1

1 Павел, с Божията воля призован да бъде апостол на Иисус Христос, и брат Состен,

2 до Божията църква, която е в Коринт, до осветените в Христос Иисус, призованите светии, заедно с всички, които призовават на всяко място Името на Иисус Христос, нашия Господ, който е и техен, и наш:

3 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и от Господ Иисус Христос.

4 Винаги благодаря на моя Бог заради вас за Божията благодат, която ви е дадена в Христос Иисус;

5 че в Него се обогатихте във всичко — във всяко слово и всяко познание,

6 както се утвърди у вас Христовото свидетелство,

7 така че не ви липсва нито една дарба, като чакате явяването на нашия Господ Иисус Христос,

8 който и до края ще ви утвърждава, за да бъдете безупречни в Деня на нашия Господ Иисус Христос.

9 Верен е Бог, чрез когото бяхте призовани в общение с Неговия Син Иисус Христос, нашия Господ.

10 Сега аз ви умолявам, братя, чрез Името на нашия Господ Иисус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма разцепления между вас, а да бъдете съединени в един и същ ум и в едно и също мнение.

11 Защото някои от Хлоините домашни ми казаха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.

12 Искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; А аз — Аполосов; А аз — Кифов; А пък аз — Христов.

13 Нима Христос се е разделил? Нима Павел беше разпънат за вас? Или се кръстихте в името на Павел?

14 Благодаря на Бога, че не съм кръстил никого от вас освен Крисп и Гай,

15 за да не каже никой, че сте били кръстени в моето име.

16 Кръстих още и Стефаниновия дом. Освен тях не помня да съм кръстил някой друг.

17 Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, а да проповядвам благовестието — не с мъдростта на думите, за да не би кръстът на Христос да се лиши от значението си.

18 Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват; но за нас, които биваме спасени, то е Божия сила.

19 Понеже е писано: "Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля."

20 Къде е мъдрият? Къде Е книжникът? Къде е защитникът на този свят? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?

21 Защото, понеже в Божията мъдрост светът не позна Бога чрез мъдрост, Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.

22 Понеже юдеите искат знамение, а гърците търсят мъдрост;

23 но ние проповядваме разпънатия Христос: за юдеите — препънка, а за езичниците — глупост,

24 но за самите призвани — и юдеи, и гърци — Христос, Божия сила и Божия мъдрост.

25 Защото Божието глупаво е по-мъдро от хората и Божията немощ — по-силна от хората.

26 Понеже, братя, виждате какви сте вие призваните — че между вас няма мнозина мъдри по плът, нито мнозина могъщи, нито мнозина благородни.

27 Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; и Бог избра слабите неща на света, за да посрами силните;

28 още и долните и презрените неща на света избра Бог; и онези неща, които не са, за да унищожи тези, които са,

29 за да не се похвали никое създание пред Бога.

30 А вие сте от Него в Христос Иисус, който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление;

31 така че, както е писано: "който се хвали, с Господа да се хвали."

2

1 И аз, братя, когато дойдох при вас, не дойдох с превъзходство в слово или мъдрост да ви известя Божията тайна.

2 Защото бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Иисус Христос, и то разпънат.

3 Аз бях слаб между вас, страхувах се и много треперех.

4 И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, а с доказателство от Духа и от сила,

5 за да бъде вярата ви основана не на човешка мъдрост, а на Божията сила.

6 Обаче ние говорим мъдрост между съвършените, но не мъдростта на този свят, нито на владетелите на този свят, които преминават;

7 а говорим в тайна Божията премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете за наша слава,

8 която нито един от владетелите на този свят не е познал; защото, ако я бяха познали, нямаше да разпънат Господа на славата.

9 А както е писано: "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, това е приготвил Бог за тези, които Го любят."

10 Но на нас Бог откри това чрез Духа; понеже Духът изследва всичко, дори и Божиите дълбочини.

11 Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.

12 А ние получихме не духа на света, а Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог ни е подарил;

13 за което също и говорим — не с думи, научени от човешка мъдрост, а с думи, научени от Духа, като изясняваме духовното с духовно.

14 Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се преценява духовно.

15 Но духовният човек преценява всичко, а него никой не преценява.

16 Защото: "Кой е познал ума на Господа, за да може да Го научи?" А ние имаме ум Христов.

3

1 И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни хора, а като на плътски, като на невръстни в Христос.

2 Храних ви с мляко, а не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете.

3 Защото и досега сте плътски. Защото, докато между вас има завист и кавги, и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?

4 Защото, когато един казва: Аз съм Павлов, а друг: Аз съм Аполосов, не постъпвате ли по човешки?

5 Какво е тогава Аполос и какво — Павел? Служители, чрез които повярвахте, и то, както Господ е дал на всекиго.

6 Аз посадих, Аполос напои, но Господ даде растежа.

7 И така, нито този, който сади, е нещо, нито този, който напоява, а Господ, който дава растеж.

8 И така, този, който сади, и този, който напоява, са едно, но всеки ще получи своя собствена награда според своя собствен труд.

9 Защото сме съработници на Бога; вие сте Божия нива, Божи строеж.

10 Според дадената ми Божия благодат, като мъдър майстор-строител аз положих основа, а друг гради на нея. Но всеки нека да внимава как гради на нея.

11 Защото никой не може да положи друга основа освен тази, която е положена, която е Иисус Христос.

12 И ако някой гради на тази основа злато, сребро, скъпоценни камъни, дърва, сено, слама,

13 на всекиго работата ще стане явна каква е; защото Денят ще я изяви, понеже в огън се открива; и огънят ще изпита каква е работата на всекиго.

14 Този, на когото работата, която е градил, устои, ще получи награда.

15 А този, на когото работата изгори, ще претърпи загуба; но самият той ще се спаси, само че като през огън.

16 Не знаете ли, че сте храм на Бога и че Божият Дух живее във вас?

17 Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие.

18 Нека никой да не лъже себе си! Ако някой между вас мисли, че е мъдър според този свят, нека стане глупав, за да бъде мъдър.

19 Защото мъдростта на този свят е глупост пред Бога, понеже е писано: "Улавя мъдрите в лукавството им";

20 и пак: "Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни."

21 Затова никой да не се хвали с хората, защото всичко е ваше:

22 било Павел, или Аполос, или Кифа, или свят, или живот, или смърт, или сегашното, или бъдещето — всичко е ваше;

23 а вие сте Христови, а Христос — Божи.

4

1 Така всеки човек да ни счита за Христови служители и управители на Божиите тайни.

2 А това, което тук се изисква от управителите, е всеки да се намери верен.

3 А за мен е най-малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; аз дори не съдя сам себе си.

4 Защото, въпреки че не се съзнавам виновен в нищо, пак с това не съм оправдан; защото Господ е Този, който ще ме съди.

5 Затова не съдете нищо преждевременно, докато не дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата. И тогава всеки ще получи своята похвала от Бога.

6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и Аполос заради вас, за да се научите чрез нас да не мъдрувате повече от написаното и да не се гордее някой от вас с един против друг.

7 Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И какво имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

8 Сити сте вече! Обогатихте се вече! Възцарихте се без нас! О, да бяхте се възцарили (наистина), че и ние да царуваме с вас!

9 Защото аз мисля, че Бог изложи нас, апостолите, като най-последни, като осъдени на смърт; защото станахме за показ на света — както на ангелите, така и на хората:

10 ние сме безумни заради Христос, а вие сте разумни в Христос; ние — слаби, а вие — силни; вие — почитани, а ние — опозорени.

11 Ние и досега гладуваме и жадуваме, и сме голи, и сме бити, и се скитаме бездомни,

12 трудим се, работейки с ръцете си. Като ни хулят — благославяме, като ни гонят — търпим,

13 като ни злословят — умоляваме. Досега станахме като смет на света, измет на всичко.

14 Не пиша това, за да ви засрамя, а за да ви увещая, като възлюбени мои деца.

15 Защото, дори и да имате десетки хиляди възпитатели в Христос, пак нямате много бащи; понеже аз ви родих в Христос Иисус чрез благовестието.

16 Затова ви моля настойчиво: бъдете мои подражатели!

17 Поради тази причина ви изпратих Тимотей, който е мое възлюбено и вярно дете в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христос, които аз поучавам навсякъде във всяка църква.

18 Но някои се възгордяха, като че ли нямаше да дойда при вас.

19 Но ако Господ желае, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, а силата на онези, които са се възгордели.

20 Защото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

21 Какво искате? Да дойда при вас с тояга ли, или с любов и кротък дух?

5

1 Отвсякъде се чува, че между вас има блудство, и то такова блудство, каквото и между езичниците не се споменава, а именно, че един от вас има бащината си жена.

2 И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, така че този, който е извършил това дело, да бъде отлъчен от вас.

3 Защото аз, макар и да не съм телесно при вас, но с духа си съм, и осъдих вече в Името на нашия Господ Иисус Христос този, който е извършил това, като че съм там —

4 като сте събрани вие и моят дух със силата на нашия Господ Иисус —

5 да се предаде такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в Деня на Господ Иисус.

6 Вашата хвалба не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?

7 Затова изметете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като вие сте безквасни. Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан (за нас).

8 Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и злина, а с безквасни хлябове от искреност и истина.

9 В писмото си ви писах да нямате общение с блудници,

10 и не изобщо с блудниците на този свят или сребролюбците, или грабителите, или идолопоклонниците, тъй като тогава би трябвало да излезете от света.

11 Но сега ви писах да нямате общение с такъв, който се нарича брат, и е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, или пияница, или хулител; с такъв даже да не ядете заедно.

12 Защото каква работа имам да съдя и външните? Вие не съдите ли вътрешните?

13 Външните съди Бог. Отлъчете нечестивия от самите вас.

6

1 Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?

2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? И ако вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите за най-малките неща?

3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? Колко повече тогава житейски работи!

4 Ако имате да се съдите за житейски работи, поставяте ли за съдии онези, които от църквата се считат за нищо?

5 Казвам това, за да ви накарам да се засрамите. Няма ли между вас нито един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си,

6 а брат с брат се съди, и то пред невярващите?

7 Въобще вече е голям ваш недостатък, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не останете онеправдани? Защо да не бъдете ощетени?

8 Но вие самите онеправдавате и ощетявате, и то братя!

9 Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се лъжете. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито хомосексуалистите, нито малакийците,

10 нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите няма да наследят Божието царство.

11 И някои от вас бяха такива, но вие бяхте измити, бяхте осветени, бяхте оправдани в Името на Господ Иисус Христос и в Духа на нашия Бог.

12 Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно. Всичко ми е позволено, но не искам да съм подвластен на нищо.

13 Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудство, а за Господа, и Господ е за тялото.

14 И Бог, който възкреси Господа, ще възкреси и нас със Своята сила.

15 Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? И така, да отнема ли от Христос частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде!

16 Или не знаете, че който се сношава с блудница, е едно тяло с нея? Защото Той казва: "двамата ще бъдат една плът."

17 Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.

18 Бягайте от блудството. Всеки друг грях, който би извършил човек, е вън от тялото, но който блудства, съгрешава против своето си тяло.

19 Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога, и вие не принадлежите на себе си?

20 Защото вие бяхте купени с цена, затова прославете Бога с телата си.

7

1 А относно това, което ми писахте: Добре е човек да не се докосва до жена.

2 Но за да се избягва блудството, нека всеки мъж да има своя собствена жена, и всяка жена да има свой собствен мъж.

3 Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; също и жената — с мъжа.

4 Жената няма власт над своето тяло, а мъжът; но също така и мъжът няма власт над своето тяло, а жената.

5 Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предадете на молитва, и пак бъдете заедно, за да не би Сатана да ви изкушава чрез това, че не можете да се въздържате.

6 Но това казвам като позволение, а не като заповед.

7 Но аз желая всички хора да са като мен. Обаче всеки има своя собствена дарба от Бога — един така, а друг иначе.

8 А на неженените и вдовиците казвам: добро е за тях, ако си останат като мен.

9 Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват в страст.

10 А на женените поръчвам, и то не аз, а Господ: жена да не напуска мъжа си;

11 но ако е напуснала, нека остане неомъжена или нека се помири с мъжа си; и мъж да не оставя жена си.

12 А на другите казвам аз, а не Господ: ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я оставя.

13 И жена, която има невярващ мъж, и той е съгласен да живее с нея, да не го оставя.

14 Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез своя мъж; иначе децата ви щяха да бъдат нечисти, а сега са свети.

15 Но ако невярващият напусне, нека напусне; в такива случаи братът или сестрата не са заробени. Бог обаче ни е призовал към мир.

16 Защото откъде знаеш, жено, дали няма да спасиш мъжа си? Или откъде знаеш, мъжо, дали няма да спасиш жена си?

17 Но както Бог е отредил на всеки един и както Господ е призовал всеки един, така нека всеки да постъпва. И така нареждам за всичките църкви.

18 Обрязан ли е бил призован някой, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил призован някой, да не се обрязва.

19 Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди.

20 Нека всеки си остава в званието, в което е бил призован.

21 Като роб ли си бил призован? Да не те е грижа, но ако можеш да бъдеш свободен, по-добре използвай.

22 Защото този, който е бил призован в Господа като роб, е свободен човек на Господа; също така и този, който е бил призован като свободен човек, е роб на Христос.

23 С цена сте били купени, не ставайте роби на хора.

24 Братя, нека всеки остане пред Бога в това, в което е бил призован.

25 Относно девиците нямам заповед от Господа, но давам мнение като един, който е получил милост от Господа да бъде достоен за доверие.

26 И така, поради настоящата неволя, ето какво мисля за добро: добре е за човека да остане така, както си е.

27 Вързан ли си за жена, не търси развързване. Отвързан ли си от жена, не търси жена.

28 Но ако все пак се ожениш, не съгрешаваш; и ако една девица се омъжи, не съгрешава. Но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.

29 Това казвам, братя, че времето е кратко. Затова отсега нататък тези, които имат жени, нека бъдат, като че нямат;

30 и онези, които плачат — като че не плачат; които се радват — като че не се радват; които купуват — като че не притежават;

31 и които си служат със света — като че не са предадени на него; защото сегашното състояние на този свят преминава.

32 А аз желая вие да бъдете без грижи. Нежененият се грижи за това, което е Господно — как да угажда на Господа;

33 а жененият се грижи за това, което е световно — как да угажда на жена си.

34 Има разлика между жена и девица: неомъжената се грижи за това, което е Господно — да бъде свята и в тяло, и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно — как да угажда на мъжа си.

35 И това казвам за ваша собствена полза — не за да ви сложа оглавник, а заради благоприличието и за да постоянствате в Господа, без да се отвличате.

36 Но ако някой мисли, че постъпва нередно със своята девица, ако й е преминала цветущата възраст, и ако трябва да стане така, нека прави каквото иска; не съгрешава; нека се женят.

37 Но този, който стои твърд в сърцето си, като не бива принуден, а има власт над волята си, и е решил това в сърцето си — да запази своята девица — прави добре.

38 Така че този, който омъжи девицата си, прави добре; а който не я омъжи, прави по-добре.

39 Жената е вързана дотогава, докогато е жив мъжът й; но ако мъжът й умре, е свободна да се омъжи за когото иска, но само в Господа.

40 Но по мое мнение, по-щастлива е, ако си остане така. А мисля, че и аз имам Божия Дух.

8

1 А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички имаме знание! Знанието възгордява, а любовта изгражда.

2 А ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал нищо така, както трябва да познава.

3 Но ако някой люби Бога, той е познат от Него.

4 И така, относно яденето на идоложертвено: знаем, че идолът е нищо в света и че няма друг Бог, освен Един.

5 Защото, дори и да има така наречени богове — било на небето, или на земята, както има много богове и много господари —

6 за нас има само един Бог — Отец, от когото е всичко, и ние за Него; и един Господ — Иисус Христос, чрез когото е всичко, и ние чрез Него.

7 Но това знание го няма във всички, а някои, като досега бяха свикнали с идолите, ядат месо като идоложертвено и съвестта им, като е слаба, се осквернява.

8 Но това, което ядем, не ни прави угодни на Бога; защото нито като не ядем, губим нещо, нито като ядем, печелим нещо.

9 Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка на слабите.

10 Защото, ако види някой, че ти, който имаш знание, седиш и ядеш в някой храм на идол, няма ли съвестта на този, който е слаб, да се насърчи, така че и той да яде идоложертвено?

11 И заради твоето знание ще загине слабият, братът, за когото е умрял Христос.

12 А когато съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христос.

13 Затова, ако храната, която ям, е спънка на брат ми, аз няма да ям месо до века, за да не препъна брат си.

9

1 Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Иисус, нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

2 Ако на други не съм апостол, то поне на вас съм; защото вие сте печатът на моето апостолство в Господа.

3 Моята защита пред тези, които ме изпитват, е тази:

4 Нямаме ли и ние право да ядем и да пием?

5 Нямаме ли и ние право да водим жена от сестрите като другите апостоли и братята на Господа, и Кифа?

6 Или само аз и Варнава нямаме право да не работим?

7 Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 По човешки ли говоря това? Или законът не казва ли същото?

9 Защото в Мойсеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог,

10 или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода.

11 Ако ние сме посели у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас земното?

12 Ако други участват в това право над вас, не участваме ли ние повече? Ние обаче не използвахме това право, а търпим всичко, за да не станем причина за спънка пред благовестието на Христос.

13 Не знаете ли, че тези, които свещенодействат, се хранят от храма и че тези, които служат на олтара, имат дял от олтара?

14 Също и Господ е наредил така, че проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 Но аз не съм използувал нито една от тези наредби, нито пиша това, за да се направи така и за мен, защото за мен е по-добре да умра, отколкото някой да ощети похвалата ми.

16 Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля, понеже това ми се налага от необходимост и горко ми, ако не благовествам.

17 Защото, ако върша това доброволно, имам награда, но ако го върша от принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество.

18 Тогава каква е моята награда? Тази — като благовествам, да мога да направя евангелието безплатно, така че да не използувам напълно своето право в благовестието.

19 Защото, въпреки че съм свободен от всички хора, аз сам станах роб на всички, за да спечеля още повече хора.

20 За юдеите станах като юдеин, за да спечеля юдеи; за тези, които са под закон, станах като под закон — въпреки че сам аз не съм под закон — за да спечеля онези, които са под закон;

21 на тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон — въпреки че не съм без закон пред Бога, а съм под закона на Христос — за да спечеля онези, които нямат закон;

22 за слабите станах слаб, за да спечеля слабите. За всички станах всичко, така че по всякакъв начин да спася неколцина.

23 И това правя заради благовестието — за да участвам и аз в него.

24 Не знаете ли, че тези, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Тичайте така, че да я получите.

25 А всеки, който се състезава, се въздържа във всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние — нетленен.

26 Затова, аз така тичам — не като към нещо неизвестно; така удрям — не като че бия въздуха;

27 а уморявам тялото си и го поробвам, да не би проповядвайки на другите, аз самият да стана неодобрен.

10

1 Не искам, братя, да не знаете, че нашите бащи са били всички под облака и всички са минали през морето,

2 и всички в Мойсей са се кръстили в облака и в морето,

3 и всички са яли една и съща духовна храна,

4 и всички са пили от едно и също духовно питие, защото пиеха от духовната Канара, която ги придружаваше — и тази Канара беше Христос.

5 Но въпреки това в повечето от тях Бог не благоволи, защото ги измори в пустинята.

6 Но тези неща бяха пример за нас, за да не жадуваме за злото, както те жадуваха.

7 И не бъдете идолопоклонници, като някои от тях, според писаното: "Народът седна да яде и да пие, и стана да играе."

8 Нито да блудстваме, както блудстваха някои от тях и паднаха в един ден двадесет и три хиляди души.

9 Нито да изпитваме Христос, както някои от тях Го изпитаха и погинаха от змиите.

10 И не роптайте, както роптаеха някои от тях и погинаха от изтребителя.

11 А всичко това им се случи за пример и беше записано за поука на нас, върху които са дошли последните времена.

12 Затова, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.

13 Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.

14 Затова, възлюбени мои, бягайте от идолослужението.

15 Говоря като на разумни — вие сами съдете за това, което казвам.

16 Чашата на благословението, която ние благославяме, не е ли участие в Христовата кръв? Хлябът, който разчупваме, не е ли участие в Христовото тяло?

17 Защото ние, многото, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в този един хляб участваме.

18 Вижте Израил по плът: тези, които ядат жертвите, нямат ли участие в олтара? Тогава какво?

19 Казвам ли аз, че идолът е нещо или че идоложертвеното е нещо?

20 Не, но онова, което жертват езичниците, го жертват на демоните, а не на Бога, но аз не желая вие да имате общение с демоните.

21 Не можете да пиете Господната чаша и чашата на демоните, не можете да участвате в Господната трапеза и в трапезата на демоните.

22 Или искаме да подбудим Господа към ревност? Ние по-силни ли сме от Него?

23 Всичко е позволено, но не всичко е полезно; всичко е позволено, но не всичко е изграждащо.

24 Никой да не търси своята си полза, а всеки — ползата на другия.

25 Яжте всичко, което се продава в месарницата, без да го изпитвате заради съвестта си;

26 защото "Господна е земята и всичко, каквото има в нея."

27 Ако ви покани някой от невярващите и вие желаете да отидете, яжте каквото и да сложат пред вас, без да го изпитвате заради съвестта си.

28 Но ако някой ви каже: Това е било принесено в жертва на идоли; не яжте заради този, който ви го е известил, и заради съвестта.

29 Имам предвид не твоята съвест, а на другия; понеже, защо да се съди моята свобода от друга съвест?

30 Ако аз участвам в яденето с благодарение, защо да ме злословят за онова, за което благодаря?

31 И така, ядете ли, пиете ли, или вършите нещо друго, всичко вършете за Божията слава.

32 Не ставайте спънка нито за юдеи, нито за гърци, нито за Божията църква,

33 както и аз се стремя да угодя на всички във всичко, като търся не своята собствена полза, а ползата на мнозина, за да се спасят.

11

1 Бъдете подражатели на мен, както съм и аз на Христос.

2 За похвала ви е, че ме помните във всичко, като държите преданията така, както ви ги предадох.

3 Но искам да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, глава на жената е мъжът, а глава на Христос е Бог.

4 Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.

5 А всяка жена, която се моли или пророкува с непокрита глава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава.

6 Защото, която жена не се покрива, нека се остриже. Но ако за една жена е срамно да бъде с остригана или обръсната глава, нека се покрива.

7 Защото мъжът не трябва да си покрива главата, понеже е образ и слава на Бога, а жената е слава на мъжа.

8 Защото мъжът не е от жената, а жената — от мъжа.

9 Защото не мъжът беше създаден за жената, а жената — за мъжа.

10 Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите.

11 Обаче в Господа нито жената е без мъжа, нито мъжът е без жената.

12 Защото както жената е от мъжа, така и мъжът е чрез жената, а всичко е от Бога.

13 Сами в себе си съдете: прилично ли е жената да се моли на Бога с непокрита глава?

14 Не ви ли учи самото естество, че ако мъжът оставя косата си да расте, това е позор за него?

15 Но ако жената има дълга коса, това е слава за нея, защото косата й е дадена вместо покривало.

16 Но ако някой мисли да спори за това, ние нямаме такъв обичай, нито Божиите църкви.

17 А като ви давам тези наставления, не ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.

18 Защото първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разцепления помежду ви; и отчасти вярвам това,

19 защото е нужно да има и разделение между вас, за да се видят кои са одобрените между вас.

20 И когато така се събирате на едно място, не е възможно да ядете Господната вечеря.

21 Защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите и така един остава гладен, а друг се напива.

22 Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Не ви хваля.

23 Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох — че Господ Иисус през нощта, когато беше предаден, взе хляб

24 и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е (разчупено) за вас; това правете за Мое възпоменание.

25 Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият Завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

26 Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете (тази) чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато Той дойде.

27 Затова всеки, който яде този хляб или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

28 Но човек да изпитва себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;

29 защото, който яде и пие, без да разпознава Господното тяло, той яде и пие осъждане за себе си.

30 По тази причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.

31 Защото, ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.

32 Но когато биваме съдени, биваме наказвани от Господа, за да не бъдем осъдени заедно със света.

33 Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

34 А ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не се събирате за осъждане. А останалите работи ще наредя, когато дойда.

12

1 Що се отнася до духовните дарби, братя, не искам да не разбирате.

2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, ви теглеше към немите идоли, които ви привличаха.

3 Затова ви известявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Иисус!, и никой не може да каже: Иисус е Господ!, освен със Светия Дух.

4 Дарбите са различни, но Духът е същият.

5 Службите са различни, но Господ е същият.

6 Различни са и действията, но Бог е Същият, който върши всичко във всички.

7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза;

8 защото на един се дава чрез Духа слово на мъдрост, а на друг — слово на познание чрез същия Дух,

9 на друг — вяра чрез същия Дух, а пък на друг — изцелителни дарби чрез същия Дух,

10 а на друг — да върши чудеса, а на друг — пророчество, а на друг — разпознаване на духове, на друг — разни езици, а на друг — тълкуване на езици.

11 А всичко това се върши от един и същ Дух, който разделя на всеки поотделно, както иска.

12 Защото, както тялото е едно и има много части, но всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.

13 Защото всички ние — било юдеи или гърци, било роби или свободни — бяхме кръстени в един Дух, за да съставляваме едно тяло, и всички с един Дух бяхме напоени.

14 Защото тялото не е съставено от една част, а от много.

15 Ако каже кракът: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?

16 И ако каже ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това прави ли го да не е от тялото?

17 Ако цялото тяло беше око, къде щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да е обонянието?

18 Но сега Бог е поставил частите — всяка една от тях — в тялото, както е искал.

19 Но ако всичко беше една част, къде щеше да е тялото?

20 А сега наистина частите са много, а тялото — едно.

21 И окото не може да каже на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на краката: Не сте ми необходими.

22 Напротив, тези части на тялото, които изглеждат по-слаби, са необходими;

23 и тези части на тялото, които ни изглеждат по-малко почетни, тях обграждаме с повече почит; и неблагоприличните ни части имат по-голямо благоприличие,

24 а благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на онази част, която не я притежава,

25 за да няма раздор в тялото, а частите му да се грижат еднакво една за друга.

26 И ако страда една част, всичките части страдат заедно с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

27 А вие сте тялото на Христос и поотделно — части от Него.

28 И Бог е поставил някои в църквата — първо апостоли, второ пророци, трето учители, после чудеса, после дарби на изцеление, помагания, управлявания, разни езици.

29 Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса?

30 Всички имат ли изцелителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?

31 Копнейте за по-големите дарби. Но аз ви показвам един още по-превъзходен път.

13

1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

3 И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.

4 Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,

5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,

6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,

7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.

8 Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.

9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,

10 но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.

11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.

12 Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.

13 И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.

14

1 Стремете се към любовта; и копнейте и за духовните дарби, а особено за дарбата да пророкувате.

2 Защото, който говори на език, той не говори на хора, а на Бога, защото никой не го разбира; но в духа говори тайни.

3 А който пророкува, той говори на хората за изграждане и увещание, и утеха.

4 Който говори на език, изгражда себе си; а който пророкува, изгражда църквата.

5 Желал бих всички вие да говорите на езици, а още повече да пророкувате; а който пророкува, е по-горен от този, който говори на езици, освен ако тълкува, за да се изгражда църквата.

6 Но сега, братя, ако дойда при вас и говоря на езици, какво ще ви ползувам, освен ако не ви съобщя или откровение, или знание, или пророчество, или поучение?

7 Дори бездушните неща като свирка или гъдулка, когато издават звук, ако не се различават тоновете им, как ще се познае какво свирят със свирката или с гъдулката?

8 Защото и ако тръбата издадеше неопределен звук, кой би се приготвил за бой?

9 Също така и вие, ако не изговаряте с езика разбираеми думи, как ще се познае какво говорите? Защото ще говорите на вятъра.

10 Има например толкова вида езици на света; и нито един от тях не е без значение.

11 И така, ако аз не разбера значението на езика, ще бъда другоезичен за този, който говори, и този, който говори, ще бъде другоезичен за мен.

12 Така и вие, понеже копнеете за духовните дарби, старайте се да се преумножат те у вас за изграждане на църквата.

13 Затова, който говори на език, нека се моли за дарбата и да тълкува.

14 Защото, ако се моля на език, духът ми се моли, но умът ми не дава плод.

15 Тогава какво? Ще се моля с духа си, но ще се моля и с ума си; ще пея с духа си, но ще пея и с ума си.

16 Иначе, ако славиш с духа си, как ще каже: Амин! на твоето благодарение онзи, който е в положението на неучения, като не знае какво говориш?

17 Защото ти наистина благодариш добре, но другият не се изгражда.

18 Благодаря на моя Бог, че аз говоря езици повече от всички вас;

19 но в църквата предпочитам да изговоря пет думи с ума си, за да наставя и други, а не десет хиляди думи на език.

20 Братя, не бъдете деца по ум, но бъдете невръстни в злобата, а по ум бъдете пълнолетни.

21 В закона е писано: "Чрез другоезични хора и чрез устните на чужденци ще говоря на този народ, но и така няма да Ме послушат", казва Господ.

22 И така, езиците не са белег за вярващите, а за невярващите. А пророчеството не е за невярващите, а за вярващите.

23 И така, ако се събере цялата църква и всички говорят на езици, и влязат хора неучени или невярващи, няма ли да кажат, че вие сте полудели?

24 Но ако всички пророкуват и влезе някой невярващ или неучен, той се обвинява от всички и се осъжда от всички,

25 тайните на сърцето му се откриват; и така, той ще падне на лицето си, ще се поклони пред Бога и ще изповяда, че Бог наистина е между вас.

26 Тогава, братя, какво става? Когато се събирате, всеки от вас има псалм, има поучение, има откровение, има език, има тълкуване. Всичко да става за изграждане.

27 Ако някой говори на език, нека говорят по двама или най-много по трима, и то по ред, а един да тълкува.

28 Но ако няма тълкувател, такъв нека да мълчи в църквата и нека говори на себе си и на Бога.

29 От пророците нека говорят само двама или трима, а другите да преценяват.

30 Но ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека да замълчи.

31 Защото можете да пророкувате всички един след друг, за да се поучават всички и всички да се насърчават.

32 И духовете на пророците се покоряват на пророците.

33 Защото Бог не е Бог на безредие, а на мир. Както е по всичките църкви на светиите,

34 жените нека да мълчат в църквите, защото не им е позволено да говорят; а да се подчиняват, както казва и законът.

35 Но ако искат да научат нещо, нека питат мъжете си у дома, защото е срамно за жена да говори в църква.

36 Или Божието слово излезе от вас? Или стигна само до вас?

37 Ако някой мисли, че е пророк или духовен, нека узнае, че това, което ви пиша, е заповед от Господа.

38 Но ако някой не иска да узнае, нека остане в незнание.

39 Затова, братя мои, копнейте да пророкувате и не забранявайте да се говори на езици.

40 И нека всичко да става с приличие и ред.

15

1 И още, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,

2 чрез което се и спасявате, ако държите здраво онова слово, което аз ви благовестих, освен ако не сте повярвали напразно.

3 Защото ви предадох преди всичко това, което и аз приех — че Христос умря за греховете ни според Писанията,

4 че беше погребан, че беше възкресен на третия ден според Писанията

5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,

6 че след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, повечето от които и досега са живи, а някои починаха,

7 че после се яви на Яков, а след това на всичките апостоли;

8 а най-накрая от всички се яви и на мен, като на някой изверг.

9 Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен да се нарека апостол, понеже гоних Божията църква.

10 Но с Божията благодат съм, каквото съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях — не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.

11 И така, било аз или те, ние така проповядваме, и вие така повярвахте.

12 Но ако се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как някои между вас казват, че няма възкресение на мъртвите?

13 Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен.

14 А ако Христос не е бил възкресен, тогава нашата проповед е празна и вашата вяра също е празна.

15 При това, ние се намираме в положение на Божии лъжесвидетели, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, когото Той няма да е възкресил, ако мъртвите наистина не се възкресяват.

16 Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;

17 а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си.

18 Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали.

19 Ако се надяваме на Христос само в този живот, то от всичките хора ние сме най-окаяните.

20 Но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите.

21 Понеже, както чрез един човек дойде смъртта, така чрез един Човек дойде възкресението на мъртвите.

22 Защото, както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще оживеят.

23 Но всеки на своя ред: Христос — първият плод; а после тези, които са Христови — при Неговото пришествие.

24 Тогава ще бъде краят, когато Той предаде царството на Бога и Отца, когато унищожи всяко началство и всяка власт, и сила,

25 защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.

26 Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта.

27 Защото Бог "е покорил всичко под краката Му". Но когато казва, че всичко е покорено, ясно е, че се изключва Този, който Му е покорил всичко.

28 А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този, който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.

29 Иначе какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо тогава се кръщават заради тях?

30 Защо и ние се излагаме на опасност всеки час?

31 Братя, с похвалата заради вас, която имам в Христос Иисус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.

32 Ако, по човешки казано, аз съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, "нека ядем и пием, защото утре ще умрем."

33 Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави.

34 Събудете се за правдата и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите.

35 Но някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло идват?

36 Глупако! Това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще изникне, а голо зърно, пшенично или някое друго,

38 а Бог му дава тяло, каквото е искал, и на всяко семе — негово собствено тяло.

39 Всяка плът не е еднаква; а една е плътта на хората, а друга — плътта на животните, друга — на птиците и друга — на рибите.

40 И има небесни тела и земни тела. Но блясъкът на небесните е един, а на земните — друг;

41 един е блясъкът на слънцето, друг — блясъкът на луната и друг — блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.

42 Така е и възкресението на мъртвите. Сее се в тление, възкръсва в нетление;

43 сее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;

44 сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Има одушевено тяло, има и духовно тяло.

45 Така е и писано: "Първият човек, Адам, стана жива душа", последният Адам стана животворящ дух.

46 Обаче не е първо духовното, а одушевеното, и после духовното.

47 Първият човек е от земята — пръстен; вторият Човек е от небето.

48 Какъвто е пръстеният, такива са и пръстените; и какъвто е Небесният, такива са и небесните.

49 И както сме се облекли в образа на пръстения, така ще се облечем и в образа на Небесния.

50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.

51 Ето, казвам ви една тайна: не всички ще починем, но всички ще се изменим

52 в един миг, в мигване на око, при последната тръба; защото тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.

53 Защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното — да се облече в безсмъртие.

54 А когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне написаното слово: "Погълната беше смъртта победоносно."

55 "О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"

56 Но жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът;

57 но благодарение да бъде на Бога, който ни дава победата чрез нашия Господ Иисус Христос!

58 Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен.

16

1 А колкото за събирането на дарение за светиите, правете и вие така, както наредих в църквите в Галатия.

2 Във всеки първи ден на седмицата всеки от вас да си отделя и да събира според успеха на работите си, за да не се събира, когато аз дойда.

3 И когато дойда, ще изпратя с писма онези, които ще одобрите, да отнесат дара ви в Ерусалим.

4 И ако си заслужава да отида и аз, ще пътуват с мен.

5 Но при вас ще дойда, след като мина през Македония, понеже минавам през Македония.

6 И може и да остана при вас или дори да презимувам, за да ме изпратите вие, накъдето отида.

7 Защото не ми се иска да ви видя сега, като минавам, а се надявам да остана при вас известно време, ако позволи Господ.

8 А в Ефес ще остана до Петдесетницата,

9 защото ми се отвори голяма врата за работа, а има и много противници.

10 Ако дойде Тимотей, внимавайте да бъде без страх между вас, защото и той работи Господното дело, както и аз.

11 Затова никой да не го презира, а го изпратете с мир, за да дойде при мен, защото го очаквам с братята.

12 А колкото за брат Аполос, много му се молих да дойде при вас с братята, но никак не му се искаше да дойде сега. Ще дойде обаче, когато намери случай.

13 Бдете! Стойте твърдо във вярата! Бъдете мъжествени! Бъдете силни!

14 Всичко у вас да става с любов.

15 Още ви моля, братя: знаете, че домът на Стефанин е първият плод на Ахая и че те са посветили себе си да служат на светиите;

16 подчинявайте се на такива и на всеки, който съдейства в делото и се труди.

17 Радвам се за идването на Стефанин, на Фортунат и Ахаик, защото те запълниха вашата липса,

18 понеже освежиха моя и вашия дух. Такива признавайте.

19 Поздравяват ви църквите, които са в Азия. Много поздрави ви изпращат в Господа Акила и Прискила с църквата в техния дом.

20 Поздравяват ви всичките братя. Поздравете се един друг със свята целувка.

21 Поздрава пиша аз, Павел, със собствената си ръка.

22 Ако някой не обича Господ Иисус Христос, да бъде проклет. МаранатЁ.

23 Благодатта на Господ Иисус Христос да бъде с вас.

24 Моята любов да бъде с всички вас в Христос Иисус. Амин.