1 Яков, слуга на Бога и на Господ Иисус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!
2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изкушения,
3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
4 А твърдостта нека има съвършено дело, за да бъдете съвършени и завършени, без никакъв недостатък.
5 Но ако на някого от вас не достига мъдрост, нека проси от Бога, който дава на всички щедро и без да упреква, и ще му се даде.
6 Но да моли с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява, прилича на морска вълна, която се тласка и блъска от ветровете.
7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
8 защото колебливият е непостоянен във всичките си пътища.
9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали в своето възвишаване,
10 а богатият – в смиряването си, защото ще прецъфти като цвета на тревата.
11 Защото слънцето изгря със зноя си, тревата изсъхна, цветът й окапа и красотата на изгледа й загина; така и богатият ще повехне в пътищата си.
12 Блажен онзи човек, който издържа изкушение; защото, като бъде изпитан, ще получи венеца на живота, който Господ е обещал на онези, които Го любят.
13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.
14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;
15 и тогава, когато страстта зачене, ражда грях; а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.
16 Не се заблуждавайте, възлюбени мои братя,
17 всяко дадено добро и всеки съвършен дар е от горе и слиза от Отца на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна.
18 От Собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
19 И така, възлюбени мои братя, нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
20 защото човешкият гняв не върши Божията правда.
21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.
22 Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си.
23 Защото, ако някой е слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото,
24 понеже се оглежда и си отива, и веднага забравя какъв е бил.
25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е забравлив слушател, а изпълнител на делото, ще бъде блажен в това, което прави.
26 Ако някой счита себе си за благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това – да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.
1 Братя мои, да не държите вярата на Иисус Христос, нашия Господ на славата, с пристрастие.
2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи и влезе и бедняк с мръсни дрехи,
3 и вие погледнете с почит към онзи, който е с хубавите дрехи, и му кажете: Ти седни тук, на добро място; а на бедняка кажете: Ти стой там; или: Седни тук, при краката ми;
4 не правите ли различия помежду си и не ставате ли пристрастни съдии?
5 Слушайте, възлюбени мои братя! Не избра ли Бог бедните на този свят да бъдат богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тези, които Го любят?
6 А вие презряхте бедняка. Нали богатите ви угнетяват и нали те ви влачат по съдилищата?
7 Нали те хулят почтеното име, с което вие се наричате?
8 Обаче ако изпълнявате царския закон според писанието: „Да любиш ближния си като себе си“, добре правите.
9 Но ако гледате на лице, грях правите и се осъждате от закона като престъпници.
10 Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
11 Защото Онзи, който е казал: „Не прелюбодействай“, е казал също и: „Не убивай“; така че, ако не прелюбодействаш, а пък убиваш, ти си станал престъпник на закона.
12 Така говорете и така постъпвайте, като хора, които ще бъдат съдени по закона на свободата.
13 Защото съдът е немилостив към този, който не е показал милост. Милостта тържествува над съда.
14 Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела? Може ли вярата му да го спаси?
15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна
16 и някой от вас им каже: Идете си с мир, стоплете се и се нахранете! — а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
18 Но някой ще каже: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела. Ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела!
19 Ти вярваш, че Бог е един. Добре правиш — и демоните вярват и треперят.
20 Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вярата без дела е мъртва?
21 Авраам, нашият баща, не се ли оправда чрез дела, като принесе сина си Исаак на жертвеника?
22 Ти виждаш, че вярата действаше заедно с неговите дела и че чрез делата вярата стана съвършена.
23 И се изпълни писанието, което казва: „Авраам повярва в Бога и това му се счете за правда“, и беше наречен „Божи приятел“.
24 Виждате, че човек се оправдава чрез дела, а не само чрез вяра.
25 Така също и блудницата Раав не се ли оправда чрез дела, като прие пратениците и ги изпрати по друг път?
26 Защото, както тялото без духа е мъртво, така и вярата без дела е мъртва.
1 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-строга присъда.
2 Защото ние всички грешим в много неща; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
3 Ето, ние слагаме юзди в устата на конете, за да ни се покоряват, и управляваме цялото им тяло.
4 Ето, и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силни ветрове, пак с много малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.
5 Така и езикът е малка част, но с големи неща се хвали. Ето, съвсем малък огън, а колко голяма гора запалва!
6 И езикът е огън, светът на неправдата. Между нашите части езикът е, който опетнява цялото тяло и запалва колелото на живота, а сам той се запалва от пъкъла.
7 Защото всякакъв вид зверове и птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството;
8 но езика никой човек не може да укроти; неудържимо зло е, пълен със смъртоносна отрова.
9 С него благославяме Бога и Отца и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие!
10 От същите уста излизат и благословение, и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.
11 Изворът изпуска ли от същото отверстие и сладка, и горчива вода?
12 Възможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата – смокини? Така също и солен извор не може да дава сладка вода.
13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва чрез своето добро поведение делата си в кротостта на мъдростта.
14 Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.
15 Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска;
16 защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло.
17 Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.
18 А плодът на правдата се сее в мир от миротворците.
1 Откъде произлизат боеве и откъде – разпри между вас? Не оттам ли, от вашите страсти, които воюват в телесните ви части?
2 Пожелавате, но нямате; убивате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете, но нямате, защото не просите.
3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да го разпилеете за страстите си.
4 Прелюбодейци и прелюбодейки! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И така, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.
5 Или мислите, че Писанието напразно говори, че Бог до ревност копнее за Духа, който е вселил в нас?
6 Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“
7 И така, покорете се на Бога. Съпротивете се на дявола, и той ще побегне от вас.
8 Приближете се към Бога, и ще се приближи и Той към вас. Измийте ръцете си, вие грешници, и очистете сърцата си, вие колебливи.
9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне в плач и радостта ви – в тъга.
10 Смирете се пред Господа, и Той ще ви възвиси.
11 Не говорете зло един за друг, братя; който злослови брата или съди брат си, злослови закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, а съдия.
12 Има само един Законодател и Съдия, който може да спаси и да погуби; а ти кой си, за да съдиш ближния си?
13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще останем там една година, ще търгуваме и ще спечелим –
14 когато вие не знаете какъв ще бъде утре животът ви, защото вие сте пћра, която се явява за малко и после изчезва –
15 вместо да казвате: Ако иска Господ и сме живи, ще направим това или онова.
16 Но сега вие се хвалите във вашата надутост. Всяка такава хвалба е зло.
17 И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, за него това е грях.
1 Елате сега вие, богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идват върху вас.
2 Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци.
3 Златото ви и среброто ви ръждясаха и ръждата им ще свидетелства против вас и ще изяде месата ви като огън. Вие събирахте съкровища в последните дни.
4 Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, и от която ги лишихте, вика и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Войнствата.
5 Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато; угоихте сърцата си в ден на клане.
6 Осъдихте, убихте праведния и той не ви се противи.
7 И така, братя, останете търпеливи до Господното пришествие. Ето, земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и дълго търпи за него, докато получи и ранния, и късния дъжд.
8 Бъдете и вие търпеливи и укрепете сърцата си, защото Господното пришествие наближи.
9 Не се оплаквайте един от друг, братя, за да не бъдете осъдени; ето, Съдията стои пред вратата.
10 Братя, вземете за пример на страдание и на търпение пророците, които говориха в Господното Име.
11 Ето, облажаваме онези, които са останали твърди. Чули сте за твърдостта на Йов и сте видели края от Господа – че Господ е много жалостив и милостив.
12 А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито с някоя друга клетва; а нека вашето Да да бъде Да и вашето Не да бъде Не, за да не паднете под осъждане.
13 Страда ли някой от вас, нека се моли. Весел ли е някой, нека пее хваления.
14 Болен ли е някой от вас, нека повика старейшините на църквата и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното Име.
15 И молитвата на вярата ще избави страдащия и Господ ще го повдигне, и ако е извършил грехове, ще му се простят.
16 И така, изповядвайте един на друг греховете си и се молете един за друг, за да оздравеете. Много може молитвата на праведния в действието си.
17 Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли с молитва да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца.
18 И пак се помоли, и небето даде дъжд и земята произведе своя плод.
19 Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината и един го обърне,
20 нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси една душа от смърт и ще покрие много грехове.