1
Как седи усамотен градът, някога тъй многолюден!2
Горко плаче тя нощем и сълзите ѝ са по бузите ѝ.
Измежду всичките ѝ любовници няма кой да я утеши.
Всички нейни приятели ѝ изневериха, станаха нейни врагове.
3
Юда отиде и се пресели поради бедствие и тежко робство.
Живее между езичници, не намира покой.
Всички, които го преследваха, го настигнаха в теснини.
4
Пътищата към Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празници.
Всичките му порти запустяха. Свещениците му въздишат,
девиците му са печални. Горко и на самия него!
5
Враговете му го покориха, неприятелите му плячкосват,
защото Господ му изпрати скърби поради многото му беззакония;
децата му бяха подкарани в плен пред противника.
6
И беше взето от Сионовата дъщеря цялото ѝ великолепие.
Първенците ѝ са като елени, които не намират пасища.
Изтощени, те не можеха да избягат от преследвача.
7
В дните на бедността и на лишението от дом Йерусалим си спомни
за всички свои съкровища, каквито имаше в предишни дни.
Когато народът му падна във вража ръка, никой от неговите съюзници не му помогна.
Враговете му злорадстват и се надсмиват за неговото опустошение.
8
Йерусалим тежко съгреши. Затова стана за отвращение.
Всички, които го прославяха, го презряха, защото видяха голотата му.
И сам той въздиша и се обръща назад в посрама.
9
По полата му беше нечистотата му, но той не помисляше за следствието от греха си
и се унизи много, и няма кой да го утеши.
„Погледни, Господи, моето бедствие, казва той, понеже врагът ми се е възгордял!“
10
Врагът простря ръка върху всичките му скъпоценности.
Той вижда в ужас как езичници навлизат в светилището на Господа,
за което Ти си заповядал да не влизат в Твоето събрание.
11
Целият му народ въздиша, търсейки хляб,
дава ценности за храна, за да запази живота си.
„Погледни, Господи, и виж колко съм унизен!“
12
Вие, които минавате по пътя, дано не ви сполети подобно нещо!
Погледнете и вижте, има ли болка като моята болка,
каквато ме е сполетяла,
каквато Господ ми изпрати в деня на пламенния Си гняв?
13
Той изпрати отгоре огън в костите ми, който ги обхвана;
постави клопка за краката ми, повали ме, направи ме да бедствам,
направи ме пуст и да боледувам всеки ден.
14
Ярема на беззаконията ми Той
стегна около шията ми.
Те се сплетоха и се струпаха на врата ми.
Той отслаби силите ми.
Господ ме предаде в ръцете на ония,
на които не мога да противостоя.
15
Господ повали всред мене всички мои храбри мъже,
свика против мене събрание, за да унищожи младите ми воини.
Като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Юда.
16
Затова аз плача. Окото ми, окото ми вода излива,
понеже е далече от мене утешител,
който би оживил душата ми.
Жителите ми са съсипани, понеже врагът надделя.
17
Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши.
Господ даде заповед срещу Яков съседите му да станат негови врагове.
Йерусалим стана нечистота посред тях.
18
Справедлив е Господ, защото се разбунтувах срещу словото Му.
Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка!
Момичетата и младежите ми бяха взети в плен.
19
Зова любовниците си, но те ме излъгаха.
Свещениците ми и старците ми умират от глад в града,
когато си търсят храна, за да запазят живота си.
20
Погледни, Господи, защото съм в беда. Вътрешността ми се вълнува.
Сърцето ми се обърна в мене, задето Ти се противопоставих упорито.
По улицата мечът ме лиши от деца, а вкъщи — владее смърт.
21
Чуха, че стена, а утешител нямам.
Чуха всичките ми врагове за моята неволя и се зарадваха, че Ти си сторил това.
О, да би привел деня, който Ти възвести, и те да станеха като мене!
22
Нека се разкрие пред лицето Ти цялата им порочност.
И постъпи с тях, както постъпи с мене поради всичките ми грехове,
защото са тежки моите стенания и сърцето ми изнемогва.
1
Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова!2
Господ погуби, не пощади всички жилища на потомците на Яков.
Разруши в гнева Си крепостите на дъщерята на Юда.
Повали на земята,
отхвърли царството и князете му като нечисти.
3
В Своя гняв Той сломи цялата сила на Израил,
отдръпна десницата Си от неприятеля
и се разпали срещу Яков като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо.
4
Той изопна Своя лък като неприятел, насочи дясната Си ръка като враг
и уби всичко, което е мило за окото.
Върху шатрата на Сионовата дъщеря изля като огън яростта Си.
5
Господ стана като неприятел, изтреби Израил,
разори всичките му палати, разруши крепостите му
и разпростря тъга и плач у дъщерята на Юда.
6
И премахна като от градина Своята ограда.
Разори Своето място на събранията.
Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи
и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.
7
Господ отхвърли Своя жертвеник, напусна Своето светилище.
Предаде в ръцете на враговете укрепените стени на дворците му.
В дома Господен те вдигнаха шум като в празничен ден.
8
Господ реши да разруши стените на Сионовата дъщеря,
опна връв за измерване, не отдръпна ръката Си, докато стените бяха разрушени;
съсипа едновременно външните крепости и стените.
9
Портите ѝ затънаха в земята. Той сломи и строши на парчета ключалките им.
Царят и князете ѝ в плен са между езичниците. Няма вече закон
и пророците ѝ не получават вече видение от Господа.
10
Седят на земята безмълвни старейшините на Сионовата дъщеря,
посипаха с пепел главите си, надянаха вретища.
Наведоха глави към земята девиците йерусалимски.
11
Очите ми се изтощиха от сълзи, вълнува се вътрешността ми;
моят дроб се изсипа на земята, защото погива дъщерята на моя народ,
тъй като деца и кърмачета чезнат от глад по градските улици.
12
Умирайки като ранени по градските улици, те казват на майките си: „Къде има жито и вино?“,
и предават дух в майчините си прегръдки.
13
Мога ли да те изпитам, с какво да те сравня, дъще Йерусалимска?
На какво да те оприлича, за да те утеша, девице, дъще Сионова?
Защото твоята рана е голяма като море.
И кой може да те изцери?
14
Твоите пророци ти предсказваха неща измамни и лъжливи,
не разкриваха твоето беззаконие, за да те избавят от твоя плен,
и ти изричаха лъжливи и прелъстителни пророчества.
15
Пляскат подигравателно ръце
за тебе всички, които минават по пътя,
подиграват се, клатят глава за дъщерята Йерусалимска и казват:
„Това ли е градът, който наричаха съвършенство на красотата,
радост на цялата земя?“
16
Разтворили са широко уста против тебе всички твои врагове.
Те подсвиркват, скърцат със зъби и казват: „Погълнахме го.
Само този ден чакахме,
доживяхме да видим това!“
17
Господ извърши, което бе определил, изпълни словото Си, изречено в стари времена.
Той те разори безмилостно и позволи на врага да злорадства над тебе.
Вдигна високо силата на твоите неприятели.
18
Сърцето им вика към Господа:
„О, крепост на Сионовата дъщеря, лей потоци сълзи денем и нощем!
Не си давай покой, не затваряй очите си!
19
Ставай, викай нощем в началото на стражите!
Изливай като вода своето сърце пред лицето на Господа.
Простирай своите ръце към Него за живота на своите деца,
които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
20
Господи, погледни и виж на кого си направил така,
че жените да ядат съвършено здрави новородени дечица?
Били ли са убивани в светилището на Господа свещеник и пророк?
21
Деца и старци лежат на земята по улиците.
Младите ми момчета и момичета паднаха от меч.
Ти ги убиваше в деня на Своя гняв, изкла ги безмилостно.
22
Ти свика врагове отвред като на празник да ме ужасяват.
В деня на Господния гняв никой не се спаси, никой не оцеля.
Онези, които бях родила и отгледала, врагът ми ги изтреби.“
1
Аз съм човек, който е изпитал бедствие от жезъла на Божия гняв.2
Той ме поведе надалеч в плен и ме въведе в дълбока тъмнина, а не на светло.
3
Той се обърна против мене отново и всеки ден обръща ръката Си.
4
Той смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми.
5
Обсади ме и ме обкръжи с горчила и теглила.
6
Постави ме на тъмно място, а не на светло, подобно на онези, които починаха отдавна.
7
Той ме заобиколи със стена, тъй че да не мога да изляза. Направи веригите ми тежки
8
и когато зовях и ридаех, затвори ухо за молитвата ми.
9
С камъни прегради пътищата ми, препречи пътеките ми.
10
Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11
изкриви пътищата ми и ме разкъса, и ме опустоши;
12
изопна лъка Си и ме постави като прицел на стрели;
13
простреля сърцето ми със стрели от колчана Си.
14
Станах за присмех на целия си народ,
всекидневна тяхна подигравателна песен.
15
Той ме пресити с горчивини, напои ме с пелин;
16
разби с камъни зъбите ми, покри ме с пепел.
17
И мирът избяга от душата ми. Аз забравих благоденствието и казах:
18
„Загинаха славата ми и моята надежда в Господа.“
19
Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката.
20
Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене.
21
Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда:
22
по милост на Господа ние не изчезнахме,
защото милосърдието Му не е пресекнало —
23
то се обновява всяка сутрин. Велика е Твоята вярност!
24
Господ е моят дял, казва душата ми,
и така, на Него ще се надявам.
25
Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси.
26
Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27
Добре е за човека, когато носи иго на младини.
28
Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него.
29
Нека поставя устата си в праха, мислейки: „Може би още има надежда.“
30
Нека подлага страната си на онзи, който го удря,
до пресита да приема хули,
31
понеже Господ не отхвърля за вечни времена.
32
Въпреки че е пратил печал, Той и ще помилва според изобилната Си благост.
33
Защото Той не оскърбява по желание на сърцето Си и не огорчава синовете човешки.
34
Но когато биват тъпкани всички затворници на страната,
35
когато неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36
когато онеправдават човека в съда, нима Господ не вижда?
37
Кой би могъл да каже, че нещо става, ако не е заповядал Господ?
38
Нали от устата на Всевишния произлизат бедствие и благополучие?
39
За какво би скърбял човек, докато е жив? Нека всеки скърби, когато е наказван за греховете си.
40
Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа.
41
Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата.
42
Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади.
43
Ти се облече с гняв и ни преследваше; умъртвяваше ни, не ни съжали.
44
Ти закри Себе Си с облак, за да не достига молитвата ни до Тебе.
45
Направил си ни като смет и отвращение сред народите.
46
Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47
Паника и яма, опустошение и разорение налетяха върху нас.
48
Потоци вода лее окото ми за гибелта на дъщерята на моя народ.
49
Окото ми пролива сълзи и не престава, понеже няма преставане,
50
докато не погледне Господ милостиво и не види от небесата.
51
Окото ми прави да страда моята душа заради всички дъщери на моя град.
52
Защото без причина моите врагове дебнеха да ме хванат като птичка.
53
Захвърлиха живота ми в яма и ме затрупаха с камъни.
54
Водите се издигнаха до главата ми. Аз си казах: „Загинах.“
55
От дълбоката яма призовах името Ти, Господи.
56
Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си за моята въздишка и за моя плач!
57
Ти се приближаваше, когато Те призовавах, и казваше: „Не бой се!“
58
Ти защитаваше, Господи, делото на моята душа, изкупваше моя живот.
59
Ти виждаш, Господи, онеправданието ми: „Отсъди делото ми!
60
Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи срещу мене;
61
Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи срещу мене,
62
думите на ония, които се надигат срещу мене, и всеки ден заговорничат против мене.
63
Погледни: седнат ли, станат ли, аз съм присмехулна песен за тях.
64
Въздай им, Господи, според делата на ръцете им.
65
Прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху тях.
66
Преследвай ги с гняв и ги изтреби от поднебесието, Господи!“
1
Как е потъмняло златото, изменило се е най-чистото злато! Камъните на светилището са разхвърляни на всеки кръстопът.2
Скъпоценните синове на Сион, някога равноценни с най-чисто злато,
как се уподобиха сега на глинени съдове, изделие на грънчарски синове.
3
Дори чакали подават гърди и кърмят своите рожби,
а дъщерята на моя народ стана жестока като щраус в пустинята.
4
Езикът на кърмачето залепва в небцето му от жажда.
Децата искат хляб и няма кой да им подаде.
5
Тези, които са яли отбрани ястия, гинат по улиците;
охранените в скъпи дрехи се валят в смет.
6
Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ е по-голямо от наказанието за греховете на Содом:
той беше сринат мигновено и човешки ръце не са се допирали до него.
7
Князете ѝ бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко.
Телата им бяха по-хубави от корали. Видът им беше като сапфир,
8
а сега лицето им е по-тъмно от сажди. Не ги познават по улиците.
Кожата им прилепна към костите, стана суха като дърво.
9
Убитите с меч са по-честити от онези, които убива гладът,
защото тези чезнат, поразявани от липса дори на полски плодове.
10
Със собствени ръце мекосърдни жени варяха децата си,
за да им бъдат храна, когато беше разрушавана моята дъщеря Йерусалим.
11
Господ изпълни докрай гнева Си, изля яростта на гнева Си
и запали на Сион огън, който разруши основите му.
12
Царете земни и всички живеещи по света не вярваха,
че врагът и неприятелят ще влязат през йерусалимските порти.
13
Всичко това е поради греховете на лъжепророците му и поради беззаконията на неговите свещеници,
които сред него проливаха кръвта на праведници,
14
скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се култово с кръв,
така че никой не дръзваше да се допре до дрехите им.
15
„Отстъпете вие, вие сте нечисти!“, викаха им. „Отстранете се, отстранете се! Не се допирайте до нас!“
Те бягаха и се скитаха, а между народите се говореше:
„Няма да ги има вече!“
16
Сам Господ ги разпръсна. Той няма вече да бди над тях,
защото не уважават свещениците, нямат милост към старците.
17
Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ.
От нашите стражеви кули наблюдавахме за народ, който не може да ни спаси.
18
А те ни дебнеха на всяка стъпка, за да не можем да ходим по нашите улици.
Краят ни се приближи, нашите дни се изпълниха. Нашият край дойде.
19
Тези, които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите в небето.
Гонеха ни по планини, поставиха засади за нас в пустинята.
20
Духът на живота ни, помазаникът Господен, царят,
за когото казвахме: „Под неговата сянка ще живеем сред народите“, е уловен в техните клопки.
21
Радвай се и се весели, дъще Едомова, жителка на земята Уц!
Но и до тебе ще дойде чашата на съда — ще се опиеш и ще се разголиш.
22
Дъще Сионова, наказанието за твоето беззаконие се свърши. Той няма да те закарва в плен. Но, дъще Едомова,
Той ще накаже беззаконието ти и ще разкрие твоите грехове.
1
Спомни си, Господи, какво се извърши над нас. Погледни и виж как сме поругани!2
Нашето наследство премина в чужди,
нашите къщи — в чужденци.
3
Останахме сираци, без баща,
а майките ни станаха вдовици.
4
Пием водата си срещу сребро,
доставяме си дърва с пари.
5
Бият ни по врата,
трудим се и отдих за нас няма.
6
Протягаме ръка към египтяни за договор,
към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7
Бащите ни грешиха; няма ги вече,
ние търпим наказание за техните беззакония.
8
Роби владеят над нас
и няма кой да ни избави от ръцете им.
9
Хляба си добиваме с опасност за живота
от меч в пустинята.
10
От палещ глад
кожата ни е почерняла като пещ.
11
Враговете безчестят жени в Сион,
девици — в градовете юдейски.
12
Князете бяха обесени от техните вражи ръце,
стареи не бяха почетени.
13
Юноши работят с камъни за стриване на жито
и момчета падат под товари дърва.
14
Старци престанаха да са при градските порти;
младежи не пеят.
15
Свърши се радостта на сърцето ни;
нашето хоро се обърна на плач.
16
Падна венецът от главата ни;
горко ни, тъй като съгрешихме.
17
Затова нашите сърца чезнат,
от това потъмняха нашите очи.
18
Защото чакали се скитат по планината Сион,
която лежи опустошена.
19
Но Ти, Господи, пребъдваш за вечни времена;
Твоят престол пребъдва от род в род.
20
Защо напълно ни забравяш?
Защо ни изоставяш тъй дълго?
21
Възвърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем;
обнови нашия живот.
22
Нима напълно си ни отхвърлил?
Нима безмерно си се разгневил срещу нас?