1
Ето думите, които Мойсей говори на цял Израил отвъд Йордан, сред пустинята, в равнината срещу Суф, между Фаран и Тофел Лаван, Асирот и Дизаав.2 А от Хорив, по посока на планината Сеир има единадесет дена път до Кадис-Варни.
3 На четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца Мойсей каза на Израилевите синове всичко, което Господ му бе заповядал за тях.
4 След като порази аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Ащарот, в Едрея,
5 Мойсей започна отвъд Йордан, в страната Моав, да изяснява този закон:
6
„Господ, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: „Достатъчно дълго живяхте на тази планина.7 Обърнете се, тръгнете на път и се отправете към планината на аморейците и към всички техни съседи в равнината, в планината, по низините и на юг, и към морския бряг, в ханаанската земя и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.
8 Ето давам ви тази земя! Навлезте и завладейте страната, за която Господ се е клел на предците ви — на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на техните потомци.“
9
По онова време бях ви казал: „Аз сам не мога да ви нося.10 Господ, вашият Бог, ви умножи. И ето вие сега сте многобройни като звездите на небето.
11 Господ, Бог на предците ви, нека ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и нека ви благослови така, както ви е обещал!
12 Как ще мога аз сам да нося тази тежест — вас, бремето ви, препирните ви?
13 Изберете сред племената си мъже мъдри, разумни и изпитани, и аз ще ги поставя за ваши предводители.“
14 И вие ми отговорихте: „Добре е това, което ти предлагаш да направим!“
15 Тогава взех предводителите на племената ви, мъже мъдри и изпитани, и ги поставих за ваши предводители: хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.
16 И наредих по онова време на съдиите ви: „Изслушвайте споровете между братята си и съдете справедливо между брат и брат или пък чужденец!
17 Не взимайте страна в съда, изслушвайте и малък, и голям! Не се страхувайте от никого, понеже съдът е дело Божие! Ако пък има дело, което ви затруднява, отнасяйте се до мене и аз ще го изслушвам.“
18 Така аз ви заповядах тогава всичко, което трябва да извършите.
19
И ние тръгнахме от Хорив и преминахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която вие видяхте по пътя към планината на аморейците, така както Господ, нашият Бог, ни бе заповядал, и пристигнахме в Кадис-Варни.20 Тогава аз ви казах: „Вие пристигнахте при планината на аморейците, която Господ, нашият Бог, ни дава.
21 Ето Господ, твоят Бог, ти дава тази страна. Върви напред, завладей я, така както ти е говорил Господ, Бог на предците ти. Не се бой и не се страхувай!“
22
Но вие всички дойдохте при мене и казахте: „Нека изпратим пред нас хора, за да огледат страната и да ни известят по кой път да вървим и до кои градове ще стигнем.“23 Това ми се видя добро. Затова избрах дванадесет души сред вас — по един от всяко племе.
24 И те се отправиха натам, изкачиха планината и като стигнаха долината Есхол, отвред я огледаха.
25 После събраха плодове от страната, донесоха ни и ни известиха: „Добра е страната, която Господ, нашият Бог, иска да ни даде!“
26
Но вие не пожелахте да тръгнете и се възпротивихте на повелята на Господа, вашия Бог.27 Роптахте в шатрите и си казвахте: „Господ от омраза към нас ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и те да ни погубят.
28 Къде да вървим? Нашите братя ни обезсърчиха, като казаха: „Това е народ, по-многоброен и по-едър от нас, а градовете са големи и със стени до небето. Дори синове на Енак видяхме там!“
29
Тогава аз ви казах: „Не бойте се и не се страхувайте от тях!30 Господ, вашият Бог, Който върви пред вас, ще се сражава за вас, както направи за вас в Египет пред очите ви.
31 Така стори и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те носеше, както човек носи сина си, по целия път, по който преминахте, докато стигнахте на това място.“
32 Но въпреки това никой не повярва на Господ, вашия Бог,
33 Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разположите стана си — нощем с огън, за да ви показва пътя, а денем с облак.
34
Ала Господ чу ропота в гласовете ви, разгневи се и се закле:35 „Никой от това зло поколение няма да види някога добрата страна, за която се клех, че ще дам на предците ви!
36 Само Халев, синът на Йефония, ще я види. На него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото се покоряваше на Господа.“
37 Заради вас Господ и на мене се разгневи, като каза: „И ти няма да влезеш там!
38 Иисус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Него подкрепи, защото той ще даде страната в наследство на Израил!
39 Децата ви, за които казахте, че ще станат плячка, и синовете ви, които днес не познават нито добро, нито зло, те ще влязат там, на тях ще я дам и те ще я завладеят.
40 А вие се обърнете и тръгнете към пустинята по пътя за Червеното море.“
41
Тогава ми отговорихте: „Съгрешихме пред Господа. Сега искаме да вървим напред и да се сражаваме, както ни заповяда Господ, нашият Бог.“ И всеки от вас препаса оръжието си и се втурна да изкачва планината.42 А Господ ми рече: „Кажи им: Не се изкачвайте и не се сражавайте, защото Аз не съм сред вас. Не искам да бъдете сразени от вашите врагове!“
43 Така ви отговорих, ала вие не ме послушахте, а престъпихте повелята на Господа и надменно навлязохте в планината.
44 Тогава аморейците, които обитаваха онази планина, се нахвърлиха срещу вас. Като пчели ви преследваха и ви разпръснаха от Сеир до Хорма.
45 Когато се върнахте, вие плакахте пред Господа, но Господ не даде ухо на плача ви и не искаше да ви слуша.
46 Така останахте за дълго в Кадес, колкото беше престоят ви там.
1
Тогава се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя към Червено море, така както ми беше говорил Господ. И в продължение на много дни обикаляхме планината Сеир.2 После Господ ми каза:
3 „Достатъчно дълго обикаляхте тази планина. Обърнете се на север!
4 Дай заповед на народа и кажи: Ще минете през пределите на вашите братя, синовете на Исав, които обитават Сеир. Те ще се изплашат от вас, затова внимавайте добре!
5 Не влизайте в разпри с тях, защото няма да ви дам и педя от земята им! Планината Сеир Аз съм дал в наследство на Исав.
6 Храна купувайте с пари от тях, за да ядете, и вода купувайте с пари от тях, за да пиете!
7 Защото Господ, твоят Бог, те е благословил във всяко дело на ръцете ти, закрилял те е, докато пътуваше из тази голяма пустиня. Ето четиридесет години Господ, твоят Бог, е с тебе, не си останал лишен от нищо.“
8
Така преминахме през страната на нашите братя, синовете на Исав, които обитаваха Сеир, по Аравския път от Елат и Ецион-Гавер, обърнахме се и се отправихме по пътя към пустинята Моав.9 Тогава Господ ми каза: „Не предизвиквай моавците и не започвай война с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната им, понеже дадох Ар във владение на Лотовите синове.“
10 Преди там живееха емимите, голям народ, многоброен и едър като енакимите.
11 И те като енакимите бяха смятани за исполини, но моавците ги наричат емими.
12 В Сеир живееха преди и хорейците. Но синовете на Исав ги прогониха и изтребиха. Заселиха се на мястото им, така както стори Израил със страната, която Господ им даде в наследство.
13 „Станете сега и преминете потока Заред!“ И ние преминахме потока Заред.
14 Времето на нашето пътуване от Кадис-Варни до прехода през потока Заред беше тридесет и осем години, докато в стана ни изгинаха всички мъже, годни за война, така както Господ им се закле.
15 И наистина, ръката на Господа се издигна против тях, за да ги изтреби до един от стана.
16
А когато всички годни за война мъже сред народа измряха,17 Господ ми каза:
18 „Днес ти ще минеш покрай Ар, областта на моавците,
19 и ще се приближиш до синовете на Амон. Но не ги предизвиквай и не влизай в разпра с тях! Аз няма да ти дам да владееш нищо от страната на амонците, понеже я дадох във владение на Лотовите синове.“
20 Тя също се смяташе за земя на исполините. Исполините живееха там преди, наричани от амонците занзумими —
21 голям народ, многоброен и едър като енакимите. Но Господ ги изтреби пред очите им; те ги прогониха и се заселиха на мястото им.
22 Стори така, както за синовете на Исав, които живееха в Сеир — изтреби пред очите им хорейците; те ги прогониха и се заселиха на мястото им, където са и до днес.
23 Така стана и с авейците, населяващи селата чак до Газа — кафторимците, които излязоха от Кафтор, ги изтребиха и се заселиха на мястото им.
24 „Станете, тръгнете и преминете потока Арнон! Ето предавам в ръката ти аморееца Сихон, есевонския цар, и страната му. Започни да я завладяваш и влез в бой с него!
25 От днес ще започна да всявам страх и ужас от тебе сред народите навред под небето. Щом чуят за тебе, те ще тръгнат съкрушени пред тебе.“
26
Тогава аз пратих пратеници от пустинята Кедемот при есевонския цар Сихон, за да му предадат мирно послание:27 „Позволи ми да мина през страната ти. Ще вървя само по пътя; няма да се отбия нито надясно, нито наляво.
28 С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми продадеш вода, за да пия. Искам само пеш да премина,
29 така както ми позволиха синовете на Исав, които обитават Сеир, и моавците, които живеят в Ар, докато мина през Йордан в страната, която Господ, нашият Бог, ни дава.“
30 Ала Сихон, есевонският цар, не склони да минем през страната му, понеже Господ, твоят Бог, даде упорство на духа му и дързост на сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както е до днес.
31
А Господ ми каза: „Ето Аз ти предавам Сихон и страната му. Започни да завладяваш страната му, за да я наследиш!“32 Тогава Сихон излезе против нас, той и целият му народ, на бой при Яса.
33 И Господ, нашият Бог, го предаде в ръцете ни. Поразихме него, синовете му и целия му народ.
34 Тогава превзехме всичките му градове. Навред в градовете предадохме на изтребление мъжете, жените и децата — не оставихме никого жив.
35 Само добитъка им взехме и плячката от превзетите градове.
36 От Ароир, на брега на реката Арнон, и от града, разположен в долината, чак до Галаад не се намери град, непристъпен за нас. Господ, нашият Бог, ги предаде всичките в ръцете ни.
37 Само до страната на амонитците не си се приближил, нито до местата край река Явок, нито до планинските градове — до всичко, което Господ, нашият Бог, ни беше забранил.
1
Тогава се обърнахме и се отправихме към Васан. А васанският цар Ог тръгна на бой против нас с целия си народ при Едрея.2 И Господ ми каза: „Не се страхувай от него, защото предадох в ръцете ти него, целия му народ и страната му; ти ще постъпиш с него така, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“
3 Господ, нашият Бог, предаде в ръцете ни и васанския цар Ог, и целия му народ. И ние го разбихме така, че никой не успя да се спаси.
4 Тогава превзехме всичките му градове; не остана от тях град, който да не превзехме — шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ог във Васан.
5 Всички тези градове бяха укрепени с високи стени, порти и лостове, а освен тях имаше твърде много неукрепени градове.
6 Всички тях ние подложихме на изтребление, както сторихме със Сихон, есевонския цар — изтребихме мъжете, жените и децата на всеки град,
7 а всичкия добитък и плячката от градовете разграбихме.
8
Така, в онези дни превзехме от ръцете на двамата аморейски царе страната, която е отвъд Йордан, от река Арнон до планината Ермон“9 — сидонците наричат Ермон Сирион, а пък аморейците Сенир, —
10 „всички градове в равнината, целия Галаад и целия Васан до Салха и Едрея, градове от царството на Ог във Васан.
11 Защото само васанският цар Ог беше оцелял от исполините; ето леглото му, легло от желязо — то още е в Рава, града на амонците. Дължината му е девет лакътя, а ширината четири лакътя, мъжки лакти.
12
Тази страна превзехме тогава: от Ароир при река Арнон заедно с половината от планината Галаад и нейните градове дадох на Рувимовите и Гадовите синове.13 А остатъка от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от Манасиевото племе — цялата област Аргов“ — целият този Васан се нарича страна на исполините, —
14 „Яир, Манасиев потомък, взе цялата област Аргов до пределите на гесурците и маахатите и нарече Васан на своето име — Яирови селища, както се наричат и до днес.
15 На Махир дадох Галаад.
16 А на Рувимовите и на Гадовите синове дадох част от Галаад до река Арнон, като средата на речната долина беше граница, както и до река Явок, границата на амонците.
17 Също и равнината с Йордан беше граница, от Кинерет до морето на равнината — Соленото море, под склоновете на Фасга на изток.
18
Тогава ви заповядах: „Господ, вашият Бог, ви даде да владеете тази страна. Всички вие, които сте способни за война, вземете оръжие и тръгнете пред своите братя, Израилевите синове!19 Само вашите жени, деца и добитъкът ви — понеже зная, че имате много добитък — нека останат в градовете, които ви дадох,
20 докато Господ не даде покой на вашите братя, както на вас, и докато те не наследят страната, която Господ, вашият Бог, им дава отвъд Йордан; тогава нека всеки се завърне в наследството, което съм ви дал!“
21 А на Иисус тогава заповядах: „Очите ти видяха всичко, което Господ, вашият Бог, стори на тези двама царе. Така ще стори Господ на всички царства, през които минаваш.
22 Не се бойте от тях, защото Господ, вашият Бог, Сам се сражава за вас!“
23
И отправих тогава молитва към Господа:24 „Владико, Господи, Ти започна да показваш на Своя служител величието Си и крепката Си ръка. Защото кой е този Бог, на небето или на земята, който може да твори такива дела като Твоите и с такава мощ като Твоята!
25 Позволи ми да премина и видя онази хубава страна отвъд Йордан, онази хубава планинска страна и Ливан!“
26 Ала заради вас Господ беше гневен към мене и не искаше да ме чуе. И ми рече Господ: „Стига, не ми говори вече за това!
27 Възлез на връх Фасга и вдигни очи на запад и на север, на юг и на изток, погледни сам, защото няма да преминеш през този Йордан!
28 Обърни се към Иисус, насърчи го и го подкрепи, защото той ще предвожда този народ и той ще им подели за наследство страната, която ще видиш.“
29
И така, останахме в долината срещу Бет-Фегор.1
Сега слушай, Израилю, наредбите и законите, които ви уча да спазвате, за да живеете и да влезете и наследите страната, която ви дава Господ, Бог на предците ви!2 Не трябва да прибавяте нищо към това, което ви заповядвам, нито да отнемате от него. Пазете заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам!
3 Очите ви видяха какво стори Господ заради Ваал-Фегор; защото Господ, вашият Бог, изтреби всеки сред вас, който беше последвал Ваал-Фегор.
4 А вие, които се придържахте към Господа, вашия Бог, всички сте живи и днес.
5
Ето аз ви научих на наредби и закони, така както Господ, моят Бог, ми заповяда, за да живеете според тях в страната, в която влизате, за да я владеете.6 Затова спазвайте ги и ги изпълнявайте! В това са вашата мъдрост и благоразумие пред народите — да чуят за всички тези наредби и да рекат: „Само този велик народ е мъдър и разумен народ!“
7 Защото има ли някой велик народ, към който боговете му да са тъй близо, както е близък към нас Господ, нашият Бог, когато и да Го призовем?
8 Има ли някой велик народ с такива справедливи наредби и закони, какъвто е целият този закон, който днес излагам пред вас?
9
Само пази себе си и се погрижи за душата си, да не забравиш делата, които са видели твоите очи. Нека те останат в твоето сърце до края на дните ти и напомняй за тях на синовете си и на внуците си!10 Напомняй им за деня, в който ти стоеше пред Господа, своя Бог, на Хорив, когато Господ ми каза: „Събери при Мене народа и Аз ще им възвестя Своите думи, за да се научат да се боят от Мене през всичките дни на своя земен живот и да учат синовете си на това!“
11 Вие се приближихте и застанахте в подножието на планината; планината гореше в огън до небесата, а навред тъмнина, облаци и мрак.
12 Тогава Господ ви говори изсред огъня. Вие чувахте екот и думи, ала образ не виждахте; чувахте само как думите отекват.
13 И Той ви възвести завета Си, който ви заповяда да изпълнявате — десетте заповеди, и ги написа на две каменни плочи.
14 Тогава Господ ми заповяда да ви науча на наредбите и законите, за да ги изпълнявате в страната, в която влизате, за да я завладеете.
15
И така, внимавайте добре за себе си, понеже в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие образ не видяхте!16 Затова бягайте от покварата и не си правете идол, образ на някакъв кумир, подобие на мъж или жена,
17 подобие на някакъв звяр по земята, подобие на някаква птица перната, която лети в небето,
18 подобие на някаква твар, която пълзи по земята, подобие на някаква риба във водите на земните недра.
19 Ако пък отправиш взор към небето и видиш слънцето, месечината, звездите и цялото небесно множество, не се подвеждай да им се кланяш и да им служиш, защото Господ, твоят Бог, ги е отредил за всички народи под цялото небе!
20 А вас Господ взе и ви изведе от желязната пещ, от Египет, за да бъдете народ, който е Негов дял, както е и днес.
21
Но Господ се разгневи на мене заради вас и се закле да не премина Йордан и да не вляза в хубавата страна, която Господ, твоят Бог, ти дава като дял.22 Аз ще умра в тази страна, аз няма да премина Йордан. Но вие ще преминете и ще завладеете онази хубава страна.
23 Гледайте да не забравите завета на Господа, вашия Бог, който Той сключи с вас, и да не си правите идоли, образ на нещо, което Господ, твоят Бог, ти е забранил;
24 защото Господ, твоят Бог, е огън всепоглъщащ, Той е Бог ревнив!
25
Ако пък ти се родят синове и внуци и живеете дълго на земята, ако поквара ви обземе и направите идол, образ на нещо, вършите зло пред очите на Господа и Го разгневите,26 то призовавам днес небето и земята да свидетелстват против вас, че наистина скоро ще бъдете изличени от страната, която отивате да наследите отвъд Йордан. Дълго в нея няма да останете, а ще бъдете напълно изтребени.
27 И ще ви разпилее Господ сред народите, малцина от вас ще оцелеят сред народите, при които Господ ви отведе.
28 Там вие ще служите на богове, дело на човешка ръка, от дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито помирисват.
29 Но и оттам ще търсите Господ, вашия Бог. И ще Го намери всеки, който Го търси от все сърце и душа,
30 попаднал в нещастие. И когато в сетни дни те сполети всичко това, ти ще се обърнеш към Господа, твоя Бог, и ще послушаш гласа Му.
31 Господ, твоят Бог, е Бог милостив. Той няма да те изостави, няма да те погуби и няма да забрави завета, за който е дал клетва на предците ти.
32
Защото разпитай за отминалите времена, които са били преди тебе, от деня, когато Бог сътвори човека на земята, разпитай от единия край на небето до другия: ставало ли е нещо толкова велико или чувало ли се е нещо, подобно на това?33 Чувал ли е някой народ Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да остане жив?
34 Или опитвал ли се е някой бог да отиде и да си вземе народ изсред друг народ чрез изпитания, знамения и чудеса, чрез война, силна ръка, високо вдигната десница и дела, които всяват ужас, както стори за вас Господ, вашият Бог, в Египет пред очите ти?
35 На тебе е отредено да видиш това, за да знаеш, че само Господ е Бог и няма друг освен Него.
36 От небето Той ти даде да чуеш гласа Му, за да те научи, а на земята ти показа великия Си огън и ти чу думите Му изсред огъня.
37 И понеже Той обикна предците ти и избра вас, потомците им след тях, Сам те изведе с голямата Си сила от Египет,
38 за да прогони пред тебе народи, по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в земята им и да ти я даде в наследство, както стана днес.
39 И така, знай сега и приеми в сърцето си, че Господ е Бог на небето горе и на земята долу; и няма друг!
40 И спазвай наредбите Му и заповедите Му, които днес ти давам, за да ти бъде добре на тебе и на потомците ти след тебе и да живееш дълго в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава завинаги.“
41
Тогава Мойсей отдели три града отвъд Йордан, откъм изгрева на слънцето,42 за да търси убежище там онзи, който неволно убие ближния си, без да го е мразил преди — ако потърси убежище в един от тези градове, да остане жив.
43 Те са: Бецер в пустинята на равнината за Рувимовите синове, Рамот в Галаад за Гадовите синове и Голан във Васан за Манасиевите синове.
44
А ето закона, който Мойсей изложи пред израилтяните;45 ето заповедите, наредбите и законите, които Мойсей изрече пред израилтяните, след като излязоха от Египет.
46 Това стана отвъд Йордан, в долината срещу Бет-Фегор, в страната на аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон. Него Мойсей и израилтяните разбиха, след като излязоха от Египет.
47 Те превзеха страната му и страната на Ог — двамата аморейски царе отвъд Йордан, откъм изгрева на слънцето,
48 от Ароер, на брега на река Арнон, до планината Сион — това е Ермон, —
49 а също и цялата равнина отвъд Йордан на изток до самото море на равнината в подножието на Фасга.
1
Тогава Мойсей свика цял Израил и им каза: „Слушай, Израил, наредбите и законите, които ще изрека днес пред всички, за да ги научите, съблюдавате и изпълнявате!2 Господ, нашият Бог, сключи с нас завет на Хорив.
3 Този завет Господ сключи не с нашите предци, а с нас, живите, всички, които днес сме тук.
4 Лице в лице говори Господ с вас на планината изсред огъня.
5 А пък аз стоях тогава между Господа и вас, за да ви възвестявам думите Господни, защото вие се бояхте от огъня и не се изкачихте на планината. Той каза:
6
„Аз съм Господ, твоят Бог, Който те изведох от египетската страна, от дома на робството;7 да нямаш други богове освен Мене.
8
Не си прави кумир, изображение на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водите под земята;9 не им се кланяй и не им служи. Защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който за греха на бащите наказвам онези, които Ме мразят, до трето и четвърто поколение потомци
10 и Който показвам милост до хиляди поколения към онези, които Ме обичат и пазят Моите заповеди.
11
Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог; защото Господ няма да остави ненаказан онзи, който изговаря напразно името Му.12
Спазвай съботния ден, за да го светиш, както ти е заповядал Господ, твоят Бог.13 Шест дена работи и върши всичките си дела,
14 а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог. В него не върши никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито робът ти, нито робинята ти, нито волът ти, нито оселът ти, нито някой твой добитък, нито пришълецът, който е у тебе, за да си починат робът ти и робинята ти, както и ти.
15 И помни, че ти беше роб в египетската страна, но Господ, твоят Бог, те изведе оттам с твърда ръка и мощна десница. Затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.
16
Почитай баща си и майка си, както ти заповяда Господ, твоят Бог, за да живееш дълго и да ти бъде добре в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава.17
Не убивай.18
Не прелюбодействай.19 Не кради.
20
Не лъжесвидетелствай против ближния си.21
Не пожелавай жената на ближния си. И не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, нито вола му, нито осела му, нито нещо друго, което е на ближния ти.“22
Тези думи изрече Господ на планината с мощен глас към цялото ви събрание изсред огън, облак и мрак и друго не добави. После ги написа на две каменни плочи и ми ги предаде.23
И когато чухте гласа изсред мрака, докато планината гореше в огън, вие се приближихте до мене — всички предводители на племената ви и вашите старейшини,24 и казахте: „Ето Господ, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и чухме гласа Му изсред огъня; днес разбрахме, че Бог може да говори с човек и той да остане жив.
25 А сега защо трябва да измрем; понеже този голям огън ще ни погълне. Ако чуем още веднъж гласа на Господа, нашия Бог, ще измрем.
26 Та нима има смъртен, който е чул гласа на живия Бог, както ние, и да е останал жив?
27 Ти сам пристъпи и слушай всичко, което ще каже Господ, нашият Бог; тогава ни предай всичко, което ти е говорил Господ, нашият Бог, а ние ще слушаме и ще изпълняваме.“
28
И Господ чу думите ви, когато говорихте с мене, и Господ ми каза: „Чух думите на този народ, които изрекоха към тебе. Всичко, което говориха, е добро.29 Дано имат все такова сърце, че да се боят от Мене винаги и да спазват всичките Ми заповеди, за да благоденстват вечно, те и потомците им!
30 Иди и им кажи: „Върнете се в шатрите си!“
31 А ти остани тук при Мене и Аз ще ти кажа всички заповеди, наредби и закони, на които трябва да ги научиш и които трябва да спазват в страната, която ще им дам да владеят.
32
Постъпвайте точно така, както ви заповяда Господ, вашият Бог; не се отклонявайте нито надясно, нито наляво.33 Ходете само по пътя, по който ви заповяда Господ, вашият Бог, за да бъдете живи и да благоденствате, и да останете дълго в земята, която трябва да завладеете.“
1
А ето заповедите, наредбите и законите, на които Господ, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги следвате в страната, в която преминавате, за да я завладеете.2 Ако докато си жив, се боиш от Господа, твоя Бог, и спазваш всичките Му наредби и заповеди, които ти давам — ти, синът ти и внукът ти, ще имаш дълъг живот.
3 И така, слушай, Израилю, и се старай да ги изпълняваш, за да благоденстваш и да се размножите в страната, където текат мляко и мед, както Господ, Бог на твоите предци, ти обеща.
4
Слушай, Израилю, Господ, нашият Бог, единствен е Господ!5 Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, от цялата си душа и с всичките си сили.
6 Тези думи, които ти заповядвам днес, да останат в сърцето ти!
7 Повтаряй ги на децата си, говори за тях, когато седиш вкъщи, когато си на път, когато си лягаш и когато ставаш.
8 Вържи ги като знак на ръката си и нека бъдат превръзка на челото ти.
9 Напиши ги върху гредите на къщата си и на портите си.
10
А когато Господ, твоят Бог, те въведе в страната, за която се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков, да ти я даде с големи и хубави градове, които ти не си съграждал,11 и с къщи, пълни с всякакви блага, които ти не си напълнил, с изкопани кладенци, които ти не си копал, и с лозя и маслини, които ти не си садил — тогава, когато ядеш и се наситиш,
12 пази се да не забравяш Господа, Който те изведе от египетската земя, от дома на робството.
13 Бой се от Господа, твоя Бог, на Него служи и в Негово име се кълни.
14 Не следвайте други богове, богове на народи, които са около вас
15 — защото Господ, твоят Бог сред тебе, е Бог ревнив, — за да не пламне гневът на Господа, твоя Бог, против тебе и да те изтреби от лицето на земята.
16
Не поставяйте на изпитание Господа, вашия Бог, както Го поставихте на изпитание в Маса.17 Съблюдавайте точно заповедите на Господа, своя Бог, законите и наредбите Му, които Той ти заповяда,
18 и върши това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и да завладееш хубавата страна, която Господ с клетва обеща на предците ти.
19 Тогава Господ ще прогони всички твои врагове, както обеща.
20
И ако някой ден синът ти те попита: „Какво означават тези заповеди, наредби и закони, които Господ, нашият Бог, ви е заповядал?“,21 ти отговори на своя син: „Роби бяхме на фараона в Египет, ала Господ ни изведе от Египет с крепката Си десница.
22 Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса против Египет, против фараона и против целия му дом;
23 а нас изведе оттам, за да ни въведе и ни даде страната, както се закле на нашите предци.
24 И ни заповяда Господ да изпълняваме всички тези наредби, да се боим от Господа, своя Бог, за да благоденстваме през всичките ни дни и за да пази живота ни, така както и днес.
25 Само тогава ще сме праведни пред Бога, ако се стараем да изпълняваме всички тези заповеди пред Господа, както Той ни заповяда.“
1
Когато Господ, твоят Бог, те въведе в страната, в която навлизаш, за да я завладееш, и прогони пред тебе много народи: хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците — седем народа, които са по-многобройни и по-силни от тебе,2 и когато Господ, твоят Бог, ти ги предаде и ти ги разбиеш, тогава трябва да ги унищожиш. Не влизай с тях в съюз и не ги щади!
3 И не се сродявай с тях: дъщеря си не давай на сина му и дъщеря му не взимай за сина си.
4 Защото те ще отвърнат сина ти от Мене, за да служи на други богове, и тогава гневът на Господа ще се разпали върху вас и Той скоро ще те изтреби.
5 С тях постъпете така: жертвениците им разрушете, кумирите им изпотрошете, дървените им стълбове изсечете, изображенията на боговете им с огън изгорете,
6 защото ти си свят народ на Господа, твоя Бог. Тебе избра Господ, твоят Бог, за да Му бъдеш собствен народ измежду всички народи, които са на земята.
7
Не затова, че сте по-многобройни от всички народи, Господ ви прие и ви избра — та вие сте от всички народи най-малобройни, —8 а защото Господ ви обича, и за да опази клетвата, с която се е клел на предците ви, затова Господ ви изведе със силна ръка и ви избави от дома на робството, от ръката на фараона, царя на Египет.
9 И така, знай, че Господ, твоят Бог, е Бог, Бог верен, Който пази до хиляда поколения завета и милостта Си към онези, които Го обичат и пазят заповедите Му.
10 А на онези, които Го мразят, отвръща веднага, като ги погубва. Той не забавя да въздаде лично на онзи, който Го мрази.
11 Затова спазвай заповедите, наредбите и законите, които днес ти заповядвам да изпълняваш.
12
И ако слушате тези закони и ги спазвайте и изпълнявате, Господ, твоят Бог, ще спазва завета и милостта Си към тебе, за която се е клел на предците ти.13 Той ще те обикне, ще те благослови и ще те направи народ многоброен; ще благослови плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти, маслото ти, народеното от добитъка и от овцете ти, в страната, за която се е клел на предците ти да ти даде.
14 Благословен ще бъдеш повече от всички народи: няма да има ни безплоден, ни безплодна нито у тебе, нито сред добитъка ти.
15 Господ ще те брани от всяка болест и няма да докара върху тебе египетските злини и напасти, които ти видя, а ще ги стовари върху всички онези, които те мразят.
16 Ти ще изтребиш всички народи, които Господ, твоят Бог, ти предава; нека окото ти не гледа жалостиво към тях. И не служи на боговете им, понеже това е примка за тебе.
17
Ако пък си помислиш: „Тези народи са по-многобройни от мене, как ще мога да ги прогоня?“ —18 тогава не бива да се боиш от тях! Припомни си какво стори Господ, твоят Бог, на фараона и на всички египтяни,
19 големите изпитания, които видяха очите ти, знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата десница, с която Господ, твоят Бог, те изведе! Така ще стори Господ, твоят Бог, с всички народи, от които ти се боиш;
20 и смут ще причини Господ, твоят Бог, сред тях, докато не изгинат останалите, които са се скрили от тебе.
21 Не изпитвай ужас от тях, защото Господ, твоят Бог, е сред тебе, Бог велик и страшен.
22 И Господ, твоят Бог, малко по малко ще прогони тези народи пред тебе — не бива да ги изтребваш наведнъж, иначе дивите зверове около тебе ще се развъдят прекомерно.
23 Господ, твоят Бог, ще ти ги предаде и ще причини сред тях голям смут, докато бъдат изтребени.
24 Той ще предаде и царете им в твоите ръце и ти ще заличиш името им под небето. Никой няма да устои пред тебе, докато не ги изтребиш.
25 Кумирите на боговете им изгорете с огън! И не си пожелавай да туриш ръка на златото и среброто върху тях, за да не се превърнат в примка за тебе, понеже това е мерзост пред Господа, твоя Бог.
26 И не внасяй мерзост в дома си, за да не бъдеш обречен като нея на гибел. Изпитвай погнуса и отвращение към нея, защото е обречена на гибел.
1
Всички заповеди, които днес ви заповядвам, изпълнявайте усърдно, за да живеете и да се умножите, да влезете и да завладеете страната, за която Господ се е клел на предците ви.2 И да помниш целия път, по който Господ, твоят Бог, те е водил през тези четиридесет години в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му или не.
3 Той те смиряваше, като те караше да гладуваш, и те хранеше с манна, която ти не познаваше, нито твоите предци познаваха, за да ти покаже, че човек не само с хляб живее, но че човек живее с всяко слово, което излиза от устата на Господа.
4 Дрехата ти не овехтя, нито кракът ти отече през тези четиридесет години.
5 И така, проумей, че Господ, твоят Бог, те наказва, както човек наказва своя син.
6 Затова пази заповедите на Господа, твоя Бог, като ходиш по пътищата Му и като се боиш от Него.
7 Защото Господ, твоят Бог, те води в хубава страна, в страна, богата на потоци и на извори, на подпочвени води, които бликат в долини и планини;
8 в земя, богата на жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя, богата с маслинови гори и мед;
9 в земя, в която хлябът ти няма да е оскъден и в която няма да ти липсва нищо; в земя, където камъните са желязо, и от планините на която ще копаеш мед.
10 И когато ядеш и се наситиш, благославяй Господа, своя Бог, за хубавата страна, която ти е дал.
11
Не трябва да забравяш Господа, своя Бог, и да престъпваш заповедите Му, законите Му и наредбите Му, които днес ти заповядвам!12 Когато ядеш и се наситиш, съградиш хубави къщи и заживееш в тях,
13 когато имаш много добитък и овце, много сребро и злато и от всичко имаш много —
14 гледай да не се възгордееш у себе си и да забравиш Господа, своя Бог, Който те изведе от египетската земя, от дома на робството;
15 Който те преведе през голямата и страшна пустиня със змии усойници, скорпиони и сухи, безводни земи; Който ти изкара вода от най-твърдите скали;
16 Който те храни в пустинята с манна, която твоите предци не познаваха, за да те смири и да те изпита, за да ти стори по-късно добро,
17 така че да не си кажеш: „С моята сила и с крепката си десница спечелих това богатство.“
18 Помни, че Господ, твоят Бог, е Този, Който ти дава сила да придобиеш богатство, за да изпълни завета Си, за който се е клел на предците ти, както прави и днес.
19 Но ако забравиш Господа, своя Бог, и тръгнеш след други богове, като им служиш и им се покланяш, кълна ви се днес, че ще бъдете унищожени.
20 Както народите, които Господ изтребва пред вас, така и вие ще бъдете изтребени, защото не послушахте гласа на Господа, своя Бог.
1
Слушай, Израилю! Днес ти преминаваш Йордан, за да навлезеш и да завладееш народи, по-големи и по-силни от тебе, градове големи и със стени до небето,2 а също народ многоброен и едър — синовете на Енак, за които знаеш и си чувал да казват: „Кой може да устои пред Енаковите синове?“
3 Но сега знай, че Господ, твоят Бог, върви пред тебе като огън всепоглъщащ. Той ще ги изтреби и ще ги повали пред тебе и ти ще ги прогониш, и скоро ще ги погубиш, както Господ ти каза.
4
И когато Господ, твоят Бог, ги прогони пред тебе, не си казвай: „Заради моята праведност ме доведе Господ да завладея тази страна“, понеже заради безчестието на тези народи Господ ги прогонва пред тебе.5 Не заради своята праведност и чистото си сърце идваш да завладееш страната им, а заради безчестието на тези народи Господ, твоят Бог, ги прогонва пред тебе, за да изпълни думата, с която Господ се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков.
6
И така, знай, че не заради твоята праведност Господ, твоят Бог, ти дава да завладееш тази хубава страна. Защото вие сте твърдоглав народ!7 Помни и не забравяй колко си гневил Господа, своя Бог, в пустинята — от деня, когато излязохте от египетската страна, докато стигнахте на това място, вие се противихте на Господа!
8 И на Хорив предизвикахте Господния гняв и Господ в гнева Си щеше да ви изтреби.
9 Тогава аз възлязох на планината, за да приема каменните плочи, плочите на завета, който Господ сключи с вас. На планината прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи и нито ядох, нито пих.
10 И Господ ми даде двете каменни плочи, написани с Божия пръст, а на тях — всички думи, които Господ изрече пред вас на планината изсред огъня, в деня на събранието.
11 Така след четиридесет дена и четиридесет нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.
12 И Господ ми каза: „Стани, слез бързо оттук! Защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се отвърна от Мене. Бързо се отклониха от пътя, който им заповядах. Направиха си излят идол.“
13 И отново Господ ми каза: „Видях този народ, това е твърдоглав народ.
14 Остави ме да ги изтребя и да излича името им под небето! А от теб ще създам народ, по-силен и по-голям от тях.“
15
Тогава се обърнах и слязох от планината. А планината гореше в огън и двете плочи на завета бяха в ръцете ми.16 Погледнах и видях, че вие бяхте съгрешили против Господа, своя Бог; бяхте си направили излят телец и бързо се бяхте отклонили от пътя, който Господ ви беше заповядал.
17 Тогава взех двете плочи, хвърлих ги с двете си ръце и ги строших пред очите ви.
18 После паднах на лицето си пред Господа, както преди четиридесет дена и четиридесет нощи. И нито хляб ядох, нито вода пих заради всичките ви грехове, с които съгрешихте, като сторихте зло пред Господа и Го разгневихте.
19 Защото аз се страхувах от гнева и яростта, с които Господ бе решил да ви погуби. Но и този път Господ ме послуша.
20 И на Аарон беше Господ силно разгневен и искаше да го погуби; но аз се молих тогава и за Аарон.
21 А греха, който вие сторихте — телеца, взех и го изгорих в огъня, счуках го и целия го стрих на ситен прах. И хвърлих праха му в потока, който течеше от планината.
22
Но и в Тавера, в Маса и в Киброт-Хатаава предизвикахте гнева на Господа.23 И когато Господ ви пращаше от Кадис-Варни с думите: „Вървете, завладейте страната, която ви давам“ — вие се възпротивихте на заповедта на Господа, своя Бог, не Му повярвахте и не послушахте гласа Му.
24 Вие бяхте непокорни на Господа още от деня, откогато ви познавам.
25
И така, паднах на лицето си пред Господа и прекарах четиридесет дена и четиридесет нощи в молитва, защото Господ искаше да ви изтреби.26 Помолих се на Господа и казах: „Владико Господи, не погубвай Своя народ и Своя дял, който Ти избави с величието Си и който ти изведе от Египет със силната Си ръка.
27 Спомни си за Своите слуги Авраам, Исаак и Яков! Отвърни поглед от упорството на този народ, от безчестието му и от греховете му,
28 за да не кажат в страната, от която ни изведе: „Понеже Господ не можа да ги въведе в страната, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе, за да ги погуби в пустинята“;
29 а пък те са Твой народ и Твой дял, които Ти изведе с голямата Си сила и издигнатата Си десница.“
1
Тогава Господ ми рече: „Издялай си две каменни плочи като предишните и възлез при Мене на планината; направи си и дървен ковчег.2 И Аз ще напиша на плочите онези думи, които бяха на първите плочи, които ти строши, а ти ги положи в ковчега.“
3 И така, направих ковчега от акациево дърво, издялах две каменни плочи като предишните и възлязох на планината с двете плочи в ръце.
4 И Той написа на плочите, както бе написано преди това, десетте заповеди, които Господ изрече пред вас на планината изсред огъня в деня на събранието. И Господ ми ги предаде.
5 Тогава се обърнах, слязох от планината и положих плочите в ковчега, който бях направил. И те останаха там, както Господ ми заповяда.
6
След това израилтяните тръгнаха от Берот-Бене-Яакан за Мозер. Там умря Аарон и там беше погребан, а вместо него свещеник стана синът му Елеазар.7 Оттам се отправиха към Гудгод, а от Гудгод към Йотвата — страна с пълноводни потоци.
8 Тогава Господ отдели Левиевото племе, за да носи ковчега на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му служи и да благославя в името Му, както е до днес.
9 Затова и левитите нямат дял или наследство, както братята си. Сам Господ им е наследство, както Господ, твоят Бог, им обеща.
10
И престоях на планината, както и преди, четиридесет дена и четиридесет нощи. Господ ме послуша и този път и не поиска Господ да те погуби.11 Тогава Господ ми каза: „Стани, предвождай този народ; нека отидат и завладеят страната, за която на техните предци се бях клел да им я дам.“
12
А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ, твоят Бог, освен да се боиш от Господа, своя Бог, да ходиш по всичките Му пътища, да Го обичаш и да служиш на Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа,13 да спазваш заповедите на Господа и наредбите Му, които днес ти заповядвам за твое добро?
14 Ето небето и небето над небесата, земята и всичко върху нея принадлежат на Господа, твоя Бог.
15 Но само предците ти прие Господ в сърцето Си и ги обикна. Измежду всички народи избра вас, техните потомци, както е и днес.
16 И така, обрежете се по сърце и занапред не бъдете твърдоглави!
17 Защото Господ, вашият Бог, е Бог на боговете и Господар на господарите, Бог велик, силен и страшен, Който не гледа кой какъв е и не приема дарове,
18 Който отдава правото на сирачето и на вдовицата, обича пришълеца и му дава хляб и облекло.
19 Обичайте и вие пришълеца, понеже сами бяхте пришълци в египетската страна!
20 Бой се от Господа, своя Бог, на Него служи, към Него бъди привързан и в Негово име се кълни!
21 За Него трябва да е твоята възхвала, Той е твоят Бог, Който върши за тебе онези велики и страшни дела, които ти сам видя с очите си.
22 Седемдесет души бяха предците ти, когато се отправиха към Египет, а сега Господ, твоят Бог, те е направил многоброен като звездите на небето.
1
И така, обичай Господа, своя Бог, и спазвай винаги заръките Му, наредбите Му, законите Му и заповедите Му.2 Днес трябва да проумеете, че не вашите деца са тези, които не познаха и не преживяха наказанието от Господа, вашия Бог — Неговото величие, Неговата силна ръка и вдигнатата Му десница,
3 знаменията Му и делата Му, които Той извърши в Египет против фараона, египетския цар, и против цялата му страна,
4 какво направи Той с войската на египтяните, с конете и с колесниците им, които Той потопи във водите на Червено море, когато те ви преследваха, и как Господ ги изтреби до ден днешен,
5 какво направи Той за вас в пустинята, докато дойдете на това място,
6 и какво направи Той на Датан и Авирон, синовете на Елиав, Рувимовия син, как земята разтвори уста и ги погълна пред цял Израил — със семействата им, с шатрите им и с всичко, каквото имаха,
7 а вие самите видяхте с очите си всички велики дела, които Господ извърши.
8
Затова пазете всички заповеди, които ви заповядвам днес, за да бъдете силни, да отидете и да завладеете страната, в която преминавате, за да я владеете;9 за да живеете дълго в страната, за която Господ се е клел на предците ви да я даде на тях и на техните потомци — земя, в която текат мляко и мед.
10 Защото страната, в която отиваш, за да я завладееш, не е като египетската земя, от която излязохте, където ти засяваше семена и сам я напояваше като зеленчукова градина.
11 Не, страната, в която влизате, за да я завладеете, е страна с планини и долини, която пие вода от дъжда на небето —
12 страна, за която твоя Господ Бог се грижи. Очите на Господа, твоят Бог, са отправени непрестанно към нея, от началото на годината до края на годината.
13 „Ако слушате заповедите Ми, които днес ви заповядвам, казва Господ, да обичате Господа, своя Бог, и да Му служите от все сърце и душа,
14 тогава навреме ще давам на земята ви дъжд — пролет и есен, и ти ще събираш жито, вино и елей.
15 За твоя добитък ще давам трева на полята ти и ти ще ядеш и ще бъдеш сит.“
16 Но се пазете да не бъде измамено сърцето ви и да се отклоните, като служите на други богове и им се покланяте!
17 Тогава гневът на Господа ще пламне против вас и Той ще заключи небето, за да няма дъжд и да не дава земята своя плод. И вие скоро ще изчезнете от хубавата страна, която Господ ви дава!
18
И така, вложете тези мои думи в сърцето и в душата си, вържете ги като знак на ръката си и нека бъдат като превръзки на челата ви.19 Повтаряйте на децата си, говорете за тях, когато седите вкъщи, когато сте на път, когато си лягате и когато ставате.
20 Напиши ги върху гредите на къщата си и на портите си,
21 за да живеете дълго вие и вашите деца в страната, за която Господ се е клел да я даде на предците ви, докато има небе над земята.
22
Защото ако усърдно пазите всички тези заповеди, които ви заповядвам, и ги изпълнявате — да обичате Господа, своя Бог, да ходите по всичките Му пътища и да сте привързани към Него,23 тогава Господ ще прогони всички тези народи пред вас и вие ще прогоните народи, по-големи и по-силни от вас.
24 Всяко място, където стъпи кракът ви, ще бъде ваше: от пустинята до Ливан, от реката — река Ефрат, та чак до морето, което е на запад, ще се простират вашите предели.
25 Никой няма да устои срещу вас. Страх и ужас ще всява Господ, вашият Бог, от вас върху цялата земя, на която стъпите, както ви е обещал.
26
Ето днес поставям пред вас благословение и проклятие:27 благословение — ако слушате заповедите на Господа, своя Бог, които днес ви заповядвам;
28 и проклятие — ако не слушате заповедите на Господа, своя Бог, а се отклоните от пътя, който днес ви заповядвам, и следвате други богове, които вие не познавате.
29
А когато Господ, твоят Бог, те въведе в страната, в която отиваш, за да я завладееш, тогава произнеси благословение от планината Гаризим, а проклятие от планината Гевал.30 Не са ли те отвъд Йордан, оттатък западния път, в страната на ханаанците, които живеят в равнината срещу Галгал, близо до дъбравата Морѐ?
31 И когато вие преминете Йордан, за да отидете да завладеете страната, която Господ, вашият Бог, ви дава, когато я завладеете и заживеете в нея,
32 вие трябва да съблюдавате и изпълнявате всички наредби и закони, които ви предлагам днес.
1
Ето наредбите и законите, които сте длъжни да съблюдавате и изпълнявате в страната, която Господ, Бог на твоите предци, ти дава да владееш през всичките дни, през които ще живеете в тази страна:2 Разорете всички места, където народите, които ще завладеете, са служили на боговете си: по високите планини, по хълмовете и под всяко клонесто дърво.
3 Разрушете жертвениците им, потрошете кумирите им, изсечете дървените им стълбове, изгорете с огън изображенията на боговете им, изличете и техните имена от онова място.
4
И не така трябва да почитате Господа, своя Бог,5 а търсете онова място, което Господ, вашият Бог, избере измежду всичките ви племена, за да пребъдва там името Му, и там идете,
6 там принасяйте своите всеизгаряния, жертви, десятък, приносите, които издигаш с ръцете си, оброците си, доброволните приноси и първородните си от едрия си и дребен добитък.
7 И там яжте пред Господа, своя Бог, веселете се, вие и вашите домове, за всичко, сторено от ръцете ви, защото Господ, твоят Бог, те е благословил.
8
И не трябва да постъпвате така, както сега тук постъпваме — всеки каквото смята за добро,9 защото още не сте дошли в мястото, където ще намерите покой, и в наследството, което Господ, твоят Бог, ти дава.
10 Но когато преминете Йордан и се заселите в страната, която Господ, вашият Бог, ви дава да наследите, когато ви даде покой от всички врагове наоколо и заживеете безопасно,
11 тогава на мястото, което Господ, вашият Бог, избере, за да пребъдва там името Му, там принасяйте всичко, което ви заповядвам: своите всеизгаряния, жертви, десятък, приносите, които издигаш с ръцете си, и всички, подбрани от вас оброци, които сте обещали на Господа.
12 И се веселете пред Господа, своя Бог, вие и вашите синове, дъщери, роби, робини и левитът в селищата ви, понеже той няма дял, нито наследство като вас!
13
Но внимавай да не принасяш всеизгарянията си на всяко място, където ти видят очите,14 а само на място, което Господ избере в едно от племената ти; там принасяй всеизгарянията си и извършвай всичко, което ти заповядвам.
15
Може обаче да колиш и да ядеш месо във всичките си селища, когато пожелаеш, според благословията, която Господ, твоят Бог, ти е дал; нечистият и чистият могат да ядат от него, както се яде газела или елен.16 Само кръв не бива да ядете, изливайте я на земята като вода.
17 Не бива да ядеш в селищата си десятъка от своето жито, своето вино, своето маслиново масло, първородните от едрия си и дребния си добитък, а също нищо от оброците, които си обещал, нито доброволните си приноси или приносите, които издигаш с ръцете си;
18 тях ще ги ядете пред Господа, своя Бог, на мястото, което Господ, твоят Бог, избере — ти, синът ти, дъщеря ти, робът ти, робинята ти и левитът в селището ти; и се весели пред Господа, своя Бог, за всичко, сторено от ръцете ти.
19 Старай се никога да не оставяш левита в беда, докато живееш в страната си.
20
Когато Господ, твоят Бог, разшири пределите ти, както ти е обещал, и ти кажеш: „Ще ям месо“, защото ти се яде месо — тогава яж месо, колкото пожелаеш.21 Ако мястото, което Господ, твоят Бог, избере, за да пребъдва там името Му, е много далеч от тебе, тогава коли от едрия и дребния си добитък, който Господ ти е дал, както ти заповядах, и яж в селищата си, колкото пожелаеш;
22 но го яж така, както се яде сърна или елен — и чистият, и нечистият могат да го ядат.
23 Само се въздържай да не ядеш кръв, защото кръвта е животворна сила. Не яж животворната сила на месото.
24 Не бива да я ядеш, изливай я на земята като вода.
25 Не бива да я ядеш, за да ти бъде добре на тебе и на децата ти след тебе, когато вършиш онова, което е справедливо в очите на Господа.
26 Не взимай само от посветеното, което трябва да имаш, и от оброците си, когато идваш на мястото, избрано от Господа.
27 Там принасяй всеизгарянията си, месо и кръв, върху жертвеника на Господа, своя Бог — кръвта на жертвите да се излива върху жертвеника на Господа, твоя Бог, а месото можеш да ядеш.
28
Слушай внимателно всички тези думи, които ти заповядвам, за да ти бъде винаги добре, на тебе и на децата ти след тебе, когато вършиш онова, което е добро и справедливо в очите на Господа, твоя Бог.29
Когато Господ, твоят Бог, изтреби пред тебе народите, които отиваш да завладееш, и ти ги завладееш и се заселиш в страната им,30 пази се да не се подведеш да ги последваш, когато бъдат изтребени пред тебе, и да не разпитваш за боговете им, като казваш: „Както са служили тези народи на боговете си, така ще постъпвам и аз!“
31 Не постъпвай така спрямо Господа, своя Бог. Защото всяка мерзост, която Господ мрази, те са извършили за своите богове; за боговете си дори са изгаряли с огън синовете и дъщерите си.
1
Изпълнявайте усърдно всичко, което ви заповядвам: не прибавяй нищо към него и не отнемай нищо от него.2
Ако се въздигне сред тебе пророк или съновидец и ти покаже знамение или чудо,3 и се сбъдне това знамение или чудо, за което той ти е говорил, и тогава рече: „Да вървим след други богове, които ти не знаеш, и да им служим“ —
4 ти не слушай думите на такъв пророк или на такъв съновидец. Защото Господ, вашият Бог, ви изпитва, за да узнае дали обичате Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.
5 Господа, своя Бог, следвайте, от Него се бойте, Неговите заповеди спазвайте и Неговия глас слушайте, на Него служете и към Него се привързвайте!
6 А онзи пророк или онзи съновидец да бъде предаден на смърт, защото е проповядвал да отстъпите от Господа, своя Бог, Който ви изведе от египетската страна и те избави от дома на робството; той е искал да те отклони от пътя, по който Господ, твоят Бог, ти бе заповядал да вървиш, но ти трябва да премахнеш злото сред тебе.
7
Ако твоят кръвен брат или синът ти, или дъщеря ти, или обичната ти жена, или приятелят ти, който ти е скъп като живота ти, се опита да те изкуши с думите: „Да вървим и да служим на други богове“ — които нито ти си знаел, нито твоите предци, —8 на боговете на народите, които са около вас, близо до тебе или далече от тебе, от единия край на света до другия,
9 ти не се съгласявай с него и не го слушай, не гледай към него със съжаление, не го щади и не го укривай,
10 а непременно го умъртви. Нека твоята ръка се вдигне първа срещу него, за да го убие — а после ръката на целия народ.
11 Убий го с камъни; нека да умре, защото поиска да те отклони от Господа, твоя Бог, Който те изведе от египетската земя, от дома на робството.
12 Цял Израил ще чуе за това и обзети от страх, няма да вършат занапред такива злини сред тебе.
13
Ако чуеш за някой от градовете ти, които Господ, твоят Бог, ти дава да заселиш,14 че са се появили в него нечестиви хора изсред тебе и са подвели жителите на техния град с думите: „Да вървим и да служим на други богове, които вие не познавате“,
15 тогава издири, разпитай и разучи добре. И ако се окаже вярно, че такава мерзост е сторена сред тебе,
16 порази жителите на този град с острия си меч, предай на гибел него и всичко в него, нека и добитъкът загине от острия меч.
17 Събери цялата плячка от него насред площада му и изгори с огън града и цялата плячка от него за всеизгаряне на Господа, своя Бог. Завинаги ще остане той куп развалини, за да не бъде никога създаден отново.
18 И нищо от обреченото на унищожение да не остане в ръката ти, за да се отвърне Господ от яростния Си гняв, да се смили над тебе, да ти даде прошка и да те умножи, както се е клел на предците ти,
19 ако послушаш гласа на Господа, своя Бог, пазиш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, и вършиш това, което е справедливо в очите на Господа, твоя Бог.
1
Вие сте синове на Господа, вашия Бог; не се самонаранявайте и не стрижете косата си над очите заради мъртвец.2 Защото ти си свят народ за Господа, своя Бог, и от всички народи, които са по земята, Господ тебе избра да бъдеш Негов народ.
3
Не яж нищо нечисто.4 Ето животните, които може да ядете: говеда, овци, кози,
5 елени, газели, сръндаци, диви кози, зубри, антилопи и диви овце.
6 Може да ядете всяко животно, което има раздвоени, но напълно раздвоени копита, и което преживя.
7 Но от онези, които преживят и които имат раздвоени копита, не яжте камилата, заека и язовеца, защото те преживят, но нямат раздвоени копита; те са нечисти за вас.
8 Също и свинята, понеже има раздвоено копито, но не преживя; тя е нечиста за вас. Месото ѝ не яжте и до трупа ѝ не се допирайте.
9
От всичко, което живее във водата, яжте всичко, което има перки и люспи.10 Всичко, което няма перки и люспи, не яжте; то е нечисто за вас.
11
Всички чисти птици може да ядете.12 Тези, които не бива да ядете, са: орел, черен лешояд, брадат лешояд,
13 каня, мишелов, всякакъв вид соколи,
14 всякакъв вид врани,
15 щраус, кукумявка, чайка, всякакъв вид ястреби,
16 сова, ибис, лебед,
17 пеликан, корморан, рибар,
18 щъркел, всякакъв вид чапли, папуняк и прилеп.
19
Всякакви крилати насекоми са нечисти за вас, не ги яжте.20 Всички чисти птици може да ядете.
21
Не яжте никаква мърша; дай я на чужденеца в града, той може да я яде, или пък я продай на пришълец, защото вие сте свят народ за Господа, своя Бог. Не вари яре в млякото на майка му.22
Отделяй ежегодно десятък от всичко, което си посял и нивата ти е родила.23 И яж десятъка от житото си, виното си, маслото си, от първородните на едрия си и дребен добитък пред Господа, своя Бог, на мястото, което Той избере, за да пребъдва името Му там, така че да се научиш да се боиш от Господа, своя Бог, през всички дни.
24 Но ако пътят ти е дълъг и ти не можеш да го занесеш, понеже е далеч от тебе мястото, което Господ, твоят Бог, ще избере, за да утвърди там името Си, и Господ, твоят Бог, така те е благословил,
25 тогава го размени за пари, вземи парите и иди на мястото, което ще избере Господ, твоят Бог.
26 И накупи с тези пари всичко, каквото душата ти иска — волове, овци, вино, сикер и всичко, каквото си пожелаеш. И яж там пред Господа, своя Бог, и се веселете, ти и твоят дом.
27
А левита, който е в селищата ти, не оставяй в беда, понеже той няма дял, нито наследство като тебе!28 В края на всяка трета година отделяй всички десятъци от произведеното през годината и го давай на съхранение в селищата си.
29 И нека тогава дойдат и левитът — понеже той няма дял, нито наследство като тебе, — и пришълецът, и сирачето, и вдовицата, и нека ядат и бъдат сити, за да те благослови Господ, твоят Бог, във всичко, което вършиш.
1
В края на всяка седма година трябва да опрощаваш.2 Опрощаването пък се състои в това: всеки, който е дал назаем, да опрости заема на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, понеже е прогласено опрощаване заради Господа.
3 От чужденец можеш да изискваш, но каквото имаш у брат си, опрости му го,
4 за да няма сред вас сиромах. Защото Господ ще те благослови богато в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава, за да я владееш,
5 стига само да слушаш гласа на Господа, своя Бог, и старателно да изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам.
6 Господ, твоят Бог, ще те благослови, както е обещал, и ти ще даваш назаем на много народи, но няма да вземаш назаем, ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.
7
Ако пък имаш брат сиромах в някое от твоите селища в страната ти, която Господ, твоят Бог, ти дава, не показвай коравосърдечие и не стискай ръката си пред бедния си брат,8 а отвори ръката си за него и му дай назаем толкова, колкото му е нужно.
9 Само гледай да не ти мине през ум зла мисъл и да си речеш: „Наближава седмата година, годината на опрощаването“, да погледнеш недоброжелателно към бедния си брат и нищо да не му дадеш, така че той да извика против тебе към Господа и така да сториш грях.
10 Винаги бъди готов да му дадеш и когато му даваш, да не ти се свива сърцето, понеже Господ, твоят Бог, ще те благослови за това във всичките ти дела и във всичките ти начинания.
11 И понеже винаги ще има сиромаси в твоята страна, затова ти заповядвам: „Нека ръката ти щедро е отворена за твоя брат, за бедния и за изпадналия в нужда в страната ти.“
12
Ако твоят брат — евреин или пък еврейка, ти се продаде, нека ти слугува шест години, а на седмата година го пусни като свободен.13 И когато го пускаш на свобода, не го отпращай с празни ръце;
14 дари го щедро с нещо от стадата си, от хармана и от лина си, дай му с каквото Господ, твоят Бог, те е благословил.
15 Помни, че и ти беше роб в египетската страна и че Господ, твоят Бог, те избави; затова днес така ти заповядвам.
16
Но ако той каже: „Няма да си тръгна от тебе, понеже обичам тебе и дома ти“, защото при тебе му е добре,17 тогава вземи шило и промуши ухото му на вратата — и той ще ти бъде роб завинаги; така постъпвай и с робинята си.
18 И нека не ти тежи, че си длъжен да го пуснеш като свободен; за шест години той ти е изработил двойно повече от платен наемник и Господ, твоят Бог, ще те благослови във всичко, каквото вършиш.
19
Всяко първородно, което се роди от едрия и дребния добитък, ако е мъжко, посвещавай на Господа, своя Бог; с първороден добитък не работи и не стрижи първородните на добитъка си.20 Тях яжте ежегодно, ти и твоят дом, пред Господа, своя Бог, на мястото, което избере Господ.
21 Но ако животното е с недостатък — куцо, сляпо или с какъвто и да било недостатък, не го принасяй в жертва на Господа, своя Бог,
22 а го яж там, където живееш; нечистият и чистият могат да ядат от него, както се яде газела или елен.
23 Само кръвта му не бива да ядеш, изливай я на земята като вода.
1
Съблюдавай месец авив и празнувай Пасха на Господа, своя Бог, защото в месец авив Господ, твоят Бог, те изведе нощем от Египет.2 И коли пасхална жертва на Господа, своя Бог, от дребен и едър добитък, на мястото, което избере Господ, за да пребъдва там името Му.
3 Не яж с нея квасен хляб! Седем дена яж с нея безквасни хлябове — хляба на неволята, понеже набързо излезе от египетската земя, — за да помниш през всички дни на живота си деня на излизането си от египетската земя.
4 Седем дена да не се намира квас навред в пределите ти и от месото, което си принесъл в жертва вечерта на първия ден, нищо не бива да остане до сутринта.
5
Не можеш да колиш пасхална жертва в което и да е от твоите селища, които Господ, твоят Бог, ще ти даде,6 а само на мястото, което избере Господ, твоят Бог, за да пребъдва там името Му. Там коли пасхалната жертва вечер, при залез слънце, по същото време, когато излезе от Египет.
7 Ти трябва да я опечеш и изядеш на мястото, което избере Господ, твоят Бог, и едва на сутринта можеш да си тръгнеш и да се завърнеш в шатрата си.
8 Шест дена яжте безквасни хлябове, а седмия ден отдайте на празника на Господа, своя Бог, и не вършете никаква работа.
9
Отброй си седем седмици, като започнеш да броиш седемте седмици от деня, в който хванеш сърп за жетва.10 Тогава празнувай празника Седмици на Господа, своя Бог, с доброволен принос, който можеш да дадеш от това, с което Господ, твоят Бог, те е благословил.
11 И се веселете пред Господа, своя Бог, ти, синът ти, дъщеря ти, робът ти, робинята ти и левитът, който е в селищата ти, и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са сред вас, на мястото, което избере Господ, твоят Бог, за да пребъдва там името Му.
12 Помни, че ти беше роб в Египет и трябва да спазваш и да изпълняваш тези наредби.
13
Седем дена празнувай празника Шатри, след като прибереш житото и виното си.14 Веселете се на празника си, ти, синът ти, дъщеря ти, робът ти, робинята ти, левитът и пришълецът, сирачето и вдовицата, които са в селищата ти.
15 Седем дена празнувай пред Господа, своя Бог, на мястото, което избере Господ, твоят Бог. Защото Господ, твоят Бог, ще те благослови във всичко, което си придобил, и във всяко твое начинание и ти наистина ще бъдеш радостен.
16
Три пъти в годината всеки мъж да се явява пред Господа, твоя Бог, на мястото, което избере Той: в празника Безквасници, в празника Седмици и в празника Шатри. Но да не се явяват пред Господа с празни ръце,17 а всеки с доброволен дар според благословението, което Господ, твоят Бог, ти е дал.
18
Във всичките си селища постави съдии и надзорници, които Господ, твоят Бог, ще ти даде според племената ти, за да съдят народа справедливо.19 Недей да съдиш криво, не гледай кой какъв е и не вземай дарове, защото даровете заслепяват очите на мъдрите и изкривяват думите на праведните.
20 Търси само правдата, за да живееш и да завладееш страната, която Господ, твоят Бог, ти дава.
21
Не поставяй ашери от каквото и да е дърво при жертвеника на Господа, своя Бог, който ще си издигнеш,22 и не поставяй такъв стълб, понеже това е омразно на Господа, твоя Бог.
1
Не принасяй в жертва на Господа, своя Бог, вол или овца с недостатък или с някакъв недъг, понеже това е мерзост пред Господа, твоя Бог.2
Ако се намери сред вас в някое от твоите селища, които Господ, твоят Бог, ще ти даде, мъж или жена, които да извършат зло пред Господа, твоя Бог, като престъпят завета Му3 и тръгнат да служат на други богове, и им се поклонят — на слънцето, на месечината или на цялото небесно войнство, което съм забранил,
4 когато ти съобщят това и ти чуеш, разучи добре. И ако наистина е така, ако е сторена такава мерзост в Израил,
5 изведи мъжа или жената, които са извършили това зло, вън при портите на града си и ги пребий с камъни до смърт.
6 Ако някой бъде осъден на смърт, да бъде убиван по думите на двама или трима свидетели; да не бъде убиван по думите само на един свидетел.
7 И нека първо ръката на свидетелите да го погуби и тогава ръката на целия народ; така изтребвай злото сред вас.
8
Ако в случай на кръвопролитие, съдебен спор или нараняване настъпят затруднения в твоите съдилища, стани и се отправи към мястото, което избере Господ, твоят Бог,9 иди при свещениците левити и при съдията, който се случи тогава да е там. Попитай ги и те ще ти кажат как да отсъдиш.
10 Постъпи така, както ти кажат на мястото, което избере Господ, и гледай да изпълниш всичко, на каквото те научат.
11 Придържай се към закона, който ти разяснят, и към присъдата, която ти обявят. Не се отклонявай нито надясно, нито наляво от онова, което ти кажат.
12 Ако някой прояви дързост и не послуша свещеника, който е там на служба пред Господа, твоя Бог, или пък съдията, той трябва да умре — така изтребвай злото от Израил.
13 Целият народ ще чуе за това, ще се бои и занапред няма да проявява дързост.
14
Когато дойдеш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде, завладееш я и се заселиш в нея, и кажеш: „Ще си поставя цар, както другите народи около мене“,15 тогава си постави за цар онзи, когото Господ, твоят Бог, избере. Постави си цар измежду твоите братя; не бива да поставяш над себе си чужденец, който не ти е брат.
16 Ала той да не се сдобива с много коне и да не връща народа в Египет, за да увеличи броя на конете си, защото Господ ви е казал: „Не се връщайте вече по този път!“
17 Да не си взема много жени, за да не се отклонява умът му от правия път; да не трупа прекомерно сребро и злато.
18 А когато се възкачи на царския престол, нека си направи препис на този закон от книгата, която се съхранява от свещениците левити.
19 Нека той да бъде у него и нека го чете през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, да съблюдава всички думи на този закон и тези наредби и да ги изпълнява,
20 за да не се възгордява в сърцето си над своите братя и да не се отклонява от заповедта нито надясно, нито наляво, така че дълго да пребъдва като цар сред Израил. Той и потомците му.
1
За свещениците левити, за цялото Левиево племе няма да има дял и наследство в Израил; те ще се хранят от жертвите за Господа и от Неговото наследство.2 Затова няма да имат наследство сред братята си. Сам Господ е техен дял, както Той им говори.
3
Ето какво трябва да бъде отредено за свещениците от народа — от онези, които принасят в жертва вол или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и вътрешностите;4 давай му също и първия плод — от житото си, от виното си и от елея си, и първата вълна от овцете си,
5 понеже него избра Господ, твоят Бог, измежду всичките ти племена, за да стои да служи в името на Господа — той и синовете му за вечни времена.
6
И ако дойде левит от някое от твоите селища в целия Израил, където е бил пришълец, той може да дойде, когато пожелае, на мястото, което избере Господ,7 и да служи в името на Господа, своя Бог, както всичките негови братя левити, които стоят там пред Господа.
8 Нека те получават по равно от яденето, независимо какъв е техният бащин имот.
9
Когато влезеш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде, не бива да се учиш да вършиш мерзости, каквито са вършили тези народи.10 Нека няма сред вас такъв, който да предава сина си или дъщеря си на огъня, който да предсказва, да гадае, да врачува или да прави магии,
11 да омайва, да вика духове, да върши вълшебства или да говори с мъртви.
12 Защото всеки, който прави това, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, ги прогонва пред тебе.
13 Бъди непорочен пред Господа, своя Бог.
14 Защото тези народи, които ти ще прогониш, слушат гадатели и прорицатели, а на тебе Господ, твоят Бог, не ти е позволил това.
15
Пророк като мене ще издигне Господ, твоят Бог, изсред тебе, измежду твоите братя. Него слушайте!16 Защото ти така моли Господа, своя Бог, на Хорив, когато се бяхте събрали, с думите: „Нека не чуя вече гласа на Господа, своя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра!“
17 Тогава Господ ми рече: „Добро е това, което казаха.
18 Пророк като тебе ще им издигна измежду братята им, ще вложа думите Си в устата Му и Той ще им говори всичко, което Аз Му заповядам.
19 А който не послуша думите Ми, които ще говори от Мое име, Аз ще искам сметка от него.
20 Но пророк, който дръзне да говори от Мое име, каквото Аз не съм му заповядал да говори, или говори от името на други богове, този пророк трябва да умре.“
21
И ако си кажеш: „Как ще познаем думите, които Господ не е изрекъл?“22 трябва да знаеш: когато някой пророк говори от името на Господа и думите му не се сбъднат и не се изпълнят, това са думи, които Господ не е говорил. Говорил ги е пророкът в своята дързост; от него не трябва да се боиш.
1
Когато Господ, твоят Бог, изтреби народите, чиято земя Господ, твоят Бог, ще ти даде, и ти ги прогониш и се заселиш в градовете им и в къщите им,2 тогава си отдели три града в страната си, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш.
3 Направи си път за тях и раздели на три части цялата страна, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да наследиш, за да може в тези градове да потърси убежище всеки, който извърши убийство.
4
А ето какъв убиец може да забегне там и да остане жив: онзи, който убие ближния си без умисъл и преди това не е изпитвал омраза към него;5 например отиде с него в гората да сече дърва, замахне с брадва в ръка да отсече дървото, а желязото изскочи от дръжката, улучи другия и той умре — такъв нека забегне в един от тези градове и ще остане жив.
6 Пътят не трябва да е дълъг, за да не може онзи, който, обзет от гняв, иска да отмъсти за кръвта, да погне убиеца, да го настигне и да го убие, макар той да не заслужава смърт, защото преди това не е изпитвал омраза към него.
7 Затова ти заповядвам: отдели си три града.
8
А когато Господ, твоят Бог, разшири пределите ти, както се е клел на твоите предци, и ти даде цялата страна, която бе обещал на предците ти,9 защото пазиш и изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам — да обичаш Господа, своя Бог, и винаги да вървиш по Неговите пътища, — тогава към тези три града прибави още три,
10 за да не се пролива невинна кръв в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да наследиш, и да не пада върху тебе вината за кръвта.
11
Но ако някой мрази ближния си, причака го и като го нападне, го удари, така че той умре, и тогава потърси убежище в един от тези градове,12 старейшините от града му нека пратят да го вземат оттам и да го предадат в ръцете на онзи, който трябва да отмъсти за кръвта, за да умре.
13 Не гледай към него с пощада, измий от Израил кръвта на невинния, за да ти бъде добре.
14
Не премествай междата на ближния си, която предците ти са поставили в твоя дял, който ще наследиш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш.15
Един свидетел не е достатъчен против някого заради каквото и да било беззаконие или прегрешение, което би извършил; по свидетелствата на двама или трима свидетели да се води всяко дело.16 Ако против някого се яви лъжесвидетел, за да свидетелства против него за беззаконие,
17 нека двамата, между които е съдебният спор, застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които съдят в тези дни.
18 Съдиите са длъжни да разследват подробно и ако се окаже, че това е лъжесвидетел и дава лъжливи показания против брат си,
19 накажете го с това, което е намислил да стори на брат си; така изтребвай злото сред вас.
20 А другите, като чуят, ще се уплашат и занапред няма да вършат такива злини сред вас.
21 Не гледай към него с пощада: живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак!
1
Когато излезеш на бой против враговете си и видиш коне, колесници и народ, по-многоброен от тебе, не се плаши от тях, защото Господ, твоят Бог, Който те изведе от египетската страна, е с тебе.2 И когато влизате в битка, нека свещеникът пристъпи напред, да се обърне към народа
3 и да му каже: „Слушай, Израилю! Днес вие влизате в битка с вашите врагове. Нека сърцето ви не трепне, не се бойте, не бъдете малодушни и не изпитвайте ужас пред тях,
4 защото Господ, вашият Бог, върви с вас, за да се бие против враговете ви и да ви спаси.“
5 А надзорниците нека известят на народа: „Който е съградил нова къща и не я е осветил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да я освети;
6 който е насадил лозе и не го е обрал, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да го обере;
7 който се е сгодил и не се е оженил, нека си тръгне и се върне у дома си, да не би да умре в битката и друг да вземе жена му.“
8 Надзорниците да известят още на народа: „Който е страхлив и малодушен, нека си тръгне и се върне у дома си, за да не прави малодушни сърцата на братята си, както своето сърце.“
9 След като надзорниците известят това на народа, да се поставят военачалници начело на народа.
10
Когато приближиш някой град, за да го превземеш, първо му предложи мир.11 И ако приеме предложението ти за мир и ти отвори портите, целият народ, който се намира в него, да ти станат поданици и да ти работят.
12 Но ако не сключи мир с тебе, а започне против тебе война, подложи го на обсада.
13 И когато Господ, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, погуби с острието на меча всички мъже в него;
14 а жените, децата, добитъка и всичко, което се намира в града — цялата плячка от него, вземи за себе си. И каквото си взел като плячка от враговете си, можеш да ядеш, защото Господ, твоят Бог, ти го е дал.
15 Така постъпвай с всички градове, които са твърде далеч от тебе и не са градове на тукашните народи.
16 Но в градовете на тези народи, които Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, не оставяй жива душа,
17 а ги предай на гибел — хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците, йевусейците, — както Господ, твоят Бог, ти заповяда,
18 за да не ви научат да вършите всичките мерзости, които те са вършили за боговете си, и така да съгрешите против Господа, своя Бог.
19
Когато обсаждаш дълго някой град и воюваш против него, за да го превземеш, не погубвай дърветата, като замахваш с брадва към тях. Те ти служат за храна, затова не ги сечи! Нима дървото в полето е човек, та да го подлагаш на обсада?20 Само дървета, за които знаеш, че не дават плодове за ядене, можеш да погубваш и сечеш; тях използвай при обсадата на града, който ти се противопоставя, докато бъде превзет.
1
Ако в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, се намери убит да лежи сред полето и не се знае кой го е убил,2 нека твоите старейшини и съдии излязат и измерят разстоянието от убития до градовете наоколо.
3 Старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат телица, с която не е работено и не е теглила ярем;
4 и нека старейшините на този град отведат телицата в долина с пресъхнал поток, неорана и незасявана, и там да пречупят врата на телицата.
5 Тогава да пристъпят напред свещениците, Левиевите потомци, понеже Господ, твоят Бог, ги избра да Му служат и да благославят в името на Господа, и по тяхната дума да се отсъжда всяка разпра и насилие.
6 А всички старейшини от този град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината телица
7 и да изрекат като свидетелство: „Нашите ръце не са пролели тази кръв и нашите очи нищо не са видели.
8 Очисти своя народ Израил, който Ти, Господи, си изкупил, и не вменявай на народа Си, Израил, невинна кръв.“ И те ще се очистят от кръвта.
9 А ти трябва да измиваш от себе си кръвта на невинния, като вършиш онова, което е право в очите на Господа.
10
Когато тръгнеш на битка против враговете си и Господ, твоят Бог, ги предаде в твоите ръце, и ти вземеш пленници,11 а сред пленените съзреш красива жена, обикнеш я и поискаш да я вземеш за жена,
12 заведи я у дома си; и нека тя остриже главата си и изреже ноктите си;
13 и като махне дрехите, с които е пленена, да остане у дома ти и да оплаква баща си и майка си цял месец. След това можеш да влезеш при нея, да ѝ станеш мъж и тя да ти бъде жена.
14 Но ако не останеш доволен от нея, пусни я, където желае. Ала не бива да я продаваш за пари или да я правиш робиня, защото ти си я унизил.
15
Ако някой има две жени, едната обичана, а другата необичана, и те му народят синове — и обичаната, и онази, която не е обичана, и ако първородният син е от онази, която не е обичана,16 то когато дели своя имот между синовете си, не може да даде първенство на сина от обичаната пред първородния син от онази, която не е обичана,
17 а трябва да признае за първороден сина от онази, която не е обичана, и да му даде двоен дял от целия си имот, защото той е пръв плод на мъжката му сила — на него принадлежи правото на първородството.
18
Ако някой има буен и непокорен син, който не слуша наставленията на баща си и на майка си и колкото и да са го наказвали, той пак не иска да ги слуша,19 то нека баща му и майка му го вземат и го заведат при старейшините на града си — при портите, където заседават,
20 и да кажат на старейшините от града: „Нашият син е буен и непокорен, не слуша думите ни, разюздан е и е пияница.“
21 Тогава всички жители на града му нека го пребият с камъни до смърт; така изтребвай злото сред вас, цял Израил ще чуе и ще се страхува.
22
Ако някой извърши престъпление, което се наказва със смърт, и бъде осъден, и ти го обесиш на дърво,23 тялото му не бива да остане през нощта на дървото. Погреби го в същия ден, защото обесеният е проклет от Бога и ти не трябва да оскверняваш страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш.
1
Когато видиш, че волът или овцата на твоя брат са се изгубили, не ги оставяй, а ги върни при брат си.2 Ако пък брат ти не живее наблизо или не знаеш кой е, прибери ги у дома си; нека стоят при тебе, докато брат ти ги потърси, и тогава му ги върни.
3 Така постъпвай с осела му, така постъпвай с дрехата му, с всяко нещо, изгубено от брат ти — каквото е изгубил и ти си го намерил; не постъпвай така, сякаш не те засяга.
4
Когато видиш осела на брат си или вола му, паднали на пътя, не ги оставяй, а му помогни да ги вдигне.5
Жена да не носи мъжка дреха, нито мъж да се облича в женско облекло, защото всеки, който върши това, е мерзост пред Господа, твоя Бог.6
Ако видиш по пътя си птиче гнездо на някое дърво или на земята, с пиленца или яйца, и майката лежи върху пиленцата или върху яйцата, не вземай майката заедно с малките.7 Майката пусни, а малките можеш да вземеш, за да ти бъде добре и да живееш дълго.
8
Когато строиш нова къща, огради покрива, за да не навлечеш кръв върху къщата, ако някой падне от него.9
Не засявай лозето си с различни семена, за да не отиде всичко напразно — и семето, което си засял, и плодът от лозето.10
Не впрягай за оран вол и осел заедно.11
Не обличай дреха от вълна и лен, тъкани заедно.12
Направи си ресни по четирите краища на връхната си дреха, с която се намяташ.13
Ако някой вземе жена и след като влезе при нея, я намрази14 и я набеди в постъпки, заради които тръгне мълва, и ѝ излезе лошо име, като казва: „Взех тази жена, влязох при нея и не я намерих девица“,
15 тогава бащата на момичето и майка ѝ нека вземат и изнесат девствените белези на момичето пред градските старейшини при портите
16 и бащата на момичето да каже на старейшините: „Дадох дъщеря си за жена на този човек, а сега той я намрази;
17 и ето набеждава я в постъпки, заради които тръгна мълва, и ѝ излезе лошо име, като казва: „Не намерих дъщеря ти девица“, но ето девствените белези на дъщеря ми.“ И да разгънат долната дреха пред градските старейшини.
18 Тогава старейшините на града да заловят този мъж и да го накажат,
19 като го глобят сто сикли сребро, а той да ги даде на бащата на момичето затова, че заради него е излязло лошо име на израилска девица. Тя пък да остане негова жена и той да не може да се разведе с нея през целия си живот.
20
Но ако казаното излезе истина и момичето не бъде намерена девица,21 тогава да изведат момичето пред вратата на бащиния ѝ дом и мъжете от града да я пребият с камъни до смърт, защото е извършила нещо срамно в Израил, като е блудствала в бащината си къща; така изтребвай злото сред вас.
22
Ако някой бъде хванат в легло с омъжена жена, нека и двамата да бъдат предадени на смърт — и мъжът, който е лежал с жената, и тази жена. Така изтребвай злото от Израил.23
Ако някой срещне в града млада девица, сгодена за мъж, и легне с нея,24 тогава изведете и двамата пред градските порти и ги пребийте с камъни до смърт — момичето, защото не е викала в града за помощ, а мъжа, защото е унизил жената на ближния си; така изтребвай злото сред вас.
25
Но ако някой срещне на полето сгодено момиче и я насили да легне с него, да бъде погубен само мъжът, който е лежал с нея.26 А на момичето не причинявай нищо, момичето не е съгрешило в нищо, достойно за смърт; това е все едно някой да се нахвърли върху ближния си и да го убие.
27 Защото той я е срещнал на полето — сгоденото момиче и да е викало, не е имало кой да го спаси.
28
Ако някой срещне несгодена девойка и я насили да легне с нея, но ги намерят,29 тогава онзи, който е лежал с нея, да даде на бащата на девойката петдесет сикли сребро, а тя да му стане жена, понеже я е унизил; през целия си живот той не може да се разведе с нея.
1
Никой не трябва да взима жената на баща си и да осквернява бащиното легло.2
Онзи, който е скопен или му е отрязан детеродният член, не бива да влиза в обществото на Господа.3
Незаконно роденият да не влиза в обществото на Господа и никой от потомците му до десето племе не бива да влиза в обществото на Господа.4
Амонитец и моавец да не влизат в обществото на Господа и никой от потомците им не бива да влиза никога в обществото на Господа;5 защото те не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте от Египет, и защото наеха против тебе Валаам, Веоровия син, от Петор в Месопотамия, за да те прокълне.
6 Но Господ, твоят Бог, не поиска да слуша Валаам и обърна Господ, твоят Бог, клетвата му в благословение за тебе, понеже Господ, твоят Бог, те обича.
7 Не им пожелавай нито мир, нито благополучие през всичките си дни за вечни времена.
8
Не се отвращавай от идумеец, защото е твой брат; не се отвращавай от египтянин, защото си бил пришълец в страната му.9 Децата, които им се родят от трето племе, могат да влязат в обществото на Господа.
10
Когато отиваш на бой против враговете си, пази се от всичко нечисто.11 Ако някой сред вас е станал нечист поради случилото му се през нощта, нека излезе вън от стана и да не влиза в стана,
12 а привечер да се окъпе във вода и когато слънцето залезе, да влезе в стана.
13
Трябва да имаш също така място вън от стана, където да излизаш по нужда;14 сред оръжията си да имаш и лопатка; и когато клекнеш вън, да изкопаеш пръст и да заровиш онова, което излиза от тебе.
15 Понеже Господ, твоят Бог, пребивава в стана ти, за да те избавя и да предава твоите врагове в ръцете ти, затова станът ти трябва да бъде свят, за да не види Той у тебе нищо нечисто и да се отвърне от тебе.
16
Не предавай роб на господаря му, когато е търсил закрила при тебе от господаря си.17 Да остане при тебе, нека живее сред вас, там, където иска да живее, в някое от твоите селища; не го притеснявай!
18
Да няма блудница от Израилевите дъщери и блудник от Израилевите синове да няма!19 Срещу никакъв облог не внасяй в дома на Господа заплата на блудница или на блудник, защото и двете са мерзост пред Господа, твоя Бог.
20
Не взимай лихва от брат си: нито лихва за пари, нито лихва за храна, нито за нещо друго, за което се взима лихва.21 От чужденец можеш да вземаш лихва, но от брат си не вземай лихва, за да те благослови Господ, твоят Бог, във всичките ти начинания в страната, която отиваш да завладееш.
22
Ако дадеш оброк на Господа, своя Бог, побързай да го изпълниш, защото Господ, твоят Бог, непременно ще го изиска от тебе и върху тебе ще легне грях.23 Ако пък не си дал оброк, няма да имаш грях.
24 Каквото излезе от устата ти, спазвай и изпълнявай според оброка, който си дал на Господа, своя Бог, и устата ти сама е изрекла.
25
Когато влезеш в лозето на ближния си, можеш да ядеш грозде, колкото искаш, докато се наситиш, но в кошницата си не слагай.26 Когато влезеш в нивата на ближния си, късай класове с ръце, но не жъни със сърп нивата на ближния си.
1
Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не му допадне, понеже намира у нея нещо противно, да ѝ напише разводно писмо, да ѝ го връчи и да я изпрати от дома си.2 А тя, когато излезе от къщата му, може да отиде и да се омъжи за друг мъж.
3 Но ако я намрази и вторият ѝ мъж и ѝ напише разводно писмо, и като ѝ го връчи я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за жена,
4 то първият ѝ мъж, който я е напуснал, не може да я вземе отново за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа, а ти не бива да навличаш грях на страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да наследиш.
5
Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война и да не му се възлага нищо. Нека една година остане свободен у дома си и да радва жената, която си е взел.6
Никой да не взема в залог мелница и мелничен камък, защото така взема в залог живот.7
Ако се установи, че някой е отвлякъл някого от братята си, израилтяните, направил го е роб и го е продал, този поробител трябва да умре; така изтребвай злото сред вас.8
При проказа спазвай и изпълнявай всичко, което ви учат свещениците левити; постъпвайте така, както съм ви заповядал.9 Помни как постъпи Господ, твоят Бог, с Мариам по пътя, когато бяхте излезли от Египет.
10
Когато дадеш на ближния си нещо назаем, не влизай в къщата му, за да вземеш залог от него,11 а почакай вън и онзи, на когото си дал назаем, ще ти донесе залога.
12 Ако пък човекът е в нужда, не си лягай да спиш със залога при тебе.
13 Върни му залога до залез слънце, за да си легне той с дрехата си и да те благославя; така ще бъдеш праведен пред Господа, своя Бог.
14
Не онеправдавай изпадналия в нужда сиромах, когото си наел на работа — бил той от братята ти или от пришълците, които живеят в твоята страна, в твоите селища.15 Дай му заплатата същия ден преди слънце да залезе — той е сиромах и на нея се надява, — за да не извика против тебе към Господа и да не легне грях върху тебе.
16
Бащите да не бъдат наказвани със смърт заради децата и децата да не бъдат наказвани със смърт заради бащите; всеки да бъде наказван със смърт заради своя грях.17
Не изопачавай правото на пришълеца и сирачето и не вземай от вдовица дреха в залог.18 Помни, че и ти беше роб в Египет и че Господ, твоят Бог, те освободи оттам; затова ти заповядвам да вършиш това.
19
Когато жънеш нивите си и забравиш сноп на нивата, не се връщай да го вземеш; нека остане за пришълец, сираче и вдовица, за да те благослови Господ, твоят Бог, във всичко, което вършиш.20 Когато брулиш маслините от дървото, не отърсвай повторно клоните; нека остане за пришълец, сираче и вдовица.
21
Когато береш лозето си, не се връщай да го обираш повторно, нека остане за пришълец, сираче и вдовица.22 Помни, че и ти беше роб в Египет; затова ти заповядвам да вършиш това.
1
Когато възникне разпра между хора и те дойдат и застанат пред съда, нека оправдаят правия и осъдят виновния.2 И ако виновният е наказан с бой, съдията да заповяда да го повалят и пред него да му ударят толкова удари, колкото е наказанието му.
3 Може да му нанесат четиридесет удара, но не повече — да не би, ако ударите са повече, твоят брат да бъде унизен в очите ти.
4
Не връзвай устата на вола, когато вършее.5
Ако братя живеят заедно и един от тях умре, а няма син, жената на умрелия не трябва да става жена на чужд мъж, извън семейството. Нейният девер да влезе при нея и да я вземе за своя жена, за да изпълни задължението си като девер.6 И първородният, когото тя роди, да носи името на умрелия брат, за да не се изличи името му в Израил.
7 Но ако той не поиска да вземе снаха си, снаха му да отиде при градските порти и да каже пред старейшините: „Моят девер не иска да съхрани името на брат си в Израил и отказва да изпълни задължението си като девер.“
8 Тогава старейшините на града му да го извикат и да поговорят с него. Но ако той упорства и рече: „Не искам да я взема за жена“,
9 нека снаха му пристъпи към него пред очите на старейшините и като събуе обувката от крака му, да плюе в лицето му и да каже: „Така се постъпва с човек, който не съзижда дома на брат си.“
10 И тогава в Израил ще му излезе име „Дом на събутия“.
11
Ако се сбият двама души и жената на единия се намеси, за да освободи мъжа си от ръката на този, който го бие, и посегне и го хване за срамните му части,12 отсечи ѝ ръката; окото ти да не я пожали!
13
Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки.14 В дома си да нямаш различни ефи, голяма и малка.
15 Верни и точни теглилки да имаш и вярна и точна ефа да имаш, за да живееш дълго в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде.
16 Защото мерзост е пред Господа, твоя Бог, всеки, който върши неправда.
17
Помни какво ти стори Амалик по пътя, когато излязохте от Египет;18 как излезе насреща ти по пътя, когато ти беше изнемощял от умора, и без да се побои от Бога, погуби онези, които изнурени изостанаха от тебе.
19 Затова когато Господ, твоят Бог, ти даде покой от всичките ти врагове около страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, изтрий спомена за Амалик под небето, не забравяй това!
1
Когато дойдеш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде да завладееш, и се заселиш в нея,2 вземи първите плодове, които си добил от полето в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде, сложи ги в кошница и иди на мястото, което Господ, твоят Бог, избере, за да пребъдва името Му там.
3 Тогава се яви пред свещеника, който по това време ще бъде там, и му кажи: „Днес изповядвам пред Господа, твоя Бог, че влязох в страната, за която Господ се е клел на предците ни, че ще ни даде.“
4 Свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я сложи пред жертвеника на Господа, твоя Бог.
5 А ти в отговор кажи пред Господа, своя Бог: „Моят баща беше скитащ арамеец, той отиде в Египет и живя като пришълец с малък брой хора, но там от него произлезе голям, силен и многоброен народ.
6 Но египтяните се отнасяха зле с нас, унизяваха ни и ни налагаха тежка работа.
7 Тогава ние се обърнахме към Господа, Бога на предците ни, и Господ чу нашите вопли, видя бедите ни, мъките ни и неволите ни.
8 И Господ ни изведе от Египет със силна ръка и издигната десница, със страшни знамения и чудеса,
9 доведе ни на това място и ни даде тази страна — страна, където текат мляко и мед.
10 Затова, ето сега донесох първите плодове от страната, която Ти, Господи, ми даде.“ Тогава ги постави пред Господа, своя Бог,
11 и се веселете за всички блага, които Господ, твоят Бог, даде на тебе и на дома ти — ти, левитът и пришълецът, който живее сред вас.
12
Когато в третата година, годината за плащане на десятъка, отделиш десятъка от всичко, което е родила земята ти, и го дадеш на левита, на пришълеца, на сирачето и вдовицата, за да ядат в селищата ти и да се наситят,13 тогава кажи пред Господа, своя Бог: „Събрах всичко, което е свято в къщата ми, и го дадох на левита, на пришълеца, на сирачето и на вдовицата според всички заповеди, които си ми дал; аз не престъпих Твоите заповеди и не ги забравих;
14 не съм ял от него по време на скръб, не съм го изразходвал за нещо нечисто, нито съм давал от него за мъртвец. Послушах гласа на Господа, своя Бог, изпълних всичко, каквото Ти ми заповяда.
15 Погледни от святото Си жилище, от небесата, и благослови Своя народ Израил и страната, която ни даде, както си се клел на предците ни — страна, където текат мляко и мед.“
16
Днес Господ, твоят Бог, ти заповядва да изпълняваш тези наредби и закони: спазвай ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа!17 Днес ти изрече пред Господа, че Той ще бъде твой Бог, че ще ходиш по Неговите пътища, ще пазиш наредбите Му, заповедите Му и законите Му и ще слушаш Неговия глас.
18 И днес Господ изрече пред тебе, че ти ще бъдеш Негов народ, както ти е обещал, ако пазиш всичките Му заповеди,
19 и че Той ще те постави по-високо от всички народи, които е създал — за почит, слава и великолепие, — за да бъдеш свят народ на Господа, своя Бог, както Той ти е обещал.
1
Тогава Мойсей и старейшините на Израил заповядаха на народа: „Следвайте всички заповеди, които днес ви даваме!2 В деня, когато преминеш отвъд Йордан в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде, постави големи камъни, измажи ги с вар
3 и напиши на тях всички думи на този закон, когато преминеш отвъд, за да навлезеш в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде — страна, където текат мляко и мед, както ти е обещал Господ, Бог на предците ти.
4 Затова когато преминете Йордан, поставете на планината Гевал тези камъни, за които ви заповядвам днес, и ги измажете с вар.
5 Там издигни жертвеник на Господа, своя Бог, жертвеник от камъни, без сечива от желязо.
6 Жертвеника на Господа, своя Бог, издигни от цели камъни и принасяй върху него всеизгаряния на Господа, своя Бог.
7 И мирни жертви принасяй, и яж там, и се весели пред Господа, своя Бог.
8 А върху камъните ясно и грижливо напиши всички думи на този закон.“
9
Тогава Мойсей и свещениците левити се обърнаха към целия Израил: „Слушай внимателно, Израилю! Ти днес стана народ на Господа, своя Бог.10 Затова слушай гласа на Господа, своя Бог, и изпълнявай Неговите заповеди и наредби, които днес ти заповядвам.“
11
И в същия ден Мойсей заповяда на народа:12 „Когато преминете Йордан, ето кои трябва да застанат на планината Гаризим, за да благославят народа: Симеон, Левий, Юда, Исахар, Йосиф и Вениамин;
13 и ето кои трябва да застанат на планината Гевал, за да изрекат проклятие: Рувим, Гад, Асир, Завулон, Дан и Нефталим.
14
Тогава левитите с висок глас да изрекат пред всички израилтяни:15 „Проклет да е, който направи издялан или излят кумир, мерзост пред Господа, сътворен от ръката на художник, и го постави на тайно място!“ И целият народ да отговори и каже: „Амин!“
16
„Проклет да е, който хули баща си и майка си!“ И целият народ да каже: „Амин!“17
„Проклет да е, който премести междата на ближния си!“ И целият народ да отговори и каже: „Амин!“18
„Проклет да е, който отбие слепия от пътя!“ И целият народ да каже: „Амин!“19 „Проклет да е, който изопачава правото на пришълеца, на сирачето и на вдовицата!“ И целият народ да каже: „Амин!“
20
„Проклет да е, който легне с жената на баща си, защото осквернява бащиното легло!“ И целият народ да каже: „Амин!“21
„Проклет да е, който легне с каквото и да е животно!“ И целият народ да каже: „Амин!“22
„Проклет да е, който легне със сестра си — дъщеря на баща си или дъщеря на майка си!“ И целият народ да каже: „Амин!“23
„Проклет да е, който легне с тъща си!“ И целият народ да каже: „Амин!“24
„Проклет да е, който тайно убие ближния си!“ И целият народ да каже: „Амин!“25
„Проклет да е, който приеме подкуп, за да убие невинен човек!“ И целият народ да каже: „Амин!“26
„Проклет да е, който не спазва думите на този закон и не ги изпълнява!“ И целият народ да каже: „Амин!“1
Ако се вслушваш в гласа на Господа, своя Бог, спазваш и изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ, твоят Бог, ще те постави по-високо от всички народи на земята.2 И всички тези благословии ще те достигнат и ще се изпълнят върху тебе, ако слушаш гласа на Господа, своя Бог.
3
Благословен ще бъдеш в града, благословен ще бъдеш и на полето.4
Благословени ще бъдат плодът на твоята утроба, плодът на земята ти и народеното от добитъка ти — телета и агънца.5
Благословени ще бъдат кошът и нощвите ти.6
Благословен ще бъдеш, когато влизаш у дома, и благословен, когато излизаш.7
Господ ще поразява пред тебе враговете ти, които се надигат против тебе: по един път те ще тръгват против тебе, а по седем пътища ще бягат пред тебе.8
Господ ще ти прати благословение и върху житниците ти, и върху всичките ти начинания и ще те благославя в страната, която Господ, твоят Бог, ще ти даде.9
Господ ще те въздигне за Свой свят народ, както ти се е клел, ако спазваш заповедите на Господа, своя Бог, и ходиш по Неговите пътища;10 тогава всички народи на земята ще видят, че ти се наричаш с името на Господа, и ще се боят от тебе.
11 И Господ ще ти даде изобилие на блага: обилен плод на твоята утроба, на добитъка ти и на нивите ти в страната, за която Господ се е клел на предците ти да ти даде.
12 Господ ще ти разкрие богатствата на Своята съкровищница — небето, за да дава дъжд на земята ти навреме и да благославя всички дела на ръцете ти; и ще даваш назаем на много народи, но нищо няма да взимаш назаем.
13 Господ ще те направи глава, а не опашка, и ти ще си винаги горе и никога долу, ако слушаш заповедите на Господа, своя Бог, които днес ти заповядвам да спазваш и да изпълняваш.
14 От всички думи, които днес ти заповядвам, не се отклонявай нито надясно, нито наляво и не тръгвай след други богове, за да им служиш.
15
Но ако не слушаш гласа на Господа, своя Бог, не спазваш и не изпълняваш всичките Му заповеди и наредбите Му, които днес ти давам, тогава всички тези проклятия ще те достигнат и ще се изпълнят върху тебе.16
Проклет ще бъдеш в града, проклет ще бъдеш и в полето.17
Проклети ще бъдат кошът ти и нощвите ти.18
Проклети ще бъдат плодът на твоята утроба, плодът на земята ти и народените телета и агънца.19
Проклет ще бъдеш, когато влизаш у дома, и проклет — когато излизаш.20
Господ ще праща върху тебе проклятие, смут и разруха във всяко начинание, с което се заемеш, докато бъдеш изтребен; и ти скоро ще загинеш заради злите си дела, тъй като Ме изостави.21 Господ ще прати мор върху тебе, докато те изтреби от страната, в която отиваш да я завладееш.
22 Господ ще те порази с немощ и огън, с треска и възпаление, с жега, суша и главня по житата и те ще те преследват, докато погинеш.
23 Небето над главата ти ще стане мед, а земята под тебе — желязо.
24 Господ ще превърне дъжда в страната ти на прах и на пепел и ще пада върху тебе от небето, докато бъдеш изтребен.
25
Господ ще те остави да бъдеш поразен от враговете ти: по един път ще тръгваш против тях, а по седем пътища ще бягаш пред тях. И гибелта ти ще бъде пример за всички царства на земята.26 Трупът ти ще стане плячка за птици и зверове и няма да има кой да ги прогони.
27 Господ ще те порази с египетска язва, със струпеи, с краста и с обриви, за които лек няма да намериш.
28 Господ ще те порази с лудост, със слепота и с умопомрачение.
29 И ще ходиш пипнешком по пладне, както слепец ходи пипнешком в мрак, и по пътя си няма да стигнеш до успех. Цял живот ще бъдеш потискан и ограбван и няма да има кой да ти се притече на помощ.
30
За жена ще се сгодиш, но друг ще спи с нея; къща ще построиш, но няма да живееш в нея; лозе ще насадиш, но няма да вкусиш от плода му.31 Вола ти пред тебе ще заколят и няма да ядеш от него; осела ти ще отнемат и няма да ти го върнат; овцете ти ще бъдат дадени на враговете ти и няма да има кой да те защити.
32 Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат продадени на друг народ; очите ти ще гледат и всеки ден ще чезнат по тях, и няма да можеш да сториш нищо.
33 Плода на земята ти и всичко, което си придобил, ще яде непознат народ и ти цял живот ще бъдеш притесняван и измъчван.
34 И ще полудееш от това, което виждат очите ти.
35 Господ ще те порази с гнойни рани по коленете и бедрата — от стъпалата на краката до темето на главата ти, за които няма да намериш лек.
36 Господ ще отведе тебе и царя, когото ще поставиш над себе си, при народ, който не си познавал, нито ти, нито предците ти; и там ще служиш на други богове — богове от дърво и камък.
37 И всички народи, при които Господ те отведе, ще изпитват отвращение към тебе, ще злословят и ще ти се присмиват.
38
Много семе ще засееш на полето, но малко ще пожънеш, защото скакалци ще го изядат.39 Лозя ще садиш и обработваш, но вино няма да пиеш, нито грозде ще береш, защото червеи ще го изядат.
40 Навред ще имаш маслинови дървета, но с елей няма да се помажеш, защото маслините ти ще окапят.
41 Синове и дъщери ще родиш, но те няма да са твои, защото ще бъдат отведени в плен.
42 Всички твои дървета и плода на земята ти главня ще погуби.
43 Пришълецът сред вас ще се издига все по-високо над тебе, а ти ще пропадаш по-ниско и по-ниско.
44 Той ще ти дава назаем, но ти няма да можеш да му даваш назаем; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.
45
Всички тези проклятия ще връхлетят върху тебе, ще те гонят и ще те застигат, докато бъдеш погубен; защото ти не послуша гласа на Господа, своя Бог, и не спази Неговите заповеди и наредби, които ти даде.46 Те ще останат винаги върху тебе и потомството ти като знамение и чудо,
47 понеже не си служил на Господа, своя Бог, с веселие и радост в сърцето, макар и всичко да бе в изобилие.
48 Затова ти ще служиш на враговете си, които Господ ще прати против тебе, в глад и жажда, в голота и всякакви лишения. Той ще сложи на шията ти железен ярем, докато те погуби.
49
Господ ще прати против тебе народ отдалеч, от края на земята; като орел ще се спусне народ, чийто език ти не разбираш,50 свиреп народ, който нито стар ще почита, нито млад ще пожали.
51 Той ще яде плода на добитъка и плода на земята ти, докато те унищожи, защото няма да ти остави нито жито, нито вино, нито елей, нито телетата ти, нито агнетата ти, докато не те погуби.
52 И ще те подложи на обсада във всичките ти градове, докато по цялата земя рухнат високите ти и укрепени стени, на които си се уповавал; ще те подложи на обсада във всичките ти градове по цялата земя, която Господ, твоят Бог, ти даде,
53 и при тази обсада и гнет, на които твоят враг ще те подложи, ти ще ядеш плода на утробата си, плътта на синовете и дъщерите си, които Господ, твоят Бог, ти е дал.
54 Мъжът сред вас, изнежен от разкош, безжалостно ще гледа на своя брат, на любимата жена и на оцелелите деца, които още има,
55 и на никого от тях няма да даде от плътта на децата си, които ще яде, защото няма да му остане нищо друго при обсадата и гнета, на който ще те подложи врагът ти във всичките ти градове.
56 Жената сред вас, изнежена от разкош, която от изисканост и изтънченост не стъпва на земята, безжалостно ще гледа на любимия си мъж, на сина си и на дъщеря си,
57 на изтърсака, излязъл между краката ѝ, на децата, които ще роди; защото тайно ще ги яде от недоимък при обсадата и гнета, на който ще те подложи врагът ти в твоите градове.
58
Ако не изпълняваш точно всички думи на този закон, които са написани в тази книга, и не се боиш от това славно и страшно име — Господ, твой Бог,59 тогава Господ ще прати върху тебе и твоето потомство невиждани напасти, напасти големи и дълготрайни и болести тежки и неизлечими.
60 И ще навлече върху тебе всички египетски болести, от които ти се боеше, и от тях няма да се отървеш;
61 Господ ще те порази и с всяка болест и напаст, които не са написани в книгата на този закон, докато бъдеш изтребен.
62 И ще останете малцина вие, които бяхте многобройни като звездите на небето, понеже не слушахте гласа на Господа, своя Бог.
63 И както Господ се радваше, когато ви правеше добро и ви умножаваше, така ще се радва Господ, когато ви погубва и изтребва; и вие ще бъдете изгонени от страната, в която отивате, за да я завладеете.
64
Господ ще те разпръсне сред всички народи — от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти, нито предците ти са познавали — богове от дърво и камък.65 Но и сред тези народи няма да намериш покой, нито ще има къде кракът ти да стъпи за отмора; там Господ ще направи сърцето ти боязливо, очите ти угаснали, а душата ти отчаяна.
66 Животът ти ще виси на косъм, ще трепериш денем и нощем и няма да бъдеш сигурен за живота си.
67 Ще си казваш сутрин: „Дано да се мръкне!“ И ще си казваш вечер: „Дано да се съмне!“ — заради страха в сърцето ти и заради онова, което ще виждат очите ти.
68 И Господ ще те върне в Египет на кораби по онзи път, за който ти казах: „Ти вече няма да го видиш!“, и там ще искате да се продадете на враговете си за роби и робини, но няма да има кой да ви купи.
69
Ето думите на завета, който Господ заповяда на Мойсей да сключи с израилтяните в моавската страна, освен завета, който сключи с тях в Хорив.1
Тогава Мойсей свика целия Израил и им каза: „Вие видяхте всичко, което Господ стори пред очите ви в египетската земя с фараона, с всичките му служители и с цялата му страна —2 големите изпитания, които видяха очите ти, големите знамения и чудеса;
3 но до този ден Господ не ви даде разум, за да разбирате, очи, за да виждате, и уши, за да слушате.
4 Четирийсет години ви водих през пустинята и дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ви не се скъсаха на нозете ви;
5 хляб не ядохте и вино и сикер не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.
6 И когато дойдохте на това място, на бой срещу нас излязоха есевонският цар Сихон и васанският цар Ог, ала ние ги сразихме,
7 завладяхме страната им и я дадохме като дял на Рувимовото и Гадовото племе и на половината Манасиево племе.
8 Затова пазете думите на този завет и ги изпълнявайте, за да имате успех във всичко, което вършите.
9
Днес всички вие стоите пред Господа, своя Бог — предводителите на племената ви, старейшините ви, надзорниците ви, всички мъже на Израил,10 децата ви, жените ви, пришълците във вашия стан, от дърваря до водоносеца,
11 за да встъпиш в завета на Господа, своя Бог, и в клетвения договор, който Господ, твоят Бог, ще сключи днес с тебе,
12 за да те утвърди днес за Свой народ и да ти бъде Бог, както ти е казал и както се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков.
13 И аз не сключвам този завет и този клетвен договор само с вас,
14 а както с онези, които днес стоят тук с нас пред Господа, нашия Бог, така и с онези, които не са днес тук с нас.
15
Защото вие знаете как живяхме в египетската страна и как вървяхме сред народите, през които преминахте,16 и видяхте мерзостите им и кумирите от дърво, камък, сребро и злато, които са при тях.
17 Затова да няма между вас мъж или жена, род или племе, чието сърце да се отвърне днес от Господа, за да отиде да служи на боговете на тези народи; да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин —
18 някой, който, като чуе думите на тази клетва, сам да се благослови с думите: „Ще ми е добре, дори да правя каквото си поискам!“ Тогава покрай сухото и мокрото ще изгори.
19 На такъв Господ няма да прости; веднага гневът на Господа и яростта Му ще пламнат против този човек и всяко проклятие, което е написано в тази книга, ще падне върху него и Господ ще изличи името му под небето.
20 И ще го отдели Господ от всички племена на Израил за погибел според всички проклятия на завета, написани в тази книга на закона.
21
Тогава идното поколение, децата ви, които ще ви наследят, и чужденецът, който ще дойде от далечна земя, като видят бедите на тази страна и напастите, които Господ е пратил върху нея, ще кажат:22 „Жупел и сол е навред, цялата страна е пожарище; нито засяват, нито ражда, нито никне върху нея трева, както при гибелта на Содом и Гомора, на Адма и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си.“
23 И всички народи ще питат: „Защо Господ стори това на тази страна? Защо е този яростен гняв?“
24 А отговорът ще бъде: „Защото изоставиха завета на Господа, Бога на предците си, който Той сключи с тях, когато ги изведе от египетската страна,
25 и отидоха да служат на други богове и да им се покланят — богове, които те не знаеха и които Той не бе им отредил.
26 Затова се разпали гневът на Господа против тази страна и Той прати върху нея всички проклятия, които са написани в тази книга.
27 И ги изтръгна Господ от страната им с гняв, ярост и страшно негодувание и ги прати в друга страна, където са и днес.“
28 Онова, което е скрито, принадлежи на Господа, нашия Бог, а което е явно — на нас и на децата ни за вечни времена, за да изпълняваме всички думи на този закон.
1
Когато над тебе се сбъднат всички тези думи — благословиите и проклятията, които ти изложих, и ти ги вземеш присърце сред всички народи, между които Господ, твоят Бог, те разпилее,2 и от все сърце и душа се обърнеш към Господа, своя Бог, и послушаш гласа Му, ти и твоите синове, както днес ти заповядвам,
3 тогава Господ, твоят Бог, ще промени твоята участ, ще се смили над тебе и пак ще те събере от всички народи, между които Господ, твоят Бог, те е разпръснал.
4 Дори да бъдеш разпилян от единия до другия край на небето, и оттам ще те събере Господ, твоят Бог, и оттам ще те вземе.
5 И ще те доведе Господ, твоят Бог, в страната, която са владели твоите предци, и ти ще я владееш. И Той ще ти стори добро и ще те направи по-многоброен от предците ти.
6
Господ, твоят Бог, ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живееш.7 И ще обърне Господ, своят Бог, всички тези проклятия върху враговете ти и върху онези, които те ненавиждат и те преследват.
8 А ти отново ще слушаш гласа на Господа и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам.
9 И Господ ще ти даде изобилие на блага във всяко твое начинание, обилен плод на твоята утроба, на добитъка ти и на нивите ти, защото Господ отново ще се радва на твоето благоденствие, както се е радвал на предците ти,
10 ако слушаш гласа на Господа, своя Бог, и спазваш заповедите Му и наредбите Му, написани в тази книга на закона, и ако се обърнеш към Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.
11
Тази заповед, която днес ти давам, не е непосилна за тебе, нито е далечна.12 Тя не е на небето, та да речеш: „Кой би възлязъл за нас на небето и би ни я донесъл, за да я чуем и да я изпълняваме?“
13 Нито е отвъд морето, та да речеш: „Кой би прекосил морето и би ни я донесъл, за да я чуем и да я изпълняваме?“
14 Напротив, това слово е много близо до тебе, в устата ти и в сърцето ти — за да го изпълняваш.
15
Ето днес полагам пред тебе живота и доброто, смъртта и злото:16 ако слушаш заповедите на Господа, своя Бог, които днес ти заповядвам — да обичаш Господа, своя Бог, да ходиш по Неговите пътища и да изпълняваш заповедите, наредбите и законите Му, тогава ще живееш и ще станеш многоброен, и Господ, твоят Бог, ще те благослови в страната, в която отиваш, за да я завладееш;
17 но ако се отвърне сърцето ти и не слушаш, ако се заблудиш и започнеш да се кланяш на други богове и да им служиш,
18 днес ви заявявам, че вие ще загинете и няма да останете за дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.
19 Призовавам днес небето и земята за свидетели против вас: положих днес пред тебе живот и смърт, благословение и проклятие. Затова избери живота, за да живете ти и твоето потомство!
20 Обичай Господа, своя Бог, слушай гласа Му и бъди привързан към Него, защото в това са твоят живот и твоето дълголетие; така ти ще пребъдваш в страната, за която Господ се е клел на предците ти Авраам, Исаак и Яков, че ще им я даде.“
1
След това Мойсей излезе пред цял Израил и като изрече тези думи,2 добави: „Сега съм на сто и двадесет години, не мога вече да ви водя; а и Господ ми каза: „Ти няма да преминеш през Йордан.“
3 Господ, твоят Бог, Сам ще тръгне пред тебе, Той ще изтреби тези народи пред тебе и ти ще ги завладееш; Иисус ще тръгне пред тебе, както Господ е казал.
4 И ще постъпи Господ с тях така, както постъпи със Сихон и Ог, аморейските царе, и със страните им, които съсипа.
5 А когато Господ ги предаде на вас, и вие ще постъпите с тях според всички заповеди, които съм ви дал.
6 Бъдете силни и храбри, не се бойте и не изпитвайте ужас от тях, защото Господ, твоят Бог, Сам ще тръгне с тебе; Той няма да отстъпи от тебе и няма да те изостави.“
7
Тогава Мойсей повика Иисус и му рече пред цял Израил: „Бъди силен и храбър, защото ти ще влезеш с този народ в страната, за която Господ се е клел на предците им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство.8 Сам Господ ще тръгне пред тебе, Той ще бъде с тебе, няма да отстъпи от тебе и няма да те изостави. Не се бой и не унивай!“
9
И Мойсей написа този закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега на Господния завет, и на всички старейшини на Израил.10 Мойсей се обърна към тях и направи завещание: „В края на всяка седма година, в годината на опрощаването, през празника Шатри,
11 когато цял Израил се събира пред Господа, своя Бог, на мястото, което Той избере, чети на глас този закон пред всички израилтяни!
12 Събери народа — мъже, жени, деца и пришълците в твоите селища, за да слушат и да се научат да се боят от Господа, вашия Бог, и усърдно да изпълняват всички думи на този закон!
13 Нека синовете им, които не знаят, да чуят и да се научат да се боят от Господа, вашия Бог, през всички дни, докато живеете в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете!“
14
Тогава Господ каза на Мойсей: „Ето приближава краят на дните ти! Повикай Иисус и застанете в скинията на събранието, за да му дам Своите наставления.“ Мойсей и Иисус отидиха и застанаха в скинията на събранието.15 И Господ се яви в скинията в облачен стълб; и облачният стълб застана при входа на скинията.
16
И Господ каза на Мойсей: „Ето ти скоро ще бъдеш положен при предците си, а този народ ще тръгне да блудства след чуждите богове на страната, в която ще отиде — ще Ме изостави и ще престъпи завета, който сключих с него.17 И в онзи ден ще пламне гневът Ми против него и Аз ще ги изоставя, и ще скрия лицето Си от тях, и ще се превърнат в хищна плячка, много злини и скърби ще ги сполетят и ще се питат в онзи ден: „Не ни ли сполетя това зло, защото нашият Господ не е вече с нас?“
18 Но в онзи ден Аз наистина ще скрия лицето Си от тях заради всичките злини, които са сторили, като са се обърнали към други богове.
19
А сега запишете си тази песен и научи израилтяните на нея; вложи я в устата им, за да ми бъде тази песен свидетелство против синовете на Израил.20 Защото Аз ще ви въведа в страната, където текат мляко и мед, както се клех на предците им, и те ще ядат до насита и ще се преситят; тогава ще се обърнат към други богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят и ще нарушат завета Ми.
21 И когато ги сполетят много злини и скърби, тази песен ще говори против тях като свидетел, защото ще бъде в устата на потомството им и няма да бъде забравена. Аз знам какви са техните помисли още отсега, преди да съм ги въвел в страната, за която им се клех.“
22 И така, Мойсей записа тази песен в същия ден и научи израилтяните на нея.
23
А Господ даде заръка на Иисус, Навиновия син, и му каза: „Бъди силен и храбър, защото ти ще въведеш синовете на Израил в страната, за която им се клех, и Аз ще бъда с тебе.“24
И когато Мойсей написа в книга наредбите на този закон докрай,25 заповяда на левитите, които носеха ковчега на Господния завет:
26 „Вземете тази книга на закона и я сложете до ковчега на завета на Господа, вашия Бог, за да бъде там свидетелство против вас.
27 Защото аз зная вашето упорство и твърдоглавието ви. Дори днес, когато съм още жив и съм сред вас, вие сте непокорни на Господа, а какви ли ще сте след смъртта ми!
28 Съберете при мене всички старейшини на племената си и вашите надзорници, за да изрека пред тях тези думи и да призова против тях за свидетели небето и земята;
29 защото зная, че след смъртта ми вие ще се покварите и ще се отклоните от пътя, който ви завещах. И не след дълго ще ви сполетят злини, защото постъпвате нечестиво пред Господа и с делата си предизвиквате гнева Му.“
30
Тогава Мойсей изрече открай докрай, пред цялото събрание на Израил, думите на следната песен:1
„Слушай, небе, аз ще говоря;2
Да се разлее като дъжд учението ми,
да бликнат като роса словата ми,
като ситен дъждец по злакове,
като из ведро да вали по тревите!
3
Името на Господа ще прославя;
въздайте слава на нашия Бог!
4
Той е твърдината! Делата Му са съвършени,
всичките Му пътища са праведни!
Бог е верен и няма неправда у Него.
Той е справедлив и истинен!
5
Но децата Му извършиха светотатство пред Него —
твърдоглаво и покварено потомство!
6
Така ли въздаваш благодарност на Господа,
глупав и неразумен народе?
Не е ли Той твоят Отец, Който те е изкупил,
Който те е създал и утвърдил?
7
Спомни си отдавна минали дни,
помисли за годините на толкова поколения.
Попитай своя баща — и той ще ти каже,
старците си — и те ще ти дадат отговор.
8
Когато Всевишният даваше наследство на народите,
когато разселваше потомците на Адам,
постави граници между народите според броя на Израилевите синове;
9
защото дял на Господа е Неговият народ,
Яков Му е наследство по жребий.
10
Той го намери в безлюдна земя,
в степ, огласяна от вой на зверове,
закриляше го и бдеше над него,
пазеше го като зеницата на окото Си.
11
Както орлица избутва полека своите пилци от гнездото
и кръжи над тях
с разперени криле,
за да ги вдигне и понесе в полета си,
12
така Господ Сам го водеше
и нямаше с него чужд бог.
13
Той го издигна на хълмиста земя,
нахрани го с плодове от полето,
накърми го с мед от камъка
и с елей от скала като кремък;
14
и с краве масло, и с овче мляко;
с тлъстина от агнета,
от васански овни и от козли,
с най-отбрана пшеница;
ти пи и вино — кръвта на лозата.
15
И се охрани Израил и стана твърдоглав;
затлъстя, надебеля и се угои.
Тогава изостави Бога, Който го създаде,
презря Твърдината на спасението си.
16
С чужди богове разпалиха Неговата ревност,
с мерзости Го разгневиха.
17
Принасяха жертви на бесове, а не на Бога,
на богове, които не познаваха,
на нови богове, появили се отскоро,
които предците ви не са почитали.
18
Твърдината, Която те роди, ти изостави
и забрави Бога, Който те е създал.
19
Господ видя това и в гнева Си
отхвърли Своите синове и дъщери;
20
и рече: „Ще скрия лицето Си от тях
и ще видя края, който ги очаква;
защото те са покварено поколение,
деца, в които няма вярност.
21
Те разпалиха ревността Ми с един бог, който не е Бог,
с мерзостите си Ме оскърбиха;
затова и Аз ще разпаля ревността им с един народ, който не е народ —
с неразбран народ ще ги оскърбя.
22
Защото огън пламна от ноздрите Ми
и ще се разгори до дъното на преизподнята;
той ще погълне земята и плодовете ѝ,
ще разтопи основите на планините.
23
Ще стоваря върху тях беди
и ще ги обсипя със стрелите Си.
24
Силите им ще сломи гладът,
ще бъдат покосени от треска
и от страшна напаст;
ще ги хвърля срещу зъбите на хищници
и срещу отровата на земните влечуги.
25
На улицата — меч, а в домовете ужас
ще погубва техните деца,
младежа и девицата,
кърмачето и стареца.
26
Дори бих казал: ще ги разпръсна
и ще излича спомена за тях сред хората,
27
ако не се безпокоях от неприятелската злост —
да не би враговете им да си въобразят
и да рекат: „Нашата ръка е могъща,
а не Господ стори всичко това!“
28
Защото те са народ неразумен
и нямат разсъдък.
29
О, да бяха разумни
да проумеят и осъзнаят каква ще е тяхната участ!
30
Как би могъл един да прогони хиляда,
а двама да обърнат десет хиляди в бягство,
ако Твърдината им не би ги предала
и Господ не би ги изоставил!
31
Но тяхната твърдина не е като нашата Твърдина;
враговете ни нека сами да отсъдят това!
32
Защото тяхното лозе е от содомската лоза
и от гоморските полета;
гроздето им е грозде отровно,
това са гроздове горчиви.
33
Виното им е змийска отрова,
гибелна отрова на пепелянка.
34
Нима това не е скрито у Мене,
запечатано в съкровищницата Ми
35
до деня на възмездието и отплатата,
когато се подхлъзне кракът им?
Защото е близо денят на тяхната гибел,
скоро ще видят своята участ.
36
Господ ще съди Своя народ
и ще се смили над слугите Си,
когато види, че силата ги е напуснала
и не е останал никой, било роб или свободен.
37
И тогава ще попита: „Къде са боговете им,
твърдината, която им беше упование?“
38
Боговете, които ядяха тлъстина от жертвите им
и пиеха вино от възлиянията им,
нека те станат и ви помогнат!
Нека ви бъдат закрила!
39
Вижте сега, че Аз съм Този, Който съм,
и освен Мене няма Бог!
Аз погубвам и Аз съживявам,
Аз наранявам и Аз изцелявам
и няма кой да избави подвластен на ръката Ми.
40
Ето издигам десницата Си към небето и заявявам:
„Жив съм за вечни времена!“
41
Когато блесне острият Ми меч,
за да въздава съд ръката Ми,
ще отмъстя на враговете Си
и ще дам отплата на ненавистниците Си.
42
Ще напоя стрелите Си с кръв
и мечът Ми ще се насити на месо,
на кръв от убити и пленени,
на глави от вражески началници.“
43
Ликувайте, небеса, заедно с Него и Му се поклонете, всички ангели Божии!
Защото Той ще отмъсти за кръвта на слугите Си,
ще отмъсти на враговете Си и ще очисти страната на народа Си.“
44
Тогава Мойсей дойде при народа заедно с Иисус, Навиновия син, и изрече открай докрай думите на тази песен.45 И когато Мойсей изрече всички тези думи пред целия Израил,
46 той им каза: „Вложете в сърцето си всички думи, които днес изрекох пред вас, и ги завещайте на децата си, за да изпълняват усърдно всички думи на този закон.
47 Защото това не са празни думи за вас, а ваш живот; чрез тези думи ще живеете дълго в страната, в която преминавате през Йордан, за да я завладеете.“
48
И в същия онзи ден Господ каза на Мойсей:49 „Изкачи се на планината Аварим, на възвишението Нево, което се намира в моавската страна срещу Йерихон, и погледни към ханаанската страна, която Аз ще дам за владение на Израилевите синове!
50 Там, на планината, на която си се изкачил, ти ще умреш и ще се върнеш при предците си, както твоят брат Аарон умря на планината Ор и се върна при предците си;
51 защото не Ми се покорихте пред израилтяните при водите на Мерива-Кадес в пустинята Цин, защото не почетохте святостта Ми пред Израилевите синове.
52 Оттам ще видиш страната пред тебе, но в нея ти няма да влезеш — в страната, която ще дам на израилтяните.“
1
Ето благословията, с която Мойсей, Божият човек, благослови израилтяните преди смъртта си.2
Той каза: „Господ дойде от Синай,3
Той наистина възлюби народа Си;
всичките му светии са в ръцете Ти,
паднали на лицата си при Твоите нозе,
за да приемат думите Ти.
4
Мойсей ни даде закон,
наследство за народа на Яков.
5
И се яви Цар в Йесурун,
когато се събраха народните предводители
заедно с племената на Израил.
6
„Да е жив Рувим, да не умира,
защото малко са мъжете му!“
7
А за Юда каза това:
„Чуй, Господи, гласа на Юда
и го доведи при народа му;
бъди десница, която го брани,
и му помагай против враговете му!“
8
За Левий каза:
„Твоят „Тумим“ и „Урим“
е за святия Ти мъж,
когото Ти изпита в Маса
и с когото Ти се препира при водите на Мерива;
9
който каза за баща си и майка си:
„Към тях не гледам“,
който не призна своите братя,
нито позна синовете си.
Защото те, потомците на Левий, съблюдаваха Твоите думи
и опазиха Твоя завет.
10
Те ще учат Яков на Твоите заповеди
и Израил — на Твоя закон;
ще поставят тамян пред лицето Ти
и всеизгаряне на жертвеника Ти.
11
Благослови, Господи, силата му
и бъди благосклонен към делата на ръцете му!
Смажи слабините на онези, които въстават против него,
и на онези, които го мразят, за да не станат вече!“
12
За Вениамин каза:
„Когото Господ обича, ще живее безопасно у Него,
винаги ще го закриля
и той ще почива на плещите Му.“
13
За Йосиф каза:
„Благословена от Господа да бъде земята му
със скъпоценните дарове на небето,
с роса, с дълбинни води,
14
със скъпоценните плодове на слънцето
и със скъпоценните плодове на всеки от месеците,
15
с най-доброто от древните планини
и с най-доброто от вечните хълмове,
16
със скъпоценните дарове на земята и на всичко, което е в нея.
Нека благословията на Онзи, Който се яви в бодливия храст,
да слезе върху главата на Йосиф,
върху темето на най-личния сред братята си.
17
Като на първородно теле е неговата сила,
а рогата му — като рога на бивол;
с тях ще избоде всички народи до края на земята.
Те са десетки хиляди от Ефрем,
те са хиляди от Манасия.“
18
За Завулон каза:
„Весели се, Завулоне, където и да си,
и ти, Исахаре, в своите шатри!
19
Те ще свикат народа на планината;
там ще принасят жертви според закона,
понеже ще черпят от богатствата на морето
и от съкровища, скрити сред пясъка.“
20
За Гад каза:
„Благословен да е онзи, който ще разшири Гад;
като лъв дебне той и откъсва ръка и глава.
21
Той си избра лъвската плячка,
защото там бе отреден делът за владетеля.
Тогава дойде при водачите на народа
и изпълни правдата на Господа и разпоредбите Му за Израил.“
22
За Дан каза:
„Дан е млад лъв,
който прави скок от Васан.“
23
За Нефталим каза:
„Нефталим е сит с благоволение
и изпълнен с благословията на Господа.
Той ще владее запад и юг.“
24
За Асир каза:
„Най-благословен сред синовете е Асир.
Той ще е благоугоден на братята си
и в елей ще натопи нозете си!
25
С желязо и мед ще бъдеш обкован
и ще бъдеш силен, докато си жив!“
26
Няма подобен на Йесуруновия Бог,
Който в небето се носи към тебе на помощ
и в облаците — в Своята слава!
27
Вечният Бог е твое убежище,
ръцете Му са твоята вечна опора;
Той ще прогони пред тебе врага ти и ще каже: „Изтребвай!“
28
Израил ще се засели в мир,
ще заживее Яков отделно в страна,
богата с жито и с вино,
а от небето му ще пада роса.
29
Блажен си ти, Израилю!
Кой е подобен на тебе — народ, пазен от Господа,
Който ти е щит за закрила
и меч на твоята слава!
Враговете ти ще ти угодничат,
а ти ще тъпчеш вратовете им!“
1
Тогава Мойсей се изкачи на Моавските полета нагоре по планината Нево, на връх Фасга, който е срещу Йерихон. И Господ му показа цялата галаадска страна чак до Дан,2 цялата Нефталимова страна, Ефремовата и Манасиевата страна и цялата Юдова страна, чак до Западното море,
3 Негев, областта около Йордан, долината на Йерихон, града на палмите, чак до Сигор.
4 И Господ му каза: „Ето земята, за която се клех на Авраам, Исаак и Яков с думите: „На твоето потомство ще я дам. Аз ти дадох да я видиш с очите си, но в нея ти няма да влезеш“.“
5
И там, в моавската страна, умря Мойсей, Господен служител, както Господ беше определил.6 Погребаха го в долината, в моавската страна, срещу Ветфегор; и до днес никой не знае къде е гробът му.
7 Мойсей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не помътняха и силата му не беше го напуснала.
8 Израилтяните оплакваха Мойсей в моавските полета тридесет дена. Така отминаха дните за плач и тъга по Мойсей.
9
А Иисус, Навиновият син, беше изпълнен с дух на мъдрост, защото Мойсей беше възложил ръце върху него; и синовете на Израил му се покоряваха и постъпваха така, както Господ бе заповядал на Мойсей.10
В Израил вече не се яви такъв пророк като Мойсей, на когото Господ е говорил очи в очи,11 с всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египет над фараона, над всичките му служители и над цялата му страна,
12 със силната ръка и със страховитите дела, които Мойсей извърши пред очите на цял Израил.