1

1 Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците,

2 в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете,

3 който, бидейки сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество и държейки всичко чрез словото на Своята мощ, след като извърши (чрез Себе Си) очистване на греховете, седна отдясно на Величието във висините

4 и стана толкова по-горен от ангелите, колкото Името, което е наследил, е по-горно от тяхното.

5 Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: ?Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: ?Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“?

6 И когато отново въвежда Първородния във вселената, казва: ?Да Му се поклонят всички Божии ангели.“

7 И за ангелите казва: ?Който прави ангелите Си ветрове и служителите Си – огнен пламък.“

8 А за Сина казва: ?Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.

9 Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.“

10 И пак: ?В началото Ти, Господи, си основал земята и дело на Твоите ръце са небесата.

11 Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха

12 и като одежда ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени; но Ти си същият и Твоите години няма да се свършат.“

13 А на кого от ангелите е казал някога: ?Седи отдясно Ми, докато положа враговете Ти под краката Ти“?

14 Не са ли те всички служебни духове, изпращани да слугуват заради онези, които ще наследят спасение?

2

1 Затова ние сме длъжни да внимаваме още повече на това, което сме чули, за да не би да се разминем с целта.

2 Защото, ако словото, изговорено чрез ангели, беше твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата,

3 то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение, което отначало беше прогласено от Господа и беше потвърдено между нас от тези, които го бяха чули,

4 като Бог също свидетелстваше чрез знамения и чудеса, чрез разни велики дела и чрез раздаване на Светия Дух според Своята воля?

5 Защото не на ангели Той подчини бъдещата вселена, за която говорим;

6 но някой е засвидетелствал някъде, като е казал: ?Какво е човек, че да го помниш, или човешки син, че да го зачиташ?

7 Ти си го направил малко по-долен от ангелите, със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на ръцете Си;

8 всичко си подчинил под краката му.“ И като му е подчинил всичко, не е оставил нищо неподчинено на него; но сега ние не виждаме още да му е подчинено всичко.

9 Но виждаме Иисус, който за малко време е бил поставен по-долу от ангелите заради претърпяната смърт, че е увенчан със слава и чест, за да вкуси смърт, с Божията благодат, за всеки човек.

10 Защото беше уместно Онзи, заради когото е всичко и чрез когото е всичко, като довежда много синове до слава, да направи съвършен чрез страдания Автора на тяхното спасение.

11 Понеже и Онзи, който освещава, и онези, които се освещават, всички са от Един; по която причина Той не се срамува да ги нарича братя,

12 като казва: ?Ще възвестявам Името Ти на братята Си, ще Те хваля сред събранието.“

13 И пак: ?Аз на Него ще се уповавам.“ И пак: ?Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“

14 И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той подобно взе участие в същите неща, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола,

15 и да избави всички онези, които чрез страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство.

16 Защото наистина Той не помогна на ангелите, а помогна на Авраамовото потомство.

17 Затова трябваше да стане във всичко като братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник пред Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа.

18 Защото в това, в което Самият Той пострада, като беше изкушен, може и на изкушаваните да помага.

3

1 Затова, свети братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, когото ние изповядваме – Христос Иисус,

2 който е верен на Този, който Го постави, както беше и Мойсей в целия Негов дом.

3 Понеже Той се удостои със слава, толкова по-голяма от тази на Мойсей, колкото е по-голяма почитта, която има онзи, който е построил къщата, от почитта, която има къщата.

4 Защото всяка къща се строи от някого, а Този, който е построил всичко, е Бог.

5 И Мойсей беше верен в целия Негов дом като слуга, за да засвидетелства за онова, което щеше да се оповести по-късно;

6 а Христос – като Син над Неговия дом. Неговият дом сме ние, ако държим здраво дръзновението и похвалата на надеждата докрай.

7 Затова, както казва Светият Дух: ?Днес, ако чуете гласа Му,

8 не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята,

9 където бащите ви Ме изкушиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми четиридесет години.

10 Затова се разгневих на това поколение и казах: Всякога се заблуждават в сърцата си и не са познали Моите пътища.

11 Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“

12 Внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас зло сърце на неверие, което да отстъпи от живия Бог.

13 Но се увещавайте един друг всеки ден, докато е още ?днес“, за да не би някой от вас да се закорави чрез измамата на греха.

14 Защото ние сме станали участници в Христос, ако удържим твърдо първоначалната си увереност докрай;

15 докато се казва: ?Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението.“

16 Защото кои бяха тези, които, като чуха, Го преогорчиха? Не бяха ли всички онези, които излязоха от Египет с Мойсей?

17 А против кои се гневи четиридесет години? Не против онези ли, които съгрешиха и чиито трупове паднаха в пустинята?

18 На кои още се закле, че няма да влязат в Неговата почивка? Не на онези ли, които бяха непокорни?

19 И така, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверието си.

4

1 И така, докато ни остава обещанието да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би някой от вас да се яви изостанал.

2 Защото и до нас, както и до тях, се донесе една блага вест; но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини с вяра в онези, които го чуха.

3 Защото ние, повярвалите, влизаме в тази почивка, както каза Бог: ?Така се заклех в гнева Си: Те няма да влязат в Моята почивка!“; макар и делата Му да са били свършени още при основаването на света.

4 Защото някъде Той е говорил за седмия ден така: ?И Бог си почина на седмия ден от всичките Си дела“;

5 и пак на това място: ?Няма да влязат в Моята почивка!“

6 И така, понеже остава, че някои влизат в нея, а онези, на които преди това се благовести, не влязоха поради непокорството си,

7 затова Той пак определя един ден – ?днес“ – като казва чрез Давид след толкова дълго време, както беше казано: ?Днес, ако чуете Неговия глас, не закоравявайте сърцата си.“

8 Защото, ако Иисус Навиев ги беше въвел в почивката, Бог не би говорил след това за друг ден.

9 Следователно, за Божия народ остава съботна почивка.

10 Защото онзи, който е влязъл в Неговата почивка, той също си е починал от своите дела, както и Бог – от Своите.

11 Затова, нека се постараем да влезем в тази почивка, за да не падне някой в същия пример на непокорство.

12 Защото Божието слово е живо, действено, по-остро от всеки двуостър меч, като пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и е съдия на помислите и намеренията на сърцето.

13 И няма създание, което да е скрито от Него, а всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото има да отговаряме.

14 И така, като имаме велик Първосвещеник, който е преминал през небесата, Иисус, Божия Син, нека държим здраво това, което сме изповядали!

15 Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях.

16 Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помага своевременно.

5

1 Защото всеки първосвещеник, взет измежду хората се поставя за хората, в служене към Бога да принася дарове и жертви за грехове

2 и да може да бъде снизходителен към невежите и заблудените, защото и сам той е подчинен на слабост.

3 И затова е длъжен да принася жертва за греховете, както за народа, така и за себе си.

4 И никой не взема сам тази почит, а този, който бъде призван от Бога, както беше Аарон.

5 Така и Христос не взе сам славата да стане първосвещеник, а Му я даде Онзи, който Му е казал: ?Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“;

6 както и на друго място казва: ?Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

7 Той в дните на плътта Си със силен вик и със сълзи принесе молитви и молби на Този, който можеше да Го избави от смърт, и като беше чут заради благоговението Си,

8 въпреки че беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

9 и усъвършенстван, стана причина за вечно спасение на всички, които са Му послушни;

10 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

11 Върху това имаме да кажем много неща, които са трудни за поясняване, защото сте станали лениви да слушате.

12 Понеже според изтеклото време трябваше вече да сте учители, а вие имате нужда да ви учи някой отново на най-простите основи на Божиите слова и сте станали такива, които имат нужда от мляко, а не от твърда храна.

13 Понеже всеки, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е невръстен,

14 а твърдата храна е за пълнолетните, които благодарение на навика имат сетива да разпознават добро и зло.

6

1 Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се обърнем към пълната зрялост, без да полагаме отново за основа покаянието от мъртви дела и вярата в Бога,

2 учението за умивания, за ръкополагане, за възкресение на мъртвите и за вечен съд.

3 И това ще направим, ако Бог позволи.

4 Защото за тези, които веднъж са били осветлени и са опитали от небесния дар, и са станали съпричастни на Светия Дух,

5 и са опитали доброто Божие слово и силите на бъдещия век,

6 а са отпаднали, е невъзможно да се обновят за покаяние, като отново разпъват за себе си Божия Син и Го опозоряват.

7 Защото земята, която се е поила от дъжда, който пада често на нея, и която ражда полезни растения за тези, за които се и обработва, получава благословение от Бога,

8 но ако ражда тръни и репеи, е негодна и е близко до проклятие, чийто край е изгаряне.

9 Но относно вас, възлюбени, макар и да говорим така, ние сме убедени в по-доброто и спасителното.

10 Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото Име, като послужихте и още служите на светиите.

11 И желаем всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,

12 да не бъдете лениви, а да подражавате на онези, които чрез вяра и търпение наследяват обещанията.

13 Защото, когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никой по-голям, в когото да се закълне, се закле в Себе Си, като каза:

14 ?Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

15 И така, Авраам с дълготърпение получи обещаното.

16 Защото, както хората се кълнат в някой по-голям от тях и клетвата, дадена за потвърждение, е край на всеки спор за тях,

17 така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

18 така че чрез две неизменими неща, в които е невъзможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да сграбчим поставената пред нас надежда,

19 която имаме като здрава и непоколебима котва за душата и която прониква в това, което е вътре, зад завесата,

20 където Иисус влезе за нас като предшественик и стана Първосвещеник според Мелхиседековия чин до века.

7

1 Защото този Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, който срещна Авраам, когато се връщаше от поражението на царете, и го благослови;

2 на когото Авраам отдели също и десятък от всичко; който, според значението на името си, е първо цар на правда, а после и цар на Салим, тоест цар на мир;

3 без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот, а оприличен на Божия Син, остава завинаги свещеник.

4 Но вижте колко велик беше този, на когото и патриархът Авраам даде десятък от плячката.

5 И наистина, онези от Левиевите потомци, които приемат свещенослужението, имат заповед според закона да вземат десятък от народа, тоест от братята си, макар и те да са произлезли от семенниците на Авраам;

6 той обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десятък от Авраам и благослови този, на когото бяха дадени обещанията.

7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

8 И тук десятъкът се взема от смъртни хора, а там – от Този, за когото се свидетелства, че живее.

9 И може да се каже, че сам Леви, който взема десятък, даде десятък чрез Авраам,

10 защото беше още в семенниците на баща си, когато Мелхиседек го срещна.

11 И така, ако можеше да има съвършенство чрез левитското свещенство – защото под него народът получи закона – каква нужда е имало още да се издига друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се определя такъв според Аароновия чин?

12 Защото, като се промени свещенството, по необходимост става и промяна на закона.

13 Понеже Този, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил при олтара.

14 Защото е явно, че нашият Господ произлезе от Юда, а за това племе Мойсей не каза нищо относно свещеници.

15 Това става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседек се издига друг свещеник,

16 който стана такъв не по закона на плътска заповед, а по силата на един неунищожим живот;

17 защото се свидетелства: ?Ти си свещеник до века според Мелхиседековия чин.“

18 Защото наистина по-предишната заповед се отменя поради нейната слабост и безполезност –

19 понеже законът не е усъвършенствал нищо – а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

20 И както това не е станало без заклеване –

21 защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той – със заклеване от страна на Този, който Му казва: ?Господ се закле и няма да се разкае: Ти си свещеник до века!“ –

22 така Иисус стана Поръчител на един по-добър завет.

23 При това, свещениците са били много на брой, защото смъртта им е пречела да продължат службата си,

24 а Той, понеже живее вечно, има свещенство, което не преминава на друг.

25 Затова и може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.

26 Защото такъв първосвещеник ни трябваше: свят, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

27 който няма нужда като първосвещениците да принася всеки ден жертви първо за своите грехове, а после за греховете на народа, защото направи това веднъж завинаги, като принесе Себе Си.

28 Защото законът поставя за първосвещеници хора, които са слаби; но думите на клетвата, която беше след закона, поставят Сина, който е съвършен до века.

8

1 Но главното на това, което казваме, е: ние имаме такъв Първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата,

2 Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек.

3 Защото всеки първосвещеник се поставя, за да принася и дарове, и жертви; затова е нужно и този Първосвещеник да има също да принася нещо.

4 Понеже, ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона,

5 които служат на образа и сянката на небесните неща, както на Мойсей му беше наредено от Бога, когато щеше да направи скинията: ?Внимавай, каза Бог, да направиш всичко по образеца, който ти беше показан на планината.“

6 Но служението, което Христос е получил, е толкова по-превъзходно, колкото и заветът, на който Той е Посредник, е по-добър, тъй като е узаконен въз основа на по-добри обещания.

7 Защото, ако онзи първи завет е бил без недостатък, Бог не би търсил място за втори.

8 Но като ги укорява, казва: ?Ето, идат дни, казва Господ, когато ще сключа с израилевия дом и с юдовия дом нов завет:

9 не такъв завет, какъвто направих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от египетската земя; защото те не останаха в завета Ми и Аз не се погрижих повече за тях, казва Господ.

10 Защото ето заветът, който ще направя с израилевия дом след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в ума им и ще ги напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ.

11 И няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брат си, като му казват: Познай Господа; защото всички ще Ме познават – от малък до голям между тях.

12 Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

13 А като каза ?нов“ завет, Той обяви първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.

9

1 И наистина, и при първия завет имаше постановления за богослужение, както и земно светилище.

2 Защото беше направена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се нарича Святото място;

3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се наричаше Пресвятото място,

4 където бяха златната кадилница и ковчегът на завета, от всички страни обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който разцъфна, и плочите на завета,

5 и над него – херувимите на славата, които осеняваха умилостивилището; за които неща сега не е време да говорим подробно.

6 И когато това беше така направено, свещениците влизаха винаги в първата част на скинията, за да извършват богослужението;

7 но във втората влизаше само първосвещеникът веднъж в годината, и то не без кръв, която той принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени от незнание.

8 С това Светият Дух показваше, че пътят за Пресвятото място още не е бил открит, докато е стояла все още първата част на скинията,

9 която е образ на сегашното време, в което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят онзи, който служи, съвършен, що се отнася до неговата съвест,

10 понеже се състоят само от ястия и питиета, и различни умивания, и плътски постановления, наложени, докато дойде времето на правилния ред.

11 Но понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, тоест не от настоящото творение, и не чрез кръвта на козли и на телета, а чрез Собствената Си кръв,

12 Той влезе веднъж завинаги в Светилището и придоби за нас вечно изкупление.

13 Защото, ако кръвта от козли и от юнци и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава, за да се очисти плътта,

14 колко повече кръвта на Христос, който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти вашата съвест от мъртви дела, за да служите на живия Бог!

15 И затова Той е Посредник на един нов завет, така че чрез смъртта, станала за изкупване на престъпленията, извършени при първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.

16 Защото, където има завещание, трябва да настъпи и смъртта на завещателя.

17 Защото едно завещание влиза в сила само след като има смърт, понеже то няма никаква сила, докато завещателят е жив.

18 Затова и първият завет не беше утвърден без кръв.

19 Защото, след като Мойсей провъзгласи всяка заповед от закона пред целия народ, той взе кръвта на телетата и на козлите с вода и червена вълна, и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, като казваше:

20 ?Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда да спазвате.“

21 Освен това, по същия начин той поръси с кръвта и скинията, и всичките съдове за служение.

22 А според закона почти всичко се очиства с кръв и без проливането на кръв няма опрощаване.

23 И така, беше необходимо образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща – с по-добри жертви от тези.

24 Защото Христос не влезе в светилище, направено от човешки ръце, което е образ на истинското, а в самите небеса, за да се яви сега пред Божието лице заради нас;

25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

26 защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете, за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва.

27 И както на хората е определено веднъж да умрат, а след това – съд,

28 така и Христос беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, и ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.

10

1 Защото законът, съдържайки в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самия образ на нещата, не може никога чрез едни и същи жертви, които непрекъснато се принасят, година след година, да направи съвършени онези, които пристъпват да жертват.

2 В противен случай не би ли престанало принасянето на жертвите, защото тези, които ги принасят, веднъж очистени, не биха имали вече никакво съзнание за грехове?

3 Но чрез тези жертви греховете всяка година се напомнят;

4 защото не е възможно кръвта от юнци и от козли да отстрани греховете.

5 Затова Христос, като влиза в света, казва: ?Жертва и принос не си поискал, но приготвил си Ми тяло;

6 всеизгаряния и жертви за грях не са Ти угодни.

7 Тогава казах: Ето, дойдох – в свитъка на книгата е писано за Мен – да изпълня Твоята воля, о, Боже.“

8 Като казва първо: ?Жертви и приноси, и всеизгаряния, и жертви за грях не си поискал, нито са Ти угодни“ – които се принасят според закона –

9 а после казва: ?Ето, дойдох да изпълня волята Ти“, Той отменя първото, за да постанови второто;

10 според която воля ние сме осветени чрез принасянето на тялото на Иисус Христос веднъж завинаги.

11 И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете;

12 но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога;

13 и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие.

14 Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.

15 И Светият Дух също ни свидетелства за това; защото, след като е казал преди това:

16 ?Ето заветът, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: ще положа законите Си в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“; и после добавя:

17 ?И греховете им и беззаконията им няма да помня вече.“

18 А където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

19 И така, братя, като имаме дръзновение да влезем в светилището чрез кръвта на Иисус,

20 през един нов и жив път, който Той е открил за нас през завесата, тоест плътта Си,

21 и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

22 нека пристъпваме с истинно сърце в пълна увереност на вярата, след като сърцата ни са били поръсени, за да се очистят от зла съвест, и тялото ни е било измито в чиста вода;

23 нека държим неотстъпно изповядването на надеждата, защото е верен Този, който е дал обещанието;

24 и нека внимаваме един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела,

25 като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да се увещаваме един друг, и то толкова повече, колкото повече виждате, че Денят наближава.

26 Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме приели познаването на истината, не остава вече никаква жертва за грехове,

27 а едно страшно очакване на съда и на едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.

28 Ако някой, който е престъпил закона на Мойсей, умира безпощадно при думата на двама или трима свидетели,

29 то колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи онзи, който е потъпкал Божия Син и е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен, и е оскърбил Духа на благодатта?

30 Защото познаваме Този, който е казал: ?Мое е възмездието, Аз ще отплатя“; и пак: ?Господ ще съди народа Си.“

31 Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог.

32 Припомняйте си също предишните дни, когато, след като бяхте просветлени, издържахте голяма борба от страдания,

33 когато понякога бяхте публично опозорявани с хули и оскърбления, а понякога – като съучастници на тези, които страдаха така.

34 Защото вие не само страдахте заедно с онези, които бяха в окови, но и посрещахте с радост разграбването на имота си, знаейки, че вие си имате по-добър и траен имот.

35 И така, не напускайте дръзновението си, за което имате голяма награда.

36 Защото се нуждаете от търпение, така че след като извършите Божията воля, да получите обещаното.

37 Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дойде, и няма да се забави.

38 ?А Моят праведник ще живее чрез вяра“; и ?ако се дръпне назад, няма да благоволи в него душата Ми.“

39 Ние обаче не сме от онези, които се дърпат назад и се погубват, а от тези, които вярват и душата им се спасява.

11

1 А вярата е твърдата увереност в неща, за които се надяваме, убеденост в неща, които не виждаме.

2 Защото заради нея старовременните получаваха свидетелство.

3 С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.

4 С вяра Авел принесе на Бога по-добра жертва от тази на Каин, чрез която за него се засвидетелства, че е праведен, тъй като Бог свидетелства за неговите дарове. И чрез тази вяра той, макар и мъртъв, още говори.

5 С вяра Енох беше преселен, за да не види смърт, и не можеше да бъде намерен, защото Бог го пресели. Понеже преди неговото преселване за него беше свидетелствано, че е бил угоден на Бога.

6 А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава тези, които Го търсят.

7 С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра.

8 С вяра Авраам, когато беше повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, послуша и излезе, без да знае къде отива.

9 С вяра той се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри с Исаак и Яков, сънаследниците на същото обещание,

10 защото очакваше един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог.

11 С вяра и самата Сара получи сила да зачене и роди в преминала възраст, понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието.

12 Затова само от един човек, и то замъртвял, се народи толкова многобройно потомство, колкото са звездите на небето и колкото е крайморският пясък, който не може да се изброи.

13 Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но като ги видяха отдалеч и като ги приветстваха, изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята.

14 А онези, които говорят така, показват явно, че търсят свое отечество.

15 И наистина, ако те са мислели за онова отечество, от което са били излезли, щяха да имат време да се върнат.

16 Но сега те копнеят за едно по-добро отечество, тоест небесно. Затова Бог не се срамува от тях, да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.

17 С вяра Авраам, когато беше изпитван, принесе Исаак в жертва – онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син;

18 онзи, за когото беше казано: ?По Исаак ще се нарече твоето потомство“;

19 като разсъди, че Бог може да възкресява и от мъртвите, откъдето, като символ на възкресението, го и получи обратно.

20 С вяра Исаак благослови Яков и Исав за неща, които щяха да дойдат.

21 С вяра Яков на умиране благослови всеки от синовете на Йосиф и се поклони на Бога, подпирайки се на върха на тоягата си.

22 С вяра Йосиф на умиране спомена за излизането на израилевите синове и даде поръчка за костите си.

23 С вяра, когато се роди Мойсей, родителите му го криха три месеца, защото видяха, че беше красиво дете, и не се бояха от заповедта на царя.

24 С вяра Мойсей, когато стана на възраст, отказа да се нарича син на дъщерята на фараона

25 и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава временно на греха,

26 като счете опозоряването на Христос за по-голямо богатство от египетските съкровища, защото гледаше към наградата.

27 С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, защото издържа, като че ли виждаше Невидимия.

28 С вяра изпълни Пасхата и поръсването с кръвта, за да не се допре до тях този, който погубваше първородните.

29 С вяра израилтяните минаха през Червено море като по суша, а египтяните, като се опитаха да направят същото, се издавиха.

30 Чрез вяра стените на Ерихон паднаха, след като бяха обикаляли седем дни около тях.

31 С вяра блудницата Раав не погина заедно с непокорните, като прие съгледвачите с мир.

32 И какво повече да кажа? Защото няма да ми стигне време да говоря за Гедеон, Варак, Самсон и Ефтай, още и за Давид, и за Самуил, и за пророците,

33 които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове,

34 угасяха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски,

35 жени приемаха мъртвите си възкресени. А други бяха мъчени, като не приемаха да бъдат освободени, за да получат по-добро възкресение,

36 други бяха подлагани на изпитания от подигравки и бичувания, а още и окови и тъмници,

37 бяха убивани с камъни, изкушавани, разрязвани с триони, умираха заклани от меч, скитаха се в овчи и кози кожи, като търпяха лишения, бедствия и страдания.

38 Тези, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята.

39 Но всички тези, макар и да бяха засвидетелствани чрез вярата, не получиха изпълнението на обещанието,

40 да не би да достигнат съвършенство без нас; защото за нас Бог беше предвидил нещо по-добро.

12

1 Затова и ние, като сме заобиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и нека тичаме с издръжливост в поставеното пред нас поприще,

2 като гледаме на Иисус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, който заради предстоящата Му радост издържа кръста, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

3 Защото размислете за Този, който издържа такава враждебност против Себе Си от грешниците, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни.

4 Не сте се съпротивили още до кръв в борбата си против греха

5 и сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: ?Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той,

6 защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.“

7 Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва?

8 Но ако сте без наказание, в което всички участват, тогава сте незаконородени деца, а не синове.

9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеем?

10 Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

11 Нито едно наказание не изглежда да е за радост, а за скръб; но после донася мирния плод на правдата на тези, които са били обучавани чрез него.

12 Затова ?укрепете немощните ръце и отслабналите колена“

13 и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, а да се изцели.

14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа,

15 като внимавате да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, който да ви смущава, така че мнозина да се осквернят от него;

16 да не би някой да е блудник или безбожник, като Исав, който за едно ястие продаде първородството си,

17 понеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той беше отхвърлен, защото не намери място за покаяние, въпреки че го потърси със сълзи.

18 Защото вие не сте пристъпили до осезаема планина и която е пламнала в огън, нито до тъмнина, мрак и буря,

19 нито сте чули звук на тръба и глас на думи – такъв, че онези, които го чуха, се помолиха да не им се говори повече нито дума,

20 защото не можеха да издържат онова, което им се заповядваше: ?Даже животно, ако се допре до планината, да се убие с камъни“,

21 и гледката беше толкова страшна, че Мойсей каза: ?Много съм уплашен и разтреперен“ –

22 а пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празнично събрание

23 и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

24 при Иисус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел.

25 Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори; защото, ако не избегнаха наказанието онези, които отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече не ще избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата,

26 чийто глас разтърси тогава земята! Но сега Той обеща, като каза: ?Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето.“

27 А това ?още веднъж“ означава премахването на онези неща, които могат да се разклатят, тоест направените неща, за да останат тези, които не могат да се разклатят.

28 Затова, понеже приемаме непоклатимо царство, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

29 защото и нашият Бог е огън пояждащ.

13

1 Постоянствайте в братолюбието.

2 Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели.

3 Помнете затворените, като че заедно с тях сте затворени, страдащите, понеже и самите вие сте в тяло.

4 Женитбата да бъде на почит у всички и леглото – неосквернено, защото Бог ще съди блудниците и прелюбодейците.

5 Не се отдавайте на сребролюбие, задоволявайте се с това, което имате, защото Бог е казал: ?Никак няма да те оставя и никак няма да те напусна.“

6 Така че ние смело можем да кажем: ?Господ ми е помощник, няма да се убоя; какво ще ми стори човек?“

7 Помнете онези, които ви ръководят, които са ви говорили Божието слово, и подражавайте на вярата им, като гледате следствията от техния начин на живот.

8 Иисус Христос е същият вчера, днес и до века.

9 Не се увличайте по разни и странни учения, защото е добре сърцето да се укрепва с благодат, а не с наредби за ястия, от които не са имали полза онези, които са се водили по тях.

10 Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат онези, които служат в скинията.

11 Защото телата на животните, чиято кръв първосвещеникът внася в светилището като жертва за греховете, се изгарят вън от стана.

12 Затова и Иисус, за да освети народа чрез Своята Собствена кръв, пострада вън от градската порта.

13 И така, нека и ние излизаме към Него вън от стана, понасяйки Неговия позор.

14 Защото тук ние нямаме постоянен град, а търсим този, който ще дойде.

15 И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно жертва на хваление, тоест плод на устни, които изповядват Неговото Име.

16 И не забравяйте да вършите добро и да разделяте с другите, защото такива жертви са угодни на Бога.

17 Подчинявайте се на онези, които ви ръководят, и се покорявайте, защото те бдят за вашите души като такива, които ще отговарят; за да правят това с радост, а не с въздишане, защото да го правят с въздишане не е полезно за вас.

18 Молете се за нас, защото сме уверени, че имаме чиста съвест, като искаме във всичко да постъпваме добре.

19 А особено ви моля да правите това, за да мога по-скоро да ви бъда върнат.

20 А Бог на мира, който чрез кръвта на вечния завет възведе от мъртвите великия Пастир на овцете – нашия Господ Иисус –

21 нека ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като изработва във вас това, което е угодно пред Него, чрез Иисус Христос, на когото да бъде слава за вечни векове. Амин.

22 И аз ви умолявам, братя, да приемете с търпение това напътствено слово, защото ви писах накратко.

23 Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат на свобода; и с него, ако дойде скоро, ще ви видя.

24 Поздравете всички, които ви ръководят, и всички светии! Поздравяват ви тези, които са от Италия.

25 Благодат да бъде с всички вас. Амин.