1

1

Соломоновата песен на песните.

2

Нека ме целува, с целувки на устата си,
защото неговите милувки са по-желателни от вино.

3
Благоуханни са твоите масла;
името ти е като разлято миро.
Затова те обичат момичетата.

4
Привлечи ме, нека побързаме след тебе;
нека царят ме въведе в чертозите си —
ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе,
ще хвалим твоите милувки повече от вино.
Заслужено те обичат!

5

Дъщери йерусалимски, почерняла съм, но съм хубава
като шатри на Кидар, като Соломонови завеси.

6
Не ме гледайте, че съм почерняла,
защото слънцето ме е обгорило.
Синовете на моята майка ми се разгневиха,
поставиха ме да пазя лозето,
но моето собствено лозе не опазих.

7

Кажи ми ти, когото обича душата ми:
къде пасеш стадото си? Къде пладнуваш и почиваш?
Защо да съм като скитница
край стадата на твоите другари?

8

Оприличил съм те на моя кобилка между фараонови колесници.

9

Ако не знаеш, о, най-хубава между жените,
върви си след овците
и си паси агънцата покрай пастирските шатри.

10
Прекрасни са твоите бузи под нанизи,
твоята шия с огърлици.

11
Ще ти направим златни висулки
със сребърни украшения.

12

Докато царят беше на трапезата,
моят народ излъчваше благоуханието си.

13
Моят възлюбен е като китка смирна,
поставена между гърдите.

14
Моят възлюбен е за мене като китка кипър
в лозята на Ен-Геди.

15

Ето ти си хубава, моя мила, хубава си!
Твоите очи са като на гълъби.

16

О, колко си хубав, мой мили и възхитителен!
И леглото ни е в зеленина.

17

Гредите над нас са кедри,
кипарисите над нас са като покривни греди на спалнята.

2

1

Аз съм саронски шафран,
лилия от долините.

2

Каквото е лилия между тръни,
това е моята възлюбена между девойките.

3

Каквото е ябълка между горски дървета,
това е моят възлюбен между младежите.
Под сянката ѝ обичам да седя
и плодовете ѝ са сладки за мене.

4
Той ме въведе в къщата за пируване
и ме погледна с любов.

5
Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки,
защото изнемогвам от любов.

6
Лявата му ръка е под главата ми,
а с дясната ме прегръща.

7

Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
в сърните и полските кошути:
недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.

8

Гласа на своя възлюбен чувам! Ето той идва!
Припка по планините, скача по хълмовете.

9
Моят възлюбен прилича на газела или на млад елен.
Ето стои зад стената ни,
поглежда през прозореца,
наднича през решетките.

10
Моят възлюбен ме заговори:
„Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!

11
Ето зимата вече мина,
дъждът преваля, престана.

12
Цветя се показаха по земята.
Настана време за песни
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя.

13
Смокините разтвориха пъпките си и цъфналите лози в лозята издават благоуханието си.
Стани, моя мила, прекрасна моя, излез с мене!

14
Гълъбице моя, скрита в скални цепнатини,
под каменни заслони,
покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък и лицето ти е приятно.“

15

Ловете ни лисиците,
лисичетата, които повреждат лозята,
защото нашето лозе е цъфнало.

16

Моят възлюбен е мой и аз съм негова.
Той пасе стадото си между лилиите.

17
Докато денят лъха прохлада и сенките бягат,
върни се, мой мили, и бъди като газела
или като млад елен по планински скали.

3

1

Нощем на леглото си търся този,
когото обича моята душа.
Търсих го и не го намерих.

2
Казах си: „Ще стана, ще тръгна по града,
по улици и по площади;
ще търся онзи, когото обича душата ми.“
Търсих го, но не го намерих.

3
Срещнаха ме стражи, които обикалят града.
Запитах ги: „Не видяхте ли онзи, когото обича душата ми?“

4
Но щом ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми,
хванах се за него здраво и не го пуснах,
докато не го заведох в къщата на майка си
и в спалнята, където ме е родила.

5

Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
в сърните и полските кошути:
недейте буди и тревожи възлюбената, преди да пожелае.

6

Кой идва от пустинята като стълб дим,
ухаещ на смирна и тамян,
и на всякакви ароматни прахове.

7
Ето Соломоновото носило!
Около него са шестдесет юнаци, Израилеви юнаци.

8
Всички са опасани с меч и са опитни в бой.
Всеки държи меча си на бедрото поради нощния страх.

9
Цар Соломон си е направил носилото
от ливански кедри.

10
Колонките му е направил от сребро,
облегалата му — от злато, частта му за сядане е от пурпурен плат,
а отвътре са я украсили с кожа.

11
Излезте, дъщери сионски, и погледнете цар Соломон
с венеца, с който го е увенчала майка му
в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.

4

1

Ето ти си хубава, моя мила, хубава си!
Твоите очи са като на гълъби.
Косата ти е като стадо кози,
когато слизат от галаадската планина.

2
Твоите зъби са бели като стадо остригани овци,
когато излизат от къпалня,
всяка от която е като близначка
и никоя не липсва между тях.

3
Устните ти са като алена панделка
и устата ти е сладкодумна.
Страните ти зад булото са
като половинки нар.

4
Шията ти е като Давидова кула,
изградена от редове камъни
и висящи на нея хиляда щитове —
все щитове на юнаци.

5
Двете ти гърди са като две сърнета, близнаци на газела,
които пасат между лилии.

6
Когато денят лъха прохлада и сенките бягат,
ще ида при тебе на планина със смирна и на хълм ухаен.

7
Цялата си хубава, моя мила,
и недостойнство няма у тебе.

8
Слез с мене от Ливан, невесто моя,
слез с мене от Ливан!
Слез от билото на Амана,
от върха на Сенир и Хермон,
от лъвски леговища, от планински свърталища на леопарди.

9
Ти плени моето сърце, сестрице невесто,
плени сърцето ми с блясъка на очите си,
със скъпоценния камък на огърлицата на шията си.

10
О, как възхитителна е твоята любов, сестрице невесто!
По-сладки от вино са твоите милувки
и уханието на твоите масла е по-приятно от всички аромати.

11
От устата ти капе сладост като вощен мед, невесто,
мед и мляко са под езика ти,
уханието на дрехите ти е като ухание на Ливан!

12
Затворена градина е моята сестрица невеста,
заключен кладенец, запечатан извор.

13
Твоите фиданки са царска градина с нарове,
с отбрани плодове и с мирис на най-фини благоухания —

14
нард и шафран, тръстика и канела
с всякакви ухания на
смирна и алое, с всякакви най-хубави аромати.

15
Ти си градински извор,
кладенец с жива вода, изтичаща от Ливан.

16

Вдигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре от юг,
и повей над градината ми, и ще се разсеят ароматите ѝ!
Нека моят възлюбен да дойде в градината си
и да вкуси прекрасните ѝ плодове.

5

1

Дойдох в градината си, сестрице невесто,
обрах своята смирна със своите ухания,
ядох медените си пити със своя мед,
пих си виното със своето мляко.
Яжте, приятели,
пийте, обични, и се насищайте.

2

Заспала съм, но сърцето ми е будно.
Ето гласът на моя възлюбен, който чука:
„Отвори ми, сестрице, моя мила,
моя гълъбице, моя съвършена!
Защото главата ми е цяла с роса покрита,
и косата с нощна влага.“

3
Но аз отговорих: „Съблякла съм туниката си, пак ли ще я обличам?
Умила съм краката си, трябва ли да ги калям?“

4
Моят възлюбен протегна ръка през пролуката
и моята вътрешност се развълнува от него.

5
Станах да отворя на своя възлюбен.
От ръцете ми капеше смирна,
от пръстите ми се стичаше смирна
по дръжката на ключалката.

6
Отворих на своя възлюбен,
а моят възлюбен бе се обърнал и беше си отишъл.
Душата ми примря, докато говореше.
Търсих го, но не го намерих;
зовях го, но не ми отговори.

7
Срещнаха ме стражите, които обикалят града,
набиха ме, израниха ме.
Снеха ми булото стражите, които пазят стените.

8

Заклевам ви, дъщери йерусалимски:
ако срещнете моя възлюбен,
какво да му кажете — че изнемогвам от любов.

9

С какво твоят възлюбен е по-добър от другите възлюбени,
о, най-прекрасна между жените?
С какво твоят възлюбен е по-добър от другите,
че ни заклеваш така?

10

Моят възлюбен е бял и румен,
личен между десет хиляди други.

11
Главата му е чисто злато,
къдрите му са вълнисти, черни като врана;

12
очите му — като гълъби край водни потоци,
къпещи се в мляко, седящи в доволство;

13
Бузите му са като лехи,
пълни с балсамови дървета, принасящи благовония.
Устните му са лилия, от която капе смирна.

14
Ръцете му са златни колове, обсипани с топази.
Коремът му е като лъскава слонова кост, обложена със сапфири.

15
Краката му са като мраморни стълбове,
поставени върху подложки от чисто злато —
изглед има като Ливан, величествен е като кедър.

16
Устата му е сладост. Той цял е прелест.
Ето какъв е моят възлюбен, ето какъв е моят приятел,
дъщери йерусалимски.

6

1

Къде отиде твоят възлюбен,
о, най-хубава между жените?
Накъде свърна твоят възлюбен,
та да го търсим с тебе?

2

Моят възлюбен отиде в градината си, в лехите с балсам,
за да пасе стадото в градините и да събира лилии.

3
Аз принадлежа на своя възлюбен, а моят възлюбен е мой.
Той пасе стадото си между лилиите.

4

Хубава си, моя мила, като Тирца,
прелестна като Йерусалим,
величествена като войнство със знамена.

5
Отвърни очите си от мене,
защото ме вълнуват.
Косата ти е като стадо кози,
когато слизат от планината Галаад.

6
Зъбите ти са като стадо овци, когато излизат от къпалня,
всяка от която има близнета и никоя не липсва.

7
Страните ти зад булото са
като половинки нар.

8
Нека царят има шестдесет царици, осемдесет наложници
и безброй девойки,

9
но едничка е тя за мене, моята гълъбица, моята съвършена.
Едничка е тя на майка си, изящна на родителката си.
Видяха я девойките и я възвеличиха,
видяха я царици и наложници и я възхвалиха:

10
„Коя е тази, която блести като зора,
хубава като месечина, бляскава като слънце,
величествена като войнство със знамена?“

11
Слязох в ореховата градина
да погледам цветята на долината,
да видя дали е напъпило лозето,
дали са цъфнали наровете.

12
Преди да узная това, моята душа ме хвърли
между царските колесници на големците от моя народ.

7

1

Обърни се, обърни се Шуламит,
обърни се, обърни се да те погледаме.
Какво ще гледате на Шуламит
като на хоро манаимско?

2

О, колко са хубави твоите крака, дъще знатна!
Заоблените ти бедра са като огърлица,
изработка на изкусен майстор.

3
Пъпът ти е като кръгла чаша, в която благоуханното вино не свършва;
коремът ти е като купен хълм пшеница, обиколен от лилии.

4
Твоите две гърди са като две яренца, две сърнета близначета.

5
Шията ти е като кула от слонова кост.
Твоите очи са Есевонски езерца при портите на Бат-Рабим.
Носът ти е като Ливанска кула,
която гледа към Дамаск.

6
Главата ти, която те увенчава, е като Кармил
и косата ти е пурпур;
царят е запленен от твоите къдрици.

7

Колко си хубава, колко приятна,
моя възлюбена, със своята миловидност.

8
Тази твоя снага прилича на палма
и твоите гърди са като гроздове.

9
Помислих си: „Да се качех на палмата, бих се хванал за плодните стъбла.
И твоите гърди биха били като гроздове,
и мирисът от твоето дихание е като кайсия.

10
Устата ти е като най-добро вино.“
То тече право за моя възлюбен,
хлъзга се през устни на уморени.

11

Аз съм на възлюбения си

и той копнее за мене.

12
Ела, мой мили, да излезем на полето,
да прекараме нощта в селата.

13
Да станем рано за лозята;
да видим дали са се разтворили пъпките, цъфнали ли са наровете.
Там ще те обсипя с милувки, ще ти дам любовта си.

14

Мандрагорите вече ухаят,

над вратите ни са
всякакви най-вкусни плодове, нови и стари —
запазила съм ги за тебе, мой любими.

8

1

О, да беше мой брат,
който е сукал от гърдите на моята майка!
Тогава, ако те срещнех на улицата, щях да те целувам
и никой нямаше да ме осъди .

2
Щях да те поведа, щях да те заведа
в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш ,
а аз щях да ти давам ухайно вино,
със сок от моите нарове.

3
Лявата му ръка е под главата ми,
а дясната ме прегръща.

4

Заклевам ви, дъщери йерусалимски,
да не възбудите, нито да събудите любовта ми,
преди възлюбената да пожелае.

5

Коя е тази, която идва от пустинята,
опирайки се на своя възлюбен?
Събудих се под ябълката —
там майка ти е изпитала родилни болки,
там те е родила твоята родителка.

6

Положи ме като печат на сърцето си,
като пръстен на ръката си,
защото любовта е силна като смърт,
ревността — люта като преизподня,
пламъците ѝ са огнени.

7
Големи води не могат да угасят любовта
и реки няма да я залеят.
Ако някой би дал всичкото богатство на своя дом за любов,
той щеше да бъде презрян.

8

Имаме малка сестра, няма още гърди.
Какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?

9
Да беше стена, щяхме да съградим на нея зъбери от сребро;
да би била порта, щяхме да я обложим с кедрови дъски.

10

Аз съм стена и гърдите ми са като крепостни кули.
Затова ще намеря любов в очите му .

11

Соломон имаше лозе на Ваал-Хамон.
Той предаде лозето на пазачи.
Всеки беше длъжен да даде хиляда сикли сребро за плодовете от него.

12

А моето лозе си е при мене.
Хилядата нека са за тебе, Соломоне,
а двеста сикли са за пазачите на плодовете му.

13

Ти, която живееш в градините,
в гласа ти се вслушват приятелите.
Нека и аз го послушам.

14

Тичай, мой възлюбени,
и бъди като сърна
или като млад елен по благоуханни планини.