1

1

Павел, призован за апостол не от рода човешки, нито чрез човек, а чрез Иисус Христос и Бог Отец, Който Го възкреси от мъртвите,

2 и всички братя, които са с мене, пожелават на църквите в Галатия:

3 благодат и мир на вас от Бог Отец и от нашия Господ Иисус Христос,

4 Който отдаде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от злото на сегашния свят, по волята на нашия Бог и Отец.

5 Нека славата Му бъде за вечни времена! Амин.

6

Чудя се, че тъй скоро преминавате от Онзи, Който ви е призовал чрез Христовата благодат, към друго благовестие.

7 А друго благовестие няма, макар да има някои, които ви объркват и искат да изопачат Христовото благовестие.

8 Но ако дори ние или ангел от небето ви благовести нещо, различно от това, което ние ви благовестихме, проклет да бъде!

9 Както по-горе казахме, и сега пак казвам: който ви благовести нещо, различно от това, което приехте, проклет да бъде!

10

У хора ли търся сега благоволение или у Бога? Или на хора искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да бъда Христов слуга.

11 Известявам ви, братя, че благовестието, което аз благовестих, не е човешко дело,

12 защото аз нито го приех, нито го научих от човек, а чрез откровение на Иисус Христос.

13 Слушали сте за моето поведение някога в юдейството: твърде много преследвах Божията църква и я разрушавах.

14 И преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в народа ми, защото с голяма ревност се придържах към преданията на моите предци.

15 А когато Бог, Който ме избра от утробата на майка ми и ме призова чрез Своята благодат, благоволи

16 да ми открие Своя Син, за да благовестя за Него сред езичниците, аз не се посъветвах веднага с никого,

17 нито отидох в Йерусалим при онези, които преди мене бяха апостоли, а заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.

18 По-късно, след три години, отидох в Йерусалим да се видя с Петър и прекарах у него петнадесет дена.

19 Не видях друг от апостолите освен Яков — Господния брат.

20 А за това, което ви пиша, ето пред Бога казвам, че не лъжа.

21 След това отидох в областите на Сирия и Киликия.

22 Не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея,

23 а само бяха слушали: „Онзи, който някога ни преследваше, сега проповядва вярата, която преди искаше да заличи.“

24 И прославяха Бога заради мене.

2

1

По-късно, след четиринадесет години, пак отидох в Йерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.

2 А отидох по откровение и им предложих благовестието, което аз проповядвам сред езичниците. Представих го насаме и на най-видните, за да не би да тичам или да съм тичал напразно.

3 Дори и Тит, който беше с мене, макар и елин, не бе принуден да се обреже.

4 Колкото за промъкналите се лъжебратя, които дойдоха да наблюдават тайно нашата свобода, която имаме чрез Иисус Христос, та да ни поробят —

5 пред тях нито за миг не отстъпихме и не се подчинихме, за да се запази у вас истината на благовестието.

6 А що се отнася до най-видните — каквито и да са били те някога, все ми е едно, защото Бог не съди за човека по вида му, — те нищо не добавиха към казаното от мене.

7 Дори, напротив — видяха, че на мене е поверено да благовестя на необрязаните, както на Петър — на обрязаните,

8 понеже Онзи, Който помогна на Петър в апостолството сред обрязаните, помогна и на мене между езичниците.

9 Яков, Кифа и Йоан, смятани за стълбове, като узнаха за дадената ми благодат, подадоха на мене и на Варнава ръка за общуване, за да отидем ние при езичниците, а те — при обрязаните.

10 Те ни поръчаха само да помним бедните, което и се постарах да изпълня точно.

11

А когато Петър дойде в Антиохия, аз му възразих открито, понеже заслужаваше укор.

12 Защото преди да пристигнат някои хора от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, отдръпна се и започна да страни, като се боеше от обрязаните.

13 Заедно с него на лицемерие се поддадоха и другите юдеи, тъй че дори и Варнава се увлече от лицемерието им.

14 Но като видях, че те постъпват не според евангелската истина, казах на Петър пред всички: „Ако ти, който си юдеин, живееш по езически, а не по юдейски, защо караш езичниците да живеят по юдейски?“

15 Ние по рождение сме юдеи, а не грешни езичници.

16 Обаче като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела пред Бога според закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, и ние повярвахме в Иисус Христос, за да се оправдаем чрез вярата в Христос, а не чрез дела по закона, защото чрез дела по закона няма да се оправдае никой човек.

17 Ако пък, търсейки да се оправдаем чрез Христос, самите ние също се оказахме грешници, нима Христос е служител на греха? Разбира се, не!

18 Защото, ако аз отново градя това, което съм разрушил, сам себе си правя престъпник.

19 Но аз чрез закона умрях за закона, за да живея за Бога. Разпънах се с Христос

20 и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Божия Син, Който ме обикна и отдаде живота Си за мене.

21 Не отхвърлям Божията благодат, защото, ако оправдаването става чрез закона, тогава Христос умря напразно.

3

1

Неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече не вярвате на истината , макар пред очите ви Иисус Христос да бе изобразен така, сякаш е разпънат сред вас?

2 Искам само това да науча от вас: чрез дела по Закона ли получихте Духа, или като повярвахте на това, което чухте?

3 Толкова ли сте неразумни? След като започнахте с Духа, с плътта ли сега ще свършите?

4 Нима напразно претърпяхте толкова неща? Едва ли е било напразно!

5 Този, Който ви дарява Духа и прави сред вас чудеса, заради дела по Закона ли върши това, или защото повярвахте на онова, което чухте?

6

Както е писано: „Авраам повярва на Бога и това му бе зачетено за оправдание.“

7 Затова знайте, че онези, които се облягат на вярата, са Авраамови синове.

8 И Писанието, като предвиди, че Бог чрез вяра оправдава езичниците, предвести на Авраам: „Чрез тебе ще бъдат благословени всички народи.“

9 И тъй, онези, които се облягат на вярата, са благословени заедно с повярвалия Авраам.

10

А всички, които се облягат на дела по закона, се намират под проклятие, защото е писано: „Проклет да е всеки, който не изпълнява постоянно всичко, което е писано в книгата на закона.“

11 Явно е, че чрез закона никой не се оправдава пред Бога, защото е писано: „Праведният ще живее чрез вярата си.“

12 Но законът не изисква вяра, а казва: „Който изпълни тези неща, той ще живее чрез тях.“

13 Христос ни изкупи от проклятието на закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: „Проклет е всеки, обесен на дърво“ —

14 за да се разпростре благословението на Авраам чрез Иисус Христос върху езичниците и чрез вярата да получим обещания Дух.

15

Братя, говоря по човешки: никой не разваля, нито допълва едно потвърдено човешко завещание.

16 А обещанията бяха дадени на Авраам и на неговия потомък. Не е казано: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на потомъка ти“, Който е Христос.

17 Затова аз казвам, че законът, който дойде след четиристотин и тридесет години, не отменя утвърдения преди това от Бога завет за Христос , та обещанието да изгуби сила.

18 Защото, ако наследството е по закон, то вече не е по обещание; а на Авраам Бог го дарява по обещание.

19

Но защо тогава е даден законът? Той бе прибавен поради престъпленията, докато дойде Потомъкът, за Когото се отнася обещанието, и бе предаден чрез ангели с ръка на посредник.

20 Посредникът обаче не може да е посредник само на един, а Бог е един.

21 И тъй, законът противен ли е на Божиите обещания? Съвсем не! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да дарява живот, то наистина оправдаването щеше да бъде от закона.

22 Писанието обаче отреди всички да са подвластни на греха, та обещанието да се даде на вярващите заради вярата им в Иисус Христос.

23

Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие.

24 Така че законът беше за нас водач към Христос, за да се оправдаем чрез вяра.

25 А след като дойде вярата, не ни трябва вече водач.

26

Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос —

27 всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте.

28 Няма вече юдеин, нито елин, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски, защото всички вие сте едно в Иисус Христос.

29 А щом вие сте Христови, тогава сте потомци на Авраам и по обещание — наследници.

4

1

Казвам още: наследникът, докато е невръстен, с нищо не се отличава от роб, макар да е господар на всичко.

2 Той е подвластен на настойници и управители до определеното от бащата време.

3 Така и ние, докато бяхме невръстни, бяхме подвластни на силите на света .

4 Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона,

5 за да изкупи онези, които бяха под закона, и да бъдем осиновени.

6 А понеже вие сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който вика: „Авва! Отче!“

7 Затова не си вече роб, а син. Ако пък си син, ти си и Божий наследник чрез Христос .

8

Преди време, когато не познавахте Бога, служехте на тези, които по естество не са богове.

9 Но сега, като познахте Бога, или по-добре, като бяхте познати от Бога, защо се връщате отново към немощните и безпомощни сили и отново искате да им служите?

10 Почитате дни и месеци, времена и години.

11 Загрижен съм за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви.

12

Моля ви, братя, бъдете като мене, защото и аз бях като вас. Вие с нищо не ме обидихте.

13 Знаете, че когато ви благовестих за първи път, бях останал поради телесна болест.

14 И въпреки това мое телесно изпитание вие не ме презряхте и не се погнусихте, но ме приехте като Божий ангел, като Иисус Христос.

15 Колко въодушевени бяхте тогава! Уверявам ви, че ако можеше, очите си щяхте да извадите и да ми ги дадете.

16 Нима сега ви станах враг, като ви говоря истината?

17 Онези се стремят към вас не за добро; те искат да ви отлъчат от мене, за да се стремите вие към тях.

18 Добре е да се стремите към доброто винаги, а не само когато съм сред вас.

19 Деца мои, аз отново изпитвам родилни мъки за вас, докато във вас бъде изобразен Христос.

20 Бих искал сега да бъда помежду ви и да ви говоря с друг глас, защото не зная какво да направя за вас.

21

Кажете ми вие, които желаете да се подчинявате на закона: не се ли вслушвате в закона?

22 Защото е писано: Авраам имаше двама синове, един от робинята, а друг от свободната.

23 Но този, който беше от робинята, се роди само според природата, а който беше от свободната — според Божие обещание.

24 Това е казано иносказателно. Това са двата завета. Единият е от Синайската планина и се ражда за робство. Той е Агар,

25 понеже Агар означава планината Синай в Арабия и съответства на сегашния Йерусалим, който живее в робство с децата си.

26 А небесният Йерусалим е свободен: той е майка на всички ни .

27 Защото е писано: „Ликувай, неплодна, която не си раждала, ликувай от радост и възкликни ти, която не си се превивала от родилни болки, защото синовете на самотната са много повече от синовете на омъжената.“

28

Ние пък, братя, сме като Исаак — деца на обещание.

29 Но както тогава роденият само според природата преследваше родения чрез Духа, така е и сега.

30 А какво казва Писанието? Изпъди робинята и сина ѝ, защото синът на робинята не бива да бъде наследник заедно със сина на свободната.

31 Затова, братя, не сме деца на робинята, а на свободната.

5

1

И тъй, отстоявайте свободата, която Христос ни дари, и не се подлагайте отново под робско иго.

2 Ето аз, Павел, ви казвам: ако се обрежете, Христос с нищо няма да ви бъде полезен.

3 И пак напомням на всеки човек, който се обреже: той е длъжен да изпълни целия закон.

4 Вие, които искате да се оправдаете чрез закона, се отметнахте от Христос, отпаднахте от благодатта,

5 а ние се надяваме и очакваме чрез Духа оправдаване заради вярата си.

6 Защото за последователите на Иисус Христос нито обрязването има сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любов.

7

Вие бяхте на прав път. Кой ви накара да не се покорявате на истината?

8 Този, който ви разубеждава, не е Онзи, Който ви призовава.

9 Малко квас заквасва цялото тесто.

10 Аз имам вяра във вас чрез Господа, че няма да се подведете. И онзи, който ви смущава — който и да е той, — ще понесе присъда.

11 А за какво още ме преследват, братя, ако аз и сега проповядвам обрязване? Тогава би отпаднало негодуванието заради кръста.

12 Да бяха се скопили онези, които ви заблуждават!

13

Към свобода сте призовани вие, братя. Само че свободата да не става повод за угода на плътта, а с любов служете един на друг.

14 Защото целият закон се изпълнява в едно изречение: „Обичай ближния си като самия себе си.“

15 Ако пък един друг се хапете и се ядете, пазете се да не би един друг да се изтребите.

16

Затова казвам: живейте според изискванията на Духа и няма да изпълнявате прищевките на плътта.

17 Защото плътта желае противното на Духа, а Духът — противното на плътта. Те се противят един на друг, за да не правите онова, което бихте пожелали.

18 Ако живеете според Духа, вие не сте под закона.

19 Делата на плътта са известни. Те са: прелюбодейство , блудство, нечистота, разпътство,

20 идолослужение, магии, вражди, свади, ревност, гняв, разпри, разногласия, разцепления,

21 завист, убийства , пиянство, оргии и други подобни. Казвал съм ви и пак ви казвам: които вършат това, няма да наследят Божието царство.

22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,

23 кротост, въздържание. Против такива няма закон.

24 Онези, които са Христови последователи, са разпънали плътта си заедно с нейните страсти и похоти.

25 Ако живеем според Духа, според Духа сме длъжни и да постъпваме.

26 Да не се стремим към преходна слава, да не се дразним един друг и да не си завиждаме.

6

1

Братя, и да падне човек в някое прегрешение, вие, водените от Духа, поправяйте такъв с дух на кротост, като се пазите да не би и вие да бъдете изкушени.

2 Един друг се подкрепяйте в изпитанията и така да изпълните Христовия закон!

3 Защото който смята себе си за нещо, макар и да е нищо, той себе си мами.

4 Нека всеки изпитва делата си. Тогава той ще се гордее сам пред себе си, а не пред другиго,

5 защото всеки ще понесе своето бреме.

6

Наставляваният в Божието слово да дели всички блага с онзи, който го наставлява.

7 Недейте се лъга — с Бога не можеш да се подиграеш. Каквото посее човек, това и ще пожъне.

8 Който сее в плътта си, от плътта ще пожъне тление, а който сее в Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.

9 Нека не се уморяваме да правим добро, защото навреме ще пожънем, стига да не се обезсърчаваме.

10 И тъй, докато имаме време, нека правим добро на всички, а най-вече на своите по вяра.

11

Вижте колко много ви написах със собствената си ръка.

12 Тези, които искат да се понравят с обредна външност, те ви принуждават да се обрязвате, само за да не бъдат преследвани заради Христовия кръст.

13 Защото и онези, които се обрязват, сами не спазват закона, но ви принуждават да се обрязвате, за да се похвалят с вашето обрязване.

14 А на мене да не ми дава Господ да се хваля освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който за мене светът е разпънат и аз за света.

15 Защото за последователите на Иисус Христос нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новото творение.

16 На онези, които следват това правило — мир и милост на тях и на Божия Израил.

17

И нека вече никой не ми създава грижи, защото аз нося на тялото си раните на Господ Иисус.

18

Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух, братя. Амин.