1
Слова и дела на Йеремия, син на Хелкия, един от свещениците, който живееше в Анатот във Вениаминовата земя,2 на когото Господ говори в дните на юдейския цар Йосия, син на Амон, в тринадесетата година от царуването му,
3 а също по времето на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, до единадесетата година на юдейския цар Седекия, син на Йосия, до отвеждането в плен на Йерусалим в петия месец.
4
И Господ ми каза:5 „Избрах те, преди да те създам в майчината утроба, и те определих, преди да се родиш. Поставих те за пророк на народите.“
6 Тогава казах: „Ах, Господи Боже, ето не умея да говоря, защото съм млад.“
7 Но Господ ми каза: „Не казвай: „Аз съм млад“; ще отидеш при всеки, при когото те изпратя, и ще говориш всичко, което ти заповядвам.
8 Не се страхувай, защото Аз съм с тебе, за да те избавям — казва Господ.“
9 Тогава Господ протегна ръката Си и докосна устните ми. И Господ ми каза: „Ето вложих Своите слова в твоята уста.
10 Виж, поставих те днес над народите и над царствата, да изкореняваш и да разоряваш, да погубваш и да разрушаваш, да съзиждаш и да насаждаш.“
11
И Господ ме попита: „Какво виждаш ти, Йеремия?“ Тогава отговорих: „Аз виждам бадемов клон.“12 Тогава Господ ми каза: „Правилно си видял, защото Аз бдя да се изпълни словото Ми.“
13 И Господ втори път изрече слово към мене: „Какво виждаш ти?“ Тогава казах: „Виждам врящ котел, наклонен откъм север.“
14
И Господ ми каза: „От север ще се появи внезапно бедствие върху жителите на страната.15 Защото ето ще призова всички племена на северните царства, казва Господ. Тогава ще дойдат и всеки ще постави престола си при входа на портите на Йерусалим и срещу всичките му стени, които го заобикалят, и срещу всички юдейски градове.
16 И ще произнеса Своите присъди за всичките им беззакония, тъй като Ме изоставиха и принасяха жертви на други богове, и се покланяха на изделия на своите ръце.
17 Обаче ти препаши слабините си и се приготви да им кажеш всичко, което Аз ти заповядвам. Не се плаши от тях, за да не те поразя пред очите им.
18 А ето Аз те правя днес като укрепен град, като железен стълб и като медни стени против цялата тази страна, против царете на Юдея, против князете ѝ, против свещениците ѝ и против народа на тази страна.
19 Те ще воюват против тебе, но няма да те победят, защото Аз съм с тебе, за да те избавям“ — казва Господ.
1
След това Господ ми каза:2 „Иди и възвести на Йерусалим да чуе йерусалимският народ: Така казва Господ: „Помня твоята вярност в младостта ти, любовта ти, когато беше невеста, когато Ме последва в пустинята, в незасята земя.
3 Израил беше свят за Господа, пръв плод. Всички, които му вредяха, ставаха виновни, постигна ги бедствие“ — казва Господ.
4
Чуйте словото Господне, доме на Яков и всички родове на Израилевия дом!5 Така казва Господ: „Каква неправда намериха предците ви у Мене, та се отдалечиха от Мене и тръгнаха след лъжебоговете, и се превърнаха в нищо.
6 И не питаха: „Къде е Господ, Който ни изведе от египетската земя, Който ни водеше в пустинята, в земя със степи и клисури, и пропасти, по земя суха и мрачна, по която никой не минава и която човек не обитава?“
7 Но ви въведох в плодородна земя, да се храните с нейните плодове и с благата ѝ, а като влязохте там, осквернихте Моята земя и наследството Ми превърнахте в мерзост.
8 Свещениците ви не питаха: „Къде е Господ?“ А учителите на закона не Ме познаваха и пастирите отпаднаха от Мене. Пророците предсказваха в името на Ваал и следваха тези, които не можеха да помогнат.
9
Затова ще се съдя пак с вас — казва Господ, — ще се съдя със синовете на синовете ви.10 Все пак минете през Китимските острови и погледнете, изпратете в Кедар и разгледайте внимателно, и вижте дали нещо подобно се е случвало!
11 Сменил ли е някой народ своите богове, при все че те не са богове? Но Моят народ е сменял Славата си за безполезни божества.
12 Ужасете се, небеса от това, вцепенете се напълно от страх — казва Господ, —
13 защото Моят народ извърши две злини: изоставиха Ме, Мене, Извора на живите води, и си изсякоха водоеми, пропукани водоеми, които не могат да задържат вода.
14
Израил роб ли е, или е роден като домашен роб? Защо стана плячка тогава?15 Млади лъвове, враговете му, ръмжаха и ревяха против него, превърнаха земята му в пустиня, градовете му са изгорени и обезлюдени.
16 Също жителите на Мемфис и Тафна те обезславиха.
17 Не си ли причини това сам, като изостави Господа, своя Бог, по времето, когато те водеше в пустинята?
18 А сега, защо ти е пътят към Египет? Да пиеш вода от Нил ли? И за какво ти е да отиваш в Асирия — да пиеш вода от реката Ефрат ли?
19 Твоето нечестие ще те накаже и твоето отстъпничество ще те изобличи. Тогава познай и виж, че е лошо и горчиво да изоставиш Господа, своя Бог, и у тебе да няма страхопочитание пред Мене, казва Господ, Бог Вседържител.
20
Защото отдавна строших ярема ти, разкъсах веригите ти и ти говореше: „Няма да служа на идоли“, но блудстваше на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво.21 А пък Аз те посадих като истинска лоза, като най-чисто семе. Как ти се превърна в издънки от чужда лоза?
22 Затова, ако и да се умиеш с луга и да си използвал много сапун, твоето беззаконие си остава мръсно петно пред лицето Ми“ — казва Господ Бог.
23 Как можеш да кажеш: „Не съм се осквернила, не съм ходила след ваалите?“ Вгледай се в долината Еном, разбери какво си сторила ти, буйна, тичаща насам-натам камила!
24 Кой може да удържи привикналата в пустинята дива ослица, която гълта въздух, обзета от страстта на душата си? Всички, които я потърсят, няма да се уморят да я търсят, когато е разгонена.
25 Пази краката си да не обосеят от ходене по идолослужение и гърлото си от жажда. Но ти казваш: „Не се надявай, не, защото обичам чуждите богове и да тичам след тях.“
26
Както крадецът става за срам, когато е разкрит, така ще бъде посрамен Израилевият дом — те, царете им, князете им, свещениците им и пророците им,27 които казват на дървото: „Ти си мой баща“, и на камъка: „Ти си ме родил.“ Те обърнаха към Мене гръб, а не лице. Но по време на бедствие ще кажат: „Стани и ни спаси!“
28 Къде са твоите богове, които ти си направи? Нека станат, ако могат да те спасят по време на твоето бедствие. Тъй като колкото са градовете ти, Юдея, толкова са боговете ти.
29
Защо спорите с Мене? Всички вие грешахте спрямо Мене — казва Господ.30 Напразно поразявах децата ви — те не се вразумиха. Вашият меч изтребваше пророците ви като разкъсващ лъв .“
31 О, роде! Разберете словото на Господа: „Бил ли съм пустиня за Израил? Бил ли съм страна на мрака? Защо Моят народ Ми говори: „Господари сме си, няма да дойдем пак при Тебе.“
32 Забравя ли девойка накита си, невеста — украшението си? Но Моят народ Ме забрави от безброй дни.
33
Как изкусно устройваш своя път, за да придобиеш любов! Затова дори към престъпления приспособи пътищата си.34 Дори по полите на дрехите ти се намери кръвта на невинни сиромаси, които не завари при взлом, но при все това
35 казваш: „О, гневът Му ще се отвърне от мене, защото съм невинна.“ Ето Аз ще се съдя с тебе, понеже казваш: „Не съм съгрешила.“
36 Защо се луташ толкова много, за да променяш своя път? Ще бъдеш посрамена също от Египет, както беше посрамена от Асирия.
37 Също и оттам ще излезеш и ръцете ти ще са на главата ти, понеже Господ отхвърли онези, на които се надяваш, и няма да имаш успех с тях.“
1
„Казват: „Ако един мъж напусне своята жена и тя си отиде от него, и стане жена на друг мъж, може ли да се върне при него?“ Няма ли тогава да се оскверни изцяло онази земя? А ти блудства с мнозина любовници, но все пак върни се при Мене — казва Господ.2
Повдигни очи към голите височини и виж къде не си опозорена с тях. По пътища си ги чакала, както арабин в пустинята, и си осквернила земята с блудството си и със злодеянията си.3 Поради това бяха спрени дъждовете и не падна късен дъжд. Обаче ти имаше нагло чело на блудница и не искаше да се срамуваш.
4 А няма ли отсега да Ме призовеш: „Отче мой, Ти беше мой наставник още от моята младост.
5 Нима винаги Той ще се гневи? Ще запази ли гнева Си завинаги?“ Ето какво говориш, а вършиш злото и успяваш в него.“
6
Тогава в дните на цар Йосия Господ ме попита: „Видя ли ти какво е сторила отстъпницата Израил? Тя ходеше на всяка висока планина и под всяко зелено дърво и там блудстваше.7 И след като извършваше всичко това, Аз казвах: „Ще се върне при Мене.“ Но тя не се върна. И нейната невярна сестра Юдея видя това.
8 И видях, че след като отхвърлих отстъпницата Израил и ѝ дадох разводно писмо заради всичките ѝ прелюбодейства, нейната вероломна сестра Юдея не се уплаши, а сама отиде и също блудства.
9 И с леконравното си блудство тя оскверни земята и прелюбодействаше с идоли от камък и дърво.
10 Но при всичко това невярната ѝ сестра Юдея не се обърна към Мене от все сърце, а с притворство“ — казва Господ.
11
И Господ ми каза: „Отстъпницата Израил се оказа по-праведна от отстъпницата Юдея.12 Иди и извикай тези думи към север и кажи: „Върни се, отстъпнице Израил — казва Господ. Няма да те гледам гневно. Тъй като съм милостив — казва Господ, — няма вечно да се гневя.
13 Само признай вината си, защото ти отстъпи от Господа, своя Бог, и си се затичала насам-натам към чуждите богове под всяко зелено дърво, а Моя глас не слушаше — казва Господ.
14
Върнете се, деца отстъпници — казва Господ, — защото Аз съм вашият Господ, и ще ви взема по един от град и по двама от род и ще ви заведа на Сион.15 И ще ви дам пастири по Свое сърце, които ще ви пасат със знание и разбиране.
16 И когато се размножите и станете многоплодни по земята, в онези дни — казва Господ — няма да говорят вече: „ковчегът на завета Господен.“ И на ум няма да им идва, няма да си спомнят за него, няма да идват при него и няма да бъде направен друг.
17 По това време ще назоват Йерусалим престол на Господа и всички народи ще се съберат в името на Господа в Йерусалим, и няма да постъпват според упорството на злото си сърце.
18 В онези дни домът на Юдея ще дойде при Израилевия дом и ще дойдат заедно от северната страна в земята, която дадох за наследство на предците ви.
19
А Аз казвах: „Как ще те поставя между синовете и ще ти дам желаната земя, най-прекрасното наследство на много народи?“ И мислех: „Ти ще Ме наричаш Отче мой и неотстъпно ще Ме следваш.“20 Но наистина, както жена изневерява на мъжа си, така Ми изневерихте, израилтяни“ — казва Господ.“
21 По голите височини се чува глас, скръбен плач на Израилевите синове, защото извратиха пътя си, забравиха Господа, своя Бог.
22 „Върнете се, синове отстъпници! Ще ви излекувам от вашето непокорство. Кажете: „Ето ние идваме при Тебе, защото си Господ, нашият Бог.“
23 Наистина, напразна е очакваната помощ от височините, от шумната глъчка по планините, тъй като спасението на Израил е само при Господа, нашия Бог.
24
От най-ранни години служението ни пред този отвратителен идол Ваал унищожаваше трудовете на нашите предци, овцете и воловете им, дори синовете и дъщерите им.25 Лежим в срама си и нашият срам ни покрива, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог — ние и предците ни, от младостта си до този ден, и не се вслушвахме в гласа на Господа, нашия Бог.“
1
„Ако искаш да се обърнеш, Израилю — казва Господ, — към Мене се обърни! И ако премахнеш мерзостите пред лицето Ми, няма да блуждаеш.2 И ако се закълнеш в истината, съда и справедливостта, казвайки „Господ е жив!“, тогава народите ще бъдат благославяни от Него и ще се прославят чрез Него.“
3
Защото така казва Господ на мъжете от Юдея и Йерусалим: „Разорете си нови ниви и не сейте между тръни!4 Посветете се на Господа и снемете крайната плът на ожесточените си сърца, мъже от Юдея и Йерусалим, за да не избухне гневът Ми като огън и да не се разпали неугасимо поради злите ви дела!
5
Възвестете в Юдея и нека се разчуе, говорете и затръбете с рог по страната! Обявете гръмко и кажете: „Съберете се и да отидем в укрепените градове!“6 Издигнете знаме на Сион! Бягайте, не се спирайте, защото ще докарам бедствие от север и голяма разруха!
7 Лъв излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна. Излезе от мястото си да направи земята ти пустиня. Твоите градове ще бъдат разрушени, обезлюдени.
8 Затова препашете вретища, плачете и ридайте, защото пламналият гняв на Господа няма да се отвърне от нас.
9
И в онзи ден ще се случи — казва Господ, — ще замрат сърцето на царя и сърцата на князете. И свещениците ще се ужасят, а пророците ще се слисат.“10
Тогава казах: „Ах, Господи Боже! Нима Ти излъга този народ и Йерусалим, казвайки „Мир ще имате“, а меч се допря до живота.“11
По това време ще се казва за този народ и за Йерусалим: „Палещ вятър духа от голите височини в пустинята върху дъщерята на Моя народ — не за да отвява и не за да очиства.“12 „Вятър, по-силен от този, ще дойде по Моя заповед. Сега Аз ще произнеса присъди против тях“ — казва Господ.
13
„Ето ще се издигне като облак, а колесниците му са като вихрушка. Конете му са по-бързи от орли. Горко ни, защото ще бъдем опустошени.14 Измий сърцето си от зло, Йерусалиме, за да се спасиш! Докога нечестиви замисли ще живеят у тебе?
15 Глас вече възвестява от Дан и разгласява разруха.
16 Обявете на народите! Ето известете на Йерусалим: „Обсадители идват от далечна страна и надават своя вик против градовете на Юдея.
17 Като полски пазачи са против Йерусалим отвред, защото се разбунтува срещу Мене.
18 Твоето поведение и твоите дела ти причиниха това. Тази твоя злина доведе до това, че горчивината достигна до сърцето ти.“
19
Мъка моя, мъка моя! Боли ме до дъното на сърцето ми, моето сърце се вълнува. Не мога да мълча, понеже ти чуваш, душо моя, тръбен звук, боен вик от битка.20 Беда след беда идва, защото цялата земя се опустошава. Внезапно се събориха моите шатри, мигновено — моите платнища.
21 Докога ще гледам бойно знаме, ще слушам звук на тръба?
22 Тъй като Моят народ е глупав, не иска да Ме знае, те са неразумни деца. Те нямат разсъдък. Мъдри са за злото, но не знаят да правят добро.
23
Погледнах земята: тя беше опустошена и празна; погледнах небесата — и нямаше светлина на тях.24 Погледнах планините и ето треперят и всички хълмове се тресат.
25 Погледнах, и ето няма човек и всички птици в небето са отлетели.
26 Погледнах, и ето Кармил беше пустиня и всичките ѝ градове бяха разрушени от Господа, от пламналия Му гняв.
27 Защото тъй казва Господ: „Цялата земя ще запустее, но няма да направя това изцяло.
28 Затова земята ще заплаче и небесата горе ще се помрачат, защото Аз изговорих това, Аз го определих и няма да се разкая, и няма да отстъпя от него.
29
От шума на конници и стрелци ще се разбягат жителите на всеки град, ще отидат в гъсталаците и ще се изкатерят по скалите — всеки град ще бъде изоставен и човек няма да живее в него.30 А ти, опустошена, какво ще правиш? Ако и да се обличаш в пурпур, ако и да се кичиш със златни накити, ако и да изписваш очите си с боя, напразно се украсяваш — твоите любовници са те презрели, те търсят да погубят живота ти.
31 Защото чувам глас като на жена, когато ражда, стон като на тази, която ражда за първи път, гласа на дъщерята на Сион. Тя стене, простира ръцете си: „Горко ми, защото животът ми чезне от убийци“.“
1
„Походете по йерусалимските улици, разузнайте и потърсете по площадите на Йерусалим дали ще се намери някой да действа справедливо, който да търси истината, и Аз ще му простя.2 Но ако и да казват „Жив е Господ“, лъжливо се кълнат.“
3 Господи, очите Ти не търсят ли истината? Наказал си ги, но не ги заболя; унищожаваш ги, но не се поправят. Направиха лицата си по-твърди от скала и не желаят да се обърнат.
4 Тогава аз си казах: „Наистина те са незначителни, тъй като не познават пътя на Господа, разпоредбата на своя Бог.“
5 Ще отида при големците и ще говоря с тях, понеже те познават пътя Господен, закона на своя Бог. Но и те са строшили ярема, разкъсали са оковите.
6 Поради това лъв от гората ще ги порази, степен вълк ще ги убие, леопард ще дебне край градовете им. Всеки, който излезе оттам, ще бъде разкъсан, защото се умножиха престъпленията им: тежки са отстъпничествата им.
7
„Защо да ти простя? Твоите синове Ме изоставиха и се кълняха в лъжливи богове. Когато се насищаха, изневеряваха Ми и на тълпи отиваха в блуднишката къща.8 Те са като охранени коне: всеки цвили към жената на ближния си.
9 Нима няма да накажа за това — казва Господ — и душата Ми няма да въздаде на такъв народ?
10 Качете се на стените му и събаряйте, но не ги унищожавайте докрай. Унищожете зъберите му, понеже не са Господни,
11 тъй като Израилевият дом и домът на Юдея отстъпиха от Мене твърде вероломно“ — казва Господ.
12 „Те се отрекоха от Господа и казаха: „Той не е тук и няма да ни постигне беда, и няма да видим нито меч, нито глад.
13 А пророците са вятър и словото не е в тях. Така над тях ще се сбъдне това.“
14
Затова така казва Господ, Бог Вседържител: „Понеже изговарят тези думи, ето ще направя словото Си в твоята уста огън, а този народ — дърва, и този огън ще ги погълне.15 Ето ще доведа върху вас, доме Израилев, един народ отдалече — казва Господ, — един силен народ, един древен народ, чийто език не знаеш и не разбираш какво говорят.
16 Колчанът му е като отворен гроб. Те всички са храбри хора.
17 И ще изядат твоята жътва и твоя хляб, ще унищожат твоите синове и дъщерите ти, ще изядат дребния и едрия ти добитък, ще изядат твоите лозя и смоковниците ти; с меч ще разбият укрепените ти градове, на които се уповаваш.
18
Но и в онези дни — казва Господ — няма да ви премахна докрай.19 И когато се случи да попитат: „Защо Господ, нашият Бог, ни направи всичко това?“ — тогава им кажи: „Както Ме изоставихте и служехте на чужди богове във вашата страна, така ще слугувате на чужденци не във вашата земя.“
20
Известете това на дома на Яков и разгласете в Юдея, като казвате:21 „Чуй това сега, народе глупав и неразумен, който има очи, а не вижда, уши има, а не чува!
22 Не се ли боите от Мене — казва Господ, — не треперите ли пред Мене, Който поставих пясъка за граница на морето, вечен предел, който не бива да се преминава? Може вълните му да бушуват и няма да успеят, и да реват, но няма да го прехвърлят.“
23 Но този народ има буйно и непокорно сърце — отклониха се от пътя и тръгнаха.
24 Не казват в сърцето си: „Нека все пак се боим от Господа, нашия Бог, Който навреме ни дава дъжд — ранен и късен, Който пази за нас определените седмици за жътва.“
25 Вашите беззакония обърнаха този порядък и вашите грехове отстраниха доброто.
26
Защото между Моя народ има нечестиви. Те дебнат, снишават се като ловци на птици, поставят примка да хванат човеците.27 Както клетка се изпълва с птици, така домовете им са пълни с измама, чрез която се издигнаха и забогатяха,
28 затлъстяха, угоиха се, дори преминаха всякаква мярка на злото; не отсъждат правото на сираци, не отсъждат справедливите дела на сиромаси.
29 Няма ли да накажа за това? — казва Господ. Няма ли да въздам на такъв народ?
30
Нещо изумяващо и ужасно става в тази страна.31 Пророците пророкуват лъжи, свещениците господстват чрез тях, а Моят народ обича това. Но какво ще правите накрая след всичко това?“
1
„Синове на Вениамин, бягайте от вътрешността на Йерусалим! Тръбете с тръба в Текоа и издигнете знак на Бет-Керем, защото от север приближават бедствие и голяма гибел.2 Аз ще разруша хубавата и изнежена дъщеря на Сион.
3 При нея ще дойдат пастири със стадата си. Те ще разпънат шатри срещу нея наоколо. Всеки ще пасе на своето място.
4 Ще се чува вик: „Свещена война срещу нея! Надигнете се и да потеглим по обед!“ Но тогава ще кажат: „Горко ни, защото денят преваля, стелят се вечерните сенки.
5 Станете и нека се изкачим през нощта и да разрушим дворците ѝ.“
6
Защото така казва Господ Вседържител: „Сечете дървета и издигнете вал против Йерусалим, понеже това е градът, който трябва да бъде наказан. В него всичко е насилие.7 Както от извор блика неговата вода, така блика злото му. В него се чуват насилие и грабеж. Пред Мене са постоянно болест и рани.
8 Вразуми се, Йерусалиме, за да не се отвърне душата Ми от тебе, да не те превърна в пустиня, една необитаема земя.“
9
Така казва Господ Вседържител: „Докрай ще оберат остатъка от Израил като лозе. Простри ръката си като лозар по лозите.“10 На кого да говоря и кого да предупредя, за да слушат? Ето ухото им е необрязано и не могат да чуват. Ето словото Господне е за укор у тях. Не им е приятно.
11 Аз, преизпълнен с гнева на Господа, се уморих да го сдържам.
„Излей го както върху децата по улицата, така и върху събраните заедно младежи! Защото мъж и жена, стари и по-стари ще бъдат пленени12 и къщите им ще преминат у други. Също нивите и жените, защото ще простра ръката Си срещу жителите на страната“ — казва Господ.
13 „Защото всеки от тях, от малък до голям, се е предал и от пророк до свещеник всички постъпват лъжливо;
14 лекуват раните на Моя народ повърхностно, като казват „Мир! Мир!“, а мир няма.
15 Срамуват ли се, понеже вършат отвратителни неща? Те не се срамуват ни най-малко, не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат с онези, които падат. По времето, когато ги посетя, ще бъдат повалени“ — казва Господ.“
16
Така казва Господ: „Застанете на кръстопътищата, тогава вижте и запитайте къде са вечните пътеки на Господа, къде е добрият път и вървете по него! Тогава ще намерите покой за душите си. Но казвате: „Няма да вървим!“17 Поставих и стражи над вас да викат, като казах: „Слушайте тръбния звук!“ Но те казаха: „Няма да слушаме!“
18 Затова чуйте, народи, и ти, община, това, което ще стане с тях!
19 Слушай, земьо: ето Аз ще докарам гибел върху този народ, плода на помислите им, защото не се вслушаха в Моите думи и отхвърлиха Моето поучение.
20 Защо Ми е лаван, който донасят от Сава, и добра тръстика от далечна страна? Вашите всеизгаряния не са Ми приятни и вашите кръвни жертви не са Ми угодни.“
21 Затова така казва Господ: „Ето Аз поставям препятствия пред този народ, тъй че ще се препънат в тях, бащите заедно със синовете, жителят и ближният му ще загинат.“
22
Така казва Господ: „Ето идва народ от северната страна, голям народ се надига от края на земята.23 Държат лък и копие. Те са жестоки и немилостиви. Гласът им бучи като море и яздят на коне. Въоръжени са като мъж за битка срещу тебе, дъще Сионова.“
24
Чухме вест за тях и ръцете ни отслабнаха, страх ни обзе, болки като на родилка.25 Не излизайте по полето и не ходете по пътя! Защото врагът има меч, ужас е отвсякъде.
26
Дъще на моя народ, опаши се с вретище и се посипи с пепел! Тъгувай като за единствен син, с горчив плач, защото опустошителят ще дойде внезапно върху нас.27 „Аз те поставих като крепост за изпитател на Своя народ, за да опознаеш и да изпиташ техния път.
28 Те всички са упорити отстъпници. Те вървят, като клеветят наоколо. Мед и желязо са те, развратители.
29 Духалото прегоря, оловото се загуби в огъня, напразно леярят топи, защото злите не се отлъчиха за наказание.
30 Ще ги назоват отхвърлено сребро, защото Господ ги отхвърли.“
1
Думите, които Господ изрече към Йеремия:2 Застани при портата на дома Господен и обяви там тези думи: „Чуйте словото на Господа всички юдеи, които влизате през тази порта да се поклоните пред Господа.“
3 Така казва Господ Вседържител, Бог на Израил: „Изправете пътищата си и вашите дела и ще пребивавам на това място.
4 Не се уповавайте на лъжливи думи и не казвайте: „Господният храм, господният храм, господният храм са тези сгради.“
5
Но ако изправите пътищата си и вашите дела, ако вярно отсъждате между един човек и ближния му,6 ако не потискате чужденеца, сирака и вдовицата и не проливате невинна кръв на това място, нито следвате чужди богове за ваша беда,
7 тогава ще ви оставя да живеете на това място, в страната, която съм дал на предците ви за вечни времена.
8
Ето вие се уповавате на лъжливи думи, които не принасят полза,9 а крадете, убивате, прелюбодействате и се кълнете лъжливо. И кадите на Ваал и ходите след други богове, които не познавате.
10 Тогава идвате и заставате пред Мене в този дом, който се нарича с Моето име, и казвате: „Спасени сме“, за да вършите всички тези отвратителни неща.
11 Във вашите очи разбойнически вертеп ли стана този дом, в който се призовава Моето име? Ето Аз видях това“ — казва Господ.
12 „Но идете на мястото в Шило, където отначало бях отредил да бъде Моето име, и вижте какво му сторих заради злото на Моя народ Израил.
13 И сега, тъй като вършите всички тези дела — казва Господ, — а ви говорех от ранно утро, но не слушахте, призовавах ви, но не отговаряхте,
14 затова ще постъпя с дома, в който се призова Моето име, на който се уповавате, и с мястото, което дадох на вас и на предците ви, както постъпих с Шило.
15 И ще ви отхвърля от лицето Си, както отхвърлих всичките ви братя, цялото потомство на Ефрем.“
16
Затова ти недей се моли за този народ! Не възнасяй молба и молитва и не се застъпвай за тях пред Мене, защото няма да те послушам.17 Не виждаш ли, какво вършат те в градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим?
18 Техните деца събират дърва и бащите им палят огън, а жените месят тестото, за да правят жертвени пити за вашата небесна царица. На други богове правят възлияния, за да Ме оскърбяват.
19 Но Мене ли оскърбяват? — казва Господ. Не е ли за срам на тях самите?
20 Затова тъй казва Господ Бог: „Ето Моят гняв и Моята ярост се изливат върху това място, върху хората и добитъка, и върху дърветата по полето и плодовете на земята. И той ще пламне и няма да угасне.“
21
Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Към жертвите си прибавяйте вашите всеизгаряния и яжте месото,22 тъй като не съм говорил на вашите предци и не съм им заповядвал за такива всеизгаряния и кръвна жертва, когато ги изведох от египетската земя.
23 Но им заповядах изрично това: „Слушайте гласа Ми и ще бъда ваш Бог, и ще бъдете Мой народ! И вървете по целия път, който ви заповядах, за да благоденствате.“
24 Но те не послушаха и не обърнаха ухото си, а постъпваха по съветите на закоравялото си зло сърце и обърнаха гърба си, а не лицето си към Мене.
25 От деня, когато предците ви излязоха от египетската земя, до днес ви изпращах ежедневно и постоянно всичките си служители, пророците.
26 Но предците ви не Ме слушаха и не обръщаха внимание, упорстваха. Постъпиха по-зле от бащите си.“
27
И когато им говориш всички тези думи, няма да те послушат. Когато ги зовеш, няма да ти отговорят.28 Тогава им кажи: „Това е народът, който не слуша Господа, своя Бог, и не приема наставление! Верността е загубена, изчезнала е от техните уста.
29 Отрежи косата си и я хвърли, Йерусалиме! И извиси плач поради оголените височини, защото Господ отхвърли и отритна рода, който предизвика Неговия гняв.
30
Защото потомците на Юдея извършиха зло пред очите Ми“ — казва Господ. „Поставиха отвратителните си идоли в дома, в който се призовава Моето име, за да го осквернят.31 И изграждаха високи места с жертвеник, наречен Тофет, който е в долината на сина на Еном, за да изгарят синовете си и дъщерите си в жертвен огън, което не съм им заповядвал, нито Ми е идвало наум.“
32
„Затова, ето идват дни — казва Господ, — когато няма да се назовава вече Тофет, нито Долина на Еномовия син, но Долина на клането и ще погребват в Тофет, тъй като няма да има място другаде.33 И труповете на този народ ще бъдат храна на птиците в небесата и на животните по земята, и няма да има кой да ги плаши.
34 Тогава по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим ще направя така, че да престанат гласът на радостта и гласът на веселието, гласът на младоженеца и гласът на невестата, защото страната ще запустее.“
1
„В онова време — казва Господ — ще изхвърлят от гробниците костите на царете на Юдея и костите на техните сановници, и костите на свещениците, и костите на пророците, и костите на жителите на Йерусалим.2 И ще ги разпръснат пред слънцето и луната и пред цялото небесно войнство, които те са обичали и на които са служели, и които са следвали, и които са търсели, и на които са се покланяли. Няма да ги съберат и няма да ги погребат. Ще бъдат за тор на земята.
3 И смъртта ще бъде предпочитана пред живота от всички останали, които са оцелели от този злодеен род по всички останали места, където ги изгоня“ — казва Господ Вседържител.
4
Тогава им кажи: „Така казва Господ: „Онези, които паднат, няма ли да станат? И който се отклони, няма ли да се върне?5 Защо се отклони този народ — Йерусалим — в упорито отстъпничество? Те здраво се придържат към измамата, така че отказват да се върнат.
6 Заслушах се и чух, че не говорят право, никой не се разкайва за злините си, казвайки: „Какво сторих?“ Всеки се впуска по своя път като кон, който се втурва в битка.
7 Дори щъркелът в небето знае своите определени сезони и гургулицата, лястовицата и жеравът спазват времето на идването си, а Моят народ не познава закона на Господа.
8 Как казвате: „Ние сме мъдри и законът на Господа е с нас“? А ето лъжливото перо на книжовниците го е обърнало в лъжа.
9 Мъдрите ще бъдат посрамени, ще бъдат уплашени и хванати в мрежа. Ето те отхвърлиха словото на Господа, тогава в какво е мъдростта им?
10 Затова ще отдам жените им на други, полята им — на други собственици. Защото всеки, от малък до голям, се е предал на користолюбие. От пророк до свещеник — всеки постъпва лъжливо.
11 И лекуват раната на дъщерята на народа Ми повърхностно, като казват: „Мир, мир!“, а мир няма.
12 Срамуват ли се, когато вършат отвратителни неща? Не, никак не ги е срам и не знаят да се изчервяват. Затова ще паднат между падналите, ще бъдат повалени по време на посещението Ми.
13 Ще ги изтребя докрай — казва Господ. Няма да останат гроздове на лозата, нито смокини на смоковницата. И шумата ще повехне, и което съм им дал, ще си отиде.“
14
Народът казва: „Защо седим ние? Съберете се и да отидем в укрепените градове и да загинем там, тъй като Господ, нашият Бог, ни е определил за гибел и ни е напоил с горчива вода, понеже сме съгрешили пред Господа.“15 Надяваме се за мир, а няма добро, на време за изцеление, а има ужас.
16 От Дан се чува пръхтенето на конете му към врага, цялата земя се разтресе от цвиленията на силните му коне. Те идват и ще опустошат страната и всичко по нея, града и онези, които живеят в него.
17 „Защото ето Аз изпращам срещу вас змии, усойници, които не могат да се омаят и ще ви хапят“ — казва Господ.
18
Тогава аз казах: „Кога бих се утешил в скръбта, сърцето ми е изнемощяло.“19 „Ето гласа на дъщерята на Моя народ от далечна страна“ — говори Господ: „Не е ли Господ на Сион? Неговият Цар не е ли в него? Защо Ме гневят с техните идоли, с чуждите нищожества?“
20 „Премина жътвата, свърши лятото, но ние не сме спасени — си казвам.
21 Поради съкрушението на моя народ съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.
22 Няма ли балсам в Галаад? Няма ли лекар там? Защо не идва изцеление за дъщерята на моя народ?“
23
О, ако моята глава бе пълна с вода, очите ми биха били извор на сълзи! Тогава бих плакал ден и нощ за убитите от своя народ.1
О, да би имало в пустинята място за пребиваване на пътници, за да оставя своя народ и да отида при тях! Защото всички сънародници са прелюбодейци, сбирщина от вероломци.2 „Опъват езиците си като лъкове, лъжа, а не истина владее в страната, защото от едно зло минават на друго и не Ме познават“ — казва Господ.
3
Пазете се от ближния си и не се доверявайте на своя брат! Защото всеки брат мами и всеки ближен ходи да клевети.4 Всеки мами ближния си и не говорят истината. Приучиха езика си да говори лъжа, неуморно вършат беззаконие.
5 „Живееш сред измама. Поради измама те се отказват да Ме признаят“ — казва Господ.
6 Затова така казва Господ Вседържител: „Ето ще ги разтопя и ще ги изпитам, защото какво друго мога да сторя със Своя народ?
7 Езикът им е смъртоносна стрела, говори коварно. С уста говорят дружелюбно на ближния си, но в сърцето си му готвят примка.
8 Няма ли да ги накажа за това?“ — казва Господ. „Душата ми няма ли да въздаде на един такъв народ?“
9
Аз възвестявам: „Ще извися плач и ридание за планините, жалба — за степите, защото така са изгорели, че никой повече няма да минава през тях, а не се чува и глас на стадо. Побягнаха, отидоха — от птица в небето до животно.“10 Защото Господ каза: „И ще обърна Йерусалим в купища развалини, жилище на чакали. А градовете на Юдея ще направя пустиня без обитател.“
11
„Но кой е мъдрият човек, който може да разбере това и на когото Господ говори, за да обясни защо загина страната и е изгорена като пустиня, през която никой не минава?“12 Господ отговори: „Понеже изоставиха Моя закон, който им дадох, и не послушаха гласа Ми, и не го следваха,
13 но ходеха според упорството на сърцето си и следваха ваалите, както ги учеха предците им,
14 затова — така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог — ето Аз ще дам на този народ да яде пелин и ще го напоя с отрова.
15 И ще ги разпръсна между народи, които не познаваха нито те, нито предците им, и ще изпратя меч да ги преследва, докато ги унищожа.“
16
Така казва Господ Вседържител: „Размислете и повикайте да дойдат оплаквачките, и изпратете да дойдат изкусните жени за жалейка!“17 И нека побързат да ни оплачат, та от очите ни да се леят сълзи и от клепачите ни да струи вода.
18 Защото глас на плач се чува от Сион: „Ах, ограбиха ни и сме твърде посрамени, задето трябваше да изоставим земята си, тъй като разрушиха жилищата ни.“
19
„И така, казвам ви, слушайте, жени, словото Господне и нека ухото ви да внимава в думите от устата Му! И учете дъщерите си на ридание и всяка от вас своята ближна — на плач,20 защото смъртта дойде през прозорците ни, влезе в дворците ни, за да посече децата по улиците, а младежите — по площадите.“
21 „Кажи: „Така казва Господ: „Човешки трупове ще паднат като тор по полето, като сноп зад жетваря и няма да има кой да ги събере“.
22 Така казва Господ: „Мъдър да не се хвали с мъдростта си и силният да не се хвали със силата си, а богатият да не се хвали с богатството си.
23
Но който се хвали, нека се хвали с това, че Ме разбира и знае, че Аз съм Господ, Който проявява милост, съди право и раздава справедливост по земята, защото това Ми е приятно“ — казва Господ.24
„Ето идват дни — казва Господ, — когато ще накажа всички обрязани и необрязани:25 Египет и Юдея, Едом и амонците, и Моав, и всички, които живеят в пустинята и си режат косите в кръг, понеже всички тези народи са необрязани телесно, а целият израилски дом е с необрязано сърце“.“
1
Слушайте словата, които Господ ви говори, доме Израилев!2 Така казва Господ: „Не се учете на пътя на народите и не се плашете от небесните явления, ако и народите да се плашат от тях!
3 Защото обичаите на народите са суета: идолът е дърво, отсечено в гората, издялано с резец от ръце на дърводелец.
4 Украсяват го със сребро и злато, прикрепват го с гвоздеи и чукове да не се клати.
5 Тези богове стоят като плашило в поле с краставици, а не говорят, трябва да се носят, защото не могат да ходят. Но не се бойте от тях, защото не могат да причинят зло и също не могат да направят добро.“
6
Аз казах: „Няма подобен на Тебе, Господи! Велик си Ти и велико е името Ти чрез Твоята сила.7 Кой не би се боял от Тебе, истински Царю на народите? Защото това подобава на Тебе, понеже няма подобен сред всички мъдри у народите и сред всички техни царства.
8 Но те са и двете — неразумни и глупави, учението им, което е лъжовно, то е дърво.
9 Ковано сребро от Тарсис се донася, а злато от Офир и идолите са дело на майстор и на златар, а тяхното облекло е синкаво и пурпурночервеникаво, всецяло са изработка на изкусни хора.
10 Но Господ е истинският Бог. Той е живият Бог и вечният Цар. Пред Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да понесат негодуването Му.
11
А така ще им кажете: „Боговете, които не са сътворили небето и земята, ще изчезнат от земята и под небето.“12 Той създаде земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си.
13 Когато надига Своя глас, водите в небесата шумят и Той издига облаци от краищата на земята, прави светкавици за дъжда и изкарва вятър от съкровищата Си.
14 Всеки човек идолопоклонник е глупав, без познание; всеки златар се опозорява заради кумира си, защото излятото от него е измама и е бездиханно.
15 Лъжа са те, дело за присмех. По време на наказанието им ще загинат.
16 Делът на Яков не е като техния, защото неговият Бог е Ваятелят на всичко. Израил е племето на наследството Му, Господ Вседържител е името Му.“
17
Събери от земята всичко свое собствено, ти, която живееш в обсада!18 Защото така казва Господ: „Ето този път Аз ще отхвърля далече жителите на тази страна и ще ги поставя в притеснение, нека да почувстват бедствието.“
19
Аз извиках: „Горко ми заради разрухата ми! Раната ми е неизлечима“, но си казах: „Това е само болка и ще я изтрая.“20 Шатърът се сгромоляса и всичките ми въжета, които го държат, се скъсаха. Децата ми отпътуваха и ги няма. Няма кой пак да разпъне моя шатър и да окачи завесите ми.
21 Защото пастирите оглупяха и не потърсиха Господа. Затова не са постъпвали разумно и цялото им стадо е разпръснато.
22
Чуй! Ето звук от шум идва и голям глъч от северната страна, за да обърнат нашественици юдейските градове в обиталища на чакали.23 Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него и човекът, когато върви, не направлява стъпките си.
24 Господи, наказвай ме, но с мярка, за да понеса, не в гнева Си, да не би да ме унижиш.
25 Изливай гнева Си върху народите, които не Те познават, и върху племената, които не призовават Твоето име, защото те унищожиха Яков, дори го изядоха, довършиха го и опустошиха жилището му.
1
Думи, които бяха дадени на Йеремия от Господа:2 Слушайте думите на този завет и кажете на мъжете от Юдея и на йерусалимските жители.
3 И кажи им: „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Проклет да бъде онзи човек, който не слуша думите на този завет,
4 които заповядах на вашите предци в деня, когато ги изведох от египетската земя, от пещта за желязо: „Слушайте гласа Ми, изпълнявайте всичко, което ви заповядах. И така ще бъдете Мой народ и Аз ще бъда ваш Бог,
5 за да изпълня клетвата, с която се клех на предците ви, да им дам земя, която изобилства с мляко и мед, тъй както е в този ден“.“ Тогава в отговор казах: „Така да бъде, Господи!“
6
И Господ ми каза: „Извикай всички тези думи по градовете на Юдея и по улиците на Йерусалим, като кажеш: „Слушайте думите на този завет и ги следвайте.“7 Защото повтарях и постоянно предупреждавах от деня, когато ги извеждах от египетската земя, и до днес, като ставах рано и предупреждавах: „Слушайте гласа Ми!“
8 Но те не послушаха, нито приклониха ухото си, но всеки следваше упорството на злото си сърце. Затова докарах върху тях всичко, казано в този завет, който им заповядах да следват, но те не изпълняваха.“
9
И Господ ми каза: „Заговор се разкри сред мъжете на Юдея и сред йерусалимските жители.10 Те са се върнали към беззаконията на праотците си, които се бяха отказали да слушат Моите думи и бяха последвали чужди богове, за да им служат. Израилевият дом и Юдовият дом нарушиха завета, който бях сключил с предците им.“
11 Затова така казва Господ: „Ето ще докарам върху тях беда, която няма да избягнат. Тогава ще викат към Мене, но няма да ги чуя.
12 Тогава градовете на Юдея и йерусалимските жители ще завикат към боговете, на които принасят жертви, но те няма да ги спасят по време на бедствието им.
13 Защото, колкото е броят на градовете ти, толкова са и боговете ти, Юдейо, и колкото е броят на йерусалимските улици, толкова жертвеници издигнахте за посрама, за да кадите на Ваал.
14
Затова ти, Йеремия, не се моли за този народ, не издигай глас за молитва за тях, защото няма да ги послушам по времето, когато викат към Мене поради бедствието си.15 Какво право има Моят любезен в Моя дом, когато е сторил много злини? И свещеното жертвено месо ще отмъкне от тебе, защото се радваш, когато вършиш зло.
16 Господ те нарече „маслина вечнозелена“, хубава, с добри плодове. Но с огромен боен шум Той запали огън на нея и нейните клони се прекършиха.
17 Господ Вседържител, Който те насади, определи срещу тебе бедствие заради злото, което Израилевият дом и Юдовият дом са сторили, като Ме дразнеха с кадилните си жертви на Ваал.“
18
Но Господ ми откри това и аз зная. Тогава Ти ми показа делата им.19 И аз като кротко агне, водено на клане, дори не узнах, че са скроили замисъл против мене, като казваха: „Нека строшим дървото с неговите плодове и да го изтръгнем от земята на живите, тъй че да не се споменава повече името му.“
20 Но, Господи Вседържителю, Който съдиш праведно, нека видя Твоето възмездие спрямо тях, защото на Тебе поверих делото си!
21
Затова така казва Господ на плътските мъже, които искат да отнемат живота ми и казват: „Да не пророкуваш в името на Господа и няма да умреш от нашата ръка!“22 Затова така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще ги накажа така, че младите да умрат от меч, синовете и дъщерите им — от глад.
23 И остатък няма да остане от тях, защото ще докарам бедствие върху мъжете от Анатот в годината, когато ги наказвам.“
1
„Ти ще бъдеш прав, Господи, ако се съдя с Тебе, но все пак ще говоря с Тебе за правосъдието: защо успява пътят на нечестивите? Защо благоденстват всички, постъпващи вероломно?2 Ти си ги насадил и те пуснаха корен, те растат и дори дават плод. Ти си винаги в устата им, а далече от сърцата им.
3 Но, Господи, Ти ме познаваш, виждаш ме и подлагаш на изпитание сърцето ми. Отлъчи ги като овце за клане и приготви ги за деня, когато ще бъдат заклани.
4 Докога ще тъжи страната и ще съхне тревата по цялото поле? Загиват животни и птици поради нечестието на жителите ѝ, защото казват: „Той не вижда нашия край.“
5
Господ отговори: „Ако тичаш с пешаци и те изморяват, как тогава ще се състезаваш с коне? И ако си в безопасност в мирна страна, какво би направил при прииждането на Йордан?6 Защото, както братята ти, също и бащиният ти дом постъпи вероломно с тебе и викат по тебе високо. Не им вярвай, когато ти говорят любезно.
7
Напуснах Своя дом, отхвърлих Своето наследство, предадох любимката на Своята душа в ръката на неприятелите.8 Моето наследство е станало за Мене като лъв в гора. То нададе своя глас против Мене — затова го намразих.
9 Моето наследство стана за Мене като пъстра хищна птица. Хищните птици наоколо са против него. Идете, съберете всички полски зверове. Докарайте ги да го изпоядат!
10
Много пастири развалиха лозето Ми, стъпкаха Моя дял, обърнаха приятния Ми дял в пуста непроходима пустиня.11 Направиха го пустош и запустял, той скърби пред Мене. Цялата страна е опустошена обаче, защото няма човек.
12 По всичките голи височини на пустинята дойдоха опустошители, защото мечът Господен погубва от единия край на страната до другия край на страната. Няма мир за никое създание.
13 Сееха пшеница, а пожънаха тръни, измъчиха се, а нямаха полза. Засрамете се, прочее, от вашата жътва поради пламенния гняв Господен.“
14
Така говори Господ против всичките ми зли съседи, които посягат на наследството, което дадох на Своя народ Израил: „Ето ще ги изтръгна от земята им, а ще изтръгна и дома на Юда от тяхната среда.15 И след като ги изтръгна, ще ги върна и ще им окажа милост, и ще върна всеки в неговия дял и всеки в земята му.
16 И ако действително научат пътищата на Моя народ, да се кълнат в Мое име — заклевам се в името на живия Господ, — точно както някога научиха Моя народ да се кълне във Ваал, тогава да бъдат утвърдени сред Моя народ.
17 Но ако не послушат, съвсем ще изкореня и ще изтребя този народ“ — казва Господ.
1
Така ми каза Господ: „Иди си купи ленен пояс и препаши кръста си, но не го слагай във вода.“2 Тогава купих пояса, според словото на Господа, и го опасах на кръста си.
3 И Господ втори път ми говори:
4 „Вземи пояса, който си купил, който е на кръста ти, и стани, иди при Ефрат, тогава го скрий там в някоя скална пукнатина!“
5 Тъй аз отидох и го скрих при Ефрат, както ми заповяда Господ.
6 И след продължително време Господ ми каза: „Стани, иди при Ефрат и донеси оттам пояса, който ти заповядах да скриеш там!“
7 Тогава отидох при Ефрат, изкопах и взех пояса от мястото, където го бях скрил. И ето поясът се беше повредил, не ставаше за нищо.
8 И беше отправено към мене слово от Господа:
9 „Така казва Господ: „По този начин ще съсипя гордостта на Юдея и голямата гордост на Йерусалим.
10 Този негоден народ, който не иска да слуша думите Ми, следва упорството на собственото сърце и ходи след други богове, за да им служи и да им се покланя, ще бъде като този пояс, който не става за нищо.
11 Защото, както пояс прилепва към кръста на един мъж, Аз привързах при Себе Си целия Израилев дом и целия дом на Юдея, казва Господ, да Ми бъдат народ и име и да Ми бъдат за прослава и украса, но те не послушаха.“
12
Затова кажи им тези думи: „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Всяка винена делва се пълни с вино.“ А те ще ти кажат: „Не знаем ли, че всяка делва се пълни с вино?“13 Тогава им кажи: „Така казва Господ: „Ето Аз ще напоя с вино до напиване всичките жители на тази страна — и царете, които седят на Давидовия престол, и свещениците, и пророците, и всичките жители на Йерусалим.
14 Ще ги хвърля един срещу друг, бащите и синовете“ — казва Господ. „Няма да пожаля, нито да ги пощадя, нито да проявя милост, нито да не ги изтребя“.“
15
Тогава казах на народа: „Слушайте и внимавайте, не се възгордявайте, защото Господ говори.16 Въздайте слава на Господа, вашия Бог, преди да докара тъмнина, преди краката ви да се препънат по тъмни планини. Тогава вие ще очаквате светлина, но тя ще се обърне в тъмнина и ще стане дълбок мрак.
17 Но ако не послушате това, душата ми ще плаче в потайни места, поради възгордяването ви окото ми ще се просълзи горчиво и ще лея сълзи, защото стадото Господне се завежда в плен.“
18
А Господ ми каза: „Кажи на царя и на царицата майка: „Смирете се, седнете по-ниско, защото падна вашата слава от главите ви — короната.“19 Градовете на Негев са обсадени и няма кой да ги отвори, защото цяла Юдея е отведена в плен, отведена е изцяло в плен.
20
Вдигни очите си и виж идващите от север! Къде е стадото, което ти бе поверено — твоето прекрасно стадо, Йерусалиме?21 Какво ще кажеш, дъще Сионска, когато Господ постави като твоя глава онези между вас, които ти приучи да ти бъдат любимци? Няма ли да те обхванат мъки като жена, когато ражда?
22 Ако кажеш в сърцето си: „Защо ми се случи това?“ Поради голямата ти вина се откриха полите ти и тялото ти понася насилие.
23 Може ли етиопец да промени кожата си или леопард петната си? Тогава бихте ли могли да правите добро вие, които сте навикнали да вършите зло?“
24
Тогава Господ каза: „Поради това ще ги разпилея като плява, носена от пустинен вятър.25 Това са твоят жребий и твоята част, които съм отмерил, казва Господ, понеже си ме забравил и си се уповавал на лъжи.
26 Затова Аз също ще вдигна твоите поли до лицето ти, та срамотата ти да бъде видяна.
27 Видях твоите прелюбодеяния и твоите похотливи стонове, твоето срамно блудство, твоето разпътство по хълмовете и по полето. Горко ти, Йерусалиме! Ти няма да бъдеш чист. Колко дълго ще бъде това?“
1
Слово на Господа, което дойде чрез Йеремия, относно сушата.2 Юдея плаче и жителите на градовете ѝ чезнат. Писък се издигна от Йерусалим.
3 Господарите изпращат слугите си за вода. Те отиват при водоемите, но не намират вода. Връщат се с празните си съдове. Посрамени и смутени, покриват главите си.
4 Тъй като земята се е напукала, защото няма дъжд в страната, земеделците са смутени и покриват главите си.
5 Дори кошутата ражда на полето и изоставя малкото си, защото няма трева.
6 А дивите осли застават по оголелите височини, едва си поемат въздух като чакали, очите им отслабват, защото няма зеленина.
7
При все че нашите беззакония свидетелстват против нас, Господи, действай заради Своето име, защото отстъпничествата ни са многобройни, съгрешихме пред Тебе.8 Надежда на Израил, Спасителю във време на скръб, защо си като чужд в страната и като пътник, отбил се да пренощува?
9 Защо си като смаян човек, като силен юнак, който не може да избави? Все пак, Господи, Ти си сред нас и се наричаме с Твоето име. Недей ни изоставя!
10 Така казва Господ на този народ: „Откакто обичат да се скитат и не спират краката си, и Господ не е благосклонен към тях, ще си спомни отстъпничеството им и ще накаже греховете им.“
11
И Господ ми каза: „Недей се моли за добруването на този народ!12 Когато те постят, няма да се вслушам в писъка им, и когато принесат всеизгаряния и приношение, няма да приема, но ще ги унищожа с меч, с глад и болест.“
13
Тогава казах: „Ах, Господи! Ето пророците им казват: „Няма да видите меч и глад няма да има сред вас, но ще ви дам постоянен мир на това място“.“14
Тогава Господ ми каза: „Пророците пророкуват лъжа в Мое име. Не съм ги изпратил, нито съм им заповядал, нито съм им говорил. Те ви пророкуват лъжливо видение, празно предсказание, суета и собствени измислици от своето сърце.“15 Затова Господ каза против пророците това: „Които предсказват в Мое име, без да съм ги изпратил, и като казват: „Меч и глад няма да има в тази страна, тези пророци ще загинат от меч и глад.
16 А народът, на който предсказват, ще бъде оставен да лежи по йерусалимските улици като жертва от меч и глад и няма да има кой да ги погребва — тях и жените им, и синовете им, и дъщерите им, защото ще излея върху тях тяхното зло“.“
17
И им кажи тези думи: „Нека очите ми леят сълзи нощем и денем и да не спират, защото девицата, дъщерята на народа ми е поразена от тежък удар и болезнена рана.18 Ако изляза на полето, ето убитите от меч! И ако вляза в града, ето изнемощелите от глад, защото пророкът и свещеникът също обикалят по страната и не знаят накъде отиват.“
19
„Господи, съвсем ли си отхвърлил Юдея? Отвратила ли се е душата Ти от Сион? Защо си ни нанесъл удар, така че няма изцеление за нас? Надяваме се на мир, но няма добро, а във време на изцеление има ужас.20 Съзнаваме, Господи, нечестието си, вината на нашите предци, защото сме съгрешили против Тебе.
21 Не ни отхвърляй заради името Си, не оставяй престола на Своята слава да бъде унизен. Спомни си, не прекратявай завета си с нас!
22 Между идолите на народите има ли някой да изпраща дъжд? Или може ли небето само по себе си да дава дъжд? Не си ли Ти, Господи, нашият Бог, Който дарява? Затова на Тебе се надяваме, понеже Ти си направил всичко това.“
1
А Господ ми рече: „Дори Мойсей и Самуил да се бяха изправили пред лицето Ми, душата Ми няма да склони към този народ. Тогава изпъди ги от лицето Ми и нека си излязат.2 И когато те попитат „Къде да излезем?“, тогава ще им кажеш: „Така казва Господ: „Които са за смърт — на смърт, и които са за меч — под меч, и които са за глад — на глад, и които са за плен — в плен.“
3
И ще ги накажа с четири вида наказания, казва Господ: меч, за да убива; кучета, за да разпокъсват; птици под небето и полски зверове, за да изяждат и изтребват.4 И ще направя за ужас пред тях всички земни царства заради Манасия, син на юдейския цар Езекия, за онова, което той извърши в Йерусалим.
5
Защото кой ще ти съчувства, Йерусалиме? Или кой ще се съжали над тебе? Или кой ще се обърне към тебе да запита как си?6 Ти си Ме отхвърлил, казва Господ, ти си Ми обърнал гръб. Затова ще простра ръката Си против тебе и ще те погубя. Уморих се да ти оказвам милост.
7 Ще ги отвея, както се отвява плява при портите. Ще ги обезчедя, ще изтребя народа Си, защото не се обръща от своя път.
8 Умножиха се пред Мене вдовиците им повече от морския пясък. Ще доведа опустошител по пладне срещу тях — майки на младежи, внезапно ще ги унищожа.
9 Родилата седмина залиня, останала без въздух; нейното слънце залезе, когато все още беше ден. Тя стана за срам и позор. Остатъкът от тях ще предам на меч пред неприятелите им“ — казва Господ.“
10
Йеремия изплака: „Горко ми, майко моя, че си ме родила човек, който спори и се кара по целия свят! Не съм давал под лихва, нито са ми давали, въпреки това всички ме проклинат.“11 Господ рече: „Краят за тебе ще бъде добър и Аз ще заставя врага ти да постъпва с тебе добре по време на бедствие и по време на скръб.
12 Може ли да се счупят желязото — желязото от север, и бронзът?
13 Ще предам имота и съкровищата ти за плячка по всички твои места поради всички твои грехове.
14 И ще те отведа в земя, която не познаваш, защото пламна огънят на гнева ми и ще гори срещу вас.“
15
Ти, Господи, знаеш! Спомни си за мене, посети ме и въздай за мене на гонителите ми. В дълготърпението Си не ме отминавай! Знай, че заради Тебе понесох укор.16 Когато намерих Твоите думи, погълнах ги, и Твоите думи бяха за мене радост и веселие на сърцето ми, защото Твоето име се призовава над мене, Господи, Боже Вседържителю.
17 Не съм седял в събрание на гуляйджии и не се веселях. Под Твоята ръка седях сам, защото Ти ме беше изпълнил с негодувание.
18 Защо моята болка е безкрайна и раната ми е неизлечима, няма да се излекува? Ще бъдеш ли за мене като пресъхващ поток, като непостоянни води?
19
Затова така казва Господ: „Ако се отвърнеш, ще те върна обратно да стоиш пред лицето Ми. И ако вършиш благородното, а не нищожното, ще бъдеш като Мой говорител. Нека те да се обръщат към тебе, но ти не се обръщай към тях.20 И ще те направя за този народ като силна медна стена: ще воюват против тебе, но няма да те надвият, защото Аз съм с тебе, за да те спасявам и избавям“ — казва Господ.
21 „И ще те спася от ръцете на нечестивите, и ще те избавя от ръцете на притеснителите.“
1
След това дойде слово Господне към мене. И Господ ми каза:2 „Не си взимай жена и да нямаш ни синове, ни дъщери на това място.“
3 Защото така казва Господ за синовете и дъщерите, които ще се родят на това място, и за майките им, които ще ги родят, и за бащите им, които ще ги произведат в тази страна:
4 „Те ще умрат от мъчителна смърт, няма да бъдат оплакани, нито погребани. Ще бъдат тор по лицето на земята. Ще загинат от меч и глад, а техните тела ще бъдат за храна на птиците и за зверовете по земята.“
5
Защото така казва Господ: „Не влизай в дом, където има жалеене, и не отивай да плачеш и да им даваш утеха, понеже отнех благосклонността Си от този народ — казва Господ, — Моята милост и съжаление.6 И големи, и малки ще умрат в тази страна, няма да бъдат погребани, нито ще ги оплачат, нито ще се самонараняват, нито ще стрижат главите си заради тях,
7 нито ще разчупват хляб за оплакване, за да утешат някого за умрелия, и няма да подадат чаша за утеха за баща им или за майка им.
8 Не влизай в дом на гощавка, да седиш с тях, да ядеш и да пиеш.“
9 Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето Аз ще направя да замлъкнат на това място — пред очите ви и във вашите дни — гласът на младоженеца и гласът на невестата.“
10
Когато известиш на този народ всички тези думи, а хората те попитат: „Защо Господ е предвъзвестил срещу нас това голямо бедствие и каква е вината ни, какъв е грехът ни, с който сме съгрешили против Господа, нашия Бог?“,11 тогава да им кажеш: „Понеже вашите бащи Ме изоставиха — казва Господ — и тръгнаха след други богове, и им служеха, и им се покланяха, а Мене изоставиха и не спазиха Моя закон,
12 а вие вършихте по-голямо зло от предците си, защото вървите всеки по своеволието на своето зло сърце, така че не Ме слушате.
13 Затова от тази страна Аз ще ви изхвърля в страна, която нито вие, нито предците ви сте познавали, и там ще служите на други богове денем и нощем, защото няма да окажа милост към вас.
14
Затова идват дни — казва Господ, — когато вече няма да кажат: „Жив е Господ, Който изведе израилтяните от египетската земя“,15 но: „Жив е Господ, Който изведе израилтяните от северната страна, от всички страни, където ги беше изгонил!“ Тогава ще ги върна в земята, която дадох на предците им.
16
„Ето ще изпратя много рибари — казва Господ — и те ще ги уловят, а след това ще изпратя за много ловци и те ще ги ловят по всяка планина и по всяка височина, и по скалните процепи,17 защото Аз виждам всичките им пътища. Те не са скрити от лицето Ми и тяхната вина не е прикрита пред очите Ми.
18 И ще им въздам най-напред за тяхната неправда и за техните грехове, защото оскверниха Моята страна двойно — напълниха наследството Ми с безжизнените си идоли и с мерзостите си.“
19
Йеремия се помоли: „Господи, моя сила, моя крепост и мое прибежище в скръбен ден! При Тебе ще дойдат народите от земните краища и ще кажат: „Нашите предци наследиха само лъжа, суета и онова, от което няма полза.20 Може ли човек да си направи богове? А те не са богове!“
21
Затова ще ги науча да познават Моята силна ръка и Моята мощ и ще узнаят, че Моето име е Господ.“1
Грехът на Юдея е написан с желязно длето, с диамантено острие върху табличките на сърцето и върху роговете на жертвениците им.2 Затова като за свои деца си спомнят за своите жертвеници и ашерите си край зелените дървета, по високите хълмове.
3 „Планино Моя в полето, ще предам на разграбване имота ти и всичките ти съкровища, също твоите свещени високи места, поради греха в твоите предели.
4 И ти поради твоята вина ще престанеш да владееш наследството си, което ти дадох. И ще направя да робуваш на враговете си в страна, която не си познавала, защото разпалихте огъня на гнева Ми, който ще гори вечно.“
5
Така казва Господ: „Проклет да е онзи човек, който се уповава на човек, и плът прави своя сила, и чието сърце се отклонява от Господа.6 И ще бъде като храст в пустинята, така че няма да види, когато дойде добро, но ще обитава на изсъхнали места в пустинята, в солена и ненаселена страна.
7
Благословен да бъде онзи човек, който се уповава на Господа и чиято надежда е Господ.8 И ще бъде като дърво, засадено при вода, което навред разпростира корените си при поток, така че няма да се бои, когато настъпи пек, но листата му ще се зеленеят и няма да се бои в суша, нито ще престане да дава плод.
9
Сърцето е лукаво повече от всичко и порочно — кой може да го разбере?10 Аз, Господ, подлагам на изпитание сърцето, изследвам вътрешностите, за да въздам на всеки според неговия път, според плода на делата му.
11
Като яребица, която мъти, без да е снесла, такъв е и онзи, който придобива богатство с неправда. В средата на дните си ще бъде изоставен и при своя край ще бъде глупец.“12
Йеремия каза: „Престолът на славата, възвишен от началото, е мястото на нашето светилище!13 Господи, надежда на Израил! Всички, които Те изоставят, ще бъдат посрамени. Онези, които отстъпват от Тебе, ще бъдат записани на пръст, защото изоставиха Господа, извора на живата вода.
14
Изцели ме, Господи, и ще бъда изцелен; спаси ме и ще бъда спасен, защото Ти си моя слава.15 Ето те ми казват: „Къде е словото Господне? Нека дойде!“
16 Но аз не побягнах от пастирството и от това да не Те следвам, нито желаех скръбния ден. Ти знаеш! Това, което е излязло от устните ми, беше пред Твоето лице.
17 Не бъди страшен за мене. Ти си мое прибежище в ден на бедствие.
18
Нека бъдат посрамени онези, които ме преследват, но аз да не се посрамя. Нека се ужасяват, но аз да не се ужасявам. Докарай върху тях ден на бедствие; сломи ги с двойна разруха!“19
Така ми каза Господ: „Иди и застани при портата на синовете на народа, през която влизат и излизат юдейските царе, и при всички йерусалимски порти20 и им кажи: „юдейски царе, слушайте словото на Господа, и всички от Юдея, и всички жители на Йерусалим, които влизате през тези порти!
21 Така казва Господ: „Внимавайте за своя живот и не носете товар в съботен ден, не го внасяйте през йерусалимските порти
22 и не изнасяйте товар от къщите си в съботен ден, и не извършвайте никаква работа, но освещавайте съботния ден, както заповядах на предците ви.
23 А те не послушаха и не приклониха ухото си, но упорстваха, за да не слушат гласа Ми и да не приемат назидание!
24
Но ако се вслушате внимателно в Мене — казва Господ — да не внасяте товар през портите на този град в съботен ден, но да пазите свят съботния ден и да не извършвате в него никаква работа,25 тогава ще влизат през портите на този град царе и князе, седящи на Давидовия престол, яздейки на колесници и на коне — те и техните сановници, мъжете от Юдея и йерусалимските жители. Тогава този град ще бъде обитаван вечно.
26 И ще дойдат от градовете на Юдея и от йерусалимските околности, от Вениаминовата земя и от Шефела, от планинската област и от Негев, които носят жертви за всеизгаряния и други кръвни жертви, и хлебни приноси, и ливан, които донасят за благодарствени жертви в дома Господен.
27 Но ако не Ме послушате да пазите свят съботния ден и да не носите товар, нито да влизате с такъв товар през йерусалимските порти, тогава ще запаля огън в портите му и той ще погълне йерусалимските палати, и няма да бъде угасен“.“
1
Словото, което дойде към Йеремия от Господа:2 „Стани и слез в къщата на грънчаря, и там ще ти известя словото Си.“
3 Тогава слязох в дома на грънчаря. И ето той работеше на своето грънчарско колело.
4 И когато съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той правеше от него друг съд, какъвто му беше възможно да направи.
5
Тогава при мене дойде от Господа това слово:6 „Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както този грънчар?“ — казва Господ. „Ето както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие в ръката Ми, доме Израилев.
7 Ако бих казал за някой народ или за някое царство да бъде изкоренено, съсипано и погубено,
8 отвърне ли се онзи народ от злото си, за което съм говорил срещу него, ще променя мнението Си за наказанието, което съм намислил да му причиня.
9 Но ако бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя,
10 ако извърши зло пред очите Ми, като не се вслушва в гласа Ми, тогава ще променя мнението Си относно доброто, с което съм решил да го облагодетелствам.
11 И сега кажи на юдейските мъже и на йерусалимските жители: „Така казва Господ: „Ето Аз ви готвя бедствие и замислям нещо против вас. Затова, обърнете се всеки от лошия си път и изправете постъпките си и делата си!“
12 А те казват: „Безсмислено е! Ще живеем, според както си искаме, и ще постъпваме всеки с упорството на злото си сърце.“
13
Затова така казва Господ: „Попитайте между народите чувал ли е някой нещо подобно? Девицата Израил е извършила твърде отвратителни неща.14 Напуска ли ливанският сняг планинските скали? Ще пресъхнат ли хладните води, които идват отдалече?
15 А Моят народ Ме забрави, те принасят кадилна жертва на лъжливи богове, а те са направени да препъват по техните пътища, по старите пътеки, за да ходят по непроходим, по неизграден път,
16 за да направят страната си за ужас и постоянен присмех, тъй че който преминава през нея, да се слисва и да клати глава.
17 Като с източен вятър ще ги разпръсна пред лицето на неприятеля. Ще им покажа гърба Си, а не лицето Си в деня на тяхната гибел“.“
18
А те казваха: „Елате да замислим заговор против Йеремия, защото няма да изчезне законът от свещеник, нито съветът от мъдър човек, нито словото от пророк. Елате да го поразим с език и да не отдаваме внимание на никоя от думите му.“19
Йеремия се помоли: „Обърни ми внимание, Господи, и чуй гласа на моите противници!20 Трябва ли да се въздава зло за добро? А те копаят яма за живота ми. Спомни си как застанах пред Тебе, за да говоря добро за тях и да отклоня Твоя гняв от тях!
21 Затова предай децата им на глад и на насилието на меча. Нека жените им да бъдат бездетни и вдовици, нека мъжете им да бъдат поразени със смърт и младежите им нека загинат от меч в битка.
22 Нека се чува писък от къщите им, когато внезапно Ти докараш срещу тях плячкосващи орди, защото те изкопаха яма, за да ме хванат, и тайно поставиха примки на краката ми.
23 Но Ти, Господи, знаеш целия им замисъл против мене, за да ме убият. Не прощавай вината им, да не заличиш греха им пред лицето Си. Нека бъдат повалени пред лицето Ти и действай срещу тях по време на гнева Си!“
1
Така казва Господ: „Иди, та купи глинена делва и вземи някои от стареите на страната и от стареите на свещениците,2 и излез в Долината на Еномовите синове при входа на Грънчарската порта, и разгласи думите, които ще ти известя,
3 и кажи: „юдейски царе и йерусалимски жители, слушайте словото на Господа. Така казва Господ Вседържител, Бог на Израил: „Ето ще докарам бедствие на това място, така че ще писнат ушите на всеки, който чуе за това,
4 защото Ме изоставиха и направиха това място чуждо, тъй като кадяха в него на други богове, които те и предците им не познаваха, и изпълниха това място с кръв на невинни,
5 и издигнаха оброчища на Ваал, за да изгарят синовете си с огън, както се принасят всеизгаряния на Ваал, което не съм заповядал, нито съм говорил, нито Ми е идвало наум.
6 Затова ето идват дни — казва Господ, — когато това място няма да се нарича вече Тофет и Долина на Еномовите синове, а Долина на клане.
7 И на това място ще осуетя замислите на Юдея и Йерусалим. Тогава ще причиня да паднат от меч и от ръката на онези, които искат живота им, а труповете им ще дам за храна на птиците по небето и на зверовете по земята.
8 И ще направя този град за ужас и присмех. Всеки, който минава, ще се слиса и ще се присмее поради всичките му беди.
9 И ще направя да ядат плътта на синовете и дъщерите си и всеки ще яде плътта на съседа при обсадата и притесненията, чрез които ги притискат неприятелите им и онези, които искат живота им“.“
10
Тогава ще счупиш делвата пред мъжете, които дойдат с тебе,11 и ще им кажеш: „Така казва Господ Вседържител: „Ще строша този народ и този град така, както някой счупва грънчарски съд, който не може да бъде вече поправен, и ще ги погребват на Тофет, понеже няма да има място за погребване.
12 Така ще постъпя с това място и с жителите му, казва Господ, и ще направя този град като Тофет.
13 И къщите на Йерусалим и домовете на юдейските царе — всички тези къщи, на чиито покриви принасяха кадилна жертва на цялото небесно войнство и правеха възлияния на други богове — ще станат нечисти както мястото Тофет“.“
14
След като Йеремия дойде от Тофет, където Господ го беше изпратил да пророкува, застана в двора на Господния дом и каза на целия народ:15 „Така казва Господ Вседържител, Бог Израилев: „Ето ще докарам на този град и на всичките им градове цялото бедствие, за което говорих против него, защото те упорито продължаваха да не се вслушват в думите Ми“.“
1
Когато свещеникът и надзорник в дома Господен Пасхур чу, че Йеремия пророчествал тези думи,2 тогава Пасхур удари пророк Йеремия и го постави в дървената стегалка, която беше при Вениаминова порта до дома Господен.
3 И на сутринта Пасхор извади Йеремия от стегалката, а Йеремия му каза: „Господ не назова твоето име Пасхур, но Магор-Мисавив .
4 Защото така казва Господ: „Ето ще доведа ужаса за тебе и за всичките ти приятели, а те ще паднат от меча на неприятелите ти и очите ти ще видят това, и ще предам цяла Юдея в ръката на вавилонския цар. Тогава той ще ги отведе в плен във Вавилон и ще ги погуби с меч.
5 Нещо повече, ще дам цялото богатство на този град, целия му имот и всичките съкровища на юдейските царе в ръцете на неприятелите им, които ще ги разграбят и ще ги отнесат във Вавилон.
6 А ти, Пасхуре, и всички, които живеят в твоята къща, ще отидете в плен. Тогава ще отидеш във Вавилон — там ще умреш и там ще бъдете погребани, ти и всички твои приятели, на които ти лъжливо пророкува“!“
7
„Господи, увличаше ме и аз бях увлечен. Ти си по-силен от мене и надви. Ставах за присмех всеки ден, всеки се гаври с мене.8 Защото, щом заговоря, трябва да викам, трябва да викам: „Насилие“ и „Разрушение“, защото словото на Господа ми причини позор и присмех цял ден.
9 Тогава кажа ли: „Няма да спомена за Него и няма да говоря вече в името Му“, тогава Неговото слово става в сърцето ми като пламтящ огън, затворен в моите кости. Мъча се да го сдържа, но не мога.
10 Защото слушах шушукане от мнозина: „Ужас отвсякъде.“ „Обвинявайте и ще го обвиним“ — казват. Всички мои приятели дебнат за мене да се спъна. „Може би — казват — той ще се препъне, тогава ще го надвием и ще му отмъстим.“
11 Но Господ е с мене като страховит герой. Затова гонителите ми ще се препънат и няма да надвият. Те ще бъдат посрамени много, защото не постъпваха разумно. Срамът им ще бъде вечен, никога няма да се забрави.
12 Господи Вседържителю, Ти подлагаш на изпитание праведния и виждаш вътрешността и сърцето. Дай да видя възмездие за тях, защото на Тебе поверих делото си!
13 Пейте за Господа, прославете Господа, защото Той спаси душата на бедния от нечестивите ръце!
14
Проклет да е денят, в който се родих! Денят, в който ме роди майка ми, да не бъде благословен!15 Проклет да е човекът, който е занесъл вест на баща ми и е казал: „Роди ти се син!“, и с това го е зарадвал много.
16 И с този човек да стане това, което стана с градовете, които Господ разруши и не пожали. Да чува той сутрин писък и по пладне — ридание,
17 задето не ме уби в самата утроба, така че майка ми да станеше мой гроб и утробата ѝ да останеше вечно бременна.
18 За какво съм излязъл от утробата, за да гледам мъки и скърби и дните ми да изминават в срам?“
1
Слово, което беше отправено от Господа към Йеремия, когато цар Седекия изпрати при него Пасхур, син на Малкия, и свещеника Софония, син на Маасея, да му кажат:2 „Попитай Господа за нас, защото вавилонският цар Навуходоносор воюва срещу нас. Може би Господ ще направи с нас някое от Своите чудеса и Навуходоносор ще се оттегли от нас.“
3
Тогава Йеремия им каза: „Ще кажете на Седекия така:4 „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Ето Аз ще обърна назад оръжията, които са в ръцете ви, с които се биете против вавилонския цар и халдейците, които ви обсаждат извън стените, и ще ги събера в този град.
5 Тогава Самият Аз ще воювам против вас с простряна и мощна ръка и със силни мишци, и с гняв, и с голямо негодуване.
6 Тогава ще поразя жителите на този град и човек и животно ще измрат от голям мор.
7 А след това — казва Господ — ще предам юдейския цар Седекия, придворните му и народа — който се е избавил в този град от болестта, меча и глада — в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат живота им, и той ще ги порази с острието на меча — няма да ги пощади, няма да се смили над тях.“
8
И да кажеш на този народ: „Така казва Господ: „Ето Аз ви давам пътя на живота и пътя на смъртта.9 Онзи, който остане в този град, ще умре от меч, глад и мор, но който излезе и се предаде на халдейците, които ви обсаждат, ще остане жив и животът му ще бъде спечелен.
10 Тъй като насочих лицето Си против този град за бедствие, а не за добруване — казва Господ, — той ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар, който ще го изгори с огън“.“
11
А на дома на юдейския цар кажи: „Слушайте словото на Господа:12 „Доме Давидов — така казва Господ: Извършвай правосъдие сутрин и избавяйте ограбения от ръката на насилника, за да не избухне Моята ярост неугасимо като огън поради злите ви дела.
13
Ето Аз съм против тебе, който живееш в долината на скалата, в полето, както казвате: „Кой ще слезе срещу нас?“ или „Кой ще влезе в нашите жилища?“14 Но ще ви накажа според плода на делата ви — казва Господ — и ще запаля огън в гората на този град, така че ще погълне всичко около него“.“
1
Така казва Господ: „Слез в дома на юдейския цар и произнеси там това слово,2 като кажеш: „Слушай словото на Господа, юдейски царю, който седиш на Давидовия престол — ти и придворните ти, и твоят народ, които влизате през тези порти“.“
3 Така казва Господ: „Извършвайте съд и правосъдие и избавяйте ограбения от ръката на насилника. Не онеправдавайте, нито насилвайте пришълец, сирак и вдовица и не проливайте на това място невинна кръв.
4 Защото, ако наистина вършите това, тогава през портите на този дом ще влизат царе, които седят на Давидовия престол, возят се на колесници и яздят коне — те и придворните им и техният народ.
5 Но ако не послушате тези думи, заклевам се в Себе Си — казва Господ, — че този дворец ще запустее.“
6
Защото така казва Господ за дома на юдейския цар: „Ти си за Мене Галаад и ливански връх, но ще те обърна в пустиня, в необитаеми градове.7 И ще доведа опустошители, всеки с оръжието си. Те ще изсекат отбраните ти кедри и ще ги хвърлят в огъня.
8
И много народи, когато минават край този град, ще се питат: „Защо Господ постъпи така с този голям град?“9 И ще отговарят: „Защото изостави завета с Господа, своя Бог, и там се покланяха на други богове и им служеха“.“
10
Не плачете за умрелия, не ридайте за него, но плачете горчиво за онзи, който заминава, защото няма да се върне вече, нито ще види родната си земя.11 Защото така казва Господ за Шалум, син на юдейския цар Йосия, който царуваше след баща си Йосия, но който напусна това място: „Няма да се върне вече там“,
12 тъй като на мястото, където го закараха пленник, ще умре и няма да види отново тази страна.
13
Горко на онзи, който строи къщата си с неправда и своите горници с несправедливост, който принуждава ближния си да му слугува и не му дава надницата му,14 който казва: „Ще си построя голяма къща и просторни горници“, и си прави прозорци и покрива стените ѝ с кедър, и я боядисва яркочервена.
15 Мислиш, че си цар, като си се оградил с кедър? Баща ти дали не яде и не пи, но той раздаваше правосъдие и правда и тогава му беше добре.
16 Отсъждаше правото на бедния и безимотния — тогава беше добре. Не означава ли това, че истински Ме познаваше? — казва Господ.
17 Но твоите очи и твоето сърце не са ли насочени към нечестната ти печалба и към проливане на невинна кръв, и за потискане и вършене на насилие?
18 Затова така казва Господ за юдейския цар Йоаким, Йосиевия син: „Няма да го оплакват: „Горко, брате мой!“ или „Горко ти, сестро моя!“ Няма да го оплакват: „Горко ти, господарю!“ или „Горко ти, Ваше величество!“
19 Той ще бъде погребан като осел, извлечен и хвърлен извън йерусалимските порти.“
20
„Йерусалиме, изкачи се на Ливан и извикай, надигни гласа си във Васан и извикай от Аварим, защото всички твои любовници са погубени.21 Говорих ти в благоденствието ти, но ти каза: „Няма да послушам!“ Това е твоят път от младостта ти, защото не се вслушваше в гласа Ми.
22 Вятърът ще прогони всичките ти пастири и твоите любовници ще отидат в плен. Тогава ще бъдеш посрамен и унижен заради цялото ти злодеяние.
23 Ти, който живееш на Ливан, който правиш гнездо по кедрите, колко окаян ще бъдеш, когато болки дойдат върху тебе, болки като на жена, която ражда.“
24
„Заклевам се — казва Господ, — че ако и Йехония, син на юдейския цар Йоаким, да беше пръстен на Моята дясна ръка, бих те откъснал оттам.25 Тогава ще те предам в ръката на онези, които искат живота ти, и в ръката на онези, от които се страхуваш — в ръката на вавилонския цар Навуходоносор и в ръката на халдейците.
26 И ще ви изхвърля, тебе и майка ти, която те е родила, в друга страна, където не сте се родили, и там ще умрете.
27 А в страната, в която те желаят да се върнат, там няма да се върнат.“
28
Господ каза още: „Нима този човек, Йехония, е строшен и презрян глинен съд и негоден предмет? Тогава за какво те бяха отхвърлени — той и потомството му, в страна, която не познават?“29 О, земьо, земьо, земьо, чуй словото Господне!
30 Така казва Господ: „Запишете този мъж за бездетен, един човек, който няма да успее в дните си, защото на никого от потомството му няма да се удаде да седне на престола на Давид и да властва над Юдея.“
1
„Горко на пастирите, които погубват и прогонват овцете от Моето пасбище“ — казва Господ.2 Затова така казва Господ, Израилевият Бог, на пастирите, които пасат Моя народ: „Вие разпръснахте Моите овце, прокудихте ги и не ги гледахте грижовно. Ето Аз ще ви погледна за злите ви дела казва Господ.
3 И ще събера остатъка от Своите овце от всичките страни, където ги пръснах, и ще ги върна на пасището им, тогава ще се наплодят и умножат.
4 И ще поставя пастири над тях, които ще ги пасат, и те вече няма да се плашат, нито ще треперят, нито ще се губят — казва Господ.
5
Ето настъпва време — казва Господ, — когато ще издигна праведна Младочка на Давид и ще се възцари Цар, и ще съди и раздава справедливост по земята.6 В Неговите дни Юдея ще бъде спасена и Израил ще живее в безопасност. И ето името, с което ще Го наричат: „Господ е нашата справедливост“.
7
Затова настъпват дни — казва Господ, — когато вече няма да казват: „Жив е Господ, Който изведе израилтяните от египетската земя“,8 а „Жив е Господ, Който изведе и Който доведе потомството на дома Израилев от земята откъм север и от всички страни, в които ги беше изгонил.“ И те ще се заселят в своята земя.“
9
За пророците. Сърцето ми се къса вътре в мене, всичките ми кости треперят. Като пиян съм и като надвит от виното пред Господа и Неговите святи думи,10 защото страната се изпълни с прелюбодейци, защото земята плаче от проклятие, изсъхнаха пасбищата в степите. Тичат към злото и силата им е неправда,
11 защото „и пророкът, и свещеникът се оскверниха, дори в Своя дом намерих нечестието им“ — казва Господ.
12
„Затова пътят им ще бъде като хлъзгави места в тъмнината, по които като ги тласкат, и те ще паднат, защото ще докарам бедствие върху тях в годината, когато ги посетя — казва Господ.13 И при пророците в Самария видях безумие: те пророкуваха в името на Ваал и заблудиха Моя народ Израил.
14 А и при пророците в Йерусалим виждам нещо ужасно. Те прелюбодействат и постъпват лъжовно, подкрепят ръцете на злодейци, така че никой не се отвръща от нечестието си. Те всички са пред Мене като Содом и жителите му са като Гомор.“
15 Затова така казва Господ Вседържител за пророците: „Ето Аз ще ги нахраня с пелин и ще ги напоя с горчива вода, защото от йерусалимските пророци нечестието се разпространи по цялата страна.“
16
Така казва Господ Вседържител: „Не слушайте думите на пророците, които ви пророкуват. Те ви мамят, говорят измислици от сърцето си, не от устата Господни.17 Те постоянно казват на онези, които Ме отхвърлят: „Господ каза: „Мир ще имате!“ И на всеки, който постъпва упорито, казват: „Няма да ви сполети бедствие!“
18
Но кой от тях е стоял в съвета на Господа и е видял и чул словото Му? Кой е внимавал в словото Му — и го е чул?19 Ето стихийна буря излезе от Господа, Неговата ярост, ужасен ураган, ще се завърти в кръг върху главата на нечестивците.
20 Гневът на Господа няма да се обърне, докато Той не извърши и не изпълни намеренията Си. В края на дните напълно ще разберете това.“
21
Господ каза още: „Не съм изпращал тези пророци, а все пак те тичаха да разгласят своята вест. Не съм им говорил, а те пророкуваха.22 Но ако биха се вслушали в съвета Ми, щяха да обявят Моите думи на народа и щяха да го отклонят от пътя му на нечестие и от злите му дела.
23
Само местен Бог ли съм — казва Господ, — а не съм ли Бог отдалече?24 Може ли човек да се скрие на някое тайно място, та да не го видя, казва Господ? Не изпълвам ли Аз небето и земята? — казва Господ.
25 Чух това, което казват пророците, които в Мое име пророкуваха лъжа, казвайки: „Видях сън, видях сън!“
26 Докога ще трае това в сърцето на пророците, които пророкуват лъжа, които предсказват измамата на сърцето си?
27 Мислят ли чрез сънищата си, които си разказват един на друг, да накарат народа Ми да забрави Моето име, както предците им забравиха името Ми заради Ваал?
28 Пророк, който е видял сън, би разказвал съня, а онзи, който е получил Моето слово, да говори Моето слово вярно, защото какво общо има плявата с житото?“ — казва Господ.
29 „Моето слово не е ли като огън — казва Господ — и като чук, който строшава скалата?
30 Затова ето Аз съм против пророците — казва Господ, — които крадат слова всеки от другия, уж че са били Мои.
31 Ето Аз съм против пророците — казва Господ, — които използват езиците си и казват: „Той рече.“
32 Ето Аз съм против онези, които пророкуват с измислени сънища — казва Господ — и с лъжите и брътвежите си мамят Моя народ и той се заблуждава. Обаче не съм ги изпращал. Те не принасят полза на този народ — казва Господ.
33
И когато този народ или пророк, или свещеник те запитат, казвайки: „Какво е бремето от Господа за тебе?“, тогава да им кажеш: „Какво бреме?“ — Господ казва: „Аз ще ви изоставя.“34 А що се отнася до пророка, свещеника и народа, който би казал: „Бреме е словото от Господа!“, Аз ще накажа този човек и дома му.
35 Така ще попитате всеки ближния си и всеки брата си: „Какво е отговорил Господ?“ или „Какво е говорил Господ?“
36 А да не споменавате „Бремето от Господа“, понеже бремето за всеки ще бъде словото Му, тъй като извратихте думите на живия Бог, на Господ Вседържител, нашия Бог.
37 Така ще кажете на пророка: „Какво ти е отговорил Господ?“ или „Какво е говорил Господ?“
38 Но ако казвате: „Бремето е словото от Господа“, така казва Господ: „Понеже казвате тези думи „Бреме от Господа“, а Аз не изпратих да ви кажат „Бреме от Господа“,
39 затова ето Аз ще ви забравя съвсем и ще ви отхвърля от присъствие при Мене — вас и града, който дадох на вас и на предците ви.
40 И ще докарам върху вас вечен укор и постоянен срам, което няма да се забрави“.“
1
След това Господ ми показа: ето две кошници със смокини бяха поставени пред Господния храм, след като вавилонският цар Навуходоносор отведе в плен от Йерусалим юдейския цар Йехония, сина на Йоаким, и юдейските първенци със занаятчиите и ковачите и ги закара във Вавилон.2 В едната кошница имаше твърде добри смокини, рано узрели смокини, а в другата кошница — много лоши смокини, толкова лоши, че не могат да се ядат.
3 Тогава Господ ме попита: „Ти какво виждаш, Йеремия?“ А аз Му отвърнах: „Смокини. Добрите смокини са много добри, а лошите смокини — много лоши, така че поради лошото състояние не са за ядене.“
4
Тогава към мене беше отправено Господне слово:5 „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Както тези смокини са добри, така ще погледна с добро пленените от Юдея, които изпратих от това място в халдейската страна.
6 И като насоча очите Си към тях за добро, ще ги доведа пак в тази страна. И ще ги съградя, а няма да ги съборя, ще ги посадя, а няма да ги изкореня.
7 И ще им дам сърце да Ме познават, че Аз съм Господ. И те ще бъдат Мой народ, а Аз ще им бъда Бог, защото ще се обърнат към Мене с цялото си сърце.
8
И както лошите смокини са толкова лоши, че не могат да се ядат, затова така казва Господ: „Така ще постъпя с юдейския цар Седекия и с князете, и с останалите от Йерусалим, които са останали в тази страна, и с онези, които живеят в египетската земя.9 И така ще ги предам за ужас, за бедствие по всички земни царства да бъдат поругавани и за присмех по всичките места, където ще ги прогоня.
10 И ще изпратя срещу тях меч, глад и мор, докато бъдат изтребени от земята, която дадох на тях и на предците им“.“
1
Ето словото, което беше отправено от Господа към Йеремия в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, Йосиевия син, относно целия юдейски народ — а тя беше първата година на вавилонския цар Навуходоносор —2 и което пророк Йеремия произнесе пред целия юдейски народ и пред всички жители на Йерусалим, като каза:
3 „От тринадесетата година на юдейския цар Йосия, Амоновия син, и до днес, през тези двадесет и три години словото на Господа беше отправяно към мене, а аз постоянно ви говорех от ранно утро, но вие не слушахте.
4 Освен това Господ изпращаше при вас всички Свои служители — пророците, от ранно утро ги изпращаше, но вие не слушахте и не свеждахте ухото си да слушате.
5 Те казваха: „Върнете се, всеки от нечестивия си път и от злите си дела, и ще живеете вечно в страната, която Господ даде на вас и на предците ви завинаги.“
6 А Господ казваше: „И не ходете след други богове да им служите и да им се покланяте, и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си, а Аз няма да ви сторя зло.
7 Но вие не Ме послушахте — казва Господ, — като Ме предизвиквахте с делата на вашите ръце за ваша злочестина.“
8
Затова така казва Господ Вседържител: „Тъй като не послушахте Моите думи,9 ето Аз изпращам и ще взема всички северни народи — казва Господ, — както и Своя слуга, вавилонския цар Навуходоносор, и ще ги доведа против тази страна и против нейните жители, и против всички тези народи наоколо. Ще ги опустоша и ще ги обрека на присмех и подигравка, и ще ги обърна във вечна пустиня.
10 И ще прекъсна гласа на радост и гласа на веселие, гласа на младоженеца и гласа на невестата, шума от мелничния камък и светлината на лампата.
11 И цялата тази земя ще бъде пустиня и за ужас. И тези народи ще робуват на вавилонския цар седемдесет години.
12 А когато се изпълнят седемдесет години, ще накажа вавилонския цар и онзи народ за тяхната вина, също и халдейската земя, която ще обърна във вечна пустиня.
13 И ще докарам върху онази земя всичко, което съм говорил против нея, което е записано в тази книга, което Йеремия пророкуваше против всички народи.
14 Защото много народи и велики царе ще покорят и тях. И ще им въздам според делата им и извършеното от ръцете им“.“
15
Йеремия прибави: „Защото така ми каза Господ, Израилевият Бог: „Вземи от ръката Ми тази чаша с виното на гнева и дай да пият от него всички народи, при които Аз те изпращам.16 И те ще пият и ще политат, и ще обезумеят поради меча, който ще изпратя против тях.“
17
Тогава взех чашата от ръката на Господа и напоих всичките народи, против които Господ ме беше изпратил:18 Йерусалим и градовете на Юдея, царете им, за да ги превърна в развалини, за ужас, за присмех и проклятие, както са до днес,
19 фараона, египетския цар, с придворните му, князете му и целия му народ,
20 всички смесени народи и всички царе на земята Уц, и всички царе на филистимската земя с Аскалон, Газа, Екрон и остатъка от Азот;
21 Едом, Моав и амонците,
22 и всички царе на Тир, и всички сидонски царе, и царете на крайбрежията отвъд морето,
23 и Дедан, Теча, Буз и всички, които стрижат в кръг косата си,
24 всички арабски царе и всички царе на разноплеменните народи, които населяват пустинята,
25 всички царе на Зимри и всички царе на Елам, и всички царе на Мидия,
26 всички царе от севера, близките и далечните, един след друг, и всички земни царства, които са по земята, а царят на Шешах ще пие след тях.“
27
Господ ми рече още: „И ще им кажеш: „Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Пийте и се опийте, и повръщайте, и паднете, и не ставайте вече пред лицето на меча, който ще изпратя всред вас“.“28 А като откажат да вземат чашата от ръката ти и да пият, тогава да им кажеш: „Така казва Господ Вседържител: „Непременно ще пиете!“
29 Защото ето Аз започвам да докарвам бедствие на града, който се нарича с Моето име, а вие ли ще останете съвсем ненаказани? Няма да останете ненаказани, защото Аз призовавам меч върху всички земни жители“, казва Господ Вседържител.
30
И Господ добави: „Затова ти пророкувай против тях всички тези думи и да им кажеш: „Господ ще прогърми от висините и ще извиси гласа Си от святото Си обиталище, ще проехти силно против паството Си, както онези, които тъпчат грозде, против всички жители на земята.31 Ехото ще стигне до краищата на земята, защото Господ има съдебен спор с народите. Той ще се съди с всяка твар, ще предаде нечестивите на меч“ — казва Господ.“
32
Така казва Господ Вседържител: „Ето зло ще излезе от народ към народ. И голям ураган ще се вдигне от краищата на земята.“33 Йеремия говори още: „А убитите от Господа в онзи ден ще лежат от единия край на земята до другия край на земята. Те няма да бъдат оплакани, нито прибрани, нито погребани — ще бъдат за тор по повърхността на земята.
34
Радвайте се, пастири, викайте, а вие, господари на стадото, посипете се с пепел, защото идва времето да бъдете клани и разпръснати и тогава ще паднете като скъп съд.35 И пастирите няма да имат убежище, господарите на стадото — избавление.
36 Чуват се писъкът на пастирите и риданието на господарите на стадото, защото Господ опустошава пасбището им.
37 И мирните кошари са заглъхнали от пламенния гняв на Господа.
38 Той е оставил местопребиваването Си — Обещаната земя, като лъв, защото земята е в ужас пред лицето на опустошителя и пред силния Му гняв.“
1
В началото на царуването на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, Господ отправи към Йеремия това слово:2 „Така казва Господ: „Застани в двора на Господния дом и обяви към всичките юдейски градове, които идват на поклонение в дома на Господ, всичките думи, които ти заповядвам да им говориш. Не пропускай нито една дума!
3 Може би ще се вслушат и всеки ще се отвърне от нечестивия си път, та да се разкая за бедствието, което Аз Самият възнамерявам да им сторя заради злодеянията им.
4 И им речи: „Така казва Господ: Ако не Ме послушате и не постъпвате според закона Ми, който ви дадох,
5 да се вслушвате в думите на Моите служители — пророците, които Аз ви изпращах постоянно, а вие не ги слушате,
6 тогава ще направя този дом като Сило и името на този град — за проклинане от всички народи на земята“!“
7
А свещениците, пророците и целият народ чуха Йеремия, който говореше тези думи в Господния дом.8 Когато Йеремия свърши да говори всичко, което Господ му беше заповядал да каже на целия народ, тогава свещениците, пророците и всичките народни старейшини го грабнаха, като казваха: „Убийте го!
9 Защо пророкува от името на Господ и казва: „Този дом ще стане като храма в Сило и този град ще бъде опустошен без обитатели“?“ И целият народ се струпа около Йеремия в Господния храм.
10
А когато юдейските първенци чуха тези думи, изкачиха се от царския дворец в Господния дом и седнаха при входа на Новата порта на Господния храм.11 Тогава свещениците и пророците казаха на първенците и на целия народ: „Този човек заслужава смъртна присъда, защото пророкува против този град, както чухте с ушите си.“
12
Тогава Йеремия каза на всички първенци и на целия народ: „Господ ме прати да пророкувам против този дом и против този град всичките думи, които чухте.13 Затова сега поправете постъпките си и делата си и се вслушайте в гласа на Господ, вашия Бог. Тогава Господ ще отмени бедствието, което е изрекъл против вас.
14 А ето аз съм във вашите ръце. Правете с мене каквото смятате за добро и справедливо.
15 Но добре да знаете, че ако вие ме умъртвите, ще отговаряте за невинна кръв вие, градът и жителите му, защото наистина Господ ме изпрати да кажа всички тези думи на вас, за да чуете.“
16
Тогава първенците и целият народ казаха на свещениците и на пророците: „Този човек не заслужава смъртна присъда, защото ни е говорил в името на Господ, нашия Бог.“17 Тогава някои от старейшините на страната станаха и казаха на цялото събрание на народа:
18 „Михей Мораситецът беше пророкувал в дните на юдейския цар Езекия и казал на целия народ на Юдея: „Така казва Господ Вседържител: „Сион ще бъде разоран като нива и Йерусалим ще стане грамада от развалини, а храмовият хълм — като залесено оброчище“.
19
Умъртвиха ли го затова юдейският цар Езекия и цяла Юдея? Не се ли уплаши царят от Господ и не Го ли моли, та Господ съжали за бедствието, което е изрекъл против тях? А ние ще навлечем на душите си голямо зло.“20
А имаше и друг човек, който пророкуваше в името на Господ — Урия, син на Шемая, от Кириат-Ярим. Той пророкуваше против този град и против тази страна, подобно на Йеремия.21 И когато цар Йоаким и всички негови велможи, и всичките първенци чуха думите му, царят нареди да го умъртвят. А Урия, като чу, уплаши се, побягна и отиде в Египет.
22 Но цар Йоаким изпрати мъже в Египет: Елнатан, син на Ахбор, и други мъже с него;
23 и те изведоха Урия от Египет и го доведоха при цар Йоаким. Тогава той го уби с меч и хвърли трупа му в гробището за обикновените хора.
24
Обаче Ахикам, син на Шафан, закриляше Йеремия да не го предадат в ръцете на старейшините на народа, за да го убият.1
В началото на царуването на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, Господ отправи към Йеремия това слово.2 Така ми каза Господ: „Направи си ремъци и хомот и ги постави на врата си!
3 Тогава съобщи за това на едомския цар, на моавския цар, на амонския цар, на тирския цар и на сидонския цар по пратениците, които са дошли в Йерусалим при юдейския цар Седекия.
4 И им поръчай да кажат на господарите си: „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Така кажете на господарите си —
5 Аз създадох земята, човека и животните, които са по земята, чрез голямата Си сила и чрез великата Си мощ и я давам, на когото благоволя.
6 И сега дадох всички тези страни на вавилонския цар Навуходоносор, Моя служител. Също му дадох и животните по полето, за да му служат.
7 И всички народи ще слугуват на него и на неговия син, и на внука му, докато дойде времето и на неговата страна да падне. Тогава много народи и велики царе ще го поробят.
8 И онзи народ или царство, които не приемат да слугуват на този вавилонски цар Навуходоносор и не превиват врата си под хомота на вавилонския цар, ще накажа, казва Господ, с меч, глад и мор, докато го изтребя чрез неговата ръка.
9
Но вие не слушайте вашите пророци, ясновидци, тълкуватели на сънища и знамения, нито вашите омайници и заклинатели, които ви говорят и убеждават: Няма да слугувате на вавилонския цар;10 защото те ви пророкуват лъжа, за да ви прогонят от страната ви и Аз да ви отхвърля, и да загинете.
11 А онзи народ, който наведе врат под хомота на вавилонския цар и му слугува, казва Господ, ще го оставя в земята му и той ще я обработва и ще живее в нея“.“
12
И на юдейския цар Седекия говорих по същия начин, като казах: „Наведете врат под хомота на вавилонския цар и слугувайте на народа му и на него, и ще останете живи.13 Защо да умирате ти и твоят народ от меч, глад и от мор, както е казал Господ за всеки народ, който не служи на вавилонския цар?
14 Затова не слушайте думите на пророците, които ви говорят: „Не слугувайте на вавилонския цар“, защото те ви пророкуват лъжливо.
15 Аз не съм ги пращал, казва Господ, а те лъжливо пророкуват в Моето име, за да ви изгоня и да загинете — вие и пророците, които ви пророкуват.“
16
Тогава говорих и на свещениците и на целия този народ, като им рекох: „Така казва Господ: „Не слушайте думите на вашите пророци, които ви пророкуват и казват: „Ето съдовете на Господния дом скоро ще се върнат от Вавилон!“ Защото те ви пророкуват лъжа.17 Не ги слушайте, слугувайте на вавилонския цар и живейте! Защо да запустява този град?
18 Но ако те са пророци и ако словото на Господ е в тях, нека се помолят сега на Господ Вседържител, та съдовете, които са останали в Господния дом, в двореца на царя и в Йерусалим, да не отидат във Вавилон.“
19 Защото така казва Господ Вседържител за стълбовете, за медното море, за подножките и за другите вещи, които са останали в този град
20 и които вавилонският цар Навуходоносор не е взел, когато е отвел в плен цар Йехония, сина на Йоаким, и всичките знатни от Юдея и Йерусалим.
21 Наистина, така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог, за съдовете, които останаха в Господния дом и в двореца на юдейския цар, и в Йерусалим:
22 „Те ще бъдат откарани във Вавилон и ще останат там до времето, когато ще ги посетя, казва Господ, и ги изведа и върна в това място“.“
1
И случи се в началото на царуването на Седекия, юдейския цар, в петия месец на четвъртата година, пророкът от Гаваон Анания, син на Азур, ми каза пред очите на свещениците и народа следното:2 „Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ще строша хомота на вавилонския цар.
3 След две години ще върна на това място всичките съдове на Господния дом, които вавилонският цар Навуходоносор взе от това място и ги отнесе във Вавилон.
4 Аз ще върна на това място, казва Господ, и царя на Юдея Йехония, син на Йоаким, и всичките пленени юдеи, откарани във Вавилон, защото ще строша хомота на вавилонския цар“.“
5
Тогава пророк Йеремия отвърна на пророк Анания пред очите на свещениците и на целия народ, които стояха в Господния дом.6 И пророк Йеремия каза: „Така да бъде! Нека Господ да направи така! Нека изпълни, каквото ти пророкува, и върне обратно вещите на Господния дом и всички откарани в плен от Вавилон на това място!
7 Обаче чуй сега това слово, което аз ти говоря пред всички и пред целия народ.
8 Пророците, които от древността бяха преди тебе и преди мене, предсказваха война, бедствие и мор срещу много страни и царства.
9 Но ако пророкът предсказва мир, едва когато предсказаното слово се сбъдне, тогава се разбира, че Господ наистина го е изпратил.“
10
Тогава пророк Анания взе хомота от врата на пророк Йеремия и го строши.11 И Анания каза в присъствието на целия народ следното: „Така казва Господ: „По същия начин ще строша хомота на вавилонския цар Навуходоносор след две години и ще го снема от врата на всички народи“.“ А пророк Йеремия отиде по пътя си.
12
А след като пророк Анания беше строшил хомота на пророк Йеремия, Господ отправи слово към Йеремия:13 „Иди и кажи на Анания: „Така казва Господ: „Ти строши дървен хомот, но вместо него ще направиш железен хомот.“
14 Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Железен хомот поставих на всичките тези народи, за да слугуват на вавилонския цар Навуходоносор и ще му слугуват. Дадох му дори и полските зверове“.“
15 Тогава пророк Йеремия каза на пророк Анания: „Чуй, Анания! Господ не те е пращал и ти лъжливо обнадеждаваш този народ.
16 Затова така казва Господ: „Ето Аз ще те изхвърля от лицето на земята. През тази година ще умреш, защото си подстрекавал бунт срещу Господ“.“
17
И пророк Анания умря в седмия месец на същата година.1
Ето думите на писмото, което пророк Йеремия изпрати от Йерусалим на останалите живи старейшини, свещеници и пророци и целия народ, които Навуходоносор беше пленил в Йерусалим и откарал във Вавилон,2 след като цар Йехония, царицата майка, скопците, първенците от Юдея и от Йерусалим, ковачите и занаятчиите бяха излезли от Йерусалим;
3 и им го предаде чрез Еласа, син на Шафан, и чрез Гемария, син на Хелкия, които юдейският цар Седекия изпрати до Вавилон при Навуходоносор, вавилонския цар, с думите:
4
„Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог, на всичките пленници, които Аз закарах в плен от Йерусалим във Вавилон:5 „Градете си къщи и живейте в тях, засаждайте градини и яжте плодовете им.
6 Вземайте си жени и народете синове и дъщери. И вземайте жени за синовете си и омъжвайте дъщерите си, за да раждат синове и дъщери, и се умножавайте там, а не намалявайте!
7 Но грижете се за мира на града, където ви изпратих в плен, и молете се на Господ за него, защото в неговото благополучие ще имате и вие благополучие.“
8 Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Не се оставяйте да ви мамят пророците, които са между вас, и гадателите ви и не слушайте приказките за сънищата им, които те биха могли да сънуват,
9 защото те ви пророкуват лъжа в Мое име — Аз не съм ги изпращал“, казва Господ.“
10
Защото така казва Господ: „Когато се изпълнят седемдесет години във Вавилон, ще ви посетя и ще изпълня доброто Си слово за вас, като ви върна пак на това място.11 Защото само Аз зная намеренията, които имам за вас, казва Господ, намерения за добро, а не за зло, за да ви дам надежда за бъдещето.
12 Тогава ще извикате към Мене и ще дойдете, и ще Ми се помолите, а Аз ще ви послушам.
13 Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, ако Ме потърсите с цялото си сърце.
14 Ще Ме намерите, казва Господ, и ще обърна вашата съдба и ще ви събера от всичките народи и от всичките места, където ви бях пръснал, казва Господ, и ще ви върна на мястото, откъдето направих да бъдете закарани в плен,
15 понеже казахте: „Господ ни е издигнал пророци във Вавилон“.“
16
И още така каза Господ за царя, който седи на Давидовия престол, и за целия народ, който живее в този град, за братята ви, които не излязоха с вас в плен,17 така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще изпратя върху тях меч, глад и мор и ще ги направя като развалени смокини, толкова лоши, че не могат да се ядат.
18 И ще ги преследвам с меч, глад и мор, и ще ги направя за ужас на всички царства по земята, да бъдат за проклятие и ужас, за подигравка и посрама сред всичките народи, при които съм ги прогонил,
19 защото не се вслушаха в думите Ми, казва Господ, които им изпращах чрез пророците, Моите слуги, пращах им ги постоянно, но те не слушаха.
20 А всички вие, които сте в плен и които Аз изпратих от Йерусалим във Вавилон, послушайте словото на Господ.“
21 Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог, за Ахав, син на Колая, и за Седекия, син на Маасея, които в Мое име ви пророкуват лъжа: „Ето Аз ще ги предам в ръцете на вавилонския цар Навуходоносор, който ще ги избие пред очите ви.
22 И заради тяхната участ всички пленници от Юдея, които са във Вавилон, ще използват като проклятие думите: „Нека Господ ти стори като на Седекия и на Ахав, които вавилонският цар опече на огън!“,
23 защото те извършиха позорни дела в Израил, прелюбодействаха с жените на ближните си и в Мое име говореха лъжи, което не съм им заповядвал. Но Аз зная това и съм свидетел казва Господ.“
24
Също на нехеламеца Шемаия кажи:25 „Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Понеже си изпратил вест от свое име до целия народ, който е в Йерусалим, и до свещеник Софония, Маасевия син, и до всички свещеници, като си писал:
26 „Господ те е поставил свещеник на мястото на свещеник Йехояда, за да бъдеш надзорник в Господния дом за всеки луд мъж, който се прави на пророк, да го поставиш в дървена стегалка и в окови,
27 а сега, защо не си наказал Йеремия от Анатот, който действа като пророк при вас?“
28 Защото той е изпратил и във Вавилон да ни кажат: Пленът ще трае дълго. Градете къщи и живейте в тях, и засаждайте градини, и яжте техните плодове“!“
29
И свещеник Софония прочете това писмо, за да чуе пророк Йеремия.30 Тогава Господ съобщи следното на Йеремия:
31 „Изпрати до всички пленени да кажат: „Така казва Господ за Шемаия Нехеламеца: Понеже Шемаия ви е пророкувал, без да съм го изпращал, и ви е измамил да се уповавате на лъжа,
32 затова така казва Господ: „Ето Аз ще накажа Шемаия Нехеламеца и потомството му. Няма да има мъж от тях да живее посред този народ и няма да види доброто, което Аз ще направя на народа Си, казва Господ, защото той е предизвиквал бунт против Господ“.“
1
Слово, което Господ отправи към Йеремия:2 „Така рече Господ, Израилевият Бог: „Напиши в книга всичките думи, които ти казах.
3 Защото, ето идват дни, казва Господ, когато ще върна от плен Своя народ Израил и Юдея, казва Господ, и ще ги доведа в страната, която дадох на бащите им, и ще я притежават“.“
4
И ето думите, които Господ каза за Израил и за Юдея:5 „Да! Така казва Господ: „Чуваме вик на страх, на ужас, а не възклицания на мир.
6 Попитайте и вижте дали мъж ражда? Защо тогава виждам всеки мъж с ръцете си на слабините като жена, която ражда, и всичките лица пребледнели?
7 Горко ни, защото оня ден е велик! Няма подобен на него. Това е време на притеснение за Яков, но все пак той ще бъде избавен от него.
8
И в оня ден, казва Господ Вседържител, ще строша хомота на противника от врата ти, ще счупя оковите ти. Чужденци няма вече да те поробват,9 но ще слугуват на своя Господ Бог и на царя си Давид, когото ще им възстановя.
10
Но ти не се бой, служителю Мой Якове, казва Господ, и не се страхувай, Израилю, защото, ето Аз ще избавя от далечната земя тебе и потомството ти — от земята на плена. Тогава Яков ще се върне да живее спокойно и в сигурност и никой няма да го застрашава.11 Защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавям. Ще изтребя всички народи, между които съм те разпилял, но тебе няма да изтребя; няма да те оставя ненаказан, но ще те накажа с мярка“.“
12
Защото така казва Господ: „Твоето нараняване е неизцеримо — твоята рана е нелечима.13 Никой не се застъпва за твоето дело, за да лекува раната ти, няма оздравяване за тебе.
14 Всички твои приятели те забравиха, не те търсят, защото както неприятел удря, те нараних с жестоко наказание заради многото ти беззакония и понеже греховете ти се умножиха.
15 Защо викаш от раните си и от неизцелимата болка? Защото твоите злодеяния бяха толкова големи, заради твоите грехове ти причиних тези неща.
16 Но всички, които са те яли, ще бъдат изядени и всички твои врагове ще отидат в плен; онези, които те плячкосаха, ще бъдат оплячкосани. Ще предам на разграбване всички, които те ограбиха.
17 Да, ще възстановя твоето здраве и ще излекувам раните ти, казва Господ, понеже беше наречен „отхвърлен“ и казваха: „Това е Сион, за който никой не се грижи“.“
18
Така казва Господ: „Ето Аз ще върна пленените от шатрите на Яков и ще се смиля над жилищата им. И градът ще бъде изграден на своя хълм от развалини, и храмът ще се възстанови на своето място, както си беше.19 И ще прозвучат от тях благодарности и гласове на весели хора. И Аз ще ги размножа и няма да намаляват, ще ги прославя и няма да се унижават.
20 И синовете им ще бъдат както по-рано. И тяхната общност ще се утвърди пред Мене и ще накажа всички, които ги потискат.
21 И вождът им ще бъде от тях, и владетелят им ще произлезе от тяхната среда. Аз ще го привлека и той ще се приближи до Мене, защото кой би дръзнал от себе си да се приближи до Мене? — казва Господ.
22 И вие ще бъдете Мой народ, а Аз ще ви бъда Бог.“
23
Ето излезе ураган от Господ — Неговият гняв. Той ще връхлети върху главата на нечестивците.24 Пламенният гняв на Господ няма да утихне, докато Той не изпълни намерението на сърцето Си. В последните дни ще разберете това.
1
„В онова време, казва Господ, Аз ще бъда Бог на всичките родове на Израил и те ще бъдат Мой народ.2 Така казва Господ: „Народът, който оцеля от меча, ще намери милост в пустинята, когато Израил странства към своето място на почивка“.“
3 Господ ми се яви отдалече и рече: „Обикнах те с вечна любов, затова продължих да ти оказвам милост.
4 Отново ще те съградя и ще бдеш съградена, девице Израилева, отново ще се украсяваш с цимбали и ще излизаш на хорото на онези, които се веселят.
5 Отново ще насаждаш лозя по хълмовете на Самария; а онези, които са ги насаждали, ще се радват на плода им.
6 Защото ще дойде ден, когато пазачите по Ефремовите планини ще викат: „Станете и да се изкачим на Сион при Господ, нашия Бог“.“
7
Защото така казва Господ: „Пейте с радост за Яков и славете събранието на народите. Оповестете, прославете и кажете: Спаси, Господи, Своя народ и остатъка от Израил.8 Ето Аз ще ги доведа от северната земя и ще ги събера от краищата на земята: слепи и сакати заедно с тях, бременни и родилки — голямо множество ще се върне тука.
9 С плач ще дойдат, но ще ги поведа с утеха и ще ги доведа при водни потоци по равен път, по който няма да се спънат, защото съм Отец на Израил и Ефрем е Мой първороден.“
10 Слушайте, народи, словото на Господ и разгласете по далечните острови, като казвате: „Който разпиля Израил, Той ще го върне, ще го събере и опази, както пастир — стадото си.
11 Защото Господ ще изкупи Яков, ще го избави от ръката на по-силния от него.
12 Те ще дойдат и ще тържествуват на височината Сион, и ще се стекат към благата Господни — към пшеницата, виното и маслиновото масло, към агнетата и добитъка. И душата им ще бъде като напоявана градина и няма да се измъчват вече.
13 Тогава девицата ще се весели на хорото, също младежите и старците заедно. И ще обърна скръбта им в радост, ще ги утеша и ще ги развеселя след тяхната скръб.
14 И ще нахраня душата на свещениците, Моят народ ще бъде наситен с Моите блага, казва Господ.“
15
Така казва Господ: „Глас се чува в Рама, писък и горчив плач. Рахил оплаква децата си и не иска да се утеши за тях, защото ги няма.“16 Така казва Господ: „Въздържай гласа си от ридания и очите си от сълзи, защото ще те възнаградя за твоите трудове, казва Господ; те ще се върнат от неприятелската страна.
17 Има и надежда за твоето бъдеще, казва Господ, и твоите синове ще се върнат в своите предели.
18
Наистина, чувам Ефрем да оплаква съдбата си: Ти ме наказа и бях наказан като неукротено теле. Върни ме при Тебе и ще се обърна, защото Ти, Господи, си мой Бог.19 Когато бях върнат, аз съжалих и като бях доведен до вразумяване, удрях се по бедрото. Засрамих се и бях смутен, защото носих укора на младостта си.
20 Ефрем не Ми ли е скъп син? Не Ми ли е обична рожба? Защото колкото и да говоря против него, все още мисля за него. Затова се смущава душата Ми за него. Сигурно ще се смиля над него, казва Господ.
21 Постави си пътни знаци, отбележи си пътя със стълбове и насочи сърцето си към онзи път — към пътя, по който си ходила! Върни се, девице Израилева, върни се към тези твои градове.
22 Докога ще се скиташ насам-натам, дъще отстъпнице? Защото Господ ще извърши нещо ново на земята: жена ще обгърне с любов своя мъж.“
23
Така казва Господ Вседържител, Бог на Израил: „Когато променя съдбите им, отново ще казват тези думи в земята на Юдея и в градовете ѝ: „Господ да те благослови, жилище на правдата, свята планина!“24 И ще населяват Юдея заедно с всичките ѝ градове, земеделци и онези, които ходят със стада.
25 Защото ще дам сила на изнурената душа и ще наситя всяка изнемощяла душа.“
26 След това се събудих и размислих — и моят сън ми беше приятен.
27
„Ето идват дни, казва Господ, когато ще засея дома на Израил и Юдея с човешко семе и със семе на добитък.28 И както следях, за да изкоренявам и съкрушавам, да погубвам и разрушавам, така ще бдя над тях, за да градя и да насаждам, казва Господ.
29 В онези дни няма да казват повече: „Бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата им изтръпнаха,
30 но всеки ще умира поради собствената си вина. Всеки човек, който яде кисело грозде, неговите зъби ще изтръпнат“.“
31
„Ето идват дни, казва Господ, и ще сключа нов завет с Израилевия дом и Юдовия дом;32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; онзи мой завет те престъпиха, въпреки че бях техен господар, казва Господ.
33 Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще вложа вътре у тях Своя закон и ще го напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.
34 Тогава няма вече всеки да учи ближния си и всеки — брата си, като казват: „Познайте Господ!“, защото те всички ще Ме знаят — от малък до голям, казва Господ, защото ще простя беззаконията им и повече няма да си спомням греха им.“
35
Така казва Господ, Който дава слънцето за светлина денем и разпорежда луната и звездите за светлина нощем, Който надига морето и вълните му бушуват. Господ Вседържител е името Му.36 „Ако тези наредби престанат да действат пред Мене, казва Господ, то и потомството на Израил ще престане да бъде Мой народ занапред.“
37 Така казва Господ: „Ако може да се измери небето нагоре и основите на земята да се изследват надолу, то и Аз ще отхвърля цялото Израилево потомство за всичко, което извърши, казва Господ.“
38
„Ето идват дни, казва Господ, и градът ще бъде възстановен за слава на Господ — от кулата Хананел до ъгловите порти.39 И землемерна връв ще се опъне към хълма Гареб, после ще завие към Гоа.
40 И цялата долина на труповете и на жертвената пепел, и всичките терасирани полета до потока Кедрон, до ъгъла на Конската порта на изток ще бъде вече свята на Господ, няма да се разруши и няма да се съсипе за вечни времена.“
1
Слово, което беше отправено от Господ към Йеремия в десетата година на цар Седекия. Тя беше осемнадесетата година на Навуходоносор.2 Тогава войската на вавилонския цар обсаждаше Йерусалим, а пророк Йеремия беше затворен в стражевия двор при двореца на юдейския цар.
3 юдейският цар Седекия го беше затворил, като го обвини: „Защо ти си казал пророчеството: „Така казва Господ: „Ето Аз ще предам този град в ръцете на вавилонския цар и той ще го завладее,
4 а юдейският цар Седекия няма да се избави от халдейците, но непременно ще бъде предаден в ръцете на вавилонския цар и ще говори с него лице с лице, и очите му ще гледат неговите очи.
5 И той ще отведе Седекия във Вавилон, където и ще остане, докато го посетя, казва Господ. Когато воювате срещу халдейците, няма да имате успех“.“
6
И каза Йеремия: „Господ ми говори и каза:7 „Ето Хананел, син на чичо ти Шалум, ще дойде при тебе и ще каже: „Изкупи си нивата ми, която е в Анатот, защото като близък родственик ти имаш правото да я откупиш“.“
8 Така Хананел, синът на чичо ми, дойде при мене в стражевия двор, както Господ беше казал, и ми рече: „Купи нивата ми, която е в Анатот във Вениаминовата земя, защото твое е правото на наследяване и като родственик ти имаш правото да я откупиш. Купи я.“ И разбрах, че това е според словото на Господ.
9
Тогава купих нивата, която е в Анатот, от Хананел, сина на чичо ми, и му отмерих седемнадесет сикли сребро.10 И написах на книга и я запечатах, повиках свидетели и отмерих на везни среброто според правилото и закона.
11 Тогава взех записа за покупката: както запечатания, така и отворения.
12 След това дадох на Варух, син на Нерия, записа за покупката пред Хананел, сина на чичо ми, и пред свидетелите, подписали записа, и пред всички юдеи, които се намираха в стражевия двор.
13 И заповядах на Варух пред тях:
14 „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вземи записите — запечатания, написан за тази покупка, и отворения — и ги постави в глинен съд, за да се запазят дълго време“.“
15 Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Пак ще се купуват в тази страна къщи и ниви, и лозя.“
16
А след като дадох на Варух, син на Нерия, записа за покупката, помолих се на Господ и казах:17 „Господи Боже! Ето Ти създаде небето и земята със Своята голяма сила и простряна ръка. Няма нищо невъзможно за Тебе.
18 Ти проявяваш милост към хиляди и за беззаконието на предците напълно отплащаш на децата им след тях. Боже велики, Чието име е могъщият Господ Вседържител;
19 Ти, Който си велик по мъдрост и силен по дела, Чиито очи са отворени над всички постъпки на човеците, за да отплащаш на всекиго според постъпките му и според плодовете на делата му;
20 Ти, Който извърши знамения и чудеса в египетската земя, а вършиш и до днес в Израил и между другите хора, и си си спечелил име, каквото имаш и до днес;
21 Ти изведе Своя народ Израил от египетската земя със знамения и чудеса, със силна ръка и простряна мишца и при голям ужас за тях
22 и им даде тази земя, за която на предците им си се заклел да я дадеш на тях — земя, в която текат мляко и мед.
23 И те дойдоха и я завладяха, но не слушаха Твоя глас и не постъпваха според Твоя закон — да правят, каквото Ти заповядваш. Затова Ти им предизвика цялото това бедствие.
24 Ето насипите се издигнаха срещу града, за да го завладеят; чрез меч, глад и мор градът се предава в ръцете на халдейците, които воюват против него. И каквото Ти говореше, се изпълни. Ето Ти виждаш!
25 А въпреки това, Господи Боже, Ти ми каза: „Купи си нивата с пари и повикай свидетели“, макар градът да се предава в ръцете на халдейците.“
26
И дойде слово Господне към Йеремия:27 „Ето Аз съм Господ, Бог на всяко живо създание. Има ли нещо невъзможно за Мене?“
28 Затова Господ казва така: „Ето Аз ще предам този град в ръцете на халдейците и в ръцете на вавилонския цар Навуходоносор и той ще го превземе.
29 И халдейците, които воюват против този град, ще дойдат и ще запалят този град с огън, и ще го опожарят: с къщите, на чиито покриви кадяха на Ваал и правеха възлияния на други богове, за да предизвикат гнева Ми.
30 Защото синовете на Израил и синовете на Юдея от младините си вършеха зло пред очите Ми. Синовете Израилеви Ме огорчаваха с делата на ръцете си, казва Господ.
31 Защото този град от деня, когато го съградиха, и до днес предизвиква гнева Ми и негодуванието Ми да го отхвърля от лицето Си
32 заради всичкото зло, което израилтяните и юдеите извършиха да Ме огорчават: те, царете им, първенците им, свещениците им, пророците им, юдейските мъже и йерусалимските жители.
33 Те се обърнаха с гръб към Мене, а не с лице. И макар че ги поучавах непрестанно, не послушаха и не приеха поука,
34 но поставиха отвратителните си идоли в дома, назован с Моето име,
35 и изградиха високите светилища в долината на Еномовия син, за да прекарват през огън синовете и дъщерите си в чест на Молох — нещо, което не съм им заповядвал и на ум не Ми е идвало, че те ще сторят това отвратително нещо, като вкарват в грях Юдея.“
36
Но сега така казва Господ, Израилевият Бог, за този град, за който вие казвате, че се предава в ръцете на вавилонския цар с меч, глад и мор:37 „Ето Аз ще ги събера от всички страни, където ги бях разпилял в гнева Си и в яростта Си, и в голямото Си негодувание. И след като ги върна на това място, ще направя да живеят безопасно.
38 И те ще бъдат Мой народ, а Аз ще бъдат техният Бог.
39 И ще им дам един ум и един разсъдък, за да благоговеят пред Мене завинаги — за тяхно добро и за доброто на децата им след тях.
40 И ще сключа с тях вечен завет, че няма да се откажа от тях да им правя добро, и ще вложа в сърцето им Своя страх, за да не отстъпват от Мене.
41 И ще се радвам да им правя добро и от все сърце и с цялата Си душа ще ги насадя твърдо в тази земя.“
42
Защото така казва Господ: „Както докарах върху този народ цялото това голямо бедствие, така Аз ще докарам върху него всичкото добро, което съм му обещал.43 Ще се купуват ниви в тая земя, за която вие казвате: „Това е пустиня без жив човек и без добитък, предадена е в ръцете на халдейците.“
44 Ще купуват ниви с пари, ще написват записи, ще ги подпечатват и ще викат свидетели във Вениаминовата земя и в йерусалимските околности, в юдейските градове и в планинските градове, в градовете на полето и в градовете на юга, защото ще върна пленените от тях, казва Господ.“
1
И ето слово Господне беше изказано към Йеремия втори път, когато той беше все още затворен в стражевия двор:2 „Така казва Господ, Който създаде земята, Господ, Който я извая, за да я постави здраво — Господ е името Му:
3 „Призови Ме и ще ти отговоря, ще ти покажа велики и недостижими неща, които не знаеш.
4 Защото така казва Господ, Израилевият Бог, за къщите на този град и за дворците на юдейските царе, които се събарят, за да се използват против обсадните насипи и против меча на противника,
5 но ще се изпълнят от онези, които идват да се сражават против халдейците — с телата на хората, които ще поразя в Своя гняв и ярост, понеже скрих лицето Си от този град заради всичките му нечестия.
6 Ето ще му донеса оздравяване и лек. Тогава ще ги изцеря и ще им открия изобилие от мир и вярност.
7 И ще върна пленниците от Юдея и пленниците от Израил и ще ги изградя, както по-рано.
8 Ще ги очистя от цялата им вина, понеже съгрешиха пред Мене и се разбунтуваха против Мене.
9 Тогава Йерусалим ще бъде радостно име за Мене, хвала и слава пред всички народи по земята, които ще чуят за всичкото добро, което Аз ще извърша за него. И ще се смаят и разтреперят заради всичкото добро и мира, които ще им даря“.“
10
Така казва Господ: „На това място, за което казвате: „Пусто е без жив човек и добитък“, в юдейските градове и по йерусалимските улици, които са пусти, без жив човек, без жители и без добитък,11 пак ще се чуват глас на радост и глас на веселие, глас на младоженец и глас на невеста, глас на тези, които казват: „Прославяйте Господ Вседържител, защото Господ е благ, защото Неговата милост е вечна“, и глас на тези, които принасят благодарствени жертви в Господния дом, защото Аз ще върна пленниците от тази земя да живеят, както по-рано“, казва Господ.
12
Така казва Господ Вседържител: „На това място, което е пусто — без жив човек и без добитък, във всичките му градове пак ще има жилища на пастири, които ще прибират стадата си за почивка.13 В планинските градове и по градовете в полето, в южните градове и във Вениаминовата земя на север, в околностите на Йерусалим и в градовете на Юдея пак ще минават стада под ръцете на онези, които ги броят“, казва Господ.
14
„Ето идват дни, казва Господ, когато ще изпълня онова слово за добро, което изрекох за Израилевия дом и за Юдея.15 В онези дни и в онова време ще направя да израсте за Давид праведен Потомък и Той ще даде съд и правда на земята.
16 В онези дни Юдея ще бъде спасена и Йерусалим ще живее в безопасност. И това е името, с което ще се нарича: „Господ е нашата правда“.“
17
Защото така казва Господ: „Никога няма да престане да има мъж от потомците на Давид, който да седи на престола на Израилевия дом,18 нито ще престане да има пред Мене мъж от левитските свещеници, който да принася всеизгаряния и да изгаря хлебни приноси, и да извършва кръвна жертва през всички времена.“
19
И пак Господне слово беше отправено към Йеремия:20 „Така казва Господ: „Ако бихте могли да нарушите завета Ми с деня и завета Ми с нощта, така че денят и нощта да не идват в своето определено време,
21 тогава биха могли да бъдат нарушени също заветът Ми с Моя служител Давид, така че той да няма син да царува на престола му, както и заветът Ми с Моите служители, левитските свещеници.
22 Както е неизброимо небесното войнство и е неизмерим морският пясък, така ще размножа потомството на Своя служител Давид и на левитите, които Ми служат“.“
23
И пак беше отправено слово от Господ към Йеремия:24 „Не виждаш ли какво говорят тези хора: „Господ отхвърли двата рода, които беше избрал.“ Така те презират Моя народ, сякаш не е повече народ в техните очи.“
25 Така казва Господ: „Ако Моят завет с деня и нощта не беше утвърден, ако не бях дал наредбите за небето и земята,
26 тогава бих отхвърлил потомството на Яков и на Своя служител Давид, така че да не вземам от рода му владетели за потомците на Авраам, Исаак и Яков, защото ще върна пленниците и ще ги помилвам.“
1
Слово, което Господ отправи към Йеремия, когато вавилонският цар Навуходоносор и цялата му войска, и всички царства по земята, които бяха под властта му, и всички народи воюваха против Йерусалим и против всичките градове около него:2 „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Иди и кажи на юдейския цар Седекия следното: „Така казва Господ: Ето Аз предавам този град в ръката на вавилонския цар и той ще го изгори с огън.
3 И ти няма да избягаш от неговата ръка, но сигурно ще бъдеш хванат и предаден в ръката му. Тогава твоите очи ще гледат очите на вавилонския цар и той ще ти говори лице в лице, и ти ще отидеш във Вавилон.“
4 Но чуй думата на Господ, юдейски царю Седекия! Така казва Господ за тебе: „Ти няма да умреш от меч.
5 Ти ще умреш в мир, но както гориха благоухания за твоите предци, които царуваха преди тебе, така ще горят благоухания за тебе и ще те оплачат: „Горкият господар!“, защото Аз изрекох това слово“, казва Господ.“
6
Тогава пророк Йеремия предаде тези думи на юдейския цар Седекия в Йерусалим,7 докато войската на вавилонския цар воюваше против Йерусалим и против всички останали градове на Юдея — против Лахис и Азека, защото те бяха единствените укрепени градове на Юдея, които бяха останали.
8
Слово, което дойде от Господ към Йеремия, след като цар Седекия сключи договор с целия народ в Йерусалим, за да обявят освобождаване сред тях:9 всеки да пусне на свобода своя роб евреин и всеки — робинята си, така че никой да не държи за роб брата си юдеин.
10 Тогава всичките първенци и целият народ послушаха, като влязоха в договор: всеки да пусне на свобода роба си и робинята си, така че вече да не ги държат за роби; и ги освободиха.
11 След това обаче те се отметнаха и си върнаха робите и робините, които бяха пуснали на свобода, и ги принудиха да бъдат отново роби и робини.
12
Затова дойде слово от Господ към Йеремия:13 „Така казва Господ, Израилевият Бог: „Аз сключих завет с предците ви в деня, когато ги изведох от египетската земя, от дома на робството, и казах:
14 „В края на седмата година освободи брата си евреин, който ти се е продал; когато шест години ти е бил роб, трябва да го пуснеш на свобода от тебе“, но предците ви не послушаха и не Ми обърнаха внимание.
15 Но ето вие се разкаяхте и извършихте това, което е справедливо в очите Ми, като всеки обяви освобождаването на сънародника си. Тогава сключихте завет пред Мене в дома, който носи Моето име,
16 но се отметнахте и осквернихте името Ми, като всеки от вас си върна роба и робинята, които бяхте пуснали на свобода, и ги принудихте отново да бъдат ваши роби и робини“.“
17
Затова така казва Господ: „Вие не Ме послушахте да обявите освобождаване на брата си. И ето, казва Господ, Аз обявявам, че против вас свободно ще действат меч, мор и глад. И участта ви ще всява ужас по всички царства на земята.18 Тогава ще предам човеците, които престъпиха завета Ми и не изпълниха думите на завета, който те сключиха пред Мене, като разсякоха жертвеното теле на две и минаха между частите му —
19 юдейските първенци и йерусалимските управници, и скопците, и свещениците, и целият народ на страната преминаха между частите на телето, —
20 и ще ги предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат смъртта им. А труповете им ще бъдат за храна на птиците в небесата и на земните зверове.
21 Също юдейския цар Седекия и първенците му ще предам в ръцете на враговете им и в ръцете на онези, които искат смъртта им — в ръцете на войската на вавилонския цар, която сега е отстъпила от вас.“
22 „Ето Аз ще заповядам, казва Господ, и ще ги върна към този град, и те ще се опълчат срещу него, ще го превземат и ще го изгорят с огън. И ще превърна градовете на Юдея в пустиня, без жители в тях.“
1
Слово, което дойде от Господ към Йеремия в дните на юдейския цар Йоаким, син на Йосия:2 „Иди в дома на рехавовци и им говори, и ги доведи в една от стаите на Господния дом, и им дай вино!“
3 Тогава взех Язания, син на Йеремия, Хавацинов син, и братята му, всичките му синове и целия дом на Рехав.
4 И ги отведох в дома Господен, в стаята на синовете на Ханан, син на Игдалия, Божия човек, която беше до стаята на първенците над стаята на сина на Шалум Маасий, пазача на вратата.
5 И поставих пред потомците на Рехав стомни, пълни с вино, и чаши и им казах: „Пийте вино!“
6
Но те казаха: „Няма да пием вино, защото Йонадав, син на баща ни Рехав, ни заповяда: „Не пийте вино вие и потомците ви,7 и къщи да не строите, семе да не сеете, лозя да не засаждате и да не притежавате, но живейте в шатри през всичките си дни, за да живеете дълго време на земята, в която сте пришълци“.“
8 И ние послушахме гласа на Йонадав, сина на праотеца ни Рехав, за всичко, което ни заповяда: да не пием вино през всичките си дни — ние, жените ни, синовете ни и дъщерите ни;
9 и ние не строим къщи да живеем в тях, нямаме лозя и не засяваме ниви,
10 но живеем в шатри и се подчиняваме, и вършим всичко, което ни е заповядал баща ни Йонадав.
11 А когато вавилонският цар Навуходоносор дойде в тази страна, си казахме: „Да отидем в Йерусалим заради халдейската войска и заради арамейската войска; и ето ние живеем в Йерусалим.“
12
Тогава дойде слово Господне към Йеремия:13 „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Иди и кажи на юдейските мъже и на йерусалимските жители: „Няма ли да вземете поука от това и да се вслушвате в думите Ми“?“, казва Господ.“
14 „Думите на Йонадав, син на Рехав, който заповяда на потомците си да не пият вино, се изпълняват и до днес — „те не пият вино, защото спазват заповедта на своя праотец, а Аз постоянно ви говорих, но не Ме послушахте.
15 И непрестанно изпращах при вас всичките Си служители, пророците, да казват: „Обърнете се всеки от лошия си път, поправете делата си и не отивайте при други богове да им служите, и ще живеете в тази страна, която дадох на вас и на вашите предци!“ Но вие не обърнахте внимание и не Ме послушахте.
16 Макар че потомците на Йонадав, син на Рехав, изпълняват заповедта на своя праотец, която им е дал, този народ не се вслушва в Мене“.“
17 Затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето ще докарам върху Юдея и върху всички йерусалимски жители бедствието, за което им говорих, но те не послушаха, призовавах ги, но те не отговаряха.“
18
А на рода на рехавовци Йеремия рече: „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Понеже се подчинихте на заповедта на баща си Йонадав и спазвахте всичките му заповеди, и извършвахте всичко, което ви заповяда,19 затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „От потомците на Йонадав, син на Рехав, няма да престане да има мъж, който да стои пред Мене винаги“.“
1
И случи се в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, че беше отправено от Господ това слово към Йеремия:2 „Вземи си свитък за писане и напиши на него всичките думи, които ти говорих срещу Израил и срещу Юдея, и срещу всичките народи — от времето, когато започнах да ти говоря, от дните на Йосия до ден днешен!
3 Може би юдейският народ, като чуе за цялото бедствие, което възнамерявам да му причиня, ще се обърне всеки от пагубния си път, а Аз ще простя вината и греха им.“
4
Тогава Йеремия повика Варух, син на Нерия, и Варух записа в свитъка от устата на Йеремия всички думи на Господ, които Той му е говорил.5 И Йеремия заповяда на Варух и каза: „Аз съм затворен и не мога да вляза в Господния дом,
6 но ти иди и от свитъка, който записа от устата ми, прочети гласно пред народа в Господния дом в деня на поста, прочети ги гласно също и пред всички юдеи, дошли от градовете си.
7 Може би те ще принесат молитвата си пред лицето на Господ и ще се обърнат всеки от злия си път, защото големи са гневът и негодуванието, с които Господ заплаши този народ.“
8 А Варух, син на Нерия, направи всичко, което му заповяда пророк Йеремия — да прочете от книгата думите на Господ в дома Господен.
9
В петата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия, в деветия месец обявиха пост за целия йерусалимски народ и за целия народ, дошъл от юдейските градове в Йерусалим.10 Тогава в Господния дом Варух прочете от свитъка думите на Йеремия в стаята на Гемария, син на писаря Шафан, в горния двор при входа на Новата порта на дома Господен.
11
Когато Михей, син на Гемария, Шафанов син, чу всичките Господни думи от свитъка,12 слезе в царския дворец в стаята на писаря и ето там седяха всички първенци: писарят Елишама и Делаия, син на Шемаия, и Елнатан, син на Ахбор, и Гемария, Шафанов син, и Седекия, син на Ханания, и всички други първенци.
13 И Михей им съобщи всички думи, които беше чул Варух да чете гласно от свитъка пред народа.
14 Тогава всички първенци изпратиха Йехуди, сина на Нетания, който е син на Шелемия и внук на Куши, при Варух да каже: „Вземи свитъка, от който прочете гласно пред народа, и ела.“ Така Варух, синът на Нерия, взе свитъка в ръка и дойде при тях.
15 Тогава му казаха: „Седни и го прочети гласно.“ И Варух го прочете пред тях.
16 Когато те чуха всичките думи, спогледаха се помежду си ужасени и казаха на Варух: „Трябва непременно да съобщим на царя всички тези думи.“
17 И попитаха Варух: „Кажи ни как си написал всичките тези думи от неговата уста?“
18 А Варух им отговори: „Той ми изговаряше с устата си всичките тези думи, а аз записвах с мастило в свитъка.“
19 Тогава първенците казаха на Варух: „Иди, скрийте се — ти и Йеремия, нека никой не знае къде сте.“
20
А те отидоха в двора при царя, но свитъка оставиха в стаята на писаря Елишама. И съобщиха на самия цар всички тези думи.21 Тогава царят изпрати Йехудий да вземе свитъка и той го взе от стаята на писаря Елишама. И Йехудий го прочете гласно пред царя и пред всичките първенци, които стояха около царя.
22 А царят седеше в зимния дом. Беше деветият месец и пред него гореше огън в мангала.
23 И стана така, че след като Йехудий прочиташе три-четири колонки, царят ги отрязваше с писарското ножче и ги хвърляше в огъня на мангала, докато целият свитък изгоря в огъня на мангала.
24 Но не се уплашиха и не раздраха връхните си дрехи — нито царят, нито някой от служителите му, когато слушаха всички тези думи.
25 А когато Елнатан, Делаия и Гемария помолиха царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
26 Тогава царят заповяда на царския син Йерахмел и на Сераия, син на Азриел, и на Шелемия, син на Авдеел, да хванат писаря Варух и пророк Йеремия. Но Господ им попречи.
27
И след като царят изгори свитъка с думите, които Варух записа от устата на Йеремия, Господ отправи към Йеремия това слово:28 „Вземи си друг свитък и запиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който юдейският цар Йоаким изгори,
29 а на юдейския цар Йоаким кажи: „Така казва Господ: „Ти изгори този свитък, като каза: Защо ти си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тази страна, и ще унищожи в нея всеки човек и добитък“?
30 Затова така казва Господ за юдейския цар Йоаким: „Няма да има потомък от него, който да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде захвърлен на дневния пек и на нощния мраз.
31 И Аз ще накажа него, потомството му и служителите му за тяхното беззаконие. И ще докарам върху тях, върху йерусалимските жители и юдейските мъже цялото бедствие, което обявих против тях, а те не Ме послушаха“.“
32
Тогава Йеремия взе друг свитък и го даде на писаря Варух, син на Нерия, който записа на него от устата на Йеремия всичките думи на свитъка, който юдейският цар Йоаким изгори в огън, и още много думи като тези.1
И вместо Йехония, Йоакимовия син, се възцари Йосиевият син Седекия, когото вавилонският цар Навуходоносор постави за цар в страната Юдея.2 Но нито той, нито сановниците му, нито народът на страната не послушаха думите на Господ, които Той изрече чрез пророк Йеремия.
3
А цар Седекия изпрати Йехухал, син на Шелемия, и свещеник Цефания, син на Масеия, при пророк Йеремия да кажат: „Моля те, помоли се на Господ, нашия Бог, за нас!“4 А Йеремия тогава свободно влизаше и излизаше сред народа, защото още не бяха го затворили.
5 Тогава фараоновата войска потегли от Египет, а когато халдейците, които обсаждаха Йерусалим, чуха за това, оттеглиха се от Йерусалим.
6
И беше отправено слово от Господ към пророк Йеремия:7 „Така рече Господ, Израилевият Бог: „Тъй кажете на юдейския цар, който ви изпрати до Мене да Ме питате: „Ето фараоновата войска, която излезе да ви помогне, ще се върне в страната си Египет.
8 А халдейците ще се върнат и ще се сражават против този град, и ще го превземат и изгорят с огън“.“
9 „Така казва Господ: „Не се лъжете да си казвате: „Халдейците непременно ще се оттеглят от нас“, понеже няма да се оттеглят.
10 Защото дори да разбиете цялата войска на халдейците, които се сражават против вас, и да останеха само някои от тях ранени по шатрите си, то и те биха станали и изгорили с огън този град“.“
11
А когато халдейската войска се беше оттеглила от Йерусалим заради фараоновата войска,12 тогава Йеремия излезе от Йерусалим, за да отиде във Вениаминовата земя и да се смеси с народа.
13 И случи се, че когато беше при Вениаминовата порта, там беше началникът на стражата на име Иреия, син на Шелемия, син на Ханания. И той хвана пророка, като каза: „Ти искаш да избягаш при халдейците!“
14 Но Йеремия отговори: „Лъжа е! Аз не бягам при халдейците.“ Но Иреия не искаше да чуе, хвана Йеремия и го закара при първенците.
15 Тогава първенците се разгневиха на Йеремия, биха го и го затвориха в тъмница в дома на писаря Йонатан, защото го бяха направили затвор.
16 Така Йеремия влезе в тъмницата във водоема; и Йеремия остана там много дни.
17
Тогава цар Седекия изпрати да го доведат и царят го попита тайно в своя дворец: „Има ли слово от Господ?“ А Йеремия отговори: „Има. Ще бъдеш предаден в ръцете на вавилонския цар.“18 А Йеремия каза още на цар Седекия: „Какво съм съгрешил спрямо тебе или твоите първенци, или спрямо този народ, че ме затвориха в тъмница?
19 Къде са вашите пророци, които ти пророкуваха: „вавилонският цар няма да се опълчи против вас и против тази страна“?
20 А сега, моля те, изслушай ме, господарю мой, царю, нека моята молба да бъде приета от тебе и не ме връщай в дома на писаря Йонатан, за да не умра там.“
21 Тогава цар Седекия заповяда Йеремия да бъде пазен в стражевия двор. И му даваха по един хляб дневно от улицата на хлебарите, докато се свърши всичкият хляб в града. И така Йеремия оставаше в стражевия двор.
1
А Матановият син Сафатия, Пасхоровият син Годолия, Юхал, Селепиев син, и Малхиевият син Пасхор чуха думите, които Йеремия говореше на целия народ:2 „Така казва Господ: „Който остане да живее в този град, ще умре от меч, от глад и от мор, а който излезе при халдейците, ще остане. Той ще спечели живота си и ще остане жив“.“
3 Така казва Господ: „Този град ще бъде непременно предаден в ръцете на войската на вавилонския цар и той ще го превземе.“
4 Тогава първенците казаха на царя: „Този човек трябва да бъде умъртвен, защото прави да отслабнат ръцете на войниците, които са останали в този град, и ръцете на целия народ, като им говори такива думи, защото този човек желае не добруване на този народ, а нещастие.“
5 А цар Седекия отговори: „Ето той е в ръцете ви, защото царят нищо не може да направи, за да ви спре.“
6 Тогава хванаха Йеремия и го хвърлиха във водоема на царския син Малхия, който беше в стражевия двор; там спуснаха Йеремия с въжета. А в ямата нямаше вода, но само тиня, така че Йеремия потъна в тинята.
7
Когато етиопецът Авдемелех, един придворен, който беше в царския двор, чу, че са хвърлили Йеремия във водоема — а царят беше седнал при Вениаминовата порта, —8 тогава той излезе от царския дворец и отиде да каже на царя:
9 „Господарю мой, царю! Лошо постъпиха тези мъже, като направиха това с пророк Йеремия, когото хвърлиха в ямата. Той сигурно ще умре там от глад, защото вече няма хляб в града.“
10 Тогава царят заповяда на етиопеца Авдемелех: „Вземи със себе си оттук тридесет мъже и извади пророк Йеремия от ямата, преди да е умрял!“
11 Така Авдемелех взе мъжете със себе си и влезе в царския дворец под дрешника, и взе парчета от овехтели и разкъсани дрехи, които спусна с въже в ямата при Йеремия.
12 Тогава етиопецът Авдемелех каза на Йеремия: „Постави тези овехтели и разкъсани парчета под мишниците си!“ И Йеремия направи така.
13 А те изтеглиха с въжетата Йеремия и го извадиха от ямата. Така Йеремия остана в стражевия двор.
14
Тогава цар Седекия изпрати служители и те доведоха пророк Йеремия при него при третия вход на Господния дом. И царят каза на Йеремия: „Желая да те попитам за нещо. Не скривай нищо от мене!“15 А Йеремия отговори на Седекия: „Ако ти известя, няма ли със сигурност да ме предадеш на смърт? А ако те посъветвам, ти няма да ме послушат.“
16 Затова цар Седекия се закле тайно пред Йеремия: „Както Господ, Който създаде душите ни, е жив, така е сигурно, че няма да те умъртвя, нито ще те предам в ръцете на тези мъже, които искат да те умъртвят.“
17
Тогава Йеремия каза на Седекия: „Така казва Господ Бог Вседържител, Израилевият Бог: „Ако ти излезеш при първенците на вавилонския цар, ще останеш жив и този град няма да бъде опожарен с огън — ти ще оцелееш заедно с дома си.18 Но ако не излезеш при първенците на вавилонския цар, тогава този град ще бъде предаден в ръцете на халдейците и те ще го изгорят с огън, а и ти няма да се изплъзнеш от ръцете им“.“
19 Но цар Седекия отговори на Йеремия: „Аз се боя от юдеите, които преминаха към халдейците, да не би халдейците да ме предадат в ръцете им и те да издевателстват над мене“.
20 А Йеремия му рече: „Няма да те предадат. Моля, послушай Господния глас за това, което аз ти говоря, и ще бъде добре за тебе, и ти сам ще останеш жив.
21 Но ако ти откажеш да излезеш, ето словото, което Господ ми откри:
22 „Всичките жени, които са останали в двореца на юдейския цар, ще бъдат отведени при първенците на вавилонския цар и ще кажат: „Твоите доверени хора те измамиха и ти надделяха, а сега, когато краката ти потънаха в тиня, те се отдръпнаха от тебе.“
23
И всички твои жени и децата ти ще бъдат отведени при халдейците. И ти няма да се избавиш от ръцете им, защото ще бъдеш хванат от вавилонския цар, а този град ще бъде изгорен с огън“.“24
Тогава Седекия каза на Йеремия: „Никой не бива да научи за тези разменени думи и ти няма да умреш.25 Но ако първенците чуят, че съм говорил с тебе, и дойдат при тебе и ти рекат: „Кажи ни какво каза ти на царя? Не скривай нищо от нас, няма да те убием. За какво ти говори царят?“,
26 тогава им кажи: „Предадох на царя своята молба: да не ме връща в дома на Йонатан, да умра там“.“
27 Когато всички първенци дойдоха при Йеремия и го попитаха, той им съобщи всички тези думи, които царят му заповяда. Така те спряха да го разпитват, понеже никой нищо не беше чул.
28 А Йеремия остана в стражевия двор до деня, когато Йерусалим беше превзет.
1
В деветата година на юдейския цар Седекия, в десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор дойде с цялата си войска против Йерусалим и го обсади.2 И в единадесетата година на Седекия, в деветия ден на четвъртия месец, пробиха стената на града.
3 Тогава в него влязоха всички първенци на вавилонския цар — Самгар-Нево, началникът на скопците Сарсехим, главният маг Нергал-Шарецер и всички други велможи на вавилонския цар, и се разположиха при Средната порта.
4 Когато юдейският цар Седекия и всичките му войници ги видяха, побягнаха и през нощта излязоха от града през царската градина, през портата между двете стени, и се запътиха към Йорданската долина.
5 Но войската на халдейците ги преследваше и застигнаха Седекия в равнината на Йерихон. Хванаха го и го заведоха в Ривла, в земята Емат, при вавилонския цар Навуходоносор, където той произнесе присъда над него.
6 Тогава вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му в Ривла. вавилонският цар закла и всички юдейски знатни хора,
7 а на Седекия избоде очите и го окова с окови, за да го закара във Вавилон.
8 Тогава халдейците изгориха царския дворец и къщите на народа и разрушиха йерусалимските стени.
9 И началникът на телохранителите Навузардан закара в плен във Вавилон народа, който беше останал в града — избягалите при него и оцелелия народ.
10 Но началникът на телохранителите Навузардан остави в юдейската земя бедния народ, който нямаше нищо, и същевременно му даде лозя и ниви.
11
А вавилонският цар Навуходоносор беше поръчал на началника на телохранителите Навузардан за Йеремия:12 „Вземи го и се грижи за него, и не му прави нищо лошо, но постъпвай с него, както той ти каже.“
13 Тогава началникът на телохранителите Навузардан, както и началникът на скопците Небушазбан, началникът на магите Нергал-Шарецер и всички военачалници на вавилонския цар,
14 изпратиха да вземат Йеремия от стражевия двор и го предадоха на Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, за да го заведат в една къща; и той живееше сред народа.
15
А докато Йеремия все още беше затворен в стражевия двор, дойде слово от Господ към него:16 „Иди и кажи на етиопеца Авдемелех: „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето Аз ще направя да се сбъднат думите Ми за този град — за зло, а не за добруване. И те ще се сбъднат в оня ден пред очите ти,
17 но тебе ще те избавя в оня ден, казва Господ, и няма да бъдеш предаден в ръцете на хората, от които се боиш.
18 Защото непременно ще те избавя и ти няма да паднеш от меч, но животът ти ще бъде като придобивка за тебе, понеже се уповаваш на Мене, казва Господ“.“
1
Слово, което Господ отправи към Йеремия, след като началникът на телохранителите Навузардан го пусна от Рама, където го беше взел окован с вериги сред всички пленени йерусалимци и юдеи, които бяха откарвани във Вавилон.2 Когато началникът на телохранителите намери Йеремия, му каза: „Господ, твоят Бог, изрече това зло против това място.
3 И Господ допусна и извърши, каквото каза. Защото съгрешихте пред Господ и не послушахте гласа Му, затова ви постигнаха тези неща.
4 А сега, ето днес те освобождавам от веригите, които са на ръцете ти. Ако приемеш да дойдеш с мене във Вавилон, ела и аз ще се грижа за тебе, но ако не приемаш да дойдеш с мене във Вавилон, остани си. Виж цялата страна, която е пред тебе: където ти е добре и ти харесва да отидеш, там иди!“
5 Но Йеремия все още не тръгваше и тогава Навузардан му каза: „Върни се тогава при Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, когото вавилонският цар постави управител на юдейските градове, и остани с него сред народа или иди, където ти харесва да отидеш.“ И началникът на телохранителите му даде храна и подарък и го остави да си върви.
6 Тогава Йеремия отиде при Ахикамовия син Годолия в Масифа и живееше при него сред народа, който беше останал в страната.
7
А когато всички юдейски военачалници, които бяха на полето — те и техните мъже, чуха, че вавилонският цар е поставил Годолия, син на Ахикам, управител на страната и че на него е поверил мъже, жени и деца от най-бедните в страната — от онези, които не бяха откарани в плен във Вавилон,8 тогава дойдоха при Годолия в Масифа: Исмаил, син на Натания, Йоханан и Йонатан, синове на Карея, Сераия, син на Танхумет, синовете на нетофатеца Ефай и Йезания, син на един маахатец, заедно със своите мъже.
9 А Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, се закле пред тях и пред техните мъже: „Не се страхувайте да служите на халдейците. Останете в страната и служете на вавилонския цар, и ще бъдете добре.
10 И ето аз ще стоя в Масифа, за да ви представям пред халдейците, които ще идват при нас. А вие събирайте вино и летни плодове, и маслиново масло, и ги слагайте в съдовете си, и живейте в градовете си, които отново населявате.“
11 Също и всички юдеи, които бяха в Моав и при амонците, и в Едом, и по всичките области, когато чуха, че вавилонският цар оставил част от юдеите и поставил над тях Годолия, сина на Ахикам, Шафановия син,
12 тогава всички юдеи се завърнаха от местата, в които бяха прогонени, в юдейската земя при Годолия в Масифа, където събраха доста много вино и летни плодове.
13
А Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници, които бяха на полето, дойдоха при Годолия в Масифа и му казаха:14 „Знаеш ли, че амонският цар Ваалис е пратил Нетаниевия син Исмаил да те убие?“ Но Годолия, Ахикамовият син, не им повярва.
15 А Йоханан, син на Карея, говори и тайно на Годолия в Масифа: „Нека да ида, моля те, и да убия Исмаил, Нетаниевия син. И никой няма да узнае. Защо той да отнеме живота ти и така всички юдеи, които са се събрали около тебе, да се разпилеят и останалите юдеи да загинат?“
16 Но Годолия, син на Ахикам, каза на Йоханан, сина на Карея: „Не прави това нещо, защото ти говориш лъжа за Исмаил!“
1
В седмия месец Исмаил, сина на Нетания, Елишамов син, царски потомък и един от царските велможи, и десет мъже с него дойдоха при Годолия, Ахикамовия син, в Масифа и ядоха заедно хляб в Масифа.2 Тогава станаха Исмаил, Нетаниевият син, и десетте мъже, които бяха с него, и прободоха с меч Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, като убиха този, когото вавилонският цар беше поставил за управител на страната.
3 И Исмаил изби всичките юдеи, които бяха с него, с Годолия, в Масифа, и халдейските военни, които се намираха там.
4
И случи се на втория ден след убиването на Годолия, за което никой не знаеше —5 осемдесет души от Сихем, от Силом и от Самария с обръснати бради и раздрани дрехи, и с нарези в знак на скръб дойдоха с жертвен принос и ливан в ръка, за да ги принесат в разрушения Господен дом.
6 А Нетаниевият син Исмаил излезе от Масифа да ги посрещне, като вървеше и плачеше. И когато ги срещна, каза им: „Влезте при Ахикамовия син Годолия.“
7 И когато влязоха посред града, Нетаниевият син Исмаил със своите мъже ги закла и ги хвърли в ров.
8 А между тях имаше десет души, които казаха на Исмаил: „Не ни убивай, защото имаме скрити на полето жито и ечемик, и маслиново масло, и мед.“ Така той се въздържа и не ги уби заедно с другите.
9 А ровът, където Исмаил хвърли всички трупове на мъжете, които изби заедно с Годолия, беше същият, който цар Аса направи от страх от израилския цар Ваас. Нетаниевият син Исмаил го напълни с убитите.
10 Тогава Исмаил подкара всички останали от народа, който беше в Масифа — царските дъщери и целия народ, останал в Масифа, които началникът на телохранителите Навузардан повери на Годолия, Ахикамовия син. Нетаниевият син Исмаил ги взе в плен и тръгна да отиде при амонците.
11
Но когато Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници, които бяха с него, чуха за всички злодеяния, които беше извършил Исмаил, Нетаниевият син,12 взеха всичките си мъже и отидоха да се бият с Нетаниевия син Исмаил. И го настигнаха при големия водоем в Гаваон.
13 И стана така, че когато целият народ, който беше пленен от Исмаил, видя Йоханан, син на Карея, и военачалниците, които бяха с него, се зарадва.
14 Тогава целият народ, който Исмаил беше подкарал от Масифа, се обърна и отиде на страната на Йоханан, син на Карея.
15 А Исмаил, Нетаниевият син, избяга от Йоанан с осем души и отиде при амонците.
16
Тогава Йоханан, син на Карея, и всичките военачалници взеха от Масифа целия народ, който избавиха от Исмаил, Нетаниевия син, след като той беше убил Годолия, Ахикамов син — военни и жени, деца и скопци, които Йоханан беше върнал от Гаваон,17 и отидоха в Химам, който е до Витлеем, за да избягат оттам в Египет
18 заради халдейците, защото се бояха от тях, след като Исмаил, син на Нетания, беше убил Годолия, син на Ахикам, когото вавилонският цар беше поставил управител на страната.
1
Тогава всички военачалници и Йоханан, син на Карея, и Йезания, син на Хошаия, и целият народ — малки и големи — дойдоха2 и казаха на пророк Йеремия: „Молим те, нека молбата ни бъде приятна пред тебе! Помоли се на Господ, своя Бог, за нас и за тези, които останаха! Защото останахме малцина от многото, както твоите очи виждат.
3 Нека Господ, твоят Бог, ни покаже пътя, по който да вървим, и какво трябва да правим.“
4 А пророк Йеремия им рече: „Добре, съгласен съм. Ще се помоля на Господ, вашия Бог, както искате; и каквото ви отговори Господ, ще ви го съобщя. Нищо няма да скрия от вас.“
5 Тогава те казаха на Йеремия: „Нека Господ бъде верен и истинен свидетел помежду ни, че наистина ще постъпим според словото, с което Господ, твоят Бог, те изпрати при нас.
6 И добро да бъде, и лошо, ще послушаме гласа на Господ, нашия Бог, при Когото ние те изпращаме, за да ни бъде добре, когато се вслушваме в гласа на Господ, нашия Бог.“
7
И случи се, че след десет дена дойде слово от Господ към Йеремия.8 Тогава той повика Йоханан, син на Карея, и всички военачалници, които бяха с него, и целия народ от малък до голям,
9 и им рече: „Така казва Господ, Израилевият Бог, при Когото ме пратихте, за да поднеса пред Него вашата молба:
10 „Ако останете в тази земя, тогава ще ви съградя, а няма да ви разоря, и ще ви насадя, а няма да ви изкореня, защото съжалих за бедствието, което ви сторих.
11 Не се бойте от вавилонския цар, от когото се страхувате. Не се бойте от него, казва Господ, защото Аз съм с вас, за да ви спася и избавя от ръката му.
12 Ще ви окажа милост и той ще се смили над вас и ще ви върне в земята ви“.
13 Но ако вие кажете: „Не искаме да останем в тази земя“, и не се вслушате в гласа на Господ, вашия Бог,
14 и речете: „Не! Ние ще отидем в египетската земя, където няма да видим война и няма да чуем звук на тръба, и няма да огладнеем за хляб, и там ще живеем“,
15 тогава слушайте словото от Господ вие, останалите юдеи! Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ако вие решите и тръгнете да влезете в Египет, и отидете да живеете там,
16 тогава мечът, от който се боите, ще ви застигне в египетската земя, а гладът, от който се страхувате, ще ви преследва там, в египетската земя, и там ще измрете.
17 Така ще стане с всички мъже, които решат да отидат в Египет и да живеят там: те ще умрат от меч, от глад и от мор. И няма да остане никой от тях, и няма да избегне бедствието, което Аз ще докарам върху тях“.“
18
Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Както се изляха гневът Ми и яростта Ми върху йерусалимските жители, така ще излея яростта Си върху вас, когато отидете в Египет. И ще бъдете за проклятие и ужас, за позор и присмех и няма вече да видите тези места.“19 Господ говори за вас, останалите юдеи: „Не отивайте в Египет! Знайте добре, че днес съм ви предупредил.“
20 Защото постъпихте измамно против самите себе си, когато ме изпратихте при Господ, вашия Бог, с думите: „Помоли се на Господ, нашия Бог, за нас и ни предай всичко, което каже Господ, нашият Бог, и ще го сторим.“
21 А днес аз ви съобщих, но не послушахте гласа на Господ, вашия Бог, и всичко онова, с което Той ме изпрати при вас.
22 И така, знайте добре, че ще измрете от меч, от глад и от мор на мястото, където искате да отидете и да живеете.
1
И случи се, когато Йеремия привърши да говори на целия народ всичките думи на Господ, техния Бог, всички тези думи, с които Господ, техният Бог, го беше изпратил,2 тогава Азария, син на Осаия, и Йоханан, син на Карея, и всички високомерни мъже казаха на Йеремия: „Ти говориш лъжа. Господ, нашият Бог, не те е изпратил да кажеш: „Не отивайте в Египет да живеете там!
3 Но Нериевият син Варух те подбужда против нас, за да ни предадеш в ръцете на халдейците да ни убият или да ни отведат в плен във Вавилон“.“
4 Така Йоханан, син на Карея, и военачалниците, и целият народ не послушаха Господния глас да останат в Ююдейската земя,
5 но Йоханан, син на Карея, и всички военачалници взеха всичките останали юдеи, които се бяха върнали от всичките народи, където бяха разпръснати, за да живеят в юдейската земя —
6 мъжете, жените, децата и царските дъщери, и всички онези, които началникът на телохранителите Навузардан беше оставил при Годолия, син на Ахикам, Шафановия син, — както и пророк Йеремия, и Нериевия син Варух,
7 и отидоха в египетската земя. Те не послушаха Господния глас, а отидоха в Тафнес.
8
Тогава дойде слово от Господ към Йеремия в Тафнес:9 „Вземи в ръцете си големи камъни и пред очите на Ююдейските мъже ги скрий в хоросанената настилка, която е при входа на фараоновия дворец в Тафнес,
10 и им кажи: „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето Аз ще изпратя и ще взема слугата Си, вавилонския цар Навуходоносор, и ще поставя престола му върху тези камъни, които скрих, и той ще разпъне върху тях своята шатра.
11 Той ще дойде и ще порази египетската страна: който е за смърт, ще накаже със смърт, който е за плен, да отиде в плен, а който е за меч, да бъде посечен с меч.
12
И Аз ще запаля с огън капищата на египетските богове и той ще ги изгори, а тях ще плени. Тогава ще се облече с египетската земя, както пастир облича дрехата си, и ще излезе оттам необезпокояван.13 И ще строши обелиските, които са в капището на Ветсамис в египетската земя, а капищата на египетските богове ще изгори с огън“.“
1
Слово, което Господ отправи към Йеремия за всичките юдеи, които живееха в египетската земя, заселени в Мигдол, в Тафнес, в Мемфис и в страната Патрос:2 „Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вие видяхте цялото бедствие, което изпратих върху Йерусалим и върху всички юдейски градове. И ето те сега са пусти и няма кой да живее в тях
3 заради нечестието им, което те извършиха, като Ме огорчаваха и отиваха да кадят и да служат на други богове, които не познаваха — нито те, нито вие, нито бащите ви.
4 Аз пращах при вас всички Свои служители — пророците, постоянно ги изпращах, като казвах: „Не вършете това гнусно нещо, което ненавиждам.“
5 Но те не дадоха ухо и не послушаха да се отвърнат от нечестието си и да не принасят жертви на други богове.
6 Затова Моето негодувание и Моят гняв се изляха и се разгоряха по юдейските градове и по улиците на Йерусалим, и те бяха разорени и пусти, както са и днес“.“
7
А сега така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Защо причинявате това голямо зло на своя живот, като изтребвате сред вас мъж и жена, дете и кърмаче сред Юдея и да не остане никой от вас?8 Защо Ме огорчавате с делата на ръцете си, като принасяте жертви на чужди богове в египетската земя, в която вие дойдохте да живеете, та да бъдете погубени и да станете за проклятие и укор сред всички народи по земята?
9 Забравихте ли нечестието на вашите бащи и нечестието на юдейските царе, а и вашето собствено нечестие, и нечестието на жените ви, което вършихте по юдейската земя и по йерусалимските улици?
10 Не се смириха те и до днес, не се боят, нито постъпват според закона Ми и според разпоредбите Ми, които дадох лично на вас и на предците ви.“
11
Затова Господ Вседържител, Израилевият Бог, казва: „Ето Аз Самият ще се насоча против вас за бедствие и за погубването на цяла Юдея.12 И ще взема останалите юдеи, които тръгнаха да отидат и да се заселят в египетската земя, и ще паднат от меч, ще загинат от глад — от незначителен до големец ще умрат от меч и от глад. И ще бъдат за проклятие и ужас, за позор и укор.
13 Защото ще накажа ония, които живеят в египетската земя, както наказах Йерусалим с меч, глад и мор,
14 така че никой от останалите юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, няма да избегне и да оцелее и да се върне в юдейската земя, към която жадуват да се върнат и да живеят там, защото няма да се върнат освен някои бегълци.“
15
Тогава всички мъже, които знаеха, че жените им кадят на други богове, и всички жени, които стояха там, събрани в голямо множество, и целият юдейски народ, който живееше в египетската земя в Патрос, отговориха на Йеремия следното:16 „А колкото до думите, които ни наговори от името на Господ, няма да те послушаме,
17 но ще продължим да вършим всичко, за което сме дали обет: ще кадим на богинята — небесна царица, и ще ѝ правим възлияния, както сме вършили ние и предците ни, и първенците ни по юдейските градове и по йерусалимските улици, защото тогава ядяхме хляб до насита, добре ни беше и бедствие не видяхме.
18 Но откакто престанахме да кадим на богинята — небесна царица и да ѝ правим възлияния, бяхме лишени от всичко и гинем от меч и глад.“
19 А жените казваха: „И когато ние кадяхме на богинята — небесна царица, и възлияния ѝ правехме, нима без одобрението на нашите мъже ѝ правехме жертвени питки с нейно изображение и принасяхме възлияния?“
20
Тогава Йеремия каза на целия народ — на мъжете и на жените, на целия народ, който му отговаряше, така:21 „Нима Господ не помни кадилните жертви, която кадяхте в юдейските градове и по йерусалимските улици — вие и предците ви, царете и първенците ви, и народът на страната? Нима не си спомня?
22 Когато Господ не можеше повече да понася вашите лоши и отвратителни дела, които вършехте, земята ви запустя и стана за ужас и проклятие без жители, както е и днес.
23 Понеже кадяхте и съгрешавахте против Господ, и не послушахте гласа на Господ, и не постъпвахте според закона Му и според наредбите и съветите Му, затова ви постигна това бедствие, както е в този ден.“
24
По-нататък Йеремия каза на целия народ и на всички жени: „Чуйте думите на Господ, всички юдеи, които сте в египетската земя!25 Така говори Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вие и жените ви не само говорехте с устата си, но вършехте и с ръцете си, като казвахте: „Непременно ще изпълним оброците си, които обещахме, да кадим на богинята — небесна царица, и да правим възлияния.“ Добре, потвърждавайте оброците си и изпълнявайте оброците си“!“
26 Затова чуйте словото на Господ вие, всички юдеи, които живеете в египетската земя: „Ето Аз се заклех във великото Си име, казва Господ, че в цялата египетска земя името Ми ще престане вече да се произнася от устата на който и да е мъж юдеин, който да казва: „Жив е Господ Бог!“
27 Ето Аз бдя над тях за гибел, а не за добро и всички юдеи, които са в египетската земя, ще загинат от меч и глад, докато бъдат съвсем изтребени.
28 И малцина ще са онези, които ще се отърват от меча и ще се върнат от египетската земя в юдейската земя. Тогава всички останали юдеи, които отидоха да живеят в египетската земя, ще разберат чии думи ще се сбъднат — Моите или техните.
29
И това ще бъде знамението за вас, казва Господ, че Аз ще ви накажа на това място, за да разберете, че думите Ми против вас за бедствие непременно ще се сбъднат.“30 Така казва Господ: „Ето Аз ще предам фараон Хофра, египетския цар, в ръцете на враговете му и в ръцете на онези, които искат да го убият, както предадох юдейския цар Седекия в ръцете на врага му, вавилонския цар Навуходоносор, който искаше да го убие.“
1
Слово, което пророк Йеремия изрече към Нериевия син Варух, когато той записа в свитък тези думи, лично изговорени от Йеремия в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, Йосиев син:2 „Така казва Господ, Израилевият Бог, за тебе, Варух:
3 „Ти казваш: „Горко ми, защото Господ прибави скръб към болката ми! Аз въздишам и не намирам покой“.“
4
Така му кажи: „Тъй казва Господ: „Ето, което съм построил, Самият Аз ще съборя и каквото съм насадил, Аз ще изкореня — цялата тази земя.5 А ти очакваш големи неща за себе си. Не очаквай! Защото Аз ще изпратя бедствие върху всяко същество, казва Господ, а на тебе ще оставя живота ти като плячка навред, където и да отидеш“.“
1
Слово против народите, което Господ отправи към пророк Йеремия.2
За Египет. За войската на египетския цар, фараона Нехао, която беше край Ефрат при Кархемис и която вавилонският цар Навуходоносор разби в четвъртата година на юдейския цар Йоаким, син на Йосия:3
„Пригответе малки и големи щитове и влизайте в бой!4 Впрягайте конете в колесниците, възсядайте! Заемете места с шлемове на главите си, острете копия, надявайте брони!
5 Защо ги виждам уплашени да се оттеглят назад? Силните им бойци са сломени. Те се уплашиха и отстъпиха назад. Бягат бързо и не се обръщат — и ужас е отвред! — казва Господ.
6
Бързият не може да избяга и силният няма да се избави. На север при реката Ефрат ще се спънат и ще паднат.7
Кой е този, който се надига като Нил, чиито води се вълнуват като буйни потоци?8 Египет се надига като река и водите му се вълнуват като буйни потоци, и той казва: „Ще се надигна, ще покрия земята, ще погубя града и жителите в него.“
9 Напред, коне! Карайте бясно, колесници! Нека излязат напред юнаците от Куш и от Либия, грабнали щитове, и либийци, които държат и опъват лъкове!
10
Защото този ден е на Господ, на Бог Вседържител — ден на възмездие, за да отмъсти на враждуващите с Него. И меч ще ги изпояде, ще се насити и ще се опие с кръвта им, защото Господ, Бог Вседържител, приготвя жертвоприношение в северната страна при река Ефрат.11 Иди горе в Галаад и вземи балсам, девице, дъщеря египетска, но напразно ще търсиш лекарства, защото няма изцерение за тебе.
12 Народите чуха за твоя срам, а земята се изпълни с твоя писък, защото юнак с юнак се сблъсква и заедно падат двамата.“
13
Слово, което Господ изговори към пророк Йеремия за това, как вавилонският цар Навуходоносор ще дойде да порази египетската земя:14
„Съобщете в Египет и разгласете в Мигдол, разгласете и в Мемфис, и в Тафнес. Кажете: „Заеми позиция и се приготви за битка, защото мечът изяде онези, които са около тебе.15 Защо са повалени твоите силни воини? Не устояха, защото Господ ги порази.
16 Той направи мнозина да падат и да се струпват един върху друг.“ Тогава казваха: „Станете да се върнем при нашия народ, в родната си земя, далече от пагубния меч.“
17 Те викаха там: „Фараонът, египетският цар, е празна работа. Той пропусна определеното време.“
18
Жив съм Аз, казва Царят, Чието име е Господ Вседържител. Както Тавор е сред планини и както Кармил е край море, така със сигурност Той ще дойде.19 Дъще, която живееш в Египет, приготви се за плен! Защото Мемфис ще опустее, ще лежи в развалини без жители.
20
Египет е като хубава телица, но стършел идва за него от север, идва.21 И неговите наемници са посред него като охранени телета, защото и те се обърнаха и побягнаха заедно, не устояха, понеже денят на тяхната разруха дойде върху тях, дойде времето на наказанието им.
22
Гласът му е като съскане на змия, защото враговете напредват мощно и идват срещу него с брадви като дървосекачи.23 Ще изсекат гората му, казва Господ, макар да е непроходима, защото са по-много от скакалци и са безброй.
24 египетската дъщеря ще бъде посрамена, ще бъде предадена в ръката на народа от север.“
25
Господ Вседържител, Израилевият Бог, казва: „Ето Аз ще накажа Амон на Тива и фараона, и Египет, боговете му и неговите царе — фараона и онези, които се надяват на него.26 И ще ги предам в ръцете на онези, които искат да ги убият, в ръцете на вавилонския цар Навуходоносор и в ръцете на слугите му. Но след това Египет ще бъде населен, както в предишните дни, казва Господ.
27
Не се бой, служителю Мой Якове, не се страхувай, Израилю, защото, ето Аз ще те избавя от далечната страна и твоето потомство — от земята, където е в плен. Яков ще се върне и ще живее в мир, ще се успокои и никой няма да го заплашва.28 Не се бой, служителю Мой Якове, казва Господ, защото Аз съм с тебе. Дори и да изтребя всички народи, при които съм те отвел, тебе обаче няма да погубя; ще те накажа с мярка, но няма да те оставя съвсем ненаказан.“
1
Слово, което Господ отправи към пророк Йеремия за филистимците, преди фараонът да разори Газа:2
„Така казва Господ: „Ето води идват от север и ще станат наводняващ порой, ще потопят страната и всичко, което я изпълва — града и онези, които живеят в него. Тогава хората ще викнат и всички обитатели на страната ще заридаят.3 От шумния тропот на копитата на яките му коне, от трясъка на колесниците му, от тътнежа на колелата му бащите няма да се обръщат да гледат децата си, понеже ръцете им ще отпаднат
4 заради деня на възмездието, който настъпва, за да съсипе всички филистимци, да отнеме от Тир и Сидон всеки останал съюзник, защото Господ ще разори филистимците, останалите от остров Кафтор.
5 Газа се острига от скръб, Аскалон загина. Колко дълго ще се стрижете в печал вие от анакитците, които останахте във филистимската равнина?
6 О, мечо Господен, докога ще сечеш, няма ли да почиваш? Върни се в ножницата, успокой се и се умири!
7 Но как може да си почине, когато Господ му даде заповед против Аскалон и против морското крайбрежие? Той го насочи натам“.“
1
За Моав. Така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Горко на Нево, защото е опустошен! Кириатаим е посрамен, превзет е. Мисгав е опозорен и разорен.2 Моав няма вече да бъде прославян. В Есевон замислиха зло против него: „Да отидем да го изтребим и повече да не е народ.“ Също и ти, Мадмен, ще занемееш. Меч ще те преследва.
3
Чуйте! Писък се носи от Оронаим. Опустошение и голямо разорение!4 Моав е в разруха. Децата му пищят.
5 Защото по нанагорнището на Лухит плачат, докато се изкачват; по нанадолнището на Оронаим неприятелите чуват писъци заради разорението.
6 Бягайте, спасявайте живота си! И бъдете като храст в пустинята!
7
Понеже ти се надяваше на делата си и на съкровищата си, ще бъдеш също превзет. Кемош ще отиде в плен заедно с жреците си и с първенците си.8 Опустошителят ще дойде до всеки град и никой град няма да оцелее. И долината ще загине, и равнината ще бъде опустошена, както Господ каза.
9 Дайте крила на Моав, за да може да избяга, защото градовете му ще запустеят и никой няма да живее в тях.
10
Проклет да бъде онзи, който нехайно върши делото на Господ, и проклет да е онзи, който удържа меча Му от кръв.11
От младини Моав живееше безгрижно; като вино, което стои върху утайката си, без да го преливат от съд в съд, той беше спокоен и не е ходил в плен. Затова вкусът се е запазил в него и уханието му не се е променило.12
Затова ето идват дни, казва Господ, и ще му изпратя преливачи, които ще го прелеят и ще изпразнят съдовете му, и ще счупят делвите му.13 И Моав ще бъде посрамен заради Кемош, както Израилевият дом беше посрамен заради златния телец във Ветил, на който се надяваха.
14
Как казвате: „Силни мъже сме ние и храбри във война“?15 Моав е разорен и градовете му са превзети, а отбраните му младежи бяха изклани, казва Царят. Господ Вседържител е името Му.
16 Наближава гибелта на Моав и бедствието му бърза много.
17 Съжалете го, всички негови съседи и всички, които знаете неговото име, и казвайте: „Как се строшиха мощният му скиптър и прекрасният му жезъл!“
18
Слез от висината на славата и седни в прах, жителю на Дивон! Защото опустошителят на Моав ще потегли против тебе. Той ще разруши твоите крепости.19 Застани при пътя и бъди нащрек, жителю на Ароер! Попитай бягащия и спасяващия се и кажи: „Какво стана?“
20 Посрамен е Моав, защото е разорен. Ридайте и викайте! Известете до Арнон, че Моав е опустошен!
21
И съд сполетя равнинната земя — върху Холон и Яхца, и Мофа,22 Девон, Нево и Бет-Дивлатаим,
23 Кириатаим и Бет-Гамул, и върху Бет-Меон,
24 Кариот, Восор и върху всички градове на Моавската земя, далечни и близки.
25 Рогът на Моав е пречупен и силата му е сломена, казва Господ.
26
Защото се надигна срещу Господ, нека се опие и да се търкаля в бълвоча си, и сам ще стане за присмех.27 А не беше ли Израил за присмех на тебе, Моаве? Беше ли той хванат между крадци, че когато говореше за него, ти поклащаше глава?
28
Напуснете градовете и живейте по скалите, жители на Моав! И бъдете като гълъб, който вие гнездо при входа на пещера.29 Слушали сме за гордостта на Моав — много е горделив, — за неговото високомерие, надутост и надменност и за горделивото му сърце.
30 Аз зная неговата надменност, казва Господ, но неговите самохвалства са напразни, те няма да доведат до нищо.
31 Затова ще ридая за Моав, ще викам за целия Моав и ще оплаквам хората на Кир-Харес.
32 Ще плача за тебе, лозе на Севам, повече, отколкото плаках за Язер. Твоите лозини се простряха отвъд морето, достигнаха чак до Язер. Опустошителят нападна твоите летни плодове и твоя гроздобер.
33 Отнесе веселието и радостта от плодоносното поле и от Моавската земя. Аз спрях виното от линовете, няма да тъпчат грозде с радост. Виковете вече не са радостни.
34
Плачът на Хешбон ще се чува до Елале, чак до Яхаз. Писък се надига от Цоар до Еглат-Шелишия, защото и водите на Нимрим ще пресъхнат.35 И ще изтребя сред Моав, казва Господ, онзи, който принася жертви по високи места и извършва кадилни жертви на боговете си.
36 Затова сърцето ми стене за Моав, стене като флейта сърцето ми за мъжете от Кир-Харес: защото те загубиха натрупаното богатство.
37 Защото всяка глава е остригана и всяка брада е обръсната заради печал, по всички ръце има нарязвания, а на кръста — вретище за скръб.
38 По всички покриви в Моав и по улиците му няма нищо друго освен плач, понеже съкруших Моав като непотребен съд, казва Господ.“
39 „О, как е съкрушен — ще казват, като ридаят, — как Моав обърна гръб посрамен!“ Така Моав ще стане за присмех и за ужасяване на всички около него.
40
Защото така казва Господ: „Ето неприятелят ще връхлети като орел и ще простре крилата си срещу Моав.41 Градовете ще бъдат превзети, крепостите — завладени. В онзи ден сърцата на юнаците сред Моав ще бъдат като сърце на жена в родилни мъки.
42 И Моав ще бъде изтребен, така че вече да не е народ, защото се надигна против Господ.
43 Страх и яма, и клопка ви връхлетяха, жители на Моав.
44 Който избегне страха, ще падне в ямата и който се изкатери от ямата, ще падне в клопката, защото Аз ще докарам върху него, върху Моав, годината на наказанието му“, казва Господ.
45 Бегълците застанаха под сянката на Хешбон, но огън излезе от Хешбон и пламък — изсред Сихон, така че погълна слепоочието на Моав и темето на шумните воини.
46 Горко ти, Моаве! Народът на Кемош загина, защото синовете ти бяха взети в плен и дъщерите ти отидоха в изгнание.
47 Все пак ще върна пленниците от Моав в последните дни, казва Господ.
Дотук е съдът за Моав.1
За амонците. Така казва Господ: „Няма ли Израил синове? Няма ли наследник? Защо тогава Малхом завладя Гад и неговият народ живее в градовете?2 Затова, ето идват дни, казва Господ, когато ще направя в Рава Амонска да се чува боен вик. И тя ще стане купища развалини, и градовете ѝ наоколо ще бъдат изгорени с огън, а Израил ще завладее онези, които го владееха, казва Господ.
3
Ридай, Есебоне, защото Ай е опустошен! Вайкайте се, дъщери на Рава, опашете се с вретище, плачете и тичайте между стените, защото Малхом, вашият бог, ще отиде в плен заедно с жреците и първенците си.4 Защо се хвалиш с долините си, с плодородието на долините си, вероломна дъще, която разчиташ на съкровищата си, като казваш: „Кой ще дойде против мене?“
5 Ето Аз ще ти причиня ужас отвсякъде, казва Господ, Бог Вседържител. Ще бъдете пръснати всеки по разни посоки и никой няма да събере бежанците.
6 Но след това ще върна пленените синове на Амон“, казва Господ.
7
За Едом. Така казва Господ Вседържител: „Няма ли вече мъдрост в Теман? Изчезна ли благоразумието на разумните? Свърши ли се мъдростта им?8 Бягайте, крийте се в пещери, жители на Дедан, защото ще докарам върху него гибелта на Исав в деня на наказанието му.
9 Ако гроздоберачите дойдат при тебе, ще оставят ли необрани чепки? Ако крадци дойдат нощем, няма ли да задигнат, колкото си искат?
10 Но ще оголя Исав докрай, ще открия тайните му места и няма да може да се скрие. Ще бъде изтребено потомството му и сродниците му, и съседите му, и няма да го има.
11 Остави твоите сираци, Аз ще ги запазя живи! И нека твоите вдовици се уповават на Мене.“
12
Защото така казва Господ: „Ето на които не беше съдено да пият чашата с горчивини, непременно ще пият, а ти ли ще останеш ненаказан? Ти непременно ще пиеш.13 Защото — кълна се в Себе Си! — казва Господ, че Восор ще стане за ужас и присмех, опустошение и проклятие, и всичките му градове ще бъдат развалини завинаги.“
14
Чух вест от Господ и пратеник е изпратен при народите да каже: „Съберете се и идете против него и се надигнете за битка!15 Защото, ето ще те направя незначителен между народите, презрян между хората.
16 Ужасът, който ти всяваше, и горделивостта на твоето сърце те подведоха, понеже живееш в скалните кухини и владееш височините. Но дори да направиш своя дом, където орлите гнездят, оттам ще те сваля“, казва Господ.
17
„И Едом ще стане за ужас: всеки, който минава край него, ще се отврати и ще се надсмее заради всичките удари, които е понесъл.18 Както Содом и Гомора, и съседните им градове бяха съсипани, така никой няма да живее и там и никой човешки син няма да обитава в него.
19 Ето както лъв ненадейно излиза от гъсталака на Йордан срещу зелените пасбища, така ще ги принудя бързо да избягат. И ще поставя там, когото избера. Защото кой е като Мене и кой ще Ми поиска отчет? И кой пастир може да устои против Мене?
20 Затова чуйте отсъдата на Господ, която Той постанови за Едом, и намеренията, които Той има за жителите на Теман: от стадата ще откарат дори най-малките. Наистина, техните кошари ще опустеят.
21 От шума на тяхното падане земята ще се разтресе. Екотът от техния крясък ще се чуе до Червено море.
22 Ето неприятелят ще се надигне и ще полети като орел, и ще разпростре крилата си срещу Восор, а сърцето на храбрите едомци в оня ден ще бъде като сърце на жена в родилни мъки.“
23
За Дамаск. „Хамат и Арпад са посрамени, защото те чуха лоша вест. Те са в тревога, както е в морето, което не може да се успокои.24 Дамаск е обезсилен, обърна се в бягство, уплаха го обзе, страх и болка го обхванаха като жена в родилни мъки.
25 Как не оцеля прославеният град, градът на моята радост?
26 Защото младежите му ще паднат по улиците му и войниците му ще загинат в оня ден, казва Господ Вседържител.
27 И ще подпаля с огън стените на Дамаск, и той ще опожари дворците на Бен-Хадад.“
28
За Кидар и царствата на Асор, които вавилонският цар Навуходоносор завладя. Така казва Господ: „Станете, изкачете се срещу Кидар и покорете синовете на Изтока!29 Палатките им и стадата им неприятелите ще вземат, ще откарат покривките и съдовете им, и камилите им. И ще им крещят: „Ужас е отвред!“
30 Бягайте, махайте се бързо, живейте в дълбоки дупки вие, жители на Асор, казва Господ, защото вавилонският цар Навуходоносор е взел решение против вас и е замислил план срещу вас.
31 Станете, опълчете се срещу безгрижния народ, който живее в сигурност, казва Господ, който няма нито порти, нито ключалки и си живее сам.
32 Камилите им ще бъдат плячкосани и многото им добитък ще бъде ограбен. По всички посоки ще разпилея онези, които си стрижат косите, казва Господ.
33 И Асор ще бъде обиталище на чакали, пустиня завинаги. Никой няма да живее там, никой човек няма да се засели в него.“
34
Слово, което Господ отправи към Йеремия за Елам в началото на царуването на юдейския цар Седекия.35
„Така казва Господ Вседържител: „Ето Аз ще строша лъка на Елам, неговата най-голяма сила.36 И ще изпратя срещу Елам четирите ветрове от четирите краища на света и ще ги разпръсна по всичките ветрове, и няма да има народ, при който да не отидат разсеяните еламци.
37 И ще всея страх у еламците пред враговете им и пред онези, които искат смъртта им. И ще изпратя върху тях бедствие, Своя разпален гняв, казва Господ. Ще изпратя след тях да ги преследва мечът, докато ги унищожи.
38 Тогава ще поставя Своя престол в Елам и ще унищожа неговия цар и князе, казва Господ.
39 Но в последните дни ще върна пленените от Елам“, казва Господ.“
1
Словото, което Господ изрече чрез пророк Йеремия за халдейската страна:2
„Известете на народите и съобщете, издигнете знак, обявете, не скривайте нищо, а кажете: „Вавилон е превзет, Бел е поразен, Мардук е съкрушен. Неговите кумири са посрамени, идолите му са строшени.3 Защото от север се надига народ против него, който ще опустоши страната и никой няма да обитава в нея — и човек, и добитък ще избягат и ще се отдалечат от нея.“
4
В онези дни и по онова време, казва Господ, ще дойдат заедно израилтяните и юдеите, ще вървят, ще плачат и ще търсят Господ, своя Бог.5 Те ще питат за пътя към Сион, накъдето е обърнат погледът им: „Елате, нека се привържем към Господ с вечен завет, който никога няма да бъде забравен.“
6
Моят народ беше от загубени овци. Пастирите им ги заблудиха, подкараха ги по планините. Те потеглиха от планина на хълм и забравиха своето място за почивка.7 Всички, които ги намираха, изяждаха ги и техните врагове казваха: „Не сме виновни, защото те съгрешиха против Господ, дома на правдата, против Господ, надеждата на предците.“
8
Бягайте от Вавилон, излезте от халдейската земя и бъдете като козли пред стадо!9 Защото, ето Аз ще подбудя и ще доведа срещу Вавилон голям съюз от народи от северната страна, и ще се разположат срещу него, и ще го превземат. Техните стрели са като онези на изкусен воин, които не се връщат, без да уцелят.
10 Халдея ще бъде оплячкосана. Всички, които я плячкосат, ще се наситят, казва Господ.
11
Защото се радвахте и се веселихте вие, които плячкосвахте наследството Ми, скачахте като телица сред тревата и цвилихте като яки коне,12 затова ще бъде посрамена вашата майка, тази, която ви е родила, ще бъде измамена в надеждата си. Ще бъде последна между народите: изоставена, безводна и пуста.
13 Заради Господния гняв тя няма да бъде населена, но изцяло ще запустее. Всеки, който минава през Вавилон, ще бъде потресен и ще се подиграе за всички удари, които е понесъл.
14
Подредете се срещу Вавилон отвред всички, които опъвате лък, стреляйте против него, не пестете стрели, защото той съгреши против Господ.15 Викнете силно срещу него от всички страни! Той се предаде, неговите укрепления паднаха, съборени са стените му, защото това е възмездието на Господ. Сторете му, както той е правил!
16 Изтребете във Вавилон сеяча и онзи, който държи сърп по жетва. Всеки ще се върне при народа си вече, нека всеки се оттегли в страната си.
17
Израил е прокудена овца, която лъвове гониха. Първо асирийският цар го изяде, а после вавилонският цар Навуходоносор оглозга костите му.“18 Затова така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Ето Аз ще накажа вавилонския цар и страната му, както наказах асирийците.
19 И ще върна Израил на пасбището му, и той ще пасе на Кармил и във Васан, и ще се насища по Ефремовата планинска страна и в Галаад.
20 В онези дни и в онова време, казва Господ, ще се потърси вината на Израил и няма да я има, и — греховете на Юдея, и няма да се намерят, защото ще простя на онези, които съм оставил.
21
Излез против разбунтувалата се земя и против жителите, които ще бъдат наказани — изтребвай и опустошавай, казва Господ, и стори всичко, което ти заповядах.22
Боен вик е по земята, шум от голямо изтребление.23 Как е счупен и сломен чукът на цялата земя! Как Вавилон стана за ужас на народите!
24 Поставих ти примка, Вавилоне, и се хвана, без да усетиш. А ти беше разкрит и уловен, защото предизвика Господ.
25 Господ отвори оръжейницата Си и извади оръжията на Своя гняв, защото Господ, Бог Вседържител, има да върши дело в халдейската земя.
26 Елате против нея от най-далечния край, отворете житниците ѝ, натрупайте всичко на купове и го обречете на унищожение — нищо да не остане.
27 Изколете всичките ѝ млади бикове, нека отидат на клане! Горко им, защото дойде денят им, времето на наказанието им.
28
Чува се глас на бегълци, които бягат и се спасяват от вавилонската страна, за да известят в Сион възмездието на Господ, нашия Бог, възмездието за Неговия храм.29
Свикайте стрелци против Вавилон, всички, които опъват лък! Разположете стан около него, за да не се отскубне никой! Въздайте му според делата му, според всичко, което е направил, защото се е възгордял против Господ, против Светия Израилев.30 Затова младежите му ще паднат по неговите улици и всичките му бойци ще загинат в този ден, казва Господ.
31
Ето Аз съм против тебе, горделивецо, казва Господ, Бог Вседържител, защото дойде твоят ден — времето, когато ще те накажа.32 Възгорделият се ще се препъне и ще падне и никой няма да го вдигне, а Аз ще запаля огън, който ще погълне всичко около него.“
33
Така казва Господ Вседържител: „Потиснати са израилтяните заедно с юдеите. И всички, които ги взеха в плен, здраво ги държат и отказват да ги пуснат.34 Обаче Изкупителят им е могъщ. Господ Вседържител е името Му. Той непременно ще се застъпи за правото им, за да успокои земята и да докара смут на вавилонските жители.
35
Меч е вдигнат над халдейците, казва Господ, и над жителите на Вавилон, и над първенците му, и над мъдреците му.36 Меч е над гадателите им и те ще обезумеят! Меч е над храбреците им и те ще бъдат съкрушени.
37 Меч е над конете им, над колесниците им и над всички разноплеменни хора сред тях! И ще станат слаби като жени. Меч е над съкровищата им, които ще бъдат разграбени.
38 Суша настъпва над водите им и те ще пресъхнат! Защото това е страна на изваяни изображения, защото жителите ѝ са обезумели по идолите си.
39
Затова пустинни зверове ще живеят с хиени в нея и щрауси ще живеят там, и за вечни времена няма да бъде населена, нито ще бъде обитавана някога.40 Както Бог разори Содом и Гомора и техните съседни градове, казва Господ, така никой няма да живее в нея, човек няма да обитава там.
41
Ето идва народ от север — да! Голям народ и много царе ще се надигнат от краищата на света!42 Те държат лък и копие. Жестоки са и не са милостиви. Гласът им бучи като море. Възседнали са коне. Наредили са се като бойци против тебе, дъще вавилонска.
43 вавилонският цар чу вестта за тях и ръцете му отмаляха, обзеха го скръб и болки като на жена, която ражда.
44
Ето както лъв ненадейно излиза от гъсталака на Йордан срещу зелените пасбища, така ще ги принудя бързо да избягат. И ще поставя там, когото избера. Защото кой е като Мене и кой ще Ми поиска отчет? И кой пастир може да устои против Мене?45 Затова чуйте присъдата на Господ, която Той постанови за Вавилон, и намеренията, които има против халдейската земя: от стадата ще откарат дори най-малките. Наистина техните кошари ще опустеят.
46 От шума при превземането на Вавилон земята ще се разтресе. Екотът от техния крясък ще се чуе между народите.“
1
Така казва Господ: „Ето Аз повдигам разрушителен вятър срещу Вавилон и срещу живеещите в него Мои противници.2 И ще изпратя върху Вавилон веячи, които ще го отвеят и ще опустошат земята му, защото в деня на бедствието ще бъдат отвсякъде против него.
3 Нека стрелецът опъне лъка си и нека стои готов облеченият в броня. Не жалете неговите младежи, обречете на изтребление цялата му войска.
4 Ще паднат убити в халдейската земя и прободени по улиците ѝ,
5 защото Израил и Юдея не са изоставени от своя Бог, Господ Вседържител, макар земята им да е пълна с грехове против Светия Израилев.
6
Бягайте от Вавилон и всеки да спасява живота си, да не загинете от беззаконието му, защото е време на възмездие от Господ, Който ще му отплати за онова, което е сторил.7 Вавилон беше златна чаша в ръката на Господ, която опиваше цялата земя. От виното му пиеха народи. Затова народите обезумяха.
8 Внезапно Вавилон падна и беше разрушен. Ридайте за него! Донесете балсам за раните му. Може би ще бъде изцерен.
9 Опитахме се да лекуваме Вавилон, но не се изцери. Оставете го и вървете всеки в страната си, защото присъдата му достигна до небесата и се издигна до облаците.
10 Господ изкара наяве правдата ни. Да идем и да разкажем в Сион за делото на Господ, нашия Бог.
11
Изострете стрелите, пълнете колчани! Господ възбуди духа на мидийските царе, защото намерението Му срещу Вавилон е да го унищожи, понеже това е възмездието от Господ, възмездието за храма Му.12 Издигнете знаме срещу вавилонските стени, усилете надзора, поставете стражи, устройте засади! Защото както Господ е замислил, така Той ще извърши онова, което изказа против вавилонските жители!
13 О, ти, който живееш край много води, който изобилстваш със съкровища, дойде краят ти, мярката на твоя грабеж е препълнена.
14 Господ Вседържител се е клел в Себе Си: „Вавилоне, непременно ще те изпълня с вражески мъже като със скакалци, които ще нададат боен вик против тебе.“
15
Той е, Който създаде земята със Своята сила, Който утвърди вселената с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си.16 Когато Той нададе глас, водите в небесата шумят. И Той извежда нагоре облаци открай земя, прави светкавици в дъжда и изкарва вятър от Своите запаси.
17 Всеки човек е глупав със своето знание, всеки златар стои засрамен с кумира си, защото излятото от него е измамно и в него няма живот.
18 Суета са те — дело на заблуда. Те ще изчезнат във времето на тяхното наказание.
19 Наследниците на Яков не са като тях, защото Той създаде всичко и родът на Израил е Негово наследство. Господ Вседържител е името Му.“
20
„Ти си Мой чук, бойно оръжие и чрез тебе ще съкруша народи, и чрез тебе ще погубя царства.21 Чрез тебе ще поразя коня и конника и чрез тебе ще строша колесницата и колесничаря.
22 Чрез тебе ще поразя мъж и жена, чрез тебе ще поразя стар и млад и чрез тебе ще поразя младеж и девойка.
23 Чрез тебе ще поразя пастир и стадото му, чрез тебе ще поразя земеделец и неговата двойка впрегатен добитък и чрез тебе ще поразя управители и началници.
24
И ще въздам на Вавилон и на всички халдейски жители за всичко сторено от тях на Сион пред самите вас“, казва Господ.25
„Ето Аз съм против тебе, гибелна планино, казва Господ, която разоряваш цялата земя. Затова ще простра силата Си срещу тебе и ще те срина от скалите, и ще те направя опожарена планина.26 Няма да вземат от тебе камък за ъгъл, нито за основи, защото ще бъдеш вечна пустош“, казва Господ.
27
Издигнете знаме в страната, разгласете с тръба сред народите! Подгответе против нея народите! Съберете против нея царствата на Арарат, Минни и Ашкеназ, поставете вожд против нея, доведете срещу нея настръхнали коне като скакалци.28 Подгответе против нея народите, царете на Мидия, областните им управители и всичките им началници, и цялата им подвластна страна.
29 Тогава земята ще се затресе и затрепери, защото против Вавилон се сбъдват намеренията на Господ да направи вавилонската земя пустош без жители.
30 Храбрите бойци на Вавилон престанаха да воюват, останаха в крепостите, а юначеството им пресекна, станаха като жени. Палят се жилищата му, гредите за затваряне на портите се трошат.
31 Бързоходец ще тича да посрещне бързоходец и вестител — към вестител, за да известят на вавилонския цар, че градът му е превзет от всички страни
32 и че бродовете са завзети, тръстиковите гъсталаци са изгорени с огън, войниците са сковани от страх.
33 Защото така казва Господ Вседържител, Израилевият Бог: „Вавилонската дъщеря е като харман, когато е време за вършитба. А още малко и ще дойде жетвеното време.
34
Вавилонският цар Навуходоносор ме изяде и изгриза, направи ме празен съд, погълна ме като змей, напълни корема си с лакомства от мене, а самия мене прогони.35 Нека неправдата срещу мене и моя род падне върху Вавилон, ще каже жителката на Сион, и нека вината за кръвта ми падне върху халдейските жители, ще каже Йерусалим.“
36 Затова така казва Господ: „Ето Аз ще се застъпя за делото ти и ще отмъстя за тебе, и ще превърна реката му в суша, и ще пресуша неговите извори.
37
Вавилон ще стане купища развалини, обиталище на чакали, за ужас и подигравка, необитаем.38 Като лъвове ще зареват, като малки лъвчета ще ръмжат.
39 Когато се разгорещят, ще им направя угощение и ще ги опия, за да се развеселят и да заспят вечен сън, и да не се събудят, казва Господ.
40 Ще ги откарам като агнета за клане, като овни с козли.
41
Как беше превзет Сесах и беше завоювана славата на цялата земя! Как стана Вавилон за ужас сред народите!42 Морето се надигна против Вавилон, той покрит е от бушуващите му вълни.
43 Градовете му станаха пустош, безводна земя и степ — земя, в която не живее никой човек и в която човешки крак не стъпва.
44 Ще накажа идола на Бел във Вавилон и ще извадя от устата му погълнатото. И няма да се стичат вече народите към него, а вавилонските стени ще паднат.
45
Народе Мой, излез изсред него и нека всеки да спаси живота си от пламналия гняв на Господ.46 Нека не отпада сърцето ви и не се бойте от мълвата, която ще се чува по земята, понеже в една година ще дойде слух и в следващата година ще дойде слух, и ще има насилие по земята, и властелин против властелин ще се опълчи.
47
Затова ето идват дни, когато ще накажа кумирите на Вавилон, цялата му земя ще бъде посрамена и всички негови хора ще паднат избити посред него.48 Тогава небесата и земята, и всичко, което е в тях, ще тържествуват радостно за Вавилон, защото опустошителите ще дойдат срещу него от север“, казва Господ.
49 Вавилон трябва да падне заради избитите от Израил, както убитите от цялата земя паднаха заради Вавилон.
50
Вие, които избегнахте меча, идете, не стойте! Спомнете си за Господ в далечната страна и нека ви дойде на ум Йерусалим.51 Засрамени сме, като чухме укора; срам покри лицето ни, защото чужденци влязоха в святото място.
52
Затова ето идват дни, казва Господ, когато ще посетя неговите кумири и по цялата му земя ще стенат ранените.53 Дори и до небето да се издигне Вавилон и да се укрепи на недосегаема висота, ще дойдат опустошители срещу него, казва Господ.
54
Чуват се глас и вопъл от Вавилон от голямото разорение от халдейската земя!55 Защото Господ налага опустошение на Вавилон и ще сложи край на големия шум, защото техните вълни бучат като мощни води, екотът от гласа им се чува.
56 Защото опустошителят дойде върху него, върху Вавилон, и храбрите му бойци ще бъдат изловени. Лъковете им ще бъдат строшени, понеже Господ е Бог на възмездието и непременно ще отплати.
57 И ще опия първенците му и мъдреците му, управителите и началниците му, и храбрите му бойци. Те ще заспят вечен сън и няма да се събудят, казва Царят, чието име е Господ Вседържител.
58
Така казва Господ Вседържител: „Дебелите стени на Вавилон съвсем ще бъдат съборени и високите му порти ще бъдат опожарени с огън. А народите му напразно се трудиха и племената му се измъчиха за огъня.“59
Заръката, която пророк Йеремия даде на Сераия, син на Нерия, син на Махсея, когато отиваше с юдейския цар Седекия във Вавилон в четвъртата година от възцаряването му. А Сераия се грижеше за настаняването.60 Йеремия записа в един свитък всички бедствия, които трябваше да сполетят Вавилон — всичките тези думи, по-горе записани.
61 А Йеремия каза на Сераия: „Когато дойдеш във Вавилон, тогава и виж да прочетеш високо всички тези думи
62 и да кажеш: „Господи, Ти Сам си казал за това място, че ще го погубиш и няма да има кой да живее в него — нито човек, нито добитък, а да е вечно пустиня.“
63 И като привършиш четенето на този свитък, вържи камък на него и го хвърли в Ефрат
64 и кажи: „Така Вавилон ще потъне и няма да се издигне пак от бедствието, което Аз Самият ще докарам върху него, и те съвсем ще се изтощят“.“
Дотук са думите на Йеремия.1
Седекия беше на двадесет и една година, когато почна да царува, и царува в Йерусалим единадесет години; името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна.2 И той върши зло пред очите на Господа, всичко това, което извърши Йоаким.
3 Заради това гневът на Господа беше над Йерусалим и над Юда, докато ги отхвърли от лицето Си; и Седекия се отметна от вавилонския цар.
4
И в деветата година от царуването му, в десетия месец, в десетия ден на месеца, вавилонският цар Навуходоносор, той и цялата му войска, настъпиха срещу Йерусалим и го обсадиха, и издигнаха насипи около него.5 И градът стоя обсаден до единадесетата година на цар Седекия.
6 В деветия ден на четвъртия месец гладът в града се усили и народът на страната нямаше хляб.
7 Беше направен пролом в градската стена и всички военни избягаха от града нощем през портите, които се намираха между двете стени до царската градина, и отидоха по пътя към степта; а халдеите бяха около града.
8 Халдейската войска се спусна след царя и настигнаха Седекия в йерихонските равнини, и цялата му войска се разбяга от него.
9 И хванаха царя и го доведоха пред вавилонския цар в Ривла, в земята Емат, където той произнесе съд над него.
10 И вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му, закла и всички юдейски князе в Ривла.
11 А на Седекия извади очите и заповяда да го оковат в медни окови; и вавилонският цар го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница до деня на смъртта му.
12
В десетия ден на петия месец, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, в Йерусалим дойде Навузардан, началник на телохранителите, който предстоеше пред вавилонския цар,13 и изгори Господния дом, царския дом и всички къщи в Йерусалим, и всички големи къщи изгори с огън.
14 И цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всички стени около Йерусалим.
15 Началникът на телохранителите Навузардан изсели бедните от народа и останалия народ в града, и бежанците, които се предадоха на вавилонския цар, както и останалото множество.
16 Началникът на телохранителите Навузардан остави само неколцина от бедния народ на страната за лозари и земеделци.
17
Халдейците изпочупиха и медните стълбове, които бяха в дома Господен, и подножията, и медното море, което беше в Господния дом, и отнесоха всичката им мед във Вавилон.18 Взеха и котли, лопатки, ножове, чаши, лъжици и всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението;
19 началникът на телохранителите взе и блюда, и щипци, и чаши, и котлета, и кандилца, и кадилници — всичко, което беше от злато и което беше от сребро;
20 също — два стълба, едно море, дванадесет медни вола, които служеха за подножия, които цар Соломон направи в дома Господен, медта на всички тези вещи не беше възможно да се претегли.
21 Всеки от тези стълбове беше висок осемнадесет лакътя и връв с дължина дванадесет лакътя го обгръщаше, вътре беше кух, а стените му бяха дебели четири пръста.
22 И на него имаше меден капител, а капителът беше висок пет лакътя; и мрежата, и наровете наоколо — всички бяха медни; подобен беше и другият стълб с наровете.
23 Наровете на всички страни бяха деветдесет и шест; всички нарове около мрежата — сто.
24
Началникът на телохранителите взе също първосвещеника Сераия и втория свещеник Цефания, както и тримата пазачи на вратата.25 И взе от града един скопец, който беше началник над военните мъже, и седем мъже, които предстояха пред лицето на царя, които се намираха в града, и главния писар във войската, който записваше народа на страната във войската, и шестдесет мъже — от народа на страната, намерени в града.
26 Началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги отведе при вавилонския цар в Ривла.
27 А вавилонският цар ги порази и ги умъртви в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше изселен от земята си.
28
Ето народа, който Навуходоносор изсели: в седмата година три хиляди двадесет и три юдеи;29 в осемнадесетата година на Навуходоносор бяха изселени от Йерусалим осемстотин тридесет и двама души;
30 в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан изсели седемстотин четиридесет и пет души юдеи; всичко — четири хиляди и шестстотин души.
31
Но в тридесет и седмата година след преселението на юдейския цар Йоаким, в двадесет и петия ден на дванадесетия месец, вавилонският цар Евил-Меродах издигна юдейския цар Йоаким и го изведе от тъмницата в първата година от царуването си,32 и разговаря с него приятелски и постави престола му по-горе от престола на царете, които бяха при него във Вавилон.
33 Смени тъмничните му дрехи и юдейският цар Йоаким обядваше винаги с него през всички дни на живота си.
34 Неговите разноски, разноски постоянни, му се даваха от царя през всички дни на живота му до деня на смъртта му.