1

1

Блажен е човек, който не отива на сбирки на нечестивите,
не ходи по пътя на грешници
и не седи в събранието на беззаконници,

2
но му е приятно да се подчинява на закона на Господа
и размишлява върху него ден и нощ.

3
И той ще бъде като дърво, посадено край водни пътища,
което дава своя плод навреме
и чийто лист не вехне.
И той ще успее във всичко, което върши.

4
Не е така с нечестивите.
Защото те са като плявата, отвявана от вятъра.

5
Затова нечестивите няма да устоят пред съд,
нито грешните — в събрание на праведните.

6
Да, Господ одобрява пътя на праведните,
а пътят на нечестивите ще ги провали.

2

1

Защо се развълнуваха народите и племената кроят безсмислени неща?

2
Земните царе въстават
и князете заговорничат
против Господа
и Неговия помазаник.

3
Те казват: „Да разкъсаме техните окови
и да отхвърлим от нас техните вериги.“

4
Този, Който обитава небесата, ще се изсмее,
Господ ще ги подиграе.

5
Тогава ще им заговори в гнева Си
и ще ги смути с яростта Си.

6
„Аз помазах Своя Цар
над Сион, Своята свята планина.“

7
Помазаният цар каза: „Ще възвестя решението на Господа.
Той ми каза: „Ти си Мой Син.
Аз днес Те родих!“

8
Искай от Мене и ще Ти дам народите в Твое наследство
и всичко до края на земята — за Твое притежание.

9
Ще ги управляваш с железен жезъл,
ще ги строшиш като глинен съд.“

10
Затова, вразумете се вие, царе!
Поучете се, земни съдии!

11
Служете на Господа със страх!
И в радостта си треперете!

12
Отдайте почит на Сина, за да не се разгневи
и да не ви отведе пътят ви към гибел,
защото Неговият гняв ще пламне скоро.
Блажени са всички, които се уповават на Него!

3

1

Псалом на Давид, когато бягаше от сина си Авесалом.

2

Господи, колко са многобройни враговете ми!
Мнозина въстават против мене.

3
Мнозина казват за мене:
„За него няма спасение от Бога.“

4
Но Ти, Господи, си щит за мене,
моя слава, и Ти изправяш главата ми.

5
Призовавам Господа
и Той ми отговаря от святата Си планина.

6
Лягам, спя
и ставам, защото Господ ме закриля.

7
Няма да се уплаша от десетки хиляди хора,
които отвред са се опълчили против мене.

8
Стани, Господи! Спаси ме, Боже мой!
Защото Ти удряш по лицето всички мои врагове,
трошиш зъбите на нечестивите.

9
Спасението е от Господа.
Твоето благословение да дойде върху народа Ти.

4

1

За първия певец. В съпровод на струнни инструменти. Псалом на Давид.

2

Когато повикам, чуй ме, Боже на моята правда!
Когато бях в притеснение, Ти ми даде простор.
Бъди милостив към мене Ти и изслушай моята молитва.

3
О, хора, докога славата Ми ще бъде поругавана,
докога ще обичате суетата и ще търсите лъжата?

4
Знайте, че Господ си е отделил благочестивия!
Господ чува, когато зова към Него.

5
Когато се гневите, не съгрешавайте!
Когато си лягате, размислете в сърцето си и се успокойте!

6
Принасяйте истинни жертви
и се уповавайте на Господа!

7
Мнозина казват: „Кой ще ни покаже добрини?“
Господи, нека светлината на Твоето лице просияе над нас!

8
Ти ме зарадва повече, отколкото онези,
у които се умножиха жито, вино и елей.

9
Спокойно лягам и спя,
защото Ти, Господи, ми даваш да живея в безопасност.

5

1

За първия певец. За духови инструменти. Псалом на Давид.

2

Господи, чуй думите ми, вникни в моя зов!

3
Вслушай се в гласа на моите вопли, Царю мой и Боже мой,
защото се моля пред Тебе!

4
Господи, чуй гласа ми рано сутрин.
Призори ще застана пред Тебе и ще Те очаквам,

5
защото Ти си Бог, Който не обича беззаконието.
Злият не може да се приюти при Тебе.

6
Горделивите няма да устоят пред Тебе —
Ти ненавиждаш всички, които извършват беззаконие.

7
Ти ще погубиш всички лъжци.
Убиец и измамник са противни за Господа.

8
По Твоята велика милост аз обаче ще вляза в Твоя дом
и ще се поклоня в святия Ти храм с благоговение пред Тебе.

9
Господи, нека Твоята справедливост ме води заради враговете ми!
Направи равен Твоя път пред мене!

10
Защото в устата им няма истина,
а сърцето им носи разруха.
Гърлото им е отворен гроб,
а езикът им — коварен.

11
Накажи ги, Боже, нека се провалят в своите кроежи!
Отхвърли ги поради многото им престъпления,
защото се надигнаха против Тебе.

12
И нека се радват всички, които се уповават на Тебе;
те винаги ще тържествуват, защото Ти ще ги закриляш.
Затова нека се радват с Тебе всички, които обичат Твоето име.

13
Защото Ти, Господи, благославяш праведника,
като с щит го обгръщаш с благоволение.

6

1

За първия певец. В съпровод на осмострунен инструмент. Псалом на Давид.

2

Господи, не ме упреквай в гнева Си, нито ме наказвай в яростта Си.

3
Бъди милостив към мене, Господи, защото аз съм немощен.
Изцели ме, Господи, понеже страдам чак до мозъка на костите си.

4
Моята душа страда силно,
а Ти, Господи, докога ще се бавиш?

5
Обърни се, Господи, избави ме!
Спаси ме заради милостта Си,

6
защото сред мъртвите никой няма да Те споменава,
в преизподнята кой ще Те прославя?

7
Уморен съм от своите въздишки.
Всяка нощ се обливам в сълзи в леглото си.

8
Помръкнаха от скръб очите ми,
състариха се поради всичките ми врагове.

9
Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие.

10
Господ чу молбата ми,
Господ приема молитвата ми.

11
Да бъдат засрамени и ужасени всичките ми врагове!
Те трябва да отстъпят и в миг да станат за позор.

7

1

Плачевна песен на Давид, която изпя пред Господа заради делата на вениаминеца Хус.

2

Господи, Боже мой, на Тебе се уповавам!
Спаси ме от всички, които ме преследват, и ме избави,

3
за да не изтръгне някой като лъв живота ми
и да не ме разкъса, когато няма кой да ме избави.

4
Господи, Боже мой! Ако съм сторил нещо,
ако има неправда в моите ръце,

5
ако съм отплащал със зло на онзи, който е бил в мир с мене,
ако съм обирал този, който ме е притеснявал без причина,

6
нека врагът да ме преследва и да ме хване;
нека стъпче живота ми в пръстта
и да захвърли славата ми в праха.

7
Стани, Господи, в гнева Си,
вдигни се против пламналата ярост на моите врагове!
Бди над мене, Боже мой, в съда, който си разпоредил.

8
Множество народи ще Те заобиколят.
Седни на трона над тях във висините.

9
Господ ще съди народите.
Съди ме, Господи,
според праведните ми дела и моята невинност.

10
Нека престане злобата на нечестивите,
а праведния укрепи,
защото подлагаш на изпитание мислите и чувствата, справедливи Боже!

11
Моята защита е Бог,
Който спасява справедливите по сърце.

12
Бог е справедлив Съдия, силен и дълготърпелив,
Който всеки ден наказва.

13
Ако някой не се покае,
Господ изостря меча Си,
изопва Своя лък и се прицелва,

14
приготвя за него смъртоносни оръжия,
подготвя Своите палещи стрели.

15
Ето нечестивият зачена зло,
бременен е с нещастие и ражда лъжа.

16
Изрови ров и го издълба,
но падна в направената яма.

17
Неговата злоба ще се обърне върху собствената му глава
и насилието му ще падне върху неговото теме.

18
Ще прославя Господа заради Неговата справедливост
и ще възпявам името на Всевишния Господ.

8

1

За първия певец. На гетски струнен инструмент. Псалом на Давид.

2

Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цялата земя!
Твоята слава се простира над небесата.

3
От устата на деца и кърмачета
Ти си подготвил похвала.

4
Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти,
луната и звездите, които си поставил, казвам си:

5
„Какво е човекът, та го помниш,
и човешкото същество, та се грижиш за него?“

6
Понижил си го малко спрямо ангелите,
със слава и чест си го увенчал.

7
Поставил си го да владее над делата на Твоите ръце.
Покорил си всичко под краката му:

8
волове и овце,
така също и дивите животни;

9
птиците в небето и рибите в морето,
всичко, което прекосява морските води.

10
Господи, Боже наш,
колко е величествено Твоето име по цялата земя!

9

1

(9:1-21)

За първия певец. По мут-лабен. Псалом на Давид.

2

Господи, ще Те прославя от цялото си сърце,
ще разказвам за всичките Ти чудеса.

3
Ще се радвам и ще ликувам за Тебе!
Ще възпея Твоето име, Всевишни!

4
Когато враговете ми отстъпят,
ще паднат и ще загинат пред Твоето лице,

5
защото Ти извърши съд над мене и отсъди моето дело.
Ти седна на престола и реши справедливо.

6
Ти възнегодува против народите, погуби нечестивите,
заличи името им завинаги и за вечни времена.

7
Врагът е унищожен завинаги.
Ти разруши градовете. С тях загина и споменът за тях.

8
А Господ пребъдва вечно;
Той е поставил престола Си за съд

9
и ще съди света справедливо,
Той ще отреди справедлива присъда за народите.

10
И така, Господ ще бъде защита за потиснатия,
прибежище в трудни времена.

11
Затова ще се уповават на Тебе онези, които познават Твоето име,
защото Ти, Господи, не изоставяш онези, които Те търсят.

12
Възпявайте Господа, Който обитава Сион!
Възвестявайте Неговите дела сред народите!

13
Защото Този, Който търси вината за пролятата кръв, Той помни потиснатите,
не забравя вика на бедните.

14
Бъди милостив към мене, Господи!
Погледни как страдам от онези, които ме мразят!
Избави ме от смъртта,

15
за да разгласявам възхвалата за Тебе;
ще се радвам пред жителите на Йерусалим,
защото Ти ме спаси.

16
Народите паднаха в ямата, която бяха изкопали;
заплетоха се в примката, която бяха заложили.

17
Господ се познава по присъдите, които отрежда;
нечестивият се оплита в делата на ръцете си.

18
Нечестивите отиват в преизподнята,
както и всички народи, които забравят Господа.

19
Защото смиреният няма да бъде забравен завинаги,
надеждата на бедните няма да загине за вечни времена.

20
Откликни, Господи! Не оставяй човекът да вземе надмощие!
Нека народите да бъдат съдени пред Тебе!

21
Господи, нека изпаднат в ужас!
Нека народите да знаят, че те са просто хора.

10

1

(9:22-39)

Защо, Господи, стоиш далече
и се криеш във време на неволя?

2
Нечестивият преследва сиромаха заради гордостта си.
Нека да се хване в кроежите, които е замислил.

3
Защото нечестивият се хвали с желанията на душата си,
алчният кощунства и презира Господа.

4
В гордостта си нечестивият, навирил нос, си казва:
„Бог не търси сметка. Няма Бог.“ Това са неговите мисли.

5
Пътищата му са неуспешни във всяко време.
Твоите присъди са високо и далече от него.
Всички свои неприятели презира.

6
Той си казва в сърцето си: „Непоклатим съм,
зло няма да ме сполети от род в род.“

7
Устата му е пълна с проклятия, измами и насилие,
а езикът му е несправедлив и пагубен.

8
Той стои в засада край селищата, убива невинния
в потайни места,
очите му дебнат бедния.

9
Той се таи като лъв в храсталака,
причаква, за да хване сиромаха.
Той хваща сиромаха и го въвлича в мрежата си.

10
Той сразява, удря
и слабите падат в неговата примка.

11
Казва си: „Бог е забравил,
скрил е лицето Си, никога няма да види.“

12
Откликни, Господи, Боже! Вдигни ръката Си!
Не забравяй потиснатите.

13
Защото нечестивият може да се отрича от Бога
и да си казва: „Ти няма да търсиш сметка.“

14
Ти Сам виждаш, понеже забелязваш страдания и притеснения,
за да въздадеш с Твоята ръка.
Бедните се уповават на Тебе.
Ти си помощник на сираците.

15
Сломи ръката на злия и нечестивия,
така че потърси ли се нечестието му, да не се намери нищо.

16
Господ е Цар за вечни времена и завинаги!
Онези, които се покланят на други богове, ще изчезнат от Неговата земя.

17
Господи, Ти чуваш желанието на смирените.
Ти укрепваш сърцата им,
вслушваш се,

18
за да въздадеш правосъдие на сираците и потиснатите
и повече никой човек да не всява страх по земята.

11

1

(10)

За първия певец. Псалом на Давид.

На Господа се уповавам.
Как тогава ми казвате:
„Отлети на планината като птица“?

2
Защото ето нечестивите опънаха лъка,
поставиха стрелата си на тетивата,
за да стрелят в тъмнината по благочестивите.

3
Когато са разрушени основите,
какво може да направи праведникът?

4
Господ е в святия Си храм.
Престолът на Господа е на небесата.
Очите Му бдят. Погледът Му изпитва хората.

5
Господ изпитва праведните,
а душата Му мрази нечестивия и насилника.

6
Той ще излее върху нечестивите дъжд от разпалени въглени,
огън и жупел. Палещ вятър е тяхната участ.

7
Защото Господ е праведен и обича праведни дела.
Благочестивите ще виждат Неговото лице.

12

1

(11)

За първия певец. На осмострунен инструмент. Псалом на Давид.

2

Спаси ме, Господи, защото не останаха благочестиви,
изчезват верните сред хората.

3
Всеки лъже ближния си,
лицемерна е устата, говори с престорено сърце.

4
Господ ще изтреби всички, които имат лицемерна уста
и високомерен език,

5
онези, които казват: „С езика си ще надделеем.
Силата ни е в говоренето — кой е наш господар?“

6
„Заради насилието над потиснатите, заради въздишките на угнетените
сега ще стана, казва Господ,
ще дам закрила на онзи, който я търси.“

7
Думите на Господа са чисти думи —
сребро, пречистено в пещ,
седем пъти претопено.

8
Ти, Господи, ще ги запазиш
и ще ги съхраниш от този род за вечни времена.

9
Навред бродят нечестиви,
понеже низостта се издига сред хората.

13

1

(12)

За първия певец. Псалом на Давид.

2

Докога, Господи, съвсем ще ме забравяш?
Докога ще скриваш лицето Си от мене?

3
Докога моята душа ще понася страдания,
сърцето ми ще скърби ден и нощ?
Докога врагът ми ще се издига над мене?

4
Погледни, отговори ми, Боже мой!
Просветли моите очи, за да не заспя смъртен сън,

5
за да не каже врагът ми: „Надвих му“
Тогава моите потисници ще се радват, ако се огъна.

6
Но аз се надявам на Твоята милост.
Сърцето ми ще се зарадва за даденото ми от Тебе спасение.
Ще пея на Господа, понеже ми е сторил милост,
и ще възпея името на Всевишния Господ.

14

1

(13)

За първия певец. Псалом на Давид.

Неразумният казва в сърцето си:
„Няма Бог, Който да търси сметка!“
Хората се развратиха, извършиха отвратителни дела.
Няма кой да прави добро.

2
Господ погледна от небесата към хората,
за да види има ли разумен, който да търси Бога.

3
Всички се отклониха, всички станаха покварени;
няма кой да прави добро, няма дори един.

4
Без разум ли са всички? Те вършат беззаконие,
разкъсват народа ми, сякаш ядат хляб,
и не призовават Господа.

5
Страх ще ги обземе там, където няма страх,
защото Бог е на страната на онези, които постъпват праведно.

6
Вие отнехте надеждите на бедния,
но Господ е неговото прибежище.

7
„Кой ще даде спасение на Израил от Сион?“
Когато Господ избави Своя народ от робство,
тогава Яков ще се зарадва, Израил ще се развесели.

15

1

(14)

Псалом на Давид.

Господи, кой може да пребивава в Твоя шатър?
Кой може да пребивава на Твоята свята планина?

2
Онзи, който е непорочен и постъпва справедливо
и който говори истината от сърце,

3
който не клевети с езика си,
не прави зло на ближния си
и не хули съседа си;

4
онзи, в чиито очи отхвърленият от Господа е презрян,
и който почита тези, които се боят от Господа,
който не се отмята от клетвата си, дори да е в негова вреда,

5
който не дава парите си с лихва,
не взема подкупи против невинния —
онзи, който постъпва така, няма да се огъне за вечни времена.

16

1

(15)

Миктам. Песен на Давид.

Запази ме, Боже,
защото на Тебе се уповавам.

2
Казах на Господа: „Ти си мой Господ.
Без Тебе няма добро за мене.“

3
Към посветилите се на Бога по земята и Твоите избраници —
към тях е моят стремеж.

4
Ще се умножат скърбите на онези, които тичат към други богове.
Аз няма да им принеса възлияния от кръв,
устата ми няма да произнесе техните имена.

5
Господ е делът на моето наследство и моята чаша.
Ти държиш жребия за мене.

6
Отреденото за мене се падна в хубава земя.
Това наследство е добро за мене.

7
Ще прославям Господа, Който ми е дал разсъдък.
Дори и нощем моето сърце ме поучава.

8
Поставям Господа винаги пред мене,
понеже Той е от дясната ми страна, няма да се огъна.

9
Затова се зарадва сърцето ми, развесели се душата ми
и тялото ми ще живее в безопасност.

10
Защото Ти няма да оставиш душата ми в преизподнята
и няма да допуснеш посветения на Тебе да види тление.

11
Ще ми посочиш пътя на живота.
Пълната радост е в Твоето присъствие,
при Тебе е вечното блаженство.

17

1

(16)

Молитва на Давид.

Господи, вслушай се в правото ми дело, обърни внимание на моя зов,
чуй молитвата ми от искрена уста.

2
От Тебе да излезе моята присъда.
Нека Твоите очи погледнат справедливо.

3
Ти вникна в сърцето ми, посети ме нощем,
постави ме на изпитание, но не намери нищо.
Моята уста не съгреши.

4
В човешките дела се придържах към словото на Твоята уста,
опазих се от пътищата на насилниците.

5
Стъпките ми са твърдо в Твоите пътища,
моите крака не се отклониха от тях.

6
Боже, аз Те призовах, защото ще ми отговориш.
Вслушай се в мене, чуй моята дума.

7
Ти, Който спасяваш с десницата Си надяващите се на Тебе от враговете,
които се надигат против тях, яви чудните Си милости.

8
Пази ме като зеница на око,
скрий ме под сянката на Своите криле

9
от лицето на нечестивите, които ме съсипват,
от враговете на живота ми, които ме обсаждат.

10
Затвориха закоравялото си сърце,
устата им говорят надменно.

11
И ето вече ме нападат;
впериха поглед, искат да ме повалят на земята.

12
Те са като лъв, който жадува за плячка,
като млад лъв, който дебне на потайни места.

13
Стани, Господи, изправи се срещу тях, повали ги!
Със Своя меч избави живота ми от нечестивия,

14
от смъртни хора, Господи, хората на този свят,
чиято утроба оставяш да се пълни с богатства.
Те имат много синове
и ще оставят богатството си на своите деца.

15
А аз, праведен, ще гледам Твоето лице.
Когато се събудя, ще се наситя с Твоя образ.

18

1

(17)

За първия певец. Псалом на Давид, Господен служител, който каза на Господа думите на тази песен, когато Господ го избави от ръката на всичките му врагове и от ръката на Саул.

2

Тогава той каза:

Ще Те възлюбя, Господи, сило моя!

3
Господ е моя твърдина и моя крепост, мой Избавител,
мой Бог, моя скала. На него се уповавам.
Той е мой щит, рог на моето спасение и мое прибежище.

4
Ще призова Господа, Който е достоен за прослава,
и ще бъда спасен от враговете си.

5
Вълните на смъртта ме обхванаха,
стихиите на злото ме надвиха.

6
Веригите на преизподнята ме стегнаха,
примките на смъртта ме срещнаха.

7
В бедата си призовах Господа
и извиках към своя Бог.
Тогава Той чу гласа ми от Своя храм
и моят зов за помощ стигна до Неговия слух.

8
Тогава земята се разтърси и разклати,
основите на планините затрепериха,
размърдаха се, защото Той се разгневи.

9
Дим се издигна от Неговия нос
и от устата му излизаше поглъщащ огън.
Разпалени въглени се пръснаха от него.

10
Той сведе небесата и слезе.
И под нозете Му беше мрак.

11
Той се възкачи на херувими и полетя,
понесе се на крилете на вятъра.

12
И направи мрака Свое скривалище,
тъмните води
и гъстите облаци — Свое покривало.

13
От блясъка пред Него
през облаците Му дойдоха
градушка и горящи въглени.

14
Господ загърмя в небесата
и Всевишният остави да проехти гласът Му
сред изсипващите се градушка и горящи въглени.

15
Пусна стрелите Си и ги разпръсна,
множество мълнии — и ги разсипа.

16
Тогава се видяха дълбините на морето
и се разкриха основите на света
от Твоя страшен вик, Господи,
от диханието на Твоя гняв.

17
Той протегна ръка от висините и ме взе,
и ме извлече от буйните води,

18
избави ме от мощния враг,
от онези, които ме мразят,
понеже те са много по-силни от мене.

19
Те се надигнаха срещу мене в деня на бедствието ми,
но Господ беше моята опора.

20
Тогава ме изведе на простора,
избави ме, защото благоволи към мене.

21
Господ ми въздаде според моята праведност,
възнагради ме за чистотата на моите ръце,

22
защото спазвах пътищата на Господа
и не вършех беззаконие пред своя Бог;

23
защото се придържах към всички Негови разпоредби
и не отстъпвах от Неговите закони.

24
Бях непорочен пред Него
и се пазех от съгрешаване.

25
Затова Господ ми въздаде според моята праведност,
според чистотата на ръцете ми пред Неговите очи.

26
Към благочестивия Ти постъпваш милостиво,
спрямо безупречния — безупречно.

27
Към чистия си чист;
към развратения — според развратеността му,

28
защото Ти спасяваш бедния
и унижаваш надменните очи.

29
Господи, Ти запалваш моето светило;
моят Бог осветява тъмнината ми.

30
С Тебе ще разбия нападатели
и със своя Бог ще прескоча стената.

31
Бог — Неговият път е непорочен;
изпитано е словото на Господа.
Той е щит за всички, които се уповават на Него.

32
Защото кой е Бог, освен Господ,
и кой е защита освен нашия Бог?

33
Защото Бог ме опасва със сила
и ме води по непорочен път,

34
прави краката ми като краката на елен
и ме поставя на високи недостъпни места,

35
учи ръцете ми да воюват
и мишците ми да прегъват бронзов лък.

36
Ти ми даде щита на Своето спасение;
Твоята десница ме подкрепя
и Твоята благосклонност ме възвеличава.

37
Даваш простор на крачките ми
и пазиш краката ми да не се подхлъзнат.

38
Преследвам враговете си и ги настигам.
Не се завръщам, докато не ги унищожа.

39
Поразявам ги и те не могат да станат;
падат пред краката ми,

40
тъй като Ти ме препаса със сила за сражение
и поваляш на колене пред мене онези, които се надигнаха против мене.

41
Ти обърна към мене тила на моите врагове;
съкруши онези, които ме мразят.

42
Те викат, но няма кой да ги избави,
зоват към Господа, но Той не ги послуша.

43
Стривам ги като носен от вятъра прах,
тъпча ги като улична кал.

44
Ти ме избави от бунта на враждебния народ,
постави ме за водач на езичници;
народ, който не познавах, ми служи.

45
Щом чуят за мене, покоряват ми се.
Чужденците се прекланят пред мене.

46
Чужденците униват и треперят,
когато излизат от укрепленията си.

47
Жив е Господ! Да бъде прославяна моята Скала.
Да бъде превъзнесен Бог, Който ме спасява —

48
Бог, Който въздава за мене,
Който покорява народите на мене,

49
Който ме избавя от враговете ми!
Ти ме издигна над онези, които се надигнаха против мене,
и ме отърва от насилника.

50
Затова ще Ти благодаря сред чуждите народи
и ще възпявам Твоето име, Господи,

51
Който възвеличаваш царя Си с избавления
и оказваш милост на Своя помазаник,
на Давид и на потомството му, за вечни времена.

19

1

(18)

За първия певец. Псалом на Давид.

2

Небесата разказват за Божията слава
и твърдта разгласява за делата на ръцете Му.

3
Ден на деня предава слово
и нощ на нощта разкрива знание

4
без говор или думи,
без да се чува гласът им.

5
Техният зов се носи по цялата земя
и техните думи — до краищата на света.
В тях е поставил шатър за слънцето.

6
И то излиза като младоженец от брачните покои,
радва се като юнак да тича по своя път.

7
То изгрява от края на небесата
и шества до техния край.
От топлината му нищо не може да се укрие.

8
Законът на Господа е съвършен и запазва душата.
Разпоредбите на Господа правят необразованите мъдри.

9
Предписанията на Господа са справедливи и веселят сърцето;
заповедта на Господа е ясна — просветлява очите.

10
Страхът пред Господа очиства, пребъдва за вечни времена.
Разпоредбите на Господа са истинни — всички са справедливи.

11
Те са по-желани от злато,
от много чисто злато,
по-сладки са от капките на медената пита.

12
И твоят служител е предупреждаван чрез тях.
В спазването им е голямата награда.

13
Кой може да осъзнае своите грешки?
За онези, които не съзнавам, освободи ме от вина.

14
Опази Своя служител и от умишлените грехове,
за да не ме обладаят. Тогава ще бъда непорочен
и чист от тежка вина.

15
Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми
да бъдат благоугодни пред Тебе, Господи, моя защита и мой Избавител!

20

1

(19)

За първия певец. Псалом на Давид.

2

Нека Господ да те чуе в скръбен ден!
Нека името на Бога на Яков да те защити!

3
Да ти изпрати помощ от светилището
и от Сион да те укрепи!

4
Да си спомни всички твои безкръвни жертви
и да приеме твоите всеизгаряния благосклонно.

5
Да ти даде, каквото сърцето ти желае,
и да изпълни всяко твое намерение.

6
Ще се зарадваме за твоето спасение
и в името на нашия Бог ще издигнем знаме.
Господ да изпълни всички твои молби.

7
Сега разбрах, че Господ спасява Своя помазаник,
откликва от святите Си небеса
с мощта на Своята спасяваща десница.

8
Едни се надяват на колесници, други — на коне,
но ние призоваваме името на Господа, нашия Бог.

9
Те се препънаха и паднаха,
а ние станахме и стоим прави.

10
Господи, спаси царя
и ни послушай, когато Те призоваваме.

21

1

(20)

За първия певец. Псалом на Давид.

2

Господи, с Твоята сила царят се весели
и безмерно се радва за спасението, дошло от Тебе.

3
Ти му даде, каквото желае сърцето му,
и не отхвърли молбата на сърцето му,

4
защото Ти го срещна с добри благословения,
сложи корона от злато на главата му.

5
Той поиска от Тебе да му дадеш живот;
Ти му даде дълголетие завинаги.

6
Голяма е Неговата слава чрез спасението от Тебе.
Ти положи върху него чест и величие,

7
защото го благослови за вечни времена.
Развесели го чрез присъствието Си,

8
защото царят се уповава на Господа
и благодарение на Всевишния няма да се огъне.

9
Твоята ръка ще достигне всичките Ти врагове;
Твоята десница ще намери всички, които Те мразят.

10
Ще ги поставиш в огнена пещ, когато се явиш;
Господ ще ги погуби в гнева Си
и огън ще ги изгори.

11
Ти ще изтребиш плода им от земята,
тяхното поколение сред човешките синове,

12
защото предприеха зло срещу Тебе,
скроиха заговори, но не можаха нищо да изпълнят.

13
Защото ще ги накараш да отстъпят,
когато се прицелиш със Своя лък срещу тях.

14
Издигни се, Господи, в силата Си,
ще възпеем и ще прославим Твоята мощ!

22

1

(21)

За първия певец. По мелодията на „Когато се сипва зора“. Псалом на Давид.

2

Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?
Няма помощ след думите на моя стон.

3
Боже мой, викам денем, но не отговаряш,
и нощем — но няма покой за мене.

4
Но Ти си Светият,
живееш сред славословията на Израил.

5
На Тебе се уповаваха нашите предци —
уповаваха се и Ти ги избавяше;

6
към Тебе викаха за помощ
и биваха спасени.

7
Но аз съм като червей, не човек;
подигравка за хората и презрян от народа.

8
Всички, които ме гледат, осмиват ме,
поклащайки глава, и разтваряйки уста, казват:

9
„Той се уповаваше на Господа,
нека Го избави, щом Му е угоден, нека Го спаси.“

10
Защото Ти ме извади от майчина утроба,
вдъхна ми упование на майчини гърди.

11
На Тебе бях предаден от майчина утроба,
от майчина утроба Ти си мой Бог.

12
Не се отдалечавай от мене,
понеже скръбта е близо, а помощник няма.

13
Много бикове ме обграждат,
мощни бикове от Васан ме обкръжават,

14
разтвориха своите уста срещу мене
като лъвове, ревящи и разкъсващи.

15
Разлях се като вода.
Всичките ми кости се разглобиха.
Сърцето ми стана като восък,
разтопи се във вътрешностите ми.

16
Силата ми изсъхна като парче от глинен съд;
езикът ми прилепна на небцето
и Ти ме сведе в прахта на смъртта.

17
Защото кучета ме обградиха,
сбирщина от злосторници ме обкръжи.
Те прободоха ръцете и краката ми.

18
Всичките ми кости се броят.
Враговете ми се взират и ме гледат.

19
Делят моите дрехи помежду си
и за връхната ми дреха хвърлят жребий.

20
Но Ти, Господи, не се отдалечавай!
Ти, сило моя, побързай ми на помощ!

21
Избави от меч живота ми
и от лапите на кучета — душата ми самотна.

22
Спаси ме от устата на лъва
и от рогата на дивите животни!
Ти ме послуша.

23
Ще възвестявам Твоето име на сънародниците си.
Посред събранието ще Те славя.

24
Вие, които се отнасяте със страхопочитание към Господа, прославете Го.
Всички потомци на Яков, възвеличете Го.
С благоговение бъдете пред Него вие, всички потомци на Израил,

25
защото Той не презря и не пренебрегна страданието на страдащия,
не скри лицето Си от него,
вслуша се в неговите викове.

26
Ти си причината за моята възхвала във великото събрание.
Ще изпълня своите обети пред онези, които имат страхопочитание пред Него.

27
Нека бедните да ядат и да се насищат;
да възхваляват Господа онези, които Го търсят;
да живеят сърцата ви завинаги!

28
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа
всички краища на земята
и ще се поклонят пред Него
всички езически родове,

29
защото царството е на Господа
и Той е владетел на народите.

30
Ще ядат и ще се поклонят всички мощни на земята
пред Него ще се преклонят всички, които почиват в пръстта,
и онези, които не могат да запазят душата си за живот.

31
Потомството ми ще Му служи за вечни времена.
За Господа ще разказва следващото поколение.

32
Ще дойдат и ще възвестяват Неговата справедливост
на народ, който ще се роди, понеже Той е сторил това.

23

1

(22)

Псалом на Давид.

Господ е мой пастир,
от нищо няма да се нуждая.

2
Той ме настанява на сочни пасища
и ме води при изворни води на почивка,

3
подкрепя моята душа,
насочва ме по правилния път и изпълнява Своето обещание.

4
Ако тръгна и през долината, тъмна като смърт,
няма да се уплаша от злото,
защото Ти си с мене —
Твоята сила и Твоята грижа ми дават упование.

5
Ти приготви угощение на мене, а не на моите противници,
помаза главата ми с елей, чашата ми е препълнена.

6
Нека благостта и милостта Ти да ме придружават
през целия ми живот.
И ще пребивавам в дома Господен завинаги.

24

1

(23)

Псалом на Давид.

На Господа принадлежат земята и всичко, което я изпълва —
светът и всичките му обитатели.

2
Той е Този, Който положи нейните основи върху морета
и върху реки я затвърди.

3
Кой ще се изкачи на планината на Господа,
кой ще застане на Неговото свято място?

4
Този, чиито ръце са невинни и сърцето — чисто,
който не е мамил и не се е клел лъжливо, —

5
той ще получи благословение от Господа
и справедливост от Бога, своя Спасител.

6
Такъв е родът на онези, които Го търсят,
които търсят Твоето лице, Боже на Яков!

7
Повдигнете, порти, свода си, широко се разтворете, вечни порти,
и ще влезе Царят на славата !

8
Кой е този Цар на славата? —
Могъщият и силният Господ,
силният в битки Господ.

9
Повдигнете, порти, свода си,
широко се разтворете, вечни порти,
и ще влезе Царят на славата!

10
Кой е този Цар на славата? —
Господ Вседържител,
Той е Царят на славата.

25

1

(24)

Псалом на Давид.

Господи, към Тебе въздигам душата си.

2
Боже мой, на Тебе се уповавам.
Нека да не се посрамя никога,
нека да не тържествуват над мене враговете ми,

3
нека да не се посрамят и всички, които се надяват на Тебе;
да се посрамят онези, които постъпват коварно без причина.

4
Покажи ми, Господи, Своите пътища
и научи ме на Своите пътеки.

5
Води ме по пътя на Своята истина и ме поучавай,
защото Ти си Бог, моят Спасител.
На Тебе се надявам всеки ден.

6
Господи, спомни си за Своята милост
и за Своята любов, защото те са от векове.

7
Не си спомняй греховете на моята младост и заблудите ми.
Господи, в Своята любов спомни си за мене заради Своята благост!

8
Благ и справедлив е Господ,
затова показва пътя на грешниците,

9
насочва кротките към правда
и ги учи на Своите пътища.

10
Всички пътища на Господа са милост и истина за тези,
които спазват завета Му и Неговите заповеди.

11
Господи, заради Своето име
прости греха ми, защото е голям.

12
Кой е човекът, който благоговее пред Господа?
На него Той ще посочи кой път да избере.

13
Тогава той ще живее щастливо
и потомството му ще наследи земята.

14
Тайната на Господа е за онези, които благоговеят пред Него.
На тях Той открива Своя завет.

15
Очите ми са винаги обърнати към Господа,
защото Той освобождава от примка краката ми.

16
Погледни към мене и се смили,
защото съм самотен и угнетен.

17
Премахни скърбите на сърцето ми;
избави ме от моите беди.

18
Погледни моето страдание и моите беди
и прости всичките ми грехове.

19
Погледни колко много стават враговете ми
и как ме мразят до смърт.

20
Запази живота ми и ме избави,
за да не се посрамя, защото на Тебе се уповавам.

21
Невинност и правота нека ме пазят,
защото на Тебе се надявам.

22
Боже, избави Израил
от всичките му беди.

26

1

(25)

Псалом на Давид.

Съди ме, Господи: живях невинно
и се уповавам на Господа, без да се колебая.

2
Господи, подложи ме на изпитание, провери ме,
изпитай моите чувства и моя разум;

3
защото Твоята милост е пред очите ми
и аз постъпвах според Твоята истина.

4
Сред измамници не седях
и с коварни няма да общувам.

5
Мразя сборището на злосторниците
и с нечестиви няма да живея.

6
Ще умивам ръцете си в невинност
и ще обикалям жертвеника Ти, Господи.

7
Ще Те възхвалявам на висок глас
и ще разказвам за всички Твои чудеса.

8
Господи, обичам дома, в който Ти живееш,
и мястото, където живее Твоята слава.

9
Не погубвай душата ми заедно с грешниците
и живота ми — заедно с онези, които проливат кръв,

10
в чиито ръце има злодеяния
и чиято десница е пълна с подкупи.

11
Аз пък съм невинен;
спаси ме и се смили над мене.

12
Кракът ми крачи по равен път,
в събранията ще възхвалявам Господа.

27

1

(26)

Псалом на Давид.

Господ е моя светлина и мое спасение;
от кого ще се боя?
Господ е сила на моя живот;
от кого ще се плаша?

2
Нападат ме злодеи,
противниците ми и моите врагове,
за да ме погълнат.
Но те ще се спънат и ще паднат.

3
И войска да се опълчи против мене,
няма да трепне сърцето ми.
И война да пламне против мене,
и тогава ще се надявам.

4
За едно само молих Господа, само към това се стремя:
да живея в дома на Господа през всички дни на живота си,
да съзерцавам красотата на Господа
и да размишлявам в Неговия храм.

5
Защото в злочест ден Той ще ме укрие в Своя дом,
ще ме запази под закрилата на Своята скиния,
ще ме издигне на скала.

6
Тогава главата ми ще се издигне
над враговете, които ме обкръжават;
и аз ще принеса хвалебни жертви в Неговата скиния,
ще пея и ще възпявам Господа.

7
Чуй, Господи, гласа ми, аз викам
смили се над мене и ме послушай.

8
Сърцето ми повтаря Твоите думи: „Търсете лицето Ми.“
Аз ще търся, Господи, Твоето лице.

9
Не скривай лицето Си от мене;
не отхвърляй с гняв Своя служител.
Ти беше мой помощник; не ме отхвърляй
и не ме изоставяй, Боже, Спасителю мой!

10
Защото, ако баща ми и майка ми ме изоставиха,
то Господ ще ме приеме.

11
Господи, покажи ми Своя път
и води ме по равна пътека заради враговете ми.

12
Не ме предавай на произвола на моите врагове,
защото против мене се надигнаха лъжливи свидетели,
които дишат злоба.

13
Но аз вярвам: ще видя благостта на Господа
в земята на живите.

14
Надявай се на Господа,
бъди мъжествен и да се укрепи сърцето ти;
надявай се на Господа!

28

1

(27)

Псалом на Давид.

Аз викам към Тебе, Господи, моя скала:
не бъди безмълвен към мене,
за да не би при Твоето безмълвие
да стана като тези, които слизат в гроб.

2
Чуй моята гореща молитва, когато викам към Тебе,
когато вдигам ръце към святия Твой храм.

3
Не ме събирай с нечестиви
и със злосторници,
които говорят с ближните си за мир,
а в сърцата си таят злоба.

4
Въздай им според техните дела,
според техните злодейства,
въздай им според делата на техните ръце,
отплати им се с каквото заслужават.

5
Понеже не прозряха делата на Господа
и извършеното от Неговите ръце,
Той ще ги съсипе и няма да ги възстанови.

6
Да величаем Господа,
защото Той чу моята гореща молитва.

7
Господ е моя сила и моя защита.
На Него се уповаваше сърцето ми и Той ми помогна.
Затова сърцето ми ликува.
Със своите песни Му благодаря.

8
Господ е сила за Своя народ
и спасителна защита за Своя помазаник.

9
Спаси народа Си и благослови наследството Си,
води го и го възвеличи за вечни времена!

29

1

(28)

Псалом на Давид.

Отдайте на Господа, вие, синове Божии,
отдайте на Господа слава и величие!

2
Отдайте слава на името на Господа.
Поклонете се пред Господа при Неговата свещена поява!

3
Гласът на Господа ехти над водите;
Бог на славата гърми.
Господ е над многото води.

4
Гласът на Господа мощно звучи,
гласът на Господа е величествен.

5
Гласът на Господа поваля кедри;
Господ събаря даже ливанските кедри:

6
Той кара планината Ливан да скача като телец
и планината Хермон — като млад бик.

7
Гласът на Господа мята огнен пламък.

8
Гласът на Господа разтърсва пустиня,
Господ разтърсва пустинята Кадес.

9
Гласът на Господа прави да раждат кошутите
и оголва горите.
И в храма Му всичко възклицава: „Слава!“

10
Господ е седял на трон над потопа.
Господ ще седи като цар за вечни времена.

11
Господ ще даде сила на Своя народ,
Господ ще благослови с мир Своя народ.

30

1

(29)

Псалом на Давид. Песен при освещаване на храма.

2

Господи, ще Те възхваля, защото ме въздигна
и не остави враговете ми да тържествуват над мене.

3
Господи, Боже мой, виках към Тебе
и Ти ме изцели.

4
Господи, Ти изведе душата ми от ада
и ме запази, за да не сляза в гроба.

5
Пейте пред Господа, вие, които сте Негови,
прославяйте Неговото свято име.

6
Защото гневът Му е за миг,
благоволението Му — за цял живот.
Вечер настъпва плач,
а сутрин — отново радост.

7
В своето благоденствие си казах:
„Няма да се поколебая никога.“

8
Господи,
Ти беше ме поставил на здрава планина по благоволението Си.
Но Ти скри лицето Си и аз се смутих.

9
Към Тебе, Господи, тогава виках
и на своя Господ се помолих:

10
„Каква полза от кръвта ми, когато сляза в гроба?
Ще Те слави ли пръстта?
Ще възвестява ли тя Твоята истина?

11
Чуй, Господи, и се смили над мене.
Господи, бъди ми помощник!“

12
Ти превърна тъгата ми в ликуване,
сне от мене вретището и ме заобиколи с веселие.

13
Затова Те прославям и няма да замлъкна.
Господи, Боже мой, вечно ще Те славя!

31

1

(30)

За първия певец. Псалом на Давид.

2

Господи, при Тебе търся убежище, за да не се посрамя никога.
Избави ме по силата на Своята справедливост,

3
наклони ухо към мене, побързай да ме избавиш.
Бъди ми здрава скала, дом за прибежище, за да ме спасиш,

4
защото Ти си моя скала и моя крепост;
води ме и ме насочвай заради Своето име.

5
Ти ме избавяш от примката, която тайно са ми поставили,
защото Ти си моето спасение.

6
В Твоята ръка предавам своя дух;
Господи, Боже на истината, Ти ще ме избавиш.

7
Мразя почитателите на суетните идоли,
а се уповавам на Господа.

8
Ще се радвам и ще се веселя заради Твоето милосърдие,
защото Ти милостиво погледна на злочестието ми, п
омогна на моята душа в притеснението

9
и не ме предаде в ръцете на врага;
постави краката ми на просторно място.

10
Господи, смили се над мене, защото се страхувам;
чезнат от скръб окото ми, моята душа и моето тяло.

11
Животът ми отминава в скръб и годините ми — във въздишки;
силата ми изнемощя от моето страдание
и моите кости изсъхнаха.

12
Станах за присмех на всичките си врагове,
посмешище пред моите съседи
и плашило за моите познати;
които ме видят на улицата, бягат от мене.

13
Забравен съм в сърцата, като че съм мъртъв;
заприличах на разбит съд,

14
защото слушам клеветите на мнозина;
около мене е само ужас —
те се наговарят против мене
и замислят да отнемат живота ми.

15
Но на Тебе, Господи, аз се уповавам и казвам:
„Ти си мой Бог.“

16
Броят на годините ми е в Твоята ръка;
избави ме от ръцете на моите врагове —
от тези, които ме преследват.

17
Яви на Своя служител светлината на Своето лице;
спаси ме със Своето милосърдие.

18
Господи, нека не се посрамя,
защото Тебе призовавам;
а нечестивите да се посрамят
и да слязат в ада.

19
Да онемеят лъжливите уста,
които говорят против праведните с дръзка гордост и презрение.

20
Господи, колко много са у Тебе благата,
които пазиш за онези, които благоговеят пред Тебе,
и които приготви пред хората
за онези, които се уповават на Тебе.

21
Ти ги укриваш под закрилата на Своя поглед
от човешки замисли,
скриваш ги под сянка от заговори.

22
Да бъде прославен Господ,
защото прояви Своята чудна милост към мене,
когато бях като крепост под обсада.

23
В смущението си аз мислех:
отхвърлен съм от Твоите очи.
Но Ти чу гласа на молитвата ми,
когато Те призовавах.

24
Обичайте Господа, вие, всички Негови праведници.
Господ закриля верните
и наказва онези, които постъпват горделиво, както заслужават.

25
Бъдете силни и нека крепне сърцето ви,
всички вие, които се уповавате на Господа!

32

1

(31)

Псалом на Давид. Поучителен.

Блажен е онзи, чието беззаконие е простено
и чийто грях е покрит!

2
Блажен е онзи човек, на когото Господ няма да вмени грях
и в чийто дух няма лукавство!

3
Костите ми отъняха от всекидневното ми охкане,
когато не изповядвах своите грехове,

4
защото Твоята ръка ден и нощ тежеше над мене;
изчезна моята сила като през лятна засуха.

5
Но аз изповядах греха си пред Тебе и не скрих вината си.
Аз казах: „Ще изповядам пред Господа своите престъпления“,
и Ти прости вината за греха ми.

6
Затова нека всеки праведник Ти се помоли,
когато се нуждае,
и тогава големите вълни
няма да го достигнат.

7
Ти си моя закрила: Ти ме пазиш от скръб,
обграждаш ме с песни на избавление.

8
„Ще те надаря с разум — казва Бог, —
ще ти посоча пътя, по който да вървиш;
ще те съветвам,
Моето око бди над тебе.“

9
„Не бъдете като кон и като муле,
които нямат разум.
Техните челюсти трябва да се обуздават с юзда и оглавник,
за да ти се покоряват.“

10
Много са бедите, отредени за нечестивия,
а този, който се уповава на Господа,
него го обгръща милост.

11
Радвайте се заради Господа и ликувайте, праведници;
тържествувайте вие, всички чисти по сърце.

33

1

(32)

Радвайте се, праведни, заради Господа:
на праведните подобава да въздават хвалебствена песен.

2
Славете Господа с гусла,
възпявайте Го с десетострунна арфа;

3
пейте Му нова песен;
свирете Му благозвучно, с радостни възгласи.

4
Защото словото на Господа е истинно
и всичките Му дела са надеждни.

5
Той обича справедливост и правосъдие;
земята е изпълнена с милостта на Господа.

6
Небесата са сътворени чрез словото на Господа
и цялото им войнство — чрез диханието на устата Му.

7
Той събра накуп морските води;
постави бездните в складове.

8
Цялата земя да изпитва страхопочитание пред Господа.
Да благоговеят пред Него всички, които обитават земята.

9
Защото Той каза — и всичко сътвори;
Той заповяда — и всичко започна да съществува.

10
Господ осуетява намеренията на езичниците,
обезсилва замислите на народите.

11
А намеренията на Господа устояват за вечни времена;
замислите на сърцето Му — от род в род.

12
Блажен е онзи народ, чийто Бог е Господ,
народът, който Той си е избрал за наследство!

13
Господ гледа от небесата,
наблюдава всички хора.

14
Обглежда от трона Си всички,
които живеят по земята:

15
Той е създал сърцата на всички тях
и знае всичките техни дела.

16
Никой цар не може да се спаси благодарение на многото войска;
храбрият воин няма да се избави благодарение на голямата си сила.

17
Конят е измамна надежда за спасяване;
с голямата си сила няма да избави никого.

18
Ето окото на Господа бди над тези, които благоговеят пред Него
и които се надяват на милостта Му:

19
Той ще ги спаси от смърт
и в глад ще ги опази живи.

20
Нашата душа се уповава на Господа:
Той е наша помощ и наша защита.

21
Сърцето ни се весели чрез Него,
защото възлагаме надеждата си на Неговото свято име.

22
Господи, милостта Ти да бъде над нас,
тъй както се надявахме на Тебе.

34

1

(33)

Псалом на Давид, когато той се бе престорил на безумен пред Авимелех, беше изгонен от него и си отиде.

2

Ще величая Господа по всяко време;
възхвалата за Него нека винаги да бъде в устата ми.

3
Душата ми ще се хвали с Господа;
смирените ще чуят и ще се зарадват.

4
Величайте Господа заедно с мене
и да възхвалим заедно името Му.

5
Помолих се на Господа и Той ме чу,
от всички мои страхове ме избави.

6
Обърнете поглед към Него и ще засияете от радост,
и лицата ви няма да се посрамят.

7
Ето безпомощният викна и Господ чу
и го спаси от всичките му неволи.

8
Ангелът на Господа закриля тези, които благоговеят пред Него, и ги избавя.

9
Вкусете и ще видите колко благ е Господ!
Блажен е човекът, който се уповава на Него!

10
Бъдете благоговейни пред Господа всички вие, които сте Негови,
защото онези, които благоговеят пред Него, ще имат всичко, от което се нуждаят.

11
Дори лъвовете изпадат в беда и търпят глад,
а онези, които търсят Господа, няма да бъдат лишени от никакво благо.

12
Елате, деца, послушайте ме:
на страхопочитание пред Господа ще ви науча.

13
Иска ли човекът да живее
и обича ли дълголетие, за да се наслаждава на блага?

14
Нека да пази езика си от зло
и своята уста — от лъжливи думи;

15
нека се отклонява от зло и да прави добро;
да търси мир и да се стреми към него.

16
Очите на Господа бдят над праведните
и ушите Му слушат техните вопли.

17
Но лицето на Господа е против злодеите,
за да изличи спомена за тях от земята.

18
Праведните викат и Господ ги чува
и ги избавя от всичките им скърби.

19
Господ е близо до съкрушените сърца
и ще спаси смирените по дух.

20
Много са страданията на праведника,
но Господ ще го избави от всички тях.

21
Той ще запази всичките му кости;
ни една от тях няма да се строши.

22
Злото убива грешника
и онези, които мразят праведника, загиват.

23
Господ избавя душите на Своите служители
и никой от онези, които се уповават на Него, няма да бъде осъден.

35

1

(34)

Псалом на Давид.

Господи, води борба с онези, които се борят с мене,
и срази онези, които се сражават с мене;

2
вземи оръжие и щит
и се вдигни да ми помогнеш.

3
Размахай копие и секира срещу моите гонители.
Кажи на душата ми: „Аз съм твое спасение!“

4
В безчестие и срам да потънат
онези, които посягат на живота ми;
да отстъпят и да се покрият с безчестие
онези, които замислят зло срещу мене.

5
Да бъдат те като плява пред вятъра
и Господен ангел да ги прогонва.

6
Да бъде пътят им тъмен и хлъзгав
и Господен ангел да ги преследва,

7
защото без причина заложиха мрежата си за мене,
без причина изкопаха яма за душата ми.

8
Върху всеки един от тях да дойде неочаквана погибел
и мрежата му, която е скрил за мене, да улови самия него;
нека падне в нея и да загине.

9
А моята душа ще се радва заради това, което стори Господ,
ще се весели за спасението, дошло от Него.

10
Цялото ми същество ще възвести:
„Господи, кой е като Тебе,
Който избавяш слаб от силен,
беден от грабителя му?“

11
Злостни свидетели се надигнаха против мене:
разпитват ме за това, което аз не зная;

12
отвръщат ми със зло за доброто,
аз съм изоставен и самотен.

13
А когато те бяха болни,
обличах вретище ,
изтощавах душата си с пост
и сърцето ми се изля в молитва.

14
Постъпвах така, като че за мой приятел, за мой брат се молех;
ходех тъжен, с наведена глава, като че ли майка оплаквах.

15
Но когато аз срещах пречки по пътя си, те се радваха и се съюзяваха.
Съюзиха се против мене хора, които не познавам.
Не преставаха да ме охулват;

16
в сборището на безбожниците присмехулниците
злостно точеха зъби срещу мене.

17
Господи, докога само ще гледаш това?
Спаси живота ми от техните злодейства,
избави ме от тези лъвове.

18
Аз ще Те прославя във великото събрание,
ще Те възхваля пред целия народ,

19
за да не тържествуват над мене
онези, които несправедливо враждуват против мене,
нито да се присмиват с очи
тези, които ме мразят без причина.

20
Защото не за мир говорят те,
а против мирните хора по земята кроят коварни замисли;

21
разтварят уста против мене;
злорадстват с думите: „Добре! Добре! Ние го видяхме със собствените си очи!“

22
Ти, Господи, видя — недей мълча;
Господи, не се отдалечавай от мене!

23
Пробуди се, застъпи се за моето право!
Боже мой и Господи мой, Ти води моето дело!

24
Ти, Господи, Боже мой, си справедлив
и нека те да не тържествуват над мене.

25
Да не казват в сърцето си: „Добре! Ето това ние желаехме!“
Да не казват: „Погълнахме го.“

26
В безчестие и срам да потънат всички,
които се радват на моето нещастие.
Да се облекат в срам и позор
онези, които говорят надменно срещу мене.

27
Да се радват и да се веселят
онези, които подкрепят правото ми дело,
и винаги да казват: „Велик е Господ,
Който желае спасение на Своя служител!“

28
А езикът ми ще възвестява Твоята справедливост
и ще отправя прослава към Тебе всеки ден.

36

1

(35)

За първия певец. Псалом на Давид, служител Господен.

2

Беззаконието на нечестивия е в сърцето му;
няма страх от Бога пред очите му.

3
Той се мами сам в очите си,
че беззаконието му няма да се открие и осъди.

4
Думите, изречени от него, са измама и лукавство;
той се е отказал да постъпва разумно и да върши добро.

5
Замисля беззаконие на леглото си,
тръгнал е по лош път, не се гнуси от зло.

6
Господи, Твоята милост е до небесата,
Твоята истина стига до облаците!

7
Твоята справедливост е като високи планини
и Твоето правосъдие е като дълбините на морето!
Ти, Господи, се грижиш за хора и животни!

8
Колко е скъпоценна Твоята милост, Боже!
Хората са в безопасност под сянката на Твоите криле.

9
Те се насищат от богатството на Твоя дом
и от потока на Твоите блага ги напояваш.

10
Защото Ти си изворът на живота:
в Твоята светлина можем да видим светлината.

11
Продължи да бъдеш милостив към тези, които Те познават,
и справедлив към искрените по сърце.

12
Нека не попадна под краката на горделивец
и ръката на грешник да не ме изгони.

13
Ето падналите, които вършат беззаконие;
повалени са и не могат да станат.

37

1

(36)

Псалом на Давид.

Не се дразни заради злодеите,
не завиждай на онези, които вършат беззаконие,

2
защото те изсъхват бързо като трева
и повяхват като зеленина.

3
Уповавай се на Господа и върши добро,
живей на земята и следвай истината.

4
Виждай радостта си в Господа
и Той ще изпълни желанието на сърцето ти.

5
Предай пътя си на Господа
и на Него се уповавай. Той ще те насочва

6
и ще направи твоята справедливост да блесне като светлина
и твоето правосъдие — като светъл ден.

7
Покори се на Господа и на Него се надявай.
Не се дразни заради онзи, който успява в пътя си,
заради човек, който замисля коварства.

8
Стой далече от гнева и остави яростта;
не се горещи, това води само до зло.

9
Тези, които вършат зло, ще бъдат изтребени,
а онези, които се уповават на Господа, ще наследят земята.

10
Още малко — и нечестивият ще изчезне.
Ще го потърсиш в жилището му, но няма да го намериш.

11
А кротките ще наследят земята
и ще се радват на много голямо благополучие.

12
Нечестивият замисля зло против праведния
и скърца със зъби против него,

13
но Господ ще се надсмее над него,
защото вижда, че идва денят за равносметка.

14
Нечестивите вадят меч, изопват своя лък,
за да повалят немощния и сиромаха,
за да погубят тези, които постъпват праведно.

15
Но мечът им ще се забие в собственото им сърце
и лъковете им ще се пречупят.

16
Малкото, което притежава праведният,
е по-добро от голямото богатство на нечестивите,

17
защото силата на нечестивите ще се сломи,
а Господ подкрепя праведните.

18
Господ бди над дните на невинните
и тяхното притежание ще пребъде вечно.

19
В злощастно време те няма да бъдат в нужда
и в гладни дни ще бъдат сити.

20
А нечестивите ще загинат
и враговете на Господа ще отминат, както отлита красотата на ливадите,
ще изчезнат като дим.

21
Нечестивият взема назаем и не връща,
а праведният проявява милосърдие и подарява,

22
защото благословените от Господа ще наследят земята,
а проклетите от Него ще бъдат изтребени.

23
Господ укрепва стъпките на човека
и е благосклонен към неговите пътища:

24
препъне ли се, той не пада,
защото Господ го подкрепя за ръка.

25
Млад бях, остарях
и не съм виждал изоставен праведник,
нито децата му да просят хляб;

26
той винаги е милосърден и назаем дава,
и неговите деца ще бъдат благословени.

27
Избягвай злото и върши добро,
тогава ще живееш вечно.

28
Защото Господ обича справедливостта
и не изоставя онези, които са Му верни.
Те ще бъдат запазени за вечни времена,
а потомството на нечестивите ще бъде изтребено.

29
Праведните ще наследят земята
и ще живеят на нея вечно.

30
Устата на праведния изрича мъдри слова
и езикът му изговаря това, което е справедливо.

31
Той носи Закона на своя Бог в сърцето си;
стъпките му няма да се поколебаят.

32
Нечестивият дебне праведния
и се стреми да го убие,

33
но Господ няма да го предаде в неговите ръце
и няма да допусне да го осъдят в съда.

34
Уповавай се на Господа и се придържай към Неговия път.
Тогава Той ще те въздигне, за да наследиш земята,
и ти ще видиш как нечестивите ще бъдат изтребвани.

35
Видях нечестив човек, готов за насилие,
който гордо се ширеше като зеленеещ се кедър.

36
Но той изчезна и го няма;
търсих го, но не можах да го намеря.

37
Погледни добрия и обърни внимание на праведния,
защото краят на такъв човек е спасението.

38
А грешниците всички заедно ще бъдат изтребени;
бъдещето на нечестивите е гибел.

39
Избавлението на праведните идва от Господа.
Той е защита за тях във време на беди.

40
Господ ще им помогне и ще ги избави;
ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси,
защото при Него те търсят убежище.

38

1

(37)

Псалом на Давид. За възпоменателна жертва.

2

Господи, в яростта Си не ме изобличавай
и в гнева Си не ме наказвай,

3
защото Твоите стрели ме улучиха
и Твоята ръка тежи върху мене.

4
Няма здраво място в плътта ми, понеже Ти си разгневен.
Няма спокойствие за моите кости заради греховете ми,

5
защото моите беззакония надвишиха главата ми,
като тежък товар ме притиснаха.

6
Вонят и гноясват моите рани
поради безумието ми.

7
Аз се прегърбих и съвсем се наведох,
цял ден ходя нажален,

8
защото цял се треса от треска
и нищо здраво няма в тялото ми.

9
Изнемощях и съвсем съм разбит;
аз викам от мъките на своето сърце.

10
Господи, пред Тебе са всичките ми желания
и моето стенание не е скрито от Тебе.

11
Сърцето ми бие силно; моите сили ме напуснаха,
изчезва и светлината на очите ми.

12
Моите приятели и моите близки се отдалечиха заради раните ми
и моите роднини ме избягват.

13
А онези, които посягат на живота ми, слагат примки и които ми желаят зло,
говорят за моето загиване
и замислят коварства всеки ден.

14
Но аз като глух — не чувам,
и съм като ням, който не отваря устата си.

15
Станах като човек, който не чува,
и няма в устата си отговор,

16
защото на Тебе, Господи, се уповавам; Ти ще ме чуеш, Господи, Боже мой.

17
И аз казах: „Нека да не тържествуват над мене моите врагове;
когато кракът ми се подхлъзне, да не важничат над мене.

18
Близко съм до това да падна
и страданието не ме напуска никога.

19
Беззаконието си признавам,
съкрушен съм заради греха си.

20
А онези, които враждуват с мене без причина, са силни;
онези, които ме ненавиждат без вина, са многобройни.

21
Те ми отвръщат със зло за доброто, враждуват против мене,
защото следвам доброто.

22
Господи, Боже мой, не ме изоставяй,
не се отдалечавай от мене;

23
Господи, Спасителю мой,
побързай ми на помощ!“

39

1

(38)

За първия певец. От Йедутун . Псалом на Давид.

2

Казах си: „Ще внимавам в пътищата си,
за да не съгреша с езика си,
ще обуздавам устата си,
докато нечестивият е пред мене.“

3
Бях ням и безгласен и мълчах,
лишен от блага;
и моето страдание се усили.

4
Пламна сърцето в гърдите ми,
огън се разгоря в мислите ми.
Тогава проговорих с езика си:

5
„Господи, дай ми да узная кога ще бъде моят край,
открий ми числото на моите дни,
за да разбера, че съм преходен.

6
Ето кратки са дните, които Ти си ми определил,
и възрастта ми е като нищо пред Тебе.
Наистина, животът на всеки човек е като полъх.

7
Наистина, човек е като сянка;
напразно вдига шум,
трупа съкровища и не знае кой ще ги получи.

8
И сега какво ми остава да очаквам, Господи?
Надеждата ми е единствено в Тебе.

9
Избави ме от всичките ми беззакония,
не ме предавай на безумен за поругание.

10
Станах ням, не отварям устата си,
защото Ти направи това.

11
Отклони от мене Своите удари,
аз изнемогвам от Твоята поразяваща ръка.

12
Когато с изобличение наказваш човека за беззаконията,
Ти накърняваш неговата хубост, както молци развалят дреха.
Така че всеки човек е само полъх!

13
Господи, чуй молитвата ми, вслушай се в моя вопъл,
не стой безмълвен пред моите сълзи,
защото аз съм гост пред Тебе и странник,
както и всички мои предци.

14
Отвърни гневен поглед от мене, та да мога да отдъхна,
преди да си замина и да ме няма вече.“

40

1

(39)

За първия певец. Псалом на Давид.

2

Уповавах се на Господа с надежда
и Той бе благосклонен към мене, и чу моя вопъл.

3
Той ме извлече от гибелен ров, от тинесто блато,
постави краката ми на скала и укрепи стъпките ми;

4
и вложи в устата ми нова песен за Него — възхвала на нашия Бог.
Мнозина ще видят, благоговейно ще се удивят и ще се надяват на Господа.

5
Блажен е човекът, който възлага надеждата си на Господа
и не общува с горделиви, нито с изменчиви лъжци!

6
Господи, Боже мой, много са извършените от Тебе чудеса
и благите Ти замисли за нас —
няма равен на Тебе!
Поискам ли да възвестявам и да говоря за тях, те са безчет.

7
Жертви и приношения Ти не пожела;
отвори Ми ушите;
всеизгаряне и жертва за грях не са Ти приятни.

8
Тогава казах:
„Ето идвам; в свитъка е писано за Мене.

9
Желая да изпълня волята Ти, Боже Мой,
както и Твоя закон, който е в Моето сърце.“

10
Възвестявах Твоята справедливост във великото събрание;
не възпирах устата си: Ти знаеш това, Господи.

11
Не скривах в сърцето си Твоята справедливост,
възвестявах за Твоята вярност и за спасението от Тебе
и не премълчавах Твоето милосърдие и Твоята истина пред великото събрание.

12
Господи, не прекратявай проявите на Своето милосърдие.
Твоята милост и Твоята истина нека винаги ме пазят,

13
защото безброй злини ме обкръжиха.
Беззаконията ми ме постигнаха, така че дори да виждам не мога;
те са повече от космите на главата ми; сърцето ми се изтощи.

14
Благоволи, Господи, да ме избавиш;
побързай, Господи, да ми помогнеш.

15
Нека в безчестие и срам потънат всички,
които посягат на живота ми!
Да отстъпят посрамени онези,
които злорадстват над нещастието ми.

16
Да се смутят и се засрамят тези,
които злорадстват за мене, като казват: „Добре, добре!“

17
Да се радват и да се веселят заради Тебе
всички, които Те търсят,
и онези, които се стремят към спасение от Тебе,
винаги да казват: „Велик е Господ!“

18
Аз съм беден и сиромах,
но Господ се грижи за мене.
Ти си моя помощ и мой спасител.
Боже мой, не се бави!

41

1

(40)

За първия певец. Псалом на Давид.

2

Блажен е онзи, който наглежда беден.
Господ ще го избави в злочест ден.

3
Господ ще го запази и ще съхрани живота му.
И ще бъде блажен на земята.
Ти няма да го предадеш на волята на враговете му.

4
Господ ще го подкрепи на болничното му легло.
Ти ще промениш болестта му в здраве.

5
Аз казах: „Господи, смили се над мене;
изцели душата ми, защото съгреших спрямо Тебе.“

6
Моите врагове говорят лошо за мене:
„Кога ще умре и ще изчезне името му?“

7
И ако някой идва да ме види, говори лъжи.
Той трупа у себе си лошите неща за мене,
разказва ги, щом излезе на улицата.

8
Всички, които ме мразят,
шепнат против мене:

9
„Злощастна болест го е хванала.
Той легна и няма вече да стане.“

10
Дори моят близък приятел, на когото аз се доверявах,
който яде моя хляб, той се надигна против мене.

11
Но Ти, Господи, бъди милостив към мене
и ме изправи, и аз ще им отплатя.

12
Ще разбера, че си благосклонен към мене,
ако моят враг не възтържествува над мене,

13
но ме запазиш здрав
и ме поставиш пред лицето Си завинаги.

14
Славете Господа, Бог Израилев,
за вечни времена. Амин, амин!

42

1

(41)

За първия певец. Песен на Кореевия хор.

2

Както елен жадува за изворна вода,
така душата ми жадува за Тебе, Боже!

3
Душата ми жадува за Бога, за живия Бог:
„Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“

4
Сълзите ми бяха хляб за мене ден и нощ,
докато околните ми говореха по цял ден: „Къде е сега твоят Бог?“

5
Сърцето ми се свива, когато си спомня
как ходех с множеството хора,
влизах с тях в Божия храм,
като възклицавах и благодарях
заедно с празнуващото множество.

6
Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.

7
Боже мой, душата ми унива в мене.
Затова си спомням за Тебе молитвено в земята на Йордан,
на планината Хермон, на планината Мицар.

8
Бездна призовава бездна с гласа на Твоите водопади.
Всички Твои вълни и талази преминаха над мене.

9
Денем Господ ще покаже милосърдието Си
и нощем песента ми за Него ще бъде с мене,
моята молитва към Бога на моя живот.

10
Ще кажа на Бога, Който е моя скала:
„Защо си ме забравил?
Защо ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?

11
Сякаш костите ми се трошат, когато враговете ми се гаврят с мене
и казват: „Къде е твоят Бог?“

12
Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш?
Уповавай се на Бога; защото още ще прославям своя Бог
заради спасението, идващо от Него.

43

1

(42)

Съди ме, Боже, и защити ме в делото ми против този неблагочестив народ!
Избави ме от лукав и зъл човек,

2
защото Ти си Бог на моето прибежище! Защо си ме отхвърлил?
Защо трябва да ходя натъжен заради притеснението от неприятеля?

3
Изпрати Своята светлина и Своята истина!
Нека те ме водят и ме доведат до Твоята свята планина
и до мястото, където Ти пребиваваш.

4
Тогава ще се доближа до Божия жертвеник,
до Бога на моята радост и веселие,
и с гусла ще Те славословя, Боже, Боже мой!

5
Защо униваш, моя душо,
и защо се безпокоиш? Уповавай се на Бога;
защото още ще прославям своя Бог заради спасението, идващо от Него.

44

1

(43)

За първия певец. Песен на Кореевия хор.

2

Боже, с ушите си чухме, нашите предци ни разказваха за делото,
което си сторил през техните дни, в древните времена.

3
Ти със Своята ръка си изгонил народи, а тях си настанил;
съкрушил си други племена, а тях си разширил.

4
Защото те не са придобили с меча си земята
и тяхната ръка не им е дала победа,
а Твоята десница и Твоята мощ, и светлината на Твоето лице,
понеже си оказал благоволение към тях.

5
Боже, Ти си мой Цар,
Който заповядваш победа на Яков.

6
С Тебе ще прободем нашите врагове,
в Твое име ще стъпчем онези, които се надигат против нас.

7
Защото не се уповавам на моя лък
и моят меч не може да ме спаси.

8
Но Ти ни спасяваш от враговете ни
и посрамваш онези, които ни мразят.

9
С Бога се хвалим всеки ден
и Твоето име ще прославяме вечно.

10
Но сега Ти ни отхвърли
и не излизаш с нашите войски;

11
обърна ни в бягство пред врага
и онези, които ни мразят, ни ограбват.

12
Даде ни като овце за ядене
и ни разпръсна между народите.

13
Продаде народа Си без печалба
и не поиска висока цена за него.

14
Ти ни направи за подигравка на нашите съседи,
за присмех и за хула на всички, които са около нас.

15
Направи ни за укор сред народите,
за презрително поклащане на глава сред тях.

16
Моето унижение е пред мене всеки ден
и срам покрива моето лице

17
заради гласа на присмехулника и на хулителя,
заради погледите на врага и отмъстителя.

18
Всичко това се стовари върху нас,
но не Те забравихме и не нарушихме Твоя завет.

19
Нашето сърце не Те предаде,
нашите стъпки не се отбиха от Твоя път,

20
макар че Ти ни съкруши в мястото на чакали
и ни покри със сянката на смъртта.

21
Ако бяхме забравили нашия Бог
и бяхме протегнали ръцете си към чужд бог,

22
нямаше ли Бог да открие това,
защото Той знае тайните на сърцето?

23
Но заради Тебе ни убиват всеки ден,
гледат на нас като на овце за клане.

24
Стани, Господи! Защо спиш?
Събуди се, не ни отхвърляй завинаги!

25
Защо скриваш лицето Си,
забравяш нашето страдание и притеснението ни?

26
Защото душата ни е съкрушена в прахта,
тялото ни е повалено на земята.

27
Ела ни на помощ
и ни спаси заради Своето милосърдие!

45

1

(44)

За първия певец. По мелодията на шошаним . Песен на Кореевия хор. Песен за любовта.

2

От сърцето ми извира блага дума.
Моята песен е за царя.
Езикът ми е перо на бързописец.

3
Ти си по-прекрасен от синовете на човека,
благост се излива от Твоята уста.
Затова Бог Те благослови за вечни времена.

4
Силни, препаши меча Си на Своето бедро!
Препаши се със Своята слава и със Своето величие!

5
И в Своето величие язди победоносно в колесница
заради истината, благостта и правдата!
И Твоята десница ще Те води към величествени дела.

6
Твоите стрели са остри,
проникват в сърцата на враговете на Царя;
народите падат пред Тебе.

7
Престолът Ти, Боже, е вечен
и жезълът на правдата е жезъл на Твоето царство.

8
Ти обикна правдата и намрази беззаконието.
Затова, Боже, Твоят Бог Те помаза
с елей на радост повече от другите властници.

9
На смирна , алое и касия ухаят всички Твои дрехи;
струнна музика Те весели в дворци, украсени със слонова кост.

10
Царски дъщери са между Твоите знатни;
царицата стои отдясно на Тебе с накити от офирско злато.

11
Чуй, дъще, и разбери,
забрави своя народ и своя бащин дом!

12
И Царят ще пожелае твоята красота,
защото Той е Твоят господар. И ти Му се подчини!

13
Дъщерята на Тир ще дойде с дар;
богатите от народа ще търсят Твоето благоволение.

14
Величествена е царската дъщеря в двореца,
златотъкана е нейната дреха.

15
Ще я доведат при царя в пъстровезани дрехи;
девици, нейни приближени, ще я доведат при Тебе.

16
Водят ги с радост и ликуване,
те влизат в царския дворец.

17
На мястото на Твоите бащи ще бъдат Твоите синове;
ще ги поставяш за князе по цялата земя.

18
Ще направя Твоето име да се споменава от род в род;
затова народите ще Те славят за вечни времена.

46

1

(45)

За първия певец. Песен на Кореевия хор. По мелодията на аламот .

2

Бог е прибежище и сила за нас,
помощник в беди.

3
Затова няма да се уплашим, когато земята се клати
и когато планините се срутят посред морето,

4
когато водите му бучат и бушуват,
планините треперят от вълнението му.

5
Струи на река ще веселят Божия град, святото място, където пребивава Всевишният.

6
Бог е посред този град. Той няма да се поклати. Бог ще му помага от зазоряване.

7
Народите се развълнуваха, царствата се разклатиха.
Бог издигна глас, земята се разтопи.

8
Господ Вседържител е с нас,
Бог на Яков е наше прибежище.

9
Елате и вижте делата на Господа,
Който стори чудесни дела по земята.

10
Той прекрати войните до края на земята;
счупи лък и строши копие,
с огън изгори колесници.

11
Той каза: „Спрете и разберете, че Аз съм Бог!
Възвисен съм над народите,
ще се възвися над земята!“

12
Господ Вседържител е с нас.
Бог на Яков е наше прибежище.

47

1

(46)

За първия певец. Песен на Кореевия хор.

2

Ръкопляскайте с ръце, всички народи,
възкликнете към Бога с радостен глас!

3
Защото Всевишният Господ е страшен,
велик Цар над цялата земя.

4
Той покори народи под нас
и страни под краката ни;

5
избра за нас наследството ни,
чудесната земя на Яков, когото възлюби.

6
Бог възлезе при възклицания,
при тръбен звук.

7
Възпявайте нашия Бог,
възпявайте нашия Цар, пейте,

8
защото Бог е Цар на цялата земя!
Пейте празнична песен!

9
Бог се възцари над народите,
Бог седна на святия Си престол.

10
Велможите на народите се събраха
с народа на Бога на Авраам, защото земните царе принадлежат на Бога.
Той се извисява над тях.

48

1

(47)

Песен. Псалом на Кореевия хор.

2

Велик е Господ и високо е прославян
в града на нашия Бог, на святата Му планина.

3
Прекрасно възвишение, радост на цялата земя
е планината Сион , далече на север,
и той е градът на великия Цар.

4
Бог е в Своите дворци, Той е познат като прибежище.

5
Защото ето на, царете се събират
и потеглят срещу него.

6
Щом те го видяха, почудиха се,
вцепениха се от страх и избягаха.

7
Страх ги обзе там,
мъка като на жена, когато ражда;

8
Ти съкрушаваш тарсийските кораби
с източния вятър.

9
Каквото чухме, това и видяхме в града на Господа Вседържител, в града на нашия Бог.
Бог ще го утвърди за вечни времена.

10
Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие
всред Твоя храм.

11
Както Твоето име, Боже,
така и Твоята слава се простират до краищата на земята.
Твоята десница е изпълнена със справедливост.

12
Нека да се радва планината Сион,
да се радват дъщерите на Юдея
заради Твоите справедливи присъди.

13
Огледайте Сион и го заобиколете,
пребройте неговите кули!

14
Внимателно разгледайте неговите крепостни стени,
неговите укрепления,
за да разкажете на следващия род.

15
Защото този Бог е наш Бог за вечни времена.
Той винаги ще ни ръководи.

49

1

(48)

За първия певец. Псалом на Кореевия хор.

2

Чуйте това, всички народи!
Внимавайте всички, които живеете по света:

3
синове на обикновени хора и синове на знатни,
заедно богати и бедни!

4
Устата ми ще говори мъдро
и размислите ми ще са разумни.

5
Ще наклоня ухото си към притча;
ще разкрия загадката си с арфа.

6
Защо да се боя в дни на бедствие,
когато беззаконието на лоши хора ме обкръжи?

7
Те се осланят на своето богатство
и се хвалят с големия си имот.

8
Но човек не може да откупи брат,
не може да даде на Бога откуп за него,

9
защото прекалено скъп е откупът за живота му
и трябва да се откаже завинаги от това —

10
че ще живее винаги
и няма да види гроб.

11
Защото всеки вижда, че и мъдрите умират,
тъй както глупавият и неразумният загиват
и оставят имота си на други.

12
Те си мислят, че домовете им са вечни,
техни жилища от род в род,
а земите си назовават със своите имена.

13
Но човекът не пребъдва в почест;
той загива като добитъка.

14
Този техен път е тяхното безумие
и такъв е краят на онези след тях, които с големи уста ги одобряват.

15
Те са предназначени като овце за преизподнята;
смъртта ще бъде техен пастир.
И праведните ще ги управляват на сутринта.
И техните тела ще се разпаднат;
преизподнята ще бъде техен дом.

16
Но Бог ще изкупи душата ми от властта на преизподнята,
тъй като ще ме приеме.

17
Не се страхувай, когато някой забогатява,
когато славата на дома му расте,

18
тъй като няма да вземе нищо със себе си при смъртта си.
Славата му няма да го последва.

19
Ако и да се смята за щастлив приживе,
защото го хвалят, когато му е добре,

20
пак ще отиде в поколението на своите предци,
които няма никога да видят светлина.

21
Човекът, който пребивава в почест, но без разум,
той загива като добитък.

50

1

(49)

Псалом на Асаф.

Великият Бог, Господ, заговори
и призовава земята от изток до запад.

2
Бог просиява с блясък от Сион, съвършената красота.

3
Нашият Бог идва и няма да мълчи.
Пред Него е всепоглъщащ огън
и около Него е твърде буреносно.

4
Той призовава небето горе
и земята, за да видят как съди Своя народ:

5
„Съберете при Мене Моите благочестиви,
които сключиха завет с Мене чрез жертвоприношение.“

6
И небесата възвестяват Неговата правда,
защото Самият Бог е Съдия.

7
„Слушай, народе Мой, и Аз ще говоря,
Израиле, и ще свидетелствам срещу тебе.
Аз съм Бог, Аз съм твой Бог.

8
Няма да те укорявам за твоите жертви —
твоите всеизгаряния са пред Мене постоянно.

9
Не Ми е нужно да вземам телета от твоя дом,
нито козли от твоите кошари,

10
понеже всички животни в гората са Мои
и добитъкът по хилядите хълмове.

11
Познавам всички птици, които са във въздуха,
и всичко, което се движи по полето, е Мое.

12
Ако бих огладнял, не бих ти казал,
понеже Мои са светът и всичко, което го изпълва.

13
Ям ли месо от теле
и пия ли кръв от козли?

14
Принеси възхвала на Бога като хвалебна жертва
и изпълни своите обети към Всевишния.

15
Призови Ме в ден на беда.
Аз ще те избавя и ти ще Ме прославиш.“

16
А на нечестивия Бог ще каже:
„Защо разгласяваш Моите разпоредби
и обсъждаш завета Ми,

17
а ти мразиш наставлението
и Моите думи захвърляш зад себе си?

18
Ако видиш крадец, сближаваш се с него
и ставаш съучастник с прелюбодейци.

19
Устата си отваряш за зло
и езикът ти мами.

20
Седиш и говориш против брата си,
оклеветяваш сина на майка си.

21
Ти извърши това, а Аз мълчах;
ти мислеше, че Аз съм като тебе.
Но ще те изоблича и ще представя стореното пред очите ти.

22
Разберете вие, които забравяте вашия Бог,
че ще ви грабна и няма кой да ви избави.

23
Който принася прослава като жертва, почита Ме,
и който изправя пътя си, ще получи Божието спасение.“

51

1

(50)

За първия певец. Псалом на Давид,

2 когато пророк Натан отиде при него, след като той бе влязъл при Вирсавия.

3

Боже, смили се над мене заради Своята милост
и заличи беззаконията ми заради голямото Си милосърдие.

4
Измий ме напълно от моята вина
и ме очисти от моя грях!

5
Защото аз съзнавам своята вина
и моят грях е винаги пред мене.

6
Пред Тебе, само пред Тебе съгреших
и сторих зло пред очите Ти,
така че Ти си прав да ме осъждаш със Своята справедлива присъда.

7
Ето, откакто съм роден, съм в беззаконие,
в грях ме зачена моята майка.

8
Ето Ти желаеш да има истина в сърцето на човека
и ще ми дадеш мъдрост вътре в мене.

9
Поръси ме с китка от исоп и ще бъда чист от грях,
умий ме и ще бъда по-бял от сняг!

10
Дай ми да усетя радост и веселие
и ще се зарадват костите, строшени от Тебе!

11
Не поглеждай към моите грехове и заличи цялата ми вина!

12
Сътвори чисто сърце у мене,
Боже, и дух на правда ми дай!

13
Не ме отхвърляй от лицето Си
и не отдалечавай Светия Си Дух от мене!

14
Върни ми радостта от спасението, идващо от Тебе,
и с дух на послушание ме укрепи!

15
Ще науча беззаконниците на Твоите пътища
и грешниците ще се обърнат към Тебе.

16
Боже, избави ме от кръвната вина Ти, Боже на моето спасение,
и езикът ми ще възхвалява Твоята справедливост!

17
Господи, отвори устните ми
и устата ми ще възвести Твоята слава!

18
Защото да би искал жертва, щях да Ти дам,
но към всеизгаряне Ти не си благосклонен.

19
Жертва за Бога е смиреният дух,
смирено и разкаяно сърце Ти, Боже, няма да презреш.

20
Господи, стори добро на Сион заради благоволението Си към него,
издигни стените на Йерусалим!

21
Тогава ще благоволиш към праведните жертви,
към възношение и всеизгаряне;
тогава ще принесат телетата на Твоя жертвеник.

52

1

(51)

За първия певец. Поучение на Давид,

2 когато едомецът Доик дойде да съобщи на Саул и да му каже, че Давид е отишъл в дома на Ахимелех.

3

Защо, насилнико, се хвалиш със своето злодейство?
Божията милост е всеки ден с мене.

4
Твоят език измисля как да разруши;
като изострен нож си ти, измамнико.

5
Ти обичаш злото повече от доброто,
обичаш лъжата повече, отколкото да говориш истината.

6
Ти, коварни езико, обичаш всички гибелни думи.

7
Затова Бог ще те съкруши завинаги;
ще те грабне и ще те изтръгне от твоя шатър,
и ще те изкорени от страната на живите.

8
А праведните ще видят и ще се уплашат,
и ще му се присмеят, като кажат:

9
„Ето мъж, който не прие Бога за свой защитник,
а се надяваше на голямото си богатство
и се уповаваше на злодеянията си.“

10
Но аз съм като зеленеещо се маслиново дърво в Божия храм
и се надявам на Божията милост, сега и винаги.

11
Вечно ще Те прославям за това, което стори.
Аз се надявам на Тебе сред Твоите благочестиви,
защото Ти си благ.

53

1

(52)

За първия певец. По мелодията на махалат. Поучение на Давид.

2

Неразумният каза в сърцето си: „Няма Бог.“
Хората се поквариха и сториха отвратителни неща.
Няма кой да върши добро.

3
Бог погледна от небесата,
за да види има ли разумен човек,
който да търси Бога.

4
Всички се отклониха, всички се поквариха.
Няма кой да върши добро, няма нито един.

5
Нима няма да се вразумят онези, които вършат зло?
Те поглъщат моя народ, както ядат хляб,
а не призовават Бога.

6
Те се ужасяват там, където няма нищо за страх,
защото Бог ще разпръсне костите на онези, които те притесняват.
Ще ги посрамиш, защото Той ги е отхвърлил.

7
Кой ще даде спасение на Израил от Сион?
Когато Бог върне пленените от Своя народ,
Израил ще се развесели.

54

1

(53)

За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид,

2 когато дойдоха зифейците и казаха на Саул: „Не се ли крие у нас Давид?“

3

Боже, спаси ме чрез Своето име
и ме защити чрез Своята сила!

4
Боже, вслушай се в молитвата ми,
обърни внимание какво ще кажа!

5
Защото чужденци се надигнаха против мене,
насилници се обръщат против живота ми —
те нямат Бога пред очите си.

6
Но Бог е мой помощник,
Господ подкрепя живота ми.

7
Ще въздаде на враговете ми за злото.
Погуби ги, Боже, заради Своята истина.

8
Ще Ти принеса жертвата си с усърдие,
ще Те прославя, защото Ти си благ,

9
защото ме избави от бедата
и очите ми видяха повалянето на моите неприятели.

55

1

(54)

За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Поучителен. На Давид.

2

Боже, вслушай се в молитвата ми
и не пренебрегвай молбата ми.

3
Чуй ме и ми отговори.
Безпокоя се в грижата си и стена

4
от гласа на врага,
заради притеснението от нечестивия,
понеже ми приписват беззакония
и с гняв враждуват против мене.

5
Сърцето ми трепери вътре в мене
и смъртен ужас ме нападна.

6
Страх и трепет ме връхлетяха,
ужас ме обзе.

7
И аз казах: „Кой би ми дал криле на гълъб?
Щях да отлетя и да намеря покой.

8
Ето бих отлетял далече
и щях да нощувам в пустинята.

9
Побързал бих да се скрия
в прибежище от силния вятър и бурята.“

10
Господи, раздели и объркай техните езици,
защото виждам насилия и разпри в града.

11
Обикалят върху стените му денем и нощем,
злодейства и злини са в него.

12
Всред него вилнее нечестие.
Насилието и измамата не напускат площадите му.

13
Ако враг бе ме похулил,
щях да понеса това;
и ако някой се бе отнесъл високомерно към мене,
бих се скрил от него.

14
Но това си ти, човек, на мене равен,
мой другар и близък мой приятел!

15
Споделяхме мисли с доверие,
ходехме заедно сред множеството в Божия храм.

16
Смърт да ги сполети тези клеветници!
Да слязат живи у преизподнята,
понеже има злодейства в жилището им и вътре в тях.

17
Аз пък ще призова Бога
и Господ ще ме спаси.

18
Вечер, сутрин и по пладне ще въздишам и ще стена,
и Той ще чуе моя глас.

19
Той ще избави моята душа от онези, които ме нападат, и ще ми дари мир,
защото мнозина са против мене.

20
Бог, Който от вечност седи на трона,
ще чуе и ще им отговори,
понеже у тях няма промяна
и те не се боят от Бога.

21
Враждуващият простря ръце срещу онези, които бяха в мир с него,
той оскверни своя съюз.

22
Устата му са по-мазни от масло,
но вражда владее сърцето му.
Думите му са по-меки от маслиново масло,
но са като остри мечове.

23
Възложи на Господа своето бреме и Той ще те подкрепи.
Той няма да допусне никога праведният да падне.

24
Но Ти, Боже, ще ги хвърлиш в дълбоката яма.
Кръвожадни и измамници няма да изживеят и половината от дните си,
а аз се уповавам на Тебе, Господи.

56

1

(55)

За първия певец. По мелодията на „Гълъбицата, занемяла надалече“. Поучение на Давид, когато филистимци го хванаха в Гет.

2

Смили се над мене, Боже, защото човек ме напада,
всеки ден ме притеснява.

3
Моите врагове цял ден ме дебнат,
защото мнозина са онези, които надменно се бият против мене.

4
В деня, когато се страхувам,
аз се уповавам на Тебе.

5
С Божията помощ прославям словото Му,
на Бога се уповавам. Няма да се уплаша —
какво може да ми стори човек ?

6
Всеки ден изопачават думите ми,
всичките им помисли са за зло против мене.

7
Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми,
дебнат за моя живот.

8
Ще се избавят ли въпреки своята вина?
Боже, повали с гняв тези хора!

9
Ти преброи скитанията ми.
Събери сълзите ми в Своя съд.
Не са ли отбелязани те в Твоята книга?

10
Когато извися глас към Тебе, тогава враговете ми отстъпват назад.
Това узнах, че Бог е с мене.

11
С Божията помощ ще прославя словото Му,
в името на Господа ще прославя обещанието Му.

12
На Бога аз се уповавам. Няма да се уплаша —
какво може да ми стори човек?

13
Боже, длъжен съм да изпълня обетите си,
ще Ти въздам благодарствени приноси.

14
Защото Ти избави живота ми от смърт,
краката ми — от препъване,
за да ходя пред Божието лице в светлината на живите.

57

1

(56)

За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Миктам , на Давид, когато Давид избяга в пещерата от Саул.

2

Боже, смили се над мене, помилвай ме,
защото към Тебе прибягва душата ми.
Ще се скрия в сянката на Твоите криле,
докато преминат бедите.

3
Ще призовавам Бога, Всевишния Бог,
Който прави всичко за мене.

4
Той ще изпрати помощ от небесата и ще ме спаси;
ще посрами онзи, който иска да ме погълне.
Бог ще изпрати Своята милост и Своята вярност.

5
Душата ми живее сред лъвове;
лежа при пламнали от алчност хора.
Зъбите им са стрели и копия,
езикът им е остър меч.

6
Боже, прояви величието Си над небесата, Твоята слава да се разпростре над цялата земя!

7
Сложиха пред мене примка за краката ми.
Моята душа е пречупена.
Те ми изкопаха яма, но сами паднаха в нея.

8
Непоколебимо е сърцето ми,
непоклатимо.
Ще пея и ще свиря.

9
Събуди се от сън, моя душо!
Събудете се вие, арфа и гусла! Зората искам да събудя.

10
Ще Те прославям, Господи,
ще Те възпявам между народите,

11
защото Твоята милост е до небесата
и Твоята вярност достига до облаците.

12
Боже, прояви величието Си над небесата,
Твоята слава да се разпростре над цялата земя!

58

1

(57)

За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид.

2

Наистина ли, съдии, изричате правда?
Справедливо ли съдите хората?

3
Не! В сърцето си замисляте неправда по земята,
с ръцете си отмервате насилие.

4
Нечестивите станаха отстъпници от майчина утроба;
заблуждават, говорейки лъжи от майчина утроба.

5
Тяхната отрова е като отровата на змия,
подобни са на глуха кобра, затворила ухото си,

6
която не се вслушва в гласа на заклинателя,
на заклинателя, изкусен в заклинания.

7
Боже, строши зъбите в устата им!
Господи, счупи челюстите на младите лъвове!

8
Нека изчезнат те като вода, която се оттича!
Когато съдията опъне стрелите си, те да бъдат като притъпени.

9
Да си отидат като охлюви, излезли от къщичките си,
да не видят слънце като пометнато дете.

10
Преди вашите котли да усетят пламналите тръни,
както сурови, така и горящи, вихър да ги отнесе.

11
Невинният ще се зарадва, когато види отмъщение;
ще потопи крака си в кръвта на нечестивия.

12
И човек ще каже: „Наистина има награда за невинния.
И така, има Бог, Който съди по земята!“

59

1

(58)

За първия певец. По мелодията на „Не погубвай“. Поучение на Давид, когато Саул изпрати мъже около дома му, за да го убият.

2

Боже, избави ме от моите врагове
и ме спаси от надигналите се против мене.

3
Избави ме от онези, които вършат беззаконие,
и ме спаси от кръвожадни хора,

4
защото те дебнат живота ми. Господи,
силните се събират срещу мене
без мое престъпление и без мой грях.

5
Без моя вина се стичат и се готвят за нападение.
Вдигни се, ела и виж!

6
И Ти, Господи Боже, Боже Вседържителю, Боже Израилев,
стани да посетиш всички народи.
Не пощадявай никого!

7
Вечер те се връщат,
вият като псета и обикалят града.

8
Ето те бълват с устата си хули.
Мечове са на устата им,
защото те си мислят: „Кой ще чуе?“

9
Но Ти, Господи, ще се надсмееш над тях,
ще посрамиш всички тези народи.

10
Боже, Сило моя, аз гледам към Тебе,
понеже Бог е моята защита.

11
Моят милостив Бог върви пред мене.
Бог ще ми даде да видя повалени моите врагове.

12
Не ги убивай, та моят народ да не забравя това.
Разпръсни ги
и ги повали със силата Си, Господи, Защитниче наш.

13
Думите на устните им са грехове на тяхната уста.
Нека бъдат уловени в гордостта си
заради проклятията и лъжата, които изговарят.

14
Разпръсни ги с гняв, разпръсни ги, за да ги няма.
Тогава ще узнаят, че Бог е, Който господства над Яков
и над цялата земя.

15
Нека да се връщат вечер,
да вият като псета и да обикалят града;

16
нека се скитат да търсят храна,
щом не са се наситили.

17
Аз пък ще възпея Твоята сила
и ще прославя милостта Ти сутрин,
защото Ти си моя защита
и прибежище в ден на беда.

18
Боже, Сило моя, ще Те възпявам,
понеже Бог е моята защита,
Бог е милостив към мене.

60

1

(59)

За първия певец. По мелодията на шушан едут. Поучителен. На Давид. За изучаване,

2 когато той се сражаваше с Арам-Нахараим и Арам-Цова и Йоав се върна в Солната долина и порази едомците, дванадесет хиляди души.

3

Боже, Ти ни отхвърли и ни разпръсна.
Ти беше разгневен на нас. Обърни се пак към нас!

4
Ти разтърси земята и я разпука.
Заздрави нейните пукнатини, защото е разклатена.

5
Ти донесе на Своя народ големи страдания
и ни опияни със зашеметяващо вино.

6
Даде знаме на онези, които Те почитат,
за да намерят прибежище под него.

7
Спаси ме с десницата Си и ме изслушай,
за да се избавят Твоите възлюбени.

8
Бог каза в Своето светилище: „Ще тържествувам,
ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот.

9
Мой е Галаад и Мой — Манасия,
а Ефрем е шлем на Моята глава.
Юдея е Мой скиптър.

10
Моав е Моят умивалник,
върху Едом ще простра обувката Си,
над филистимската земя ще тържествувам!“

11
Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме доведе до Едом?

12
Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли
и не излизаш вече с нашите войски?

13
Дай ни помощ против притеснителя,
защото човешката помощ е безполезна.

14
С Бога ние ще сме силни.
Той ще стъпче нашите врагове.

61

1

(60)

За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. На Давид.

2

Боже, вслушай се в моя вопъл,
обърни внимание на моята молитва.

3
От края на земята Те призовавам, когато сърцето ми е изнемощяло.
Отведи ме на скалата, която е прекалено висока за мене,

4
защото си мое прибежище,
силна кула против врага.

5
Нека винаги живея в Твоя шатър
и да прибегна до закрилата на Твоите криле.

6
Понеже Ти, Боже, се вслуша в моите обещания,
даде ми наследство като на онези, които благоговеят пред Твоето име.

7
Прибави още дни към дните на царя,
продължи годините му от род в род.

8
Нека винаги да седи на престола пред Бога;
закриляй го със Своята милост и вярност!

9
И така, винаги ще възпявам името Ти,
както и ще изпълнявам обетите си ден след ден.

62

1

(61)

За първия певец. По Йедутун . Псалом на Давид.

2

Само в Бога се успокоява моята душа,
от Него е моето спасение.

3
Само Той е моя скала и мое спасение.
Той е моя крепост. Няма да се огъна.

4
Докога ще нападате човека?
Всички сте убийци, опасни като наклонена стена и полусрутена ограда.

5
Те намислиха да го съборят от високото място.
Харесва им лъжата.
С устата си благославят, а в сърцето си проклинат.

6
Само в Бога се успокоява моята душа,
в Него е моята надежда.

7
Само Той е моя скала и мое спасение.
Той е моя крепост. Няма да се огъна.

8
В Бога са моето спасение и моята чест.
Бог е моя силна защита, мое прибежище.

9
Народе Божий! Уповавай се на Него по всяко време!
Изливай сърцето си пред Него!
Бог е наше прибежище.

10
Хората са нищо, хората са лъжа
поставени на везни, те политат нагоре;
те всички са по-леки от дихание;

11
Не се уповавайте на насилие,
не се мамете чрез грабеж!
Когато богатството расте, не привързвайте сърцето си към него.

12
Едно каза Бог, два пъти го чух:
„Силата е у Бога“,

13
и на Тебе, Господи, принадлежи милостта,
защото Ти въздаваш на всекиго според делото му.

63

1

(62)

Псалом на Давид, когато беше в юдейската пустиня.

2

Боже, Ти си мой Бог! Търся Те от ранни зори.
Душата ми жадува за Тебе, плътта ми чезне за Тебе
като земя пуста, суха и безводна.

3
Затова аз Те съзерцавах в светилището,
за да видя Твоята сила и слава,

4
защото Твоята милост е по-добра от живота.
Затова моите устни ще Те прославят.

5
Така ще Ти благодаря, докато съм жив.
В Твое име ще вдигам ръцете си с упование.

6
Както добра храна ме насища, така
и моята уста с радостни устни ще Те прославя.

7
Мисля за Тебе през нощните часове,
когато си спомням за Тебе в леглото си.

8
Защото Ти си моят помощник
и под сянката на Твоите криле ще се радвам.

9
Моята душа се привърза към Тебе;
Твоята десница ме поддържа.

10
А които искат да погубят живота ми,
ще слязат в дълбините на земята.

11
Ще бъдат съсипани със силата на меча,
ще станат плячка на чакали.

12
А царят ще се зарадва заради Божието дело;
ще бъде възхвален всеки, който се кълне в Него,
защото ще се затворят устата на лъжците.

64

1

(63)

За първия певец. Псалом на Давид.

2

Боже, вслушай се в гласа ми, когато се оплаквам пред Тебе!
Запази живота ми от враг, който ме застрашава.

3
Скрий ме от заговора на нечестивите,
от сбирщината на злодеите,

4
които изостриха езика си като меч;
опънаха горчивите си думи като стрели,

5
за да стрелят тайно върху невинния,
да го прострелят внезапно, без да се боят.

6
Те се окуражават за зли дела.
Замислят да поставят примки
и си казват: „Кой ще ни види?“

7
Измислят беззакония,
като си казват: „Готови сме с добре обмислен план.“
А и непроницаемо е това, което е вътре у човека и дълбоко в сърцето му.

8
Но Бог ще ги улучи със стрела,
ще бъдат внезапно наранени.

9
Езикът им ще ги провали.
Всички, които ги видят, ще поклащат глава.

10
И всички хора ще се уплашат,
ще възвестят делото на Бога
и ще разберат това, което е сторил.

11
А праведникът ще се развесели заради делата на Господа и ще се уповава на Него.
И ще бъдат похвалени всички благочестиви хора.

65

1

(64)

За първия певец. Псалом на Давид. Песен.

2

Боже, ще Те възхваля в тишина на Сион
и пред Тебе ще изпълня обещанието си.

3
Ти изслушваш молитвата,
към Тебе прибягва всяка плът.

4
Грешни дела ме надвиха,
но Ти ще ги простиш.

5
Блажен е онзи, когото си избрал
и си приближил да живее в Твоите дворове.
Ще се наситим с благата на Твоя дом,
на святия Ти храм.

6
Ти си величествен в правосъдието, чуй ни,
Боже, Спасителю наш,
упование по всички земни краища
и на онези, които са далече по море,

7
Ти укрепи планините със Своята сила
и си препасан с мощ,

8
Ти укротяваш бушуването на моретата,
грохота на вълните им и бунтовете на народите!

9
И живеещите по всички краища на земята ще се уплашат от Твоите знамения.
Ти правиш да се радват от изтока до запада.

10
Ти посещаваш земята и я напояваш,
даваш ѝ изобилно плодородие:
Божият поток винаги е пълен с вода;
Ти подготвяш посевите.

11
Ти напояваш богато браздите ѝ,
уравняваш буците ѝ,
правиш я мека с напоителен дъжд,
благославяш растителността.

12
Увенчаваш годината на Своята доброта
и Твоите пътеки изобилстват с богатство.

13
Капки се стичат по пасищата на пусти места
и хълмовете се опасват с радост;

14
пасищата се обличат с овце
и долините се покриват с жита.
Всичко това възклицава и пее.

66

1

(65)

За първия певец. Песен и псалом.

Ликувайте заради Бога, всички хора.

2
Възпейте славата на името Му,
въздайте Му слава и хвала!

3
Кажете на Бога: „Какво страхопочитание заслужават Твоите дела!
Твоите врагове ще се преклонят пред Тебе
заради величието на Твоята сила!

4
Нека цялата земя Ти се поклони
и да Ти пее, да възпява Твоето име!“

5
Елате и вижте делата на Бога!
Потресаващо е това, което Той извърши за хората.

6
Той превърна морето в суша —
минаха пешком през водната шир;
там се радвахме заради Неговата помощ.

7
Той владее вечно с мощта Си.
Неговите очи наглеждат народите,
та размирните да не се надигнат.

8
Народи, възхвалявайте нашия Бог
и възгласете високо, за да бъде чут гласът на прославата Му.

9
Той пази живота на душите ни
и не допуска да се подхлъзнат краката ни.

10
Защото, Боже, Ти ни подложи на изпитание,
изпробва ни, както се пречиства среброто.

11
Ти ни остави да попаднем в примка,
постави тежко бреме на гърба ни.

12
Постави човек да ни язди.
Преминахме през огън и вода,
но ни изведе на широк простор.

13
Затова ще вляза в Твоя дом с всеизгаряния,
ще изпълня обетите, които дадох пред Тебе,

14
които езикът ми изрече
и устните ми произнесоха, когато бях в беда.

15
Ще ти принеса всеизгаряния от тлъст добитък и мирисът от жертвата ще се издигне,
ще принеса в жертва телета и козли.

16
Елате, чуйте всички, които благоговеете пред Бога,
и ще ви разкажа какво е сторил Той за мене.

17
Него призовах с устата си
и Го превъзнесох с езика си.

18
Ако носех неправда в сърцето си,
Господ никога нямаше да ме чуе.

19
Обаче Господ чу,
вслуша се в гласа на моята молба.

20
Нека да възхвалявам Бога,
Който не отхвърли молитвата ми и не ме лиши от милостта Си!

67

1

(66)

За първия певец. За съпровод със струнни инструменти. Псалом. Песен.

2

Боже, бъди милостив към нас и ни благослови! Нека засияе лицето Ти над нас.

3
Така да познаят на земята Твоя път;
всички народи да знаят за спасението, идващо от Тебе.

4
Боже, нека Те възхваляват народите,
нека Те възхваляват всички народи!

5
Нека народите да се радват и да тържествуват,
понеже ги съдиш справедливо
и ръководиш всеки народ по земята.

6
Боже, нека Те възхвалят народите,
нека Те възхвалят всички народи!

7
Земята даде своя плод.
Нека Бог, нашият Бог, да ни благослови!

8
Бог да ни благослови
и пред Него да благоговеят всички земни краища!

68

1

(67)

За първия певец. Псалом на Давид. Песен.

2

Да се надигне Бог и да се разпръснат враговете Му,
и нека да бягат от лицето Му онези, които Го мразят.

3
Разнеси ги, както дим се разнася!
Както восък се топи от огън,
така да загинат нечестивите пред лицето на Бога.

4
А благочестивите да се зарадват, да се развеселят пред лицето на Бога
и да възтържествуват с радост.

5
Пейте на Бога, възпявайте името Му!
Превъзнасяйте Онзи, Който шества в небесата!
Името Му е Господ, радвайте се пред лицето Му!

6
Бог е баща на сираци
и защитник на вдовици в святото Си жилище.

7
Бог настанява в семейство самотните,
освобождава затворниците,
а въставащите срещу Неговата воля оставя в пуста земя.

8
Боже, когато Ти предвождаше Своя народ, шествайки през пустинята,

9
земята се тресеше,
дори небесата се изливаха пред лицето на Бога —
на този Синай, който се тресеше
пред Бога, Бога на Израил.

10
Боже, Ти оставяш да падне изобилен дъжд върху Твоето наследство
и когато то изнемогваше, подкрепяше го.

11
Твоят народ живееше там. Боже,
Ти се грижиш за бедния в Своята благост.

12
Господ ще обяви послание.
Вестителките са голямо множество.

13
Царе с войските си бягат ли, бягат,
а жената, която си седи вкъщи, дели плячката;

14
когато се разположихте сред дяловете си,
станахте като гълъбица, чиито криле са покрити със сребро
и перата ѝ блестят като злато.

15
Когато Всемогъщият разпръсна царете в тази земя,
тя се белна като сняг на планината Цалмон.

16
Васанската планина е Божия планина. Васанската планина е висока планина.

17
Защо вие, високи планини,
завиждате на планината, където Бог благоволи да обитава?
Да! Господ винаги ще обитава там!

18
Божиите колесници са безброй — хиляди, хиляди.
Господ е сред тях на святата планина Синай.

19
Ти се изкачи на височината, плени пленници,
получи дарове от хората. Дори някои от бунтуващите
се са готови да приемат, че Бог обитава там.

20
Да бъде прославян Господ всеки ден!
Бог ни възлага бреме,
но Той ни и спасява.

21
Бог е Бог Спасител за нас.
Избавлението от смъртта е във властта на Господа.

22
Да! Бог ще строши главите на враговете Си
и окосменото теме на онзи, който продължава да върши грях.

23
Господ е казал: „Аз ще ги върна от Васан,
ще ги върна и от морската дълбочина“,

24
за да потопиш крака си в кръв,
а кучетата ти да ядат от враговете.

25
Боже, видяхме Твоето шествие,
шествие на моя Бог, на моя Цар към светилището:

26
отпред вървяха певци,
отзад — свирещите музиканти,
а в средата — девиците с тимпани.

27
„Благославяйте Бога Господа в събранието си,
вие, които сте от Израилевия извор!“

28
Там най-напред са малкият Вениамин,
велможите на Юдея с тяхната дружина,
князете на Завулон, князете на Нефталим.

29
Боже, покажи силата Си,
укрепи това, което си сторил за нас!

30
Царете ще Ти поднесат дарове
от Твоя храм в Йерусалим.

31
Отблъсни животното в тръстиката,
многото бикове сред народите,
които са алчни за сребро.
Разпръсни народите, които желаят война!

32
Ще дойдат велможи от Египет.
Хус ще простре ръце към Бога.

33
Земни царства,
пейте на Бога, възпявайте Господа,

34
Който шества по небето, по прастарите небеса.
Ето Той изпраща Своя глас, мощния Си глас.

35
Прославете силата на Бога.
Неговото величие е над Израил,
Неговото могъщество е над облаците.

36
Боже, Ти си внушителен в Своето светилище.
Той е Бог на Израил, Той дава мощ и сила на Своя народ.
Нека да бъде прославян Бог!

69

1

(68)

За първия певец. По мелодията на Шошаним. Псалом на Давид.

2

Боже, спаси ме!
Водите стигнаха до шията ми.

3
Затънах в дълбоко тресавище и няма твърда почва.
Навлязох в дълбочините на водата и вълните ме покриват.

4
Изнемощях от викане, гласът ми пресипна;
очите ми се помрачиха от чакане на Бога.

5
Онези, които ме мразят без причина, са повече от космите на моята глава.
Укрепнаха моите врагове, които искат да ме унищожат несправедливо.
Трябва да върна онова, което не съм отнемал.

6
Боже, Ти познаваш безумието ми
и моите грехове не са скрити от Тебе.

7
Господи, Боже Вседържителю, нека не се посрамят заради мене онези, които се надяват на Тебе!
Да не се посрамят заради мене онези, които търсят Тебе, Боже Израилев.

8
Защото заради Тебе понасям хули.
Безчестие покрива лицето ми.

9
Станах чужд за братята си
и чужденец за децата на своята майка,

10
защото ревността за Твоя дом ме изяде
и хулите на онези, които Те хулят, паднаха върху мене.

11
Когато душата ми плаче в пост,
хулите на онези, които Те хулят, падат върху мене.

12
Когато навличах вретище като дреха,
им станах за присмех.

13
Онези, които седят при портите, говорят за мене,
пеят за мене в пиянски сбирки.

14
Но аз се обръщам към Тебе в молитвата си, Господи.
Боже, отговори ми в благоприятно време заради голямата Си милост,
според истината за Твоето спасение.

15
Избави ме от тресавището, за да не потъна,
но да се избавя от своите врагове и от дълбоките води.

16
Нека водите да не ме залеят
и бездната да не ме погълне,
и пропастта да не затвори устата си над мене.

17
Чуй ме, Господи, защото Твоята милост е блага.
Обърни се към мене заради голямата Си милост.

18
Не скривай лицето Си от Своя служител,
защото съм в беда, послушай ме!

19
Приближи се към душата ми! Избави я!
Освободи ме от моите врагове.

20
Ти знаеш упрека към мене,
моя срам и моето безчестие;
всичките ми врагове са пред Тебе.

21
Присмех съкруши сърцето ми и съм отчаян;
очаквах състрадание, но няма;
и утешители, но не намерих.

22
А ми дадоха жлъчка за храна
и в моята жажда ме напоиха с оцет.

23
Нека тяхната трапеза бъде примка пред лицето им
и мирните трапези — за примамка.

24
Нека да се помрачат очите им, за да не виждат.
И нека слабините им да треперят постоянно!

25
Излей негодуванието Си върху тях
и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне!

26
Жилището им да запустее
и в шатрите им да няма кой да живее,

27
защото те преследват онзи, когото Ти си поразил,
и умножават болката на онези, които Ти си наранил.

28
Прибави беззаконие към тяхното беззаконие
и нека те да не влязат в Твоята правда.

29
Да бъдат заличени от книгата на живите
и да не бъдат записани с праведните.

30
Но аз съм беден и отчаян, Боже,
въздигни ме и ме спаси!

31
Ще прославям името на своя Бог в песен,
ще го превъзнасям с благодарност.

32
И това ще допадне повече на Господа,
отколкото жертвен вол или телец с рога и копита.

33
Потиснатите ще видят това и ще се зарадват;
и на вас, които търсите Бога, сърцето ви ще се съживи,

34
защото Господ слуша бедните
и не пренебрегва Своите затворници.

35
Нека Го прославят небесата и земята,
моретата и всичко, което се движи в тях.

36
Защото Бог ще спаси Сион и ще изгради градовете на Юдея,
и ще се заселят там и ще го притежават.

37
Потомството на служителите Му ще го наследи.
И онези, които обичат Неговото име, ще живеят в него.

70

1

(69)

За първия певец. Псалом на Давид. За възпоменание.

2

Боже, побързай да ме избавиш,
Господи, побързай да ми помогнеш.

3
Нека в безчестие и срам потънат
всички, които посягат на живота ми;
да отстъпят посрамени
онези, които злорадстват над нещастието ми!

4
Да се смутят и се засрамят тези,
които злорадстват, като казват: „Нека! Нека!“

5
Да се радват и веселят заради Твоите дела
всички, които Те търсят,
и онези, които се стремят към Твоето спасение,
винаги да казват: „Велик е Бог!“

6
Аз пък съм беден и сиромах;
Боже, бързай към мене!
Ти си ми Помощник и Спасител!
Боже мой, не се бави!

71

1

(70)

На Тебе, Господи, се надявам,
за да не се посрамя никога.

2
Чрез Твоята справедливост ме освободи и избави,
чуй ме и ме спаси.

3
Бъди ми закрила, на която винаги мога да разчитам.
Ти си отредил моето спасение,
защото си моя твърдина и моя крепост.

4
Боже мой, освободи ме от ръката на нечестивия
и от ръката на несправедливия и потисника,

5
Защото Ти, Господи, си моята надежда.
Господи, от младините ми си мое упование.

6
На Тебе разчитам от майчина утроба,
Ти ме отдели по рождение.
За Тебе е моята непрестанна прослава.

7
За мнозина бях като чудо.
Ти обаче си мое сигурно прибежище.

8
Устата ми е пълна
с прослава за Тебе и цял ден Те възпявам.

9
Не ме отхвърляй, когато остарея,
не ме изоставяй, когато губя силата си.

10
Защото враговете ми говорят за мене;
тези, които искат да ме убият, се съветват помежду си

11
и казват: „Бог го изостави.
Преследвайте го и го хванете, защото няма кой да го спаси.“

12
Боже, не се отдалечавай от мене;
Боже, побързай да ми помогнеш!

13
Да се посрамят и да загинат противниците на душата ми;
със срам и безчестие да се покрият тези, които ми желаят зло.

14
Аз пък винаги ще се надявам
и ще постоянствам в Твоята прослава.

15
Устата ми ще разказва за Твоята справедливост
и всеки ден за безбройните Ти благодеяния.

16
Аз ще вникна във великите дела на Господа, своя господар;
вечно ще припомням само Твоята справедливост.

17
Боже, Ти ме наставляваш от моята младост
и досега известявам за Твоите чудеса.

18
Не ме изоставяй, когато остарея и побелея, Боже,
докато мога да свидетелствам на този род
за Твоята сила и на всички следващи — за Твоята мощ.

19
Господи, Твоята справедливост достига до небесата.
Ти твориш велики неща. Господи, кой е велик като Тебе?

20
Ти ми даде да усетя много страдания и беди,
но ме върна към живот,
изведе ме обратно от земните бездни.

21
Ти ме умножи и възвеличи;
обърнат към мене, ме утеши.

22
Боже мой, ще те славя с арфа заради Твоята вярност;
ще възпявам с гусла Тебе, Светия Израилев.

23
Устата ми ще се радва, когато Те възпявам,
ще се радва и моята душа, спасена от Тебе.

24
Езикът ми всеки ден ще говори за Твоята справедливост,
защото онези, които ми желаят зло, са посрамени и унизени.

72

1

(71)

На Соломон. Боже, дай на царя Своето правосъдие
и на царския син — Своята правда,

2
за да съди Твоя народ справедливо
и да раздава правосъдие за угнетените.

3
Планините да донесат мир за народа Ти,
а хълмовете — правда.

4
Той ще съди бедните сред народа;
ще спаси децата на сиромаха и ще унищожи нечестивия.

5
И родовете ще се боят от Тебе, докато има слънце,
докато луната съществува.

6
Той ще слезе като дъжд над окосена ливада,
като дъждовни капки, напояващи земята.

7
Праведникът ще благоденства в неговите дни
и ще има мир в изобилие, докато луната съществува.

8
Той ще владее от море до море
и от река Ефрат до краищата на света.

9
Жителите на пустинята ще коленичат пред него
и враговете му ще лижат прахта.

10
Царете на Тарсис и островите ще му донесат подаръци,
а царете на Шева и Сева ще му поднесат дарове.

11
И всички царе ще му се поклонят
и всички народи ще му служат,

12
защото ще спаси бедния, викащ за помощ,
нуждаещия се, както и безпомощния.

13
Ще се смили над унижения и сиромаха
и ще спаси живота на бедните.

14
Ще ги избави от притеснение и насилие,
защото тяхната кръв е скъпоценна в очите му.

15
И той ще живее и ще му се предаде златото на Шева.
И ще се молят за него непрестанно
и всеки ден ще го благославят.

16
Ще има изобилие на жито по земята, стигащо до върховете на планините,
гъсто и буйно като горите на Ливан.
А жителите на градовете ще се размножават като тревата по земята.

17
Името му ще бъде вечно
и ще се предава, докато грее слънцето.
Чрез него ще бъдат благословени
всички народи и ще го славят.

18
Славете Господа,
Бог Израилев,
единствен Той прави чудеса.

19
Славното Му име да бъде възхвалявано завинаги
и цялата земя да се изпълва с него.
Амин, амин.

20
Завършиха молитвите на Давид, Йесеевия син.

73

1

(72)

Псалом на Асаф.

Наистина добър е Бог към Израил
и към чистите по сърце.

2
Колкото до мене — краката ми почти се разклатиха,
едва не се подхлъзнах,

3
защото завиждах на надменните,
като виждах благоденствието на нечестивите.

4
Няма мъки при тяхната смърт,
пълни и здрави са телата им.

5
Те нямат грижи като другите хора
и не са измъчвани като тях.

6
Затова и гордостта ги е обвила като огърлица;
покрили са се с насилие като с дреха.

7
Очите им са изпъкнали от тлъстина;
мечтанията на сърцето ги заливат.

8
Присмиват се и говорят за насилие;
надменни са, когато говорят.

9
Гласът им се издига към небето
и думите им обикалят земята.

10
Затова и народът Му се обръща към тях,
защото при тях се пие вода в изобилие.

11
И казват: „Как ще узнае Бог?
Знае ли Всевишният?“

12
Ето това са нечестивите. Те са винаги здрави
и увеличават богатството си.

13
Наистина напразно ли пазех сърцето си чисто
и миех ръцете си в невинност;

14
бях изтезаван всеки ден
и наказван всяка сутрин.

15
Ако бях си казал: „Тъкмо така искам да разсъждавам“ —
щях да изневеря на рода на синовете Ти.

16
Размишлявах, за да разбера това,
но то бе трудно за очите ми,

17
докато не отидох в Божието светилище
и не помислих за края.

18
Наистина си ги поставил на хлъзгаво място
и ги оставяш да паднат в заблуда.

19
Как внезапно опустяха и изчезнаха,
загинаха от ужас.

20
Както сън изчезва след събуждане,
така и Ти, Господи, ще забравиш образа им.

21
Когато сърцето ми се огорчаваше
и вътрешностите ми се разкъсваха,

22
бях обезумял и не разбирах.
Бях като животно.

23
Но въпреки това бях винаги до Тебе
и Ти държеше десницата ми.

24
Ти ме ръководиш чрез съвета Си
и след това ще ме приемеш в слава.

25
Кого имам на небесата?
Ако съм с Тебе, нищо не желая на земята.

26
Плътта и сърцето ми изнемогват,
но Бог е моя закрила и съм завинаги с Него.

27
Защото тези, които са далече от Тебе, ще загинат.
Ти погубваш всички, които не са Ти верни.

28
На мене ми е добре близо до Бога.
Уповавам се на Господа Бога
и ще разгласявам всичките Му дела.

74

1

(73)

Поучение на Асаф.

Боже, защо ни отхвърли завинаги,
защо се разпалва гневът Ти към овцете на Твоето пасище?

2
Спомни си за народа Си, който притежаваш от древност,
който спаси като начало на Своето наследство.
Спомни си и тази планина Сион, на която се засели.

3
Простри ръцете Си към вековните развалини.
Врагът разруши всичко в светилището.

4
Твоите врагове крещят сред храма Ти.
Поставиха своите знаци за знамена.

5
Приличаха на секачи в гъсталак.

6
Ето разбиват в него всички украси
с брадви и чукове.

7
Запалиха Твоето светилище
и оскверниха жилището на Твоето име.

8
Замислиха да ни изтребят до крак
и изгориха всички места на Божиите събрания по земята.

9
Знамения за нас не се виждат.
Нямаме вече пророк и няма между нас някой, който да знае — докога още?

10
Докога, Господи, врагът ще ни укорява
и противникът ще пренебрегва Твоето име?

11
Защо отдръпваш ръката Си, десницата Си?
Извади я от дрехата Си и ги изтреби.

12
Бог е мой цар от древността.
Той е спасението по земята.

13
Ти раздели морето със силата Си
и строши главите на водните чудовища.

14
Строши главата на левиатана
и я даде за храна на пустинните животни.

15
Ти раздели извори и потоци,
пресуши буйни реки.

16
Твой е денят, също и нощта.
Ти създаде светлината и слънцето.

17
Ти установи всички граници на земята,
направи лятото и зимата.

18
Спомни си, че врагът хулеше Господа;
един безумен народ пренебрегва Твоето име.

19
Не давай на зверовете душата на Своята гургулица!
Не забравяй живота на Своите сиромаси.

20
Погледни към Своя завет !
Всички тайни кътчета по земята се изпълниха с насилие.

21
Не оставяй потиснатият да се върне посрамен!
Нека бедният и сиромахът да прославят името Ти!

22
Стани, Боже, защити делото Си;
припомни си всекидневните хули на неразумния към Тебе.

23
Не забравяй вика на Твоите противници,
растящия рев на въстаналите против Тебе.

75

1

(74)

За първия певец. По мелодията на „Не погубвай!“ Псалом на Асаф. Песен.

2

Славим Те, Боже, славим Те;
Твоите чудеса разгласяват,
че Твоето име е близко.

3
„Когато дойде времето,
ще съдя справедливо.

4
Когато се тресе земята и всички, които живеят по нея,
Аз ще държа здраво основите ѝ.“

5
Казвам на безумните: „Не обезумявайте“,
и на нечестивите: „Не безчинствайте!“

6
Не вдигайте високо своя рог
и не говорете горделиво!

7
Защото нито от изток, нито от запад,
нито от юг се задава възвеличаването.

8
Бог е съдията:
един унижава, а друг възвеличава;

9
Господ държи в ръката Си чаша
и в нея кипи вино, пълно с аромат. Той налива от нея.
Те ще пият,
дори утайката ще изсърбат нечестивите по земята.

10
Аз пък вечно ще говоря и ще възпявам Бога на Яков.

11
Ще строша всички рогове на нечестивите,
а роговете на праведните ще въздигна.

76

1

(75)

За първия певец. За съпровод със струнен инструмент. Псалом на Асаф. Песен.

2

Бог е познат в Юдея;
името Му е велико в Израил.

3
В Салим беше Неговият шатър
и Неговото жилище — на Сион.

4
Там Той строши стрелите на лъка
и щита, меча и копието.

5
Ти си сияен и по-могъщ
от вечните планини.

6
Храбрите по сърце са разоръжени и заспиват своя сън;
ръцете на силните мъже отказаха да им служат.

7
От Твоята заплаха, Боже на Яков,
застинаха кон и колесница.

8
Страшен си Ти
и кой ще издържи на Твоя гняв.

9
Ти възвести от небесата правосъдие.
Земята се изплаши и утихна,

10
когато Бог се зае да съди,
за да спаси всички угнетени по земята,

11
защото човешката ярост ще се превърне в Твоя възхвала,
а остатъците от нея ще усмириш.

12
Посветете обети на Господа, своя Бог, и ги изпълнявайте.
Всички, които са около Него, да принесат дарове на Страшния.

13
Той укротява духа на князете,
Той е страшен за земните царе.

77

1

(76)

На първия певец. По Йедутун . Псалом на Асаф.

2

Моят глас е към Бога и ще викам;
моят глас е към Бога и Той ще ме чуе.

3
В тежък за мене ден търся Господа
и неуморно простирам нощем ръката си към Него,
защото душата ми отказва да се утеши.

4
Мисля за Бога и въздишам;
размишлявам, но духът ми изнемогва.

5
Ти държиш очите ми отворени,
безпокоя се и онемявам.

6
Премислям отминалите дни
и годините на древните времена.

7
Шептя песните си нощем;
със сърцето си размислям
и духът ми се пита:

8
„Завинаги ли ни отхвърли Господ
и няма да ли бъде вече благосклонен?

9
Завинаги ли спряха делата на Неговата милост,
завинаги ли секна Неговото слово?

10
Забрави ли Бог да бъде милостив
или в гнева Си се отказа от всички благодеяния?“

11
Тогава си казах: „Затова страдам аз,
защото десницата на Всевишния се е отдръпнала.“

12
Ще си спомням делата Ти, Господи;
всички онези древни дела ще припомням.

13
Ще размишлявам над всичко, което си извършил,
и ще вниквам във всички Твои дела.

14
Боже, Твоят път е свят.
Кой бог е велик като нашия Бог?

15
Ти си този Бог, Който прави чудеса.
Ти показа на народите мощта Си.

16
Ти избави чрез десницата Си Своя народ,
потомците на Яков и Йосиф.

17
Водите Те видяха, Боже, водите Те видяха и се изплашиха,
а бездните затрепериха.

18
Небесата изляха порой и от облаците се чу глас,
а Твоите стрели летяха навсякъде.

19
Тътенът на Твоя гръм беше във вихрушката,
светкавици осветяваха света,
а земята трепереше и се тресеше.

20
Твоят път бе през морето
и Твоите пътеки — през големите води.
Твоите следи никой не видя.

21
Ти водеше Своя народ като стадо
чрез ръката на Мойсей и Аарон.

78

1

(77)

Поучение на Асаф.

Народе мой, слушай Закона ми;
чуй думите, които изрекох.

2
Ще отворя устата си и чрез притчи
ще разкрия тайните на миналите времена,

3
това, което чухме и узнахме
и каквото ни разказаха нашите бащи.

4
Няма да скрием от децата си,
а ще разказваме пред следващото поколение за славата на Господа
и за Неговата сила, за чудесата, които Той извърши.

5
Той даде наредби на Яков
и установи закон в Израил,
като заповяда на предците ни
да разказват на потомците си,

6
за да знае следващото поколение,
потомците, които ще бъдат родени,
та да разказват те на децата си.

7
Да се доверяват на Бога
и да не забравят делата Му,
а да пазят заповедите Му.

8
И да не бъдат като предците си,
род непокорен и непослушен,
поколение, което не утвърди сърцето си
и чийто дух не беше верен на Бога.

9
Синовете на Ефрем, въоръжени и стрелящи с лъкове,
отстъпиха в деня на битката.

10
Не опазиха завета на Бога
и отказаха да изпълняват Неговите наредби;

11
забравиха делата Му
и чудесата, които им бе показал.

12
Пред очите на предците им извърши чудеса
в египетската земя, в полето Цоан.

13
Раздели морето и ги преведе през него,
а водите направи като стена.

14
Денем ги води чрез облак,
а цяла нощ — с огнена светлина.

15
Разсече скала в пустинята
и ги напои изобилно с вода.

16
И направи така, че да потекат потоци от скалата,
водите да потекат като реки.

17
Но те продължиха да съгрешават спрямо Него;
в пустинята се противиха на Всевишния.

18
Подлагаха на изпитание Бога в сърцето си,
като искаха храна да задоволят лакомията си.

19
И говореха против Бога, казвайки:
„Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20
Ето Той удари скалата и потекоха води, рукнаха потоци.
Може ли Той да даде хляб и да приготви месо за Своя народ?“

21
Господ чу и се разгневи;
разпали огън против Яков
и изсипа гняв над Израил,

22
защото не повярваха в Бога
и не се надяваха на спасение от Него.

23
Той заповяда на облаците
и отвори вратите на небето,

24
за да излее манна за храна
и да им даде небесен хляб.

25
Всеки ядеше ангелски хляб.
Изпрати им и храна до насита.

26
Изгони източния вятър на небето
и със силата Си доведе на неговото място южния.

27
И върху тях се изсипаха месо, изобилно като прах,
и птици като морски пясък,

28
които падаха сред стана им,
около техните шатри.

29
И те ядоха и се наситиха,
тъй като им даде това, което те желаеха.

30
А докато не бяха се отказали от лакомията си
и храната им беше още в устата,

31
гневът Божий се изсипа върху тях и изби силните сред тях,
повали младите мъже на Израил.

32
Въпреки всичко това те продължаваха да съгрешават
и не вярваха на Неговите чудеса.

33
Затова Той направи дните им да минават напразно,
а годините им — в смут.

34
Когато ги избиваха, тогава Го търсеха; отвръщаха се от делата си
и ревностно търсеха Бога.

35
И си спомниха, че Бог е тяхната закрила,
че Всевишният е техен изкупител.

36
Лицемереха пред Него с устата си;
изричаха лъжи,

37
защото сърцата им не бяха с Него
и не бяха верни на завета Му.

38
Той обаче беше милостив, прощаваше вината им
и не ги погубваше.
Много пъти отклоняваше гнева Си
и потискаше Своята ярост.

39
И помнеше, че те са плът,
дихание, което отминава и не се връща.

40
Колко пъти Му се противиха в пустинята
и го натъжаваха в безводната земя?

41
И продължаваха да подлагат Бога на изпитание
и да огорчават Тебе, Светия Израилев.

42
Не си спомняха за силата на ръката Му,
за деня, когато ги избави от потисника,

43
когато извърши в Египет Своите знамения
и на полето Цоан — чудесата Си.

44
Превърна реките им в кръв,
за да не се пият течащите им води;

45
изпрати им мухи да ги ядат
и жаби да ги погубват;

46
даде на насекомите плода на труда им,
а изработеното — на скакалците;

47
лозята им уби с град,
а плодните дървета — със слана;

48
добитъка порази с градушка,
стадата им — с мълнии.

49
Изпрати им Своя пламенен гняв,
негодуванието и яростта Си,
нещастия и цяло нашествие пратеници на злото.

50
Проправи път на гнева Си
и не запази душите им от смърт,
а живота им предаде на мор;

51
порази всеки първороден в Египет,
първенците по сила в шатрите на Хам;

52
а народа Си изведе като добитък
и го водеше като стадо в пустинята.

53
Водеше ги сигурно и те не се бояха,
а враговете им ги заля морето;

54
и ги доведе до границите на Своята светиня,
на тази планина, която десницата Му бе придобила.

55
И изгони оттам народите,
а земята раздели чрез жребий
и засели Израилевите племена в чуждите шатри.

56
Но те подлагаха на изпитание Всевишния
и упорстваха,
като не спазваха наредбите Му;

57
отстъпваха и изменяха като бащите си,
измятаха се като негоден лък;

58
огорчаваха Го със своето идолопоклонство,
а със своите идоли пробуждаха гнева Му.

59
Бог чу и се разгневи,
и силно възнегодува против Израил,

60
като напусна дома Си в Сило,
шатъра, в който пребиваваше между хората;

61
и остави в плен Своята Сила, а Славата Си — във вражески ръце.

62
Предаде на меч Своя народ
и презря Своето наследство.

63
Огън погълна младежите му,
а сватбена песен не се изпя за девиците му.

64
Свещениците му падаха от меч,
а вдовиците им не можеха да ги оплакват.

65
Но Господ се събуди като от сън,
като воин, опиянен от вино;

66
отблъсна враговете Си
и ги посрами завинаги.

67
И отхвърли дома на Йосиф,
и не избра племето на Ефрем,

68
а избра племето на Юда
и планината Сион, която обичаше.

69
И съгради светилището Си като във висините
и като земята го утвърди завинаги.

70
Избра служителя Си Давид
и го взе от кошарите на овцете;

71
отдели го от кърмачките,
за да пасе народа Му — Яков, и наследството Му — Израил.

72
И той ги пасеше с чисто сърце
и ги водеше с умението на ръцете си.

79

1

(78)

Псалом на Асаф.

Боже, другите народи дойдоха в Твоето наследство,
оскверниха святия Ти храм;
превърнаха Йерусалим в развалини.

2
Труповете на Твоите служители дадоха за храна на птиците небесни,
телата на Твоите благочестиви хора — на дивите зверове.

3
Проляха кръвта им около Йерусалим като вода,
без да има кой да ги погребе.

4
Станахме за присмех на съседите си,
за срам и укор на околните.

5
Докога, Господи, ще продължаваш да се гневиш,
докога ще пламти ревността Ти като огън?

6
Излей гнева Си върху народите, които не Те познават,
и над царствата, които не призовават Твоето име.

7
Защото те разкъсаха Яков
и опустошиха жилището му.

8
Не припомняй греховете на нашите предшественици
и нека Твоята милост бързо да ни срещне,
защото сме измъчени.

9
Помогни ни, Боже, Спасителю наш, заради славата на Своето име!
Спаси ни и прости греховете ни заради името Си!

10
Защо трябва другите народи да казват: „Къде е техният Бог?“
Нека пред очите ни народите да разберат,
че ще отмъстиш за пролятата кръв на Своя народ.

11
Нека стонът на затворника стигне до Тебе;
освободи осъдените на смърт със силата на десницата Си!

12
Седемкратно върни на нашите съседи
хулите, коите те изрекоха срещу Тебе, Господи.

13
Ние обаче сме Твоят народ и стадото на Твоето пасище.
Винаги ще Те славим
и ще Те величаем от род в род.

80

1

(79)

За първия певец. По мелодията на Шошаним едут . Псалом на Асаф.

2

Пастирю на Израил,
Който водиш потомците на Йосиф като стадо, слушай!
Ти, Който седиш на херувими, сияй!

3
Прояви силата Си пред племената на Ефрем, Вениамин и Манасия
и ела да ни спасиш.

4
Боже, възстанови ни! Нека засияе лицето Ти
и ще се спасим.

5
Господи, Боже Вседържителю,
докога ще се гневиш въпреки молитвите на Твоя народ?

6
Храниш ни с хляб, напоен със сълзи,
и ни поиш изобилно със сълзи.

7
Противопоставяш ни на нашите съседи,
а нашите врагове ни се подиграват.

8
Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.

9
Ти извади лозата от Египет,
изгони народите и я посади;

10
направи ѝ място, вкорени я
и тя изпълни земята.

11
Планините се покриха със сянката ѝ,
а кедрите Божии — с нейните клони.

12
Тя простря клоните си до морето
и филизите си — до реката.

13
Защо събори нейната ограда
и сега берат от нея всички, които вървят по пътя?

14
Глиганът я подкопава,
а полските животни я гризат.

15
Боже Вседържителю, обърни се!
Погледни от небесата и виж, и посети това лозе!

16
Запази онова, което е насадила десницата Ти,
и филизите, които Ти укрепи за Себе Си.

17
То е обгорено и изпорязано.
Те ще загинат от заплахите на лицето Ти.

18
Да бъде ръката Ти върху мъжа, който седи отдясно на Тебе;
върху човешкия син, когото Ти укрепи.

19
Така няма да се отделим от Тебе.
Съживи ни и ние ще изповядаме Твоето име.

20
Боже Вседържителю, възстанови ни!
Нека засияе лицето Ти и ще се спасим.

81

1

(80)

За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. На Асаф.

2

Радостно пейте на Бога, нашата крепост,
възпявайте Бога на Яков!

3
Издигнете глас, ударете тимпани,
да засвирят сладкогласна гусла и арфа.

4
Тръбете в началото на месеца,
на пълнолуние, в деня на нашия празник,

5
защото това е обичай за Израил,
наредба от Бога на Яков.

6
Той установи това като свидетелство за Йосиф
при излизането от египетската земя.
Тогава аз чух език, който беше непознат за мене.

7
„Снех товара от раменете му
и ръцете му освободих от кошниците.

8
В затруднение Ме повика и Аз те избавих.
Свидетелствах за тебе от гръмоносните облаци;
изпитах те край водите на Мерива.

9
Слушай, народе Мой, предупреждавам те!
Израиле, да беше Ме послушал.

10
Да нямаш друг бог
и да не се покланяш на такъв чуждоземен бог.

11
А съм Господ, твоят Бог,
Който те изведе от египетската земя;
отвори устата си и Аз ще я напълня.“

12
Но Моят народ не се вслуша в гласа Ми,
Израил не беше с Мене.

13
Изоставих ги, водени от упорството на сърцата си,
да следват своите помисли.

14
Ако Моят народ Ме беше послушал,
ако Израил беше ходил по Моите пътища,

15
веднага бих укротил враговете им,
бих обърнал ръката Си против техните угнетители.

16
Онези, които мразят Господа,
Му угодничат
и тяхната участ ще продължи вечно.

17
Щях да храня Израил с най-добра пшеница,
щях да го насищам с планински мед.

82

1

(81)

Псалом на Асаф.

Бог застана в съвета на боговете, произнесе присъда сред него:

2
„Докога ще съдите несправедливо
и ще подкрепяте нечестиви?

3
Съдете справедливо беден и сирак;
бъдете справедливи към потиснат и нуждаещ се.

4
Спасявайте бедния и сиромаха;
от ръката на нечестивия ги избавете!“

5
Не знаят, не разбират,
в мрак се лутат;
основите на земята се разклащат.

6
Аз рекох: богове сте
и всички вие сте синове на Всевишния,

7
но вие ще умрете като хора,
ще загинете като всички земни князе.

8
Боже, управлявай земята,
защото всички народи Ти принадлежат!

83

1

(82)

Песен. Псалом на Асаф.

2

Боже, недей мълча,
не бъди безмълвен и тих,

3
защото Твоите врагове негодуват
и онези, които Те мразят, надигат глава.

4
Подготвят коварен заговор против Твоя народ
и се обединяват против тези, които са под Твоя закрила.

5
Казаха си: „Хайде да ги изтребим като народ,
за да не се споменава вече името Израил.“

6
Съветваха се заедно в сърцата си
и сключиха съюз против Тебе:

7
жителите на Едом и измаилтяните,
моавците и агаритците;

8
жителите на Гевал и Амон, както и на Амалик,
филистимците и жителите на Тир.

9
Към тях се присъединиха и асирийците.
Те станаха подкрепа за потомците на Лот.

10
Постъпи с тях, както с мадиамците,
както със Сисара и с Явин при потока Кисон.

11
Те бяха унищожени при Ен-Дор
и Ти натори с тях земята.

12
Постъпи с тях и с техните князе, както с Орев и Зев;
и с всички техни първенци — както със Зевей и Салман.

13
Защото те казаха: „Да завладеем Божиите земи!“

14
Боже мой, разпръсни ги като плява,
като слама от вятър.

15
Както огън изгаря гората
и както пламък обгаря планината,

16
така и Ти ги преследвай със Своята буря,
смути ги със Своя вихър;

17
посрами лицата им
и те ще търсят Твоето име, Господи!

18
Нека да се засрамят и завинаги да се смутят,
да се посрамят и да загинат.

19
И нека да разберат, че единствено Твоето име е Господ,
че Ти си Всевишният над цялата земя.

84

1

(83)

За първия певец. За съпровод с гетски музикален инструмент. Псалом на Кореевите синове.

2

Колко са ми любими Твоите жилища, Господи Вседържителю!

3
Душата ми копнее и жадува за Господните дворове;
сърцето ми и плътта ми възхваляват живия Бог.

4
Птицата си намира жилище
и лястовицата — гнездо за себе си
и за своите малки при Твоите олтари, Господи Вседържителю,
Царю мой и Боже мой!

5
Блажени са, които живеят в Твоя дом;
те постоянно ще Те хвалят.

6
Блажени са онези, чиято сила е в Тебе
и сърцата им се издигат към Тебе.

7
Те преминават през долината на плача,
превръщат я в извор
и ранен дъжд я благославя;

8
силата им расте с всяка крачка,
представят се пред Бога на Сион.

9
Господи, Боже Вседържителю!
Чуй молбата ми, послушай ме, Боже на Яков!

10
Боже, Закрилнико наш, погледни
и виж лицето на Своя помазаник,

11
защото един ден в Твоите дворове
е по-добър от хиляда,
а да стоя на прага на дома на моя Бог е по-добре,
отколкото в шатрата на греха!

12
Понеже Господ Бог е слънце и щит;
Той раздава благост и слава.
Не лишава от добрини тези, които ходят по пътя на истината.

13
Господи Вседържителю,
блажен е онзи, който се надява на Тебе.

85

1

(84)

На първия певец. Псалом на Кореевите синове.

2

Господи, Ти се смили над Своята земя
и върна Яков от плен.

3
Ти прости беззаконията на Своя народ
и заличи всичките му грехове,

4
оттегли цялата Си ярост
и отклони пламтящия Си гняв.

5
Възстанови ни, Боже на нашето спасение,
и нека да спре Твоето негодувание против нас.

6
Вечно ли ще се гневиш
и яростта Ти ще продължава ли от род в род?

7
Няма ли да ни върнеш към живот,
за да се зарадва Твоят народ на това, което Ти направи?

8
Господи, покажи ни Своята благост
и ни дай Своето спасение.

9
Да чуя какво ще каже Господ Бог,
защото Той говори за мир на Своя народ и на Своите избраници,
ако те не се връщат към безчестието си.

10
Да, спасението Му е близко за онези, които благоговеят пред Него,
за да пребъдва славата по нашата земя.

11
Милост и вярност ще се срещнат,
правда и мир ще се прегърнат.

12
Истината ще поникне от земята,
а правдата ще надникне от небесата.

13
И Господ ще даде добрини,
а нашата земя — своя плод;

14
и правдата ще върви пред Него
и ще проправя път за стъпките Му.

86

1

(85)

Молитва на Давид.

Господи, вслушай се в мене
и ме чуй, защото съм слаб и беден.

2
Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе;
запази Своя служител, Боже мой, който се надява на Тебе.

3
Господи, смили се над мене,
защото Тебе призовавам всеки ден.

4
Развесели душата на служителя Си,
защото аз я издигам към Тебе, Господи.

5
Защото Ти, Господи, си добър
и милостив, богат на щедрости към всички, които Те призовават.

6
Господи, чуй моята молитва
и се вслушай в думите на молбата ми!

7
Призовавам Те в скърбен за мене ден, защото Ти ще ме чуеш.

8
Господи, няма друг като Тебе между боговете,
и няма дела като Твоите.

9
Всички народи, които сътвори, ще дойдат да Ти се поклонят
и ще прославят Твоето име, Господи,

10
защото Ти си велик и правиш чудеса. Само Ти си Бог.

11
Господи, покажи ми Своя път и аз ще постъпвам според Твоята истина.
Сърцето ми благоговее пред Твоето име.

12
Ще Те възхвалявам, Господи, Боже мой,
от все сърце и вечно ще славя името Ти,

13
защото Твоята милост към мене е голяма
и Ти избави душата ми от преизподнята.

14
Боже, горделивите се надигнаха против мене
и тълпа насилници искаше да ме убие —
Ти не си пред очите им.

15
Ти Господи обаче си Бог добросърдечен и милостив,
дълготърпелив и щедър на добрини и истина.

16
Погледни ме и бъди милостив към мене.
Дай силата Си на Своя служител
и спаси сина на Своята слугиня.

17
Дай ми знак за благоволението Си,
та тези, които ме мразят, да видят и да се засрамят,
защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.

87

1

(86)

Псалом на Кореевите синове. Песен.

Неговите основи са на святи планини.

2
Господ обича вратите на Сион
повече от всички жилища на Яков.

3
Славни неща се разказват за тебе,
о, град на Бога!

4
Раав и Вавилон са между тези,
които Ме познават;
същото се отнася за филистимците; Тир и Етиопия —
и те ще кажат: „Този и онзи са оттам.“

5
А за Сион ще казват: „Този и онзи са родени в него
и сам Всевишният го утвърди.“

6
Когато се преброяват народите, Господ ще напише:
„Този е роден там.“

7
И онези, които пеят и които свирят, ще казват:
„Всичките ми извори са у тебе.“

88

1

(87)

Песен. Псалом на Кореевите синове. За първия певец. По мелодията на махалат. Поучение на Еман Езрахит.

2

Господи, Боже на моето спасение,
ден и нощ зова към Тебе.

3
Дано да стигне до Тебе молитвата ми;
вслушай се в молбата ми,

4
защото душата ми се насити на страдание,
а животът ми се приближи до преизподнята.

5
Бях равен с мъртвите,
станах като юнак без сила.

6
Проснат бях сред мъртвите;
бях сред убитите, лежащи в гроба,
за които Ти вече не си спомняш,
тъй като са отхвърлени от Твоята ръка.

7
Ти ме положи в яма,
постави ме в бездна и мрак.

8
Над мене тегне Твоята ярост
и всички Твои вълни ме заливат.

9
Ти отдалечи от мене тези, които ми се доверяваха,
и ги накара да се отвращават от мене.
Затворен съм и не мога да изляза.

10
Окото ми се умори от тъга;
цял ден викам към Тебе
и простирам ръката си към Тебе.

11
Ще направиш ли чудеса с умрелите?
Нима мъртвите ще се надигнат и ще Те прославят?

12
В гроба ли ще се разгласява Твоята милост,
а Твоята истина — в преизподнята?

13
В мрака ли ще се проявят Твоите чудеса
или Твоята правда — в земята на забравата?

14
Обаче аз, Господи, Тебе призовавам.
Молитвата ми ще Те срещне сутрин рано.

15
Господи, защо отхвърляш душата ми
и криеш лицето Си от мене?

16
Аз съм нещастен и болнав от младини.
В страха пред Тебе изнемогвам.

17
Пламтящият Ти гняв премина над мене;
Твоите ужаси ме унищожиха,

18
всеки ден ме заливаха като вода
и от всички страни ме обкръжаваха.

19
Ти отдалечи от мене другар и близък;
само мракът остана мой приятел.

89

1

(88)

Поучение на Еман Езрахит.

2

Вечно ще възпявам милостите на Господа;
устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.

3
Защото казвам: съгради милост завинаги;
утвърди Своята истина, както небесата.

4
Сключих завет с Моя избраник;
клех се на своя служител Давид.

5
Ще утвърдя завинаги твоето потомство;
ще запазя твоя престол за всички родове.

6
Господи, небесата прославят Твоите чудеса
и в събранието на светиите — Твоята истина,

7
защото кой може да се сравни с Господа от тези, които са на небесата,
и кой е подобен на Него сред синовете Божии?

8
Страшен е Бог в съвета на светиите.
Той е велик и страшен за всички около Него.

9
Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи?
Твоята истина Те обгражда.

10
Ти владееш над яростното море.
Надигнат ли се вълните му, Ти ги укротяваш.

11
Съкруши Раав като смъртно ранен;
със силната Си ръка разпръсна Своите врагове.

12
Твои са небесата и Твоя е земята;
Ти създаде земята и всичко, което я изпълва.

13
Ти създаде север и юг;
Тавор и Хермон прославят Твоето име.

14
Твоята мишца е крепка.
Ръката Ти е силна, а десницата — готова за действие.

15
Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост.
Милост и истина вървят пред Тебе.

16
Щастлив е народът, който познава звука на рога.
Господи, те живеят в светлината на Твоето лице.

17
Ежедневно се радват заради Твоето име
и се въздигат с правдата Ти,

18
защото Ти си украсата на силата им
и нашият рог ще се издигне с Твоето благоволение.

19
Нашият щит е от Господа
и нашият цар — от Светия Израилев.

20
Някога беше говорил на Своя посветен във видение
и беше казал: „Помогнах на един герой.
Измежду народа издигнах избраник.

21
Намерих Своя служител Давид
и го помазах със святия Си елей.

22
Ръката Ми ще пребъде с него,
а Моята мишца ще го подкрепя.

23
Врагът няма да го притесни;
беззаконникът няма да го потиска.

24
Ще разпръсна пред него враговете му;
ще поразя тези, които го мразят.

25
Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него;
чрез Моето име ще се издигне рогът му.

26
Ще простра над морето ръката му
и над реките — десницата му.

27
Той ще ми казва: „Ти си мой Отец,
мой Бог и твърдина на моето спасение.“

28
И ето Аз ще го направя първороден син,
върховен сред земните царе.

29
Завинаги ще съхраня милостта Си към него
и заветът Ми с него ще остане непокътнат.

30
И потомството му ще бъде вечно
и неговият престол — като дните на небето.

31
Ако синовете му изоставят Моя закон
и не спазват Моите заповеди;

32
ако оскверняват Моите наредби
и не се придържат към Моите повели,

33
ще накажа тяхното безчинство с жезъл
и тяхната неправда — с удари.

34
Обаче няма да оттегля милостта Си от него
и няма да изневеря на верността Си към него.

35
Няма да наруша завета Си
и няма да променя нищо от онова, което излезе от устата Ми.

36
Веднъж се клех в святостта Си,
как сега да лъжа Давид.

37
Потомството му ще пребъде вечно,
а престолът му ще бъде като слънцето пред Мене.

38
Завинаги ще стои твърдо като луната;
ще бъде верен свидетелят на небесата.“

39
Ти обаче отхвърли и презря Своя помазаник,
Ти се разгневи срещу него.

40
Пренебрегна завета със Своя служител
и оскверни короната му.

41
Разруши всичките му огради,
превърна крепостите му в развалини.

42
Плячкосваха го всички, които минаваха по пътя;
стана за присмех на своите съседи.

43
Ти издигна десницата на неговите потисници;
зарадва враговете му.

44
Ти затъпи острието на меча му и не го подкрепи в битка.

45
Отне блясъка от него
и хвърли престола му на земята.

46
Ти съкрати младостта му и го покри със срам.

47
Докога, Господи, ще се криеш от мене?
Докога ядът Ти ще пламти като огън?

48
Спомни си колко е кратък животът ми;
че всички хора сътвори смъртни.

49
Кой от хората е живял, без да види смърт,
и животът му спасен ли е от силата на царството на мъртвите?

50
Господи, къде са оказаните вече от Тебе милости?
Ти се закле на Давид в Своята вярност.

51
Спомни си, Господи, хулите към Твоите служители,
укора от всички народи, който си нося у себе си.

52
Господи, Твоите врагове Те хулят,
подиграват се над стъпките на Твоя помазаник.

53
Славете Господа за вечни времена! Амин, амин!

90

1

(89)

Молитва на Божия човек Мойсей.

Господи, Ти си наше прибежище сега и завинаги.

2
Още преди да се появят планините,
Ти сътвори земята и света;
от вечност и завинаги си Бог.

3
Ти превръщаш човека в прах,
като казваш: „Върнете се, хора!“

4
Защото в Твоите очи хиляда години преминават
като един ден,
като една нощна стража.

5
Отнасяш ги като порой и те отминават като сън,
като трева, поникнала сутрин.

6
Сутрин никне и цъфти,
вечер вехне и съхне.

7
И ето Твоят гняв ще ни грабне
и чрез Своята ярост ще ни погубиш.

8
Ти постави нашите беззакония пред Себе Си,
скритите дела са пред светлината на Твоето лице,

9
защото всички наши дни преминаха под знака на Твоя гняв,
годините ни преминаха като въздишка.

10
Дните на нашия живот са седемдесет години,
а при по-голяма крепкост — осемдесет,
и най-доброто време от тях е страдание и болест;
бързо отминават и след това изчезваме.

11
Кой познава силата на Твоя гняв
и в страха пред Тебе — Твоята ярост?

12
Научи ни така да броим дните си,
че да станем мъдри.

13
Господи, обърни се най-после!
Смили се над Своите служители!

14
Насити ни с милостта Си от ранни зори
и ние ще се радваме и ще се веселим цял живот.

15
Развесели ни отново след преживените дни на наказания;
заради отминалите години на страдание.

16
Нека да се яви Твоето дело на служителя Ти
и Твоята слава пред синовете Му!

17
Благоволението на Господа, нашия Бог, да бъде над нас
и да укрепват делата на ръцете ни!
Да, делата на ръцете ни укрепвай!

91

1

(90)

Този, който живее под покрива на Всевишния
и пребъдва под сянката на Всемогъщия,

2
той казва на Господа: „Ти си мое прибежище и моя крепост,
Бог мой, на Когото се уповавам.“

3
Бог ще те спаси от капана на ловеца
и от смъртоносна напаст.

4
С перата Си ще те покрие
и под крилете Му ще се скриеш;
щит и закрила е Неговата вярност.

5
Ти няма да се изплашиш от ужасите на нощта
и от стрелите, летящи през деня;

6
от мора, който те обгръща в мрака,
и от заразата, която вилнее по обед.

7
От твоята страна ще паднат хиляди,
а отдясно на тебе — десет хиляди,
но тебе няма да те застигне беда.

8
Само ще гледаш с очите си
и ще виждаш възмездието за грешните.

9
Защото ти каза: „Господ е мое упование“;
ти избра Всевишния за свое прибежище.

10
Зло няма да те сполети
и мъка няма да се приближи до твоето жилище,

11
защото Той ще заповяда на ангелите Си за тебе
да те пазят по твоите пътища;

12
ще те носят на ръце,
да не би да удариш крака си в камък;

13
ще стъпчеш лъв и усойница,
ще мачкаш млади лъвове и змии.

14
„Затова, че Ме обикна,
ще го спася;
ще го запазя, защото изповяда Моето име.

15
Ще Ме призове и Аз ще му отвърна.
С него ще бъда в нужда;
ще го избавя и ще го прославя.

16
Ще му дам дълъг живот
и ще му покажа спасението, което идва от Мене.“

92

1

(91)

Псалом. Песен за съботния ден.

2

Добро е да славим Господа
и да възпяваме името Ти, Всевишни.

3
Да възвестяваме в ранни зори Твоята милост
и през нощта Твоята истина,

4
на десетострунна арфа и на невел ,
с мелодия на гусла.

5
Защото Ти, Господи, ме развесели с делата Си;
възхищавам се на творенията на Твоите ръце.

6
Колко са велики делата Ти, Господи!
Чудно дълбоки са Твоите помисли!

7
Един неразумен човек не знае
и един глупак не го разбира:

8
ако нечестивите никнат като трева,
а беззакониците благоденстват,
то е, за да бъдат унищожени завинаги,

9
защото Ти, Господи, си вечно във висините.

10
Ето враговете Ти, Господи, те ще загинат.
Всички ще се разпръснат,
всички, които вършат беззакония.

11
А Ти ме правиш силен като бивол;
ще ме помажеш с пресен елей .

12
И ми е приятно да гледам враговете си да падат
и да чувам виковете на нечестивите,
които се обявяват против мене.

13
Праведникът ще разцъфне като палма;
ще се издигне като ливански кедър.

14
Те са насадени в дома на Господа,
зеленеят се в дворовете на Бога.

15
И в старостта си са плодоносни,
сочни и свежи,

16
за да възвестяват, че Господ е справедлив.
Той е моя крепост и в Него няма неправда.

93

1

(92)

Господ е Цар, облечен с величие;
Господ е облечен и препасан със сила,
затова светът е укрепен
и няма да се поклати.

2
Твоят престол е утвърден открай време.
Ти си вечен.

3
Господи, реките се надигат,
водните потоци усилват шума си,
речните вълни бушуват.

4
Силни са бученето на водите и тътенът на морския вълнолом,
но по-силен е Господ от небесните висини.

5
Твоите правила са неизменни
и Твоят дом, Господи, наистина е свят завинаги.

94

1

(93)

Боже на възмездието, Господи!
Боже на възмездието, възсияй!

2
Надигни се, о, Съдия на земята,
и въздай на горделивите, каквото заслужават.

3
Господи, докога нечестивите,
докога тъкмо те ще ликуват?

4
Бунтуват се и говорят дръзко
онези, които вършат беззаконие.

5
Господи, тъпчат Твоя народ
и покоряват Твоето наследство.

6
Убиват вдовица и чужденец;
изтребват сираци.

7
И казват: „Господ няма да види;
Богът на Яков няма да разбере.“

8
Вразумете се вие, безумци между народа.
Кога ще поумнеете, глупаци?

9
Този, Който извая ухото, няма ли да чуе?
Този, Който сътвори окото, няма ли да види?

10
Онзи, Който вразумява народите, Който учи човека на знание,
няма ли Той да изобличи?

11
Господ познава човешките мисли и знае, че те са суетни.

12
Блажен е онзи човек, когото Ти, Господи, вразумяваш
и поучаваш със Своя закон,

13
за да му дадеш утеха в тежки дни,
докато бъде приготвена ямата на нечестивия.

14
Господ няма да отхвърли Своя народ
и няма да изостави Своето наследство.

15
Защото съдът ще се завърне към правдата
и ще го следват тези, които са с чисти сърца.

16
Кой ще се надигне в моя полза срещу насилниците?
Кой ще се застъпи за мене срещу тези, които вършат беззаконния?

17
Ако Господ не беше мой помощник,
много скоро душата ми щеше да живее в царството на мълчанието.

18
Когато казвах: „Краката ми са колебливи“ —
Твоето милосърдие, Господи, ме подкрепяше.

19
Когато бях изпълнен с тежки мисли,
Твоята утеха ощастливяваше душата ми.

20
Ще се съюзи ли с Тебе тронът на покварата,
творящ насилие срещу закона,

21
който връхлита към душата на праведника
и осъжда невинния?

22
Господ обаче е моя защита
и мой Бог, скала за мое убежище.

23
Той ще им върне беззаконията
и ще ги унищожи чрез тяхното зло.
Господ, нашият Бог, ще ги изтреби.

95

1

(94)

Елате да ликуваме пред Господа
и да възкликнем към нашата спасителна скала.

2
Да застанем пред лицето Му със славословие,
да възкликнем към Него с песни,

3
защото Господ е велик Бог
и велик Цар над всички божества.

4
В Неговата ръка са земните глъбини,
Негови са и планинските върхове;

5
Негово е морето и Той го е създал,
и Неговите ръце са изваяли сушата.

6
Влезте да се поклоним и да паднем по лице,
да коленичим пред лицето на Господа, нашия Създател.

7
Защото Той е наш Бог
и ние сме народ от Неговото паство, и овце под Неговата закрила.
А сега чуйте Неговия глас:

8
„Не ожесточавайте сърцата си, както в Мерива,
както в деня на изкушението в пустинята,

9
където вашите предци Ме изкушаваха,
подлагаха Ме на изпитание и видяха Моите дела.

10
Четирийсет години негодувах срещу онова поколение
и казах: „Тези хора се заблуждават в сърцето си
и не опознаха Моите пътища.“

11
Затова се заклех в гнева Си,
че те няма да влязат в страната, където ще им дам покой.“

96

1

(95)

Запейте на Господа нова песен,
пей на Господа ти, цяла земьо!

2
Пейте на Господа, възхвалявайте името Му,
всеки ден разгласявайте извършеното от Него спасение.

3
Разгласявайте между народите Неговата слава
и Неговите чудеса между всички племена.

4
Господ е велик и достоен за възхвала,
Той е по-страшен от всички божества.

5
Всички божества на народите са само идоли,
а Господ създаде небесата.

6
Славата и величието са пред Него,
силата и великолепието са в светилището Му.

7
Вие, племена на народите, възхвалявайте Господа,
възхвалявайте славата и силата на Господа;

8
въздайте слава на името на Господа,
носете жертвени приноси и идете в Неговите храмови дворове.

9
Поклонете се на Господа при святото Му явяване.
Трепери пред Него ти, цяла земьо!

10
Възвестете сред народите: „Господ царува!
Той утвърди земята и тя няма да се поклати.
Той ще съди народите справедливо.“

11
Да се веселят небесата и да тържествува земята;
да ликува морето и всичко, което го изпълва;

12
нека се радват полето и всичко, което е по него,
и да ликуват всички дървета в гората

13
пред Господа, защото Той идва,
идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите — със Своята истина.

97

1

(96)

Господ царува: да се радва земята;
да се веселят многобройните далечни острови.

2
Облаци и мрак има около Него;
справедливост и правосъдие са основа на престола Му.

3
Огън върви пред Него
и изгаря враговете Му наоколо.

4
Неговите светкавици осветяват света;
земята вижда и се тресе.

5
Планините се топят като восък пред лицето на Господа,
пред лицето на Господаря на цялата земя.

6
Небесата разгласяват Неговата правда
и всички народи виждат Неговата слава.

7
Нека се посрамят всички, които служат на кумири,
които се хвалят с идоли.
Преклонете се пред Него, всички ангели.

8
Сион чу и се зарадва,
юдейските дъщери се развеселиха
заради Твоите присъди, Господи,

9
защото, Ти, Господи, стоиш високо над цялата земя,
застанал си превисоко над всички ангели.

10
Вие, които обичате Господа, ненавиждайте злото!
Той закриля живота на Своите благочестиви хора,
избавя ги от ръцете на нечестивите.

11
Светлина изгрява за праведника
и веселие — за справедливите по сърце.

12
Радвайте се, праведни, заради делата на Господа
и прославяйте Неговото свято име.

98

1

(97)

Запейте нова песен на Господа, защото Той извърши чудеса.
Неговата десница и Неговата свята мишца Му донесоха победа.

2
Господ показа Своята спасителна помощ,
пред очите на народите откри Своята справедливост.

3
Той си спомни Своята милост и вярност към Израилевия дом.
Всички земни краища видяха, че нашият Бог ще ги спаси.

4
Нека целият свят ликува пред Господа;
тържествувайте, веселете се и пейте;

5
възпейте Господа с гусли,
с гусли и с пеене на псалми;

6
тържествувайте пред Царя, Господа,
с тръби и при звук на рог.

7
Морето да се радва шумно заедно с всичко, което го изпълва,
светът с всичките му жители;

8
реките да ръкопляскат,
планините да ликуват заедно с тях

9
пред Господа, защото Той идва да съди земята.
Той ще съди света справедливо
и народите — със Своята правда.

99

1

(98)

Господ царува — народите благоговеят!
Той седи на херувими — земята се тресе!

2
Велик е Господ в Сион
и стои високо над всички народи.

3
Нека славословят Твоето велико и страшно име:
то е свято!

4
Ти утвърди справедливо силата на царя, който обича правосъдие.
Ти създаде правосъдие
и справедливост у Яков.

5
Превъзнасяйте Господа, нашия Бог,
и се покланяйте пред трона Му,
защото Той е свят!

6
Мойсей и Аарон сред множеството Негови свещеници,
както и Самуил между онези, които призовават името Му,
викаха към Господа и Той ги чуваше.

7
Той им говореше от облачен стълб
и те спазваха Неговите заповеди
и наредбите, които им беше дал.

8
Господи, Боже наш! Ти ги чуваше,
Ти беше за тях Бог, Който прощава
и наказва за техните грехове.

9
Величайте нашия Господ Бог
и Му се покланяйте на Неговата свята планина,
защото нашият Господ Бог е свят.

100

1

(99)

Псалом за прослава.

Възкликни към Господа ти, цяла земьо!

2
Служете на Господа с радост,
идете пред Него с ликуване!

3
Знайте, че Господ е Бог.
Той ни е създал и ние сме Негови,
Негов народ и овце от Неговото паство.

4
Влизайте през Неговите порти с възхвала
и с песнопение в Неговите храмови дворове.
Възхвалявайте Го и прославяйте името Му,

5
защото Господ е благ; Неговата милост е вечна
и Неговата вярност преминава от род в род.

101

1

(100)

Псалом на Давид.

Милостта и правосъдието ще възпявам;
на Тебе, Господи, ще пея.

2
Ще размислям за непорочен път:
кога ще дойдеш при мене?
Тогава ще живея с чисто сърце в своя дом.

3
Няма да насоча очите си към нищо беззаконно;
мразя престъпно дело;
то няма да се докосне до мене.

4
Ще държа далече от мене развратеното сърце;
няма да имам нищо общо със злото.

5
Ще погубя онзи, който тайно злослови срещу ближния си;
няма да търпя онзи, който е с горделиви очи и надменно сърце.

6
Очите ми са насочени към верните на земята, за да бъдат те винаги с мене;
който ходи в непорочен път, той ще ми служи.

7
Онзи, който е коварен, няма да живее в моя дом,
а онзи, който е лъжец, няма да стои пред очите ми.

8
От ранни зори ще изтребвам всички нечестиви по страната,
за да изкореня от Господния град всички, които вършат беззаконие.

102

1

(101)

Молитва на страдалец, когато унива и излива жалбата си пред Господа.

2

Господи, чуй моята молитва
и нека моите ридания да стигнат до Тебе!

3
Не скривай лицето Си от мене;
наклони ухо към мене, когато съм в беда;
побързай да ме чуеш, когато викам,

4
защото дните ми изчезнаха като дим
и костите ми са обгорени като от огън;

5
сърцето ми е като попарена и изсъхнала трева;
забравям и хляба си да ям;

6
станах кожа и кости
от силата на своите стенания.

7
Заприличах на пеликан в пустиня;
станах като бухал в развалини;

8
будувам и ридая
като самотна птица на покрив.

9
Враговете ми ме хулят по цял ден
и онези, които ме възхваляваха, сега ме проклинат.

10
Ям пепел като хляб,
размесвам питието си със сълзи

11
заради Твоя гняв и Твоето негодувание,
защото Ти ме въздигна и Ти ме свали.

12
Дните ми чезнат като сянка
и аз изсъхнах като трева.

13
А Ти, Господи, пребъдваш вечно
и споменът за Твоето име преминава от род в род.

14
Ти ще се надигнеш, ще се смилиш над Сион,
защото е време да бъдеш милостив към него,
понеже настъпи определеният час.

15
Твоите служители копнеят за камъните на Сион
и жалеят за неговата пръст.

16
Тогава народите ще благоговеят пред името на Господа
и всичките земни царе — пред Неговата слава.

17
Когато Господ съгради Сион,
ще се появи в славата Си,

18
ще погледне милостиво към молитвата на немощните
и няма да презре молбите им.

19
Това ще се запише за бъдещото поколение
и народът, който тогава ще се роди, ще възхвали Господа,

20
защото Той надникна от святата Си висота, Господ погледна от небесата към земята,

21
за да чуе стоновете на затворниците,
да освободи от смърт обречените.

22
Тогава ще възвестяват името на Господа сред Сион
и ще го прославят в Йерусалим,

23
когато народите и царствата се съберат заедно,
за да служат на Господа.

24
Той изтощи силите ми по моя път,
съкрати дните ми.

25
Аз казах: „Боже мой,
не ме грабвай по средата на моите дни.
Твоите години надживяват всички родове.

26
В началото Ти сътвори основите на земята
и небесата са създание на Твоите ръце.

27
Те ще загинат, а Ти ще пребъдеш;
те всички ще овехтеят като дреха и Ти ще ги смениш
като облекло — и ще се променят;

28
но Ти винаги си Същият
и Твоите години няма да се свършат.

29
Синовете на Твоите служители ще живеят спокойно
и потомството им ще се утвърди пред Тебе.“

103

1

(102)

Псалом на Давид.

Величай, душо моя, Господа, както
и ти, цяло мое същество, възхвалявай Неговото свято име.

2
Величай, душо моя, Господа
и не забравяй всички Негови благодеяния.

3
Той е Този, Който прощава всички твои прегрешения,
изцелява всички твои болести;

4
избавя от изтление живота ти,
увенчава те с благост и милосърдие,

5
насища с блага душата ти
и твоята младост се обновява, подобно на орел.

6
Господ проявява милосърдие
и съди справедливо всички потиснати.

7
Той разкри Своите пътища на Мойсей
и Своите дела — на израилтяните.

8
Щедър и милостив е Господ,
дълготърпелив и многомилостив;

9
Той не се гневи безкрайно,
нито се сърди вечно.

10
Той не постъпи с нас според нашите грехове
и не ни въздаде според нашите неправди.

11
Защото колкото високо стои небето над земята,
толкова е голямо милосърдието Му към онези, които благоговеят пред Него;

12
колкото е отдалечен изтокът от запада,
толкова Той отдалечи от нас нашите грехове.

13
Както бащата проявява милост към своите синове,
така и Господ е милостив към тези, които благоговеят пред Него,

14
защото Той знае как ни е създал,
Той знае, че сме пръст.

15
Дните на човека са като трева,
като полски цвят — така прецъфтява той:

16
вятър се понася над него и той изчезва,
и от мястото му не остава никаква следа.

17
А милостта на Господа е вечна към онези,
които благоговеят пред Него,

18
и правдата Му е за внуците
на онези, които спазват завета Му,
помнят Неговите заповеди и ги изпълняват.

19
Господ постави Своя престол на небесата
и царската Му власт владее всичко.

20
Величайте Господа вие, Негови ангели,
мощни по сила, които изпълнявате Неговите разпоредби
и сте послушни на словото Му.

21
Величайте Господа, всички Негови войнства,
Негови служители, които изпълнявате волята Му!

22
Величайте Господа вие, всички Негови творения,
величайте Го навсякъде, където Той господства!
Величай, душо моя, Господа!

104

1

(103)

Величай, душо моя, Господа!
Господи, Боже мой, Ти си дивно велик;
със слава и величие си облечен.

2
Ти се обличаш в светлина като с дреха,
разпростираш небесата като покрив на шатър;

3
Ти градиш над небесните води Своите горни чертози,
правиш облаците Своя колесница,
шестваш върху крилете на вятъра.

4
Ти правиш ветровете Свои вестители,
огнените пламъци — Свои служители.

5
Ти си поставил земята на твърди основи:
тя няма да се поклати за вечни времена.

6
Покрита беше с водни стихии като с дреха;
водите покриваха планините.

7
От Твоята заплаха те побягваха,
от трясъка на Твоя гръм бързо отминаваха;

8
издигаха се по планините, снишаваха се в долините
до мястото, което им беше определил.

9
Ти си поставил предел, който водните стихии няма да преминат
и няма да се върнат отново да покрият земята.

10
Ти превърна изворите в потоци
и те текат между планините,

11
поят всички диви зверове
и дивите магарета утоляват жаждата си.

12
Край тях обитават небесни птици,
сред клоните издигат гласовете си.

13
Ти напояваш планините от Своите височини,
с плодовете на Твоите дела се насища земята.

14
Ти правиш да растат трева за добитъка
и растения за полза на човека
и така произвеждаш от земята храна

15
и вино, което весели сърцето на човека,
и маслиново масло, от което блести лицето му,
и хляб, който дава сила на човешкото сърце.

16
Насищат се дърветата на Господа,
ливанските кедри, които Той насади;

17
по тях птиците си правят гнезда,
кипарисите са жилища на щъркелите,

18
високите планини са жилища на козлите,
а скалите са убежища на зайците.

19
Той направи луната да отмерва времената,
слънцето да знае кога да залязва.

20
Ти разстилаш тъмнина, настъпва нощ
и тогава бродят всички горски зверове;

21
млади лъвове реват за плячка
и искат от Бога храна за себе си.

22
Когато слънцето изгрее, те се прибират
и лягат в своите леговища.

23
Човек отива по делата си
и се труди до вечерта.

24
Господи, колко многобройни са делата Ти!
Всички тях Си създал с мъдрост;
земята е пълна с Твоите творения.

25
Ето това огромно и пространно море!
Там има безброй морски твари,
малки и големи живи същества.

26
Там плават кораби,
там е онзи левиатан , който си създал да се гмурка в него.

27
Всички те от Тебе очакват
да им дадеш храна навреме.

28
Даваш им и те я събират,
отваряш ръката Си и те се насищат изобилно.

29
Скриваш лицето Си и те се ужасяват,
отнемаш диханието им и те умират,
и отново се връщат в пръстта.

30
Изпращаш Духа Си и те биват създадени.
Така обновяваш лицето на земята.

31
Славата на Господа да пребъдва за вечни времена!
Да се весели Господ за делата Си!

32
Погледне ли към земята, тя се тресе;
допре ли се до планините, те димят.

33
Ще пея на Господа, докато съм жив,
ще величая моя Бог, докато съществувам.

34
Нека Му бъде приятна моята песен;
ще се веселя в името на Господа.

35
Нека изчезнат грешниците от земята
и да няма вече нечестиви!
Величай, душо моя, Господа! Алилуя!

105

1

(104)

Прославяйте Господа; призовавайте Неговото име;
разгласявайте делата Му между народите;

2
възпейте Го и пейте Му;
разказвайте за всичките Му чудеса.

3
Хвалете се с Неговото свято име;
нека да се весели сърцето на онези, които търсят Господа.

4
Търсете Господа и Неговата сила,
винаги търсете Неговата близост.

5
Спомняйте си чудните дела, които е извършил,
чудесата Му и присъдите от устата Му,

6
вие, които сте потомство на Авраам, Негов служител,
и синове на Яков, Негов избраник.

7
Той е Господ, Бог наш:
Неговите присъди се простират върху цялата земя.

8
Той вечно помни завета Си,
обещанието, което е дал на хиляди поколения,

9
това, което е завещал на Авраам,
и клетвата Си към Исаак,

10
и утвърди това като закон за Яков
и вечен завет за Израил

11
с думите: „На тебе ще дам ханаанската земя
като дял от вашето наследство.“

12
Когато те бяха още малко на брой, твърде малко,
и бяха пришълци в нея,

13
и преминаваха от народ в народ,
от едно царство в друго,

14
тогава Той на никого не позволяваше да ги потиска
и изобличаваше царе заради тях:

15
„Не се докосвайте до Моите помазаници,
не правете зло на Моите пророци.“

16
Изпрати глад на тяхната земя;
пречупи всяко хлебно стъбло.

17
Изпрати преди тях човек: Йосиф
беше продаден като роб.

18
Стегнаха краката му в окови;
вратът му бе окован в желязо,

19
докато се изпълни казаното от Него
и словото на Господа го потвърди.

20
Царят изпрати пратеници
и владетелят на народите го развърза и го освободи.

21
Постави го за господар над дома си
и за управител над всички свои владения,

22
за да поучава велможите му според волята си
и да учи старейшините му на мъдрост.

23
Тогава Израил потегли към Египет
и Яков се пресели в земята на Хам.

24
И Бог размножи твърде много Своя народ
и го направи по-силен от притеснителите му.

25
Възбуди в сърцето на египтяните омраза против народа Си
и лукавство — против Своите служители.

26
Изпрати Своя служител Мойсей
и Аарон, когото избра.

27
Те показаха сред тях Негови знамения
и чудеса в земята на Хам.

28
Той изпрати тъмнина и разпростря мрак,
и те не се възпротивиха на словото Му.

29
Превърна водата им в кръв
и умъртви рибата им.

30
Жаби загъмжаха в земята им,
дори в спалнята на техните царе.

31
Той заповяда и се разнесоха разни насекоми
и мушици по всеки кът на тяхната земя.

32
Изпрати върху тях град вместо дъжд,
светкавици и гръмотевици върху земята им

33
и унищожи лозята и смокиновите им дървета,
изпотроши всички дървета в техните предели.

34
Заповяда и връхлетяха безброй скакалци
и гъсеници;

35
те изпоядоха всичката трева по земята им,
унищожиха плодовете на нивите им.

36
И порази всичко първородно по земята им,
първите рожби на тяхната сила.

37
И изведе израилтяните заедно със среброто и златото им
и нямаше болен сред дванадесетте им племена.

38
Египет се зарадва поради тяхното излизане,
понеже го беше страх от израилтяните.

39
Той разпростря върху тях облак за сянка
и изпрати огън, за да им свети през нощта.

40
Искаха и Той им изпрати пъдпъдъци
и ги насищаше с небесен хляб.

41
Разцепи скала и потекоха води,
потекоха като река в пустинята.

42
Защото Той си спомни Своето свято обещание
към Своя служител Авраам

43
и изведе Своя народ с ликуване,
Своите избраници — с веселие,

44
и им даде земите на езичниците,
и те получиха плодовете от техния труд,

45
за да спазват разпоредбите Му
и да изпълняват законите Му. Алилуя!

106

1

(105)

Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна.

2
Кой може да изрази могъществото на Господа,
кой може да изрече всички похвали за Него?

3
Блажени са онези, които спазват Закона
и постъпват праведно по всяко време.

4
Господи, спомни си за мене,
понеже обичаш Своя народ;
спаси ме, като ми окажеш помощ,

5
за да видя благоденствието на Твоите избраници,
да се веселя с веселието на Твоя народ,
да се хваля заедно с Твоите избраници.

6
Ние и нашите предци съгрешихме,
извършихме беззаконие, постъпихме несправедливо.

7
Нашите предци не разбраха Твоите чудеса в Египет,
не си спомниха многото Ти милости
и възроптаха при морето, при Червеното море.

8
Но Той ги спаси заради името Си,
за да покаже Своето могъщество.

9
Властно заповяда на Червеното море и то пресъхна.
Той ги преведе по бездните като по сухо,

10
спаси ги от ръката на противника
и ги избави от ръката на врага.

11
Водите покриха враговете им,
не остана нито един от тях.

12
Тогава израилтяните повярваха на Неговите думи,
изпяха хвалебна песен за Него.

13
Но скоро забравиха делата Му,
не дочакаха Неговия съвет;

14
увлякоха се от лакомия в пустинята
и изкусиха Бога в необитаемата местност.

15
И Той изпълни това, което искаха,
но изпрати болест на телата им.

16
Тогава завидяха в стана на Мойсей
и на Аарон, посветен на Господа.

17
Земята се разтвори, погълна Датан
и покри хората на Авирон.

18
И огън пламна в тяхното сборище,
пламък изгори нечестивите.

19
Направиха телец на Хорив
и се поклониха на идола;

20
и замениха славата на своя Бог
с образа на вол, който яде трева.

21
Забравиха Бога, своя Спасител,
Който извърши велики дела в Египет,

22
дела, достойни за учудване в земята на Хам,
страшни при Червено море.

23
И щеше да ги унищожи,
ако избраният от Него Мойсей не бе застанал пред Него в пролома
да отклони яростта Му, за да не ги погуби.

24
После те презряха желаната земя ,
не вярваха на Неговото обещание

25
и роптаеха в шатрите си,
не се вслушваха в гласа на Господа.

26
И Той вдигна ръката Си против тях,
за да ги повали в пустинята,

27
да повали потомците им сред народите
и да ги разсее по другите земи.

28
Те се присъединиха към Ваал-Фегор
и ядоха жертви, принасяни на мъртви божества,

29
и разгневиха Бога с делата си,
и върху тях връхлетя голяма гибел.

30
Но стана Финеес и ги осъди,
и гибелта престана.

31
И това му се зачете за праведно дело
от род в род за вечни времена.

32
И пак разгневиха Бога при водите на Мерива
и заради тях Мойсей трябваше да пострада,

33
защото те огорчиха духа му
и той говори необмислено с устата си.

34
Те не изтребиха народите,
както им бе заповядал Господ,

35
а се смесиха с езичниците
и се научиха на техните постъпки;

36
служиха на техните идоли,
които им станаха примка.

37
Синовете и дъщерите си
принасяха в жертва на злите духове;

38
проливаха невинна кръв,
кръвта на синовете и дъщерите си,
които принасяха в жертва на ханаанските идоли,
и земята се оскверни от кръвопролитие.

39
Така се оскверниха чрез делата си,
блудстваха с постъпките си.

40
И Господ се разгневи силно срещу Своя народ,
погнуси се от Своите избраници.

41
Предаде ги в ръцете на езичниците
и започнаха да ги владеят онези, които ги мразеха.

42
Враговете им ги потискаха
и те бяха сломени под тяхната власт.

43
Много пъти Той ги избавяше,
но те Го огорчаваха с упорството си.

44
Но Той милостиво поглеждаше към техните страдания винаги,
когато чуваше техните вопли,

45
и си спомняше Своя завет с тях,
и се разкайваше поради голямата Си милост;

46
и възбуждаше към тях състрадание
у всички, които ги вземаха в плен.

47
Господи, Боже наш, спаси ни
и ни събери измежду народите,
за да прославяме Твоето свято име,
да се хвалим с Твоята слава!

48
Благословен да бъде Господ,
Бог Израилев, отвека и довека!
И цял народ да каже: „Амин! Алилуя!“

107

1

(106)

Прославяйте Господа, защото е благ,
защото милосърдието Му е вечно!

2
Нека така възвестяват избавените от Господа,
които Той освободи от вража ръка

3
и ги събра от всички земи:
от изток и запад, от север и юг.

4
Те скитаха в пустинята по безлюден път
и не намираха населен град;

5
търпяха глад и жажда,
душата им чезнеше в тях.

6
Но в скръбта си призоваха Господа
и Той ги избави от техните неволи,

7
поведе ги по правия път,
за да вървят към населен град.

8
Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;

9
защото Той насити гладната душа
и жадната душа изпълни с блага.

10
Те седяха в тъма и в сянката на смъртта,
оковани в скръб и желязо,

11
защото не се покоряваха на Божиите слова
и нехаеха за волята на Всевишния.

12
Той смири техните сърца с мъки;
те паднаха, но нямаше кой да им помогне.

13
Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от техните неволи;

14
изведе ги от тъмата и от сянката на смъртта,
разкъса оковите им.

15
Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората;

16
защото Той строши медните порти
и счупи железните ключалки.

17
Безразсъдните страдаха заради беззаконните си постъпки
и заради своите неправди.

18
Те се отвращаваха от всяка храна
и се приближаваха към вратата на смъртта.

19
Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги спаси от бедствията им;

20
изпрати Своето слово, изцели ги
и ги избави от изтление.

21
Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!

22
Нека Му принасят благодарствена жертва
и да разгласяват делата Му с пеене!

23
Онези, които тръгват по море с кораби
и търгуват по безбрежните води,

24
виждат делата на Господа
и Неговите чудеса в дълбините:

25
по Негова заповед настъпва бурен вятър
и морските вълни се издигат високо;

26
изкачват се до небесата, слизат до бездната;
хората изпадат в неволя;

27
въртят се, залитат като пияни
и цялата им мъдрост изчезва.

28
Тогава призоваха Господа в скръбта си
и Той ги избави от техните неволи.

29
Той превръща бурята в тих ветрец
и морските вълни замлъкват.

30
Плаващите се радват, че вълните са утихнали
и Той ги довежда на желано пристанище.

31
Нека прославят Господа за Неговото милосърдие
и за чудните Му дела спрямо хората!

32
Да Го възхваляват в събранието на народа
и да Го прославят в съвета на старейшините!

33
Той превръща реки в пустиня
и водни извори — в суха земя,

34
земя плодородна — в суха степ,
за нещастие на тези, които живеят там.

35
Той превръща пустиня в езеро
и суха земя — във водни извори;

36
и заселва там гладуващи,
и те строят град за живеене;

37
засяват ниви, засаждат лозя,
които им принасят обилни плодове.

38
Той благославя заселниците и те твърде много се размножават,
и добитъкът им не намалява.

39
При все това те намаляха и изнемогнаха
поради угнетение, нещастие и скръб.

40
Той проявява презрение към князете
и ги оставя да скитат в пустинята без път.

41
А бедния Той избавя от нещастие
и умножава рода му като стадо овце.

42
Праведните виждат това и се радват,
а всички нечестиви хора затварят устата си.

43
Който е мъдър, ще помисли за това
и ще разбере милосърдието на Господа.

108

1

(107)

Песен. Псалом на Давид.

2

Боже, непоколебимо е сърцето ми!
Ще пея и ще Те възпявам с душата си.

3
Събудете се вие, арфа и гусла!
Зората искам да събудя.

4
Господи, ще Те прославя между народите
и ще Те възпявам между хората,

5
защото Твоята милост надвишава небесата
и Твоята вярност достига до облаците.

6
Боже, възвеличен си над небесата!
Твоята слава да се разпростре над цялата земя.

7
Да се избавят Твоите възлюбени,
спаси ме с десницата Си и ме изслушай.

8
Бог каза в Своето светилище: „Ще възтържествувам,
ще разделя Сихем и ще размеря долината на Сокхот;

9
Мой е Галаад и Мой — Манасия,
а Ефрем е шлем на Моята глава.
Юдея е Мой скиптър.

10
Моав е Моят умивалник,
върху Едом ще простра обувката Си,
над филистимската земя ще тържествувам.“

11
Кой ще ме въведе в укрепения град?
Кой ще ме доведе до Едом?

12
Не Ти ли, Боже, Който сега ни отхвърли
и не излизаш вече с нашите войски?

13
Дай ни помощ против притеснителя сега,
защото човешката защита е безполезна.

14
С Бога ние ще сме силни
и Той ще стъпче нашите врагове.

109

1

(108)

За първия певец. Псалом на Давид.

Боже, Когото аз възхвалявам, недей да мълчиш,

2
защото против мене са зинали уста на нечестив
и уста на коварен човек; говорят ми с лъжлив език;

3
обкръжават ме с думи на омраза
и неоснователно воюват срещу мене.

4
Те враждуват против мене,
докато аз се моля за тях;

5
отвръщат ми със зло за доброто,
с омраза — за моята обич.

6
Постави над него нечестив човек
и Сатаната да застане от дясната му страна.

7
Когато бива съден, да излезе виновен
и дори молитвата му да бъде смятана за грях.

8
Дните му да бъдат малко
и званието му друг да вземе.

9
Децата му да останат сираци,
а жена му — вдовица.

10
Дано децата му да се скитат и да станат просяци,
да търсят хляб далече от разрушените си домове.

11
Лихвар да заграби всичко, което притежава,
и чужди хора да разграбят всичко, за което е работил.

12
Да няма кой над него да се съжали,
да няма кой да се погрижи за сираците му.

13
Потомството му да загине
и името му да се заличи още в следващия род.

14
Нечестието на предците му да бъде споменато пред Господа
и грехът на майка му да не бъде заличен.

15
Те да бъдат винаги пред Господа
и Той да заличи спомена за тях от земята

16
— затова, че такъв човек не е помислил да бъде милостив,
а преследва беден и безпомощен,
както и човек със съкрушено сърце, за да го умъртви;

17
той обикна проклятието и то ще падне върху него;
не пожела благословението
и то ще се отдалечи от него;

18
той се облече в проклятие като с дреха;
то се вля като вода в неговите вътрешности
и като елей — в неговите кости;

19
нека то му бъде като дреха, с която се облича, и като пояс, с който постоянно се опасва.

20
Такава да бъде отплатата от Господа на обвинителите ми
и на онези, които злостно заговорничат срещу мене.

21
Но Ти, Господи, Владико, защити ме заради Своето име,
защото Твоята милост е голяма; избави ме,

22
защото съм беден и безпомощен
и сърцето ми е наранено в моите гърди.

23
Аз чезна като избледняваща сянка;
гонят ме като скакалец.

24
Коленете ми изнемощяха от пост
и тялото ми стана кожа и кости.

25
Станах за присмех пред хората;
които ме виждат, поклащат глава.

26
Помогни ми, Господи, Боже Мой,
спаси ме заради Своята милост.

27
Нека се разбере, че това е Твоята ръка
и че Ти, Господи, си извършил това.

28
Те проклинат, Ти пък благославяй;
те въстават, но да бъдат посрамени, а Твоят служител нека се зарадва.

29
Да се облекат в безчестие моите обвинители
и нека като с дреха да се покрият със своя срам.

30
А пък аз с уста непрестанно ще славя Господа
и сред мнозина ще Го възхвалявам,

31
защото Той закриля бедния,
за да го спаси от онези, които го осъждат.

110

1

(109)

Псалом на Давид.

Господ каза на моя Господ: „Седи от дясната Ми страна,
докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“

2
Господ ще ти изпрати от Сион жезъла на Твоята сила;
владей сред враговете Си.

3
В деня на Твоята сила Твоят народ е готов със свято благоговение.
Аз те родих из утроба преди зората като роса.

4
Кле се Господ и няма да се разкае:
„Ти си свещеник за вечни времена според служението на Мелхиседек .“

5
Господ е от дясната Ти страна,
Той ще съкруши царе в деня на гнева Си;

6
ще съди народите, ще изпълни земята с трупове,
ще строши глави по обширната земя.

7
Ще пие от поток по пътя
и отново високо ще издигне глава.

111

1

(110)

Алилуя. Ще прославям Господа от все сърце
в съвета на праведните и в събранието им.

2
Велики са делата на Господа,
достойни за възхищение от всички, които Го обичат.

3
Неговото дело е славно и великолепно
и Неговата справедливост пребъдва вечно.

4
Той направи незабравими Своите чудеса;
Господ е щедър и милостив.

5
Дава храна на онези, които изпитват страхопочитание пред Него; Той помни вечно Своя завет.

6
Той показа силата на делата Си пред Своя народ,
за да му даде езичниците за наследство.

7
Делата на ръцете Му са истина и правосъдие;
заповедите Му са неотменими,

8
винаги непоклатими,
основани върху истина и правда.

9
Той предостави спасение на Своя народ;
установи за вечни времена Своя завет.
Свято и достойно за почит е Неговото име!

10
Страхопочитанието пред Господа е начало на мъдростта;
всички, които изпълняват Неговите заповеди, постъпват благоразумно.
Възхвалата за Него ще пребъдва вечно.

112

1

(111)

Алилуя. Блажен е човекът, който изпитва страхопочитание пред Господа
и който обича Неговите заповеди.

2
Неговите потомци ще бъдат силни на земята;
родът на праведните ще бъде благословен.

3
В неговия дом ще има изобилие и богатство
и неговата справедливост пребъдва вечно.

4
Светлина изгрява за праведните в тъмнината;
тя е благодатна, милосърдна и пълна с правда.

5
Блажен е човекът, който се смилява и дава назаем;
той ще е непоколебим в думите си пред съда.

6
Той няма да се поколебае никога.
Праведникът се помни вечно.

7
Той няма да се уплаши от клевета,
сърцето му е непоколебимо, защото се уповава на Господа.

8
Сърцето му е силно: той няма да се уплаши,
когато види враговете си.

9
Той щедро пръска средства, раздава на бедните;
благодеянието му пребъдва вечно;
неговата мощ ще се възвиси със слава.

10
Нечестивият вижда това и изпада в ярост,
скърца със зъби и се стопява.
Желанието на нечестивите ще пропадне.

113

1

(112)

Алилуя. Възхвалявайте, служители Господни,
възхвалявайте името на Господа.

2
Да бъде прославено името на Господа
отсега и завинаги.

3
От изток до запад
да бъде възхвалявано името на Господа.

4
Господ е възвисен над всички народи;
Неговата слава надвишава небесата.

5
Кой е като Господа, нашия Бог,
Който обитава във висините,

6
навежда се надолу, за да гледа
по небето и по земята;

7
издига слабия от прахта
и въздига бедния от калта,

8
за да го постави наред с князете,
с благородниците от народа му;

9
Той настанява бездетната вкъщи
като майка, радваща се на деца!
Алилуя!

114

1

(113:1-8)

Когато Израил — домът на Яков —
излезе от Египет, от другоезичен народ,

2
тогава Юдея стана светиня на Господа,
Израил — Негово владение.

3
Морето видя и побягна;
река Йордан се върна назад.

4
Планините скачаха като овни
и хълмовете — като агнета.

5
Какво ти е, море, че бягаш,
и ти, Йордане, защо се върна назад?

6
Защо скачате, планини, като овни
и вие, хълмове — като агнета?

7
Трепери ти, земьо, в присъствието на Господа,
в присъствието на Бога на Яков,

8
Който превръща скалата в езеро
и твърдия камък — в бликащ извор.

115

1

(113:9-26)

Не нас, Господи, не нас,
а Своето име прослави
заради Своята милост, заради Своята вярност.

2
Защо езичниците да казват:
„Къде е техният Бог?“

3
Нашият Бог е на небесата;
това, което желае, това прави.

4
А техните идоли са от сребро и злато,
създадени са от човешки ръце.

5
Уста имат, но не говорят;
очи имат, но не виждат;

6
уши имат, но не чуват;
ноздри имат, но нямат обоняние;

7
ръце имат, но не пипат;
крака имат, но не ходят;
не издават звук с гърлото си.

8
Подобни на тях да бъдат онези, които ги правят,
и всички, които се надяват на тях.

9
Израилю, уповавай се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.

10
Доме Ааронов, уповавай се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.

11
Вие, които имате страхопочитание пред Господа, уповавайте се на Господа:
Той е ваша помощ и защита.

12
Господ ни помни, благославя,
благославя Израилевия дом,
благославя Аароновия дом;

13
благославя онези, малки и големи,
които имат страхопочитание пред Господа.

14
Да ви даде Господ все повече и повече,
на вас и на вашите потомци.

15
Благословени сте вие от Господа,
Който сътвори небето и земята.

16
Небето принадлежи на Господа,
а земята Той определи за хората.

17
Мъртвите няма да възхвалят Господа,
нито тези, които слизат в страната на мълчанието,

18
а ние ще благославяме Господа
отсега и за вечни времена. Алилуя.

116

1

(114-115)

Радвам се, че Господ
чу моя молитвен глас.

2
Той наклони ухо към мене
и затова ще Го призовавам през всичките си дни.

3
Вълните на смъртта ме обзеха,
адски мъки ме постигнаха,
понесох притеснение и скръб.

4
Тогава призовах името на Господа:
„Господи, спаси живота ми!“

5
Господ е милостив и справедлив;
нашият Бог проявява милост.

6
Господ закриля простодушните:
бях изнемогнал и Той ме спаси.

7
Върни се, душо моя, към спокойствие,
защото Господ ти стори добро.

8
Ти спаси живота ми от смърт,
очите ми — от сълзи, и краката ми — от препъване.

9
Ще вървя по своя път пред Господа в земята на живите.

10

Повярвах и затова казах:

„Аз съм много съкрушен.“

11
В своята скръб си казах:
„Всеки човек е лъжец.“

12
Какво да въздам на Господа
за всичките Му благодеяния към мене?

13
Ще приема чашата на спасението
и ще призова името на Господа.

14
Ще изпълня моите обещания към Господа
пред целия Негов народ.

15
Скъпа е в очите на Господа
смъртта на Неговите святи люде.

16
О, Господи, аз съм Твой раб, аз съм Твой раб
и син на Твоята слугиня.
Ти строши моите окови.

17
На Тебе ще принеса жертва със славословие
и името на Господа ще призова.

18
Ще изпълня своите обещания към Господа
пред целия Му народ

19
в храмовите дворове на Господа,
посред тебе, Йерусалиме! Алилуя.

117

1

(116)

Прославяйте Господа, всички езичници, прославяйте Го, всички народи;

2
защото Неговата милост към нас е велика
и верността на Господа пребъдва вечно. Алилуя.

118

1

(117)

Прославяйте Господа, защото Той е благ,
защото Неговата милост е вечна.

2
Израил нека каже:
„Неговата милост е вечна.“

3
Аароновият дом нека каже:
„Неговата милост е вечна.“

4
Тези, които имат страхопочитание пред Господа, нека кажат:
„Неговата милост е вечна.“

5
Призовах Господа в притеснението си
и Господ ме чу и ме изведе на свобода.

6
Господ е с мене, няма да се уплаша:
какво може да ми стори човек?

7
Господ ми е помощник
и аз ще гледам победоносно враговете си.

8
По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на човек.

9
По-добре да се уповаваме на Господа,
отколкото да се надяваме на князе.

10
Всички народи бяха ме обкръжили,
но аз ги отблъснах в името на Господа;

11
обсадиха ме и ме обкръжиха,
но аз ги отблъснах в името на Господа.

12
Обкръжиха ме като пчели и угаснаха като огън в тръни,
но аз ги отблъснах в името на Господа.

13
Ти ме блъсна силно, за да падна,
но Господ ми помогна.

14
Господ е моя сила и моя песен;
Той стана спасител за мене.

15
Глас на радост и на спасение се чува в шатрите на праведните:
„Десницата на Господа направи това!

16
Десницата на Господа е силна;
да, десницата на Господа направи това!“

17
Няма да умра, а ще живея
и ще възвестявам делата на Господа.

18
Господ ме наказа строго,
но на смърт не ме предаде.

19
Отворете ми вратите на праведните
и аз ще вляза през тях, ще прославя Господа.

20
„Това са вратите Господни,
праведните ще влязат през тях.“

21
Прославям Те, понеже ме чу
и стана мое спасение.

22
Камъкът, който отхвърлиха зидарите,
стана глава на ъгъла:

23
това е от Господа
и е чудо в нашите очи.

24
Това е денят, който Господ определи:
нека в този ден да се радваме и да се веселим.

25
О, Господи, прати спасение!
О, Господи, дай сполука!

26
Благословен е Идващият в името на Господа!
Благославяме ви от дома на Господа.

27
Господ е Бог и ни осия;
връзвайте жертвеното животно
и го водете към роговете на жертвеника.

28
Ти си мой Бог и ще Те славя;
Ти си мой Бог и ще Те величая.

29
Прославяйте Господа, защото е благ,
защото Неговата милост е вечна!

119

1

(118)

Блажени са тези, които живеят безупречно,
които търсят опора в Закона на Господа.

2
Блажени са тези, които спазват наредбите Му
и от все сърце Го търсят.

3
Те не извършват беззакония,
вървят по Неговите пътища.

4
Ти заповяда да спазвам неотклонно
Твоите заповеди.

5
О, да бяха насочени моите пътища
към спазване на Твоите наредби!

6
Тогава нямаше да съм посрамен,
защото щях да съблюдавам всички Твои заповеди;

7
бих Те прославил с чисто сърце,
като се поучавам от Твоите справедливи решения.

8
Ще спазвам Твоите наредби;
никога не ме изоставяй.

9

Как младежът ще запази в чистота пътя си?
Като спазва Твоето слово.

10
От все сърце Те търся,
не ме оставяй да се отклоня от Твоите заповеди.

11
Скрих в сърцето си Твоето слово,
за да не греша пред Тебе.

12
Прославен си Ти, Господи,
научи ме на Своите наредби.

13
С устните си разгласявах
всичките решения на Твоите уста.

14
Когато постъпвам според Твоите наредби,
аз се радвам като за всяко богатство.

15
Размислям за Твоите заповеди
и се вглеждам в Твоите пътища.

16
Утешавам се с Твоите наредби,
не забравям Твоето слово.

17

Покажи милост към Своя служител и ще бъда жив,
и ще спазвам Твоето слово.

18
Отвори очите ми
и ще видя чудесата на Твоя закон.

19
Гост съм на земята,
не скривай от мене Своите заповеди.

20
Душата ми се изтощи да копнее
непрестанно за Твоите наредби.

21
Ти укроти проклетите горделивци,
които се отклоняват от Твоите заповеди.

22
Снеми от мене укора и срама,
защото спазвам Твоите заповеди.

23
Ето князете седят и се наговарят против мене,
а Твоят служител размишлява за Твоите наредби.

24
Твоите наредби са моя утеха,
те са мои съветници.

25

Душата ми е стъпкана в прахта:
дай ми живот според словото Си.

26
Разказах за своите пътища и Ти ме чу:
научи ме на Своите наредби.

27
Дай ми да разбера пътя на Твоите наредби
и ще размислям за Твоите чудеса.

28
Душата ми чезне от скръб,
насочи ме според Своето слово.

29
Отдалечи от мене пътя на лъжата
и бъди милостив към мене чрез Своя закон.

30
Избрах пътя на истината,
винаги помня Твоите решения.

31
Привързах се към Твоите наредби;
Господи, не допускай да загина.

32
С ревност ще изпълнявам Твоите заповеди,
защото Ти ме изпълваш с благоразумие.

33

Господи, посочи ми пътя на Своите наредби
и ще се придържам към него докрай.

34
Вразуми ме и ще спазвам Твоя закон,
ще го следвам от все сърце.

35
Поведи ме по пътеката на Своите заповеди,
защото аз я пожелах.

36
Наклони сърцето ми към Своите наредби,
а не към печалбарство.

37
Отвърни очите ми, за да не виждам суета,
дай ми да живея чрез Твоето слово.

38
Спази обещанието Си към Своя служител,
както към всеки, който Ти се подчинява.

39
Отклони от мене хулата, от която се страхувам;
Твоите решения са добри.

40
Ето аз силно пожелах Твоите заповеди,
дай ми да живея според Твоята правда.

41

Господи, нека ме споходят Твоята милост
и Твоето спасение според обещанието Ти.

42
Тогава ще дам отговор на този, който ме хули,
защото се уповавам на Твоето слово.

43
Не отнемай напълно от устата ми словото на истината,
защото аз се уповавам на Твоите решения

44
и ще следвам Закона Ти винаги,
до вечни векове.

45
Ще ходя свободно по Твоя път,
защото търсих Твоите заповеди.

46
Ще говоря за Твоите откровения пред царе,
без да изпитвам срам.

47
Ще се утешавам с Твоите заповеди,
които силно обикнах.

48
Ще простирам ръцете си към Твоите заповеди,
които обикнах,
и ще размислям за Твоите наредби.

49

Помни обещанието към Своя служител,
на което Ти ми заповяда да се уповавам.

50
Това е утеха в неволята ми —
че Твоето слово ми дава живот.

51
Горделивите ме хулиха твърде много,
но аз не се отклоних от Твоя Закон.

52
Господи, спомнях си Твоите решения от древни времена
и се утешавах.

53
Ярост ме обхваща при вида на нечестивите хора,
които изоставят Твоя Закон.

54
Твоите наредби бяха мои песни
там, където странствах.

55
Нощем си спомням Твоето име
и спазвам Твоя Закон.

56
Той стана мой,
защото спазвам Твоите заповеди.

57

Казах си: Господи, мое задължение е
да спазвам Твоето слово.

58
Молих се пред Тебе от все сърце:
бъди милостив към мене според Своето слово.

59
Размислях за моите пътища
и насочвах живота си към Своите наредби.

60
Бързах и не се забавих
да спазвам Твоите заповеди.

61
Примки на нечестиви хора ме окръжаваха,
но аз не забравях Твоя Закон.

62
Ставах посреднощ да Те славословя
за Твоите справедливи решения.

63
Верен другар съм на всички, които имат страхопочитание пред Тебе
и спазват Твоите заповеди.

64
Господи, земята е пълна с Твоята милост —
научи ме на Своите наредби.

65

Добро си сторил, Господи, на Своя служител
според Своето слово.

66
Научи ме добре да разсъждавам и ми дай знание,
защото вярвам на Твоите заповеди.

67
Преди да пострадам, аз живеех в заблуда,
но сега спазвам Твоето слово.

68
Ти си благ и правиш добро;
научи ме на Своите наредби.

69
Горделивите плетат лъжи против мене;
но аз от все сърце ще спазвам Твоите заповеди.

70
Тяхното сърце е безразсъдно и безчувствено;
но аз се утешавам с Твоя Закон.

71
Полезно е за мене, че пострадах,
защото така научих Твоите наредби.

72
Законът на Твоите уста за мене е по-добър
от хиляди късове злато и сребро.

73

Твоите ръце ме сътвориха и ме оформиха;
надари ме с разум, за да мога да науча Твоите заповеди.

74
Тези, които имат страхопочитание пред Тебе, ще ме видят и ще се зарадват,
защото се уповавам на Твоето слово.

75
Господи, зная, че Твоите решения са справедливи
и Ти справедливо ме наказа.

76
Нека Твоята милост да бъде утеха за мене
според Твоето слово към Своя служител.

77
Да дойде върху мене Твоето милосърдие и аз ще живея,
защото Твоят Закон е моя утеха.

78
Нека бъдат посрамени горделивите, защото несправедливо ме угнетяват;
аз пък ще размислям за Твоите заповеди.

79
Нека се обърнат към мене тези, които благоговеят пред Тебе
и които познават Твоите заповеди.

80
Нека сърцето ми да бъде чисто чрез Твоите наредби,
за да не се посрамя.

81

Душата ми копнее за спасение от Тебе;
аз се уповавам на Твоето слово.

82
Очите ми копнеят за Твоето слово;
те питат кога ще ме утешиш.

83
Станах като мях, който изсъхва от дима,
но Твоите наредби не забравих.

84
Колко са дните на Твоя служител?
Кога ще накажеш моите гонители?

85
Горделивите, които не постъпват според Твоя Закон,
изкопаха яма за мене.

86
Всички Твои заповеди са истинни.
Гонят ме несправедливо, помогни ми.

87
Без малко щяха да ме погубят на земята,
но аз не изоставих Твоите разпоредби.

88
Дай ми да живея по Твоята милост
и ще спазвам заповедите, изречени от Тебе.

89

Господи, Твоето слово
е утвърдено за вечни времена в небесата;

90
Твоята истина преминава от род в род.
Ти си поставил земята на твърди основи и тя стои.

91
По Твоите решения всичко съществува досега,
защото всичко служи на Тебе.

92
Ако Твоят Закон не беше утеха за мене,
аз щях да загина в скръбта си.

93
Няма никога да забравя Твоите заповеди,
защото чрез тях Ти ми даряваш живот.

94
Аз съм Твой, спаси ме,
защото вниквах в Твоите разпоредби.

95
Нечестивите ме причакват, за да ме погубят,
но аз размишлявам над Твоите заповеди.

96
Видях, че всяко съвършенство има граница,
но Твоята заповед е безкрайно богата.

97

Колко обичам Твоя Закон!
Цял ден размишлявам върху него.

98
Ти ме направи по-мъдър от враговете ми със Своята заповед,
защото тя е моето вечно наследство.

99
Станах по-разумен от всички мои учители,
защото размишлявам над Твоите заповеди.

100
Аз съм по-мъдър от старите,
защото спазвам Твоите заповеди.

101
Отклонявам стъпките си от всеки лош път,
за да следвам Твоето слово.

102
Няма да се отклоня от Твоите решения,
защото Ти ме наставляваш.

103
Колко сладки са за вкуса ми Твоите думи!
По-сладки са от мед за моята уста.

104
Чрез Твоите заповеди станах разумен,
затова мразя всички пътища на лъжата.

105

Твоето слово е светилник за краката ми,
светлина за пътеките ми.

106
Дадох клетва и постоянствам
да спазвам Твоите справедливи решения.

107
Господи, силно съм угнетен;
запази живота ми според Своето слово.

108
Господи, благоволи да приемеш
доброволните приноси на моята уста
и ме научи на Своите решения.

109
Животът ми постоянно е в опасност,
но аз не забравям Твоя Закон.

110
Нечестиви хора заложиха примка за мене,
но аз не се отклоних от Твоите заповеди.

111
Възприех Твоите разпоредби като вечно наследство,
защото те са радост за сърцето ми.

112
Реших в сърцето си
винаги да изпълнявам Твоите наредби.

113

Аз мразя колебливите,
а обичам Твоя Закон.

114
Ти си моя закрила и моя защита;
аз се уповавам на Твоето слово.

115
Махнете се от мене, беззаконници!
Аз ще спазвам заповедите на своя Бог.

116
Укрепи ме според Своето слово, за да продължавам да живея;
не ме посрамяй в моята надежда.

117
Подкрепи ме и ще се спася;
в Твоите заповеди непрестанно ще вниквам.

118
Ти отхвърляш всички,
които отстъпват от Твоите наредби,
защото техните замисли са лъжа.

119
Ти отхвърляш нечестивите по земята като сгурия,
затова обикнах Твоите наредби.

120
Цялото ми тяло трепери от страх пред Тебе,
боя се от Твоите присъди.

121

Аз се придържах към правосъдие и правда;
не ме предавай на моите противници.

122
Защити Своя служител за негово добро,
за да не ме угнетяват горделивите.

123
Очите ми копнеят да ме спасиш
и да изпълниш Своето справедливо обещание.

124
Постъпи със Своя служител според милостта Си
и ме научи на Твоите наредби.

125
Аз съм Твой служител, вразуми ме,
за да разбирам Твоите наредби.

126
Господи, време е да действаш —
Те потъпкаха Твоя Закон.

127
Но аз обичам Твоите заповеди
повече от злато, повече от чисто злато.

128
Признавам всички Твои разпоредби за справедливи;
мразя всички пътища на лъжата.

129

Дивни са Твоите разпоредби,
затова сърцето ми ги спазва.

130
Изясняването на Твоите слова просвещава,
вразумява незнаещите.

131
Отварям уста и въздишам,
защото копнея за Твоите заповеди.

132
Погледни ме благосклонно и се смили над мене,
както постъпваш с тези, които Те обичат.

133
Утвърди стъпките ми според Своето слово
и не давай да ме завладее никакво зло;

134
избави ме от потисничество на хора
и ще спазвам Твоите заповеди;

135
осияй Своя служител със светлината на лицето Си
и ме научи на Своите наредби.

136
Очите ми изливат потоци сълзи,
понеже мнозина не спазват Твоя Закон.

137

Господи, Ти си справедлив
и Твоите присъди са правилни.

138
Разпоредбите, които Ти си дал,
са правда и съвършена истина.

139
Моята любов към Твоето дело ме изгаря,
защото враговете ми забравиха Твоето слово.

140
Твоето слово е напълно сигурно
и Твоят служител го обича.

141
Аз съм много млад и презрян,
но Твоите заповеди не забравям.

142
Твоята правда е вечна правда
и Твоят Закон е истина.

143
Скръб и тъга ме постигнаха,
но Твоите заповеди са моя утеха.

144
Твоите разпоредби са за всички времена;
вразуми ме и ще живея.

145

Зова от все сърце:
„Чуй ме, Господи, и ще спазвам Твоите заповеди.“

146
Тебе призовавам: Спаси ме
и ще следвам Твоите разпоредби.

147
Изпреварвам зората и се моля,
и на Твоето слово се уповавам.

148
Очите ми винаги са будни още преди утринната стража,
за да се вдълбочавам в Твоето слово.

149
Господи, чуй моя глас заради Своята милост;
запази живота ми, тъй както си отсъдил.

150
Онези, които злостно ме преследват, се приближиха;
те са далече от Твоя Закон.

151
Господи, Ти си близо
и всички Твои заповеди са истина.

152
Аз отдавна зная за Твоите разпоредби,
които Ти за вечни времена си установил.

153

Виж скръбта ми и ме избави,
защото не забравям Твоя Закон.

154
Защити моето дело и ме спаси;
запази живота ми според Своето слово.

155
Спасението е далече от нечестивите,
защото те не търсят Твоите наредби.

156
Господи, Твоята милост е голяма,
запази живота ми, тъй както си отсъдил.

157
Моите гонители и врагове са много,
но от Твоите заповеди не отстъпвам.

158
Виждам отстъпниците и с погнуса се отвръщам,
понеже те не се придържат към Твоето слово.

159
Виж колко обичам Твоите заповеди;
Господи, заради Своята милост запази живота ми.

160
Истината е основа на Твоето слово
и всяко Твое справедливо решение е вечно.

161

Князете ме гонят, без да имам вина,
но сърцето ми изпитва страхопочитание пред Твоето слово.

162
Радвам се на Твоето слово,
както онзи, който получава голяма печалба.

163
Мразя лъжата и се гнуся от нея,
а Твоя Закон обичам.

164
Седем пъти на ден Те прославям
за Твоите справедливи решения.

165
Тези, които обичат Твоя Закон, се радват на голямо благоденствие
и те не могат да се препънат.

166
Господи, очаквам от Тебе спасение
и изпълнявам Твоите заповеди.

167
Душата ми следва Твоите разпоредби
и много ги обичам.

168
Следвам Твоите заповеди и Твоите разпоредби —
Ти виждаш всичките ми пътища.

169

Господи, нека да стигне моят вик до Тебе;
вразуми ме чрез Своето слово.

170
Нека да дойде молбата ми пред Тебе;
избави ме, както обеща.

171
Устата ми ще произнесе възхвала,
защото ме научи на Твоите закони.

172
Езикът ми ще възвести Твоето слово,
защото всички Твои заповеди са справедливи.

173
Простри ръката Си да ми помогнеш,
защото аз избрах Твоите заповеди.

174
Господи, копнея за спасение от Тебе
и Твоят Закон е утеха за мене.

175
Надари ме с живот, за да мога да Те славя
и Твоите решения да ми помагат.

176
Заблудих се като изгубена овца:
потърси Своя служител, защото не съм забравил Твоите заповеди.

120

1

(119)

Поклонническа песен.

Изпаднал в беда, викнах към Господа
и Той ме послуша.

2
„Господи, спаси живота ми от лъжци,
от лукав език.“

3
Човече, какво ще ти даде и какво ще ти прибави
лукавият език? —

4
Изострени стрели на воин
с нажежени въглени от хвойна.

5
Горко ми, че съм като изгнаник в Мосох,
като живеещ сред шатрите на Кидар.

6
Дълго живях
с противниците на мира.

7
Аз съм за мир; но когато заговоря,
те са за война.

121

1

(120)

Поклонническа песен.

Повдигам очи към планините:
откъде ще ми дойде помощ?

2
Моята помощ идва от Господа,
Който сътвори небето и земята.

3
Той няма да допусне да се поклатят краката ти;
няма да заспи Този, Който е твой пазител.

4
Не спи и не почива,
Който пази Израил.

5
Господ е твой пазител;
Господ е като твоята сянка от дясната ти страна.

6
Денем слънцето няма да ти навреди,
нито луната нощем.

7
Господ ще те запази от всяко зло.
Той ще опази твоя живот.

8
Господ ще бди над тебе, когато влизаш и излизаш, отсега и завинаги.

122

1

(121)

Поклонническа песен. На Давид.

Зарадвах се, когато ми казаха:
„Да отидем на поклонение в дома на Господа.“

2
Краката ни вече стъпват
в твоите порти, Йерусалиме.

3
Йерусалиме, построен си
като град, сглобен в едно.

4
Там се изкачват дванадесетте племена, племената,
принадлежащи на Господа според Израилевия закон,
за да възхвалят името на Господа,

5
защото там стоят престолите за съдене,
престолите на Давидовия дом.

6
Молете се за мир в Йерусалим:
да живеят в мир онези, които те обичат!

7
Нека да има мир между твоите крепостни стени,
благоденствие — в твоите дворци!

8
Заради своите братя и своите близки казвам:
„Мир да има в тебе!“

9
Заради дома на Господа, нашия Бог,
желая ти доброто.

123

1

(122)

Поклонническа песен.

Повдигам очи към Тебе,
Който имаш Своя престол на небето!

2
Ето както очите на слугите гледат към ръката на господаря им,
както очите на слугинята — към ръката на господарката ѝ,
така и нашите очи са обърнати към Господа, нашия Бог,
докато Той се смили над нас.

3
Бъди милостив към нас, Господи, бъди милостив,
защото сме подложени на презрение;

4
душата ни е достатъчно преситена
на хули от надменни
и на унижение от горделиви.

124

1

(123)

Поклонническа песен. На Давид.

Ако Господ не беше с нас —
нека Израил да каже сега, —

2
ако Господ не беше с нас,
когато хората се вдигнаха против нас,

3
тогава живи щяха да ни погълнат,
когато се разпали техният гняв против нас;

4
тогава водите щяха да ни отнесат,
порой щеше да премине над нас;

5
тогава яростните води
биха ни потопили.

6
Да бъде прославен Господ,
Който не ни предаде за плячка на техните зъби.

7
Душата ни се изплъзна като птица от примката на ловец:
примката се скъса и ние се спасихме.

8
Нашата помощ идва в името на Господа,
Който сътвори небето и земята.

125

1

(124)

Поклонническа песен.

Тези, които се уповават на Господа,
са като планината Сион, която няма да се поклати:
тя пребъдва вечно.

2
Планините обкръжават Йерусалим,
а Господ е около Своя народ сега и за вечни времена.

3
Защото Той няма да остави жезъла на нечестивите
върху участта на праведните,
та праведните да не протягат ръце към беззаконието.

4
Господи, прави добро на добрите
и на чистите по сърце.

5
А тези, които се отклоняват по свои криви пътища,
Господ ще ги остави да погинат със злодеите.
Мир да бъде в Израил!

126

1

(125)

Поклонническа песен.

Когато Господ ни върна от плен в Йерусалим,
ние като че ли сънувахме.

2
Тогава устата ни беше пълна с радост
и езикът ни — с възторг.
Тогава се говореше сред народите:
„Господ извърши велико дело за тях!“

3
Господ извърши велико нещо за нас:
ние сме радостни.

4
Господи, възнагради ни за нашето пленничество,
както пълниш потоците в южната земя.

5
Които сяха със сълзи,
с радост ще събират плодовете.

6
Който излиза и плаче,
когато носи семе за посев,
той непременно ще се върне с радост,
като носи снопите си.

127

1

(126)

Поклонническа песен. На Соломон.

Ако Господ не изгради дома,
напразно ще се трудят строителите;
ако Господ не пази града,
напразно ще бди пазачът.

2
Напразно вие ставате рано, до късно седите будни,
ядейки хляба на страданието,
докато Той дава сън на онзи, когото обича.

3
Ето дар от Господа са децата,
награда — плодът на утробата.

4
Синовете от млади години
са като стрелите в ръката на силния.

5
Блажен е човекът, напълнил колчана си с тях!
Те няма да се провалят
при съдебното дело с враговете си.

128

1

(127)

Поклонническа песен.

Блажен е всеки, който благоговее пред Господа
и ходи по Неговите пътища!

2
Ти ще се изхранваш от труда на своите ръце:
блажен си, ще живееш добре!

3
Жена ти ще бъде като плодовита лоза в покоите на твоя дом;
синовете ти — като фиданки на маслиново дърво около твоята трапеза.

4
Ето така ще бъде благословен този,
който благоговее пред Господа!

5
Нека Господ от Сион да те благослови
и да виждаш благополучието на Йерусалим през всички дни на живота си!

6
Ти ще видиш дори и внуци!
Мир да бъде в Израил!

129

1

(128)

Поклонническа песен.

Много пъти ми причиняваха страдания от младини —
нека да каже сега Израил;

2
много пъти ми причиняваха страдания от младини,
но не ме надвиха.

3
Орачи ораха върху гърба ми,
теглейки своите дълги бразди.

4
Но Господ е справедлив —
Той разкъса примката на злите.

5
Нека бъдат посрамени и да отстъпят назад
всички врагове на Сион!

6
Нека бъдат като тревата по покривите,
която преди да е изскубана, изсъхва,

7
с която жътварят не напълва ръката си,
нито обятията си онзи, който връзва снопите;

8
минувачите няма да поздравят:
„Господ да ви благослови“;
„благославяме ви в името на Господа!“

130

1

(129)

Поклонническа песен.

От глъбините на душата си зова към Тебе, Господи:

2
„Господи, чуй гласа ми,
вслушай се внимателно в моите молби.

3
Господи, ако Ти помниш прегрешенията —
кой би могъл да избегне осъждането, Господи?

4
Но у Тебе е опрощението
и затова Ти вдъхваш благоговение.“

5
Надявам се на Господа, душата ми се надява;
на Неговото слово се уповавам.

6
Душата ми копнее за Господа
повече, отколкото нощната стража очаква утрото,
много повече, отколкото стражата очаква утрото.

7
Нека Израил да се уповава на Господа!
Защото милосърдието е у Господа
и пълното спасение е у Него.

8
Той ще спаси Израил
от всичките му прегрешения.

131

1

(130)

Поклонническа песен. На Давид.

Господи, сърцето ми не се превъзнасяше,
очите ми не гледаха отвисоко
и аз не се домогвах до велики и непосилни за мене дела.

2
Аз се смирявах и успокоявах душата си
като дете в майчин скут.
Душата ми беше у мене като дете, накърмено от майчината гръд.

3
Нека Израил да се надява на Господа
сега и за вечни времена.

132

1

(131)

Поклонническа песен

Господи, спомни си за Давид
и за всичките му скърби —

2
как той се е клел на Господа,
как е дал обет на силния Бог на Яков:

3
„Никога няма да вляза в шатъра си,
няма да легна на леглото си;

4
няма да дам сън на очите си
и дрямка на клепачите си,

5
докато не намеря място за Господа,
жилище за силния Бог на Яков.“

6
Ето ние слушахме за това място във Витлеем ,
намерихме го в полетата на Ярим.

7
Да идем в Неговото жилище,
да се помолим пред подножието на нозете Му.

8
Господи, влез в мястото на Своя покой —
Ти и ковчегът на Твоето величие.

9
Твоите свещеници ще се облекат в правда
и Твоите верни хора ще ликуват от радост.

10
Не отвръщай лице от Своя помазаник
заради Давид, Твоя служител.

11
Господ се закле на Давид със сигурна клетва
и няма да се отклони от думите Си:
„Ще поставя потомък
от твоите наследници на престола ти.

12
Ако твоите синове спазват Моя завет
и Моите заповеди, на които ще ги науча,
тогава синовете им вечно ще седят на твоя престол.“

13
Защото Господ избра Сион,
пожела го за Свое жилище.

14
„Това е Мое вечно жилище:
тук ще се поселя, защото силно го пожелах.

15
Ще благословя и преблагословя неговото препитание,
ще наситя бедните му с хляб,

16
а свещениците му ще облека в спасение
и верните му хора ще ликуват от радост.

17
Там Аз ще издигна величието на Давид,
ще приготвя светилник на Своя помазаник.

18
Враговете му ще покрия с позор,
а на него ще засияе короната му.“

133

1

(132)

Поклонническа песен. На Давид.

Колко е хубаво и колко е прекрасно,
когато братя живеят в съгласие!

2
Това е като скъп елей върху глава,
разливащ се по брада, брадата на Аарон, елей,
който се стича по ръба на дрехата му;

3
като роса от Ермон,
която пада върху планините на Сион,
защото там Господ възвести благословението
за живот за вечни времена.

134

1

(133)

Поклонническа песен.

Прославяйте Господа, всички служители на Господа,
които стоите нощем в Господния дом.

2
Вдигнете ръцете си към светилището
и прославете Господа!

3
Нека да те благослови Господ от Сион,
Който сътвори небето и земята.

135

1

(134)

Алилуя . Възхвалявайте името на Господа,
възхвалявайте го, Господни служители,

2
вие, които стоите в дома на Господа,
в храмовите дворове на дома на нашия Бог.

3
Възхвалявайте Господа, защото Господ е благ;
възпявайте името Му, защото то е чудно;

4
защото Господ избра за Себе Си Яков,
за Свое притежание — Израил.

5
Това аз зная — че Господ е велик
и че нашият Господ е по-велик от всички богове.

6
Всичко, което Господ иска, Той го прави —
на небето и на земята, в моретата и във всички бездни.

7
Той издига облаци от земните предели,
прави светкавици при дъжд,
извежда вятър от Своите хранилища.

8
Той порази първородните в Египет —
от човека до добитъка.

9
Изпрати знамения и чудеса сред тебе, Египет,
върху фараона и върху всички негови служители.

10
Той порази много народи
и погуби силни царе:

11
Сихон, аморейския цар,
и Ог, васанския цар,
и всички ханаански царства.

12
И даде земята им за наследство,
за наследство на Израил, Своя народ.

13
Господи, Твоето име е вечно; Господи,
споменът за Тебе преминава от род в род.

14
Защото Господ ще защити в съда Своя народ
и ще се смили над Своите слуги.

15
Езическите идоли са само сребро и злато,
дело на човешки ръце:

16
имат уста, но не говорят;
имат очи, но не виждат;

17
имат уши, но не чуват;
дори в устата им няма дихание.

18
Подобни на тях са онези, които ги ваят,
всеки, който се уповава на тях.

19
Израилтяни, величайте Господа!
Свещеници от Аароновия дом, величайте Господа!

20
Левити, величайте Господа!
Вие, които благоговеете пред Господа, величайте Господа!

21
Прославен да бъде от Сион Господ,
Който е в Йерусалим! Алилуя.

136

1

(135)

Алилуя. Славете Господа, защото Той е благ,
защото е вечна милостта Му.

2
Славете Бога на боговете,
защото е вечна милостта Му.

3
Славете Господа на господарите,
защото е вечна милостта Му.

4
Славете Онзи, Който единствен прави велики чудеса,
защото е вечна милостта Му;

5
Този, Който премъдро създаде небето,
защото е вечна милостта Му;

6
Този, Който разпростря земята върху водите,
защото е вечна милостта Му;

7
Този, Който създаде големите светила,
защото е вечна милостта Му;

8
направи слънцето да управлява деня,
защото е вечна милостта Му;

9
направи луната и звездите да управляват нощта,
защото е вечна милостта Му.

10
Той порази Египет с неговите първородни,
защото е вечна милостта Му;

11
изведе оттам израилтяните,
защото е вечна милостта Му,

12
със силна ръка и простряна мишца,
защото е вечна милостта Му.

13
Той раздели на две Червеното море,
защото е вечна милостта Му,

14
и преведе израилтяните през него,
защото е вечна милостта Му,

15
и хвърли фараона и войската му в Червеното море,
защото е вечна милостта Му.

16
Той водеше Своя народ през пустинята,
защото е вечна милостта Му.

17
Той порази велики царе,
защото е вечна милостта Му,

18
и уби силни царе,
защото е вечна милостта Му:

19
Сихон, аморейски цар,
защото е вечна милостта Му,

20
и Ог, васански цар,
защото е вечна милостта Му.

21
Даде земята им за наследство,
защото е вечна милостта Му,

22
за наследство на Израил, Своя служител,
защото е вечна милостта Му.

23
Той си спомни за нас в нашето унижение,
защото е вечна милостта Му,

24
и ни избави от враговете ни,
защото е вечна милостта Му.

25
Той дава храна на всяко живо същество,
защото е вечна милостта Му.

26
Прославяйте Небесния Бог,
защото е вечна милостта Му.

137

1

(136)

Край реките на Вавилония — там стояхме
и плачехме, когато си спомняхме за Сион.

2
Ние окачихме арфите си
на върбите в тази земя,

3
защото там искаха песни от нас,
пленените,
а нашите мъчители — ликувания:
„Пейте ни от сионските песни!“

4
Как да запеем песен за Господа
на чужда земя?

5
Десницата ми да изсъхне,
ако те забравя, Йерусалиме!

6
Езикът ми да залепне на небцето ми, ако не те помня,
ако не поставя Йерусалим по-високо от радостта си!

7
Припомни, Господи, на Едомовите синове деня,
когато Йерусалим беше завладян! Те крещяха:
„Срутете го, срутете го до основите му!“

8
Дъще Вавилонска, опустошителко,
блажен е онзи, който ти въздаде
за това, което ти ни направи!

9
Блажен е онзи, който грабне и разбие в скала малките ти деца!

138

1

(137)

На Давид.

Ще Те славя с цялото си сърце,
ще Те възпявам пред боговете .

2
Ще падна на колене пред святия Ти храм
и ще славя името Ти заради Твоята милост и Твоята истина,
защото Ти въздигна словото Си над всяко Свое име.

3
В деня, когато извиках, Ти ми отговори;
Ти изпълни със сила душата ми.

4
Господи, ще Те прославят всички земни царе,
защото чуха изреченото от Тебе слово,

5
и ще възпеят пътищата на Господа,
защото е велика Неговата слава,

6
защото макар Господ да е високо издигнат, вижда и смирения
и отдалече познава горделивия.

7
Ако изпадна в беда, Ти ще ме запазиш жив,
ще простреш ръката Си върху гнева на моите врагове
и ще ме спасиш със Своята десница.

8
Господ ще отмъсти за мене.
Господи, Твоята милост е вечна;
не изоставяй делата на Своите ръце.

139

1

(138)

За първия певец. Псалом на Давид.

Господи, Ти ме изпита и ме познаваш.

2
Ти знаеш кога сядам и кога ставам,
Ти разбираш отдалече моите мисли.

3
Ти определяш кога да странствам и кога да почивам
и всички мои пътища са Ти известни.

4
Защото няма още дума на езика ми,
а Ти, Господи, я знаеш цялата.

5
Обграждаш ме от всички страни
и поставяш върху мене Своята ръка.

6
Чудно знание —
недостижимо е за мене, не мога да го достигна.

7
Къде да се скрия от Твоя Дух
и къде да избягам от Твоето присъствие?

8
Ако възляза на небето — Ти си там;
ако легна в преизподнята — Ти си също там!

9
Ако взема крилете на зората,
ако живея на запад край отдалеченото море,

10
и там Твоята ръка ще ме води
и Твоята десница ще ме обгърне.

11
И ще кажа: сигурно тъмнината ще ме скрие
и светлината около мене ще стане тъмнина.

12
Така и тъмнината не скрива от Тебе нищо
и нощта блести като ден — тъмнината е точно като светлината.

13
Защото Ти си ме създал,
оформил си ме в утробата на моята майка.

14
Славя Те, защото удивително и чудесно съм създаден.
Чудни са Твоите дела
и душата ми превъзходно знае това.

15
Моите кости не са били скрити от Тебе,
когато съм бил създаден тайно,
бил съм образуван в дълбините на земята.

16
Твоите очи видяха как произлязох
и в Твоята книга са записани
всичките определени за мене дни,
преди да съществува нито един от тях.

17
Колко трудни за разбиране за мене са Твоите замисли, Боже,
колко са многобройни те!

18
Ако ги преброя,
те са по-многобройни от пясъка.
Събудих се и все още съм с Тебе.

19
Ти, Боже, погубваш нечестивите,
отдръпни от мен кръвожадните мъже,

20
които говорят злобно против Тебе!
Твоите врагове се вдигнаха напразно.

21
Господи, не мразя ли Твоите врагове
и не се ли отвращавам от онези, които въстават против Тебе?

22
От цялото си сърце ги мразя —
те са врагове за мене.

23
Изпитай ме, Боже, и разбери сърцето ми!
Подложи ме на изпитание и разбери моите тревожни мисли!

24
Виж дали не вървя по лош път,
води ме по вечния път!

140

1

(139)

За първия певец. Псалом на Давид.

2

Избави ме, Господи, от лоши хора,
запази ме от мъже насилници,

3
които кроят злини в сърцата си,
всеки ден подхващат спорове;

4
изострят езиците си като змия;
зад устните им — отрова на усойница.

5
Защити ме, Господи, от ръце на зли хора,
запази ме от мъже насилници,
които са замислили да препънат моите крака.

6
Горделивите поставиха тайно капан
и примки за мене, простряха мрежа на пътеката,
заложиха клопки за мене.

7
Казах на Господа: „Ти си мой Бог.
Чуй, Господи, гласа на моите молби.“

8
Господи, Господи, сила на моето спасение!
Ти защити главата ми в деня на битката.

9
Господи, не давай на злите това, което желаят.
Не давай успех на техния замисъл,
за да не се възгордеят.

10
Нека злото от устните на хората, които ме обграждат,
да обгърне тях самите.

11
Да паднат върху тях горящи въглени;
да бъдат хвърлени
в бездънни ями, за да не излязат.

12
Клеветник да не остане на земята;
злото ще завлече насилника към погибел.

13
Зная, че Господ ще извърши съд за смирените,
ще признае правото на бедните.

14
Несъмнено праведните ще славят Твоето име;
честните ще живеят в Твоето присъствие.

141

1

(140)

Псалом на Давид.

Господи, извиках към Тебе; побързай към мене;
чуй моя глас, когато Тебе призовавам!

2
Нека се възнесе молитвата ми пред Тебе като тамян;
издигането на ръцете ми да бъде като вечерна жертва.

3
Господи, постави стража на устата ми,
пази вратата на устните ми;

4
не насочвай сърцето ми към лоша дума,
за да върша безсмислени дела на неправда
с хора, които правят зло,
и няма да вкуся от техните трапези.

5
Накаже ли ме праведникът — това е милост;
изобличи ли ме — това е най-добър елей, който
главата ми няма да отхвърли,
защото и моята молитва е винаги против техните злини.

6
Техните управници бяха захвърлени в скалисти места
и чуха думите ми, защото са приятни.

7
Нашите кости са разпръснати като разцепени
и раздробени в земята камъни в устата на преизподнята.

8
Защото към Тебе, Господи Боже, са отправени очите ми;
в Тебе намерих убежище; не отхвърляй душата ми!

9
Запази ме от уловките на капани, поставени за мене,
от клопките на онези, които правят злини.

10
Неправедните нека паднат в собствените си мрежи,
докато аз единствен ще премина.

142

1

(141)

Поучителна песен. От Давид, когато беше в пещерата. Молитва.

2

С гласа си призовах Господа,
с гласа си на Господа се моля.

3
Ще излея пред лицето Му своята тъжна песен;
ще обявя пред Него затрудненията си.

4
Когато почувствам немощен своя дух, Ти знаеш моята пътека.
Поставиха тайно капан за мене на пътя, по който вървя.

5
Поглеждам надясно и виждам, че никой не ми обръща внимание;
изгуби се убежището за мене, никой не се грижи за моята душа.

6
Господи, Тебе призовах и казах:
„Ти си мое прибежище,
мой дял в земята на живите.

7
Вслушай се в моето ридание, защото станах твърде незначителен;
избави ме от онези, които ме преследват, защото те са по-силни от мене.

8
Изведи от затвора душата ми, за да славя Твоето име.
Праведните се събират около мене,
защото Ти се грижиш за мене.“

143

1

(142)

Псалом на Давид.

Господи, чуй молитвата ми,
вслушай се в молбите ми заради Своята вярност;
отговори ми според Своята правда.

2
Не влизай в съд със Своя служител,
защото пред Твоето лице няма да се оправдае нито един жив човек.

3
Защото врагът преследваше душата ми,
смаза на земята живота ми,
принуди ме да живея в тъмнина като онези,
които са умрели отдавна.

4
И моят дух изнемощя,
сърцето ми се скова вътре в мене.

5
Спомних си за отминалите дни,
замислих се за всичко, сторено от Тебе,
размишлявах за делата на Твоите ръце.

6
Простирах към Тебе ръцете си;
душата ми жадува като суха земя.

7
Господи, по-скоро ми отговори! Моят дух отпадна.
Не скривай лицето Си от мене
и няма да съм като тези, които слизат в гроб.

8
Дай ми да чуя гласа на Твоята милост на разсъмване,
защото на Тебе се уповавах.
Извести ми пътя, по който да вървя,
защото към Тебе издигнах душата си.

9
Господи, избави ме от моите врагове —
при Тебе намерих убежище.

10
Научи ме да изпълнявам Твоята воля, защото Ти си моят Бог.
Твоят благ Дух ще ме води по равен път.

11
Господи, запази ме жив заради Своето име.
Избави от беди душата ми заради Своята правда.

12
И със Своята милост унищожи моите врагове
и погуби всички, които измъчват душата ми,
защото аз съм Твой служител.

144

1

(143)

На Давид.

Да бъде прославен Господ, моята скала,
Който учи ръцете ми на бой,
пръстите ми на война!

2
Ти си моя милост и моя крепост,
мое прибежище и мой избавител,
моя защита — у Тебе намерих убежище;
Ти правиш народите да ми се подчиняват.

3
Господи! Какво е човекът, че се грижиш за него,
човешкият син, че му обръщаш внимание?

4
Човекът е като дъх;
дните му приличат на изчезваща сянка.

5
Господи, наведи Своите небеса и слез;
удари планините и те ще задимят;

6
изпрати светкавица и ги разпилей;
прати стрелите Си и ги разпръсни;

7
простри ръцете Си от висините,
избави ме и ме спаси от буйните води,
от насилието на чужденци,

8
на които устата им говори невъздържано
и десницата им е десница на лъжата.

9
Боже, нова песен ще изпея за Тебе,
на десетострунна арфа ще възпея Тебе,

10
Който даваш победа на царете,
избавяш Своя служител Давид от погубващ меч.

11
Избави ме и ме спаси от насилието на чужденци,
на които устата им говори невъздържано
и десницата им върши клетвопрестъпление.

12
Нека нашите синове бъдат като отгледани растения,
когато напълно израснат през времето на младостта си,
нашите дъщери — като изваяни колони,
предназначени за палати.

13
Нека нашите хамбари
да бъдат пълни с всякакви храни;
нашите стада да се плодят
с хиляди по пасищата ни;

14
добитъкът ни да бъде угоен;
да няма по нашите площади нито нещастие,
нито несполука, нито плач.

15
Блажен е този народ, който има това!
Блажен е онзи народ, на когото Господ е Бог!

145

1

(144)

Хвалебна песен на Давид.

Ще Те величая, Боже мой, Царю,
и ще прославям Твоето име отвека и довека.

2
Всеки ден ще Те прославям
и за вечни времена ще величая Твоето име.

3
Велик е Господ и достоен за възхвала
и Неговото величие е неизследимо.

4
Възхвалата на делата Ти ще преминава от род в род
и те ще свидетелстват за Твоето величие.

5
Ще възвестявам великолепната слава на Твоето величие
и словата за Твоите чудни дела.

6
И те ще говорят за силата на Твоите страшни дела
и за Твоето величие ще разгласявам.

7
Ще възвестяват спомена за Твоята велика благост
и ще ликуват поради Твоята правда.

8
Милостив и благ е Господ,
дълготърпелив и многомилостив.

9
Господ е благ към всички
и Неговата милост се разпростира върху всичките Му дела.

10
Всички Твои творения да Те прославят, Господи,
и нека вярващите в Тебе Те величаят!

11
Да говорят за славата на Твоето царство
и да разказват за Твоето величие,

12
за да знаят хората за Твоето величие
и за великолепната слава на Твоето царство!

13
Твоето царство е царство вечно
и Твоята власт преминава от род в род.

14
Господ поддържа всички падащи
и въздига всички сломени.

15
Очите на всички гледат с надежда към Тебе
и Ти навреме им даваш тяхната храна;

16
отваряш ръката Си
и насищаш с блага всичко живо.

17
Господ е справедлив във всичките Си пътища
и благ във всичките Си дела.

18
Господ е близо до всички, които Го призовават,
до всички, които искрено Го призовават.

19
Той изпълнява желанието на онези, които благоговеят пред Него,
чува техния вик за помощ и ги спасява.

20
Господ пази всички, които Го обичат,
а всички неправедни изтребва.

21
Устата ми ще изрече възхвала на Господа
и всяко живо същество да прославя Неговото свято име
отвека и довека.

146

1

(145)

Алилуя. Душо моя, възхвалявай Господа!

2
Ще възхвалявам Господа, докато съм жив;
ще пея на своя Бог, докато съществувам.

3
Не се доверявайте на князе,
на човешко същество, от което не идва помощ.

4
Диханието на човека излиза и той се връща в пръстта;
в този ден завършват неговите замисли.

5
Блажен е онзи, за когото Бог на Яков е помощник,
надеждата му е у Господа, неговия Бог,

6
Който сътвори небето и земята,
морето и всичко, което е в тях, Който е верен вечно,

7
раздава правосъдие за потиснатите,
дава хляб на гладните.
Господ освобождава пленените,

8
Господ отваря очите на слепите,
Господ въздига сломените,
Господ обича праведните.

9
Господ пази странниците,
помага на сираци и вдовици,
а пътя на неправедните проваля.

10
Господ ще царува вечно;
твоят Бог, Сионе, владее от род в род. Алилуя.

147

1

(146-147)

Алилуя. Добре е да се възпява нашият Бог,
приятно е да Му се въздава възхвала.

2
Господ изгражда Йерусалим,
събира разпръснатите синове на Израил.

3
Той изцелява съкрушените сърца
и превързва техните рани;

4
определя броя на звездите;
дава имена на всички тях.

5
Нашият Господ е велик, силата Му е велика
и всемогъщият Му разум е неизмерим.

6
Господ помага на съкрушените да се изправят,
унижава неправедните до земята.

7
Възпейте Господа с благодарствена песен,
пейте на нашия Бог в съпровод на гусли!

8
Той покрива небето с облаци,
приготвя дъжд за земята,
прави да расте трева по планините;

9
дава храна на добитъка, както
и на малките на гарвана, когато викат към Него.

10
Не се радва на силните коне,
нито се възхищава на храбрите воини.

11
Господ е благосклонен към онези, които благоговеят пред Него,
към онези, които се уповават на Неговата милост.

12

Йерусалиме, възхвалявай Господа;

Сионе, величай своя Бог,

13
защото Той прави здрави резетата на твоите порти,
благославя твоите синове;

14
установява мир в твоите предели,
насища те с едра пшеница;

15
изпраща Своето слово на земята;
изреченото от Него бързо се разпространява;

16
Той дава сняг като вълна;
сипе скреж като прах;

17
изпраща градушката Си като късове;
пред Неговия студ кой ще устои?

18
Изпраща словото Си и всичко се разтапя;
духне с вятъра Си и потичат води.

19
Съобщава Своето слово на Яков,
Своите наредби и Своите решения — на Израил.

20
С никой друг народ не е постъпвал така;
те не знаят Неговите решения. Алилуя.

148

1

Алилуя. Величайте Господа от небесата,
величайте Го във висините!

2
Величайте Го, всички Негови ангели,
величайте Го, всички Негови войнства!

3
Величайте Го, слънце и луна,
величайте Го, всички сияйни звезди.

4
Величайте Го, небесни висини
и води, които сте над небесата.

5
Ще величаят името на Господа,
защото Той заповяда — и те бяха сътворени.

6
Той ги постави за вечни векове;
даде закон, който няма да отмине.

7
Величайте Господа от земята
вие, морски чудовища и всички бездни,

8
огън и град, сняг и мъгла, ти,
силен вятър, който изпълняваш наредбите Му,

9
вие, планини и всички хълмове,
плодни дървета и всички кедри,

10
зверове и всякакъв добитък,
влечуги и летящи птици,

11
земни царе и всички народи,
князе и всички земни властелини,

12
младежи, както и девойки,
старци и момчета!

13
Величайте името на Господа,
защото единствено Неговото име е над всички,
Неговото величие е над земята и над небесата!

14
Господ ще въздигне величието на Своя народ,
славата на всички вярващи в Него,
на потомците на Израил, близкия до сърцето Му народ. Алилуя.

149

1

Алилуя. Пейте на Господа нова песен;
възхвала за Него подобава в събранието на вярващите.

2
Нека Израил се радва на Този, Който го създаде;
соновете на Сион да се радват на своя Цар.

3
Нека величаят името Му с хора,
с тимпани и с арфи да Му пеят,

4
защото Господ е благосклонен към Своя народ,
възнаграждава смирените с победа.

5
Нека тържествуват вярващите в слава,
да ликуват в своите домове.

6
Възхвалата към Господа е в устата им
и двуостър меч в техните ръце,

7
за да въздадат отмъщение върху народите,
да наложат наказания върху племената,

8
да вържат техните царе в окови
и техните водачи — с железни вериги,

9
да изпълнят над тях присъдата, така както е написано.
Тази чест е за всички, които вярват в Него. Алилуя.

150

1

Алилуя. Величайте Бога в светилището Му,
величайте Го за Неговата могъща небесна твърд!

2
Величайте Го за Неговите могъщи дела,
възхвалявайте Го заради голямото Му величие!

3
Величайте Го с тръбен звук,
величайте Го с арфи и гусли!

4
Величайте Го с тимпани и ликуване,
хвалете Го със струнни инструменти и флейти!

5
Величайте Го със звучни чинели.
Величайте Го с гръмогласни чинели!

6
Всичко, което има дихание,
да величае Господа! Алилуя.