1

1

На първия ден от втория месец, на втората година, откакто бяха излезли от египетската страна, Господ говори на Мойсей в Синайската пустиня, в скинията на събранието и му каза:

2 „Пребройте цялото общество израилтяни според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им —

3 всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре. Ти и Аарон извършете преброяване според мястото им в опълченията.

4 Заедно с вас трябва да има по един човек от всяко племе, който да е глава на семейството си.

5

А ето имената на мъжете, които ще бъдат заедно с вас: от Рувим — Елицур, Шедеуровият син;

6 от Симеон — Шелумиил, Цуришадаевият син;

7 от Юда — Наасон, Аминадавовият син;

8 от Исахар — Натанаил, Цуаровият син;

9 от Завулон — Елиав, Хелоновият син;

10 от потомците на Йосиф: от Ефрем — Елишама, Амиудовият син; от Манасия — Гамалиил, Педацуровият син;

11 от Вениамин — Авидан, Гидеониевият син;

12 от Дан — Ахиезер, Амишадаевият син;

13 от Асир — Пагиил, Охрановият син;

14 от Гад — Елиасаф, Регуиловият син;

15 от Нефталим — Ахира, Енановият син.

16 Това са избраниците на обществото, предводителите на бащините племена, хилядници на израилтяните.“

17

Тогава Мойсей и Аарон взеха тези поименно назовани мъже

18 и свикаха цялото общество на първия ден от втория месец; и те се записаха един по един според родовете си, според семействата си, според броя на имената на мъжете от двадесет години нагоре,

19 както Господ бе заповядал на Мойсей. И той извърши преброяването им в Синайската пустиня.

20

Най-напред бяха потомците на Рувим, първородния син на Израил, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.

21 От Рувимовото племе бяха преброени четиридесет и шест хиляди и петстотин души.

22

След това потомците на Симеон, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.

23 От Симеоновото племе бяха преброени петдесет и девет хиляди и триста души.

24

След това потомците на Гад, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.

25 От Гадовото племе бяха преброени четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет души.

26

След това потомците на Юда, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.

27 От Юдовото племе бяха преброени седемдесет и четири хиляди и шестстотин души.

28

След това потомците на Исахар, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагор.

29 От Исахаровото племе бяха преброени петдесет и четири хиляди и четиристотин души.

30

След това потомците на Завулон, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според боря на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.

31 От Заволоновото племе бяха преброени петдесет и седем хиляди и четиристотин души.

32

След това потомците на Йосиф: от Ефремовите синове, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според боря на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре;

33 от Ефремовото племе бяха преброени четиридесет хиляди и петстотин души.

34 От Манасиевите синове, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.

35 От Манасиевото племе бяха преброени тридесет и две хиляди и двеста души.

36

След това потомците на Вениамин, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.

37 От Вениаминовото племе бяха преброени тридесет и пет хиляди и четиристотин души.

38

След това потомците на Дан, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.

39 От Дановото племе бяха преброени шестдесет и две хиляди и седемстотин души.

40

След това потомците на Асир, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.

41 От Асировото племе бяха преброени четиридесет и една хиляди и петстотин души.

42

След това потомците на Нефталим, техните поколения според родовете им, според семействата им, един по един според броя на имената им — всички боеспособни мъже от двадесет години нагоре.

43 От Нефталимовото племе бяха преброени петдесет и три хиляди и четиристотин души.

44

Това са изброените, които Мойсей и Аарон преброиха заедно с предводителите на Израил — дванадесетте мъже, всеки глава на семейството си.

45 Така всички преброени израилтяни според семействата им от двадесет години нагоре, всички боеспособни в Израил,

46 всички те бяха общо на брой шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.

47 А тези сред тях, които бяха левити според бащиното им племе, не бяха преброени.

48

Защото Господ рече на Мойсей:

49 „Само броя на Левиевото племе не прибавяй към израилтяните;

50 на левитите повери скинията на откровението, всичките ѝ принадлежности и всичко, което е при нея; нека те носят скинията и всичките ѝ принадлежности, да извършват служението около нея и да се разполагат на стан около скинията.

51 И когато трябва да се пренася скинията, левитите да я вдигат, и когато трябва да се разпъва скинията, левитите да я поставят; ако пък външен човек се доближи до нея, да бъде умъртвен.

52 Израилтяните трябва да се разполагат на стан, всеки на своето място и всеки при знамето си — според мястото си в опълченията,

53 а левитите трябва да се разполагат на стан около скинията на откровението, за да не падне Божият гняв върху обществото на израилтяните; левитите да стоят на стража при скинията на откровението.“

54

Така и сториха израилтяните; както бе заповядал Господ на Мойсей, така и сториха.

2

1

И Господ каза на Мойсей и Аарон:

2 „Нека израилтяните се разполагат на стан около скинията на събранието с лице към нея, като всеки застане под знамето си със знаците на семейството си.

3

На източната страна, под знамето на Юда, да застанат трите племена според мястото си в опълченията. Предводители да им бъдат: Наасон, Аминадавовият син — на Юдовите синове,

4 с хората си, на брой седемдесет и четири хиляди и петстотин души.

5 До него да се разположи на стан племето на Исахар. Предводител на Исахаровите синове да бъде Натанаил, Цуаровият син,

6 с хората си, на брой петдесет и четири хиляди и четиристотин души.

7 След това Завулоновото племе; предводител на Завулоновите синове да бъде Елиав, Хелоновият син,

8 с хората си, на брой петдесет и седем хиляди и четиристотин души.

9 Така всички преброени в стана на Юда според мястото им в опълченията бяха сто осемдесет и шест хиляди и четиристотин души. Те първи трябваше да потеглят.

10

На южната страна, под знамето на Рувим, да застанат трите племена според мястото си в опълченията. Предводител да им бъде Елицур, Шедеуровият син — на Рувимовите синове,

11 с хората си, на брой четиридесет и шест хиляди и петстотин души.

12 До него да се разположи на стан племето на Симеон. Предводител на Симеоновите синове да бъде Шелумиил, Цуришадаевият син,

13 с хората си, на брой петдесет и девет хиляди и триста души.

14 След това Гадовото племе; предводител на Гадовите синове да бъде Елиасаф, Регуиловият син,

15 с хората си, на брой четиридесет и пет хиляди и шестстотин и петдесет души.

16 Така всички преброени в стана на Рувим според мястото им в опълченията бяха сто петдесет и една хиляди четиристотин и петдесет души. Те втори трябваше да потеглят.

17

И когато скинията на събранието се вдигне, станът на левитите да е сред стана на останалите. Както са се разположили на стан, така и да се вдигат — всеки на своето място при знамето си.

18

На западната страна, под знамето на Ефрем, да застанат трите племена според мястото им в опълченията. Предводител да им бъде Елишама, Елиудовият син — на Ефремовите синове,

19 с хората си, на брой четиридесет хиляди и петстотин души.

20 До него да се разположи на стан племето на Манасия. Предводител на Манасиевите синове да бъде Гамалиил, Педацуровият син,

21 с хората си, на брой тридесет и две хиляди и двеста души.

22 След това Вениаминовото племе; предводител на Вениаминоновите синове да бъде Авидан, Гидеониевият син,

23 с хората си на брой тридесет и пет хиляди и четиристотин души.

24 Така всички преброени в стана на Ефрем според мястото им в опълченията бяха сто и осем хиляди и сто души. Те трети трябваше да потеглят.

25

На северната страна, под знамето на Дан, да застанат трите племена според мястото им в опълченията. Предводител да им бъде Ахиезер, Амишадаевият син — на Дановите синове,

26 с хората си, на брой шестдесет и две хиляди и седемстотин души.

27 До него да се разположи на стан племето на Асир. Предводител на Асировите синове да бъде Пагиил, Охрановият син,

28 с хората си, на брой четиридесет и една хиляди и петстотин души.

29 След това Нефталимовото племе; предводител на Нефталимовите синове да бъде Ахира, Енановият син,

30 с хората си, на брой петдесет и три хиляди и четиристотин души.

31 Така всички преброени в стана на Дан бяха сто петдесет и седем хиляди и шестстотин души. Те последни трябваше да потеглят под знамената си.“

32

Тези са преброените израилтяни според семействата им. Всички, които бяха преброени в становете според мястото им в опълченията, бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души.

33 А левитите, както Господ бе заповядал на Мойсей, не бяха преброени заедно с израилтяните.

34

И така, израилтяните във всичко изпълняваха това, което Господ бе заповядал на Мойсей: така се разполагаха на стан при знамената си, така и потегляха — всеки според племето си, според семейството си.

3

1

Ето родословието на Аарон и Мойсей по времето, когато Господ говори на Мойсей на Синайската планина.

2 Ето и имената на Аароновите синове: първородният Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар.

3 Това са племената на Аароновите синове, помазаните свещеници, които бяха посветени в свещенодействие.

4 Надав и Авиуд умряха пред Господа, когато принасяха непозволено жертвоприношение пред Господа в Синайската пустиня; те нямаха деца. А Елеазар и Атамар свещенодействаха при баща си Аарон.

5

И Господ каза на Мойсей:

6 „Доведи Левиевото племе и го представи пред свещеника Аарон, за да му служи.

7 Нека те стоят на стража при скинията на събранието и се грижат за него и за цялото общество по време на служението при скинията.

8 И нека пазят всички принадлежности на скинията и да се грижат за израилтяните по време на служенето при скинията.

9 Предай левитите на Аарон и на синовете му; нека те всецяло му бъдат предадени от страна на израилтяните.

10 А на Аарон и на синовете му възложи да извършват свещеническото служене; ако пък външен човек се доближи, да бъде умъртвен.“

11

И каза още Господ на Мойсей:

12 „Ето Аз взех левитите измежду израилтяните вместо всички първородни от Израилевите синове, които отварят утроба. Левитите ще бъдат Мои,

13 защото всички първородни са Мои. В деня, когато поразих всички първородни в египетската страна, Аз осветих за Себе Си всички първородни в Израил — било човек или добитък. Те ще бъдат Мои, Аз съм Господ.“

14

И каза Господ на Мойсей в Синайската пустиня:

15 „Преброй Левиевите синове според семействата им, според родовете им, преброй всички от мъжки пол от един месец и нагоре.“

16 И Мойсей ги преброи според думите на Господа, както му бе заповядано.

17 Ето Левиевите синове според имената им: Гирсон, Каат и Мерари.

18 И ето имената на Гирсоновите синове според родовете им: Ливни и Шимей;

19 и Каатовите синове според родовете им: Амрам, Ицхар, Хеврон и Узиил;

20 и Мерариевите синове според родовете им: Махли и Муши. Това са Левиевите родове според семействата им.

21

От Гирсон произлизат родът на Ливни и родът на Шимей. Това са родовете на Гирсоновите синове.

22 Преброените от тях, всички от мъжки пол от един месец и нагоре, бяха седем хиляди и петстотин души.

23 Родовете на Гирсон се разположиха на стан зад скинията, на западната страна.

24 Предводител на бащиния дом на Гирсоновите синове беше Елиасаф, Лаеловият син.

25 На Гирсоновите синове при скинията на събранието беше поверена грижата за скинията и покрива ѝ, за завесата от входа на скинията на събранието,

26 за завесите от двора, за завесата от входа на двора, който е около скинията и жертвеника, и за всичко необходимо при служенето.

27

От Каат произлизат родът на Амрам, родът на Ицхар, родът на Хеврон и родът на Узиил. Това са родовете на Каатовите синове.

28 Техният брой, всички от мъжки пол от един месец нагоре, беше осем хиляди и шестстотин души, които пазеха светилището.

29 Родовете на Каат се разположиха на стан на южната страна на скинията.

30 Предводител на семейството на Каатовите синове беше Елуатан, Узииловият син.

31 На тях беше поверена грижата за ковчега, трапезата, светилника, жертвениците, за свещените съдове, с които си служат, за завесата и за всичко необходимо при служенето.

32 Началник на левитските началници беше Елеазар, син на свещеника Аарон; под негов надзор бяха онези, на които бе поверено да пазят светилището.

33

От Мерари произлизат родът на Махли и родът на Муши. Това са родовете на Мерариевите синове.

34 Преброените от тях, всички от мъжки пол от един месец и нагоре, бяха шест хиляди и двеста души.

35 Предводител на семейството на Мерариевите синове беше Цуриил, Авихаиловият син. Те се разположиха на стан на северната страна на скинията.

36 На Мерариевите синове беше поверена грижата за дъските на скинията, напречните ѝ греди, стълбовете ѝ, подложките ѝ, всички вещи, необходими за това служене,

37 а също стълбовете около двора и подложките им, колчетата им и въжетата им.

38

А пред входа на скинията, на изток пред скинията на събранието, се разположиха на стан Мойсей и Аарон и синовете му. На тях беше поверено да пазят светилището за израилтяните; ако пък външен човек се приближи, да бъде умъртвен.

39 Числото на всички левити, преброени от Мойсей и Аарон според родовете им по заповед на Господа — всички от мъжки пол от един месец и нагоре, беше двадесет и две хиляди души.

40

Тогава Господ каза на Мойсей: „Преброй всички от мъжки пол от един месец и нагоре; като ги броиш поименно,

41 запази левитите за Мене — Аз съм Господ — вместо всички първородни сред израилтяните; запази така и добитъка на левитите вместо всички първородни сред добитъка на Израилевите синове.“

42 И Мойсей преброи всички първородни сред израилтяните, както му беше заповядал Господ.

43 И всички първородни от мъжки пол според броя на племената, от един месец и нагоре, бяха двадесет и две хиляди двеста седемдесет и три.

44

Тогава Господ рече на Мойсей:

45 „Вземи левитите вместо всички първородни сред израилтяните и добитъка на левитите вместо техния добитък. Левитите ще бъдат Мои, Аз съм Господ.

46 А за откуп на двеста седемдесет и трима първородни израилтяни, които са повече от броя на левитите,

47 вземи по пет сикли на човек, според свещената сикла вземи — по двадесет гери за сикла,

48 и дай парите, с които те са откупени, на Аарон и синовете му.“

49 И така, Мойсей взе парите от откупа на онези, които бяха в повече след размяната с левитите.

50 Парите, които взе от първородните израилтяни, възлизаха на хиляда триста шестдесет и пет сикли според свещената сикла.

51 И Мойсей стори, както Господ беше заповядал — даде парите от откупа на Аарон и синовете му съгласно думите на Господа.

4

1

И Господ каза на Мойсей и Аарон:

2 „Преброй Каатовите потомци сред левитите според родовете им, според бащините им домове,

3 от тридесет години нагоре до петдесет години, всички, които са способни да изпълняват задълженията при служенето в скинията на събранието.

4 Ето службата на Каатовите потомци в скинията на събранието — да носят Светая Светих.

5

Когато станът трябва да се вдигне за път, Аарон и синовете му да влязат, да снемат закриващата завеса и да покрият с нея ковчега на откровението;

6 върху него да сложат покривало от делфинови кожи, а над него да разпрострат син плат и да проврат прътовете му.

7 Върху трапезата за хлябовете на предложението да разпрострат син плат и да наредят отгоре блюдата, паниците, чашите и съдовете за възлияние; постоянните хлябове също да бъдат на нея;

8 и да разпрострат върху тях червен плат, да сложат върху него покривало от делфинови кожи и да проврат прътовете му.

9 После да вземат син плат и да покрият светилника и кадилницата му, щипците му, подставките му и всички съдове за елей, с които си служат при него;

10 да разпрострат върху него и всичките му принадлежности покривало от делфинови кожи и да го поставят на носилка.

11 А върху златния жертвеник да разпрострат син плат, да го покрият с покривало от делфинови кожи и да проврат прътите му.

12 Да вземат всички прибори за служене, с които си служат в светилището, да ги обвият в син плат, да ги покрият с покривало от делфинови кожи и да ги поставят на носилка.

13 Като очистят жертвеника от пепелта, да го покрият с пурпурен плат

14 и да поставят върху него всички прибори, с които извършват служенето при него: въгленици, вилици, лопатки, чаши — всички прибори на жертвеника; върху тях да разпрострат покривало от делфинови кожи и да проврат прътите му.

15 Когато станът трябва да се вдигне за път и Аарон и синовете му покрият цялото светилище и всички свещени прибори, тогава Каатовите потомци да пристъпят, за да ги носят; но те не трябва да се докосват до светилището, за да не умрат. Това са вещите от скинията на събранието, които трябва да носят Каатовите потомци.

16

На Елеазар, сина на Аарон, се поверяват елеят на светилника, благоуханният тамян, постоянният хлебен принос и елеят за помазване; поверява му се надзорът над цялата скиния и на всичко в нея — над светилището и принадлежностите му.“

17

И каза Господ на Мойсей и Аарон:

18 „Не погубвайте измежду левитите племето на Каатовите родове;

19 за да останат живи и да не умрат, когато пристъпват към Светая Светих, ето какво трябва да сторите: „Аарон и синовете му да влизат, за да показват на всеки от тях как да служи и какво да носи;

20 но те самите няма да влизат и нито за миг няма да видят светинята, за да не умрат“.“

21

Тогава Господ каза на Мойсей:

22 „Преброй и Гирсоновите синове според бащините им домове и според родовете им,

23 от тридесет години нагоре до петдесет години, способни да служат, за да извършват служенето при скинията на събранието.

24 Ето задълженията на Гирсоновите потомци при служенето и при носенето на товари:

25 да носят платнищата на скинията и скинията на събранието, покрива ѝ, покривалото от делфинови кожи, което е върху него, завесата от входа на скинията на събранието,

26 дворните завеси, завесата от входа на двора, който е около скинията и жертвеника, въжетата им и всичките им принадлежности; всичко, което трябва да се върши за тези неща, е тяхно задължение.

27 Цялото служене на Гирсоновите потомци при носене на товари или при други задължения винаги да се извършва по заповед на Аарон и на синовете му; на тях поверявайте всичко, което те са длъжни да носят.

28 Това са службите на Гирсоновите потомци в скинията на събранието; тяхното служене да бъде под надзора на Итамар, син на свещеника Аарон.

29

Преброй Мерариевите синове според родовете им, според бащините им домове,

30 от тридесет години и нагоре до петдесет години, преброй всички, способни да служат, за да извършват служенето при скинията на събранието.

31 Ето какво са длъжни да носят те, когато служат при скинията на събранието: дъските на скинията, напречните ѝ греди, стълбовете ѝ, подложките ѝ,

32 а също стълбовете около двора, подложките им, колчетата им, въжетата им и всички вещи, необходими за това служене; определете им всяко нещо, което те са длъжни да носят.

33 Това са службите на Мерариевите потомци, всичките им задължения при скинията на събранието, под надзора на Итамар, сина на Аарон.“

34

Тогава Мойсей и Аарон и предводителите на обществото преброиха Каатовите синове според родовете им и според семействата им,

35 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, способни да служат, за да извършват служенето при скинията на събранието.

36 Преброените от тях според родовете им бяха две хиляди седемстотин и петдесет души.

37 Това са преброените Каатови потомци, всички служещи при скинията на събранието, които Мойсей и Аарон преброиха, както Господ заповяда чрез Мойсей.

38 Преброени бяха и Гирсоновите синове според родовете им и според семействата им,

39 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, способни да служат, за да извършват служенето при скинията на събранието.

40 Преброените от тях според родовете им, според семействата им бяха две хиляди шестстотин и тридесет души.

41 Това са преброените от родовете на Гирсоновите синове, всички служещи при скинията на събранието, които Мойсей и Аарон преброиха по заповед на Господа.

42

Преброени бяха и родовете на Мерариевите синове според родовете им, според семействата им,

43 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, способни да служат, за да извършват служенето при скинията на събранието.

44 Преброените от тях според родовете им бяха три хиляди и двеста души.

45 Това са преброените от родовете на Мерариевите синове, които Мойсей и Аарон преброиха, както Господ заповяда чрез Мойсей.

46

Така всички, преброени от левитите, които Мойсей и Аарон и предводителите на Израил преброиха според родовете им и според семействата им,

47 от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, способни да служат и да носят товари в скинията на събранието,

48 бяха общо на брой осем хиляди петстотин и осемдесет.

49 По заповед на Господа чрез Мойсей всеки от тях бе определен за своето служене и товар и бяха преброени, както Господ заповяда на Мойсей.

5

1

И Господ каза на Мойсей:

2 „Заповядай на израилтяните да изведат вън от стана всички прокажени, всички, които имат течение, и всички, които са се осквернили от мъртвец;

3 и мъже, и жени изведете, вън от стана ги изведете, за да не оскверняват становете, в които Аз живея сред вас.“

4 Израилтяните така и направиха, и ги изведоха вън от стана; както каза Господ на Мойсей, така и направиха израилтяните.

5

И Господ каза още на Мойсей:

6 „Ако израилтянин, мъж или жена, като човек стори какъвто и да е грях и извърши престъпление против Господа, и този човек стане виновен,

7 нека изповяда греха, който е сторил, да върне онова, за което е виновен, и като прибави към него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил.

8 Ако пък този човек няма сродник, на когото да се върне за вината, то да се посвети на Господа; нека то бъде за свещеника заедно с овена за очистването, чрез който той ще го очисти.

9 Всеки принос от всички осветени дарове на израилтяните, които те донасят на свещеника, нека принадлежи на него;

10 посветеното от когото и да е нека принадлежи на него; всичко, което някой даде на свещеника, нека принадлежи на него.“

11

И Господ рече на Мойсей:

12 „Кажи така на израилтяните: „Ако жената на някого изневери и наруши верността си към него,

13 и някой преспи с нея и излее семе, и това остане скрито за мъжа ѝ, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея и без да бъде изобличена,

14 а мъжът ѝ, обзет от ревност, започне да ревнува жена си, когато тя е осквернена, или обзет от ревност, започне да ревнува жена си, когато тя не е осквернена,

15 тогава той нека доведе жена си при свещеника и да принесе за нея в жертва една десета от ефа ечемичено брашно; но с елей да не го полива, нито да слага отгоре ливан, защото това е принос за ревност, принос за спомен, който напомня за беззаконие.

16

А свещеникът да я заведе и изправи пред Господа;

17 той трябва да вземе свята вода в глинен съд, да вземе и пръст от пода на скинията и да я сложи във водата.

18 Свещеникът да я изправи пред Господа, като открие главата ѝ, а върху ръцете ѝ да постави приноса за спомен — това е принос за ревност; свещеникът да държи в ръце горчивата вода, която носи проклятие.

19 Тогава свещеникът да я закълне, като каже на жената: „Ако никой не е преспал с тебе и ти не си се осквернила и не си изневерила на мъжа си, нека не ти навреди тази горчива вода, която носи проклятие;

20 но ако ти си изневерила на мъжа си и си се осквернила, и ако някой друг освен мъжа ти е преспал с тебе“,

21 тогава свещеникът да закълне жената с клетвата на проклятието и да ѝ каже: „Нека Господ те предаде на проклятие и клетва сред твоя народ и да даде Господ утробата ти да изсъхне и коремът ти да се подуе;

22 нека тази вода, която носи проклятие, проникне в тебе и коремът ти да се надуе, и утробата ти да изсъхне.“ И жената да отвърне: „Амин, амин.“

23

И свещеникът да напише тези клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода.

24 После да даде на жената да изпие горчивата вода, която носи проклятие, така че водата, която носи проклятие, да проникне в нея и да ѝ причини горчива болка.

25 И свещеникът да вземе от ръцете на жената приноса за ревност, да издигне този принос пред Господа и да го принесе на жертвеника.

26 Тогава свещеникът да вземе една шепа от хлебния принос за спомен, да го изгори на жертвеника и след това да даде на жената да изпие водата.

27 И когато ѝ даде да изпие водата, тогава, ако е осквернена и е нарушила верността си към своя мъж, горчивата вода, която носи проклятие, ще проникне в нея и ще ѝ причини горчива болка; коремът ѝ ще се подуе и утробата ѝ ще изсъхне; и тази жена ще бъде предадена на проклятие сред народа си.

28 Но ако жената не се е осквернила и е останала чиста, водата няма да ѝ стори нищо и тя ще може да ражда деца.“

29

Такъв е законът за ревността: когато жена изневери на мъжа си и се оскверни

30 или когато мъжът, обзет от ревност, започне да ревнува жена си, тогава нека той я изправи пред Господа, а свещеникът да извърши над нея всичко според този закон.

31 Така мъжът няма да има вина, а жената ще понесе вината си.“

6

1

И Господ каза още на Мойсей:

2 „Кажи така на израилтяните: „Ако мъж или жена се реши да даде оброк за назорейство, за да посвети себе си на Господа,

3 трябва да се въздържа от вино и силни питиета, да не пие оцет от вино или оцет от силно питие, да не пие каквото и да е питие, направено от грозде, и да не яде нито прясно, нито сушено грозде;

4 през цялото време на своето назорейство не трябва да яде нищо, приготвено от лоза — от семките до люспите.

5

През цялото време на оброка му за назорейство бръснач не трябва да се докосва до главата му; докато изтекат дните, в които се е посветил на Господа, той е свят, нека остави да растат космите на главата му.

6 През цялото време, в което се е посветил на Господа, да не се доближава до мъртвец;

7 дори когато умрат баща му или майка му, брат му или сестра му, той не бива да се осквернява, защото носи на главата си знак, че се е посветил на своя Бог.

8 През всички дни на своето назорейство той е посветен на Господа.

9

Ако ли при него умре някой ненадейно и той го докосне с коси и така оскверни своето назорейство, да остриже главата си в деня на своето очистване; на седмия ден да я остриже.

10 А на осмия ден да занесе на свещеника при входа на скинията на събранието две гургулици или два млади гълъба.

11 Свещеникът да принесе едната в жертва за грях, а другата за всеизгаряне, да го очисти, понеже се е осквернил чрез мъртвото тяло, и в същия ден да освети главата му.

12 А той отново трябва да посвети на Господа дните на своето назорейство и да принесе едногодишно агне в жертва за вина; предишните дни да не се смятат, защото назорейството му е осквернено.

13

Ето какъв е законът за назорея: когато се навършат дните на назорейството му, трябва да го доведат при входа на скинията на събранието

14 и той да принесе в жертва на Господа едно мъжко едногодишно агне без недостатък за всеизгаряне, едно женско едногодишно агне без недостатък в жертва за грях и един овен без недостатък за мирна жертва;

15 освен това кошница с безквасни хлябове от пшенично брашно, изпечени с елей, безквасни питки, намазани с елей, както и хлебен принос и възлияние.

16 Свещеникът да представи това пред Господа и да принесе жертвата му за грях и всеизгарянето му,

17 като принесе овена за мирна жертва на Господа заедно с кошницата с безквасни хлябове; свещеникът да принесе също хлебния му принос и възлиянието му.

18 А назореят трябва да остриже посветената си глава при входа на скинията на събранието, да вземе косите, които е посветил, и да ги сложи на огъня, който е под мирната жертва.

19 Тогава свещеникът да вземе сварената плешка от овена, един безквасен хляб от кошницата и една безквасна питка и да ги постави върху ръцете на назорея, след като той остриже посветените си коси.

20 И свещеникът да ги повдигне като принос, отреден за Господа; тази светиня е за свещеника заедно с принесените според реда гърди и бут на жертвата. След това назореят може да пие вино.

21

Това е законът за назорея, който е дал оброк, и такава е жертвата му пред Господа за неговото назорейство освен останалото, което би могъл да стори. Какъвто оброк е дал, така и трябва да постъпва съгласно закона за назорейството си“.“

22

И Господ рече на Мойсей:

23 „Кажи на Аарон и на синовете му: „Ето думите, с които ще благославяте израилтяните:

24

„Господ да те благослови и да те опази!

25

Господ да те озари с лицето Си и да бъде милостив към тебе!

26

Господ да обърне лицето Си към тебе и да ти даде мир!“

27

И когато така призовават името Ми над Израилевите синове, Аз ще ги благославям.“

7

1

В деня, когато Мойсей въздигна скинията, той я помаза и я освети; той помаза и освети всичките ѝ принадлежности, както и жертвеника и всичките му прибори.

2 Тогава дойдоха предводителите на Израил, глави на семействата си — това бяха предводителите на племената, които надзираваха преброяването, —

3 и представиха приносите си пред Господа, шест покрити коли и дванадесет вола, по една кола от двама предводители и по един вол от всеки; това те представиха пред скинията.

4 Тогава Господ каза на Мойсей:

5 „Приеми тези неща от тях; те ще послужат за извършване на работите при скинията на събранието. Предай ги на левитите, на всеки според службата му.“

6 И така, Мойсей взе колите и воловете и ги предаде на левитите:

7 две коли и четири вола даде на Гирсоновите потомци според службата им;

8 и четири коли и осем вола даде на Мерариевите потомци според службата им, под надзора на Итамар, син на свещеника Аарон.

9 А на Каатовите потомци не даде, защото тяхната работа в светилището беше да носят на рамене.

10

В деня, когато жертвеникът беше помазан, предводителите принесоха жертва за освещаването му и представиха приносите си пред жертвеника.

11 И Господ рече на Мойсей: „Нека на ден по един от предводителите да донася своя принос за освещаване на жертвеника.“

12

В първия ден донесе приноса си Наасон, Аминадавовият син, от племето на Юда.

13 Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

14 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

15 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

16 един козел като жертва за грях

17 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Наасон, Аминадавовия син.

18

На втория ден принесе Натанаил, Цуаровият син, предводител на Исахаровото племе.

19 Неговият принос беше: едно сребърно блюдо, тежко тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

20 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

21 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

22 един козел като жертва за грях

23 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Натанаил, Цуаровия син.

24

На третия ден принесе предводителят на Завулоновите потомци Елиав, Хелоновият син.

25 Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

26 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

27 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

28 един козел като жертва за грях

29 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиав, Хелоновия син.

30

На четвъртия ден принесе Елицур, Шедеуровият син, предводителят на Рувимовите потомци.

31 Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

32 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

33 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

34 един козел като жертва за грях

35 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елицур, Шедеуровия син.

36

На петия ден принесе предводителят на Симеоновите потомци Шелумиил, Цуришадаевият син.

37 Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

38 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

39 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

40 един козел като жертва за грях

41 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Шелумиил, Цуришадаевия син.

42

На шестия ден принесе предводителят на Гадовите потомци Елиасаф, Регуиловият син.

43 Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

44 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

45 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

46 един козел като жертва за грях

47 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиасаф, Регуиловия син.

48

На седмия ден принесе предводителят на Ефремовите потомци Елишама, Амиудовият син.

49 Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

50 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

51 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

52 един козел като жертва за грях

53 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елишама, Амиудовия син.

54

На осмия ден принесе предводителят на Манасиевите потомци Гамалиил, Педацуровият син.

55 Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

56 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

57 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

58 един козел като жертва за грях

59 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Гамалил, Педацуровия син.

60

На деветия ден принесе предводителят на Вениаминовите потомци Авидан, Гидеониевият син.

61 Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

62 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

63 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

64 един козел като жертва за грях

65 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Авидан, Гидеониевия син.

66

На десетия ден принесе предводителят на Дановите потомци Ахиезер, Амишадаевият син.

67 Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

68 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

69 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

70 един козел като жертва за грях

71 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахиезер, Амишадаевия син.

72

На единадесетия ден принесе предводителят на Асировите потомци Пагиил, Охрановият син.

73 Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

74 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

75 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

76 един козел като жертва за грях

77 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Пагиил, Охрановия син.

78

На дванадесетия ден принесе Ахира, Енановият син, предводителят на Нефталимовите потомци.

79 Приносът му беше: едно сребърно блюдо, тежко сто и тридесет сикли, една сребърна чаша от седемдесет сикли, според свещената сикла — и двете пълни с пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос;

80 една златна кадилница от десет сикли, пълна с тамян;

81 едно теле, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне;

82 един козел като жертва за грях

83 и за мирна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахира, Енановия син.

84

Това бяха приносите от предводителите на израилтяните при освещаването на жертвеника в деня на помазването му: дванадесет сребърни блюда, дванадесет сребърни чаши, дванадесет кадилници.

85 Всяко сребърно блюдо тежеше сто и тридесет сикли, всяка чаша — седемдесет сикли; и така, всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин сикли, според свещената сикла;

86 а дванадесетте златни кадилници, пълни с тамян, тежаха по десет сикли всяка, според свещената сикла; всичкото злато на кадилниците беше сто и двадесет сикли.

87 Добитъкът за всеизгаряне беше общо: дванадесет телета, дванадесет овена, дванадесет едногодишни агнета, заедно с хлебния им принос, и дванадесет козела като жертва за грях;

88 а добитъкът за мирна жертва беше общо: двадесет и четири вола, шестдесет овена, шестдесет козела и шестдесет едногодишни агнета. Това бяха приносите при освещаване на жертвеника, след като беше помазан.

89

И когато Мойсей влизаше в скинията на събранието, за да говори с Бога, чуваше глас, който му говореше от очистилището над ковчега на откровението, между двата херувима; и Той му говореше.

8

1

И Господ каза на Мойсей:

2 „Така кажи на Аарон: „Когато поставяш седемте кандилца, гледай кандилцата да пръскат светлина пред светилника.“

3 Аарон така и направи: постави кандилцата така, че да пръскат светлина пред светилника, както Господ заповяда на Мойсей.

4 А ето направата на светилника: изкован беше целият от злато — от стъблото до цветовете му беше изкован от злато; Мойсей направи светилника по образеца, който Господ му беше показал.

5

И каза още Господ на Мойсей:

6 „Вземи левитите измежду израилтяните и ги очисти.

7 А за да ги очистиш, постъпи с тях така: поръси ги с очистителна вода; те трябва да обръснат с бръснач тялото си, да изперат дрехите си и ще се очистят.

8 После да вземат едно теле заедно с хлебния му принос от пшенично брашно, смесено с елей, а ти вземи друго теле като жертва за грях.

9 След това доведи левитите пред скинията на събранието и свикай цялото общество на Израил.

10 И когато доведеш левитите пред Господа, нека израилтяните възложат ръцете си върху левитите.

11 Аарон пък да извърши посвещението им пред Господа като принос от израилтяните, за да служат те на Господа.

12 След като левитите възложат ръцете си върху главите на жертвените телета, ти принеси едното като жертва за грях, а другото за всеизгаряне пред Господа, за да се очистят левитите.

13 Нека левитите застанат пред Аарон и синовете му, за да извършиш над тях посвещението им пред Господа.

14 Така ти трябва да отделиш левитите от израилтяните и те ще бъдат Мои.

15

Тогава левитите да влязат, за да служат в скинията на събранието, след като си ги очистил и си извършил над тях посвещението им. Защото те са дадени и посветени на Мене измежду всички израилтяни.

16 Аз ги вземам за Себе Си вместо всички първородни сред израилтяните — всички, които отварят утроба,

17 защото всички първородни в Израил са Мои — било човек или добитък; в деня, когато поразих всички първородни в египетската страна, Аз ги осветих за Себе Си

18 и взех левитите вместо всички първородни сред израилтяните.

19 Аз предадох левитите на Аарон и синовете му, защото измежду израилтяните те са посветени да служат при скинията на събранието и да пазят синовете на Израил от напаст, ако те се приближат до светилището.“

20

Тогава Мойсей и Аарон и цялото общество на израилтяните постъпиха с левитите така, както Господ заповяда на Мойсей за левитите; така постъпиха с тях израилтяните.

21 И така, левитите се очистиха и изпраха дрехите си; и Аарон извърши над тях посвещение пред Господа, както и необходимото за тяхното очистване.

22 След това левитите влязоха в скинията на събранието, за да служат пред Аарон и синовете му; както Господ заповяда на Мойсей за левитите, така и постъпиха с тях.

23

И Господ рече на Мойсей:

24 „Ето какво е отредено за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да постъпват на служба при скинията на събранието;

25 а от петдесет години нататък да престанат да служат и повече да не работят.

26 Тогава те нека помагат на братята си, като стоят на стража при скинията на събранието, но работа да не работят; така постъпвай с левитите, колкото се отнася до тяхното служене.“

9

1

В първия месец от втората година, откакто бяха излезли от египетската страна, Господ говори на Мойсей в Синайската пустиня и му каза:

2 „Нека израилтяните направят Пасха в определеното за нея време.

3 На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите, в определеното за нея време; според всички наредби и според всички обреди за нея да я направите.“

4 И така, Мойсей каза на израилтяните да направят Пасха.

5 И направиха Пасха на четиринадесетия ден от първия месец, привечер, в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда, така направиха израилтяните.

6

Но имаше някои, които бяха нечисти от допир до мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасха в онзи ден; и тези хора дойдоха в същия ден при Мойсей и Аарон

7 и казаха: „Ние сме нечисти от допир до мъртво човешко тяло; защо трябва да ни спират да принесем и ние принос на Господа с израилтяните в отреденото време?“

8 А Мойсей им отговори: „Почакайте да чуя какво ще заповяда Господ за вас.“

9

И Господ каза на Мойсей:

10 „Кажи на израилтяните: „Ако някой от вас или от потомците ви бъде нечист поради допир до мъртво тяло или бъде на дълъг път, и той да направи Пасха на Господа;

11 нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и с горчиви треви;

12 и да не оставят от нея за утрешния ден, нито да трошат кост от нея; нека я направят според всички наредби за Пасха.

13 А който е чист и не е на път, и не направи Пасха — този човек да бъде изтребен сред своя народ, защото той не е принесъл на Господа принос в определеното време; нека този човек носи греха си.

14 Ако сред вас живее пришълец и той желае да направи Пасха на Господа, нека я направи според наредбите за Пасха и според обреда за нея; една наредба ще имате — и за пришълеца, и за местния.“

15

В деня, когато беше поставена скинията, облак покри скинията на откровението; и от вечерта до сутринта над скинията се виждаше огнено сияние.

16 Така ставаше винаги: облак я покриваше денем и огнено сияние — нощем.

17 И всеки път когато облакът се вдигаше от скинията, израилтяните тръгваха на път; и където облакът заставаше, там израилтяните се разполагаха на стан.

18 По заповед на Господа израилтяните тръгваха на път и по заповед на Господа се спираха; през цялото време, докато облакът стоеше над скинията, и те стояха на стан.

19 И ако облакът дълго време оставаше над скинията, израилтяните спазваха този знак на Господа и не тръгваха.

20 Понякога пък облакът оставаше малко време над скинията; но те отново по заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път.

21 Понякога облакът стоеше само от вечерта до зазоряване. И когато сутрин облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; било денем или нощем, щом облакът се вдигнеше, тогава и те тръгваха.

22 Или ако облакът оставаше над скинията за два дена, месец или за дълго време, тогава и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха на път; а когато той се вдигнеше, едва тогава тръгваха.

23 По заповед на Господа се спираха и по заповед на Господа тръгваха на път; те спазваха знака на Господа, както Господ беше заповядал чрез Мойсей.

10

1

И Господ каза на Мойсей:

2 „Направи си две тръби, направи ги от ковано сребро; те ще ти служат при свикването на народа и при вдигането на становете.

3 Когато затръбят с тях, нека цялото общество се събере при тебе до входа на скинията на събранието.

4 Когато затръбят с едната тръба, да дойдат при тебе предводителите и хилядниците на Израил.

5 Когато затръбите за тревога, да се вдигнат становете, които са разположени на източната страна.

6 Когато затръбите втори път за тревога, да се вдигнат становете, които са разположени на южната страна; да се тръби за тревога, когато тръгват на път.

7 Когато пък се свиква събрание, тръбете, но не за тревога.

8 С тръбите да тръбят Аароновите синове, свещениците; това да ви бъде вечен закон за поколенията ви.

9 И когато се вдигнете на война в страната си против врага, който ви напада, тръбете за тревога с тръбите; тогава Господ, вашият Бог, ще си спомни за вас и вие ще се избавите от враговете си.

10 И в дни на веселие, на празници, на новолунията ви тръбете с тръби при всеизгарянията си и при мирните си жертви; и това ще бъде напомняне за вас пред вашия Бог. Аз съм Господ, вашият Бог.“

11

Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се вдигна от скинията на откровението.

12 Тогава израилтяните потеглиха от Синайската пустиня стан по стан; и облакът се спря във Фаранската пустиня.

13 Така те за пръв път се вдигнаха по заповед на Господа, дадена чрез Мойсей.

14 Първо бе вдигнато знамето в стана на потомците на Юда според опълченията им. Предводител на опълчението на Юда беше Наасон, Аминадавовият син,

15 предводител на опълчението от племето на Исахаровите потомци беше Натанаил, Цуаровият син,

16 а предводител на опълчението от племето на Завулоновите потомци беше Елиав, Хелоновият син.

17 И когато скинията бе вдигната, тръгнаха Гирсоновите и Мерариевите потомци, които носеха скинията.

18

След това бе вдигнато знамето в стана на Рувимовите потомци според опълченията им. Предводител на Рувимовото опълчение беше Елицур, Шедеуровият син.

19 Предводител на опълчението от племето на Симеоновите потомци беше Шелумиил, Цуришадаевият син,

20 а предводител на опълчението от племето на Гадовите потомци беше Елиасаф, Регуиловият син.

21 Тогава тръгнаха Каатовите потомци, които носеха светилището; докато те пристигнат в новия стан, скинията трябваше да бъде издигната.

22

После беше вдигнато знамето в стана на Ефремовите потомци според опълченията им; предводител на Ефремовото опълчение беше Елишама, Амиудовият син,

23 предводител на опълчението от племето на Манасиевите потомци беше Гамалиил, Педацуровият син,

24 а предводител на опълчението от племето на Вениаминовите потомци беше Авидан, Гидеониевият син.

25

Последно сред всички станове бе вдигнато знамето в стана на Дановите потомци според опълченията им. Предводител на Дановото опълчение беше Ахиезер, Амишадаевият син;

26 предводител на опълчението от племето на Асировите потомци беше Пагиил, Охрановият син,

27 а предводител на опълчението от племето на Нефталимовите потомци — беше Ахира, Енановият син.

28 Такъв беше редът, по който потеглиха израилтяните според опълченията им; и те тръгнаха.

29

Тогава Мойсей каза на Ховав, Рагуиловия син, мадиамтец, Мойсеев сродник: „Ние отиваме на онова място, за което Господ беше казал: „Ще го дам на вас“. Ела заедно с нас и ще ти направим добро; защото Господ е обещал добро за Израил.“

30 Но той му отвърна: „Няма да дойда, а ще отида в своята страна и при своя род.“

31 А Мойсей рече: „Не ни оставяй, защото ти знаеш къде да разполагаме стан в пустинята и ще ни сочиш пътя.

32 Ако дойдеш с нас, доброто, което Господ ще стори на нас, и ние ще сторим на тебе.“

33

Така изминаха три дена път от планината на Господа и ковчегът на Господния завет вървеше на три дена път пред тях, за да им избере място, където да се спрат.

34 И Господният облак се явяваше денем над тях, когато тръгваха от стана.

35

Когато ковчегът се вдигаше за път, Мойсей казваше: „Стани, Господи, нека се разпръснат враговете Ти и да побягнат пред Тебе онези, които Те мразят!“

36 А когато ковчегът се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при безбройните хиляди на Израил!“

11

1

След време народът взе да роптае силно пред Господа. Господ чу и гневът Му пламна; сред тях се разпали огън Господен и изтреби покрайнините на стана.

2 Тогава народът извика за помощ към Мойсей. Мойсей се помоли на Господа и огънят утихна.

3 И нарекоха това място Тавера, защото сред тях беше пламнал Господният огън.

4

Сред тях имаше пришълци, които проявяваха алчност, а заедно с тях и израилтяните пак се оплакваха и казваха: „Кой ще ни нахрани с месо?

5 Помним рибата, която ядяхме безплатно в Египет, краставиците, дините, праза и лука, и чесъна.

6 А сега са ни пресъхнали гърлата; освен манна нищо няма пред очите ни.“

7

А манната приличаше на кориандрово семе, на цвят като смола.

8 Народът ходеше да я събира, мелеше я с хромели или я разбиваше в чутури; след това я варяха в котли, за да правят от нея питки; по вкус приличаше на питки, приготвени с елей.

9 Когато нощем падаше роса в стана, с нея падаше и манна в него.

10

Мойсей чуваше как народът плаче, всеки със семейството си, при входа на своята шатра. И понеже Господният гняв се разпали, на Мойсей му стана мъчно.

11 Тогава Мойсей запита Господа: „Защо измъчваш така Своя раб? Заради какво не намерих Твоето благоволение, а си оставил върху мене бремето на целия този народ?

12 Нима аз съм носил в утробата си целия този народ и нима аз съм го родил, че ми казваш: „Носи го на ръце, както бавачка носи детето, до земята, която Ти с клетва бе обещал на предците му?“

13 Откъде да взема месо, за да им дам на целия този народ? Защото те плачат пред мене и казват: „Дай ни месо да ядем.“

14 Аз сам не мога да нося целия този народ, защото е тежък за мене.

15 Щом така постъпваш с мене, по-добре ме убий, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не гледам злочестината си.“

16

Тогава Господ каза на Мойсей: „Събери ми седемдесет мъже измежду старейшините на Израил, за които наистина знаеш, че са неговите старейшини и предводители, и ги доведи при скинията на събранието, за да застанат там заедно с тебе.

17 Аз ще сляза и ще говоря там с тебе; и ще взема от Духа, Който е върху тебе, и ще възложа върху тях, за да носят заедно с тебе бремето на народа, а не ти сам да го носиш.

18 А на народа кажи: „Очистете се за утрешния ден и ще ядете месо. Вие плакахте пред Господа и викахте: „Кой ще ни нахрани с месо? Добре ни беше в Египет.“ Затова Господ ще ви даде месо и ще ядете;

19 ще ядете не ден, не два, не пет дена, не десет и не двадесет дена,

20 а цял месец, докато не ви излезе през носа и не ви омръзне. Защото вие презряхте Господа, Който е между вас, плакахте пред Него и казвахте: „Защо ни трябваше да излизаме от Египет?“.“

21

Мойсей отговори: „Шестстотин хиляди души народ върви заедно с мене, а Ти казваш: „Ще им дам месо, че да имат да ядат цял месец!“

22 Нима ще се изколят всички овци и волове, за да им стигне? Или ще бъде събрана всичката риба в морето, за да им е достатъчно?“

23 А Господ рече на Мойсей: „Нима е къса ръката на Господа? Сега ще видиш дали ще се сбъднат думите Ми към тебе или не.“

24

И така, Мойсей излезе и каза пред народа думите на Господа; и събра седемдесет мъже измежду народните старейшини и ги постави около скинията.

25 Тогава Господ слезе в облака и говори с него. И като взе от Духа, Който беше върху него, възложи го върху седемдесетте старейшини. И докато беше върху тях Духът, те пророкуваха, но след това престанаха.

26

Двама от мъжете бяха останали в стана; името на единия беше Елдад, а на другия — Модад. Духът слезе върху тях, защото бяха сред записаните. Те бяха останали в стана, но не излязоха до скинията. И те пророкуваха в стана.

27 Един младеж се затича и извести на Мойсей: „Елдад и Модад пророкуват в стана.“

28 Тогава Иисус, Навиновият син, служител на Мойсей, един от неговите избрани, рече: „Господарю мой, Мойсей, възпри ги!“

29 А Мойсей му отвърна: „Нима завиждаш толкова заради мене? Дано всички от Господния народ бъдат пророци, за да им прати Господ Своя Дух!“

30 И Мойсей се върна в стана заедно със старейшините на Израил.

31

Тогава излезе вятър, пратен от Господа, и докара откъм морето пъдпъдъци; натрупа ги около стана на един ден път в едната посока и на един ден път в другата посока — около два лакътя над земята.

32 И наизлезе народът да събира пъдпъдъци, цял ден и цяла нощ, и целия следващ ден. Онзи, който беше събрал най-малко, и той събра десет хомери. След това ги разпростряха да се сушат около стана.

33 Но докато месото беше още несдъвкано по зъбите им, пламна Господният гняв против народа и Господ порази народа със страшна напаст.

34 И нарекоха това място Киброт-Хатава, защото там погребаха обзетите от алчност.

35 От Киброт-Хатава се отправиха към Асирот и в Асирот се разположиха на стан.

12

1

В това време Мариам и Аарон укоряваха Мойсей заради жената етиопка, която беше взел, защото той се беше оженил за етиопка.

2 И те казаха: „Само на Мойсей ли говори с Господ? Не говори ли Той и на нас?“ И Господ чу това.

3 А Мойсей беше най-кроткият човек сред всички хора на земята.

4 И Господ веднага рече на Мойсей, на Аарон и на Мариам: „Излезте вие тримата пред скинията на събранието.“ Те излязоха и тримата.

5 Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на скинията и повика Аарон и Мариам; те двамата излязоха

6 и Той каза:

„Чуйте Моите думи! Ако между вас има пророк, Аз, Господ, ще му се открия във видение и насън ще му говоря.

7 Но Моят служител Мойсей не е такъв пророк; единствен той е верен в целия Ми дом.

8 Аз ще говоря с него уста с уста, открито, а не загадъчно и той ще вижда образа на Господа. Как не изпитахте боязън да укорявате Моя служител Мойсей!“

9

И гневът на Господа се разпали против тях и Той се оттегли.

10 Оттегли се и облакът от скинията и ето Мариам бе обрината с проказа — бяла като сняг. Аарон погледна към Мариам и ето тя бе цялата в проказа.

11 Тогава Аарон каза на Мойсей: „Господарю мой, не ни смятай това за грях, макар че постъпихме безумно и съгрешихме.

12 Нека не бъде тя като мъртвородено, чиято плът вече наполовина е изтляла, когато излиза от майчината си утроба.“

13 И Мойсей извика към Господа: „Господи, моля Ти се, изцели я!“

14 А Господ рече на Мойсей: „Ако беше я заплюл баща ѝ в лицето, не трябваше ли тя да се срамува седем дена? Затова нека бъде изведена седем дена вън от стана, а след това отново да се върне!“

15 И така, Мариам бе изведена седем дена вън от стана и народът не тръгна на път, докато не се върна Мариам.

16 След това народът потегли от Асирот и се разположи на стан във Фаранската пустиня.

13

1

И Господ каза на Мойсей:

2 „Изпрати мъже да огледат ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; по един човек от всяко племе на бащите им изпратете, всички да са от първенците между тях.“

3 И така, по заповед на Господа Мойсей ги изпрати от Фаранската пустиня и те всички бяха предводители на израилтяните.

4 Ето техните имена: от Рувимовото племе — Самуа, Закхуровият син;

5 от Симеоновото племе — Сафат, Хориевият син;

6 от Юдовото племе — Халев, Йефониевият син;

7 от Исахаровото племе — Игал, Йосифовият син;

8 от Ефремовото племе — Осия, Навиновият син;

9 от Вениаминовото племе — Фалтий, Рафиевият син;

10 от Завулоновото племе — Гадиил, Содиевият син;

11 от Йосифовото племе, от Манасия — Гадий, Сусиевият син;

12 от Дановото племе — Амиил, Гемалиевият син;

13 от Асировото племе — Сетур, Михаилевият син;

14 от Нефталимовото племе — Нахбий, Вофсиевият син;

15 от Гадовото племе — Геуил, Махиевият син.

16 Това са имената на мъжете, които Мойсей изпрати да огледат земята; а Мойсей нарече Осия, Навиновия син, Иисус.

17

Когато ги изпрати да огледат ханаанската земя, Мойсей им каза: „Тръгнете по южната страна и се изкачете на планината;

18 вижте какви са земята и народът, който живее там, силен ли е или слаб, малко ли е или е много;

19 каква е земята, на която той живее, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които живее — в шатри ли живее или в укрепления?

20 И каква е почвата, плодовита ли е или оскъдна, има ли по нея дървета или не? Бъдете смели и донесете от плодовете на земята.“ А това беше време, когато зрее гроздето.

21 И така, те се изкачиха и огледаха земята от Синайската пустиня до Рехов при прохода на Емат.

22 После се изкачиха по южната страна и стигнаха до Хеврон, където живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай; а Хеврон беше построен седем години по-рано от египетския град Цоан.

23 И като дойдоха в долината Есхол, отрязаха там лозова пръчка с един грозд и двама я понесоха на върлина; взеха и нарове и смокини.

24 Това място те нарекоха долина Есхол заради грозда, който отрязаха там израилтяните.

25

След като огледаха страната, те се върнаха в края на четиридесетте дена.

26 И като пристигнаха, дойдоха при Мойсей и Аарон и при цялото общество на Израил във Фаранската пустиня, в Кадес; там дадоха отчет пред тях и пред цялото общество и им показаха плодовете на онази земя.

27 И те разказаха на Мойсей: „Ходихме в страната, в която ни изпрати; и наистина, там текат мляко и мед, ето и плодовете ѝ.

28 Но народът, който живее в тази страна, е силен, а градовете са укрепени и твърде големи; там видяхме и Енаковите синове.

29 Амаликитците обитават южната част на страната; хетите, йевусейците и аморейците живеят по планините, а хананейците живеят край морето и по бреговете на Йордан.“

30

Но Халев успокои народа пред Мойсей с думите: „Нека тръгнем незабавно и да я превземем, защото можем да я завладеем.“

31 Онези обаче, които бяха отишли заедно с него, казаха: „Не можем да излезем против този народ, защото е по-силен от нас.“

32 И пръснаха ужасни слухове сред израилтяните за страната, която бяха огледали, като казваха: „Страната, която обходихме, за да огледаме, е страна, която поглъща своите жители, и всички, които видяхме в нея, са хора, огромни на ръст.

33 Там видяхме исполините — Енаковите синове са от исполинския род; пред тях ние изглеждаме като скакалци, такива бяхме и в техните очи.“

14

1

Тогава цялото общество надигна глас; народът викаше и плачеше през цялата нощ.

2 Всички израилтяни роптаеха против Мойсей и Аарон и целият народ им казваше: „Да бяхме измрели в египетската земя! Или в тази пустиня да бяхме измрели!

3 И защо Господ ни води в тази страна, за да паднем от меч и жените и децата ни да станат плячка? Нямаше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет?“

4 И си казаха един на друг: „Да си изберем предводител и да се върнем в Египет.“

5

Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото събрание на Израил.

6 А Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, които бяха сред онези, които огледаха страната, раздраха дрехите си

7 и казаха пред цялото събрание на израилтяните: „Страната, през която минахме, за да я огледаме, наистина е много добра.

8 Ако Господ е милостив към нас, ще ни въведе в тази страна и ще ни я даде — страна, където текат мляко и мед.

9 Само недейте въстава против Господа и не се бойте от народа на тази страна, защото те ще станат плячка за нас. Те нямат защитник, а с нас е Господ; не се бойте от тях.“

10 Но цялото събрание извика: „Да ги избием с камъни!“ Тогава се яви славата на Господа над скинията на събранието пред целия Израил.

11

И Господ каза на Мойсей: „Докога ще Ме презира този народ? И докога няма да Ми вярва въпреки всички знамения, които Аз извърших пред него?

12 Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а от тебе ще направя народ, по-многоброен и по-силен от тях.“

13 Но Мойсей отговори на Господа: „За това ще чуят египтяните, понеже Ти със силата Си изведе този народ от страната им,

14 и ще го кажат на жителите на тази страна; а те също са чули, че Ти, Господи, им се явяваш лице в лице, когато Твоят облак стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб.

15 И ако изтребиш този народ като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще кажат:

16 „Понеже Господ не можа да въведе този народ в страната, която им бе обещал с клетва, затова ги погуби в пустинята.“

17 И тъй, нека се възвеличи силата на Господа, както си говорил:

18 „Господ е дълготърпелив и проявява голяма милост; Той прощава беззаконията и престъпленията, но не оставя без наказание; за беззаконието на бащите наказва децата до трето и четвърто поколение.“

19 Прости греха на този народ поради голямата Си милост, както си прощавал на този народ от Египет дотук.“

20

И Господ каза: „Прощавам им поради молбата ти.

21 Но се заклевам, че целият свят ще се изпълни със славата на Господа!

22 Всички, които видяха славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и Ме изкушаваха вече десет пъти, и не послушаха гласа Ми,

23 няма да видят страната, която с клетва съм обещал на предците им; никой от онези, които Ме презряха, няма да я види.

24 Но понеже Моят служител Халев беше изпълнен с друг дух и Ме следваше във всичко, Аз ще го въведа в страната, в която той влезе, и неговото потомство ще я наследи.

25 Сега, докато амаликитци и хананейци живеят в долината, утре се върнете и навлезте в пустинята при Червено море.“

26

И Господ каза още на Мойсей и Аарон:

27 „Докога този зъл народ ще роптае против Мене? Аз чувам ропота, който вдигат против Мене израилтяните.

28 Кажи им: „Кълна се, казва Господ, ще постъпя с вас така, както вие говорехте пред Мене!

29 В тази пустиня ще паднат телата ви, както всички сте преброени, всички, от двадесет години и нагоре, които роптахте против Мене.

30 Никога няма да влезете в страната, в която дадох клетва да ви заселя, освен Халев, Йефониевия син, и Иисус, Навиновия син.

31 Но децата ви, за които казвахте, че ще станат плячка, тях ще въведа; и те ще познаят страната, която вие презряхте.

32 А вашите трупове ще паднат в тази пустиня.

33 И децата ви ще се скитат в пустинята четиридесет години и ще теглят заради вашето блудство, докато телата ви не погинат в пустинята.

34 Според броя на тези четиридесет дена, през които вие огледахте страната, ще теглите за греховете си четиридесет години — година за ден, за да узнаете какво значи да се отвърна от вас.

35 Аз, Господ, казвам: наистина така ще постъпя с целия този зъл народ, който се е опълчил против Мене; в тази пустиня ще намерят гибелта си и в нея ще измрат.“

36

И онези, които Мойсей бе изпратил да огледат страната, и като се върнаха, разпространяваха ужасни слухове за тази страна и настройваха против него цялото общество,

37 умряха, поразени от Господа заради тези ужасни слухове за страната.

38 Само Иисус, Навиновият син, и Халев, Йефониевият син, останаха живи от мъжете, които бяха ходили да огледат страната.

39 Когато Мойсей изрече тези думи пред всички израилтяни, голяма скръб обзе народа.

40 И като станаха рано сутринта, изкачиха се навръх планината и казаха: „Ето ние ще отидем на мястото, което Господ ни е обещал, понеже съгрешихме.“

41 А Мойсей рече: „Защо престъпвате заповедта на Господа? Няма да успеете!

42 Не вървете напред, защото Господ не е сред вас, за да ви брани от враговете ви.

43 Там пред вас са амаликитците и хананейците и ще паднете от меч; вие отстъпихте от Господа, затова Господ няма да бъде с вас.“

44 И те, в упорството си, се изкачиха навръх планината; но нито ковчегът на завета Господен, нито Мойсей се отделиха от стана.

45 Тогава амаликитците и хананейците, които живееха на онази планина, слязоха, разбиха ги и ги преследваха чак до Хорма.

15

1

И Господ каза на Мойсей:

2 „Така кажи на израилтяните: „Когато влезете в страната, която ви давам да живеете в нея,

3 и започнете да принасяте жертва на Господа, било всеизгаряне или за изпълнение на оброк, или мирен принос, или на празниците си, за да сторите благоухание на Господа,

4 тогава онзи, който принася жертвата си на Господа, нека принесе за хлебен принос една десета от ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин елей;

5 и за всяко агне при всеизгаряне или при жертва принасяй по четвърт ин вино за възлияние.

6 Ако принасяш овен, принасяй за хлебен принос две десети от ефа пшенично брашно, смесено с една трета ин елей;

7 и за възлияние принасяй една трета ин за благоухание на Господа.

8 А когато принасяш теле за всеизгаряне или жертва за изпълнение на оброк, или мирен принос на Господа,

9 принеси заедно с телето хлебен принос три десети от ефа пшенично брашно, смесено с половин ин елей;

10 принеси и вино за възлияние половин ин; това е жертва чрез огън за благоухание пред Господа.

11

Така трябва да се прави при всеки принос било теле, овен, агне или яре;

12 според жертвите, които принасяте, така правете за всяка от тях — колкото е техният брой.

13 Всеки от местните трябва да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание на Господа.

14 И ако някой пришълец между вас или който и да било от поколенията ви принесе жертва за благоухание на Господа, той трябва да прави така, както вие правите.

15 За вас и за пришълеца между вас да има един закон, един вечен закон за поколенията ви; каквото сте вие, това да бъде и пришълецът пред Господа.

16 Един закон да има за вас и за пришълеца, който живее между вас“.“

17

Господ каза още на Мойсей:

18 „Така кажи на израилтяните: „Когато влезете в страната, в която ви водя,

19 и започнете да ядете от хляба на тази страна, принесете на Господа принос за възношение;

20 от първото си тесто принесете пита за възношение; възнасяйте я, както правите възношение от хармана.

21 От първото си тесто възнесете на Господа принос за всичките ви поколения.

22

Ако поради незнание престъпите и не изпълните всички тези заповеди, които Господ изрече пред Мойсей —

23 всичко, което Господ ви е заповядал чрез Мойсей, от деня, когато Господ даде заповедта за вас и за сетнешните ви поколения,

24 и ако това е станало поради недоглеждане от страна на обществото, тогава нека цялото общество принесе едно теле за всеизгаряне, за благоухание на Господа заедно с хлебния му принос и възлиянието според разпоредбите и един козел като жертва за грях.

25 Тогава свещеникът да извърши очистване на цялото общество израилтяни и ще им бъде простено; защото това е станало поради незнание и те са принесли своя принос за жертва на Господа и приноса си за грях пред Господа поради недоглеждането си.

26 И ще бъде простено на цялото общество израилтяни и на пришълеца, който живее между тях, защото целият народ е сторил това поради незнание.

27

Ако пък някой сам съгреши поради незнание, нека принесе едногодишна коза като жертва за грях.

28 И свещеникът да извърши очистване на този човек, който неволно е сторил грях пред Господа; и когато бъде очистен, ще му бъде простено.

29 Един закон да има за вас — както за местния израилтянин, така и за пришълеца между вас, когато някой стори нещо поради незнание.

30 Но ако някой съгреши поради своята надменност, било той местен или пришълец, той презира Господа; този човек да бъде изтребен измежду народа си.

31 Понеже е презрял словото на Господа и е престъпил заповедта Му, този човек наистина трябва да бъде изтребен и да бъде наказан за беззаконието си“.“

32

Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден.

33 Онези, които го намериха, докато събираше дърва, го доведоха при Мойсей и Аарон и цялото общество.

34 И го поставиха под стража, понеже не беше още определено какво да правят с него.

35 Тогава Господ каза на Мойсей: „Този човек трябва да умре; цялото общество да го убие с камъни вън от стана.“

36 И цялото общество го изведе вън от стана и го убиха с камъни; и той умря, както Господ заповяда на Мойсей.

37

И Господ каза още на Мойсей:

38 „Така кажи на израилтяните: „Нека направят ресни по краищата на дрехите си за всички бъдни поколения, а по ресните на всички краища да сложат син ширит.

39 И когато гледате тези ресни, да си спомняте за всички заповеди на Господа и да ги изпълнявате, за да не вървите след сърцата и очите си, които ви влекат към блудства.

40 Така ще помните и изпълнявате всички Мои заповеди и ще бъдете святи пред вашия Бог.

41 Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви изведе от египетската страна, за да ви бъда Бог. Аз съм Господ, вашият Бог“.“

16

1

Корей, син на Ицхар, син на Каат, син на Левий, заедно с Рувимовите потомци Датан и Авирон, синове на Елиав, и Он, син на Фалет,

2 се вдигнаха против Мойсей с двеста и петдесет души от израилтяните, предводители на народа, избрани за съветници и именити мъже.

3 Те се събраха против Мойсей и Аарон и им казаха: „Стига толкова! Цялото общество, всички са святи и Господ е сред тях! Защо вие се поставяте по-горе от народа на Господа?“

4 Когато чу това, Мойсей падна на лицето си

5 и каза на Корей и на всичките му съучастници: „Утре Господ ще покаже кой е Негов и кой е свят, и кой може да се приближи до Него; и когото Господ избере, той може да се приближи до Него.

6 А вие направете това: ти, Корей, и всички твои съучастници вземете си кадилници,

7 сложете утре в тях огън и сипете в тях тамян пред Господа; и когото Господ избере, той ще бъде свят. Стига толкова и на вас, Левиеви синове!“

8

Тогава Мойсей се обърна към Корей с думите:

9 „Малко ли ви е това, че Бог на Израил е отделил вас от Израилевото общество и ви е приближил до Себе Си, за да стоите на стража при скинията на Господа и да извършвате служение пред обществото?

10 Нали Той приближи тебе и заедно с тебе всичките ти братя, Левиевите синове, до Себе Си, а вие искате още и свещенството!

11 Така че ти и всичките ти съучастници сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, за да роптаете против него?“

12

И Мойсей изпрати да повикат Датан и Авирон, Елиавовите синове. Но те отговориха: „Няма да дойдем!

13 Малко ли ти е, че ни изведе от страната, в която текат мляко и мед, за да ни погубиш в пустинята, или искаш още и да господстваш над нас?

14 В страната, в която текат мляко и мед, ти не ни заведе, нито ни даде да владеем ниви и лозя, нима мислиш, че хората са слепи? Няма да дойдем!“

15

Тогава Мойсей много се разгневи и каза на Господа: „Не приемай техния принос; от тях не съм взел дори един осел, нито съм сторил зло на някого от тях.“

16 И Мойсей се обърна към Корей: „Утре ти и всичките ти съмишленици застанете пред Господа — ти, те и Аарон;

17 и всички вземете кадилниците си, сипете в тях тамян и занесете пред Господа всеки своята кадилница — двеста и петдесет кадилници; също и ти, и Аарон, всеки своята кадилница.“

18 И така, те взеха всеки кадилницата си, сложиха в тях огън, сипаха тамян и застанаха пред входа на скинията на събранието заедно с Мойсей и Аарон.

19 Корей събра на своя страна против тях цялото общество пред входа на скинията на събранието; и славата на Господа се яви на цялото общество.

20

Тогава Господ каза на Мойсей и Аарон:

21 „Отделете се от това общество, за да ги изтребя в един миг!“

22 А те паднаха на лицата си и извикаха: „О, Боже, Боже на духовете, които дават живот на всяка плът! Ако един човек е съгрешил, нима ще се гневиш на цялото общество?“

23 И Господ рече на Мойсей:

24 „Кажи на народа: „Стойте далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон.“

25 Мойсей стана и отиде при Датан и Авирон; след него отидоха и старейшините на Израил.

26 Тогава Мойсей се обърна към народа с думите: „Отдръпнете се от шатрите на тези нечестиви хора и не се допирайте до нищо тяхно, за да не загинете заради всичките им грехове.“

27 И те се отдръпнаха далеч от жилищата на Корей, Датан и Авирон; Датан и Авирон излязоха и застанаха пред шатрите си с жените, синовете и малките си деца.

28 А Мойсей каза: „От това, което ще се случи, ще познаете дали Господ ме е пратил да извърша всички тези дела, или съм постъпил самоволно:

29 ако те умрат, както умират всички, или ги постигне такова наказание, каквото постига всички хора, то не Господ ме е изпратил;

30 но ако Господ извърши нещо необикновено, ако земята разтвори устата си и погълне тях и всичко, което имат, и те слязат живи в ада, тогава знайте, че тези хора са презрели Господа.“

31

Щом изговори тези думи, земята се раздели под тях;

32 земята разтвори устата си и погълна тях, семействата им, всички близки на Корей и целия им имот.

33 И те слязоха живи в ада с всичко, което имаха; земята ги покри и те бяха изличени от обществото.

34 А всички израилтяни, които бяха около тях, се разбягаха при техните викове с думите: „Дано и нас не погълне земята!“

35 От Господа излезе огън и изгори онези двеста и петдесет мъже, които бяха принесли тамян.

17

1

След това Господ каза на Мойсей:

2 „Заповядай на Елеазар, сина на свещеник Аарон, да прибере кадилниците от пепелта, а ти разпръсни тамяна от тях надалеч, защото те са святи.

3 Кадилниците на тези мъже, които заради греха си загубиха своя живот, да бъдат направени на листове за обковаване на жертвеника; те са святи, понеже бяха принесени пред Господа. И те ще бъдат знамение за израилтяните.“

4 Тогава свещеник Елеазар взе медните кадилници, които изгорелите бяха донесли, и ги направиха на листове за обковаване на жертвеника,

5 за да напомнят на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася тамян пред Господа, за да не стане и с него това, което стана с Корей и съучастниците му. Всичко стана така, както Господ каза чрез Мойсей на Елеазар.

6 На другия ден цялото общество на Израил заропта против Мойсей и Аарон с думите: „Вие избихте народа на Господа!“

7 И когато народът се беше събрал против Мойсей и Аарон, погледнаха към скинията на събранието и ето облак я покри и се яви славата на Господа.

8 Тогава Мойсей и Аарон дойдоха при скинията на събранието.

9 И Господ каза на Мойсей:

10 „Отстранете се от това общество и Аз в един миг ще ги погубя.“ Но те паднаха на лицата си.

11 Тогава Мойсей каза на Аарон: „Вземи кадилницата, сложи в нея огън от жертвеника, сипи тамян и я занеси по-скоро при народа, за да се застъпиш за тях; защото, ето излезе от Господа гняв и настана мор.“

12 Аарон взе кадилницата си, както каза Мойсей, и се затича сред събранието; а морът сред народа беше започнал; и той сипа тамяна и се помоли за народа.

13 И като застана между мъртвите и живите, морът престана.

14 От мора измряха четиринадесет хиляди и седемстотин души освен умрелите в Кореевия бунт.

15 Тогава Аарон се върна при Мойсей до входа на скинията на събранието, понеже морът престана.

16

И Господ каза на Мойсей:

17 „Заповядай на израилтяните да ти дадат дванадесет жезъла — по един жезъл от племе, от всичките ти предводители според племената, и напиши името на всеки върху жезъла му.

18 На Левиевия жезъл напиши името на Аарон, защото трябва да има по един жезъл за всеки предводител на племе.

19 Положи ги в скинията на събранието, пред ковчега на откровението, където Аз ви се явявам.

20 И когото Аз избера, неговият жезъл ще покара; така ще усмиря ропота на израилтяните, който вдигат против вас.“

21

Мойсей изрече това пред израилтяните; и всеки от предводителите им му даде по един жезъл — дванадесет жезъла от всички според племената си; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.

22 Тогава Мойсей положи жезлите пред Господа в скинията на откровението.

23

На другия ден Мойсей влезе в скинията на откровението и ето Аароновият жезъл, от Левиевия дом, беше покарал, напъпил, цъфнал и завързал зрели бадеми.

24 И Мойсей изнесе всички жезли, положени пред Господа, и ги показа на целия Израил; като видяха това, всеки взе своя жезъл.

25 Тогава Господ каза на Мойсей: „Върни Аароновия жезъл пред ковчега на откровението, за да се пази като знамение за непокорните, така че ропотът им против Мене да престане и те да не измрат!“

26 И Мойсей направи така; както Господ му заповяда, така направи.

27

Тогава израилтяните казаха на Мойсей: „Ето ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени!

28 Всеки, който се приближи до скинията на Господа, умира; нима ние всички ще измрем?“

18

1

И Господ каза на Аарон: „Ти, синовете ти и семейството ти заедно с тебе ще носите отговорността за светилището; и ти, и синовете ти с тебе ще носите отговорността за свещенството си.

2 Вземи при себе си братята си, Левиевото племе — племето на своя баща; нека те бъдат при тебе и ти служат, докато ти и синовете ти заедно с тебе бъдете при скинията на откровението.

3 Те ще служат на тебе и ще извършват службата в цялата скиния; само до принадлежностите на светилището и до олтара да не се приближават, за да не умрете — и те, и вие.

4 Нека те бъдат при тебе и да извършват службата в скинията на събранието, като отговарят за всичко в скинията; а външен човек да не се приближава до вас.

5 Служете така в светилището и при жертвеника, че да не падне вече гняв върху израилтяните.

6 Ето аз взех братята ви, левитите, измежду израилтяните като дар за вас, отдадени на Господа, за да извършват службата при скинията на събранието.

7 А ти и синовете ти заедно с тебе служете във всичко, което се отнася до жертвеника и което е вътре зад завесата, и свещенодействайте; ако пък външен човек се доближи, да бъде умъртвен.“

8

И Господ каза на Аарон: „Ето Аз дадох над теб надзора на възношенията, които се правят на Мене; от всичко, което израилтяните посвещават, Аз давам на тебе и на синовете ти като вечно право заради вашето свещенство;

9 от великите светини, от онова, което не се изгаря, на тебе ще принадлежи: всеки техен хлебен принос, всяка тяхна жертва за грях и всяка тяхна жертва за вина, които те ще Ми принесат; това е велика светиня за тебе и за синовете ти.

10 Това да ядете на най-святото място; всички от мъжки пол могат да ядат; това да бъде светиня за тебе.

11

Ето какво от даровете, които израилтяните въздигат, е за тебе: всички техни възношения Аз давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти като вечно право; който е чист в дома ти, може да яде от тях.

12

Всичко най-добро от елея и всичко най-добро от виното и от пшеницата — първите плодове, които те дават на Господа, на тебе ги давам;

13 всички първи плодове от земята им, които те принасят на Господа, ще бъдат твои; който е чист в дома ти, може да яде от тях.

14

Всичко в Израил, което е посветено на Господа, ще бъде твое.

15

Всичко първородно от всяка плът, което принасят на Господа — било човек или добитък, ще бъде твое; но за първородното от човек трябва да вземеш откуп и за първородното от нечист добитък да вземеш откуп.

16 Откупването да става така: като станат на един месец, вземай откуп по твоя преценка — пет сребърни сикли, според свещената сикла, която има двадесет гери.

17 Но за първородно от волове, за първородно от овци и за първородно от кози не взимай откуп: те са святи; с кръвта им поръсвай жертвеника, а тлъстината им изгаряй в жертва за благоухание на Господа;

18 месото им пък принадлежи на тебе, както ти принадлежат гърдите за възношение и дясната плешка.

19

Всички приноси за възнасяне като светини, които израилтяните принасят на Господа, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти заедно с тебе като ваше вечно право; това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе.“

20

Господ каза още на Аарон: „Ти няма да имаш наследство в тяхната земя, нито ще имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство сред израилтяните.

21

А на Левиевите синове ето Аз давам в наследство десятъка от всичко в Израил заради службата, която извършват в скинията на събранието.

22 Занапред израилтяните не бива да се доближават до скинията на събранието, за да не понесат наказание и да умрат.

23 Нека левитите да извършват службата в скинията на събранието и те да носят отговорността си за това; това е вечен закон за поколенията ви. Но те няма да имат наследство сред израилтяните.

24 Понеже на левитите давам в наследство десятъка, който израилтяните принасят за възношение на Господа, затова им казах: „Те няма да имат наследство сред израилтяните.“

25

И Господ каза на Мойсей:

26 „Така кажи на левитите: „Когато вземате от израилтяните десятъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава принасяйте от него десятък от десятъка за възношение на Господа.

27 И тези ваши приноси ще ви се зачетат като жито от хармана и като вино от лина.

28 Така и вие принасяйте за възношение на Господа от всички десятъци, които вземате от израилтяните, и давайте от тях за възношение на Господа на свещеника Аарон.

29 От всичко, което ви даряват, принасяйте за възношение на Господа — най-доброто от всичко, което се освещава.“

30 Кажи им още: „Когато принасяте най-доброто от това, останалото ще се зачете на левитите като добито от хармана и като добито от лина;

31 можете да го ядете на всяко място, вие и семействата ви, защото това ви е заплата за служенето ви в скинията на събранието.

32 И вие няма да понесете наказание, когато принасяте най-доброто от това за възношение на Господа; така няма да оскверните посветеното от израилтяните и няма да умрете“.“

19

1

И Господ каза на Мойсей и Аарон:

2 „Ето наредбата от закона, който Господ заповяда: „Нека израилтяните да ти доведат рижа телица без повреда и недостатък, на която не е слаган ярем;

3 дайте я на свещеника Елеазар и той ще я изведе вън от стана, за да я заколят пред него.

4 След това свещеникът Елеазар да вземе с пръста си от кръвта ѝ и да поръси с тази кръв седем пъти към предната страна на скинията на събранието;

5 и да изгорят телицата пред очите му: да изгорят кожата ѝ, месото ѝ, кръвта ѝ заедно с нечистотиите ѝ.

6 И свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена прежда и да ги хвърли в огъня, където гори телицата.

7 После свещеникът да изпере дрехите си, да измие тялото си с вода и след това да влезе в стана; но до вечерта свещеникът остава нечист.

8 Също и онзи, който я е изгорил, да изпере дрехите си във вода, да измие тялото си с вода и да бъде нечист до вечерта.

9 Тогава един чист човек да събере пепелта от телицата и да я остави вън от стана на чисто място; и тя да се пази за обществото израилтяни за приготвяне на вода за очистване от грях;

10 и който е събирал пепелта от телицата, да изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта. Нека това бъде вечен закон за израилтяните и за пришълците, които живеят между тях.

11

Който се допре до мъртво тяло на човек, да бъде нечист седем дена.

12 С тази вода той трябва да се очисти на третия ден и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден няма да бъде чист.

13 Всеки, който се е допрял до мъртво тяло на човек и не се е очистил, ще оскверни жилището на Господа. Този човек ще бъде изтребен сред Израил, понеже не е поръсен с очистителна вода; нечистотата му е още върху него.

14

Ето и закона, когато някой умре в шатра: всеки, който влезе в шатрата, и всеки, който се намира в шатрата, да бъде нечист седем дена;

15 всеки съд, оставен непокрит и незавързан, е нечист.

16 И всеки, който се допре на полето до убит с нож или до умрял, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена.

17 За нечистия да вземат в съд от пепелта на телицата, изгорена като жертва за грях, и да я полеят с течаща вода.

18 Тогава някой чист да вземе исоп, да го натопи във водата и да поръси шатрата, всички вещи и хората, които се намират там, както и онзи, който се е допрял до кост или до убит човек, или до умрял, или до гроб.

19 И чистият да поръси нечистия на третия и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти; тогава нека изпере дрехите си и нека измие тялото си с вода; и вечерта ще бъде чист.

20 А онзи, който е нечист и не се очисти, този човек да бъде изтребен изсред народа, защото е осквернил светилището на Господа; той не е поръсен с очистителна вода, той е нечист.

21

Това да им бъде вечен закон. Също и онзи, който е поръсил с очистителна вода, да изпере дрехите си; а онзи, който се е допрял до очистителната вода, да бъде нечист до вечерта.

22 И всичко, до което се допре нечистият, да бъде нечисто; и който се допре до него, ще бъде нечист до вечерта“.“

20

1

В първия месец цялото общество на Израил стигна до Цинската пустиня и народът остана в Кадес. Там умря Мариам и там беше погребана.

2

За хората нямаше вода и те се събраха против Мойсей и Аарон.

3 Народът заропта против Мойсей и казваше: „О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!

4 Защо доведохте народа на Господа в тази пустиня, да измрем тука и ние, и добитъкът ни?

5 И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, където не може да се сее, нито има смокини, нито има лозя, нито нарове, нито дори вода за пиене?“

6

Тогава Мойсей и Аарон се оттеглиха от събранието към входа на скинията, паднаха на лицата си и славата на Господа им се яви.

7 И Господ каза на Мойсей:

8 „Вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на скалата; и ще бликне от нея вода. Така ти ще изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.“

9 И Мойсей взе жезъла пред Господа, както Той му заповяда.

10 След това Мойсей и Аарон събраха народа пред скалата и той им каза: „Чуйте сега, вие, непокорни! Можем ли от тази скала да ви изкараме вода?“

11 След това Мойсей вдигна ръката си и удари с жезъла си два пъти по скалата; и потече много вода, и народът и добитъкът пиха.

12 Но Господ каза на Мойсей и Аарон: „Понеже не Ми повярвахте, за да се яви Моята святост пред израилтяните, вие няма да въведете този народ в страната, която Аз му давам.“

13 Това е водата на Мерива, при която израилтяните влязоха в разпра с Господа и Той им се яви в святостта Си.

14

Тогава Мойсей изпрати посланици от Кадес до едомския цар: „Ето посланието на твоя брат Израил: ти знаеш всички трудности, които ни сполетяха;

15 предците ни се бяха преселили в Египет и ние живяхме в Египет дълго време; но египтяните се отнасяха зле към нас и към нашите предци;

16 тогава ние призовахме Господа и Той чу гласа ни, изпрати един ангел и ни изведе от Египет. И ето ни в Кадес, град в края на твоите предели.

17 Позволи ни да преминем през страната ти; няма да минем през ниви или през лозя, нито ще пием вода от кладенците; ще вървим по царския път, няма да се отбиваме нито надясно, нито наляво, докато не преминем твоите предели.“

18

Но Едом му отговори: „През моята страна няма да минеш, иначе ще изляза с меч против тебе!“

19 А израилтяните отново му казаха: „Ще вървим по големия път; и ако ние и добитъкът ни пием от водата ти, ще плащаме за нея; остави ни само с нозете си да преминем и нищо друго.“

20 Но той отговори: „Няма да преминете!“ И излезе против тях с многоброен народ и със силна ръка.

21 Така Едом отказа да пусне Израил да мине през неговите предели; затова Израил тръгна по друг път.

22

Израилтяните напуснаха Кадес и целият народ стигна до планината Ор.

23 И на планината Ор, до пределите на едомската страна, Господ каза на Мойсей и Аарон:

24 „Сега Аарон ще се прибере при предците си; той няма да влезе в страната, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на заповедта Ми при водите на Мерива.

25 Вземи Аарон и сина му Елеазар и ги изведи на планината Ор;

26 снеми от Аарон одеждите му и облечи с тях сина му Елеазар; и Аарон ще се прибере при предците си и ще умре там.“

27 И Мойсей направи така, както Господ заповяда; те се изкачиха на планината Ор пред очите на цялото общество.

28 Мойсей сне от Аарон одеждите му и облече с тях сина му Елеазар; и Аарон умря там, навръх планината. А Мойсей и Елеазар слязоха от планината.

29 Когато цялото общество видя, че Аарон умря, всички израилтяни оплакваха Аарон тридесет дена.

21

1

Царят на Арад, един от ханаанските царе, който живееше на юг, като чу, че израилтяните идват по пътя за Атарим, влезе в бой с Израил и взе пленници от тях.

2 Тогава Израил даде обет на Господа с думите: „Ако предадеш този народ в ръцете ни, ние ще разорим техните градове.“

3 Господ послуша гласа на Израил и му предаде ханаанците; и те ги подложиха на разорение заедно с градовете им. Затова мястото беше наречено Хорма.

4 Но когато тръгнаха от планината Ор към Червено море, за да заобиколят едомската страна, народът изгуби търпение по пътя

5 и заговори против Бога и против Мойсей: „Защо ни изведохте от Египет, за да измрем в пустинята? Тук няма нито хляб, нито вода, стана ни противно от тази лоша храна.“

6 Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха хората и мнозина израилтяни измряха.

7 Тогава народът дойде при Мойсей и каза: „Сторихме грях затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да ни избави от змиите.“ И Мойсей се помоли за народа.

8 И Господ каза на Мойсей: „Направи си от мед една змия и я постави на върлина; и всеки, който бъде ухапан, щом погледне към нея, ще остане жив.“

9 И така, Мойсей направи медна змия и я постави на върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.

10

След това израилтяните тръгнаха на път и се разположиха на стан в Овот.

11 А като се вдигнаха от Овот, достигнаха до Е-Аварим, в пустинята, която е на изток от Моав.

12 Оттам тръгнаха и се спряха в долината Заред.

13 Оттам тръгнаха и се разположиха на стан оттатък река Арнон, в пустинята, която се простира от аморейските предели до Арнон; Арнон е границата между Моав и аморейците.

14 Затова е казано в книгата на Господните войни за Вахеб в Суфа и потоците на Арнон:

15 „Потоците и вододелът, който се простира до селището Ар и допира границите на Моав.“

16

А оттам дойдоха при Беер; това е онзи кладенец, за който Господ каза на Мойсей: „Събери народа и ще им дам вода.“

17 Тогава Израил запя песен: „Нека водите ти бликат, кладенче, възпявайте

18 кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана,

19 от Матана — за Нахалиил, от Нахалиил — за Вамот,

20 от Вамот — за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.

21

Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат:

22 „Позволи ми да мина през страната ти; няма да се отклоняваме нито по нивите, нито по лозята, няма да пием вода от кладенците; по царския път ще вървим, докато преминем твоите предели.“

23 Но Сихон не позволи на Израил да мине през пределите му; той събра целия си народ, излезе срещу Израил в пустинята и като достигна до Яса, влезе в битка с Израил.

24 Израил го порази с острието на меча и завладя страната му от Арнон до Явок, до пределите на амонитците, защото амонитската граница беше укрепена.

25 Израил завладя всички тези градове и се засели във всички градове на аморейците — в Есевон и в останалите, които бяха под неговата власт;

26 защото Есевон беше град на аморейския цар Сихон, който бе воювал с предишния моавски цар и бе отнел от ръцете му цялата му земя до Арнон.

27

Затова певците казват: „Елате в Есевон. Нека се съгради и укрепи Сихоновият град;

28 защото огън излезе от Есевон, пламък от Сихоновия град и изгори Ар-Моав и онези, които владеят Арнонските височини.

29 Горко ти, Моаве! Погина ти, Амосов народ! Предаде синовете си на бягство и дъщерите си на плен при Сихон, аморейския цар.

30 Поразихме ги със стрелите си, Есевон е сразен чак до Дивон, оставихме пустош до Нова, близо до Медева.“

31

Така Израил се засели в страната на аморейците.

32 После Мойсей изпрати хора да огледат Язер; и като превзеха подвластните му села, прогониха аморейците, които бяха в тях.

33

Тогава се обърнаха и тръгнаха по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе срещу тях, той и целият му народ, на битка при Едреи.

34 И Господ каза на Мойсей: „Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, целия му народ и страната му; ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихон, който живееше в Есевон.“

35 И те поразиха него, синовете му и целия му народ, така че никой от тях не остана жив; и завладяха страната му.

22

1

След това израилтяните тръгнаха и се спряха в Моавската равнина оттатък Йордан, срещу Йерихон.

2

Валак, Сепфоровият син, видя всичко, което Израил бе сторил на аморейците.

3 И моавците се уплашиха много от този народ, понеже беше многоброен; затова те изпитваха страх пред израилтяните.

4 Тогава моавците казаха на мадиамските старейшини: „Сега този народ ще опустоши всичко около нас, както добитък — полската трева.“ И Валак, Сепфоровият син, който по това време беше цар на моавците,

5 изпрати пратеници при Валаам, Веоровия син, в Петор, при река Ефрат, в земята на народа му, за да го повикат. Те трябваше да му съобщят следното: „Ето един народ е излязъл от Египет; той е покрил лицето на земята и се е разположил срещу мене.

6 Затова ела и прокълни този народ заради мене, защото ме превъзхожда по сила. Тогава може би ще успея да го надвия и да го изгоня от страната си, понеже зная, че онзи, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш, е проклет.“

7

И така, моавските и мадиамските старейшини се отправиха на път с дарове за врачуване в ръце; и когато дойдоха при Валаам, предадоха му Валаковите думи.

8 А той им отговори: „Пренощувайте тук и аз ще ви дам отговор, както ми каже Господ.“ И така, моавските предводители останаха у Валаам.

9 И Бог дойде при Валаам и му каза: „Какви са тези хора при тебе?“

10 Валаам отвърна на Бога: „Валак, Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил при мене да кажат:

11 „Ето един народ е излязъл от Египет и е покрил лицето на земята; затова ела и прокълни този народ заради мене. Тогава може би ще съм в състояние да воювам с него и да го изгоня“.“

12 А Бог нареди на Валаам: „Не отивай с тях и не проклинай този народ, защото е благословен.“

13 И така, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите предводители: „Върнете се в страната си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.“

14 Тогава моавските предводители станаха и се върнаха при Валак, и казаха: „Валаам отказва да дойде с нас.“

15

А Валак пак изпрати предводители, повече и на по-голяма почит от онези.

16 И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: „Така казва Валак, Сепфоровият син: „Не отказвай да дойдеш при мене;

17 ще те възнаградя богато и ще сторя за тебе всичко, което ми кажеш. Ела и прокълни заради мене този народ“.“

18 В отговор Валаам каза на Валаковите слуги: „Дори Валак да би ми дал къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, моя Бог, за да сторя каквото и да било;

19 но все пак пренощувайте и вие тук, за да науча какво ще ми каже Господ.“

20 През нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом хората са дошли да те повикат, стани, иди с тях; но прави само това, което Аз ще ти кажа.“

21 На сутринта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавските предводители.

22

Но Божият гняв се разпали затова, че той тръгна, и Господен ангел застана на пътя, за да му попречи, докато Валаам яздеше на ослицата, придружен от двама свои слуги.

23 И понеже ослицата видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и тръгна през полето; а Валаам започна да бие ослицата, за да я върне в пътя.

24 Тогава Господният ангел застана на един тесен път между лозята, където от едната и от другата страна имаше зидове.

25 Ослицата, като видя Господния ангел, се притисна към зида, като притисна към зида и крака на Валаам; и той пак започна да я бие.

26 После Гопсподният ангел тръгна напред и застана на едно толкова тясно място, че нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.

27 Ослицата, като видя Господният ангел, се смъкна под Валаам; обзет от ярост, Валаам започна да я бие с тояга.

28 Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя проговори на Валаам: „Какво ти сторих, че ме биеш вече трети път?“

29 А Валаам каза на ослицата: „Защото се измъчих с тебе; да имах нож в ръката, досега да съм те убил!“

30 Ослицата отвърна на Валаам: „Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил цял живот? Нима съм постъпвала някога така?“ А той отговори: „Не.“

31

И Господ отвори очите на Валаам и той видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръката си; тогава преклони глава и падна на лицето си.

32 Господният ангел му каза: „Защо би ослицата си вече три пъти? Ето сам излязох, за да ти попреча, защото пътят ти не е прав пред мене;

33 и ослицата, като ме видеше, вече три пъти се отбиваше от мене; ако тя не се беше отбила от мене, досега да съм те убил, а нея да съм оставил жива!“

34 Тогава Валаам каза на Господния ангел: „Съгреших, понеже не знаех, че ти стоиш на пътя пред мене; но сега, ако не ти е угодно, аз ще се върна.“

35 И Господният ангел рече на Валаам: „Иди с тези хора, но говори само това, което аз ще ти кажа.“ И така, Валаам отиде с предводителите на Валак.

36

А Валак, като чу, че идва Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град, разположен на самата граница, при река Арнон.

37 Тогава Валак се обърна към Валаам с думите: „Нима не пращах настойчиво пратеници при тебе, за да те повикат? Защо не дойде при мене? Или не съм достоен да ти въздам почести?“

38 А Валаам отговори на Валак: „Ето аз дойдох при тебе. Но имам ли власт да говоря нещо от свое име? Каквото Бог вложи в устата ми, това и ще кажа.“

39 След това Валаам тръгна с Валак и пристигнаха в Кириат-Хуцот.

40 И Валак принесе в жертва волове и овци и изпрати от тях на Валаам и на предводителите, които бяха с него.

41

А на сутринта взе Валаам със себе си и се изкачиха на Вааловите височини, откъдето той видя най-близката част от стана на израилтяните.

23

1

Тогава Валаам каза на Валак: „Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви седем телета и седем овена.“

2 Валак направи така, както каза Валаам; и Валак и Валаам принесоха по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.

3 После Валаам каза на Валак: „Застани близо до всеизгарянето си; аз пък ще отида по-нататък, дано Господ ме посрещне. Каквото Той ми открие, аз ще ти кажа.“ И Валаам се изкачи на една гола височина.

4 И Бог срещна Валаам, а Валаам Му каза: „Издигнах седем жертвеника и принесох по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.“

5 Господ вложи слово в устата на Валаам и рече: „Върни се при Валак и говори така!“

6 И като се върна при него, той стоеше при всеизгарянето си заедно с всички моавски предводители.

7 Тогава Валаам започна притчата си с думите:

„От Арам, от източните планини ме доведе Валак,
моавският цар, и ми рече:
„Ела, прокълни заради мене Яков, ела и кажи зла дума против Израил!“

8
Как да прокълна, когото Бог не проклина?
Как да кажа зла дума,
против когото Бог не казва зла дума?

9
Защото от връх канарите го виждам
и от хълмовете го гледам:
„Ето народ, който ще се засели отделно
и няма да е сред останалите народи.

10
Кой може да преброи безбройния като пясъка Яков
и десетките хиляди на Израил?
Дано смъртта ми да е като смъртта на праведните
и сетнините ми да бъдат като техните!“

11

Тогава Валак каза на Валаам: „Какво стори ти с мене? Аз те взех да прокълнеш враговете ми, а ето, ти дори ги благослови!“

12 А той отговори: „Нима не трябва да казвам тъкмо онова, което Господ влага в устата ми?“

13

Тогава Валак му рече: „Ела с мене на друго място, откъдето ще ги видиш; но ще видиш само най-близката част от стана им, всичките няма да ги видиш; и прокълни ги оттам заради мене.“

14 И така, той го заведе на мястото за стража на върха на Фасга; там издигна седем жертвеника и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.

15 Тогава Валаам му каза: „Застани близо до всеизгарянето си, а пък аз ще отида по-нататък да срещна Бога.“

16 И Господ срещна Валаам и вложи слово в устата му, като каза: „Върни се при Валак и говори така!“

17 Валаам се върна при него, а той стоеше при всеизгарянето си заедно с моавските предводители. Валак го попита: „Какво каза Господ?“

18 Тогава той започна притчата си с думите:

„Стани, Валак, и слушай!
Чуй ме добре, сине Сепфоров!

19
Бог не е смъртен, за да лъже,
нито човек, за да се отмята от думите Си.
Нима Той е казал нещо и не го е сторил
или е обещал нещо и не го е изпълнил?

20
Ето нареди ми да благославям;
което Той е благословил, аз не мога да отменя.

21
Той не е видял неправда у Яков,
нито е съзрял злочестие у Израил.
Господ, неговият Бог, е с него,
провъзгласен сред тях като цар.

22
Бог ги изведе от Египет
и силата Му е като на бивол.

23
И няма магьосничество у Яков,
нито заклинание у Израил.
Сега ще се говори за Яков и за Израил: „Ето какво стори Бог!“

24
Един народ ще се върне като лъвица,
като лъв ще скочи
и няма да легне, докато не изяде плячката си
и не изпие кръвта на убитите.“

25

Тогава Валак каза на Валаам: „Като не искаш да го проклинаш, поне не го благославяй.“

26 А Валаам отговори на Валак: „Не ти ли говорих: „Ще върша всичко, каквото Господ ми каже“?“

27

След това Валак отново рече на Валаам: „Ела, ще те заведа на друго място; дано бъде угодно на Бога оттам да ги прокълнеш заради мене“.

28 И Валак заведе Валаам на върха на Фегор, който гледа към пустинята.

29 След това Валаам каза на Валак: „Издигни ми тук седем жертвеника и ми приготви седем телета и седем овена.“

30 Валак направи така, както каза Валаам, и принесе по едно теле и по един овен на всеки жертвеник.

24

1

А Валаам, като видя, че на Господ беше угодно да благославя Израил, не отиде както друг път да търси знамения, а обърна лицето си към пустинята.

2 Валаам отправи поглед и видя Израил, разположен на стан по племена; тогава Божият Дух слезе върху него.

3 И той започна притчата си с думите:

„Говори Валаам, син Веоров;
говори мъж с отворени очи;

4
говори онзи, който чува Божиите думи,
който съзря видение от Всемогъщия,
когато падна с отворени очи:

5
„Колко са хубави твоите шатри, Якове,
твоите жилища, Израилю!

6
Те се разстилат като долини,
като градини край река,
като алоени дървета, които Господ е насадил,
като кедри край вода;

7
ще потече вода от ведрата му
и потомството му ще расте край обилни води;
царят му ще надрасне Агаг
и царството му ще се въздигне.

8
Бог го изведе от Египет
и силата Му е като на бивол;
той ще погълне враждебните му народи;
ще строши костите им и ще ги порази със стрелите си.

9
Прострял се е, лежи като лъвица;
кой ще се осмели да безпокои лъва!
Благословен да бъде, който те благославя,
и проклет — който те проклина“.“

10

Тогава пламна гневът на Валак; той плесна с ръце и каза на Валаам: „Аз те повиках да прокълнеш враговете ми, а ти ето вече трети път ги благославяш.

11 Затова върви си, откъдето си дошъл! Мислех да ти въздам почит, но ето Господ ти отнема почитта.“

12 А Валаам отвърна на Валак: „Нима не казах на твоите пратеници, които беше пратил:

13 „Дори Валак да би ми дал и къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, за да сторя каквото и да било; каквото каже Господ, това и ще говоря.“

14 Сега аз отивам при народа си; ела да ти кажа какво ще направи след време този народ на народа ти.“

15 И той започна притчата си с думите:

„Говори Валаам, син Веоров;
говори мъж с отворени очи;

16
говори онзи, който чува Божиите думи,
който притежава знание от Всевишния,
който съзря видение от Всемогъщия,
когато падна с отворени очи.

17
Виждам го, но не сега,
гледам го, но не отблизо.
Изгрява звезда от Яков
и се въздига жезъл от Израил;
той ще порази моавските предводители
и ще съкруши Ситовите потомци.

18
Едом ще бъде завладян,
Сеир ще бъде завладян от враговете си,
а Израил ще покаже силата си.

19
Владетел ще стане потомък на Яков
и той ще погуби оцелелите от града.“

20

А като видя Амалик, продължи своята притча и каза: „Амалик е пръв сред народите, но краят му е гибелен.“

21 А като видя кенейците, продължи своята притча и каза: „Непристъпно е твоето жилище, на скала си свил гнездото си,

22 но Каин ще бъде разорен и не след дълго Асур ще те отведе в плен.“

23 И продължи своята притча и каза: „Уви! Кой ще оцелее, когато Бог стори това?

24 Но кораби ще дойдат от Китим и ще усмирят Асур, ще усмирят и Евер; но и за тях краят ще е гибелен!“

25 След това Валаам стана и се отправи към земите си; Валак също тръгна по своя път.

25

1

Докато израилтяните бяха в Ситим, народът започна да блудства с дъщерите на Моав;

2 те приканваха народа да принася жертви на боговете им и народът ядеше и се кланяше на техните богове.

3 Израил се привърза към Ваал-Фегор и Господният гняв пламна против Израил.

4 Тогава Господ каза на Мойсей: „Хвани всички предводители на народа и ги обеси пред Господа срещу слънцето, за да се отвърне от Израил яростният гняв на Господа.“

5 И Мойсей нареди на Израилевите съдии: „Нека всеки убие своите хора, които са се привързали към Ваал-Фегор.“

6

Но един от израилтяните дойде и доведе при братята си една мадиамка пред очите на Мойсей и пред очите на цялото общество израилтяни, когато те плачеха при входа на скинията на събранието.

7 Финеес, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, като видя това, стана изсред народа, взе копие в ръката си,

8 влезе след израилтянина в спалнята и прободе и двамата — израилтянина и жената в корема ѝ. Така бе премахната напастта сред израилтяните.

9 А умрелите от тази напаст бяха двадесет и четири хиляди души.

10

Тогава Господ каза на Мойсей:

11 „Финеес, син на Елеазар, син на свещеника Аарон, отвърна яростта Ми от израилтяните, защото показа сред тях ревност като Мене и Аз не трябваше да изтребвам израилтяните в ревността Си.

12 Затова му кажи: „Ето Аз му давам Своя мирен завет;

13 и той ще бъде за него и за потомството му след него завет за вечно свещенство, защото показа ревност за своя Бог и стори изкупление за израилтяните.“

14

Името на израилтянина, който беше убит с мадиамката, беше Замри, син на Салу, предводител на едно от семействата на Симеоновото племе.

15 А името на убитата мадиамка — Хазва, дъщеря на Сура, предводител на едно от семействата в Мадиам.

16

След това Господ каза на Мойсей:

17 „Нападайте мадиамците и ги поразявайте,

18 защото те коварно ви нападнаха; прелъстиха ви чрез Фегор и чрез Хазва, дъщерята на един мадиамски предводител, убита в деня, когато ви сполетя напаст заради Фегор.“

19

А след тази напаст

26

1

Господ каза на Мойсей и на Елеазар, син на свещеника Аарон:

2 „Пребройте цялото общество израилтяни от двадесет години нагоре според семействата им, всички боеспособни в Израил.“

3 Тогава Мойсей и свещеникът Елеазар се обърнаха към народа на Моавските полета при Йордан, близо до Йерихон,

4 към всички, които бяха от двадесет години нагоре, както Господ бе заповядал на Мойсей.

Ето израилтяните, които излязоха от египетската страна:

5 Рувим, първородният на Израил. Рувимовите потомци бяха: от Енох — Еноховото поколение,

6 от Есрон — Есроновото поколение, от Харми — Хармиевото поколение.

7 Това са Рувимовите поколения; на брой те бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет души.

8 Син на Фалу беше Елиав,

9 а синове на Елиав: Немуил, Датан и Авирон. Това са същите Датан и Авирон, избрани от обществото, които се надигнаха против Мойсей и Аарон заедно със съучастниците на Корей, надигнали се против Господа.

10 Тогава земята разтвори устата си и ги погълна заедно с Корей; с тях умряха и съучастниците им, когато огън изгори двеста и петдесет души и това беше знамение;

11 но Кореевите синове не умряха.

12

Симеоновите потомци според поколенията им бяха: от Немуил — Немуиловото поколение; от Ямин — Яминовото поколение; от Яхин — Яхиновото поколение;

13 от Зара — Заровото поколение; от Саул — Сауловото поколение.

14 Това са Симеоновите поколения, двадесет и две хиляди и двеста души.

15

Гадовите потомци според поколенията им бяха: от Цефон — Цефоновото поколение; от Хаги — Хагиевото поколение; от Шуни — Шуниевото поколение;

16 от Озни — Озниевото поколение; от Ери — Ериевото поколение;

17 от Арод — Ародовото поколение; от Арели — Арелиевото поколение.

18 Това са поколенията на Гадовите потомци според преброяването им: четиридесет хиляди и петстотин души.

19

Потомци на Юда бяха: Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в ханаанската страна.

20 Останалите потомци на Юда според поколенията им бяха: от Шела — Шеловото поколение; от Фарес — Фаресовото поколение; от Зара — Заровото поколение.

21 Фаресовите потомци бяха: от Есром — Есромовото поколение; от Хамуил — Хамуиловото поколение.

22 Това са поколенията на Юда според преброяването им: седемдесет и шест хиляди и петстотин души.

23

Исахаровите синове според поколенията им бяха: от Тола — Толовото поколение; от Фува — Фувовото поколение;

24 от Яшув — Яшувовото поколение; от Шимрон — Шимроновото поколение.

25 Това са Исахаровите поколения според преброяването им: шестдесет и четири хиляди и триста души.

26

Завулоновите потомци според поколенията им бяха: от Серед — Середовото поколение; от Елон — Елоновото поколение; от Яхлеил — Яхлеиловото поколение.

27 Това са Завулоновите поколения според преброяването им: шестдесет хиляди и петстотин души.

28

Йосифовите потомци според поколенията им бяха Манасия и Ефрем.

29 Манасиевите потомци бяха: от Махир — Махировото поколение; от Махир се роди Галаад, а от Галаад — Галаадовото поколение.

30 Ето Галаадовите потомци: от Йезер — Йезеровото поколение; от Хелек — Хелековото поколение;

31 от Асриил — Асрииловото поколение; от Шехем — Шехемовото поколение;

32 от Шемид — Шемидовото поколение; от Хефер — Хеферовото поколение.

33 Салпаад, Хеферовият син, нямаше синове, а само дъщери; имената на Салпаадовите дъщери бяха: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца.

34 Това са Манасиевите поколения според преброяването им: петдесет и две хиляди и седемстотин души.

35

А ето Ефремовите потомци според поколенията им: от Шутел — Шутеловото поколение; от Бехер — Бехеровото поколение; от Тахан — Тахановото поколение.

36 Ето и Шутеловите потомци: от Арана — Арановото поколение.

37 Това са поколенията на Ефремовите потомци според преброяването им: тридесет и две хиляди и петстотин души. Те са Йосифовите потомци според поколенията им.

38

Вениаминовите потомци според поколенията им бяха: от Бела — Беловото поколение; от Ашбел — Ашбеловото поколение; от Ахирам — Ахирамовото поколение;

39 от Шефуфам — Шефуфамовото поколение; от Хуфам — Хуфамовото поколение.

40 А Беловите потомци бяха: Ард и Нааман; от Ард — Ардовото поколение; от Нааман — Наамановото поколение.

41 Това са Вениаминовите потомци според поколенията им, а на брой те бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин души.

42

Ето Дановите потомци според поколенията им: от Шухама — Шухамовото поколение. Това са Дановите поколения, поколение по поколение.

43 А всички Шухамови поколения според преброяването им бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин души.

44

Асировите синове според поколенията им бяха: от Имна — Имновото поколение; от Ишва — Ишвовото поколение; от Верия — Вериевото поколение.

45 Вериевите потомци бяха: от Хевер — Хеверовото поколение; от Малхиил — Малхииловото поколение.

46 А името на Асировата дъщеря беше Сара.

47 Това са поколенията на Асировите потомци според преброяването им: петдесет и три хиляди и четиристотин души.

48

Нефталимовите потомци според поколенията им бяха: от Яцхеил — Яцхеиловото поколение; от Гуния — Гуниевото поколение;

49 от Йецер — Йецеровото поколение, от Шилем — Шилемовото поколение.

50 Това са Нефталимовите поколения, поколение по поколение; а на брой те бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин души.

51

Числото на преброените израилтяни беше шестстотин и една хиляди седемстотин и тридесет души.

52

Тогава Господ каза на Мойсей:

53 „Между тях трябва да се подели земята за наследство, според броя на имената им.

54 На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство; на всяко племе да се даде наследството му според числото при неговото преброяване.

55 Освен това земята трябва да се подели по жребий, като наследството се получава според имената на бащините им племена.

56 По жребий да се подели наследството между по-многобройните и по-малобройните племена.“

57

А ето левитите, които бяха преброени според поколенията им: от Гирсон — Гирсоновото поколение; от Каат — Каатовото поколение; от Мерари — Мерариевото поколение.

58 Ето Левиевите поколения: Либниевото поколение, Хеброновото поколение, Махлиевото поколение, Мушиевото поколение, Кореевото поколение. А от Каат се роди Амрам.

59 Името на Амрамовата жена беше Йохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левий в Египет; тя роди на Амрам Аарон, Мойсей и сестра им Мариам.

60 На Аарон се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар;

61 но Надав и Авиуд умряха, когато принасяха непозволено жертвоприношение пред Господа.

62 А преброените левити бяха двадесет и три хиляди, всички от мъжки пол, от един месец нагоре. Те бяха преброени отделно от израилтяните, понеже на тях не бе дадено наследство между израилтяните.

63

Това са преброените от Мойсей и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на Моавските полета при Йордан, близо до Йерихон.

64 И сред тях нямаше нито един човек от онези, които Мойсей и свещеникът Аарон преброиха, когато извършиха преброяването на израилтяните в Синайската пустиня;

65 защото за тях Господ беше казал: „Те ще измрат в пустината!“ И от тях не остана никой освен Халев, Ефониевия син, и Иисус, Навиновия син.

27

1

Тогава дойдоха дъщерите на Салпаад, сина на Хефер, син на Галаад, син на Махир, син на Манасия, Йосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Махла, Ноа, Хогла, Милка и Тирца.

2 Те застанаха пред Мойсей и пред свещеника Елеазар, пред предводителите на цялото общество при входа на скинията на събранието и казаха:

3 „Баща ни умря в пустинята и беше между съучастниците, които се събраха против Господа заедно с хората на Корей. Той умря заради своя грях и нямаше синове.

4 Защо трябва името на баща ни да изчезне сред племето му, понеже не е имал син? Дай ни дял наследство, както на братята на баща ни.“

5

И Мойсей представи молбата им пред Господа.

6 Тогава Господ каза на Мойсей:

7 „Право е това, което говорят Салпаадовите дъщери. Трябва да им дадеш наследство, както на братята на баща им, като прехвърлиш на тях бащиния им дял.

8 А на израилтяните разпореди така: „Ако някой умре, без да има син, прехвърлете наследството му на дъщеря му.

9 Ако няма дъщеря, тогава прехвърлете неговото наследство на братята му.

10 Ако няма братя, дайте наследството му на братята на баща му.

11 Ако баща му няма братя, дайте наследството му на най-близкия сродник от племето му; нека той да го наследи. И това да бъде закон за израилтяните, както заповяда Господ на Мойсей“.“

12

След това Господ каза на Мойсей: „Изкачи се там, на планината Аварим, и огледай страната, която съм дал на израилтяните.

13 И като я огледаш, прибери се и ти при народа си, както се прибра твоят брат Аарон;

14 защото в пустинята Цин, когато се появи разпра в обществото, вие не послушахте заповедта Ми да покажете пред тях Моята святост при водите на Мерива.“

15 И Мойсей каза на Господа:

16 „Нека Господ Бог, Който одухотворява всяка плът, отреди над обществото човек,

17 който да ги води в битка и да ги връща в стана, да стои начело при всичките им изпитания, за да не бъде Господният народ като овци без пастир.“

18

Тогава Господ каза на Мойсей: „Вземи при себе си Иисус, Навиновия син, човек, у когото е Духът, и възложи ръката си на него!

19 И като го представиш пред свещеника Елеазар и пред цялото общество, дай му наставления пред техните очи.

20 Отдай на него част от славата си, за да го слуша цялото общество израилтяни!

21 А за своите решения той да се отнася до свещеника Елеазар, който ще се допитва чрез Урим до Господа. И съгласно неговите думи ще тръгват в битка и ще се връщат в стана той и всички израилтяни с него, и цялото общество.“

22 Мойсей направи, както му заповяда Господ — взе при себе си Иисус и го представи пред свещеника Елеазар и пред цялото общество.

23 И като възложи ръцете си на него, даде му наставления, както Господ заповяда чрез Мойсей.

28

1

Господ каза още на Мойсей:

2 „Заповядай на израилтяните да принасят Моите приноси — хляба Ми, благоуханните Ми жертви — винаги в определеното време.

3

Затова им кажи: „Ето жертвата, която трябва да принасяте на Господа: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за постоянно всеизгаряне.

4 Едното агне принасяй сутрин, а другото агне принасяй вечер;

5 а за хлебен принос принасяй една десета от ефа пшенично брашно, смесено с четвърт ин изстискан елей.

6 Това е постоянно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва на Господа.

7 И възлиянието към нея да бъде четвърт ин за едното агне; възлияние на Господа извършвай с вино в светилището.

8 Другото агне принасяй вечер; принасяй го с такъв хлебен принос и с такова възлияние, както сутрин, за благоуханна жертва на Господа.

9

А в съботния ден принасяйте две едногодишни агнета без недостатък и две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей за хлебен принос с възлиянието му.

10 Това е всеизгарянето за всяка събота освен постоянното всеизгаряне и възлиянието му.

11

В първия ден на месеца принасяйте всеизгаряне на Господа две телета, един овен и седем едногодишни агнета без недостатък;

12 освен това две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на всяко теле, две десети от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на овена,

13 и по една десета от ефа пшенично брашно, смесено с елей, за хлебен принос на всяко агне; това е всеизгаряне за благоуханна жертва на Господа.

14 А възлиянието им трябва да бъде вино: половин ин за телето, една трета ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгаряне при новолуние за всички месеци на годината.

15 Освен постоянното всеизгаряне принасяйте на Господа и един козел като жертва за грях; него трябва да принасяте заедно с възлиянието му.

16

На четиринадесетия ден от първия месец е Господнята Пасха.

17 А на петнайстия ден от този месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб.

18 На първия ден трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа,

19 а принесете всеизгаряне на Господа — две телета, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък.

20 А за хлебен принос към тях принасяйте пшенично брашно, смесено с елей — три десети от ефа за всяко теле, две десети от ефа за овена

21 и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета,

22 а също и един козел, като жертва за грях, за вашето очистване.

23 Това трябва да принасяте освен утринното всеизгаряне, което е постоянно всеизгаряне.

24 Така принасяйте във всеки един от седемте дена — хляб, благоуханна жертва на Господа; това е принос, който трябва да се извършва с възлиянието му освен постоянното всеизгаряне.

25 А на седмия ден трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа.

26

Също и на Петдесетница, когато в деня на първите плодове принасяте нов хлебен принос на Господа, трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа,

27 а принесете за благоухание на Господа всеизгаряне — две телета, един овен и седем едногодишни агнета.

28 Хлебният им принос да бъде от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за всяко теле, две десети от ефа за овена

29 и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета,

30 също и един козел за вашето очистване.

31 Принасяйте тези жертви с възлиянието им освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос; те трябва да бъдат без недостатък.“

29

1

В седмия месец, на първия ден от месеца, трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа. Той трябва да ви бъде празник, огласян с тръбен зов.

2 Принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък,

3 а към тях — хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за телето, две десети от ефа за овена

4 и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета,

5 а също и един козел, като жертва за грях, за вашето очистване;

6 това трябва да се прибави към всеизгарянето при новолуние и хлебния му принос и към постоянното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според наредбите за благоуханна жертва на Господа.

7

А на десетия ден от този седми месец трябва да имате свещено събрание; смирете душите си и не вършете никаква работа.

8 И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък;

9 към тях — хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за телето, две десети от ефа за овена

10 и по една десета от ефа за всяко от седемте агнета,

11 а също и един козел, като жертва за грях, освен жертвата за грях при обреда за очистване и освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.

12

И на петнадесетия ден от седмия месец трябва да имате свещено събрание; не вършете никаква работа и празнувайте празника на Господа седем дена.

13 И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: тринадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък;

14 към тях прибавете хлебен принос от пшенично брашно, смесено с елей, три десети от ефа за всяко от тринадесетте телета, две десети от ефа за всеки овен

15 и по една десета от ефа за всяко едно от четиринадесетте агнета,

16 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

17

На втория ден принесете дванадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,

18 към тях — хлебен принос с възлияния за телетата, за овните и за агнетата, според броя им, както е определено,

19 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянията им.

20

На третия ден принесете единадесет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,

21 към тях — хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,

22 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

23

На четвъртия ден принесете десет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,

24 към тях — хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,

25 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

26

На петия ден принесете девет телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,

27 към тях — хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,

28 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

29

На шестия ден принесете осем телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,

30 към тях — хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,

31 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

32

На седмия ден принесете седем телета, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък,

33 към тях — хлебен принос с възлиянията за телетата, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,

34 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

35

На осмия ден трябва да имате тържествено събрание; не вършете никаква работа.

36 И принесете всеизгаряне като благоуханна жертва на Господа: едно теле, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък,

37 към тях — хлебен принос с възлиянията за телето, за овните и за агнетата според броя им, както е определено,

38 а също и един козел, като жертва за грях, освен постоянното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му.

39

Принасяйте това на Господа на вашите празници освен всеизгарянията ви, хлебните ви приноси, възлиянията ви и мирните ви жертви, които принасяте като оброк или доброволни приноси.“

30

1

И Мойсей разказа на израилтяните всичко, което Господ му беше заповядал.

2 Мойсей каза още на предводителите на израилтяните: „Ето какво заповяда Господ:

3 „Ако някой мъж даде оброк на Господа и се зарече, като се закълне с клетва, той не бива да престъпва думата си, а да изпълни всичко, което е изрекъл.

4

Ако някоя жена даде оброк на Господа и се зарече, докато е млада и живее в бащиния си дом,

5 и баща ѝ чуе оброка и онова, за което се е зарекла, но не каже нищо, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, остават в сила.

6 Но ако нейният баща чуе и в същия ден ѝ забрани, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, няма да останат в сила и Господ ще ѝ прости, понеже нейният баща ѝ е забранил.

7

Ако една жена, преди да се омъжи, е обвързана с оброк или с необмислена дума, за която се е зарекла,

8 и мъжът ѝ чуе и в същия ден не каже нищо, тогава оброците и онова, за което се е зарекла, остават в сила.

9 Но ако нейният мъж чуе и в същия ден ѝ забрани, тогава той ще отхвърли оброка, с който е обвързана, и необмислената дума, за която се е зарекла, и Господ ще ѝ прости.

10 Оброкът на вдовица или напусната жена, в каквото и да се е зарекла, остава в сила върху нея.

11 Но ако една жена е дала оброк в дома на мъжа си или се е зарекла с клетва за нещо

12 и мъжът ѝ е чул, но е замълчал и не ѝ е забранил, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, остават в сила.

13 Но ако нейният мъж чуе и в същия ден ги отхвърли, тогава всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла, няма да останат в сила; мъжът ѝ ги е отхвърлил и Господ ще ѝ прости.

14 Мъжът ѝ може да утвърди и мъжът ѝ може да отхвърли всеки неин оброк и всичко, за което се е зарекла с клетва, за да смири душата си.

15 Но ако мъжът ѝ е мълчал дни наред, тогава той е утвърдил всичките ѝ оброци и всичко, за което се е зарекла; утвърдил ги е, защото в деня, когато ги е чул, не ѝ е казал нищо за това.

16 Но ако ги е отхвърлил много дни, след като е чул, тогава ще носи греха ѝ върху себе си“.“

17

Това са наредбите, които Господ заповяда на Мойсей да се спазват между мъж и жена, между баща и дъщеря му, докато е млада и живее в бащиния си дом.

31

1

След това Господ каза на Мойсей:

2 „Отмъсти на мадиамците заради израилтяните и след това се прибери при народа си.“

3

И Мойсей се обърна към народа с думите: „Нека се въоръжат сред вас мъже, за да тръгнат против мадиамците и да изпълнят отмъщението на Господа против Мадиам.

4 Изпратете на война по хиляда души от племе, от всички племена на Израил.“

5 И така, от хилядите израилтяни бяха отделени по хиляда души от всяко племе — дванадесет хиляди, въоръжени за бой.

6 Мойсей ги изпрати на война, по хиляда души от всяко племе, тях и Финеес, син на свещеника Елеазар, със свещените съдове и с тръбите за тревога в ръка.

7 И те отидоха на война срещу Мадиам, както заповяда Господ на Мойсей, и избиха всичките им мъже.

8 Сред убитите погубиха и мадиамските царе Евий, Рекем, Сур, Ур и Рева — петима царе на Мадиам; убиха с меч и Валаам, Веоровия син.

9 А жените и децата им израилтяните взеха в плен, като заграбиха всичкия им добитък, всички стада и целия им имот.

10 Всички градове в техните владения и всички селища изгориха с огън

11 и взеха цялата плячка, която бяха заграбили — хора и добитък.

12 След това представиха пленените и заграбената плячка пред Мойсей, пред свещеника Елеазар и пред обществото на израилтяните в стана, разположен на Моавските полета при Йордан, срещу Йерихон.

13

Мойсей, свещеникът Елеазар и всички предводители на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.

14 Тогава Мойсей се разгневи на военачалниците, хилядниците и стотниците, които се бяха върнали от военния поход,

15 и им каза: „Защо оставихте всички жени?

16 Нали те по съвета на Валаам накараха израилтяните да отстъпят от Господа заради Фегор и така дойде онази напаст върху Господния народ!

17 Затова убийте сега всички деца от мъжки пол, убийте всяка жена, познала мъж в леглото му.

18 А всички момичета, които не са познали мъж в леглото му, оставете живи за себе си.

19 И останете вън от стана седем дена — всички, които сте убили човек или сте се допрели до убит; очистете се на третия ден и на седмия ден, вие и вашите пленници.

20 Очистете и всички дрехи и всички кожени вещи, всичко, направено от козина, и всички дървени съдове.“

21

А свещеникът Елеазар каза на войниците: „Ето наредбите на закона, който Господ заповяда на Мойсей:

22 злато, сребро, мед, желязо, калай и олово

23 и всичко, устойчиво на огън, прекарайте през огън, за да се очисти; но то трябва да се очисти и с очистителна вода; а всичко, което не може да устои на огън, прекарайте през вода.

24 А на седмия ден изперете дрехите си и се очистете, и след това влезте в стана.“

25

И Господ каза на Мойсей:

26 „Ти и свещеникът Елеазар, и предводителите на племената от обществото пребройте заграбената плячка — хора и добитък,

27 и раздели по половина между онези, които воюваха, и цялото общество.

28 От онези, които воюваха, отдели като данък за Господа по едно на петстотин — от хора, добитък, осли и овци;

29 вземи това от тяхната половина и го дай на свещеника Елеазар като принос за въздигане пред Господа.

30 А от половината, определена за израилтяните, вземи по едно на петдесет — от хора, добитък, осли и овци, и дай на левитите, които служат при скинията на Господа.“

31 Мойсей и свещеникът Елеазар направиха така, както Господ заповяда на Мойсей.

32

А плячката от грабежа, който извършиха онези, които воюваха, беше: овци — шестстотин седемдесет и пет хиляди,

33 добитък — седемдесет и две хиляди,

34 осли — шестдесет и една хиляди,

35 и хора — жени, които не са познали мъж в леглото му, всичко тридесет и пет хиляди.

36

Половината, делът на онези, които бяха воювали, наброяваше: овци — триста тридесет и седем хиляди и петстотин,

37 а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;

38 добитък — тридесет и шест хиляди, а данъкът от него за Господа беше седемдесет и две;

39 осли — тридесет хиляди и петстотин, а данъкът от тях за Господа беше шестдесет и един,

40 и хората бяха шестнадесет хиляди, а данъкът от тях за Господа — тридесет и двама души.

41 И Мойсей даде данъка — принос за въздигане пред Господа, на свещеника Елеазар, както Господ заповяда на Мойсей.

42

А половината от плячката на онези, които бяха воювали и която Мойсей отдели за израилтяните,

43 тази половина, определена за обществото, беше: овци — триста тридесет и седем хиляди и петстотин;

44 добитък — тридесет и шест хиляди;

45 осли — тридесет и пет хиляди и петстотин,

46 и хора — шестнадесет хиляди.

47 От тази половина, определена за израилтяните, Мойсей взе едно на петдесет — от хора и добитък, и даде това на левитите, които служат при скинията на Господа, както Господ заповяда на Мойсей.

48

Тогава към Мойсей се приближиха предводителите на войските, хилядниците и стотниците

49 и казаха на Мойсей: „Твоите слуги преброиха войниците, които са ни поверени, и нито един от нас не липсва.

50 Затова принасяме дар на Господа, всеки, каквото златно украшение е намерил — верижки, гривни, пръстени, обеци и нанизи, за да очистим душите си пред Господа.“

51 Мойсей и свещеникът Елеазар взеха от тях златото — различни по изработка украшения.

52 А цялото злато, донесено от хилядниците и стотниците като принос за въздигане пред Господа, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

53 Освен това войниците бяха грабили и за себе си.

54 И така, Мойсей и свещеникът Елеазар взеха златото от хилядниците и стотниците и го донесоха в скинията на събранието за спомен на израилтяните пред Господа.

32

1

Рувимовото и Гадовото племе имаха многобройни стада добитък. И когато видяха, че язерската и галаадската земя са добра паша за стадата им,

2 Гадовите и Рувимовите потомци дойдоха и казаха на Мойсей, на свещеника Елеазар и на народните предводители:

3 „Градовете Атарот, Дивон, Язер и Нимра, Есевон и Елеале, Севам, Нево и Веон

4 в страната, която Господ порази пред обществото на Израил, е земя за паша на добитък, а твоите слуги имат добитък.

5 Затова, казаха те, ако имаме твоето благоволение, предай тази земя във владение на твоите слуги и не ни превеждай през Йордан!“

6

А Мойсей отговори на Гадовите и Рувимовите потомци: „Нима искате братята ви да тръгнат на бой, а вие да останете тук?

7 Защо обезсърчавате израилтяните да преминат в страната, която Господ им е дал?

8 Така постъпиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-Варни да огледат страната;

9 те стигнаха до долината Есхол, огледаха страната, но след това обезсърчиха израилтяните и те не влязоха в страната, която Господ им беше дал.

10 И тогава пламна гневът на Господа и Той се закле:

11 „Никой от онези, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види страната, която с клетва съм обещал на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме следваха с цялото си сърце,

12 освен Халев, син на кенезитеца Йефония, и Иисус, Навиновия син, защото те последваха Господа с цялото си сърце.“

13 И пламна гневът на Господа против Израил и Той ги накара да се скитат из пустинята четиридесет години, докато не изгина цялото поколение, което беше сторило зло пред Господа.

14 И ето вместо бащите си се надигнахте вие, ново поколение грешници, за да разпалите още повече Господния гняв против Израил.

15 Защото, ако се отвърнете от Него, Той ще остави отново Израил в пустинята и вие ще погубите целия този народ.“

16

Но те пристъпиха към него и казаха: „Ще направим тук кошари за стадата си и градове за децата си,

17 а самите ние първи ще се въоръжим и ще тръгнем пред израилтяните, докато ги заведем в страната им; само децата ни ще останат в укрепените градове заради местните жители.

18 Няма да се завърнем по домовете си, докато всички израилтяни не влязат в своя дял от наследството,

19 защото ние няма да вземем дял заедно с тях отвъд Йордан и по-нататък, ако ни се даде наследство тук, на изток от Йордан.“

20

Тогава Мойсей им каза: „Ако направите това, ако тръгнете въоръжени на бой пред Господа,

21 ако всеки един от вас премине с оръжие Йордан пред Господа, докато Той изгони враговете Си,

22 страната бъде покорена пред Него и вие след това се върнете, тогава няма да имате вина пред Господа и пред Израил; тази земя тук ще ви бъде дадена от Господа, за да я владеете.

23 Но ако не постъпите така, ще съгрешите пред Господа; и тогава, знайте, грехът ви ще бъде възмезден.

24 Затова правете градове за децата си и кошари за овците си и сторете онова, което изрекоха устата ви!“

25

И Гадовите и Рувимовите потомци отговориха на Мойсей: „Твоите слуги ще направят, както господарят ни заповяда;

26 децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в Галаадските градове,

27 а слугите ти, всички, въоръжени като за война, ще отидат в битка пред Господа, както казва господарят ни.“

28

И Мойсей даде заради тях заръка на свещеника Елеазар, на Иисус, Навиновия син, и на предводителите на израилските племена;

29 той им каза: „Ако Гадовите и Рувимовите потомци преминат заедно с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и бъде завладяна страната пред вас, дайте им да владеят галаадската земя.

30 Но ако не искат да преминат въоръжени заедно с вас, нека да вземат земя за наследство сред вас в страната Ханаан.“

31 Тогава Гадовите и Рувимовите потомци отговориха: „Както каза Господ на слугите ти, така ще направим.

32 Ние ще тръгнем въоръжени пред Господа за ханаанската страна, а делът, който ще владеем, нека бъде отсам Йордан.“

33

И така, Мойсей даде на Гадовите и Рувимовите потомци и на половината от племето на Манасия, Йосифовия син, царството на Сихон, аморейския цар, и царството на Ог, васанския цар, и цялата страна с градовете и техните околности.

34 Тогава Гадовите потомци съградиха Дивон, Атарот и Ароер,

35 Атарот-Шофан, Язер и Йогбеха,

36 Бет-Нимра и Бет-Харан, укрепени градове и кошари за овци.

37 А Рувимовите потомци съградиха Есевон, Елеале, Кириатаим,

38 Нево и Ваал-Меон — чиито имена бяха променени, както и Симва; на съградените от тях градове те дадоха други имена.

39 Потомците на Махир, Манасиевия син, се отправиха към Галаад; и като го превзеха, прогониха аморейците, които живееха там.

40 Затова Мойсей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него.

41 А Манасиевият син Яир отиде и завладя селата им и ги нарече Яирови села.

42 Новах отиде и завладя Кенат и околните му села, като ги нарече на своето име — Новах.

33

1

Ето преходите на израилтяните по време на пътуването им, след като излязоха от египетската страна, наредени по опълчения под водачеството на Мойсей и Аарон.

2 По заповед на Господа Мойсей описа тяхното пътуване според преходите им; и ето преходите им при тяхното пътуване:

3 от Раамес потеглиха на петнадесетия ден от първия месец — на сутринта след Пасха израилтяните тръгнаха под закрилата на Господа, пред очите на цял Египет.

4 В това време египтяните погребваха всички първородни, които Господ порази сред тях; така Господ предаде на съд техните божества.

5

След като тръгнаха от Раамес, израилтяните се разположиха на стан в Сокхот.

6 От Сокхот тръгнаха и се разположиха на стан в Етам, който е на края на пустинята.

7 Като тръгнаха от Етам, те се отбиха настрани към Пи-Хахирот, който се намира срещу Ваал-Цефон, и се разположиха на стан пред Мигдол.

8 А когато тръгнаха от Пи-Хахирот, преминаха през морето в пустината; след това пътуваха три дни през пустинята Етам и се разположиха на стан в Мера.

9 И като тръгнаха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извора и седемдесет палмови дървета; там те се разположиха на стан.

10

Като тръгнаха от Елим, разположиха се на стан при Червено море.

11 Като тръгнаха от Червено море, разположиха се на стан в пустинята Син.

12 Като тръгнаха от пустинята Син, разположиха се на стан в Дофка.

13 Като тръгнаха от Дофка, разположиха се на стан в Алуш.

14 Като тръгнаха от Алуш, разположиха се на стан в Рефидим; а там нямаше къде народът да пие вода.

15

Като тръгнаха от Рефидим, разположиха се на стан в Синайската пустиня.

16 Като тръгнаха от Синайската пустиня, разположиха се на стан в Киброт-Хатаава.

17 Като тръгнаха от Киброт-Хатаава, разположиха се на стан в Асирот.

18 Като тръгнаха от Асирот, разположиха се на стан в Ритма.

19 Като тръгнаха от Ритма, разположиха се на стан в Римнон-Фарец.

20 Като тръгнаха от Римнон-Фарец, разположиха се на стан в Ливна.

21 Като тръгнаха от Ливна, разположиха се на стан в Риса.

22 Като тръгнаха от Риса, разположиха се на стан в Кехелата.

23 Като тръгнаха от Кехелата, разположиха се на стан на хълма Шафер.

24 Като тръгнаха от хълма Шафер, разположиха се на стан в Харада.

25 Като тръгнаха от Харада, разположиха се на стан в Макелот.

26 Като тръгнаха от Макелот, разположиха се на стан в Тахат.

27 Като тръгнаха от Тахат, разположиха се на стан в Тарах.

28 Като тръгнаха от Тарах, разположиха се на стан в Митка.

29 Като тръгнаха от Митка, разположиха се на стан в Хашмона.

30 Като тръгнаха от Хашмона, разположиха се на стан в Мосерот.

31 Като тръгнаха от Мосерот, разположиха се на стан в Бене-Яакан.

32 Като тръгнаха от Бене-Яакан, разположиха се на стан в Хор-Ашдгад.

33 Като тръгнаха от Хор-Ашдгад, разположиха се на стан в Йотвата.

34 Като тръгнаха от Йотвата, разположиха се на стан в Аврон.

35 Като тръгнаха от Аврон, разположиха се на стан в Ецион-Гавер.

36 Като тръгнаха от Ецион-Гавер, разположиха се на стан в пустинята Син, в Кадес.

37 Като тръгнаха от Кадес, разположиха се на стан в планината Ор, до пределите на едомската страна.

38

Тогава по заповед на Господа свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор и умря там на четиридесетата година след излизането на израилтяните от Египет — в първия ден на петия месец.

39 Аарон беше на сто двадесет и три години, когато умря на планината Ор.

40

Тогава ханаанският цар Арад, който живееше в южната част на ханаанската страна, чу за идването на израилтяните.

41

А те, като тръгнаха от планината Ор, се разположиха на стан в Салмон.

42 Като тръгнаха от Салмон, разположиха се на стан в Пунон.

43 Като тръгнаха от Пунон, разположиха се на стан в Овот.

44 Като тръгнаха от Овот, разположиха се на стан в Иим-Аварим, до моавските предели.

45 Като тръгнаха от Иим, разположиха се на стан в Дивон-Гад.

46 Като тръгнаха от Дивон-Гад, разположиха се на стан в Алмон-Дивлатаим.

47 Като тръгнаха от Алмон-Дивлатаим, разположиха се на стан в Аваримската планина, източно от Нево.

48 Като тръгнаха от Аваримската планина, разположиха се на стан в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон.

49 Станът им в Моавската равнина при Йордан се простираше от Бет-Йешемот до Аве-Ситим.

50

Там, в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон, Господ рече на Мойсей:

51 „Кажи на израилтяните: „Когато преминете отвъд Йордан в ханаанската страна,

52 прогонете всички жители на тази страна, унищожете всичките им идоли от камък и от бронз, съборете всичките им жертвеници.

53 Завладейте страната и се заселете в нея, защото Аз ви давам тази страна, за да я притежавате.

54 И поделете страната за наследство по жребий между вашите племена: на по-многобройните дайте по-голямо наследство, а на по-малобройните — по-малко наследство. Където се падне по жребий, там да бъде и делът от наследството. Поделете наследството според племената на бащите си.

55 Но ако не прогоните жителите на страната, тогава онези от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви и ще ви измъчват в страната, в която живеете.

56 И тогава, каквото мислех да го сторя на тях, ще го сторя на вас“.“

34

1

Господ каза още на Мойсей:

2 „Заповядай на израилтяните: „Когато влезете в ханаанската страна, която ще наследите, вие ще владеете тази страна в нейните граници:

3 на юг земите ви ще достигат до пустинята Син и едомската област, като южната ви граница ще започва от края на Соленото море на изток,

4 ще завива към Акравимските височини, след това ще прекосява Син и ще продължава на юг до Кадис-Варни, докато излезе при Хацар-Адар и достигне до Ацмон.

5 От Ацмон границата ще завие към Египетския поток и ще стигне до морето.

6

А западна граница ще ви бъде Голямото море; то ще ви бъде границата на запад.

7

А ето и границата ви на север: тя ще преминава от Голямото море до планината Ор;

8 от планината Ор ще я продължите до Емат и след това ще достигне Цедад;

9 оттам ще продължава към Цифрон и ще достига до Хацар-Енан; това ще бъде северна граница.

10

На изток ще прокарате граница от Хацар-Енан до Шефам;

11 от Шефам границата ще се спуска до Рибла, източно от Айн, а по-нататък ще продължава, докато стигне до бреговете на езерото Кинерет на изток.

12 След това границата ще се спуска към Йордан и ще достига до Соленото море. Това ще бъдат границите на страната ви“.“

13

И така, Мойсей заповяда на израилтяните: „Това е страната, която ще наследите чрез жребий и която Господ заповяда да се даде на деветте племена и на половината Манасиево племе,

14 защото племето на Рувимовите потомци, според поколенията им, племето на Гадовите потомци, според поколенията им, и половината от Манасиевото племе получиха своето наследство.

15 Тези две и половина племена бяха получили наследството си отсам Йордан, на изток от Йерихон.“

16

И Господ каза на Мойсей:

17 „Ето имената на мъжете, които ще разделят тази страна като наследство между вас: свещеникът Елеазар и Иисус, Навиновият син.

18 Вземете също и по един предводител от племе, за да разделят страната, която ще наследите.

19 А ето имената на тези мъже: от Юдовото племе — Халев, Йефониевият син;

20 от племето на Симеоновите потомци — Самуил, Амиудовият син;

21 от Вениаминовото племе — Елидад, Кислоновият син;

22 от племето на Дановите потомци — предводителят Букий, Йоглевият син;

23 от Йосифовите потомци, от племето на Манасиевите потомци — предводителят Ханиил, Ефодовият син;

24 от племето на Ефремовите потомци — предводителят Кемуил, Шифтановият син;

25 от племето на Завулоновите потомци — предводителят Елицафан, Фарнаковият син;

26 от племето на Исахаровите потомци — предводителят Фалтиил, Азановият син;

27 от племето на Асировите потомци — предводителят Ахиуд, Шеломиевият син;

28 от племето на Нефталимовите потомци — предводителят Педаил, Амиудовият син.“

29 Това са онези, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в ханаанската страна.

35

1

И Господ каза още на Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон:

2 „Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от дяловете си за владеене градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасища около градовете им.

3 Те ще живеят в градовете, а пасищата ще бъдат за добитъка им и за всякакви стада животни, които притежават.

4 Пасищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират на хиляда лакътя от средата на града във всяка посока.

5 Измерете извън града две хиляди лакътя източна граница, две хиляди лакътя южна граница, две хиляди лакътя западна граница и две хиляди лакътя северна граница, като в средата бъде градът; такива да бъдат пасищата около градовете им.

6

Между градовете, които ще дадете на левитите, да има шест града, определени като убежище на извършили убийство; и освен това трябва да им дадете още четиридесет и два града.

7 Всички градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града заедно с пасищата около тях.

8 И когато давате градовете от дяловете на израилтяните, от племето, което има много, давайте много, а от племето, което има малко, давайте малко; всяко племе да даде от своите градове на левитите според своя дял, който ще наследи.“

9

И Господ каза на Мойсей:

10 „Нареди на израилтяните: „Когато минете през Йордан в ханаанската страна,

11 определете си градове за убежище, където би могъл да забегне убиец, който е убил човек без умисъл.

12 Тези градове да ви бъдат убежище от сродник, който иска да отмъсти, така че убиецът да не бъде погубен, преди да се яви на съд пред обществото.

13 А градовете, които ще дадете за убежище, трябва да са шест:

14 три града дайте отсам Йордан и три града дайте в ханаанската страна; те трябва да бъдат градове за убежище.

15 Тези шест града да бъдат убежище за израилтяните, за чужденеца и за преселника, за да забягва в тях всеки, който е убил човек без умисъл.

16

Ако някой удари някого с нещо от желязо и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.

17 Ако държи в ръката камък, който може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.

18 Или ако държи в ръка нещо от дърво, което може да причини смърт, удари го и онзи умре, той е убиец; убиецът да бъде умъртвен.

19 Сродникът, който иска да отмъсти, може сам да умъртви убиеца; щом го срещне, може да го умъртви.

20 Ако някой блъсне от омраза някого или хвърли с умисъл нещо върху него и онзи умре,

21 или от омраза го удари с ръка и онзи умре, тогава този, който е ударил, да бъде умъртвен; той е убиец. Сродникът, който иска да отмъсти, може да умъртви убиеца; щом го срещне.

22

Но ако неволно го блъсне, без да изпитва омраза, или хвърли върху него нещо без умисъл,

23 или без да види, събори върху него камък, който може да причини смърт, и онзи умре, макар и да не е бил враждебен към него и не е искал да му стори зло,

24 тогава нека обществото да реши делото между убиеца и сродника, който иска да отмъсти според тези наредби;

25 обществото трябва да спаси убиеца от сродника, който иска да отмъсти, и обществото трябва да го върне в града, където е потърсил убежище; и той трябва да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със свещен елей.

26 Но ако убиецът излезе извън пределите на града, който му е станал убежище,

27 и сродникът, който иска да отмъсти, го намери извън пределите на този град, тогава той може да умъртви убиеца, без да носи вина за пролята кръв;

28 защото убиецът трябва да живее в града, който му е станал убежище, до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника убиецът може да се върне в своите владения.

29 Това трябва да ви бъде законна наредба за всичките ви поколения, където и да живеете.

30

Ако някой убие човек, убиецът да бъде умъртвен според думите на свидетели; но само един свидетел не е достатъчен, за да бъде някой осъден на смърт.

31 Не вземайте откуп за живота на убиеца, който е заслужил смъртно наказание; той трябва да бъде предаден на смърт.

32 Не вземайте откуп и за онзи, който е забегнал в град, определен за убежище, за да може той да се върне и живее в страната си преди смъртта на първосвещеника.

33 Не осквернявайте земята, на която живеете, защото кръвта осквернява земята; земя, върху която е пролята кръв, може да се очисти само с кръвта на онзи, който я е пролял.

34 Не осквернявайте земята, на която живеете и която Аз обичам; защото Аз, Господ, живея сред израилтяните“.“

36

1

Тогава дойдоха старейшини на родове от племето на потомците на Галаад, син на Махир, син на Манасия, Йосифовия син, и казаха пред Мойсей и пред предводителите — старейшини на израилските родове:

2 „Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните по жребий; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брат ни Салпаад — на неговите дъщери.

3 Но ако те се омъжат за синове от някое друго племе на израилтяните, тогава наследството им ще бъде отнето от наследството на нашите бащи и ще бъде прибавено към наследството на онова племе, в което те бъдат омъжени; така то ще бъде отнето от наследството, което ни се пада по жребий.

4 Дори когато дойде юбилеят на израилтяните, наследството им ще бъде прибавено към наследството на онова племе, в което те бъдат омъжени; така наследството им ще бъде отнето от наследството на бащиното ни племе.“

5

И така, според словото на Господа Мойсей заповяда на израилтяните: „Право е това, което говори племето на Йосифовите потомци.

6 Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери: „Те могат да се омъжат за когото им се нрави, стига само да се омъжат в род от бащиното си племе,

7 за да не минава наследството на израилтяните от племе в племе; защото всеки от израилтяните трябва да бъде привързан към наследството на бащиното си племе;

8 и всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да стане жена на някого от рода на бащиното си племе, така че всеки от израилтяните да получава бащиното си наследство.

9 Наследството да не преминава от едно племе в друго, а всяко племе на израилтяните да се привързва към своето наследство.“

10

И Салпаадовите дъщери направиха, както Господ заповяда на Мойсей,

11 защото Махла, Тирца, Хогла, Милка и Ноа — дъщерите на Салпаад, се омъжиха за синовете на чичовците си.

12 Те се омъжиха в род от потомците на Манасия, Йосифовия син; и така наследството им остана в племето на бащиния им род.

13

Тези са законите и наредбите, които Господ даде на израилтяните чрез Мойсей в Моавската равнина при Йордан, срещу Йерихон.