1

1

След смъртта на Иисус израилтяните се допитаха до Господа с думите: „Кой от нас пръв да потегли, за да воюва против ханаанците?“

2 Тогава Господ отговори: „Юда да потегли първи. Ето Аз вече предавам тази земя под негова власт.“

3 А мъжете от племето на Юда казаха на мъжете от братовото племе на Симеон: „Потеглете заедно с нас към областта, която ни е определена с жребий, за да воюваме с ханаанците. След това ние ще потеглим заедно с вас към определената ви с жребий област.“ Така Симеоновото племе тръгна с тях.

4 Тогава мъжете от племето на Юда потеглиха. Господ предаде ханаанците и ферезейците под тяхна власт и те избиха десет хиляди души от тях във Везек.

5 В град Везек се натъкнаха на цар Адони-Везек, воюваха с него и разбиха ханаанците и ферезейците.

6 Адони-Везек побягна, но те го подгониха, хванаха го и отсякоха палците на ръцете и на краката му.

7 Тогава Адони-Везек каза: „Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката си са събирали трохи под трапезата ми; както съм правил аз, така ми въздаде и Бог.“ Доведоха го в Йерусалим, където и умря.

8

Мъжете от племето на Юда воюваха против Йерусалим, превзеха го и го поразиха с меч, града предадоха на огън.

9 След това те тръгнаха да воюват с ханаанците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.

10 Те воюваха също с ханаанците, които живееха в Хеврон — името на Хеврон по-рано беше Кириат-Арба; те убиха Шешай, Ахиман и Талмай .

11

Оттук потеглиха против жителите на Давир — името Давир по-рано беше Кириат-Сефер.

12 Тогава Халев каза: „Този, който порази Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам за жена дъщеря си Ахса.“

13 Превзе го Готониил, син на Кеназ, по-малкия брат на Халев. Затова Халев му даде за жена дъщеря си Ахса.

14 Когато тя беше доведена при него, Готониил я уговори да измоли от баща си една нива. Тогава тя слезе от осела. Халев я попита: „Какво искаш?“

15 Тя му отговори: „Прояви към мене благоволение — понеже ти ми даде южна суха земя, дай ми сега и водни извори.“ Затова Халев ѝ даде горните извори и долните извори.

16

Потомците на кенееца Йотор, тъст на Мойсей, тръгнаха от Града на палмите заедно с юдеите за юдейската пустиня, която е на юг от Арад, дойдоха и се заселиха сред народа.

17 Мъжете от племето на Юда потеглиха заедно със сънародниците си от племето на Симеон и поразиха ханаанците, които живееха в Цефат, обрекоха града на изтребление и нарекоха този град Хорма.

18 Мъжете от племето на Юда превзеха също така и Газа с околностите ѝ, Аскалон с околностите му, както и Екрон с околностите му .

19 Господ беше с мъжете от племето на Юда. Така завладяха планината, но не можаха да прогонят жителите на долината, защото те имаха железни колесници.

20 А на Халев те дадоха Хеврон, както бе говорил Мойсей , и Халев изгони оттам тримата синове на Енак.

21 Но мъжете от племето на Вениамин не можаха да прогонят йевусейците, които живееха в Йерусалим. Затова и до днес йевусейците живеят заедно с вениаминците в Йерусалим.

22

Също и мъжете от племето на Йосиф потеглиха против Ветил и Господ беше с тях.

23 Те пратиха хора да огледат Ветил; а името на града беше по-рано Луз.

24 Съгледвачите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: „Покажи ни откъде може да се влезе в града и ние ще проявим милост към тебе.“

25 Той им показа входа на града и те поразиха града с меч, а този човек с всичките му роднини оставиха живи.

26 Този човек отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз. Това е името му и до днес.

27

Но Манасиевото племе не можа да прогони жителите на Бет-Сан и принадлежащите му области, жителите на Таанах и принадлежащите му области, жителите на Дор и принадлежащите му области, жителите на Ивлеам и принадлежащите му области, жителите на Мегидон и принадлежащите му области. Така ханаанците успяха да останат да живеят в тази земя.

28 А когато израилтяните станаха силен народ, наложиха на ханаанците принудителен труд, но не ги прогониха съвсем от страната.

29

Ефремовото племе също не можа да прогони живеещите в Газер ханаанци; и ханаанците живееха в Газер между тях.

30

Завулоновото племе също не можа да прогони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол и ханаанците живееха между тях, но бяха подложени на принудителен труд.

31

Асировото племе също не можа да прогони жителите на Ако, нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов.

32 Затова от Асировото племе живеят между местните жители, ханаанците, понеже не ги прогониха.

33

Също и Нефталимовото племе не можа да прогони жителите на Ветсамис и на Бет-Анат и затова живее заедно с местните жители, ханаанците. Но все пак жителите на Ветсамис и на Бет-Анат бяха подложени на принудителен труд.

34

Аморейците принудиха мъжете от Дановото племе да се оттеглят в планинската област, понеже не им позволяваха да слизат в равнината.

35 Така аморейците успяха да останат да живеят в планината Херес , в Айалон и Шаалвим. Но по-късно Йосифовото племе ги победи и те също бяха подложени на принудителен труд.

36

Границите на аморейците се простираха от възвишението Акравим към Села и по-нататък.

2

1

Ангел от Господа дойде от Галгал в Бохим и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви въведох в тази земя, за която се бях клел на праотците ви с думите: „Няма да наруша Своя завет с вас довека.

2 Но вие не сключвайте съюз с жителите на тази земя , а разрушете жертвениците им.“ Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?

3 Затова и Аз казах: „Няма да ги прогоня пред очите ви и те ще ви бъдат за падение, като постоянна съблазън за почитане на боговете им“.“

4 Когато Господният ангел каза тези думи пред всички израилтяни, народът заплака с висок глас.

5 Поради това и нарекоха това място Бохим . Там те принесоха жертва на Господа.

6

След като Иисус разпусна народа, израилтяните си заминаха — всеки в своето наследство, за да завладеят тази земя.

7 Народът служи на Господа през всички дни на Иисус и през всички дни на старейшините, които надживяха Иисус и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той извърши за Израил.

8 Иисус, син Навинов, Господен служител, умря на сто и десет години.

9 Погребаха го в областта на неговото наследство в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планината Гааш.

10 Също и цялото това поколение се прибра при предците си. Но последва друго поколение, което не познаваше Господа и делата Му, които бе извършил за Израил.

11

Тогава израилтяните започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа, като се покланяха на ваали.

12 Така те изоставиха Господа, Бога на предците си, Който ги бе извел от египетската земя, и последваха други богове — боговете на племената около тях. Започнаха да им се покланят и разгневиха Господа;

13 изоставиха Господа и започнаха да служат на божеството Ваал и на богинята Астарта.

14 Тогава гневът на Господа пламна против израилтяните и Той ги предаде под властта на грабители, които ги подложиха на грабеж, и ги предаде под робството на племената около тях, така че те вече не можеха да устояват пред враговете си.

15 Всеки път когато потегляха за битка, Господ беше против тях за зло, както им беше говорил Господ и както им се беше клел Господ. И те бяха много притеснени.

16

Но Господ въздигаше съдии, които ги спасяваха от насилието на техните грабители,

17 при все това те не се вслушваха и в съдиите, а се увличаха след други богове и на тях се покланяха. Скоро се отбиха от пътя, по който предците им вървяха, покорявайки се на Господните заповеди. Те не постъпваха така.

18 Когато Господ им въздигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ се смиляваше над тях поради стенанията им от онези, които ги угнетяваха и потискаха.

19 След смъртта на съдията те отново започваха да извършват още по-лоши дела от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят. Не изоставяха лошите си дела и упорстваха в лошия си път.

20 Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той каза: „Понеже този народ престъпва Моя завет, който сключих с предците им, и не се вслуша в Моя глас,

21 затова и Аз вече няма да прогонвам пред очите им нито един от народите, които остави Иисус при смъртта си,

22 за да подложа Израил на изпитание чрез тях — дали ще започнат да се придържат в пътя Господен и да ходят по него, както постъпваха предците им, или не.“

23 И така Господ остави тези народи, без да ги прогони веднага, и не ги предаде във властта на Иисус.

3

1

Ето народите, които Господ остави в страната, за да подложи чрез тях на изпитание всички онези израилтяни, които вече нищо не знаеха за всички войни, водени за Ханаан

2 — само за да знаят и да се научат да воюват следващите поколения на израилтяните, които по-напред не са ги знаели:

3 петима вождове на филистимците, всички ханаанци, сидонци и евейци, които живееха в планината Ливан, от планината Ваал-Ермон до входа в Емат.

4 Те бяха оставени, за да бъдат израилтяните подложени чрез тях на изпитание и да се разбере дали те се вслушват в заповедите на Господа, които Той бе заповядал чрез Мойсей на предците им.

5 Така израилтяните се заселиха между ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци и йевусейци,

6 вземаха си дъщерите им за жени и даваха дъщерите си на синовете им, като служеха на боговете им.

7

Израилтяните извършваха лоши дела пред Господа и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни вааловци и астарти.

8 Тогава гневът на Господа пламна против Израил и Той ги предаде във властта на месопотамския цар Хусарсатем, и израилтяните робуваха на Хусарсатем в продължение на осем години.

9 След това израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна спасител, който ги избави — Готониил, син на Кеназ, по-малък брат на Халев.

10 Господният Дух въздейства мощно над него и го въздигна като съдия над Израил. Той потегли на война против Хусарсатем и Господ му помогна, така че месопотамският цар Хусарсатем претърпя тежко поражение.

11 Тогава земята беше спокойна в продължение на четиридесет години. И Готониил, син на Кеназ, умря.

12

Израилтяните започнаха пак да извършват лоши дела пред Господа и Господ даде сила на моавския цар Еглон против израилтяните, понеже те извършваха лоши дела пред Господа.

13 Той събра при себе си амонци и амаликитци, потегли на война, та порази Израил и завладя Града на палмите.

14 Затова израилтяните робуваха на моавския цар Еглон в продължение на осемнадесет години.

15

Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ и Господ им въздигна за спасител Аод, син на Гера, от Вениаминовото племе, който беше левичар. Чрез него израилтяните изпратиха дарове на моавския цар Еглон.

16 Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под горната си дреха на дясното бедро,

17 и поднесе даровете на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек много дебел.

18 Когато Аод поднесе всички дарове и изпрати мъжете, които донесоха даровете,

19 върна се сам при каменните идоли, които са в Галгал, и каза: „Царю, имам тайно послание за тебе!“ Тогава царят заповяда да не се говори и всички, които стояха при него, излязоха.

20 Тогава Аод дойде при него — той седеше в прохладната си горна стая, която беше приготвена само за него. Аод каза: „Имам за тебе послание от Бога.“ Еглон се надигна от стола.

21 Аод простря лявата си ръка и взе меча от дясното си бедро и го прониза в корема му

22 толкова, че след острието влезе и дръжката. Тлъстината обхвана острието, така че Аод не можеше да извади от корема му меча, който излезе отзад.

23 Тогава Аод излезе в преддверието, затвори след себе си вратата на горната стая и я заключи.

24

След като излезе, слугите на Еглон дойдоха и видяха, че вратата на горната стая е заключена. Тогава си казаха: „Навярно той е по нужда в прохладната стая.“

25 Чакаха доста дълго, но напразно, защото той не отваряше вратата на горната стая. Затова взеха ключ и отключиха, и ето — господарят им лежеше мъртъв на земята.

26

Докато всички се чудеха, Аод избяга, мина покрай каменните идоли и се спаси в Сеират.

27 Когато пристигна там, той засвири с тръба на Ефремовата планина и израилтяните слязоха заедно с него от планината, а той вървеше начело.

28 И им каза: „Вървете след мене, защото Господ предаде вашите врагове, моавците, под ваша власт.“ Те тръгнаха след него, превзеха бродовете през Йордан откъм Моавската земя и не допуснаха никой да премине.

29 Тогава избиха около десет хиляди мъже от моавците, все здрави и силни воини, и никой не се избави.

30 Така в онзи ден моавците се покориха под властта на Израил. Тогава земята беше спокойна от врагове в продължение на осемдесет години.

31

След Аод дойде Самегар, син на Анат, който с волски остен изби шестстотин мъже от филистимците. Така и той допринесе за спасението на Израил.

4

1

След като Аод умря, израилтяните отново започнаха да извършват лоши дела пред очите на Господа.

2 Затова Господ ги предаде под властта на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисар, който живееше в Харошет-Гоим.

3 Тогава израилтяните викнаха към Господа за помощ, защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните в продължение на двадесет години.

4

В това време като съдия над Израил беше въздигната пророчицата Девора, жена на Лапидот.

5 Тя живееше под Деворината палма, между Рама и Ветил, в Ефремовата планина; при нея отиваха израилтяните за съд.

6 Девора изпрати пратеници до Варак, потомък на Авиноам, от Кедес в Нефталимовото племе, повика го и му каза: „Господ, Бог Израилев, заповядва: „Иди, възлез на планината Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от племената на Нефталим и Завулон.

7 А Аз ще насоча към тебе при потока Кисон военачалника на Явин — Сисар, както и неговите колесници и многобройната му войска, и ще го предам под твоя власт“.“

8 Варак ѝ отговори: „Ако дойдеш с мене, ще отида и аз; но ако не дойдеш с мене, няма да отида .“

9 В отговор тя каза: „Да, аз ще дойда с тебе. Но няма да бъде твоя славата при похода, на който отиваш, защото под властта на женска ръка Господ ще предаде Сисар.“ И така Девора пое на път и дойде заедно с Варак в Кедес.

10 Варак свика мъжете от племената на Завулон и Нефталим в Кедес и след него потеглиха десет хиляди мъже. Така също и Девора тръгна заедно с него.

11

А кенеецът Евер, Мойсеев сродник, който се беше отделил от кенейците, потомци на Ховав, разпъна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес.

12

И съобщиха на Сисар, че Авиноам, потомък на Варак, се е изкачил на планината Тавор.

13 Сисар призова всичките си деветстотин железни колесници, както и всички мъже, които бяха заедно с него, и потегли за битка от Харошет-Гоим при потока Кисон.

14 Тогава Девора каза на Варак: „Тръгни, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисар под твоя власт. Ето Сам Господ тръгва пред тебе!“ И така, Варак слезе от планината Тавор заедно с десет хиляди мъже.

15 Тогава Господ приведе в уплах Сисар пред меча на Варак и всичките му колесници и цялата му войска, и Сисар слезе от колесницата си и побягна пеша.

16 Варак преследва тези колесници и войската до Харошет-Гоим. Цялата войска на Сисар беше поразена от меч — не остана жив нито един.

17

А Сисар побягна пеша в шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер, защото между асорския цар Явин и племето на кенееца Хевер имаше приятелски отношения.

18 Тогава Яил посрещна Сисар и му каза: „Свърни, господарю мой, свърни при мене, не се бой.“ Когато той влезе при нея в шатрата, тя го покри с черга.

19 Сисар я помоли: „Дай ми да пия малко вода, жаден съм.“ Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го покри.

20 Сисар продължи: „Застани при входа на шатрата и ако някой дойде да те попита: „Има ли някой тука?“, ти отговори: „Няма.“

21 Яил, жената на Хевер, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, полекичка отиде при него и заби кола в слепите му очи, така че той се заби чак в земята. А Сисар беше дълбоко заспал от умора — така той издъхна.

22 След това се появи Варак, който преследваше Сисар. Яил го посрещна с думите: „Ела, ще ти покажа мъжа, когото ти търсиш.“ Когато той свърна при нея, ето Сисар лежеше мъртъв, с кол в слепите си очи.

23

Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин на израилтяните.

24 Израилтяните усилваха все повече и повече натиска си над ханаанския цар Явин, докато най-после го унищожиха.

5

1

Тогава Девора запя тази песен заедно с Варак, потомъка на Авиноам:

2

„Затова, че храбри воини предвождаха Израил,
затова че народът прояви усърдие —
прославете Господа!

3
Слушайте, царе, внимавайте, вождове!
Аз ще пея и свиря за възхвала на Господа,
на Господа, Бога Израилев.

4
Когато Ти, Господи, потегли от Сеир,
когато Ти тръгна от страната на Едом,
тогава земята се разтърси, от небето валеше дъжд
и от облаците се изляха води;

5
планините се топяха от присъствието на Господа —
самият Синай потрепери от присъствието на Господа, Бога Израилев.

6
В дните на Самегар, наследник на Анат,
в дните на Яил пътищата пустееха
и пътниците тогава вървяха по околни пътеки вместо по преки пътища.

7
Изчезнаха жителите по селата, изчезнаха сред Израил,
докато аз, Девора, не се въздигнах, докато не се въздигнах аз — майката на Израил.

8
Народът избра нови богове,
затова се разрази войната пред вратата му.
Видяха ли се щит и копие
сред четиридесет хиляди мъже от Израил?

9
Сърцето ми е към вас, храбри вождове на Израил,
към мъжете доброволци сред народа —
прославете Господа!

10
Вие, които гордо яздите на бели осли,
които седите на килими
и шествате по улиците — пейте песен!

11
Сред хорови песнопения при кладенци,
там, където черпят вода за стадата си —
там възхваляват спасителните дела на Господа,
спасителните дела на владичеството Му в Израил!
Тогава Господният народ потегли към портите.

12
Вдигни се, Деворо, вдигни се!
Запей песен!
Вдигни се и ти, Варак,
и води своите пленници, ти, потомък на Авиноам!

13
Дойдоха всички, които бяха още останали, присъединиха се към вождовете на Израил;
Господ ми подчини силните.

14
Тези, които са от корена на Ефремовото племе, тръгнаха против Амалик
след тебе, Вениамине, между твоето племе;
от Махира идваха вождове,
а от племето на Завулон — онези, които държаха жезъл.

15
Също и вождовете на Исахаровото племе заедно с Девора, както
и Исахар заедно с Варак,
се спуснаха пеша в долината.
В областите на Рувимовото племе
се правят дълги съвещания.

16
Защо си ми седнал между кошарите
и слушаш блеенето на стадата?
В областите на Рувимовото племе
ехтят силни прения.

17
Галаад обитава отвъд Йордан,
а защо племето на Дан седи в корабите?
Племето Асирово стои на морския бряг
и спокойно си живее при своите заливи.

18
Племето на Завулон е народ, изложил на смърт живота си,
както и племето на Нефталим — по полските височини.

19
Дойдоха царе, влязоха в битки,
тогава влязоха в битки ханаанските царе
в Танаах, при водите на Мегидон,
но плячка от сребро не взеха.

20
Звездите от небето воюваха,
воюваха с небесните си движения против Сисар.

21
Поток Кисон с буйни води завлече враговете,
поток Кедумим, поток Кисон.
Мощно се устреми ти, душо моя!

22
Тогава се чупеха конски копита
от стремглава езда,
от ездата на силните им ездачи.

23
Прокълнете Мероз — казва Господният ангел, —
горко прокълнете жителите му,
защото не дойдоха на помощ на Господа,
на помощ на Господа срещу храбрите.

24
Да бъде благословена между жените
Яил, жената на кенееца Хевер,
да бъде благословена между жените в шатрите!

25
Той вода поиска;
тя мляко му даде, във великолепна чаша най-добрата напитка му предложи.

26
Лявата си ръка тя протегна към кола,
а дясната — към ковашкия чук;
удари Сисар, разби главата му,
смаза и прониза слепите му очи.

27
При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря,
при нозете ѝ се сгърчи, падна;
където се сгърчи, там падна мъртъв.

28
През прозореца надничаше Сисаровата майка.
През решетката крещеше тя:
„Защо се бави да дойде конницата му,
защо закъсняват колелетата на колесницата му?“

29
Нейните мъдри придворни ѝ отговарят
и даже сама тя дава отговор на себе си:

30
„Навярно плячкосват, поделят си плячка и я делят —
по девойка робиня, по две девойки на всеки воин;
та това е плячка за Сисар от пъстрошарени дрехи,
плячка от пъстрошарени везани дрехи,
от пъстрошарени дрехи, от две страни везани,
снети от рамене на пленници.“

31
Така да погинат всички Твои врагове, Господи!
А онези, които обичат Господа, да бъдат като слънце, което изгрява в целия си блясък.“

След това по тази страна настъпи спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.

6

1

Израилтяните отново започнаха да извършват лоши дела пред Господа. Затова Господ ги предаде под властта на мадиамците в продължение на седем години.

2 Когато мадиамците удържаха победа над Израил, израилтяните си правеха убежища в пещери и укрепления в планини.

3 Щом израилтяните посееха жито, нахлуваха мадиамците заедно с амаликитците и бедуините от изток и нападаха страната.

4 Те разполагаха стан против тях, опустошаваха полята чак до Газа и не оставяха храна на Израил, нито овца, нито вол, нито осел.

5 Защото те идваха с добитъка си и с шатрите си, многобройни като скакалци; те и камилите им брой нямаха. Така те нахлуха и опустошиха земята.

6 Поради мадиамците Израил обедня твърде много и затова израилтяните викнаха към Господа за помощ.

7

Когато израилтяните викнаха към Господа за помощ против мадиамците,

8 Господ им изпрати пророк, който им каза: „Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз ви изведох от Египет, изведох ви от дома на робството.

9 Избавих ви от властта на египтяните и от властта на тези, които ви потискаха, прогоних ги от вас и ви дадох земята им.

10 След това ви казах: „Аз съм Господ, вашият Бог; не почитайте боговете на аморейците, в чиято земя живеете.“ Но вие не се вслушахте в гласа Ми.“

11

Тогава дойде Господен ангел и седна в Офра под дъба, който принадлежеше на Йоас, потомък на Авиезер. Неговият син Гедеон чукаше жито в лин, за да го скрие от мадиамците.

12 Яви му се Господен ангел и му каза: „Господ е с тебе, храбри воине!“

13 В отговор Гедеон му възрази: „Господарю мой! Ако Господ е с нас, защо ни постигна всичко това? Къде са всичките Му чудеса, за които са ни разказвали нашите бащи с думите: „Господ ни изведе от Египет?“ Сега Господ ни изостави и ни предаде под властта на мадиамците.“

14

Тогава Господ се обърна към него и каза: „Иди с тази своя сила и спаси Израил от властта на мадиамците. Да, Аз те изпращам!“

15 Гедеон Му се възпротиви с думите: „Как ще спася Израил? Ето родът ми е най-беден сред Манасиевото племе и аз съм най-малък в бащиния си дом.“

16 Господ го увери: „Аз ще бъда с тебе и ти ще поразиш мадиамците, като да са един човек.“

17 Гедеон настоя пред Него: „Ако съм придобил Твоето благоволение, дай ми личба, за да зная кой си Ти, Който говориш с мене.

18 Не си отивай оттук, докато не дойда при Тебе — искам да донеса дара си и да го предложа пред Тебе.“ Ангелът каза: „Аз ще остана тук, докато ти се върнеш.“

19

Гедеон отиде в къщата си и приготви козле и погачи от една ефа брашно; месото сложи в кошница, а бульона — в гърне, изнесе ги при Него под дъба и ги постави пред Него.

20 И Божият ангел му каза: „Вземи месото и погачите и ги постави на този камък, а бульона излей.“ Той така и направи.

21 Тогава Господният ангел простря върха на жезъла, който беше в ръката му, и се докосна до месото и погачите; от камъка излезе огън и изгори месото и погачата. След това Господният ангел изчезна.

22 Като видя Гедеон, че това беше Господен ангел, възкликна: „Горко ми, Владико Господи! Защото видях лице в лице Господния ангел.“

23 Господ му отговори: „Мир на тебе! Не се бой, няма да умреш.“

24 И Гедеон издигна там жертвеник на Господа и го нарече „Господ е мир“. Той стои и до днес в Офра, в областта на рода на Авиезер.

25

През същата нощ Господ му каза: „Вземи едно теле от бащиното си стадо, както и друго, седемгодишно теле, и разруши жертвеника на Ваал, който принадлежи на баща ти, отсечи свещеното дърво до него.

26 На върха на тази скала издигни, както се полага, жертвеник на своя Господ Бог. После вземи второто теле и го принеси за всеизгаряне върху цепениците от свещеното дърво, което вече си отсякъл.“

27 Гедеон взе десет мъже, свои слуги, и изпълни това, което му заповяда Господ. Но понеже се боеше от домашните на баща си и от градските жители да направи това денем, направи го нощем.

28

Когато сутринта градските жители станаха, ето жертвеникът на Ваал беше разрушен, свещеното дърво до него отсечено и второто теле принесено за всеизгаряне върху новопостроения жертвеник.

29 И си казаха един на друг: „Кой е извършил това?“ Търсиха, разпитваха и казаха: „Йоасовият син Гедеон го е извършил.“

30 Тогава градските жители казаха на Йоас: „Изведи сина си. Той трябва да бъде предаден на смърт, защото е разрушил жертвеника на Ваал и е отсякъл свещеното дърво до него.“

31 Йоас каза на всички, които заплашително го бяха заобиколили: „Вие ли ще се застъпвате за Ваал, вие ли ще го защитавате? Който се застъпи за него, ще бъде предаден на смърт още тази сутрин. Ако той е бог, нека сам се застъпи за себе си, тъй като е разрушен неговият собствен жертвеник.“

32 От този ден започнаха да наричат Гедеон Йероваал, което означава „Нека Ваал сам се съди с него“, тъй като е разрушен неговият собствен жертвеник.

33

Тогава всички мадиамци и амаликитци, както и бедуините от Изток, се събраха заедно, преминаха Йордан и се разположиха на стан в долината Йезреел.

34 И ето Господният Дух въздейства мощно над Гедеон. Той засвири с тръба и родът на Авиезер се събра да го последва.

35 След това изпрати пратеници до цялото Манасиево племе, та и то се отзова да го последва. Също така изпрати пратеници до племената на Асир, Завулон и Нефталим — и те също дойдоха, за да ги посрещнат.

36

Гедеон каза на Бога: „Ако спасиш Израил чрез моята ръка, както Ти обеща,

37 то ето — ще простра тук на мястото за вършеене руно вълна: ако падне роса само на руното, а по цялата земя бъде сухо, ще разбера, че Ти чрез мене ще спасиш Израил, както Сам обеща.“

38 Така и стана: като се събуди рано сутринта, той изстиска руното и от руното изтече цяла купа вода.

39 Гедеон отново се помоли на Бога: „Не се гневи против мене, ако отново направя опит с руното вълна: нека бъде сухо само руното, а по цялата земя да има роса.“

40 Същото извърши Бог през онази нощ: само руното беше сухо, а по цялата земя падна роса.

7

1

Йероваал, тоест Гедеон, стана рано сутринта заедно с всички хора, които бяха с него, и се разположиха на стан при извора Харод, а мадиамският стан беше на север от него — в долината, при хълма Морѐ.

2 Но Господ каза на Гедеон: „Твоята войска е твърде голяма. Не мога да предам мадиамците под ваша власт. Иначе Израил накрая ще се хвали: „Моята ръка ме спаси.“

3 Затова разгласи на всеослушание пред всички: „Който е страхлив и се бои, нека се върне и си отиде от планината Галаад“.“ Върнаха се двадесет и две хиляди мъже, а десет хиляди останаха.

4

Господ отново каза на Гедеон: „Твоята войска все още е многобройна. Заведи ги при водата, там ще извърша избора. За когото кажа: „Да върви с тебе“, нека върви с тебе; а за когото ти кажа: „Не бива да върви с тебе“, нека не върви!“

5 Той заведе хората при водата. Тогава Господ каза на Гедеон: „Който лочи вода с езика си, както лочи куче, него поставяй отделно от онези, които коленичат, за да пият.“

6 И броят на онези, които лочиха като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а всички останали коленичеха, за да пият вода.

7 Господ каза на Гедеон: „Чрез тези триста мъже, които лочеха, ще ви избавя и ще предам мадиамците под ваша власт. А всички други нека си отидат — всеки на мястото си.“

8 Гедеон разпусна всички израилтяни по шатрите им и задържа при себе си тристата души, които взеха за себе си храната от народа и тръбите им. А мадиамският стан беше под него — в долината.

9

През онази нощ Господ каза на Гедеон: „Стани, потегли на битка към този стан, защото го предавам под твоя власт.

10 Ако пък се боиш да тръгнеш сам, потегли на битка към този стан заедно със слугата си Фура;

11 чуй какво си говорят един друг там. Когато се укрепи силата ти, потегли на битка към стана.“ Той тръгна заедно със слугата си Фура и стигна до първия отряд на въоръжените, които бяха в стана.

12 А мадиамците, амаликитците, както и всички бедуини от Изток, се бяха разположили нагъсто по долината, подобно на скакалци; камилите им бяха безброй като пясъка край морето.

13 Когато Гедеон пристигна, ето един човек разказваше съня си на другия с думите: „Сънувах, че кръгъл ечемичен хляб се търкаля по мадиамския стан и като се търкулна до шатрата, удари се в нея така, че тя рухна, разби я и шатрата се разпадна.“

14 В отговор другият му каза: „Това не е нищо друго освен меча на Гедеон, потомък на израилтянина Йоас. Бог вече е предал под властта му мадиамците и целия им стан.“

15

Като чу разказа за съня и тълкуването му, Гедеон се поклони пред Господа, върна се в израилския стан и каза: „Ставайте! Господ предаде под властта ви мадиамския стан!“

16 Той раздели тристата души на три отряда и даде на всички тръби и празни стомни с факли в тях.

17 Тогава им нареди: „Гледайте мене и правете същото. Ето аз ще се приближа до стана и каквото аз правя, това правете и вие.

18 Когато аз и тези, които са с мене, засвирим с тръби, засвирете и вие с вашите тръби около целия стан и завикайте: „За Господа и за Гедеон!“

19

И така Гедеон заедно с отряд от сто воини дойде до мадиамския стан около началото на средната стража тъкмо когато бяха поставили часовите. Те засвириха с тръби и строшиха стомните, които бяха в ръцете им.

20 И трите отряда засвириха с тръби и строшиха стомните, като държаха факлите в левите си ръце, а тръбите — в десните си ръце, за да свирят. Така те завикаха: „За Господа и за Гедеон!“

21 При това всички застанаха около стана, всеки на мястото си. Тогава по целия стан всички се разтичаха, развикаха и удариха на бяг.

22 Защото, когато тристата воини засвириха с тръби, Господ породи смут по целия стан и всички обърнаха мечовете си един против друг. Цялата войска се разбяга по посока на Бетшита, Царера, Авел-Мехола и Табат.

23

Тогава израилтяните от Нефталимовото, Асировото и Манасиевото племе се събраха и започнаха да преследват мадиамците.

24 Гедеон изпрати пратеници по цялата Ефремова планина да известят: „Тръгнете срещу мадиамците, превземете водоизточниците им до Бетвара и завладейте бродовете през Йордан.“ Тогава се събраха всички мъже от Ефремовото племе и превзеха водоизточниците до Бетвара, както и до Йордан.

25 Те заловиха двамата мадиамски вождове Орив и Зив. Убиха Орив в Цур-Орив, а Зив — в Йекев-Зив. След това преследваха мадиамците и донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон отвъд Йордан.

8

1

Тогава мъжете от Ефремовото племе казаха на Гедеон: „Защо направи така, че не ни призова, когато потегли на битка с мадиамците?“ И започнаха горещо да спорят с него.

2 В отговор Гедеон им каза: „Победата, която извоювах, е нищо в сравнение с това, което ви се удаде. Вие знаете поговорката: „Баберките на Ефрем са по-добри от гроздобера на Авиезер.“

3 Бог предаде под ваша власт мадиамските князе Орив и Зив — това засенчва всичко, което аз можах да извърша.“ Щом им каза тези думи, негодуванието им срещу него се уталожи.

4

След това Гедеон дойде при Йордан, премина го — той и тристата мъже, които бяха заедно с него. Те бяха изтощени от преследването.

5 Затова той помоли жителите на град Сокхот: „Дайте няколко самуна хляб на тези мъже, които са заедно с мене, защото са гладни; аз преследвам мадиамските царе Зевей и Салман.“

6 Но първенците на Сокхот отговориха: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо трябва да даваме хляб на войската ти?“

7 Тогава Гедеон отправи заплаха: „Ето точно затова, когато Господ предаде Зевей и Салман под властта ми, аз ще накажа тялото ви с пустинни тръни и с бодили.“

8 Оттук Гедеон отиде във Фануил и помоли неговите жители за същото, но и фануилските жители му отговориха това, което отговориха жителите на Сокхот.

9 Затова той заплаши фануилските жители: „Когато се завърна победоносно, ще разруша тази ваша крепост.“

10

А Зевей и Салман бяха се разположили на стан в Каркора заедно с войските си, наброяващи до петнадесет хиляди мъже — това беше всичко, което бе оцеляло от цялата войска на източните жители. Бяха паднали убити сто и двадесет хиляди мъже, въоръжени с мечове.

11 Гедеон потегли на поход по пътя на бедуините източно от Нова и Йогбега и разби мадиамския стан, докато в него царуваше безгрижие.

12 А Зевей и Салман побягнаха. Но Гедеон се втурна след тях и залови двамата мадиамски царе Зевей и Салман, а войската им унищожи напълно.

13

Тогава Гедеон, наследник на Йоас, когато се завръщаше от битката с мадиамците през възвишенията на Херес,

14 залови един младеж от сокхотските жители и го подложи на разпит. Заловеният младеж му написа имената на първенците и старейшините на Сокхот — седемдесет и седем мъже.

15 След това Гедеон дойде при сокхотските жители и каза: „Ето ви Зевей и Салман, за които ми се подиграхте с думите: „Покорил ли си вече Зевей и Салман? Защо да даваме хляб на твоите изморени хора?“

16 Взе пустинни тръни и бодили и наказа с тях градските старейшини, жители на Сокхот, а

17 крепостта на Фануил разруши и изби градските жители.

18

След това каза на Зевей и Салман: „Какви бяха тези мъже, които убихте на Тавор?“ Те отговориха: „Те приличаха на тебе — всеки изглеждаше като царски син.“

19 „Те бяха мои братя, синове на собствената ми майка!“, викна Гедеон. „Жив ми Господ: ако бяхте запазили живота им, не бих ви убил.“

20 Той заповяда на своя първороден син Йетер: „Стани, убий ги!“ Но младежът не изтегли меча си, уплаши се от това, тъй като беше още млад.

21 Тогава Зевей и Салман казаха: „Стани сам ти и го извърши. Какъвто е човекът, такава е и силата му.“ Гедеон стана и уби Зевей и Салман. Той взе за себе си златните огърлия, които висяха по шиите на камилите им като амулети.

22

Тогава израилтяните казаха на Гедеон: „Бъдете наши владетели — както ти, така и синът ти и внукът ти, понеже ти ни освободи от властта на мадиамците.“

23 Гедеон им отговори: „Нито аз ще ви бъда владетел, нито моят син. Само Господ да ви ръководи.“

24 След това той продължи: „Искам да ви помоля за нещо — всеки от вас да ми даде по обица от плячката си.“ А неприятелите имаха много златни обици, защото бяха измаилтяни.

25 Те отговориха: „На драго сърце ще дадем.“ Като постлаха една горна дреха, всеки хвърляше там по обица от плячката си.

26 Златните обици, които той измоли, тежаха хиляда и седемстотин златни сикли, освен малките огърлия, златните украшения за обици и пурпурните одежди, които носеха мадиамските царе, както и златните верижки по шиите на камилите им.

27 От това Гедеон направи ефод и го постави в родния си град Офра. Всички израилтяни започнаха да се покланят на този ефод, който беше провал за Гедеон и за цялото му семейство.

28

Така мадиамците бяха покорени от израилтяните и повече не вдигнаха глава, и докато Гедеон беше жив, тази страна имаше спокойствие от врагове в продължение на четиридесет години.

29 Йероваал, син на Йоас, се прибра у дома си и заживя при своето семейство.

30 От Гедеон се родиха седемдесет синове, понеже имаше много жени.

31 Също и наложницата му, която живееше в Сихем, роди син и той го нарече Авимелех.

32 Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас в Офра, в областта на рода на Авиезер.

33

След като Гедеон умря, израилтяните отново започнаха да се покланят на вааловци и си поставиха за бог Ваал-Верит.

34 Израилтяните вече не си спомняха за Господа, своя Бог, Който ги беше освободил от властта на всичките им врагове наоколо,

35 нито изразиха благодарност на Йероваал, тоест на Гедеон, за всичките велики дела, които той беше извършил за Израил.

9

1

Авимелех, син на Йероваал, отиде в Сихем при ханаанските сродници на майка си и им заговори — на тях и на цялото семейство на майка си:

2 „Обявете на всички сихемски жители: „Кое е по-добре за вас — да владеят над вас всичките седемдесет синове на Йероваал или над вас да владее само един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша плът и кръв“.“

3 Сродниците на майка му известиха на сихемските жители всички тези неща за него. Тогава сърцата на тези жители склониха към Авимелех, защото си казаха: „Той е наш брат.“

4 Тогава му дадоха седемдесет сикли сребро от храма на Ваал-Верит. С тях Авимелех нае хора безделници, които вървяха след него, готови на всичко.

5 Той дойде в дома на баща си в Офра и изкла върху един камък братята си, седемдесетте синове на Йероваал. Само Йотам, най-малкият син на Йероваал, оцеля, защото се беше скрил.

6 Тогава се събраха всички жители на Сихем и на Мило, отидоха при дъба, който се намира до Сихем, и помазаха за цар Авимелех.

7

За всичко това бе известено на Йотам. Тогава той отиде и застана на върха на планината Гаризим, и викна към тях с висок глас: „Чуйте ме, вие, сихемски жители, за да чуе и вас Бог!

8 Някога дърветата тръгнали да си помажат цар и казали на маслината: „Стани ни цар.“

9 Но маслината отговорила: „Да престана ли да давам маслото си, чрез което отдават чест на богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“

10 Тогава дърветата казали на смокинята: „Ела ти да ни станеш цар.“

11 Смокинята им казала: „Да престана ли да давам сладост и хубав плод и да тръгна да началствам над дърветата?“

12 След това дърветата казали на лозата: „Ела ти да ни станеш цар.“

13 Лозата им отговорила: „Да престана ли да давам сок, който весели богове и човеци, и да тръгна да началствам над дърветата?“

14 Накрая всички дървета казали на тръна: „Ела ти да ни станеш цар.“

15 А трънът казал на дърветата: „Ако наистина ме помазвате за цар над вас, тогава елате да си отдъхнете под сянката ми. Иначе огън ще излезе от тръна и ще изгори ливанските кедри.“

16

И така, вие постъпихте ли истински и справедливо, когато помазахте Авимелех за цар, постъпихте ли добре с Йероваал и рода му — според заслугите му ли постъпихте?

17 Баща ми воюва за вас, постави в опасност живота си и ви освободи от властта на мадиамците.

18 А вие сега сте въстанали против дома на баща ми и изклахте върху един камък седемдесетте му синове, и помазахте за цар над сихемските жители Авимелех, сина на робинята му, само защото е ваш съплеменник.

19 Ако днес постъпихте истински и справедливо с Йероваал и с рода му, тогава радвайте се на Авимелех и нека той да ви се радва.

20 Ако ли не — нека огън да излезе от Авимелех и да изгори всички вас, жителите на Сихем и на Мило; така също да излезе огън от жителите на Сихем и на Мило и да изгори Авимелех.“

21 Когато Йотам свърши да говори, побягна от брат си Авимелех, отиде в Беер и остана да живее там.

22

Когато Авимелех беше цар на Израил в продължение на три години,

23 Бог изпрати дух на вражда между него и жителите на Сихем, така че те се настроиха против Авимелех.

24 Така наказанието за насилието, извършено над седемдесетте синове на Йероваал, застигна брат им Авимелех, който ги изкла, както и сихемските жители, които го подкрепиха да изколи братята си.

25 Сихемските жители поставиха по планинските върхове засади против него и обираха всеки, който минаваше край тях по пътя. За това беше съобщено на Авимелех.

26

В Сихем пристигна и Гаал, син на Евед, заедно с братята си. Те заминаха за Сихем и сихемските жители се довериха на него.

27 И като излязоха на полето, беряха гроздето си, тъпчеха го в линове, веселяха се и отиваха в дома на своя бог. Тук те ядяха и пиеха, и проклинаха Авимелех.

28 Тогава Гаал, син на Евед, каза: „Кой е Авимелех и какво е Сихем, че да им слугуваме? Той е син на Йероваал, а Зевул е негов управител. По-добре служете на потомците на Емор, баща на Сихем, а на него защо да служим?

29 Защо не беше този народ под моя власт — аз бих прогонил Авимелех.“ На Авимелех бе наредено: „Свикай войската си и потегли на бой!“

30

Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, син на Евед, и се разгневи силно.

31 Той изпрати тайно пратеници при Авимелех да му кажат: „Гаал, син на Евед, заедно с братята си е дошъл в Сихем, и ето те настройват града против тебе.

32 Затова стани през нощта — ти и мъжете, които са с тебе, и постави засада по полето.

33 А сутринта, на изгрев слънце, стани рано и нападни града. А когато Гаал и мъжете, които са с него, тръгнат на бой срещу тебе, тогава постъпи с тях, както намериш за добре.“

34

Авимелех стана през нощта заедно с всички мъже, които бяха с него, и поставиха в засада четири дружини при Сихем.

35 Когато Гаал, син на Евед, тръгна на бой и застана при градските порти, Авимелех и мъжете, които бяха с него, излязоха от засадата.

36 Гаал, като видя хората, каза на Зевул: „Ето хора се спускат от върховете на планините.“ Зевул му отговори: „Сянката на планините ти се привижда като хора.“

37 Гаал пак му каза: „Ето хора се спускат от височините и един отряд идва откъм дъба на вълшебниците.“

38 А Зевул му заяви: „Къде е сега самохвалството ти, когато ти заявяваше: „Кой е Авимелех, че да му слугуваме?“ Ето това са онези мъже, които ти презираше; тръгни сега и се бий с тях.“

39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските жители и влезе в бой с Авимелех.

40 Авимелех започна да го преследва. Той успя да се спаси от него, но мнозина паднаха убити чак до самите градски порти.

41 Авимелех се върна в Арум и се спря там, а Зевул прогони Гаал и братята му от Сихем.

42

На другия ден мъжете на Сихем потеглиха към полето. Когато съобщиха това на Авимелех,

43 той взе своите хора, раздели ги на три отряда и ги постави в засада на полето. Когато видя, че хората са потеглили от града, нападна ги и ги изби.

44 Авимелех тръгна на бой заедно с отряда, който беше при него. Те застанаха при градските порти, а другите два отряда нападнаха всички, които бяха по полето, и ги избиха.

45 Авимелех се сражава с града през целия ден, превзе го, изби жителите му, разруши града и го посипа със сол.

46

Като чуха това, всички, които се намираха в крепостта на Сихем, отидоха в крепостта на капището на Ваал-Верит.

47 Известено беше на Авимелех, че там са се събрали всички, които бяха в крепостта на Сихем.

48 Тогава Авимелех отиде на планината Селмон, сам той и всички мъже, които бяха заедно с него. Авимелех взе със себе си брадва, насече вейки от дърветата, постави ги на плещите си и каза на своите хора, които бяха заедно с него: „Каквото видяхте, че направих — направете го веднага и вие като мене.“

49 И така, всеки от неговите хора насече вейки, тръгнаха след Авимелех, натрупаха ги при крепостта и с тях я изгориха. Загинаха всички, които бяха в крепостта на Сихем — около хиляда мъже и жени.

50

После Авимелех отиде в Тевец, обсади го и го превзе.

51 Сред града имаше здрава крепост. Там намериха убежище всички мъже и жени — всички градски жители, затвориха се и се качиха върху покрива на крепостта.

52 Авимелех дойде до крепостта, заобиколи я и се приближи до вратата на крепостта, за да я изгори с огън.

53 Тогава една жена хвърли воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа.

54 Авимелех веднага повика оръженосеца си и му заповяда: „Бързо изтегли меча си и ме убий, за да не кажат за мене: „Жена го уби.“ Оръженосецът му го прободе и той умря.

55 Израилтяните, като видяха, че Авимелех умря, всички се разотидоха по родните си места.

56 Така Бог въздаде на Авимелех за злодеянието, което той извърши на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57 Бог също въздаде и на сихемските жители за всичките им злодеяния. Така ги постигна проклятието на Йотам, син на Йероваал.

10

1

След Авимелех да спасява Израил беше въздигнат Тола, син на Туя, син на Додо, от Исахаровото племе. Той живееше в Шамир, на Ефремовата планина.

2 Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и три години. След това той умря и беше погребан в Шамир.

3

След него беше въздигнат Йаир от Галаад, който управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет и две години.

4 Той имаше тридесет синове, които яздеха на тридесет осли, и те имаха в галаадската страна тридесет града, които и до днес се наричат Йаирови селища.

5 След това Йаир умря и беше погребан в Камон.

6

Израилтяните продължаваха да извършват лоши дела пред Господа и се покланяха на различни вааловци и астарти, както и на боговете на сирийци, сидонци, моавци, амонци и филистимци, а служението пред Господа изоставиха.

7 Затова гневът на Господа се разпали против Израил и Той ги предаде под властта на филистимците и амонците.

8 Оттогава те измъчваха и потискаха цели осемнадесет години всички израилтяни, които живееха оттатък Йордан в областта на аморейците, която се намира в Галаад.

9 При това амонитците преминаха Йордан, за да воюват с Юдовото, Вениаминовото и Ефремовото племе. Тогава израилтяните бяха в голямо притеснение.

10

Затова израилтяните викнаха за помощ към Господа с думите: „Съгрешихме пред Тебе, Господи, защото оставихме Тебе, нашия Бог, и служихме на вааловци.“

11 Господ отговори на израилтяните: „Ето досега ви освобождавах от египтяни, аморейци, амонци и филистимци.

12 Сидонци, амаликитци и моавци ви потискаха, а когато викнехте към Мене за помощ, Аз ви освобождавах от властта им,

13 но сега вие Ме изоставихте и започнахте да служите на други богове. Затова няма повече да ви освобождавам.

14 Отидете, викайте за помощ към боговете, които сте предпочели — нека те ви освободят в това време на притеснение.“

15 Но израилтяните се съкрушиха пред Господа с думите: „Съгрешихме! Прави с нас всичко, което Ти справедливо си отредил, само ни освободи!“

16 Така те отхвърлиха чуждите богове и започнаха отново да служат на Господа. Тогава Господ не можеше повече да понася страданията на Израил.

17

Амонците се събраха и се разположиха на стан в Галаад; също и израилтяните се събраха и се разположиха на стан в Масифа.

18 Вождовете от областта Галаад си казваха един на друг: „Който започне битка против амонците, той ще бъде владетел на всички галаадски жители.“

11

1

Йефтай от Галаад беше силен и храбър мъж. Той беше син на една блудница; баща му беше Галаад.

2 Съпругата на Галаад му роди синове. Когато синовете на тази жена пораснаха, те прокудиха Йефтай с думите: „Ти не си наследник в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.“

3 Така Йефтай побягна от братята си и заживя в страната Тов. При Йефтай се събраха безделници, които излизаха с него.

4

След известно време амонците потеглиха на война срещу Израил.

5 По време на войната на амонците с израилтяните дойдоха старейшините от Галаад да доведат Йефтай от страната Тов.

6 Те казаха на Йефтай: „Ела да ни станеш вожд, за да воюваме с амонците.“

7 Йефтай възрази на галаадските старейшини: „Вие ме намразихте и прокудихте от бащиния ми дом. Защо сте дошли при мене сега, когато сте изпаднали в беда?“

8 Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Затова дойдохме сега при тебе, за да тръгнеш заедно с нас и да воюваш с амонците, и ще станеш за нас вожд на всички галаадски жители.“

9 А Йефтай заяви на галаадските старейшини: „Ако ме върнете у дома, за да воювам с амонците, и ако Господ ги предаде в моя власт — наистина ли ще ви стана вожд?“

10 Галаадските старейшини отговориха на Йефтай: „Господ да бъде свидетел помежду ни, че ще изпълним казаното от тебе!“

11 След това Йефтай тръгна заедно с галаадските старейшини и народът го издигна за свой вожд и предводител. Тогава Йефтай потвърди всичко това в светилището на Господа в Масифа.

12

Йефтай изпрати пратеници при амонския цар да му кажат: „Какво имаш с мене, че си дошъл при мене да воюваш в страната ми?“

13 Амонският цар отговори чрез пратениците на Йефтай: „Когато Израил дойде от Египет, той заграби страната ми от Арнон до Явок и Йордан. Затова върни ми я по мирен начин.“

14 След това Йефтай още веднъж изпрати пратеници при амонския цар

15 да му известят: „Така отсъжда Йефтай — Израил не е заграбвал Моавската страна, нито страната на амонците!

16 Защото когато Израил дойде от Египет, отиваше през пустинята към Червено море и беше дошъл в Кадес,

17 тогава израилтяните изпратиха пратеници при едомския цар да кажат: „Позволи ни да преминем през твоята земя.“ Но едомският цар не се съгласи. За същото помолихме и моавския цар, но и той не се съгласи; затова Израил остана в Кадес.

18

Тогава те тръгнаха през пустинята, заобиколиха едомската страна и моавската страна и дойдоха до източната граница на моавската страна, като се разположиха на стан оттатък Арнон; но в моавските предели не навлязоха, защото Арнон е моавската граница.“

19 След това израилтяните изпратиха пратеници при Сихон, аморейския цар, който управляваше в Есевон, и помолиха: „Позволи ни да минем през твоята страна на път за нашата страна.“

20 Но Сихон не се съгласи да пропусне Израил през границите си. Затова Сихон събра всичките си мъже, разположи се на стан в Яац и започна да воюва с Израил.

21 Но Господ, Бог Израилев, предаде Сихон и всичките му мъже под властта на израилтяните. Те ги победиха. Така те превзеха цялата земя на аморейците, жителите на онази страна, като

22 завладяха всички области на аморейците от Арнон до Явок и от пустинята до Йордан.

23 „А сега, след като Господ, Бог Израилев, прогони аморейците пред своя народ Израил, ти искаш да я оспорваш?

24 Не владееш ли ти това, което ти е дал твоят бог Хамос? А ние владеем всичко онова, което ни е дал като наследство Господ, нашият Бог.

25 Нима ти си по-добър от моавския цар Валак, син на Сепфор? Спорил ли е той с израилтяните, или воювал ли е някога против тях?

26 Израил живее вече триста години в Есевон и в подвластните му селища, в Ароер и в подвластните му селища, както и във всички градове, които са разположени край Арнон. А защо през това дълго време не сте ги завзели?

27 Що се отнася до мене, аз не съм ти сторил нищо лошо, но ти постъпваш несправедливо спрямо мене, като безпричинно започваш война. Господ Сам е Съдия — нека Той разреши спора между израилтяни и амонци!“

28 Но амонският цар не се вслуша в посланието на Йефтай, което той изпрати до него.

29 Тогава Господният Дух въздейства мощно над Йефтай и той тръгна на поход през цялата област на Галаад и Манасия, през Масифа при Галаад, за да потегли оттук на бой срещу амонците.

30

Йефтай даде оброк пред Господа с думите: „Ако ти действително предадеш амонците под моя власт,

31 тогава този, който пръв излезе от вратата на къщата ми, за да ме посрещне при победоносното ми завръщане от битка с амонците, ще принадлежи на Господа, и аз ще го принеса в жертва всеизгаряне.“

32

Тогава Йефтай потегли към амонците, за да воюва с тях, и Господ ги предаде под властта му.

33 Той им нанесе силно поражение, превзе цялата област от Ароер до Минит по посока на Авел-Карамим, завладя двадесет града. Така амонците бяха усмирени пред израилтяните.

34

А когато Йефтай се завръщаше към Масифа в дома си — ето собствената му дъщеря излезе да го посрещне, играейки хоро с песни в съпровод на цимбали. Тя му беше единствено дете — нямаше нито син, нито друга дъщеря.

35 Веднага щом Йефтай я видя, раздра дрехите си и викна: „Уви, дъще моя! Ти ме направи нещастен, ти ми докара беда! Със собствената си уста дадох обещание пред Господа и не мога да се отрека.“

36

Тя му отговори: „Татко мой! Щом си дал такова обещание пред Господа, тогава постъпи с мене според обета, който ти вече си обявил, тъй като Господ чрез тебе наложи възмездие на враговете ти — амонците!“

37 След това тя продължи към баща си: „Само една молба ми удовлетвори: дай ми още два месеца време, за да отида да се изкача на планините и заедно с моите приятелки да оплача своето девство.“

38 Той отговори: „Иди!“ И я пусна за два месеца. Тя отиде с приятелките си и оплаква своето девство в планините.

39 Когато минаха двата месеца, тя се завърна при своя баща. Тогава той извърши над нея оброка си, който бе обещал пред Господа. Тя обаче още не беше докосната от мъж. Оттук произлезе обичай у израилтяните —

40 девойките сред Израил всяка година да отиват в планините, за да възпяват и оплакват дъщерята на галаадеца Йефтай, по четири дена годишно.

12

1

Тогава мъжете от Ефремовото племе се събраха, потеглиха към Цафон и казаха на Йефтай: „Ти защо ходи да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние с огън ще изгорим къщата ти заедно с тебе.“

2 Йефтай им отговори: „Само аз и моят народ имахме голям спор с амонците. Аз ви повиках, но вие не ме освободихте от властта им.

3 Като видях, че вие няма да ме освободите, изложих живота си на опасност и тръгнах на бой срещу амонците, и Господ ги предаде под моя власт. А сега защо сте дошли при мене днес — да започнете битка ли?“

4 Тогава Йефтай събра всички галаадски мъже и влезе в битка с Ефремовото племе. Галаадските мъже избиха ефремците. А ефремците бяха казали: „Вие сте бежанци от Ефремовото племе, а Галаад е посред Ефремовото и Манасиевото племе.“

5 Галаадците завзеха бродовете, водещи през Йордан към областта на Ефремовото племе. А когато някой от ефремските бегълци кажеше: „Позволете ми да премина“, тогава галаадските мъже му отговаряха: „Ти не си ли ефремец?“ Когато такъв кажеше: „Не“,

6 те му нареждаха: „Кажи шиболет“, а той казваше: „Сиболет“, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава те го хващаха и заколваха при бродовете през Йордан. По онова време от ефремците паднаха убити четиридесет и две хиляди мъже.

7

Йефтай управляваше като съдия над Израил в продължение на шест години. След това галаадецът Йефтай умря и беше погребан в един от галаадските градове.

8

След него като съдия над Израил беше въздигнат Есевон от Витлеем.

9 Той имаше тридесет синове и тридесет дъщери, които омъжи извън дома си, а взе отвън тридесет снахи за синовете си. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на седем години.

10 След това Есевон умря и беше погребан във Витлеем.

11

След него като съдия над Израил беше въздигнат Елон от Завулоновото племе. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на десет години.

12 След това завулонецът Елон умря и беше погребан в Айалон, в областта на Завулоновото племе.

13

След него като съдия над Израил беше въздигнат Авдон, син на пиратонеца Хилела.

14 Той имаше четиридесет синове и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет осела. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на осем години.

15 След това Авдон, син на Хилела от Пиратон, умря и беше погребан в Пиратон, в областта на Ефремовото племе, в Амаликовата планина.

13

1

Израилтяните продължаваха да извършват лоши дела пред Господа. Затова Господ ги предаде във властта на филистимците в продължение на четиридесет години.

2

Имаше един човек от Цора, от Дановото племе, на име Маной. Неговата жена беше бездетна и не раждаше.

3 Господен ангел се яви на тази жена и ѝ каза: „Ето ти си безплодна и не раждаш. Но ще заченеш и ще родиш син.

4 Затова пази се, не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто.

5 Защото ти ще заченеш и ще родиш син. Косата му никога не бива да бъде бръсната, понеже това дете още от рождението си ще бъде назорей, посветен на Бога. С него ще започне избавлението на Израил от филистимска власт.“

6

Тогава тази жена отиде в къщата си и каза на своя мъж: „Един Божий човек дойде при мене. Той изглеждаше като Божий ангел — тъй страховит. Аз не го попитах откъде е, нито пък той ми назова името си.

7 Но той ми каза: „Ето ти ще заченеш и ще родиш син; затова не пий вино и сикер и не яж нищо нечисто, понеже това дете още от рождението си до своята смърт ще бъде назорей, посветен на Бога.“

8

Тогава Маной се помоли на Господа с думите: „Господи! Нека още веднъж дойде при нас този Божий човек, когото Ти си изпратил, и нека той ни научи какво да правим с детето, което ще се роди.“

9 Бог чу гласа на Маной и Божият ангел пак дойде при тази жена, когато тя се намираше на нивата, но мъжът ѝ Маной не беше с нея.

10 Тя бързо се затече да разкаже на мъжа си и му извести: „Ето яви ми се човекът, който онзи ден беше дошъл при мене.“

11 Маной стана и последва жена си. Като дойде при онзи човек, той го попита: „Ти ли си човекът, който е говорил на жена ми?“ Ангелът отговори: „Да, аз съм!“

12 А тогава Маной попита по-нататък: „Ако се изпълни възвестеното от тебе, как да постъпваме с това дете? Каквото трябва или не трябва да прави?“

13 Господният ангел отговори на Маной: „Нека то се пази от всичко, за което говорих на твоята жена.

14 Нека не яде нищо, което лозата ражда; нека не пие вино и сикер, да не яде нищо нечисто и да спазва всичко, каквото ѝ заповядах.“

15

След това Маной каза на Господния ангел: „Иска ни се да те задържим, за да ти сготвим яре.“

16 Господният ангел отговори на Маной: „Дори и да ме задържиш, аз няма да ям от твоя хляб. А ако искаш да приготвиш жертва всеизгаряне пред Господа, принеси я.“ Маной така и не разбра, че това е Господен ангел.

17 Затова Маной попита Господния ангел: „Как ти е името? Ние искаме да те възвеличим с благодарност, когато се сбъдне възвестеното от тебе.“

18 Господният ангел му отговори: „Защо питаш за името ми? То е изпълнено с тайнственост.“

19

Тогава Маной взе ярето и хлебния принос и ги принесе върху един камък като жертва пред Господа, Който извършва тайнствени неща пред погледите на Маной и жена му.

20 Когато пламъкът се издигна от жертвеника към небето, Господният ангел се издигна сред пламъка на жертвеника пред погледите на Маной и жена му и те паднаха по лице на земята.

21 Оттук нататък Господният ангел повече не се яви на Маной и на жена му. Тогава Маной разбра, че това е бил ангел от Господа.

22 Затова Маной каза на жена си: „Сигурно ще умрем, понеже видяхме Бога.“

23 Жена му отговори: „Ако Господ искаше да ни умъртви, нямаше да приеме жертва всеизгаряне и хлебен принос от ръцете ни, нито би показал пред нас всичко това и не би ни възвестил всичко това сега.“

24

Тази жена роди син и го нарече с името Самсон. Детето растеше и Господ го благославяше.

25 Когато Самсон беше в Дановия стан, между Цора и Естаол, тогава Господният Дух започна да действа мощно чрез него.

14

1

Когато веднъж Самсон пристигна в Тимна, тук той видя между филистимките една девойка.

2 Когато се завърна, той разказа на баща си и на майка си следното: „В Тимна между филистимките видях една девойка. Вземете ми я за жена.“

3 Но баща му а и майка му отговориха: „Между дъщерите на твоите съплеменници и сред целия ни народ няма ли девойка за твоя жена, че отиваш да вземаш жена от необрязаните филистимци?“ А Самсон отговори на баща си: „Не, вземи ми само тази, понеже тя ми харесва.“

4 Баща му и майка му обаче не знаеха, че това е предвидено от Господа и че Той търси повод да се потегли на поход срещу филистимците. А тъкмо тогава филистимците владееха над Израил.

5

След това Самсон отиде заедно с баща си и майка си в Тимна и когато стигнаха до лозята на Тимна, ето един млад лъв се спусна с рев насреща му.

6 Тогава Господният Дух въздейства мощно над него и той с голи ръце разкъса лъва, както се разкъсва яре на трапеза. Но той не разказа на баща си и майка си за това, което беше извършил.

7 След това отиде и говори с девойката и тя се хареса на Самсон.

8 След няколко дни той пак отиде в Тимна, за да я вземе за жена. Пътьом се отби, за да види мъртвия лъв. Но ето — рой пчели и мед в трупната мърша на лъва.

9 Той събра меда в ръцете си, тръгна и яде по пътя. А когато се завърна при баща си и майка си, даде и на тях. Също и те ядоха. Но той не им каза, че беше взел този мед от трупната мърша на лъва.

10

Неговият баща дойде в Тимна при тази девойка. Там Самсон даде гощавка , както е обичай при младоженците.

11 Когато го видяха да идва, жителите на Тимна избраха тридесет брачни другари, които да празнуват заедно с него.

12 Самсон им каза: „Ще ви задам една гатанка. Ако можете да ми я отгатнете и точно я разгадаете през седемте дена на гощавката, ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет празнични дрехи.

13 Но ако не можете да я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет празнични дрехи.“ Те му отговориха: „Задай гатанката си да я чуем.“

14 Той заговори:

„Ястие дойде от такъв, който яде;
сладост — от такъв, който е силен.“

В продължение на три дена никой не можа да отгатне гатанката.

15 На седмия ден брачните другари казаха на Самсоновата жена: „Уговори мъжа си, да ни отгатне гатанката. Иначе с огън ще изгорим тебе и бащиния ти дом. Затова ли ни поканихте, за да ни оберете?“

16 И така, жената на Самсон заплака пред него и занарежда: „Ти ме мразиш и не ме обичаш. Ти зададе гатанка на сънародниците ми, а и на мене не я отгатваш.“ Той ѝ отговори: „На баща си и майка си не съм я отгатнал, та на тебе ли ще я отгатна?“

17 Но тя седем дена плака пред него, докато продължаваше гощавката им. Накрая на седмия ден той я отгатна пред нея, понеже не го оставяше на мира. А тя отгатна гатанката на своите сънародници.

18 И на седмия ден преди залез слънце те му казаха: „Какво е по-сладко от мед, какво е по-силно от лъв?“ Той им възрази: „Да не бяхте орали с моята телица, никога нямаше да отгатнете гатанката ми.“

19

След това Господният Дух въздейства мощно над него и той отиде в Аскалон, където уби тридесет мъже, смъкна от тях облеклата им и даде дрехите им на онези, които бяха отгатнали гатанката. Тогава той, силно разгневен, се завърна в къщата на баща си.

20 А жената на Самсон беше омъжена за неговия приятел, който му беше станал сватбен другар.

15

1

След известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си, като донесе едно яре, и каза на баща ѝ: „Ще вляза в стаята при жена си.“ Но баща ѝ не му позволи да влезе.

2 Той каза: „Аз наистина помислих, че ти е омръзнало от нея и я дадох на приятеля ти! Ето по-малката сестра е по-хубава от нея — нека тя бъде твоя вместо нея.“

3 Но Самсон каза пред всички: „Сега ще бъда свободен от вина пред филистимците, ако им причиня нещо лошо.“

4 Тогава Самсон отиде и налови триста лисици, взе факли, свърза опашка с опашка и привърза по една факла между две опашки.

5 След това запали факлите и пусна лисиците из житните ниви на филистимците. Така той изгори и снопи, и непожънато жито, както и лозя и маслинови градини.

6 Когато филистимците попитаха: „Кой направи това?“, отговориха: „Самсон, зетят на тимненеца, понеже той отнел жена му и я дал на приятеля му.“ Тогава филистимците отидоха и изгориха с огън нея и баща ѝ.

7 Самсон им каза: „Щом постъпвате така, аз ще си отмъстя на вас самите и само тогава ще престана.“

8 Със силни удари той им изпотроши пищялите и бедрата. След това се завърна в скалната пещера при Етам и заживя там.

9

Тогава филистимците потеглиха за битка, разположиха стан в Юдея и се разпростряха чак до Лехи.

10 Юдеите ги попитаха: „Защо сте тръгнали против нас?“ Те отговориха: „Дойдохме да вържем Самсон, за да постъпим с него така, както той постъпи с нас.“

11 Затова три хиляди юдеи отидоха в скалната пещера при Етам и казаха на Самсон: „Не знаеш ли, че филистимците владеят над нас? Какво ни докара?“ Той им отговори: „Както те постъпиха с мене, така постъпих и аз с тях.“

12 Тогава те му казаха: „Дошли сме да те свържем, за да те предадем под властта на филистимците.“ А Самсон настоя пред тях: „Закълнете ми се, че няма да ме убиете.“

13 Те му отговориха: „Не, ние само ще те вържем и ще те предадем под властта им, но да те убием — това няма да направим.“ И така, те го вързаха с две нови въжета и го изведоха от скалната пещера.

14

Когато Самсон беше доведен до Лехи, филистимците го посрещнаха с радостни викове. Тогава Господният Дух въздейства мощно над него и той разкъса въжетата, с които бяха вързани раменете му, като да бяха нишки, обгорели от огън, и оковите му сякаш се стопиха от ръцете му.

15 Намери прясна, още кървава челюст от осел, грабна я с ръка и уби с нея хиляда мъже.

16 Тогава Самсон викна: „С челюст от осел натрупах аз купища върху купища, с челюст от осел убих хиляда мъже.“

17 След като изговори това, той хвърли челюстта надалече и нарече това място Рамат-Лехи .

18

После Самсон изпита изгаряща жажда и викна към Господа с думите: „Ти извърши чрез Своя служител тази голяма победа. А сега — да умра ли от жажда и да падна в плен на необрязаните?“

19 Тогава Бог отвори яма в Лехи и от нея бликна вода. След като се напи, жизненият му дух се възвърна, и той отново оживя. Затова изворът при Лехи и до ден днешен се нарича Ен-Хакоре .

20

Самсон управляваше като съдия над Израил в дните на филистимците в продължение на двадесет години.

16

1

Оттук Самсон тръгна към Газа. Там видя една блудница и се отби при нея.

2 Когато съобщиха на жителите на Газа: „Самсон е дошъл тука“, филистимците бродеха наоколо, дебнеха го цяла нощ при градските порти и се спотаяваха цяла нощ, като казваха: „Ще чакаме до съмване, тогава ще го убием.“

3 А Самсон спа до среднощ. Тогава стана, грабна двете крила на градските порти с двата им стълба, изкърти ги заедно с напречната греда, сложи ги на раменете си и ги изнесе на върха на планината, която се намира срещу Хеврон .

4

След това той се влюби в една филистимка от долината Сорек на име Далида.

5 Дойдоха при нея филистимските князе и ѝ казаха: „Уговори го и разбери откъде идва неговата огромна сила и още — как можем да го надвием и да го вържем така, че да го омаломощим. А всеки от нас ще ти даде за това по хиляда и сто сикли сребро.“

6

Тогава Далида попита Самсон: „Кажи ми откъде идва твоята огромна сила и с какво да те вържат така, че да те омаломощят?“

7 Самсон ѝ отговори: „Ако ме вържат със седем още сурови, неизсъхнали тетиви, тогава аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“

8 Филистимските князе ѝ донесоха седем още сурови, неизсъхнали тетиви и тя го върза с тях.

9 В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той разкъса тетивите, както се разкъсва кълчищен конец, когато се доближи до огън. Така и не се разбра тайната на силата му.

10

След това Далида каза на Самсон: „Ето ти ми се подигра и ме измами. Кажи ми сега с какво трябва да те вържат?“

11 Той ѝ отговори: „Ако ме вържат с нови, още неупотребявани въжета, аз ще загубя силата си и ще стана обикновен човек.“

12 Далида взе нови въжета, върза го и извика към него: „Самсоне! Филистимци идват срещу тебе!“ В това време в другата стая стояха в засада няколко мъже. Той обаче разкъса като конци въжетата по раменете.

13

Далида пак каза на Самсон: „Ти все ми се подиграваш и ме мамиш. Кажи ми с какво трябва да те вържат?“ В отговор той каза: „Ако втъчеш седемте плитки по главата ми в основата на платното на твоя стан и здраво ги забиеш с клин към кросното .“

14 И тя ги заби с клин . Тогава му викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и измъкна клина от стана заедно с платното .

15

Тогава Далида заговори пред него: „Защо казваш: „Обичам те“, а сърцето ти не е с мене? Ето ти вече три пъти ме излъга и не ми откри в какво се състои огромната ти сила.“

16 А понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го притесняваше все повече и повече, той страдаше до смърт.

17 Най-после Самсон разкри всичко с думите: „Косата ми никога не е била бръсната, защото аз още от рождението си съм назорей, посветен на Бога. Ако някой ме обръсне, силата ми ще ме напусне; аз ще отслабна и ще бъда като всеки друг човек.“

18

Като разбра Далида, че той ѝ разкри всичко, изпрати пратеници и повика филистимските князе. Тя им каза: „Елате и този път — той ми разкри всичко.“ Тогава филистимските князе дойдоха при нея и ѝ донесоха пари на ръка.

19 Далида приспа Самсон на коленете си, повика един човек, заповяда му да обръсне седемте плитки по главата му. Тогава той започна да отслабва и силата му го напусна.

20 Тя викна: „Самсоне! Филистимците нападат!“ Той се събуди от съня си и си каза: „И този път, както досега, ще се изплъзна.“ Но той не знаеше, че Господ беше отстъпил от него.

21 Филистимците го заловиха и му избодоха очите, доведоха го в Газа, оковаха го с двойни медни вериги и той беше заставен да мели в затвора.

22 Но косата на главата му започна пак да расте, както беше обръсната.

23

Филистимските князе се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се веселят, защото си казаха: „Нашият бог предаде под властта ни врага ни Самсон.“

24 Когато го видя, народът също прославяше своя бог с думите: „Нашият бог предаде под наша власт врага ни и опустошителя на земята ни, който изби много наши сънародници.“

25 А когато се развеселиха сърцата им, князете казаха: „Доведете Самсон да ни развлича.“ И така, доведоха Самсон от затвора и той ги развличаше; поставиха го обаче между стълбовете.

26 Но Самсон каза на младежа, който го водеше за ръка: „Заведи ме да напипам стълбовете, на които се крепи този храм, за да се подпра на тях.“

27 А храмът беше пълен с мъже и жени. Там бяха всички филистимски князе, а на покрива имаше до три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсон, който беше станал за посмешище на всички тях.

28

Тогава Самсон молитвено призова Господа с думите: „Господи Боже! Спомни си за мене и ми дай само този път сила, о, Боже, за да си отмъстя изведнъж на филистимците за двете си очи!“

29 Тогава Самсон обгърна двата средни стълба, на които се крепеше храмът, и силно ги налегна: единия с дясната си ръка, а другия — с лявата.

30 Самсон викна: „Така ще умра аз заедно с филистимците!“ Той наблегна с всички сили и храмът рухна върху князете и върху целия народ, който се намираше в него. Така умрелите, които Самсон уби при смъртта си, бяха повече, отколкото той беше убил през живота си.

31

След това дойдоха неговите братя и цялото семейство на баща му, взеха го, отнесоха го и го погребаха в гроба на баща му Маной, между Цора и Естаол. Той управляваше като съдия над Израил в продължение на двадесет години.

17

1

В Ефремовата планина живеше един човек на име Миха.

2 Той каза на майка си: „Хилядата и сто сикли сребро, които бяха откраднати и за които те чух да изричаш пред мене проклятие, това сребро се намира у мене — аз го взех.“ Майка му каза: „Благословен да бъде синът ми от Господа!“

3 Той върна на майка си хилядата и сто сикли сребро. Но майка му заяви: „Това мое сребро посветих на Господа, та ти, моят син, да направиш от него истукан — излят кумир. И така, давам ти го обратно.“

4 Обаче той върна среброто на майка си. Майка му взе двеста сикли сребро и ги даде на златар. Той направи един истукан, излят кумир, който беше изложен в дома на Миха.

5 И така, Миха имаше капище за богове. След това той направи ефод и терафим и посвети един от синовете си, за да му служи като свещеник.

6 В онези дни в Израил още нямаше цар — всеки правеше това, което смяташе за правилно.

7

Тогава там живееше един младеж от юдейския град Витлеем, от Юдовото племе, който беше левит.

8 Този човек напусна града, за да намери друго място за живеене. При своето странстване той дойде до дома на Миха в Ефремовата планина.

9 Миха го попита: „Откъде идваш?“ Той му отговори: „Аз съм левит от юдейския град Витлеем и отивам да намеря друго място за живеене.“

10 А Миха му каза: „Остани при мене и бъди ми духовен баща и свещеник. Годишно ще ти давам по десет сикли сребро, потребното облекло и прехрана.“

11 Левитът се съгласи да остане при този човек и този младеж беше за Миха като син.

12 Миха посвети левита и младежът му стана свещеник. Така той заживя в дома на Миха.

13 Тогава Миха си каза: „Сега зная, че Господ ще ми оказва добро, защото имам левит за свещеник.“

18

1

В онези дни в Израил още нямаше цар. Дановото племе си търсеше своя дял земя, където да се засели, защото дотогава не му се беше паднал дял по наследство между Израилевите племена.

2 Затова Дановите потомци изпратиха от племето си петима храбри мъже от Цора и Естаол, за да огледат тази земя и да я проучат, като им казаха: „Отидете проучете тази земя.“ Те дойдоха в Ефремовата планина близо до дома на Миха и там пренощуваха.

3 Когато дойдоха при дома на Миха, те познаха гласа на младия левит, влязоха там и го попитаха: „Как си дошъл тука? Какво правиш на това място и защо си тука?“

4 Той им отговори: „Това и това направи Миха за мене, нае ме и аз му станах свещеник.“

5 Те му казаха: „Допитай се до Бога, за да разберем дали ще бъде благоприятен пътят, по който сме тръгнали.“

6 Свещеникът им каза: „Вървете с мир — пътят, по който сте тръгнали, е пред Господа.“

7

Петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис. Тук те видяха, че тамошните хора живеят спокойно и безгрижно, подобно на сидонци — тихо и без страх, защото в онази земя нямаше владетел и потисник. Те живееха далече от сидонците и с никого нямаха нищо общо.

8 Петимата души се завърнаха при съплеменниците си в Цора и Естаол и бяха попитани: „Какви вести носите?“

9 Те отговориха: „Станете да тръгнем на поход срещу тях. Огледахме тази земя, тя е твърде добра. Какво се двоумите? Не се колебайте, тръгвайте да завладеете тази земя.

10 Когато отидете, ще намерите един безгрижен народ, а онази земя е широка. Бог я предава под ваша власт. Мястото е такова, че няма оскъдица от нищо, което ражда земята.“

11

И така, те всички потеглиха оттам, от Дановото племе, от Цора и Естаол — шестстотин мъже, въоръжени с войнишки оръжия.

12 Те тръгнаха на битка и се разположиха на стан в Кириат-Ярим, в Юдея. Затова и до днес наричат онова място Махане-Дан . То се намира оттатък Кириат-Ярим.

13 Оттам поеха за Ефремовта планина и дойдоха до дома на Миха.

14

И петимата мъже, които бяха ходили да оглеждат земята Лаис, казаха на съплеменниците си: „Знаете ли, че в тези домове има ефод, терафим, истукан и излят кумир? Сега помислете какво да се прави.“

15 Там те се отбиха от пътя и влязоха в дома на младия левит, в дома на Миха, и го поздравиха.

16 Докато шестстотинте мъже от Дановото племе, въоръжени с войнишки оръжия, стояха при вратата,

17 петимата души, които бяха ходили да оглеждат тази земя, отидоха, влязоха там, взеха истукана и ефода, терафима и излетия кумир. А свещеникът стоеше при вратата с шестстотинте мъже, въоръжени с войнишки оръжия.

18 Когато влязоха в дома на Миха и взеха истукана, ефода, терафима и излетия кумир, свещеникът им каза: „Какво правите?“

19 Те му отговориха: „Мълчи! Сложи си ръката на устата си, ела с нас и бъди ни духовен отец и свещеник. По-добре ли е за тебе да бъдеш свещеник в дома на един човек, отколкото да бъдеш свещеник на племе или род в Израил?“

20 Това допадна на свещеника, той взе ефода, терафима и истукана и дойде при въоръжените хора.

21

Тогава те тръгнаха по обратния път и поставиха начело на похода децата, добитъка и скъпоценните си вещи.

22 Когато те се отдалечиха от дома на Миха, обитателите на домовете, съседни с Миховия дом, вдигнаха тревога, втурнаха се да преследват Дановите потомци

23 и викнаха към тях. Дановите потомци се обърнаха и казаха на Миха: „Какво става с тебе, че си събрал толкова хора?“

24 Миха отговори: „Вие ми взехте боговете, които бях направил, както и свещеника, а след това заминахте. Какво ми остава още, та казвате: „Какво става с тебе?“

25 Дановите потомци му казаха: „Замълчи пред нас! Иначе някои от нас ще се разсърдят и ще ви нападнат. Така ти ще загубиш живота си и семейството си.“

26 След това Дановите потомци поеха по пътя си, а Миха като видя, че те са по-силни от него, върна се и се прибра в своя дом.

27

Дановите потомци взеха това, което бе направил Миха, както и свещеника, който беше при него, и тръгнаха към Лаис срещу спокойния и безгрижен народ. Те го избиха с меч, а града изгориха с огън.

28 Никой не се притече на помощ на Лаис, защото той беше отдалечен от Сидон и жителите му живееха съвсем уединено. Този град се намираше в долина, в близост до Бет-Рехов. Там данци отново изградиха град и се заселиха в него.

29 Града нарекоха Дан по името на баща си Дан, потомък на Яков — а преди това този град се наричаше Лаис.

30 Тогава Дановите потомци поставиха взетия истукан. А Йонатан, син на Гирсон, Манасиевия син, както и синовете му, бяха свещеници в Дановото племе до деня, когато жителите на тази земя бяха отведени в плен.

31 Така те си поставиха направения от Миха истукан, който остана там през цялото време, докато Божият дом се намираше в Силом.

19

1

В онези дни, когато Израил още нямаше цар, на отвъдната страна на Ефремовата планина живееше един левит. Той си беше взел наложница, родом от юдейския град Витлеем.

2 Наложницата беше в разпра с него. Затова тя го напусна и се завърна в бащиния си дом във Витлеем юдейски. Там живя още четири месеца.

3 Тогава мъжът ѝ тръгна на път и отиде при нея, за да я уговори да я върне обратно. Със себе си водеше слугата си и два осела. Тя го въведе в бащината си къща.

4 Като го видя, тъстът му, бащата на тази млада жена, го посрещна радостно и го задържа. Той прекара три дена при него. Те ядоха, пиха и нощуваха там.

5 Когато на четвъртия ден станаха рано сутринта и той започна да се стяга за път, бащата на младата жена каза на зет си: „Подкрепи се още с къшей хляб, а след това можете да тръгнете.“

6 Те седнаха и двамата ядоха и пиха заедно. А бащата на младата жена каза на този мъж: „Съгласи се да останеш още една нощ и се повесели от сърце.“

7 Мъжът беше поел, за да продължи пътя си, но тъстът му го уговори и той пак пренощува там.

8 А на петия ден той стана рано сутринта, за да си върви. Но бащата на младата жена отново каза: „Подкрепи се още и остани, докато денят превали.“ И те двамата пак ядоха заедно.

9 След това този мъж стана и тръгна да си върви — сам той, наложницата му и слугата му. А неговият тъст, бащата на младата жена, му каза: „Ето започна вече да се стъмва. Моля ви, пренощувайте. Та денят е на свършване, пренощувай тука и се повесели от сърце. Тръгнете на път утре рано и ще се прибереш у дома си.“

10

Но мъжът не пожела повече да нощува тук, стана и пое на път. Така той наближи до околностите на Йевус, тоест Йерусалим, като водеше със себе си два натоварени осела, а и наложницата му беше с него.

11 Когато бяха близо до Йевус, денят вече беше превалил. Слугата каза на господаря си: „Да се отбием в този йевусейски град и да пренощуваме в него.“

12 Господарят му отговори: „Няма да се отбиваме в град на чужденци, които не са израилтяни, а ще продължим към Гива.“

13 И допълни към слугата си: „Върви! Нека стигнем до друго място. Ще нощуваме в Гива или в Рама.“

14 И така, те тръгнаха, вървяха, а при залез слънце бяха близо до Гива, която спада към Вениаминовото племе.

15 Там те се отбиха, за да пренощуват в Гива. След като влезе в града, левитът спря на градския площад, но не се намери никой, който да ги покани у дома си да пренощуват.

16

И ето привечер един старец се връщаше от работа по полето. Той беше родом от Ефремовата планина и живееше като чужденец в Гива. А местните жители бяха вениаминци.

17 Той повдигна очи и видя пътника на градския площад. Старецът попита: „Накъде си тръгнал и откъде идваш?“

18 Той му отговори: „Идваме от Витлеем в Юдея и отиваме за Ефремовата планина, откъдето съм аз. Бях дошъл във Витлеем в Юдея, а сега съм на път към дома си. Но никой не ме поканва в къщата си.

19 При това ние си имаме всичко — и слама, и храна за ослите си, а също хляб и вино за мене и за твоята слугиня, както и за този слуга, който е заедно с твоите слуги. Наистина нямаме нужда от нищо.“

20 Старецът го увери: „Бъди спокоен — всичките ти нужди ще поема аз, само да не останеш да нощуваш на улицата.“

21 И така, той го заведе у дома си, даде фураж на ослите, а те си умиха нозете, ядоха и пиха.

22

Когато те се подкрепяха с ядене на трапезата, някои мъже от града — скверна сган, заобиколиха къщата, заблъскаха по вратата и викнаха на стареца, стопанин на къщата: „Изведи дошлия в къщата ти мъж, за да го познаем.“

23 Стопанинът на къщата излезе при тях и им каза: „Недейте, братя мои, не правете такова зло! Този мъж е гост в къщата ми, не проявявайте такова безумие!

24 Ето ви дъщеря ми, девица, както и неговата наложница — тях ще изведа. Опозорете ги и правете с тях каквото искате. А с този мъж не правете такова безумие!“

25 Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава левитът грабна наложницата си и им я изведе на улицата. Те я познаха, изнасилваха я цяла нощ до сутринта и я пуснаха едва призори.

26 Тази жена се довлече, падна до вратата на къщата на стареца, в която пренощува господарят ѝ, и лежа там до разсъмване.

27

А на сутринта господарят ѝ стана, отвори вратата на къщата и излезе, за да тръгне на път. Но ето — наложницата му лежи пред вратата на къщата, а ръцете ѝ на прага.

28 Той ѝ каза: „Стани да си вървим!“ Но отговор нямаше . Той я постави на осела си, тръгна на път и пое за родното си място.

29 Като пристигна у дома си, взе нож, хвана наложницата си, разчлени я на дванадесет части и ги разпрати по всички области на Израил.

30 Всеки, който виждаше това, казваше: „Не е бивало и не се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха от египетската земя и до днес . Помислете за всичко това и вземете решение — какво да се направи!“

20

1

Тогава потеглиха за битка всички израилтяни и цялото общество от Дан до Вирсавия и галаадската земя се събра като един човек пред Господа в Масифа.

2 Вождовете на целия народ, на всички Израилеви племена — четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже пешаци, се представиха пред събранието на Божия народ.

3 Вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масифа.

Израилтяните попитаха: „Разкажете ни как стана това зло?“

4 В отговор левитът, мъж на убитата жена, каза: „Дойдох с наложницата си в Гива от Вениаминовото племе, за да пренощуваме.

5 А мъжете на Гива се вдигнаха против мене и заради мене обсадиха къщата през нощта. Имаха намерение мене да убият, а наложницата ми измъчиха така, че тя умря.

6 Затова аз взех наложницата си, разсякох я и я разпратих по всички области на Израил, понеже те извършиха срамно дело и безумие в Израил.

7 Ето всички вие, израилтяни, разгледайте това деяние и вземете решение!“

8

Тогава целият народ застана като един човек и каза: „Никой няма да отиде в шатрата си, нито някой ще се върне у дома си.

9 Ето какво ще направим сега с Гива — да тръгнем на битка с нея по жребий!

10 От всички Израилеви племена ще вземем по десет от сто мъже, по сто на хиляда и по хиляда на десет хиляди. Те трябва да се грижат за изхранването на народа, който ще тръгне против Гива във Вениаминовото племе, за да я накаже за безумието, което е извършила против Израил.“

11 И така, всички израилтяни се събраха единодушно като един човек против този град.

12

Израилевите племена изпратиха мъже да кажат на цялото Вениаминово племе: „Какво е това зло, което е извършено у вас?

13 Предайте ония от скверната сган, живеещи в Гива! Ние ще ги убием и ще изкореним това зло от Израил.“ Но вениаминците отказаха да се вслушат в гласа на съплеменниците си, израилтяните.

14 Тогава вениаминците напуснаха градовете си и се събраха в Гива, за да тръгнат на битка с израилтяните.

15 И в онзи ден вениаминците, които дойдоха от градовете, наброяваха двадесет и шест хиляди въоръжени с мечове мъже, освен жителите на Гива, които наброяваха седемстотин отбрани мъже.

16 Между тях имаше седемстотин отбрани мъже, които бяха левичари — те всички безпогрешно хвърляха камъни с прашки с точност до косъм.

17 А израилтяните, без вениаминците, бяха на брой четиристотин хиляди въоръжени с мечове мъже — всички те бяха обучени за водене на война.

18

Тогава израилтяните тръгнаха и отидоха във Ветил , и се допитаха до Бога: „Кой от нас да излезе първи на бой против вениаминците?“ И Господ отговори: „Юдовото племе да бъде първо!“

19

На сутринта израилтяните станаха и се разположиха на стан пред Гива.

20 Тук израилтяните се придвижиха за битка с вениаминците, като се подредиха в боен ред пред Гива.

21 А вениаминците излязоха от Гива и в онзи ден повалиха на земята двадесет и две хиляди израилтяни.

22 Но Израилското воинство придоби кураж и отново се подреди в боен ред на онова място, където се бяха опълчили първия ден.

23 Защото израилтяните бяха ходили и плакали в светилището пред Господа до вечерта и бяха се допитали до Господа: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин?“ Господ беше казал: „Тръгнете против тях.“

24

И така, на втория ден израилтяните се придвижиха близо до вениаминците.

25 На втория ден Вениаминовото племе потегли от Гива против израилтяните и повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от тях въоръжени с мечове.

26 Тогава отново всички израилтяни, целият народ, потеглиха за битка и дойдоха във Ветил. Тук те оплакваха поражението си пред Господа, престояха, постиха онзи ден до вечерта и принесоха пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.

27 Израилтяните се допитаха до Господа — в онези дни там беше ковчегът на Божия завет

28 и пред него стоеше Финеес, син на Елеазар, син на Аарон, — казвайки: „Да тръгнем ли отново за битка с потомците на нашия брат Вениамин или не?“ Господ каза: „Тръгнете. Утре ще ги предам под властта ви.“

29

Тогава израилтяните поставиха засада около Гива.

30 На третия ден израилтяните тръгнаха на битка против вениаминците и както преди се подредиха в боен ред пред Гива.

31 Вениаминците се опълчиха против тях и се отдалечиха от града. Както и преди те започнаха да избиват хора по пътищата, един от които води за Ветил, а друг за Гива, през полето, така че избиха около тридесет мъже израилтяни.

32 Затова вениаминците си казаха: „Те падат пред нас, както и преди.“ А израилтяните бяха казали: „Ще побегнем от тях и ще ги измамим, за да се отдалечат от града към пътищата.“

33 Тогава всички израилтяни се придвижиха от мястото си и се подредиха готови за битка, във Ваал-Тамар. израилски воини от засадата се спуснаха от мястото си западно от Гива.

34 Срещу Гива се опълчиха десет хиляди отбрани мъже от цял Израил и почна ожесточена битка. Но вениаминците не знаеха, че ще ги сполети беда.

35 Господ порази вениаминците пред израилтяните и в онзи ден израилтяните избиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто въоръжени с мечове воини.

36

Вениаминците разбраха, че са разбити, защото израилтяните отстъпиха пред вениаминците, понеже се надяваха на засадата, която бяха поставили срещу Гива.

37 Воините от засадата се устремиха и щурмуваха Гива. Те навлязоха в града и поразиха с меч всички.

38 Израилтяните си бяха определили заедно със засадата също и знак — когато се издигне дим от града, тогава да нападнат.

39 Когато израилтяните отстъпиха от полесражението и вениаминците започнаха да поразяват и убиха около тридесет мъже израилтяни, защото си казваха: „Отново падат пред нас, както и в предишните битки“,

40 — тогава от града започна да се издига дим като стълб. Вениаминците погледаха назад и ето — от целия град се издигаше дим към небето.

41 Тогава израилтяните се върнаха, а вениаминците се уплашиха, понеже видяха, че ги е сполетяло бедствие.

42 Затова вениаминците побягнаха от израилтяните по пътя за пустинята, но вражеската войска ги преследваше по петите, а онези, които излизаха от градовете, ги избиваха там.

43 Така те обкръжиха вениаминците и ги преследваха и поразяваха от Ноха до самата източна страна на Гива.

44 От вениаминците паднаха убити осемнадесет хиляди мъже — всички те бяха храбри мъже.

45 Оцелелите се обърнаха и побягнаха към пустинята, към скалата Римон. От тях израилтяните съсякоха по пътищата пет хиляди мъже, после ги преследваха до Гидом и от тях убиха още две хиляди мъже.

46 А всички вениаминци, които паднаха убити онзи ден, бяха двадесет и пет хиляди въоръжени с мечове мъже — все храбри мъже.

47 Само шестстотин мъже успяха да избягат към скалата Римон в пустинята, където останаха четири месеца.

48 А израилтяните се върнаха обратно към областта на вениаминците и ги поразиха с меч — и хората в града, и добитъка, и всичко, каквото се намери. Те изгориха с огън всички градове, разположени по пътя.

21

1

Израилтяните се заклеха в Масифа с думите: „Никой от нас да не дава дъщеря си за жена на човек от Вениаминовото племе.“

2 Но народът дойде във Ветил. Там всички седяха пред Бога чак до вечерта и заплакаха горко със силен глас

3 с думите: „Господи, Боже Израилев! Защо стана това в Израил — днес изчезна едно цяло Израилско племе?“

4 На другия ден народът стана рано, издигна жертвеник във Ветил и бяха принесени всеизгаряния и мирни жертви.

5 Тогава израилтяните запитаха: „От всичките Израилеви племена кой не беше дошъл на събранието на цялото общество пред Господа?“ Защото велико проклятие беше отправено срещу онези, които не бяха дошли на събранието пред Господа в Масифа. Заедно с това беше определено, че такива ще бъдат предадени на смърт.

6 Но израилтяните се съжалиха над братското си Вениаминово племе и казаха: „Днес беше отсечено едно племе от Израил.

7 Как да постъпим с оцелелите от тях относно жените, тъй като сме се заклели пред Господа да не им даваме дъщерите си за жени?“

8

Затова пак казаха: „От Израилевите племена кой не беше дошъл на събранието, кой не е дохождал пред Господа в Масифа?“ Оказа се, че никой от Явис Галаадски не бе дошъл на събранието в стана пред Господа.

9 Защото, след като преброиха хората, участвали в това събрание, оказа се, че не е имало нито един от жителите на Явис Галаадски.

10 Затова израилската общност изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им беше заповядано: „Отидете и поразете с меч жителите на Явис Галаадски заедно с жените и децата.

11 Ето какво трябва да направите — избийте всеки мъж и всяка жена, която е познала мъжко легло .“

12 Между жителите на Явис Галаадски се намериха четиристотин девойки, непознали мъжко легло. Те бяха доведени в стана при Силом, който е в ханаанската земя.

13 Тогава цялото Израилско общество изпрати представители да преговарят с вениаминците, които бяха в скалата Римон, и да им обявят мир.

14 Така вениаминците се завърнаха при израилтяните и им бяха дадени за жени оцелелите живи изсред жените на Явис Галаадски. Но се оказа, че те не стигаха.

15

А народът жалеше за Вениаминовото племе — затова, че Господ е допуснал да се накърни целостта на Израилевите племена.

16 Тогава старейшините на Израилското общество разсъждаваха: „Какво да направим за оцелелите вениаминци по отношение на жени за тях, понеже жените от Вениаминовото племе са избити?“

17 И казаха още: „Наследствената земя нека остане за оцелелите вениаминци, за да не изчезне едно племе от Израил.

18 Но ние не можем да им дадем за жени от нашите дъщери, защото израилтяните се заклеха с думите: „Проклет да е този, който даде жена на мъже от Вениаминовото племе!“

19

Затова решиха: „Ето всяка година в Силом се провежда празник, посветен на Господа, на север от Ветил и на изток от пътя, който отива от Ветил към Сихем, както и на юг от Левона.“

20 Ето защо заповядаха на вениаминците: „Идете, скрийте се в лозята

21 и гледайте, когато излязат силомските девойки да играят на хоро, изскочете от лозята и всеки да си грабне за жена по една от силомските девойки. След това се върнете във Вениаминовата земя.

22 Ако бащите на тези девойки дойдат при нас и започнат да спорят, ние ще им кажем: „Бъдете снизходителни към вениаминците заради нас, понеже през войната ние не запазихме за всеки от тях жена, а и вие не им дадохте — така че сега вие не сте виновни.“

23

Вениаминците постъпиха точно така и според броя си взеха жени от танцуващите на хорото девойки, отвлечени от тях. След това си тръгнаха, отново се завърнаха в земята си, получена в наследство, изградиха градове и заживяха в тях.

24 Тогава израилтяните се разотидоха оттам — всеки в племето си и в рода си, оттам всеки замина за земята си, получена в наследство.

25

В онези дни в Израил още нямаше цар — всеки правеше това, което смяташе за правилно.