1 Павел и Тимотей, слуги на Иисус Христос, до всичките светии в Христос Иисус, които са във Филипи, заедно с надзорниците и служителите:
2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.
3 Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,
4 винаги, във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,
5 за вашето участие в делото на благовестието от първия ден досега,
6 като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Иисус Христос.
7 И за мен е добре да мисля това за всички вас, понеже ви имам в сърцето си, тъй като вие всички участвате заедно с мен в благодатта – както в оковите ми, така и в защитата и утвърждаването на благовестието.
8 Защото Бог ми е свидетел как копнея за всички вас със сърдечната любов на Иисус Христос.
9 И за това се моля: любовта ви да изобилства все повече и повече с познаване и всякакво разбиране,
10 за да разпознавате най-доброто и да бъдете искрени и без препънка за Деня на Христос,
11 изпълнени с плода на правдата, който е чрез Иисус Христос, за слава и хвала на Бога.
12 А желая да знаете, братя, че това, което се случи с мен, спомогна още повече за успеха на благовестието,
13 така че моите окови за Христос станаха известни на цялата претория и на всички други;
14 и повечето от братята, доверявайки се на Господа благодарение на моите окови, станаха много по-смели да говорят Божието слово без страх.
15 Някои наистина проповядват Христос дори от завист и от желание за препирни, а някои и от добра воля.
16 Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защитавам благовестието,
17 но другите възвестяват Христос от партизанщина, неискрено, като мислят да прибавят тъга на моите окови.
18 Тогава какво? Само това, че по всякакъв начин – било престорено, или истинно – се проповядва Христос; и затова аз се радвам, и ще се радвам.
19 Защото зная, че това ще послужи за моето спасение чрез вашата молитва и чрез подкрепата на Духа на Иисус Христос
20 според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, а както винаги, така и сега, с пълно дръзновение ще бъде възвеличен Христос в тялото ми – било чрез живот или чрез смърт.
21 Защото животът за мен е Христос, а смъртта – придобивка.
22 Но ако живея в плътта, това означава плод от моя труд. И не зная какво да избера,
23 защото съм притиснат между двете; понеже имам желание да си отида и да бъда с Христос, което е много по-добре,
24 но да остана в плътта е по-нужно за вас.
25 И като имам тази увереност, зная, че ще остана и ще продължа с всички вас за вашето напредване и радост във вярата,
26 така че вашата похвала в Иисус Христос да бъде още по-изобилна чрез мен, когато дойда пак при вас.
27 Само се дръжте достойно за Христовото благовестие, така че – независимо дали идвам да ви видя, или отсъствам от вас – да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и че се борите единодушно за вярата на благовестието,
28 и че в нищо не се плашите от противниците; което за тях е доказателство за тяхната гибел, а за вас – за спасение, и то от Бога.
29 Защото на вас ви е дадено относно Христос не само да вярвате в Него, но и да страдате заради Него,
30 като имате същата борба, която сте видели в мен и сега чувате за мен.
1 И така, ако има някоя утеха в Христос или някое успокоение от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,
2 направете радостта ми пълна, като имате един и същ ум и една и съща любов, като бъдете единодушни и единомислени.
3 Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смирение нека всеки счита другия за по-горен от себе си.
4 Не гледайте всеки само за своето, а всеки и за чуждото.
5 Имайте в себе си същия стремеж на ума, който беше и в Христос Иисус;
6 който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога,
7 а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората,
8 и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
9 Затова и Бог Го възвиси най-високо и Му даде Името, което е над всяко друго име;
10 така че в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества
11 и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бог Отец.
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни – не само в моето присъствие, но сега много повече в моето отсъствие – изработвайте спасението си със страх и трепет,
13 защото Бог е Този, който действа във вас, за да желаете и да постъпвате според Неговото благоволение.
14 Вършете всичко без ропот и без съмнение,
15 за да бъдете непорочни и чисти, безукорни Божии деца сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,
16 като държите словото на живота, за да имам с какво да се хваля в Деня на Христос – че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.
17 Но макар и да се принасям като възлияние върху жертвата и служението на вашата вяра, радвам се, и се радвам заедно с всички вас.
18 Подобно и вие се радвайте, и се радвайте заедно с мен.
19 А надявам се на Господ Иисус да ви изпратя скоро Тимотей, така че и аз да се утеша, като узная вашето състояние.
20 Защото нямам никой друг единомислен, който да се погрижи искрено за вас.
21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е на Иисус Христос.
22 А вие знаете неговата изпитана вярност – че той е служил заедно с мен на благовестието така, както дете – на баща си.
23 Затова се надявам да го изпратя веднага, щом разбера какво ще стане с мен.
24 Но съм уверен в Господа, че и аз самият скоро ще дойда.
25 Счетох обаче за нужно да ви изпратя брат Епафродит, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в моите нужди,
26 понеже копнееше за всички вас и беше обезпокоен, защото бяхте чули, че бил болен.
27 И наистина, той боледува почти до смърт, но Бог се смили над него; и не само над него, но и над мен, за да нямам скръб върху скръб.
28 Затова и по-скоро го изпратих, така че като го видите, да се зарадвате, а и аз да бъда по-малко тъжен.
29 И така, приемете го в Господа с пълна радост и имайте почит към такива братя,
30 понеже заради делото на Христос той дойде близо до смърт, като рискува живота си, за да запълни недостига на вашето служение за мен.
1 И така, братя мои, радвайте се в Господа. За мен не е досадно да ви пиша едно и също, а за вас е за предпазване.
2 Пазете се от псетата, пазете се от злите работници, пазете се от лъжливото обрязване.
3 Защото ние сме обрязаните, които служим в Божия Дух и се хвалим с Христос Иисус, и не се уповаваме на плътта.
4 Макар че аз бих могъл и на плътта да се уповавам. Ако някой друг мисли, че може да се уповава на плътта, то аз повече:
5 обрязан съм бил на осмия ден, от израилевия род съм, от вениаминовото племе, евреин от евреи, според закона – фарисей,
6 според ревностното ми желание – гонител на църквата, според правдата на закона – непорочен.
7 Но това, което беше за мен придобивка, го счетох като загуба заради Христос.
8 А освен това всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Иисус, заради когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос
9 и да се намеря в Него, като нямам моята правда, която е от закона, а тази, която е чрез вярата в Христос – правдата, която е от Бога въз основа на вяра,
10 за да позная Него и силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, като стана съобразен с Неговата смърт,
11 за да мога някак да достигна до възкресението на мъртвите.
12 Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен, но гоня, дано и аз да уловя, защото и аз бях уловен от Христос Иисус.
13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя – като забравям задното и се простирам към предното,
14 гоня целта за наградата на горното призвание от Бога в Христос Иисус.
15 И така, нека ние, колкото от нас са съвършени, да мислим така; и ако вие мислите за нещо по друг начин, Бог и това ще ви открие.
16 И така, дотам, докъдето сме достигнали, нека ходим (според това правило, като мислим същото).
17 Братя, бъдете всички мои подражатели и внимавайте на тези, които живеят според примера, който ние ви дадохме.
18 Защото мнозина живеят, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, че са враговете на Христовия кръст,
19 чийто край е погибел, чийто бог е коремът, чиято слава е в техния позор, които отдават ума си на земните неща.
20 Защото нашето гражданство е на небето, откъдето и очакваме Спасител – Господ Иисус Христос,
21 който ще преобрази нашето унижено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло според действието на Неговата сила, с която Той може да покори всичко на Себе Си.
1 И така, възлюбени и много желани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени!
2 Напътствам Еводия, напътствам и Синтихия да бъдат единомислени в Господа.
3 Също и теб умолявам, искрени ми съработнико, помагай на тези жени, които се бориха заедно с мен за благовестието заедно с Климент и с други мои съработници, чиито имена са в книгата на живота.
4 Винаги се радвайте в Господа! Пак казвам: Радвайте се!
5 Нека вашата кротост да бъде позната на всички хора. Господ е близо.
6 Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте молбите си на Бога с благодарение;
7 и Божият мир, който превъзхожда всеки разум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Иисус.
8 Най-накрая, братя, всичко, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е достойно за обич, което е благодатно, ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално, това зачитайте.
9 Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мен, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.
10 Но аз много се радвах в Господа, че сега най-после направихте отново да се прояви вашата грижа към мен; за което наистина сте се грижили, но не сте имали благоприятна възможност.
11 Не казвам това поради оскъдност, защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да съм.
12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; навсякъде и във всичко съм посветен в тайната да мога да живея и сит, и гладен, и в изобилие, и в оскъдност.
13 Всичко мога чрез Онзи, който ме укрепва.
14 Но въпреки това направихте добре, като взехте участие в скръбта ми.
15 А и вие, филипяни, знаете, че в началото на делото на благовестието, когато излязох от Македония, нито еда църква не влезе във връзка с мен за даване и взимане, освен единствено вие.
16 Защото и в Солун един и два пъти ми пращахте за нуждата ми.
17 Не че търся подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.
18 Но получих всичко и имам изобилно. Наситих се, като получих от Епафродит изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.
19 И моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своите богатства в слава в Христос Иисус.
20 А на нашия Бог и Отец да бъде слава за вечни векове. Амин.
21 Поздравете всеки светия в Христос Иисус. Поздравяват ви братята, които са с мен.
22 Поздравяват ви всичките светии, а особено тези, които са от императорския дом.
23 Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух. (Амин.)