1 Началото на благовестието на Иисус Христос, Божия Син.
2 Както е писано в книгата на пророк Исая: "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред лицето Ти, който ще устрои пътя Ти пред Теб."
3 "Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа! Прави направете пътеките за Него."
4 Йоан дойде, като кръщаваше в пустинята и проповядваше кръщение на покаяние за опрощаване на греховете.
5 И цялата юдейска страна и всичките жители на Ерусалим излизаха при него и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.
6 А Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си и се хранеше с акриди и див мед.
7 И като проповядваше, казваше: След мен идва Онзи, който е по-силен от мен, на когото не съм достоен да се наведа и да развържа ремъка на сандалите Му.
8 Аз ви кръщавам с вода, а Той ще ви кръсти със Светия Дух.
9 И през онези дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Йоан в Йордан.
10 И като излезе веднага от водата, видя, че небесата се разтварят и че Духът слиза на Него като гълъб.
11 И дойде глас от небесата: Ти си Моят възлюбен Син, в Теб благоволих.
12 И веднага Духът Го закара в пустинята.
13 И беше в пустинята четиридесет дни, изкушаван от Сатана, и беше със зверовете, а ангелите Му служеха.
14 А след като Йоан беше предаден на властта, Иисус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, като казваше:
15 Времето се изпълни и Божието царство наближи: покайте се и повярвайте в благовестието!
16 А когато минаваше край Галилейското езеро, видя Симон и брата на Симон, Андрей, че хвърляха мрежи в езерото, защото бяха рибари.
17 И Иисус им каза: Елате след Мен, и Аз ще ви направя да станете ловци на хора.
18 И те веднага оставиха мрежите и Го последваха.
19 И като отмина малко, видя Яков Зеведеев и брат му Йоан, които също бяха в кораба си и кърпеха мрежите.
20 И веднага ги повика; и те оставиха баща си Зеведей в кораба с надничарите и отидоха след Него.
21 И дойдоха в Капернаум. И веднага в съботата Иисус влезе в синагогата и поучаваше.
22 И те се чудеха на учението Му, защото ги поучаваше като Един, който има власт, а не като книжниците.
23 А в синагогата им имаше човек, хванат от нечист дух, който извика и каза:
24 (Остави ни!) Какво имаш Ти с нас, Иисусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те кой си – Светият Божи.
25 Но Иисус го смъмри, като каза: Млъкни и излез от него!
26 Тогава нечистият дух, като го сгърчи, изкрещя със силен глас и излезе от него.
27 И всички толкова се смаяха, че започнаха да обсъждат помежду си, като говореха: Какво е това? Що за ново учение е това? С власт заповядва дори на нечистите духове и те Му се покоряват!
28 И веднага слухът за Него се разнесе навред по цялата Галилейска околност.
29 И щом излязоха от синагогата, дойдоха с Яков и Йоан в къщата на Симон и Андрей.
30 А тъщата на Симон лежеше болна от треска; и веднага Му казаха за нея.
31 Той се приближи и като я хвана за ръка, я вдигна; и (начаса) треската я остави и тя им прислужваше.
32 А като се свечери, когато залезе слънцето, доведоха при Него всичките болни и обладани от демони.
33 И целият град се събра пред вратата.
34 И Той изцели мнозина, които страдаха от разни болести, и изгони много демони, и не позволяваше на демоните да говорят, понеже Го познаваха.
35 А сутринта, когато беше още тъмно, стана и излезе, и отиде на едно уединено място, и там се молеше.
36 А Симон и онези, които бяха с Него, изтичаха след Него.
37 И като Го намериха, Му казаха: Всички Те търсят.
38 А Той им каза: Да идем другаде в близките градчета, за да проповядвам и там, защото за това съм излязъл.
39 И влизаше в синагогите им по цяла Галилея, като проповядваше и изгонваше демоните.
40 Тогава дойде при Него един прокажен и Му се молеше, като коленичеше пред Него и казваше: Ако искаш, можеш да ме очистиш.
41 А Той го съжали, простря ръка и се допря до него, и му каза: Искам, бъди очистен.
42 И веднага проказата го остави и той се очисти.
43 И Той веднага го отпрати, като го предупреди строго:
44 Внимавай да не кажеш на никого нищо; но иди и се покажи на свещеника, и принеси за очистването си това, което е заповядал Мойсей.
45 А той, като излезе, започна да разгласява много и да разнася за станалото, така че Иисус не можеше вече да влезе явно в някой град, а стоеше навън в уединени места; и при Него идваха отвсякъде.
1 След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че бил в къщата.
2 И веднага се събраха много хора, така че и около вратата не можеха да се поберат. А Той им говореше словото.
3 И дойдоха и донесоха при Него един паралитик. Носеха го четирима.
4 И като не можаха да се приближат до Него заради множеството, разкриха покрива на къщата, където беше Той, пробиха го и спуснаха постелката, на която лежеше паралитикът.
5 А Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Синко, прощават ти се греховете.
6 А имаше там някои от книжниците, които седяха и размишляваха в сърцата си:
7 Този защо говори така? Той богохулства. Кой може да прощава грехове освен Един, Бог?
8 Иисус, като разбра веднага с духа Си, че така размишляват в себе си, им каза: Защо размишлявате това в сърцата си?
9 Кое е по-лесно да кажа на паралитика: Прощават ти се греховете, или: Стани, вдигни постелката си и ходи?
10 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава грехове – каза на паралитика:
11 Казвам ти: стани, вдигни си постелката и си иди у дома.
12 И той веднага стана, вдигна си постелката и излезе пред всичките; така че всички се зачудиха и славеха Бога, и говореха: Никога не сме виждали такова нещо.
13 И пак излезе край езерото; и цялото множество идваше при Него и Той ги поучаваше.
14 Като минаваше, видя Леви Алфеев, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва.
15 И когато Иисус седеше на трапезата в къщата му, заедно с Него и учениците Му насядаха и много бирници и грешници; защото бяха мнозина и Го следваха.
16 Тогава книжниците от фарисеите, като видяха, че Той яде с грешниците и бирниците, казаха на учениците Му: Защо яде и пие с бирниците и грешниците?
17 А Иисус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние).
18 А учениците на Йоан и фарисеите постеха. И дойдоха и Му казаха: Защо учениците на Йоан и на фарисеите постят, а Твоите не постят?
19 А Иисус им каза: Могат ли сватбарите да постят, докато младоженецът е с тях? Докато младоженецът е с тях, те не могат да постят.
20 Но ще дойдат дни, когато младоженецът ще им се отнеме, и тогава, през онези дни, ще постят.
21 Никой не пришива кръпка от нов плат на стара дреха; защото това, което трябва да я закърпи, се отдира от нея – новото от старото – и съдраното става по-лошо.
22 И никой не налива ново вино в стари мехове; защото виното ще спука меховете, и ще се изхабят и виното, и меховете; а наливат ново вино в нови мехове.
23 И в една събота, когато минаваше през посевите, учениците Му, като вървяха по пътя, започнаха да късат класове.
24 А фарисеите Му казаха: Виж! Защо вършат в събота нещо, което не е позволено?
25 Тогава Той им каза: Не сте ли чели какво направи Давид, когато беше в нужда и огладня и той, и мъжете, които бяха с него?
26 Как влезе в Божия дом, когато Авиатар беше първосвещеник, и яде присъствените хлябове, от които не е позволено на никого да яде, освен на свещениците, като даде и на онези, които бяха с него?
27 И им каза: Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата;
28 така че Човешкият Син е Господар и на съботата.
1 И пак влезе в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
2 И те Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 И Той каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и ела по средата.
4 А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
5 И като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя.
6 И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него как да Го убият.
7 Тогава Иисус се оттегли с учениците Си към езерото и ги последва голямо множество от Галилея.
8 И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, от другата страна на Йордан и от околностите на Тир и Сидон голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
9 И поръча на учениците Си да Го чакат с една лодка заради множеството, за да не Го притискат.
10 Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които имаха страдания, Го притискаха, за да се допрат до Него.
11 И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божи Син.
12 Но Той строго им казваше да не Го изявяват.
13 След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които Той искаше, и те отидоха при Него.
14 И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват,
15 и да имат власт да изцеляват болести и да изгонват демони:
16 Симон, на когото даде и името Петър;
17 и Яков Зеведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, тоест синове на гърма;
18 и Андрей и Филип; Вартоломей и Матей; Тома и Яков Алфеев; Тадей и Симон Кананит;
19 и Юда Искариотски, който Го и предаде.
20 И дойдоха в една къща; и пак се събра народ, така че те не можаха дори хляб да ядат.
21 А Своите Му, като чуха това, отидоха да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22 И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва демоните чрез началника на демоните.
23 Но Той, като ги повика, им каза с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана?
24 Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 И ако един дом се раздели против себе си, този дом не ще може да устои.
26 И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, а е дошъл краят му.
27 И никой не може да влезе в къщата на силния и да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния – и тогава ще ограби къщата му.
28 Истина ви казвам, че всичките грехове на човешките синове ще бъдат простени и всичките хули, с които биха богохулствали;
29 но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, а е виновен за вечен грях;
30 защото казваха: Има нечист дух.
31 И дойдоха майка Му и братята Му и като стояха навън, изпратиха до Него да Го повикат.
32 А около Него седеше едно множество; и Му казаха: Ето, майка Ти и братята Ти са навън и Те търсят.
33 А Той в отговор им каза: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?
34 И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.
1 И пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той се качи в един кораб и седеше на езерото, а цялото множество беше на сушата край езерото.
2 И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си:
3 Слушайте! Ето, сеячът излезе да сее.
4 И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст; и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,
6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 А други паднаха между тръни; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.
8 А други паднаха на добра земя; и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет, а кое сто.
9 И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.
10 И когато остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.
11 И Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи;
12 така че "гледащи да гледат, а да не виждат; и слушащи да слушат, а да не разбират; да не би да се обърнат и да им се прости (грехът)".
13 И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всичките притчи?
14 Сеячът сее словото.
15 А онези край пътя, където се сее словото, са тези, които чуват, но Сатана веднага идва и грабва посятото в тях слово.
16 Също и посятото на каменистите места са тези, които, като чуят словото, веднага с радост го приемат;
17 нямат обаче корен в себе си, а са кратковременни; после, когато настане напаст или гонение заради словото, веднага отпадат.
18 Посятото между тръните са други. Те са онези, които са слушали словото,
19 но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото и то става безплодно.
20 А посятото на добра земя са тези, които слушат словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
21 И им каза: Затова ли се донася светилото – за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли за това – да го поставят на светилника?
22 Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве.
23 Ако има някой уши да слуша, нека слуша.
24 Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави.
25 Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
26 И каза: Божието царство е както когато човек хвърли семе в земята;
27 и спи, и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.
28 Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това – пълно зърно в класа.
29 А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.
30 Каза още: С какво да сравним Божието царство или с каква притча да го представим?
31 То прилича на синапено зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята.
32 Но когато се посее, расте и става по-голямо от всички стръкове, и пуска големи клони, така че небесните птици могат да се подслонят под сянката му.
33 И с много такива притчи им говореше словото, както можеха да слушат.
34 А без притча не им говореше, но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
35 И в същия ден, когато се свечери, Иисус им каза: Да минем на отвъдната страна.
36 И като разпуснаха множеството, Го взеха със себе си в кораба, както беше; и имаше и други кораби с Него.
37 И се надигна голяма ветрена буря; и вълните се нахвърляха върху кораба, така че корабът вече се пълнеше с вода.
38 А Той беше на задната част, заспал на възглавница. И те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?
39 А Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина.
40 И Той им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?
41 И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът и езерото Му се покоряват?
1 И преминаха отвъд езерото, в гадаринската страна.
2 А като слезе от кораба, веднага Го срещна един човек с нечист дух, който излезе от гробищата.
3 Той имаше обиталище в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига,
4 защото много пъти го бяха връзвали с окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.
5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по баирите, той викаше и се посичаше с камъни.
6 Но когато видя Иисус отдалеч, бързо отиде при Него и Му се поклони.
7 И изкрещя със силен глас и каза: Какво имам аз с Теб, Иисусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи!
8 Защото му казваше: Излез от човека, ти, нечисти душе.
9 И Иисус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името. Защото сме мнозина.
10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.
11 А там на бърдото пасеше голямо стадо свине.
12 И демоните Му се помолиха, казвайки: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.
13 Иисус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете. Тогава стадото – на брой около две хиляди – се спусна по стръмнината в езерото и всички се издавиха в езерото.
14 А онези, които ги пасяха, побягнаха и известиха за това в града и по околността. И жителите дойдоха да видят какво е станало.
15 И като дойдоха при Иисус, видяха обладания от демоните, в когото беше легионът, да седи облечен и разумен; и се уплашиха.
16 И онези, които бяха видели всичко, им разказаха за станалото с обладания от демоните и за свинете.
17 А те започнаха да Му се молят да си отиде от техните земи.
18 А като влизаше в кораба, този, който беше преди това обладан от демони, Му се молеше да бъде заедно с Него.
19 Той обаче не му разреши, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб.
20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Декапол какви неща му стори Иисус. И всички се чудеха.
21 Когато Иисус пак премина с кораба на отвъдната страна, при Него се събра голямо множество. И Той беше край езерото.
22 Тогава дойде един от началниците на синагогата на име Яир, който, като Го видя, падна пред краката Му
23 и много Му се молеше, казвайки: Малката ми дъщеря е на умиране. Моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.
24 И Той отиде с него. И едно голямо множество Го следваше и Го притискаха.
25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години
26 и беше много пострадала от мнозина лекари, и беше изразходвала целия си имот, без да види някаква полза, а напротив, беше й станало по-зле,
27 като чу какво се говореше за Иисус, дойде между народа изотзад и се допря до дрехата Му.
28 Защото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.
29 И начаса кръвотечението й престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.
30 А Иисус, който веднага усети в Себе Си, че е излязла от Него сила, се обърна сред множеството и каза: Кой се допря до дрехите Ми?
31 Учениците Му казаха: Ти виждаш, че множеството Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мен?
32 Но Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.
33 А жената, уплашена и разтреперена, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него, и Му каза цялата истина.
34 А Той й каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.
35 Докато Той още говореше, при Него дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?
36 Но Иисус, като чу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не се бой, само вярвай.
37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.
38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и викаха силно.
39 И като влезе, им каза: Защо се вълнувате и плачете толкова? Детето не е умряло, а спи.
40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара всички навън, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където лежеше детето.
41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми, което значи: Момиче, на теб казвам, стани!
42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. И те бяха много смаяни.
43 А Той строго им заповяда никой да не узнае за това; и им заръча да й дадат да яде.
1 И Той излезе оттам и дойде в Своето родно място; и учениците Му Го следваха.
2 И когато дойде съботата, започна да поучава в синагогата. И мнозина, като Го слушаха, се чудеха и говореха: Откъде е на Този всичко това? И каква е тази мъдрост, която Му е дадена, и какви са тези чудеса, извършени от ръцете Му?
3 Не е ли Той дърводелецът, син на Мария и брат на Яков, Йосия, Юда и Симон? И сестрите Му не са ли тук, между нас? И те се отвърнаха от Него.
4 А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в своето родно място, сред своите роднини и в своя дом.
5 И не можеше да извърши там никакво чудо, освен че положи ръце на няколко болни и ги изцели.
6 И се чудеше на тяхното неверие. И обикаляше околните села и поучаваше.
7 И като повика дванадесетте, започна да ги изпраща двама по двама и им даде власт над нечистите духове.
8 И им заповяда да не вземат нищо за из път освен една тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в пояса;
9 а да се обуват със сандали. И каза: И не се обличайте с две дрехи.
10 И им каза: В която къща влезете, оставайте в нея, докато си тръгнете оттам.
11 И ако в някое място не ви приемат и не ви послушат, като излизате оттам, изтърсете праха изпод краката си като свидетелство против тях.
12 И те излязоха и проповядваха, че хората трябва да се покаят.
13 И изгонваха много демони и помазваха с масло мнозина болни, и ги изцеляваха.
14 И цар Ирод чу за Иисус, защото Името Му стана известно, и казваше: Йоан Кръстител е възкръснал от мъртвите и затова тези велики сили действат чрез него.
15 А други казваха, че е Илия. Други пък казваха, че Той е пророк като един от пророците.
16 Но Ирод, като чу за Него, каза: Това е Йоан, когото аз обезглавих; той е възкръснал.
17 Защото този Ирод беше изпратил да хванат Йоан и да го вържат в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип, понеже я беше взел за жена.
18 Защото Йоан казваше на Ирод: Не ти е позволено да имаш жената на брат си!
19 А Иродиада се настрои против него и искаше да го убие, но не можеше;
20 защото Ирод се страхуваше от Йоан, като знаеше, че той е праведен и свят човек, и го пазеше здраво; и когато го слушаше, вършеше много неща и с удоволствие го слушаше.
21 И като дойде подходящ ден, когато Ирод даде вечеря за рождения си ден на големците си и на хилядниците, и на галилейските старейшини,
22 самата дъщеря на Иродиада влезе и танцува, и угоди на Ирод и на седящите с него; и царят каза на момичето: Искай от мен, каквото желаеш, и ще ти го дам!
23 И й се закле: Каквото и да поискаш от мен, ще ти дам, даже до половината на царството ми.
24 А тя излезе и каза на майка си: Какво да поискам? И тя каза: Главата на Йоан Кръстител.
25 И начаса момичето влезе бързо при царя и поиска, като каза: Искам да ми дадеш още сега на блюдо главата на Йоан Кръстител.
26 И царят много се наскърби, но пак заради клетвите си и заради седящите с него не пожела да й откаже.
27 И царят прати веднага един телохранител, на когото заповяда да донесе главата му; и той отиде, обезглави го в тъмницата
28 и донесе главата му на блюдо, и я даде на момичето, а момичето я даде на майка си.
29 А учениците му, като чуха това, дойдоха и вдигнаха тялото му, и го положиха в гроб.
30 И апостолите се събраха при Иисус и Му разказаха всичко, каквото бяха извършили и каквото бяха поучавали.
31 И Той им каза: Елате вие сами на уединено място насаме и си починете малко. Защото мнозина идваха и си отиваха, а те нямаха време даже да ядат.
32 И отидоха с кораба на уединено място насаме.
33 А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха.
34 И Иисус, като излезе, видя едно голямо множество и ги съжали, защото бяха като овце, които нямат пастир; и започна да ги поучава за много неща.
35 И когато беше станало вече късно, учениците Му се приближиха при Него и казаха: Мястото е уединено и вече е късно.
36 Разпусни ги, за да отидат по околните колиби и села и да си купят хляб, защото нямат нищо за ядене.
37 А Той в отговор им каза: Дайте им вие да ядат. А те Му казаха: Да идем ли да купим хляб за двеста динария и да им дадем да ядат?
38 А Той им каза: Колко хляба имате? Идете и вижте. И като узнаха, казаха: Пет, и две риби.
39 И им заповяда да насядат всички на групи по зелената трева.
40 И те насядаха в редици – по сто и по петдесет.
41 И като взе петте хляба и двете риби, Иисус погледна към небето и благослови. После разчупи хлябовете и даваше на учениците да ги слагат пред тях; и двете риби раздели на всичките.
42 И всичките ядоха и се наситиха.
43 И вдигнаха дванадесет пълни коша с къшеи, а така също и от рибите.
44 А онези, които ядоха хлябовете, бяха пет хиляди мъже.
45 И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да отидат преди Него на отвъдната страна към Витсаида, докато Той разпусне множеството.
46 И след като се прости с тях, отиде на хълма да се помоли.
47 А като се свечери, корабът беше в средата на езерото, а Той – сам на сушата.
48 И като ги видя, че се мъчат, като гребат с веслата, защото вятърът им беше насрещен, около четвъртата стража на нощта дойде при тях, като вървеше по езерото; и щеше да ги отмине.
49 А те, като Го видяха да ходи по езерото, си помислиха, че е призрак, и извикаха;
50 защото всички Го видяха и се изплашиха. А Той веднага им проговори, като им каза: Дерзайте! Аз съм. Не се бойте!
51 И влезе при тях в кораба и вятърът утихна. А те много се изумиха и учудиха в себе си,
52 защото не се бяха вразумили от чудото с хлябовете, тъй като сърцето им беше закоравяло.
53 И като преминаха отвъд езерото, дойдоха в генисаретската земя и излязоха на сушата.
54 И когато излязоха от кораба, хората веднага Го познаха;
55 и се разтичаха по цялата онази околност и започнаха да носят болните на легла там, където чуеха, че се намирал Той.
56 И където и да влизаше, в села или в градове, или в колиби, слагаха болните по пазарите и Му се молеха те да се допрат поне до полите на дрехите Му. И колкото души се допираха, се изцеляваха.
1 И се събраха при Иисус фарисеите и някои от книжниците, които бяха дошли от Ерусалим,
2 и бяха видели, че някои от учениците Му ядат хляб с нечисти, тоест неизмити ръце.
3 Защото фарисеите и всички юдеи, като държат преданието на старейшините, не ядат, без да си измият ръцете до лактите;
4 и когато се връщат от пазар, не ядат, без да се измият. Има и много други неща, които са приели да спазват – измивания на чаши, глинени и медни съдове (и легла).
5 И така, фарисеите и книжниците Го запитаха: Защо Твоите ученици не вървят по преданието на старейшините, а ядат хляб с нечисти ръце?
6 А Той им каза: Добре е пророкувал Исая за вас, лицемерите, както е писано: "Този народ Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен. "
7 Но напразно Ме почитат, като учат за поучение човешки заповеди.
8 Вие оставяте Божията заповед и спазвате човешкото предание: (миенето на стомни и на чаши; и правите много други неща).
9 И им каза: Вие успешно осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание!
10 " Защото Мойсей каза: "Почитай баща си и майка си", и: "Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви." "
11 Но вие казвате: Ако каже човек на баща си или на майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, това значи, подарено е на Бога – това го освобождава;
12 и вие не го оставяте вече да направи нищо за баща си или за майка си.
13 И така осуетявате Божието слово заради вашето предание, което сте предали; и вършите много такива неща, подобни на това.
14 И пак повика множеството и им каза: Слушайте Ме всички и разбирайте.
15 Няма нищо извън човека, което, като влиза в него, може да го оскверни; но тези неща, които излизат от него, те оскверняват човека.
16 (Ако има някой уши да слуша, нека слуша.)
17 И като остави множеството и влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха за притчата.
18 И Той им каза: И вие ли още не проумявате? Не разбирате ли, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?
19 Защото не влиза в сърцето му, а в корема и се изхожда. С това Той обяви всички ястия за чисти.
20 Каза още: Това, което излиза от човека, то осквернява човека.
21 Защото отвътре, от сърцето на хората, излизат лоши мисли, блудства, кражби, убийства,
22 прелюбодейства, користолюбие, злина, коварство, сладострастие, лукавство, богохулство, гордост, безумство.
23 Всички тези зли неща излизат отвътре и оскверняват човека.
24 И като стана оттам, отиде в Тирската и Сидонската страни; и влезе в една къща и не искаше никой да Го знае, но не можа да се укрие.
25 А веднага чу за Него една жена, чиято малка дъщеря имаше нечист дух; и тя дойде и падна пред краката Му.
26 (Жената беше гъркиня, по рождение сирофиникийка.) И Му се молеше да изгони демона от дъщеря й.
27 А Иисус й каза: Остави децата да се наситят, защото не е прилично да се вземе хлябът от децата и да се даде на кученцата.
28 А тя в отговор Му каза: Така е, Господи, но и кученцата под масата ядат от трохите, които падат от децата!
29 А Той й каза: За тази дума – иди си; демонът излезе от дъщеря ти.
30 И като си отиде у дома, намери, че детето лежеше на постелката, а демонът беше излязъл.
31 И като излезе пак от тирската и сидонската страни, дойде към Галилейското езеро през средата на декаполските области.
32 И доведоха при Него един глух и заекващ човек и Му се молеха да положи ръка на него.
33 Иисус го отведе настрани от множеството, сложи пръстите Си в ушите му и като плюна, се докосна до езика му;
34 и като погледна към небето, въздъхна и му каза: Еффата, тоест: Отворй се.
35 И ушите му се отвориха и връзката на езика му се развърза, и той говореше ясно.
36 И им заръча на никого да не казват за това; но колкото повече им заръчваше, толкова повече те Го разгласяваха;
37 и се чудеха твърде много и говореха: Всичко върши добре: и глухите прави да чуват, и немите да говорят!
1 През онези дни, когато пак се беше събрало голямо множество и нямаха какво да ядат, Иисус повика учениците Си и им каза:
2 Жал Ми е за множеството, защото три дни вече седят при Мен и нямат какво да ядат.
3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.
4 А учениците Му отговориха: Откъде ще може някой да насити тези хора с хляб тук, в това уединено място?
5 А Той ги попита: Колко хляба имате? И те казаха: Седем.
6 Тогава Той заповяда на множеството да насядат на земята; и като взе седемте хляба, благодари, разчупи и даде на учениците Си, за да ги сложат. И те ги сложиха пред множеството.
7 Имаха и няколко малки риби; и като благослови, заповяда да сложат и тях.
8 И ядоха и се наситиха. И вдигнаха седем кошници с останали къшеи.
9 А онези, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.
10 И веднага се качи в кораба с учениците Си и дойде в Далманутанските области.
11 И фарисеите излязоха и започнаха да спорят с Него. И като Го изпитваха, поискаха от Него знамение от небето.
12 А Той въздъхна дълбоко в духа Си и каза: Защо този род иска знамение? Истина ви казвам: на този род няма да се даде знамение.
13 И ги остави, като пак се качи в кораба и мина на отвъдната страна.
14 А учениците Му забравиха да вземат хляб и нямаха при себе си в кораба повече от един хляб.
15 И Той им заръча, като каза: Внимавайте! Пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.
16 И те разискваха помежду си, като говореха: Това е защото нямаме хляб.
17 А Иисус, като разбра това, им каза: Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не разбирате, и не съзнавате? Още ли е закоравяло сърцето ви?
18 Като имате очи, не виждате ли? И като имате уши, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба на петте хиляди души, колко коша пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Дванадесет.
20 А когато разчупих седемте на четирите хиляди души, колко кошници пълни с къшеи вдигнахте? Казаха Му: Седем.
21 И им каза: Още ли не разбирате?
22 След това дойдоха във Витсаида. И доведоха при Него един сляп и Му се молиха да се докосне до него.
23 А Той хвана слепия за ръка и го изведе вън от селото; и като плюна на очите му, положи на него ръце и го попита: Виждаш ли нещо?
24 А той, като повдигна очи, каза: Виждам хората; защото виждам неща като дървета, които ходят.
25 После пак положи ръце на очите му и той втренчи очите си, оздравя и виждаше всичко ясно.
26 И го изпрати у дома му, като каза: Не влизай в селото, (нито казвай това на някого от селото).
27 И Иисус излезе с учениците Си по селата на Кесария Филипова. И по пътя попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой съм Аз?
28 А те в отговор Му казаха: Йоан Кръстител; други – Илия; а други – един от пророците.
29 Тогава ги попита: А вие какво казвате, кой съм? Петър в отговор Му каза: Ти си Христос.
30 И Той им заръча да не казват на никого за Него.
31 И започна да ги учи, че Човешкият Син трябва много да пострада и да бъде отхвърлен от старейшините и главните свещеници, и книжниците и да бъде убит, и след три дни да възкръсне.
32 И открито говореше това слово. А Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, смъмри Петър, като каза: Махни се, Сатана, и иди зад Мен, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.
34 И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва.
35 Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси.
36 Понеже какво се ползва човек, като спечели целия свят, а изгуби живота си?
37 Защото, какво би дал човек в замяна на живота си?
38 Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради Моите думи в този прелюбодеен и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели.
1 И им каза: Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло със сила.
2 И след шест дни Иисус взе Петър, Яков и Йоан и ги заведе на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях.
3 Дрехите Му станаха блестящи и изключително бели, като сняг, както никой белач на земята не може да избели.
4 И им се яви Илия с Мойсей и те разговаряха с Иисус.
5 Тогава Петър заговори и каза на Иисус: Равви, добре е да сме тук; и нека направим три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия;
6 защото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много.
7 И се яви облак и ги засени; и от облака дойде глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте.
8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Иисус.
9 И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.
10 И те пазеха това слово, като се питаха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.
11 И Го попитаха, казвайки: Защо казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде?
12 А Той им каза: Наистина първо Илия ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.
13 Но аз ви казвам, че Илия е дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, така както е писано за него.
14 И когато Той дойде при учениците, видя около тях едно голямо множество и книжници, които спореха с тях.
15 И веднага, като Го видя, цялото множество се смая и се завтече към Него, и Го поздравяваха.
16 И Той попита книжниците: За какво спорите с тях?
17 И един от множеството Му отговори: Учителю, доведох при Теб сина си, който има ням дух.
18 И където и да го хване, го тръшка; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на Твоите ученици да изгонят демона, но те не можаха.
19 А Той в отговор им каза: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.
20 И го доведоха при Него. И когато Го видя, духът веднага го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.
21 И Иисус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.
22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, съжали ни и ни помогни!
23 А Иисус му каза: Ако можеш! Всичко е възможно за този, който вярва.
24 Веднага бащата на детето извика и каза със сълзи: Вярвам (Господи)! Помогни на моето неверие!
25 А Иисус, като видя, че се стича народ, смъмри нечистия дух, като му каза: Ням и глух душе, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай повече в него!
26 И като изпищя и го сгърчи силно, излезе. И детето стана като мъртво, затова повечето казаха, че е умряло.
27 Но Иисус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.
28 И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?
29 А Той им каза: Този род с нищо не може да излезе, освен с молитва (и пост).
30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това.
31 Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора и те ще Го убият. И след като Го убият, на третия ден Той ще възкръсне.
32 Но те не разбраха думата и се страхуваха да Го попитат.
33 И дойдоха в Капернаум. И когато беше в къщата, Той ги попита: Какво разисквахте по пътя?
34 А те мълчаха, защото по пътя бяха спорили помежду си кой от тях е по-голям.
35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички.
36 Тогава взе едно детенце и го постави посред тях. И като го прегърна, им каза:
37 Който приеме едно от тези дечица в Мое Име, Мен приема; и който приеме Мен, приема не Мен, а Този, който Ме е пратил.
38 Тогава Йоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва демони в Твое Име и му забранихме, защото не ни следва.
39 А Иисус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши чудо в Мое Име и да може скоро да Ме злослови.
40 Понеже онзи, който не е против нас, е откъм нас.
41 Защото, който ви напои с чаша вода в Мое Име, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си.
42 А който съблазни едно от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето.
43 И ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за теб да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш две ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,
44 (където "червеят им не умира и огънят не угасва").
45 И ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за теб да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла, (в неугасимия огън,
46 където "червеят им не умира и огънят не угасва").
47 И ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за теб да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,
48 където "червеят им не умира и огънят не угасва".
49 Защото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).
50 Добро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.
1 И стана оттам, и дойде в юдейските области и местата отвъд Йордан. И при Него пак се стече народ; и Той пак ги поучаваше според обичая Си.
2 А някои фарисеи се приближиха и за да Го изпитат, Го попитаха: Позволено ли е на мъж да напусне жена си?
3 В отговор Той им каза: Какво ви е заповядал Мойсей?
4 А те казаха: Мойсей е позволил на мъжа да напише разводно писмо и да я напусне.
5 А Иисус им каза: Поради вашето коравосърдечие ви е написал той тази заповед;
6 но в началото на създанието Бог ги е направил мъжко и женско.
7 "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си; "
8 и двамата ще бъдат една плът"; така че не са вече двама, а една плът. "
9 И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.
10 И в къщата учениците пак Го попитаха за това.
11 А Той им каза: Който напусне жена си и се ожени за друга, той прелюбодейства против нея.
12 И ако тя напусне мъжа си и се омъжи за друг, тя прелюбодейства.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците им се скараха.
14 Но Иисус, като видя това, възнегодува и им каза: Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте; защото на такива е Божието царство.
15 Истина ви казвам: който не приеме Божието царство като дете, той никак няма да влезе в него.
16 И Той ги прегърна и ги благослови, като положи ръцете Си на тях.
17 А когато излизаше на пътя, един се завтече, коленичи пред Него и Го попита: Учителю благи, какво да направя, за да наследя вечен живот?
18 А Иисус му каза: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен Един, Бог.
19 Знаеш заповедите: "Не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай; не увреждай; почитай баща си и майка си."
20 А той Му каза: Учителю, всичко това съм опазил от младостта си.
21 А Иисус, като го погледна, го възлюби и му каза: Едно не ти достига: иди, продай всичко, което имаш, и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небето. И ела и Ме следвай.
22 Но той посърна от това слово и си отиде наскърбен, защото имаше много имот.
23 А Иисус се огледа наоколо и каза на учениците: Колко трудно ще влязат в Божието царство онези, които имат богатство!
24 А учениците се смаяха на Неговите думи. Но в отговор Иисус пак им каза: Деца, колко е трудно да влязат в Божието царство онези, които се уповават на богатството!
25 По-лесно е камилата да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
26 А те се зачудиха твърде много и Му казаха: Тогава кой може да се спаси?
27 Иисус ги погледна и каза: За хората това е невъзможно, но не и за Бога; защото за Бога всичко е възможно.
28 Петър започна да Му говори: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме.
29 Иисус каза: Истина ви казвам: няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието,
30 и да не получи сега, в това време, сто пъти повече къщи и братя, и сестри, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идващия свят – вечен живот.
31 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.
32 А когато бяха на път, като отиваха към Ерусалим, Иисус вървеше пред тях, а те се чудеха. И онези, които Го следваха, бяха обзети от страх. И като събра пак дванадесетте, започна да им казва това, което щеше да Го сполети:
33 Ето, ние се изкачваме към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и на книжниците. И те ще Го осъдят на смърт и ще Го предадат на езичниците;
34 и ще Му се подиграят, ще Го бият, ще Го плюят и ще Го убият; и на третия ден ще възкръсне.
35 Тогава при Него се приближиха Яков и Йоан, Зеведеевите синове, и Му казаха: Учителю, желаем да ни направиш, каквото и да Ти поискаме.
36 А Той им каза: Какво желаете да ви направя?
37 Те Му казаха: Да ни дадеш да седнем – един от дясната Ти страна, а друг от лявата Ти страна в Твоята слава.
38 А Иисус им каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз пия, или да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам?
39 Те Му казаха: Можем. А Иисус им каза: Чашата, която Аз пия, ще пиете; и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите;
40 но да седнете от дясната Ми или от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено.
41 А десетимата, като чуха това, започнаха да негодуват против Яков и Йоан.
42 Но Иисус ги повика и им каза: Вие знаете, че онези, които се считат за владетели на народите, господаруват над тях и големците им властват над тях.
43 Но между вас не е така; а който иска да стане велик между вас, нека ви бъде служител;
44 и който иска да бъде пръв между вас, нека бъде слуга на всичките.
45 Защото и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
46 След това дойдоха в Ерихон. И когато Той излизаше от Ерихон с учениците Си и с едно голямо множество, Тимеевият син Вартимей, който беше сляп, седеше край пътя и просеше.
47 И когато чу, че това е Иисус Назарянинът, започна да вика, като казваше: Иисусе, Сине Давидов, смили се над мен!
48 И мнозина го мъмреха, за да млъкне; но той още повече викаше: Сине Давидов, смили се над мен!
49 И така, Иисус се спря и каза: Повикайте го. Повикаха слепия и му казаха: Дерзай, стани, вика те.
50 И той хвърли дрехата си и скочи, и дойде при Иисус.
51 А Иисус заговори и му каза: Какво искаш да ти направя? Слепият Му каза: Равуни, да прогледна!
52 А Иисус му каза: Иди си, твоята вяра те изцели. И той веднага прогледна и Го последва по пътя.
1 И когато дойдоха близо до Ерусалим, до Витфагия и Витания при Елеонския хълм, Той изпрати двама от учениците Си и им каза:
2 Идете в селото, което е насреща ви, и щом влезете в него, ще намерите вързано магаренце, което нито един човек още не е възсядал. Отвържете го и го докарайте.
3 И ако някой ви каже: Защо правите това?, кажете: На Господа трябва; и той веднага ще го прати тук.
4 И така, те отидоха и намериха едно магаренце вързано до вратата, вън край пътя, и го отвързаха.
5 А някои от стоящите там им казаха: Какво правите, че отвързвате магаренцето?
6 А те им отговориха, както беше заръчал Иисус; и те ги оставиха.
7 И докараха магаренцето при Иисус и метнаха дрехите си върху него, и Той го възседна.
8 И мнозина постилаха дрехите си по пътя, а други – клони, като ги сечаха от полята.
9 И тези, които вървяха отпред, и онези, които идваха отзад, викаха: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име!
10 Благословено царството на баща ни Давид, (което иде в Господното Име)! Осанна във висините!
11 И Иисус влезе в Ерусалим, в храма; и като разгледа всичко, понеже вече се беше свечерило, отиде във Витания с дванадесетте.
12 А на сутринта, когато излязоха от Витания, Той огладня.
13 И като видя отдалеч една разлистена смокиня, отиде, за да намери нещо на нея; но като дойде до нея, не намери нищо, освен листа, защото не беше време за смокини.
14 И Той й каза: Отсега нататък никой да не яде плод от теб до века! И учениците Му чуха това.
15 И дойдоха в Ерусалим. А Иисус, като влезе в храма, започна да изпъжда онези, които продаваха, и онези, които купуваха в храма; и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите.
16 И не позволяваше на никого да пренесе какъвто и да било съд през храма.
17 " И поучаваше, като им говореше: Не е ли писано: "Домът Ми ще се нарече молитвен дом на всичките народи", а вие го направихте "разбойнически вертеп"? "
18 И главните свещеници и книжниците чуха това; и търсеха начин да Го погубят, понеже се бояха от Него, защото цялото множество се чудеше на учението Му.
19 А когато се мръкна, Той излезе вън от града.
20 И така, като минаваха на сутринта, видяха, че смокинята е изсъхнала до корен.
21 И Петър си спомни и Му каза: Равви, виж – смокинята, която Ти прокле, е изсъхнала.
22 А Иисус в отговор им каза: Имайте вяра в Бога.
23 Истина ви казвам: който каже на тази планина: Вдигни се и се хвърли в морето! — и не се усъмни в сърцето си, а повярва, че онова, което казва, се сбъдва – ще му се сбъдне, каквото и да каже.
24 Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне.
25 И когато стоите на молитва, прощавайте, ако имате нещо против някого, за да прости и вашият Отец, който е на небесата, вашите прегрешения.
26 (Но ако вие не прощавате, то и вашият Отец, който е на небесата, няма да прости вашите прегрешения.)
27 И пак дойдоха в Ерусалим. И когато ходеше в храма, при Него дойдоха главните свещеници, книжниците и старейшините и Му казаха:
28 С каква власт правиш това? И кой Ти е дал тази власт да правиш това?
29 Иисус им каза: Ще ви задам и Аз един въпрос. Отговорете Ми, и Аз ще ви кажа с каква власт правя това.
30 Йоановото кръщение от небето ли беше, или от хората? Отговорете Ми.
31 А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; ще каже: Тогава защо не го повярвахте?
32 Но да кажем ли: От хората? А се бояха от множеството, защото всички считаха, че Йоан наистина беше пророк.
33 И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. А Иисус им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя това.
1 И започна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин и съгради кула; и го даде под наем на лозари и отиде в чужбина.
2 И по времето на плода изпрати до лозарите един слуга, за да прибере от лозарите от плода на лозето.
3 А те го хванаха, биха го и го отпратиха празен.
4 Пак изпрати до тях друг слуга; а те го замериха с камъни, нараниха го по главата и го отпратиха, като го оскърбиха безсрамно.
5 Изпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.
6 Имаше той още и един възлюбен син. Него изпрати последен до тях, като казваше: Ще почетат сина ми.
7 Но онези лозари казаха помежду си: Това е наследникът. Елате да го убием, и наследството ще бъде наше.
8 И го хванаха и го убиха, и го хвърлиха вън от лозето.
9 И така, какво ще направи стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тези лозари, а лозето ще даде на други.
10 Не сте ли чели това писание: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. "
11 От Господа е това и чудно е в нашите очи"? "
12 И те искаха да Го хванат, но се уплашиха от множеството, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И Го оставиха и си отидоха.
13 Тогава изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят за някоя от Неговите думи.
14 И те, като дойдоха, Му казаха: Учителю, знаем, че си истинен и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората, а учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на императора, или не?
15 Да даваме ли, или да не даваме? А Той, като знаеше тяхното лицемерие, им каза: Защо Ме изпитвате? Донесете Ми един динарий, за да го видя.
16 И те Му донесоха. Тогава Той им каза: Чий е този образ и надпис? А те Му казаха: На императора.
17 Иисус им каза: Отдавайте императорското на императора и Божието на Бога. И те много Му се зачудиха.
18 След това дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:
19 Учителю, Мойсей ни е писал, че ако на някого умре брат му и остави жена, а не остави деца, то брат му да вземе жена му и да създаде потомство на брат си.
20 Имаше седем братя. Първият взе жена и когато умря, не остави потомство.
21 Взе я и вторият и той умря, и не остави потомство; а също и третият.
22 (Имаха я и) седмината и не оставиха потомство. А след всички умря и жената.
23 И така, при възкресението, когато те ще възкръснат, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.
24 Иисус им каза: Не затова ли се заблуждавате – понеже не знаете нито Писанията, нито Божията сила?
25 Защото, когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, а са като ангели на небесата.
26 А за мъртвите – че биват възкресени – не сте ли чели в книгата на Мойсей, как Бог му говори при къпината и му каза: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов"?
27 Той не е Бог на мъртвите, а на живите. И така, вие много се заблуждавате.
28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, като спореха, като видя, че им отговори добре, Го попита: Коя е първата от всички заповеди?
29 Иисус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю: Господ, нашият Бог, е един Господ; "
30 и да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си ум и с цялата си сила!
31 А ето втората, (подобна на нея): "Да възлюбиш ближния си като себе си!" Друга заповед, по-голяма от тези, няма.
32 Книжникът Му каза: Правилно, Учителю! Ти говори според истината, защото Бог е един и няма друг, освен Него;
33 и да Го люби човек с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да люби ближния си като себе си – това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.
34 Иисус, като видя, че той отговори разумно, му каза: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не смееше да Му задава въпроси.
35 И когато поучаваше в храма, Иисус заговори и каза: Как казват книжниците, че Христос е Давидов Син?
36 Сам Давид каза чрез Светия Дух: "Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти."
37 Сам Давид Го нарича Господ. Как тогава Той е негов Син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.
38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени и да приемат поздравите по пазарите
39 и първите пейки по синагогите, и първите места на празненствата –
40 тези, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато принасят дълги молитви за показ. Те ще приемат по-голямо осъждане.
41 И като седна Иисус срещу касата, гледаше как народът пускаше пари в касата; и мнозина богаташи пускаха много.
42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, тоест един кодрант.
43 А Иисус повика учениците Си и им каза: Истина ви казвам: тази бедна вдовица пусна повече от всички, които пускат в касата.
44 Защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко, което имаше – цялото си препитание.
1 И когато излизаше от храма, един от Неговите ученици Му каза: Учителю, виж какви камъни и какви здания!
2 А Иисус му каза: Виждаш ли тези големи здания? Няма да остане тук камък върху камък, който да не се срине.
3 И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Петър, Яков, Йоан и Андрей Го попитаха насаме:
4 Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?
5 А Иисус започна да им казва: Пазете се да не ви подмами някой.
6 Защото мнозина ще дойдат в Мое Име и ще кажат: Аз съм Христос; и ще подмамят мнозина.
7 А когато чуете за войни и за военни слухове, не се плашете, защото това трябва да стане, но то още не е краят.
8 Защото ще се надигне народ против народ и царство против царство. Ще има земетресения на разни места, ще има глад и смутове; но тези неща са само началото на страданията.
9 А вие внимавайте на себе си, защото ще ви предадат на събори и в синагоги ще ви бият; и пред управители и царе ще застанете заради Мен – за да им свидетелствате.
10 Но трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.
11 А когато ви поведат, за да ви предадат, не се безпокойте предварително какво ще говорите, а каквото ви се даде в онзи час, това говорете! Защото не сте вие, които говорите, а Светият Дух.
12 Брат брата ще предаде на смърт и баща – детето; и деца ще се изправят срещу родителите си и ще ги докарват до смърт.
13 И ще бъдете мразени от всички заради Моето Име; но който устои докрай, той ще бъде спасен.
14 И когато видите мерзостта на запустението, (за която говори пророк Даниил) да стои там, където не трябва – който чете, нека разбира – тогава онези, които са в Юдея, да бягат в планините;
15 и който е на покрива на къщата, да не слиза в къщата си и да не влиза да вземе нещо от нея;
16 и който е на нивата, да не се връща назад да вземе дрехата си.
17 А горко на бременните и на кърмещите през онези дни!
18 Молете се да не стане това през зимата.
19 Защото през онези дни ще има такава скръб, каквато не ще е имало дотогава от началото на творението, което Бог е създал, нито ще има след това.
20 И ако Господ не съкратеше онези дни, не би се избавило нито едно създание; но заради избраните, които Той избра, Той е съкратил дните.
21 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос!, или: Ето, там е! – не вярвайте.
22 Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно, и избраните.
23 А вие внимавайте. Ето, предсказах ви всичко.
24 Но през онези дни, след онази скръб, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си,
25 звездите ще падат от небето и силите в небето ще се разклатят.
26 Тогава ще видят Човешкия Син, идещ на облаци с голяма сила и слава.
27 И тогава ще изпрати ангелите си и ще събере избраните си от четирите ветрища, от края на земята до края на небето.
28 И научете притчата от смокинята: когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо.
29 Също така и вие, когато видите, че става това, да знаете, че Той е близо при вратата.
30 Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.
31 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
32 А за онзи ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.
33 Внимавайте, бдете и се молете, защото не знаете кога ще настане времето.
34 Това е както един човек, който отиде в чужбина, като остави къщата си и даде власт на слугите си – на всеки отделна работа, и на вратаря заповяда да бди.
35 Затова бдете, защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – дали вечерта, или посред нощ, или когато пеят петлите, или сутринта,
36 да не би като дойде неочаквано, да ви намери заспали.
37 А каквото казвам на вас, на всички го казвам. Бдете!
1 А след два дни щеше да бъде Пасхата и празникът на безквасните хлябове; и главните свещеници и книжници търсеха случай, за да Го уловят с хитрост и да Го убият.
2 Но казваха: Да не стане на празника, за да не се надигне вълнение сред народа.
3 И когато Той беше във Витания и седеше на трапезата в къщата на прокажения Симон, дойде една жена, която имаше алабастрен съд с миро от чист и скъпоценен нард. И като счупи съда, изля мирото на главата Му.
4 А имаше някои, които недоволстваха и говореха помежду си: Защо така се прахоса мирото?
5 Защото това миро можеше да се продаде за повече от триста динария и парите да се раздадат на бедните. И негодуваха против нея.
6 Но Иисус каза: Оставете я. Защо й досаждате? Тя извърши едно добро дело за Мен.
7 Защото бедните винаги се намират между вас и когато и да поискате, можете да им сторите добро; но Аз не винаги се намирам между вас.
8 Тя направи това, което можеше: предварително помаза тялото Ми за погребение.
9 Истина ви казвам: където и да се проповядва благовестието по целия свят, ще се разказва за неин спомен и за това, което тя направи.
10 Тогава Юда Искариотски, един от дванадесетте, отиде при главните свещеници, за да им Го предаде.
11 А те, като чуха, се зарадваха и обещаха да му дадат пари. И той търсеше сгоден случай, за да Го предаде.
12 А на първия ден от празника на безквасните хлябове, когато колеха жертви за Пасхата, учениците Му казаха: Къде искаш да отидем и да приготвим, за да ядеш пасхата?
13 И Той изпрати двама от учениците Си, като им каза: Идете в града и там ще ви срещне един човек, който носи стомна с вода. Последвайте го.
14 И там, където влезе, кажете на стопанина на тази къща: Учителят казва: Къде е приготвената за Мен гостна стая, където ще ям пасхата с учениците Си?
15 И той ще ви посочи една голяма горна стая, постлана и готова: там ни пригответе.
16 И така, учениците излязоха и дойдоха в града; и намериха, както им беше казал, и приготвиха пасхата.
17 А като се свечери, Той дойде с дванадесетте.
18 И когато седяха на трапезата и ядяха, Иисус каза: Истина ви казвам: един от вас, който яде с Мен, ще Ме предаде.
19 А те започнаха да скърбят и да Му казват един след друг: Да не съм аз?
20 А Той им каза: Един от вас дванадесетте е, който топи заедно с Мен в блюдото.
21 Защото Човешкият Син наистина отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син се предава! Добре би било за този човек, ако не се беше родил.
22 И когато ядяха, Иисус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им и каза: Вземете, (яжте;) това е Моето тяло.
23 Взе и чашата, благодари и им даде; и те всички пиха от нея.
24 И им каза: Това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина.
25 Истина ви казвам, че вече няма да пия от плода на лозата до онзи ден, когато ще го пия нов в Божието царство.
26 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
27 И Иисус им каза: Всички вие ще се отвърнете (от Мен тази нощ), защото е писано: "Ще поразя пастира, и овцете ще се разпръснат."
28 А след възкресението Си ще отида преди вас в Галилея.
29 Тогава Петър Му каза: Даже и всички да се отвърнат, аз няма!
30 Иисус му каза: Истина ти казвам, че днес, тази нощ, преди петелът да пропее два пъти, ти три пъти ще се отречеш от Мен.
31 А той говореше още по-разпалено: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и другите.
32 Дойдоха до едно място, наречено Гетсимания; и Той каза на учениците Си: Седете тук, докато се помоля.
33 И взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан и започна да се страхува и да тъгува.
34 И им каза: Душата Ми е наскърбена до смърт. Постойте тук и бдете.
35 И като отиде малко напред, падна на земята и се молеше, ако е възможно, да Го отмине този час, като каза:
36 Авва, Отче, за Теб всичко е възможно. Отмини Ме с тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти.
37 И дойде и ги намери заспали; и каза на Петър: Симоне, спиш ли? Не можа ли един час да бдиш?
38 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.
39 И пак отиде и се помоли, като каза същите думи.
40 А като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали; и не знаеха какво да Му отговорят.
41 И дойде трети път и им каза: Спете и почивайте! Достатъчно е! Дойде часът! Ето, Човешкият Син се предава в ръцете на грешниците.
42 Станете да вървим. Ето, приближи се онзи, който Ме предава.
43 И веднага, докато Той още говореше, дойде Юда, един от дванадесетте, и с него едно множество с мечове и тояги от главните свещеници, книжниците и старейшините.
44 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна – Той е. Него хванете и отведете, като Го пазите здраво.
45 И когато дойде, веднага се приближи до Него и каза: Равви!; и Го целуваше.
46 И те сложиха ръце на Него и Го хванаха.
47 А един от стоящите там измъкна меча си, удари слугата на първосвещеника и му отряза ухото.
48 Тогава Иисус заговори и им каза: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите?
49 Всеки ден бях при вас и поучавах в храма, и не Ме хванахте. Но това стана, за да се сбъднат Писанията.
50 Тогава всички Го оставиха и се разбягаха.
51 А един младеж Го следваше, обвит с ленено платно на голо; и те го хванаха.
52 А той остави лененото платно и избяга гол.
53 И заведоха Иисус при първосвещеника, при когото се събраха всичките главни свещеници, старейшините и книжниците.
54 А Петър Го беше следвал отдалеч и беше влязъл вътре в двора на първосвещеника, и седеше заедно със служителите и се грееше на огъня.
55 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха свидетелство против Иисус, за да Го убият, но не намериха.
56 Защото мнозина лъжесвидетелстваха против Него, но свидетелствата им не си съвпадаха.
57 После някои станаха и лъжесвидетелстваха против Него, като казаха:
58 Ние Го чухме да казва: Аз ще разруша този ръкотворен храм и за три дни ще съградя друг, неръкотворен.
59 Но и така свидетелствата им не си съвпадаха.
60 Тогава първосвещеникът се изправи на средата и попита Иисус, като каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
61 А Той мълчеше и нищо не отговаряше. Първосвещеникът пак Го попита, като Му каза: Ти ли си Христос, Синът на Благословения?
62 А Иисус каза: Аз съм. И ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ с небесните облаци.
63 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Каква нужда имаме вече от свидетели?
64 Чухте богохулството. Как ви се вижда? И те всички Го осъдиха, че заслужава смъртно наказание.
65 А някои започнаха да Го заплюват, да Му закриват лицето, да Го блъскат и да Му казват: Пророкувай! И служителите, като Го хванаха, Му удряха плесници.
66 И когато Петър беше долу на двора, дойде една от слугините на първосвещеника.
67 И като видя Петър, че се грее, се взря в него и каза: И ти беше с Иисус Назарянина.
68 А той се отрече, като каза: Нито зная, нито разбирам какво говориш. И излезе вън в предверието и петелът пропя.
69 Но слугинята го видя и пак започна да казва на стоящите там: Този е от тях.
70 А той пак се отрече. След малко стоящите там пак казаха на Петър: Наистина си от тях, защото си галилеянин (и говорът ти те издава).
71 А той започна да проклина и да се кълне: Не познавам този Човек, за когото говорите.
72 И петелът пропя втори път. И Петър си спомни думата, която му бе казал Иисус: Преди петелът да пропее два пъти, ти ще се отречеш от Мен три пъти. И като размисли за това, заплака.
1 А веднага на сутринта главните свещеници със старейшините и книжниците, и целият Синедрион направиха съвещание и като вързаха Иисус, Го отведоха и Го предадоха на Пилат.
2 И Пилат Го попита: Ти ли си юдейският Цар? А Той му отговори и му каза: Ти казваш.
3 И главните свещеници Го обвиняваха в много неща.
4 А Пилат пак Го попита, казвайки: Нищо ли не отговаряш? Виж за колко неща Те обвиняват!
5 Но Иисус вече нищо не отговори, така че Пилат се чудеше.
6 А на всеки празник той им пускаше по един затворник, когото биха поискали.
7 А имаше един на име Варава, затворен заедно с онези бунтовници, които във времето на бунта бяха извършили убийство.
8 А множеството, като викаше, започна да иска от Пилат да направи за тях, каквото имаше обичай да прави.
9 А Пилат в отговор им каза: Искате ли да ви пусна юдейския Цар?
10 Защото знаеше, че главните свещеници Го бяха предали от завист.
11 Но главните свещеници подбудиха множеството да иска да им пусне по-добре Варава.
12 Пилат пак в отговор им каза: Тогава какво да направя с Този, когото наричате юдейския Цар?
13 А те пак изкрещяха: Разпъни Го!
14 А Пилат им каза: Че какво зло е сторил? Но те още по-силно закрещяха: Разпъни Го!
15 Тогава Пилат, като искаше да угоди на множеството, им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде на разпятие.
16 И войниците Го заведоха вътре в двора, тоест в преторията, и свикаха цялата дружина.
17 И Му облякоха пурпурна мантия, сплетоха и венец от тръни и го положиха на главата Му.
18 И започнаха да Го поздравяват с думите: Привет, Царю юдейски!
19 И Го удряха по главата с тръстика и Го заплюваха, и Му се кланяха, като коленичеха.
20 И след като Му се подиграха, Му съблякоха пурпурната мантия, облякоха Го в Неговите дрехи и Го изведоха навън, за да Го разпънат.
21 И накараха някой си Симон Киринееца, бащата на Александър и Руф, който минаваше на връщане от полето, да носи кръста Му.
22 И заведоха Иисус на мястото Голгота, което значи Лобно място.
23 И Му дадоха да пие вино смесено със смирна, но Той не прие.
24 И като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му и хвърлиха жребий за тях, за да определят кой какво да вземе.
25 А беше третият час, когато Го разпънаха.
26 И надписът на обвинението Му беше написан така: Юдейският Цар.
27 И с Него разпънаха и двама разбойника – един от дясната Му страна и един от лявата Му страна.
28 (И се изпълни писанието, което казва: "И към престъпници беше причислен.")
29 И минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и казваха: Уха! Ти, който разрушаваш храма и за три дни пак го съграждаш,
30 спаси Себе Си и слез от кръста!
31 Подобно и главните свещеници с книжниците Му се подиграваха, като казваха помежду си: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!
32 Нека Христос, Царят на Израил, слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпънатите с Него Го ругаеха.
33 А в шестия час настана тъмнина по цялата земя и продължи до деветия час.
34 И в деветия час Иисус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
35 А някои от стоящите там като чуха, казаха: Ето, вика Илия.
36 И един изтича, натопи гъба в оцет, набучи я на тръстика и Му я даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го свали!
37 А Иисус, като нададе силен вик, издъхна.
38 И завесата на храма се раздра на две от горе до долу.
39 А стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че така (извика и) издъхна, каза: Наистина този Човек беше Божи Син.
40 Имаше още и жени, които гледаха отдалеч, между които бяха и Мария Магдалена, Мария, майката на малкия Яков и на Йосия, и Саломия;
41 които, когато Иисус беше в Галилея, Го следваха и Му служеха. Имаше и много други жени, които бяха дошли с Него в Ерусалим.
42 И когато вече се свечери, понеже беше денят на приготовлението, тоест денят преди съботата,
43 дойде Йосиф от Ариматея, един почтен съветник, който и сам очакваше Божието царство, и се осмели да влезе при Пилат и да поиска тялото на Иисус.
44 А Пилат се учуди, че вече е умрял, и като повика стотника, го попита дали е мъртъв от дълго време.
45 И като разбра от стотника, отстъпи тялото на Йосиф.
46 А той купи плащаница и като Го сне, Го обви в плащаницата и Го положи в гроб, който беше изсечен в скала, и търколи камък върху вратата на гроба.
47 А Мария Магдалена и Мария, майката на Йосия, гледаха къде Го полагат.
1 А когато се мина съботата, Мария Магдалена, Мария, майката на Яков, и Саломия купиха благоуханни масла, за да отидат и да Го помажат.
2 И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето.
3 И говореха помежду си: Кой ще ни отърколи камъка от вратата на гроба?
4 Но когато вдигнаха очи, видяха, че камъкът беше преместен, а той беше много голям.
5 И като влязоха в гроба, видяха, че един юноша облечен в бели дрехи седеше отдясно, и много се уплашиха.
6 А той им каза: Не се плашете. Вие търсите Иисус Назарянина, който беше разпънат. Той възкръсна! Няма Го тук. Ето мястото, където Го положиха.
7 Но идете и кажете на учениците Му и на Петър, че Той отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите, както ви каза.
8 И те излязоха и побягнаха от гроба, защото трепет и ужас ги бяха обзели; и на никого нищо не казаха, защото се бояха.
9 И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Иисус се яви първо на Мария Магдалена, от която беше изгонил седем демона.
10 Тя отиде и извести на тези, които Го бяха придружавали и които жалееха и плачеха за Него.
11 Но те, като чуха, че бил жив и че тя Го била видяла, не повярваха.
12 След това се яви в друг образ на двама от тях, когато вървяха и отиваха на село.
13 И те отидоха и известиха на другите; но на тях също не повярваха.
14 После се яви на самите единадесет ученици, когато бяха на трапезата, и ги смъмри за неверието и коравосърдечието им, защото не повярваха на тези, които Го бяха видели възкръснал.
15 И им каза: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на цялото творение.
16 Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.
17 И тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое Име демони ще изгонват, нови езици ще говорят,
18 змии ще хващат, а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди, на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
19 И така, след като им говори, Господ Иисус се възнесе на небето и седна отдясно на Бога.
20 А те излязоха и проповядваха навсякъде, като Господ им съдействаше и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха. Амин.