1 Как седи самотен многолюдният град! Стана като вдовица великата столица между народите! Княгинята между областите е унизена до принудителен труд!
2 Горчиво плаче нощем и сълзите й са по бузите й. Между всичките й любими няма кой да я утешава; всичките й приятели я предадоха, станаха й врагове.
3 Юда се пресели от гнет и тежка робия. Живее между езичниците, не намира покой. Всичките му преследвачи го стигнаха сред притесненията.
4 Тъжни са пътищата за Сион, защото никой не идва на празниците. Всичките му порти са пусти, свещениците му въздишат, девиците му са наскърбени и сам той е в горест.
5 Противниците му взеха връх, враговете му благоденстват, защото ГОСПОД му нанесе скръб заради многото му престъпления. Дечицата му отидоха в плен пред противника.
6 И побягна от сионската дъщеря цялото й великолепие. Първенците й станаха като елени, които не намират паша, и безсилни отидоха пред преследвача.
7 В дните на скръбта си и на скитанията си Ерусалим си спомни всички желани неща, които имаше от древни времена — сега, когато народът му падна в ръката на противника и няма кой да му помогне. Противниците го видяха, засмяха се на свършека му.
8 Тежко съгреши ерусалимската дъщеря, затова стана нечиста. Всички, които я почитаха, я презряха, защото видяха голотата й. И сама тя въздиша и се обръща назад.
9 Нечистотата й е в полите й, тя не помисли за края си, затова изумително е паднала — няма кой да я утешава. Виж, ГОСПОДИ, скръбта ми, защото врагът се възвеличава!
10 Противникът е прострял ръката си върху всичките й желани неща — защото тя видя, че езичниците влязоха в светилището й, тези за които си заповядал да не влизат в Твоето събрание.
11 Целият народ въздиша, търси хляб; дадоха скъпоценностите си за храна, за да се върне животът им. Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание, защото съм унижена!
12 Нехаете ли, всички минаващи по пътя? Погледнете и вижте — има ли страдание като моето страдание, което постигна мен, която ГОСПОД наскърби в деня на пламтящия Си гняв!
13 От висините изпрати огън в костите ми и ги завладя, простря мрежа за краката ми, върна ме назад, направи ме пуста и безсилна цял ден.
14 Ръката Му стегна ярема на престъпленията ми, те се сплетоха, стигнаха до шията ми. Той пречупи силата ми; Господ ме предаде в ръце и не мога да стана.
15 Господ повали всичките силни мъже сред мен; свика против мен събор, за да смаже младежите ми; Господ стъпка лина на девицата, юдовата дъщеря.
16 Заради това аз плача; окото ми, окото ми излива вода, защото е далеч от мен утешителят, който би върнал живота ми. Синовете ми загинаха, защото врагът надви.
17 Сион простира ръцете си, но няма кой да го утеши. ГОСПОД заповяда за Яков, притеснителите му да го обкръжат. Ерусалим стана между тях като отвратителен.
18 Праведен е ГОСПОД, защото въстанах против заповедите Му. Слушайте, моля ви, всички народи, и вижте страданието ми! Девиците ми и младежите ми отидоха в плен.
19 Повиках любимите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старейшините ми издъхнаха в града, когато си търсеха храна, за да се върне животът им.
20 Виж, ГОСПОДИ, защото съм в притеснение! Вътрешностите ми горят, сърцето ми се преобръща в мен, защото много се бунтувах. Навън мечът ме лиши от деца, вкъщи е смъртта.
21 Чуха, че въздишам, нямам утешител. Всичките ми врагове чуха за нещастието ми и се зарадваха, че си го направил. Но Ти ще докараш прогласения от Теб ден, когато и те ще станат като мен.
22 Нека дойде пред Теб цялата им злина и им направи, както направи на мен заради всичките ми престъпления — защото много са въздишките ми, и сърцето ми примира.
1 Как заоблачи Господ сионската дъщеря в гнева Си! Хвърли от небето на земята великолепието на Израил и не си спомни за подножието Си в деня на гнева Си!
2 Господ погълна всички жилища на Яков и не пожали; събори в яростта Си укрепленията на юдовата дъщеря; сведе до земята, оскверни царството и първенците му.
3 В пламтящия Си гняв строши всеки рог на Израил. Оттегли десницата Си от врага и изгори Яков като пламтящ огън, който пояжда наоколо.
4 Опъна лъка Си като враг, застана с десницата Си като противник и изби всичко приятно за окото. В шатъра на сионската дъщеря изля като огън яростта Си.
5 Господ стана като враг, погълна Израил, погълна всичките му дворци, разруши крепостите му и умножи на юдовата дъщеря плач и ридание.
6 И разсипа шатъра му като колиба в градина, унищожи мястото на празничното му събрание. ГОСПОД направи да се забрави в Сион празнично събрание и събота; и в яростния Си гняв отхвърли цар и свещеник.
7 Господ отблъсна олтара Си, погнуси се от светилището Си, предаде стените на дворците му в ръката на врага. Надигнаха шум в ГОСПОДНИЯ дом като в ден на празник.
8 Господ намисли да разруши стената на сионската дъщеря; опъна мерителна връв, не оттегли ръката Си от изтребление и направи предстението и стената да жалеят; заедно се снижиха окаяно.
9 Портите й потънаха в земята, Той сломи и строши резетата й. Царят й и първенците й са сред езичниците, закон няма вече и пророците й не получават видение от ГОСПОДА.
10 Седят на земята онемели старейшините на сионската дъщеря; хвърлиха пръст на главите си, препасаха се с вретища; наведоха до земята главите си ерусалимските девици.
11 Очите ми чезнат от сълзи, вътрешностите ми горят, дробът ми се изсипа на земята заради разрушението на дъщерята на народа ми, защото децата и кърмачетата примират по улиците на града.
12 Казват на майките си: Къде има жито и вино? — докато примират като смъртно ранени по улиците на града, докато душата им се излива на скута на майките им.
13 Какво да ти засвидетелствам, с какво да те сравня, ерусалимска дъще? На какво да те оприлича, за да те утеша, сионска дъще? Защото разрушението ти е голямо като морето — кой може да те изцели?
14 Пророците ти виждаха за теб суетни и глупави видения и не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, а виждаха за теб суетни пророчества, които те докараха до изгнание.
15 Всички минаващи по пътя пляскат с ръце над теб, подсвиркват и клатят главите си над ерусалимската дъщеря: Това ли е градът, който наричаха съвършенството на красотата, радост за цялата земя?
16 Всичките ти врагове раззинаха против теб устата си, подсвиркват, скърцат със зъби, казват: Погълнахме я! Наистина това е денят, който очаквахме. Доживяхме, видяхме!
17 ГОСПОД извърши, каквото беше решил; изпълни дадената дума, която беше определил от древните дни. Срина, без да пожали, развесели над теб врага, издигна рога на противниците ти.
18 Сърцето им вика към Господа. Ти, стена на сионската дъщеря, лей сълзи като поток денем и нощем, не си давай почивка, нека не спира зеницата на окото ти!
19 Стани, викай нощем при началото на стражите; излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; издигни към Него ръцете си за живота на децата си, които примират от глад по ъглите на всички улици.
20 Виж, ГОСПОДИ, и обърни внимание на кого си направил това! Да ядат ли жени рожбите си, дечицата в обятията си? Да бъдат ли убити в Господното светилище свещеник и пророк?
21 Дете и старец лежат на земята по улиците, девиците ми и младежите ми паднаха от меч. Изби в деня на гнева Си, изкла, без да пожалиш.
22 Свикал си отвред ужасите ми като в ден на празнично събрание. В деня на ГОСПОДНИЯ гняв нямаше избягал и оцелял. Тези, които носих в обятия и отгледах, врагът ми ги довърши.
1 Аз съм човекът, който видя скръб от тоягата на Неговата ярост.
2 Мен Той води и отведе в тъмнина, а не в светлина.
3 Само против мен обръща непрекъснато ръката Си цял ден.
4 Състари плътта ми и кожата ми, строши костите ми.
5 Загради ме и ме обкръжи с горчивина и мъка.
6 Сложи ме да живея в тъмнина като отдавна умрелите.
7 Обгради ме и не мога да изляза, утежни бронзовите ми окови.
8 Също и когато викам и ридая, спира молитвата ми.
9 Прегради пътищата ми с дялани камъни, изкриви пътеките ми.
10 Стана ми като мечка в засада, като лъв в скришни места.
11 Отби настрана пътищата ми и ме разкъса, опустоши ме.
12 Опъна лъка Си и ме постави като прицел на стрела.
13 Заби в бъбреците ми стрелите на колчана Си.
14 Станах за присмех на целия си народ и за тяхна подигравателна песен цял ден.
15 Насити ме с горчивини, напи ме с пелин.
16 Строши зъбите ми с кремък, стъпка ме в праха.
17 Отблъснал си душата ми от мира, забравих благоденствието.
18 И казах: Погина силата ми и надеждата ми в ГОСПОДА.
19 Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката!
20 Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен.
21 Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам:
22 Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват.
23 Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.
24 Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.
25 Добър е ГОСПОД към тези, които Го чакат, към душата, която Го търси.
26 Добро е тихо да се очаква спасението от ГОСПОДА.
27 Добро е за човека да носи ярем в младостта си.
28 Нека седи насаме и мълчи, когато Господ му го е наложил.
29 Нека сложи устата си в пръстта — може би има надежда.
30 Нека подаде бузата си на онзи, който го бие, нека се насити с позор.
31 Защото Господ не отхвърля завинаги,
32 а като е наскърбил, пак се смилява според многото Си милости.
33 Защото не от сърце Той наскърбява и огорчава човешките синове.
34 Да се тъпчат под крака всички затворници на земята,
35 да се изкривява съдът на човека пред лицето на Всевишния,
36 да се онеправдава човек в делото му — ГОСПОД няма ли да види?
37 Кой е този, който каза и се изпълни, без да е заповядал ГОСПОД?
38 Не излизат ли от устата на Всевишния и злото, и доброто?
39 Защо се оплаква жив човек, и мъж за греховете си?
40 Нека изследваме и изпитаме пътищата си и нека се върнем при ГОСПОДА!
41 Нека издигнем сърцата си и ръцете си към Бога в небесата!
42 Ние съгрешихме и отстъпихме и Ти не ни прости.
43 Обви се с гняв и ни преследва, убива ни, без да ни пожалиш.
44 Обви се с облак, за да не проникне молитва.
45 Помия и измет ни направи сред народите.
46 Всичките ни врагове раззинаха устата си против нас.
47 Ужас и яма ни сполетяха, опустошение и разрушение.
48 Водни потоци лее окото ми заради разрушението на дъщерята на народа ми.
49 Окото ми пролива сълзи и не престава, защото няма отдих,
50 докато ГОСПОД не се наведе и не погледне от небесата.
51 Окото ми наскърбява душата ми заради всичките дъщери на града ми.
52 Постоянно ме гонят като птичка враговете ми без причина.
53 Отсякоха живота ми в рова и хвърлиха камък върху мен.
54 Водите стигнаха над главата ми, казах: Отсечен съм!
55 Призовах Името Ти, ГОСПОДИ, от най-дълбокия ров.
56 Ти чу гласа ми; не крий ухото Си от въздишките ми, от вика ми!
57 Ти се приближи в деня, когато Те призовах. Каза: Не бой се.
58 Ти защити, Господи, делото на душата ми, изкупи живота ми.
59 Ти видя, ГОСПОДИ, онеправдаването ми, отсъди правото ми!
60 Ти видя цялото им отмъщение, всичките им замисли за мен.
61 Ти чу хулите им, ГОСПОДИ, всичките им замисли против мен,
62 говоренето на тези, които се надигнаха против мен, и хитрините им цял ден.
63 Виж сядането им и ставането им — аз съм им подигравателна песен.
64 Върни им, ГОСПОДИ, отплата според делата на ръцете им!
65 Дай им слепота на сърцето, Твоето проклятие да ги постигне!
66 Преследвай ги с гняв и ги изтреби изпод небесата ГОСПОДНИ!
1 Как потъмня златото, измени се най-чистото злато! Камъните на светилището се изсипаха по всички ъгли на улиците!
2 Скъпоценните синове на Сион, сравними с чисто злато, как се считат за глинени съдове, дело на грънчарска ръка!
3 Даже чакалите дават мляко и кърмят малките си, а дъщерята на народа ми се ожесточи като камилоптиците в пустинята.
4 Езикът на кърмачето се залепя на небцето му от жажда; децата искат хляб, но няма кой да им подаде.
5 Онези, които ядяха избрани ястия, гинат по улиците, отгледаните в пурпур прегръщат бунището.
6 Защото наказанието за беззаконието на дъщерята на народа ми стана по-голямо от наказанието за греха на Содом, който беше разорен в един миг, без да го допрат човешки ръце.
7 Назиреите й бяха по-чисти от сняг, по-бели от мляко, снагата им беше по-червена от рубини, блестяха като сапфир.
8 По тъмно от сажди е лицето им, не се познават по улиците. Кожата им залепна за костите им, изсъхна, стана като дърво.
9 По-щастливи бяха убитите от меч от убитите от глад, защото тези чезнат прободени от липсата на плодовете на полето.
10 Ръцете на милостивите жени свариха децата им; те им станаха храна при разрушението на дъщерята на народа ми.
11 ГОСПОД изпълни яростта Си, изля пламтящия Си гняв. Запали в Сион огън, който пояде основите му.
12 Не вярваха земните царе и жителите на целия свят, че притеснител и враг щеше да влезе в ерусалимските порти.
13 Това е заради греховете на пророците му и заради беззаконията на свещениците му, които проливаха сред него кръвта на праведните.
14 Те се лутаха като слепи по улиците, оскверниха се с кръв, така че не можеше да се допре човек до дрехите им.
15 Отстъпете, нечисти! — викаха към тях. Отстъпете, отстъпете, не се допирайте! Когато бягаха, се скитаха. Говореше се сред народите: Няма да пребивават повече при нас.
16 Присъствието на ГОСПОДА ги разпръсна, Той няма повече да ги погледне. Свещеник не беше почетен, старейшина не беше помилван.
17 Още чезнат очите ни по суетната ни помощ. В очакването си чакахме народ, който няма да спаси.
18 Ловуват стъпките ни, така че не можем да ходим по площадите си. Краят ни е близо, изпълниха се дните ни, да, краят ни дойде.
19 Преследвачите ни станаха по-леки от орлите на небето; по планините ни гониха, в пустинята ни дебнаха.
20 Жизненото ни дихание, ГОСПОДНИЯТ помазаник, се хвана в ямите им — за когото казвахме: Под сянката му ще живеем сред народите.
21 Радвай се и се весели, дъще едомска, жителко на земята Уз! И до теб ще дойде чашата, ще се напиеш и ще се разголиш.
22 Свърши наказанието за беззаконието ти, дъще сионска, няма вече да те откара в плен. Ще накаже твоето беззаконие, дъще едомска, ще открие греховете ти.
1 Спомни си, ГОСПОДИ, какво ни стана! Погледни и виж позора ни.
2 Наследството ни премина на чужди, къщите ни — на чужденци.
3 Сирачета сме, без баща; майките ни са като вдовици.
4 Пием водата си срещу сребро, дървата ни идват срещу заплащане.
5 Преследвачите ни са на шията ни, трудим се и не ни се дава почивка.
6 На Египет подадохме ръка, на Асирия, за да се наситим с хляб.
7 Бащите ни съгрешиха и ги няма, а ние носим беззаконията им.
8 Слуги владеят над нас, няма кой да ни изтръгне от ръката им.
9 Придобиваме хляба си с опасност за живота си заради меча, който ни заплашва в пустинята.
10 Кожата ни почерня като пещ от ужасния глад.
11 Изнасилваха жени в Сион, девиците — в юдовите градове.
12 С техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почетени.
13 Младежи носят воденични камъни, децата падат под товара на дървата.
14 Старейшините не седят вече в портите, младежите се отказаха от песните си.
15 Престана радостта на сърцето ни, хорото ни се обърна на жалеене.
16 Венецът падна от главата ни. О, горко ни, защото съгрешихме!
17 Заради това чезне сърцето ни, заради тези неща потъмняха очите ни,
18 заради хълма Сион, който е опустошен; лисици ходят по него.
19 Но Ти, ГОСПОДИ, оставаш до века, Твоят престол е от поколение в поколение.
20 Защо ни забравяш навеки, оставяш ни за дълго време?
21 Върни ни, ГОСПОДИ, при Себе Си, за да се върнем; обнови дните ни както преди.
22 Или ще ни отхвърлиш съвсем, ще ни се разгневиш напълно?