1 Наложеното пророчество, което пророк Авакум видя:
2 Докога, ГОСПОДИ, ще викам, а Ти няма да чуваш? Викам към Теб: Насилие! — но не спасяваш.
3 Защо ме оставяш да виждам беззаконие и гледаш нещастие? И опустошение и насилие има пред мен, и възниква караница и се надига раздор.
4 Затова законът е безсилен и правосъдието вечно не излиза към победа, защото безбожният обкръжава праведния и правосъдието излиза изкривено.
5 Погледнете между народите и вижте, и се почудете много, защото върша едно дело във вашите дни — няма да повярвате дори да ви се разкаже.
6 Защото, ето, Аз надигам халдейците — жесток и необуздан народ, който ходи по земната шир, за да завладее селища, които не са негови.
7 Страшен и ужасен е той, правото му и достойнството му излизат от самия него.
8 По-бързи от леопарди са конете му и по-свирепи от вълци вечер; конниците му препускат, конниците му идват отдалеч, долитат като орел, който се спуска към храната.
9 Те всички идват за насилие, лицата им са устремени напред и той събира пленници като пясък.
10 Присмива се на царете и князете са му за присмех; на всяка крепост той се смее, натрупва пръст и я превзема.
11 Тогава преминава като вятър и продължава, но ще бъде счетен за виновен — силата му е негов бог.
12 Не си ли Ти от начало, ГОСПОДИ, Боже мой, Свети мой! Няма да умрем. ГОСПОДИ, за съд си ги поставил; Силни, за наказание си ги определил.
13 Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото и не можеш да погледнеш нещастие. Защо гледаш на коварните и мълчиш, когато безбожният поглъща по-праведния от него,
14 и правиш хората като морските риби, като гадините, които си нямат владетел?
15 Той изтегля всички с въдица, влачи ги в мрежата си и ги събира в рибарската си мрежа, затова се радва и се весели.
16 Затова жертва на мрежата си и кади на рибарската си мрежа, защото чрез тях делът му е тлъст и ястието му — избрано.
17 Дали затова ще изпразни мрежата си и постоянно ще избива народи без милост?
1 На стражата си ще застана и на кулата ще се изправя и ще се взирам, за да видя какво ще ми говори Той и какво да отговоря на укора си.
2 И ГОСПОД ми отговори и каза: Напиши видението и го изложи ясно на плочи, за да може да се чете лесно.
3 Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже. Ако се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее.
4 Ето, душата му се надигна, не е права в него. А праведният чрез вярата си ще живее.
5 Освен това виното е коварно. Горделивият човек не стои мирен, той разширява желанието си като Шеол и като смъртта не се насища, и трупа при себе си всичките народи, и събира при себе си всичките племена.
6 Няма ли всички тези да надигнат притча против него, подигравателна песен в гатанки за него, като кажат: Горко на онзи, който умножава каквото не е негово — докога? — и се товари със залози!
7 Няма ли да станат внезапно онези, които те хапят, и да се надигнат онези, които ще те разтреперят? И ти ще им станеш плячка.
8 Понеже ти обра много народи, всички останали от племената ще те оберат заради кръвта на хората и насилието над земята, над града и над всичките му жители.
9 Горко на онзи, който придобива със зло неправедна печалба за дома си, за да постави гнездото си нависоко, за да се избави от ръката на бедствието!
10 Ти си замислил срам за дома си, като си изтребил много народи и си съгрешил против душата си.
11 Защото камък от стената ще извика и греда от гредореда ще му отговори.
12 Горко на онзи, който гради град с кръв и утвърждава град с беззаконие!
13 Ето, не е ли от ГОСПОДА на Войнствата, че племената се трудят за огъня и народите се мъчат за суета?
14 Защото земята ще бъде пълна с познаването на славата на ГОСПОДА, както водите покриват морето.
15 Горко на онзи, който напива ближния си — на теб, който примесваш злобата си и ги опиваш, за да гледаш голотата им!
16 Наситил си се със срам вместо слава; пий и ти, и нека се открие краекожието ти! Чашата на десницата ГОСПОДНА ще се обърне към теб и гнусно безчестие ще покрие славата ти.
17 Защото насилието над Ливан ще те покрие и изтребването на уплашените животни заради кръвта на хората и насилието над земята, над града и всичките му жители.
18 Какво ползва изваяният идол, че го е изваял майсторът му? Или изленият идол, учител на лъжата, че който го е изработил, се уповава на изработката си, да прави неми идоли?
19 Горко на онзи, който казва на дървото: Събуди се! — и на немия камък: Стани! Той ли ще го научи? Ето, той е обкован със злато и сребро и никакво дихание няма в него.
20 А ГОСПОД е в светия Си храм — мълчи пред Него, цяла земьо!
1 Молитва на пророк Авакум, по шигионот.
2 ГОСПОДИ, чух вестта за Теб и се убоях. ГОСПОДИ, оживявай делото Си сред годините, сред годините го изявявай. В гнева Си помни милостта.
3 Бог идва от Теман и Светият — от хълма Фаран. (Села.) Славата Му покри небесата и земята се изпълни с прославата Му.
4 Сиянието Му е като светлината, лъчи излизат от ръката Му и там е скривалището на силата Му.
5 Пред Него ходи мор и язва излиза след Него.
6 Той застана и разклати земята, погледна и разтрепери народите; и вечните планини се разпаднаха, древните хълмове се приведоха. Пътищата Му са вечни.
7 Видях шатрите на Етиопия под скръб, треперят завесите на мадиамската земя.
8 Против реките ли се разяри ГОСПОД? Против реките ли беше гневът Ти, против морето ли беше яростта ти, че си възседнал на конете Си, на победоносните Си колесници?
9 Открит, оголен е лъкът Ти, пръчките на наказанието са заклети според словото Ти. (Села.) Ти проряза земята с реки.
10 Видяха Те планините и се убояха, водният потоп нахлу, бездната нададе гласа си, вдигна нависоко ръцете си.
11 Слънцето и луната застанаха в жилището си при светлината на Твоите летящи стрели, при сиянието на Твоето святкащо копие.
12 С негодувание крачиш по земята, с гняв вършееш народите.
13 Излязъл си за спасение на народа Си, за спасение на помазаника Си. Разбил си главата от дома на безбожието, открил си основите до шията. (Села.)
14 Пронизал си със собствените му копия главата на воините му, които като вихрушка се устремиха да ме разпръснат и радостта им беше като да изядат скришно сиромаха.
15 Преминал си през морето с конете Си, пенещите се големи води.
16 Чух, и вътрешностите ми се разтресоха, устните ми трепереха от гласа, гнилота проникна в костите ми и на мястото си се разтреперих, защото трябва да чакам скръбния ден, когато се изкачи против народа онзи, който ще ни нападне.
17 И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите,
18 аз пак ще се радвам в ГОСПОДА, ще се веселя в Бога на спасението си.
19 Господ БОГ е силата ми; Той прави краката ми като на елените и ми дава да ходя по височините ми. За първия певец, на моите струнни инструменти.