1

1 Първата книга написах, о, Теофиле, за всичко, което Иисус вършеше и учеше, откакто започна,

2 до деня, когато се възнесе, след като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които беше избрал,

3 на които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше в продължение на четиридесет дни и говореше за Божието царство.

4 И като се събираше с тях, им поръча да не напускат Ерусалим, а да чакат обещанието от Отца, за което, каза Той, чухте от Мен.

5 Защото Йоан кръщаваше с вода, а вие ще бъдете кръстени със Свети Дух не след много дни.

6 И така, като се събраха, те Го попитаха, като казаха: Господи, в това ли време ще възстановиш на Израил царството?

7 Той им каза: Не е за вас да знаете години или времена, които Отец е положил в Собствената Си власт.

8 Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.

9 И като изрече това, докато те гледаха, Той се възнесе и облак Го прие от погледа им.

10 И докато се взираха към небето, когато възлизаше, ето, двама мъже в бели дрехи застанаха при тях,

11 които и казаха: Галилеяни, защо стоите и гледате към небето? Този Иисус, който се възнесе от вас на небето, ще дойде така, както Го видяхте да отива на небето.

12 Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

13 И когато влязоха в града, се качиха в горната стая, където пребиваваха – Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов.

14 Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Иисус, и с братята Му.

15 През тези дни Петър стана сред учениците, а имаше събрано множество около сто и двадесет души, и каза:

16 Братя, трябваше да се изпълни написаното, което Светият Дух предсказа чрез устата на Давид за Юда, който стана водител на тези, които хванаха Иисус.

17 Защото той се числеше към нас и получи дял в това служение.

18 Той придоби нива със заплатата на своята неправда и като падна презглава, се пукна през средата и всичките му черва изтекоха.

19 И това стана известно на всичките ерусалимски жители, така че тази нива се нарича на техен език Акелдама, тоест Кръвна нива.

20 Защото е писано в книгата на Псалмите: ?Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него“; и: ?Друг нека вземе чина му.“

21 И така, от тези мъже, които вървяха с нас през цялото време, когато Господ Иисус влизаше и излизаше между нас –

22 като се започне от Йоановото кръщение до деня, когато се възнесе от нас – един от тях трябва да стане свидетел с нас на възкресението Му.

23 И така, поставиха на средата двама – Йосиф, наречен Варсава, който се наричаше и Юст, и Матия.

24 И се помолиха, казвайки: Ти, Господи, който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двама си избрал

25 да вземе дела на това служение и апостолство, от което отстъпи Юда, за да отиде на своето си място.

26 И хвърлиха жребий за тях и жребият падна на Матия, и той се причисли към единадесетте апостоли.

2

1 И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място.

2 И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха.

3 И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях.

4 И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят.

5 А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето.

6 И като се чу този шум, се събра една навалица; и се смутиха, защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език.

7 И всички, смаяни и учудени, си говореха помежду си: Ето, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни?

8 Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени?

9 Партяни, мидяни и еламити, жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,

10 Фригия и Памфилия, на Египет и онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, посетители от Рим, и юдеи, и прозелити,

11 критяни и араби ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела.

12 И те всички се смаяха и в недоумение си казваха един на друг: Какво значи това?

13 А други се присмиваха и казваха: Те са се напили със сладко вино.

14 А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи.

15 Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на деня;

16 а това е казаното чрез пророк Йоил:

17 ?И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища;

18 още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В онези дни ще пророкуват.

19 И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв и огън, и пара от дим.

20 Слънцето ще се превърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит Ден Господен.

21 И всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси.“

22 Израилтяни, послушайте тези думи: Иисус Назарянина, Мъж, засвидетелстван между вас от Бога чрез мощни дела, чудеса и знамения, които Бог извърши чрез Него между вас, както вие сами знаете;

23 Него, предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници.

24 Него Бог възкреси, като развърза болките на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея.

25 Защото Давид казва за Него: ?Винаги гледах Господа пред себе си; понеже Той е отдясно ми, за да не се поклатя.

26 Затова се зарадва сърцето ми и развесели езикът ми, а още и плътта ми ще престоява в надежда;

27 защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.

28 Изявил си ми пътищата на живота; в присъствието Си ще ме изпълниш с радост.“

29 Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес.

30 И така, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал, че ще постави един от неговите потомци на престола му,

31 той предвидя и каза за възкресението на Христос, че нито Той беше оставен в ада, нито плътта Му видя изтление.

32 Този Иисус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.

33 И така, като се възвиси до Божията десница и взе от Отца обещанието на Светия Дух, Той изля това, което вие сега виждате и чувате.

34 Защото Давид не се е възнесъл на небесата; а сам той казва: ?Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна,

35 докато положа враговете Ти под краката Ти.“

36 И така, нека добре знае целият израилев дом, че този Иисус, когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос.

37 Като чуха, те, ужилени в сърцата си, казаха на Петър и на другите апостоли: Какво да направим, братя?

38 А Петър им каза: Покайте се и нека всеки от вас се кръсти в Името на Иисус Христос за прощаване на греховете ви; и ще приемете дара на Светия Дух.

39 Защото на вас е обещанието и на децата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог, ще призове при Себе Си.

40 И с много други думи свидетелстваше и ги увещаваше, като казваше: Избавете се от това извратено поколение.

41 И така, тези, които приеха словото му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души.

42 И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите.

43 И страх обзе всяка душа; и много чудеса и знамения ставаха чрез апостолите.

44 И всичките вярващи бяха заедно и имаха всичко общо;

45 и продаваха стоката и имота си и ги разпределяха между всички, според нуждата на всекиго.

46 И всеки ден прекарваха единодушно в храма и разчупваха хляб по къщите си, и приемаха храна с радост и простосърдечие,

47 като хвалеха Бога и печелеха благоволението на целия народ. А Господ всеки ден прибавяше онези, които се спасяваха.

3

1 И когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часа на молитвата,

2 носеха един човек, недъгав по рождение, когото слагаха всеки ден при вратата на храма, наречена Красивата, за да проси милостиня от онези, които влизаха в храма.

3 Той, като видя Петър и Йоан, когато щяха да влязат в храма, попроси да получи милостиня.

4 А Петър, като се взря в него с Йоан, каза: Погледни ни!

5 И той ги гледаше внимателно, като очакваше да получи нещо от тях.

6 Но Петър каза: Сребро и злато аз нямам, но каквото имам, това ти давам: в Името на Иисус Христос Назарянина (стани и) ходи!

7 И като го хвана за дясната ръка, го вдигна; и начаса краката и глезените му добиха сила.

8 И той, като скочи, се изправи и проходи; и влезе с тях в храма, като ходеше и скачаше, и славеше Бога.

9 И целият народ го видя да ходи и да слави Бога

10 и го познаха, че беше същият, който седеше за милостиня при Красивата порта на храма; и се изпълниха с учудване и удивление за това, което беше станало с него.

11 И понеже изцеленият недъгав се държеше за Петър и Йоан, целият народ смаян се стече при тях в залата, наречена Соломонова.

12 А Петър, като видя това, каза на народа: Израилтяни, защо се чудите на това? Или защо сте се вгледали в нас, като че със своя сила или благочестие сме направили този да ходи?

13 Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни, прослави Своя Слуга Иисус, когото вие предадохте и от когото се отрекохте пред Пилат, когато той беше решил да Го пусне.

14 Но вие се отрекохте от Светия и Праведния и като поискахте да ви се пусне един убиец,

15 убихте Княза на живота. Но Бог Го възкреси от мъртвите, на което ние сме свидетели.

16 И чрез вяра в Името Му, Неговото Име укрепи този, когото виждате и познавате. Да! Тази вяра, която е чрез Него, му даде това съвършено здраве пред всички вас.

17 И сега, братя, аз зная, че вие, както и началниците ви, сторихте това от незнание;

18 но Бог по този начин изпълни това, което беше предизвестил чрез устата на всичките Свои пророци – че Неговият Христос ще пострада.

19 Затова, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви и да дойдат освежителни времена от лицето на Господа

20 и Той да ви изпрати определения за вас Иисус Христос,

21 когото небето трябва да приеме до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от древността чрез устата на Своите свети пророци.

22 Защото Мойсей е казал: ?Господ Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен; Него слушайте във всичко, което ще ви каже;

23 и всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена от народа.“

24 И всичките пророци от Самуил и след него, колкото са говорили, и те са предизвестили за тези дни.

25 Вие сте синове на пророците и на завета, който Бог направи с бащите ви, като каза на Авраам: ?В твоето потомство ще се благословят всички земни племена.“

26 Бог, като възкреси Слугата Си, Го изпрати първо до вас, за да ви благославя, като отвръща всеки един от вас от злините ви.

4

1 И когато те говореха на народа, свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите дойдоха при тях,

2 възмутени за това, че те поучаваха народа и проповядваха в Името на Иисус възкресението от мъртвите.

3 И те сложиха ръце на тях и ги поставиха под стража за следващия ден, защото беше вече привечер.

4 А мнозина от тези, които чуха словото, повярваха; и броят на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.

5 И на другия ден се събраха в Ерусалим началниците им, старейшините и книжниците,

6 първосвещеникът Анна и Каяфа, Йоан, Александър и всички, които бяха от първосвещеническия род.

7 И като ги поставиха на средата, ги питаха: С каква сила или в кое име вие извършихте това?

8 Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им каза: Началници народни и старейшини,

9 ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво той беше изцелен,

10 нека да знаете всички вие и целият народ Израил, че в Името на Иисус Христос Назарянина, когото вие разпънахте, когото Бог възкреси от мъртвите – в това Име този човек стои пред вас здрав.

11 Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.

12 И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.

13 А те, като гледаха дързостта на Петър и Йоан и бяха вече забелязали, че са неучени и необразовани хора, се чудеха и познаха, че са били с Иисус.

14 Но като виждаха изцеления човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.

15 И като им заповядаха да излязат вън от Синедриона, се съвещаваха помежду си,

16 казвайки: Какво да направим на тези хора, защото на всички ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях, и не можем да го отречем.

17 Но за да не се разнася повече между народа, нека строго да ги заплашим, за да не говорят вече на никого в това име.

18 И те ги повикаха и им заповядаха изобщо да не говорят, нито да поучават в Името на Иисус.

19 Но Петър и Йоан в отговор им казаха: Правилно ли е пред Бога да слушаме повече вас, отколкото Бога – вие отсъдете;

20 защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.

21 А те, като ги заплашиха още повече, ги пуснаха, понеже не знаеха как да ги накажат заради народа, защото всички славеха Бога за станалото.

22 Защото човекът, върху когото се извърши това знамение на изцеление, беше на повече от четиридесет години.

23 И когато ги пуснаха, те отидоха при своите и известиха всичко, което им бяха казали главните свещеници и старейшините.

24 А те, като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и казаха: Владетелю, Ти си Бог, който си направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях.

25 Ти чрез Светия Дух и чрез устата на баща ни Давид, Твоя слуга, си казал: ?Защо се разяряваха езичниците и народите намисляха суети?

26 Опълчваха се земните царе и управниците се събираха заедно против Господа и против Неговия Помазаник.“

27 Защото наистина против Твоя свят Слуга Иисус, когото Ти си помазал, се събраха в този град и Ирод, и Пилат Понтийски с езичниците и народа на Израил,

28 за да извършат всичко, което Твоята ръка и Твоята воля са предопределили да стане.

29 И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на Своите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост,

30 като Ти простираш ръката Си за изцеление и да стават знамения и чудеса чрез Името на Твоя свят Слуга Иисус.

31 И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.

32 А множеството на повярвалите имаше едно сърце и една душа и нито един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, а всичко им беше общо.

33 И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господ Иисус и голяма благодат беше върху всички тях.

34 А и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи, ги продаваха и донасяха стойността на продаденото,

35 и я слагаха при краката на апостолите; и се разпределяше на всекиго, според колкото имаше нужда.

36 Така Йосиф, наречен от апостолите Варнава, което се превежда Син на утешение, левит, родом от Кипър,

37 като имаше нива, я продаде, донесе парите и ги сложи пред краката на апостолите.

5

1 А един човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот

2 и задържа от полученото със знанието на жена си; и донесе една част и я сложи пред краката на апостолите.

3 А Петър каза: Анание, защо Сатана изпълни сърцето ти, за да излъжеш Светия Дух и да задържиш от стойността на нивата?

4 Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоята власт? Защо намисли това нещо в сърцето си? Ти излъга не хора, а Бога.

5 И Анания, като чу тези думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, изнесоха го и го погребаха.

7 И като се минаха около три часа, влезе и жена му, без да знае за станалото.

8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя каза: За толкова.

9 А Петър каза: Защо се съгласихте да изкушите Господния Дух? Ето, краката на тези, които погребаха мъжа ти, са при вратата и ще изнесат и теб.

10 И тя начаса падна до краката му и издъхна. И когато младежите влязоха, я намериха мъртва; изнесоха я и я погребаха до мъжа й.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между народа и те всички бяха единодушно в Соломоновата зала;

13 а от другите никой не смееше да се присъедини към тях. Но народът ги величаеше

14 и все повече вярващи в Господа се прибавяха, множества от мъже и жени,

15 така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

16 Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим, които носеха болни и измъчвани от нечисти духове; и всички се изцеляваха.

17 Тогава първосвещеникът и всички, които бяха с него, а именно сектата на садукеите, станаха и се изпълниха със завист,

18 сложиха ръце на апостолите и ги хвърлиха в общата тъмница.

19 Но през нощта Господен ангел отвори вратата на тъмницата, изведе ги и каза:

20 Идете, застанете в храма и говорете на народа всичките думи на този живот.

21 И те, като чуха това, влязоха на разсъмване в храма и поучаваха. А първосвещеникът и онези, които бяха с него, дойдоха и като свикаха Синедриона и цялото старейшинство на израилевите синове, пратиха в тъмницата, за да доведат апостолите.

22 Но когато служителите отидоха, не ги намериха в тъмницата и се върнаха, и известиха, като казаха:

23 Намерихме тъмницата заключена най-грижливо и стражарите да стоят вън при вратата, но като отворихме, не намерихме никого вътре.

24 А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това.

25 Но дойде някой и им извести: Ето, мъжете, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.

26 Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе без насилие, защото се бояха от народа, да не би да ги замерят с камъни.

27 И като ги доведоха, ги поставиха пред Синедриона и първосвещеникът ги попита, като каза:

28 Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име? Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!

29 А Петър и апостолите в отговор казаха: На нас подобава да се покоряваме повече на Бога, отколкото на хората.

30 Бог на бащите ни възкреси Иисус, когото вие убихте, като Го приковахте на дърво.

31 Него Бог възвиси до десницата Си за Княз и Спасител, за да даде покаяние на Израил и прощаване на греховете.

32 И ние сме Негови свидетели за тези неща и Светият Дух, когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.

33 А те, като чуха това, се късаха от яд и възнамеряваха да ги убият.

34 Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да отведат апостолите навън за малко време;

35 а на тях каза: Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези хора.

36 Защото преди известно време въстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин мъже. Той беше убит и всички, които го следваха, се разпиляха и изчезнаха.

37 След него въстана галилеянинът Юда през времето на записването и повлече след себе си доста народ; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

38 И сега ви казвам, оттеглете се от тези хора и ги оставете, защото, ако това намерение или това дело е от хора, ще се развали;

39 но ако е от Бога, няма да можете да го развалите. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

40 И те го послушаха; и като повикаха апостолите и ги биха, им заповядаха да не говорят в Името на Иисус и ги пуснаха.

41 А те си отидоха от Синедриона радостни, че са били удостоени да претърпят опозоряване за Иисусовото Име.

42 И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Иисус е Христос.

6

1 А през тези дни, когато учениците се умножаваха, възникна недоволство сред гръцките юдеи срещу еврейските за това, че техните вдовици били пренебрегвани във всекидневното раздаване на помощите.

2 Тогава дванадесетте свикаха всичките ученици и казаха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

3 Затова, братя, изберете измежду вас седем души с добро име, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тази работа.

4 А ние ще постоянстваме в молитвата и в служението на словото.

5 И това предложение се хареса на цялото множество и избраха Стефан, мъж, пълен с вяра и със Светия Дух, и Филип, Прохор, Никанор, Тимон, Пармен и Николай, един прозелит от Антиохия,

6 които поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

7 И Божието слово растеше и броят на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се покоряваха на вярата.

8 А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения сред народа.

9 Тогава се надигнаха някои от синагогата, наречена синагога на либертинците, и от киринейците и александрийците, и някои от Киликия и Азия и спореха със Стефан.

10 Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с които той говореше.

11 Тогава те тайно подучиха някои хора да кажат: Чухме го да говори хулни думи против Мойсей и против Бога.

12 И подбудиха народа, старейшините и книжниците и като го нападнаха, го уловиха и го докараха в Синедриона.

13 И поставиха лъжесвидетели, които казаха: Този човек непрестанно говори думи против това свято място и закона;

14 защото го чухме да казва, че този Иисус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които ни е предал Мойсей.

15 И всички, които седяха в Синедриона, като се вгледаха в него, видяха, че лицето му беше като лице на ангел.

7

1 Тогава първосвещеникът каза: Това така ли е?

2 А той каза: Братя и бащи, чуйте: Бог на славата се яви на нашия отец Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан,

3 и му каза: ?Излез от отечеството си и от рода си и ела в земята, която ще ти покажа.“

4 Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам след смъртта на баща му Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете.

5 И не му даде в нея наследство, дори колкото да постави крака си, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, въпреки че той нямаше дете.

6 И Бог му говори така: че неговите потомци ще бъдат пришълци в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години.

7 Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място.

8 И му даде завета на обрязването; и така, Авраам роди Исаак и го обряза в осмия ден; Исаак роди Яков, а Яков – дванадесетте патриарси.

9 А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет, но Бог беше с него

10 и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом.

11 И настана глад и голямо бедствие по цялата земя на Египет и Ханаан; и бащите ни не намираха прехрана.

12 А Яков, като чу, че в Египет имало жито, изпрати бащите ни за първи път;

13 и на втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона.

14 И Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род – седемдесет и пет души.

15 И така, Яков слезе в Египет, където умря – той и бащите ни;

16 и ги пренесоха в Сихем, и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил със сребро от синовете на Емор.

17 Но когато наближи времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал на Авраам, народът растеше и се умножаваше в Египет,

18 докато се издигна друг цар, който не познаваше Йосиф.

19 Той постъпваше коварно с нашия род и притесняваше бащите ни, като караше да хвърлят кърмачетата им, така че да не остават живи.

20 В това време се роди Мойсей, който беше мил на Бога, и три месеца го отглеждаха в бащиния му дом.

21 А когато го хвърлиха, дъщерята на фараона го взе и го отгледа като свой син.

22 И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и в дело.

23 А като навърши четиридесет години, му дойде на сърце да посети братята си, израилтяните.

24 И виждайки един онеправдан, го защити и отмъсти за оскърбения, като уби египтянина,

25 като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.

26 На следващия ден той се появи при тях, когато се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо се оскърбявате един друг?

27 А този, който оскърбяваше ближния си, го отблъсна и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас?

28 И мен ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?

29 Поради тази дума Мойсей побягна и стана пришълец в мадиамската земя, където роди двама сина.

30 И когато минаха четиридесет години, на планината Синай, в огнения пламък на една къпина, му се яви Ангел.

31 И Мойсей, като видя, се удиви на гледката; а когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:

32 ?Аз съм Богът на бащите ти – Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ И Мойсей се разтрепери и не смееше да погледне.

33 И Господ му каза: ?Събуй сандалите от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя.

34 Видях, видях страданието на Моя народ, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“

35 Този Мойсей, когото бяха отхвърлили, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? – него Бог чрез ръката на Ангела, който му се яви в къпината, изпрати и за началник, и за избавител.

36 Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червеното море и в пустинята в продължение на четиридесет години.

37 Това е същият Мойсей, който каза на израилтяните: ?Бог ще ви издигне от братята ви Пророк като мен – Него слушайте.“

38 Това е онзи, който беше в събранието в пустинята заедно с Ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни; който и прие животворни думи, за да ги предаде на нас.

39 На него нашите бащи не искаха да се покорят, а го отхвърлиха и в сърцата си се обърнаха пак към Египет,

40 като казаха на Аарон: Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Мойсей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.

41 И в онези дни те направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселяха в делото на собствените си ръце.

42 Тогава Бог се отвърна и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: ?Доме израилев, на Мен ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?

43 Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте. Затова ще ви преселя оттатък Вавилон.“

44 Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята, както заповяда Онзи, който каза на Мойсей да я направи по образеца, който беше видял;

45 която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Иисус Навиев във владенията на народите, които Бог изгони пред лицето на нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид,

46 който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог.

47 А Соломон Му построи дом.

48 Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът:

49 ?Небето Ми е престол, а земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мен, казва Господ, или какво е мястото за Моя покой?

50 Не направи ли Моята ръка всичко това?“

51 Коравовратни и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Светия Дух; както бащите ви, така и вие.

52 Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха онези, които предизвестиха за идването на Праведника, на когото вие сега станахте предатели и убийци –

53 вие, които приехте закона чрез ангелска наредба и не го опазихте.

54 А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби срещу него.

55 А Стефан, като беше пълен със Свети Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Иисус, стоящ отдясно на Бога;

56 и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, стоящ отдясно на Бога.

57 Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него,

58 и го изведоха вън от града, и го замеряха с камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един младеж на име Савел.

59 И хвърляха камъни върху Стефан, който се молеше и казваше: Господи Иисусе, приеми духа ми!

60 И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им считай този грях! И като изрече това, заспа.

8

1 А Савел одобряваше убиването му. И в онзи ден се надигна голямо гонение срещу църквата в Ерусалим; и те всички, с изключение на апостолите, се разпръснаха по юдейските и самарийските области.

2 А благочестиви хора погребаха Стефан и много го оплакваха.

3 А Савел опустошаваше църквата, като влизаше във всяка къща и отвличаше мъже и жени, и ги предаваше в тъмница.

4 А тези, които се бяха разпръснали, обикаляха и благовестяваха словото.

5 Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христос.

6 И множествата единодушно внимаваха в това, което им говореше Филип, като слушаха и виждаха знаменията, които вършеше.

7 Защото нечисти духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и недъгави бяха изцелени.

8 И голяма радост настана в онзи град.

9 А имаше един човек на име Симон, който преди това правеше магии и смайваше народа на Самария, като представяше себе си за нещо голямо,

10 в когото внимаваха всички – от най-малкия до най-големия – като казваха: Този е великата Божия сила.

11 И внимаваха в него, понеже дълго време ги беше смайвал с магиите си.

12 Но когато повярваха на Филип, който благовестяваше за Божието царство и Името на Иисус Христос, се кръщаваха и мъже, и жени.

13 Самият Симон също повярва и като се кръсти, постоянно придружаваше Филип и се удивляваше, като гледаше знаменията и великите чудеса, които се вършеха.

14 А като чуха апостолите, които бяха в Ерусалим, че Самария приела Божието слово, изпратиха там Петър и Йоан,

15 които, като слязоха, се помолиха за тях, за да приемат Светия Дух;

16 защото Той не беше слязъл още върху нито един от тях, а те бяха само кръстени в Името на Иисус Христос.

17 Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.

18 А Симон, като видя, че с полагането на ръцете на апостолите се даваше Светият Дух, им донесе пари,

19 като каза: Дайте и на мен тази власт, така че на когото положа ръце, да приема Светия Дух!

20 А Петър му каза: Парите ти заедно с теб да погинат, защото си помислил, че Божият дар може да се купи с пари.

21 Ти нямаш нито участие, нито право в това нещо, защото сърцето ти не е искрено пред Бога.

22 Затова, покай се от това твое нечестие и се моли на Господа, дано да ти се прости това намерение на сърцето ти;

23 понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

24 А Симон в отговор каза: Молете се вие на Господа за мен и дано не ме постигне нищо от онова, което казахте.

25 И след като свидетелстваха и разгласяваха Господното слово, те се върнаха в Ерусалим, като благовестваха в много самарийски села.

26 А Господен ангел говори на Филип и каза: Стани, иди към юг, по пътя, който слиза от Ерусалим през пустинята за Газа.

27 И той стана и отиде. И ето, човек от Етиопия, скопец, велможа на етиопската царица Кандакия, който беше поставен над цялото й съкровище, беше дошъл в Ерусалим да се поклони

28 и се връщаше, като седеше в колесницата си и четеше пророк Исая.

29 А Духът каза на Филип: Приближи се и придружи тази колесница.

30 И Филип се завтече и го чу, като четеше пророк Исая, и каза: Разбираш ли това, което четеш?

31 А той каза: Как мога, ако не ме упъти някой? И помоли Филип да се качи и да седне с него.

32 А мястото от Писанието, което четеше, беше това: ?Като овца беше заведен на клане; и както агне пред стригача си не издава глас, така не отваря устата Си.

33 При унижението Му Той беше лишен от праведен съд, а рода Му – кой ще го изкаже? Защото се взе животът Му от земята.“

34 И скопецът заговори и каза на Филип: Моля ти се, за кого говори това пророкът – за себе си или за някой друг?

35 А Филип отвори уста и като започна от това писание, му благовести за Иисус.

36 И като вървяха по пътя, дойдоха до една вода. И скопецът каза: Ето вода, какво ми пречи да се кръстя?

37 (И Филип каза: Ако вярваш с цялото си сърце, можеш. А той в отговор каза: Вярвам, че Иисус Христос е Божият Син.)

38 Тогава заповяда да се спре колесницата и двамата – и Филип, и скопецът – слязоха във водата, и той го кръсти.

39 А когато излязоха от водата, Господният Дух грабна Филип и скопецът вече не го видя, а продължи по пътя си с радост.

40 А Филип се намери в Азот; и като минаваше, проповядваше благовестието по всичките градове, докато стигна в Кесария.

9

1 А Савел, като дишаше още заплахи и убийство срещу учениците на Господа, отиде при първосвещеника

2 и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, така че ако намери някои от това учение – мъже или жени – да ги докара вързани в Ерусалим.

3 И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.

4 И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, защо Ме гониш?

5 И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Иисус, когото ти гониш. Трудно е за теб да риташ срещу остен.

6 И той, треперещ и поразен, каза: Господи, какво искаш да направя? А Господ му каза: Стани и иди в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

7 А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

8 И Савел стана от земята и като отвори очите си, не виждаше нищо; и като го водеха за ръка, го заведоха в Дамаск.

9 И три дни той не виждаше и нито яде, нито пи.

10 А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му каза във видение: Анание! А той каза: Ето ме, Господи.

11 И Господ му каза: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли

12 и е видял (във видение) един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.

13 А Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за този човек – колко зло е сторил на Твоите светии в Ерусалим.

14 И тук той има власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето Име.

15 Но Господ му каза: Иди, защото той Ми е избран съд, за да носи Моето Име пред езичници, царе и израилеви синове.

16 Защото Аз ще му покажа колко много трябва да пострада той заради Моето Име.

17 И Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, каза: Брате Савле, Господ ме изпрати, Иисус, който ти се яви по пътя, докато идваше, за да прогледаш и да се изпълниш със Свети Дух.

18 И веднага паднаха от очите му нещо като люспи и той прогледна; и стана и се кръсти.

19 И като прие храна, доби сила. И Савел преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

20 И веднага започна да проповядва по синагогите за Иисус, че Той е Божият Син.

21 И всички, които го слушаха, се удивляваха и казваха: Не е ли това този, който в Ерусалим съсипвал онези, които призовавали това име, и затова е дошъл и тук – за да ги закара вързани при главните свещеници?

22 Но Савел ставаше все по-силен и объркваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че този Иисус е Христос.

23 И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият,

24 но техният заговор стана известен на Савел. И те денем и нощем пазеха портите, за да го убият.

25 Тогава учениците го взеха през нощта и го спуснаха през стената в един голям кош.

26 И когато дойде в Ерусалим, той се опитваше да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него и не вярваха, че е ученик.

27 Но Варнава го взе и го доведе при апостолите, и им разказа как бил видял Господа по пътя и че Той му говорил, и как в Дамаск дързостно говорел в Името на Иисус.

28 И той беше с тях, като влизаше и излизаше в Ерусалим и говореше дързостно в Името на Господ Иисус,

29 и говореше, и спореше с гръцките юдеи; а те търсеха случай да го убият.

30 Но братята, като разбраха това, го заведоха в Кесария и го изпратиха в Тарс.

31 И така, по цяла Юдея, Галилея и Самария църквите имаха мир и се изграждаха, и като ходеха в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваха.

32 И случи се, че Петър, като обикаляше всички, слезе и до светиите, които живееха в Лида.

33 И там намери един човек на име Еней, който от осем години лежеше на легло и беше парализиран.

34 И Петър му каза: Енее, Иисус Христос те изцелява; стани и оправи леглото си. И той веднага стана.

35 И всички, които живееха в Лида и в Сарон, го видяха и се обърнаха към Господа.

36 А в Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което се превежда Сърна. Тя беше изпълнена с добри дела и благодеяния, които вършеше.

37 И се случи, че през тези дни тя се разболя и умря; и като я изкъпаха, я сложиха в една горна стая.

38 И понеже Лида беше близо до Йопия и учениците бяха чули, че Петър е там, изпратиха до него двама души да го помолят да не се бави да дойде при тях.

39 И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, го заведоха в горната стая; и всичките вдовици стояха около него и плачеха, като му показваха ризите и дрехите, които Сърна правеше, когато беше с тях.

40 А Петър изкара всички навън, коленичи и се помоли, и като се обърна към тялото, каза: Тавита, стани. И тя отвори очите си и като видя Петър, седна.

41 И той й подаде ръка и я изправи; и като повика светиите и вдовиците, я представи жива.

42 И това стана известно по цяла Йопия и мнозина повярваха в Господа.

43 А Петър остана дълго време в Йопия у някой си кожар Симон.

10

1 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения италийски полк.

2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на народа и непрестанно се молеше на Бога.

3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение Божи ангел, който влезе при него и му каза: Корнилий!

4 А той, като се взря в него, уплашен, каза: Какво има, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.

5 И сега, изпрати мъже в Йопия и повикай Симон, който се нарича и Петър.

6 Той е отседнал у един кожар Симон, чиято къща е край морето.

7 И като си отиде ангелът, който му говореше, Корнилий повика двама от слугите и един благочестив войник от тези, които постоянно бяха при него,

8 и като им разказа всичко, ги изпрати в Йопия.

9 А на следващия ден, когато те пътуваха и наближаваха града, около шестия час, Петър се качи на покрива на къщата да се помоли.

10 И когато огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той изпадна в състояние на видение

11 и видя небето отворено и някакъв съд да слиза към него, като голямо ленено платнище, спускано за четирите краища към земята.

12 В него имаше всякакви видове земни четирикраки, пълзящи и небесни птици.

13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.

14 А Петър каза: В никакъв случай, Господи, защото никога не съм ял нещо мръсно или нечисто.

15 И гласът пак дойде към него втори път: Което Бог е очистил, ти не го считай за нечисто.

16 Това стана три пъти; и съдът пак се вдигна в небето.

17 А докато Петър беше в недоумение какво значеше видението, което беше видял, ето, мъжете, изпратени от Корнилий, които бяха разпитали за къщата на Симон, застанаха пред портата

18 и извикаха, като попитаха: Тук ли гостува Симон, който се нарича и Петър?

19 И докато Петър размисляше за видението, Духът му каза: Ето, трима мъже те търсят.

20 Стани, слез и иди с тях, без да се съмняваш ни най-малко, защото Аз съм ги изпратил.

21 И така, Петър слезе при мъжете, които бяха изпратени при него от Корнилий, и каза: Ето, аз съм този, когото търсите. По каква работа сте дошли?

22 А те казаха: Стотникът Корнилий, един праведен човек, който се бои от Бога и има добро име сред целия юдейски народ, беше упътен чрез един свят ангел да те повика в своя дом и да чуе думи от теб.

23 Тогава той ги покани вътре и ги настани. И на сутринта Петър замина с тях; а някои от братята от Йопия го придружиха.

24 А на другия ден влязоха в Кесария. И Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.

25 И когато Петър влизаше, Корнилий го посрещна, падна пред краката му и се поклони.

26 А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек.

27 И като разговаряше с него, той влезе и намери мнозина събрани.

28 И им каза: Вие знаете колко е незаконно за един, който е юдеин, да се събира или да ходи при някой, който е от друго племе, но Бог ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.

29 Затова дойдох, без да възразявам, веднага щом ме повикахте; и така, питам ви: по коя причина сте ме повикали?

30 И Корнилий каза: Преди четири дни постих до този час и в деветия час се молех у дома, и ето, пред мен застана един мъж в блестящо облекло,

31 който каза: Корнилий, твоята молитва е чута и твоите милостини се спомниха пред Бога.

32 Така че прати в Йопия да повикат тук Симон, който се нарича и Петър; той е отседнал в дома на един кожар Симон, край морето. (Той, като дойде, ще ти говори.)

33 И така, аз веднага пратих до теб и ти добре направи, че дойде. Затова сега всички ние присъстваме тук, пред Бога, за да чуем всичко, което ти е заповядано от Господа.

34 А Петър отвори уста и каза: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице,

35 а във всеки народ онзи, който Му се бои и върши правда, Му е угоден.

36 Словото, което Той изпрати на израилевите синове, като им благовестяваше мир чрез Иисус Христос, който е Господар на всички,

37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Йоан, се разпространи по цяла Юдея, като се започна от Галилея;

38 как Бог помаза със Свети Дух и със сила Иисус от Назарет, който обикаляше, като правеше добрини и изцеляваше всички угнетявани от дявола, защото Бог беше с Него.

39 И ние сме свидетели на всичко, което Той извърши и в юдейската земя и в Ерусалим; когото те убиха, като Го приковаха на дърво.

40 Него Бог възкреси на третия ден и Му даде да се яви –

41 не на целия народ, а на свидетели, предварително избрани от Бога – на нас, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите.

42 И ни поръча да проповядваме на народа и да свидетелстваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.

43 За Него свидетелстват всичките пророци, че всеки, който вярва в Него, получава прощение на греховете си чрез Неговото Име.

44 Докато Петър още говореше тези думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.

45 И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха за това, че дарът на Светия Дух се изля и на езичниците,

46 защото ги чуваха да говорят на езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:

47 Може ли някой да забрани водата, за да не се кръстят тези, които приеха Светия Дух, както и ние?

48 И заповяда да бъдат кръстени в Името на Иисус Христос. Тогава му се помолиха да остане няколко дни.

11

1 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че и езичниците приели Божието слово.

2 И когато Петър влезе в Ерусалим, онези, които бяха от обрязаните, спореха с него, като казваха:

3 При необрязани хора си влизал и си ял с тях.

4 А Петър започна отначало и им разясни всичко подред, като каза:

5 Аз бях в град Йопия и като се молех, изпаднах в състояние на видение и видях видение: един съд, като голямо ленено платнище, слизаше от небето, спускан за четирите ъгъла, и дойде даже до мен.

6 В него, като се взрях и разглеждах, видях земните четирикраки, диви зверове и пълзящи, и небесни птици.

7 И чух глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

8 Но аз казах: Не, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

9 Но гласът втори път ми проговори от небето: Което Бог е очистил, ти не го считай за нечисто.

10 Това стана три пъти, и всичко се вдигна пак в небето.

11 И ето, в същия час пред къщата, в която бяхме, пристигнаха трима мъже, изпратени от Кесария до мен.

12 И Духът ми каза да отида с тях, без да се двоумя. А с мен дойдоха и тези шестима братя и влязохме в къщата на човека.

13 И той ни разказа как видял в къщата си ангела, който застанал и му казал: Прати в Йопия да повикат Симон, който се нарича и Петър,

14 който ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

15 И когато започнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас отначало.

16 Тогава си спомних словото на Господа, как каза: Йоан е кръщавал с вода, но вие ще бъдете кръстени със Свети Дух.

17 И така, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господ Иисус Христос, както и на нас, кой бях аз, че да можех да се противопоставя на Бога?

18 Като чуха това, те се успокоиха и славеха Бога, като казваха: И така, Бог и на езичниците даде покаяние за живот.

19 А онези, които се бяха разпръснали поради гонението, което стана заради убийството на Стефан, пътуваха чак до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото, освен на юдеите.

20 Между тях обаче имаше някои кипърци и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, като благовестяваха Господ Иисус.

21 И ръката на Господа беше с тях и голям брой повярваха и се обърнаха към Господа.

22 И известие за това стигна в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава да отиде в Антиохия;

23 който, като дойде и видя Божията благодат, се зарадва и увещаваше всички да стоят в Господа с непоколебимо сърце.

24 Понеже той беше добър човек, пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

25 Тогава Варнава отиде в Тарс, за да търси Савел;

26 и като го намери, го доведе в Антиохия. И цяла година те се събираха в църквата и научиха голямо множество. И първо в Антиохия учениците бяха наречени християни.

27 И през тези дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия.

28 И един от тях на име Агав стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по целия свят, какъвто и настана в дните на Клавдий.

29 Тогава учениците наредиха да изпратят помощ на братята, които живееха в Юдея – всеки според състоянието си –

30 което и направиха, като я изпратиха до старейшините чрез ръцете на Варнава и Савел.

12

1 Около това време цар Ирод сложи ръце на някои от църквата, за да ги притесни.

2 И уби с меч Яков, брата на Йоан.

3 И като видя, че това се хареса на юдеите, той освен това хвана и Петър. Това беше през дните на безквасните хлябове.

4 И като го задържа, го хвърли в тъмница и го предаде на четири четворки войници да го пазят, с намерение след Пасхата да го изведе пред народа.

5 И така, те пазеха Петър в тъмницата, а църквата беше в постоянна молитва към Бога за него.

6 И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги; и стражари пред вратата пазеха тъмницата.

7 И ето, един Господен ангел застана до него и светлина осия килията; и като побутна Петър отстрани, го събуди и му каза: Ставай бързо! И веригите паднаха от ръцете му.

8 И ангелът му каза: Опаши се и обуй сандалите си. И той направи така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и ме последвай!

9 И Петър излезе и го следваше, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, а си мислеше, че вижда видение.

10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и те излязоха и изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.

11 А когато Петър дойде на себе си, каза: Сега наистина зная, че Господ изпрати ангела Си и ме избави от ръката на Ирод и от всички очаквания на юдейския народ.

12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоан, който се наричаше и Марк, където мнозина бяха събрани и се молеха.

13 И когато почука на вратичката на портата, една слугиня на име Рода излезе да чуе кой е.

14 И когато позна гласа на Петър, от радост не отвори портата, а се затича и извести, че Петър стои пред портата.

15 А те й казаха: Ти си луда. Но тя настояваше, че е така. Тогава те казаха: Това е неговият ангел.

16 А Петър продължаваше да чука; и когато отвориха, го видяха и се смаяха.

17 А той им помаха с ръка да мълчат и им разказа как Господ го е извел от тъмницата. И им каза: Разкажете това на Яков и на братята. И излезе и отиде на друго място.

18 А като се съмна, сред войниците настана немалък смут – какво ли е станало с Петър.

19 А Ирод, като го потърси и не го намери, разследва стражарите и заповяда да ги убият. И слезе от Юдея в Кесария и там живееше.

20 А Ирод беше много разгневен на тирците и сидонците; но те дойдоха единодушно при него и като спечелиха поддръжката на царския камериер Власт, поискаха мир, защото тяхната област се хранеше от царската.

21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

22 А народът извика: Глас божи, а не човешки!

23 И веднага един Господен ангел го порази, понеже не въздаде слава на Бога; и той беше изяден от червеи и умря.

24 А Божието Слово растеше и се умножаваше.

25 А Варнава и Савел, като свършиха службата си, се върнаха от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоан, който се наричаше и Марк.

13

1 А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители: Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаин, който беше възпитан заедно с четверовластника Ирод, и Савел.

2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух каза: Отделете Ми Варнава и Савел за работата, за която съм ги призовал.

3 Тогава, като постиха и се помолиха, положиха ръце на тях и ги изпратиха.

4 И така, изпратени от Светия Дух, те слязоха в Селевкия и оттам отплаваха за Кипър.

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоан за свой прислужник.

6 И като преминаха целия остров до Пафос, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин на име Вариисус,

7 който беше с управителя, Сергий Павел, един разумен човек. Той повика Варнава и Савел и поиска да чуе Божието слово.

8 Но магьосникът Елима, защото така се превежда името му, им се противопоставяше и се стараеше да отвърне управителя от вярата.

9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Свети Дух, се вгледа в него

10 и каза: О, ти, пълен с всякакво лукавство и с всякакво коварство, сине дяволски, враг на всяка правда, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

11 И сега, ето, ръката на Господа е върху теб: ти ще ослепееш и няма да виждаш слънцето за известно време. И веднага върху него падна мрак и тъмнина; и той се луташе, като търсеше някой да го води за ръка.

12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господното учение.

13 А Павел и придружителите му, като отплаваха от Пафос, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска, и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

15 И след прочитането на закона и пророците началниците на синагогата изпратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за народа, кажете.

16 Така че Павел стана и като помаха с ръка, каза: Израилтяни и вие, които се боите от Бога, слушайте.

17 Бог на този израилев народ избра бащите ни и издигна народа, когато пребиваваха като чужденци в египетската земя, и с издигната ръка ги изведе от нея.

18 И в продължение на около четиридесет години ги търпя в пустинята.

19 И като изтреби седем народа в ханаанската земя, им раздели тяхната земя да им бъде наследство.

20 След това им дава съдии за около четиристотин и петдесет години, до пророк Самуил.

21 После поискаха цар и Бог им даде Саул, сина на Кис, мъж от вениаминовото племе, за четиридесет години.

22 И като го махна, им издигна Давид за цар, за когото и свидетелства, като каза: ?Намерих Давид, сина на Есей, човек според сърцето Ми, който ще изпълни цялата Ми воля.“

23 От неговото потомство Бог според обещанието Си издигна на Израил Спасител, Иисус,

24 след като Йоан преди Неговото идване беше проповядвал кръщението на покаяние на целия израилев народ.

25 И като свършваше пътя си, Йоан казваше: Кой мислите, че съм аз? Не съм Христос; но ето, след мен идва Един, на когото не съм достоен да развържа сандалите на краката.

26 Братя, синове на Авраамовия род, и онези измежду вас, които се боят от Бога, на нас се изпрати словото на това спасение.

27 Защото жителите на Ерусалим и техните началници, като не Го познаха и без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, ги изпълниха, като Го осъдиха.

28 И макар че не намериха нищо достойно за смърт, пак поискаха от Пилат да бъде убит.

29 И когато изпълниха всичко, което беше написано за Него, Го снеха от дървото и Го положиха в гроб.

30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.

31 И в продължение на много дни Той се явяваше на тези, които се бяха изкачили с Него от Галилея в Ерусалим, които сега са Негови свидетели пред народа.

32 И ние ви носим сега блага вест за обещанието, дадено на бащите,

33 че Бог го изпълни за нас, техните деца, като издигна Иисус; както е писано и във втория Псалм: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих.“

34 А че Го е възкресил от мъртвите, за да не се връща никога повече в изтлението, бе казал така: ?Ще ви дам верните милости, обещани на Давид.“

35 Затова и в друг псалм казва: ?Няма да оставиш Своя Светия да види изтление.“

36 Защото Давид, след като послужи на своето поколение чрез Божията воля, заспа и беше погребан при бащите си, и видя изтление.

37 А Този, когото Бог възкреси, не видя изтление.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез Него ви се проповядва прощаване на греховете;

39 и че чрез Него всеки, който вярва, се оправдава от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

40 Затова внимавайте, да не би да ви постигне казаното от пророците:

41 ?Погледнете, презрители, учудете се и се погубете; защото Аз ще извърша едно дело във вашите дни – дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой.“

42 Когато си излизаха (от юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тези думи и следващата събота.

43 И когато събранието в синагогата се разпусна, много от юдеите и от благочестивите прозелити последваха Павел и Варнава, които, като се разговаряха с тях, ги увещаваха да постоянстват в Божията благодат.

44 На следващата събота се събра почти целият град, за да чуе Божието слово.

45 Но юдеите, като видяха множествата, се изпълниха със завист и като противоречаха и хулеха, се противопоставяха на това, което говореше Павел.

46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и казаха: Нужно беше да се възвести първо на вас Божието слово; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.

47 Защото така ни заповяда Господ: ?Поставих Те за светлина на народите, за да бъдеш за спасение до края на земята.“

48 И езичниците, като чуха това, се радваха и славеха Господното слово; и повярваха всички, които бяха определени за вечен живот.

49 И Господното слово се разпространяваше по цялата тази област.

50 Но юдеите подбудиха набожните и високопоставени жени и градските първенци и като повдигнаха гонение против Павел и Варнава, ги изпъдиха от своята област.

51 А те отърсиха против тях праха от краката си и дойдоха в Икония.

52 А учениците се изпълниха с радост и със Свети Дух.

14

1 А в Икония те влязоха заедно в юдейската синагога и така говориха, че повярваха голямо множество юдеи и гърци.

2 Но отхвърлилите вярата юдеи подбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята.

3 Но те пак останаха доста време, като говореха дързостно за Господа, който свидетелстваше за словото на Своята благодат, като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

4 И множеството в града се раздвои: едни бяха с юдеите, други – с апостолите.

5 И когато и езичниците, и юдеите с техните началници се опитаха да ги опозорят и да ги убият с камъни,

6 те научиха и избягаха в ликаонските градове Листра и Дервия и в околните им места,

7 и там благовестваха.

8 А в Листра седеше някой си човек, немощен в краката си, недъгав от рождението си, който никога не беше ходил.

9 Той слушаше Павел, като говореше; а Павел, като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

10 каза със силен глас: Стани на краката си! И той скочи и ходеше.

11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас на ликаонски: Боговете са слезли при нас в човешки образ!

12 И наричаха Варнава Зевс, а Павел – Хермес, понеже той беше главният говорител.

13 А жрецът на Зевс, чийто храм беше пред града, доведе юнци и донесе венци при портите и заедно с множествата се канеше да принесе жертва.

14 Като чуха това, апостолите Варнава и Павел раздраха дрехите си и скочиха сред народа, като извикаха:

15 Мъже, защо правите това? И ние сме хора със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето и всичко, което е в тях;

16 който през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

17 макар и да не е преставал да свидетелства за Себе Си, като е правил добрини и ни е давал от небето дъждове и плодоносни времена, и е пълнил сърцата ни с храна и радост.

18 И като говореха това, те едва възпряха множествата да не им принасят жертва.

19 Между това дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павел с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха, че е умрял.

20 Но когато учениците се събраха около него, той стана и влезе в града; и на другия ден отиде с Варнава в Дервия.

21 И след като проповядваха благовестието в този град и направиха много ученици, пак се върнаха в Листра, Икония и Антиохия,

22 като утвърждаваха душите на учениците и ги увещаваха да постоянстват във вярата, и ги учеха, че през много притеснения трябва да влезем в Божието царство.

23 И след като им поставиха старейшини във всяка църква и се помолиха с пост, ги препоръчаха на Господа, в когото бяха повярвали.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

25 и след като проповядваха словото в Перга, слязоха в Аталия.

26 Оттам отплаваха за Антиохия, откъдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което бяха изпълнили.

27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил вратата на вярата за езичниците.

28 И там останаха доста време с учениците.

15

1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята: Ако не се обрежете според Мойсеевия обред, не можете да се спасите.

2 И когато се получи доста голямо разногласие и спор между тях и Павел и Варнава, наредиха Павел и Варнава, и някои други от тях да се изкачат за този въпрос в Ерусалим, при апостолите и старейшините.

3 И така, изпратени от църквата, те минаваха през Финикия и през Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и доставяха голяма радост на всичките братя.

4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и старейшините и разказаха всичко, което Бог беше извършил с тях.

5 Тогава станаха някои от сектата на фарисеите, които бяха повярвали, и казаха: Трябва да се обрязват и да им се поръча да пазят Мойсеевия закон.

6 И апостолите и старейшините се събраха да разискват този въпрос.

7 И след едно дълго съвместно разискване Петър стана и им каза: Братя, вие знаете, че преди доста време Бог избра между вас мен, така че чрез моите уста езичниците да чуят словото на благовестието и да повярват.

8 И Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

9 и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 И така, сега, защо изкушавате Бога, за да налагате на шията на учениците ярем, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?

11 Но ние вярваме, че ще се спасим чрез благодатта на Господ Иисус, също както и те.

12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павел, които разказваха какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мен.

14 Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях народ за Своето Име.

15 С това са съгласни и думите на пророците, както е писано:

16 ?След това ще се върна и пак ще издигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините й, и ще я изправя;

17 за да потърсят Господа останалите от хората и всичките народи, които се наричат с Името Ми,

18 казва Господ, който прави това, което е известно от вековете.“

19 Затова аз съм на мнение да не създаваме трудности на тези измежду езичниците, които се обръщат към Бога,

20 а да им пишем да се въздържат от осквернения чрез идоли, чрез блудство и чрез яденето на удушено и кръв.

21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се прочита всяка събота в синагогите.

22 Тогава апостолите и старейшините, с цялата църква, намериха за добре да изберат помежду си мъже и да ги пратят в Антиохия с Павел и Варнава, а именно: Юда, който се наричаше и Варсава, и Сила – водители между братята.

23 И по тях написаха следното: От братята апостоли и старейшини поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.

24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви разтревожили с думите си и са смутили душите ви, (като ви казват да се обрязвате и да пазите закона), без да са приели заповед от нас,

25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги изпратим до вас заедно с възлюбените ни Варнава и Павел,

26 хора, които рискуваха живота си за Името на нашия Господ Иисус Христос.

27 И така, изпращаме Юда и Сила, които ще ви съобщят устно същите неща.

28 Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да не ви налагаме никакво друго бреме, освен следните необходими неща:

29 да се въздържате от ядене на идоложертвено, кръв и удушено, и от блудство; от които, ако се пазите, ще направите добре. Здравейте!

30 И така, изпратените пристигнаха в Антиохия и като събраха множеството, предадоха писмото.

31 И те, като го прочетоха, се зарадваха за успокоението.

32 А Юда и Сила, които и сами бяха пророци, увещаха братята с много думи и ги утвърдиха.

33 И след като преседяха известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при онези, които ги бяха изпратили.

34 (Но Сила намери за добре да остане още там.)

35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, като поучаваха и благовестяваха Господното слово заедно с много други.

36 А след няколко дни Павел каза на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, където сме проповядвали Господното слово, и да видим как са братята.

37 А Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоан, който се наричаше и Марк;

38 но Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях от Памфилия и не отиде с тях на делото.

39 И възникна огорчение (между тях), така че те се разделиха един от друг; и Варнава взе Марк и отплаваха за Кипър;

40 а Павел си избра Сила и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.

41 И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.

16

1 А после пристигна в Дервия и Листра; и ето, там имаше един ученик на име Тимотей, син на една повярвала юдейка, а баща му беше грък.

2 Той имаше характер, одобрен от братята в Листра и Икония.

3 Него Павел пожела да води със себе си, затова го взе и го обряза заради юдеите, които бяха по онези места; защото всички знаеха, че баща му беше грък.

4 И като ходеха по градовете, им предаваха наредбите, определени от апостолите и старейшините в Ерусалим, за да ги пазят.

5 Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.

6 И апостолите преминаха фригийската и галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

7 и като дойдоха до Мизия, се опитаха да отидат във Витиния, но Иисусовият Дух не им позволи.

8 И като отминаха Мизия, слязоха в Троада.

9 И през нощта на Павел му се яви видение: един македонец стоеше и го молеше, като казваше: Ела в Македония и ни помогни!

10 И след като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключението, че Господ ни е призовал да им проповядваме благовестието.

11 И така, като отплавахме от Троада, се отправихме право към Самотрак, а на следващия ден – към Неапол,

12 а оттам – към Филипи, който е главният град на онази част от Македония и римска колония. В този град преседяхме няколко дни.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, където предполагахме, че става молитва; и седнахме и говорихме на събраните там жени.

14 И една жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, която почиташе Бога, слушаше и Господ отвори сърцето й да внимава в това, което говореше Павел.

15 И като се кръсти тя и домът й, ни помоли, казвайки: Ако ме признавате за вярваща в Господа, влезте в къщата ми и останете! И ни принуди.

16 И като отивахме на молитва, ни срещна една слугиня, която имаше предсказвателен дух и докарваше голяма печалба на господарите си чрез предсказването си.

17 Тя вървеше след Павел и нас и викаше, като казваше: Тези хора са слуги на Всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

18 И тя правеше това много дни. Но понеже много дотегна на Павел, той се обърна и каза на духа: Заповядвам ти в Името на Иисус Христос да излезеш от нея. И той излезе в същия час.

19 А когато господарите й видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павел и Сила и ги завлякоха на пазара пред началниците.

20 И като ги доведоха при градските съдии, казаха: Тези хора са юдеи и смущават града ни,

21 и проповядват обичаи, каквито на нас, като римляни, не ни е позволено нито да приемаме, нито да спазваме.

22 Тогава множеството се надигна срещу тях, а градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

23 И като ги биха много, ги хвърлиха в тъмница и поръчаха на началника на тъмницата да ги пази здраво;

24 който, като получи такава заповед, ги хвърли в по-вътрешната тъмница и здраво стегна краката им в клада.

25 Но посред нощ Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха.

26 И изведнъж стана голямо земетресение, така че основите на тъмницата се поклатиха, и веднага всички врати се отвориха и оковите на всички се развързаха.

27 И началникът на тъмницата, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меча си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

28 Но Павел извика със силен глас и каза: Не прави на себе си никакво зло, защото всички сме тук.

29 А той поиска светилник, скочи вътре и разтреперен падна пред Павел и Сила;

30 и ги изведе навън и каза: Господа, какво трябва да направя, за да се спася?

31 А те казаха: Повярвай в Господ Иисус (Христос) и ще се спасиш – ти и домът ти.

32 И говориха Господното слово на него и на всички, които бяха в дома му.

33 И той ги взе в същия час през нощта и им изми раните, и незабавно се кръсти – той и всичките негови.

34 И като ги заведе в къщата си, им сложи трапеза; и се зарадва, тъй като беше повярвал в Бога с целия си дом.

35 А когато се разсъмна, градските съдии изпратиха съдебните служители да кажат: Пусни онези хора.

36 И началникът на тъмницата съобщи на Павел тези думи: Градските съдии са пратили да ви пуснем, затова сега излезте и си идете с мир.

37 Но Павел им каза: Биха ни публично, без да сме били осъдени – нас, които сме римляни – и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни извеждат? Не така, но нека те сами дойдат и ни изведат!

38 И служителите съобщиха тези думи на градските съдии, а те, като чуха, че били римляни, се уплашиха.

39 И дойдоха и ги умоляваха, и като ги изведоха, ги поканиха да си отидат от града.

40 А те, като излязоха от тъмницата, отидоха у Лидия и като видяха братята, ги наставиха и си заминаха.

17

1 И като минаха през Амфипол и Аполония, пристигнаха в Солун, където имаше юдейска синагога.

2 И по обичая си Павел влезе при тях и три съботи разискваше с тях от Писанията,

3 като им поясняваше и доказваше, че Христос трябваше да пострада и да възкръсне от мъртвите и че този Иисус, каза той, когото аз ви проповядвам, е Христос.

4 И някои от тях се убедиха и се присъединиха към Павел и Сила, така и голямо множество от набожните гърци и не малко от видните жени.

5 Но юдеите, подбудени от завист, взеха няколко лоши мъже от мързеливците по пазара и като събраха една тълпа, размиряваха града; и нападнаха къщата на Ясон, като ги търсеха, за да ги изведат пред народа.

6 Но като не ги намериха, завлякоха Ясон и някои от братята пред началниците на града и викаха: Тези, които размириха света, дойдоха и тук,

7 и Ясон ги е приел, и те всички действат против указите на императора, казвайки, че имало друг Цар – Иисус.

8 И смутиха народа и началниците на града, които чуха това.

9 Но когато взеха поръчителство от Ясон и от другите, ги пуснаха.

10 А братята незабавно през нощта изпратиха Павел и Сила в Берия; които, като стигнаха там, отидоха в юдейската синагога.

11 А беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха словото с голяма готовност и всеки ден изследваха Писанията, за да видят дали това е вярно.

12 И така, мнозина от тях повярваха, както и от високопоставените гъркини и не малко от мъжете.

13 Но солунските юдеи, като разбраха, че Божието слово се проповядва от Павел и в Берия, дойдоха и там също подбудиха и смутиха множествата.

14 Тогава братята незабавно изпратиха Павел да отиде към морето, а Сила и Тимотей останаха още там.

15 А онези, които придружаваха Павел, го заведоха до Атина и като получиха от него заповед до Сила и Тимотей да дойдат колкото се може по-скоро при него, си заминаха.

16 А докато Павел ги чакаше в Атина, духът му се възмущаваше в него, като гледаше града пълен с идоли.

17 И така, той разискваше в синагогата с юдеите и с набожните и всеки ден на пазара с онези, които се случваха там.

18 После с него започнаха да се препират и някои от философите епикурейци и стоици. И едни казаха: Какво иска да каже този празнословец?, а други: Вижда се, че е проповедник на чужди богове, защото благовестваше за Иисус и възкресението.

19 И взеха и го заведоха в Ареопага, като казваха: Можем ли да знаем какво е това ново учение, което ти проповядваш?

20 Защото донасяш нещо странно до ушите ни. Затова искаме да знаем какво е то.

21 А всичките атиняни и чужденци, които живееха там, не си прекарваха времето с нищо друго, освен да разказват или да слушат нещо ново.

22 И така, Павел застана на средата на Ареопага и каза: Атиняни, по всичко виждам, че сте много набожни.

23 Защото като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам –

24 Бог, който е направил света и всичко, което е в него, и тъй като е Господ на небето и на земята, не обитава в ръкотворни храмове,

25 нито са Му потребни служения от човешки ръце, като че ли има нужда от нещо, понеже Сам Той дава на всички и живот, и дишане, и всичко.

26 Той е направил от една кръв всички човешки нации да живеят по цялото лице на земята, като е определил предварително назначени времена и граници на заселищата им;

27 за да търсят Бога, та дано биха Го напипали и намерили, макар и Той да не е далеч от всеки един от нас;

28 защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: ?Защото дори Негов род сме.“

29 И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица.

30 Бог, без да държи сметка за времената на невежеството, сега заповядва на всички хора навсякъде да се покаят,

31 защото е назначил ден, когато ще съди света справедливо чрез Човека, когото е определил; за което е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.

32 А като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха, а други казаха: Пак ще те слушаме за това.

33 И така, Павел си отиде от тях.

34 А някои мъже се присъединиха към него и повярваха, между които беше Дионисий Ареопагит и една жена на име Дамар, и други с тях.

18

1 След това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт,

2 където намери един юдеин на име Акила, роден в Понт и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всички юдеи от Рим; и Павел дойде при тях.

3 И понеже имаше същия занаят, седеше у тях и работеха; защото занаятът им беше да правят шатри.

4 И всяка събота той разискваше в синагогата с юдеи и гърци и се стараеше да ги убеждава.

5 А когато Сила и Тимотей слязоха от Македония, Павел беше завладян от словото и свидетелстваше на юдеите, че Иисус е Христос.

6 Но понеже и те се противяха и хулеха, той отърси дрехите си и каза: Кръвта ви да бъде на главите ви; аз съм чист; отсега ще отивам между езичниците.

7 И като се премести оттам, дойде в дома на някого си на име Тит Юст, който почиташе Бога и чиято къща беше до синагогата.

8 А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом; и мнозина от коринтяните, като слушаха, вярваха и се кръщаваха.

9 И Господ каза на Павел нощем във видение: Не бой се, а говори и не млъквай,

10 защото Аз съм с теб и никой няма да те нападне и да ти стори зло; защото имам много хора в този град.

11 И той преседя там година и шест месеца и ги поучаваше в Божието слово.

12 А когато Галион беше управител в Ахая, юдеите се повдигнаха единодушно против Павел, доведоха го пред съдилището и казаха:

13 Този убеждава хората да се кланят на Бога противно на закона.

14 Но когато Павел щеше да отвори уста, Галион каза на юдеите: Ако беше въпрос за някоя неправда или грозно злодеяние, о, юдеи, разбира се, би трябвало да ви търпя,

15 но ако въпросите са за учение, за имена и за вашия закон, гледайте си сами; аз не искам да съм съдия на такива работи.

16 И ги изпъди от съдилището.

17 Тогава те всички хванаха началника на синагогата Состен и го биха пред съдилището, но Галион не искаше и да знае за това.

18 А Павел, след като поседя още много дни, се прости с братята и отплава за Сирия и с него Прискила и Акила, като си острига главата в Кенхрея, понеже имаше обрек.

19 Като стигнаха в Ефес, той ги остави там, а сам влезе в синагогата и разискваше с юдеите.

20 А когато го замолиха да поседи повечко време, той не склони,

21 а се прости с тях и каза: Ако иска Бог, пак ще се върна при вас. И отплава от Ефес.

22 И като слезе в Кесария, се изкачи в Ерусалим и поздрави църквата, и после слезе в Антиохия.

23 И като поседя там известно време, излезе и обикаляше наред галатийската и фригийската страна и утвърждаваше всичките ученици.

24 И някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в Писанията, дойде в Ефес.

25 Той беше наставен в Господния път и разпален духом, говореше и поучаваше прилежно за Иисус, а познаваше само Йоановото кръщение.

26 Той почна да говори дързостно в синагогата, но Прискила и Акила, като го чуха, го прибраха и му изложиха по-точно Божия път.

27 И когато той се канеше да замине за Ахая, братята го насърчиха и писаха до учениците да го приемат. И той, като дойде, помогна много на повярвалите чрез благодатта,

28 защото силно опровергаваше юдеите публично, като доказваше от Писанието, че Иисус е Христос.

19

1 А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес и намери някои ученици.

2 И им каза: Приехте ли Светия Дух, като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свети Дух.

3 И каза: А в какво се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение.

4 А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казвал на народа да вярва в Този, който щеше да дойде след него, тоест в Иисус.

5 И като чуха това, се кръстиха в Името на Господ Иисус.

6 И когато Павел положи ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха на езици и пророкуваха.

7 И те всички бяха около дванадесет мъже.

8 И той влезе в синагогата и говореше дръзновено, и в продължение на три месеца разискваше и ги убеждаваше за неща, отнасящи се до Божието царство.

9 А понеже някои се закоравяваха и не вярваха, а злословеха учението пред множеството, той се оттегли от тях и отдели учениците; и разискваше всеки ден в училището на Тиран.

10 И това продължи две години, така че всички, които живееха в Азия – и юдеи, и гърци – чуха Господното слово.

11 При това Бог вършеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел,

12 така че дори когато носеха кърпи или престилки от неговото тяло на болните, болестите се отмахваха от тях и злите духове излизаха.

13 А някои от юдейските странстващи заклинатели предприеха да произнасят Името на Господ Иисус над тези, които имаха зли духове, като казваха: Заклеваме ви в Иисус, когото Павел проповядва.

14 Имаше седем сина на един юдеин Скева, главен свещеник, които вършеха това.

15 Но злият дух в отговор им каза: Иисус познавам и Павел зная, но вие кои сте?

16 И човекът, в когото беше злият дух, скочи върху тях и като ги надви, взе надмощие над тях, така че те избягаха от онази къща голи и ранени.

17 И това стана известно на всички ефески жители – и юдеи, и гърци – и страх обзе всички тях, и Името на Господ Иисус се възвеличаваше.

18 И мнозина от повярвалите идваха и се изповядваха, и разказваха делата си.

19 Също мнозина и от тези, които правеха магии, донасяха книгите си и ги изгаряха пред всичките; и като пресметнаха цената им, намериха, че беше петдесет хиляди сребърника.

20 Така Господното слово растеше силно и вземаше надмощие.

21 И като свърши това, Павел си постави за цел в Духа да отиде в Ерусалим, след като обиколи Македония и Ахая, като каза: След като постоя там, трябва да видя и Рим.

22 И прати в Македония двама от тези, които му помагаха – Тимотей и Ераст – а той остана още известно време в Азия.

23 А по онова време се надигна голямо вълнение относно Господното учение.

24 Защото един златар на име Димитри, който правеше сребърни храмчета на Артемида и докарваше не малко печалба на занаятчиите,

25 като събра и тях, и онези, които работеха подобни неща, каза: Мъже, вие знаете, че от тази работа идва нашето богатство.

26 И вие виждате и чувате, че не само в Ефес, а почти в цяла Азия този Павел е убедил и обърнал голямо множество, казвайки, че не са богове тези, които са направени от ръка.

27 И има опасност не само това наше занятие да изпадне в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да не се счита за нищо и даже да се свали от величието си онази, на която цяла Азия и светът се покланят.

28 Като чуха, те се изпълниха с гняв и завикаха: Велика е ефеската Артемида!

29 И смущението се разпространи по целия град. И като уловиха македонците Гай и Аристарх, спътниците на Павел, единодушно се спуснаха в театъра.

30 А когато Павел искаше да влезе вътре между народа, учениците не го пуснаха.

31 Тогава някои от азиархите, които му бяха приятели, изпратиха до него да го помолят да не се показва в театъра.

32 И така, едни викаха едно, други – друго; защото събранието се беше объркало и повечето не знаеха защо се бяха събрали.

33 А някои от множеството изкараха Александър да говори, понеже юдеите посочиха него. И Александър помаха с ръка и искаше да държи защитна реч пред народа.

34 Но като познаха, че е юдеин, всички закрещяха едногласно и около два часа викаха: Велика е ефеската Артемида!

35 Тогава градският писар, като въдвори тишина между множеството, каза: Ефесяни, кой е онзи човек, който не знае, че град Ефес е пазач на храма на великата Артемида и на падналия от небето?

36 И така, понеже това е неоспоримо, вие трябва да бъдете мирни и да не правите нищо необмислено.

37 Защото сте довели тези хора, които нито крадат храмове, нито хулят нашата богиня.

38 И така, ако Димитри и занаятчиите, които са с него, имат спор с някого, съдилищата са отворени и има съдебни чиновници, нека се съдят едни други.

39 Но ако търсите нещо друго, то ще се реши в законното събрание.

40 Защото има опасност да ни обвинят заради днешната размирица, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.

41 И като каза това, разпусна събранието.

20

1 След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония.

2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция

3 и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.

4 И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.

5 Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада.

6 А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.

7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.

8 И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.

9 А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.

10 Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.

11 И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.

12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.

13 А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.

14 И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.

15 И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.

16 Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.

17 А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.

18 И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,

19 като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите,

20 как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,

21 като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.

22 И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалим, без да зная какво ще ме сполети там,

23 освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.

24 Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.

25 И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето ми.

26 Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички;

27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.

28 Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.

29 Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;

30 също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си.

31 Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.

32 А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.

33 Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.

34 Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.

35 С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.

36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.

37 И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,

38 наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.

21

1 А когато се откъснахме от тях и отплавахме, дойдохме направо на Кос, а на следващия ден – на Родос и оттам – на Патара.

2 И като намерихме кораб, който заминаваше за Финикия, се качихме на него и отплавахме.

3 И когато съзряхме Кипър и го оставихме отляво, плавахме към Сирия и слязохме в Тир; защото там корабът щеше да се разтовари.

4 И като намерихме учениците, престояхме там седем дни. Те чрез Духа казаха на Павел да не отива в Ерусалим.

5 И когато прекарахме тези дни, излязохме и си тръгнахме; и те всички, с жените и децата си, ни изпратиха докато излязохме вън от града; и коленичихме на брега и се помолихме.

6 И като се простихме един с друг, ние се качихме на кораба, а те се върнаха у дома си.

7 И ние, като отплавахме от Тир, стигнахме в Птолемаида, където поздравихме братята и преседяхме у тях един ден.

8 А на следващия ден ние, които бяхме заедно с Павел, тръгнахме и дойдохме в Кесария; и влязохме в къщата на благовестителя Филип, който беше един от седемте служители, и останахме у него.

9 А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.

10 И след като бяхме преседели там много дни, един пророк на име Агав слезе от Юдея.

11 И като дойде при нас, взе пояса на Павел и си върза краката и ръцете, и каза: Ето какво казва Светият Дух: Така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.

12 И като чухме това, и ние, и тамошните го молихме да не се изкачва в Ерусалим.

13 Тогава Павел отговори: Какво правите вие, като плачете и ми съкрушавате сърцето? Защото аз съм готов не само да бъда вързан, но и да умра в Ерусалим за Името на Господ Иисус!

14 И понеже той беше неумолим, ние млъкнахме и казахме: Да бъде Господната воля.

15 И след тези дни се приготвихме и се изкачихме в Ерусалим.

16 С нас дойдоха и някои от учениците от Кесария и ни заведоха при някой си Мнасон, кипърец, отдавнашен ученик, у когото щяхме да отседнем.

17 И като стигнахме в Ерусалим, братята ни приеха с радост.

18 И на следващия ден Павел влезе с нас при Яков, където присъстваха всичките старейшини.

19 И като ги поздрави, им разказа едно по едно всичко, което Бог беше извършил между езичниците чрез неговото служение.

20 А те, като чуха, прославиха Бога. И му казаха: Ти виждаш, брате, колко десетки хиляди повярвали юдеи има и те всички ревностно поддържат закона.

21 А за теб им е говорено, че ти учиш всичките юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Мойсеевия закон, като им казваш да не обрязват децата си, нито да държат обредите.

22 И така, какво да се направи? Бездруго (ще се събере народ, защото) те ще чуят, че си дошъл.

23 Затова направи каквото ти кажем. Между нас има четирима мъже, които имат обрек;

24 вземи ги и се очисти заедно с тях, и им плати разноските, за да си обръснат главите; и така всички ще знаят, че това, което са чули за теб, не е истина, а че ти самият следваш и пазиш закона.

25 А колкото за повярвалите езичници, ние писахме решението си те да не пазят нищо такова, а само да се пазят от ядене на идоложертвено, кръв, удушено и от блудство.

26 Тогава Павел взе мъжете и на следващия ден, след като се очисти заедно с тях, влезе в храма и обяви кога щяха да свършат дните на очистването, когато щеше да се принесе принос за всеки един от тях.

27 И когато седемте дни бяха на свършване, юдеите от Азия, като го видяха в храма, възбудиха целия народ и сложиха ръце върху него, като викаха:

28 О, израилтяни, помагайте! Това е човекът, който учи всички навсякъде против народа, против закона и против това място! А освен това въведе и гърци в храма и оскверни това свято място.

29 Защото преди това бяха видели ефесянина Трофим с него в града и мислеха, че Павел го е въвел в храма.

30 И целият град се развълнува и народът се стече; и като хванаха Павел, го извлякоха вън от храма и веднага вратите бяха затворени.

31 И когато искаха да го убият, до хилядника на полка стигна известие, че целият Ерусалим е размирен.

32 И той веднага взе войници и стотници и изтича долу при тях. А те, като видяха хилядника и войниците, престанаха да бият Павел.

33 Тогава хилядникът се приближи и го хвана, и заповяда да го оковат с две вериги, и разпитваше кой е той и какво е направил.

34 А сред тълпата едни викаха едно, а други – друго; и понеже не можеше да установи истината поради врявата, заповяда да го закарат в крепостта.

35 А когато стигна до стъпалата, войниците го носеха поради насилието на тълпата,

36 защото множеството от народа вървеше отзад и викаше: Махни го!

37 И когато щяха да въведат Павел в крепостта, той каза на хилядника: Мога ли да ти кажа нещо? А той каза: Знаеш ли гръцки!

38 Не си ли ти онзи египтянин, който преди известно време размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже разбойници?

39 А Павел каза: Аз съм юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля да ми позволиш да поговоря на народа.

40 И като му позволи, Павел застана на стъпалата и помаха с ръка на народа; а когато се въдвори голяма тишина, започна да им говори на еврейски, казвайки:

22

1 Братя и бащи, слушайте сега моята защита пред вас.

2 И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина. Тогава той каза:

3 Аз съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в този град при краката на Гамалиил, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес;

4 и гонех до смърт последователите на това учение, като връзвах и предавах на затвор и мъже, и жени;

5 както свидетелства за мен и първосвещеникът, и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята и отивах в Дамаск, за да докарам вързани в Ерусалим и онези, които бяха там, за да ги накажат.

6 И когато пътувах и приближих Дамаск около пладне, внезапно от небето блесна голяма светлина около мен.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

8 А аз отговорих: Кой си Ти, Господи? И ми каза: Аз съм Иисус Назарянинът, когото ти гониш.

9 А тези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на Този, който ми говореше.

10 И казах: Какво да направя, Господи? И Господ ми каза: Стани и иди в Дамаск, и там ще ти се каже всичко, което ти е определено да направиш.

11 И понеже от блясъка на онази светлина изгубих зрението си, тези, които бяха с мен, ме поведоха за ръка и влязох в Дамаск.

12 И някой си Анания, човек благочестив според закона, с добро име сред всички живеещи там юдеи,

13 дойде при мен, застана и ми каза: Брате Савле, прогледай! И аз веднага прогледах и погледнах към него.

14 А той каза: Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля и да видиш Праведника, и да чуеш гласа от Неговите уста,

15 защото ще бъдеш Негов свидетел пред всичките хора за това, което си видял и чул.

16 И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, като призовеш Името на Господа.

17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, изпаднах в състояние на видение

18 и Го видях да ми казва: Побързай да излезеш скоро от Ерусалим, защото няма да приемат твоето свидетелство за Мен.

19 И аз казах: Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите онези, които вярваха в Теб,

20 и когато се проливаше кръвта на Твоя свидетел Стефан, и аз бях там и одобрявах неговото убийство, като пазех дрехите на тези, които го убиваха.

21 Но Той ми каза: Иди, защото ще те изпратя далеч между езичниците.

22 До тази дума го слушаха, а тогава извикаха със силен глас: Да се махне такъв от земята, защото не бива да живее!

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си и хвърляха прах във въздуха,

24 хилядникът заповяда да го закарат в крепостта и поръча да го разпитат с бичуване, за да узнае по коя причина викат така против него.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел каза на стотника, който стоеше там: Позволено ли ви е да бичувате един римлянин, и то неосъден?

26 Като чу това, стотникът отиде да извести на хилядника, като каза: Какво смяташ да правиш? Защото този човек е римлянин.

27 Тогава хилядникът дойде и му каза: Кажи ми, ти римлянин ли си? А той каза: Да.

28 Хилядникът отговори: С много пари съм получил това гражданство. А Павел каза: А аз съм се родил в него.

29 Тогава тези, които щяха да го разпитват, веднага се оттеглиха от него. И хилядникът също се уплаши, като разбра че е римлянин, и понеже го беше вързал.

30 На следващия ден, като искаше да разбере със сигурност защо го обвиняваха юдеите, той го развърза и заповяда да се съберат главните свещеници и целият техен Синедрион, и доведе Павел долу, и го постави пред тях.

23

1 И Павел, като се вгледа в Синедриона, каза: Братя, до този ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

3 Тогава Павел му каза: Бог ще удари теб, стено варосана! И ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

4 А стоящите наоколо казаха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 И Павел каза: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: ?Да не злословиш началника на народа си.“

6 А когато Павел разбра, че една част са садукеи, а другите – фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и възкресението на мъртвите!

7 И когато каза това, възникна разпра между фарисеите и садукеите и събранието се раздели.

8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух, а фарисеите признават и двете.

9 И възникна голяма глъчка, и книжниците, които бяха от страната на фарисеите, станаха и се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме в този човек; какво да направим, ако му е говорил дух или ангел?

10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат отсред тях, и да го заведат в крепостта.

11 И през следващата нощ Господ застана до него и каза: Дерзай, Павле! Защото както си свидетелствал за Мен в Ерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.

12 И като се разсъмна, някои от юдеите направиха заговор и се заклеха, като казаха, че няма да ядат, нито да пият, докато не убият Павел.

13 Тези, които направиха този заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 Те дойдоха при главните свещеници и старейшините и казаха: Заклехме се с голяма клетва да не вкусим нищо, докато не убием Павел.

15 И така, сега вие със Синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

16 Но синът на сестрата на Павел, като чу за засадата, отиде и влезе в крепостта, и съобщи на Павел.

17 Тогава Павел повика един от стотниците и каза: Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.

18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: Затворникът Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при теб, защото имало да ти каже нещо.

19 А хилядникът го взе за ръка и като се оттегли настрана, го попита насаме: Какво има да ми съобщиш?

20 А той каза: Юдеите се наговориха да те помолят да заведеш Павел утре долу в Синедриона, уж че искат да разпитат по-подробно за него.

21 Но ти не се съгласявай, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат, нито да пият, докато не го убият; и сега са готови, като чакат твоето обещание.

22 И така, хилядникът остави младежа да си отиде, като му поръча: На никого да не кажеш, че си ми съобщил това!

23 Тогава повика двама от стотниците и каза: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария в третия час през нощта.

24 Пригответе и добитък, на който да качат Павел, и да го отведат безопасно до управителя Феликс.

25 Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 От Клавдий Лисий до негово превъзходителство, управителя Феликс: Поздрав!

27 Този човек беше хванат от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците и го избавих, понеже научих, че бил римлянин.

28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, го заведох долу, пред техния Синедрион;

29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон, нямаше обаче никакво обвинение в нещо, достойно за смърт или окови.

30 И понеже ми беше съобщено, че юдеите организират засада срещу този човек, веднага го изпратих при теб, като поръчах и на обвинителите му да изкажат обвиненията си против него пред теб. (Остани със здраве.)

31 И така, войниците според дадената им заповед взеха Павел и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 И на другия ден оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 А конниците, като влязоха в Кесария, връчиха писмото на управителя и му представиха Павел.

34 А когато го прочете, го попита от коя област е, и като разбра, че е от Киликия, каза:

35 Ще те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го пазят в преторията на Ирод.

24

1 След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един оратор на име Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павел.

2 И като го повикаха, Тертил започна да обвинява, като казваше: Понеже чрез теб, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост има подобрения за този народ,

3 то ние с пълна благодарност винаги и навсякъде посрещаме това.

4 Но за да не те отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и да ни изслушаш накратко;

5 понеже намерихме, че този човек е зараза и размирник между всичките юдеи по света, а още и водач на назарейската ерес,

6 който се опита и храма да оскверни. И ние го уловихме (и искахме да го съдим по нашия закон,

7 но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни, като заповяда на обвинителите му да дойдат при теб).

8 А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

9 И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно.

10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че ти от много години си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 защото можеш да научиш, че няма повече от дванадесет дни, откакто се изкачих на поклонение в Ерусалим.

12 И не са ме намерили да споря с някого или да размирявам народа нито в храма, нито в синагогите, нито в града.

13 И те не могат да докажат пред теб това, за което сега ме обвиняват.

14 Но това ти изповядвам, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко, което е писано в закона и в пророците,

15 и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на мъртвите – и на праведни, и на неправедни – което и те сами очакват.

16 Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест – и спрямо Бога, и спрямо хората.

17 И след много години дойдох да донеса милостини на моя народ и приноси.

18 При това ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие,

19 но имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.

20 Или тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мен, когато стоях пред Синедриона,

21 освен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: За възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 А Феликс, тъй като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

23 И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават свобода и да не възпират никого от неговите да му прислужва.

24 А след няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка, и прати за Павел, от когото слуша за вярата в Христос Иисус.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идещия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди и когато намеря време, ще те повикам.

26 При това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова все по-често го викаше и приказваше с него.

27 Но като изминаха две години, Феликс беше заместен от Порций Фест. А понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

25

1 А Фест, като дойде в областта, след три дни се изкачи от Кесария в Ерусалим.

2 Тогава първосвещеникът и юдейските първенци подадоха при него жалба против Павел,

3 като търсеха собствената си изгода против него, да изпрати да го доведат в Ерусалим, като поставяха засада, за да го убият по пътя.

4 Но Фест отговори, че Павел трябва да се пази под стража в Кесария и че сам той скоро ще тръгне за там.

5 Затова, каза той, нека влиятелните между вас слязат с мен и ако има нещо лошо в този човек, нека го обвинят.

6 И когато прекара между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария и на следващия ден седна на съдийския стол и заповяда да доведат Павел.

7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и го обвиняваха с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат,

8 но Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против императора съм извършил някакво престъпление.

9 Но Фест, понеже искаше да угоди на юдеите, в отговор на Павел каза: Искаш ли да се изкачиш в Ерусалим и там да се съдиш за това пред мен?

10 А Павел каза: Аз стоя пред императорското съдилище, където трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти много добре знаеш.

11 Защото, ако съм злодей и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако нито едно от нещата, за които ме обвиняват тези, не е вярно, никой не може да ме предаде на тях. Отнасям се до императора!

12 Тогава Фест, след като обсъди въпроса със съвета, отговори: Отнесъл си се до императора — при императора ще отидеш.

13 А след няколко дни цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария, за да поздравят Фест.

14 И като престояха там доста време, Фест представи делото на Павел пред царя, като каза: Има един човек, оставен от Феликс в окови,

15 за когото подадоха жалба главните свещеници и юдейските старейшини, когато бях в Ерусалим, и искаха да го осъдя.

16 Но им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек (на смърт), преди обвиняемият да е бил поставен лице в лице с обвинителите си и да му е дадена възможност да говори в своя защита относно обвинението.

17 И така, когато те се събраха тук, на следващия ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

18 Но когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, за които аз предполагах,

19 а имаха против него спорове за техните си вярвания и за някой си Иисус, който бил умрял, за когото Павел твърдеше, че е жив.

20 И понеже аз не бях сигурен как да разследвам тези въпроси, попитах дали иска да отиде в Ерусалим и там да се съди за това.

21 Но понеже Павел пожела да бъде оставен на решението на Август, заповядах да го пазят, докато го изпратя при императора.

22 Тогава Агрипа каза на Фест: Искаше ми се и на мен да чуя този човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

23 На следващия ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната зала с хилядниците и по-видните граждани, по заповед на Фест доведоха Павел.

24 Тогава Фест каза: Царю Агрипа и всички вие, които присъствате тук с нас, ето човекът, за когото цялото юдейско множество ми представи жалба – и в Ерусалим, и тук – като крещяха, че той не трябва повече да живее.

25 Но аз намерих, че не е сторил нищо, достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Август, реших да го изпратя.

26 А за него нямам нищо сигурно да пиша на господаря си, затова го изведох пред вас, и особено пред теб, царю Агрипа, така че след разследването да имам какво да пиша.

27 Защото ми се вижда неразумно да изпращам затворник, без да излагам обвиненията срещу него.

26

1 Тогава Агрипа каза на Павел: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и започна да говори в своя защита:

2 Честит се считам, царю Агрипа, затова че днес ще се защитя пред теб относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

3 а най-вече, защото си вещ във всички обреди и въпроси между юдеите. Затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

4 Моят живот от младини, който съм прекарал отначало между народа си в Ерусалим, го знаят всички юдеи.

5 Защото знаят отначало – ако искаха да засвидетелстват – че според най-строгата секта на нашата религия живеех като фарисей.

6 А сега стоя пред съда заради надежда в обещанието, което Бог е дал на бащите,

7 до което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощ и ден. Заради тази надежда, царю (Агрипа), ме обвиняват юдеите!

8 А защо смятате за невероятно това, че Бог възкресява мъртвите?

9 Наистина, и аз си мислех, че трябва да върша много неща против Името на Иисус Назарянина;

10 което и вършех в Ерусалим, понеже затварях в тъмници мнозина от светиите, след като получих власт от главните свещеници; а когато ги убиваха, давах глас против тях.

11 И често, като ги наказвах по всички синагоги, ги принуждавах да богохулстват; и в безмерната си ярост против тях ги гонех даже и по чуждите градове.

12 И при това, като пътувах за Дамаск с власт и поръчка от главните свещеници,

13 по пладне, о, царю, видях на пътя светлина от небето, по-силна от слънчевия блясък, която осия и мен, и тези, които пътуваха с мен.

14 И като паднахме всички на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски: Савле, Савле, защо Ме гониш? Трудно е за теб да риташ срещу остен.

15 И аз казах: Кой си Ти, Господи? А Господ каза: Аз съм Иисус, когото ти гониш.

16 Но стани и се изправи на краката си, понеже затова ти се явих – да те назнача служител и свидетел на това, което си видял, и на онова, което ще ти открия,

17 като те изваждам от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете и наследство между онези, които са осветени чрез вяра в Мен.

19 Затова, царю Агрипа, не бях непокорен на небесното видение,

20 а проповядвах първо на тези в Дамаск и в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, и на езичниците да се покаят и да се обърнат към Бога, като вършат дела, съответни на покаянието си.

21 По тази причина юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият.

22 Но с помощта, която получих от Бога, и до днес стоя и свидетелствам на малък и голям, като не говоря нищо друго, освен това, което пророците и Мойсей са говорили, че ще стане:

23 че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, трябваше да възвести светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

24 Когато той така се защитаваше, Фест извика със силен глас: Полудял си, Павле! Голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 А Павел каза: Не съм полудял, честити Фесте, а говоря думи на истина и на здрав разум.

26 Защото и царят, пред когото аз дързостно говоря, знае за това; понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 Царю Агрипа, вярваш ли на пророците? Зная, че вярваш.

28 А Агрипа каза на Павел: Още малко и ще ме убедиш да стана християнин!

29 А Павел каза: Молил се бих на Бога, така че не само ти, но и всички, които ме слушат днес – било с малко, било с много – да станат такива, какъвто съм аз, освен тези окови.

30 Тогава царят стана с управителя и Верникия, и седящите с тях.

31 И като се оттеглиха, говореха помежду си, казвайки: Този човек не върши нищо, достойно за смърт или окови.

32 А Агрипа каза на Фест: Този човек можеше да се пусне, ако не се беше отнесъл до императора.

27

1 И когато беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и няколко други затворници на един стотник на име Юлий, от Августовия полк.

2 И като се качихме на един адрамитски кораб, който щеше да отплава за местата покрай азиатския бряг, тръгнахме и с нас беше Аристарх, македонец от Солун.

3 На другия ден стигнахме в Сидон. И Юлий се отнасяше човеколюбиво към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се възползва от грижите им.

4 И оттам, като тръгнахме, плавахме на зЁвет под Кипър, понеже ветровете бяха насрещни.

5 И като преплавахме морето покрай Киликия и Памфилия, стигнахме в ликийския град Мира.

6 Там стотникът намери един александрийски кораб, който плаваше за Италия, и ни качи на него.

7 И след като бяхме плавали с усилие в продължение на много дни и едва стигнахме срещу Книд, понеже вятърът не ни позволяваше да влезем там, плавахме на зЁвет под Крит срещу нос Салмон.

8 И като преминахме и него с мъка, стигнахме до едно място, което се казва Добри пристанища, близо до което беше град Ласей.

9 Но след като беше минало много време и плаването беше вече опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше, като им казваше:

10 Мъже, виждам, че това пътуване ще бъде с повреда и голяма загуба не само на товара и на кораба, но и на живота ни.

11 Но стотникът се доверяваше повече на кормчията и на притежателя на кораба, отколкото на думите на Павел.

12 И понеже пристанището не беше годно за презимуване, повечето изказваха мнение да отпътуват, ако би било възможно, до Феникс, едно критско пристанище, което е отворено към югозапад и северозапад, и там да презимуват.

13 И когато подухна южен вятър, мислейки, че са постигнали целта си, те вдигнаха котва и заплаваха близо покрай Крит.

14 Но малко след това се спусна бурен вятър, наречен Евраквилон,

15 и когато корабът беше повлечен и не можеше да устои на вятъра, ние се предадохме и се оставихме да ни носи.

16 И като минахме на зЁвет под едно островче, наречено Клавдий, с мъка успяхме да овладеем спасителната лодка;

17 и когато я извадиха, започнаха да използват средства, при което препасваха кораба отдолу, и тъй като се бояха да не заседнат в пясъците на Сиртис, свалиха платната и се носеха така.

18 И понеже бяхме в голяма беда от бурята, на следващия ден започнаха да изхвърлят товара.

19 А на третия ден сами, със собствените си ръце, изхвърлиха корабните принадлежности.

20 И понеже от много дни не се виждаше ни слънце, ни звезди и силната буря напираше, накрая изчезна всяка надежда да бъдем спасени.

21 А след дълго неядене Павел застана между тях и каза: Мъже, трябваше да ме слушате и да не тръгваме от Крит, за да не си навличаме тези беди и щети.

22 Но сега ви съветвам да сте бодри, защото нито една душа от вас няма да се изгуби, а само корабът;

23 защото тази нощ до мен застана ангел от Бога, на когото аз принадлежа и на когото служа, и каза:

24 Не се бой, Павле, ти трябва да застанеш пред императора; и ето, Бог ти подари всички, които плават с теб.

25 Затова, мъже, дерзайте, защото вярвам на Бога, че ще бъде така, както ми беше казано.

26 Обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.

27 А когато настана четиринадесетата нощ и ние бяхме тласкани насам-натам по Адриатическо море, около среднощ моряците усетиха, че се приближават до някаква суша.

28 И като измериха дълбочината, намериха, че е двадесет разтега; и като отидоха малко по-нататък, пак измериха и намериха, че е петнадесет разтега.

29 И понеже се бояха да не бъдат изхвърлени на каменисти места, спуснаха четири котви откъм задната част и зачакаха да съмне.

30 А когато моряците възнамеряваха да избягат от кораба и бяха свалили спасителната лодка в морето под предлог, че щели да спуснат котви откъм носа,

31 Павел каза на стотника и на войниците: Ако тези не останат на кораба, вие не можете да се избавите.

32 Тогава войниците отрязаха въжетата на спасителната лодка и я оставиха да падне.

33 А на разсъмване Павел канеше всички да похапнат, казвайки: Днес е четиринадесетият ден откакто чакате и стоите гладни, без да сте вкусили нещо.

34 Затова ви моля да похапнете, защото това е за вашето избавление; защото на нито един от вас и косъм от главата няма да падне.

35 И като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи и започна да яде.

36 Тогава всички се ободриха и също ядоха.

37 И в кораба бяхме всичко двеста седемдесет и шест души.

38 И като се нахраниха, започнаха да облекчават кораба, като изхвърляха житото в морето.

39 И когато се разсъмна, те не познаха земята, но забелязаха един залив с песъчлив бряг, към който решиха да тласнат кораба, ако беше възможно.

40 И като откачиха котвите, ги оставиха в морето и отпуснаха също въжетата на кормилата, и като издигнаха малкото платно по посока на вятъра, се отправиха към брега.

41 Но попаднаха на едно място, където морето биеше от две страни, и там корабът заседна; предницата се заби и не мърдаше, а задницата взе да се разглобява от напора на вълните.

42 И войниците се наговориха да избият задържаните, да не би да изплува някой и да избяга.

43 Но стотникът, като искаше да спаси Павел, ги възпря от това намерение и заповяда да скочат в морето първо онези, които знаеха да плуват, и да излязат на сухо,

44 а останалите да се спасяват – кои на дъски, кои на нещо от кораба. И така стана, че всички излязоха на сушата.

28

1 И когато се спасихме, разбрахме, че островът се наричаше Малта.

2 А туземците ни показаха необикновено човеколюбие, защото накладоха огън и ни приеха всички, понеже валеше дъжд и беше студено.

3 И когато Павел събра един куп клони и ги сложи на огъня, една усойница излезе поради топлината и се впи в ръката му.

4 А туземците, като видяха как змията висеше на ръката му, говореха помежду си: Без съмнение този човек е убиец, когото, ако и да се е избавил от морето, пак правосъдието не го оставя да живее.

5 Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло.

6 А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв, но като чакаха много време и видяха, че не му става нищо необичайно, промениха мнението си и говореха, че е бог.

7 А около това място се намираха именията на най-първия човек от острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.

8 И се случи бащата на Поплий да лежи болен от треска и дизентерия. А Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели.

9 Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,

10 като ни оказваха и много почести, и когато тръгнахме, ни натовариха с потребното за нуждите ни.

11 След три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.

12 И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.

13 И оттам, като заобиколихме, стигнахме в Ригия; и след един ден повя южният вятър и на следващия ден дойдохме в Потиоли,

14 където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. И така тръгнахме към Рим,

15 откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевия форум и до трите кръчми да ни посрещнат. И Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.

16 А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел се позволи да живее сам с войника, който го пазеше.

17 И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, макар и да не съм сторил нищо против народа или против бащините ни обичаи, пак от Ерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните,

18 които, като ме изпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мен нямаше нищо достойно за смърт.

19 Но понеже юдеите се възпротивиха, бях принуден да се отнеса до императора, а не че имах да обвиня в нещо народа си.

20 По тази причина ви повиках, за да ви видя и да ви говоря, защото заради надеждата на Израил съм вързан с тази верига.

21 А те му казаха: Ние нито сме получавали писма от Юдея за теб, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за теб.

22 Но желаем да чуем от теб какво ти мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против тази ерес.

23 И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутрин до вечер той им обясняваше и свидетелстваше за Божието царство, и ги уверяваше за Иисус и от Мойсеевия закон, и от пророците.

24 И едни се убеждаваха от това, което говореше, а други не вярваха.

25 И понеже не бяха съгласни помежду си, тръгнаха да се разотиват, след като Павел им каза една дума: Добре е казал Светият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е рекъл:

26 ?Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да видите.

27 Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха – да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и да ги изцеля.“

28 Затова, да знаете, че Божието спасение се изпрати на езичниците и те ще го чуят.

29 (И като каза това, юдеите си отидоха с голяма препирня помежду си.)

30 А Павел живя цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,

31 като проповядваше Божието царство и учеше с пълно дръзновение за Господ Иисус Христос, без някой да му забранява.