1 А след смъртта на Иисус израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Кой пръв да излезе за нас против ханаанците, за да воюва срещу тях?
2 И ГОСПОД каза: Юда да излезе. Ето, Аз предадох земята в ръката му.
3 А Юда каза на брат си Симеон: Излез с мен в моя дял, за да воюваме срещу ханаанците; и аз също ще отида с теб в твоя дял. И Симеон отиде с него.
4 И Юда излезе и ГОСПОД предаде ханаанците и ферезейците в ръката им, и те избиха десет хиляди мъже от тях във Везек.
5 И намериха Адонивезек във Везек и се биха срещу него, и победиха ханаанците и ферезейците.
6 А Адонивезек побягна и те го подгониха и го хванаха, и отсякоха палците на ръцете и на краката му.
7 И Адонивезек каза: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и краката са събирали трохи под трапезата ми. Както аз съм правил, така и Бог ми отплати. И те го доведоха в Ерусалим и там умря.
8 И синовете на Юда воюваха срещу Ерусалим и го превзеха, и го поразиха с острието на меча, и запалиха града.
9 И след това синовете на Юда слязоха, за да воюват срещу ханаанците, които живееха в хълмистата земя и на юг, и в низината.
10 И Юда излезе срещу ханаанците, които живееха в Хеврон, а името на Хеврон преди беше Кириат-Арва; и те убиха Сесай, Ахиман и Талмай.
11 И оттам излезе срещу жителите на Девир. А името на Девир преди беше Кириат-Сефер.
12 И Халев каза: Който победи Кириат-Сефер и го превземе, на него ще дам дъщеря си Ахса за жена!
13 И Готониил, синът на Кенез, по-малкият брат на Халев, го превзе и той му даде дъщеря си Ахса за жена.
14 И когато отиваше, тя го подбуди да поиска от баща й нива. И тя слезе от магарето и Халев й каза: Какво искаш?
15 А тя му каза: Дай ми благословение — понеже си ми дал южна земя, дай ми и водни извори! И Халев й даде горните извори и долните извори.
16 А синовете на кенееца, тъста на Мойсей, бяха излезли от града на палмите със синовете на Юда, в пустинята на Юда, която е на юг от Арад; и отидоха и се заселиха при народа.
17 И Юда отиде с брат си Симеон и разбиха ханаанците, които живееха в Сефат, и изпълниха проклятието над града. И градът беше наречен Хорма.
18 И Юда превзе Газа с областта му, Аскалон с областта му и Акарон с областта му.
19 И ГОСПОД беше с Юда и те завладяха хълмистата земя, но не можаха да изгонят жителите на долината, защото имаха железни колесници.
20 И те дадоха Хеврон на Халев, както Мойсей беше говорил; и той изгони оттам тримата сина на Енак.
21 Но синовете на Вениамин не изгониха евусейците, които живееха в Ерусалим, и евусейците живеят в Ерусалим заедно със синовете на Вениамин и до днес.
22 Също и йосифовият дом излезе против Ветил; и ГОСПОД беше с тях.
23 И йосифовият дом изпрати хора да разузнаят Ветил. А името на града преди беше Луз.
24 И стражите видяха един човек, който излизаше от града, и му казаха: Моля те, покажи ни входа за града, и ние ще ти окажем милост.
25 И той им показа входа за града и те поразиха града с острието на меча, а човека с целия му род пуснаха да си отиде.
26 И човекът отиде в земята на хетейците и построи град, и го нарече Луз, както е името му и до днес.
27 Но Манасия не изгони жителите на Ветсан и селата му, нито жителите на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; и ханаанците искаха да останат в тази земя.
28 И когато Израил стана силен, принуди ханаанците да му работят, но съвсем не ги изгони.
29 И Ефрем също не изгони ханаанците, които живееха в Гезер; и ханаанците живееха в Гезер между тях.
30 И Завулон не изгони жителите на Китрон и жителите на Наалал; и ханаанците живееха между тях и им станаха принудителни работници.
31 И Асир не изгони жителите на Акхо и жителите на Сидон, и на Ахлав, и на Ахзив, и на Хелва, и на Афек, и на Реов;
32 и асирците живееха между ханаанците, жителите на земята, защото не ги изгониха.
33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсемес и жителите на Ветанат и живееше между ханаанците, жителите на земята; и жителите на Ветсемес и Ветанат им станаха принудителни работници.
34 И аморейците притиснаха синовете на Дан в хълмистата земя, защото не им даваха да слизат в долината.
35 И аморейците останаха в планината Ерес, в Еалон и в Саалвим; но ръката на йосифовия дом натежа и те бяха принудени да им работят.
36 А границата на аморейците беше от възвишението на Акравим, от Села и нагоре.
1 И Ангелът ГОСПОДЕН дойде от Галгал в Бохим и каза: Изведох ви от Египет и ви доведох в земята, за която се заклех на бащите ви и казах: Няма да наруша завета Си с вас до века!
2 Но вие да не правите завет с жителите на тази земя; да съборите олтарите им. А вие не послушахте гласа Ми. Защо направихте това?
3 Затова и Аз казах: Няма да ги изгоня отпред вас; и те ще бъдат като тръни в ребрата ви и боговете им ще ви станат примка.
4 И когато Ангелът ГОСПОДЕН изговори тези думи на всичките израилеви синове, народът издигна гласа си и заплака.
5 Затова те нарекоха онова място Бохим и там принесоха жертви на ГОСПОДА.
6 И Иисус разпусна народа и израилевите синове отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята.
7 И народът служи на ГОСПОДА през всичките дни на Иисус и през всичките дни на старейшините, които надживяха Иисус, които бяха видели цялото велико дело на ГОСПОДА, което Той беше извършил за Израил.
8 А ГОСПОДНИЯТ слуга, Иисус, синът на Навий, умря на възраст сто и десет години.
9 И го погребаха в областта на наследството му в Тамнат-Арес, в хълмистата земя на Ефрем, на север от планината Гаас.
10 И цялото това поколение се събра при бащите си и след тях се издигна друго поколение, което не познаваше ГОСПОДА, нито делото, което Той беше извършил за Израил.
11 И израилевите синове вършиха зло пред ГОСПОДА и служиха на ваалимите,
12 и оставиха ГОСПОДА, Бога на бащите си, който ги беше извел от египетската земя, и последваха други богове, от боговете на народите, които бяха около тях, и им се поклониха, и разгневиха ГОСПОДА.
13 Така те оставиха ГОСПОДА и служиха на Ваал и на астартите.
14 И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги предаде в ръцете на грабители, които ги грабеха; и ги продаде в ръцете на враговете им наоколо, и те вече не можеха да устоят пред враговете си.
15 Накъдето и да излизаха, ГОСПОДНАТА ръка беше против тях за зло, както ГОСПОД беше говорил и както ГОСПОД им се беше заклел; и те бяха жестоко притеснявани.
16 И ГОСПОД издигаше съдии, които ги избавяха от ръцете на техните грабители.
17 Но те не слушаха и съдиите си, а блудстваха с други богове и им се покланяха. Бързо се отклоняваха от пътя, в който бяха ходили бащите им в подчинение на ГОСПОДНИТЕ заповеди; а те не правеха така.
18 И когато ГОСПОД им издигаше съдии, ГОСПОД беше със съдията и ги избавяше от ръката на враговете им през всичките дни на съдията; защото ГОСПОД се смиляваше над тях заради охкането им от онези, които ги угнетяваха и измъчваха.
19 А когато съдията умираше, те се връщаха и се покваряваха още повече от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се покланят; не оставяха делата си, нито упоритите си пътища.
20 Тогава гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той каза: Понеже този народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послуша гласа Ми,
21 и Аз също няма да изгоня вече пред тях нито един от народите, които Иисус остави, когато умря,
22 за да изпитам чрез тях Израил — дали ще пазят ГОСПОДНИЯ път да ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.
23 Затова ГОСПОД остави онези народи и не ги изгони веднага, и не ги предаде в ръката на Иисус.
1 А това са народите, които ГОСПОД остави, за да изпита Израил чрез тях, да изпита всички, които не познаваха нито една от ханаанските войни,
2 само за да знаят поколенията на израилевите синове и да се научат на война, само онези, които не я познаваха преди това:
3 петимата първенци на филистимците и всичките ханаанци, и сидонци, и евейци, които живееха в планината Ливан, от планината Ваалермон до прохода на Емат.
4 Те бяха оставени, за да се изпита Израил чрез тях, за да се знае дали ще слушат заповедите на ГОСПОДА, които Той беше заповядал на бащите им чрез Мойсей.
5 И израилевите синове живееха между ханаанците и хетейците, и аморейците, и ферезейците, и евейците, и евусейците;
6 и си вземаха дъщерите им за жени и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им.
7 И израилевите синове вършиха зло пред ГОСПОДА и забравиха ГОСПОДА, своя Бог, и служеха на ваалимите и на ашерите.
8 И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги продаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаим; и израилевите синове служиха на Хусанрисатаим осем години.
9 И израилевите синове извикаха към ГОСПОДА и ГОСПОД издигна спасител за израилевите синове, който ги спаси — Готониил, синът на Кенез, по-младият брат на Халев.
10 И ГОСПОДНИЯТ Дух беше върху него и той съди Израил. Той излезе на бой и ГОСПОД предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаим; и ръката му беше силна над Хусанрисатаим.
11 После земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил, синът на Кенез, умря.
12 И израилевите синове отново вършиха зло пред ГОСПОДА. И ГОСПОД укрепи моавския цар Еглон против Израил, защото вършиха зло пред ГОСПОДА.
13 И той събра при себе си синовете на Амон и Амалик и отиде, и разби Израил; и те завладяха града на палмите.
14 И израилевите синове служиха на моавския цар Еглон осемнадесет години.
15 И израилевите синове извикаха към ГОСПОДА и ГОСПОД издигна избавител — Аод, синът на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез неговата ръка израилевите синове изпратиха подарък на моавския цар Еглон.
16 И Аод си направи меч, остър и от двете страни, и дълъг един лакът, и го опаса на дясното си бедро под горната си дреха.
17 И той представи подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше много дебел човек.
18 И когато свърши да представя подаръка, изпрати хората, които носеха подаръка.
19 А той самият се върна обратно от каменните идоли, които бяха при Галгал, и каза: Имам тайно послание за теб, царю. И той каза: Мълчи! И всички, които стояха при него излязоха от него.
20 Тогава Аод влезе при него, докато той седеше сам в хладната си горна стая. И Аод каза: Имам послание от Бога за теб. И той стана от стола си.
21 Тогава Аод протегна лявата си ръка, взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му.
22 Дори и дръжката влезе след острието и тлъстината се затвори над острието, понеже той не извади меча от корема му и той излезе отзад.
23 И Аод излезе през предверието и затвори след себе си вратите на горната стая и ги залости.
24 Когато той беше излязъл, дойдоха слугите на Еглон и погледнаха, и ето, вратите на горната стая бяха заключени. И те казаха: Сигурно е по нуждата си в хладната стая.
25 И те чакаха, докато им стана неудобно, но ето, той не отваряше вратите на горната стая. Затова взеха ключа и отвориха, и ето, господарят им лежеше мъртъв на земята.
26 А докато те се бавеха, Аод избяга; и отмина каменните идоли и избяга в Сеирот.
27 И когато пристигна, наду тръбата в хълмистата земя на Ефрем; и израилевите синове слязоха с него от хълмистата земя и той ги предвождаше.
28 И той им каза: Следвайте ме, защото ГОСПОД предаде враговете ви, моавците, в ръката ви! И те слязоха след него и превзеха бродовете на Йордан срещу Моав, и не оставиха никой да премине.
29 И по онова време избиха около десет хиляди мъже от моавците, всички едри и храбри мъже; нито един не избяга.
30 Така в онзи ден Моав беше покорен под ръката на Израил. И земята имаше спокойствие осемдесет години.
31 А след него дойде Самегар, синът на Анат, който изби с един волски остен шестстотин мъже от филистимците. И той също избави Израил.
1 После израилевите синове пак вършиха зло пред ГОСПОДА; а Аод беше умрял.
2 И ГОСПОД ги продаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор. А неговият военачалник беше Сисара, който живееше в Аросет-Агоим.
3 И израилевите синове извикаха към ГОСПОДА, защото Явин имаше деветстотин железни колесници и жестоко угнетяваше израилевите синове в продължение на двадесет години.
4 А по онова време Девора, пророчица, жената на Лафит, съдеше Израил.
5 И тя седеше под Деворината палма между Рама и Ветил, в хълмистата земя на Ефрем; и израилевите синове се изкачваха при нея за съд.
6 Тогава тя изпрати и повика Варак, сина на Авиноам, от Кедес-Нефталим и му каза: Не заповяда ли ГОСПОД, Израилевият Бог: Иди и излез на планината Тавор, и вземи със себе си десет хиляди мъже от синовете на Нефталим и от синовете на Завулон!
7 И Аз ще изкарам срещу теб Сисара, военачалника на Явин, с колесниците му и множеството му, при потока Кисон, и ще го предам в ръката ти!
8 А Варак й каза: Ако ти дойдеш с мен, ще отида; но ако не дойдеш с мен, няма да отида.
9 Тогава тя каза: Непременно ще дойда с теб, но славата от похода, на който отиваш, няма да бъде твоя, защото ГОСПОД ще продаде Сисара в ръката на жена. И Девора стана и отиде с Варак в Кедес.
10 И Варак свика Завулон и Нефталим в Кедес и десет хиляди мъже излязоха след него; и Девора също излезе с него.
11 А кенеецът Хевер, от синовете на Овав, тъста на Мойсей, се беше отделил от кенейците и беше разпънал шатрата си до дъба в Сааним, който е близо до Кедес.
12 И съобщиха на Сисара, че Варак, синът на Авиноам, се е изкачил на планината Тавор.
13 И Сисара събра всичките си колесници, деветстотин железни колесници и целия народ, който беше с него, от Аросет-Агоим при потока Кисон.
14 И Девора каза на Варак: Стани, защото това е денят, в който ГОСПОД предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли ГОСПОД пред теб? И Варак слезе от планината Тавор с десет хиляди мъже, които го следваха.
15 И ГОСПОД разби Сисара и всичките му колесници и цялата му войска с острието на меча пред Варак; и Сисара слезе от колесницата си и побягна пеш.
16 Но Варак преследва колесниците и войската до Аросет-Агоим и цялата войска на Сисара падна под острието на меча; не остана нито един.
17 А Сисара избяга пеш до шатрата на Яил, жената на кенееца Хевер, защото между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер имаше мир.
18 И Яил излезе да посрещне Сисара и му каза: Отбий се, господарю мой, отбий се при мен, не се бой. И той се отби при нея в шатрата и тя го покри с черга.
19 Тогава той й каза: Дай ми, моля те, малко вода да пия, защото съм жаден. И тя развърза меха с мляко, даде му да пие и го покри.
20 И той й каза: Застани на входа на шатрата и ако дойде някой и те попита, и каже: Има ли някой тук? — ти кажи: Никой.
21 Тогава Яил, жената на Хевер, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, и отиде тихо при него и заби кола в слепоочието му, така че се заби в земята, понеже беше заспал дълбоко и беше изтощен. Така той умря.
22 И ето, Варак гонеше Сисара и Яил излезе да го посрещне и му каза: Ела и ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато той влезе при нея, ето, Сисара лежеше мъртъв и колът беше в слепоочието му.
23 Така в онзи ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилевите синове.
24 И ръката на израилевите синове притискаше все повече и повече ханаанския цар Явин, докато унищожиха ханаанския цар Явин.
1 А Девора и Варак, синът на Авиноам, пяха в онзи ден и казваха:
2 Затова, че водачи поведоха в Израил, затова, че народът излезе доброволно, славете ГОСПОДА!
3 Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея аз, на ГОСПОДА ще пея аз; ще пея псалми на ГОСПОДА, Израилевия Бог!
4 ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода.
5 Планините се разтопиха пред присъствието на ГОСПОДА; този Синай — пред присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог.
6 В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил, пътищата опустяха и пътниците вървяха по криви пътеки.
7 Не останаха водачи в Израил, не останаха, докато станах аз, Девора, станах майка в Израил.
8 Избраха си нови богове; тогава в портите настана война. Виждаше ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил?
9 Сърцето ми е устремено към началниците на Израил, които излязоха доброволно заедно с народа. Славете ГОСПОДА!
10 Вие, които яздите на бели магарици, вие, които седите на меки килими и които вървите по пътя, пейте!
11 Далеч от шума на стрелците, сред места за водопой, там те да прославят праведните дела на ГОСПОДА, праведните дела за Неговите водачи в Израил. Тогава ГОСПОДНИЯТ народ слезе при портите.
12 Събуди се, събуди се, Девора! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и отведи пленниците си, сине Авиноамов!
13 Тогава слязоха, остатъкът от народа срещу благородните; ГОСПОД слезе за мен срещу могъщите.
14 Които са от корена на Ефрем, слязоха против Амалик. След теб, Вениамине, с твоя народ, от Махир слязоха водачите и от Завулон онези, които носят жезъла на книжника.
15 И първенците на Исахар бяха с Девора — Исахар като Варак — спуснаха се в долината по неговите стъпки. При потоците на Рувим се вземаха велики сърдечни решения.
16 Защо си седнал между кошарите да слушаш свиренето за стадата? При потоците на Рувим имаше велики сърдечни размисли.
17 Галаад почиваше отвъд Йордан. А защо остана Дан на корабите? Асир остана на брега и почиваше край заливите си.
18 Завулон беше народ, който изложи живота си на смърт, също и Нефталим, по височините на полето.
19 Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха.
20 От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара.
21 Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя!
22 Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им.
23 Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните.
24 Най-благословена между жените е Яил, жената на кенееца Хевер; най-благословена е тя от жените в шатри.
25 Той поиска вода, тя му даде мляко, във великолепна чаша му донесе каймак.
26 Простря ръката си към кола, десницата си към чука на работниците; удари Сисара, смаза главата му, разби и прониза слепоочието му.
27 При краката й се повали той, падна, просна се; при краката й се повали той, падна; където се повали, там и падна мъртъв.
28 Майката на Сисара поглеждаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняват стъпките на колесницата му?
29 Нейните мъдри княгини й отговаряха, да, и тя отново си повтаряше сама:
30 Не намират ли и не делят ли плячка — по девойка, по две девойки на всеки мъж, на Сисара плячка от шарени дрехи, плячка от шарени везани дрехи, шарени дрехи от двойна везба на шията на грабителя?
31 Така да погинат всичките Ти врагове, ГОСПОДИ! А онези, които Го любят, да бъдат, както слънцето изгрява в пълната си сила! И земята имаше спокойствие четиридесет години.
1 И израилевите синове пак вършиха зло пред ГОСПОДА и ГОСПОД ги предаде в ръката на Мадиам за седем години.
2 И ръката на Мадиам взе надмощие над Израил. Заради мадиамците израилевите синове си направиха скалните дупки в планините и пещерите, и непристъпните места.
3 И когато Израил посееше, мадиамците идваха с амаличаните и източните жители и излизаха срещу тях.
4 И се разполагаха на стан срещу тях и унищожаваха реколтата на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израил, нито дребен добитък, нито говедо, нито магаре.
5 Защото идваха с добитъка си и с шатрите си и нахлуваха многобройни като скакалци; и те, и камилите им бяха безброй; и навлизаха в земята, за да я опустошават.
6 И Израил обедня много заради мадиамците и израилевите синове извикаха към ГОСПОДА.
7 И когато израилевите синове извикаха към ГОСПОДА заради мадиамците,
8 ГОСПОД изпрати до израилевите синове един пророк и той им каза: Така казва ГОСПОД, Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет и ви изведох от дома на робството;
9 и ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всичките ви потисници, и ги изгоних пред вас, и ви дадох земята им.
10 И ви казах: Аз съм ГОСПОД, вашият Бог; да не се боите от боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Но вие не послушахте гласа Ми.
11 И Ангелът ГОСПОДЕН дойде и седна под дъба, който беше в Офра, който принадлежеше на авиезереца Йоас. А синът му Гедеон тъкмо чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците.
12 И Ангелът ГОСПОДЕН му се яви и му каза: ГОСПОД е с теб, силни и храбри!
13 А Гедеон му каза: Моля те, Господи, ако ГОСПОД е с нас, защо ни постигна всичко това? И къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха и говореха: Не ни ли изведе ГОСПОД от Египет? Но сега ГОСПОД ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците.
14 А ГОСПОД се обърна към него и каза: Иди с тази твоя сила, и ще освободиш Израил от ръката на Мадиам. Не те ли изпратих Аз?
15 А той Му каза: Моля те, Господи! Как да освободя аз Израил? Ето, родът ми е най-слабият в Манасия и аз съм най-малкият в бащиния си дом.
16 И ГОСПОД му каза: Аз непременно ще бъда с теб и ще разбиеш мадиамците като един човек.
17 И той Му каза: Сега ако съм намерил благоволение пред Теб, покажи ми знамение, че Ти си, който говориш с мен!
18 Моля Те, не си отивай оттук, докато не дойда при Теб и не изнеса приноса си и не го положа пред Теб! И Той му каза: Ще чакам, докато се върнеш.
19 И Гедеон влезе и приготви едно яре и безквасен хляб от една ефа брашно. Месото сложи в кошница, а бульона в гърне и ги изнесе при него под дъба, и Му ги представи.
20 И Божият Ангел му каза: Вземи месото и безквасния хляб и ги сложи на тази скала, а бульона излей. И той направи така.
21 И Ангелът ГОСПОДЕН простря края на жезъла, който беше в ръката Му, и докосна месото и безквасния хляб; и от скалата излезе огън и изгори месото и безквасния хляб. После Ангелът ГОСПОДЕН си отиде отпред очите му.
22 Тогава Гедеон видя, че беше Ангелът ГОСПОДЕН и Гедеон каза: Горко ми, Господи БОЖЕ — защото видях Ангела ГОСПОДЕН лице в лице!
23 А ГОСПОД му каза: Мир на теб! Не се бой, няма да умреш.
24 Тогава Гедеон издигна там олтар на ГОСПОДА и го нарече ГОСПОД е мир. И той е в Офра на авиезерците и до днес.
25 И в същата нощ ГОСПОД му каза: Вземи младия бик на баща си, втория бик, седемгодишния, и събори олтара на Ваал, който е на баща ти, и съсечи ашерата, която е при него;
26 и издигни олтар на ГОСПОДА, своя Бог, на върха на тази скала според наредбата, и вземи втория бик, и принеси всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш.
27 И Гедеон взе десет мъже от слугите си и направи, както ГОСПОД му каза. Но понеже се боеше от бащиния си дом и от градските мъже да го направи през деня, направи го през нощта.
28 А когато градските мъже станаха рано сутринта, ето, олтарът на Ваал беше съборен и ашерата, която беше до него — съсечена, и вторият бик беше принесен във всеизгаряне на издигнатия олтар.
29 И те си казаха един на друг: Кой е направил това? И като разследваха и разпитаха, се каза: Гедеон, синът на Йоас, е направил това.
30 Тогава градските мъже казаха на Йоас: Изведи сина си, за да умре, понеже е съборил олтара на Ваал и понеже е съсякъл ашерата, която беше до него.
31 А Йоас каза на всички, които стояха срещу него: Вие ли ще защитите Ваал? Или вие ли ще го избавите? Който го защити, да бъде умъртвен до сутринта. Ако е бог, нека сам се защити, след като Гедеон е съборил олтара му.
32 Затова в онзи ден го нарекоха Ероваал, като казаха: Ваал да се защити срещу него, след като е съборил олтара му.
33 Тогава целият Мадиам и Амалик и източните жители се събраха заедно и преминаха Йордан, и се разположиха на стан в долината Езраел.
34 А ГОСПОДНИЯТ Дух дойде върху Гедеон и той наду тръбата, и авиезерците се събраха след него.
35 И той изпрати пратеници до целия Манасия, който също се събра след него. Изпрати пратеници и до Асир, Завулон и Нефталим и те дойдоха да ги посрещнат.
36 И Гедеон каза на Бога: Ако ще освободиш Израил чрез ръката ми, както каза,
37 ето, аз ще сложа на хармана руно вълна; ако има роса само на руното, а по цялата земя е сухо, тогава ще позная, че ще освободиш Израил чрез ръката ми, както каза.
38 Така и стана. И на другата сутрин стана рано и изстиска руното, и изцеди росата от руното — пълна чаша с вода.
39 И Гедеон каза на Бога: Да не пламне гневът Ти против мен, но нека говоря само още веднъж: моля Те, нека да проверя само още веднъж с руното! Нека сега бъде сухо само върху руното, а по цялата земя нека има роса.
40 И Бог направи така през онази нощ — беше сухо само върху руното, а по цялата земя имаше роса.
1 Тогава Ероваал, който е Гедеон, и целият народ, който беше с него, станаха рано и се разположиха на стан при кладенеца Арод; а станът на мадиамците беше на север от него, при хълма Море, в долината.
2 И ГОСПОД каза на Гедеон: Народът, който е с теб, е прекалено много, за да предам мадиамците в ръката му — да не би Израил да се възгордее против Мен и да каже: Моята ръка ме избави!
3 Затова сега ела, провъзгласи на всеослушание пред народа и кажи: Който се страхува и трепери, да се върне и да си отиде от планината Галаад! И двадесет и две хиляди души се върнаха, а десет хиляди останаха.
4 И ГОСПОД каза на Гедеон: Народът пак е много. Заведи ги долу при водата и там ще ти ги пречистя. И за когото ти кажа: Този да отиде с теб! — той да отиде; а за когото ти кажа: Този да не отива с теб! — той да не отива.
5 И той заведе народа долу при водата. И ГОСПОД каза на Гедеон: Всеки, който полочи от водата с езика си, както лочи куче, него да поставиш отделно, също и всеки, който коленичи на коленете си, за да пие.
6 И броят на онези, които полочиха, с ръката си на устата си, беше триста мъже; а целият останал народ коленичи на коленете си, за да пие вода.
7 И ГОСПОД каза на Гедеон: Чрез тристата мъже, които полочиха, ще ви избавя и ще предам Мадиам в ръката ти; а целият останал народ нека си отиде, всеки на мястото си.
8 И те взеха със себе си храната на народа и тръбите му. И той отпрати всичките израилеви мъже, всеки в шатрите му, и задържа само тристата мъже. А мадиамският стан беше под него в долината.
9 И същата тази нощ ГОСПОД му каза: Стани, слез в стана, защото го предадох в ръката ти.
10 Но ако те е страх да слезеш, слез в стана със слугата си Фура,
11 и ще чуеш какво говорят; и след това ръцете ти ще се укрепят, за да слезеш в стана. И той слезе със слугата си Фура до крайната стража на стана.
12 А мадиамците и амаличаните, и всичките източни жители лежаха в долината, многобройни като скакалци; и камилите им бяха безброй, като пясъка на морския бряг по множество.
13 И когато Гедеон дойде, ето, един човек разказваше сън на другаря си и каза: Ето, сънувах сън, и ето, една пита от ечемичен хляб се търкулна в мадиамския стан и дойде до шатъра, и го удари така че падна; и го обърна с краката нагоре и шатърът се срина.
14 А другарят му отговори и каза: Това не е нищо друго, освен мечът на Гедеон, сина на Йоас, един израилтянин; Бог е предал Мадиам и целия стан в ръката му.
15 И когато Гедеон чу разказа на съня и тълкуването му, той се поклони. И се върна в израилевия стан и каза: Станете, защото ГОСПОД предаде стана на Мадиам в ръката ви.
16 И раздели тристата мъже на три части и даде тръби в ръката на всички тях и празни гърнета с факли в гърнетата.
17 И им каза: Гледайте мен и правете същото; и ето, когато дойда до края на стана, правете каквото правя аз.
18 Когато надуя тръбата, аз и всички, които са с мен, тогава и вие надуйте тръбите от всички страни на стана и викнете: За ГОСПОДА и за Гедеон!
19 И Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, дойдоха до края на стана в началото на средната нощна стража, точно когато бяха поставили стражата; и те надуха тръбите и строшиха гърнетата, които бяха в ръката им.
20 Тогава и трите части засвириха с тръбите и строшиха гърнетата, и държаха факлите в лявата си ръка, а тръбите в дясната си ръка, за да тръбят, и викаха: Меч за ГОСПОДА и за Гедеон !
21 И всеки застана на мястото си около стана; и целият стан се разтича и викаха, и бягаха.
22 А когато надуха тристата тръби, ГОСПОД обърна меча на всеки човек против другаря му в целия стан; и войската избяга до Ветасета към Церерат, до границата на Авел-Меола, при Тават.
23 И израилевите мъже от Нефталим, от Асир и от целия Манасия се събраха и преследваха Мадиам.
24 И Гедеон изпрати пратеници по цялата хълмиста земя на Ефрем да кажат: Слезте срещу Мадиам и отнемете от тях водоемите до Вет-Вара и Йордан. Тогава всичките мъже от Ефрем се събраха и им отнеха водоемите до Вет-Вара и Йордан.
25 И плениха двамата владетели на Мадиам — Орив и Зив; и убиха Орив при скалата Орив, а Зив убиха при лина Зив. И преследваха Мадиам и донесоха главите на Орив и Зив на Гедеон оттатък Йордан.
1 А мъжете от Ефрем му казаха: Какво е това, което ни направи ти, като не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиам? И много се караха с него.
2 А той им каза: Какво съм извършил сега аз в сравнение с вас? Пабиръкът на Ефрем не е ли по-добър от гроздобера на Авиезер?
3 Във вашите ръце Бог предаде владетелите на Мадиам — Орив и Зив. И какво съм могъл да извърша аз в сравнение с вас? Тогава гневът им се отвърна от него, когато той каза това нещо.
4 После Гедеон дойде при Йордан и го премина, той и тристата мъже, които бяха с него; бяха изтощени, но още преследваха врага.
5 И той каза на сокхотските мъже: Моля ви, дайте няколко хляба на народа, който ме следва, защото са изтощени, а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салмана.
6 А сокхотските началници му казаха: Ръцете на Зевей и на Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на войската ти?
7 А Гедеон каза: Затова, когато ГОСПОД предаде Зевей и Салмана в ръката ми, аз ще разкъсам плътта ви с тръните на пустинята и с бодилите!
8 И се изкачи оттам във Фануил и им говори по същия начин; но и фануилските мъже му отговориха така, както бяха отговорили сокхотските мъже.
9 Тогава той също говори на фануилските мъже и каза: Когато се върна в мир, ще съборя тази кула!
10 А Зевей и Салмана бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всички, които бяха останали от цялата войска на източните жители; защото падналите бяха сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха меч.
11 И Гедеон се изкачи по пътя на онези, които живееха в шатри, на изток от Нова и Йогвея и разби войската, докато войската се чувстваше в безопасност.
12 А Зевей и Салмана побягнаха и той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевей и Салмана, и разби цялата войска.
13 Тогава Гедеон, синът на Йоас, се върна от войната от възвишението Херес.
14 И хвана един младеж от сокхотските мъже и го разпита. И той му написа имената на началниците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже.
15 И той дойде при сокхотските мъже и каза: Ето тук Зевей и Салмана, за които ми се подиграхте и казахте: Ръцете на Зевей и Салмана в ръката ти ли са вече, че да дадем хляб на изтощените ти мъже?
16 И взе старейшините на града и тръни от пустинята и бодили и наказа с тях сокхотските мъже.
17 После събори кулата на Фануил и изби градските мъже.
18 И каза на Зевей и Салмана: Какви бяха онези мъже, които убихте в Тавор? А те отговориха: Като теб, такива бяха; всеки приличаше на царски син.
19 А той каза: Това бяха братята ми, синовете на майка ми. Жив е ГОСПОД — ако ги бяхте оставили живи, нямаше да ви убия!
20 И каза на Етер, първородния си: Стани, убий ги! Но младежът не изтегли меча си, защото се страхуваше, понеже беше още младеж.
21 А Зевей и Салмана казаха: Стани ти и ни нападни, защото какъвто е човекът, такава е и силата му. И Гедеон стана и уби Зевей и Салмана, и взе полумесеците, които бяха на вратовете на камилите им.
22 Тогава израилевите мъже казаха на Гедеон: Владей над нас — и ти, и синът ти, и синът на сина ти — защото ни освободи от ръката на Мадиам!
23 А Гедеон им каза: Няма аз да владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; ГОСПОД ще владее над вас.
24 И Гедеон им каза: Ще ви помоля една молба: нека всеки от вас ми даде обиците от плячката си; защото те имаха златни обици, понеже бяха исмаиляни.
25 А те отговориха: Ще ти дадем на драго сърце. И постлаха една дреха и всеки хвърляше в нея обиците от плячката си.
26 И теглото на златните обици, които той поиска, беше хиляда и седемстотин сикъла злато, освен полумесеците, медальоните и пурпурните дрехи, които бяха на мадиамските царе, и освен огърлиците, които бяха на вратовете на камилите им.
27 И Гедеон направи от тях ефод и го постави в града си, в Офра. И там целият Израил блудства след него; и той стана примка за Гедеон и за дома му.
28 Така Мадиам беше покорен пред израилевите синове и вече не надигна глава. И в дните на Гедеон земята имаше спокойствие в продължение на четиридесет години.
29 И Ероваал, синът на Йоас, отиде и живя в дома си.
30 А Гедеон имаше седемдесет сина, които бяха излезли от семенниците му, защото имаше много жени.
31 Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех.
32 И Гедеон, синът на Йоас, умря в дълбока старост и беше погребан в гроба на баща си Йоас, в Офра на авиезерците.
33 И щом Гедеон умря, израилевите синове отново блудстваха с ваалимите и направиха Ваалверит свой бог.
34 И израилевите синове не си спомниха ГОСПОДА, своя Бог, който ги беше избавил от ръцете на всичките им врагове отвсякъде.
35 И не оказаха милост на дома на Ероваал, който е Гедеон, според цялото добро, което той беше направил на Израил.
1 И Авимелех, синът на Ероваал, отиде в Сихем при братята на майка си и говори с тях и с целия род на бащиния дом на майка си и каза:
2 Говорете, моля ви, на всеослушание пред всичките сихемски мъже: Кое е по-добре за вас — да владеят над вас седемдесет мъже, всичките синове на Ероваал, или да владее над вас един мъж? Спомнете си също, че аз съм ваша кост и ваша плът.
3 И братята на майка му говориха за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже всички тези думи; и сърцата им се наклониха към Авимелех, защото си казаха: Той е наш брат.
4 И те му дадоха седемдесет сребърни сикъла от храма на Ваалверит, с които Авимелех нае безчестни и несериозни мъже и те го последваха.
5 И той отиде в бащиния си дом в Офра и изби върху един камък братята си, синовете на Ероваал, седемдесет души. Но най-малкият син на Ероваал, Йотам, оцеля, защото се скри.
6 И всичките сихемски мъже, целият милов дом се събраха и отидоха, и направиха Авимелех цар до дъба при стълба, който беше в Сихем.
7 И когато казаха на Йотам, той отиде и застана на върха на хълма Гаризим, и издигна гласа си, и извика и им каза: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог.
8 Веднъж дърветата отишли да помажат цар над себе си и казали на маслината: Царувай над нас!
9 Но маслината им отговорила: Да оставя ли тлъстината си, с която чрез мен почитат Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата?
10 Тогава дърветата казали на смокинята: Ела ти, царувай над нас!
11 А смокинята им казала: Да оставя ли аз сладостта си и добрия си плод, за да ида да се вея над дърветата?
12 После дърветата казали на лозата: Ела ти, царувай над нас!
13 А лозата им казала: Да оставя ли аз новото си вино, което весели Бога и хората, за да ида да се вея над дърветата?
14 Тогава всичките дървета казали на тръна: Ела ти, царувай над нас!
15 И трънът казал на дърветата: Ако вие наистина ме помазвате за цар над вас, елате и се подслонете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън от тръна и да погълне ливанските кедри!
16 Затова сега, ако сте постъпили вярно и честно, като сте поставили Авимелех за цар, и ако сте се отнесли добре с Ероваал и дома му, и ако сте му сторили както заслужава —
17 защото баща ми воюва за вас и изложи на опасност живота си, и ви избави от ръката на Мадиам,
18 а днес вие се вдигнахте срещу бащиния ми дом и убихте върху камък синовете му, седемдесет мъже, и поставихте Авимелех, сина на слугинята му, за цар над сихемските мъже, защото ви е брат —
19 и така, ако сте постъпили днес вярно и честно с Ероваал и дома му, то радвайте се на Авимелех и нека и той се радва на вас!
20 Но ако не, нека да излезе огън от Авимелех и да погълне сихемските мъже и миловия дом; и нека да излезе огън от сихемските мъже и от миловия дом и да погълне Авимелех!
21 И Йотам се спусна и избяга и отиде във Вир, и живееше там от страх заради брат си Авимелех.
22 И Авимелех владя над Израил три години.
23 И Бог изпрати зъл дух между Авимелех и сихемските мъже; и сихемските мъже постъпиха невярно към Авимелех,
24 за да дойде върху него насилието, извършено над седемдесетте сина на Ероваал, и кръвта им да се върне върху брат им Авимелех, който ги изкла, и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.
25 И сихемските мъже поставиха засади срещу него по върховете на планините и ограбваха всички, които минаваха край тях по пътя; и това се каза на Авимелех.
26 И Гаал, синът на Евед, дойде с братята си и премина в Сихем, и сихемските мъже му се довериха.
27 И излязоха на полето и обраха лозята си, и стъпкаха гроздето, и си устроиха празник; и отидоха в дома на бога си и ядоха, и пиха, и проклеха Авимелех.
28 Тогава Гаал, синът на Евед, каза: Кой е Авимелех и кой е Сихем, че да му слугуваме? Не е ли той син на Ероваал и не е ли Зевул неговият настойник? Слугувайте на мъжете на Емор, бащата на Сихем; а на него защо да слугуваме?
29 Само ако имах този народ под ръката си, щях да изгоня Авимелех! И каза на Авимелех: Умножи войската си и излез!
30 И когато Зевул, управителят на града, чу думите на Гаал, сина на Евед, гневът му пламна.
31 И изпрати тайно пратеници до Авимелех да кажат: Ето, Гаал, синът на Евед, и братята му са дошли в Сихем; и ето, те повдигат града против теб.
32 Затова стани през нощта, ти и народът, който е с теб, и залегни в засада на полето.
33 И на сутринта, веднага щом изгрее слънцето, стани рано и нападни града; и ето, когато той и народът, който е с него, излязат срещу теб, направи му, каквото можеш.
34 И така, Авимелех и целият народ, който беше с него, станаха през нощта и залегнаха на четири части в засада против Сихем.
35 А Гаал, синът на Евед, излезе и застана при входа на градската порта. Тогава Авимелех и народът, който беше с него, станаха от засадата.
36 И Гаал видя народа и каза на Зевул: Ето, народ слиза от върховете на планините. А Зевул му каза: Сянката на планините ти се вижда като народ.
37 А Гаал говори пак и каза: Ето, народ слиза от височината на местността и една част идва покрай дъба на гадателите.
38 Тогава Зевул му каза: Къде ти е сега хвалбата, с която каза: Кой е Авимелех, че да му слугуваме? Не е ли това народът, когото ти презря? Излез сега и се бий с него!
39 Тогава Гаал излезе начело на сихемските мъже и се би с Авимелех.
40 И Авимелех го подгони и той побягна пред него; и мнозина паднаха смъртно ранени чак до входа на портата.
41 И Авимелех остана в Арума, а Зевул изгони Гаал и братята му, за да не останат в Сихем.
42 И на следващия ден народът излезе на полето и това се съобщи на Авимелех.
43 И той взе хората си и ги раздели на три части, и залегна в засада на полето; и погледна, и ето, народът излизаше от града; и стана срещу тях и ги нападна.
44 И Авимелех и частите, които бяха с него, се спуснаха напред и застанаха на входа на градската порта; а двете части нападнаха всички, които бяха на полето, и ги избиха.
45 И Авимелех се би против града през целия ден и превзе града, и изби народа, който беше в него; и срина града до основи и го посипа със сол.
46 А когато всичките жители на сихемската кула чуха това, те влязоха в укреплението на храма на бога си Верит.
47 И на Авимелех се съобщи, че всичките жители на сихемската кула са се събрали.
48 Тогава Авимелех се изкачи на планината Салмон, той и целият народ, който беше с него; и Авимелех взе брадва в ръката си и отсече клон от дърветата, и го вдигна, и го сложи на рамото си. И каза на народа, който беше с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите като мен.
49 И всичките хора също отсякоха всеки клона си и последваха Авимелех, сложиха ги на укреплението и над тях запалиха укреплението, така че всичките хора от сихемската кула умряха — около хиляда мъже и жени.
50 После Авимелех отиде в Тевес и се разположи на стан против Тевес, и го превзе.
51 Но в града имаше здрава кула и всичките мъже и жени, и всичките градски жители избягаха там и се затвориха; и се изкачиха на покрива на кулата.
52 А Авимелех дойде до кулата и се би срещу нея; и се приближи до входа на кулата, за да го изгори с огън.
53 Но една жена хвърли един горен воденичен камък върху главата на Авимелех и му разби черепа.
54 Тогава той бързо извика към младежа, своя оръженосец, и му каза: Извади меча си и ме убий, за да не кажат за мен: Жена го уби! И младежът му го прободе и той умря.
55 А когато израилевите мъже видяха, че Авимелех беше мъртъв, те се разотидоха всеки на мястото си.
56 Така Бог върна злото на Авимелех, което беше сторил на баща си, като уби седемдесетте си братя.
57 И Бог върна цялото зло на сихемските мъже върху главите им и проклятието на Йотам, сина на Ероваал, дойде върху тях.
1 А след Авимелех се издигна да избави Израил един мъж от Исахар — Тола, син на Фуя, син на Додо; той живееше в Самир в хълмистата земя на Ефрем.
2 И той съди Израил двадесет и три години. И умря и беше погребан в Самир.
3 А след него се издигна Яир, галаадецът; той съди Израил двадесет и две години.
4 А той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет магаренца и имаха тридесет града; те се наричат и до днес селищата на Яир, които са в галаадската земя.
5 И Яир умря и беше погребан в Камон.
6 После израилевите синове пак вършиха зло пред ГОСПОДА и служеха на ваалимите и на астартите, на боговете на Арам, на боговете на Сидон, на боговете на Моав, на боговете на синовете на Амон и на боговете на филистимците; и оставиха ГОСПОДА и не Му служеха.
7 И гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги продаде в ръката на филистимците и в ръката на синовете на Амон.
8 От тази година те измъчваха и потискаха израилевите синове осемнадесет години — всичките израилеви синове, които бяха оттатък Йордан в земята на аморейците, която е в Галаад.
9 И синовете на Амон преминаха Йордан, за да воюват и против Юда, и против Вениамин, и против ефремовия дом. Така Израил беше крайно притеснен.
10 И израилевите синове извикаха към ГОСПОДА и казаха: Съгрешихме против Теб, защото оставихме нашия Бог и служихме на ваалимите!
11 А ГОСПОД каза на израилевите синове: Не ви ли избавих от египтяните, от аморейците, от синовете на Амон и от филистимците?
12 И когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха, вие извикахте към Мен и Аз ви избавих от ръката им.
13 Но вие Ме оставихте и служихте на други богове, затова няма да ви избавям повече.
14 Идете и викайте към боговете, които сте си избрали; нека те ви избавят във времето на бедствието ви!
15 А израилевите синове казаха на ГОСПОДА: Съгрешихме; направи ни каквото Ти се вижда добро; само, молим Те, избави ни днес!
16 И те отмахнаха отсред себе си чуждите богове и служиха на ГОСПОДА; и душата Му повече не можеше да търпи окаяността на Израил.
17 И синовете на Амон се събраха и се разположиха на стан в Галаад, а израилевите синове се събраха и се разположиха на стан в Масфа.
18 И народът и галаадските водачи си казаха един на друг: Кой е мъжът, който ще започне да се бие със синовете на Амон? Той ще стане глава над всичките галаадски жители.
1 А галаадецът Ефтай беше храбър воин. Той беше син на блудница; а бащата на Ефтай беше Галаад.
2 А жената на Галаад му роди синове; и когато синовете на жената пораснаха, те изгониха Ефтай и му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на друга жена.
3 И Ефтай избяга от братята си и живееше в земята Тов; и при Ефтай се събираха безчестни мъже и излизаха с него.
4 И след известно време синовете на Амон излязоха да се бият срещу Израил.
5 И когато синовете на Амон излязоха да се бият срещу Израил, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтай от земята Тов.
6 И казаха на Ефтай: Ела и ни стани водач, за да се бием срещу синовете на Амон!
7 Тогава Ефтай каза на галаадските старейшини: Не сте ли вие, които ме намразихте и ме изгонихте от бащиния ми дом? Защо сте дошли при мен сега, когато сте в беда?
8 А галаадските старейшини казаха на Ефтай: Затова се върнахме сега при теб, за да дойдеш с нас и да се биеш срещу синовете на Амон, и да станеш глава над всичките галаадски жители.
9 Тогава Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете обратно, за да се бия срещу синовете на Амон, и ГОСПОД ги предаде пред мен, ще стана ли глава над вас?
10 И галаадските старейшини казаха на Ефтай: ГОСПОД е свидетел между нас, че непременно ще направим, както си казал!
11 Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини и народът го постави за глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред ГОСПОДА в Масфа.
12 И Ефтай изпрати пратеници до царя на синовете на Амон да кажат: Какво има между мен и теб, че си дошъл против мен да се биеш срещу земята ми?
13 И царят на синовете на Амон отговори на пратениците на Ефтай: Понеже Израил отне земята ми, когато дойде от Египет — от Арнон до Явок и до Йордан; затова сега върни тези земи с мир.
14 И Ефтай отново изпрати пратеници до царя на синовете на Амон
15 да му кажат: Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на синовете на Амон.
16 А когато Израил излезе от Египет и вървеше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис,
17 тогава Израил изпрати пратеници до едомския цар да кажат: Нека премина, моля те, през земята ти. Но едомският цар не послуша. Изпратиха и до моавския цар, но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис.
18 Тогава Израил мина през пустинята и обиколи едомската земя и моавската земя, и дойде откъм изгрев слънце до моавската земя, и се разположи на стан оттатък Арнон, но не влезе в областта на Моав, защото Арнон беше границата на Моав.
19 И Израил изпрати пратеници до аморейския цар Сион, царя на Есевон, и Израил му каза: Моля те, нека преминем през земята ти до нашето място.
20 Но Сион не се довери на Израил да го пусне да мине през областта му и Сион събра целия си народ и се разположи на стан в Яса, и воюва срещу Израил.
21 И ГОСПОД, Израилевият Бог, предаде Сион и целия му народ в ръката на Израил и те ги разбиха. Така Израил завладя цялата земя на аморейците, които живееха в онази земя.
22 Така те завладяха цялата област на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята чак до Йордан.
23 И сега, след като ГОСПОД, Израилевият Бог, е изгонил аморейците отпред Своя народ Израил, ти ли ще го изгониш?
24 Няма ли да притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Така и ние ще притежаваме земята на всекиго, когото ГОСПОД, нашият Бог, изгонва отпред нас.
25 И сега, да не би ти да си по-добър от моавския цар Валак, сина на Сепфор? Спорил ли е той някога с Израил, или воювал ли е някога срещу него?
26 Докато Израил живееше триста години в Есевон и селата му, в Ароир и селата му и във всичките градове по бреговете на Арнон, защо не си ги взехте обратно през това време?
27 И не аз съм съгрешил против теб, а ти ми правиш зло, като воюваш срещу мен. Нека ГОСПОД, Съдията, да отсъди днес между израилевите синове и синовете на Амон!
28 Но царят на синовете на Амон не послуша думите, които Ефтай му изпрати.
29 Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух беше на Ефтай и той мина през Галаад и Манасия, мина и през Масфа Галаадска, и от Масфа Галаадска излезе срещу синовете на Амон.
30 И Ефтай направи обрек пред ГОСПОДА и каза: Ако наистина предадеш синовете на Амон в ръката ми,
31 тогава онова, което излезе от вратата на дома ми да ме посрещне, когато се върна с мир от синовете на Амон, да бъде на ГОСПОДА, и аз ще го принеса като всеизгаряне!
32 Така Ефтай излезе срещу синовете на Амон, за да се бие срещу тях, и ГОСПОД ги предаде в ръката му.
33 И той им нанесе много голямо поражение от Ароир до прохода на Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим. Така синовете на Амон бяха покорени пред израилевите синове.
34 И когато Ефтай дойде до къщата си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тимпанчета и танци; а тя беше единствената му, освен нея той нямаше нито син, нито дъщеря.
35 И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, дъще моя! Ти ме съкруши! Ти си сред онези, които ми причиняват скръб! Защото дадох дума пред ГОСПОДА и не мога да си я взема обратно.
36 А тя му каза: Татко мой, ако си дал дума пред ГОСПОДА, стори с мен според каквото е излязло от устата ти, понеже ГОСПОД ти е дал възмездие над враговете ти, синовете на Амон.
37 И каза на баща си: Нека ми се направи това нещо: остави ме два месеца, за да ида и да ходя по планините, и да оплача девствеността си — аз и другарките ми.
38 И той каза: Иди. И я пусна за два месеца. И тя отиде с другарките си и оплака девствеността си по планините.
39 И в края на двата месеца тя се върна при баща си, и той стори с нея според обрека, който беше направил. А тя не беше познала мъж. И това стана обичай в Израил:
40 всяка година израилевите дъщери ходят да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай по четири дни в годината.
1 Тогава мъжете от Ефрем се събраха и тръгнаха на север и казаха на Ефтай: Ти защо премина да се биеш срещу синовете на Амон и не ни повика да дойдем с теб? Ще изгорим къщата ти отгоре ти с огън!
2 А Ефтай им каза: Аз и народът ми бяхме в голяма борба със синовете на Амон; и аз ви повиках, но вие не ме избавихте от ръката им.
3 И когато видях, че няма да ме избавиш, взех живота си в ръката си и преминах срещу синовете на Амон, и ГОСПОД ги предаде в ръката ми. Защо сте дошли днес срещу мен, за да се биете с мен?
4 И Ефтай събра всичките галаадски мъже и се би срещу Ефрем и галаадските мъже разбиха Ефрем, защото те казаха: Бежанци от Ефрем сте вие, галаадци, живеещи сред Ефрем и сред Манасия!
5 И галаадците плениха бродовете на Йордан срещу Ефрем. И когато някой от ефремските бежанци кажеше: Оставете ме да премина! — тогава галаадските мъже му казваха: Ти ефремец ли си?
6 И ако той кажеше: Не съм! — те му казваха: Кажи тогава шиболет. Но той казваше сиболет, защото не можеше да го произнесе правилно. Тогава го хващаха и го убиваха при бродовете на Йордан. Така по онова време паднаха четиридесет и две хиляди души от Ефрем.
7 И Ефтай съди Израил шест години. После галаадецът Ефтай умря и беше погребан в един от галаадските градове.
8 А след него Ивцан от Витлеем съди Израил.
9 Той имаше тридесет сина и тридесет дъщери, които омъжи навън; и доведе тридесет дъщери отвън за синовете си. Той съди Израил седем години.
10 И Ивцан умря и беше погребан във Витлеем.
11 След него завулонецът Елон съди Израил. Той съди Израил десет години.
12 И завулонецът Елон умря и беше погребан при Еалон в земята на Завулон.
13 А след него Авдон, синът на пиратонеца Илел, съди Израил.
14 Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет магаренца. Той съди Израил осем години.
15 После Авдон, синът на пиратонеца Илел, умря и беше погребан в Пиратон в земята на Ефрем, в хълмистата земя на амаличаните.
1 И израилевите синове пак вършиха зло пред ГОСПОДА и ГОСПОД ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години.
2 И имаше един човек от Сараа, от рода на данците, на име Маной; и жена му беше безплодна и не раждаше.
3 И Ангелът ГОСПОДЕН се яви на жената и й каза: Ето сега, ти си безплодна и не раждаш, но ще забременееш и ще родиш син.
4 Затова сега се пази да не пиеш нито вино, нито спиртно питие и да не ядеш нищо нечисто.
5 Защото, ето, ще забременееш и ще родиш син; и никакъв бръснач не бива да мине върху главата му, защото още от утробата момчето ще бъде назирей на Бога; и ще започне да избавя Израил от ръката на филистимците.
6 Тогава жената дойде и говори на мъжа си, и каза: Един Божи човек дойде при мен и видът Му беше като вида на Божия Ангел, много страшен; и аз не Го попитах откъде е, нито Той ми каза Името Си.
7 И ми каза: Ето, ще забременееш и ще родиш син; и сега да не пиеш нито вино, нито спиртно питие и да не ядеш нищо нечисто, защото момчето ще бъде назирей на Бога от утробата до деня на смъртта си.
8 Тогава Маной се помоли на ГОСПОДА и каза: Господи, моля те, нека пак дойде при нас Божия Човек, когото си изпратил, и нека ни научи какво да направим с момчето, което ще се роди!
9 И Бог послуша гласа на Маной и Божият Ангел пак дойде при жената, докато тя седеше на нивата; а мъжът й Маной не беше с нея.
10 Тогава жената изтича бързо и говори на мъжа си, и му каза: Ето, яви ми се Човекът, който дойде при мен онзи ден.
11 И Маной стана и последва жена си, и дойде при Човека, и му каза: Ти ли си Човекът, който е говорил на тази жена? А Той каза: Аз съм.
12 И Маной каза: А когато думата Ти се изпълни, какъв да бъде животът на детето и какво да прави?
13 Тогава Ангелът ГОСПОДЕН каза на Маной: Нека се пази жената от всичко, за което й говорих.
14 Да не яде нищо, което произлиза от лозата, да не пие нито вино, нито спиртно питие и да не яде нищо нечисто. Да спазва всичко, което й заповядах.
15 Тогава Маной каза на Ангела ГОСПОДЕН: Моля те, нека те задържим и да ти приготвим яре!
16 А Ангелът ГОСПОДЕН каза на Маной: И да Ме задържиш, няма да ям хляба ти, но ако приготвиш всеизгаряне, принеси го на ГОСПОДА! — защото Маной не позна, че това беше Ангелът ГОСПОДЕН.
17 Тогава Маной каза на Ангела ГОСПОДЕН: Как е Името Ти, за да Те почетем, когато се изпълни думата Ти?
18 А Ангелът ГОСПОДЕН му каза: Защо питаш за Името Ми? То е чудно.
19 Тогава Маной взе ярето и хлебния принос и го принесе на ГОСПОДА върху скалата. И докато Маной и жена му гледаха, Той извърши чудо;
20 защото, когато пламъкът се издигаше от олтара към небето, Ангелът ГОСПОДЕН се издигна в пламъка на олтара. И Маной и жена му видяха това и паднаха по лице на земята.
21 И Ангелът ГОСПОДЕН не се яви повече на Маной и жена му, и тогава Маной позна, че това беше Ангелът ГОСПОДЕН.
22 И Маной каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога!
23 А жена му му каза: Ако ГОСПОД искаше да ни убие, нямаше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни покаже всичко това, нито щеше да ни даде да чуем такива неща в това време.
24 И жената роди син и го нарече Самсон. И момчето порасна и ГОСПОД го благослови.
25 И ГОСПОДНИЯТ Дух започна да го води в Махане-Дан, между Сараа и Естаол.
1 И Самсон слезе в Тамна и видя в Тамна една жена от дъщерите на филистимците.
2 И той се изкачи и разказа на баща си и майка си, и каза: Видях в Тамна една жена от дъщерите на филистимците; И сега, вземете ми я за жена!
3 А баща му и майка му му казаха: Няма ли жена между дъщерите на братята ти или между целия ми народ, че да ходиш да вземаш жена от необрязаните филистимци? Но Самсон каза на баща си: Тази ми вземи, защото тя е права в очите ми.
4 Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от ГОСПОДА, защото Той търсеше случай да излезе срещу филистимците. А в онова време филистимците владееха над Израил.
5 И Самсон слезе в Тамна с баща си и майка си и когато дойдоха до тамнатските лозя, ето, едно лъвче ревеше срещу него.
6 Тогава дойде върху него ГОСПОДНИЯТ Дух и той го разкъса, както се разкъсва яре, макар да нямаше нищо в ръката си. Но не каза на баща си и на майка си какво беше направил.
7 И слезе и говори на жената, и тя беше права в очите на Самсон.
8 А след известно време, когато се върна да я вземе, той се отби от пътя, за да види трупа на лъва; и ето, в трупа на лъва имаше рой пчели и мед.
9 И той го взе в ръцете си и продължи, И яде, докато вървеше. И дойде при баща си и майка си и им даде, и те ядоха; но не им каза, че беше взел меда от трупа на лъва.
10 И баща му слезе при жената и Самсон направи там угощение, защото така правеха младите мъже.
11 И като го видяха филистимците, доведоха тридесет другари, за да бъдат с него.
12 Тогава Самсон им каза: Ще ви предложа една гатанка. Ако ми я кажете през седемте дни на угощението и я отгатнете, аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет премени дрехи.
13 Но ако не можете да ми я кажете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет премени дрехи. И те му казаха: Предложи гатанката си, за да я чуем.
14 Тогава той им каза: От ядящия дойде ядене и от силния дойде сладост. И до третия ден те не можаха да отгатнат гатанката.
15 А на седмия ден казаха на жената на Самсон: Склони мъжа си да ни каже гатанката, за да не изгорим теб и бащиния ти дом с огън! За да ни оберете ни поканихте, нали?
16 Тогава жената на Самсон заплака пред него и каза: Ти само ме мразиш и не ме обичаш! Предложил си гатанка на синовете на народа ми, а на мен не си я казал! А той й каза: Ето, и на баща си и на майка си не съм я казал, а на теб ли да я кажа?
17 Но тя плачеше пред него през седемте дни, докато беше угощението им. И на седмия ден той й я каза, понеже му досади. А тя каза гатанката на синовете на народа си.
18 Тогава градските мъже му казаха на седмия ден, преди да залезе слънцето: Що е по-сладко от мед? И що е по-силно от лъв? А той им каза: Ако не бяхте орали с моята юница, не бихте отгатнали гатанката ми!
19 Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на него и той слезе в Аскалон и уби тридесет мъже от тях, и взе облеклото им, и даде премените на онези, които бяха отгатнали гатанката. И гневът му пламна, и той се изкачи в бащиния си дом.
20 А жената на Самсон беше дадена на другаря му, който му беше приятел.
1 И след известно време, в дните на пшеничената жетва, Самсон посети жена си с едно яре и каза: Ще вляза при жена си в стаята. Но баща й не му даваше да влезе.
2 И баща й каза: Наистина си помислих, че ти съвсем си я намразил, и затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Нека тя да бъде твоя вместо нея.
3 А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците, като им сторя зло!
4 И Самсон отиде и хвана триста лисици, и взе факли, и обърна лисиците опашка към опашка, и сложи по една факла по средата между две опашки.
5 И запали факлите и ги пусна в неожънатите жита на филистимците, и изгори и кръстците, и неожънатите жита, и лозята, и маслините.
6 Тогава филистимците казаха: Кой направи това? И отговориха: Самсон, зетят на тамнатеца, защото взе жена му и я даде на другаря му. Тогава филистимците се изкачиха и изгориха нея и баща й с огън.
7 А Самсон им каза: Щом като правите така, аз непременно ще си отмъстя на вас, и след това ще престана.
8 И той ги изби до крак и им нанесе голямо поражение; и слезе и живееше в процепа на скалата Итам.
9 Тогава филистимците се изкачиха и се разположиха на стан в Юда, и се разпростряха в Лехий.
10 И юдовите мъже им казаха: Защо сте се изкачили срещу нас? А те казаха: Изкачихме се да вържем Самсон, за да му направим така, както той направи на нас.
11 Тогава три хиляди мъже от Юда слязоха в процепа на скалата Итам и казаха на Самсон: Не знаеш ли, че филистимците владеят над нас? Какво е това, което си ни направил? А той им каза: Както ми направиха те, така им направих и аз.
12 А те му казаха: Слязохме, за да те вържем и да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че няма вие да ме нападнете.
13 И те му говориха и казаха: Не, само ще те вържем здраво и ще те предадем в ръката им; но със сигурност няма да те убием. И те го вързаха с две нови въжета и го изведоха от скалата.
14 И когато дойде в Лехий, филистимците излязоха срещу него с викове. Тогава ГОСПОДНИЯТ Дух дойде на него и въжетата, които бяха на ръцете му, станаха като лен, изгорен с огън, и връзките се стопиха от ръцете му.
15 И той намери прясна магарешка челюст и протегна ръката си и я взе, и уби с нея хиляда мъже.
16 Тогава Самсон каза: С магарешката челюст купища върху купища, с магарешката челюст избих хиляда мъже!
17 И когато свърши да говори, той хвърли челюстта от ръката си и нарече онова място Рамат-Лехий.
18 После той много ожадня и извика към ГОСПОДА и каза: Ти даде това голямо избавление чрез ръката на слугата Си; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните?
19 И Бог разцепи падината която е в Лехий и от нея излезе вода. И той пи и духът му се върна, и той се съживи. Затова нарече това място Енакоре, който е в Лехий и до днЕс.
20 И той съди Израил двадесет години във времето на филистимците.
1 И Самсон отиде в Газа и видя там една блудница и влезе при нея.
2 И на газяните се каза: Самсон дойде тук. И те го обкръжиха и цяла нощ седяха в засада за него при градската порта. И стояха тихо цяла нощ като казваха: На сутринта, когато се съмне, ще го убием.
3 А Самсон лежа до полунощ. И в полунощ стана, хвана вратите на градската порта и двата стълба и ги извади заедно с лостовете; после ги сложи на раменете си и ги отнесе на върха на хълма, който е срещу Хеврон.
4 А след това той залюби една жена в долината Сорик, която се казваше Далила.
5 И филистимските първенци се изкачиха при нея и й казаха: Подведи го и виж къде се крие голямата му сила и чрез какво можем да му надвием, за да го вържем и да го покорим. И ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърни сикъла.
6 И Далила каза на Самсон: Кажи ми, моля те, къде се крие голямата ти сила и с какво трябва да бъдеш вързан, за да бъдеш покорен!
7 И Самсон й каза: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още неизсъхнали, тогава ще стана слаб и ще бъда като всеки друг човек.
8 Тогава филистимските първенци й донесоха седем пресни тетиви, още неизсъхнали, и тя го върза с тях.
9 А засадата беше в стаята й; и тя му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! Но той скъса тетивите, както се скъсва връв от кълчища, когато помирише огън. И силата му не се разбра.
10 Тогава Далила каза на Самсон: Ето, ти ме измами и ме излъга. Кажи ми сега, моля те, с какво трябва да бъдеш вързан!
11 А той й каза: Ако ме вържат здраво с нови въжета, с които не е работено, тогава ще стана слаб и ще бъда като всеки друг човек.
12 Тогава Далила взе нови въжета и го върза с тях, и му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! А засадата беше в стаята й. Но той ги скъса от ръцете си като конец.
13 Тогава Далила каза на Самсон: Досега ти ме мами и ме лъга. Кажи ми с какво трябва да бъдеш вързан! А той й каза: Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в кросното.
14 И тя ги втъка и ги закова с колчето на стана, и му каза: Филистимците върху теб, Самсоне! Но той се събуди от съня си и изтръгна колчето на стана и кросното.
15 Тогава тя му каза: Как можеш да казваш: Обичам те! — като сърцето ти не е с мен? Ето, три пъти ме измами и не ми каза къде се крие голямата ти сила.
16 И понеже тя му досаждаше с думите си всеки ден и го измъчваше, така че душата му се притесни до смърт,
17 той й откри цялото си сърце и й каза: Никога бръснач не е минавал върху главата ми, защото аз съм назирей на Бога още от утробата на майка си. Ако ме обръснат, тогава силата ми ще ме напусне и ще стана слаб, и ще бъда като всеки друг човек.
18 И когато Далила видя, че той й откри цялото си сърце, тя изпрати да повикат филистимските първенци и каза: Елате този път, защото той ми откри цялото си сърце. И филистимските първенци дойдоха при нея и донесоха парите в ръцете си.
19 И тя го приспа на коленете си и повика един човек, който обръсна седемте плитки на главата му. Така тя започна да го покорява и силата му го напусна.
20 И тя каза: Филистимците върху теб, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както другите пъти и ще се отърся. Но той не знаеше, че ГОСПОД се беше оттеглил от него.
21 Тогава филистимците го хванаха и му избодоха очите, и го отведоха в Газа, и го вързаха с бронзови окови; и той мелеше в затвора.
22 Но косата на главата му започна отново да расте, след като беше обръсната.
23 И филистимските първенци се събраха, за да принесат голяма жертва на своя бог Дагон и да се развеселят, защото казаха: Нашият бог предаде врага ни Самсон в ръката ни.
24 И когато народът го видя, прослави бога си, защото каза: Нашият бог предаде в ръцете ни врага ни, унищожителя на земята ни, който умножи убитите ни!
25 И когато сърцата им се развеселиха, те казаха: Повикайте Самсон, за да ни забавлява! Тогава те повикаха Самсон от затвора и той ги забавляваше. И те го сложиха между стълбовете.
26 А Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се облегна на тях.
27 А къщата беше пълна с мъже и жени и всичките филистимски първенци бяха там. И на покрива имаше около три хиляди мъже и жени, които гледаха, докато Самсон ги забавляваше.
28 Тогава Самсон извика към ГОСПОДА и каза: Господи, БОЖЕ, моля Те, спомни си за мен! Укрепи ме, моля Те, само този път, Боже, за да отмъстя наведнъж на филистимците за двете си очи!
29 И Самсон обхвана двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и се опря на тях, на единия с дясната си ръка, а на другия с лявата.
30 И Самсон каза: Нека умра с филистимците! И се наведе със сила и къщата падна върху първенците и върху целия народ, който беше в нея. Така умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от онези, които беше убил през живота си.
31 Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и го вдигнаха, и се изкачиха, и го погребаха между Сараа и Естаол, в гроба на баща му Маной. Той съди Израил двадесет години.
1 И имаше един човек от хълмистата земя на Ефрем, който се казваше Михей.
2 И той каза на майка си: Хилядата и сто сребърни сикъла, които ти бяха взети, за които ти изрече клетва и я каза в ушите ми, ето, среброто е у мен; аз го взех. А майка му каза: Благословен да е синът ми от ГОСПОДА!
3 И той върна хилядата и сто сребърни сикъла на майка си, а майка му каза: Аз бях посветила среброто от ръката си на ГОСПОДА за сина ми, да направи изваян идол и излят идол. И сега ти го давам обратно.
4 И той върна среброто на майка си, а майка му взе двеста сребърни сикъла и ги даде на златаря, и той направи от тях изваян идол и излят идол; и той беше поставен в дома на Михей.
5 А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник.
6 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.
7 А имаше един младеж от Витлеем Юдейски, от рода на Юда, който беше левит и беше чужденец там.
8 И човекът замина от града, от Витлеем Юдейски, за да се засели, където намери; и както вървеше по пътя, дойде до хълмистата земя на Ефрем и до къщата на Михей.
9 И Михей му каза: Откъде идваш? А той му каза: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и отивам да се заселя, където намеря.
10 А Михей му каза: Живей при мен и ми бъди отец и свещеник, и аз ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и храната ти. Така левитът влезе при него.
11 И левитът реши да остане при човека; и младежът му стана като един от синовете му.
12 Така Михей посвети левита и младежът му стана свещеник, и беше в къщата на Михей.
13 Тогава Михей каза: Сега зная, че ГОСПОД ще ми направи добро, защото имам левит за свещеник.
1 В онЕзи дни нямаше цар в Израил; и в онези дни племето на данците си търсеше наследство, в което да живее, защото до онзи ден не им се беше паднало наследство между израилевите племена.
2 И синовете на Дан изпратиха от рода си петима мъже от цялата си общност, храбри мъже, от Сараа и от Естаол, за да огледат земята и да я изследват, и им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до хълмистата земя на Ефрем, до къщата на Михей, и пренощуваха там.
3 И когато приближиха къщата на Михей, те познаха гласа на младия левит и се отбиха там, и му казаха: Кой те доведе тук? Какво правиш на това място? И какво имаш тук?
4 А той им каза: Така и така ми направи Михей и ме нае, и аз му станах свещеник.
5 И те му казаха: Моля те, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучен пътят, на който отиваме.
6 А свещеникът им каза: Идете с мир. Пред ГОСПОДА е пътят, по който отивате.
7 И петимата мъже тръгнаха и дойдоха в Лаис, и видяха народа, който беше в него, че живееше безгрижно, като сидонците, спокойно и безгрижно, защото нямаше в земята властник, който да ги притеснява; и те бяха далеч от сидонците и нямаха връзки с никого.
8 И се върнаха при братята си в Сараа и Естаол и братята им им казаха: Какво казвате вие?
9 И те казаха: Станете и нека се изкачим срещу тях. Защото видяхме земята, и ето, тя е много е добра. А вие още ли седите? Не бъдете лениви да отидете и да влезете, и да завладеете земята.
10 Когато отидете, ще отидете при един безгрижен народ и обширна земя, защото Бог я даде в ръката ви — място, където не липсва нищо, което е на земята.
11 Тогава шестстотин мъже от рода на данците, от Сараа и Естаол, потеглиха, препасани с военни оръжия.
12 И отидоха и се разположиха на стан в Кириат-Иарим в Юда. Затова нарекоха онова място Махане-Дан, както е и до днес. Ето, то се намира зад Кириат-Иарим.
13 А оттам преминаха в хълмистата земя на Ефрем и дойдоха до къщата на Михей.
14 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да огледат страната Лаис, заговориха и казаха на братята си: Знаете ли, че в тези къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и излят идол? И така, помислете какво трябва да направите.
15 И те се отбиха там и дойдоха в къщата на младия левит, в къщата на Михей, и го поздравиха.
16 А шестстотинте мъже, препасани с военните си оръжия, които бяха от синовете на Дан, застанаха при входа на портата.
17 Тогава петимата мъже, които бяха отишли да огледат земята, отидоха, влязоха там и взеха изваяния идол и ефода, и домашните идоли, и излетия идол. А свещеникът стоеше при входа на портата с шестстотинте мъже, препасани с военни оръжия.
18 И когато те влязоха в къщата на Михей и изнесоха изваяния идол, ефода и домашните идоли, и излетия идол, свещеникът им каза: Какво правите?
19 А те му казаха: Мълчи! Сложи ръката си на устата си и ела с нас, и ни бъди отец и свещеник. По-добре ли е за теб да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израил?
20 И сърцето на свещеника се зарадва и той взе ефода и домашните идоли, и изваяния идол, и отиде сред народа.
21 Тогава те се обърнаха и потеглиха и сложиха пред себе си децата и добитъка и ценните неща.
22 А когато се бяха отдалечили от къщата на Михей, мъжете от къщите, близки до къщата на Михей, се събраха и настигнаха синовете на Дан.
23 И извикаха към синовете на Дан и те обърнаха лицата си и казаха на Михей: Какво ти е, че си събрал такова множество?
24 А той каза: Взели сте ми боговете, които си направих, и свещеника и сте тръгнали. И какво повече ми остава? И как ми казвате: Какво ти е?
25 А синовете на Дан му казаха: Гласът ти да не се чуе между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, и да изгубиш живота си, заедно с живота на домашните си!
26 И синовете на Дан продължиха по пътя си. А когато Михей видя, че са прекалено силни за него, той се обърна и си отиде обратно у дома си.
27 Така те взеха това, което беше направил Михей, и свещеника, който имаше. И нападнаха Лаис, един спокоен и безгрижен народ, и ги избиха с острието на меча, и изгориха града с огън.
28 И нямаше кой да ги избави, защото беше далеч от Сидон и нямаха връзки с никого, беше в долината към Вет-Реов. И те построиха града и се заселиха в него.
29 И нарекоха града Дан, на името на баща си Дан, който се беше родил на Израил. А отначало името на града беше Лаис.
30 И синовете на Дан си изправиха изваяния идол; а Йонатан, синът на Гирсон, син на Мойсей, той и синовете му бяха свещеници на племето на данците до времето, когато земята беше пленена.
31 Така те си поставиха изваяния идол на Михей, който той беше направил, и той стоя там през цялото време, докато Божият дом беше в Сило.
1 А в онези дни, когато нямаше цар в Израил, имаше един левит, който живееше в покрайнините на хълмистата земя на Ефрем. Той си взе наложница от Витлеем Юдейски.
2 Но наложницата му блудства против него и си отиде от него в бащиния си дом във Витлеем Юдейски, и остана там известно време, четири месеца.
3 Тогава мъжът й стана и отиде след нея, за да й говори с добро и да я върне, и взе със себе си слугата си и две магарета. И тя го заведе в бащиния си дом; и когато бащата на младата жена го видя, го посрещна с радост.
4 И тъстът му, бащата на младата жена, го задържа и той остана при него три дни; и ядоха и пиха, и нощуваха там.
5 А на четвъртия ден станаха рано сутринта и той се вдигна да си отиде; но бащата на младата жена каза на зет си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидете.
6 И те седнаха и ядоха и пиха двамата заедно; и бащата на младата жена каза на мъжа: Склони, моля те, да останеш през нощта, и нека се развесели сърцето ти.
7 А когато мъжът стана, за да си отиде, тъстът му го принуди и той пак пренощува там.
8 А на петия ден той стана да си отиде рано сутринта, но бащата на младата жена каза: Моля те, подкрепи сърцето си и чакай, докато превали денят. И двамата ядоха.
9 И когато човекът стана да си отиде — той и наложницата му, и слугата му — тъстът му, бащата на младата жена, му каза: Ето сега, денят наближава към вечерта; моля ви, пренощувайте. Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете на път рано, за да си отидеш в шатрата си.
10 Но човекът не пожела да пренощува; и стана и тръгна, и дойде срещу Евус, който е Ерусалим. А с него имаше две оседлани магарета и наложницата му беше с него.
11 И когато бяха близо до Евус и денят беше почти преминал, слугата каза на господаря си: Ела, моля те, и нека влезем в този евусейски град и да пренощуваме в него.
12 Но господарят му му каза: Няма да влезем в град на чужденци, които не са от израилевите синове, а ще продължим до Гавая.
13 И каза на слугата си: Ела да се приближим до едно от тези места и да пренощуваме в Гавая или в Рама.
14 И те отминаха Евус и продължиха; и слънцето залезе над тях близо до Гавая, която принадлежи на Вениамин.
15 И те се отбиха там, за да влязат да пренощуват в Гавая. И той влезе и седна на площада на града, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват.
16 И ето, един старец идваше от работата си на полето вечерта. А този човек беше от хълмистата земя на Ефрем и беше чужденец в Гавая, а местните хора бяха вениаминци.
17 И като повдигна очи, той видя пътника на площада на града. И старецът каза: Накъде отиваш и откъде идваш?
18 А той му каза: Ние пътуваме от Витлеем Юдейски към покрайнините на хълмистата земя на Ефрем, защото аз съм оттам. Ходих до Витлеем Юдейски и сега вървя с ГОСПОДНИЯ дом, но никой не ме прибира в къщата си.
19 А ние си имаме и слама, и храна за магаретата си, и хляб и вино за мен, за слугинята ти и за младежа, който е със слугите ти; не ни липсва нищо.
20 И старецът каза: Мир на теб! Но нека аз се погрижа за всичките ти нужди; само не оставай през нощта на площада.
21 И той го заведе в къщата си и даде храна на магаретата. И те си измиха краката и ядоха, и пиха.
22 И като веселяха сърцата си, ето, градските мъже, мъже, които бяха зли мъже, заобиколиха къщата, като блъскаха по вратата и говореха на стареца, домакина, и казваха: Изведи мъжа, който влезе в къщата ти, за да го познаем!
23 А човекът, домакинът на дома, излезе при тях и им каза: Недейте, братя мои! Моля ви, не вършете това зло! След като този човек е дошъл в дома ми, не правете това безумие!
24 Ето девствената ми дъщеря и неговата наложница; нека тях ви изведа навън сега, тях опозорете и с тях сторете каквото искате; но на този човек не правете такова безумно нещо!
25 Но мъжете не искаха да го слушат. Тогава човекът взе наложницата си и им я изведе навън. И те я познаха и се гавриха с нея през цялата нощ до сутринта; и като се зазори, я пуснаха.
26 И на зазоряване жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, където беше господарят й, и лежа там до съмване.
27 Когато господарят й стана на сутринта и отвори вратите на къщата, и излезе, за да си отиде по пътя, ето, жената, наложницата му, беше там, паднала на входа на къщата с ръце на прага.
28 И той й каза: Стани да си вървим. Но никой не отговори. Тогава той я вдигна на магарето и човекът стана и отиде на мястото си.
29 И когато дойде в къщата си, взе нож, хвана наложницата си и я разсече на дванадесет части, с костите й, и я изпрати по всичките области на Израил.
30 И всички, които видяха това, казаха: Такова нещо не е ставало, нито се е виждало от деня, в който израилевите синове излязоха от египетската земя, до днес. Размислете за това, съветвайте се и говорете!
1 И всичките израилеви синове излязоха и цялото общество, от Дан до Вирсавее и галаадската земя, се събра като един човек пред ГОСПОДА в Масфа.
2 И началниците на целия народ, на всичките израилеви племена, се представиха в събранието на Божия народ — четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч.
3 А вениаминовите синове чуха, че израилевите синове се изкачили в Масфа. И израилевите синове казаха: Разкажете ни как стана това зло!
4 Тогава левитът, мъжът на убитата жена, отговори и каза: Дойдох в Гавая, която принадлежи на Вениамин, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.
5 И гавайските мъже се вдигнаха против мен и през нощта заобиколиха къщата заради мен. Възнамеряваха да ме убият, а наложницата ми изнасилиха, така че умря.
6 Тогава взех наложницата си и я разсякох на парчета, и я изпратих по цялата земя на израилевото наследство; защото те извършиха развратно и позорно нещо в Израил.
7 Ето, всички вие сте израилеви синове — дайте тук мнението и съвета си!
8 Тогава целият народ стана като един човек и каза: Никой от нас няма да отиде в шатрата си и никой от нас няма да се върне в дома си,
9 а ето сега какво ще направим на Гавая: ще отидем срещу нея по жребий.
10 И ще вземем по десет мъже на сто от всичките израилеви племена и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, за да донесат храна на народа, така че като стигнат в Гавая Вениаминова, да й направят според цялото безумие, която е извършила в Израил.
11 И всичките израилеви мъже се събраха срещу града, обединени като един човек.
12 Тогава израилевите племена изпратиха мъже по всички вениаминови родове да кажат: Какво е това зло, което се е извършило между вас?
13 Затова сега, предайте хората, злите мъже от Гавая, за да ги умъртвим и да отмахнем злото от Израил! Но вениаминовите синове не поискаха да послушат гласа на братята си, израилевите синове.
14 И вениаминовите синове се събраха от градовете си в Гавая, за да излязат на бой срещу израилевите синове.
15 И в същия ден вениаминовите синове от градовете се преброиха: двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха: седемстотин избрани мъже.
16 От целия този народ седемстотин избрани мъже бяха леваци; всеки хвърляше камък на косъм и не пропускаше.
17 И израилевите мъже без Вениамин се преброиха: четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха мъже, годни за война.
18 И израилевите синове станаха и се изкачиха във Ветил, и се допитаха до Бога и казаха: Кой от нас да се изкачи пръв на бой срещу вениаминовите синове? И ГОСПОД каза: Юда да се изкачи пръв.
19 И израилевите синове станаха на сутринта и се разположиха на стан срещу Гавая.
20 И израилевите мъже излязоха на бой срещу Вениамин и израилевите мъже се строиха за бой срещу тях при Гавая.
21 Тогава вениаминовите синове излязоха от Гавая и в онзи ден простряха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израил.
22 Но народът, израилевите мъже, се насърчиха и отново се строиха за бой на мястото, където се бяха строили първия ден.
23 И израилевите синове се изкачиха и плакаха пред ГОСПОДА до вечерта, и се допитаха до ГОСПОДА и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин? И ГОСПОД каза: Изкачете се срещу него.
24 И на втория ден израилевите синове се приближиха до вениаминовите синове.
25 И на втория ден Вениамин излезе от Гавая срещу тях и простряха на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилевите синове; всички те теглеха меч.
26 Тогава всички израилеви синове и целият народ се изкачиха и дойдоха във Ветил, и плакаха, и останаха там пред ГОСПОДА, и постиха онзи ден до вечерта. И принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред ГОСПОДА.
27 И израилевите синове се допитаха до ГОСПОДА — защото през онези дни ковчегът на Божия завет беше там
28 и Финеес, синът на Елеазар, син на Аарон, стоеше пред него през онези дни, за да служи — и казаха: Да изляза ли отново на бой срещу синовете на брат си Вениамин, или да престана? И ГОСПОД каза: Изкачете се, защото утре ще го предам в ръката ти.
29 Тогава Израил постави засада около Гавая.
30 И на третия ден израилевите синове се изкачиха срещу вениаминовите синове и се строиха срещу Гавая както другите пъти.
31 И вениаминовите синове излязоха срещу народа и се отдалечиха от града, и започнаха както другите пъти да убиват някои от народа, около тридесет израилеви мъже, по пътищата, единият от които отива към Ветил, а другият — през полето към Гавая.
32 И вениаминовите синове казаха: Те падат пред нас както преди. А израилевите синове казаха: Да побегнем и да ги отдалечим от града по пътищата.
33 Тогава всичките израилеви мъже станаха от мястото си и се строиха във Ваал-Тамар, докато израилевата засада изскочи от мястото си от ливадата на Гавая.
34 И десет хиляди избрани мъже от целия Израил дойдоха срещу Гавая и битката се ожесточи; онези обаче не знаеха, че злото ги постигаше.
35 И ГОСПОД разби Вениамин пред Израил, и в онзи ден израилевите синове простряха двадесет и пет хиляди и сто мъже от Вениамин; всички те теглеха меч.
36 И вениаминовите синове видяха, че бяха победени. И израилевите мъже дадоха място на вениаминците, тъй като разчитаха на засадата, която бяха поставили срещу Гавая.
37 И засадата побърза и нападна Гавая и засадата отиде и порази целия град с острието на меча.
38 А израилевите мъже си бяха определили знак със засадата, те да направят да се издигне от града голям димен стълб.
39 И израилевите мъже се обърнаха в битката и Вениамин започна да убива някои от израилевите синове, около тридесет мъже, защото казаха: Наистина те падат пред нас както в първата битка.
40 Тогава облакът започна да се издига от града в димен стълб и Вениамин се обърна, и ето, целият град се издигаше в пламъци към небето.
41 Тогава израилевите мъже се обърнаха и вениаминовите мъже се ужасиха, защото видяха, че злото ги беше постигнало.
42 И те обърнаха гръб пред израилевите мъже по пътя към пустинята, но битката ги застигна; и онези, които излизаха от градовете, ги обкръжаваха и ги избиваха.
43 Те обкръжиха Вениамин, гониха го и го тъпкаха без почивка чак срещу Гавая към изгрев слънце.
44 И от Вениамин паднаха осемнадесет хиляди мъже; всички те бяха храбри мъже.
45 Тогава се обърнаха и побягнаха към пустинята на канарата Римон; и израилевите синове събраха от тях остатък от пет хиляди мъже по пътищата и ги гониха до Гидом, и избиха от тях две хиляди мъже.
46 Така всичките, които паднаха в онзи ден от Вениамин, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч; всички те бяха храбри мъже.
47 А шестстотин мъже се обърнаха и побягнаха към пустинята на канарата Римон, и останаха на канарата Римон четири месеца.
48 И израилевите мъже се върнаха към вениаминовите синове и ги поразиха с острието на меча — от мъжете на всеки град до добитъка, и всичко, което намериха. И всички градове, които намериха, запалиха с огън.
1 А израилевите мъже се бяха заклели в Масфа и бяха казали: Никой от нас да не даде дъщеря си на вениаминците за жена!
2 И народът дойде във Ветил и остана там пред Бога до вечерта, и издигна гласа си, и плака горчиво.
3 И казаха: ГОСПОДИ, Боже на Израил, защо стана това в Израил, така че днес да липсва едно племе в Израил?
4 И на следващия ден народът стана рано и издигна там олтар, и принесе всеизгаряния и примирителни жертви.
5 И израилевите синове казаха: Кой измежду всичките израилеви племена не се изкачи в събранието при ГОСПОДА? Защото бяха дали голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при ГОСПОДА в Масфа, и бяха казали: Непременно да се умъртви!
6 И израилевите синове заскърбиха за брат си Вениамин и казаха: Днес се отсече едно племе от Израил!
7 Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, след като се заклехме в ГОСПОДА да не им даваме жени от нашите дъщери?
8 И казаха: Кой от израилевите племена не се е изкачил при ГОСПОДА в Масфа? И ето, никой от Явис-Галаад не беше дошъл на събранието в стана.
9 И народът се преброи, и ето, там нямаше нито един от жителите на Явис-Галаад.
10 И обществото изпрати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и им заповядаха, и казаха: Идете и избийте жителите на Явис-Галаад с острието на меча — и жените и децата!
11 И ето какво да направите: да изпълните проклятието над всеки от мъжки пол и над всяка жена, която е познала мъжко легло.
12 И те намериха между жителите на Явис-Галаад четиристотин момичета, девици, които не бяха познали мъж в мъжко легло, и ги доведоха в стана в Сило, който е в ханаанската земя.
13 И цялото общество изпрати да говорят на вениаминовите синове, които бяха на канарата Римон, и им провъзгласиха мир.
14 И в онова време Вениамин се върна и те им дадоха жените, които бяха оставили живи от жените на Явис-Галаад; но пак не им бяха достатъчно.
15 И народът се смили над Вениамин, понеже ГОСПОД беше направил пролом в израилевите племена.
16 Тогава старейшините на обществото казаха: Какво да направим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените от Вениамин загинаха?
17 И казаха: Трябва да има наследство за оцелелите от Вениамин, за да не загине едно племе от Израил.
18 Ние обаче не можем да им дадем жени от нашите дъщери, защото израилевите синове се заклеха и казаха: Проклет, който даде жена на вениаминците!
19 Тогава казаха: Ето, всяка година има празник на ГОСПОДА в Сило, който е на север от Ветил, към изгрев слънце от пътя, който се изкачва от Ветил към Сихем, и на юг от Левона.
20 И те заповядаха на вениаминовите синове и казаха: Идете и залегнете в лозята,
21 и гледайте; и ето, когато силоанските дъщери излязат да играят танци, тогава излезте от лозята, и си отвлечете всеки за себе си жена от силоанските дъщери, и си идете във вениаминовата земя.
22 И когато бащите им или братята им дойдат да ни се оплачат, ние ще им кажем: Бъдете милостиви към тях заради нас, понеже в битката не задържахме жена за всекиго; а сега не сте им дали вие, че да сте виновни!
23 И вениаминовите синове направиха така и си взеха жени според броя си от танцуващите, които отвлякоха. После отидоха и се върнаха в наследството си, и построиха градовете, и живееха в тях.
24 И в онова време израилевите синове си отидоха оттам, всеки в племето си и в рода си; отидоха си оттам, всеки в наследството си.
25 В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.