1

1

Когато цар Давид остаря и стигна преклонна възраст, завиваха го с дрехи, но той не можеше да се стопли.

2 Тогава неговите хора му казаха: „Нека потърсят за господаря, нашия цар, млада девица, за да стои при царя, да се грижи за него и да поляга на гърдите му; и ще бъде топло на нашия господар, царя.“

3 И след като потърсиха по всички предели на Израил красива девица, намериха сунамитката Ависага и я доведоха при царя.

4 Девицата беше много красива, прислужваше и се грижеше за царя, но царят не я позна.

5

Тогава Адония, син на Давидовата жена Агита, като се възгордя, казваше: „Аз ще бъда цар“. И си приготви колесница и конници, и петдесет воини, които го охраняваха.

6 Но баща му никога не го дразнеше с въпроса: „Защо правиш това?“ Той беше голям хубавец и се беше родил след Авесалом.

7 И той заговорничеше със Саруевия син Йоав и свещеника Авиатар и те подкрепяха Адония.

8 Но свещеник Садок, Йодаевият син Ванея, пророк Натан, Семей и Реи, и Давидовите храбреци не бяха с Адония.

9 И Адония принесе в жертва овце, говеда и охранен добитък при камъка Зохелет, който е край извора Рогел, и покани всичките си братя царски синове и всички юдеи, които служеха при царя.

10 А пророк Натан, Ванея, Давидовите храбреци и брат си Соломон не покани.

11

Тогава Натан заговори на Соломоновата майка Вирсавия: „Чу ли, че Адония, Агитиният син, се е възцарил, без господарят ни Давид да знае това?

12 Затова аз те съветвам как да спасиш живота си и живота на своя син Соломон.

13 Иди, влез при цар Давид и му кажи: „Господарю мой, царю, не се ли закле пред слугинята си, към която се отнасяш благосклонно, като каза, че твоят син Соломон ще царува след тебе и ще седне на престола ти, и попита защо тогава Адония се е провъзгласил за цар?“

14 И ето, докато ти все още говориш с царя, аз ще дойда след тебе и ще потвърдя твоите думи.“

15

Вирсавия отиде в спалнята при царя, а царят беше много стар и сунамитката Ависага му прислужваше.

16 Вирсавия се наведе и се поклони пред царя. Тогава царят я попита: „Какво има? Какво искаш?“

17 А тя му каза: „Господарю мой, царю, ти се закле на слугинята си в Господа, своя Бог: „Твоят син Соломон ще царува след мене и той ще седне на моя престол.“

18 А сега, ето Адония се е провъзгласил за цар, а ти, господарю мой, царю, не знаеш това.

19 Той е принесъл в жертва много говеда, охранени телета и овце и е поканил всички царски синове и свещеника Авиатар, и военачалника Йоав, обаче не е поканил твоя син Соломон.

20 А ти, мой господарю, царю, още си цар, към тебе са обърнати очите на цял Израил да им оповестиш кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него.

21 Иначе, когато моят господар, царят, почине при предците си, аз и синът ми Соломон ще бъдем обявени за заговорници.“

22

И докато тя говореше с царя, ето дойде и пророк Натан.

23 И известиха на царя: „Ето пророк Натан.“ И той влезе при царя и му се поклони до земята.

24 След това Натан каза: „Господарю мой, царю, казал ли си, че Адония ще царува след тебе, и че той ще седне на твоя престол?

25 Защото той сега е слязъл, принесъл е в жертва много говеда, угоени телета и овце, поканил е всичките царски синове, военачалниците и свещеника Авиатар и ето те ядат и пият пред него и викат: „Да живее цар Адония!“

26 А не е поканил мене, твоя служител, свещеник Садок, Йодаевия син Ванея и твоя служител Соломон.

27 Станало ли е това по волята на моя господар, царя? И защо ти не откри на своя служител кой ще седне на престола на моя господар, царя, след него?“

28

Тогава цар Давид в отговор каза: „Повикайте ми Вирсавия.“ Тя влезе и застана пред него.

29 И царят се закле, като каза: „Жив е Господ, Който е избавял живота ми от всяка беда!

30 Както ти се заклех в Господа, Израилевия Бог, че твоят син Соломон ще царува след мене и ще седне на престола ми вместо мене, така и ще направя това днес.“

31 Тогава Вирсавия се наведе до земята, поклони се на царя и каза: „Да живее моят господар, царят Давид, за вечни времена!“

32

А цар Давид каза: „Повикайте при мене свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея.“ И те влязоха при царя.

33 Тогава царят им каза: „Вземете със себе си служителите на вашия господар, качете моя син Соломон на мулето ми и го заведете долу при извора Гион.

34 Нека там свещеник Садок и пророк Натан го помажат за цар на Израил и засвирете с рог, и извикайте: „Да живее цар Соломон!“

35 След това се качете след него, той да дойде и да седне на престола ми, защото ще царува вместо мене и аз го определих да бъде вожд на Израил и Юда“.

36 Йодаевият син Ванея отвърна на царя: „Амин! Нека Господ Бог така да каже на моя господар, царя.

37 Както Господ беше с моя господар, царя, така да бъде Той със Соломон и да възвеличи престола му повече от престола на господаря ми цар Давид!“

38

Тогава свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевият син Ванея с хелетейците и фелетейците слязоха долу и поставиха Соломон на Давидовото муле, и го заведоха при Гион.

39 И свещеник Садок взе рога с маслиново масло от скинията и помаза Соломон. След това засвириха с рог и целият народ извика: „Да живее цар Соломон!“

40 И целият народ се изкачи след Соломон, като хората свиреха с флейти и се радваха толкова много, че земята ехтеше от виковете им.

41

Адония и всички поканени от него чуха глъчката и престанаха да ядат. А когато Йоав чу тръбния звук, каза: „Какъв е този шум на вълнение в града?“

42 Докато още говореше, ето дойде Йонатан, синът на свещеник Авиатар. Тогава Адония каза: „Влез! Ти си честен човек и носиш добра вест.“

43 А Йонатан в отговор каза на Адония: „Обратно. Нашият господар, цар Давид, е поставил Соломон за цар.

44 И царят е изпратил с него свещеник Садок, пророк Натан и Йодаевия син Ванея, хелетейците и фелетейците и те го качиха на царското муле.

45 А свещеник Садок и пророк Натан го помазаха за цар при Гион. И оттам се изкачиха, като се радваха, и градът се развълнува. Ето какъв е шумът, който чувате.

46 И Соломон седна на престола на царството.

47 Тогава царските служители дойдоха да поздравят нашия господар цар Давид и казаха: „Твоят Бог да прослави името на Соломон повече от твоето име и да възвеличи престола му повече от твоя престол.“ И царят се поклони в леглото си.

48 Тогава царят каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който даде днес мой син да седне на моя престол, докато очите ми виждат това“.“

49

И всички поканени от Адония се уплашиха и тръгнаха всеки по своя път.

50 Тогава Адония, понеже се уплаши заради Соломон, стана, отиде и се хвана за роговете на жертвеника.

51 И известиха на Соломон: „Ето Адония се бои от цар Соломон и се държи за роговете на жертвеника, казвайки: „Нека ми се закълне сега цар Соломон, че няма да умъртви своя служител с меч“.“

52 А Соломон каза: „Ако той бъде достоен човек, и косъм няма да падне от него на земята; но ако се намери злотворство у него, ще бъде умъртвен.“

53 И Соломон изпрати да го доведат от жертвеника. Той дойде и се поклони на цар Соломон. Тогава Соломон му каза: „Иди в дома си.“

2

1

И когато наближи времето Давид да умре, той поръча на сина си Соломон:

2 „Както всички на този свят, си отивам, а ти бъди твърд и мъжествен.

3 Спазвай завета на Господа, своя Бог, следвайки Неговите пътища, като пазиш наредбите Му, заповедите Му, решенията и определенията Му, както е писано в Мойсеевия закон, за да преуспееш във всичко, което правиш, и накъдето се обърнеш,

4 за да изпълни Господ обещанието Си, което бе дал за мене: „Ако синовете ти спазват пътя си пред Мене според истината от все сърце и от цялата си душа, на Израилевия престол няма да липсва мъж от тебе.“

5

Освен това ти знаеш какво ми стори Саруевият син Йоав и как постъпи с двамата военачалници на Израил — с Нировия син Авенир и с Йетеровия син Амесай, които уби. И в мирно време проля кръв като в сражение, като обагри с кръв, както в сражение, слабините си и сандалите на краката си.

6 Затова постъпи според мъдростта си, за да не отпуснеш неговата старост с мир в преизподнята.

7 Но прояви милост към синовете на галаадеца Верзелий, за да бъдат между онези, които се хранят на твоята трапеза, понеже те ми дойдоха на помощ, когато бягах от твоя брат Авесалом.

8 При тебе е вениаминецът Семей, син на Гера, от Бахурим, който ме проклинаше с тежки клетви, когато отивах към Маханаим. Но той излезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: „Няма да те убия с меч.“

9 Обаче не го смятай за невинен, защото си мъдър и знаеш какво трябва да му сториш, за да свалиш побелялата му глава окървавена в гроба.“

10

И така, Давид почина и беше погребан в Давидовия град при предците си.

11 А времето на царуването на Давид над Израил беше четиридесет години: седем години беше царувал в Хеврон и тридесет и три години беше царувал в Йерусалим.

12 Соломон седна на престола на своя баща Давид и царуването му беше крепко.

13

Тогава Адония, синът на Агита, отиде при майката на Соломон Вирсавия. А тя попита: „С мир ли идваш?“ Той отговори: „С мир.“

14 След това каза: „Имам нещо да ти кажа.“ Тя рече: „Говори!“

15 Тогава той каза: „Ти знаеш, че царството се падаше на мене и че целият Израил беше обърнал лицето си към мене да царувам, обаче царската власт беше отнета от мене и беше дадена на моя брат, защото това му беше определено от Господа.

16 А сега, моля те за едно, не ми отказвай.“ Тя му отвърна: „Говори.“

17 И той каза: „Моля те, кажи на цар Соломон, понеже той няма да ти откаже, да ми даде сунамитката Ависага за жена.“

18 А Вирсавия отговори: „Добре. Аз ще говоря с царя за тебе.“

19

И така, Вирсавия влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана пред нея, поклони ѝ се и седна на своя престол. Имаше и престол, поставен за майката на царя, и тя седна отдясно на Соломон.

20 Тогава тя каза: „Имам една малка молба към тебе. Не ми отказвай.“ А царят ѝ отговори: „Поискай, майко, и няма да ти откажа.“

21 И тя му каза: „Нека сунамитката Ависага да бъде дадена на брат ти Адония за негова жена.“

22 Тогава цар Соломон отговори на майка си: „А защо искаш само сунамитката Ависага за Адония? Искай за него и царството, защото е мой старши брат. И на негова страна са свещеникът Авиатар и Саруевият син Йоав.“

23 И цар Соломон се закле в Господ, като каза: „Нека Бог ме осъди сурово, ако Адония не е изговорил това против живота си.

24 А сега, жив е Господ, Който ме укрепи и ме постави на престола на моя баща Давид и Който ми създаде дом, както е говорил — днес Адония трябва непременно да бъде умъртвен.“

25 И цар Соломон изпрати лично Йодаевия син Ванея, който го порази и Адония умря.

26

И царят каза на свещеник Авиатар: „Иди в Анатот при нивите си. Наистина, ти заслужаваш смърт, но сега няма да те убия, понеже си носил ковчега на Господа Бога пред моя баща Давид и си изтърпял всичко, което е изтърпял моят баща.“

27 Така Соломон отстрани Авиатар да не бъде повече свещеник на Господа. И се изпълни словото на Господа, казано в Силом за Илий.

28

Когато за това стигна слух до Йоав — а Йоав държеше страната на Адония, макар и не на Авесалом някога, — Йоав избяга в Господнята скиния и се хвана за роговете на жертвеника.

29 Тогава беше известено на цар Соломон, че Йоав е избягал в Господнята скиния и че беше при жертвеника. И Соломон изпрати Йодаевия син Ванея и му каза: „Иди да го убиеш .“

30 Ванея отиде в Господнята скиния и му каза: „Царят каза така: „Излез!“ А онзи отговори: „Не, защото искам да умра тук!“ Ванея съобщи това на царя, като каза: „Това говори Йоав и така ми отговори.“

31 А царят му рече: „Направи, каквото ти казах, погуби го и го погреби, и по този начин ще измиеш от мене и от дома на моя баща пролятата от Йоав невинна кръв.

32 Господ ще обърне неговата кръв върху главата му, защото той уби с меч двама невинни и по-добри от него мъже; и той ги уби с меч, а моят баща не знаеше — Нировия син Авенир, израилски военачалник, и Йетеровия син Амесай, юдейски военачалник.

33 Така кръвта за тях ще се върне върху главата на Йоав и върху главата на потомството му за вечни времена, а за Давид, за потомството му, за дома му и за престола му нека има мир от Господа за вечни времена.“

34 Тогава Йодаевият син Ванея отиде, погуби Йоав и го уби; и той беше погребан в дома си в степта.

35 А царят постави вместо него Йодаевия син Ванея над войската; царят постави за свещеник Садок вместо Авиатар .

36

Тогава царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Построй си дом в Йерусалим и живей там; и никъде не излизай оттам;

37 и знай, че в този ден, в който излезеш и прекосиш потока Кедрон, непременно ще умреш; кръвта ти ще бъде върху твоята глава.“

38 Семей каза на царя: „Добро е това, което ти каза. Твоят служител ще направи така, както каза моят господар, царят.“ Така Семей живееше в Йерусалим дълго време.

39

А след три години двама от робите на Семей избягаха и отидоха при Анхус, син на Маахи, царя на Гет. Казаха на Семей: „Ето твоите роби са в Гет.“

40 Тогава Семей стана, оседла осела си и тръгна за Гет при Анхус да търси своите роби. След това Семей се върна и доведе робите си от Гет.

41 И беше известено на Соломон, че Семей е ходил от Йерусалим до Гет и се е върнал.

42 Царят изпрати да повикат Семей и му каза: „Не те ли заклех в Господа и не ти ли заявих: „Знай, че в този ден, в който ти излезеш и тръгнеш, където и да е, непременно ще умреш“, а ти ми отвърна: „Добро е това, което ти каза.“

43 Защо не спази клетвата в Господа и заповедта, която ти дадох?“

44 И царят каза на Семей: „Ти знаеш в сърцето си всичкото зло, което си направил на моя баща Давид. Затова Господ обърна твоята злоба върху твоята глава!

45 А цар Соломон ще бъде благословен и престолът на Давид ще бъде утвърден пред Господа за вечни времена.“

46 Тогава царят заповяда на Йодаевия син Ванея и той излезе и погуби Семей, и той умря. Така царската власт се утвърди в Соломоновата ръка.

3

1

Соломон се сроди с фараона, египетския цар, и взе фараоновата дъщеря за жена, и я доведе да живее в Давидовия град, докато довърши своя дворец, Господния храм и стените около Йерусалим.

2 Тогава народът още принасяше жертви по високите места, защото по онова време не беше построен храм на името на Господа.

3

Соломон възлюби Господа, като живееше съгласно наредбите на своя баща Давид, при все че принасяше жертви и приношения по високите места.

4 И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото там беше главното високо място. Соломон принесе на този жертвеник хиляда всеизгаряния.

5 В Гаваон Господ се яви на Соломон нощем насън. И Бог му каза: „Пожелай, за да ти дам.“

6 Соломон отвърна: „Ти оказа велика милост на Своя служител, баща ми Давид; и понеже той постъпваше пред Тебе с истина и правда и с искрено сърце, Ти му запази тази велика милост, като му дари син, който седи на престола му, както е и днес.

7 А сега, Господи, Боже мой, Ти си поставил Своя служител за цар вместо баща ми, но аз съм твърде неопитен и не зная как да постъпвам в различни случаи.

8 Твоят служител е сред Твоя народ, който си избрал, народ така многочислен, че не може да се изброи, нито да се изчисли.

9 Затова дай на Своя служител разум, за да съди Твоя народ и да различава кое е добро и кое е зло, защото кой може да управлява този Твой многоброен народ?“

10

И на Господа беше угодно, че Соломон поиска това.

11 Тогава Бог му каза: „Тъй като ти пожела това и не поиска за себе си дълъг живот, нито помоли за богатство за себе си, нито пожела живота на враговете си, а за себе си разум, за да умееш да съдиш —

12 ето направих според твоята дума: дадох ти мъдрост и разум, така че преди тебе подобен на тебе не е имало и след тебе няма да се издигне подобен на тебе.

13 Аз ти давам и това, което ти не поиска: и богатство, и слава, така че няма да има подобен на тебе между царете през всичките твои дни.

14 Затова, ако ти ходиш по Моите пътища, като спазваш Моите наредби и Моите заповеди, както ходеше твоят баща Давид, и дните ти ще продължа.“

15 Соломон се събуди и ето — това беше сън. И той дойде в Йерусалим и застана пред ковчега на завета Господен, принесе всеизгаряния и извърши мирни жертви. И даде голямо угощение за всички свои служители.

16

След това при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него.

17 Едната каза: „Аз и тази жена живеем в една и съща къща и родих, когато тя беше в къщата.

18 И на третия ден, след като родих, тази жена също роди. А ние бяхме сами заедно, нямаше с нас външен човек в къщата — само двете бяхме в къщата.

19 И през нощта синът на тази жена умря, понеже беше легнала върху него.

20 Тогава тя е станала през нощта, взела е сина ми от мене, докато аз, твоята слугиня, съм спала, и го сложила на своите гърди, а своя мъртъв син поставила на моите гърди.

21 Сутринта станах да накърмя сина си и ето той беше мъртъв, а когато на светло се взрях в него, това не беше моят син, когото бях родила.“

22 Другата жена каза: „Не, моят син е живият, а твоят син е мъртвият.“ А първата каза: „Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.“ И се препираха пред царя.

23

Тогава царят каза: „Едната казва: „Живият е моят син, а мъртвият е твоят син“, и другата казва: „Не, твоят син е мъртвият, а моят син е живият“.“

24 И царят нареди: „Донесете ми меча!“ Донесоха един меч на царя.

25 Тогава царят каза: „Разсечете живото дете на две и дайте половината на едната и половината на другата.“

26 Но едната жена, чийто беше живият син, понеже цяла беше потресена от жалост за сина си, каза на царя: „О, господарю мой, дайте ѝ живото дете, не го убивайте.“ А другата каза: „Нека то не бъде ни мое, ни твое. Сечете!“

27 Тогава царят отвърна: „Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е неговата майка.“

28 И целият Израил чу за присъдата, с която царят отсъди, и започнаха да се боят от царя, защото разбраха, че у него има Божия мъдрост, с която съди.

4

1

Цар Соломон беше цар над целия Израил.

2 И негови висши сановници бяха: Азария, син на първосвещеника Садок,

3 Елихореф и Ахия, синове на Сива — секретари; Йосафат, син на Ахилуд — секретар;

4 Ванея, син на Йодай — военачалник; Садок и Авиатар — свещеници;

5 Азария, син на Натан — надзорник над областните управители; Завуд, син на Натан — свещеник и приближен на царя;

6 Ахисар — надзорник над двореца; Адонирам, син на Авди — отговорник за повинностите.

7

Соломон имаше дванадесет управители над целия Израил и те осигуряваха снабдяването на царя и на неговия дворец; всеки доставяше храна за по един месец в годината.

8 Ето имената им: Бен-Хур в Ефремовата планинска област;

9 Бен Декер — в Макац, Шаалбим, Бет-Шемеш, Елон-Бетханан;

10 Хеседовият син — в Арубот; под негово управление бяха и Сохо, и цялата земя Хефер;

11 Авинадавовият син — над цялата област на Нафат-Дор, а Соломоновата дъщеря Тафат беше негова жена;

12 Ахилудовият син Ваана в Таанах, Мегидон и цялата земя на Бет-Шеан, при Цартан, южно от Йезреел — от Бет-Шеан до Авел-Мехола и дори отвъд Йокмеам;

13 под управлението на сина на Гевер в Рамот Галаадски бяха селищата на Яир, Манасиев син, които са в Галаад, и областта Аргов, която е във Васан — шестдесет големи града със стени и бронзови резета;

14 Идовият син Ахинадав — в Маханаим;

15 Ахимаас в Нефталимовата земя — той си беше взел за жена Соломоновата дъщеря Васема;

16 Хушаевият син Ваана — в Асировата земя и Беалот;

17 Фаруевият син Йосафат — в Исахаровата земя;

18 Шимей, син на Ела — във Вениаминовата земя;

19 Уриевият син Гевер — в галаадската земя, земята на аморейския цар Сихон и на Васанския цар Ог; той беше управител в тази земя.

20

Юда и Израил бяха многобройни като морския пясък, ядяха, пиеха и се веселяха.

5

1

Соломон владееше всички царства от Ефрат до египетската граница. Тези управители плащаха данъци и служеха на Соломон през всичките дни на живота му.

2

Всекидневната прехрана на Соломон се състоеше от тридесет кора чисто пшенично брашно и шестдесет друго брашно,

3 десет угоени говеда и двадесет — хранени на пасбище, сто овце, освен елени, сърни, диви кози и охранени птици.

4 Защото той управляваше цялата земя от Типсах до Газа, беше над всички царе отсам реката и имаше мир с всички околни страни.

5 Така Израил и Юда живееха спокойно, всеки под лозата си и под смоковницата си — от Дан до Вирсавия, — през всички Соломонови дни.

6

Соломон имаше четиридесет хиляди ясли за колесничните коне и дванадесет хиляди за конницата.

7 И тези управители доставяха всичко на цар Соломон и на всички, които бяха на трапезата му — всеки в своя месец, и не допускаха да има недостиг от нещо.

8 Всеки доставяше също и ечемик, и слама за конете и за мулетата поредно в мястото, където беше царят.

9

И Бог даде на Соломон мъдрост, разум и всеобхватен ум като пясъка край морето.

10 Така Соломоновата мъдрост беше по-голяма от мъдростта на всичките синове на Изтока и от цялата египетска мъдрост.

11 Той беше по-мъдър от всички хора — от езрахиеца Етан, от Еман, Халкол и Дарда, синовете на Махол, и името му се славеше сред всички околни народи.

12 Той знаеше три хиляди притчи, а песните му бяха хиляда и пет.

13 Той говори и за растенията — от кедъра на Ливан до исопа, който расте по стените; той говори за животните и птиците и за пълзящите, и за рибите.

14 Хора от всички народи и от страна на всички царе по земята, които бяха слушали за неговата мъдрост, идваха да послушат Соломоновата мъдрост.

15

След като чу, че е помазан за цар вместо баща си, царят на Тир Хирам изпрати свои служители при Соломон, защото Хирам винаги беше приятел на Давид.

16 Също и Соломон изпрати да кажат на Хирам:

17 „Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да изгради храм на името на Господа, своя Бог, поради войните с околните народи, докато Господ не ги покори под краката му.

18 Но сега Господ, моят Бог, ми даде спокойствие отвсякъде; няма противник, нито опасности.

19 И ето аз имам намерение да издигна храм на Господа, своя Бог, както Господ беше казал на баща ми Давид: „Твоят син, когото ще поставя на престола ти вместо тебе, той ще съгради храм на Моето име.“

20 Затова заповядай да ми насекат кедри от Ливан и моите слуги ще бъдат с твоите слуги, и ще ти заплатя за твоите слуги, каквото кажеш, тъй като ти знаеш, че между нас няма хора, които умеят да секат дървета, както сидонците.“

21

Като чу думите на Соломон, Хирам много се зарадва и каза: „Благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давид мъдър син да царува над този многоброен народ!“

22 И Хирам изпрати да кажат на Соломон: „Аз изслушах това, за което беше изпратил до мене. И ще изпълня всичко, което пожела относно кедровия и кипарисовия дървен материал.

23 Моите слуги ще го свлекат от Ливан при морето и ще разпоредя да го превозват на салове до мястото, което ти ще ми известиш — там ще го разтоварят и ти ще го отнесеш. Но и ти изпълни желанието ми — да доставяш храна за моя дом.“

24 И така, Хирам даваше на Соломон кедрови и кипарисови дървета, колкото той искаше.

25 А Соломон доставяше на Хирам двадесет хиляди кора пшеница за храна и двадесет кора чисто маслиново масло. Соломон даваше това на Хирам всяка година.

26 Господ даде на Соломон мъдрост, както му беше обещал, и имаше мир между Хирам и Соломон. И те сключиха договор помежду си.

27

Цар Соломон наложи повинност на цял Израил и повинността носеха тридесет хиляди мъже.

28 И той ги изпращаше на смени по десет хиляди на месец — един месец бяха на работа в Ливан, а два месеца в дома си. Адонирам беше техен началник.

29 Соломон имаше и седемдесет хиляди носачи на товари и седемдесет хиляди каменоделци в планините,

30 освен трите хиляди и триста надзиратели, поставени от Соломон над хората, които извършваха работите.

31 И царят заповяда да бъдат докарвани големи, скъпи дялани камъни за основата на храма.

32 Соломоновите работници, Хирамовите строители и гевалците ги дялаха и приготвяха дървета и камъни, за да изградят храма.

6

1

В четиристотин и осемдесетата година след излизането на израилтяните от египетската земя, в четвъртата година на царуването си над Израил, във втория месец на годината, зиф, Соломон започна да изгражда храма на Господа.

2 Храмът, който Соломон съгради за Господа, беше дълъг шестдесет лакътя, двадесет широк и тридесет лакътя висок.

3 Притворът на храма беше двадесет лакътя дълъг, според ширината на храма, и широк десет лакътя.

4 И направи на храма прозорци с решетки.

5 След това изгради пристройка покрай стените на храма — около храма и давира; и в нея околовръст направи странични стаи.

6 Една най-долна стая на пристройката имаше ширина пет лакътя, тази на средния етаж — шест лакътя, а на третия — седем лакътя ширина, защото около храма бяха направени отвън издатини, така че гредите на пристройката да не се допират до стените на храма.

7 И когато храмът се градеше, за строежа се използваха дялани камъни, но край храма при строежа му не се чуваше ни чук, ни топор, ни длето, нито друго някакво желязно сечиво.

8

Входът за средния етаж на пристройката беше от дясната страна на храма. По вити стълби се стигаше до средния етаж, а от средния до следващия.

9 Така той построи храма. Завърши го и го покри с кедрови греди и дъски.

10 И пристрои покрай целия храм странични стаи, високи пет лакътя, които бяха прикрепени към храма посредством издатини от кедрови греди.

11

И Господ отправи слово към Соломон и каза:

12 „Ето ти строиш този храм. Ако спазваш Моите наредби, постъпваш според Моите присъди, изпълняваш всичките Ми заповеди и постъпваш според тях, тогава ще изпълня Своето обещание, което дадох на Давид, твоя баща,

13 и ще пребивавам сред израилтяните, и няма да изоставя народа Си Израил.“

14

Така Соломон изгради храма и го завърши.

15 Той облицова стените на храма отвътре с кедрови дъски — от пода на храма до гредите на покрива, а пода на храма покри с кипарисови дъски.

16 И издигна стена в задната част на храма, на двадесет лакътя открая, покри стените и тавана с кедрови дъски и направи давир за мястото на Светая Светих.

17 Светилището, т.е. предната част на храма, беше дълго четиридесет лакътя.

18 И по кедъра вътре в храма имаше резби на пъпки и цъфнали цветове. Всичко беше от кедър; не се виждаше камък.

19

А в задната част на храма той приготви давира, където щеше да бъде ковчегът на завета.

20 Давирът беше дълъг двадесет лакътя, широк двадесет лакътя и висок двадесет лакътя. Той го обкова с чисто злато, както и кедровия кадилен жертвеник.

21 Така Соломон облицова храма отвътре с чисто злато, обтегна златни вериги пред давира и го обкова със злато.

22 Той обкова със злато целия храм открай докрай, както и целия кадилен жертвеник в светилището.

23

В давира той направи два херувима от маслиново дърво, на височина по десет лакътя.

24 Едното крило на единия херувим беше пет лакътя дълго и другото крило на херувима — пет лакътя; десет лакътя имаше от единия край на крилете му до другия.

25 Също така и другият херувим имаше десет лакътя — двата херувима бяха еднакви по мярка и форма.

26 Височината на единия херувим беше десет лакътя, както и на другия херувим.

27 И той постави херувимите по средата на вътрешното помещение, давира, а крилата на херувимите бяха разперени, така че крилото на единия достигаше до едната стена, а крилото на другия херувим — до другата стена. Другите им крила пък се допираха в средата на давира.

28 Той обкова херувимите със злато.

29

И по всички стени на храма околовръст изряза изображения на херувими, палмови дървета и разпукващи се цветове, отвътре и отвън.

30 Той обкова и пода на храма със злато, отвътре и отвън.

31 За входа на давира направи петоъгълна врата от маслиново дърво.

32 Върху двете врати от маслиново дърво той изряза херувими, палми и разпукващи се цветове и ги обкова със злато.

33 А при входа на храма направи стълбове от маслинови дървета във вид на четириъгълник

34 и две врати от кипарисово дърво с подвижни половинки.

35 И изряза върху тях херувими, палми и разпукващи се цветове и ги покри със злато, положено върху резбата.

36 Изгради стените на вътрешния двор с три реда дялани камъни и с един ред кедрови дървета.

37

В четвъртата година, в месец зиф, бяха положени основите на Господния храм;

38 а на единадесетата година, в осмия месец на годината, бул, той привърши храма с всичките му принадлежности и според предначертаното. Той го строи седем години.

7

1

Соломон изграждаше своя дворец тринадесет години и целия го завърши.

2 Той съгради двореца си, наречен Ливанска гора, от ливански кедър. Той беше дълъг сто лакътя, широк петдесет и висок тридесет лакътя и се крепеше върху четири реда кедрови стълбове, върху които бяха положени кедрови греди.

3 Покривът му беше от кедър и се крепеше върху четиридесет и петте стълба, по петнадесет в редица.

4 Имаше три реда прозорци, прозорец срещу прозорец.

5 Всичките врати и рамките им бяха четириъгълни, а срещуположните прозорци бяха в три реда.

6

Той направи и притвор на колони, чиято дължина беше петдесет лакътя и тридесет лакътя широк — с преддверие, стълбове и корниз пред тях.

7 И направи три притвора: притвор с престол, където да съди, наречен съдилищен притвор; той беше покрит с кедър от пода до покрива.

8

В двореца, където живееше, имаше друг двор, по-навътре от притвора, който беше направен по същия начин. Той направи и дом, подобен на притвора, за фараоновата дъщеря, която Соломон си беше взел за жена.

9

Всички тези постройки бяха от скъпи камъни, изсечени по мярка и изрязани с трион от вътрешната и от външната страна — от основата до корниза и отвън до големия двор.

10 В основата бяха положени скъпи и големи камъни по десет и по осем лакътя.

11 И върху тях също така имаше скъпи камъни, издялани по мярка, и кедрови дървета.

12 Големият двор наоколо имаше три реда камъни и ред кедрови греди, също като вътрешния двор на Господния храм и притвора при двореца.

13

Цар Соломон беше изпратил да доведат Хирам от Тир.

14 Той беше син на вдовица от Нефталимовото племе, а неговият баща беше от Тир, работещ изкусно с бронз. Той умееше да изработва всякакви неща от бронз. Тогава той дойде при цар Соломон и му изработваше всякакви неща от бронз.

15

Той направи два медни стълба, всеки по осемнадесет лакътя висок, отвътре празен, и връв от дванадесет лакътя можеше да го обхване.

16 И той направи от излят бронз два капитела, за да ги постави върху стълбовете. Единият капител беше висок пет лакътя и другият — висок също пет лакътя.

17 И направи мрежеста плетеница и верижки за капителите, които бяха върху стълбовете, седем за единия капител и седем за другия.

18 Така той направи стълбовете, както и два реда нарове около плетеницата, за да покрие с тях капителите, които бяха върху стълбовете; същото направи и за другия капител.

19 И капителите, които бяха на върха на стълбовете — във формата на лилии, в главното светилище, бяха от по четири лакътя.

20 А капителите, които бяха на двата стълба, имаха по двеста нара, наредени около всеки капител, горе, близо до изпъкналата част, върху която беше плетеницата.

21 И разположи стълбовете при храмовия притвор: постави стълб отдясно и му даде име Яхин, постави стълб и отляво и му даде име Воаз;

22 а над стълбовете направи капители, подобни на лилии. И така завърши работата над стълбовете.

23

Тогава направи излят от бронз водоем като море — от единия му край до другия имаше десет лакътя в диаметър, а пет лакътя беше висок; и мерилна връв тридесет лакътя можеше да го обхване околовръст.

24 Под извития му ръб имаше орнаменти във вид на краставички по десет на лакът; те бяха наредени в два реда около водоема от всички страни и бяха излети заедно с него.

25 Той стоеше върху дванадесет вола — три гледаха към север, три гледаха към запад, три бяха обърнати към юг и три гледаха към изток. Водоемът лежеше върху тях, а задните им части бяха обърнати навътре.

26 Дебелината му беше една длан, а краищата му бяха направени като чаша, във вид на цъфнала лилия. Той побираше две хиляди бата вода.

27

Той направи и десет медни стойки. Всяка беше дълга четири лакътя, широка — четири лакътя, и висока — три лакътя.

28 Ето направата на стойките: те имаха плочи, поставени отвесно в рамки от напречни панели, които бяха поставени между ъгловите стълбци.

29 Върху плочите, които бяха в рамките, а също и върху рамките, имаше изобразени лъвове, волове и херувими; а над и под лъвовете и воловете имаше гирлянди.

30 Всяка стойка имаше четири бронзови колела и бронзови оси. На четирите ѝ крака имаше излети издатини като рамене, които бяха под самия умивалник, под всяко венче от гирляндата.

31 Отворът на стойката, отвътре на венчето до върха, беше един лакът; отворът беше кръгъл, както в основата на стълбците на стойката, лакът и половина, и при отвора имаше изваяния; но страните отвън бяха четириъгълни, а не кръгли.

32 Под страничните панели имаше четири колела с оси, прикрепени към поставките. Височината на всяко колело беше лакът и половина.

33 Направата на колелата беше като направата на колело на колесница: осите им и средната част, ръбът им и спиците, и главите им — всички бяха излети.

34 При четирите ъгъла на всяка стойка имаше издатини и издатините бяха прикрепени към стойката.

35 И върху горната част на стойката имаше кръгъл ръб, висок половин лакът, а дръжките на стойката и страничните ѝ плочи бяха едно цяло с нея.

36 Той изряза върху плочите на дръжките ѝ и на страничните ѝ панели херувими, лъвове и палми и според пространството — гирлянди.

37 Така той направи десетте стойки, всяка беше излята, еднакви по мярка и вид.

38

Направи и десет бронзови умивалника; всеки умивалник побираше четиридесет бата вода, имаше четири лакътя ширина и стоеше на една от десетте стойки.

39 Той разположи умивалниците така: пет от дясната и пет от лявата страна на храма, а водоема постави от дясната страна на храма на югоизток.

40

Хирам направи умивалниците, лопатките и купите за възлияние. И Хирам извърши всички работи, които вършеше на цар Соломон за Господния храм:

41 двата стълба, двата капитела с изпъкнали части на върха на двете колони, двете плетеници за покриване изпъкналите части на капителите, които бяха на върха на колоните,

42 четиристотинте нара за двете плетеници — два реда нарове за всяка плетеница за покриване на двете изпъкналости на капителите върху стълбовете,

43 десетте стойки и десетте умивалника върху стойките,

44 един водоем, наречен море, и дванадесет вола под водоема,

45 котлите, лопатките и купите — всички тези неща, които Хирам направи на цар Соломон за Господния храм, бяха от излъскан бронз.

46 Царят ги лееше край Йордан във форми от глинена пръст, между Сукхот и Царетан.

47 Соломон направи много от всички тези принадлежности. Поради големия им брой тежестта на бронза не беше определяна.

48

Соломон направи и всичките принадлежности, които бяха за Господния храм: златния жертвеник и златната трапеза, на която се поставяха хлябовете на предложението,

49 светилниците, пет отдясно и пет отляво в светилището на храма, от чисто злато, цветя, кандилца и щипци от злато,

50 купите, ножовете, чашите, купелите, кадилниците и огнищата от чисто злато, скобите за вратите на давира в Светая светих — от злато, и за вратите на храма, също от злато.

51

Така цялата работа, която цар Соломон извърши за Господния храм, беше завършена. И Соломон принесе посветеното от баща му Давид — среброто, златото и принадлежностите, и ги предаде в съкровищницата на Господния храм.

8

1

Тогава Соломон свика при себе си в Йерусалим Израилевите старейшини — всички първенци на племената и родоначалниците на израилтяните, за да пренесат ковчега на завета Господен от Давидовия град — Сион.

2 И всички израилтяни се събраха при цар Соломон на празника Шатри през седмия месец, етаним.

3 Дойдоха всички Израилеви старейшини; и свещениците вдигнаха ковчега

4 и понесоха ковчега Господен и скинията с всичките свещени принадлежности, които бяха в скинията; всичко това носеха свещениците и левитите.

5 А цар Соломон и цялото събрано при него Израилево общество вървяха пред ковчега, принасяйки като жертви овце и волове, които поради множеството си не можеха да се изброят и пресметнат.

6

И свещениците внесоха ковчега на Господния завет на неговото място, в давира на храма, в Светая светих, под крилата на херувимите,

7 защото херувимите простираха крилата си над мястото за ковчега и върлините му.

8 А върлините се издаваха така, че краищата им се виждаха откъм светилището, което е пред давира, но не излизаха навън; те са там и до днес.

9 В ковчега нямаше нищо освен двете плочи, които Мойсей беше поставил там на Хорив, където Господ сключи завет с израилтяните след излизането им от египетската земя.

10

Когато свещениците излязоха от светилището, облакът изпълни Господния храм

11 и свещениците не можеха да стоят да служат, понеже славата на Господа изпълни Господния храм.

12 Тогава Соломон каза: „Господ каза, че би обитавал в тъмен облак.

13 Аз Ти съградих храм за прекрасно жилище, Господи, място да пребиваваш за вечни времена.“

14

И царят се обърна с лице към народа и благослови цялото събрание, а цялото Израилево общество стоеше.

15 Тогава той каза: „Благословен да бъде Господ, Израилевият Бог, Който обеща с устата Си на моя баща Давид и изпълни с ръката Си обещаното! Той каза:

16 „От деня, когато изведох Своя народ Израил от Египет, Аз не избрах нито в едно Израилево племе град, за да бъде построен в него храм, така че Моето име да бъде там; но избрах Давид да бъде над Моя народ Израил.“

17

Баща ми Давид силно желаеше да изгради храм за името на Господа, Бога Израилев.

18 Но Господ каза на баща ми Давид: „Понеже ти имаш силно желание да построиш храм на Моето име, хубаво е, че това желаеш;

19 обаче ти няма да изградиш храма, а синът ти, произлязъл от тебе, той ще съгради храм на името Ми.“

20 И Господ изпълни обещанието Си, което даде. И когато аз застанах на мястото на своя баща Давид и седнах на Израилевия престол, както каза Господ, построих храм на името на Господа, Бога Израилев.

21 В него приготвих място за ковчега, в който е Господният завет, който Той сключи с нашите предци, когато ги изведе от египетската земя.“

22

И Соломон застана към жертвеника на Господа в присъствието на цялото събрание израилтяни, простря ръцете си към небето

23 и каза: „Господи, Боже Израилев, няма Бог като Тебе нито на небето горе, нито на земята долу. Ти пазиш завета и проявяваш милостта Си към служителите Си, които правят добро пред Тебе от цялото си сърце.

24 Ти спази това, което беше обещал на Своя служител Давид, моя баща — Ти говори със Своята уста и го изпълни днес.

25 Сега, Господи, Боже Израилев, спази, каквото бе обещал на Своя служител Давид, моя баща, когато каза: „Пред лицето Ми винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство, но само ако твоите синове се придържат в пътя си, ходейки пред Мене, както ти ходеше пред Мене.“

26 Затова сега, Боже Израилев, нека бъде потвърдено Твоето слово, което си изрекъл пред Своя служител Давид, моя баща!

27

Наистина ли Бог ще живее на земята? Ето небето, дори небето на небесата, не могат да Те поберат, колко по-малко — този храм, който построих .

28 Но погледни милостиво към молитвата на Своя служител и към молбата му, Господи, Боже мой, вслушай се в молбата и молитвата, с която Твоят служител Ти се моли днес,

29 така че очите Ти да бъдат отворени към този храм денем и нощем, към мястото, за което си казал: „Името Ми ще бъде там“ — и изслушвай молитвата, с която Твоят служител ще се моли на това място.

30 Вслушвай се в молбата на Своя служител и на Своя народ Израил, когато се молят на това място. Чуй в Своето място на обитаване в небето, чуй и прости.

31

Когато някой съгреши против ближния си и поискат от него да се закълне, и поради това дойдат пред Твоя жертвеник в този храм,

32 тогава чуй на небето и извърши правосъдие за служителите Си — обяви беззаконния, така че да стовариш постъпката му върху неговата глава, и оправдай невинния, като му въздадеш според правдата му.

33

Когато Твоят народ Израил претърпи поражение от неприятели заради греха си против Тебе, когато се обърне към Тебе, прослави името Ти и Те помоли в този храм,

34 тогава чуй и прости греха на Своя народ Израил, и го върни в земята, която си дал на предците му.

35

Когато небето се затвори и не вали дъжд, защото израилтяните са съгрешили пред Тебе, когато се помолят на това място, изповядат името Ти и се обърнат от греха си, понеже Ти си ги смирил,

36 чуй тогава от небето и прости греха на служителите Си и на Своя народ Израил, тъй като си им посочил добрия път, по който да вървят, и дай дъжд на Своята земя, която си дал на Своя народ в наследство.

37

Ако настанат глад в страната или мор, палещ вятър, мана, скакалци или пояждащи насекоми, или неприятел го притесни в земята му, както и някакво бедствие или болест,

38 тогава при всяка молитва, при всяка молба, която се отправи от някой човек от целия Ти народ Израил, когато почувства болка в сърцето си и простре ръцете си към този храм,

39 чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и помилвай; стори и въздай на всеки според всичките му постъпки като Сърцеведец, защото само Ти познаваш сърцето на всички човешки синове,

40 за да се боят от Тебе през цялото време, докато живеят на земята, която си дал на предците ни.

41

Ако чужденец, който не е от Твоя народ Израил, дойде от далечна земя заради Твоето име,

42 защото всички ще чуят за Твоето велико име, за Твоята силна мощна ръка и за Твоята простряна ръка — дойде и се помоли в този храм,

43 чуй от небето, от мястото, което обитаваш, и стори всичко, за което чужденецът Те призовава, за да познаят Твоето име всички народи по земята и да се боят от Тебе, както Твоят народ Израил, и да разберат, че този храм, който изградих, е наречен на Твоето име.

44

Ако Твоят народ тръгне на война против свой неприятел, където Ти го изпращаш, и се помоли на Господа, като се обърне към града, който Ти си избрал, и към храма, който построих на Твоето име,

45 тогава чуй от небето молитвата и молбата му и стори за него, каквото му е нужно.

46

Когато съгрешат пред Тебе — защото няма човек, който да не греши — и Ти се разгневиш срещу тях, и ги предадеш на неприятелите им, и завелите ги в плен ги отведат във вражеската страна, далечна или близка,

47 и когато в земята, където ще бъдат в плен, дойдат на себе си, обърнат се и Ти се помолят, като кажат: „Съгрешихме, беззаконствахме, виновни сме“,

48 и когато се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в страната на неприятелите си, които са ги пленили, и се помолят, като се обърнат към своята земя, която си дал на предците им, към града, който си избрал, и към храма, който изградих на Твоето име,

49 тогава чуй от небето, от мястото, което Ти обитаваш, тяхната молитва и молба, стори за тях, каквото им е нужно;

50 и прости на Своя народ това, което е съгрешил против Тебе, и всичките му престъпления, които е извършил пред Тебе, и възбуди състрадание към него в онези, които са го пленили, за да бъдат милостиви към него:

51 защото той е Твой народ и Твой дял, който Ти изведе от Египет, от желязната пещ.

52 Нека очите Ти бъдат открити към молбата на Твоя служител и молитвата на Твоя народ Израил, за да се вслушваш, когато Те призовават,

53 защото Ти си ги отделил за Свой дял измежду всички народи на земята, както си казал чрез Своя служител Мойсей, когато изведе предците ни от Египет, Господи Боже.“

54

След като Соломон коленичил произнесе към Господа цялата тази молитва и молба, той стана пред жертвеника Господен с ръце, прострени към небето.

55 И като застана, благослови на висок глас цялото Израилево събрание, казвайки:

56 „Благословен да бъде Господ, Който даде спокойствие на Своя народ Израил, както беше обещал. Не остана нито една неизпълнена дума от всички Негови добри обещания, които беше изрекъл чрез Своя служител Мойсей.

57 Нека да бъде с нас Господ, нашият Бог, както Той беше с нашите предци. Да не ни изоставя, да не ни напуска,

58 да склони сърцата ни към Себе Си, за да ходим по всичките Му пътища и да спазваме заповедите Му, наредбите и решенията Му, които е дал на предците ни.

59 И тези думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат близо до Господа, нашия Бог, за да върши всеки ден, каквото е нужно за Неговия служител и за Неговия народ Израил,

60 за да разберат всички народи по света, че Господ е Бог и няма друг.

61 И нека вашето сърце да бъде напълно предано на Господа, нашия Бог, за да постъпвате според наредбите и да спазвате заповедите Му, както е днес.“

62

Тогава царят и цял Израил с него принесоха жертва на Господа.

63 Соломон принесе мирна жертва на Господа двадесет и две хиляди глави едър добитък и сто и двадесет хиляди глави дребен добитък. Така царят и всички израилтяни осветиха Господния храм.

64 В същия ден царят освети средната част на двора, който е пред Господния храм — принесе там всеизгаряния и хлебен принос, и тлъстината на мирните жертви. Защото бронзовият жертвеник, който е пред храма на Господа, беше малък да побере всеизгарянията, хлебния принос и тлъстината от мирните жертви.

65

Така Соломон отпразнува по онова време празника Шатри. И цял Израил беше с него — голямо събрание, от Емат до Египетския поток спазиха празника пред Господа, нашия Бог: седем дена и още седем дена — четиринадесет дена.

66 На осмия ден Соломон разпусна народа. И всички благословиха царя и се разотидоха по домовете си, като се радваха и веселяха от сърце за всичкото добро, което Господ направи на Своя служител Давид и на Своя народ Израил.

9

1

След като Соломон завърши строежа на Господния храм, на царския дворец и на всичко, което Соломон желаеше да направи,

2 Господ се яви на Соломон втори път, както му се беше явил в Гаваон.

3 И Господ му каза: „Чух молитвата и молбата ти, с които ти се молеше пред Мене . Осветих този храм, който ти изгради, за да пребивава там името Ми за вечни времена и ще пребъдват там очите Ми и сърцето Ми през всички дни.

4 А пък ти, ако желаеш да вървиш пред Моето лице, както е ходил твоят баща Давид, с чисто сърце и в правота, вършейки всичко, което ти заповядах, и ако спазваш Моите наредби и заповедите Ми,

5 тогава ще издигна твоя царски престол над Израил за вечни времена, както съм казал на баща ти Давид: „Винаги ще седи на Израилевия престол мъж от твоето потомство.“

6 Ако вие и синовете ви отстъпите от Мене и не спазвате Моите заповеди и Моите наредби, които съм ви дал, и тръгнете да служите на други богове и да им се покланяте,

7 ще изтребя Израил от лицето на земята, която съм му дал, и ще отхвърля от лицето Си храма, който осветих на името Си. И ще стане за приказки и подигравки у всички народи.

8 И всеки, който мине покрай този славен храм, ще се ужаси, ще подсвирне и ще попита: „Защо Господ е постъпил така с тази страна и с този храм?“

9 И ще кажат: „Понеже изоставиха Господа, своя Бог, Който изведе предците им от египетската земя, и се привързаха към други богове, покланяха им се и им служеха, затова Господ изпрати върху тях цялото това бедствие“.“

10

След като изминаха двадесет години, в които Соломон построи двата дома — Господния храм и царския дворец, —

11 за които тирският цар Хирам доставяше на Соломон кедров и кипарисов материал и злато, колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирам двадесет града в Галилейската земя.

12 Когато Хирам дойде от Тир да огледа градовете, които Соломон му даде, и те не му се понравиха,

13 тогава той каза: „Какви са тези градове, които си ми дал, брате мой?“ И ги нарече земя Кавул, както се казват и до днес.

14 А Хирам бе изпратил на царя сто и двадесет таланта злато.

15

Поради тази причина излезе наредбата за повинността, която цар Соломон наложи, за да построи Господния храм, своя дворец, Мило, Йерусалимските стени, Хацор, Мегидон и Гезер.

16 Фараонът, египетският цар, беше дошъл и превзел Гезер, и го беше изгорил с огън, а ханаанците, които живееха в града, беше избил и го беше дал като зестра на дъщеря си, Соломоновата жена.

17 Тогава Соломон съгради Гезер и Долни Веторон,

18 Ваалат, Тадмор в степта,

19 всичките градове за припаси, които Соломон имаше, градовете за колесниците, градовете за конницата и всичко, което Соломон поиска да изгради в Йерусалим, в Ливан и в цялата земя на владението си.

20 Всичките хора, останали от аморейците, хетейците, ферезейците , евейците, йевусейците , които не бяха от Израилевите синове,

21 от техните потомци, останали след тях в страната, които израилтяните не можаха да изтребят, на тях Соломон нареди да носят повинността, както е и до днес.

22 Но никого от израилтяните Соломон не постави на принудителна работа. Те бяха негови войници, служители, велможи, военачалници и водачи на неговите колесници и на неговите конници.

23 Главните надзорници над Соломоновите работи пък, които разпореждаха над народа, който извършваше тази работа, бяха петстотин и петдесет.

24 А дъщерята на фараона отиде от Давидовия град в дома, който Соломон построи за нея. След това той изгради Мило.

25

Соломон принасяше три пъти в годината всеизгаряния и мирни жертви върху жертвеника, който той изгради за Господа, и принасяше кадива върху жертвеника, който беше пред Господа в светилището, след като завърши изграждането на храма.

26

Цар Соломон направи и кораби в Ецион-Гевер, близо до Елат, на брега на Червено море, в едомската страна.

27 Хирам изпрати за тези кораби свои служители, опитни мореплаватели, заедно със Соломоновите служители.

28 И те отидоха в Офир, откъдето придобиха четиристотин и двадесет таланта злато и го донесоха на цар Соломон.

10

1

Савската царица, като чу за славата на Соломон в името на Господа, дойде да го подложи на изпитание с трудни въпроси.

2 Тя пристигна в Йерусалим с много голямо богатство: камили, натоварени с благоухания, с твърде много злато и скъпоценни камъни. Тя дойде при Соломон и разговаря с него за всичко, което ѝ беше на сърцето.

3 Соломон ѝ обясни всички нейни въпроси и нямаше нищо непознато за царя, което да не ѝ обясни.

4 Когато Савската царица видя цялата мъдрост на Соломон и двореца, който беше построил,

5 и ястията на трапезата му, и жилището на служителите му, и държането на служителите, и облеклото им, и виночерпците, и всеизгарянията, които той принасяше в храма, тя се удиви.

6 И каза на царя: „Истина е, което чух в моята страна за твоите дела и за мъдростта ти.

7 Но докато не дойдох и не видях с очите си, аз не вярвах на казаното. А ето че и половината не ми е било казано; ти имаш повече мъдрост и богатство, отколкото съм слушала.

8 Блажени са твоите хора, блажени са твоите служители, които винаги стоят пред тебе и слушат мъдростта ти.

9 Благословен да бъде Господ, твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол! Понеже Господ е възлюбил Израил за вечни времена, затова те е поставил за цар, за да раздаваш съд и правосъдие.“

10 Тогава тя даде на царя сто и двадесет таланта злато от Офир, твърде много ароматни растения и скъпоценни камъни. Нямаше вече такова изобилие от аромати, каквото Савската царица даде на Соломон.

11

И Хирамовите кораби, които носеха злато от Офир, докараха голямо множество сандалово дърво и скъпоценни камъни.

12 Царят направи от това дърво перила в Господния храм и в царския дворец, също и арфи и псалтири за певците. Такова сандалово дърво не беше донасяно и не беше виждано до този ден.

13 А цар Соломон даде на Савската царица всичко, което тя пожела, без да се брои онова, което цар Соломон ѝ подари лично. И тя се върна със служителите си в своята страна — тя и всичките ѝ служители.

14

Златото, което Соломон придобиваше всяка година, тежеше шестстотин шестдесет и шест таланта

15 освен онова, което се получаваше от разните продавачи на стока, от търговците, които внасяха стока, от всички арабски царе и от областните управители.

16 И цар Соломон направи двеста големи щита от ковано злато — за всеки щит бяха изразходвани по шестстотин сикли злато,

17 и триста малки щита от ковано злато — за един щит бяха изразходвани по три мини злато. Тогава царят ги постави в двореца, наречен Ливанска гора.

18 Царят направи и голям престол от слонова кост и го обкова с чисто злато.

19 Престолът имаше шест стъпала, а отзад горната част на престола беше закръглена и имаше облегалки от двете страни на седалището, а до облегалките бяха поставени два лъва;

20 и върху шестте стъпала бяха поставени дванадесет лъва от двете страни. Подобно нещо не е имало в никое царство.

21 И всичките съдове за пиене на цар Соломон бяха златни и всичките съдове в двореца Ливанска гора бяха от чисто злато — нищо нямаше от сребро, тъй като в дните на Соломон среброто се смяташе за нищо,

22 защото царят имаше таршишки презморски кораби заедно с корабите на Хирам. Веднъж на три години таршишките кораби идваха и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

23

Така цар Соломон надминаваше всички царе по земята по богатство и мъдрост.

24 И всички царе по земята търсеха Соломон, за да чуят мъдростта му, която Бог бе вложил в сърцето му.

25 Всяка година всеки от тях му поднасяше съответен дар: сребърни и златни съдове, облекла, оръжие и благоухания, коне и мулета.

26

Соломон събра колесници и конници — имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които бяха настанени по градовете за колесниците и при царя в Йерусалим .

27 И царят направи среброто в Йерусалим равноценно с обикновените камъни, а кедрите поради тяхното множество — равноценни със смоковниците по Шефела.

28 От Египет и Кува докарваха конете за цар Соломон. Царските търговци ги купуваха от Кува на стада.

29 Една колесница, купена и изнесена от Египет, струваше шестстотин сикли сребро, а всеки кон — сто и петдесет. По същия начин те лично изнасяха за всичките хетейски и арамейски царе.

11

1

Освен фараоновата дъщеря цар Соломон залюби много чужденки: моавки, амонки, едомки, сидонки и хетейки —

2 от народите, за които Господ беше казал на израилтяните: „Не влизайте при тях и те да не влизат при вас, за да не привлекат сърцата ви към боговете си.“ Към тях Соломон се привърза с любовта си.

3 Той имаше седемстотин жени и триста наложници; и неговите жени развратиха сърцето му.

4 Защото, когато Соломон остаря, неговите жени отклониха сърцето му към други богове и сърцето му не беше напълно предано на неговия Господ Бог, както сърцето на неговия баща Давид.

5 Соломон служеше на сидонското божество Астарта и на амонската мерзост Милком.

6 Така Соломон извърши зло пред очите на Господа и не следваше напълно Господа, както неговият баща Давид.

7 Тогава Соломон издигна високо място на моавската гнусота Хамос, на планината, която е срещу Йерусалим, и на амонската мерзост Молох.

8 Това той направи за всичките си жени чужденки, които кадяха и принасяха жертви на своите богове.

9

И Господ се разгневи на Соломон, задето отклони сърцето си от Господа, Израилевия Бог, Който два пъти му се бе явявал

10 и му беше заповядал да не следва други богове. Но той не спази това, което Господ му беше заповядал.

11 Затова Господ каза на Соломон: „Понеже това се върши у тебе и не спази Моя завет и Моите наредби, които ти заповядах, Аз непременно ще изтръгна от тебе царството ти и ще го дам на твой служител.

12 Но Аз няма да направя това през твоите дни заради твоя баща Давид, но ще го откъсна от ръката на твоя син;

13 само че цялото ти царство няма да изтръгна; едно племе ще дам на твоя син заради Моя служител Давид и заради Йерусалим, който Аз избрах.“

14

И Господ издигна за противник на Соломон едомеца Адад, който беше от едомския царски род.

15 По-рано, когато Давид беше в Едом и военачалникът Йоав дойде да погребе убитите, тъй като беше избил всяко мъжко в Едом

16 — защото Йоав и всички израилтяни престояха шест месеца там, докато бъде изтребен всеки от мъжки пол в Едом, —

17 Адад с няколко едомци от служителите на баща му избяга в Египет, а Адад беше младеж.

18 Те тръгнаха от Мадиам, отидоха във Фаран и като взеха със себе си мъже водачи от Фаран, потеглиха и стигнаха в Египет при фараона, египетския цар. Той му даде дом и му определи издръжка, и му даде земя.

19 Адад се ползваше с голямо благоволение пред фараона и той му даде за жена своя балдъза, сестра на царицата Тахпенес.

20 Сестрата на Тахпенес му роди син Генуват, когото Тахпенес възпитаваше във фараоновия дом; и Генуват живееше във фараоновия дом с фараоновите синове.

21 Когато Адад чу, че Давид е заспал при предците си и че военачалникът Йоав е умрял, каза на фараона: „Пусни ме да отида в своята страна.“

22 Фараонът го попита: „Нима си лишен от нещо при мене, че желаеш да отидеш в страната си?“ А той отговори: „Не, но ме пусни.“

23

Бог издигна против Соломон и друг противник, Разон, син на Елиада, който беше избягал от господаря си Адраазар, сувски цар.

24 И след като Давид разби сувците, Разон събра около себе си мъже и стана вожд на група от мародери. Те отидоха в Дамаск, заселиха се там и той стана цар на Дамаск.

25 Той беше противник на Израил през всичките дни на Соломон. Освен че Адад пакостеше, и той вредеше на Израил и стана арамейски цар.

26

Също Йеровоам, син на Нават, ефремец от Цареда — майка му беше вдовица и се казваше Церуа, — служител на Соломон, и той вдигна ръка против царя.

27 И ето причината, поради която той вдигна ръка против царя: Соломон строеше Мило и поправяше повредите в Давидовия град.

28 Соломон, като забеляза Йеровоам, мъж юначен, че този млад човек умее да работи, го постави за надзорник на работниците от Йосифовото племе, които си отбиваха повинността.

29 В това време се случи, че Йеровоам излезе от Йерусалим. По пътя го срещна пророк Ахия, силомец, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами на полето.

30 Тогава Ахия сграбчи новата дреха, която беше на него, раздра я на дванадесет части

31 и каза на Йеровоам: „Вземи си десет части, защото така говори Господ, Бог Израилев: „Ето аз изтръгвам царството от Соломоновите ръце и ти давам десет племена.

32 А едно племе ще остане на него заради служителя Ми Давид и заради град Йерусалим, който избрах измежду всички Израилеви племена.

33 Това ще стане, защото Ме изоставиха и се покланят на сидонската богиня Астарта, на бога на моавците Хамос и на бога на амонците Милком, и не вървят по Моите пътища, за да вършат онова, което е угодно пред очите Ми, и да спазват Моите наредби и заповедите Ми, както неговият баща Давид.

34 Аз още не отнемам цялото царство от ръцете му, но ще го оставя да владее през всички дни на живота си заради служителя Си Давид, когото избрах, който спазваше Моите заповеди и наредби.

35 Обаче ще отнема царството от ръката на сина му и десет племена от него ще дам на тебе,

36 а на сина му ще дам едно племе, така че да има светилник на Давид, Моя служител, във всички дни пред Мене в град Йерусалим, който си избрах, за пребъдва там името Ми.

37 А тебе ще взема и ще владееш над всичко, което пожелае душата ти, и ще бъдеш цар над Израил.

38 И ако спазваш всичко, което ти заповядвам, и вървиш по Моите пътища, и вършиш угодното пред очите Ми, като спазваш Моите наредби и заповеди, както правеше Моят служител Давид, Аз ще бъда с тебе и ще ти въздигна крепък дом, какъвто създадох на Давид, и ще ти дам Израил;

39 и ще унижа Давидовото потомство с това, но не завинаги“.“

40 Затова Соломон искаше да убие Йеровоам, но Йеровоам стана и избяга в Египет при Сусаким, египетския цар, и остана в Египет до Соломоновата смърт.

41

Останалите дела на Соломон и всичко, което той извърши, и мъдростта му са описани в Книгата за Соломоновите дела.

42 Времето на Соломоновото царуване в Йерусалим над цял Израил беше четиридесет години.

43 И Соломон почина при предците си и беше погребан в града на баща си Давид, а вместо него се възцари синът му Ровоам.

12

1

Ровоам отиде в Сихем, понеже целият Израил беше дошъл, за да го направи цар.

2 За това чу Йеровоам, Наватовият син, който още пребиваваше в Египет, където беше избягал.

3 И изпратиха за него и го повикаха. Тогава Йеровоам и цялото израилско събрание дойдоха и говориха на Ровоам:

4 „Твоят баща ни наложи тежко иго, ти пък облекчи наложеното от баща ти тежко робство и тежко иго, което той ни е наложил, и ще ти служим.“

5 А той им каза: „Идете си и след три дни се върнете отново при мене.“ И народът си отиде.

6

Тогава цар Ровоам се посъветва със старейшините, които служеха при баща му Соломон, когато беше жив, и ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговоря на този народ?“

7 Те му отговориха: „Ако ти днес бъдеш слуга на този народ и удовлетвориш желанието му, и му говориш с добро, той ще бъде твой служител през всички дни.“

8 Но той не послуша съвета на старейшините, които го посъветваха, и се съветва с младежите, които бяха пораснали заедно с него,

9 като ги попита: „Как ще ме посъветвате да отговорим на този народ, който ми говори и каза: „Облекчи игото, което твоят баща ни наложи?“

10 Младежите, пораснали заедно с него, му отговориха: „Така да речеш на този народ, който ти говори: „Твоят баща ни направи тежко иго, а ти ни го облекчи!“ Така му кажи: „Кутрето ми е по-дебело от бедрата на баща ми.

11 И така, ако баща ми ви е налагал тежко иго, аз ще увелича вашето иго; ако моят баща ви е наказвал с камшици, аз ще ви наказвам с бичове“.“

12

На третия ден Йеровоам и целият народ дойдоха при Ровоам, както царят беше заповядал, като им каза: „Елате при мене на третия ден.“

13 Царят отговори на народа сурово и пренебрегна съвета, който му бяха дали старейшините.

14 И според съвета на младежите им каза: „Моят баща ви наложи тежко иго, аз пък ще увелича вашето иго; баща ми ви наказваше с бичове, аз пък ще ви наказвам със скорпиони.“

15 Царят не послуша народа, защото така беше отсъдено от Господа, за да се изпълни словото Му, което Господ отправи чрез силомеца Ахия към Наватовия син Йеровоам.

16

Когато всички израилтяни разбраха, че царят не ги послуша, народът отвърна на царя: „Какво общо имаме с Давид? За нас няма дял при Йесеевия син! В шатрите си, Израилю! Сега гледай, Давиде, своя дом!“ И израилтяните се разотидоха по своите домове.

17 Така Ровоам царуваше само над израилтяните, които живееха в градовете на Юдея.

18 Тогава цар Ровоам изпрати при израилтяните Адорам, надзорника за повинността. Но всички израилтяни започнаха да хвърлят камъни по него и той умря, а цар Ровоам бързо се качи на колесницата и избяга в Йерусалим.

19 Така Израил се обърна против Давидовия дом, както е и до днес.

20 А когато цял Израил чу, че Йеровоам се е върнал, изпратиха и го повикаха в събранието, и го обявиха за цар над цял Израил. С Давидовия дом не остана никой освен племето на Юда .

21

След като Ровоам пристигна в Йерусалим, събра всички юдеи и Вениаминовото племе — сто и осемдесет хиляди отбрани воини — да воюват с Израилевия дом, за да възвърнат царството на Ровоам, Соломоновия син.

22 Но беше отправено следното Божие слово към Шемайя, Божия човек:

23 „Кажи на Соломоновия син Ровоам, юдейския цар, и на целия дом на Юда и Вениамин, и на останалия народ:

24 „Така казва Господ: „Не излизайте и не воювайте срещу вашите братя, израилтяните; върнете се всеки в своя дом, защото това беше допуснато от Мене“.“ И те послушаха думите на Господа и се върнаха назад според Неговото слово.

25

А Йеровоам укрепи Сихем в Ефремовата планина и се засели в него. След това излезе оттам и застрои Фануил.

26 Йеровоам си мислеше: „Царството може пак да се върне към Давидовия дом,

27 защото, ако този народ отива в Йерусалим да принася жертви в Господния храм, сърцето на този народ ще се обърне към своя господар, Ровоам, юдейския цар, и ще ме убият, и ще се върнат при юдейския цар Ровоам.“

28 И като се посъветва, цар Йеровоам направи два златни телеца и каза : „Вие ходихте в Йерусалим достатъчно дълго. Ето твоя бог, Израилю, който те изведе от египетската земя.“

29 И единия постави във Ветил, а другия — в Дан.

30 Това вкара всички в грях, защото народът започна да ходи при единия от тях — чак до Дан.

31 Царят изгради светилища на високи места и постави свещеници от народа, които не бяха от Левиевите синове.

32 Йеровоам установи празник на петнадесетия ден в осмия месец, подобен на празника, който беше в Юдея, и принасяше жертви на жертвеника. Така направи и във Ветил, за да принасят жертви на златните телета, които направи. И на високите места, които направи във Ветил, постави свещеници.

33 И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който сам замисли, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил. Така установи празник за израилтяните и пристъпи към жертвеника, за да принесе кадене.

13

1

И ето по внушение на Господа Божий човек дойде от Юдея във Ветил, когато Йеровоам стоеше при жертвеника да принесе кадилна жертва.

2 И срещу жертвеника възвести словото на Господа, казвайки: „Жертвенико, жертвенико, така говори Господ: „Ето в Давидовия дом ще се роди син на име Йосия; той ще принесе върху тебе в жертва свещениците на високите места, които принасят кадиво, и ще изгори върху тебе човешки кости, за да те оскверни“.“

3 И в същия ден той даде знамение, че Господ е казал: „Ето знамението на Господа: жертвеникът ще се разцепи и пепелта, която е по него, ще се разпилее.“

4 Когато цар Йеровоам чу думите, които Божият човек произнесе срещу жертвеника във Ветил, простря ръката си откъм жертвеника и каза: „Хванете го!“ И ръката, която беше прострял, се вцепени и не можеше да я отдръпне към себе си.

5 Жертвеникът се разцепи и пепелта от него се разпиля според знамението, което Божият човек даде чрез словото Господне.

6 Тогава цар Йеровоам каза на Божия човек: „Поискай милост от Господа, своя Бог, и се помоли за мене, за да мога да отдръпна ръката си.“ Божият човек помоли Господа за милост и ръката на царя се отдръпна към него и стана, както преди.

7 Тогава царят се обърна към Божия човек: „Ела с мене у дома, подкрепи се с храна и ще ти дам подарък.“

8 Но Божият човек отговори на царя: „Да ми даваш и половината от своя дом, няма да дойда с тебе, няма да ям хляб, нито ще пия вода на това място,

9 защото така ми беше заповядано чрез словото Господне: „Не яж хляб там, не пий вода и не се връщай по пътя, по който си вървял“!“

10 Така той си тръгна по друг път и не се върна по същия път, по който беше дошъл във Ветил.

11

А във Ветил живееше един стар пророк. Един от неговите синове дойде и му разказа за всички неща, които Божият пророк беше направил в този ден във Ветил; а синовете преразказаха на баща си също словата, които той беше изговорил на царя.

12 Тогава баща им каза: „По кой път си отиде?“ Синовете му бяха видели по кой път тръгна Божият човек, който беше дошъл от Юдея.

13 И той каза на синовете си: „Оседлайте осела ми!“ Те оседлаха един осел за него и той се качи на него,

14 и тръгна след Божия човек, и го намери, седнал под един дъб, и го попита: „Ти ли си Божият човек, който беше дошъл от Юдея.“ А той отговори: „Аз съм.“

15 Тогава му каза: „Ела с мене у дома и се нахрани.“

16 А той отговори: „Не мога да се върна с тебе, нито да дойда у тебе, нито ще ям или пия вода с тебе на това място,

17 защото чрез словото Господне ми е казано: „Не яж хляб, нито пий вода там и не се връщай по пътя, по който си дошъл“!“

18 А той му каза: „Аз съм пророк като тебе и ангел ми съобщи словото на Господа, казвайки: „Върни го при себе си у дома си, за да яде хляб и да пие вода“!“ Но той го лъжеше.

19 Така човекът се върна с него, яде хляб и пи вода в неговия дом.

20

А докато те седяха на трапезата, слово от Господа беше изречено до пророка, който го върна,

21 и той каза на Божия човек, който беше дошъл от Юдея: „Така казва Господ: „Тъй като не се покори на словото на Господа и не спази заповедта, която ти заповяда Господ, твоят Бог,

22 но се върна, яде хляб и пи вода на това място, за което Той ти беше казал да не ядеш, нито да пиеш вода там, тялото ти няма да влезе в гробницата на предците ти“.“

23 След като човекът беше ял и пил, старият пророк оседла осела на пророка, когото беше върнал,

24 и пророкът си замина. По пътя го срещна лъв и го уби. И тялото му лежеше захвърлено на пътя; оселът пък стоеше при него, а лъвът стоеше до тялото.

25 И ето хора, които минаваха, видяха тялото, захвърлено на пътя, и лъва, стоящ до тялото. И след като отидоха в града, в който живееше старецът пророк, разказаха това.

26

Когато пророкът, който го беше върнал от път, чу това, каза: „Този е Божият човек, който не послуша заповедта на Господа. Затова Господ го предаде на лъва и той го разкъса и го уби според думите на Господа.“

27 Тогава той рече на синовете си: „Оседлайте ми осела.“ И те го оседлаха.

28 Той отиде и намери тялото му, захвърлено на пътя, а оселът стоеше край тялото и лъвът нито беше изял тялото, нито беше разкъсал осела.

29 Тогава пророкът вдигна тялото на Божия човек, качи го на осела и го занесе обратно. Така пророкът тръгна за града си, за да го оплаче и да го погребе.

30 И положи тялото му в своята гробница и те го оплакваха: „Горко, брате мой.“

31 След като го погреба, той каза на синовете си: „Когато умра, погребете и мене в гробницата, в която е погребан Божият човек; до неговите кости положете моите кости,

32 защото непременно ще се сбъдне словото на Господа, което той произнесе срещу жертвеника във Ветил и срещу всички светилища по високите места, които са в самарийските градове.“

33

Но и след това събитие Йеровоам не се отвърна от лошия си път, а продължи да поставя за високите места свещеници от народа — който пожелаеше, той го посвещаваше и ставаше свещеник на високо място.

34 И това нещо водеше към грях Йеровоамовия дом, към гибел и към изтребването му от лицето на земята.

14

1

В онова време Йеровоамовият син Авия се разболя.

2 И Йеровоам каза на жена си: „Стани, преоблечи се, за да не те познаят, че си Йеровоамовата жена, и иди в Силом. Там е пророк Ахия. Той ми предсказа, че ще бъда цар на този народ.

3 Вземи със себе си десет хляба, сладки и гърне мед и иди при него. Той ще ти каже какво ще стане с момчето.“

4 Йеровоамовата жена така и направи. Тя стана, отиде в Силом и в Ахиевия дом. Ахия вече не можеше да вижда, защото очите му бяха отслабнали от старост.

5 А Господ каза на Ахия: „Ето Йеровоамовата жена идва да се допита до тебе за сина си, понеже е болен. Кажи ѝ това и това. Тя ще влезе преоблечена.“

6

Когато Йеровоамовата жена влезе през вратата, Ахия чу шума от краката ѝ и попита: „Защо трябваше да се преобличаш? Изпратена ми е за тебе лоша вест.

7 Иди кажи на Йеровоам: „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Аз те прославих сред народа, поставих те за вожд над израилтяните,

8 изтръгнах царството от Давидовия дом и го дадох на тебе, но ти не си като Моя служител Давид, който спазваше заповедите Ми и който Ме следваше от все сърце, като вършеше само угодното пред очите Ми.

9 Но ти постъпваше по-лошо от всички, които бяха преди тебе, и си направи други богове и идоли, и Ме огорчи, и Ми обърна гръб.

10 Затова Аз ще изпратя бедствия върху Йеровоамовия дом и ще изтребя всичко Йеровоамово, дори което е затворено и изоставено в Израил, и ще измета Йеровоамовия дом, както се измита смет;

11 който от Йеровоамовия дом умре в града, него псетата ще го изядат, а който умре на полето, него птиците ще го изкълват“ — така каза Господ.

12

А ти стани, иди в дома си и щом влезеш в града, детето ще умре.

13 Всички израилтяни ще го оплачат и ще го погребат, защото само то от Йеровоамовия дом ще влезе в гробница, понеже у него се намери нещо добро пред Господа, Израилевия Бог.

14 А Господ ще издигне цар на Израил, който ще изтреби Йеровоамовия дом в онзи ден. Но какво говоря? Още днес!

15 И Господ ще порази Израил като тръстика, която се люшка във вода, и ще пропъди израилтяните от тази добра земя, която е дал на предците им, и ще ги разпилее отвъд реката Ефрат, понеже си направиха ашери и разгневиха Господ.

16 И Той ще отхвърли Израил поради греховете, с които Йеровоам съгреши и с които въведе Израил в грях“.“

17

Тогава Йеровоамовата жена стана, тръгна и отиде в Тирца. И щом прекрачи прага на дома, детето умря.

18 Целият Израил го оплака и го погреба според словото, което Господ изговори чрез служителя Си, пророк Ахия.

19 А останалите дела на Йеровоам — как е воювал и как е царувал — те са записани в летописите на израилските царе.

20 Времето, през което Йеровоам беше царувал, беше двадесет и две години. И той почина с предците си и вместо него се възцари неговият син Надав.

21

Соломоновият син Ровоам царуваше в Юдея. Ровоам беше на четиридесет и една години, когато стана цар, и царува седемнадесет години в Йерусалим — в града, който Господ избра измежду всички Израилеви племена, за да пребъдва там името Му. А името на неговата майка, амонка, беше Наама.

22 Юдеите вършеха зло пред очите на Господа и Го огорчаваха повече, отколкото техните предци, с греховете си, които бяха сторили.

23 Те си изградиха високи места, каменни стълбове и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.

24 В тази страна имаше и блудници при ашерите, които вършеха всички мерзости на народите, които Господ беше прогонил пред лицето на израилтяните.

25

И в петата година на Ровоамовото царуване египетският цар Сусаким тръгна против Йерусалим,

26 отнесе съкровищата на Господния храм и съкровищата на царския дворец, отнесе и всичките златни щитове, които Соломон беше направил.

27 Тогава вместо тях цар Ровоам направи бронзови щитове и ги повери в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха входа на царския дворец.

28 И когато царят влизаше в Господния храм, телохранителите ги носеха, а след това ги отнасяха в сградата на телохранителите.

29

Останалите дела на Ровоам и всичко, което е извършил, са записани в летописите на юдейските царе.

30 А между Ровоам и Йеровоам имаше война през всичките дни.

31 И Ровоам почина и беше погребан при предците си в Давидовия град. Името на амонката, негова майка, беше Наама. А вместо него се възцари синът му Авия.

15

1

В осемнадесетата година от царуването на Наватовия син Йеровоам над Юдея се възцари Авия.

2 Той царува три години в Йерусалим. Името на майка му беше Мааха, Авесаломова дъщеря.

3 Той вършеше всички грехове, които баща му правеше преди него, и сърцето му не беше предано на Господа, неговия Бог, както беше сърцето на неговия предшественик Давид.

4 Но заради Давид Господ му даде светилник в Йерусалим, като издигна сина му след него и го утвърди в Йерусалим —

5 защото Давид вършеше угодното пред очите на Господа и през всичките дни на живота си не се отклоняваше от нито една Негова заповед освен чрез постъпката си с хетееца Урия.

6 И между Ровоам и Йеровоам имаше война през всичките дни.

7 А останалите дела на Авия и всичко, което е извършил, са записани в летописите на юдейските царе. И имаше постоянна война между Авия и Йеровоам.

8 И Авия почина като предците си и го погребаха в Давидовия град. Тогава вместо него се възцари неговият син Аса.

9

Аса се възцари над Юдея в двадесетата година от царуването на израилския цар Йеровоам

10 и царува в Йерусалим четиридесет и една година. Името на майка му беше Мааха, Авесаломова дъщеря.

11 И Аса вършеше угодното пред очите на Господа, както неговият предшественик Давид.

12 Той изгони блудниците при ашерите от страната и премахна всички идоли, които бяха направили предците му.

13 Дори лиши своята майка Мааха от званието на царица, понеже тя беше направила идол на Ашера. Аса съсече нейния идол и го изгори при потока Кедрон.

14 Макар че високите места не бяха премахнати, сърцето на Аса беше предано на Господа.

15 И той внесе в Господния храм посветеното от баща му и от самия него — сребро, злато и съдове.

16

Между Аса и израилския цар Вааса също имаше война през всичките им дни.

17 израилският цар Вааса тръгна против Юдея и започна да изгражда Рама, за да не остави никой да излиза, нито да отива при юдейския цар Аса.

18 Тогава Аса взе всичкото сребро и злато, останало в съкровищницата на Господния храм и в съкровищницата на двореца, и го даде в ръцете на служителите си. И цар Аса го изпрати при арамейския цар Венадад, син на Тавримон, син на Хезион, който владееше в Дамаск, казвайки:

19 „Нека има договор между мене и тебе, както беше между моя и твоя баща. Ето изпращам ти в дар сребро и злато; развали съюза си с израилския цар Вааса, за да се оттегли от мене.“

20 Венадад послуша цар Аса и изпрати военачалниците си против израилските градове, и разори Ийон, Дан, Авел-Бет-Мааха и целия Кинерот, както и по цялата Нефталимова земя.

21 Когато Вааса чу това, престана да гради Рама и се върна в Тирца.

22 Тогава цар Аса събра всички юдеи без изключение и вдигнаха от Рама камъните и дървения материал, с които Вааса градеше, и с тях съгради Гива Вениаминова и Мицпа.

23 А всички останали дела и подвизите му, и всичко, което беше сторил, и градовете, които укрепи, са записани в летописите на юдейските царе, освен че на старини имаше болни крака.

24 И Аса почина като предците си и беше погребан при тях в града на Давид, неговия прадядо; и вместо него се възцари синът му Йосафат.

25

А Йеровоамовият син Нават се възцари над Израил във втората година на юдейския цар Аса и царува над Израил две години.

26 Той вършеше зло пред очите на Господа, следваше пътя на баща си и греховете му, с които той беше вкарал Израил в грях.

27 И Вааса, Ахиевият син, направи заговор против него; и Вааса го уби в Гиветон Филистимски, когато Нават и всички израилтяни обсаждаха Гиветон.

28 Вааса го уби в третата година на юдейския цар Аса и се възцари вместо него.

29 И когато се възцари, той изби целия Йеровоамов дом, като не остави нищо живо, докато не го изтреби, според думите, които Господ изрече чрез служителя Си Ахия силомец,

30 поради греховете, които стори Йеровоам и чрез които вкара Израил в грях, и поради огорчението, с което той оскърби Господа, Израилевия Бог.

31 А останалите дела на Нават и всичко, което е извършил, не са ли записани в летописите на израилските царе?

32 И между Аса и израилския цар Вааса имаше постоянна война през всичките им дни.

33

В третата година на юдейския цар Аса в Тирца над целия Израил се възцари Ахиевият син Вааса и царува двадесет и четири години.

34 Той вършеше зло пред очите на Господа и следваше пътя на Йеровоам в греховете му, с които той беше вкарал Израил в грях.

16

1

И изречено беше слово от Господа за Вааса чрез Иуй, Ананиев син:

2 „Аз те издигнах от праха и те поставих за вожд на Своя народ Израил, а ти тръгна по пътя на Йеровоам и въвлече в грях Моя народ Израил, за да Ме огорчава с греховете си.

3 Ето ще изтребя Вааса и дома на потомството му и ще направя с твоя дом, както с дома на Йеровоам, Наватовия син —

4 който от Ваасовия дом умре в града, него псетата ще го изядат, а който умре в полето, него птиците ще го изкълват.“

5 А останалите дела на Вааса и всичко, което е извършил, и подвизите му са записани в летописите на израилските царе.

6 И Вааса почина и беше погребан в Тирца, а вместо него се възцари синът му Ила.

7 Нещо повече, беше вече изречено слово Господне чрез пророк Иуй, Ананиевия син, против Вааса и неговия дом заради всичкото зло, което той беше извършил пред очите на Господа, като Го огорчаваше с делата на своите ръце, подобно на дома на Йеровоам, за което той беше изтребен.

8

Ваасовият син Ила се възцари над Израил в Тирца през двадесет и шестата година на юдейския цар Аса и царува две години.

9 Неговият служител Замврий, командир на половината от колесниците, направи заговор против Ила. Когато той пиеше и се опиваше в дома на Арца, управител на двореца в Тирца,

10 Замврий влезе, удари го и го уби — в двадесет и седмата година на юдейския цар Аса, — и се възцари вместо него.

11

И когато се възцари и седна на престола си, той изтреби целия дом на Вааса, — унищожи всичко: и сродници, и приятели.

12 Така Замврий изтреби дома на Вааса според словото, което Господ беше изрекъл против Вааса чрез пророк Иуй,

13 поради всички грехове на Вааса и греховете на неговия син Ила, с които съгрешиха и с които вкараха в грях Израил, огорчавайки с идолите си Господа, Израилевия Бог.

14 А останалите дела на Ила и всичко, което е извършил, са записани в летописите на израилските царе.

15

Замврий се възцари в двадесет и седмата година на юдейския цар Аса. И Замврий царува седем дена в Тирца, докато народът беше на лагер против Гиветон Филистимски.

16 А народът, който обсаждаше, узна, че Замврий е направил заговор и също е умъртвил царя. В същия ден всички израилтяни възцариха в стана Амврий, военачалника на Израил.

17 Амврий и всички израилтяни с него изоставиха Геветон и обсадиха Тирца.

18 Когато Замврий видя, че градът е завладян, влезе във вътрешната крепост на царския дворец, запали двореца и загина в него

19 заради греховете, с които той съгреши, вършейки зло пред очите на Господа, следвайки пътя на Йеровоам в греховете, който той беше извършил, за да въвлече Израил в грях.

20 Останалите дела на Замврий и заговорът, който беше направил, са записани в летописите на израилските царе.

21

Тогава израилският народ се раздели на две: половината от народа беше на страната на Тимни, син на Гинат, за да възцари него, а другата половина — на страната на Амврий.

22 Но народът, който беше с Амврий, надделя над народа, който беше с Тимни, син на Гинат, и Тимни загина, а Амврий се възцари.

23 Амврий се възцари над Израил в тридесет и първата година на юдейския цар Аса и царува дванадесет години. Той царува в Тирца шест години.

24 Той купи от Семира планината Симерон за два таланта сребро. След това направи постройки на планината и построения от него град нарече Самария, по името на Семира, притежателя на планината.

25

Амврий вършеше зло пред очите на Господа и постъпваше по-лошо от всички, които бяха преди него.

26 Той следваше пътя на Наватовия син Йеровоам и греховете му, с които той беше вкарал в грях Израил с идолите си, за да огорчава Господа, Бога Израилев.

27 А останалите дела, които Амврий извърши, и юначествата, които показа, са записани в летописите на израилските царе.

28 И Амврий почина при предците си и беше погребан в Самария, а вместо него се възцари синът му Ахав.

29

Амвриевият син Ахав се възцари над Израил в тридесет и осмата година на юдейския цар Аса. След това Амвриевият син Ахав царува в Самария над Израил двадесет и две години.

30 И Ахав, Амвриевият син, вършеше зло пред очите на Господа повече от всички преди него.

31 И ако за него беше малко, че следваше греховете на Наватовия син Йеровоам, той си взе за жена Йезавел, дъщеря на Етваал, царя на Сидон, и започна да ходи да служи на Ваал и да му се покланя.

32 Така той издигна жертвеник на Ваал в светилището на Ваал, което съгради в Самария.

33 Ахав направи и ашера, така че повече от всички израилски царе, които бяха преди него, Ахав вършеше това, което огорчаваше Господа, Бога Израилев.

34 По неговото време ветилецът Ахиил изгради Йерихон. Върху първородния си син Авирон той постави основите му, а върху най-малкия си син Сегув издигна портите му според словото, което Господ беше изрекъл чрез Навиновия син Иисус.

17

1

И пророк Илия Тесвитец, който беше от галаадските жители, каза на Ахав: „Жив е Господ, Бог Израилев, на Когото служа, няма да има роса, нито дъжд през тези години освен по моя дума.“

2 И Господ отправи слово към него:

3 „Замини оттук, като вървиш на изток, и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.

4 Ще пиеш от потока, а на враните заповядах да те хранят там.“

5 Той тръгна и направи според словото на Господа — отиде и остана при потока Херит, който е срещу Йордан.

6 Враните му донасяха хляб и месо вечер и пиеше вода от потока.

7 А след известно време потокът пресъхна, защото нямаше дъжд.

8

И Господ отправи слово към него:

9 „Стани, тръгни за Сарепта Сидонска и там живей. Аз заповядах там на една жена вдовица да те храни.“

10 И той стана и тръгна за Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там имаше една вдовица, която събираше дърва. Той я извика, казвайки: „Донеси ми малко вода в съд да пия.“

11 Тя отиде, за да вземе, а той извика към нея: „Донеси ми и къс хляб в ръката си.“

12 А тя отговори: „Жив е Господ, твоят Бог, нямам никакъв изпечен хляб освен шепа брашно в делвата и малко маслиново масло в гърненцето. Аз ще взема две дръвчета, ще отида и ще приготвя за себе си и за сина ми. Ще го изядем и ще умрем.“

13 А Илия ѝ каза: „Не се бой. Иди в дома си и направи, както казах, но по-напред ми омеси малка прясна питка от това, което имаш, и ми я донеси, а после направи за себе си и за сина си,

14 защото така казва Господ, Израилевият Бог: „Делвата с брашното няма да се свърши, нито маслиновото масло в гърненцето ще намалява до деня, в който Господ ще даде дъжд в страната“.“

15 Тя стана и направи, както ѝ каза Илия — и тя, и той, и домът ѝ се изхранваха много дни.

16 Брашното в делвата не се свършваше и маслиновото масло в гърненцето не намаляваше според словото, което Господ изрече чрез Илия.

17

След това се разболя синът на тази жена, домакинята, и болестта му беше толкова тежка, че той почти престана да диша.

18 Тогава тя попита Илия: „Какво общо имаш с мене, Божий човече? Дошъл си да ми припомниш греховете и да умъртвиш сина ми ли?“

19 А той ѝ отвърна: „Дай ми сина си!“ И като го взе от ръцете ѝ, отнесе го в горницата, където живееше, и го сложи на леглото си.

20 Тогава викна към Господа: „Господи, Боже мой, ще направиш ли зло на вдовицата, при която пребивавам, като погубиш сина ѝ?“

21 После се наведе три пъти върху детето и се обърна към Господа, казвайки: „Господи, Боже мой, нека животът на това дете се върне у него!“

22 И Господ се вслуша в гласа на Илия, върна живота на момчето у него и то оживя.

23 Илия взе момчето, свали го от горницата в дома и го даде на майка му. Тогава Илия каза: „Погледни, синът ти е жив.“

24 А жената каза на Илия: „Сега вече узнах, че си Божий човек и че словото Господне в твоите уста е истинско.“

18

1

След като се измина много време, в третата година Господ отправи слово към Илия и каза: „Иди и се яви пред Ахав, и ще дам дъжд на земята.“

2 Така Илия тръгна, за да се яви пред Ахав. А гладът в Самария беше станал голям.

3 Ахав беше повикал своя домоуправител Авдий. А Авдий беше твърде богобоязлив.

4 Когато Йезавел изтребваше Господните пророци, Авдий взе сто пророци и ги скри в пещери, по петдесет, и ги поддържаше с хляб и вода.

5 Ахав беше казал на Авдий: „Хайде да тръгнем по страната към всички водни извори и към всички потоци по земята ѝ. Дано някъде намерим трева, за да изхраним конете и мулетата си и да не се лишим от добитъка.“

6 И те разделиха помежду си израилската земя, за да я обходят. Ахав тръгна по един път, а Авдий вървеше по друг път.

7

И когато Авдий беше на път, ето срещна го Илия. Той го позна, поклони се до земята и каза: „Ти ли си, господарю мой Илия?“

8 А той отговори: „Аз съм. Иди, кажи на господаря си Ахав: „Илия е тук“.“

9 Авдий попита: „В какво съм се провинил, че предаваш своя служител в ръката на Ахав, за да ме умъртви?

10 Жив да е Господ, твоят Бог, че няма народ и царство, където господарят ми да не е изпращал да те търси. И когато казваха: „Няма го“, той изискваше клетва от царството и народа, че не са те намерили.

11 А ти сега казваш: „Иди, кажи на господаря си, че Илия е тук.“

12 А когато аз си отида от тебе, кой знае къде ще те отнесе Господният Дух. И така, когато дойда да известя на Ахав и той не те намери, ще ме убие, а аз, твоят раб, съм богобоязлив от младини.

13 Нима не е известено на тебе, господаря ми, какво направих, когато Йезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души в пещери, по петдесет, и ги поддържах с хляб и вода?

14 А ти сега казваш: „Иди, кажи на господаря си Ахав, че Илия е тук“, и той ще ме убие.“

15 Тогава Илия каза: „Жив да е Господ Вседържител, на Когото служа! Днес ще се явя пред него.“

16 Така Авдий отиде да пресрещне Ахав и да му извести. И Ахав тръгна към Илия.

17

Когато Ахав видя Илия, го попита: „Ти ли си този, който смущава Израил?“

18 А той отговори: „Не аз смущавам Израил, но ти и твоят бащин дом, понеже изоставихте Господните заповеди и сам ти ходиш по разни ваали.

19 Сега изпрати и събери при мене целия Израил на планината Кармил и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четиристотин пророци на Астарта, които се изхранват от трапезата на Йезавел.“

20

И така, Ахав изпрати вест до всички израилтяни и събра на планината Кармил пророците.

21 Тогава Илия се приближи до хората и каза: „Още ли се колебаете? Ако Господ е истинският Бог, следвайте Го, а ако е Ваал, следвайте него.“ И народът не му отговори нито дума.

22 Тогава Илия каза на народа: „Аз останах единствен от Господните пророци, а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет души .

23 Нека ни бъдат дадени два млади бика. И те да си изберат единия, да го разсекат и да го поставят върху дървата, но нека не запалват огъня, а аз ще приготвя другия и ще го поставя на дървата, а огън няма да подклаждам.

24 Тогава вие призовете името на вашия бог, а аз ще призова името на Господа. Тогава онзи бог, който отговори чрез огън, той е истинският Бог.“ И целият народ отговори: „Добре каза!“

25

А на Вааловите пророци Илия каза: „Изберете си едния бик и го пригответе първо, понеже сте мнозина, и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.“

26 Те взеха бика, който им бе даден, приготвиха го и призоваваха името на Ваал от сутринта до пладне, казвайки: „Ваале, отговори ни!“ Но не се чу глас и нямаше отговор. И те скачаха около жертвеника, който бяха направили.

27 А около пладне Илия им се присмиваше, като казваше: „Викайте по-силно, защото той е бог, може би размишлява или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи — така ще се събуди!“

28 И те завикаха със силен глас и се бодяха с ножове по обичая, така че кръв течеше по тях.

29 И като мина пладне, те все още буйстваха до вечерното приношение, но нямаше нито глас, нито отговор, никакъв отзвук.

30

Тогава Илия повика целия народ: „Приближете се към мене!“ И целият народ се приближи към него. И той възстанови срутения жертвеник на Господа.

31 Илия взе дванадесет камъка, според числото на племената на синовете на Яков, на когото Господ беше казал така: „Твоето име ще бъде Израил!“

32 И съгради от тези камъни жертвеник на името на Господа и около жертвеника направи окоп с вместимост две сати зърно,

33 и постави дърва, разсече бика и го постави върху дървата.

34 След това той нареди: „Напълнете четири делви вода и я излейте върху жертвата всеизгаряне и върху дървата! “ После каза: „Повторете!“ И повториха. И каза: „Направете го трети път!“ И те направиха същото трети път.

35 Така водата се разля около жертвеника и окопът се напълни с вода.

36

По времето, когато се принасяше вечерната жертва, пророк Илия се приближи и каза: „Господи, Боже Авраамов, Исааков и Израилев! Нека познаят днес , че Ти си Бог в Израил и че аз съм Твой служител, и че аз направих всички тези неща според Твоето слово.

37 Чуй ме, Господи, чуй ме! Нека този народ разбере, че Ти, Господи, си истинският Бог, и Ти ще обърнеш сърцата им .“

38 Тогава огън от Господа падна и изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и погълна водата, която беше в окопа.

39 Когато целият народ видя това, падна по лицето си и каза: „Господ, Той е Бог! Господ, Той е Бог!“

40 Тогава Илия им отвърна: „Хванете Вааловите пророци. Нито един от тях да не се спаси!“ Хванаха ги и Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла.

41

И Илия каза на Ахав: „Изкачи се, яж и пий, защото се чува шум от бурен дъжд.“

42 Така Ахав отиде да яде и да пие, докато Илия се изкачи на върха на Кармил. Той се наведе до земята и постави лицето си между своите колена.

43 Тогава каза на слугата си: „Изкачи се, погледни към морето.“ И той се изкачи по-нагоре и каза: „Няма нищо.“ И така Илия каза седем пъти: „Иди пак!“

44 На седмия път слугата каза: „Ето от морето се издига малък облак като човешка длан.“ Тогава пророкът каза: „Иди и кажи на Ахав: „Впрегни колесницата си и слез, за да не ти попречи дъждът“.“

45 А междувременно небето се помрачи от облаци и вятър и се изливаше силен дъжд. Ахав се качи на колесницата и тръгна за Йезреел.

46 И силата на Господ беше с Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахав до Йезреел.

19

1

Ахав съобщи на Йезавел какво стори Илия и че е избил с меч всички пророци.

2 Тогава Йезавел изпрати пратеник при Илия да каже : „Нека така да постъпят с мене боговете и още повече да сторят, ако утре по това време не направя твоя живот като живота на един от тях.“

3

Като разбра това, Илия стана и тръгна да спасява живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Юдея, и там остави слугата си;

4 когато сам отиде в степта на разстояние един ден път, седна под една хвойна и искаше да умре, казвайки: „Достатъчно е! Сега, Господи, вземи живота ми, защото не съм по-добър от предците си.“

5 Тогава легна и заспа под хвойната. И ето ангел го докосна и му каза: „Стани, яж!“

6 Когато погледна, до главата му имаше питка, печена на жарава, и стомна с вода. Той яде и пи, легна и заспа.

7 Господният ангел се върна и втори път се докосна до него, и каза: „Стани, яж, защото те чака дълъг път.“

8 Той стана, хапна и пийна и като се подкрепи с храната, вървя четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.

9 Там той влезе в една пещера, където пренощува.

И ето, Господ отправи слово към него и го попита: „Какво правиш тук, Илия?“

10 А той отговори: „Аз съм много ревнив за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“

11

Господ каза: „Излез и застани на планината пред Господа. Точно тогава Господ преминава; и голям и силен вятър разтърси планината и събаря скалите пред Господа. Но Господ не е във вятъра; и след вятъра ще има земетръс, но Господ не е в земетръса.

12 И след земетръса — огън, но Господ не е в огъня, а след огъня има полъх на тих вятър.“

13 Когато Илия чу това, покри лицето си със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И ето дойде към него глас и го запита: „Какво правиш тук, Илия?“

14 Той отговори: „Пламнах от ревност за Господа, Бога Вседържителя, защото Израилевите синове изоставиха Твоя завет, разрушиха Твоите жертвеници и избиха с меч пророците Ти. Само аз останах и те търсят да погубят моя живот.“

15

И Господ му каза: „Тръгни обратно по своя път през степта към Дамаск и когато пристигнеш там, помажи Азаил за арамейски цар,

16 а Иуй, Нимесиевия син, помажи за израилски цар. Сафатовия син Елисей, от Авел-Мехола, помажи за пророк вместо тебе.

17 Който избегне меча на Азаил, Иуй ще убие него, а Елисей ще умъртви онзи, който се избави от меча на Иуй.

18 Но все пак ще оставя в Израил седем хиляди души — всички, които не са преклонили колена пред Ваал, и всички, чиито уста не са го целували.“

19

Така Илия тръгна оттам и намери Елисей, Сафатовия син. Той ореше с дванадесет чифта волове и сам беше с дванадесетия. Когато Илия преминаваше покрай него, хвърли върху него своето наметало.

20 Елисей остави воловете, изтича след Илия и каза: „Позволи ми да целуна баща си и майка си, и ще тръгна след тебе.“ А той му отговори: „Иди и се върни, защото аз съм направил много за тебе.“

21 И той се отдалечи от него, взе чифт волове, закла ги и като запали ралото, изпече месото, раздаде на народа и ядоха. А той стана и тръгна след Илия, и му служеше.

20

1

Тогава арамейският цар Венадад събра цялата си войска и освен коне и колесници с него имаше тридесет и двама царе. Той възлезе, обсади Самария и започна да воюва срещу нея.

2 И изпрати пратеници до израилския цар Ахав в града

3 да му кажат: „Така казва Венадад: „Твоето сребро и твоето злато са мои; и твоите жени, и твоите синове са мои“.“

4 израилският цар отвърна: „Да бъде, както каза, господарю мой, царю: аз и всичко мое сме твои.“

5 А пратениците се върнаха и съобщиха: „Венадад казва така: „Аз изпратих да ти кажат, че ще ми дадеш своето сребро и своето злато, и своите жени, и своите синове.

6 Действително утре по това време ще изпратя при тебе мои служители и те ще претърсят твоя дом, служителите при тебе и всичко, което е ценно в очите ти, за да го вземат лично и да го изнесат“.“

7

Тогава израилският цар повика всички старейшини на страната и каза: „Вижте и знайте, че той замисля зло. Когато изпращаше при мене за моите жени и за синовете ми, и за моето сребро, и за моето злато, аз не му отказах.“

8 А всички старейшини и целият народ казаха: „Не го слушай и не се съгласявай.“

9 Така той отговори на Венададовите пратеници: „Кажете на моя господар, царя: „Аз съм готов да направя всичко, за което ти изпрати първия път при твоя раб, но не мога да направя това, което сега искаш“.“ И пратениците тръгнаха и му занесоха отговора.

10 Тогава Венадад изпрати до него да кажат: „Нека боговете да ми сторят това и още повече, ако пепелта от Самария бъде достатъчна за по една шепа за всички хора, които вървят след мене.“

11 израилският цар отговори: „Кажете му: „Онзи, който се препасва, да не се хвали, както онзи, който се разпасва“.“

12 Когато Венадад, който пиеше заедно с неговите царе в шатрите си, чу тези думи, каза на своите служители: „Нападнете града!“ И те атакуваха града.

13

И ето един пророк отиде при израилския цар Ахав и каза: „Така казва Господ: „Видя ли това голямо пълчище? Ето Аз днес го предавам в ръката ти и ти ще познаеш, че Аз съм Господ“.“

14 И Ахав попита: „Чрез кого?“ Той отговори: „Така казва Господ: „Чрез младите воини при областните управители“.“ И Ахав запита: „Кой ще започне?“ Той отвърна: „Ти.“

15 Тогава Ахав събра младите хора при областните управители и се оказа, че те бяха двеста тридесет и двама души, и после изброи целия народ, всички израилтяни — седем хиляди.

16

И те излязоха по пладне, докато Венадад пиеше и се опиваше в шатрите заедно с тридесет и двамата царе, които му помагаха.

17 Първи излязоха младите хора при областните управители. Венадад изпрати съгледвачи и те му известиха, че хората са излезли от Самария.

18 А той каза: „Ако са излезли за мир, хванете ги живи, ако са излезли за война, пак ги хванете живи“.

19

Така младите хора при областните управители излязоха от града, последвани от войската.

20 И всеки поразяваше противника си. Арамейците побягнаха и израилтяните започнаха да ги преследват, а арамейският цар Венадад се изплъзна на кон с конница.

21 Тогава израилският цар излезе и порази бягащите коне и колесници, и нанесе голямо поражение на арамейците.

22 След това пророкът се приближи при израилския цар и му каза: „Тръгни, бъди решителен и внимавай какво ще правиш, защото след като измине една година, арамейският цар ще тръгне отново против тебе.“

23

А на арамейския цар служителите казаха: „Техният Бог е Бог на планините; затова те надделяха над нас. Но ако се сражаваме в равнината, непременно ще ги надвием.

24 Затова ето какво да направиш: отстрани царете, всеки от мястото му, и вместо тях постави областни управители.

25 И събери си толкова войска, колкото падна, и коне, колкото имаше, и колесници, колкото имаше. Ще се сражаваме с тях в равнината и непременно ще ги надвием.“ Той ги послуша и постъпи така.

26

След като измина година, Венадад събра арамейците и отиде към Афек, за да се сражава с Израил.

27 Събрани бяха и израилтяните и като се снабдиха с продоволствие, потеглиха насреща им. Така израилците се разположиха на стан пред тях като две малки стада кози, а арамейците изпълниха земята.

28 Тогава Божият човек се приближи и каза на израилския цар: „Така казва Господ: „Понеже арамейците казват, че Господ е Бог на планините, а не Бог на долините, ще предам в ръката ти цялото това множество и ще разберете, че Аз съм Господ“.“

29

И те стояха на стан един срещу друг седем дена, а на седмия ден започна сражението. И израилтяните поразиха сто хиляди арамейски пехотинци в един ден.

30 Останалите избягаха в град Афек. Но там крепостната стена падна върху тези останали двадесет и седем хиляди души. А Венадад побягна в главната сграда и тичаше от една стая в друга.

31 Тогава неговите служители му казаха: „Ето слушали сме, че царете от Израилевия дом са милостиви. Нека препашем с вретище кръста си и да поставим върви на главите си, и да отидем при израилския цар. Може би той ще пощади твоя живот.“

32 И така, те се препасаха с вретище около кръста си и навиха върви на главите си, отидоха при израилския цар и казаха: „Твоят служител Венадад казва: „Пощади живота ми“.“ А той отговори: „Той жив ли е още? Той е мой брат.“

33 И мъжете приеха това за добър знак и бързо взеха думата от устата му, и казаха: „Венадад е наистина твой брат.“ Тогава той отговори: „Идете и го доведете.“ Когато Венадад излезе при него, той го качи в колесницата си.

34 И Венадад му каза: „Ще върна градовете, които баща ми превзе от твоя баща, и ще си поставиш пазари в Дамаск, както си направи баща ми в Самария.“ Ахав каза: „След договора ще те пусна.“ И след като сключи с него договор, го освободи.

35

Тогава един мъж от пророческите синове каза на свой близък според слово Господне: „Удари ме!“ Но мъжът не се съгласи да го удари.

36 Затова му каза: „Понеже ти не послуша гласа на Господа, когато се отдалечиш от мене, лъв ще те убие.“ Той се отдалечи от него и лъв го намери и го уби.

37 После той намери друг мъж и каза: „Удари ме!“ Този човек го удари и го нарани.

38 Тогава пророкът тръгна и застана на пътя пред царя, като се беше прикрил с покривало на очите.

39 Когато царят минаваше, той извика към царя и каза: „Твоят слуга излезе от битката и ето един човек, като се отби настрана, доведе при мене пленник и каза: „Пази този мъж. Ако не го опазиш, животът ще ти бъде взет вместо неговия или ще трябва да отмериш един талант сребро.“

40 И докато слугата ти беше зает с туй-онуй, пленникът изчезна.“ Тогава израилският цар каза: „Такава е присъдата ти; ти сам я определи.“

41 Тогава той бързо махна покривалото от очите си и израилският цар го позна, че беше от пророците.

42 А той му каза: „Така казва Господ: „Понеже изпусна от ръцете си човека под заклятие от Мене, твоят живот ще бъде вместо неговия живот, твоят народ вместо неговия народ“.“

43 И израилският цар тръгна за дома си унил и намръщен и дойде в Самария.

21

1

И след тези събития се случи следното. Йезреелецът Навутей имаше лозе край двореца на самарийския цар Ахав.

2 И Ахав каза на Навутей: „Продай ми лозето си. То ще бъде моя зеленчукова градина, защото е близо до моя дом, а вместо него ще ти дам по-добро лозе от него или ако ти е угодно, ще ти дам сребро, колкото ти струва.“

3 Но Навутей отговори на Ахав: „Да ме пази Господ да ти дам наследството от моите предци.“

4 Ахав се върна в дома си унил и намръщен поради думите, които йезреелецът Навутей му каза: „Няма да ти дам наследството от предците ми.“ Духом смутен, царят легна в леглото си, обърна се с лице към стената и не яде хляб.

5

Тогава жена му Йезавел дойде при него и го попита: „Защо духът ти е унил, че и хляб не ядеш?“

6 А той ѝ отговори: „Когато говорех с йезреелеца Навутей, му казах: „Дай ми твоето лозе за сребро или ако желаеш, ще ти дам друго лозе вместо него.“ А той ми каза, че няма да ми даде лозето .“

7 Тогава жена му Йезавел каза: „Ти сега трябва да покажеш, че си цар на Израил. Стани, яж хляб и бъди спокоен; аз ще ти дам лозето на йезреелеца Навутей.“

8

И тя написа писма от името на Ахав и като ги запечата с неговия печат, изпрати ги до старейшините и знатните, които живееха с Навутей.

9 В писмата тя написа дословно: „Обявете пост и поставете Навутей на предно място сред народа.

10 А срещу него поставете двама безотговорни човека, които да свидетелстват и да казват: „Ти похули Бога и царя“ — и след това го изведете и го убийте с камъни, за да умре.“

11 Тогава мъжете от града му, старейшините и знатните, които живееха в неговия град, направиха, както Йезавел им изпрати разпореждането, точно както беше писала в писмата, които им изпрати.

12 Те обявиха пост и поставиха Навутей на почетно място сред народа.

13 И двама безотговорни човека дойдоха, седнаха срещу него и свидетелстваха против него пред народа, като казаха: „Навутей похули Бога и царя.“ След това го изведоха от града, убиха го с камъни и той умря.

14 Тогава изпратиха да кажат на Йезавел: „Навутей е убит с камъни и вече умря.“

15

А Йезавел, като чу, че Навутей е бил убит с камъни и умрял, каза на Ахав: „Стани, вземи в притежание лозето на йезреелеца Навутей, който отказваше да ти го даде за сребро, понеже Навутей не е вече между живите. Той умря.“

16 Когато Ахав чу, че Навутей е мъртъв , стана и отиде на лозето на йезреелеца Навутей, за да го завладее.

17

И Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза:

18 „Стани и иди при израилския цар Ахав, който живее в Самария. Ето сега той е в Навутеевото лозе, където е отишъл да го завладее.

19 И кажи му: „Така казва Господ: „Ти уби, а пък още заграбваш наследствен имот?“ Така казва Господ: „На това място, където кучетата лизаха кръвта на Навутей, ще лижат и твоята“.“

20 Тогава Ахав каза на Илия: „Мой враже! Ти ме намери!“ А Илия отвърна: „Намерих те, защото ти се увлече да вършиш зло пред очите на Господа .

21 Така говори Господ: „Ето ще докарам бедствие върху тебе, ще те измета и ще изтребя всяко мъжко у Ахав,

22 и ще постъпя с дома ти, както с дома на Йеровоам, Наватовия син, и както с дома на Вааса, Ахиевия син, заради огорчението, с което ти Ме оскърби и увлече Израил в грях.“

23 Също за Йезавел Господ каза: „Кучетата ще ядат Йезавел при стената на Йезреел.

24 Който от Ахавовия род умре в града, него псетата ще го изядат; който умре на полето, него птиците ще го изкълват.“

25

Наистина, не е имало някой, подобен на Ахав, който да се е увличал да върши зло пред очите на Господа, към което го е подучвала жена му Йезавел;

26 той постъпваше отвратително, като следваше идолите, както правеха аморейците, които Господ беше изгонил пред лицето на израилтяните.“

27

И когато изслуша всички тези думи, Ахав раздра дрехите си, надяна своето вретище, постеше, спеше с вретището и ходеше обезсърчен.

28 Тогава Господ отправи слово към тесвитеца Илия и каза:

29 „Видя ли как Ахав се смири пред Мене? Поради това, че той се смири пред Мене, няма да изпратя бедствие в неговото време, но ще изпратя бедствия върху дома му в дните на неговия син.“

22

1

Изминаха три години без война между арамейците и Израил.

2 А в третата година юдейският цар Йосафат отиде при израилския цар.

3 И израилският цар каза на служителите си: „Знаете ли, че Рамот Галаадски ни принадлежи? А ние мълчим и не го отнемаме от ръцете на арамейския цар?“

4 Той попита Йосафат: „Ще тръгнеш ли с мене на война против Рамот в Галаад?“ А Йосафат отговори на израилския цар: „Както ти ще отидеш, така и аз; както твоят народ, така и моят народ; както твоите коне, така и моите коне.“

5

И Йосафат каза на израилския цар още: „Попитай за Господното слово.“

6 Тогава израилският цар събра пророците си — около четиристотин души — и ги запита: „Да ида ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ Те казаха: „Иди! Господ го предава в ръцете на царя.“

7 А Йосафат попита: „Няма ли още и някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?“

8 израилският цар отговори на Йосафат: „Има още един мъж — Михей, син на Йемвлай, чрез когото може да се запита Господ, но аз го ненавиждам, защото не пророчества за мене добро, но само лошо.“ Но Йосафат каза: „Царят не би трябвало да казва така.“

9 Тогава израилският цар повика един евнух и каза: „Бързо доведи Михей, син на Йемвлай!“

10

Израилският цар и юдейският цар Йосафат седнаха всеки на своя престол, облечени в царските одежди, при портата на Самария и всички пророци предсказваха пред тях.

11 А Седекия, син на Кенаана, си беше направил железни рога и каза: „Така говори Господ: „С тези ще промушваш арамейците, докато ги довършиш“.“

12 И всички пророци предсказваха същото, като казваха: „Тръгни срещу Рамот в Галлад и ще имаш успех, защото Господ ще го предаде в ръката на царя.“

13

Изпратеният, който беше отишъл да повика Михей, казваше на пророка: „Ето словата на пророците единогласно са добри за царя. Нека и твоята дума да бъде като словото на всеки от тях. Изречи и ти добро.“

14 А Михей каза: „Жив е Господ, ще кажа, което Господ ми каже.“

15 И той отиде при царя и царят го попита: „Михей, да тръгнем ли на война срещу Рамот в Галаад или не?“ И той му отговори: „Иди, ще имаш успех, Господ ще го предаде в ръцете на царя.“

16 А царят го попита: „Колко пъти трябва да те заклевам да не ми казваш нищо освен истината в името на Господа?“

17 Тогава той каза: „Аз видях всички израилтяни, пръснати по планините като овци, които нямат пастир, и Господ каза: „Тези нямат господар; нека всеки се върне в дома си в мир“.“

18

А израилският цар каза на Йосафат: „Не ти ли казах, че той не предсказва добро, а само лошо.“

19 Но Михей продължи: „Послушай словото на Господа. Аз видях Господа да седи на Своя престол и цялото небесно войнство стоеше при Него, отдясно и отляво на Него.

20 И Господ каза: „Кой би подмамил Ахав да тръгне и падне при Рамот в Галаад? Един дух казваше така, а друг иначе.

21 Един дух излезе, застана пред лицето на Господа и каза: „Аз ще го подмамя.“ И Господ го запита: „С какво?“

22 И той отговори: „Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всички негови пророци.“ И Господ каза: „Ти би го подмамил и би изпълнил това. Излез и го направи“.“

23 И ето сега Господ допусна лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци, обаче Господ е изговорил за тебе зло.“

24

А Кенаановият син Седекия се приближи, удари Михей по бузата и каза: „Как, нима е преминал Господният Дух от мене, за да говори в тебе?“

25 Тогава Михей отвърна: „Ето ще разбереш, когато бягаш от стая в стая, за да се скриеш.“

26 Тогава израилският цар каза: „Хванете Михей и го отведете при градския управител Амон и при царския син Йоас

27 и кажете: „Така говори царят: „Затворете този в тъмницата, хранете го с хляб и вода оскъдно, докато се завърна с мир“.“

28 А Михей каза: „Ако се върнеш с мир, Господ не е говорил чрез мене.“ И каза още: „Слушайте вие, цял народе!“

29

И така, израилският цар и юдейският цар Йосафат отидоха към Рамот в Галаад.

30 Тогава израилският цар каза на Йосафат: „Аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи своите царски одежди.“ И израилският цар се преоблече и влезе в бой.

31 А арамейският цар беше заповядал на своите тридесет и двама командири на колесници: „Не се бийте с малък или голям, а само с израилския цар!“

32 Когато командирите на колесниците видяха Йосафат, си помислиха: „Този трябва да е израилският цар“, и се отбиха да се сразят с него. Но Йосафат нададе юдейския боен вик.

33 И като разбраха, че той не е израилският цар, командирите на колесниците го оставиха.

34 А един воин случайно опъна лък и рани израилския цар през шевовете на ризницата му, поради което той каза на колесничаря си: „Обърни назад и ме изведи от битката, защото съм ранен.“

35 Но в този ден сражението се ожесточи, а царят стоеше в колесницата срещу арамейците и умря вечерта. А кръвта от неговата рана изтичаше по дъното на колесницата.

36 И към залеза на слънцето се понесе вик в редиците: „Всеки в своя град! Всеки в своята земя!“

37 Така царят умря, беше докаран в Самария и го погребаха там.

38 А колесницата измиха при Самарийския водоем, където се миеха блудници, и кучета лижеха кръвта му според думите на Господа, които Той беше казал.

39

А останалите дела на Ахав, всичко, което извърши, и дворецът от слонова кост, който изгради, и всичките градове, които е построил, са записани в летописите на израилските царе.

40

Така Ахав почина и вместо него се възцари синът му Охозия.

41 А над Юдея се беше възцарил Йосафат, син на Аса, в четвъртата година на израилския цар Ахав.

42 Йосафат беше на тридесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и пет години, а името на майка му беше Азума, Салаилева дъщеря.

43 Той следваше във всичко пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше угодното пред Господа.

44 Само светилищата по високите места не бяха премахнати. Народът все още принасяше жертви и кадеше по високите места.

45 Йосафат сключи мир с израилския цар.

46

А останалите дела на Йосафат и юначествата, които извърши, и как воюваше са записани в летописите на юдейските царе.

47 Той изтреби от страната колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса.

48 В Едом тогава нямаше цар, а само царски наместник.

49 Йосафат построи таршишки кораби, за да отиват в Офир за злато, но те не отплаваха, понеже се разбиха в Ецион-Гевер.

50

Тогава Ахавовият син Охозия каза на Йосафат: „Нека моите служители тръгнат с твоите служители на корабите.“ Но Йосафат не се съгласи.

51 И Йосафат почина и беше погребан при тях в града на баща си Давид, и вместо него се възцари синът му Йорам.

52 Ахавовият син Охозия се възцари над Израил в Самария в седемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува над израилтяните две години.

53 Той вършеше зло пред очите на Господа, като ходеше по пътя на баща си и по пътя на майка си, и по пътя на Йеровоам, който въвлече в грях Израил.

54 Той също служеше на Ваал, покланяше му се и огорчи Господа, Бога Израилев, с всичко, което беше вършил баща му.