1

1

Книга за родословието на Иисус Христос, Син на Давид, Син на Авраам.

2 От Авраам се роди Исаак, от Исаак се роди Яков, от Яков се родиха Юда и братята му,

3 от Юда се родиха Фарес и Зара от Тамар, от Фарес се роди Есром, от Есром се роди Арам,

4 от Арам се роди Аминадав, от Аминадав се роди Наасон, от Наасон се роди Салмон,

5 от Салмон се роди Вооз от Раав, от Вооз се роди Овид от Рут, от Овид се роди Йесей,

6 от Йесей се роди цар Давид.

От цар Давид се роди Соломон от жената на Урия,

7 от Соломон се роди Ровоам, от Ровоам се роди Авия, от Авия се роди Аса,

8 от Аса се роди Йосафат, от Йосафат се роди Йорам, от Йорам се роди Озия,

9 от Озия се роди Йоатам, от Йоатам се роди Ахаз, от Ахаз се роди Езекия,

10 от Езекия се роди Манасия, от Манасия се роди Амон, от Амон се роди Йосия,

11 от Йосия се роди Йоаким, от Йоаким се родиха Йехония и братята му — по време на преселението във Вавилония.

12

А след преселението във Вавилония от Йехония се роди Салатиил, от Салатиил се роди Зоровавел,

13 от Зоровавел се роди Авиуд, от Авиуд се роди Елиаким, от Елиаким се роди Азор,

14 от Азор се роди Садок, от Садок се роди Ахим, от Ахим се роди Елиуд,

15 от Елиуд се роди Елеазар, от Елеазар се роди Матан, от Матан се роди Яков,

16 от Яков се роди Йосиф, мъжът на Мария, която роди Иисус, наричан Христос.

17 И тъй, всичките родове от Авраам до Давид са четиринадесет, и от Давид до преселението във Вавилония — четиринадесет рода, и от преселението във Вавилония до Христос — четиринадесет рода.

18

А раждането на Иисус Христос стана тъй: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, още преди да се бяха събрали, оказа се, че тя е заченала от Светия Дух.

19 А Йосиф, мъжът ѝ, понеже беше праведен и не искаше да я изложи на посрама, предпочете да я напусне тайно.

20 Но докато той обмисляше това, ето Господен ангел му се яви насън и каза: „Йосифе, сине Давидов, не се бой да приемеш Мария за своя жена, понеже заченатото в нея е от Светия Дух.

21 Тя ще роди Син и ти ще Му дадеш името Иисус, защото Той ще спаси Своя народ от греховете му.“

22 А всичко това стана, за да се изпълни казаното от Господа чрез пророка:

23 „Ето девица ще зачене и ще роди Син и ще Го назоват с името Емануил“, което означава с нас е Бог.

24 След като Йосиф се събуди, направи така, както му беше заповядал Господният ангел, и прие жена си.

25 И той не я познаваше, докато тя роди своя първороден Син. И Му даде името Иисус.

2

1

А след като Иисус се роди във Витлеем юдейски в дните на цар Ирод, ето мъдреци от изток пристигнаха в Йерусалим и питаха:

2 „Къде е родилият се юдейски Цар, защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним?“

3 Като чу това, цар Ирод се смути, а заедно с него цял Йерусалим.

4 Тогава той събра всички първосвещеници и книжници на народа и ги питаше: „Къде трябва да се роди Христос?“

5 А те му казаха: „Във Витлеем юдейски, защото тъй е писано чрез пророка:

6

„И ти, Витлееме, земя на Юдея, съвсем не си най-маловажен между първенстващите градове на Юдея; защото от тебе ще произлезе Вожд, Който ще пасе Моя народ — Израил“.“

7

Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно времето, когато се е появила звездата.

8 И като ги изпрати във Витлеем, каза: „Идете, разпитайте грижливо за Младенеца. И като Го намерите, обадете ми, за да отида и аз да Му се поклоня.“

9

Те изслушаха царя и заминаха. И ето звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, където се намираше Младенецът.

10 Като видяха звездата, те се зарадваха твърде много.

11 И влязоха в къщата, видяха Младенеца с майка Му Мария, наведоха се до земята и Му се поклониха. След това разтвориха своите ковчежета със съкровища и Му принесоха дарове — злато, ливан и смирна.

12 И тъй като им бе указано насън да не се връщат при Ирод, те заминаха за страната си по друг път.

13

А след като си заминаха, ето Господен ангел се яви насън на Йосиф и му каза: „Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докато ти кажа, защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.“

14 Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем и замина за Египет.

15 И остана там до смъртта на Ирод, за да се сбъдне изреченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет извиках Сина Си.“

16

Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, твърде много се разгневи и заповяда да бъдат убити всички момченца във Витлеем и околностите му по-малки от две години според времето, което той беше точно узнал от мъдреците.

17 Така се сбъдна изреченото от пророк Йеремия, който казва:

18

„Глас се чу в Рама, плач и ридание, и силни вопли; Рахил оплакваше децата си и не искаше да се утеши, защото вече ги няма.“

19

А след като Ирод умря, ето ангел Господен се яви насън на Йосиф в Египет

20 и каза: „Стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в израилската земя, защото измряха онези, които искаха живота на Младенеца.“

21 И той стана, взе Младенеца и майка Му и се върна в израилската земя.

22

Но като чу, че в Юдея царува Архелай, наследил баща си Ирод, уплаши се да отиде там. И след като бе предупреден от Бога насън, замина за пределите на Галилея.

23 Като пристигна, той се засели в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците за Месия, че ще се нарече Назорей .

3

1

В онези дни Йоан Кръстител дойде и проповядваше в юдейската пустиня,

2 и казваше: „Покайте се, понеже наближи небесното царство.“

3 Защото Йоан беше този, за когото е казал пророк Исаия: „Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за Него“.“

4

Йоан носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.

5 Тогава Йерусалим, цяла Юдея и цялата Йорданска околност излизаха при него

6 и се кръщаваха от него в река Йордан, след като изповядваха греховете си.

7

И когато Йоан видя мнозина фарисеи и садукеи, че идват при него да бъдат кръстени, им каза: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание?

8 Затова сторете плод, достоен за покаяние,

9 и не се успокоявайте, като си казвате: „Авраам е нашият баща“; защото, казвам ви, Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам.

10 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и хвърля в огъня.

11

Аз ви кръщавам с вода за покаяние, а Онзи, Който идва след мене, ще ви кръсти със Светия Дух и с огън, понеже Той е много по-силен от мене. И аз не съм достоен да Му понеса обувките.

12 Неговата лопата е в ръката Му и Той ще очисти мястото Си за вършеене, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасващ огън.“

13

Тогава Иисус дойде от Галилея край Йордан при Йоан, за да бъде кръстен от него.

14 А Йоан Го възпираше и казваше: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене?“

15 Но в отговор Иисус му каза: „Остави това сега, понеже на нас подобава да изпълним цялата Божия правда.“ Тогава Йоан се съгласи.

16 И след като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата. И, ето отвориха Му се небесата и видя Божия Дух да слиза като гълъб и да се спуска над Него.

17 И, ето чу се глас от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“

4

1

Тогава Иисус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.

2 И след като пости четиридесет дена и четиридесет нощи, Иисус най-сетне огладня.

3 Тогава изкусителят се приближи към Него и рече: „Ако си Божий Син, кажи на тези камъни да станат хлябове.“

4 А Той в отговор каза: „Писано е: „Не само с хляб живее човек, но с всяко слово, което излиза от устата на Господа“.“

5

Тогава дяволът Го заведе в святия град Йерусалим и Го остави на най-високото място на храма,

6 и Му каза: „Ако си Божий Син, хвърли се долу, защото е писано: „Ще заповяда Бог на ангелите Си за тебе и на ръце ще те вземат, да не би да удариш крака си в камък“.“

7 Иисус Му рече: „Писано е също: „Не изкушавай Господа, своя Бог“.“

8

Най-после дяволът Го заведе на една много висока планина и Му показа всички царства на света и тяхната слава,

9 и Му каза: „Всичко това ще Ти дам, ако се наведеш до земята и ми се поклониш.“

10 Тогава Иисус му каза: „Махни се от Мене, сатана, защото е писано: „На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи“.“

11

Тогава дяволът Го остави и, ето ангели дойдоха и Му служеха.

12

А след като Иисус чу, че Йоан е затворен, отиде в Галилея.

13 И като напусна Назарет, дойде и се засели в Капернаум край езерото, в Завулоновите и Нефталимовите предели,

14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

15

„В Завулоновата и Нефталимовата земя — по крайезерния път, отвъд Йордан, в езическа Галилея,

16 народът, който тънеше в мрак, видя голяма светлина и за онези, които живееха в страната на смъртната сянка, изгря светлина.“

17

Оттогава Иисус започна да проповядва, казвайки: „Покайте се, защото небесното царство наближи.“

18

И като вървеше край Галилейското езеро, видя двама братя — Симон, наречен Петър, и брат му Андрей — да хвърлят мрежа в езерото, понеже бяха рибари.

19 И Той им каза: „Вървете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци.“

20 Те веднага оставиха мрежите и тръгнаха след Него.

21 И като продължи по-нататък, видя други двама братя — Яков Зеведеев и брат му Йоан — с баща им Зеведей, които приготвяха мрежите си в лодка, и ги повика.

22 Те веднага оставиха лодката и баща си и тръгнаха след Него.

23

Иисус ходеше по цяла Галилея, като поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието за Божието царство и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.

24 И разнесе се вестта за Него по цяла Сирия; и доведоха при Него всички страдащи от всякакви болести и недъзи, обхванати от бяс , лунатици и парализирани; и Той ги изцели.

25 И големи множества народ вървяха след Него — от Галилея и Десетоградието, от Йерусалим и Юдея и от другата страна на Йордан.

5

1

Като видя народа, Той се изкачи на планината и когато седна, учениците Му се приближиха до Него.

2 И Той започна да ги поучава, като казваше:

3

„Блажени са бедните по дух, защото тяхно е небесното царство.

4

Блажени са скърбящите, защото те ще се утешат.

5

Блажени са кротките, защото те ще наследят земята.

6

Блажени са гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.

7

Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани.

8

Блажени са чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

9

Блажени са миротворците, защото те ще бъдат наречени синове Божии.

10

Блажени са гонените заради правда, защото тяхно е небесното царство.

11

Блажени сте вие, когато ви похулят и преследват и злостно кажат против вас всякакви лъжи заради Мене.

12 Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.“

13

„Вие сте солта на земята. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена? Тя вече не става за нищо, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

14

Вие сте светлината на света. Не може да се укрие град, който е навръх планина.

15

Също така когато запалят светило, не го поставят под крина, а на светилник и свети на всички вкъщи.

16 Тъй да светне пред хората светлината ви, че да могат да видят добрите ви дела и да прославят вашия небесен Отец.“

17

„Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или Пророците. Не съм дошъл да ги наруша, но да ги изпълня,

18 защото наистина, казвам ви: докато преминат небето и земята, нито една йота, нито една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

19 И тъй, който наруши дори най-маловажната от тези заповеди и така поучи хората, той ще бъде най-малък в небесното царство; а който ги изпълни и поучи така хората, той ще бъде голям в небесното царство.

20

Защото, казвам ви: ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство.“

21

„Слушали сте, че бе казано на древните израилтяни: Не убивай, а онзи, който убие, ще бъде намерен за виновен пред съда.

22 Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина , ще бъде обвинен пред съда, и който каже на брата си „празноглавецо“ , ще бъде отговорен пред висшия съд , а който пък каже „уродливецо“, ще бъде хвърлен в ада.

23 И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

24 остави дара си пред жертвеника и иди най-напред да се помириш с брат си, пък тогава се върни и принеси дара си.

25 Помирявай се с противника си бързо, докато си на път с него към съда, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията — на стражата и да бъдеш хвърлен в тъмница.

26 Истината ти казвам: няма да излезеш оттам, докато не платиш последната стотинка.“

27

„Слушали сте, че бе казано на древните израилтяни: „Не прелюбодействай!“

28 Аз пък ви казвам, че всеки, който погледне жена и я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.

29 И ако дясното ти око те въвежда в съблазън, извади го и го изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.

30 И ако дясната ти ръка те въвежда в съблазън, отсечи я и я изхвърли. По-добре е да загубиш една част от тялото си, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.“

31

„Казано бе също: „Ако някой изостави жена си, нека ѝ даде разводно писмо“.

32 Аз пък ви казвам: Всеки, който изостави жена си, освен поради прелюбодейство, той я прави прелюбодейка, и ако някой се ожени за изоставена жена, той прелюбодейства.“

33

„Слушали сте още, че бе казано на древните израилтяни: „Не се кълни лъжливо, но изпълнявай обещанията си пред Господа.“

34 Аз пък ви казвам: никак да не се кълнете — нито в небето, защото то е престол на Бога,

35 нито в земята, защото тя е Негово подножие; нито в Йерусалим, защото е град на великия Цар.

36 И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш ни един косъм да израсне бял или черен.

37 Но думата ви да бъде: „Да — да; не — не.“ Каквото е повече от това, то е от лукавия.“

38

„Слушали сте, че бе казано: „Око за око и зъб за зъб.“

39 Аз пък ви казвам: Да не въздавате за стореното зло. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.

40 А на този, който иска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха.

41 И ако някой те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.

42 Давай на този, който проси от тебе, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.“

43

„Слушали сте, че бе казано: „Обичай ближния си и мрази врага си.“

44 Аз пък ви казвам: обичайте враговете си , благославяйте онези, които ви проклинат, правете добро на онези, които ви мразят, и се молете за онези, които ви обиждат и гонят,

45 за да бъдете синове на вашия небесен Отец, защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри и дава дъжд на праведни и неправедни.

46 Понеже, ако обичате онези, които ви обичат, каква награда бихте заслужили? Не правят ли същото и митарите?

47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците ?

48 И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и вашият небесен Отец.“

6

1

„Старайте се да не вършите благодеянията си пред хората с цел да ви видят. Иначе няма да имате награда от вашия небесен Отец.

2

И тъй, когато вършиш добро дело, не тръби за себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Истината ви казвам: те вече получават своята награда.

3 А ти, когато правиш добро дело, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната,

4 за да остане благодеянието ти в тайна; и твоят Отец, Който вижда какво правиш тайно, ще ти въздаде наяве.“

5

„И когато се молиш, не бъди като лицемерите, защото те обичат да застават и да се молят в синагогите и по кръстовищата, за да ги видят хората. Истината ви казвам: те вече получават своята награда.

6 А ти, когато се молиш, влез в стаята си и като затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е и на това тайно място. И твоят Отец, Който вижда и тайното, ще ти въздаде наяве.

7

А когато се молите, не говорете излишно като езичниците, защото те мислят, че ще бъдат чути поради многословието си.

8 И тъй, не бъдете подобни на тях, защото вашият Отец знае от какво имате нужда, преди вие да Му поискате.

9

А молете се тъй: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име,

10 да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.

11 Насъщния ни хляб дай ни днес;

12 и прости ни нашите дългове, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

13 И не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия. Защото Твои са царството и силата, и славата за вечни времена. Амин .“

14

Защото, ако вие простите на другите техните прегрешения към вас, небесният ви Отец ще прости и на вас.

15 Ако ли пък не простите на другите техните прегрешения към вас, и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.“

16

„А когато постите, не бъдете намръщени като лицемерите, защото те правят лицата си мрачни, за да се покажат пред хората, че постят. Истината ви казвам: те вече получават своята награда.

17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

18 за да не виждат другите, че постиш, освен твоя Отец, Който е и на тайното място. И твоят Отец, Който вижда и тайното, ще ти въздаде наяве.“

19

„Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат;

20 но си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци не подкопават и не крадат,

21 защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.“

22

„Окото е светило за тялото. Затова, ако твоето око бъде чисто, цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина.

23 Ако пък твоето око не е чисто, цялото ти тяло ще бъде изпълнено с тъмнина. И тъй, ако светлината у тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“

24

„Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.“

25

„Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете и да пиете, нито за тялото си, какво да облечете. Животът не е ли по-ценен от храната и тялото — от облеклото?

26 Погледнете птиците, че нито сеят, нито жънат, нито в житници събират, а вашият небесен Отец ги храни. Вие не сте ли по-ценни от тях?

27 И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът?

28 Защо се безпокоите и за облекло? Вижте как растат полските кринове: не се трудят, нито предат;

29 и все пак, казвам ви, че дори Соломон във всичката си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях.

30 И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облече вас, маловерци?

31 И тъй, не се грижете и не казвайте: „Какво да ядем или какво да пием, или какво да облечем?“

32 Защото езичниците търсят всичко това, а вашият небесен Отец знае, че се нуждаете от тези неща.

33 Но преди всичко търсете царството на Бога и Неговата правда, а Той ще ви прибави всички тези неща.

34 И тъй, не се безпокойте за утрешния ден, защото той ще си има своите безпокойства. Достатъчна си е злобата на всеки ден.“

7

1

„Не осъждайте, за да не бъдете осъдени,

2 защото, както вие съдите, така и Бог вас ще съди, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.

3 И защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

4 Или как дръзваш да кажеш на брат си: „Нека да извадя сламката от окото ти“, когато в твоето око има греда?

5 Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.

6

Не давайте светинята на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.“

7

„Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори,

8 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори.

9 Има ли между вас човек, който, когато синът му поиска хляб, да му даде камък,

10 и когато поиска риба, да му даде змия?

11 И тъй, ако вие, колкото и да сте лоши, знаете да давате добри неща на децата си, то колко повече вашият небесен Отец ще даде добри неща на онези, които искат от Него!

12

И тъй, правете на другите това, което искате те да ви правят, защото това е, на което Законът и Пророците учат.“

13

„Влезте през тясната врата, защото широка е вратата и просторен е пътят, които водят към погибел, и мнозина минават през тях,

14 защото тясна е вратата и стеснен е пътят, които водят към живота , и малцина ги намират.“

15

„Пазете се от лъжливите пророци; те идват при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители.

16 По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини от репей?

17 Така всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

18 Добро дърво не може да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.

19 Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.

20 И тъй, по плодовете им ще ги познаете.“

21

„Не всеки, който Ми казва: „Господи, Господи!“, ще влезе в небесното царство, а онзи, който изпълнява волята на Моя небесен Отец.

22 Мнозина ще Ми кажат в съдния ден: „Господи, Господи, не пророкувахме ли в Твое име? И не изгонвахме ли бесове в Твое име? И не правехме ли много чудни дела в Твое име?“

23 И тогава ще им кажа открито: „Никога не съм ви познавал. Махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“!“

24

„И тъй, всеки, който слуша тези Мои думи и ги изпълнява, ще го оприлича на благоразумен човек, който си изгради къща на камък;

25 и заваля дъжд, придойдоха реки и духнаха ветрове, и връхлетяха върху къщата, а тя не рухна, защото основата ѝ беше положена върху камък.

26 А всеки, който слуша тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на глупав човек, който си изгради къща на пясък;

27 и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и се устремиха върху къщата, и тя рухна и се срути напълно.“

28

И след като Иисус изрече тези слова, множеството се чудеше на учението Му,

29 защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците и фарисеите.

8

1

А когато слезе от планината, последваха Го много хора.

2 И, ето приближи се един човек, болен от проказа. Той Му се кланяше и казваше: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“

3 Тогава Иисус протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И той веднага се очисти от проказата.

4 А Иисус му заръча: „Внимавай, не разказвай това на никого, но иди, покажи се на свещеника и принеси дара, предписан от Мойсей — като свидетелство пред свещениците!“

5

Когато Иисус влезе в Капернаум, до Него се приближи един стотник и Му се молеше:

6 „Господи, слугата ми лежи парализиран у дома и страда от непоносими болки.“

7 Той му каза: „Ще дойда и ще го излекувам.“

8 В отговор стотникът рече: „Господи, аз не съм достоен да влезеш под покрива ми, но кажи само дума и слугата ми ще оздравее.

9 Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт; и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: „Иди“ — и отива, на друг: „Ела“ — и идва, а на слугата си: „Направи това“, и той го прави.“

10 Когато Иисус чу това, Той се учуди и рече на онези, които Го следваха: „Истината ви казвам: дори в Израил не намерих толкова голяма вяра.

11 Казвам ви още: ще дойдат още много хора от изток и запад и ще насядат на трапеза в небесното царство заедно с Авраам, Исаак и Яков,

12 а синовете на царството ще бъдат изхвърлени навън — в тъмнината. Там ще има плач и скърцане със зъби.“

13 А на стотника Иисус каза: „Иди си! Нека стане тъй, както си повярвал!“ И в същия миг слугата му оздравя.

14

Когато дойде в дома на Петър, Иисус видя, че тъщата му лежи болна от силна треска.

15 Тогава Той се докосна до ръката ѝ и треската изчезна. Тя стана и Му прислужваше.

16

А когато се свечери, доведоха при Него много болни, обхванати от зли духове. И Той само с една дума изгони духовете и излекува всички болни.

17 Тъй се изпълни словото на пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Себе Си нашите страдания и понесе болестите ни.“

18

Когато Иисус се видя заобиколен от много народ, заповяда на учениците Си да отплават на другия бряг.

19 Тогава един книжник се приближи до Него и Му рече: „Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш.“

20 А Иисус му каза: „Лисиците си имат леговища и птиците — гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“

21 Друг един от учениците Му каза: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“

22 Но Иисус му отговори: „Последвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.“

23

И когато влезе в една лодка, след Него влязоха и учениците Му.

24 И, ето изведнъж в езерото се разрази силна буря, тъй че вълните заливаха лодката. А Той спеше.

25 Тогава учениците Му се приближиха до Него, събудиха Го и завикаха: „Господи, спаси ни, загиваме!“

26 А Той им каза: „Защо сте тъй страхливи, маловерци?“ И като стана, запрети на ветровете и на вълните и настъпи пълно затишие.

27 А хората с удивление казаха: „Какъв е Този, че и ветровете, и вълните Му се покоряват?“

28

Когато Иисус достигна отвъдния бряг — в областта на гадаринците , срещнаха Го двама души, обхванати от бесове. Те излизаха от гробищата и бяха тъй свирепи, че никой не смееше да мине по този път.

29 Щом Го видяха, те завикаха с думите: „Какво искаш от нас, Иисусе, Сине Божий? Нима си дошъл тука да ни мъчиш преди време?“

30 А далеч от тях пасеше голямо стадо свине.

31 Бесовете Го молеха с думите: „Ако ни изгониш, позволи ни да влезем в стадото свине.“

32 И Той им каза: „Идете!“ Тогава те излязоха от двамата и влязоха в стадото свине. И цялото стадо свине се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави във водата.

33 А свинарите избягаха и като отидоха в града, разказаха за всичко, както и за случилото се с обхванатите от бесове.

34 Тогава целият град излезе да посрещне Иисус. Като Го видяха, молеха Го да напусне страната им.

9

1

След това Той се качи в една лодка, отплава на другия бряг и пристигна в Своя Си град.

2 И ето донесоха при Него един парализиран човек, който лежеше на носилка. Когато Иисус видя вярата им, каза на парализирания: „Смелост, синко, прощават ти се греховете!“

3 Тогава някои от книжниците си помислиха: „Той богохулства.“

4 А Иисус, като разбра мислите им, каза: „Защо мислите лоши неща в сърцата си?

5 Защото кое е по-лесно? Да кажа „Прощават ти се греховете“ ли или да кажа „Стани и ходи“?

6 Но ще разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята.“ Затова каза на парализирания: „Стани, вземи носилката си и се прибери у дома си!“

7 Тогава той стана и отиде у дома си.

8 Като видя това, множеството народ се смая и прослави Бога, Който е дал такава власт на хората.

9

Когато Иисус вървеше по-нататък, видя да седи на митницата човек на име Матей и му каза: „Последвай Ме!“ Той стана и Го последва.

10

Докато Иисус седеше на трапеза в неговата къща, ето много митари и грешници дойдоха и насядаха на трапезата заедно с Него и учениците Му.

11 А фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: „Защо вашият Учител яде заедно с митари и грешници?“

12 Но Той чу това и каза: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните.

13 Постарайте се да разберете какво значи: „Милост искам, а не жертва.“ Защото не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“

14

Тогава дойдоха при Него учениците на Йоан и попитаха: „Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?“

15 Иисус им отговори: „Нима могат сватбарите да тъгуват, докато при тях е младоженецът? Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът — тогава те ще постят.

16 Никой не кърпи стара дреха с нов плат. Защото пришитата кръпка ще разкъса старата дреха и дупката ще стане още по-грозна.

17 Също тъй не наливат ново вино в стари мехове. Инак меховете ще се спукат и виното ще изтече, и меховете ще се похабят. Ново вино наливат в нови мехове — тъй ще се запази и едното, и другото.“

18

Докато Иисус им говореше това, ето един началник дойде, поклони се пред Него и каза: „Моята дъщеря току-що умря. Но ела, възложи ръката Си върху нея и тя ще живее.“

19 Иисус стана и тръгна след него заедно с учениците Си.

20

И ето една жена, която страдаше дванадесет години от кръвотечение, се приближи отзад и се допря до края на дрехата Му.

21 Защото тя си мислеше: „Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.“

22 Иисус се обърна, видя я и каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те изцели!“ И от този миг жената оздравя.

23

А когато Иисус влезе в дома на началника и видя свирачите и разтревожените хора,

24 каза: „Излезте, защото момичето не е умряло, а само спи.“ Тогава те Му се присмиваха.

25 А когато множеството беше отстранено, Той влезе и хвана ръката на момичето; и то се изправи.

26 И слухът за станалото се разнесе по цялата област.

27

Когато Иисус си отиваше оттам, двама слепи тръгнаха след Него и викаха: „Смили се над нас, Сине Давидов!“

28 А като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него. Иисус ги попита: „Вярвате ли, че Аз мога да извърша това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“

29 Тогава Той се докосна до очите им и каза: „Нека ви бъде според вашата вяра.“

30 И очите им се отвориха. А Иисус строго им заповяда: „Внимавайте никой да не узнае за това.“

31 Но когато излязоха, те разнесоха вестта за Него по цялата област.

32

Докато те излизаха, ето доведоха при Него ням човек, обхванат от бяс.

33 Веднага щом бесът бе изгонен, немият проговори. Насъбралите се бяха в почуда и казваха: „Никога такова нещо не се е виждало в Израил.“

34 А фарисеите казваха: „Той изгонва бесове със силата на бесовския княз.“

35

Тъй Иисус обикаляше всички градове и села, поучаваше в синагогите им, проповядваше благовестието за царството Божие и изцеляваше всяка болест и всяко страдание сред народа.

36

А като видя тълпите народ, стана Му жално за тях, защото бяха изнурени и пръснати като овце без пастир.

37 Тогава каза на учениците Си: „Жетвата е голяма, а жетварите са малко.

38 Затова се молете на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.“

10

1

След това Той повика дванадесетте Си ученици и им даде власт над нечистите духове, тъй че да могат да ги изгонват и да лекуват всяка болест и всяко страдание.

2

А имената на дванадесетте апостоли са следните: най-напред Симон, наричан Петър, и неговият брат Андрей, след това Яков Зеведеев и неговият брат Йоан,

3 Филип и Вартоломей, Тома и митарят Матей, Яков Алфеев и Левий, наречен Тадей,

4 Симон Кананит и Юда Искариот — същият, който Го и предаде.

5

Тези дванадесет ученици Иисус изпрати да проповядват, като им нареди с думите: „По път към езичници не поемайте и в самарянски град не влизайте.

6 Отивайте преди всичко при изгубените овце на Израилевия дом.

7 И тъй, ходете и възвестявайте: „Небесното царство наближи!“

8 Болни лекувайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давайте.

9 Не взимайте в пояса си нито злато, нито сребро, ни медна монета,

10 ни торба за път, ни две дрехи, нито обуща, ни тояга. Защото работникът заслужава своята прехрана.

11 В който град или село влезете, разпитвайте — кой в него е достоен, и там отсядайте, докато си тръгнете.

12 А когато влизате в някой дом, отправяйте поздрав към обитателите му.

13 Ако домът е достоен, вашият поздрав за мир да се изпълни над него. Ако ли не е достоен, и вашият поздрав за мир нека се върне при вас.

14 Ако обаче някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от този дом или град, отърсете праха от нозете си.

15 Истината ви казвам: по-леко ще бъде за Содомската и Гоморската земя в съдния ден, отколкото за онзи град.

16

Ето Аз ви изпращам като овце сред вълци. Затова бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.

17

Пазете се от хората! Защото ще ви предадат на съдилища и ще ви бичуват в синагогите си.

18 Ще ви водят пред управници и царе заради Мене, за да свидетелствате пред тях и пред езичниците.

19 А когато те ви предават на съдилища, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в онзи час ще ви бъде внушено какво да кажете.

20 Понеже не сте вие тези, които ще говорите, а Духът на вашия Отец, Който ще говори чрез вас.

21

Брат ще предаде брата на смърт и баща — детето си. Деца ще се надигнат срещу родители и ще ги убият.

22 Ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но който претърпи докрай, ще бъде спасен.

23

А когато ви преследват в един град, бягайте в друг. Защото истината ви казвам: няма да сте минали през всички градове на Израил, докато дойде Синът човешки.

24

Ученикът не стои по-високо от учителя си, нито слугата — по-високо от господаря си.

25 Достатъчно е за ученика да бъде като учителя си и за слугата — като господаря си. Ако стопанина на къщата нарекоха Веелзевул, колко повече това ще сторят с домашните му!

26 И тъй, не се бойте от хората, защото няма нищо скрито, което да не се открие, нито има нещо тайно, което да не се узнае.

27 Което ви говоря на тъмно, оповестете го на светло, което чуете на ухо, разгласявайте го от покривите.

28

Не се бойте и от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият. Но повече се бойте от Този, Който може и душата, и тялото да погуби в ада.

29 Не се ли продават две врабчета за един асарий? И въпреки това ни едно от тях не пада на земята без волята на вашия Отец.

30 А на вас дори и всички косми по главата са преброени.

31 Затова не се бойте! Вие сте по-ценни от много врабчета.

32

И тъй, всеки, който Ме признае пред хората, и Аз ще го призная пред Своя небесен Отец.

33 А който се отрече от Мене пред хората, и Аз ще се отрека от него пред Своя небесен Отец.

34

Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята — не мир дойдох да донеса, а меч.

35 Защото дойдох да разлъча син от баща му и дъщеря от майка ѝ, и снаха от свекърва ѝ.

36 Врагове на човека ще станат собствените му домашни.

37

Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене. И който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.

38 Който не взема кръста си и Ме следва, не е достоен за Мене.

39 Който се опита да запази живота си, ще го загуби, а който е загубил живота си заради Мене, ще го придобие.

40

Който вас приема, Мене приема. А който приема Мене, приема Този, Който Ме е изпратил.

41 Който приема пророк, защото е пророк, ще получи награда на пророк. Също тъй който приема праведник, защото е праведник, ще получи награда на праведник.

42 И който напои един от тези ученици като Мой ученик само с чаша студена вода, истината ви казвам, няма да загуби наградата си.“

11

1

И когато Иисус привърши наставленията Си към дванадесетте Си ученици, замина оттам, за да поучава и проповядва в техните градове .

2

А когато Йоан чу в затвора за делата на Христос, изпрати двама от своите ученици

3 да Го попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде , или друг да очакваме?“

4 В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което чувате и виждате:

5 слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества.

6 Блажен е този, който не се съблазни поради Мене.“

7

А докато те се разотиваха, Иисус започна да говори на народа за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, разлюлявана от вятъра?

8 Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в скъпи дрехи? Ето онези, които носят скъпи дрехи, живеят в царски дворци.

9 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

10 Защото този е, за когото е писано: „Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя вестител, който ще приготви пътя пред Тебе.“

11

Истината ви казвам: между родените от жени не се е появявал по-голям от Йоан Кръстител. Но по-малкият в небесното царство е по-голям от него.

12 А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема и които положат усилия, го грабват за себе си.

13 Защото всички пророци и Законът пророкуваха до Йоан.

14 И ако искате да повярвате: той е Илия, който трябва да дойде.

15 Който има уши да слуша, нека слуша!

16

А на кого да уподобя това поколение? То прилича на деца, които стоят по площадите и подвикват на другарите си:

17 „Свирихме ви, а вие не играхте; пяхме ви жални песни, а вие не плакахте.“

18 Защото дойде Йоан — той нито ядеше, нито пиеше. А казват: „Бяс има.“ Дойде Синът човешки — Той ядеше и пиеше.

19 А казват: „Ето човек лаком и винопиец, приятел на митари и грешници.“ Но Божията премъдрост беше потвърдена от нейните дела.“

20

Тогава Иисус започна да окайва градовете, в които бяха извършени най-много Негови чудеса, защото не се покаяха:

21 „Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.

22 Но, казвам ви: на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.

23 И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш! Защото, ако в Содом бяха извършени чудесата, които станаха в тебе, той би съществувал до ден днешен.

24 Но, казвам ви: наказанието на земята на Содом ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото твоето.“

25

По онова време Иисус продължи да говори с думите: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните.

26 Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.

27

Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не познава Сина освен Отец. И никой не познава Отца освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.

28

Елате при Мене всички отрудени и обременени и Аз ще ви успокоя!

29 Вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си!

30 Защото игото Ми е благо и бремето Ми е леко.“

12

1

По онова време една събота Иисус минаваше през посевите. А учениците Му бяха огладнели и започнаха да късат класове и да ядат.

2 Като видяха това, фарисеите Му казаха: „Погледни, Твоите ученици вършат нещо, което не е позволено да се върши в събота.“

3 А Той им каза: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладняха той и онези, които бяха с него?

4 Как влезе в Божия дом и изяде хлябовете на предложението, които не биваше да яде нито той, нито онези, които бяха с него, но само свещениците?

5 И не сте ли чели в Закона, че съботен ден свещениците в храма нарушават съботата и все пак не са виновни?

6 Но казвам ви, че тук стои Този, Който е по-голям от храма!

7 Ако знаехте какво означава: „Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните.

8 Защото Синът човешки е господар и на съботата.“

9

И като тръгна оттам, Той влезе в синагогата им.

10 Там имаше един човек с изсъхнала ръка. И за да намерят повод да обвинят Иисус, попитаха Го: „Позволено ли е да се изцелява в събота?“

11 А Той им отговори: „Кой от вас, ако има овца и тя падне в съботен ден в яма, няма да я хване и извади?

12 А колко по-ценен от овца е човек! Затова в събота е позволено да се прави добро.“

13 Тогава каза на човека: „Протегни си ръката!“ И той я протегна и тя стана здрава като другата.

14 А фарисеите излязоха навън и се съвещаваха против Него как да Го погубят.

15

Като разбра това, Иисус се отдалечи оттам. И тръгна след Него много народ и Той изцели всички тях.

16 Той обаче им забрани да разгласяват за Него,

17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва:

18

„Ето Моя Служител , Когото избрах, Моя възлюбен, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него и Той ще възвести съд над народите.

19 Той няма да спори, няма да вика, нито гласът Му ще се разнася по улиците.

20 Той няма да строши пречупена тръстика и няма да угаси тлеещ фитил; ще раздава правосъдие до победа.

21 На Него ще възложат надеждата си народите.“

22

Тогава доведоха при Него сляп и ням човек, обхванат от бяс. Той го изцели, тъй че немият започна да говори и да вижда.

23 И целият народ се смая и казваше: „Дали Този не е Давидовият Син ?“

24 А фарисеите чуха това и казаха: „Този изгонва бесовете само със силата на Веелзевул, бесовския княз.“

25 Но Иисус, понеже знаеше техните помисли, им каза: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява. И никой град или дом, разделен на части една против друга, не може да устои.

26 И ако Сатана изгонва Сатана — той се е разделил сам против себе си. Как ще устои царството му?

27 И ако Аз чрез силата на Веелзевул изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще бъдат ваши съдии.

28 Но ако Аз чрез Божия Дух изгонвам бесовете, тогава наистина сред вас е дошло Божието царство.

29 Или как може някой да влезе в дома на силен човек и да разграби дома му, ако първо не върже силния? Едва тогава той ще разграби дома му.

30 Който не е с Мене, той е против Мене. И който не събира с Мене, той разпилява.

31

Затова ви казвам: всеки грях и хула ще се простят на хората, но хулата против Духа няма да им се прости.

32 И ако някой каже дума против Сина човешки, ще му се прости. Но ако някой говори против Светия Дух, няма да му се прости нито на този свят, ни в бъдещия.

33

Или признайте дървото за добро и плода му за добър, или признайте дървото за лошо и плода му за лош. Защото по плода се познава дървото.

34 Змийски изчадия! Как можете да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата.

35 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася добро, а лошият човек от лошото съкровище изнася лошо.

36 Казвам ви обаче, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в Съдния ден.

37 Защото по думите си ще бъдеш оправдан и по думите си ще бъдеш осъден.“

38

Тогава някои от книжниците и фарисеите отвърнаха и казаха: „Учителю, искаме да видим знамение от Тебе.“

39 Но Той в отговор им рече: „Лукав и прелюбодеен род иска знамение, но знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.

40 Защото, както Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи, така и Синът човешки ще бъде в сърцето на земята три дена и три нощи.

41 Мъжете на Ниневия ще се явят като свидетели на съд с този род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона. А ето — тук стои Един, Който е повече от Йона.

42 Южната царица ще се яви в Съда с този род и ще го осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе мъдростта на Соломон. А ето — тук стои Един, Който е повече от Соломон.

43

Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, търси покой и не го намира.

44 Тогава той казва: „Ще се върна в моя дом, откъдето излязох.“ И той идва, намира го празен, пометен и нареден.

45 Тогава отива и довежда със себе си други седем духа, по-зли от него. Те влизат и заживяват там. И последното състояние на такъв човек става по-лошо от първото. Тъй ще бъде и с този зъл род.“

46

Докато Той още говореше на народа, ето Неговата майка и братята Му стояха вън и искаха да говорят с Него.

47 Тогава някой Му рече: „Ето майка Ти и Твоите братя стоят вън и искат да говорят с Тебе.“

48 А Той отговори на този, който Му извести това и рече: „Коя е майка Ми и кои са братята Ми?“

49 След това простря ръката Си към Своите ученици и рече: „Ето Моята майка и Моите братя.

50 Защото, който изпълни волята на Моя небесен Отец, той Ми е брат и сестра, и майка.“

13

1

Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро.

2 Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега.

3 И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее.

4 Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха.

5 Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.

6 А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.

7 Други паднаха между тръни — израснаха тръните и ги заглушиха.

8 Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно — сто, друго — шестдесет, а трето — тридесет.

9 Който има уши да слуша, нека слуша!“

10

Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи?“

11 А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

12 Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има.

13 Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират.

14 Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи:

„С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“

15

Защото сърцето на този народ е закоравяло — с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася.

16

Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват.

17 Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха.

18

И тъй, чуйте какво означава притчата за сеяча:

19 при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя.

20 А посятото на каменисти места — това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема,

21 но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада.

22 А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод.

23 А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг — шестдесет, а трети — тридесет.“

24

Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си.

25 Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде.

26 А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите.

27 Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: „Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?“

28 А той им отговори: „Някой враг е сторил това“. Слугите му го попитаха: „Искаш ли да отидем и да ги оскубем?“

29 Но той каза: „Не! — Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.

30 Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми“.“

31

Иисус им предложи друга притча с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си.

32 То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения — става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“

33

Каза им и друга притча: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“

34

Всичко това Иисус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше,

35 за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“

36

Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“

37 А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки.

38 Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите — синовете на злото.

39 А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите.

40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света:

41 Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие,

42 и ще ги хвърлят в огнената пещ — там ще има плач и скърцане със зъби.

43 Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!

44

Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива.

45 Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери.

46 Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.

47

Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби.

48 Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън.

49 Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните,

50 и ще ги хвърлят в огнената пещ — там ще има плач и скърцане със зъби.“

51

Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“ Те Му отговориха: „Да, Господи!“

52 А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“

53

Когато свърши тези притчи, Иисус си замина оттам.

54 Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили?

55 Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му — Яков и Йосия, Симон и Юда?

56 И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“

57 И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“

58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.

14

1

В онова време до четвъртовластника Ирод дойде мълвата за Иисус.

2 Той каза на своите служители: „Това е Йоан Кръстител, той е възкръснал от мъртвите и затова чрез него стават чудеса.“

3

Защото Ирод беше хванал Йоан, беше го оковал и хвърлил в затвора заради Иродиада, жената на брат си Филип,

4 понеже Йоан му казваше: „Не ти е позволено да я имаш!“

5 Затова Ирод искаше да го убие, но се боеше от народа, понеже го имаха за пророк.

6

А когато настана рожденият ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува сред събраните и му се понрави твърде много.

7 Затова той с клетва пред нея обеща да ѝ даде, каквото и да поиска.

8 А тя, подучена от майка си, каза: „Дай ми тук на блюдо главата на Йоан Кръстител.“

9 Тогава царят се натъжи. Но заради клетвата и сътрапезниците си заповяда да ѝ я дадат.

10 Затова той изпрати служители и обезглавиха Йоан в тъмницата.

11 И главата му беше донесена на блюдо и дадена на момичето, а то я занесе на майка си.

12 И учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха. Тогава отидоха и известиха това на Иисус.

13

Като чу това, Иисус се оттегли оттам на лодка в безлюдно място, за да остане насаме. А народът, като разбра, тръгна след Него пеша от градовете.

14 И когато Иисус излезе, видя много хора. Тогава Той се съжали над тях и излекува болните им.

15

А когато се свечери, учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Това място е безлюдно и времето вече напредна. Разпусни народа, за да отиде по селата и да си купи храна.“

16 Но Иисус им отговори: „Няма нужда да отиват — дайте им вие да ядат.“

17 А те Му казаха: „Ние нямаме тук нищо друго освен пет хляба и две риби.“

18 Той нареди: „Донесете ги тук при Мене!“

19 Тогава заповяда на народа да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и като разчупи хлябовете, даде на учениците, а учениците — на народа.

20 И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи — дванадесет пълни коша.

21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди души освен жените и децата.

22

Веднага Иисус накара учениците Си да влязат в лодката и да минат преди Него на отвъдния бряг, докато Той разпусне народа.

23 И като разпусна народа, Той се изкачи на планинското възвишение, за да се помоли. А когато се свечери, Той все още беше там самичък.

24 А лодката беше вече сред езерото и вълните я блъскаха, защото вятърът беше насрещен.

25 И през четвъртата стража на нощта Иисус отиде при учениците, като вървеше по езерото.

26 А те, като Го видяха да върви по езерото, се уплашиха, защото сметнаха, че това е привидение, и от страх извикаха.

27 Но Иисус веднага заговори с тях и каза: „Спокойно! Аз съм — не бойте се!“

28 Петър в отговор Му рече: „Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата.“

29 А Той каза: „Ела!“ Тогава Петър излезе от лодката и тръгна по водата да отиде при Иисус.

30 Но като видя силния вятър, изплаши се и като започна да потъва, извика: „Господи, избави ме!“

31 Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: „Маловерецо, защо се усъмни?“

32 И щом влязоха в лодката, вятърът утихна.

33 А онези, които бяха в лодката, се приближиха, поклониха Му се и казаха: „Наистина, Ти си Божий Син!“

34

След това те преплаваха и пристигнаха в земята при Генисарет.

35 Когато жителите на онова място Го познаха, изпратиха пратеници по цялата околност и донесоха при Него всички болни.

36 И Го молеха да се докоснат само до края на дрехата Му. И всички, които се докоснаха, се излекуваха.

15

1

Тогава някои йерусалимски книжници и фарисеи дойдоха при Иисус и Му казаха:

2 „Защо Твоите ученици нарушават преданието на нашите предци? Те не си мият ръцете, когато ядат хляб.“

3 Той им отговори с думите: „Защо и вие нарушавате Божията заповед заради вашето предание?

4 Защото Бог е заповядал: „Почитай баща си и майка си, а който злослови срещу баща си или майка си, да бъде предаден на смърт.“

5 А вие казвате: „Ако някой каже на баща си или на майка си: „Това, с което бих могъл да ти помогна, го давам принос за храма“,

6 той може и да не зачете баща си или майка си.“ Така вие заради вашето предание отменяте Божията заповед.

7 Лицемери, добре е пророкувал за вас Исаия с думите:

8 „Този народ се доближава до Мене с думи и с устни Ме почита, но държи сърцето си далеч от Мене;

9 и благоговението му пред Мене почива на поучения, които са човешки наредби“.“

10

И като повика народа при Себе Си, рече му: „Чуйте и разберете:

11 не това, което влиза в устата, осквернява човека, а онова, което излиза от устата, то осквернява човека.“

12

Тогава учениците Му се приближиха и Му рекоха: „Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха тези думи?“

13 А Той им отговори: „Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще бъде изкоренено.

14 Оставете ги — те са слепи водачи на слепци, ако пък слепец води слепец, ще паднат и двамата в ямата.“

15

В отговор Петър Му рече: „Разясни ни тази притча.“

16 Иисус им каза: „Вие все още ли не разбирате?

17 Още ли не разбирате, че всичко, което влиза в устата, отива в корема и после се изхвърля навън?

18 А онова, което излиза от устата, идва от сърцето; то именно осквернява човека.

19 Защото от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, богохулство.

20 Това осквернява човека, а яденето с неумити ръце не осквернява човека.“

21

И като напусна онова място, Иисус замина за областите на Тир и Сидон.

22 И ето една жена ханаанка излезе от онези места и викаше силно към Него: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е измъчвана тежко от бяс.“

23 Но Той не ѝ отвърна ни дума. Тогава учениците Му се приближиха и Го помолиха: „Отпрати я, защото вика след нас.“

24 А Той отговори: „Аз съм изпратен само при заблудените овце от дома на Израил.“

25 Но жената се приближи, кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“

26 Тогава Той ѝ отговори: „Не е добре да се вземе хлябът от децата и да се хвърли на кучетата.“

27 А тя рече: „Да, Господи, но и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.“

28 Тогава Иисус ѝ отговори: „Жено, голяма е вярата ти! Нека бъде, както желаеш.“ И от онзи час дъщеря ѝ оздравя.

29

Иисус тръгна оттам и дойде при Галилейското езеро. Изкачи се на височината и седна там.

30 И дойде при Него много народ, сред който имаше куци, слепи, неми, недъгави и много други; поставиха ги пред нозете на Иисус и Той ги изцели.

31 Така че народът се чудеше, като гледаше неми да проговарят, недъгави да оздравяват, куци да прохождат и слепи да проглеждат. И прославиха Бога Израилев.

32

А Иисус повика учениците Си и им каза: „Жал Ми е за народа, че вече три дена стои при Мене и няма какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, за да не им прималее по пътя.“

33 И учениците Му казаха: „Откъде да вземем в това ненаселено място толкова хляб, за да нахраним толкова народ?“

34 Иисус ги попита: „Колко хляба имате?“ Те отговориха: „Седем хляба и няколко рибки.“

35 Тогава заповяда на народа да насяда на земята.

36 И като взе седемте хляба и рибите, изрече благодарствена молитва, разчупи и даде на учениците Си, а учениците — на народа.

37 Ядоха всички и се наситиха. И събраха останали къшеи седем пълни коша.

38 А хората, които ядоха, бяха четири хиляди, без жените и децата.

39

И като разпусна народа, качи се в лодката и пристигна в пределите на Магдала.

16

1

Дойдоха при Иисус фарисеи и садукеи и, за да Го поставят в затруднение, поискаха да им покаже знамение от небето.

2 А Той им отговори: „Привечер казвате: „Времето ще е хубаво, защото небето е червено.“

3 И сутрин: „Днес ще има буря, защото небето мрачно червенее.“ Лицемери! Вида на небето умеете да разпознавате, а знаменията на времето не можете ли?

4 Род лукав и прелюбодеен желае знамение, но няма да му се даде друго знамение освен знамението на пророк Йона.“ И като ги остави, отмина.

5

Когато преминаха на отсрещния бряг, учениците Му бяха забравили да вземат хляб.

6 Иисус им рече: „Внимавайте и се пазете от фарисейския и садукейския квас.“

7 А те си помислиха и си казваха: „Това е, защото не взехме хляб.“

8 Иисус забеляза това и им рече: „Маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб?

9 Още ли не разбирате и не помните петте хляба на петте хиляди души и колко кошници събрахте?

10 Нито седемте хляба на четири хиляди души и колко коша събрахте?

11 Как не разбирате, че не за хляб ви казах: „Пазете се от фарисейския и садукейския квас“.“

12 Тогава проумяха, че не им беше казал да се пазят от квас за хляб, а от учението на фарисеите и садукеите.

13

Когато дойде в областта на Кесария Филипова, Иисус попита учениците Си: „За кого Ме смятат хората Мене, Сина човешки?“

14 Те отговориха: „Едни — за Йоан Кръстител, други — за Илия, някои пък — за Йеремия или за един от пророците.“

15 Каза им: „А вие за кого Ме смятате?“

16 Симон Петър отговори: „Ти си Христос, Синът на живия Бог!“

17 Тогава Иисус му рече: „Блажен си, Симоне, сине на Йона, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят небесен Отец.

18 И Аз ти казвам, че ти си Петър и на този камък ще построя църквата Си, и адовите сили няма да ѝ надделеят.

19 Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото не простиш на земята, няма да бъде простено на небесата, а каквото простиш на земята, ще бъде простено на небесата .“

20 Тогава Иисус заповяда на учениците Си да не казват на никого, че Той е Христос.

21

Оттогава Иисус започна да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Йерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.

22 А Петър се отдели с Него настрана и Го убеждаваше: „Опазил те Бог, Господи! Дано не стане това с Тебе!“

23 Но Иисус се обърна към Петър и му рече: „Махни се от Мене, сатана! Ти ми пречиш, защото мислиш не за Божието, а за човешкото.“

24

Тогава Иисус рече на учениците Си: „Ако някой иска да Ме следва, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва.

25 Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който погуби живота си заради Мене, ще го спечели.

26 И каква полза за човека, ако придобие целия свят, а навреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?

27 Защото Синът човешки ще дойде със славата на Своя Отец заедно с ангелите Си и тогава ще въздаде на всеки според делата му.

28 Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Сина човешки да идва като цар.“

17

1

А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги изведе насаме на една висока планина.

2 И се преобрази пред тях — лицето Му засия като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

3 И ето явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него.

4 Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Господи, добре е да бъдем тука. Ако искаш, да направим три сенника — един за Тебе, за Мойсей един и един за Илия.“

5 Докато Той още говореше, светъл облак ги засени. И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, у Когото е Моето благоволение. Него слушайте!“

6

Като чуха това, учениците паднаха по очи и много се уплашиха.

7 А Иисус се приближи, докосна ги и рече: „Станете и не се бойте!“

8 Тогава те вдигнаха очи и не видяха никого освен Иисус.

9

И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда: „Не казвайте на никого за това видение, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите.“

10

А учениците Му Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“

11 Иисус им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко.

12 Но ви казвам, че Илия вече дойде, а те не го познаха и направиха с него, каквото си искаха. Така и Синът човешки ще пострада от тях.“

13 Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоан Кръстител.

14

Когато дойдоха при народа, приближи се до Него един човек, коленичи пред Него

15 и каза: „Господи, смили се над сина ми, защото е лунатик и тежко страда: често пада в огън и във вода.

16 Водих го при учениците Ти, но те не можаха да го излекуват.“

17 А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете Ми го тука.“

18 Тогава Иисус смъмри беса и той излезе от момчето. И от онзи час то оздравя.

19

Когато останаха насаме с Иисус, учениците Го попитаха: „Защо ние не можахме да изгоним беса?“

20 А Иисус им рече: „Заради вашето неверие. Защото, истината ви казвам, ако имате вяра колкото синапово зрънце, ще наредите на тази планина: „Премести се оттук там!“ — И тя ще се премести. И нищо няма да бъде невъзможно за вас.

21 А този род се прогонва само с молитва и с пост .“

22

А когато се намираха в Галилея, Иисус им рече: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце

23 и ще Го убият, а на третия ден ще възкръсне.“ И те се натъжиха твърде много.

24

А когато дойдоха в Капернаум, приближиха се до Петър онези, които събираха дидрахмите, и му рекоха: „Вашият Учител не плаща ли дидрахма?“

25 Той отговори: „Плаща.“ И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и попита: „Как мислиш, Симоне, земните царе от кого взимат налог или данък — от своите синове или от чуждите?“

26 Петър Му отговори: „От чуждите.“ Иисус му рече: „И тъй, синовете са освободени.

27 Но за да не се дразнят безпричинно, иди на морето, хвърли въдица и вземи първата риба, която се улови. Отвори ѝ устата и ще намериш вътре един статир. Вземи го и им го дай за Мене и за себе си.“

18

1

По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“

2 А Иисус повика едно дете, постави го посред тях

3 и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство.

4 И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство.

5 И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема.

6

А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето.

7 Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението.

8 Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли — по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.

9 И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли — по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада.

10

Пазете се да не пренебрегнете някого от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небето винаги гледат лицето на Моя небесен Отец.

11 Понеже Синът човешки дойде да спаси заблуденото.

12

Как мислите: ако един човек има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси загубената?

13 А като я намери, истината ви казвам, ще се зарадва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се загубили.

14 Така и вашият небесен Отец не иска да се загуби нито един от тези, малките.

15

Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат,

16 ако не послуша, вземи със себе си още един или двама други, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

17 Ако ли и тях не послуша, кажи го на църквата, но ако и църквата не послуша, нека бъде за тебе като езичник и митар.

18 Истината ви казвам: каквото не простите на земята, няма да бъде простено на небето, и каквото простите на земята, ще бъде простено на небето.

19

И още ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, ще им бъде дадено от Моя небесен Отец.

20 Защото, където има двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“

21

Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене — до седем пъти ли?“

22 Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

23

Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си.

24 Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.

25 А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати.

26 Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“

27 Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му.

28 А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“

29 Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“

30 Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си.

31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило.

32 Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли,

33 не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе?

34 И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг.

35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му .“

19

1

Когато Иисус свърши тези слова, тръгна от Галилея и дойде в пределите на Юдея, отвъд Йордан.

2 Последва Го огромно множество народ и Той ги изцели там.

3

Тогава пристъпиха към Него фарисеите, и за да Го изкушат, Му казаха: „Позволено ли е човек да напусне жена си по всякаква причина?“

4 А Той им отговори: „Не сте ли чели, че Творецът в началото ги сътвори мъж и жена

5 и рече: „Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и ще бъдат двамата една плът“?

6 Така че те вече не са двама, а една плът. И тъй, което Бог е съчетал, човек да не разделя.“

7 Те Му казаха: „Защо тогава Мойсей заповяда да ѝ даде разводно писмо и да я освободи?“

8 Отвърна им: „Заради вашето коравосърдечие Мойсей ви е разрешил да напускате жените си. Но отначало не беше тъй.

9 И Аз ви казвам, че който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и който се ожени за напусната, той прелюбодейства.“

10

Неговите ученици Му казаха: „Ако е такова задължението на мъжа към жената, по-добре е той да не се жени.“

11 А Той им рече: „Не всички възприемат това, а само онези, на които е дадено.

12 Защото има скопци, родени така от майка си, има и скопци, скопени от хора, и има скопци, които сами са се скопили заради небесното царство. Който може да възприеме, нека възприеме.“

13

Тогава доведоха при Него деца, за да възложи ръце върху тях и да се помоли. А учениците ги смъмриха.

14 Но Иисус рече: „Оставете децата и не им пречете да дойдат при Мене, защото на такива е небесното царство.“

15 И като възложи ръце върху тях, отиде си оттам.

16

И ето един млад човек се приближи и Му рече: „Учителю благ, какво добро да извърша, за да получа вечен живот?“

17 А Той му отговори: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог. Ако пък искаш да влезеш във вечния живот, спазвай заповедите.“

18 Попита Го: „Кои?“ А Иисус му рече: „Не убивай. Не прелюбодействай. Не кради. Не свидетелствай лъжливо,

19 почитай баща си и майка си и обичай ближния си като себе си.“

20 Младият мъж Му каза: „Всичко това съм спазвал от младини. Какво не ми достига?“

21 Иисус му отговори: „Ако искаш да си съвършен, иди, продай имота си и раздай парите на сиромасите. Така ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“

22 Когато младежът чу тези думи, отиде си натъжен, защото имаше много имот.

23

А Иисус рече на учениците Си: „Истината ви казвам, че богат мъчно ще влезе в небесното царство.

24 И още ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“

25 Като чуха това, учениците се зачудиха твърде много и казаха: „Кой тогава може да се спаси?“

26 Иисус ги погледна и отговори: „За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.“

27

Тогава заговори Петър и Му каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме. Какво ще стане с нас?“

28 А Иисус им рече: „Истината ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при обновата на света, когато Синът човешки седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванадесет престола, за да съдите дванадесетте колена на Израил.

29 И всеки, който е оставил къща или братя, или сестри, или баща, или майка, или жена, или деца, или ниви заради Моето име, ще получи стократна отплата и ще наследи вечен живот.

30 И мнозина първи ще се окажат последни, а последните — първи.“

20

1

„Защото небесното царство прилича на стопанин, излязъл рано сутрин да наеме работници за лозето си.

2 Той се услови с работниците за по динарий на ден и ги прати на лозето си.

3 А като излезе около девет часа, видя други да стоят на пазара ненаети.

4 И на тях рече: „Идете и вие на лозето ми и ще ви дам, каквото се полага.“ Те отидоха.

5 Пак излезе към дванадесет и към три часа и направи същото.

6 Като излезе към пет часа, намери други да стоят ненаети и им каза: „Защо стоите тук цял ден без работа?“

7 Те му отговориха: „Никой не ни е наел.“ Той им каза: „Идете и вие на лозето ми и ще получите, каквото се полага.“

8 А когато се мръкна, собственикът на лозето каза на своя управител: „Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните, та до първите.“

9 И като дойдоха наетите в пет часа следобед, получиха по динарий.

10 А като дойдоха първите, помислиха, че ще вземат повече, но и те получиха по динарий.

11 И като получиха, зароптаха против стопанина

12 и казаха: „Тези, последните, работиха един час, а ти ги постави наравно с нас, които понесохме тежестта на деня и жегата.“

13 А той в отговор каза на един от тях: „Приятелю, аз не те онеправдавам. Нали за по динарий се услови ти с мене?

14 Взимай си своето и си иди. А на този, последния, аз искам да дам, колкото и на тебе.

15 Нима не мога да правя с парите си, каквото искам? Или окото ти е завистливо, понеже съм добър?“

16 Така последните ще станат първи, а първите — последни. Защото мнозина са звани, но малцина — избрани.“

17

А когато Иисус отиваше за Йерусалим, по пътя повика насаме дванадесетте ученици и им рече:

18 „Ето отиваме в Йерусалим и Синът човешки ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците и ще Го осъдят на смърт,

19 и ще Го предадат на езичниците, за да Го поругаят, да Го бичуват и разпънат. И на третия ден ще възкръсне.“

20

Тогава се приближи до Него съпругата на Зеведей заедно със синовете си, поклони Му се и Го молеше за нещо.

21 А Той ѝ рече: „Какво искаш?“ Тя Му каза: „Кажи тези двама мои синове да седнат в царството Ти — единият отдясно, а другият отляво на Тебе.“

22 Иисус отвърна: „Не знаете какво искате. Можете ли да пиете от чашата, от която Аз ще пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам ?“ Отговориха Му: „Можем.“

23 Той им каза: „От Моята чаша ще пиете и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите , но да дам да се седне отдясно и отляво на Мене не зависи от Мене — то ще се даде на тези, за които е приготвено от Моя Отец.“

24

Когато десетте чуха това, възнегодуваха срещу двамата братя.

25 Иисус ги повика и им рече: „Знаете, че князете на народите господаруват над тях и велможите властват над тях.

26 Между вас обаче да не бъде така: който иска да бъде големец между вас, нека ви бъде слуга,

27 и който иска да бъде пръв между вас, нека ви бъде роб,

28 както и Синът човешки не дойде, за да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.“

29

Когато излизаха от Йерихон, след Него вървеше множество народ.

30 И ето двама слепци, които седяха край пътя, чуха, че минава Иисус, и започнаха да викат: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“

31 А народът ги смъмри, за да млъкнат. Но те завикаха още по-силно: „Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!“

32 Иисус се спря, повика ги и каза: „Какво искате да сторя за вас?“

33 Те Му казаха: „Господи, да се отворят очите ни!“

34 Иисус се смили, допря се до очите им и те веднага прогледнаха. И те тръгнаха след Него.

21

1

А когато наближиха Йерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,

2 като им каза: „Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея. Отвържете ги и Ми ги доведете.

3 А ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са нужни на Господ; и той веднага ще ги пусне.“

4 А всичко това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:

5

„Кажете на дъщерята на Сион: „Ето твоят Цар идва при тебе кротък, възседнал ослица и осле“.“

6

Учениците отидоха и направиха така, както им заповяда Иисус.

7 Докараха ослицата и ослето и метнаха върху тях дрехите си. И Той седна върху тях.

8 А повечето хора постилаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клонки от дърветата и застилаха пътя.

9 Народът, който вървеше отпред или Го следваше, викаше: „Осанна на Давидовия Син! Благословен е Идващият в името на Господа! Осанна във висините!“

10

Когато пък влезе в Йерусалим, раздвижи се целият град и казваха: „Кой е Този?“

11 А множеството отговаряше: „Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.“

12

Иисус влезе в Божия храм и изгони всички, които продаваха и купуваха в храма, преобърна масите на обменителите на пари и пейките на продавачите на гълъби.

13 И им каза: „Писано е: „Домът Ми ще се нарече дом за молитва; а вие го направихте разбойнически вертеп“.“

14 И дойдоха при Него в храма куци и слепи и Той ги изцели.

15 Когато първосвещениците и книжниците видяха чудесата, които Той извърши, и децата, които викаха в храма: „Осанна на Давидовия Син!“, започнаха да негодуват

16 и Му казаха: „Чуваш ли какво казват тези?“ Иисус им отговори: „Да. Нима никога не сте чели: „От устата на деца и кърмачета Ти си подготвил похвала“?“

17 И като ги остави, излезе извън града във Витания, където и пренощува.

18

А на сутринта, връщайки се в града, Иисус огладня.

19 И като видя една смокиня край пътя, отиде до нея, но не намери на нея нищо освен листа и ѝ каза: „Никога вече да не дадеш плод!“ И смокинята веднага изсъхна.

20

Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: „Как така веднага изсъхна смокинята?“

21 А Иисус им отговори: „Истината ви казвам, че ако имате вяра и не се усъмните, не само това със смокинята ще извършите, но и да наредите на тази планина: „Вдигни се и се хвърли в морето!“ — ще стане.

22 И ще получите всичко, което поискате в молитва с вяра.“

23

Когато Иисус дойде в храма и поучаваше, приближиха се към Него първосвещениците и стареите на народа и попитаха: „С каква власт вършиш това? И кой Ти е дал тази власт?“

24 Иисус им отговори: „Ще ви задам и Аз един въпрос, ако Ми отговорите, ще ви кажа и Аз с каква власт върша това.

25 Йоановото кръщение откъде беше: от небето ли или от хората?“ А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „От небето“, ще ни каже — „а защо не му повярвахте“?

26 Ако пък речем — „От хората“, боим се от народа, защото всички смятат Йоан за пророк.“

27 Затова те отговориха на Иисус: „Не знаем.“ И Той им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

28

„А какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Отиде при първия и му каза: „Синко, иди днес да работиш на лозето.“

29 А той рече: „Не искам.“ Но после се разкая и отиде.

30 И като дойде при втория, каза му същото. Той отвърна: „Добре, господарю.“ Но не отиде.

31 Кой от двамата изпълни волята на баща си?“ Отговориха му: „Първият.“ Иисус им каза: „Истината ви казвам, че митарите и блудниците ви изпреварват в Божието царство.

32 Защото Йоан дойде при вас по пътя на праведността, но не му повярвахте. А митарите и блудниците му повярваха. Вие пък видяхте това и не се разкаяхте после, за да му повярвате.“

33

„Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го, изкопа в него лин, построи кула и като го предаде на лозари, замина надалеч.

34 А когато наближи гроздобер, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат неговия дял от плода.

35 Но лозарите хванаха слугите — едни набиха, други убиха, трети пребиха с камъни.

36 Той изпрати отново други слуги, повече от първите, но и с тях постъпиха по същия начин.

37 Накрая изпрати при тях сина си, мислейки си: „Ще се засрамят от сина ми.“

38 Но лозарите, като видяха сина, си казаха: „Този е наследникът, хайде да го убием и да присвоим наследството му.“

39 Хванаха го, изведоха го извън лозето и го убиха.

40 И така, когато дойде господарят на лозето, какво ще направи на тези лозари?“

41 Отговориха Му: „Злодейците жестоко ще убие, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават навреме плода.“

42

Иисус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла , това е от Господа и е чудо в нашите очи.“

43 Затова ви говоря, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се предаде на народ, който ще дава плодове.

44 И който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“

45

Като изслушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че говори за тях.

46 И искаха да Го хванат, но се бояха от народа, който Го смяташе за пророк.

22

1

А Иисус продължи да им говори с притчи и каза:

2 „Небесното царство е подобно на един цар, който направи сватба на сина си;

3 и разпрати слугите си да извикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.

4 Пак изпрати други слуги с думите: „Кажете на поканените: „Ето приготвих угощението си, телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово. Елате на сватбата“.“

5 Но те не го зачетоха и отидоха кой на нива, кой по търговия.

6 Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха.

7 Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им.

8 След това каза на слугите си: „Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.

9 Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.“

10 И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха — и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости.

11 Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна,

12 и му каза: „Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?“ А онзи не каза нито дума.

13 Тогава царят рече на слугите: „Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън — в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби,

14 защото мнозина са звани, а малцина — избрани“.“

15

Тогава фарисеите се събраха и обсъдиха как да Го уловят в някоя дума.

16 И изпратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: „Учителю, знаем, че си справедлив, вярно поучаваш за Божия път и не се влияеш от никого, тъй като не гледаш кой какъв е.

17 Затова кажи ни как Ти се струва: право ли е да се дава данък на кесаря, или не?“

18 Но Иисус видя лукавството им и рече: „Защо Ме изкушавате, лицемери?

19 Покажете Ми една монета, с която плащате данък.“ Те му донесоха един динарий.

20 Той им каза: „Чии са този образ и надпис?“

21 Те Му отговориха: „На кесаря.“ Тогава им каза: „Като е така, отдайте кесаревото на кесаря, а Божието — на Бога.“

22 И като чуха това, те се учудиха, оставиха Го и си отидоха.

23

В същия ден дойдоха при Него садукеи, които твърдят, че няма възкресение, и Го запитаха с думите:

24 „Учителю, Мойсей е казал: „Ако някой умре бездетен, нека брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брата си.“

25 И тъй, у нас имаше седем братя. Първият се ожени и умря, и понеже нямаше потомство, остави жена си на брата си,

26 същото стана и с втория, и с третия, та чак до седмия.

27 А след всички умря и жената.

28 Така че след възкресението на кого от седмината ще бъде тя жена? Понеже всички я имаха.“

29 А Иисус им отвърна: „Заблуждавате се, понеже не познавате Писанията, нито Божията сила.

30 Защото след възкресението нито ще се женят, нито ще се омъжват, но ще живеят като ангели Божии на небесата.

31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели реченото ви от Бога, Който казва:

32 „Аз съм Бог на Авраам и Бог на Исаак, и Бог на Яков. Бог не е Бог на мъртви, а на живи“.“

33 И народът, като Го изслуша, остана удивен от учението Му.

34

Но фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се заедно

35 и един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

36 „Учителю, коя заповед е най-голяма в Закона?“

37 А Иисус му отговори: „Възлюби Господа, твоя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с целия си разум:

38 тази е първа и най-голяма заповед.

39 А втора, подобна на нея, е: „Възлюби ближния си като себе си“;

40 на тези две заповеди се крепят целият Закон и Пророците.“

41

И когато фарисеите се бяха събрали, Иисус ги запита:

42 „Какво мислите за Христос? Чий син е?“ Отвърнаха Му: „На Давид.“

43 Той им каза: „Как тогава Давид, напътван от Духа, Го нарича Господ, като казва:

44 „Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна, докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти“.“

45 И тъй: ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той му е син?“

46 И никой не можеше да Му отговори нито дума, нито пък някой дръзна от този ден нататък нещо да Го попита.

23

1

Тогава Иисус заговори на народа и на учениците Си с думите:

2 „На Мойсеевото място седнаха книжниците и фарисеите.

3 Затова всичко, което ви кажат да спазвате, спазвайте и вършете, но според делата им не постъпвайте, защото те говорят, а не вършат,

4 връзват бремена тежки и мъчни за носене и ги поставят върху плещите на хората, а сами не искат и с пръст да ги помръднат.

5 Всичките си работи вършат за пред хорските очи, разширяват хранилищата си и удължават полите на дрехите си,

6 обичат почетното място по гощавките и предните места в синагогите,

7 и поздрави по улиците, и да им казват хората: „Учителю, учителю!“

8

Но вие недейте се нарича учители, защото един е вашият Учител — Христос, а вие всички сте братя.

9 И никого на земята недейте нарича свой отец, защото един е вашият Отец, Който е на небесата.

10 И наставници недейте се нарича, защото един е вашият Наставник — Христос.

11 Но най-личният между вас да ви бъде слуга.

12 Защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен, а който се смири, ще бъде възвеличен.

13

Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото затваряте небесното царство пред хората, понеже нито вие влизате, нито пускате искащите да влязат.

14

Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото изпояждате имота на вдовиците и лицемерно дълго се молите, заради това ще получите по-тежка присъда.

15

Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото обхождате море и суша, за да привлечете един последовател, и когато постигнете това, правите го син на геената двойно повече от вас.

16

Горко ви, слепи водачи, които учите: „Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, задължава се.“

17 Безумни и слепи, та кое стои по-горе: златото или храмът, който освещава златото?

18 Казвате още: „Ако някой се закълне в жертвеника, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, задължава се.“

19 Безумни и слепи, та кое стои по-горе: дарът ли или жертвеникът, който освещава дара?

20 И тъй, който се закълне в жертвеника, кълне се в него и във всичко, което е върху него,

21 и който се закълне в храма, кълне се в него и в Онзи, Който го обитава;

22 и който се закълне в небето, кълне се в Божия престол и в Онзи, Който седи на него.

23

Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото давате десятък от джоджен, копър и кимион, а пренебрегвате най-важното в закона: правосъдие, милост и вяра, това трябваше да правите, без онова да пренебрегвате.

24 Водачи слепи, които комара прецеждате, а камилата поглъщате!

25

Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото чистите отвън чашата и блюдото, когато вътре те са пълни с грабеж и неправда.

26 Слепи фарисеино, първо очисти отвътре чашата и блюдото, за да станат чисти и отвън.

27

Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като варосани гробници — отвън изглеждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота,

28 тъй и вие отвън се показвате на хората праведни, а отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.

29

Горко ви, книжници и фарисеи, лицемери, защото зидате гробници за пророците, украсявате паметниците на праведници

30 и говорите: „Ако бяхме живели в дните на прадедите си, нямаше да станем техни съучастници в проливане кръвта на пророците.“

31 Така сами свидетелствате против себе си, че сте синове на онези, които избиваха пророците.

32 Допълнете и вие мярата на вашите прадеди!

33 Змийски изчадия, как ще избегнете осъждането си за геената?

34

Затова, ето Аз пращам при вас пророци и мъдреци, и книжници и едни от тях ще убиете и разпънете, а други ще бичувате в синагогите си и ще прогонвате от град в град,

35 за да падне върху вас всичката праведна кръв, пролята на земята; от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, сина на Варахия, когото убихте между храма и жертвеника.

36 Истината ви казвам: всичко това ще постигне това поколение.

37

Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при тебе от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте!

38 Ето вашият дом ви се оставя пуст.

39 Защото, казвам ви: няма да Ме видите отсега нататък, докато не кажете: „Благословен е Идващият в името на Господа“!“

24

1

А когато Иисус излезе от храма и тръгна, учениците Му дойдоха, за да Му покажат храмовите сгради.

2 Иисус им рече: „Виждате ли всичко това? Истината ви казвам: няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат.“

3

И когато се намираше на Елеонската планина, дойдоха при Него учениците Му и насаме Го запитаха: „Кажи ни кога ще стане това и какво ще е знамението за Твоето пришествие и за свършека на света?“

4

А Иисус им говори: „Пазете се да не ви измами някой,

5 защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: „Аз съм Христос“ — и ще измамят мнозина.

6 Ще чувате да стават войни и да се говори за войни. Но внимавайте, не се обърквайте, понеже всичко това трябва да стане, но то още не е краят.

7 Защото ще въстанат народ против народ и царство против царство, и на места ще има глад, мор и трусове.

8 А всичко това е начало на страдания.

9

Тогава ще ви подлагат на мъчения и ще ви избиват, и ще бъдете мразени от всички народи заради Моето име.

10 Тогава мнозина ще отстъпят от вярата, и един друг ще се предават, и един друг ще се намразят,

11 и много лъжепророци ще се появят и ще измамят мнозина,

12 и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта.

13 Но който устои докрай, той ще бъде спасен.

14 И това Евангелие на Божието царство ще бъде проповядвано по целия свят, за свидетелство пред всички народи, и тогава ще дойде краят.

15

И тъй, когато видите да стои на свято място мерзостта на запустението , за която е казано чрез пророк Даниил — който чете, нека разбира, —

16 тогава онези, които се намират в Юдея, да бягат в планините,

17 който е на покрива, да не слиза да вземе нещо от къщата си,

18 и който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.

19 Но горко на бременните и на кърмачките през онези дни!

20

Затова, молете се да не се случи бягството ви зиме или в събота.

21 Защото тогава ще настане голяма скръб, каквато не е имало от началото на света досега и няма да има.

22 И ако Бог не би съкратил онези дни, не би се спасил никой човек, но заради избраните Той ще съкрати дните.

23

Тогава, ако някой ви рече: „Ето тук е Христос“ или „там е“ — не вярвайте,

24 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи знамения и чудеса, за да измамят, ако е възможно, и избраните.

25 Ето предупреждавам ви:

26 ако ви кажат: „Ето Той е в пустинята“, не излизайте, или „ето Той там е скрит“, не вярвайте,

27 защото, както светкавицата блясва от изток и осветява небето чак до запад, тъй ще бъде пришествието на Сина човешки,

28 защото, където бъде трупът, там ще се съберат орлите.

29

И веднага след скръбта на онези дни слънцето ще помръкне и луната няма да праща светлината си, и звездите ще падат от небето, и небесните сили ще се разклатят.

30 Тогава ще се яви на небето знамението на Сина човешки, и тогава ще се разплачат всички земни племена и ще видят Сина човешки да идва на небесните облаци със сила и голяма слава.

31 И ще изпрати ангелите Си с гръмогласна тръба и те ще съберат избраниците Му от четирите посоки на ветровете, от единия до другия край на небесата.

32

И от смокинята вземете поука: когато клоните ѝ омекнат и пуснат листа, знаете, че е близо лятото,

33 тъй и вие, когато видите всичко това, знайте, че Той е близо, при вратата.

34 Истината ви казвам: този род няма да премине, докато всичко това не се сбъдне.

35 Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да преминат .

36

А за онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът , а единствено Отец.

37

Но както стана в дните на Ной, тъй ще настъпи и пришествието на Сина човешки,

38 защото, както в дните преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в ковчега,

39 и не разбраха нищо, докато не дойде потопът и отнесе всички — тъй ще настъпи и пришествието на Сина човешки.

40 Тогава двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, другия ще оставят,

41 две жени ще мелят заедно на мелница: едната ще вземат, другата ще оставят.

42

Затова бъдете будни, понеже не знаете в кой час ще дойде вашият Господ.

43 Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да го остави да ограби къщата му.

44 Затова бъдете и вие готови, понеже Синът човешки ще дойде в час, когато не очаквате.

45

И тъй, кой е верният и благоразумен слуга? Това е онзи, когото господарят е поставил над другите си слуги, за да им раздава навреме храна.

46 Блажен е този слуга, чийто господар, когато дойде, го намери, че постъпва тъй,

47 истината ви казвам: той ще го постави над целия си имот.

48 Ако пък слугата е лош и рече в сърцето си: „Ще се забави господарят ми“ —

49 и започне да бие събратята си и да яде и пие с пияниците, —

50 господарят на този слуга ще дойде в ден, в който той не очаква, и в час, който не знае,

51 и ще го отдели, и ще му наложи наказание като на лицемерите, там ще бъде плач и скърцане със зъби.“

25

1

Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девойки, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.

2 Пет от тях бяха благоразумни, а пет — неразумни.

3 Неразумните, като взеха светилниците си, не взеха със себе си елей;

4 а благоразумните заедно със светилниците си взеха и елей в съдовете си.

5 И понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха.

6 А среднощ се чу вик: „Ето младоженецът идва, излезте да го посрещнете.“

7 Тогава всички тези девойки станаха и приготвиха светилниците си;

8 а неразумните рекоха на благоразумните: „Дайте ни от вашия елей, защото светилниците ни гаснат.

9 Но благоразумните в отговор им казаха: „Да не би да не стигне за нас и за вас, идете по-добре при продавачите и си купете.“

10 А когато те отидоха да купят, пристигна младоженецът и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.

11 После дойдоха и другите девойки и извикаха: „Господарю, господарю, отвори ни!“

12 А той им отвърна и рече: „Истината ви казвам, не ви познавам.“

13 И тъй, бъдете будни, защото не знаете нито деня, нито часа, когато ще дойде Синът човешки .“

14

„Защото Той ще постъпи като един човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им повери имота си;

15 и на един даде пет таланта, на друг — два, на трети — един, на всеки според умението; и отпътува.

16 Този, който взе петте таланта, веднага отиде, вложи ги в работа и спечели други пет таланта.

17 Също тъй и който взе два таланта, спечели други два.

18 А който взе единия талант, отиде, разкопа земята и скри парите на господаря си.

19 След дълго време господарят на тези слуги се завърна и им поиска сметка.

20 Тогава пристъпи онзи, който бе взел петте таланта, донесе други пет таланта и каза: „Господарю, ти ми повери пет таланта, ето аз спечелих с тях други пет таланта.“

21 Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя, ела и сподели радостта на господаря си.“

22 Приближи се също и онзи, който бе взел двата таланта, и каза: „Господарю, ти ми повери два таланта; ето аз спечелих с тях други два таланта.“

23 Господарят му каза: „Хубаво си постъпил, ти си добър и верен слуга! В малкото си бил верен, над много ще те поставя; ела и сподели радостта на господаря си.“

24 Пристъпи и онзи, който бе взел единия талант, и рече: „Господарю, аз те знаех, че си суров човек; жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал,

25 затова се уплаших и отидох, та скрих таланта ти в земята, ето ти твоето.“

26 А господарят му отвърна: „Ти си лукав и ленив слуга! Знаеше, че жъна, където не съм сял, и събирам, където не съм пръскал.

27 Затова трябваше да вложиш парите ми при лихварите; аз пък, когато си дойдех, щях да прибера своето с лихва.

28 Затова вземете от него таланта и го дайте на онзи, който има десет таланта;

29 защото на всеки, който има, ще се даде и преумножи, а от онзи, който няма достатъчно, ще се отнеме и това, което има.

30 А негодния слуга хвърлете в тъмнината; там ще бъде плач и скърцане със зъби.“ Като рече това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша“!“

31

„А когато Синът човешки дойде в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол

32 и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овце от кози;

33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите — от лявата.

34 Тогава Царят ще каже на онези, които са от дясната Му страна: „Елате вие, благословените от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света,

35 защото гладен бях и Ми дадохте да ям, жаден бях и Ме напоихте, бездомен бях и Ме приютихте,

36 гол бях и Ме облякохте, болен бях и Ме посетихте, в затвор бях и Ме навестихте.“

37 Тогава праведниците ще Му отговорят и ще кажат: „Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме или жаден и Те напоихме?

38 Кога Те видяхме бездомен и Те прибрахме или гол и Те облякохме?

39 Кога Те видяхме болен или в затвор и Те посетихме?“

40 А Царят в отговор ще им каже: „Истината ви казвам: доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили.“

41

Тогава ще каже и на онези, които са от лявата страна: „Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели,

42 защото гладен бях и не Ми дадохте да ям, жаден бях и не Ме напоихте,

43 бездомен бях и не Ме приютихте, гол бях и не Ме облякохте, болен бях и в затвор — и не Ме посетихте.“

44 Тогава и те ще Му отговорят с думите: „Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или бездомен, или гол, или болен, или в затвор и не Ти послужихме?“

45 Тогава Той ще им отговори: „Истината ви казвам: доколкото не сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, и на Мене не сте го сторили.“

46 И те ще отидат във вечна мъка, а праведните — във вечен живот.“

26

1

Когато Иисус завърши с всички тези думи поучението Си, каза на учениците Си:

2 „Знаете, че след два дена ще бъде Пасха и Синът човешки ще бъде предаден на разпятие.“

3 Тогава първосвещениците, книжниците и стареите на народа се събраха в двора на първосвещеника, на име Каяфа

4 и след съвещание решиха да уловят с измама Иисус и да Го убият.

5 „Само да не бъде на празника“, казваха, „за да не стане смут сред народа.“

6

А когато Иисус беше във Витания, в къщата на Симон Прокажения,

7 пристъпи към Него една жена, която носеше алабастров съд със скъпо миро, и започна да го излива върху главата Му, докато Той ядеше.

8 Като видяха това, учениците Му зароптаха и казаха: „Защо е това прахосване?

9 Защото това миро можеше да се продаде за много пари и те да се раздадат на сиромаси.“

10 Като забеляза това, Иисус им каза: „Защо обърквате жената? Тя извърши добро дело за Мене;

11 защото сиромасите имате при себе си винаги, а Мене не винаги имате.

12 Като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.

13 Истината ви казвам: където и да се проповядва това Евангелие по целия свят, ще се разказва и за това, което тя извърши, и ще се припомня за нея.“

14

Тогава един от дванадесетте ученици, на име Юда Искариот, отиде при първосвещениците

15 и попита: „Какво ще ми дадете, ако ви Го предам?“ А те му дадоха тридесет сребърника.

16 И оттогава той търсеше удобен случай да Го предаде.

17

А в първия ден на Безквасници учениците дойдоха при Иисус и Му рекоха: „Къде искаш да Ти приготвим да ядеш пасхалната вечеря?“

18 И Той рече: „Идете в града у еди-кого си и му кажете: „Учителят казва: „Времето Ми наближава, у тебе ще направя пасхалната вечеря с учениците Си“.“

19 И учениците направиха тъй, както им заръча Иисус, и приготвиха пасхалната вечеря.

20

А когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици;

21 и докато ядяха, каза: „Истината ви казвам: един от вас ще Ме предаде.“

22 Те много се наскърбиха и всеки от тях започна да Го пита: „Да не съм аз, Господи?“

23 А Той им отговори с думите: „Който натопи залъка си с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

24 И тъй, Синът човешки отива, както е писано за Него; но горко на онзи човек, чрез когото Синът човешки ще бъде предаден, добре щеше да бъде за този човек, ако не беше се раждал.“

25 А Юда, който Го предаде, рече: „Да не съм аз, Учителю?“ Иисус му отвърна: „Ти сам го каза.“

26

И докато ядяха, Иисус взе хляба и като благослови, разчупи го и го раздаде на учениците с думите: „Вземете, яжте — това е Моето тяло.“

27 И като взе чашата, изрече благодарствена молитва, даде им и каза: „Пийте от нея всички,

28 защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете.

29 И казвам ви, че отсега нататък няма да пия от този лозов плод до онзи ден, когато ще пия новото вино с вас в царството на Моя Отец.“

30 И като изпяха хвалебна песен, излязоха на Елеонската планина.

31

Тогава Иисус им рече: „Всички вие ще отстъпите от вярата в Мене през тази нощ; защото е писано: „Ще погубя пастира и ще се пръснат овцете на стадото.“

32 А след възкресението Си ще бъда преди вас в Галилея.“

33 Тогава Петър Му рече: „Дори и всички да отстъпят от вярата в Тебе, аз никога няма да отстъпя.“

34 Иисус му рече: „Истината ти казвам, че тази нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“

35 Петър Му отвърна: „Дори ако трябва да умра с Тебе, няма да се отрека от Тебе.“ Същото рекоха и всички ученици.

36

След това Иисус отиде с тях на едно място, наричано Гетсимания, и каза на учениците: „Поседете тук, докато Аз отида по-нататък да се помоля.“

37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да тъгува.

38 Тогава им каза: „Душата Ми е прескръбна до смърт. Останете тук и бъдете будни с Мене.“

39 И като се поотдалечи, падна по лице и се молеше с думите: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша, но нека бъде не както Аз искам, а както Ти.“

40 И се върна при учениците, и ги намери да спят, и каза на Петър: „Толкова ли не можахте един час да стоите будни с Мене?

41 Стойте будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта — немощна.“

42 Като се отдалечи за втори път, пак се помоли с думите: „Отче Мой, ако не може да Ме отмине тази чаша, без да я изпия, нека бъде Твоята воля.“

43 И като дойде, пак ги намери да спят, понеже очите им бяха натежали.

44 Остави ги и пак отиде, та се помоли за трети път, като изрече същите думи.

45 Тогава отиде при учениците Си и ги попита: „Още ли спите и почивате? Ето настъпи часът и Синът човешки се предава в ръцете на грешници.

46 Ставайте, да вървим! Ето приближи се онзи, който Ме предава.“

47

И докато Той още говореше, ето дойде Юда, един от дванадесетте, и с него много народ, с ножове и тояги, изпратен от първосвещениците и стареите на народа.

48 А онзи, който Го предаваше, бе уговорил с тях знак: „Когото целуна за поздрав, Той е; заловете Го!“

49 И веднага се приближи до Иисус и каза: „Радвай се , Учителю!“ И Го целуна.

50 А Иисус му отговори: „Приятелю, защо си дошъл?“ Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.

51 И ето един от онези, които бяха с Иисус, протегна ръка, извади ножа си и като удари слугата на първосвещеника, му отряза ухото.

52 Тогава Иисус му каза: „Върни ножа си на мястото му; защото всички, които вадят нож, от нож ще загинат;

53 или мислиш, че не мога да помоля Своя Отец и Той веднага ще Ми изпрати повече от дванадесет легиона ангели?

54 Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?“

55 После Иисус се обърна към народа: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас в храма и поучавах, и не Ме хванахте.

56 Но всичко това става, за да се сбъднат Писанията на пророците.“ Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

57

А онези, които хванаха Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където се бяха събрали книжниците и стареите.

58 Петър пък вървеше след Него отдалеч до двора на първосвещеника, и като влезе вътре, седна със слугите, за да види края.

59

А първосвещениците и стареите, и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го осъдят на смърт;

60 и не можаха да намерят, макар да дойдоха много лъжесвидетели. Най-сетне дойдоха двама лъжесвидетели

61 и рекоха: „Този каза: „Мога да разруша Божия храм и за три дни да го съградя“.“

62 И тогава първосвещеникът стана и Му рече: „Нищо ли няма да отговориш на това, което тези свидетелстват против Тебе?“

63 Но Иисус мълчеше. А първосвещеникът Му каза: „Заклевам Те в Живия Бог да ни кажеш, Ти ли си Христос, Синът Божий?“

64 Иисус му отговори: „Ти сам го рече! Казвам ви обаче: занапред ще видите Сина Човешки, седнал отдясно на Всесилния и идващ на небесните облаци.“

65 Тогава първосвещеникът разкъса дрехата си и рече: „Той богохулства! За какво са ни нужни вече свидетели? Ето сега чухте богохулството Му.

66 Какво мислите?“ А те отговориха с думите: „Виновен е и трябва да умре.“

67 Тогава започнаха да Го заплюват и да Го бият по лицето, а други Му удряха плесници

68 и казваха: „Ако си пророк, Христе, отгатни кой Те удари?“

69

А Петър седеше вън на двора. И една слугиня се приближи до него и каза: „И ти беше с Иисус Галилееца.“

70 Но той се отрече пред всички с думите: „Не зная какво говориш.“

71 А когато отиваше към вратата, видя го друга и каза на онези, които бяха там: „И този беше с Иисус Назарянина.“

72 А той пак се отрече под клетва: „Не познавам този Човек.“

73 Малко по-късно се приближиха онези, които стояха наоколо, и казаха на Петър: „Наистина и ти си от тях, защото и говорът ти те издава.“

74 Тогава той започна да се кълне и да уверява: „Не познавам този Човек.“ И веднага пропя петел.

75 И Петър си спомни думите, казани му от Иисус: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“ И като излезе вън, горчиво плака.

27

1

А когато се съмна, всички първосвещеници и стареите на народа се събраха на съвет и решиха да убият Иисус.

2 И като Го вързаха, отведоха Го и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.

3

Тогава Юда, който Го предаде, като разбра, че Иисус е осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на първосвещениците и стареите

4 с думите: „Съгреших, че предадох невинна кръв.“ А те му отвърнаха: „Какво ни е грижа? Ти му мисли.“

5 А Юда захвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси.

6 Първосвещениците прибраха сребърниците и рекоха: „Не бива да се сложат в храмовата съкровищница, защото са цена за кръв.“

7 И като се събраха на съвет, решиха да купят с тях грънчаревата нива, за да погребват там бездомници.

8 Затова и до днес тази нива се нарича кръвна нива.

9 Тогава се сбъдна реченото чрез пророк Йеремия, който казва: „И взеха тридесетте сребърника — цената на Оценения, Когото оцениха Израилевите синове,

10 и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми съобщи Господ.“

11

А Иисус застана пред управителя; и управителят Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ А Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“

12 И когато първосвещениците и стареите Го обвиняваха, Той нищо не отвръщаше.

13 Тогава Пилат Му каза: „Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Тебе?“

14 Но Иисус не му отговори на нито една дума, тъй че управителят се зачуди твърде много.

15

Имаше обичай на празника управителят да освобождава на множеството един затворник, когото те биха поискали.

16 По това време имаше един известен затворник на име Варава.

17 И тъй, когато народът се беше събрал, Пилат им рече: „Кого искате да ви освободя: Варава ли или Иисус, наричан Христос?“

18 Защото знаеше, че Го бяха предали от завист.

19

А докато той седеше на съдийското място, жена му прати да му кажат: „Не прави нищо на Този Праведник, защото нощес се измъчих много насън заради Него.“

20

Първосвещениците и стареите в това време подбудиха народа да измоли Варава, а Иисус да погуби.

21 Тогава управителят ги попита: „Кого от двамата искате да ви освободя?“ Те отговориха: „Варава.“

22 Пилат им каза: „А какво да сторя с Иисус, наричан Христос?“ Всички викнаха: „Да бъде разпънат!“

23 Управителят рече: „Та какво зло е сторил?“ Но те още по-силно закрещяха: „Да бъде разпънат!“

24

И Пилат, като видя, че нищо не помага, а само се усилва суматохата, взе вода, уми ръцете си пред народа и каза: „Невинен съм за кръвта на Този Праведник; вие му мислете.“

25 И целият народ в отговор рече: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху децата ни.“

26 Тогава им пусна Варава, а Иисус бичува и Го предаде да бъде разпънат.

27

След това войниците на управителя отведоха Иисус в преторията и събраха край Него цялата дружина.

28 И като Го съблякоха, облякоха Му багреница;

29 и сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата и Му дадоха в дясната ръка тръстиков прът, след това заставаха на колене пред Него, присмиваха Му се и казваха: „Радвай се, Царю юдейски!“

30 И след като Го оплюха, взеха тръстиковия прът и Го заудряха по главата.

31 А когато Му се наприсмяха, съблякоха Му багреницата, облякоха Му Неговите дрехи и Го поведоха на разпятие.

32

А като излизаха, срещнаха един човек от Кирена, на име Симон, него накараха да носи кръста Му.

33 И като стигнаха до мястото, наричано Голгота, което значи лобно място,

34 дадоха Му да пие оцет, смесен с жлъчка; но Той вкуси и не поиска да пие.

35 А след като Го разпънаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребий , за да се изпълни реченото от пророка: „Разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото ми хвърлиха жребий.“

36 После седнаха там и останаха да Го пазят.

37 И поставиха над главата Му надпис с обвинението Му: „Този е Иисус, юдейският Цар.“

38

Тогава бяха разпънати с Него двама разбойници: единият отдясно, а другият отляво.

39 А минувачите Го хулеха, като клатеха глава

40 и казваха: „Ти, Който разрушаваш храма и за три дена го съграждаш, спаси Себе Си! Ако си Божий Син, слез от кръста!“

41 Също и първосвещениците заедно с книжниците и стареите Му се присмиваха и говореха:

42 „Други спаси, а Себе Си не може да спаси. Ако Той е израилски Цар, нека сега слезе от кръста и ще повярваме в Него.

43 Уповаваше се на Бога, нека сега Го избави, ако Му е угоден, понеже бе казал: „Божий Син съм“.“

44 Ругаеха Го също и разбойниците, които бяха разпънати с Него.

45

А от шестия до деветия час настана тъмнина по цялата страна,

46 а около деветия час Иисус извика с висок глас: „Илѝ! Илѝ! Лама̀ савахтанѝ?“, което значи: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме изоставил?“

47 Някои от застаналите наблизо, като чуха, казаха: „Той вика Илия.“

48 И веднага един от тях прибяга, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстиков прът, Му подаде да пие.

49 Другите пък говореха: „Чакай, да видим дали ще дойде Илия да Го избави.“

50 А Иисус, като извика пак силно, издъхна.

51

И, ето завесата на храма се раздра на две, отгоре додолу, и земята се разтърси, и скалите се разпукаха,

52 и гробовете се разтвориха, и много тела на починали светии възкръснаха,

53 и като излязоха от гробовете след възкресението на Иисус, влязоха в святия град и се явиха на мнозина.

54

А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и всичко, което стана, твърде много се уплашиха и рекоха: „Наистина Божий Син е бил този Човек!“

55

Там бяха също много жени, които гледаха отдалеч. Те бяха последвали Иисус от Галилея и Му служеха.

56 Сред тях бяха Мария Магдалина и Мария, майката на Яков и Йосия, и майката на Зеведеевите синове.

57

А когато се свечери, дойде един богат човек от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.

58 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да предадат тялото.

59 Йосиф взе тялото, обви Го в чиста плащаница

60 и Го положи в новия си гроб, който бе изсякъл в скала, и като привали голям камък върху входа на гроба, си отиде.

61 А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

62

На другия ден, след петъка, първосвещениците и фарисеите се събраха пред Пилат

63 и казаха: „Господарю, спомнихме си, че Онзи измамник каза, още докато беше жив: „След три дни ще възкръсна.“

64 Затова заповядай да се пази гробът до третия ден, та да не могат учениците Му да отидат и да Го откраднат, и след това да кажат на народа: „Възкръсна от мъртвите.“ И тази последна измама ще бъде по-лоша от първата.“

65 Пилат им рече: „Имате стража, идете и я поставете, както знаете.“

66 И те отидоха, погрижиха се за охраната на гроба, като запечатаха камъка и поставиха стража.

28

1

И като мина събота, на разсъмване в първия ден на седмицата дойдоха Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.

2 И ето стана голям трус, защото Господен ангел слезе от небето, пристъпи, отмести камъка от входа на гроба и седна върху него.

3 Видът му беше като светкавица, а дрехата му — бяла като сняг.

4 И стражите, уплашени от него, се разтрепераха и станаха като мъртви.

5 Ангелът се обърна към жените и им каза: „Не бойте се, зная, че търсите разпънатия Иисус,

6 няма Го тук, Той възкръсна, както беше казал. Елате, вижте мястото, където е лежал Господ,

7 идете бързо и известете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите и ето отива преди вас в Галилея, там ще Го видите. Ето казах ви.“

8 И като излязоха бързо от гроба, те със страх и голяма радост се завтекоха да известят на учениците Му.

9

А когато отиваха да известят на учениците Му, ето Иисус се яви насреща им и каза: „Радвайте се!“ Те се приближиха, обгърнаха нозете Му и Му се поклониха.

10 Тогава Иисус им каза: „Не бойте се, идете и известете на братята Ми да отидат в Галилея и там ще Ме видят.“

11

Докато те отиваха, някои от стражата влязоха в града и известиха на първосвещениците за всичко станало.

12 А те, като се събраха на съвет със стареите, дадоха на войниците доста пари

13 и рекоха: „Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, докато спяхме.

14 И ако за това стигне слух до управителя, ние ще го убедим, че сте невинни, и ще ви избавим от неприятности.“

15 Те взеха парите и постъпиха, както бяха подучени. И мълвата за това се носи между юдеите и до днес.

16

А единадесетте ученици отидоха в Галилея на планината, където им бе заръчал Иисус.

17 Като Го видяха, поклониха Му се, а някои се усъмниха.

18 И като се приближи, Иисус им заговори и рече: „Даде Ми се пълна власт над небето и над земята.

19 И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина, и Светия Дух,

20 и ги учете да спазват всичко, което съм ви заповядал. И ето Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. Амин.“