1

1 Песен на песните, на Соломон.

2 Нека ме целуне с целувките на устата си — защото любовта ти е по-добра от вино.

3 Твоите масла имат приятно благоухание, името ти е като пречистено масло — затова те обичат девиците.

4 Привлечи ме след теб, нека побързаме. Царят ме въведе в покоите си. Ще се радваме и ще се веселим за теб. Ще прославяме твоята любов повече от виното. Те с право те обичат!

5 Черна съм, но хубава, ерусалимски дъщери, като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.

6 Не ме гледайте, че съм почерняла, защото слънцето ме е погледнало. Синовете на майка ми ми се разгневиха, направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих.

7 Кажи ми, ти, когото обича душата ми, къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне? Понеже, защо да съм като една, която се скита край стадата на твоите другари?

8 Ако ти не знаеш, най-прекрасна между жените, излез по стъпките на стадото и паси козлетата си при шатрите на овчарите.

9 На кобила на фараоновите колесници те уподобих, любима моя.

10 Красиви са бузите ти с украшения и шията ти с огърлици.

11 Ще ти направим златни украшения със сребърни капки.

12 Докато царят е на трапезата си, нардът ми издава благоуханието си.

13 Възлюбеният ми е за мен като торбичка със смирна, която почива между гърдите ми.

14 Възлюбеният ми е за мен като кипрова китка в лозята на Енгади.

15 Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти са като гълъби.

16 Ето, красив си, любими мой, да и приятен! И постелката ни е свежа зеленина.

17 Гредите на къщите ни са кедри, дъските ни — кипарис.

2

1 Аз съм саронският нарцис и кремът на долините.

2 Като крем сред тръните, така е любимата ми сред дъщерите.

3 Като ябълково дърво сред горските дървета, така е любимият ми сред синовете. Насладих се на сянката му и седнах, и плодът му бе сладък в устата ми.

4 Доведе ме в дома на виното и знамето му над мен е любов.

5 Подкрепете ме със сушено грозде, освежете ме с ябълки, защото съм болна от любов.

6 Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

8 Слушайте! Любимият ми! Ето, идва, играейки по планините и скачайки по хълмовете.

9 Любимият ми е като сърна или млад елен. Ето, той стои зад стената ни, гледа в прозорците, наднича през решетката.

10 Любимият ми отговори и ми каза: Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

11 Защото, ето, зимата премина, дъждът отмина и си отиде.

12 Цветята се появиха на земята, времето за пеене дойде и гласът на гургулицата се чува в земята ни.

13 На смокинята покарват зелените смокини и разцъфтелите лозя издават благоуханието си. Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела!

14 Гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на канарата, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък и лицето ти — прекрасно.

15 Уловете ни лисиците, малките лисици, които съсипват лозята, защото лозята ни цъфтят.

16 Любимият ми е мой, и аз съм негова; той пасе стадо между кремовете.

17 Докато отмине денят и побягнат сенките, обърни се, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по разцепените планини.

3

1 Нощем на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; потърсих го и не го намерих.

2 Казах: Ще стана сега и ще обиколя града; по улиците и площадите ще търся онзи, когото обича душата ми. Потърсих го и не го намерих.

3 Намериха ме стражарите, които обхождат града; попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

4 Едва ги бях отминала, когато намерих онзи, когото обича душата ми. Хванах го и не го пуснах, докато не го доведох в къщата на майка си и в стаята на онази, която ме е родила.

5 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

6 Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим, окадена със смирна и ливан, с всичките благоуханни прахове на търговеца?

7 Ето, ложето на Соломон, с шестдесет силни мъже около него от силните мъже на Израил.

8 Всички те държат меч и са опитни в бой. Всеки държи меча си на бедрото си срещу ужаси в нощта.

9 Цар Соломон си направи носилка от ливанското дърво;

10 стълбовете й направи от сребро, подложката й — от злато, постелката й — от пурпур; вътрешността й е украсена с любов от ерусалимските дъщери.

11 Излезте, сионски дъщери, и вижте цар Соломон с венеца, с който майка му го увенча в деня на неговата сватба, в деня на радостта на сърцето му!

4

1 Ето, красива си, любима моя! Ето, красива си! Очите ти под булото ти са като гълъби. Косата ти е като стадо кози, слизащи от планината Галаад.

2 Зъбите ти са като стадо новоостригани овци, излизащи от къпането, всяка от които ражда близнаци, и нито една между тях не е безплодна.

3 Устните ти са като червена прежда и устата ти е сладка. Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

4 Шията ти е като Давидовата кула, построена за оръжейна, хиляда щитчета висят на нея — всички щитове на силни мъже.

5 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, които пасат между кремовете.

6 Докато отмине денят и побягнат сенките, ще отида в планината на смирната и на хълма на ливана.

7 Ти си цялата красива, любима моя, и недостатък няма в теб.

8 Ела с мен от Ливан, невесто, с мен от Ливан. Погледни от върха на Амана, от върха на Санир и Ермон, от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

9 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто, пленила си сърцето ми с един поглед на очите си, с една огърлица на шията си.

10 Колко прекрасна е твоята любов, сестро моя, невесто! Колко по-добра от вино е твоята любов и благоуханието на твоите масла — от всички аромати!

11 От устните ти, невесто, капе мед; мед и мляко има под езика ти; и благоуханието на дрехите ти е като благоуханието на Ливан.

12 Градина затворена е сестра ми, невястата, извор затворен, източник запечатан.

13 Твоите стръкове са градина от нарове с избрани плодове, кипър с нард,

14 нард и шафран, тръстика и канела, с всичките дървета ливан, смирна и алое, с всичките превъзходни аромати.

15 Градински извор си ти, кладенец с жива вода и потоци от Ливан.

16 Събуди се, северен ветре, и ела, южни ветре! Повей в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си и яде приятните й плодове.

5

1 Дойдох в градината си, сестро моя, невесто; обрах смирната си с аромата си; изядох медената си пита с меда си; изпих виното си с млякото си. Яжте, приятели! Пийте, изобилно пийте, възлюбени!

2 Аз спя, но сърцето ми е будно — гласът на любимия ми! Чука: Отвори ми, сестро моя, любима моя, гълъбице моя, съвършена моя! Защото главата ми е пълна с роса, къдриците ми с — нощни капки.

3 Съблякох дрехата си — как да я облека? Измих краката си — как да ги изцапам?

4 Любимият ми протегна ръката си през процепа и сърцето ми закопня за него.

5 Аз станах, за да отворя на любимия си, и от ръцете ми капеше смирна и от пръстите ми — бистра смирна върху дръжките на ключалката.

6 Отворих на любимия си, но любимият ми се беше обърнал и си беше отишъл. Сърцето ми примря, когато ми говореше. Потърсих го, но не го намерих; повиках го, но не ми отговори.

7 Намериха ме стражите, които обхождат града, биха ме, раниха ме; пазачите на стените ми взеха покривалото.

8 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, ако намерите любимия ми, какво да му кажете? — че съм ранена от любов.

9 Какво повече е твоят любим от друг любим, о, най-прекрасна между жените? Какво повече е твоят любим от друг любим, че ни заклеваш така?

10 Любимият ми е бял и румен, личи между десет хиляди.

11 Главата му е като най-чисто злато, къдриците му са буйни, черни като гарван.

12 Очите му са като гълъби при водни потоци, окъпани в мляко, красиво поставени.

13 Бузите му са като лехи с аромати, възвишения с благоуханни растения. Устните му са кремове, от които капе бистра смирна.

14 Ръцете му са като златни рула, покрити с хрисолит. Тялото му е като изваяна слонова кост, украсено със сапфири.

15 Краката му са като мраморни стълбове, основани на подложки от чисто злато. Изгледът му е като Ливан, превъзходен като кедрите.

16 Устата му е пълна със сладост и той целият е желателен. Този е любимият ми и този е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери.

6

1 Къде е отишъл твоят любим, о, най-прекрасна между жените? Къде се е отбил твоят любим, за да го търсим с теб?

2 Любимият ми слезе в градината си, в лехите с ароматите, за да пасе стадото си в градините и да бере кремове.

3 Аз съм на любимия си, и любимият ми е мой; той пасе стадото си между кремовете.

4 Красива си, любима моя, като Терса, прекрасна като Ерусалим, страшна като войска със знамена.

5 Отвърни очите си от мен, защото ме пленяват. Косата ти е като стадо кози, слизащи от Галаад.

6 Зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането; всяка от които ражда близнаци и нито една между тях не е безплодна.

7 Челото ти зад булото ти е като парче от нар.

8 Има шестдесет царици и осемдесет наложници, и безброй девойки.

9 Но една е гълъбицата ми, съвършената ми, едничка на майка си, избрана на онази, която я е родила. Видяха я дъщерите и я нарекоха благословена; цариците и наложниците — и я похвалиха.

10 Коя е тази, която поглежда като зората, красива като луната, ясна като слънцето, страшна като войска със знамена?

11 Слязох в градината с орехите, за да видя фиданките на долината, да видя дали е напъпило лозето и дали са разцъфтели наровете.

12 Без да усетя, душата ми ме отнесе на колесниците на благородния ми народ.

13 Обърни се, обърни се, Суламит, завърти се, завърти се, за да те погледаме! Какво ще видите в Суламит? — Нещо като танца на Маханаим.

7

1 Колко красиви са стъпките ти в сандалите, дъще княжеска! Извивките на бедрата ти са като огърлица, като дело на ръцете на майстор.

2 Скутът ти е като кръгла чаша, от която не липсва смесено вино. Коремчето ти е като житен куп, обграден с кремове.

3 Двете ти гърди са като две сърнета близнета.

4 Шията ти е като кулата от слонова кост. Очите ти са като езерата в Есевон до портата на Бат-Рабим. Носът ти е като ливанската кула, която гледа към Дамаск.

5 Главата ти е върху теб като Кармил и косите на главата ти са като пурпурна коприна — царят е вързан с къдриците ти.

6 Колко си красива и колко си приятна, о, любима, в удоволствията!

7 Това твое тяло прилича на палма и гърдите ти — на гроздове.

8 Казах: Ще се изкача на палмата, ще хвана клоните й. Нека гърдите ти бъдат като гроздове на лозата и благоуханието на дъха ти — като ябълки,

9 и устата ти като ароматно вино — което слиза гладко за възлюбения ми и се плъзга леко през устните на дремещите.

10 Аз съм на любимия си, и неговото желание е към мен.

11 Ела, любими мой, нека излезем на полето, нека пренощуваме в селата.

12 Нека осъмнем в лозята, нека видим напъпила ли е лозата, отворили ли са се цветовете й, разцъфтели ли са наровете. Там ще ти дам любовта си.

13 Мандрагоровите ябълки издават благоухание и при вратите ни има всякакви приятни плодове — нови и стари, които съм запазила за теб, любими мой.

8

1 О, да ми беше като брат, който е сукал от гърдите на майка ми! Ако те намерех навън, щях да те целуна, и нямаше да ме презират.

2 Щях да те заведа, да те въведа в къщата на майка си, за да ме учиш. Щях да те напоя с ароматно вино от сока на наровете си.

3 Левицата му е под главата ми и десницата му ме прегръща.

4 Заклевам ви, ерусалимски дъщери, в сърните или в полските кошути, да не възбудите, да не събудите любовта, докато сама не пожелае.

5 Коя е тази, която идва от пустинята, като се опира на любимия си? Аз те събудих под ябълката; там те роди майка ти, там тя беше в родилни мъки и те роди.

6 Положй ме като печат на сърцето си, като печат на ръката си — защото любовта е силна като смъртта, ревността е жестока като Шеол; пламъците й са огнени пламъци, като ГОСПОДНИЯ пламък.

7 Дори и много води не могат да угасят любовта, нито порои да я потопят. Ако човек би дал цялото богатство на дома си за любов, съвсем биха го презряли.

8 Ние имаме малка сестра и тя няма гърди. Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?

9 Ако тя е стена, ще построим на нея сребърно укрепление; а ако е врата, ще я заградим с кедрови греди.

10 Аз бях стена, и гърдите ми бяха като кули; тогава станах в очите му като една, която е намерила мир.

11 Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон и даде лозето на пазачи; всеки трябваше да донесе за плода му хиляда сребърника.

12 Моето лозе е пред мен — хилядата сребърника са за теб, Соломоне, а двеста са за пазачите на плода му.

13 О, ти, която седиш в градините, другарите ми се ослушват за гласа ти — дай ми да го чуя!

14 Бързай, любими мой, и бъди като сърна или млад елен по благоуханните планини.