1 Родословието на Иисус Христос, Син на Давид, Син на Авраам.
2 Авраам роди Исаак; Исаак роди Яков; Яков роди Юда и братята му;
3 Юда роди Фарес и Зара от Тамар; Фарес роди Есрон; Есрон роди Арам;
4 Арам роди Аминадав; Аминадав роди Наасон; Наасон роди Салмон;
5 Салмон роди Вооз от Рахав; Вооз роди Овид от Рут; Овид роди Есей;
6 а Есей роди цар Давид. Давид роди Соломон от жената на Урия;
7 Соломон роди Ровоам; Ровоам роди Авия; Авия роди Аса;
8 Аса роди Йосафат; Йосафат роди Йорам; Йорам роди Озия;
9 Озия роди Йотам; Йотам роди Ахаз; Ахаз роди Езекия;
10 Езекия роди Манасия; Манасия роди Амон; Амон роди Йосия;
11 а Йосия роди Ехония и братята му във времето на преселението във Вавилон.
12 А след преселението във Вавилон Ехония роди Салатиил; Салатиил роди Зоровавел;
13 Зоровавел роди Авиуд; Авиуд роди Елиаким; Елиаким роди Азор;
14 Азор роди Садок; Садок роди Ахим; Ахим роди Елиуд;
15 Елиуд роди Елеазар; Елеазар роди Матан; Матан роди Яков;
16 а Яков роди Йосиф, мъжа на Мария, от която се роди Иисус, който се нарича Христос.
17 И така, всичките родове от Авраам до Давид са четиринадесет; от Давид до преселението във Вавилон – четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христос – четиринадесет рода.
18 А рождението на Иисус Христос беше така: след като майка Му Мария беше сгодена за Йосиф, преди да се бяха съединили, тя се намери бременна от Светия Дух.
19 А мъжът й Йосиф, понеже беше праведен, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно.
20 Но когато мислеше това, ето, Господен ангел му се яви насън и каза: Йосифе, сине Давидов, не се бой да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Светия Дух.
21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Иисус, защото Той е, който ще спаси народа Си от греховете му.
22 А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва:
23 ?Ето, девицата ще зачене и ще роди син; и ще Го нарекат Емануил“, което се превежда: Бог с нас.
24 И така, Йосиф, като стана от сън, направи, както му заповяда Господният ангел, и взе жена си;
25 но не я позна, докато тя роди първородния си син; и Го нарече Иисус.
1 А когато се роди Иисус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирод, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.
2 И казаха: Къде е родилият се Цар на юдеите? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.
3 Като чу това, цар Ирод се смути, и цял Ерусалим с него.
4 Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше къде трябваше да се роди Христос.
5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка:
6 ?И ти, Витлееме, земьо юдова, никак не си най-малък между юдовите началства, защото от теб ще произлезе Вожд, който ще пасе Моя народ Израил.“
7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата.
8 И като ги изпрати във Витлеем, каза: Идете, разпитайте внимателно за Детето; и като Го намерите, известете ми, за да отида и аз да Му се поклоня.
9 А те, като изслушаха царя, си тръгнаха; и ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото, където беше Детето.
10 А като видяха звездата, се зарадваха с много голяма радост.
11 И като влязоха в къщата, видяха Детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, Му принесоха дарове – злато, тамян и смирна.
12 А понеже бяха предупредени от Бога насън да не се връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна.
13 А след като си отидоха, ето, Господен ангел се яви насън на Йосиф и каза: Стани, вземи Детето и майка Му и бягай в Египет, и остани там, докато ти кажа, защото Ирод ще потърси Детето, за да Го погуби.
14 И тъй, той стана, взе Детето и майка Му през нощта и отиде в Египет,
15 където остана до смъртта на Ирод, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: ?От Египет повиках Сина Си.“
16 Тогава Ирод, като видя, че беше подигран от мъдреците, твърде много се разяри и прати да убият всичките момченца във Витлеем и във всичките му околности, на две години и по-малко, според времето, което внимателно беше изучил от мъдреците.
17 Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва:
18 ?Глас се чу в Рама, плач и голямо ридание; Рахил оплакваше децата си и не искаше да се утеши, защото ги няма.“
19 А като умря Ирод, ето, Господен ангел се яви насън на Йосиф в Египет и каза:
20 Стани, вземи Детето и майка Му и иди в израилевата земя; защото измряха онези, които искаха живота на Детето.
21 И така, той стана, взе Детето и майка Му и дойде в израилевата земя.
22 Но като чу, че над Юдея царувал Архелай на мястото на баща си Ирод, се страхуваше да иде там; и предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни;
23 и дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че ще се нарече Назарянин.
1 В онези дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в юдейската пустиня, като казваше:
2 Покайте се, понеже наближи небесното царство.
3 Защото този беше, за когото се е говорило чрез пророк Исая, който казва: ?Глас на един, който вика в пустинята: Пригответе пътя на Господа! Правете прави Неговите пътеки!“
4 А този Йоан носеше облекло от камилска козина и кожен пояс около кръста си; а храната му беше акриди и див мед.
5 Тогава излизаше при него Ерусалим, цяла Юдея и цялата йорданска околност
6 и се кръщаваха от него в реката Йордан, като изповядваха греховете си.
7 А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, им каза: Рожби на усойница! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?
8 Затова, принасяйте плодове, достойни за покаяние;
9 и не мислете да си казвате: Авраам е нашият баща. Защото ви казвам, че Бог може и от тези камъни да издигне деца на Авраам.
10 А и брадвата лежи вече при корена на дърветата. И така, всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огъня.
11 Аз ви кръщавам с вода за покаяние; а Онзи, който идва след мен, е по-силен от мен, и на Него не съм достоен да поднеса сандалите. Той ще ви кръсти със Светия Дух и с огън.
12 Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън.
13 Тогава Иисус дойде от Галилея при Йоан на Йордан, за да се кръсти от него.
14 А Йоан Го възпираше, като Му казваше: Аз имам нужда да се кръстя от Теб. И Ти ли идеш при мен?
15 А Иисус в отговор му каза: Остави Ме сега, защото така ни подобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Го остави.
16 И като се кръсти, Иисус веднага излезе от водата; и ето, отвориха Му се небесата и видя Божия Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на Него;
17 и ето, глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в когото благоволих.
1 Тогава Иисус беше отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушаван от дявола.
2 И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня.
3 И така, изкусителят дойде и Му каза: Ако си Божи Син, заповядай тези камъни да станат хлябове.
4 А Той в отговор каза: Писано е: ?Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“
5 Тогава дяволът Го заведе в светия град, постави Го на крилото на храма и Му каза:
6 Ако си Божи Син, хвърли се долу; защото е писано: ?Ще заповяда на ангелите Си за теб, и на ръце ще те носят, да не би да удариш в камък крака си.“
7 Иисус му каза: Писано е още: ?Да не изпитваш Господа, своя Бог.“
8 И дяволът пак Го заведе на една много висока планина, показа Му всичките царства на света и тяхната слава и Му каза:
9 Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш!
10 Тогава Иисус му каза: Махни се, Сатана, защото е писано: ?На Господа, своя Бог, да се покланяш, и само на Него да служиш.“
11 Тогава дяволът Го остави; и ето, ангели дойдоха и Му служеха.
12 А когато чу, че Йоан бил предаден на властта, Иисус се оттегли в Галилея.
13 И като напусна Назарет, дойде и се настани в Капернаум, край езерото, в завулоновите и нефталимовите области,
14 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва:
15 ?Завулоновата земя и нефталимовата земя, към езерото, отвъд Йордан, езическа Галилея,
16 народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина; и на онези, които седяха в страната и сянката на смъртта, на тях изгря светлина.“
17 Оттогава Иисус започна да проповядва, като казваше: Покайте се, защото наближи небесното царство.
18 И като ходеше край Галилейското езеро, видя двама братя – Симон, наречен Петър, и брат му Андрей – че хвърляха мрежа в езерото, понеже бяха рибари.
19 И им каза: Елате след Мен, и Аз ще ви направя ловци на хора.
20 И те веднага оставиха мрежите и Го последваха.
21 И като отмина оттам, видя други двама братя – Яков Зеведеев и брат му Йоан – че кърпеха мрежите си в кораба с баща си Зеведей; и ги повика.
22 И те начаса оставиха кораба и баща си и Го последваха.
23 Тогава Иисус ходеше по цяла Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ сред народа.
24 И се разнесе слух за Него по цяла Сирия; и довеждаха при Него всички болни, страдащи от разни болести и мъки, обладани от демони, епилептици и парализирани; и ги изцели.
25 И Го следваха големи множества от Галилея и Декапол, от Ерусалим и Юдея и от другата страна на Йордан.
1 А като видя множествата, Иисус се изкачи на планината; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
2 И като отвори устата Си, ги поучаваше, като казваше:
3 Блажени бедните по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се покаже милост.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии синове.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мен.
12 Радвайте се и се веселете, защото е голяма наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не става, освен да се изхвърли навън и да се тъпче от хората.
14 Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие.
15 И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
16 Също така нека свети вашата светлина пред хората, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, който е на небесата.
17 Да не мислите, че съм дошъл да отменя закона или пророците? Не съм дошъл да отменя, а да изпълня.
18 Защото, истина ви казвам: докато премине небето и земята, нито една йота, нито една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19 И така, който отмени една от тези най-малки заповеди и научи така хората, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така хората, той ще се нарече велик в небесното царство.
20 Защото, казвам ви, че ако вашата праведност не надмине тази на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
21 Чули сте, че е било казано на древните: ?Не убивай“; и: ?Който убие, ще бъде виновен пред съда.“
22 А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брат си (без причина), ще бъде виновен пред съда; и който каже на брат си: Рака, ще бъде виновен пред Синедриона; а който му каже: Бунтовни безумецо, ще бъде виновен за огнения пъкъл.
23 И така, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против теб,
24 остави дара си там, пред олтара, и първо иди и се помири с брат си, и тогава ела и принеси дара си.
25 Разбери се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на служителя и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26 Истина ти казвам: никак няма да излезеш оттам, докато не изплатиш и последния кодрант.
27 Чули сте, че е било казано: ?Не прелюбодействай.“
28 Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.
29 Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и го хвърли от себе си; защото е по-добре за теб да погине една от частите ти, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
30 И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и я хвърли от себе си; защото по-добре е за теб да погине една от частите ти, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.
31 Още е било казано: ?Който напусне жена си, нека й даде разводно писмо.“
32 А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен поради блудство, я прави да прелюбодейства; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодейства.
33 Още сте чули, че е било казано на древните: ?Не се кълни лъжливо, а изпълнявай клетвите си пред Господа.“
34 Но Аз ви казвам: никак да не се кълнете – нито в небето, защото то е престол на Бога;
35 нито в земята, защото е Негово подножие; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.
36 И в главата си да не се кълнеш, защото не можеш да направиш нито един косъм бял или черен.
37 Но говорът ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.
38 Чули сте, че е било казано: ?Око за око, зъб за зъб.“
39 А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
40 На този, който би поискал да се съди с теб и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
41 Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
42 Дай на този, който проси от теб, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.
43 Чули сте, че е било казано: ?Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“
44 Но Аз ви казвам: обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,
45 за да бъдете синове на вашия Отец, който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите; и дава дъжд и на праведните, и на неправедните.
46 Защото, ако любите онези, които любят вас, каква награда имате? Не правят ли това и бирниците?
47 И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48 И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
1 Внимавайте да не вършите правдата си пред хората, за да ви виждат; иначе нямате награда при вашия Отец, който е на небесата.
2 И така, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да ги хвалят хората. Истина ви казвам: те са получили своята награда.
3 А когато ти правиш милостиня, нека лявата ти ръка да не знае какво прави дясната,
4 за да бъде твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.
5 И когато се молиш, не бъди като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат хората. Истина ви казвам: те са получили своята награда.
6 А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка и като си затвориш вратата, се помоли на своя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.
7 А когато се молите, не говорете излишни думи както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.
8 И така, не бъдете като тях; защото вашият Отец знае от какво се нуждаете, преди вие да Му искате.
9 А вие се молете така: Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето Име;
10 да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!
11 Дай ни днес всекидневния хляб,
12 и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
13 И не ни въвеждай в изкушение, а ни избави от лукавия, (защото царството е Твое, и силата, и славата, до вековете. Амин).
14 Защото, ако вие простите на хората прегрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.
15 Но ако вие не простите на хората прегрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите прегрешения.
16 А когато постите, не бъдете унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да се показват пред хората, че постят. Истина ви казвам: те са получили своята награда.
17 А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,
18 за да не се показваш пред хората, че постиш, а пред твоя Отец, който е в тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще те възнагради.
19 Не си събирайте съкровища на земята, където молец и ръжда ги разяждат и където крадци подкопават и крадат;
20 а си събирайте съкровища на небето, където нито молец, нито ръжда ги разяждат и където крадци нито подкопават, нито крадат;
21 защото, където е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.
22 Окото е светило на тялото. И така, ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде осветено.
23 Но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!
24 Никой не може да служи на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.
25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете; нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото – от облеклото?
26 Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-ценни от тях?
27 И кой от вас може с безпокойство да прибави един лакът на ръста си?
28 И за облекло защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат – не се трудят, нито предат;
29 но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като един от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещта, няма ли много повече да облича вас, маловерци?
31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем?
32 Защото към всичко това се стремят езичниците; понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня собственото му зло.
1 Не съдете, за да не бъдете съдени.
2 Защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще ви съдят; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери.
3 И защо гледаш съчицата в окото на брат си, а не усещаш гредата в своето око?
4 Или как ще кажеш на брат си: Остави ме да извадя съчицата от окото ти; а ето гредата в твоето око?
5 Лицемерецо, първо извади гредата от своето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от окото на брат си.
6 Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и да се обърнат да ви разкъсат.
7 Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
8 защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.
9 Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък,
10 или ако поиска риба, ще му даде змия?
11 И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече вашият Отец, който е на небесата, ще даде добро на тези, които искат от Него!
12 И така, всяко нещо, което желаете да правят хората на вас, така и вие правете на тях; защото това е законът и пророците.
13 Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.
14 Понеже тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.
15 Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас в овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.
16 По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни или смокини – от репеи?
17 Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.
18 Не може добро дърво да дава лоши плодове или лошо дърво да дава добри плодове.
19 Всяко дърво, което не дава добър плод, се отсича и се хвърля в огън.
20 И така, по плодовете им ще ги познаете.
21 Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! — ще влезе в небесното царство, а който върши волята на Моя Отец, който е на небесата.
22 В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли Име пророкувахме, не в Твоето ли Име демони изгонвахме, и не в Твоето ли Име направихме много чудеса? —
23 но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие!
24 И така, всеки, който чуе тези Мои думи и ги изпълнява, ще се сравни с разумен човек, който е построил къщата си на канара;
25 и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя не падна, защото беше основана на канара.
26 И всеки, който чуе тези Мои думи и не ги изпълнява, ще се сравни с неразумен човек, който построи къщата си на пясък;
27 и заваля дъждът, и придойдоха реките, и духнаха ветровете, и се устремиха върху тази къща; и тя падна, и падането й беше голямо.
28 И когато Иисус свърши тези думи, множествата се чудеха на учението Му,
29 защото ги поучаваше като Един, който има власт, а не като техните книжници.
1 А когато слезе от хълма, Го последваха големи множества.
2 И ето, един прокажен дойде при Него и като Му се кланяше, каза: Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш.
3 Тогава Иисус простря ръка и се допря до него, и каза: Искам, бъди очистен. И начаса проказата се очисти от него.
4 И Иисус му каза: Гледай да не кажеш това на никого; но за свидетелство на тях иди да се покажеш на свещеника и принеси дара, който Мойсей е заповядал.
5 А когато влезе в Капернаум, един стотник дойде при Него и Му се молеше, като казваше:
6 Господи, слугата ми лежи у дома парализиран и много се мъчи.
7 Той му каза: Ще дойда и ще го изцеля.
8 Стотникът в отговор Му каза: Господи, не съм достоен да влезеш под стряхата ми; но кажи само една дума и слугата ми ще оздравее.
9 Защото и аз съм подвластен човек и имам подчинени на мен войници; и казвам на този: Иди! — и той отива; и на друг: Ела! — и той идва; а на слугата си: Направи това! — и той го прави.
10 Иисус, като чу това, се почуди и каза на онези, които Го следваха: Истина ви казвам: дори в Израил не съм намерил толкова голяма вяра.
11 Но ви казвам, че мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще насядат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство,
12 а синовете на царството ще бъдат изхвърлени във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
13 Тогава Иисус каза на стотника: Иди си. Както си повярвал, така нека ти бъде. И слугата оздравя в същия час.
14 И когато Иисус дойде в къщата на Петър, видя, че тъща му лежеше болна от треска.
15 И се допря до ръката й, и треската я остави; и тя стана и Му прислужваше.
16 А когато се свечери, доведоха при Него мнозина обладани от демони; и Той изгони духовете с една дума и изцели всичките болни,
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва: ?Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе.“
18 И като видя Иисус около Себе Си голямо множество, заповяда да минат отвъд.
19 И дойде един книжник и Му каза: Учителю, ще Те следвам, където и да отидеш!
20 Иисус му каза: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда, а Човешкият Син няма къде глава да подслони.
21 А друг от учениците Му каза: Господи, позволи ми първо да отида и да погреба баща си.
22 Но Иисус му каза: Следвай Ме и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
23 И когато се качи на един кораб, учениците Му се качиха след Него.
24 И ето, в езерото се надигна голяма буря, дотолкова, че вълните покриваха кораба; а Той спеше.
25 Тогава се приближиха, събудиха Го и казаха: Господи, спаси! Загиваме!
26 А Той им каза: Защо сте страхливи, маловерци? Тогава стана, смъмри ветровете и вълните и настана голяма тишина.
27 А хората се чудеха и казваха: Какъв е Този, че и ветровете и вълните Му се покоряват?
28 И когато дойде на отвъдната страна, в гадаринската страна, Го срещнаха двама обладани от демони, които излизаха от гробищата – твърде свирепи, така че никой не можеше да мине през онзи път.
29 И ето, те изкрещяха, като казваха: Какво имаме ние с Теб, Божи Сине? Нима си дошъл тук преди време да ни мъчиш?
30 А надалеч от тях имаше голямо стадо свине, което пасеше.
31 И демоните Му се молеха, като казваха: Ако ни изпъдиш, изпрати ни в стадото свине!
32 И им каза: Идете. И те, като излязоха, отидоха в свинете; и ето, цялото стадо се спусна надолу по стръмнината в езерото и загина във водата.
33 А свинарите побягнаха и като отидоха в града, разказаха всичко – и това, което беше станало с обладаните от демони.
34 И ето, целият град излезе да посрещне Иисус; и като Го видяха, Му се примолиха да си отиде от техните области.
1 Тогава Той се качи на един кораб, премина и дойде в Своя Си град.
2 И ето, донесоха при Него един паралитик, сложен на постелка; и Иисус, като видя вярата им, каза на паралитика: Дерзай, синко, прощават ти се греховете.
3 И ето, някои от книжниците си казаха: Този богохулства.
4 А Иисус, като видя мислите им, каза: Защо мислите зло в сърцата си?
5 Защото кое е по-лесно? Да кажа: прощават ти се греховете; или да кажа: стани и ходи?
6 Но за да познаете, че Човешкият Син има власт на земята да прощава греховете – тогава каза на паралитика: Стани, вдигни постелката си и иди у дома си!
7 И той стана и отиде у дома си.
8 А множествата, като видяха това, ги обзе страх и прославиха Бога, който беше дал такава власт на хората.
9 И като минаваше оттам, Иисус видя един човек на име Матей, който седеше в бирничеството, и му каза: Следвай Ме. И той стана и Го последва.
10 И когато беше седнал на трапезата в къщата, ето, много бирници и грешници дойдоха и насядаха с Иисус и с учениците Му.
11 И фарисеите, като видяха това, казаха на учениците Му: Защо вашият Учител яде с бирниците и грешниците?
12 А Той, като чу това, каза: Здравите нямат нужда от лекар, а болните.
13 Но идете и се научете какво значи това: ?Милост искам, а не жертва“, защото не съм дошъл да призова праведните, а грешните (на покаяние).
14 Тогава при Него дойдоха учениците на Йоан и казаха: Защо ние и фарисеите постим много, а Твоите ученици не постят?
15 Иисус им каза: Могат ли сватбарите да жалеят, докато младоженецът е с тях? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им се отнеме, и тогава ще постят.
16 Никой не кърпи стара дреха с нов плат; защото това, което трябва да я закърпи, отдира от дрехата и съдраното става по-лошо.
17 Нито наливат ново вино в стари мехове; иначе меховете се спукват, виното изтича и меховете се изхабяват. Но наливат ново вино в нови мехове, та и двете се запазват.
18 Когато им говореше това, ето, един началник дойде, падна пред Него, и казваше: Дъщеря ми току-що умря; но ела и положи ръката Си на нея, и тя ще оживее!
19 И Иисус стана и го последва, а също и учениците Му.
20 И ето, една жена, която имаше кръвотечение от дванадесет години, се приближи отзад и се допря до полите на дрехата Му,
21 защото си казваше: Ако се допра до дрехата Му, ще оздравея.
22 А Иисус, като се обърна и я видя, каза: Дерзай, дъще, твоята вяра те изцели. И от същия час жената оздравя.
23 И когато Иисус дойде в къщата на началника и видя свирачите и разтревожения народ, каза:
24 Идете си, защото момичето не е умряло, а спи. А те Му се присмиваха.
25 И като изпъдиха народа, Той влезе и я хвана за ръката; и момичето стана.
26 И това се разчу по цялата онази страна.
27 А когато Иисус си отиваше оттам, Го последваха двама слепи, които викаха и казваха: Смили се за нас, Сине Давидов!
28 И като влезе вкъщи, слепите се приближиха до Него; и Иисус им каза: Вярвате ли, че мога да сторя това? Те Му казаха: Да, Господи.
29 Тогава Той се допря до очите им и каза: Нека ви бъде според вярата ви.
30 И очите им се отвориха. А Иисус им заръча строго, като каза: Внимавайте никой да не узнае това!
31 А те, като излязоха, Го разгласиха по цялата онази страна.
32 И когато те излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, обладан от демон.
33 И след като бе изгонен демонът, немият проговори. И множествата се чудеха и казваха: Никога не се е виждало такова нещо в Израил!
34 А фарисеите казваха: Чрез началника на демоните Той изгонва демоните.
35 И Иисус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на царството, и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ.
36 А когато видя множествата, се смили над тях, защото бяха изнемощели и пръснати като овце, които нямат пастир.
37 Тогава каза на учениците Си: Жетвата е изобилна, а работниците – малко;
38 затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
1 И като повика дванадесетте Си ученика, даде им власт над нечисти духове, да ги изгонват, и да изцеляват всякаква болест и всякаква немощ.
2 А ето имената на дванадесетте апостоли: първият – Симон, който се нарича Петър, и брат му Андрей; Яков Зеведеев и брат му Йоан;
3 Филип и Вартоломей; Тома и Матей, бирникът; Яков Алфеев и Тадей;
4 Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го и предаде.
5 Тези дванадесет души Иисус изпрати и им заповяда, като каза: Не пътувайте към езичниците и в самарянски град не влизайте;
6 а по-добре отивайте при изгубените овце от израилевия дом.
7 И като ходите, проповядвайте, като казвате: Небесното царство наближи.
8 Болни изцелявайте, мъртви възкресявайте, прокажени очиствайте, демони изгонвайте; даром сте приели, даром давайте.
9 Не вземайте нито злато, нито сребро, нито медна монета в пояса си,
10 нито торба за път, нито две ризи, нито сандали, нито тояга; защото работникът заслужава своята прехрана.
11 И в който и да било град или село като влезете, разпитвайте кой в него е достоен, и там оставайте, докато си отидете.
12 А когато влизате в дома, поздравявайте го.
13 И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир; но ако не бъде достоен, мирът ви нека се върне към вас.
14 И ако някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си.
15 Истина ви казвам: по-леко ще бъде на содомската и гоморската земя в съдния ден, отколкото на онзи град.
16 Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; и така, бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите.
17 И се пазете от хората, защото ще ви предават на съдилища и в синагогите си ще ви бият.
18 Да! И пред управители и царе ще ви извеждат заради Мен, за да свидетелствате на тях и на народите.
19 А когато ви предадат, не се безпокойте как или какво да говорите, защото в същия час ще ви се даде какво да говорите.
20 Защото не сте вие, които говорите, а Духът на Отца ви, който говори във вас.
21 Брат брата ще предаде на смърт, и баща – детето; и деца ще се надигнат против родителите и ще ги докарват до смърт.
22 Ще бъдете мразени от всички заради Моето Име; а който устои докрай, той ще бъде спасен.
23 А когато ви преследват в този град, бягайте в другия; защото, истина ви казвам: няма да свършите израилевите градове, докато дойде Човешкият Син.
24 Ученикът не е по-горен от учителя си, нито слугата е по-горен от господаря си.
25 Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си, и на слугата – като господаря си. Ако стопанина на дома нарекоха Веелзевул, то колко повече – домашните Му!
26 И така, не се бойте от тях; защото няма нищо покрито, което да не се открие, и тайно, което да не се узнае.
27 Това, което ви говоря в тъмно, кажете го на светло; и което чуете на ухо, прогласете го от покрива.
28 Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а по-скоро се бойте от Онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.
29 Не се ли продават две врабчета за един асарий? И пак нито едно от тях няма да падне на земята без волята на вашия Отец.
30 А на вас и космите на главата са всички преброени.
31 И така, не се бойте: вие сте по-ценни от много врабчета.
32 И така, всеки, който изповяда Мен пред хората, ще го изповядам и Аз пред Моя Отец, който е на небесата.
33 Но всеки, който се отрече от Мен пред хората, ще се отрека и Аз от него пред Моя Отец, който е на небесата.
34 Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч.
35 Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря – от майка й и снаха – от свекърва й;
36 и неприятели на човека ще бъдат домашните му.
37 Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за Мен; и който обича син или дъщеря повече от Мен, не е достоен за Мен;
38 и който не вземе кръста си и Ме следва, не е достоен за Мен.
39 Който намери живота си, ще го изгуби, и който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.
40 Който приема вас, Мен приема; и който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил.
41 Който приема пророк в името на пророк, награда на пророк ще получи; и който приема праведник в името на праведник, награда на праведник ще получи.
42 И който напои един от тези малките само с една чаша студена вода в името на ученик, истина ви казвам, никак няма да изгуби наградата си.
1 А Иисус, когато свърши наставленията Си към дванадесетте Си ученици, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им.
2 А Йоан, като чу в тъмницата за делата на Христос, прати от учениците си да Му кажат:
3 Ти ли си Онзи, който има да дойде, или друг да очакваме?
4 Иисус в отговор им каза: Идете и съобщете на Йоан това, което чувате и виждате:
5 слепи проглеждат, куци прохождат, прокажени се очистват и глухи прочуват, мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестието.
6 И блажен онзи, който не се отвръща от Мен.
7 И когато те си отиваха, Иисус започна да казва на множествата за Йоан: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика ли, от вятър разлюлявана?
8 Но какво излязохте да видите? Човек ли, в меки дрехи облечен? Ето, тези, които носят меки дрехи, са в царските дворци.
9 Но какво тогава излязохте да видите? Пророк ли? Да, казвам ви, и повече от пророк.
10 Защото този е, за когото е писано: ?Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще устрои пътя Ти пред Теб.“
11 Истина ви казвам: между родените от жени не се е издигнал по-велик от Йоан Кръстител; обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него.
12 А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство бива насилвано и насилници го грабват.
13 Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Йоан;
14 и ако искате да го приемете, това е Илия, който имаше да дойде.
15 Който има уши да слуша, нека слуша.
16 А на какво да оприлича това поколение? То прилича на деца, които седят по пазарите и викат на другарите си, като им казват:
17 Свирихме ви, и не играхте; пяхме ви жални песни, и не жалеехте.
18 Защото дойде Йоан, който нито ядеше, нито пиеше, и казват: Има демон.
19 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.
20 Тогава започна да укорява градовете, където се извършиха повечето от Неговите чудеса, защото не се покаяха:
21 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако в Тир и Сидон се бяха извършили чудесата, които се извършиха у вас, те отдавна биха се покаяли във вретище и пепел.
22 Но казвам ви: на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съдния ден, отколкото на вас.
23 И ти, Капернауме, който си се издигнал до небесата, до ада ще бъдеш свален! Защото, ако се бяха извършили в Содом чудесата, които се извършиха в теб, той и до днес би останал.
24 Но казвам ви, че в съдния ден на содомската земя ще бъде по-леко, отколкото на теб.
25 В онова време Иисус заговори, като каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, защото си скрил това от мъдрите и разумните, а си го открил на невръстните.
26 Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
27 Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец, никой не познава Сина; нито познава някой Отца, освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да го открие.
28 Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка.
29 Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и смирен по сърце; и ще намерите почивка за душите си.
30 Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко.
1 По онова време, в една събота, Иисус минаваше през посевите, а учениците Му, като огладняха, започнаха да късат класове и да ядат.
2 А фарисеите, като видяха това, Му казаха: Виж, Твоите ученици вършат това, което не е позволено да се върши в събота!
3 А Той им каза: Не сте ли чели какво направи Давид, когато огладня той и мъжете, които бяха с него;
4 как влезе в Божия дом и яде присъствените хлябове, които не беше позволено да яде нито той, нито онези, които бяха с него, а само свещениците?
5 Или, не сте ли чели в закона, че в съботен ден свещениците в храма нарушават съботата и не са виновни?
6 Но казвам ви, че тук има нещо повече от храма.
7 Но ако знаехте какво значи това: ?Милост искам, а не жертва“, не бихте осъдили невинните.
8 Защото Човешкият Син е Господар на съботата.
9 И като замина оттам, дойде в синагогата им.
10 Там имаше един човек с изсъхнала ръка; и за да обвинят Иисус, Го попитаха: Позволено ли е човек да изцелява в събота?
11 И Той им каза: Кой човек от вас, ако има една овца и тя в съботен ден падне в яма, няма да я улови и извади?
12 А колко по-ценен е човекът от овцата! Затова е позволено да се прави добро в съботен ден.
13 Тогава каза на човека: Протегни ръката си. И той я протегна; и тя стана здрава като другата.
14 А фарисеите, като излязоха, се наговориха против Него как да Го погубят.
15 Но Иисус, като разбра, се оттегли оттам; и голямо множество Го последва, и Той ги изцели всички.
16 И им заръча да не разгласяват за Него,
17 за да се сбъдне реченото чрез пророк Исая, който казва:
18 ?Ето Моят Служител, когото избрах; Моят Възлюбен, в когото е благоволението на душата Ми. Ще положа Духа Си на Него, и Той ще възвести съд на народите.
19 Няма да се скара, нито да извика, нито ще чуе някой гласа Му по улиците.
20 Смазана тръстика няма да пречупи и тлеещ фитил няма да угаси, докато изведе съда към победа.
21 И в Неговото Име народите ще се надяват.“
22 Тогава доведоха при Него един обладан от демон, сляп и ням; и го изцели, така че немият говореше и виждаше.
23 И всичките множества се смаяха и говореха: Да не би Този да е Давидовият Син?
24 А когато фарисеите чуха това, казаха: Този не изгонва демоните иначе, освен чрез началника на демоните, Веелзевул.
25 А Иисус, като знаеше техните мисли, им каза: Всяко царство, разделено самЄ против себе си, запустява; и нито един град или дом, разделен сам против себе си, няма да устои.
26 Ако Сатана изгонва Сатана, той се е разделил сам против себе си: тогава как ще устои неговото царство?
27 При това, ако Аз изгонвам демоните чрез Веелзевул, чрез кого ги изгонват вашите синове? Затова те ще ви бъдат съдии.
28 Но ако Аз изгонвам демоните чрез Божия Дух, то Божието царство е дошло до вас.
29 Или как може да влезе някой в къщата на силния и да му ограби покъщнината, ако първо не върже силния? И тогава ще ограби къщата му.
30 Който не е с Мен, той е против Мен; и който не събира с Мен, разпилява.
31 Затова ви казвам: всеки грях и хула ще се прости на хората; но хулата против Духа няма да се прости.
32 И ако някой каже дума против Човешкия син, ще му се прости, но ако някой говори против Светия Дух, няма да му се прости нито в този свят, нито в бъдещия.
33 Или направете дървото добро и плода му добър, или направете дървото лошо и плода му лош; защото от плода се познава дървото.
34 Рожби на усойница! Как можете да говорите добро, като сте зли? Защото от онова, което препълва сърцето, говорят устата.
35 Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща, а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща.
36 И казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат хората, ще отговарят в съдния ден.
37 Защото от думите си ще се оправдаеш, и от думите си ще се осъдиш.
38 Тогава някои от книжниците и фарисеите Му отговориха и казаха: Учителю, искаме да видим знамение от Теб.
39 А Той в отговор им каза: Зло и прелюбодейно поколение иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на пророк Йона.
40 Защото, както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така и Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи.
41 Ниневийските мъже ще се явят на съда с това поколение и ще го осъдят, защото те се покаяха чрез проповедта на Йона; а ето, тук има повече от Йона.
42 Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята, за да чуе Соломоновата мъдрост; а ето, тук има повече от Соломон.
43 Когато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места, за да търси покой, и не намира.
44 Тогава казва: Ще се върна в къщата си, откъдето съм излязъл. И като дойде, я намира празна, пометена и украсена.
45 Тогава отива и взема със себе си седем други духа, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на онзи човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и с това зло поколение.
46 Когато Той още говореше на множествата, ето, майка Му и братята Му стояха навън и искаха да Му говорят.
47 И някой Му каза: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят.
48 А Той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми и кои са братята Ми?
49 И като простря ръка към учениците Си, каза: Ето майка Ми и братята Ми!
50 Защото, който върши волята на Моя Отец, който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка.
1 В същия ден Иисус излезе от къщата и седна край езерото.
2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в един кораб, а цялото множество стоеше на брега.
3 И им говореше много с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;
4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 А други паднаха на каменистите места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва,
6 а като изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.
7 Други пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха.
8 А други паднаха на добра земя; и дадоха плод – кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 Който има уши (да слуша), нека слуша.
10 Тогава се приближиха Неговите ученици и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 Защото, който има, на него ще се даде и ще му се преумножи; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват и не разбират.
14 В тях се изпълнява пророчеството на Исая, което казва: ?С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 Защото сърцето на този народ е надебеляло, и с ушите си тежко чуват, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля.“
16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви – защото чуват.
17 Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха; и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 И така, вие чуйте притчата за сеяча.
19 При всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: той е посятото край пътя.
20 А посятото на каменистите места е онзи, който чува словото и веднага с радост го приема;
21 корен обаче няма в себе си, а е кратковременен; и когато настане скръб или гонение заради словото, начаса отпада.
22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото, но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.
23 А посятото на добра земя е онзи, който чува словото и го разбира, който и дава плод и принася – кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уподобява на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но когато хората спяха, неприятелят му дойде и пося плевели между пшеницата, и си отиде.
26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? Но тогава откъде са плевелите?
28 Той им каза: Някой враждебен човек е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата.
30 Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите: съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на синапено зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 което наистина е по-малко от всичките семена, но когато порасне, е по-голямо от тревите и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му.
33 Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато вкисна цялото.
34 Всичко това Иисус каза на множеството с притчи, и без притчи не им говореше,
35 за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: ?Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света.“
36 Тогава Той остави множеството и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха до Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия;
39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите.
40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света.
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни и онези, които вършат беззаконие;
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши (да слуша), нека слуша.
44 Небесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, го скрива и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.
45 Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.
47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събра риби от всякакъв вид;
48 и като се напълни, я изтеглиха на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
49 Така ще бъде и при свършека на света: ангелите ще излязат и ще отлъчат злите измежду праведните,
50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
51 (И Иисус им каза:) Разбрахте ли всичко това? Те Му казаха: Да, (Господи).
52 А Той им каза: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53 Тогава Иисус, като свърши тези притчи, си замина оттам.
54 И когато дойде в родния Си град, ги поучаваше в синагогата им, така че те се чудеха и казваха: Откъде е на Този тази мъдрост и тези чудеса?
55 Не е ли Той син на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му – Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 И сестрите Му не са ли всички при нас? Откъде е тогава на Този всичко това?
57 И се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: Никой пророк не е без почит, освен в родния си град и в дома си.
58 И не извърши там много чудеса поради неверието им.
1 А в онова време четверовластникът Ирод чу слуха за Иисус
2 и каза на слугите си: Това е Йоан Кръстител – той е възкръснал от мъртвите и затова тези сили действат чрез него.
3 Защото Ирод беше хванал Йоан и го беше вързал и хвърлил в тъмница заради Иродиада, жената на брат си Филип;
4 понеже Йоан му казваше: Не ти е позволено да я имаш.
5 И Ирод искаше да го убие, но се боеше от множеството, защото го считаха за пророк.
6 А когато празнуваха рождения ден на Ирод, дъщерята на Иродиада танцува по средата и угоди на Ирод.
7 Затова той с клетва й обеща да й даде каквото и да му поиска.
8 А тя, подучена от майка си, каза: Дай ми тук, на блюдо, главата на Йоан Кръстител.
9 Царят се наскърби, но заради клетвата си и заради седящите с него заповяда да й се даде;
10 и прати да обезглавят Йоан в тъмницата.
11 И донесоха главата му на блюдо и я дадоха на момичето, а то я занесе на майка си.
12 А учениците му, като дойдоха, взеха тялото и го погребаха; после дойдоха и казаха на Иисус.
13 Когато Иисус чу това, се оттегли оттам с кораб на едно уединено място настрана. А множествата, като чуха, Го последваха пеша от градовете.
14 И Той, като излезе, видя голямо множество, смили се над тях и изцели болните им.
15 А като се свечери, учениците дойдоха при Него и казаха: Мястото е уединено и времето е вече напреднало; разпусни множествата да отидат по селата и да си купят храна.
16 А Иисус им каза: Няма нужда да отиват – дайте им вие да ядат.
17 А те Му казаха: Имаме тук само пет хляба и две риби.
18 А Той каза: Донесете ги тук при Мен.
19 Тогава, като заповяда на множествата да насядат на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето и благослови; и като разчупи хлябовете, ги даде на учениците, а учениците – на хората.
20 И всички ядоха и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – дванадесет пълни коша.
21 А онези, които ядоха, бяха около пет хиляди мъже, освен жените и децата.
22 И начаса Иисус накара учениците да влязат в кораба и да отидат преди Него на другата страна, докато разпусне множествата.
23 И като разпусна множествата, се изкачи на хълма да се помоли насаме. И като се свечери, Той беше там сам.
24 А корабът беше вече в средата на езерото, блъскан от вълните, защото вятърът беше насрещен.
25 А в четвъртата стража на нощта Той дойде към тях, като вървеше по езерото.
26 И учениците, като Го видяха да ходи по езерото, се изплашиха, мислейки, че е призрак, и извикаха от страх.
27 А Иисус веднага им проговори, като каза: Дерзайте! Аз съм; не се бойте.
28 А Петър в отговор Му каза: Господи, ако си Ти, заповядай ми да дойда при Теб по водата.
29 А Той каза: Ела. И Петър слезе от кораба и вървеше по водата, за да отиде при Иисус.
30 Но като видя (силния) вятър, се уплаши и като потъваше, извика: Господи, спаси ме!
31 И Иисус веднага простря ръка, хвана го и му каза: Маловерецо, защо се усъмни?
32 И като влязоха в кораба, вятърът утихна.
33 А онези, които бяха в кораба, Му се поклониха и казаха: Наистина Ти си Божи Син!
34 И като преминаха езерото, дойдоха в Генисаретската земя.
35 И когато тамошните мъже Го познаха, разпратиха по цялата онази околност и доведоха при Него всичките болни;
36 и Го молеха да се допрат само до полата на дрехата Му; и колкото се допряха, оздравяха.
1 Тогава при Иисус дойдоха фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха:
2 Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините, понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб?
3 А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед?
4 Защото Бог заповяда: ?Почитай баща си и майка си“; и: ?Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви.“
5 Но вие казвате: Който каже на баща си или майка си: Това моето, с което би могъл да си помогнеш, е подарено на Бога, –
6 той да не дава на баща си (или майка си). Така, заради вашето предание, вие осуетихте Божията заповед.
7 Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал:
8 ?Този народ (се приближава при Мен с устата си и) Ме почита с устните си, но сърцето им се намира далеч от Мен.
9 Но напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.“
10 И като повика множеството, им каза: Слушайте и разбирайте!
11 Не това, което влиза в устата, осквернява човека; а това, което излиза от устата, то осквернява човека.
12 Тогава учениците се приближиха и Му казаха: Знаеш ли, че фарисеите се възмутиха, като чуха това слово?
13 А Той в отговор каза: Всяко растение, което не е насадил Моят небесен Отец, ще се изкорени.
14 Оставете ги, те са слепи водачи на слепци; а ако слепец води слепеца, и двамата ще паднат в ямата.
15 Петър в отговор Му каза: Обясни ни тази притча!
16 А Той каза: И вие ли още не проумявате?
17 Не разбирате ли, че всичко, което влиза в устата, минава през корема и се изхожда навън?
18 А онова, което излиза от устата, произхожда от сърцето и то осквернява човека.
19 Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Тези са нещата, които оскверняват човека; а да яде с неизмити ръце, това не го осквернява.
21 И като излезе оттам, Иисус се оттегли в областта на Тир и Сидон.
22 И ето, една ханаанка излезе от онези места и извика, като казваше: Смили се за мен, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми е лошо обсебена от демон.
23 Но Той не й отговори нито дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като казаха: Отпрати я, защото вика след нас.
24 А Той в отговор каза: Аз не съм изпратен при други, освен при загубените овце от израилевия дом.
25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи, помогни ми!
26 Той в отговор каза: Не е хубаво да се вземе хлябът на децата и да се хвърли на кученцата.
27 А тя каза: Да, Господи, но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им!
28 Тогава Иисус в отговор й каза: О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде, както искаш. И от онзи час дъщеря й оздравя.
29 И като замина оттам, Иисус дойде при Галилейското езеро и се качи на хълма, и седеше там.
30 И дойдоха при Него големи множества, които имаха със себе си куци, слепи, неми, недъгави и много други, и ги сложиха пред краката Му, и Той ги изцели.
31 А множеството се чудеше, като гледаше неми да говорят, недъгави оздравели, куци да ходят и слепи да гледат. И прославиха Израилевия Бог.
32 А Иисус повика учениците Си и каза: Жал Ми е за множеството, защото три дни вече останаха с Мен и нямат какво да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им прималее по пътя.
33 Учениците Му казаха: Откъде в тази пустош толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?
34 Иисус им каза: Колко хляба имате? А те казаха: Седем, и малко рибки.
35 Тогава заповяда на множествата да насядат на земята.
36 И като взе седемте хляба и рибите, благодари и разчупи, и даде на учениците, а учениците – на множествата.
37 И ядоха всички и се наситиха; и вдигнаха останалите къшеи – седем пълни кошници.
38 А онези, които ядоха, бяха четири хиляди мъже, освен жени и деца.
39 И като разпусна множествата, влезе в кораба и дойде в областта на Магадан.
1 Тогава фарисеите и садукеите дойдоха при Иисус и за да Го изпитат, поискаха от Него да им покаже знамение от небето.
2 А Той в отговор им каза: Когато се свечери, казвате: Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее;
3 а сутрин: Днес времето ще бъде лошо, защото небето се червенее намръщено. Вие знаете да прецените лицето на небето, а знаменията на времената не можете!
4 Зъл и прелюбодеен род иска знамение, но друго знамение няма да му се даде, освен знамението на (пророк) Йона. И ги остави и си отиде.
5 А учениците, като минаха на другата страна, забравиха да вземат хляб.
6 И Иисус им каза: Внимавайте и се пазете от кваса на фарисеите и садукеите!
7 А те разискваха помежду си, като говореха: Това е, защото не сме взели хляб.
8 Иисус, като разбра това, каза: Маловерци, защо разисквате помежду си, че нямате хляб?
9 Още ли не разбирате и не си ли спомняте петте хляба на петте хиляди души и колко коша събрахте;
10 нито седемте хляба на четирите хиляди души и колко кошници събрахте?
11 Как не разбирате, че не заради хляба ви казах да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?
12 Тогава те разбраха, че не им заръча да се пазят от хлебния квас, а от учението на фарисеите и садукеите.
13 А Иисус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, като им каза: Какво казват хората, кой е Човешкият Син?
14 А те казаха: Едни казват, че е Йоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия или един от пророците.
15 А Той им каза: А вие какво казвате, кой съм Аз?
16 Симон Петър в отговор каза: Ти си Христос, Синът на живия Бог.
17 Иисус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, а Моят Отец, който е на небесата.
18 А и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тази канара ще съградя Своята църква; и портите на ада няма да й надделеят.
19 Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
20 Тогава заръча на учениците да не казват на никого, че Той е Христос.
21 Оттогава Иисус започна да показва на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен.
22 Тогава Петър Го взе настрана и започна да Го мъмри, като казваше: Бог да е милостив към Теб, Господи; това никак няма да стане с Теб!
23 А Той се обърна и каза на Петър: Махни се и иди зад Мен, Сатана! Ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките.
24 Тогава Иисус каза на учениците Си: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си и нека Ме следва.
25 Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мен, ще го намери.
26 Понеже, какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?
27 Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще отплати на всекиго според делата му.
28 Истина ви казвам: има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Човешкия Син, идещ в царството Си.
1 И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петър, Яков и брат му Йоан и ги заведе на една висока планина.
2 И се преобрази пред тях: лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.
3 И ето, явиха им се Мойсей и Илия, които разговаряха с Него.
4 И Петър заговори и каза на Иисус: Господи, добре е да сме тук. Ако искаш, аз ще направя тук три шатри – една за Теб, една за Мойсей и една за Илия.
5 А докато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в когото благоволих; Него слушайте!
6 И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си и много се уплашиха.
7 А Иисус се приближи до тях, допря се до тях и каза: Станете, не се бойте.
8 И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Иисус сам.
9 И като слизаха от планината, Иисус им заповяда, като каза: Не съобщавайте на никого за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите!
10 Учениците Му Го попитаха, като казаха: Защо тогава казват книжниците, че първо Илия трябва да дойде?
11 А Той в отговор каза: Наистина Илия идва и ще възстанови всичко.
12 Но казвам ви, че Илия вече е дошъл и не го познаха, а постъпиха с него, както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях.
13 Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител.
14 И когато дойдоха при множеството, до Него се приближи един човек, който коленичи пред Него и каза:
15 Господи, смили се над сина ми, защото е обладан от демон и страда лошо; понеже често пада в огъня и често във водата.
16 И го доведох при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.
17 Иисус в отговор каза: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мен!
18 И Иисус го смъмри и демонът излезе от него; и момчето оздравя в същия час.
19 Тогава учениците дойдоха при Иисус насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?
20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапено зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там! -- и тя ще се премести; и нищо няма да ви бъде невъзможно.
21 (А този род не излиза освен с молитва и пост.)
22 И когато седяха в Галилея, Иисус им каза: Човешкият Син ще бъде предаден в човешки ръце;
23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те много се наскърбиха.
24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми се приближиха до Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми?
25 Той каза: Плаща. И когато влезе вкъщи, Иисус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне? Земните царе от кои събират данък или налог – от своите ли синове, или от чужденците?
26 А когато Петър каза: От чужденците, Иисус му каза: Като е така, своите им са свободни.
27 Но за да не ги подведем към грях, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първо се закачи, и като разтвориш устата й, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за теб.
1 В същото време учениците дойдоха при Иисус и казаха: Кой е най-голям в небесното царство?
2 А Иисус повика едно детенце, постави го сред тях и каза:
3 Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.
4 И така, който смири себе си като това детенце, той е най-голям в небесното царство.
5 И който приеме едно такова детенце в Мое Име, Мен приема.
6 А който съблазни един от тези малките, които вярват в Мен, за него би било по-добре да се окачеше на врата му един воденичен камък и да потънеше в морските дълбочини.
7 Горко на света поради съблазните, защото съблазните трябва да дойдат; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!
8 Ако те съблазнява ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота куц или недъгав, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.
9 И ако те съблазнява окото ти, извади го и го хвърли от себе си: по-добре е за теб да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.
10 Внимавайте да не презирате нито едно от тези малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, който е на небесата.
11 (Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото.)
12 Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се?
13 И като я намери, истина ви казвам: той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се.
14 Също така не е по волята на Отца ви, който е на небесата, да загине нито един от тези малките.
15 И ако съгреши брат ти, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си.
16 Но ако не послуша, вземи със себе си още един или двама, и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяко нещо.
17 И ако не послуша тях, кажи това на църквата, а ако не послуша и църквата, нека ти бъде като езичник и бирник.
18 Истина ви казвам: каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.
19 Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата.
20 Защото, където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях.
21 Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?
22 Иисус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем.
23 Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.
24 И когато започна да ги преглежда, докараха при Него един, който му дължеше десет хиляди таланта.
25 Но понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко, което имаше, и да се плати дългът.
26 Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя всичко!
27 И господарят на този слуга, понеже го жалеше, го пусна и му прости заема.
28 Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динария; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш!
29 Затова съслужителят му падна и му се молеше, като каза: Имай търпение към мен, и ще ти платя!
30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга.
31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Зли слуго, аз ти простих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите, докато изплати целия дълг.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.
1 Когато Иисус свърши тези думи, тръгна от Галилея и дойде в областта на Юдея отвъд Йордан.
2 И големи множества Го следваха и Той ги изцели там.
3 Тогава дойдоха при Него фарисеи, които, като Го изпитваха, казаха: Позволено ли е на човек да напусне жена си по всякаква причина?
4 А Той в отговор каза: Не сте ли чели, че Онзи, който ги е сътворил, ги е сътворил отначало мъжко и женско и е казал:
5 ?Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“
6 Така че те не са вече двама, а една плът. И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.
7 Казват Му: Тогава защо Мойсей заповяда да й даде разводно писмо и да я напусне?
8 Каза им: Поради вашето коравосърдечие Мойсей ви е позволил да си напускате жените, но отначало не е било така.
9 А казвам ви: който напусне жена си, освен поради блудство, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за напусната, прелюбодейства.
10 Учениците Му казват: Ако е такова отношението на мъжа към жената, по-добре да не се жени!
11 А Той им каза: Не могат всички да приемат това слово, а само онези, на които е дадено.
12 Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има и скопци, които са били скопени от хора; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.
13 Тогава доведоха при Него дечица, за да положи ръце на тях и да се помоли; а учениците ги смъмриха.
14 А Иисус каза: Оставете дечицата и не ги спирайте да дойдат при Мен, защото на такива е небесното царство.
15 И положи ръце на тях и замина оттам.
16 И ето, един дойде при Него и каза: Учителю, какво добро да направя, за да имам вечен живот?
17 А Той му каза: Защо питаш Мен за доброто? Един има, който е добър. Но ако искаш да влезеш в живота, пази заповедите.
18 Каза Му: Кои? Иисус каза: Тези: не убивай; не прелюбодействай; не кради; не лъжесвидетелствай;
19 почитай баща си и майка си; и люби ближния си както себе си.
20 Младежът Му каза: Всичко това съм опазил (от младостта си); какво още не ми достига?
21 Иисус му каза: Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и дай на бедните; и ще имаш съкровище на небесата; и ела и Ме следвай.
22 Но младежът, като чу това слово, си отиде наскърбен, защото беше човек с много имот.
23 А Иисус каза на учениците Си: Истина ви казвам: мъчно ще влезе богат в небесното царство.
24 И пак ви казвам: по-лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.
25 А учениците, като чуха това, бяха много поразени и казаха: Като е така, кой може да се спаси?
26 А Иисус ги погледна и им каза: За хората това е невъзможно, но за Бога всичко е възможно.
27 Тогава Петър в отговор Му каза: Ето, ние оставихме всичко и Те последвахме. А с нас какво ще стане?
28 А Иисус им каза: Истина ви казвам, вие, които ме последвахте при новорождението — когато Човешкият син седне на славния Си престол, също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте израилеви племена.
29 И всеки, който е оставил къщи или братя, или сестри, или баща, или майка, (или жена), или деца, или ниви заради Моето Име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот.
30 Обаче мнозина първи ще бъдат последни, а последните – първи.
1 Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.
2 И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.
3 И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара свободни;
4 и на тях каза: Идете и вие на лозето и каквото е право, ще ви дам. И те отидоха.
5 Пак, като излезе около шестия и около деветия час, направи същото.
6 А като излезе около единадесетия час, намери други, че стоят, и им каза: Защо стоите цял ден тук свободни?
7 Те му казаха: Защото никой не ни е наел. Каза им: Идете и вие на лозето (и каквото е право, ще получите).
8 Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и им плати надницата, като започнеш от последните и свършиш с първите.
9 И така, дойдоха наетите около единадесетия час и получиха по един динарий.
10 А като дойдоха първите, си мислеха, че ще получат повече, но и те получиха по един динарий.
11 И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:
12 Тези последните работиха само един час и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата!
13 А той в отговор каза на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли спазари с мен за един динарий?
14 Вземи си своето и си иди. Моята воля е да дам на този последния колкото и на теб.
15 Не ми ли е позволено да сторя със своето, каквото искам? Или твоето око е завистливо, защото аз съм добър?
16 Така последните ще бъдат първи, а първите – последни.
17 И когато Иисус се изкачваше към Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме и по пътя им каза:
18 Ето, изкачваме се към Ерусалим и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжниците; и те ще Го осъдят на смърт,
19 и ще Го предадат на езичниците, за да Му се подиграят, да Го бият и да Го разпънат; и на третия ден ще бъде възкресен.
20 Тогава майката на Зеведеевите синове се приближи към Него заедно със синовете си, като Му се кланяше и искаше нещо от Него.
21 А Той каза: Какво искаш? Каза Му: Кажи тези мои двама сина да седнат – единият от дясната Ти страна, а другият от лявата Ти страна в Твоето царство.
22 А Иисус в отговор каза: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия, (и да се кръстите с кръщението, с което Аз се кръщавам)? Казаха Му: Можем.
23 Той им каза: Моята чаша наистина ще пиете (и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите), но да седнете от дясната Ми страна и от лявата Ми страна не е Мое да дам, а ще се даде на онези, за които е било приготвено от Моя Отец.
24 А когато десетимата чуха това, възнегодуваха против двамата братя.
25 Но Иисус ги повика и каза: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях и големците им властват над тях.
26 Но между вас няма да бъде така; а който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител;
27 и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;
28 също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина.
29 И когато излизаха от Ерихон, голямо множество Го следваше.
30 И ето, двама слепи, седящи край пътя, като чуха, че Иисус минавал, извикаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
31 А множеството ги мъмреше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се над нас, Господи, Сине Давидов!
32 И така, Иисус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя?
33 Казват Му: Господи, да се отворят очите ни!
34 А Иисус ги съжали, допря се до очите им и те веднага прогледнаха и Го последваха.
1 И когато се приближиха до Ерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Иисус изпрати двама ученика, като им каза:
2 Идете в селото, което е насреща ви, и веднага ще намерите вързана магарица и магаренце с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте.
3 И ако някой ви каже нещо, кажете: На Господа трябват; и той веднага ще ги изпрати.
4 А това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
5 ?Кажете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар идва при теб, кротък и възседнал на магарица и на магаренце, рожба на впрегатно.“
6 И така, учениците отидоха и направиха, както им поръча Иисус:
7 докараха магарицата и магаренцето и наметнаха на тях дрехите си, и Той седна върху тях.
8 И едно много голямо множество постла дрехите си по пътя; други пък сечеха клони от дърветата и ги постилаха по пътя.
9 А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна на Давидовия син! Благословен, който иде в Господното Име! Осанна във висините!
10 И когато влезе в Ерусалим, целият град се раздвижи и казваха: Кой е Този?
11 А множествата казваха: Този е пророкът Иисус, който е от Назарет в Галилея.
12 И Иисус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на онези, които обменяха пари, и пейките на онези, които продаваха гълъбите, и им каза:
13 Писано е: ?Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите ?разбойнически вертеп“.
14 И при Него в храма дойдоха слепи и куци и Той ги изцели.
15 А главните свещеници и книжници, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма и казваха: Осанна на Давидовия Син! -- възнегодуваха и Му казаха:
16 Чуваш ли какво казват тези? А Иисус им каза: Да. Не сте ли чели никога: ?От устата на младенците и сучещите приготвил си хвала“?
17 И след като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува.
18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня.
19 И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея, освен само листа, и й каза: Да няма вече плод от теб до века! И смокинята веднага изсъхна.
20 И учениците, като видяха това, се учудиха и казаха: Как така веднага изсъхна смокинята?
21 А Иисус в отговор им каза: Истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, а даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето, ще стане.
22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.
23 И когато дойде в храма, като поучаваше, главните свещеници и народните старейшини дойдоха при Него и казаха: С каква власт правиш тези неща? И кой Ти е дал тази власт?
24 А Иисус в отговор им каза: Ще ви попитам и Аз едно нещо, на което, ако Ми отговорите, и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща.
25 Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от хората? А те разискваха помежду си, като казваха: Ако кажем: От небето; Той ще ни каже: Тогава защо не му повярвахте?
26 Но ако кажем: От хората; боим се от множеството, защото всички имат Йоан за пророк.
27 И така, в отговор на Иисус казаха: Не знаем. И Той им каза: И Аз също не ви казвам с каква власт правя тези неща.
28 Но какво мислите? Един човек, който имаше двама сина, отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето.
29 А той в отговор каза: Не искам! -- но после се разкая и отиде.
30 Отиде и при втория и му каза същото. А той в отговор каза: Аз ще ида, господине! -- и не отиде.
31 Кой от двамата изпълни бащината си воля? Казаха Му: Първият. Иисус им рече: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство.
32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте, бирниците обаче и блудниците му повярваха. А вие, като видяхте това, даже не се разкаяхте след това да му повярвате.
33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на лозари, отиде в чужбина.
34 А когато наближи времето на плодовете, изпрати слугите си при лозарите, за да приберат плодовете му.
35 И лозарите, като хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни пребиха.
36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.
37 А най-накрая изпрати при тях сина си, като казваше: Ще почетат сина ми.
38 Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: Този е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му!
39 И като го хванаха, го изхвърлиха вън от лозето и го убиха.
40 И така, когато стопанинът на лозето си дойде, какво ще направи на тези лозари?
41 Казаха Му: Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им.
42 Иисус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията: ?Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи“?
43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му.
44 И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че говори за тях.
46 Но когато поискаха да Го хванат, се уплашиха от множествата, понеже Го имаха за пророк.
1 И Иисус пак започна да им говори с притчи, като казваше:
2 Небесното царство прилича на един цар, който направи сватба на сина си.
3 Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата, но те не искаха да дойдат.
4 Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си: юнците ми и угоените ми са заклани и всичко е готово; елате на сватбата!
5 Но те пренебрегнаха поканата и се разотидоха: един на своята нива, а друг – по търговията си;
6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им.
8 Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.
9 Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, ги поканете на сватба.
10 И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха – зли и добри – и сватбата се напълни с гости.
11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.
12 И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 Защото мнозина са призвани, а малцина – избрани.
15 Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 И пратиха при Него учениците си заедно с иродианите да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на хората.
17 Затова ни кажи: Ти как мислиш? Позволено ли е да даваме данък на императора, или не?
18 А Иисус разбра лукавството им и каза: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един динарий.
20 И Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 Отговориха Му: На императора. Тогава Той им каза: Като е така, отдавайте императорското на императора, а Божието – на Бога.
22 Като чуха това, те се учудиха и като Го оставиха, си отидоха.
23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение, и Го попитаха, като казаха:
24 Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му и да създаде потомство на брат си.
25 А между нас имаше седем братя; и първият се ожени и умря, и като нямаше потомство, остави жена си на брат си;
26 също и вторият, и третият – до седмия.
27 А след всички умря и жената.
28 И така, при възкресението на кого от седемте ще бъде жена? Защото те всичките я имаха.
29 А Иисус в отговор им каза: Заблуждавате се, като не познавате Писанията, нито Божията сила.
30 Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като (Божии) ангели на небето.
31 А за възкресението на мъртвите не сте ли чели онова, което ви е говорено от Бога, който казва:
32 ?Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 И множествата, които чуха това, се чудеха на учението Му.
34 А фарисеите, като чуха, че накарал садукеите да замълчат, се събраха заедно.
35 И един от тях, законник, за да Го изпита, Му зададе въпрос:
36 Учителю, коя е най-голямата заповед в закона?
37 А Той му каза: ?Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“
38 Това е най-голямата и първа заповед.
39 А втора, подобна на нея, е тази: ?Да възлюбиш ближния си както себе си.“
40 На тези две заповеди висят целият закон и пророците.
41 И когато бяха събрани фарисеите, Иисус ги попита, казвайки:
42 Какво мислите за Христос? Чий Син е Той? Отговориха Му: Давидов.
43 Каза им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, като казва:
44 ?Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато положа враговете Ти под краката Ти“?
45 И така, ако Давид Го нарича Господ, как тогава Той е негов Син?
46 И никой не можеше да Му отговори нито дума; нито пък дръзна вече някой от този ден да Му задава въпроси.
1 Тогава Иисус заговори на множествата и на учениците Си, казвайки:
2 На Мойсеевото седалище седят книжниците и фарисеите.
3 Затова всичко, което ви кажат да правите, правете и пазете, но не постъпвайте според делата им, понеже говорят, а не вършат.
4 Защото свързват тежки и непоносими бремена и ги налагат върху плещите на хората, а самите те не искат даже с пръста си да ги помръднат,
5 но вършат всичките си дела, за да ги виждат хората. Защото разширяват филактериите си и правят големи полите на дрехите си,
6 и обичат първите места при угощенията и първите столове в синагогите,
7 и поздравите по пазарите, и да се наричат от хората: ?Равви, Равви“.
8 Но вие не се наричайте ?Равви“, защото Един е вашият Учител – (Христос), а вие всички сте братя.
9 И никого на земята не наричайте свой отец, защото Един е вашият Отец – Небесният.
10 Не се наричайте и наставници, защото Един е вашият Наставник – Христос.
11 А по-големият между вас нека ви бъде служител.
12 И всеки, който възвишава себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиси.
13 Но горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред хората, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.
14 (Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото изпояждате домовете на вдовиците, даже когато за показ правите дълги молитви; затова ще приемете по-голямо осъждане.)
15 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото обикаляте море и суша, за да направите един прозелит, и когато стане такъв, го правите син на пъкъла два пъти повече от вас.
16 Горко на вас, слепи водачи, които казвате: Ако някой се закълне в храма, не е нищо, но ако някой се закълне в златото на храма, се задължава.
17 Безумни и слепи! Че кое е по-голямо – златото ли, или храмът, който е осветил златото?
18 Казвате още: Ако някой се закълне в олтара, не е нищо, но ако някой се закълне в дара, който е върху него, се задължава.
19 (Безумни и) слепи! Че кое е по-голямо – дарът ли, или олтарът, който освещава дара?
20 И така, който се кълне в олтара, се заклева в него и във всичко, което е върху него.
21 А който се кълне в храма, се заклева в него и в Онзи, който обитава в него.
22 И който се кълне в небето, се заклева в Божия престол и в Онзи, който седи на него.
23 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десятък от джоджена, копъра и кимиона, а сте изоставили по-важните неща на закона – правосъдието, милостта и вярата; но тези трябваше да правите, а онези да не оставяте.
24 Слепи водачи, които прецеждате комара, а камилата поглъщате!
25 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото чистите външността на чашата и блюдото, а отвътре те са пълни с грабеж и невъздържаност.
26 Слепи фарисеино! Очисти първо вътрешността на чашата и блюдото, за да бъде и външността им чиста.
27 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън изглеждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.
28 Също така и вие отвън изглеждате на хората праведни, а отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.
29 Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото зидате гробниците на пророците и украсявате гробовете на праведните, и казвате:
30 Ние ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме станали техни съучастници в проливането на кръвта на пророците;
31 с което свидетелствате за себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците.
32 Допълнете и вие мярката на бащите си.
33 Змии! Рожби на усойница! Как ще избегнете осъждането на пъкъла?
34 Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници: едни от тях ще убиете и ще разпънете, други от тях ще биете в синагогите си и ще гоните от град в град,
35 за да дойде върху вас всичката праведна кръв, пролята на земята – от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между храма и олтара.
36 Истина ви казвам: всичко това ще дойде върху това поколение.
37 Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!
38 Ето, вашият дом ви се оставя пуст.
39 Защото ви казвам, че отсега нататък няма вече да Ме видите, докогато кажете: Благословен Онзи, който идва в Господното Име!
1 И когато Иисус излезе от храма и си отиваше, учениците Му се приближиха да Му покажат сградите на храма.
2 А Той им каза: Не виждате ли всичко това? Истина ви казвам: няма да остане тук камък върху камък, който да не бъде сринат.
3 И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и Му казаха: Кажи ни кога ще бъде това. И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на света?
4 Иисус в отговор им каза: Пазете се да не ви подмами някой,
5 защото мнозина ще дойдат в Мое Име, казвайки: Аз съм Христос; и ще подмамят мнозина.
6 И ще чуете за войни и за военни слухове, но внимавайте да не се смущавате; понеже тези неща трябва да станат, но това още не е свършекът.
7 Защото ще се надигне нация против нация и царство против царство; и на разни места ще има глад, (епидемии) и земетресения.
8 Но всичко това ще бъде само началото на страданията.
9 Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете мразени от всичките народи заради Моето Име.
10 И тогава мнозина ще се заблудят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.
11 И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.
12 И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
13 Но който устои докрай, той ще бъде спасен.
14 И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по целия свят за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.
15 Затова, когато видите мерзостта на запустението, за която е говорено чрез пророк Даниил, стояща на святото място – който чете, нека разбира –
16 тогава онези, които са в Юдея, нека бягат по планините;
17 който се намери на къщния покрив, да не слиза да взима нещо от къщата си;
18 и който се намери на нивата, да не се връща назад да взима дрехата си.
19 Но горко на бременните и на кърмещите в онези дни!
20 И се молете да не се случи бягането ви зиме или в съботен ден;
21 защото тогава ще има голяма скръб, каквато не е имало от началото на света досега и каквато няма да има.
22 И ако не се съкратяха онези дни, не би се избавило нито едно същество; но заради избраните онези дни ще се съкратят.
23 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос или там! – не вярвайте.
24 Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така че да заблудят, ако е възможно, и избраните.
25 Ето, предсказах ви.
26 И така, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята! – не излизайте, или: Ето, Той е във вътрешните стаи! – не вярвайте.
27 Защото, както светкавицата излиза от изток и се вижда чак до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
28 Където бъде мършата, там ще се съберат и орлите.
29 А веднага след скръбта на онези дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще падат от небето и небесните сили ще се разклатят.
30 Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия Син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава.
31 И ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.
32 И научете притчата от смокинята: когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че лятото е близо.
33 Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата.
34 Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това.
35 Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат.
36 А за онзи ден и час никой не знае – нито небесните ангели, нито Синът, а само Моят Отец.
37 И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.
38 Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега,
39 и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички – така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.
40 Тогава двама ще бъдат на полето: единият ще се вземе, а другият ще се остави.
41 Две жени ще мелят на мелницата: едната ще се вземе, а другата ще се остави.
42 Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ.
43 Но това да знаете, че ако домакинът знаеше по кое време щеше да дойде крадецът, щеше да бди и нямаше да остави да му подкопаят къщата.
44 Затова бъдете и вие готови, защото в час, който не мислите, Човешкият Син идва.
45 Кой тогава е верният и разумен слуга, когото господарят му е поставил над домочадието си, за да им дава храна навреме?
46 Блажен е онзи слуга, чийто господар, като си дойде, го намери, че прави така.
47 Истина ви казвам, че ще го постави над целия си имот.
48 Но ако онзи зъл слуга каже в сърцето си: Господарят ми се бави;
49 и започне да бие съслужителите си и да яде и пие с пияниците,
50 господарят на онзи слуга ще дойде в ден, в който той не го очаква, и в час, който той не знае,
51 и като го посече, ще определи неговата участ с лицемерите. Там ще бъде плач и скърцане със зъби.
1 Тогава небесното царство ще се сравни с десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца.
2 А от тях пет бяха разумни и пет – неразумни.
3 Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.
4 Но разумните заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.
5 И докато се бавеше младоженецът, се додряма на всичките и заспаха.
6 А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът (идва)! Излизайте да го посрещнете!
7 Тогава всички онези девици станаха и приготвиха светилниците си.
8 А неразумните казаха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.
9 А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас, и за вас. По-добре идете при продавачите и си купете.
10 А когато те отидоха да си купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата и вратата се затвори.
11 После дойдоха и другите девици и казаха: Господи! Господи! Отвори ни!
12 А Той в отговор каза: Истина ви казвам: не ви познавам.
13 И така, бдете! Защото не знаете нито деня, нито часа, (в който Човешкият Син ще дойде).
14 Защото е както когато един човек при тръгването си за чужбина свика своите слуги и им предаде имота си.
15 На един даде пет таланта, на друг – два, на трети – един: на всекиго според способностите му; и тръгна.
16 Веднага този, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.
17 Също и този, който получи двата, спечели още два.
18 А този, който получи единия, отиде, разкопа в земята и скри парите на господаря си.
19 След дълго време дойде господарят на тези слуги и прегледа сметката с тях.
20 И когато се приближи този, който беше получил петте таланта, донесе още пет таланта и каза: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, аз спечелих още пет.
21 Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.
22 Приближи се и този, който беше получил двата таланта, и каза: Господарю, ти ми даде два таланта; ето, спечелих още два таланта.
23 Господарят му каза: Хубаво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на господаря си.
24 Тогава се приближи този, който беше получил един талант, и каза: Господарю, аз те знаех, че си строг човек – жънеш, където не си сял, и събираш, където не си пръскал;
25 и като се уплаших, отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.
26 А господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! Знаел си, че жъна, където не съм сял и събирам, където не съм пръскал.
27 Ти обаче трябваше да внесеш парите ми при банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.
28 Затова, вземете от него таланта и го дайте на този, който има десет таланта.
29 Защото на всеки, който има, ще се даде, и той ще има в изобилие; а от този, който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
30 А този безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
31 А когато дойде Човешкият Син в славата Си и всичките (свети) ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.
32 И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги раздели едни от други, както овчарят разделя овцете от козите;
33 и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите – от лявата.
34 Тогава Царят ще каже на тези, които са от дясната Му страна: Елате вие, благословени от Отца Ми, и наследете царството, приготвено за вас от създаването на света;
35 защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;
36 гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.
37 Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме?
38 И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме?
39 И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?
40 А Царят в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже сте направили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го направили.
41 Тогава ще каже и на тези, които са от лявата Му страна: Идете си от Мен, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели;
42 защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;
43 странник бях и не Ме прибрахте; гол бях и не Ме облякохте; болен и в тъмница бях и не Ме посетихте.
44 Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?
45 Тогава Той в отговор ще им каже: Истина ви казвам: понеже не сте направили това на нито един от тези най-малките, и на Мен не сте го направили.
46 И тези ще отидат във вечно наказание, а праведните – във вечен живот.
1 Когато Иисус свърши тези думи, каза на учениците Си:
2 Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.
3 Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каяфа,
4 и се наговаряха как да уловят Иисус с хитрост и да Го убият;
5 но казваха: Да не е на празника, за да не стане вълнение сред народа.
6 А когато Иисус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,
7 до Него се приближи една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изля на главата Му, докато Той седеше на трапезата.
8 А като видяха това, учениците започнаха да недоволстват, казвайки: Защо се прахоса това?
9 Защото това миро можеше да се продаде за голяма сума, която да се раздаде на бедните.
10 Но като разбра това, Иисус им каза: Защо досаждате на жената? Понеже тя извърши едно добро дело за Мен.
11 Защото бедните винаги се намират между вас, а Аз не винаги се намирам.
12 Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми, го направи за Моето погребение.
13 Истина ви казвам: където и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя направи.
14 Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски, отиде при главните свещеници и каза:
15 Какво ще ми дадете, и аз ще ви Го предам? И те му определиха тридесет сребърника.
16 И оттогава той търсеше удобен случай, за да Го предаде.
17 А в първия ден на празника на безквасните хлябове учениците отидоха при Иисус и казаха: Къде искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?
18 Той каза: Идете в града при еди-кого си и му кажете: Учителят каза: Времето Ми е близо – у теб ще празнувам Пасхата с учениците Си.
19 И учениците направиха, както им заръча Иисус, и приготвиха Пасхата.
20 И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученици.
21 И като ядяха, каза: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 А те бяха пренаскърбени и започнаха един по един всички да Му казват: Да не съм аз, Господи?
23 А Той в отговор каза: Който натопи ръката си заедно с Мен в блюдото, той ще Ме предаде.
24 Човешкият Син отива, както е писано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не се беше родил.
25 А Юда, който Го предаде, в отговор каза: Да не съм аз, Равви? Иисус му каза: Ти каза.
26 И когато ядяха, Иисус взе хляб, благослови и го разчупи, и като го даваше на учениците, каза: Вземете, яжте: това е Моето тяло.
27 Взе и чашата и като благодари, даде им я и каза: Пийте от нея всички!
28 Защото това е Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете.
29 Но казвам ви, че отсега нататък няма вече да пия от този плод на лозата до онзи ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Своя Отец.
30 И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.
31 Тогава Иисус им каза: Вие всички ще се отвърнете от Мен тази нощ, защото е писано: ?Ще поразя пастира и овцете на стадото ще се разпръснат.“
32 А след като бъда възкресен, ще отида преди вас в Галилея.
33 А Петър в отговор Му каза: Даже и всички да се отвърнат от Теб, аз никога няма да се отвърна!
34 Иисус му каза: Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, ти три пъти ще се отречеш от Мен.
35 Петър Му каза: Дори да стане нужда да умра с Теб, пак няма да се отрека от Теб! Същото казаха и всичките ученици.
36 Тогава Иисус дойде с тях на едно място, наречено Гетсимания, и каза на учениците Си: Седете тук, докато отида там и се помоля.
37 И като взе със Себе Си Петър и двамата Зеведееви синове, започна да скърби и да се страхува.
38 Тогава им каза: Душата Ми е пренаскърбена до смърт. Постойте тук и бдете заедно с Мен.
39 И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.
40 И дойде при учениците и ги намери заспали, и каза на Петър: Как! Не можахте ли поне един час да бдите с Мен?
41 Бдете и се молете, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, но плътта – немощна.
42 Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.
43 И като дойде, пак ги намери заспали, защото очите им бяха натежали.
44 И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи.
45 Тогава дойде при учениците и им каза: Спете и почивайте! Ето, наближи часът, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.
46 Станете да вървим. Ето, приближи се този, който Ме предава.
47 И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него – голямо множество с мечове и тояги от главните свещеници и народните старейшини.
48 А онзи, който Го предаваше, им беше дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.
49 И веднага се приближи до Иисус и каза: Здравей, Равви! И Го целуваше.
50 А Иисус му каза: Приятелю, за какво си дошъл? Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисус и Го хванаха.
51 И ето, един от тези, които бяха с Иисус, протегна ръка, измъкна меча си и като удари слугата на първосвещеника, му отсече ухото.
52 Тогава Иисус му каза: Върни меча си на мястото му, защото всички, които са хванали меч, от меч ще загинат.
53 Или мислиш, че не мога да се помоля на Моя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?
54 Но как биха се сбъднали Писанията, че това трябва да бъде така?
55 В същия час Иисус каза на множествата: Като срещу разбойник ли сте излезли с мечове и тояги да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма, и не Ме хванахте.
56 Но всичко това стана, за да се сбъднат Писанията на пророците. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.
57 А тези, които бяха хванали Иисус, Го заведоха при първосвещеника Каяфа, където бяха събрани книжниците и старейшините.
58 А Петър Го следваше отдалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.
59 А главните свещеници и целият Синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Иисус, за да Го убият,
60 но не намериха, въпреки че дойдоха много лъжесвидетели. Но накрая дойдоха двама, които казаха:
61 Този каза: Мога да разруша Божия храм и за три дни пак да го съградя.
62 Тогава първосвещеникът стана и Му каза: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тези против Теб?
63 Но Иисус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш Ти ли си Христос, Божият Син?
64 Иисус му каза: Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци.
65 Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето, сега чухме богохулството. Вие какво мислите?
66 А те в отговор казаха: Той заслужава смъртно наказание.
67 Тогава започнаха да Го заплюват в лицето и да Го блъскат, а други Му удряха плесници и Му казваха:
68 Пророкувай ни, Христе! Кой Те удари?
69 А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Иисус Галилеянина.
70 А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам какво говориш.
71 И когато излезе в предверието, го видя друга и каза на тези, които бяха там: И този беше с Иисус Назарянина.
72 А Петър пак се отрече с клетва: Не познавам Човека.
73 След малко се приближиха и онези, които стояха наблизо, и казаха на Петър: Наистина и ти си от тях, защото говорът ти те издава.
74 Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам Човека. И начаса петелът пропя.
75 И Петър си спомни думата на Иисус, който беше казал: Преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мен. И той излезе вън и плака горко.
1 А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Иисус, за да Го убият.
2 И като Го вързаха, Го заведоха и Го предадоха на управителя Пилат Понтийски.
3 Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че беше осъден, се разкая и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:
4 Съгреших, че предадох невинна кръв. А те казаха: На нас какво ни е от това? Ти гледай.
5 И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, и се обеси.
6 А главните свещеници взеха сребърниците и казаха: Не е позволено да ги слагаме в касата на храма, понеже са цена на кръв.
7 И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, в която да се погребват чужденци.
8 Затова онази нива е наречена и до днес Кръвна нива.
9 Тогава се изпълни говореното чрез пророк Еремия, който казва: ?И взеха тридесетте сребърника, цената на Оценения, когото оцениха израилевите синове,
10 и ги дадоха за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ.“
11 А Иисус застана пред управителя. И управителят Го попита, като каза: Ти юдейският Цар ли си? А Иисус му каза: Ти казваш.
12 И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.
13 Тогава Пилат Му каза: Не чуваш ли за колко неща свидетелстват против Теб?
14 Но Той не му отговори на нито едно нещо, така че управителят се чудеше много.
15 А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на множеството един от затворниците, когото биха поискали.
16 А тогава имаха един прочут затворник на име Варава.
17 И така, когато се бяха събрали, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли, или Иисус, наричан Христос?
18 Понеже знаеше, че от завист Го предаваха.
19 При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Нямай нищо с този Праведник, защото днес много пострадах насън поради Него.
20 А главните свещеници и старейшините убедиха множествата да изпросят Варава, а Иисус да убият.
21 Управителят в отговор им каза: Кого от двамата искате да ви пусна? И те казаха: Варава.
22 Пилат им каза: Тогава какво да правя с Иисус, наричан Христос? Те всички казаха: Разпъни Го!
23 А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Разпъни Го!
24 И така, Пилат, като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на този Праведник. Вие гледайте.
25 А целият народ в отговор каза: Кръвта Му да бъде на нас и на децата ни!
26 Тогава той им пусна Варава, а Иисус би и Го предаде да бъде разпънат.
27 После войниците на управителя заведоха Иисус в преторията и събраха около Него цялата дружина.
28 И като Го съблякоха, Го облякоха в пурпурна мантия.
29 И сплетоха венец от тръни, който наложиха на главата Му, и сложиха тръстика в дясната Му ръка; и като коленичиха пред Него, Му се подиграваха и викаха: Привет, Царю юдейски!
30 И като Го заплюваха, взеха тръстиката и Го удряха по главата.
31 И след като Му се подиграха, Му съблякоха мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.
32 А на излизане намериха един киринеец на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.
33 И като стигнаха на едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място,
34 Му дадоха да пие оцет, примесен с жлъчка; но Той, като вкуси, не прие да пие.
35 И след като Го разпънаха, си разделиха дрехите Му, като хвърлиха жребий.
36 И седнаха там да Го пазят.
37 И поставиха над главата Му обвинението Му, написано така: Този е Иисус, юдейският Цар.
38 Заедно с Него бяха разпънати и двама разбойници – един отдясно и един отляво.
39 А минаващите оттам Го хулеха, като клатеха глави и говореха:
40 Ти, който разоряваш храма и за три дни пак го съграждаш, спаси Себе Си. Ако си Божи Син, слез от кръста.
41 Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Му се подиграваха, казвайки:
42 Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е израилевият Цар! Нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него.
43 Упова се на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божи Син съм.
44 Със същия укор Го ругаеха и разпънатите с Него разбойници.
45 А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.
46 А около деветия час Иисус извика със силен глас и каза: Или, Или, лама савахтани? — тоест: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?
47 Някои от стоящите там, като чуха това, казаха: Той вика Илия.
48 И веднага един от тях се затича, взе гъба, натопи я в оцет и като я надяна на тръстика, Му даде да пие.
49 А другите казваха: Остави! Да видим дали ще дойде Илия да Го избави.
50 А Иисус, като извика пак със силен глас, предаде дух.
51 И ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,
52 гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени,
53 които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.
54 А стотникът и онези, които заедно с него пазеха Иисус, като видяха земетресението и това, което стана, много се уплашиха и казаха: Наистина Този беше Син на Бога!
55 Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Иисус от Галилея и Му служеха;
56 сред тях бяха Мария Магдалена и Мария, майката на Яков и на Йосия, и майката на Зеведеевите синове.
57 А когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея на име Йосиф, който също беше ученик на Иисус.
58 Той дойде при Пилат и поиска тялото на Иисус. Тогава Пилат заповяда да му се даде.
59 Йосиф, като взе тялото, Го обви с чиста плащаница
60 и Го положи в своя нов гроб, който беше изсякъл в скалата; и търколи голям камък на входа на гроба и си отиде.
61 А там бяха Мария Магдалена и другата Мария, които седяха срещу гроба.
62 И на следващия ден, който беше след деня на приготовлението, главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилат и казаха:
63 Господарю, спомнихме си, че онзи измамник приживе каза: След три дни ще възкръсна.
64 Затова заповядай гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и да кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.
65 Пилат им каза: Вземете стража. Идете и го пазете, както знаете.
66 И те отидоха и завардиха гроба, като запечатаха камъка и поставиха стражата.
1 А като се мина съботата, на първия ден от седмицата, на разсъмване, дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.
2 И ето, стана голям трус; защото Господен ангел слезе от небето и пристъпи, премести камъка и седна на него.
3 Видът му беше като светкавица, а облеклото му – бяло като сняг.
4 Но от страх от него стражарите се разтрепериха и станаха като мъртви.
5 А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпънатия Иисус.
6 Няма Го тук, защото възкръсна, както беше казал. Елате и вижте мястото, където е лежал Господ.
7 И идете бързо да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите. И ето, Той отива преди вас в Галилея. Там ще Го видите. Ето, казах ви.
8 И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост и се затичаха да известят на учениците Му.
9 И ето, Иисус ги срещна и каза: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за краката Му, и Му се поклониха.
10 Тогава Иисус им каза: Не се бойте. Идете и кажете на братята Ми да отидат в Галилея, и там ще Ме видят.
11 Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко, което беше станало.
12 А те, след като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците достатъчно пари и казаха:
13 Кажете: Учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.
14 И ако за това стигне слух до управителя, ние ще го убедим и ще направим така, че вие да нямате неприятности.
15 И те взеха парите и постъпиха, както бяха научени. И това, което те казаха, се разнесе между юдеите и продължава и до днес.
16 А единадесетте ученици отидоха в Галилея, на хълма, където Иисус им определи.
17 И като Го видяха, Му се поклониха; а някои се усъмниха.
18 Тогава Иисус се приближи към тях и им говори, като каза: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Отца и Сина и Светия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал. И ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на света. (Амин.)