1 В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.
2 То в начало беше у Бога.
3 Всичко чрез Него стана; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.
4 В Него беше живот и животът беше светлината на хората.
5 И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я схвана.
6 Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан.
7 Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него.
8 Той не беше светлината, но свидетелства за светлината;
9 това беше истинската светлина, която, идеща на света, осветлява всеки човек.
10 Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна.
11 При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.
12 А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име;
13 които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога.
14 И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.
15 Йоан свидетелства за Него и викаше, казвайки: Ето Онзи, за когото казах: Този, който идва след мен, е пред мен, понеже е бил преди мен.
16 И ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат;
17 защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос.
18 Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.
19 И това е свидетелството на Йоан, когато юдеите изпратиха до него свещеници и левити от Ерусалим, за да го попитат: Ти кой си?
20 Той изповяда и не отрече, а изповяда: Не аз съм Христос.
21 И го попитаха: Тогава какво си? Илия ли си? Каза: Не съм. Пророкът ли си? И отговори: Не.
22 На това му казаха: Кой си, за да дадем отговор на онези, които са ни пратили; какво казваш за себе си?
23 Той каза: Аз съм ?глас на един, който вика в пустинята: Прав правете пътя за Господа“, както каза пророк Исая.
24 А изпратените бяха от фарисеите.
25 И го попитаха, като му казаха: А защо кръщаваш, ако не си Христос, нито Илия, нито Пророкът?
26 В отговор Йоан им каза: Аз кръщавам с вода, но сред вас стои Един, когото вие не познавате.
27 Той е, който идва след мен, на когото аз не съм достоен да развържа ремъка на сандалите Му.
28 Това стана във Витания, от другата страна на Йордан, където Йоан кръщаваше.
29 На следващия ден Йоан видя Иисус, че идва към него, и каза: Ето Божият Агнец, който взема греха на света!
30 Този е, за когото казах: След мен идва Човек, който е пред мен, защото е бил преди мен.
31 И аз не Го познавах; но затова дойдох и кръщавам с вода, за да бъде Той изявен на Израил.
32 И Йоан свидетелства, казвайки: Видях Духа да слиза като гълъб от небето и да остава върху Него.
33 И аз не Го познах; но Онзи, който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: Онзи, над когото видиш да слиза Духът и да остава върху Него, Той е, който кръщава със Светия Дух.
34 И видях и свидетелствам, че Този е Божият Син.
35 На следващия ден Йоан пак стоеше с двама от учениците си.
36 И като съгледа Иисус, когато минаваше, каза: Ето Божият Агнец!
37 И двамата ученици го чуха да говори така и последваха Иисус.
38 И Иисус, като се обърна и видя, че Го следват, им каза: Какво търсите? А те Му казаха: Равви – което се превежда: Учителю – къде живееш?
39 Каза им: Елате и ще видите. И така, те дойдоха и видяха къде живее, и останаха при Него този ден. Беше около десетият час.
40 Единият от двамата, които чуха от Йоан за Него и Го последваха, беше Андрей, брат на Симон Петър.
41 Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което се превежда: Христос.
42 И го заведе при Иисус. А Иисус се вгледа в него и каза: Ти си Симон, син на Йона; ти ще се наричаш Кифа, което се превежда: камък.
43 На другия ден Иисус реши да отиде в Галилея; и намери Филип и му каза: Следвай Ме.
44 А Филип беше от Витсаида, от града на Андрей и Петър.
45 Филип намери Натанаил и му каза: Намерихме Онзи, за когото писа Мойсей в закона, и пророците – Иисус, сина на Йосиф, който е от Назарет.
46 А Натанаил му каза: Може ли от Назарет да излезе нещо добро? Филип му каза: Ела и виж.
47 Иисус видя Натанаил да идва към Него и каза за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство.
48 Натанаил Му каза: Откъде ме познаваш? Иисус в отговор му каза: Преди да те повика Филип, те видях, като беше под смокинята.
49 Натанаил Му отговори: Равви, Ти си Божият Син, Ти си израилевият Цар!
50 Иисус в отговор му каза: Понеже ти казах: Видях те под смокинята, затова ли вярваш? По-големи неща от това ще видиш.
51 И му каза: Истина, истина ви казвам: (отсега) ще виждате небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син.
1 На третия ден имаше сватба в Кана Галилейска и майката на Иисус беше там.
2 И Иисус и учениците Му бяха поканени на сватбата.
3 И когато се свърши виното, майката на Иисус Му каза: Вино нямат.
4 А Иисус й каза: Какво има между Мен и теб, жено? Часът Ми още не е дошъл.
5 Майка Му каза на слугите: Каквото ви каже, направете.
6 А там имаше шест каменни делви, поставени по обичая на юдейското очистване, които побираха по две или три мери.
7 Иисус им каза: Напълнете делвите с вода. И те ги напълниха догоре.
8 Тогава им каза: Налейте сега и занесете на настойника на угощението. И те занесоха.
9 И когато настойникът на угощението вкуси от водата, сега превърната на вино, и не знаеше откъде беше – но слугите, които бяха напълнили водата, знаеха – настойникът на угощението повика младоженеца и му каза:
10 Всеки човек слага първо доброто вино, а по-долното – след като се понапият; ти си задържал доброто вино досега!
11 Това извърши Иисус в Кана Галилейска като начало на знаменията Си и яви славата Си; и учениците Му повярваха в Него.
12 След това слезе в Капернаум – Той и майка Му, братята Му и учениците Му; и преседяха там не много дни.
13 И като наближаваше Пасхата на юдеите, Иисус се изкачи към Ерусалим.
14 И намери в храма продавачите на волове, овце и гълъби и тези, които седяха и разменяха пари;
15 и като направи бич от върви, изпъди всички от храма, както и овцете и воловете; изсипа парите на тези, които разменяха пари, и прекатури масите им;
16 а на тези, които продаваха гълъбите, каза: Махнете ги оттук и не правете Бащиния Ми дом дом за търговия.
17 Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: ?Ревността за Твоя дом ще Ме изяде.“
18 Юдеите отговориха на това, като казаха: Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?
19 В отговор Иисус им каза: Разрушете този храм и за три дни ще го издигна.
20 Тогава юдеите казаха: Този храм е бил граден четиридесет и шест години, и Ти ли за три дни ще го издигнеш?
21 Но Той говореше за храма на тялото Си.
22 И така, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на Писанието и на думата, която Иисус беше говорил.
23 И когато беше в Ерусалим на Пасхата, по време на празника мнозина повярваха в Неговото Име, като гледаха знаменията, които вършеше.
24 Но Иисус не им се доверяваше, защото познаваше всичките хора
25 и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже Сам знаеше какво има в човека.
1 Между фарисеите имаше един човек на име Никодим, юдейски началник.
2 Той дойде при Него през нощта и Му каза: Равви, знаем, че си учител, дошъл от Бога; защото никой не може да върши тези знамения, които Ти вършиш, ако Бог не е с него.
3 Иисус в отговор му каза: Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство.
4 Никодим Му каза: Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
5 Иисус отговори: Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой от вода и Дух, не може да влезе в Божието царство.
6 Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
7 Не се чуди, че ти казах: Трябва да се родите отново.
8 Вятърът духа, където си иска, и чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива; така е всеки, който се е родил от Духа.
9 Никодим в отговор Му каза: Как може да бъде това?
10 Иисус му отговори и каза: Ти си израилев учител и не знаеш ли това?
11 Истина, истина ти казвам: ние говорим това, което знаем, и свидетелстваме за това, което сме видели, но вие не приемате Нашето свидетелство.
12 Ако ви казах земните работи и не вярвате, как ще повярвате, ако ви кажа небесните?
13 И никой не е възлязъл на небето, освен Този, който е слязъл от небето, Човешкият Син, (който е на небето).
14 И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син,
15 че всеки, който вярва в Него (да не погине, а) да има вечен живот.
16 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.
17 Понеже Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.
18 Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в Името на Единородния Божи Син.
19 Но това е осъждането, че светлината дойде на света, но хората обикнаха тъмнината повече от светлината, понеже делата им бяха зли.
20 Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, за да не би да се открият делата му;
21 а който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени в Бога.
22 След това Иисус дойде с учениците Си в юдейската земя; и там остана с тях и кръщаваше.
23 А Йоан също кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и отиваха и се кръщаваха.
24 Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница.
25 Тогава възникна спор от страна на учениците на Йоан с един юдеин относно очистването.
26 И дойдоха при Йоан и му казаха: Равви, Онзи, който беше с теб отвъд Йордан, за когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него.
27 Йоан в отговор каза: Човек не може да приеме нищо, ако не му е дадено от небето.
28 Вие сами сте ми свидетели, че казах: Не аз съм Христос, но съм изпратен пред Него.
29 Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много поради гласа на младоженеца. И така, тази моя радост се изпълни.
30 Той трябва да расте, а пък аз – да се смалявам.
31 Онзи, който идва от горе, е над всички; а който е от земята, е земен и земно говори. Онзи, който идва от небето, е над всички.
32 Каквото е видял и чул, за него свидетелства; но никой не приема свидетелството Му.
33 Който е приел Неговото свидетелство, е потвърдил с печата си, че Бог е истинен.
34 Защото Този, когото Бог е пратил, говори Божиите думи; защото Бог не дава Духа с мярка.
35 Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.
36 Който вярва в Сина, има вечен живот; но който не се покорява на Сина, няма да види живот, а Божият гняв остава върху него.
1 И така, когато Господ узна, че фарисеите чули, че Иисус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан –
2 не че Сам Иисус кръщаваше, а учениците Му –
3 напусна Юдея и отиде пак в Галилея.
4 Но трябваше да мине през Самария.
5 И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.
6 Там беше Якововият кладенец. И така, Иисус, изморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестият час.
7 Дойде една самарянка да си извади вода. Иисус й каза: Дай Ми да пия.
8 Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
9 Тогава самарянката Му каза: Как Ти, който си юдеин, искаш вода от мен, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.
10 Иисус в отговор й каза: Ако знаеше Божия дар и кой е Онзи, който ти казва: Дай Ми да пия; ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода.
11 Жената Му каза: Господине, нямаш почерпало, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?
12 Нима Ти си по-голям от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, както и синовете му, и добитъкът му?
13 Иисус в отговор й каза: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;
14 а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; а водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.
15 Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам и да не извървявам толкова път дотук, за да изваждам.
16 Иисус й каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.
17 В отговор жената Му каза: Нямам мъж. Иисус й каза: Добре каза, че нямаш мъж;
18 защото петима мъже си имала и този, който сега имаш, не ти е мъж. Това ти право каза.
19 Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.
20 Нашите бащи върху този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.
21 Иисус й каза: Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито върху този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Отца.
22 Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.
23 Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.
24 Бог е дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.
25 Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.
26 Иисус й каза: Аз съм, който разговарям с теб.
27 В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не каза: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?
28 Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:
29 Елате да видите един Човек, който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?
30 Тогава те излязоха от града и отиваха към Него.
31 Междувременно учениците молеха Иисус, като казваха: Равви, яж.
32 Но Той им каза: Аз имам да ям храна, за която вие не знаете.
33 Затова учениците говореха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл за ядене?
34 Иисус им каза: Моята храна е да върша волята на Онзи, който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело.
35 Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва.
36 Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.
37 Защото в това отношение истинна е думата, че един сее, а друг жъне.
38 Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.
39 И много самаряни от този град повярваха в Него поради думата на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм направила.
40 И така, когато дойдоха самаряните при Него, Го помолиха да остане при тях; и преседя там два дни.
41 И още мнозина повярваха заради Неговото слово;
42 а на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти каза, а защото сами чухме и знаем, че Той е наистина (Христос), Спасителят на света.
43 След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея;
44 защото Иисус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място.
45 И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.
46 И така, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.
47 Той, като чу, че Иисус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.
48 Тогава Иисус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.
49 Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло.
50 Иисус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Иисус, и си отиде.
51 И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив.
52 А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави.
53 И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Иисус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това е второто знамение, което извърши Иисус, когато дойде от Юдея в Галилея.
1 След това имаше юдейски празник и Иисус се изкачи в Ерусалим.
2 А в Ерусалим, близо до Овчата порта, се намира къпалня, наречена на еврейски Витесда, която има пет предверия.
3 В тях лежаха множество болни, слепи, куци и парализирани, (които чакаха да се раздвижи водата.
4 Защото от време на време ангел слизаше в къпалнята и раздвижваше водата; а който пръв влизаше след раздвижването на водата, оздравяваше, от каквато и болест да беше болен.)
5 И там имаше един човек, болен от тридесет и осем години.
6 Иисус, като го видя да лежи и узна, че от дълго време вече е така, му каза: Искаш ли да оздравееш?
7 Болният Му отговори: Господине, нямам човек да ме спусне в къпалнята, когато се раздвижи водата, а докато аз отида, друг слиза преди мен.
8 Иисус му каза: Стани, вдигни постелката си и ходи.
9 И начаса човекът оздравя, вдигна постелката си и започна да ходи. А този ден беше събота.
10 Затова юдеите казаха на изцеления: Събота е; не ти е позволено да носиш постелката си.
11 Но той им каза: Онзи, който ме изцели, Той ми каза: Вдигни постелката си и ходи.
12 Попитаха го: Кой е Човекът, който ти каза: Вдигни постелката си и ходи?
13 А изцеленият не знаеше кой е; защото Иисус се беше оттеглил заради множеството, което беше на онова място.
14 По-късно Иисус го намери в храма и му каза: Ето, ти оздравя; не съгрешавай вече, за да не те сполети нещо по-лошо.
15 Човекът отиде и каза на юдеите, че Иисус е, който го изцели.
16 Затова юдеите гонеха Иисус (и търсеха случай да Го убият), защото вършеше тези неща в събота.
17 А Иисус им отговори: Моят Отец работи досега, и Аз работя.
18 Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само отменяше съботата, а и наричаше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.
19 Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът.
20 Защото Отец обича Сина и Му показва всичко, което Сам върши; и ще Му показва по-големи дела и от тези, за да се чудите вие.
21 Защото, както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска.
22 Защото Отец не съди никого, а е предал целия съд на Сина,
23 за да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, който Го е пратил.
24 Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.
25 Истина, истина ви казвам: идва часът, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син и които го чуят, ще живеят.
26 Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си;
27 и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.
28 Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му
29 и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.
30 Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Моята воля, а волята на Отца, който Ме е пратил.
31 Ако Аз свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми не е истинно.
32 Друг е, който свидетелства за Мен; и Аз зная, че свидетелството, което Той дава за Мен, е истинно.
33 Вие пратихте до Йоан и той засвидетелства за истината.
34 Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.
35 Той беше светилото, което гореше и светеше; и вие пожелахте за малко време да се радвате в неговата светлина.
36 Но Аз имам свидетелство по-голямо от това на Йоан; защото делата, които Отец Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мен, че Отец Ме е пратил.
37 И Отец, който Ме е пратил, Той свидетелства за Мен. Вие нито сте чули гласа Му някога, нито образа Му сте видели.
38 И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, когото Той е пратил.
39 Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен,
40 а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот.
41 От хора слава не приемам;
42 но ви зная, че вие нямате в себе си Божията любов.
43 Аз дойдох в Името на Своя Отец и не Ме приемате; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете.
44 Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог?
45 Не мислете, че Аз ще ви обвиня пред Отца; има един, който ви обвинява – Мойсей, на когото вие се надявате.
46 Защото, ако вярвахте на Мойсей, щяхте да повярвате и на Мен; понеже той за Мен писа.
47 Но ако не вярвате на неговите писания, как ще повярвате на Моите думи?
1 След това Иисус премина на отвъдната страна на Галилейското, тоест Тивериадското езеро.
2 А едно голямо множество Го следваше; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.
3 И Иисус се изкачи на хълма и седеше там с учениците Си.
4 А наближаваше Пасхата, юдейският празник.
5 Иисус, като повдигна очи и видя, че към Него идва голямо множество, каза на Филип: Откъде да купим хляб, за да ядат тези?
6 А това каза, за да го изпита; защото Той самият знаеше какво щеше да направи.
7 Филип Му отговори: За двеста динария хляб няма да им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Един от учениците Му, Андрей, брат на Симон Петър, Му каза:
9 Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемични хляба и две риби; но какво са те за толкова хора?
10 Иисус каза: Накарайте хората да насядат. А на това място имаше много трева. И така, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Иисус взе хлябовете и като благодари, ги раздаде на учениците, а учениците на седналите; също така и от рибите, колкото искаха.
12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13 И така, от петте ечемични хляба събраха и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали от тези, които бяха яли.
14 Тогава хората, като видяха знамението, което Иисус извърши, казаха: Наистина Този е Пророкът, който щеше да дойде на света.
15 А Иисус, като разбра, че ще дойдат да Го вземат насила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16 А когато се свечери, учениците Му слязоха при езерото
17 и влязоха в кораб, и потеглиха към другата страна на езерото, към Капернаум. И вече се беше стъмнило, а Иисус не беше дошъл при тях.
18 И езерото се вълнуваше, защото духаше силен вятър.
19 И когато бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадия, видяха Иисус да ходи по езерото и да се приближава към кораба; и се уплашиха.
20 Но Той им каза: Аз съм; не се бойте!
21 Тогава те с желание Го взеха в кораба и веднага корабът се намери при сушата, към която отиваха.
22 На другия ден, когато множеството, което стоеше отвъд езерото, видя, че там няма друга лодка, освен тази, в която бяха влезли учениците Му, и че Иисус не беше влязъл в кораба с учениците Си, а учениците Му бяха тръгнали сами,
23 обаче други лодки бяха дошли от Тивериада близо до мястото, където бяха яли хляба, след като Господ беше благодарил;
24 и така, когато множеството видя, че Иисус Го няма там, нито учениците Му, те сами влязоха в корабите и отидоха в Капернаум, като търсеха Иисус.
25 И като Го намериха от другата страна на езерото, Му казаха: Равви, кога си дошъл тук?
26 В отговор Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: търсите Ме не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Работете не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Бог Отец Него е потвърдил с печата Си.
28 Затова те Му казаха: Какво да правим, за да вършим Божиите дела?
29 Иисус в отговор им каза: Това е Божието дело – да повярвате в Този, когото Той е пратил.
30 Тогава Му казаха: А Ти какво знамение правиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво вършиш?
31 Бащите ни са яли манна в пустинята, както е писано: ?Хляб от небето им даде да ядат.“
32 На това Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: не Мойсей ви даде хляба от небето, а Моят Отец ви дава истинския хляб от небето.
33 Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.
34 А те Му казаха: Господи, давай ни винаги този хляб.
35 Иисус им каза: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мен, никога няма да огладнее и който вярва в Мен, никога няма да ожаднее.
36 Но казах ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
37 Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя;
38 защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, който Ме е пратил.
39 Това е волята на Моя Отец, който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, а да го възкреся в последния ден.
40 И това е волята на Този, който Ме е пратил: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз ще го възкреся в последния ден.
41 Тогава юдеите зароптаха против Него, защото каза: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42 И казаха: Не е ли Този Иисус, синът на Йосиф, чиито баща и майка ние познаваме? Как тогава Той казва: Аз съм слязъл от небето?
43 Иисус в отговор им каза: Не роптайте помежду си.
44 Никой не може да дойде при Мен, ако не го привлече Отец, който Ме е пратил, и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 Писано е в пророците: ?Всички ще бъдат научени от Бога.“ Всеки, който е чул от Отца и се е научил, идва при Мен.
46 Не че някой е видял Отца, освен Онзи, който е от Бога; Той е видял Отца.
47 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, има вечен живот.
48 Аз съм хлябът на живота.
49 Бащите ви ядоха манна в пустинята и измряха.
50 Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде човек от него и да не умре.
51 Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, (която Аз ще дам) за живота на света.
52 Тогава юдеите започнаха да се карат помежду си, като казваха: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?
53 Затова Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.
55 Защото Моята плът е истинска храна и Моята кръв е истинско питие.
56 Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, стои в Мен и Аз в него.
57 Както живият Отец Ме е пратил и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мен, ще живее чрез Мен.
58 Това е хлябът, който слезе от небето; а не както бащите ви ядоха манна и измряха. Онзи, който се храни с този хляб, ще живее до века.
59 Това Иисус каза в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60 Тогава мнозина от учениците Му, като чуха това, казаха: Тежко е това слово; кой може да го слуша?
61 Но Иисус, като знаеше в Себе Си, че учениците Му за това роптаят, им каза: Това ли ви препъва?
62 Тогава какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, където е бил преди?
63 Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва. Думите, които ви говоря, са дух и живот.
64 Но има някои от вас, които не вярват. Защото Иисус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде.
65 И каза: Затова ви казах, че никой не може да дойде при Мен, ако не Му е дадено от Моя Отец.
66 Поради това мнозина от учениците Му се върнаха назад и повече не ходеха с Него.
67 Тогава Иисус каза на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот;
69 и ние повярвахме и познахме, че Ти си (Христос, Синът на живия Бог,) Светият Божи.
70 Иисус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?
71 А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
1 След това Иисус ходеше из Галилея; защото не искаше да ходи из Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
2 А наближаваше юдейският празник Строене на колиби.
3 Затова Неговите братя Му казаха: Замини оттук и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;
4 защото никой, който сам иска да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тези дела, покажи Себе Си на света.
5 Защото и братята Му не вярваха в Него.
6 А Иисус им каза: Моето време още не е дошло, а вашето време винаги е готово.
7 Вас светът не може да мрази, а Мен мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са зли.
8 Изкачете се вие на празника; Аз няма да се изкача на този празник, защото времето Ми още не се е навършило.
9 И като им каза това, си остана в Галилея.
10 А когато братята Му се бяха изкачили на празника, тогава и Той се изкачи, не явно, а някак си тайно.
11 А юдеите Го търсеха на празника и казваха: Къде е Онзи?
12 И имаше за Него голяма глъчка сред множествата. Едни казваха: Добър Човек е. Други казваха: Не е, а заблуждава народа.
13 Обаче никой не говореше за Него открито поради страха от юдеите.
14 Но вече по средата на празника Иисус се изкачи в храма и започна да поучава.
15 Затова юдеите се чудеха и казваха: Как този Човек е грамотен, като не се е учил?
16 Иисус в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, който Ме е пратил.
17 Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда.
19 Не ви ли даде Мойсей закона? Но никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Народът отговори: Имаш демон. Кой иска да Те убие?
21 Иисус в отговор им каза: Едно дело извърших, а вие всички се чудите.
22 Мойсей ви даде обрязването – не че то е от Мойсей, а от бащите – и вие в съботен ден обрязвате човека.
23 Ако човек приема обрязване в събота, за да не бъде нарушен Мойсеевият закон, на Мен ли се гневите за това, че изцяло оздравих човек в събота?
24 Не съдете по вида, а съдете справедливо.
25 Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този, когото търсят да убият?
26 Ето, Той явно говори и нищо не Му казват. Да не би първенците наистина да са познали, че Този е Христос?
27 Обаче Този знаем откъде е, а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е.
28 Тогава Иисус, като поучаваше в храма, извика и каза: И Мен познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, а истинен е Този, който Ме е пратил, когото вие не познавате.
29 А Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.
30 И тогава искаха да Го хванат, но никой не сложи ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
31 И мнозина от народа повярваха в Него и казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тези, които Този е извършил?
32 Фарисеите чуха, че множеството шушукало така за Него, и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.
33 А Иисус им каза: Още малко време съм с вас и ще отида при Онзи, който Ме Е пратил.
34 Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и там, където съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 На това юдеите казаха помежду си: Къде мисли да отиде Този, така че да не можем да Го намерим? Да не мисли да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?
36 Какво значи тази дума, която каза: Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и там, където съм Аз, вие не можете да дойдете?
37 А в последния ден, великия на празника, Иисус застана и извика, като каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие.
38 Ако някой вярва в Мен, както казва Писанието, реки от жива вода ще потекат от утробата му.
39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото (Светият) Дух още не беше даден, понеже Иисус още не се беше прославил.
40 Затова някои от множеството, като чуха тези думи, казваха: Наистина Този е Пророкът.
41 Други казваха: Този е Христос. Но някои казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?
42 Не е ли казано в Писанието, че Христос ще дойде от потомството на Давид и от градчето Витлеем, където е бил Давид?
43 И така възникна разцепление между народа за Него.
44 А някои от тях искаха да Го хванат, но никой не сложи ръце на Него.
45 Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите, които им казаха: Защо не Го доведохте?
46 Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така (като този Човек).
47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?
48 Някой от първенците или от фарисеите повярвал ли е в Него?
49 Но това простолюдие, което не знае закона, е проклето!
50 Никодим, който беше ходил при Него през нощта и който беше един от тях, им каза:
51 Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере какво върши?
52 Те в отговор му казаха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че няма пророк, който да се е издигнал от Галилея.
53 И всеки отиде у дома си.
1 А Иисус отиде на Елеонския хълм.
2 И рано сутринта пак дойде в храма и целият народ дойде при Него, и Той седна и ги поучаваше.
3 А книжниците и фарисеите доведоха (при Него) една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха по средата, Му казаха:
4 Учителю, тази жена беше хваната в самото прелюбодеяние.
5 А Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво казваш?
6 И това казаха, за да Го изпитат, та да имат за какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.
7 Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея.
8 И пак се наведе надолу и пишеше с пръст на земята.
9 А те, като чуха това, се разотидоха един по един, като започнаха от по-старите; и Иисус остана сам и жената, която стоеше по средата.
10 И когато се изправи и не видя никого освен жената, Иисус й каза: Жено, къде са тези, (които те обвиняваха)? Никой ли не те осъди?
11 И тя отговори: Никой, Господи. Иисус каза: И Аз не те осъждам; иди си и отсега не съгрешавай вече.
12 Тогава Иисус пак им говори, като казваше: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, а ще има светлината на живота.
13 Затова фарисеите Му казаха: Ти Сам свидетелстваш за Себе Си, Твоето свидетелство не е истинно!
14 Иисус в отговор им каза: Ако и да свидетелствам за Себе Си, свидетелството Ми е истинно, защото зная откъде съм дошъл и накъде отивам; а вие не знаете откъде идвам или накъде отивам.
15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил.
17 А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.
18 Аз съм, който свидетелствам за Себе Си, и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен.
19 Тогава Му казаха: Къде е Твоят Отец? Иисус отговори: Не познавате нито Мен, нито Моя Отец; ако познавахте Мен, щяхте да познавате и Моя Отец.
20 Тези думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му още не беше дошъл.
21 И Иисус пак им каза: Аз си отивам и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Където отивам Аз, вие не можете да дойдете.
22 Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете?
23 И им каза: Вие сте от долното; Аз съм от горното. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.
24 По тази причина ви казах, че ще умрете в греховете си, защото, ако не повярвате, че съм Аз, ще умрете в греховете си.
25 Тогава те Му казаха: Кой си Ти? Иисус им каза: Преди всичко Аз съм именно това, което ви казвам.
26 Много нещо имам да говоря и да съдя за вас, но Този, който Ме е пратил, е истинен и каквото съм чул от Него, това говоря на света.
27 Те не разбраха, че им говореше за Отца.
28 Тогава Иисус каза: Когато издигнете Човешкия Син, тогава ще познаете, че съм Аз и че от Себе Си нищо не върша, а каквото Ме е научил Моят Отец, това говоря.
29 И Този, който Ме е пратил, е с Мен; не Ме е оставил сам, защото Аз винаги върша онова, което на Него Му е угодно.
30 Когато говореше това, мнозина повярваха в Него.
31 Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици.
32 И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.
33 Отговориха Му: Ние сме Авраамово потомство и никога не сме били роби на никого; как казваш Ти: Ще станете свободни?
34 Иисус им отговори: Истина, истина ви казвам: всеки, който върши грях, е роб на греха.
35 А робът не остава вечно в дома; синът остава вечно.
36 И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.
37 Зная, че сте Авраамово потомство, но пак искате да Ме убиете, защото за Моето слово няма място във вас.
38 Аз говоря това, което съм видял при Моя Отец; също и вие вършите това, което сте чули от вашия баща.
39 Те в отговор Му казаха: Авраам е нашият баща. Иисус им каза: Ако бяхте деца на Авраам, щяхте да вършите делата на Авраам.
40 А сега искате да убиете Мен, Човека, който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е направил.
41 Вие вършите делата на баща си. Те Му казаха: Ние не сме родени от блудство; имаме един Отец – Бога.
42 Иисус им каза: Ако Бог беше вашият Отец, вие щяхте да Ме любите, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме изпрати.
43 Защо не разбирате Моето говорене? Защото не можете да слушате Моето слово.
44 Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше от началото човекоубиец и не стоеше в истината, защото в него няма истина. Когато говори лъжа, от своето си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.
45 А понеже Аз говоря истината, вие не Ми вярвате.
46 Кой от вас Ме обвинява в грях? Но ако говоря истина, защо не Ми вярвате?
47 Който е от Бога, той слуша Божиите думи; вие затова не слушате, защото не сте от Бога.
48 Юдеите в отговор Му казаха: Не казваме ли ние право, че си самарянин и имаш демон?
49 Иисус отговори: Нямам демон; но Аз почитам Своя Отец, а вие Ме позорите.
50 Но Аз не търся слава за Себе Си; има Един, който търси и съди.
51 Истина, истина ви казвам: ако някой опази Моето слово, няма да види смърт до века.
52 Юдеите Му казаха: Сега знаем, че имаш демон. Авраам умря, също и пророците; а Ти казваш: Ако някой опази Моето слово, няма да вкуси смърт до века.
53 Нима Ти си по-голям от баща ни Авраам, който умря? И пророците умряха. Ти на какъв се правиш?
54 Иисус отговори: Ако Аз Сам славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, който Ме слави, за когото вие казвате, че е ваш Бог;
55 но вие не сте Го познали, а Аз Го познавам и ако кажа, че не Го познавам, ще бъда като вас лъжец; но Аз Го познавам и пазя словото Му.
56 Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва.
57 Юдеите Му казаха: Още нямаш и петдесет години, и си видял и Авраам?
58 Иисус им каза: Истина, истина ви казвам: преди да е бил Авраам, Аз съм.
59 Тогава взеха камъни, за да хвърлят по Него, но Иисус се скри и излезе от храма, (минавайки посред тях и така си отиде).
1 И когато минаваше, видя един човек, който беше сляп по рождение.
2 И учениците Му Го попитаха, като казаха: Равви, кой е съгрешил – този човек или родителите му, за да се роди сляп?
3 Иисус отговори: Нито този човек, нито родителите му са съгрешили, а за да се явят в него Божиите дела.
4 Ние трябва да вършим делата на Този, който Ме е пратил, докато е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.
5 Докато съм в света, Аз съм светлината на света.
6 Като каза това, плюна на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите на слепия;
7 и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам, което значи Пратен. И така, той отиде, уми се и дойде прогледнал.
8 А съседите и онези, които го бяха виждали по-рано, че беше просяк, казваха: Не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни казваха: Той е; други казваха: Прилича на него. Той каза: Аз съм.
10 Тогава му казаха: Как ти се отвориха очите?
11 Той отговори: Човекът, който се нарича Иисус, направи кал, намаза очите ми и ми каза: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах.
12 Тогава му казаха: Къде е Той? Каза: Не зная.
13 Заведоха някогашния слепец при фарисеите.
14 А беше събота, когато Иисус направи калта и му отвори очите.
15 И така, фарисеите също го попитаха пак как е прогледнал. И той им каза: Кал сложи на очите ми, умих се и гледам.
16 Затова някои от фарисеите казваха: Този Човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна разцепление помежду им.
17 Казват пак на слепеца: Ти какво казваш за Него, като ти е отворил очите? И той каза: Пророк е.
18 Но юдеите не вярваха, че той е бил сляп и е прогледнал, докато не повикаха родителите на прогледналия
19 и ги попитаха, казвайки: Този ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
20 Родителите в отговор казаха: Знаем, че този е нашият син и че се е родил сляп;
21 а как сега вижда, не знаем или кой му е отворил очите, не знаем; него питайте, той е пълнолетен, сам нека говори за себе си.
22 Tова казаха родителите му, защото се бояха от юдеите; понеже юдеите се бяха споразумели вече помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би Го изповядал като Христос.
23 Затова родителите му казаха: Той е пълнолетен, него питайте.
24 И така, повикаха втори път човека, който беше сляп, и му казаха: Отдай слава на Бога; ние знаем, че този Човек е грешник.
25 А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная – че бях сляп, а сега виждам.
26 Затова му казаха: Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27 Отговори им: Казах ви вече и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28 Тогава те го изругаха и казаха: Ти си Негов ученик, а ние сме ученици на Мойсей.
29 Ние знаем, че на Мойсей Бог е говорил, а Този не знаем откъде е.
30 Човекът в отговор им каза: Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но Той ми отвори очите.
31 Знаем, че Бог не слуша грешници, а ако някой се бои от Бога и върши Божията воля, него слуша.
32 А пък от началото на света не се е чуло някой да е отворил очите на сляпороден човек.
33 Ако този Човек не беше от Бога, нямаше да може нищо да направи.
34 Те в отговор му казаха: Ти цял в грехове си роден, и нас ли учиш? И го изпъдиха навън.
35 Иисус чу, че го изпъдили навън, и като го намери, каза: Ти вярваш ли в Божия Син?
36 Той в отговор каза: А кой е Той, Господине, за да вярвам в Него?
37 Иисус му каза: И видял си Го, и който говори с теб, Той е.
38 А той каза: Вярвам, Господи! И Му се поклони.
39 И Иисус каза: За съд дойдох Аз на този свят: за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.
40 Някои от фарисеите, които бяха с Него, чуха това и Му казаха: Да не сме и ние слепи?
41 Иисус им каза: Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях, но сега казвате, че виждате, и затова грехът ви остава.
1 Истина, истина ви казвам: който не влиза в кошарата на овцете през вратата, а прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
2 А който влиза през вратата, е овчар на овцете.
3 На него вратарят отваря и овцете слушат гласа му, и той вика своите овце по име и ги извежда.
4 И когато е изкарал всичките свои овце, върви пред тях и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 Но чужд човек няма да следват, а ще побягнат от него, защото не познават гласа на чуждите.
6 Тази притча им каза Иисус, но те не разбраха какво им говореше.
7 Тогава Иисус пак каза: Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овцете.
8 Всички, които са идвали преди Мен, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
9 Аз съм вратата: ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и ще намира паша.
10 Крадецът влиза само за да открадне, да убие и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.
11 Аз съм добрият пастир; добрият пастир дава живота Си за овцете.
12 Но който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда, че идва вълкът, и като оставя овцете, бяга, и вълкът ги разграбва и разпръсва;
13 защото е наемник и не го е грижа за овцете.
14 Аз съм добрият пастир и познавам Моите, и Моите познават Мен,
15 както Отец познава Мен и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
16 И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и те ще чуят гласа Ми и ще бъде едно стадо, с един пастир.
17 Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
18 Никой не Ми го отнема, а Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец.
19 Поради тези думи пак възникна разцепление между юдеите.
20 Мнозина от тях казваха: Има демон и е луд. Защо Го слушатЕ?
21 Други казваха: Тези думи не са на човек, обзет от демон. Може ли демон да отваря очи на слепи?
22 И настъпи в Ерусалим празникът Освещение на храма. Беше зима.
23 И Иисус ходеше в Соломоновата зала на храма.
24 Тогава юдеите Го наобиколиха и Му казаха: Докога ще ни държиш в напрежение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно.
25 Иисус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в Името на Своя Отец, те свидетелстват за Мен.
26 Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце, както ви казах.
27 Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.
28 И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.
29 Моят Отец, който Ми ги даде, е по-голям от всичко; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
30 Аз и Отец сме едно.
31 Тогава юдеите пак взеха камъни, за да Го убият.
32 Иисус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?
33 Юдеите Му отговориха: Не за добро дело Те замеряме с камъни, а за богохулство и защото Ти, бидейки Човек, правиш Себе Си Бог.
34 Иисус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: ?Аз казах: Богове сте вие“?
35 Ако Той нарече ?богове“ онези, към които дойде Божието слово – а Писанието не може да се отмени –
36 то на Този ли, когото Бог освети и прати на света, вие казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божи Син?
37 Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;
38 но ако ги върша, макар и да не вярвате на Мен, вярвайте на делата, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мен и Аз в Него.
39 Тогава пак искаха да Го хванат, но Той избяга от ръката им.
40 И отиде отвъд Йордан, на мястото, където Йоан по-преди кръщаваше, и остана там.
41 И мнозина дойдоха при Него и казаха: Йоан не извърши никакво знамение, но всичко, което Йоан каза за този Човек, беше истинно.
42 И там мнозина повярваха в Него.
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра й Марта, беше болен.
2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса краката Му с косата си.
3 И така, сестрите пратиха до Него да Му кажат: Господи, ето, този, когото обичаш, е болен.
4 А Иисус, като чу, каза: Тази болест не е смъртоносна, а е за Божията слава – за да се прослави Божият Син чрез нея.
5 А Иисус любеше Марта и сестра й, и Лазар.
6 И когато чу, че бил болен, престоя два дни на мястото, където се намираше.
7 След това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.
8 Учениците Му казаха: Равви, сега юдеите искаха да Те убият с камъни, и пак ли там отиваш?
9 Иисус отговори: Нали денят има дванадесет часа? Ако някой ходи денем, не се препъва, защото вижда светлината на този свят.
10 Но ако някой ходи нощем, се препъва, защото светлината не е в него.
11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя.
12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.
13 Но Иисус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън.
14 Тогава Иисус им каза ясно: Лазар умря.
15 Но заради вас се радвам, че не бях там, за да повярвате. Но нека да отидем при него.
16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другарите си, учениците: Да отидем и ние, за да умрем с него.
17 И така, като дойде Иисус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба.
18 А Витания беше близо до Ерусалим – на около петнадесет стадия;
19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за брат им.
20 А Марта, като чу, че идел Иисус, отиде да Го посрещне; а Мария седеше вкъщи.
21 Тогава Марта каза на Иисус: Господи, ако Ти беше тук, нямаше да умре брат ми.
22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде.
23 Иисус й каза: Брат ти ще възкръсне.
24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден.
25 Иисус й каза: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее;
26 и никой, който е жив и вярва в Мен, няма да умре до века. Вярваш ли ти това?
27 Тя Му каза: Да, Господи, аз вярвам, че Ти си Христос, Божия Син, който има да дойде на света.
28 И като каза това, тя отиде и тайно повика сестра си Мария, като каза: Учителят е дошъл и те вика.
29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.
30 Иисус още не беше дошъл в града, а беше на мястото, където Го посрещна Марта.
31 А юдеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, я последваха, като мислеха, че отива на гроба да плаче там.
32 И така, Мария, като дойде там, където беше Иисус, и Го видя, падна пред краката Му и Му каза: Господи, да беше Ти тук, нямаше да умре брат ми.
33 Иисус, като я видя, че плаче, и че юдеите, които дойдоха с нея, плачат, възнегодува в духа Си и се смути.
34 И каза: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.
35 Иисус се просълзи.
36 Тогава юдеите казаха: Виж колко го е обичал!
37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, който отвори очите на слепия, да направи така, че и този да не умре?
38 А Иисус, негодувайки пак в Себе Си, дойде на гроба. Беше пещера и на нея беше отърколен камък.
39 Иисус каза: Махнете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е мъртъв.
40 Иисус й каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава?
41 Тогава те махнаха камъка. А Иисус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш, но казах това заради множеството, което стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме изпратил.
43 Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!
44 И умрелият излезе с ръце и крака, повити в саван, и лицето му увито с кърпа. Иисус им каза: Разповийте го и го оставете да си върви.
45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Иисус, повярваха в Него.
46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво беше извършил Иисус.
47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: Какво ще правим ние? Защото този Човек върши много знамения.
48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните ще дойдат и ще отнемат и страната ни, и народа ни.
49 А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете,
50 нито съобразявате, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ.
51 Това той не каза от себе си, а тъй като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Иисус ще умре за народа,
52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии деца.
53 И така, от онзи ден те се съветваха да Го убият.
54 Затова Иисус вече не ходеше открито между юдеите, а оттам отиде в една местност близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и там остана с учениците Си.
55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията се изкачиха в Ерусалим преди Пасхата, за да се очистят.
56 И така, те търсеха Иисус и стоейки в храма, разговаряха помежду си: Как ви се вижда? Няма ли да дойде на празника?
57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед: ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.
1 А шест дни преди Пасхата Иисус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.
2 Там Му направиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.
3 Тогава Мария, като взе една литра миро от чист и скъпоценен нард, помаза краката на Иисус и с косата си избърса краката Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.
4 Тогава един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:
5 Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на бедните?
6 А това каза не защото го беше грижа за бедните, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше това, което пускаха в нея.
7 Тогава Иисус каза: Оставете я; тя е запазила това за деня на Моето погребение.
8 Защото бедните винаги се намират между вас, но Аз не винаги се намирам.
9 И голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха не само заради Иисус, но за да видят и Лазар, когото Той беше възкресил от мъртвите.
10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,
11 защото поради него мнозина от юдеите отиваха и вярваха в Иисус.
12 На следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Иисус идвал в Ерусалим,
13 взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осанна! Благословен, който иде в Господното Име, Царят на Израил!
14 А Иисус, като намери едно магаренце, го възседна, както е писано:
15 ?Не бой се, дъще Сионова! Ето, твоят Цар идва, възседнал на магаренце.“
16 Учениците Му отначало не разбраха това; но когато Иисус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че те Му сториха това.
17 А народът, който беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше.
18 По същата причина Го посрещна и множеството, защото чуха, че извършил това знамение.
19 Затова фарисеите казаха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.
20 А между онези, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.
21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине, искаме да видим Иисус.
22 Филип дойде и каза на Андрей; а Андрей и Филип казаха на Иисус.
23 А Иисус в отговор им каза: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.
24 Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.
25 Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.
26 Ако служи някой на Мен, нека последва Мен; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мен, него ще почете Моят Отец.
27 Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох до този час.
28 Отче, прослави Името Си. Тогава дойде глас от небето: И го прославих, и пак ще го прославя!
29 На това народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му говори.
30 Иисус в отговор каза: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.
31 Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.
32 И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.
33 А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.
34 А множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; а Ти как казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е този Човешки Син?
35 Тогава Иисус им каза: Още малко време светлината е между вас. Ходете, докато имате светлината, за да не ви обхване тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.
36 Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете синове на светлината. Това изговори Иисус и си отиде, и се скри от тях.
37 Но макар и да беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;
38 за да се изпълни реченото от пророк Исая, който каза: ?Господи, кой от нас е повярвал на онова, което сме чули? И на кого се е открила мишцата Господна?“
39 Те затова не можеха да вярват, защото Исая пак е казал:
40 ?Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърце да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля.“
41 Това каза Исая, защото видя славата Му и говори за Него.
42 Но пак мнозина от първенците повярваха в Него, но поради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 защото обикнаха човешката слава повече от Божията слава.
44 А Иисус извика и каза: Който вярва в Мен, не в Мен вярва, а в Онзи, който Ме е пратил.
45 И който вижда Мен, вижда Онзи, който Ме е пратил.
46 Аз дойдох като светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен.
47 И ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох, за да съдя света, а за да спася света.
48 Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди – словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.
49 Защото Аз не говорих от Себе Си, а Отец, който Ме прати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.
50 И зная, че Неговата заповед е вечен живот. И така, това, което говоря, го говоря така, както Ми е казал Отец.
1 А преди празника на Пасхата Иисус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.
2 И по време на вечерята, когато дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде,
3 Иисус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че Той от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 стана от вечерята, сложи настрани мантията Си, взе кърпа и се препаса.
5 После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с кърпата, с която бе препасан.
6 И така, дойде при Симон Петър. Той Му каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?
7 Иисус в отговор му каза: Това, което Аз правя, ти не знаеш сега, но ще разбереш след това.
8 Петър Му каза: Ти никога няма да умиеш моите крака! Иисус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мен.
9 Симон Петър Му каза: Господи, не само краката ми, а и ръцете и главата!
10 Иисус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а е цял чист; и вие сте чисти, но не всички.
11 Защото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.
12 А като уми краката им и си взе мантията, седна пак и им каза: Знаете ли какво ви направих?
13 Вие Ме наричате Учител и Господ и добре казвате, защото съм такъв.
14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.
15 Защото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.
16 Истина, истина ви казвам: слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17 Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
18 Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал, но за да се сбъдне писанието: ?Който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мен.“
19 Отсега ви го казвам, преди да е станало, че когато стане, да повярвате, че съм Аз.
20 Истина, истина ви казвам: който приеме онзи, когото Аз пращам, Мен приема; а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил.
21 Като каза това, Иисус се смути в духа Си и свидетелства, и каза: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Тогава учениците се спогледаха помежду си, недоумявайки за кого говори.
23 А на трапезата един от учениците, когото Иисус любеше, се беше облегнал на гърдите на Иисус.
24 Симон Петър му кимна да попита кой е този, за когото Иисус говори.
25 А той, като се беше облегнал назад на гърдите на Иисус, Му каза: Господи, кой е?
26 Иисус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залък и ще му го дам. И като натопи залъка, Той го подаде на Юда Симонов Искариотски.
27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Иисус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
28 Но никой от седящите не разбра защо му каза това.
29 Защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Иисус му казва: Купи, каквото ни трябва за празника, или че трябва да даде нещо на бедните.
30 И така, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.
31 А когато излезе, Иисус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него.
32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.
33 Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както казах на юдеите, така казвам и на вас, че там, където отивам Аз, вие не можете да дойдете.
34 Нова заповед ви давам: да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.
35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
36 Симон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Иисус отговори: Където отивам Аз, ти не можеш сега да Ме последваш, но ще Ме последваш после.
37 Петър Му каза: Господи, защо не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб.
38 Иисус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: петелът няма да пропее, преди ти три пъти да се отречеш от Мен.
1 Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен.
2 В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място.
3 И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.
4 А вие знаете къде отивам, и пътя знаете.
5 Тома Му каза: Господи, не знаем къде отиваш, а как можем да знаем пътя?
6 Иисус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен.
7 Когато познаете Мен, ще познаете и Моя Отец; и отсега Го познавате и сте Го видели.
8 Филип Му каза: Господи, покажи ни Отца, и ни е достатъчно.
9 Иисус му каза: Толкова време съм с вас и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мен, е видял Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?
10 Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си, а Отец, който обитава в Мен, върши Своите дела.
11 Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и Отец – в Мен; или пък вярвайте Ми поради самите дела.
12 Истина, истина ви казвам: който вярва в Мен, делата, които върша Аз, и той ще ги върши, и по-големи от тях ще върши; защото Аз отивам при Отца.
13 И каквото и да поискате в Мое Име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина.
14 Ако поискате нещо в Мое Име, ще го направя.
15 Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.
16 И Аз ще помоля Отца и Той ще ви даде друг Застъпник, който ще бъде с вас до века –
17 Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас.
18 Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас.
19 Още малко, и светът няма вече да Ме вижда, но вие Ме виждате; понеже Аз живея, и вие ще живеете.
20 В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас.
21 Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Моя Отец, и Аз ще го възлюбя и ще му явя Себе Си.
22 Юда, не Искариотски, Му каза: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света?
23 Иисус в отговор му каза: Ако Ме люби някой, ще пази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим жилище у него.
24 Който не Ме люби, не пази думите Ми; а словото, което слушате, не е Мое, а на Отца, който Ме е пратил.
25 Това ви казах, докато още съм с вас.
26 А Застъпникът, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое Име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.
27 Мир ви оставям; Моя мир ви давам: Аз не ви давам, както светът дава. Да не се смущава сърцето ви, нито да се бои.
28 Чухте как Аз ви казах: Отивам си и ще дойда при вас. Ако Ме любехте, бихте се зарадвали, че казах, че отивам при Отца, защото Отец е по-голям от Мен.
29 И сега ви го казах, преди да е станало, че когато стане, да повярвате.
30 Аз няма вече много да говоря с вас, защото иде князът на (този) свят, и той няма нищо в Мен;
31 но това става, за да познае светът, че Аз любя Отца и както Ми е заповядал Отец, така правя. Станете, да си отидем оттук.
1 Аз съм истинската лоза и Моят Отец е лозарят.
2 Всяка пръчка в Мен, която не дава плод, Той я маха; и всяка, която дава плод, я очиства, за да дава повече плод.
3 Вие сте вече чисти заради словото, което ви говорих.
4 Стойте в Мен, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не стои на лозата, така и вие не можете, ако не стоите в Мен.
5 Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен и Аз – в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо.
6 Ако някой не стои в Мен, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и ги събират и ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
7 Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде.
8 В това се прославя Моят Отец – да принасяте много плод; и ще бъдете Мои ученици.
9 Както Отец възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас; стойте в Моята любов.
10 Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Отец и стоя в Неговата любов.
11 Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да бъде пълна.
12 Това е Моята заповед: да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.
13 Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си.
14 Вие сте Ми приятели, ако вършите, каквото ви заповядвам.
15 Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши Господарят му; а вас нарекох приятели, защото ви явих всичко, което чух от Своя Отец.
16 Вие не избрахте Мен, а Аз избрах вас и ви определих да отидете и да принасяте плод, и плодът ви да бъде траен; така че каквото и да поискате от Отца в Мое Име, да ви даде.
17 Това ви заповядвам: да се любите един друг.
18 Ако светът ви мрази, знайте, че преди вас Мен е намразил.
19 Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, а Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.
20 Помнете думата, която ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мен гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето слово, ще пазят и вашето.
21 Но всичко това ще ви сторят заради Моето Име, защото не познават Онзи, който Ме е пратил.
22 Ако не бях дошъл и не им бях говорил, не биха имали грях; но сега нямат извинение за греха си.
23 Който мрази Мен, мрази и Моя Отец.
24 Ако не бях извършил между тях делата, които никой друг не е извършил, не биха имали грях; но сега видяха и намразиха и Мен, и Моя Отец.
25 Но това стана, за да се изпълни писаното в закона им слово: ?Намразиха Ме без причина.“
26 А когато дойде Застъпникът, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мен.
27 Но и вие ще свидетелствате, защото сте били с Мен отначало.
1 Това ви казах, за да не се препънете.
2 Ще ви отлъчат от синагогата; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога.
3 И това ще ви сторят, защото не са познали нито Отца, нито Мен.
4 Но Аз ви казах тези неща, за да помните, че съм ви ги казал, когато дойде часът им. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас.
5 Но сега отивам при Онзи, който Ме е пратил, и никой от вас не Ме пита: Къде отиваш?
6 Но понеже ви казах това, скръб изпълни сърцата ви.
7 Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да отида, защото, ако не отида, Застъпникът няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя.
8 А когато Той дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд:
9 за грях, защото не вярват в Мен;
10 за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате;
11 и за съд, защото князът на този свят е осъден.
12 Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега.
13 А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви води в цялата истина; защото няма да говори от Себе Си, а каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща.
14 Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.
15 Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще взема и ще ви известява.
16 Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите.
17 Тогава някои от учениците Му си казаха помежду си: Какво е това, което ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите, и това: Отивам при Отца?
18 Затова си казаха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.
19 Иисус, като разбра, че желаят да Го питат, им каза: Затова ли се питате помежду си, че казах: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко, и ще Ме видите?
20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.
21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; но когато роди детенцето, не помни вече мъките поради радостта, че се е родил човек на света.
22 Така и вие сега имате скръб; но Аз пак ще ви видя и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.
23 И в онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: ако поискате нещо от Отца в Мое Име, Той ще ви го даде.
24 Досега нищо не сте искали в Мое Име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25 Това ви говорих с притчи. Настава час, когато няма вече да ви говоря с притчи, а ясно ще ви известя за Отца.
26 В онзи ден ще искате в Мое Име; и не ви казвам, че Аз ще моля Отца за вас,
27 защото Сам Отец ви обича, понеже вие обикнахте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох.
28 Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.
29 Неговите ученици Му казаха: Ето, сега ясно говориш и никаква притча не казваш.
30 Сега знаем, че Ти всичко знаеш и няма нужда да Те пита някой. По това вярваме, че си излязъл от Бога.
31 Иисус им отговори: Сега ли вярвате?
32 Ето, настава час, дошъл е вече, да се разпръснете всеки при своето си и Мен да оставите сам; но Аз не съм сам, защото Отец е с Мен.
33 Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света.
1 Това каза Иисус, и като вдигна очите Си към небето, каза: Отче, настана часът: прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти,
2 както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
3 А това е вечен живот – да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Иисус Христос, когото си изпратил.
4 Аз Те прославих на земята: извърших делото, което Ти Ми даде да върша.
5 И сега, прослави Ме, Отче, при Себе Си със славата, която имах при Теб, преди да беше светът.
6 Изявих Името Ти на хората, които Ми даде от света. Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен, и те опазиха Твоето слово.
7 Сега познаха, че всичко, което си Ми дал, е от Теб;
8 защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха и наистина познаха, че излязох от Теб, и повярваха, че Ти си Ме пратил.
9 Аз за тях се моля; не се моля за света, а за тези, които си Ми дал, защото са Твои.
10 И всичко Мое е Твое, и Твоето – Мое, и Аз съм прославен в тях.
11 Не съм вече в света, а тези са в света, и Аз ида при Теб. Отче свети, опази ги в Името Си, което си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.
12 Докато бях с тях, Аз ги пазех в Твоето Име, което Ми даде; опазих ги и нито един от тях не погина освен синът на погибелта, за да се изпълни Писанието.
13 А сега идвам при Теб; и това казвам в света, за да имат Моята радост пълна в себе си.
14 Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.
15 Не се моля да ги вземеш от света, а да ги пазиш от лукавия.
16 Те не са от света, както и Аз не съм от света.
17 Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.
18 Както Ти прати Мен в света, така и Аз пратих тях в света.
19 И за тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.
20 И не само за тях се моля, а и за онези, които биха повярвали в Мен чрез тяхното слово –
21 да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас (едно), за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
22 И славата, която Ти Ми даде, Аз дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно:
23 Аз в тях и Ти в Мен, за да бъдат съвършени в едно, за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си ги възлюбил, както си възлюбил Мен.
24 Отче, желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.
25 Отче праведни, светът не Те е познал, но Аз Те познах; и тези познаха, че Ти си Ме пратил.
26 И явих им Твоето Име, и ще явя, така че любовта, с която си Ме възлюбил, да бъде в тях, и Аз в тях.
1 Като каза това, Иисус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.
2 А Юда, който Го предаде, знаеше това място; защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3 И така, Юда, като взе една дружина войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.
4 А Иисус, като знаеше всичко, което щеше да дойде върху Него, излезе и им каза: Кого търсите?
5 Отговориха Му: Иисус Назарянина. Иисус им каза: Аз съм. А с тях стоеше и Юда, който Го предаваше.
6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Пак ги попита: Кого търсите? А те казаха: Иисус Назарянина.
8 Иисус отговори: Казах ви, че съм Аз. И така, ако търсите Мен, оставете тези да си отидат;
9 за да се изпълни думата, казана от Него: От тези, които Ми даде, не изгубих нито един.
10 А Симон Петър, като имаше меч, го измъкна, удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11 Тогава Иисус каза на Петър: Сложй меча в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да не я ли пия?
12 И така, дружината, хилядникът и юдейските служители хванаха Иисус и Го вързаха.
13 И Го заведоха първо при Анна, защото той беше тъст на Каяфа, който беше първосвещеник през тази година.
14 А Каяфа беше онзи, който беше дал на юдеите съвет, че е по-добре един човек да загине за народа.
15 А Симон Петър и един друг ученик следваха Иисус; и този ученик беше познат на първосвещеника и влезе с Иисус в двора на първосвещеника.
16 А Петър стоеше вън до вратата; и другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе и говори с вратарката, и въведе Петър.
17 Тогава слугинята-вратарка каза на Петър: Не си ли и ти от учениците на този Човек? Той каза: Не съм.
18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха и се грееха. И Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Иисус за учениците Му и за учението Му.
20 Иисус му отговори: Аз говорих открито на света. Винаги поучавах в синагогите и в храма, където юдеите винаги се събират, и нищо не съм говорил скришно.
21 Защо питаш Мен? Питай онези, които са Ме слушали какво съм им говорил; ето, те знаят какво съм казал.
22 Когато каза това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисус и каза: Така ли отговаряш на първосвещеника?
23 Иисус му отговори: Ако съм говорил зло, покажи злото; а ако е добро, защо Ме удряш?
24 Тогава Анна Го изпрати вързан при първосвещеника Каяфа.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И му казаха: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече, като каза: Не съм.
26 Един от слугите на първосвещеника, роднина на онзи, на когото Петър отсече ухото, каза: Не те ли видях аз в градината с Него?
27 И Петър пак се отрече; и начаса пропя петел.
28 Тогава поведоха Иисус от Каяфа в преторията; а беше рано. Но те самите не влязоха в преторията, за да не се осквернят, за да могат да ядат пасхата.
29 Тогава Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате този Човек?
30 В отговор му казаха: Ако Той не беше злодей, ние нямаше да ти Го предадем.
31 А Пилат им каза: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му казаха: На нас не ни е позволено да убиваме никого;
32 за да се изпълни думата, която каза Иисус, като предсказваше с каква смърт щеше да умре.
33 Тогава Пилат пак влезе в преторията, повика Иисус и Му каза: Ти ли си юдейският Цар?
34 Иисус му отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти казали за Мен?
35 Пилат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мен. Какво си направил?
36 Иисус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но сега царството Ми не е оттук.
37 Затова Пилат Му каза: Тогава, Ти Цар ли си? Иисус отговори: Ти казваш, че Аз съм Цар. Аз затова се родих и затова дойдох на света, за да свидетелствам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.
38 Пилат Му каза: Що е истина? И като каза това, пак излезе при юдеите и им каза: Аз не намирам никаква вина в Него.
39 Но при вас има обичай да ви пускам по един на Пасхата. Желаете ли да ви пусна юдейския Цар?
40 Тогава те всички пак закрещяха, казвайки: Не Този, а Варава. А Варава беше разбойник.
1 Тогава Пилат взе Иисус и Го би.
2 И войниците сплетоха венец от тръни, наложиха го на главата Му и Му облякоха пурпурна дреха,
3 и казваха: Привет, Царю юдейски!; и Му удряха плесници.
4 Тогава Пилат пак излезе навън и им каза: Ето, извеждам ви Го навън, за да знаете, че не намирам в Него никаква вина.
5 Тогава Иисус излезе навън, носейки трънения венец и пурпурната дреха. Пилат им каза: Ето Човекът!
6 А като Го видяха, главните свещеници и служителите извикаха, казвайки: Разпъни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вие Го вземете и Го разпънете, защото аз не намирам вина в Него.
7 Юдеите му отговориха: Ние имаме закон и според нашия закон Той трябва да умре, защото направи Себе Си Божи Син.
8 А Пилат, като чу тази дума, още повече се уплаши.
9 И пак влезе в преторията и каза на Иисус: Ти откъде си? Но Иисус не му даде отговор.
10 Тогава Пилат Му каза: На мен ли не говориш? Не знаеш ли, че имам власт да Те пусна и имам власт да Те разпъна?
11 Иисус му отговори: Ти нямаше да имаш никаква власт над Мен, ако не ти беше дадено от горе; затова, по-голям грях има онзи, който Ме предаде на теб.
12 Оттогава Пилат търсеше начин да Го пусне, но юдеите викаха, като казваха: Ако пуснеш Този, не си приятел на императора! Всеки, който прави себе си цар, е противник на императора!
13 А Пилат, като чу тези думи, изведе Иисус навън и седна на съдийския престол, на мястото, наречено Каменната настилка, а на еврейски – Гавата.
14 Беше денят на Приготовление на Пасхата, около шестия час. И той каза на юдеите: Ето вашият Цар!
15 А те извикаха: Махни Го! Махни Го! Разпъни Го! Пилат им каза: Вашия Цар ли да разпъна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен императора!
16 Затова той им Го предаде да бъде разпънат. И така, те взеха Иисус и Го отведоха.
17 И Той, носейки кръста Си, излезе на мястото, наречено Лобно, което на еврейски се казва Голгота,
18 където Го разпънаха, и с Него други двама – от едната и от другата страна, а Иисус по средата.
19 А Пилат написа и надпис и го постави на кръста. А написаното беше: Иисус Назарянинът, юдейският Цар.
20 Този надпис прочетоха мнозина от юдеите, защото мястото, където разпънаха Иисус, беше близо до града и написаното беше на еврейски, на гръцки и на латински.
21 А главните свещеници на юдеите казаха на Пилат: Недей да пишеш: Юдейският Цар, а Самозваният юдейски Цар.
22 Пилат отговори: Каквото писах, писах.
23 А войниците, като разпънаха Иисус, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла – на всеки войник по един дял; взеха и долната Му дреха. А дрехата не беше шита, а изтъкана цялата от горе.
24 Затова те казаха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребий за нея – чия да бъде; за да се изпълни писанието, което казва: ?Разделиха си дрехите Ми и за облеклото Ми хвърлиха жребий.“ И така, войниците направиха това.
25 А при кръста на Иисус стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова и Мария Магдалена.
26 А Иисус, като видя майка Си и ученика, когото любеше, който стоеше наблизо, каза на майка Си: Жено, ето твоят син!
27 После каза на ученика: Ето твоята майка! И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.
28 След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: Жаден съм.
29 А там беше сложен съд, пълен с оцет; и те напоиха гъба с оцет, набучиха я на исоп и я поднесоха до устата Му.
30 А Иисус, като прие оцета, каза: Свърши се! И като наведе глава, предаде дух.
31 И понеже беше денят на приготовлението, за да не останат телата на кръста в съботата, защото онази събота беше велика, юдеите помолиха Пилат да им пречупят краката и да ги махнат оттам.
32 Тогава войниците дойдоха и пречупиха краката на единия и на другия, които бяха разпънати с Него.
33 Но когато дойдоха при Иисус и Го видяха вече умрял, не Му пречупиха краката.
34 Но един от войниците прободе с копие ребрата Му и веднага изтече кръв и вода.
35 И този, който видя, свидетелства, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.
36 Защото това стана, за да се изпълни писанието: ?Кост Негова няма да се строши“;
37 и пак друго писание казва: ?Ще погледнат на Него, когото прободоха.“
38 След това Йосиф от Ариматея, който беше ученик на Иисус, но таен поради страх от юдеите, помоли Пилат да вземе тялото на Иисус; и Пилат позволи. И така, той дойде и взе тялото на Иисус.
39 Дойде също и Никодим, който първо беше ходил при Иисус през нощта, и донесе около сто литри смес от смирна и алое.
40 Тогава взеха тялото на Иисус и Го обвиха в плащаница с ароматите според юдейския обичай на погребване.
41 А на мястото, където беше разпънат, имаше градина и в градината – нов гроб, в който още никой не беше полаган.
42 Там положиха Иисус заради юдейския ден на Приготовлението, защото гробът беше наблизо.
1 В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба рано, докато беше още тъмно, и видя, че камъкът е махнат от гроба.
2 Затова се затича и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и им каза: Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили!
3 И така, Петър и другият ученик излязоха и тръгнаха за гроба.
4 И двамата тичаха заедно, но другият ученик изпревари Петър и стигна пръв на гроба.
5 И като надникна, видя плащаниците сложени, но не влезе вътре.
6 След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; и видя плащаниците сложени
7 и кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащаниците, а свита на отделно място.
8 Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна до гроба; и видя и повярва.
9 Защото още не бяха разбрали писанието, че Той трябваше да възкръсне от мъртвите.
10 Тогава учениците се върнаха пак у тях си.
11 А Мария стоеше до гроба отвън и плачеше; и както плачеше, надникна в гроба
12 и видя два ангела в бяло да седят там, където беше лежало тялото на Иисус – единият при главата, а другият при краката.
13 И те й казаха: Жено, защо плачеш? Каза им: Защото са взели моя Господ и не зная къде са Го положили.
14 Като каза това, тя се обърна назад и видя Иисус, че стои, но не разбра, че беше Иисус.
15 Иисус й каза: Жено, защо плачеш? Кого търсиш? Тя, като мислеше, че е градинарят, Му каза: Господине, ако Ти си Го изнесъл, кажи ми къде си Го положил, и аз ще Го взема.
16 Иисус й каза: Мария! Тя се обърна и Му каза на еврейски: Равуни!, което значи: Учителю!
17 Иисус й каза: Не се вкопчвай в Мен, защото още не съм се възнесъл при Своя Отец; но иди при братята Ми и им кажй: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.
18 Мария Магдалена дойде и извести на учениците, че е видяла Господа и че Той й е казал това.
19 А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратите, където бяха събрани учениците, бяха заключени поради страха от юдеите, Иисус дойде, застана на средата и им каза: Мир вам!
20 И като каза това, им показа ръцете и ребрата Си. И учениците се зарадваха, като видяха Господа.
21 И Иисус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мен, така и Аз изпращам вас.
22 И като каза това, духна върху тях и им каза: Приемете Свети Дух.
23 На които простите греховете, простени им са; на които задържите, задържани са.
24 А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дойде Иисус.
25 Затова другите ученици му казаха: Видяхме Господа. Но той им каза: Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не сложа пръста си в белега от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!
26 И след осем дни учениците Му пак бяха вътре и Тома – с тях. Иисус дойде, като вратите бяха заключени, застана на средата и каза: Мир вам!
27 Тогава каза на Тома: Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, и си дай ръката, и я сложи в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ.
28 Тома в отговор Му каза: Господ мой и Бог мой!
29 Иисус му каза: (Тома,) понеже Ме видя, ти повярва. Блажени, които не са видели и са повярвали.
30 И Иисус извърши още много други знамения пред учениците, които не са написани в тази книга.
31 А тези са написани, за да повярвате, че Иисус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото Име.
1 След това Иисус пак се яви на учениците при Тивериадското езеро; и ето как им се яви:
2 там бяха заедно Симон Петър, Тома, наречен Близнак, Натанаил от Кана Галилейска, Зеведеевите синове и други двама от учениците Му.
3 Симон Петър им каза: Отивам да ловя риба. Казаха му: Ще дойдем и ние с теб. Излязоха и се качиха на кораба; и през онази нощ не уловиха нищо.
4 А като се разсъмваше вече, Иисус застана на брега, но учениците не разбраха, че е Иисус.
5 Иисус им каза: Деца, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.
6 А Той им каза: Хвърлете мрежата отдясно на кораба и ще намерите. И така, те хвърлиха и не можаха вече да я извлекат поради многото риби.
7 Тогава онзи ученик, когото Иисус любеше, каза на Петър: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса връхната си дреха, защото беше гол, и се хвърли в езерото.
8 А другите ученици дойдоха с лодката, защото не бяха далеч от сушата – на около двеста лакътя, като влачеха мрежата с рибата.
9 И като излязоха на сушата, видяха сложена жарава и на нея сложена риба и хляб.
10 Иисус им каза: Донесете от рибите, които сега уловихте.
11 Симон Петър се качи на лодката и извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби – сто петдесет и три на брой; и макар да бяха толкова, мрежата не се скъса.
12 Иисус им каза: Елате да закусите. И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти кой си?; понеже знаеха, че е Господ.
13 Иисус дойде, взе хляба и им даде, а също и рибата.
14 Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.
15 А когато закусиха, Иисус каза на Симон Петър: Симоне Йонов, любиш ли Ме повече отколкото тези? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Храни агънцата Ми.
16 Пак му каза втори път: Симоне Йонов, любиш ли Ме? Каза Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му каза: Паси овцете Ми.
17 Каза му трети път: Симоне Йонов, обичаш ли Ме? Петър се натъжи за това, че трети път му каза: Обичаш ли Ме?; и Му каза: Господи, Ти всичко знаеш; Ти познаваш, че Те обичам. Иисус му каза: Храни овцете Ми.
18 Истина, истина ти казвам: когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше, където си искаше; но когато остарееш, ще простреш ръцете си и друг ще те опасва и ще те води, където не искаш.
19 А това каза, като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, му каза: Следвай Ме.
20 А Петър, като се обърна, видя, че го следва ученикът, когото Иисус любеше и който на вечерята се беше облегнал на гърдите Му и беше казал: Господи, кой е този, който ще Те предаде?
21 Него като видя, Петър каза на Иисус: Господи, а с този какво?
22 Иисус му каза: Ако искам той да остане, докато дойда, теб какво ти е? Ти Ме следвай.
23 И между братята се разнесе тази дума, че този ученик няма да умре. Иисус обаче не му каза, че няма да умре, а: Ако искам той да остане, докато дойда, теб какво ти е?
24 Този е ученикът, който свидетелства за тези неща и написа тези неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.
25 Има още и много други дела, които извърши Иисус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги. (Амин.)