1 В начало Бог създаде небесата и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена и тъмнина беше върху бездната, и Дух Божи се носеше над водите.
3 И Бог каза: Да бъде светлина! И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 И Бог нарече светлината ден, а тъмнината нарече нощ. И стана вечер, и стана утро: ден един.
6 И Бог каза: Да бъде твърд посред водите, която да раздели води от води!
7 И Бог направи твърдта; и раздели водите, които бяха под твърдта, от водите, които бяха над твърдта. И стана така.
8 И Бог нарече твърдта небе. И стана вечер, и стана утро: ден втори.
9 И Бог каза: Да се съберат на едно място водите, които са под небето, и да се яви сушата! И стана така.
10 И Бог нарече сушата земя, а събраните води нарече морета. И Бог видя, че беше добро.
11 И Бог каза: Да произрасти земята зелена трева, трева, която дава семе, и плодоносно дърво, което да ражда плод според вида си, чието семе да е в него на земята! И стана така.
12 Земята произрасти зелена трева, трева, която да дава семе според вида си, и дърво, което да ражда плод, чието семе е в него според вида му. И Бог видя, че беше добро.
13 И стана вечер, и стана утро: ден трети.
14 И Бог каза: Да бъдат светила на небесната твърд1, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за времена, и дни, и години;
15 и да бъдат за светила на небесната твърд, за да светят на земята! И стана така.
16 И Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, и по-малкото светило, за да владее нощта, и звездите.
17 И Бог ги постави на небесната твърд, за да светят на земята,
18 да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината. И Бог видя, че беше добро.
19 И стана вечер, и стана утро: ден четвърти.
20 И Бог каза: Да гъмжи водата от множества живи същества, и птици да летят над земята по небесната твърд!
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко живо същество, което се движи, от които водата гъмжеше според видовете им, и всяка крилата птица според вида й. И Бог видя, че беше добро.
22 И Бог ги благослови и каза: Плодете се, множете се и напълнете водите в моретата; нека се множат и птиците по земята!
23 И стана вечер, и стана утро: ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята живи същества според видовете им: добитък, пълзящи и земни животни според видовете им. И стана така.
25 Бог създаде земните животни според видовете им, добитъка според видовете му и всичко, което пълзи по земята, според видовете му. И Бог видя, че беше добро.
26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ, по Божия образ го създаде; мъжки и женски пол ги създаде.
28 И Бог ги благослови и Бог им каза: Плодете се и се множете, напълнете земята и я обладайте, и владейте над морските риби, над небесните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 И Бог каза: Ето, давам ви всяка трева, която дава семе, която е по лицето на цялата земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе: те ще ви бъдат за храна.
30 А на всичките земни животни, на всичките небесни птици и на всичко, което пълзи по земята, в което има жива душа, давам всяка зелена трева за храна. И стана така.
31 И Бог видя всичко, което създаде. И ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро: шестият ден.
1 Така бяха завършени небесата и земята и цялото тяхно войнство.
2 И на седмия ден Бог беше свършил делото, което беше създал; и на седмия ден си почина от цялото дело, което беше създал.
3 И Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от цялото Си дело, което Бог беше създал и сътворил.
4 Това е произходът на небето и на земята при сътворението им, в деня, в който ГОСПОД Бог създаде земя и небе.
5 И още нямаше никакво полско растение на земята и никаква полска трева още не беше поникнала, защото ГОСПОД Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята,
6 но пара се издигаше от земята и напояваше цялото лице на земята.
7 И ГОСПОД Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа.
8 И ГОСПОД Бог насади градина на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше образувал.
9 И ГОСПОД Бог направи да расте от земята всяко дърво, което е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота сред градината, и дървото на познаване на доброто и злото.
10 И от Едем изтичаше река да напоява градината, и оттам се разклоняваше и ставаше на четири главни реки.
11 Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата евилатска земя, където има злато.
12 И златото на онази земя е добро; там има и бделионова смола и ониксов камък.
13 Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата хуска земя.
14 Името на третата река е Тигър; тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат.
15 И ГОСПОД Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази.
16 И ГОСПОД Бог заповяда на човека и каза: От всяко дърво в градината свободно да ядеш,
17 но от дървото за познаване на доброто и злото, от него да не ядеш, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.
18 И ГОСПОД Бог каза: Не е добре човекът да бъде сам; ще му създам помощник, като негово съответствие.
19 И ГОСПОД Бог образува от земята всички полски животни и всички небесни птици и ги доведе при човека, за да види как ще ги нарече; и с каквото име назовеше човекът всяко живо същество, това име му остана.
20 Така човекът даде имена на всеки вид добитък, на небесните птици и на всички полски животни. Но помощник, съответен на Адам, не се намери.
21 Тогава ГОСПОД Бог даде на човека дълбок сън и той заспа; и взе едно от ребрата му и изпълни мястото му с плът.
22 И ГОСПОД Бог създаде жена от реброто, което взе от човека, и я доведе при човека.
23 А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече жена, защото от мъжа беше взета.
24 Затова мъжът ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът.
25 А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.
1 А змията беше най-хитра от всички полски животни, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от никое дърво в градината?
2 Жената каза на змията: От плода на дърветата в градината можем да ядем,
3 но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него и да не се докоснете до него, за да не умрете.
4 А змията каза на жената: Никак няма да умрете!
5 Но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога — да познавате доброто и злото.
6 И жената видя, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, и взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея, и той също яде.
7 Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски.
8 И при вятъра на деня чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между дърветата на градината.
9 И ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?
10 А той каза: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.
11 А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?
12 И човекът каза: Жената, която Ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох.
13 И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената каза: Змията ме подмами и ядох.
14 И ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски животни! По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си!
15 Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.
16 На жената каза: Ще преумножа скръбта ти в бременността, с болки ще раждаш деца; и към мъжа ти ще бъде желанието ти, и той ще те владее!
17 А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него! — проклета да бъде земята поради теб; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си;
18 тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева.
19 С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст, и в пръстта ще се върнеш.
20 И човекът наименува жена си Ева, защото тя беше майка на всички живи.
21 И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.
22 И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото. И сега, да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно!
23 Затова ГОСПОД Бог го изгони от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет.
24 И изгони човека; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
1 И Адам позна жена си Ева, и тя забременя и роди Каин. И каза: С помощта на ГОСПОДА придобих мъж.
2 Роди още и брат му Авел. Авел стана овчар, а Каин стана земеделец.
3 И след време Каин принесе жертва на ГОСПОДА от земните плодове.
4 И Авел също принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И ГОСПОД погледна благосклонно на Авел и на жертвата му,
5 а на Каин и на жертвата му не погледна благосклонно. И Каин се разсърди твърде много и лицето му се помрачи.
6 И ГОСПОД каза на Каин: Защо си се разсърдил и защо е помрачено лицето ти?
7 Ако правиш добро, не е ли прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към теб ще бъде неговото желание, но ти владей над него.
8 А Каин каза това на брат си Авел. И когато бяха на полето, Каин нападна брат си Авел и го уби.
9 И ГОСПОД каза на Каин: Къде е брат ти Авел? А той каза: Не зная. Пазач ли съм аз на брат си?
10 И Бог каза: Какво си направил? Гласът на кръвта на брат ти вика към Мен от земята.
11 И сега, проклет да си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брат ти от твоята ръка!
12 Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята.
13 А Каин каза на ГОСПОДА: Наказанието ми е твърде тежко, за да мога да го понеса.
14 Ето, гониш ме днес от лицето на земята, и ще се скрия от лицето Ти и ще бъда бежанец и скитник на земята; и всеки, който ме намери, ще ме убие.
15 А ГОСПОД му каза: Затова, който убие Каин, на него ще се отмъсти седмократно. И ГОСПОД сложи белег на Каин, за да не го убие никой, който го намери.
16 Тогава Каин излезе от присъствието на ГОСПОДА и се засели в земята Нод, на изток от Едем.
17 И Каин позна жена си и тя забременя и роди Енох. И Каин съгради град и наименува града Енох, по името на сина си.
18 А на Енох се роди Ирад, и Ирад роди Мехуяил, и Мехуяил роди Метусаил, и Метусаил роди Ламех.
19 А Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата — Села.
20 Ада роди Явал; той стана родоначалник на скотовъдци, които живеят в шатри.
21 А името на брат му беше Ювал; той стана родоначалник на всички, които свирят с арфа и флейта.
22 И Села също роди Тувал-Каин, ковач на всякакво изделие от мед и желязо; а сестра на Тувал-Каин беше Наама.
23 И Ламех каза на жените си: Ада и Села, чуйте гласа ми! Жени Ламехови, слушайте думите ми, понеже мъж убих за раната си, и юноша — за нараняването си.
24 Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно.
25 И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит, защото, тя казваше: Бог ми определи друго семе вместо Авел, понеже Каин го уби.
26 Също и на Сит се роди син, когото наименува Енос. Тогава започнаха да призовават Името на ГОСПОДА.
1 Това е книгата на родословието на Адам. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;
2 създаде ги мъжки и женски пол, благослови ги и ги нарече човек в деня, когато бяха създадени.
3 Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ, и го нарече Сит.
4 А откакто роди Сит, дните на Адам станаха осемстотин години, и роди синове и дъщери.
5 И всичките дни на Адам, колкото живя, станаха деветстотин и тридесет години, и умря.
6 Сит живя сто и пет години и роди Енос.
7 А откакто роди Енос, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери.
8 И всичките дни на Сит станаха деветстотин и дванадесет години, и умря.
9 Енос живя деветдесет години и роди Каинан.
10 А откакто роди Каинан, Енос живя осемстотин и петнадесет години и роди синове и дъщери.
11 И всичките дни на Енос станаха деветстотин и пет години, и умря.
12 Каинан живя седемдесет години и роди Маалалеил.
13 А откакто роди Маалалеил, Каинан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери.
14 И всичките дни на Каинан станаха деветстотин и десет години, и умря.
15 Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яред.
16 А откакто роди Яред, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
17 И всичките дни на Маалалеил станаха осемстотин деветдесет и пет години, и умря.
18 Яред живя сто шестдесет и две години и роди Енох.
19 А откакто роди Енох, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери.
20 И всичките дни на Яред станаха деветстотин шестдесет и две години, и умря.
21 Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусал.
22 А откакто роди Матусал, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери.
23 И всичките дни на Енох станаха триста шестдесет и пет години.
24 И Енох ходи по Бога и не се намираше вече, защото Бог го взе.
25 Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламех.
26 А откакто роди Ламех, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери.
27 И всичките дни на Матусал станаха деветстотин шестдесет и девет години, и умря.
28 Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син,
29 и го нарече Ной, като казваше: Този ще ни облекчи от работата ни и от труда на ръцете ни поради земята, която ГОСПОД прокле.
30 А откакто роди Ной, Ламех живя петстотин деветдесет и пет години и роди синове и дъщери.
31 И всичките дни на Ламех станаха седемстотин седемдесет и седем години, и умря.
32 А Ной беше на петстотин години, и Ной роди Сим, Хам и Яфет.
1 Като започнаха хората да се умножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери,
2 Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.
3 Тогава ГОСПОД каза: Духът Ми няма да пребъде вечно в човека, защото той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години.
4 В онези дни имаше великани на земята; а и след това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери и те им раждаха синове, това бяха онези силни и знаменити старовременни мъже.
5 И ГОСПОД видя, че се умножаваше злината на човека по земята и че всичките въображения на мислите на сърцето му бяха само зло цял ден.
6 И ГОСПОД се разкая, че беше създал човека на земята, и се огорчи в сърцето Си.
7 И ГОСПОД каза: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох — от човек до добитък, до пълзящи и до небесни птици — понеже се разкаях, че ги направих.
8 А Ной намери благоволение пред ГОСПОДА.
9 Ето родословието на Ной: Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; Ной ходеше по Бога.
10 И Ной роди трима сина: Сим, Хам и Яфет.
11 И земята се поквари пред Бога, земята се напълни с насилие.
12 И Бог видя земята, и ето, тя беше покварена, защото всяка плът беше покварила пътя си на земята.
13 И Бог каза на Ной: Краят на всяка плът дойде пред Мен, защото земята се напълни с насилие чрез тях; и ето, ще ги изтребя заедно със земята!
14 Направи си ковчег от гоферово дърво; да направиш в ковчега стаи и да го измажеш отвътре и отвън със смола.
15 Направи го така: дължината на ковчега да бъде триста лакътя, ширината му — петдесет лакътя, а височината му — тридесет лакътя.
16 Прозорец направи на ковчега, като го изкараш един лакът нагоре, а вратата на ковчега постави отстрани; направи го с долен, среден и горен етаж.
17 И ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка плът, която има в себе си жизнено дихание; всичко, което се намира на земята, ще измре.
18 Но с теб ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и жените на синовете ти с теб.
19 И от всяко живо същество, от всяка плът да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат.
20 От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички пълзящи земни животни според вида им — по две от всички да влязат при теб, за да им опазиш живота.
21 А ти вземи всякаква храна, която се яде, и я събери при себе си, за да послужи за храна на теб и на тях.
22 И Ной извърши всичко; както му заповяда Бог, така направи.
1 Тогава ГОСПОД каза на Ной: Влез ти и целия ти дом в ковчега, защото теб видях праведен пред Мен в това поколение.
2 Вземи си по седем от всички чисти животни — мъжко и женското му; а от нечистите животни по две — мъжко и женското му;
3 също и от небесните птици по седем — мъжко и женско; за да опазиш от тях потомство по лицето на цялата земя.
4 Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил.
5 И Ной направи според всичко, което му заповяда ГОСПОД.
6 А Ной беше на шестстотин години, когато стана на земята потопът от водата.
7 И поради водите на потопа Ной, синовете му, жена му и жените на синовете му с него влязоха в ковчега.
8 От чистите животни и от нечистите животни, и от птиците, и от всичко, което се движи по земята,
9 влязоха две по две в ковчега при Ной, мъжко и женско, както Бог заповяда на Ной.
10 И след седем дни водите на потопа заляха земята.
11 В шестстотната година от живота на Ной, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в този ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните прозорци се отвориха.
12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
13 В същия този ден влязоха в ковчега Ной и синовете на Ной, Сим, Хам и Яфет, и жената на Ной, и с тях трите жени на синовете му —
14 те и всичките животни според вида им, и всичкият добитък според вида му, и всички пълзящи животни, които пълзят по земята, според вида им, и всичките птици според вида им, всяка птица и всяко пернато.
15 Две по две от всяка плът, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ной.
16 И които влязоха, мъжко и женско от всяка плът, влязоха, както Бог му беше заповядал; и ГОСПОД затвори след него.
17 Четиридесет дни трая потопът на земята. И водите придойдоха и подеха ковчега, и той се повдигна над земята.
18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята и ковчегът се носеше по повърхността на водите.
19 Водите се усилваха твърде много на земята, така че се покриха всичките високи планини, намиращи се под цялото небе.
20 Петнадесет лакътя над тях се издигнаха водите и планините се покриха.
21 И всяка плът, която се движеше по земята, умря — птици, добитък, зверове, всички пълзящи животни, които пълзят по земята, и всеки човек.
22 От всичко, което беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.
23 Всичко, съществуващо, което беше по лицето на земята, се изтреби — от човек до добитък, до пълзящи животни и небесни птици — изтребиха се от земята. Останаха само Ной и онези, които бяха с него в ковчега.
24 А водите се задържаха по земята сто и петдесет дни.
1 Тогава Бог си спомни за Ной и за всичките животни и за всичкия добитък, който беше с него в ковчега. И Бог направи вятър да мине по земята, и водите престанаха.
2 И изворите на бездната и небесните прозорци се затвориха, и дъждът от небето спря.
3 Малко по малко водите се оттегляха от земята и след сто и петдесет дни водите намаляха.
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
5 И водите намаляваха непрестанно до десетия месец и в десетия месец, на първия ден от месеца, върховете на планините се показаха.
6 И след четиридесет дни Ной отвори прозореца на ковчега, който беше направил,
7 и изпрати гарвана, който, като излезе, летеше насам-натам, докато водите на земята пресъхнаха.
8 И изпрати от себе си и гълъба, за да види дали са намалели водите по лицето на земята.
9 Но гълъбът се върна при него в ковчега, понеже не намери почивка за краката си, защото водата беше още по лицето на цялата земя. И той простря ръката си и го взе, и го внесе при себе си в ковчега.
10 И като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в клюна си току-що откъснат маслинен лист. Така Ной позна, че водите са намалели по земята.
12 След това почака още седем дни и изпрати гълъба, и той вече не се върна при него.
13 В шестстотин и първата година на живота на Ной, в първия месец, на първия ден от месеца, водата пресъхна на земята; и Ной вдигна покрива на ковчега и погледна, и ето, повърхността на земята беше изсъхнала.
14 А във втория месец, на двадесет и седмия ден от месеца земята изсъхна.
15 Тогава Бог говори на Ной и каза:
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените на синовете ти с теб.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка плът, което е с теб — птици, добитък и всичките пълзящи животни, които пълзят по земята — за да се размножават изобилно по земята, да се плодят и да се умножават по земята.
18 И Ной излезе, и с него синовете му, жена му и жените на синовете му.
19 И всичките животни, всичките пълзящи животни, всичките птици, всичко, което се движи по земята, според видовете си, излязоха от ковчега.
20 И Ной издигна олтар на ГОСПОДА и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, и принесе всеизгаряния на олтара.
21 И ГОСПОД помириса благоухание на умилостивение и ГОСПОД каза в сърцето Си: Няма да проклинам вече земята поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, и няма вече друг път да поразя всичко живо, както направих.
22 Докато съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
1 И Бог благослови Ной и синовете му и им каза: Бъдете плодовити, умножавайте се и напълнете земята!
2 Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички небесни птици; те с всичко, което пълзи по земята, и с всички морски риби са предадени в ръцете ви.
3 Всичко, което се движи и живее, ще ви бъде за храна; давам ви всичко, също както зелената трева.
4 Месо обаче с живота му, тоест с кръвта му, да не ядете.
5 А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от ръката на човека, от ръката на всеки негов брат ще изискам живота на човека.
6 Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Божия образ направи Бог човека.
7 А вие бъдете плодовити и се множете, разпространявайте се по земята и се умножавайте по нея.
8 После Бог говори на Ной и на синовете му с него и каза:
9 Ето, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви след вас,
10 и с всичко живо, което е с вас — птиците, добитъка и всичките земни животни, които са с вас — с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега.
11 Поставям завета Си с вас, че няма вече да се изтреби всяка плът от водите на потопа и няма вече да настане потоп да опустоши земята.
12 И Бог каза: Ето знакът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мен и вас, и всяко живо същество, което е с вас:
13 поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде знак на завета между Мен и земята.
14 Когато докарам облака на земята, дъгата ще се яви в облака,
15 и ще си спомня завета Си, който е между Мен и вас, и всяко живо същество от всяка плът, и водите няма вече да станат потоп, за да изтребят всяка плът.
16 Дъгата ще бъде в облака и ще я гледам, за да помня вечния завет между Бога и всяко живо същество от всяка плът, което е на земята.
17 И Бог каза на Ной: Това е белегът на завета, който поставих между Мен и всяка плът, която е на земята.
18 А синовете на Ной, които излязоха от ковчега, бяха Сим, Хам и Яфет. А Хам беше баща на Ханаан.
19 Тези трима бяха синове на Ной и от тях се насели цялата земя.
20 И Ной започна да обработва земята и насади лозе.
21 И като пи от виното, се опи и се разголи в шатрата си.
22 И Хам, бащата на Ханаан, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън.
23 А Сим и Яфет взеха една дреха и като я сложиха двамата на раменете си, пристъпиха заднишком и покриха голотата на баща си; а лицата им гледаха назад и не видяха голотата на баща си.
24 И когато Ной изтрезня от виното си и разбра какво му беше направил по-младият му син, каза:
25 Проклет да е Ханаан; слуга на слуги да бъде на братята си!
26 Каза още: Благословен ГОСПОД, Бог на Сим; и Ханаан да му бъде слуга!
27 Бог да разшири Яфет, и да се засели в шатрите на Сим; и Ханаан да му бъде слуга!
28 И след потопа Ной живя триста и петдесет години.
29 И всичките дни на Ной станаха деветстотин и петдесет години, и умря.
1 Ето родословието на Ноевите синове Сим, Хам и Яфет — и на тях се родиха синове след потопа.
2 Синовете на Яфет: Гомер и Магог, и Мадай, и Яван, и Тувал, и Мосох, и Тирас.
3 А синовете на Гомер: Асханаз и Рифат, и Тогарма.
4 А синовете на Яван: Елиса и Тарсис, Китим, и Доданим.
5 От тях се населиха островите на народите в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
6 Синовете на Хам: Хус и Мицраим, и Фут, и Ханаан.
7 А синовете на Хус: Сева и Евила, и Савта, и Раама, и Савтека. А синовете на Раама: Сава и Дедан.
8 И Хус роди Нимрод. Той пръв стана силен на земята.
9 Той беше голям ловец пред ГОСПОДА, затова се казва: Като Нимрод, голям ловец пред ГОСПОДА.
10 И началото на царството му беше Вавилон и Ерех, и Акад, и Халне в земята Сенаар.
11 От тази земя излезе в Асирия и съгради Ниневия и Роовот-Ир, и Халах,
12 и Ресен между Ниневия и Халах, който е големият град.
13 А Мицраим роди лудимите и анамимите, и леавимите, и нафтухимите,
14 и патрусимите, и каслухимите, от които произлязоха филистимците, и кафторимите.
15 А Ханаан роди Сидон, първородния си син, и Хет,
16 и евусейците, и аморейците, и гергесейците,
17 и евейците, и арукейците, и асенейците,
18 и арвадците, и цемарейците, и аматейците. След това ханаанските племена се пръснаха.
19 Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар, до Газа, и като се отива за Содом и Гомора, и Адма, и Цевоим, до Лаша.
20 Тези са синовете на Хам според племената си, според езиците си, в земите си, в народите си.
21 И на Сим, бащата на всичките синове на Евер и по-възрастния брат на Яфет, също се родиха синове.
22 Синовете на Сим: Елам и Асур, и Арфаксад, и Луд, и Арам.
23 А синовете на Арам: Уз и Ул, и Гетер, и Маш.
24 И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евер.
25 А на Евер се родиха двама сина; името на единия беше Фалек, защото в неговите дни се раздели земята; а името на брат му беше Йоктан.
26 Йоктан роди Алмодад и Шалеф, и Хацармавет, и Ярах,
27 и Адорам, и Узал, и Дикла,
28 и Овал, и Авимаил, и Сава,
29 и Офир, и Евил, и Йовав; всички тези бяха синове на Йоктан.
30 Техните заселища бяха от Меша, докато се стигне до Сефар, източната планина.
31 Тези са синовете на Сим според племената си, според езиците си, в земите си, според народите си.
32 Тези са племената на синовете на Ной според родословието им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.
1 А по цялата земя имаше един език и един говор.
2 И като тръгнаха от изток, намериха поле в земята Сенаар и се заселиха там.
3 И си казаха един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо хоросан.
4 И казаха: Елате, да си съградим град и кула, чийто връх да стига до небето, и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 А ГОСПОД слезе да види града и кулата, които градяха човешките синове.
6 И ГОСПОД каза: Ето, един народ са и всички имат един език; и това е само началото на тяхната дейност; и вече няма да им бъде невъзможно нищо, което биха намислили да правят.
7 Елате, да слезем и там да разбъркаме езика им, така че един на друг да не разбират езика си.
8 Така ГОСПОД ги разпръсна оттам по лицето на цялата земя и престанаха да градят града.
9 Затова той се нарече Вавилон, защото там ГОСПОД разбърка езика на цялата земя; и оттам ГОСПОД ги разпръсна по лицето на цялата земя.
10 Ето родословието на Сим: Сим беше на сто години и роди Арфаксад две години след потопа.
11 А откакто роди Арфаксад, Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери.
12 Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала.
13 А откакто роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
14 Сала живя тридесет години и роди Евер.
15 А откакто роди Евер, Сала живя четиристотин и три години и роди синове и дъщери.
16 Евер живя тридесет и четири години и роди Фалек.
17 А откакто роди Фалек, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
18 Фалек живя тридесет години и роди Рагав.
19 А откакто роди Рагав, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
20 Рагав живя тридесет и две години и роди Серух.
21 А откакто роди Серух, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
22 Серух живя тридесет години и роди Нахор.
23 А откакто роди Нахор, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
24 Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара.
25 А откакто роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
26 Тара живя седемдесет години и роди Аврам, Нахор и Аран.
27 Ето родословието на Тара: Тара роди Аврам, Нахор и Аран. А Аран роди Лот.
28 И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
29 И Аврам и Нахор си взеха жени; името на жената на Аврам беше Сарая, а името на жената на Нахор беше Мелха, дъщеря на Аран, баща на Мелха, баща и на Есха.
30 А Сарая беше безплодна, нямаше дете.
31 И Тара взе сина си Аврам и внука си Лот, сина на Аран, и снаха си Сарая, жената на сина си Аврам, и излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в земята Ханаан; и дойдоха в Харан и се заселиха там.
32 И дните на Тара станаха двеста и пет години, и Тара умря в Харан.
1 И ГОСПОД каза на Аврам: Излез от земята си, от рода си и от бащиния си дом, и иди в земята, която ще ти покажа!
2 Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение.
3 Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, който те кълне, и в теб ще се благославят всички земни племена.
4 И така, Аврам тръгна, както му каза ГОСПОД, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан.
5 Аврам взе жена си Сарая, братовия си син Лот, всичкия си имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, и излязоха, за да отидат в ханаанската земя. И стигнаха в ханаанската земя.
6 И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. Тогава ханаанците живееха в земята.
7 И ГОСПОД се яви на Аврам и каза: На твоето потомство ще дам тази земя. И там издигна олтар на ГОСПОДА, който му се яви.
8 Оттам се премести към хълма, който е на изток от Ветил, където разпъна шатрата си; Ветил оставаше на запад, а Гай — на изток. И там издигна олтар на ГОСПОДА и призова Името на ГОСПОДА.
9 И Аврам се вдигна и продължи пътя си на юг.
10 А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там като чужденец, понеже гладът се беше усилил в ханаанската земя.
11 И когато наближи да влезе в Египет, каза на жена си Сарая: Ето, зная, че си жена красива на глед.
12 Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена! И мен ще убият, а теб ще оставят жива.
13 Моля те, кажи, че си ми сестра, за да ми бъде добре заради теб и да се опази животът ми заради теб.
14 И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива.
15 Видяха я и големците на фараона и я похвалиха на фараона; затова жената беше заведена в дома на фараона.
16 И заради нея той стори добро на Аврам, и той имаше овце и говеда, и магарета, и слуги, и слугини, и магарици, и камили.
17 Но ГОСПОД порази фараона и дома му с тежки язви поради Сарая, жената на Аврам.
18 Тогава фараонът повика Аврам и каза: Какво е това, което ми стори ти? Защо не ми каза, че ти е жена?
19 Защо ми каза: Сестра ми е; така че аз си я взех за жена! И сега, ето жена ти; вземи я и си иди.
20 И фараонът му определи хора, които изпратиха него, жена му и всичко, което имаше.
1 И Аврам излезе от Египет, той и жена му, и всичко, което имаше, и Лот с него, и замина към южната страна.
2 А Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато.
3 И от южната страна той минаваше постепенно чак до Ветил, до мястото, където по-напред беше шатрата му между Ветил и Гай,
4 до мястото, където първоначално беше издигнал олтара. И там Аврам призова Името на ГОСПОДА.
5 Също и Лот, който ходеше заедно с Аврам, имаше овце и говеда, и шатри.
6 И земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много и не можеха да живеят заедно.
7 И между говедарите на Аврам и говедарите на Лот се появи спречкване. По това време ханаанците и ферезейците населяваха тази земя.
8 Тогава Аврам каза на Лот: Да няма, моля ти се, спречкване между мен и теб и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя!
9 Не е ли пред теб цялата земя? Моля ти се, отдели се от мен! Ти ако отидеш наляво, аз ще отида надясно; или ти ако отидеш надясно, аз ще отида наляво.
10 И Лот повдигна очи и видя цялата околност на Йордан, която, преди ГОСПОД да беше унищожил Содом и Гомора, цялата се напояваше добре, като ГОСПОДНАТА градина, като египетската земя, до Сигор.
11 Затова Лот си избра цялата околност на Йордан. И Лот тръгна на изток и се разделиха един от друг.
12 Аврам се засели в земята Ханаан, а Лот се засели между градовете на Йорданската околност и поставяше шатрите си докато стигна до Содом.
13 А содомските мъже бяха твърде лоши и грешни пред ГОСПОДА.
14 И ГОСПОД каза на Аврам, след като Лот се отдели от него: Повдигни сега очите си от мястото, където си, и погледни към север и юг, към изток и запад;
15 защото цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти до века.
16 И ще направя потомството ти многочислено като земния прах; така че ако може някой да изброи земния прах, ще се изброи и твоето потомство.
17 Стани и обходи земята надлъж и нашир, защото на теб ще я дам.
18 Тогава Аврам вдигна шатрите си, дойде и се засели при Мамвриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на ГОСПОДА.
1 В дните на сенаарския цар Амарфал, еласарския цар Ариох, еламския цар Ходологомор и гоимския цар Тидал,
2 те тръгнаха на война против содомския цар Вера, гоморския цар Варса, адманския цар Сенав, цевоимския цар Симовор и царя на Вала, която е Сигор.
3 Всички тези се събраха в долината Сидим, където е сега Солено море.
4 Дванадесет години бяха подчинени на Ходологомор, а в тринадесетата въстанаха.
5 В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, и поразиха рафаимите в Астарот-Карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-Кириатаим,
6 и хорейците в планината им Сиир, до Ел-Фаран, който е при пустинята.
7 А като се върнаха, дойдоха в Ен-Мишнат, който е Кадис, и поразиха цялата страна на амаличаните, както и аморейцте, които живееха в Асасон-Тамар.
8 Тогава содомският цар, гоморският цар, адманският цар, цевоимският цар и царят на Вала, която е Сигор, излязоха и се опълчиха против тях на бой в долината Сидим:
9 против еламския цар Ходологомор, гоимския цар Тидал, сенаарския цар Амарфал и еласарския цар Ариох; четирима царе против петимата.
10 А долината Сидим беше пълна със смолни ями; и царете на Содом и Гомора, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха в планината.
11 И победителите взеха всичкия имот на Содом и Гомора и всичката храна и си отидоха.
12 Взеха и Аврамовия племенник Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.
13 А един от онези, които се избавиха, дойде и съобщи това на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на аморееца Мамврий, брат на Есхол и брат на Анер, които бяха съюзници на Аврам.
14 И когато Аврам чу, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом, и гони враговете до Дан.
15 И през нощта той и слугите му, като се разделиха против тях, ги поразиха и ги гониха до Хова, която е отляво на Дамаск.
16 И възвърна всичкия имот, върна и брат си Лот с имота му, както и жените и народа.
17 И като се върна Аврам, след като беше победил Ходологомор и царете, които бяха с него, содомският цар излезе да го посрещне в долината Сави, която е Царската долина.
18 Така и Мелхиседек, царят на Салим, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино,
19 и го благослови, като каза: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Владетел на небето и на земята!
20 Благословен и Всевишният Бог, който предаде враговете ти в ръката ти! И Аврам му даде десятък от всичко.
21 А содомският цар каза на Аврам: Дай ми хората, а имота задръж за себе си.
22 Но Аврам каза на содомския цар: Аз вдигнах ръката си пред ГОСПОДА, Всевишния Бог, Владетел на небето и на земята,
23 и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам.
24 Приемам само онова, което изядоха момчетата; и дела на мъжете които дойдоха с мен: Анер, Есхол и Мамврий — те нека вземат дела си.
1 След тези събития ГОСПОДНОТО слово беше към Аврам във видение и каза: Не се бой, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти — извънредно голяма.
2 А Аврам каза: Господи БОЖЕ, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и този Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?
3 Аврам каза още: Ето, Ти не ми даде потомство; и ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник.
4 Но ето, ГОСПОДНОТО слово му каза: Този човек няма да ти стане наследник, а онзи, който ще излезе от тялото ти, ще ти бъде наследник.
5 Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш да ги изброиш. И му каза: Така многобройно ще бъде твоето потомство!
6 И Аврам повярва в ГОСПОДА, и Той му го счете за правда.
7 После му каза: Аз съм ГОСПОД, който те изведох от Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тази земя.
8 А той каза: Господи БОЖЕ, по какво да позная, че ще я наследя?
9 ГОСПОД му каза: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче.
10 И той Му взе всички тези, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата; но птиците не разсече.
11 И хищни птици се спуснаха върху труповете, но Аврам ги разпъди.
12 А около залеза на слънцето дълбок сън нападна Аврам, и ето, ужас, дълбок мрак го обзе.
13 Тогава ГОСПОД каза на Аврам: Със сигурност знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години.
14 Но Аз ще съдя и народа, на когото ще робуват, и след това ще излязат с голям имот.
15 А ти ще отидеш при бащите си в мир, ще бъдеш погребан в честита старост.
16 А в четвъртото поколение потомците ти ще се върнат тук, защото беззаконието на аморейците още не е стигнало до върха си.
17 А когато слънцето залезе и настана дълбок мрак, ето, димяща пещ и огнен пламък, който премина между тези части на разсечените животни.
18 И в този ден ГОСПОД направи завет с Аврам, като каза: На твоето потомство дадох тази земя, от египетската река до голямата река, реката Ефрат:
19 земята на кенейците, кенезейците, кадмонейците,
20 хетейците, ферезейците, рафаимите,
21 аморейците, ханаанците, гергесейците и евусейците.
1 А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но имаше слугиня, египтянка, на име Агар.
2 И Сарая каза на Аврам: Ето, ГОСПОД заключи утробата ми, да не раждам, затова влез при слугинята ми, може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.
3 И така, след като Аврам беше преживял десет години в ханаанската земя, Сарая, жената на Аврам, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена.
4 И той влезе при Агар и тя забременя; но като видя, че забременя, господарката й стана презряна в очите й.
5 Тогава Сарая каза на Аврам: Поради теб ми е тази обида! Дадох слугинята си в твоите обятия, а като видя, че забременя, аз станах презряна в очите й. ГОСПОД нека съди между мен и теб!
6 А Аврам каза на Сарая: Ето, слугинята ти е в ръката ти. Направи с нея, както искаш. И Сарая се отнасяше зле с нея, така че тя побягна от лицето й.
7 Но Ангелът ГОСПОДЕН я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур,
8 и каза: Агар, Сараина слугиньо, откъде идваш и къде отиваш? А тя каза: Бягам от лицето на господарката си Сарая.
9 А Ангелът ГОСПОДЕН й каза: Върни се при господарката си и се покори под ръцете й.
10 Ангелът ГОСПОДЕН й каза още: Ще преумножа потомството ти, така че да не може да се изброи поради своето множество.
11 И Ангелът ГОСПОДЕН й каза: Ето, ти си забременяла и ще родиш син; да го наречеш Исмаил, защото ГОСПОД чу скръбта ти.
12 Той ще бъде човек като диво магаре; ръката му ще бъде против всекиго и ръката на всекиго — против него; и той ще живее пред лицето на всичките си братя.
13 Тогава Агар нарече ГОСПОДА, който й говореше, с това име: Ти си Бог, който ме гледа; защото каза: Не видях ли аз тук изотзад Онзи, който ме погледна?
14 Затова този кладенец се нарече Вир-Лахай-Рои; ето той е между Кадис и Варад.
15 И Агар роди син на Аврам, и Аврам нарече сина си, който му роди Агар, Исмаил.
16 А Аврам беше на осемдесет и шест години, когато Агар роди Исмаил на Аврам.
1 Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврам и му каза: Аз съм Бог Всемогъщият. Ходи пред Мен и бъди непорочен!
2 И ще поставя завета Си между Мен и теб и ще те умножа твърде много.
3 Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говори и каза:
4 Ето, Моят завет е с теб и ти ще станеш отец на множество народи.
5 Няма вече да се наричаш Аврам, а името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи.
6 Ще те направя много плодовит и ще произведа народи от теб, и царе ще произлязат от теб.
7 И ще утвърдя завета Си между Мен и теб и потомците ти след теб през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на теб и на потомството ти след теб.
8 На теб и на потомството ти след теб ще дам земята, в която си чужденец, за вечно притежание, цялата ханаанска земя; и ще им бъда Бог.
9 И Бог каза на Авраам: Пази завета ми, ти и потомците ти след теб, през всичките им поколения.
10 Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мен и вас и потомците ти след теб: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.
11 Да обрязвате краекожието на плътта си; това ще бъде знак на завета между Мен и вас.
12 Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения да се обрязва, като стане на осем дни, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец.
13 Непременно да се обрязва и роденият у дома ти, и купеният с парите ти. Моят завет в плътта ви ще бъде вечен завет.
14 А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тази душа да се изтреби измежду народа си, защото е нарушил завета Ми.
15 И Бог каза на Авраам: Не наричай вече Сарая жена си Сарая; а Сара да бъде името й.
16 Аз ще я благословя, и ще ти дам и син от нея. И ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на народи ще произлязат от нея.
17 Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и каза в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И деветдесетгодишната Сара ли ще роди?
18 И Авраам каза на Бога: Дано Исмаил да е жив пред Теб!
19 Но Бог каза: Не, жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак. И ще поставя завета си с него за вечен завет, за потомството му след него.
20 И за Исмаил те послушах. Ето, благослових го и ще го направя плодовит, и ще го преумножа; дванадесет князе ще се родят от него и ще го направя велик народ.
21 Но завета Си ще утвърдя с Исаак, когото Сара ще ти роди догодина по това време.
22 А като престана да говори с Авраам, Бог възлезе от него.
23 В същия този ден Авраам взе сина си Исмаил, всичките родени в дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между хората на Авраамовия дом, и обряза краекожието на плътта им, както Бог му каза.
24 Авраам беше на деветдесет и девет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.
25 А синът му Исмаил беше на тринадесет години, когато беше обрязано краекожието на плътта му.
26 В същия този ден се обрязаха Авраам и синът му Исмаил.
27 И всичките мъже от дома му — както родените в дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.
1 И ГОСПОД се яви на Авраам при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
2 И повдигна очите си и видя, ето, трима мъже стояха пред него; и като ги видя, изтича от входа на шатрата да ги посрещне и се поклони до земята,
3 и каза: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, моля Ти се, не отминавай слугата Си!
4 Нека донесат малко вода и измийте краката си, и си починете под дървото.
5 И аз ще донеса малко хляб да подкрепите сърцето си, и после ще си заминете; понеже затова минахте при слугата си. А те казаха: Направи, както си казал.
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и каза: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 А Авраам изтича при говедата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 После взе масло, мляко и сготвеното теле и сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, и те ядоха.
9 И му казаха: Къде е жена ти Сара? А той каза: Ето, в шатрата е.
10 И ГОСПОД каза: Догодина по това време Аз непременно ще се върна при теб, и ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 А Авраам и Сара бяха стари, на преклонна възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 И Сара се засмя в себе си и каза: Като съм остаряла, ще има ли за мен удоволствие, като и господарят ми е стар?
13 А ГОСПОД каза на Авраам: Защо Сара се засмя и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 Има ли нещо невъзможно за ГОСПОДА? В определеното време ще се върна при теб, догодина по това време, и Сара ще има син.
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, отрече и каза: Не съм се смяла! А Той каза: Не, ти се засмя.
16 Като станаха оттам, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17 И ГОСПОД каза: Да скрия ли от Авраам това, което ще сторя,
18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благославят всичките народи на земята?
19 Защото съм го познал, за да заповяда на синовете си и на дома си след себе си да пазят ГОСПОДНИЯ път, като вършат правда и правосъдие, за да направи ГОСПОД да дойде на Авраам онова, което е говорил за него.
20 И ГОСПОД каза: Понеже викът на Содом и Гомора стана силен и понеже грехът им е твърде тежък,
21 ще сляза сега и ще видя дали са вършили напълно според вика, който стигна до Мен; и ако не, ще узная.
22 Тогава мъжете, като се обърнаха оттам, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред ГОСПОДА.
23 И Авраам се приближи и каза: Ще погубиш ли праведния с неправедния?
24 Може да има петдесет праведни в града; ще погубиш ли мястото, няма ли да му простиш заради петдесетте праведни, които са в него?
25 Не може да бъде Ти да сториш такова нещо, да убиеш праведния с неправедния, така че праведният да бъде като неправедния ! Не може да бъде това от Теб! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
26 И ГОСПОД каза: Ако намеря в Содом петдесет праведни, вътре в града, ще простя на цялото място заради тях.
27 А Авраам в отговор каза: Ето, сега аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа:
28 Може на петдесетте праведни да не достигат пет; ще погубиш ли целия град заради петимата? Той каза: Няма да го погубя, ако намеря там четиридесет и пет.
29 А Авраам пак Му говори, и каза: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.
30 А Авраам каза: Да не се разгневи Господ, че пак ще кажа: Може да се намерят там тридесет. И Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 А Авраам каза: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. И Той каза: Заради двадесетте няма да го погубя.
32 Тогава Авраам каза: Да не се разгневи Господ, ако проговоря пак, само този път: Може да се намерят там десет. И Той каза: Заради десетте няма да го погубя.
33 И като престана да говори с Авраам, ГОСПОД си отиде, а Авраам се върна на мястото си.
1 Привечер двамата ангели дойдоха в Содом. А Лот седеше в содомската порта и като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и каза:
2 Ето, господари мои, отбийте се, моля ви, в къщата на слугата си и пренощувайте, и измийте краката си, и утре станете и си идете по пътя. А те казаха: Не, ще пренощуваме на улицата.
3 Но като настояваше много, те се отбиха при него и влязоха в къщата му. И той им направи угощение и изпече безквасни хлябове, и ядоха.
4 Но преди те да си легнат, градските мъже, содомските мъже, млади и стари, целият народ, от всички краища на града, наобиколиха къщата.
5 И викаха на Лот и казваха: Къде са мъжете, които дойдоха у теб тази нощ? Изведи ни ги да ги познаем!
6 А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си и каза:
7 Моля ви се, братя мои, не правете такова зло!
8 Ето, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и им сторете, каквото искате. Само на тези мъже не правете нищо, понеже затова са влезли под покрива ми!
9 Но те казаха: Махни се оттук! Казаха още: Той дойде тук самичък и чужденец, а иска още и съдия да бъде! Ей сега ще постъпим с теб по-лошо отколкото с тях! И настъпиха силно срещу човека Лот и се приближиха да разбият вратата.
10 Но мъжете протегнаха ръце и дръпнаха Лот при себе си в къщата и затвориха вратата.
11 И поразиха със слепота мъжете, които бяха пред вратата на къщата, от малък до голям, така че се измориха да търсят вратата.
12 Тогава мъжете казаха на Лот: Имаш ли тук някой друг — зет или синове, или дъщери, или които и да било други, които имаш в града — изведи ги от това място;
13 защото ние ще погубим мястото, понеже викът им стана силен пред ГОСПОДА и ГОСПОД ни изпрати да го погубим.
14 И така, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да вземат дъщерите му, и каза: Станете и излезте от това място, защото ГОСПОД ще погуби града! Но на зетьовете му се видя, че той се шегува.
15 Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лот и казваха: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тук, за да не погинеш сред беззаконието на този град!
16 Но той се бавеше, затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и го оставиха вън от града, понеже ГОСПОД го пожали.
17 И като ги изведоха вън, единият каза на Лот: Бягай за живота си! Да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тази околност! Бягай на планината, за да не погинеш!
18 А Лот им каза: Ах, не, Господарю!
19 Ето, слугата ти намери благоволение пред Теб и с опазването на живота ми Ти правиш още по-голяма милостта, която си ми оказал; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра.
20 Гледай, този град е близо и е малък — моля те, да прибягна там! Нека побягна там — не е ли малък град? И така животът ми ще се запази.
21 Той му каза: Ето, слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори.
22 Бързай, бягай там, защото Аз не мога да направя нищо, докато ти не стигнеш там. Затова този град се наименува Сигор.
23 Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор.
24 Тогава ГОСПОД изля върху Содом и Гомора сяра и огън от ГОСПОДА от небето.
25 Той разори тези градове и цялата околност, всичките жители на градовете и земните растения.
26 Но жена му след него погледна назад и стана на стълб от сол.
27 И сутринта Авраам подрани на мястото, където беше стоял пред ГОСПОДА,
28 и погледна към Содом и Гомора и към цялата земя на равнината, и видя, и ето, дим, като дим от пещ, се издигаше от земята.
29 И така, когато Бог унищожи градовете на тази равнина, Бог си спомни за Авраам и изведе Лот изсред разорението, когато разори градовете, в които живееше Лот.
30 А Лот излезе от Сигор и живееше в планината и с него — двете му дъщери. Понеже се боеше да остане в Сигор, затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери.
31 Тогава първородната каза на по-младата: Баща ни е стар и няма мъж на земята да влезе при нас според обичая на цялата земя.
32 Ела да напием баща си с вино и да лежим с него, за да запазим потомство от баща си.
33 И така, онази нощ напиха баща си с вино и първородната влезе и лежа с баща си, а той не разбра нито кога легна тя, нито кога стана.
34 И на сутринта първородната каза на по-младата: Виж, миналата нощ аз лежах с баща си; да го напием с вино и тази нощ, и влез ти и лежи с него, за да запазим потомство от баща си.
35 И така, и онази нощ напиха баща си с вино и по-младата влезе и лежа с него, а той не разбра нито кога легна тя, нито кога стана.
36 Така и двете дъщери на Лот забременяха от баща си.
37 И първородната роди син и го наименува Моав; той е отец на моавците и до днес.
38 И по-младата роди син и го наименува Бен-Ами; той е отец на амонците и до днес.
1 Оттам Авраам тръгна към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като чужденец в Герар.
2 И Авраам казваше за жена си Сара: Тя ми е сестра. И герарският цар Авимелех прати и взе Сара.
3 Но Бог дойде при Авимелех насън през нощта и му каза: Ето, ти умираш поради жената, която си взел, защото тя си има мъж.
4 А Авимелех не се беше приближил при нея. И каза: Господи, ще убиеш ли и един праведен народ?
5 Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? А и тя, сама тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце направих това.
6 И Бог му каза насън: Да, Аз зная, че си направил това с право сърце; и Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен, и затова не те оставих да се докоснеш до нея.
7 И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои.
8 На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и каза всички тези неща в ушите им; и мъжете много се уплашиха.
9 Тогава Авимелех повика Авраам и му каза: Какво ни направи ти? Какво ти съгреших, че си навлякъл на мен и на царството ми такъв голям грях? Направил си ми неща, които не трябва да се правят!
10 И Авимелех каза още на Авраам: Какво си имал на ум, че стори това нещо?
11 И Авраам каза: Сторих го понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми.
12 А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена.
13 И когато Бог ме направи да странствам от бащиния си дом, й казах: Направи ми тази добрина — на всяко място, където отидем, казвай за мен: Той ми е брат.
14 Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара.
15 И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред теб: засели се където ти се вижда добре.
16 А на Сара каза: Ето, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с теб; и пред всички хора си оправдана.
17 И така, Авраам се помоли на Бога, и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугините му, така че отново раждаха деца.
18 Защото поради Сара, жената на Авраам, ГОСПОД беше заключил напълно всички утроби в дома на Авимелех.
1 И ГОСПОД посети Сара, както беше казал; и ГОСПОД направи на Сара, както беше говорил.
2 И Сара забременя и роди син на Авраам в старините му, в определеното му от Бога време.
3 И Авраам нарече сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както му беше заповядал Бог.
5 А Авраам беше на сто години, когато му се роди синът му Исаак.
6 И Сара каза: Бог ми направи смях; всеки, който чуе, ще се смее заедно с мен.
7 Каза още: Кой би казал на Авраам, че Сара ще кърми синове — защото му родих син в старините му.
8 А когато детето порасна, го отбиха. И в деня, когато отбиха Исаак, Авраам направи голямо угощение.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраам, се присмива,
10 затова каза на Авраам: Изпъди тази слугиня и сина й, защото синът на тази слугиня няма да наследи с моя син Исаак!
11 Но тази дума се видя твърде тежка на Авраам поради сина му Исмаил.
12 Но Бог каза на Авраам: Да не ти се вижда тежко за момчето и за слугинята ти; за всичко, което ти каза Сара, послушай гласа й, защото по Исаак ще се нарече твоето потомство.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое потомство.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и ги даде на Агар, като ги сложи на рамото й; даде й и детето и я изпрати. А тя отиде и се скиташе в пустинята Вирсавее.
15 Но водата в меха се свърши; и тя хвърли детето под един храст,
16 и отиде и седна насреща, на един хвърлей на стрела разстояние, защото си каза: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
17 А Бог чу гласа на момчето. И Божият Ангел извика към Агар от небето и каза: Какво ти е, Агар? Не се бой, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е.
18 Стани, вдигни момчето и го крепи с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
19 Тогава Бог й отвори очите и тя видя кладенец с вода, и отиде и напълни меха с вода, и даде на момчето да пие.
20 А Бог беше с момчето и то порасна и се засели в пустинята, и стана стрелец.
21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му взе жена от египетската земя.
22 По онова време Авимелех и военачалникът му Фихол говориха на Авраам и казаха: Бог е с теб във всичко, което правиш.
23 И сега, закълни ми се тук в Бога, че няма да постъпваш невярно нито с мен, нито с рода ми, нито с потомството ми; а според благостта, която съм показал към теб, ще показваш и ти към мен и към земята, в която пребиваваш като чужденец.
24 И Авраам каза: Заклевам се.
25 А Авраам изобличи Авимелех за водния кладенец, който слугите на Авимелех бяха отнели насила.
26 Но Авимелех каза: Не знам кой е направил това нещо, нито ти си ми казал за това, нито аз съм чул, освен днес.
27 Тогава Авраам взе овце и говеда и ги даде на Авимелех, и двамата сключиха договор.
28 И Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
29 И Авимелех каза на Авраам: Какви са тези женски агнета, които си отделил?
30 А той каза: Тези седем женски агнета ще вземеш от мен, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал този кладенец.
31 Затова той нарече онова място Вирсавее, защото там двамата се заклеха.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее. И Авимелех и военачалникът му Фихол станаха и се върнаха във филистимската земя.
33 И Авраам насади боже дърво във Вирсавее и там призова Името на ГОСПОДА, Вечния Бог.
34 И Авраам остана като чужденец във филистимската земя много дни.
1 След тези събития Бог изпита Авраам и му каза: Аврааме! А той каза: Ето ме.
2 И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа!
3 И на сутринта Авраам подрани и оседла магарето си, и взе със себе си и двама от слугите си, и сина си Исаак; и като нацепи дърва за всеизгарянето, стана и отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
4 На третия ден Авраам подигна очи и видя отдалеч мястото.
5 Тогава Авраам каза на слугите си: Вие останете тук с магарето, а аз и момчето ще отидем там, и като се поклоним, ще се върнем при вас.
6 И Авраам взе дървата за всеизгарянето и ги натовари на сина си Исаак, а той взе в ръката си огъня и ножа и двамата отидоха заедно.
7 Тогава Исаак продума на баща си Авраам и каза: Татко мой! А той каза: Ето ме, сине мой. И Исаак каза: Ето огъня и дървата, а къде е агнето за всеизгарянето?
8 И Авраам каза: Сине мой, Бог ще си предвиди агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
9 А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там олтар, нареди дървата и като върза сина си Исаак, го сложи на олтара върху дървата.
10 И Авраам протегна ръката си и взе ножа да заколи сина си.
11 Тогава Ангелът ГОСПОДЕН му извика от небето и каза: Аврааме, Аврааме! И той каза: Ето ме.
12 И Ангелът каза: Да не вдигнеш ръката си върху момчето и да не му направиш нищо; защото сега познах, че ти се боиш от Бога, понеже не задържа от Мен и сина си, единствения си син.
13 Тогава Авраам повдигна очи и видя, и ето, зад него един овен заплетен с рогата си в един храст. И Авраам отиде, взе овена и го принесе във всеизгаряне вместо сина си.
14 И Авраам нарече това място: ГОСПОД ще предвиди. И според това се казва и до днес: На хълма ГОСПОД ще предвиди.
15 Тогава втори път Ангелът ГОСПОДЕН извика на Авраам от небето и каза:
16 В Себе Си се заклевам, заявява ГОСПОД, че понеже направи това нещо и не задържа сина си, единствения си син,
17 ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг, и потомството ти ще завладее портата на враговете си.
18 В твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
19 И така, Авраам се върна при слугите си, и станаха и отидоха заедно във Вирсавее. И Авраам се засели във Вирсавее.
20 А след тези събития съобщиха на Авраам, като казаха: Ето, и Мелха роди синове на брат ти Нахор:
21 първородния му Уз, брат му Вуз, Камуил, бащата на Арам,
22 Кесед, Азав, Фалдес, Едлаф и Ватуил.
23 А Ватуил роди Ревека. Тези осем сина роди Мелха на Нахор, брата на Авраам.
24 И наложницата му, на име Ревма, роди Тевек, Гаам, Тахас и Мааха.
1 Сара живя сто двадесет и седем години; тези бяха годините на живота на Сара.
2 И Сара умря в Кириат-Арва, който е Хеврон, в ханаанската земя. И Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче.
3 И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейските синове, като каза:
4 Чужденец и заселник съм аз между вас; дайте ми собствено място за гроб между вас, за да погреба покойницата си отпред очите си.
5 А хетейските синове в отговор на Авраам му казаха:
6 Послушай ни, господарю, между нас ти си княз Божи. Погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас няма да ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си.
7 Тогава Авраам стана, поклони се на народа на земята, на хетейските синове, и говори с тях, като каза:
8 Ако ви е угодно да погреба покойницата си отпред очите си, послушайте ме и станете посредници за мен пред Ефрон, сина на Саар,
9 за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде като собствено място за гроб сред вас.
10 А Ефрон живееше сред хетейските синове. И Ефрон, хетеецът, отговори на Авраам пред хетейските синове, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, като каза:
11 Не, господарю мой, послушай ме: давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред синовете на народа си, погреби покойницата си!
12 Тогава Авраам се поклони пред народа на земята;
13 и говори на Ефрон пред народа на земята, който слушаше, и каза: Много те моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мен, и ще погреба покойницата си там.
14 А Ефрон в отговор каза на Авраам:
15 Чуй ме, господарю, какво е между мен и теб земя за четиристотин сребърни сикъла? Погреби покойницата си!
16 И Авраам послуша Ефрон и Авраам претегли на Ефрон парите, които беше обявил гласно пред хетейските синове, които слушаха — четиристотин сребърни сикъла, каквито вървяха между търговците.
17 И така, нивата на Ефрон, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, нивата, пещерата, която беше в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива,
18 станаха собственост на Авраам пред очите на хетейските синове, пред всичките, които влизаха в портата на неговия град.
19 След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, който е Хеврон, в ханаанската земя.
20 Така нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраам от хетейците като собственост за гроб.
1 А когато Авраам беше стар, в напреднала възраст, и ГОСПОД беше благословил Авраам във всичко,
2 Авраам каза на най-възрастния слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля те, ръката си под бедрото ми,
3 и ще те закълна в ГОСПОДА, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
4 а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак!
5 А слугата му каза: Може да не иска жената да дойде след мен в тази земя. Трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?
6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там!
7 ГОСПОД, небесният Бог, който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, и който ми говори, и който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя; Той ще изпрати Своя Ангел пред теб; и оттам ще вземеш жена за сина ми.
8 Но ако жената не иска да дойде след теб, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване. Само да не върнеш сина ми там!
9 Тогава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това нещо.
10 И така, слугата взе десет камили от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си. Стана и отиде в Месопотамия, в града на Нахор.
11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
12 Тогава каза: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, дай ми добра среща днес и окажи милост на господаря ми Авраам!
13 Ето, аз стоя при извора на водата и дъщерите на градските жители излизат да си наливат вода.
14 Нека момичето, на което кажа: Я наведи водоноса си да пия! — и то каже: Пий, и ще напоя и камилите ти! — то нека е онова, което си отредил за слугата си Исаак. От това ще позная, че си оказал милост на господаря ми.
15 Докато той още говореше, ето Ревека, която се беше родила на Ватуил, сина на Мелха, жената на Нахор, брата на Авраам, излезе с водоноса си на рамото си.
16 Момичето беше твърде красиво на глед, девица, която никой мъж не беше познал. Тя слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
17 А слугата изтича да я посрещне и каза: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти!
18 А тя каза: Пий, господарю мой! — и бързо свали водоноса си на ръката си и му даде да пие.
19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще извадя, докато се напоят.
20 И като изля бързо водоноса си в поилото, изтича на кладенеца да извади още и извади за всичките му камили.
21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да познае дали ГОСПОД е направил пътуването му успешно, или не.
22 И когато камилите бяха напоени, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикъла злато, и каза:
23 Чия дъщеря си ти, я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
24 А тя му каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.
25 Каза му още: У нас има и слама, и храна много, и място за пренощуване.
26 Тогава човекът се наведе и се поклони на ГОСПОДА.
27 И каза: Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на господаря ми Авраам, който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи ГОСПОД пътя ми в дома на братята на господаря ми!
28 А момичето изтича и разказа тези неща в дома на майка си.
29 А Ревека имаше брат на име Лаван, и Лаван изтича вън при човека на извора.
30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът. — той отиде при човека. И ето, той стоеше при камилите до извора.
31 И каза: Влез, ти, благословен от ГОСПОДА, защо стоиш вън? Приготвих къщата и място за камилите.
32 И така, човекът влезе вкъщи; и камилите се разтовариха и се даде слама и храна за камилите и вода за измиване на краката му и на краката на мъжете, които бяха с него.
33 И сложи се пред него да яде, но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думите си. А Лаван рече: Казвай!
34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраам.
35 ГОСПОД е благословил господаря ми премного, и той стана велик. Дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и магарета.
36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.
37 И господарят ми ме закле, като каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея,
38 а да отидеш в бащиния ми дом и при рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.
39 И казах на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мен.
40 Но той ми каза: ГОСПОД, пред когото ходя, ще изпрати Своя Ангел с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.
41 Тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми: когато отидеш при рода ми и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
42 И като пристигнах днес на извора, казах: ГОСПОДИ, Боже на господаря ми Авраам, моля Те, ако правиш успешно пътуването ми, по което ходя,
43 ето, аз стоя при водния извор, и нека момичето, което излезе да налее вода, и аз му кажа: Дай ми да пия малко вода от водоноса ти! —
44 и то ми каже: И ти пий, и ще извадя и за камилите ти! — тя да е жената, която ГОСПОД е определил за сина на господаря ми.
45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, аз й казах: Дай ми да пия.
46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И аз пих, а тя напои и камилите.
47 Тогава я попитах и казах: Чия дъщеря си? А тя каза: Аз съм дъщеря на Ватуил, сина на Нахор, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на носа й и гривните на ръцете й,
48 и се наведох, и се поклоних на ГОСПОДА, и благослових ГОСПОДА, Бога на господаря ми Авраам, който ме доведе по правия път, за да взема за сина му дъщерята на брата на господаря ми.
49 И сега, ако искате да окажете милост и вярност на господаря ми, кажете ми; и ако не, кажете ми, за да се обърна надясно или наляво.
50 А Лаван и Ватуил в отговор казаха: От ГОСПОДА стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.
51 Ето Ревека пред теб: вземи я и си иди, нека бъде жена на сина на господаря ти, както ГОСПОД е говорил.
52 Като чу думите им, слугата на Авраам се поклони на ГОСПОДА до земята.
53 И слугата извади сребърни и златни украшения и облекла и ги даде на Ревека; даде също и скъпи дарове на брат й и на майка й.
54 После той и мъжете, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха. И като станаха сутринта, каза: Изпратете ме при господаря ми.
55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момичето с нас известно време, десетина дни, и после нека отиде!
56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като ГОСПОД е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.
57 А те казаха: Да повикаме момичето и да го попитаме какво ще каже.
58 И така, повикаха Ревека и й казаха: Отиваш ли с този човек? А тя каза: Отивам.
59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и слугата на Авраам с мъжете му.
60 И благословиха Ревека, като й казаха: Сестро наша, да се родят от теб хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си!
61 И Ревека и слугините й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.
62 А Исаак идваше от Вир-Лахай-Рои, защото живееше в южната земя.
63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя, и ето, приближаваха се камили.
64 И Ревека повдигна очи и видя Исаак, и слезе от камилата.
65 И каза на слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето насреща ни? И слугата каза: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.
67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.
1 А Авраам взе и друга жена, на име Хетура.
2 Тя му роди Земран и Йоксан, Мадан и Мадиам, Есвок и Шуах.
3 А Йоксан роди Сава и Дедан. А синове на Дедан бяха Асурим и Латусим, и Лаомим.
4 А синовете на Мадиам: Гефа и Ефер, Енох, Авида и Елдага. Всички тези бяха синове на Хетура.
5 Но Авраам даде целия си имот на Исаак.
6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и докато беше още жив, ги изпрати към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаак.
7 И ето броя на годините на живота на Авраам, колкото живя — сто седемдесет и пет години.
8 И Авраам издъхна и умря в честита старост, стар и сит от дни; и се прибра при народа си.
9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на хетееца Ефрон, сина на Саар, която е срещу Мамврий,
10 нивата, която Авраам купи от хетейските синове. Там беше погребан Авраам, също и жена му Сара.
11 А след смъртта на Авраам, Бог благослови сина му Исаак; а Исаак живееше при Вир-Лахай-Рои.
12 Ето родословието на Исмаил, сина на Авраам, когото египтянката Агар, слугинята на Сара, роди на Авраам,
13 и ето имената на синовете на Исмаил, имената им според родовете им: първородният на Исмаил: Наваиот, после Кидар и Адвеил, и Мавсам,
14 и Масма, и Дума, и Маса,
15 Адад и Тема, Етур, Нафис и Кедма.
16 Тези са синовете на Исмаил, тези са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.
17 И ето годините на живота на Исмаил: сто тридесет и седем години. И като издъхна, умря и се прибра при народа си.
18 А потомците му се населиха в земите от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия. Така Исмаил се засели пред лицето на всичките си братя.
19 Ето родословието на Исаак, сина на Авраам: Авраам роди Исаак,
20 а Исаак беше на четиридесет години, когато си взе за жена Ревека, дъщеря на арамееца Ватуил от Падан-Арам и сестра на арамееца Лаван.
21 И Исаак се молеше на ГОСПОДА за жена си, защото беше бездетна; и ГОСПОД го послуша, и жена му Ревека забременя.
22 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея и тя каза: Ако е така, защо ми е това? И отиде да се допита до ГОСПОДА.
23 А ГОСПОД й каза: Два народа са в утробата ти, и две племена ще се разделят от корема ти. Едното племе ще бъде по-силно от другото и по-големият ще слугува на по-малкия.
24 И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнаци имаше в утробата й.
25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха, и го нарекоха Исав.
26 После излезе брат му, като държеше с ръката си петата на Исав; затова се нарече Яков. А Исаак беше на шестдесет години, когато се родиха.
27 И като пораснаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек, а Яков беше кротък човек и живееше в шатрите.
28 Исаак обичаше Исав, защото ядеше от лова му, а Ревека обичаше Яков.
29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял.
30 И Исав каза на Яков: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял! Затова той се нарече Едом.
31 И Яков каза: Първо ми продай първородството си!
32 А Исав каза: Ето аз съм на умиране, за какво ми е това първородство?
33 И Яков каза: Най-напред ми се закълни! И той му се закле, и продаде първородството си на Яков.
34 Тогава Яков даде на Исав хляб и вариво от леща, и той яде и пи, и стана и си отиде. Така Исав презря първородството.
1 И настана глад по земята, след първия глад, който беше в дните на Авраам. И Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех.
2 И ГОСПОД му се яви и каза: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа:
3 Живей като чужденец в тази земя! И Аз ще бъда с теб и ще те благословя, защото на теб и на потомството ти ще дам всички тези земи, и ще изпълня клетвата, с която се заклех на баща ти Авраам,
4 и ще умножа потомството ти като небесните звезди и ще дам на потомството ти всички тези земи, и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята,
5 понеже Авраам послуша гласа Ми и опази поръченията Ми, заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
6 Затова Исаак остана в Герар.
7 И когато местните жители го попитаха за жена му, той каза: Тя ми е сестра. — защото се боеше да каже: Жена ми е. — като си казваше: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека. — понеже тя беше красива на глед.
8 А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак се смееше играейки с жена си Ревека.
9 Тогава Авимелех повика Исаак и каза: Ето, тя наистина ти е жена! А ти защо каза: Тя ми е сестра! Исаак му каза: Защото си казах: Да не би да умра заради нея.
10 И Авимелех каза: Какво е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от народа да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях!
11 Затова Авимелех заповяда на целия народ, като каза: Който се допре до този човек или до жена му, непременно ще се умъртви!
12 И Исаак зася в онази земя и събра през същата година стократно, и ГОСПОД го благослови.
13 Човекът ставаше велик и продължаваше да става богат, докато стана много богат.
14 Той придоби овце и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха.
15 И филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които слугите на баща му бяха изкопали в дните на баща му Авраам.
16 И Авимелех каза на Исаак: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас!
17 Затова Исаак си отиде оттам, разпъна шатрите си в долината Герар и живееше там.
18 А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраам, защото филистимците ги бяха затрупали след смъртта на Авраам, и ги нарече по имената, с които ги беше нарекъл баща му.
19 И слугите на Исаак копаха в долината и намериха там кладенец с жива вода.
20 Но герарските говедари се караха с говедарите на Исаак, като казваха: Наша е водата! Затова Исаак нарече кладенеца Есек, понеже се караха за него.
21 После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха, затова го нарече Ситна.
22 Тогава той се премести оттам и изкопа друг кладенец; и за него не се караха. И го нарече Роовот, като казваше: Защото сега ГОСПОД ни даде пространно място, и ние ще бъдем плодовити в тази земя.
23 Оттам отиде във Вирсавее.
24 И ГОСПОД му се яви през същата нощ и каза: Аз съм Бог на баща ти Авраам. Не се бой, защото Аз съм с теб! Ще те благословя и ще умножа твоето потомство заради слугата Си Авраам.
25 И той издигна там олтар и призова Името на ГОСПОДА. Там разпъна и шатрата си, и там слугите на Исаак изкопаха кладенец.
26 Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозат и военачалника си Фихол.
27 И Исаак им каза: Защо сте дошли при мен, като ме мразите и ме изпъдихте от вас?
28 А те казаха: Видяхме явно, че ГОСПОД е с теб, и си казахме: Нека се положи клетва между нас, между нас и теб, и нека направим договор с теб,
29 че няма да ни сториш зло, както и ние не се допряхме до теб и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега виждаме, че ти си благословен от ГОСПОДА.
30 Тогава Исаак им даде угощение и те ядоха и пиха.
31 На сутринта станаха рано и се заклеха един на друг. После Исаак ги изпрати и те си отидоха от него с мир.
32 И в същия ден слугите на Исаак дойдоха и му съобщиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му казаха: Намерихме вода.
33 И го нарече Савее. Затова името на града е Вирсавее до днес.
34 А когато Исав беше на четиридесет години, взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон.
35 Те бяха горест за душата на Исаак и Ревека.
1 Когато Исаак остаря и очите му отслабнаха, и не можеше да вижда, повика по-големия си син Исав и му каза: Сине мой! А той му каза: Ето ме.
2 Тогава той каза: Ето, аз вече остарях, не зная в кой ден ще умра.
3 И така, вземи сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и ми улови лов,
4 и ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам, и ми донеси да ям, за да те благослови душата ми, преди да умра.
5 А Ревека чу, когато Исаак говореше на сина си Исав. И Исав отиде на полето да улови лов и да го донесе.
6 Тогава Ревека проговори на сина си Яков и каза: Ето, аз чух баща ти да говори на брат ти Исав така:
7 Донеси ми лов и ми сготви вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред ГОСПОДА, преди да умра.
8 И така, сине мой, сега послушай гласа ми в това, което ти поръчвам.
9 Иди още сега в стадото и ми донеси оттам две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;
10 и ти ще го поднесеш на баща си да яде, за да те благослови, преди да умре.
11 Но Яков каза на майка си Ревека: Ето, брат ми Исав е космат мъж, а аз съм гладък мъж.
12 Може би баща ми ще ме попипа, и аз ще се явя пред него като измамник и ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.
13 А майка му каза: Нека твоето проклятие падне върху мен, сине мой, само послушай думите ми, и иди ми ги донеси!
14 И така, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си. И майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.
15 После Ревека взе добрите дрехи на по-възрастния си син Исав, които се намираха вкъщи при нея, и с тях облече по-младия си син Яков,
16 а ръцете му и гладкото на шията му зави с ярешките кожи.
17 И даде в ръцете на сина си Яков вкусното ястие и хляба, който беше приготвила.
18 И той отиде при баща си и каза: Татко мой! А Исаак каза: Ето ме. Кой си ти, сине мой?
19 А Яков каза на баща си: Аз съм Исав, първородният ти. Направих каквото ми поръча. Стани сега, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти!
20 Но Исаак каза на сина си: Как стана, сине мой, че го намери толкова бързо? А той каза: Защото ГОСПОД, твоят Бог, ми даде добър успех.
21 Тогава Исаак каза на Яков: Приближи се, сине мой, за да те попипам дали си ти синът ми Исав, или не.
22 И Яков се приближи при баща си Исаак, и той, като го попипа, каза: Гласът е гласът на Яков, а ръцете са ръце на Исав.
23 И не го позна, защото ръцете му бяха космати като ръцете на брат му Исав. И го благослови.
24 И каза: Ти ли си син ми Исав? А той каза: Аз.
25 Тогава каза: Поднеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И му поднесе и той яде; донесе му и вино, и пи.
26 А баща му Исаак му каза: Приближи се сега и ме целуни, сине мой.
27 И той се приближи и го целуна, и Исаак помириса дъха на облеклото му, и го благослови, като каза: Ето, дъхът на сина ми е като дъх на поле, което е благословил ГОСПОД.
28 Бог да ти даде от росата на небето и от тлъстината на земята, и изобилие на жито и на младо вино!
29 Народи да ти слугуват, и племена да ти се покланят! Да си господар на братята си и да ти се покланят синовете на майка ти! Проклет всеки, който те кълне, и благословен всеки, който те благославя!
30 Като Исаак свърши да благославя Яков и Яков току-що се беше разделил с баща си Исаак, брат му Исав дойде от лова си.
31 И той също сготви вкусно ястие, поднесе на баща си и му каза: Нека стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.
32 А баща му Исаак му каза: Кой си ти? И той каза: Аз съм първородният ти син Исав.
33 Тогава Исаак се разтрепери твърде много и каза: А кой ще е онзи, който улови лов и ми поднесе, и ядох от всичко, преди да дойдеш ти, и го благослових? И благословен ще бъде.
34 Когато Исав чу думите на баща си, извика със силен и много жален вик и каза на баща си: Благослови и мен, и мен, татко мой!
35 А той каза: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.
36 И Исав каза: Затова ли се казва Яков, защото сега втори път той ме е спънал! Отне първородството ми, и ето, сега е отнел и благословението ми! И каза: Не си ли задържал за мен благословение?
37 А Исаак в отговор каза на Исав: Ето, поставих го господар над теб, направих всичките му братя негови слуги и го надарих с жито и младо вино. И сега какво да сторя за теб, сине мой?
38 И Исав каза на баща си: Само едно благословение ли имаш, татко мой? Благослови и мен, и мен, татко мой! И Исав плака с висок глас.
39 Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, далеч от тлъстината на земята ще бъде жилището ти, и далеч от росата на небето горе.
40 От меча си ще живееш и ще слугуваш на брат си, но ще дойде време, когато ще въстанеш и ще строшиш ярема му от врата си.
41 И Исав мразеше Яков заради благословението, с което баща му го благослови. И Исав казваше в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, и тогава ще убия брат си Яков.
42 И казаха на Ревека думите на по-възрастния й син Исав, затова тя прати да повикат по-младия й син Яков и му каза: Ето, брат ти Исав крои за теб да те убие.
43 И така, сине мой, послушай думите ми, стани и бягай при брат ми Лаван в Харан,
44 и поживей при него известно време, докато премине яростта на брат ти,
45 докато премине от теб гнева на брат ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат оттам. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?
46 И Ревека каза на Исаак: Омръзна ми животът поради хетейските дъщери! Ако и Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тези, от дъщерите на тази земя, защо ми е този живот?
1 Тогава Исаак повика Яков и като го благослови, му поръча и каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери!
2 Стани, иди в Падан-Арам, в дома на Ватуил, бащата на майка си, и оттам вземи жена, от дъщерите на Лаван, брата на майка си.
3 И Всемогъщият Бог да те благослови и да те направи плодовит и да те умножи, така че да произлязат от теб множество народи,
4 и да ти даде благословението на Авраам, на теб и на потомството ти с теб, за да наследиш земята, в която си чужденец, която Бог даде на Авраам.
5 Така Исаак изпрати Яков и той отиде в Падан-Арам при Лаван, сина на арамееца Ватуил и брата на Ревека, майката на Яков и Исав.
6 А Исав, като видя, че Исаак благослови Яков и го изпрати в Падан-Арам да си вземе жена оттам, като го благослови и му поръча, и каза: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери;
7 и че Яков послуша баща си и майка си и отиде в Падан-Арам,
8 Исав видя, че ханаанските дъщери бяха омразни в очите на баща му Исаак.
9 И Исав отиде при Исмаил и освен другите си жени взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Наваиот.
10 И така, Яков излезе от Вирсавее и отиде към Харан.
11 И стигна на едно място и пренощува там, защото слънцето беше залязло. И взе един от камъните на мястото и го сложи за възглавница, и легна да спи на това място.
12 И сънува, и ето, стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето, и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея.
13 И ГОСПОД стоеше над нея и каза: Аз съм ГОСПОД, Бог на баща ти Авраам и Бог на Исаак. Земята, на която лежиш, ще дам на теб и на потомството ти.
14 Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък, ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг и в теб и в твоето потомство ще се благословят всички племена на земята.
15 Ето, Аз съм с теб и ще те пазя, където и да отидеш, и ще те върна пак в тази земя, защото няма да те оставя, докато не извърша това, за което ти говорих.
16 А когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина ГОСПОД е на това място, а аз не съм знаел.
17 И се убоя, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божи дом, това е врата небесна.
18 На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница, изправи го за стълб и изля масло на върха му.
19 И нарече онова място Ветил, а преди това името на града беше Луз.
20 Тогава Яков се обрече и каза: Ако Бог бъде с мен и ме запази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21 и се завърна с мир в бащиния си дом, тогава ГОСПОД ще бъде мой Бог,
22 и този камък, който изправих за стълб, ще бъде Божи дом, и от всичко, което ми дадеш, ще дам десятък на Теб.
1 И Яков тръгна и отиде в земята на източните жители.
2 И видя, и ето, кладенец на полето, и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец пояха стадата. А върху отвора на кладенеца имаше голям камък.
3 И когато всичките стада се събираха там, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха овцете, и после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.
4 И Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те казаха: От Харан сме.
5 И им каза: Познавате ли Лаван, сина на Нахор? Отговориха: Познаваме го.
6 И им каза: Здрав ли е? А те казаха: Здрав е, и ето, дъщеря му Рахил идва с овцете.
7 А той каза: Ето, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът, напойте овцете и идете да ги пасете.
8 А те казаха: Не можем, докато не се съберат всичките стада; тогава отместват камъка от отвора на кладенеца и напояваме овцете.
9 Докато той още говореше с тях, дойде Рахил с овцете на баща си, защото тя ги пасеше.
10 А когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца и напои овцете на вуйчо си Лаван.
11 И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12 И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека, а тя изтича и каза на баща си.
13 А Лаван, като чу за Яков, сестриния си син, изтича да го посрещне. И го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа всичко на Лаван.
14 И Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец.
15 След това Лаван каза на Яков: Нима като си ми брат, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.
16 А Лаван имаше две дъщери. Името на по-голямата беше Лия, а името на по-малката — Рахил.
17 На Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и беше хубава на глед.
18 И Яков обикна Рахил и каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19 И Лаван каза: По-добре да я дам на теб, отколкото да я дам на друг мъж. Живей при мен.
20 И така, Яков работи за Рахил седем години, но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни.
21 След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да вляза при нея.
22 И така, Лаван събра всичките мъже от това място и даде угощение.
23 А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе, и той влезе при нея.
24 И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 И на сутринта, ето че беше Лия. И Яков каза на Лаван: Какво е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?
26 А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди първородната.
27 Свърши сватбената седмица с тази, и ще ти дадем и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години.
28 И Яков направи така. Свърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.
29 И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 И Яков влезе и при Рахил и обикна и Рахил повече от Лия. И работи на Лаван още седем години.
31 А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й. А Рахил беше бездетна.
32 И така, Лия забременя и роди син, и го нарече Рувим, защото си казваше: ГОСПОД погледна на нещастието ми, сега мъжът ми ще ме обикне.
33 И пак забременя и роди син, и каза: Понеже чу ГОСПОД, че не съм обичана, затова ми даде и този. И го нарече Симеон.
34 И пак забременя и роди син, и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мен, защото му родих трима сина. Затова го нарече Леви.
35 И пак забременя и роди син, и каза: Този път ще славословя ГОСПОДА. Затова го нарече Юда. И престана да ражда.
1 А когато Рахил видя, че не раждаше деца на Яков, Рахил завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе аз ще умра!
2 А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз на мястото на Бога, който е лишил утробата ти от плод?
3 А тя каза: Ето слугинята ми Вала. Влез при нея, и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея!
4 И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.
5 И Вала забременя и роди син на Яков.
6 Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мен и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече Дан.
7 И Вала, слугинята на Рахил, пак забременя и роди втори син на Яков.
8 Тогава Рахил каза: Силни борби водих със сестра си и надвих. Затова го нарече Нефталим.
9 Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.
10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.
11 И Лия каза: Щастие дойде. Затова го нарече Гад.
12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.
13 Тогава Лия каза: Блажена съм, защото блажена ще ме нарекат жените. Затова го нарече Асир.
14 И през времето на пшеничената жетва Рувим излезе и намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина си.
15 А тя й каза: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, че искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й каза: Като е така, нека лежи с теб тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16 И когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: При мен да влезеш, защото те откупих, откупих те с мандрагоровите ябълки на сина си! И той лежа с нея онази нощ.
17 И Бог послуша Лия и тя забременя и роди пети син на Яков.
18 И Лия каза: Бог ми даде наградата ми, задето дадох слугинята си на мъжа си. Затова го нарече Исахар.
19 И Лия пак забременя и роди шести син на Яков.
20 И Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мен, защото му родих шестима сина. Затова го нарече Завулон.
21 И после роди дъщеря, която наименува Дина.
22 След това Бог си спомни за Рахил и Бог я послуша, и отвори утробата й.
23 И тя забременя и роди син, и каза: Бог отне от мен позора.
24 И го нарече Йосиф, като каза: ГОСПОД да ми прибави и друг син.
25 А когато Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в моята земя!
26 Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27 А Лаван му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, остани, защото разбрах, че ГОСПОД ме е благословил заради теб.
28 Каза още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам.
29 А Яков му каза: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мен.
30 Защото това, което имаше ти преди мен, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване ГОСПОД те благослови. Но сега, кога ще работя и за своя си дом?
31 А той каза: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо. Ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще паса стадото ти и ще го пазя:
32 Да премина днес през цялото ти стадо и да отлъча от него всяко петнисто и пъстро животно и всяко тъмно животно между овцете, и всяка пъстра и петниста между козите. Те ще ми бъдат заплатата.
33 И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мен — всяка коза, която не е петниста и пъстра, и всяка овца, която не е тъмна у мен, ще се счита за крадена.
34 И Лаван каза: Нека да бъде, както си казал.
35 И така, в същия ден отлъчи петнистите и шарени козли, всичките петнисти и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло, и всичките черни между овцете, и ги предаде в ръцете на синовете му.
36 И постави тридневен път между себе си и Яков, а Яков пасеше останалите от стадата на Лаван.
37 Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.
38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където идваха стадата да пият. И зачеваха, когато идваха да пият.
39 И стадата зачеваха пред пръчките и стадата раждаха шарени, петнисти и пъстри.
40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше овцете към шарените и към всичките тъмни от стадото на Лаван, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с овцете на Лаван.
41 И когато по-силните животни зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват при пръчките.
42 А когато животните бяха по-слаби, не ги слагаше. Така се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.
43 Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и магарета.
1 А Яков чу думите на синовете на Лаван, които говореха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство!
2 И ето, Яков видя, че лицето на Лаван не беше към него така както преди.
3 А ГОСПОД каза на Яков: Върни се в земята на бащите си и в рода си, и Аз ще бъда с теб!
4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му
5 и им каза: Виждам, че лицето на баща ви не е към мен така както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.
6 Вие знаете, че с всичката си сила работих на баща ви,
7 но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми, обаче Бог не го остави да ми направи зло.
8 Ако кажеше така: Петнистите ще ти бъдат заплатата. — тогава цялото стадо раждаше петнисти, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата. — тогава цялото стадо раждаше шарени.
9 Така Бог отне добитъка от баща ви и го даде на мен.
10 И във времето, когато зачеваше стадото, повдигнах очи и видях насън, че ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, петнисти и сиви.
11 И Божият Ангел ми каза насън: Якове! И аз отговорих: Ето ме.
12 И той каза: Повдигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, петнисти и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.
13 Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза с масло стълб и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в земята на рода си!
14 И Рахил и Лия в отговор му казаха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?
15 Не ни ли счете той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направи сега, каквото Бог ти е казал.
17 Тогава Яков стана и сложи децата и жените си на камилите.
18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот, който беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-Арам, за да отиде в ханаанската земя при баща си Исаак.
19 А Лаван беше отишъл да стриже овцете си и Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20 И така, Яков побягна скришно от арамееца Лаван, без да му съобщи, че си отива.
21 Побягна с целия си имот, стана и премина реката Ефрат, и се отправи към планината Галаад.
22 А на третия ден съобщиха на Лаван, че Яков побягнал.
23 И той взе със себе си братята си и го гони седем дни, и го стигна на планината Галаад.
24 Но през нощта Бог дойде насън при арамееца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро!
25 И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на планината, и Лаван с братята си разпъна своята на планината Галаад.
26 И Лаван каза на Яков: Какво направи ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми като запленени с меч?
27 Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми съобщи, за да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,
28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си постъпил безумно.
29 Ръката ми е силна да ви стори зло, но Бог на баща ви ми говори през нощта и каза: Внимавай да не кажеш на Яков ни зло, ни добро.
30 И сега вече си тръгнал, понеже много ти е домъчняло за бащиния ти дом; но защо си откраднал боговете ми?
31 А Яков в отговор каза на Лаван: Уплаших се, защото си казах, да не би да ми отнемеш насила дъщерите си.
32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив. Пред братята ни прегледай какво твое има у мен и си го вземи. Защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала.
33 И така, Лаван влезе в шатрата на Яков, в шатрата на Лия и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.
34 А Рахил беше взела домашните идоли, беше ги сложила в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси цялата шатра, но не ги намери.
35 А тя каза на баща си: Да не се раздразни господарят ми, задето не мога да стана пред теб, понеже имам обикновеното на жените. И той претърси всичко, но не намери идолите.
36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мен толкова разпалено?
37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.
38 Двадесет години вече съм бил при теб — овцете ти и козите ти не помятаха, и овните на стадото ти не изядох.
39 Разкъсано от звяр не ти донесох, аз понасях загубата. От мен ти изискваше откраднатото, било че се открадне денем, или нощем.
40 Ето как беше с мен: денем пекът ме изнуряваше, а нощем — мразът, и сънят бягаше от очите ми.
41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за стадото ти, и ти десет пъти промени заплатата ми.
42 Ако не беше с мен Бог на бащите ми, Бог на Авраам, Страхът на Исаак, ти със сигурност би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес.
43 А Лаван в отговор каза на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и синовете са мои синове и стадата са мои стада. Всичко, което виждаш, е мое. Но какво да сторя днес на тези мои дъщери или на синовете им, които са народили?
44 И сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мен и теб.
45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.
46 И Яков каза на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада и ядоха там край грамадата.
47 Лаван я нарече Йегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад,
48 И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мен и теб. Поради това тя се нарече Галаад
49 и Масфа, защото каза: ГОСПОД да бди между мен и теб, когато сме далеч един от друг.
50 Ако се държиш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени освен дъщерите ми — няма никой човек с нас за свидетел; ето, Бог е свидетел между мен и теб.
51 Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мен и теб —
52 тази грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към теб, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мен за зло.
53 Бог на Авраам и Бог на Нахор, Бог на баща им, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаак.
54 Тогава Яков принесе жертва на планината и повика братята си да ядат хляб. И ядоха хляб, и пренощуваха на планината.
55 И на сутринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си и ги благослови. И Лаван тръгна и се върна в своето място.
1 Тогава Яков отиде по пътя си и Божии ангели го срещнаха.
2 И като ги видя, Яков каза: Това е Божие войнство; и нарече мястото Маханаим.
3 И Яков изпрати пред себе си вестители до брат си Исав в земята Сиир, в местността Едом,
4 и им поръча, като каза: Така да кажете на господаря ми Исав: Така говори слугата ти Яков: Бях чужденец при Лаван, и останах досега.
5 Придобих говеда и магарета, овце и слуги, и слугини. И изпратих да известят на господаря ми, за да намеря благоволението ти.
6 А вестителите се върнаха при Яков и казаха: Ходихме при брат ти Исав, а и той идва да те посрещне, и четиристотин мъже с него.
7 А Яков се уплаши много и се смути, и раздели хората, които бяха с него, овцете, говедата и камилите на два стана, като каза:
8 Ако налети Исав на единия стан и го удари, останалият стан ще се избави.
9 Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам и Боже на баща ми Исаак, ГОСПОДИ, който си ми казал: Върни се в отечеството си и при рода си, и Аз ще ти сторя добро!
10 Не съм достоен за всичките милости и цялата вярност, които си оказал на слугата Си, защото с тоягата си преминах този Йордан, а сега станах два стана.
11 Избави ме, моля Ти се, от ръката на брат ми, от ръката на Исав, защото се боя от него, да не би като дойде да порази и мен, и майка с деца.
12 А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството си не може да се изброи.
13 И като пренощува там онази нощ, взе от онова, което му дойде подръка, за подарък на брат си Исав:
14 двеста кози и двадесет козли, двеста овце и двадесет овни,
15 тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет бика, двадесет магарици и десет жребчета,
16 и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И каза на слугите си: Минете пред мен и оставете разстояние между стадо и стадо.
17 На първия поръча и каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, като каже: Чий си? Къде отиваш? Чии са тези пред теб? —
18 тогава да кажеш: Те са на слугата ти Яков — подарък, който изпраща на господаря ми Исав. И ето, той идва след нас.
19 Така поръча и на втория, и на третия, и на всичките, които вървяха след стадата, като казваше: По този начин ще говорите на Исав, когато го срещнете.
20 И ще кажете: Ето, и сам слугата ти Яков идва след нас. Защото си казваше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мен, и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме благосклонно.
21 И така, подаръкът мина пред него, а сам той остана през онази нощ в стана.
22 И като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок.
23 Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко, което имаше.
24 А Яков остана сам. И някой се бореше с него до зазоряване.
25 И като видя, че не му надви, се допря до ставата на бедрото му и ставата на бедрото на Яков се измести, като се бореше с него.
26 Тогава каза: Пусни ме, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна, докато не ме благословиш.
27 А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
28 А той каза: Няма да се наричаш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с хора и си надвил.
29 А Яков го попита, като каза: Моля те, кажи ми името си. А той каза: Защо питаш за името ми? И го благослови там.
30 И Яков нарече мястото Фануил, защото си казваше: Видях Бога лице в лице и душата ми беше спасена.
31 Слънцето го огря, като преминаваше покрай Фануил, и куцаше с бедрото си.
32 Затова и до днес израилевите синове не ядат жилата, която е върху ставата на бедрото, защото се допря до ставата на бедрото на Яков при жилата.
1 След това Яков повдигна очи и ето, Исав идваше, и четиристотин мъже с него. И раздели децата на Лия и на Рахил и на двете слугини.
2 Слугините и децата им сложи напред, Лия и децата й след тях, а Рахил и Йосиф — най-отзад.
3 А сам той отиде пред тях и седем пъти се поклони до земята, докато стигна при брат си.
4 И Исав изтича да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна, и те заплакаха.
5 И като повдигна очи и видя жените и децата, каза: Какви са ти тези? И той каза: Това са децата, които Бог благодатно подари на слугата ти.
6 Тогава слугините и децата им пристъпиха и се поклониха.
7 И Лия и децата й пристъпиха и се поклониха, а после пристъпиха Йосиф и Рахил и се поклониха.
8 Тогава Исав каза: За какво ти е целият този стан, който срещнах? А той каза: За да намеря благоволението на господаря си.
9 А Исав каза: Имам достатъчно, брате мой, ти задръж своите си.
10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм намерил благоволение пред теб, приеми подаръка ми от ръката ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, и ти беше благосклонен към мен.
11 Приеми, моля ти се, подаръка ми, който ти е поднесен, защото Бог е постъпил благо към мен и имам всичко. И като настояваше, той прие.
12 Тогава Исав каза: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред теб.
13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата са нежни, и че имам със себе си дойни овце и говеда, и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.
14 Господарят ми нека замине, моля те, пред слугата си, а аз ще карам полека според хода на добитъка, който е пред мен, и според хода на децата, докато стигна при господаря си в Сиир.
15 А Исав каза: Поне да оставя с теб неколцина от хората, които са с мен. Но той каза: Каква нужда, стига да намеря благоволението на господаря си?
16 И така, в същия ден Исав се върна по пътя си за Сиир.
17 А Яков замина за Сокхот, където си построи къща и направи кошари за добитъка си. Затова мястото се нарече Сокхот.
18 И като се върна от Падан-Арам, Яков дойде благополучно в града Сихем, който е в ханаанската земя, и се разположи пред града.
19 И купи за сто сребърника нивата, където разпъна шатрата си, от синовете на Емор, бащата на Сихем.
20 Там издигна олтар, и го наименува Ел-Елое Израил.
1 А Дина, дъщерята на Лия, която тя беше родила на Яков, излезе да види дъщерите на онази земя.
2 И Сихем, синът на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили.
3 И душата му се привърза към Якововата дъщеря Дина и обикна момичето, и говори на момичето по сърцето му.
4 И Сихем говори на баща си Емор и каза: Вземи ми това момиче за жена!
5 А Яков чу, че той обезчестил дъщеря му Дина, но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им.
6 И Емор, бащата на Сихем, излезе при Яков, за да говори с него.
7 А като чуха за станалото, синовете на Яков дойдоха от полето. И тези мъже се наскърбиха и много се разгневиха, задето той сторил безчестие на Израил, като лежал с дъщерята на Яков — нещо, което не трябваше да стане.
8 И така, Емор говори с тях и каза: Душата на сина ми Сихем се е привързала към дъщеря ви. Моля ви, дайте му я за жена.
9 И се сродете с нас, давайте ни вашите дъщери и вземайте за вас нашите дъщери.
10 Живейте с нас, ето, земята е пред вас — настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея.
11 Също и Сихем каза на баща й и на братята й: Само да намеря вашето благоволение, каквото ми кажете, ще дам.
12 Искайте от мен най-голямо вено и дарове, ще дам, както ми кажете, само ми дайте момичето за жена!
13 А синовете на Яков отговориха на Сихем и на баща му Емор с лукавство, понеже той беше обезчестил сестра им Дина. И им говориха и казаха:
14 Не можем да направим това, да дадем сестра си на необрязан човек, защото това би било позор за нас.
15 Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, да обрязвате всеки от мъжки пол между вас.
16 Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ.
17 Но ако не ни послушате да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 И думите им се видяха добри на Емор и на Сихем, сина на Емор.
19 И младежът не се забави да направи това, защото много обичаше дъщерята на Яков. А в целия му бащин дом той беше най-уважаван.
20 Тогава Емор и синът му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, и казаха:
21 Тези хора са миролюбиви към нас, затова нека живеят в земята и търгуват в нея, защото, ето, земята е достатъчно широка и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22 Тези хора се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, ако всеки от мъжки пол между нас се обреже, както те се обрязват.
23 Стадата им, имотът им и всичкият им добитък няма ли да бъдат наши? Само да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.
24 Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емор и сина му Сихем и всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха от портата на града му.
25 А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от синовете на Яков, Симеон и Леви, братя на Дина, взеха всеки меча си, нападнаха безпрепятствено града и избиха всички от мъжки пол.
26 Убиха с острото на меча Емор и сина му Сихем, а Дина взеха от дома на Сихем и си излязоха.
27 Тогава синовете на Яков се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха обезчестили сестра им.
28 Заграбиха овцете им, говедата им, магаретата им, каквото имаше в града и по полето, и всичкото им богатство.
29 И откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко, което имаше в къщите.
30 А Яков каза на Симеон и Леви: Вие ми докарахте бедствие, понеже ме направихте да съм омразен между жителите на тази земя, между ханаанците и ферезейците. И понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мен и ще ме поразят, и ще погина аз и домът ми.
31 А те казаха: Трябваше ли той да постъпи със сестра ни като с блудница?
1 След това Бог каза на Яков: Стани, иди във Ветил и живей там. И там издигни олтар на Бога, който ти се яви, когато бягаше от лицето на брат си Исав.
2 Тогава Яков каза на дома си и на всички, които бяха с него: Изхвърлете чуждите богове, които са между вас, очистете се и сменете дрехите си,
3 и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мен в пътя, по който ходих.
4 И така, те дадоха на Яков всичките чужди богове, които бяха в ръцете им, и обиците, които бяха на ушите им, и Яков ги скри под дъба, който беше при Сихем.
5 След това тръгнаха. И страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха синовете на Яков.
6 И така, Яков дойде в Луз, в ханаанската земя, който е Ветил, той и целият народ, който беше с него.
7 И там издигна олтар и нарече мястото Ел-Ветил, защото там му се яви Бог, когато бягаше от лицето на брат си.
8 И Девора, бавачката на Ревека, умря и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил, затова се нарече Дъб на плача.
9 И Бог пак се яви на Яков след завръщането му от Падан-Арам и го благослови.
10 И Бог му каза: Името ти е Яков, но няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил. И го нарече Израил.
11 И Бог му каза: Аз съм Бог, Всемогъщият. Бъди плодовит и се умножавай; народ, даже множество народи ще произлязат от теб и царе ще излязат от семенниците ти;
12 и земята, която дадох на Авраам и Исаак, ще я дам на теб и на потомството ти след теб ще дам земята.
13 Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където говори с него.
14 И Яков издигна стълб на мястото, където говори с него, каменен стълб, и принесе възлияние на него и го поля с масло.
15 И Яков нарече мястото, където Бог говори с него, Ветил.
16 След това тръгнаха от Ветил, а като стигнаха близо до Ефрат, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си.
17 А като се мъчеше да роди, акушерката й каза: Не се бой, защото и той ти е син.
18 А като предаваше душа — защото умря — Рахил го нарече Венони, а баща му го нарече Вениамин.
19 Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрат, който е Витлеем.
20 И Яков издигна стълб над гроба й. Той е стълб на гроба на Рахил и до днес.
21 След това Израил тръгна и разпъна шатрата си отвъд Мигдал-Едер.
22 И когато Израил живееше в онази земя, Рувим отиде и лежа с Вала, наложницата на баща си. И Израил научи за това. А синовете на Яков бяха дванадесет:
23 Синовете на Лия: Рувим, първородният на Яков, и Симеон, Леви, Юда, Исахар и Завулон.
24 Синовете на Рахил: Йосиф и Вениамин.
25 Синовете на Вала, слугинята на Рахил: Дан и Нефталим.
26 Синовете на Зелфа, слугинята на Лия: Гад и Асир. Тези са синовете на Яков, които му се родиха в Падан-Арам.
27 После Яков дойде при баща си Исаак в Мамврий, в Кириат-Арва, който е Хеврон, където Авраам и Исаак бяха живели като чужденци.
28 И дните на Исаак станаха сто и осемдесет години.
29 И Исаак издъхна, умря стар и сит от дни и се прибра при народа си. И синовете му Исав и Яков го погребаха.
1 Ето родословието на Исав, който е Едом.
2 Исав си взе жени от ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон, и Оливема, дъщеря на Ана, син на евееца Севегон,
3 и Васемата, дъщеря на Исмаил, сестра на Наваиот.
4 Ада роди на Исав Елифаз, Васемата роди Рагуил,
5 а Оливема роди Еус, Йеглом и Корей. Тези са синовете на Исав, които му се родиха в ханаанската земя.
6 А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките хора от дома си, стадата си, всичкия си добитък и целия си имот, който беше придобил в ханаанската земя, и отиде в една земя далеч от брат си Яков.
7 Защото имотът им беше толкова много, че не можеха да живеят заедно. Земята, където живееха като чужденци, не можеше да ги побере поради стадата им.
8 И така, Исав се засели на планината Сиир. Исав е Едом.
9 Ето родословието на Исав, баща на едомците в планината Сиир:
10 Това са имената на синовете на Исав: Елифаз, син на Ада, жената на Исав, Рагул, син на Васемата, жената на Исав.
11 А синовете на Елифаз бяха: Теман, Омар, Сефо и Готом, и Кенез.
12 А Тамна беше наложница на Елифаз, сина на Исав, и роди на Елифаз Амалик. Тези са синовете от Ада, жената на Исав.
13 И ето синовете на Рагуил: Нахат и Зара, Сама и Миза. Тези са синовете от Васемата, жената на Исав.
14 И ето синовете на Оливема, жената на Исав, дъщеря на Ана, син на Севегон: тя роди на Исав Еус, Еглом и Корей.
15 Ето князете на синовете на Исав: синовете на първородния на Исав, Елифаз: княз Теман, княз Омар, княз Сефо, княз Кенез,
16 княз Корей, княз Готом, княз Амалик. Тези са князете, произлезли от Елифаз в земята Едом. Тези са синовете на Ада.
17 И ето синовете на Рагуил, сина на Исав: княз Нахат, княз Зара, княз Сама, княз Миза. Тези са князете, произлезли от Рагуил в земята Едом. Тези са синовете на Васемата, жената на Исав.
18 И ето синовете на Оливема, жената на Исав: княз Еус, княз Еглом, княз Корей. Тези са князете, произлезли от Оливема, жената на Исав, дъщеря на Ана.
19 Тези са синовете на Исав и тези са князете им. Това е Едом.
20 Ето синовете на хорееца Сиир, които живееха в онази земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана,
21 Дисон, Асар и Дисан. Тези са князете произлезли от хорейците, синовете на Сиир, в едомската земя.
22 А синовете на Лотан бяха Хори и Емам, а сестрата на Лотан беше Тамна.
23 И ето синовете на Совал: Алван, Манахат и Гевал, Сефо и Онам.
24 И ето синовете на Севегон: Ая и Ана. Ана е този, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше магаретата на баща си Севегон.
25 И ето синовете на Ана: Дисон и Оливема, дъщерята на Ана.
26 И ето синовете на Дисон: Амадан, Асван, Итран и Харан.
27 Ето синовете на Асар: Валаан, Заван и Акан.
28 Ето синовете на Дисан: Уз и Аран.
29 Ето князете, произлезли от хорейците: княз Лотан, княз Совал, княз Севегон, княз Ана,
30 княз Дисон, княз Асар, княз Дисан. Тези са князете, произлезли от хорейците, според княжествата им в земята Сиир.
31 Ето и царете, които царуваха в земята Едом, преди да се възцари цар над израилевите синове:
32 В Едом царува Вела, син на Веор, а името на града му беше Денава.
33 Когато умря Вела, вместо него се възцари Йовав, син на Зара, от Восора.
34 Когато умря Йовав, вместо него се възцари Хусам от земята на теманците.
35 Когато умря Хусам, вместо него се възцари Адад, син на Вадад, който разби мадиамците на моавското поле, а името на града му беше Авит.
36 Когато умря Адад, вместо него се възцари Самла от Марсека.
37 Когато умря Самла, вместо него се възцари Саул от Роовот, който е при реката Ефрат.
38 Когато умря Саул, вместо него се възцари Вааланан, син на Аховор.
39 Когато умря Вааланан, синът на Аховор, вместо него се възцари Адар, а името на града му беше Пау и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метред, син на Мазаав.
40 Ето имената на князете, произлезли от Исав, според родовете им, според местата им, според имената им: княз Тамна, княз Алва, княз Етет,
41 княз Оливема, княз Ила, княз Финон,
42 княз Кенез, княз Теман, княз Мивсар,
43 княз Магедиил, княз Ирам. Тези са едомските князе според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, баща на едомците.
1 А Яков живееше в ханаанската земя, земята, в която баща му беше чужденец.
2 Ето родословието на Яков. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му. И Йосиф съобщаваше на баща им за лошите слухове за тях.
3 А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка.
4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно.
5 И Йосиф видя сън и го разказа на братята си, а те го намразиха още повече.
6 Той им каза: Чуйте, моля ви, този сън, който сънувах:
7 Ето, ние връзвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и ето, вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му казаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или ще владееш над нас? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.
9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, като каза: Ето, видях още един сън, и ето, слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри, като му каза: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 И братята му му завиждаха, но баща му запомни това нещо.
12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13 Израил каза на Йосиф: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той каза: Ето ме.
14 И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от хевронската долина и той дойде в Сихем.
15 И един човек го намери, като се луташе из полето, и човекът го попита, и каза: Какво търсиш?
16 А той каза: Търся братята си. Кажи ми, моля те, къде пасат стадото.
17 И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Да отидем в Дотан. И Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан.
18 А те, като го видяха отдалеч, докато още не се беше приближил при тях, се сговориха против него да го убият.
19 Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.
20 Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове, и да кажем: Свиреп звяр го е изял. И ще видим какво ще излезе от сънищата му!
21 Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме!
22 И Рувим им каза: Не проливайте кръв; хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но не вдигайте ръка на него! Той каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 И когато Йосиф дойде при братята си, съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше,
24 и го взеха, и го хвърлиха в рова, а ровът беше празен, нямаше вода.
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26 Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му?
27 Елате да го продадем на исмаиляните, но да не бъде ръката ни върху него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Йосиф от рова и продадоха Йосиф на исмаиляните за двадесет сребърника. А те заведоха Йосиф в Египет.
29 А Рувим се върна при рова, и ето, Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30 И се върна при братята си и каза: Няма го детето! А аз, аз къде да ида?
31 Тогава взеха дрешката на Йосиф, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта,
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им и да кажат: Намерихме това. Познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33 И той я позна и каза: Това е дрешката на сина ми! Свиреп звяр го е изял. Несъмнено Йосиф е разкъсан.
34 И Яков раздра дрехата си, сложи вретище около кръста си и дълго време оплаква сина си.
35 И всичките му синове и всичките му дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши и казваше: Със скръб ще сляза при сина си в Шеол. Така баща му го оплака.
36 А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите.
1 По онова време Юда слезе от братята си и отиде при един одоламец на име Ира.
2 И Юда видя там дъщерята на един ханаанец на име Суя, взе я и влезе при нея.
3 И тя забременя и роди син, и той го нарече Ир.
4 И пак забременя и роди син, и тя го нарече Онан.
5 И пак роди син и го нарече Шела. А Юда беше в Ахзив, когато тя го роди.
6 След време Юда взе за първородния си син Ир жена на име Тамар.
7 А Ир, първородният на Юда, беше лош пред ГОСПОДА и ГОСПОД го уби.
8 Тогава Юда каза на Онан: Влез при жената на брат си и изпълни към нея длъжността на девер, и въздигни потомство на брат си.
9 Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово, и затова, когато влизаше при жената на брат си, изливаше семето си на земята, за да не даде потомството на брат си.
10 А това, което правеше, беше зло пред ГОСПОДА; затова уби и него.
11 Тогава Юда каза на снаха си Тамар: Живей като вдовица в бащиния си дом, докато отрасне синът ми Шела; защото си казваше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом.
12 След дълго време, дъщерята на Суя, жената на Юда, умря. И когато Юда се утеши, отиде при стригачите на овцете си в Тамна, той и приятелят му, одоламецът Ира.
13 И съобщиха на Тамар и казаха: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овцете си.
14 Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривало, обви се и седна при входа на Енаим, който е по пътя за Тамна, защото видя, че Шела беше пораснал, а тя не му беше дадена за жена.
15 А Юда, като я видя, помисли, че е блудница, защото беше покрила лицето си.
16 И той се отби при нея на пътя и каза: Остави ме, моля те, да вляза при теб; защото не позна, че беше снаха му. И тя каза: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мен?
17 А той каза: Ще ти изпратя яре от стадото. А тя отвърна: Даваш ли ми залог, докато го изпратиш?
18 Той каза: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде и влезе при нея, и тя забременя от него.
19 После тя стана и си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи.
20 А Юда изпрати ярето чрез ръката на приятеля си, одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената, но той не я намери.
21 Затова попита хората от онова място, като каза: Къде е посветената, която беше на пътя при Енаим? А те казаха: Тук не е имало посветена.
22 И той се върна при Юда и каза: Не я намерих, а и хората от онова място казаха: Тук не е имало посветена.
23 И Юда каза: Нека си държи нещата, да не станем за присмех. Ето, аз пратих това яре, но ти не я намери.
24 Около три месеца след това съобщиха на Юда и казаха: Снаха ти Тамар блудства, и ето, бременна е от блудството. А Юда каза: Изведете я да се изгори!
25 А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тези неща, съм бременна. Каза още: Познай, моля те, чии са този печат, този ширит и тази тояга.
26 И Юда ги позна и каза: Тя е по-права от мен, защото не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече.
27 И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнаци в утробата й.
28 И като раждаше, едното протегна ръка и акушерката взе и върза червен конец на ръката му и каза: Този излезе пръв.
29 А като дръпна назад ръката си, ето, излезе брат му. И тя каза: Какъв пролом си отвори ти? Затова го нарекоха Фарес.
30 После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него нарекоха Зара.
1 А Йосиф беше отведен в Египет и египтянинът Петефрий, придворен на фараона, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там.
2 И ГОСПОД беше с Йосиф и той благоуспяваше и живееше в дома на господаря си, египтянина.
3 И като видя господарят му, че ГОСПОД беше с него, и че ГОСПОД правеше да успява в ръката му всичко, което вършеше,
4 Йосиф намери благоволение пред него и му служеше. И той го постави за настоятел на дома си и предаде в ръката му всичко, което имаше.
5 И откакто го постави за настоятел на дома си и на всичко, което имаше, ГОСПОД благослови дома на египтянина заради Йосиф. И ГОСПОДНОТО благословение беше върху всичко, което имаше в дома и по нивите.
6 И Петефрий остави всичко, което имаше, в ръката на Йосиф и освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Йосиф беше строен и красив.
7 И след време жената на господаря му хвърли око на Йосиф и му каза: Легни с мен!
8 Но той отказа и каза на жената на господаря си: Ето, господарят ми не се грижи за нищо от онова, което ми е поверил в дома, и предаде в ръката ми всичко, което има.
9 В този дом няма никой по-голям от мен, нито е задържал от мен друго нещо освен теб, защото си му жена. И как да направя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога?
10 И при все че тя говореше на Йосиф всеки ден, той не я послуша да лежи с нея и да бъде с нея.
11 А един ден Йосиф влезе в къщата, за да върши работата си, и никой от домашните не беше там в къщата.
12 И тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мен! Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън.
13 А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън,
14 тя извика домашните си и им говори, като каза: Вижте, доведе ни мъж евреин, за да се поругае с нас! Той влезе при мен, за да лежи с мен, но аз извиках с висок глас,
15 а той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мен и избяга, и излезе вън.
16 И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му у дома.
17 И му говори според тези думи и каза: Еврейският слуга, когото си ни довел, влезе при мен, за да се поругае с мен,
18 но като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мен и избяга вън.
19 Когато господарят му чу думите, които му говори жена му, като каза: Така ми стори слугата ти! — гневът му пламна.
20 И господарят му взе Йосиф и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото, където бяха затворени царските затворници. И той остана там, в крепостната тъмница.
21 Но ГОСПОД беше с Йосиф и оказваше милост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
22 И тъмничният началник предаде в ръката на Йосиф всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница. И за всичко, което се вършеше там, той беше разпоредник.
23 Тъмничният началник не наглеждаше нищо от онова, което беше в ръката на Йосиф; защото ГОСПОД беше с него и ГОСПОД правеше да благоуспява всичко, което той вършеше.
1 След това виночерпецът и хлебарят на египетския цар се провиниха пред господаря си, египетския цар.
2 И фараонът се разгневи на двамата си придворни — началника на виночерпците и началника на хлебарите —
3 и ги сложи под стража в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, където беше затворен Йосиф.
4 А началникът на телохранителите постави при тях Йосиф и той им слугуваше. И те останаха известно време в тъмницата.
5 И виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, и двамата сънуваха сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува сънят му.
6 И Йосиф влезе при тях сутринта и видя, че бяха смутени.
7 И попита придворните на фараона, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, и каза: Защо днес лицата ви са така скръбни?
8 А те му казаха: Сънувахме сън, а няма кой да го изтълкува. И Йосиф им каза: Тълкуванията не са ли от Бога? Моля ви, разкажете ми ги.
9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Йосиф, и му каза: В съня ми, ето, лоза пред мен,
10 и на лозата имаше три пръчки, и се виждаше, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха.
11 А чашата на фараона беше в ръката ми. И взех гроздето, изстисках го в чашата на фараона и подадох чашата в ръката на фараона.
12 И Йосиф му каза: Ето значението му: трите пръчки са три дни.
13 След три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти, и ще поднасяш чашата в ръката на фараона, по предишното право, когато ти му беше виночерпец.
14 Но спомни си за мен, когато те постигне благополучието, моля те, окажи ми милост и спомени на фараона за мен, и ме избави от този дом.
15 Понеже наистина бях откраднат от еврейската земя, а и тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тази яма.
16 Като видя началникът на хлебарите, че той тълкуваше добре, каза на Йосиф: И аз сънувах, и ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми.
17 В най-горната кошница имаше всякакви ястия за фараона, приготвени от хлебаря, и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.
18 А Йосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са три дни.
19 След три дни фараонът ще издигне главата ти и ще те обеси на дърво, и птиците ще изкълват месата ти от теб.
20 И след три дни, на рождения си ден, фараонът направи угощение на всичките си слуги и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си:
21 началника на виночерпците възстанови на службата му и той подаваше чашата в ръката на фараона,
22 а началника на хлебарите обеси, както им беше изтълкувал Йосиф.
23 А началникът на виночерпците не си спомни за Йосиф, а го забрави.
1 Когато изминаха две години, фараонът сънува: ето, стоеше при реката.
2 И ето, седем крави, хубави и тлъсти, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.
3 И ето, след тях излязоха от реката други седем крави, грозни и мършави, и застанаха при първите крави на брега на реката.
4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава фараонът се събуди.
5 И заспа и сънува втори път. И ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.
6 И ето, след тях израснаха други седем класа, тънки и прегорели от източния вятър.
7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класа. А като се събуди фараонът, ето, беше сън.
8 И на сутринта духът му беше смутен. И той изпрати да му повикат всичките гадатели и всичките мъдреци на Египет, и фараонът им разказа сънищата си, но нямаше кой да ги изтълкува на фараона.
9 Тогава началникът на виночерпците говори на фараона и каза: Днес се сещам, че съм виновен.
10 Фараонът се беше разгневил на слугите си и ме хвърли, мен и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ. Сънувахме всеки според както щеше да се тълкува сънят му.
12 А заедно с нас там беше един млад евреин, слуга на началника на телохранителите. И като му разказахме, той ни разтълкува сънищата — на всеки от нас според съня му даде значението.
13 И както ни изтълкува, така и стана — мен възстановиха на службата ми, а него обесиха.
14 Тогава фараонът изпрати да повикат Йосиф, и бързо го изведоха от тъмницата. И той се обръсна, преоблече се и дойде при фараона.
15 И фараонът каза на Йосиф: Сънувах сън, но няма кой да го изтълкува. И чух да казват за теб, че разбираш да тълкуваш сън.
16 А Йосиф в отговор каза на фараона: Не аз, Бог ще даде на фараона отговор за добро.
17 Тогава фараонът каза на Йосиф: В съня си, ето, стоях край брега на реката.
18 И ето, седем крави, тлъсти и хубави, излязоха от реката и пасяха в тръстиката.
19 И ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито никога на съм виждал толкова грозни по цялата египетска земя.
20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави.
21 Но пак, като влязоха в утробите им, не се познаваше, че са влезли в утробите им, а видът им беше така грозен, както и в началото. Тогава се събудих.
22 После видях в съня си, и ето, седем класа, пълни и добри, израснаха от едно стебло.
23 И ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър.
24 И тънките класове погълнаха седемте добри класа. И казах съня на гадателите, но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Тогава Йосиф каза на фараона: Сънят на фараона е един. Бог е явил на фараона това, което ще направи.
26 Седемте добри крави са седем години, и седемте добри класа са седем години — сънят е един.
27 А седемте мършави и грозни крави, които са излезли след тях, са седем години, както и седемте празни класа, прегорели от източния вятър — те ще бъдат седем години на глад.
28 Това е думата, която казах на фараона: Бог е явил на фараона това, което ще направи.
29 Ето, идват седем години на голямо изобилие по цялата египетска земя.
30 А след тях ще дойдат седем години на глад. Цялото изобилие ще се забрави в египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
31 Няма да се познае изобилието на земята поради онзи глад, който ще последва, защото ще бъде твърде тежък.
32 А това, че сънят се повтори на фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и че Бог скоро ще го извърши.
33 И така, нека фараонът потърси някой разумен и мъдър човек и нека го постави над египетската земя.
34 Нека фараонът направи това и нека постави надзиратели над земята и в седемте изобилни години нека събере петата част от произведенията на египетската земя.
35 Нека съберат всичката храна на тези добри години, които идват, и събраното жито нека бъде под властта на фараона за храна на градовете, и нека го пазят.
36 И храната ще се запази за земята за седемте гладни години, които ще настанат в египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
37 И това нещо беше добро в очите на фараона и на всичките му слуги.
38 И фараонът каза на слугите си: Можем ли да намерим човек като този, в когото има Дух Божи?
39 Тогава фараонът каза на Йосиф: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова разумен и мъдър, колкото си ти.
40 Ти ще бъдеш над дома ми и целият ми народ ще слуша твоите думи. Само с престола аз ще бъда по-горен от теб.
41 И фараонът каза на Йосиф: Ето, поставям те над цялата египетска земя.
42 Тогава фараонът извади пръстена си от ръката си и го сложи на ръката на Йосиф, облече го в дрехи от висон и сложи златна огърлица на шията му.
43 После нареди да го возят на втората си колесница и викаха пред него: Коленичете! Така го постави над цялата египетска земя.
44 При това фараонът каза на Йосиф: Аз съм фараонът, но без теб никой няма да вдигне ръка или крак по цялата египетска земя!
45 И фараонът нарече Йосиф Цафнат-Панеах и му даде за жена Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол. След това Йосиф излезе на обиколка из египетската земя.
46 Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред египетския цар фараон. И като излезе от присъствието на фараона, Йосиф обиколи цялата египетска земя.
47 И през седемте години на изобилие земята роди пребогато.
48 И Йосиф събра всичката храна от тези седем години, които бяха настанали в египетската земя, и сложи храната в градовете — във всеки град прибра храната от околните му ниви.
49 Йосиф събра твърде много жито, колкото морския пясък, така че престана да го мери, защото беше без мяра.
50 А преди да настъпят годините на глада, на Йосиф се родиха двама сина, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.
51 И Йосиф нарече първородния Манасия, защото си казваше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52 А втория нарече Ефрем, защото си казваше: Бог ме направи плодоносен в земята на страданието ми.
53 А като изминаха седемте години на изобилие, които бяха настанали в египетската земя,
54 настъпиха седемте години на глад, както Йосиф беше казал. И по всичките земи настана глад, а по цялата египетска земя имаше хляб.
55 Защото, когато огладня цялата египетска земя и народът извика към фараона за хляб, фараонът каза на всичките египтяни: Идете при Йосиф, и каквото ви каже, направете.
56 А гладът беше по цялото лице на земята. И така, Йосиф отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по египетската земя.
57 И от всички страни идваха в Египет при Йосиф да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
1 А когато Яков видя, че в Египет се намира жито, Яков каза на синовете си: Защо се гледате един друг?
2 И каза: Ето, чух, че в Египет се намира жито. Слезте там и ни купете оттам, за да живеем и да не измрем!
3 Тогава десетте братя на Йосиф слязоха да купят жито от Египет.
4 А Яков не изпрати Вениамин, брата на Йосиф, заедно с братята му, защото казваше: Да не би да му се случи нещастие.
5 И така, между онези, които идваха, дойдоха и синовете на Израил да купят жито, защото и в ханаанската земя имаше глад.
6 А Йосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше жито на целия народ на онази земя, затова братята на Йосиф, като дойдоха, му се поклониха с лице до земята.
7 А Йосиф, като видя братята си, ги позна, но се престори, че им е чужд, говореше им грубо и им каза: Откъде идвате? А те казаха: От ханаанската земя, за да купим храна.
8 И Йосиф позна братята си, но те не го познаха.
9 Тогава Йосиф, като си спомни сънищата, които беше сънувал за тях, им каза: Вие сте шпиони, дошли сте да шпионирате голотата на тази земя!
10 А те му казаха: Не, господарю мой, слугите ти дойдоха да си купят храна!
11 Ние всички сме синове на един човек, честни хора сме, слугите ти не са шпиони!
12 Но той им каза: Не, дошли сте да шпионирате голотата на земята!
13 А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в ханаанската земя, и ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма вече.
14 И Йосиф им каза: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте.
15 Ето как ще бъдете изпитани: Жив е фараонът — няма да излезете оттук, ако не дойде тук и по-младият ви брат!
16 Пратете един от вас да доведе брат ви, а вие ще останете затворени, докато се проверят думите ви дали говорите истина. И ако не — жив е фараонът — наистина вие сте шпиони!
17 И ги постави под стража за три дни.
18 А на третия ден Йосиф им каза: Това направете, и ще живеете, защото аз се боя от Бога:
19 Ако сте честни, нека остане един от братята ви в къщата, в която сте затворени, а вие идете, закарайте жито за глада на домовете си
20 и ми доведете най-младия си брат. Така ще се докаже, че думите ви са истинни, и няма да умрете. И така направиха.
21 И си казаха един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, защото видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше, но ние не го послушахме. Затова ни постигна това бедствие.
22 А Рувим им отговори и каза: Не ви ли говорих тези думи: Не съгрешавайте против детето! Но вие не послушахте, затова, ето, кръвта му се изисква.
23 А те не знаеха, че Йосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач.
24 И той се оттегли от тях и плака. После, като се върна при тях, им говореше. И взе измежду тях Симеон и го върза пред очите им.
25 Тогава Йосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му и да им дадат храна за из път. И така им направиха.
26 А те натовариха житото на магаретата си и си тръгнаха оттам.
27 Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на магарето си, видя, парите си, ето, бяха отгоре в чувала.
28 И каза на братята си: Парите ми са върнати — наистина, ето ги в чувала ми! Тогава сърцата им се ужасиха и те с трепет си говореха един на друг и казваха: Какво е това, което ни стори Бог?
29 И като дойдоха при баща си Яков в ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се беше случило.
30 И казаха: Човекът, който е господар на онази земя, ни говори грубо и ни взе за хора, дошли да шпионират страната.
31 Но ние му казахме: Честни хора сме, не сме шпиони,
32 дванадесет братя сме, синове на един баща; единият го няма вече, а най-младият е днес при баща ни в ханаанската земя.
33 И човекът, господарят на земята, каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от братята при мен и вземете жито за глада на домовете си, и си идете,
34 и ми доведете най-младия си брат. Тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще ви пусна брат ви, и вие ще търгувате в тази земя.
35 А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му. И те и баща им се уплашиха, като видяха възлите с парите си.
36 Тогава баща им Яков им каза: Вие ме оставихте без деца — Йосиф го няма вече и Симеон го няма вече, и искате и Вениамин да вземете! Върху мен падна всичко това!
37 А Рувим, като говореше на баща си, каза: Убий двамата ми сина, ако не ти го доведа! Предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа.
38 А Яков каза: Синът ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана. Ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол.
1 А гладът се усилваше по земята.
2 И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им каза: Идете пак, купете ни малко храна.
3 А Юда му отговори и каза: Човекът строго ни поръча, като каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.
4 Ако изпратиш брат ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна,
5 но ако не го изпратиш, няма да слезем, защото човекът ни каза: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не е с вас.
6 А Израил каза: Защо ми сторихте това зло и казахте на човека, че имате и друг брат?
7 А те казаха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? Имате ли и друг брат? И ние му отговорихме според тези думи. Откъде да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брат си!
8 Тогава Юда каза на баща си Израил: Изпрати момчето с мен, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем — и ние, и ти и децата ни.
9 Аз отговарям за него, от моята ръка го искай. Ако не ти го доведа и не го представя пред теб, тогава нека съм виновен пред теб завинаги.
10 Понеже, ако не се бяхме бавили, сигурно досега щяхме да се върнем два пъти.
11 Тогава баща им Израил каза: Ако е така, направете това: вземете в съдовете си от най-добрите плодове на нашата земя — малко балсам и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми — и ги занесете подарък на човека.
12 Вземете двойно повече пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари върнете с ръцете си — може да е станала грешка.
13 Вземете и брат си и станете, и идете при човека.
14 А Всемогъщият Бог да ви даде да придобиете благоволението на човека, за да пусне другия ви брат и Вениамин. А аз, ако е речено да остана без деца, нека остана без деца!
15 Тогава мъжете взеха този подарък, взеха двойно повече пари в ръцете си и Вениамин. И станаха и слязоха в Египет, и се представиха пред Йосиф.
16 А Йосиф, като видя с тях Вениамин, каза на домакина си: Заведи тези хора у дома ми и заколи, каквото трябва, и приготви, защото хората ще обядват с мен.
17 И човекът направи каквото поръча Йосиф и въведе мъжете в дома на Йосиф.
18 А мъжете се уплашиха, защото ги въведоха в дома на Йосиф, и казаха: Водят ни заради парите, които бяха върнати в чувалите ни първия път, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и магаретата ни.
19 Затова те пристъпиха при домакина на Йосифовия дом и му говориха при вратата на дома, като казаха:
20 Послушай, господарю, първия път слязохме да си купим храна,
21 а на връщане, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни според цялото си тегло — затова ги донесохме обратно в ръцете си.
22 Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна. Не знаем кой сложи парите ни в чувалите ни.
23 А той каза: Мир на вас, не се бойте. Вашият Бог и Бог на баща ви ви даде съкровището в чувалите ви. Парите ви дойдоха до мен. И изведе при тях Симеон.
24 И човекът въведе мъжете в дома на Йосиф и им даде вода, и си измиха краката. Даде и храна за магаретата им.
25 А те приготвиха подаръка, преди да дойде Йосиф по обяд, защото чуха, че там щели да ядат хляб.
26 И когато Йосиф дойде у дома, те му поднесоха вкъщи подаръка, който беше в ръцете им, и му се поклониха до земята.
27 А той ги разпита за здравето им и каза: Здрав ли е старият ви баща, за когото ми говорихте? Жив ли е още?
28 А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И се наведоха и се поклониха.
29 И като повдигна очи, видя брат си Вениамин, сина на майка си, и каза: Това ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И каза: Бог да бъде милостив към теб, сине мой.
30 И Йосиф побърза да се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брат му, и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там.
31 После изми лицето си и излезе, и като се сдържаше, каза: Сложете хляб!
32 И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него, защото египтяните не можеха да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните.
33 И насядаха пред него, първородният според първородството му и най-младият според младостта му. И хората се чудеха помежду си.
34 И Йосиф им пращаше от ястията си, а делът на Вениамин беше пет пъти по-голям от дела на всекиго от тях. И те пиха с него и се развеселиха.
1 После заповяда на домакина си, като му каза: Напълни чувалите на мъжете с храна, колкото могат да носят, и сложи парите на всекиго отгоре в чувала му,
2 и сложи чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той направи според това, което каза Йосиф.
3 На сутринта, щом съмна, изпратиха мъжете и магаретата им.
4 А когато бяха излезли от града и не се бяха отдалечили много, Йосиф каза на домакина си: Стани, тичай след мъжете и като ги стигнеш, им кажи: Защо върнахте зло за добро?
5 Не е ли тази чашата, с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте, като сторихте това.
6 И домакинът ги настигна и им каза тези думи.
7 А те му казаха: Защо говори господарят ни такива думи? Не, слугите ти няма да направят такова нещо!
8 Ето, ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато от дома на господаря ти?
9 Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, а също и ние нека бъдем роби на господаря ти!
10 А той каза: Нека бъде според думите ви: у когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие ще бъдете невинни.
11 Тогава те бързо снеха чувалите си на земята и всеки отвори своя чувал.
12 И той претърси, като започна от най-възрастния и свърши с най-младия; и чашата се намери в чувала на Вениамин.
13 Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки магарето си и се върнаха в града.
14 И Юда и братята му дойдоха в дома на Йосиф — а той още беше там — и паднаха пред него на земята.
15 И Йосиф им каза: Какво е това, което сторихте? Не знаете ли, че човек като мен може да гадае?
16 Тогава Юда каза: Какво да кажем на господаря си? Какво да говорим и как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, слуги сме на господаря си, както ние, така и онзи, у когото се намери чашата.
17 Но Йосиф каза: Не, това няма да сторя! Онзи, у когото се намери чашата, той ще ми бъде слуга, а вие си идете с мир при баща си.
18 Тогава Юда се приближи до него и каза: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума в ушите на господаря си, и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като фараона.
19 Господарят ми попита слугите си, като каза: Имате ли баща или брат?
20 И казахме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, а неговият брат умря, така че само той остана от майка си, и баща му го обича.
21 И ти каза на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си.
22 И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре.
23 А ти каза на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма да видите вече лицето ми.
24 И отидохме при слугата ти, баща ни, и му разказахме това, което беше казал моят господар.
25 А когато баща ни каза: Идете пак, купете ни малко храна;
26 ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас.
27 И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди двама сина:
28 Единият излезе от мен и си казах: Сигурно звяр го е разкъсал; и досега не съм го видял;
29 и ако ми отнемете и този, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в Шеол.
30 И сега, ако отида при слугата ти, баща ни, и момчето не е с нас, понеже душата му е свързана с неговата душа,
31 като види, че момчето го няма, ще умре. И слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в Шеол.
32 Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за момчето, като каза: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда завинаги виновен пред баща си.
33 И сега, моля ти се, нека слугата ти остане вместо момчето слуга на господаря ми, а момчето нека отиде с братята си.
34 Защото как да отида аз при баща си, ако момчето не е с мен? Да не видя злото, което ще сполети баща ми!
1 Тогава Йосиф не можа вече да се сдържи пред всичките, които стояха пред него, и извика: Изведете всички отпред мен! И никой не остана при Йосиф, когато той се откри на братята си.
2 И заплака с глас, и египтяните чуха, чу и фараоновият дом.
3 И Йосиф каза на братята си: Аз съм Йосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.
4 Тогава Йосиф каза на братята си: Елате близо до мен, моля ви! И те се приближиха. И каза: Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.
5 Сега, не скърбете, и не се гневете на себе си, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да запази живот.
6 Защото вече две години гладът върлува в страната; а остават още пет години, в които няма да има нито оран, нито жетва.
7 Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатък на земята и да опазя живота ви за голямо спасение.
8 И така, не вие ме изпратихте тук, а Бог, който ме и направи отец на фараона, господар на целия му дом и управител на цялата египетска земя.
9 Бързайте, идете при баща ми и му кажете: Така казва синът ти Йосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мен незабавно!
10 Ти ще живееш в гесенската земя и ще бъдеш близо при мен, ти, синовете ти, и синовете на синовете ти, овцете ти, говедата ти и всичко, което имаш.
11 Там ще те храня — защото остават още пет години на глад — за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко, което имаш.
12 И ето, вашите очи и очите на брат ми Вениамин виждат, че моите уста ви говорят.
13 И разкажете на баща ми за цялата ми слава в Египет и всичко, което видяхте. И бързо доведете баща ми тук.
14 Тогава падна на шията на брат си Вениамин и плака; и Вениамин плака на неговата шия.
15 И целуна всичките си братя и плака над тях, и след това братята му разговаряха с него.
16 И слухът се чу във фараоновия дом, като казаха: Братята на Йосиф са дошли. И това се видя добре на фараона и на слугите му.
17 И фараонът каза на Йосиф: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, и идете в ханаанската земя.
18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мен, и аз ще ви дам най-доброто на египетската земя и ще се храните от тлъстината на земята.
19 А на теб заповядвам да им кажеш: Така направете: вземете от египетската земя коли за децата си и за жените си и доведете баща си, и елате.
20 При това, не жалете вещите си, защото най-доброто от цялата египетска земя ще бъде ваше.
21 И синовете на Израил направиха така. И Йосиф им даде коли според заповедта на фараона, даде им и храна за из път.
22 На всеки от тях даде дрехи за премяна, а на Вениамин даде триста сребърника и дрехи за пет премени.
23 И на баща си изпрати десет магарета, натоварени с египетски блага, десет магарици, натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из път.
24 Така изпрати братята си, и те си отидоха, и им поръча: Да не се карате по пътя!
25 И така, те излязоха от Египет и дойдоха в ханаанската земя при баща си Яков.
26 И му съобщиха, като казаха: Йосиф е още жив и е управител на цялата египетска земя! А сърцето му примря, защото не им вярваше.
27 Но те му разказаха всичко, което Йосиф им беше говорил, и като видя колите, които Йосиф беше изпратил да го вземат, духът на баща им Яков се съживи.
28 И Израил каза: Достатъчно! Синът ми Йосиф е още жив. Ще отида и ще го видя, преди да умра!
1 И така, Израил тръгна с всичко, което имаше. И като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаак.
2 И Бог говори на Израил в нощно видение и каза: Якове, Якове! А той отговори: Ето ме.
3 И каза: Аз съм Бог, Бог на баща ти. Не се бой да слезеш в Египет, защото там ще те направя велик народ.
4 Аз ще сляза с теб в Египет и Аз непременно ще те върна пак. И Йосиф ще сложи ръката си на очите ти.
5 Тогава Яков стана от Вирсавее. И синовете на Израил качиха баща си Яков, децата си и жените си на колите, които фараонът беше изпратил, за да го вземат.
6 Събраха и добитъка си, и имота, който бяха придобили в ханаанската земя. И Яков и целият му род с него дойдоха в Египет.
7 Той доведе със себе си в Египет синовете си и синовете на синовете си, дъщерите си и дъщерите на синовете си — целия си род.
8 А ето имената на синовете на Израил, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Яков.
9 И синовете на Рувим: Енох и Фалу, и Есрон, и Хармий.
10 И синовете на Симеон: Емуил и Ямин, и Аод, и Яхин, и Сохар, и Саул, син на ханаанка.
11 И синовете на Леви: Гирсон, Каат и Мерарий.
12 И синовете на Юда: Ир и Онан, и Шела, и Фарес, и Зара; но Ир и Онан умряха в ханаанската земя. И синовете на Фарес бяха Ерсон и Амул.
13 И синовете на Исахар: Тола и Фуа, и Йов, и Симрон.
14 И синовете на Завулон: Серед и Елон, и Ялеил.
15 Тези са синовете на Лия, които тя роди на Яков в Падан-Арам, и дъщеря му Дина. Те всичките, синовете му и дъщерите му, бяха тридесет и трима души.
16 И синовете на Гад: Сифон и Агий, Суний и Есвон, Ирий и Ародий, и Арилий.
17 И синовете на Асир: Емна и Есуа, и Есуй, и Верия, и сестра им Сера. И синовете на Верия: Хевер и Малхиел.
18 Тези са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия, и тях тя роди на Яков — шестнадесет души.
19 А синовете на Рахил, жената на Яков: Йосиф и Вениамин.
20 И на Йосиф се родиха в египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Потифер, жреца на Илиопол.
21 И синовете на Вениамин: Вела и Вехер, и Асвил, Гира и Нееман, Ихий и Рос, Мупим и Упим, и Аред.
22 Тези са синовете на Рахил, които се родиха на Яков — всичките четиринадесет души.
23 И синовете на Дан: Усим.
24 И синовете на Нефталим: Ясиил и Гуний, и Есер, и Силим.
25 Тези са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Яков — всичките седем души.
26 Всичките души, които дойдоха с Яков в Египет, които излязоха от семенниците му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен жените на синовете на Яков.
27 И синовете, които се родиха на Йосиф в Египет, бяха двама души. Всичките от дома на Яков, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души.
28 И Яков изпрати Юда пред себе си при Йосиф, за да покаже пътя пред него в Гесен. И така дойдоха в гесенската земя.
29 Тогава Йосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израил, и като се яви пред него, падна на шията му и дълго плака на шията му.
30 И Израил каза на Йосиф: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив.
31 А Йосиф каза на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на фараона и ще му кажа: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в ханаанската земя, дойдоха при мен.
32 А тези мъже са овчари и се занимават със скотовъдство, и докараха овцете и говедата си и всичко, което имат.
33 И ако фараонът ви повика и попита: Какво ви е занятието? —
34 кажете: Слугите ти са скотовъдци от младини досега, и ние, и бащите ни. Кажете това, за да живеете в гесенската земя, защото всички овчари са отвратителни за египтяните.
1 И така, Йосиф влезе при фараона и му съобщи, като каза: Баща ми и братята ми, овцете им и говедата им, всичко, което имат, дойдоха от ханаанската земя и сега са в гесенската земя.
2 И взе от братята си петима мъже и ги представи на фараона.
3 И фараонът каза на братята му: Какво е занятието ви? А те казаха на фараона: Слугите ти са овчари, и ние, и бащите ни.
4 И казаха на фараона: Дойдохме да поживеем като чужденци в тази земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в ханаанската земя. Затова, молим ти се, нека живеят слугите ти в гесенската земя.
5 И фараонът говори на Йосиф, и каза: Баща ти и братята ти дойдоха при теб.
6 Египетската земя е пред теб, настани баща си и братята си в най-добрата част от земята, нека живеят в гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги за надзиратели над моя добитък.
7 След това Йосиф въведе баща си Яков и го представи на фараона, и Яков благослови фараона.
8 И фараонът каза на Яков: Колко е броят на годините на живота ти?
9 И Яков каза на фараона: Броят на годините на странстването ми на земята е сто и тридесет години. Малко и зли са били дните на годините на живота ми и не достигат дните на годините на живота на бащите ми във времето на тяхното странстване.
10 И като благослови фараона, Яков излезе от присъствието на фараона.
11 Тогава Йосиф настани баща си и братята си, като им даде владение в египетската земя, в най-добрата част от земята, в рамесийската земя, както заповяда фараонът.
12 И Йосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб според броя на децата им.
13 А хляб нямаше по цялата земя, защото гладът беше много тежък и египетската земя и ханаанската земя изнемогваха от глад.
14 И Йосиф събра всичките пари, които се намираха в египетската и ханаанската земя, за житото, което купуваха. И Йосиф донесе парите във фараоновия дом.
15 И като се свършиха всичките пари в египетската земя и ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Йосиф и казаха: Дай ни хляб! Защо да умираме пред теб, понеже се свършиха парите?
16 А Йосиф каза: Ако парите са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам хляб срещу добитъка ви.
17 И така, докараха добитъка си на Йосиф; и Йосиф им даваше хляб срещу конете, овцете, говедата и магаретата им. И така, през онази година той ги нахрани с хляб срещу всичкия им добитък.
18 И като измина онази година, дойдоха при него и втората година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките пари свършиха и добитъкът стана собственост на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни.
19 Защо и ние да измрем пред очите ти, и земята ни да запустее? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на фараона, и земята ни за него ще ражда. Дай ни и семе, за да останем живи и да не умрем, и да не запустее земята.
20 И Йосиф купи за фараона цялата египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях. Така земята стана собственост на фараона.
21 И той пресели народа в градовете от единия край до другия край на египетските области.
22 Само земята на жреците не купи, защото жреците имаха определен от фараона дял и се прехранваха от дела, който фараонът им даде, затова не продадоха земята си.
23 Тогава Йосиф каза на народа: Ето, днес купих вас и земята ви за фараона. Ето ви семе, засейте земята.
24 И във времето на плода ще давате петата част на фараона, а четирите части ще бъдат за вас — за да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви.
25 И те казаха: Ти запази живота ни. Нека намерим благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на фараона.
26 И Йосиф постанови тази наредба в египетската земя, както е и до днес: да се дава петата част на фараона. Само единствено земята на жреците не стана собственост на фараона.
27 И Израил се засели в египетската земя, в гесенската земя, където придобиваха владения, бяха плодовити и много се умножиха.
28 И Яков живя седемнадесет години в египетската земя, така че броят на годините на живота на Яков стана сто четиридесет и седем години.
29 А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, той повика сина си Йосиф и му каза: Ако съм намерил благоволение пред теб, сложи, моля те, ръката си под бедрото ми и ми се закълни, че ще ми окажеш тази милост и вярност: да не ме погребеш в Египет,
30 а когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той каза: Ще направя, както си казал.
31 И Яков каза: Закълни ми се! И той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.
1 След това съобщиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той взе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.
2 И съобщиха на Яков, като казаха: Ето, синът ти Йосиф идва при теб. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.
3 И Яков каза на Йосиф: Всемогъщият Бог ми се яви в Луз, в ханаанската земя и ме благослови, като ми каза:
4 Ето, Аз ще те направя плодовит, ще те умножа и ще направя да произлязат от теб множество народи; и ще дам тази земя на потомството ти след теб за вечно притежание.
5 И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда аз при теб в Египет, са мои — Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон.
6 А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.
7 А когато се връщах от Падан, на пътя в ханаанската земя ми умря Рахил, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрат. И там я погребах, край пътя за Ефрат, който е Витлеем.
8 И като съгледа синовете на Йосиф, Израил каза: Кои са тези?
9 А Йосиф каза на баща си: Това са синовете ми, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля те, доведи ги при мен, за да ги благословя.
10 А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна.
11 И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но ето, Бог ми показа и потомството ти!
12 И Йосиф ги отведе от колената му и се поклони с лице до земята.
13 И после Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.
14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата си ръка — на главата на Манасия, като нарочно кръстоса ръцете си, защото Манасия беше първородният.
15 И благослови Йосиф и каза: Бог, пред когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, който ме е пасъл през целия ми живот до този ден,
16 Ангелът, който ме избави от всяко зло, нека благослови момчетата, и нека се нарече на тях моето име и името на бащите ми Авраам и Исаак, и нека нараснат в голямо множество сред земята!
17 Но като видя Йосиф, че баща му възложи дясната си ръка на главата на Ефрем, не одобри и хвана ръката на баща си, за да я премести от главата на Ефрем на главата на Манасия.
18 И Йосиф каза на баща си: Не така, татко мой, защото този е първородният — възложи дясната си ръка на неговата глава!
19 Но баща му отказа, като рече: Зная, сине мой, зная. И той ще стане народ, и той ще бъде велик, но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи.
20 И така, в онзи ден ги благослови, като каза: С теб Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и като Манасия! И постави Ефрем пред Манасия.
21 След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам, но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в земята на бащите ви.
22 И на теб давам един дял повече отколкото на братята ти, който взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си.
1 Тогава Яков повика синовете си и каза: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в бъдещите дни.
2 Съберете се и слушайте, синове Яковови, и послушайте баща си Израил.
3 Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя и първият плод на силата ми, превъзходен по достойнство и превъзходен по сила.
4 Кипнал си като вода — няма да имаш превъзходството, защото си се качил на леглото на баща си и тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил!
5 Симеон и Леви, братята, оръдия на насилие са оръжията им.
6 В съвета им да не влезе душата ми и със събранието им да не се съедини славата ми, защото в гнева си убиха човек и в упорството си прерязаха жилите на вол.
7 Проклет гневът им, защото беше свиреп, и яростта им, защото беше жестока! Ще ги разделя в Яков и ще ги разпръсна в Израил.
8 Юда, теб ще похвалят братята ти, ръката ти ще бъде на врата на враговете ти, синовете на баща ти ще ти се кланят.
9 Млад лъв е Юда; от плячка, сине мой, се вдигаш; легнал е и се е разпрострял като лъв, и като лъвица — кой ще го вдигне?
10 Няма да липсва скиптър от Юда, нито жезъл на управление отсред краката му, докато дойде Сило. На него ще се покоряват народите.
11 За лозата връзва магаренцето си и за избраната лоза — малкото на магарицата си. Ще изпере дрехата си с вино, и облеклото си — с кръвта на гроздето.
12 Очите му ще тъмнеят от вино и зъбите му ще белеят от мляко.
13 Завулон ще обитава край морско пристанище и ще бъде пристанище на кораби, и ще граничи със Сидон.
14 Исахар е кокалесто магаре, което се е проснало между кошарите,
15 и като видя, че мястото беше добро за почивка, и че страната беше приятна, подложи плещите си за товар и стана слуга подчинен.
16 Дан ще съди народа си като едно от израилевите племена.
17 Дан ще бъде змия на пътя, ехидна на пътеката, която хапе петите на коня, така че ездачът му пада назад.
18 Твоето спасение чакам, ГОСПОДИ!
19 Тълпа разбойници ще нападат Гад, но и той ще ги отблъсне по стъпките им.
20 Хлябът от Асир ще бъде тлъстина и той ще доставя царски лакомства.
21 Нефталим е пусната кошута, той говори угодни думи.
22 Йосиф е плодоносна фиданка, плодоносна вейка край извор, клончетата й прехвърлят стената.
23 Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха против него,
24 но лъкът му запази силата си и мишците на ръцете му се укрепиха чрез ръцете на Силния Яковов — откъдето е пастирът, Израилевият камък —
25 чрез Бога на баща ти, който ще ти помага, и чрез Всесилния, който ще те благославя с небесни благословения от горе, с благословения на бездната, която лежи отдолу, с благословения на гърдите и на утробата.
26 Благословенията на баща ти превишиха благословенията на предците ми и достигнаха до вечните хълмове — те ще бъдат на главата на Йосиф и на темето на превъзходния между братята си.
27 Вениамин е вълк грабител — заран ще пояжда лов, а вечер ще дели плячка.
28 Всички тези са дванадесетте израилеви племена и това е, което изговори баща им, като ги благослови — всекиго според благословението му ги благослови.
29 Поръча им още, като им каза: Аз се прибирам при народа си, погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрон,
30 в пещерата, която е в нивата Махпелах, срещу Мамврий, в ханаанската земя, която пещера Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрон за собствено гробище.
31 Там погребаха Авраам и жена му Сара, там погребаха Исаак и жена му Ревека, и там погребах аз Лия.
32 Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от синовете на Хет.
33 И като Яков свърши да поръчва на синовете си, притегли краката си в леглото и издъхна, и се прибра при народа си.
1 Тогава Йосиф падна на лицето на баща си, плака над него, и го целува.
2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му, и лекарите балсамираха Израил.
3 И се изпълниха над него четиридесет дни, защото толкова е пълното време за балсамиране. И египтяните го оплакваха седемдесет дни.
4 И като преминаха дните на жалейката за него, Йосиф говори на фараоновия дом, като каза: Ако съм намерил благоволение пред вас, моля ви, говорете в ушите на фараона и кажете:
5 Баща ми ме закле, като каза: Ето, аз умирам. В гроба, който си приготвих в ханаанската земя, там да ме погребеш! И сега, моля те, нека отида да погреба баща си, и ще се върна.
6 А фараонът каза: Иди, погреби баща си, както те е заклел.
7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всичките старейшини на египетската земя,
8 също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само децата си, овцете си и говедата си оставиха в гесенската земя.
9 С него отидоха и колесници и конници, така че стана много голямо войнство.
10 И когато стигнаха до Горен-Атад, който е оттатък Йордан, там ридаха твърде много и силно, и Йосиф направи за баща си седмодневна жалейка.
11 А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при хармана на Атад, казаха: Египтяните имат голяма жалейка, затова мястото, което е оттатък Йордан, се наименува Авел-Мисраим.
12 И синовете на Израил направиха с него така, както им беше заповядал,
13 и синовете му го пренесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която Авраам купи заедно с нивата за собствено място за гроб от хетееца Ефрон.
14 И Йосиф, като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.
15 А братята на Йосиф, като видяха, че баща им умря, си казаха: Може би Йосиф ще ни намрази и ще ни възвърне жестоко за цялото зло, което сме му сторили.
16 Затова пратиха при Йосиф да му кажат: Преди да умре, баща ти заповяда с думите:
17 Така да кажете на Йосиф: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха! И така, молим ти се, прости престъплението на слугите на бащиния си Бог! А Йосиф се разплака, когато му говореха.
18 После отидоха и братята му, паднаха пред него и казаха: Ето, ние сме ти слуги.
19 А Йосиф им каза: Не се бойте, нима съм аз вместо Бога?
20 Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес.
21 И сега, не се бойте, аз ще храня и вас, и децата ви. И ги утеши, и говори с тях по сърцето им.
22 Така Йосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Йосиф живя сто и десет години,
23 и Йосиф видя от Ефрем синове до трето поколение. Също и децата на Махир, сина на Манасия, се родиха на коленете на Йосиф.
24 След това Йосиф каза на братята си: Аз умирам, но Бог непременно ще ви посети и ще ви изведе от тази земя в земята, за която се е клел на Авраам, Исаак и Яков.
25 И Йосиф закле синовете на Израил, като каза: Понеже Бог непременно ще ви посети, да изнесете костите ми оттук!
26 И така, Йосиф умря на възраст сто и десет години и го балсамираха, и го положиха в ковчег в Египет.