1

1

След смъртта на Господния служител Мойсей Господ каза на Иисус Навин, Мойсеевия помощник:

2 „Моят служител умря. Сега стани, премини през Йордан — ти и целият този народ — в земята, която Аз давам на израилтяните.

3 Давам ви всяко място, където стъпи кракът ви, както казах на Мойсей:

4 от пустинята и Ливан до голямата река — реката Ефрат, цялата земя на хетейците и до Голямото море на запад, където залязва слънцето — това ще бъдат ваши предели.

5 Никой няма да устои пред тебе през всичките дни на живота ти. Както бях с Мойсей, така ще бъда с тебе. Няма да отстъпя от тебе, нито ще те изоставя.

6 Бъди твърд и храбър, понеже ти ще дадеш на този народ да наследи земята, за която се клех на предците му да му я дам.

7 Само бъди твърд и много смел. Грижливо пази и изпълнявай целия закон, който ти разпореди Моят служител Мойсей. Не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш успех, където и да отидеш и каквото и да предприемеш.

8 Тази книга на Закона да не се отделя от устата ти, но размишлявай върху нея ден и нощ, за да изпълняваш точно всичко, написано в нея. Защото тогава ще имаш успех в своя път и тогава ще постъпваш благоразумно.

9 Нали ти заповядах: бъди твърд и храбър! Не се бой и не се ужасявай, защото твоят Господ Бог е с тебе, където и да отидеш.“

10

Тогава Иисус заповяда на надзорниците на народа и каза:

11 „Преминете през лагера и заповядайте на народа и кажете: „Пригответе си храна, защото след три дена ще прекосите този Йордан, за да влезете и завладеете земята, която Господ, вашият Бог, ви дава в притежание“.“

12

А Иисус каза на рувимците, гадците и на половината племе на Манасия:

13 „Спомнете си поръката, която Господният служител Мойсей ви даде, казвайки: „Господ, вашият Бог, ви даде и тази земя.“

14 Жените ви, децата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Мойсей ви даде отвъд Йордан. А вие, всичките силни войни, преминете пред братята си в боен ред и им помагайте,

15 докато Господ ви даде отдих както на вас, така и на братята ви, и те получат в наследство земята, която Господ, вашият Бог, им дава. Тогава се върнете във вашето притежание и го владейте — земята, която служителят Господен Мойсей ви е дал отвъд Йордан, където изгрява слънцето.“

16

В отговор те казаха на Иисус: „Ще направим всичко, което ни заповядваш. Ще отидем, където и да ни изпратиш.

17 Както слушахме Мойсей, така ще слушаме и тебе. Само Господ, твоят Бог, да бъде с тебе, както беше с Мойсей.

18 Всеки, който се противопостави на твоята заповед и не послуша думите ти във всичко, което му заповядаш, да бъде умъртвен. Само ти бъди твърд и смел.“

2

1

Тогава Навиновият син Иисус тайно изпрати от Шитим двама мъже да разузнаят и каза: „Идете, огледайте земята и Йерихон!“ Те тръгнаха и дойдоха в дома на една блудница на име Раав, и пренощуваха там.

2 И казаха на йерихонския цар: „Ето мъже от израилтяните дойдоха нощес тук, за да огледат страната“.

3 Тогава Йерихонският цар изпрати да кажат на Раав: „Изведи мъжете, които дойдоха при тебе и влязоха нощес в къщата ти, защото са дошли да огледат цялата страна.“

4 Жената взе двамата мъже, но скри това, че ги е приела в къщата си, и каза: „Наистина, мъжете идваха при мене, но не зная откъде бяха те.

5 И когато привечер портата трябваше да се затваря, мъжете излязоха. Но не зная къде отидоха. Спуснете се бързо след тях! Ще ги настигнете!“

6 А тя ги беше качила на покрива и скрила между ленените стъбла, натрупани върху покрива ѝ.

7 Тогава преследвачите се втурнаха след тях по Йорданския път, към бродовете. И затвориха портата. Веднага щом като преследвачите излязоха след тях и

8 преди да си легнат да спят, Раав се качи при мъжете на покрива

9 и им каза: „Аз зная, че Господ е дал на вас страната. Наистина ни обхвана страх от вас и всичките жители на тази земя се разтрепериха заради вас!

10 Чухме как Господ пресуши пред вас водите на Червено море, когато излязохте от Египет, и как постъпихте с двамата аморейски царе отвъд Йордан — Сихон и Ог, които погубихте.

11 Чухме и сърцата ни се свиха. У никого не останаха кураж и смелост поради вас. Настина Господ, вашият Бог, е Бог на небесата горе и на земята долу.

12 И сега, закълнете ми се в Господа, че както аз ви сторих милост, така и вие ще сторите милост на бащиния ми дом. И дайте ми знак за уверение.

13 Нека останат живи баща ми и майка ми, братята ми и сестрите ми, и всичко, което е у тях. Избавете живота ни от смърт.“

14 И мъжете ѝ казаха: „Нашият живот за вашия живот! Ако не издадете това наше дело, когато Господ ни предаде страната, ще ти окажем милост и вярност.“

15

И тя ги спусна с въже през прозореца, тъй като домът ѝ беше между двете стени и беше част от градската стена.

16 И тя им каза: „Идете в планината, за да не ви срещнат преследвачите. Крийте се там три дена, докато преследвачите не се върнат. И след това тръгнете по пътя си.“

17 Мъжете ѝ казаха: „Ние сме свободни от тази твоя клетва, с която ни накара да се закълнем.

18 Ето, когато влезем в страната, привържи това червено въже към прозореца, през който ни спускаш. И събери вкъщи при себе си баща си, майка си и братята си — целия си бащин дом.

19 И ако някой излезе вън от вратата на твоята къща, неговата кръв да е върху главата му и ние ще бъдем свободни от твоята клетва. Но всеки, който бъде с тебе в къщата, кръвта му да е върху главата ни, ако ръка се докосне до него.

20 Но ако издадеш нашето дело, ние ще бъдем свободни от твоята клетва, с която ти ни накара се закълнем.“

21 Тя каза: „Да бъде според вашите думи!“ И ги отпрати. Те си отидоха, а тя привърза червеното въже за прозореца.

22

Те тръгнаха и отидоха в планината, и останаха там три дена, докато преследвачите се върнаха. А преследвачите ги търсеха по целия път и не ги намериха.

23 Тогава двамата мъже се върнаха. Слязоха от планината, прекосиха Йордан и дойдоха при Иисус Навин. Те му разказаха всичко, което им се беше случило.

24 И казаха още на Иисус: „Наистина Господ предаде цялата страна в ръцете ни. И дори всичките жители на страната се страхуват заради нас.“

3

1

Тогава Иисус стана рано сутринта и потеглиха от Ситим. Той и всичките израилтяни дойдоха при Йордан и там нощуваха, преди да го преминат.

2 А след три дена предводителите тръгнаха по стана

3 и заповядаха на народа, като казаха: „Когато видите ковчега на завета на Господа, вашия Бог, и свещениците от Левиевото племе да го носят, тогава станете от мястото си и вървете след него.

4 Но разстоянието между вас и него да бъде около две хиляди лакътя, не се доближавайте до него, за да знаете пътя, по който да вървите, понеже не сте ходили по този път нито вчера, нито завчера.“

5 Тогава Иисус каза на народа: „Очистете се ритуално, защото утре Господ ще извърши чудеса сред вас.“

6 Иисус каза на свещениците: „Вземете ковчега на завета и тръгнете пред народа.“ И те взеха ковчега на завета и вървяха пред народа.

7

Тогава Господ каза на Иисус: „Днес ще започна да те прославям пред очите на всички израилтяни, за да узнаят, че както бях с Мойсей, така ще бъда и с тебе.

8 Заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета, казвайки: „Когато дойдете при брега на водите на Йордан, застанете в Йордан“.“

9

Тогава Иисус каза на израилтяните: „Приближете се и чуйте думите на Господа, вашия Бог.“

10 След това Иисус каза: „По това ще разберете, че сред вас е живият Бог, Който ще изгони пред вас ханаанци и хетейци, евейци и ферезейци, гергесейци, аморейци и йевусейци.

11 Ето ковчегът на завета на Господа на цялата земя ще премине пред вас през Йордан.

12 А сега, вземете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе.

13 И когато стъпалата на краката на свещениците, които носят ковчега на Господа, Господаря на цялата земя, стъпят във водите на Йордан, водата на Йордан ще пресекне. Водата, която слиза отгоре, ще застане като стена.“

14

И така, когато народът потегли от шатрите си, за да премине Йордан, и свещениците понесоха ковчега на завета пред народа,

15 и когато тези, които носеха ковчега, дойдоха до Йордан и стъпалата на свещениците, които носеха ковчега, се потопиха при брега на водите — Йордан прелива всичките си брегове през цялото време на жетва, —

16 водата, която слизаше отгоре, се спря като стена на голямо разстояние от Адам, града, който е до Царетан. А водите, слизащи в Аравийското море, Соленото море, изцяло се оттекоха. И народът премина през Йордан срещу Йерихон.

17 Свещениците, които носеха ковчега на завета на Господа, стояха здраво на суха земя по средата на Йордан. И целият Израил премина по сухото дъно, докато накрая всичкият народ премина през Йордан.

4

1

Когато целият народ премина Йордан, Господ каза на Иисус:

2 „Вземете си от народа дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе,

3 и им заповядайте, като кажете: „Вземете си оттук, от това място на Йордан — от мястото, където са стоели здраво краката на свещениците — дванадесет камъка. Пренесете ги със себе си и ги поставете на мястото, където ще пренощувате тази нощ“.“

4

Иисус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилтяните, по един мъж от всяко племе,

5 и им каза: „Излезте, минете пред ковчега на Господа, вашия Бог, по средата на Йордан и всеки от вас да вдигне по един камък на рамената според броя на племената на израилтяните,

6 за да бъдат знак за вас. Защото когато вашите синове ви запитат: „Какви са тези камъни у вас?“ —

7 ще им отговорите, че водите на Йордан се разделиха пред ковчега на завета на Господа бяха извадени, когато той минаваше през Йордан. Така тези камъни ще бъдат за вечни времена за спомен на Израилевите синове.“

8

И израилтяните постъпиха така, както им заповяда Иисус. Те взеха дванадесет камъка от средата на Йордан, както Господ заповяда на Иисус, според броя на племената на Израилевите синове. И ги пренесоха със себе си на мястото, където пренощуваха, и ги положиха там.

9 А Иисус постави други дванадесет камъка посред Йордан на мястото, където стояха свещениците, носещи ковчега на завета. И те са там до днес.

10 И по времето, когато свещениците, носещи ковчега, стояха посред Йордан, докато не беше свършено всичко, което Господ беше заповядал на Иисус да говори на народа — според всичко, което Мойсей беше заповядал на Иисус, — народът премина бързо.

11 Свещениците бяха пред народа заедно с ковчега на завета на Господа, когато накрая премина целият народ.

12 Рувимовите синове и Гадовите синове, и половината от Манасиевото племе преминаха в боен ред пред израилтяните, както им беше казал Мойсей.

13 Около четиридесет хиляди въоръжени за бой войни преминаха пред Господа на Йерихонското поле.

14

В този ден Господ възвеличи Иисус пред очите на цял Израил. И започнаха да имат страхопочитание пред него, както почитаха Мойсей през всичките дни на живота му.

15

И Господ каза на Иисус:

16 „Заповядай на свещениците, които носят ковчега на завета на Господа, да излязат от Йордан.“

17 Тогава Иисус заповяда на свещениците: „Излезте от Йордан.“

18 И когато свещениците, които носеха ковчега на завета на Господа, излязоха от Йордан и стъпалата на краката на свещениците стъпиха на сухата земя, водите на Йордан се върнаха на своето място и потекоха по всичките му брегове, както беше преди.

19

И народът излезе от Йордан в десетия ден на първия месец и се разположи на лагер при Галгал на източната граница на Йерихон.

20 А Иисус постави в Галгал дванадесетте камъка, които взеха от Йордан.

21 И каза на израилтяните: „Когато в бъдеще потомците ви запитат бащите си, казвайки: „Какви са тези камъни?“,

22 кажете на вашите синове: „Израил е преминал тук Йордан по сухо.“

23 Защото Господ, вашият Бог, пресуши водите на Йордан пред вас, докато преминавахте, както Господ, вашият Бог, направи с Червено море, което пресуши пред нас, докато го преминахме,

24 за да разберат всички народи по земята колко силна е Господнята ръка, за да се боите винаги пред Господа, вашия Бог.“

5

1

Когато всичките аморейски царе, които бяха отвъд Йордан на запад към Средиземно море, и всичките ханаански царе при морето чуха как Господ пресуши водите на Йордан пред израилтяните, докато те преминаваха, сърцата им се свиха и у тях вече не остана смелост пред Израилевите синове.

2

По това време Господ каза на Иисус: „Направи си остри каменни ножове и обрежи пак израилтяните.“

3 Тогава Иисус си направи каменни ножове и обряза израилтяните на Хълма на обрязването.

4 И тази е причината, че Иисус ги обряза: всички мъже, които излязоха от Египет, всички бойци бяха родени в пустинята по пътя след излизането им от Египет.

5 Всъщност целият народ, който излезе от Египет, беше обрязан, а всички, родени по пътя в пустинята след излизането от Египет, не бяха обрязани.

6 Защото израилтяните четиридесет години ходиха по пустинята, докато измряха всички бойци, които бяха излезли от Египет, които не послушаха гласа на Господа и на които Господ се закле, че няма да видят земята, която Господ с клетва беше обещал на бащите им да даде — земята, където текат мед и мляко.

7 А вместо тях Той издигна синовете им. Тях Иисус обряза, тъй като бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя.

8

След като накрая целият народ беше обрязан, те останаха в лагера, докато се възстановят.

9 Тогава Господ каза на Иисус: „Днес Аз снех от вас египетския позор.“ Затова името на онова място до днес е Галгал.

10

И Израилевите синове бяха на лагер в Галгал и извършиха Пасха на Йерихонските полета вечерта на четиринадесетия ден от месеца.

11 И на другия ден след Пасхата започнаха да ядат от плодовете на земята — безквасни хлябове и печени зърна в същия ден.

12 А манната престана след това. Когато започнаха да ядат от плодовете на земята, нямаше повече манна за Израилевите синове. Те ядяха от плодовете на ханаанската земя през онази година.

13

И когато Иисус беше при Йерихон, вдигна очи и видя, ето пред него стоеше мъж с изваден меч в ръка. Иисус отиде към него и го попита: „Наш ли си или от неприятелите ни?“

14 Той отговори: „Не! Като вожд на войнството на Господа аз сега дойдох!“ Иисус падна по лице до земята, поклони му се и му каза: „Какво ще заповяда моят господар на своя служител?“

15 А вождът на войнството на Господа каза на Иисус: „Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Иисус така инаправи.

6

1

А Йерихон беше добре заключен поради Израилевите синове. Никой не излизаше и никой не влизаше.

2

Тогава Господ каза на Иисус: „Ето Аз предавам в твоите ръце Йерихон, царя му и силните войни в него.

3 Обкръжете града, всички готови за война да обиколят града веднъж. Така правете шест дена.

4 Седем свещеници да носят пред ковчега седем овнешки рогове за тръбене. И на седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците да тръбят с овнешките рога.

5 При изсвирването на овнешкия рог, когато чуете звука на тръбата, целият народ да извика с висок глас. Тогава стените на града ще рухнат долу и народът да се изкачи, всеки воин напред.“

6

И Иисус Навин повика свещениците и им каза: „Вземете ковчега на завета! Седем свещеници да носят седем овнешки тръби пред ковчега на Господа!

7 Наредете на народа: „Преминете и обиколете в кръг града. Въоръжените да преминат пред ковчега на Господа.“

8

И след като Иисус каза това на народа, седемте свещеници, които носеха седем овнешки рога пред Господа, тръгнаха. Те затръбиха и ковчегът на завета вървеше след тях.

9 И въоръжените вървяха пред свещениците, които тръбяха с тръбите, а събраните отзад вървяха след ковчега на завета на Господа, докато тръбите ехтяха.

10 А Иисус заповяда на народа: „Не викайте и да не се чува вашият глас! Дума да не излиза от вашата уста до деня, в който ви кажа „Викнете!“ Тогава трябва да викнете силно.“

11 Така той направи ковчегът на Господа да обиколи в кръг веднъж. След това дойдоха в лагера и пренощуваха в него.

12 На сутринта Иисус стана рано и свещениците понесоха ковчега на Господа.

13 Седемте свещеници, които носеха седемте овнешки рога пред ковчега на Господа, тръгнаха напред. Те затръбиха с тръбите. Въоръжените вървяха пред тях, а множеството от народа отзад следваше след ковчега на завета на Господа — вървейки, тръбите ехтяха.

14 Така и на другия ден обиколиха в кръг града веднъж и се върнаха в лагера. Те правеха това шест дена.

15

А на седмия ден станаха рано призори и обиколиха в кръг по същия начин седем пъти. Само в този ден те обиколиха в кръг града седем пъти.

16 Когато на седмия път свещениците затръбиха, Иисус каза на народа: „Викнете силно и надайте боен вик, понеже Господ ви предаде града!

17 Градът и всичко, което е в него, ще бъдат обречени на Господа. Само блудницата Раав и всички, които са в къщата ѝ, да останат живи, защото тя скри пратениците, които изпратихме.

18 А вие се пазете от обреченото, да не би да пожелаете да вземете нещо от него и така да подхвърлите лагера на Израил на проклятие и да му причините беда.

19 Всичкото сребро и злато, медните и железните съдове да бъдат посветени на Господа. Те да се внесат в съкровищницата на Господа.“

20

И народът нададе боен вик. Затръбиха с тръбите и щом като народът чу тръбния глас, нададе силен боен вик. Стената се срути долу. Народът се изкачи в града, всеки напред и превзеха града.

21 И предадоха на проклятие всичко, което беше в града: мъже и жени, млади и стари, волове, дребен добитък и осли, всичко изтребиха с меч.

22

Тогава Иисус каза на двамата мъже, които бяха разузнавали земята: „Влезте в къщата на блудницата и изведете оттам жената и всичко, което ѝ принадлежи, както сте ѝ се заклели.“

23 Тогава мъжете, които бяха разузнавали, отидоха и изведоха Раав, баща ѝ, майка ѝ, братята ѝ и всичко, което ѝ принадлежи. Изведоха всичките родственици и ги поставиха вън от Израилевия лагер.

24 Изгориха с огън града и всичко, което беше в него. Само среброто и златото, медните и железните съдове предадоха в съкровишницата на дома Господен.

25 Иисус избави и блудницата Раав, и бащиния ѝ дом и всичко, което ѝ принадлежи. Тя живее в Израил до днес, понеже скри пратениците, които Иисус беше изпратил да разузнаят Йерихон.

26

По онова време Иисус се закле пред Господа, като каза: „Проклет да бъде пред Господа мъжът, който стане да построи този град, Йерихон; ще положи основите му върху първородния си син, върху най-малкия си син ще постави портите му.“

27 И Господ беше с Иисус и славата му се разнасяше по цялата земя.

7

1

А Израилевите синове постъпиха вероломно спрямо посветеното на Господа. Ахан, син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от посветеното на Господа. И гневът Господен се разпали против израилтяните.

2

От Йерихон Иисус изпрати мъже в Гай, който е близо до Бет Авен, на изток от Ветил, и им каза: „Идете, огледайте земята.“ Тогава мъжете отидоха и огледаха Гай.

3 Те се върнаха при Иисус и му казаха: „Нека не тръгва целият народ, защото около две или три хиляди мъже могат да се изкачат и да победят Гай. Не измъчвай целия народ натам, където те са малко на брой.“

4 И така, там се изкачиха около три хиляди души от народа. Но те се разбягаха пред гайските жители.

5 Гайските мъже убиха тридесет и шест души от хората им, които преследваха от портата до Севарим, и ги поразиха при наклона на планината. Сърцето на народа се стопи — стана като вода.

6

Иисус раздра дрехите си и падна по лице на земята пред ковчега на Господа и стояха така до вечерта — той и Израилевите старейшини, — посипвайки с пепел главите си.

7 Тогава Иисус каза: „О, Господи Боже, защо настоя този народ да мине през Йордан? Да ни предадеш в ръцете на аморейците ли? Да ни погубят ли? Ако не за друго, поне да бяхме се съгласили да живеем отвъд Йордан! Ако не за друго, поне да бяхме доволни да живеем отвъд Йордан!

8 О, Господи, какво да кажа, след като Израил обърна гръб пред неприятелите си?

9 Когато ханаанците и всички жители на страната чуят, ще ни обкръжат и ще направят да изчезне името ни от земята. Какво ще сториш тогава за великото Си име?“

10

А Господ отговори на Иисус: „Стани! Защо си паднал по лицето си?

11 Израил съгреши. Те престъпиха завета Ми, който им бях разпоредил. Взеха от посветеното. Те откраднаха и потулиха кражбата. Поставиха го между своите вещи.

12 Поради това израилтяните не можаха да устоят на враговете си. Обърнаха гръб пред лицето на враговете си и попаднаха под проклятието. Няма да продължавам да бъда с вас, ако не премахнете сред вас проклетото.

13 Стани, очисти народа и кажи: „Очистете се за утре, защото така казва Господ, Израилевият Бог: „Проклетото е сред тебе, Израилю. Няма да можеш да устоиш пред враговете си, докато не премахнете сред вас проклетото.“

14 Утре ще се съберете по племената си. Племето, което Господ посочи, да се приближи по родове. Родът, който Господ посочи, да се приближи по семейства. И семейството, което Господ посочи, да се приближи един по един.

15 Онзи, който бъде хванат с проклетото, с огън да бъде изгорен, той и всичко, което е у него, понеже е престъпил завета на Господа и е извършил престъпление сред Израил.“

16

Като стана рано на сутринта, Иисус разпореди на Израил да се приближи по племената си и бе посочено Юдовото племе.

17 И той накара да подходят родовете на Юда и беше посочен родът на Зара. И накара Заровият род да се приближи един по един и бе посочен Завдий.

18 И той накара да се приближи неговият дом един по един, и беше посочен Ахан, син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе.

19 Тогава Иисус каза на Ахан: „Сине мой, въздай слава на Господа, Бога Израилев, изповядай Му се и Му благодари. Кажи какво си сторил. Не скривай нищо от мене.“

20 И Ахан отговори на Иисус: „Наистина, съгреших пред Господа, Израилевия Бог, и това е, което извърших:

21 когато видях между плячката една хубава сенаарска дреха, двеста сикли сребро и слитък злато, тежък петдесет сикли, пожелах да ги имам и ги взех. Ето те са скрити под земята вътре в шатрата ми, а среброто е под тях.“

22

Тогава Иисус изпрати пратеници и те се затичаха към шатрата. И ето това беше скрито в шатрата му и среброто беше отдолу.

23 Те взеха нещата от шатрата и ги занесоха при Иисус и всички израилтяни. Поставиха ги пред Господа.

24 Тогава Иисус взе Ахан, сина на Зара, среброто, дрехата и слитъка злато, синовете и дъщерите му, едрия добитък и ослите му, дребния добитък, шатрата му и всичко, каквото имаше у него. Всички израилтяни бяха с него. Те ги заведоха в долината Ахор.

25 Иисус каза: „Защо ни навлече беда? Господ ще причини беда на тебе днес.“ И всички израилтяни го убиха с камъни. Те ги изгориха с огън и убиха с камъни.

26 И издигнаха върху него грамада камъни, която стои и до днес. След това Господ отстъпи от Своя яростен гняв. Поради това името на това място и до днес е долина Ахор.

8

1

Господ каза на Иисус: „Не се бой и не се ужасявай! Вземи със себе си целия боеспособен народ, стани и иди към Гай. Виж, предавам в ръцете ти царя на Гай — народа му, града му и земята му.

2 Постъпи с Гай и царя му, както постъпи с Йерихон и с царя му, а плячката от него и добитъка му пленете за себе си. Постави засада срещу града откъм тила му.“

3

Така Иисус и всички боеспособни мъже станаха да отидат към Гай. Иисус избра тридесет хиляди силни и храбри мъже и ги изпрати през нощта.

4 Той им заповяда, като каза: „Вижте, поставете засада срещу града — до тила на града. Не се отдалечавайте твърде много от града и всички бъдете готови.

5 А аз и целият народ, който е с мене, ще се приближим към града. Когато гайските жители излязат срещу нас, както преди, ние ще побегнем пред тях.

6 Те ще се втурнат след нас и ще ги отдалечим от града, защото ще кажат: „Бягат пред нас, както преди.“ Така ние ще побегнем от тях.

7 Тогава вие станете от засадата и завладейте града. Господ, вашият Бог, ще го предаде в ръката ви.

8 След като превземете града, запалете го с огън. Направете това, както Господ заповяда. Ето давам ви заповед.“

9 Тогава Иисус ги изпрати. Те отидоха на мястото за засада и се разположиха между Ветил и Гай, на запад от Гай. Иисус прекара онази нощ сред народа.

10

Рано сутринта Иисус стана и събра народа. Той тръгна за Гай заедно с Израилевите стареи, начело пред народа.

11 Всичките боеспособни от народа, които бяха с него, тръгнаха и се приближиха, докато дойдоха до града откъм изток, а засадата беше на запад от града.

12 Те се разположиха на лагер северно от Гай, така че между тях и Гай имаше долина. Иисус взе пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай, на запад от града.

13 И хората разположиха целия лагер на север от града и ариергарда — западно от града. А Иисус отиде през онази нощ в долината.

14 Щом царят на Гай видя това, той и жителите на града побързаха да станат рано и излязоха да срещнат Израил за битка. Той и целият му народ бяха готови за схватка на определеното място с лице към равнината. Той не знаеше, че против него има засада в тила на града.

15 Тогава Иисус и всички израилтяни се престориха на разгромени пред тях и побягнаха към пустинята.

16 Всички хора, които бяха в града, бяха призовани да ги преследват. Те тръгнаха след Иисус и се отдалечиха от града.

17 В Гай и Ветил не беше останал никой, който да не беше излязъл след израилтяните. Те оставиха града отворен и преследваха израилтяните, и тръгнаха след тях.

18

Тогава Господ каза на Иисус: „Простри копието, което е в ръката ти, към Гай, понеже ще го предам в ръката ти.“ И Иисус простря копието, което беше в ръката му, към града.

19 Засадата стана бързо от мястото си и се втурна, когато той простря ръката си. Те влязоха в града и го превзеха. И побързаха да запалят града с огън.

20 Когато жителите на Гай се обърнаха назад, видяха, че от града се издига дим нагоре към небето. Невъзможно беше да бягат — нито нататък, нито насам, защото народът, който бягаше към пустинята, се обърна срещу преследвачите си.

21 Когато Иисус и всички израилтяни видяха, че засадата превзе града и че от града се вдига дим, те се върнаха и започнаха да поразяват гайските жители.

22 Те бяха излезли от града, за да ги срещнат, така че се озоваха посред израилтяните, от които едни бяха от едната страна, а други — от другата. Те ги разбиха, така че Иисус не остави нито жив, нито избягал,

23 освен царя на Гай, когото те хванаха жив и го доведоха при Иисус.

24

След като израилтяните избиха всички жители на Гай напълно — по полето и в пустинята, където ги преследваха, докато всички до един паднаха от острието на меча — тогава всички израилтяни се върнаха към Гай и го поразиха с острието на меча.

25 И падналите в този ден мъже и жени бяха дванадесет хиляди — всичките жители на Гай.

26 Иисус не отдръпна ръката си, с която беше прострял копието, докато всичките жители на Гай не бяха предадени на проклятие.

27 Израилтяните плениха или плячкосаха само добитъка и плячката от този град оставиха за себе си според словото на Господ, с което Той заповяда на Иисус.

28 Иисус изгори Гай и го обърна във вечна развалина до днес.

29 Царя на Гай той окачи на дърво и го остави да виси до вечерта. Когато слънцето залезе, Иисус издаде заповед и снеха трупа му от дървото, хвърлиха го при входа на градската порта и натрупаха върху него голяма грамада камъни, която стои и до днес.

30

Тогава Иисус съгради жертвеник на Господа, Бога Израилев, на планината Гевал,

31 както Господният служител Мойсей беше заповядал на Израилевите синове, за което е писано в книгата на Мойсеевия закон — жертвеник от цели камъни, до които не се е докосвало нищо желязно. И принесоха на него всеизгаряне на Господа и извършиха мирни жертви.

32 И там, на камъните, той написа препис от закона на Мойсей, който Мойсей бе написал пред Израилевите синове.

33 Цял Израил, стареите му, първенците и съдиите му застанаха от едната и от другата страна на ковчега срещу свещениците левити, които носеха ковчега на завета Господен — както пришълците, така и местните жители, едната половина от тях към планината Гаризим, а другата — към планината Гевал, както служителят Господен Мойсей бе заповядал преди, за благословение на народа на Израил.

34 След това Иисус прочете всичките думи на Закона, благословията и проклятието, всичко, както е написано в книгата на Закона.

35 От всичко, което Мойсей заповяда, нямаше дума, която Иисус да не прочете пред цялото събрание на Израил: жените, децата и чужденците, които пребиваваха с тях.

9

1

Когато всички царе, които бяха на запад от Йордан, по планинската страна и равнината и по цялото крайбрежие на голямото море, към Ливан — хетейци, аморейци, ханаанци, ферезейци, евейци и йевусейци, — чуха това,

2 те се събраха заедно, за да се сражават с Иисус и израилтяните под едно командване.

3

Жителите на Гаваон чуха какво бе извършил Иисус в Йерихон и Гай

4 и постъпиха хитро. Те взеха провизии и се представиха за пратеници. Поставиха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино.

5 На краката им имаше стари, кърпени сандали и бяха облечени с кърпени дрехи. Всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал .

6 Те дойдоха при Иисус в лагера в Галгал и казаха на него и на всички израилтяни: „Дойдохме от далечна земя. Сключете с нас съюз.“

7 А израилтяните казаха на евейците: „Ако вие живеете в нашата територия, как тогава ще сключим съюз с вас?“

8 Те казаха на Иисус: „Ние сме твои слуги.“

А Иисус ги попита: „Кои сте вие и откъде идвате?“

9 Те му казаха: „Твоите слуги идват от твърде далечна земя заради името на Господа, твоя Бог. Защото чухме много за Него и за всичко, което е извършил в Египет,

10 и за всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отсам Йордан — на есевонския цар Сихон и на васанския цар Ог, който беше в Аштарот .

11 Затова нашите стареи и всичките жители на нашата земя ни казаха: „Вземете си храна за път и идете да ги посрещнете. Кажете им: „Ние сме ваши слуги и сключете сега съюз с нас.“

12 Това е нашият хляб. Беше топъл, когато го взехме от къщите си в деня, когато тръгнахме да дойдем при вас, и сега, ето той е станал сух и плесенясал.

13 И това са меховете за вино, които бяха нови, когато ги напълнихме, а ето те се скъсаха. И тези наши дрехи и сандали овехтяха поради твърде дългия път.“

14 Израилтяните взеха храната им, но Господа не попитаха.

15 И Иисус сключи с тях мир и се задължи с договор да пази живота им. И старейшините на народа им се заклеха.

16

Три дена след сключването на този договор те чуха, че тези били техни съседи и живеят близо до тях,

17 защото израилтяните преместиха лагера и дойдоха до градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Ярим.

18 Но Иисус и израилтяните не ги погубиха, защото старейшините на народа бяха им се заклели в Господа, Израилевия Бог. Затова цялата общност заропта против старейшините.

19 Всички старейшини казаха на целия народ: „Заклехме им се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да им сторим нищо.

20 Това можем да им направим: да ги оставим живи, за да не бъде върху нас Божият гняв поради клетвата, с която им се заклехме.“

21 И старейшините им казаха още: „Нека останат живи, но ще станат секачи на дърва и носачи на вода за цялата общност.“ И те направиха, както старейшините им бяха казали.

22

Тогава Иисус ги повика и им каза: „Защо ни измамихте, като казахте: „Ние живеем много далече от вас“, когато сте живеели в пределите ни?

23 И сега вие сте проклети. Вечно ще слугувате като секачи и водоносци за дома на моя Бог!“

24 Те отговориха на Иисус: „Дошли бяха сведения до твоите слуги, че Господ, твоят Бог, е заповядал на Своя служител Мойсей да ви даде цялата земя и да погуби нас и всички жители на цялата земя пред лицето ви. Затова много се уплашихме за живота си поради вас и направихме това дело.

25 Сега ето ние сме в твоите ръце. Стори с нас каквото според тебе е добро и справедливо — направи го.“

26 И той постъпи с тях така: избави ги от ръцете на Израилевите синове и те не ги погубиха.

27 И в същия ден Иисус ги постави да секат дърва и да носят вода за цялата общност и за Господния жертвеник до днес, на мястото, което Господ би избрал.

10

1

Когато йерусалимският цар Адониседек чу, че Иисус е превзел Гай и го предал на проклятие, постъпвайки с Гай и царя му, както бе постъпил с Йерихон и царя му, и че жителите на Гаваон са сключили мир с Израил, въпреки че живеят сред тях,

2 той и народът му се уплашиха много, понеже Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и той беше по-голям от Гай, и всичките му жители — храбри.

3 И йерусалимският цар Адониседек изпрати да кажат на хевронския цар Хохам, на ярмутския цар Фирам, на лахишкия цар Яхия и на еглонския цар Давир:

4 „Елате при мене и ми помогнете! Да съсипем Гаваон, защото е сключил мир с Иисус и израилтяните!“

5 И така, петимата аморейски царе — йерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахишкият цар, еглонският цар, — те и цялата им войска, се събраха и тръгнаха. Те се разположиха на лагер срещу Гаваон, за да воюват срещу него.

6

Тогава гаваонците изпратиха до Иисус в лагера при Галгал да кажат: „Не оттегляй ръката си от своите слуги. Ела по-скоро при нас и ни избави. Помогни ни, защото против нас се събраха всички аморейски царе, които живеят по хълмистите места.“

7 Така Иисус тръгна от Галгал — той, всички боеспособни хора с него и всички храбри войни.

8 Тогава Господ каза на Иисус: „Не се страхувай от тях, понеже ги предадох в ръката ти и никой от тях няма да устои пред тебе.“

9

Иисус дойде срещу тях внезапно. Цялата нощ бе вървял от Галгал.

10 Господ ги обърка пред израилтяните. Той направи да им нанесат голямо поражение в Гаваон. Иисус ги преследва до възвишението на Веторон и ги разбиваше до Азека и Македа.

11 А когато те бягаха от израилтяните по склона на Веторонската планина, Господ хвърляше върху тях големи камъни от небето — чак до Азека — и те умираха. Убитите от камъните на градушката бяха много повече, отколкото онези, които израилтяните убиха с меч.

12 Тогава Иисус се обърна към Господа в онзи ден, когато Господ предаде аморейците в ръцете на израилтяните . Той каза пред израилтяните: „Спри се, слънце, над Гаваон и ти, месечино, над Аялонската долина!“

13 И слънцето се спря, и месечината застана на място, докато народът отмъщаваше на враговете си. Не е ли това записано в Книгата на праведния: „Слънцето се спря сред небето и не побърза да залезе почти цял ден“?

14 Такъв ден не е имало нито преди, нито след това — Господ да се вслушва в човешки глас. Наистина Господ се сражаваше за Израил.

15 След това Иисус и цял Израил с него се върнаха на лагер в Галгал.

16

А онези петима царе избягаха и се скриха в пещерата при Македа.

17 Това бе известено на Иисус с думите: „Петимата царе бяха намерени скрити в пещерата при Македа.“

18 Иисус каза: „Претъркаляйте големи камъни при входа на пещерата и поставете при нея мъже да ги пазят.

19 Но вие не стойте там! Преследвайте враговете си и ги поразявайте в убежищата им. Не им давайте да влязат в градовете си, понеже Господ, вашият Бог, ги предаде в ръцете ви.“

20 И след като Иисус и Израилевите синове им нанесоха твърде голямо поражение, въпреки че останалите избягаха в укрепените градове,

21 целият народ се върна благополучно в лагера при Иисус край Македа и никой не злословеше против израилтяните.

22

Тогава Иисус каза: „Отворете входа на пещерата и доведете при мене от пещерата онези петима царе.“

23 Така и направиха. Доведоха при него петимата царе от пещерата: йерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахишкия цар и еглонския цар.

24 След като доведоха тези царе при Иисус, той повика всичките Израилеви мъже и каза на военачалниците, които бяха ходили с него: „Приближете се! Стъпете с крак върху вратовете на тези царе.“ И те се приближиха и стъпиха с краката си върху вратовете им.

25 Иисус им каза: „Не се бойте и не се ужасявайте! Бъдете твърди и храбри! Защото така Господ ще постъпи с всички ваши врагове, против които ще воювате.“

26 След това Иисус ги порази и ги уби. И ги обеси на пет дървета. Те висяха по дърветата до вечерта.

27 При залез слънце Иисус издаде заповед и ги снеха от дърветата. Хвърлиха ги в пещерата, където се бяха скрили, и претъркулиха на входа на пещерата големи камъни; те са там и до днес.

28

В същия ден Иисус превзе град Македа и уби царя му с острието на меч. Той го предаде на проклятие заедно с всичко живо, което беше в него. Не остана нито един оцелял. Той постъпи с македския цар така, както постъпи с йерихонския цар.

29 След това Иисус и целият Израил с него преминаха от Македа в Ливна и воюваха против Ливна.

30 И Господ предаде и града, и царя в ръцете на Израил. Той изби с острието на меча всички, които бяха в нея. Никого не остави да избяга. И с нейния цар постъпи така, както беше постъпил с царя на Йерихон.

31 И от Ливна Иисус и целият Израил с него преминаха в Лахиш. Той разположи близо до него лагер и воюваше против него.

32 И Господ предаде Лахиш в ръцете на Израил. Той го превзе на другия ден и го изби с меч — него и всичко живо, което беше в него, тъй както постъпи с Ливна.

33

Тогава на помощ на Ливна дойде гезерският цар Хорам, но Иисус порази и него, и народа му, така че от него не остави никого, който да оцелее.

34 Тогава Иисус потегли с всички израилтяни от Лахиш за Еглон. Той се разположи близо до него на лагер и воюваха против него.

35 В същия ден и го превзеха, и го поразиха с острието на меч. И той предаде на проклятие всичко живо, което беше в него в този ден, както постъпи с Лахиш.

36 След това Иисус и всички израилтяни с него потеглиха от Еглон за Хеврон и воюваха против него.

37 Те го превзеха и го поразиха с острието на меч: царя му, всичките му градове и всичко живо, което се намираше в него. Той не остави никого, който да избяга, както постъпи и с Еглон: предаде го на проклятие с всичко живо, което се намираше в него.

38

След това Иисус и израилтяните с него се обърнаха към Давир и воюваха против него.

39 Превзеха го с царя му и с всичките му градове. Поразиха го с острието на меч. Те предадоха на проклятие тях и всичко живо, което беше в него. Никого не оставиха да оцелее. Както постъпиха с Хеврон, с Ливна и царя ѝ, така постъпиха и с Давир и царя му.

40

Така Иисус порази цялата планинска южна земя, низините и склоновете, и всичките им царе. Не остави никого, който да избяга. Всичко живо предаде на проклятие, както беше заповядал Господ, Израилевият Бог.

41 Иисус ги порази от Кадис-Варни до Газа заедно с цялата ханаанска земя на Гошен и чак до Гаваон.

42 Всички тези царе и земите им Иисус превзе с един удар, понеже Господ, Израилевият Бог, се сражаваше за Израил.

43 След това Иисус и всички израилтяни с него се върнаха в лагера в Галгал.

11

1

Когато царят на Хацор Явин чу това, изпрати до мадонския цар Йовав, до царя на Шимрон и царя на Аксаф,

2 и до царете на север по планината, по равнината на юг от Генисарет, в Шефела, и в Нафа и Дор на запад,

3 при ханаанците на изток и на запад, при аморейците: хетейците, ферезейците и йевусейците по хълмовете и евейците под Хермон, в земята Масифа.

4 Те излязоха с цялото си войнство — многоброен народ като пясъка по морския бряг — с голямо множество коне и колесници.

5 Всички тези царе се събраха и заедно се разположиха на лагер близо до Мером, за да се сражават против израилтяните.

6

Тогава Господ каза на Иисус: „Не се бой от тях, защото утре до това време Аз ще пронижа всички тях пред очите на израилтяните. На конете им прережи жилите и колесниците им изгори с огън.“

7 Иисус и целият боеспособен народ с него ги изненадаха при водите на Мером и ги нападнаха.

8 И Господ ги предаде в ръцете на израилтяните. Те ги поразяваха и преследваха до Големия Сидон и Мисрефот-Майм и до долината Масифа на изток. Поразяваха ги така, че от тях не остана никой оцелял.

9 Иисус постъпи с тях така, както му каза Господ: на конете преряза жилите и колесниците изгори с огън.

10

В същото време Иисус се върна да превземе Хацор и порази царя му с меч, защото Хацор беше преди начело на всички тези царства.

11 И избиха с острието на меч всичко живо, което беше в него. Те ги предадоха на проклятие. Нищо живо не остана. И изгориха Хацор с огън.

12

Иисус превзе всички тези царски градове и уби всичките им царе с острието на меч. Предаде ги на проклятие, както Господният служител Мойсей беше заповядал.

13 Обаче Израил не изгори никой от градовете, които стояха по хълмовете, освен Хацор. Иисус изгори единствено него.

14 Израилтяните разграбиха, оплячкосаха за себе си цялата плячка от тези градове и добитъка. А всичките хора поразяваха с острието на меч, докато не ги избиха. Те не оставиха нищо живо.

15 Както Господ беше заповядал на служителя Си Мойсей, така Мойсей заповяда на Иисус и така постъпи Иисус. Той не се отклони от нито една дума във всичко, което Господ беше заповядал на Мойсей.

16

Така Иисус превзе цялата тази хълмиста земя, цялата южна земя, цялата земя на Гошен, Шефела и Арава — планината Израилева и равнината.

17 От планината Халак, която се издига към Сеир, до Ваал-Гад в Ливанската долина под планината Хермон — всичките им царе хвана, порази и изби.

18 Дълго време Иисус воюва против всички тези царе.

19 Нямаше град, който да не се предаде пред Израил, освен евейците, жители на Гаваон. Всички те бяха превзети в битка.

20 Защото от Господа беше да вкоравят сърцата си и да излязат в битка срещу Израил — за да бъдат предадени на проклятие и да не бъдат помилвани, а да бъдат изтребени така, както Господ беше заповядал на Мойсей.

21

В същото време Иисус дойде и изтреби енакимците от високата страна-планина, в Хеврон, Давир, Анав и цялата израилска хълмиста страна, и по цялата Юдина планина Иисус ги предаде на проклятие с градовете им.

22 От енакимците не остана никой в земята на Израилевите синове. Те останаха само в Газа, в Гет и Азот.

23

Когато Иисус превзе цялата земя, както Господ беше казал на Мойсей, тогава Иисус я предаде за наследствен дял на израилтяните според делението им на племена. И земята се успокои от война.

12

1

Тези са царете на страната, която Израилевите синове поразиха и чиято земя превзеха източно от Йордан, от потока Арнон до планината Хермон, с цялата източна равнина:

2 аморейският цар Сихон, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и от града по средата на потока, до потока Явок, областта на амонците, т.е. половината Галаад,

3 и източната равнина чак до Генисаретското езеро. И по посока на Бет-Йешимот до морето на равнината, Соленото море, а на юг до подножието на Фасга.

4 И пределите на васанския цар Ог от останалия Рефаимов род, който живееше в Аштарот и Едреи,

5 и владееше планината Хермон и Салха, и целия Васан до Гесурския и Маакския предел, т.е. половината Галаад, чак до границата на есевонския цар Сихон.

6

Господният служител Мойсей и израилтяните ги убиха. А Господният служител Мойсей даде земята в наследствен дял на рувимците и гадците и на половината Манасиево племе.

7

И тези са царете на страната, която Иисус и Израилевите синове поразиха западно от Йордан — от Ваалга, Ливанската долина, до планината Халак, издигаща се към Сеир. Иисус я даде на Израилевите племена в наследствен дял, според разпределението им —

8 по хълмистата земя, по низините, по равнината, по местата, лежащи при подножията на планините, в пустинята и в Негев — страната на хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците:

9 йерихонският цар — един, царят на Гай, който е край Ветил — един,

10 царят на Йерусалим — един, царят на Хеврон — един;

11 царят на Ярмут — един, царят на Лахиш — един;

12 царят на Еглон — един, царят на Гезер — един;

13 царят на Давир — един, царят на Гедер — един;

14 царят на Хорма — един, царят на Арад — един;

15 царят на Ливна — един, царят на Одолам — един;

16 царят на Македа — един, царят на Ветил — един;

17 царят на Тапуах — един, царят на Хефер — един;

18 царят на Афек — един, царят на Шарон — един;

19 царят на Мадон — един, царят на Хацор — един;

20 царят на Шимрон-Мерон — един, царят на Аксаф — един;

21 царят на Таанах — един, царят на Мегидон — един;

22 царят на Кедеш — един, царят на Йокнеам в Кармил — един;

23 царят на Дор в Нафат-Дор — един, царят на Гоим в Галгал — един;

24 царят на Тирца — един. Всичките царе бяха тридесет и един.

13

1

Когато Иисус достигна до дълбока старост, Господ му каза: „Макар че ти достигна до дълбока старост, още много земя остава да се овладее.

2 Тази е земята, която остава: всички области на филистимците и на гешуритите.

3 От Сихор, който е на изток от Египет, до границата на Екрон на север, която се смята за ханаанска: има петима филистимски владетели — на Газа, Азот, Аскалон, Гет и Екрон; също и на евейците на юг.

4 Цялата земя на ханаанците, т.е. от Меара, която принадлежи на сидонците, до Афек, до аморейските граници,

5 и земята на гиблитите, и на целия Ливан на изток, от Ваал-Гад под Хермон до входа на Лебо-Хамат.

6 Всички жители на хълмистата страна от Ливан до Мисрефот-Майм, всички сидонци ще ги изгоня пред Израилевите синове. А ти я раздели на израилтяните за наследствен дял, както ти заповядах.

7 Сега раздели тази земя като наследствен дял на деветте племена и на половината Манасиево. От Йордан до голямото море на запад я дай, голямото море ще е граница.“

8

Рувимовото и Гадовото, и другата половина на Манасиевото племе бяха вече получили своя дял, който Мойсей им беше дал отвъд Йордан на изток:

9 от Ароер при края на долината на поток Арнон и града по средата на потока, и цялата равнина на Медева до Дивон,

10 и всичките градове на аморейския цар Сихон, който царуваше в Есевон, до предела на амонските синове;

11 също и Галаад, и Гесурската и Маахската област, и цялата планина Хермон, и цял Васан до Салха,

12 цялото царство на Ог във Васан, който царуваше в Аштарот и Едреи. Той беше от остатъка на рефаимците. Мойсей ги порази и прогони.

13 Но Израилевите синове не изгониха жителите на Гешур и Мааха, и гешурците и маахците живеят сред Израил до днес.

14 Само на Левиевото племе той не даде наследствен дял; всеизгарянията, принасяни на Господ, Израилевия Бог, са негов дял, както му беше казал Господ .

15

Мойсей даде наследства на племето на рувимците според техните родове —

16 тяхната граница беше Ароер, при края на долината на поток Арнон, и града по средата на потока, включително цялата равнина около Медева;

17 Есевон и всичките му градове в равнината: Девон, Вамот-Ваал, Бет-Балмеон,

18 Яса, Кедемот, Мофаат,

19 Кириатаим, Сивма, Церет-Хашахар на планината Емек,

20 Бет-Пеор, Ашдод-Хаписга и Бет-Хайешимот;

21 и всичките градове в равнината, т.е. цялото царство на аморейския цар Сихон, който царуваше в Есевон и когото Мойсей уби; мадиамските вождове Евия, Рекем, Цур, Хур и Рева — Сихонови старейшини, които обитаваха страната,

22 и предсказвача Валаам, Веоров син, израилтяните убиха с меч, наред с онези вече убити.

23 Това е наследственият дял на рувимците според родовете им: градовете и техните села.

24

Мойсей даде дял и на Гадовото племе — на Гадовите синове според родовете им.

25 Областта им беше Язер и всички галаадски градове, т.е. половината от земята на амонските синове до Ароер, който е близо до Рава,

26 и от Есевон до Рамат-Мицпе и Ветоним; и от Маханаим до границите на Давир;

27 и в долината Бет-Харам, Бет-Нимра, Сукхот и Цафон; остатъка от царството на есевонския цар Сихон с Йордан като негова граница до края на Генисаретското езеро отвъд Йордан на изток.

28 Това е наследственият дял на Гадовите синове според родовете им: градовете и селата им.

29

Мойсей даде дял и на половината Манасиево племе според родовете им.

30 Пределът им беше от Маханаим, целият Васан, цялото царство на васанския цар Ог и всичките Яирови селища във Васан — шестдесет града.

31 Половината от Галаад, включително Аштарот и Едреи, градове в царството на Ог във Васан бяха дадени на синовете на Махир, Манасиевия син — т.е. на половината Махирови синове според родовете им.

32

Това даде за наследствен дял Мойсей отвъд Йордан в Моавските равнини, източно от Йерихон.

33 Но на Левиевото племе Мойсей не даде дял — Господ, Израилевият Бог, Той е техен дял, както им обеща.

14

1

Това е, което израилтяните получиха за наследствен дял в ханаанската земя и което им разделиха на дялове свещеникът Елеазар и Иисус, син Навинов, и родоначалниците на племената на израилтяните.

2 Влизането им във владение беше чрез жребий, както беше заповядал Господ чрез Мойсей за деветте племена и за половината Манасиево.

3 Защото Мойсей беше предал дял на двете племена и половината отвъд Йордан, а не беше дал дял на левитите сред тях.

4 Тъй като от Йосифовите потомци бяха две племена — Манасиевото и Ефремовото, те не дадоха на левитите дял от земята, освен да живеят в някои градове с места за пасища за добитъка им и за тяхното имущество.

5 Както Господ беше заповядал на Мойсей, така и направиха израилтяните. И те разделиха земята на дялове.

6

Когато Юдовите синове дойдоха при Иисус в Галгал, тогава кенезеецът Халев, Йефониевият син, му каза: „Ти знаеш какво е говорил Господ на Мойсей, Божия мъж, при Кадис-Варни за мене и за тебе.

7 Аз бях на четиридесет години, когато Господният служител ме изпрати от Кадис-Варни да огледам земята. И му донесох известие, както ми беше по сърце.

8 Но братята ми, които ходиха с мене, обезсърчиха народа, докато аз точно следвах Господа, своя Бог.“

9 В онзи ден Мойсей се закле, като каза: „Земята, на която е стъпил твоят крак, ще бъде твой наследствен дял — за тебе и за синовете ти за вечни времена. Защото ти точно следваше Господа, моя Бог.

10 И така, ето Господ ме запази жив, както беше казал. Има четиридесет и пет години, откакто Господ беше казал тези думи на Мойсей, през които Израил странстваше през пустинята. А сега, ето аз съм на осемдесет и пет години.

11 Но и днес съм силен, както тогава, когато Мойсей ме изпрати. Колкото сила имах тогава, толкова сила имам и сега на тръгване и завръщане от битка.

12 Затова дай ми тази планина, за която Господ беше говорил в онзи ден. Защото ти чу в онзи ден, че там са Енаковите синове с големи и укрепени градове. Ако Господ е с мене, аз ще ги прогоня, както каза Господ.“

13

Иисус го благослови и даде Хеврон за наследствен дял на Йефониевия син Халев.

14 Затова Хеврон е до днес дял на Йефониевия син кенезееца Халев, защото напълно и точно следва Господа, Израилевия Бог.

15 Името на Хеврон преди беше Кириат-Арба, както се наричаше един голям човек между Енаковите синове. И земята се успокои от война.

15

1

Полагащият се по жребий дял на Юдовите синове според родовете им се простираше до границата на Едом, т.е. пустинята Цин по посока на Негев при нейния южен край.

2 Южната им граница започваше от края на Солено море, което е на юг от полуострова с форма на език.

3 Тя вървеше на юг от възвишението Акравим, преминаваше около Цин и се изкачваше на юг към Кадис-Варни. Преминаваше край Хецрон, изкачваше се до Адар, завиваше към Карка,

4 преминаваше около Ацмон и следваше течението на Египетския поток. Границата свършваше при морето. Това ще бъде южната им граница.

5

А границата на изток беше Соленото море до устието на Йордан. Северната страна на границата беше откъм залива на морето при устието на Йордан.

6 Границата се изкачва към Бет-Хогла и преминава северно на Бет-Арава. И върви нагоре до камъка на Рувимовия син Бохан.

7 Тя върви към Давир от долината Ахор и се насочва на север към Галгал, който е срещу възвишението Адумим, южно от потока. После границата минава към водите на Ен-Шемеш и завършва при Ен-Рогел.

8 Оттук границата се изкачва към долината на Еномовия син, на южната страна на Йевус, който е Йерусалим, върви към върха на планината, който е срещу Еномовата долина на запад при северния край на Рефаимската долина.

9 От върха на планината завива към извора Води на Нефтоах и върви към градовете на планината Ефрон. Границата завива към Баала, която е Кириат-Ярим.

10 После границата прави завой от Баала на запад към планината Сеир, преминава около северния хребет на планината Йеарим, която е Кесалон, слиза към Бет-Шемеш и върви към Тимна.

11 Оттук границата излиза към северната страна на Екрон. Границата завива към Шикарон, преминава около планината Баала и стига до Явнеил. Границата свършва при морето.

12 Западната граница е Голямото море. Това са границите на родовете на Юдовите синове околовръст.

13

На Йефоновия син Халев Иисус даде дял между Юдовите синове, както му беше заповядал Господ. Той даде на Халев Кириат-Арба — Арба, града на бащата на Енак — т.е. Хеврон.

14 И Халев изгони оттам тримата Енакови синове Шешая, Ахиман и Талмай, Енакови потомци.

15 Оттам той отиде против жителите на Давир, а името на Давир преди беше Кириат-Сефер.

16 И Халев каза: „Който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.“

17 И го превзе Готониил, син на Кеназ, Халевов брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

18 И когато дойде, тя го подбуди да поиска от баща ѝ земя. Когато тя слезе от осела, Халев ѝ каза: „Какво желаеш?“

19 А тя каза: „Дай ми благословение! Ти ми даде южна земя, дай ми водни извори.“ И той ѝ даде горни и долни извори.

20

Това е наследственият дял на племето на Юдовите синове според родовете им.

21 Най-далечните градове на племето на Юдовите синове бяха близо до границата на Едом на юг: Кавцел, Едер, Ягур,

22 Кина, Димона, Адада,

23 Кедеш, Хацор, Итнан,

24 Зиф, Телем, Балот,

25 Хацор-Хадата, Кериот-Хецрон, който е Хацор,

26 Амам, Шема, Молада,

27 Хацар-Гада, Хешмон, Бет-Пелет,

28 Хацар-Шуал, Вирсавия, Венотея и подчинените ѝ селища,

29 Баала, Иим, Ецем,

30 Елтолад, Кесил, Хорма,

31 Циклаг, Мадмана, Сансана,

32 Леваот, Шелихим и Ен-Римон. Всичките градове със селата са двадесет и девет.

33

В низината: Ещаол, Цора, Ашна,

34 Заноах, Ен-Ганим, Тапуах, Енам,

35 Ярмут, Одолам, Сохо, Азека,

36 Шаарайм, Адитайм, Гедера и Гедеротайм — четиринадесет града със селата им.

37

Ценан, Хадаша, Мигдал-Мад,

38 Дилеан, Мицпе, Йоктеил,

39 Лахиш, Боцкат, Еглон,

40 Хабон, Лахмас, Хитлиш,

41 Гедерот, Бет-Дагон, Наама и Македа — шестнадесет града със селата им.

42

Ливна, Етер, Ашан,

43 Ифта, Ашна, Нецив,

44 Кеила, Ахзив, Мареша девет града със селата им.

45

Екрон и зависимите от него селища и селата му,

46 от Екрон към морето — всички градове около Азот със селата им,

47 Азот и зависимите от него селища и селата му, Газа и зависимите от него селища, до Египетския поток и до Голямото море, което е и граница.

48

А в хълмистата област: Шамир, Ятир, Сохо,

49 Дана, Кириат-Санна, т.е. Давир,

50 Анав, Ещемоа, Аним,

51 Гошен, Холон и Гило — единадесет града със селата им.

52

Арав, Дума, Ешан,

53 Янум, Бет-Тапуах, Афека,

54 Хумта, Кириат-Арба, който е Хеврон, и Цигор — девет града със селата им.

55

Маон, Кармил, Зиф, Юта,

56 Йезреел, Йокдам, Заноах,

57 Каин, Гива и Тимна — десет града със селата им.

58

Халхул, Бет-Цур, Гедор,

59 Маарат, Бет-Анот и Елтекон — шест града със селата им .

60

Кириат-Баал, който е Кириат-Ярим, и Рава — два града със селата им.

61

В пустинята: Бет-Харава, Мидин, Сехаха,

62 Нившан, Ир-Хаамелах и Ен-Геди — шест града със селата им.

63

Но Юдовите синове не можаха да изгонят йевусейците, жители на Йерусалим, и затова йевусейците живеят с Юдовите синове в Йерусалим и до днес.

16

1

Границата на разпределеното по жребий на Йосифовите синове тръгваше от Йордан и Йерихон, от Йерихонските води на изток, простираше се от Йерихон към пустинята до Ветилския хълм, който е Луз.

2 Тя излизаше от Ветил към Луз и преминаваше към границата на Арки до Атарот.

3 Тя се спускаше на запад към областта на яфлетците чак до Долни Бет-Хорон и до Гезер и завършваше при морето.

4 Това получиха за наследствен дял Йосифовите синове Манасия и Ефрем.

5

Областта на Ефремовите синове според родовете им беше: границата на дела беше на изток Атарот-Адар до горния Бет-Хорон;

6 на север от Михмета границата отива към морето, завива на изток от Таанат-Шило и преминава оттам към Яноах.

7 Тя слиза от Яноах към Атарот и Наара, среща Йерихон и отива до Йордан.

8 От Тапуах границата върви в западна посока към потока на Кана и завършва при морето. Това е наследственият дял на племето на Ефремовите синове според родовете им

9 заедно с градовете, отделени за Ефремовите синове в дела на Манасиевите синове — всичките градове със селата им.

10 Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер. Ханаанците живеят сред ефремците и до днес, те полагат принудителен труд .

17

1

И хвърли се жребият за племето на Манасия, защото беше първородният на Йосиф. На Манасиевия първороден син Махир, баща на Галаад, защото той беше готов за битка, на него се паднаха Галаад и Васан.

2 Паднаха се дялове и на другите Манасиеви синове според родовете им — на синовете на Авиезер, на синовете на Хелек, на синовете на Асриел, на синовете на Шехем, на синовете на Хефер и на синовете на Шемида.

Тези са потомците от мъжки пол от Йосифовия син Манасия според родовете им:

3 Салпаад, син на Хефер, син на Галаад, син на Махир, Манасиевия син, нямаше синове, а само дъщери. Тези са имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца.

4 Те дойдоха пред свещеника Елеазар, Иисус, Навиновия син, и старейшините и казаха: „Господ беше заповядал на Мойсей да ни даде наследствен дял между братята ни.“ И така той им даде дял, според заповедта на Господа, между братята на баща им.

5 И на Манасия се паднаха десет дяла, освен галаадската земя и васанската земя отвъд Йордан,

6 защото потомците на Манасия получиха наследствен дял между синовете му. А галаадската земя се падна на останалите Манасиеви потомци.

7

Границата на Манасия беше от Асир към Михметат, който е срещу Сихем. Границата върви в южна посока до жителите на Ен-Тапуах.

8 Земята на Тапуах беше на Манасия, но Тапуах при границта на Манасия — на Ефремовите синове.

9 Границата слиза към потока на Кана, южно от потока. Тези градове сред Манасиевите градове са на ефремците. Манасиевата граница е северно от потока и свършва при морето.

10 На юг е на Ефрем, а на север — на Манасия, и морето е границата им. Те срещат Асир на север и Исахар на изток.

11 В земите на Исахар и на Асир на Манасия са: Бет-Шан и подчинените му селища, жителите на Ивлеам и подчинените му селища, жителите на Дор и подчинените му селища, жителите на Ен-Дор и подчинените му селища, жителите на Таанах и подчинените му селища, жителите на Мегидон и подчинените му селища, и третата част от Нафет със селата му.

12 Но Манасиевите синове не можаха да овладеят тези градове. И ханаанците продължаваха да живеят на тази земя.

13 И когато Израилевите синове укрепнаха, те направиха ханаанците свои поданици, караха ханаанците да вършат принудителна работа, но не можаха да ги изгонят.

14

Йосифовите синове казаха на Иисус: „Защо ни даде с жребий само един наследствен дял и една част, когато сме многолюдни, понеже Господ така ни благослови?“

15 Иисус им отговори: „Понеже сте многолюдни, идете в горите. Разчистете място там за себе си в земята на ферезейците и рефаимците, щом като Ефремовата планина ви е твърде тясна.“

16 Йосифовите синове казаха: „Планината не ни достига и всички ханаанци, които живеят в долината, имат железни колесници — както онези в Бет-Шан и подчинените му селища, така и онези в Йезреелската долина.“

17 Тогава Иисус каза на Йосифовия дом, на Ефрем и на Манасия: „Ти си многолюден и имаш голяма сила. Няма да имате само един дял с жребий.

18 Хълмистата част ще бъде твоя, въпреки че сега е гора. Вие ще я разчистите. И тя ще бъде ваша до краищата си и ще култивирате подстъпите ѝ. Понеже ще изгоните ханаанците, макар да имат железни колесници и да са силни.“

18

1

Цялата общност на израилтяните се събра в Силом. Там те поставиха скинията на събранието. Земята беше завладяна.

2 Между Израилевите синове оставаха седем племена, които все още не бяха получили своята наследствена част.

3 Тогава Иисус каза на Израилевите синове: „Колко ще отлагате да отидете да завладеете земята, която Господ, вашият Бог, даде на предците ви?

4 Изберете си по трима мъже от племе и аз ще ги изпратя. Нека отидат да огледат страната и да я опишат, според както трябва да се раздели наследствената част, и да се върнат при мене.

5 Да я разделят помежду си на седем дяла. Юда да остане в пределите си на юг, а Йосифовият дом да остане в пределите си на север.

6 След като разделите земята на седем части и ми съобщите, аз ще хвърля за вас жребий тук пред Господа, нашия Бог.

7 Левитите не трябва да имат дял, защото между вас техен наследствен дял е свещенството на Господа. Гад, Рувим и половината племе на Манасия вече получиха своя наследствен дял на изток отвъд Йордан, който Мойсей, Господният служител, им беше дал.“

8

Тогава мъжете станаха и тръгнаха. Иисус възложи на онези, които излязоха да опишат земята, като каза: „Вървете обходете земята, опишете я и се върнете при мене, а аз ще хвърля жребий пред Господа в Силом.“

9 Мъжете тръгнаха и обходиха земята. Те я описаха в книга по градове в седем дяла. Тогава дойдоха при Иисус в лагера в Силом.

10 Иисус хвърли за тях жребий пред Господа в Силом. Там Иисус раздели земята между Израилевите синове по наследствени дялове.

11

Първият жребий излезе за племето на Вениаминовите синове според родовете им. Границата на полагащия им се по жребий дял минаваше между Юдовите синове и Йосифовите синове.

12 Границата им на север започва при Йордан, изкачва се по хребета на север от Йерихон към хълмистата област на запад и завършва в пустинята на Бет Авен.

13 Оттам границата преминава към Луз, покрай южната страна на Луз, който е Ветил, и слиза към Атрот Адар, към планината, която е на юг от Долни Бет-Орон.

14 След това границата извива и заобикаля към западната страна на планината, която е на юг от Бет-Хорон, и завършва при Кириат-Баал, което е Кириат-Ярим, град на Юдовите синове. Това е западната страна.

15 Южната страна на границата започва от покрайнините на Кириат-Ярим и продължава надолу, следвайки водното течение до извора Води на Нефтоах.

16 След това границата слиза до подножието на планината, която е срещу Еномовата долина, на север до Рефаимската долина и се спуска до Еномовата долина към южната страна на Йевус и стига до Ен-Рогел.

17 Тя завива северно и отива към Айн Шемеш, след това излиза към Гелилот, който е срещу възвишението Адумим, и слиза към Камъка на Бохан, Рувимовия син.

18 След това преминава северно на склона на Йорданската долина и се спуска надолу в Арава.

19 Границата минава около северния хребет на Бет-Хогла и се връща на полуострова с форма на език на Соленото море при южния край на Йордан. Това е южната граница.

20 От изток граница е Йордан. Това е наследственият дял на Вениаминовите синове с границата му околовръст според родовете им.

21

На племето на Вениаминовите синове според родовете им принадлежат градовете: Йерихон, Бет-Хогла, Емек-Кециц,

22 Бет-Хаарава, Цемараим, Ветил,

23 Авим, Пара, Офра,

24 Кефар-Амони, Офни и Гева — дванадесет града със селата им.

25 Гаваон, Рама, Беерот,

26 Масифа, Кефире, Моца,

27 Рекем, Ирпеел, Тарала,

28 Цела, Елеф и Йевус, който е Йерусалим, Гиват и Кириат-Ярим — тринадесет града и селата им. Това е наследственият дял на Вениаминовите синове според родовете им.

19

1

Вторият жребий беше за Симеон, за племето на Симеоновите синове според родовете им. Техният наследствен дял беше сред дела на Юдовите синове.

2 В наследствения им дял бяха: Вирсавия, Шема, Молада,

3 Хацар-Шуал, Вала, Ецем,

4 Елтолад, Бетул, Хорма,

5 Циклаг, Бет-Маркавот, Хацар-Суса,

6 Бет-Леваот и Шарухен — тринадесет града със селата им.

7 Айн, Римон, Етер и Ашан — четири града със селата им,

8 пръснати около тези градове до Баалат-Беер, южна Рама. Това е наследственият дял на племето на Симеоновите синове според родовете им.

9 Част от земята на Юдовите синове е наследствен дял за Симеоновите синове, защото делът на Юдовите синове е твърде голям за тях; и така Симеоновите синове получиха дела в техния дял.

10

Третият жребий се падна на Завулоновите синове според родовете им. Границата на наследствения им дял е до Сарид.

11 А границата им отива към Марала, среща Дабешет и достига до потока, който е срещу Йокнеам.

12 В обратна посока от Сарид, т.е. източно, тя се движи към границата на Кислот-Тавор. Оттук върви към Доврат и стига до Яфия.

13 Оттам преминава на изток към Гат-Хефер, до Итах-Кацин, върви към Римон и завива към Неа.

14 От север границата прави завой към Ханатон и завършва с долината Ифтах-Ел;

15 включва и Катат, Нахалал, Шимрон, Идеала и Витлеем — дванадесет града със селата им.

16 Това е наследственият дял на Завулоновите синове според родовете им — тези градове и селата им.

17

За Исахар излезе чевъртият жребий — за Исахаровите синове според родовете им.

18 Тяхната граница е: Йезреел, Кесулот, Сунем,

19 Хафараим, Шион, Анахарат,

20 Рабит, Кишион, Евец,

21 Ремет, Ен-Ганим, Ен-Хада и Бет-Пацец.

22 Границата среща Тавор, Шагацом и Бет-Шемеш и свършва при Йордан — шестнадесет града със селата им.

23 Това е наследственият дял на племето на Исахаровите синове според родовете им — градовете и селата им.

24

Петият жребий излезе за племето на Асировите синове според родовете им.

25 Тяхната граница е: Хелкат, Хали, Ветен, Аксаф,

26 Аламелех, Амад и Мишал. Тя среща Кармил на запад и Шихор-Ливнат.

27 Връща се в източна посока към Бет-Дагон, за да срещне Завулон и долината Ифтах-Ел на север. Границата продължава в северна посока към Бет-Емек и Неиел и върви към Кавул,

28 Еврон, Рехов, Хамон и Кана чак до големия Сидон.

29 Границата се връща към Рама и след това до укрепения град Тир. Тя завива към Хоса и завършва при морето от Хевел до Ахзив.

30 Обхваща и Ума, Афек и Рехов — двадесет и два града и селата им.

31 Това е наследственият дял на племето на Асировите синове според родовете им: тези градове и селата им.

32

За Нефталимовите синове излезе шестият жребий според родовете им.

33 Границата им е от Хелеф и от дъба в Цананим, по пътя за Адами-Некев и Явнеел, след това до Лакум и завършва при Йордан.

34 На запад границата се връща към Азнот-Тавор, оттам върви към Хукок, като среща Завулон на юг и Асир на запад, и Юда при Йордан на изток.

35 Укрепените градове са: Цидим, Цер, Хамат, Ракат, Кинерет,

36 Адама, Рама, Хацор,

37 Кедеш, Едреи, Ен-Хацор,

38 Ирон, Мигдал-Ел, Хорем, Бет-Анат и Бет-Шемеш — деветнадесет града със селата им.

39 Това е наследственият дял на племето на Нефталимовите синове според родовете им: градовете и селата им.

40

Седмият жребий излезе за племето на Дановите синове според родовете им.

41 Областта на наследствения им дял включва: Цора, Ещаол, Ир-Шемеш,

42 Шаалавин, Айалон, Итла,

43 Елон, Тимна, Екрон,

44 Елтеке, Гиветон, Баалат,

45 Ихуд, Бене, Гат-Римон,

46 Ме-Яркон и Ракон с граница срещу Яфа. И областта на Дановите синове беше малка за тях.

47 И Дановите синове излязоха на война срещу Лешем и го превзеха. Те го поразиха с острието на меч. Влязоха в негово владение и се заселиха там. И Лешем нарекоха Дан по името на своя прадядо. И аморейците продължиха да живеят в Едом и Шааламин. Когато ръката на Ефрем взе надмощие над тях, те им станаха данъкоплатци.

48 Това е наследственият дял на племето на Дановите синове според родовете им: тези градове и селата им.

49

След като завършиха с разделянето на земята по границите ѝ, тогава Израилевите синове дадоха между тях наследствен дял на Иисус, Навинов син.

50 По заповед на Господа дадоха му града, който той поиска — Тимнат-Серах на Ефремовата планина. Той възстанови града и живееше в него.

51 Това са наследствените дялове, които свещеникът Елеазар, Иисус, син Навинов, и родоначалниците на племената на Израилевите синове разделиха по жребий в Силом пред Господа, при входа на скинията на събранието. И завършиха разпределянето на земята.

20

1

Тогава Господ се обърна към Иисус и каза:

2 „Говори на Израилевите синове: „Определете си градове за убежище, за които съм ви говорил чрез Мойсей,

3 за да избяга там убиец, който е погубил човек по погрешка, непреднамерено, без умисъл. У вас да бъдат убежище заради отмъстителя за кръвта, преди да застане пред събранието на съд.

4 Който избяга в един от тези градове, нека застане при портата на града и да изложи случая си в присъствието на стареите на този град. Те да го приемат в града си и да му дадат убежище, и той да живее у тях.

5 Ако отмъстителят за кръвта го преследва, те да не предават в ръката му убиеца, защото той е убил ближния си по незнание. Той никога не го е мразил.

6 И да живее в този град, докато не застане пред общността на съд, до смъртта на този, който и да е първосвещеник по онова време. Тогава убиецът може да се върне и да отиде в своя град и в своя дом — в града, от който е избягал“.“

7

Те избраха Кадес в Галилея, в Нефталимовата планина, Сихем на Ефремовата планина и Кириат-Арба, който е Хеврон, на Юдовата планина.

8 Отвъд Йордан, източно от Йерихон, избраха Бецер на пустинното плато, от Рувимовото племе, Рамот в Галаад, от племето на Гад, и Голан във Васан, от Манасиевото племе.

9 Тези бяха градовете, отредени за всички Израилеви синове и за пришълците сред тях, така че всеки, който убие човек по погрешка, да може да избяга там и така да не умре от ръката на отмъстителя за кръвта, докато не застане пред общността.

21

1

Левитските родоначалници се приближиха към свещеника Елеазар, при Иисус, син Навинов, и при родоначалниците на племената на израилтяните.

2 Те им говориха в Силом в ханаанската земя и казаха: „Господ заповяда чрез Мойсей да ни дадете градове за живеене и околностите им за нашия добитък.“

3 Така израилтяните дадоха на левитите от своите наследствени дялове тези градове и околностите им според заповедта на Господа.

4

Беше хвърлен жребий и за Каатовите родове. И по жребий на Аароновите синове, свещениците, на левитите се паднаха тринадесет града от Юдовото племе, от Симеоновото племе и от Вениаминовото племе.

5 А за останалите Каатови синове по жребий се паднаха десет града от родовете на Ефремовото племе, от Дановото племе и от половината Манасиево племе.

6

И за родовете на Гирсон с жребий се паднаха тринадесет града от родовете на Асировото племе, от Нефталимовото племе и от половината Манасиево племе във Васан.

7 За Мерариевите синове според родовете им се паднаха дванадесет града от Рувимовото племе, от племето на Гад и от Завулоновото племе.

8

Израилевите синове дадоха чрез жребий на левитите тези градове с пасищата им, както заповяда Господ чрез Мойсей.

9

От племето на Юдовите синове, от племето на Симеоновите синове и от Вениаминовото племе те определиха градове, назовани тук по име.

10 Те бяха за синовете на Аарон, които бяха от родовете на Корей, от синовете на Левий, понеже жребият се падна първи на тях.

11 Дадоха им Кириат-Арба — Арба беше баща на Енак, т.е. Хеврон, на Юдовата планина и околностите му.

12 А нивите на града и селата му дадоха на Йефониевия син Халев като негово притежание.

13

Наред с Хеврон и околността му дадоха на синовете на свещеника Аарон града за убежище за убийци Ливна с околностите му,

14 Ятир с околностите му, Ещемоа с околностите му,

15 Холон с околностите му, Давир с околностите му,

16 Айн с околностите му, Юта с околностите му, Бет-Шемеш с околностите му — девет града от тези две племена;

17 от Вениаминовото племе: Гаваон с околностите му, Гева с околностите му,

18 Анатот с околностите му, Алмон с околностите му — четири града.

19 Всичките градове на синовете на Аарон, свещениците, бяха тринадесет града с околностите им.

20

А на останалите левитски родове от Каатовите синове според жребий им се паднаха следните градове с околностите им: от Ефремовото племе

21 им дадоха Сихем — град за убежище на убийци, с околностите му, на Ефремовата планина, Гезер с околностите му,

22 Кивцаим с околностите му, Бет-Хорон с околностите му — четири града;

23 от Дановото племе: Елтеке с околностите му, Гибетон с околностите му,

24 Аялон с околностите му, Гат-Римон с околностите му — четири града;

25 от половината Манасиево племе: Таанах с околностите му, Гат-Римон с околностите му — два града.

26 За родовете на останалите Каатови синове бяха дадени всичко десет града с околностите им.

27

А на Гирсоновите синове от левитските родове от половината Манасиево племе дадоха: Голан — град за убежище на убийци във Васан с околностите му, и Беештера с околностите му — два града;

28 от Исахаровото племе: Кишион с околностите му, Доврат с околностите му,

29 Ярмут с околностите му, Ен-Ганим с околностите му — четири града;

30 от Асировото племе: Мишал с околностите му, Авдон с околностите му,

31 Хелкат с околностите му, Рехов с околностите му — четири града.

32 И от Нефталимовото племе: Кедеш в Галилея — град за убежище на убийци, с околностите му, Хамот-Дор с околностите му, Картан с околностите му — три града.

33 Всичките Гирсонови градове според родовете им бяха тринадесет града с околностите им.

34

И от Завулоновото племе за родовете на Мерариевите синове, останалите левити: Йокнеам с околностите му, Карта с околностите му,

35 Димна с околностите му, Нахалал с околностите му — четири града;

36 от областта отвъд Йордан срещу Йерихон от Рувимовото племе: Бецер с околностите му — град за убежище на убийци в пустинята на платото, Яса с околностите му,

37 Кедемот с околностите му, Мефаат с околностите му — четири града.

38 От племето на Гад: града за убежище на убийци Рамот в Галаад с околностите му, Маханаим с околностите му,

39 Есевон с околностите му, Яазер с околностите му — всичко четири града.

40 Всичките градове за Мерариевите синове според родовете им — дванадесет града, бяха полагащата се част по жребий на останалите от левитските родове.

41

Всичките левитски градове сред владенията на Израилевите синове бяха четиридесет и осем града с околностите им.

42 Всеки от тези градове имаше околности, които го обграждаха. Така беше за всички тези градове.

43

Така Господ предаде на Израил цялата земя, която се закле да даде на предците им. И те я овладяха и се заселиха в нея.

44 И Господ им даде спокойствие от всички страни, както се беше клел на предците им. И никой от противниците им не устоя пред тях. Господ предаде всичките им противници в ръката им.

45 Не остана неизпълнена нито една дума, която Господ беше изрекъл пред Израилевия дом. Всичко се сбъдна.

22

1

Тогава Иисус повика рувимците, гадците и половината Манасиево племе. Той им каза:

2 „Вие изпълнихте всичко, което Господният служител Мойсей ви заповяда и се вслушахте в гласа ми за всичко, което ви заповядах.

3 Вие не изоставяхте братята си през цялото време и до този ден точно спазихте заповедта на Господа, вашия Бог.

4 И сега Господ, вашият Бог, даде спокойствие на братята ви, както им беше говорил. Върнете се сега и идете в шатрите си, в земята на вашето владение, която Господният служител Мойсей ви беше дал отвъд Йордан.

5 Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който ви даде Господният служител Мойсей: да обичате Господа, своя Бог, да следвате всички Негови пътища, да спазвате заповедите Му, да се държите за Него и да Му служите от цялото си сърце и от цялата си душа.“

6 Тогава Иисус ги благослови и ги изпрати по техния път. И те отидоха по шатрите си.

7

На едната половина от Манасиевото племе Мойсей беше дал наследствен дял във Васан, а на другата половина Иисус даде дял с братята му в областта отсам Йордан на запад. Освен това когато Иисус ги отпращаше по шатрите им и ги благослови,

8 им каза: „С голямо богатство се връщате по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед, с желязо и с голямо изобилие от дрехи. Поделете плячката от враговете си със сродниците си.“

9

Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе от Израилевите синове се обърнаха и тръгнаха от Силом, който е в ханаанската земя, за да отидат в земята Галаад, земята на Израилевите синове, от своите притежания, в която бяха въведени във владение чрез заповед на Господа чрез Мойсей.

10 Когато дойдоха в йорданската околност, която е в ханаанската земя, синовете на Рувим, синовете на Гад и половината племе на Манасия изградиха там жертвеник край Йордан — внушителен жертвеник.

11 И Израилевите синове чуха да се говори: „Ето синовете на Рувим, синовете на Гад и половината Манасиево племе изградиха жертвеник срещу ханаанската земя, близо до околността на Йордан, близо до областта на Израилевите синове.“

12 Когато Израилевите синове чуха това, цялата общност на Израилевите синове се събра в Силом, за да отидат на война против тях.

13

И Израилевите синове изпратиха Финеес, син на свещеника Елеазар, до синовете на Рувим, до синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя.

14 С него бяха десет предводители, по един родоначалник от всички племена на Израил. Всеки беше глава на дома на своите предци. Те бяха от селищата на Израил.

15 Те дойдоха при Рувимовите синове, синовете на Гад и половината Манасиево племе в галаадската земя и се обърнаха към тях с думите:

16 „Така казва цялата общност на Господа: „Какво е това непокорство, което извършихте срещу Израилевия Бог, отстъпвайки от Господа, като си изграждате жертвеник и се бунтувате против Господа?

17 Малко ли ни е престъплението на Фегор, от което не сме се очистили до днес? Това беше наказание върху обществото на Господа.

18 И вие днес отстъпвате от Господа! Ако се бунтувате против Господа днес, утре Той ще се разгневи против цялата Израилева общност.

19 Но ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, преминете в земята на владението на Господа, където Господ е разпънал скинията, и влезте във владение сред нас. Обаче не се бунтувайте против Господа! Не се бунтувайте против нас, изграждайки си жертвеник настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог.

20 Не извърши ли Заровият син Ахан коварно престъпление спрямо проклетото? И гневът беше върху цялата Израилева общност, въпреки че той беше само един човек. Не погина ли той поради своето беззаконие?“

21

Тогава синовете на Рувим, синовете на Гад и половината от Манасиевото племе отговориха на родоначалниците:

22 „Бог на боговете е Господ, Бог на боговете е Господ, Той е, Който знае, и Израил ще разбере! Ако се бунтуваме или отстъпваме от Господа, Той няма да ни пощади днес.

23 Ако сме съзидали жертвеник, за да отстъпим от Господа, и ако принасяме върху него всеизгаряния, хлебни жертви или извършваме върху него мирни жертви, нека Сам Господ отсъди!

24 Наистина сторихме това, изпълнени със страх да не би утре вашите синове да кажат на нашите синове: „Какво общо имате вие с Израилевия Бог?“

25 Господ постави Йордан за граница между нас и вас, синовете на Рувим и Гад. Вие нямате дял в Господа! Вашите синове могат да станат причина нашите синове да не се боят от Господа.

26 Затова ние казахме: „Да сторим съобразно нашето положение, като издигнем жертвеник — не за всеизгаряния, нито за други жертви.

27 По-скоро той да бъде свидетелство между нас и вас, между нашите потомци след нас да изпълняваме служба на Господа в Негово присъствие с нашите всеизгаряния, нашите други жертви и благодаренията ни.“ И утре вашите синове няма да могат да кажат на нашите синове: „Вие нямате дял в Господа.“

28 И ние си казахме: „Когато утре се обърнат към нас или към нашите потомци, ние ще кажем: „Виждате ли подобието на Господния жертвеник, което направиха нашите предци? Той не е за всеизгаряния, нито за други жертви, но за да бъде свидетелство между нас и вас.“

29 Но да бъдем проклети, ако се бунтуваме против Господа или отстъпваме днес от Господа, като изграждаме жертвеник за всеизгаряния, за хлебни жертви и други жертви настрана от жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията!“

30

Свещеникът Финеес, първенците на общността и Израилевите предводители на области, които бяха с него, чуха това, което казаха синовете на Рувим, синовете на Гад и синовете на Манасия. Според тях това беше добро.

31 Тогава синът на свещеника Елеазар, Финеес, каза на синовете на Рувим, синовете на Гад и на синовете на Манасия: „Днес разбрахме, че Господ е сред нас. Тъй като вие не сте извършили това престъпление против Господа, избавихте Израилевите синове от ръката на Господа.“

32

И синът на свещеника Елеазар, Финеес, се върна с първенците от синовете на Рувим и синовете на Гад от галаадската страна в ханаанската земя при Израилевите синове. Те донесоха вестта за случилото се.

33 И израилтяните одобриха тази вест. Те благословиха Бога и вече не говореха за тръгване на война против тях, за да унищожат земята, на която живееха синовете на Рувим, и синовете на Гад.

34 И синовете на Рувим и синовете на Гад дадоха име на жертвеника: Ед, т.е. свидетелство между нас, че Господ е истинският Бог.

23

1

След доста време, откакто Господ даде спокойствие на Израил от всичките му врагове наоколо, Иисус достигна дълбока старост,

2 Иисус свика целия Израил, старейшините му, предводителите му, съдиите му и надзорниците му и им каза: „Достигнах дълбока старост.

3 И вие видяхте всичко, което Господ, вашият Бог, извърши спрямо всички тези народи заради вас. Защото Господ, вашият Бог, Той е, Който се сражаваше за вас.

4 Ето за вас разделих по жребий в наследствен дял според вашите племена тези народи, както и всички народи, които изтребих от Йордан до голямото море на запад.

5 И Господ, вашият Бог е, Който ще ги изгони заради вас, докато не ги унищожи напълно. Тогава ще завладеете земята им, както Господ, вашият Бог, ви е казал.

6

Бъдете силни, грижливо спазвайте всичко, записано в книгата на закона Мойсеев, без да се отклонявате от него надясно или наляво,

7 нито да се смесвате с тези народи, които останаха между вас. В името на боговете им не възхвалявайте, нито се кълнете. Не им служете и не им се покланяйте.

8 Но се дръжте за Господа, вашия Бог, както правехте до днес.

9

Господ изгони заради вас велики и силни народи и никой не е устоял пред вас до днес.

10 Един от вас е прогонил хиляда. Защото Господ е вашият Бог. Той е, Който се сражаваше за вас, както ви беше казал.

11 Затова бъдете много усърдни към себе си — да обичате Господа, вашия Бог.

12 Защото наистина, ако се отвърнете и се привържете към остатъка от тези народи, които са останали между вас, сродите се с тях и ходите при тях, и те ходят при вас,

13 бъдете напълно сигурни, че Господ, вашият Бог, няма вече да изгони заради вас тези народи. Но те ще бъдат за вас клопка, капан и мрежа, и бич за ребрата ви, и тръни в очите ви, докато не бъдете изтребени от тази добра земя, която Господ, вашият Бог, ви даде.

14

И ето аз сега си отивам от този свят. Но вие разберете с цялото си сърце и цялата си душа, че не е пропаднала нито една дума от всички добри неща, които Господ, вашият Бог, е изговорил за вас — всичко се сбъдна за вас, нито една дума не остана неизпълнена.

15 Но както се сбъдна за вас всяко добро, което ви е обещал Господ, вашият Бог, така Господ ще докара върху вас всяко зло, докато ви изтреби от тази добра земя, която ви даде Господ, вашият Бог.

16 Когато престъпите завета с Господа, вашия Бог, който Той ви е разпоредил, и тръгнете след други богове и им служите, и се покланяте на тях, тогава ще пламне против вас Господният гняв. И вие бързо ще изчезнете от тази добра земя, която Той ви даде.“

24

1

След това Иисус събра всичките Израилеви племена в Сихем. Той повика Израилевите стареи, предводителите му, съдиите му и надзорниците му и те застанаха пред Господа.

2 Тогава Иисус каза на целия народ: „Така говори Господ, Израилевият Бог: „Вашите предци Тара, баща на Авраам и баща на Нахор, живееха в старо време отвъд реката и служеха на други богове.

3 И Аз взех баща ви Авраам от другата страна на реката. Накарах го да обходи цялата ханаанска земя. Умножих потомството му и му дадох Исаак.

4 На Исаак дадох Яков и Исав. И на Исав дадох във владение планината Сеир, но Яков и синовете му слязоха в Египет. Там те станаха голям народ, силен и многоброен, но египтяните ги притесняваха.

5

Тогава изпратих Мойсей и Аарон. Поразих Египет с бедствия чрез това, което сторих сред него, и след това ви изведох.

6 Аз изведох предците ви от Египет и вие дойдохте до морето. Египтяните преследваха предците ви с колесници и конници до Червеното море.

7 Когато те викнаха към Господ, Той постави облак и мрак между вас и египтяните, надигна върху тях морето и то ги покри. Вие видяхте и с очите си какво направих в Египет и живяхте дълго време в пустинята.

8

След това ви доведох в земята на аморейците, които живееха отвъд Йордан, и те се сражаваха с вас. Но ги предадох в ръката ви и получихте в наследство земята им. Аз ги изтребих заради вас.

9 Тогава моавският цар Валак, син на Сепфор, се надигна и воюва против Израил. Той изпрати да повикат Валаам, син Веоров, за да ви прокълне.

10 Но Аз не исках да послушам Валаам. Той наистина ви благослови и Аз ви избавих от ръката му.

11 Тогава преминахте Йордан и дойдохте до Йерихон. И жителите на Йерихон воюваха против вас: аморейци и ферезейци, ханаанци, хетейци, гергесейци, евейци и йевусейци, но Аз ги предадох в ръката ви.

12 И Аз изпратих пред вас стършели и те ги изгониха заради вас — двамата аморейски царе. Не чрез твоя меч, нито чрез твоя лък стана това.

13 Дадох ви земя, над която не сте се трудили, и градове, които не сте строили, и живеете в тях. Ядете от лозята и маслиновите градини, които не сте садили.“

14

Затова бойте се от Господа и Му служете вярно и искрено. Отхвърлете боговете, на които са служили вашите предци отвъд реката и в Египет, и служете на Господа!

15 Но ако според вас не можете да служите на Господа, изберете си днес на кого ще служите — или на боговете, на които вашите предци служеха отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но аз и моят дом ще служим на Господа, защото е свят.“

16 В отговор народът каза: „Проклети да сме, ако изоставим Господа и служим на други богове!

17 Защото Господ е нашият Бог! Той е, Който изведе нас и предците ни от египетската земя, от дома на робството, Който извърши пред очите ни тези големи знамения. Той ни пази по целия път, по който вървяхме, и сред всички народи, през които преминавахме.

18 И Господ беше, Който прогони заради нас аморейците, т.е. всички народи, които живееха в тази страна. Затова и ние ще служим на Господа, понеже Той е нашият Бог.“

19

Иисус каза на народа: „Няма да можете да служите на Господа, защото Той е свят Бог, Бог ревнител. Той няма да търпи прегрешенията, беззаконията и вашите грехове.

20 Когато оставите Господа и служите на чужди богове, Той ще се отвърне и ще ви причини бедствие. Той ще ви изтреби, след като ви е правил добро.“

21 И народът каза на Иисус: „Никога! Защото на Господа ще служим.“

22 Тогава Иисус каза на народа: „Вие сте свидетели за себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите.“ Те отговориха: „Свидетели сме.“

23 „И така, отхвърлете чуждите богове, които са между вас, и обърнете сърцата си към Господа, Израилевия Бог.“

24 И народът каза на Иисус: „На Господа, нашия Бог, ще служим и гласа Му ще слушаме.“

25

В същия ден Иисус сключи завет с народа и му даде закони и съд в Сихем пред скинията на Господа, Израилевия Бог.

26 Тогава Иисус написа тези думи в книгата на Божия закон. Той взе голям камък и го изправи там под дъба, който е при светилището на Господа.

27 И Иисус каза на целия народ: „Ето този камък ще бъде като свидетелство за нас, защото той чу всички думи на Господа, които Той говори на нас. Той ще бъде като свидетелство против вас, за да не би да излъжете пред своя Бог.“

28 Тогава Иисус отпрати народа, всеки в наследствения си дял.

29

След това Господният служител Иисус, син Навинов, умря на сто и десет години.

30 И го погребаха в предела на наследствения му дял в Тимнат Херес, който е на Ефремовата планина на север от хълма Гааш .

31 И Израил служи на Господа през всичките дни на Иисус и през всичките дни на стареите, които надживяха Иисус и които знаеха всичките дела на Господа, които Той извърши за Израил.

32

А костите на Йосиф, които израилтяните изнесоха от Египет, погребаха в Сихем в частта на нивата, която Яков беше купил от синовете на Емор, бащата на Сихем, за сто къса сребро. Тя беше наследствен дял на синовете на Йосиф.

33

След това умря Аароновият син Елеазар и го погребаха на хълма на сина му Финеес, който му беше даден на Ефремовата планина .