1

1

Пророчество, възвестено за Ниневия. Книга за видението на Наум от Елкош.

2

Господ е Бог ревнител и отмъстител; Господ е отмъстител и господар на яростния гняв; Господ е отмъстител за Своите противници и Той трупа гняв за Своите врагове.

3 Господ е бавен на гняв, но велик по сила; въпреки че очиства от грях, Господ не оставя без наказание.

Сред буря и стихиен вятър е Неговото шествие, а облаците са прах под нозете Му.

4 Той заплашва морето и то пресъхва, и всички реки превръща в пустиня; увяхват Васан и Кармил и цъфтежът на Ливан отлита.

5 Планините треперят пред Него и хълмовете се тресат, земята се раздвижва пред Неговото лице, а именно — земният кръг и всички живеещи по земята.

6

Кой ще устои пред лицето на яростта Му? А и кой ще удържи пред пламъка на гнева Му? Гневът Му се лее като огън и скалите се разпадат пред Него.

7 Господ е нещо сигурно — като твърдина в ден на скръб, защото Той познава тези, които се надяват на Него.

8 Но чрез силно наводнение Той ще причини изтребление на нейното място и мрак ще преследва Неговите врагове.

9 Какво замисляте против Господа? Той е подготвил края — сам Той, бедствието няма да се надига два пъти.

10 Враговете му ще бъдат оплетени като тръни и опиянени като своето питие, те ще бъдат погълнати подобно на съвсем суха слама.

11 Именно от тебе излезе този, който е замислил зло против Господа — този, който е със замислите на злото.

12

Господ говори така: „Макар и да са сплотени и толкова многобройни, все пак те ще бъдат погубени и ще изчезнат. А тебе, макар и да съм те смирявал, никога вече няма да те унижавам.

13 И сега Аз ще прекратя неговото иго върху тебе и ще разчупя твоите вериги.“

14

А Господ отреди против тебе: „Няма да има никога вече потомство от името ти. Аз ще отстраня изваяните и излети идоли от дома на божествата ти и ще го превърна в гроб за тебе, защото си презряна!“

2

1

Ето по планините са нозете на благовестителя. Той провъзгласява: „Мир! Празнувай ти, Юдея, своите празници, изпълнявай своите обети! Защото извършителят на злото няма вече да преминава през тебе за разрушаване. Свърши се, премахна се.“

2

Изправя се против тебе опустошител. Охранявай укрепленията! Следи пътя! Усили кръста си! Мощно укрепи силите си!

3

Защото Господ ще възстанови величието на Яков, което принадлежи на Израил, тъй като грабители ги опустошиха и унищожиха лозовите им пръчки.

4

Щитовете на неговите силни бойци са кървавочервени, воините му са облечени в багрени дрехи; колесниците са като огнен блясък от железните обкови — в деня на подготовката му — и кипарисови копия биват размахвани.

5 По улиците препускат бесни колесници, струпват се безредно по площади; по своя вид те са като факли, профучават като мълнии.

6 Той си спомня за своите силни вождове; те се спъват при своя бяг, устремени са към нейните градски стени — обсадната защита вече е готова.

7 Градските порти при реките се отварят и дворецът бива разрушен.

8 А Хуццав бива разголена, отведена заедно със своите робини, стенещи като гълъбици, те се удрят по гърдите.

9 И Ниневия — като водоем, препълнен с вода, са нейните води. А те бягат: „Спрете се, устоявайте!“ Но никой не се обръща.

10 „Разграбвайте сребро! Разграбвайте злато!“ Няма свършване на натрупания тежък куп от всякакви скъпоценни неща.

11 Пустош и опустошение, и разорение! И покрусено сърце, и треперене на колене, и сред всички — болезнен гърч в кръста, и лицата на всички тях са побледнели.

12

Къде са леговището на лъвовете и онова пасбище за млади лъвове, там, където ходеха лъв, лъвица и малкото на лъва, без някой да ги плаши?

13 Това е лъв, който ловува за засищане на малките си, удушва за своите лъвици; той пълни с плячка дупките си и с разкъсан улов — леговищата си.

14

„Ето Аз съм против тебе!“ — гласи словото на Господа на войнствата. „И ще запаля всред дим твоите колесници, и меч ще изтреби твоите млади лъвове, и ще залича по земята твоето хищничество, и никога повече няма да се чува гласът на твоите вестители!“

3

1

Тежко ти, град на кървите! Всичко в него е измама, изпълнен е с насилие, не изоставя той грабежа!

2 Чуйте! — свистене на бичове и тътен от колела; и бясно препускащи коне, и грохот от тресяща се колесница.

3 Придвижват се конници и бляскат мечове, и блестят копия; и множество смъртно ранени, и купища трупове, и нямат край падналите — препъват се в труповете им!

4 Всичко това е поради многото блуд на развратницата, красива с прелестта си, владетелка на вълшебства, продаваща чрез своя блуд народи, а чрез своите вълшебства — племена.

5

„Ето Аз съм против тебе!“ — гласи словото на Господа на войнствата. Затова ще открия краищата на дрехата ти отпред и ще покажа на народите твоята голота и на царствата — твоя срам.

6 И ще нахвърля нечистотии върху тебе, и ще нанеса позор върху тебе, и ще те поставя за зрелище.

7 И ще стане тъй — който те съзре, ще побегне от тебе и ще каже: „Опустошена е Ниневия! Кой ще изпита жал за нея? Откъде ще търся утешители за тебе?“

8

Нима ти си нещо по-добро от Но-Амон, който е разположен царствено между Нилските потоци — наоколо му имаше води; неговото предно укрепление беше морето, от морето започваше крепостната му стена.

9 Етиопия беше негова сила и Египет — безмерно, Пут и ливийците ти бяха в помощ.

10 Той не само отиде в изгнание, в плен, но и малките му деца бяха разбити о камък по ъглите на всички градски улици. Хвърлиха жребий за знатните му люде и всичките му велможи са оковани във вериги.

11 Така също и ти — не само и упоена, ще бъдеш омаломощена, но и ще потърсиш убежище от врага.

12

Всички твои крепости — смоковници с раноузрели смокини: бъдат ли разтърсени, те ще паднат в устата на гладния.

13 Ето твоя народ — жени сред тебе; вратите на твоята земя ще се отворят — напълно разтворени за враговете ти; огън ще погълне твоите ключалки.

14

Начерпи за себе си вода за през обсадата, укрепи крепостите си! Влез в глината, тъпчи всред сместа; заеми се с тухлите!

15 Там огън ще те погълне, меч ще те посече, — той ще те изтреби, както изтребват скакалци.

Умножи се като скакалци, размножи се като скакалци!

16 Ти си увеличила своите търговци повече от звездите по небето — скакалците се раздвижиха и отлетяха.

17 Твоите миннезарими са като скакалци и твоите тафсарими — облак скакалци, които кацат по стените по време на студ. Слънцето изгрява и те отлитат, и мястото им вече не може да се узнае — къде са те?

18

Твоите пастири са заспали, царю асирийски, спокойно почиват твоите благородници. Твоят народ е разпръснат по планините, няма кой да го събере.

19 И никакво изцеление не е възможно за раната ти, твоето нараняване е смъртоносно! Всички, чувайки вест за тебе, ще пляскат ръце заради тебе. Защото върху кого не е преминавало злото, постоянно извършвано от тебе?