1 Павел, апостол не от хора, нито чрез човек, а чрез Иисус Христос и Бог Отец, който Го е възкресил от мъртвите,
2 и всичките братя, които са с мен, към църквите в Галатия:
3 Благодат и мир да бъде на вас от Бог Отец и от нашия Господ Иисус Христос,
4 който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия свят на злото според волята на нашия Бог и Отец,
5 на когото да бъде славата за вечни векове. Амин.
6 Чудя се как вие така бързо се отвръщате от Онзи, който ви призова чрез Христовата благодат, и преминавате към друго благовестие,
7 което не е друго благовестие, а е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.
8 Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.
9 Както казахме и преди, така го казвам и сега пак: ако някой ви проповядва друго благовестие освен онова, което приехте, нека бъде проклет.
10 Защото от хора ли сега търся благоволение, или от Бога? Или на хора ли искам да угаждам? Ако бях още угаждал на хора, нямаше да съм слуга на Христос.
11 Но аз ви известявам, братя, че евангелието, което ви благовестих, не е човешко;
12 понеже аз нито съм го приел от човек, нито съм го научил от човек, а чрез откровение от Иисус Христос.
13 Защото сте чули за моето някогашно поведение, когато бях в юдейската религия – как прекомерно гонех Божията църква и я разорявах;
14 и напредвах в юдейската религия повече от мнозина свои връстници между съотечествениците си, като бях много по-ревностен към преданията на предците си.
15 А когато Бог, който още от утробата на майка ми ме беше отделил и призовал чрез Своята благодат,
16 благоволи да открие в мен Сина Си, за да Го проповядвам между езичниците, аз не се допитах до плът и кръв,
17 нито се изкачих в Ерусалим при тези, които бяха апостоли преди мен, а веднага заминах за Арабия и пак се върнах в Дамаск.
18 По-късно, след три години, се изкачих в Ерусалим, за да се запозная с Кифа, и останах при него петнадесет дни;
19 но друг от апостолите не видях освен Яков, брата на Господа.
20 А за това, което ви пиша, ето, пред Бога ви уверявам, че не лъжа.
21 После дойдох в областите на Сирия и Киликия,
22 но още не бях познат лично на Христовите църкви в Юдея,
23 а те само бяха слушали, че онзи, който едно време ги е гонил, сега проповядва вярата, която някога е разорявал,
24 и славеха Бога заради мен.
1 Тогава, след четиринадесет години, пак се изкачих в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тит.
2 Но се изкачих по откровение и изложих пред тях благовестието, което проповядвам между езичниците, но насаме пред по-именитите от тях, да не би да тичам или да съм тичал напразно.
3 Но даже Тит, който беше с мен, макар и да беше грък, не беше принуден да се обреже;
4 и то поради промъкналите се лъжебратя, които се бяха вмъкнали, за да дебнат свободата, която имаме в Христос Иисус, като искаха да ни поробят,
5 на които ние нито за час не отстъпихме да им се покорим, за да остане с вас истината на благовестието.
6 А тези, които бяха считани за нещо – каквито и да са били, за мен е все едно, Бог не гледа на лицето на човека – тези, видните, не прибавиха нищо повече към моето учение;
7 а напротив, когато видяха, че на мен беше поверено да проповядвам благовестието между необрязаните, както на Петър между обрязаните –
8 защото Този, който подейства в Петър за апостолство между обрязаните, подейства и в мен за апостолство между езичниците –
9 и когато познаха дадената на мен благодат, Яков, Кифа и Йоан, които се считаха за стълбове, дадоха на мен и на Варнава десница на общение, за да идем ние между езичниците, а те – между обрязаните.
10 Искаха само да помним бедните – същото нещо, което и аз бях ревностен да върша.
11 Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз му се противопоставих в очи, защото беше виновен.
12 Понеже, преди да дойдат някои от Яков, той ядеше заедно с езичниците, а когато те дойдоха, той се оттегли и странеше от тях, защото се боеше от обрязаните.
13 И заедно с него лицемереха и другите юдеи, така че и Варнава се увлече от лицемерието им.
14 Но като видях, че не постъпват правилно според истината на благовестието, казах на Кифа пред всички: Ако ти, който си юдеин, живееш като езичниците, а не като юдеите, защо принуждаваш езичниците да живеят като юдеите?
15 Ние, които по природа сме юдеи, а не грешници от езичниците,
16 като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Иисус Христос, ние също повярвахме в Христос Иисус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество.
17 Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде!
18 Защото, ако изградя отново онова, което съм разрушил, правя себе си престъпник.
19 Защото аз чрез закона умрях спрямо закона, за да живея за Бога.
20 Съразпънат съм с Христос; и вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плътта, го живея с вярата в Божия Син, който ме възлюби и предаде Себе Си заради мен.
21 Аз не отхвърлям Божията благодат: защото, ако оправданието се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.
1 О, неразумни галатяни, кой ви омая така – вас, пред чиито очи Иисус Христос е бил ясно очертан като разпънат?
2 Това само желая да науча от вас: чрез дела изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез слушане с вяра?
3 Толкова ли сте неразумни, че след като започнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плътта?
4 Напразно ли страдахте толкова? Ако наистина е напразно!
5 Тогава Този, който ви дава Духа и върши чудеса между вас, чрез дела изисквани от закона ли върши това, или чрез вяра в посланието? —
6 както Авраам повярва в Бога и това му се счете за правда.
7 Тогава знайте, че тези, които са от вяра, те са Авраамови синове.
8 И Писанието, като предвидя, че Бог щеше да оправдае езичниците чрез вяра, предварително изяви благовестието на Авраам, казвайки: ?В теб ще се благославят всичките народи.“
9 Така че тези, които са от вяра, се благославят заедно с вярващия Авраам.
10 Защото всички, които се облягат на дела изисквани от закона, са под проклятие, понеже е писано: ?Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко писано в книгата на закона.“
11 А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно, защото ?праведният чрез вяра ще живее.“
12 А законът не действа чрез вяра, а казва: ?Който върши това, което заповядва законът, ще живее чрез него.“
13 Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: ?Проклет всеки, който виси на дърво“;
14 така че благословението дадено на Авраам да дойде чрез Христос Иисус на езичниците, за да приемем обещанието на Духа чрез вяра.
15 Братя – по човешки говоря – ако едно завещание е потвърдено, дори и да е само човешко, никой не може да го развали, нито да му прибави нещо.
16 А обещанията се изрекоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: ?и на потомците“, като за мнозина, а като за един: ?и на твоя потомък “, който е Христос.
17 И това казвам, че завет, предварително потвърден от Бога, не може да бъде развален от закона, появил се четиристотин и тридесет години по-късно, така че обещанието да бъде унищожено.
18 Защото, ако наследството е по закона, то вече не е по обещание; а Бог го подари на Авраам чрез обещание.
19 Тогава защо се даде законът? Прибави се, за да се изявят престъпленията, докато дойде Потомъкът, на когото беше дадено обещанието; и беше постановен от ангели чрез ръката на един посредник.
20 Но посредникът не е за един, а Бог е един.
21 Тогава законът против Божиите обещания ли е? Да не бъде! Защото, ако беше даден закон, който да можеше да оживотворява, то наистина правдата щеше да бъде от закон.
22 Но Писанието затвори всичко под грях, така че обещанието чрез вяра в Иисус Христос да се даде на тези, които вярват.
23 А преди да дойде вярата, ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която щеше да се открие.
24 Така че законът стана за нас възпитател, за да ни доведе до Христос, за да се оправдаем чрез вяра.
25 Но след идването на вярата не сме вече под ръководството на възпитател.
26 Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Иисус Христос,
27 понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли.
28 Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Иисус.
29 И ако сте Христови, то вие сте Авраамово потомство и наследници по обещание.
1 Казвам още: дотогава, докогато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, макар и да е господар на всичко,
2 а е под настойници и управители до назначения от бащата срок.
3 Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните неща на света;
4 но когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, който се роди от жена, роди се и под закона,
5 за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновението.
6 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче!
7 Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си Божи наследник чрез Христос.
8 Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на онези, които по природа не са богове;
9 а сега, като познахте Бога, или по-скоро като бяхте познати от Бога, как се връщате отново назад към слабите и безпомощни първоначални неща, на които отново желаете да робувате?
10 Вие наблюдавате дните, месеците, времената и годините.
11 Боя се за вас, да не би да съм се трудил сред вас напразно.
12 Моля ви, братя, бъдете като мен, защото и аз съм като вас. Не сте ми сторили никаква неправда.
13 Вие знаете как първия път ви проповядвах благовестието вследствие на телесна слабост;
14 и вие не презряхте това, което беше изкушение за вас в плътта ми, и не се погнусихте от него, а ме приехте като Божи ангел, като Христос Иисус.
15 Тогава къде е онази ваша благословеност? Защото свидетелствам за вас, че ако беше възможно, очите си бихте извадили и бихте ми ги дали.
16 И така, неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината?
17 Тези учители са ревностни за вас, но не по добър начин — те желаят да ви отлъчат от нас, за да сте ревностни за тях.
18 Но добре е да сте ревностни за това, което е добро, и то винаги, а не само когато аз се намирам между вас.
19 Дечица мои, за които пак съм в родилни мъки, докато се изобрази Христос във вас,
20 желал бих да съм сега при вас и да променя тона си, защото съм в недоумение за вас.
21 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли какво казва законът?
22 Защото е писано, че Авраам имаше двама сина – един от слугинята и един от свободната;
23 но този, който беше от слугинята, се роди по плът, а онзи, който беше от свободната – по обещание.
24 И това има образен смисъл, защото тези жени представляват два завета – единият от Синайската планина, който ражда деца за робство, и това е Агар;
25 и тази Агар представлява планината Синай в Арабия и съответства на днешния Ерусалим, защото е в робство с децата си;
26 а горният Ерусалим е свободен, който е майка на (всички) нас.
27 Защото е писано: ?Весели се, неплодна, която не раждаш; възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки; защото повече са децата на самотната, отколкото децата на омъжената.“
28 Но ние, братя, сме като Исаак деца по обещание.
29 Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.
30 Обаче какво казва Писанието? ?Изпъдй слугинята и сина й, защото синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната.“
31 И така, братя, ние не сме деца на слугинята, а на свободната.
1 И така, стойте твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго.
2 Ето, аз, Павел, ви казвам, че ако се обрязвате, Христос никак няма да ви ползва.
3 Да! Повторно заявявам на всеки човек, който се обрязва, че е длъжен да изпълни целия закон.
4 Вие, които искате да се оправдаете чрез закона, сте се отлъчили от Христос, отпаднали сте от благодатта.
5 Защото ние чрез Духа очакваме изпълнението на надеждата за правдата чрез вяра.
6 Понеже в Христос Иисус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а вярата, която действа чрез любовта.
7 Вие вървяхте добре; кой ви попречи, че да не бъдете послушни на истината?
8 Това убеждение не е от Онзи, който ви призовава.
9 Малко квас заквасва цялото тесто.
10 Аз ви имам доверие в Господа, че няма да помислите другояче; а който ви смущава, той ще понесе своята присъда, който и да бил той.
11 И аз, братя, ако продължавах да проповядвам обрязване, защо да бъда гонен? Защото тогава спънката на кръста би се махнала.
12 Дано се отсечеха онези, които ви разколебават!
13 Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само че не използвайте свободата си като повод за угаждане на плътта, а си служете един на друг с любов.
14 Защото целият закон се изпълнява в една дума, в тази: ?Да любиш ближния си както себе си.“
15 Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изядете.
16 И така, казвам: ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти.
17 Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта; понеже те се противят едно на друго, за да не правите това, което искате.
18 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.
19 А делата на плътта са явни. Те са: блудство, нечистота, разпътство,
20 идолопоклонство, чародейство, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления,
21 зависти, пиянства, пирувания и други подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието царство.
22 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност,
23 кротост, себеобуздание; против такива няма закон.
24 А които са Иисус Христови, са разпънали плътта заедно със страстите и пожеланията й.
25 Ако по Духа живеем, по Духа и да ходим.
26 Да не ставаме тщеславни, да не се дразним един друг и да не си завиждаме един на друг.
1 Братя, и ако човек падне в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух. Но казвам: пази себе си, да не би и ти да бъдеш изкушен.
2 Носете си товара един на друг и така ще изпълните Христовия закон.
3 Защото, ако някой мисли себе си за нещо, а не е нищо, той мами себе си.
4 Но нека всеки изпитва своята работа, и тогава ще може да се хвали само със себе си, а не с другиго;
5 защото всеки ще носи своя си товар.
6 А този, който се поучава в Божието слово, нека прави участник във всичките си блага онзи, който го учи.
7 Не се лъжете, Бог не е за подиграване! Понеже, каквото посее човек, това и ще пожъне.
8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
9 Нека не ни дотяга да вършим добро, защото, ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.
10 И така, като имаме случай, нека правим добро на всички, а най-вече – на своите по вяра.
11 Вижте с колко едри букви ви писах със собствената си ръка!
12 Онези, които желаят да се представят добре по плът, те ви заставят да се обрязвате, само за да не бъдат гонени за Христовия кръст.
13 Защото и самите тези, които са обрязани, не пазят закона, а желаят да се обрязвате вие, за да могат да се хвалят с вашата плът.
14 А далеч от мен да се хваля с друго освен с кръста на нашия Господ Иисус Христос, чрез който светът за мен е разпънат, и аз – за света.
15 Защото в Христос Иисус нито обрязването е нещо, нито необрязването, а новото създание.
16 И на всички, които живеят по това правило, мир и милост да бъде на тях и на Божия Израил.
17 Отсега нататък никой да не ми досажда, защото аз нося на тялото си белезите на (Господ) Иисус.
18 Братя, благодатта на нашия Господ Иисус Христос да бъде с вашия дух. Амин.