1

1 В първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни ГОСПОДНОТО слово от устата на Еремия, ГОСПОД подбуди духа на персийския цар Кир и той прогласи по цялото си царство, също и писмено, и каза:

2 Така казва персийският цар Кир: ГОСПОД, небесният Бог, ми е дал всичките царства на земята. И Той ми поръча да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда.

3 Който измежду вас е от целия Негов народ, неговият Бог да бъде с него, и нека се изкачи в Ерусалим, който е в Юда, и нека построи дома на ГОСПОДА, Израилевия Бог; Той е Бог, който е в Ерусалим.

4 На всеки, който е останал, на което и да било място, където живее като чужденец, нека му помогнат мъжете на онова място със сребро и със злато, с имот и с добитък, освен доброволните дарове за Божия дом в Ерусалим.

5 Тогава станаха главите на бащините домове на Юда и Вениамин и свещениците, и левитите, всички, на които Бог подбуди духа да се изкачат, за да построят ГОСПОДНИЯ дом в Ерусалим.

6 И всички, които бяха около тях, им помагаха със сребърни вещи, със злато, с имот, с добитък и със скъпоценности, освен всичко, което се даваше доброволно.

7 И цар Кир извади вещите на ГОСПОДНИЯ дом, които Навуходоносор беше отнесъл от Ерусалим и беше сложил в дома на бога си.

8 Персийският цар Кир ги извади чрез ръката на съкровищника Митридат и той ги изброи на юдовия княз Сасавасар.

9 И ето броят им: тридесет златни легена, хиляда сребърни легена, двадесет и девет ножа,

10 тридесет златни чаши, четиристотин и десет сребърни чаши от втори вид и хиляда други съда.

11 Всичките златни и сребърни съдове бяха пет хиляди и четиристотин. Всичко това занесе Сасавасар, когато пленниците бяха върнати от Вавилон в Ерусалим.

2

1 А ето жителите на областта, които се изкачиха от плена на пленниците, от онези, които вавилонският цар Навуходоносор беше отвел в плен във Вавилон, и които се върнаха в Ерусалим и в Юда, всеки в града си,

2 които дойдоха със Зоровавел, Иисус, Неемия, Сарая, Реелия, Мардохей, Валасан, Масфар, Вагуй, Реум и Ваана. Броят на мъжете от израилевия народ беше:

3 синовете на Фарос: две хиляди сто седемдесет и двама души;

4 синовете на Сефатия: триста седемдесет и двама души;

5 синовете на Арах: седемстотин седемдесет и пет души;

6 синовете на Фаат-Моав, от синовете на Иисус и Йоав: две хиляди осемстотин и дванадесет души;

7 синовете на Елам: хиляда двеста петдесет и четири души;

8 синовете на Затуй: деветстотин четиридесет и пет души;

9 синовете на Закхей: седемстотин и шестдесет души;

10 синовете на Вануй: шестстотин четиридесет и двама души;

11 синовете на Вивай: шестстотин двадесет и трима души;

12 синовете на Азгад: хиляда двеста двадесет и двама души;

13 синовете на Адоникам: шестстотин шестдесет и шест души;

14 синовете на Вагуй: две хиляди петдесет и шест души;

15 синовете на Адин: четиристотин петдесет и четири души;

16 синовете на Атир от Езекия: деветдесет и осем души;

17 синовете на Висай: триста двадесет и трима души;

18 синовете на Йорай: сто и дванадесет души;

19 синовете на Асум: двеста двадесет и трима души;

20 синовете на Гивар: деветдесет и пет души;

21 синовете на Витлеем: сто и двадесет и трима души;

22 мъжете от Нетофат: петдесет и шест души;

23 мъжете от Анатот: сто двадесет и осем души;

24 синовете на Азмавет: четиридесет и двама души;

25 синовете на Кириат-Иарам, Хефира и Вирот: седемстотин четиридесет и трима души;

26 синовете на Рама и Гава: шестстотин двадесет и един души;

27 мъжете от Михмас: сто двадесет и двама души;

28 мъжете от Ветил и Гай: двеста двадесет и трима души;

29 синовете на Нево: петдесет и двама души;

30 синовете на Магвис: сто петдесет и шест души;

31 синовете на другия Елам: хиляда двеста петдесет и четири души;

32 синовете на Харим: триста и двадесет души;

33 синовете на Лод, Адид и Оно: седемстотин двадесет и пет души;

34 синовете на Ерихон: триста и четиридесет и пет души;

35 синовете на Сенаа: три хиляди шестстотин и тридесет души.

36 Свещениците: синовете на Едая, от дома на Иисус: деветстотин седемдесет и трима души;

37 синовете на Емир: хиляда петдесет и двама души;

38 синовете на Пасхор: хиляда двеста четиридесет и седем души;

39 синовете на Харим: хиляда и седемнадесет души.

40 Левитите: синовете на Иисус и Кадмиил, от синовете на Одавия: седемдесет и четири души.

41 Певците: синовете на Асаф: сто двадесет и осем души.

42 Синовете на вратарите: синовете на Селум, синовете на Атер, синовете на Талмон, синовете на Акув, синовете на Атитай, синовете на Совай: всичко сто тридесет и девет души.

43 Нетинимите: синовете на Сиха, синовете на Асуфа, синовете на Таваот,

44 синовете на Кирос, синовете на Сиа, синовете на Фадон,

45 синовете на Левана, синовете на Агава, синовете на Акув,

46 синовете на Агав, синовете на Салмай, синовете на Анан,

47 синовете на Гедил, синовете на Гаар, синовете на Реая,

48 синовете на Расин, синовете на Некода, синовете на Газам,

49 синовете на Оза, синовете на Фасей, синовете на Висай,

50 синовете на Асана, синовете на меунимците, синовете на нефусимците,

51 синовете на Ваквук, синовете на Акуфа, синовете на Арур,

52 синовете на Васалот, синовете на Меида, синовете на Арса,

53 синовете на Варкос, синовете на Сисара, синовете на Тама,

54 синовете на Несий, синовете на Атифа.

55 Синовете на слугите на Соломон: синовете на Сотай, синовете на Соферет, синовете на Феруда,

56 синовете на Яала, синовете на Даркон, синовете на Гедил,

57 синовете на Сефатия, синовете на Атил, синовете на Фохерет от Севаим, синовете на Амий.

58 Всичките нетиними и синовете на слугите на Соломон бяха триста деветдесет и двама души.

59 А ето тези, които се изкачиха от Тел-Мелах, Тел-Ариса, Херуф, Адан и Емир, но не можаха да покажат бащините си домове и произхода си, дали са от Израил:

60 синовете на Далая, синовете на Товия и синовете на Некода: шестстотин петдесет и двама души.

61 И от синовете на свещениците: синовете на Авая, синовете на Акос, синовете на Верзелай, който взе жена от дъщерите на галаадеца Верзелай и се нарече по тяхното име.

62 Тези търсиха записването си между записаните в родословието, но не се намери. И те бяха изключени от свещенството като нечисти.

63 И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща, докато не се издигне свещеник с Урим и Тумим.

64 Цялото събрание беше общо четиридесет и две хиляди триста и шестдесет души,

65 освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди триста тридесет и седем. Имаха и двеста певци и певици.

66 Конете им бяха седемстотин тридесет и шест, мулетата им — двеста четиридесет и пет,

67 камилите им — четиристотин тридесет и пет, магаретата — шест хиляди седемстотин и двадесет.

68 И когато дойдоха при ГОСПОДНИЯ дом в Ерусалим, някои от главите на бащините домове принесоха доброволно за Божия дом, за да го възстановят на мястото му.

69 Според възможността си дадоха за съкровището за делото шестдесет и една хиляди драхми злато и пет хиляди мнаси сребро, и сто свещенически одежди.

70 И свещениците и левитите, и тези от народа, и певците, и вратарите, и нетинимите се заселиха в градовете си — целият Израил в градовете си.

3

1 И когато настъпи седмият месец и израилевите синове бяха в градовете, народът се събра като един човек в Ерусалим.

2 И Иисус, синът на Йоседек, и братята му, свещениците, и Зоровавел, синът на Салатиил, и братята му станаха и построиха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния на него, както е писано в закона на Божия човек Мойсей.

3 И издигнаха олтара на мястото му, понеже се страхуваха от народите на онези земи, и принасяха върху него всеизгаряния на ГОСПОДА, всеизгаряния сутрин и вечер.

4 И пазиха празника на колибите според правилото и принасяха ежедневните всеизгаряния на брой, както беше предписано, според определеното за всеки ден,

5 и след това и постоянното всеизгаряне, и на новолунията, и на всичките осветени ГОСПОДНИ празници, и жертвите на всекиго, който би принесъл доброволен принос на ГОСПОДА.

6 В първия ден на седмия месец започнаха да принасят всеизгаряния на ГОСПОДА; но основите на ГОСПОДНИЯ храм още не бяха положени.

7 И дадоха пари на каменоделците и на дърводелците, и ядене, пиене и масло на сидонците и тиряните, за да докарат кедрово дърво от Ливан в морето на Йопия според позволението, което им беше дал персийският цар Кир.

8 И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим Зоровавел, синът на Салатиил, и Иисус, синът на Йоседек, и останалите им братя, свещениците и левитите, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, започнаха да работят и поставиха левитите от двадесет годишна възраст и нагоре да надзирават делото по ГОСПОДНИЯ дом.

9 И Иисус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му и синовете на Юда, пристъпиха като един човек, за да надзирават тези, които вършеха делото по Божия дом; също и синовете на Инадад, синовете им и братята им, левитите.

10 И когато зидарите положиха основите на ГОСПОДНИЯ храм, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, синовете на Асаф, с кимвали, за да славят ГОСПОДА според наредбата на израилевия цар Давид.

11 И запяха ответно, като славеха ГОСПОДА и Му благодаряха, защото е благ, защото милостта Му към Израил е вечна. И целият народ ликуваше гръмогласно и славеше ГОСПОДА, понеже основите на ГОСПОДНИЯ дом бяха положени.

12 Но мнозина от свещениците и левитите, и главите на бащините домове, старците, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас, докато се полагаха основите на този дом пред очите им. А мнозина издигнаха глас в радостно възклицание.

13 И народът не можеше да различи гласа на радостното възклицание от гласа на плача сред народа, защото народът ликуваше гръмогласно и ликуването се чуваше надалеч.

4

1 И враговете на Юда и Вениамин чуха, че завърналите се от плена строяли храм на ГОСПОДА, Израилевия Бог,

2 и дойдоха при Зоровавел и при главите на бащините домове и им казаха: Нека да градим с вас, защото и ние търсим вашия Бог като вас и на Него жертваме от времето на асирийския цар Есарадон, който ни доведе тук.

3 Но Зоровавел и Иисус, и останалите глави на израилевите бащини домове им казаха: Не е за вас да строите с нас дома на нашия Бог. Ние сами ще строим на ГОСПОДА, Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир.

4 Тогава народът на земята отслабваше ръцете на юдовия народ и им пречеше в строежа,

5 и наемаше съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, чак до царуването на персийския цар Дарий.

6 И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим.

7 В дните на Артаксеркс Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители писаха до персийския цар Артаксеркс. Писмото беше написано на арамейски. Това е арамейският превод:

8 Управителят Реум и писарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркс, както следва:

9 Управителят Реум, писарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилонците, сусанците, еламците,

10 и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе и засели в градовете на Самария и в другите градове отвъд реката; и така:

11 Ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркс: Слугите ти, мъжете, които са отвъд реката; и така:

12 Нека е известно на царя, че юдеите, които се изкачиха от теб, дойдоха при нас в Ерусалим и строят бунтовния и злия град, издигат стените и поправят основите.

13 Нека сега е известно на царя, че ако се построи този град и се издигнат стените, няма вече да плащат данък, мито, или пътен данък и това ще навреди на дохода на царете.

14 А понеже ние служим на двореца и е неприлично за нас да гледаме вредата, която ще се нанесе на царя, затова изпращаме да известим на царя,

15 за да се потърси в книгата на летописите на бащите ти. И ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че този град е бунтовен град, който е навреждал на царете и областите, и че още от старо време в него са се вдигали въстания. Затова този град е бил разрушен.

16 Известяваме на царя, че ако този град се построи отново и стените му се издигнат, поради това няма да имаш никакво притежание отсам реката.

17 И царят изпрати отговор на управителя Реум, на писаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите градове отвъд реката: Мир. И така:

18 Писмото, което ни изпратихте, се прочете ясно пред мен.

19 И издадох заповед и потърсиха и намериха, че този град още от старо време се е надигал против царете и че в него са ставали бунтове и въстания.

20 И е имало силни царе над Ерусалим, които са владеели над всичко отвъд реката, и са им се плащали данък, мито и пътен данък.

21 И така, заповядайте да се спрат онези мъже, за да не се строи отново този град, докато не бъде издадена заповед от мен.

22 И внимавайте да не бъдете небрежни в това! Защо да расте злото за вреда на царете?

23 А когато преписът от писмото на цар Артаксеркс се прочете пред Реум и писаря Самса и съслужителите им, те побързаха да отидат в Ерусалим при юдеите и ги спряха със сила и власт.

24 Тогава престана работата по Божия дом в Ерусалим и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.

5

1 И пророците, пророк Агей и Захария, синът на Идо, пророкуваха на юдеите, които бяха в Юда и Ерусалим в Името на Израилевия Бог, който беше над тях.

2 Тогава Зоровавел, синът на Салатиил, и Иисус, синът на Йоседек, станаха и започнаха да строят Божия дом в Ерусалим, и с тях бяха Божиите пророци, които ги подкрепяха.

3 В онова време областният управител отсам реката Татанай и Сетар-Вознай, и съслужителите им дойдоха при тях и им казаха така: Кой ви заповяда да строите този дом и да издигате тази стена?

4 И ние им казахме кои бяха имената на мъжете, които градяха зданието.

5 Но върху старейшините на юдеите беше окото на техния Бог, така че не ги спряха, докато не се отнесе работата до Дарий и се даде писмен отговор за нея.

6 Ето препис от писмото, което областният управител отвъд реката Татанай, Сетар-Вознай и съслужителите му, персийските чиновници, които са отвъд реката, пратиха до цар Дарий.

7 Пратиха му писмо, в което беше писано така: На цар Дарий всяко благополучие!

8 Нека бъде известно на царя, че ходихме в юдейската област при дома на великия Бог, и той се строи с големи камъни, и в стените се поставят дървета; и това дело се върши усърдно и успява в ръцете им.

9 Тогава попитахме онези старейшини и им казахме така: Кой ви разреши да строите този дом и да издигате тези стени?

10 Попитахме ги също и за имената им, за да ти съобщим и да запишем имената на мъжете, които ги предвождат.

11 А те ни дадоха отговор и казаха: Ние сме слуги на Бога на небето и земята и строим наново дома, който е бил построен преди много години. Един велик израилев цар го беше построил и завършил.

12 Но понеже бащите ни разгневиха небесния Бог, Той ги предаде в ръката на вавилонския цар Навуходоносор, халдееца, който разруши този дом и отведе народа във Вавилон.

13 Но в първата година на вавилонския цар Кир, цар Кир издаде заповед да се построи наново този Божи дом.

14 И златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор беше взел от храма, който е в Ерусалим, и беше отнесъл във вавилонския храм, тях цар Кир извади от вавилонския храм и те бяха предадени на Сасавасар — така е името му — когото направи областен управител.

15 И му каза: Вземи тези вещи, иди, положи ги в храма, който е в Ерусалим, и нека се построи Божият дом на мястото му.

16 Тогава този Сасавасар дойде и положи основите на Божия дом, който е в Ерусалим. Оттогава досега домът се строи, но още не е довършен.

17 И така, ако е угодно на царя, нека се потърси в царската съкровищница там, във Вавилон, дали наистина е била издадена заповед от цар Кир да се построи този Божи дом в Ерусалим. И нека царят ни изпрати волята си за това.

6

1 Тогава цар Дарий издаде заповед и претърсиха в помещенията на архивите, където се полагаха съкровищата във Вавилон.

2 И в Ахмета, в двореца, който е в областта Мидия, се намери един свитък, в който имаше такъв летопис:

3 В първата година на цар Кир цар Кир издаде заповед за Божия дом в Ерусалим: Този дом да се построи отново като място, където се принасят жертви. И да се положат здраво основите му, височината му да бъде шестдесет лакътя, ширината му — шестдесет лакътя,

4 с три реда големи камъни и един ред нови дървета. И разноските да се поемат от царския дом.

5 Също и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор взе от храма, който беше в Ерусалим, и ги донесе във Вавилон, да се върнат и всички да се отнесат в храмА в Ерусалим, на мястото им, и да ги положиш в Божия дом.

6 И така, Татанай, областен управител отвъд реката, Сетар-Вознай, и съслужителите ви, персийските чиновници, които сте отвъд реката, отдалечете се от там.

7 Оставете работата по този Божи дом; нека областният управител на юдеите и старейшините на юдеите построят този Божи дом на мястото му.

8 И издавам заповед за това, което трябва да направите за тези старейшини на юдеите за построяването на този Божи дом: да се дават незабавно от царския имот, от данъка на областите отвъд реката, разноските на тези мъже, за да не бъдат възпрепятствани.

9 И от каквото се нуждаят, било телци, или овни, или агнета за всеизгарянията на небесния Бог, или жито, сол, вино и маслинено масло, да им се дават всеки ден непременно по искане на свещениците, които са в Ерусалим,

10 за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог и да се молят за живота на царя и на синовете му.

11 И издавам заповед: на всекиго, който би престъпил тази заповед, да се изкърти греда от къщата му и да се изправи, и той да бъде прикован на нея, и къщата му да стане на бунище заради това.

12 И Бог, който е настанил Името Си там, да повали всеки цар и народ, които биха прострели ръка да престъпят тази заповед, за да се събори този Божи дом, който е в Ерусалим. Аз, Дарий, издадох заповедта. Да се изпълни точно!

13 Тогава областният управител отвъд реката Татанай, Сетар-Вознай и съслужителите им направиха точно според заповедта на цар Дарий.

14 И юдейските старейшини строяха и успяваха чрез пророкуването на пророк Агей и на Захария, сина на Идо. Те строиха и завършиха според заповедта на Израилевия Бог и според заповедта на Кир и Дарий, и Артаксеркс, царя на Персия.

15 И този дом се завърши на третия ден от месец Адар, в шестата година от царуването на цар Дарий.

16 И израилевите синове, свещениците и левитите, и останалите от върналите се от плена празнуваха с веселие посвещението на този Божи дом.

17 За посвещението на този Божи дом принесоха сто бика, двеста овена и четиристотин агнета, а в принос за грях за целия Израил — дванадесет козела, според броя на израилевите племена.

18 И поставиха свещениците в чиновете им и левитите в отредите им за Божията служба в Ерусалим според писаното в книгата на Мойсей.

19 И завърналите се от плена направиха Пасхата на четиринадесетия ден от първия месец,

20 защото свещениците и левитите се бяха очистили като един човек и всички бяха чисти. Те заклаха пасхата за всички завърнали се от плена и за братята си, свещениците, и за себе си.

21 И израилевите синове, които се бяха завърнали от плена, и всички, които се бяха отлъчили от нечистотата на народите на земята и се бяха присъединили към тях, за да търсят ГОСПОДА, Израилевия Бог, ядоха пасхата.

22 И пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с веселие, защото ГОСПОД ги беше зарадвал, като беше обърнал към тях сърцето на асирийския цар, и той укрепи ръцете им в делото на дома на Бога, Израилевия Бог.

7

1 И след тези събития, при царуването на персийския цар Артаксеркс, Ездра, синът на Сарая, син на Азария, син на Хелкия,

2 син на Селум, син на Садок, син на Ахитов,

3 син на Амария, син на Азария, син на Мераиот,

4 син на Зария, син на Озий, син на Вукий,

5 син на Ависуй, син на Финеес, син на Елеазар, син на главния свещеник Аарон —

6 този Ездра се изкачи от Вавилон. Той беше книжник, вещ в закона на Мойсей, който ГОСПОД, Израилевият Бог, беше дал. И царят му даде всичко, което поиска, понеже ръката на ГОСПОДА, неговия Бог, беше над него.

7 И някои от израилевите синове и от свещениците и левитите, и певците, и вратарите, и нетинимите се изкачиха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркс.

8 Ездра стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя.

9 Защото на първия ден от първия месец той започна изкачването от Вавилон и на първия ден от петия месец стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него.

10 Защото Ездра беше насочил сърцето си да изучава закона на ГОСПОДА и да го върши, и да учи в Израил наредби и правила.

11 А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника вещ в думите на ГОСПОДНИТЕ заповеди и наредбите му за Израил:

12 Артаксеркс, цар на царете, до свещеник Ездра, книжника вещ в закона на небесния Бог: съвършен мир. И така:

13 Издавам заповед: всеки в царството ми, който е от израилевия народ и от свещениците и левитите, който би пожелал да отиде в Ерусалим, може да отиде с теб;

14 тъй като ти си изпратен от царя и от седемте му съветници да изследваш за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти,

15 и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, чието обиталище е в Ерусалим,

16 както и цялото сребро и злато, което ще получиш от цялата вавилонска област, освен доброволните приноси на народа и на свещениците, които те принасят доброволно за дома на своя Бог, който е в Ерусалим.

17 Затова, купи съвестно с тези пари бикове, овни, агнета и хлебните им приноси, и възлиянията им, и ги принеси върху олтара на дома на вашия Бог, който е в Ерусалим.

18 И каквото ти се види добре, на теб и на братята ти, да направите с останалото сребро и злато, направете според волята на вашия Бог.

19 А съдовете, които са ти дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог.

20 И каквото още е необходимо за дома на твоя Бог, което се наложи да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница.

21 И от мен, цар Артаксеркс, се издаде заповед до всичките ковчежници отвъд реката: всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът вещ в закона на небесния Бог, да се дава веднага,

22 до сто таланта сребро и до сто кора жито, и до сто вати вино, и до сто вати маслинено масло, и сол без записване.

23 Всичко, което е според заповедта на небесния Бог, да се прави старателно за дома на небесния Бог, за да не дойде гняв върху царството на царя и синовете му.

24 Също ви съобщаваме, че никой няма право да налага данък, мито или пътен данък на никого от свещениците и левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на този Божи дом.

25 А ти, Ездра, според мъдростта на своя Бог, която имаш, постави съдии и управители, които да съдят целия народ отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог. И поучавайте всеки, който не ги знае.

26 А против всекиго, който не пази закона на твоя Бог и закона на царя, да се изпълнява незабавно присъдата, било то смърт, или заточение, или глоба от имота, или затвор.

27 Благословен да бъде ГОСПОД, Бог на бащите ни, който вложи такова нещо в сърцето на царя — да прослави дома на ГОСПОДА, който е в Ерусалим —

28 и ми даде милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни началници на царя! И аз се насърчих, понеже ръката на ГОСПОДА, моя Бог, беше над мен и събрах някои от главните мъже в Израил, за да се изкачат заедно с мен.

8

1 А ето главите на бащините им домове и родословието на онези, които се изкачиха с мен от Вавилон при царуването на цар Артаксеркс:

2 От синовете на Финеес: Гирсон; от синовете на Итамар: Даниил; от синовете на Давид: Хатус;

3 от синовете на Сехания, от синовете на Фарос: Захария, и с него бяха записани от мъжки пол сто и петдесет души;

4 от синовете на Фаат-Моав: Елиоинай, синът на Зарая, и с него двеста от мъжки пол;

5 от синовете на Сехания: синът на Яазил и с него триста от мъжки пол;

6 и от синовете на Адин: Евед, синът на Йонатан, и с него петдесет от мъжки пол;

7 и от синовете на Елам: Исая, синът на Готолия, и с него седемдесет от мъжки пол;

8 и от синовете на Сефатия: Зевадия, синът на Михаил, и с него осемдесет от мъжки пол;

9 и от синовете на Йоав: Авдия, синът на Ехиил, и с него двеста и осемнадесет от мъжки пол;

10 и от синовете на Селомит: синът на Йосиф и с него сто и шестдесет мъже;

11 и от синовете на Вивай: Захария, синът на Вивай, и с него двадесет и осем от мъжки пол;

12 и от синовете на Азгад: Йоанан, синът на Акатан, и с него сто и десет от мъжки пол;

13 и от синовете на Адоникам, последните, и ето имената им: Елифалет, Еиил и Семая и с тях шестдесет от мъжки пол;

14 и от синовете на Вагуй: Утай и Завуд, и с тях седемдесет от мъжки пол.

15 И ги събрах при реката, която тече към Аава, и се разположихме там на стан три дни. И като прегледах народа и свещениците, не намерих нито един от потомците на Леви.

16 Тогава изпратих за Елиезер, Ариил, Семая и Елнатан, и Ярив, и Елнатан, и Натан, и Захария, и Месулам, главни мъже, и за Йоярив и Елнатан, учители,

17 и ги изпратих до Идо, главата на мястото Касифия. И им казах какви думи да говорят на Идо и на братята му, и на нетинимите в мястото Касифия, за да ни изпратят служители за дома на нашия Бог.

18 И понеже добрата ръка на нашия Бог беше над нас, те ни изпратиха един разумен човек от синовете на Маалий, син на Леви, син на Израил — Серевия и синовете му, и братята му, осемнадесет души;

19 и Асавия, и с него Исая от синовете на Мерарий и братята му, и синовете им, двадесет души;

20 и от нетинимите, които Давид и първенците бяха определили за прислуга на левитите, двеста и двадесет нетиними. Всички те бяха изредени по име.

21 И аз прогласих пост там, при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог и да измолим от Него изравнен път за себе си и за децата си, и за целия си имот —

22 защото ме беше срам да поискам от царя войска и конници, за да ни помагат против врагове по пътя, понеже бяхме говорили на царя и бяхме казали: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят.

23 И така, постихме и измолихме това от нашия Бог, и Той ни послуша.

24 И аз отделих дванадесет от началниците на свещениците: Серевия, Асавия и с тях десет от братята им,

25 и им претеглих среброто и златото, и вещите, които царят и съветниците му, и началниците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха принесли като възвишаем принос за дома на нашия Бог.

26 И аз претеглих в ръката им шестстотин и петдесет таланта сребро и сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато

27 и двадесет златни чаши, по хиляда драхми, и два съда от полиран до блясък бронз, скъпоценни като злато.

28 И им казах: Вие сте свети на ГОСПОДА и вещите са свети; и среброто и златото са доброволен принос на ГОСПОДА, Бога на бащите ви.

29 Бдете и ги пазете, докато ги претеглите пред началниците на свещениците и левитите и началниците на израилевите бащини домове в Ерусалим, в стаите на ГОСПОДНИЯ дом.

30 И свещениците и левитите приеха претегленото сребро и злато, и вещите, за да ги занесат в Ерусалим, в дома на нашия Бог.

31 И на дванадесетия ден от първия месец тръгнахме от реката Аава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на нашия Бог беше над нас и Той ни избави от ръката на врага и от засади по пътя.

32 И стигнахме в Ерусалим и останахме там три дни.

33 А на четвъртия ден среброто и златото, и вещите бяха претеглени в дома на нашия Бог в ръката на Меримот, сина на свещеник Урия, с когото беше Елеазар, синът на Финеес, и с тях — левитите Йозавад, синът на Иисус, и Ноадия, синът на Венуй.

34 Всичко се предаде под брой и по тегло; и в същото време цялото тегло беше записано.

35 И дошлите от плена, завърналите се от плен, принесоха всеизгаряния на Израилевия Бог: дванадесет юнеца за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета и дванадесет козела в принос за грях — всичко във всеизгаряне на ГОСПОДА.

36 И предадоха заповедите на царя на царските сатрапи и на областните управители отсам реката; и те подкрепяха народа и Божия дом.

9

1 И когато това беше свършено, началниците дойдоха при мен и казаха: Израилевият народ и свещениците, и левитите не са се отделили от народите на тези земи според техните мерзости — от ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците —

2 защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си и така светият род се е смесил с народите на тези земи; дори ръката на началниците и управителите е била първа в това престъпление.

3 И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах косата на главата си и брадата си, и седях като вцепенен.

4 Тогава се събраха при мен всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог заради престъплението на отведените в плен; а аз седях като вцепенен до вечерната жертва.

5 А във времето на вечерната жертва станах от унижението си, като бях раздрал дрехата си и мантията си, и паднах на колене, и прострях ръцете си към ГОСПОДА, своя Бог, и казах:

6 Боже мой, срамувам се и се свеня да повдигна лицето си към Теб, Боже мой, защото беззаконията ни надвишиха главите ни и грехът ни порасна до небесата.

7 От дните на бащите си до днес ние сме били в голям грях; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяхме предадени в ръката на царете на други земи, на меч, на плен, на разграбване и на опозоряване на лицата ни, както е днес.

8 И сега за един кратък миг ни се оказа милост от ГОСПОДА, нашия Бог, като Той ни остави остатък и ни закрепи в Своето свято място, за да просветли нашият Бог очите ни и да ни даде малко съживление в робството ни.

9 Защото сме роби, но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а ни е оказал милост пред персийските царе, за да ни даде съживление, за да съградим дома на нашия Бог и да издигнем развалините му, и за да ни даде крепостна стена в Юда и в Ерусалим.

10 И сега, Боже наш, какво да кажем след това? Защото ние оставихме заповедите Ти,

11 които си ни дал чрез слугите Си, пророците, като си казал: Земята, в която влизате, за да я завладеете, е нечиста земя заради нечистотите на народите на земите и мерзостите, с които са я напълнили от край до край с нечистотата си.

12 И така, да не давате дъщерите си на синовете им и да не вземате техните дъщери за синовете си, и да не търсите мира им и благополучието им до века, за да се укрепите и да ядете благата на земята, и да я оставите в наследство на синовете си до века.

13 И след всичко, което дойде върху нас заради злите ни дела и заради големия ни грях — въпреки че Ти, Боже наш, си ни пощадил повече, отколкото заслужават беззаконията ни, и си ни дал такова избавление —

14 пак ли да нарушаваме Твоите заповеди и да се сродяваме с народите, предадени на тези мерзости? Няма ли да ни се разгневиш, докато се довършим и не остане никакъв остатък и никакво избавление?

15 ГОСПОДИ, Боже на Израил, Ти си праведен! Защото ние сме останалите избавени, както е днес. Ето, пред Теб сме с вината си, защото поради това никой не може да устои пред Теб.

10

1 А докато Ездра се молеше и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, около него се събра едно много голямо събрание от Израил, мъже, жени и деца, защото народът плачеше с голям плач.

2 Тогава Сехания, синът на Ехиил, от синовете на Елам, заговори и каза на Ездра: Ние извършихме престъпление против своя Бог и взехме за жени чужденки от народите на земята. Но сега все пак има надежда за Израил относно това.

3 И така, нека сега направим завет с нашия Бог да отпратим всички тези жени и родените от тях съгласно съвета на господаря ми и на онези, които треперят пред заповедта на нашия Бог. Нека се постъпи според закона.

4 Стани, защото това е твоя длъжност, и ние сме с теб. Бъди силен и действай!

5 Тогава Ездра стана и закле началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил, че ще постъпят според това слово. И те се заклеха.

6 Тогава Ездра стана отпред Божия дом и отиде в стаята на Йоанан, сина на Елиасив; отиде там и не яде хляб, и не пи вода, защото тъжеше за престъплението на отведените в плен.

7 После прогласиха по Юда и Ерусалим между всичките върнали се от плена да се съберат в Ерусалим.

8 А на всекиго, който не би дошъл до три дни според решението на началниците и старейшините, целият имот да бъде обречен на проклятие и самият той да бъде отлъчен от събранието на отведените в плен.

9 Тогава всички мъже от Юда и Вениамин се събраха до три дни в Ерусалим. Беше деветият месец, на двадесетия ден от месеца. И целият народ седеше на площада на Божия дом и трепереше заради това нещо и от поройния дъжд.

10 Тогава свещеник Ездра стана и им каза: Вие сте извършили престъпление и сте довели у дома си жени чужденки, за да умножите вината на Израил.

11 И така, изповядайте се сега пред ГОСПОДА, Бога на бащите си, и изпълнете волята Му, и се отделете от народите на земята и от жените чужденки!

12 И цялото събрание отговори и каза със силен глас: Според думите ти, така сме длъжни да направим!

13 Но народът е многоброен и е времето на дъждовете, така че не може да се стои вън. При това работата не е за един ден, нито за два, защото мнозина сме съгрешили в това нещо.

14 Затова нека пристъпят нашите началници за цялото събрание и нека всички по нашите градове, които са довели у дома си жени чужденки, да идват в определени времена, и заедно с тях старейшините на всеки град и съдиите му, докато се отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог заради това нещо.

15 И само Йонатан, синът на Асаил, и Яазия, синът на Текуй, се възпротивиха и Месулам и левитът Саватай ги подкрепиха.

16 И завърналите се от плена постъпиха така. И свещеник Ездра и някои глави на бащини домове, според бащините им домове, всички по име, се отделиха и седнаха на първия ден от десетия месец да изследват работата.

17 И до първия ден от първия месец свършиха с всички мъже, които бяха довели у дома си жени чужденки.

18 И между синовете на свещениците също се намериха такива, които бяха довели у дома си жени чужденки: от синовете на Иисус, сина на Йоседек, и братята му: Маасия и Елиезер, и Ярив, и Годолия.

19 И те дадоха ръцете си в обещание, че ще изгонят жените си, и като престъпници принесоха за престъплението си овен от стадото.

20 И от синовете на Емир: Ананий и Зевадия;

21 и от синовете на Харим: Маасия и Илия, и Семая, и Ехиил, и Озия;

22 и от синовете на Пасхор: Елиоинай, Маасия, Исмаил, Натанаил, Йозавад и Еласа;

23 и от левитите: Йозавад и Семей, и Келая, който е Келита, Петая, Юда и Елиезер;

24 и от певците: Елиасив; и от вратарите: Селум и Телем, и Урий;

25 и от Израил: от синовете на Фарос: Рамия и Езия, и Мелхия, и Миамин, и Елеазар, и Мелхия, и Ваная;

26 и от синовете на Елам: Матания, Захария и Ехиил, и Авдий, и Еримот, и Илия;

27 и от синовете на Затуй: Елиоинай, Елиасив, Матания и Еримот, и Завад, и Азиза;

28 от синовете на Вивай: Йоанан, Анания, Завай и Атлай;

29 и от синовете на Ваний: Месулам, Малух и Адая, Ясув и Сеал, и Рамот;

30 и от синовете на Фаат-Моав: Адна и Хелал, Ваная, Маасия, Матания, Веселеил и Вануй, и Манасия;

31 и от синовете на Харим: Елиезер, Есия, Мелхия, Семая, Симеон,

32 Вениамин, Малух и Самария;

33 от синовете на Асум: Матенай, Матата, Завад, Елифалет, Еремай, Манасия и Семай;

34 от синовете на Ваний: Маадай, Амрам и Уил,

35 Ваная, Ведея, Хелуй,

36 Вания, Меримот, Елиасив,

37 Матания, Матенай, Яасо,

38 и Ваний, и Вануй, Семей

39 и Селемия, и Натан, и Адая,

40 Махнадевай, Сасай, Сарай,

41 Азареил и Селемия, Самария,

42 Селум, Амария и Йосиф;

43 от синовете на Нево: Еиил, Мататия, Завад, Зевина, Ядав и Йоил, и Ваная.

44 Всички тези бяха взели жени чужденки; и между тях имаше жени, които бяха родили деца.