1

1 Това са думите, които Мойсей говори на целия Израил отсам Йордан, в пустинята, в равнината, срещу Суф, между Фаран и Тофол, и Лаван, и Асирот, и Дизаав.

2 Единадесет дни път са от Хорив по пътя на планината Сиир до Кадис-Варни.

3 И в четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Мойсей говори на израилевите синове според всичко, което ГОСПОД му заповяда за тях,

4 след като беше разбил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот и в Едраи.

5 Отсам Йордан, в моавската земя, Мойсей започна да обяснява този закон и каза:

6 ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив и каза: Достатъчно стояхте на тази планина.

7 Обърнете се и тръгнете, и идете към хълмистата земя на аморейците и към всичките им съседи в равнината, в хълмистата земя и в низината, на юг и към крайбрежието, в земята на ханаанците, и към Ливан, до голямата река, реката Ефрат.

8 Ето, Аз предавам земята пред вас; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви — на Авраам, Исаак и Яков — да я даде на тях и на потомството им след тях.

9 И аз ви говорих в онова време и казах: Аз не мога да ви нося сам.

10 ГОСПОД, вашият Бог, ви умножи и ето, днес вие сте като звездите на небето по множество.

11 ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, така както ви е обещал!

12 Как бих могъл аз сам да нося тежестта ви, товара ви и караниците ви?

13 Изберете мъдри и разумни, и известни мъже отсред племената си и аз ще ги поставя над вас като началници.

14 И вие ми отговорихте и ми казахте: Добро е това, което каза да направим.

15 И аз взех началниците на племената ви, мъдри и известни мъже, и ги поставих началници над вас — хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзорници на племената ви.

16 И заповядах на съдиите ви в онова време и казах: Изслушвайте жалбите между братята си и съдете според правдата между човек и брат му или чужденеца, който е при него.

17 Не показвайте пристрастие в съда; изслушвайте както малкия, така и големия; не се бойте от човек, защото съдът е на Бога. А делото, което е прекалено трудно за вас, донесете пред мен и аз ще го изслушвам.

18 И в онова време ви заповядах всичко, което трябва да вършите.

19 И тръгнахме от Хорив и минахме през цялата тази голяма и страшна пустиня, която видяхте по пътя към хълмистата земя на аморейците, както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-Варни.

20 И аз ви казах: Вие дойдохте до хълмистата земя на аморейците, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.

21 Ето, ГОСПОД, твоят Бог, предава земята пред теб; изкачи се и я завладей, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти. Не се бой и не се обезсърчавай.

22 Тогава всички вие дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да разузнаят за нас земята и да ни донесат известие за пътя, по който трябва да се изкачим, и за градовете, в които ще влезем.

23 И това беше добро в очите ми и аз взех дванадесет мъже от вас, по един мъж от всяко племе.

24 И те тръгнаха и се изкачиха на планината, и дойдоха до долината Есхол, и я разузнаха.

25 И взеха в ръцете си от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни и известие и казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра.

26 Обаче вие не пожелахте да се изкачите, а се разбунтувахте срещу заповедта на ГОСПОДА, своя Бог.

27 И роптаехте в шатрите си и казвахте: Понеже ГОСПОД ни мрази, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците, за да ни изтребят!

28 Накъде да се изкачваме? Нашите братя обезсърчиха сърцата ни, като казаха: Народ по-голям и по-висок от нас, градове големи и укрепени до небето, а и синовете на енакимите видяхме там!

29 Тогава аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.

30 ГОСПОД, вашият Бог, който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас в Египет пред очите ви,

31 и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те носи, както човек носи сина си, през целия път, по който вървяхте, докато стигнахте на това място.

32 Но във всичко това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог,

33 който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място, където да разполагате стан — нощем в огън, за да виждате пътя, по който вървите, а денем в облак.

34 И ГОСПОД чу гласа на думите ви и се разгневи, и се закле, като каза:

35 Нито един от тези хора от това зло поколение няма да види добрата земя, която се заклех да дам на бащите ви,

36 освен Халев, синът на Ефоний; той ще я види, и на него и на синовете му ще дам земята, на която той стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА.

37 И на мен се разгневи ГОСПОД заради вас и каза: И ти няма да влезеш там.

38 Иисус, синът на Навий, който стои пред теб, той ще влезе там. Утвърди го, защото той ще раздели на Израил наследството.

39 А децата ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени, и синовете ви, които днес не познават добро и зло, те ще влязат там и на тях ще я дам, и те ще я притежават.

40 А вие се върнете и тръгнете в пустинята по пътя за Червено море.

41 Тогава вие отговорихте и ми казахте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ще се изкачим и ще воюваме, както ни е заповядал ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте всеки бойните си оръжия и лекомислено се изкачихте в хълмистата земя.

42 И ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте и не се бийте, защото Аз не съм между вас — да не бъдете разбити пред враговете си.

43 И аз ви говорих, но вие не пожелахте да слушате, а се разбунтувахте срещу ГОСПОДНАТА заповед и постъпихте дръзко, и се изкачихте на планината.

44 И аморейците, които живееха в онази хълмиста земя, излязоха против вас и ви гониха, както правят пчелите, и ви разпиляха от Сиир до Хорма.

45 Тогава вие се върнахте и плакахте пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не послуша гласа ви и не даде ухо.

46 И останахте в Кадис много дни, според дните, които останахте там.

2

1 И се обърнахме и тръгнахме през пустинята по пътя за Червено море, както ми говори ГОСПОД, и обикаляхме планината Сиир много дни.

2 И ГОСПОД ми говори и каза:

3 Достатъчно сте обикаляли тази планина; обърнете се на север.

4 И заповядай на народа и кажи: Ще минете през земята на вашите братя, синовете на Исав, които живеят в Сиир, и те ще се уплашат от вас. Затова, внимавайте добре;

5 не се бийте с тях, понеже няма да ви дам от земята им дори и една стъпка, защото дадох планината Сиир на Исав за притежание.

6 С пари да купувате от тях храна, за да ядете, и с пари да купувате от тях и вода, за да пиете.

7 Защото ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил във всичките дела на ръцете ти. Той познава пътуването ти през тази голяма пустиня. През тези четиридесет години ГОСПОД, твоят Бог, е бил с теб; не ти е липсвало нищо.

8 Така ние минахме покрай братята си, синовете на Исав, които живеят в Сиир, далеч от пътя на равнината, от Елат и от Есион-Гавер. И се обърнахме, и минахме по пътя за моавската пустиня.

9 И ГОСПОД ми каза: Не притеснявай Моав и не се бий с него, защото няма да ти дам нищо от земята му за притежание, понеже дадох Ар на синовете на Лот за притежание. —

10 А преди това там живееха емимите, голям и многоброен народ и висок като енакимите.

11 И те се считат за великани като енакимите, но моавците ги наричат емими.

12 А преди това в Сиир живееха хорейците, но синовете на Исав ги изгониха и ги изтребиха пред себе си, и се заселиха на мястото им, така както направи Израил на земята на своето притежание, която ГОСПОД им даде. —

13 И сега станете и преминете през потока Заред. И преминахме през потока Заред.

14 А времето, през което пътувахме от Кадис-Варни, докато преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, докато цялото поколение на мъжете, годни за война, се довърши от стана, както ГОСПОД им се закле.

15 При това ръката на ГОСПОДА беше против тях, за да ги изтреби отсред стана, докато се довършат.

16 И когато всичките мъже, годни за война, се довършиха и измряха отсред народа,

17 ГОСПОД ми говори и каза:

18 Днес ти ще преминеш Ар, границата на Моав.

19 И когато дойдеш срещу синовете на Амон, не ги притеснявай и не се бий с тях, защото няма да ти дам нищо от земята на синовете на Амон за притежание, понеже я дадох на синовете на Лот за притежание. —

20 И тя също се считаше за земя на великаните; преди това там са живеели исполини, но синовете на Амон ги наричат замзумими,

21 голям и многоброен народ и висок като енакимите. Но ГОСПОД ги изтреби пред тях и те ги изгониха и се заселиха на мястото им,

22 така както направи за синовете на Исав, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците отпред тях, и те ги изгониха и се заселиха на мястото им и до днес.

23 И авейциите, които живееха в села чак до Газа, тях ги унищожиха кафторимите, които дойдоха от Кафтор, и се заселиха на мястото им. —

24 Станете, тръгнете и преминете долината на реката Арнон. Ето, предадох в ръката ти аморееца Сион, цар на Есевон, и земята му; започни, завладей я, и воювай с него.

25 Днес Аз ще започна да всявам страх и ужас от теб сред народите под цялото небе, които ще чуят слуха за теб и ще се разтреперят, и ще се ужасят от теб.

26 И аз изпратих пратеници от пустинята Кедемот до есевонския цар Сион с думи на мир и казах:

27 Нека да мина през земята ти; ще вървя само по пътя, няма да се отбия нито надясно, нито наляво.

28 С пари ще ми продаваш храна, за да ям, и с пари ще ми даваш вода, за да пия; само с краката си да мина —

29 както ми направиха синовете на Исав, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар — за да премина през Йордан в земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава.

30 Но есевонският цар Сион не склони да минем през него, понеже ГОСПОД, твоят Бог, ожесточи духа му и закорави сърцето му, за да го предаде в ръката ти, както е днес.

31 И ГОСПОД ми каза: Ето, започнах да предавам пред теб Сион и земята му. Започни, завладей я, за да наследиш земята му.

32 Тогава Сион, той и целият му народ, излезе на бой против нас при Яса.

33 Но ГОСПОД, нашият Бог, го предаде в ръцете ни и ние го разбихме — и синовете му, и целия му народ.

34 И в онова време превзехме всичките му градове и изпълнихме проклятието над всеки град — мъжете, жените и децата; не оставихме нито един оцелял.

35 Само добитъка взехме за себе си като плячка и заграбеното от градовете, които превзехме.

36 От Ароир, който е на брега на реката Арнон, и от града, който е в долината, чак до Галаад нямаше град, който да ни се съпротиви; ГОСПОД, нашият Бог, предаде всички пред нас.

37 Само до земята на синовете на Амон ти не се приближи, никъде покрай реката Явок, нито до планинските градове; никъде, където ГОСПОД, нашият Бог, ни беше забранил.

3

1 Тогава се обърнахме и се изкачихме по пътя към Васан; и васанският цар Ог излезе на бой против нас при Едраи, той и целият му народ.

2 Но ГОСПОД ми каза: Не се бой от него, защото предадох в ръката ти него, целия му народ и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

3 Така ГОСПОД, нашият Бог, предаде в ръката ни и васанския цар Ог с целия му народ и ние го разбихме, докато не му остана нито един Оцелял.

4 И в онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който да не отнехме от тях: шестдесет града, цялата област на Аргов, царството на Ог във Васан.

5 Всички тези градове бяха укрепени с високи стени, порти и лостове; а освен тях имаше и твърде много неоградени градове.

6 И изпълнихме над тях проклятието, както направихме на есевонския цар Сион; изпълнихме проклятието над всеки град — над мъжете, жените и децата.

7 А всичкия добитък и плячката на градовете заграбихме за себе си.

8 Така по онова време взехме земята от ръцете на двамата аморейски царе, който бяха отсам Йордан, от реката Арнон до планината Ермон —

9 сидонците наричат Ермон Сирион, а аморейците го наричат Санир —

10 всичките градове на равнината, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ог във Васан.

11 Защото само васанският цар Ог беше останал от Остатъка на великаните. Ето, леглото му беше желязно легло. Не е ли то в Рава на синовете на Амон? Дължината му беше девет лакътя, а ширината му — четири лакътя, според човешки лакът.

12 Тази земя завзехме в онова време. От Ароир, който е при реката Арнон, и половината планини на Галаад и градовете му дадох на рувимците и гадците.

13 А останалото от Галаад и целия Васан, царството на Ог, дадох на половината от манасиевото племе. Цялата област на Аргов с целия Васан се нарича земя на великаните.

14 Яир, синът на Манасия завзе цялата област на Аргов до границата на гесурците и маахатците и нарече Васан на свое име — Авот-Яир и до днес.

15 А на Махир дадох Галаад.

16 А на рувимците и на гадците дадох от Галаад до реката Арнон, до средата на реката за граница и до реката Явок, границата на синовете на Амон,

17 също и равнината, и Йордан за граница, от Хинерот чак до морето на равнината, Солено море, под склоновете на Фасга на изток.

18 И в онова време ви заповядах и казах: ГОСПОД, вашият Бог, ви даде тази земя да я притежавате. Всички вие, храбри мъже, ще минете в боен ред пред братята си, израилевите синове.

19 А жените ви и децата ви, и добитъкът ви — зная, че имате много добитък — да останат в градовете ви, които ви дадох,

20 докато ГОСПОД даде почивка на братята ви както на вас и те също завладеят земята, която ГОСПОД, вашият Бог, им дава оттатък Йордан. Тогава да се върнете, всеки в притежанието си, което ви дадох.

21 И в онова време заповядах на Иисус и казах: Очите ти видяха всичко, което ГОСПОД, вашият Бог, направи на тези двама царе; така ще направи ГОСПОД на всичките царства, в които ще преминеш.

22 Не се бойте от тях, защото ГОСПОД, вашият Бог, е Този, който воюва за вас.

23 В онова време се помолих на ГОСПОДА и казах:

24 Господи БОЖЕ, Ти си започнал да показваш на слугата Си величието Си и силната Си ръка; защото кой е този бог на небето или на земята, който може да върши като Твоите дела и според Твоята мощ?

25 Моля Те да премина и да видя добрата земя отвъд Йордан, тази добра планинска страна и Ливан.

26 Но ГОСПОД ми се беше разгневил заради вас и не ме послуша. И ГОСПОД ми каза: Достатъчно ти е! Не Ми говори повече за това.

27 Изкачи се на върха на Фасга и вдигни очите си на запад и на север, на юг и на изток и виж земята с очите си, защото няма да преминеш този Йордан.

28 Но заповядай на Иисус и го утвърди, и го укрепи; защото той ще мине пред този народ и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш.

29 И останахме в долината срещу Вет-Фегор.

4

1 И сега, Израилю, слушай наредбите и правилата, които ви уча да изпълнявате, за да живеете и да влезете, и да завладеете земята, която ви дава ГОСПОД, Бог на бащите ви.

2 Няма да прибавяте нищо към словото, което ви заповядвам, нито да отнемате от него, за да пазите заповедите на ГОСПОДА, вашия Бог, които ви заповядвам.

3 Очите ви видяха какво направи ГОСПОД заради Ваал-Фегор, защото ГОСПОД, вашият Бог, изтреби отсред вас всички мъже, които последваха Ваал-Фегор.

4 Но вие, които се привързахте към ГОСПОДА, вашия Бог, всички сте живи днес.

5 Ето, аз ви научих на наредби и правила, както ГОСПОД, моят Бог, ми заповяда, за да правите според тях в земята, в която влизате, за да я притежавате.

6 Затова пазете ги и ги вършете, защото това е мъдростта ви и разумът ви пред очите на народите, които ще чуят всички тези наредби и ще кажат: Тази велика нация наистина е мъдър и разумен народ.

7 Защото коя е тази велика нация, на която боговете й са така близо до нея, както е винаги ГОСПОД, нашият Бог, във всичко, за което Го призоваваме?

8 Или коя е тази велика нация, която има такива справедливи наредби и правила като целия този закон, който днес поставям пред вас?

9 Само внимавай на себе си и внимавай много за душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти видяха, и да не би да се изгубят от сърцето ти през всичките дни на живота ти. И ги предавай на синовете си и на синовете на синовете си.

10 Помни деня, в който застана пред ГОСПОДА, своя Бог, на Хорив, когато ГОСПОД ми каза: Събери Ми народа, за да му дам да чуе думите Ми, за да се научат да се боят от Мен през всичките дни, които живеят на земята, и за да научат синовете си.

11 И вие се приближихте и застанахте в подножието на планината, а планината гореше в огън до сърцето на небесата, тъмнина, облак и мрак.

12 И ГОСПОД ви говори отсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ, само глас.

13 Така Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите — десетте заповеди — и ги написа на две каменни плочи.

14 И по онова време ГОСПОД ми заповяда да ви науча на наредби и правила, за да ги изпълнявате в земята, в която влизате, за да я завладеете.

15 Затова внимавайте много за душите си, защото не видяхте никакъв образ в деня, когато ГОСПОД ви говори на Хорив отсред огъня,

16 да не би да се покварите и да си направите издялан идол, подобие на някакъв образ, подобие на мъжко или на женско същество,

17 подобие на някакво животно, което е на земята, подобие на някаква крилата птица, която лети в небето,

18 подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някаква риба, която е във водата под земята.

19 И внимавай да не би, като повдигнеш очите си към небето и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно войнство, да се подмамиш и да им се поклониш и да им послужиш — на тези, които ГОСПОД, твоят Бог, е разпределил на всичките народи под цялото небе.

20 А вас ГОСПОД взе и ви изведе от желязната пещ, от Египет, за да бъдете народ за Негово наследство, както е днес.

21 И ГОСПОД ми се разгневи заради вас и се закле, че няма да премина Йордан и няма да вляза в добрата земя, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство.

22 И аз ще умра в тази земя, няма да премина Йордан, а вие ще преминете и ще притежавате онази добра земя.

23 Внимавайте на себе си, да не забравите завета на ГОСПОДА, своя Бог, който Той сключи с вас, и да си направите издялан идол, подобие на каквото и да било, което ГОСПОД, твоят Бог, ти е забранил.

24 Защото ГОСПОД, твоят Бог, е огън пояждащ, Бог ревнив.

25 Когато ти се родят синове и синове на синове и живеете много време в земята, и се покварите и си направите издялан идол, подобие на каквото и да било, и направите това зло в очите на ГОСПОДА, своя Бог, и Го разгневите,

26 аз викам небето и земята за свидетели против вас днес, че непременно ще загинете бързо от земята, към която преминавате Йордан, за да я притежавате; няма да продължите дните си в нея, а ще бъдете напълно унищожени.

27 И ГОСПОД ще ви разпръсне между народите и ще останете малко на брой между народите, сред които ГОСПОД ще ви отведе.

28 И там ще служите на богове, дело на човешки ръце, дърво и камък, които нито виждат, нито чуват, нито ядат, нито усещат миризма.

29 Но оттам ще потърсите ГОСПОДА, своя Бог, и ще Го намериш, ако Го потърсиш с цялото си сърце и с цялата си душа.

30 Когато си в беда и всичко това дойде върху теб, в бъдещите дни, ще се обърнеш към ГОСПОДА, своя Бог, и ще послушаш гласа Му,

31 защото ГОСПОД, твоят Бог, е милостив Бог; Той няма да те остави и няма да те погуби, и няма да забрави завета с бащите ти, за който им се е заклел.

32 Защото попитай сега за миналите дни, които са били преди теб — от деня, когато Бог създаде човека на земята, и попитай от единия край на небето до другия край на небето: Ставало ли е такова велико дело или чувало ли се е нещо подобно?

33 Чувал ли е някой народ Божия глас да говори отсред огъня, както ти чу, и да остане жив?

34 Или опитал ли се е някой бог да дойде, за да вземе за себе си народ отсред друг народ чрез изпитания, чрез знамения, чрез чудеса, чрез война, чрез могъща ръка, чрез издигната мишца и чрез големи ужаси, така, както ГОСПОД, вашият Бог, извърши за вас в Египет пред очите ти?

35 На теб бе показано това, за да познаеш, че ГОСПОД — Той е Бог и няма друг освен Него.

36 От небесата Той ти даде да чуеш гласа Му, за да те научи; и на земята ти даде да видиш великия Му огън и ти чу думите Му отсред огъня.

37 И понеже Той обичаше бащите ти, затова избра тяхното потомство след тях и те изведе от Египет с присъствието Си чрез голямата Си сила,

38 като изгони отпред теб народи по-големи и по-силни от теб, за да те въведе и да ти даде земята им в наследство, както става днес.

39 Познай тогава днес и размисли в сърцето си, че ГОСПОД — Той е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг.

40 Затова да пазиш наредбите Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да бъдеш добре, и ти и синовете ти след теб, и за да продължиш дните си в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава завинаги.

41 Тогава Мойсей отдели три града отсам Йордан, към изгрев слънце,

42 за да прибягва там убиецът, който убие ближния си неволно, без да го е мразил преди това, и като прибегне в един от тези градове, да живее:

43 Восор в пустинята, в равнинната земя за рувимците, Рамот в Галаад за гадците и Голан във Васан за манасийците.

44 А това е законът, който Мойсей постави пред израилевите синове.

45 Това са свидетелствата, наредбите и правилата, които Мойсей изговори на израилевите синове, когато излязоха от Египет,

46 отсам Йордан, в долината, срещу Вет-Фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Мойсей и израилевите синове победиха, когато излязоха от Египет.

47 И те завзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха отсам Йордан към изгрев слънце,

48 от Ароир, който е на брега на реката Арнон, чак до планината Сион, която е Ермон,

49 и цялата равнина отсам Йордан, на изток, до морето на равнината, под склоновете на Фасга.

5

1 И Мойсей повика целия Израил и им каза: Слушай, Израилю, наредбите и правилата, които изговарям в ушите ви днес, за да ги научите и да внимавате да ги спазвате.

2 ГОСПОД, нашият Бог, направи с нас завет на Хорив.

3 ГОСПОД не направи този завет с бащите ни, а с нас, всички, които днес сме живи тук.

4 ГОСПОД говори с вас лице в лице на планината отсред огъня.

5 По онова време аз стоях между ГОСПОДА и вас, за да ви обявя ГОСПОДНОТО слово, защото вие се страхувахте от огъня и не се изкачихте на планината. Той каза:

6 Аз съм ГОСПОД, твоят Бог, който те изведох от египетската земя, от дома на робството.

7 Да нямаш други богове освен Мен!

8 Да не си правиш кумир — каквото и да било подобие на нещо, което е на небето горе или което е на земята долу, или което е във водата под земята;

9 да не им се покланяш, нито да им служиш, защото Аз, ГОСПОД, твоят Бог, съм Бог ревнив, който въздавам вината на бащите върху синовете до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят,

10 а оказвам милост към хиляди поколения на онези, които Ме обичат и спазват Моите заповеди.

11 Да не изговаряш напразно Името на ГОСПОДА, своя Бог, защото ГОСПОД няма да остави ненаказан онзи, който изговаря напразно Името Му.

12 Спазвай съботния ден, за да го освещаваш, както ГОСПОД, твоят Бог, ти е заповядал.

13 Шест дни да работиш и да вършиш всичките си работи,

14 а седмият ден е събота на ГОСПОДА, твоя Бог. Да не вършиш в него никаква работа, нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито волът ти, нито магарето ти, нито който и да било твой добитък, нито чужденецът ти, който е вътре в портите ти; за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти.

15 И помни, че беше роб в египетската земя и че ГОСПОД, твоят Бог, те изведе оттам с мощна ръка и с издигната мишца; затова ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден.

16 Почитай баща си и майка си, както ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда, за да се продължат дните ти и да ти бъде добре в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

17 Не убивай.

18 Не прелюбодействай.

19 Не кради.

20 Не свидетелствай лъжливо против ближния си.

21 Не пожелавай жената на ближния си, да не ти се иска къщата на ближния ти, нито нивата му, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито магарето му, нито каквото и да било нещо, което е на ближния ти.

22 Тези думи ГОСПОД изговори на планината на цялото ваше събрание отсред огъня, облака и мрака със силен глас; и не прибави нищо повече. И ги написа на две каменни плочи и ми ги даде.

23 И когато чухте гласа отсред тъмнината, докато планината гореше в огън, вие се приближихте до мен, всичките началници на племената ви и старейшините ви,

24 и казахте: Ето, ГОСПОД, нашият Бог, ни показа славата Си и величието Си и ние чухме гласа Му отсред огъня; в този ден видяхме, че Бог говори с човека и той остава жив.

25 И сега, защо да умираме? Този голям огън ще ни изпояде! Ако продължим да чуваме гласа на ГОСПОДА, нашия Бог, ще умрем,

26 защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ отсред огъня, както ние го чухме, и е останал жив?

27 Приближи се ти и чуй всичко, което казва ГОСПОД, нашият Бог; и ти ни говори всичко, което ГОСПОД, нашият Бог, ще ти каже, и ние ще слушаме и ще изпълняваме.

28 И ГОСПОД чу гласа на думите ви, когато ми говорихте, и ГОСПОД ми каза: Чух гласа на думите на този народ, които те ти говориха. Добре казаха всичко, което казаха.

29 Дано да имат такова сърце в себе си, че да се боят от Мен винаги и да пазят всичките Ми заповеди, за да бъде добре на тях и на синовете им до века!

30 Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си.

31 А ти остани тук при Мен и Аз ще ти кажа всичките заповеди, наредби и правила, на които да ги научиш, за да ги вършат в земята, която им давам да притежават.

32 Затова да внимавате да вършите така, както ГОСПОД, вашият Бог, ви заповяда; да не се отклонявате нито надясно, нито наляво.

33 Да ходите по целия път, който ГОСПОД, вашият Бог, ви заповяда, за да живеете и да ви бъде добре, и да продължите дните си в земята, която ще притежавате.

6

1 А това е заповедта, наредбите и правилата, които ГОСПОД, вашият Бог, заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, в която преминавате, за да я притежавате,

2 за да се боиш от ГОСПОДА, своя Бог, да спазваш всичките Му наредби и заповедите Му, които ти заповядвам, ти и синът ти, и синът на сина ти през всичките дни на живота си, и за да се продължат дните ти.

3 Слушай, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре и да се умножите много, както ГОСПОД, Бог на бащите ти, ти е говорил, в земя, където текат мляко и мед.

4 Слушай, Израилю! ГОСПОД е нашият Бог; ГОСПОД е един!

5 Да възлюбиш ГОСПОДА, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, и с всичката си сила!

6 И тези думи, които днес ти заповядвам, да бъдат в сърцето ти;

7 и на тях да учиш усърдно синовете си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

8 Да ги връзваш за знак на ръката си и да бъдат като превръзки над очите ти.

9 Да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си.

10 И когато ГОСПОД, твоят Бог, те заведе в земята, за която се закле на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков, да ти даде големи и хубави градове, които не си построил,

11 и къщи, пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил — и ще ядеш, и ще се наситиш —

12 тогава внимавай на себе си, да не би да забравиш ГОСПОДА, който те изведе от египетската земя, от дома на робството.

13 Да се боиш от ГОСПОДА, своя Бог, и да Му служиш, и в Неговото Име да се кълнеш.

14 Да не следвате други богове, от боговете на народите, които са около вас,

15 защото ГОСПОД, твоят Бог сред теб, е Бог ревнив; за да не пламне гневът на ГОСПОДА, твоя Бог, против теб и да те изтреби от лицето на земята.

16 Да не изпитвате ГОСПОДА, своя Бог, както Го изпитвахте в Маса.

17 Да пазите усърдно заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, и свидетелствата Му, и наредбите Му, които Той ти заповяда.

18 И да вършиш това, което е право и добро в очите на ГОСПОДА, за да ти бъде добре и да влезеш и да завладееш добрата земя, за която ГОСПОД се закле на бащите ти,

19 и да бъдат изгонени всичките ти врагове отпред теб, както ГОСПОД говори.

20 И когато в бъдеще синът ти те попита и каже: Какво означават свидетелствата, наредбите и правилата, които ГОСПОД, нашият Бог, ви е заповядал? —

21 тогава да кажеш на сина си: Ние бяхме роби на фараона в Египет и ГОСПОД ни изведе от Египет с мощна ръка.

22 И ГОСПОД показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса против Египет, против фараона и целия му дом;

23 и ни изведе оттам, за да ни доведе и да ни даде земята, за която се закле на бащите ни.

24 И ГОСПОД ни заповяда да вършим всички тези наредби и да се боим от ГОСПОДА, нашия Бог, за да ни бъде винаги добре и да ни запази живи, както е днес.

25 И това ще е нашата правда — ако внимаваме да спазваме целия този закон пред ГОСПОДА, нашия Бог, така както Той ни заповяда.

7

1 Когато ГОСПОД, твоят Бог, те въведе в земята, където влизаш, за да я притежаваш, и изгони пред теб много народи: хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, седем народа, по-големи и по-силни от теб;

2 и когато ГОСПОД, твоят Бог, ги предаде пред теб, да ги разбиеш, да изпълниш над тях проклятието! Да не сключиш договор с тях и да не ги пожалиш.

3 И да не се сватосваш с тях; да не даваш дъщеря си на сина му и да не вземаш дъщеря му за сина си,

4 защото ще отвърне сина ти от Мен, за да служат на други богове; и така гневът на ГОСПОДА ще пламне против вас и бързо ще те изтреби.

5 Но така да им направите: да съборите жертвениците им, да строшите стълбовете им, да насечете ашерите им и да изгорите с огън издяланите им идоли.

6 Понеже ти си свят народ на ГОСПОДА, своя Бог. ГОСПОД, твоят Бог, те избра, за да бъдеш Негов собствен народ измежду всичките народи, които са по лицето на земята.

7 ГОСПОД положи любовта Си на вас и ви избра не защото сте по-многобройни от всеки друг народ — защото вие сте най-малобройни от всички народи —

8 а заради любовта на ГОСПОДА към вас и понеже Той спази клетвата, с която се закле на бащите ви, затова ГОСПОД ви изведе с мощна ръка и ви изкупи от дома на робството, от ръката на фараона, египетския цар.

9 Затова знай, че ГОСПОД, твоят Бог, Той е Бог, верният Бог, който пази завета и милостта за хиляда поколения на онези, които Го любят и пазят заповедите Му;

10 а на онези, които Го мразят, отплаща в лице, за да ги изтреби. Няма да се бави към онзи, който Го мрази, и ще му отплати в лице.

11 Затова да пазиш заповедта, наредбите и правилата, които ти заповядвам днес, за да ги вършиш.

12 Ако слушате тези правила и ги спазвате и вършите, ГОСПОД, твоят Бог, ще пази за теб завета и милостта, за които се закле на бащите ти.

13 И ще те възлюби и ще те благослови, и ще те умножи; ще благослови също и плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти и новото ти вино, и маслото ти, рожбите от добитъка ти и малките от стадото ти в земята, за която се закле на бащите ти да ти я даде.

14 Ще бъдеш благословен повече от всички народи; няма да има безплоден или безплодна между вас или между добитъка ви.

15 И ГОСПОД ще отмахне от теб всяка болест и няма да докара върху теб нито една от ужасните болести на Египет, които познаваш, а ще ги наложи върху всички, които те мразят.

16 И ще погълнеш всичките народи, които ГОСПОД, твоят Бог, ти предава; окото ти да не ги пожали и на боговете им да не служиш, защото това ще ти бъде примка.

17 Ако кажеш в сърцето си: Тези народи са по-големи от мен, как мога да ги изгоня? —

18 не се плаши от тях; помни добре какво направи ГОСПОД, твоят Бог, на фараона и на всичките египтяни:

19 големите изпитания, които очите ти видяха, знаменията и чудесата, и мощната ръка, и издигнатата мишца, с които ГОСПОД, твоят Бог, те изведе. Така ще направи ГОСПОД, твоят Бог, на всички народи, от които ти се страхуваш.

20 При това ГОСПОД, твоят Бог, ще изпрати срещу тях стършела, докато бъдат унищожени останалите, които се крият от теб.

21 Не се ужасявай от тях, защото ГОСПОД, твоят Бог, е сред теб, Бог велик и страшен.

22 И ГОСПОД, твоят Бог, ще изгони тези народи пред теб малко по малко; няма да можеш да ги унищожиш изведнъж, за да не се умножат против теб полските зверове.

23 Но ГОСПОД, твоят Бог, ще ги предаде пред теб и ще ги хвърли в голямо объркване, докато се изтребят.

24 И ще предаде царете им в ръката ти и ти ще заличиш името им под небето; никой няма да може да устои пред теб, докато не ги изтребиш.

25 Да изгаряш с огън издяланите образи на боговете им; да не пожелаеш среброто или златото, което е по тях, и да не го вземете за себе си, за да не се впримчиш в него, понеже това е мерзост за ГОСПОДА, твоя Бог.

26 И да не внасяш в дома си гнусота, за да не паднеш под проклятие като нея; безкрайно да се отвращаваш от нея и безкрайно да се гнусиш от нея, защото е проклетия.

8

1 Да внимавате да вършите целия закон, който днес ви заповядвам, за да живеете и да се умножавате, и да влезете и да завладеете земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви.

2 И да помниш целия път, по който ГОСПОД, твоят Бог, те води през тези четиридесет години в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да познае какво има в сърцето ти — дали ще пазиш заповедите Му, или не.

3 И Той те смири и те остави да гладуваш, и те храни с манна, която нито ти познаваше, нито бащите ти познаваха, за да ти покаже, че човек не живее само с хляб, а човек живее с всяко слово, което излиза от устата на ГОСПОДА.

4 Облеклото ти не овехтя на теб и кракът ти не отече през тези четиридесет години.

5 И така, познай в сърцето си, че както човек възпитава* сина си, така и ГОСПОД, твоят Бог, възпитава* теб.

6 Затова пази заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, за да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него.

7 Защото ГОСПОД, твоят Бог, те завежда в добра земя, в земя на водни потоци, на извори и езера, които извират в долини и планини;

8 земя на жито и ечемик, на лозя и смокини и нарове; земя на маслодайни маслини и мед;

9 земя, където ще ядеш хляб без недоимък, в която няма да ти липсва нищо; земя, чиито камъни са желязо и от чиито хълмове ще копаеш мед.

10 И когато се нахраниш и се наситиш, да благословиш ГОСПОДА, своя Бог, за добрата земя, която ти е дал.

11 Внимавай да не забравиш ГОСПОДА, своя Бог, като не спазваш заповедите Му и правилата Му, и наредбите Му, които днес ти заповядвам;

12 да не би, когато се нахраниш и се наситиш, и си построиш добри къщи, и живееш в тях,

13 и когато се умножи едрия и дребния ти добитък и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко, което имаш,

14 тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш ГОСПОДА, своя Бог, който те изведе от египетската земя, от дома на робството;

15 който те преведе през голямата и страшна пустиня, в която имаше отровни змии и скорпиони, и суша, където нямаше вода; който ти извади вода от кремъчната канара;

16 който те храни в пустинята с манна, която бащите ти не познаваха, за да те смири и за да те изпита, за да ти направи добро в бъдещето ти.

17 И да не би да кажеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство.

18 А да помниш ГОСПОДА, своя Бог, че Той е, който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета Си, за който се закле на бащите ти, както е и днес.

19 И ако някога забравиш ГОСПОДА, своя Бог, и последваш други богове и им служиш, и им се покланяш, аз свидетелствам против вас днес, че непременно ще загинете.

20 Както народите, които ГОСПОД унищожава пред вас, така и вие ще загинете, защото не послушахте гласа на ГОСПОДА, своя Бог.

9

1 Слушай, Израилю! Днес ти преминаваш Йордан, за да влезеш да завладееш народи по-големи и по-силни от теб, градове големи и укрепени до небето,

2 народ голям и висок, синовете на енакимите, които познаваш и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред синовете на Енак?

3 Знай тогава днес, че ГОСПОД, твоят Бог, е, който преминава пред теб като пояждащ огън. Той ще ги изтреби и ще ги подчини пред теб; и ти ще ги изгониш и ще ги погубиш бързо, така както ГОСПОД ти каза.

4 Да не кажеш в сърцето си, след като ГОСПОД, твоят Бог, ги изгони пред теб, като речеш: Заради моята правда ГОСПОД ме въведе да притежавам тази земя! — защото заради безбожието на тези народи ГОСПОД ги изгонва отпред теб.

5 Нито заради своята правда, нито заради правотата на своето сърце влизаш да завладееш земята им, а заради безбожието на тези народи ГОСПОД, твоят Бог, ги изгонва отпред теб и за да утвърди думата, с която ГОСПОД се закле на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.

6 И така, знай, че не заради твоята правда ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да притежаваш тази добра земя, защото сте коравовратен народ.

7 Помни, не забравяй как си разгневявал ГОСПОДА, своя Бог, в пустинята! От деня, когато излезе от египетската земя, докато стигнахте на това място, вие сте били непокорни на ГОСПОДА.

8 Също и на Хорив разгневихте ГОСПОДА и ГОСПОД толкова ви се разгневи, че щеше да ви изтреби.

9 Когато се изкачих на планината, за да получа каменните плочи, плочите на завета, който ГОСПОД направи с вас, тогава престоях на планината четиридесет дни и четиридесет нощи; нито ядох хляб, нито пих вода.

10 И ГОСПОД ми даде двете каменни плочи, написани с Божия пръст; и на тях бяха всичките думи, които ГОСПОД ви беше изговорил на планината отсред огъня в деня на събранието.

11 И в края на четиридесетте дни и четиридесетте нощи ГОСПОД ми даде двете каменни плочи, плочите на завета.

12 И ГОСПОД ми каза: Стани, слез бързо оттук, защото твоят народ, който ти изведе от Египет, се поквари. Бързо се отклониха от пътя, който им заповядах, направиха си излян идол.

13 И ГОСПОД ми говори и каза: Видях този народ, и ето, той е коравовратен народ.

14 Остави Ме да ги изтребя и да излича името им под небето, а от теб ще направя народ по-силен и по-голям от тях.

15 И аз се обърнах и слязох от планината, а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце.

16 И погледнах, и ето, вие бяхте съгрешили против ГОСПОДА, своя Бог, бяхте си направили изляно теле, бързо бяхте се отклонили от пътя, който ГОСПОД ви беше заповядал.

17 Тогава взех двете плочи и ги хвърлих от двете си ръце, и ги строших пред очите ви.

18 И паднах пред ГОСПОДА като първия път — четиридесет дни и четиридесет нощи — не ядох хляб и не пих вода заради целия грях, който извършихте, като правихте зло пред очите на ГОСПОДА, за да Го раздразните;

19 защото се уплаших от гнева и яростта, с които ГОСПОД ви се беше разгневил, за да ви изтреби. Но и този път ГОСПОД ме послуша.

20 И ГОСПОД се разгневи много на Аарон и щеше да го погуби; и в онова време аз се помолих и за Аарон.

21 И взех греха ви — телето, което бяхте направили — и го изгорих с огън, и го счуках, и го стрих на дребно, докато стана ситно като прах, и хвърлих праха му в потока, който слизаше от планината.

22 Също и в Тавера, и в Маса, и в Киврот-Атаава вие разгневявахте ГОСПОДА.

23 И когато ГОСПОД ви изпрати от Кадис-Варни и каза: Изкачете се и завладейте земята, която ви дадох! — тогава вие не се покорихте на заповедта на ГОСПОДА, своя Бог, и не Му повярвахте, и не послушахте гласа Му.

24 От деня, от който ви познавам, вие сте били непокорни на ГОСПОДА.

25 Така аз паднах пред ГОСПОДА през четиридесетте дни и четиридесетте нощи, през които бях паднал пред Него, защото ГОСПОД беше казал, че ще ви изтреби.

26 И се помолих на ГОСПОДА и казах: Господи БОЖЕ, не погубвай народа Си и наследството Си, което си изкупил чрез величието Си и което си извел от Египет с мощна ръка!

27 Спомни си слугите Си Авраам, Исаак и Яков; не гледай на упорството на този народ, нито на безбожието им, нито на греха им,

28 за да не каже земята, от която ни изведе: Понеже ГОСПОД не можа да ги заведе в земята, която им беше обещал, и понеже ги мразеше, затова ги изведе да ги убие в пустинята.

29 А те са Твой народ и Твое наследство, което си извел с голямата Си мощ и с издигнатата Си мишца.

10

1 И в онова време ГОСПОД ми каза: Изсечи си две каменни плочи като първите и се изкачи при Мен на планината, и си направи дървен ковчег.

2 И Аз ще напиша на плочите думите, които бяха на първите плочи, които ти строши, а ти ги сложи в ковчега.

3 И аз направих ковчег от акациево дърво, изсякох две каменни плочи като първите и се изкачих на планината с двете плочи в ръката си.

4 И Той написа на плочите като писаното преди — десетте заповеди, които ГОСПОД ви изговори на планината отсред огъня в деня на събранието; и ГОСПОД ми ги даде.

5 И аз се обърнах и слязох от планината, и сложих плочите в ковчега, който бях направил; и те са там, както ми заповяда ГОСПОД.

6 А израилевите синове тръгнаха от Вирот-Вене-Яакан за Мосера. Там умря Аарон и там беше погребан, и синът му Елеазар свещенодействаше вместо него.

7 Оттам тръгнаха за Гадгад, а от Гадгад — за Йотвата, земя на водни потоци.

8 В онова време ГОСПОД отдели левиевото племе, за да носи ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, за да стои пред ГОСПОДА, за да Му служи и да благославя в Неговото Име и до днес.

9 Затова Леви няма нито дял, нито наследство с братята си; ГОСПОД е неговото наследство, както ГОСПОД, твоят Бог, му говори.

10 А аз престоях на планината като първия път, четиридесет дни и четиридесет нощи, и ГОСПОД ме послуша и този път; ГОСПОД не пожела да те погуби.

11 И ГОСПОД ми каза: Стани, иди, за да вървиш пред народа, за да влязат и да завладеят земята, за която се заклех на бащите им да им я дам.

12 И сега, Израилю, какво иска от теб ГОСПОД, твоят Бог, освен да се боиш от ГОСПОДА, своя Бог, да ходиш във всичките Му пътища и да Го любиш, да служиш на ГОСПОДА, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа,

13 и да спазваш заповедите на ГОСПОДА и наредбите Му, които днес ти заповядвам за твое добро?

14 Ето, небесата и небесата на небесата, земята и всичко, което е в нея, принадлежат на ГОСПОДА, твоя Бог.

15 Но ГОСПОД благоволи само в бащите ти, да ги възлюби, и избра вас, техните потомци след тях, измежду всички народи, както е днес.

16 Затова обрежете краекожието на сърцето си и не закоравявайте повече врата си.

17 Защото ГОСПОД, вашият Бог, е Бог на боговете и Господар на господарите — великият, мощният и страшният Бог, който не показва пристрастие и не приема подкуп.

18 Той извършва съд за сирачето и вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.

19 Затова обичайте чужденеца, защото и вие бяхте чужденци в египетската земя.

20 От ГОСПОДА, своя Бог, да се боиш, на Него да служиш, към Него да се привързваш и в Неговото Име да се кълнеш.

21 Той е твоята хвала и Той е твоят Бог, който извърши за теб тези велики и страшни неща, които очите ти видяха.

22 Бащите ти слязоха в Египет седемдесет души на брой, а сега ГОСПОД, твоят Бог, те направи многоброен като звездите на небето.

11

1 Затова да любиш ГОСПОДА, своя Бог, и да пазиш винаги заповяданото от Него, наредбите Му, правилата Му и заповедите Му.

2 И знайте днес — защото не говоря на синовете ви, които не знаят и не са видели наказанието от ГОСПОДА, вашия Бог, величието Му, силната Му ръка и издигнатата Му мишца;

3 знаменията Му и делата Му, които извърши в Египет на фараона, египетския цар и на цялата му земя;

4 това, което направи на египетската войска, на конете й и на колесниците й, как направи да ги погълнат водите на Червено море, докато ви преследваха, и ГОСПОД ги унищожи и до днес;

5 какво направи за вас в пустинята, докато дойдохте на това място;

6 и какво направи на Датан и Авирон, синовете на Елиав, сина на Рувим, как земята отвори устата си и ги погълна с домовете им, шатрите им и всичко живо, което ги следваше, сред целия Израил;

7 но вашите очи видяха цялото велико дело на ГОСПОДА, което Той извърши —

8 затова да спазвате целия закон, който ви заповядвам днес, за да бъдете силни и да влезете, и да завладеете земята, в която преминавате, за да я притежавате,

9 и за да продължите дните си в земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви да я даде на тях и на тяхното потомство, земя, в която текат мляко и мед.

10 Защото земята, в която влизаш, за да я притежаваш, не е като египетската земя, от която излязохте, където ти сееше семето си и го напояваше с крака си като зеленчукова градина.

11 А земята, в която преминавате, за да я притежавате, е земя на хълмове и долини, която пие вода от дъжда на небето;

12 земя, за която ГОСПОД, твоят Бог, се грижи; очите на ГОСПОДА, твоя Бог, са винаги върху нея, от началото на годината до края на годината.

13 И ако слушате усърдно заповедите Ми, които днес ви заповядвам — да любите ГОСПОДА, своя Бог, и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа —

14 тогава Аз ще давам дъжда на земята ви на времето му, и ранния, и късния дъжд, за да събираш житото си и новото си вино, и маслото си;

15 и ще давам трева на полетата ти за добитъка ти; и ще ядеш, и ще се наситиш.

16 Внимавайте на себе си, да не би да се подмами сърцето ви и да се отклоните, и да служите на други богове, и да им се покланяте;

17 и да се запали против вас гневът на ГОСПОДА и Той да затвори небето, така че да няма дъжд и земята да не дава плода си, и вие бързо да бъдете изтребени от добрата земя, която ГОСПОД ви дава.

18 Затова да вложите тези мои думи в сърцето си и в душата си и да ги вържете като знак на ръката си, и да бъдат като превръзки над очите ви.

19 Да учите на тях синовете си, като говорите за тях — когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.

20 И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си,

21 за да се умножат дните ви и дните на синовете ви в земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ви да им я даде, като дните на небето над земята.

22 Защото, ако усърдно спазвате целия този закон, който ви заповядвам да изпълнявате — да любите ГОСПОДА, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да се привързвате към Него —

23 тогава ГОСПОД ще изгони отпред вас всички тези народи и вие ще завладеете народи по-големи и по-силни от вас.

24 Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, ще бъде ваше: границата ви ще бъде от пустинята и Ливан, и от реката, реката Ефрат, чак до западното море.

25 Никой няма да може да устои пред вас; ГОСПОД, вашият Бог, ще всява страха от вас и ужаса от вас по цялата земя, на която стъпвате, така както ви говори.

26 Ето, днес аз поставям пред вас благословение и проклятие:

27 благословението, ако слушате заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, които днес ви заповядвам;

28 и проклятието, ако не слушате заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, а се отклонявате от пътя, който днес ви заповядвам, за да следвате други богове, които не сте познавали.

29 И когато ГОСПОД, твоят Бог, те заведе в земята, в която влизаш, за да я завладееш, тогава ще положиш благословението на хълма Гаризим, а проклятието — на хълма Гевал.

30 Те не са ли оттатък Йордан, по пътя към залез слънце, в земята на ханаанците, които живеят в равнината срещу Галгал, при дъбоветЕ Море?

31 Защото вие ще преминете Йордан, за да влезете да завладеете земята, която ГОСПОД, вашият Бог, ви дава; и ще я завладеете, и ще живеете в нея.

32 И да внимавате да вършите всичките наредби и правила, които днес поставям пред вас!

12

1 Това са наредбите и правилата, които трябва да спазвате и да вършите в земята, която ГОСПОД, Бог на бащите ти, ти дава да притежаваш през всичките дни, докато живеете на земята.

2 Напълно да унищожите всичките места, където народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високите планини и по хълмовете, и под всяко зелено дърво.

3 И да съборите жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да насечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място.

4 А на ГОСПОДА, своя Бог, да не изработвате такива неща,

5 а да отивате на мястото, което ГОСПОД, вашият Бог, ще избере от всичките ви племена, за да постави там Името Си за Свое обиталище; и там да отиваш.

6 Там да донасяте всеизгарянията си, жертвите си, десятъците си, възвишаемите приноси на ръката си, обреците си, доброволните си приноси и първородните от едрия и дребния си добитък.

7 И там да ядете пред ГОСПОДА, вашия Бог и да се веселите, вие и домовете ви, във всичко, което е предприела ръката ви, в което ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил.

8 Да не правите така, както ние правим тук днес — всеки каквото му се вижда добро —

9 защото още не сте дошли в почивката и в наследството, което ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

10 Но когато преминете Йордан и се населите в земята, която ГОСПОД, вашият Бог, ви дава да наследите, и Той ви даде почивка от всичките врагове наоколо, така че да живеете безопасно,

11 тогава на мястото, което ГОСПОД, вашият Бог, ще избере, за да настани там Името Си, там да донасяте всичко, което ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десятъците си, възвишаемия принос на ръката си и всичките си избрани обреци, които обричате на ГОСПОДА.

12 И да се веселите пред ГОСПОДА, своя Бог, вие и синовете ви, и дъщерите ви, и слугите ви, и слугините ви, и левитът, който е вътре в портите ви, защото той няма нито дял, нито наследство с вас.

13 Внимавай на себе си да не принасяш всеизгарянията си на всяко място, което видиш,

14 а на това място, което ГОСПОД ще избере в едно от племената ти, там да принасяш всеизгарянията си и там да вършиш всичко, което ти заповядвам.

15 Можеш обаче да колиш и да ядеш месо във всичките си жилища, според всяко желание на сърцето си, според благословението на ГОСПОДА, своя Бог, което ти е дал; и нечистият, и чистият могат да ядат от него, както от сърната, така и от елена.

16 Само кръвта да не ядете; да я изливате на земята като вода.

17 Не можеш да ядеш в жилището си десятъка от житото си и от новото си вино, и от маслото си, от първородните на едрия и дребния си добитък, от който и да било от обреците си, които си обрекъл, и от доброволните си приноси, и от възвишаемия принос на ръката си,

18 а пред ГОСПОДА, своя Бог, на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, ще избере, да ги ядеш, ти и синът ти, и дъщеря ти, и слугата ти, и слугинята ти, и левитът, който е вътре в портите ти; и да се веселиш пред ГОСПОДА, своя Бог, във всичко, което предприеме ръката ти.

19 Внимавай на себе си, да не изоставиш левита през всичките дни, докато живееш в земята си.

20 Когато ГОСПОД, твоят Бог, разшири областта ти, както ти обеща, и ти кажеш: Ще ям месо! — понеже душата ти желае да яде месо; можеш да ядеш месо, според всяко желание на душата си.

21 Ако мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, ще избере, за да положи там Името Си, е много далеч от теб, тогава можеш да колиш от едрия и дребния си добитък, който ГОСПОД ти е дал, така както ти заповядах, и можеш да ядеш в жилищата, според всяко желание на душата си.

22 Както се яде сърна и елен, така можеш да ги ядеш; и нечистият, и чистият могат еднакво да ги ядат.

23 Само се пази да не ядеш кръвта, защото кръвта е животът; да не ядеш живота с месото.

24 Да не я ядеш; да я изливаш на земята като вода.

25 Да не я ядеш, за да бъде добре на теб и на синовете ти след теб, когато вършиш онова, което е право в очите на ГОСПОДА.

26 Но светите неща, които имаш, и обреците си да вземаш и да отиваш на мястото, което ГОСПОД ще избере.

27 И да принасяш всеизгарянията си, месото и кръвта, върху олтара на ГОСПОДА, своя Бог; и кръвта на жертвите ти да се излива върху олтара на ГОСПОДА, твоя Бог, а месото можеш да ядеш.

28 Внимавай и слушай всички тези думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на теб и на синовете ти след теб до века, когато вършиш онова, което е добро и право в очите на ГОСПОДА, твоя Бог.

29 Когато ГОСПОД, твоят Бог, отсече пред теб народите, които отиваш да завладееш, и ти ги завладееш и се заселиш в земята им,

30 внимавай на себе си да не се впримчиш след тях, след като бъдат изтребени пред теб, и да не разпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тези народи на боговете си, за да направя и аз така?

31 Да не постъпваш така спрямо ГОСПОДА, своя Бог; защото те са вършили за боговете си всяка мерзост, която ГОСПОД мрази; понеже дори синовете си и дъщерите си изгарят с огън за боговете си.

32 Всичко, което ви заповядам, да спазвате и да вършите; да не прибавяш към него и да не отнемаш от него.

13

1 Ако се издигне сред теб пророк или съновидец и ти даде знамение или чудо,

2 и знамението или чудото се сбъдне, за което той ти говори и казва: Да идем след други богове — които ти не си знаел — и да им служим! —

3 да не слушаш думите на този пророк или на този съновидец; защото ГОСПОД, вашият Бог, ви изпитва, за да познае дали любите ГОСПОДА, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.

4 ГОСПОДА, своя Бог, да следвате и от Него да се боите, да пазите заповедите Му и да слушате гласа Му, на Него да служите и към Него да се привързвате.

5 А онзи пророк или онзи съновидец да се умъртви, защото е говорил отстъпление от ГОСПОДА, вашия Бог — който ви изведе от египетската земя и ви изкупи от дома на робството — за да те отклони от пътя, в който ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда да ходиш. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

6 Ако брат ти, синът на майка ти или синът ти, или дъщеря ти, или жената на пазвата ти, или приятелят ти, който е като душата ти, те подмами тайно и каже: Да идем и да служим на други богове! — които нито ти, нито бащите ти са знаели,

7 от боговете на народите, които са около вас, близо до теб или далеч от теб, от единия край на земята до другия край на земята —

8 да не се съгласяваш с него и да не го слушаш. Да не го пощади окото ти, нито да го пожалиш, нито да го скриеш,

9 а непременно да го умъртвиш; ръката ти да бъде първа против него, за да го умъртви, и след това ръката на целия народ.

10 Да го убиеш с камъни, така че да умре, защото се е опитал да те отклони от ГОСПОДА, твоя Бог, който те изведе от египетската земя, от дома на робството.

11 И целият Израил ще чуе и ще се уплаши, и няма да върши повече такова зло сред теб.

12 Ако за някой от градовете ти, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, за да живееш в тях, чуеш да се казва:

13 Някои зли хора са излезли отсред теб и са отклонили жителите на града си, като са казали: Да идем и да служим на други богове, които вие не сте знаели! —

14 тогава да разследваш, да издириш и добре да разпиташ, и ето, ако е истина и е сигурно, че такава мерзост е извършена сред теб,

15 непременно да поразиш жителите на онзи град с острието на меча и да изпълниш проклятието над града и над всичко, което е в него, и над добитъка му — с острието на меча.

16 И да събереш цялата му плячка в средата на площада му и изцяло да изгориш с огън града и цялата му плячка за ГОСПОДА, своя Бог; и той да бъде куп развалини завинаги; до века да не се построи отново.

17 И нищо от поставеното под проклятие да не се залепи за ръката ти; за да се отвърне ГОСПОД от изгарящия Си гняв и да ти окаже милост, да те помилва и да те умножи, така както се закле на бащите ти,

18 ако слушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог да пазиш всичките Му заповеди, които ти заповядвам днес, да вършиш каквото е право в очите на ГОСПОДА, твоя Бог.

14

1 Вие сте синове на ГОСПОДА, вашия Бог; да не се нарязвате по тялото си и да не се бръснете между очите си заради мъртвец,

2 защото ти си свят народ на ГОСПОДА, своя Бог; и ГОСПОД избра теб, за да бъдеш негов собствен народ от всичките народи, които са по лицето на земята.

3 Да не ядеш нищо гнусно.

4 Това са животните, които можете да ядете: говедо, овца и коза,

5 елен и газела, и сърна, и дива коза, и кошута, и антилопа и планинска овца.

6 И можете да ядете всяко животно с раздвоено копито, с напълно разцепено копито и което преживя храната сред животните.

7 Само тези да не ядете от онези, които преживят и от онези, които имат раздвоено копито: камилата, дивият и питомният заек, защото преживят, но нямат раздвоено копито; те са нечисти за вас;

8 и свинята, понеже има раздвоено копито, но не преживя; тя е нечиста за вас; да не ядете месото им и да не се допирате до труповете им.

9 Тези можете да ядете от всички, които са във водата: можете да ядете всички, които имат перки и люспи,

10 а които нямат перки и люспи, да не ги ядете; те са нечисти за вас.

11 Можете да ядете всяка чиста птица.

12 А тези са, от които не бива да ядете: орела, лешояда, ястреба,

13 пиляка, сокола и канята по видовете й;

14 всяка врана по видове й;

15 камилоптицата, бухала, чайката, и ястреба по видовете му,

16 кукувицата, големия бухал, лебеда,

17 пеликана, лешояда, корморана,

18 щъркела, чаплата по видовете й и бекаса, и прилепа.

19 И всички крилати пълзящи са нечисти за вас; да не се ядат.

20 Можете да ядете всяка чиста птица.

21 Да не ядете никаква мърша. На чужденеца, който е вътре в портите ти, можеш да я даваш да я яде; или можеш да я продаваш на чужденец; защото ти си свят народ на ГОСПОДА, своя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му.

22 Непременно да отделяш десятък от цялата реколта на посевите си, която нивата ти произвежда всяка година.

23 И да ядеш десятъка от житото си, новото си вино и маслото си, и първородните от едрия и дребния си добитък пред ГОСПОДА, своя Бог, на мястото, където Той избере да засели Името Си; за да се научиш да се боиш всякога от ГОСПОДА, своя Бог.

24 Но ако пътят е прекалено дълъг за теб и не можеш да занесеш десятъка, тъй като мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, е избрал да засели Името Си, е прекалено далеч от теб, когато ГОСПОД, твоят Бог те благослови,

25 да разменяш десятъка за пари и да вържеш парите в ръката си, и да отидеш на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, е избрал.

26 И да похарчиш парите за каквото душата ти пожелае: за говеда и овце, и за вино, и за спиртно питие, и за всичко, което душата ти поиска; и там да ядеш пред ГОСПОДА, своя Бог, и да се веселиш, ти и домът ти.

27 Да не изоставяш левита, който е вътре в портите ти, защото той няма нито дял, нито наследство с теб.

28 В края на всеки три години да изнасяш целия десятък от реколтата си през онази година и да го слагаш вътре в портите си.

29 И левитът — защото той няма нито дял, нито наследство с теб — и чужденецът, и сирачето, и вдовицата, които са вътре в портите ти, да дойдат и да ядат, и да се наситят; за да те благославя ГОСПОД, твоят Бог, в цялото дело на ръката ти, което вършиш.

15

1 В края на всЕки седем години да правиш опрощаване на дълговете.

2 А това е правилото за опрощаването: всеки заемодател да опрости заема, който е дал на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, защото се провъзгласява опрощаване за ГОСПОДА.

3 От чужденец можеш да го изискваш, но ръката ти да опрощава каквото твое има у брат ти,

4 за да няма беден между вас; защото ГОСПОД ще те благослови изобилно в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да притежаваш като наследство;

5 ако само слушаш внимателно гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да внимаваш да вършиш целия този закон, който ти заповядвам днес.

6 Защото ГОСПОД, твоят Бог, ще те благослови, както ти обеща, и ти ще заемаш на много народи, но няма да вземаш назаем; ще владееш над много народи, но те няма да владеят над теб.

7 Ако има при теб някой сиромах, някой от братята ти, вътре в някоя от портите ти, в земята ти, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, да не закоравяваш сърцето си и да не затваряш ръката си за брат си, сиромаха;

8 а да отваряш ръката си широко към него и охотно да му заемаш достатъчно за нуждата му, от каквото се нуждае.

9 Внимавай да няма зла мисъл в сърцето ти и да си кажеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването. — и окото ти да стане зло против брат ти, сиромаха, и да не му дадеш нищо, и той да извика към ГОСПОДА против теб, и това да ти бъде грях.

10 Охотно да му даваш и да не ти е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това нещо ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичките ти дела и във всичко, което предприеме ръката ти.

11 Защото сиромахът няма да изчезне от земята ти; затова Аз ти заповядвам и казвам: Да отваряш широко ръката си към брат си, към оскъдния си и сиромаха си в земята си!

12 Ако брат ти, евреин или еврейка, ти се продаде, нека ти слугува шест години, а в седмата година да го оставиш да си отиде от теб свободен.

13 И когато го изпратиш от себе си свободен, да не го изпратиш с празни ръце;

14 да му дадеш щедро от стадото си, от хармана си и от лина си; от това, с което ГОСПОД, твоят Бог, те е благословил, да му дадеш.

15 И да си спомниш, че беше роб в египетската земя и че ГОСПОД, твоят Бог, те изкупи; затова ти заповядвам това нещо днес.

16 А ако той ти каже: Няма да изляза от теб! — понеже обича теб и дома ти, защото е добре при теб,

17 тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му на вратата, и той да ти бъде роб завинаги. Така да направиш и на робинята си.

18 Да не ти се види тежко, когато го изпращаш свободен от себе си; защото за шест години той ти е изработил двойно колкото заплатата на един наемник; и ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя във всичко, което вършиш.

19 Да посвещаваш на ГОСПОДА, своя Бог, всичките мъжки първородни, които се раждат от едрия и дребния ти добитък; да не употребиш за работа първородното на говедото си и да не стрижеш първородните на дребния си добитък.

20 Пред ГОСПОДА, своя Бог, да го ядеш всяка година, ти и домът ти, на мястото, което ГОСПОД е избрал.

21 Но ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има някакъв сериозен недостатък, да не го жертваш на ГОСПОДА, своя Бог.

22 Да го ядеш вътре в портите си; и нечистият, и чистият могат да го ядат еднакво, като сърна или елен;

23 само кръвта му да не ядеш — да я изливаш на земята като вода.

16

1 Пази месец Авив и прави Пасхата на ГОСПОДА, своя Бог, защото в месец Авив ГОСПОД, твоят Бог, те изведе от Египет през нощта.

2 Затова да жертваш Пасхата на ГОСПОДА, своя Бог, от дребния и едрия добитък на мястото, което ГОСПОД ще избере да засели там Името Си.

3 Да не ядеш нищо квасно с нея; седем дни да ядеш с нея безквасен хляб, хляб на скръб — защото излезе набързо от египетската земя — за да помниш през всичките дни на живота си деня на излизането си от египетската земя.

4 И седем дни да не се вижда при теб никакъв квас, по всичките ти области, и нищо от месото, което жертваш привечер на първия ден, да не остане през нощта до сутринта.

5 Не можеш да жертваш Пасхата в никое от жилищата си, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава;

6 а на мястото, където ГОСПОД, твоят Бог, избере да засели Името Си, там да жертваш Пасхата привечер, при залез слънце, по времето, когато си излязъл от Египет.

7 И да я изпечеш и ядеш на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, избере; и на сутринта да се върнеш и да отидеш в шатрите си.

8 Шест дни да ядеш безквасни хлябове, а на седмия ден е тържествено събрание на ГОСПОДА, твоя Бог; да не вършиш никаква работа.

9 Да си преброиш седем седмици; откогато за първи път сложиш сърп на жетвата, да започнеш да броиш седемте седмици.

10 И да направиш празника на седмиците на ГОСПОДА, своя Бог, с доброволния принос, който може да даде ръката ти, който ще даваш, както ГОСПОД, твоят Бог, те благославя.

11 И да се веселиш пред ГОСПОДА, своя Бог, ти и синът ти, и дъщеря ти, слугата ти, и слугинята ти, левитът, който е вътре в портите ти, и чужденецът, и сирачето, и вдовицата, които са между вас, на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, ще избере да засели там Името Си.

12 Да помниш, че беше роб в Египет, и да спазваш и да вършиш тези наредби.

13 Да пазиш седем дни празника на колибите, след като прибереш добива от хармана си и от лина си;

14 и да се веселиш на празника си, ти и синът ти, и дъщеря ти, и слугата ти, и слугинята ти, и левитът, и чужденецът, и сирачето, и вдовицата, които са вътре в портите ти.

15 Седем дни да празнуваш празника на ГОСПОДА, своя Бог, на мястото, което ГОСПОД избере, защото ГОСПОД, твоят Бог, ще те благославя в целия ти добив и във всичките дела на ръцете ти, а ти само ще се веселиш.

16 Три пъти в годината всичките ти мъже да се явяват пред ГОСПОДА, твоя Бог, на мястото, което Той избере — на празника на безквасните хлябове, на празника на седмиците и на празника на колибите — и да не се явяват пред ГОСПОДА с празни ръце.

17 Всеки да дава колкото може да даде ръката му, според благословението на ГОСПОДА, твоя Бог, което ти е дал.

18 Да си поставиш съдии и надзорници според племената си във всичките си порти, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава; за да съдят народа със справедлив съд.

19 Да не изкривяваш правосъдието; да не гледаш на лице и да не вземаш подарък, защото подаръкът заслепява очите на мъдрите и изкривява думите на праведните.

20 Правдата и само правдата да следваш, за да живееш и да притежаваш земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

21 Да не си садиш ашера от каквото и да било дърво до олтара на ГОСПОДА, своя Бог, който ще си направиш;

22 и да не си изправяш стълб, който ГОСПОД, твоят Бог, мрази.

17

1 Да не жертваш на ГОСПОДА, своя Бог, говедо или овца с недъг или някакъв недостатък, понеже това е мерзост за ГОСПОДА, твоя Бог.

2 Ако сред теб, вътре в някоя от портите ти, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, се намерят мъж или жена, които вършат зло в очите на ГОСПОДА, твоя Бог, като престъпват завета Му,

3 и отидат и служат на други богове, и им се покланят, или на слънцето, или на луната, или на което и да било от небесното войнство, което не съм заповядал;

4 и ако това ти се каже и ти чуеш, тогава добре да разпиташ, и ето, ако е истина и е сигурно, че такава мерзост е извършена в Израил,

5 тогава да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са извършили това зло дело, и да убиеш с камъни мъжа или жената, и да умрат.

6 По думите на двама свидетели или трима свидетели да се убива онзи, който трябва да умре; по думите на един свидетел да не се убива.

7 Ръката на свидетелите да бъде първа против него, за да го умъртвят, и след това ръката на целия народ. Така да отмахваш злото отсред себе си.

8 Ако от споровете вътре в портите ти има някой случай между кръв и кръв или между дело и дело, или между удар и удар, който ти е прекалено труден за решаване, да станеш и да отидеш на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, избере.

9 И да дойдеш при свещениците левити, и при съдията, който ще бъде в онези дни, и да попиташ; и те ще ти съобщят присъдата.

10 И ти да постъпиш според словото, което ти кажат от мястото, което ГОСПОД избере; и да внимаваш да постъпиш според всичко, което те научат.

11 Да постъпиш според заповедта на закона, която те научат, и според присъдата, която ти кажат; да не се отклоняваш нито надясно, нито наляво от словото, което ти обявят.

12 А човекът, който постъпи самонадеяно, като не послуша свещеника, който стои там, за да служи пред ГОСПОДА, твоя Бог, или съдията, този човек да умре. Така да отмахнеш злото от Израил.

13 Тогава целият народ ще чуе и ще се убои, и няма повече да постъпва самонадеяно.

14 Когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и я завладееш, и се заселиш в нея, и кажеш: Ще си поставя цар над себе си като всичките народи, които са около мен;

15 тогава непременно да си поставиш за цар над себе си онзи, когото ГОСПОД, твоят Бог, избере; отсред братята си да си поставиш цар над себе си; да не поставяш над себе си чужденец, който не ти е брат.

16 Но той да не умножава коне за себе си, нито да върне народа в Египет, за да умножава коне, защото ГОСПОД ви каза: Да не се връщате отново по онзи път.

17 И да не взема много жени за себе си, за да не се отклони сърцето му, нито да трупа много сребро и злато за себе си.

18 И когато седне на престола на царството си, да си направи в една книга препис на този закон, от книгата, която е пред свещениците левити.

19 И той да бъде при него и да го чете през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от ГОСПОДА, своя Бог, и да пази всичките думи на този закон и тези наредби, и да ги върши;

20 за да не се надигне сърцето му над братята му и да не се отклонява от закона нито надясно, нито наляво; за да продължи дните на царството си, той и синовете му, сред Израил.

18

1 Свещениците левити, цялото левиево племе, да нямат нито дял, нито наследство с Израил; да ядат жертвите чрез огън на ГОСПОДА и Неговия дял.

2 Но Леви да няма наследство между братята си; ГОСПОД е наследството му, както му говори.

3 А това да бъде правото на свещениците от страна на народа, от страна на онези, които принасят жертва, било то говедо, или дребен добитък: да дават на свещеника плешката, челюстите и шкембето.

4 На него да даваш и първите плодове от житото си, новото си вино и маслото си, и първото руно от овцете си.

5 Защото ГОСПОД, твоят Бог, избра него от всичките ти племена, за да стои да служи в Името на ГОСПОДА завинаги; той и синовете му.

6 Ако левитът дойде от някоя от твоите порти в целия Израил, където живее, и дойде с цялото желание на душата си на мястото, което ГОСПОД избере,

7 и служи в Името на ГОСПОДА, своя Бог, като всички свои братя левити, които стоят там пред ГОСПОДА,

8 тогава да ядат равни дялове, освен това, което е от продажбата на бащиния му имот.

9 Когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, да не се учиш да правиш според мерзостите на онези народи.

10 Да не се намира между теб никой, който прекарва сина си или дъщеря си през огън, или врач, или астролог, или заклинател, или гадател,

11 или който прави магии, или медиум, или спиритист, или който вика мъртвите;

12 защото всеки, който прави тези неща, е омразен за ГОСПОДА и поради тези мерзости ГОСПОД, твоят Бог, ги изгонва отпред теб.

13 Да принадлежиш изцяло на ГОСПОДА, своя Бог.

14 Защото тези народи, които ще завладееш, слушат астролози и врачове; но колкото до теб, ГОСПОД, твоят Бог, не ти е позволил това.

15 ГОСПОД, твоят Бог, ще ти издигне отсред теб, от братята ти пророк като мен — него слушайте.

16 Това е според всичко, което ти поиска от ГОСПОДА, своя Бог, на Хорив в деня на събранието, като каза: Да не чуя вече гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и да не видя вече този голям огън, да не би да умра.

17 И ГОСПОД ми каза: Добро е това, което говориха.

18 Ще им издигна отсред братята им пророк като теб и ще сложа думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам.

19 И човекът, който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще търся сметка от него.

20 Но пророкът, който дръзне да говори в Моето Име слово, което Аз не съм му заповядал да говори, или който говори в името на други богове, този пророк да умре!

21 И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем словото, което ГОСПОД не е говорил? —

22 когато някой пророк говори в Името на ГОСПОДА и словото не стане или не се изпълни, това е слово, което ГОСПОД не е говорил; пророкът го е говорил самонадеяно; да не се боиш от него.

19

1 Когато ГОСПОД, твоят Бог, изтреби народите, чиято земя ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и ти ги изгониш и се заселиш в градовете им и в къщите им,

2 да си отделиш три града сред земята си, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да я притежаваш.

3 Да си приготвиш пътя до тях и да разделиш на три части областите на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, за да прибягва там всеки убиец.

4 А това е правилото за убиеца, който може да избяга там и да остане жив: онзи, който убие ближния си неволно, без да го е мразил преди това —

5 както когато някой отиде с приятеля си в гора, за да сече дърва, и ръката му удари със секирата, за да отсече дървото, и желязото изскочи от дръжката и улучи ближния му, и той умре — такъв може да прибегне в един от тези градове, и ще живее;

6 да не би отмъстителят за кръвта да преследва убиеца, като е пламнало сърцето му, и да го настигне, тъй като пътят е дълъг, и да го убие, въпреки че не заслужава смъртна присъда, тъй като не го е мразил преди това.

7 Затова ти заповядвам и казвам: Отдели си три града.

8 И ако ГОСПОД, твоят Бог, разшири областите ти, както се закле на бащите ти, и ти даде цялата земя, която обеща да даде на бащите ти,

9 ако пазиш и вършиш целия този закон, който ти заповядвам днес — да любиш ГОСПОДА, своя Бог, и да ходиш винаги в Неговите пътища — тогава да си прибавиш още три града към тези три,

10 за да не се пролее невинна кръв сред земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство и да няма върху теб вина за кръвопролитие.

11 Но ако някой мрази ближния си и го причака, и се надигне против него, и го удари смъртоносно, и той умре, а той избяга в един от тези градове,

12 тогава старейшините на града му да пратят и да го вземат оттам, и да го предадат в ръката на отмъстителя за кръвта, за да умре.

13 Окото ти да не го пожали и да отмахнеш от Израил вината за невинна кръв, за да ти бъде добре.

14 Да не преместваш границата на ближния си, която дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да я притежаваш.

15 Един свидетел да не се изправя против някого за каквото и да е беззаконие и за какъвто и да е грях, при какъвто и да е грях, който някой извърши; от устата на двама свидетели или от устата на трима свидетели да се потвърждава всяко нещо.

16 Ако против някой човек се изправи неправеден свидетел, за да свидетелства против него за някакво престъпление,

17 тогава и двамата мъже в спора да застанат пред ГОСПОДА, пред свещениците и съдиите, които са в онези дни.

18 И съдиите да разследват подробно, и ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и е свидетелствал лъжливо против брат си,

19 тогава да му направите така, както той е бил намислил да направи на брат си. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

20 И останалите ще чуят и ще се убоят, и няма да вършат занапред такова зло сред теб.

21 Окото ти да не го пожали: живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак.

20

1 Когато излезеш на бой против враговете си и видиш коне и колесници, и народ, по-многоброен от теб, да не се плашиш от тях; защото с теб е ГОСПОД, твоят Бог, който те изведе от египетската земя.

2 И когато тръгнеш да се биеш, свещеникът да се приближи и да говори на народа,

3 и да му каже: Слушай, Израилю: днес вие излизате да се биете с враговете си. Да не отпада сърцето ви! Не се страхувайте, не треперете и не се ужасявайте от тях,

4 защото ГОСПОД, вашият Бог, е този, който върви с вас, за да се бие за вас против враговете ви, за да ви спаси.

5 И надзорниците да говорят на народа и да кажат: Кой човек е построил нова къща и не я е осветил? Нека си иде и се върне у дома си, за да не би да умре в боя и друг да я освети.

6 И кой човек е насадил лозе и не е ял от плода му? Нека си иде и се върне у дома си, за да не би да умре в боя и друг да яде плода му.

7 И кой човек се е сгодил за жена и не я е взел? Нека си иде и се върне у дома си, за да не би да умре в боя и друг да я вземе.

8 И надзорниците да говорят на народа и да кажат: Кой човек е страхлив и сърцето му е отпаднало? Нека си иде и се върне у дома си, за да не отпаднат сърцата на братята му като неговото сърце.

9 И когато надзорниците свършат да говорят на народа, нека поставят военачалници начело на народа.

10 Когато се приближиш до някой град, за да воюваш против него, предложи му мир.

11 И ако ти отговори с мир и ти отвори портите си, тогава целият народ, който се намира в него, да ти стане подвластен и да ти служи.

12 Но ако не сключи мир с теб, а воюва против теб, тогава да го обсадиш.

13 И когато ГОСПОД, твоят Бог, го предаде в ръцете ти, да избиеш всички от мъжки пол в него с острието на меча.

14 А жените, децата, добитъкът и всичко, което се намира в града, цялата му плячка, да заграбиш за себе си; и да ядеш плячката на враговете си, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

15 Така да правиш на всичките градове, които са много далеч от теб, които не са от градовете на тукашните народи.

16 Но в градовете на тези народи, които ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като наследство, да не оставиш живо нищо, което диша,

17 а непременно да изпълниш над тях проклятието: хетейците и аморейците, и ханаанците, и ферезейците, и евейците, и евусейците, така както ГОСПОД, твоят Бог, ти заповяда;

18 за да не ви научат да правите според всичките техни гнусотии, които те са правили за боговете си, така че да съгрешите против ГОСПОДА, своя Бог.

19 Когато обсаждаш някой град за дълго време, докато воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, като вдигаш секира срещу тях, защото можеш да ядеш от тях и да не ги изсичаш. Защото човек ли е полското дърво, че да го обсаждаш?

20 Само дърветата, за които знаеш, че не са дървета за храна, тях можеш да унищожаваш и да изсичаш, и да строиш обсадни съоръжения против града, който воюва с теб, докато падне.

21

1 Ако в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава да я притежаваш, се намери някой убит да лежи на полето и не се знае кой го е убил,

2 тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и да измерят разстоянието до градовете, които са около убития.

3 И старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която още не е работено и която още не е теглила ярем,

4 и старейшините на онзи град да закарат юницата в долина на постоянно течащ поток, която не е нито орана, нито засята; и там, в долината, да пречупят врата на юницата.

5 Тогава да се приближат свещениците, синовете на Леви, понеже ГОСПОД, твоят Бог, избра тях, за да Му служат и да благославят в Името на ГОСПОДА; и според тяхното слово да се решава при всеки спор и всяко насилие.

6 И всичките старейшини от онзи град, който е най-близо до убития, да измият ръцете си над юницата, чийто врат е бил пречупен в долината,

7 и да отговорят, и да кажат: Нашите ръце не са пролели тази кръв, нито очите ни са видели.

8 Дай умилостивение, ГОСПОДИ, за народа си Израил, който си изкупил, и не считай вината за невинна кръв на народа си Израил! И кръвта ще им се прости.

9 Така да отмахнеш вината за проливането на невинна кръв отсред себе си, като направиш това, което е право в очите на ГОСПОДА.

10 Когато излезеш да воюваш против враговете си и ГОСПОД, твоят Бог, ги предаде в ръцете ти и вземеш от тях пленници,

11 и видиш между пленниците хубава жена и я пожелаеш, и я вземеш за жена,

12 тогава да я заведеш у дома в къщата си и тя да обръсне главата си и да изреже ноктите си.

13 Да съблече и дрехите на пленничеството си и да остане в къщата ти, и да оплаква баща си и майка си цял месец; и след това можеш да влезеш при нея и да й бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена.

14 Но ако не си доволен от нея, тогава да я оставиш да си иде, където желае; но за пари да не я продаваш; да не я заробваш, защото си я унижил.

15 Ако някой има две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му родят синове — и любимата, и нелюбимата — и ако първородният син е на нелюбимата,

16 тогава в деня, когато завещае имота си на синовете си, той не бива да направи първороден сина на любимата вместо сина на нелюбимата, който е първородният,

17 а да признае първородния, сина на нелюбимата, като му даде двоен дял от целия си имот, защото той е началото на силата му; на него принадлежи правото на първородния.

18 Ако някой има необуздан и бунтовен син, който не се подчинява на гласа на баща си или на гласа на майка си, и те го наказват, но той не ги слуша,

19 тогава баща му и майка му да го хванат и да го изведат при старейшините на града му и при портата на мястото му.

20 И да кажат на старейшините на града му: Този наш син е необуздан и бунтовен; не слуша гласа ни, прахосник е и пияница.

21 Тогава всичките хора от града му да го убият с камъни и да умре. Така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои.

22 Ако някой е извършил грях, заслужаващ смърт, и бъде убит, и го окачиш на дърво,

23 тялото му да не остане през нощта на дървото, а непременно да го погребеш на същия ден — защото обесеният е под Божие проклятие — за да не оскверниш земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като наследство.

22

1 Когато видиш говедото или овцата на брат си загубени, да не се скриеш от тях; непременно да ги върнеш на брат си.

2 А ако брат ти не е близо до теб или ако не го познаваш, тогава да ги прибереш в дома си и да останат при теб, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги върнеш.

3 Така да постъпваш и с магарето му, така да постъпваш и с дрехата му, така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брат си, което той е изгубил и ти си намерил; не бива да се криеш.

4 Когато видиш магарето на брат си или говедото му паднали на пътя, да не се скриеш; непременно да ги вдигнеш с него.

5 Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да облича женска дреха, понеже всички, които правят така, са омразни на ГОСПОДА, твоя Бог.

6 Ако някое птиче гнездо се случи пред теб на пътя ти, на някое дърво или на земята, с пиленца или яйца и майката седи на пиленцата или на яйцата, да не вземеш майката заедно с пиленцата;

7 непременно да пуснеш майката, а пиленцата можеш да вземеш за себе си, за да ти бъде добре и да продължиш дните си.

8 Когато построиш нова къща, да направиш ограда на покрива си, за да не си докараш вина за кръв върху дома си, ако някой падне от него.

9 Да не засяваш лозето си с разнородни семена, за да не се освети цялата реколта на семето, което си засял, и плодът на лозето.

10 Да не ореш с вол и магаре заедно.

11 Да не носиш смесена дреха от вълна и лен заедно.

12 Да си правиш ресни на четирите краища на връхната дреха, с която се покриваш.

13 Ако някой вземе жена и влезе при нея, и я намрази,

14 и даде причина да я злословят, и й създаде лошо име, и каже: Взех тази жена и когато се приближих при нея, не я намерих девица! —

15 тогава бащата и майката на момичето да вземат доказателството за девствеността на момичето и да го изнесат на градските старейшини при портата.

16 И бащата на момичето да каже на старейшините: Дадох дъщеря си на този човек за жена, но той я намрази,

17 и ето, даде причина да я злословят и каза: Не намерих дъщеря ти девица. Но ето доказателството за девствеността на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини.

18 Тогава старейшините на онзи град да вземат мъжа и да го накажат,

19 и да го глобят сто сребърни сикъла, и да ги дадат на бащата на момичето, защото е създал лошо име на израилева девица. И тя да му бъде жена; не може да я отпрати през всичките си дни.

20 Но ако това нещо е истина, че момичето не е намерено девица,

21 тогава да изведат момичето до вратата на бащиния й дом и мъжете от града й да я убият с камъни и да умре, защото е извършила безчестие в Израил, като е блудствала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

22 Ако някой мъж бъде намерен да лежи с омъжена жена, тогава и двамата да умрат — мъжът, който е лежал с жената, и жената. Така да отмахнеш злото от Израил.

23 Ако някое момиче, девица, е сгодено за мъж и друг мъж я намери в града и лежи с нея,

24 тогава да изведете и двамата при портата на онзи град и да ги убиете с камъни и да умрат — момичето, защото не е извикало в града, и мъжът, защото е унижил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

25 Но ако мъжът намери сгоденото момиче на полето и мъжът я насили и лежи с нея, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да умре.

26 А на момичето да не направиш нищо; в момичето няма грях, заслужаващ смърт; защото това е както когато някой се вдигне срещу ближния си и го убие.

27 Понеже той я е намерил на полето и сгоденото момиче е извикало, но не е имало кой да го спаси.

28 Ако някой намери момиче, девица, която не е сгодена, и я хване и лежи с нея и ги намерят,

29 тогава мъжът, който е лежал с нея, да даде на бащата на момичето петдесет сребърни сикъла; и тя да му стане жена, понеже я е унижил; не може да я отпрати през всичките си дни.

30 Мъж да не взема жената на баща си и да не открива полата на дрехата на баща си.

23

1 Който е с премазани тестиси или чийто мъжки член е отрязан, да не влиза в ГОСПОДНОТО събрание.

2 Никой незаконороден да не влиза в ГОСПОДНОТО събрание; никой от потомците му до десетото поколение да не влиза в ГОСПОДНОТО събрание.

3 Никой амонец или моавец да не влиза в ГОСПОДНОТО събрание; никой от потомците им до десетото поколение да не влиза в ГОСПОДНОТО събрание до века;

4 защото те не ви посрещнаха с хляб и вода на пътя, когато излязохте от Египет, и защото наеха против теб Валаам, сина на Веор, от Фатур Месопотамски, за да те прокълне.

5 Но ГОСПОД, твоят Бог, не пожела да послуша Валаам и ГОСПОД, твоят Бог, обърна проклятието в благословение за теб, понеже ГОСПОД, твоят Бог, те обича.

6 Да не търсиш мира им и доброто им, през всичките си дни, до века.

7 Да не се гнусиш от едомец, защото той ти е брат; да не се гнусиш от египтянин, защото си бил чужденец в неговата земя.

8 Синовете от третото поколение, които се родят от тях, могат да влизат в ГОСПОДНОТО събрание.

9 Когато излизаш на военен стан против неприятелите си, да се пазиш от всяко зло нещо.

10 Ако има сред теб човек, станал нечист от нещо, което се е случило през нощта, тогава да излезе извън стана; да не влиза в стана.

11 И привечер да се изкъпе с вода и когато слънцето залезе, може да влезе в стана.

12 И да имаш място извън стана, където да излизаш по нужда,

13 и да имаш между инструментите си лопатка, така че когато седнеш вън, да изкопаеш с нея и да се обърнеш и да покриеш изпражненията си.

14 Защото ГОСПОД, твоят Бог, ходи сред стана ти, за да те избавя и да предава враговете ти пред теб, затова станът ти трябва да бъде свят, така че Той да не види нищо срамно сред теб и да се отвърне от теб.

15 Да не предадеш на господаря му роб, който е избягал от господаря си при теб.

16 Да живее при теб, сред вас, на мястото, което избере вътре в портите ти, където сметне за добре; да не го потискаш.

17 Да няма посветена блудница от израилевите дъщери, нито посветен блудник от израилевите синове.

18 Да не донасяш заплатата на блудница или цената на куче в дома на ГОСПОДА, своя Бог, за никакъв обрек, защото и двете са мерзост за ГОСПОДА, твоя Бог.

19 Да не заемаш на брат си с лихва — лихва върху пари, храна или каквото и да било нещо, което се заема с лихва.

20 На чужденец можеш да заемаш с лихва, но на брат си да не заемаш с лихва, за да те благославя ГОСПОД, твоят Бог, във всичко, което ръката ти предприема в земята, в която влизаш, за да я завладееш.

21 Когато се закълнеш с клетва на ГОСПОДА, своя Бог, да не отлагаш да я изпълниш; защото ГОСПОД, твоят Бог, непременно ще я изиска от теб и това ще ти се счете за грях.

22 Но ако се въздържаш да се заклеваш, няма да ти бъде грях.

23 Да вършиш и изпълняваш онова, което е излязло от устните ти, както си се заклел доброволно на ГОСПОДА, своя Бог, за това, което си обещал с устата си!

24 Когато влезеш в лозето на ближния си, можеш да ядеш грозде колкото искаш, докато се наситиш, но да не слагаш нищо в съда си.

25 Когато влезеш в посевите на ближния си, можеш да откъснеш от класовете с ръката си, но да не сложиш сърп на посевите на ближния си.

24

1 Когато някой вземе жена и се ожени за нея, и стане така, че тя не намери благоволение в очите му, защото той намира нещо лошо в нея, и той й напише разводно писмо, и го даде в ръката й, и я отпрати вън от къщата си,

2 и тя излезе от къщата му и отиде, и се омъжи за друг,

3 и ако и вторият мъж я намрази и й напише разводно писмо, и го даде в ръката й, и я отпрати вън от къщата си или ако вторият мъж, който я е взел за жена, умре,

4 тогава първият й мъж, който я е отпратил, не може да я вземе пак за жена, след като е станала нечиста; защото това е гнусота пред ГОСПОДА; и да не нанесеш грях на земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава като наследство.

5 Когато някой си е взел жена наскоро, да не излиза с войската и да не бъде задължаван с нищо; една година да бъде свободен у дома си и да весели жена си, която е взел.

6 Никой да не залага нито ръчна мелница, нито горния камък на мелница, защото залага живот.

7 Ако някой бъде намерен, че е откраднал някого от братята си, от израилевите синове, и го е заробил или го е продал, тогава този крадец да умре. Така да отмахнеш злото отсред себе си.

8 Внимавай при язва от проказа: много да внимаваш да вършиш според всичко, което ви учат свещениците левити; както им заповядах, така да внимавате да правите.

9 Помни какво направи ГОСПОД, твоят Бог, на Мариам по пътя, когато излязохте от Египет!

10 Когато заемаш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог от него.

11 Да заставаш навън и човекът, на когото заемаш, да изнесе залога вън при теб.

12 И ако човекът е беден, да не задържаш залога му през нощта.

13 Непременно да му върнеш залога, когато слънцето залезе, за да спи с дрехата си и да те благослови; и това ще ти бъде правда пред ГОСПОДА, твоя Бог.

14 Да не потискаш наемник, който е сиромах и беден, от братята ти или от чужденците ти, които са в земята ти, вътре в портите ти.

15 На същия ден да му даваш заплатата му, слънцето да не залязва над нея, защото той е беден и разчита на нея; за да не извика против теб към ГОСПОДА и това да ти бъде грях.

16 Бащите да не се умъртвяват заради синовете и синовете да не се умъртвяват заради бащите; всеки да се умъртвява заради собствения си грях.

17 Да не изкривяваш правото на чужденеца или на сирачето и да не вземаш дреха на вдовица в залог.

18 И да помниш, че беше роб в Египет и че ГОСПОД, твоят Бог, те избави от там; затова ти заповядвам да вършиш това нещо.

19 Когато жънеш жетвата на нивата си и забравиш някой сноп на нивата, да не се връщаш да го вземеш; да бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата, за да те благославя ГОСПОД, твоят Бог, във всяко дело на ръцете ти.

20 Когато брулиш маслините си, да не претърсваш клоните си; това да бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

21 Когато обереш на лозето си, да не се връщаш да го претърсваш; това да бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата.

22 И да помниш, че беше роб в египетската земя; затова ти заповядвам да вършиш това нещо.

25

1 Ако има спор между мъже и дойдат на съд, и ги съдят, и оправдаят правия, и осъдят виновния;

2 тогава, ако виновният заслужава бой, съдията да го накара да легне долу и да бъде бит в негово присъствие с определен брой удари според вината му.

3 Може да му ударят четиридесет удара, не повече, да не би, ако продължат и му ударят много повече удари от тези, брат ти да стане презрян в очите ти.

4 Да не връзваш устата на вола, когато вършее.

5 Ако братя живеят заедно и един от тях умре и няма син, жената на умрелия да не се омъжи навън за чужд мъж; братът на мъжа й да влезе при нея и да си я вземе за жена, и да изпълни към нея дълга на девер.

6 И първородният, когото тя роди, да наследи името на умрелия му брат, за да не се изличи името му от Израил.

7 Но ако човекът не желае да вземе жената на брат си, тогава жената на брат му да отиде до градските порти при старейшините и да каже: Девер ми отказва да издигне име на брат си в Израил; не желае да изпълни към мен дълга си на девер.

8 Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят. И ако той упорства и казва: Не желая да я взема! —

9 тогава жената на брат му да дойде при него в присъствието на старейшините и да събуе обувката от крака му, и да плюе в лицето му, и да отговори, и да каже: Така ще се направи на човек, който не възстановява дома на брат си.

10 И името му ще се нарича в Израил: Домът на босия.

11 Ако двама мъже се сбият помежду си, човек и брат му, и жената на единия се приближи, за да спаси мъжа си от ръката на този, който го бие, и протегне ръката си, и го хване за срамните му части,

12 тогава да отрежеш ръката й; окото ти да не я пожали.

13 Да нямаш в торбата си различни теглилки — голяма и малка.

14 Да нямаш в къщата си различни мерки — голяма и малка.

15 Да имаш точна и вярна теглилка; да имаш точна и вярна мярка, за да се продължат дните ти в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

16 Защото всеки, който прави това, всеки, който върши неправда, е омразен на ГОСПОДА, твоя Бог.

17 Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте от Египет,

18 как излезе срещу теб на пътя и нападна народа ти отзад, всичките ти изоставащи назад, когато ти беше слаб и уморен; и нямаше страх от Бога.

19 Затова, когато ГОСПОД, твоят Бог, ти даде почивка от всичките ти врагове около теб в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, за да я притежаваш, да изличиш спомена на Амалик под небето. Да не забравиш!

26

1 И когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава за наследство, и я завладееш, и живееш в нея,

2 да вземеш няколко от първите от всичките земни плодове, които ще събереш от земята си, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, и да ги сложиш в кошница, и да отидеш на мястото, което ГОСПОД, твоят Бог, ще избере, за да засели там Името Си.

3 И да отидеш при свещеника, който ще бъде в онова време, и да му кажеш: Свидетелствам днес на ГОСПОДА, твоя Бог, че влязох в земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ни да ни я даде.

4 И свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я сложи пред олтара на ГОСПОДА, твоя Бог.

5 И ти да отговориш и да кажеш пред ГОСПОДА, своя Бог: Баща ми беше скитащ арамеец и слезе в Египет, и живя там с малко хора, но там стана голям, силен и многоброен народ.

6 Но египтяните злоупотребяваха с нас и ни потискаха, и ни натовариха с тежка работа.

7 Тогава извикахме към ГОСПОДА, Бога на бащите си, и ГОСПОД послуша гласа ни и видя унижението ни, труда ни и притеснението ни.

8 И ГОСПОД ни изведе от Египет с мощна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и чудеса,

9 и ни доведе на това място и ни даде тази земя — земя, в която текат мляко и мед.

10 И сега, ето, донесох първите от плодовете на земята, която Ти, ГОСПОДИ, ми даде. Тогава да ги поставиш пред ГОСПОДА, своя Бог, и да се поклониш пред ГОСПОДА, своя Бог.

11 И да се развеселиш ти и левитът, и чужденецът, който е сред вас, в цялото добро, което ГОСПОД, твоят Бог, е дал на теб и на дома ти.

12 В третата година, годината на десятъка, когато свършиш отделянето на целия десятък от реколтата си и го дадеш на левита, на чужденеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат вътре в портите ти и да се наситят,

13 тогава да кажеш пред ГОСПОДА, своя Бог: Изнесох святото от къщата си и го дадох на левита, на чужденеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките Ти заповеди, които си ми заповядал; не съм престъпил Твоите заповеди и не съм ги забравил.

14 Не съм ял от него по време на жалейка и не съм изнесъл от него като нечист, нито съм дал от него за мъртвец. Слушал съм гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и съм вършил според всичко, което си ми заповядал.

15 Погледни от святото Си обиталище, от небето, и благослови народа Си Израил и земята, която си ни дал, така както си се заклел на бащите ни — земя, в която текат мляко и мед.

16 Днес ГОСПОД, твоят Бог, ти заповядва да спазваш тези наредби и правила; затова пази ги и ги върши с цялото си сърце и с цялата си душа.

17 Днес ти си заявил, че ГОСПОД е твоят Бог и че ще ходиш в пътищата Му и ще пазиш наредбите Му, заповедите Му и правилата Му, и ще слушаш гласа Му.

18 И днес ГОСПОД е заявил, че ти си Негов собствен народ, както ти е говорил; и да пазиш всичките Негови заповеди;

19 и че Той ще те постави високо над всичките народи, които е направил, за похвала, за почит и за слава, и за да бъдете свят народ на ГОСПОДА, своя Бог, така както Той е говорил.

27

1 Тогава Мойсей с израилевите старейшини заповяда на народа и каза: Пазете целия закон, който ви заповядвам днес.

2 И в деня, когато преминете Йордан към земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, да си изправиш големи камъни и да ги измажеш с вар,

3 и да напишеш на тях всичките думи на този закон; когато преминеш Йордан, за да влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава — земя, в която текат мляко и мед, така както ти е обещал ГОСПОД, Бог на бащите ти.

4 Когато преминете Йордан, да изправите на хълма Гевал тези камъни, за които ви заповядвам днес, и да ги измажете с вар.

5 И там да издигнеш олтар на ГОСПОДА, своя Бог, олтар от камъни. Да не ги обработваш с железен инструмент,

6 да издигнеш олтара на ГОСПОДА, своя Бог, от цели камъни. И да принесеш на него всеизгаряния на ГОСПОДА, своя Бог,

7 и да принесеш примирителни жертви, и да ядеш там, и да се веселиш пред ГОСПОДА, своя Бог.

8 И да напишеш на камъните всичките думи на този закон, добре врязани.

9 Тогава Мойсей и свещениците левити говориха на целия Израил и казаха: Мълчи и слушай, Израилю! Днес вие станахте народ на ГОСПОДА, своя Бог.

10 Затова да слушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог, и да вършиш заповедите Му и наредбите Му, които днес ти заповядвам.

11 И Мойсей заповяда на народа в същия ден и каза:

12 Когато преминете Йордан, тези да застанат на хълма Гаризин, за да благословят народа: Симеон и Леви, и Юда, и Исахар, и Йосиф, и Вениамин,

13 а тези да застанат на хълма Гевал, за да прокълнат: Рувим, Гад и Асир, и Завулон, Дан и Нефталим.

14 И левитите да възгласят и да кажат с висок глас на всичките израилеви мъже:

15 Проклет онзи, който направи изваян или леян идол, мерзост за ГОСПОДА, дело на ръцете на майстор, и го постави на скришно място! И целият народ да отговори и да каже: Амин!

16 Проклет онзи, който презира баща си или майка си! И целият народ да каже: Амин!

17 Проклет онзи, който премести границата на ближния си! И целият народ да каже: Амин!

18 Проклет онзи, който отбие слепия от пътя! И целият народ да каже: Амин!

19 Проклет онзи, който изкриви делото на чужденеца, на сирачето и на вдовицата! И целият народ да каже: Амин!

20 Проклет онзи, който лежи с жената на баща си, защото е открил полата на баща си! И целият народ да каже: Амин!

21 Проклет онзи, който лежи с каквото и да е животно! И целият народ да каже: Амин!

22 Проклет онзи, който лежи със сестра си, дъщерята на баща си или дъщерята на майка си! И целият народ да каже: Амин!

23 Проклет онзи, който лежи с тъща си! И целият народ да каже: Амин!

24 Проклет онзи, който скришно убие ближния си! И целият народ да каже: Амин!

25 Проклет онзи, който приеме подкуп, за да убие човек, да пролее невинна кръв! И целият народ да каже: Амин!

26 Проклет онзи, който не поддържа думите на този закон, като ги изпълнява! И целият народ да каже: Амин!

28

1 А ако слушаш усърдно гласа на ГОСПОДА, своя Бог, като внимаваш да вършиш всички Негови заповеди, които днес ти заповядвам, ГОСПОД, твоят Бог, ще те постави високо над всичките народи на земята.

2 И всичките тези благословения ще дойдат върху теб и ще те постигнат, ако слушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог.

3 Благословен ще бъдеш в града и благословен ще бъдеш на полето.

4 Благословен ще бъде плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът на добитъка ти, малките на говедата ти и малките на овцете ти.

5 Благословени ще бъдат кошът ти и нощвите ти.

6 Благословен ще бъдеш във входа си и благословен ще бъдеш в изхода си.

7 ГОСПОД ще предаде разбити пред теб враговете ти, които се надигат против теб; по един път ще излизат против теб, а по седем пътя ще бягат пред теб.

8 ГОСПОД ще заповяда за теб благословението в житниците ти и във всичко, което предприема ръката ти, и ще те благославя в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава.

9 ГОСПОД ще те утвърди като свят народ за Себе Си, както ти се е заклел, ако спазваш заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, и ходиш в Неговите пътища.

10 Тогава всичките народи на земята ще видят, че ти се наричаш с ГОСПОДНОТО Име, и ще се страхуват от теб.

11 ГОСПОД ще ти даде изобилни блага в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти, в земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ти да ти я даде.

12 ГОСПОД ще отвори за теб доброто Си съкровище, небето, за да дава дъжда на земята ти на времето му и да благославя всички дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, но няма да вземаш назаем.

13 И ГОСПОД ще те направи глава, а не опашка, и ти ще отиваш само нагоре, а не надолу, ако слушаш заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, които днес ти заповядвам да пазиш и вършиш,

14 и ако не се отклоняваш нито надясно, нито наляво от думите, които днес ви заповядвам, за да следваш други богове и да им служиш.

15 Но ако не слушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да внимаваш да вършиш всички Негови заповеди и Негови наредби, които днес ти заповядвам, тогава всички тези проклятия ще дойдат върху теб и ще те постигнат.

16 Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето.

17 Проклети ще бъдат кошът ти и нощвите ти.

18 Проклети ще бъдат плодът на утробата ти и плодът на земята ти, малките на говедата ти и малките на овцете ти.

19 Проклет ще бъдеш във входа си и проклет ще бъдеш в изхода си.

20 ГОСПОД ще изпраща върху теб проклятие, смут и разорение във всичко, което предприеме ръката ти да направиш, докато бъдеш изтребен и бързо погинеш заради злината на делата си, защото си Ме оставил.

21 ГОСПОД ще направи да се залепи за теб мор, докато те довърши от земята, в която отиваш, за да я притежаваш.

22 ГОСПОД ще те поразява с изтощение, с треска, с огън, с възпаление, със суша, с главня и с мана и те ще те преследват, докато погинеш.

23 И небето ти, което е над главата ти, ще бъде бронз, а земята, която е под теб — желязо.

24 ГОСПОД ще обръща дъжда на земята ти в прах и пепел; ще слиза върху теб от небето, докато бъдеш изтребен.

25 ГОСПОД ще те предаде разбит пред враговете ти; по един път ще излизаш против тях, а по седем пътя ще бягаш пред тях; и ще бъдеш преследван по всичките царства на земята.

26 Трупът ти ще бъде храна на всичките небесни птици и на земните зверове и няма да има кой да ги разгонва.

27 ГОСПОД ще те поразява с египетските циреи, с хемороиди, със струпей и с краста, от които не можеш да се изцелиш.

28 ГОСПОД ще те поразява с лудост и със слепота, и със смущение на сърцето;

29 и ще вървиш пипнешком по пладне, както слепият опипва в мрака, и няма да благоуспяваш в пътищата си, а ще бъдеш само потискан и ограбван непрекъснато, и няма да има кой да те избави.

30 Ще се сгодиш за жена, но друг мъж ще лежи с нея; ще построиш къща, но няма да живееш в нея; ще насадиш лозе, но няма да ядеш от плода му.

31 Говедото ти ще бъде заклано пред очите ти, но ти няма да ядеш от него; магарето ти ще бъде грабнато отпред теб и няма да ти се върне; овцете ти ще бъдат предадени на враговете ти и няма да имаш кой да помогне.

32 Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ и очите ти ще гледат и ще копнеят за тях непрекъснато, но няма да има сила в ръката ти.

33 Народ, когото не познаваш, ще изяде плода на земята ти и целия ти труд; и винаги ще бъдеш само потискан и мачкан.

34 И ще полудееш от гледката, която очите ти виждат.

35 ГОСПОД ще те поразява с мъчителни циреи на колената и по краката, от които няма да можеш да се изцелиш, от петата на крака ти до темето на главата ти.

36 ГОСПОД ще заведе теб и царя, когото си поставил над себе си, при народ, който нито ти, нито бащите ти са познавали; и там ще служиш на други богове, на дърво и камък.

37 И ще станеш за учудване, за поговорка и за присмех сред всичките народи, сред които ГОСПОД ще те отведе.

38 Ще изнасяш много семе на полето, а ще събираш малко, защото скакалецът ще го изяде.

39 Ще засаждаш и обработваш лозя, но нито ще пиеш от виното, нито ще събираш гроздето, защото червеят ще ги изяде.

40 Ще имаш маслини по всичките си области, но с масло няма да се помазваш, защото маслините ти ще окапват.

41 Ще раждаш синове и дъщери, но те няма да бъдат твои, защото ще отиват в плен.

42 Всичките ти дървета и плода на земята ти ще владее скакалецът.

43 Чужденецът, който е сред теб, ще се издига все по-нагоре и по-нагоре от теб, а ти ще падаш все по-надолу и по-надолу.

44 Той ще ти заема, а ти на него няма да заемаш; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка.

45 И всички тези проклятия ще дойдат върху теб и ще те преследват, и ще те стигнат, докато бъдеш изтребен, защото не послуша гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да пазиш заповедите Му и наредбите Му, които Той ти заповяда.

46 И ще бъдат за знамение и за чудо върху теб и потомството ти до века.

47 Понеже не си служил на ГОСПОДА, своя Бог, с радост и веселие на сърцето заради изобилието на всичко,

48 затова ще слугуваш на враговете си, които ГОСПОД ще изпрати против теб, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко; и Той ще сложи железен ярем на шията ти, докато те изтреби.

49 ГОСПОД ще докара против теб народ от далеч, от края на земята, както лети орел; народ, чийто език няма да разбираш;

50 народ със свиреп вид, който няма да уважава стария и няма да пожали младия.

51 И той ще яде плода на добитъка ти и плода на земята ти, докато бъдеш изтребен; няма да остави нито жито, нито ново вино, нито масло, нито малките на говедата ти, нито малките на овцете ти, докато те унищожи.

52 Ще те обсади във всичките ти порти, докато по цялата ти земя паднат стените ти, високите и укрепените, на които си се надявал; и ще те обсади във всичките ти порти по цялата ти земя, която ГОСПОД, твоят Бог, ти е дал.

53 Тогава, при обсадата и скръбта, с които врагът ти ще те притесни, ти ще ядеш плода на утробата си, плътта на синовете си и на дъщерите си, които ГОСПОД, твоят Бог, ти е дал.

54 Нежният и изтънчен мъж между вас ще гледа със зло око на брат си, на жената на пазвата си и на останалите от децата си, които му остават,

55 и няма да даде на нито един от тях от плътта на децата си, която яде; защото няма да му остане нищо в обсадата и скръбта, с които врагът ти ще те притесни във всичките ти порти.

56 Нежната и изтънчена жена между вас, която не би дръзнала да постави стъпалото на крака си на земята поради изтънченост и нежност, ще гледа със зло око на мъжа на пазвата си, на сина си и на дъщеря си,

57 заради рожбата си, която излиза между краката й, и заради децата си, които ражда; защото ще ги яде тайно поради липсата на всичко при обсадата и скръбта, с които врагът ти ще те притесни при портите ти.

58 Ако не внимаваш да вършиш всичките думи на този закон, които са написани в тази книга, и да се боиш от това славно и страшно Име, ГОСПОД, твоят Бог,

59 тогава ГОСПОД ще направи твоите язви и язвите на потомството ти изключителни, големи и продължителни язви и лоши и продължителни болести.

60 И ще върне обратно върху теб всичките египетски болести, от които си се страхувал, и те ще се залепят за теб.

61 Също и всяка болест и всяка язва, която не е записана в книгата на този закон, ГОСПОД ще докара върху теб, докато бъдеш изтребен.

62 Ще останете малко на брой, докато по множество бяхте като звездите на небето, защото ти не послуша гласа на ГОСПОДА, своя Бог.

63 И както на ГОСПОД му беше драго за вас, да ви прави добро и да ви умножава, така на ГОСПОД ще Му бъде драго да ви унищожава и да ви изтребва; и ще бъдете изтръгнати от земята, в която отиваш да я притежаваш.

64 И ГОСПОД ще те разпръсне между всичките народи, от единия край на земята до другия край на земята; и там ще служиш на други богове, дърво и камък, които нито ти си познавал, нито бащите ти.

65 И между тези народи няма да намериш покой и стъпалото на крака ти няма да намери място за почивка; там ГОСПОД ще ти даде треперещо сърце, помрачени очи и отчаяние на душата.

66 Животът ти ще виси на косъм пред теб и ти ще се страхуваш денем и нощем, и няма да си уверен за живота си.

67 Сутрин ще казваш: О, да беше вечер! — а вечер ще казваш: О, да беше сутрин! — заради страха, който ще ужасява сърцето ти и заради гледката, която ще виждат очите ти.

68 И ГОСПОД ще те върне в Египет с кораби по пътя, за който ти казах: Няма да го видиш повече. И там ще се предложите за продан на враговете си като роби и робини, но няма да има кой да ви купува.

29

1 Това са думите на завета, който ГОСПОД заповяда на Мойсей да направи с израилевите синове в моавската земя, освен завета, който направи с тях на Хорив.

2 И Мойсей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко, което ГОСПОД направи пред очите ви в египетската земя на фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя:

3 големите изпитания, които очите ти видяха, знаменията и онези големи чудеса.

4 Но до този ден ГОСПОД не ви даде сърце, за да разбирате, и очи, за да виждате, и уши, за да слушате.

5 И Аз ви водих четиридесет години в пустинята. Дрехите ви не овехтяха на вас и обувката ти не се износи на крака ти.

6 Хляб не ядохте и вино или спиртно питие не пихте, за да познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог.

7 И когато дойдохте на това място, есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой, но ние ги разбихме,

8 завзехме земята им и я дадохме на рувимците, на гадците и на половината от племето на манасийците за наследство.

9 Затова пазете думите на този завет и ги вършете, за да благоуспявате във всичко, което правите.

10 Днес вие всички стоите пред ГОСПОДА, своя Бог — началниците ви, племената ви, старейшините ви и надзорниците ви — всичките израилеви мъже,

11 децата ви, и жените ви, и чужденецът ти, който е сред становете ти — от дървосекача ти до водоносеца ти —

12 за да встъпиш в завета на ГОСПОДА, своя Бог, и в Неговата клетва, която ГОСПОД, твоят Бог, прави с теб днес,

13 за да те утвърди днес като Свой народ, и Той да ти бъде Бог, както ти говори и както се закле на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков.

14 И не само с вас правя този завет и тази клетва,

15 а както с онзи, който е тук с нас днес пред ГОСПОДА, нашия Бог, така и с онзи, който не е тук с нас днес;

16 защото вие знаете как живеехме в египетската земя и как минахме сред народите, през които минахте;

17 и видяхте гнусотиите им и идолите им от дърво, камък, сребро и злато, които са сред тях;

18 така че да няма мъж или жена, или род, или племе между вас, чието сърце да се отклонява днес от ГОСПОДА, нашия Бог, за да отиде да служи на боговете на онези народи; и да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин,

19 и когато чуе думите на тази клетва, да се ласкае в сърцето си и да каже: Ще имам мир, ако и да ходя в закоравяването на сърцето си! — за да погине напоеното заедно с жадното.

20 ГОСПОД няма да му прости, а тогава гневът на ГОСПОДА и ревността Му ще пламнат против този човек и всяко проклятие, което е написано в тази книга, ще легне върху него и ГОСПОД ще изличи името му под небето.

21 И ГОСПОД ще го отдели за погибел от всичките израилеви племена, според всичките проклятия на завета, който е написан в тази книга на закона.

22 И идното поколение, синовете ви, които идват след вас, и чужденецът, който идва от далечна земя, ще кажат, когато видят язвите на онази земя и болестите, които ГОСПОД е нанесъл на нея,

23 и че цялата земя е сяра и сол, пожарище, не се сее, нито ражда, нито никне на нея някаква трева, както след разорението на Содом и Гомора, Адма и Цевоим, които ГОСПОД разори в гнева Си и в яростта Си,

24 тогава всичките народи ще кажат: Защо ГОСПОД направи така на тази земя? За какво е яростта на този голям гняв?

25 И ще им кажат: Защото оставиха завета на ГОСПОДА, Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе от египетската земя,

26 и защото отидоха и служиха на други богове и им се поклониха — богове, които те не познаваха, и които Той не им беше отредил.

27 Затова пламна гневът на ГОСПОДА против тази земя, за да докара върху нея всяко проклятие, което е написано в тази книга.

28 И ГОСПОД ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодуване и ги хвърли в друга земя, както е днес.

29 Скритото е на ГОСПОДА, нашия Бог, а откритото е на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всичките думи на този закон.

30

1 И когато дойдат върху теб всички тези слова, благословението и проклятието, които поставих пред теб, и ти ги вземеш присърце сред всичките народи, където ГОСПОД, твоят Бог, те е изгонил,

2 и се обърнеш към ГОСПОДА, своя Бог, и послушаш гласа Му с цялото си сърце и с цялата си душа, според всичко, което днес ти заповядвам — ти и синовете ти —

3 тогава ГОСПОД, твоят Бог, ще те върне от плен и ще се смили над теб и ще те събере отново от всичките народи, между които ГОСПОД, твоят Бог, те е разпръснал.

4 И ако бяха изгонените ти до краищата на небето, и оттам ГОСПОД, твоят Бог, ще те събере, и оттам ще те вземе.

5 И ГОСПОД, твоят Бог, ще те доведе в земята, която бащите ти притежаваха и ти ще я притежаваш; Той ще ти направи добро, и ще те умножи повече от бащите ти.

6 И ГОСПОД, твоят Бог, ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш ГОСПОДА, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живееш.

7 И ГОСПОД, твоят Бог, ще сложи всички тези проклятия върху враговете ти и върху онези, които те мразят, които те преследваха.

8 И ти ще се обърнеш и ще послушаш гласа на ГОСПОДА, и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам.

9 И ГОСПОД, твоят Бог, ще ти даде изобилие във всичките дела на ръката ти, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти; защото ГОСПОД отново ще се зарадва над теб, за да ти прави добро, както се е радвал над бащите ти;

10 ако послушаш гласа на ГОСПОДА, своя Бог, да пазиш заповедите Му и наредбите Му, които са написани в тази книга на закона, и ако се обърнеш към ГОСПОДА, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа.

11 Понеже тази заповед, която днес ти заповядвам, не е прекалено трудна за теб, нито е далеч.

12 Не е в небето, за да кажеш: Кой ще се изкачи в небето за нас, за да ни я донесе, така че да я чуем и да я спазваме?

13 Не е и отвъд морето, за да кажеш: Кой ще премине морето за нас, за да ни я донесе, така че да я чуем и да я спазваме?

14 Но думата е много близо до теб, в устата ти и в сърцето ти, за да я спазваш.

15 Ето, днес аз поставих пред теб живота и доброто, смъртта и злото,

16 като ти заповядвам днес да любиш ГОСПОДА, своя Бог, да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му, наредбите Му и правилата Му, за да живееш и да се умножаваш, и ГОСПОД, твоят Бог, да те благослови в земята, в която влизаш, за да я завладееш.

17 Но ако сърцето ти се отвърне и не слушаш, и се отклониш, и се кланяш на други богове, и им служиш,

18 днес аз ви заявявам, че непременно ще погинете; няма да продължите дните си на земята, към която преминавате през Йордан, за да влезете да я завладеете.

19 Призовавам небесата и земята като свидетели против вас днес, че поставих пред вас живота и смъртта, благословението и проклятието. Затова, избери живота, за да живееш, ти и потомството ти,

20 да обичаш ГОСПОДА, своя Бог, да слушаш гласа Му, и да се привързваш към Него; защото това е животът ти и дължината на дните ти, за да живееш в земята, за която ГОСПОД се закле на бащите ти, на Авраам, Исаак и Яков, да им я даде.

31

1 И Мойсей отиде и изговори тези думи пред целия Израил.

2 И им каза: Аз съм на сто и двадесет години днес; не мога вече да излизам и да влизам; и ГОСПОД ми каза: Няма да преминеш този Йордан.

3 ГОСПОД, твоят Бог, Той ще премине пред теб; Той ще изтреби тези народи отпред теб и ти ще ги наследиш. Иисус, той ще премине пред теб, както ГОСПОД говори.

4 И ГОСПОД ще им направи така, както направи на аморейските царе Сион и Ог и на земята им, които изтреби.

5 И ГОСПОД ще ги предаде пред вас, за да им направите според цялата заповед, която ви заповядах.

6 Бъдете силни и смели, не се бойте и не се страхувайте от тях; защото ГОСПОД, твоят Бог, Той е, който върви с теб. Той няма да отстъпи от теб и няма да те остави.

7 Тогава Мойсей повика Иисус и му каза пред очите на целия Израил: Бъди силен и смел, защото ти ще влезеш с този народ в земята, за която ГОСПОД се закле на бащите им да им я даде, и ти ще им я разпределиш за наследство.

8 И ГОСПОД, Той е, който върви пред теб; Той ще бъде с теб; няма да отстъпи от теб и няма да те остави. Не се бой и не се страхувай.

9 И Мойсей написа този закон и го предаде на свещениците, синовете на Леви, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, и на всичките израилеви старейшини.

10 И Мойсей им заповяда и каза: В края на всяка седма година, на определеното време в годината на опрощаването, на празника на колибите,

11 когато целият Израил идва да се явява пред ГОСПОДА, твоя Бог, на мястото, което Той избере, да прочиташ този закон пред целия Израил на всеослушание.

12 Събирай народа — мъжете и жените, и децата, и чужденеца ти, който е вътре в портите ти — за да чуят и да се научат, и да се боят от ГОСПОДА, вашия Бог, и да внимават да вършат всичките думи на този закон.

13 И децата им, които не знаят, да чуят и да се научат да се боят от ГОСПОДА, вашия Бог, през всичките дни, които живеете в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете.

14 И ГОСПОД каза на Мойсей: Ето, наближават дните ти да умреш; повикай Иисус и се представете в шатъра за срещане, за да му дам заповед. И Мойсей и Иисус отидоха и се представиха в шатъра за срещане.

15 И ГОСПОД се яви в шатъра в облачен стълб; и облачният стълб застана при входа на шатъра.

16 И ГОСПОД каза на Мойсей: Ето, ти ще легнеш при бащите си; а този народ ще се надигне и ще блудства след чуждите богове на земята, сред която отиват, а Мен ще оставят и ще нарушат завета Ми, който направих с тях.

17 И в онзи ден гневът Ми ще пламне против тях и Аз ще ги оставя, и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат погълнати и много злини и скърби ще ги постигнат. И в онзи ден народът ще каже: Не ме ли постигнаха тези злини, понеже моят Бог не е сред мен?

18 Но в онзи ден Аз непременно ще скрия лицето Си заради цялото зло, което са сторили, защото са се обърнали към други богове.

19 Затова сега си запишете тази песен и научете израилевите синове на нея; сложете я в устата им, така че тази песен да Ми бъде свидетел против израилевите синове.

20 Защото ще ги заведа в земята, където текат мляко и мед, за която се заклех на бащите им, и те ще ядат и ще се наситят, и ще затлъстеят; и тогава ще се обърнат към други богове и ще им служат, и ще Ме презрат и ще нарушат завета Ми.

21 И когато ги постигнат много злини и скърби, тази песен ще свидетелства срещу тях като свидетел, защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная какво мислят още днес, преди да съм ги завел в земята, за която съм се заклел.

22 И Мойсей написа тази песен в същия ден и научи израилевите синове на нея.

23 И ГОСПОД заповяда на Иисус, сина на Навий, и каза: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш израилевите синове в земята, за която им се заклех, и Аз ще бъда с теб.

24 И когато Мойсей свърши да пише думите на този закон в книга, до края им,

25 Мойсей заповяда на левитите, които носеха ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, и им каза:

26 Вземете тази книга на закона и я сложете до ковчега на завета на ГОСПОДА, своя Бог, за да бъде там свидетел против теб.

27 Защото аз знам непокорството ти и коравия ти врат. Ето, докато аз все още съм жив с вас днес, вие бяхте непокорни на ГОСПОДА — а колко повече когато умра!

28 Съберете при мен всичките старейшини на племената ви и надзорниците ви, за да говоря тези думи в ушите им и да призова небесата и земята за свидетели против тях.

29 Защото знам, че след смъртта ми вие съвсем ще се покварите и ще се отклоните от пътя, който ви заповядах; и злото ще ви постигне в последните дни, понеже ще вършите зло в очите на ГОСПОДА, като Го разгневявате с делото на ръцете си.

30 Тогава Мойсей говори на всеослушание на цялото събрание на Израил думите на тази песен докрай:

32

1 Слушайте, небеса, и ще говоря; и чуй, земьо, думите на устата ми!

2 Нека учението ми да падне като дъжда, словото ми да капе като росата, като ситен дъжд върху нежната зеленина и като пороен дъжд върху тревата;

3 защото ще провъзглася Името на ГОСПОДА. Отдайте величие на нашия Бог!

4 Той е Канарата, делото му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина и у Него няма неправда; праведен и прав е Той.

5 Те се поквариха, не са Негови деца, позор е за тях, поколение извратено и нечестно.

6 Така ли отплащате на ГОСПОДА, глупав и неразумен народе? Не е ли Той твоят Отец, който те изкупи? Той те направи и утвърди.

7 Спомни си древните дни, замисли се за годините на много поколения. Попитай баща си и той ще ти извести, старейшините си и те ще ти кажат.

8 Когато Всевишният даваше на народите наследството им, когато раздели човешките синове, постави границите на народите според броя на израилевите синове.

9 Защото делът на ГОСПОДА е Неговият народ, Яков е мярката на Неговото наследство.

10 Той го намери в пустинна земя и в пустошта, във воя на пустинята. Обгради ги, настави го, пази го като зеницата на окото Си.

11 Както орел разбутва гнездото си и кръжи над малките си, разпростира крилата си и ги вдига, носи ги на крилата си;

12 така ГОСПОД сам го води и нямаше с него чужд бог.

13 Възнесе го по високите страни на земята, за да яде произведенията на нивите, и го кърми с мед от канарата и с масло от кремъчната скала,

14 с каймак от кравите и мляко от овцете, с тлъстина от агнета и овни васански, и козли, с най-избраната пшеница и ти пи вино — кръв гроздова.

15 Но Йесурун затлъстя и ритна — ти затлъстя, надебеля, угои се — и остави Бога, който го направи, и презря Канарата на спасението си.

16 С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха.

17 Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха.

18 Ти пренебрегна Канарата, която те роди, и забрави Бога, който те създаде.

19 И ГОСПОД видя и ги отхвърли, защото го разгневиха синовете Му и дъщерите Му.

20 И каза: Ще скрия лицето Си от тях, ще видя какъв ще бъде краят им, защото са извратено поколение, синове, в които няма вярност.

21 Те ме раздразниха до ревност с онова, което не е Бог, разгневиха Ме с идолите си. Затова и Аз ще ги раздразня до ревност с онези, които не са народ, с народ несмислен ще ги разгневя.

22 Защото огън пламна в гнева Ми и ще гори до най-дълбокия Шеол; ще изгори земята с реколтата й и ще запали основите на планините.

23 Ще натрупам злини върху тях, ще хвърля срещу тях стрелите си.

24 Ще излинеят от глад, ще бъдат изпоядени от треска и страшен мор и ще изпратя върху тях зверски зъби и отровата на пълзящите в праха.

25 Вън мечът, а вътре ужас ще погубва младежа и девойката, кърмачето и белокосия старец.

26 Щях да кажа: Ще ги разпилея, ще излича спомена за тях отсред хората! —

27 ако не се боях от предизвикателството на врага, да не би противниците им да разберат погрешно, да не би да кажат: Издигнатата ни ръка направи всичко това, а не ГОСПОД.

28 Защото са народ, изгубил всякакъв разсъдък и разум няма в тях.

29 О, да бяха мъдри, да разбираха това, да бяха размислили за края си!

30 Как би могъл един да прогони хиляда и двама да обърнат в бяг десет хиляди, ако Канарата им не ги беше продала и ГОСПОД не ги беше предал!

31 Защото тяхната канара не е като нашата Канара — дори самите ни врагове съдят за това.

32 Понеже тяхната лоза е от содомската лоза и от гоморските ниви; гроздето им е отровно грозде, гроздовете им са горчиви.

33 Виното им е драконова отрова и смъртоносна змийска отрова.

34 Това не е ли скрито у Мен, запечатано в съкровищниците Ми?

35 Отмъщението е Мое и възмездието за времето, когато кракът им ще се подхлъзне, защото денят на гибелта им е близо и неизбежното бърза към тях.

36 Защото ГОСПОД ще съди народа Си и ще се смили над слугите Си, когато види, че изчезна силата им, и че не остана никой — роб или свободен.

37 И ще каже: Къде са боговете им, канарата, на която се уповаваха,

38 които ядяха тлъстината на жертвите им и пиеха виното на възлиянието им? Нека те станат и ви помогнат, нека те ви бъдат закрила!

39 Вижте сега, че Аз, Аз съм и освен Мен няма бог. Аз умъртвявам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам и няма кой да избавя от ръката Ми!

40 Защото вдигам ръката Си към небето и казвам: Жив съм Аз до века!

41 Ако изостря блестящия Си меч и ръката Ми поеме съда, ще отмъстя на враговете Си и ще отплатя на онези, които Ме мразят.

42 Ще напоя стрелите Си с кръв и мечът Ми ще поглъща плът, с кръвта на убитите и на пленените, от главите на вражеските князе.

43 Ликувайте, народи, с Неговия народ, защото Той отмъсти за кръвта на слугите Си и ще отдаде възмездие на враговете Си, и ще направи умилостивение за земята Си и за народа Си.

44 И Мойсей дойде и изговори всичките думи на тази песен на всеослушание пред народа, той и Осия, сина на Навий.

45 И когато Мойсей свърши да говори всички тези думи на целия Израил,

46 той им каза: Насочете сърцата си към всички тези думи, с които днес ви засвидетелствам, и ги заповядайте на синовете си, за да внимават да вършат всичките думи на този закон.

47 Защото за вас това не е празно слово, а това е животът ви; и чрез това слово ще продължите живота си в земята, към която преминавате Йордан, за да я завладеете.

48 И ГОСПОД говори на Мойсей в същия този ден и каза:

49 Изкачи се на тази планина Аварим, планината Нево, която е в моавската земя срещу Ерихон, и разгледай ханаанската земя, която давам на израилевите синове за притежание.

50 И ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще се прибереш при народа си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при народа си,

51 защото постъпихте невярно към Мен сред израилевите синове при водите на Мерива-Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте сред израилевите синове.

52 Затова ще видиш земята отдалеч, но няма да влезеш там, в земята, която давам на израилевите синове.

33

1 И това е благословението, с което Божият човек Мойсей благослови израилевите синове преди смъртта си.

2 И той каза: ГОСПОД дойде от Синай и ги озари от Сиир; заблестя от планината Фаран и дойде от светите си множества; от дясната Му страна излезе огнен закон за тях.

3 Да, Той люби народите; всичките Му светии са в ръката Ти, седят при краката Ти, всеки приема думите Ти.

4 Мойсей ни заповяда закон, наследство за събранието на Яков.

5 И Той беше цар в Есурун, когато началниците на народа се събраха, всичките израилеви племена заедно.

6 Да живее Рувим и да не умре, и мъжете му да бъдат многобройни!

7 А това каза за Юда: Чуй, ГОСПОДИ, гласа на Юда и доведи го при народа му. Ръцете му да бъдат достатъчни за него и Ти му бъди помощ срещу противниците му!

8 А за Леви каза: Тумимът Ти и Уримът Ти да бъдат със светия ти човек, когото си изпитал в Маса, и с когото си се карал при водите на Мерива;

9 който каза за баща си и за майка си: Не съм ги видял. — и не призна братята си и не знаеше синовете си; защото съблюдаваха словото Ти и опазиха Твоя завет.

10 Те ще учат Яков на Твоите правила и Израил на Твоя закон. Ще сложат тамян пред Теб и цели всеизгаряния на олтара Ти.

11 Благослови, ГОСПОДИ, богатството му и благоволи в делото на ръцете му; смажи слабините на онези, които въстават против него, и на онези, които го мразят, за да не станат повече!

12 За Вениамин каза: Възлюбеният на ГОСПОДА! Ще живее в безопасност при Него; Той ще го закриля всеки ден и ще живее между рамената Му.

13 А за Йосиф каза: Благословена от ГОСПОДА да бъде земята му със скъпоценните дарове на небето, с росата и с даровете от лежащата долу бездна,

14 и със скъпоценните плодове на слънцето, и със скъпоценните произведения на месеците,

15 и с превъзходните дарове на древните планини, и със скъпоценните дарове на вечните хълмове,

16 и със скъпоценните дарове на земята и пълнотата й, и с благоразположението на Онзи, който се яви в къпината. Това нека дойде на главата на Йосиф и на темето на отделения от братята му!

17 Славата му е като на първородния му юнец и роговете му — като роговете на дивото говедо; с тях той ще избоде народите, всички заедно, до краищата на земята. Тези са Ефремовите десетки хиляди, тези са Манасиевите хиляди.

18 А за Завулон каза: Весели се, Завулоне, в излизането си и ти, Исахаре, в шатрите си!

19 Ще свикат народите на планината; там ще принасят жертви на правда, защото ще сучат изобилието на моретата и скритите съкровища на пясъка.

20 А за Гад каза: Благословен онзи, който разширява Гад! Той лежи като лъв и разкъсва и ръка и глава.

21 Той си осигури първия дял, защото там бе запазена частта на законодателя. Той дойде начело на народа, извърши правосъдието на ГОСПОДА и Неговите присъди с Израил.

22 А за Дан каза: Дан е млад лъв, ще скочи от Васан.

23 А за Нефталим каза: Нефталиме, наситен с благоразположение и пълен с благословението на ГОСПОДА, завладей запада и юга!

24 А за Асир каза: Благословен със синове да е Асир, да бъде благоугоден на братята си и да потопи крака си в масло!

25 Желязо и бронз да бъдат резетата ти и силата ти — като дните ти!

26 Няма друг като Йесуруновия Бог, който се носи по небесата и ти идва на помощ и на облаците във великолепието Си.

27 Вечният Бог е твое прибежище и подпора са ти вечните ръце; и Той ще изгони врага от пред теб и ще каже: Изтреби!

28 Тогава Израил ще живее в безопасност, изворът на Яков — отделен, в земя на жито и ново вино, и от небесата му ще таи роса.

29 Блажен си ти, Израилю; кой е като теб, народ спасен от ГОСПОДА, който е щитът на помощта ти и мечът на величието ти! Враговете ти ще ти се покорят лицемерно и ти ще тъпчеш високите им места.

34

1 И Мойсей се изкачи от равнините на Моав на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Ерихон. И ГОСПОД му даде да види цялата земя на Галаад до Дан,

2 и целия Нефталим, и земята на Ефрем и Манасия, цялата земя на Юда до западното море,

3 южната страна и околността на Йордан, долината на Ерихон, града на палмите, до Сигор.

4 И ГОСПОД му каза: Това е земята, за която се заклех на Авраам, Исаак и Яков, като казах: На твоето потомство ще я дам. Дадох ти да я видиш с очите си, но няма да преминеш в нея.

5 И ГОСПОДНИЯТ слуга Мойсей умря там, в моавската земя, според думата на ГОСПОДА.

6 И Той го погреба в долината в моавската земя срещу Ветфегор; и до днес никой не знае гроба му.

7 Мойсей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не бяха отслабнали и силата му не беше намаляла.

8 И израилевите синове плакаха за Мойсей тридесет дни в равнините на Моав; така се изпълниха дните на плача и жалейката за Мойсей.

9 А Иисус, синът на Навий, беше изпълнен с дух на мъдрост, защото Мойсей беше положил ръцете си на него; и израилевите синове го слушаха и вършеха това, което ГОСПОД беше заповядал на Мойсей.

10 И оттогава вече не се издигна в Израил пророк като Мойсей, когото ГОСПОД да познава лице в лице,

11 с всичките знамения и чудеса, които ГОСПОД го изпрати да извърши в египетската земя, на фараона, на всичките му слуги и на цялата му земя,

12 и с цялата могъща сила и с всички велики и страшни дела, които Мойсей извърши пред очите на целия Израил.