1

1 Павел, слуга на Иисус Христос, призован за апостол, отделен за Божието благовестие,

2 което Той беше обещал отпреди чрез пророците Си в светите Писания,

3 за Неговия Син, който по плът се роди от потомството на Давид

4 и беше обявен като Божи Син със сила, според Духа на святост, чрез възкресението от мъртвите – Иисус Христос, нашия Господ,

5 чрез когото получихме благодат и апостолство, за да покоряваме на вярата всички народи в Неговото Име,

6 между които сте и вие, призованите на Иисус Христос;

7 до всички в Рим, които са възлюбени от Бога, призовани светии: Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Иисус Христос!

8 Най-напред благодаря на моя Бог чрез Иисус Христос за всички вас, за това, че за вашата вяра се говори по целия свят.

9 Защото Бог, на когото служа с духа си в благовестването на Неговия Син, ми е свидетел, че непрестанно ви споменавам винаги в молитвите си,

10 като се моля, ако може най-после сега да успея с Божията воля да дойда при вас.

11 Защото копнея да ви видя, за да ви предам някой духовен дар за вашето утвърждаване,

12 тоест, за да се утеша заедно с вас, всеки чрез вярата, която е в другия – и вашата, и моята.

13 И желая, братя, да знаете, че много пъти се канех да дойда при вас, за да имам някой плод и между вас, както между другите народи, но досега съм бил възпрепятстван.

14 Имам дълг както към гърци, така и към варвари, както към мъдри, така и към неучени.

15 И така, доколкото зависи от мен, готов съм да проповядвам благовестието и на вас, които сте в Рим.

16 Защото не се срамувам от благовестието (Христово), понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва – първо за юдеина, а после и за гърка.

17 Защото в Него се открива Божията правда от вяра към вяра, както е писано: ?Праведният чрез вяра ще живее.“

18 Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората, които потискат истината чрез неправда;

19 понеже това, което е възможно да се знае за Бога, им е известно, защото Бог им го изяви.

20 Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него – вечната Му сила и божественост – се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение.

21 Защото познаха Бога, но нито Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се извратиха в своите мъдрувания и безумното им сърце се помрачи.

22 Като се представяха за мъдри, те глупееха,

23 и размениха славата на нетленния Бог с образ, подобен на смъртен човек, на птици, на четирикраки и на пълзящи гадини.

24 Затова според страстите на сърцата им Бог ги предаде на нечистота, за да се опозоряват телата им между самите тях –

25 те, които замениха Божията истина с лъжата и се поклониха и служиха на творението, вместо на Твореца, който е благословен до века. Амин.

26 Затова Бог ги предаде на срамни страсти — защото и жените им замениха естественото сношение с противоестествено.

27 Също така и мъжете, като оставиха естественото сношение с жената, се разпалиха в похотта си един към друг, вършейки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслужената отплата за своята заблуда.

28 И понеже те отказаха да познават Бога, Бог ги предаде на развратен ум – да вършат това, което не е прилично,

29 изпълнени с всякакъв вид неправда, блудство, порочност, алчност, злоба; пълни със завист, убийство, свадливост, измама и злонамереност;

30 клюкари, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, изобретатели на злини, непокорни на родителите си,

31 безразсъдни, вероломни, без естествена обич, немилостиви;

32 които, при все че знаят Божието постановление, че тези, които вършат такива работи, заслужават смърт, не само ги вършат, но и одобряват онези, които ги вършат.

2

1 Затова ти си без извинение, о, човече, който и да си ти, който съдиш, защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш, понеже ти, който съдиш, вършиш същото.

2 А знаем, че Божият съд е според истината върху тези, които вършат такива работи.

3 И ти, човече, който съдиш онези, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш Божия съд, като вършиш и ти същото?

4 Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?

5 Но с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие справедливият съд на Бога,

6 който ще отплати на всекиго според делата му:

7 вечен живот на тези, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;

8 и гняв и негодувание на онези, които са себелюбиви и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;

9 скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло – първо на юдеина, после и на гърка;

10 а слава и почест, и мир на всеки, който върши добро – първо на юдеина, после и на гърка.

11 Понеже Бог не гледа на лице.

12 Защото тези, които са съгрешили без закон, без закон и ще погинат; и които са съгрешили под закона, чрез закона и ще бъдат съдени –

13 защото не слушателите на закона са праведни пред Бога, а изпълнителите на закона ще бъдат оправдани;

14 понеже, когато езичниците, които нямат закона, по природа вършат това, което се изисква от закона, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,

15 те доказват, че действието на закона е написано на сърцата им, за което свидетелства и тяхната съвест, а мислите им една друга се обвиняват или извиняват –

16 в деня, когато Бог чрез Иисус Христос ще съди скритото на хората според моето благовестие.

17 Ето, ти се наричаш юдеин и се облягаш на закона, и се хвалиш с Бога,

18 и знаеш волята Му, и изпитваш мненията, понеже си обучен в закона,

19 и си уверен в себе си, че си водач на слепите, светлина на онези, които са в тъмнина,

20 наставник на неразумните, учител на невръстните, понеже имаш в закона олицетворение на познанието и на истината.

21 Тогава ти, който учиш другиго, себе си не учиш ли? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22 Ти, който казваш да не прелюбодействат, прелюбодействаш ли? Ти, който се отвращаваш от идолите, светотатстваш ли?

23 Ти, който се хвалиш със закона, позориш ли Бога, като нарушаваш закона?

24 Защото ?заради вас се хули Божието Име между езичниците“, както е писано.

25 Понеже обрязването наистина ползва, ако изпълняваш закона, но ако си нарушител на закона, твоето обрязване става необрязване.

26 И така, ако необрязаният пази наредбите на закона, няма ли неговото необрязване да му се счете за обрязване?

27 И онзи, който е в природното си състояние необрязан, но изпълнява закона, няма ли да осъди теб, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?

28 Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта;

29 а юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога.

3

1 Тогава какво е предимството на юдеина или каква е ползата от обрязването?

2 Много, във всяко отношение. И първо, защото на тях се повериха Божиите слова.

3 Тогава какво? Ако някои бяха неверни, тяхната невярност ще унищожи ли Божията вярност?

4 Да не бъде! Но нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив, както е писано: ?за да се оправдаеш в думите Си и да победиш, когато се съдиш.“

5 Но ако нашата неправда изтъква Божията правда, какво ще кажем? Несправедлив ли е Бог, когато нанася гняв? По човешки говоря.

6 Да не бъде! Понеже, как тогава Бог ще съди света?

7 Защото, ако чрез моята лъжа Божията истина преизобилства за Неговата слава, то защо и аз още да бъда осъждан като грешник?

8 И защо да не вършим зло, за да дойде добро, както някои клеветнически твърдят, че ние така говорим? На такива осъждането е справедливо.

9 Тогава какво? Имаме ли ние някакво предимство пред езичниците? Съвсем не, защото вече обвинихме и юдеи, и гърци, че те всички са под грях.

10 Както е писано: ?Няма праведен нито един,

11 няма никой разумен, няма кой да търси Бога.

12 Всички се отклониха, заедно станаха негодни, няма кой да върши добро, няма нито един.“

13 ?Гроб отворен е гърлото им, с езиците си мамят.“ ?Аспидова отрова има под устните им.“

14 ?Техните уста са пълни с проклятие и горчивина.“

15 ?Краката им са бързи да проливат кръв,

16 опустошение и разорение е в пътищата им

17 и те не са познали пътя на мира.“

18 ?Пред очите им няма страх от Бога.“

19 А знаем, че каквото казва законът, казва го на онези, които са под закона, за да се затворят устата на всекиго и целият свят да бъде подсъдим пред Бога.

20 Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез делата на закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

21 Но сега отделно от закона се яви Божията правда, за която свидетелстват законът и пророците,

22 тоест Божието оправдание чрез вяра в Иисус Христос, за всички (и на всички), които вярват; защото няма разлика,

23 защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава,

24 но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус.

25 Него Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра; за да покаже Своята правда в прощението на греховете, извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,

26 за да покаже Своята правда в настоящото време – че Той е справедлив и че оправдава този, който вярва в Иисус.

27 Тогава къде е хвалбата? Изключена е. Чрез какъв закон? На делата ли? Не, а чрез закона на вярата.

28 И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата по закона.

29 Или Бог е Бог само на юдеите, а не и на езичниците? Да, и на езичниците също,

30 защото един е Бог, който ще оправдае обрязаните по вяра и необрязаните чрез вяра.

31 Тогава отменяме ли закона чрез вяра? Да не бъде! А утвърждаваме закона.

4

1 И така, какво ще кажем, че нашият отец Авраам е намерил по плът?

2 Защото, ако Авраам е бил оправдан чрез дела, той има с какво да се хвали, но не пред Бога.

3 Понеже какво казва Писанието? – ?Авраам повярва в Бога, и това му се счете за правда.“

4 А на този, който върши дела, наградата му не се счита като милост, а като дълг;

5 а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

6 Както и Давид говори за блаженството на човека, на когото Бог зачита правда независимо от дела:

7 ?Блажени онези, чиито беззакония са простени, чиито грехове са покрити;

8 блажен е онзи човек, на когото Господ няма да счете грях.“

9 Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда.

10 Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан.

11 И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата,

12 и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан.

13 Защото обещанието на Авраам или на потомството му – че ще бъде наследник на света – не стана чрез закона, а чрез правдата от вяра.

14 Защото, ако са наследници тези, които са от закона, то вярата е празна и обещанието – осуетено.

15 Защото законът докарва гняв, а там, където няма закон, няма и престъпление.

16 Затова оправданието е от вяра, за да бъде по благодат, така че обещанието да бъде сигурно за цялото потомство – не само за това, което е от закона, но и за онова, което е от вярата на Авраам, който е баща на всички нас,

17 както е писано: ?Направих те баща на много народи“, пред Бога, на когото той повярва, който съживява мъртвите и вика несъществуващото като съществуващо.

18 Авраам, надявайки се, без да има причина за надежда, повярва, за да стане баща на много народи, според казаното: ?Толкова ще бъде твоето потомство.“

19 И без да отслабне във вяра, като виждаше, че тялото му е вече замъртвяло, тъй като беше на около сто години, както и мъртвостта на утробата на Сара,

20 не се усъмни в Божието обещание чрез неверие, а се укрепи във вяра, като отдаде слава на Бога

21 и като беше напълно уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни.

22 Затова му се счете за правда.

23 Но това, че му се счете, не беше написано само за него,

24 а и за нас. Тя ще се счита за правда и на нас, които вярваме в Този, който възкреси от мъртвите Иисус, нашия Господ,

25 който беше предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание.

5

1 И така, като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Иисус Христос,

2 чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим, и се хвалим с надеждата за Божията слава.

3 И не само това, но се и хвалим със скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост,

4 а твърдостта – опитност, а опитността – надежда,

5 а надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден.

6 Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните.

7 Защото едва ли някой ще умре даже за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия.

8 Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.

9 Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него.

10 Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!

11 И не само това, но се и хвалим в Бога чрез нашия Господ Иисус Христос, чрез когото получихме сега това примирение.

12 Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха – смъртта, и така смъртта премина във всичките хора, понеже всички съгрешиха;

13 защото грехът беше в света и преди закона, но когато няма закон, грях не се счита;

14 въпреки това смъртта царува от Адам до Мойсей дори над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.

15 Но дарът не е такъв, каквото беше прегрешението; защото, ако поради прегрешението на един измряха мнозина, то много повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на един Човек, Иисус Христос, се изля изобилно за мнозина.

16 И дарът не е такъв, какъвто беше съдът чрез прегрешението на един; защото съдът доведе от едно престъпление до осъждане, а дарът доведе от много прегрешения до оправдание.

17 Защото, ако чрез прегрешението на един смъртта царува чрез този един, то много повече тези, които получават изобилието на благодатта и на дара на правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Иисус Христос.

18 И така, както чрез едно прегрешение дойде осъждането на всички хора, така и чрез едно праведно дело дойде на всички хора оправданието, което докарва живот.

19 Защото, както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Един ще станат праведни мнозината.

20 А освен това дойде и законът, за да се умножи прегрешението. Но там, където се умножи грехът, много повече се умножи благодатта;

21 така че, както грехът беше царувал в смъртта, така благодатта да царува чрез правда за вечен живот чрез Иисус Христос, нашия Господ.

6

1 Тогава какво да кажем? Да останем ли в греха, за да се умножи благодатта?

2 Да не бъде! Как ние, които сме умрели за греха, ще живеем вече в него?

3 Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Иисус, бяхме кръстени в Неговата смърт?

4 И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщение в смъртта, така че, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

5 Защото, ако сме съединени заедно чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, (подобно на Неговото);

6 като знаем това, че нашият стар човек беше разпънат с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.

7 Защото този, който е умрял, той е оправдан от греха.

8 Но ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него;

9 като знаем, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, вече не умира; смъртта няма вече власт над Него.

10 Колкото до това, че Той умря – умря веднъж завинаги за греха, а колкото до това, че живее – живее за Бога.

11 Така и вие считайте себе си мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Иисус, нашия Господ.

12 И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да не се покорявате на неговите страсти.

13 И не предоставяйте частите на тялото си на греха като оръдия на неправдата, а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и частите на тялото си на Бога като оръдия на правдата.

14 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

15 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

16 Не знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате – било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

17 Но да благодарим на Бога, че когато бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учение, на което бяхте обучени,

18 и като бяхте освободени от греха, станахте слуги на правдата.

19 По човешки говоря поради слабостта на вашата плът. Защото, както предавахте частите на тялото си за слуги на нечистотата и на беззаконието за беззаконие, така сега предайте частите си за слуги на правдата за святост.

20 Защото, когато бяхте слуги на греха, не бяхте подчинени на правдата.

21 Какъв плод имахте тогава? Неща, за които сега се срамувате, защото краят им е смърт.

22 Но сега, освободени от греха и станали слуги на Бога, имате плода си за святост, а за край – вечен живот.

23 Защото заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Иисус, нашия Господ.

7

1 Или не знаете, братя – защото говоря на такива, които знаят какво е закон – че законът владее над човека само докато той е жив?

2 Защото омъжената жена е вързана чрез закона за мъжа си, докато той е жив; но когато мъжът й умре, тя се освобождава от закона на мъжа.

3 И така, ако мъжът й е жив и тя се омъжи за друг, ще бъде прелюбодейка; но ако мъжът й умре, тя е свободна от този закон и няма да бъде прелюбодейка, ако се омъжи за друг.

4 И така, братя мои, вие също бяхте умъртвени спрямо закона чрез тялото на Христос, за да станете собственост на Друг – на Възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

5 Защото, когато бяхме в плътта, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действаха в нашите телесни части, за да принасяме плод на смъртта.

6 Но сега ние сме освободени от закона, като умряхме за това, в което бяхме държани; така че да служим по новому, в Духа, а не по старому, по буквата.

7 Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? Да не бъде! Но аз не бих познал греха, освен чрез закона; защото не бих знаел пожелание, ако законът не беше казал: ?Не пожелавай.“

8 Но грехът, като използва възможността чрез заповедта, произведе в мен всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

9 И аз някога бях жив без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях;

10 и самата заповед, дадена за живот, ми се оказа за смърт.

11 Защото грехът, като използва възможността чрез заповедта, ме измами и ме умъртви чрез нея.

12 Така че законът е свят и заповедта – свята, справедлива и добра.

13 Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мен? Да не бъде! Но грехът, за да се показва, че е грях, ми причини смърт чрез това добро нещо, така че чрез заповедта грехът да стане много по-греховен.

14 Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

15 Защото не зная какво правя; понеже не върша това, което искам, а онова, което мразя, него върша.

16 Но ако върша това, което не искам, съм съгласен със закона, че е добър.

17 И така, сега вече не аз върша това, а грехът, който живее в мен.

18 Защото зная, че в мен, тоест в моята плът, не живее нищо добро; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

19 Защото доброто, което желая, не върша; а злото, което не желая, него върша.

20 Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мен.

21 И така, намирам този закон, че при мен, който желая да върша доброто, злото присъства.

22 Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

23 но в частите на тялото си виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под закона на греха, който е в частите ми.

24 Окаян аз човек! Кой ще ме избави от това тяло на смъртта?

25 Благодаря на Бога чрез Иисус Христос, нашия Господ! И така, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта – на закона на греха.

8

1 И така, сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус.

2 Защото законът на животворящия Дух в Христос Иисус ме освободи от закона на греха и на смъртта.

3 Понеже това, което беше невъзможно за закона поради това, че беше слаб чрез плътта, го извърши Бог, като изпрати Сина Си в плът, също като греховната плът, заради греха и осъди греха в плътта,

4 за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух.

5 Защото тези, които са плътски, се стремят към плътското; а тези, които са духовни – към духовното.

6 Понеже стремежът на плътта е смърт; а стремежът на Духа – живот и мир.

7 Защото стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.

8 И тези, които са в плътта, не могат да угодят на Бога.

9 Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако наистина живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.

10 Но ако Христос е във вас, тялото наистина е мъртво поради греха, но духът е жив поради правдата.

11 И ако живее във вас Духът на Този, който възкреси Иисус от мъртвите, то Този, който възкреси Христос от мъртвите, ще съживи и вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас.

12 И така, братя, не сме длъжници на плътта, че да живеем плътски.

13 Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате действията на тялото, ще живеете.

14 Понеже, които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.

15 Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!

16 Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.

17 И ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос; и ако страдаме с Него, и да се прославим с Него.

18 Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас.

19 Защото със силен копнеж творението очаква разкриването на Божиите синове.

20 Понеже творението беше подчинено на преходността не доброволно, а чрез Този, който го подчини,

21 с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на преходността и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

22 Понеже знаем, че цялото творение заедно стене и страда в родилни мъки досега;

23 и не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, самите ние стенем в себе си и жадно очакваме осиновението, тоест изкупването на нашето тяло.

24 Защото с тази надежда ние се спасихме; но надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?

25 Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

26 Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.

27 А Този, който изследва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той се застъпва за светиите по Божията воля.

28 Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение.

29 Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Неговия Син, за да бъде Той първороден между много братя;

30 а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.

31 И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?

32 Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?

33 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог е, който ги оправдава!

34 Кой е онзи, който ще ги осъди? Христос Иисус е, който умря, а още и беше възкресен от мъртвите, който е от дясната страна на Бога, и който се застъпва за нас.

35 Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч?

36 Както е писано: ?Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.“

37 Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил.

38 Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили,

39 нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Иисус, нашия Господ.

9

1 Казвам истината в Христос, не лъжа, и съвестта ми свидетелства с мен в Светия Дух,

2 че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 Защото аз самият бих желал да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът;

4 които са израилтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията;

5 чиито са и отците и от които по плът се роди Христос, който е над всички, Бог, благословен до века. Амин.

6 Обаче не е така, като че Божието слово се е провалило; защото не всички, които са от Израил, са Израил,

7 нито всички са деца, понеже са Авраамово потомство, а ?по Исаак ще се нарече твоето потомство.“

8 Значи не децата, родени по плът, са Божии деца, а децата, родени според обещанието, се считат за потомство.

9 Защото това е думата на обещанието: ?Ще дойда по това време и Сара ще има син.“

10 И не само това, но когато и Ревека зачена от един – от нашия отец Исаак,

11 макар че близнаците още не бяха родени и още не бяха сторили нищо добро или зло, но за да почива Божието по избор намерение не на дела, а на Онзи, който призовава,

12 й се каза: ?По-големият ще слугува на по-малкия“;

13 както е писано: ?Яков възлюбих, а Исав намразих.“

14 Какво да кажем тогава? Има ли неправда у Бога? Да не бъде!

15 Защото Той казва на Мойсей: ?Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля.“

16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, а от Бога, който показва милост.

17 Защото Писанието казва на фараона: ?Именно затова те издигнах, за да покажа в теб силата Си и да се възвести Името Ми по целия свят.“

18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска, закоравява.

19 Тогава ти ще кажеш: А защо още обвинява? Защото кой е устоял на волята Му?

20 Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?

21 Или грънчарят няма ли власт над глината, от една и съща буца да направи един съд за почтена употреба, а друг – за непочтена употреба?

22 Но какво от това, ако Бог, искайки да покаже гнева Си и да изяви силата Си, е търпял с голямо дълготърпение съдовете на гнева, приготвени за погибел,

23 и това е, за да изяви богатството на Своята слава върху съдовете на милостта, които Той е приготвил отпреди за слава –

24 нас, които призова не само измежду юдеите, а и измежду езичниците?

25 Както казва и в Осия: ?Ще нарека Мой народ онзи, който не беше Мой народ, и възлюбена – тази, която не беше възлюбена“;

26 ?И на същото място, където им се каза: Не сте Мой народ; там ще се нарекат синове на живия Бог.“

27 А Исая вика за Израил: ?Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

28 защото Господ ще изпълни на земята казаното (по правда) от Него, като го извърши и завърши бързо.“

29 И както Исая е казал по-преди: ?Ако Господ на Войнствата не ни беше оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомора бихме се оприличили.“

30 Какво да кажем тогава? Това, че народи, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

31 а Израил, който търсеше закона на правдата, не стигна до закона.

32 Защо? Защото не го търсиха чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха в камъка за препъване,

33 както е писано: ?Ето, полагам в Сион камък на препъване и канара на съблазън; и който вярва в Него, няма да се посрами.“

10

1 Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога за Израил е те да бъдат спасени.

2 Защото свидетелствам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според познаването.

3 Понеже, като не познаваха Божията правда и като искаха да установят своята собствена, не се покориха на Божията правда.

4 Защото Христос е краят на закона за правда на всеки, който вярва.

5 Защото Мойсей пише за правдата, която е от закона: ?ако човек прави това, ще живее чрез него.“

6 Но правдата от вяра говори така: ?Да не кажеш в сърцето си: Кой ще се изкачи на небето?“ – тоест да свали Христос долу;

7 или: ?Кой ще слезе в бездната?“ – тоест да изведе Христос горе от мъртвите?

8 Но какво казва тя? Казва, че ?думата е близо при теб, в устата ти и в сърцето ти“ – тоест думата на вярата, която проповядваме.

9 Защото, ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш.

10 Защото със сърце се вярва за оправдание, и с уста се прави изповед за спасение.

11 Защото Писанието казва: ?Никой, който вярва в Него, няма да се посрами.“

12 Понеже няма разлика между юдеин и грък, защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават.

13 Защото ?всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

14 Как обаче ще призоват Този, в когото не са повярвали? А как ще повярват в Този, когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?

15 И как ще проповядват, ако не са изпратени? Както е писано: ?Колко са прекрасни краката на тези, които благовестват доброто!“

16 Но не всички се подчиниха на благовестието; защото Исая казва: ?Господи, кой е повярвал на онова, което е чул от нас?“

17 И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово.

18 Но аз казвам: Те не са ли чули? Разбира се, чули са: ?По цялата земя се разнесе гласът им и думите им – до краищата на вселената.“

19 Но пак казвам: Израил не е ли разбрал? Първо Мойсей казва: ?Аз ще ви раздразня до ревнуване с тези, които не са народ; с народ неразбран ще ви разгневя.“

20 А Исая се осмелява да каже: ?Намерен бях от онези, които не Ме търсеха; явен станах на тези, които не питаха за Мен.“

21 А за Израил казва: ?Простирах ръцете Си цял ден към народ непокорен и опак.“

11

1 И така, казвам: Отхвърлил ли е Бог Своя народ? Да не бъде! Защото и аз съм израилтянин, от потомството на Авраам, от племето на Вениамин.

2 Бог не е отхвърлил Своя народ, който е предузнал. Или не знаете какво казва Писанието за Илия – как вика към Бога против Израил:

3 ?Господи, избиха пророците Ти, разкопаха олтарите Ти и аз останах сам, но и моя живот искат да отнемат.“

4 Но какво му казва божественият отговор? – ?Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал.“

5 Така и понастоящем има остатък, избран по благодат.

6 Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат, (а ако е от дела, не е вече благодат, иначе делото не е вече дело).

7 Тогава какво? Израил не получи онова, което търсеше, но избраните го получиха, а останалите бяха закоравени даже до днес;

8 както е писано: ?Бог им даде дух на безчувствие, очи – да не виждат и уши – да не чуват, дори и до днес.“

9 И Давид казва: ?Трапезата им нека стане за тях примка и уловка, препънка и отплата,

10 да се помрачат очите им и да не виждат, и превий гърба им завинаги.“

11 Тогава казвам: Спънаха ли се, за да паднат? Да не бъде! Но чрез тяхното падане дойде спасението на езичниците, за да ги подбуди към ревност.

12 Но ако тяхното падане означава богатство за света и тяхната загуба – богатство за езичниците, колко повече ще означава тяхното пълно възстановяване!

13 Защото на вас, езичниците, казвам: тъй като съм апостол на езичниците, аз славя своето служение,

14 дано мога по някакъв начин да подбудя към ревност тези, които са моя плът, и да спася някои от тях.

15 Защото, ако тяхното отхвърляне означава примирение на света, какво ще бъде приемането им, ако не живот от мъртвите?

16 А ако първото от тестото е свято, то и цялото тесто е свято; и ако коренът е свят, то и клоните са свети.

17 Но ако някои клони са били отрязани и ти, бидейки дива маслина, си бил присаден между тях и заедно с тях си споделил корена и тлъстината на маслината,

18 не се хвали срещу клоните. Но ако се хвалиш, знай, че не ти държиш корена, а коренът – теб.

19 Но ще кажеш: Бяха отрязани клони, за да бъда присаден аз.

20 Добре! Те бяха отрязани поради неверие, а ти стоиш поради вяра. Не бъди високомерен, а се бой.

21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и теб.

22 Виж тогава благостта и строгостта Божия: строгост към падналите, а Божествена благост към теб, ако останеш в благостта; иначе и ти ще бъдеш отсечен.

23 Така и те, ако не останат в неверие, ще бъдат присадени; защото Бог може да ги присади отново.

24 Понеже, ако ти си бил отсечен от дивата по природа маслина и противно на естеството си бил присаден на питомна маслина, то колко повече тези, които са естествени клони, ще бъдат присадени на своята собствена маслина!

25 Защото, братя, не искам да не знаете тази тайна – за да не се мислите за мъдри – че частично закоравяване сполетя Израил, докато влезе пълният брой на езичниците.

26 И така, целият Израил ще се спаси, както е писано: ?Избавителят ще дойде от Сион, Той ще отвърне безбожието от Яков;

27 и това е за тях завет от Мен, когато отнема греховете им.“

28 Що се отнася до благовестието, те са неприятели заради вас, но що се отнася до избирането, те са възлюбени заради отците.

29 Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.

30 Защото, както вие някога не бяхте покорни на Бога, но сега чрез тяхното непокорство сте придобили милост,

31 така и те сега не са покорни, за да придобият също милост чрез показаната към вас милост.

32 Защото Бог затвори всички в непокорство, за да може към всички да покаже милост.

33 О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му!

34 Защото: ?Кой е познал ума на Господа или кой Му е бил съветник?

35 Или кой от по-напред Му е дал нещо, та да му се отплати?“

36 Защото всичко е от Него, чрез Него и за Него. На Него да бъде слава до века. Амин.

12

1 И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което е вашето разумно служение.

2 И не бъдете съобразни с този свят, а се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено.

3 Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки един измежду вас да не мисли по-високо, отколкото трябва да мисли, а да внимава да е разумен, според мярката на вярата, която Бог е разпределил на всеки.

4 Защото, както имаме много части в едно тяло, но не всички части имат една и съща служба,

5 така и ние, мнозината, сме едно тяло в Христос и поотделно – части един на друг.

6 И като имаме дарби, които се различават според дадената ни благодат, нека си служим с тях: ако е пророчество, нека пророкуваме според мярката на вярата;

7 ако е служение – да постоянстваме в служението; ако някой поучава – в учението;

8 ако увещава – в увещаването; ако раздава, да раздава с простосърдечие; ако ръководи, да ръководи с усърдие; ако показва милост, да я показва с радост.

9 Любовта да бъде без лицемерие; отвращавайте се от злото и се дръжте здраво за доброто;

10 горещо се обичайте един друг с братска обич; изпреварвайте се да си отдавате почит един на друг.

11 В усърдието не бъдете лениви; бъдете пламенни по дух, като служите на Господа;

12 радвайте се в надеждата; бъдете твърди в скръбта; постоянствайте в молитвата;

13 помагайте на светиите в нуждите им; стремете се към гостолюбие.

14 Благославяйте онези, които ви гонят; благославяйте и не кълнете.

15 Радвайте се с онези, които се радват, и плачете с онези, които плачат.

16 Бъдете единомислени; не високоумствайте, а се предавайте на скромни неща; не считайте себе си за мъдри.

17 На никого не връщайте зло за зло. Мислете за това, което е добро пред всичките хора.

18 Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките хора.

19 Възлюбени, не си отмъщавайте, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: ?На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ.“

20 И така, ?ако неприятелят ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, дай му да пие; защото, това като правиш, ще натрупаш жар на главата му.“

21 Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто.

13

1 Всеки човек да се подчинява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са определени от Бога.

2 Затова, който се съпротивлява на властта, се съпротивлява на Божията наредба; а които се съпротивляват, ще навлекат осъждане на себе си.

3 Защото владетелите не са страшни за доброто дело, а за злото. А ти искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро, и ще бъдеш похвален от нея,

4 понеже тя е Божия служителка за твое добро. Но ако вършиш зло, да се боиш, защото тя не носи напразно меча, понеже е служителка на Бога, отмъстителка за наказание на този, който върши зло.

5 Затова е необходимо да се покорявате не само поради страх от гнева, но и заради съвестта.

6 Понеже затова плащате и данъци; защото са Божии служители тези, които са постоянно заети с тази длъжност.

7 И така, отдавайте на всички дължимото: на когото се дължи данък – данъка, на когото мито – митото, на когото страх – страха, на когото почит – почитта.

8 Не дължете на никого нищо освен взаимна любов; защото, който люби другиго, е изпълнил закона.

9 Понеже заповедите: ?Не прелюбодействай; не убивай; не кради; не пожелавай“; и коя да било друга заповед се обобщават в тези думи: ?Да любиш ближния си както себе си.“

10 Любовта не върши зло на ближния, следователно, любовта е изпълнение на закона.

11 И това вършете, като знаете времето, а именно, че е дошъл часът да се събудите от сън; защото нашето спасение е по-близо сега, отколкото когато повярвахме.

12 Нощта напредна, а денят наближи. И така, нека отхвърлим делата на тъмнината и нека да облечем оръжията на светлината.

13 Нека ходим подобаващо, като през деня – не в пирувания и пиянства, не в блудства и разпътства, не в кавги и зависти,

14 а се облечете с Господ Иисус Христос и не се грижете за страстите на плътта.

14

1 Приемайте слабия във вярата, но не за да спорите за мнения.

2 Един вярва, че може да яде всичко, а слабият във вярата яде само зеленчук.

3 Който яде, да не презира този, който не яде, и който не яде, да не съди този, който яде, защото Бог го е приел.

4 Кой си ти, за да съдиш чужд слуга? Пред своя собствен господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

5 Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава всеки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

6 Който пази деня, за Господа го пази, (а който не пази деня, за Господа не го пази). Който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога, и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

7 Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си.

8 Понеже, ако живеем, за Господа живеем и ако умираме, за Господа умираме. И така, дали живеем, или умираме, на Господа сме.

9 Защото Христос затова умря и възкръсна, и оживя отново, за да владее и над мъртвите, и над живите.

10 Но ти защо съдиш своя брат? Или пък ти защо презираш своя брат? Понеже ние всички ще застанем пред Христовото съдилище.

11 Защото е писано: ?Жив съм Аз, казва Господ, пред Мен ще се преклони всяко коляно, и всеки език ще изповяда Бога.“

12 И така, всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога.

13 Затова, нека вече не се съдим един друг а по-добре да съдим така – никой да не поставя спънка или съблазън пред брат си.

14 Зная и съм уверен в Господ Иисус, че нищо не е само по себе си нечисто; само за този, който счита нещо за нечисто, за него то е нечисто.

15 Защото, ако брат ти се наскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш според любовта. Не погубвай с яденето си онзи, за когото е умрял Христос.

16 И така, не оставяйте да се хули вашето добро.

17 Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда и мир, и радост в Светия Дух.

18 Понеже, който така служи на Христос, е угоден на Бога и одобрен от хората.

19 И така, нека търсим това, което служи за мир и за взаимно изграждане.

20 Не унищожавай Божието дело заради ядене. Всичко наистина е чисто, но е зло за човека, който яде със съблазън.

21 Добре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито да направиш нещо, чрез което брат ти се спъва (или се съблазнява, или отслабва).

22 Имаш ли вяра? Имай я за себе си пред Бога. Блажен онзи, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

23 А онзи, който се съмнява, когато яде, е осъден, защото не яде от вяра; а всичко, което не става от вяра, е грях.

15

1 Обаче ние, силните, сме длъжни да носим слабостите на слабите и да не угаждаме на себе си.

2 Нека всеки от нас да угажда на ближния си за негово добро, за изграждането му.

3 Понеже и Христос не угоди на Себе Си, а както е писано: ?Укорите на онези, които укоряваха Теб, паднаха върху Мен.“

4 Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение, за да можем ние чрез търпението и утехата на Писанията да имаме надежда.

5 И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Иисус,

6 така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Иисус Христос.

7 Затова, приемайте се един друг, както и Христос ни прие, за Божията слава.

8 И аз казвам, че Иисус Христос стана Служител на обрязаните заради Божията истина, за да утвърди обещанията, дадени на бащите,

9 и заради това, народите да прославят Бога за милостта Му, както е писано: ?Затова ще Те хваля между народите и за Името Ти ще пея.“

10 И пак казва: ?Ликувайте, народи, с Неговия народ!“

11 И пак: ?Хвалете Господа, всички народи! Да Го славословят всички народи!“

12 И пак Исая казва: ?Ще бъде Есеевият корен; и Този, който ще се издигне да владее над народите, на Него ще се надяват народите.“

13 И нека Бог на надеждата ви изпълни с всякаква радост и мир във вярата, така че да се преумножава надеждата ви чрез силата на Светия Дух.

14 И аз самият съм уверен за вас, братя мои, че сами вие сте пълни с благост, изпълнени с всяко познание и че можете да се наставлявате един друг.

15 Но ви писах по-дръзко, за да ви напомня поради дадената ми от Бога благодат

16 да бъда служител на Иисус Христос между езичниците, като свещенослужа в Божието благовестие, за да бъдат езичниците благоприятен принос, осветен от Светия Дух.

17 И така, колкото за това, което се отнася до Бога, аз имам за какво да се похваля в Христос Иисус.

18 Защото не бих се осмелил да говоря за нещо, освен онова, което Христос е извършил чрез мен, за да приведе езичниците в покорност – чрез слово и дело,

19 със силата на знамения и чудеса, със силата на Божия Дух, така че от Ерусалим и около него, чак до Илирик, аз изцяло съм проповядвал благовестието на Христос.

20 Но имах за цел да проповядвам благовестието не там, където вече беше известно Името на Христос, за да не би да градя на чужда основа;

21 а както е писано: ?Онези ще видят, на които не се е възвестило за Него, и онези ще разберат, които не са чули.“

22 Това ме е възпирало много пъти да дойда при вас.

23 Но сега, като нямам вече място за моето работене в тези области, и понеже от много години копнея да дойда при вас,

24 на отиването си в Испания ще дойда; защото се надявам да ви видя, като минавам, и вие да ме изпратите за там, след като се насладя донякъде на общуването с вас.

25 А сега отивам в Ерусалим, за да послужа на светиите.

26 Защото от Македония и Ахая благоволиха да дадат известна помощ за бедните между светиите в Ерусалим.

27 Благоволиха наистина, но са им и длъжници, защото, ако езичниците станаха участници заедно с тях в духовните неща, длъжни са да им послужат и в телесните.

28 И така, като свърша това и като им запечатам този плод, ще мина през вас за Испания.

29 И зная, че когато дойда при вас, ще дойда с изобилно благословение от (благовестието на) Христос.

30 Но аз ви моля, братя, чрез Господ Иисус Христос и чрез любовта на Духа да се борите с мен с молитви към Бога за мен,

31 за да се избавя от непокорните на вярата в Юдея и моята служба за Ерусалим да бъде благоприятна на светиите,

32 и с Божията воля да дойда при вас радостен и да си почина между вас.

33 А Бог на мира да бъде с всички вас. Амин.

16

1 Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата в Кенхрея,

2 за да я приемете в Господа, както подобава на светии, и да й помогнете в това, което би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мен.

3 Поздравете Прискила и Акила, моите съработници в Христос Иисус,

4 които за моя живот си подложиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците.

5 Поздравете и църквата в техния дом и поздравете възлюбения ми Епенет, който е първият плод от Азия за Христос.

6 Поздравете Мария, която се е трудила много за вас.

7 Поздравете Андроник и Юния, моите сродници и някога заедно с мен затворници, които са бележити между апостолите и които бяха в Христос още преди мен.

8 Поздравете възлюбения ми в Господа Амплият.

9 Поздравете нашия съработник в Христос Урван и възлюбения ми Стахис.

10 Поздравете одобрения в Христос Апелий. Поздравете онези, които са от семейството на Аристовул.

11 Поздравете Иродион, моя роднина. Поздравете тези от семейството на Наркис, които са в Господа.

12 Поздравете Трифена и Трифоса, които работят в Господа. Поздравете възлюбената Персида, която е работила много в Господа.

13 Поздравете избрания в Господа Руф и неговата и моята майка.

14 Поздравете Асинкрит, Флегонт, Ерма, Патрова, Ермия и братята, които са с тях.

15 Поздравете Филолог и Юлия, Нирей и сестра му, и Олимпан, и всичките светии, които са с тях.

16 Поздравете се един друг със свята целувка. Поздравяват ви всичките Христови църкви.

17 И аз ви умолявам, братя, да внимавате на тези, които причиняват разцепления и препънки противно на учението, което сте научили, и се отвръщайте от тях.

18 Защото такива хора не служат на нашия Господ Иисус Христос, а на корема си и със сладки думи и красиви речи прилъгват сърцата на простодушните.

19 Защото вашата послушност е известна на всички, затова се радвам за вас. Но аз искам да бъдете наистина мъдри относно доброто, а прости относно злото.

20 А Бог на мира скоро ще смаже Сатана под краката ви. Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вас.

21 Поздравяват ви моят съработник Тимотей и моите сродници Лукий, Ясон и Сосипатър.

22 Аз, Тертий, който написах това писмо, ви поздравявам в Господа.

23 Поздравява ви Гай, гостоприемник на мен и на цялата църква. Поздравява ви градският ковчежник Ераст и брат Кварт.

24 (Благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с всички вас. Амин.)

25 А на Този, който може да ви утвърди според моето благовестие и проповядването за Иисус Христос, според откриването на тайната, която е била премълчавана от вечни времена,

26 а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедта на вечния Бог е била известена на всичките народи за покоряването им на вярата,

27 на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Иисус Христос за вечни векове. Амин.