1

1

Това се случи по времето на Артаксеркс — царя, който управляваше сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия.

2 След като се възкачи на престола си в двореца в столицата Суза, цар Артаксеркс

3 по повод на третата година от своето царуване даде тържествено угощение на съветниците си и на князете на останалите народи. Там бяха и знатните персийци и мидийци, и управителите и първенците на областите.

4 И в продължение на половин година той им показваше богатствата на своето царство, разкоша и величието си.

5

А след като дните на празненството свършиха, царят устрои за всички други, които се намираха в Суза, седемдневно пиршество в градината на царския дворец.

6 Там между стълбове от мрамор и алабастър висяха завеси от скъп лен и памук, закачени на ленена пурпурна връв със златни и сребърни куки. Върху мозаичен плочник от зелен камък, мрамор и седеф бяха поставени златни и сребърни дивани.

7 Напитките се наливаха в златни чаши, които не си приличаха една с друга. Царят щедро раздаваше от любимото си вино.

8 И всеки можеше да пие колкото и когато желае. Така бе пожелал царят и разпореди на прислугата си: всеки да прави това, което иска.

9 По същото време царица Астин устрои пиршество за жените в самия дворец на цар Артаксеркс.

10

На седмия ден от пиршеството, поразвеселен, царят нареди на Аман, Вазан, Тара, Варази, Затопа, Аватаз, Тарава — седемте евнуси, придворни на цар Артаксеркс,

11 да въведат пред него царицата с корона на главата, за да покаже нейната хубост на управителите и на останалите гости. Тя наистина беше хубава жена.

12 Но царица Астин отказа да изпълни заповедта му да дойде с царедворците. Това раздразни царя и го изпълни с гняв

13 и той каза на съветниците си, които познаваха обичаите, защото царят се допитваше до онези, които познават закона и правдата.

14 Аркесей, Сарсатей и Мализеар, управители на персите и мидийците, които се намираха близо до царя и заемаха най-високите длъжности след него, пристъпиха към него

15 и му съобщиха как трябва да се постъпи според закона с царица Астин заради това, че не се е подчинила на заповедта на царя, която царедворците са ѝ предали.

16

Тогава Мухей каза на царя и другите управители: „Царица Астин нанесе оскърбление не само на царя, но и на всички негови управители и служители от подчинените му области.

17 Тази постъпка на царицата ще стане достояние на всички жени и те ще пренебрегнат съпрузите си и ще казват: „Цар Артаксеркс заповяда на царица Астин да дойде при него, но тя не пожела.“

18 Сега и останалите съпруги на персийските и мидийските управители, като чуят какво е отвърнала тя на царя, ще дръзнат по същия начин да се отнасят с неуважение към своите съпрузи.

19 Ако царят одобри, нека издаде ненарушима заповед, която да се впише в законите на Мидия и Персия: никога вече Астин да не се явява пред царя, а той да удостои за царица друга жена, по-достойна от нея.

20 Нека заповедта, която царят постанови, да бъде разгласена навред в голямото му царство, така че всички жени, бедни и богати, да се отнасят с почитание към своите съпрузи.“

21

Това предложение бе одобрено от царя и управителите му. Царят постъпи така, както го бе посъветвал Мухей.

22 Разпрати заповед до всяка област на царството си, написана на съответния език: на всеки съпруг да се отдава почит в неговия дом.

2

1

След тези събития гневът на царя се уталожи и той си спомни за Астин и за присъдата, която ѝ бе отредил.

2 Тогава слугите, които обслужваха царя, му казаха: „Да потърсим за царя добри и хубави девойки!

3 Царят може да назначи във всяка област на царството служители, които да изберат хубави девици и да ги доведат в харема в столицата Суза. Там ще бъдат поверени на царския евнух Хегай, който надзирава жените. Той ще им даде всичко необходимо, за да се грижат за красотата си.

4 Девойката, която се хареса на царя, да стане царица вместо Астин.“ Това се понрави на царя и той постъпи така.

5

Имаше в столицата Суза един юдеин на име Мардохей, синът на Яир — син на Семей, син на Кисей, от Вениаминовото племе.

6 Той беше сред пленниците, които вавилонският цар Навуходоносор бе откарал на заточение от Йерусалим заедно с юдейския цар Йехония.

7 Мардохей беше настойник на едно момиче — Хадаса. Това е всъщност Естир, дъщеря на чичо му Аминадав, чиито родители бяха починали. След смъртта на нейните родители той я отгледа. Момичето беше наистина много красиво.

8

След като царската наредба беше огласена, много девойки бяха доведени в столицата Суза под надзора на Хегай. Естир също беше доведена при надзирателя на харема.

9 Момичето му се понрави и спечели неговото благоволение. Той незабавно разпореди да ѝ дадат всичко необходимо за нейната красота, храна и седем девойки, подбрани от царския дворец, за да ѝ служат. Хегай премести нея и прислугата ѝ в най-добрите помещения на двореца.

10

Естир пък не разкри нито потеклото си, нито отечеството си, понеже Мардохей ѝ беше наредил така.

11 А Мардохей всеки ден обикаляше пред двора на харема, за да разбере как е Естир и какво става с нея.

12

Редът на всяка девойка идваше, когато изтече дванадесетият месец. Затова те се подготвяха, като шест месеца се мажеха със смирново масло и шест месеца с благовония и други масла, които обикновено жените употребяват.

13 И тогава момичето се явяваше пред царя. За тази среща девойката вземаше от харема със себе си всичко, което пожелаеше.

14 Вечерта тя влизаше, а сутринта се връщаше в друг харем под надзора на Шаасгаза, царския управител на харема. И тя вече не влизаше при царя, освен ако той не заповядаше да я повикат.

15

Когато дойде време за Естир, дъщерята на Авихаил, чичото на Мардохей, да отиде при царя, тя не пожела нищо освен определеното от надзорника Хегай, пазач на жените. С това Естир спечели благосклонността на всички, които я познаваха.

16 Така Естир бе въведена при цар Артаксеркс в дванадесетия месец — месец тебет, в седмата година на царуването му.

17 Царят обикна Естир, която му се понрави повече от всички други девойки, и той я короняса и я направи царица на мястото на Астин.

18 След това царят даде голямо угощение на всички свои съветници и царедворци в чест на Естир и обяви намаление на данъците за своите поданици.

19

А когато отвеждаха девойките, Мардохей вече беше на служба на царските порти.

20 Естир не разкри своето потекло, както ѝ бе наредил Мардохей. Тя изпълняваше неговите наредби така, както и когато живееше при него.

21 А когато Мардохей седеше при царските порти, двама царски служители, Гавата и Тара, които пазеха входа, замисляха да убият цар Артаксеркс.

22 Мардохей разбра това и предупреди Естир. Тя разказа за това на царя.

23 Случаят беше проверен и двамата царедворци бяха намерени за виновни. Те бяха обесени, а събитието беше вписано в царските летописи.

3

1

След това цар Артаксеркс издигна вугееца Аман, син на Амадат, като го постави за свой пръв съветник.

2 И всички царедворци при дворцовите порти се покланяха на Аман, защото така бе наредил царят. Само Мардохей не му се кланяше.

3 Царедворците го питаха: „Мардохей, защо нарушаваш разпоредбите на царя?“

4 Всеки ден го питаха, но той не ги слушаше. Тогава те съобщиха на Аман, за да видят дали Мардохей ще продължи да упорства, тъй като той им беше казал, че е юдеин.

5 Когато Аман научи, че Мардохей не иска да му се покланя, го обзе силен гняв.

6 Но му се стори, че не е достатъчно да унищожи само Мардохей, а и като знаеше от кой народ е той, замисли да изтреби всички юдеи в царството на Артаксеркс, сънародниците на Мардохей.

7

В първия месец — нисан, в дванадесетата година от царуването на Артаксеркс, беше хвърлян жребий пред Аман, ден по ден и месец по месец. Жребият отреди тринадесетия ден на дванадесетия месец — адар.

8

Тогава Аман каза на Артаксеркс: „Има един народ, разпръснат сред другите народи в твоето царство, а законите му са различни от законите на всеки друг народ. Те не се подчиняват на царските наредби и царят не бива да ги търпи.

9 И ако царят сметне за добре, нека заповяда те да бъдат изтребени. Тогава аз ще направя така, че чрез ръцете на царските служители в съкровищницата да влязат десет хиляди таланта сребро.“

10 Царят свали пръстена си и го даде на вугееца Аман, син на Амадат, неприятеля на юдеите.

11 След това рече на Аман: „Среброто задръж, а с този народ прави каквото искаш.“

12

На тринадесетия ден от първия месец бяха свикани царските писари и по нареждане на Аман те написаха заповед до сатрапите на царя, владетелите и управниците на всички области, а така също и до князете на всички народи, написана на техния език и с тяхната писменост. Заповедта беше от името на цар Артаксеркс и подпечатана с неговия печат.

13 Чрез бързоходци бяха разпратени писма до всички области на цялото царство с указание да бъде изтребен юдейският народ — млади и стари, жени и деца, в един ден, тринадесетия на дванадесетия месец, месец адар, а имотът им да бъде разграбен.

14 Препис от разпоредбата да бъде изпратен до всички области като закон. Всички народи да се запознаят с него и да са готови за този ден.

15 Бързоходците потеглиха. А заповедта беше оповестена в Суза. И докато царят и Аман пируваха, столицата Суза беше обхваната от голям смут.

4

1

Когато Мардохей узна какво се извършва, раздра дрехите си, препаса вретище и като посипа главата си с пепел, започна да тича из града и да вика със силен глас.

2 Но като дойде до вратите на царския дворец, се спря, понеже не беше позволено да се влиза в двореца с вретище.

3 И във всяка област, където биваше разгласявана царската разпоредба, сред юдеите наставаха голяма скръб и плач, и пост. Бичуваха се, препасваха вретище и се посипваха с пепел.

4

Когато слугините на царицата и евнусите дойдоха и ѝ разказаха, Естир се изплаши много. Изпрати дрехи на Мардохей, за да се преоблече и свали вретището, но той не пожела.

5 Тогава Естир повика царедвореца Хатах, който винаги беше на нейно разположение, и го изпрати при Мардохей, за да разбере защо постъпва така.

6 Хатах отиде при Мардохей, който беше на улицата пред царските порти.

7 Мардохей му разказа за всичко, което се бе случило, и за обещанието на Аман пред царя да внесе в царската съкровищница десет хиляди таланта, ако му бъде позволено да погуби юдеите.

8 Връчи му и препис от оповестената в Суза разпоредба за изтребването на юдеите, за да я покаже на Естир и тя да знае. Призова я да отиде при царя и да му се помоли, като поиска прошка за народа си.

9 Хатах се върна при Естир и ѝ съобщи всичко, което Мардохей ѝ каза.

10 Тогава Естир върна Хатах при Мардохей, за да му каже:

11 „Всеки царедворец и всички подчинени народи знаят, че всеки мъж или жена, който влезе при царя във вътрешния двор, без да е повикан, го чака смърт. Само онзи, към когото царят простре златния си скиптър, остава жив. А аз не съм викана при царя вече тридесет дена.“

12

Предадоха на Мардохей думите, казани от Естир.

13 А той ѝ отговори: „Не мисли, че ти единствена от юдеите ще си спасиш живота в царския дом.

14 Ако в този час ти замълчиш, то от другаде ще дойдат помощ и закрила за юдеите. Но ти и бащиното ти семейство ще загинете. И кой знае дали тъкмо заради този час ти не стана царица?“

15 А Естир отговори така на Мардохей:

16 „Събери юдеите, които са в Суза, и постете заедно с мене три дена, денем и нощем, не яжте и не пийте. Аз и слугините ми също ще постим. И тогава ще отида при царя, макар това да е противозаконно, пък ако ще и да загина.“

17 И отиде Мардохей и извърши всичко така, както бе наредила Естир.

5

1

На третия ден Естир облече царските си дрехи и влезе във вътрешния двор на двореца срещу дома на царя. А царят седеше на престола в дома си точно срещу входа.

2 И като видя царица Естир в двора, царят се умилостиви и простря към нея скиптъра, който държеше в ръката си. Естир се приближи и докосна върха на скиптъра.

3 Царят я попита: „Как си, Естир, и какво желаеш? Дори да е половината ми царство — твое ще е!“

4 Естир отговори: „Ако царят благоволи, нека той дойде заедно с Аман на угощение, което ще приготвя днес.“

5 И царят нареди: „Идете и доведете Аман, за да стане така, както пожела Естир.“ И дойде царят заедно с Аман на угощението, което Естир бе устроила.

6

По време на пиршеството царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“

7 А тя му отвърна: „Ето моята молба и моето желание:

8 ако съм спечелила благоволението на царя и ако му е приятно да удовлетвори молбата ми и да сбъдне желанието ми, нека царят дойде с Аман отново утре на угощението, което ще приготвя за тях. Утре ще отговоря на въпросите на царя.“

9

Този ден Аман си тръгна весел и доволен. Но при царските порти видя Мардохей, който не стана и не се поклони пред него, и това го разгневи.

10 Но Аман се въздържа, дойде си у дома и извика приятелите си и жена си Зереш.

11 Пред тях разказа за своето богатство, за челядта си, за почитта, която царят му е оказал, и как го е въздигнал за пръв над князете и слугите.

12 Каза също: „Царица Естир не покани с царя никого другиго на угощението освен мене. За утре отново имам покана.

13 Всичко това обаче не ме задоволява, докато виждам Мардохей да седи до царските порти.“

14 А жена му Зереш и неговите приятели го посъветваха: „Нека приготвят дърво, високо петдесет лакътя, и утре кажи на царя да обесят Мардохей на него. После иди с царя на угощението да се веселиш.“ Този съвет се хареса на Аман и той нареди да приготвят дървото.

6

1

През нощта царят не можа да заспи и заповяда на слугата да донесе летописната книга за събитията по време на царуването му и да му ги прочете.

2 И се откри, че там беше записано как Мардохей известил на царя за двама евнуси, Гавата и Тара, които бяха от царската стража и замисляха да убият цар Артаксеркс.

3 Царят попита: „Каква почит и награда са дадени на Мардохей за това?“ Слугите отвърнаха: „Нищо не му е дадено.“

4 В това време Аман се появи в двора на царския дом. Беше дошъл да увещава царя да обесят Мардохей на дървото, което беше приготвил за него.

5 Слугите съобщиха, че Аман е в двора, а царят нареди да го повикат.

6 А когато Аман влезе, царят се обърна към него: „Какво трябва да направя за човек, когото искам да отлича?“ Аман си рече: „Кого ли иска царят да почете, ако не мене?“

7 И каза на царя: „За човек, когото царят иска да почете,

8 нека слугите ти донесат царска дреха, каквато царят носи, кон, който царят вече е яздил, и корона като царската;

9 да ги предадат на някого от най-знатните царедворци и той да облече човека, към когото царят благоволи. След това да бъде качен на коня и когато се разхожда по градския площад, да се възглася: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита“!“

10 Тогава царят рече на Аман: „Побързай! Вземи дреха и коня ми, както каза, и постъпи така с юдеина Мардохей, който стои при царските порти. И гледай да не пропуснеш нещо от онова, което каза.“

11 Аман взе дрехата и коня, облече Мардохей, качи го на коня и като го разхождаше по градския площад, викаше: „Така ще се постъпва с всеки, когото царят почита!“

12

После Мардохей се върна при царските порти, а Аман пък забърза към дома си натъжен и с покрита глава.

13 И разказа Аман на своята жена Зереш и на приятелите си какво му се беше случило, а приятелите и жена му казаха: „Ако Мардохей, заради когото ти си загубил влияние и вече се чувстваш унизен, е от юдейско племе, ще се преклониш, защото няма да можеш да му надделееш.“

14

И докато още разговаряха, пристигнаха пратеници на царя и подканиха Аман да побърза за угощението, което Естир беше приготвила.

7

1

И дойде царят с Аман на угощението у царицата.

2 По време на пиршеството, на втория ден царят каза на Естир: „Каквато и да е молбата ти, царице Естир, тя ще бъде удовлетворена, и каквото и да е желанието ти, то трябва да се сбъдне, било то и притежаването на половината царство.“

3

Естир му отговори: „Ако съм спечелила благоволението на царя и ако той пожелае, нека изпълни моята молба да подари живота ми и моето желание да спаси живота на народа ми.

4 Защото аз и моят народ сме продадени, за да бъдем избити, ограбени и унищожени. Ако бяхме продадени като роби и робини, нищо не бих казала, защото това би било дело на враг, заради когото не си заслужава да се безпокои царят.“

5

Царят попита: „Кой е този, който се е осмелил да направи това?“

6

Естир отговори: „Врагът ни е този злодей Аман!“ Обзет от ужас, Аман стоеше пред царя и царицата.

7 Царят стана ядосано от трапезата и излезе в градината. И Аман започна да моли царицата за милост, защото виждаше, че царят му се разгневи.

8 Когато царят се върна от градината, завари Аман да се моли на царицата, наведен над леглото, на което лежеше Естир. И царят извика: „Да не би да искаш да насилиш жена ми в собствения ми дом?“ Като чу това, Аман се засрами.

9

А Харбон, един от царедворците, рече на царя: „Ето в дома на Аман има една греда, висока петдесет лакътя, на която трябваше да бъде обесен Мардохей, онзи, който спаси царя.“ А царят заповяда: „Обесете Аман на нея!“

10 Аман беше обесен на дървото, което беше приготвил за Мардохей, и едва тогава гневът на царя утихна.

8

1

Още същия ден цар Артаксеркс подари на Естир цялото имущество на клеветника Аман, а Мардохей беше повикан при царя, понеже Естир беше разкрила, че той е неин роднина.

2 Царят свали пръстена със своя печат, който бе отнел от Аман, и го даде на Мардохей, а Естир го назначи за управител на цялото имущество на Аман.

3

И още веднъж Естир се обърна към царя, като падна в краката му и го молеше да отмени злото, което Аман беше замислил против юдеите.

4 Царят простря към Естир златния си скиптър, тя се изправи, застана пред царя

5 и продължи: „Ако царят желае, ако съм намерила благоволение в очите му и му се нравя, нека бъде издадена заповед да се върнат писмата, разпратени от Аман, син на Амадат, според плана, по който трябваше да бъдат погубени юдеите по всички области.

6 Как бих могла да гледам нещастието на своя народ и гибелта на своите сънародници?“

7 Тогава царят каза на Естир и на юдеина Мардохей: „Ето аз подарих къщата на Аман на Естир, а него обесих, защото бе вдигнал ръка срещу юдеите.

8 Напишете и вие от мое име писмо относно юдеите, както сметнете за добре, и го подпечатайте с моя печат. Никой не може да отмени писмо, написано от царя и подпечатано с царския печат.“

9

И на двадесет и третия ден от третия месец — сиван, бяха повикани царските писари, за да запишат онова, което Мардохей им диктуваше. Писмото беше до юдеите и до сатрапите на царя, до владетелите и управниците на сто двадесет и седем области от Индия до Етиопия, за всяка област на нейната писменост и за всеки народ на неговия език, както и за юдеите на тяхната писменост и техния говор.

10 Заповедта беше написана от името на Артаксеркс, подпечатана с царския пръстен и разпратена по бързоходци, яздещи добри коне.

11 Заповедта даваше право на юдеите, където и да се намират, да се обединяват и да пазят живота си, да избиват, погубват и изтребват онези, които враждуват с тях, техните семейства и да разграбват имота им

12 в цялото царството на Артаксеркс в един точно определен ден — тринадесетия ден от дванадесетия месец — адар.

13 Препис от заповедта да бъде обнародван като закон пред всички в царството, за да знаят всички юдеи, че в този ден трябва да бъдат готови да отмъстят на враговете си.

14 Пратениците, които яздеха царските коне, бързо се отправиха, за да изпълнят царската наредба. Заповедта беше разгласена и в Суза.

15

Мардохей излезе от двореца, облечен в синьо-бяла царска дреха, със златна корона и пурпурна мантия от фин лен. Жителите на Суза празнуваха и възклицаваха,

16 а юдеите бяха весели, доволни и усмихнати.

17 Във всеки град и област, където биваше разгласявана заповедта на царя, сред юдеите наставаха радост и веселие, пиршество и празненство. И мнозина от местното население ставаха юдеи, понеже се страхуваха от тях.

9

1

В тринадесетия ден от дванадесетия месец, наречен адар, когато трябваше да се изпълни заповедта на царя и когато враговете на юдеите се надяваха да нападнат юдеите, се случи обратното — юдеите подчиниха враговете си.

2 Юдеите се събраха в градовете и във всички области на царството, за да подчинят онези, които им мислеха зло. И никой не им се противопостави, защото се страхуваха от тях.

3 Сатрапите на царя и управителите на области, военачалниците и царските писари бяха на страната на юдеите, защото се страхуваха от Мардохей.

4 Така гласеше царската разпоредба — неговото име да се почита навред в царството.

5 Така юдеите поразиха неприятелите си с меч в едно голямо кръвопролитие. Постъпиха с тях, както си пожелаха.

6 В столицата Суза юдеите избиха петстотин човека.

7 Това са Паршандата, Далфон, Асфата,

8 Пората, Адалия, Аридата,

9 Пармаща, Арисая, Аридая, Вакезата,

10 както и десетте синове на врага на юдеите Аман, син на Амадат. Но нищо не плячкосаха.

11

В същия ден на царя бе съобщен броят на избитите в Суза.

12 И царят рече на Естир: „Само в Суза юдеите са избили петстотин човека и десетте синове на Аман. Какво ли са направили по другите области? Ако имаш друго желание или молба, ще се изпълни и удовлетвори.“

13 Естир му отговори: „Нека бъде позволено на юдеите утре да вършат същото, а телата на десетте синове на Аман да бъдат обесени.“

14 Царят се съгласи с това. И последва втора заповед за юдеите в Суза и синовете на Аман бяха обесени.

15 На четиринадесетия ден от месец адар юдеите от Суза отново се събраха и избиха триста човека, но нищо не плячкосаха.

16 Останалите юдеи от всички области на царството също се събраха да се бранят. Те се избавиха от враговете си, като избиха седемдесет и пет хиляди, но нищо не плячкосаха.

17

Това стана на тринадесетия ден от месец адар. А на четиринадесетия ден от същия месец юдеите се успокоиха и го прекараха като празник с гощавка и веселие.

18 Юдеите в Суза, които се събираха в два поредни дена, тринадесетия и четиринадесетия, отпразнуваха петнадесетия с гощавка и веселие.

19 Затова и юдеите, разпръснати навред по околностите, празнуват с гощавка и веселие четиринадесетия ден от месец адар и се даряват взаимно с подаръци.

20

И Мардохей описа тези събития в книга, която разпрати до юдеите, населяващи царството на Артаксеркс, отблизо и далеч,

21 за да се установят четиринадесетият и петнадесетият ден от месец адар ежегодно като празници,

22 в които юдеите са се избавили от своите врагове. А адар е месецът, в който скръбта им се е превърнала в радост, а тъгата — в празник. Този празник трябва да се отбелязва с гощавка, веселие и даряване с подаръци на ближни и бедни.

23

Юдеите приеха това, което сториха и което Мардохей бе описал, като обичай:

24 как вугеецът Аман, Амадатовият син, враг на юдеите, започна да ги преследва и чрез жребий определи ден, в който да ги погуби;

25 и как отиде Естир при царя и той изпрати ново писмо, чрез което обърна плановете на Аман срещу него, така че да бъдат обесени той и синовете му.

26 Ето защо нарекоха тези дни Пурим, тъй като на техния език „пур“ означава „жребий“. И така, заради написаното в това писмо и заради събитията, които видяха и преживяха,

27 юдеите установиха този празник като задължителен и неотменен и го приеха в обичаите си за себе си, за своите потомци и за онези, които биха се присъединили към тях. Възпоменанието за тези два дена да е ежегодно според предписанията.

28 Тези дни трябва да се помнят от всички поколения, във всички семейства и всички области и градове. Юдеите да не забравят Пурим и споменът за него да не изчезне през поколенията.

29

Царица Естир, дъщеря на Авихаил, заедно с юдеина Мардохей написа второ писмо, с което да утвърдят празнуването на Пурим.

30 И той изпрати това писмо с мир и вярност до всички сто двадесет и седем области в царството на Артаксеркс,

31 за да приемат всички те празника Пурим така, както юдеинът Мардохей и царица Естир разпоредиха и го вмениха като задължение на себе си и на наследниците си в дните на пост и плач.

32 Естир установи с разпоредба този празник и това бе вписано за възпоменание в летописите.

10

1

След това цар Артаксеркс наложи данъци на жителите на страната и на островите.

2 А неговите дела, силата и могъществото му и особеното възвеличаване на Мардохей от царя са описани в летописите на мидийските и персийските царе.

3 Юдеинът Мардохей беше вторият човек след цар Артаксеркс, велик сред юдеите и любимец на своите приятели, защото желаеше само доброто за народа си и говореше добре за рода си.