарето си и последвана от пет слугини, тръгна след пратениците на Давид и стана негова жена.
43 Давид взе и Ахиноама от Йезреел, така че и двете му бяха жени.
44 А Саул даде дъщеря си Мелхола, Давидовата жена, на Фалтия, син на Лаиш, от Галим.
1
Давид избяга, спаси се, отиде при Самуил в Рама и му съобщи всичко, което Саул извърши с него. Той и Самуил тръгнаха и се установиха в Нават.2 Тогава Саул стана, спусна се в пустинята Зиф, за да търси Давид в пустинята, и с него бяха три хиляди отбрани мъже от Израил.
3 И Саул се разположи на лагер на хълма Хахил по пътя срещу Йесимон. Но Давид се намираше в пустинята и видя, че Саул идва след него в пустинята.
4 Тогава Давид изпрати съгледвачи и се увери, че Саул е пристигнал .
5 Давид стана и отиде на мястото, където Саул лагеруваше. И Давид видя мястото, на което спяха Саул и военачалникът му Авенир, син на Нир. Саул спеше в средата на лагера, а войниците се бяха разположили край него наоколо.
6
Тогава Давид се обърна и попита хета Ахимелех и Авеса, сина на Саруя, брат на Йоав: „Кой ще дойде с мене при Саул в лагера?“ Авеса отговори: „Аз ще дойда с тебе.“7 Давид отиде с Авеса при хората на Саул през нощта. И ето Саул спи в средата и копието му е забито в земята при главата му, а Авенир и хората спят около него.
8 Тогава Авеса каза на Давид: „Днес Бог предаде твоя враг в ръцете ти. Затова сега остави ме, ще го прикова в земята с един удар на копието. Няма нужда от втори!“
9 Но Давид каза на Авеса: „Не го убивай! Защото кой, който е вдигнал ръката си срещу помазаник, ще остане ненаказан?“
10 Давид каза още: „Жив е Господ! Нека Господ го порази. Или неговият ден ще дойде и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине. А на мене да не ми дава Господ да вдигна ръка срещу помазаника на Господа.
11 Така че сега вземи копието му, което е при главата му, и стомната с вода и да си вървим!“
12 Така Давид взе копието и стомната с вода при главата на Саул и си отидоха. И никой не видя, и никой не узна, и никой не се събуди, а всички спяха, понеже Господ спусна дълбок сън върху тях.
13
Тогава Давид премина на отсрещната страна и застана на върха на планината надалеч, а между тях имаше голямо разстояние.14 И Давид викна към хората и към Авенир, син на Нир, казвайки: „Авенире, обади се.“ Тогава Авенир отговори: „Кой си ти, който викаш към мене?“
15 Давид отвърна на Авенир: „Не си ли ти мъжът, на когото няма равен в Израил? А защо не пазиш господаря си, царя? В лагера дойде един човек да погуби царя, твоя господар.
16 Това, което направи, не е добро. Жив е Господ! Вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, помазаника на Господа. А сега, виж къде са копието на царя и стомната с вода, които бяха при главата му?“
17
Тогава Саул позна гласа на Давид и попита: „Това не е ли твоят глас, сине мой Давид?“ А Давид отвърна: „Моят глас е, господарю мой, царю.“18 И запита още: „Защо господарят ми преследва своя слуга? Какво сторих и какво зло намери у мене?
19 А сега моят господар, царят, нека изслуша думите на своя слуга: ако Господ те е подбудил против мене, нека това Му бъде благоуханна жертва. Ако пък подбудители са били човешките синове, проклети да са пред Господа, понеже ме прогониха, така че сега нямам дял в наследството на Господа, казвайки: „Иди да служиш на други богове!“
20 И сега нека моята кръв да не се пролее на земята пред Господа, защото израилският цар е потеглил да търси една бълха, както се тича след яребица по планините.“
21
А Саул каза: „Съгреших. Върни се, Давиде, сине мой, защото няма вече да ти сторя зло, понеже днес моят живот беше скъп в очите ти. Ето безумно постъпвах и твърде много съгреших.“22 Тогава Давид отговори: „Ето копието на царя. Нека дойде един от слугите и да го вземе.
23 И нека Господ да въздаде на всеки според справедливостта му и според верността му, защото днес Господ те предаде в ръцете ми, но не исках да вдигна ръка върху помазаника на Господа.
24 И нека както днес твоят живот беше скъпоценен в моите очи, така да се цени и моят живот в очите на Господа и Той да ме защити и да ме избави от всяка беда.“
25 Тогава Саул каза на Давид: „Благословен да си ти, сине мой Давид. Ти сигурно ще извършиш, каквото си предприел, и ще победиш непременно.“ И Давид потегли по своя път, а Саул се върна на постоянното си място.
1
И Давид каза: „Някой ден ще падна в ръцете на Саул. Няма по-добро за мене освен да избягам във филистимската земя. Тогава Саул ще престане да ме търси вече по всички предели на Израил, така че ще се избавя от ръцете му.“2 Затова Давид стана и заедно с шестстотин мъже, които бяха с него, отиде при Анхус, син на Маах.
3 И Давид живееше при Анхус в Гет, той и хората му, всеки с домашните си, също Давид и двете му жени — йезреелката Ахиноама и кармилката Авигея, бивша Навалова жена.
4 Когато беше известено на Саул, че Давид е избягал в Гет, той не го потърси вече.
5
А Давид каза на Анхус: „Ако съм спечелил благоволение в очите ти, нека ми бъде дадено място в един от твоите градове в полето и аз ще живея там. Защо твоят слуга да живее в царския град при тебе?“6 В същия ден Анхус му даде Секелаг. Затова Секелаг принадлежи на юдейските царе и до днес.
7 Всичкото време, през което Давид пребиваваше във филистимската земя, беше година и четири месеца.
8 И Давид излизаше с хората си и нападаше гесурците, гирзейците и амаликитците, тъй като населяваха земята от отдавна, до Сур и до египетската земя.
9
Давид опустошаваше страната и не оставяше живи нито мъже, нито жени, а вземаше овце и говеда, магарета, камили и дрехи. Когато се връщаше и идваше при Анхус,10 Анхус питаше: „Къде нападнахте днес?“ Давид отговаряше: „Юга на Юдея“ или „Юга на Йерахмеел“, или „Южната земя на кенейците“.
11 И Давид не оставяше жив нито мъж, нито жена, за да ги доведе в Гет, като си казваше: „Те може да известят за нас, казвайки: „Така направи Давид!“ И постъпваше така през цялото време, когато живееше във филистимската страна.
12 Тогава Анхус се доверяваше, като казваше: „Той наистина стана омразен на народа си Израил и ще ми бъде слуга за вечни времена.“
1
В това време филистимците събраха своите войски за война, за да се сражават с Израил. Тогава Анхус каза на Давид: „Да знаеш, че ти и хората ти ще тръгнете с мене да се сражавате.“2 А Давид каза на Анхус: „Добре, ти ще разбереш какво ще направи твоят слуга.“ Анхус пък отвърна на Давид: „Затова ще те направя пазител на своята глава през цялото време.“
3
А Самуил беше умрял и всички израилтяни бяха го оплакали и го бяха погребали в Рама, неговия град. Саул пък беше изгонил от страната заклинателите на духове на мъртъвци и гадателите.4 Филистимците се събраха, дойдоха и се разположиха на лагер в Сонам. Тогава Саул събра целия израилски народ и се разположи на лагер на планината Гелвуй.
5 Когато Саул видя лагера на филистимците, уплаши се и сърцето му трепна силно.
6 Тогава Саул се допита до Господа, но Господ не му отговаряше — нито насън, нито чрез Урим, нито чрез пророците.
7 И Саул каза на слугите си: „Потърсете ми жена, заклинателка на духове на мъртви, за да отида при нея и да я попитам.“ И неговите слуги му казаха: „Ето жена заклинателка има в Ен-Дор.“
8
Тогава Саул преобрази лицето си, облече други дрехи, тръгна заедно с двама души и отидоха при жената през нощта. Тогава Саул ѝ каза: „Моля те, поврачувай ми с извикване на духове и извикай когото ти кажа.“9 А жената му отвърна: „Ето ти знаеш какво направи Саул — изгони от страната извиквачите на духове и гадателите. Защо поставяш примка за живота ми, за да ме погубиш?“
10 А Саул ѝ се закле в Господа и каза: „Жив е Господ! Няма да имаш вина за това нещо.“
11 Тогава жената попита: „А кого да ти извикам?“ Той отговори: „Извикай ми Самуил!“
12 Когато жената видя Самуил, извика високо. И се обърна към Саул: „Защо ме измами? Ти си Саул!“
13 А царят ѝ каза: „Не се бой! Кажи какво виждаш!“ И жената отговори на Саул: „Виждам един като бог да излиза от земята.“
14 Тогава той запита: „Какъв е той наглед?“ А тя отговори: „Стар мъж излиза, облечен в дълга дреха!“ Тогава Саул разбра, че е Самуил, падна по лице на земята и се поклони.
15
А Самуил каза на Саул: „Защо ме безпокоиш, като ме накара да изляза?“ Саул отвърна: „Много съм притеснен. Филистимците воюват срещу мене, а Бог се отвърна от мене и вече не ми отговаря нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова те призовах, за да ме научиш какво да правя.“16
Тогава Самуил каза: „А защо питаш мене, след като Господ е отстъпил от тебе и е станал твой неприятел?17 Господ ще ти направи това, което е казал чрез мене: Господ ще отнеме царството от твоите ръце и ще го даде на твоя ближен Давид.
18 Тъй като ти не послуша гласа на Господа и не постъпи спрямо Амалик съобразно силния Му гняв, поради това Господ върши това нещо спрямо тебе днес.
19 И Господ ще предаде във филистимските ръце Израил заедно с тебе. Утре ти и синовете ти ще бъдете с мене, а израилския лагер Господ ще предаде във филистимските ръце.“
20
Тогава Саул падна изведнъж, цял проснат на земята, и много се уплаши от думите на Самуил. И нямаше сила у него, защото не беше ял през целия онзи ден и цялата нощ.21 Тогава жената влезе при Саул и видя, че беше много уплашен. И тя му рече: „Ето слугинята ти чу гласа ти и изложи живота си на опасност, и изпълних каквото ми каза.
22 А сега все пак чуй гласа на своята слугиня! Аз ще ти предложа къшей хляб и си хапни. Тогава ще имаш сила, когато тръгнеш по своя път.“
23 Но той отказа и рече: „Няма да ям!“ Тогава слугите му, а също и жената, го придумаха. И той ги послуша, стана от земята и седна на леглото.
24 А жената имаше вкъщи угоено теле, побърза, закла го, взе брашно, замеси го и опече безквасни пити.
25 Предложи ги на Саул и на слугите му и те ядоха. И станаха, и заминаха през същата нощ.
1
Филистимците събраха своите войски в Афек, докато израилтяните се разположиха на лагер при извора, който е в Йезреел.2 Филистимските управници вървяха по стотици и хиляди, а Давид и хората му вървяха отзад с Анхус.
3 И филистимските управници казваха: „Какви са тези евреи?“ Анхус отговаряше на филистимските военачалници: „Не е ли това Давид, слуга на Саул, израилския цар, който беше с мене повече от година и не открих у него нищо лошо, откакто е дошъл, до днес?“
4 Но филистимските военачалници се разгневиха срещу него и му казаха: „Върни този човек на мястото, което си му отредил, за да не дойде с нас на война и да не стане наш противник в битката. С какво би могъл да допадне на господаря си освен с главите на нашите мъже?
5 Не е ли това Давид, за когото пееха на хорото: „Саул уби хиляди, а Давид — десетки хиляди“?“
6
Тогава Анхус повика Давид и му каза: „Жив е Господ! Ти си честен и за мене е приятно да служиш в лагера. Не намерих у тебе нищо лошо от деня, когато дойде при мене, до днес, но в очите на управниците ти не си добър.7 Затова върни се и си иди с мир. И не трябва да правиш нищо лошо в очите на филистимските управници.“
8 Тогава Давид попита Анхус: „Какво направих и какво откри у своя слуга от деня, откогато се явих при тебе, до днес? Защо да не дойда и да не воювам с враговете на своя господар, царя?“
9 Но Анхус отговори на Давид: „Зная, че ти си добър в очите ми като ангел Божий, но филистимските управници казаха: „Той да не идва с нас на война“.
10 А сега стани утре рано със слугите на господаря си, които са дошли с тебе . Станете утре рано и щом се съмне, си идете.“
11 И Давид стана рано сутринта заедно с хората си, за да тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Йезреел.
1
И случи се така, че на третия ден след като Давид и хората му тръгнаха за Циклаг, амаликитците нападнаха Негев и Секелаг. Те атакуваха Секелаг и го опожариха,2 но не убиха никого, а откараха в плен жените и всички, които бяха в него — от малък до голям, и тръгнаха по пътя си.
3 Когато Давид и хората му пристигнаха до града и ето — той беше изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени.
4 Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат.
5 Бяха пленени също и двете жени на Давид: Ахиноама, йезреелка, и Авигея от Кармил, бившата Навалова жена.
6 А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.
7
Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, син на Ахимелех: „Донеси ми ефода!“ И Авиатар донесе ефода при Давид.8 А Давид запита Господа: „Да преследвам ли това пълчище и ще го стигна ли?“ И Той му каза: „Преследвай го, защото непременно ще го стигнеш и ще спасиш пленените.“
9 И Давид тръгна заедно с шестстотин мъже, които бяха с него. И стигнаха до потока Восор, където прекалено изморените спряха.
10 А Давид продължи преследването заедно с четиристотин души, а двеста души не успяха да преминат потока Восор.
11 Тогава намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид. Дадоха му хляб, той яде и го напоиха с вода.
12 Дадоха му и част от низа смокини и два грозда сухо грозде. И той яде и възвърна силата си, защото не беше ял хляб и не беше пил вода три дена и три нощи.
13 И Давид го попита: „Кой си ти и откъде си?“ А младежът каза: „Аз съм египтянин, роб на амаликитец, и моят господар ме изостави, защото заболях преди три дена.
14 Ние нападнахме Негев и земята на племето на Юда, и южната част на Халев, а Секелаг опожарихме.“
15 Тогава Давид го запита: „Ще ме заведеш ли до това пълчище?“ А той каза: „Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.“
16 Давид му се закле и той го заведе. И ето намериха амаликитците, пръснати по цялата онази страна, ядяха и пиеха, и празнуваха заради голямата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от юдейската земя.
17 Давид ги поразяваше от зазоряване до вечерта на следващия ден и никой от тях не се избави освен четиристотин младежи, които възседнаха камили и избягаха.
18 Тогава Давид отне всичко, което амаликитците бяха взели, избави и двете си жени.
19 Така че не им се изгуби нищо — нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито нещо от плячката, нито каквото и да е, което амаликитците бяха взели от тях. Давид възвърна всичко.
20 И Давид взе всичките овце и говеда, а пред плячката вървяха хората му и казваха: „Това е Давидовата плячка!“
21
И Давид стигна до двестата мъже, които бяха безсилни да го последват и той ги беше оставил при потока Восор. Те излязоха да посрещнат Давид и хората му, а когато Давид се приближи до тях, поздрави ги.22 Тогава злобните и негодниците, които бяха с Давид, започнаха да казват: „Тъй като те не бяха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме. Нека всеки вземе жена си и децата си и да си върви.“
23 Но Давид рече: „Не правете така, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази, като даде в ръцете ни и пълчището, което беше дошло против нас.
24 И кой би трябвало да ви послуша? Каквато е частта на онези, които участваха в сражението, такава част трябва да бъде и за онези, които останаха при обоза: те трябва да делят по равно.“
25 И стана така от това време насетне. Давид направи това правило и право за Израил и до днес.
26
Когато Давид пристигна в Циклаг, изпрати от плячката и на старейшините в Юдея, които му бяха близки, като каза: „Ето ви подарък от плячката, взета от враговете на Господа“,27 — на онези, които са във Ветил и в южния Рамот, в Ятир,
28 които са в Ароир, в Шифмот и които са в Естемоа,
29 и на онези, които са в Рахал , на онези, които са в йерахмеелските градове и в кенейските градове,
30 на онези в Хорма и в Хорашан, в Атах
31 и в Хеврон, и по всички места, където Давид обикаляше, той и хората му.
1
А филистимците воюваха срещу Израил. И израилските мъже побягнаха от филистимците и много от тях паднаха ранени на планината Гелвуй.2 Филистимците настигнаха Саул и синовете му и убиха Йонатан, Аминадав и Мелхисуа.
3 Тежка битка се водеше около Саул и стрелците с лък го улучваха, и той беше тежко ранен от тях.
4 Тогава Саул каза на оръженосеца си: „Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани, да ме прободат и да ме измъчват!“ Но оръженосецът не искаше, понеже се страхуваше много. Тогава Саул сам взе меча и сам се прободе с него.
5 Когато оръженосецът му видя, че Саул умря, и той се хвърли върху меча си и умря от него.
6 Така умряха в онзи ден Саул, тримата му синове и оръженосецът му с всичките си хора.
7 Когато израилските мъже, които живееха на другата страна на долината и отвъд Йордан, видяха, че израилските мъже побягнаха и че Саул и синовете му умряха, изоставиха градовете си и избягаха. Тогава дойдоха филистимците и се заселиха в тях.
8
И случи се така, че на другия ден филистимците дойдоха да ограбват убитите и намериха Саул и тримата му синове, които бяха паднали на планината Гелвуй.9 Те му отсякоха главата, снеха въоръжението му и изпратиха по филистимската земя да разгласят това по идолските си светилища и пред народа си.
10 Те поставиха въоръжението му в светилището на Астарта, а тялото му окачиха на стената на Бет-Сан.
11 Когато жителите на Явис в Галаад чуха какво бяха направили филистимците със Саул,
12 вдигнаха се всички боеспособни мъже, всички вървяха цяла нощ и взеха тялото на Саул и телата на синовете му от стената на Бет-Сан, върнаха се обратно в Явис в Галаад и там ги изгориха.
13 Тогава взеха костите им, погребаха ги под дъба в Явис и постиха седем дена.