1

1

След смъртта на Саул, след като амаликитците бяха разбити, Давид се завърна и престоя в Секелаг два дена.

2 Тогава на третия ден дойде един човек от Сауловия стан. Дрехите му бяха раздрани и главата му беше в пръст. Когато влезе при Давид, направи поклон до земята

3 Давид го попита: „Откъде идваш?“ Той отговори: „Избягах от лагера на израилтяните.“

4 Но Давид отново го попита: „Как се случи това? Разкажи ми!“ А той отговори: „Воюващите се разбягаха от сражението и много от тях са мъртви. Умряха също Саул и синът му Йонатан.“

5 Тогава Давид попита младия воин, който му съобщаваше това: „Откъде разбра, че Саул и синът му Йонатан са мъртви?“

6 Младият воин, който му съобщаваше това, продължи: „Аз случайно бях отишъл на Гелвуйската планина. Видях, че Саул се беше подпрял на копието си, а колесниците и конниците го настигнаха.

7 Той се огледа назад и като ме видя, повика ме.

8 Аз отговорих: „Ето ме.“ Той ме попита: „Кой си ти?“ Отговорих му, че съм амаликитец.

9 След това той ми заповяда: „Приближи се към мене и ме убий, защото безсилие ме е обзело, а все още съм жив.“

10 Тогава аз се приближих до него и го убих, понеже бях уверен, че той не може повече да живее, тъй като вече беше паднал. Взех диадемата, която беше на главата му, както и гривната, която беше на ръката му, и ги донесох тук при господаря си.“

11

Тогава Давид хвана дрехите си и ги раздра. Същото сториха и всички мъже, които бяха заедно с него.

12 Ридаха, плакаха и постиха до вечерта за Саул и за сина му Йонатан, за Господните воини и за Израилевия дом, затова, че бяха загинали от меч.

13 А Давид попита младия воин, който му съобщи това: „Ти откъде си?“ Той му отговори: „Аз съм син на един чужденец амаликитец.“

14 Тогава Давид му каза: „Как се осмели да вдигнеш ръка, за да убиеш царя — Господния помазаник?“

15 След това Давид повика един друг млад воин и му заповяда: „Пристъпи, нападни го!“ И войнът го порази смъртно.

16 Давид продължи да говори на амаликитеца: „Ти си виновен за тази смърт, понеже устата ти свидетелстваха против тебе при думите ти: „Убих Господния помазаник“.“

17

Тогава Давид оплака Саул и сина му Йонатан със следната плачевна песен,

18 като заповяда юдеите да я научат на струнен инструмент, както е записана в „Книгата на храбрите“:

19

„Твоята слава, о, Израилю, е поразена върху твоите планини!
Как паднаха героите!

20
Не възвестявайте това в Гет,
не го разгласявайте по улиците на Аскалон,
за да не се радват филистимските дъщери,
за да не тържествуват дъщерите на необрязаните!

21
Проклети бъдете, планини Гелвуй!
Да не падат на вас ни роса, ни дъжд,
нито реколта да има по нивите ви,
защото там бяха захвърлени щитовете на героите,
щитът на Саул, като че ли беше той помазан с елей.

22
Без кръв от убити,
без поразени тела на храбри воини
не се е връщал никога назад лъкът на Йонатан
и мечът на Саул никога не се е връщал празен.

23
Саул и Йонатан,
обични и почитани през живота си бяха те,
не се разделиха и в смъртта си.
Бяха по-бързи от орли,
по-силни от лъвове.

24
Израилеви дъщери, плачете за Саул,
който ви обличаше в багреница с украшения
и кичеше със златни накити дрехите ви.

25
Как паднаха в битка най-храбрите!
Загина Йонатан върху планините.

26
Жалея за тебе, братко Йонатане —
ти ми беше много скъп.
Твоята обич за мене беше прекрасна
като обич на жена.

27
Ах, как паднаха жертва героите,
как погинаха бойните оръжия!“

2

1

След това Давид се допита до Господ: „Да отида ли в някой от градовете на племето на Юда?“ И Господ му отговори: „Иди.“ Давид отново каза: „Къде да отида?“ Той му отговори: „В Хеврон.“

2 И така, Давид отиде там с двете си жени: йезреелката Ахиноама и кармелитката Авигея, бивша жена на Навал.

3 Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му. Така те се заселиха в селищата около град Хеврон.

4 Тогава дойдоха мъже от племето на Юда и помазаха там Давид за свой цар.

Известиха на Давид, че жителите от Явис в Галаад погребали Саул.

5 Давид изпрати пратеници до жителите на Явис в Галаад да им кажат: „Благословени да сте пред Господ затова, че проявихте любов към своя господар Саул и сте го погребали .

6 Нека сега Господ ви възнагради със Своето благоволение и вярност. Така и аз ще ви се отблагодаря с добро, тъй като сторихте това.

7 И така, нека се укрепят ръцете ви и бъдете мъжествени, защото господарят ви Саул умря, а племето на Юда помаза мене за свой цар.“

8

Но Авенир, син на Нир и началник над Сауловата войска, взе Йевостей, Сауловия син, заведе го в Маханаим

9 и го обяви за цар над цял Израил, над Галаад, Ашур и Йезреел, над Ефрем и Вениамин.

10 Сауловият син Йевостей беше на четиридесет години, когато се възцари над Израил, и царува две години. Само племето на Юда последва Давид.

11

Царуването на Давид в Хеврон над племето на Юда продължи седем години и шест месеца.

12 И така, Авенир, син на Нир, потегли заедно с войните на Сауловия син Йевостей от Маханаим към Гаваон.

13 Също и Йоав, син на Саруя, потегли заедно с Давидовите бойци и се срещнаха при Гаваонския водоем. Едните застанаха на едната страна на водоема, а другите — на другата страна.

14 Тогава Авенир каза на Йоав: „Нека мъже започнат военна игра пред нас.“ Йоав отговори: „Нека започнат.“

15 Дванадесет млади мъже от племето на Вениамин застанаха на страната на Йевостей, Сауловия син, а срещу тях застанаха дванадесет Давидови бойци.

16 Те се хванаха един друг за главите, забиха един на друг меч в хълбока и паднаха заедно. Затова онова място беше наречено Хелкат-Хацурим , което се намира в Гаваон.

17

През онзи ден се разрази много жестоко сражение и Авенир с израилтяните бяха победени от Давидовите бойци.

18 Там бяха тримата синове на Саруя: Йоав, Авеса и Асаил. А Асаил беше лек в нозете, като сърна в полето.

19 Асаил се спусна след Авенир и го гони, без да се отбива ни надясно, ни наляво при преследването му.

20 Авенир погледна назад и каза: „Ти ли си, Асаиле?“ Той отговори: „Аз съм.“

21 Тогава Авенир му каза: „Отбий се надясно или наляво, хвани някого от младите мъже и вземи оръжието му.“ Но Асаил отказа да го остави.

22 След това Авенир повторно каза на Асаил: „Остави ме, иначе ще те поваля на земята. С какви очи после ще погледна брат ти Йоав?“

23 Но Асаил отказа да отстъпи. Затова Авенир обърна копието и го прободе в корема. Копието премина през него, той падна там и умря на това място. Всички, които минаваха през мястото, където падна и умря Асаил, се спираха.

24

А Йоав и Авеса преследваха Авенир. Слънцето бе вече залязло, когато стигнаха до хълма Ама, който е срещу Гиах на пътя за Гаваонската степ.

25 Мъжете от племето на Вениамин се събраха около Авенир, сформираха войска и застанаха на върха на един хълм.

26 Тогава Авенир се провикна към Йоав: „Винаги ли ще се върти меч за изтребление? Не знаеш ли, че краят ще бъде горчив? Кога ще заповядаш на твоите воини да престанат да преследват братята си?“

27 Йоав отговори: „Заклевам се в живия Бог! Ако ти не беше изговорил казаното, още в зори мъжете щяха да престанат да преследват братята си.“

28 И ето Йоав засвири с тръба и всички мъже престанаха да преследват вече израилтяните. Така битката престана.

29

А Авенир и неговите мъже вървяха през равнината цяла нощ, преминаха Йордан, пропътуваха през цял Битрон и достигнаха до Маханаим.

30 Йоав се върна от преследването на Авенир. Събраха се всички мъже — от Давидовите бойци, освен Асаил, липсваха деветнадесет души.

31 А Давидовите бойци бяха поразили мъжете от племето на Вениамин, както и мъжете на Авенир, от които паднаха убити триста и шестдесет души.

32 След това вдигнаха Асаил и го погребаха във Витлеем, в бащиния му гроб. А Йоав заедно с мъжете си вървеше цяла нощ и призори стигнаха в Хеврон.

3

1

Войната между привържениците на Саул и Давид се проточи. Давид все повече се налагаше, докато Сауловият дом все повече отслабваше.

2

На Давид се родиха в Хеврон следните синове: първородният беше Амнон от йезреелката Ахиноама;

3 втори — Далуя от кармелитката Авигея, бивша Навалова жена; трети — Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;

4 четвърти — Адония, син от Агита; пети — Сафатия, син от Авитала;

5 шести — Йетераам от Давидовата жена Егла. Тези синове се родиха на Давид в Хеврон.

6

Докато траеше войната между привържениците на Саул и Давид, Авенир беше на страната на Сауловия дом.

7 А Саул имаше наложница, на име Рицпа, дъщеря на Айя. Йевустей упрекна Авенир: „Защо си лежал с бащината ми наложница?“

8 Авенир силно се разяри от тези думи и отговори: „Нима аз съм кучешка глава от племето на Юда? Днес аз оказах милост към дома на баща ти Саул, към семейството му и приятелите му и не те предадох във властта на Давид, а ти сега заради една жена ме обвиняваш в грях.

9 Така да направи Бог на Авенир и повече от това да направи, ако аз не направя за Давид така, както Господ му се е клел:

10 ще отнема царството от Сауловия дом и ще поставя Давидовия престол над Израил и над Юда от Дан до Вирсавия.“

11 А Йевустей не можа да отговори на Авенир, понеже изпитваше страх от него.

12

Тогава Авенир изпрати вестители до Давид да кажат: „Чия е тази земя?“ И още: „Сключи с мене съюз и аз ще бъда с тебе. Така под твоя власт ще поставя целия израилски народ.“

13 А Давид отговори: „Добре, ще сключа с тебе съюз. Само за едно те моля, а именно — ти няма да видиш лицето ми, ако не доведеш със себе си Сауловата дъщеря Мелхола, когато дойдеш да се видиш с мене.“

14 След това Давид изпрати вестители до Сауловия син Йевостей да кажат: „Върни жена ми Мелхола, която аз придобих за сто филистимски краеобрязъци.“

15 Тогава изпрати пратеници да я вземат от мъжа ѝ Фалтий, син на Лаиш.

16 С нея тръгна и мъжът ѝ, като я придружи с плач до Бахурим. Но Авенир му заповяда: „Върни се.“ И той се върна.

17

А Авенир се посъветва с Израилевите старейшини с думите: „Вие отдавна искахте Давид да ви бъде цар.

18 Време е сега да действате, защото Господ е казал на Давид: „Чрез ръката на Своя служител Давид ще избавя народа Си Израил от властта на филистимците и на всички врагове.“

19 Същото каза Авенир и на мъжете от племето на Вениамин. След това Авенир отиде в Хеврон, за да съобщи на Давид тези желания на Израил и на цялото племе на Вениамин.

20 Авенир заедно с двадесет мъже дойде при Давид в Хеврон и Давид даде угощение на Авенир и на тези, които бяха с него.

21 Тогава Авенир каза на Давид: „Ще отида и ще събера около тебе, своя господар, царя, целия израилски народ, за да сключат завет с тебе, и ти ще царуваш над всички, както ти сам желаеш.“ След това Давид изпрати Авенир и той си отиде с мир.

22

И ето Давидовите слуги заедно с Йоав се завърнаха от похода и донесоха със себе си голяма плячка; но Авенир го нямаше вече при Давид в Хеврон, защото Давид го беше отпратил и той си бе отишъл с мир.

23 Когато Йоав и цялата войска, която беше с него, дойдоха, тогава съобщиха на Йоав: „При царя дойде Авенир, Нировият син, и той го изпрати, и онзи си отиде с мир.“

24 Тогава Йоав дойде при царя и каза: „Какво си направил? Ето Авенир е идвал при тебе, защо си го изпратил и той си е отишъл?

25 Ти познаваш Авенир, Нировия син. Той е идвал да те измами, да разбере кога идваш и кога тръгваш и да разузнае всичко, което правиш.“

26

Йоав излезе от Давид и изпрати след Авенир вестители, които го върнаха от кладенеца Сира, без Давид да знае това.

27 Когато Авенир се завърна в Хеврон, Йоав го отведе настрана — навътре от градските порти, уж да говори с него тайно. Там той го прободе в корема като отмъщение за кръвта на брат си Асаил.

28 А по-късно, като чу за това Давид, каза: „Невинни сме за вечни времена пред Господа аз и царството ми за кръвта на Авенир, Нировия син.

29 Нека тя падне върху главата на Йоав и върху цялото му семейство. Нека в него винаги има човек с кървящи рани или прокажен, или такъв, който се подпира на тояга, или който пада от меч, или който се нуждае от хляб.“

30 Така Йоав и брат му Авеса убиха Авенир, защото беше убил брат им Асаил в битката при Гаваон.

31

Тогава Давид каза на Йоав и на тези, които бяха заедно с него: „Раздерете дрехите си и се облечете във вретища, и оплаквайте Авенир.“ И цар Давид вървеше след носилката му.

32 Погребаха Авенир в Хеврон. Царят плака с висок глас над Авенировия гроб. Плакаха и всички с него.

33 Царят оплака Авенир, нареждайки: „Нима като безумен трябваше да умре Авенир?

34 Ръцете ти не бяха свързани, краката ти не бяха оковани — ти падна, както пада човек от престъпници.“ Тогава всички заридаха още повече.

35

Когато дойдоха да предложат на Давид да яде хляб, докато още не беше се стъмнило, Давид се закле с думите: „Така Бог да ми стори, да! И повече да ми прибави, ако вкуся хляб или друго нещо до залез слънце.“

36 Когато целият народ научи за станалото, това му допадна; всичко, което царят вършеше, допадаше на целия народ.

37 Защото в онзи ден целият израилски народ разбра, че убийството на Авенир, Нировия син, не беше извършено от царя.

38 След това царят каза на придворните си: „Знаете ли, че днес велик вожд падна в Израил?

39 Аз сега съм още слаб, ако и да съм помазан за цар, а тези мъже, Сауловите синове, са по-силни от мене. Но Господ ще въздаде на онзи, който извършва зло, според злодеянието му.“

4

1

Когато Сауловият син Йевостей чу, че Авенир е умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и израилтяните се смутиха.

2 Този Саулов син имаше двама военачалници: единият се казваше Баана, а другият — Рихав, синове на Ремон от Беерот. Те принадлежаха към племето на Вениамин, понеже и Беерот се числеше към областта на това племе.

3 И бееротци избягаха в Гитаим и останаха да живеят там като чужденци и досега.

4

Сауловият син Йонатан имаше син, който беше недъгав в краката. Той беше на пет години, когато от Йезреел дойде вест за Саул и Йонатан. Кърмачката му, като го взела, побягнала. Както бягала бързо, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей.

5

Синовете на бееротеца Ремон — Рихав и Баана, тръгнаха и стигнаха по най-големия дневен пек до къщата на Йевостей, който по пладне спеше в леглото си.

6 Рихав и брат му Баана влязоха в тази къща, уж да вземат жито, прободоха го в корема и избягаха.

7 Защото, когато те влязоха в къщата, Йевостей лежеше на леглото си в своята спалня; те го прободоха и го убиха. Отсякоха главата му, взеха я със себе си и вървяха през полето цяла нощ.

8 Те донесоха в Хеврон на Давид Йевостеевата глава и казаха на царя: „Ето главата на Йевостей, син на Саул, твой неприятел, който искаше да те погуби. Сега Господ отмъсти на Саул и на потомството му заради моя господар — царя.“

9

Давид отговори на Рихав и на брата му Баана, синове на бееротеца Ремон: „Жив е Господ, Който избави душата ми от всякакво бедствие!

10 Ако тогава този, който ми извести: „Ето Саул умря“, мислейки се за радостен вестител, аз хванах и убих в Секелаг, вместо да го възнаградя,

11 то сега, когато престъпници убиха невинен човек в къщата му в неговото легло — няма ли сега да изискам кръвта му от вашата ръка и няма да ли ви изтребя от земята?“

12 Тогава Давид отправи заповед към приближените си и те ги убиха, отсякоха ръцете и краката им и ги обесиха край водоема в Хеврон. А Йевостеевата глава взеха и погребаха в гроба на Авенир в Хеврон.

5

1

Тогава всички Израилеви племена дойдоха при Давид в Хеврон и говореха: „Ето ние сме твоя плът и кости.

2 И по-напред, когато Саул царуваше над нас, ти беше, който предвождаше в битки воините на Израил и Господ даде пред тебе обещание: „Ти ще ръководиш Моя народ Израил и ти ще бъдеш негов вожд“.“

3 Тогава всички Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон. Цар Давид сключи с тях завет пред Господа в Хеврон. Помазаха Давид за цар над Израил.

4 Когато се възцари, Давид беше на тридесет години. Той царува четиридесет години.

5 В Хеврон царува над Юдея седем години и шест месеца, а в Йерусалим царува тридесет и три години над цял Израил и над Юдея.

6

След това царят потегли заедно с воините си към Йерусалим против йевусейците, жители на тази земя. А те казваха на Давид: „Ти няма да влезеш тук; слепи и куци ще те отблъснат“, което означаваше: Давид няма да влезе тук.

7 Обаче Давид превзе крепостта Сион и тя стана Давидов град.

8 И в онзи ден Давид каза: „Всеки, който иска да победи йевусейците, нека поразява с копие и слепи, и куци, които са омразни на Давид.“ Затова се и казва: „Слепи и куци няма да влязат в дома .“

9 След това Давид се засели в тази крепост и ѝ даде името Давидов град. Той построи здания наоколо — от Мило чак навътре до крепостта.

10 Така Давид преуспяваше и ставаше все по-велик. Господ Бог Вседържител беше с него.

11

Царят на Тир Хирам изпрати при Давид пратеници, както и кедрови дървета, дърводелци и каменоделци — те съградиха дворец на Давид.

12 Давид разбра, че Господ го е утвърдил за цар над Израил и е въздигнал царството му заради Своя народ Израил.

13

Давид си взе още наложници и жени от Йерусалим, след като дойде от Хеврон.

14 И на Давид се родиха още синове и дъщери. Ето имената на онези, които му се родиха в Йерусалим: Самус, Совав, Натан и Соломон,

15 Евеар, Елисуа, Нафек и Яфия,

16 Елисама, Елидае и Елифалет.

17

Когато филистимците чуха, че Давид е помазан за цар над Израил, те дойдоха, за да пленят Давид. Като чу за това, Давид отиде в крепостта.

18 А филистимците дойдоха и се разположиха в долината Рефаим.

19 И Давид се допита до Господ: „Да нападна ли филистимците? Ще ги предадеш ли под моя власт?“ И Господ отговори на Давид: „Нападни ги, защото Аз ще предам филистимците под твоя власт.“

20 Тогава Давид потегли към Ваал-Перацим и там ги победи, като каза: „Господ разби пред очите ми редица врагове, както вода разбива дига.“ Поради това и онова място бе наречено Ваал-Перацим .

21 Там филистимците изоставиха идолите си, а Давид с войните си ги взе като плячка.

22

Филистимците пак дойдоха и се разположиха в долината Рефаим.

23 Когато Давид се допита до Господ, Той му отговори: „Не потегляй срещу тях, а ги заобиколи отзад и ги нападни откъм черниците.

24 А когато чуеш шум като от стъпки по върховете на черниците, потегли, защото тогава Господ тръгва пред тебе, за да порази филистимската войска.“

25 Давид постъпи, както Господ му заповяда, и порази филистимците от Гавая чак до Газер.

6

1

Давид пак събра всички отбрани млади войни от Израил, тридесет хиляди .

2 Той стана и тръгна от Ваал, в областта на племето на Юда, заедно с цялата войска, която беше с него, за да пренесе оттам Божия ковчег, над който се призовава името на Господа Вседържител, Чийто трон е върху херувими.

3 Сложиха Божия ковчег на нова колесница и го изнесоха от къщата на Аминадав, която се намираше на хълма. А синовете на Аминадав — Оза и Ахио — водеха новата колесница.

4 И я поведоха с Божия ковчег от Аминадавовата къща, която се намираше на хълма. Ахио вървеше пред ковчега.

5 А Давид и всички израилтяни свиреха пред Господ на различни инструменти от кипарисово дърво — на арфи, псалтири, тимпани, цитри и на цимбали.

6

И когато дойдоха до мястото за вършеене на Нахон, Оза протегна ръка към Божия ковчег и се улови за него, понеже воловете го бяха наклонили.

7 Тогава Господният гняв пламна срещу Оза. За тази дързост Бог го порази на същото място и той умря там, при Божия ковчег.

8 Давид се развълнува поради това, че Господ порази Оза. Това място и досега се нарича Перец Оза .

9 В онзи ден Давид изпита страх пред Господа и каза: „Как ще дойде при мене Господният ковчег?“

10 Затова Давид се отказа да пренесе Господния ковчег при себе си в Давидовия град, а го остави в къщата на Аведар от Гет.

11 И Господният ковчег стоя в къщата на гетеца Аведар три месеца и Господ благослови Аведар и цялото му семейство.

12

Когато съобщиха на цар Давид, че Господ е благословил Аведаровото семейство и целия му имот заради Божия ковчег, той отиде и тържествено пренесе Божия ковчег от Аведаровата къща в Давидовия град.

13 Когато тези, които носеха Господния ковчег, изминеха шест крачки, той принасяше в жертва по един бик и по едно теле.

14 Давид играеше свещен танц с всичката си сила пред Господа. А той беше облечен с ленен ефод.

15 Така Давид и мъжете от целия Израил носеха Господния ковчег с възклицания и тръбни звуци.

16 Когато Господният ковчег влизаше в Давидовия град, Мелхола, Сауловата дъщеря, гледаше от прозореца и като видя цар Давид да играе свещен танц пред Господа, презря го в сърцето си.

17

Донесоха Господния ковчег и го поставиха на мястото му сред скинията, която Давид бе направил за него. След това той принесе пред Господа всеизгаряния и мирни жертви.

18 Когато Давид свърши да принася всеизгаряния и мирни жертви, благослови народа в името на Господа Вседържител.

19 Той раздаде на целия народ, на цялото множество израилтяни , и на мъже, и на жени, на всеки по един хляб, по къс печено месо и по една питка. След това целият народ се разотиде, всеки в къщата си.

20

Когато Давид се върна, за да благослови дома си, Сауловата дъщеря Мелхола излезе да го посрещне с думите: „Колко славен беше днес Израилевият цар, като се съблече пред очите на слугините на поданиците си, както се разсъблича един малоумник.“

21 А Давид отговори на Мелхола: „Пред Господа извърших това, Който ме предпочете пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави за вожд на Господния народ Израил. Аз пред Господа свирих и танцувах свещен танц.

22 Още повече ще се унижа и ще се смиря пред собствените си очи. И при всичко това аз ще бъда почитан от слугините, за които говориш.“

23 Затова Сауловата дъщеря Мелхола остана бездетна до деня на смъртта си.

7

1

Когато царят живееше в своя дом, Господ го беше дарил със спокойствие от всичките му врагове наоколо.

2 Тогава царят каза на пророк Натан: „Ето аз живея в дворец, построен от кедри, а Божият ковчег стои под шатъра.“

3 Натан отговори на царя: „Иди, извърши всичко, което ти е на сърце, защото Господ е с тебе.“

4 Но през същата нощ беше отправено Господне слово към Натан:

5 „Иди и кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ: „Ти ли ще Ми съградиш дом, за да обитавам в него?

6 Аз не съм обитавал в дом от деня, когато изведох израилтяните от Египет, дори и до днес, но съм ходил в шатъра и в скиния.

7 Където и да съм ходил с всички израилтяни, питал ли съм някое от племената, на което съм възлагал да ръководи Моя народ Израил: Защо не Ми съгради кедров дом?“

8

„А сега така кажи на Моя служител Давид: „Така говори Господ Вседържител: Аз те взех от стадото овце, за да бъдеш вожд на Моя народ Израил.

9 Навсякъде съм бил с тебе, където и да ходеше. Изтребих пред тебе всички твои врагове и възвеличих името ти, както името на най-великите на земята.

10 Аз ще определя място за Своя народ Израил, ще го утвърдя и той спокойно ще живее на своето място и няма вече да се страхува, и престъпници няма вече да го потискат както преди,

11 по времето, когато Аз поставих съдии над Своя народ Израил. Аз ще ти дам покой от всички твои врагове. При това Господ ти заявява, че Той ще ти съгради дом.

12 А когато се навършат твоите дни и ти легнеш при предците си, Аз ще въздигна след тебе наследника ти, който ще произлезе от тебе, и ще утвърдя неговото царство.

13 Той ще съгради дом за Мене и Аз ще утвърдя престола на царството му за вечни времена.

14 Аз ще му бъда отец, а той ще Ми бъде син. Ако нещо съгреши, ще го накажа по човешки — с тояга и с удари,

15 но няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от Саул, когото Аз отхвърлих пред тебе.

16 Твоят дом и твоето царство ще бъдат непоколебими за вечни времена пред Мене и твоят престол ще пребъде за вечни времена.“

17 Натан възвести на Давид всички тези думи и цялото това видение.

18

Тогава цар Давид отиде, застана пред Господа и каза: „Кой съм аз, Господи Боже, какъв е домът ми, та толкова ме възвеличи!

19 И това дори е било малко пред Тебе, Господи Боже, защото Ти възвести за дома на Своя служител и далечното бъдеще. Това е откровение, определено за човек, Господи Боже!

20 Какво още може да Ти каже Давид? Защото Ти, Господи Боже, познаваш Своя служител.

21 Заради Своето слово и по сърце Ти си извършил всички тези велики неща, като ги откриваш на Своя служител.

22 Затова Ти си велик, Господи Боже, Господи, защото подобен на Тебе няма, нито има друг бог освен Тебе според всичко, което сме чули с ушите си.

23 Има ли подобен на Твоя народ Израил — единственият народ на земята, за който Бог дойде да Си го придобие за Свой народ, като прослави името Си и извърши велики и удивителни неща пред Своя народ: него Ти придоби от египтяните, като прогони народите и боговете им.

24 Ти утвърди за Себе Си Своя народ Израил като Свой собствен народ за вечни времена и Ти, Господи, стана негов Бог.

25

А сега, Господи Боже, утвърди за вечни времена словото, изречено за Твоя служител и за дома му, като изпълниш това, което си обещал.

26 Тогава ще се възвеличи името Ти за вечни времена, за да казват: „Господ Вседържител е Бог над Израил.“ И нека домът на Твоя служител Давид бъде утвърден пред Тебе.

27 Понеже Ти, Господи Вседържителю, Боже Израилев, откри в откровение на Своя служител и изрече: Ще ти въздигна дом — затова Твоят служител приготви сърцето си да се моли пред Тебе с тази молитва.

28 Да, Господи, Боже мой, Ти си Бог и Твоето слово е неизменно, и Ти обеща на Своя служител това благо.

29 А сега благослови милостиво дома на Своя служител, та той да пребивава вечно пред Тебе, защото Ти, Господи, Боже мой, си възвестил всичко това, и чрез Твоя благослов домът на Твоя служител ще бъде благословен за вечни времена.“

8

1

След това Давид порази филистимците и ги покори. Той отне властта на филистимците от Метег-Гаама.

2 Той порази също и моавците. Простря ги на земята и отмери поредицата легнали с мерилна връв: две върви за убиване, една връв за помилване. Така моавците станаха роби на Давид и плащаха данък.

3 Давид порази и Адраазар, син на Рехова, цар на Сува, когато той отиваше да възстанови властта си при река Ефрат.

4 От него Давид взе хиляда и седемстотин конници , както и двадесет хиляди бойци. Той преряза жилите на всички колеснични коне, като остави от тях за сто колесници.

5 Когато от Дамаск дойдоха сирийци да помогнат на сувския цар Адраазар, Давид порази двадесет и две хиляди сирийци.

6 Тогава Давид постави гарнизони в Сирия и Дамаск. Сирийците станаха роби на Давид и плащаха данък. И Господ запазваше Давид навсякъде, където и да отидеше.

7 След това Давид взе златните щитове, които носеха робите на Адраазар, и ги донесе в Йерусалим .

8 Цар Давид взе като плячка твърде много мед от градовете Бет и Берот, принадлежащи на областта на Адраазар.

9

Когато Тоа, цар на Имат, чу, че Давид победил цялата Адраазарова войска,

10 той изпрати сина си Йорам при него да го поздрави и да му благодари затова, че е воювал с Адраазар и го е победил, тъй като Адраазар често воюваше с Тоа. А Йорам донесе със себе си сребърни, златни и медни съдове.

11 И тях още цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, взето от народите, покорени от него:

12 от сирийци, моавци, амонци, филистимци и амаликитци, както и взетото от Адраазар, сина на сувския цар Рехова.

13

Така Давид си спечели слава, като се завърна от поражението на осемнадесет хиляди едомци в Долината на солта.

14 Той постави гарнизони по цяла Идумея. Така всички идумейци станаха роби на Давид. Господ запазваше Давид, където и да отидеше.

15

Така Давид царува над целия Израил, съдеше и отсъждаше право на целия си народ.

16 А Йоав, син на Саруя, беше началник над войската; Йосафат, син на Ахилуд, беше летописец;

17 Садок, син на Ахитув, както и Ахимелех, син на Авиатар, бяха свещеници; Серая беше книжовник;

18 Ванея, син на Йодай, беше началник над хелетейци и фелетейци, а Давидовите синове бяха придворни свещеници.

9

1

След това Давид попита: „Не е ли останал още някой от Сауловия дом? Аз бих проявил към него милост заради Йонатан.“

2 В Сауловия дом имаше един служител на име Сива. Повикаха го при Давид и царят го попита: „Ти ли си Сива?“ Той отговори: „Аз, твоят служител, съм този.“

3 Царят продължи: „Не остана ли още някой от Сауловия дом? Бих проявил към него Божия милост.“ Сива отговори: „Има още един Йонатанов син, който е куц.“

4 И царят го попита: „Къде е той?“ Сива отговори: „Ето той е в къщата на Махир, син на Амиел, в Лодевар.“

5

Тогава цар Давид изпрати пратеници, за да го вземат от къщата на Махир, Амиеловия син, от Лодевар.

6 И Мемфивостей, син на Йонатан, Саулов син, дойде при Давид, падна по лице и се поклони. Давид каза: „Мемфивостее!“ Той отговори: „Ето ме, аз съм твоят служител.“

7 Давид продължи: „Не бой се! Аз ще окажа милост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти върна всичките земи на дядо ти Саул, и ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза.“

8 А той му се поклони с думите: „Какво е твоят служител, та погледна милостно на такова мъртво куче като мене?“

9

Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му нареди: „Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на твоя господар.

10 Ти ще му обработваш земите — ти, твоите синове и твоите слуги, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб за прехрана. А Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще яде на моята трапеза.“ А Сива имаше петнадесет синове и двадесет слуги.

11 Сива отговори на царя: „Служителят ти ще изпълни всичко, което моят господар, царят, заповядва на своя служител.“ Мемфивостей ядеше на Давидовата трапеза като един от царските синове.

12 А Мемфивостей имаше малък син на име Миха. Всички, които живееха в къщата на Сива, бяха служители на Мемфивостей.

13 Така Мемфивостей живееше в Йерусалим, понеже винаги ядеше на царската трапеза. Той беше куц с двата си крака.

10

1

След известно време умря амонският цар и вместо него се възцари синът му Анон.

2 Тогава Давид каза: „Ще окажа милост към Анон, син на Наас, заради доброто, което ми стори баща му.“ Затова Давид изпрати слугите си да утешат Анон заради баща му.

И Давидовите слуги отидоха в страната на амонците.

3 Но амонските князе казаха на господаря си Анон: „Мислиш ли, че Давид от почит към твоя баща ти е изпратил утешители? Не е ли изпратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го огледат изцяло, а след това да го разрушат?“

4 Затова Анон хвана Давидовите слуги и на всеки от тях обръсна половината брада и отряза дрехите им наполовина до седалището, и ги пусна.

5 Когато съобщиха това на Давид, той изпрати вестители да ги посрещнат, понеже бяха силно посрамени. Царят заповяда да им кажат: „Останете в Йерихон, докато ви пораснат брадите, и след това се върнете.“

6

Когато амонците видяха, че станаха омразни на Давид, изпратиха да наемат двадесет хиляди пеши войни — сирийци от Бет-Рехов и от Сува, както и хиляда мъже от царя на Мааха и дванадесет хиляди мъже от Истов.

7 Когато Давид чу за това, изпрати Йоав с цяла войска воини.

8 Амонците се придвижиха и се разположиха за битка при градските порти, а сирийците от Сува и Рехов, от Истов и Мааха стояха отделно на полето.

9 Като видя, че неприятелската войска беше се разположила срещу него и отпред, и отзад, Йоав подбра воини измежду всички израилтяни и ги разгърна против сирийците.

10 А останалите воини той повери на брат си Авеса, за да ги разгърне срещу амонците.

11 След това Йоав нареди: „Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми окажеш помощ. Ако обаче амонците вземат връх над тебе, тогава аз ще ти окажа помощ.

12 Бъди храбър! Нека мъжествено да се сражаваме за нашия народ и за градовете на нашия Бог! Нека Господ извърши това, което Му е угодно.“

13

И така Йоав и воините, които бяха с него, встъпиха в битка със сирийците и те побягнаха от него.

14 А амонците, като видяха, че сирийците бягат, побягнаха от Авеса и влязоха в града. Затова Йоав се оттегли от амонците и дойде в Йерусалим.

15

Като видяха, че бяха победени от израилтяните, сирийците пак се събраха заедно.

16 И Адраазар изпрати пратеници, за да повика сирийците, които бяха оттатък реката , и те отидоха в Елам. Предвождаше ги Адраазаровият военачалник Совак.

17 Когато съобщиха на Давид за това, той свика всички израилтяни, премина Йордан и отиде в Елам. Сирийците се подредиха в боен ред срещу Давид и влязоха в сражение с него.

18 Но сирийците побягнаха от израилтяните. Давид изтреби седемстотин сирийски колесници и четиридесет хиляди конници, порази и военачалника Совак, който и умря там.

19 Когато всички царе, подвластни на Адраазар, видяха, че са победени от израилтяните, сключиха мир с израилтяните и им се подчиниха. Така сирийците не посмяха повече да помагат на амонците.

11

1

След една година по времето, когато царете тръгват на война, Давид изпрати Йоав, а заедно с него и слугите, както и всички израилтяни. Те разбиха амонците и обсадиха Рава.

А Давид остана в Йерусалим.

2 Веднъж привечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дворец. От покрива той видя една жена, която се къпеше. А тази жена беше много красива на външен вид.

3 Давид изпрати свой служител да разпита коя е тази жена. Известено му беше: „Това е Вирсавия, дъщеря на Елиам, съпруга на хетееца Урия.“

4 Давид изпрати пратеник да я доведе. Когато тя дойде при него, той спа с нея. А когато се очисти от месечното си течение, тя се завърна у дома си.

5 Тази жена забременя и изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Бременна съм.“

6

Тогава Давид изпрати пратеник до Йоав с нареждане: „Изпрати ми хетееца Урия.“ И Йоав изпрати Урия при Давид.

7 Когато Урия дойде, Давид го разпита дали е добре Йоав, дали са добре воините и дали е победоносен ходът на сраженията.

8 След това Давид предложи на Урия: „Прибери се у дома си и отдъхни.“ Урия излезе от царския дворец, а след него занесоха дял от царската трапеза.

9 Но Урия преспа при вратата на царския палат заедно с всички служители на господаря си и не се прибра у дома си.

10 Съобщиха на Давид: „Урия не се прибра у дома си.“ Давид попита Урия: „Извървял си дълъг път — защо не се прибра у дома си?“

11 Урия отговори на Давид: „ковчегът, Израил и мъжете от племето на Юда пребивават под шатри и господарят ми Йоав, и служителите на господаря ми са разположени на лагер на полето, мога ли аз да вляза в къщата си — да ям, да пия и да спя с жена си! Заклевам се в твоя живот и в живота на твоята душа — това аз няма да направя.“

12 Тогава Давид каза на Урия: „Престой тук и днес, а утре ще те изпратя.“ И така Урия остана в Йерусалим и на следващия ден.

13 Давид го покани и Урия яде пред него и пи, и Давид го опи. Но вечерта Урия отиде да спи на леглото си със служителите на своя господар, а у дома си не отиде.

14

Затова сутринта Давид написа писмо до Йоав и даде на Урия да го занесе.

15 В писмото написа: „Поставете Урия там, където най-силно се разразява сражението. После се оттеглете от него, тъй че той да бъде поразен и да умре.“

16 Затова Йоав, когато обсаждаше град Рава, постави Урия на такова място, където знаеше, че има храбри мъже.

17 От града излязоха воини, сражаваха се с Йоав и няколко от Давидовите войни паднаха убити. Убит беше също и хетеецът Урия.

18 Тогава Йоав съобщи на Давид за случилото се в сражението.

19 Той заповяда на вестител: „Когато разкажеш на царя какво се случи при сражението,

20 може би той ще се разгневи и ще попита: „Защо се приближихте толкова близо до града да се сражавате? Не знаехте ли, че ще стрелят по вас от градската стена?

21 Кой уби Авимелех, син на Йероваал? Една жена не хвърли ли от градските стени върху него отломка от воденичен камък и той не умря ли в Тевец? А вие защо се приближихте толкова близо до стената?“ Тогава ти отговори: „Така също и твоят слуга, хетеецът Урия, умря.“

22

След това вестителят замина и като пристигна, разказа на Давид всичко, което му беше поръчал Йоав .

23 Вестителят каза на Давид: „Враговете надделяваха над нас и излязоха срещу нас на полето, и ние ги преследвахме до входа на градските порти.

24 Тогава защитниците стреляха от градските стени върху служителите ти и някои от царските служители паднаха убити. Убит беше и твоят служител, хетеецът Урия.“

25 Тогава Давид каза на вестителя: „Съобщи на Йоав следното: „Не се смущавай от случилото се, защото мечът посича веднъж един, друг път друг. Засили още повече сражението против града и го разруши.“ Така да го насърчиш.“

26

Когато Уриевата жена чу, че нейният съпруг Урия е мъртъв, тя оплака мъжа си.

27 Когато премина времето на жалейката, Давид изпрати пратеници и я прибра в своя дворец. Така тя му стана жена и му роди син. Но деянието, което Давид извърши, беше зло пред Господа.

12

1

Тогава Господ изпрати Натан при Давид. Той отиде при него и му каза: „В един град имаше двама души — единият богат, а другият сиромах.

2 Богатият имаше твърде много овце и кози, както и едър добитък,

3 а сиромахът нямаше нищо освен едно-единствено женско агне, което беше купил и което хранеше. То беше пораснало при него заедно с децата му — ядеше от хляба му, пиеше от чашата му, спеше на гърдите му и му беше като дъщеря.

4 Веднъж един странник посети богатия човек. Тогава му се досвидя да вземе от овцете или от воловете си, за да предложи угощение на дошлия при него, а взе агнето на сиромаха и го сготви на дошлия при него човек.“

5 Давид силно се разгневи против този човек и каза на Натан: „Жив ми Господ! Онзи човек, който е извършил това, заслужава смърт.

6 А за агнето той трябва да плати четирикратно, понеже е извършил това и не е имал милост.“

7

Тогава Натан каза на Давид: „Ти си този човек. Така говори Господ, Бог Израилев: „Аз те помазах за цар над Израил, избавих те от преследването на Саул,

8 дадох ти притежанието на твоя господар, както и жените на господаря в твоя дворец, поставих те цар над Израил и Юда; ако това е малко, бих ти придал още повече.

9 А ти защо пренебрегна словото на Господа, като извърши зло пред Него? Ти порази с меч Урия, взе жена му за своя жена, а него уби с амонски меч.

10 Затова мечът няма да се оттегли от твоя дом за вечни времена, понеже ти Ме презря и взе жената на хетееца Урия, за да бъде твоя жена.“

11 Така говори Господ: „Ето в твоя дворец Аз ще изпратя против тебе злини, ще взема твоите жени и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с жените ти под това слънце.

12 Ти извърши това тайно, а Аз ще го извърша пред цял Израил и посред бял ден.“

13 Тогава Давид отговори на Натан: „Съгреших пред Господа.“ А Натан каза на Давид: „Господ опрости греха ти — ти няма да умреш.

14 Но тъй като с това даде повод на Господните врагове да Го хулят, затова родилият ти се син ще умре.“

15 След това Натан отиде у дома си.

И ето, Господ даде да се разболее детето, което Уриевата жена бе родила на Давид.

16 Давид се моли пред Бога за детето, пости и усамотен прекара нощта, легнал на земята.

17 При него влязоха придворните му, за да го вдигнат от земята; но той отказа, нито яде хляб с тях.

18 На седмия ден детето умря и Давидовите служители се страхуваха да му съобщят, че детето е умряло. Защото си казваха: „Докато детето беше още живо, ние му говорехме, а той не се вслушваше. Как сега да му кажем, че детето е умряло? Той ще направи нещо лошо.“

19 Но Давид видя, че служителите му си шепнат нещо, и разбра, че детето вече е умряло. Затова той ги запита: „Умря ли детето?“ Отговориха: „Умря.“

20

Тогава Давид стана от земята, уми се, помаза се, преоблече се, отиде в Господния дом и отправи молитва. Като се върна вкъщи, поиска да му донесат хляб и яде.

21 А служителите му го попитаха: „Какво е това, което вършиш? Докато детето беше още живо, ти пости и плака; след като то умря, ти стана и яде хляб.“

22 Давид отговори: „Докато детето беше живо, аз постих и плаках, понеже мислех: „Кой знае дали Господ няма да ми окаже милост и детето да остане живо?“

23 А сега то умря — защо да постя? Мога ли да го върна? Аз ще отида при него, но то няма да се върне при мене.“

24

И Давид утеши жена си Вирсавия, влезе при нея и спа с нея; и тя роди син, когото нарече Соломон . Господ възлюби това дете

25 и изпрати пророк Натан, който го нарече Йедидия , както Господ беше казал.

26

Йоав воюва против Рава, главен град на амонците, и обсади този царски град.

27 Той изпрати пратеник да съобщи на Давид: „Аз щурмувах Рава и завладях вътрешния град до реката.

28 А сега събери останалите боеспособни воини и потегли към този град, и сам го превземи. Защото, ако го превзема аз, ще му се даде моето име.“

29 Давид събра воините, потегли към град Рава, воюва против него и го превзе.

30 Давид взе короната от главата на царя им, която тежеше талант злато и беше украсена със скъпоценни камъни. Давид сам я сложи на главата си и изнесе от града много голяма плячка.

31 А жителите на този град той принуди да работят с триони, железни дикани, железни брадви и в пещи за печене на тухли. Така постъпи той с всички амонски градове. След това Давид се завърна с цялата си войска в Йерусалим.

13

1

После се случи следното: Давидовият син Авесалом имаше красива сестра на име Тамар. Давидовият син Амнон се влюби в нея.

2 Амнон толкова се измъчваше, че се разболя по сестра си Тамар. Защото тя беше девица и Амнон не виждаше възможност да се доближи до нея.

3 Но Амнон имаше приятел на име Йонадав, син на Давидовия брат Самая, а Йонадав беше много хитър човек.

4 Той каза на Амнон: „Защо ти, царски сине, тъй линееш от ден на ден — няма ли да ми откриеш причината?“ Амнон отговори: „Обичам Тамар, сестрата на брат си Авесалом.“

5 Йонадав го посъветва: „Легни в леглото си и се престори на болен. Когато дойде баща ти да те види, кажи му: „Нека дойде сестра ми Тамар и да ми даде да ям, като сготви пред мене ястие, за да видя и да ям от ръцете ѝ“.“

6 И така, Амнон легна и се престори на болен. Когато царят дойде да го види, Амнон му каза: „Нека сестра ми Тамар дойде, да направи пред мене няколко питки, за да похапна от ръцете ѝ.“

7

Давид поръча вкъщи да кажат на Тамар: „Иди в къщата на брат си Амнон и му сготви ястие.“

8 Тя отиде в къщата на брат си Амнон, а той лежеше. Тя взе брашно, замеси тесто и пред него приготви и опече питки.

9 След това взе тавата и ги изсипа пред него. Но той отказа да яде. Амнон нареди: „Нека излязат всички, които са при мене.“ И всички излязоха.

10 Тогава Амнон каза на Тамар: „Занеси ми ястието в спалнята и аз ще хапна от приготвеното от тебе.“ Тамар взе питките, които беше направила, и ги занесе в спалнята на брат си Амнон.

11 Когато тя ги донесе близо до него, за да яде, той я хвана и ѝ каза: „Ела, легни с мене, сестро!“

12 Но тя отговори: „Не, братко, не ме обезчестявай, защото така не се постъпва в Израил. Не прави срамно нещо!

13 След това аз къде да скрия срама си? А ти, ти ще бъдеш най-мерзкият човек в Израил. Поговори с царя — той няма да откаже да ме даде на тебе.“

14 Но той отказа да я послуша. Нападна я, изнасили я и спа с нея.

15

Тогава Амнон я намрази твърде много, така че омразата му към нея беше по-силна от любовта, с която я беше обикнал. Амнон ѝ каза: „Стани, върви си.“

16 А Тамар му каза: „Не така. Защото да ме изпъдиш е зло, по-голямо от първото, което ми причини.“ Но той отказа да я послуша.

17 Повика младия си прислужник, който го обслужваше, и заповяда: „Изхвърли я тая навън и заключи вратата след нея.“

18 Тя беше облечена в шарена дреха, понеже в такива дрехи бяха облечени неомъжените царски дъщери. Прислужникът изведе Тамар навън и заключи вратата след нея.

19 Тамар посипа с пепел главата си, раздра шарената си дреха, с която бе облечена, хвана с ръце главата си. Така тя вървеше и стенеше.

20

А брат ѝ Авесалом ѝ каза: „Нали Амнон, брат ти, беше с тебе? Но сега мълчи, сестро, нали ти е брат! Не си го слагай на сърце.“ И така, Тамар живееше самотно в дома на брат си Авесалом, без да общува с други.

21 Цар Давид чу за всичко това и силно се разгневи .

22 А Авесалом не каза нито дума на Амнон — ни лошо, ни добро. Но той намрази Амнон затова, че обезчести сестра му Тамар.

23

Две години по-късно Авесалом стрижеше овцете си във Ваал-Хацор, който е близо до Ефрем, и покани всички царски синове.

24 Дойде Авесалом и при цар Давид и каза: „Ето твоят служител има днес стригане на овце, нека царят и приближените му дойдат да празнуват заедно с твоя служител.“

25 Обаче царят каза на Авесалом: „Не, синко, няма да дойдем всички, за да не те отегчаваме.“ Авесалом го молеше силно, но той отказа да отиде, а го благослови.

26 Тогава Авесалом му каза: „Поне брат ми Амнон да дойде с нас.“ А царят му отговори: „Защо да дойде с тебе?“

27 Но понеже Авесалом настоя, той позволи с него да отидат Амнон и всички царски синове .

28 На своите млади служители Авесалом заповяда: „Гледайте, като се развесели сърцето на Амнон от виното и аз ви кажа: „Убийте Амнон“, тогава го умъртвете, без да се страхувате. Това аз ви заповядвам, бъдете смели и храбри!“

29 Авесаломовите служители постъпиха с Амнон, както заповяда Авесалом. Тогава наскочиха всички царски синове, всеки възседна мулето си и побягнаха.

30

Когато те бяха още на път, дойде слух до Давид, че Авесалом избил всички царски синове и че от тях не останал нито един.

31 Тогава царят стана, раздра дрехите си и се хвърли на земята. Всички негови служители, които бяха при него, също раздраха дрехите си.

32 Но Йонадав, син на Давидовия брат Самая, каза на Давид: „Да не мисли моят господар, че са избити всички млади царски синове. Само Амнон е убит, защото Авесалом беше замислил това в деня, когато Амнон обезчести сестра му.

33 Затова нека моят господар, царят, да не взима това присърце и да не помисли, че всички царски синове са измрели, защото само Амнон е умрял.“

34

А Авесалом беше избягал. В това време младият воин, който стоеше на стража, вдигна очи и видя много народ да върви из пътя по нанадолнището.

35 Тогава Йонадав каза на царя: „Това са царските синове, които идват. Както каза твоят служител, така е станало.“

36 Щом той изговори това, ето пристигнаха царските синове и плачеха с висок глас. Също и царят, и всичките му придворни плакаха твърде много.

37

Авесалом пък избяга и отиде при Талмай, син на гесурския цар Емиуда. А Давид оплакваше сина си всеки ден.

38 Авесалом побягна, дойде в Гесур и там живя три години.

39 Цар Давид престана да преследва Авесалом, защото се утеши за смъртта на Амнон.

14

1

Йоав, син на Саруя, забеляза, че сърцето на царя клони към Авесалом.

2 Йоав пожела да доведат от Текоя една умна жена, като ѝ каза: „Престори се, че плачеш, облечи жалейна дреха, не се мажи с маслиново масло и се представи за жена, която много дни е оплаквала мъртвец.

3 След това иди при царя и му кажи това и това.“ Тогава Йоав вложи в устата ѝ какво да каже.

4

Жената текоянка влезе при царя, падна по лице на земята, поклони се и каза: „Помогни ми, царю!“

5 Царят я попита: „Какво ти е?“ Тя отговори: „Вдовица съм, мъжът ми умря.

6 Рабинята ти имаше двама синове. Те се скараха на полето, нямаше кой да ги разтърве, единият удари другия и го уби.

7 И ето всички роднини се вдигнаха срещу слугинята ти с думите: „Предай онзи, който уби брат си. Ние ще го убием заради отнетия живот на брат му, ще погубим дори и наследника.“ Така те ще угасят искрата, която още ми е останала, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по земното лице.“

8

И царят каза на жената: „Иди си спокойно вкъщи, аз ще разпоредя за тебе.“

9 Но жената текоянка отговори на царя: „Царю, мой господарю, нека бъде върху мене вината, както и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.“

10 Тогава царят каза: „Доведи ми онзи, който бъде против тебе, и той вече няма да те докосне.“

11 Тя отговори: „Закълни се, царю, в Господ, своя Бог, че няма да има повече отмъстители за кръв, които да погубят сина ми.“ И царят обеща: „Жив ми Господ! Даже и косъм от твоя син няма да падне на земята.“

12

А жената каза: „Позволи на слугинята си да каже още една дума на своя цар господар.“

13 Той рече: „Говори.“ И жената продължи: „Защо си замислил такова нещо против Божия народ? Като казва това, излиза, че царят е виновен за това, че не е върнал своя изгнаник.

14 Ние ще умрем и ще станем като разлята на земята вода, която не може да се събере. Но Бог не желае да отнеме живот и се грижи да не отхвърли от Себе Си и изгнаника.

15 А сега аз дойдох да кажа на царя, своя господар, всичко това, защото роднините ми ме плашат. Затова твоята слугиня си каза: „Ще поговоря с царя, дали няма да изпълни молбата на слугинята си.

16 Защото царят ще послуша и ще избави слугинята си от онези, които се стремят да ме погубят заедно със сина ми и да ни лишат от наследство.“

17 И твоята слугиня си каза: „Думата на моя господар, царя, нека ми бъде утеха, защото моят господар, царят, е като Божий ангел — той може да изслуша и доброто, и лошото. Нека Господ, твоят Бог, бъде с тебе.“

18

Царят отговори на жената: „Не крий от мене това, за което ще те попитам.“ А жената каза: „Говори, господарю мой, царю!“

19 Царят продължи: „Не се ли намесва във всичко това ръката на Йоав?“ Жената отговори: „Жива да е душата ти, господарю мой, царю. От това, което изрече моят господар цар, не може да има отклонение ни надясно, ни наляво. Наистина твоят служител Йоав ми заповяда и вложи всички тези думи в устата на слугинята ти.

20 Твоят служител Йоав извърши това, за да промени положението. Но моят господар е мъдър, както е мъдър Божият ангел, и знае всичко, което е на земята.“

21

След това царят каза на Йоав: „Ето ще направя това — иди, върни младия Авесалом.“

22 Тогава Йоав падна по лице на земята и се поклони, като благослови царя с думите: „Сега вече служителят ти разбра, че е намерил благоволение пред твоите очи, господарю мой, царю, понеже царят изпълни молбата на своя служител.“

23 И така, Йоав стана, отиде в Гесур, като доведе Авесалом в Йерусалим.

24 Тогава царят нареди: „Нека Авесалом се завърне в къщата си, но моето лице да не вижда.“ Затова Авесалом се завърна в къщата си, но лицето на царя той не видя.

25

Между всички израилтяни нямаше по-красив и по-възхваляван от Авесалом — от петите на краката му до върха на главата му нямаше у него никакъв недостатък.

26 Когато пък острижеше косата си, а той я стрижеше всяка година, понеже му тежеше, то косите от главата му тежаха двеста сикли според царската теглилка.

27 На Авесалом се родиха трима синове и една дъщеря на име Тамар, която беше много красива жена, хубавица .

28

В Йерусалим Авесалом живя две години, но лицето на царя той не видя.

29 Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя. Но той отказа да дойде при него. Повика го втори път, но той пак отказа да дойде.

30 Затова Авесалом нареди на служителите си: „Ето нивата на Йоав се намира до моята. Там той има засят ечемик. Идете и я изгорете с огън.“ И така, Авесаломовите служители изгориха с огън тази нива .

31 Затова Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и попита: „Защо твоите служители са изгорили с огън нивата ми?“

32 Авесалом отговори на Йоав: „Ето аз изпратих вест до тебе с думите: „Ела тук и аз ще те изпратя при царя да го попиташ защо съм дошъл от Гесур. По-добре да си бях още там. Аз искам да видя лицето на царя. Ако пък съм виновен, нека той ме убие“.“

33 Йоав отиде при царя и му разказа всичко това. Царят повика Авесалом. Той дойде при царя и падна по лице на земята пред него. Тогава царят целуна Авесалом.

15

1

След това Авесалом си приготви колесници и коне, и лична охрана от петдесет воини.

2 Авесалом ставаше сутрин рано и се спираше край пътя при градските порти. Когато някой имаше спор и отиваше при царя на съд, той го повикваше и питаше: „От кой град си?“ А когато онзи отговореше: „Твоят служител е от еди-кое си Израилево племе“ —

3 тогава Авесалом му казваше „Ето твоето дело е добро и справедливо, но при царя няма кой да те изслуша.“

4 И Авесалом продължаваше: „О, да бяха поставили мене за съдия в тази страна! Тогава при мене би идвал всеки, който има спор или дело, и аз бих устроил справедлив съд.“

5 А когато някой се доближеше да му се поклони, той простираше ръка, прегръщаше го и го целуваше.

6 Авесалом постъпваше по този начин с всеки израилтянин, който идваше при царя за съд. Така Авесалом хитро спечели сърцата на израилтяните.

7

След като изминаха четиридесет години от царуването на Давид, Авесалом каза на царя: „Нека отида и изпълня своя оброк, който бях дал пред Господа в Хеврон.

8 Защото аз, твоят раб, когато живеех в Гесур, в Сирия, дадох оброк: „Ако Господ ме върне в Йерусалим, ще принеса жертва пред Господ“.“

9 Царят му отговори: „Иди с мир.“ И така, той стана и отиде в Хеврон.

10 А Авесалом разпрати вестители между всички Израилеви племена с нареждането: „Когато чуете звук от тръба, кажете: „Авесалом се възцари в Хеврон“.“

11 Заедно с Авесалом от Йерусалим тръгнаха двеста мъже, които беше поканил. Те отидоха простодушно, без да знаят нищо.

12 По време на жертвоприношението Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от жилището му в град Гило. Съзаклятието беше силно, тъй като многоброен народ се стичаше около Авесалом.

13

Тогава при Давид дойде вестител и съобщи: „Сърцето на израилтяните се обърна към Авесалом.“

14 Затова Давид заповяда на всички свои служители, които бяха при него в Йерусалим: „Ставайте да бягаме, защото не можем да се избавим от Авесалом. Побързайте да заминем, за да не ни застигне и залови, да не ни навлече зло и да не изтреби с меч жителите на града.“

15 Царските служители заявиха на царя: „Ето твоите служители са готови да направят всичко, което пожелае нашият господар, царят.“

16 И така, царят потегли пеша, а след него и целият му дом. Царят остави десет свои жени — наложници, да пазят двореца.

17

След като царят и всичките му воини излязоха, те се спряха при Бет-Мерхат.

18 И всичките му служители вървяха от двете му страни, а пред него вървяха всички хелетейци, фелетейци и гетци — личната му охрана от шестстотин души, които бяха дошли заедно с него от Гет.

19 И царят каза на гетеца Етей: „Защо идваш и ти с нас? Върни се и остани с онзи цар Авесалом, понеже си чужденец и си избягал от своята страна.

20 Ти вчера дойде, а днес да те карам да бродиш с нас ли? Аз отивам, където мога. А ти се върни, върни и братята си. Господ ще те възнагради с блага и вярност!“

21 В отговор Етей каза: „Жив Господ и да живее моят господар, царят! Където и да бъде моят господар, царят, жив или мъртъв, там ще бъде и твоят служител!“

22 Тогава Давид каза на Етей: „Ела и върви с мене!“ Така гетецът Етей тръгна заедно с всичките си мъже и деца, които бяха с него.

23 Жителите на цялата тази местност плакаха с висок глас, когато хората на Давид преминаваха. След това царят премина потока Кедрон и всички тръгнаха по пътя към пустинята.

24

Ето дойде свещеник Садок. Заедно с него всички левити носеха ковчега на Божия завет и положиха Божия ковчег. А Авиатар принесе жертвоприношение, докато всички хора от града преминаха към Давид.

25 Царят каза на Садок: „Върни Божия ковчег в града. Ако придобия благоволение пред Господа, Той ще ме върне и ще ми даде да видя Него и Неговото обиталище.

26 Но ако Той каже: „Не благоволя към тебе“, тогава, ето ме — нека прави с мене, както Той пожелае.“

27 Царят продължи към свещеник Садок: „Виж, върни се в града с мир, както и синът ти Ахимаас и Авиатаровият син Йонатан, двамата ваши синове.

28 Вижте, аз ще се забавя по равнината в пустинята, докато пристигне известие от вас.“

29 Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Йерусалим и останаха там.

30

А Давид тръгна към Елеонската планина, вървеше и плачеше. Главата му беше покрита и той вървеше бос. Всички, които бяха с него, покриха главите си, вървяха и плачеха.

31 Съобщиха на Давид и казаха: „Също и Ахитофел е между съзаклятниците заедно с Авесалом.“ Давид каза: „Господи, осуети съветите на Ахитофел.“

32

Когато Давид се изкачи навръх планината, където се поклони на Бога, ето насреща му архитецът Хусий, Давидов приятел; дрехата му бе раздрана и главата му беше в прах.

33 И Давид му каза: „Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш в тежест.

34 Но ако се върнеш в града и кажеш на Авесалом: „Царю, ще бъда твой служител, както досега бях служител на баща ти, така ще бъда твой служител — тогава ти ще осуетиш съвета на Ахитофел за мене.

35 Ето там с тебе ще бъдат свещениците Садок и Авиатар и съобщавай на тези свещеници всяка дума, която чуеш от дома на царя.

36 Заедно с тях там са и двамата им синове: Ахимаас, син на Садок, както и Йонатан, син на Авиатар. Чрез тях ми съобщавайте всичко, което чуете“.“

37 И така, Хусий, Давидовият приятел, влезе в града. Също и Авесалом влезе в Йерусалим.

16

1

Когато Давид беше прехвърлил върха на планината, ето насреща му Сива, служител на Мемфивостей, с два осела, натоварени с двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низи смокини и мях с вино.

2 Царят попита Сива: „Защо носиш това?“ Сива отговори: „Ослите са за яздене в царския дом, хлябът и плодовете са храна за младите хора, а виното — за изнемощелите в пустинята.“

3 Царят попита: „А къде е синът на господаря ти?“ Сива му отговори: „Ето той остана в Йерусалим, защото каза: „Тъкмо сега Израилевият дом ще ми върне бащиното ми царство“.“

4 Царят каза още на Сива: „Ето твое е всичко, което има Мемфивостей.“ А Сива отговори с поклон: „Дано намеря милост пред очите на моя господар царя!“

5

Когато цар Давид стигна до Бахурим, ето оттам излезе един човек от рода на Сауловия дом на име Семей, син на Гера. Той вървеше, злословеше

6 и хвърляше камъни върху Давид и върху всички служители на цар Давид. В това време всички воини и всички храбри бойци бяха отдясно и отляво на царя.

7 Като злословеше, Семей крещеше така: „Махай се, махай се, ти, който си убиец и злосторник!

8 Господ стовари върху тебе цялата вина за пролятата кръв на дома на Саул, вместо когото ти се възцари, и Господ даде царството на сина ти Авесалом. Затова ти си в неволя, тъй като си кръвопиец!“

9

Тогава Авеса, син на Саруя, каза на царя: „Защо тази кучешка мърша клевети против моя господар, царя? Ще отида да му отсека главата.“

10 А царят отговори: „Какво общо има между мене и вас, Саруеви синове? Когато той злослови и когато Господ му е казал да злослови против Давид — кой може да попита: „Защо правиш това?“.“

11 Давид продължи към Авеса и към всичките си служители: „Ето синът ми, който е произлязъл от мене, търси да отнеме живота ми, а колко повече един син на вениаминец. Оставете го, нека злослови, защото Господ така му е заповядал.

12 Може би Господ ще погледне милостиво на унижението ми и ще ми въздаде добро вместо днешното му злословие.“

13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя си, а Семей вървеше по планинското възвишение наред с него, постоянно злословеше и хвърляше камъни и пръст към него.

14 Най-после царят и всички, които бяха с него, пристигнаха уморени и отпочинаха там.

15

А пък Авесалом и всички мъже на Израил дойдоха в Йерусалим заедно с Ахитофел.

16 В това време архитецът Хусий, Давидов приятел, дойде при Авесалом и го поздрави с думите: „Да живее царят!“

17 А пък Авесалом в отговор попита Хусий: „Такава ли е любовта ти към твоя приятел! Защо не отиде с него?“

18 Хусий отговори на Авесалом: „Не, аз ще отида след този, който е избран от Господа и от всички израилски мъже — негов съм аз и с него ще остана.

19 И при това на кого ще служа? Нали на сина му? Както съм служил на баща ти, така ще служа и на тебе.“

20

Тогава Авесалом каза на Ахитофел: „Посъветвайте ме какво да правим.“

21 Ахитофел отговори на Авесалом: „Влез при наложниците на баща си, които той остави да пазят двореца му. Като чуят всички израилтяни, че си станал омразен за баща си, ще се окуражат всички, които са с тебе.“

22 И така, поставиха шатра на покрива на двореца, предназначена за Авесалом. Пред цял Израил Авесалом влезе и спа с наложниците на баща си.

23

А по онова време съветите на Ахитофел, които той даваше, се смятаха за допитване до Бога. Такъв беше всеки Ахитофелов съвет както за Давид, така и за Авесалом.

17

1

След това Ахитофел каза на Авесалом: „Ще избера дванадесет хиляди души и ще започна да преследвам Давид още тази нощ.

2 Ще го нападна, когато бъде изморен и с отпуснати ръце. Така ще го уплаша. Тогава всички, които са заедно с него, ще се разбягат. А аз ще убия само царя.

3 По този начин ще върна при тебе целия народ, както младоженка се връща при мъжа си. Ти посягаш на живота само на един-единствен човек. Тогава целият народ ще миряса.“

4 Тези думи допаднаха на Авесалом и на всички Израилеви старейшини.

5

Между това Авесалом нареди: „Повикайте архитеца Хусий. Да чуем какво ще каже той.“

6 Хусий дойде при Авесалом, който му каза: „Така и така каза Ахитофел. Да постъпя ли според предложението му? Ако ли не, говори ти.“

7 А Хусий каза на Авесалом: „Този път съветът, който Ахитофел е дал, не е добър.“

8 И Хусий продължи: „Ти познаваш баща си и неговите мъже — те са храбри и силно раздразнени като мечка в полето, лишена от малките си. А баща ти е човек войнствен; той няма да престане да нощува с войните.

9 Ето сега той се крие в някоя пещера или на друго място. Ако някой падне поразен при първото нападение върху тях, тогава всеки, който чуе, ще каже: „Воините, които тръгнаха след Авесалом, са разбити.“

10 Поради това и най-храбрият, сърцето на когото е като лъвско сърце, ще падне духом. Защото цял Израил знае колко е храбър баща ти и колко храбри са воините, които са с него.

11 Затова моят съвет е: „Нека при тебе да се събере цял Израил — от Дан до Вирсавия, многоброен като морския пясък, и ти лично ще го поведеш на бой.

12 Тогава ще потеглим против него, където и да е той, и ще го нападнем, както роса пада на земята. От всички мъже, които са с него, няма да остане нито един човек.

13 Ако пък той се оттегли в някой град, тогава цял Израил ще донесе при този град въжета и ние ще го завлечем в реката, така че от него и камъче няма да остане“.“

14 В отговор Авесалом и цял Израил заявиха: „Съветът на архитеца Хусий е по-добър от Ахитофеловия съвет.“ Така Господ отсъди да се осуети добрият Ахитофелов съвет, за да навлече Той злочестина върху Авесалом.

15

И Хусий каза на свещениците Садок и Авиатар: „Ахитофел съветва Авесалом и старейшините Израилеви така и така, но аз посъветвах така и така.

16 А сега бързо съобщете на Давид следното: „Тази нощ не оставай при равнинните бродове в пустинята, а по-бързо премини оттатък Йордан, за да не загинат царят и всички воини, които са заедно с него“.“

17 Йонатан и Ахимаас стояха при извора Рогел, защото не смееха да влязат явно в града. Затова една слугиня отиде да им съобщи това, а те отидоха и съобщиха всичко на цар Давид.

18 Но ги видя един млад мъж и съобщи на Авесалом. Тогава и двамата тръгнаха бързо и отидоха в къщата на един човек в Бахурим, който имаше кладенец в двора си, и те се спуснаха в него.

19 А жена му взе една покривка и я простря върху отвора на кладенеца, насипа върху нея грухано жито, така че нищо не се забелязваше.

20 Когато мъжете на Авесалом дойдоха при жената в тази къща, те попитаха: „Къде са Ахимаас и Йонатан?“ А жената им отговори: „Преминаха реката през брода.“

Те търсиха, но не ги откриха и се завърнаха в Йерусалим.

21 Когато си заминаха, двамата излязоха от кладенеца, отидоха и съобщиха на цар Давид: „Ставайте и бързо преминете през реката, защото Ахитофел даде такъв и такъв съвет против вас.“

22 Тогава Давид и всички, които бяха заедно с него, тръгнаха и преминаха Йордан. До зори не остана нито един, който да не беше преминал Йордан.

23 Ахитофел, като видя, че съветът му не е възприет, оседла осела си и се върна в родния си град. След като даде на домашните си последни наставления, се обеси. Така той умря и го погребаха в бащиния му гроб.

24

Давид стигна в Маханаим, а Авесалом премина Йордан заедно с цял Израил.

25 Вместо Йоав за вожд над войската Авесалом постави Амесай. А Амесай беше син на един човек на име Йефер от Йезреел, майка му беше Авигея, дъщеря на Наас, сестра на Саруя, майката на Йоав.

26 А Израил се разположи на лагер в галаадската страна заедно с Авесалом.

27

Когато Давид стигна в Маханаим, Наасовият син Сови от Рава Амонска, Махир, Амиилов син от Лодавар, както и галаадецът Верзелий от Роглим

28 донесоха постелки, блюда и пръстени съдове, пшеница и ечемик, брашно и печени зърна, боб и леща и други печени зърна,

29 мед и масло, овче и краве сирене. Всичко това бе донесено за храна на Давид и на тези, които бяха заедно с него, защото казаха: „Хората са гладни, уморени и жадни в тази пустиня.“

18

1

След това Давид направи оглед на своята войска и назначи хилядоначалници и стотници.

2 Давид оформи три групи — една третина под началството на Йоав, една третина под началството на Авеса, син на Саруя, брат на Йоав, една третина под началството на Етей от Гет. Царят каза на воините: „Непременно ще дойда и аз заедно с вас.“

3 Но неговите воини му отговориха: „Не идвай, защото, ако ние се обърнем в бяг, това няма да се забележи. Дори и половината от нас да загинат, също и това няма да се забележи. А ти струваш колкото десет хиляди от нас. Затова по-добре е за нас да ни помагаш от града.“

4 Царят заяви пред тях: „Ще постъпя така, както вие намирате за добре.“ И така, царят се спря при градските порти, а всички мъже излизаха по стотици и по хиляди.

5

Тогава царят заповяда на Йоав, Авеса и Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“ Всички воини чуха какво заповяда царят на всички началници за Авесалом.

6 И така, воините излязоха в полето срещу израилтяните. Сражението се разрази в Ефремовата гора.

7 Израилевите воини бяха разбити от Давидовите мъже. През този ден там стана голямо клане — избити бяха двадесет хиляди души.

8 Това сражение се разпростря по цялата страна. В онзи ден гората погълна повече мъже, отколкото мечът изтреби.

9

И стана така, че Авесалом се срещна с Давидовите мъже. Той яздеше на муле. Когато мулето се мушна заедно с него под гъстия клонак на един голям дъб, косата на Авесалом се заплете в клонака на дъба и той увисна във въздуха между небето и земята, а мулето под него избяга.

10 Един човек видя това и съобщи на Йоав: „Ето видях Авесалом да виси на дъба.“

11 Йоав каза на човека, който му съобщи това: „Ето ти си го видял. А защо не го порази още на земята? Щях да ти дам десет сикли сребро и един пояс.“

12 А човекът отговори на Йоав: „И хиляда сикли сребро да сложеха в ръцете ми, пак не бих вдигнал ръка върху царския син. Защото ние чухме как царят заповяда на тебе, на Авеса и на Етей: „Пощадете заради мене младия мъж.“

13 А ако бих постъпил иначе и посегнех на живота му, това не би останало скрито от царя, пък и той би се обърнал против мене.“

14 Йоав каза: „Няма защо да губя време с тебе.“ Тогава той взе три стрели и ги заби в сърцето на Авесалом, който беше още жив на дъба.

15 Десетте оръженосци на Йоав заобиколиха Авесалом, удариха го смъртоносно и го умъртвиха.

16

След това Йоав затръби с тръба и воините, които преследваха Израил, се завърнаха, понеже Йоав беше заповядал отбой.

17 Взеха Авесалом, хвърлиха го в дълбока яма вътре в гората и натрупаха отгоре голяма грамада камъни. Тогава всички израилтяни се разбягаха, всеки в шатрата си.

18 Още приживе Авесалом си беше въздигнал паметник в Царската долина, защото беше казал: „Нямам син, който да пази спомен за името ми.“ И нарече паметника на своето име. Затова той и до днес се нарича Авесаломов паметник.

19

След това Ахимаас, син на Садок, каза на Йоав: „Ще побързам да съобщя на царя, че Господ чрез Своя справедлив съд го избави от ръцете на враговете му.“

20 Но Йоав нареди: „Няма да занесеш днес това известие — друг ден ще го направиш, а не днес, защото царският син умря.“

21 Йоав каза на Хусий: „Иди, съобщи на царя това, което си видял.“ Хусий се поклони на Йоав и тръгна бързо.

22 Но Ахимаас, син на Садок, настояваше и казваше на Йоав: „Каквото и да стане, нека и аз тръгна бързо след Хусий.“ А Йоав му отговори: „Защо искаш да тичаш, синко? Награда за такава новина няма да получиш.“

23 Ахимаас каза: „Нека да бъде така, но аз ще се завтека.“ Йоав му каза: „Тогава тръгвай.“ Ахимаас се завтече по прекия път и изпревари Хусий.

24

В това време Давид седеше между двете градски порти. Стражът се изкачи на покрива на градската порта, вдигна очи и видя, че един човек тича сам.

25 Тогава стражът извика и съобщи на царя. Царят каза: „Ако е самичък, това е вестоносец.“ А онзи все повече и повече се приближаваше.

26 Стражът видя и друг човек да тича и викна към вратаря: „Ето още един човек тича.“ Царят каза: „Също и това е вестоносец.“

27 Стражът каза: „Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Садоковия син Ахимаас.“ А царят каза: „Добър човек е той — идва с добра вест.“

28

Ахимаас се провикна към царя: „Поздрав!“ Поклони се на царя с лице до земята и каза: „Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който победи тези, които бяха се вдигнали против моя господар, царя!“

29 След това царят попита: „Как е моето момче Авесалом?“ Ахимаас отговори: „Когато царският служител Йоав изпращаше твоя раб, аз видях голямо смущение, ала не знаех какво става.“

30 Царят каза: „Обърни се и застани тук.“ Той веднага се обърна и застана.

31

Ето пристигна и Хусий. Хусий каза: „Добра вест има за господаря ми, царя! Господ въздаде днес справедливост, като те избави от всички, които се бяха вдигнали против тебе.“

32 Царят попита Хусий: „Как е моето момче Авесалом?“ Хусий отговори: „Дано същото, което сполетя този млад мъж, сполети враговете на моя господар, царя, както и всички, които се опълчват против тебе със зло!“

19

1

Царят силно се смути, качи се в стаята над градските порти и заплака. Когато отиваше, той ридаеше така: „Сине Авесаломе! Сине, сине Авесаломе! О, да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине!“

2

След това съобщиха на Йоав: „Ето царят плаче и тъжи за Авесалом.“

3 И в онзи ден победата се обърна в печал за целия народ. Защото народът чу да се говори, че царят скърби за сина си.

4 Тогава мъжете влизаха в града скришно като посрамени воини, побегнали от битка.

5 А царят покри лицето си и ридаеше с висок глас: „Сине Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!“

6 А Йоав дойде при царя в двореца и каза: „Ти днес посрами всичките си служители, които избавиха живота ти, живота на синовете и дъщерите си, живота на жените и живота на наложниците си.

7 Ти обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат, понеже днес ти показа, че за тебе са нищо и вождове, и служители. Днес аз разбрах, че щеше да ти бъде по-приятно, ако Авесалом останеше жив, а ние всички бяхме измрели.

8 Затова стани, излез и поговори насърчително на своите служители. Защото, заклевам се в Господа — ако не излезеш, тази нощ с тебе няма да остане нито един човек. А това ще бъде за тебе по-лошо, отколкото всички беди, които са те сполели от младостта ти досега.“

9 Тогава царят стана и седна при градските порти. Съобщиха на целия народ, че царят седи при градските порти. Затова целият народ дойде при царя, а израилтяните се разбягаха по шатрите си.

10

Целият народ от всички Израилеви племена спореше и казваше: „Цар Давид ни избави от враговете ни и ни освободи от филистимците, а сега сам побягна от страната заради Авесалом.

11 Но Авесалом, когото помазахме за цар над нас, умря в сражение. Защо се бавите да възстановите царя?“

12

Цар Давид изпрати вестител до свещениците Садок и Авиатар с нареждането: „Кажете на старейшините от Юдовото племе: „Защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в неговия дворец? Това се говори по цял Израил и достигна до царя в двореца му!

13 Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът, защо искате да сте последните, които желаят завръщането на царя в двореца му?“

14 Най-вече на Амесай кажете: „Не си ли ти моя кост и моя плът? Нека Бог ми стори това и това, и още повече да ми стори, ако ти не бъдеш завинаги военачалник при мене вместо Йоав“!“

15

Така Давид склони единодушно сърцата на всички мъже от Юдовото племе. Затова те изпратиха пратеници да заявят на царя: „Върнете се ти и всички твои служители!“

16 Царят се завърна и стигна до Йордан, а юдеите дойдоха в Галгал да го посрещнат и преведат през Йордан.

17 Тогава Семей, син на Гера, вениаминец от Бахурим, побърза и отиде с юдеите да посрещне цар Давид.

18 Заедно с него бяха хиляда мъже от Вениаминовото племе, както и Сива, служител от Сауловия дом, със своите петнадесет синове и с двадесет служители. Всички те преминаха Йордан пред царя.

19 След това премина кораб, за да пренесе семейството на царя. Всички те имаха готовност да му служат.

Тогава Семей, син на Гера, падна по лице пред царя, когато той премина Йордан.

20 Семей му каза: „Господарю, не ми вменявай престъпление и не си спомняй онова, в което съгреши служителят ти в онзи ден, когато моят господар царят, излизаше от Йерусалим, и не си го слагай на сърце, царю.

21 Защото служителят ти признава, че е съгрешил. Ето днес първи дойдох от целия Йосифов дом да посрещна тебе, своя господар, царя.“

22 Саруевият син Авеса проговори: „Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че е злословил за Господния помазаник?“

23 А Давид отсъди: „Какво има между мене и вас, Саруеви синове, че днес ми ставате противници? Трябва ли сега да убивате когото и да било, след като аз от днес съм отново цар над Израил?“

24 Затова царят каза на Семей: „Ти няма да умреш.“ И царят се закле пред него.

25

Царят излезе да посрещне и Мемфивостей, син на Сауловия син Йонатан. Той не беше си мил нозете, не беше се грижил за брадата си и не беше прал дрехите си оттогава, когато царят беше заминал, до деня, когато се завърна.

26 Когато той дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят го попита: „Мемфивостее, защо не дойде с мене?“

27 Той отговори: „Господарю мой, царю, моят слуга ме измами, защото аз, твоят служител, си помислих — ще оседлая осела си, ще го възседна и ще отида с царя, понеже твоят служител е куц.

28 А той наклевети твоя служител пред господаря ми, царя. Но моят господар, царят, е като Божий ангел — постъпи, както желаеш.

29 Макар и целият ми бащин дом да беше заслужил смърт пред моя господар, царя, ти обаче постави своя служител между твоите сътрапезници. Затова какво право имам да се оплаквам още на царя?“

30 А царят му възрази: „Защо говориш всичко това? Аз наредих ти и Сива да си поделите нивите.“

31 Но Мемфивостей отговори на царя: „Нека той вземе всичките, тъй като моят господар — царят, се завърна с мир у дома си.“

32

От Роглим дойде също и галаадецът Верзелий, който премина Йордан заедно с царя, за да го придружи оттатък Йордан.

33 А Верзелий беше много стар, на осемдесет години. Той се грижеше за прехраната на царя, докато той живееше в Маханаим, тъй като беше заможен човек.

34 Царят каза на Верзелий: „Ела с мене и аз ще се грижа за прехраната ти в Йерусалим.“

35 Но Верзелий му отговори: „Много ли ми остава да живея, та да отивам с царя в Йерусалим?

36 Сега съм на осемдесет години — мога ли да различа добро от зло? Ще усети ли служителят ти вкуса на това, което ще яде и ще пие? Ще мога ли вече да чувам гласа на певците и на певиците? Защо твоят служител да бъде в тежест на своя цар господар?

37 Служителят ти ще придружи още малко царя отвъд Йордан. Защо царят ще ме награждава с такава милост?

38 Позволи на служителя си да се върне и да умре в своя град, при гроба на баща си и на майка си. Но ето служителят ти, синът ми Кимхам, нека отиде с моя цар господар. С него ти постъпи според желанието си.“

39 Тогава царят каза: „Нека Кимхам дойде с мене и аз ще направя за него според твоето желание. За тебе ще направя всичко, каквото поискаш от мене.“

40

И така целият народ, както и царят, преминаха Йордан. След това той целуна Верзелий и го благослови. А Верзелий се върна у дома си.

41 Царят продължи пътя си за Галгал. С него тръгна и Кимхам. Също и всички воини от племето на Юда, както и половината от израилските воини, придружиха царя.

42 При царя дойдоха всички израилтяни и му казаха: „Защо нашите братя — мъжете от Юдовото племе, грабнаха и преведоха през Йордан тебе, царя, със семейството ти, а заедно с тебе и всички Давидови мъже?“

43 А мъжете от Юдовото племе отговориха на израилтяните: „Затова, защото царят ни е кръвно близък. Защо се сърдите за това нещо? Нима сме изяли нещо от храната на царя или сме взели от него дарове?“

44 А израилтяните отговориха на Юдовите мъже: „Ние имаме десет дяла при царя, а не един; при Давид имаме по-големи права от вас. Защо тогава ни презряхте? Нали ние първи заговорихме за връщането на нашия цар?“ Но думите на Юдовите мъже бяха по-силни от думите на израилтяните.

20

1

Случайно в Галгал се намираше също и един недостоен човек на име Савей, син на Бихри от Вениаминовото племе. Той затръби с тръба и каза: „За нас няма дял заедно с Давид и няма за нас наследство с Йесеевия син. Израилтяни, всички в шатрите!“

2 Тогава всички израилтяни се отделиха от Давид и последваха Савей, син на Бихри, а юдеите останаха на страната на своя цар — от Йордан до Йерусалим.

3 Давид дойде в двореца си в Йерусалим и взе десетте си жени наложници, които бе оставил да пазят двореца. Той ги настани в отделна къща под стража, хранеше ги, но не влизаше при тях. Така те останаха затворени до смъртта си и живееха там като вдовици.

4

След това Давид каза на Амесай: „Събери за три дена юдеите при мене и сам ти се яви тук.“

5 Амесай отиде да събере юдеите, но закъсня повече от определеното му време.

6 Затова Давид каза на Авеса: „Сега Бихриевият син Савей ще ни причини повече пакости, отколкото Авесалом. Ти вземи служителите на своя господар и го преследвай да не би да си намери укрепени градове, за да се скрие от нас.“

7 Бойците на Йоав потеглиха от Йерусалим, както и хелетейци, фелетейци и всички храбри воини, за да преследват Бихриевия син Савей.

8 Когато стигнаха до големия камък при Гаваон, срещна ги Амесай. Йоав беше облечен във военното си облекло и беше препасан с меч в ножница, свързана на бедрото му.

9 Йоав попита Амесай: „Здрав ли си, брате мой?“ И Йоав хвана с дясната си ръка брадата на Амесай, за да го целуне.

10 Но Амесай не се предпази от меча, който беше в ръката на Йоав. С него Йоав го прободе в корема така, че вътрешностите му се изсипаха на земята, и без да го удари втори път, той умря.

Йоав и брат му Авеса тръгнаха да преследват Бихриевия син Савей.

11 А един от младите воини на Йоав застана при Амесай и каза: „Който е верен на Йоав и който е за Давид, нека върви след Йоав!“

12 А Амесай лежеше насред пътя, овалян в кръвта си. Тогава този човек, като видя, че всички мъже се спираха, премести Амесай от пътя в една нива в полето и хвърли върху него дреха, понеже видя, че всеки, който минеше покрай него, се спираше.

13 След като той бе преместен от пътя, целият израилски народ тръгна след Йоав, за да преследват Бихриевия син Савей.

14

А Йоав премина през всички Израилеви племена чак до Авел-Бет-Мааха. Всички жители на Берим се събраха около него и вървяха след него.

15 Когато Йоав с войската си достигна град Авел-Бет-Мааха, те го обсадиха и издигнаха насип срещу външните стени на града. Приближиха до градската стена и всички, които бяха с Йоав, я разбиваха със стеноломи.

16 Тогава една мъдра жена извика от градската стена: „Чуйте, чуйте! Кажете на Йоав да се приближи насам и аз ще поговоря с него.“

17 Йоав се приближи до нея и жената попита: „Ти ли си Йоав?“ А той отговори: „Аз съм.“ Тогава тя му каза: „Чуй думите на слугинята си.“ А той отговори: „Слушам.“

18 И тя каза: „Едно време казваха: „Нека се допитат до Авел“ и така решаваха спора.

19 Градът ни спада към най-мирните и верни градове в Израил, а ти искаш да го разрушиш, и то майката на градовете в Израил. Защо да разоряваш наследството на Господа?“

20 Йоав отговори: „Далеч съм от намерението да разрушавам или разорявам!

21 Това не е така. Но един човек от планинската страна на Ефрем на име Савей, син на Бихри, е вдигнал ръка против цар Давид. Предайте ми само него и аз ще отстъпя от града.“ Жената каза на Йоав: „Ето неговата глава ще ти бъде хвърлена от стената.“

22 Тогава тази жена отиде при градските жители и говори пред всички с мъдрите си слова. И те отсякоха главата на Бихриевия син Савей и я хвърлиха на Йоав. След това Йоав затръби с тръба и воините се разотидоха от града по шатрите си, а Йоав пък се завърна в Йерусалим при царя.

23

Йоав беше назначен за вожд на цялата израилска войска, а Ванея, син на Йодай — на хелетейци и фелетейци;

24 Адорам — отговорен за данъците; Йосафат, син на Ахилуд — за летописец;

25 Суса — за писар; Садок и Авиатар — за свещеници;

26 също и яритецът Ира беше свещеник при Давид.

21

1

При царуването на Давид три години наред настъпи глад по земята. Давид се допита до Господа за причината. А Господ изрече: „Това е поради Саул и кръвожадния му дом, защото изби гаваонците.“

2 Тогава царят повика гаваонците и говори с тях. Гаваонците не бяха от израилтяните, а остатъци от аморейците. Израилтяните се бяха заклели пред тях да ги пощадят, но Саул в ревността си към израилтяните и юдеите искаше да ги избие.

3 Затова Давид каза на гаваонците: „Какво да направя за вас? Как да постигна примирение с вас, за да благословите Господнето наследство?“

4 Гаваонците му отговориха: „Не е въпрос нито за сребро, нито за злато между нас и Саул или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израил.“ Давид пак попита: „Каквото поискате, това ще направя за вас.“

5 А те отговориха на царя: „От наследниците на онзи човек, който ни е погубвал и възнамеряваше да ни избие, така че да не остане повече нито един от нас по цялата израилска страна

6 — от неговите потомци ни предай седем души. Ние ще ги обесим пред Господа в Гива, града на Саул, Господния избраник.“ След това царят обеща: „Ще ги предам.“

7

Но той искаше да пощади Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, поради клетвата в името на Господа помежду им — между Давид и Сауловия син Йонатан.

8 Царят взе Армон и Мемфивостей, двамата синове на Рицпа, дъщерята на Айя, които тя бе родила на Саул, както и петимата синове на Сауловата дъщеря Мелхола, които тя бе родила на Адриел, син на мехолатеца Верзелий.

9 Тях той предаде в ръцете на гаваонците и те ги обесиха на планината пред Господа. Така загинаха и седемте души заедно, те бяха умъртвени в първите дни на жътвата, в началото на ечемичната жътва.

10

Тогава Рицпа, дъщерята на Айя, взе вретище, постла си го на скалата и остана там при убитите от началото на жътвата, докато падна върху тях дъжд от небето. Така тя не остави да се докоснат до тях денем небесните птици и нощем — полските зверове.

11 Съобщено беше на Давид какво е извършила Сауловата наложница Рицпа, дъщерята на Айя .

12 Тогава Давид отиде, взе костите на Саул и костите на сина му Йонатан от жителите на Явис в Галаад, които тайно ги бяха взели от улицата на Бет-Сан, където филистимците ги бяха обесили, когато убиха Саул в Гелвуй.

13 Оттам той пренесе костите на Саул и на сина му Йонатан; събраха и костите на обесените.

14 След това погребаха костите на Саул и на сина му Йонатан в земята на Вениаминовото племе, в Цела, в гроба на баща му Кис. Така беше извършено всичко, което царят беше заповядал. След това Бог се умилостиви над страната.

15

Отново избухна война между филистимците и израилтяните. Давид потегли заедно с воините си и воюваха с филистимците. Но Давид се умори.

16 Йесвий, един от потомците на исполините , чието копие тежеше триста медни сикли и който беше препасан с нов меч, възнамеряваше да убие Давид.

17 Но Саруевият син Авеса му помогна, порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите воини положиха клетва пред него с думите: „Ти няма вече да участваш заедно с нас при сражения, за да не угасне светилото на Израил.“

18

След това отново имаше война с филистимците в Гоб, когато хушатецът Совохай уби Сафут, един от потомците на исполините.

19 И друго сражение се разрази в Гоб. Тогава Елханан, син на витлеемеца Ягаре-Оргим, уби Голиат от Гет, дръжката на чието копие беше като кросно на тъкач.

20 И пак избухна война в Гет. И там също имаше един едър човек, пак от потомците на исполините, с по шест пръсти на ръцете и краката си, всичко двадесет и четири на брой.

21 Когато той хулеше израилтяните, синът на Давидовия брат Сафай го уби.

22 Тези четиримата бяха от рода на исполините в Гет — паднаха поразени от Давид и воините му.

22

1

Тогава Давид изрече към Господ следните песенни слова в деня, когато Господ го избави от всичките му врагове и от Саул:

2

„Господ е моя твърдина, моя крепост и мой избавител.

3
Моят Бог е моя скала — на Него аз се уповавам.
Ти, мой щит, мое сигурно спасение,
моя защита и мое прибежище,
Ти, Спасителю мой, Ти ме избави от беди!

4
Ще призова достойния за възхвала Господ
и така ще се избавя от враговете си.

5
Смъртоносни вълни ме обгърнаха
и порой от злини ме уплашиха;

6
веригите на ада ме обвиха
и примките на смъртта ме омотаха.

7
Но в терзанието си призовах Господ
и викнах към своя Бог;
от светилището Си Той чу моя глас
и викът ми стигна до Него.

8
Потресе се, разтърси се земята,
поклатиха се и се разлюляха основите на небето,
защото се разпали Неговият гняв.

9
Дим се вдига от ноздрите Му
и поглъщащ огън — от устата Му;
живи въглени се сипеха от Него.

10
Той сведе небесата и слезе;
и мрак се стелеше под нозете Му.

11
Седна на херувими, полетя
и се понесе на крилете на вятъра.

12
Покри се с мрак като с шатра
и сбра водите на небесните облаци.

13
От светкавиците пред Него
се разпалиха огнени въглени.

14
Загърмя Господ от небесата
и Всевишният издаде Своя глас.

15
Изпрати стрели и ги разпръсна;
блесна със светкавици и ги изтреби.

16
От страховития глас на Господа
се разкриха морските извори,
от диханието на Неговия гняв
се показаха основите на вселената.

17
Той простря ръка от висините,
обгърна ме и ме извлече от големи води;

18
избави ме от силния ми враг —
от онези, които ме мразеха,
които бяха по-силни от мене.

19
Те ме нападнаха в деня на моята неволя;
но Господ беше опора за мене

20
и ме изведе на широко място,
избави ме, защото Той благоволи към мене.

21
Господ ми въздаде награда,
защото съм справедлив, възнагради ме, защото ръцете ми са чисти.

22
Опазил съм пътищата Господни
и не съм се отклонявал от своя Бог,

23
понеже всичките Му заповеди са пред мене
и от наредбите Му не отстъпвах,

24
избягвах да съгрешавам пред Него
и се стараех да не изпадам в грях.

25
И Господ ме възнагради, защото съм справедлив,
защото съм чист пред Него.

26
Ти, Господи, с милостивия постъпваш милостиво,
с искрения човек — искрено,

27
с чистия — чисто,
а с лицемерния — според лицемерието му.

28
Ти си спасение за угнетените
и с погледа Си смиряваш горделивите.

29
Ти, Господи, си мое светило;
Господ осиява моята тъмнина.

30
С Тебе разбивам войска;
със своя Бог прескачам стена.

31
Колкото за Бога — съвършен е Неговият път,
чисто е словото на Господа,
Той е щит за всички, които на Него се надяват.

32
Защото кой е Бог, освен Господ,
и кой е защита, освен нашия Бог?

33
Бог ме обдарява с мощ,
прави съвършен моя път;

34
прави краката ми като на елен
и извисява ме във висините;

35
учи ръцете ми да воюват,
така че те опъват меден лък.

36
Ти ми даряваш щит за спасение чрез Тебе
и Твоята благост ме възвеличава.

37
Ти си ми дарил свобода да бродя
и моите нозе не се люлеят.

38
Аз преследвам враговете си и ги изтребвам —
не се връщам, докато не ги унищожа;

39
изтребвам ги и ги поразявам, и те не можаха да се надигнат
и паднаха под нозете ми.

40
Ти ме обдаряваш с мощ за бой
и поваляш пред мене онези, които ме нападат.

41
Ти обръщаш в бяг моите врагове
и аз изтребвам онези, които ме мразят.

42
Те викат, но няма кой да ги избави —
викат към Господа, но Той не ги чува.

43
Тогава ги стрих като земен прах,
като улична кал ги сгазих и ги стъпках.

44
Ти ме избави от бунт сред моя народ;
поставил си ме да бъда глава над цели народи;
народ, който не познавах, ми прислужва.

45
Чужденците се прекланят пред мене;
чуят ли за мене — покоряват ми се.

46
Чужденците отслабнаха, изнемощяха
и треперят в своите крепости.

47
Жив е Господ
и благословен е моят Защитник!
Да бъде възвеличен Бог, прибежище на моето спасение,

48
Бог, Който налага възмездие заради мене,
Който покорява народите под моя власт

49
и Който ме избавя от враговете ми!
Ти ме въздигаш над онези, които се надигат против мене;
Ти ме избавяш от насилници.

50
Затова между езичниците ще прославя Тебе, Господи,
и ще възпявам Твоето име —

51
Тебе, Който славно избавяш Своя цар
и проявяваш милост към Своя помазаник Давид
и към потомството му за вечни времена.“

23

1

Това са последните Давидови слова, словото на Йесеевия син Давид, речта на този мъж, който е много възвеличен, на помазаника на Бога на Яков и на сладкия псалмопевец сред Израил:

2 „Духът на Господа говори чрез мене и словото Му е на езика ми.

3 Израилевият Бог изрича слова към мене, Той, Който е скала за Израил: „Този, който владее над народите, ще бъде справедлив, като господства с благоговение пред Бога.

4 Като утринна виделина на разсъмване, при изгрев слънце на безоблачно небе; като свежа трева, която израства от земята от светлината и дъжда —

5 такъв ще бъде моят дом, утвърден пред Бога. Защото Той сключи с мене завет вечен, твърд и неизменен. От Бога извира цялото ми спасение и всичкото ми желание.“

6 А нечестивите ще бъдат изринати като тръни, които не се хващат с ръка;

7 който се докосне до тях, трябва да е въоръжен с желязо или с дръжка на копие — такива ще бъдат изгорени на място с огън.“

8

Ето имената на силните воини на Давид: ахаманецът Исбосет, главният между тримата храбри воини. Той вдигна копието си против осемстотин души и наведнъж ги порази.

9

След него беше Елеазар, синът на Додо, Ахоховия син, един от тримата храбри воини, които бяха с Давид и със закани предизвикваха филистимците, когато те се бяха събрали да воюват.

10 Израилтяните излязоха против тях и той стана, и поразяваше филистимците дотолкова, че ръката му се умори и залепна към меча. Така в онзи ден Господ даде голяма победа и народът последва Елеазар само за да събира плячката.

11

След него идва Шама, син на хараритеца Аге. Когато филистимците се събраха в Тирия, където имаше нива, засята с леща, и израилските войски побягнаха от филистимците,

12 тогава той застана сред нивата, отблъсна нападението и порази филистимците. Също и тогава Господ дари голяма победа.

13

Тези трима главни воини измежду тридесетте герои отидоха и влязоха по жътва в Одоламската пещера при Давид, докато филистимският лагер беше разположен в равнината на рефаимците.

14 В това време Давид се намираше в укрепено място, а филистимската войска — във Витлеем.

15 Давид поиска да пие с думите: „Кой ще ми донесе да пия вода от кладенеца във Витлеем, който е при градските порти?“

16 Тогава тези трима храбри воини се промъкнаха през филистимския лагер, начерпиха вода от кладенеца във Витлеем, който се намира при градските порти, взеха я и я занесоха на Давид. Но той отказа да пие, а я изля за слава на Господа

17 с думите: „Да ме пази Господ да направя това! Не е ли това кръвта на хората, които рискуваха с опасност за живота си?“ И отказа да пие от тази вода. Ето какво извършиха тези трима храбри воини!

18

Авеса, брат на Саруевия син Йоав, беше главен между тях. Той е този, който изби с копието си триста души и се прослави между тримата.

19 Той беше прославян като тримата храбри воини и затова им стана началник, но не беше равен на предишните трима.

20

Ванея, син на храбрия мъж Йодай от Кавцеил, велик по дела, порази двамата синове на Ариил от Моав. Този, същият, слезе в един ров и уби лъв по време на снеговалеж.

21 Пак той уби един виден египтянин — египтянинът имаше копие в ръката, а той излезе срещу него с тояга и отне копието от ръката му, като го уби със собственото му копие.

22 Именно това извърши Йодаевият син Ванея — и затова той беше прославен като един от тримата храбри воини.

23 Той беше прославен като един от тридесетте храбри войни, но не беше равен на тези трима. Затова Давид го назначи за началник на телохранителите си.

24

Към тридесетте храбри воини при цар Давид спадаха: Асаил, брат на Йоав; Елханан, син на Додо, от Витлеем;

25 Шама хародитец, Елика хародитец,

26 Херец палтитец, Ира текоитец, син на Икеша,

27 Авиезер анатотец, Мебунай хушатец,

28 Цалмон ахохитец, Махарай нетофатец,

29 Хелев нетофатец, син на Баана; Итай, син на Рибая; потомците на Вениаминовото племе от Гива;

30 Ванея пиратонец, Идай от Нахле-Гааш,

31 Ави-Алгон арбатитец, Азмавед бархюмитец,

32 Елияхба шалбонец; от синовете на Яшен — Йонатан,

33 Шама хараритец, Ахиам араритец, син на Шарара,

34 Елифелет, син на Ахасбая, син на Маахаха; Елиам гилонец, син на Ахитофел;

35 Хецрай кармелитец, Паарай арбитец,

36 Игал, Натанов син, от Цоба; Бани гадитец,

37 Целек амонец, Нахарай беротец, оръженосец на Йоав, Саруевия син;

38 Ира итритец, Гареб итритец,

39 Урия хетеец. Всичко — тридесет и седем души.

24

1

След всичко това Господ отново прояви Своя гняв против израилтяните. Той подбуди Давид и му нареди: „Иди, преброй мъжете от Израил и Юда.“

2 Тогава царят заповяда на военачалника си Йоав, който беше при него: „Обиколи всички Израилеви племена — от Дан до Вирсавия, и пребройте народа, за да зная колко са на брой.“

3 Йоав отговори на царя: „Господ, твоят Бог, да преумножи народа стократно! Нека очите на господаря ми, царя, да видят това. Но защо моят цар господар иска да предприема такова нещо?“

4 Обаче царската заповед към Йоав и военачалниците надделя. Затова Йоав заедно с военачалниците напусна царя и започна да преброява израилския народ.

5

Те преминаха Йордан и се спряха в Ароер, отдясно на града, който е в областта на племето на Гад, към Язер.

6 Така те отидоха в Галаад, както и в земята Тахтим-Ходши, като стигнаха в Дан-Яан и заобиколиха Сидон.

7 Отидоха в крепостта на Тир и във всички хивейски и хананейски градове. Така те потеглиха в Южна Юдея към Вирсавия,

8 обходиха цялата страна и след девет месеца и двадесет дена стигнаха в Йерусалим.

9 Йоав представи на царя общото число при преброяването на народа: израилтяните наброяваха осемстотин хиляди бойци, годни да въртят меч, а юдеите — петстотин хиляди.

10

След като Давид преброи народа, съвестта му започна да го бори. Затова Давид се помоли пред Господа: „Съгреших тежко, че постъпих така. А сега се моля пред Тебе, Господи, прости греха на Своя служител, защото аз постъпих твърде неразумно.“

11 Когато на другия ден Давид стана сутринта, дойде слово на Господ към пророка Гад, ясновидец при Давид:

12 „Иди и кажи на Давид: „Така говори Господ: „Три наказания ти предлагам. Избери си едно, което да те постигне“.“

13 Гад дойде при Давид и му извести това с думите: „Избери си — глад ли да те сполети в твоята страна в продължение на седем години, или три месеца да бягаш, преследван от неприятелите си, и те да те гонят, или пък три дена да върлува тежка епидемия по твоята страна? Сега размисли и реши — какво трябва да отговоря на Този, Който ме е изпратил?“

14 В отговор Давид каза на Гад: „Силно съм изплашен. Но предпочитам да попадна в ръцете на Господа, защото голямо е Неговото милосърдие — само да не попадна в човешки ръце .“

15

Тогава Господ изпрати тежка епидемия сред израилтяните от онази сутрин до определеното време. Поради това измряха седемдесет хиляди мъже сред народа — от Дан до Вирсавия.

16 Но когато ангелът на смъртта простря ръка над Йерусалим, за да го опустоши, Господ се разкая за това тежко бедствие и каза на ангела, който поразяваше народа: „Достатъчно, оттегли сега ръката си.“ А Господният ангел беше тогава при мястото за вършеене на йевусееца Орна.

17 Когато Давид видя ангела, който поразяваше народа, проговори пред Господа: „Ето аз съгреших, аз извърших зло. Но тези овце какво са извършили? Умолявам Те, нека против мене и против бащиния ми дом се издигне Твоята ръка.“

18

В онзи ден Гад дойде при Давид и каза: „Иди, съгради жертвеник на Господа на мястото за вършеене на йевусееца Орна.“

19 И така, Давид отиде според заповедта на Господа, която Гад му беше предал.

20 Орна погледна и видя, че при него идват царят и служителите му. Той излезе и се поклони пред царя по лице до земята.

21 Орна попита: „Защо е дошъл моят цар господар при своя служител?“ Давид отговори: „Да купя от тебе мястото за вършеене, за да съградя жертвеник, посветен на Господа, за да престане тежката епидемия сред народа.“

22 А Орна заяви на Давид: „Господарят ми, царят, нека вземе и принесе в жертва каквото той желае. Ето воловете за всеизгаряне, както и диканята, и яремите за впрягане на воловете като дърва.

23 Всичко това, о, царю, Орна дава на царя.“ Орна продължи да говори на царя: „Господ, твоят Бог, да прояви благоволение към тебе!“

24

Обаче царят възрази на Орна: „Не, аз искам да купя от тебе всичко това срещу заплащане. Защото няма да принеса на Господа, своя Бог, жертва, взета безплатно.“ И така, Давид купи мястото за вършеене и воловете за петдесет сикли сребро.

25 Там Давид съгради жертвеник, посветен на Господа, и принесе всеизгаряне и мирни жертви . А Господ се смили над тази страна и тежката епидемия сред израилтяните престана.