1 Думи на Неемия, сина на Ахалия. В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в крепостта Суса,
2 дойде един от братята ми, Ананий, той и някои други от Юда. И аз ги попитах за юдеите, остатъка, оцелял от плена, и за Ерусалим.
3 И те ми казаха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, живеят в голяма неволя и унижение; и стената на Ерусалим е съборена и портите му са изгорени с огън.
4 И когато чух тези думи, седнах и плаках, и тъжих дни наред; и постих и се молих пред небесния Бог и казах:
5 Моля Те, ГОСПОДИ, Боже небесни, велики и страшни Боже, който пазиш завета и милостта за тези, които Те любят и спазват Твоите заповеди,
6 моля Те, нека бъде ухото Ти внимателно и очите Ти отворени, за да чуеш молитвата на Своя слуга, която принасям сега пред Теб ден и нощ за Твоите слуги, израилевите синове, и с която изповядвам греховете на израилевите синове, с които сме съгрешили против теб. И аз, и бащиният ми дом сме съгрешили.
7 Много покварено постъпвахме против Теб и не опазихме заповедите и наредбите, и правилата, които Ти даде на слугата Си Мойсей.
8 Моля Те, спомни си словото, което си заповядал на слугата Си Мойсей, като си казал: Ако сте неверни, Аз ще ви разпръсна между народите,
9 но ако се обърнете към Мен и спазвате заповедите Ми и ги вършите, дори ако има от вас прогонени до краищата на небесата, и оттам ще ги събера и ще ги доведа на мястото, което избрах, за да настаня там Името Си.
10 А те са Твои слуги и Твой народ, който си изкупил с голямата Си сила и с мощната Си ръка.
11 Моля Ти се, Господи, нека ухото Ти бъде внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвата на слугите Ти, които се радват да се боят от Името Ти, и моля Те, дай днес успех на слугата Си и му дай да намери милост пред този човек — защото аз бях виночерпец на царя.
1 И в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркс, когато пред него имаше вино, аз взех виното и го дадох на царя. А никога не бях изглеждал посърнал пред него,
2 и затова царят ми каза: Защо лицето ти е така посърнало, след като не си болен? Това не е друго освен сърдечна скръб. Тогава се уплаших твърде много.
3 И казах на царя: Да живее царят до века! Как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото, където са погребани бащите ми, е запустял и портите му — изгорени с огън?
4 Тогава царят ми каза: За какво молиш? Тогава се помолих на небесния Бог,
5 и казах на царя: Ако е угодно на царя и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града, където са погребани бащите ми, за да го построя отново.
6 А царят ми каза — и царицата седеше до него: Колко време ще продължи пътешествието ти и кога ще се върнеш? И на царя се видя добре да ме изпрати и аз му определих срок.
7 И казах още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме пуснат да мина, докато стигна в Юда,
8 и писмо до пазителя на царските гори Асаф, за да ми даде дървен материал да направя греди за портите на крепостта при дома и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми даде всичко, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мен.
9 И аз дойдох при областните управители отвъд реката и им дадох писмата на царя. А царят беше пратил с мен военачалници и конници.
10 А когато оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, им стана много неприятно, че е дошъл човек да търси доброто на израилевите синове.
11 И аз дойдох в Ерусалим и седях там три дни.
12 И през нощта станах, аз и неколцина други с мен, без да кажа на никого какво беше вложил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим. И с мен нямаше друг добитък освен животното, на което яздех.
13 Излязох през нощта през Портата на долината и дойдох срещу извора на смока и до Портата на бунището, и прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им — изгорени с огън.
14 И минах към Портата на извора и към царския водоем, но нямаше място да мине животното, което беше под мен.
15 И се изкачих през нощта край потока и прегледах стената, и се обърнах и влязох пак през Портата на долината, и така се върнах.
16 А първенците не знаеха къде бях ходил и какво бях направил; защото дотогава не бях открил нищо на юдеите, нито на свещениците, нито на благородните, нито на първенците, нито на останалите, които вършеха делото.
17 И тогава им казах: Вие виждате бедствието, в което се намираме, че Ерусалим е запустял и портите му са изгорени с огън. Елате, нека построим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор!
18 И им разказах как ръката на моя Бог беше добра над мен и думите, които царят ми беше говорил. И те казаха: Да станем и да градим! И укрепиха ръцете си за добро.
19 А оронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, и арабинът Гисам, когато чуха това, ни се присмяха, презряха ни и казаха: Какво е това, което ще правите? Ще се надигате против царя ли?
20 А аз им отговорих и казах: Небесният Бог, Той ще ни направи да успеем; и ние, слугите Му, ще станем и ще градим. А вие нямате нито дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.
1 Тогава първосвещеникът Елиасив и братята му, свещениците, станаха и построиха Овчата порта, осветиха я и поставиха вратите й. Осветиха я чак до кулата Мея, до кулата Ананеил.
2 И до него градяха ерихонските мъже. А до тях градеше Закхур, синът на Имрий.
3 А Рибната порта построиха синовете на Сенаа. Те положиха гредите й и поставиха и вратите й, резетата й и лостовете й.
4 До тях възстановяваше Меримот, синът на Урия, син на Акос. До него възстановяваше Месулам, синът на Варахия, син на Месизавеил. До него възстановяваше Садок, синът на Ваана.
5 А до него възстановяваха текойците; но големците им не подложиха врата си в делото на своя Господ.
6 А Старата порта възстановиха Йодай, синът на Фасей, и Месулам, синът на Весодия. Те положиха гредите й и поставиха вратите й, резетата й и лостовете й.
7 И до тях възстановяваха гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, до седалището на областния управител отсам реката.
8 До тях възстановяваше Озиил, синът на Арахия, един от златарите. До него възстановяваше Анания, един от мироварците. Те укрепиха Ерусалим до широката стена.
9 До него възстановяваше Рафая, синът на Ор, началник на половината ерусалимски окръг.
10 До тях възстановяваше срещу къщата си Едая, синът на Арумаф. До него възстановяваше Хатус, синът на Асавания.
11 Мелхия, синът на Харим, и Асув, синът на Фаат-Моав, възстановяваха друга част и кулата на пещите.
12 И до тях възстановяваше Селум, синът на Алоис, началник на половината ерусалимски окръг, той и дъщерите му.
13 Портата на долината възстановиха Анун и жителите на Заноя. Те я построиха и поставиха вратите й, резетата й и лостовете й; и построиха още хиляда лакътя от стената до Портата на бунището.
14 А Портата на бунището възстанови Мелхия, синът на Рихав, началник на Вет-Акеремския окръг. Той я построи и постави вратите й, резетата й и лостовете й.
15 А Портата на извора възстанови Селун, синът на Холозей, началник на окръга Масфа. Той я построи и я покри, и постави вратите й, резетата й и лостовете й; възстанови и стената на силоамския водоем при царската градина, до стъпалата, които слизат от Давидовия град.
16 След него възстановяваше Неемия, синът на Азвук, началник на половината окръг Вет-Сур, до мястото срещу Давидовите гробища и до изкуствения водоем, и до дома на силните мъже.
17 След него възстановяваха левитите, начело с Реум, сина на Ваний. До него възстановяваше Асавия, началник на половината от кеилския окръг, за своя окръг.
18 След него възстановяваха братята им, начело с Вавай, сина на Инадад, началник на другата половина от кеилския окръг.
19 До него Есер, синът на Иисус, началник на Масфа, възстановяваше друга част, срещу изкачването към оръжейницата при ъгъла.
20 След него Варух, синът на Завай, възстановяваше усърдно друга част, от ъгъла до входа на къщата на първосвещеника Елиасив.
21 След него, Меримот, синът на Урия, син на Акос, възстановяваше друга част, от входа на къщата на Елиасив до края на къщата на Елиасив.
22 И след него възстановяваха свещениците, мъжете от окръга на Йордан.
23 След тях възстановяваха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях възстановяваше Азария, синът на Маасия, син на Ананий, при къщата си.
24 След него, Венуй, синът на Инадад, възстановяваше друга част, от къщата на Азария до свивката и до ъгъла.
25 Фалал, синът на Узай възстановяваше срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която е при двора на стражата. А след него възстановяваше Федая, синът на Фарос.
26 А нетинимите живееха и възстановяваха в Офил до мястото срещу Портата на водата на изток, и до издадената кула.
27 След него текойците възстановяваха друга част срещу голямата издадена кула и до стената на Офил.
28 Над Конската порта възстановяваха свещениците, всеки срещу къщата си.
29 След тях възстановяваше Садок, синът на Емир, срещу къщата си. А след него възстановяваше Семая, синът на Сехания, вратарят на източната порта.
30 След него Анания, синът на Селемия, и Анун, шестият син на Салаф, възстановяваха друга част. След тях възстановяваше Месулам, синът на Варахия, срещу стаята си.
31 След него възстановяваше Мелхия, един от златарите, до къщата на нетинимите и на търговците, срещу портата Мифкад и до горната стая на ъгъла.
32 А между горната стая на ъгъла и Овчата порта възстановяваха златарите и търговците.
1 А Санавалат, като чу, че строим стената, се разгневи и много възнегодува, и се присмя на юдеите.
2 И говори пред братята си и пред войската на Самария и каза: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще ги оставят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли в този ден? Ще съживят ли камъните от купищата развалини, като са изгорели?
3 А амонецът Товия беше до него и каза: Каквото и да строят, дори лисица ако се покачи по него, ще събори каменната им стена!
4 Чуй, Боже наш, защото станахме за присмех! И обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници!
5 Не покривай беззаконието им и нека грехът им не се изличи пред Теб, защото Те разгневиха пред строителите.
6 Така построихме стената и стената се свърза изцяло до половината от височината си. И народът имаше работата присърце.
7 И когато Санавалат и Товия, и арабите, и амонците, и азотците чуха, че възстановяването на ерусалимските стени напредвало и че проломите започвали да се затварят, много се разгневиха.
8 И направиха заговор всички заедно да дойдат да воюват против Ерусалим и да му напакостят.
9 А ние се помолихме на своя Бог и заради тях поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем.
10 Но в Юда се каза: Силата на носачите вече отслабна, а пръстта е много. Не можем повече да строим стената.
11 А враговете ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.
12 И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, ни казаха десет пъти: На която и страна да се обърнете, ще дойдат върху нас!
13 Затова поставих зад по-ниските места зад стената, на по-оголените места, поставих народа по родовете им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.
14 И огледах и станах, и казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Не се бойте от тях, помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си!
15 А когато враговете ни чуха, че тяхното намерение ни било известно и че Бог е осуетил замисъла им, ние всички се върнахме на стената, всеки на работата си.
16 И от този ден нататък половината от слугите ми работеха на делото, а половината държаха копията и щитовете, и лъковете, облечени в брони. А началниците насърчаваха целия юдов дом.
17 Тези, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, всеки работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието.
18 И всеки от строителите имаше меча си опасан на кръста си и така строеше. А този, който надуваше тръбата, беше до мен.
19 И казах на благородните, на първенците и на останалия народ: Работата е голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;
20 на което място чуете гласа на тръбата, там се съберете при нас. Нашият Бог ще воюва за нас!
21 Така работехме на делото и половината от тях държаха копията от пукването на зората до изгряването на звездите.
22 И по същото време казах на народа: Нека всеки нощува сред Ерусалим със слугата си, за да ни бъдат стражи нощем, а денем да служат на делото.
23 И нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, не събличахме дрехите си. Всеки държеше оръжието си даже, когато отиваше при водата.
1 И се надигна голям вик от народа и от жените им против братята им, юдеите.
2 И имаше такива, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина, затова нека ни се даде жито да ядем и да живеем!
3 А имаше и такива, които казваха: Ние заложихме нивите си и лозята си, и къщите си, за да ни се даде жито заради глада.
4 Имаше и такива, които казваха: Срещу нивите и лозята си ние взехме пари назаем за царския данък.
5 Но сега, нашите тела са като телата на братята ни, нашите деца са като техните деца. И ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са вече заробени, а ние сме безсилни да ги откупим, защото нивите и лозята ни са на други.
6 И когато чух вика им и тези думи, много се разгневих.
7 И размислих в себе си и се скарах с благородните и първенците, и им казах: Вие вземате лихва всеки от брат си! И свиках против тях голямо събрание и им казах:
8 Ние според силата си изкупихме братята си, юдеите, които бяха продадени на езичниците. А вие сами ли ще продадете братята си? Или те да се продадат на нас? А те мълчаха и не намериха отговор.
9 И аз казах: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не сме за присмех на езичниците, нашите врагове?
10 Но и аз, братята ми и слугите ми, сме им заели пари и жито, но моля ви, нека оставим тази лихва!
11 И така, върнете им още днес нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, а също и една стотна част от парите и от житото, от виното и от маслиненото масло, които сте им заели.
12 Тогава те казаха: Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците и ги заклех, че ще направят според това обещание.
13 Отърсих още и пазвата си и казах: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всекиго, който не изпълни това обещание! Да, така да бъде отърсен и изпразнен! И цялото събрание каза: Амин! И прославиха ГОСПОДА. И народът постъпи според това обещание.
14 И от времето, когато царят ме назначи за областен управител над тях в юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркс, дванадесет години, аз с братята си не съм вземал заплатата на областен управител.
15 А предишните областни управители, които бяха преди мен, бяха налагали товар на народа и бяха вземали от тях хляб и вино, освен четиридесет сикъла сребро. И слугите им бяха господарували над народа. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.
16 И също помагах в работата на тази стена; и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за делото.
17 И юдеите и първенците, сто и петдесет мъже освен онези, които идваха при нас от народите около нас, бяха на трапезата ми.
18 А това, което се готвеше всеки ден, беше едно говедо, шест избрани овце и птици се готвеха за мен, а веднъж на десет дни имахме изобилно всякакво вино. И при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху този народ.
19 Помни ме, Боже мой, за добро заради всичко, което съм сторил за този народ!
1 И когато Санавалат и Товия, и арабинът Гисам, и останалите ни врагове чуха, че съм построил стената и че не е останал вече пролом в нея — но до онова време още не бях поставил вратите на портите —
2 Санавалат и Гисам изпратиха до мен да кажат: Ела, нека се срещнем в едно от селата на низината Оно. Но те възнамеряваха да ми сторят зло.
3 И аз изпратих до тях пратеници да кажат: Върша голямо дело и не мога да сляза. Защо да се спира делото, като го оставя и сляза при вас?
4 И четири пъти пращаха до мен по този начин, но аз им отговарях все така.
5 Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мен по този начин с отворено писмо в ръката му,
6 в което беше писано: Между народите се носи слух, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се надигнете и затова строиш стената. И според този слух ти искаш да им станеш цар.
7 И си поставил и пророци да разгласяват за теб в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда! И сега, тези слухове ще се съобщят на царя. И така, ела сега да се съветваме заедно.
8 Тогава изпратих до него да кажат: Няма такова нещо, каквото ти казваш, а ти го измисляш от себе си.
9 Защото те всички искаха да ни уплашат, като казваха: Ръцете им ще се пуснат от делото и то няма да се свърши. И сега, Боже, укрепи Ти ръцете ми!
10 Тогава аз отидох в къщата на Семая, сина на Делая, син на Метавеил, който беше заключен; и той ми каза: Нека се съберем в Божия дом, вътре в храма и нека затворим вратите на храма, защото те ще дойдат да те убият, да, през нощта ще дойдат да те убият!
11 Но аз казах: Човек като мен бива ли да бяга? И кой човек като мен би влязъл в храма, за да избави живота си? Няма да вляза!
12 И познах, че, ето, не го беше пратил Бог, а той от себе си произнесе това пророчество против мен и Товия и Санавалат го бяха подкупили.
13 Затова беше подкупен, за да се уплаша и да направя така, и да съгреша, и това да им послужи да злословят, за да ме корят.
14 Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалат според тези техни дела, а също и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат!
15 И стената беше завършена на двадесет и петия ден от месец Елул, за петдесет и два дни.
16 И когато всичките ни врагове чуха това, всичките народи около нас се уплашиха и се смалиха много в очите си, и познаха, че това дело беше станало от нашия Бог.
17 А в онези дни юдовите благородни изпращаха много писма до Товия, и писма от Товия идваха до тях.
18 Защото в Юда имаше мнозина, които му се бяха заклели, понеже беше зет на Сехания, сина на Арах, и синът му Йоанан беше взел за жена дъщерята на Месулам, сина на Варахия.
19 И пред мен говореха за неговите благодеяния, а на него донасяха моите думи. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.
1 И когато стената се построи, поставих вратите и се определиха вратарите и певците, и левитите.
2 И предадох Ерусалим под грижата на брат си Ананий и на началника на крепостта Анания, защото беше верен човек и се боеше от Бога повече от мнозина.
3 И им казах: Портите на Ерусалим да не се отварят преди да напече слънцето; и докато стражите още стоят, вратите да се затварят и залостват. И да поставите стражи от ерусалимските жители, всеки на стражата му, всеки срещу къщата му.
4 А градът бе широк и голям, а народът в него беше малоброен и нямаше построени къщи.
5 И моят Бог вложи в сърцето ми да събера благородните и първенците, и народа, за да бъдат записани в родословието. И намерих книгата на родословието на онези, които се изкачиха първи, и намерих писано в нея:
6 Ето жителите на областта, които се изкачиха от плена на пленниците, от онези, които вавилонският цар Навуходоносор беше отвел в плен, и които се върнаха в Ерусалим и в Юда, всеки в града си,
7 които дойдоха със Зоровавел, Иисус, Неемия, Азария, Раамия, Нааманий, Мардохей, Валасан, Мисперет, Вагуй, Наум и Ваана. Броят на мъжете от израилевия народ беше:
8 синовете на Фарос: две хиляди сто седемдесет и двама души;
9 синовете на Сефатия: триста седемдесет и двама души;
10 синовете на Арах: шестстотин петдесет и двама души;
11 синовете на Фаат-Моав, от синовете на Иисус и Йоав: две хиляди осемстотин и осемнадесет души;
12 синовете на Елам: хиляда двеста петдесет и четири души;
13 синовете на Затуй: осемстотин четиридесет и пет души;
14 синовете на Закхей: седемстотин и шестдесет души;
15 синовете на Венуй: шестстотин четиридесет и осем души;
16 синовете на Вивай: шестстотин двадесет и осем души;
17 синовете на Азгад: две хиляди триста двадесет и двама души;
18 синовете на Адоникам: шестстотин шестдесет и седем души;
19 синовете на Вагуй: две хиляди шестдесет и седем души;
20 синовете на Адин: шестстотин петдесет и пет души;
21 синовете на Атир от Езекия: деветдесет и осем души;
22 синовете на Асум: триста двадесет и осем души;
23 синовете на Висай: триста двадесет и четири души;
24 синовете на Ариф: сто и дванадесет души;
25 синовете на Гаваон: деветдесет и пет души;
26 мъжете от Витлеем и Нетофат: сто осемдесет и осем души;
27 мъжете от Анатот: сто двадесет и осем души;
28 мъжете от Вет-Азмавет: четиридесет и двама души;
29 мъжете от Кириат-Иарим, Хефира и Вирот: седемстотин четиридесет и трима души;
30 мъжете от Рама и Гава: шестстотин двадесет и един души;
31 мъжете от Михмас: сто двадесет и двама души;
32 мъжете от Ветил и Гай: сто двадесет и трима души;
33 мъжете от другия Нево: петдесет и двама души;
34 синовете на другия Елам: хиляда двеста петдесет и четири души;
35 синовете на Харим: триста и двадесет души;
36 синовете на Ерихон: триста четиридесет и пет души;
37 синовете на Лод, Адид и Оно: седемстотин двадесет и един души;
38 синовете на Сенаа: три хиляди деветстотин и тридесет души.
39 Свещениците: синовете на Едая, от дома на Иисус: деветстотин седемдесет и трима души;
40 синовете на Емир: хиляда петдесет и двама души;
41 синовете на Пасхор: хиляда двеста четиридесет и седем души;
42 синовете на Харим: хиляда и седемнадесет души.
43 Левитите: синовете на Иисус и Кадмиил, от синовете на Одавия: седемдесет и четири души.
44 Певците: синовете на Асаф: сто четиридесет и осем души.
45 Вратарите: синовете на Селум, синовете на Атер, синовете на Талмон, синовете на Акув, синовете на Атитай, синовете на Совай: сто тридесет и осем души.
46 Нетинимите: синовете на Сиха, синовете на Асуфа, синовете на Таваот,
47 синовете на Кирос, синовете на Сиа, синовете на Фадон,
48 синовете на Левана, синовете на Агава, синовете на Салмай,
49 синовете на Анан, синовете на Гедил, синовете на Гаар,
50 синовете на Реая, синовете на Расин, синовете на Некода,
51 синовете на Газам, синовете на Оза, синовете на Фасей,
52 синовете на Висай, синовете на меунимците, синовете на нефусимците,
53 синовете на Ваквук, синовете на Акуфа, синовете на Арур,
54 синовете на Васалот, синовете на Меида, синовете на Арса,
55 синовете на Варкос, синовете на Сисара, синовете на Тама,
56 синовете на Несий, синовете на Атифа.
57 Синовете на слугите на Соломон: синовете на Сотай, синовете на Соферет, синовете на Ферида,
58 синовете на Яала, синовете на Даркон, синовете на Гедил,
59 синовете на Сефатия, синовете на Атил, синовете на Фохерет от Севаим, синовете на Амон.
60 Всичките нетиними и синовете на слугите на Соломон бяха триста деветдесет и двама души.
61 А ето тези, които се изкачиха от Тел-Мелах, Тел-Ариса, Херуф, Адон и Емир, но не можаха да покажат бащините си домове и произхода си, дали са от Израил:
62 синовете на Далая, синовете на Товия и синовете на Некода: шестстотин четиридесет и двама души.
63 И от свещениците: синовете на Авая, синовете на Акос, синовете на Верзелай, който взе жена от дъщерите на галаадеца Варзелай и се нарече по тяхното име.
64 Те търсиха записването си между записаните в родословието, но не се намери. И те бяха изключени от свещенството като нечисти.
65 И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща, докато не се издигне свещеник с Урим и Тумим.
66 Цялото събрание беше общо четиридесет и две хиляди триста и шестдесет души,
67 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста тридесет и седем. Имаха и двеста четиридесет и пет певци и певици.
68 Конете им бяха седемстотин тридесет и шест, мулетата им — двеста четиридесет и пет;
69 камилите им — четиристотин тридесет и пет, магаретата — шест хиляди седемстотин и двадесет.
70 И една част от главите на бащините домове дадоха за делото. Управителят даде за съкровището хиляда драхми злато, петдесет легена и петстотин и тридесет свещенически одежди.
71 И някои от главите на бащините домове дадоха за съкровището за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста мнаси сребро.
72 А даденото от останалия народ беше двадесет хиляди драхми злато и две хиляди мнаси сребро, и шестдесет и седем свещенически одежди.
73 И свещениците и левитите, и вратарите, и певците, и тези от народа, и нетинимите, и целият Израил се заселиха в градовете си. И като настъпи седмият месец, израилевите синове бяха вече в градовете си.
1 Тогава целият народ се събра като един човек на площада, който беше пред Портата на водата и казаха на книжника Ездра да донесе книгата на Мойсеевия закон, който ГОСПОД беше заповядал на Израил.
2 И на първия ден от седмия месец свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които можеха да слушат с разбиране.
3 И той чете от него на площада, който беше пред Портата на водата, от зори до пладне пред мъжете и жените и онези, които можеха да разбират. И вниманието на целия народ беше към книгата на закона.
4 А книжникът Ездра стоеше на дървена платформа, която бяха направили за тази цел, и до него стояха Мататия и Сема, и Аная, и Урия, и Хелкия, и Маасия от дясната му страна, а от лявата му страна бяха Федая и Мисаил, и Мелхия, и Асум, и Асвадана, Захария и Месулам.
5 И Ездра разгъна книгата пред очите на целия народ, защото беше над целия народ. И когато я разгъна, целият народ се изправи.
6 И Ездра прослави ГОСПОДА, великия Бог, и целият народ отговори: Амин, амин! — като издигнаха ръцете си и се наведоха и се поклониха на ГОСПОДА с лицата си до земята.
7 А Иисус и Ваний, и Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Йозавад, Анан, Фелая и левитите обясняваха закона на народа, а народът стоеше на мястото си.
8 Четяха ясно от книгата на Божия закон и даваха значението, като им обясняваха прочетеното.
9 И Неемия, който беше управителят, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които поучаваха народа, казаха на целия народ: Този ден е свят на ГОСПОДА, вашия Бог! Не тъжете и не плачете! — защото целият народ заплака, като чу думите на закона.
10 И им каза: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тези, за които нищо не е приготвено, защото денят е свят на нашия Господ. И не скърбете, защото радостта в ГОСПОДА е вашата сила.
11 И левитите успокоиха целия народ, като казаха: Мълчете, защото денят е свят! Не тъжете!
12 И целият народ отиде да яде и да пие, да изпрати дялове и да направи голямо увеселение, защото беше разбрал думите, които му се говориха.
13 И на втория ден главите на бащините домове на целия народ, свещениците и левитите се събраха при книжника Ездра, за да се поучат в думите на закона.
14 И намериха писано в закона, че ГОСПОД беше заповядал чрез Мойсей израилевите синове да живеят в колиби на празника в седмия месец,
15 и да обявят и разгласят по всичките си градове и в Ерусалим, като кажат: Излезте в планината и донесете маслинови клони и клони от дива маслина, и миртови клони, и палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби, както е писано!
16 И народът излезе и донесе клони, и си направиха колиби — всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, на площада при Портата на водата и на площада при Ефремовата порта.
17 Цялото събрание, всички, които се бяха върнали от плена, направиха колиби и живяха в колибите. Защото израилевите синове не бяха правили така от времето на Иисус, сина на Навий, до онзи ден. И настана много голяма радост.
18 И всеки ден се четеше от книгата на Божия закон, от първия ден до последния ден. Седем дни празнуваха празника, а на осмия ден имаше тържествено събрание според правилото.
1 И на двадесет и четвъртия ден от този месец израилевите синове се събраха в пост, облечени с вретища, и с пръст на себе си.
2 И израилевият род се отдели от всичките чужденци. И застанаха и изповядаха греховете си и беззаконията на бащите си.
3 През една четвърт от деня те ставаха на мястото си и четяха от книгата на закона на ГОСПОДА, своя Бог, а през друга четвърт се изповядваха и се кланяха пред ГОСПОДА, своя Бог.
4 А Иисус и Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий застанаха на възвишението на левитите и викаха със силен глас към ГОСПОДА, своя Бог.
5 И левитите Иисус и Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петая казаха: Станете и благославяйте ГОСПОДА, своя Бог от века и до века! Да се благославя, Боже, Твоето славно Име, което е възвишено над всяко благословение и хвала!
6 Ти си ГОСПОДИ, само Ти! Ти си направил небесата, небесата на небесата и цялото им войнство, земята и всичко, което е на нея, моретата и всичко, което е в тях. И Ти оживотворяваш всичко това и на Теб се покланя небесното воинство.
7 Ти си ГОСПОД, Бог, който избра Аврам и го изведе от Ур Халдейски, и му даде името Авраам.
8 И ти намери сърцето му вярно пред Теб и направи с него завет да му дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците и ферезейците, и евусейците, и гергесейците, да я дадеш на потомството му — и Ти изпълни думите Си, защото си праведен.
9 И Ти видя теглото на бащите ни в Египет и чу вика им при Червено море.
10 Ти извърши знамения и чудеса над фараона и над всичките му слуги, и над целия народ на земята му, понеже Ти знаеше, че постъпваха с гордост против тях. И Ти си създаде име, както е днес.
11 И Ти раздели морето пред тях и преминаха през морето по сухо, а преследвачите им хвърли в дълбините — като камък в силните води.
12 И денем Ти ги води в облачен стълб, а нощем — в огнен стълб, за да им осветяваш пътя, по който трябваше да минат.
13 И Ти слезе на планината Синай и говори с тях от небето, и им даде справедливи правила и истинни закони, добри наредби и заповеди.
14 И им оповести святата Си събота и им даде заповеди и наредби, и закон чрез слугата Си Мойсей.
15 Ти им даде и хляб от небето за глада им и им извади вода от скалата за жаждата им. И Ти им каза да влязат, за да завладеят земята, за която се беше заклел, че ще им я дадеш.
16 Но те, бащите ни, се възгордяха и закоравиха врата си, и не послушаха Твоите заповеди.
17 Отказаха да послушат и не си спомниха чудесата Ти, които беше извършил за тях. Закоравиха врата си и в своя бунт си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но Ти си Бог на прошката, милостив и състрадателен, дълготърпелив и многомилостив и Ти не ги остави.
18 Даже когато си направиха изляно теле и казаха: Това е твоят Бог, който те изведе от Египет! — и извършиха големи богохулства,
19 Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята. Облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води по пътя, нито огненият стълб — нощем, за да им свети по пътя, по който трябваше да минат.
20 И Ти даде добрия Си Дух, за да ги учи, и не отне манната Си от устата им, и им даде вода за жаждата им.
21 И Ти ги храни четиридесет години в пустинята и нищо не им липсваше — дрехите им не се износиха и краката им не отекоха.
22 И Ти им даде царства и народи и им ги раздели на дялове, и така завладяха земята на Сион, както и земята на есевонския цар и земята на васанския цар Ог.
23 И Ти умножи синовете им като небесните звезди и ги заведе в земята, за която беше казал на бащите им, че ще влязат в нея, за да я завладеят.
24 И синовете им влязоха и завладяха земята, и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и ги предаде в ръцете им — както царете им, така и народите на земята — да им направят според волята си.
25 И те превзеха укрепени градове и плодородна земя и завладяха къщи, пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя и маслини, и плодни дървета в голямо количество. И ядоха и се наситиха, затлъстяха и се насладиха на Твоята голяма благост.
26 Но станаха непокорни и се надигнаха против Теб, и захвърлиха Твоя закон зад гърба си и убиваха пророците Ти, които свидетелстваха против тях, за да ги обърнат към Теб; и извършиха големи богохулства.
27 Тогава Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им и те ги притесняваха. И във времето на притеснението си те викаха към Теб и Ти чуваше от небето и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им.
28 Но щом се успокояваха, те пак вършеха зло пред Теб. И Ти ги оставяше в ръката на враговете им, да владеят над тях; и те пак се връщаха и викаха към Теб и Ти ги чуваше от небето и ги избавяше според милосърдието Си много пъти.
29 Ти свидетелстваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си, но те се възгордяха и не слушаха Твоите заповеди, а съгрешаваха против правилата Ти, чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее; и упорито обръщаха гръб и закоравяваха врата си, и не слушаха.
30 Но Ти ги търпя много години и свидетелства против тях чрез Духа Си, чрез пророците Си, но те не слушаха. Тогава Ти ги предаде в ръката на народите на земите.
31 Но в голямото Си милосърдие Ти не ги унищожи напълно и не ги остави, защото си Бог милостив и състрадателен.
32 И сега, Боже наш, велики, силни и страшни Боже, който пазиш завета и милостта, нека не се счита за нищожно пред Теб цялото страдание, което е постигнало нас, царете ни, началниците ни и свещениците ни, и пророците ни, и бащите ни, и целия Твой народ от времето на асирийските царе до днес.
33 Но Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло, защото Ти си действал вярно, а ние сме постъпвали безбожно.
34 И царете ни, началниците ни, свещениците ни и бащите ни не са спазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и в Твоите свидетелства, с които си свидетелствал против тях.
35 Защото те и при царството си, и при голямата Ти благост, която им показа, и в широката и плодородна земя, която постави пред тях, не Ти служиха и не се обърнаха от злите си дела.
36 Ето, днес сме роби. И в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плодовете й и благата й, ето, роби сме в нея.
37 Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас заради греховете ни. И те властват над телата ни и над добитъка ни според волята си; и ние сме в голямо притеснение.
38 Поради всичко това ние правим завет и го написваме и на подпечатаното са имената на началниците ни, левитите ни и свещениците ни.
1 А на подпечатаното бяха имената на управителя Неемия, сина на Ахалия, и Седекия,
2 Серая, Азария, Еремия,
3 Пасхор, Амария, Мелхия,
4 Хатус, Севания, Малух,
5 Харим, Меримот, Авдия,
6 Даниил, Ганатон, Варух,
7 Месулам, Авия, Миамин,
8 Маазия, Велгай и Семая — това са свещениците.
9 И левитите: Иисус, синът на Азания, Венуй от синовете на Инадад, Кадмиил;
10 и братята им: Севания, Одия, Келита, Фелая, Анан,
11 Михей, Реов, Асавия,
12 Закхур, Серевия, Севания,
13 Одия, Ваний и Венину.
14 Главите на народа: Фарос, Фаат-Моав, Елам, Зату, Ваний,
15 Вуний, Азгад, Вивай,
16 Адония, Вагуй, Адин,
17 Атир, Езекия, Азур,
18 Одия, Асум, Висай,
19 Ариф, Анатот, Невай,
20 Магфиас, Месулам, Изир,
21 Месизавеил, Садок, Ядуа,
22 Фелатия, Анан, Аная,
23 Осия, Анания, Асув,
24 Алоис, Филея, Совив,
25 Реум, Асавна, Маасия и
26 Ахия, Анан, Ганан,
27 Малух, Харим и Ваана.
28 И останалият народ, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които се бяха отделили от народите на страните и се бяха прилепили към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всички, които знаеха и разбираха,
29 се присъединиха към братята си, към високопоставените между тях, и встъпиха в клетва и обрек да ходят по Божия закон, който беше даден чрез Божия слуга Мойсей, и да спазват и вършат всичките заповеди на ГОСПОДА, нашия Господ, правилата Му и наредбите Му.
30 И се заклеха: Няма да даваме дъщерите си на народите на земята и няма да вземаме техните дъщери за синовете си!
31 И ако народите на земята донесат стоки или каквато и да е храна за продан в съботен ден, няма да купуваме от тях в събота или в друг свят ден! И оставяме седмата година и изискването на всеки дълг!
32 И си налагаме задължение да даваме всяка година по една трета сикъл за службата на дома на нашия Бог,
33 за присъствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, за това в съботите и на новолунията и на празниците и за светите неща, и за жертвите за грях, за да се прави умилостивение за Израил, и за цялата работа в дома на нашия Бог.
34 И ние, свещениците, левитите и народът, хвърлихме жребия помежду си за приноса на дървата, за да се докарват в дома на нашия Бог според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на ГОСПОДА, нашия Бог, както е предписано в закона.
35 И обещахме всяка година да донасяме в ГОСПОДНИЯ дом първите плодове от земята си и първите плодове от роденото от всяко дърво;
36 и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които извършват службата в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, както е предписано в закона, първородните от говедата си и от дребния си добитък;
37 и да донасяме на свещениците в стаите на дома на нашия Бог първото от тестото си и възвишаемите си приноси, и плодовете от всякакво дърво, вино и маслинено масло, и десятъците от земята си, за левитите — защото левитите трябва да вземат десятъците по всичките градове, където обработваме земята.
38 И свещеникът, синът на Аарон, да бъде с левитите, когато левитите вземат десятъците. И левитите да донасят десятъка от десятъка в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата.
39 Защото израилевите синове и левиевите синове трябва да донасят възвишаемите приноси от житото, от виното и от маслиненото масло в стаите, където са съдовете на светилището, и свещениците, които извършват службата, и вратарите, и певците. И така няма да оставим дома на нашия Бог.
1 И началниците на народа се заселиха в Ерусалим; а останалият народ хвърли жребий, за да доведат един от десет души да се засели в Ерусалим, в светия град, а деветте други части — по градовете.
2 И народът благослови всички мъже, които доброволно се предложиха да се заселят в Ерусалим.
3 А ето главните мъже от областта, които се заселиха в Ерусалим; а в юдовите градове се заселиха, всеки в притежанието си в градовете им: Израил, свещениците и левитите, и нетинимите, и синовете на слугите на Соломон.
4 И в Ерусалим се заселиха от синовете на Юда и от синовете на Вениамин; от синовете на Юда: Атая, син на Озия, син на Захария, син на Амария, син на Сафатия, син на Маалалеил, от синовете на Фарес;
5 и Маасия, син на Варух, син на Холозей, син на Азая, син на Адая, син на Йоярив, син на Захария, син на Силоний.
6 Всичките синове на Фарес, които се заселиха в Ерусалим, бяха четиристотин шестдесет и осем храбри мъже.
7 А ето синовете на Вениамин: Салу, син на Месулам, син на Йоад, син на Федая, син на Колая, син на Маасия, син на Итиил, син на Исая;
8 и след него Гавай, Салай: деветстотин двадесет и осем души.
9 Йоил, синът на Зехрий, беше надзирател над тях, а Юда, синът на Сенуй, беше втори над града.
10 От свещениците: Едая, син на Йоярив, Яхин,
11 Серая, син на Хелкия, син на Месулам, син на Садок, син на Мераиот, син на Ахитов, началник на Божия дом;
12 и братята им, които вършеха службата на дома: осемстотин двадесет и двама души; и Адая, син на Ероам, син на Фелалия, син на Амсий, син на Захария, син на Пасхор, син на Мелхия;
13 и братята му, глави на бащини домове: двеста четиридесет и двама души; и Амасай, син на Азареил, син на Аазий, син на Месилемот, син на Емир,
14 и братята им, силни и храбри мъже: сто двадесет и осем души. И Завдиил, синът на Гедолим, беше надзирател над тях.
15 А от левитите: Семая, син на Асув, син на Азрикам, син на Асавия, син на Вуний;
16 и Саветай и Йозавад от главите на левитите бяха над външната служба на Божия дом.
17 И Матания, син на Михей, син на Завдий, син на Асаф, който оглавяваше началото на пеенето при молитвата, и Ваквукия, вторият между братята си; и Авда, син на Самуй, син на Галал, син на Едутун.
18 Всички левити в светия град бяха двеста осемдесет и четири души.
19 И вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите: сто седемдесет и двама души.
20 А останалите от Израил, свещениците и левитите, бяха по всичките юдови градове, всеки в наследството си.
21 А нетинимите се заселиха в Офил. И Асиха и Гесва бяха над нетинимите.
22 А надзирател на левитите в Ерусалим беше Озий, синът на Ваний, син на Асавия, син на Матания, син на Михей, от синовете на Асаф, певците, които бяха над службата в Божия дом;
23 защото имаше царска заповед за тях и задължение за певците, всеки ден необходимото за деня.
24 А Петая, синът на Месизавеил, от синовете на Зара, син на Юда, беше помощник на царя за всяко дело на народа.
25 А в селата на полетата им се заселиха някои от синовете на Юда: в Кириат-Аарва и селата й, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му,
26 и в Иисуя, и в Молада, и във Вет-Фелет,
27 и в Асар-Суал, и във Вирсавее и селата му,
28 и в Сиклаг, и в Мекона и селата му,
29 и в Ен-Римон, и в Сарая, и в Ярмут,
30 Заноя, Одолам и селата му, Лахис и полетата му, Азика и селата му. Така се установиха от Вирсавее до долината Еном.
31 А синовете на Вениамин живееха от Гава нататък в Михмас и Гая, и Ветил и селата му,
32 в Анатот, Ноб, Анания,
33 Асор, Рама, Гетаим,
34 Адид, Цевоим, Невалат,
35 Лод и Оно, долината на занаятчиите.
36 А от левитите имаше отреди в Юда и във Вениамин.
1 А ето свещениците и левитите, които се изкачиха със Зоровавел, сина на Салатил, и с Иисус: Сарая, Еремия, Ездра,
2 Амария, Малух, Хатус,
3 Сехания, Реум, Меримот,
4 Идо, Ганатон, Авия,
5 Миамин, Маадия, Велга,
6 Семая и Йоярив, Едая,
7 Салу, Амок, Хелкия и Едая. Това бяха главите на свещениците и на братята им в дните на Иисус.
8 И левитите: Иисус, Венуй, Кадамиил, Серевия, Юда и Матания. Той и братята му бяха над пеенето,
9 а Ваквукия и Уний, братята им, бяха насреща им според службите.
10 И Иисус роди Йоаким, а Йоаким роди Елиасив, а Елиасив роди Йодай,
11 а Йодай роди Йонатан, а Йонатан роди Ядуй.
12 А в дните на Йоаким тези свещеници бяха глави на бащини домове: на бащиния дом на Серая — Мерая; на Еремия — Анания;
13 на Ездра — Месулам; на Амария — Йоанан;
14 на Мелиху — Йонатан; на Севания — Йосиф;
15 на Харим — Адна; на Мераиот — Хелкай;
16 на Идо — Захария; на Ганатон — Месулам;
17 на Авия — Зехрий; на Миниамин, на Моадия — Фелтай;
18 на Велга — Самуа; на Семая — Йонатан;
19 на Йоярив — Матенай; на Едая — Озий;
20 на Салай — Калай; на Амок — Евер;
21 на Хелкия — Асавия; и на Едая — Натанаил.
22 В дните на Елиасив, Йодай и Йоанан, и Ядуа бяха записани началниците на бащини домове от левитите; а от свещениците — през царуването на персиеца Дарий.
23 Синовете на Леви, главите на бащини домове, са записани в Книгата на летописите до дните на Йоанан, сина на Елиасив.
24 А главите на левитите бяха: Асавия, Серевия и Иисус, синът на Кадамиил, а срещу тях стояха братята им, за да хвалят и прославят според заповедта на Божия човек Давид, отред срещу отред.
25 Матания и Ваквукия, Авдия, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари и пазеха стража при складовете на портите.
26 Те бяха в дните на Йоаким, сина на Иисус, син на Йоседек, и в дните на областния управител Неемия и на свещеника Ездра, книжника.
27 И при освещаването на стената на Ерусалим потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват посвещението с веселие, със славословия и песни, с кимвали, лири и арфи.
28 И синовете на певците се събраха, както от околността около Ерусалим, така и от нетофатските села,
29 и от Вет-Галгал, и от полетата на Гава и Азмавет, защото певците си бяха построили села около Ерусалим.
30 И свещениците и левитите се очистиха и очистиха народа и портите, и стената.
31 Тогава качих юдовите началници на стената и определих два големи хора певци: единият отиваше в шествие надясно върху стената към Портата на бунището;
32 а след тях вървяха Осая и половината от юдовите началници,
33 и Азария, Ездра и Месулам,
34 Юда и Вениамин, и Семая, и Еремия,
35 и някои от синовете на свещениците с тръби: Захария, синът на Йонатан, син на Семая, син на Матания, син на Михей, син на Закхур, син на Асаф,
36 и братята му: Семая и Азареил, Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил и Юда, и Ананий с музикалните инструменти на Божия човек Давид; и книжникът Ездра вървеше пред тях.
37 И при Портата на извора те се изкачиха направо по стъпалата на Давидовия град, където стената се издига над Давидовата къща, чак до Портата на водата на изток.
38 А другият хор вървеше в противоположна посока и аз и половината от народа вървяхме след него горе по стената, край кулата на пещите и до широката стена,
39 и над Ефремовата порта и над Старата порта, и над Рибната порта, и кулата Ананеил, и кулата Мея, и до Овчата порта, и спряха при Портата на стражата.
40 И двата хора застанаха в Божия дом, и аз, и с мен половината от първенците,
41 и свещениците Елиаким, Маасия, Миниамин, Михей, Елионай, Захария и Анания с тръби,
42 и Маасия, и Семая, и Елеазар, и Озий, и Йоанан, и Малхия, и Елам, и Езер. И певците запяха, а Езрая ги ръководеше.
43 И в същия ден принесоха големи жертви и се зарадваха, защото Бог ги зарадва с голяма радост. И жените и децата също се зарадваха. И радостта на Ерусалим се чу надалеч.
44 И в същия ден се определиха мъже за надзор над складовете за възвишаемите приноси, за първите плодове и за десятъците, за да събират в тях от нивите на градовете законните дялове за свещениците и левитите; защото Юда се радваше за свещениците и левитите, които стояха да служат.
45 Защото те пазеха заповяданото от своя Бог и заповяданото за очистването, както и певците и вратарите според заповедта на Давид и сина му Соломон.
46 Защото отдавна, в дните на Давид и на Асаф, имаше главни певци и пеене за прослава и хвала на Бога.
47 И в дните на Зоровавел и в дните на Неемия целият Израил даваше дяловете на певците и на вратарите, определеното за всеки ден; а те освещаваха дарове за левитите, а левитите освещаваха дарове за синовете на Аарон.
1 В същия ден се прочете от книгата на Мойсей на всеослушание пред народа, и в нея се намери писано, че никой амонец и моавец не бива да влиза в Божието събрание до века,
2 защото не бяха посрещнали израилевите синове с хляб и вода, а бяха наели против тях Валаам, за да ги прокълне; но нашият Бог обърна проклятието в благословение.
3 И като чуха закона, отлъчиха от Израил цялото разноплеменно множество.
4 А преди това свещеникът Елиасив, който беше поставен над стаите на дома на нашия Бог, понеже беше сродник на Товия,
5 беше приготвил за него една голяма стая, където преди това слагаха хлебните приноси, ливана и съдовете, и десятъците от житото, виното и маслиненото масло, определеното за левитите и певците, и вратарите, и възвишаемите приноси на свещениците.
6 Но когато е ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим, защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс отидох при царя. И след известно време измолих позволение от царя
7 и пак дойдох в Ерусалим и разбрах за злото, което Елиасив беше направил заради Товия, като му беше приготвил стая в дворовете на Божия дом.
8 И това ме оскърби много и аз изхвърлих цялата покъщнина на Товия вън от стаята.
9 После заповядах да очистят стаите и пак внесох там съдовете на Божия дом, хлебните приноси и ливана.
10 И разбрах, че дяловете на левитите не им бяха давани, така че свещениците и певците, които вършеха делото, бяха побягнали всеки на нивата си.
11 Тогава се скарах с първенците и казах: Защо е изоставен Божият дом? И ги събрах и ги поставих на мястото им.
12 И целият Юда донесе в складовете десятъка от житото и виното, и маслиненото масло.
13 И поставих за ковчежници на складовете свещеника Селемия и писаря Садок, и Федая от левитите, и до тях Анан, сина на Закхур, син на Матания, защото се считаха за верни. И работата им беше да раздават на братята си.
14 Помни ме, Боже мой, за това и не заличавай добрините ми, които съм извършил за дома на моя Бог и за заповяданото за него.
15 В онези дни видях някои в Юда, че тъпчеха линовете в събота и прибираха снопи, и ги товареха на магарета, както и вино, грозде и смокини, и всякакви товари и ги внасяха в Ерусалим в съботен ден. И аз свидетелствах против тях в деня, когато продаваха храна.
16 Там живееха и тиряни, които донасяха риба и всякакви стоки и ги продаваха в събота на юдовите синове и в Ерусалим.
17 Тогава се скарах с благородните от Юда и им казах: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?
18 Не постъпиха ли така бащите ви, така че нашият Бог докара цялото това зло върху нас и върху този град? А вие умножавате пламенния гняв над Израил като осквернявате съботата!
19 И когато започна да мръква в ерусалимските порти преди съботата, аз заповядах да се затворят вратите и заповядах да не се отварят до след съботата; и поставих на портите някои от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.
20 Тогава търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха извън Ерусалим един-два пъти.
21 И аз ги предупредих и им казах: Защо нощувате пред стената? Ако го направите още веднъж, ще сложа ръка на вас! Оттогава вече не дойдоха в събота.
22 И аз заповядах на левитите да се очистват и да идват да пазят портите, за да се освещава съботният ден. Помни ме, Боже мой, и за това и се смили над мен според голямата Си милост!
23 В онези дни видях и юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки.
24 И половината от децата им говореха азотски и не можеха да говорят юдейски, а само езиците на този или онзи народ.
25 И се скарах с тях и ги проклех, и бих няколко от тях, и ги оскубах. И ги заклех в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате от техните дъщери за синовете си и за себе си!
26 Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? А между многото народи не е имало цар като него и той беше възлюбен от своя Бог, и Бог го беше поставил за цар над целия Израил — но и него чужденките жени накараха да съгреши.
27 И трябва ли да слушаме за вас, че вършите цялото това голямо зло — да постъпвате невярно към нашия Бог, като водите у дома си жени чужденки?
28 И един от синовете на Йодай, сина на първосвещеника Елиасив, беше зет на оронеца Санавалат, и аз го изпъдих от себе си.
29 Спомни си за тях, Боже мой, защото оскверниха свещенството и завета на свещенството и левитите!
30 Така ги очистих от всички чужденци и определих службите за свещениците и левитите, за всекиго работата му.
31 Наредих и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро!