1
След смъртта на Ахав Моав се разбунтува против Израил.2 Охозия падна през решетъчния прозорец на горната си стая, в Самария, и се нарани. Тогава той изпрати пратеници, като им поръча: „Идете, попитайте Ваал-Зевув, бога на Екрон, дали ще оздравея от това нараняване.“
3
Но Господен ангел каза на тесвитеца Илия: „Стани! Иди да пресрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: „Няма ли Бог у Израил, че отивате да питате Ваал-Зевув, бога на Екрон?4 Затова така казва Господ: „Ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш“!“ И Илия отиде.
5
И пратениците се върнаха при Охозия. Той ги попита: „Защо се върнахте?“6 Те му отговориха: „Един мъж дойде да ни посрещне и ни каза: „Идете си, върнете се при царя, който ви е изпратил, и му кажете, че Господ пита: „Няма ли Бог у Израил, че отивате да се допитате до Ваал-Зевув, бога на Екрон? Затова няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш“.“
7 Той им отвърна: „Как изглеждаше мъжът, който ви пресрещна и ви каза тези думи?“
8 Те му отговориха: „Онзи човек беше космат, препасан с кожен колан около кръста.“ Тогава царят каза: „Това е тесвитецът Илия.“
9
И царят изпрати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Петдесетникът се изкачи при Илия и ето намери го седящ на върха на хълма и му каза: „Божий човече! Царят каза: Слез долу!“10 Но Илия отговори на петдесетника: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и да погълне тебе и твоите петдесет души.“ И слезе огън от небето и погълна и него, и петдесетте му войници.
11
И втори път царят изпрати при Илия друг петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи и му каза: „Божий човече, така каза царят: „Бързо слез долу!“12 Отговорът на Илия на тези хора беше: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и погълне тебе и твоите петдесет войници.“ И Божий огън слезе от небето и погълна и него, и неговите петдесет войници.
13
И още веднъж царят изпрати трети петдесетник с неговите петдесет войници. Но третият петдесетник се изкачи, дойде и падна на коленете си пред Илия, и го умоляваше с думите: „Божий човече, нека бъде пощаден животът ми и животът на тези твои петдесет служители пред тебе.14 Ето огън слезе от небето и погълна предишните двама петдесетници с техните петдесет войници. Но сега нека бъде пощаден животът ми пред твоите очи!“
15 Тогава Господният ангел каза на Илия: „Слез долу с него. Не се бой от него.“ И той стана и слезе долу с него при царя.
16
След това той каза на царя: „Така говори Господ: „Понеже изпрати пратеници да попитат Ваал-Зевув, бога на Екрон, като че ли нямаше в Израил Бог да се допиташ до Неговото слово, затова ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш“!“17 И той умря според словото на Господа, което Илия изрече. И вместо него се възцари Йорам — това беше във втората година на юдейския цар Йосафат, понеже Охозия нямаше син.
18 Останалите дела на Охозия, които той извърши, са записани в книгата на летописите на израилските царе.
1
И когато дойде време Господ да възнесе Илия на небето във вихрушка, Илия и Елисей идваха от Галгал.2 Илия каза на Елисей: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща във Ветил.“ Но Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те отидоха във Ветил.
3 Пророческите синове, които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе и ще го възнесе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“
4
Илия пак му каза: „Елисей, стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща в Йерихон.“ И отново Елисей отвърна: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така те достигнаха до Йерихон.5 Тогава учениците на пророка, които бяха в Йерихон, се приближиха до Елисей и му казаха: „Знаеш ли, че днес Господ ще вземе твоя господар от тебе?“ Той отговори: „Разбира се, зная! Мълчете!“
6
И още веднъж Илия му каза: „Стой тук, моля те, защото Господ ме изпраща към Йордан.“ Отново Елисей отговори: „Жив е Господ и ти да си жив, никога няма да те изоставя.“ Така двамата продължиха.7 Тогава петдесет души от учениците на пророка тръгнаха и се спряха недалече отстрани, а двамата стояха с лице към Йордан.
8 Илия взе кожуха си, нави го и удари с него по водата, и тя се раздели на две страни. И двамата преминаха по сухо.
9
Когато те преминаваха, Илия каза на Елисей: „Искай каквото желаеш да направя за тебе, преди да бъда взет от тебе.“ Елисей каза: „Нека да бъде мой двоен дял от твоя дух.“10 Той отговори: „Ти искаш трудно нещо. Ако ме видиш как ще бъда взет от тебе, така и ще стане. Ако ли пък не видиш, това няма да стане.“
11 Както вървяха по пътя и разговаряха, изведнъж се появи огнена колесница с огнени коне и ги разделиха един от друг. Илия бе грабнат във вихрушката към небето.
12 Елисей гледаше това и извика: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и конницата му!“
И вече не го видя. Тогава сграбчи дрехите си и ги раздра на две.13
След това той вдигна кожуха на Илия, който бе паднал от него, върна се и застана на брега на Йордан.14 Тогава той взе кожуха на Илия, който бе паднал от него, удари с него по водата и каза: „Къде е сега Господ, Бог на Илия?“ И удари по водата и тя се раздели на две страни, и Елисей премина.
15 Отдалече го видяха учениците на пророка, които бяха срещу Йерихон, и казаха: „Илиевият дух почива върху Елисей.“ След това излязоха, за да го посрещнат, и му се поклониха до земята.
16 Тогава му казаха: „Ето сред нас, твоите служители, има петдесет души силни мъже. Нека те отидат да потърсят твоя господар. Може би Господният Дух го е вдигнал и го е оставил на някоя планина или в някоя долина.“ Но той отговори: „Не ги изпращайте!“
17 Но те настояваха много пред него, докато му дотегнаха и каза: „Изпратете ги!“ Така те изпратиха петдесетте души, който го търсиха три дена, но не го намериха.
18 Те се върнаха при Елисей, който пребиваваше в Йерихон. Той им припомни: „Не ви ли казах да не ходите?“
19
Жителите на града казаха на Елисей: „Ето, както виждаш, господарю мой, разположението на този град е добро. Но водата е лоша и земята е безплодна.“20 Той отвърна: „Дайте ми нова, плитка купа и поставете сол в нея.“ И му дадоха.
21 Тогава той излезе при водния извор, хвърли там солта и рече: „Така казва Господ: „Аз направих тази вода добра; занапред от нея няма да извира нито смърт, нито безплодие“.“
22 И водата си е добра и до днес според думите, които изрече Елисей.
23
Оттам той тръгна към Ветил и докато вървеше, по пътя от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като казваха: „Влизай, плешивецо. Влизай, плешивецо!“24 Той се озърна, погледна ги втренчено и ги прокле в името на Господа. В това време от гората излязоха две мечки и разкъсаха четиридесет и две деца от тях.
25 Оттук Елисей отиде на планината Кармил и оттам се завърна в Самария.
1
След това Ахавовият син Йорам се възцари над Израил в Самария в осемнадесетата година на юдейския цар Йосафат и царува дванадесет години.2 И той вършеше зло пред Господа, но не като баща си или майка си, защото премахна Вааловия идол, който баща му беше направил.
3 Само се придържаше към греховете на Йеровоам, Наватовия син, с които той беше въвлякъл в грях Израил, и не се отклоняваше от тях.
4
Моавският цар Меша имаше много стада и плащаше данък на израилския цар по сто хиляди агнета и вълната на сто хиляди овни.5 Но щом Ахав умря, моавският цар се разбунтува против израилския цар.
6 Затова в онези дни цар Йорам излезе от Самария и направи преглед на всички боеспособни израилтяни,
7 върна се и изпрати да кажат на юдейския цар Йосафат: „Моавският цар се разбунтува против мене. Ще дойдеш ли с мене на война против Моав?“ Той отговори: „Ще дойда! Аз съм готов наравно с тебе, моят боен народ е както твоя народ, моите коне са готови, както твоите коне.“
8 Тогава той попита: „По кой път ще отидем?“ Отговорът беше: „По пътя през едомската пустиня.“
9
Така израилският цар тръгна заедно с юдейския цар и едомския цар и те заобикаляха по този път седем дена. Нямаше вода нито за войската, нито за животните, които пехотинците водеха със себе си.10 Тогава израилският цар каза: „Горко ни! Това е, защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“
11
Но Йосафат каза: „Няма ли тук Господен пророк, чрез когото можем да попитаме Господа?“ И един от служителите на израилския цар каза: „Елисей, Сафатовият син, е тук, онзи, който е прислужвал на пророк Илия.“12 Йосафат каза: „С него е словото на Господа.“ Така израилският цар, съпровождан от Йосафат и едомския цар, слязоха при него.
13
Тогава Елисей каза на израилския цар: „Какво общо имам с тебе? Иди при пророците на своя баща или при пророците на своята майка.“ Но израилският цар му каза: „Не! Защото Господ повика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.“14 Тогава Елисей каза: „Жив е Господ Вседържител, на Когото служа! Ако не почитах юдейския цар Йосафат, нито бих те погледнал, нито бих се отнесъл с внимание към тебе.“
15 Сега доведете ми един музикант. И докато музикантът свиреше, ръката на Господа беше върху Елисей
16 и той каза: „Така казва Господ: „Превърни това корито на река в дълбоки водоеми“.
17 Защото така казва Господ: „Няма да видите нито вятър, нито дъжд, а това корито на река ще се напълни с вода, от която ще пиете вие с войската си и добитъка си.“
18 Това е лесно в очите на Господа и Той ще предаде Моав във вашите ръце.
19 Вие ще разрушите всеки укрепен град и всички главни градове. Ще повалите всички плодни дървета и ще запушите всички водни извори. След това ще засипете цялата плодородна земя с камъни.“
20 На сутринта по времето, когато се принася безкръвната жертва, водата дойде откъм Едом и страната се изпълни с нея.
21
Когато всички моавците чуха, че царете се приближават, за да воюват с тях, те събраха мъжете — т.е. всички младежи на възраст за военна служба — и се струпаха край границата.22 Те станаха рано сутринта и слънцето огряваше водата, и моавците видяха от отсрещната страна, че водата е червена като кръв.
23 Тогава те извикаха: „Това е кръв! Царете са се сбили помежду си и са се изтребили един друг. Сега, Моав, на плячка!“
24
Когато отидоха при израилския стан, израилтяните се надигнаха и започнаха да разбиват моавците и те побягнаха пред тях, а израилтяните продължаваха да налитат върху тях и да ги избиват.25 Те събаряха градовете и всеки хвърляше камък върху всяко парче плодородна земя, докато се напълнеше. Те запушиха всички водни извори, повалиха всички плодни дървета, така че остана само Кир-Харешет с крепостта. И въоръжените с прашки го обкръжиха и го обстрелваха.
26
Когато моавският цар видя, че губи битката, взе със себе си седемстотин мечоносци, за да пробият фронтовата линия на едомския цар, но не успя.27 Тогава той взе първородния си син, който трябваше да царува вместо него, и го принесе в жертва на градската стена. Това причини голямо възмущение сред израилтяните, те се оттеглиха и се завърнаха в земята си.
1
Една жена от жените на пророческите ученици с плач казваше на Елисей: „Твоят служител, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа, но лихварят дойде да вземе двете ми деца за роби.“2 Елисей я попита: „Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи.“ Тя отговори: „Твоята слугиня няма нищо вкъщи освен един съд за маслиново масло.“
3 Тогава Елисей каза: „Иди и вземи назаем празни съдове от всички твои съседи, много на брой.
4 Тогава влез и затвори вратата след себе си и своите синове, и наливай маслиново масло във всички тези съдове. Когато един се напълни, поставяй го настрана.“
5 Тя си отиде и затвори вратата след себе си и синовете си. Те ѝ носеха съдове, докато тя наливаше.
6 Когато съдовете се напълниха, тя каза на един от синовете си: „Донеси ми още съдове!“ Но той ѝ отговори: „Няма повече.“ Тогава маслиновото масло престана да тече.
7 Тя отиде и съобщи на Божия човек, а той ѝ каза: „Иди, продай маслиновото масло и плати на кредиторите си, а ти и синовете ти можете да живеете с останалото.“
8
Един ден Елисей пътуваше за Сунам, където живееше една заможна жена, която обикновено го канеше у дома си да се храни. И колкото пъти минаваше, той всякога се отбиваше и се хранеше с нея.9 Тя каза на мъжа си: „Ето зная, че Божият човек, който често минава край нас, е свят.
10 Нека направим за него малка, оградена със стени горна стая и да му поставим там легло, маса, стол и лампа. Така че когато идва при нас, да може да стои там.“
11
Един ден Елисей отиде пак там, качи се в горната стая и полегна.12 Тогава той каза на Гиезий, младия си служител: „Повикай тази сунамитка!“ Гиезий я повика и тя застана пред него.
13 Тогава Елисей му каза: „Кажи ѝ сега: Ето ти полагаш целия този труд заради нас, какво да направим за тебе? Има ли нещо, което да бъде казано за тебе на царя или на военачалника?“ Тя отговори: „Не, аз живея сред народа си.“
14 Но Елисей настояваше: „Какво може да се направи за нея?“ Тогава Гиезий каза: „Виж, тя няма дете, а мъжът ѝ е стар.“
15 Тогава Елисей отвърна: „Повикай я.“ Той я повика и тя застана при входа.
16 Той каза: „След година пак по това време ти ще притискаш в прегръдките си син.“ Тогава тя рече: „Не, господарю мой! Ти, Божий човече, не лъжи своята слугиня.“
17 Но жената забременя и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.
18
Детето порасна и един ден излезе при баща си, при жътварите.19 То каза на баща си: „Главата, главата ме боли!“ И той нареди на слугата: „Отнеси го на майка му.“
20 Слугата го вдигна, занесе го на майка му и то седя в скута ѝ до пладне. Тогава умря.
21 Тя се качи горе и го постави на леглото на Божия човек, затвори вратата след него и излезе.
22 След това повика мъжа си и каза: „Изпрати ми един от слугите си и една ослица, аз ще отида бързо при Божия човек и ще се върна.“
23 Но той запита: „Защо искаш да ходиш при него днес? Нито е новолуние, нито събота.“ Но тя отговори: „Това не пречи!“
24 И тя оседла ослицата и каза на слугата си: „Води и върви! Не забавяй, докато не ти кажа.“
25 Така тя тръгна и отиде при Божия човек на планината Кармил.
Когато Божият човек я видя отдалече, каза на служителя си Гиезий: „Ето това е сунамитката.26 Сега изтичай да я посрещнеш и я попитай: „Здрава ли си? Здрав ли е мъжът ти? Здрав ли е твоят син?“ И тя отговори: „Всичко е наред.“
27 Когато тя дойде при Божия човек на планината, сграбчи краката му. Гиезий се приближи, за да я пропъди, но Божият човек каза: „Остави я, защото душата ѝ е огорчена, а Господ скри от мене и не ми откри.“
28 Тя каза: „Поисках ли син от моя господар? И не казвах ли да не ме заблуждава?“
29 Тогава той се обърна към Гиезий с думите: „Приготви се. Вземи тоягата ми в ръката си и върви. Ако срещнеш някого, не го поздравявай и ако някой те поздрави, не му отговаряй. И сложи тоягата ми върху лицето на момчето.“
30 Тогава майката на детето каза: „Жив е Господ, жив е, бъди и ти жив, няма да те изоставя!“ И той стана и тръгна след нея.
31
Гиезий вървеше пред тях и сложи тоягата върху лицето на момчето, но нямаше нито звук, нито отговор. Той се върна, излезе срещу Елисей и му каза: „Момчето не се събуди.“32 Тогава Елисей влезе в къщата и момчето, лежащо на постелята си, беше мъртво.
33 Той влезе, затвори вратата след себе си и се помоли на Господа.
34 След това се покачи на леглото и легна върху момчето лице в лице и очи в очи, и се простря върху него, и тялото на момчето се затопли.
35 Елисей слезе, започна да ходи напред-назад пред къщата, после пак се покачи на леглото и се наведе над него, и момчето кихна седем пъти и отвори очите си.
36 Тогава той повика Гиезий и каза: „Повикай сунамитката!“ Той я повика, тя дойде при него и той каза: „Вземи сина си!“
37 Тя влезе, падна в краката му и се поклони до земята, след това взе сина си и излезе.
38
Елисей се завърна в Галгал, а в страната имаше глад. Пророческите ученици се събраха пред него и той каза на прислужника си: „Постави голямото гърне и свари вариво за пророческите ученици!“39 И един от тях излезе на полето, за да събира растения, и намери дива лоза, набра от нея пълен скут диви плодове. Върна се, наряза ги на парчета и ги хвърли в гърнето с варивото, без да ги познава.
40 Сипаха на мъжете да ядат. Но щом започнаха да ядат от варивото, те извикаха и казаха: „Божий човече, в гърнето има смърт!“ И не можеха да ядат.
41 Тогава той каза: „Донесете брашно!“ И той го изсипа в гърнето. След това каза на Гиезий: „Сипи на хората!“ И ядоха, и нямаше в гърнето нищо вредно.
42
И един мъж дойде от Ваалшалиша и донесе на Божия човек хляб от първите плодове — двадесет ечемични самуна и сурови зърна с люспите. Той каза: „Дай на хората да ядат.“43 Но прислужникът му попита: „Как мога да дам това на сто души?“ Той настояваше: „Дай на хората да ядат, защото така казва Господ: „Ще ядат, и ще остане“.“
44 Така той им даде, те се наядоха и остана още според словото на Господа.
1
Нееман, военачалник на арамейския цар, беше виден човек пред господаря си. Той беше уважаван, защото чрез него Господ беше дал освобождение на арамейците. Но този храбър воин беше прокажен.2 Веднъж арамейците бяха излезли на отряди да плячкосват и плениха младо момиче от израилската земя и то прислужваше на жената на Нееман.
3 То каза на господарката си: „О, да би могъл моят господар да отиде при пророка, който е в Самария, той положително ще премахне от него проказата.“
4 Нееман отиде и извести господаря си: „Това и това каза момичето, което е от израилската страна.“
5 Тогава арамейският цар отвърна: „Стани и върви, а аз пък ще изпратя писмо до израилския цар.“ Така Нееман тръгна и взе със себе си десет таланта сребро, шест хиляди сикли злато и десет празнични одежди.
6 Той носеше писмото до израилския цар, в което се казваше: „Ето заедно с това изпращам при тебе Нееман, своя служител, да го излекуваш от проказата му.“
7 И когато израилският цар прочете гласно писмото, той съдра дрехите си и възкликна: „Нима съм Бог да умъртвявам и да съживявам, че да премахна от този човек проказата му? Знаете много добре, че той търси повод за вражда с мене.“
8
Когато Божият човек Елисей чу, че израилският цар раздрал дрехите си, той изпрати да попитат царя: „Защо раздираш дрехите си? Нека човекът дойде при мене и ще разбере, че има пророк в Израил.“9 Така Нееман дойде с конете си и колесницата си и спря пред входа на дома на Елисей.
10 Елисей изпрати пратеник при него, казвайки: „Върви и се окъпи седем пъти в Йордан и тялото ти ще стане здраво, както преди, и ще бъдеш чист.“
11 Но Нееман се разгневи и понечи да си тръгне. Той каза: „Ето аз мислех, че той наистина ще излезе, ще застане и ще призове името на Господа, своя Бог, ще възложи ръката си на болното място и ще премахне проказата.
12 Не са ли Авана и Парпар, реките на Дамаск, по-добри от всички реки на Израил? Не мога ли да се изкъпя в тях и да се очистя?“ Той се обърна и си тръгна ядосан.
13
Тогава неговите служители се приближиха до него и го попитаха: „Татко наш, ако пророкът ти беше казал да направиш велико нещо, не би ли го сторил? Още повече, когато ти казва: „Окъпи се и ще бъдеш чист“.“14 Така той слезе долу, потопи се седем пъти в Йордан според думите на Божия човек и тялото му стана пак здраво като тялото на малко дете, и той се очисти.
15
Тогава той се върна при Божия човек с всички, които го придружаваха, застана пред него и каза: „Ето разбрах, че по цялата земя няма Бог освен в Израил. Приеми, моля, дар от своя служител!“16 Но отговорът беше: „Жив е Господ, на Когото служа! Няма да приема.“ Той настояваше да приеме, но Елисей не се съгласи.
17 Тогава Нееман каза: „Щом е така, нека твоят служител да вземе товар за две мулета пръст от тази земя, защото служителят ти няма вече да принася всеизгаряне и жертви на други богове освен на Господа.
18 Относно този въпрос нека Господ да прости на твоя служител, когато моят господар влезе в капището на Римон, за да се поклони там, опрян върху ръката ми, и аз ще се поклоня в капището на Римон — аз трябва да се поклоня в капището на Римон, — нека Господ ми прости това нещо.“
19 А Елисей му каза: „Иди си с мир.“ И той се отдалечи малко от него.
20
Тогава Гиезий, прислужникът на Божия човек, каза: „Ето моят господар не поиска да вземе от ръката на арамееца Нееман това, което той е донесъл. Жив е Господ! Ще се затичам след него и ще взема нещо от него.“21 Така Гиезий тръгна след Нееман и Нееман видя, че някой тича след него. Той слезе от колесницата, за да го посрещне, и запита: „Всичко ли е наред?“
22 Той отговори: „Наред е, но моят господар ме изпрати да кажа, че току-що дойдоха при мене от Ефремовата планина двама млади мъже от пророческите ученици. Дай им талант сребро и две празнични одежди.“
23 Отговорът на Нееман беше: „Моля те, вземи два таланта!“ И много го молеше. Тогава Нееман завърза два таланта сребро в две торби и две премени дрехи и ги даде на двама от слугите си, които ги понесоха пред Гиезий.
24 Когато дойдоха до едно възвишение, Гиезий взе даровете от ръцете им и ги скри у дома си. Освободи хората и те си отидоха.
25 Той отиде и застана пред господаря си. Елисей го попита: „Бил ли си някъде, Гиезий?“ Той отговори: „Твоят слуга никъде не е ходил.“
26 Но той му отвърна: „Нима духом не те придружавах, когато онзи човек се върна от колесницата си да те посрещне? Не взе ли сребро и дрехи, и маслинови градини и лозя, дребен и едър добитък, слуги или слугини?
27 Затова нека Неемановата проказа да постигне тебе и потомството ти за вечни времена.“ И Гиезий излезе от него бял като сняг от проказа.
1
Пророческите ученици казаха на Елисей: „Мястото, където живеем при тебе, е тясно за нас.2 Нека отидем до Йордан и всеки да вземе по една греда оттам и да си направим място за подслон.“ Той каза: „Вървете!“
3 Тогава един от тях попита: „Искаш ли да съпроводиш слугите си?“ И той отговори: „Идвам.“
4 Така той отиде с тях и те отидоха до Йордан, и започнаха да секат дървета.
5 Но когато един от тях поваляше греда, желязото на брадвата му падна във водата. Той завика: „Горко ми, господарю! Тя беше взета назаем!“
6 Но Божият човек запита: „Къде падна?“ Той му показа мястото и Елисей отсече парче дърво и го хвърли натам, и желязото на брадвата изплува.
7 Тогава той каза: „Вземи го!“ Той протегна ръката си и го взе.
8
Когато арамейският цар тръгна на война против израилтяните, той се посъветва със служителите си и каза: „Ще разположа своя стан на такова и такова място.“9 Тогава Божият човек изпрати да кажат на израилския цар следното: „Пази се! Не преминавай през онова място, защото арамейците са залегнали там.“
10 И израилският цар изпрати мъже към мястото, за което му каза Божият човек. Той го предупреждаваше и предприемаше подобни предпазни мерки не веднъж и не два пъти.
11
И поради това сърцето на арамейския цар се смути; той повика служителите си и ги попита: „Ще ми кажете ли кой от нас ме предава на израилския цар?“12 Тогава един от служителите му отговори: „Никой, господарю мой, царю! Това е Елисей, пророкът в Израил. Той известява на израилския цар дори онези думи, които ти говориш в спалнята си!“
13 И той нареди: „Идете и вижте къде е той и аз ще изпратя да го хванат.“ И му известиха, че той е в Дотан.
14 Тогава сирийският цар изпрати коне, колесници и силна войска. Те пристигнаха през нощта и обкръжиха града.
15
На сутринта прислужникът на Божия човек стана рано и излезе. Но войската беше обкръжила града с коне и колесници и младият човек попита: „Ах, господарю, какво ще правим?“16 Елисей отговори: „Не се бой, защото тези, които са с нас, са много повече от онези, които са с тях.“
17 И Елисей се помоли: „Господи, отвори му очите да види!“ И Господ отвори очите на прислужника и той видя, че цялата планина беше пълна с огнени коне и колесници около Елисей.
18 Когато арамейците отидоха при Елисей, той се помоли на Господа и каза: „Порази, моля Те, тези хора със слепота.“ Той ги порази със слепота според молбата на Елисей.
19 Елисей извика към тях: „Този не е истинският път и това не е градът. Вървете след мене и ще ви заведа при човека, когото търсите.“ И ги заведе в Самария.
20
Когато те влязоха в Самария, Елисей рече: „Господи, отвори очите им да видят!“ Така Господ им отвори очите и те видяха, че са сред Самария.21 Като ги видя, израилският цар каза на Елисей: „Да ги поразя ли, отче мой?“
22 Но той отговори: „Не ги поразявай! Ти би ли поразил онези, които си пленил с меча си или с лъка си? Сложи хляб и вода пред тях и нека ядат и пият. След това ги върни на господаря им.“
23 Така той им приготви изобилна гощавка и те ядоха и пиха. След това ги освободи и те се завърнаха при господаря си. И никога повече грабещи банди от Сирия не влизаха в израилската земя.
24
По-късно арамейският цар Венадад събра цялата си войска, излезе и обсади Самария.25 През време на обсадата настана голям глад в Самария, така че една глава на магаре се продаваше за осемдесет сикли сребро, а четвърт каб гълъбова тор — за пет сикли сребро.
26 Веднъж израилският цар минаваше отгоре по градската стена и една жена извиси към него глас на ридание: „Помогни ми, господарю царю!“
27 Той отвърна: „Ако Господ не ти помогне, с какво ще ти помогна аз? От хармана ли ще взема или от лина?“
28 Тогава царят я запита: „Какво те мъчи?“ Тя отговори: „Тази жена ми каза: „Дай своя син, за да го изядем днес, а моя син ще изядем утре.“
29 Така ние сварихме моя син и го изядохме. На следващия ден аз ѝ казах: „Дай своя син, за да го изядем.“ Но тя скри сина си.“
30 Когато царят чу думите на жената, той раздра дрехите си. Той стори това, докато вървеше по градската стена, и народът видя, че той носи само вретище върху тялото си.
31 Той каза: „Нека Господ ми направи това и още повече, ако днес главата на Елисей, Сафатовия син, остане на раменете му!“
32
А Елисей седеше в дома си и стареите седяха при него. И царят изпрати при него един от своите хора. Преди пратеникът да дойде при Елисей, той каза на стареите: „Виждате ли, че синът на убиеца прати да ми отсекат главата? Сега, когато пратеникът дойде, затворете вратата и го притиснете с нея. Защото, ето — след пратеника идва и тропотът от нозете на господаря му.“33 Докато той още говореше с тях, пратеникът пристигна при него и царят каза: „Ето какво бедствие ме постигна от Господа! Какво още да очаквам от Него?“
1
Елисей каза: „Чуйте словото от Господа! Така говори Господ: Утре по това време при портите на Самария една мярка чисто брашно ще струва една сикла и двойна мярка ечемик — една сикла.“2 Тогава сановникът, дясната ръка на царя, каза на Божия човек: „Господ е Този, Който прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ И Елисей отговори: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“
3
При входа извън портите имаше четирима прокажени, които говореха помежду си: „Защо да седим тук, очаквайки смъртта?4 Ако речем да влезем в града, в града има глад и ще умрем там. Но ако седим тук, ще умрем. Така че да вървим и да се предадем в арамейския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; ако ни убият, ще умрем така или иначе.“
5 И те станаха в здрач, за да отидат в арамейския стан, но когато достигнаха до границата на арамейския стан, там нямаше никого.
6 Господ беше направил в арамейския стан да се чува шум от колесници, коне и от голяма войска. И арамейците си бяха казали един на друг: „израилският цар е наел хетските и египетските царе да дойдат против нас.“
7 Поради това те също станаха в здрач и избягаха, изоставяйки шатрите си, конете си и магаретата си. Станът си беше, както те го оставиха. Те избягаха, за да останат живи.
8 Когато тези прокажени дойдоха до границата на стана, те влязоха в една шатра, ядоха, пиха и задигнаха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха да ги скрият. След това се върнаха и влязоха в друга шатра, и задигнаха оттам неща, и отидоха да ги скрият.
9 И си казаха един на друг: „Ние не трябва да правим така. Този ден е ден за добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме до зазоряване и продължаваме да мълчим, ще бъдем хванати в лъжа. Хайде, нека отидем и съобщим в царския дворец.“
10 Така те отидоха и завикаха към пазачите на портата: „Идваме от арамейския стан. Там няма никого, нито се чува човешки глас, само вързани коне и осли и шатрите са непокътнати.“
11 Тогава пазачите извикаха и предадоха вестта в царския дворец.
12
Царят стана през нощта и каза на служителите си: „Аз ще ви кажа какво мислят да направят с нас арамейците. Те знаят, че сме гладни, и са напуснали своя стан, за да се скрият в полето, казвайки си: „Ако те излязат от града, ще ги хванем живи и ще влезем в града“.“13 Един от неговите служители отвърна: „Нека вземат пет от конете, които са останали в града — ето от цялото Израилско множество само това остана. Те са като цялото множество на Израил, което се свърши — да изпратим и да видим.“
14 И взеха две двойки коне, впрегнати в колесници, които царят прати в арамейския стан и казаха: „Идете и вижте!“
15 Те вървяха по стъпките им чак до Йордан и целият път беше осеян с дрехи и вещи, които арамейците бяха изхвърляли в бързината. След това пратениците се завърнаха и известиха на царя.
16
Тогава народът излезе и плячкоса арамейския стан. И така се случи, че една мярка чисто брашно се продаваше за една сикла и две мерки ечемик — за една сикла, според словото на Господа.17 И царят назначи сановника си, своята дясна ръка, да отговаря за портата, но народът го стъпка при портата и той умря. Това стана, както бе казал Божият човек, когато царят ходи при него.
18 Това се случи според словото на Божия човек към царя: „Две мерки ечемик за една сикла, една мярка чисто брашно за една сикла, утре по това време при портата на Самария.“
19 Но сановникът отвърна на Божия човек: „Ето Господ прави прозорци на небето. Ще стане ли това нещо?“ А той беше отговорил: „С очите си ще видиш това, но няма да ядеш.“
20 И случи се с него точно това. Народът го стъпка при портите и той умря.
1
И Елисей каза на жената, чийто син беше върнал към живот: „Стани и тръгнете, ти и твоят дом, и поживейте временно някъде другаде. Защото Господ призова глада и той ще обхване страната за седем години.“2 Жената се приготви и направи така, както каза Божият човек. Тя отиде с дома си и живя като чужденка седем години във филистимската земя.
3 Тогава, в края на седемте години, жената се завърна от филистимската земя и отиде да подаде жалба при царя относно къщата си и нивата си.
4 Царят разговаряше с Гиезий, прислужника на Божия човек, казвайки: „Разкажи ми сега за всички големи дела, които Елисей е извършил.“
5 И докато той разказваше на царя за възкресяването на мъртвото момче, самата жена, чийто син той бе възкресил, дойде да помоли царя за къщата си и за нивата си. Гиезий каза: „Господарю мой, царю, тази е жената, и този е нейният син, когото Елисей върна обратно към живот.“
6 Царят запита жената и тя му разказа всичко. И царят ѝ даде един от царедворците си и каза: „Да ѝ се върне всичко и всички приходи от нивата, откакто е напуснала страната досега.“
7
След това Елисей отиде в Дамаск, а арамейският цар Венадад беше болен. Някой му каза: „Божият човек пристигна тук.“8 Тогава царят нареди на Азаил: „Вземи със себе си дар и иди да посрещнеш Божия човек и попитай чрез него Господа дали ще оздравея от тази болест?“
9 Азаил отиде да го посрещне и взе със себе си дар — всичко най-добро в Дамаск, товар от четиридесет камили. Той дойде, застана пред Елисей и каза: „Твоят син Венадад, арамейският цар, ме изпрати при тебе с тези думи: „Ще оздравея ли от тази болест“?“
10 Тогава Елисей му каза: „Иди му кажи: „Ти сигурно ще оздравееш. Но Господ ми откри, че той непременно ще умре от друго“.“
11 Елисей не си махна погледа от лицето му, докато онзи не се почувства неловко, и Божият човек заплака.
12 Азаил попита: „Защо моят господар плаче?“ А той отговори: „Защото знам какво зло ще сториш на израилтяните. Крепостите им ще опожариш, младите им хора с меч ще погубиш, кърмачетата им ще смажеш и ще разпориш бременните им жени.“
13 Азаил попита: „Твоят слуга псе ли е, че да може да направи такова чудовищно престъпление?“ Елисей отговори: „Господ ми показа, че ти ще бъдеш арамейски цар.“
14 Азаил си тръгна от Елисей и се върна при господаря си, който го запита: „Какво ти каза Елисей?“ Той отговори: „Каза ми, че сигурно ще оздравееш.“
15 Но на следващия ден той взе завивката, натопи я във вода и я простря на лицето му, и той умря. Тогава Азаил се възцари вместо него.
16
След юдейския цар Йосафат се възцари синът му Йорам. Това стана в петата година на израилския цар Йорам, Ахавовия син.17 Той беше на тридесет и две години, когато стана цар, и царува осем години в Йерусалим.
18 Но се държеше като израилските царе, по същия начин, както правеше Ахавовият дом, понеже Ахавовата дъщеря му стана жена. Той вършеше зло пред очите на Господа.
19 Но заради Своя служител Давид Господ не искаше да погуби Юдея. Защото Той бе обещал да даде светило на него и на потомците му за вечни времена.
20
В неговите дни Едом се разбунтува срещу властта на Юдея и издигна свой цар.21 Така Йорам отиде в Цаир с всичките си колесници. Една нощ той събра хората и разби едомците, които го бяха обкръжили, и началниците, и колесниците им, а останалата част от войската се разбяга по шатрите си.
22 Въпреки това Едом се измъкна изпод ръката на Юдея до този ден. По същото време се измъкна и Ливна.
23 Останалите дела на Йорам и всичко, което той извърши, са записани в книгата на летописите на юдейските царе.
24 След това Йорам почина при предците си и беше погребан при тях в града на Давид. Охозия, неговият син, се възцари вместо него.
25
В дванадесетата година на Йорам, син на израилския цар Ахав, започна да царува Охозия, син на юдейския цар Йорам.26 Той беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царува една година в Йерусалим. Името на майка му беше Готолия, дъщеря на израилския цар Амврий.
27 Той се държеше като Ахавовия дом и вършеше зло пред очите на Господа, както Ахавовия дом, защото той беше зет в Ахавовия дом.
28 Той подкрепи Йорам, Ахавовия син, във войната му против арамейския цар Азаил при Рамот в Галаад, но арамейците раниха Йорам.
29 Тогава цар Йорам се върна в Йезреел, за да лекува раните си, които арамейците му нанесоха при Рамот във войната му с арамейския цар Азаил. И Охозия, синът на юдейския цар Йорам, дойде да види Ахавовия син Йорам в Йезреел, понеже той беше болен.
1
И пророк Елисей повика един от пророческите ученици и му каза: „Препаши се през кръста, вземи този съд с маслиново масло в ръката си и иди в Рамот Галаадски.2 Когато пристигнеш там, намери Иуй, син на Йосафат, Немесиев син. Влез, накарай го да стане измежду братята си и го въведи във вътрешната стая.
3 Тогава вземи съда с маслиново масло, излей го върху главата му и кажи: „Така казва Господ: „Аз те помазвам за цар на Израил.“ След това отвори вратата и не чакай, а бягай.“
4 Тогава младежът, пророчески служител, тръгна към Рамот в Галаад.
5
Когато пристигна, военачалниците бяха насядали и той каза: „Военачалнико, имам нещо да ти кажа.“ Иуй попита: „На мене от всички, които са тук?“ Той каза: „На тебе, военачалнико.“6 Така той стана и влезе в къщата и пророческият служител изля маслиновото масло върху главата му и му каза: „Така каза Господ, Израилевият Бог: „Аз те помазвам за цар на народа Господен, на Израил.
7 Ти ще поразиш дома на своя господар Ахав, за да отплатя за кръвта на Своите служители, пророците, и за кръвта на всички Господни служители, които страдаха от ръката на Йезавел.
8 Целият дом на Ахав ще загине и ще изтребя всичко Ахавово — всички мъже в Израил.
9 Аз ще направя дома на Ахав като дома на Наватовия син Йеровоам и като дома на Ахиевия син Вааса.
10 А псета ще изядат Йезавел в Йезреелското поле и няма да има никой, който да я погребе“.“ След това отвори вратата и побягна.
11
Тогава Иуй излезе при служителите на своя господар и някой го попита: „Всичко наред ли е? Защо този безумец те посети?“ Той им отговори: „Вие добре познавате този човек и какво той говори.“12 Но те настояваха: „Това не е истина, кажи ни.“ Тогава той отвърна: „Той ми извести: „Така говори Господ: „Помазах те за цар на Израил“.“
13 Тогава всеки се втурна и грабна дрехата си, и ги сложиха на земята под него върху откритите места, където може да се стъпи. Те затръбиха с рог и обявиха: „Иуй се възцари!“
14
И Иуй, синът на Йосафат, син на Немесий, направи заговор против Йорам. А Йорам с всички израилтяни защитаваше Рамот в Галаад против арамейския цар Азаил.15 Но самият цар Йорам се беше върнал в Йезреел, за да се лекува от раните, които арамейците му нанесоха по време на войната с Азаил, арамейския цар.
Иуй каза: „Ако сте съгласни, нека никой не излиза от града, за да отиде и да извести в Йезреел.“16 Тогава Иуй се качи на колесницата си и тръгна за Йезреел, защото Йорам си почиваше там, а юдейският цар Охозия беше дошъл да види Йорам.
17 На кулата в Йезреел стоеше страж и той видя множеството на Иуй, когато той приближаваше, и каза: „Виждам множество.“ Йорам отвърна: „Вземи конник, изпрати го при него и нека попита дали всичко е наред.“
18 Така ездачът излезе на кон да го срещне и каза: „Така говори царят: „С мир ли идваш?“ Иуй отговори: „Тебе какво те засяга с мир ли идвам? Кръгом и влез в строя след мене!“ Тогава стражът извести: „Пратеникът стигна до тях, но не се връща“.
19 Така царят изпрати втори конник и той ги доближи и каза: „Така говори царят: „С мир ли идваш?“ А Иуй отговори: „Какво е мир за тебе? Кръгом и влез в строя след мене!“
20 Така наблюдателят извести: „Стигна до тях, но не се връща. А вървежът на началника на множеството като че ли е на Немесиевия син Иуй, защото той върви така яростно.“
21
Тогава Йорам каза: „Впрегнете!“ И те впрегнаха колесницата му. И израилският цар Йорам, и юдейският цар Охозия, всеки в своята колесница, излязоха да пресрещнат Иуй. Те го намериха при зеленчуковата градина на йезреелеца Навутей.22 Когато Йорам видя Иуй, той също попита: „Всичко ли е наред, Иуйе?“ Иуй отговори: „Какво да е наред при блудствата на майка ти Йезавел и при многото ѝ чародейства?“
23 Тогава Йорам обърна назад колесницата, побягна и извика на Охозия: „Това е капан, Охозие!“
24 Иуй грабна лъка в ръцете си и порази Йорам между плещите му, и стрелата прониза сърцето му, и той падна на колене в колесницата си.
25 Тогава Иуй каза на сановника си Бидкар: „Вдигни го и го хвърли в градината на йезреелеца Навутей на открито. Спомни си, ти и аз яздехме един до друг зад баща му Ахав и Господ изрече против него това пророчество:
26 „О, да не бях видял вчера кръвта на Навутей и кръвта на синовете му“ — говори Господ. „Аз ще ти се отплатя на това място“ — казва Господ. И така, вдигни го и го хвърли в градината според словото Господне.“
27
И когато юдейският цар Охозия видя това, той побягна по пътя към Бет Хагган, а Иуй се спусна след него и казваше: „Него също!“ Поразиха го в колесницата на склона Гур, близо до Йокнеам, и той избяга в Мегидон и там умря.28 Тогава служителите му го пренесоха в Йерусалим и го погребаха в гробницата му при предците му в Давидовия град.
29
В единадесетата година на Ахавовия син Йорам в Юдея се възцари Охозия.30
Докато Иуй се връщаше в Йезреел, Йезавел чу това, постави си черен грим на очите и си накичи косите. И гледаше внимателно от прозореца.31 Когато Иуй влезе през портите, тя извика: „Всичко наред ли е Зимрий, убиецо на господаря си?“
32 Иуй погледна към прозореца и запита: „Кой е на моя страна? Кой?“ Тогава двама или трима придворни погледнаха в негова посока.
33 Той каза: „Хвърлете я!“ Те я хвърлиха и кръвта ѝ изпръска стената и конете, и те я стъпкаха.
34 Тогава Иуй влезе, яде, пи и след това каза: „Погрижете се за онази проклетница и я погребете, понеже е царска дъщеря!“
35 Те отидоха да я погребат, но не намериха нищо от нея освен череп, крака и дланите на ръцете.
36 Те се върнаха и му известиха. Той каза: „Това е словото на Господ, което Той изрече чрез Своя служител Илия Тесвитеца: „Псета ще изядат трупа на Йезавел в Йезреелското поле
37 и Йезавелиният труп ще бъде като тор за почвата на нива в Йезреел, така че никой да не може да каже, че това е Йезавел“.“
1
Ахав имаше седемдесет синове в Самария. Иуй написа писма и ги изпрати в Самария до израилските началници, старейшини и възпитатели на Ахавовите синове със следното съдържание:2 „Когато стигне до вас това писмо, то — понеже синовете на вашия господар са при вас и при това вие имате колесници и конница, укрепени градове и оръжия —
3 изберете най-добрия и най-подготвения от синовете на господаря си и го поставете на бащиния му престол, и се сражавайте за дома на господаря си.“
4 Но те много се уплашиха и казаха: „Двамата царе не устояха пред него, как ще можем ние да устоим?“
5 Тогава царският домоуправител, градоначалникът, старейшините и възпитателите изпратиха да кажат на Иуй: „Ние сме твои слуги и ще направим каквото ни кажеш. Никого няма да поставяме за цар. Прави, каквото намираш за добре.“
6 Тогава той им написа друго писмо, съдържащо следните думи: „Ако сте с мене и ако се покорявате на думата ми, вземете главите на синовете на вашия господар и ми ги донесете утре по това време в Йезреел.“ А царските синове бяха седемдесет души и ги възпитаваха най-видните в града.
7 Когато писмото стигна до тях, те взеха седемдесетте царски синове и ги заклаха, сложиха главите им в кошове и му ги изпратиха в Йезреел.
8 Когато пратеникът пристигна, той извести на Иуй: „Донесоха главите на царските синове.“ Той каза: „Сложете ги на два купа при градските порти до сутринта.“
9 На сутринта той излезе, застана и каза на целия народ: „Вие сте невинни! Ето аз направих заговор против моя господар и го убих. А всички тези кой ги уби?
10 Знайте сега, че няма да пропадне нито едно от словата на Господа, които Той изрече против дома на Ахав. Господ направи това, което изрече чрез Своя служител Илия.“
11 Иуй изби в Йезреел всички останали от Ахавовия дом — всички първенци, негови близки приятели и свещениците му, така че не остана нито един.
12
След това Иуй стана, тръгна и отиде в Самария. И той стигна до мястото Бет-Екед.13 Тук Иуй срещна другари от войската на юдейския цар Охозия и попита: „Кои сте вие?“ Те отговориха: „Ние сме братя по служба на Охозия и отиваме в Самария да научим здрави ли са синовете на царя и синовете на царицата майка.“
14 Той нареди: „Хванете ги живи!“ Така те ги хванаха живи и ги заклаха при водоема на Бет-Екед, всичко четиридесет и двама. И от тях не остана нито един.
15
Оттам той тръгна и срещна Рехавовия син, Йонадав, който идваше насреща му, и го запита: „Искрено ли е твоето сърце, както моето сърце към твоето?“ И Йонадав отговори: „Да! Искрено е! Подай ми ръката си.“ И той си подаде ръката, а Иуй го качи на колесницата при себе си.16 И каза: „Тръгни с мене и виж моята ревност за Господа“ И го намести в колесницата си.
17 Когато дойде в Самария, той уби всички останали от Ахав в Самария, докато ги изтреби според словото на Господа, което беше говорил на Илия.
18
Иуй събра целия народ и му каза: „Ахав служеше на Ваал малко, Иуй ще му служи много!19 Затова повикайте при мене всичките пророци на Ваал, всичките негови поклонници и всичките му жреци. Да не отсъства никой, защото аз организирам голямо жертвоприношение за Ваал; всеки, който отсъства, няма да остане жив.“ Но Иуй правеше това с лукавство, за да изтреби поклонниците на Ваал.
20 Тогава Иуй каза: „Свикайте празнично събрание за Ваал!“ И обявиха събрание.
21 Иуй прати вест по целия Израил и всички поклонници на Ваал дойдоха. Не остана никой, който да не дойде. И влязоха в капището на Ваал и то се напълни открай докрай.
22 Той каза на пазителя на одеждите: „Извади одеждите на всички Ваалови поклонници.“ И той им извади одеждите.
23 Тогава Иуй влезе с Рехавовия син Йонадав в капището на Ваал и каза на Вааловите служители: „Проверете и вижте дали тук между вас няма някой от служителите на Господа, защото тук трябва да има само Ваалови поклонници.“
24 И пристъпиха да принасят жертви и всеизгаряния и Иуй постави отвън на капището осемдесет души и каза: „Ако някой допусне един от тези мъже, които предавам в ръцете ви, да избяга, от вас ще изискам живот за живот.“
25 Когато завършиха принасянето на всеизгарянето, Иуй каза на пазачите и началниците: „Идете и ги избийте! Нека никой да не излезе!“ Те ги убиха с меч и пазачите и началниците ги захвърлиха и отидоха във вътрешността на Вааловото капище.
26 Тогава те изнесоха свещените стълбове от Вааловото капище и ги изгориха.
27 Освен събарянето на свещения стълб на Ваал те разрушиха Вааловото капище и го превърнаха в място за нечистотии и така е до днес.
28 Така Иуй премахна служението на Ваал от израилската земя.
29
Но от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той беше вкарал в грях Израил — от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан, — от тях Иуй не отстъпи.30 И Господ каза на Иуй: „Тъй като ти постъпи почтено в това, което беше праведно в очите Ми, като изпълни над Ахавовия дом всичко, което Ми беше по сърце, твоите синове ще седят до четвърто поколение на Израилевия престол.“
31 Но Иуй не се стараеше да постъпва от все сърце според закона на Господа, Бога Израилев. Той не отстъпваше от греховете на Йеровоам, с които той беше вкарал в грях Израил.
32
В онези дни Господ започна да къса части от израилската земя и Азаил побеждаваше израилтяните по всички техни предели:33 на изток от Йордан — цялата галаадска земя, територията на Гад, Рувим и Манасия, като се започне от Ароер, който е при потока Арнон, също Галаад и Васан.
34
Останалите дела на Иуй и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи са описани в книгата на летописите на израилските царе.35 И почина Иуй при предците си, и го погребаха в Самария. И вместо него се възцари неговият син Йоахаз.
36 Иуй царува над Израил в Самария двадесет и две години.
1
Когато Готолия, майка на Охозия, видя, че нейният син умря, започна да погубва всички царски потомци.2 Но Йосавета, дъщеря на цар Йорам и сестра на Охозия, взе Охозиевия син Йоас измежду избиваните царски синове и тайно го отведе с кърмачката му в спалнята. Той бе скрит от Готолия и не бе убит.
3 И той бе скрит шест години при Йосавета в Господния храм, докато Готолия царуваше над страната.
4
Но в седмата година Йодай изпрати и взе стотниците на телохранителите и пазачите, доведе ги в Господния храм, уговориха се, закле ги в Господния храм и им показа царския син.5 След това им заповяда следното: „Ето какво ще направите: една от вашите части от онези, които дежурят в събота, ще стои на стража при двореца.
6 Друга от тези части ще застане при портата Сур, а последната част — при градската порта зад стражите. Ще пазите двореца, като се редувате.
7 Две от отделенията ви, онези, които не са дежурни в събота, да пазят Господния храм в помощ на царя.
8 Ще заобиколите царя от всички страни, всеки с оръжието си в ръка, и който се доближи до редиците ви, да бъде убит. Бъдете при царя, когато излиза и когато влиза.“
9
Стотниците направиха всичко, което свещеник Йодай заповяда. Всеки взе хората си, които дежурят и които не дежурят в събота, и отидоха при свещеник Йодай.10 И свещеникът раздаде на стотниците копията и щитовете, които някога принадлежаха на цар Давид и които се намираха в Господния храм.
11 Пазачите застанаха, всеки с оръжието си в ръка, от дясната страна на храма чак до лявата страна на храма, при жертвеника и при светилището около царя.
12 Тогава Йодай изведе царския син и му даде короната и царските пълномощия. Те го обявиха за цар, помазаха го, ръкопляскаха и викаха: „Да живее царят!“
13
Когато Готолия чу шума от пазачите и народа, тя дойде при народа в Господния храм.14 Тогава тя видя царя, стоящ при колоната според обичая, и князете и тръбачите, свирещи за царя, докато целият народ на страната се радваше и надуваше тръби. И Готолия раздра дрехите си и извика: „Заговор! Заговор!“
15 Свещеник Йодай даде заповед на стотниците, онези, поставени да командват армията, като им каза: „Изведете я пред храма до войниците. И убийте с меч всеки, който тръгне след нея!“ Защото свещеникът си каза: „Тя не трябва да бъде умъртвена в Господния храм.“
16 Те я хванаха и тя премина през конския вход към двореца и там бе убита.
17
Йодай сключи договор между Господа, царя и народа, че те ще бъдат народ на Господа, а също така — и между царя и народа.18 Тогава целият народ на страната се стече в капището на Ваал и го срутиха. Жертвениците му и идолите му разбиха съвсем и убиха пред жертвениците Матан, Вааловия жрец. След това свещеник Йодай постави стражи на Господния храм.
19 Стотниците заедно с телохранителите, стражата и целия народ на страната взеха царя от храма и го отведоха към двореца по пътя към портата на стражата. Тогава той седна на царския престол.
20 И целият народ на страната се радваше и градът се успокои. А Готолия беше убита с меч в двореца.
1
Йоас беше на седем години, когато се възцари.2
Йоас се възцари в седмата година на Иуй и царува в Йерусалим четиридесет години. И името на майка му беше Цивия от Вирсавия.3 Йоас вършеше това, което беше правилно в очите на Господа, през всичките си дни, докато свещеник Йодай го наставляваше.
4 Но високите места не бяха премахнати и народът все още принасяше жертви и кадения по високите места.
5
И Йоас каза на всички свещеници: „Относно парите от обещаните дарения, които са принасяни в Господния храм — парите, пресметнати за всеки изобщо, парите, пресметнати за всеки човек, и всичките пари, които хората доброволно принасят в храма на Господа, да се донесат в дома Господен;6 нека всеки свещеник вземе за себе си от своя доход и да поправят повредите на храма навсякъде, където се намери такава повреда.“
7
Но понеже до двадесет и третата година на цар Йоас свещениците не бяха поправяли повредите в храма,8 цар Йоас повика свещеник Йодай и другите свещеници и ги попита: „Защо не поправяте повредите на храма? Отсега няма да взимате пари от вашия доход, защото той е предназначен за поправка на храма.“
9 И свещениците се съгласиха да не взимат вече при себе си сребро от народа, нито да правят поправки на храма.
10
Тогава свещеник Йодай взе едно ковчеже, направи дупка на капака му и го постави до жертвеника отдясно при входа на Господния храм. И свещениците, които стояха на стража при прага, поставяха там всичките пари, принасяни в Господния храм.11 И всеки път когато виждаха, че в ковчежето има много пари, царският писар и първосвещеникът идваха, събираха парите, намерени в Господния храм, и ги преброяваха.
12 Тогава те предаваха отмерените пари на съхранение на онези, които бяха определени в Господния храм, и те плащаха с тях на дърводелците и строителите, които работеха в Господния храм.
13 Те отиваха също за зидари и каменоделци, за купуване на дървен материал и дялани камъни, за поправката на повредите в Господния храм и за всички други разноски за поправката на храма.
14 Но за Господния храм не бяха направени сребърни чаши, щипци за фитили, чаши за пръскане, тръби — никакви златни и сребърни съдове не бяха направени от парите, принасяни в Господния храм.
15 По-скоро те бяха давани особено на работниците, които поправяха Господния храм.
16 И не изискваха сметка от мъжете, на които поверяваха парите, да ги дават на онези, които работят, защото те постъпваха честно.
17 Парите от жертви за вина и от жертви за грях не се внасяха в Господния храм, те бяха за свещениците.
18
Тогава арамейският цар Азаил тръгна на поход, отиде да воюва против Гет и го превзе; след това Азаил намисли да отиде против Йерусалим.19 Но юдейският цар Йоас взе всички свещени предмети, които неговите предци, юдейските царе Йосафат, Йорам и Охозия, бяха пожертвали на храма, заедно с неговите свещени предмети и всичкото злато, което се намираше в съкровищниците на Господния храм и на двореца, и го изпрати на арамейския цар Азаил. И той вдигна обсадата от Йерусалим.
20
Останалите дела на Йоас и всичко, което той извърши, е записано в книгата на летописите на юдейските царе.21 И служителите на Йоас въстанаха, направиха заговор и го убиха в Бет-Мило по пътя за Сила.
22 Убиха го служителите му Йозакар, син на Шимеат, и Йехозавад, син на Шомер. Йоас умря и го погребаха при предците му в Давидовия град. Тогава неговият син Амасия се възцари вместо него.
1
В двадесет и третата година на Йоас, син на юдейския цар Охозия, Йоахаз, син на Иуй, се възцари над Израил в Самария и царува седемнадесет години.2 Той вършеше зло пред очите на Господа и следваше греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил. Той не отстъпваше от него.
3 Гневът на Господа против израилтяните се разпали и Той ги предаваше в ръката на арамейския цар Азаил и в ръката на Азаиловия син Венадад за доста време.
4 Тогава Йоахаз се помоли пред Господа и Господ го чу, защото видя притеснението на израилтяните, как ги притесняваше арамейският цар.
5 И Господ даде на Израил избавител и те се освободиха от властта на арамейския цар, и израилтяните заживяха в шатрите си както преди.
6 Обаче те не се отклониха от греховете на Йеровоамовия дом, с които той въвлече Израил в грях, но го следваха. Дори ашерата стоеше в Самария.
7 На Йоахаз не остана никаква войска освен петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пехотинци, защото арамейският цар ги изтреби и ги превърна в прах, по която се тъпче.
8 Останалите дела на Йоахаз и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи са описани в книгата на летописите на израилските царе.
9 И почина Йоахаз при предците си и беше погребан в Самария. И вместо него се възцари неговият син Йоас.
10
Йоахазовият син Йоас се възцари над Израил в Самария в тридесет и седмата година на юдейския цар Йоас и царува шестнадесет години.11 Той вършеше зло пред очите на Господа и не се отвръщаше от всичките грехове на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил, а постъпваше като тях.
12 Останалите дела на Йоас и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи — как воюва с юдейския цар Амасия — са описани в книгата на летописите на израилските царе.
13 И почина Йоас при предците си, а на престола му седна Йеровоам. Йоас беше погребан в Самария при израилските царе.
14
Елисей се разболя от болест, от която впоследствие и умря. И израилският цар Йоас отиде при него и заплака пред него, изричайки думите: „Татко мой, татко мой! Колесницата на Израил и неговата конница!“15 Елисей му каза: „Вземи лък и стрели!“ И той взе лък и стрели.
16 След това Елисей каза на израилския цар: „Постави ръката си на лъка.“ И той постави ръката си на лъка, а Елисей положи своите ръце върху ръцете на царя.
17 Тогава каза: „Отвори прозореца към изток.“ И той го отвори. Тогава Елисей каза: „Стреляй!“, и той стреля. Елисей извика: „Стрела за победа от Господа! Стрела за победа над арамейците! Ти ще победиш напълно арамейците при Афек.“
18 След това той каза: „Вземи стрелите“. И той ги взе. Тогава каза на израилския цар: „Удряй земята!“ Той удари три пъти и спря.
19 И Божият човек му се разгневи и извика: „Трябваше да удариш пет или шест пъти, тогава щеше да победиш напълно арамейците. А сега ще ги разбиеш само три пъти.“
20 Елисей умря и го погребаха.
В началото на следващата година разбойници от Моав нахлуха в страната.21 И се случи така, че когато погребваха един човек, хората забелязаха група разбойници. Те бързо хвърлиха мъртвеца в гроба на Елисей и си отидоха. Но когато мъртвецът докосна костите на Елисей, оживя и се изправи на краката си.
22
Арамейският цар Азаил притесняваше израилтяните през всичките дни на Йоахаз,23 но Господ се смили над тях, съжали ги и се обърна към тях заради завета Си с Авраам, Исаак и Яков. Не пожела да ги изтреби и до днес не ги отхвърли от лицето Си.
24 Когато арамейският цар Азаил умря, вместо него се възцари неговият син Венадад.
25 Тогава Йоахазовият син Йоас си възвърна градовете от Венадад, сина на Азаил, които бяха завзети във война от Йоахаз, баща му. Йоас три пъти го разби и така възвърна градовете на Израил.
1
Във втората година на Йоас, син на израилския цар Йоахаз, се възцари Амасия, син на юдейския цар Йоас.2 Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Йерусалим. Името на майка му беше Йехоядан от Йерусалим.
3 Той вършеше това, което беше угодно пред Господа, но не както баща му Давид. Той постъпваше точно както баща му Йоас беше правил.
4 Само че високите места не бяха премахнати и народът още принасяше жертви и кадеше там.
5 След като закрепи царската власт в ръцете си, той умъртви онези от служителите си, които бяха убили царя, неговия баща.
6 Но той не уби децата на убийците, защото така гласи заповедта на Господа, записана в книгата на Мойсеевия закон: „Бащите не трябва да бъдат наказвани със смърт заради децата и децата не трябва да бъдат наказвани със смърт заради бащите им. Но всеки трябва да се наказва със смърт за своите собствени грехове.“
7
Той разби Едом в Солната долина и повали десет хиляди мъже. Той превзе града Села в сражение и го наименува Йоктеил, както се казва и до днес.8
Тогава Амасия изпрати пратеници до израилския цар Йоас, син на Йоахаз, син на Иуй, с тези думи: „Излез да премерим силите си.“9 Тогава израилският цар Йоас изпрати да кажат на юдейския цар Амасия: „Веднъж ливанският трън пратил да кажат на ливанския кедър: „Дай дъщеря си за жена на сина ми.“ Но диво животно, преминаващо през Ливан, стъпкало тръна.
10 Разбира се, ти порази Едом и се заблуждаваш. Радвай се на славата и стой у дома си. Защо си търсиш белята, така че и ти, и Юдея да паднете?“
11
Но Амасия не послуша. Тогава израилският цар Йоас излезе и се срещнаха лице с лице, той и юдейският цар Амасия при Бет-Шемеш, който е в Юдея.12 Юдеите бяха напълно разгромени от израилтяните и всеки избяга в дома си.
13 израилският цар Йоас плени при Бет-Шемеш юдейския цар Амасия, син на Йоас, Охозиев син, и го доведе в Йерусалим, и направи пролом в йерусалимската стена от Ефремовите порти до ъгловите порти, дълъг четиристотин лакти.
14 И той взе всичкото злато, сребро и всичките съдове, каквито се намериха в Господния храми в царските съкровищници, взе и заложници и се върна в Самария.
15
Останалите дела на Йоас, които той извърши, и юначните му подвизи — как той воюва с юдейския цар Амасия — са описани в книгата на летописите на израилските царе.16 И легна Йоас при предците си и беше погребан в Самария при израилските царе. И вместо него се възцари неговият син Йеровоам.
17
Юдейският цар Амасия, синът на Йоас, живя петнадесет години след смъртта на Йоахазовия син Йоас, израилски цар.18 Останалите дела на Амасия са записани в книгата на летописите на юдейските царе.
19 И в Йерусалим направиха заговор против него и той избяга в Лахис. Изпратиха преследвачи след него в Лахис и там го убиха.
20 И го докараха на коне и той беше погребан в Йерусалим при предците си в Давидовия град.
21 Тогава целият юдейски народ взе Азария, който беше на шестнадесет години, и го възцари вместо баща му Амасия.
22 Той възстанови Елат и го върна на Юдея, след като царят, баща му, легна при бащите си.
23
В петнадесетата година на юдейския цар Амасия, син на Йоас, Йеровоам, син на Йоас, се възцари над Израил в Самария и царува четиридесет и една година.24 Той вършеше зло пред очите на Господа, като не отстъпваше от нито един от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.
25 Той възстанови пределите на Израил от входа на Емат до Мъртво море според словото на Господа, Бога Израилев, което Той изказа чрез Своя служител Йона, син на Амитай, пророк от Гат-Хефер.
26 Защото Господ видя бедствието на Израил, което беше толкова тежко, че нямаше нито един човек, който да помогне на Израил.
27 И Господ не поиска да изличи името на израилтяните под небето, а ги избави чрез силата на Йеровоам, син на Йоас.
28 Останалите дела на Йеровоам и всичко, което той извърши, и юначните му подвизи — как се сражаваше и как възвърна на Израил Дамаск и Емат, които дотогава принадлежеха на Юдея — са описани в книгата на летописите на израилските царе.
29 И почина Йеровоам при предците си, при израилските царе, и вместо него се възцари синът му Захария.
1
В двадесет и седмата година на израилския цар Йеровоам се възцари юдейският цар Азария, син на Амасия.2 Той беше на шестнадесет години, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Йерусалим. Името на майка му беше Йехолия, от Йерусалим.
3 Той постъпваше правилно в очите на Господа точно както баща му Амасия беше правил.
4 Но високите места не бяха премахнати и народът още принасяше жертви и кадения по високите места.
5 Господ порази царя и той беше прокажен до деня на смъртта си. Той живееше в отделен дом и царският син Йотам беше поставен над двореца и управляваше народа на страната.
6 Останалите дела на Азария и всичко, което той извърши, са описни в книгата на летописите на юдейските царе.
7 И легна Азария при бащите си и го погребаха в Давидовия град при тях. След това синът му Йотам се възцари вместо него.
8
В тридесет и осмата година на юдейския цар Азария Захария, син на Йеровоам, се възцари над Израил в Самария за шест месеца.9 Той вършеше зло пред очите на Господа, както правеха бащите му, като не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.
10 Тогава Селум, син на Явис, направи заговор против него и го уби, нападайки го пред народа. И той се възцари вместо него.
11 Останалите дела на Захария са описани в книгата на летописите на израилските царе.
12 Това беше според словото на Господа, което Той произнесе за Иуй, като каза: „Синовете ти ще седят вместо тебе на престола на Израил до четвърто поколение.“ Така и стана.
13
Селум, син на Явис, стана цар в тридесет и деветата година на юдейския цар Азария и царува в Самария един месец.14 Менаим, син на Гадия от Тирца, предприе военни действия, дойде в Самария и порази Селум, син на Явис. Той го уби и се възцари вместо него.
15 Останалите дела на Селум и заговорът, който той направи, са описани в книгата на летописите на израилските царе.
16
Менаим опустоши Типсах и всичко, което беше в него и в пределите му, като се започне от Тирца, защото този град не му отвори портите си; унищожи го и разсече всички бременни жени, които бяха в него.17
В тридесет и деветата година на юдейския цар Азария Менаим, син на Гадия, се възцари над Израил и царува пет години в Самария.18 Той вършеше зло пред очите на Господа. През цялото си царуване не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.
19 Тогава асирийският цар Фул излезе срещу израилската земя и Менаим даде на Фул хиляда таланта сребро, за да му помогне да затвърди царската власт в свои ръце.
20 Менаим изиска среброто от Израил за заплащането на войниците си, за да ги даде на асирийския цар. Сумата беше петдесет сикли сребро за всеки войник. Тогава асирийският цар се върна назад и не остана в страната.
21 Останалите дела на Менаим и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на израилските царе.
22 Така Менаим почина при предците си и вместо него се възцари синът му Факия.
23
В петдесетата година на юдейския цар Азария Менаимовият син Факия започна двугодишното си царуване над Израил в Самария.24 Той вършеше зло в очите на Господа и не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.
25 Против него направи заговор неговият сановник Факей, син на Ремалия. Той го нападна в Самария в крепостта на царския дворец, водейки със себе си петдесет галаадци; уби го и се възцари вместо него.
26 Останалите дела на Факия и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на израилските царе.
27
В петдесет и втората година на юдейския цар Азария Ремалиевият син Факей се възцари над Израил и царува в Самария двадесет години.28 Той вършеше зло в очите на Господа и не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.
29 В дните на израилския цар Факей асирийският цар Теглатфеласар дойде и превзе Йон, Авел-Бет-Мааха, Янох, Кедес, Асор, Галаад, Аргов и Арие, т.е. цялата Галилейска и Нефталимова земя, и изсели жителите им в Асирия.
30 Тогава Осия, син на Ила, направи заговор против Ремалиевия син Факей, нападна го и го уби. След това се възцари вместо него в двадесетата година на Йонатан, Озиевия син.
31 Останалите дела на Факей и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на израилските царе.
32
Във втората година на израилския цар Факей, Ремалиев син, се възцари Йоатам, син на юдейския цар Озия.33 Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим шестнадесет години. Името на майка му беше Йеруша, дъщеря на Садок.
34 Той вършеше всичко, което беше правилно в очите на Господа, както правеше баща му Озия.
35 Но високите места не бяха премахнати, защото народът още принасяше жертви и кадеше по високите места. Той построи Горните порти на Господния храм.
36 Останалите дела на Йоатам, които той извърши, са описани в книгата на летописите на израилските царе.
37 В онези дни Господ започна да изпраща против Юдея арамейския цар Рецин и Ремалиевия син Факей.
38 И Йоатам почина при предците си и беше погребан при тях в града на праотеца си Давид. И вместо него се възцари неговият син Ахаз.
1
В седемнадесетата година на Ремалиевия син Факей се възцари Ахаз, син на юдейския цар Йотам.2 Ахаз беше на двадесет години, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Йерусалим. Той не вършеше добро в очите на Господа, своя Бог, както правеше баща му Давид.
3 Всъщност той ходеше по пътя на израилските царе и дори принесе в жертва сина си, подражавайки на мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните.
4 Той принасяше жертви и кадеше по високи места и по хълмове, и под всяко зелено дърво.
5
Тогава арамейският цар Рецин и израилският цар Факей потеглиха да се сражават против Йерусалим. Те обсадиха Ахаз, но не можеха да го надвият.6 По онова време арамейският цар Рецин възвърна Елат на Арам, като изгони юдеите от Елат. Тогава арамейците и едомците дойдоха в Елат и живеят там и до днес.
7 Затова Ахаз изпрати пратеници до асирийския цар Теглатфеласар с тези думи: „Аз съм твой слуга и твой син. Ела и ме избави от ръката на арамейския цар и от ръката на израилския цар, които се надигнаха против мене.“
8 Ахаз взе среброто и златото, което се намираше в Господния храм и в съкровищницата на царския дворец, и ги изпрати като дар на асирийския цар.
9 Асирийският цар го послуша, тръгна против Дамаск и го превзе. Той отведе в плен населението в Кир и уби Рецин.
10
Когато цар Ахаз отиде да се срещне с асирийския цар Теглатфеласар в Дамаск, той видя жертвеника, който беше в Дамаск. Тогава цар Ахаз изпрати на свещеника Урия размера на жертвеника и формата на цялата му направа.11 Свещеникът Урия изгради копие на жертвеника според образеца, който цар Ахаз му беше изпратил от Дамаск. Свещеникът Урия направи това, преди цар Ахаз да пристигне от Дамаск.
12 Царят се завърна от Дамаск, видя жертвеника, приближи се до него, изкачи се
13 и принесе своите всеизгаряния и своята мирна жертва; той изля възлиянието си и поръси кръвта на мирната си жертва върху жертвеника.
14 А бронзовият жертвеник, който беше пред Господа, той премести от предната страна на храма — от мястото му между новия жертвеник и храма — и го постави отстрани на новия жертвеник откъм север.
15 Тогава цар Ахаз даде на свещеника Урия следните разпореждания: „Върху големия жертвеник изгаряй сутрешното всеизгаряне и вечерната хлебна жертва — всеизгарянето от царя и хлебния принос от него, както и всеизгарянето от целия народ на страната и хлебното му приношение, и неговото възлияние. Поръсвай върху него цялата кръв от всеизгарянето и цялата кръв от всяка кръвна жертва. Бронзовият жертвеник ще бъде за мене, за да се моля.“
16 И свещеникът Урия направи така, както цар Ахаз заповяда.
17
Тогава цар Ахаз сряза рамките на стойките, извади съдовете за умиване от тях и свали морето от бронзовите волове, които бяха под него. След това го постави на каменна платформа.18 Той премахна от Господния храм покрития вход за събота, който бяха построили в двореца, и външния вход за царя заради асирийския цар.
19
Останалите дела на Ахаз, които той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.20 И Ахаз почина при предците си и беше погребан при тях в Давидовия град. И вместо него се възцари синът му Езекия.
1
В дванадесетата година на юдейския цар Ахаз Осия, син на Ила, се възцари над Израил в Самария и царува девет години.2 Той вършеше зло пред очите на Господа, но не както израилските царе, които бяха преди него.
3 Против него тръгна асирийският цар Салманасар, а Осия стана негов подвластен и му плащаше данък.
4 Но когато асирийският цар забеляза Осиевата измяна, защото той беше изпратил пратеници до египетския цар Сове и вече не даваше от годишния данък на асирийския цар, асирийският цар го задържа под стража и го хвърли в затвор.
5 И асирийският цар потегли против цялата страна, включително Самария, и я държа в обсада три години.
6 В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария и отведе в плен израилтяните в Асирия. Той ги засели в Халах и при река Хабор в Гозан, и в мидийски градове.
7
А това стана, понеже израилтяните съгрешиха против Господа, своя Бог, Който ги изведе от египетската земя, от властта на египетския цар, фараона, и се покланяха пред други богове.8 Те следваха обичаите на народите, които Господ прогони пред израилтяните, и правеха като израилските царе.
9 Израилтяните тайно действаха против Господа, своя Бог, нещо, което те не трябваше да правят. Издигаха високи места по всичките си градове, като се започне от стражева кула до укрепен град.
10 Поставиха си свещени каменни стълбове и ашери на всеки хълм и под всяко зелено дърво.
11 Те кадяха по всичките високи места, както народите, които Господ бе прогонил пред тях, и вършеха лоши работи, които разгневяваха Господа.
12 Служеха на идолите, за които Господ беше им казал: „Не вършете това!“
13 Господ предупреждаваше Израил и Юдея чрез всеки Свой пророк и прозорливец с тези думи: „Отвърнете се от злите си пътища и спазвайте заповедите, разпоредбите според целия закон, който Аз съм дал на предците ви и които съм ви предал чрез Своите служители, пророците.“
14
Но те не послушаха. Бяха толкова твърдоглави, колкото бяха предците им, които не останаха верни на Господа, своя Бог.15 Те отхвърлиха Неговите определения и завета Му, който беше сключил с предците им, и предупрежденията Му, с които ги бе предпазвал. Те тръгнаха след безполезни неща и сами станаха безполезни. Последваха народите, които ги заобикаляха, което Господ им беше заповядал да не правят.
16 Те изоставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, и си направиха две излети изображения на телета. Направиха си ашери, покланяха се на цялото небесно войнство и служеха на Ваал.
17 Те принасяха в жертва синовете си и дъщерите си. Гадаеха и правеха магии и се отдадоха на злото пред очите на Господа, с което Го разгневяваха.
18
И гневът на Господа се разпали против израилтяните и Той ги отхвърли от лицето Си. Само Юдовото племе остана.19 Но и юдеите не спазваха заповедите на Господа, своя Бог, и постъпваха според обичаите на израилтяните.
20 Така Господ отхвърли всички потомци на Израил. Унижи ги, като ги предваше в ръцете на грабители, докато ги пропъди от лицето Си.
21
Когато Той откъсна Израил от Давидовия дом, те направиха цар Йеровоам, Наватовия син, и Йеровоам отклони израилтяните от Господа и ги въвлече в голям грях.22 И израилтяните постъпваха според всички грехове на Йеровоам, които той вършеше. Те не отстъпваха от тях,
23 докато Господ не отхвърли Израил от лицето Си, както беше обявил чрез всички Свои служители, пророците. И Той прогони Израил от земята му в Асирия, където е и до днес.
24
Тогава асирийският цар пресели хора от Вавилон, от Хута, от Ава, от Емат и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове вместо израилтяните. И те овладяха Самария и населиха градовете ѝ.25 В началото на своето пребиваване там те не почитаха Господа и Господ изпращаше сред тях лъвове, които убиха някои от тях.
26 И известиха на асирийския цар: „Народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не познават закона на Бога на страната. И Бог им изпраща лъвове и те ги убиват, понеже не знаят Божия закон на онази страна.“
27 И асирийският цар заповяда: „Доведете един от свещениците, които изселихте оттам, да се завърне и да живее там. И нека ги учи на закона на Бога на страната.“
28 Така един от откараните в плен свещеници от Самария се върна и заживя във Ветил. И той ги учеше как да почитат Господа.
29
Но всеки народ си направи идоли на свои богове и ги постави в капищата по високите места, които самаряните си бяха направили — всеки народ в градовете си, където живееше.30 Например вавилонските мъже направиха Сукот Бенот, мъжете от Кута направиха Нергал, а мъжете от Емат направиха Ашима.
31 Авийците направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън свои деца в чест на Адрамелех и Анамелех, сепарваимски богове.
32 В същото време те почитаха Господа, но си поставиха и свои жреци по високите места, които служеха за тях по капищата на високите места.
33 Те почитаха Господа, но и служеха на своите богове според обичая на народите, от които бяха изселени.
34 И до днес те постъпват според предишните си обичаи. Нямаше никой, изпълнен със страхопочитание единствено към Господа, нямаше никой, който да следваше наредбите или постановленията, закона или заповедите, които Господ беше определил на синовете на Яков, на когото бе дал името Израил.
35
Някога Господ сключи с тях завет и им заповяда: „Не трябва да почитате други богове не трябва да им се покланяте, нито да им служите, нито да им принасяте жертва!36 Но почитайте Господа, Който ви изведе от египетската земя с голяма сила и с протегната ръка. На Него се покланяйте и на Него принасяйте жертва.
37 Наредбите и постановленията, закона и заповедите, които Той ви написа, старайте се да ги изпълнявате всеки ден. Но не почитайте други богове!
38 Не забравяйте завета, който сключих с вас. И не почитайте други богове.
39 По-скоро почитайте единствено Господа, вашия Бог, и Той ще ви избави от всичките ви врагове.“
40 Но те не послушаха, а постъпваха според предишния си обичай.
41
Така тези народи почитаха и Господа, и своите идоли. Същото правеха и техните деца и внуци. Те подражаваха на своите предци и правят така дори до днес.1
В третата година на израилския цар Осия, син на Ила, се възцари Езекия, син на юдейския цар Ахаз.2 Той беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим двадесет и девет години. Името на майка му беше Авия, дъщеря на Захария.
3 Той вършеше добро пред очите на Господа точно така, както бе правил баща му Давид.
4 Той премахна високите места, изпочупи свещените стълбове и разруши ашерите. Също така разби бронзовата змия, която Мойсей беше направил, понеже дотогава израилтяните принасяха кадилна жертва пред нея и я наричаха Нехущан.
5 Той се уповаваше на Господа, Бога Израилев, и в сравнение с всичките юдейски царе, които бяха преди него и след него, нямаше такъв като него.
6 Той се привърза към Господа и не отстъпваше от Него. Спазваше заповедите, които Господ даде на Мойсей.
7 Господ беше с него и във всичко, което предприемаше, имаше успех. Той дори се отметна и от асирийския цар и не му служеше.
8 Той победи филистимците чак до Газа и пределите ѝ, от стражева кула до укрепен град.
9
В четвъртата година на цар Езекия, която е също така седмата година на израилския цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар потегли против Самария и я обсади.10 В края на третата година асирийците я превзеха. Самария беше превзета в шестата година на Езекия, която е деветата година на израилския цар Осия.
11 И асирийският цар Саргон пресели израилтяните в Асирия, засели ги в Халах и при Хавор, при река Гозан и в градовете на Мидия.
12 Всичко това стана, защото те не се подчиниха на гласа на Господа, техния Бог, и погазиха завета Му: всичко, което Той бе заповядал на Мойсей, служителя Господен. Те нито послушаха, нито се подчиниха.
13
В четиринадесетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим тръгна против всички градове, т.е. крепостите на Юдея, и ги превзе.14 Тогава юдейският цар Езекия изпрати до асирийския цар в Лахис да кажат: „Виновен съм. Оттегли се от мене и аз ще понеса каквото и наказание да ми наложиш.“ И асирийският цар наложи на юдейския цар Езекия да заплати триста таланта сребро и триста таланта злато.
15 Така Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния храм и в съкровищниците на царския дворец.
16 По същото време Езекия свали златото от вратата на Господния храм и от стълбовете при нея, които сам юдейският цар Езекия бе позлатил, и го даде на асирийския цар.
17
След това асирийският цар изпрати Тартан, Рабсарис и Рабсак от Лахис с голяма войска при цар Езекия към Йерусалим. След като тръгнаха, те стигнаха до Йерусалим и се спряха при водопровода на Горния водоем, който е на пътя за нивата на тепавичаря.18 Те повикаха царя, но Елиаким, син на Хелкия, управителя на двореца, излезе при тях заедно със Севна, писаря, и Йоах, син на Асаф, летописеца.
19
Тогава Рабсак им каза: „Кажете на Езекия: „Така говори великият цар, царят на Асирия: „Каква е тази увереност, на която се уповаваш?20 Изглежда смяташ, че празните думи, ум и сила са достатъчни за битка. И у кого е твоето упование, че се бунтуваш против мене?
21 Ето ти се уповаваш на тази скършена тръстика Египет. Но тя ще прониже ръката на всеки, който се облегне на нея за подкрепа! Това е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него!
22 Ако пък ми кажете: Уповаваме се на Господа, нашия Бог, то на този ли, чиито високи места и жертвеници Езекия премахна, обявявайки в Юдея и Йерусалим, че трябва да се покланяте само пред жертвеника тук в Йерусалим?“
23 И така, обзаложи се с моя господар, царя на Асирия. Ще ти дам две хиляди коня, ако би могъл да си намериш конници за тях.
24 Как ще надделееш и на един военачалник от най-малките служители на господаря ми или разчиташ на Египет за колесници и коне?
25 При това нима съм тръгнал против това място без волята на Господа, за да го разоря? Той ми каза да тръгна против тази земя и да я разоря“!“
26
Тогава Елиаким, син на Хелкия, Севна и Йоах отвърнаха на Рабсак: „Говори на слугите си на арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по юдейски, защото народът, който е на стената на града, слуша.“27 Но Рабсак им отговори: „Нима само до твоя господар и до тебе ме е изпратил господарят ми, за да кажа тези думи? Не! А и на хората, които са поставени по протежение на стената, които заедно с вас ще ядат изпражненията си и ще пият урината си.“
28
И Рабсак стана и извика с висок глас по юдейски: „Чуйте думите на царя, на великия асирийски цар!29 Така казва царят: „Нека Езекия не ви мами, защото той не може да ви избави от моята ръка.
30 И нека Езекия не ви обнадеждава с Господа, казвайки, че Господ непременно ще ви спаси и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.“
31 Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: „Сключете мир с мене и минете на моя страна. И нека всеки яде от лозето си и от смокинята си и пие от своя водоем,
32 докато дойда и ви заведа в също такава земя като вашата — земя с жито и вино, земя с хляб и лозя, земя с маслинови дървета и мед. И вие ще живеете и няма да умрете. Така че не слушайте Езекия, когато ви заблуждава, че Господ ще ви избави.
33 Могъл ли е някой от боговете на народите да избави земята си от ръката на асирийския цар?
34 Къде са боговете на Емат и Арпад? Къде са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми?
35 Кой от всичките богове на тези страни избави земята си от моята ръка? Как тогава може Господ да избави Йерусалим от моята ръка?“
36 А народът мълчеше и не му отговаряше нито дума, защото царят беше заповядал: „Не му отговаряйте!“
37 И Елиаким, син на Хелкия, управител на двореца, заедно с писаря Севна и летописеца Йоах, син на Асаф, отидоха при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха думите на Рабсак.
1
Когато цар Езекия чу думите, раздра дрехите си, надяна вретище и влезе в Господния храм.2 След това той изпрати управителя Елиаким, писаря Севна заедно с по-старите свещеници, наденали вретища, при пророк Исаия, син на Амоц.
3 Те му казаха: „Така говори Езекия: „Това е ден на притеснение, на наказание и посрама, защото децата тъкмо се раждат, но сила няма да се родят.
4 Може би Господ, твоят Бог, чу всичките думи на Рабсак, когото неговият господар, царят на Асирия, изпрати, за да излива презрение срещу живия Бог, и може би Той ще укори думите, които Господ, твоят Бог е чул. Затова помоли се за остатъка, който е оцелял“.“
5
Така казаха служителите на цар Езекия, които дойдоха при Исаия,6 и Исаия им отвърна: „Така кажете на вашия господар: „Така говори Господ: „Не се бой от думите, които чу и с които служителите на асирийския цар Ме хулеха.
7 Ето Аз ще поставя в него дух и той ще чуе мълва, и ще се завърне в своята страна. И Аз ще го погубя с меч в неговата земя“.“
8
Междувременно Рабсак се завърна и намери асирийския цар, сражаващ се против Ливна, защото беше чул, че царят е потеглил от Лахис.9 Когато асирийският цар чу донесението за етиопския цар Тирхака: „Ето той излезе да воюва с тебе“ тогава отново изпрати пратеници при Езекия да кажат:
10 „Така кажете на юдейския цар Езекия: „Нека не те лъже твоят Бог, на Когото се уповаваш, като мислиш, че Йерусалим няма да бъде предаден в ръцете на асирийския цар.
11 Ето ти си чул какво асирийските царе са направили с всички страни, изцяло опустошавайки ги, така че ти как ще се избавиш?
12 Избавиха ли ги боговете на народите, които предците ми съсипаха, като Гозан, Харан, Рецеф и еденците, които бяха в Таласар?
13 Къде са царят на Емат или царят на Арпад, или царят на града Сепарваим, на Ена или Ива“?“
14
Езекия получи писмата от пратениците и гласно ги прочете. Тогава отиде в Господния храм и ги разгъна пред лицето на Господа.15 Езекия се молеше пред Господа и казваше: „О, Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими, Ти наистина си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.
16 Наклони ухото Си и чуй, Господи. Отвори очите Си и виж, Господи. Чуй думите на Сенахирим, които той изпрати, за да похули живия Бог!
17 Наистина, Господи, асирийските царе опустошиха народи и земите им.
18 И хвърлиха боговете им в огън, въпреки че те не са богове, а само произведение на човешки ръце, парчета от дърво и камък. Затова ги унищожиха.
19 И сега, Господи, Боже наш, избави ни от неговата ръка. Нека всички земни царства узнаят, че Ти, Господи, единствен си Бог.“
20
Тогава Амоцовият син Исаия изпрати да кажат на Езекия: „Така говори Господ, Бог Израилев, Онзи, Когото ти призова срещу асирийския цар Сенахирим: „Чух те“.“21 Това е словото, което Господ обяви за него:
„Тя те презря, тя ти се присмя, Девицата, дъщерята на Сион,22
Кого си укорил и похулил?
Против кого си надигнал глас
или си вдигнал очите си в присмех?
Против Светия Израилев!
23
Чрез твоите пратеници ти укоряваше Господа и казваше:
„С моята колеснична мощ
аз се изкачих на планинските височини,
по склоновете на Ливан.
Изсякох високите му кедри,
най-хубавите му кипариси.
И стигнах до крайния му подслон
сред най-добрите насаждения в градината му.
24
Аз изкопах кладенци и пих чужда вода,
и ще пресуша със стъпалата на нозете си
всички египетски реки.
25
Не сте ли чули? Аз отдавна съм подготвил това, в древни времена
Аз измислих това,
което сега правя да се случи — че ти ще превърнеш укрепените градове в купища развалини,
26
така че техните жители, лишени от сила,
да треперят и да са смутени,
и да станат като полска трева, като зелено пасище,
като краткотрайна зеленина по покривите,
попарена преди да изкласи.
27
Аз зная твоето седене,
твоето излизане, твоето влизане
и твоето дръзко говорене против Мене.
28
Поради твоето дръзко говорене против Мене
и твоето високомерие, което дойде до ушите Ми,
Аз поставих Моята кука в ноздрите ти,
Моята юзда на устните ти
и ще те върна по пътя, по който си дошъл.
29
И това ще бъде знамението за тебе.
Тази година ще ядете от израсналото без обработване.
Следващата година — самораслото.
А на третата година сейте и жънете,
садете лозя и яжте плодове.
30
И спасеният в Юдиния дом остатък
пак ще пусне корен
и ще даде много плод,
31
защото от Йерусалим ще излезе остатъкът,
а от хълма Сион — оцелялото.
Ревността на Господ Бог ще направи това.
32
Затова така говори Господ относно асирийския цар:
той няма да влезе в този град,
нито ще изстреля стрела по него,
нито ще се изправи пред него с щит,
нито ще издигне обсаден вал против него.
33
Ще се върне по същия път, по който е дошъл.
Той няма да влезе в този град — говори Господ.
34
Аз ще защитя този град и ще го спася,
но заради Себе Си и заради Своя служител Давид.“
35
И ето какво се случи същата нощ: ангел Господен ангел излезе и погуби сто осемдесет и пет хиляди мъже в асирийския стан. На сутринта, когато трябваше да станат, всички те бяха мъртви.36 Тогава асирийският цар Сенахирим стана, потегли, върна се и живееше в Ниневия.
37 И когато се покланяше в капището на своя бог Нисрох, синовете му Адрамелех и Шарецер го убиха с меч и избягаха в араратската страна. Тогава неговият син Асардан се възцари вместо него.
1
В онези дни Езекия се разболя смъртно и Амоцовият син пророк Исаия дойде при него и му каза: „Така казва Господ: „Оправи дома си, защото ще умреш и няма да оздравееш“.“2 Тогава Езекия се обърна с лице към стената и се помоли на Господа с тези думи:
3 „О Господи, спомни си как вървях пред Тебе с вярност и с предано на Тебе сърце и вършех всичко, което е праведно в Твоите очи.“ И Езекия се разплака силно.
4 А Исаия още не бе излязъл от средния двор на двореца и ето бе изречено слово на Господа към него:
5 „Върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: „Така казва Господ, Бог на Давид, твоя отец: „Чух твоята молитва и видях сълзите ти. Ето Аз ще те изцеля и на третия ден ще отидеш в Господния храм.
6 И ще прибавя петнадесет години към твоя живот. Ще избавя тебе и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град заради Себе Си и заради Давид, Моя служител“.“
7 Тогава Исаия каза: „Вземете и смачкайте смокини.“ И те донесоха и поставиха на болното място и той оздравя.
8
Езекия попита Исаия: „Какво е знамението, че Господ ще ме изцели и че на третия ден ще отида в Господния храм?“9 Исаия отговори: „Това е знамението от Господа, че Той ще изпълни словото, което е изрекъл: може ли сянката да се придвижи напред или да се върне десет стъпки?“
10 Езекия каза: „По-лесно е да се измести сянката десет стъпала, отколкото тя да се върне десет стъпала назад.“
11 Но пророк Исаия призова Господа и Той върна сянката назад на същото разстояние, на което тя вече беше залязла по стъпалата на Ахаз, десет стъпала.
12
В онова време Меродах-Валадан, син на вавилонския цар Валадан, изпрати писма и подарък на Езекия, защото беше чул, че Езекия е болен.13 Езекия ги изслуша и показа на пратениците цялата съкровищница, среброто и златото, ароматите, подправките и финото маслиново масло, своята оръжейна и всичко, което се намираше в съкровищниците му. Не остана нищо в двореца му или в царството му, което да не им показа.
14 Тогава пророк Исаия дойде при цар Езекия и го попита: „Какво ти казаха тези хора? Откъдете дойдоха при тебе?“ Езекия отговори: „Дойдоха от далечна страна, от Вавилон.“
15 Тогава той попита: „Какво видяха в твоя дворец?“ На това Езекия отговори: „Те видяха всичко, което е в моя дворец. Не остана нищо от страната ми, което да не видяха.“
16
Исаия каза на Езекия: „Чуй словото Господне:17 „Ето ще дойдат дни, когато всичко в твоя дворец, всичко, което твоите бащи са събрали до днес, ще бъде откарано във Вавилон. Нищо няма да остане — казва Господ
18 — И някои от потомците ти, които ще ти се родят, ще ги вземат и те ще станат царедворци в двореца на вавилонския цар“.“
19 Езекия отговори на Исаия с думите: „Словото Господне, което ти изговори, е добро. Но самият ти казваше: „Защо не, ако ще има мир и сигурност в моите дни“!“
20
Останалите дела на Езекия и всичко, което той извърши, всичкото му юначество — как направи водоем и водопровод и прокара вода в града, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.21 Езекия почина при предците си и вместо него се възцари синът му Манасия.
1
Манасия беше на дванадесет години, когато се възцари, и царува в Йерусалим петдесет и пет години. Името на майка му беше Ефсива.2 Той вършеше зло пред очите на Господа, като следваше мерзостите на народите, които Господ бе пропъдил пред израилтяните.
3 Той възстанови високите места, които баща му Езекия беше разрушил. Дори издигна жертвеници на Ваал и направи ашера, както беше сторил израилският цар Ахав, и се покланяше на цялото небесно войнство и им служеше.
4 Той изгради и жертвеници в Господния храм, за който Господ беше казал: „В Йерусалим ще пребъдва името Ми.“
5 И изгради жертвеници на цялото небесно войнство в двата двора на Господния храм.
6 Той дори принесе в жертва сина си. Правеше магии и врачуваше, назначи извиквачи на мъртъвци и магьосници. Той извърши много зло пред очите на Господа, за да Го разгневи.
7 Изваяният идол на ашерата, който той направи, постави в храма, за който Господ беше казал на Давид и на сина му Соломон: „Нека пребъдва името Ми за вечни времена в този храм и в Йерусалим, който град Аз избрах измежду всички израилски племена.
8 И занапред няма да оставя кракът на Израил да излезе от земята, която съм дал на предците им, само ако те се стараят да постъпват според всичките заповеди и закона, който Моят служител Мойсей им е дал.
9 Но те не послушаха и Манасия ги разврати дотам, че вършеха повече зло от народите, които Господ погуби пред израилтяните.“
10
Така Господ говореше чрез Своите служители пророците, като казваше:11 „Понеже юдейският цар Манасия извърши много повече мерзости от всичко, което бяха вършили аморейците, които бяха преди него, и въведе юдеите в грях чрез идолите си,
12 затова така говори Господ, Израилевият Бог: „Аз ще изпратя върху Йерусалим и Юдея такова бедствие, че ушите на всеки, който чуе за него, ще писнат.
13 Ще опъна над Йерусалим мерилната връв на Самария и отвеса на Ахавовия дом и ще избърша Йерусалим, така както избърсват паница — избърсват я и я обръщат на обратната страна.
14 И ще отхвърля останалите от Своя дял и ще ги предам в ръката на враговете им. Те ще бъдат разграбени и плячкосани от всичките си врагове.
15 Това е, защото вършеха зло пред Моите очи и Ме огорчаваха от деня, когато предците им излязоха от Египет, до днес“.“
16
И нещо повече, Манасия проля твърде много невинна кръв, така че Йерусалим се изпълни с нея открай докрай. Това беше в допълнение към греха му, чрез който той въвлече Юдея в грях и извърши такова зло пред очите на Господа.17
Останалите дела на Манасия и всичко, което той извърши, и греховете му, с които бе съгрешил, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.18 И Манасия почина при предците си и беше погребан в градината на двореца му, т.е. в градината на Уза, и Амон, неговият син, се възцари вместо него.
19
Амон беше на двадесет и две години, когато се възцари, и царува в Йерусалим две години. Името на майка му беше Мешулемет, дъщеря на Харуц от Йотва.20 Той вършеше зло пред очите на Господа, както правеше баща му Манасия.
21 Той ходеше точно по същия път, по който ходеше баща му — служеше на идолите, на които служеше баща му, и им се покланяше.
22 Той изостави Господа, Бога на своите предци, и не вървеше по пътя на Господа.
23
Служителите на Амон направиха заговор против него и го убиха в двореца му.24 Но народът на страната изби всички заговорници против цар Амон и възцари сина му Йосия вместо него.
25 Останалите дела на Амон, които той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.
26 И го погребаха в гробницата му — в градината на Уза, а Йосия, синът му, се възцари вместо него.
1
Йосия беше на осем години, когато се възцари, и царува в Йерусалим тридесет и една години. Името на майка му беше Йедида, дъщеря на Адая, от Боцкат.2 Той вършеше добро в очите на Господа и постъпваше във всичко, както Давид, неговият праотец. Той не се отклоняваше нито надясно, нито наляво.
3
В осемнадесетата година от царуването си цар Йосия прати писаря Шафан, син на Ацалия, Мешуламов син, в Господния храм с тази заповед:4 „Иди при първосвещеник Хелкия и нека измери среброто, донесено в Господния храм, което пазачите, стоящи при прага, са събрали от народа.
5 Нека след това го дадат в ръцете на служителите, определени към Господния храм, и те да го раздадат на работниците, които са в Господния храм, за да поправят светилището,
6 а именно дърводелците, строителите, зидарите, за покупка на греди и на дялани камъни за поправка на храма.
7 Обаче никакво пресмятане да не бъде правено на парите, предадени на тях, защото те са честни служители.“
8
Тогава първосвещеникът Хелкия каза на писаря Шафан: „Аз намерих в Господния храм Книгата на закона на Господа.“ Хелкия даде книгата на Шафан и той я прочете гласно.9 Писарят Шафан отиде при царя и донесе на царя отговор за възложената му работа, като каза: „Слугите ти взеха среброто, което се намираше в храма, и го предадоха на определените служители в храма Господния храм.“
10 Писарят Шафан извести на царя също: „Свещеникът Хелкия ми даде книга.“ След това Шафан я прочете пред царя.
11 Когато царят чу думите на книгата, той раздра дрехите си
12 и заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикам, Шафановия син, на Ахбор, син на Михей, на писаря Шафан и на царския служител Асайа следното:
13 „Идете и попитайте Господа за мене, за целия народ и за цяла Юдея относно казаното в тази намерена книга, защото гневът на Господа, който се е разпалил против нас, е голям. Защото нашите предци не са послушали казаното в тази книга, за да вършат според заповяданото ни.“
14
И свещеникът Хелкия отиде заедно с Ахикам, Ахбор, Шафан и Асая при пророчицата Олдама, жена на пазителя на одеждите Шалум, син на Тиква, син на Харкас — а тя живееше в Йерусалим, в Мишна, — и говориха с нея.15 И тя им каза: „Така говори Господ, Израилевият Бог: „Кажете на човека, който ви е изпратил при Мене, че Господ казва:
16 „Ето Аз ще изпратя бедствие върху това място и върху жителите му според всичко, казано в книгата, която юдейският цар прочете.
17 Това е, защото те Ме изоставиха и принасят кадилни жертви на други богове, за да Ме огорчават с всичките дела на ръцете си. Затова гневът Ми се разпали против това място и няма да стихне.“
18 На юдейския цар, който ви изпрати, за да попитате Господа, кажете това: „Така казва Господ, Израилевият Бог, относно думите, които ти изслуша:
19 Понеже сърцето ти се разкая и ти самият се смири пред Господа, когато чу думите против това място и жителите му — че те ще бъдат ужасен пример и за проклятие, — и раздра дрехите си, и плака пред Мене, Аз те чух — говори Господ,
20 — затова, ето Аз ще те прибера при предците ти и ти ще бъдеш положен в своя гроб в мир. Твоите очи няма да видят всичките тези злини, които Аз ще докарам върху това място“.“ И занесоха отговора на царя.
1
Тогава царят изпрати вест и при него се събраха всички стареи на Юдея и Йерусалим.2 Царят отиде в Господния храм и с него отидоха всички юдеи и всички йерусалимски жители заедно със свещениците и пророците, целият народ, от най-малкия до най-големия. Той им прочете гласно всичко, казано в Книгата на завета, която беше намерена в Господния храм.
3 След това царят застана до колоната и сключи завет пред лицето на Господа да следва от все сърце и душа Господа, като спазва заповедите Му, откровенията Му и наредбите Му, за да утвърди думите на този завет, написани в тази книга, и целият народ възприе словата на завета.
4
Царят заповяда на първосвещеника Хелкия, на втория свещеник и на пазачите при прага да изнесат от Господния храм всички неща, направени за Ваал, за Астарта и за цялото небесно войнство, и да ги изгорят извън Йерусалим в долината на Кедрон. След това те отнесоха пепелта им във Ветил.5 Той отстрани идолопоклонните жреци, които юдейските царе бяха поставили, за да принасят кадилни жертви на високите места в юдейските градове и в околностите на Йерусалим, заедно с онези, които кадяха на Ваал, на слънцето, на луната, на съзвездията и на цялото небесно войнство.
6 Той изнесе ашерата от Господния храм в Кедронската долина извън Йерусалим и я изгори при потока Кедрон. След това я стри на прах и хвърли прахта ѝ в общите места за погребване на хората.
7 Събори също постройките, които бяха в двора на Господния храм, на тези жени, посветени на ашерата, и в които те тъчеха дрехи за ашерата.
8
Той изведе всички жреци от юдейските градове и оскверни високите места, където жреците принасяха кадилни жертви, от Гева до Вирсавия. Разори високите места при портите — това при входа на портата на градоначалника Иисус и онова, което бе отляво на градската порта.9 Макар свещениците при високите места да не принасяха вече жертви върху жертвеника Господен в Йерусалим, но те ядяха безквасен хляб заедно с братята си.
10 Той оскверни мястото Тофет, което е в Еномовата долина, така че никой да не може да принуждава сина си или дъщеря си да бъдат принасяни в жертва на Молох.
11 Премахна също конете, които юдейските царе бяха поставили в чест на слънцето пред входа на Господния храм в пристройките близо до стаите на царедвореца Нетан-Мелех, а посветените на слънцето колесници изгори с огън.
12 Царят събори жертвениците по покрива на горната стая на Ахаз, които юдейските царе бяха направили, и жертвениците на Манасия в двата двора на Господния храм. Той ги разби и хвърли прахта им в потока Кедрон.
13 Царят оскверни и високите места пред Йерусалим, южно от Елеонската планина, които израилският цар Соломон беше съградил за Астарта, сидонската мерзост, и за Хамос, моавската мерзост, и за Милком, амонската мерзост.
14 Той строши свещените стълбове, насече ашерите и запълни мястото им с човешки кости.
15
И жертвеника във Ветил, високото място, което беше направил Наватовият син Йеровоам, с което той въвлече Израил в грях — този жертвеник и високото място той разори. Той изгори високото място и го направи на прах, и изгори ашерата.16 Когато Йосия се обърна и видя гробовете, които бяха там на планината, изпрати хора, за да вземат костите от гробовете и да ги изгорят на жертвеника, така осквернявайки го, според словото на Господа, което Божият човек провъзгласи — онзи, който бе говорил за тези неща .
17 Тогава Йосия попита: „Какъв е този паметник, който виждам?“ И жителите на града му отговориха: „Гробът на Божия човек, който дойде от Юдея и възвести всички тези неща, които ти направи с жертвеника във Ветил.“
18 Той отвърна: „Оставете го! Нека никой да не мести костите му.“ Така те оставиха единствено неговите кости заедно с костите на пророка, който беше дошъл от Самария.
19 Йосия премахна всички капища по високите места в градовете на Самария, които израилските царе бяха направили, огорчавайки Господа. Той направи с тях същото, което беше направил във Ветил.
20 Той закла всички жреци на високите места, които бяха там, върху жертвениците и изгори върху тях човешките кости. Тогава се върна в Йерусалим.
21
Царят заповяда на целия народ: „Извършете Пасхата на Господа, вашия Бог, както е писано в тази Книга на завета.“22 Защото точно такава Пасха не бе извършвана от дните на съдиите, които управляваха Израил през всичките дни на царете на Израил и Юдея
23 освен в осемнадесетата година от царуването на цар Йосия; тази Пасха беше извършена за Господа в Йерусалим.
24 Освен това Йосия изтреби извиквачите на мъртъвци и духове, гадателите, терафимите, идолите и всички подобни мерзости, които се появяваха в юдейската страна и в Йерусалим, за да се изпълнят думите на Закона, написан в книгата, която свещеникът Хелкия намери в Господния храм.
25 Нямаше цар като Йосия, нито след него се появи такъв, който да се е обърнал към Господа от цялото си сърце и душа и с всичките си сили в съответствие с целия закон на Мойсей.
26
Но Господ още не се отвръщаше от яростта на големия Си гняв, който пламна против Юдея поради всичките огорчения, с които Манасия Го бе разгневил.27 Господ бе заявил: „Аз ще отстраня Юдея от Своето лице, както отстраних Израил. Аз ще отхвърля този град, който избрах, Йерусалим, и храма, за който бях казал: „Там ще бъде името Ми“.“
28
Останалите дела на Йосия и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.29 По негово време фараонът Нехао, египетският цар, потегли към асирийския цар при река Ефрат. Когато цар Йосия излезе срещу него, този, когато го видя при Мегидон, го умъртви.
30 Неговите служители пренесоха тялото му от Мегидон и го донесоха в Йерусалим, където го погребаха в неговата гробница. Тогава народът на страната взе Йоахаз, сина на Йосия, помаза го и го възцари вместо баща му.
31
Йоахаз беше на двадесет и три години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим. Името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна.32 Той вършеше зло пред очите на Господа точно така, както вършеха всичките негови предци.
33 Фараонът Нехао задържа Йоахаз в Ривла, в земята на Емат, за да не царува в Йерусалим; след това наложи глоба на страната сто таланта сребро и един талант злато.
34 Фараонът Нехао възцари Йосиевия син Елиаким вместо баща му Йосия и му промени името на Йоаким. Той взе Йоахаз и го отведе в Еипет, но там той умря.
35 Йоаким даваше на фараона златото и среброто, но той обложи с данък страната, за да внася парите във фараоновата хазна. От народа на страната той изискваше среброто и златото от всеки според данъчната му оценка, за да плаща на фараона Нехао.
36
Йоаким беше на двадесет и пет години, когато се възцари, и царува единадесет години в Йерусалим. Името на майка му беше Зебуда, дъщеря на Федая от Рума.37 Той вършеше зло в очите на Господа, точно както вършеха предците му.
1
В неговото време вавилонският цар Навуходоносор се надигна и Йоаким му стана подвластен в продължение на три години. След това той се отметна и въстана против него.2 Господ изпращаше против него разбойнически пълчища от халдеи, арамейци, моавци и амонци. Той ги изпращаше против Юдея, за да я съсипват според словото на Господа, което Той изговори чрез Своите служители, пророците.
3 Това всъщност се случи с Юдея по заповед на Господа, за да я отхвърли от Своя поглед, заради греховете на Манасия и всичко, което той извърши,
4 и заради невинната кръв, която той проля, защото Йерусалим се изпълни с невинна кръв — това Господ не искаше да прости.
5 Останалите дела на Йоаким и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на юдейските царе.
6 И Йоаким легна при предците си и синът му Йехония се възцари вместо него.
7 Египетският цар вече не излизаше от страната си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, което принадлежеше на египетския цар — от Египетския поток до река Ефрат.
8
Йехония беше на петнадесет години, когато се възцари, и царува три месеца в Йерусалим. Името на майка му беше Нехуща, дъщеря на Елиатан от Йерусалим.9 И той вършеше зло пред очите на Господа точно така, както бе правил баща му.
10
По онова време военачалниците на вавилонския цар Навуходоносор настъпиха против Йерусалим и градът беше обсаден.11 Докато военачалниците му обсаждаха града, вавилонският цар Навуходоносор пристигна.
12 Тогава юдейският цар Йехония отиде при вавилонския цар заедно с майка си, служителите си, князете и царедворците си и вавилонският цар го взе в плен в осмата година на царуването си.
13 И изнесе от Йерусалим всички съкровища на Господния храм и на двореца, и иззе златото, както бе казал Господ, от всички златни съдове, които израилският цар Соломон бе направил за светилището на Господа.
14 Той отведе в плен всички от Йерусалим — всички князе и всички храбри воини — десет хиляди пленници заедно с всички дърводелци и ковачи. Никой не остана освен бедните от народа на страната.
15 Той отведе в плен във Вавилон Йехония, майка му, жените на царя, царедворците му и първенците на страната. Той изсели заточениците от Йерусалим във Вавилония.
16 Всичките седем хиляди воини, хиляда занаятчии и ковачи — всъщност всички онези, които биха били от полза във война — вавилонският цар ги отведе в плен във Вавилон.
17 Тогава вавилонският цар постави Матания, чичо му, за цар вместо Йехония и промени името му на Седекия.
18
Седекия беше на двадесет и една години, когато се възцари, и царува единадесет години в Йерусалим. Името на майка му беше Хамутал, дъщеря на Йеремия от Ливна.19 Той вършеше зло пред очите на Господа точно така, както правеше Йоаким.
20 Господ пропъди от лицето Си Йерусалим и Юдея, защото гневът Му беше против тях. След време Седекия се отметна от вавилонския цар.
1
В деветата година на царуването си, в десетия ден на десетия месец, вавилонският цар Навуходоносор отиде лично с всичката си войска против Йерусалим. Той разположи лагера си близо до града и издигна около него обсаден вал.2 Градът беше в обсада до единадесетата година на цар Седекия.
3 На деветия ден от четвъртия месец гладът беше толкова голям, че нямаше хляб за народа на страната.
4 Така градската стена беше пробита от врага и поради това всички войници побягнаха през нощта по пътя към портите, между двете стени, които са близо до царската градина. Докато халдеите обсаждаха града, Седекия се отправи по пътя към Йорданската долина.
5 Една халдейска част преследва царя, настигна го в йерихонската равнина и цялата му войска се разпръсна.
6 Халдеите хванаха царя, отведоха го при вавилонския цар в Ривла и той произнесе присъда над него.
7 Те заклаха синовете на Седекия пред очите му, след това ослепиха Седекия, поставиха го в окови и го закараха във Вавилон.
8
В седмия ден на петия месец — това беше деветнадесетата година на цар Навуходоносор, вавилонски цар — в Йерусалим дойде Навузардан, началник на телохранителите и служител на вавилонския цар.9 Той изгори Господния храм и двореца, както и много сгради в Йерусалим — всички големи сгради изгори с огън.
10 И всички халдейски воини, които бяха с началника на телохранителите, събориха стените около Йерусалим.
11 Навузардан, началникът на телохранителите, отведе в плен и другите хора, които бяха останали в града, и онези, които доброволно се бяха предали на вавилонския цар, и останалото множество.
12 Началникът на телохранителите остави в града от най-бедното население за лозари и земеделци.
13
Халдеите начупиха на парчета бронзовите стълбове, които бяха в Господния храм, заедно с поставките и бронзовото море; след това те изпратиха бронза във Вавилон.14 Задигнаха и котли, лопати, щипци, купи за кадене — всички медни съдове, които се употребяваха при богослужението.
15 Началникът на телохранителите взе и кадилниците, и чашите за възлияние — всичко, което беше златно и сребърно.
16 А бронзът на двете колони, бронзовото море и поставките, които Соломон бе направил за Господния храм, нямаха тегло.
17 Височината на една колона беше осемнадесет лакътя и нейните капители бяха от бронз. А височината на капитела беше три лакътя с мрежа от нарове на върха, всичко от бронз. Втората колона с мрежата имаше същите размери.
18
Началникът на телохранителите взе първосвещеника Серая и втория свещеник Софония, и тримата пазачи при прага.19 От града той взе един царедворец, който отговаряше за войниците, заедно с петимата най-близки служители на царя, които се намираха в града. Освен това той взе писаря на главнокомандващия, който отговаряше за набирането на народно опълчение, както и шестдесет мъже от народното опълчение, които се намираха в града.
20 Началникът на телохранителите Навузардан ги взе и ги заведе при вавилонския цар в Ривла.
21 И вавилонският цар ги посече и ги умъртви в Ривла в земята на Емат. Така юдеите бяха преселени в плен от страната си.
22
Над останалия в юдейската страна народ, който вавилонският цар Навуходоносор беше пощадил, той назначи Годолия, син на Ахикам, син на Шафан.23 Когато всички военачалници и хората им чуха, че вавилонският цар е назначил Годолия, дойдоха при Годолия в Масифа. Те бяха Исмаил, син на Нетания, Йоханан, син на Карея, Серайя, син на нетуфатеца Танхумет, и Язания, син на маакитец, те и техните хора.
24 И Годолия се закле на тях и на хората им и им каза: „Не се бойте от халдейските служители. Заселвайте се в страната и служете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре.“
25 Но в седмия месец Исмаил, син на Нетания, син на Елишама, от царския род, дойде с десет души и порази Годолия, и той умря заедно с юдеите и халдеите, които бяха с него в Масифа.
26 Тогава целият народ, от малък до голям, и военачалниците отидоха в Египет, защото се бояха от халдеите.
27
В тридесет и седмата година от отвеждането в плен на юдейския цар Йехония, на двадесет и седмия ден от дванадесетия месец, в годината на възцаряването си, вавилонският цар Евил-Меродах помилва юдейския цар Йехония и го освободи от затвора.28 Той се отнесе с него любезно и постави престола му над престолите на царете, които бяха с него във Вавилон.
29 Той промени затворническите му дрехи и ядеше хляб постоянно заедно с него, докато беше жив.
30 И докато беше жив, постоянната му издръжка се даваше от царя всеки ден.