1

1 Имаше в земята Уз един човек на име Йов, и този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и отбягваше злото.

2 И му се родиха седем сина и три дъщери.

3 И имотът му беше седем хиляди глави дребен добитък и три хиляди камили, и петстотин чифта говеда, и петстотин магарици, и голямо множество слуги; и този човек беше най-голям от всичките жители на изтока.

4 И синовете му ходЕха и правеха пиршества в дома на всеки един от тях на деня му; и пращаха и канеха трите си сестри, за да ядат и да пият с тях.

5 И когато свършваха дните на пиршеството, Йов изпращаше и ги освещаваше; и ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях, защото Йов казваше: Може би синовете ми са съгрешили и са се разделили в сърцата си с Бога. Така правеше Йов винаги.

6 И един ден Божиите синове дойдоха да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана.

7 И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея.

8 И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята — човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото?

9 А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Без причина ли се бои Йов от Бога?

10 Не си ли оградил и него, и дома му, и всичко, което има? Благословил си делото на ръцете му и имотът му се шири по земята.

11 Но простри сега ръката Си и се докосни до всичко, което има — дали няма да Те похули в лице!

12 Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, всичко, което има, е в твоята ръка; само към него не простирай ръка. И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА.

13 И в деня, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,

14 при Йов дойде пратеник и каза: Говедата оряха и магариците пасяха при тях,

15 когато савците ги нападнаха и ги откараха, избиха и слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.

16 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Божи огън падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз избягах, за да ти съобщя.

17 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и нападнаха камилите и ги откараха, и избиха слугите с острието на меча; и само аз избягах, за да ти съобщя.

18 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Синовете и дъщерите ти ядяха и пиеха вино в къщата на най-възрастния си брат,

19 и внезапно дойде силен вятър от отвъд пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху младежите и те умряха; и само аз избягах, за да ти съобщя.

20 Тогава Йов стана и раздра дрехата си, и обръсна главата си, и падна на земята, и се поклони.

21 И каза: Гол излязох от утробата на майка си и гол ще се върна там. ГОСПОД даде, и ГОСПОД взе; да бъде благословено ГОСПОДНОТО Име.

22 Във всичко това Йов не съгреши, нито приписа на Бога нещо погрешно.

2

1 И пак един ден Божиите синове дойдоха, за да се представят пред ГОСПОДА, и между тях дойде и Сатана, за да се представи пред ГОСПОДА.

2 И ГОСПОД каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: От обикаляне нагоре-надолу по земята и от ходене насам-натам по нея.

3 И ГОСПОД каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма друг като него на земята — човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и отбягва злото? И още държи здраво непорочността си, въпреки че ти Ме подбуди против него, за да го погълна без причина.

4 А Сатана отговори на ГОСПОДА и каза: Кожа за кожа, да; всичко, което има човек, ще го даде за живота си.

5 Но простри сега ръката Си и се докосни до костите му и до плътта му — дали няма да Те похули в лице!

6 Тогава ГОСПОД каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само пощади живота му.

7 И Сатана излезе от присъствието на ГОСПОДА и порази Йов с лоши язви от стъпалото на крака му до темето му.

8 И той си взе парче от глинен съд, за да се чеше с него, и седеше в пепелта.

9 Тогава жена му му каза: Още ли държиш здраво непорочността си? Похули Бога и умри!

10 А той й каза: Ти говориш, както говори една от безумните жени! Само доброто ли да приемаме от Бога, а злото да не приемаме? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.

11 И тримата приятели на Йов чуха за цялото това нещастие, което го беше сполетяло, и дойдоха всеки от мястото си — теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и наамецът Софар — и се уговориха да дойдат заедно и да му съчувстват, и да го утешат.

12 И като повдигнаха очите си отдалеч и не го познаха, те издигнаха глас и заплакаха; и всеки раздра дрехата си и посипаха пръст на главите си към небето.

13 И седяха с него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че болката му беше много голяма.

3

1 След това Йов отвори устата си и прокле деня си.

2 И Йов заговори и каза:

3 Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която се каза: Зачена се мъжко!

4 Мрак да бъде онзи ден; да не го зачита Бог отгоре и да не изгрее на него светлина!

5 Да го обладаят тъмнина и смъртна сянка, да го покрие облак, да го ужаси тъмата на деня!

6 Онази нощ — тъмнина да я обладава, да не се радва между дните на годината, да не влезе в числото на месеците!

7 Ето, безплодна да бъде онази нощ, да не влезе в нея ликуване!

8 Да я прокълнат онези, които кълнат деня, онези, които са изкусни да събудят Левиатан.

9 Да потъмнеят звездите на здрача й, да чака светлина и да я няма и да не види лъчите на зората;

10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба и не скри страданието от очите ми.

11 Защо не умрях още от утробата и не издъхнах, щом излязох от корема?

12 Защо ме приеха коленете и защо — гърдите, за да суча?

13 Защото сега щях да лежа и да почивам, щях да спя, тогава щях покой да имам —

14 с царе и съветници земни, които съградиха си развалини,

15 или с князе, които имаха и злато, и къщите напълниха си със сребро.

16 Или като скрито мъртвородено не щеше да ме има, като децата, които не са видели светлина.

17 Там безбожните престават да вилнеят и уморените там си почиват.

18 Там пленените са на спокойствие и гласа на угнетителя не чуват.

19 Там са малък и голям; и слугата е свободен от своя господар.

20 Защо се дава светлина на страдащия и живот — на огорчените в душата,

21 които за смъртта копнеят, но я няма; от имане скрито повече я търсят,

22 и се радват до ликуване и веселят се, щом намерят гроба;

23 на човека, чийто път е скрит, и когото Бог е оградил, затворил?

24 Защото още преди хляба ми въздишката ми идва и стенанията ми като вода се леят.

25 Защото онова, от което се боях, ме връхлетя и онова, от което се ужасявах, ми се случи.

26 Нямам мир, нито почивка, нито покой, и дойде беда.

4

1 Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

2 Ако се опитаме да ти кажем нещо, ще ти дотегне ли? Но кой може се сдържи да не говори?

3 Ето, ти си наставил мнозина и отслабнали ръце си укрепил.

4 Думите ти са изправили препъващия се и уморени колене си укрепил.

5 А сега това те връхлетя и ти дотяга; докосва се до теб и се смущаваш.

6 Не е ли твоят страх от Бога упованието ти и непорочността на пътищата ти — надеждата ти?

7 Спомни си сега — кой някога невинен е погинал и праведни къде изтребени били са?

8 Според както аз видял съм, които измама орат и страдание сеят, това и после жънат.

9 От Божия дъх те погиват и от полъха на ноздрите Му се довършват.

10 Реването на лъва и на ревящия гласът замлъкват и зъбите на лъвчетата се строшават.

11 Лъвът загива от липса на плячка и малките на лъвицата се разпръсват.

12 А до мен достигна скришно дума и ухото ми от нея шепот долови.

13 Сред мислите от нощните видения, когато дълбок сън хората напада,

14 ужас ме обзе и потреперих, и всичките ми кости се разтресоха.

15 Тогава дух премина пред лицето ми и космите на тялото ми се изправиха.

16 Застана — но аз изгледа му не познах — като образ пред очите ми, мълчание, и чувам глас:

17 Може ли смъртен човек да е по-праведен от Бога? Може ли човек да е по-чист от Създателя си?

18 Той на слугите Си не се доверява и ангелите Си в заблуда обвинява,

19 а колко повече онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта, и които се смазват по-бързо от молеца!

20 От сутринта до вечерта се съсипват, без някой да забележи, погиват завинаги.

21 Щом се дръпнат въжетата на шатрите им, те умират; и то умират без мъдрост.

5

1 Извикай сега — има ли кой да ти отговори? И към кого от светите ще се обърнеш?

2 Защото досадата убива безумния и завистта умъртвява простия.

3 Виждал съм безумния да се закоренява и жилището му веднага съм проклинал.

4 Далеч са синовете му от безопасност; стъпкват ги във портата и няма избавител.

5 Гладният изяжда жетвата им и през тръните я граби; грабител поглъща имота им.

6 Защото бедствието не идва от пръстта, нито печалта пониква от земята;

7 но човек се ражда за печал, както искрите нагоре хвърчат.

8 Но аз ще търся Бога и делото си на Бога ще възложа,

9 който върши велики, неизследими дела и безбройни чудеса.

10 Той дава дъжд по лицето на земята и вода изпраща по лицето на полята.

11 Възвишава смирените и издига в безопасност нажалените.

12 Осуетява замислите на коварните и ръцете им не изпълняват начинанието си.

13 Улавя мъдрите в лукавството им, на хитрите съветът се проваля.

14 Денем срещат тъмнина, по пладне ходят пипнешком, като че нощем.

15 Но Той спасява сиромаха от меча, от устата и от ръката на силния.

16 Така бедният има надежда и устата на беззаконието се затварят.

17 Ето, блажен човекът, когото Бог изобличава; затова не презирай наказанието от Всесилния.

18 Защото Той наранява и Той превързва; Той поразява и ръцете Му изцеляват.

19 В шест беди ще те избави, и в седем няма зло да те докосне.

20 В глад от смърт ще те откупи и във война — от силата на меча.

21 Ще бъдеш скрит от бича на езика и няма да се плашиш от насилие, когато дойде.

22 Ще се присмееш на насилието и глада, от земни зверове не ще се плашиш.

23 Защото ще бъдеш в съюз със камъните на полето и полските зверове ще бъдат в мир със теб.

24 И ще познаеш, че шатрата ти е в мир, ще прегледаш жилището си и нищо няма да ти липсва.

25 Ще познаеш също, че потомството ти ще е многобройно и потомците ти — като земната трева.

26 Ще отидеш в гроба си във пълна зрялост, както житните снопи се прибират на времето си.

27 Ето, това изследвахме, така е. Чуй и разбери за себе си.

6

1 Тогава Йов отговори и каза:

2 О, да би се претеглила моята печал и да би се поставила с нея на везните и злочестината ми!

3 Защото тогава тя би била по-тежка от пясъка на моретата — затова думите ми са били необмислени.

4 Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мен и духът ми от отровата им пие; Божиите ужаси се опълчват против мен.

5 Дивото магаре реве ли при тревата; или говедото мучи ли при храната си?

6 Яде ли се безвкусното без сол и има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 Душата ми отказваше да ги докосне, те ми станаха като безвкусното ми ястие.

8 О, да би ми се изпълнила молбата, да ми дадеше Бог копнежа ми!

9 Да благоволеше Бог да ме смаже, да отпуснеше ръката Си и да ме отсечеше!

10 Това щеше да ми бъде още утеха и щях да се радвам в безжалостна скръб, че не отрекох думите на Светия.

11 Каква е силата ми, че да издържа и какъв е краят ми, че да удължа живота си?

12 Силата ми сила каменна ли е и плътта ми бронз ли е?

13 Не изчезна ли в мен помощта ми и не се ли отдалечи от мен избавлението?

14 На наскърбения трябва съжаление от приятеля му, иначе ще остави страха от Всемогъщия.

15 Братята ми постъпиха измамно като поток, като пороите на потоците, които отминават,

16 които са мътни от леда и в които се крие снегът.

17 Когато се стопли, пресъхват, когато е горещо, изчезват от мястото си.

18 Кервани се отклоняват от пътя им, отиват в пустошта и загиват.

19 Теманските кервани гледаха, савските пътници се надяваха на тях.

20 Опозориха се в надеждата си, дойдоха там и се посрамиха.

21 Сега и вие станахте никакви — видяхте ужас и се уплашихте.

22 Казах ли аз: Донесете ми! — или: Дайте ми дар от имота си! —

23 или: Избавете ме от ръката на притеснителя! — или: Изкупете ме от ръката на насилниците?

24 Поучете ме, и аз ще млъкна; покажете ми в какво съм се заблудил.

25 Колко са здрави правите думи, но какво изобличава вашето изобличение?

26 Смятате ли да изобличите думи? Говоренето на отчаяния е на вятъра!

27 Вие бихте хвърлили жребий за сирачето и бихте се пазарили за приятеля си.

28 А сега, благоволете да ме погледнете, защото аз няма да ви лъжа в лицето.

29 Обърнете сега; нека няма неправда! Да! Обърнете се — правдата ми все още стои!

30 Има ли неправда на езика ми? Не може ли небцето ми да различи лошото?

7

1 Животът на човека на земята не е ли воюване, и дните му не са ли като дните на наемник?

2 Както слуга, който жадува за сянката, и както наемник, който очаква заплатата си,

3 така и на мен се паднаха месеци на суета и ми се определиха нощи на страдание.

4 Когато си лягам, казвам: Кога ще стана и нощта ще отмине? И ми омръзна да се обръщам до зори.

5 Плътта ми е покрита с червеи и буци пръст, кожата ми се пука и гноясва.

6 Дните ми са по-бързи от совалка на тъкач и чезнат без надежда.

7 Помни, че животът ми е дъх! Окото ми няма вече да види добро.

8 Окото на онзи, който ме гледа, няма да ме види вече; очите ти са върху мен, а мен ме няма.

9 Както облакът се разсейва и изчезва, така и слизащият в Шеол няма да се изкачи обратно.

10 Няма вече да се върне у дома си и мястото му няма вече да го познае.

11 Затова и аз няма да въздържа устата си; ще говоря в притеснението на духа си, ще се оплаквам в горестта на душата си.

12 Море ли съм аз, или морско чудовище, че поставяш над мен стража?

13 Когато кажа: Леглото ми ще ме утеши, постелката ми ще облекчи оплакването ми. —

14 тогава ме плашиш със сънища и с видения ме ужасяваш,

15 така че душата ми предпочита удушване и смърт, вместо тези мои кости.

16 Дотегна ми; не искам да живея вечно. Остави ме, защото дните ми са суета.

17 Какво е човек, че го възвеличаваш и насочваш сърцето си към него,

18 и го посещаваш всяка заран, и го изпитваш всеки миг?

19 Докога няма да отместиш погледа Си от мен и няма да ме оставиш, колкото да преглътна слюнката си?

20 Ако съм съгрешил, какво съм ти направил, Наблюдателю на хората? Защо си ме поставил за Свой прицел, така че станах бреме за самия себе си?

21 И защо не прощаваш престъплението ми и не отнемаш беззаконието ми? Защото сега ще легна в пръстта и ще ме потърсиш, но няма да ме има.

8

1 Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

2 Докога ще говориш така и думите на устата ти ще бъдат силен вятър?

3 Ще изкриви ли Бог съда? Всемогъщият ще изкриви ли правдата?

4 Ако синовете ти са съгрешили против Него, Той ги е отхвърлил заради престъплението им.

5 Ако ти би потърсил усърдно Бога и би помолил Всемогъщия за милост,

6 ако би бил чист и праведен, Той непременно би се събудил сега заради теб и би дал благоденствие на праведното ти жилище.

7 И да е било началото ти малко, краят ти ще се увеличи много.

8 Защото, разпитай, моля те, предишния род и размисли върху откритото от бащите им;

9 понеже ние сме едва от вчера и не знаем нищо, защото земните ни дни са като сянка.

10 Те няма ли да те научат, да ти кажат, да отронят думи от сърцето си?

11 Никне ли шавар без блато? Расне ли тръстика без вода?

12 Докато е още зелена и неокосена, изсъхва преди всяка друга трева.

13 Така са пътищата на всички, които забравят Бога; и надеждата на лицемера ще погине,

14 увереността му ще се отсече и упованието му е паяжина.

15 Той се опира на къщата си, но тя не устоява; хваща се здраво за нея, но тя не издържа.

16 Сочен е на слънцето и клоните му се простират над градината му.

17 Корените му обвиват скалната грамада и той гледа каменната къща.

18 Ако го изтръгне Бог от мястото му, то ще се отрече от него, казвайки: Не съм те виждал.

19 Ето, това е радостта на пътя му! А от пръстта изникват други.

20 Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, нито ще подаде ръка на злодеите.

21 Докато напълни устата ти със смях и устните ти със ликуване,

22 онези, които те мразят, ще се облекат със срам и шатрата на безбожните няма да бъде вече!

9

1 Тогава Йов отговори и каза:

2 Наистина, зная, че това е така, но как може смъртен човек да се оправдае пред Бога?

3 Ако поиска да спори с Него, няма да може да Му отговори едно на хиляда.

4 Той е мъдър по сърце и мощен по сила — кой се е закоравил против Него и е останал невредим?

5 Той премества планините, без да разберат, преобръща ги в гнева Си.

6 Той поклаща земята от мястото й и стълбовете й треперят.

7 Той заповядва на слънцето и то не изгрява и запечатва звездите.

8 Той сам простира небесата и стъпва по височините на морето.

9 Той прави Мечката, Орион и Плеядите, и стаите на юга.

10 Той върши велики неизследими неща и безбройни чудеса.

11 Ето, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го усещам.

12 Ако грабне, кой ще Му попречи? Кой ще Му каже: Какво правиш?

13 Бог няма да отвърне Своя гняв; горделивите помощници под Него се повалят.

14 Как тогава мога аз да Му отговоря и да избера думите си към Него?

15 Защото дори да бях праведен, не бих могъл да Му отговоря, а бих попросил милост от своя Съдия.

16 Ако извиках, и Той ми отговореше, нямаше да повярвам, че слуша гласа ми —

17 Той, който ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина,

18 не ме оставя дъх да си поема, насища ме с горчивина.

19 Ако е до сила, ето, Той е силният! А ако е до съд, Той казва: Кой може да Ме призове?

20 Дори и праведен да бях, устата ми би ме осъдила; дори да бях невинен, тя би показала, че съм покварен.

21 Ако бях непорочен, не бих познал себе си, презрял бих живота си.

22 Все едно е! Затова аз казвам: Той погубва и непорочния, и безбожния.

23 Ако бичът убива внезапно, Той се смее на изпитанието на невинните.

24 Земята е предадена в ръката на безбожните; Той покрива лицата на нейните съдии. Ако не е Той, тогава кой?

25 А мойте дни по-бързи са от бързоходец; бягат, без добро да видят.

26 Преминават като леки кораби, като орел, който се спуска върху плячката си.

27 Ако кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя тъжното си лице и ще се развеселя! —

28 страх ме е от всичките ми болки; знам, че няма да ме считаш за невинен.

29 Беззаконен съм — защо тогава да се трудя напразно?

30 Ако се измия със снежна вода и очистя ръцете си със сапун,

31 Ти пак ще ме хвърлиш в ямата и собствените ми дрехи ще се гнусят от мен.

32 Защото не е човек като мен, за да Му отговоря, за да отидем заедно на съд.

33 Няма посредник между нас, който да сложи ръката си върху двама ни.

34 Нека оттегли от мен жезъла Си и да не ме плаши Неговият ужас!

35 Тогава ще говоря и няма да се страхувам от Него; но сега не е така с мен.

10

1 Душата ми е отегчена от живота ми; ще дам воля на оплакването си в себе си, ще говоря в горестта на душата си.

2 Ще кажа на Бога: Не ме осъждай! Покажи ми защо се съдиш с мен!

3 Добре ли е за Теб да потискаш, да отхвърляш делото на ръцете Си и да озаряваш съвета на безбожните?

4 Плътски очи ли имаш, или гледаш, както гледа човек?

5 Дните Ти като дните на смъртен човек ли са, или годините Ти — като дни на мъж,

6 за да търсиш беззаконието ми и да издирваш греха ми?

7 Знаеш, че не съм виновен, и пак няма кой да избавя от ръката Ти.

8 Ръцете Ти ме образуваха и създадоха всичките ми части изцяло — и ще ме погълнеш ли?

9 Спомни си, моля Те, че ме оформи като глина — и ще ме върнеш ли в пръстта?

10 Не си ли ме излял като мляко и не си ли ме съсирил като сирене?

11 С кожа и плът си ме облякъл и с кости и жили си ме оплел.

12 Живот и милост си ми дал и Твоята закрила е опазила духа ми.

13 Но това си криел в сърцето Си — зная, че това е било у Теб:

14 ако съгреша, тогава Ти ме наблюдаваш и няма да ме считаш за невинен.

15 Ако бях виновен, горко ми; и ако съм праведен, не мога да вдигна главата си. Наситен с позор — виж скръбта ми,

16 защото расте! Ти ме гониш като лъв и отново се показваш чуден към мен.

17 Подновяваш свидетелите Си против мен и увеличаваш гнева Си към мен; една след друга пращаш войски против мен.

18 Защо тогава ме извади от утробата? Да бях умрял, без око да ме е видяло!

19 Бих бил, като че не съм бил; бих бил отнесен от утробата към гроба.

20 Дните ми не са ли малко? Престани! Остави ме малко да отдъхна,

21 преди да ида там — и няма да се върна — в земя на мрак и сянка на смъртта;

22 в земя на мрак като тъма, на смъртна сянка, без ред, където светлината е като тъма.

11

1 Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

2 Да не се ли отговори на множеството думи и да се оправдае ли бъбрив човек?

3 Твоите празнословия ще запушат ли хорските уста? Да се присмиваш, и никой ли да не те посрами?

4 Защото ти си казал: Говоренето ми е право и аз съм чист в очите Ти.

5 Но да би заговорил Бог и да би отворил устните Си против теб,

6 да би ти изявил тайните на мъдростта, защото те двойно са благоразумие! Знай тогава, че Бог ти забравя много от вината ти.

7 Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?

8 Високи като небето са — какво можеш да направиш? По-дълбоки от Шеол са — какво можеш да познаеш?

9 Мярката им е по-дълга от земята и по-широка от морето.

10 Ако Той премине или затвори, или събере, кой би могъл да Го възпре?

11 Защото Той познава лъжливите хора, вижда и безбожието. Няма ли да му обърне внимание?

12 Може ли празноглав човек да стане мъдър и диво магаренце да се роди като човек?

13 Ако насочиш сърцето си и простреш ръцете си към Него,

14 ако има грях в ръката ти, отдалечи го и не оставяй злото да живее в шатрите ти.

15 Тогава наистина ще издигнеш лицето си без петно, ще бъдеш непоколебим и няма да се боиш;

16 защото ще забравиш страданието си; ще си го спомняш като изтекли води.

17 И животът ти ще бъде по-светъл от пладне; и мрачен ако е, като зора ще стане.

18 И ще бъдеш сигурен, защото има надежда. Да, ще се огледаш наоколо и ще почиваш в безопасност.

19 И ще легнеш и никой няма да те плаши; и мнозина ще търсят твоето благоволение.

20 А очите на безбожните ще изтлеят и няма да има убежище за тях, и надеждата им е издъхването на душата им.

12

1 Тогава Йов отговори и каза:

2 Наистина, само вие сте хора и с вас ще умре мъдростта!

3 Но и аз имам разум, както и вие, не съм по-долен от вас. И такива работи кой не ги знае?

4 Станах за посмешище на ближния си, човекът, който призоваваше Бога, и Той му отговаряше, праведният, непорочният е за посмешище.

5 Бедствието е презряно в мислите на онзи, който е в безопасност; то е готово за онези, чийто крак се подхлъзва.

6 Шатрите на разбойниците благоденстват и тези, които предизвикват Бога, са в безопасност, в ръцете на които Бог дава изобилие.

7 Но попитай сега животните и те ще те научат; и небесните птици и те ще ти кажат;

8 или говори на земята и тя ще те научи; и морските риби и те ще ти разкажат.

9 Кой от всички тях не разбира, че ръката на ГОСПОДА е сторила това,

10 в чиято ръка е душата на всичко живо и дишането на всяка човешка плът?

11 Ухото не изпитва ли думите, както небцето вкусва храната си?

12 Мъдростта е у старците и разумът е в дългия живот.

13 У Него са мъдрост и сила, Той има съвет и разум.

14 Ето, Той събаря и не се съгражда вече; затваря над човека и не се отваря.

15 Ето, Той задържа водите и те пресъхват; изпраща ги и те разоряват земята.

16 В Него са сила и мъдрост, измаменият и измамникът са Негови.

17 Откарва съветници ограбени и прави съдии на глупци.

18 Разхлабва връзките на царете и опасва с пояс слабините им.

19 Откарва свещеници ограбени, поваля силни.

20 Той взема думата на ползващите се с доверие, преценката на старите отнема.

21 Излива презрение върху благородните и пояса на силните разхлабва.

22 Открива дълбоките неща от тъмнината и изважда на светлина смъртната сянка.

23 Възвеличава народите и ги погубва, разширява народите и ги отвежда.

24 Отнема разума на началниците на земните народи и ги прави да се скитат в пустош без път.

25 Те се лутат в мрака без светлина и Той ги прави да залитат като пияни хора.

13

1 Ето, окото ми е видяло всичко това, ухото ми е чуло и го е разбрало.

2 Което вие знаете, го знам и аз; не съм от вас по-долу.

3 Но аз ще говоря на Всемогъщия и желая да разисквам с Бога.

4 А вие сте съчинители на лъжи, всички сте безполезни лекари!

5 О, да бихте млъкнали съвсем, това би било мъдростта ви!

6 Слушайте сега разискването ми и чуйте оправданието на устните ми.

7 Ще говорите ли неправедно за Бога и ще говорите ли измамно за Него?

8 За Него ли ще бъдете пристрастни? За Бога ли ще спорите?

9 Ще бъде ли добре да ви изпита Той? Ще Го измамите ли, както се мами човек?

10 Той непременно ще ви изобличи, ако тайно показвате пристрастие.

11 Величието Му няма ли да ви уплаши и ужасът от Него няма ли да ви нападне?

12 Паметните ви думи са поговорки от пепел, защитите ви са защити от кал.

13 Млъкнете, оставете ме, и ще говоря — и нека дойде върху мен, каквото ще.

14 Защо да взема плътта си в зъбите си и живота си да сложа във ръката си?

15 И да ме убие, пак на Него се надявам, но пътищата си ще защитя пред Него.

16 И това също ще ми бъде спасение, защото лицемерен не може да дойде пред Него.

17 Чуйте, чуйте словото ми и заявлението ми нека бъде в ушите ви.

18 Ето сега, приготвил съм делото си; зная, че ще бъда оправдан.

19 Кой е онзи, който ще се съди с мен? Защото, ако сега млъкна, ще издъхна.

20 Само две неща не ми прави — тогава няма да се крия от лицето Ти:

21 оттегли ръката Си от мен и нека ужасът Ти не ме плаши.

22 Тогава повикай и аз ще отговоря; или аз ще говоря, а Ти ми отговори.

23 Колко са моите беззакония и грехове? Изяви престъплението и греха ми.

24 Защо криеш лицето Си и ме считаш за Свой враг?

25 Ще плашиш ли отвеян лист и ще преследваш суха плява?

26 Защото пишеш против мене горести, даваш ми да наследя на младостта си беззаконията.

27 Слагаш краката ми в клада и наблюдаваш всичките мои пътеки; отбелязваш стъпалата на краката ми,

28 докато изтлява като гнила вещ, като дреха, изядена от молец.

14

1 Човекът, роден от жена, е краткотраен и пълен със смущение.

2 Пониква като цвете и се покосява; бяга като сянка и не устоява.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си и ме довеждаш на съд със Себе Си?

4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой!

5 Тъй като дните му определени са, числото на месеците му при Теб е, поставил си му граници, които той не може да премине —

6 отвърни от него поглед, за да си почине, докато завърши деня си като наемник.

7 Защото за дървото има надежда — ако се отсече, отново ще поникне, издънките му няма да престанат.

8 И коренът му ако остарее във земята и пънът му ако умре в пръстта,

9 от дъха на водата пак ще покара и ще пусне клончета като новопосадено.

10 Но човек умира и прехожда; човек издъхва, и къде е?

11 Както водата изчезва от морето и реката пресъхва и се изсушава,

12 така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си.

13 О, да би ме скрил в Шеол, да би ме укрил, докато се отвърне гневът Ти, да би ми определил срок и тогава да би си спомнил за мен!

14 Ако човек умре, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде смяната ми.

15 Ти ще извикаш и аз ще Ти отговоря; ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 Защото сега броиш стъпките ми. Не бдиш ли над греха ми?

17 Престъплението ми е запечатано в торба и Ти пришиваш върху беззаконието ми.

18 Но планината падайки се разрушава и скалата от мястото си се помества;

19 води изтриват камъните, пороите им отмиват пръстта на земята; и Ти унищожаваш надеждата на човека.

20 Ти му надвиваш завинаги и той преминава; променяш лицето му и го отпращаш.

21 Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях.

22 Само тялото му в него ще боли и душата му във него ще скърби.

15

1 Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

2 Мъдър човек отговаря ли с вятърничаво знание и пълни ли корема си с източния вятър?

3 Спори ли със приказки, които не помагат, или с речи, от които няма полза?

4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога и възпираш молитвата със размишление пред Бога,

5 защото вината ти поучава устата ти и ти избираш езика на коварните.

6 Устата ти те осъжда, а не аз; да, устните ти против теб свидетелстват.

7 Ти ли си първият роден човек? Или си създаден преди хълмовете?

8 Чул ли си Божия таен съвет? Или в себе си заключваш мъдростта?

9 Какво знаеш ти, което ние да не знаем? Какво разбираш ти, което в нас го няма?

10 Между нас са както белокосите, така и старците, по-богати на дни от баща ти.

11 Божиите утешения и меките към тебе думи малко ли са ти?

12 Какво те блазни сърцето ти и защо святкат очите ти,

13 за да обръщаш духа си против Бога и да изпускаш такива думи от устата си?

14 Какво е човек, че да е чист, и роденият от жена, че да е праведен?

15 Ето, Той не се доверява на светите Си и небесата не са чисти в очите Му —

16 колко по-малко гнусният и непотребният човек, който пие неправда като вода!

17 Аз ще ти кажа, послушай ме; каквото съм видял, ще ти разкажа,

18 което мъдрите оповестиха и не скриха още от бащите си;

19 на тях единствено бе дадена земята и чужденец не мина между тях.

20 Безбожният се мъчи през всичките си дни, години преброени се пазят за насилника.

21 Глас на ужаси звучи в ушите му и в мир унищожителят го връхлетява.

22 Не вярва, че от мрака ще се върне; за меча е определен.

23 За хляб се скита — но къде е? Знае, че денят на мрак за него е готов.

24 Теснота и страх го ужасяват, и като цар, готов за бой, го побеждават,

25 понеже против Бога той ръката си простира и срещу Всемогъщия се сили;

26 спуска се с корав врат против Него, с дебелите гърбици на щита си;

27 понеже с тлъстината си покри лицето си, на слабините си натрупа лой;

28 и в запустели градове живее, в необитаеми къщи, готови за събаряне.

29 Той няма да забогатее, нито имотът му ще устои, и изобилието му няма да се разпростре по земята.

30 Няма да избяга от тъмнината, пламъкът ще изсуши издънките му и той ще премине от дъха на устата Му.

31 Нека не се доверява на суета, измамен, защото суета ще бъде и отплатата му.

32 Денят му още не е дошъл и вече се е изпълнил; и клонът му не ще раззеленее.

33 Като лозата ще изрони неузрялото си грозде и като маслината цвета си ще захвърли;

34 защото събранието на лицемерите е безплодно и огън ще погълне шатрите на подкупничеството.

35 Те зачеват зло и раждат грях, и сърцето им подготвя измама.

16

1 Тогава Йов отговори и каза:

2 Много такива съм слушал; окаяни утешители сте всички вие!

3 Имат ли край вятърничавите думи? Или какво те подбужда да отговаряш?

4 Аз също можех да говоря като вас, да бе душата ви на мястото на моята душа. Можех думи против вас да трупам и глава да клатя срещу вас.

5 Аз бих ви укрепил с устата си и утехата на устните ми би донесла облекчение.

6 Ако говоря, болката ми не олеква, ако мълча, какво ме облекчава?

7 Но Той сега ме изтощи. Ти цялото ми домочадие опустоши.

8 Сграбчил си ме и това е за свидетелство; мършавостта ми се изправя против мен и свидетелства в лицето ми.

9 Гневът Му ме разкъсва и преследва, със зъби скърца против мен, като противник остри против мен очите си.

10 Отварят против мен устата си, по бузата ме удрят със презрение и против мен събират се.

11 Бог ме предава на неправедния, в ръцете на безбожните ме хвърля.

12 Бях в покой — Той ме разтърси, за врата ме хвана и разби ме, за Свой прицел ме постави.

13 Стрелците Му ме обикалят — пронизва без пощада бъбреците ми, излива жлъчката ми на земята.

14 Разцепва ме със пролом върху пролом, връх мен се спуска като великан.

15 Върху кожата си вретище уших и рога си в пръстта окалях.

16 Лицето ми от плач подпухна и смъртна сянка е върху клепачите ми,

17 макар в ръцете ми насилие да няма и да е чиста моята молитва.

18 О, земьо, не покривай ти кръвта ми и нека няма място за вика ми!

19 Ето, и сега свидетелят ми е в небето и този, що свидетелства за мен — във висините.

20 Приятелите ми ми се присмиват. Окото ми рони сълзи към Бога,

21 за да защити правото на човек пред Бога и на човешки син — пред ближния му.

22 Защото преброените години отминават и аз ще отида на път, от който няма да се върна.

17

1 Духът ми съкрушен е, гаснат дните ми, за мене вече гробища остават.

2 Присмиватели около мен не са ли, не почива ли окото ми на техните обиди?

3 Определи ми сега поръчител пред Себе Си; кой друг би ми подал ръка?

4 Защото си скрил сърцето им от разум — затова и няма да ги възвисиш.

5 Който приятели предава на грабеж, очите на децата му ще чезнат.

6 Той ме е поставил за поговорка на хората и аз станах за заплюване в лицето.

7 Окото ми се помрачи от скръб и всичките ми части станаха като сянка.

8 Правдивите ще се ужасят на това и невинният ще се възмущава против лицемера.

9 А праведният ще се държи за пътя си и който е с чисти ръце, ще става все по-силен.

10 Но вие всички, върнете се и елате; и един мъдър няма да намеря между вас.

11 Дните ми преминаха; пресякоха се намеренията ми, желанията на сърцето ми.

12 Нощта направиха на ден и светлината близо е при мрака.

13 Ако чакам, жилището ми Шеол е, леглото си постлах във мрака.

14 Към гроба викам: Ти си ми баща! — към червея: Ти — майка ми, сестра ми!

15 Къде тогава е надеждата ми? Надеждата ми кой ще види?

16 Тя ще слезе в самотата на Шеол, когато заедно в пръстта покой намерим.

18

1 Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

2 Кога ще свършите думите? Първо разберете, и после ще говорим.

3 Защо сме считани за скотове, за глупци в очите ви?

4 Ти, който се разкъсваш сам в гнева си, да се напусне ли заради теб земята, да се помести ли скала от мястото си?

5 Наистина светликът на безбожния угасва, не свети пламъкът на огъня му.

6 Светлината в шатрата му мрак е, светилникът му, що над него е, угасва.

7 Стъпките на силата му се стесняват и собственият му замисъл го поваля.

8 Собствените му крака във мрежа го отвеждат и ходи върху примки.

9 Примка го улавя за петата, капан над него се затваря.

10 Въжето му е скрито във земята, капанът му — в пътеката.

11 Отвсякъде го стряскат ужаси, тормозят го на всяка стъпка.

12 Силата му от глад ще погине и погибел е готова до реброто му.

13 Части от кожата му поглъща, частите му поглъща първородният на смъртта.

14 Той е изкоренен от шатрата си — неговото упование — и пред царя на ужасите го откарват.

15 Който не е негов, ще обитава в шатрата му, върху жилището му ще се разпръсне сяра.

16 Корените му изсъхват долу, клоните му се отсичат горе.

17 Споменът за него изчезва от земята и в улиците няма име.

18 Закарват го от светлината в тъмнина и го изгонват от света.

19 Няма нито син, нито потомство сред народа си, нито в жилищата му е някой оцелял.

20 Родените после ще се удивляват на деня му, както се ужасяваха родените преди това.

21 Наистина такива са жилищата на беззаконния, и това е мястото на онзи, който не познава Бога.

19

1 Тогава Йов отговори и каза:

2 Докога ще измъчвате душата ми и с думи ще ме съкрушавате?

3 Вече десет пъти стана да ме укорявате, не се срамувате да ме обиждате.

4 И ако наистина съм съгрешил, грешката ми с мен остава.

5 Ако наистина ще се големеете против мен и ще хвърляте против мен позора ми,

6 знайте тогава, че Бог е изкривил правото ми и с мрежата Си ме е заобиколил.

7 Ето, аз викам: Неправда! — но няма кой да ме чуе; крещя за помощ, но няма правосъдие.

8 Той е преградил пътя ми, така че не мога да мина, и е сложил тъмнина в пътеките ми.

9 Съблякъл ме е от славата ми и е отнел венеца от главата ми.

10 Отвсякъде ме съкрушава и аз преминавам; и е изкоренил надеждата ми като дърво.

11 Разпалил е и яростта Си против мен, счита ме като един от враговете Си.

12 Полковете Му настъпват заедно и построяват пътя си срещу мен, разполагат се на стан около шатрата ми.

13 Отдалечил е от мен братята ми и познатите ми напълно се отчуждиха от мен.

14 Роднините ми ме оставиха и близките ми ме забравиха.

15 Домашните ми и слугините ми ме считат за чужд, в очите им съм чужденец.

16 Викам слугата си, но той не отговаря, моля го с устата си.

17 Дъхът ми е противен на жена ми и молбите ми — на децата на майчината ми утроба.

18 Дори и малките деца ме презират, ставам и те говорят против мен.

19 Всичките ми близки се отвращават от мен и онези, които обичам, се обърнаха против мен.

20 Костите ми залепват за кожата ми и плътта ми, отървах се само с кожата на зъбите си.

21 Съжалете ме, съжалете ме, вие, приятели мои, защото Божията ръка до мен се допря!

22 Защо ме преследвате като Бог и не се насищате с плътта ми?

23 О, да се напишеха думите ми! Да се запишеха в книга!

24 Да бяха издълбани на скала навеки с желязна писалка и олово!

25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последното време ще застане на земята.

26 И след като изтлее кожата ми, пак от плътта си ще видя Бога,

27 когото сам аз ще видя и моите очите ще гледат, но не като чужденец. Вътрешностите ми вътре в мен топят се.

28 Като казвате: Как ще го гоним? — и че коренът на това се намира в мен —

29 тогава бойте се от меча, защото гневът носи наказанието на меча, за да познаете, че има съд.

20

1 Тогава нааматецът Софар отговори и каза:

2 Затова мислите ми ме карат да отговоря и затова бързам.

3 Чух изобличение за мой позор и духът на разума ми отговаря.

4 Не знаеш ли това от древността, откак човек е сложен на земята,

5 че тържеството на безбожните е краткотрайно и радостта на лицемера — мигновена?

6 Макар и величието му да се извиси до небето и главата му да стигне до облаците,

7 като изпражненията си ще се изрине навеки; които са го виждали, ще кажат: Къде е?

8 Като сън ще отлети и няма да се намери, като нощно видение ще бъде пропъден.

9 Око го е видяло, но няма да го види вече; и мястото му няма да го види вече.

10 Децата му ще търсят благоволението на бедните и ръцете му ще върнат богатството му.

11 Костите му са пълни с младежката му сила, но тя ще лежи с него в пръстта.

12 Макар и злото да е сладко в устата му и да го крие под езика си,

13 да го жали, да не го оставя и да го задържа под небцето си,

14 пак храната му променя се в стомаха му, змийска жлъчка става вътре в него.

15 Богатство е погълнал, но отново го повръща; Бог го изтръгва от корема му.

16 Змийска отрова ще суче, език на пепелянка ще го умъртви.

17 Няма да види потоците, реките, течащи с мед и масло.

18 Ще върне това, за което се е трудил, и няма да го погълне; какъвто имотът, такова и връщането; и той няма да им се радва.

19 Защото е угнетил и е оставил сиромасите, заграбил е къща, не я е построил.

20 Наистина той не знае спокойствие в себе си, няма да опази нищо, което желае.

21 Нищо не избягва от лакомията му, затова благоденствието му няма да е трайно.

22 В пълнотата на изобилието си ще изпадне в беда, ръката на всеки страдалец ще дойде върху него.

23 Когато напълва търбуха си, Бог ще изпрати върху него яростта на гнева Си и ще го изсипе върху него, докато яде.

24 Щом бяга от желязното оръжие, ще го прониже бронзов лък.

25 Стрелата се изтегля, от тялото излиза, блестящият й връх — от жлъчката му, и ужаси го нападат.

26 За съкровищата му се пази пълна тъмнина, нераздухван огън ще го пояде; зло ще сполети и оцелелия във шатрата му.

27 Небесата ще открият беззаконието му и земята ще се надигне против него.

28 Печалбата на дома му ще изчезне, ще изтече в деня на Неговия гняв.

29 Това е от Бога делът на безбожния, отреденото му от Бога наследство.

21

1 Тогава Йов отговори и каза:

2 Слушайте внимателно речта ми и нека това бъде утехата от вас.

3 Потърпете ме, и ще говоря; а след като съм говорил, се присмивай.

4 На човек ли се оплаквам? И защо да не се притесни духът ми?

5 Обърнете се към мен и онемейте, и сложете ръка на уста!

6 Дори и когато си спомня, се ужасявам и трепет обзема плътта ми.

7 Защо безбожните живеят, остаряват, стават много силни?

8 Потомството им се утвърждава заедно с тях пред лицето им, издънките им — пред очите им.

9 Домовете им са в безопасност от страх и Божията тояга не е върху тях.

10 Говедата им се плодят, без да пропускат; кравата им се тели, без да помята.

11 Пускат момчетата си като стадо и децата им скачат наоколо.

12 Издигат глас със тъпанче и арфа и се радват при звука на флейта.

13 Прекарват дните си в благополучие и в миг потъват във Шеол.

14 И въпреки това казват на Бога: Махни се от нас, защото не желаем познанието на пътищата Ти!

15 Какво е Всемогъщият, че да Му служим? И какво ни ползва да Го призоваваме?

16 Ето, благополучието им не е в ръката им. Далеч да е от мен съветът на безбожните!

17 Колко често угасва светилото на безбожните и бедствието им връхлита върху тях, и Бог им разпределя примки в гнева Си,

18 и те са като слама пред вятъра и като плява, която бурята отнася?

19 Дали Бог пази наказанието за греха му за децата му? По-добре да отплати на него, за да разбере!

20 Собствените му очи да видят гибелта му и от яростта на Всемогъщия да пие!

21 Защото, каква радост има от дома си след себе си, когато броят на месеците му се пресече насред?

22 Ще научи ли някой Бога на знание, когато Той е, който съди високопоставените?

23 Един умира в цялата си сила, напълно спокоен и сигурен;

24 ребрата му са пълни с тлъстина и мозъкът на костите му свеж е.

25 А друг умира с горестна душа и никога не е ял с радост.

26 Заедно лежат в пръстта и червеи покриват ги еднакво.

27 Ето, зная мислите ви и плановете ви за моето съсипване.

28 Защото вие казвате: Къде е къщата на първенеца? Къде е шатрата и жилището на безбожните?

29 Не сте ли попитали пътуващите по пътя? И не познавате ли техните белези?

30 Защото безбожните се пазят за ден на гибел и в деня на ярост ще бъдат отведени.

31 Кой ще изяви пътя му в лицето му? И кой ще му отплати, каквото е извършил?

32 Но и той ще бъде отведен в гроба и в гроба ще остане.

33 Буците на долината ще му бъдат сладки и всеки човек ще отиде след него, както безброй други преди него са отишли.

34 Как тогава ще ме утешавате с празни думи, когато в отговорите ви остава лъжовност?

22

1 Тогава теманецът Елифаз отговори и каза:

2 Може ли човек да бъде полезен на Бога? Ако е разумен, може да бъде полезен на себе си.

3 Наслада ли е за Всемогъщия, ако ти си праведен, или полза, ако правиш непорочни пътищата си?

4 Заради страха ти от Него ли те изобличава Той и влиза в съд с теб?

5 Не е ли злото ти голямо и беззаконията ти — без край?

6 Защото си взел залог от брат си без причина и лишил си голите от облеклото им.

7 Не си напоил с вода жадния и си отказал хляб на гладния.

8 И силният, той притежаваше земята и почитаният обитаваше във нея.

9 Вдовици си отпратил празни, силата на сирачетата е била сломена.

10 Затова отвсякъде те обикалят примки и внезапен страх те ужасява,

11 или тъмнина — не виждаш — и изобилие от вода те покрива.

12 Бог не е ли във небесни висини? Виж най-високите звезди — колко са извисени!

13 А ти говориш: Как ще знае Бог? Може ли да съди Той през мрака?

14 Облаците Го покриват и не вижда, и ходи по свода небесен.

15 Ще се държиш ли за древния път, по който са тъпкали грешните,

16 които се отсякоха без време, и чиито основи пороят помете?

17 Те казаха на Бога: Махни се от нас! И какво ще им направи Всемогъщият?

18 А Той беше напълнил домовете им с блага. Но далеч да е от мен съветът на безбожните!

19 Праведните гледат и се радват; невинният им се присмива, казва:

20 Ето как изтребиха се враговете ни, и остатъка им огън ще погълне!

21 Сега, сприятели се с Него, в мир бъди — така добро ще дойде върху теб.

22 Наставлението от устата Му ти приеми и думите Му присърце вземи.

23 Ако се върнеш към Всесилния, отново ще се утвърдиш. Махни далеч от шатрата си беззаконието;

24 и златото си във пръстта сложи, и офирското злато — под речните камъни.

25 Тогава Всемогъщият за теб ще бъде злато и изобилие сребро,

26 защото тогава ще се наслаждаваш във Всесилния, лицето си към Бога ще издигаш.

27 Ще Му се помолиш и Той ще те послуша, и ти ще изпълниш обещанията си.

28 Каквото решение вземеш, ще стане и светлина ще сияе над пътищата ти.

29 Когато някой падне, ти ще кажеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който е с наведени очи.

30 Ще спаси дори и онзи, който не е невинен; с чистотата на твоите ръце ще се спаси.

23

1 Тогава Йов отговори и каза:

2 Дори и днес оплакването ми е горчиво и въздишането си да спра не мога.

3 О, да бих знаел къде да Го намеря! Да бих могъл да ида до престола Му!

4 Пред Него делото си бих изложил, устата си със доказателства напълнил,

5 узнал бих думите, които би ми отговорил, и бих разбрал каквото би ми казал.

6 Дали Той би се борил с мен с голямата Си сила? Не, на мен Той би внимавал.

7 Тогава праведникът би разисквал с Него и аз бих се избавил завинаги от Съдията си.

8 Ето, отивам напред, но Него Го няма; и назад, но не Го забелязвам;

9 наляво, където работи, не мога да Го видя; надясно се крие и не Го съглеждам.

10 Той обаче знае пътя ми; изпитал ме е, ще изляза като злато.

11 Кракът ми се е държал здраво за Неговите стъпки и пътя Му съм пазил, не съм се отклонил.

12 От заповедта на устните Му не съм се отделил; словата на устата Му съм пазил повече от намерението си.

13 Но Той е с едно намерение и кой може да Го обърне? Каквото желае душата Му, това прави.

14 Той завършва това, което ми е определено; и много такива неща има у Него.

15 Затова аз се ужасявам от лицето Му; размишлявам и се страхувам от Него.

16 Да, Бог е отслабил сърцето ми и Всемогъщият ме ужаси,

17 тъй като не бях отсечен преди тъмнината и не скри от лицето ми мрака.

24

1 Понеже времената не са скрити от Всемогъщия, защо онези, които Го познават, не виждат дните Му?

2 Едни преместват граници, грабят стадо и го пасат.

3 Откарват магарето на сирачетата, вземат в залог говедото на вдовицата.

4 Изтласкват бедните от пътя, сиромасите на земята заедно се крият.

5 Ето, като диви магарета в пустинята те излизат по работата си, подраняват за грабеж; пустинята им дава хляб и за децата им.

6 Жънат фуража си в полето и събират пабиръка от лозето на безбожния.

7 Прекарват нощта голи, без дрехи, и нямат завивка в студа.

8 Планински дъждове ги мокрят, прегръщат скалата, понеже нямат подслон.

9 Други грабват сирачето от майчината гръд и вземат залог от сиромаха.

10 Карат голия да си отиде без дреха и които носят сноповете, остават гладни.

11 Изстискват масло в оградите им и тъпчат линовете им, но пак са жадни.

12 Хора стенат из града и душите на ранените викат, но Бог не им счита безумие.

13 Тези са противниците на светлината, не познават пътищата й и не стоят в пътеките й.

14 Убиецът става преди светлината, убива сиромаха и бедния, а нощем е като крадец.

15 И окото на прелюбодееца чака здрача и казва: Око няма да ме види! — и слага покривало на лицето си.

16 В тъмнината се разбиват къщи; а през деня те се затварят, не познават светлината.

17 Защото зората за всички тях е смъртна сянка, защото познават ужасите на смъртната сянка.

18 Лек е по лицето на водите, прокълнат на земята е делът им, не се обръща повече към пътя за лозята.

19 Както сушата и жегата поглъщат снежните води, така и Шеол — съгрешилите.

20 Утробата ще го забрави, червеят се храни сладко с него. Няма вече да се помни и неправдата ще се строши като дърво.

21 Онеправдава неплодната, която не ражда, и не прави добро на вдовицата.

22 Влачи силните със силата Си; става, и никой не е сигурен за живота си.

23 Той им дава безопасност, и те се успокояват, но очите Му са върху пътищата им.

24 Възвисяват се за малко, и ги няма; снижават се, и като всички си отиват; отсичат се като глави на класове.

25 Сега, ако не е така, кой ще докаже, че лъжец съм, и кой речта ми ще унищожи?

25

1 Тогава шуахецът Валдад отговори и каза:

2 Власт и страх са с Него; Той установява мир във висините Си.

3 Имат ли брой войнствата Му? И над кого не се издига светлината Му?

4 И как може човек да бъде праведен пред Бога? Как може роденият от жена да е чист?

5 Ето дори луната не свети и звездите не са чисти в очите Му —

6 колко по-малко човек, който е червей, и човешкият син, който е червейче!

26

1 А Йов отговори и каза:

2 Как си помогнал ти на слабия, как си спасил безсилната ръка!

3 Как си съветвал онзи, който няма мъдрост, и показал изобилно разум свършен!

4 На кого си дума известил? И чий дух е от теб излязъл?

5 Пред Бога треперят сенките под водите и обитателите им.

6 Шеол е гол пред Него и няма покривало Авадон.

7 Той простира севера над празнотата, окача земята на нищо.

8 Връзва водите в облаците Си, но пак облакът под тях не се съдира.

9 Покрива лицето на престола Си, като разпростира облака Си над него.

10 Поставил е граница върху кръга на повърхността на водите, при края на светлината и мрака.

11 Небесните стълбове треперят и се ужасяват при Неговата заплаха.

12 Той вълнува морето със силата Си и с разума Си разби Рахав.

13 Чрез дъха Му заблестяват небесата, ръката Му пробожда бягащия змей.

14 Ето, това са само краищата на Неговите пътища, и колко слаб шепот чуваме от Него! А гърма на силата Му кой ще разбере?

27

1 Тогава Йов продължи беседата си и каза:

2 Жив е Бог, който е отнел правото ми, и Всемогъщият, който е огорчил душата ми —

3 докато дишането ми е в мен и Божият дъх — в ноздрите ми,

4 устните ми не ще говорят неправда и езикът ми не ще произнесе измама!

5 Далеч от мен да кажа, че сте прави! Докато умра, от себе си не ще отхвърля непорочността си.

6 Държа здраво правдата си и няма да я пусна. Сърцето ми няма да ме упрекне, докато съм жив.

7 Врагът ми нека бъде като безбожния и който се надига против мен — като беззаконния.

8 Защото каква е надеждата на лицемера, ако Бог отсече и изиска душата му?

9 Бог ще чуе ли вика му, щом го сполети беда?

10 Той ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога по всяко време?

11 Аз ще ви наставя за Божията сила, няма да скрия това, което е у Всемогъщия.

12 Ето, всички вие сте видели — защо тогава бъбрите такива суети?

13 Това е от Бога делът на безбожния и наследството, което насилниците получават от Всемогъщия.

14 Ако синовете му се умножават, за меча са и издънките му няма да се наситят с хляб.

15 Останалите от него смъртта ще свали в гроба и вдовиците му няма да ги оплачат.

16 Макар да трупа сребро като пръст и да приготвя дрехи като кал,

17 приготвя ги, но праведният ще ги носи и невинни ще си разделят среброто.

18 Построява къщата си като молец или като колиба, направена от пазач.

19 Богатият ляга и няма да се прибере; отваря очите си и го няма.

20 Ужаси го обземат като води, вихрушка го отвлича през нощта.

21 Източният вятър го отнася и той си отива, изтръгва го от мястото му.

22 Хвърля камъни срещу него без пощада, той бяга отчаяно от ръката Му.

23 Ще пляскат с ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му.

28

1 Наистина има рудници за сребро и място за пречистване на злато.

2 От земята се взема желязо и от камък мед се топи.

3 Човек е сложил край на тъмнината и издирва скалите докрай в мрака и смъртната сянка.

4 Отваря шахта далеч от човешко жилище, в места, забравени от човешки крак, висят и се люлеят, от хората далеч.

5 Земята — от нея идва хлябът, а се разравя като огън.

6 Скалите й са източника на сапфири и в нея има златен прах —

7 път, който хищна птица не познава, нито око на сокол е видяло;

8 гордите зверове не са стъпвали по него, нито лъвът е минавал над него.

9 На кремъка слага ръка, преобръща планините из основи.

10 Разсича проломи в скалите, всякакви скъпоценности гледа окото му.

11 Заприщва водните жили да не сълзят и изважда скритото на светлина.

12 Но мъдростта къде се добива? И къде е мястото на разума?

13 Човекът не познава стойността й и тя не се намира в земята на живите.

14 Бездната казва: Не е в мен. И морето казва: Не е при мен.

15 Не може да се даде за нея пречистено злато, ни сребро да се претегли като нейна цена.

16 Не може се оцени с офирско злато, със скъпоценен оникс и сапфир.

17 Злато или кристал не могат с нея да се мерят, нито да се размени с произведения от чисто злато.

18 Корали и кристали няма даже да се споменат, защото стойността на мъдростта е повече от скъпоценни камъни.

19 Етиопският топаз не може с нея да се мери, нито може да се оцени тя с чисто злато.

20 Откъде тогава идва мъдростта? И къде е мястото на разума?

21 Тя е укрита от очите на всички живи и е скрита от небесните птици.

22 Авадон и смъртта казват: С ушите си сме чули слух за нея.

23 Бог разбира пътя й, Той мястото й знае.

24 Понеже Той гледа до краищата на земята и вижда под цялото небе.

25 Щом определи тегло на ветровете и претегли с мярка водите,

26 когато направи закон за дъжда и пътека за светкавицата на гърма,

27 тогава Той я видя и я обяви; установи я и също я изследва.

28 И каза на човека: Ето, страхът от Господа, това е мъдрост, отдалечаване от зло е разум.

29

1 И Йов още продължи беседата си и каза:

2 О, да бях като в миналите месеци, като в дните, когато Бог ме пазеше,

3 когато светилникът Му светеше на главата ми и с Неговата светлина през мрака ходех;

4 както бях във зрелостта си, и Божият доверен съвет над шатрата ми беше;

5 когато Всемогъщият бе още с мен и момчетата ми — покрай мен;

6 когато стъпките ми се къпеха в каймак и скалата до мен изливаше реки маслинено масло!

7 Когато излизах при портата на града, заемах мястото си на площада,

8 младежите ме виждаха и се криеха и старци ставаха, стояха прави;

9 първенците преставаха да говорят и слагаха ръка на устата си;

10 гласът на благородните замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им,

11 защото, когато ухо чуеше, ме облажаваше и когато око видеше, за мен засвидетелстваше;

12 защото аз избавях сиромаха, който викаше, и сирачето, което нямаше помощник.

13 Благословението на загиващия идваше над мен, сърцето на вдовицата аз правех да ликува.

14 Обличах правдата и тя ми беше дреха, правосъдието ми — за мантия и за тюрбан.

15 Аз бях очи на слепия, крака на куция.

16 Бях баща на бедните, изследвах делото на непознатия.

17 Челюстта на беззаконния трошах, изваждах жертвата от зъбите му.

18 Тогава казвах: Ще умра в гнездото си и дните си ще умножа като пясъка,

19 коренът ми разпрострян е към водите и росата в клона ми нощува,

20 славата ми в мен се подновява и лъкът ми се укрепва във ръката ми.

21 Те ме слушаха и чакаха, мълчаливо слушаха съвета ми.

22 След моята дума не говореха повече и речта ми капеше на тях като роса.

23 Чакаха ме като дъжд и отваряха устата си като за пролетния дъжд.

24 Аз им се усмихвах, щом не вярваха, и светлината на лицето ми не можеха да помрачат.

25 Избирах за тях пътя и седях като глава, и живеех като цар сред войската, като такъв, който утешава жалеещи.

30

1 Но сега ми се подсмиват по-младите на дни от мен, чиито бащи аз бих отхвърлил на стадото си с кучетата да поставя.

2 Наистина, за какво ми е силата на ръцете им, в които зрелостта загива?

3 Те са измършавели от недоимък и глад и гризат корените на безводната земя, отпреди във пустош и опустошение,

4 между храстите те късат слез и корени на хвойна им е хлябът.

5 Те бяха изгонени от обществото и викаха по тях като крадец.

6 Живееха в ужасни долини, в дупки на земята и скалите.

7 Ревяха между храстите и се събираха под тръни.

8 Синове на безумни и синове на безименни, те бяха изгонени с бич от земята.

9 А сега аз им станах подигравателна песен, да, станах им за приказка.

10 Те се отвращават от мен, държат се далеч от мен, не се свенят да плюят на лицето ми.

11 Понеже Бог развързал е въжетата на шатрата и ме е унижил, и те са се разюздали пред мен.

12 Отдясно ми надигат се изчадия, краката ми изблъскват и гибелните си пътеки против мен прокарват.

13 Разбиват пътя ми, злощастието ми увеличават без помощник.

14 Идват като през широк пролом, опустошително връхлитат.

15 Ужаси насочват се към мен, достойнството ми гонят като вятър и благополучието ми премина като облак.

16 И сега душата ми излива се във мен, постигнаха ме скръбни дни.

17 Нощта пронизва костите ми в мен и болки ме разяждат, не престават.

18 С голяма сила дрехата ми се изменя, стяга ме като яката на хитона ми.

19 В калта ме е захвърлил и аз съм станал като прах и пепел.

20 Викам към Теб, но не ми отговаряш, стоя, и ме забелязваш.

21 Превърнал си се във жесток към мен, със силната Си ръка ме преследваш.

22 Издигаш ме да яздя вятъра, в гърма на бурята ме разпиляваш —

23 защото зная, че ще ме докараш до смъртта и до дома, определен за всички живи.

24 Но в падането си човек не простира ли ръка и в бедствието си не вика ли?

25 Аз не плаках ли за онзи, който беше в тежки дни, и душата ми не се ли наскърби за сиромаха?

26 Добро очаквах — зло дойде; и чаках светлина, но дойде мрак.

27 Врят вътрешностите ми, не почиват; постигнаха ме скръбни дни.

28 Вървя скърбящ, без слънце; в събранието ставам, викам.

29 На чакалите аз станах брат и на камилоптиците — другар.

30 Кожата ми почерня на мен и костите ми изгарят от огън.

31 Арфата ми стана на ридание и флейтата ми — глас на оплаквачи.

31

1 С очите си завет направих, как бих погледнал на девица?

2 Какъв би бил делът от Бога горе, наследството от Всемогъщия от висините?

3 Не е ли разорение за беззаконния и пропаст за онез, що вършат грях?

4 Не вижда ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми стъпки?

5 Ако съм ходил със лъжа и е кракът ми бързал след измама,

6 нека на справедливи везни ме претегли, и ще познае Бог непорочността ми.

7 Ако стъпката ми се е отклонила от пътя или сърцето ми е последвало очите ми, или ако се е залепило петно на ръцете ми,

8 тогава нека сея аз, а друг яде, издънките ми нека се изкоренят.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена и аз съм причаквал при вратата на съседа си,

10 тогава моята жена за друг да мели и други да се навеждат над нея —

11 защото това е мръсно дело и беззаконие за съдиите;

12 защото това е огън, що до Авадон пояжда — изкоренил би всичките ми плодове.

13 Ако на слугата и слугинята си правото презрял съм, когато спорели са с мен,

14 какво бих правил, когато се надигне Бог? Какво бих отговорил Му, когато ме изследва?

15 Той, който образува мен в утробата, не образува ли и него? И не Един и Същ ли в корема ни извая?

16 Ако съм отказал желанието на бедните и съм направил да угаснат очите на вдовицата,

17 или съм изял сам залъка си, без сирачето от него да е яло —

18 но още от младостта ми то порасна при мене като при баща, а нея наставлявах от утробата на майка си —

19 ако съм видял някой да загива от липса на дрехи или сиромах да няма завивка,

20 ако слабините му не са ме благославяли, и ако той не се е стоплял с руното на агнетата ми,

21 ако съм вдигнал аз ръка срещу сирачето, като съм виждал, че имам помощ в портата;

22 то нека падне ръката ми от рамото, ръката ми над лакътя да се пречупи!

23 Защото гибелта от Бога е за мене ужас и пред величието Му да издържа не мога.

24 Ако съм положил надеждата си в злато и на чистото злато съм казал: Упование мое! —

25 ако съм се радвал, че богатството ми е голямо, и че ръката ми е придобила много,

26 ако съм гледал слънцето, когато свети, или луната, ходеща във блясък,

27 и сърцето ми се е увлякло тайно и устата ми е целувала ръката ми;

28 това също би бил грях за съд, защото бих се отрекъл от всевишния Бог.

29 Ако съм се радвал на бедата на онзи, който ме мрази, и ми е ставало драго, когато зло го сполети —

30 дори не съм допуснал устата ми да съгреши, като поискам живота му в клетва —

31 ако хората от шатрата ми не са казали: Кой ще намери някой, който да не е бил заситен от месото му? —

32 чужденецът не нощуваше навън, отварях вратите си на пътника —

33 ако съм покривал престъпленията си като Адам, като съм скривал в пазвата си беззаконието си,

34 понеже съм се страхувал от голямото множество и презрението на родовете ме е ужасявало, така че съм замълчавал и не съм излизал от вратата —

35 о, да бих имал някой, който да ме чуе! Ето, подписът ми!О, да би ми отговорил Всемогъщият! Къде е обвинението, което обвинителят ми е написал?

36 Ето, на рамото си бих го носил, бих си го завързал за венец,

37 бих му казал броя на стъпките си, бих се приближил до него като княз.

38 Ако нивата ми вика против мен и браздите й заедно плачат,

39 ако съм изял плода й без заплата или съм извадил душата на стопаните й;

40 тогава нека да израснат тръни вместо жито и плевел вместо ечемик! И думите на Йов се свършиха.

32

1 Тогава тези трима мъже престанаха да отговарят на Йов, защото той беше праведен в собствените си очи.

2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, сина на Варахиил, от рода на Рам. Гневът му пламна против Йов, защото оправдаваше себе си повече от Бога.

3 Гневът му пламна и против тримата му приятели, защото, без да намерят отговор, бяха осъдили Йов.

4 А Елиу беше чакал Йов да говори, защото те бяха по-стари от него на дни.

5 И когато Елиу видя, че в устата на тримата мъже нямаше отговор, гневът му пламна.

6 И вузецът Елиу, синът на Варахиил, заговори и каза: Аз съм млад на дни, а вие сте стари, затова се посвених — не смеех да явя, каквото зная.

7 Аз казах: Нека дните да говорят и многото години на мъдрост да учат.

8 Но в човека има дух и дъхът на Всемогъщия му дава разум.

9 Не винаги големите са мъдри и старите разбират правосъдие.

10 Затова казвам: Слушайте ме, и аз ще изявя, каквото зная.

11 Ето, аз чаках да говорите вие, слушах разсъжденията ви, докато търсехте думи.

12 Слушах ви много внимателно, и ето, никой от вас не обори Йов, нито отговори на думите му.

13 Само да не кажете: Намерихме мъдрост! Бог ще го изобличи, а не човек.

14 Но той към мен не е отправил думи и аз няма да му отговоря с вашите речи.

15 Те са смаяни и не отговарят вече, убягнаха им думите.

16 А аз да чакам ли, понеже не говорят, понеже спряха и не отговарят вече?

17 И аз, от своя страна, ще отговоря; и аз ще изявя, каквото зная,

18 защото съм изпълнен с думи, духът ми вътре в мен ме принуждава.

19 Ето, вътрешността ми е като неотворено вино, ще се пръсне като нови мехове.

20 Ще проговоря, за да си отдъхна, ще отворя устните си и ще отговоря.

21 Само да не бъда към никого пристрастен и човек да не лаская —

22 защото не зная да лаская, иначе Създателят ми скоро би ме махнал.

33

1 Затова Йове, чуй словото ми и изслушай всичките ми думи.

2 Ето, сега отварям устата си, езикът ми говори на небцето ми.

3 Думите ми идват от правотата на сърцето ми и устните ми ясно ще говорят знание.

4 Духът на Бога ме е сътворил, дъхът на Всемогъщия живот ми дава.

5 Ако можеш ти, отговори ми, приготви се и пред мене застани.

6 Наистина, аз съм твой говорител пред Бога, и аз също съм откъснат от калта.

7 Ето, страх от мене няма да те ужасява, нито ръката ми ще тежи върху теб.

8 Ти наистина говори пред ушите ми, гласа на думите ти чух:

9 Чист съм и без престъпление, невинен съм, в мен няма беззаконие.

10 Ето, Той поводи намира против мен, счита ме за враг Свой,

11 слага краката ми в клада, всичките ми пътеки наблюдава.

12 Ето, в това ти не си прав — отговарям ти — защото Бог е по-възвишен от човека.

13 Защо спориш с Него, че не дава отчет за ни едно от делата си?

14 Наистина Бог говори веднъж или два пъти, но човекът не внимава:

15 в сън, в нощно видение, когато дълбок сън хората напада, когато дремят на леглата си,

16 тогава Той отваря на хората ушите и запечатва в тях поука,

17 за да отвърне човека от делата му, да изтръгне от човека гордостта,

18 да предпази от рова душата му и животът му от меч да не загине.

19 Бива наказван и с болки в леглото си, и с непрекъснато страдание в костите си,

20 и животът му от хляб се отвращава, а душата му — от вкусно ястие.

21 Плътта му чезне и не е за гледане, незабележимите му кости се подават.

22 И душата му до гроба приближава и при палачите — животът му.

23 Ако има пратеник за него, посредник, един между хиляда, да извести на човека задължението му,

24 тогаз ще се смили над него и ще каже: Избави го, да не слезе в рова, намерих откуп.

25 Плътта му ще е свежа като на младеж, в дните на младежката си сила ще се върне.

26 Ще се моли на Бога и Той ще бъде добромислен към него, ще гледа лицето Му с радост, защото Бог ще възвърне на човека правдата Си.

27 Тогава той ще пее пред хората и ще казва: Съгреших и изкривих правото, но той не ми отплати.

28 Той избави душата ми да не слезе във рова и животът ми ще види светлината!

29 Ето, Бог върши всичко това два или три пъти с човека,

30 за да отвърне душата му от рова, да бъде просветлен със светлината на живота.

31 Внимавай, Йове, слушай ме, мълчи, и ще говоря.

32 Отговори ми, ако имаш думи; говори, защото аз желая да те оправдая.

33 Но ако не, то ти ме слушай; мълчи, и аз ще те поуча в мъдрост.

34

1 Тогава Елиу продължи и каза:

2 Чуйте думите ми, вие, мъдри, слушайте ме, вие, знаещи,

3 защото ухото изпитва думи, както небцето вкусва храна.

4 Нека правото си изберем, нека знаем помежду си доброто.

5 Защото Йов каза: Аз съм праведен, но правото ми Бог отне.

6 Против правото си съм считан за лъжец. Раната ми е неизлечима, без да имам престъпление.

7 Кой човек е като Йов, който пие презрение като вода,

8 който дружи с онези, които вършат грях, и ходи с безбожни мъже?

9 Защото той каза: Нищо не ползва човека да е благоугоден на Бога.

10 Затова слушайте ме, вие, разумни мъже! Далеч да бъде зло от Бога и беззаконие от Всемогъщия!

11 Защото Той въздава на човека според делото му и прави всеки да намери според пътя си.

12 Наистина Бог няма да извърши беззаконие, нито Всемогъщият ще изкриви съда.

13 Кой земята Му е поверил и наредил е цялата вселена?

14 Ако Той обърне сърцето Си само към Себе Си и в Себе Си оттегли Своя Дух и Своето дихание,

15 всички създания заедно ще издъхнат и човекът ще се върне във пръстта.

16 Но ако разбираш, чуй това, гласа на думите ми слушай:

17 Ще властва ли онзи, който мрази съда? И ще изкараш ли виновен Праведния и Могъщия,

18 който казва на цар: Негоден си. — и на княз: Беззаконник. —

19 който пристрастие към първенци не показва, нито зачита богатия повече от бедния, понеже всички те са дело на ръцете Му!

20 В един миг умират, посред нощ, народ се развълнува и те преминават, и мощните се вземат, не с ръка.

21 Защото Неговите очи са върху пътищата на човека и Той вижда всичките му стъпки.

22 Няма тъмнина и няма смъртна сянка, където да се скрият онези, които вършат грях.

23 Понеже Той няма нужда да подлага на изпитание човека, за да отиде той на съд пред Бога.

24 Той строшава силни без изследване, на тяхно място слага други,

25 защото Той делата им познава и ги събаря нощем, и се стриват.

26 Поразява ги като безбожните, на видно място,

27 понеже се отклониха от Него и не зачетоха ни един от пътищата Му,

28 и направиха да стигне викът на бедните до Него и Той да чуе вика на наскърбените.

29 Ако Той успокоява, кой може да смути? И ако крие лицето Си, кой може да Го види — било то за народ или за сам човек —

30 за да не царува лицемер и да не става примка за народа.

31 Казал ли е някой на Бога: Понесох наказание, и вече няма да греша;

32 научи ме на това, което аз не виждам; ако съм извършил беззаконие, няма да го върша вече?

33 Трябва ли Той да отплаща според твоето мнение, защото ти отхвърляш отплатата Му — защото трябва ти да избереш, не аз — затова говори, каквото знаеш.

34 Разумни мъже ще ми кажат и мъдър човек, който ме чува:

35 Йов не говори със знание и думите му са лишени от разум.

36 Желая Йов да бъде изпитан докрай, защото отговаря като грешните хора.

37 Защото към греха си той прибавя бунт, пляска с ръце между нас и умножава думите си против Бога.

35

1 Тогава Елиу продължи и каза:

2 Смяташ ли това за право? Ти казваш: Моята правда е по-голяма от Божията.

3 Защото ти питаш какво ще те ползва: Какво ще спечеля, че не съм съгрешил?

4 Аз ще ти отговоря, и на приятелите ти с теб:

5 Погледни към небето и виж, гледай облаците — колко по-високи са от теб!

6 Ако съгрешаваш, какво вършиш против Него? Ако престъпленията ти се умножават, какво на Него правиш?

7 Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава Той от твоята ръка?

8 Безбожието ти засяга само човек като теб и правдата ти — само човешки син.

9 Поради множеството угнетения викат страдащите, викат за помощ поради ръката на могъщите.

10 Но никой не казва: Къде е Бог, моят Създател, който дава песни в нощта,

11 който ни учи повече от зверовете земни и ни прави по-мъдри от птиците небесни?

12 Там те викат, но Той не отговаря заради гордостта на злите.

13 Наистина Бог няма да послуша празнословие и Всемогъщият няма да го зачете.

14 Въпреки че казваш, че не можеш да Го видиш, пак правосъдието е пред Него, и на Него се уповавай.

15 И сега, понеже не е наказал в гнева Си, не знае ли Той за надменността?

16 Затова Йов отваря устата си напразно и трупа думи без знание.

36

1 Тогава Елиу продължи и каза:

2 Потърпи ме малко и аз ще ти разкажа, че има още думи за Бога.

3 Ще донеса знанието си отдалеч и ще отдам правда на Създателя си.

4 Защото думите ми наистина не са лъжа, един съвършен в знание е при теб.

5 Ето, Бог е мощен, но не презира никого, мощен е в сила на мъдрост.

6 Той не пази живота на безбожния, а въздава правосъдие на сиромасите.

7 Не оттегля очите Си от праведните, а ги слага да седят с царе на престола завинаги и те са възвисени.

8 И ако са вързани с вериги, хванати с въжетата на скръб,

9 тогава Той им изявява делата им и престъпленията им — че са се възгордели.

10 Отваря и ухото им за наставление и заповядва да се върнат от греха.

11 Ако те послушат и Му служат, ще свършат дните си в благополучие, годините си в удоволствия.

12 Но ако не послушат, от меч ще загинат, ще умрат без знание.

13 А лицемерните по сърце натрупват гняв и не викат за помощ, когато Той ги връзва.

14 Душата им умира в младост и животът им — сред посветените блудници.

15 Той избавя скръбния в скръбта му и в бедствие ушите им отваря.

16 Така и тебе би извел от притеснение в широко място, дето няма теснота; и предлаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина.

17 Но ти си изпълнен със съда на безбожните, съд и правосъдие ще те постигнат.

18 Понеже има ярост, внимавай да не те подмами да се подиграеш!

19 Богатствата ти и всички усилия на мощта ти ще те опазят ли от бедствието?

20 Не копней за нощта, когато хората се отсичат на мястото си.

21 Внимавай! Не се обръщай към беззаконието, защото пред скръбта това си предпочел.

22 Ето, Бог е възвишен в мощта Си, кой поучава като Него?

23 Кой Му е предписал пътя Му и кой ще каже: Вършиш беззаконие?

24 Помни да възвеличаваш Неговото дело, което хората възпяват.

25 Всеки човек го вижда, смъртният го гледа отдалеч.

26 Ето, Бог е велик, и ние не Го познаваме; и броят на годините Му е неизследим.

27 Защото Той привлича водните капки, които валят като дъжд от мъглата Му,

28 които облаците изпускат и изливат върху многото хора.

29 Може ли някой да разбере разпростирането на облаците и гърмежите на скинията Му?

30 Ето, Той разпръсва около Себе Си светлината Си и покрива морските дъна,

31 защото чрез тях съди народите, дава храна в изобилие.

32 Въоръжава ръцете Си със светкавицата и й заповядва къде да удари.

33 Шумът й известява за това, а също и добитъкът — за надигащата се буря.

37

1 И поради това сърцето ми трепери, от мястото си се помества.

2 Слушайте внимателно гърма на гласа Му и тътена, който излиза от устата Му.

3 Той го изпраща под цялото небе и светкавицата Си — до краищата на земята.

4 След нея бучи глас, Той гърми с величествения Си глас и не възпира светкавиците, когато се чуе гласът Му.

5 Бог гърми чудно с гласа Си, върши велики дела, които ние не схващаме.

6 Защото казва на снега: Вали на земята! — и на проливния дъжд и на дъждовните порои.

7 Слага печат на ръката на всеки човек, така че всички хора да познаят делото Му.

8 Тогава зверовете отиват в бърлогите си и в леговищата си остават.

9 От стаите на юг вихрушка иде, от северните ветрове — студът.

10 Чрез Божия дъх става лед и широтата на водите се затваря.

11 Той насища с влага облака и разпръсва светлите Си облаци,

12 и те се носят наоколо под наставлението Му, за да правят всичко, което им заповядва, по лицето на земния свят.

13 Докарва ги било за наказание, или за земята Си, или за милост.

14 Слушай това, Йове, застани и размисли за Божиите чудеса.

15 Знаеш ли как Бог им заповядва и прави да свети светкавицата на облака Му?

16 Разбираш ли равновесието на облаците, чудните дела на Съвършения във знание?

17 Как биват дрехите ти топли, когато успокоява земята от юг?

18 Разпрострял ли си с Него небесната твърд, здрава като излято огледало?

19 Научи ни какво да Му кажем, не можем думите да наредим от тъмнина.

20 Ще му се извести ли, ако аз говоря? Ако продума човек, непременно ще бъде погълнат.

21 Дори и сега не виждат хората поради облаците светлината ярка, но минава вятърът и ги изчиства.

22 От север идва златно сияние; страшно величие има у Бога.

23 Всесилния — не можем да Го проумеем — Превъзходния във сила и във съд; и в правосъдието изобилно Той не угнетява.

24 Затова хората Му се боят; и Той не гледа на никого от мъдрите по сърце.

38

1 Тогава ГОСПОД отговори на Йов от бурята и каза:

2 Кой е този, който помрачава съвета Ми с думи без знание?

3 Препаши сега кръста си като мъж. Аз ще те питам, а ти Ме поучавай!

4 Къде беше ти, когато полагах основите на земята? Изяви, ако имаш разум!

5 Кой определи мерките й? Кажи, ако знаеш! Или кой опъна мерителна връв върху нея?

6 На какво се закрепиха основите й? Или кой положи крайъгълния й камък,

7 когато звездите на зората пееха заедно и всичките Божи синове възклицаваха от радост?

8 А кой затвори морето с врати, когато избликна и излезе от утробата;

9 когато го облякох с облак и го пових с мъгла;

10 когато му определих Моята граница и поставих лостове и порти;

11 когато казах: Дотук ще идваш, и по-нататък — не, дотук ще спира гордостта на вълните ти?

12 В дните си заповядал ли си на утрото и показал ли си на зората мястото й,

13 за да обхване краищата на земята и да се отърсят от нея безбожните?

14 Тя се променя като глина под печат и всички неща по земята стоят като в дреха.

15 А светлината на безбожните се отнема от тях и издигнатата ръка се строшава.

16 Проникнал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната?

17 Открили ли са ти се портите на смъртта и видял ли си портите на смъртната сянка?

18 Познал ли си широчината на земята? Кажи, ако знаеш всичко това!

19 Кой е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината — къде е мястото й,

20 за да я заведеш в предела й, да познаваш пътеките до дома й?

21 Ти знаеш, защото тогава си роден и е голям броят на дните ти!

22 Влизал ли си в съкровищниците на снега, или виждал ли си съкровищниците на градушката,

23 които съм запазил за времето на скръб, за деня на бой и война?

24 Кой е пътят, по който се разделя светлината и източният вятър се разпръсва по земята?

25 Кой отваря потоци за дъждовния порой или път за светкавицата,

26 за да навали над безлюдна земя, над пустиня, където няма човек,

27 за да насити пустата и запустяла земя и да направи да поникне нежна трева?

28 Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата?

29 От чия утроба излиза ледът и кой ражда сланата небесна?

30 Водите се втвърдяват като камък и повърхността на бездната замръзва.

31 Можеш ли да вържеш връзките на Плеядите или да развържеш въжетата на Орион?

32 Можеш ли да изведеш съзвездията на времето им или да водиш Мечката със малките й?

33 Познаваш ли законите на небесата? Можеш ли да наредиш господството им над земята?

34 Можеш ли да издигнеш гласа си до облаците, така че да те покрие изобилие от вода?

35 Можеш ли да изпратиш светкавици, така че да отидат и да ти кажат: Ето ни?

36 Кой е сложил мъдрост вътре във човека и кой е дал на сърцето му разум?

37 Кой преброява облаците с мъдрост и излива небесните мехове,

38 за да се слегне пръстта, да се втвърди и буците да се слепят ведно?

39 Ще уловиш ли лов за лъвицата и ще заситиш ли глада на малките лъвчета,

40 когато се свиват в бърлогите си и лежат в леговищата си да дебнат?

41 Кой приготвя за враната храната й, когато малките й викат към Бога и се скитат без храна?

39

1 Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

2 Броиш ли колко месеца изпълват и знаеш ли времето на раждането им?

3 Навеждат се, раждат малките си, от болките си се освобождават.

4 Малките им заякват, растат в полето, излизат и не се връщат при тях.

5 Кой е пуснал на свобода дивото магаре и е развързал връзките на дивия осел,

6 за когото съм направил пустинята за дом и солената земя за негово жилище?

7 То се присмива на градския шум, не чува виковете на водача.

8 Планините, които обикаля, са негово пасбище и търси всякаква зеленина.

9 Ще иска ли да ти работи дивото говедо, или ще пренощува ли в яслите ти?

10 Ще впрегнеш ли дивото говедо с въжета на браздата и ще браносва ли то долините след теб?

11 Ще му се довериш ли, защото силата му е голяма, и ще повериш ли труда си на него?

12 Ще разчиташ ли на него да ти прибере реколтата, да я събере в хармана ти?

13 Весело пляскат крилата на камилоптицата — те крила и пера на щъркел ли са?

14 Защото тя оставя яйцата си на земята и ги топли в пръстта,

15 и забравя, че крак може да ги смаже, или че див звяр може да ги стъпче.

16 С малките си се държи жестоко, като че не са нейни; труди се напразно и не я е грижа,

17 понеже Бог я е лишил от мъдрост, не й е разум отредил.

18 Във времето, когато се изправи, тя се присмива на коня и на ездача му.

19 Ти ли си дал сила на коня и облякъл шията му с грива?

20 Ти ли го караш да скача като скакалец? Неговото великолепно пръхтене е ужасно.

21 Рови с крак в долината и ликува в силата си; излиза срещу оръжията;

22 присмива се на страха и не се бои, нито се обръща назад от меча;

23 тулът дрънчи срещу него, острие на копие и ятаган.

24 С буйство и ярост той препуска по земята и не спира при гласа на тръбата.

25 Щом засвири тръбата, той казва: О-хо! — и отдалеч подушва боя, гръмовния зов на военачалниците и бойния вик.

26 Чрез твоя разум ли лети нагоре ястребът, простирайки крилете си на юг?

27 При твоята заповед ли се издига орелът и прави гнездото си нависоко?

28 Той живее на канарите, обитава на скалисти зъбери и непристъпни места.

29 Оттам съзира плячката, очите му я виждат отдалеч.

30 Малките му също смучат кръв, и където има убити, там е той.

40

1 Тогава ГОСПОД отговори на Йов и каза:

2 Укорителят ще спори ли със Всемогъщия? Който порицава Бога, нека отговори на това!

3 Тогава Йов отговори на ГОСПОДА и каза:

4 Ето, нищожен съм — що мога да Ти отговоря? Слагам ръката си на устата си.

5 Веднъж говорих, и да отговарям няма; и два пъти, но няма да прибавя.

6 Тогава ГОСПОД отговори на Йов от бурята и каза:

7 Препаши сега кръста си като мъж! Аз ще те питам, а ти ме поучавай!

8 Ще отмениш ли даже Моя съд — ще осъдиш Мен, за да се оправдаеш?

9 Или имаш ръка като Бога и можеш с глас да гърмиш като Него?

10 Украси се сега с превъзходство и величие, облечи се с чест и достойнство.

11 Излей пороя на гнева си, виж всеки горделив и го смири.

12 Виж всеки горделив и го сниши, стъпчи безбожните на мястото им.

13 Скрий ги заедно в пръстта, затвори лицата им на скрито място.

14 Тогава и Аз ще те похваля, че твоята десница може да те спаси.

15 Погледни сега веемота който съм направил заедно с теб. Яде трева като вол.

16 Ето, в слабините му е силата му и мощта му — в мускулите на корема му.

17 Накланя опашката си като кедър, жилите на бедрата му са оплетени здраво.

18 Костите му са като бронзови цеви, ребрата му са като железни лостове.

19 Той е първият плод на Божиите пътища; който го е направил, той може да доближи до него меча си.

20 Наистина планините му носят храна и там играят всички полски зверове.

21 Под сенчести дървета ляга, в скривалището на тръстики и блата.

22 Сенчести дървета със сянката си го покриват, върбите при потока го заобикалят.

23 Ако се разлее река, той не бърза да бяга, не го е грижа, ако и Йордан да се устреми в устата му.

24 Може ли някой да го хване, докато гледа, да прободе носа му с примка?

41

1 Можеш ли да изтеглиш с въдица левиатан, или да притиснеш езика му с въже?

2 Можеш ли сложиш оглавник на носа му, да пробиеш челюстта му с кука?

3 Ще отправи ли към тебе множество молби, ще ти говори ли със нежни думи?

4 Ще направи ли с теб договор да го вземеш за слуга до века?

5 Ще си играеш ли с него като с птица, или ще го вържеш за забава на момичетата си?

6 Съдружниците ти ще се пазарят ли за него? Ще го разделят ли между търговците?

7 Можеш ли да изпълниш кожата му със стрели или главата му с рибарски копия?

8 Сложи ръката си на него; спомни си боя, и не го повтаряй!

9 Ето, надеждата за него се осуети; не пада ли човек само от вида му?

10 Никой не дръзва да го раздразни. Тогава кой би застанал пред Мен?

11 Кой Ми е дал най-напред, че да му се отплатя? Всичко под цялото небе е Мое.

12 Няма да мълча за частите му, нито за могъщата му сила, нито за хубавото му устройство.

13 Кой външната му дреха ще свали? Кой в двойните му челюсти ще влезе?

14 Кой ще отвори вратите на лицето му? Около зъбите му има ужас.

15 Наредените му люспи са неговата гордост, прилепени като запечатани;

16 едната до другата е толкоз близо, че въздух между тях не влиза.

17 Една за друга свързани са; държат се заедно и не се разделят.

18 Кихането му излъчва светлина, очите му са като лъчите на утрото.

19 От устата му излизат факли, изскачат огнени искри.

20 От ноздрите му дим струи, като от врящо гърне и котел.

21 Дъхът му въглища запалва и от устата му излиза пламък.

22 В шията му обитава сила и ужас танцува пред него.

23 Слоевете на плътта му са слепени, твърди са на него и не се поклащат.

24 Сърцето му е твърдо като камък, твърдо като долен воденичен камък.

25 От надигането му могъщите се ужасяват, стъписват се от страх.

26 Мечът на този, който излиза насреща му, не устоява, нито копие, нито стрела, нито броня.

27 Той счита желязото за слама, и бронза — за гнило дърво.

28 Стрелата не може да го обърне във бяг, камъните на прашката стават на слама за него.

29 Стрелите се считат за слама и той се смее на дрънченето на копието.

30 Долните му части са като остри кремъчни отломъци; разпростира следи като от диканя по тинята.

31 Прави бездната да ври като котел, прави морето като съд за масло.

32 Дирята след него свети, човек би помислил, че дълбочините са като сиви коси побелели.

33 На земята няма никой като него, направен да няма страх.

34 Той гледа всяко високо нещо; цар е над всички синове на гордостта.

42

1 Тогава Йов отговори на ГОСПОДА и каза:

2 Зная, че Ти можеш всичко и нито едно Твое намерение не може да бъде възпрепятствано.

3 Ти попита кой е този, който скрива съвет без знание. И така, аз говорих това, което не разбирах — неща твърде чудни за мен, които не познавах.

4 Слушай, моля Те, и аз ще говоря. Аз ще Те питам, а ти ме поучавай.

5 Слушал бях за Теб със слушането на ухото, но сега окото ми Те вижда.

6 Затова се гнуся от себе си и се кая в пръст и пепел.

7 И след като ГОСПОД изговори тези думи на Йов, ГОСПОД каза на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против теб и против двамата ти приятели, защото не говорихте за Мен това, което е право, както слугата Ми Йов.

8 Затова сега си вземете седем бика и седем овена и идете при слугата Ми Йов, и принесете всеизгаряне за себе си. И слугата ми Йов ще се помоли за вас, защото него ще приема, за да не постъпя с вас според безумието ви, защото не говорихте за Мен това, което е право, както слугата Ми Йов.

9 Така теманецът Елифаз и шуахецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха и направиха, както им заповяда ГОСПОД; и ГОСПОД прие Йов.

10 И ГОСПОД обърна участта на Йов, когато той се помоли за приятелите си. И ГОСПОД даде на Йов двойното на това, което имаше преди.

11 Тогава при него дойдоха всичките му братя и всичките му сестри, и всичките му предишни познати и ядоха хляб с него в къщата му, и му съчувстваха, и го успокоиха за цялото зло, което ГОСПОД беше докарал върху него. И всеки му даде по една кесита и всеки — по една златна халка.

12 И ГОСПОД благослови последните дни на Йов повече от първите му дни; и той придоби четиринадесет хиляди глави дребен добитък и шест хиляди камили, и хиляда чифта волове, и хиляда магарици.

13 И му се родиха и седем сина и три дъщери.

14 И първата дъщеря нарече Емима, а втората — Касия, а третата — Керен-Апух.

15 И по цялата земя не се намираха толкова красиви жени като дъщерите на Йов; и баща им им даде наследство между братята им.

16 След това Йов живя сто и четиридесет години и видя синовете си и синовете на синовете си до четири поколения.

17 Така Йов умря стар и сит на дни.