1

1

В земята Уц някога живееше един човек на име Йов. Той беше безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.

2 Родиха му се седем синове и три дъщери.

3 Той притежаваше седем хиляди броя дребен добитък, три хиляди камили, петстотин впряга волове, петстотин ослици и многобройна прислуга. По благосъстояние този човек превъзхождаше всички жители на Изтока.

4 Синовете му имаха обичай да се събират и устройват празнични гощавки у дома си всеки в определения си ден. Те изпращаха пратеници и поканваха трите си сестри да ядат и да пият заедно с тях.

5 Всеки път когато завършваше поредицата дни на празнични гощавки, Йов изпращаше пратеници да ги повикат, за да ги очисти. Той ставаше рано сутрин, принасяше жертви всеизгаряния за всеки от тях поотделно и един телец за грях за душите им. Защото Йов казваше: „Може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си.“ Това Йов правеше всеки път.

6

Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, дойде също и Сатана между тях.

7 Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“

8 А Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен и справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло.“

9 Сатана възрази на Господ с думите: „Нима случайно Йов благоговее пред Бога?

10 Нали Ти Самият пазиш от всяко зло него, семейството му и целия му имот? Ти благослови неговите дела и трудове — затова стадата му се ширят по земята.

11 Но простри ръка и се докосни до всичко, което той притежава, тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице.“

12 Тогава Господ каза на Сатана: „Ето всичко, което той притежава, нека бъде в твоя власт; само него самия не засягай.“ След това Сатана се отдалечи от Господа.

13

Един ден, когато синовете и дъщерите на Йов ядяха и пиеха вино в дома на първородния си брат,

14 при Йов дойде вестител и съобщи: „Говедата бяха при ралата и ослиците пасяха около тях,

15 когато савейци ги нападнаха и откараха, а слугите поразиха с остър меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“

16 Този още говореше, когато дойде друг и каза: „Огън Божий падна от небето, изгори овците и слугите и ги умъртви. Спасих се само аз, за да ти съобщя.“

17 Докато и този говореше, ето дойде друг и каза: „Халдейци се разположиха в три орди, нападнаха камилите и ги отведоха, а слугите поразиха с меч. Спасих се само аз, за да ти известя.“

18 Този не беше още свършил, дойде друг и извести: „Твоите синове и дъщери ядяха и пиеха вино в дома на своя първороден брат.

19 Тогава откъм пустинята дойде силна буря и разтърси четирите ъгъла на къщата. Тя се събори върху децата ти и те умряха. Единствен аз се спасих, за да ти известя всичко това.“

20

Тогава Йов стана, раздра връхната си дреха, острига главата си, падна на земята, благоговейно се поклони до земята

21 и рече: „Гол излязох от утробата на майка си и гол ще си отида. Господ дал, Господ взел ; да бъде благословено името на Господ!“

22

При всички тези изпитания Йов не съгреши и не похули Бога.

2

1

Един ден, когато Божиите синове дойдоха да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.

2 Тогава Господ каза на Сатана: „Откъде идваш?“ Сатана отговори на Господ: „Обикалях по земята и странствах по нея.“

3 Господ рече на Сатана: „Забеляза ли Моя служител Йов? Няма на земята такъв човек като него: безукорен, справедлив, благоговеещ пред Бога и чужд на всякакво зло. Той все още устоява в своята безукорност, а ти Ме подбуждаше против него да го погубя без причина.“

4 Сатана възрази на Господа с думите: „Човек заменя кожа за кожа! А за живота си той ще даде в замяна всичко, което притежава.

5 Но Ти простри ръка и се докосни до костите му и месата му — тогава дали няма да се отрече от Тебе пред Твоето лице?“

6 Тогава Господ каза на Сатана: „Добре, нека той бъде в твоя ръка, само запази живота му!“

7

След това Сатана се отдалечи от Господа. Той порази Йов с тежки гнойни струпеи — от ходилата на нозете му до самото му теме.

8 А Йов взе една глинена отломка да се чеше с нея и седеше в пепелта на бунището.

9 Неговата жена му каза: „Ти още упорстваш в своята безукорност. Отречи се от Бога и умри! “

10 Но той ѝ отговори: „Ти говориш, както говорят безумни жени: щом доброто приемаме от Бога, не трябва ли и злото да приемаме?“ При всички тези изпитания Йов не съгреши с устата си.

11

И трима приятели на Йов чуха за всички тези нещастия, които го бяха сполетели. Те тръгнаха — всеки от мястото, където живееше: Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец. Те се уговориха да отидат, за да споделят скръбта му и да го утешат.

12 Но когато го видяха отдалеч, не го познаха. Те викнаха с глас и заплакаха. Раздраха връхните си дрехи и хвърляха към небето прах над главите си.

13 До него те преседяха на земята седем дена и седем нощи, но никой и дума не му казваше, понеже виждаха, че страданието му е много голямо.

3

1

След това Йов отвори уста и прокълна деня на раждането си.

2

Йов заговори с думите:

3 „Да бъде заличен денят, в който съм роден, и нощта, в която рекоха: „Зачена се момче!“

4 Нека този ден потъне в мрак; Бог от висините да не се погрижи за него и да не изгрее над него светлина!

5 Да го погълнат тъмата и смъртната сянка, черен облак да го покрие, да се страхуват от него като от ден, помрачен от буря!

6 А онази нощ — тъмнина да владее над нея, да не се числи към дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

7 Ето онази нощ да бъде безлюдна; никакво веселие да не влезе в нея!

8 Да я прокълнат тези, които кълнат дните, тези, които са способни да разбудят левиатана!

9 Да потъмнеят нейните звезди — зорници при нейния изгрев; нека тя чака светлината, но такава да не блясва, и нека не види първите лъчи на зората,

10 задето не затвори дверите на майчината ми утроба; тогава тя би скрила скръбта от очите ми!

11

Защо ли не умрях, когато се раждах, защо не издъхнах при излизане от утробата?

12 Защо ли ме прие скутът на майка ми? Защо ли ме откърмиха нейните гърди?

13 Тогава щях да лежа и почивам и щях да спя, несмущаван от нищо,

14 при царе и велможи — съветници земни, които издигаха за себе си гробници,

15 или при князе, които имат злато и домове, пълни със сребро.

16 Като пометнато зарито да бях се поминал, както дечицата, които не са видели светлина!

17 Там злодеите престават да вилнеят, там почиват изнурените.

18 Там затворниците са свободни от грижи и не слушат гласа на надзирателя.

19 Малки и големи там са едно и също и робът е свободен от господаря си.

20

Защо Бог дава на страдалеца светлина и живот — на огорчените душевно?

21 Те очакват смъртта, а я няма, търсят я повече, отколкото скрито имане.

22 Те биха се зарадвали до възторг, биха ликували, че са намерили гроб.

23 За какво Бог дава светлина на човек, чийто път е закрит и пред когото Той е поставил преграда?

24 Преди залък хляб да хапна, въздишам горчиво и стенанията ми се леят като вода,

25 защото се ужасявах от ужаса и ето — той ме постигна. От което се боях, то ме и връхлетя.

26 Няма за мене мир, ни покой, няма утеха: настъпи безпокойство.“

4

1

Тогава Елифаз Теманец отговори:

2 „Ако някой се опита да ти каже една дума, няма ли да ти бъде тежко? Но кой може да се сдържи да не говори?

3 Ето ти мнозина си вразумявал и си подкрепял изнемощели ръце,

4 твоите думи са ободрявали отчаяни и си укрепвал отмалели колене.

5 А сега, когато дойде твоят ред, ти изнемощя; страданието се допря до тебе и ти отпадна духом.

6 Твоето упование не е ли в твоята богобоязън и твоята надежда — в безукорността на твоите постъпки?

7

Спомни си! Кой загива без вина и къде правдиви хора биват изтребвани?

8 Доколкото съм виждал — тези, които са орали нечестие и са сели печал, същото жънат:

9 всички те от диханието на Бога загиват и от дъха на гнева Му изчезват.

10 Ревът на лъва и ръмженето на млад лъв замлъкват, и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Без плячка загива силният лъв и рожбите на лъвицата се разпръсват.

12

Ето към мене долетя скритом дума и ухото ми долови шепот от нея.

13 По време на размишления върху нощни видения, когато сън наляга хората,

14 обхвана ме ужас и трепет, тъй че всичките ми кости прониза.

15 Тогава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха.

16 Той застана, но аз не го разпознах. Само образ имаше пред очите ми и приглушен глас можах да чуя:

17 „Може ли човек да бъде праведен пред Бога и мъж да бъде чист пред своя Творец?

18 Нали Той и на служителите Си не се доверява и в ангелите Си намира грешки

19 — колко повече в тези хора, които обитават в тяло: в къщи от глина, с основи в праха. Тях ги смазват като молци.

20 От сутрин до вечер те гинат, без да забележи някой, те изчезват завинаги.

21 Не се ли скъсва нишката на живота у тях? Те умират, непознали мъдрост“.“

5

1

Викай! Има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ангели ти ще се обърнеш?

2 Гневливостта убива глупав човек, а ревността погубва безразсъден.

3 Видях как глупав човек пуска здраво корен и веднага проклех дома му.

4 Децата му са далеч от спасение, ще ги бият при градските врати и няма кой да ги защити.

5 Гладният ще изяде жетвата му, даже от тръни той ще я измъкне. Жадните ще погълнат имота му.

6 Защото злото излиза не от праха и страданието изниква не от земята.

7 Но човек се ражда за мъка, както искрите — за да летят нагоре.

8

Но аз бих се обърнал към Бога и бих поверил делото си на Бога,

9 Който твори дела велики и непостижими и безброй чудеса.

10 Той оросява с дъжд земята и дава от небето вода на полетата,

11 за да постави унижените нависоко, тъй че опечалените намират спасение.

12 Той осуетява замислите на коварните, така че ръцете им да не довършат предприетото.

13 Той улавя мъдруващите със собствената им хитрост и замисълът на хитрите се осуетява:

14 посред бял ден те се натъкват на тъмнина и по обед ходят пипнешком, както нощем.

15 Бедния Той спасява от меча на техните уста, както и от ръката на силния.

16 И затова за слабия има надежда и се затваря устата на злия.

17

Ето блажен е този човек, когото Бог наставлява, и затова не отхвърляй наказанието на Всемогъщия,

18 защото Той наранява и Сам превързва; Той поразява и Неговите ръце лекуват.

19 В шест беди Той ще те спаси и в седмата зло няма да те докосне.

20 Във време на глад ще те откупи от смъртта и при война ще те избави от меч.

21 От бича на езика ще бъдеш предпазен и няма да се уплашиш от опустошение, ако то настъпи.

22 На опустошение и глад ти ще се надсмееш и от дивите зверове няма да се уплашиш,

23 защото си се съюзил с полските камъни и дивите зверове са в мир с тебе.

24

Тогава ще разбереш, че шатрата ти е в безопасност, ще огледаш къщата си и ще се окаже, че нищо не липсва.

25 Ще се увериш, че потомството ти е многобройно и рожбите ти — като трева по земята.

26 В дълбока старост ти ще стигнеш до своя гроб, тъй както житните снопове се подреждат, когато им дойде времето.

27 Ето ние това сме научили: то е вярно. Чуй го и го приеми.

6

1

Тогава Йов отговори:

2 „О, ако вярно премерят моята печал, ако поставят на везни заедно с нея страданието ми!

3 Това сега би излязло по-тежко от морския пясък! Затова думите ми са налудничави.

4 Защото стрелите на Всемогъщия стоят забити в мене; духът ми всмуква отровата им; ужасите Божии се опълчиха против мене.

5 Реве ли див осел на паша? Мучи ли бик на пълна ясла?

6 Яде ли се нещо прясно без сол и има ли вкус безсолно яйце?

7 Душата ми не иска да се докосне до тях — те са като противна храна за мене.

8

О, ако се сбъдне това, за което аз просих, и ако Бог изпълни очакването ми!

9 Ах, ако би пожелал Бог да ме погуби, да простре ръката Си и да свърши с мене!

10 Това би ми било все още утеха и аз бих бил радостен в моето безпощадно страдание, понеже не се отрекох от думите на Светия.

11 Каква е моята сила, за да се надявам на себе си? И какъв ще е краят, за да очаквам дълго?

12 Силата ми сила ли е? Моето тяло от мед ли е изковано?

13 Не съм ли вече безсилен да си помогна и има ли за мене някаква опора?

14

Към падналия духом трябва да се оказва милост от приятеля му, макар той да е престанал да се бои от Всемогъщия.

15 Но моите братя са непостоянни като потоци, които бързо се оттичат,

16 и са размътени от лед, и в които се топи сняг.

17 В знойно време те намаляват, а във време на жега изчезват от местата си.

18 Към тях керваните отклоняват посоката на пътищата си, но навлизат в пустинята и се изгубват;

19 поглеждат към тях темайските кервани, надяват им се савейските пътници.

20 Но остават излъгани в своята надежда: отиват там и се червят от срам.

21 Такива сте и вие сега за мене: видяхте бедата и се уплашихте.

22 Нима казах: „Донесете ми“? Или: „Подарете ми от вашето богатство“?

23 Или: „Спасете ме от ръката на врага“? Или: „Изкупете ме от ръката на мъчителите“?

24

Поучете ме и аз ще млъкна, пояснете ми в какво съм неволно съгрешил.

25 Колко силни са искрените думи, но вашите доводи какво доказват?

26 Вие измисляте думи за изобличение, но на вятър хвърляте думите си.

27 Хвърляте жребий за сирака и сте готови да продадете своя приятел.

28

А сега благоволете да ме погледнете: ще започна ли да ви лъжа право в лицето?

29 Размислете — да не се дойде до несправедливост? Размислете — моето право е още у мене.

30 Има ли в езика ми неправда? Нима небцето ми не разбира това, което е гибелно?

7

1

Нали човек на земята е като воин на служба и дните му не са ли като дни на наемник?

2 Той е като роб, който жадува за сянка, и като надничар, който очаква надницата си.

3 Така и аз получих за притежание месеци на разочарование и горестни нощи ми са отброени.

4 Когато лягам казвам: „Кога ще настъпи ден?“ А нощта се провлича и аз се мятам на земята, докато ми омръзне, до зори.

5 Тялото ми е покрито с червеи и със замърсени струпеи; кожата ми се пука и гноясва.

6

Дните ми летят по-бързо от совалка и чезнат без надежда.

7 Спомни си, че животът ми е само едно подухване, че окото ми никога няма да види добро.

8 Повече няма да види окото на този, който ме гледа; обърнеш очите си към мен — а мен ме няма.

9 Както се разпилява облакът и изчезва, тъй слизащият в преизподнята няма да възлезе пак,

10 няма вече да се върне в своя дом, повече няма да го види своето място на живот.

11

Затова аз няма да въздържам устата си, ще говоря в угнетението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

12 Нима съм море или морско чудовище, че Ти си поставил стража над мене?

13 Когато си казвам: „Моята постелка ще ме утеши, моето легло ще ме облекчи в страданието ми“,

14 Ти ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш.

15 Тогава душата ми предпочита да се прекрати дишането, предпочита смърт, отколкото страданието ми.

16 Опротивя ми животът. Нали вечно няма да живея! Остави ме на мира, защото дните ми отминават като духване.

17 Какво е човек, че толкова много го възвеличаваш и обръщаш вниманието Си към него?

18 Проверяваш го всяка сутрин, изпитваш го всеки миг?

19 Кога ще свалиш от мен поглед, кога ще ме оставиш, че да мога спокойно да преглътна слюнката си?

20 Дори да съм съгрешил, какво мога да направя на Тебе, Който пазиш човека? Защо си ме поставил за Свой прицел, тъй че дотегнах и на самия себе си?

21 Изобщо не би ли могло да ми простиш греха и да снемеш от мене прегрешението ми? Защото ето ако сега аз лежа в праха, утре ще ме потърсиш, а няма да ме има.“

8

1

В отговор Вилдад Савхеец каза:

2 „Докога ще говориш така? Думите от устата ти са бурен вятър!

3 Нима Бог съди несправедливо и Всемогъщият изопачава правдата?

4 Ако твоите деца са съгрешили против Него, Той ги е и предал на произвола на беззаконието им.

5 Но ако търсиш Бога и се молиш на Всемогъщия,

6 и ако си чист и правдив, Той още сега ще застане като страж над тебе и по достойнство ще възстанови твоето жилище.

7 Ако отначало си притежавал малко, след това ще придобиеш твърде много.

8

И така, запитай предишните поколения и вникни в това, което техните бащи придобиха;

9 тъй като ние сме вчерашни и нищо не знаем, нашите дни на земята са само сянка.

10 Няма ли да те научат, да ти кажат и от сърцето си да изговорят думите:

11 „Никне ли папирусна тръстика там, където няма блато? Расте ли камъш без вода?

12 Той още е свеж и не е за отрязване, а изсъхва преди всяка трева.“

13 Такива са пътищата на всички, които забравят Бога, и надеждата на злодея ще пропадне.

14 Неговото упование е подкосено и опората му е като мрежа на паяк.

15 Опре на къщата си и тя рухва; ще се хване за нея и няма да устои.

16 Пълен със сок е той на слънцето, клоните му се разстилат отвъд градината.

17 Корените му се вплитат в грамада камъни, между камъните се е укрепил той.

18 Но когато го изтръгнат от мястото му, то ще се откаже от него: „Не съм те виждало!“

19 Ето каква е радостта на неговия път в живота! А из пръстта изниква друг нечестив човек.

20

Ето Бог няма да отхвърли безукорен човек и не поддържа ръката на злосторника.

21 Твоята уста Той ще запълни отново със смях и устните ти — с радостно възклицание.

22 Тези, които те ненавиждат, ще потънат в срам, няма да имат шатри нечестивите.“

9

1

В отговор Йов каза:

2 „Да, вярно е — аз зная, че това е така. Но може ли човек да бъде оправдан пред Бога?

3 Ако пожелае да заспори с Него в съда, няма да може да Му отговори нито на един от хиляда въпроса.

4 Той е премъдър по разум и мощен по сила. Кой е дръзнал да се обяви против Него и е останал невредим?

5 Той премества планини и те не разбират, че ги преобръща в гнева Си;

6 Той разтърсва земята от мястото ѝ, така че нейните стълбове треперят.

7 Той заповядва на слънцето — и то не изгрява, и Той запечатва звездите.

8 Той Сам разпростира небесата и ходи по водните висини;

9 сътворил е съзвездията Мечки, Орион и Плеяди и тайните чертози на Юга;

10 твори дела велики, непостижими и безброй чудеса.

11 Ето Той ще мине над мене и аз няма да Го видя; ще отмине и няма да Го съзра.

12 Ако грабне нещо, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: „Какво правиш?“

13

Бог няма да спре гнева Си; пред Него ще паднат помощниците на Рахав.

14 И така, как аз да Му отговоря? И да подбирам думи пред Него?

15 На Него дори и да бях прав, не бих могъл да отговарям, а бих помолил своя Съдия.

16 Ако бях извикал, Той би ми отговорил! Но не бих повярвал, че се вслушва в гласа ми Този,

17 Който може в бурен вихър да ме унищожи и е умножил раните ми без моя вина,

18 не ми дава да си отдъхна, а ме пресища с горчивина.

19 Ако става дума за сила, ето — Той е могъщ; ако ли пък — за съд, кой ще Го призове?

20 Ако бих се оказал прав, самите ми уста щяха да ме обвинят; ако бих бил невинен, Той щеше да ме признае за виновен.

21 Невинен съм; няма да пощадя живота си, опротивя ми този мой живот.

22 Затова аз говоря едно и също: Той погубва и невинния, и виновния.

23 Когато Неговият бич поразява внезапно, тогава Той се надсмива над отчаянието на невинните.

24 Земята е отдадена в ръка на нечестиви; очите на нейните съдии Той закрива. Ако това не прави Той, то кой?

25

А моите дни бягат по-бързо от бързоходец — бягат, без да видят щастие,

26 летят като тръстикови ладии, като орел, който се спуска върху плячка.

27 Ако си кажа: „Ще забравя оплакването си, ще отмахна мрачния си вид и ще се развеселя“,

28 то страхувам се от всичките си страдания. Зная, че Ти няма да ме оправдаеш.

29 Ако ли съм осъден, защо да се измъчвам напразно?

30 Даже и ако се умиех и със снежна вода и с луга да бих очистил ръцете си,

31 и тогава Ти би ме потопил в яма с нечистотии, тъй че и дрехите ми да се погнусят от мене.

32 Защото Той не е като мен човек, за да мога да Му отговарям и да отида заедно с Него на съд!

33 О, ако помежду ни имаше съдник, който би сложил ръката си на нас двамата.

34 Нека Той свали от мене жезъла Си и нека Неговият страх не ме заплашва —

35 тогава аз ще говоря, без да се страхувам от Него, понеже не е такъв случаят с мене.

10

1

Душата ми се отегчи от моя живот; ще се предам на тъгата си; ще заговоря с горчива мъка в душата.

2 Ще кажа на Бога: „Не ме обвинявай; покажи защо се бориш с мене?

3 Нима е добре за Тебе да угнетяваш, да отхвърляш делото на ръцете Си, а към замислите на нечестивите благоволяваш?

4 Нима Ти имаш плътски очи, нима гледаш, както гледа човек?

5 Нима Твоите дни са като дните на човек или Твоите години са като дни на мъж,

6 че търсиш вина у мене и търсиш грях у мене,

7 макар и да знаеш, че не съм вършил нечестие, но няма кой да ме избави от ръката Ти?

8 Твоите ръце са ме образували и са ме създали изцяло — при все това Ти искаш да ме погубиш?

9 Спомни си, че Ти си ме изваял от глина, а в праха ли ще ме възвърнеш?

10 Нали Ти ме изля като мляко и ме сгъсти като сирене,

11 с кожа и мускули ме облече, с кости и жили ме скрепи,

12 живот и милост ми дарува и Твоята закрила запазва моя дух?

13 Ето какво Ти криеше в сърцето Си и аз зная, че то беше в Твоя помисъл:

14 Ако съгреша, Ти ще забележиш и от моя грях няма да ме очистиш.

15 Ако съм извършил нечестие, горко ми! Ако съм прав, пак няма да вдигна глава, преситена на унижение. Погледни бедствието ми

16 — то се увеличава. Ти ме преследваш като лъв и отново явяваш чудеса над мене.

17 Издигаш против мене нови Свои свидетели; усилваш гнева Си против мене; въвеждаш все нови войски против мене.

18

Защо Ти от утроба ме извади? Да бях умрял, когато никакво око още не беше ме видяло;

19 бих бил тогава, както да не ме е имало — от утроба пренесен в гроба.

20 Дните ми не са ли малко? Престани, отстъпи от мене, за да се ободря малко,

21 преди да отида безвъзвратно в земята на тъмата и на смъртната сянка,

22 в тази земя на тъмнина, където е като мрак на смъртна сянка и няма порядък, където тъмнее като в дълбок мрак“.“

11

1

В отговор Софар Наамец каза:

2 „Нима на многото думи не трябва да се отговори и нима бърборещият ще се окаже прав?

3 Твоите лъжи ще накарат ли мъжете да мълчат, тъй че ти да се присмиваш, и да няма кой да те посрами?

4 Ти рече: „Учението ми е чисто и аз съм чист в Твоите очи.“

5 О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе

6 и ти възвестеше тайните на премъдростта, които са двойно трудни за разбиране. И тъй, знай, че Бог заради тебе предаде на забрава част от твоите грехове.

7

Нима можеш да издириш неизследимия Бог? Нима можеш докрай да постигнеш Всемогъщия?

8 Това е като небесните висини — какво можеш да направиш? Какво е по-дълбоко от преизподнята — какво можеш да узнаеш?

9 По-дълга е от земята мярката Му и по-широка от морето.

10 Ако Той мине и затвори някого, и устрои съд, кой може да Го възпрепятства?

11 Защото Той знае порочните хора и вижда беззаконието; ще го остави ли без внимание?

12 Глупав човек може да се вразуми, както и човек, родил се като диво осле.

13

Ако устроиш сърцето си и простреш към Бога ръце

14 — и ако има нечестив грях в ръката ти, премахни го и нека несправедливостта да не живее в твоите шатри, —

15 тогава ти ще повдигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш.

16 Тогава ще забравиш бедствието: ще си спомняш за него като за оттекла се вода.

17 И животът ти ще блесне като по слънчево пладне; тъмнината ще стане като утро.

18 И ще бъдеш уверен, че има надежда; ще се огледаш — и можеш да почиваш спокойно.

19 Ще лежиш и никой няма да те застрашава, и мнозина ще те ласкаят.

20 А очите на нечестивите ще изтекат, бърлогата им ще рухне и надеждата им ще се превърне в отчаяние.“

12

1

В отговор Йов каза:

2 „Естествено, вие сте само човеци и с вас ще умре мъдростта ви.

3 Имам разум, както и вие; не падам по-долу от вас и у кого не се срещат подобни разсъждения?

4 За присмех станах пред приятеля си аз, който призовавах Бога и на когото Той отговаряше — за присмех е справедливият, безукорният човек.

5 На нещастието — презрение! Така мисли безгрижният. То е подготвено за тези, които се люшкат.

6 Спокойни са шатрите на грабителите и в безопасност са тези, които разгневяват Бога — те в силата на ръцете си виждат своя Бог.

7

И наистина: попитай животните и ще те научат, попитай хвърчащите птици и ще ти изяснят,

8 или поговори с влечугите и ще те поучат, ще ти кажат и морските риби.

9 Кой от всички тези не знае, че ръката на Господа е сътворила това?

10 В Негова ръка са душата на всичко живо и духът на всяко човешко същество.

11 Нали ухото изпитва думите и нали езикът опитва вкуса на храната?

12 Старците имат мъдрост, дълголетните — разум.

13

Бог има премъдрост и сила, Той притежава съвет и разум.

14 Ето това, което Той разруши, няма да се съгради; затвори ли някого, такъв няма да се освободи.

15 Ето спира водите и всичко изсъхва; пуска ги и земята ще опустошат.

16 Той има сила и премъдрост, в Негова власт са и този, който се заблуждава, и този, който въвежда в заблуда.

17 Той докарва съветниците до безразсъдство и прави съдиите глупави.

18 Той развързва веригите на царе и препасва с препаска бедрата им;

19 свещеници отвежда в плен боси и владетели поваля;

20 отнема езика на ползващите се с доверие и лишава от разум старци;

21 покрива със срам благородни и разслабва пояса на силните;

22 открива изсред тъмата скритото дълбоко и изважда на светло смъртната сянка;

23 увеличава народите и ги изтребва; разпространява народите и ги събира;

24 лишава от ум вождовете на народите по земята и ги оставя да блуждаят там, където няма път:

25 пипнешком ходят те в тъмнина, а не в светлина, и ги оставя да политат като пияни.

13

1

Ето всичко това окото ми видя, ухото ми чу и го разбрах.

2 Това, което знаете вие, зная и аз: не падам по-долу от вас.

3 Но аз бих искал да говоря към Всемогъщия, бих желал да се защитавам пред Бога.

4 А вие измисляте лъжи; всички вие сте негодни лекари.

5 О, да бяхте съвсем замълчали! Това би ви се вменило за мъдрост.

6 Изслушайте моите предупреждения и вникнете в порицанията на устата ми.

7 Трябваше ли да говорите за Бога неправда и за Него да говорите лъжа?

8 Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и в защита на Бога тъй да се препирате?

9 Добре ли ще бъде, ако Той ви подложи на изпитание? Нима ще Го измамите, както измамват човек?

10 Той ще ви осъди, макар и прикрито да лицемерите.

11 Нима величието Му не ви плаши и страх пред Него не ви обзема?

12 Вашите мъдрости са като прах, укрепление от глина е вашата защита.

13

Замълчете пред мен, ще говоря аз, каквото и да ме постигне.

14 Ще понеса тялото си със своите зъби и душата си ще положа в своята ръка.

15 Ето Той ме убива, но аз не треперя. За постъпките си пред лицето Му аз бих желал да споря.

16 И това ми е вече за утеха, понеже злодей няма да се яви пред лицето Му.

17 Слушайте, изслушайте внимателно със своите уши думите ми и разясненията ми.

18 Ето аз подготвих своето дело за съда; зная, че съм прав.

19 Кой може да ме оспори? Защото тогава бих замлъкнал и умрял.

20

Само две неща не прави с мене и тогава аз няма да се укривам от Твоето лице:

21 оттегли от мене ръката Си и Твоят ужас да не ме плаши.

22 Тогава ме призови и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми възразявай.

23 Колко са простъпките и греховете ми? Покажи ми престъплението ми и греха ми?

24 За какво скриваш лицето Си и мислиш, че съм станал Твой враг?

25 Не мачкаш ли Ти лист отронен и не гониш ли сламчица суха?

26 Защото Ти отреждаш против мене горести и ми вменяваш във вина греховете на моята младост,

27 поставяш в стегалки краката ми и дебнеш всичките ми постъпки, по ходилата ми си оставил следи.

28 А аз тлея като гниещо дърво, като дреха, изядена от молец.

14

1

Роден от жена, земният човек е кратковременен, преситен с безпокойство.

2 Цъфти като цвете, но и повяхва; бяга като сянка и не се задържа.

3 И към него ли насочваш Ти поглед и го водиш на съд с Тебе?

4 Кой може да направи нещо чисто от нечисто? Никой!

5 Щом като дните му са отмерени и броят на месеците му Ти е известен, и си му поставил предел, който той няма да премине,

6 то отклони погледа Си от него: нека се успокои, за да се радва, подобно наемник на своя ден.

7

За дървото има надежда, че то, ако и да бъде отсечено, пак ще израсне и филизи от него няма да престанат да никнат.

8 Макар и да е остарял коренът му в земята и пънът му да е умрял в пръстта,

9 но щом усети вода, той дава младочки и пуска клонки, като че ли е посаден отново.

10 А мъжът умира и губи цялата си сила. Издъхва човек — и къде е той?

11 Изтичат водите из езерото и реката пресеква и пресъхва.

12 Така човек ще легне и няма да стане; до свършека на небето няма да се пробудят и няма да се вдигнат от своя сън.

13 О, ако беше ме скрил и укривал в преизподнята, докато не отмине Твоят гняв, Ти би ми определил срок, после щеше да се спомниш за мене!

14 След като умре човек, ще оживее ли пак? През всички дни на тежката ми воинска служба бих чакал, докато ми дойде смяната.

15 Ти би ме призовал и аз бих Ти дал отговор, и Ти би възлюбил делото на Своите ръце.

16 Защото тогава Ти би изброявал стъпките ми и не би дебнал прегрешението ми.

17 В кожена кесия би запечатал греховете ми, би прикрил вината ми.

18

Но както планина пада и се разпада и скала се измества от мястото си,

19 както водата изтрива камъните и разливът ѝ измива земния прах, така и Ти съсипваш надеждата на човека.

20 Притискаш го докрай и той отминава. Той изменя лицето си и Ти го отпращаш.

21 На почит ли са децата му — той не знае, унижени ли са — той не различава.

22 Но докато е жив, плътта му страда, а душата му ридае.“

15

1

В отговор Елифаз Теманец каза:

2 „Мъдрият ще отговаря ли с вятърничаво знание и ще пълни ли корема си с горещия източен вятър?

3 Ще се препира ли с безполезни думи и с речи, от които няма полза?

4 При това ти и страха пред Бога рушиш и унизяваш молитвата пред присъствието на Бога.

5 Защото твоята уста разкрива твоята вина и ти си избрал езика на лукавите.

6 Тебе те обвинява устата ти, а не аз, и собствените ти устни свидетелстват против тебе.

7

Нима ти си се родил пръв сред хората, нима си създаден преди хълмовете?

8 Нима си слушал тайния съвет Божий и си придобил мъдрост?

9 Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което и ние да не проумяваме?

10 Сред нас има и беловлас, и старец, който по дни е надживял баща ти.

11 Не ти ли стигат утешителните и благите слова на Бога, отправени към тебе?

12 Какво така подбужда сърцето ти и защо очите ти са заблестели?

13 Защо обръщаш против Бога своя дух и с устата си бълваш такива речи?

14 Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

15 Ето Бог не се доверява дори и на Своите святи ангели, в очите Му и небесата не са чисти.

16 Колко повече е нечист, отвратителен и безпътен човек, който пие беззаконието като вода.

17

Аз ще те поуча, послушай ме. Това аз съм видял и ще ти разкажа

18 това, което мъдрите са възвестили, понеже техните бащи не са го укрили от тях.

19 Само на тях е била дадена земята и между тях чужденец още не е ходил.

20 Всичките си дни нечестив човекът прекарва в терзания и броят на годините е пресметнат за насилник.

21 Ужасяващи звуци кънтят в ушите му, в мирни дни върху му налита опустошител.

22 Той не се надява да се спаси от тъмнината, предназначен е вече за меч.

23 За късче хляб той се скита навред; знае само, че е обречен, денят на тъмата е вече съвсем близо.

24 Плаши го нужда и притеснение го обладава като цар, приготвен за нападение.

25 Защото е вдигнал ръка против Бога и се е надигал против Всемогъщия,

26 устремявал се е против Него с вирната глава под здравата опора на своите щитове.

27 Така тлъстина е покрила лицето му и се е наслоила по бедрата му.

28 Той се заселва в разрушени градове, в необитаеми къщи, обречени на разруха.

29 Такъв не забогатява, имотът му няма да оцелее, нито владението му ще се разшири по земята.

30 Такъв няма да избегне тъмата, суховей ще изсуши младочките му и Бог с духването от устата Си ще го отвее.

31 Заблуденият нека не се доверява на суетата, защото суета ще бъде и наградата му.

32 Той изчезва несвоевременно и клонките му няма да се зеленеят.

33 Като лоза ще изръси той неузрелия си плод и като маслина ще отърси цвета си.

34 Така домът — сборище на нечестивия, е безплоден и огън ще погълне шатрите на подкупа.

35 Той е заченал зло и е родил нечестие и в сърцето му се заражда измама.“

16

1

В отговор Йов каза:

2 „Такива приказки съм слушал премного. Тягостни утешители сте всички вие!

3 Ще имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда така да отговаряш?

4 И аз можех да говоря също като вас, ако вие бяхте на мое място; бих ви говорил красиви думи и бих поклащал глава против вас;

5 бих ви подкрепял с езика си и движението на устните си не бих сдържал.

6

Говоря ли, болката ми не се уталожва; млъкна ли, тя не отминава.

7 Да, накрая Той ме изтощи. Ти съсипа цялото ми семейство.

8 Ти ме изтощи. Моето страдание свидетелства и се издига против мене; в лицето ми говорят против мене.

9 Гневът Му ме изтезава и враждува против мене, скърца със зъбите си против мене като мой неприятел; заостря поглед върху мене.

10 Раззинали са уста против мене; с ругатни ме удрят по бузите; всички заедно са се сплотили против мене.

11 Бог ме предаде на несправедливия и ме хвърли в ръцете на нечестиви.

12 Бях спокоен, но Той ме разтърси; хвана ме за шията, разби ме на късове и ме постави за прицел на Себе Си.

13 Обсипаха ме стрелите Му; Той разсече моите вътрешности безпощадно, проля на земята жлъчката ми,

14 нанася в тялото ми рана до рана, нахвърля се върху мене като могъщ воин.

15 Вретище съших върху кожата си и в прах скрих своя рог.

16 Почервеня от плач лицето ми и мрачна сянка има върху клепките ми,

17 макар че ръцете ми са далеч от насилие и молитвата ми е чиста.

18

Земя! Не покривай кръвта ми, за да не престане моят плачевен вик.

19 И сега, ето на небесата е моят Свидетел, Свидетелят ми е във висините!

20 Моите приятели са тези, които ми се присмиват. Окото ми пролива сълзи към Бога.

21 О, да можеше човек да влиза в спор с Бога, както човек със своя приятел.

22 Защото малко години ми остават и аз заминавам на път, откъдето връщане няма.

17

1

Духът ми е сломен, дните ми гаснат, гроб ме чака.

2 Да не беше този присмех над мене! Окото ми трябва постоянно да гледа техните огорчения.

3

Застъпи се, поръчителствай сам за мене пред Себе Си! Кой друг ще поръчителства за мене?

4 Тъй като Ти си лишил сърцето им от разум, затова няма да допуснеш те да възтържествуват.

5 Приятели той е поканил за делене на плячка, докато очите на децата му се топят.

6

Направи ме предмет за приказки сред народа и за отвращение пред него.

7 Очите ми гаснат от тъга и всичките ми телесни части са като сянка.

8 Справедливите хора ще се ужасят от това и невинният ще възнегодува против престъпника.

9 Но праведникът ще се придържа здраво в своя път и този, чиито ръце са чисти, ще увеличи силата си.

10 Ако всички вие отново дойдете, няма да намеря мъдър между вас.

11 Дните ми преминаха, сърдечните ми помисли са разбити.

12 А те нощта превръщат на ден, светлината за тях е близка до тъмата.

13 Имам ли на какво да се надявам? Не е ли преизподнята мой дом; в тъмата ще постеля постелката си;

14 на гроба ще кажа: „Ти си ми баща“, на червея: „Ти си ми майка и сестра.“

15 Къде е надеждата ми тогава? Моята надежда — кой ще я види?

16 Няма ли да слезе тя с мене в преизподнята, за да почиваме заедно в праха?“

18

1

В отговор Вилдад Савхеец каза:

2 „Кога най-после ще престанете с такива думи? Помислете и после ще говорим.

3 Защо ще се държим като животни, за да изглеждаме глупави в твоите очи?

4 О, ти, който в гнева си терзаеш душата си! Нима заради тебе ще запустее земята и скалата ще се премести от мястото си?

5

Наистина светлината на нечестивия човек ще угасне и пламъкът на огъня му няма да свети.

6 Светлината в неговата шатра ще се превърне в мрак и светилникът му ще угасне над нея.

7 Силата на крачките му ще намалее и собствените му замисли ще го съборят,

8 защото ще се заблуди в мрежа с краката си и по примки ще ходи.

9 Примката ще го улови за петата и клопката ще го хване.

10 Нагласена уловка за него има скрита в земята, както и капан за него по пътеката.

11 От всички страни ужаси ще го плашат и ще го гонят по стъпките му.

12 От глада ще се изтощи силата му и гибелта е готова за неговото проваляне.

13 Изядена от болест ще бъде кожата му, първенецът на смъртта ще изпояде телесните му части.

14 От безопасната си шатра ще бъде прокуден той и ще бъде заведен при царя на ужасите .

15 Чужд човек ще се засели в шатрата му, понеже той си няма никого; жилището му ще бъде със сяра посипано.

16 Отдолу ще изсъхнат корените му, отгоре ще увехнат клонките му.

17 Споменът за него ще се изличи от земята и по улиците няма да се чува името му.

18 Ще го прогонят от светлината в тъмата и ще го прокудят от вселената.

19 Нито потомък свой, ни внук няма да остави той сред народа си и никой няма да остане в неговите жилища.

20 В съдния му ден ще се ужасят жителите от запад и жителите от изток ще бъдат обзети от трепет.

21 Ето такава е съдбата на беззаконника и такава е участта на този, който не познава Бога.“

19

1

В отговор Йов каза:

2 „Докога ще огорчавате душата ми и ще ме измъчвате с думи?

3 Ето вече десет пъти ме посрамвате и не ви е срам да се отнасяте зле с мене.

4 Даже ако наистина съм съгрешил, грешката засяга лично мене.

5 Ако ли искате да се превъзнасяте спрямо мен и да ме укорявате за моя позор,

6 знайте, че Бог ме повали и в мрежата Си ме обгърна.

7 Ето аз викам: „Насилие!“, и никой не ми отговаря, викам за помощ, а съд няма.

8 Пътя ми Бог прегради и не мога да премина, пътеките ми Той обгърна с тъма.

9 Отне от мене славата ми и сне венеца от главата ми.

10 Отвсякъде ме е съкрушил и аз отминавам; и надеждата ми изтръгна Той като дърво от корен.

11 Той разпали гнева Си против мене и ме причисли към Своите врагове.

12 Неговите войнства настъпиха заедно, прокараха срещу мене път и се разположиха на стан около шатрата ми.

13

Братята ми се отдалечиха от мене и моите познати странят от мен.

14 Далеч останаха моите сродници и моите доверени хора ме забравиха.

15 Гостувалите в моя дом и слугините ми ме презират като чужденец, външен станах в техните очи.

16 Викам слугата си, той не откликва; аз самият трябва да го моля.

17 Дъхът ми опротивя на жена ми и станах противен за своите сродници.

18 Дори малките деца ме презират: когато се появя, те ме одумват.

19 От мене се отвращава най-близкият ми кръг от приятели и тези, които аз обичах, се обърнаха против мене.

20 Станах кожа и кости; косите ми се оголиха като зъбите.

21 Смилете се над мене, пожалете ме, вие, приятели мои — защото Божията ръка ме порази.

22 Защо и вие ме преследвате, както Бог, и не се насищате да разкъсвате плътта ми?

23

О, ако бяха записани моите речи! Ако бяха в свитък начертани,

24 с железен резец врязани и чрез олово увековечени върху скала!

25 Но аз зная, Моят Изкупител е жив. Накрая Той ще се издигне над праха.

26 И аз, без своята разлагаща се кожа и без своята плът, ще видя Бога.

27 Аз сам ще Го видя; моите очи ще Го видят не като очи на противник. Сърцето ми се топи в гърдите ми в очакване!

28 Ако вие още продължавате да говорите: „Как можем да го преследваме, причината на това страдание е у него самия?“ —

29 Бойте се от меча. Защото яростно е наказанието с меч, за да разберете, че има съд.“

20

1

В отговор Софар Наамец каза:

2 „И така, моите мисли ме принуждават да отговоря, тъй като силно съм развълнуван.

3 Обиден укор чух за мене, но духът на моя разум ме подбужда да възразя.

4 Не знаеш ли ти това, че от прадревни времена, откакто Бог е поставил човек на земята,

5 тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на нечестивия човек трае само миг?

6 Макар до небесата да се извиси гордостта му и главата му да се докосне чак до облаците,

7 той ще изчезне за вечни времена, подобно на нечистотията му. Тези, които са го виждали, ще ахнат: „Къде е той?“

8 Като сън ще отлети и няма да го намерят, и ще изчезне като нощно видение.

9 Очи, които са го видели, няма вече да го видят и мястото му вече няма да го съгледа.

10 Синовете му ще просят при бедните и децата му ще върнат заграбеното богатство.

11 Телесните му части са още пълни със силата на младостта му, но с него тя ще легне в пръстта.

12

Ако и да е сладко злото за устата му и той го крие под езика си,

13 пази го и не го оставя, а го държи в устата си —

14 то във вътрешностите му тази негова храна ще се превърне в отрова от кобра в тялото му.

15 Той е гълтал богатство, но ще го избълва: Бог ще го изтръгне от неговото тяло.

16 Отрова от усойница смуче той; езикът на пепелянка ще го умъртви.

17 Няма вече радостно да гледа потоци от масло, нито реки, пълни с мед и мляко.

18 Придобитото ще върне, без да му се наслаждава; съобразно богатството му ще дойде и неговата разплата — такъв няма да се зарадва.

19 Защото той потискаше, изоставяше бедни, заграбваше къщи, които не беше строил,

20 нямаше покой вътре у себе си, затова и богатствата му няма да го спасят.

21

От лакомията му нищо не убягваше, затова и благоденствието му ще е нетрайно.

22 При пълно изобилие той ще изпадне в нужда; ръцете на всички обидени ще се надигнат срещу него.

23 Ще стане тъй: за да напълни корема му, Бог ще изсипе върху му яростта на Своя гняв и ще направи стрели да завалят като дъжд върху му, по неговото тяло.

24 Ако се спаси от желязното оръжие, меден лък ще го прониже.

25 Ще извлече стрелата и ще излезе от тялото, но би излязла с бляскавия си връх от жлъчката му. Смъртен ужас ще го обхване.

26 Пълна тъмнина е подготвена за него; ще го гори от никого нераздухван огън, който ще погълне последния човек в шатрата му.

27 Небесата ще разкрият беззаконието му и земята ще въстане против него.

28 Ще рухне благосъстоянието на дома му като разляна вода в деня на гнева Му.

29 Ето участта на нечестивия човек, отредена от Бога, и определеното му от Всемогъщия!“

21

1

В отговор Йов каза:

2 „Изслушайте внимателно речта ми; това да замести вашите утешения.

3 Потърпете ме, а аз ще говоря, а след като поговоря, тогава ми се присмивайте.

4 Нима към човек е отправена жалбата ми? А как да не загубя търпение?

5 Обърнете към мене лица, ужасете се и поставете ръка на устата си,

6 щом само си спомня — ужасявам се и трепет обзема тялото ми.

7 Защо нечестивите живеят, достигат старост, дори стават много силни?

8 Потомството им е с тях, пред лицето им, и младочките им са пред очите им.

9 Къщите им тънат в благоденствие и не знаят страх, и няма Божий бич върху тях.

10 Бикът им покрива и не изхвърля напразно, кравата им ражда и не помята.

11 Оставят дечицата си на свобода като стадо и ето те скачат радостно.

12 Пеят високо при съпровод на тимпани и цитри и се веселят при звуци на флейти.

13 В благополучие прекарват дните си и спокойно слизат в преизподнята.

14 Но те казват на Бога: „Махни се от нас!“, и още: „За Твоите пътища ние не искаме да знаем нищо!

15 Какво е Всемогъщият, за да Му служим? И каква ни е ползата, ако Му се молим?“

16 Ето не е ли в техните ръце благополучието им? Нека бъде далеч от мене този начин на мислене у нечестивите!

17

Често ли светилникът на нечестивите гасне и ги връхлетява нещастие, а Той в гнева Си им отрежда страдания?

18 Често ли те биват като сламка пред вятъра и като плява, понасяна от вихрушка?

19 Бог пази ли за децата му неговото нещастие? Нека Той въздаде на него самия, за да разбере той това!

20 Нека очите му видят такова бедствие и нека сам той пие от гнева на Всемогъщия.

21 Защото какво го е грижа за дома му след неговото отминаване, когато отброените му месеци изтекат?

22 Но Бога ли ще учим на знание, когато Той съди и ангелите?

23 Един умира в щастие, напълно спокоен и доволен;

24 изобилна е маста по неговите бедра и костите му са напоени с мозък.

25 А друг умира с огорчено сърце, без да е вкусил добро.

26 Но в праха те ще лежат заедно и червеи по тях ще плъпнат.

27

Ето аз зная вашите помисли и намерения, които сте замислили против мене.

28 Нали вие казвате: „Къде е домът на велможата и къде е шатрата — жилище на нечестивите?“

29 Разпитвайте пътувалите и се запознайте с тяхното свидетелство,

30 че в ден на нещастие злодеецът бива пощадяван, но е отвеждан настрана до деня за погубване.

31 Кой ще му каже в лицето истината за неговия път? И за това, което е извършил, кой ще му въздаде?

32 С почит го съпровождат до гробищата и се грижат за гроба му.

33 Буците пръст от долината на погребението стават за него сладки; след него върви цяла тълпа, а тези, които са отишли преди него, са неизброими.

34 Как тогава желаете да ме утешавате с празни мисли? Вашите отговори се оказват лъжа.“

22

1

Тогава Елифаз Теманец отговори:

2 „Нима човек може да бъде от полза за Бога? Но разумният принася полза за себе си.

3 Има ли полза Всемогъщият от това, че ти си благочестив? И ще има ли облага за Него, ако твоите постъпки са безупречни?

4 Поради твоята богобоязън ли те наказва и поради това ли те привлича?

5 Не е ли голяма твоята злоба и не е ли безкрайна греховната ти вина?

6 Наистина ти вземаше залози от своите братя без основание и на голия събличаше дрехите.

7 На изтощения от жажда не даваше вода да пие и на гладен отказваше хляб,

8 а на силния даваше земята, знатният може да живее на нея.

9 Вдовици отпращаше без нищо и просещите ръце на сираци отхвърляше.

10 Затова около тебе има примки и страх те обзе внезапно,

11 от мрак не виждаш и потоп от вода те покри.

12

Бог не е ли високо, както небето? Погледни горе звездите, колко далече са те!

13 А ти говориш: „Какво знае Бог? Може ли да съди въпреки облаците?

14 Облаци Го обвиват, така че Той не вижда, а обикаля по небесния кръг.“

15 Искаш ли да се придържаш в древния път, по който са вървели порочните,

16 които преди време са били отвлечени, когато водите отвлекли почвата под тях?

17 Те казвали на Бога: „Отстрани се от нас!“ И си мислели какво ли може Всемогъщият да им стори.

18 А Той пълнеше домовете им с блага. Но нека бъде далече от мене съветът на нечестивите.

19 Праведниците виждаха това и се радваха. И непорочният им се присмиваше:

20 „Наистина нашите противници са изтребени и огън изгори техния остатък“.

21

Повери се на Бога и имай мир; и доброто отново ще дойде при теб.

22 Приеми от устата Му Закона и съхрани думите Му в сърцето си.

23 Обърнеш ли се към Всемогъщия и се преклониш, ще премахнеш злото от шатрата си

24 и ще хвърляш злато в праха, офирско злато в камъните на потока,

25 защото тогава Всемогъщият ще бъде твое злато, бляскаво сребро за тебе.

26 Тогава Всемогъщият ще бъде извор на твоята радост и ще вдигаш лице с упование към Него.

27 Ти ще Му се молиш и Той ще се откликне, и обетите си ще изпълниш.

28 Каквото възнамеряваш, ще направи да стане, и върху твоите пътища ще блесне светлина.

29 Тъй като Той унижава, който се превъзнася, ще спаси този, който се смирява,

30 Ще спаси този, който е без вина, ще се спаси чрез чистотата на ръцете си.“

23

1

Тогава Йов в отговор каза:

2 „Дори и днес моята жалба прозвучава горчиво и Неговата ръка тегне върху стенанието ми.

3 О, да знаех къде да Го намеря и как бих могъл да достигна до Неговия престол!

4 Пред Него бих изложил своето дело и устата си бих изпълнил с доказателства.

5 Бих желал да узная отговора, който би ми дал, и бих разбрал това, което би ми казал.

6 Би ли се съдил с мене с всички сили? Не! Поне да би ме изслушал.

7 Тогава праведният би спорил с Него и в съдебния си спор бих бил освободен.

8

Но ето обръщам се напред — няма Го, назад — не Го виждам;

9 наляво ли върши нещо — не виждам, свия ли надясно — не съзирам,

10 тъй като Той знае всички мои пътища. Изпита ли ме, ще изляза чист като злато.

11 Моят крак се придържа здраво към Неговите стъпки; запазвах Неговия път и не се отклонявах.

12 От заповедта на устата Му не отстъпвах; Неговото слово запазвах в сърцето си.

13 Той сам решава — кой ще Го отклони? Каквото Той пожелае, извършва.

14 Така Той ще изпълни това, което е решил за мене; и Той има много подобни замисли за мене.

15 Затова се боя пред Неговото лице; помисля ли — плаша се от Него.

16 Бог ме обезсърчи и Всемогъщият ме уплаши,

17 понеже не изчезнах, и мрак закрива пред мене Неговото присъствие.“

24

1

Защо Всемогъщият знае времената, а онези, които Му се уповават, не виждат дните Му за въздаяние?

2 Преместват межди, грабят стада и ги пасат като свои;

3 от сираци откарват осел, от вдовица вземат в залог вол;

4 сиромаси изтикват от пътя, притеснените по земята са принудени да се крият.

5 Ето като диви осли в пустиня те потеглят на своята работа, като търсят плячка; в степта се оглеждат за хляб за децата си.

6 Жънат остатък по полето на негодници, берат остатъка грозде в лозето на нечестив човек;

7 нощуват голи без връхна дреха и на студ без завивка;

8 прогизнали са от проливен планински дъжд и останали без убежище, се притискат към скали;

9 откъсват сираче от майчина гръд, на сиромаха вземат в залог връхната дреха.

10

Бедните обикалят голи без дреха и гладни мъкнат снопове на богати;

11 изстискват маслиново масло между стени, като нямат камъни за изстисквачка, тъпчат в лин и жадуват.

12 В града човеци охкат и душата на смъртно ранените надава вик, а Бог не обръща внимание.

13

И други са врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ, не минават по пътеките ѝ.

14 Призори става убиецът, убива сиромах и беден, а нощем обикаля крадецът.

15 И окото на прелюбодееца изчаква здрача. Той си казва: „Ничие око няма да ме види“, и забулва лице.

16 В тъмнината се промъкват в домовете, денем се прибират и не искат да знаят за светлината.

17 За тях денят почва, когато е тъмнина, понеже знаят ужаса на смъртната сянка.

18

Леко ще бъде отвлечен такъв по водната повърхност, проклет е неговият дял от земя и няма да поеме по пътя към лозята.

19 Жега и суша ще ги ограбят, подобно на снежна вода, така и преизподнята ще погълне грешника.

20 Нека майчина утроба го забрави; нека се храни с него червеят, помен да не остане от него, нека беззаконникът падне като дърво.

21

Такъв угнетява бездетната, нераждалата и на вдовица не прави добро.

22 Все пак Бог помага на силните; те стават, когато вече не са уверени за живота си,

23 дава им сигурност, така че имат подкрепа, и Неговите очи бдят над техните пътища.

24 Те се издигат високо и ги няма; пропадат и загиват като всички, и ще бъдат изрязани като върховете на класовете.

25 Не е ли така? Кой би ме наказал за лъжа? Кой би обърнал думата ми в нищо?

25

1

В отговор Вилдад Савхеец каза:

2 „Бог господства с власт, внушаваща страх; Той твори мир в небесните Си висини.

3 Имат ли брой Неговите служещи сили? И върху кого не изгрява Неговата светлина?

4 Но как би могъл човек да бъде прав пред Бога, как би могъл роденият от жена да бъде чист?

5 Ето дори месечината, и тя не е светла пред Него, и звездите не са чисти в очите Му,

6 а още по-малко един човек, който е като червей, и човешкият син, който е като земен червей.“

26

1

В отговор Йов каза:

2 „Как ти помогна на останалия без сили, как подкрепи немощната ръка!

3 Какъв прекрасен съвет даде на немъдрия и как го поучаваш да вниква в пълнота!

4 На кого ти извести тези думи и чий дух излизаше от тебе?

5 Ето рефаими треперят, водите и всичко, което живее в тях.

6 Преизподнята е разбулена пред Него и няма покривало за ада.

7 Разпрострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо.

8 Той връзва водите в облаците Си и облакът под тях не се разкъсва от тежестта им.

9 Обвил е престола Си и е разпрострял Своя облак над него.

10 Очертал е граница на водната повърхност там, където е пределът между светлината и тъмнината.

11 Стълбовете, на които е опряно небето, треперят и се ужасяват, когато Бог ги заплаши с наказание.

12 Със Своята сила Той вълнува морето и с разума Си поразява бушуването му.

13 Неговото дихание е дало блясъка на небето, Неговата ръка е пронизала бягащата змия.

14 Ето това са покрайнините на пътя Му! Това е само шепот, чут от Него! А кой може да разбере гърма на Неговата мощ?“

27

1

Йов продължи своето слово:

2 „Жив е Бог, Който ме лиши от право, и Всемогъщият, Който опечали душата ми.

3 Докато диханието ми е у мене и Божият дух в ноздрите ми,

4 моите устни няма да проговорят неправда и езикът ми няма да произнесе измама!

5 Далече съм от мисълта да ви отдам право и до смъртта си няма да се откажа от своята невинност.

6 Поддържам здраво своето право, няма да престана; няма да ме укори моето сърце в никой от моите дни.

7

Врагът ми е като нечестив човек и моят противник е като злодей.

8 Защото каква е надеждата за беззаконника, когато Бог прекъсне живота му, изтръгне душата му?

9 Ще се вслуша ли Бог във вика му, когато го сполети беда?

10 Ще има ли утеха за него във Всемогъщия и ще призовава ли той Бога по всяко време?

11 Ще ви поуча какво има в Божията ръка, няма да скрия какво възнамерява Всемогъщият.

12 Ето вие всички видяхте, а защо празнословите?

13

Това е участта от Бога, отредена за нечестив човека, и наследството, което потисниците получават от Всемогъщия.

14 Ако се умножават синовете на такъв човек, ще загинат от меч, и потомците му няма да се насищат с хляб.

15 Останалите след него смъртта ще погребе, а вдовиците им няма да плачат.

16 Дори да натрупа и куп сребро като многобройните песъчинки и да приготви дрехи като големите купове глина

17 — всичко това той ще приготви, но праведникът ще се облича и чистият ще наследи среброто.

18 Своята къща изгражда като молец и си прави колиба, както пазач;

19 ляга да спи богат, а не се събужда такъв: отваря очи и вече не е такъв.

20 Като потоп ще го постигне ужас; нощем ще го грабне буря.

21 Ще го вдигне източен палещ вятър и ще тръгне, но вятърът ще го отвлече от мястото му.

22 Безжалостно ще налети бедствие върху него колкото и да иска да избегне от него.

23 Ще се пляска с ръце по него и ще се подсвирва от мястото му.“

28

1

Наистина среброто има своя рудна жила и златото има място, където го промиват.

2 Желязото се добива от земята, от камениста маса се извлича мед в пещ.

3 Поставя се край на тъмнината и грижливо се търси руда в мрак и смъртна сянка.

4 Изкопават рудник по места, където крак не е стъпвал, увисват и се клатят далече от човек.

5 Земята, от която идва храна, е ровена сякаш от огън.

6 Скалите там са източник на сапфир и златен прах в тях.

7

Пътеката за там орел не знае, око на ястреб не я е съзирало.

8 Не е пристъпвал там горд див звяр, лъв не е ходил по нея.

9

На гранит човек слага ръката си, издъно преобръща планини,

10 тунели изсича в скалата. Окото му съзира всякаква скъпоценност.

11 Спира прилива на потоците и скритото изважда на светло.

12

Но къде се намира мъдростта и къде е мястото на разума?

13 Човек не знае нейната цена. Тя не се намира в земята на живите.

14 Бездната казва: „Не е у мене тя!“ И морето казва: „Не е у мене!“

15 Не се дава за пречистено злато и не се отмерва сребро като покупна цена за нея.

16 Не се отмерва за нея офирско злато, нито се купува с карнеол или със сапфир.

17 Не се равняват с нея злато и кристал; не се разменя за съд от злато.

18 За корали и планински кристал защо да се говори, тя е повече от бисери.

19 С нея не се равнява и топазът от Куш; с чисто злато тя не се оценява.

20

Но откъде идва мъдростта и къде е мястото на разума?

21 Утаена е тя пред очите на всичко живо, скрита е тя от птиците по небето.

22 Адът и смъртта казват: „Само с уши сме слушали слух за нея.“

23

Само Бог знае нейния път и Той познава нейното място,

24 защото Той прониква със Своя взор до краищата на земята и вижда всичко под цялото небе.

25 Когато Той определяше тежестта на вятъра и отреждаше мярка за водата,

26 когато даваше наредбата за дъжда и пътя за гръмотевичната мълния,

27 тогава Той я видя и установи, уреди я и я изпита.

28 Тогава каза на човека: „Ето страхът пред Господа — това е мъдростта, а отбягването от злото е разум.“

29

1

Тогава Йов продължи своето слово и каза:

2 „О, да бях, както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

3 когато светилото Му светеше над главата ми и под Неговата светлина вървях спокойно в мрака;

4 когато бях в зрелите си години и Божията закрила беше над моята шатра;

5 когато Всемогъщият беше още с мене и моите деца ме заобикаляха;

6 когато моите стъпки се обливаха с мляко и от маслиновите дървета по скалите се лееха за мене потоци масло!

7 Когато излизах пред градските порти и заемах мястото си на площада,

8 видеха ли ме младите, отдръпваха се, а старите ставаха и стояха прави,

9 князете се спираха да говорят и поставяха длан пред устата си,

10 гласът на първенците се сдържаше и езикът им прилепваше към небцето им.

11 Когато някой ме чуваше с ухото си, облажаваше ме, видеше ли ме с око, прославяше ме,

12 защото спасявах бедния, който викаше за помощ, и сирака, който си нямаше човек да му помогне.

13 Благословението на изоставения идваше върху мене и на сърцето на вдовица давах радост.

14 Справедливостта беше моето красиво облекло. Нея раздавах, тя ми беше като наметало и покривало на главата.

15 Аз бях очи за слепия и крак за сакатия,

16 баща бях за сиромаси и внимателно проучвах тъжбата на този, когото не познавах.

17 На беззаконника чупех челюстите и изтръгвах от зъбите му заграбеното.

18 Казвах си: „В гнездото си ще почина и дните ми ще бъдат много — като пясъка;

19 коренът ми ще е открит за водата, и росата ще нощува в клоните ми,

20 славата ми няма да остарее с мене, лъкът ми е здраво в ръката ми!“

21

Слушаха ме и чакаха, и мълчаливо очакваха моя съвет

22 След думите ми те не отговаряха нищо, речта ми се стичаше върху тях като капки.

23 Очакваха ме като ранен дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.

24 Усмихвах им се, когато бяха унили, и светлото ми лице не помрачаваха.

25 Определях им пътя, седях като цар сред войска и ги ръководех като утешител на плачещи.“

30

1

„А сега ми се присмиват по-младите от мене, тези, чиито бащи не биха били достойни да ги поставя заедно с кучетата на дребния си добитък.

2 За какво ми биха били силата и силата на техните ръце? Изчезнала е тяхната пълна сила.

3 От недостиг и глад изтощени, огризват сухи корени в степта, храсталак по пусти места и в пустинята,

4 късат храст със соленовидни листа и корени на гениста им служат за хляб.

5 Прогонват ги от обществото, викат по тях като по крадци,

6 за да живеят в ужасни пещери, в кухини, пълни с прах и скални дупки.

7 Викат между храстите, врат се под трънаците —

8 подли и безименни човеци, измет на земята.

9

На тези станах подигравателна песен и прицел за бръщолевене.

10 Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят в лицето ми.

11 Тъй като Бог развърза юздата и ме прегъна, те смъкнаха задръжките на устата си.

12 Отдясно се надига тълпа, хвърлят камъни по краката ми, насочват гибелните си пътища срещу мене,

13 а прекъснаха моя път, спомогнаха за моята гибел и нямаха чужда помощ за това.

14 Дойдоха при мене като през широк пролом, бурно се нахвърляха срещу мене като през опустошено място.

15 Ужаси ме връхлетяха; достойнството ми се разсея като вятър и благополучието ми отмина като облак.

16

И сега у мене се топи душата ми; дни на беда ме притиснаха.

17 Нощем ме пронизва болка в костите, боли ме, не ми дава покой.

18 С всичка сила бива съблечена дрехата ми; Той ме стяга като отвора на ризата ми.

19 Хвърли ме в калта и аз станах като прах и пепел.

20 Викам към Тебе и не ми отговаряш; стоя, а Ти само ме гледаш.

21 Ти стана жесток към мене, със силната Си ръка враждуваш против мене.

22 Ти ме вдигна, остави ме да се нося по вятъра и ме съсипваш под шума на гърма.

23 Да, зная, че ще ме докараш до смъртта — в дома, където се събират всички живи.

24

Наистина, при опустошение няма ли Той да простре ръка и не се ли вика в беда?

25 Не съм ли плакал за онзи, който беше в тежко притеснение, не е ли скърбяла душата ми за бедните?

26 Чаках добро, а дойде зло, надявах се на светлина, а дойде мрак.

27 Моите вътрешности се бунтуват и не се уталожват, постигнаха ме дни на скърби.

28 Ходя мрачен, без утеха, ставам в събранието и викам.

29 Станах брат на чакалите и приятел на щраусите.

30 Кожата по мене е почерняла и моите кости изгоряха от жега.

31 Свиренето ми на арфа стана тъжно и флейтата ми издава плачевен глас.“

31

1

„Договор сключих с очите си да не поглеждам девица.

2 Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините?

3 Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника?

4 Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?

5

Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама,

6 нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност.

7 Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно,

8 нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.

9

Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си,

10 нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея,

11 защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд;

12 защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.

13

Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене,

14 какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря?

15 Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба?

16

Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят?

17 Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак?

18 Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел.

19 Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха,

20 не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета?

21 Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите,

22 нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя,

23 тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.

24

Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: „Ти си мое упование?“

25 Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила,

26 ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви,

27 прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка —

28 това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.

29

Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие?

30 Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот.

31 Не казваха ли хората от шатрата ми: „Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?“

32 Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник.

33 Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина,

34 понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.

35 Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък.

36 Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си.

37 Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.

38

Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене,

39 ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните,

40 нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик — бурени.“

Край на думите на Йов.

32

1

Когато тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото в своите очи той беше прав,

2 разпали се гневът на Елиуй, син на Варахиил, вузитец от Рамовия род. Той се разгневи на Йов, понеже този изкарваше себе си прав пред Бога,

3 а гневът му се разпали против тримата му приятели затова, че не намериха отговор, но обвиняваха Йов.

4 Елиуй чакаше, докато Йов говореше, понеже всички бяха по-стари от него.

5 Когато Елиуй видя, че тримата мъже не знаят какво да отговорят, гневът му се разпали.

6

Тогава Елиуй, син на Варахиил, вузитец, в отговор каза: „Аз съм млад на години, а вие сте стари. Затова се сдържах боязливо да изявя пред вас моите познания.

7 Аз си казвах: „Нека дните говорят и нека многолетието поучава на мъдрост.“

8 Все пак у човека има дух и диханието на Всемогъщия го вразумява.

9 Възрастните не са винаги мъдри, правото не разбират само старците.

10 Затова казвам: изслушайте ме! Ще ви съобщя мнението си.

11

Ето чаках вашите думи, вслушвах се в умните ви мисли, докато търсехте точни думи.

12 С внимание ви проследявах и ето никой не се противопостави на Йов и никой от вас не отговори на думите му.

13 Не казвайте: „Намерихме мъдростта: нека Бог го опровергае, а не човек.“

14 Ако той би отправил думите си към мене, не щях да му отговоря с вашите думи.

15

Смутени стоят, не отговарят вече. Свършиха се думите им.

16 Трябва ли да чакам, понеже те не говорят, стоят и повече не отговарят?

17 Ще отговоря и аз от своя страна. Така и аз ще изявя това, което зная,

18 понеже съм пълен с мисли и Божият дух у мене напира.

19 Ето вътрешността ми е като неотпушено вино, готова е да се пръсне като нови мехове.

20 Нека говоря и ще си поема въздух, ще отворя устните си и ще отговоря.

21 Няма да гледам на лице и никого няма да лаская,

22 защото не умея да лаская: иначе моят Творец би ме наказал веднага.“

33

1

„И така, Йов, слушай речта ми и обърни внимание върху всички мои думи!

2 Ето отварям устата си, езикът ми говори в устата ми.

3 От искрено сърце говоря и устата ми ще произнесе чиста истина.

4 Божият Дух ме е създал и Духът на Всемогъщия ме е оживил.

5 Ако можеш, отговори ми; приготви се и застани пред мене.

6 Ето пред Бога аз съм равен на тебе и аз съм взет от глина.

7 Затова страх пред мене не може да те смути и товар от мене няма да те притиска.

8

Да, ти каза пред моите уши и аз чух да прозвучават думите:

9 „Чист съм, без грях, без петно и нямам вина,

10 а Той търси предлози против мене и ме гледа като враг.

11 Краката ми постави в стегалки и следи всичките ми пътища.“

12

Ето в това ти не си прав и затова ти отговарям, понеже Бог превъзхожда човека.

13 Защо спориш с Него затова, че Той не ти дава отговор за Своите дела?

14 Но Бог говори веднъж и два пъти — но на това не се обръща внимание.

15 Насън, в нощно видение, когато хората потъват в дълбок сън и когато дремят в леглото,

16 тгава Той отваря ухото на човека и на даденото от Него наставление полага печат,

17 за да отклони човека от някое дело и да премахне от него гордостта,

18 за да спаси душата му от пропаст и живота му от смъртоносно оръжие.

19 А човек бива вразумяван и чрез страдание в леглото, и с постоянна болка в неговите кости.

20 Хлябът става противен на живота му и душата му се отвръща от любимото ястие.

21 Неговата плът чезне, повече не се вижда и костите му, които иначе не се виждат, се оголват.

22 Животът му се приближава до гроба, животът му — към смъртния край.

23 Ако има над него ангел осредник, един от многото ангели, за да показва на човека кое е правилно,

24 тогава Бог ще се умилостиви над него, ще каже: „Освободи го да не потъва в гроба. Откупа за него намерих.“

25 Тогава плътта му ще процъфти като на младини; той ще се върне към дните на младостта си.

26 Ще се помоли на Бога и Той ще се умилостиви над него, така че ще поглежда лицето му с радост и ще възвърне на човека справедливостта му.

27 Той ще пее на хората и ще казва: „Грешил съм и правдата съм изкривявал, и не ми се въздаде.

28 Той избави душата ми от слизане в гроба и животът ми вижда светлина.“

29

Ето всичко това Бог прави два-три пъти с човека:

30 да спасява душата му от гроба, за да блесне светлината на живота му.

31 Йов, внимавай и ме слушай, мълчи, а аз ще говоря!

32 Ако у тебе има думи, дай ми отговор! И говори, защото бих желал да се оправдаеш.

33 Ако ли не, слушай ме! Мълчи и ще те науча на мъдрост.“

34

1

Тогава Елиуй продължи да говори:

2 „Чуйте, вие, мъдри, речта ми, слушайте ме, вие, знаещи!

3 Защото ухото проверява думите, така както небцето — вкуса на ястието.

4 Нека изследваме за нас правото, да познаем кое е доброто.

5 Ето Йов казва: „Аз съм прав, но Бог ме лиши от съд.

6 Трябва ли да отрека с лъжа своето право? Раната ми е неизцерима — без вина.“

7 Кой човек е като Йов, който пие хулите като вода,

8 общува със злосторници и ходи с нечестиви?

9 Защото беше казал: „Човек няма полза, когато върши приятното за Бога.“

10

Затова чуйте ме, разумни мъже! У Бога не може да има неправда и у Всемогъщия нечестие,

11 понеже Той въздава на човека според това, което е вършил, и човек си го получава според постъпките си.

12 Наистина Бог не върши нечестие и Всемогъщият не изкривява съда.

13 Кой Му повери земята и Му е възложил грижата за цялата Вселена?

14 Ако Той би обърнал сърцето Си към Себе Си и би привлякъл Своя Дух и диханието само към Себе Си,

15 всяко живо същество щеше да загине веднага и човекът щеше да се върне в праха.

16

И ако имаш разум, чуй това и ухото ти да обърне внимание върху гласа на думите ми!

17 Наистина може ли да управлява онзи, който мрази правото? Тогава можеш ли да обвиниш Всеправедния?

18 Може ли да се каже на царя: „Ти си негодяй“, а на князете: „Вие сте нечестиви“?

19 Но Той не гледа и на лицата на князете и не предпочита богат пред беден, защото всички те са дело на ръцете Му.

20 Те умират внезапно, посред нощ; разбунтува се народът и те изчезват; силния Той отстранява не с човешка сила.

21

Защото очите Му бдят над пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки.

22 Няма мрак, нито смъртна сянка, където биха могли да се укрият злосторниците.

23 И така, Той повече няма нужда да възлага на човека да отиде при Него на съд.

24 Той съкрушава силните без изследване и поставя други на техни места,

25 защото Той проследява техните дела и ги поразява нощем, и те биват унищожени.

26 На място, където всички виждат, Той ги наказва, подобно на престъпници,

27 понеже са се отклонили от Него и не спазват всички Негови пътища,

28 така че до Него дойде викът на бедните и Той чу стенанието на потиснатите.

29 Държи ли се Той спокойно, никой не може да Го обяви за виновен; скрие ли лицето Си, кой може да Го види — било за един народ, било за един човек,

30 така че нечестив човек да не царува за съблазън на народа.

31

Пред Бога трябва да се говори: „Възгордях се, няма вече да греша,

32 За това, което не виждам, Ти ме научи. Ако съм допуснал беззаконие, няма да продължа да го върша.“

33 Трябва ли Бог да въздава според твоето мнение, понеже ти отхвърли това? Ти трябва да избираш, не аз. Каквото знаеш, това говори!

34 Ще ми кажат разумните хора, както и мъдрият човек, който ме е слушал:

35 „Йов не говореше умно и думите му не са разумни.“

36 Нека той да бъде подлаган непрестанно на изпитание според отговорите му, свойствени на зли хора,

37 понеже към греховете си прибавя нечестие, между нас си устройваше да му пляскат одобрително с ръце и умножава думите си против Бога.“

35

1

Елиуй продължи да говори и каза:

2 „Смяташ ли за правилно това, което изрече: „По-прав съм от Бога“,

3 както и това, че казваш: „Каква ми е ползата от невинността и каква ми е изгодата, ако бих грешал?“

4 Аз ще отвърна с думи — на тебе и на приятелите ти с тебе.

5 Погледни небето и виж, взри се в облаците високо над тебе!

6 Ако си съгрешил, какво Му причиняваш? И ако престъпленията ти са много, какво ще Му направиш?

7 Ако си праведен, какво Му даваш или какво Той получава от ръката ти?

8 Грехът ти засяга човек като тебе, а вършиш ли справедливото, за човешки син е.

9

Потисканите викат от многото потисници и поради насилието на силните зоват за помощ,

10 но никой не казва: „Къде е Бог, моят Творец, Който дава помощ през нощта,

11 Който ни поучава повече, отколкото добитъка по земята, и ни вразумява повече от птиците в небето?“

12 Там те викат, но Той не им отговаря поради гордостта на злите хора.

13 Да, наистина напразно викат и Всемогъщият не взима под внимание това.

14 Въпреки че казваш, че не Го виждаш, но съдът е пред Него и ти го очаквай.

15 А сега, понеже Той не проявява гнева Си и не обръща твърде внимание на гордост,

16 затова Йов отвори лекомислено устата си и безразсъдно лее думи.“

36

1

Елиуй продължи да говори и каза:

2 „Почакай ме малко и ще те поуча! Понеже имам още какво да кажа за Бога.

3 Ще започна мисълта си отдалече и ще въздам на своя Творец справедливост,

4 понеже думите ми не са измама, но пред тебе стои съвършен в познанията.

5

Ето Бог е мощен и все пак не отхвърля духовно силен.

6 Той не оставя нечестив човека жив, но на потиснатите въздава правото.

7 Не отвръща очи от праведните, но ги поставя с царе на престол завинаги и те се въздигат.

8 Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,

9 Той им напомня за техните дела и нечестия, понеже са се възгордели,

10 и отваря ушите им за предупреждение, и им казва, че трябва да се обърнат от греха.

11 Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в благополучие и годините си в радост.

12 Ако не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.

13

Но нечестивите таят у себе си ярост, не Му се молят, когато Той ги окове.

14 Затова диханието им свършва на младини, а животът им е като на ханаанските храмови блудници.

15 Бог спасява бедния в неволята му и когато е потиснат, отваря му ухото.

16 И тебе би изтръгнал от теснотата на простора, където няма притеснение и поставеното на трапезата е богато на тлъстина.

17

Но изпълваш ли се с вина за нечестие, ще те постигнат съд и осъждане.

18 Не оставяй гневът да те подведе към хула и да те съблазни богат жертвен откуп.

19 Ще обърне ли внимание Бог на твоето богатство? Не, нито на златото, нито на мощната ти сила.

20 Не жадувай онази нощ, в която народите се изтребват.

21 Пази се, не се поддавай на нечестие, което ти си избрал пред бедата.

22

Ето Бог е възвишен по силата Си и кой би могъл да даде поучение като Него?

23 Кой би могъл да Му посочи Неговия път? Кой би могъл да каже: „Ти постъпваш несправедливо?“

24 Помни това, за да прославяш делата Му, които хората възпяват.

25 Всички хора могат да ги видят, ако и човек да ги съзре отдалече.

26 Ето Бог е велик и непознаваем, броят на годините Му е неизследим.

27 Той извлича капките от морето; в мъглата те се изливат в дъжд.

28 Те капят от облаците и се изливат изобилно върху хората.

29 И все пак, кой би могъл да разбере широтата на облаците, гърма от Неговата шатра?

30 Ето Той разпростира над тях Своята светлина и покрива морските дълбини в мрак.

31 От тях Той съди народите, дава им храна в изобилие.

32 В дланите Си Той крие светкавица и ѝ заповядва кого да удари.

33 Нейният гръм я известява, самият добитък също усеща, че тя идва.“

37

1

„И от това трепери сърцето ми и трепка от мястото си.

2 Слушайте, слушайте бушуването на гласа на Бога, трясъка, който излиза от устата Му.

3 Той го разгръща по цялото небе да гърми, а светкавицата Си — до краищата на земята.

4 След Него реве гърмът, гърми с мощния Му глас. Той не задържа светкавицата, когато се чуе Неговият гръм.

5 Бог гърми с чудния Си глас, върши велики дела, които не разбираме.

6 Защото Той казва на снега: „Падай на земята!“, и на проливния дъжд властно: „Изливай се още по-силно!“

7 Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят Неговите дела.

8 Тогава звярът отива в убежището си и си остава в леговището.

9 От юг идва буря, от север — студ.

10 От Божието духване се образува лед и широката водна повърхност се втвърдява.

11 И с влага натоварва облаците и облаците пръскат светкавиците Му.

12 И според замислите Му те тръгват насам-натам, за да изпълнят Неговата заповед по краищата на земята,

13 било за наказание на земята Му или за милост — така ги изпраща.

14

Ти, Йов, вслушай се в това, стой и размишлявай за Божиите чудеса!

15 Знаеш ли как Бог се разпорежда с тях, как се появява светкавица от Неговия облак?

16 Разбираш ли как висят облаците — това чудо на Всесъвършения в знанието?

17 Ти, който се потиш в дрехата си от жеги, когато земята притихне при южния вятър,

18 ти ли разпростря с Него облаците, твърди като излято метално огледало?

19 Научи ни какво да Му кажем! Поради помрачение нищо не можем да представим.

20 Ще Му бъде ли казано: „Аз искам да говоря?“ Би ли казал някой, че би искал да загине?

21 А сега светлината не се вижда, макар тя ярко да блести зад облаците, но след като вятър премине и ги прочисти.

22 От север идва златното влияние, а Бог е Сам обкръжен с величие, което внушава благоговение.

23 Всемогъщият е непостижим. Велик е по сила, по съд. Богат на справедливост, Той не угнетява.

24 Нека поради това хората да благоговеят пред Него и Той да бъде почитан от всички мъдри по сърце!“

38

1

След като Елиуй престана да говори, Господ отговори на Йов от бурята и каза:

2 „Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание?

3 Препаши кръста си като героичен мъж! Ще те питам и ти Ми отговаряй!

4

Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Обясни, ако знаеш.

5 Кой е определил размерите, нима знаеш това? Или кой е опъвал по нея въже за измерване?

6 На какво са закрепени основите и, и кой е положил крайъгълния ѝ камък,

7 когато утринните звезди ликуваха и всички Божии ангели възклицаваха?

8

Кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе като от майчина утроба,

9 когато превърнах облаците в негово облекло, а мъглата — в негови пелени,

10 когато му утвърдих Моя наредба и поставих ключалки и врата?

11 Тогава казах: „Дотук ще дойдеш, но не по-нататък, и тук ще се разбиват твоите горди вълни!“

12

Заповядвал ли си през живота си на утринта? Посочвал ли си на зората мястото ѝ,

13 за да обгърне краищата на земята и да прогони нечестивите?

14 Тя се изменя като глина под печат и застава като оцветена дреха.

15 На нечестивите ще се отнеме светлината им и ще се сломи вдигнатата им ръка.

16

Достигал ли си морските извори и изследвал ли си бездната?

17 Отваряла ли се е за тебе вратата на смъртта и видял ли си вратата на смъртната сянка?

18 Разглеждал ли си ширините на земята? Кажи, ако знаеш всичко!

19

Къде е пътят към обиталището на светлината и къде е мястото на тъмнината?

20 Водиш ли ги до тяхната граница, познаваш ли пътеките към техния дом?

21 Нима ти знаеш това, понеже тогава си бил роден и броят на дните ти е голям.

22

Идвал ли си в хранилищата на снега и виждал ли си хранилищата на градушката,

23 които пазя за злополучно време, за ден на борба и на битка?

24 Къде е пътят, по който светлината се разлива, където източният вятър се разнася по земята?

25

Кой разделя проливния дъжд на потоци и прави път за буреносни облаци,

26 за да вали дъжд върху безлюдната земя, върху пустинята, където няма човек,

27 за да насища пустинята и степта и за да поникне зеленина?

28

Дъждът има ли баща и кой поражда капките на росата?

29 От чия утроба излиза ледът, а небесния скреж — кой го ражда?

30 Водите се втвърдяват като камък и повърхността на морската бездна замръзва.

31

Можеш ли да вържеш връзките на Плеядите и да отвържеш вървите на Орион?

32 Можеш ли да извеждаш съзвездията навреме и да водиш Мечката с нейните деца?

33 Знаеш ли законите на небето, ти ли установи неговото господство над земята?

34

Можеш ли да надигнеш гласа си до облаците, за да те покрие изобилно вода?

35 Можеш ли да пращаш светкавици, така че те да тръгнат и да ти кажат: „Ето ни?“

36 Кой влага мъдрост в тъмните облаци или кой е вложил в петела досетливост?

37 Кой може да преброи облаците с мъдростта си и да излее небесните водни мехове,

38 когато прахта става като излята и буците се слепват?

39

Ти ли ловиш плячка за лъвицата и можеш ли да заситиш глада на лъвчетата,

40 когато те почиват в леговищата, лежат под сянка в засада?

41 Кой дава на враната храната ѝ, когато малките ѝ викат към Бога, обикаляйки без храна?

39

1

Знаеш ли времето, когато скалните кози раждат, и забелязал ли си кога елените са в родилна болка?

2 Можеш ли да преброиш месеците на тяхната бременност? И знаеш ли времето, когато раждат?

3 Те се превиват, раждат своите малки, освобождават се от болките.

4 Техните рожби заякват, порастват на воля, отиват и не се връщат при тях.

5

Кой е дал свобода на дивия осел? Кой е развързал връзките на степния осел,

6 на който съм дал пустинята за дом и солната степ — за жилище.

7 Той се присмива на градския шум, не чува гласа на подкарващия го,

8 претърсва планините, своята паша, и търси всякаква зеленина.

9

Ще поиска ли дивият бик да ти служи и ще пренощува ли на твоите ясли?

10 Можеш ли да привържеш дивия бик с въже към браздата? Ще разорава ли нивата след тебе?

11 Ще се довериш ли на него, понеже силата му е голяма, и ще разчиташ ли в работата си на него?

12 Ще му повярваш ли, че ще се върне при поникналото зърно и ще го донесе на твоето място за вършеене?

13

Женската на щрауса маха с криле радостно, но може ли да лети с тях като щъркела?

14 Тя оставя яйцата си на земята и в горещия пясък ги съгрява,

15 но забравя, че крак може да ги смаже и диво животно да ги стъпче.

16 Сурова е към малките си, като да не са нейни, и не се страхува, че трудът ѝ може да е напразен.

17 Защото Бог е пожелал да не ѝ даде мъдрост и не я е надарил с разум.

18 Затича ли се нависоко, тя се присмива на коня и на ездача му.

19

Ти ли даде сила на коня и украси неговата шия с грива?

20 Можеш ли да направиш той да скача като скакалец? Неговото величествено пръхтене всява страх.

21 Той рови с крак долината и се радва, благодарение на силата си отива срещу оръжие.

22 Надсмива се на страха и не се плаши, и не се стъписва пред меч.

23 Над него звънти колчан и бляскат копия.

24 В порив на луд бяг налапва пръст, при звука на тръба не остава спокоен.

25 Щом като прозвучи тръба, почва да цвили и отдалеч усеща битката, гръмовния глас на князете и бойния вик.

26

Чрез твоя ли разум хвърчи соколът и разперва крила на юг?

27 По твоя ли дума орелът се издига нависоко да свие своето гнездо?

28 Той живее на скала и обитава зъбера ѝ и канарите.

29 Оттам си съглежда храна и очите му гледат надалече.

30 Малките му се хранят стръвно, пият кръв; където има трупове, там е и той.“

40

1

В отговор Господ продължи да говори на Йов:

2 „С Мене ли, Всемогъщия, искаш да спориш? Онзи, който обвинява Бога, той трябва да даде отговор!“

3

Тогава Йов отговори на Господа и каза:

4 „Виж, твърде съм нищожен. Какво трябва да Ти отговоря? Ръката си поставям на своята уста.

5 Веднъж говорих и няма да отговарям, два пъти дори говорих, но повече няма.“

6

От бурята Господ каза на Йов в отговор:

7 „Препаши кръста си като героичен мъж, Аз ще те питам, а ти ми отговаряй!

8 Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, за да оправдаеш себе си?

9 Твоята ръка като Божията ли е? И можеш ли да извисиш гръмовит глас като Бога?

10

Със слава и величие се украси тогава и се облечи в блясък и великолепие!

11 Излей потока на своя гняв, погледни всичко, което е горделиво, и го унизи!

12 Погледни всичко, което е високомерно, и го принизи, смажи нечестивите на тяхното място!

13 Зарий ги всички заедно в праха на нищожеството и забули лицата им в мрак.

14 Тогава ще те възхваля, понеже твоята десница те спасява.

15

Ето бехемота, който съм създал, както и тебе! Трева пасе той като вол.

16 Ето неговата сила е в бедрата му и неговата мощ е в мускулите на корема му.

17 Размахва като кедър опашката си, сухожилията на бедрата му са преплетени.

18 Костите му са като бронзови тръби, а кокалите му са като железни колове.

19

Той е първенец на Божиите творения. Само Този, Който го е създал, може да приближи меча си до него.

20 Планините му носят храна и всички диви животни играят край него там.

21 Той си почива под лотосови храсталаци, в убежище от тръстика и в тресавище.

22 Лотосовите стъбла го покриват със сянка, върби край потока го прикриват.

23 Ето когато реката бушува, той не бърза; остава спокоен, дори Йордан да се влива в устата му.

24 Кой би застанал насреща му и би прокарал ловно въже през ноздрите му?

25

Можеш ли да ловиш левиатан с въдица и с връв да вържеш езика му?

26 Ще прекараш ли през носа му тръстикова връв? Ще пробиеш ли бузата му с кука?

27 Ще ти се моли ли много, ще ти говори ли кротко?

28 Ще сключи ли съюз с тебе? Ще го вземеш ли завинаги за свой роб?

29 Ще се забавляваш ли с него като с птичка? Може ли да го вържеш на връв заради своето момиче?

30 Ще го спазаряват ли риболовци, ще го делят ли между търговци?

31 Можеш ли да намушкаш кожата му с остриета и с риболовен харпун — неговата глава?

32 Опитай, постави ръката си на него! Помни за борбата! Не прави това повторно!

41

1

Ето твоята надежда е лъжлива. Неговият поглед ще те повали.

2 Никой няма да се осмели да го дразни. А кой би устоял пред Мене?

3 Кой Ми е послужил по-напред, та Аз да му върна? Под цялото небе всичко е Мое.

4

Няма да премълча за частите на бехемота, за силата и неговата красота.

5 Кой може да отгърне горната му дреха? Кой ще се промъкне в двойната му броня?

6 Кой може да отвори вратата на лицето му? Около зъбите му — ужас!

7 Яки щитове на гърба му, скрепени като със здрав печат.

8 Един до друг се допират, никакъв въздух не прониква между тях.

9 Здраво се държат един до друг, затворени са един към друг и не се отделят.

10 Когато киха, той излъчва светлина и очите му са като ресниците на зората.

11 От устата му излизат пламъци, като огнени искри изскачат.

12 От ноздрите му излиза пара като от врящо гърне и котел.

13 Дъхът му разпалва въглищна жар и от устата му излиза пламък.

14 На врата му обитава сила и неговото лице всява ужас.

15 Месестите части на корема му са съединени плътно; като слети са — не помръдват.

16 Сърцето му е твърдо като камък, яко като долен мелничен камък.

17 Когато се надига, юнаци се разтреперват, в смущение отстъпват.

18 Улучи ли го, мечът не издържа, нито копието, ни изстрел, ни острие на стрела.

19 За слама смята желязото, за гнило дърво — бронза.

20 Синът на лъка — стрелата, няма да го обърне в бягство; в слама се превръщат за него камъните за прашка.

21 Като сламка посреща боздугана и се присмива на фученето на копието за хвърляне.

22 Под него има остри отломки и лежи той в калта като в диканя.

23 Водната дълбочина той прави да ври като котел и морето превръща в гърне за мас.

24 След себе си оставя светла пътека; бездната изглежда като сребърносива.

25 На земята няма подобен на него, създаден да бъде безстрашен.

26 На всичко, което е високо, гледа с презрение; цар е на всички горди хищници.“

42

1

Тогава Йов в отговор каза на Господа:

2 „Познах, че Ти всичко можеш и че няма замисъл, който не можеш да осъществиш.

3 Ти каза: „Кой е този, който омрачава Провидението с думи без познание?“ Ето защо аз говорих, без да разбирам, за чудни на мене дела, които не познавах.

4 Ти каза още: „Послушай и Аз ще говоря, и каквото питам, обясни Ми!“

5 Слушал бях с ухо за Тебе от мълва, а сега очите ми Те виждат.

6 Затова се отричам и се разкайвам в прах и пепел.“

7

И след като изказа тези думи към Йов, Господ каза на Елифаз Теманеца: „Моят гняв се разпали против тебе и твоите двама приятели, понеже вие не говорихте за Мене така искрено, както моят служител Йов.

8 А сега вземете седем бика и седем овена, идете при моя служител Йов и принесете всеизгаряне за вас. Моят служител Йов трябва да се помоли за вас, защото само неговата молитва ще приема, за да не ви въздам наказание, тъй като не говорихте за Мене така искрено, както Моят служител Йов.“

9 Елифаз Теманец, Вилдад Савхеец и Софар Наамец отидоха и направиха така, както Господ им заповяда. И Господ прие Йов.

10

Господ обърна съдбата на Йов, след като той се помоли за приятелите си. И Господ даде на Йов двойно повече от онова, което той имаше по-рано.

11 Тогава дойдоха при него всичките му братя и всичките му сестри, и всичките му познати. Те ядоха с него хляб в дома му, изказаха му съчувствие и го утешаваха за всичкото зло, което Господ му бе изпратил. И дадоха му всеки по една кешита и по един златен пръстен.

12

И Господ благослови следващите години на живот на Йов: той имаше четиринадесет хиляди глави дребен добитък, шест хиляди камили, хиляда впряга едър добитък и хиляда ослици.

13 Имаше и седем синове и три дъщери.

14 И нарече първата Йемима, втората — Кециа, и третата — Керен Хапух.

15 И по цялата земя нямаше толкова красиви жени като дъщерите на Йов. И техният баща им даде наследствени части между братята им.

16

И живя Йов сто и четиридесет години и видя синове и внуци от четири поколения.

17 Тогава Йов умря стар и сит на живот.