1

1

Понеже мнозина се заеха да съставят разказ за напълно известните ни събития,

2 както ни ги предадоха онези, които от самото начало бяха очевидци и проповедници на словото,

3 затова и аз намерих за добре, след като грижливо проучих всичко отначало, поред да ти го напиша, достопочтени Теофиле,

4 за да си уверен в истинността на онова, което си изучавал.

5

По времето на Ирод, цар на Юдея, имаше един свещеник от Авиевата смяна на име Захария. Жена му беше от рода на Аарон, а името ѝ — Елисавета.

6 И двамата бяха праведни пред Бога, като във всичко следваха безукорно заповедите и наредбите на Господа.

7 Те нямаха дете, понеже Елисавета не можеше да зачене, а и двамата бяха в напреднала възраст.

8

Веднъж, когато по реда на своята смяна Захария служеше пред Бога,

9 падна му се по жребий, както бе обичай у свещениците, да влезе в Господния храм, за да покади.

10 А цялото множество народ се молеше отвън през време на каденето.

11 Тогава му се яви Господен ангел, изправен отдясно на кадилния жертвеник.

12 Като го видя, Захария се смути и страх го обзе.

13 Но ангелът му каза: „Не бой се, Захария, защото твоята молитва бе чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан;

14 и ще имаш радост и веселие и мнозина ще се радват на раждането му.

15 Защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер и ще се изпълни със Светия Дух още от утробата на майка си;

16 и ще обърне мнозина синове на Израил към техния Господ Бог;

17 и ще върви пред Него с духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните — към разума на праведните, за да подготви народа да приеме Господа.“

18 Тогава Захария попита ангела: „По какво ще узная това? Та аз съм стар и жена ми е в напреднала възраст.“

19 Ангелът му отговори с думите: „Аз съм Гавриил, служител пред Бога, и съм изпратен да говоря с тебе и да ти благовестя това;

20 а то ще се изпълни в определеното време. Но понеже не повярва на думите ми, ето ти ще онемееш и няма да можеш да говориш до деня, когато това ще се сбъдне.“

21

А народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма.

22 Когато той излезе, не можеше да им продума и те разбраха, че е имал видение в храма; а той им обясняваше със знаци и оставаше ням.

23 След като изминаха дните на службата му, той се върна у дома си.

24 След тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като си казваше:

25 „Тъй ми отреди Господ в дните, когато ме погледна милостиво, за да снеме от мене укора на хората.“

26

Когато Елисавета беше в шестия месец, Бог изпрати ангел Гавриил в един галилейски град, на име Назарет,

27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия род; а името на девицата беше Мария.

28 Ангелът влезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените .“

29 А тя, като го видя, смути се от думите му и се замисли какъв е този поздрав.

30 Тогава ангелът ѝ рече: „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога;

31 и ето ти ще заченеш, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.

32 Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния, и ще Му даде Господ Бог престола на баща Му Давид,

33 и ще царува над потомците на Яков за вечни времена и царството Му няма да има край.“

34

А Мария рече на ангела: „Как ще стане това, когато аз мъж не познавам?“

35 Ангелът ѝ отговори с думите: „Светият Дух ще слезе върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син.

36 Ето и Елисавета, твоя сродница, и тя зачена син в старините си; и вече е в шестия месец тази, за която говореха, че не може да зачене.

37 Защото за Бога няма нищо невъзможно.“

38 Тогава Мария рече: „Ето аз съм покорна пред Господа. Нека ми бъде според думата ти.“ И ангелът си отиде от нея.

39

Още в същите дни Мария стана и бързо се запъти към един град в планинската част на Юдея.

40 Там влезе в дома на Захария и поздрави Елисавета.

41 Когато Елисавета чу поздрава на Мария, детето заигра в утробата ѝ, а Елисавета се изпълни със Светия Дух.

42 И извика с висок глас и рече: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!

43 И откъде ми дойде тази чест — да ме посети майката на моя Господ?

44 Защото, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, детето радостно заигра в утробата ми.

45 И е блажена, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното ѝ от Господа.“

46

А Мария рече:

„Душата ми величае Господа

47
и духът ми ликува заради Бога, моя Спасител,

48
задето Той милостиво погледна на принизеното положение на Своята слугиня
и ето отсега ще ме облажават всички поколения, защото

49
Всесилният стори за мене велико нещо;
името Му е свято

50
и Неговата милост е от род в род
за всички, които с боязън Го почитат.

51
Той вдигна силната Си ръка,
разпръсна онези, които имаха надменни помисли в сърцето си,

52
свали властници от престола
и въздигна унизени;

53
гладни изпълни с блага,
а богати отпрати без нищо;

54
взе под закрила Израил, Своя слуга,
като си спомни милостта,

55
която бе обещал на нашите прадеди —
на Авраам и потомците му за вечни времена.“

56

И Мария остана с нея около три месеца и се върна у дома си.

57

А за Елисавета дойде време да ражда и тя роди син.

58 Съседите и роднините ѝ чуха, че Господ е възвеличил милостта Си над нея, и се радваха заедно с нея.

59 На осмия ден дойдоха да обрежат детето и искаха да го нарекат Захария, по името на баща му.

60 Но майка му им отговори с думите: „Не! Ще се казва Йоан.“

61 Тогава ѝ казаха: „Няма никой в рода ти, който да се нарича с това име.“

62 И питаха със знаци баща му как би искал да го нарекат.

63 Той поиска дъсчица и написа: „Йоан му е името.“ И всички се учудиха.

64 И веднага се развързаха устата и езикът му и той проговори, като благославяше Бога.

65 Тогава страх обзе всичките им съседи и те разказваха по цялата планинска област на Юдея за всичко станало.

66 Всички, които чуха това, съхраниха го в сърцето си и казваха: „Какво ли ще стане от това дете?“ И ръката на Господа беше с него.

67

И Захария, баща му, изпълнен със Светия Дух, изрече пророчески думи:

68

„Благословен е Господ, Бог на Израил,
задето посети и извърши изкупление на Своя народ.

69
Той издигна за нас рог на спасение
в рода на Своя слуга Давид,

70
както от древност бе възвестил чрез устата на Своите святи пророци:

71
спасение от враговете ни и от ръката на всички, които ни мразят,

72
като прояви Своята милост към прадедите ни
и си спомни Своя свят завет —

73
клетвата, с която Той се закле на Авраам, нашия отец,

74
да ни избави от ръката на враговете ни,

75
за да Му служим без страх
в святост и правда пред Него през всичките дни на живота си.

76
И ти, дете, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред Господа, за да приготвиш Неговите пътища.

77
Ти ще дадеш на народа Му да познае спасението
чрез прощаване на греховете му

78
поради великото милосърдие на нашия Бог.
То е за нас светлина, изгряла от висините,

79
за да просвети онези, които са в тъмнина и смъртна сянка,
и да насочи нозете ни в пътя на мира.“

80

А детето растеше и крепнеше духом. И живя в пустинята до деня, когато се яви пред народа на Израил.

2

1

През онези дни излезе заповед от император Август — да се извърши преброяване по цялата земя.

2 Това преброяване беше първото и стана, когато управител на Сирия беше Квириний.

3 Затова всички се отправяха да се записват в своя град.

4 Тръгна и Йосиф от галилейския град Назарет за Юдея, за града на Давид, наречен Витлеем, понеже беше потомък от Давидовия род,

5 за да се запише с Мария, сгодената за него жена, а тя очакваше дете.

6 Когато те бяха там, дойде ѝ времето да роди.

7 И роди своя първороден Син, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата.

8

В тази област имаше пастири, които нощуваха на полето, за да наглеждат нощем стадото си.

9 И ето пред тях се яви Господен ангел и славата на Господа ги осия; и се изплашиха твърде много.

10 Ангелът им каза: „Не бойте се; ето благовестя ви голяма радост, предназначена за всички хора.

11 Защото днес в града на Давид ви се роди Спасител, който е Христос Господ.

12 По това ще Го познаете: ще намерите Младенец да лежи повит в ясли.“

13 И внезапно с ангела се появи многобройно войнство от небесни ангели, които хвалеха Бога с думите:

14

„Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение!“

15

Когато ангелите си отидоха от тях на небето, пастирите си рекоха един на друг: „Да идем до Витлеем и да видим това, което се е случило и което Господ ни извести.“

16 Те веднага дойдоха и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца да лежи в яслите.

17 И като Го видяха, разказаха какво им бе възвестил ангелът за този Младенец.

18 Всички, които чуха, се учудиха на това, което им разказаха пастирите.

19 А Мария пазеше всички тези думи в сърцето си и размишляваше върху тях.

20 И пастирите се върнаха, славейки и хвалейки Бога за всичко, което чуха и видяха, както им беше казано.

21

Когато се изпълниха осемте дена, за да бъде обрязан, дадоха Му името Иисус, посочено от ангела, преди Той да бъде заченат в утробата на майка Си.

22

А когато се изпълниха дните на очистването ѝ според Мойсеевия закон, донесоха Го в Йерусалим, за да Го представят пред Господа,

23 защото така е писано в закона Господен: всяко мъжко, което разтваря утроба, да бъде посветено на Господа —

24 и да принесат жертва, две гургулици или две гълъбчета, според реченото в закона Господен.

25

По това време в Йерусалим имаше един човек на име Симеон. Този човек беше праведен и благоговеен и чакаше утехата на Израил, и Светият Дух беше върху него.

26 На него бе предсказано от Светия Дух, че няма да види смърт, докато не види Спасителя, изпратен от Господа.

27 Напътстван от Светия Дух, той дойде в Господния храм, когато родителите донесоха младенеца Иисус, за да извършат на Него обичая по закона,

28 взе Го на ръце, прослави Бога и каза:

29

„Сега, Владико, Твоят слуга може да си отиде в мир, както бе думата Ти;

30 защото очите ми видяха спасението,

31 което Ти си приготвил пред всички народи —

32 светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израил.“

33

А Йосиф и майка Му се чудеха на думите, които се говореха за Него.

34 И Симеон ги благослови, като каза на Мария, майката на Иисус: „Ето Този Младенец ще е причина за гибел и въздигане на мнозина в Израил; и ще бъде предмет на противоречия,

35 за да се открият помислите на много сърца, а на тебе самата скръбта за Него ще прониже като меч душата ти.“

36

Тук беше и Анна — пророчица, дъщеря на Фануил, от Асировото племе, достигнала до дълбока старост. Тя бе проживяла с мъжа си седем години след моминството си

37 и сега, вдовица на около осемдесет и четири години, не се отделяше от храма, служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.

38 В това време тя се приближи, като славеше Бога и говореше за Него на всички, които очакваха избавление на Йерусалим.

39

Когато свършиха всичко според закона Господен, те се върнаха в Галилея, в своя град Назарет.

40 А Младенецът растеше и крепнеше духом, като се изпълваше с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него.

41

Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха.

42 И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха на празника в Йерусалим, както беше обичаят.

43 Когато изминаха дните на празника и тръгнаха да се завръщат, малкият Иисус остана в Йерусалим, но Йосиф и майка Му не забелязаха това.

44 Понеже мислеха, че Той върви заедно с техните спътници, те изминаха един ден път, като Го търсеха между роднини и познати.

45 И като не Го намериха, върнаха се в Йерусалим, за да го търсят.

46 След три дни Го намериха в храма да седи сред учителите, да ги слуша и да им задава въпроси.

47 Всички, които Го слушаха, се чудеха на разума и на отговорите Му.

48 Родителите Му, щом Го видяха, се смаяха и майка Му рече: „Сине, защо ни направи така? Ето баща Ти и аз се измъчихме да Те търсим!“

49 Иисус им отвърна: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в дома на Моя Отец?“

50 Но те не разбраха думите, които им каза.

51 Той тръгна с тях и дойде в Назарет. И живееше с тях в послушание. Майка Му съхраняваше всички тези думи в сърцето си.

52 А Иисус растеше, преуспяваше в мъдрост, възраст и любов пред Бога и хората.

3

1

В петнадесетата година от царуването на император Тиберий, когато Пилат Понтийски управляваше Юдея, Ирод беше четвъртовластник над Галилея, Филип, неговият брат — четвъртовластник над Итурея и Трахонитската област, а Лисаний — четвъртовластник над Авилиния,

2 при първосвещениците Анна и Каяфа, Бог отправи словото Си към Йоан, син на Захария, в пустинята.

3 И той обиколи цялата област около Йордан, като проповядваше покайно кръщение за опрощаване на грехове.

4 Защото така е писано в книгата със словата на пророк Исаия: Гласът на викащия в пустинята призовава: „Пригответе пътя за Господа, правете прави в пустошта пътеките за нашия Бог.

5 Всеки дол ще се изпълни, всяка планина и хълм ще се снишат, кривите места ще се изправят и неравните пътища ще станат гладки.

6 Тогава всеки човек ще види спасението от Бога.“

7

На множеството хора, което идваше да се кръсти при него, Йоан говореше: „Змийски изчадия, кой ви подсети да бягате от идващото Божие наказание?

8 Затова сторете плод, достоен за покаяние, и не се успокоявайте с думите: „Авраам е нашият баща“. Защото, казвам ви, че Бог може и от тези камъни да въздигне потомци на Авраам.

9 И брадвата вече лежи при корена на дърветата; и тъй — всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.“

10

Мнозина от народа го питаха: „Какво тогава да правим?“

11 Той им отговори с думите: „Който има две ризи, нека даде на онзи, който няма; и който има храна, нека направи същото.“

12 Дойдоха и митари да се кръстят и му казаха: „Учителю, какво да правим?“

13 А той им отговори: „Не изисквайте нищо повече от това, което ви е наредено.“

14 Питаха го също и войници: „А ние какво да правим?“ Той им каза: „Не ограбвайте и не изнудвайте никого, а се задоволявайте с вашите заплати.“

15

Когато народът бе в очакване и всички си мислеха дали Йоан не е Христос,

16 Йоан се обърна към всички с думите: „Аз ви кръщавам само с вода, но идва по-силният от мене, на Когото не съм достоен да развържа ремъка на обувките; Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.

17 Лопатата е в ръката Му и той ще очисти мястото Си за вършеене, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасващ огън.“

18

С тези и много други думи той благовестеше на народа и го утешаваше.

19 Йоан изобличаваше и четвъртовластника Ирод заради това, че бе взел за жена Иродиада — жената на своя брат, и заради всички злини, които той бе извършил;

20 към всички тях Ирод прибави и тази, че затвори Йоан в тъмница.

21

Когато целият народ се кръсти, кръсти се и Иисус; и докато Той се молеше, небето се отвори

22 и Светият Дух слезе над Него във видим образ, като гълъб; и се чу глас от небето: „Ти си Моят възлюбен Син, в Тебе е Моето благоволение!“

23

Когато Иисус започваше служението Си, беше на около тридесет години и беше, както мислеха, син на Йосиф, Илий,

24 Матат, Левий, Мелхий, Янай, Йосиф,

25 Мататия, Амос, Наум, Еслий, Наге,

26 Маат, Мататия, Семин, Йосих, Йода,

27 Йоанан, Рисай, Зоровавел, Салатиил, Нирий,

28 Мелхий, Ади, Косам, Елмодам, Ир,

29 Йосий, Елиезер, Йорим, Матат, Левий,

30 Симеон, Юда, Йосиф, Йонам, Елиаким,

31 Мелеа, Менна, Матата, Натам, Давид,

32 Йесей, Овид, Вооз, Салмон, Наасон,

33 Аминадав, Арам, Есром, Фарес, Юда,

34 Яков, Исаак, Авраам, Тара, Нахор,

35 Серух, Рагав, Фалех, Евер, Сала,

36 Каинам, Арфаксад, Сим, Ной, Ламех,

37 Матусал, Енох, Яред, Малелеил, Каинам,

38 Енос, Сит, Адам, Божий.

4

1

Иисус, изпълнен със Светия Дух, се върна от Йордан и бе отведен от Духа в пустинята

2 за четиридесет дена, където беше изкушаван от дявола. И нищо не яде през тези дни, а когато те изминаха, най-сетне огладня.

3 И дяволът Му рече: „Щом си Божий Син, кажи на този камък да стане хляб.“

4 Иисус му отговори: „Писано е: „Не само с хляб живее човек, но с всяко Божие слово “.“

5 Дяволът Го изведе на висока планина и в един миг Му показа всички царства на света

6 и Му каза: „На Тебе ще дам властта над всички тези царства и тяхната слава, понеже е предадена на мене и аз я давам на когото искам.

7 И тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.“

8 А Иисус в отговор му каза: „Махни се от Мене, Сатана, защото писано е: „На Господ, своя Бог, се покланяй и само на Него служи“.“

9

Тогава дяволът Го заведе в Йерусалим, остави Го на най-високото място на храма и Му каза: „Щом си Божий Син, хвърли се оттук долу,

10 защото е писано: „Ще заповяда на ангелите Си за тебе да те запазят“;

11 и още: „Ще те повдигнат на ръце, да не би да удариш в камък крака си“.“

12

А Иисус му отговори: „Казано е: „Не изкушавай Господа, своя Бог“.“

13 И като свърши всички изкушения, дяволът Го остави за определено време.

14

Иисус се завърна в Галилея, изпълнен със силата на Светия Дух. И тръгна мълва за Него из цялата околност.

15 Той поучаваше в синагогите им и всички Го прославяха.

16

Дойде и в Назарет, където бе отраснал. И както обикновено правеше, влезе един съботен ден в синагогата и стана да чете.

17 Подадоха Му книгата на пророк Исаия и Той, като разгъна свитъка, намери мястото, където бе писано:

18

„Духът на Господа е върху Мене; затова Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушени сърца, да проповядвам на пленените освобождение, на слепите проглеждане, да пусна на свобода измъчените,

19 да проповядвам годината на Господа, която ще донесе спасение.“

20

И като сгъна свитъка, даде го на слугата и седна. Очите на всички в синагогата бяха насочени към Него.

21 Той започна да им говори: „Днес се изпълни това писание, което чухте.“

22 И всички се съгласяваха с Него и се чудеха на благодатните думи, които излизаха от устата Му, и казваха: „Не е ли Този синът на Йосиф?“

23 Той им рече: „Сигурно ще Ми отвърнете с поговорката: „Лекарю, изцели се сам. Направи и тук, в Своето отечество, онова, което чухме, че е станало в Капернаум“.“

24 И добави: „Истината ви казвам: никой пророк не е приет в своето отечество.

25 Дори ви казвам: много вдовици имаше в Израил по времето на Илия, когато от небето не падна дъжд три години и шест месеца и настана голям глад по цялата земя.

26 И нито при една от тях Бог не изпрати Илия освен при вдовицата в Сарепта Сидонска.

27 И много прокажени имаше в Израил по времето на пророк Елисей, но нито един от тях не се очисти освен сириеца Нееман.“

28 Като чуха това, всички в синагогата се изпълниха с ярост

29 и като станаха, изкараха Го вън от града и Го заведоха до един връх на планината, върху която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу.

30 Но Той премина между тях и си отиде.

31

И слезе в галилейския град Капернаум и поучаваше народа в съботните дни.

32 И бяха изумени от учението Му, защото в словото Му имаше сила.

33

В синагогата имаше един човек, обзет от бесовски нечист дух; и той завика с висок глас:

34 „Какво общо имаш Ти с нас, Иисусе Назарянино? Дошъл си да ни погубиш ли? Зная Те кой си Ти — Божият Светия.“

35 Иисус му рече с укор: „Млъкни и излез от него!“ И бесът, като го повали сред синагогата, излезе от него, без да му стори нищо.

36 И ужас обхвана всички и си говореха един на друг: „Какви са тези думи? Той с власт и сила заповядва на нечистите духове и те излизат.“

37 И се разнесе мълва за Него навред из областта.

38

След като излезе от синагогата, Той влезе в дома на Симон, а тъщата на Симон беше заболяла от силна треска и Го молеха да ѝ помогне.

39 Иисус се надвеси над нея, заповяда на треската и тя я изостави. Болната веднага стана и започна да им прислужва.

40

Към залез слънце всички, които имаха болни от разни болести, ги заведоха при Него, а Той слагаше ръце на всекиго от тях и ги изцеляваше.

41 Излизаха и бесове от мнозина и викаха: „Ти си Христос, Божият Син.“ Но Иисус им забраняваше и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

42

Когато се разсъмна, Той излезе и отиде на усамотено място. А народът Го търсеше и когато дойдоха при Него, задържаха Го да не си отива от тях.

43 Но Той им рече: „И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже затова съм изпратен.“

44 И проповядваше в синагогите на Галилея.

5

1

Веднъж, когато народът се тълпеше около Него, за да слуша Божието слово, и Той беше застанал при Генисаретското езеро,

2 видя две лодки, които стояха до брега на езерото. Рибарите бяха излезли от тях и изпираха мрежите.

3 Той влезе в една от лодките, която беше на Симон, помоли го да се отдалечи малко от брега и като седна в лодката, започна да поучава народа.

4 Когато престана да говори, рече на Симон: „Навлез в дълбокото и хвърлете мрежите си за улов.“

5 А Симон Му отговори: „Учителю, цяла нощ се мъчихме и нищо не уловихме, но понеже Ти казваш, ще хвърля мрежата.“

6 Така и направиха и хванаха толкова много риба, че мрежите им взеха да се късат.

7 Тогава дадоха знак на другарите си от другата лодка да им дойдат на помощ; те дойдоха и така напълниха двете лодки, че щяха да потънат.

8 Когато видя това, Симон Петър падна на колене пред Иисус и рече: „Иди си от мене, Господи, аз съм грешен човек.“

9 Защото ужас обзе него и всички, които бяха заедно с него, от този улов на риба, който хванаха,

10 сред тях бяха също Яков и Йоан, синове на Зеведей, които бяха другари на Симон. А Иисус рече на Симон: „Не бой се, отсега ти ще ловиш човеци.“

11 И като изтеглиха лодките на сушата, изоставиха всичко и тръгнаха след Него.

12

Когато Иисус беше в един град, дойде някакъв човек, цял в проказа, и като Го видя, падна по лице и Го замоли с думите: „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.“

13 Той протегна ръка, докосна го и рече: „Искам, бъди здрав!“ И веднага проказата се махна от него.

14 А Иисус му заръча да не разказва на никого и му рече: „Иди, покажи се на свещеника и принеси дар за очистването си, както е заповядал Мойсей — като свидетелство пред свещениците.“

15 Мълвата за Него все повече се разнасяше и голямо множество народ се стичаше да Го слуша и да се лекува при Него от болестите си.

16 А Той се оттегляше в усамотени места и се молеше.

17

Един ден Иисус поучаваше и бяха насядали фарисеи и законоучители, надошли от всички села на Галилея и Юдея и от Йерусалим, и Той имаше сила от Господа да изцелява.

18 И ето мъже донесоха на носилка един човек, който беше парализиран, и се опитваха да го внесат и сложат пред Него,

19 и като не намериха откъде да го внесат поради навалицата, качиха се на къщата и през покрива го спуснаха с носилката в средата пред Иисус.

20 Като видя вярата им, Той каза: „Човече, прощават ти се греховете.“

21 А книжниците и фарисеите започнаха да се питат: „Как смее Този да богохулства? Кой може да прощава грехове освен само Бог?“

22 Иисус, като разбра техните помисли, отговори: „Защо си мислите такива неща?

23 Кое е по-лесно? Да кажа „прощават ти се греховете“ ли, или да кажа „Стани и ходи“?

24 Но за да разберете, че Синът човешки има власт да прощава грехове на земята“ — рече на парализирания: „Казвам ти, стани, вземи носилката и върви у дома си!“

25 И той веднага стана пред тях, взе това, на което лежеше, и си отиде у дома, като славеше Бога.

26 А всички бяха обзети от удивление и славеха Бога. Изпълнени със страх, те казваха: „Чудни работи видяхме днес.“

27

След това Иисус излезе навън и видя един митар на име Левий, който седеше в митницата, и му каза: „Последвай Ме!“

28 Той остави всичко, стана и Го последва.

29 И Левий приготви за Него голяма гощавка у дома си. Там имаше много митари и други, които седяха на трапезата с тях.

30 А фарисеите и техните книжници негодуваха и казваха на учениците Му: „Защо ядете и пиете с митари и грешници?“

31 Иисус им отговори: „Не здравите имат нужда от лекар, а болните;

32 не съм дошъл да призова към покаяние праведниците, а грешниците.“

33

А те му рекоха: „Защо учениците на Йоан постят често и се молят така, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият?“

34 Той им рече: „Нима можете да накарате сватбарите да постят, когато младоженецът е с тях?

35 Но ще настъпят дни, когато ще им се отнеме младоженецът — тогава, през онези дни те ще постят.“

36

Той им каза и притча: „Никой не пришива на стара дреха кръпка от нова дреха; инак и новата ще се разкъса, и на старата няма да подхожда кръпка от нова дреха.

37 И никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще спука меховете и самото то ще изтече, и меховете ще се похабят.

38 Ново вино обаче трябва да се налива в нови мехове, тогава ще се запази и едното, и другото.

39 И никой, щом пие старо вино, няма да поиска веднага ново, понеже казва: „Старото е по-добро“.“

6

1

Първата събота след втория ден на Пасха, Иисус минаваше през посевите; а учениците Му късаха класове, стриваха ги с ръце и ядяха.

2 Някои от фарисеите ги попитаха: „Защо вършите това, което не е позволено да се върши в събота?“

3 А Иисус им отговори: „Не сте ли чели какво извърши Давид, когато огладня сам той и онези, които бяха с него?

4 Как влезе в Божия дом, взе хлябовете на предложението, яде и даде на онези, които бяха с него, макар че от тях никой освен единствено свещениците не бива да яде?“

5 След това им каза: „Синът човешки е господар и на съботата.“

6

В друга събота Той влезе в синагогата и започна да поучава. Там беше и един човек, на когото дясната ръка бе изсъхнала.

7 А книжниците и фарисеите Го наблюдаваха дали ще излекува в събота, за да намерят обвинение против Него.

8 Но Той знаеше помислите им и рече на човека с изсъхналата ръка: „Стани и се изправи в средата.“ Той стана и се изправи.

9 Тогава Иисус им рече: „Питам ви: какво е позволено да прави човек в събота — добро или зло? Да спаси живот или да погуби?“

10 И като ги огледа всички, каза на човека: „Протегни си ръката!“ Той така и направи; и ръката му стана здрава като другата.

11 А те се изпълниха с ярост и обмисляха как да постъпят с Иисус.

12

През онези дни Той отиде на планината, за да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.

13 А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванадесет, които нарече и апостоли:

14 Симон, когото нарече Петър, и брат му Андрей, Яков и Йоан, Филип и Вартоломей,

15 Матей и Тома, Яков, син на Алфей, и Симон, наричан Зилот,

16 Юда, син на Яков, и Юда Искариот, който и стана предател.

17

И като слезе заедно с тях, Той се спря на равно място. Мнозина Негови ученици и голямо множество народ от цяла Юдея и Йерусалим и крайбрежието на Тир и Сидон

18 бяха дошли да Го чуят и да се излекуват от болестите си. Изцеляваха се и онези, които страдаха от нечисти духове.

19 И всеки от множеството хора искаше да Го докосне, защото от Него излизаше сила и изцеляваше всички.

20

А Той отправи поглед към учениците Си и каза: „Блажени сте вие, бедните, защото ваше е Божието царство.

21

Блажени сте вие, които гладувате сега, защото ще се наситите. Блажени сте вие, които плачете сега, защото ще се разсмеете.

22

Блажени ще бъдете, когато хората ви намразят, когато ви отлъчат, похулят и оклеветят името ви заради Сина човешки.

23

Бъдете радостни тогава и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй постъпваха и техните предци с пророците.

24

Но горко на вас, богатите, защото вече сте си получили утехата.

25

Горко на вас, преситените сега, защото ще изгладнеете.

Горко на вас, които се смеете сега, защото ще се наскърбите и разплачете.

26

Горко на вас, когато всички хора заговорят добро за вас. Защото тъй постъпваха техните предци с лъжепророците.

27

А на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят,

28 благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за онези, които ви пакостят.

29 Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата, ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата.

30 На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.

31

И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях.

32 Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат.

33 Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото.

34 Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото.

35 Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите.

36

Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.

37

Не съдете и няма да бъдете съдени; не осъждайте и няма да бъдете осъдени; прощавайте и ще ви се прости.

38 Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“

39

Каза им и притча: „Нима може слепец слепеца да води? Нали и двамата ще паднат в ямата?

40 Ученикът не стои по-високо от учителя си, но всеки, който се изучи, ще бъде като своя учител.

41

Защо виждаш сламката в окото на брат си, а не забелязваш гредата в своето око?

42 Или как можеш да кажеш на брат си „Нека, брате, извадя сламката от окото ти“, а сам не виждаш гредата в своето око? Лицемерецо, извади първо гредата от своето око и тогава ще видиш ясно как да извадиш сламката от окото на брат си.

43

Няма добро дърво, което да дава лош плод, нито лошо дърво, което да дава добър плод.

44 Всяко дърво се познава по плода си, защото от тръни не берат смокини, нито от къпина късат грозде.

45 Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто, а лошият човек от лошото съкровище на сърцето си изнася лошото; защото от онова, което преизпълва сърцето, говорят устата му.

46

И защо Ме зовете „Господи, Господи“, а не вършите, каквото казвам?

47

Всеки, който идва при Мене, слуша думите Ми и ги изпълнява, ще ви кажа на кого прилича.

48 Той прилича на човек, който построи къща и който изкопа дълбоко и положи основите върху камък; и когато стана наводнение, реката напря на къщата, но не можа да я разклати, защото бе основана върху камък.

49 А този, който слуша и не върши нищо, прилича на човек, който построи къща върху земята — без основи; и когато реката напря на къщата, тя веднага рухна и се срути напълно.“

7

1

Когато Иисус завърши поученията Си към народа, който слушаше, влезе в Капернаум.

2 Един стотник имаше слуга, когото много ценеше, а слугата беше на умиране.

3 Като чу за Иисус, стотникът изпрати при Него юдейски стареи да Го помолят да дойде и да избави слугата му.

4 Те дойдоха при Иисус и настойчиво Го молеха: „Човекът заслужава да му помогнеш,

5 защото обича народа ни и синагогата той построи.“

6 Иисус тръгна с тях. А когато приближи вече къщата, стотникът изпрати при Него приятели да Му кажат: „Господи, не си прави труд, защото не съм достоен да влезеш под покрива ми,

7 затова и аз не се осмелих да дойда при Тебе. Но кажи една дума и слугата ми ще оздравее.

8 Нали и аз съм човек, подчинен на по-висока власт, и имам войници, подчинени на мене. На един казвам: „Иди“ — и отива, на друг: „Ела“ — и идва; а на слугата си: „Направи това“ — и той го прави.“

9 Когато чу това, Иисус остана учуден от него; и като се обърна, рече на следващото Го множество хора: „Казвам ви, дори сред израилтяните не намерих толкова голяма вяра.“

10 И когато онези, които бяха изпратени, се върнаха в къщата, намериха болния слуга оздравял.

11

На другия ден Иисус се отправи към един град, наречен Наин. С Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ.

12 А когато се приближи до градските порти, тъкмо изнасяха мъртвец, едничък син на майка си, а тя беше вдовица; с нея вървяха и много хора от града.

13 Когато Господ видя вдовицата, смили се над нея и ѝ рече: „Не плачи!“

14 След това се приближи и се допря до носилката, носачите спряха и Той рече: „Момче, на тебе говоря, стани!“

15 Мъртвецът се надигна, седна и започна да говори, тогава Иисус го предаде на майка му.

16 И страх обзе всички, те славеха Бога и казваха: „Велик пророк се яви сред нас. Бог посети Своя народ.“

17 И тези думи за Него се разнесоха по цяла Юдея и околностите ѝ.

18

А учениците на Йоан му известиха за всичко, което се случи. Тогава Йоан повика двама от учениците си

19 и ги изпрати при Иисус да попитат: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме?“

20 А те, като дойдоха при Него, рекоха: „Йоан Кръстител ни прати при Тебе да попитаме: „Ти ли си Този, Който предстои да дойде, или друг да очакваме“?“

21 Тъкмо тогава Той излекува мнозина от болести, недъзи и зли духове и на мнозина слепи дари зрение.

22 В отговор Иисус им каза: „Идете и съобщете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат и сакати прохождат, прокажени са очиствани и глухи започват да чуват, мъртви се възкресяват и на бедни се благовества.

23 Блажен е този, който не се съблазни заради Мене.“

24

Когато изпратените от Йоан си отидоха, Той започна да говори на народа за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, разлюлявана от вятъра?

25 Или излязохте да видите човек, облечен в скъпи дрехи? Ето онези, които се обличат богато и живеят разкошно, са в царските дворци.

26 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.

27 Защото този е, за когото е писано: „Ето Аз изпращам пред лицето Ти Своя вестител, който ще приготви пътя пред Тебе.“

28

Казвам ви: между родените от жени няма нито един пророк, по-голям от Йоан Кръстител. Но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него.“

29

И целият народ, дори и митарите, като чуха това, въздадоха слава на Бога, след като се бяха кръстили с кръщението на Йоан.

30 А фарисеите и законоучителите, понеже не бяха се кръстили от него, отхвърлиха Божията воля за себе си.

31

И Господ рече: „На кого впрочем да уподобя хората от това поколение? И на кого те приличат?

32 Те приличат на деца, които стоят на площада и си подвикват едно на друго: „Свирихме ви, а вие не играхте; пяхме ви жални песни, а вие не плакахте“.

33 Защото дойде Йоан Кръстител — той нито хляб яде, нито вино пие, а казвате: „Бяс има“.

34 Дойде Синът човешки — ядеше и пиеше; а казвате: „Ето човек лаком и винопиец, приятел на митари и грешници“.

35 Но Божията премъдрост беше потвърдена от нейните дела.“

36

Един от фарисеите Го помоли да яде с него и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата.

37 А една жена в града, която беше блудница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастров съд с миро;

38 и като застана отзад, при нозете Му, плачейки, започна да облива със сълзи нозете Му и да ги изтрива с косите си, целуваше ги и мажеше с миро.

39 Като видя това, фарисеят, който Го бе поканил, си рече: „Ако Този беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената, която се докосва до Него; защото тя е грешница.“

40 А Иисус се обърна към него и рече: „Симоне, имам нещо да ти кажа.“ Той отвърна: „Кажи, Учителю!“

41 Иисус рече: „Един лихвар имаше двама длъжници: единият му дължеше петстотин динария, а другият — петдесет.

42 Но понеже нямаха с какво да платят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?“

43 Симон в отговор каза: „Мисля, този, на когото повече е простил.“ А Иисус му рече: „Право отсъди.“

44 И като се обърна към жената, рече на Симон: „Виждаш ли тази жена? Влязох в дома ти, ти вода за нозете не Ми даде, а тя със сълзи обля нозете Ми и с косите си ги изтри.

45 Ти целувка за поздрав не Ми даде, а тя, откакто влезе, не престана да целува нозете Ми.

46 Ти с елей не помаза главата Ми, а тя с миро помаза нозете Ми.

47 Затова ти казвам: прощават ѝ се многото грехове, защото много обикна, а на когото малко се прощава, той малко обича.“

48 На нея пък рече: „Прощават ти се греховете.“

49 А сътрапезниците Му взеха да се питат: „Кой е Този, Който и грехове прощава?“

50 Тогава Иисус рече на жената: „Твоята вяра те спаси. Иди си с мир.“

8

1

Скоро след това Иисус тръгна да обхожда градове и села, като проповядваше Благата вест за Божието царство. С Него бяха дванадесетте ученици

2 и някои жени, които Той бе излекувал от зли духове и болести: Мария, наричана Магдалина, от която бяха изгонени седем бяса,

3 Йоанна, жена на Хуза — управител при Ирод, Сусана и много други, които Му услужваха с имуществото си.

4

А когато се събра много народ и хора от всички градове се стичаха при Него, Иисус им заговори с притча:

5 „Излезе сеяч да сее семе; и когато сееше, едни зърна паднаха край пътя, но бяха стъпкани и птиците ги изкълваха.

6 Други паднаха на камък и когато поникнаха, изсъхнаха, защото нямаха влага.

7 Други пък паднаха между тръни и тръните, които израснаха с тях, ги заглушиха.

8 А други зърна паднаха на добра почва, и като поникнаха, дадоха стократен плод.“ Като каза това, извика: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

9

Тогава учениците Му Го попитаха: „Какво значи тази притча?“

10 Той отговори: „На вас е дадено да знаете тайните на Божието царство, а на другите се говори с притчи, та като гледат, да не виждат и като слушат, да не разбират.

11

Тази притча означава: семето е Божието слово.

12 Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят.

13 Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен — за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата.

14 Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод.

15 А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.

16

И никой, който запали светило, не го захлупва със съд, нито го поставя под леглото, а го слага на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат.

17 Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.

18

И тъй, внимавайте как слушате: понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има.“

19

Тогава дойдоха при Него майка Му и братята Му, но не можаха да се приближат до Него поради множеството народ.

20 Затова Му съобщиха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.“

21 А Иисус им отговори: „Моята майка и Моите братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.“

22

Един ден Иисус се качи с учениците Си в една лодка и им рече: „Да преминем на отвъдния бряг на езерото.“ И те потеглиха.

23 Докато плаваха, Той заспа. Изведнъж бурен вятър се спусна над езерото, вълните ги заливаха и те се оказаха в опасност.

24 Учениците Му се приближиха до Него и Го събудиха с викове: „Учителю, Учителю, загиваме!“ А Той, като се събуди, запрети на вятъра и на вълните; и те утихнаха и настъпи пълно затишие.

25 Тогава Той им рече: „Къде е вярата ви?“ А те в страх и почуда си говореха: „Кой е Този, че и на ветровете, и на водата заповядва и те Му се покоряват.“

26

Така доплаваха до областта на гадаринците, която е срещу Галилея.

27 Когато излезе на брега, срещна Го един човек от града, обзет от бесове. От много време той не обличаше дреха и не живееше в къща, а по гробищата.

28 Щом видя Иисус, той извика, падна пред Него и с висок глас рече: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Моля Ти се, не ме мъчи!“

29 Каза това, защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от този човек; от дълго време го мъчеше и затова бяха вързали човека с вериги и окови и го пазеха. Но той разкъсваше оковите и бесът го гонеше по пущинаците.

30 Иисус го попита: „Как ти е името?“ Той рече: „Легион“, защото много бесове бяха влезли в него.

31 И те Го молеха да не им заповядва да отидат в бездната.

32 Там на хълма пасеше голямо стадо свине; и бесовете Го молеха да им позволи да влязат в тях. И Той им позволи.

33 Тогава те излязоха от човека и влязоха в свинете. И стадото се втурна надолу по стръмнината в езерото и се издави.

34 Свинарите, като видяха станалото, избягаха и разказаха за това в града и околността.

35 И хората наизлязоха да видят какво се е случило. Когато дойдоха при Иисус, завариха човека, от когото бяха излезли бесовете, да седи при нозете на Иисус облечен и със здрав разсъдък. И те се изплашиха.

36 Онези, които бяха видели, им разказаха как се бе спасил бесноватият.

37 И цялото множество хора от Гадаринската околност дойде и Го молеше да си отиде от тях, защото бяха обзети от голям страх. Тогава Той се качи на лодката и се завърна.

38 А човекът, от когото излязоха бесовете, Го молеше да остане с Него; но Иисус го отпрати с думите:

39 „Върни се вкъщи и разказвай какво ти стори Бог.“ Той си тръгна и говореше из целия град какво бе сторил за него Иисус.

40

Когато Иисус се върна, народът Го посрещна, защото всички Го очакваха.

41 Тогава дойде един човек на име Яир, който беше началник на синагогата. Той падна пред нозете на Иисус и Го молеше да отиде в къщата му,

42 понеже имаше едничка дъщеря, на около дванадесет години, и тя беше на умиране. А по пътя Му множеството хора Го притискаше от всички страни.

43

Една жена, която от дванадесет години страдаше от кръвотечение и никой не бе успял да я излекува, макар че бе разпиляла целия си имот по лекари,

44 се приближи отзад и се допря до края на връхната Му дреха, и кръвотечението ѝ веднага престана.

45 Тогава Иисус попита: „Кой се допря до Мене?“ И понеже всички отричаха, Петър и всички, които бяха с Него, рекоха: „Учителю, народът отвред се събира около Тебе и Те притиска, а Ти питаш „кой се допря до Мене“ .“

46 Но Иисус отвърна: „Някой се допря до Мене, защото усетих, че сила излезе от Мене.“

47 Жената, като видя, че не можа да се укрие, приближи се разтреперана и падна пред Него, и пред целия народ каза защо се е допряла до Иисус и как веднага се е излекувала.

48 А Той ѝ каза: „Смелост, дъще, твоята вяра те спаси, иди си в мир!“

49

Докато Иисус още говореше, дойде човек от дома на началника на синагогата и му рече: „Дъщеря ти умря, недей да безпокоиш повече Учителя.“

50 Но Иисус го чу и каза на Яир: „Не бой се, само вярвай и тя ще бъде спасена!“

51 А когато пристигна в дома, не позволи на никого да влезе освен на Петър, Йоан и Яков и на бащата и майката на момичето.

52 Всички плачеха и ридаеха за нея. Но Той рече: „Не плачете, тя не е умряла, а спи.“

53 А те Му се присмиваха, защото знаеха, че е умряла.

54 Тогава Иисус, като отпрати всички навън, хвана я за ръката и извика: „Момиче, стани!“

55 И духът ѝ се върна и тя веднага стана. Тогава Иисус нареди да ѝ дадат да яде.

56 Родителите ѝ бяха изумени, но Той им заповяда да не казват на никого за станалото.

9

1

И като свика дванадесетте Си ученици, Иисус им даде власт над всички бесове и сила да лекуват болести.

2 След това ги изпрати да проповядват Божието царство и да изцеляват болни.

3 На тях Той рече: „Не си вземайте нищо за път, ни тояга, ни торба, ни хляб, ни сребро, нито пък две дрехи.

4 И в която къща влезете, там отсядайте и оттам потегляйте на път.

5 И ако не ви приемат, като излизате от този град, отърсете и праха от нозете си за свидетелство срещу тях.“

6 Те тръгнаха и ходеха по селата, като благовестяха и лекуваха навред.

7

Четвъртовластникът Ирод чу за всичко станало и недоумяваше. Защото едни казваха, че Йоан е възкръснал от мъртвите;

8 други пък — че Илия се е явил, а някои — че един от древните пророци е възкръснал.

9 Тогава Ирод рече: „Йоан аз обезглавих; кой ли ще е Този, за Когото чувам такива неща?“ И търсеше случай да Го види.

10

Когато апостолите се завърнаха, разказаха на Иисус какво са извършили. Той ги взе със Себе Си и се отдалечи в уединено място при един град, наречен Витсаида.

11 Но народът, като узна, тръгна след Него. Тогава Той ги прие и разговаряше с тях за Божието царство и изцеляваше онези, които имаха нужда от изцеление.

12

А денят вече преваляше. И дванадесетте ученици се приближиха до Него и Му рекоха: „Разпусни народа, за да отиде в околните села и колиби да нощува и да намери храна, понеже тук сме на пусто място.“

13 Но Иисус им отговори: „Дайте им вие да ядат.“ Те Му казаха: „Ние нямаме повече от пет хляба и две риби — освен ако отидем да купим храна за всички тези хора.“

14 Защото те бяха около пет хиляди души. Но Той рече на учениците Си: „Сложете ги да насядат в групи по петдесет.“

15 Така и сториха и сложиха всички да насядат.

16 Тогава Той взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови ги, разчупи и даде на учениците да сложат на народа.

17 И всички ядоха и се наситиха. След това вдигнаха останалите къшеи — дванадесет кошници.

18

Веднъж когато Иисус се молеше насаме и учениците бяха с Него, Той ги попита: „За кого Ме смята народът?“

19 Те отговориха: „Едни за Йоан Кръстител, други за Илия, други пък мислят, че един от древните пророци е възкръснал.“

20 Тогава им каза: „А вие за кого Ме смятате?“ Петър отговори: „За Христос, изпратен от Бога.“

21

Но Той строго им заповяда на никого да не говорят за това,

22 като каза: „Синът човешки трябва да изтърпи много, да бъде отхвърлен от първосвещениците, стареите и книжниците, да бъде убит и да възкръсне на третия ден.“

23

И на всички говореше: „Ако някой иска да бъде Мой ученик, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.

24 Защото който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради Мене, той ще го спаси.

25 Или каква полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби или си причини страдания.

26 Защото който се срамува от Мене и от думите Ми, от него ще се срамува и Синът човешки, когато дойде в Своята слава и в славата на Своя Отец и на светите ангели.

27 Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство.“

28

Около осем дена след като изрече тези думи, Иисус взе със Себе Си Петър, Йоан и Яков и се изкачи на планината да се помоли.

29 И докато се молеше, видът на лицето Му се измени и дрехата Му стана бяла и заблестя.

30 И ето двама мъже заговориха с Него — Мойсей и Илия,

31 които се явиха в слава и говореха за смъртта Му, с която щеше да свърши в Йерусалим.

32 А Петър и онези, които бяха с него, ги бе налегнал сън. Но като се събудиха, видяха славата Му и двамата мъже, които стояха с Него.

33 И когато те вече се отделяха от Него, Петър рече на Иисус: „Учителю, добре е да бъдем тук, да направим три сенника: един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия“ — без да знаеше какво говори.

34 Докато изричаше тези думи, яви се облак и ги засени. И Те се уплашиха, щом влязоха в облака.

35 И от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“

36 И когато се чу този глас, Иисус бе останал сам. Те замълчаха и на никого не разказаха тогава какво бяха видели.

37

На следващия ден, когато те слязоха от планината, ги посрещна много народ.

38 И ето някой от народа извика: „Учителю, моля Те, погледни сина ми, понеже ми е едничък.

39 Дух го обзема и той изведнъж закрещява, кара го да се гърчи с пяна на уста и едва след много мъки го оставя.

40 Аз молих Твоите ученици да го изгонят, но те не можаха.“

41 А Иисус отвърна: „Роде невярващ и развратен, докога ще съм с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук.“

42 И докато той идваше, бесът го повали и взе да го тръшка. Тогава Иисус се скара на нечистия дух, изцели момчето и го предаде на баща му.

43 И всички се смаяха пред Божието величие.

Докато цялото множество се чудеше на всичко, което Той вършеше, Иисус рече на учениците Си:

44

„Чуйте внимателно тези думи: Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце.“

45 Но те не разбраха изреченото. То бе скрито за тях, за да не го проумеят; а и те се бояха да Го попитат за това.

46

Тогава им дойде мисъл: „Кой от тях ще да е по-голям?“

47 Иисус, като разбра мисълта на сърцето им, взе едно дете, постави го до Себе Си

48 и им рече: „Който приеме това дете в Мое име, Мене приема; а който приеме Мене, приема Този, Който Ме е изпратил. Защото, който е най-малък между всички вас, той ще бъде голям.“

49

Тогава Йоан отвърна: „Учителю, видяхме човек, който в Твое име изгонва бесове, и се опитахме да го спрем, защото не ходи с нас.“

50 Иисус му рече: „Не го възпирайте, защото, който не е против вас, той е за вас.“

51

А когато настъпваха дните да се възнесе, Той вече бе готов да тръгне за Йерусалим.

52 И изпрати пред Себе Си вестители. Те отидоха и влязоха в едно самарянско село, за да подготвят идването Му.

53 Но там не Го приеха, защото пътуваше за Йерусалим.

54 Като видяха това, учениците Му Яков и Йоан рекоха: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия ?“

55 Той се обърна с укор към тях и каза: „Не разбирате от какъв дух сте вие.

56 Защото Синът човешки дойде, не за да погуби човешки души , а да спаси .“ И отидоха в друго село.

57

И докато те вървяха по пътя, някой Му рече: „Ще Те последвам, където и да отидеш.“

58 А Иисус му отвърна: „Лисиците си имат леговища и птиците — гнезда, а Синът човешки няма къде глава да подслони.“

59 На друг пък каза: „Върви след Мене!“ А той рече: „Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.“

60 Но Иисус му отговори: „Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай Божието царство.“

61 А друг рече: „Аз ще тръгна след Тебе, Господи, но позволи ми първо да се простя с домашните си.“

62 Но Иисус му каза: „Никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за Божието царство.“

10

1

След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги изпрати пред Себе Си по двама във всеки град и място, където Сам щеше да отиде.

2 Тогава им рече: „Жетвата е голяма, а работниците са малко, затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.

3 Вървете! Ето Аз ви изпращам като агнета сред вълци.

4 Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща; и никого по пътя не поздравявайте!

5 И в която къща влезете, най-напред казвайте: „Мир на тази къща.“

6 И ако там живее миролюбив човек, върху него ще почива вашият мир, ако ли не, ще се върне у вас.

7 Оставайте в тази къща и яжте и пийте, каквото ви дадат, защото работникът заслужава своята награда; и не ходете от къща на къща.

8 И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат.

9 Изцелявайте болните в него и им казвайте: „Приближи се до вас Божието царство.“

10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по улиците му и кажете:

11 „Дори и праха от вашия град, полепнал по нозете ни, отърсваме срещу вас. Но да знаете: приближи се Божието царство.“

12 Затова ви казвам: за Содом ще бъде по-леко в онзи ден , отколкото за този град.

13

Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон бяха извършени чудесата, които станаха у вас, те отдавна биха се покаяли, седнали във вретище и пепел.

14 Но на Тир и Сидон наказанието ще бъде по-леко в Съдния ден, отколкото на вас.

15 И ти, Капернауме, който си се възвеличил до небето, до ада ще се провалиш!

16

Който слуша вас, Мене слуша, и който се отрича от вас, от Мене се отрича, а който се отрича от Мене, отрича се от Този, Който Ме е изпратил.“

17

Седемдесетте ученици се върнаха и говореха с радост: „Господи, в Твое име и бесовете ни се покоряват.“

18 А Той им рече: „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица.

19 Ето давам ви власт да потъпквате змии, скорпиони и всяка вражеска сила; и нищо няма да ви навреди.

20 Но не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват, а се радвайте, че имената ви са написани на небесата.“

21

В същия час Иисус се зарадва духом и рече: „Прославям Те, Отче, Господарю на небето и на земята, задето си укрил това от мъдри и разумни, а си го открил на невръстните. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.“

22 И като се обърна към учениците, каза: „Всичко Ми е предадено от Моя Отец. И никой не знае кой е Синът освен Отец, нито кой е Отец — освен Сина, както и този, на когото Синът иска да Го открие.“

23

И като се обърна към учениците, рече им насаме: „Блажени са очите, които виждат това, което вие виждате.

24 Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, което вие виждате, и не видяха; да чуят, което чувате, и не чуха.“

25

И ето един законоучител стана и за да Го изпита, рече: „Учителю, какво да сторя, за да наследя вечен живот?“

26 А Той му каза: „В Закона какво е написано? Какво четеш там?“

27 Онзи отговори: „Възлюби Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с цялата си сила, и с целия си разум; обичай и ближния си като себе си.“

28 Иисус му каза: „Право отговори, тъй постъпвай и ще имаш вечен живот.“

29

Но законоучителят, като искаше да се оправдае, рече на Иисус: „А кой е моят ближен?“

30

Иисус му отговори: „Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. Но налетя на разбойници; те го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.

31 Случайно един свещеник слизаше по този път, видя го, но отмина.

32 Същото стори и един левит: като стигна до това място, приближи се, погледна и отмина.

33 Но един самарянин, който вървеше по пътя, дойде до него, видя го и се смили,

34 и като се приближи, изля върху раните му елей и вино и ги превърза. След това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.

35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: „Погрижи се за него; ако ти струва нещо повече, на връщане аз ще ти платя.“

36 И тъй, кой от тези трима, според тебе, ще да е бил ближен на попадналия в ръцете на разбойниците?“

37 Той отговори: „Който прояви милост към него.“ Тогава Иисус му каза: „Иди и ти постъпвай така.“

38

И докато вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.

39 Тя имаше сестра, на име Мария, която бе седнала при нозете на Иисус и слушаше словата Му.

40 А Марта се улиса в голяма шетня и като пристъпи, рече: „Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, нека ми помогне.“

41 Но Иисус ѝ отговори: „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,

42 а пък само едно е потребно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ се отнеме.“

11

1

Веднъж Иисус се молеше на едно място. Когато свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: „Господи, научи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.“

2 А Той им отвърна: „Когато се молите, казвайте: „Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята ,

3 насъщния ни хляб давай ни всеки ден,

4 и прости на нас греховете ни, защото и ние сами прощаваме на всеки наш длъжник и не ни подлагай на изкушение, но ни избави от лукавия“.“

5

След това им каза: „Да речем, че някой от вас има приятел и отива при него посреднощ, и му казва: „Приятелю, дай ми назаем три хляба,

6 защото един приятел ми дойде от път и нямам какво да му сложа.“

7 А онзи отвътре му отговаря: „Не ме безпокой, вратата е вече заключена, а децата ми са с мене в леглото, не мога да стана и да ти дам“.

8 Но Аз ви казвам: дори той и да не стане, за да му даде, понеже му е приятел, все пак заради неговата настойчивост ще стане и ще му даде, колкото иска.

9

Затова ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори;

10 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на този, който хлопа, ще се отвори.

11 И кой баща от вас, ако синът му поиска хляб, ще му даде камък, или ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба,

12 или ако поиска яйце, ще му даде скорпион?

13 И тъй, ако вие, колкото и да сте греховни, умеете да давате добри неща на децата си, то колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които Му искат.“

14

Веднъж Той изгони бяс на немотата; когато бесът излезе, немият човек проговори. И народът се смая.

15 Но някои от тях рекоха: „Той изгонва бесове със силата на Веелзевул, бесовския княз.“

16 А други, за да Го изкушат, искаха от Него знамение от небето.

17 Но Той знаеше техните помисли и им каза: „Всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и дом, разделен от вражда, пропада.

18 Казвате, че Аз чрез силата на Веелзевул изгонвам бесовете. Но ако Сатаната сам воюва против себе си, как може тогава да устои царството му?

19 При това ако Аз чрез силата на Веелзевул изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.

20 Но ако Аз чрез Божия пръст изгонвам бесовете, тогава наистина сред вас е дошло Божието царство.

21 Когато силен човек брани с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност.

22 Но когато някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разпределя отнетата плячка.

23 Който не е с Мене, той е против Мене. Който не събира с Мене, той разпилява.

24

Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, търси покой и като не намира, казва: „Ще се върна в моя дом, откъдето излязох.“

25 И той идва, намира го пометен и нареден.

26 Тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от него. Те влизат и заживяват там. И сега на този човек му става по-лошо, отколкото преди.“

27

Докато Той говореше това, една жена от народа възкликна с висок глас: „Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!“

28 А Той рече: „Да, но блажени са и тези, които слушат Божието слово и го спазват.“

29

Когато народът взе да се събира около Него, Той заговори: „Лукав е днешният род! Иска знамение, но знамение няма да му се даде освен знамението на пророк Йона.

30 Защото, както Йона беше знамение за ниневийците, тъй и Синът човешки ще бъде за този род.

31 Южната царица ще се яви в Съда с хората от този род и ще ги осъди, защото тя дойде от край земя, за да чуе мъдростта на Соломон. А ето — тук стои Един, Който е повече от Соломон.

32 Мъжете от Ниневия ще се явят в Съда с този род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Йона. А ето — тук стои Един, Който е повече от Йона.

33

Никой, когато запали светило, не го поставя на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат.

34

Окото е светило за тялото. Затова когато твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде изпълнено със светлина; а когато е лукаво, и тялото ти ще бъде изпълнено с тъмнина.

35 Затова гледай светлината у тебе да не бъде тъмнина.

36 И тъй, ако цялото ти тяло е светло, без частица тъмнина, тогава то цялото ще свети, сякаш те осветява сиянието на светило.“

37

Докато Иисус говореше, един фарисей Го покани да обядва с него. Той отиде и седна на трапезата.

38 А фарисеят се учуди, като видя, че Той не си уми ръцете преди обяда.

39 Но Господ му рече: „Наистина вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, но отвътре сте пълни с алчност и лукавство.

40 Безумци, нима Този, Който сътвори външното, не сътвори и вътрешното?

41 Затова дайте милостиня онова, което е вътре, и всичко ще ви бъде чисто.

42 Но, горко ви, фарисеи, защото давате десятък от джоджен, седефче и всякакъв зеленчук, а немарите за справедливостта и Божията любов. Това трябваше да правите, без онова да пренебрегвате.

43 Горко ви, фарисеи, защото обичате предното място в синагогите и поздрави по тържищата.

44 Горко ви, защото сте като гробове, които не личат и по които хората ходят, без да знаят, че ги сквернят.“

45

Тогава един от законоучителите Му рече: „Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.“

46 Но Той отвърна: „Горко и на вас, законоучителите, защото товарите хората с мъчни за носене бремена, а самите вие и с пръст не ги докосвате.

47 Горко ви, защото зидате гробници на пророците, които вашите прадеди избиха.

48 С това свидетелствате за делата на прадедите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.

49 Това предсказа и Божията премъдрост: „Ще им изпратя пророци и апостоли и едни от тях ще убият, а други ще прогонят.“

50 И от това поколение ще се търси вина за кръвта на всички пророци, пролята от сътворението на света —

51 от кръвта на Авел до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви: ще се търси вина от това поколение.

52 Горко ви, законоучители, защото обсебихте ключа към познанието: сами не влязохте и на влизащите попречихте.“

53

И когато Иисус си тръгна оттам, книжниците и фарисеите изпаднаха в ярост и взеха да Го предизвикват с много въпроси,

54 като Го дебнеха и гледаха да Го уловят в някоя дума, за да Го обвинят.

12

1

През това време, когато се събра многохилядно множество и взеха да се тъпчат един друг, Той заговори първо на учениците Си: „Пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие.

2

Няма нищо скрито, което да не се открие, нито има нещо тайно, което да не се узнае.

3 Затова, каквото сте казали на тъмно, то ще се чуе на светло; и каквото сте прошепнали на ухо в заключена стая, то ще бъде разгласено от покривите.

4

А на вас, Моите приятели, казвам: не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да сторят.

5 Ще ви кажа от кого да се боите: бойте се от Този, Който има власт не само да убие, но и да ви хвърли в ада. Да, казвам ви, от Него се бойте!

6 Не се ли продават пет врабчета за два асария? И нито едно от тях не е забравено от Бога.

7 А на вас дори и всички космите по главата са преброени. Затова не се бойте! Вие сте по-ценни от ято врабчета.

8

И тъй, казвам ви: всеки, който Мене признае пред хората, и Синът човешки ще признае него пред Божиите ангели.

9 А който се отрече от Мене пред хората, той ще бъде отречен пред Божиите ангели.

10

И на всеки, който каже дума против Сина човешки, ще му се прости. Но на онзи, който каже хула против Светия Дух, няма да се прости.

11

А когато ви отвеждат на съд в синагогите, пред началници и властници, не се безпокойте как или какво да отговорите или какво да кажете.

12 Защото Светият Дух ще ви научи в същия час какво трябва да кажете.“

13

Някой от народа Му рече: „Учителю, кажи на брат ми да раздели с мен наследството.“

14 А Той му отвърна: „Човече, че кой Ме е поставил да ви съдя или деля?“

15 И се обърна към всички: „Внимавайте и се пазете от всяка алчност! Защото животът на човека не се състои в това, да преумножава имотите си.“

16

Тогава им каза притча: „Нивата на един богат човек даде обилен плод.

17 И той си мислеше: „Какво да сторя? Няма къде да събера зърното си.“

18 И си каза: „Ето какво ще направя — ще съборя складовете си и ще съградя по-големи. Там ще събера всичките си храни и благата си.

19 И ще си река — ето сега ти имаш много блага, които ще стигнат за много години: почивай, яж, пий и се весели!“

20 Но Бог му рече: „Безумецо, нощес ще ти поискат душата, тогава на кого ще остане това, което си приготвил?“

21 Тъй става с онзи, който събира имане за себе си, а не богатее пред Бога.“

22

И рече отново на учениците Си: „Затова ви казвам: не се безпокойте за живота си, какво да ядете, ни за тялото си, какво да облечете.

23 Та нали животът е по-ценен от храната и тялото — от облеклото?

24 Погледнете враните, че нито сеят, нито жънат. Те нямат ни плевник, ни склад, но Бог ги храни. А колко по-ценни сте вие от птиците!

25 И кой от вас с усилията си може да прибави към ръста си един лакът?

26 Ако пък не можете да направите нещо толкова малко, защо се безпокоите за останалото?

27 Погледнете криновете как растат: не се трудят, нито предат; и все пак, казвам ви, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал тъй, както всеки един от тях.

28 И ако Бог тъй облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, то колко повече ще облече вас, маловерци!

29 Затова и вие не търсете какво да ядете или какво да пиете. Нека това не ви безпокои!

30 Защото езичниците по света търсят всичко това. А вашият Отец знае, че се нуждаете от тези неща.

31 Но вие търсете царството на Бога, а Той ще ви прибави всичко това.

32 Не се бой, малко стадо! Защото вашият Отец благоволи да ви даде царството Си.

33

Продайте си имотите и дайте милостиня. Пригответе си кесии, които да не овехтяват, съкровище на небесата, което да не се изчерпва, където крадец не приближава и което молец не поврежда.

34 Защото, където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.

35

Бъдете винаги готови, с препасана дреха и запалено светило,

36 като слуги, които очакват господаря си кога ще се върне от сватба, за да му отворят веднага, щом дойде и почука.

37 Блажени са онези слуги, чийто господар ги намери будни, когато си дойде. Истината ви казвам: той ще се препаше, ще ги сложи да седнат и ще пристъпи да им служи.

38 И ако дойде на втора стража или на трета стража и ги намери будни, блажени са тези слуги.

39 Знайте и това, че ако стопанинът на къщата знаеше в кой час ще дойде крадецът, той щеше да стои буден и нямаше да го остави да ограби къщата му.

40 Затова бъдете и вие готови, понеже Синът човешки ще дойде в час, когато не очаквате.“

41

Петър Го попита: „Господи, за нас ли казваш тази притча или за всички?“

42 А Господ рече: „Кой наистина е верният и благоразумен слуга, когото господарят би поставил над другите си слуги, за да им раздава навреме храна?

43 Блажен е този слуга, чийто господар, когато дойде, го намери, че постъпва така.

44 Истината ви казвам: той ще го постави над целия си имот.

45 Ако пък този слуга рече в сърцето си: „Господарят ми ще се забави да се върне“, и започне да бие слуги и слугини, да яде и пие и да се напива —

46 господарят на този слуга ще дойде в ден, в който той не очаква, и в час, който той не знае, ще го отдели и ще му наложи наказание като на неверните.

47

Онзи слуга, който е знаел волята на господаря си, но не се е подготвил или не е постъпил според волята му, ще бъде бит много.

48 Който пък не е знаел и е направил нещо, достойно за наказание, ще бъде бит малко. От всеки, на когото е дадено много, много и ще се иска. И на когото е поверено много, от него повече ще се изисква.

49

Огън дойдох да донеса на земята; и как искам да беше вече пламнал.

50 С кръщение трябва да се кръстя; и как бих искал вече да съм го изпитал!

51 Мислите, че дойдох да донеса мир на земята ли? Не мир, казвам ви, а раздяла.

52 Защото отсега петима в една къща ще бъдат разделени, трима против двама и двама против трима.

53 Баща ще бъде против син и син против баща, майка против дъщеря и дъщеря против майка, свекърва против снаха и снаха против свекърва.“

54

Тогава се обърна и към народа: „Когато видите облак да се задава от запад, веднага казвате: „Дъжд идва.“ И вали.

55 А когато задуха южен вятър, казвате: „Жега ще бъде.“ Така и става.

56 Лицемери, вида на небето и земята умеете да разпознавате, но как тогава днешното време не можете да проумеете?

57

И защо вие сами не решавате как трябва да постъпвате?

58 Когато отиваш с противника си в съда, постарай се по пътя да се помириш с него. Иначе ще те откара при съдията, съдията ще те предаде на тъмничаря, а тъмничарят ще те хвърли в тъмница.

59 Казвам ти: няма да излезеш оттам, докато не платиш и последната стотинка.“

13

1

В това време дойдоха някои хора и Му разказаха за галилейците, които Пилат убил, докато извършвали жертвоприношение. Тяхната кръв се смесила с кръвта на жертвите.

2 Иисус им отговори: „Мислите ли, че тези галилейци пострадаха така, защото бяха по-грешни от всички други в Галилея?

3 Не, казвам ви; но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.

4 Или мислите, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги изби, бяха по-виновни от всички живеещи в Йерусалим?

5 Не, казвам ви, но ако не се покаете, всички тъй ще загинете.“

6

Тогава им каза тази притча: „Един човек имаше в лозето си посадена смокиня. Но когато дойде да бере плод от нея, не намери.

7 И рече на лозаря: „Ето три години идвам, очаквайки плод от тази смокиня, и не намирам. Отсечи я! Защо само да изтощава земята?“

8 Но той му отговори: „Господарю, остави я и тази година, за да я окопая и наторя.

9 И ако даде плод, добре, ако ли не, на следната година ще я отсечеш“.“

10

Една събота Иисус поучаваше в една синагога.

11 Там беше и една жена, която страдаше осемнадесет години от дух, пораждащ немощ. Тя бе прегърбена и никак не можеше да се изправи.

12 Като я видя, Иисус я повика и ѝ рече: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“

13 И като положи ръцете Си върху нея, тя веднага се изправи и славеше Бога.

14 Тогава началникът на синагогата, негодувайки, че Иисус я изцели в събота, рече на народа: „Шест дни има, през които трябва да се работи; в тях идвайте и се лекувайте, а не в съботен ден!“

15 Господ му отговори: „Лицемери, нима всеки от вас не отвързва вола или магарето си от яслите в събота и не го води да го пои?

16 А тази жена, потомка на Авраам, която Сатана е сковал вече осемнадесет години, не трябваше ли да се освободи от оковите си в съботен ден?“

17 И докато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам. А целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

18

Иисус каза още: „На какво е подобно Божието царство и на какво да го оприлича?

19 Прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося в градината си. То израсна и стана голямо дърво, тъй че птиците си виеха гнезда в клоните му.“

20

И отново попита: „На какво да оприлича Божието царство?

21 Прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“

22

Иисус продължи пътя си към Йерусалим, като минаваше през градове и села и поучаваше.

23

Някой си Му рече: „Господи, малцина ли са тези, които се спасяват?“ Той им отговори:

24 „Стремете се да влезете през тясната врата. Защото, казвам ви, мнозина ще поискат да влязат и няма да могат.

25 Когато стопанинът на къщата стане и затвори вратата, а вие, останали навън, започнете да хлопате на вратата и да викате „Господи, Господи, отвори ни!“, и когато Той ви отвори и рече „Не ви зная откъде сте“,

26 тогава ще започнете да казвате: „Ядохме и пихме заедно с Тебе и по нашите улици Ти поучаваше“.

27 А Той ще рече: „Не зная откъде сте. Махнете се от Мене всички, които вършите неправда!“

28 Там ще има плач и скърцане със зъби, когато видите Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в Божието царство, а себе си изгонени навън.

29 И ще дойдат хора от изток и запад, от север и юг и ще насядат на трапеза в Божието царство.

30 И ето има последни, които ще бъдат първи, и има първи, които ще бъдат последни.“

31

В същия ден дойдоха някои фарисеи и Му казаха: „Махни се оттук и си върви, защото Ирод иска да те убие.“

32 Иисус им отговори: „Идете, кажете на тази лисица, че днес и утре изгонвам бесове и изцелявам болни, и на третия ден ще свърша.

33 Но днес, утре и вдругиден Аз трябва да вървя, защото не бива пророк да загине извън Йерусалим.

34

Йерусалиме, Йерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни умъртвяваш изпратените при теб от Бога! Колко пъти съм искал да събера децата ти, както кокошка събира пилците под крилете си, а вие не пожелахте.

35 Ето вашият дом ви се оставя пуст. Защото, казвам ви: няма да Ме видите, докато не кажете: „Благословен е Идващият в името на Господа“!“

14

1

Един съботен ден Той дойде в къщата на един от видните фарисеи да яде хляб, а те внимателно Го наблюдаваха.

2

И ето пред Него застана един човек, страдащ от воднянка.

3 Иисус се обърна към законоучителите и фарисеите и попита: „Позволено ли е да се лекува в събота?“

4 Но те мълчаха. И Той, като хвана болния, изцели го и го отпрати.

5 След това им рече: „Кой от вас, ако негов осел или вол падне в кладенец, няма да го извади и в съботен ден?“

6 И те не можаха да Му отговорят на това.

7

Като гледаше как поканените избираха почетните места на трапезата, Той им каза притча:

8 „Когато някой те покани на сватба, не сядай на предно място, да не би той да е поканил някой по-почетен от тебе.

9 Защото ще дойде онзи, който е поканил и тебе, и него, и ще ти рече: „Отстъпи на този това място!“ И тогава ще отидеш засрамен да заемеш последното място.

10 Затова, когато бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та като дойде този, който те е поканил, да ти каже: „Приятелю, премести се на по-добро място!“ — тогава ти ще бъдеш на почит сред сътрапезниците си.

11 Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде възвисен.“

12

А на онзи, който Го бе поканил, рече: „Когато даваш обяд или вечеря, не кани приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те някога да те поканят и да получиш отплата.

13 Но когато даваш гощавка, кани бедни, сакати, куци, слепи.

14 И ще бъдеш блажен, че те не могат да ти се отплатят; защото ти ще получиш отплата, когато възкръснат праведните.“

15

Като чу това, един от насядалите с Него на трапезата Му каза: „Блажен е, който ще яде хляб в Божието царство!“

16

А Иисус му отвърна: „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина.

17 И в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: „Елате, понеже всичко е вече готово.“

18 И всички започнаха да се извиняват, като че ли се бяха наговорили. Първият му рече: „Купих си нива и ще трябва да отида да я видя. Моля те, извини ме!“

19 Другият рече: „Купих си пет впряга волове и отивам да ги изпробвам. Моля те, извини ме!“

20 Третият рече: „Ожених се и затова не мога да дойда.“

21 Като се върна, слугата извести това на господаря си. Тогава стопанинът се разсърди и каза на слугата си: „Излез бързо по площадите и улиците на града и доведи тук бедните, сакатите, слепите и куците.“

22 Слугата се върна и рече: „Господарю, сторено е, каквото заповяда, и още място има.“

23 Тогава господарят рече на слугата си: „Иди по пътища и при плетища и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.

24 Защото, казвам ви: никой от онези, които бях поканил, няма да вкуси от вечерята ми “.“

25

С Него тръгна множество народ. Иисус се обърна и му рече:

26 „Ако някой идва при Мене и не се откъсне от баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и от живота си, той не може да бъде Мой ученик.

27 Който не носи кръста си, а върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

28

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, няма да седне първо да пресметне разноските, дали ще му стигнат средствата, за да я доизкара?

29 Иначе, ако положи основите и не я довърши, всички, които гледат, ще започнат да му се присмиват

30 и да казват: „Този човек захвана да строи, а не можа да доизкара“.

31 Или кой цар ще тръгне да воюва срещу друг цар, без да седне първо да се посъветва дали може с десет хиляди да противостои на онзи, който идва срещу него с двадесет хиляди?

32 Ако не може, той ще изпрати пратеници, за да моли за мир, докато онзи е още далеч.

33 И тъй, всеки от вас, който не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.

34

Солта е добро нещо. Но ако солта се обезсоли, с какво ще се направи солена?

35 Нито за земя, нито за тор е годна — изхвърлят я навън. Който има уши да слуша, нека слуша!“

15

1

Всички митари и грешници идваха при Него да Го слушат.

2 А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: „Той приема грешници и яде с тях.“

3

Но Иисус им каза тази притча:

4 „Кой от вас, имайки сто овце, като изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не тръгва след загубената, докато я намери?

5 А като я намери, вдига я радостен на раменете си

6 и като си дойде у дома, свиква приятели и съседи и им казва: „Радвайте се с мене, защото си намерих загубената овца.“

7 Казвам ви, че тъй и на небесата ще има повече радост за един каещ се грешник, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.

8

Или коя жена, имайки десет драхми, ако изгуби една, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?

9 А като я намери, свиква приятелки и съседки и казва: „Радвайте се с мене, защото намерих изгубената драхма.“

10 Такава е радостта, казвам ви, и сред Божиите ангели за един каещ се грешник.“

11

И каза още: „Един човек имаше двама синове.

12 По-младият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.“ И бащата им раздели имота си.

13 След няколко дена по-младият син, като обърна всичко в пари, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно.

14 А след като разпиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в нужда.

15 Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните хора, а онзи го изпрати по земите си да пасе свине.

16 И той бе доволен да напълни корема си с рожкови, с които се хранеха свинете, но никой не му даваше.

17 Като дойде на себе си, рече: „Колко наемни работници при баща ми имат хляб в изобилие, пък аз от глад умирам.

18 Ще стана, ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе

19 и не съм достоен да се нарека твой син. Остави ме като един от наемниците си“.“

20 И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна.

21 А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“

22 Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете.

23 Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим.

24 Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят.

25

А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри.

26 И повика един от слугите и попита какво се е случило.

27 Онзи му рече: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го е дочакал да се върне жив и здрав.“

28 А той се разсърди и не искаше да влезе. Баща му излезе да го кани,

29 но той отговори на баща си с думите: „Ето аз толкова години ти работя и никога не престъпих твоя заповед, а на мен дори и козле не си дал веднъж, за да се повеселя с приятелите си.

30 А като дойде този ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него закла угоеното теле.“

31 Баща му рече: „Сине, ти си винаги с мене и всичко мое е твое,

32 а трябваше да се развеселим и зарадваме, защото този ти брат беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“.“

16

1

Иисус се обърна и към учениците Си, като каза: „Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му.

2 Той го повика и му рече: „Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.“

3 Тогава управителят си рече: „Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се.

4 Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител“.

5 И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“

6 Той отговори: „Сто мери масло.“ И му рече: „Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.“

7 После каза на друг: „А ти колко дължиш?“ Той отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи си разписката и напиши: осемдесет.“

8 И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината.

9 Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища.

10

Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.

11 И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското?

12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас?

13

Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“

14

Фарисеите слушаха всичко това и понеже бяха сребролюбци, Му се присмиваха.

15 А Той им рече: „Вие се представяте за праведни пред хората, но Бог знае вашите сърца. Защото, което е на почит сред хората, то е мерзост пред Бога.

16

Законът и пророците бяха до Йоан. Оттогава се благовести Божието царство и всеки бърза да влезе в него.

17 Но по-лесно е небе и земя да преминат, отколкото една чертица от Закона да пропадне.

18

Всеки, който напуска жена си и се жени за друга, прелюбодейства. И всеки, който се жени за напусната от мъжа ѝ, прелюбодейства.

19

Имаше един богат човек, който ходеше облечен в дрехи от пурпур и скъп лен и всеки ден се наслаждаваше на богата трапеза.

20 Имаше и един сиромах на име Лазар, който лежеше покрит със струпеи пред вратата му

21 и беше доволен да утоли глада си с трохите, които падаха от трапезата на богаташа. Дори и кучета идваха и ближеха струпеите му.

22 Случи се тъй, че сиромахът умря и ангелите го занесоха при Авраам. Умря и богаташът и го прибраха.

23 И в ада, като беше в мъки, той вдигна очи и видя отдалеч Авраам и до него Лазар.

24 Тогава извика: „Отче Аврааме, имай милост към мене и прати Лазар да намокри върха на пръста си във вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в този пламък.“

25 Но Авраам рече: „Синко, спомни си, че ти получи благата си, докато беше жив, а Лазар — злините. Сега пък той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26 И освен това между нас и вас зее голяма пропаст, за да не могат тези, които искат, да преминат оттук при вас, нито пък оттам при нас“.

27 А той рече: „Моля ти се тогава, отче, изпрати го в бащината ми къща.

28 Понеже имам петима братя, нека ги предупреди, та да не дойдат и те в това място на мъката.“

29 Авраам му отговори: „Имат Мойсей и пророците; нека ги слушат.“

30 А той рече: „Не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят.“

31 Тогава Авраам му рече: „Ако не слушат Мойсей и пророците, то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят“.“

17

1

Иисус рече на учениците Си: „Не е възможно да не дойдат изкушения, но горко на онзи, чрез когото идват.

2 За него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да съблазни един от тези, малките.

3 Бъдете внимателни към себе си!

Ако съгреши брат ти, укори го, и ако се покае, прости му.

4 И ако седем пъти на ден съгреши против тебе и седем пъти се обърне към тебе и каже: „Разкайвам се“ — прости му!“

5

Тогава апостолите рекоха на Господ: „Укрепи у нас вярата!“

6 А Господ отвърна: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница: „Изтръгни се и се посади в морето“, и тя би ви послушала.

7

Кой от вас, когато се завърне от полето негов слуга — орач или овчар, ще му рече веднага: „Върви, седни на трапезата“?

8 Няма ли да му рече: „Приготви да вечерям, препаши се и ми шетай, докато ям и пия, а после ти ще ядеш и пиеш“?

9 Нима ще благодари на слугата си, че е изпълнил заповедта? Не мисля.

10 Тъй и вие, когато изпълните всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме негодни слуги; извършихме това, което бяхме длъжни да извършим“.“

11

На път за Йерусалим Иисус минаваше между Самария и Галилея.

12

Когато влизаше в едно село, срещнаха Го десет прокажени. Те се спряха отдалеч

13 и с висок глас извикаха: „Иисусе, Учителю, смили се над нас!“

14 Той ги видя и им рече: „Идете, покажете се на свещениците!“ И докато отиваха, те се очистиха от проказата.

15 Един от тях, като видя, че е изцелен, върна се, прославяйки Бога с висок глас,

16 и падна по лице пред нозете Му, като Му благодареше. А той беше самарянин.

17 Тогава Иисус рече: „Нали десетимата се очистиха? А къде са останалите деветима?

18 Как не се намериха и други да се върнат, за да въздадат слава на Бога, освен този другородец.“

19 И му рече: „Стани, иди си! Твоята вяра те спаси.“

20

Попитан от фарисеите кога ще дойде Божието царство, Иисус им отговори: „Божието царство няма да дойде така, че да бъде забелязано по външни знаци,

21 нито ще рекат: „Ето тук е, или пък там.“ Защото, ето Божието царство е вътре у вас .“

22 Тогава каза на учениците Си: „Ще дойде време, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Сина човешки, но няма да видите.

23 И ще ви кажат: „Ето тук е или там е!“ Но вие не ходете след тях и не Го търсете!

24 Защото, както светкавицата блясва от единия до другия край на небето, тъй ще бъде и Синът човешки в Своя ден.

25 Но преди това Той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение.

26 И както беше в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Сина човешки:

27 ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до онзи ден, в който Ной влезе в ковчега. Тогава дойде потопът и погуби всички.

28 Или както беше в дните на Лот: ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, садяха и строяха.

29 Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето заваля огън и жупел и погуби всички.

30 Тъй ще бъде и в деня, когато се яви Синът човешки.

31 В този ден ако някой бъде на покрива, а нещата му — в къщи, да не слиза да ги взима! Ако пък някой е на полето, да не се обръща назад!

32 Спомняйте си за жената на Лот!

33 Който поиска да спаси живота си, ще го погуби; а който го погуби, ще го спаси.

34 Казвам ви: в онази нощ двама ще бъдат в една постеля — единия ще вземат, а другия ще оставят.

35 Две жени ще мелят заедно: едната ще вземат, а другата ще оставят.

36 Двама ще бъдат на нива: единия ще вземат, а другия ще оставят .“

37 Те го попитаха: „Къде ще е това, Господи?“ А Той им рече: „Където бъде трупът, там ще се съберат и орлите.“

18

1

Иисус им показа с притча, че трябва винаги да се молят и да не падат духом,

2 като рече: „В един град имаше съдия, който нито от Бога се боеше, нито от човек се срамуваше.

3 В същия град имаше една вдовица. Тя все идваше при него и казваше: „Защити ме от моя противник!“

4 Той дълго време не искаше, но после си рече: „Макар и от Бога да не се боя, и от човек да не се срамувам,

5 понеже тази вдовица ми досажда, ще я защитя. Иначе постоянно ще идва да ме безпокои“.“

6 Тогава Господ рече: „Чуйте какво казва този неправеден съдия!

7 А нима Бог ще се забави да защити избраниците Си, които викат към Него денем и нощем?

8 Казвам ви, ще ги защити много скоро! Но когато дойде Синът човешки, ще намери ли вяра на земята?“

9

На онези пък, които бяха уверени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:

10 „Двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другият митар.

11 Фарисеят застана и се молеше така в себе си: „Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора — грабители, неправедници, прелюбодейци, или като този митар,

12 постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобивам.“

13 А митарят стоеше назад. Той не смееше дори да повдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“

14 Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи. Защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъди въздигнат.“

15

Донасяха при Него и деца, за да положи ръка върху тях. Но учениците, като видяха това, ги възпираха.

16 Тогава Иисус повика децата и рече: „Оставете децата да идват при Мене и не им пречете. Защото на такива е Божието царство.

17 Истината ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, няма да влезе в него.“

18

Някакъв началник Го попита: „Учителю благ, какво да извърша, за да наследя вечен живот?“

19 Иисус му рече: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ освен един Бог.

20 Знаеш заповедите: не прелюбодействай, не убивай, не кради, не свидетелствай лъжливо, почитай баща си и майка си.“

21 А той отговори: „Всичко това съм спазвал от младини.“

22 Като чу това, Иисус му каза: „Още едно не ти достига. Всичко, което имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. Тогава ела и върви след Мене.“

23 А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат.

24

Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: „Колко мъчно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!

25 Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“

26 Като чуха това, рекоха: „А кой може да се спаси?“

27 Иисус отговори: „Невъзможното за хората е възможно за Бога.“

28

Тогава Петър каза: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“

29 А Той им рече: „Истината ви казвам: няма никой, който е оставил къща, родители, братя, сестри, жена или деца заради Божието царство

30 и да не получи много повече в днешно време, а в идващия век — вечен живот.“

31

И като повика при Себе Си дванадесетте ученици, Иисус им рече: „Ето отиваме в Йерусалим и ще се изпълни всичко, писано чрез пророците за Сина човешки.

32 Защото ще Го предадат на езичниците, ще Го поругаят, ще Го оскърбят и оплюят,

33 ще Го бичуват и убият. И на третия ден ще възкръсне.“

34 Но от това те нищо не разбраха. Тези думи бяха неясни за тях и те не знаеха за какво им говори.

35

Когато Иисус се приближаваше към Йерихон, един слепец седеше край пътя и просеше.

36 И като чу да минава край него народ, той попита какво е това.

37 Казаха му, че Иисус от Назарет минава.

38 Тогава той извика: „Иисусе, Сине Давидов, смили се над мене!“

39 Тези, които вървяха напред, го смъмриха да мълчи, но той още по-силно завика: „Сине Давидов, смили се над мене!“

40 Иисус се спря и заповяда да го доведат при Него. А когато онзи се приближи до Него, го попита:

41 „Какво искаш да сторя за тебе?“ Той отвърна: „Господи, да прогледна.“

42 Иисус му рече: „Прогледни! Твоята вяра те спаси.“

43 И той веднага прогледна и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, отдаде възхвала на Бога.

19

1

След това Иисус влезе в Йерихон и тръгна през града.

2 И ето един човек на име Закхей, който беше началник на митарите и богат,

3 искаше да види кой е Иисус, но не можеше от народа, защото беше нисък на ръст.

4 Затова се затича напред, качи се на една смокиня, за да Го види, тъй като Той щеше да мине оттам.

5 Когато Иисус дойде до това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти.“

6 И той бързо слезе и Го прие с радост.

7 Всички, като видяха това, зароптаха и казваха: „Отби се при грешен човек.“

8 А Закхей пристъпи и рече на Господ: „Ето половината от имота си, Господи, давам на сиромаси; ако пък от някого съм взел нещо чрез измама, ще го върна четворно.“

9 Тогава Иисус рече за него: „Днес домът на този човек получи спасение, защото и той е син на Авраам.

10 Синът човешки дойде да потърси и спаси погиналото.“

11

И докато те слушаха думите Му, Иисус продължи с една притча, тъй като беше близо до Йерусалим и те мислеха, че сега ще се открие Божието царство.

12 Той каза: „Един благороден човек се отправи за далечна страна, за да получи царска власт и да се върне.

13 И като повика десетима свои слуги, даде им десет мини и им рече: „Вложете ги в нещо, докато се върна.“

14 Но съгражданите му го мразеха и изпратиха след него пратеници, които да известят: „Не искаме той да царува над нас.“

15 Когато той се завърна с царска власт, каза да повикат онези слуги, на които бе дал парите, за да узнае кой какво е припечелил.

16 Дойде първият и рече: „Господарю, твоята мина припечели десет мини.“

17 Той му рече: „Хубаво си направил, ти си добър слуга! Понеже беше верен в толкова малко, бъди властник над десет града.“

18 Дойде вторият и каза: „Господарю, твоята мина принесе пет мини.“

19 Рече и на него: „И ти бъди над пет града.“

20 Дойде и друг и каза: „Господарю, ето твоята мина, която пазех в кърпа.

21 Боях се от тебе, защото си жесток човек: взимаш, което не си оставял, и жънеш, което не си посял.“

22 Господарят му рече: „С твоите уста ще те съдя, лукави рабе! Ти знаеше, че съм жесток човек, взимам, което не съм оставял, и жъна, което не съм посял.

23 Тогава защо не даде парите ми на лихварите, та когато аз дойда, да ги получа с лихва?“

24 И рече на присъстващите: „Вземете от него мината и я дайте на онзи, който има десет мини.“

25 Те му рекоха: „Господарю, той има десет мини!“

26 Но той отвърна: „Казвам ви, на всеки, който има, ще се даде, а от онзи, който няма, ще се отнеме и това, което има.

27 А онези мои врагове, които не поискаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мене“.“

28

Като каза това, Иисус тръгна нататък по пътя за Йерусалим.

29

А когато наближи до Витфагия и Витания при планината, наричана Елеон, изпрати двама от учениците Си,

30 като им каза: „Идете в отсрещното село. Като влезете в него, ще намерите едно вързано осле, което никой човек още не е възсядал; отвържете го и го доведете.

31 И ако някой ви попита защо го отвързвате, кажете му тъй: „То е нужно на Господа“.“

32 Изпратените отидоха и намериха всичко така, както им бе рекъл.

33 А когато отвързваха ослето, стопаните му им рекоха: „Защо отвързвате ослето?“

34 Те отговориха: „То е нужно на Господа.“

35 Тогава го доведоха при Иисус, намятаха дрехите си върху ослето и помогнаха на Иисус да се качи на него.

36 И докато Той минаваше, постилаха дрехите си по пътя.

37 А когато беше вече близо и преваляше Елеонската планина, цялото множество ученици радостно започнаха с висок глас да славят Бога за всички чудеса, които бяха видели,

38 и казваха:

„Благословен е Царят, Идващият в името на Господа! Мир на небето и слава във висините!“

39

Някои от фарисеите сред народа Му рекоха: „Учителю, възпри учениците Си!“

40 Но Той отвърна: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат.“

41

А когато наближи и видя града, заплака за него

42 и рече: „Да беше и ти узнал поне в този ден какво ти носи мир! Но сега това е скрито от очите ти.

43 Защото ще настанат за тебе дни, когато враговете ти ще те заградят с окопи, ще те обкръжат и отвсякъде ще те притиснат.

44 И ще съсипят тебе, и децата ти ще избият, и няма да оставят в тебе камък върху камък, защото ти не узна времето, когато Бог те посети.“

45

И като влезе в храма, започна да гони онези, които продаваха и купуваха в него.

46 Тогава им рече: „Писано е: „Домът Ми е дом за молитва“, а вие го превърнахте в разбойнически вертеп.“

47

И поучаваше всеки ден в храма. А първосвещениците, книжниците и народните стареи търсеха как да Го погубят.

48 Но не знаеха какво да сторят, защото целият народ се бе струпал около Него да Го слуша.

20

1

Един ден, когато Иисус поучаваше народа в храма и благовестеше, първосвещениците, книжниците и народните стареи застанаха около Него

2 и попитаха: „Кажи ни, с каква власт вършиш това? Кой Ти е дал тази власт?“

3 Той им отговори с думите: „Ще ви питам и Аз нещо. Кажете Ми:

4 Йоановото кръщение от небето ли беше или от хората?“

5 А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“

6 Ако пък речем: „от хората“, целият народ ще ни избие с камъни, защото са убедени, че Йоан бе пророк.“

7 И отговориха: „Не знаем откъде беше.“

8 Иисус им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“

9

И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време.

10 А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце.

11 Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце.

12 Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха.

13 Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“

14 Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“

15 И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето?

16 Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“

А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“

17 Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.

18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“

19

Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа.

20

Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя.

21 И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път.

22 Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“

23 Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате ?

24 Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“

25 Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“

26 И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха.

27

Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха:

28 „Учителю, Мойсей ни е написал: „Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“

29 И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен.

30 Вторият взе тази жена; и той умря бездетен.

31 Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца.

32 След всички умря и жената.

33 И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“

34

А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват.

35 Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват.

36 Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове.

37 А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков.

38 Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“

39

На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“

40 И не смееха вече да Го питат за нищо.

41

А Иисус се обърна към тях с думите: „Как тъй говорят, че Христос е Давидов син?

42 Нали сам Давид казва в книгата на псалмите: „Господ рече на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,

43 докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“

44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той Му е син?“

45

И докато целият народ слушаше, Иисус каза на учениците Си:

46 „Пазете се от книжниците, на които им харесва да ходят пременени, обичат поздрави по улиците, предни места в синагогите и почетни места по гощавките,

47 които изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят. Те ще получат по-тежка присъда!“

21

1

Иисус вдигна очи и видя как богатите пускаха своите дарения в кутиите.

2 Видя също и една бедна вдовица, която пускаше там две лепти,

3 и рече: „Истината ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички;

4 защото всички тези пуснаха дарения за Бога от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше за преживяване.“

5

А когато някои говореха за храма, че е украсен с отбрани камъни и дарения, Той каза:

6 „Ще дойдат дни, когато от това, което виждате тук, няма да остане камък върху камък, който да не бъде сринат.“

7

Тогава Го попитаха: „Учителю, а кога ще бъде това и какво ще е знамението, когато то ще стане?“

8 Иисус отговори: „Пазете се да не ви измамят! Защото мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: „Аз съм Христос“ — и че времето настъпи. Но вие не ги следвайте!

9 А когато чуете за войни и смутове, не се страхувайте, защото първо това трябва да стане. Но краят няма да дойде веднага.“

10

След това им рече: „Ще въстане народ против народ и царство против царство.

11 На места ще настанат големи трусове, глад и мор, ще има ужаси и големи знамения от небето.

12

Но преди всичко това ще ви залавят и преследват, ще ви предават на съд в синагоги и в тъмници и ще ви отвеждат при царе и управници заради Моето име.

13 А това ще бъде вашето свидетелство за Мене.

14 И тъй, не мислете предварително какво ще отговаряте,

15 защото Аз ще ви дам тъй мъдро да отговорите, че никой от вашите противници няма да може да противостои и да възрази.

16 Ще бъдете предадени тъй също от родители и братя, от роднини и приятели, а някои от вас ще умъртвят.

17 И ще бъдете мразени от всички заради Моето име.

18 Но и косъм от главата ви няма да падне.

19 С търпението си ще придобиете истински живот.

20

А когато видите Йерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустението му.

21 Тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините; а които са в околностите, да не влизат в него.

22 Защото това са дните на наказанието, за да се изпълни всичко от Писанието.

23 Но горко на бременните и на кърмачките през онези дни; защото голяма неволя ще бъде на земята и Божий гняв върху този народ.

24 И ще паднат под острието на меча, и в плен ще бъдат отведени сред всички народи. А Йерусалим ще бъде тъпкан от езичници, докато дойде краят на определените за езичниците времена.

25

И ще има знамения по слънцето, месечината и звездите, а по земята тревога сред народите, смутени от шума на вълните в морето.

26 Хората ще примират от страх в очакване на онова, което ще връхлети върху вселената, защото и небесните сили ще се разклатят.

27 И тогава ще видят Сина човешки да идва на облаци със сила и с голяма слава.

28 А когато това започне да се сбъдва, изправете се тогава и повдигнете главите си, защото се приближава избавлението ви.“

29

След това Иисус им каза притча: „Погледнете смокинята и всички дървета.

30 Когато вече се разлистват, вие виждате и сами знаете, че вече лятото е близо.

31 Тъй и вие, когато видите това да се сбъдва, знайте, че е близо Божието царство!

32 Истината ви казвам: този род няма да премине, докато всичко това не се сбъдне.

33 Небе и земя ще преминат, но думите Ми няма да преминат.

34

Затова внимавайте със себе си да не се обременявате с преяждане, пиянство и житейски грижи, за да не ви застигне онзи ден внезапно.

35 Защото той ще падне като примка върху всички, живеещи по цялата земя.

36 И тъй, бъдете будни по всяко време и се молете, за да можете да избегнете всичко онова, което ще се случи, и да се изправите пред Сина човешки.“

37

Денем Иисус поучаваше в храма, а нощите, като излизаше, прекарваше на планината, наречена Елеонска.

38 И целият народ се събираше отрано при Него в храма, за да Го слуша.

22

1

Наближаваше празникът Безквасници, наречен Пасха.

2 А първосвещениците и книжниците търсеха как да погубят Иисус, защото се бояха от народа.

3

Тогава Сатаната влезе в Юда, наричан Искариот, който се числеше към дванадесетте ученици.

4 И той отиде и се наговори с първосвещениците и водачите на стражата как да им Го предаде.

5 Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари.

6 Той им обеща и търсеше сгодно време да им Го предаде, но незабелязано от народа.

7

И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне.

8 Тогава Иисус изпрати Петър и Йоан, като им рече: „Идете и пригответе пасхалната вечеря, която трябва да ядем.“

9 Те Го попитаха: „Къде искаш да я приготвим?“

10 Той им отговори: „Ето щом влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода. Идете след него в къщата, където влезе,

11 и кажете на стопанина на къщата: „Учителят те пита: къде е стаята, в която ще ям пасхалната вечеря с учениците Си?“

12 И той ще ви покаже голяма горна стая, постлана; там пригответе.“

13 Те отидоха и намериха всичко, както им бе казал, и приготвиха пасхалната вечеря.

14

Когато настана часът, Иисус седна на трапезата заедно с дванадесетте апостоли;

15 и им рече: „От сърце пожелах да ям с вас тази пасхална вечеря, преди да пострадам.

16 Защото казвам ви, няма вече да я ям, докато тя не се извърши в Божието царство.“

17 И като взе чашата, благодари и рече: „Вземете я и разделете помежду си;

18 защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“

19 И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“

20 Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.

21

Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

22 И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“

23 Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.

24

А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям.

25 Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели.

26 Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува.

27 Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.

28

Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.

29 И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас —

30 да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“

31

И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница.

32 Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“

33 Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“

34 Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“

35

А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“

36 Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож.

37 Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ — трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“

38 Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“

39

И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му.

40 Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“

41 И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите:

42 „Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“

43 И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше.

44 Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.

45 Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга.

46 И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“

47

Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“

48 А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“

49 Като видяха какво ще стане, тези, които бяха с Него, Му рекоха: „Господи, да ударим ли с нож?“

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.

51 Но Иисус отвърна: „Стойте! Спрете!“ И като се допря до ухото му, го изцели.

52

А на първосвещениците, на водачите на храмовата стража и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: „Като срещу разбойник сте излезли с ножове и тояги, за да Ме хванете!

53 Всеки ден бях с вас в храма и не вдигнахте ръка срещу Мене. Но сега е вашият час и властта на мрака.“

54

Като Го хванаха, поведоха Го и Го въвлякоха в дома на първосвещеника. А Петър ги следваше отдалеч.

55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха около него, и Петър седна между тях.

56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: „И този беше с Него.“

57 Но той се отрече от Него и каза: „Жено, не Го познавам.“

58 След малко друг един, като го видя, рече: „И ти си от тях.“ Но Петър отвърна: „Човече, не съм.“

59 А като измина около час, друг някой взе да твърди: „Наистина, и този беше с Него, защото е галилеец.“

60 Петър отвърна: „Човече, не зная какво говориш.“ И веднага, докато той още говореше, пропя петел.

61 Тогава Господ се обърна и погледна към Петър. И Петър си спомни думите, казани му от Господ: „Преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене.“

62 И като излезе вън, горчиво заплака.

63

А мъжете, които държаха Иисус, взеха да Го ругаят и да Го бият.

64 И като закриха лицето Му, удряха Го и питаха: „Отгатни, кой Те удари?“

65 И много други хули говореха против Него.

66

А когато се съмна, народните стареи, първосвещениците и книжниците се събраха и Го въведоха в техния синедрион

67 с думите: „Ако Ти си Христос, кажи ни!“ Той им отговори: „Ако ви кажа, няма да повярвате.

68 Ако пък ви попитам, няма да отговорите, нито ще Ме пуснете.

69 Но отсега Синът човешки ще седне отдясно на Божията сила.“

70 Тогава всички рекоха: „И тъй, Ти ли си Синът Божий?“ Той им отговори: „Вие казвате — Аз съм.“

71 А те рекоха: „Какво свидетелство ни трябва още? Ние сами го чухме от устата Му.“

23

1

Тогава цялото множество хора се вдигна и поведоха Иисус при Пилат.

2 И започнаха да Го обвиняват с думите: „Намерихме, че Този развращава народа ни и забранява да се плаща данък на кесаря, като казва за Себе Си, че бил Царят Христос.“

3 А Пилат Го попита: „Ти ли си Царят на юдеите?“ Иисус му отговори: „Ти сам го казваш.“

4 Тогава Пилат се обърна към първосвещениците и народа: „Аз не намирам никаква вина у Този Човек.“

5 Но те продължаваха да настояват и казваха, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Юдея, започвайки от Галилея, та дотук.

6

Пилат, като чу това, попита дали Човекът е галилеец.

7 И като разбра, че е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирод, който по това време също беше в Йерусалим.

8

А Ирод, като видя Иисус, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да го види. Той беше слушал за Него и се надяваше да види някое чудо, което Той ще извърши.

9 Той Му задаваше много въпроси, но Иисус нищо не му отговаряше.

10 Присъстваха и първосвещениците и книжниците, които яростно Го обвиняваха.

11 А Ирод, след като Го унизи и подигра заедно с войниците си, облече Го във великолепна дреха и Го отпрати отново при Пилат.

12 И в този ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже преди бяха враждебни един към друг.

13

А Пилат, като повика първо-свещениците, началниците и народа,

14 им каза: „Доведохте ми Този Човек, понеже развращавал народа. И ето аз Го разпитах пред вас и не намерих у Този Човек никаква вина за онова, в което Го обвинявате.

15 А и Ирод не намери, защото Го изпратих и при него. Явно Той не е извършил нищо, което заслужава смърт.

16 Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“

17 А по обичай трябваше да им пуска за празника един затворник.

18

Но целият народ закрещя: „Този Го махни, а ни пусни Варава!“

19 А Варава беше хвърлен в тъмница заради бунт, станал в града, и убийство.

20 Пилат отново заговори, понеже желаеше да пусне Иисус.

21 Но те крещяха: „Разпъни Го! Разпъни!“

22 Тогава за трети път им рече: „Но какво зло е сторил Той? Не намерих у Него нищо, което да заслужава смърт. Затова след като Го накажа, ще Го пусна.“

23 Но те продължаваха със силни викове да искат Той да бъде разпънат. И техните викове, подкрепяни от първосвещениците, надделяха.

24

И Пилат реши да бъде, както те искат.

25 Пусна хвърления в тъмница за бунт и убийство, когото те искаха, а Иисус предаде на волята им.

26

А когато Го поведоха, хванаха някой си Симон Киринеец, който идваше от нива, и сложиха върху него кръста, за да го носи след Иисус.

27 Следваше Го голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.

28 А Иисус се обърна към тях и рече: „Дъщери йерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за децата си.

29 Понеже наближават дни, когато ще се каже: „Блазе на бездетните, на утроби неродили и на гърди некърмили!“

30 Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас!“, и на хълмовете: „Затрупайте ни!“

31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, как ще постъпят със сухото?“

32

Водеха и двама злодеи, за да бъдат погубени с Него.

33

И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпънаха Него и злодеите — единия отдясно, а другия отляво.

34 Тогава Иисус рече: „Отче, прости им! Те не знаят какво правят.“ А те хвърлиха жребий, за да разделят дрехите Му.

35 Народът стоеше и гледаше. Началниците също се присмиваха и говореха: „Други спаси, нека спаси Себе Си, ако Той е Христос, Божият избраник.“

36 И войниците Му се подиграваха, като идваха до него, поднасяха Му оцет и

37 казваха: „Ако Ти си Царят на юдеите, спаси Себе Си.“

38 А над Него имаше надпис с гръцки, латински и еврейски букви : „Този е Царят на юдеите“.

39 Един от разпънатите злодеи започна да Го хули с думите: „Ако Ти си Христос, спаси Себе Си и нас!“

40 А другият му отвърна с укор: „Нима и от Бога не се боиш, щом като си осъден на същото!

41 Спрямо нас е справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си. А Този нищо лошо не е сторил.“

42 И казваше на Иисус: „Спомни си за мене, Господи, когато дойдеш в царството Си!“

43 А Иисус му отговори: „Истината ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“

44

Беше вече около шестия час и настана мрак по цялата земя до деветия час.

45 Слънцето потъмня, а храмовата завеса се раздра по средата.

46 Тогава Иисус извика с висок глас: „Отче! В Твоите ръце предавам духа Си.“ И като каза това, издъхна.

47

А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: „Наистина, Този Човек е бил праведник.“

48 Целият народ, който се беше събрал на това зрелище и видя станалото, си тръгна, удряйки се в гърди, окайвайки се.

49

А всичките Му познати стояха надалеч и гледаха това заедно с жените, които Го съпровождаха от Галилея.

50

Имаше един човек на име Йосиф, от юдейския град Ариматея. Той беше съветник, добър и справедлив,

51 и очакваше Божието царство, не се беше съгласил с решенията и деянията на юдеите.

52 Той дойде при Пилат и измоли тялото на Иисус.

53 И като Го сне, обви Го в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, където никой още не бе полаган.

54 Този ден беше петък и настъпваше събота.

55

След Йосиф вървяха жените, които бяха дошли с Иисус от Галилея. Те видяха гроба и как бе положено тялото Му.

56 Когато се върнаха, приготвиха благовония и миро. И в съботата си починаха, както повелява Законът.

24

1

В първия ден на седмицата жените заедно с някои други дойдоха при гроба рано сутринта, като носеха приготвените благовония.

2 Те намериха камъка отместен от гроба,

3 но като влязоха, не намериха тялото на Господ Иисус.

4 И докато се чудеха на това, ето двама мъже се изправиха пред тях в бляскави дрехи.

5 Те се уплашиха и сведоха очи към земята, но мъжете им рекоха: „Защо търсите Живия между мъртвите?

6 Няма Го тук; Той възкръсна! Припомнете си какво ви бе казал, когато беше още в Галилея.

7 Каза ви, че Синът човешки трябва да бъде предаден в ръцете на грешници, да бъде разпънат и на третия ден да възкръсне.“

8 Тогава те си спомниха думите Му.

9

И като се върнаха от гроба, известиха всичко това на единадесетте ученици и на всички останали.

10 Това бяха Мария Магдалина, Йоанна, Мария, майката на Яков, и другите с тях. Те разказаха за това на апостолите,

11 но техните думи им се сториха празни приказки и не им повярваха.

12 Но Петър стана и се затича към гроба. Когато се наведе, видя вътре само повивките и се върна учуден от станалото.

13

В същия ден двама от учениците Му отиваха в едно село на име Емаус, отдалечено на шестдесет стадия от Йерусалим.

14 Те разговаряха помежду си за всичко онова, което се бе случило.

15 И докато разговаряха и обсъждаха помежду си, Сам Иисус се приближи и тръгна с тях.

16 Те Го виждаха, но не можеха да Го познаят.

17 А Той им рече: „Какви са тези думи, които вървешком разменяте помежду си, и защо сте тъжни?“

18 Единият от тях, на име Клеопа, Му отговори: „Ти ли си единственият чуждоземец в Йерусалим, който не е узнал какво стана тук през тези дни?“

19 И Той ги попита: „Какво?“ Те Му отговориха: „Това, което стана с Иисус от Назарет, Който беше пророк, силен в дело и слово пред Бога и целия народ,

20 как нашите първосвещеници и началници Го предадоха на смъртно наказание и Го разпънаха.

21 А ние се надявахме, че Той е, Който ще избави Израил, но освен всичко друго, ето днес вече е третият ден, откакто стана това.

22 Пък и някои жени от нашите ни слисаха. Те ходили рано на гроба

23 и не намерили тялото Му, и като дойдоха, разказваха, че им се явили ангели, които казвали, че Той е жив.

24 Някои от нашите отидоха на гроба и заварили всичко тъй, както и жените казаха; но Него не видели.“

25 Тогава Той им рече: „О, неразумни, колко е трудно да повярвате в сърцата си на всичко, което са казали пророците.

26 Нали тъй трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“

27 И като започна от Мойсей и всичките пророци, обясни им казаното за Него в цялото Писание.

28

Вече бяха приближили селото, в което отиваха, и Той даваше вид, че иска да продължи пътя Си.

29 Но те Го задържаха, като казваха: „Остани с нас, понеже е привечер и денят превали.“ И Той влезе, за да остане с тях.

30 А когато Иисус седеше с тях на трапезата, взе хляба, благослови, разчупи го и им раздаде.

31 Тогава им се отвориха очите и те Го познаха, но Той стана невидим за тях.

32 И те си казаха един на друг: „Не гореше ли у нас сърцето ни, когато Той ни говореше по пътя и когато ни обясняваше Писанието?“

33

В същия час станаха, върнаха се в Йерусалим и намериха събрани единадесетте и другите, които бяха с тях.

34 Те казваха, че Господ наистина е възкръснал и се е явил на Симон.

35 А двамата споделиха за случилото се по пътя и как Го бяха познали, когато разчупваше хляба.

36

Докато те говореха за това, Сам Иисус застана сред тях и им каза: „Мир ви нося!“

37 Смутени и изплашени, те помислиха, че виждат дух.

38 Но Той им рече: „Защо сте така смутени? Защо съмнения изпълват сърцата ви?

39 Погледнете ръцете и нозете Ми: Аз съм Същият. Пипнете Ме и вижте: духът няма плът и кости, а вие виждате, че имам.“

40 И като каза това, показа им ръцете и нозете Си.

41 Но понеже те от радост още не можеха да повярват и се чудеха, Той им рече: „Имате ли тук нещо за ядене?“

42 Те Му дадоха късче печена риба и пчелен мед.

43 Той взе и яде пред тях.

44

След това им рече: „Това е, за което ви бях говорил, когато бях още с вас — че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене в Мойсеевия закон, Пророците и Псалмите.“

45 Тогава им просветли ума, за да разбират Писанията,

46 и им рече: „Тъй е писано и тъй трябваше да пострада Христос — да възкръсне от мъртвите на третия ден

47 и да бъдат проповядвани в Негово име покаяние и опрощаване на греховете сред всички народи, като се започне от Йерусалим.

48 Вие сте свидетели на това.

49 И Аз ще изпратя върху вас обещаното от Моя Отец. А вие стойте в град Йерусалим, докато се облечете в сила отгоре.“

50

Тогава Иисус ги изведе в околностите на Витания, вдигна ръцете Си и ги благослови.

51 И докато ги благославяше, отдели се от тях и започна да се възнася към небето.

52 А те Му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост.

53 И бяха винаги в храма, като славеха и благославяха Бога. Амин.